Журналистите трябва не да приберат, а да удвоят микрофоните пред Бонев и Татарчев
Нечовешко е, когато съвестта на обществото - жур- налистите, ги заливат с киселина. Трудно е след това да си активен и независим.
Ако страхът у журналистите е този, който увековечава раболепието на електората, трагедията, сполетяла колежката ни от в. "Труд" Анна Заркова, трябва да направи колегията още по-активна. В тази връзка й по тезата за мораториум върху отразяването на конфликтите между прокуратура, следствие и МВР може да се поразсъждава.
Практически такъв мораториум имаше през последните седем години. Ако журналистиката си беше на мястото, корупцията и наглостта на правораздавателите и на бандитите нямаше да са на такова равнище. Това, от което има нужда обществото, е по-активна, дори агресивна журналистика, за да се катализира прочистването на системата. Не може да има единение между хора, които с години са вземали подкупи, и такива, които искат да ги сменят. Няма на основата на какво да се получи единство и разбирателство. Бонев и Татарчев не трябва да остават сами, скрити от обществото, защото така спорът никога няма да завърши в полза на обществения интерес. Корумпираните прокурори ще използват мълчанието на медиите, за да продължат да вземат рушвети и да бавят дела и пускат престъпници. Без обществен натиск за изчистване от корен войната с бандитите е предварително загубена. Татарчев ще продължи да си вечеря с Роко и ще се бори ревностно за гражданските права на производителите на опиати. Затова журналистите не трябва да прибират, а да удвоят микрофоните и фотоапаратите, подозренията и съмненията си.
Обществото го очаква от тях.
Въпросът е дали управляващите помпат балон, или изливат основи
Социологът Георги Димитров пред в. "Капитал"
В последно време много се говори за стабилизация, за успокояване на обстановката и т.н. Не се ли притеснявате, че се повтаря ситуацията от 1995 г., когато една спокойна година беше последвана от криза?
- Всъщност това беше многократно изговорено по повод годишнината от изборната победа на СДС. Бе казано, че най-големият успех на правителството е и най-голямата опасност за него. Правителството успя да свърши преди всичко три неща. Не са много, но са все пак съществени: да стабилизира вътрешната обстановка, да направи нещо съществено за присъствието ни в чужбина и последователността в преследването и затова постигането на една реална цел - беше казано, че борбата с престъпността не може да се води на парче, с отделните престъпници, а трябват да бъдат изрязани основанията, които позволяваха просперитета на организираната престъпност. В този смисъл правителството имаше ясна стратегия, удържа линията на нейното преследване и резултатите са налице. Въпрос на време е да видим как тази стратегия за борба с икономическата престъпност ще даде резултати и в борбата с видимата улична престъпност.
Но вашият въпрос беше не е ли опасна тази стабилизация. Стабилната, спокойна и донякъде успешна 1995 г. създаде впечатлението, че е дошло времето Жан Виденов да си разчисти вътрешнопартийните отношения с невидимите центрове на властта, действащи от името на партията и чрез нея, но без да бъдат легитимни. Мисля си, че пред Иван Костов не стои този проблем, защото правителството на Костов е по-скоро негово, отколкото марионетно, на вътрешнопартийни центрове, които просто се легитимират чрез него. В този смисъл е малко вероятно Иван Костов да е мобилизиран за вътрешнопартийни чистки по начина, по който това се случи с Жан Виденов. Само че има една съществена отлика, която не е в негов интерес - в правителството на Жан Виденов все пак поради личните му характеристики корупцията не беше чак в такива размери, каквато е корупцията при сегашния режим. Това правителство разбира колко съществен за крайния успех е стабилитетът му и не прибърза с разчистване на сметки, които, повтарям, не са лични, а обществено очаквани, за да има ресурсите на една вътрешна стабилност, която е безусловно необходима за провеждането на ефективни реформи. Затова съм склонен да мисля, че в обозримо бъдеще няма да бъде предприето нищо по болезнения въпрос за иначе необходимото прочистване на екипа - било на най-висше ниво, било на по-нисше ниво, а да не говорим, че на места нещата са направо бедствени.
Смятате ли, че правителството може да предприеме някакви реформаторски стъпки, които са нежелани от обществото?
- Всъщност това беше кризата, която взриви управлението на Виденов. Това е съдбата на всеки един управляващ - дали да се остави на инерцията на обществените реакции, или да поеме ангажимента да преориентира обществените очаквания в необходимата посока. Следователно не трябва да се прави нещо напук на обществото или да се водим по възникващите тук-там искания на "широките слоеве на обществеността". Обратно, задачата е да се действа именно от позицията на държавата за отместването на обществените нагласи в една или друга посока. Колкото и да са инертни нагласите на обществеността, те не са ирационални. Така че, когато стане видима връзката между личния интерес и правителственото действие, и нагласата на хората ще бъде променена.
Аз по-скоро се безпокоя, че усилията в икономическата реформа не са достатъчни. Ако там има реални постижения, в крайна сметка ще възникнат и ресурсите, управленски и финансови, за радикални реформи в другите социални сфери. Въпросът е, че точно в икономиката постигнатото е най-уязвимо от гледна точка на крайните резултати. Едва ли можете да дадете убедителни примери за собствено публични механизми за осъществяване на реформата.
Общо взето, и до ден днешен продължава най-отвратителната черта на така наречения контролиран преход - институциите, които би трябвало да осигуряват конкурентност и прозрачност, се използват единствено за прикриване на реалните механизми, чрез които се преразпределя собствеността.
Това е моето голямо притеснение. От друга страна, не може да не стресне управляващите фактът, че огромна част от обществената критичност срещу изпълнителната власт е насочена към администрацията. Всъщност обикновеният данъкоплатец не е склонен да забравя, че когато плаща, е и гласоподавател и няма да забрави това ходене по мъките. Реформата в администрацията не е императив на международните институции, оказващи натиск върху българското правителство. Българското население е това, което много настойчиво очаква административна реформа. По същия начин стоят и обществените очаквания към икономическата реформа. Толкова месеци ние чуваме, че инфлацията спада, но никой не е усетил по собствения си джоб, че му е нараснала покупателната способност. Всички тези игри и полети на въображението около статистиката ще угаснат рано или късно. А ако до края на годината във всекидневието масата граждани не почувства своите интереси защитени, мисля си, че следващата година ще е твърде печална за управляващите.
Кое е това нещо, което може да обърне колата на СДС?
- Ако се окаже, че сегашните управляващи са създавали в продължение на тези вече почти две години кухи структури, кой точно ще е онзи тласък, който ще събори картонената кула или ще спука балона, това няма абсолютно никакво значение. Това е основният въпрос - дали сегашните управляващи помпат балон, или изливат основи. Ако е първото, дали ще бъде престъпността, дали ще бъде някакъв финансов срив, това няма никакво значение. Нека не забравяме, онова, което свали Виденов, не бе гладът, а гневът. Ето защо настоявах да не се бави, да речем, административната реформа, защото тя точно взривява, възпалява сетивото на човека в качеството му на гражданин.
Какво не се случи през тази първа година от управлението на СДС?
- Това, което определено не успяха да направят управляващите, е да влязат в една по-голяма степен на откритост с гражданите. Непрекъснато се тиражира фразата, че медийната политика на управляващите е много слаба. Не е въпрос само на медийна политика, но и на контакти с обществеността, които трябва да са институционално положени. Общественото мнение интересува управляващите само под формата на рейтинг, а не като индикатор за приоритети на техните действия и за това до каква степен управленските действия са били ефективни. Докато има такава избирателна чуваемост, ще се налага от време на време гражданите да предявяват по драстичен начин собствените си права, за да държат управляващите отговорни.
Напоследък се увеличиха обвиненията срещу правителството, че се опитва да възроди голямата държава. Доколко това е основателно?
- Няма такава държавна власт, която да не иска да експанзира. Цялата практика на демокрацията е опит да се намерят институционални механизми за въздържане на държавата от естествения стремеж към експанзия. В този смисъл това, че в управляващите има стремеж към все повече власт, не е персонална грешка. По-скоро въпросът е дали не се хиперакцентира върху изпълнителната власт. Това обаче не може да бъде решавано абстрактно. Въпросът за властта винаги се поставя от гледна точка на нейната ефективност. Какво предпочитате - една напълно автономна сфера, да речем, на съдебна или парламентарна власт, автономна включително и от гражданското общество, или една отговорна и затова зависима власт. Струва ми се, че имаме примери за безотговорно упражняване и на парламентарната власт. Нека проблемът за присъствието на правителството да се мисли в опозицията ефективна или неефективна власт.
Не се ли опасявате, че СДС се идентифицира прекалено много с Костов - кабинета "Костов", арбитъра Костов и т.н.
- Разбира се, проблемът е много сериозен, защото едва ли е добре за една партия да има бедни ресурси от управленски потенциал. Едва ли са много лидерите в СДС, които могат ефективно да заместят Костов. Само че за настоящия момент, подчертавам това, това дори е по-добре. Проблемът с управлението на Филип Димитров беше, че, общо взето, имаше твърде много хора в една и съща биографична ситуация, т.е. на еднаква възраст, с еднакви стартови възможности, потенциите да се развият като политици също бяха равни и поради това почвата за конфликти между тях намери допълнителни междуличностни аргументи. В този смисъл тази относителна привилегированост на Костов спрямо неговото обкръжение тушира вътрешни апетити за лидерство - това за настоящия етап е ефективно. Освен това е разбираем страхът, че Костов не иска широк кръг експерти, поучен от опита на Филип Димитров, макар това да крие риск за управлението му. Виждаме, че върви една нормализация, не всички кадрови решения са безспорни, много кадрови решения са абсурдни, но когато имате нормализация на обществения живот, е нормално абсурдните решения да са повод за ефективни кадрови смени.
Една година в комфорт
Сегашното българско правителство наистина може да се окаже уникален случай - след една година то не загуби почти нищо от рейтинга си. Което ще рече, че за общественото мнение ефективността на управлението в условията на криза непрекъснато подхранва доверието на избирателите.
Външната политика и съответно министър Надежда Михайлова водят в класацията. Наистина, ако управленският екип на новото мнозинство успя без уговорки в нещо, то е да промени безапелационно външнополитическата ориентация на страната. Заявката за НАТО вече не оспорват даже най-заклетите критици на концепцията за национална сигурност, гласувана с впечатляващо мнозинство.
След сключването на търговското споразумение за газа като че ли сме на път да стоплим и другите си контакти с Русия, за което парламентарната декларация не беше достатъчна. Дали е така, ще покажат резултатите от бъдещите посещения на министрите в Москва.
Видимото различие с близкото минало във външната политика обаче не се дължи само на свежото присъствие на министър Михайлова, а и на желание за партньорство в региона. България продължава да е малката страна, от която не зависят кой знае колко неща, но великите сили започнаха да я споменават като малкия, но полезен играч на проблематичен терен като Балканите. Совалките по проблема с Косово демонстрираха точно това - България не само не създава проблеми, но предлага и решения. Този нов образ, с който страната излиза на пазара на инвеститорите, обаче не се дължи само на дипломатите, както изглежда на пръв поглед. Фактически за външната политика на страната от първия ден работят и президентът, и министър-председателят, и председателят на парламента... Динамичният стил беше най-отличителният белег на началните сто дни на правителството - стартирането на борда е най-подходящият пример. Затова може би на първия семинар за синия актив на Боровец в началото на политическия сезон Костов си позволи да се разпусне - имаме време... Правителството предлага - парламентът гласува.
Костов наистина управлява цяла година в комфорт. Президентът играе ефектно като посредник - това за министър-председателя е повече от изгодно. Дава му възможност да проявява добра воля, както в случая с промените в Закона за съдебната власт. Иначе премиерът на моменти би изглеждал като екстремист, а така държавният глава го прави застъпник на стратегическото съгласие.
Нисшата администрация също няма интерес да работи против екипа на Костов. Административната реформа, освен че се точи мудно, ще изпревари закона за държавния служител и съпътстващия го законодателен пакет. И когато се реформира с презумпцията "как да се промени средата, за да е удобна за администрацията", защо й е на администрацията да саботира това правителство.
Премиерът няма проблеми и с парламента не само защото Екатерина Михайлова държи със здрава ръка групата. Групата е катапултът на синия актив към изпълнителната власт, дипломацията и останалите висши етажи на властта. Дори да има някакви недоволства, те стигат най-много за някоя колективна подписка до "Раковски" 134, която в повечето случаи е с локална или вътрешнопартийна проблематика и не засяга глобалната политика на управляващия екип.
Засега вътрешна съпротива срещу една или друга идея или действие на Костов няма нито в партията му, нито в парламентарната група.
Острият му дебат със съдебната власт е обясним. Промените в закона биха направили системата по-контролируема. Това е трудно да се преглътне, щом има доста случаи, в които съдебната власт използва своята независимост за лична употреба. Но в решимостта на мнозинството да разсече възела не бива да се съмняваме.
Същинските проблеми обаче ще се появят, когато в това мнозинство се оформят и укрепнат достатъчно групи от интереси, които биха пожелали нещо по-различно от целите на Костов. Засега хоризонтът изглежда чист. Но това не значи, че под повърхността не текат смущаващи процеси.
Опозицията е в парадоксална ситуация.
И леви, и евролеви, и ОНС са наясно, че единственият начин да се направи успешен икономически преход в България е този - изпълнителната власт твърдо да върви по пътя на реформата. При това - бързо.
Опозицията дава признаци на живот, но предпочита само епизодичните и ефектни включвания в обществения разговор. Затова си има причина. Опозицията би трябвало да атакува правителството само... отдясно; при нейната афиширана принадлежност към левия сектор това е... конфузно.
Засега социалната ориентация и на този кабинет размива или още по-лошо - отлага във времето наложителните, десните решения от структурната реформа. Така се стига до върха на абсурда - миньорите от ГОРУБСО да стачкуват за структурни промени в предприятието, а принципалът да нехае.
Апатията на лявата опозиция би трябвало да сепне управляващите; въпросът не е там, че без коректив лесно могат да потънат в самодоволство. Вялото поведение на опозицията произтича не от нейната слабост, а защото в България същинската дясна реформа е още в бъдеще време. С други думи, щяхме да чуем нейния глас, ако правителството действително беше тръгнало да отстранява държавата, съответно и държавната бюрокрация, от пътя на частната инициатива.
Каква партия стана СДС.
Костов има вече силен политически тил, изграден по всички правила на партийното строителство. Трансформацията беше съществена - от първоначалната идея за либерална формация до сегашното положение: СДС - партия от християндемократически тип.
Много прагматична стъпка - вече е повече от ясно, че либералните реформи не са по манталитета на българския избирател, свикнал да преживява в настоящето, а не да го преодолява. Затова Костов предпочете модела на консервативна западна партия, без в страната да има нормалната социална стратификация и икономическа конкуренция. Има и още една особеност. В Западна Европа християндемократите запазват статуквото, докато в България обществената нагласа е тъкмо обратната - да се промени статуквото. С тази разлика, че "малкият човек" предпочита това да стане, без неговото положение да се промени, затова управляващите толкова често се поддават на популизъм.
Последната директива на Костов - СДС да стане "провинциална" партия, близо до хората, е много далновидна. В комплект с другата идея - селските кметове да се назначават, в перспектива това означава местният клуб на СДС да се превърне в гръбнака на партията. Около него ще бъдат принудени да гравитират всички кандидати за власт, пък била тя и местна.
Изграждайки тази конструкция, Костов оре дълбоко и против традицията големите градове да са сини, дълбоката провинция - червена с оранжева окраска.
Но прекаленото фиксиране върху местните избори може да му направи лоша услуга. Ясно е, че като партиен лидер Костов разбира мисленето на апарата и чувствата на твърдия електорат, но не бива да се съгласява с тях докрай. Не е трагедия, ако след местните избори картата не е оцветена изцяло в синьо. Повсеместната победа би дала прекалено много власт на партията СДС, която ще бъде трудна за консумация, особено ако на актива по места му се отвори апетит, какъвто демонстрират кандидатите за бордове.
Като прагматик Костов няма предразсъдъци към кадрите.
Един Филип Димитров никога не би ползвал капацитета на Йордан Цонев например, при положение че около него витаят многобройни слухове за далавери. Костов - напротив, впряга полезната енергия на синия елит, дава му възможност да се реализира, но винаги е готов да замени този, който се увлича, със следващото име от списъка на банка "Кадри" на Бисеров. Само че рокадите засега стигат до долните етажи, на горните става дума за нещо друго.
Правителството - борба за сфери на влияние.
Икономическата политика на правителството все повече ще се определя от борбата между двамата вицепремиери Александър Божков и Евгений Бакърджиев. Първоначално те си бяха поделили икономиката на сфери на влияние. Бакърджиев държеше енергетиката, телекомуникациите, транспортните проекти. Божков се беше задоволил с приватизацията и структурната реформа. Постепенно обаче промишленият министър започна да придърпва към себе си отрасловите министерства, а напоследък привлече на своя страна и считания за верен на премиера министър на финансите Муравей Радев. Също наскоро пък в лагера на Бакърджиев премина транспортният министър Вилхелм Краус, който беше смятан за един от най-верните хора на Божков. Промишленият министър наскоро направи опит да разшири съвсем властта си, като създаде комисии в подчинения му Съвет по структурна реформа. Единадесетте комисии покриваха и такива традиционно чужди сфери на влияние за Божков като данъчната, бюджетната политика, инфраструктурните проекти, комисията по ценните книжа. Бакърджиев пък тръгна да прави от Комитета по енергетика министерство, за да има още един свой човек в правителството. В отговор Божков се активизира да търси свой човек за приватизационен посредник на Националната електрическа компания.
В суматохата медийни плесници обаче отнасяше третият заместник - министърът на образованието Веселин Методиев, който най-малко има отношение към сладките парчета от баницата и при това е само младши коалиционен партньор.
На фона на борбата за преразпределение на сферите на влияние между вицепремиерите министър-председателят Иван Костов остава необяснимо инертен. Въпреки че като че ли най-ощетеният остава той. Божков успя да го измести от малкото му останали ангажименти във финансовата сфера и от особено важното му място в разговорите с международните финансови институции. С новите комисии в Съвета по структурна реформа Божков практически придоби непосредствен контрол върху финансовото министерство. Той оглави и специално създадената комисия за работа с международните финансови институции. В нея влизат още министърът на финансите Муравей Радев, неговият заместник Пламен Орешарски, шефката на Агенцията за икономически анализи и прогнози Мариела Ненова, секретарят на Съвета по структурна реформа Младен Георгиев и доскорошната служителка в кабинета на Иван Костов Петя Василева. Сега г-жа Василева е начело на специално създадения отдел за работа с международните финансови институции към Министерския съвет. Създаването на този отдел, за което се знае отдавна, се забави, защото начело на него трябваше да застане сегашната високопоставена служителка в Булбанк Радостина Радева.
За премиера остана единствено банковият сектор. И там обаче влиянието на Божков се засилва, защото цялата техническа помощ по приватизацията на банките минава през програма САРА, начело на която седи верният на вицепремиера Георги Папломатас. Това, че Костов не реагира на изтикващия го вицепремиер, може да се обясни по два начина. Първо, той се доверява напълно на своите икономически заместници и се е съсредоточил върху силовите ведомства и проблемите със съдебната система. Другата възможност е Иван Костов просто да има изгода от действията на вицепремиерите, въпреки че техните действия невинаги съвпадат с интересите на държавата.
Министърът, който получи личната защита на премиера, при това нееднократно, е Богомил Бонев. Но тя е условна, ако е вярно, че шефът на МВР има "партийно поръчение" от "Раковски" 134 да се справи с престъпността... в срок. Когато срокът, какъвто и да е той, изтече, ангажираността на Костов няма да е същата.
Все пак преди началото на следващия политически сезон не се задават промени в кабинета. Освен ако някой транш не стане проблематичен... В края на първата година от мандата си Костов има право на самочувствието, с което казва, че се страхува само от нещо, което е извън неговата воля.
Късо съединение
Дали само на пръв поглед е странно, че в общественото съзнание и най-вече в медиите смъртта на двама бащи през изминалата седмица предизвика различен отзвук. Единият - полицай, който дежури, другият - преуспяващ бизнесмен в частния сектор.
Досега поне практиката е, че убийците на длъжностно лице рано или късно биват залавяни. Друг въпрос е какво правосъдие получават. Не е така обаче с екзекуторите на хората, които бързо натрупаха пари, с тях и власт, която невинаги е видима. Като се изключи охранителният бизнес, единствено в енергетиката от класическите отрасли на икономиката има толкова много трупове. Статистиката е безпощадна - началото беше дадено с разстрел от упор на специалисти от НЕК на истанбулски мост. След това хладнокръвно беше застрелян Луканов, който реши да остане в политиката чрез енергетиката, за да се стигне тази седмица до изстрелите край "Симеоновско шосе", където пак се споменават думите НЕК и ток.
Може да звучи тривиално, но в енергетиката, която в световен мащаб, както и в нашия регион, е синоним на стратегически интереси и много пари, дори секундният им сблъсък води до късо съединение. И трупове... Но защо в развитите страни, където залозите са много по-големи, не броят труповете на хора, които въртят бизнеса с енергия? Причината е съвсем семпла - правилата там отдавна са приети и се спазват.
Големият въпрос е докога в България мъртъвци ще бележат територията на нерегламентираните икономически взаимоотношения. Вероятно затова убийства като това на "Симеоновско шосе" някак бързо и безпроблемно биват класирани в графата "неизвестен извършител".
Погребаха разстреляния полицай от Пето РПУ
Застреляният миналата събота полицай от столичното Пето РПУ мл.лейт. Васил Ценов беше погребан на Малашевските гробища миналия понеделник. Неколкостотин служители на реда дойдоха да изпратят тялото на своя колега. Униформените носеха обърнати надолу трикольорни ленти. Цветовете на българския национален флаг се обръщат надолу само в случай на война.
Ръководството на МВР също дойде да почете загиналия при изпълнение на служебния си дълг полицай. Край ковчега застанаха и вътрешният министър Богомил Бонев, директорът на националната полиция полк. Славчо Босилков, началникът на СДВР полк. Емил Танев, шефът на Пето РПУ полк. Георги Велчев. Министър Бонев обеща да назначи в системата на вътрешното ведомство безработната вдовица на убития - Валентина Арсова. На нейно име е открита и банкова сметка за помощи в ДСК.
Учените: 95% от престъпността остава нерегистрирана
Първото за страната представително допитване до жертвите на престъпни деяния е било проведено от декември 1997 до края на април 1998, с цел да се установят истинските размери на престъпността. Резултатите от изследването, обобщено като "Индекс на престъпността в България '97", показват, че само 5% от извършените престъпления се регистрират. Статистиката на МВР съдържа заявените престъпления, а на съдебната власт - произнесените присъди, докато това независимо проучване регистрира огромна по обем скрита престъпност. Останала без противодействие, тя се възпроизвежда, подчертаха от изследователския екип. Коефициентът на скритост е най-висок при стопанските кражби, подкупите и измамите.
Хората не вярват в ефективната намеса на полицията, затова не съобщават за извършените престъпления или не свидетелстват. Страхът не е водещ мотив при нежеланието им за съдействие, а половината от анкетираните са неудовлетворени от действията на пазителите на реда.
За да се мотивира противодействието на българина срещу престъпниците, трябва да се повиши и елементарната му правна култура, е един от основните изводи, представени от ръководителя на криминологичния екип проф. Байчо Панев.
Допитването е по идея на Симеон Желев от Агенцията за маркетингови проучвания, който се запознал с английския опит в подобни проучвания. Сформираният екип от социолози, криминолози и експерти се надява да има финансовата възможност всяка година да провежда аналогични допитвания, каквито се правят по света. Президентът на републиката, министър-председателят, председателят на НС, вътрешният министър и др. ще получат резултатите, от които ще научат още, че едва 5% са оптимистите, според които престъпността ще намалее до 2000 г. Живков влезе в реанимация
Бившият генсек на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков е приет по спешност в реанимацията на Правителствена болница в понеделник, 11 май, стана ясно миналата седмица. Бившият Първи получил аритмия, нивото на кръвната му захар опасно се повишило, нарушил се и алкохолно-киселинният баланс в организма му. Кардиолози денонощно бдят над сърдечния ритъм на Живков, твърдят от болницата. "Състоянието на Тодор Живков се подобрява. Няма опасност за живота му, но не бива да се забравя, че той е възрастен човек", съобщи пред БТА доц. Камен Канев. Екипът на реанимацията успя да овладее диабетната криза и да регулира сърдечния ритъм. Лечението на бившия лидер на компартията ще продължи още около седмица, твърдят докторите.
Ген. Науман: Армията ви да учи натовски езици
Основният проблем за осигуряването на оперативна съвместимост със силите на Северноатлантическия съюз е езиковата бариера. Това обяви началникът на военния комитет на НАТО ген. Клаус Науман, който посети България миналия понеделник. Според висшия военен основната работа по реформата във въоръжените сили у нас трябва да се свърши от хора на средна възраст, които успоредно с това трябва да ходят и на ограмотителен курс по западен език. България е изпълнила 20 от 40-те основни задачи по оперативната съвместимост на войската с натовсите армии, каза още Науман. "Ако тези 40 цели бъдат изпълнени, може да се каже, че е свършена много работа. Оперативната съвместимост и участието във военни операци по "Партньорство за мир" обаче няма да вкарат страната ви автоматично в Северноатлантическия алианс. Въпросът за приемането на нови членове ще е чисто политически", допълни генералът. Според шефа на военния комитет на НАТО ситуацията в Косово не би трябвало да се отрази върху решението на западните държавници за евентуална втора вълна кандидати за пакта. "НАТО ще направи всичко възможно конфликтът да не се пренесе и на територията на Албания и Македония", твърди той. "Северноатлантическият съюз уважава териториалната цялост на Югославия , но Белград все пак трябва да зачита човешките права и правилата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), ако иска да членува в нея", отсече ген. Науман. Той смята, че трябва да се обърне специално внимание на тази част на Стария континент, като се направи всичко възможно да се ппредотврати ренационализацията на националната отбрана. Според него България не трябва да пренебрегва и въпроса с модернизацията на бойната техника, но само ако данъкоплатците подкрепят финансирането на такива програми. "Моят колега ген. Михов обаче ще трябва да обясни на хората много ясно защо е необходима всяка конкретна стъпка по превъоръжаването на войската", допълни ген. Науман.
А защо държавата да не е преди всичко справедлива
Дали е случайно, че в продължение на седем години държавата все пропускаше да отмени закона за ДЗИ и все не смогваше да приеме нов, който да се отнася за всички застрахователи? Хем казваше, че пазарът замества монопола, хем до ден днешен остави само една нейна компания да застрахова пътуващите в чужбина, а на другата опитваше да осигури приходи, за които иначе застрахователите би трябвало пазарно да се конкурират.
Както и да е. Някакви дружества правеха опит да работят. Вярно, че в повечето случаи пак от държавния сектор са печелили, но пък истински частен сектор така и не можа да се роди. Корупцията и престъпността, гнилата съдебна система и прочие, всичко това се оказаха доста важни фактори за зациклянето на реформите и съсипването на икономиката. Ако има бранш обаче, където тези проблеми безусловно са обърнали всичко с главата надолу, това е в застраховането. Стигна се дотам показното убийство на един истински застраховател да бъде съпровождано с хроники за бандитски престрелки и убийства. От финансова гледна точка пак държавата допусна бухалките като нелоялни конкуренти в бранша, обезсмисляйки по този начин истинската застрахователна услуга. А на всичкото отгоре затвори пазара за чужденците, за да дадяла време на местните застрахователи да се подготвят за истинска конкуренция. Пълно безумие.
След всичко това - кулминация. Данъчните съвсем законно решават, че ще обложат резервите на застрахователите, защото през всичките години нямало закон, който да казва, че те не се облагат. Тук не става въпрос за преференции. Просто за да бъде някой застраховател, той взима пари от премии и заделя голямата част от тях за резерв, от който да плаща обезщетения. Ако резервът се облага с данък печалба, това би обезсмислило съществуването на застрахователите. Тази проста истина е ясна на всички, но всъщност никъде по законите не я пише. Тя не важи само за ДЗИ, защото само ДЗИ на практика работеше законно през последните години.
Тук идва най-интересното. Къде е справедливостта? Дали данъчните да вземат парите, макар и късно, макар и да нямат икономическо основание за това, но защото така пише в закона? Или някой най-после да се намеси намясто и да отмени изискването за облагане? Въобще за какво говорим?
Г-8 натиска Индонезия за политическа реформа
Лидерите на страните от Г-8 призоваха в петък управляващите в Индонезия за политическа реформа в обхванатата от масови безредици югоизточноазиатска държава и подканиха местните полицейски части да овладеят палежите и грабежите, продължаващи вече пети ден.
В официалната позиция на лидерите на осемте индустриални държави за ситуацията в Индонезия се казва, че за да се преодолее социалното напрежение, са необходими както политическа реформа, така и далеч по-стриктно придържане към програмата на Международния валутен фонд за икономическото стабилизиране на страната, дори и това да доведе до огромни трудности от битов характер за населението в краткосрочен аспект. "Остро осъждаме убийствата и изискваме от властите да се въздържат от използването на военна сила в опитите им да предотвратят размириците. Вярваме, че изпълнението на икономическата реформа на МВФ, подкрепена от международните финансови институции, е единственият начин за възстановяване на финансовата система на страната и връщането на доверието на хората и инвеститорите в индонезийското правителство", каза представител на Г-8 на годишната среща в Бирмингам. Президентът на САЩ Бил Клинтън категорично се дистанцира от режима на президента Сухарто и заяви, че хората в Индонезия са тези, които ще решат дали Сухарто да остане на власт.
Пак прибират банкера Китов в следствения арест
Шефът на фалиралата Бизнесбанка - Петрич Иван Китов отново се оказа с мярка за неотклонение задържане под стража. До момента той беше човекът с най-голямата парична гаранция у нас - 150 милиона лева. Миналата сряда главният прокурор Иван Татарчев обаче подписа постановление за арестуването на скандалния финансист по обвинение в нова далавера. Иван Китов ще отговаря по чл. 211 от Наказателния кодекс за измама в особено големи размери на две или повече длъжностни лица. Ако бъде признат за виновен по това обвинение, той трябва да получи от 3 до 10 години затвор.
Шефът на Бизнесбанка трябва да се изправи пред Темида по подозрение, че е издал на баща си Велин Китов фалшиво удостоверение за депозит на стойност 90 милиона лева. С този документ Китов-старши е участвал в приватизацията на Националния хиподрум в столичния квартал "Банкя", твърдят от столичната Съдебна палата. Велин Китов също е следствен по делото. Той е пуснат срещу парична гаранция от 30 милиона лева.
Банкерът Иван Китов напусна следствения арест в средата на ноември миналата година. Той обжалва мярката за неотклонение задържане под стража пред Софийския градски съд. Искът му беше уважен с мотив, че има чисто съдебно минало и няма опасност да напусне страната.
Китов вече е следствен по няколко крупни банкови афери - за източване на необезпечени кредити от ТБ "Електроника", Кристалбанк - Мадан, и Бизнесбанка - Петрич. Той беше арестуван при акция на ЦСБОП на 13 юни 1997 г. По първото дело той депозира 50 млн. лв., за да излезе на свобода, но остана арестуван заради следствието в Бизнесбанка. Заради него бившият банкер беше принуден да внесе още 100 млн. лв. гаранция. Иван Китов и другите бивши шефове на Бизнесбанка - Богомил Стоянов, Николай Спасов и Захари Захариев, се разследват за престъпление по служба с цел лични облаги. Финансистите са арестувани заради отпускането на повече от 18 милиона долара, 1 милион дойче марки и 500 милиона лева на фирми от своето обкръжение.
По аферата "Кристалбанк" Китов е следствен за документна измама. Като зам.-шеф на банката той е съдействал за източването на 2.6 милиона долара от ТБ "Електроника".
Правителството спря пред непопулярните мерки
Най-голямата потенциална заплаха за България е самодоволството на управляващите, се казва в доклад на Световната банка, цитиран миналата седмица от Радио "Свободна Европа". "Има значителен риск, защото постиженията на България в прехода досега са много слаби и реформите могат да спрат отново, ако властите станат прекалено самодоволни и загубят решителността си. " Всичко това е казано, без да се подценяват успехите през първата година от управлението на правителството на Костов. Подобни резерви обаче не са безпочвени. Правителството прие първите поздравления за постигната икономическа стабилизация още през есента на миналата година и оттогава насам като че ли не може да прибави нищо съществено в листата с големите си икономически успехи. Спадът на инфлацията, значителният валутен резерв, стабилните ниски лихви, дори реалното покачване на доходите спрямо миналия януари-февруари, всичко това е непосредствен резултат от въвеждането на валутния борд - финансов режим, който наистина беше възприет от правителството, но предложен и финансиран от международните финансови институции. Тази система, както неотдавна напомни и представителката на Световната банка у нас, не измества същинските реформи, а само дава време (около две години), през което те да бъдат извършени в условията на стабилна макросреда. Така че въпросът след приключването на първата година от новото управление е, с какво освен с борда може да се похвали икономическата политика.
От отговора на този въпрос пък може да стане ясно дали истинските реформи (които, най-общо казано, трябва да доведат до конкурентна, ефективна и пазарно работеща, растяща икономика) все още не са илюзия. В крайна сметка след първата година на управлението си дори правителството на Виденов можеше да се похвали с подобрена макроикономическа среда, но отказът му да приватизира и да въведе твърди бюджетни ограничения провали този "успех". Една година след началото правителството на Костов продължава да отлага вземането на най-болезнените икономически решения - закриване и преструктуриране на губещите предприятия, приватизация на банките, спиране на преките и особено непреките субсидии. Колкото повече време минава, толкова по-малка ще става подкрепата, която обществото ще дава на реформите, толкова повече властта ще изкушава и подвежда управляващите, че ще минат и с полумерки. Няма такъв вариант и съдбата на Виденовото правителство е доказателството за това.
Критериите, по които би трябвало да се оценява успешната политика, са следните:
Тези три групи условия оформят и средата, която би осигурила растеж на икономиката и биха били повод дори за... самодоволство.
За приватизацията или защо Световната банка натърти на това.
През 1997 г. правителството продаде няколко големи предприятия. Приключи ликвидацията на дружествата, които трупаха големите загуби в държавния сектор. Това върна доверието на институциите. Допълнително условие за привидно доброто представяне на икономиката беше закъснялата преоценка на дълготрайните активи на предприятията, която изкара дори железниците и градския транспорт на печалба и напълни бюджета.
Много от структурните реформи обаче бяха предимно за външен ефект, резултат от подготвени по-рано проекти или от инерция след кризата в началото на 1997 г. Още през есента на 1997 г. беше ясно, че следващата година няма да има големи приватизационни сделки. Никой не си беше направил труда да ги подготви. От началото на годината постъпленията от приватизация са около 40 млрд. лева при планирани около 600 млн. долара за цялата 1998 г. Не се очакват големи постъпления и от предстоящите в сравнително скоро време сделки за авиокомпания "Балкан" и Русенската корабостроителница. Едва ли някой вярва, че до края на годината ще бъдат продадени Българската телекомуникационна компания и Нефтохим. Просто темповете на работа не са такива. Като няма приватизация, няма и чужди инвестиции. Допълнително инвеститорите се отдръпват и от ширещата се корупция и некомпетентност в държавната администрация, от престъпността, често сменящите се закони.
По-важното на приватизацията е, че при нея предприятията преминават в частни ръце и по този начин ще бъдат по-добре управлявани. В същото време ще е ясен субектът на собствеността. Същинският проблем на липсващото в правителствената политика е именно изместването на тeзи две цели. Това обяснява защо международните финансови институции се дразнят от начина, по който се гледа на приватизацията. Работническо-мениджърският подход в раздържавяването например може да се противопостави прекрасно на двете цели - добро управление и ясна собственост. На всичкото отгоре при него държавата получава най-малко пари за активите си, и то в неясното бъдеще, под заплахата, че сделките могат да бъдат провалени, а предприятията, вече съвсем фалирали, да станат отново държавни. В този смисъл остава неясно каква е целта на тoзи приватизационен подход (ако изключим вероятността това да е просто цел за отчитане на по-голям процент раздържавена собственост). В РМД би имало някакъв смисъл, ако правителството се надява, че така ще формира някаква прослойка, близка до средната класа, която да изгради и социална база за запазването му на власт, подкрепяйки политиката му. Дали обаче тази прослойка няма да е по-близка по характер на забогателите от разграбването на държавната собственост, отколкото до тези, които печелят от бизнес? Ако отговорът на този въпрос е положителен, тогава новосъздаващата се "социална основа" ще е нестабилна, а поредният експеримент с реформите - неоправдан.
След всичко казано дотук става ясно и защо банките не кредитират огромната част от икономиката, която е "в процес на приватизация" - заради неясната собственост и неясното бъдеще.
Нежеланието на чиновниците да намалят властта си, като приватизират предприятията, се допълва и от нежеланието на политиците да ликвидират губещата част от държавната икономика.
Има ли всъщност твърди бюджетни ограничения.
Фактът, че делът на държавата в реалния сектор остава висок, увеличава опасността от генериране на загуби, които трябва да се покриват от всички данъкоплатци. А това все още се прави.
Ликвидацията на губещите предприятия винаги се е възприемала като заплаха за социалния мир. Независимо кой е на власт политиците и избраните от тях правителства не желаят да възприемат ликвидацията като нещо съвсем нормално за пазарната икономика. Още повече че много предприятия биха могли да се продадат успешно, като минат през процедура по несъстоятелност или ликвидация. Така поне отпадат досадните изисквания за запазване на работните места, за бъдещи инвестиции и т.н.
У нас обаче се смята, че държавата е длъжна да крепи своите предприятия и за нищо на света да не позволява те да фалират, дори и да работят неефективно и да трупат загуби. Правителството сякаш изпусна момента и вече е неподготвено за задаващата се неизбежна ликвидация - то не е готово да се справи с проблема на освободените работници, въпреки че колкото повече се отлага затварянето на губещите предприятия, толкова повече средства ще са необходими.
За едни от най-губещите производства - рудодобив, въгледобив, стоманодобив, се измислят какви ли не схеми и формули само и само държавата да продължи да ги подпомага и да не се стигне до ликвидация и свързаното с този процес освобождаване на работници. Енергийната стратегия предвижда да продължи субсидирането на топлофикационните фирми и на въгледобива поне до 2000 г., а за въгледобива може и след този срок. Под повърхността на валутния борд и налаганата от него финансова дисциплина обаче продължава да се насочва един неявен поток от скрити държавни дотации. Кръстосаното субсидиране в енергетиката, където за сметка на индустриалните потребители се поддържат ниски цени за населението, е един от примерите за това. Схемата с прихващането на задълженията между бюджета, Булгаргаз и топлофикациите са следващият пример. Ефектът от прилагането на този модел при това е твърде съмнителен, защото задълженията на топлофикациите не само не намаляват, а вече достигат застрашителни размери. Над 200 млрд. лв. дължи на Булгаргаз само столичното топлофикационно предприятие.
Държавното субсидиране на индустрията продължава благодарение на схемата с несъбирането на вземанията на Булгаргаз. Газовата фирма не успява да събере над 32% от вземанията си за миналата година. "Кремиковци" дължи над 40 млрд. лв., т.е. не е платила над половината от потребения през миналата година газ. Нефтохим дължи за газа повече от 30 млрд. лв., което значи, че и бургаската рафинерия не е платила близо половината от полученото гориво. Следват Агробиохим (около 9 млрд. лв.), Неохим (около 8 млрд. лв.), "Химко" (над 6 млрд. лв.) и т.н. В крайна сметка се оказва, че само през миналата година Булгаргаз е субсидирал индустрията и топлофикациите с близо 300 млрд. лв. и несъбраните вземания продължават да се трупат. Опитите на ръководството на газовата компания да притисне длъжниците не бяха подкрепени от двамата ресорни вицепремиери Божков и Бакърджиев.
Държавата преотстъпи данъка върху печалбата на НЕК за пет години с идеята, че чрез фонд "Енергийни ресурси" парите ще се инвестират в модернизирането и рехабилитацията на електроенергийната система. Вместо това парите отиват за поевтиняване на парното в големите градове и за субсидиране на губещите въгледобивни предприятия. НЕК е вторият източник за скрито субсидиране на индустрията, тъй като много предприятия не плащат навреме и сметките за тока. Въпреки държавната помощ, а може би именно заради нея загубите в индустрията нарастват.
Предварителните данни на статистиката сочат, че въпреки добрата година около половината от държавните фирми са завършили на загуба 1997 г. Натрупаната загуба в държавния сектор е около 300 млрд. лева, от които на Нефтохим се падат 140 млрд. лева. Задълженията на рафинерията надхвърлят 700 млрд. лева, въпреки че в тях са включени и вече платени данъци. В челната десетка са още "Стомана", Варненската корабостроителница, пловдивските "Електронни и магнитни продукти", Агробиохим, захарните заводи в Горна Оряховица.
В същото време ревалоризацията, която помогна миналата година, утежни предприятията през тази година. Голяма част от тях вероятно ще приключат на загуба. Положението се влошава допълнително от факта, че банките практически не кредитират. Голяма част от фирмите изпадат в криза заради липса на оборотни средства независимо дали работят на печалба или не.
Очертава се опасен спад в износа. Една от причините е неблагоприятната международна конюнктура за основните експортни стоки за България - торове, изделия от стомана. По-сериозният проблем обаче е намаляващата конкурентност на българския износ. Досега износителите разчитаха предимно на обезценката на лева, за да са конкурентоспособни. В условията на валутен борд това е невъзможно и трябва да се разчита на производителността, качеството и оптимизирането на разходите. Българските стоки вече са с такава раздута себестойност, че трудно се конкурират с външни производства дори на вътрешния ни пазар. Все повече стават примерите, когато местни производители предпочитат да внасят, защото им е по-изгодно. Типичен е примерът с "Данон", който внася кисело мляко от Унгария, с Нефтохим и внасяния от него бензин. Пазарът ни е залят с израелски и други цветя, но вече е невъзможно да намериш цветя от българските оранжерии. Внасяме сирене, зеленчуци, колбаси, месо, пилета и какво ли още не. На фона на непрекъснатите оплаквания, че ни отрязват от традиционни пазари, се оказва, че България не може да изпълни дори квотите за износ, които ни предоставя Европейският съюз по силата на споразумението за асоцииране.
В нашите условия производителността дори намалява. Затова спомага и нарастването на доходите, което не е резултат от повишение на производителността. Досегашната практика показва, че регулациите за нарастването на заплатите масово се нарушават.
Нещо повече, макар и ниска, инфлацията допълнително подклажда увеличаващите се искания за повишаване на доходите. За да съществува валутният борд, темпът на нарастване на цените трябва да е по-нисък от темпа на нарастване на производителността. В противен случай дори и минимална инфлация може да се окаже пагубна за икономиката.
Ако сегашното положение се запази, съществува опасност от намаляване на износа, последвано от още по-голямо затъване и фалити на държавните предприятия, по-ниски постъпления в бюджета, по-големи разходи. Излишъкът от началото на годината е резултат повече на инцидентни фактори и лесно може да бъде стопен при влошаването на държавния сектор.
Бавните структурни реформи ще увеличат и дупката в платежния баланс. От една страна, едва ли може да се разчита на заложените между 400 и 600 млн. долара преки инвестиции. От друга - слабият износ ще увеличи дефицита в търговския баланс. Оттук натискът за обезценка на българския лев ще се увеличи значително.
Къде е пазарът.
"Със своите действия ние ще осигурим бързо и пълно оттегляне на държавата от производството и търговията... " е записано в Програма 2001 на правителството. Единият от трите основни приоритета, изведени от Световната банка като необходимо условие за успеха на икономическата реформа, е свързан с либерализацията на цените и търговията, засилването на стимулите за частните инвестиции в индустрията и селското стопанство и облекчаването на частното притежание на земята. Факт е, че бяха предприети мерки за либерализирането на цените и на външнотърговския режим на страната. От лятото на миналата година правилото е цените на продуктите у нас да се формират пазарно. Държавното регулиране се запази при енергийните продукти - електроенергия, топлоенергия и природен газ, което пък от своя страна позволи да се запазят кроссубсидиите.
Във връзка с поетите ангажименти на страната към МВФ и Световната банка беше либерализиран до голяма степен и външнотърговският режим. От средата на миналата година паднаха временните забрани за износ на редица стоки като течни горива, соя, соево масло и соев шрот, останалите селскостопански продукти - пшеница, ечемик, царевица, брашно, слънчоглед и др. От началото на тази година отпаднаха и останалите временни забрани за износ на скрап.
В аграрния сектор например някои от тези стъпки доведоха до значителни промени. Контролът върху цените и печалбата беше отстранен, премахнати са нетарифните препятствия пред вноса и износа на изкуствени торове и продукти на селското стопанство. Въпреки това обаче и тук страхът от нов недостиг на зърнени храни и мнението за съществуваща корупция в търговията със зърно послужиха като оправдание да продължат да се прилагат мерки, които нямаха нищо общо със заявените от правителството цели и задачи - държавно изкупуване на зърнената реколта по изкуствено завишени цени, забрана за износа на зърно. Крайният резултат е излишък от залежало зърно, което се чудим къде да продадем дори с огромни загуби, и заплаха от нова банкова криза поради невърнатите кредити за изкупуването на миналогодишната зърнена реколта. В областта на селското стопанство все още не са доведени докрай всички стъпки за осъществяване на ценовите реформи и реформите на търговската политика, като отстраняването на експортните такси за селскостопанските продукти и лицензирането на вноса и износа. Въпреки че реституцията на земята и даването на документи за собственост се извършват вече няколко години, над 30% от земята още не е върната, а документите за право на собствеността са все още до голяма степен предварителни. Завършването на реституцията на земята и отстраняването на нормативните пречки за сделките със земя са двете основни изисквания, които Световната банка поставя към правителството като особено важни за реализирането на реформата в икономиката.
Монополите остават голямата слабост на сегашното правителство въпреки заявената в програмата му пристрастност към пазарните реформи, децентрализацията и създаването на условия за конкуренция. В Програма 2001 се сочи, че укрепването на юридическите рамки за сектора енергетика, повишаването на ефективността на използваната енергия и преструктурирането и приватизацията на енергийните мощности представляват национален приоритет. В същото време една година след началото на управлението средносрочната стратегия за електроенергетиката, топлофикацията и развитието на газификацията все още предстои да бъде дефинирана. Законът продължава все още да бъде в проектна фаза и както изглежда, скоро няма да влезе за обсъждане в Министерския съвет. Основните фирми, които са отговорни за производството, преноса и разпределянето на енергията, продължават да бъдат вертикално интегрирани монополи и няма реални изгледи в близките години статуквото да бъде променено. Тъй като България е важна страна за транзита на руския газ, както и важен потребител, преговорите за условията на транзита и на доставките бяха една от големите грижи. Заради силната конфронтация на позициите временно бяха преустановени всички стъпки за либерализация на газовия сектор и създаване на реален пазар на природния газ у нас. След приключването на преговорите и сближаването на позициите между Москва и София обаче стана напълно възможно да се тръгне към либерализация на вътрешния енергиен пазар. В същото време обаче личи явна колебливост в отиването към пълна либерализация на пазарите в някои области поради опасения от социално напрежение и политически затруднения. Не само при НЕК и Булгаргаз, но и по отношение на Нефтохим и БДЖ монополната структура и поведение продължават да се толерират. При Нефтохим основният механизъм за запазване на монопола е запазването на ограничителния митнически режим при вноса на горива. През последните месеци обаче дори 15-процентното мито не можа да спре вноса, който се оказа по-изгоден за фирмите поради срива в цените на нефтопродуктите на международния пазар. Нефтохим обаче пак беше забравил, че либерализирането на цените не означава непременно те само и все повече да се надуват.
Международните финансови институции - изчерпва се политическият кредит.
Правителството на Иван Костов завари добро наследство от служебния кабинет на Стефан Софиянски. Разбира се, служебният кабинет нямаше да сключи стенд-бай споразумение с Международния валутен фонд, ако не беше ясен изходът от изборите. Отношенията с МВФ се развиваха доста по-добре от предишни години, защото, общо взето, това, което искаше фондът, беше правилната политика за страната - чрез строги монетаристични мерки и рестрикции да се постигне финансова и макроикономическа стабилизация. Стигна се практически до нещо невиждано - България да изпълни докрай едно стенд-бай споразумение с МВФ, след като от Вашингтон са ни прекъсвали всички предишни. Нещо повече, започват разговори за тригодишно споразумение. Тук нещата обаче едва ли ще вървят толкова гладко, защото в тази средносрочна програма ударението се поставя на куцащите структурни реформи. Деликатен намек по този въпрос направи представителят на МВФ в София Питър Стела. "Няма да съм изненадан, ако не спазим първоначалния срок и преговорите по средносрочната програма не завършат през юни", заяви той пред БТА през седмицата. Първоначално се смяташе, че за преговорите ще е необходимо едно посещение на Макгърк и документите ще се гледат в борда на директорите през юли.
Световната банка беше по-предпазлива. Тя е по-малък кредитор на България от МВФ и можеше да си позволи да изчака по-дълго време. Като цяло обаче и банката направи редица реверанси на новата власт. Тя се съгласи на редица отстъпки от първоначалните изисквания и в края на октомври отпусна 100-те милиона долара от прословутия заем ФЕСАЛ. Преговорите по тази програма датират още от 1993 г. Световната банка се съгласи на промени в списъка на предприятия за ликвидация, както и на изискването за приватизация на 25% от държавните активи. В началото на 1998 г. са приватизирани около 20% от активите, а към момента някъде към 27%.
В края на април банката прие и нова стратегия за работа в България до 2001 г. Въпреки че в момента се работи по оптимистичния вариант, който предвижда финансиране общо до 700 млн. долара, има редица изисквания - за приватизация, за усвояване на средствата и т.н. Представители на банката открито заявиха, че раздържавяването не върви, а политическа воля за ликвидация няма. От изказванията им прозираше неодобрение на работата в отрасловите министерства и мениджмънта на предприятията.
Кредитът на доверие, който страната ни получи по политически причини, е на път да се изчерпи. И то за пореден път заради забавянето на структурните реформи.
Успехите на правителството.
Оспорвани успехи на правителството.
Безспорни неуспехи на правителствената политика.
Почина музикалният символ на Америка
Легендарният американски певец и артист Франк Синатра почина на 82 години в четвъртък в 22.50 ч. в американската болница "Седар-Синай" след трети пореден инфаркт. В началото на 1997 г. прекарва първия си инфаркт, след което бива на няколко пъти хоспитализиран. Но дори и през последните мъчителни месеци от живота си великият певец запази характерния за него оптимистичен мироглед.
Притежателят на наградите "Грами" и "Оскар", известен още като Гласът и Музиката на Америка, ще бъде погребан в имението на семейство Синатра в Desert Memorial Park в близост до Палм Спрингс, където е погребана майката на певеца.
През 60-годишната си кариара Франк Синатра записа над 200 песни, сред които вечните "New York, New York", "Come Fly With Me," "Strangers in the Night" и "Young at Heart."
В Пакистан обмислят ядрени тестове
Светът е в очакване на отговора на Пакистан след петте ядрени взрива на съседна Индия, която си навлече гнева на великите сили с новината, че може да произведе ядрена бомба. "Индия е ядрена държава", заяви в петък министър-председателят на Индия Атал Бехари Ваджпайе, с което официално потвърди тезата на Пакистан за усилията на Делхи да се сдобие с ядрено оръжие, за което вече няколко последователни пакистански правителства предупреждаваха Вашингтон.
Американски източник обяви в края на миналата седмица, че Пакистан възнамерява да последва ядрената активност на Индия през уикенда. Наваз Шариф, министър-председател на Пакистан, каза пред журналисти след разговорите си с делегация от висши дипломати от САЩ, че страната му не бърза с ядрения отговор на първите индийски тестове от 1974 г. насам. "Имахме възможност да проведем редица ядрени тестове през последните 15-20 години, но като отговорна нация се въздържахме от подобни действия."
В разговора си със заместник държавния секретар на САЩ Строуб Талбот, Шариф настоя лидерите на страните от Г-8 да наложат жестоки санкции на Индия (повече от 20 млрд. долара годишно). В края на срещата стана ясно, че управляващите в Пакистан не са взели окончателно решение за евентуални ядрени опити.
След 1947 г., когато Великобритания даде независимост на двете държави, Пакистан и Индия на три пъти водиха военни действия помежду си.
Накратко
Външният министър Надежда Михайлова се оплака от саботажи в подопечното й ведомство. Според нея кадри на "Позитано" 20 блокирали дейността на министерството, изнасяли информация и подменили решения на ръководството.
Парламентът одобри на второ четене Закона за замяна на войнските задължения с алтернативна служба. Две години без оръжие ще трябва да служат онези, които отричат насилието поради религиозни или морални причини.
Над 2000 преписки срещу кредитни милионери са дадени на прокуратурата, твърди зам.-директорът на ДНП подп. Милчо Яшев. Полицейският шеф обещава до 10 юни да предостави на обвинението материалите за всичките 3200 физически и юридически лица от списъка с необслужваните кредити.
Следствието срещу фараона от "Ийст уест интернешънъл холдинг груп" Иво Недялков е върнато за доразследване. Според прокуратурата не е ясно как точно шефът на пирамидата е присвоил парите, твърди прокурорът по делото. Не били разпитани всички ужилени. До момента показания са дали 5300 човека.
Бившият председател на праламента и настоящ депутат от СДС Александър Йорданов отива посланик в Полша. Това потвърди външният министър Надежда Михайлова. Досегашният шеф на мисията ни във Вършава Алексадър Димитров е отзован.
Трябва ли да се случи непоправимото?
Съжалявам, че изобщо се налага да Ви пиша, но не мога да си позволя да остана безучастна. Бих искала да обърна Вашето внимание върху безпризорните кучета - едва ли сте се сблъсквали с тях, затова само ще Ви припомня, че обикновено те се разхождат на глутници (можете да ги срещнете пред президентството, в градинката зад двореца), обръщат кофите за боклук, всяват страх и безпокойство сред минувачите.
Предполагам, че общината има много други, по-сериозни проблеми, че търси всякакви начини и средства да ги отстрани, че не й стигат времето и ресурсите, за да се справи. Но този проблем не бива да търпи отлагане - бездомните кучета не са просто безобидни животни, обитаващи улиците на София. Те преследват минувачите, ако носят храна, нападат ги и всяват безпокойство и страх. Много Ви моля, направете справка колко са пострадалите от ухапвания от улични кучета (аз вече посетих спешен кабинет) и ще установите, че това е реална опасност. На улицата и в парковете играят и се разхождат деца и възрастни хора. Недопустимо е те да стават жертва на агресивните улични кучета.
Предполагам, че проблемът е труден за решаване, но не е хуманно да се отлага разрешаването му. Бездомни кучета има навсякъде - те застрашават както чистотата, така също и безопасността на жителите и гостите на столицата. Докога може да се пренебрегва проблемът?
Щe заработи ли фабриката за справедливост
"Обществен договор" стана популярен термин у нас през последната година, особено във варианта си "нов обществен договор". В това название обаче акцентът бе положен основно върху новостта - смяната на едни, загубили гражданското доверие управляващи, с други, които го бяха спечелили. Но общественият договор има и други аспекти, като един от тях е отказът на обикновените граждани да употребяват насилие и сами да търсят възмездие, делегирайки това право на централната власт. Погледната от този ъгъл, стабилността на обществения договор (в това число и на новия) започва да зависи от способността на държавните мъже да гарантират сигурност и справедливост за гражданите. Следователно, когато гражданите се почувстват несигурни, несигурни би трябвало да се почувстват и държавните мъже. А за каква сигурност на гражданите можем да говорим, когато се оказва, че такава не може да се гарантира дори на полицая?
Институционалният конфликт, който най-често се стеснява дори до междуличностен, е идеалното разрешение на проблема. Така неспособността (или нежеланието) да се отдаде всекиму заслуженото се оправдава с дефектите на части от системата. А още по-добре е, ако тези части имат име - било то Бонев, Татарчев или Рашков. Но освен преимущества този подход има и слабости. Първата е, че оличностяването на недостатъците на правораздавателната ни система води до нереални очаквания за разрешаване на проблемите посредством отстраняване на олицетворяващите ги. И може да се окаже, че въпросът например не е кога ще свърши най-после мандатът на Татарчев, а какво ще стане, когато най-после свърши мандатът на Татарчев? Ще заработи ли системата?
Вторият недостатък е значително по-сериозен. Оформянето на триъгълник на виновниците снема отговорността от цялата политическа класа за прилагане на радикален подход в борбата с престъпността. А че е необходим точно такъв подход, съмнение няма. И докато той не бъде изработен, доверието на гражданина в обществения договор бавно, но сигурно ще ерозира (факт е, че две трети дори от онези столичани, които все още разчитат на възмездие по пътя на закона, биха оправдали саморазправата с престъпник). Така че фабриката за справедливост ще трябва или да заработи, или да бъде закрита подобно на фабриката за илюзии. В противен случай това наистина ще бъде краят на илюзиите, при това не само на илюзиите на обикновения гражданин.
"Точно в 7" - телевизионно копче за събуждане
Имате проблеми с ранното ставане? Горчивото кафе и студеният душ не могат да ви спасят от сутрешната сънливост? БНТ ще се погрижи това повече да не ви се случва!
Всеки ден, точно в 7.00, младеещ екип тв труженици атакува съзнанието на българските телезрители с весел коктейл от технически гафове и крилати фрази, които могат да измъкнат и мечка от зимен сън. Реплики, достойни за рубриката "Проблясъци" на вестник "24 часа", забавляват от вторник до петък сутрин целокупния електорат на държавната телевизия в часовете между 7 и 9.30 . Вече над един месец малкият, но сплотен, колектив на предаването "Точно в 7" смело експериментира "що е то сутрешен блок в българска държавна медиа" по метода на опитите и грешките. За жалост на телеманиаците екипът постепенно започва да се рутинира и прави все по-малко скечове по неволя.
Един от гвоздеите на сутрешния блок е прогнозата за времето. Ветераните на българската метеорология не пропускат да разиграят по някоя абсурдна сценка, докато обясняват дали ще вали или не. "Какво ще е времето днес, г-н Празников", обикновено пита водещият. "Както се казва, благодаря ви много за този въпрос, г-н водещ", отговаря топсиноптикът. Потърпевша тв зрителка споделя, че веднъж сериозно се нервирала, когато искала да разбере слънчево ли ще е днес в София, а "дежурният синоптик" започнал с температурите в Португалия и продължил от запад на изток през всяка една страна, докато стигне България.
Ранната програма на БНТ стартира официално на 15 април без никакви сухи тренировки на екипа и пилотно издание. Репортерите на предаването и водещите са хвърлени директно в "реални бойни действия". Първоначално някои от тях дори не се познават. Ситуацията допълнително се усложнява от това, че сутрешният блок се излъчва от новото "Студио 4" на телевизията, което е завършено на 1 октомври миналата година, но никога до момента не е използвано за живо предаване. По-голямата част от техническия персонал пък е работил досега само с постпродукция - монтаж на предавания, дублаж на филми и т.н. Освен "живата сила" техниката също не се оказала съвсем на ниво. Електрониката в самото студио например не е снабдена с достатъчно непрекъсваеми захранващи устройства UPS. "Още през първия ден токов удар от подстанция "Рила" изтри всичките електронни надписи от екрана. За щастие обаче останахме в ефир", разказва тв работник от програмата за ранобудници.
Всъщност технологичната драма по сътворяването на сутрешния блок започва още след централните новини на предишния ден. Около 8.30 вечерта журналистическият екип и водещите (някои от които репортерстват по съвместителство) започва да се поти върху монтирането на видеоматериали за ранната емисия. До полунощ трябва да са готови поне 2-3 обекта от случилото се през последните 24 часа, репортаж в аванс за вътрешнополитическата тема на деня и материал за международна новина No1.
На следващия ден екипът започва да се събира в телевизията още преди 5 часа. Водещият на емисията е принуден да напише реда на репортажите в емисията, който би трябвало да помогне на излъчващия екип да не обърква местата на видеоматериалите. Първите дни обаче борбата срещу хаоса в предаването си беше загубена кауза, признават хората от блока. "В продължение на две седмици всяко излъчване на практика си беше като първо. Техническият персонал се сменя всеки ден, водещите застават пред камера през седмица. На практика в продължение на 14 дни хората трябваше да свикват един с друг в ефир, докато се извъртят всички смени", разказва съпродуцентът на програмата Александър Авджиев. Второто нещо, с което екипът на "Точно в 7" трябва да се бори, е недоспиването. Обикновено водещите и редакторите не могат да си позволят повече от 4-5 часа под завивките. "Откакто започнаха, жена ми се прибира вкъщи около полунощ и отива на работа към 5 часа сутринта", оплаква се съпругът на една от тв служителките.
Само един месец след старта на сутрешния блок екипът започва да запълва свободното си време предимно с едно-единствено нещо - сън. Преумората е един от най-сериозните проблеми, с които сутрешният блок ще трябва да се пребори. "По ведомост сме 206 (!?) човека, но в една смяна работят около 40. В екипа обаче има само двама редактори, четирима водещи, трима репортери. Четирима журналисти правят "Бизнесзакуска" и двама - спорта", разказват създателите на предаването. "На този етап не мога да си позволя, пък и не съм склонен, да ангажирам още хора. Раздуването на екипа ще е свързано с увеличаване на бюджета. Докато нямаме реклама, изобщо не може да се мисли за набиране на нов персонал", отсича съпродуцентът на блока Асен Григоров. Често се налага водещите да съчетават функциите на репортер, редактор, асистент и организатор. Единият от водещите на "Точно в 7" дори не издържал на убийствения ритъм и предпочел да работи само в националното радио. До момента той се опитвал да съвместява функциите на труженик от БНТ и БНР. Сега сутрешният блок на БНТ е принуден да си търси ново мъжко попълнение, тъй като другият водещ надали ще издържи всяка седмица да става преди изгрев слънце. Водещ на "Бизнесзакуска" системно се оплаквал от стола, на който е принуден да седи в ефир, тъй като седалката му не можела да се регулира на височина. За да не виждат тв зрителите само главата му, всяка сутрин той се "извисява", като си подлага дебел алманах за приватизацията у нас през 1997 г. Преди него от услугите на същото издание се ползвала и една от водещите. "След час и половина върху този том започваш да се чувстваш доста неудобно", споделя тя.
Друга голяма мъка на "Точно в 7" е липсата на т.нар. ауто кю - специална приставка към камерите, с която водещият може да чете текста си от полупрозрачно огледало на обектива. Сутрешният блок бил поставен пред алтернативата да купува ауто кю за всичките четири камери или да не взема нито едно. ТВ-ръководството, разбира се, избрало по-пестеливия вариант. Затова и недоспалите водещи са принудени да забиват погледа си в купчината бумаги пред тях, вместо да гледат телезрителите в очите и приветливо да им се усмихват.
Повечето гости в студиото на БНТ са живо доказателство за верността на тезата, че връзката между главния мозък и говорния апарат частично се губи в първите един-два часа след събуждането. Типичен случай е финансовият министър Муравей Радев, който трябваше да разкаже за годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие в украинската столица. След като беше запитан какво се случи в Киев, финансистът ни в клин, ни в ръкав заби водещите с репликата: "Позволете ми първо да поздравя почитателите на "Левски" за тази невероятна синя фиеста, която се разигра вчера на стадион "Васил Левски" в София. " След припомнянето на мача "Левски - ЦСКА" апаратната на БНТ избухна в радостни възгласи. Когато водещите на блока помолиха финансовия ни министър, ако може все пак да каже няколко думи и за това, което се е случило в украинската столица, Муравей (наричан от телевизионните журналисти нежно Мури) обобщи: "А Киев е един чудесен град... " Иначе повечето събеседници склоняват без бой да гастролират в сутрешния блок на БНТ. Екипът на "Точно в 7" понякога се опитва да разчупи стереотипа, като пускат преди разговора и суров видеоматериал от пристигането на госта или премеждията му в гримьорната. Оператор причаква поканения на портала и го снима до влизането в студиото. После той трябва да тича с касетата до апаратната и ако събеседникът не е много закъснял (което не е рядко явление), импровизираният репортаж се излъчва.
Коментарите от апаратната на четвърто студио към водещите и гостите не са рядкост. "Мури обаче стои добре", реши една от звукорежисьорките. "Сладък е, има хубави очи", подкрепи я друг от тв работниците. Продуцентите на предаването също не спестяват критиките си към журналистите, докато ги гледат отстрани. "Кой й е казал да си държи ръцете така кръстосани", "защо пък се почеса сега" - подобни реплики могат да бъдат чути, докато водещите са в ефир.
Ръководството на "Точно в 7" вероятно е наясно, че не може да изкара дълго "на мускули", затова е планирало лятна ваканция за предаването от 10 юли до 15 септември. Тогава трябва да започне и сериозната работа с рекламодателите и рекламните агенции. В момента предаването още не разполага със своя реклама. От тази седмица обаче трябва да започне да се излъчва клип на разхладителната напитка "Ред бул". "Очаквам сериозен интерес от рекламодатели на продукти със сутрешно предназначение - пасти за зъби, четки, самобръсначки, лосиони, кафета, разхладителни напитки", чертае бъдещите си планове Григоров. "Ако през есента успеем да събираме по 4 минути реклама на час, това ще бъде едно добро постижение", надява се той. Структурата на предаването все още е далече от първоначалния замисъл. Идеята на продуцентите е предаването да е чисто информационно. В момента музиката се пуска предимно по технически причини - когато няма готов репортаж, когато някой събеседник закъснее или пропусне да дойде, а също когато електрониката откаже. На този етап сутрешният блок върти поне 4-5 клипа. Планира се обаче най-приятната част - музиката, да отпадне, когато механизмът започне да работи по-гладко и предаването може да се пълни само с новини. "Сутрешният блок е замислен като конкуренция на "Хоризонт преди всички" и е насочено към деловите хора", твърди Асен Григоров. "За разлика от другите ранни блокове ние не искаме да развличаме. Сутрешните програми на "Нова телевизия" и "София кабел" не са нещо, което ще заинтересува мен или хора с моята професия. Просто ние бягаме по различни писти", коментира конкурентите си той.
Не замесвайте националите в далаверата с язовирите
Пиша ви по повод публикацията в. С по-голяма част от изложената информация съм съгласен и съм приятно изненадан, че един журналист твърде дълбоко е навлязъл в дебрите на един сложен проблем. Действително в сега действащото българско законодателство има много неясноти, противоречия и взаимно изключващи се текстове по експлоатацията и стопанисването на водата в страната. Пишещият тези редове на два пъти е участвал като експерт в комисията по околната среда в Народното събрание по съставяне на Закона за водите. И в двата случая почвахме доста ентусиазирано, но по ред причини Закон за водите с ясни и точни разпоредби до ден днешен няма и тъй като материята е доста объркана и както се случва в живота, всеки е прав за себе си, моля да публикувате следващите съществени различия по коментара на някои от фактите без съкращения.
За да избегнем всякакви недоразумения и противоречия между заглавието, от една страна, "НЕК пробва да изхвърли мутрите от язовирите" и съдържанието на статията, от друга страна, най-отговорно заявявам, че нито знам къде е язовир "Братушково", нито знам къде е язовир "Чернила", нито съм сключвал договор с някаква си групировка "Анаконда". Тези язовири не са в патримониума на НЕК АД "Язовири и каскади" и не виждам какво общо има НЕК АД с тях.
Според сегашния и.д. управител г-н Божидар Цветанов е нарушение, че с договорите се е занимавал бившият управител и тесен кръг от специалисти. Може би е трябвало да се допитваме и до чистачката, портиера или готвача, за да вземем едно управленско решение с "пълно болшинство", както може би счита той.
Констатирани били нарушения на финансовата дисциплина като плащане на наем в брой в касата на предприятието само срещу приходен ордер. Питам се за какво му е тогава на един генерален директор (по същество) този административен апарат, ако той сам тръгне да си пише фактурите. По-важно в случая е на всяка цена да се обругае другата личност.
Дълбоко съм убеден, че всяко събитие трябва да се разглежда във времето, през което се е случило. Нека изберем произволно една дата, примерно 18 януари, и направим справка за курса на марката в БНБ през годините 1993, 1994 и 1995 г. Ще видим, че на 18.01.1993 г. 1 DM =15.755 лв., на 18.01.1994 г. 1 DM =20.733 лв., на 18.01.1995 г. 1 DM =43.927 и т.н., т.е., когато се посочват сумите по договорите, задължително трябва да се упомене и годината. Тогава ситуацията коренно се променя и добива своя истински вид. Цитираният договор с "Комко" внесе в "Язовири и каскади" приход на стойност 100 хил. лв. при курс 1 DM =16.50 лв., т.е. това прави 6060 DM, или към днешна дата 6.060 милиона лева. Не знам доходите ви, но 6000 DM са 30 (тридесет) миньорски заплати в момента. Съвсем наскоро четох в пресата, че триетажен хотел в централната част на курорта "Слънчев бряг" е бил приватизиран за подобна сума. И как бихте постъпили вие на мое място, ако три пъти сте обявявали в пресата търг (примерно за яз."Батак" 31.07.1992 г. 500 хил. лв., 27.06.1994 г. и т.н.) и никой не се явява или до договор не се стига. В същото време предприятието, което ръководя, е поставено в "изолационен списък" на проф.Иван Ангелов и трябва да се съкратят 20% от персонала?! Естествено, че всеки приход по това време е равнозначен на оцеляване.
По договора с ЕТ "Политрейд" - за 200 кв.м водна и 50 кв.м земна площ сме сключили договор по това време за 9506 лв., което прави 576 DM. По-същественото в случая е, че пак по това време по наредба на Министерството на земеделието годишен наем за един дка земя (нива) бе около 470 лв., значи, би следвало контрагентът да плати 118 лв. наем за година. Ние чрез свободно договаряне сме постигнали 90 пъти по-висока цена и пак сме виновни, т.е. очевиден е стремежът да бъдем виновни на всяка цена.
Г-жа Александрова правилно стига до констатацията, че агроведомството, което има повече от 200 договора, явно не бърза с радикални решения, сиреч не ги прекратява. Явно там договорите се изпълняват стриктно и нещата вървят добре за всички. Защо тогава да ги развалят, за да угодят на някой самозабравил се местен валия, дошъл посред нощ с разгулната си компания и с бомби и мрежи бракониерства в язовира? Когато същият ще бъде възпрян от арендатора и мрежите и лодките му бъдат конфискувани, ходи в СЛРБ и говори врели-некипели. Случаи, колкото щете. Дори с видеокамера сме заснели как посред нощ бракониери стрелят с бойно оръжие по нас на яз."Доспат", дадохме ги, където трябва, и резултатът е едно голямо нищо.
През периода 1.11.1992 г. до 14 август 1996 г., когато след спечелване на конкурс ръководех предприятието, имаше много некоректни фирми (нередовни платци). Разтрогнахме договорите с едномесечни предизвестия или по съдебен ред. Например с "Хеброс" ЕООД на яз."Батак" с ЕТ "ТОЖЕ" - яз."Розов кладенец", ЕТ "НОНА-В" - Доспат, "ИВДА" ООД, гр.Казанлък, и пр. Сега, вместо да оставят правистите да свършат рутинната дейност, отново навсякъде се тръби: "...Вече половин година НЕК полага колосални усилия и ще пробва да изгони мутрите от язовирите. " То били секретни решения от началото на март, които сега влизат в сила, тъй като директорите добре си давали сметка с кого си имали работа... та щели да предстоят тежки битки в съдебните зали, та финансови ревизии и т.н. Сякаш са се укрепили на Курската дъга, чакайки танковете на Гудериан. Явно някои от ръководството, в чиито глави все още кънтят залповете на "Аврора", нищо ново не са научили, нищо старо не са забравили и за да оправдаят собствените си грехове, ако няма враг, то той трябва да бъде измислен. Напънала се планината, та родила мишка!
Изконен е въпросът защо точно сега, защо толкова много съвпадения. Поръчана финансова ревизия, поръчани статии, поръчани решения? Много просто:
На 24.04.1998 г. бе публикувана обява за конкурс за длъжността управител на "Язовири и каскади". Сегашният и.д. управител Божидар Цветанов бе наказван от моя милост и впоследствие освободен по непригодност. Същият на два пъти се явява на конкурс за тази длъжност, и то все неуспешно. Белким сега неговите пребоядисани в синьо "другари и роднини" от партийния комитет в енергетиката го изтикат до така лелеяния и мечтан пост, изкарвайки го нов Рамбо, а на евентуалната конкуренция да й се подлее вода.
- Втората не по-маловажна причина е, че поради въпиюща техническа некомпетентност и бездарно управление станаха сериозни аварии в системата на "Язовири и каскади" и бяха нанесени материални щети на държавата, но затова никой не пише. Пък и смее ли някой да се обади, току-виж "нашият човек" стане титуляр и после стой, та гледай.
В заключение, без да ставам адвокат на никого, но от позицията на страстен фен на българския национален отбор по футбол, ви моля - не замесвайте в това поръчково, фанфарно-мажоретно мероприятие световноизвестни футболисти! Просто не е честно!
София - Бон: нужна ли е изпреварваща дипломация
Дали германската политика към България, в частност, и по-общо германската подкрепа за средно- и източноевропейските държави в преход ще претърпи някакви промени, ако след изборите за Бундестаг тази есен социалдемократите поемат властта от Хелмут Кол и неговата досегашна коалиция?
На фона на сегашните предизборни прогнози в Германия, които дават значително предимство на ГСДП, този въпрос би трябвало да се анализира с най-голяма сериозност в София. За съжаление някои удобни възможности в тази посока вече бяха пропуснати - например по време на януарското посещение в Германия на българския министър-председател Иван Костов, който не успя да разговаря с лидерите на социалдемократите или на техния потенциален коалиционен партньор - зелените.
На пръв поглед място за тревога няма. На научната конференция в Мюнхен "България - една година след правителствената промяна" депутатът от ГСДП Гернот Ерлер, който е и председател на Германо-българския форум, категорично заяви, че германската подкрепа за България не се влияе от баланса на политическите сили в Бон. Дори напротив, подчерта Ерлер, българското лоби в германската политика е сплотено отвъд партийните граници, тъй че неговите най-изявени представители - председателката на Бундестага Рита Зюсмут, депутатите от ХДС Франке и Шмалц, социалдемократите Ерлер и Ферхойген - работят заедно и активно си сътрудничат с правителството, както показаха последните посещения в България на външния министър Клаус Кинкел и министъра на икономиката Гюнтер Рексрот. Но тази привидно хармонична картина все още не може току-така да се пренесе и в бъдещето, най-малкото поради това, че никой отсега не може да каже колко от изброените български лобисти и при какво правителство ще запазят позициите си в Бон. Освен това по всичко личи, че
Въпреки приятелските уверения, че политиката на Германия към България е константна величина, наивно би било да се мисли, че една правителствена промяна след изборите за Бундестаг няма да даде косвено отражение върху двустранните отношения и върху германската подкрепа за евроатлантическото приобщаване на България.
Разбира се, дори ако Хелмут Кол изгуби властта, Германия по всяка вероятност ще остане най-активният адвокат на държавите от Средна и от Източна Европа, но за много важните конкретни детайли на тази очаквана политика от значение ще бъдат както цветът на бъдещата правителствена коалиция, така и имената на канцлера и неговия външен министър. Засега прогнозите за канцлерския пост са сравнително най-стабилни в полза на социалдемократа Герхард Шрьодер, но по въпроса за евентуалната коалиция и оттам - за бъдещия външен министър, в Бон могат да се чуят само предположения. Зелените и техният лидер Йошка Фишер изгубиха доста позиции като потенциален партньор на социалдемократите, но време за наваксване все още има. Друга възможност е т.нар. голяма коалиция между ГСДП и ХДС, където ключова роля се очаква да играе християндемократът Волфганг Шойбле, а за външен министър могат да бъдат издигнати различни политици и от двете партии, например Рудолф Шарпинг или Фолкер Рюе. Сред различните други варианти не бива да се пренебрегва и възможността либералите от СвДП да запазят поста външен министър в правителствена коалиция с някоя от големите партии.
Всички тези вътрешнополитически пресмятания са важни за България дотолкова, доколкото правителството в София вероятно ще трябва
При това фактът, че коалицията на Иван Костов се самодефинира като християндемократическа, е едва от второстепенно значение за бъдещите контакти с едно очаквано социалдемократическо мнозинство в Германия. По-важното е, че ще трябва тепърва да се установяват нови лични отношения между политиците от двете страни, а пък един нов кабинет в Бон ще си има достатъчно грижи с неотложните вътрешни реформи в страната и със задължителното си утвърждаване на европейската и световната сцена. Тъй че за отношенията с България няма да останат много излишни валенции и енергия. Освен това всеобщо е мнението, че един нов канцлер в Бон трудно би успял за кратко време да си спечели влиянието на Хелмут Кол в ЕС и в НАТО, а ако този канцлер действително се казва Герхард Шрьодер, той ще трябва тепърва и доста да понаучи в международната политика. Включително и самите социалдемократи реалистично си дават сметка, че засега външните отношения не са сред най-силните им козове, макар че легендарната източна политика на Вили Брандт е много полезен капитал.
Тъкмо това наследство впрочем дава надежди на реформиращите се страни от Средна и Източна Европа, чиито представители вече активно търсят контакти с Герхард Шрьодер и неговата партия. В това отношение България изостава, макар че според добре информирани германски социалдемократи предварителното опипване на почвата до момента не е особено плодотворно, доколкото ръководството на ГСДП все още не може да обещае нищо конкретно, пък и не знае в каква коалиция ще му се наложи да изпълнява обещаното. Тоест правителственото мнозинство в София разполага с достатъчно време и информация, за да анализира възможностите, да се подготви за диалог с нови партньори в Бон и дори да започне такъв диалог още преди изборите за Бундестаг. Такава изпреварваща дипломация е нещо обичайно за улегналите демокрации, тъй че едва ли ще помрачи бъдещите отношения, дори ако след изборите наесен Хелмут Кол запази поста си.
Балканският пъзел все още не може да бъде подреден
Разговорите в София между турския външен министър Исмаил Джем и Надежда Михайлова имаха тематика, подобна на срещата на тримата балкански президенти Стоянов, Демирел и Константинеску в Анталия - икономическото интегриране на региона, кризата в Косово, желанието на страните за членство в НАТО и борбата с организираната престъпност. Въпреки изявлението на турския министър, че протоколните срещи не са достатъчни, все пак се излезе от чисто политическите декларации и се обсъдиха конкретни проблеми и особено Косово.
България и Турция са заинтересовани да не се стига до ново ембарго - нашата страна по разбираеми икономически причини, а турската и поради факта, че основното население в Косово е мюсюлманско.
Премиерът Костов вече на няколко пъти повтаря, че нови санкции срещу Югославия биха били пагубни за реформите в България. Исмаил Джем също потвърди тази позиция, като допълни, че е развил тезата и пред контактната група. В София турският външен министър очерта три възможни сценария за намеса на НАТО в региона: стабилизация на околните страни, подготовка на мерки за оказване на хуманитарна помощ в случай на ескалация на кризата и като крайна мярка подготовка на военна сила в рамките на НАТО. Последната идея вече се обсъжда в Брюксел, като първата стъпка е разполагането на натовски контингент в Албания, а след това и създаването на сили подобни на SFOR в Босна. По думите на Джем в НАТО имало определено движение в тази насока. И двамата външни министри обаче изразиха становище, че не трябва да се стига до силово разрешаване на конфликта и в тази връзка са обсъдили "новите надежди, които дава възможността за диалог между Милошевич и Ругова", според израза на Надежда Михайлова.
Исмаил Джем отново потвърди подкрепата на Турция за кандидатурата на България за членство в НАТО, а българският премиер е предложил посланиците на двете страни в САЩ да засилят сътрудничеството си, за да може българската кандидатура да бъде по-ефективно отстоявана пред Вашингтон. Като част от процеса на интеграция на региона в северноатлантическия пакт за пореден път се обсъждаше създаването на балканския корпус за бързо реагиране. По принцип идеята се приема от всички държави в региона, но когато стане дума за конкретното изпълнение на проекта, започват споровете. Всяка от страните предлага командният център на балканските командоси да се намира на нейна територия. Пред бъдещия корпус ще има далеч по-големи проблеми, но спорът между Гърция и Турция за това коя от двете държави да има надмощие на Балканите блокира проекта. Анкара не се отказва от искането командването на корпуса да бъде в Одрин, което не се приема от Атина. На редовната срещата на Западноевропейския съюз в Родос Румъния също показа двусмислена позиция. Преди месец при посещението си в България гръцкият министър-председател Костас Симитис даде индиректно подкрепата си за Пловдив, но това едва ли е достатъчно. На остров Родос бе предложено командването да се поема на ротационен принцип, но това сериозно ще усложни координацията на съвместните инициативи. В този спор пролича и известно разминаване между позициите на България и Турция. Докато за Джем проблемът е военнотехнически и той трябва да се решава от военните, нашата страна изтъква, че сформирането на съвместните сили ще има политико-психологическо значение за укрепване на сигурността в региона. Всъщност Турция се опитва чрез по-големите си военни ресурси да убеди останалите балкански страни да приемат центъра на съвместния корпус да е в Одрин и по този начин да повиши влиянието си в региона. Анкара не крие целта си да се превърне в геостратегически играч в региона, а оттам и в глобален мащаб. В крайна сметка разногласията ще се решават на предстоящата в Тирана среща на зам. военните министри, където вероятно ще се приеме компромисен вариант.
Друга съвместна инициатива, която е била обсъждана при посещението на турския външен министър, е подписаното преди месец в Анталия споразумение между президентите на България, Турция и Румъния за борба с организираната престъпност, тероризма, наркотрафика и прането на мръсни пари. И при тази среща се видя известно разминаване в позициите между София и Анкара. Исмаил Джем наблягаше на борбата с тероризма, докато Надежда Михайлова говореше за борба с организираната престъпност. Това едва ли е само лингвистично разминаване. Турският външен министър не пропусна да цитира "една терористична организация, подкрепяна от една чужда страна", която на своя пресконференция в Атина е заявила, че ще разшири дейността си не само против Турция, но и срещу други страни, което е индиректна заплаха, за да се приеме турската позиция. Въпреки че Исмаил Джем не спомена конкретно име, явно ставаше въпрос за ПКК, а подкрепящата страна - Гърция. Това едва ли ще предизвика дипломатически скандал, но може да постави в много неприятно положение България. Затова София не взе конкретна позиция по въпроса.
Външният министър на Турция се срещна и с министър Евгений Бакърджиев. Основните разговори всъщност бяха опит да се конкретизират договорките между Иван Костов и турския министър-председател Месут Йълмаз, постигнати в Слънчев бряг. Министър Джем отново потвърди интереса на своята страна от по-големи по обем доставки на електроенергия. Турският външен министър дори предложи да се обсъди подписване на рамково споразумение за доставка на ток от нашата страна за период от 10 до 25 години. Други проекти в сектора, които също са били обсъдени, са строежът на каскадата Горна Арда, която според Костов би имала много голямо социално значение за региона. За първи път се говори и за конкретни инвеститори в български инфраструктурни проекти. Турският холдинг "Джейхан" е поискал да участва в строителството на магистралата Оризово - Капитан Андреево. Една от възможните схеми за разплащане е бартер на българска енергия срещу строителни работи на турската фирма. Турският външен министър е казал, че ще подкрепи България за строежа на втори мост на Дунав при предстоящото си посещение в Букурещ, за да може по-бързо да бъдат изградени стратегическите коридори номер 8 и 4.
Като заключение на икономическите разговори дойде новината, че на 26-28 май ще се проведе първият кръг от преговорите за създаването на свободна икономическа зона между двете страни. Това би било известен проблем с оглед българското споразумение за асоцииране към Европейския съюз, което не ни позволява да даваме по-изгодни условия за търговия на страни, с които самият ЕС няма подобни споразумения. Не е ясно как ще реагира Гърция, от която до голяма степен зависи влизането ни в евросъюза. Затова преговорите ща продължат още дълго, докато се стигне до балансирано споразумение.
Стоянов вкара България в китайския икономически йероглиф
Президентът Стоянов гостува в страната на пагодите. Държавното посещение мина под мотото "България и Китай - партньорство на 21 век". Поканата за него от председателя на Китайската народна република Дзян Дзъмин настигна президента още миналия ноември на ташкентското летище при обратния му път от Япония. Българският държавен глава заяви, че сътрудничеството с Китай е траен приоритет на България, което ни заставя непрекъснато да търсим допирни точки. Той потегли на изток в компанията на министъра на търговията и туризма Валентин Василев, Илиян Василев, шеф на Агенцията за чуждестранни инвестиции, голяма група бизнесмени. Намерението - да се конкретизират формите на партньорство, идеите за пряка търговия, смесени предприятия и по-модерните стратегически алианси да "задишат".
Разноликият Китай е уникална симбиоза между комунистическо управление и пазарна икономика. Еднопартийната на практика система там съжителства спокойно с освободената частна инициатива и към чуждите инвестиции (валутният резерв на Китай за 1997 г. е 128 милиарда долара, външните инвестиции - над 45 милиарда долара, а Япония, САЩ и ЕС са основните търговски партньори на страната, производител No1 в света на зърно, памук, цимент). Ето защо в годината на тигъра, когато се навършват 20 години от китайската политика на
Петър Стоянов посочи като сечение между двете икономики в преход именно проблемите на радикалната стопанска реформа - преструктурирането на банковата система, необходимостта от провеждането на ефикасна реформа в държавната администрация, общата философия на икономически растеж, изразена в стимулиране на експорта и привличане на чуждите капитали, които осигуряват трансфер на нови технологии.
"Като уважаваме различията, търсим нови форми на икономическо взаимодействие на базата на взаимния интерес и взаимната изгода", каза Петър Стоянов в Пекин на бизнесфорума, организиран от Китайския съвет за насърчаване на международната търговия.
Документалната основа за партньорство между България и Китай отдавна е факт - двете държави имат договор за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, спогодба за сътрудничество на патентните ведомства и др. С пекински адрес са новоподписаните програма за културно сътрудничество, ветеринарна спогодба, спогодба в областта на пощите и далекосъобщенията и спогодба в областта на патентното право.
Президентът Петър Стоянов и председателят Дзян Дзъмин сложиха подписите си под съвместна декларация, в която двете страни взаимно изразяват уважение към избрания път на развитие, направен от българския и китайския народ в името на тяхната сигурност и просперитет.
В политическия документ Китай потвърждава, че зачита осъществяваните реформи в България, както и желанието й да се интегрира в евроатлантическите структури. Китайската страна оценява активната роля на България като стабилизиращ фактор в Югоизточна Европа.
От своя страна в декларацията България потвърждава принципната си позиция, че в света съществува само един Китай, Тайван е неделима част от неговата територия, а правителството на КНР е единственото законно правителство на страната, представляващо целия китайски народ.
"Република България заявява, че няма да установява официални връзки и контакти с Тайван", пише още в официалния документ. България връща "комплимента", като "оценява високо приноса на Китай за овладяване на финансовата криза в Азия, за запазване на мира и сигурността в азиатско-Тихоокеанския район и в света".
