Към края на годината 24% от сборните активи на банките са били в държавни ценни книжа. Почти същото равнище - 23.7%, на ДЦК в активите беше отчетено и през 1996 г. През изтеклата година обаче доходността на левовите книжа намаля сериозно. По данните на БНБ 91% от тези ДЦК са били в портфейлите на банки от първата група.
Към края на годината вземанията от банки и други финансови институции по балансова стойност са нараснали с 204%, достигайки 2.1 трилиона лева. В общата сума на активите делът на тези средства нараства с 5 пункта, достигайки 28%. От БНБ обаче признават, че тази тенденция отразява пласирането на ресурса в чуждестранни банки. Това се доказва и от обстоятелството, че 95% от тези вземания са във валута, а при левовата част има намаление от 20%. Освен това в обобщените данни по пасивите на банките има намаление на привлечените средства от други финансови институции, което отново доказва, че средствата са насочени в чужбина. На практика това показва невъзможността на банките в сегашната икономическа ситуация да намерят алтернативен начин за доходоносно пласиране на ресурса. В крайна сметка въпреки правителствените призиви икономиката остава нереструктурирана дори година след въвеждането на борда, а рискът й - висок.
Дадените на нефинансови предприятия кредити номинално са нараснали само с 60% (при отчетена инфлация за 1997 г. от 578,7%). Относителният им дял в активите на банките към края на 1997 г. е 22.15% при 39% година по-рано. Това естествено не предразполага ръст на икономиката, но пък е логичният отговор на банките за некачествено провежданите реформи, дори след въвеждането на борда.
Ако се анализира пасивната страна на банковите баланси, се вижда, че основен източник на ресурс в системата остават привлечените средства от нефинансови институции. От 54% в края на 1996 г. те са стигнали до 67% през 1997 г. в структурата на пасива. Въпреки че нарастването на депозитите е следствие на стабилизацията в сектора, остава открит въпросът как банките ще покриват цената на привлечения ресурс, след като голяма част от актива им е нискодоходен. Засега банките се справят, натискайки надолу лихвите, които трябва да плащат на депозантите. Дори и от схемата привличане на ресурс и предоставянето му в чужбина банките да успяват да си избият лихвите. Това доказва, че банките са се превърнали в депа за пари. Освен това увеличената депозитна маса не може да се възприема като трайна тенденция, при отрицателните лихви по спестяванията. В действителност през последните месеци темпът на нарастване на депозитите е все по-слаб, като през април те дори реално намаляват.
Невъзможността за пласиране на свежия ресурс при поносимо съчетание на риск и доходност изправя банките пред необходимостта да променят цялостната си стратегия на работа. Това е подчертано дори в отчета на БНБ. Общите банкови резултати година след въвеждането на борда ще покажат дали изходът от пъзела "лоша икономика" е намерен.
Сборен баланс на търговските банки към края на 1997 г. БНБ внесе в парламента отчета си за контрастната 1997 г. В последния ден на април, както се изисква по закон, централната банка внесе в парламента отчета си за миналата година. Той ще трябва да бъде разгледан и приет от депутатите в най-скоро време. Успоредно с това ще бъде приет и бюджетът на БНБ за тази година. Ритуалът не е нов, но, разбира се, интересното около него е, че за пръв път се отчита новата БНБ, работеща в условията на валутен борд и разделила се с по-голямата част от типичните за централна банка функции. Както се казва в самото начало на годишния отчет, "БНБ претърпя една от най-дълбоките институционални промени от създаването си през 1879 г.".
В първите шест месеца от функционирането на борда брутните валутни резерви на БНБ са нараснали с над 56%, като в края на годината общата им сума достига 4411.9 млн. германски марки. Това е резултат преди всичко от отпуснатите заеми от международните финансови институции, както и от връщането на дюшечната валута към банковата система. Над половината от резерва е в парични средства, а около една трета са чуждестранните ценни книжа. Както се обяснява в отчета, БНБ е пренасочила средствата си към първокласни чуждестранни банки, като е въвела лимити в отделна институция да не се поддържат над 10% от резерва и средствата там да не надвишават 10% от капитала на банката. Управителният съвет на БНБ е приел специални правила за инвестициите в ценни книжа, които предвиждат портфейлът й да е с продължителност до една и половина година, ценните книжа да са с остатъчен срок до падежа до три години и размерът на емисиите им да е над 1 млн. германски марки. БНБ освен това се е самоограничила да не притежава над 10% от една емисия ценни книжа и да не инвестира валутни средства в деривати.
Както изисква и Законът за централната банка, през втората половина на годината са настъпили изменения и във валутната структура на резерва. Делът на деноминираните в германски марки инструменти е нараснал от 13% през юли до почти 53% в края на годината. Доларовите активи са спаднали до една трета от общите и още около 15% са в злато. Изискването на закона е немарковите активи да не се отклоняват с 2% от съответстващите им пасиви в същата валута.
Резервът свръхпокрива паричните задължения на БНБ, които са банкнотите и монетите в обращение, банковите резерви при БНБ и депозитите в управление "Емисионно". Свръхпокритието се отразява счетоводно в перото депозит на управление "Банково" в управление "Емисионно", който в края на годината възлиза на половин милиард германски марки. Както е обяснено в отчета, тази сума представлява положителната нетна сума на валутния борд и е източник за евентуална намеса на БНБ като кредитор от последна инстанция при възникване на системна криза в банковата система. В по една трета в структурата на пасивите на управление "Емисионно" (което изпълнява ролята на борда) са парите в обращение и депозитите на правителството.
В отчета не се споменава каква точно е доходността от инвестирането на валутния резерв и как тя се съотнася към разходите по пасива на управление "Емисионно". Самата БНБ също трябва да се издържа от доходите си по актива.
Нетните приходи на централната банка след отчисленията към резервната сметка възлизат на 264.79 млрд. лева в края на миналата година. Финансовият отчет на БНБ е изготвен по международните счетоводни стандарти и е заверен от одиторската фирма KPMG. Вноската на централната банка за 1997 в бюджета трябва да е общо 196 млрд. лева. Авансово БНБ е внесла 34 млрд. лева, но от остатъка бюджетът ще получи само 6 млрд. лева. Останалото ще бъде прихванато, срещу което хазната ще си получи чуждестранни ценни книжа, с които са обезпечени лихвените плащания по някои от брейди-облигациите (виж подробностите по операцията в карето).
В одита се казва, че управителният съвет на БНБ е счел за резонно да не се прилага един от международните стандарти, който предвижда специално отчитане в хиперинфлационна среда. Ако той е бил използван, резултатът на БНБ щеше да е загуба от 137 милиарда лева, а активите й - 1626.7 млрд. лева вместо отчетените 7635 милиарда. По принцип корекциите при хиперинфлация не променят резултат от гледна точка на отношенията с бюджета, така че дори и споменатият стандарт да беше приложен, БНБ пак трябваше да прави вноска. Мотивите на управителния съвет все пак да не се прави корекция са, че негативният ефект от хиперинфлацията до голяма степен е бил покрит при рекапитализацията на БНБ в началото на юли.
В отчета се коментира и коренно променената структура на приходите на БНБ в резултат на въвеждането на борда. Преди това основните приходи на централната банка бяха от лихви, които тя начисляваше по кредитите за бюджета и банките. Както и емисията на левове по време на борд не може да расте безконтролно, а освен това БНБ няма право да кредитира бюджета (с една условност във връзка със заемите от МВФ) и може да рефинансира банки при строго определени условия. Натрупаните през първото шестмесечие лихвени приходи все пак формират 22% от нетния финансов резултат на БНБ преди провизии. Основният й приход през втората половина на годината е от операции с ценни книжа във валута и от лихви при валутни операции. Най-голям дял в приходите на БНБ за миналата година са тези от курсови разлики - около 64 процента от общите. Най-голям разход за БНБ пък са заделените през годината провизии - 386 милиарда лева. По-голямата част от тях са били необходими, за да се покрият загубите на БНБ от необезпеченото кредитиране на банки в периода преди кризата в сектора.
Къде отива вноската на БНБ.
В края на април беше подписано споразумение между министъра на финансите и управителя на БНБ. В него се предвижда БНБ да прехвърли постепенно на държавата валутни ценни книжа, с които са обезпечени лихвени плащания по брейди-облигациите. Това ще стане срещу прихващане на вноската на централната банка към бюджета. Централната банка е купувала обезпечителните книжа за сметка на валутния резерв, но след въвеждането на борда при изчистването на отношенията й с бюджета те трябваше да се върнат към него. Така с дата 29 април 1998 г. от баланса на БНБ (управление "Банково") бяха отписани ценни книжа с номинална стойност 87.65 млн. долара, левовата равностойност на чиято пазарна цена възлиза на 155.7 млрд. лева. Това ще е сумата, която БНБ ще прихване от вноската си за бюджета за 1997 г. По баланса на БНБ остават още ценни книги-обезпечения по брейди-плащания, които са с номинал 80.4 млн. долара. Те ще бъдат постепенно прехвърляни на бюджета, като БНБ ще ги прихваща по същата схема от бъдещите си вноски.
Операцията по прехвърлянето на книжата беше одобрена от Сметната палата и одиторите на централната банка. Тя всъщност се наложи, защото при преструктурирането на баланса на БНБ, когато се въвеждаше валутният борд, обезпеченията по лихвените плащания на два вида брейди-книжа са били забравени в БНБ. Тогава към финансовото министерство са били прехвърлени само книжа с номинална стойност 1850.5 млн. долара, които обезпечават плащания по главницата на дълга.
Ще се прехвърлят рискове основно на български дружества
Прехвърлянето на застрахователен риск на презастрахователи в чужбина ще става само с разрешението на Дирекцията за застрахователен надзор към Министерството на финансите. Това предвижда проект за промени в Закона за застраховане, подготвени от дирекцията. Застрахователните дружества ще трябва да се обръщат първо към българските презастрахователи. Ако се окаже, че те не са в състояние да поемат предлагания риск, чак тогава дирекцията ще дава разрешение за изнасянето му извън границата на страната. Поправките в закона се налагат заради огромния дял презастраховки, които се правят с чуждестранни партньори дори и за рискове, които могат да бъдат предложени без проблем на вътрешния пазар. Това от своя страна води до изтичането на капитали от страната. "Това е добро решение за момента. Към чужди презастрахователи трябва да се прибягва само за големи по размер рискове, например за застраховката на НЕК или Нефтохим", коментира предложените промени Борислав Михайлов, шеф на Държавния застрахователен институт.
От правото да извършват презастрахователна дейност в България се предвижда да бъдат лишени компании с над 50% чуждо участие в капитала. "Презастрахователна дейност на дружества с голям дял на чуждия капитал също води до изтичане на капитал", коментира директорът на Дирекцията за застрахователен надзор Христо Христов.
Същевременно обнародваният в Държавен вестник Закон за защита на конкуренцията променя Закона за застраховането. Отсега нататък сливанията и вливанията на застрахователните дружества ще трябва да се одобряват и от Комисията за защита на конкуренцията, а не само от дирекцията.
Безумието "закон за мръсните пари"
15 април 1999 г. Данъчна служба някъде в България. Подавате данъчна декларация и правите опит да преведете по банков път 15 млн. лева дължим данък. Банката започва разследване - откъде имате парите, с които искате да си платите данъка. В разследването се включват органите на Бюрото за финансово разузнаване. Директорът на Националната служба за борба с организираната престъпност спира с писмено нареждане банковия превод. Специализираните органи започват действия по Наказателно-процесуалния кодекс.
Подобен сюжет не е извадка от "1984" на Джордж Оруел, а напълно възможно следствие от законотворческата дейност на Народното събрание, предизвикана от Министерския съвет и в частност от правосъдния министър Васил Гоцев.
В началото на втората година от управлението на кабинета Костов, парламентът е на път да приеме закон, в сравнение с който досегашните регулации и бюрокрация, оплели българския бизнес, биха изглеждали като ефирна паяжина. Ако законът за мерките срещу изпиране на пари, който предстои да се гледа на второ четене в Народното събрание, бъде приет в този си вид, има три възможни сценария: а) да се окаже мъртвороден и практически да не се прилага; б) да се прилага само спрямо избрани субекти; в) да пренесе България във времето на "1984" на Оруел, където всеки следи всеки, всеки доносничи за всеки и всеки е виновен по презумпция.
Законът предвижда всички структури в икономиката, които имат отношение към трансфери на пари и тяхното движение, да контролират процеса от своя двор. Борбата с мръсните пари ще трябва да се води основно от икономическите субекти в страната. Ако си пощенска служба, ако си казино, ако си обменно бюро, банка, инвестиционен посредник или политическа партия, ако си орган по приватизацията, ще трябва да проверяваш всяка сделка, която минава през теб. Ако купуваш къща или кола, ако си вносител на дъвки, ако прехвърляш пари от една сметка в друга, трябва да доказваш откъде си взел парите.
Според закона всеки, който трансферира пари, трябва да създаде специализиран вътрешен орган. Този орган ще трябва да идентифицира страните по сделката, да събира информация за техни предишни трансфери, да събира информация за произхода на парите за тяхното осъществяване.
За да бъдат спазени разпоредбите на закона, всяка сделка, дори и под определения праг от 15 млн. лв., ще подлежи на проверка, защото законът признава за виновен всеки, който допусне изпирането на пари. А това могат да направят и свързани лица със суми, по-малки от посочената в проектозакона.
"Законът е направен по европейски образец. Мисля, че ще работи, и все пак трябва да има инструменти, с които самото общество да се контролира. В европейските държави практиката е информацията за мръсните пари да се предоставя от субектите в икономиката, а не да бъде изисквана", коментира проектозакона за мръсните пари шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев. Как да се накара обаче обществото само да се контролира. Най-малко балканският манталитет на българите не го позволява. При положение че например във фирма, борсов посредник, дойде човек с 50 млн. лв. и възложи изпълнението на сделка, фирмата едва ли ще прибегне до даване на сигнал за мръсни пари, рискувайки този клиент никога повече да не се обърне към нея. Освен това лицето, което предоставя парите за извършване на операцията, не е длъжно според българското законодателство да доказва произхода на парите си пред друго физическо или юридическо лице (дадената фирма, през която минават парите). Другата крайност е положението, при което различни субекти ще правят доноси един срещу друг с едничката цел да се пречи на бизнеса на другия (в повечето случаи конкурента). А най-вероятно няма да се стигне до никакви резултати от приложението на закона, ако се приеме в този вид. Просто всяка организация ще приведе вътрешните си правила в съответствие с него и ще чака някой контролен държавен орган да се сети, че трябва да провери събраната информация. Повечето фирми, които се занимават с трансфер на пари, имат така или иначе система за идентифициране на своите клиенти. Не е проблем тя просто да се пази за по-дълго време, без никой дори и да си помисля, че трябва да я ползва за подаване на сигнал към Бюрото за финансово разузнаване. "Законът е построен така, че няма начин да действа в сегашния си вид", коментира борсов посредник.
Бюрото за финансово разузнаване, което трябва да се формира съгласно проектозакона, ще бъде подчинено на министъра на финансите Муравей Радев. То ще има за задача да събира цялата информация, която засяга съмнителни сделки. Към него ще трябва да се обръщат и служителите, у които са възникнали съмнения за изпиране на пари. Освен това финансовото разузнаване ще определя кои от структурите, изброени от закона, трябва да провери. Във всеки един момент ще може да изисква информация за сделките, сключени на нива от 15 млн. лв. нагоре. "Наистина ми се струва, че границата от 15 млн. лв. е доста ниска", коментира депутатът Найден Зеленогорски, спряган и за шеф на финансовата полиция. "Не съм запознат с базата за нейното избиране. Опасявам се, че ако не се направи необходимото, законът може да се окаже мъртъв. Трябва да се положат усилия законът да се съгласува с готвения закон за финансовата полиция. За мен е най-важно да се създаде база данни, в която всеки лесно ще може да провери регистрираните сделки, попадащи под обхвата на закона, и ще може да черпи необходимата информация за произхода на парите", заяви още той. За да се обхванат всички сделки над тази сума, бюрото ще трябва да събере информация за всеки случай на промяна на собствеността на недвижимо имущество (дори за двустаен панелен апартамент). В неговото полезрение ще попадне и голяма част от пазара на автомобили в страната. Когато се касае за битови покупко-продажби, спирането на съмнителните за бюрото сделки няма да се окаже фатално. При трансферите на суми в банковата система обаче може да се стигне до сериозни проблеми. Ако се спре трансфер на клиент и той се окаже най-редовен данъкоплатец, може да се стигне дори до съд. Според закона за счетоводството в актива на баланса на стопанските субекти вече фигурира и понятието положителна репутация, която може сериозно да пострада от действието на закона. Затова по-сериозно звучи, вместо да се създава и издържа нова административна структура, да се заложи в новия закон задължение за финансовите организации и посредници да събират необходимата информация и при поискване да се предоставя на данъчните служби, които да проверяват дали дадено лице законно притежава сумата по направения трансфер. В базата данни, която е на разположение на данъчните служби, може да се провери дали са плащани данъци по притежаваната от поставеното под съмнение лице сума.
Друг е въпросът, че заложената в закона сума е незначително малка, когато става въпрос за пране на пари. "Ако някой тръгне да пере пари, тогава ще става въпрос за 2-3 млн. долара, а не за 15 хил. марки", каза Йордан Цонев. Вярно е, че капка по капка вир става, но едва ли някой може да хване чрез този закон няколко на брой свързани сделки. Задачата става още по-трудна, ако парите минат през различни финансови и посреднически организации. Да се води борба за откриването на икономически взаимоотношения, които могат и да не съществуват, може да доведе до параноя в обществото и до взаимно преследване.
На семинар по проблемите на мръсните пари стана ясно, че според БНБ основният поток от средства с престъпен произход ще се насочи към финансовите къщи и обменните бюра. "Мръсните пари се откриват най-лесно още преди да са тръгнали към икономиката - когато се акумулират по банкови сметки", смята зам.-министърът на финансите Пламен Орешарски. По принцип банковите институции идентифицират всички свои клиенти и там хващането на съмнителни потоци от пари е сравнително лесно. "Проследяването на големи суми, преминаващи през банковата система, не е трудно, особено ако има желание от страна на банковия мениджмънт", коментира Йордан Цонев.
Извадки от проектозакона.
Лица които трябва да идентифицират клиентите си:
Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата независимо чия собственост е, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.
Лице, което извършва финансови операции или други сделки със средства или имущество, за които знае или предполага, че са придобити чрез престъпление и тези средства или имуществото са в особено големи размери и случаят е особено тежък, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години, глоба от 10 млн. лева до 30 млн. лева, конфискация на цялото или част от имуществото, лишаване от право за заемане на определена длъжност и извършване на определeна дейност.
Накратко
Само Евробанк и Юнионбанк ще отпаднат от списъка на финансовите институции, които могат да обслужват бюджета. БНБ отмени решението си, според което, за да бъдат бюджетни кореспонденти, банките трябва да имат активи от над 200 млрд. лева. Централните банкери оценили това решение като грешка и решили засега да се запази старата система за определяне на обслужващите банки, като тя ще бъде променена при въвеждането на централизираното обслужване на бюджета от една сметка в БНБ.
Българската делегация на годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие, която ще се проведе от 9 до 12 май в Киев, ще се води от вицепремиера Александър Божков. Участници в делегацията са и министърът на финансите Муравей Радев, подуправителите на БНБ Мартин Заимов и Валентин Цветанов, председателят на Агенцията за приватизация Захари Желязков и изпълнителният директор на Банковата консолидационна компания Петър Жотев.
Очаква се на 20 и 21 май директорът за България и Румъния в Световната банка Кенет Лей да проведе официални разговори с българското правителство за досегашните проекти на банката в страната. Датата на пристигането на г-н Лей все още не е уточнена. До 30 юни бордът на директорите на СБ трябва да получи доклад за хода на програмите в България.
След проведената миналата седмица среща между кмета на София Стефан Софиянски и представители на френската банка "Париба" стана ясно, че до септември София ще има готов кредитен рейтинг. Банката бе избрана за посредник при емитирането на еврооблигациите на столичната община. До седмица Софиянски ще трябва да избере дали "Муудис" или "Стандарт енд Пуурс" ще правят кредитния рейтинг на столицата. Столичният кмет очаква оценката на столицата да бъде В+. Това ще стане, след като градоначалникът проведе консултации с кабинета. Еврооблигационната емисия на общината ще бъде на стойност 50 млн. долара, или 100 млн. марки. Парите от нея ще бъдат вложени в инфраструктурата на столицата. Разходите по емисията на облигациите ще се поемат от френската банка, а тя ще получи 160 хил. марки от нейната реализация.
Еврейското лоби не се сърди на Вашингтон
Известни еврейски лидери заявиха в четвъртък, че напрежението от натиска на Съединените щати върху Израел тази седмица да възобнови диалога с палестинците и да направи отстъпки от територията си не е застрашило сериозно подкрепата, с която се ползва Клинтъновата администрация сред еврейската общност.
Клинтън понесе остри критики от републиканците и някои поддръжници на Израел срещу решението на администрацията да покани премиера Бенямин Нетаняху във Вашингтон следващата седмица само ако приеме американското условие за ново израелско изтегляне от окупирания Западен бряг. Въпреки това няколко изявени еврейски лидери заявиха, че по принцип подкрепят мирния процес, и изразиха надеждата, че последният американски дипломатически ход ще се окаже изгоден за Израел.
"Не мисля, че това е някаква криза в отношенията ни, заяви Ейбрахам Фоксман, директор на Лигата против клеветничеството. Той каза още, че тактиката на администрацията е повече "акт на фрустрация" заради зациклянето на мирния процес, отколкото съзнателно насочено действие в ущърб на интересите на Израел.
За да покажат обаче, че не са доволни от действията на правителството, еврейските организации, подкрепяни от израелския посланик, внесоха предложение на свое събрание в сряда да излязат с протестна декларация. Според участниците предложението е срещнало много слаба подкрепа. Критиците на президента в Конгреса изразиха много по-силен протест, отколкото самите евреи. Никой от интервюираните еврейски лидери не използваше език, подобен на този на говорителя на долната камара Нют Гингрич, който обвини в сряда Клинтън в "изнудване" на Израел и съюзяване с палестинския лидер Ясер Арафат за сметка на израелските интереси. Председателят на Комитета за отношенията с Близкия изток към Сената подкрепи Гингрич, като заяви, че е "скандално администрацията на президента да заеме толкова несполучлива позиция". И други сенатори смятат, че "ултиматумът към Израел е прекалено силен и трябва да бъде отменен".
Някои наблюдатели си припомнят предишен разрив между американската администрация и правителство на дясната коалиция Ликуд, която в момента е на власт, по времето на държавния секретар Джеймс Бейкър III. По този повод поведението на Клинтън иронично се определя на "Ето ви моя адрес във Вашингтон, подпишете се и може да дойдете". Представители на еврейските организации смятат, че това е нарушение на споразуменията с Израел както фактически, така и в техния смисъл.
Франко-германските фрактури
В сряда започна редовната двугодишна среща на френския президент Жак Ширак и германския канцлер Хелмут Кол в Авиньон. Във френския град, който и преди е бил домакин на "схизми", двамата европейски лидери трябва да забравят скорошната караница за президентството на Европейската централна банка, споменът от която още не е заличен. При блокирането на варианта Вим Дуизенберг да заеме пълния си мандат, Жак Ширак твърди, че спорът му е с Холандия, а не с Германия. Но неверността на това заявление стана прозрачно ясна след признанието на германския канцлер, че миналия уикенд в Брюксел е била най-трудната среща на европейските лидери. А през 16-те години, откакто е на своя пост, той е бил на не една и две такива.
В дългата история на германско-френските отношения, кодирани през 1963 г. от Аденауер и Де Гол в Елисейското споразумение, спорът за Централната банка щеше да бъде преживян по-лесно, ако не бяха търканията между двете страни и в други области. Когато се обсъждаше реформата на европейските институции, Франция предпочете да застане на страната на Италия и Белгия срещу предложението на Германия да се взимат повече решения с пълно мнозинство. В сътрудничеството във военната област Франция, неискаща да раздържави военните си заводи, прекрати участието си в смесените предприятия с Германия. И най-накрая, Хелмут Кол не се разбира така добре с Жак Ширак, както с предшественика му Митеран. Като се има предвид, че в следващите няколко години съгласието между двете най-мощни европейски държави ще е ключово за реформиране на европейските финанси и политика преди разширяването на ЕС, не би било лошо още отсега да се изгладят различията по тези проблеми.
Загубен ли е ключът за постигането на мир в Кипър
Интересът към кипърския конфликт винаги е бил голям и американската дипломация е играла в него особено важна роля, съпровождана обаче с трудности и проблеми. Дори и Ричард Холбрук - последният засега в дългия списък от американски специални пратеници и посредници в Кипър, въпреки лаврите си от Босна и репутацията на упорит дипломат среща трудности и започва да проявява нетърпение и раздразнение от отказа на двете кипърски общности да преговарят. Холбрук не е и първият американски дипломат с проблеми в Кипър. Още Хенри Кисинджър ги има и доказателство за това е книгата му "Дипломацията", където на американската дипломация в Кипър през 1974 г. не е отделен нито ред, въпреки че точно тогава авторът заема поста държавен секретар и ролята му в избухналата криза е голяма.
Още след образуването на независимата Република Кипър нейният президент архиепископ Макариос предизвиква непрекъснато тревога и задържа вниманието на американските политици със своята хазартна политика, неотстъпчивост пред исканията на кипърските турци и Турция, със стремежа си да отхвърля опитите за геноцит на кипърските гръцки екстремисти, ръководени от легендарния генерал Гривас. Редуването на дипломатически успехи и провали съпровожда американската политика в Кипър.
Когато в края на 1963 г. по време на "кървавата Коледа" започват откритите сблъсквания между двете кипърски общности, американската дипломация се опитва да възпира Макариос и неговите привърженици. През февруари 1964 г. в Кипър е изпратен помощник държавният секретар Джордж Уилдмън Бол, чиято задача е да убеди Макариос в необходимостта да бъдат настанени части на НАТО за запазване на мира между двете враждуващи общности. Провалът на Бол е пълен въпреки целия му талант и умения на дипломат. Макариос твърдо отказва да приеме сили на НАТО, а предпочита мироопазващите части да бъдат от ООН.
В началото на юни 1964 г. Турция е пред прага на въоръжен десант в Кипър, за да защити кипърските турци от атаките на кипърските гръцки партизански части. Тогава американският президент Линдън Джонсън със своето прочуто писмо до турския министър-председател Исмет Иньоню успява, прилагайки обещания и заплахи, да го възпре от тази авантюра, която би довела до война между Гърция и Турция заради Кипър.
Нов успех американската дипломация отбелязва в поредната кипърска криза през ноември 1967 г., когато безразсъдството на генерал Гривас едва не запалва война между двете държави - членки на НАТО. Тогава Гривас като командир на кипърската Национална гвардия хвърля своите добре въоръжени части срещу кипърските турци при селото Агиос Теодорос в Югоизточен Кипър. Турция незабавно реагира с ултиматум към Гърция да изтегли войските си от острова, да отзове Гривас и да бъде разпусната кипърската Национална гвардия. С посредничеството на бившия помощник-министър на отбраната Сайръс Ванс (по-късно държавен секретар при президента Картър) кризата между Гърция и Турция е преодоляна, гръцките войски заедно с Гривас са изтеглени от Кипър, сепаратистките стремежи на кипърските турци временно са предотвратени.
Успешните действия на американската дипломация в Кипър скоро са заменени с поредица от неуспехи, най-големият от които е през лятото на 1974 г., когато тя не успява да предвиди последиците от един преврат срещу архиепископ Макариос. Този преврат е подготвян отдавна от гръцката военна хунта, която подкрепя терористичните действия на острова, водени в периода 1971-1974 г. от ЕОКА-Б начело със завърналия се генерал Гривас. След смъртта на стария генерал през януари 1974 г. гръцката тайна полиция отвлича неговия наследник и поставя ЕОКА-Б под свой контрол, за да я използва за готвения преврат. И когато Макариос поисква твърдо от хунтата да изтегли своите офицери от кипърската Национална гвардия, поводът за конфронтация е достатъчен и планът за свалянето на непокорния президент е задействан.
Американската дипломация този път не успява да предотврати кризата, въпреки че ЦРУ предупреждава в свой доклад на 19 юни, че Атина може да предприеме някакви действия срещу Макариос. Държавният департамент е заварен неподготвен. Ръководителят на гръцкото бюро там Джон Дей е в лятна отпуска заедно с ръководителя и на кипърското бюро, а новият посланик в Никозия Роджър Дейвис още не е връчил акредитивните си писма на Макариос. Всичко това създава впечатление, че не е имало кой да следи положението и да възпре хунтата от безразсъдни действия.
Самият държавен секретар Хенри Кисинджър заявява по-късно на Макариос: "Естествено следяхме положението и на нас ни бе известно, че вие не се харесвате на Йоанидис, нито на другите членове на хунтата. Но нямахме конкретни информации за деня, в който щеше да стане превратът срещу вас. " В този случай Кисинджър действително е искрен, че не е знаел за датата на подготвяния преврат, но това не намалява отговорността на американската дипломация за мълчаливото й съгласие да бъде свален Макариос, които не е от най-добрите приятели на САЩ.
Операцията се проваля, тъй като Макариос успява да избяга по време на обстрела на президентския дворец и преоблечен се спасява в Пафос, а оттам с британска помощ напуска острова.
Това не е предвидено в сценария, както и незабавната и решителна намеса на Турция, която извършва военен десант при Кирения, за да защити кипърските турци. Тогава Кисинджър се овладява и решава да промени плановете си, като изостави гръцката хунта. На власт в Атина е повикан от изгнание опитният политик Константин Караманлис, който съставя ново правителство. Кисинджър прави завой и започва да подкрепя турската кауза, за да не позволи антиамериканската ярост, обхванала Гърция, да се прехвърли и в Турция. За американската дипломация турската страна е по-важна от гръцката. Това, което Кисинджър не успява да постигне чрез несполучилото присъединяване на Кипър към Гърция, ще поиска да направи чрез "справедливата" му подялба между двата съюзника на САЩ.
След ерата на Кисинджър следващите американски дипломати, назначавани като специални пратеници, продължават усилията да се постигне уреждане на кипърския спор.
С упорития Ричард Холбрук като специален представител на президента Клинтън за американската дипломация има голям шанс да накара двете кипърски общности да постигнат споразумение. Обаче както в миналото, така и днес, в кипърския проблем е валиден постулатът: за разрешаването му е необходимо съгласието едновременно и на Гърция, и на Турция.
За британската дипломация се оказва по-лесно през 1959 г. да постигне някакво разрешение на проблема, защото и двете държави искат това. Сега американската дипломация е поставена пред по-големи трудности. Разногласията между Гърция и Турция са по-дълбоки, отколкото преди 40 години, и не са свързани само с Кипър.
Ключът към уреждане на кипърския проблем се държи от двете държави, но нито една от тях не иска да го пусне и да остави другата да отключи вратата на мира. Дори и Гърция да се съгласи да преговаря директно с Турция, това не е достатъчно - трябва и Турция да е съгласна. А тя може да се съгласи само ако получи някаква полза от това. Иначе съществуващото status quo я задоволява, а времето работи за нея и за кипърските турци - Кипър de facto е разделен и може да си остане такъв и завинаги. Затова американската дипломация трябва да съсредоточи усилията си да събере и двете държави на масата за преговори. Ричард Холбрук и Томас Милър са поредните американски дипломати, изправени пред трудността да убедят Гърция и Турция да преговарят. Ако те постигнат това, ключът за разрешаването на кипърския проблем ще бъде поставен в ключалката и ще остане само да се завърти.
Това обаче не би могло да стане, ако не се базира на равнопоставеността. Държавата на кипърските турци трябва да бъде призната наравно с държавата на кипърските гърци. Грешката, допусната от Европейския съюз, когато приема Гърция за свой член, без да й постави условието първо да разреши кипърския проблем, сега създава повече трудности пред американската дипломация. Възможностите за реванш сега обаче са големи и тя би могла да се възползва от тях, за да бъде сложен край на кипърския проблем.
Березовски и Чубайс разсеяха скуката около руското правителство
Серията от нови назначения в края на миналия месец и началото на този събудиха спомена за традиционните предпразнични рокади във висшето държавно и партийно ръководство по съветско време. Както по времето, когато съществуваше политбюро, повечето назначения бяха очаквани, но не се мина без изненади, които трябва да покажат, че все пак нещо в Русия се е променило - преди номенклатурната върхушка въртеше голям бизнес, а сега бизнесът се стреми на всяка цена да се докопа до голямата политика.
Водеща тема в новите назначения трябваше да стане съставянето на кабинета на Сергей Кириенко, но срещата на лидерите на 11-те страни от Общността на независимите държави плюс представителя на Киргизстан постави на челно място избирането на Борис Березовски за изпълнителен секретар на ОНД. В Русия Березовски минава за авторитет, и то не само в политиката и икономиката. Думата авторитет често се използва по адрес на шефовете на мафията, но бизнесменът винаги е твърдял, че не е свързан с престъпния свят. Той дори заведе дело срещу американското списание "Форбс", което го обяви за глава на руската мафия.
Березовски е считан за един от членовете на Семейството - малката група от роднини и служители на президентството, която има огромно влияние около държавния глава. Самият Березовски се определя като "художник на свободна практика" с широки интереси, които се простират от "Аерофлот" и ОРТ до новия нефтен гигант ЮКСИ и продажбата на автомобили. Предишният пост, който Березовски заемаше в държавната администрация, беше заместник-секретар на Съвета за безопасност към президента. Отношението на Елцин към него се влоши заради подозренията, че обръща прекалено голямо внимание на личните си интереси и през ноември миналата година Березовски беше уволнен. Преди десетина дни президентът отново го предупреди да прекрати лобистката си дейност, така че Елцин едва ли много ще съжалява, че Березовски ще прекарва голяма част от времето си извън Русия и най-вече в Минск, където се намира секретариатът на ОНД.
Подробностите около избирането на Березовски са малко, защото срещата в Москва много приличаше на закрит пленум на ЦК на КПСС по липсата на информация за хода й. Това не е толкова учудващо, след като всичките държавни глави с изключението на арменеца Роберт Кочарян и беларусина Александър Лукашенко са били членове на някогашния Централен комитет. Известно е, че предложението е дошло от украинския президент Леонид Кучма, но за това са настоявали в предварителните срещи лидерите на Грузия, Казахстан и Беларус. Подкрепата на Кучма, който никога не се е славил като привърженик на интеграцията в ОНД, не е изненада. Догодина в Украйна предстоят президентски избори, а резултатите от скорошните парламентарни избори едва ли вдъхват голяма увереност у президента. Той вече си осигури подкрепата на Елцин, но поддръжката на Березовски също няма да е излишна.
Единственият президент, който се е изказал против Березовски, е бил Кочарян, който явно се страхува, че петролните интереси на "свободния художник" ще доведат до сближаване между Русия и Азербайджан за сметка на Армения. "Частният капитал е единствената сила, способна да консолидира ОНД", заяви Березовски няколко дни преди назначението му и мнението му беше повторено под различна форма от президентите на последвалите пресконференции. Същата позиция е застъпвал и Иван Рибкин, който отговаряше за ОНД в последния месец от работата на правителството на Виктор Черномирдин. За този кратък срок бившият вицепремиер успя да обиколи повечето бивши съветски републики и явно добре си е свършил работата. Близките контакти между него и Березовски се появиха в резултат на съвместната им работа в Съвета за безопасност, на който Рибкин беше секретар. Основните им усилия по това време бяха насочени към регулиране на отношенията с Чечения, по отношение на която те разиграваха тактиката на лошото ченге (Березовски) и доброто ченге (Рибкин). Подобно поведение може да се очаква по отношение на ОНД след съобщенията, че Рибкин ще продължи да отговаря за общността в новото правителство.
Изкривената руска политическа и икономическа действителност доведе до странна реакция на избирането на Березовски - първите коментари в медиите не бяха свързани с бъдещето на ОНД, а с нарасналите шансове Анатолий Чубайс да оглави РАО "Е С России". Прогнозите се сбъднаха още на следващия ден, когато бившият вицепремиер спешно беше избран за шеф на електрическия монополист. Системата на Елцин от лостове и противотежести отново беше пусната в действие, което личи от бързината, с която беше гласувана кандидатурата на Чубайс, който е тясно свързан с враждебния на Березовски холдинг "Интеррос" (ОНЭКСИМбанк), оглавяван от Владимир Потанин. За да не се губи време със събирането на съвета на директорите, гласуването стана със специални формуляри, които им бяха раздадени и които вече събудиха подозрението на представители на Сметната палата.
Новият пост може да се превърне в истински електрически стол за Чубайс, който успя да се задържи на обществената сцена въпреки постоянните обвинения за организираната от него приватизация. Сега на изпитание ще бъдат поставени мениджърските и реформаторските му способности, които му донесоха голяма популярност на запад. Според премиера Кириенко той ще има на разположение шест месеца да реализира своите виждания за реформата на РАО Е С, в противен случай ще бъде сменен. Проблем пред дейността на бившия вицепремиер ще бъде новият закон, приет от парламента, който ограничава чуждестранното участие в компанията до 25%, въпреки че делът на чуждите инвеститори вече надхвърля 28%. Допълнително препятствие може да се окаже разследването на корупцията в комитета по държавно имущество за периода, в който Чубайс беше негов председател. През седмицата следователите се добраха до бившия му заместник Алфред Кох, който беше обвинен в незаконно раздаване на апартаменти. Самият Чубайс не успя да осъди за клевета московския журналист, който миналата година разкри, че хонорарът от 90 хиляди долара, който е получил за ненаписаната история на руската приватизация, е подкуп, изплатен от издателство, близко до "ОНЭКСИМбанк".
Както обеща, Сергей Кириенко бързо състави новия кабинет, като процедурата протече рутинно и без никакви скандали. Първите укази на президента дойдоха веднага след избирането на премиера и потвърдиха назначаването на основните фигури, за които се знаеше, че ще останат в правителството. Единствената изненада беше новият вицепремиер Виктор Христенко, досегашен заместник-министър на финансите. Бившият представител на президента в Челябинска област пристигна в Москва миналата година с благословията на Анатолий Чубайс. Във финансовото министерство той отговаряше за отношенията с регионите, което ще остане негов приоритет на новия му пост.
При следващата вълна от назначения новите лица бяха много повече, появиха се и политически фигури. Така най-непримиримата парламентарна фракция "Яблоко" получи втори свой представител в кабинета - министъра на труда Оксана Дмитриева, която вежливо беше помолена да се откаже от членството си в движението. Кириенко се отплати за подкрепата на групата "Руски региони", като предостави на члена й Владимир Гоман председателското място на Комитета по въпросите на Севера, който въпреки очакванията не беше превърнат в министерство. Не беше забравен и "Наш дом Русия". Представителят му Владимир Рижков, заместник-председател на Държавната дума, упорито е уговарян да оглави администрацията на правителството, а движението на бившия премиер Черномирдин приема като свой успех и назначаването на Христенко, член на политическия му съвет.
В новото правителство отново се прави опит големият бизнес да се приобщи към държавното управление. За министър на енергетиката (пост, който допреди месец и половина заемаше Кириенко) беше назначен Сергей Генералов, който през последните пет години е работил на високи длъжности в структурите на Михаил Ходорковски - вицепрезидент на нефтената компания ЮКОС и заместник-председател на банка "Менатеп". Според близки до правителството източници Генералов е спечелил поста с професионалните си качества, а не с принадлежността си към определена финансово-промишлена групировка. Той ще се опита да не повтори опита на предишния представител на финансовия елит в руското правителство - президентът на ОНЭКСИМбанк Владимир Потанин, който миналата година загуби поста заместник-министър на финансите, без да допринесе с нищо съществено за подобряването на руската икономика.
Най-важните промени президентът Борис Елцин направи в структурата на правителството. Вместо досегашните двама първи вицепремиери и осем прости заместници премиерът ще има три вицета - Христенко, Борис Немцов (отговарящ за естествените монополи) и Олег Сисуев (отговарящ за социалната сфера). Премахват се министерството на външноикономическите връзки и министерството по сътрудничеството със страните от ОНД. Създава се суперминистерство на търговията и промишлеността, което ще поеме част от функциите на министерството на икономиката. Президентът подписа специален указ за регулиране на отношенията между администрацията му и правителството, с който предостави по-големи правомощия на правителството. Той обясни, че по времето на Черномирдин всеки документ е изминавал от кабинет в кабинет средно по два километра, преди да влезе в сила, но контролът над правителството е бил необходим, защото президентството му е нямало доверие.
Елцин, който се ангажира много при налагането на Кириенко, сега явно иска да се дистанцира от действията му. Така той си оставя възможност при успех на новите реформи да обере славата на техен инициатор и ръководител, а при неуспех да прехвърли вината върху кабинета.
Израел е лакмус за търпението на Съединените щати Конфликтът, чиято давност е животът на една държава - близкоизточният, се очертава да напише още някоя и друга страница, преди да бъде пратен окончателно в историята. От 50 години Израел и палестинците се опитват да намерят практическото олицетворение на поговорката и вълкът сит, и агнето цяло. Фактът, че досега не са постигнали кой знае какъв успех, говори, че оставени сами на себе си, двете страни ще останат взаимно неудовлетворени. Израел - защото никога няма да се отърси от терористичните заплахи и враждебността на заобикалящите го арабски държави, а палестинците - защото ще си останат бездържавни и с окупирана територия. Презумпцията, че и двата лагера са заинтересувани да намерят решение на спора, даде надеждата, че участието на САЩ като вездесъщ помирител ще катализира взаимно удовлетворяващо съгласие. Напоследък обаче не само скорошното завършване на мирния процес се оказа илюзия, но и самият той е поставен под въпрос. От това в момента най-много е засегнат престижът на Щатите като дипломатическа сила и световен пазител на мира.
Дипломатическият казус в Близкия изток досега все оставаше между другото. Може би защото началото му се губи половин век назад или защото така и не се превърна в истинска война, но едва след Босна и иракската криза израелско-арабският проблем отново дойде на дневен ред. Успехите на американската дипломация достигнаха своята кулминация в Северна Ирландия, където преди броени дни бе подписано историческото мирно споразумение, плод на едногодишния труд на американския сенатор Мичъл. На този фон вече константните неудачи на Денис Рос и Мадлин Олбрайт на близкоизточния фронт са една голяма черна точка, която, както изглежда, Клинтъновата администрация най-накрая е решена да изтрие.
След като британският премиер Тони Блеър се окичи със званието миротворец на годината заради помиряването на ирландците, логично дойде решението му да пренесе клонката на мира и в други страни. При посещението си преди няколко седмици в региона той успя да накара лидерите на Израел и Палестина да се срещнат на неутрален терен в Лондон, където да разговарят с Мадлин Олбрайт. Блеър сигурно се е надявал, че с напускането на границите ще изчезнат и натрупаните върху двете общности политически ограничения. Както можеше да се очаква, магията не стана.
На двудневната среща, която отново премина под егидата на САЩ, не бе постигнат съществен напредък. Държавният секретар Мадлин Олбрайт посети отделно лидера на ООП Ясер Арафат и израелския премиер Бенямин Нетаняху в хотелите, където бяха отседнали, за да представи новия пакет предложения за разрешаване на кризата. Централно място в тях заема по-нататъшното изтегляне на израелски войски от Западния бряг, както и предаване на 13.1% от окупираните територии на палестинските автономни власти. Набляга се и на спирането на строежа на еврейски квартали в арабския източен Ерусалим. От своя страна палестинската автономия се ангажира със засилени мерки срещу терористичните организации.
До деня на срещата обаче Вашингтон не беше решил дали въобще да представи тези предложения на срещата, опасявайки се от реакцията на Тел Авив - израелците се опитваха до последния момент да блокират американския план. Опасенията им са, че нямат никакви гаранции за добрата воля на Ясер Арафат в борбата срещу тероризма предвид близостта му с лидерите на организацията "Хамас". В същото време обаче са наясно, че ако не приемат плана, върху тях ще падне цялата отговорност за провала на мирния процес. Това от своя страна още повече ще обтегне отношенията им със САЩ и може да доведе до оттегляне на американците като посредник в мирните преговори. Този факт пък би отложил за неопределено време тяхното подновяване, което отдалечава целта на Израел - навлизане на преговорите във фаза финален статус и определяне на границите му, статута на Източен Ерусалим, еврейските поселища на Западния бряг.
Засега двустранните срещи са на ниво междинни разговори, които подготвят предварителните условия за провеждане на финалните. Поради несъгласията обаче засега въобще не е ясно дали и кога такива ще се състоят. От еврейските квартали Тел Авив не смята да се отказва. Трудно би признал и правото на близо 4 милиона палестинци да се завърнат по родните си места поради опасността да се подкопае сигурността на израелската държава. Въпросът за граничната линия между Палестина и Израел също е особено болезнен, тъй като Нетаняху е решен да не допуска създаването на независима арабска държава.
За да прикрие нежеланието си за действие, израелският премиер се опитва да продължава тактиката си на протакане от последната година. След като двустранните преговори бяха прекратени през март миналата година, палестинците са били осем пъти в САЩ, за да обсъждат проблема, а посредникът в конфликта Денис Рос - девет пъти в региона. Въпреки това резултатът е нулев. Саеб Еракат от щаба на палестинците в Лондон посочва, че са се срещали три пъти с президента Клинтън и шест пъти с държавния секретар Олбрайт: "Време е нещата да се придвижат напред. Израел трябва покаже не само думи, но и дела."
Самият Нетаняху не показва подобно поведение. Той отказа да направи каквито и да било обвързващи изявления в Лондон под предлога, че в момента няма властта да взима решения и ще трябва да се консултира с коалиционните си партньори в Тел Авив. Поради тази причина не каза дали ще участва и на уговорените нови разговори следващата седмица във Вашингтон. Според човек от палестинската делегация Нетаняху заявил пред Мадлин Олбрайт: "Нямах необходимата информация, за да взимам решения в Лондон. Ето защо дойдох тук, без да съм оторизиран за това от правителството. Вие като демократична страна трябва да разберете, че трябва да се върна в Израел, преди да кажа да или не на предложенията ви. " Оправданията на Нетаняху звучат нелепо, като се има предвид влиянието му в Израел. Много по-вероятно е думите му да са опит за прилагане на класическа дипломатическа тактика. Почти като на пазарно наддаване израелският премиер започна с девет процента земя, а арабският му колега твърдо каза "тринайсет и нито инч по-малко". Нетаняху се надява, след като продължителните отлагания на преговорите са увеличили докрай напрежението, да отстъпи 13-те процента територия на палестинците и да заяви, че е направил максимум компромис. Макар и прозрачни, тези намерения най-вероятно ще бъдат осъществени, тъй като премиерът разчита на мощното еврейско лоби в американския Конгрес, което досега го подкрепяше безрезервно.
Предвиденият сценарий е добре познат на публиката. Разликата този път е, че на сцената се появява нов участник или по-точно сменя костюма си - Съединените щати. Макар и все още колебливо, Вашингтон започва да затяга обръча около Нетаняху и да зачита поне минимално правата на палестинците. Въпреки че все още 81 от 100 сенатори се подписват под писмо до Клинтън, в което се настоява да не се оказва натиск върху Израел, общественото мнение в лицето на 54.4% от американците одобрява "обществена дипломация" като средство за въздействие. Време е Нетаняху да си зададе въпроса неизчерпаемо ли е търпението на Америка. И дали, ако Мадлин Олбрайт оттегли подкрепата на САЩ, арабските съседи ще продължават да наблюдават безучастно съдбата на палестинците.
Ширак и Кол си направиха банка
Освен с формалния избор на единайсетте държави, известни още в края на март, които от 1 януари 1999 г. ще формират Европейския валутен съюз (ЕВС) - Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Португалия, Финландия, Франция и Холандия, срещата на държавните глави на 15-те страни - членки на Европейския съюз, в Брюксел на 2 и 3 май ще влезе в историята на европейската инициатива за създаване на зона за валутна стабилност и с продължилите близо дванайсет часа пазарлъци между германския канцлер Хелмут Кол и президента на Франция Жак Ширак с посредничеството на министър-председателя на Великобритания Тони Блеър в ролята на председателстващ срещата на ЕС.
В Брюксел лидерите на ЕС узакониха мъглявата схема за управлението на Европейската централна банка (ЕЦБ) със седалище във Франкфурт в началните години на нейното съществуване, замислена преди четири месеца на най-високо ниво между Германия и Франция като единствено възможния компромис еврото да стартира като разчетна единица от януари 1999 г. и като разменно средство в началото на 2002 г. Съгласно договореното между най-значимите играчи на европейската сцена през януари холандецът Вим Дуизенберг, шеф на Европейския монетарен институт, предшественик на централната банка на Европа, след четиригодишно управление трябва да отстъпи през 2002 г. най-висшия банкерски пост в Европа на гуверньора на централната банка на Франция Жан-Клод Трише, който за пълен мандат от осем години да определя монетарната политика на най-независимата от влиянието на националните политици на Стария континент централна банка. Или поне това следва от прочита на договора от Маастрихт. Това следва и от високопарните изявления на строителите на обединена Европа.
Независимостта на ЕЦБ обаче никак не се вписва в подчертано политическия подход към избора на шеф на Eвропейската централна банка и най-вероятно тази независимост ще остане само номинална. Изземването на правото на суверенните държави в еврозоната да провеждат собствена монетарна политика в условията на мащабни структурни промени, които се налагат от въвеждането на единната европейска валута, лишава управляващите от възможността да използват лихвените процентни и валутните курсове, за да минимизират социалните напрежения, присъщи на кардиналните икономически реформи. И в този смисъл политическата намеса в действията на централен банкер номер едно на Европа е почти толкова реална, колкото и пожелателна.
Съмненията доколко независима ще бъде ЕЦБ подхрани самият Трише в края на миналата година непосредствено след номинацията на френския банкер от президента Жак Ширак, когато в кабинета на своя приятел Дуизенберг Жан-Клод Трише обясни съгласието си да участва в надпреварата за банкерския пост с думите: "Такъв е френският модел - когато президентът на Франция поиска държавен служител да свърши нещо, единственото, което можеш да направиш, е да се подчиниш."
Фактът, че подялбата на иначе неделимия според договора от Маастрихт президентски мандат на ЕЦБ между Дуизенберг и Трише бе решена далеч преди срещата в Брюксел, не остави без интрига срещата в Брюксел. Драмата се завихри с пълна сила около изработването на компромисно решение за французи, германци и холандци, а донякъде и за британците, които, макар и непряко засегнати от казуса "Дуизенберг - Трише", имат своите виждания за управителното тяло на ЕЦБ относно необходимостта рокадата в ЕЦБ да бъде фиксирана във времето като гаранция за нейното осъществяване, без това пряко да се конфронтира с Маастрихтския договор. Към единадесетия час на преговорите канцлерът на Германия и премиерът на Холандия вече бяха свалили гарда и датата 1 юни 2002 г. се оформяше като най-приемлива за оттеглянето на Дуизенберг. И когато сделката бе пред финализиране, финансовият министър на Германия Тео Вайгел и шефът на Бундесбанк Ханс Титмайер заявиха, че обвързването на замяната на Дуизенберг с Трише с конкретна дата ще опорочи Маастрихтския договор и въвеждането на еврото ще бъде блокирано от централната банка на Германия. Така се стигна до безумния вариант Вим Дуизенберг по "свое собствено" желание да напусне президентския пост в ЕЦБ през 2002 г. В първия ден на срещата в Брюксел, все още непомрачена от скандалната сделка за ЕЦБ, финансовите министри и централните банкери на ЕС решиха разменните курсове на европейските валути на страните, влизащи в ЕВС с първата вълна от началото на следващата година, към еврото, които ще бъдат определени на 31 декември 1998 г., да се базират на настоящите двустранни централни курсове на паричните единици в паритетната мрежа на Европейския валутен механизъм. Присъствието на британската лира, датската крона и гръцката драхма в кошницата от 15-те валути в ЕС, съставляващи екюто, което на 31 декември ще бъде конвертирано в евро в съотношение едно към едно, и оставането на същите тези три парични единици вън от валутната зона прави обявяването на кръстосаните курсове на еврото към валутите на ЕВС невъзможно преди края на годината.
Тео Вайгел предупреди валутните спекуланти, че всякакви опити да осъществят пробив в двустранните разменни курсове ще бъдат неутрализирани от съвместните интервенции на националните централни банки в ЕС. И въпреки че това, което се случи в първия уикенд на май в Брюксел, не е най-големият политически гаф в продължаващите вече 40-годишни усилия за икономическо и политическо обединение на Европа, все по-натрапчив става въпросът, задаван единствено от евроскептиците допреди срещата в Брюксел - дали подобно на предишните опити да се установи единна валутна зона на Стария континент в не много далечното минало (Латинският и Скандинавският монетарен съюз) Европейският валутен съюз няма да се окаже твърде амбициозен проект за Европа.
Светът променя дори представата си за политическа география
Реч, произнесена на конгреса на "Нова атлантическа инициатива" в Истанбул (1-3 май). ...
Искам да кажа няколко думи по повод решението на американския Сенат, с което бе одобрено разширяването на северноатлантическия пакт. Това решение само по себе си е исторически прецедент. Никога преди това в своята история САЩ, без да съществуват обстоятелства на заплаха, конфликти или напрежение, не са обвързвали своята сигурност със сигурността на други държави. Това е първият случай, при който Съединените щати при отсъствието на международен конфликт решават да направят тази крачка. Разширяването на НАТО, когато бяха приети Испания и Португалия, бе все още по времето на студената война - период, когато Съединените щати се чувстваха все още заплашени. Сега за пръв път в една атмосфера на относителен мир САЩ разширяват сферата на своите задължения и отговорности в отбраната и сигурността. Това действие бе продиктувано от твърди декларирани ангажименти към бъдещето на трансатлантическото сътрудничество и към връзките между Европа и Америка. Тази обвързаност е от централно значение за ролята и мястото на Америка в света.
Всепризнато е, че днес Съединените щати са единствената глобална суперсила. Това поставя пред тях големи отговорности, отговорности в глобален аспект. Възможността на САЩ да показват и изпълняват задълженията си в голяма степен зависи от нивото на сътрудничество между САЩ и Европа. Ето защо това сътрудничество е жизненоважно, за да могат да се посрещнат растящите предизвикателства в света, на които да можем да отговорим заедно. Поради тази причина американските обвързаности и задължения към Европа не са само на думи. Те означават, че Америка има значителен интерес Европа да се превърне в една истинска Европа. Това е, защото всъщност, когато казваме Европа, ние имаме предвид една общност от държави, които рядко говорят с един глас и които рядко, ако въобще, действат в унисон.
Ангажираността на САЩ към Европа е както акт на реалистична политика, така и израз на надежда и очаквания. Ние вярваме, че е в интерес на САЩ да се появи интегрирана Европа - континент със собствен глас и едновременно с това способен да споделя заедно със САЩ някои общи отговорности на основата на взаимно договаряне. Обединена Европа би трябвало да е еталон за зачитане на основните човешки ценности, за взаимоотношенията на хората и обществото и на обществото с държавата. Ето защо нашите връзки с Европа са стратегически, но и философски. По тази причина говорим за Европа в смисъла на превръщането й в Европа в пълния смисъл на думата. Не само от гледна точка на нейното обединение, но и стратегическата й архитектура.
Европа не е само Западна Европа, както бяхме свикнали да мислим близо петдесет години. Днес това понятие е по-широко. Централна Европа все повече заема положението си на интегрална част от континента. Разширяването на НАТО е знак за това, както и предстоящото приемане на нови членове в ЕС. Но тези тенденции трябва да се развиват последователно и стабилно. Ние, американците, както и европейците трябва да се занимаем с редица практически проблеми.
Първият от тях е свързан с бъдещите взаимоотношения на Европа с Турция. Турция е неразделна част от НАТО. Тя беше твърд и надежден съюзник по време на студената война. Тя изпълни централна роля по времето на Корейската война и Америка не е забравила това. Турция е стратегически важен пункт за европейската сигурност на югоизток. Важна е и нейната роля в източното Средиземноморие. Тя е достъпът до получилите наскоро своята независимост и икономически все по-важни държави от Централна Азия. Ето защо не бива да се подценява стратегическото значение на тази страна за САЩ и Европа.
В интерес на всички е последователната интеграция на Турция в тази общност, която Америка и Европа оформиха заедно. Според мен това е много важно не само за Америка, но и за европейските ни партньори. Това е процес, който трябва да се развива постоянно и стабилно, а не да се възпрепятства изкуствено. Но това също така е процес, който налага задължения и на турската страна. Тя трябва да се съобразява с известни стандарти за икономическо развитие, както и да зачита политическите ценности, които са в основата на модерните демокрации и които дават истинската дефиниция на гражданските и личните човешки права. Това са задължения, които и ние спазваме. Турската интеграция в тази атлантическа общност, която в момента се дооформя, зависи от европейците, които ние можем да насърчим, но зависи все пак най-вече от самите турци. В този контекст нека да отбележа, че при историческото отсъствие на бързо включване на Турция в Европа, култивирането на диалог между Турция и САЩ също е от голямо значение. И много полезно в това отношение е развиването на израелско-турските отношения, които създават стратегически триъгълник в източното Средиземноморие, който служи на общите ни геополитически интереси.
Вторият проблем, на който трябва да обърнем внимание, е свързан с последиците от разширяването на НАТО. Европейците трябва заедно да вземат решение за темпото на това разширяване и неговия обсег. Например дали след първата вълна ще се продължи на юг, или ще се отиде на север. Дали ще проникнем надълбоко, или ще останем на повърхността на отбранителните структури на отделните държави. Това са много важни и отговорни решения, които се взимат трудно. Изборът, който ще се направи, ще има своите последствия за Европа и за регионалната стабилност, както и за отношенията ни с Русия.
На този етап е все още прекалено рано да се каже кой от гореизброените варианти ще бъде избран. Но мисля, че е важно да се отбележи, че гласуванията, които протекоха досега в САЩ и в Европа, индикират силна подкрепа за разширяването на НАТО. Бундестагът гласува 555 за срещу 37 против разширяването на организацията. Американският Сенат гласува с решително мнозинство в полза на разширяването. Това говори за политическа подкрепа на политиката на разширяване. Ние вярваме, че имаме политическо освен морално задължение да продължим да приемаме нови членове. Но къде и как ще се направи това са въпроси от стратегическо значение, на които аз нямам готови отговори. Надявам се, че тези проблеми ще бъдат подложени на сериозни дебати, и мисля, че след като първата вълна бъде официално приета, ще последват нови стъпки. Те могат да отидат на юг или на север, а може да се обмисли и вероятността да се направи някаква ограничена комбинация от двете. Не е задължително, както в момента, цели групи държави да бъдат приемани заедно в пакта. Обстоятелствата могат да се стекат така, че да е стратегически изгодна някаква комбинация от северни и южни държави. Този начин за разширяване би могъл да изпрати важни сигнали за бъдещите тенденции в развитието на организацията. Без, разбира се, да мога да твърдя предварително колко и кои страни могат да попаднат в НАТО при този вариант.
В този контекст има един трети въпрос, на който трябва да обърнем сериозно внимание. И това са усложненията в дългогодишните отношения между Америка, Европа и Русия. Русия в момента се намира на критичен етап в своето развитие. Днес в страната политическият елит обсъжда въпроси, които в останалите държави с демократично управление се имат за даденост. Именно това са дискусиите по въпроса къде е Русия и какво е Русия. Тези теми за размисъл се налагат от колапса не само на СССР, но и на 400-годишната руска империя. Тя се разпадна много бързо и остави след себе си нови въпросителни - какво се има предвид, когато се каже Русия, и кое я дефинира географски. Мисля, че е в наш интерес процесът на търсене на отговори да се развива конструктивно и постепенно да развие в Русия процес на демократизация, модернизация и европеизация. Всъщност тези три елемента включват до голяма степен опита, който е натрупала Турция в тази насока и от който Русия може да се поучи.
Ако искаме тези процеси въобще да се състоят, ние трябва да сме сигурни, че онези руснаци, които наистина желаят модернизация, европеизация и демократизация, няма да се почувстват изолирани от Европа. Много е важно към тях да се изпрати това послание. В никакъв случай не можем да бъдем сигурни, че на него ще се отговори позитивно в бъдеще, защото моята лична прогноза е, че Русия ще бъде в криза още доста години. Но е важно да й дадем шанс и да не направим това, което в момента някои западноевропейски страни правят по отношение на Турция. Ето защо трябва да е съвсем ясно, че разширяването на НАТО и ЕС за нас са исторически процеси, на които не са зададени предварителни рамки. Това е и реалността в момента - ние не знаем къде ще спре Европа в своето разширяване, можем само да правим прогнози какво ще бъде след двадесет години. Но какво ще бъде след петдесет - никой не знае.
Самата представа за географията се променя. И затова трябва да кажем на руснаците, че трансатлантическото сътрудничество в тези организации - НАТО и ЕС, е процес, от който дори те не са предварително изключени. Кога Русия ще бъде в състояние да влезе през вратите им зависи много от руснаците. Това е тяхно собствено решение. Влизането им също е в зависимост от изпълняване на обективни критерии, които дълго време ще бъдат трудни за изпълнение. Като се имат предвид субективното желание за членство и обективните критерии, аз не виждам никаква полза да се затварят предварително вратите за Русия или да се поддържа някаква нарочна неяснота по въпроса. Освен това стратегически по-добре е да се поддържа конструктивен и отворен диалог с Русия не само заради нейното евентуално бъдещо членство, но и за да бъде приемането междувременно на други страни в пакта по-лесно и легитимно.
Разбира се, много по-лесно е да се застъпва тезата, че НАТО ще се разшири на юг или на север, най-вече в полемичната област на балтийските държави, като не се пресича пътят и на Русия към пакта. Това трябва да е ясно, още повече че вече започваме да разширяваме организацията. В тази връзка искам само да заявя, че за нас вратите на НАТО са отворени за всеки. И така смятаме, че трябва да бъде и с Европейския съюз. Все пак е вярно, че за да се представя Америка добре на световната сцена, тя трябва да има за партньор Европа. И в същото време не трябва да се забравя, че европейската интеграция е от ключово значение за световната сигурност.
Записки по българската приватизация
"Като станат всички предприятия частни, аз няма да си отида вкъщи", заяви за тези, които не знаят, вицепремиерът Божков през миналата седмица. "Аз съм министър не само на държавната промишленост, но и на частната", допълни той в отговор на въпрос за "Плама". Действието се развиваше на специален семинар на Витоша с единствена цел ограмотяване на журналистите, които отразяват успехите на касовата приватизация. Като обикновени слушатели обаче присъстваха също шефове на ведомства, които имат отношение към приватизационния процес, както и почти всички техни пресаташета. Новият шеф на Центъра за масова приватизация Любомир Георгиев прилежно си водеше записки, докато други, като председателя на Комисията по ценните книжа Радослав Цончев, слушаха. Странно, но се оказа, че в тази публична проява на приватизиращите ведомства е забранено да се правят снимки. Бившата журналистка от "168 часа" Даниела Фералиева, която сега работи в пресцентъра на Министерския съвет, изведнъж прекалено се вживя в новите си функции, като направи специални усилия, за да обясни на фотографите, че имат право само да слушат.
Преди да достигне до темата "Плама", вицепремиерът Божков държа половинчасова реч, в която разкритикува журналистите, Тренчев и Световната банка като главни спънки за раздържавяването. "Напоследък няма събития в приватизацията. От гледна точка на медиите това е най-лошото, защото няма новини, тоест скандали и големи сделки. " Това бяха встъпителните думи на идеолога на структурната реформа. После той призна, че има забавяне в приватизацията, и хвърли вината върху международните консултанти, но побърза да ги оправдае, че искали да си свършат качествено работата. "Заедно трябва да направим приватизацията интересна за хората", опита се да влезе в положението на новинарите Божков и разочаровано добави, че виждал учудващо малко истинска и добре смляна информация. "Не го приемайте като критика, това е нивото на журналистиката, уви", каза с окуражителен бащински тон вицепремиерът. След това обяви, че непрекъснатите приказки за скандали, корупция, далавери и продажби под масата водят до недоверие към процеса.
Тук той неочаквано се сети за "Капитал" и го даде като най-лош пример с постоянните си критики и съмнения, което предизвика бурен възторг сред повечето от останалите представители на медиите.
С това вицепремиерът сложи точка на медийния обзор и премести вниманието си към "безумните" пресрилийзи на министерските пресцентрове. Според Божков пресаташетата би трябвало да търсят новината в правителствените решения и да я подават навреме и в качествен вид. "Това е известен вид манипулация на медиите, но от него не може да се избяга", примири се отново вицепремиерът. "Може ли това да се смята за откриване на семинара", попита най-сетне министърът с подкупваща усмивка.
Малко по-късно по повод "Плама" той констатира с раздразнение, че "непрекъснато се дава трибуна на глупостите на Тренчев, който с патетичен тон изнася пред медиите всеизвестни факти". Божков обясни, че "Стелар корпорейшън", избрана също и за купувач на "Химко", създава фирми, които в момента изкупували израстъците на "Евроенерджи". На въпрос кога ще стане сделката, вицепремиерът отвърна: "Тяхна си работа, мен какво ме интересува."
По темата за тиражираните изказвания на представители на Световната банка за буксуването на приватизацията Александър Божков почти гневно заяви, че от Вашингтон не може да поставят условие за раздържавяване на 50% от държавните активи, защото това може и никога да не стане. Според министъра на промишлеността не се знае точно колко са държавните активи, защото в приетата база за изчисляване влизали и обекти, които не подлежат на приватизация. Новият шеф на Агенцията за приватизация (АП) Захари Желязков внесе яснота, че държавната собственост все още е изчислена на 580 млрд. лв. въз основа на балансовите стойности към края на 1995 г. "Ама кой смяташе тогава - Румен Гечев смяташе", каза доволен в характерния си стил Божков.
Вицепремиерът беше запитан кога и по какъв принцип ще бъдат назначавани учени в директорските бордове на държавните фирми и обясни, че това ще става в предприятия, на които им предстои да се преструктурират и модернизират. "Идеята е да се създаде по-тясна връзка между икономиката и науката, защото има нужда от сериозна мисъл", коментира вицепремиерът. Минути по-късно той отново демонстрира любов към позабравените лозунги при сравнението между пуловете на АП и тези, които подготвя промишленото министерство. "Стремежът е нашите пулове да са по-добри", каза заместничката на Божков Едит Гетова. "Благородно социалистическо съревнование", пошегува се шефът й.
Вторият лектор на семинара Захари Желязков започна по-скромно и се обърна към журналистите с думите "за разлика от господин Божков аз няма нито да ви критикувам, нито да ви съветвам". "Рано ти е още", намеси се отново вицепремиерът, с което предизвика смях в залата. Малко по-късно шефът на АП също влезе в задочен спор със Световната банка.
"По повод изявленията, че не сме им предоставили актуални данни, аз си направих труда да изчисля процента на приватизация на база на механичния сбор на продадените активи. Общо са раздържавени активи за 194 млрд. лв., които съотнесени към 580 млрд. лв., са малко повече от 33%. Аз намирам това за задоволително. Като процент на раздържавяване безспорно има елемент на забавяне, но не и в броя на сделките", каза Захари Желязков. След това се оправда, че данните не са били предоставени на Световната банка, защото тя не е поискала официална информация за приватизацията. "Смятам, че до няколко дни ще можем да се съобразим с тяхната методика и да им предоставим тези сведения, но те едва ли ще се различават много от това, което ви казах", допълни шефът на АП.
Вместо да се посветят на ограмотяването на журналистите, Захари Желязков и Едит Гетова влязоха в спор кой е номер едно в приватизацията. "Това, което остава за продаване, е недостатъчно за капацитета на агенцията", каза Желязков. Той шашна журналистите с новината, че за догодина на АП й остават за продажба не повече от 30 предприятия. На въпрос дали агенцията ще бъде закрита, шефът на АП отговори: "Не вярвам, тя все пак трябва да използва потенциала си, затова сигурно ще подпомага другите министерства. " С това той очевидно засегна Едит Гетова. "Мисля, че другите органи ще бъдат закрити преди агенцията", коментира тя. "Да нямате предвид, че ще се закрие промишленото министерство", попитаха от залата. "Само по отношение на приватизиращата си функция", уточни заместничката на Божков.
В края на експозето си Захари Желязков направи сериозен гаф, като представи току-що одобрения от него списък с дялове от предприятия, които ще се приватизират чрез фондовата борса. На първо място в него фигурираше пакет в размер на 60% от "Албена". Това хвърли в недоумение всички присъстващи, които си спомниха, че курортният комплекс беше продаден в края на миналата година от предшественика му Александър Съботинов. След като му обърнаха внимание за очевидната грешка, Желязков обяви, че в подчиненото му ведомство "някой ще го отнесе" и вдигна мобилния си телефон да проверява колко процента за продажба са останали от "Албена". До края на паузата това така и не стана ясно. Ободрен от изпитото кафе, след почивката вицепремиерът също откри грешки в списъка и постави с червен маркер дебели въпросителни срещу дяловете на две промишлени предприятия. Най-разочаровани останаха журналистите, които току-що бяха издиктували по телефона предприятията от поредния приватизационен списък. "Пак ние ще излезем виновни заради гафовете на чиновниците", коментира репортер на централен ежедневник.
Истинският домакин на мероприятието (защото го плащаше) - представителят на програмите ФАР и САРА в България Георги Папломатас, съобщи за нова инициатива под загадъчното наименование "Проект за комуникация и реформа", за която Европейският съюз е заделил преди време 1 милион екю. Много силна РR-фирма, чието име скоро ще стане известно, ще посвещава българския народ в тайните на реформата. "Нашето поведение като българи показва, че не сме наясно какво трябва да правим, а това не е най-добрата атмосфера за промените", каза Папломатас, който всъщност е с гръцки произход. Той се затрудни да обясни как точно ще бъде образован народът, но Александър Божков веднага му се притече на помощ с думите:
Минути по-късно Георги Папломатас беше запитан дали е разрешен въпросът с финансирането на избора на посредник при приватизацията на Булбанк. Той обясни, че отношенията между Брюксел и София вече са изгладени и че затрудненията били създавани от чиновници на ниско ниво. "Няма да казвам от коя страна, за да не обидя тези, които дават парите", намеси се и тук вицепремиерът.
Божков не остана за подготвения вечерен купон с ди джей и танци до зори. Той лиши журналистите от ценното си присъствие и на втория ден от семинара, защото беше зает с държавнически ангажименти при честването на Гергьовден. В резултат на това дискусията стана по-вяла, макар че отново не липсваха интересни моменти. Незнайно по какви причини в първата лекция се изяви активно шефът на частната фирма за приватизационни консултации "Топ лега консулт" Тодор Попов, който е и бивш шеф на отдел "Концесии" в Министерския съвет. За него се знае, а и той самият не отрича, че е близък с вицепремиера Божков, което би могло да обясни присъствието му в качеството на лектор на семинар, воден от държавни чиновници. Тодор Попов и Емилия Петкова, сегашен шеф на отдел "Концесии", поведоха кратък спор дали подлежи на концесиониране водата в коляното например. Повод за това стана решението на Конституционния съд, че за да бъдат изключителна държавна собственост, водите и горите трябва да са от национално значение. В противен случай всички води трябваше да подлежат на концесиониране. "Нека се размърда уважаемият парламент и да реши това нещо", заключи Тодор Попов.
Следприватизационният контрол, който досега беше тема табу, за пръв път беше представен в детайли и с военна терминология. "Контролът е в положение на кръгова отбрана", оплака се шефката на отдел "Следприватизационен контрол" в АП Аксиния Славчева. Според нея експертите в отдела са притиснати между нередовните купувачи, непрекъснато проверяващата Сметна палата и оправдаващите се колеги от агенцията, които са допуснали неясноти в приватизационните договори. Аксиния Славчева съобщи новината, че от 1994 г. досега АП е събрала смешно ниската сума от 100 млн. лв. от платени неустойки по неизпълнени задължения на купувачи. По-късно обаче се оказа, че си е забравила справките и трябва да провери допълнително. По повод на контролните проблеми, които имат всички приватизиращи ведомства, началникът на отдел "Сделки" в промишленото министерство Лъчезар Колев заяви: "Трябва да спрем да тропаме с ботуши и да се правим на жандармеристи спрямо инвеститорите. По-добре да се опитаме да се грижим за тях."
Шефът на надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров разясни слабите места в закона за приватизация и изброи няколко начина за заобикалянето му от работническо-мениджърските дружества. "Има и още начини, но стига съм ви казвал толкова, че да остане работа и за консултантите", каза той. "В крайна сметка бъдещето на всички нас от тази страна на масата е в консултантската дейност", подкрепи го негов колега-приватизатор.
Шоуто "Приватизатори обучават журналисти" се очаква да продължи на следващия семинар, който ще бъде посветен на необятните проблеми на масовата приватизация. Преди това няма да е лошо да има и поне един семинар за обучение и координация на самите приватизатори.
Иде петнадесетата поправка в закона за приватизация
Точно месец след като бяха направени поредните промени в закона за приватизацията, стана ясно, че той спешно се нуждае от нов ремонт. Причината е грешка, допусната от депутатите при гласуването на последните изменения. В текст на закона се казва, че Агенцията за приватизация взема решение за продажба на предприятия, за които балансовата стойност на дълготрайните им активи към 31 декември 1997 г. надхвърля 350 милиона лева. За останалите държавни дружества решенията се вземат от министерствата. Проблемът идва от това, че същата дата е записана и в правителственото постановление за ревалоризация на държавните активи, влязло в сила през ноември миналата година. Както е известно, след извършване на преоценката стойността на държавните активи ще скочи близо 10 пъти, което значи, че Агенцията за приватизация ще бъде задръстена с голям брой малки предприятия, които иначе би трябвало да се раздържавяват от министерствата. От друга страна, самите министерства пък няма да има какво да продават. В резултат към момента министерствата не могат да откриват приватизационни процедури за голяма част от поверените им предприятия.
Екип на промишленото министерство вече е внесъл в Министерския съвет проект за спешно изменение на закона. Ако бъде приета, това ще бъде петнадесетата поправка на документа, което е рекорден брой изменения на закон за единица време. Вицепремиерът Александър Божков заяви, че е обсъдил въпроса с Никола Николов, председател на икономическата комисия към парламента, който го уверил, че има възможност поправката да бъде гласувана бързо на първо и второ четене, за да не се бави процесът на раздържавяване. Според Лъчезар Колев, шеф на отдел "Сделки" в промишленото министерство, внесеното в Министерския съвет предложение предвижда датата 31 декември 1997 г. да бъде заменена с 30 септември 1997 г. Тоест кое ведомство кои държавни предприятия да приватизира ще се определя по техните деветмесечни баланси. Това не противоречи на волята на депутатите, а просто връща нещата на старите им места, каза по този повод вицепремиерът Божков.
Не е ясно обаче дали и тази промяна ще бъде одобрена от юристите, тъй като в Закона за счетоводството няма изрично изискване дружествата да изготвят баланси за деветмесечието на всяка година. Според Едит Гетова, заместник-министър на промишлеността, по-добре би било датата 31 декември 1997 г. да остане, но да се допълни, че ведомствената принадлежност на предприятията за приватизация се определя по данни от балансите им преди извършената ревалоризация. Друг вариант е за критерий да се считат балансите за 1996 г. Разбира се, би могло да се промени и числото 350 милиона лева. Това обаче означава в закона една "измислена" стойност да бъде заменена с друга. Предишният път просто числото 70 милиона беше умножено по 5, коментира източник от Агенцията за приватизация.
"Докато няма сключени сделки, не е фатално", коментира проблема председателят на надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров. Според него проблем ще е, ако се проведе например конкурс и бъде определен купувач. Тогава всеки един от останалите кандидати може да обжалва в съда процедурата, като се позове на това, че министерството не е компетентният орган, който може да продава предприятието.
В момента министрите могат да откриват приватизационни процедури за по-големи предприятия само ако бъдат упълномощени за това от АП. Решението за упълномощаване задължително се обнародва в Държавен вестник, което също отнема време. По този начин се очаква да започне например продажбата на 24 клона на "Зърнени храни", съобщиха през седмицата от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Не можем да чакаме гласуването на поправката в парламента. Сделките за зърнобазите трябва да бъдат завършени до края на юни и с приходите от тях ще бъдат погасявани кредитите, отпуснати на държавната фирма от търговските банки във връзка с миналогодишната зърнена кампания, обясниха от аграрното ведомство.
Объркването, което законът създаде заради капитала на държавните предприятия, е само една от грешките в последната поправка в закона за приватизацията. Такива неща се случват след почти всяка намеса на депутатите в този закон. Приватизаторите се тревожат да не би да бъдат атакувани в съда сделки, ако се сключат в настоящата ситуация, свързана с капитала на дружествата. Странно защо обаче те не се тревожат от друг проблем в закона, който може да доведе до аналогичен резултат. Според последната промяна в закона за ценните книжа акции от публични дружества могат да се продават само ако те са безналични. Но всички акции на държавата от предприятията, които бяха раздържавявани срещу инвестиционни бонове, са налични. Тоест, преди да бъде продаден държавният пакет от "Химко", неговите акции трябва да бъдат регистрирани в Централния депозитар като безналични. Неизвестно защо никой от приватизаторите не възнамерява да се съобразява и с този текст.
АП отново променя правилата за водене на преговори
Пет месеца след като прие вътрешни правила за водене на преговори, Агенцията за приватизация реши да ги промени за втори път. Поправката е предложена на надзорния съвет на агенцията от изпълнителния директор Захари Желязков. Според него трябва да има особени правила за водене на преговори при т.нар. сделки с техническа или правна сложност. Към тях се причисляват продажбите на предприятия, за които отлагането на приватизацията ще доведе до влошаване на финансовото им състояние или за които оценката е направена повече от шест месеца преди агенцията да обяви решението си за избор на приватизационен метод по съответната сделка, тоест налага се продажната цена да бъде по-ниска от оценката и да се допускат оферти, които не отговарят на някои предварително обявени условия. В случай че изпълнителният директор предложи, а надзорният съвет одобри намаляване на цената по някои сделки, тя ще може да пада, но само до определена граница. Границата може да бъде половината от по-малката от двете оценки, направени по методите изчисляване на ликвидационната стойност на активите и дисконтиране на парични потоци.
"Нищо чудно при сделки в металургията или тежкото машиностроене да се наложи използването на тези правила. Дълго време обществената нагласа беше, че тези предприятия са скъпи, но всъщност стойността им е отрицателна. Все пак у нас още има задръжки спрямо продажбите за един долар или един лев", коментира Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на АП. Той поясни, че новата промяна се налага, защото в много случаи агенцията не е в състояние да продаде предприятие на цена, по-висока от оценката. "Провалят се конкурси и търгове, защото идва само един купувач и оценката му се вижда страшно висока. Някои конкурси прерастват в квазипреговори, защото купувачите искат да предложат допълнителни условия. Тогава трябва да се прекрати конкурсът или да се премине към преговори", каза още Дюлгеров.
Правилата за водене на преговори вече бяха поправени тайно преди два месеца, когато с решение на надзорния съвет на АП отпадна методиката за дисконтиране на офертната цена в зависимост от това дали се предвижда разсрочено плащане и за какъв период. Това означаваше, че колкото по-дълго разсрочване предлагаха работническо-мениджърските дружества (РМД), толкова по-ниско се отчиташе реалната стойност на цената в техните оферти. През миналата седмица Асен Дюлгеров официално призна, че дисконтирането вече не се прилага, защото надделяло юридическото тълкувание, че по закон РМД са равностойни с останалите купувачи, ако и след като бъдат избрани за купувач, се предвижда разсрочено плащане.
Кадрови промени в авиокомпания "Балкан" преди приватизацията
Миналата седмица министърът на финансите Муравей Радев направи промени в борда на директорите на авиокомпания "Балкан". Бяха извадени дългогодишният заместник-председател Петко Пехливанов и Цветан Стоев - авиационен експерт, който не е пряко свързан с авиокомпанията. На тяхно място в съвета на директорите влязоха търговският директор Петър Петров и Филип Мустаков - шеф на тренажора в учебния център на "Балкан". В съвета на директорите остават още Весела Димитрова, ръководител на управление "Финансово оздравяване на предприятията" във финансовото министерство, изпълнителният директор Валери Доганов и Антони Тонев, представител на Булбанк във Франкфурт. Новите имена се смятат за по-малко свързани с изпълнителния директор Доганов. Нещо повече, Петър Петров се спрягаше за кандидат за шеф на авиокомпанията през зимата, когато упорито се разпространяваха слухове за уволнението на Доганов.
Като основна причина за промените в борда на директорите източници от "Балкан" посочват слабите резултати за първото тримесечие. Според предварителните данни само за периода от началото на януари до края на март авиокомпанията е реализирала 18 млрд. лева загуби, от които 7 млрд. лева от основна дейност - и това при положение, че "Балкан" има над 100 милиона долара задължения и е приключила на загуба 1997 г. По първоначални изявления приватизационните посредници на авиокомпания "Балкан" от "ТОБ Спийдуинг" трябваше да обявят списъка с одобрените кандидат-купувачи през последната седмица на април. По-късно те отложиха със седмица. Едва миналия петък беше официално обявено, че ТОБ съвместно с Агенцията за приватизация са избрали като метод за продажба преговори с потенциални купувачи. Стана ясно, че преди да обявят кандидатите, посредниците трябва да ги съгласуват с шефа на Агенцията за приватизация Захари Желязков, с вицепремиера Александър Божков и със специално създадената група по приватизацията на "Балкан". В групата влизат представители на агенцията, транспортното и финансовото министерство. Едва след като информират всички тези лица, посредниците възнамеряват да обявят кандидат-купувачите. От Агенцията за приватизация вече съобщиха, че от първоначално заявилите интерес десет фирми са останали само пет. Други източници обаче посочват, че основните конкуренти са руският авиационен консорциум "Внуковские авиолинии" и създаденото от мениджърите и колектива на авиокомпанията дружество "Балкан ер". Зад "Балкан ер" стоят немската "Берлинер банк", компанията, която се занимава с наземния сервиз на "Луфтханза", дъщерно дружество на американския гигант "Дженерал илектрик". "Внуковские авиолинии" по всяка вероятност също ще вземат за свой съдружник "Луфтханза". Според непотвърдени данни зад руснаците обаче стояла втората по големина българска авиокомпания "Хемус ер". Почти сигурно е, че в приватизацията на "Балкан" няма да участват консорциумът МБТР с участието на авиокомпаниите "Ер Виа" и "Ер Зори", контролирани от Иван Миронов от времето, когато беше близък с Мултигруп.
Седем - щастливото число на пуловата приватизация
През тази седмица се очаква промишленото министерство да обяви конкурс за избор на посредници за своите първи два пула - "Култура" и "Машиностроене". Всеки от пуловете обединява точно по седем предприятия, защото подчинените на министъра на промишлеността Александър Божков решили да заложат на еврейското число за щастие, а освен това преценили, че от гледна точка на възможностите на българските консултанти това е идеалният брой за групиране на средноголеми предприятия. Всички дялове от предприятията в пуловете са по-големи от 75% от капитала. Конкурсът за посредници е открит, което означава, че може да кандидатства всеки. Срокът за подаване на офертите е 29 май. В проектодоговорите с избраните посредници се предвижда, че те трябва да продадат предприятията от пула най-късно до 30 септември 1998 г. Този срок може да бъде и по-кратък в зависимост от споразумението между министерството и избраните посредници.
Зам.-министърът на промишлеността Едит Гетова официално съобщи през миналата седмица за седем предприятия в пула "Култура", но обяви само шест от тях - "Смолян филм", "Верея филм" - Стара Загора, "Пирин филм" - Благоевград, Издателство "Отечество", Издателство "Христо Ботев" и "Център по полиграфия" - София. За тях има открита процедура за приватизация с решение на културното министерство, но през март тази година Министерският съвет реши повече от 50 предприятия от системата на Министерството на културата да преминат към Министерството на промишлеността (МП). Едит Гетова отказа да съобщи седемте предприятия в пула "Машиностроене" и разкри само, че три от тях са от военнопромишления комплекс, но нямат стратегическо значение. До миналия петък решението за обявяване на конкурс за посредници за пуловете все още не беше подписано от министъра на промишлеността, защото се правеха последни уточнения в списъците. "За две от предприятията в пула "Машиностроене" чакаме окончателните данни от ревалоризацията на активите, иначе за тяхната продажба трябва да ни упълномощава Агенцията за приватизация", каза Едит Гетова миналия вторник. За Металхимкомерс също не беше сигурно дали ще бъде в пула, защото имаше неяснота по участието на "Металхим холдинг" в капитала на дружеството. Окончателните варианти на списъците ще бъдат публикувани при обявяването на конкурса за посредници.
"Критериите за избор на консултанти не са по-различни от тези в АП, но сигурно ще се появят и доста консултантски фирми, които нямат представа за какво става дума", коментира Едит Гетова по повод на предстоящия конкурс. Тя допълни, че първоначалната идея била да се обяви предварителен кръг, за да се пресеят кандидатите. За това обаче било твърде късно и вече имало готова обява за открит конкурс. Александър Божков заяви, че българските консултанти, които работят от 1992 г., имат по-големи шансове, защото са добре познати в коридорите на министерството с помощта, която досега са оказвали на купувачи по приватизационни сделки. "Те играят добре срещу нас, следователно ще могат да играят и за нас", поясни той. В този случай обаче приватизационните агенти ще трябва в голяма степен да се съобразяват с разбиранията на МП и да обсъждат с ведомствените експерти ценовото поле по всяка отделна сделка.
Изборът на посредници по двата промишлени пула обаче ще зависи не толкова от досегашния опит на кандидатите, колкото от възнаграждението, срещу което са готови да работят, и от срока, в който предлагат да приключат с продажбата на поверените им предприятия. Според закона за приватизацията заплащането на посредниците може да бъде до 4% от общата стойност на договорените плащания по сделките. Точният дял от цената, който ще получават консултантите на МП, ще зависи и от платежното средство, като процентното възнаграждение естествено ще е по-ниско при плащане чрез облигации.
"Заплащането ще бъде пряко обвързано с резултатите, както и с реалните постъпления по сметката на министерството. Постъпленията от сделките трябва да стават не по-късно от 20 дни след подписване на договора. "Посредниците ще трябва да имат много сериозни аргументи, за да ни убедят, че са направили всичко възможно за продажбите и въпреки това резултатът е отрицателен", каза Едит Гетова при представянето на намеренията на промишленото министерство. Както и при конкурсите за пулови посредници, организирани от АП, едно от съществените условия за инвестиционните агенти е да поемат отговорност за продажбата на предприятията от определен пул. Например, в случай че не успеят да сключат приватизационни договори, те трябва да проучат и предложат обявяване на някои от дружествата в ликвидация или в несъстоятелност. Ликвидацията обаче се определя като последно средство само ако всички други начини за приватизация или оздравяване на предприятията са неприложими.
Подобно на АП промишленото министерство предвижда минимална и максимална граница за възнаграждението на консултантите. То не може да бъде по-малко от 10 хил. марки по всяка сделка. Идеята е в случай на неуспех посредниците да могат да си покрият поне разходите по подготовката на сделките. "Чрез продажбата на пулове от консултанти може би и ще спестим пари", заяви Гетова. Причината за подобни очаквания е, че изготвянето на информационни меморандуми за групираните предприятия и оценката ще бъдат за сметка на приватизационните агенти. По пуловете на АП беше обявено освен това, че ако инвестиционният агент не е успял да продаде една или две компании, но е направил предложения за тяхното бъдеще, които са били приети от агенцията, неговото общо възнаграждение не може да превишава 200 000 марки. Аналогична клауза е предвидена и при пуловете на промишленото министерство, като при тях общата сума на възнаграждението на посредника не може да надхвърля 70 хил. марки.
Неясна собственост спъва общинските продажби в София
Дейността на Столичната общинска агенция за приватизация (СОАП) през последните седмици до голяма степен е затруднена от неясната собственост на редица обекти. Процедурите за приватизация на общински фирми и обособени части от тях извадиха наяве липсата на координация между управленията на Столичната община, СОАП и общинските дружества. Изводите лесно се налагат от последните месеци, когато общинските фирми започнаха да вадят активи от капитала си и да ги предлагат за продажба.
Един и същ обект се предлага да се влее в капитала на едно дружество, а едновременно с това се апортира в друго - например търговски обект на "Зорница" на бул. "Витоша" No 23, който бе предложен да влезе в отделеното от общинска фирма "Хранителни стоки" ново дружество "Илина" и едновременно бе предложен като апорт в "Триадица" ЕАД. Има и приватизирани обекти, които сега се предлагат за продажба от общински фирми, към които са принадлежали. Това се отнася например за магазин на бул. "Мадрид" No 40, който ЕООД "Средец" предложи да продаде.
Шефът на "Хлебни изделия" - Лозенец, предложи списък на обекти за продажба, които са около 80 на сто от активите на предприятието. А предприятието е заложено в годишната приватизационна програма на столицата за продажба от СОАП. След намесата на изпълнителния директор на СОАП Иван Димитров съветниците избягнаха грешката, при която шефът на хлебозавода можеше почти напълно да го продаде.
"Объркването идва най-вече заради това, че разграничаването на общинската и държавната собственост все още не е приключило, няма единен регистър на общинските имоти, не се спазват и текстове от стария Закон за единния кадастър, според който всяко копие от нотариалните актове трябва да се изпраща и в общините", обяснява Асен Дюлгеров, секретар на общината. Софтуерът на единния регистър на имотите е готов, но данните са към 1988 г., като остава да се отразят данните от реституцията през последните години, твърди Дюлгеров. По Закона за общинската собственост общината е задължена да има единен регистър на имотите. Едва ли трудностите около създаването му са оправдание общинарите да не го направят и така да централизират информацията за статута им.
За да се изясни спешно статутът на обектите в предприятията, които ще влязат в пуловата приватизация, и за да се изчистят грешките при разпореждането с обекти, до един месец шефовете на предприятията трябва да направят пълна справка за всеки един от имотите си в СОАП и в общината. "Този проблем отдавна можехме да го решим с издаването на наредба за управление на капитала на общинските дружества", призна Дюлгеров.
И след тези проверки собствеността на обектите в столицата обаче няма да може да се изясни напълно. До края на ноември по закона "Лучников" бившите собственици на едрата градска собственост имат право да заявяват имотите си. Около 3000 са молбите при областния управител за възстановяване на градски имоти и все още никой в общината не знае за кои обекти се отнасят претенциите. Това поставя още един проблем пред кандидатите за инвестиционни посредници за пуловете от общински предприятия, както и бързата приватизация.
Накратко
Агенцията за приватизация (АП) сключи договор с консорциума "Кей Пи Ем Джи България" (KPMG), "Баренц груп" (Barents Group) и "Юнайтид кънсълтинг" (United Consulting), който беше избран за посредник при приватизацията на пула "Туризъм". Според договора АП упълномощава консорциума да поеме нейните функции на приватизиращ орган. Посредникът трябва да предава ежемесечни отчети за работата си, да съгласува с АП основните параметри на сделките и да спазва вътрешните правила за водене на преговори.
Немската фирма "Нореком, внос и износ" със седалище Франкфурт плати 1.121 млн. долара за 26.4% от капитала на "Велпа - 91" - Стражица, съобщи пресцентърът на АП. Предприятието произвежда велпапе, а купувачът произвежда и търгува с хартиени изделия. Шейсет и седем процента от капитала на "Велпа - 91" са продадени чрез масовата приватизация, 6.6% са за продажба при облекчени условия. Четири приватизационни фонда са придобили дялове в капитала на "Велпа -91", от които най-голям е пакетът на "Северкооп - Гъмза" (26.165), а най-малък е бил пакетът на "Доверие", за който е известно, че вече е продаден.
Софийският градски съд даде ход на делото срещу бившия приватизационен фонд "Труд и капитал", заведено от негов акционер заради нередности при провеждането на общото събрание. Костадин Костадинов, който е подал иска, пожела да се спре изпълнението на правомощията на новия надзорен и управителен съвет на "Труд и капитал". Те бяха избрани на 27 март, когато фондът се преобразува в холдинг. Съдът отказа да вземе такова решение с мотивите, че няма доказателства кога, какви и кои лица са избрани в ръководството на дружеството. На следващото дело, насрочено за 10 юни, се очаква да бъдат представени доказателства от акционера и от "Труд и капитал". Адвокатът на холдинга заяви, че не може да представи всички документи по свикването на общото събрание на 27 март, защото те са събрани в 85 големи папки. Срещу "Труд и капитал" е заведено дело и от Национален инвестиционен фонд "Труд", което е насрочено за 16 юни. Тъй като мотивите и смисълът на жалбата на НИФ "Труд" са близки до тези в иска на Костадинов, двете дела вероятно ще се гледат като едно.
Кипърската фирма "Профитек ентерпрайсиз" ООД, регистрирана в Никозия, спечели търга за 22% от "Унипак" АД. Предприятието произвежда специална хартия, картон, алуминиево фолио. Цената на сделката е 545 хил. долара, от които половината бяха платени в брой миналия петък, а остатъкът ще бъде издължен чрез държавни дългосрочни облигации до 45 дни от датата на подписване на договора. Шейсет и седем процента от капитала на "Унипак" са раздържавени чрез масовата приватизация, 6.6% са за продажба при облекчени условия, а 4.4% са за удовлетворяване на реституционни искове. Вероятно "Профитек ентерпрайсиз" има споразумение с бившия приватизационен фонд "Северкооп - Гъмза", който притежаваше 26% от капитала на предприятието след третата тръжна сесия. Другите два фонда, които са купили дялове - "Нефтохим инвест" и "Централен ПФ", са продали пакетите си.
Конкурсът за ОМЗ е прекратен
Приватизацията на Оптико-механичния завод - София, (ОМЗ) се провали, след като Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация (АП), обяви през миналата седмица, че промишленото министерство вече е раздържавило 51% от предприятието в края на 1997 г. по схемата дълг срещу собственост. Информацията за сделката стигнала до АП само няколко дни преди да бъде избран купувач по конкурса за 67% от ОМЗ. Агенцията издаде заповед от 4 май, според която всички оферти на участниците в конкурса за мажоритарен дял от завода се отхвърлят въз основа на разпоредба от Наредбата за конкурсите, според която приватизиращия орган може да отхвърли всички предложения, като в този случай не е длъжен да се мотивира. Очевидно това е начинът за АП да признае, че нещо не е било наред при приватизацията на ОМЗ.
Заводът е в производство по несъстоятелност, която беше прекратена за четири месеца с решение на Върховния касационен съд от 15 януари 1998 г., за да може ОМЗ да бъде приватизиран. Решението проработи в интерес на немската фирма "Доктер Оптикс", която от години твърди, че иска да купи предприятието. В началото на годината по случая ОМЗ имаше висяща жалба, заведена от българската фирма "Н.Т. Неротек", която през миналата година беше определена за изпълнител на оздравителната програма. "Н.Т. Неротек" очевидно се стреми към продължаване на оздравителния план, според който фирмата трябва да придобие 51% от дружеството по схемата дълг срещу собственост. Впоследствие АП обяви, че за участие в конкурса за ОМЗ са подадени три оферти, една от които на "Доктер Оптикс". Според информация от агенцията обаче предложението на чуждия инвеститор не е съответствало на основни условия на конкурса. Така например кандидат-купувачът предложи за предприятието цена за 67% от ОМЗ, която е под минималната в размер на 2.2 млн. марки.
Според неофициална информация от промишленото министерство сделката, по която "Н.Т. Неротек" придобила 51% от ОМЗ, е сключена с подкрепата на зам.-министъра на промишлеността Марин Маринов. Той ръководи направление "Финансова политика" във ведомството и в неговия ресор са оздравителните планове на дружествата в несъстоятелност. "Нямаме официален документ, който да ни прави собственици на ОМЗ", коментира пред "Капитал" Силвия Николова, заместничка на управителя на "Н.Т. Неротек" Йордан Христов. Тя допълни, че не знае какво е имал предвид Захари Желязков и че в момента оздравителната програма на ОМЗ е спряна. "Ние изплатихме всички дългове на предприятието, одобрени от синдика", заяви обаче Николова, но отказа да уточни размера на задълженията на ОМЗ. Това означава, че "Н.Т. Неротек" е изпълнила основния си ангажимент по плана за оздравяване и може да се възползва от разпоредбата на Търговския закон. Основният юридически спор е дали откриването на процедурата за приватизация е било в момент, в който може да предизвика спиране на производството по несъстоятелност.
Според запознати възможните обяснения за случая с ОМЗ са няколко. Първо, изобщо да не е имало никакво решение на Върховния съд за временно спиране на несъстоятелността и това да е грешка на юриста на Агенцията за приватизация. Второ, да е имало решение на Върховния съд, но впоследствие да е било обезсилено или отменено, защото са се появили обстоятелства, неизвестни на съда, например фактическото изплащане на задълженията и придобиването на 51% в края на миналата година. Трето, има вероятност "Н.Т. Неротек" и "Доктер Оптикс" да са постигнали споразумение, но не за подаването на обща оферта за приватизация, а за съвместна собственост, при което за тях цената на дружеството значително би намаляла.
Накратко
Работническо-мениджърското дружество "Жити 96" купи миноритарен дял от русенското предприятие "Жити". Заводът е от отрасъл металургия и произвежда тел. Приватизационният договор между купувача и Агенцията за приватизация беше подписан миналия понеделник. Според него "Жити 96" придобива 19% от капитала на предприятието срещу 621 млн. лв., от които 10% са платени в деня на подписване на договора, а остатъкът ще се изплаща на четири равни годишни вноски след едногодишен гратисен период. Oт капитала на "Жити" 6.6% ще се продават като преференциални акции, a 7.4% са предвидени за удовлетворяване на реституционни искове. Чрез масовата приватизация са раздържавени 67% от капитала, от които 14.09% е придобил ПФ "Мелинвест", 12.96 % - ПФ "България", 5.34% - ПФ "Орел инвест". Най-голям дял (27.91%) са придобили индивидуални участници, голяма част от които вероятно са служители на "Жити", и акционери на работническо-мениджърското дружество. "Жити 96" вероятно има вътрешно споразумение за бъдещото управление на предприятието с някой от бившите приватизационни фондове, които са купили дял от капитала. Пакетът на "Мелинвест" беше продаден още през октомври миналата година, но се предполага, че "България" е запазил акциите си и дори е увеличил дела си.
Агенцията за приватизация избра пловдивското дружество "Гехард" за купувач на 55% от "Тракия - папир" - Пазарджик. Раздържавеното предприятие произвежда хартия и картон. Параметрите по сделката ще бъдат обявени едва след като тя бъде одобрена от надзорния съвет на агенцията и бъде подписан приватизационният договор.
Министерството на промишлеността продаде миналия вторник 45% от капитала на предприятието за шивашки изделия "Марица" АД - Симеоновград, и 80% от издателската фирма "Машининтелект" ЕООД - София. И по двете сделки купувачи са работническо-мениджърски дружества. Четиридесет и пет процента от акциите на "Марица" са продадени срещу 246 хил. долара, от които 10% са платени в брой, а остатъкът ще се изплаща след едногодишен гратисен период на девет равни годишни вноски. Купувачът "Ф.С. Е. Марица 97" АД освен това е поел задължението да инвестира 130 хил. марки и да създаде 20 нови работни места до 2000 г. Мажоритарният дял от "Машининтелект" (издател на списание "Машиностроене") е продаден само срещу 3300 долара, от които една десета част, или 330 долара, са платени в брой, а останалата част е разсрочена за традиционния десетгодишен период. Купувачът "Машининтелект приват" ООД се е ангажирал да открие три нови работни места до 2004 г. и да инвестира 2200 долара до 2002 г. Вили Бетц преведе закъснялото плащане за остатъчния дял от 40% от СОМАТ заедно с начислените лихви, съобщи Аксиния Славчева, началник на отдел "Следприватизационен контрол" в Агенцията за приватизация. По сделката за СОМАТ беше просрочено плащане със ЗУНК-облигации на стойност 17.4 млн. марки, което трябваше да стане в срок до 30 март. Представители на купувача обяснили пред агенцията, че плащането се отложило, защото не успели да купят ЗУНК-ове поради липса на предлагане от банките.
Агенцията за приватизация продаде 78% от "Етропал" за 1.45 млн. марки на работническо-мениджърското дружество "Етропал 98". Предприятието произвежда медицински уреди - хемодиализатори, ендопротези и спринцовки за еднократна употреба. Десет процента от цената са платени при подписването на договора, а остатъкът в размер на 1.305 млн. марки ще бъде издължен след едногодишен гратисен период на четири равни годишни вноски. Купувачът е поел ангажимент през следващите пет години да инвестира 1.7 млн. марки и да запази средносписъчната численост на персонала.
Кросови сделки формират около 80% от оборота на борсата
Миналия петък за пръв път от старта на капиталовия пазар след масовата приватизация цените на акциите на основните търгувани дружества на борсата спряха да растат. Някои от тях като "Полимери", "Соди", Нефтохим, "Химко" понижиха котировките си с 5% до 10%. Стабилни останаха "Булгартабак холдинг", "Благоевград БТ" и курортите. През последните две седмици "Албена", "Слънчев бряг", "Пампорово", "Златни пясъци" отбелязваха непрекъснат ръст на цените. Намаленият интерес към акциите вероятно може да има много обяснения. Макар и всички тези сметки да се базират на обеми, които не са решаващи за пазара, все пак дават някаква тенденция, тъй като това е единствената видима част на търговията. Причини за това може да са слухове или реално увеличено предлагане на акции. Макар да продадоха част от портфейлите си, в бившите приватизационни фондове все още има големи пакети. Не е изключено те точно в този момент да решат да се освобождават от тях, тъй като дойде време за раздаване на дивиденти. Така например само в случай че бившият Българо-холандски фонд реши да разпродава пакета си, това значително ще увеличи предлагането, което пък ще се отрази на цените на акциите на голяма част от дружествата. Друга причина за повишено предлагане е датата 18 май, когато изтича едномесечният срок от влизането в сила на закона за ценните книжа, според който всички публични дружества са длъжни да регистрират акциите си в Централния депозитар. А това автоматично премахва пречките пред приемането им за търговия на свободния пазар на борсата. Когато се правят изводи обаче, трябва да се имат пред вид уговорките, че дневният оборот на борсата в момента е в размер на 1-2 милиона марки, което не е препятствие за никой сериозен спекулант.
През миналата седмица ежедневно се приемаха за търговия на свободния пазар предприятия - бивши хитове на извънборсовия пазар, като Агробиохим, "Благоевград БТ", "Елтос" - Ловеч, "Видахим", ВАМО и др. В момента, за да бъде прието на свободния пазар едно дружество, единственото необходимо условие е то да предостави на борсата устава си и актуалната си съдебна регистрация. Започна и търговия с предприятия, които отдавна са регистрирани, но досега се търгуваха само извънборсово. Такива са "Унипак", "Складова техника" и др. Според брокери с голям интерес се очаква приемането за търговия и на дружества като "Свилоза", Варненска корабостроителница, "Антибиотик", "Пловдив БТ".
Изненадващо в бюлетините на борсовата търговия се появиха сделки с акциите на МДК - Пирдоп. Първоначално брокерите бяха убедени, че това е грешка, но и до момента стоят оферти "продава" за 31 хил. лв. на акция. Новите мажоритарни собственици на предприятието си послужиха с всички възможни средства да затворят дружеството, но въпреки това неясното определение, което беше прието в последната поправка на закона за ценните книжа все още не дава еднозначен отговор на въпроса дали МДК е публично дружество.
Блоковите сделки рязко се увеличиха, защото 18 май е и краен срок за реално извършване на транзакциите със заявените до 6 февруари такива сделки. Фондовете, които дотогава не успеят да регистрират прехвърляне на акции по предварителни договори за продажба, ще трябва да оттъргуват книжата на свободния пазар. Което значи хем да плащат комисиони, хем да рискуват трето лице да се намеси в сделката. На практика на свободния пазар и в момента се извършват предварително договорени сделки с пакети на приватизационни фондове, които не са били заявени навреме. Такива са 11 251 акции на "Вит" АД, 16 934 акции от "Сердика" - Кюстендил, 5662 акции от "Детелина" - Бургас. От "Медика" - Сандански, беше продаден пакет от 50 555 акции на цена 30 119 лв. на акция. На смешната цена от 473 лева смениха собственика си 22 392 акции от ВАМО. За сравнение, реалната търговия е около 20 пъти по-висока, или над 7 хил. лв. на акция. Рекорда счупи пакет от 31 855 акции от "Бимас", които бяха изтъргувани на цена 30 560 лв., което е много над пазарната стойност.
Всъщност, като се сметне делът на кросовите сделки към общия оборот на борсовата търговия, излиза, че договорките извън пода на борсата формират над 80% от целия обем. Което значи, че е прибързана радостта на шефовете на институцията, които обявяват бум на търговията, тъй като тя към момента не е реална. Единственият ефект е, че номинално оборотите се увеличават, което обаче не е признак за наличие на истински капиталов пазар, за прозрачност на търговията или за ликвидност.
Споразумението за единна евпорейска валута подкрепи марката
През изминалата седмица германската валута получи сериозна подкрепа спрямо останалите основни валути поради оптимистичните очаквания на инвеститорите за въвеждането на силна единна европейска валута от началото на идната година, след като на 3 март станаха ясни първите 11 страни, които ще въведат еврото.
Moody's Investors Service потвърди прогнозите за силна европейска валута с информацията, че повишава кредитния рейтинг на Белгия, Финландия, Ирландия, Италия, Португалия и Испания на Ааа.
Друг съществен пробив в разногласията на европейските страни бе постигнатият консенсус при избора на холандеца Вим Дуизенберг за управител на Европейската централна банка.
В резултат на това в началото на седмицата марката достигна нива от 1.7722/27 за долар и 74.67/70 йени.
Марката получи косвена подкрепа и от изненадващото решение на централната банка на Дания да повиши с 0.5 на сто репо-лихвите.
Повишението на лихвата беше прието от инвеститорите като реална възможност за общо повишаване на европейските лихви до началото на идната година при въвеждането на еврото.
В същото време японското правителство за пореден път беше обект на критика от страна на финансисти от останалите развити индустриални страни за политиката си на стимулиране на износа за сметка на слабата национална валута.
Най-остър в изказването си във вторник беше финансовият министър на САЩ Робърт Рубин, който заяви: "За доброто на Япония и на останалия свят те трябва да спрат да използват обезценката на йената за повишаване на приходите си от износ на продукция и да започнат да стимулират вътрешното потребление."
След коментара на Рубин и липсата на адекватна реакция от страна на японското правителство йената поевтиня до 132.50/55 за долар в сряда от 131.65/75 в началото на седмицата, а индексът Nikkei падна с 2.29 процента до 15 244 пункта.
В края на седмицата японската валута се търгуваше на 133.05/15 за долар и по-нататъшната й обезценка беше спряна единствено от опасения, че подобно на дните около великденските празници Bank of Japan може да започне масирана продажба на долари при преминаване на нивото от 133.50 йени за долар.
Според експерти при ново избистряне на кризата на капиталовите пазари на Югоизточна Азия във връзка с финансовите сътресения в Индонезия и при липса на фискални мерки от страна на японското правителство за стимулиране на вътрешното потребление в краткосрочен план може да се очаква да бъде преминато психологическото ниво от 135 йени за долар и следващата граница да бъде на 145 йени за долар.
Висока ликвидност понижи междубанковите лихви
В първия ден на миналата седмица лихвите по междубанковите депозити леко се повишиха в сравнение с предходната седмица поради повишено търсене на ресурс от банки. Ресурсът им бе необходим главно за закупуване на марки, свързано с нейното поскъпване на международните пазари. Обемите при междубанковата търговия бяха малки. Във вторник обаче лихвите паднаха поради очаквания приток на левов ресурс от падежи на ДЦК и достигнаха до 1.5-1.8 за овърнайт-депозитите и 1.9-2.1 за депозитите до една седмица.
Министерството на финансите плати общо над 41.7 милиарда лева лихви и главници по ДЦК в сряда. Свободният левов ресурс бе увеличен и от постъпилите в държавните банки средства от бюджета за плащане на пенсии. В средата на седмицата банките главно предоговаряха стари депозити, а крайни клиенти почти не търсеха ресурс. В петък лихвите по междубанковите депозити до една седмица бяха 1.8-2.0 процента, а овърнайт-депозитите 1.4-1.6 на сто годишно. В средата на месеца се очаква повишено търсене на ресурс от фирми за текущи авансови данъчни вноски и според дилъри това може да вдигне лихвите.
ОЛП падна до 5.32 на сто годишно на база на постигната средногодишна доходност на тримесечните книжа на аукциона миналия понеделник. Министерството на финансите предлага на аукциони в понеделник (11 май) две емисии тримесечни и шестмесечни ДЦК с общ номинал 15 милиарда лева.
Доларът падна до 1760 лева
Падането на долара на международните пазари се отрази на неговите котировки у нас и той поевтиняваше през цялата изминала седмица спрямо лева. В понеделник вътрешният пазар затвори при 1775 лева за долар, но през втората половина на седмицата падна под 1760 лева. В петък при затварянето на пазара доларът се котираше по 1767/1770 лева. Крайни клиенти купуваха активно долари за текущи плащания в края на седмицата и това доведе до лекото му покачване.
Банките купуваха активно марки за арбитраж навън, за да покрият засиленото търсене на долари от крайни клиенти, които осчетоводяваха печалби от курсови разлики при сделки под фиксинга. Марки се търсеха и за печалби от лихвения диференциал, защото овърнайт-депозитите в марки бяха 3.2-3.3 на сто годишно, а в левове 1.4-1.6 процента. В края на седмицата марката поскъпна и се котираше 997.50/998.40 лева на вътрешния пазар.
Българските брейди-книжа поевтиняха
Дълговите инструменти на страните в преход загубиха позиции през изминалата седмица главно поради опасенията на инвеститорите за усложняването на икономическата обстановка в Югоизточна Азия. Основание за това дадоха ескалацията на напрежението и безредиците в Индонезия и Южна Корея. Според прогнозите на експерти в краткосрочен план може да се очаква повторение на азиатската криза от октомври миналата година, като този път последиците ще са много по-сериозни поради опасността да бъде засегната и икономиката на Китай, който до този момент успя да остане встрани от проблемите на съседите си.
В началото на миналата седмица обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 82.250 цента за долар, в средата на седмицата търсенето достигна до нива 81.500 цента, а в нейния край купувачите не плащаха повече от 81 цента. Облигациите, заменили просрочените плащания IAB, се котираха в началото на седмицата по 79.250 цента, преминаха през 78.375, за да стигнат в края на периода до 78 цента. Облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB паднаха от 67.250 цента в началото на седмицата до 66.375 в петък следобед.
Най- предлагани и най-малко търсени, панелните жилища постепенно се рушат
Преди 40 години през 1958 г. е построена първата едропанелна сграда в страната. През следващите десетилетия до 1990 г. броят на панелните жилища в България надхвърля внушителното число от 850 000, или 1/4 от целия жилищен фонд. Само в София за четири десетилетия са построени над 200 000 панелни жилища, 90% от които са частна собственост, а обитателите им са повече от 600 000 души. Седмично над 2000 панелни апартамента в столицата се обявяват за продажба, като цената им непрекъснато пада. За времето си необходимо зло, сега панелните жилища се превръщат в непосилно бреме за собствениците си. Строени еднотипно, постепенно сградите започват да разчупват оковите на еднообразието, като едни се накланят, други се гънат на всички посоки, а най-често срещаното явление е появата на непроектирани прозорци предимно на местата за свръзка между два панелни блока. Свободното преминаване на енергия през стени и прозорци и близкото общуване на обитателите с природните явления (с последствия - наводнения), както и съпреживяването на всички комшийски партита и скандали са също част от екстрите на панелните комплекси. И до ден днешен из цялата страна има недовършени панелни сгради, които по всяка вероятност така и ще си останат - като паметник на масовото строителство. Панели са се появили на места, славещи се като архитектурни паметници на културата като Банско и Копривщица. Панелни в по-голямата си част са и курортните комплекси "Слънчев бряг" и "Албена". Каквото и да се говори обаче, този тип строителство е вече факт и оттук нататък трябва да мислим варианти за оздравяването на едропанелните сгради е мнението на инженери и архитекти. Проблемът е, че трябва да бъдат убедени притежателите им, че средствата, които ще вложат в едно такова начинание (като укрепване на панела), няма да са хвърлени на вятъра. Друг проблем е, че собствеността на земята под блоковете не е на собствениците на жилища в тях, част от нея е общинска, към друга има реституционни претенции. И може би основната пречка е, че за да се пристъпи към каквито и да било ремонтни работи върху сградата, трябва да има съгласието на всички собственици съгласно Закона за собствеността.
Средната продължителност на живот на панелните жилища е 60-70 години, но с една добра поддръжка той може да бъде удължен с 10-15 години. Принципно мерките, които трябва да бъдат приложени за оздравяването (или т.нар. саниране) на панелните сгради, са ясни. Най-болезнените точки, от които трябва да започне укрепването на панела, са: покрив и подпокривни пространства, партерен етаж и външни стени, през които излитат между 20 и 30% от разхода на енергия, а в някои случаи те крият и опасност за живота на хората. Единственият проблем е, че вече седма година се търсят само техническите решения за оздравяването на панелните жилища, но никой не се ангажира с точна оценка какви ще са нужните средства и начините, по които те да се набавят, за да се осъществи санирането на сградите.
