Кметът започна да съсредоточава усилията си в кърпене и почистване на столичния пейзаж. Това не попречи на неофициалните намеци, че Стефан Софиянски възнамерява да извади своята и на Любомир Павлов партия - ОХДЦ (Обединен християндемократически център) от организационните скоби на СДС. Християндемократите обмисляли подобен ход, защото центърът е доказана люпилня на кадри и спокойно може да стане самостоятелен разпределител на власт.
Ще смаже ли Ананиев скърцащата военна машина
Разместване в зоните на влияние тече в Министерството на отбраната и военното ръководство на армията. По случай Гергьовден шефът на военното ведомство Георги Ананиев и началникът на Генщаба Михо Михов започнаха да преразпределят функциите на подчинените си и да се обграждат със свои близки хора. Най-потърпевш от смяната на ресорите е зам.-министърът на отбраната Румен Кънчев. До момента той беше основната фигура в министерството. Нашумелият около скандала с ракетите SS-23 политолог отговаряше за военнополитическите въпроси, международните връзки, правните въпроси, връзките с обществеността. Според новата административна структура Кънчев ще движи само интеграцията към НАТО. Възможно е дори Евроатлантическата интеграция да се отцепи от управлението за международни връзки. Въпреки последното предупреждение за уволнение, което получи заради скандала с балистичните ни ракети, Кънчев успял да подобри отношенията си с премиера Костов и е отпаднал от списъците за съкращаване. Според проекта за нова административна структура на военното министерство един заместник на Ананиев трябва да се сбогува с поста си.
Част от ресорите на Румен Кънчев преминават към неговия колега по финансовите въпроси Йордан Йорданов. Бившият началник на секретната секция в Министерството на финансите поема контрола на правния отдел.
Далеч по-застрашен от съкращение обаче е зам.-министърът по военноикономическите въпроси Симеон Петковски. По всяка вероятност повечето от подчинените му структури ще бъдат разформировани или обособени като акционерни дружества. Управлението за интендантско обслужване вече беше регистрирано като АД. Обмисля се и приватизация на военноремонтните заводи. Опасността военният зам.-министър по военно-икономическите въпроси да си отиде е най-голяма и защото е о.з. генерал.
Кадрови размествания текат и във войската. Четирима полковници сложиха генералски лампази, а двама офицери с генералско звание получиха по-висок чин по случай Гергьовден. Началникът на Генщаба Михо Михов изтегли в ръководството на армията един от най-близките си съратници в авиацията - ген. Никола Колев. Той получава званието генерал-лейтенант и става първи зам.-шеф на Генщаба. Колев е с качествата си на добър администратор. Началникът на бойния флот Христо Контров става първият български адмирал, но излиза в пенсия. На неговото място във Военноморските сили отива бившият зам.-шеф на Генщаба контраадмирал Петър Петров, също човек от екипа на Михов.
Генералско звание получи и един от офицерите, които уволниха началника на ракетни войски ген. Ангел Марин. Звание генерал-майор и поста шеф на ракетни войски и артилерията получи полк. Вълчо Фотев, досегашен началник управление личен състав в главния щаб на Сухопътни войски. Той е известен като един от основните противници на ген. Марин. Полк. Фотев и първият зам.-шеф на Сухопътни войски ген.-майор Петко Драгоев разработиха доклада, с който бившият шеф на ракетчиците беше отстранен.
Татарчев и Рашков се оплакаха от полицейщина
Антибоневизъм в сините редици? Допреди няколко месеца подобен въпрос би предизвикал само снизходителни усмивки. Днес обаче все повече хора се питат какво точно кроят сините на своя министър с най-висок рейтинг. Все по-често се забелязват наченки на контакти между Министерския съвет и представителите на съдебната власт. За сметка на това топлата връзка с "Шести септември", изглежда, започва да изстива. Доскоро Костов приемаше безрезервно всяка информация, която получаваше от вътрешното ведомство. Сега премиерът дава вид, че започва да се вслушва и в гласовете от другата страна на барикадата.
След като преди три седмици се стигна до спонтанно прекратяване на огъня, престрелките между МВР и магистратите сега избухнаха с нова сила. Без видима причина главният прокурор Иван Татарчев и директорът на Националната следствена служба Бойко Рашков изпратиха до премиера и шефовете на парламентарни групи гневно изложение срещу вътрешния министър и неговите подчинени. Докладът на НСлС и прокуратурата е написан в стил "Записки по българската полицейщина" - служителите на вътрешното ведомство са обвинени общо взето в седемте смъртни гряха. Не са заинтересовани да приключват проверките, дори провалят следствия с прибързани медийни изяви, се твърди в материалите на двамата висши магистрати. Татарчев и Рашков за първи път публично признават прикриваната до момента порочна практика в участъците на МВР да се бие. Странно защо едва сега двамата установиха, че показания се изтръгват с насилие, след като това е дългогодишна практика на правоохранителните органи. Магистратите предоставят данни за 135 случая на полицейско насилие през последните две години и за 69 дела срещу хора от вътрешното ведомство, които се въртят в порочен кръг и не може да се установи обективната истина по тях. Представителите на съдебната власт атакуват МВР и заради специалните разузнавателни средства. Според тях не е ясна целта на миналогодишните промени в закона за шпионирането, щом за около година няма нито едно дело на основата на доказателства от подслушване и следене.
По думите на зам.-шефа на НСлС Румен Георгиев едва сега трябва да тръгне първото следствено дело, по което ще бъдат използвани данни от специални разузнавателни средства. То е образувано срещу турския гражданин Ерден и българина Стойчо Наков, които ще отговарят за наркотрафик. На 6 януари т.г. двамата са заловени с 47,2 кг хероин на стойност около 8 млрд. лв. Установено е, че турчинът е използвал фалшиво име. За първи път ще се използва и институтът на анонимния свидетел.
Богомил Бонев изтълкува доклада като персонална атака срещу него. "Напънала се планината и родила бълха", беше лаконичният коментар на вътрешния министър. Той обвини своите опоненти, че се позовават на недоказани данни от докладите на "Амнести интернешънъл". МВР-шефът прехвърли топката към Бойко Рашков, като упрекна следователите, че те изтезават хората с мерки за неотклонение "задържане под стража". Все пак Бонев обеща да проучи данните от доклада.
Защо обаче шефът на НСлС и главният прокурор избраха точно този момент, за да атакуват Бонев за превишаване на правата? По всичко личи, че Татарчев и приближените му дават ход на спасителна операция за съхраняването на Прокуратурата на въоръжените сили (ПВС) и Военната колегия на Върховния касационен съд (ВКС). Военното обвинение е единственият орган извън държавната администрация, който може да проверява дали действията на полицията и специалните служби са законни. Доскоро ПВС разследваше висшето ръководство на МВР, армията и другите въоръжени сили. От 1 април извършва само върховен надзор върху актовете на по-ниските нива на военната прокуратура. Военната колегия на ВКС пък има последната дума за обвиненията срещу хора с пагони. Двете ключови съдебни звена гравитират към главния прокурор.
Преди седмица обаче Конституционният съд даде картбланш на мнозинството да закрие двете институции, ако прецени това за необходимо. Закриването на Прокуратурата на въоръжените сили е добре дошло за МВР. Докато трае разформироването й и изграждането на съответното цивилно звено към Главна прокуратура, съдебният контрол на полицейските органи сериозно ще се разстрои. Вероятно е и много магистрати с пагони да напуснат системата заради сътресенията и несигурността, предупреждават от обкръжението на главния прокурор.
Следователите също не пропуснаха да обвинят изпълнителната власт, че с целенасочената си кампания на практика гони най-подготвените кадри от системата. "За първи път се забелязва тенденция напусналите следователи да са повече от новопостъпилите. Освен това напускат колеги с дългогодишен стаж от окръжните служби", обяви Бойко Рашков в сряда. "Тревога съществува в много окръжни следствени служби, информация за това пристига при мен ежедневно. Преди около 10 дни наведнъж напуснаха 6-7 опитни следователи с дългогодишен стаж", допълни шефът на НСлС. Същевременно с това обаче националното следствие се опитва да тушира идеите за закриването му, като изпълнява част от делата със значителен обществен интерес. Миналия петък НСлС отчете свършеното по делата срещу варненските финансови и строителни пирамиди. От 12 дела срещу финансовите фараони девет са приключили с осъдителна присъда, съобщи следователят от икономическия отдел на НСлС Иван Тороманов. За крупни измами в строителния бранш пък вървят 11 проверки, пет от които са прераснали в следствени дела. Хората от НСлС не пропуснаха също да отбележат, че голяма част от обвиняемите и осъдените измамници още са в неизвестност. А издирването на фараоните е работа на вътрешното министерство.
Следователите и прокурорите, изглежда, се опитват да спечелят време, докато интригите разбият монолитността на синия лагер по промените на правораздаването. Колкото повече дебатът се отдалечава във времето, толкова по-голяма изглежда вероятността сините да не успеят да си изяснят какво точно искат от съдебната система. Засегнатите магистрати, изглежда, се опитват да използват назряващия конфликт между поколенията в сините редици.
Старите адвокати от СДС, изглежда, започват да ревнуват толерирането на младите юридически спецове, които се навъртат около Костов. Иван Димов и Димитър Абаджиев не се оказаха достатъчно бързи и енергични, за да проведат блицкриг срещу магистратите. Въпреки че си дадоха максималния срок от 3 седмици по промените в Закона за съдебната власт, двамата се оказаха неспособни да формулират тезите си в проектозакон за толкова кратко време. Вместо това бяха въвлечени в сложни апаратни комбинации, в които старите юридически кримки са много по-обиграни. Борбата срещу магистратите преминава във фазата изтощителна позиционна война.
Татарчев разчита на подкрепа от старото адвокатско лоби в СДС. Шефът на правната комисия Светослав Лучников е доста пестелив в оценките си за промените в Закона за съдебната власт още от депозирането му в парламента. Уволнението на зам.-шефката на митниците Елка Владова пък вероятно ще обтегне отношенията с председателя на парламента Йордан Соколов, тъй като двамата са в близки отношения помежду си, но Елка Владова беше атакувана по данни от разработка на щатските служби и родното МВР. Положението на Бонев се усложнява и заради апетитите на председателя на Комисията по национална сигурност Христо Бисеров за креслото на вътрешния министър.
Иван Татарчев и Бойко Рашков избраха изключително подходящ момент да нанесат удара си по вътрешния министър - когато вътрешнопартийната опозиция срещу него се засилва. А както е известно, Бонев е трегерът на кампанията срещу главния прокурор и приближените му. Ако главата на младия МВР-шеф падне, не е ясно дали планираните промени в правораздаването изобщо ще се състоят.
Васил Гоцев ще премахва наказанието невъзвращенец
Никой човек с български произход или роден на територията на страната не може да бъде наказан с лишаване от гражданство или да бъде експулсиран. Това обяви министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев пред журналисти миналия четвъртък. През тази седмица правосъдното министерство ще внесе за разглеждане в Министерския съвет нов законопроект за българското гражданство, който трябва да прати в небитието действащия в момента нормативен акт от 1968 г. Законът, който и сега е в сила, дава възможност на държавата при определени условия да обяви всеки българин за невъзвращенец. "От българско гражданство може да бъде лишено лице, извършило тежко престъпление против Народна република България, с което увреди сигурността или интересите на страната", повелява овехтелият нормативен акт. Цялото имущество на санкционирания може да се отнеме в полза на държавата. Драконовата мярка може да се постановява за хора, които се намират извън територията на страната.
Новият проект ще се опита да коригира действащото ограничаване на човешките права. Санкцията "отнемане на гражданство" ще се прилага единствено спрямо натурализираните българи, т.е. онези, които са станали наши съграждани след продължителен престой на територията на страната. Ще се наказват само онези, които са избягали зад граница, след като са извършили тежко престъпление против републиката - измяна, предателство, шпионаж, тероризъм, бунт, диверсия, дезертьорство във военно време и т.н. В новия нормативен акт отпада и условието да се конфискува имуществото на лишените от гражданство.
Придобиването, възстановяването, освобождаването или лишаването от гражданство вече ще се прави с указ на президента. Предложенията ще се дискутират в съвет по гражданството към правосъдното министерство. На основата на мнението на съвета министърът ще внася предложенията в канцеларията на държавния глава. Исканията за отмяна на натурализацията и лишаване от гражданство ще се повдигат от главния прокурор.
Според законопроекта на Гоцев българското гражданство се придобива автоматично, когато поне единият родител е българин или когато детето е родено на територията на сраната и не придобива друго гражданство по произход. Чужденец ще може да кандидатства за натурализация едва пет години след като е получил статут на постоянно пребиваващ. За да бъде одобрен, той трябва да има чисто съдебно минало, да не е следствен, да може да се издържа и да владее български. Езиковите умения на кандидат-българина ще се проверяват по методика, определена от министъра на образованието.
Облекчен режим за натурализиране ще се въвежда за бежанците, родените у нас чужденци, съпрузите и съпругите на българи, родителите на непълнолетни и малолетни български граждани и онези, които са станали постоянно пребиваващи преди 18-годишна възраст. За тях срокът на натурализация е намален на 3 години след издаване на разрешението за постоянно пребиваващ.
Без газа Мултигруп е просто бивш член на Г-13
Надзорният съвет на "Мултигруп - България холдинг" освободи от длъжност председателя на управителния съвет на холдинга Радослав Ненов и го замени с шефа на "Бартекс" Спартак Жаров. От управителния съвет са освободени още изпълнителният директор Иван Колев и Лилия Христова. Техните места се очаква да заемат Недялка Сандалска и Светослав Йорданов. Това не е просто победа на Николай Вълканов и на бюрократите над технократите в "Мулти". Вероятно това е начало на процес, който ще сложи край на илюзиите, че по руски тертип е възможно и у нас хем да си икономическа структура, хем да си политическа сила. Флиртовете с властта винаги са били най-силното оръжие на "Мулти". Точно отношенията с политиците и утопията, че може да бъде български "Газпром", са причината сега групировката да е в криза. След сделката за газа стана ясно, че "Мулти" губи нещото, което я правеше велика, силна и различна от останалите бивши членове на Г-13 - сериозна подкрепа от гигант като руския "Газпром". Мултаците преиграха във войната с правителството, започнаха да пречат на бизнеса и Вяхирев не се поколеба да ги жертва в името на това "Газпром" да продава и транзитира газ през България. При всички случаи смяната в ръководството сега не е обикновена рокада, а преломен момент в развитието на "Мулти". Той вероятно ще бъде последван от преструктуриране и свиване на дейностите в България и временно дистанциране на Илия Павлов от страната.
Радослав Ненов дойде в Мултигруп от синдиката "Подкрепа" през 1993 г. и оттогава е основен стратег и дясна ръка на Илия Павлов. Лилия Христова е финансовият мениджър на холдинга. Иван Колев беше отговорен за търговията в групировката и най-често се оказваше в ролята на публичното лице на Мултигруп през последните години.
Случайно ли е, че точно в този момент Илия Павлов отряза трима от ключовите си хора в групировката? Кадрови сътресения в "Мулти" в действителност се очакваха отдавна. Още преди няколко месеца Ненов и Колев се смятаха за похарчени, след като бяха употребени на предна линия в смешната война, която "Мулти" обяви на Костов. В началото на тази година отношенията Мултигруп - правителство бяха на фазата или - или. Групировката официално се обяви за единствената опозиция в страната, борец за демокрация и граждански права. Популярността на "Мулти" достигна върха си покрай скандала "Хардланд" и се поддържаше с даваните всяка седмица пресконференции. На една от тях Радослав Ненов и Иван Колев посъветваха премиера Костов да потърси мафията не в сградите на групировката а в леглото си. След като го няма газовия стимулант, мускулите на "Мулти" далеч не изглеждат толкова големи, а поведението им отпреди два месеца - направо смешно. Ако групировката все пак иска да остане в България, нормално е тези, които олицетворяваха войната с правителството - Радослав Ненов и Иван Колев, да се оттеглят. Нещо, което тогава изглеждаше странно, си намери обяснението сега - въпреки че се говореше за газ, Сашо Дончев почти не се появяваше на скандалните пресконференции.
Отстраняването на двама от най-популярните шефове на корпорацията непосредствено след посещението на Вяхирев и последвалото затопляне на отношенията между София и Москва има по-скоро значение на символ - "Мулти" отзовава генералите, които поведоха, направляваха и в крайна сметка загубиха битката с правителството. Самият Костов приема случилото се именно в този контекст. "Аз спечелих войната с "Мулти", обяви премиерът. "Много глупаво звучи шеф на фирма да се бори с правителството. Ако се е борил, не е успял и си отива. Значи са си направили правилни изводи", коментира той отстраняването на Радослав Ненов от оперативното ръководство на Мултигруп.
В търсене на баланс между бизнесинтереса и политическото си влияние през 1996 по подобни причини Мултигруп публично се дистанцира от идеолога си Андрей Луканов. Месец-два преди това групировката изгони вицепрезидента Димитър Иванов, който беше вторият човек след Илия Павлов. Тогава групировката обяви, че закрива длъжността вицепрезидент по регионалните структури. От съвета на директорите бяха уволнени още трима. "Мултигруп се очиства от шестаците", бе широко разпространената версия. Публичното обяснение бе, че групировката иска да вкара технократи в управлението си. Това беше първото показно уволнение в групировката.
Преди няколко месеца Илия Павлов направи структурна промяна, въвеждайки двустепенно управление на корпорацията. Дотогава Радослав Ненов и Иван Колев бяха афиширани като новото, технократско лице на Мултигруп. След това по-младите надзорници им отредиха ролята на политически бушон.
Скандалът с пиратските компактдискове, изглежда, пък се отрази нездравословно на корпоративните позиции на Лилия Христова. Нищо чудно "Мулти" да е решила да изпревари някои разкрития за ролята на финансовия си бос в тази дейност, след като уволнението на ген. Люцкан Люцканов се свърза с "аферата СD" в ДЗУ. И Лилия Христова, и ген. Люцканов бяха в борда на старозагорския електронен комбинат.
Новото лице на "Мулти" е Спартак Жаров. Новото издание на версията за технократа - това трябва да са "специалисти, които могат да навлязат повече в микроикономиката на компаниите, които могат по-пазарно да разгледат перспективите на организацията, да са адекватни към процесите на евроинтеграция, в откриването на отделните икономики и въобще промените на света". Това ще бъдат млади хора - разкрепостени и с необременено минало, заяви Жаров. Той самият обаче си има минало. Бивша стопанска номенклатура, Спартак Жаров има в актива си служби в "Кинтекс", ТИС Стокхолм и БИСА, над седем години е генерален директор на "Биоинвест", рожба на Петко Данчев. През 1991 г. пренасочва интереса си към частния бизнес, но като че ли избягва да споменава много къде и какво точно е правил през този период. И има основания за това.
През 1993-1994 г. Жаров е управител на частната компания "Агрима", която работи за "Пепси-Кола". Според източник, близък до "Агрима", само след една година управление той е отстранен от фирмата. Неогласените причини за уволнението му са две: несъгласие на акционерите с подходите на Жаров в бизнеса и съмнителната ефективност на направените инвестиции, припомнят от "Агрима". Според тях това е станало причина за конфронтацията между фирмата на "Пепси" и Мултигруп.
Името на управляваната от Жаров фирма "Бартекс" през последните месеци пък стана нарицателно за схема за данъчни злоупотреби.
Другото напълно ново лице на "Мулти" е Светослав Йорданов. Според източник, близък до групировката, това е бившият търговски директор на Нефтохим по времето на голямото източване на рафинерията при правителството на Виденов и управлението на Стефан Неделчев. Още тогава се говореше за специалното му отношение към "Мулти", "Литекс" и други групировки. Светослав Йорданов е бивш шеф на Агробизнесбанк - Бургас, която напуска малко преди фалита на банката. Той е един от основателите на приватизационния фонд "Нефтохим инвест" и е в управителния съвет на фонда. Член е също на управителния съвет на "Росбулнефт" (по 50% участие на Нефтохим и "Роснефт"), в УС на фондация "Свети Никола" - Бургас. Според хора от Бургас той е замесен в аферата "Шамкор" (доставката на танкер некачествена суровина за Нефтохим) поне колкото уволнения заради това директор Николай Николов. Според някои източници трамплинът за издигането на Йорданов в управленската йерархия на Мултигруп е ПФ "Нефтохим инвест" и близките му връзки с Асен Мичковски. Фирмата на Мичковски "Селена холдинг" е акционер в "Нефтохим инвест", твърдят от рафинерията.
В случая се касае не само за кадрови промени, а за цялостно преструктуриране на бизнеса на Мултигруп, твърдят от групировката.
"Компанията Мултигруп има вече 10-годишна история. Първия период на концентрация на натрупване на производствени мощности, на капитал Мултигруп е приключила. Сега започва един зрял период, в който се изискват друг вид специалисти. Една организация има своя живот и в определени моменти в нея се правят промени. Нормално е мениджмънтът да има представа в кой момент в каква посока трябва да се движи организацията", заяви Илия Павлов.
До този момент Мултигруп е известна най-вече със своята всеядност. Почти няма бранш, в който групировката по един или друг начин да не е пуснала пипала. Години наред "Мулти" безразборно нахапваше всичко - от захарни заводи до производство на олово, стъкларство и строителство, цигари и трикотажни фабрики, селскостопанска и банкова дейност, туризъм и електроника, газ и нефт, електроенергетика и химически заводи, производство и дистрибуция. С кухи финансови схеми групировката придоби активи, които сега не може да управлява, главно поради липса на финансов ресурс. Кухите схеми през Кредитна банка вече са обществено известни и биха минали трудно. Без правителствена и политическа подкрепа, в условията на финансова дисциплина и без финансовата мощ на "Газпром" зад гърба й групировката се оказа твърде близо до банкрута. По-голямата част от бизнесите й на практика са губещи. Спасителната операция е
Ще концентрираме дейността си в три области, обяви Илия Павлов. В индустрията и туризма Мултигруп ще се опита да заеме лидираща позиция в производства, където има мажоритарно участие в основни предприятия. Другата област са капиталовите пазари.
"В газовия бизнес оставаме като инвеститор. Притежаваме миноритарен дял в една от газовите компании - 25.5% (20.5% има Мултигруп - България, и 5% Кредитна банка - бел. ред.). Ще продължим да очакваме доходност от този бизнес, в който някога разумно сме инвестирали", заяви Илия Павлов.
При последното си посещение в София Вяхирев ясно показа на кого залага за бизнеса си у нас. Единственият човек, който шефът на "Газпром" прегърна, бе Сашо Дончев. "Овергаз" май ще се окаже и единствената фирма в структура на Мултигруп, която има ясна перспектива, но извън групировката. Още след споразумението между Вяхирев и Бакърджиев отношенията между Сашо Дончев и Илия Павлов се влошиха рязко. За сметка на това почти веднага след това дойдоха новините за възобновяване на прекъснатото общуване между премиера Костов и Сашо Дончев. Проблемът е, че Илия Павлов вече загуби контрола върху газовата фирма и върху руските проекти, включително за съвместен транзит на ток с Обединени енергийни системи - Русия. Това естествено го прави много, много нервен и малък в очите на другите.
Вече е ясно, че "Мулти" остава извън печелившия бизнес с газа, т.е. доставки, транзит и инвестиции. Шансът на групировката е да се вмъкне в схемата за бартерно разплащане с "Газпром". Вяхирев даде нещо като обещание в тази посока, преди да си тръгне от София. "Един от оставащите ангажименти между нас и "Газпром" е работата по обратни товари и други финансови ангажименти и операции, които съвместно ще реализираме", съобщи и Илия Павлов.
Единствената възможност да се реализира това обаче е нормализацията на отношенията с правителството. Това е и най-вероятното обяснение за резкия завой в отношението на "Мулти" към държавната администрация.
"Мултигруп не може да съществува извън своята си държава България, извън своята си държавна администрация. Разбира се, като всички организации, като всички хора, ние, вече имайки този път зад себе си, натрупахме някакъв опит и този опит ни казва едно - че ние като икономическа формация трябва да се занимаваме ясно и точно с нашите задачи в икономиката. Нормално е да получаваме подкрепа и да подкрепяме всяка една администрация, която в определените етапи управлява тази държава", заяви Илия Павлов пред БНТ.
Конфликтът "Мулти" - Костов започна с газ, но няма да завърши с него. Според слуховете Илия Павлов подготвя оттеглянето си в Америка. Самият той индиректно потвърди този слух, заявявайки, че в днешното време на глобализация на бизнеса това, че някой се премества в друга държава, не означава, че се оттегля.
Преди близо две години Павлов заяви в интервю за в. "Труд":
"Днес да - Илия Павлов е капитал за Мултигруп. Но със сигурност в следващите години той ще спре да бъде капитал. Ще стане история за Мултигруп, ще дойде друг, на когото ще стана консултант или съветник. Всички живеем във времето си. Ако някой остане на мястото си повече, отколкото трябва, рискува да изложи себе си и организацията си."
Не е сигурно, че това ще сложи край на експеримента "Мулти", т.е. на централизираната частна икономика, всмукваща в себе си държавната. Твърде е възможно обаче да се окаже началото на процес на размествания по високите управленски етажи в корпорацията, който да направи тези групировки достъпни за правилата на легалния пазар и бизнес.
Вратите за НАТО остават отворени
Ейвис Боулън, посланик на САЩ в София, пред в. "Капитал"
Решението на американския Сенат за разширяването на НАТО с трите нови членки вече е факт от историята, какво послание получи светът от Вашингтон?
- Основното послание, което се съдържа в гласуването на Сената за разширяването на НАТО, беше силна, победна подкрепа на Америка за процеса на разширение. Резултатът беше 80 гласа за срещу 19 против, а стотният глас (ако беше подаден), щеше да бъде също за. Това е много убедително парафиране на процеса на разширение. Допълнителните клаузи, които бяха създадени в известен смисъл за да ограничат този процес, включително и идеята да има мораториум върху новите членове, бяха освен това отхвърлени. Затова посланието е ясно. Америка подкрепя разширяването на НАТО; Америка не иска да поставя никакви прегради по пътя към новото разширение.
Ще останат ли вратите на алианса отворени за следващи кандидатки или трябва да приключи процесът на адаптация на новите членки?
- Не мисля, че тези две неща са несъвместими. Вратите остават отворени. Ние казахме това неколкократно, президентът го каза, държавният секретар Олбрайт го каза и гласуването на Сената го потвърди. Някои хора искаха да затворят вратите, но това не стана. Вратите остават отворени. Но същевременно не е определена дата за следващия кръг на разширяване и със сигурност във Вашингтон досега не е взето никакво решение по този въпрос. Много важно при взимането на решение кога ще бъде следващият кръг от разширяването на НАТО ще бъде наистина опитът на алианса от интегрирането на трите нови членки. Макар това да не са две събития, разположени едно след друго във времето, между тях има връзка.
Кои са следващите стъпки, които България трябва да направи, за да бъде сред следващите поканени в алианса?
- България трябва да продължи по пътя, по който вече е тръгнала; към процеса на постигане на критериите за приемане в НАТО. Да укрепва своята демокрация, да върви към пазарна икономика. Що се отнася до въоръжените й сили, трябва да продължава да работи върху възможността за оперативно взаимодействие с другите натовски армии, да засилва гражданския контрол върху въоръжените сили, да продължава да участва в учения като "Партньорство за мир" и да преодолее затрудненията в отношенията си със своите съседи. Това е най-сигурният начин за включването на България в следващата вълна на разширяване.
До каква степен разширяването на Европейския съюз и разширяването на НАТО са съвместими процеси? Как тези процеси се отразяват върху сигурността в Европа?
- Тези процеси не са свързани по някакъв технически начин, в смисъл, че едното трябва да стане преди или след другото. Но мисля, че наистина има важна органична връзка между тях, в смисъл, че са две страни на историческото предизвикателство да бъдат интегрирани страните от Източна и Централна Европа към евроатлантическите структури. За страна като България и двете са важни - както НАТО, така и Европейският съюз. И моята страна подкрепя както разширяването на НАТО, така и разширяването на Европейския съюз.
Като световен лидер досега САЩ поемаха основните отговорности за стабилността и сигурността на Балканите, какви усилия трябва да направят самите балкански държави, за да променят имиджа на региона като генератор на нестабилност?
- Мисля, че тук отново България и Румъния като двете най-големи страни в района трябва да продължат реформите, които са започнали през последната година. Трябва да продължат със стъпките си към укрепване на демокрацията, да осъществяват икономическите реформи в своите страни, да изграждат гражданско общество. И се надяваме да продължи и процесът, който вече е започнал - да укрепват сътрудничеството помежду си, да развиват различните форуми, на които работят заедно, да укрепват усилията си за стабилността в района.
Балканските страни бяха известни със силния си национализъм. Мислите ли, че България затвори тази страница от своята история?
- Наистина изглежда, че е така. Не виждам днес никакви доказателства за силен национализъм в България, както съществува в съседните на България страни. Това е предимство за България, която е приключила с тази глава от своята история. И един от най-ясните знаци за това беше фактът, че България беше първата страна, която призна бившата югославска република Македония.
Преди една година, когато политическата криза беше в разгара си, казахте за "Капитал", че помощта за България зависи от реформите. Какви промени виждате сега?
- Мисля, че има огромна промяна в България в сравнение с февруари 1997 г. Първата задача беше да се постигне финансова стабилизация, да спре хиперинфлацията, да се постави макроикономическата ситуация под контрол, да се създаде валутният съвет. Това вече е направено. Мисля, че е блестящ успех. И в същото време процесът на реформи започна. Следващите стъпки - да се осъществява икономическата реформа, приватизацията - са важни стъпки, в които правителството показа своята решимост. Разбира се, понякога темповете са по-бавни в сравнение с тези, на които сме се надявали. Но посоката е правилна.
През тази седмица в Русе казахте, че Световната банка може да изрази неудовлетворение за бавния ход на приватизацията в България, бихте ли се конкретизирали?
- Това, което казах, е, че в пресата са написани доста неща за Световната банка и че не съм запозната в детайли с това, което в действителност е написано. Но казах, че не би ме учудило, ако те са изразили неудовлетворение от бавните темпове на приватизацията. Но както разбирам, това не значи, че те спират програмите си за финансова подкрепа.
Промени ли се в достатъчна степен инвестиционният климат в България? Какво е мнението на американските компании за възможностите да се прави бизнес в България?
- Като цяло има огромна промяна в климата, условията за инвестиции са се подобрили изключително много в сравнение с времето преди година и половина. Чуждестранните компании се чувстват добре дошли, има промени в Закона за чуждестранните инвестиции, в Закона за концесиите. Чуждестранните инвестиционни агенции имат за цел да помагат. Но първото нещо, което беше необходимо, за да се върнат инвеститорите, беше финансовата и макроикономическата стабилизация на страната. По време на кризата през 1996 г. много от тях просто напуснаха България. Следователно доверието трябваше да бъде възстановено, преди те да се завърнат. Това се случи и вече се наблюдава подновен интерес за инвестиране в България. Но много потенциални американски инвеститори смятат, че е трудно да се прави бизнес тук. Процесът е много бавен; има много бюрократични пречки. Приватизационният процес невинаги е прозрачен. Но има белези, че американските инвеститори идват; макар европейските инвеститори да са повече. Ние сме все още четвъртият по големина източник за преки инвестиции в България.
За света един от основните въпроси остава борбата с организираната престъпност, трафикът на наркотици, оръжие и хора, интелектуалното пиратство - до каква степен е възможно сътрудничеството между американските и българските тайни служби в тази област?
- Има много добри възможности за съвместна работа на нашите институции. Всъщност сътрудничеството вече съществува, добре си сътрудничим в опитите си да спрем трафика на наркотици и фалшификаторството. Представители от Агенцията за борба с наркотиците, от ФБР, от различни правителствени органи на САЩ работят много добре с вашите експерти по общи проблеми и по конкретните случаи, които възникват. Имаме програма, наречена "Контрапролиферация" - за спиране на трафика на ядрените и химическите оръжия, осигуряваме и програма за обучение на митничарите, която се оказа много успешна.
Със закон МВР кърпи пробойните в граничния режим
"Подозрения във връзки, водещи до шпионаж" - това беше един от текстовете в съветския Наказателен кодекс, заради който много дисиденти от СССР бяха принудени да прекарат живота си в Сибир. Осем години след разпадането на соцблока органите на реда в някои бивши сателити на Кремъл не се отказват от този принцип. За съжаление изглежда България още не иска да излезе от групата на тези държави. МВР прокара през Министерския съвет проект на нов Закон за чужденците, който почти запазва досегашните методи за "работа" с посетителите на страната ни. Нормативният акт, който посттоталитарните спецслужби наследиха от предците си на "тихия фронт", само е подложен на пластична операция. В момента статутът на чужденците се определя по закон от 1972 г. Основна цел на закона, изглежда, е не толкова регламентирането на правото на свободно придвижване, а по-скоро затягането на пропускателния режим по границите и зоркото наблюдение на всеки гражданин от чужда държава. С този нормативен акт МВР се опитва да запуши пробойните в българския граничен кльон, през който се излива значителна част от нелегалния човешки поток през шенгенската "желязна завеса".
"Принципите на новия закон са свързани с осъществяването на необходимия баланс между правото на свободно придвижване и предприемането на ефективни мерки с цел максимално ограничаване на нелегалната миграция и произтичащите от нея закононарушения", мотивират предложенията си юридическите експерти на вътрешния министър. Под този основателен претекст обаче вътрешното ведомство си дава право по свое усмотрение да гони всеки пребиваващ у нас пришълец или изобщо да не го допускат на родна земя. В законопроекта се предвижда дори специалните служби на вътрешното министерство да налагат принудителни административни мерки без право на обжалване пред съд, когато въпросът засяга непосредствено националната сигурност на страната. Това означава, че задграничните гости на България няма да могат да си търсят правата пред Темида, когато ги санкционира контраразузнаването. В заповедите ще бъде записано само правното основание за издаването им, е записано в законопроекта. Следователно МВР ще може да налага на чужденците и санкции, за които не трябва да се мотивира. Парламентарното мнозинство създаде възможност за това още при приемането на Закона за Върховния административен съд - там също е записано, че не могат да се атакуват административни актове, които засягат външната политика и сигурността на страната.
Хората от тайните служби искат да си предоставят и почти неограничени правомощия да гонят чужденци само на основание на оперативна информация. Без виза ще остане всеки чужденец, който с действията си е поставил в опасност сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против сигурността на страната, предвижда законопроектът. Същата съдба очаква и всеки пребиваващ у нас, който с действията си е злепоставил българската държава или е уронил престижа и достойнството на българския народ. Органите на вътрешното министерство задължително ще гонят и всички заподозрени в тероризъм, наркотрафик, контрабанда, нелегални сделки с оръжие или търговия с хора.
МВР поставя и някои абсолютно наложителни ограничения. В България не трябва да бъдат допускани чужди граждани, които са извършили у нас умишлено престъпление, наказуемо с повече от три години затвор. Виза трябва да се откаже и на всеки, за когото се предполага, че може да разпространи тежка болест, няма сертификат за ваксинация или идва от район на епидемия. Ще бъдат гонени и посетителите на страната ни, които се опитват да влязат с фалшиви документи или при предишното си идване системно са нарушавали граничния, паспортния, валутния, митническия режим, трудовото или данъчното законодателство. Органите на МВР няма да допускат и хора, които нямат осигурена издръжка за престоя си в страната, не притежават визи или билети за следващите държави по маршрута си. Каква сума е необходима за всекидневния престой на чужденците у нас, ще се решава с акт на Министерския съвет. Правителството ще получи право да преценява с какви документи посетителите на България трябва да удостоверяват основанията за влизане в страната. Министрите на вътрешните и външните работи пък ежегодно ще съставят списъците на нежеланите чужденци, по-известни като персона нон грата.
Органите на МВР могат по свое усмотрение да откажат виза или да изгонят чужденец от страната, ако получат оперативни данни, че посетителят иска да нарушава обществения ред или да извършва престъпления у нас, предвижда още проектът за нормативен акт. Същата санкция може да се наложи по преценка на вътрешното ведомство, ако чужденецът е нарушавал обществения ред при предишни свои визити, иска да пребивава нелегално у нас или се опитва да използва България като транзитен пункт за миграция към друга държава. Спецслужбите могат да отказват разрешително за пребиваване у нас и на хора, чието присъствие на наша земя ще увреди дипломатическите ни отношения.
Чужденците, които идват у нас, могат да получават четири вида визи - за летищен трансфер, транзитно преминаване, краткосрочен или дългосрочен престой. Гражданин на друга страна не може да остане у нас повече от 90 дни, като използва виза. При летищния трансфер органите на граничния контрол ще задържат задграничните документи на преминаващия чужденец. Той пък се задължава да напусне страната с първия възможен полет. Едва тогава преминаващият през страната ни ще получава документите си обратно. Транзитните пътници ще получават визи на граничните пунктове. Те обаче са длъжни да напуснат България до 24 часа. Разрешителното за краткосрочно пребиваване се издава еднократно. Неговата валидност е до 90 дни. Визата за дългосрочен престой дава право за пресичане на границата неограничен брой пъти в рамките на една година. Единственият лимит е, че всеки престой не може да продължи повече от месец и половина. "Притежаването на виза не може да е единственото основание на чужденец да влезе в България", уточнявa се също в законопроекта. Посетителят на страната е задължен да обяви при влизането си целта на визитата и адреса, където ще пребивава.
Едногодишно разрешение за пребиваване в България получават всички чужденци, които имат разрешение за работа от социалното министерство, предвижда още предложеният нормативен акт. Дългосрочна виза ще взимат и онези, които осъществяват търговска дейност в страната, както и чуждестранните специалисти, които работят у нас по силата на международен договор. Същият регистрационен режим действа и за шефовете на чужди търговски представителства у нас и чуждите инвеститори. Задграничните студенти, които се обучават редовно в лицензираните ВУЗ-ове, и чужденците, които се лекуват у нас, също ще трябва да се пререгистрират на всеки 12 месеца. Едногодишното разрешение ще се дава и на съпрузите и съпругите на български граждани, родителите на постоянно пребиваващи чужденци и кореспондентите на задгранични медии у нас.
При определени условия чужденците ще могат да получават и разрешение за постоянно пребиваване в страната, т.е. ще се считат за имигранти. Тези от българска народност автоматично ще получават това право. Същото се отнася и за онези чужденци, които преди повече от две години са сключили брак с българин, българка или чужд имигрант у нас. Такъв статут автоматично ще взимат и родители на български граждани, техните малолетни и непълнолетни деца, инвеститорите, които са вкарали у нас над 250 000 долара. Имигрантски статут ще имат и онези чужденци, които са били в България повече от 10 години. Към този срок обаче няма да се прибавя времето, прекарано като студент в български ВУЗ.
Новият проектозакон за чужденците ще постави българските депутати пред много сериозна дилема - да третира задграничните посетители на страната ни като равни или да затегне пропускателния режим, за да спре имигрантския поток през страната ни към Западна Европа. По всичко личи обаче, че и двата варианта са губещи за страната ни. В първия случай законодателите ще останат чисти пред съвестта си, но страната няма да отговори на изискванията на шенгенското споразумение. Във втория случай пък ще ограничим нелегалния поток от хора през страната ни, но ще бъдем упрекнати в нарушаване на човешките права. По всичко личи, че прагматичните страни от Евросъюза (а следователно и депутатите от мнозинството) ще погледнат по-благосклонно на втория вариант. И най-доволни от това вероятно ще бъдат оперативните работници на контраразузнаването.
Наредба на Бакърджиев прави съмнителен опит за въвеждане на ред по плажовете
До 20 май областните управители на Варна и Бургас трябва да обявят търговете за извършване на услуги по морските плажове, които ще се стопанисват от тях през този сезон. Търговете ще се оповестят в областната администрация, в един столичен и местен всекидневник. Договорите с фирмите, които ще извършват услугите по плажовете, ще се сключват за периода от 1 юни до 20 октомври. Това е предвидено в новата Наредба за условията и реда за предоставянето и осъществяването на дейности и услуги на морските плажове за курортния сезон, която бе обнародвана в Държавен вестник в петък. Нормативният документ се отнася само до плажовете, които не са към туристическите комплекси, които бяха предложени за масовата приватизация, както и за плажовете, които са към изцяло държавните туристически дружества. Тези плажове ще се стопанисват от самите дружества. Те по право трябва да получат концесия за ползването на плажовете към тях. До момента концесии са предоставени за плажовете на "Златни пясъци" АД, "Албена" АД, "Слънчев ден" и "Ривиера". До края на годината трябва приоритетно да се предоставят концесии на 42 плажа, от около общо 83 плажа, като за останалите също задължително трябва да се дадат концесии. На практика наредбата касае предимно плажовете в морските градове и села. Във всички плажове независимо кой ги стопанисва - областни управители или комплексите, достъпът ще бъде свободен и няма да се плащат входни такси.
Според наредбата областните управители ще провеждат търгове за предоставянето на набор от услуги за всеки плаж поотделно. Те могат да групират услугите по своя преценка, като ги отразят в тръжната документация. А именно - разносна търговия, хигиенно поддържане на плажа, предоставяне на чадъри, шезлонги, масички, спортни услуги, водни услуги. Досега е било възможно всяка услуга да се взима от различна фирма. Например да се дават под наем джетове от една фирма и водни колела от друга фирма. От този сезон тези услуги вече ще трябва де се осигуряват от една и съща фирма. Идеята на групирането е една фирма да носи отговорност за извършването на повече услуги, което да улесни и контрола, коментират от строителното министерство. Проблемът обаче е че "идеята" може и да не се възприеме от областните управители, просто защото не е задължителна за тях.
Началните тръжни цени за услугите за всеки плаж поотделно ще се определят от областните управители. В наредбата на Бакърджиев са посочени само показателите, които областните управители трябва да вземат предвид при определяне на началните тръжни цени. Възможността за формиране на доходи от предоставяните услуги ще се отчита през два показателя - местоположение и посещаемост на плажа. При определяне на началната тръжна цена ще се приспадат необходимите разходи за задължителните дейности по водно спасяване, медицинско обслужване и санитарно-хигиенно поддържане на плажа, които спечелилите търгове за услуги трябва да осигуряват.
За плажовете, за които не се явят кандидати за извършване на задължителните дейности по медицинско обслужване, водно спасяване, поддържане на чистотата през лятото, областните управители ще ги възлагат с договори на фирми, пише в наредбата. Не е особено ясно обаче на кого точно ще възлагат, след като не са се явили желаещи! В тези случаи в наредбата е записано, че разходите по поддръжката на плажовете не могат да бъдат по-малко от 80 на сто от приходите. Дали и кой ще контролира точните приходи на фирмите е риторичен въпрос. Големият проблем обаче е друг - ако по едни или други причини (интереси) областният управител предложи нереално висока цена за съответния набор от услуги и съвсем естествено не се яви кандидат, той (областният управител) има нормативно гарантираното право лично да посочи коя фирма да поеме обслужването на плажа.
За разлика от предишни години кандидатите за водно спасяване и обезопасяване на плажовете, поддръжката и почистването им, за осигуряване на медицинска помощ на тях, както и тези, които ще извършват разносна търговия, ще предлагат водни колела, джетове и други услуги на плажовете, ще плащат депозит от 30 на сто от началната тръжна цена при явяване на търг вместо 10 на сто. "С това се цели да се откажат псевдофирми, които се явяват фиктивно на търговете само за да вдигат цената, без да имат сериозни намерения за извършване на дейностите", обясни Марин Цеков - шеф на отдел "Концесии" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Фирмите, които през миналия сезон не са изпълнявали добросъвестно договорите си с областните управители, няма да могат да участват в търговете за изпълнение на услугите и дейностите по плажовете през този сезон, пише в наредбата. Това са фирми, които контролните органи по Черноморието са хванали, че нарушават договорите си. Ефективното приложение и на този текст обаче е повече от съмнително.
Божков пак успя да разбере критиката като похвала
"Чета някои вестници и наистина се учудвам за това как, когато няма лоша новина, тя може да бъде изкуствено създадена, включително и на първите страници. Няма лоша новина. А добрата новина е, че тригодишната програма за подпомагане на България е одобрена от борда на Световната банка. В тази програма има условности. Казано е: ако България не свърши това, това и това, няма да получи толкова и толкова пари. " Това са думи на вицепремиера Александър Божков, нещо като край на задочния диалог, който започна между него и изпълняващата длъжността представител на Световната банка у нас Илейн Патерсън. Поводът е одобрената от Световната банка тригодишна програма за България, която засега предвижда вариант за максимално допустимо финансиране от 700 млн. долара - подкрепа за платежния баланс и финансиране на инвестиционни проекти. А ето как започна размяната на реплики.
3 май, предаването "Неделя 150".
Александър Божков:
"Непрекъснато се налага да отбивам атаки срещу бавния ход на реформата. Аз предполагам, че ако тази година успеем да приватизираме 50% от активите, догодина би трябвало да отидем към един по-голям процент и накрая ще останат само инфраструктурите."
4 май, на пресконференция
Илейн Патерсън:
"Ако съм щедра, бих казала, че постигнатото може да е повече. Нужни са много повече сделки, за да се приватизират и 1% от активите. За да вървим към подготовка на заема ФЕСАЛ 2, ние искаме приватизация на до 50% от активите. Допълнително трябва да се приватизират банките. И досега не сме получили от правителството нови данни за постигнатото в приватизацията."
На въпроса на журналистите какво ще каже за изявлението на Александър Божков от предишния ден Илейн Патерсън отговаря с невярваща усмивка: "Петдесет процента до края на тази година?! Ако успеете, ще е много добре и няма да има никакви проблеми!"
5 май, на семинар за ограмотяване на журналистите, които пишат за приватизацията.
Александър Божков:
"Винаги водя тежки спорове със Световната банка. Те не могат да поставят условие за раздържавяване на 50% от държавните активи, защото това може и никога да не стане. Най-малкото не се знае точно колко са държавните активи, които подлежат на приватизция, така че не се знае и колко са 50% от тях."
Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация:
"По повод изявленията, че не сме им предоставили актуални данни, аз си направих труда да изчисля процента на приватизация на база на механичния сбор на продадените активи. Общо са раздържавени активи за 194 млрд. лв., които съотнесени към 580 млрд. лв., са малко повече от 33%. Аз намирам това за задоволително. Като процент на раздържавяване безспорно има елемент на забавяне, но не и в броя на сделките. Данните не са предоставени на Световната банка, защото тя не е поискала официална информация за приватизацията. Смятам, че до няколко дни ще можем да се съобразим с тяхната методика и ще им предоставим тези сведения, но те едва ли ще се различават много от това, което ви казах."
Значи ли всичко това, че нещо в общуването между Световната банка и правителството не е наред? И че докато едните леко подчертават забавящата се приватизация, другите правят всичко възможно да не го признаят публично? При това и двете страни не криеха прекалено усърдно истинските си чувства - деликатната твърдост на Патерсън и раздразнението на Божков. Диалогът беше предизвикан от факта, че програмата за приватизация, с която самото правителство се ангажира, вече е неизпълнима. Дори по-малко амбициозните изисквания на Световната банка вече изглеждат "висока летва" за управляващите. Просто през тази година ще бъде трудно да се продадат голям дял от активите. По-скоро бум би могло да има през следващата година, ако сега всичко с посредниците върви добре.
Това, че приватизацията се забави, е очевидно и без Световната банка да го намеква. В момента правителството де факто се занимава с преотстъпване на приватизационния процес на външни консултанти. "Има естествена пауза в приватизацията, доколкото в момента трябва да бъдат сключени договорите с големите комисионери за продажба на пуловете", обясни и премиерът Иван Костов. По този въпрос очевидно има единодушие със Световната банка. Приватизиращите ведомства от доста време насам са се съсредоточили не върху самия процес на раздържавяване, а върху междинни етапи, които бяха измислени наскоро, като съставяне на пулове, избор на посредници по сделки и подписване на договори с тях. Засега от многобройните посредници и най-напредналите не са стигнали дори до етапа определяне на метод на продажбата.
Забавяне има и по друга причина. Свършиха сделките, подготвени от предишните управления на Агенцията за приватизация (която е основен фактор за изпълнението на показателя раздържавени активи), а тя отделя все по-малко ресурс за откриване на нови процедури. Сега чиновниците се съсредоточиха върху следприватизационен контрол, координиране на процеса на приватизация като цяло и събиране на информация за динамиката му от другите ведомства.
Заради всичко това съмнително е, че правителството ще успее да се справи както със своята програма, така и с изискванията на Световната банка. С други думи, надали ще успее в края на годината да се похвали, че 50% от активите в икономиката са частни.
В програмата за приватизация през 1998 г. е записано, че до края на годината ще бъдат раздържавени общо почти 60% от активите в страната. В тях влизат и процентите от масовата приватизация, и от досегашната касова приватизация, които до момента се оценяваха общо на около 20%. Световната банка постави по-малко амбициозна програма, но пък изрична - условие за втори заем ФЕСАЛ е да бъдат продадени около 50% от активите. Дори и сметките на Захари Желязков, че досега са продадени около 33% от активите, да са верни, дори и правителството да не си изпълни амбициозната програма докрай, все се получава, че до края на годината ще трябва да се приватизират още 20-30% от активите, за да има заем.
Вероятно затова започнаха и лингвистичните упражения около процентите и какво всъщност значи раздържавяване на активите. Първоначално Световната банка беше приела, че за 100% раздържавени активи от едно предприятие ще се счита такова, в което са продадени поне 67% от акциите или дяловете му, тоест държавата няма дори и блокираща квота. Сега финансовата институция е склонна да облекчи това изискване и да го сведе само до над 50% от предприятието. Божков пък намери друг изход за себе си, като тиражира въпроса "проценти, но от какво". Изведнъж вицепремиерът заяви, че никой не може да каже колко точно процента от държавните активи подлежат на приватизация, защото има обекти на изключителна държавна собственост, включени в капиталите на дружествата, които подлежат на концесиониране, а не на приватизация. И тъй като никой не знае колко са тези активи, никой не може да каже колко са активите, които трябва да се приватизират. Така Божков измести проблема и сега той е свързан с информацията за приватизацията, със статистиката и въобще с всичко останало, но не и с темповете на раздържавяването.
Освен цифри и срокове в този пинг-понг имаше и доста по-съдържателни тези. Г-жа Патерсън например каза, че изискването на Световната банка за напредък в структурната реформа е критично, защото, като се постигне макроикономическа стабилизация, естественото човешко изкушение е да се потърси почивка. "Въвеждането на валутния борд и стабилизацията само дават отсрочка за преструктуриране на икономиката, която е около две години", допълни Патерсън. Това изказване неизбежно асоциира с изтичането на една година от въвеждането на борда и въпроса дали оскъдното време е употребено успешно. Световната банка очевидно има и концептуални забележки към подхода на правителството. Преди всичко оттам подчертаха, че не считат масовата приватизация за особено бърз и успешен прийом. Освен това в пряк текст беше казано, че не харесват преференциалните условия, при които ще са поставени пенсионните фондове при втората вълна. Патерсън подчерта и че липсата на раздържавяване въобще е само малко по-лошо от работническо-мениджърската приватизация. С това на практика се разбиват основните стълбове на правителствените представи за структурна реформа. Обобщението на Световната банка беше, че все пак приватизацията по принцип е нещо добро и тя би се примирила дори с тези по-екзотични форми, ако това ще доведе до оттегляне на държавата от икономиката. Нещо, което вече осма година все не се удава на българските правителства.
Над 150 млн. екю дава програма ФАР за трансгранични проекти
Над 120 млн. екю ще бъдат изразходвани за проекти в областта на трансграничното сътрудничество по програмата ФАР на Европейския съюз, съобщиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Около три четвърти от парите са предназначени за подобряване на транспортната инфраструктура. Един от основните обекти е електрификация, реконструкция и телекомуникация на ж.п. отсечката Дупница - Кулата. Изготвени са тръжно досие и работен проект. Предвижда се договорът за изпълнение да бъде сключен през август т.г. Индикативният бюджет на проекта е 30 млн. екю, срокът за изпълнение - две години.
Проектът за рехабилитацията на международни пътища Е 79 и Е 80/85 и нови гранични преходи обхваща три отделни лота: възстановяване на Е 79 в частта Дупница - Кулата и на Е 80/85 в отсечките Хасково - Свиленград - Ново село. Срокът за изпълнение е две години. Финансирането ще бъде от Финансов меморандум '98 и '99. Предвидени са 44 млн. екю. Още 40 млн. екю отпуска Европейската инвестиционна банка. С тях ще се рехабилитират пътищата извън трансграничната зона, които са продължение на лотовете.
Приключен е проектът за укрепване на бреговете на река Арда за 250 000 екю. В ход е тръжна процедура за определянето на изпълнител на проекта за укрепване бреговете на река Луда. Той е с двегодишен срок на изпълнение и бюджет от 650 000 екю. Седемстотин хиляди екю ще струва инсталирането на мониторингова система за наблюдение на качеството на трансграничните реки Струма, Места и Марица.
В областта на телекомуникациите се предвижда изграждането на оптичен кабел Хасково - Кавала. В момента се подготвя тръжното досие, очакваната цена на проекта е около 2.3 млн. екю. Възможно е финансиране по следващите финансови меморандуми. Около 3 млн. екю са предвидени за доставката на специализирано оборудване за съхранение и преработка на ниско- и среднорадиоактивни отпадъци. Подписани са договорите, срокът на изпълнение е 6 месеца. По линия на програма ФАР - Трансгранично сътрудничество се финансира и пилотен проект за създаване на информационна система за кадастър и поземлена регистрация в Добричкия регион.
По програма ФАР - Трансгранично сътрудничество от финансовите меморандуми '98 и '99 ще бъдат финансирани изграждането на нов гранично-пропускателен пункт при град Гоце Делчев - 3 млн. екю, и ще бъдат модернизирани граничните пунктове Кулата и Ново село с очаквана цена 4 млн. екю. Изграждането на първия етап от граничния преход Маказа се оценява на 13 млн. екю, финансирането ще бъде осигурено по същата програма. Около 11 млн. екю ще струва изграждането на пречиствателни станции за отпадни води в Стара Загора, Хасково и Димитровград. Около 5 млн. екю се предвиждат за проектирането на автомагистралата Дупница - Кулата.
Тръгва приватизацията на фармацевтичните заводи
До няколко дни "Фармахим холдинг" трябва да продаде на промишленото министерство акциите си във фармацевтичните дружества, съобщи вицепремиерът Александър Божков. Ведомството ще купува акциите по номинал. По този начин холдингът на практика ще се разформира и ще стане обикновена търговска фирма, обясни Божков. Това решение е взето от промишленото министерство още преди три-четири седмици. Покупко-продажбата обаче няма да стане наведнъж и веднага. "Фармахим холдинг" участва с 40 до 51% в десетина търговски дружества от фармацевтичната индустрия. При 1000 лв. номинал това представлява сериозна сума, за която трябва да се бръкне бюджетът. Само за три от обявените за продажба предприятия - "Биовет" (капитал 51.720 млн. лв.), "Трояфарм" (310.498 млн. лв.) и "Фармация" (663.098 млн. лв.) държавата трябва да плати на холдинга над половин милиард лева. Затова е решено, когато се сключи приватизационна сделка за някой от лекарствените заводи, държавата автоматично да изкупи от холдинга акциите, които не й достигат, за да завърши пакета. Друг е въпросът, че преди около три години държавата насила наложи ненужния холдинг и му прехвърли акции от предприятията, а сега ще ги купува.
Първите фирми, върху които ще се приложи тази схема, са "Фармация" - Дупница и "Трояфарм" - Троян. За тях вече има избрани купувачи и договорите с тях са одобрени от надзора на АП и от Министерския съвет. "Продажбата им ще стане веднага след като холдингът се оттегли", обяви зам.-министърът на промишлеността Едит Гетова.
Със заповед от 13 юли 1996 г. ексминистърът на промишлеността Любомир Дачев извади от структурата на "Фармахим холдинг" заводите "Фармация" и "Трояфарм" във връзка с предстоящата приватизация на 55% от капитала на всяка от тях. Бившият шеф на АП Веселин Благоев още същия месец внесе документите за приватизация на дружествата в Министерския съвет. От шестте фирми, които представиха оферти за "Фармация", АП класира на първо място "Балканфарма". "Байер", която също подаде оферта, по неизвестни причини се отказа или бе посъветвана да го направи. Фаворит за "Трояфарм" бе фирма "Трояфарм-В" - обединение на дружеството на мениджърския екип на предприятието и на "ВИПА инвест", в която 51% държи неизвестната "Пасифик енджъл интернешънъл холдинг" - Калифорния.
През август 1996 г. заради вътрешни борби в соцпартията Виденов отложи за неопределено време сделките за "Фармация" и "Трояфарм". Формалният мотив беше, че няма стратегия за приватизирането на фармацевтичните фирми.
През ноември "Фармахим" реши двете дружества, в които холдингът държи 51% от акциите, да се пререгистрират от ЕАД в АД. При тази ситуация се оказа, че двете фирми на практика не разполагат с обявените за касово изкупуване 55%. Прякото държавно участие в тях е едва 49 на сто, от тях около 10% са приватизирани с инвестиционни бонове, до 19 на сто са определени за преференциално изкупуване от работниците и служителите, а 2-3% - за реституционни искове.
В края на мандата на Виденов стана ясно, че двете сделки все пак са минали през Министерския съвет и са получили одобрението на министрите. Уточнена бе и схемата, по която ще се преодолее правният казус с недостига на акции, собственост на държавата. Според нея "Фармахим холдинг" трябваше да прехвърли съответното количество акции на държавата, за да допълни държавното участие до обявените за продажба 55% в три дружества - в схемата освен "Фармация" и "Трояфарм" се включва и фирма "Медика". Това изисква да се мине през съдебна процедура за намаляване на капитала на холдинга.
Назначеното от Любомир Дачев ръководство на холдинга бе подало в съда заявление за намаляване на капитала, но процедурата така и не се задвижи. В средата на миналата година Александър Божков смени управителния съвет и надзорниците на холдинга и те, напускайки постовете си, изтеглиха и съдебния иск. За да стартира наново процедурата за намаляване на капитала, новото ръководство трябваше да бъде регистрирано официално. След близо месец и половина забавяне в есента на миналата година регистрацията беше направена. Съдбата на холдинга обаче отново остана неясна. Това стана причина за предположения, че Божков не харесва купувачите от Виденово време и търси възможности да развали сделките и да открие нови процедури. Сега става ясно, че проблемът всъщност е бил по-скоро правен - имало проблеми със съдебната процедура за намаляване на капитала.
Това е обяснението за избора на
В момента във "Фармация" холдингът "Фармахим" държи 51%, 15% са за преференциално изкупуване, 9% са приватизирани с инвестиционни бонове и 25% е прякото държавно участие. За да допълни обявения за продажба пакет от 55%, държавата ще трябва да изкупи от холдинга акции, които представляват 30% от капитала на дружеството. Това са 198 929 акции с 1000 лв. номинал. За да допълни обявения за приватизация пакет на "Трояфарм", промишленото министерство ще изкупи от холдинга 93 149 акции по 1000 лв. всяка.
Според условията на сделката купувачът на "Фармация" "Балканфарма" ще плати 24 633 585 долара. Цената, която препоръча оценителският екип за този пакет акции, е около 17.9 млн. долара. Според договорената схема за плащане 10% от цената са платими в брой в деня на подписването на договора за продажба, като в същия ден се предава безусловна и неотменяема банкова гаранция за 90% от цената в полза на АП. Петдесет на сто от цената ще се плащат в държавни облигации, а 40% - в брой до 30 дни след подписването на договора.
За "Трояфарм" държавата ще получи 10 929 536 долара. Приватизационната оценка е около 8 млн. долара. Купувачът "Трояфарм-В" ще плати 55% от цената в брой, а 45% - със ЗУНК и брейди-облигации за срок до 45 дни.
Според някои от купувачите сделката се е оскъпила много, тъй като за изминалото време цената на ЗУНК-а се повиши много. Не е изключено да се поиска предоговаряне на част от плащанията, смятат експерти. През септември м.г. АП пусна за приватизация и "Софарма" - София. Дружеството е с капитал 928 171 008 лв. В списъка на АП за 1998 г. са включени и "Биовет" - Пещера, с капитал 51 720 000 лв., и НИХФИ АД с капитал 145 942 000 лв. Продажбата на тези дружества трябва да се извърши по същата схема за допълване на пакета държавни акции.
Най-трудна, изглежда, ще бъде продажбата на "Софарма". Интерес за купуване на тази фирма заявиха американската "Ели Лили" (Eli Lilly) и датската "Нова Нордиск" (Nova Nordisk). Проблемът е, че за тази фирма има реституционни претенции от бившата аптечна кооперация, които засягат голяма територия от производствената площадка и сградния фонд.
Губим инвестиции в енергетиката без нов закон
Приключила е работата по технико-икономическата обосновка на проекта за рехабилитация на първите три блока на ТЕЦ "Варна", съобщиха от енергийното ведомство. Разработката е представена в НЕК и предстои обсъждането й от съвета на директорите на компанията, който трябва да я одобри. Проектът предвижда възстановяване на мощностите и конверсия на друг тип гориво. За рехабилитацията на трите блока са необходими около 110 млн. долара. Около 20 на сто от тях са разходите за преминаване на нова горивна база. Предвижда се това да бъдат високореакционни въглища, които са 80% от предлаганите на международния пазар, твърдят експертите. Изготвеният проект предвижда да се изгарят широка гама въглища, за да има повече възможности за доставки. Потенциални доставчици на такива въглища у нас са Индонезия, Русия, Австралия, Китай, ЮАР, Колумбия.
Ако се реализира проектът, срокът на експлоатация на трите блока ще се удължи с 15-20 години. Мощността на всеки от блоковете ще се увеличи поради по-ефективната им дейност. Разходите на електроенергия за собствени нужди ще бъдат намалени с около 1%. Повишават се също маневреността и надеждността на блоковете. Това е много важно за централа от типа на варненската, която работи на подвърхов режим и покрива пиковите натоварвания на енергийната система. Високата надеждност и маневреността са едно от основните изисквания за работа в общоевропейската енергийна система (UCPTE), към която искаме да се присъединим. Страничен, но много важен ефект е намаляването на вредните емисии във въздуха. Използването на въглища с ниско съдържание на сяра ще намали емисиите на серен двуокис до допустимите норми, без да се налага изграждане на сероочистващи инсталации, смятат експертите. Промяна в технологията и новата горивна база ще намали също емисиите на азотни окиси до допустимите норми, а на серен двуокис - с около 15%. Това прави проекта атрактивен за външни инвестиции, включително от типа "търговия с емисионни кредити", защото с относително малки капиталовложения се постига висок икономически и екологичен ефект.
Централата ще бъде икономически ефективна, ако произвежда минимум 3 млн. мегаватчаса годишно и цената, по която продава енергията си, е над 3 цента за киловатчас. Предложени са варианти в зависимост от начина на финансиране - участие на НЕК със собствени средства и банков кредит. При цена 3.5 цента на киловатчас и цена на въглищата 42 долара на тон срокът за изплащане на вложените инвестиции е 3.5 години. При отчитане на лихвите възвращаемостта е между 5 и 6 години. С повишаването на участието на НЕК във финансирането този срок съответно намалява. Предлага се електрокомпанията да осигури от собствени средства между 20 и 30 % от инвестицията. Националната електрическа компания приключи 1997 г. с около
Около 150 млрд. лв. е печалбата на НЕК за първото тримесечие на тази година. Вместо да субсидира топлофикациите чрез фонд "Енергийни ресурси" с половината от печалбата си, електрокомпанията би могла да използва тези пари за възстановяването на собствените си мощности.
При сегашното им състояние първите три блока на ТЕЦ "Варна" могат да работят до 2003 г. След това мощността на централата ще намалее с 600 мегавата. Това съвпада със срока, когато трябва да се извадят от експлоатация първите два блока от АЕЦ "Козлодуй". Ако, разбира се, не бъдем принудени от Европейския съюз и ЕБВР да затворим още през тази или следващата година и четирите малки блока на АЕЦ. В същото време изтича проектната годност и на блокове в други топлоенергийни централи. Макар и закъсняла във времето, тяхната рехабилитация все пак ще има смисъл, ако започне още в края на тази или в началото на следващата година. За реализирането на такъв проект са необходими около 5-7 години. Изпусне ли се и този срок, ще бъде застрашен износът на ток и печалбите от него. Пуснем ли транзит през наша територия, няма да можем да го спрем и ще бъдем изместени от енергийния пазар в региона. Основните ни конкуренти тук са Франция и Русия. По-големият проблем е, че може да се наложи и ние да внасяме ток.
Рехабилитацията на ТЕЦ "Варна" от 1990 г. насам е обект на много инженерни проучвания. С този проблем се занимаваха последователно американската "Бехтел", българските Енергопроект, "Тотема" и НЕК и още три чужди фирми. Взимани са поне три пъти решения за реализирането на проекта и всичко спира дотук. Не липсват и
В края на миналата година английската "Нешънъл пауър" заяви желание да инвестира в енергийни проекти в България и в частност в ТЕЦ "Марица изток 1". Предложената инвестиция е 100 млн. долара срещу участие в експлоатацията на централата. Освен в "Марица изток 1" английската компания заяви, че би могла да инвестира и в ТЕЦ "Варна", както и в други области на енергетиката, например топлофикацията. Компанията се интересува обаче от възможностите за разработване на съответните дружества, в частност "Марица изток 1", като независими производители.
Известен е също проектът на американската "Ентерджи" за инвестиции от 120 млн. долара в рехабилитация на ТЕЦ "Марица изток 3" и разширяването на възможностите за износ на електроенергия към Турция. Турската компания "Джейлан" също проявява инвеститорски интерес към ТЕЦ "Марица изток". Турска компания се интересувала и от инвестиционните възможности в ТЕЦ "Варна". Японци и германци също проявяват интерес към тракийската ТЕЦ. Турци официално поискаха да инвестират във водните каскади.
Проекти има, кандидати за финасирането им или за инвестиране в собствени разработки също не липсват. Въпросът е какво ще предложи енергийното ведомство на бъдещите си партньори. Реално в момента това е един закон за електростопанството от 1975 г. Според него електроенергетиката като цяло и отделните й структури и съоръжения са държавна собственост. Държавата контролира изграждането на електроенергийни обекти, производството, преноса, разпределението и използването на ел.енергия. Като се прибавят държавно регулираните цени, картината става доста мрачна. Най-важното за един инвеститор е гаранцията за връщане на инвестираните средства и възможността да спечели. Това може да стане с подходящи тарифи и достъп до износа на ток. При сега действащия закон това не може да стане. Новият проект, колкото и слабости да има, все пак е стъпка напред към създаването на енергиен пазар. И до момента разработката е с неясна съдба. Ресорният вицепремиер Евгений Бакърджиев трябва да определи ще се внася ли проектът в Министерския съвет за обсъждане или ще се връща за доработване.
Транспортният министър предлага по-високи пътни такси
Транспортният министър Вилхелм Краус ще предложи на правителството да се увеличат таксите върху бензина и дизела, които производители и вносители плащат върху производствената им цена или цената по вноса. Проектопромяната в Закона за таксите върху течните горива беше одобрена от управителния съвет на фонд "Републиканска пътна мрежа" по предложение на Главно управление на пътищата (ГУП).
В момента производители и вносители на бензини отчисляват 19% от производствената им цена или цената по вноса (14% във фонд "Републиканска пътна мрежа" и 5% в Националния фонд за опазване на околната среда). Таксата за дизеловото гориво е 15%. Предложението на ГУП е за 30% такса за бензините, от които 24% да отиват за пътища и за 20% такса за дизела. Горивата ще поскъпнат с около 40-50 лв. за литър, ако таксите се повишат, изчисляват от ГУП. По-големите отчисления ще донесат 30 млрд. лв. повече за поддръжка и ремонт на пътищата. "Исканото увеличение на таксите основно е заради острата необходимост от ремонт на четвъртокласните пътища", обясни Ясен Ишев - зам.-шеф на ГУП. Около 185 са замразените обекти от пътната инфраструктура поради липса на пари за довършване. За тях също ще се отделят средства, ако се увеличат таксите.
Ако тези разходи са чакали пари и през минали години, от тази година ГУП вече има и нови харчове. С приемането през март на Закона за местните бюджети са отменени текстове в Закона за пътищата, според които грижа за поддръжка и ремонт на пътищата от Републиканската пътна мрежа през градовете и селата имаха общините. Сега тези пътища вече ще се поддържат и ремонтират от ГУП.
По-високите такси ще увеличат възможностите за ремонт на пътищата в страната. По-важно е обаче да се подобри събираемостта на таксите във фонд "Републиканска пътна мрежа". Това най-вече се отнася за Нефтохим, приходите от такси на който формират около 99% от общите постъпления. Едва през март нефтохимическият гигант е превел на фонда дължимите към края на 1997 г. 20 млрд. лв. През 1996 г. рафинерията не отчисли нито лев за пътищата и се издължи през 1997 г., когато парите вече бяха многократно обезценени. За закъснението в трансферите обаче Нефтохим не плати лихви.
В план-сметката на фонд "Републиканска пътна мрежа" за 1998 г. са заложени постъпления от 147 млрд. лв. Парите ще се разходват за завършване на първата фаза на проекта "Трансгранични пътища 2", по който се финансира обновяването на първокласната пътна мрежа, както и доизграждане на приоритетни обекти от пътната инфраструктура. Средства ще отидат и за съфинансиране от българска страна по програма ФАР - Трансгранично сътрудничество. През миналата седмица бяха одобрени проектите, които ще се финансират през 1998 г. по програмата. Ще се изгражда нов ГКПП Илинден (при Гоце Делчев и Драма), участъкът Дупница - Кулата от 4-ти трансевропейски коридор, нов граничен преход при Гоце Делчев. В разходите на "Републиканска пътна мрежа" са предвидени и 50 млрд. лв. за поддръжка на четвъртокласни пътища. Външното финансиране по ФАР и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) по различни проекти за пътищата през годината ще е около 90 млрд. лв., обясниха от ГУП. През юни бордът на директорите на ЕИБ трябва да одобри още около 120-140 млн. екю за последния проект "Трансгранични пътища 3" , по който да се завърши обновяването на първокласните пътища, започнато по първите два проекта.
Преходността на пенсионните фондове
Четвърта година пенсионните фондове в България работят, без да са регламентирани със закон. Сега под натиска на международните финансови институции у нас е на път да се приеме закон за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Поне вече има формален повод. В закона за приватизация и преобразуване на държавни и общински предприятия се изисква пенсионните фондове (ПЕФ) да бъдат уредени със закон. Едва след влизането в сила на такъв закон гражданите ще могат да влагат инвестиционните си бонове от втората вълна на масовата приватизация във фонд за допълнителна пенсия. Изискването на Световната банка (СБ) за закон завари неподготвени министерството на труда и социалната политика и съществуващите фондове, въпреки че от няколко години в социалното министерство имаше някакъв вариант ту на наредба, ту на нова глава към действащи закони, ту отделен закон, които все регламентираха дейността на ПЕФ. По последния вариант на закона пенсионно-осигурителното дружество може да разпределя печалба на акционерите си. Предвижда се да се създаде агенция по осигурителен надзор, която да контролира дейността на фондовете и ще издава разрешенията за извършване на дейност като пенсионен фонд. Лицензите ще бъдат два. Основният е т.нар. пенсионен, който дава право да се набират и управляват осигурителни вноски и да се изплащат пенсии. Вторият лиценз е инвестиционен и дава право да се инвестират акумулираните средства в пенсионния фонд в ценни книжа.
Парадоксалното е, че по презумпция законът трябва да спомогне за развитието на дейността на ПЕФ. Ситуацията напълно наподобява историята около застраховането. При него също в продължение на 7 години нямаше закон, което позволи на силови групировки да завземат пазари и сега спокойно да се оттеглят или да работят по ръба на закона. Каквото са спечелили, вече никой не може да им отнеме.
Причина за недоволството на сега действащите фондове е в сляпото според тях копиране на неприложими за България закони от други страни.
Разработването на законопроекта бе възложено на Центъра за икономическо развитие. Сред приоритетите си центърът е записал да се разработи цялостна концепция за пенсионна реформа в България. На закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване се гледа като на част от законодателството по реформата. Фондовете и съставителите на проекта са единодушни за системата на доброволното пенсионно осигуряване - по схемата на дефинираните вноски. Това означава, че осигуряващите се ще правят вноски, които ще са фиксирани към определен доход - минималната (брутната) работна заплата или друга основа. Размерът на пенсията, изплащана от фондовете, ще зависи от сумата, натрупана от вноските. Алтернативната схема е първоначално да се определи размер на изплащаната пенсия и вече в зависимост от нея да се определят отделните вноски. Парадоксът идва от възприетия начин на третиране на фондовете, който е заимстван от законодателството на страни, в които по-голямо значение се дава на схемата на дефинираната пенсия. При тази схема на пенсионно осигуряване се прилагат по-големи изисквания и по-строг контрол върху ПЕФ. Когато предварително се определят вноските, регулиращият орган предоставя по-голяма свобода в административната, инвестиционната и анюитетната им политика. В стремежа си да привлекат повече клиенти, фондовете сами ще се ограничават в таксите, които ще удържат за самоиздръжката си от вноските и доходите от инвестициите. В последния вариант на закона се приема предложението на действащите фондове лимитът на удържане от доходите от инвестициите пьрите по вноските да са до 10%.
В проектозакона се предвижда допълнителното доброволно пенсионно осигуряване да се извършва от пенсионно-осигурително дружество (управляващо дружество). Собствените средства на дружеството (акционерният капитал) ще бъдат отделени от вноските на осигуряващите се, от които ще се формира т.нар. пенсионен фонд. Световната банка смята, че за да има сигурност за средствата на осигуряващите се, освен счетоводно пенсионния фонд трябва да е отделен и юридически от управляващото дружество. За да се реализира тази идея, трябва да се промени Търговският закон, като се даде възможност на пенсионно-осигурителното дружество да учредява еднолично акционерно дружество (каквото право сега има само държавата). Вторият вариант е дружеството да учреди пенсионен фонд под формата на фондация по Закона за лицата и семействата. Този вариант изглежда по-малко вероятен поради неяснотите около данъчното третиране на фондациите.
Работната група предлага в закона да не се включват точните размери на данъчните преференции, които се предвиждат за вноски за допълнителна доброволна пенсия. Облекчението за вноска от възнаграждение по трудово правоотношение е едно - облагаемата сума се намалява с направените вноски в размер на 30% от минималната месечна работна заплата. Тези, които настояват за по-големи преференции, се аргументират с по-големите размери на облекчения в страни от Европейския съюз. Причина за облекченото данъчно третиране са спестовността при пенсионното осигуряване и намаляване тежестта на пенсията, която се получава по силата на задължителното държавно осигуряване. Данъчното законодателство не предвижда преференции за работодателя, ако направи вноски за допълнителното пенсионно осигуряване. Облекчения липсват както за юридически лица, така и за еднолични търговци. Законът за корпоративното подоходно облагане предвижда данък в размер на 20% за социални разходи. В тези разходи не влизат изразходваните средства за допълнително доброволно осигуряване за пенсия.
В момента в България за допълнителна пенсия се осигуряват около 200 хил. души, като приблизително 500 от тях вече получават пенсия по схемата на доброволните вноски.
Осигуряването трябва да е базирано на три стълба.
Моделът на социално осигуряване би трябвало да е базиран на три стълба - задължително социално осигуряване, задължително допълнително осигуряване и доброволно допълнително осигуряване. В задължителното осигуряване на принципа на разходно-покривната система участват всички трудоспособни. Задължителното осигуряване трябва да гарантира минимум на социална защита, в това число пенсии не по-ниски от 40 на сто от предишното трудово възнаграждение, дори нетното трудово възнаграждение. Това е минимум, което отделя осигуреното лице от неосигуреното.
Следващият стълб - задължителното допълнително осигуряване, има две цели. Първо да осигури допълнителна пенсия, която обаче е задължителна, но пенсия, свързана с личното участие. Тоест една част от задължителните вноски ще се трансформират в лични осигурителни вноски от капиталов тип и осигуреният ще има свобода да посочва кой и как да управлява неговите средства и когато настъпи съответният риск, той или наследниците му да имат право да изберат продукт и да получат средствата като пожизнена пенсия, суми за определен период от време или да получат натрупаните пари наведнъж. Това е социалната страна на допълнителното задължително осигуряване. Икономическата страна се изразява в това, че една част от неговите средства се капитализира в негова лична сметка от задължителното осигуряване и знаейки това, във взаимоотношенията си с работодателя той ще иска да бъде посочено пълното му трудово възнаграждение, защото върху него ще се начисляват осигурителните вноски. И по този начин голяма част от работещите в сивата икономика ще влязат в официалната икономика. Ние ще насадим една много по-добра осигурителна култура.
Сметките показват, че вторият стълб на осигуряване обикновено дава около 10-15% от доходите на осигурения преди пенсиониране. Приблизително с толкова проценти от предишния доход на пенсионера допринася и доброволното пенсионно осигуряване. Този вид осигуряване се извършва от частни осигурителни фондове при по-либерални принципи в сравнение с останалите стълбове на осигуряване. То се извършва и със спестовно инвестиционни цели. Обикновено това е формата на пенсионно осигуряване, която в най-голяма степен привлича самонаетите, свободните професии.
Така в нормалния свят трите стълба на осигуряване - задължително, задължително допълнително и доброволно пенсионно осигуряване, дават около 60-80 на сто от предишния доход на пенсионера.
Принципи на закона
Законът е разработен при следните принципи: доброволност на участието; определеност на осигурителните вноски; източници на осигурителните вноски - лични средства, средства на работодателите и инвестиционни бонове; капитализация на осигурителните вноски; водене на сметки за всеки участник; разграничаване на средствата на участниците от тези на акционерите; ясно формулирани права и задължения на участниците в ДДПО; функционално и ефективно държавно регулиране и контрол; държавни преференции и стимули за развитие на ДДПО; регулиране на капиталовата адекватност и ликвидност на фондовете в ПОД; лоялност на конкуренцията; прозрачност в дейността на ПОД и задължителна периодична отчетност пред участниците за дейността на фонда, състоянието и движението на средствата по личните им сметки
Цели на закона.
Основната цел е чрез доброволното пенсионно осигуряване да се създадат възможности и условия за повишаване на социалната защита на населението. Допълнителна цел на закона е да се поощри спестовността на гражданите; да се стимулират социалните инициативи на работодателите; да се подпомогне развитието на пазарите на ценни книжа в страната; да се подсили социалната насоченост на приватизацията и да се приобщи Република България в социална Европа.
Идва краят на източването на БТК
След големите загуби на БТК заради нереално ниските тарифи през 1995 и 1996 г. при управлението на Михаил Данов, неизгодните договори за доставка на оборудване и скандалните смесени дружества, замислени да източват активите й, през 1998 г. един от най-големите проблеми на компанията са несъбираемите вземания. В тази графа влизат загубите, които компанията трупа от кражба на трафик и дълговете на големи държавни структури. БТК отказва да съобщи точния размер на несъбираемите си вземания с обяснението, че "това ще попречи на приватизацията". Истинският мотив обаче най-вероятно има друго обяснение, тъй като е ясно, че всички сериозни кандидат-купувачи ще получат достъп до тази информация.
Въпреки че решаването на проблема с несъбираемите вземания е важен фактор за цената на компанията, действията на изпълнителната власт до този момент се разминават с публично заявената стратегия на кабинета да получи максимално висока цена за БТК.
"Успешната приватизация на БТК ще бъде голям успех на икономическата ни политика. Противното ще бъде един голям крах, който няма да можем да компенсираме с нищо. " Така премиерът Костов е оценил значимостта на приватизацията на БТК по време на обсъждането на Закона за далекосъобщенията. В същото време с мълчаливото съгласие на изпълнителната власт не друг, а държавни структури работят срещу постигането на добри условия по тази сделка. Половин година преди финализирането на приватизационната процедура по един от критериите, които определят цената на компанията - събираемостта на вземанията, БТК ще изненада неприятно потенциалните инвеститори. В края на юни консултантът по приватизацията на БТК - "Дойче Морган Гренфел" (Ди Ем Джи), ще изпрати на кандидат-купувачите информационен меморандум, а в него ще има информация за това.
Списъкът на
Само от 1 януари до 30 април тази година БНР има над 1 милиард неизплатени задължения към БТК за ретранслирането на сигнала. Освен че не изплаща задълженията си към БТК всеки месец (както другите клиенти на компанията), БНР не плаща никакви лихви за закъсненията. Това допълнително увеличава загубите на БТК, тъй като тя е задължена да се разплаща ежемесечно с НЕК за използваната енергия, а за всяко закъснение плаща лихви. Така в крайна сметка компанията не просто кредитира държавното радио, а търпи допълнителни загуби заради неуредените си финансови отношения с БНР. Въпреки че са най-големите длъжници на БТК, държавните електронни медии са най-привилeгированите клиенти на компанията. БТК не може да спре излъчването на програмите им, тъй като лицензът, с който работи, я задължава да ретранслира сигнала им. Въпросът с плащанията не е уреден нито в лиценза на КПД, нито с договор. В същото време БТК не печели нищо от ретранслирането на сигнала на държавните медии.
Според главния секретар на БНР Данаил Данов от общо 9 млрд. и 920 млн. лева за ретранслирането на сигнала през 1998 г. държавното радио ще плати 5 млрд. и 900 млн. Разликата от 4 млрд. и 20 млн. лева очевидно още сега може да бъде класифицирана като несъбираемо вземане на БТК. От началото на януари до 30 април държавната телевизия дължи на БТК над 900 млн. лева. За цялата 1998 г. БНТ трябва да плати на телекомуникационната компания общо 6 млрд. и 100 млн. лева, а според финансовия директор на медиата Тома Иванов в бюджета са предвидени 5 млрд. и 720 млн. лева. Миналата година телевизията не успя да изплати на БТК почти 1 млрд. лева, които в крайна сметка бяха трансформирани в нещо като бартерен договор. Вместо 967 млн. лева БТК получи рекламно време, което не й трябва. Освен от големите длъжници,
Така част от фирмите, които предлагат услуги с добавена стойност, сами осигуряват трафик към себе си, без да плащат за него. В крайна сметка БТК не получава никакви приходи за осъществения трафик, но в същото време е задължена да плаща половината от това, което не е получила. Това и прави. В края на всеки месец се вижда, че срещу 1000 единици отчетен трафик например са получени 800 единици приходи, т.е. има 200 единици трафик, за който не е платено. Откраднатият трафик и неплатеният трафик не се отчитат отделно и подобни разминавания могат да бъдат обяснени както с неплатени сметки, така и с повреди в старите аналогови централи. Другият проблем е, че БТК трудно може да направи разграничение между фирмите, които крадат трафик, и тези, които реално носят приходи на компанията, тъй като инвестират в рекламирането на услугите си.
Факт е обаче, че и в момента компанията търпи загуби от този бизнес. Сегашното ръководство на БТК обаче очевидно ще остави решението на този проблем на бъдещия собственик на компанията. Защото е ясно, че купувачът на БТК няма да чака БНТ и БНР да си платят сметките за януари в края на годината, нито ще държи на работа шефовете на централите, от които се генерира фиктивен трафик. Сегашните загуби на компанията обаче ще се отразят на цената й, освен ако в оставащите месеци до продажбата нещо не се промени.
Божков си направи миниправителство
Вицепремиерът Александър Божков е на път да застане начело на структура, дублираща почти изцяло икономическите дейности на правителството. На 21 април, когато повечето министри и водещи сини депутати отсъстваха от България, ръководеният от вицепремиера Съвет по структурна реформа реши да бъдат създадени 11 постоянни работни комисии. Те съответстват на отделните министерства. Комисиите ще следят развитието на реформата, ще предлагат решения и становища по проектодокументи. Целта е първо комисията, а после и Съветът по структурна реформа да разглеждат по-важните проблеми, независимо дали те са от компетентността на правителството, или могат да бъдат решени на ниво министерство или ведомство. Някои по-спешни въпроси вероятно ще се решават само от председателя на съответната комисия.
Участниците в комисиите ще бъдат определени със заповед на вицепремиера Божков. В тях освен високопоставени държавни чиновници до началник-отдел ще има и неправителствени експерти. Цялата работа на комисиите ще се координира от съветниците на вицепремиера - шефът на фондовата борса Георги Прохаски и секретарят на Съвета по структурна реформа Младен Георгиев.
Комисиите ще могат да поръчват на държавните ведомства да правят анализи и да подготвят проекти за закони, постановления, наредби, заповеди. Възможно е да бъде възлагана работа и на неправителствени агенции. За целта комисиите ще се нуждаят и от бюджет. Според източници, близки до вицепремиера, идеята е освен държавната Агенция за икономически анализи и прогнози да бъде привлечен и неправителственият Център за икономическо развитие.
Ще се създаде комисия по приватизация с председател изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков. Така той ще трябва да се отчита в оперативен порядък пред Съвета за структурна реформа. Смята се, че Желязков не е толкова пряко обвързан с вицепремиера Божков, колкото предишният директор на Агенцията за приватизация Александър Съботинов.
С втората комисия Божков взема под контрол и социалната политика. За шеф на комисията е определен министър Иван Нейков. Заместник-министърът на промишлеността Марин Маринов става председател на комисията по капиталови пазари. Ресорът на Маринов в министерството е ликвидацията, но той отдавна се занимава и с изолация, приватизация, фондови борси и други.
Друг подчинен на Божков, неговият заместник Стефан Ставрев, ще оглави комисията по промишлена политика. Зам.-министърката на земеделието Валя Савчева, името на която е замесено в скандала със зърнените кредити, ще оглави друга комисия - по селскостопанска политика. Начело на външноикономическата политика ще застане заместникът на Валентин Василев Христо Михайловски. Шефката на отдел "Концесии" в Министерския съвет Емилия Петкова ще оглави и комисията по концесии в Съвета по структурна реформа.
Най-детайлно ще се дублира дейността на финансовото министерство - за него са създадени цели три комисии - по финансова система начело със зам. финансовия министър Пламен Орешарски, по бюджет начело с колегата му Димитър Радев и по данъчна политика - начело с Дора Андреева. Това са области, които биха могли да са на подчинение на другия съвет - този по валутна политика.
Застъпен е и част от ресора на другия вицепремиер, Евгений Бакърджиев. Предлага се да се създаде комисия по инвестиционна политика начело със заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев. Неотдавна правителството създаде Съвет по инфраструктурна политика, в чиито пълномощия би трябвало да влизат и инвестициите.
Доста от комисиите са по тясно специализирани проблеми, по които независими експерти трудно могат да се намерят. Външните хора, определени от Божков, лесно могат да станат проводник на корпоративни интереси, което ще създаде проблеми при подготовката. Идеята е постоянно действащите комисии да подобрят качеството на законите и да помогнат за координацията между ведомствата. Те обаче може да се превърнат в допълнителна бюрократична преграда за работата на правителството. На заседания на кабинета вече ще се внасят документи едва след като са минали през Съвета за структурна реформа и съответните комисии.
Периметърът на действие на Съвета по структурна реформа се разширява. В началото той беше създаден като работен орган към правителството за по-оперативна координация по примера на Съвета за валутна политика. "За да не се обидя, че има Съвет за валутна политика създадохме и Съвет по структурната реформа", пошегува се вицепремиерът Божков преди година. Докато обаче сбирките и пълномощията на Съвета за валутна политика с времето намаляват и затихват, Съветът по структурна реформа заседава все по-често и разглежда все повече документи. Пълномощията му непрекъснато се увеличават и той вече съвсем не е първоначалният консултативен координиращ орган. По-притеснителното е, че в момент, в който започва да става все по ясно, че приватизацията и преструктурирането не вървят, вместо да се съсредоточи върху тази област, Божков, разширява усложнява и разсейва функциите. Все по-често висши представители на правителството в свои изявления определят структурната реформа не толкова като приватизация, колкото като преструктуриране на производството и бюджетната сфера. В този смисъл непрекъснатото усъвършенстване, модернизиране и разширяване на органите в държавата не ускоряват реформите, а карат администрацията да се занимава сама със себе си. Най-лошото е, че така простият факт, че приватизацията не върви, остава на заден план.
Бюджетният излишък започна да намалява
Излишъкът в републиканския бюджет намаля за половин месец от рекордните 412 млрд. лева до 323 млрд. лева. Приходите към 30 април са 1.46 трилиона лева, а разходите - 1.136 трилиона лева. Спадът дойде, след като от средата на февруари приходите надхвърлиха разходите и превишението се увеличаваше непрекъснато.
Излишъкът намалява заради по-високи разходи по дълга. Според източници от Министерството на финансите напред са изтеглени разходи по обслужването на външния дълг и ценните книжа за гарантиране на влоговете. По неофициални оценки за това са отишли около 150 млрд. лева. Правителството така и не реши какво да прави с излишъка в бюджета и се наложи решението да бъде взето от Министерството на финансите, разбира се, в рамките на неговите пълномощия.
Данъчните приходи продължават да нарастват, но като че с малко по-бавен темп. При постъпленията от данъка върху печалбата се забелязва относително намаление през април. Това е нормално, защото пикът в плащанията по това перо е в края на март, когато фирмите се разчитат за предишната година. Голямо изоставане се очертава при постъпленията от мита и акцизи. Единствено при данъка върху добавената стойност се запазват равномерните постъпления. Като цяло обаче данъчните приходи продължават да са на едно достатъчно високо ниво.
Спрямо заложеното в бюджета изпълнението на разходите изостава от изпълнението на приходите. Преоценката на брутния вътрешен продукт за 1997 г. обаче допълнително ще свие разходната част. Миналата седмица Националният статистически институт обяви, че БВП за миналата година е бил 17.103 трилиона лева и е намалял с 6.9% спрямо 1996 г. По-ранните очаквания бяха за брутен продукт малко над 16 трилиона лева и спад 7.4%. Ще бъде преразгледана и номиналната стойност на очаквания брутен продукт за 1998 г. Оттук в бюджета ще влязат повече приходи по номинална стойност, защото записаното в закона всъщност представлява левовото изражение на определен процент от БВП. Разходите обаче са фиксирани в абсолютна сума и ако не бъде актуализиран бюджетът, те ще бъдат на по-ниско ниво спрямо брутния продукт от първоначално предвиденото, а дефицитът ще падне под предвидените 2% от БВП.
Още е прекалено рано да се прави преоценка на макропоказателите до края на годината. По всяка вероятност ще има преизпълнение на приходната част. То обаче ще трябва да покрие слабите постъпления от приватизация. Законът за бюджета предвижда 540 млрд. лева приходи, които да бъдат използвани за финансиране на дефицита. Постъпленията до момента са под 10% от тази сума. Очаква се инфлацията да бъде в рамките на предвидените 16% или по-ниска. Лихвените равнища може би ще се запазят в рамките на досегашните, от което ще продължи икономията на разходи за лихви.
Рисковете за макросредата се крият в реалния сектор. В момента предприятията масово изпадат в криза на липса на оборотен капитал, подпомогнати от нежеланието на банките да кредитират. Потенциална заплаха е ниската производителност постепенно да доведе до спад в износа и оттам до голям дефицит в платежния баланс. Продължава негативната тенденция на нарастване дела на внесените стоки за потребление, която не помага за увеличаване на производителността. Всичко това повдига въпроса дали феноменът бюджетен излишък не започва постепенно да изчезва.
"Литекс" поиска 25% от Балканска универсална банка
Ловешката фирма "Литекс" на бившия борец Гриша Ганчев внесе в края на миналата седмица 2.5 млрд. лева в капитала на Балканска универсална банка (БУБ). Средствата са по специална сметка в Пощенска банка, докато стане ясно дали БНБ ще даде разрешение на "Литекс" да придобие над 5% от акциите в БУБ. Новината е свързана с условието, което БНБ постави на БУБ в началото на миналата седмица, до петък (8 май) да постигне капиталова адекватност от 8%. За целта банката трябва да увеличи собствения си капитал, а най-прекият начин за това е попълването на акционерните й вноски. Това процентно съотношение между собствен капитал и общ рисков компонент трябваше да бъде постигнато от всички банки още в края на декември 1997 г. Три от тях обаче, между които е и БУБ, не са отговорили на този показател. От централната банка не уточниха колко е капиталовата адекватност на Балканска универсална банка, за да има повод спешно да се поиска увеличение на капиталовата й база. Според Камен Иванов, член на надзорния съвет на банката, през декември миналата година тя все пак е била с положителна капиталова адекватност. Той обаче също отклони назоваването на точно съотношение.
През август миналата година закъсалата тогава БУБ смени собствениците си, след като БНБ даде разрешение на фирмата на Васко Нинов "Ники Стар" да придобие 40% от капитала на банката. Тогава той беше увеличен от 0.8 млрд. лв. на 2.3 млрд. лв., като на новоизбрания надзорен съвет беше дадено право да го увеличава отново до 20 млрд. лева. Между новите акционери тогава имаше още около 70 физически лица, които най-вероятно са свързани помежду си. Въпреки че в началото на 1998 г. беше взето решение за увеличаване на капитала на БУБ до 10 млрд. лева, в началото на миналата седмица внесената част от него все още беше едва 3.9 милиарда. От банката обясниха, че дори основният акционер Нинов не е попълнил вноската си. Той отрече, като допълни, че няма намерение да намалява пакета, който държи в БУБ.
Васко Нинов е известен повече като президент на футболния клуб "Ботев" (Пловдив). Той беше избран на този пост миналата година и се счита, че е успял да спаси закъсалия отбор с цената на 400 хиляди германски марки. Във футболните среди усилено се говори, че "Ботев" е в коалиция с футболния отбор "Литекс" и че Нинов и Гриша Ганчев ще са съюзници и през следващото първенство. Всичко това донякъде обяснява появата на "Литекс" и в банковия сектор. Ловешката фирма едва ли ще има проблеми с произхода на средствата, защото неотдавна беше обявено, че "Литекс" преотстъпва за ползване на "Шел" за 30 години веригата си бензиностанции в България.
В края на миналата седмица от БУБ обясниха, че проблемите с "Банков надзор" са изчистени и че имало още няколко инвеститора (между които руски и турски банки), които проявявали интерес към банката. Засега обаче не е известно дали универсалната банка се приближава към изискването за 10 млрд. собствен капитал, който от БНБ пожелаха всички финансови институции да имат още в края на този месец. Ако капиталът на банката не достигне въпреки новия кандидат-акционер, не е изключено БНБ да наложи административни санкции на БУБ.
Банките са избутани от икономиката
В края на 1997 г., месеци след валутната криза и хиперинфлацията, стабилизираният вече банков сектор е изтикан на ръба на икономиката и е превърнат в трансмисия на пари - от бавно завръщащите се спестители към банките и ценните книжа в чужбина. Всичко това със затихващи функции, защото в резултат на отрицателните лихви в края на април беше достигнато исторически едно от най-печалните съотношения в системата - парите извън банките вече са една трета от спестяванията. Така към проблема какво да правят с привлечените средства те ще трябва да прибавят и въпроса как да задържат средствата при себе си.
От отчета на БНБ за миналата година още веднъж стават ясни две неща. Първо, че печалбата на банковата система за миналата година е резултат от всеобщия хиперинфлационен данък и курсови разлики, и то по щастлива случайност запазени в банковата система заради това, че най-големите институции са нарушили наредбите за откритите валутни позиции. Второ, че делът на чуждите банки като операции и активи неумолимо нараства. На всичкото отгоре въпреки общия положителен резултат, който подкрепи стабилизацията на сектора след прочистването му през 1996, активите на цялата система реално са свити с 60% през 1997.
Печеливши всъщност се оказват най-вече държавните банки и Обединена българска банка (приватизирана миналата година), като печалбата след данъци общо за седемте най-големи институции (Булбанк, ДСК, ОББ, "Пощенска", "Биохим", Експресбанк и "Хеброс") в края на годината е 377.5 млрд. лева. В резултат на спасителните операции, по които повечето държавни банки получиха като актив валутни ЗУНК-облигации през първата половина на миналата година, те са допринесли в значителна степен за огромни приходи от курсови разлики. Тези книжа представляват над 45% от валутните ДЦК с левова равностойност от 818.7 млрд. лева на банките от първа група. Общо валутните книжа пък са заемали около 20% от валутния им актив. Неговата ежедневна преоценка е основният фактор за реализираната печалба.
"Банков надзор" отчита, че през годината банките от същата първа група са със съотношение открита валутна позиция към собствен капитал-цели 93% (при норматив 60%, като частните и чуждите банки са със съотношение под 30%). Въпреки това по-голямата част от положителния финансов резултат държавните банки са натрупали след юни, когато основните им нетни приходи са главно от финансова дейност и курсови разлики, но пък разходите им по провизиране на портфейлите - значително по-ниски.
Втората група банки, в която попадат 18 малки и средни частни институции, са с отрицателен резултат преди данъци в размер на 5.221 млрд. лева в края на годината. Загубата идва от големите разходи за провизии, некомпенсирани както при първа група от толкова големи курсови разлики.
В отчета на БНБ се подчертава, че разходите за издръжка на банките също са значителни. От лихви тези банки са получили доход от 24.1 млрд. лева, общо от всички финансови операции - 42.5 млрд. лева. За сметка на това 55.5 млрд. лева са отишли за издръжка, 122.5 млрд. лева - за провизии. Финансовото състояние на тези банки буди допълнителни въпроси, като се има предвид, че именно две от тази група - Балканска универсална банка и МОБ "Свети Никола", са имали капиталова адекватност под 8% към края на 1997 г. Чуждите банки, обособени в третата група, са с общ положителен финансов резултат, макар и незначителен.
Изводите за банковия сектор в отчета на БНБ за 1997 г. недвусмислено показват неразрешаващия се и сега проблем на поддържане на огромно количество парични средства и свито кредитиране, което ограничава приходите им.
Паричните средства са били 19% от общите активи на банките през 1997 г., докато в края на 1996 г. те са 9.5%. Увеличението е заради страха на банките да не се провокира и най-малък ликвиден проблем. Свръхликвидността обаче е била за сметка на по-ниската доходност от активите, което влияе негативно на финансовия резултат.
Проблемът с непласирания паричен ресурс личи и в нарастването на свръхрезервите на търговските банки в БНБ. Съотнесени към депозитите те са най-много в края на миналата година, като оттогава постепенно намаляват. Ако през декември вместо 11% банките са държали в БНБ резерви, равни на 18% от депозитите, този дял сега е спаднал до 13%. Това е и логично, тъй като тези средства не носят никакъв доход и подържането им над задължителната граница от 11 на сто е безсмислено и практически израз на лош мениджмънт на паричните потоци.
