Битката в БСП се води неморално
Мариана Христова, бивш депутат от ПГДЛ, пред в. "Капитал"
В писмо до 43-ия конгрес отказвате да влезете в ръководните органи на БСП. Каква е причината за това?
- Това, което съм написала в писмото, е в отговор на искане на част от организациите на партията да участвам в този конгрес и като делегат, и като кандидат за член на Висшия съвет. Доста дълго работя в БСП след нейната промяна през 1990 г. Бях депутат от левицата във Великото народно събрание, бях председател на комисията по предложенията и жалбите на гражданите, една много тежка комисия за ВНС, бях член на конституционната комисия, на мандатната комисия, които също бяха безкрайно тежки точно в този период. Бях депутат в 36-ото и 37-ото Народно събрание, два пъти съм била член на ИБ и на Висшия партиен съвет. Може да се каже, че познавам кухнята на БСП изцяло. Считам, че БСП се намира в много тежко положение и всички тези дефекти на политиката й не са случайни. Нещо повече - има очевидна съпротива за отстраняването им. Не може една партия няколко пъти да настоява пред избирателите за доверие, да го получава и след това да не упражнява властта.
Обвиняват ви, че подкрепяте Виденов и затова напускате БСП.
- Твърде пресилено е да се каже, че подкрепям Виденов. Но аз изцяло се противопоставям на политиката на БСП към кадрите. Един човек се използва, оплюва се и се изхвърля. Вижте отношението на СДС към своите кадри... Намирам, че е твърде грозно и нередно да се говори, че провалът е само на Виденов. Провалът е на управлението, а в него бяха много министри, част от които сега твърдят, че Виденов се провалил. Ако е имало грешки в това управление, не беше ли длъжна партията да ги анализира, за да може по-нататък да знае как не бива да управлява. Считам, че обидните квалификации за хората и битката, която се води в партията, са много неморални и това започна много преди 1990 г. Не съм съгласна с подобно отношение към хората, намирам, че такива взаимоотношения във ВС и в ПГ развращават редовите членове.
Отнесохте много критики, че сте опонирали на Първанов във ВС.
- Няма председател на партията, на който да не съм опонирала. Такъв е моят характер, но аз считам, че една партия съществува, за да може всеки един от нейния състав открито да каже какво мисли. Нима Първанов е безгрешен? Аз бях една от най-опониращите в ИБ на Виденов, аз бях тази, която предизвика решението на ВПС по зърнената криза. Опонирах и на Лилов, опонирах и на Луканов. Не считам, че ако имаш мнение, трябва да го криеш.
Това не е особено ласкава оценка за БСП.
- БСП е една страшна партия и ако тя не промени своя характер към кадрите, към хората, управлението, към начина, по който се опитва да измести Бог, като правораздава от негово име, струва ми се, че тя ще привлича все по-малко хора в своите редици и ще има все по-нереални цели. Да не говорим, че БСП няма нито една прагматична цел, ясна и конкретизирана, която да постави на масата и да каже ето това е целта, заради която искаме подкрепа. Погледнете програмата на БСП, тя е сериозен документ, но твърде общ. А е, така да се каже, рекламната диплянка на партията.
Тогава какъв е изходът пред БСП?
- БСП трябва да проведе откровен разговор със себе си и да престане да върви като магарето след моркова в един харман, в кръг, загледана само в себе си и в малката изгода. Това, което стана на конгреса, за последен път ме убеди, че всички онези мотиви, които съм имала, да се оттегля от активна дейност в БСП, са били основателни. Получи се ново изхвърляне на кадри. Искам да попитам какви са документите, с които този конгрес излезе пред обществото - "Алтернативи 97/98? Господи, та 1997 отдавна измина, а 1998 е наполовината. Този документ е, меко казано, несериозен, да не говорим, че му липсва всякаква конкретизация и нищо не предлага на обществото. Единственото, което направи този конгрес, е да задълбочи проблемите, да огорчи част от хората.
Конгрес само за фенове
През почивните дни в България за дългоочакван демонстративен мач с Веселин Топалов пристигна световният шампион по шахмат Гари Каспаров. По същото време, на същото място - в НДК, течеше 43-ият конгрес на БСП.
Атмосферата беше далеч от еуфоричното настроение от вече отминалите времена на управленски подем. Не липсваше бутафория - млади социалисти с червени връзки раздаваха значки и брошурки на двете съперничещи си организации, звучаха бодри песни в маршов такт.
Приповдигнатият тон беше с една доза повече от естественото, защото поводът съдържаше скрито напрежение - очаквания за междуличностни схватки и ходове за обезоръжаване на противника. Изяществото на шахматната игра обаче остана недооценено на конгреса. Участниците предпочетоха прийоми от по-атрактивни спортове, като заложиха на принципа "за всекиго по нещо" - малко кеч в битката за микрофоните, малко футболни емоции от агитката на гостите, неочаквани ходове със скрити карти от основните играчи.
Въпросът кой ще извади най-силния коз от карето претенденти за председателския пост (Първанов, Премянов, Лилов, Овчаров) обезсмисли всички останали афиширани приоритети на конгреса - например въпроса за бъдещата политика на партията. Политическият доклад на Първанов стана централното несъстояло се събитие на конгреса.
Ораторите трябваше да разгърнат и защитят основните тенденции в партията, но илюстрираха само странната комбинация от напълно несъвместими идеологеми. Иначе дефилето на дежурно изказващите съображения партийни активисти (от Пирински през Лилов и Янаки Стоилов към Овчаров, Премянов и Виденов) поддържаше усещането за deja vu. Конгресът показа, че в душата на партийните лидери дреме литературна дарба, дори и когато политическите им качества са в недостиг. Залата се наслади на художествени образи, посветени на кризата в БСП (от "политическото блато", образ, любим в еднаква степен и на Лилов, и на Янаки Стоилов, през разгърнатото сравнение за потъващия "Титаник" до спрелия на крайна гара партиен влак на Овчаров или реторичния му въпрос "за кого бие камбаната"). Никой обаче не пожела да обсъжда причините за разрива в соцпартията, нито се осмели да оцени управлението на Виденов. На този фон свежест в апатичната зала внесе единствено Нешка Робева, която със социален патос се докосна до едно от фундаменталните противоречия в БСП - за олигархическия елит и мизерстващия електорат: "Ние не сме партията на тези, чието обкръжение са кофите за боклук."
Вместо това как БСП да се върне на власт в държавата, цялото внимание на конгреса беше окупирано от битката за властта в партията. Това не на шега развихри комарджийски страсти и във фоайетата импровизирани пунктове за приемане на залагания за четиримата претенденти приемаха залози. Но интригата около кандидатите занимаваше само отчасти делегатите. Партийните избраници се държаха по-скоро като статисти, отколкото като фактор на конгреса. Приетото с явно недоглеждане от заинтересованите изменение в партийния устав, свързано с изискването за двегодишен стаж за влизане във ВПС, беше безропотно прегласувано на другата сутрин. Ситуацията стана още по-комична, когато делегатите запазиха едногодишния стаж за местните партийни органи.
Конгресът изглеждаше вял и разсеян, може би защото в залата липсваше тръпката за власт. Предварително афишираното като гвоздей на програмата проектоизменение в устава, свързано с избора на главен редактор на "Дума", мина съвсем безпроблемно в залата с едно предложение на Коста Андреев, което... възстанови стария текст. Личните и партийни битки се разиграваха в атмосфера на футболен мач.
Гостите, носталгично настроени беловласи радетели на реалния социализъм, реагираха като настървената агитка на третодивизионен английски футболен отбор. Те демонстрираха завиден синхрон със самоотвержени борци за микрофона като Вацев, Мила Манова и Минчо Минчев. Жановистите компенсираха ограничения си достъп до трибуната с реплики, тропания, дюдюкания и всякакви звукови средства от клакьорския арсенал. Това принуди отчаян делегат да възкликне горестно, че не иска да се превръща в техен заложник. Безспорен фаворит по неприязнени реакции от залата стана Стефан Продев. Наситеното му с персонални квалификации изказване разгневи "сторонниците на свободното слово" от "Нова зора". Минискандалът поразбуди делегатите, а театралният жест на Продев с оставката впечатли любителите на драмата сред тях. Както ден по-късно показаха резултатите, тъкмо те се оказаха мнозинството от конгреса. Ако залата оскучаваше с банални изказвания и вехти тези, в кулоарите драматизмът беше автентичен.
Гласуваният по пилатовски чл.75 в устава, който призна съществуването на повече от една младежка организация, хвърли в скръб младежите от БСМ, официозната организация на Мариела Митева, получила статут по времето на Виденов. Те обявиха седяща стачка под ехидните погледи на доскоро низвергнатите им съперници от Социалистическия младежки съюз. Своебразна демаркационна линия раздели в почивките противниковите лагери. Кръгът "Виденов" демонстрираше сплотеност около своя лидер и живо обсъждаше стратегията и тактиката на борбата. От своя страна първановистите също не бездействаха. Едновременно с това с дипломатически совалки представители на различни течения сондираха мненията и настроенията на делегатите. Но ако не бяха тези задкулисни игри и словесни престрелки, които внесоха колорит, при витаещия дух на предопределеност конгресът съвсем щеше да заприлича на безсмислена сбирка.
"Това беше най-добре организираният досега конгрес, по много ясни правила на играта", заяви новоизбраният председател след конгресната развръзка. Противниците му отговориха с обвинения в манипулираност.
Манипулиран или не, конгресът не поднесе изненади. Може би затова сред делегатите имаше и такива, които с нескрит копнеж завиждаха на публиката на течащата паралелно шахматна битка.
Конгресът на "Дума"
Ако всички крила в БСП са единодушни по едно, то е за смяната на главния редактор на вестник "Дума". Главният редактор Стефан Продев си навлече гнева на Жан Виденов с опита да бъде независим. Мястото, отделено на Продев в книгата на бившия министър-председател "Отвъд политическия театър", може да съперничи само на обобщаващия образ на "перестройчиците" може би, защото той бе посочен като техен символ и като един от главните вътрешнопартийни опозиционери. Други соцдейци пък са недоволни от ролята му на "квазипредседател" на БСП, взимащ думата по всеки повод.
Месец преди конгреса кръгът около Виденов инициира подписка, в която се искаше оставката на главния редактор на "Дума". Георги Първанов също бе принуден да напомни на Продев да не води лични войни по страниците на червения орган, въпреки че косвено те бяха в негова подкрепа. В крайна сметка това доведе до предложение за промяна в устава на БСП, с която изборът на шефа на аления вестник се делегираше на Висшия партиен съвет (ВПС). Идеята бе, че по този начин "Позитано" 20 по-добре ще контролира политиката на вестника.
Макар и малка, вероятността от сваляне на Продев силно изнерви конгреса. Когато Продев излезе на трибуната, единствените реплики, които можа да произнесе, бяха, че срещу вестника се води методична война. Изказването бе прекъснато с възгласи "у-у", "долу", а от залата се подвикваха обвинения срещу главния редактор, че искал вестника за себе си. Продев напусна залата и вече Янаки Стоилов бе заел микрофона, когато делегатите започнаха да скандират името му и да обвиняват гостите на конгреса в опит да изпъдят любимия червен публицист. След като зае за втори път пулта, Продев изброи враговете на вестника: Виденов, Вацев, Премянов, Велко Вълканов, Минчо Минчев "на куб", Дончо Атанасов, Райдовски, Мила Манова, Искра Баева и Сашка Каракашева. Искра Баева заяви, че за първи път някой си позволява да сатанизира съпартийците си, други жановисти коментираха, че те са останали извън списъка за сметка на Баева например. Делегатите заподозряха, че Продев се опитал да обърне конгреса в полза на Първанов. Явно и шефът на "Дума" не е бил много сигурен в съдбата си, защото обяви, че прекъснато му изказване ще бъде последното нещо, което публикува в "Дума".
На другия ден делегатите гласуваха главните редактори да се избират от конгреса, с което предрешиха изхода от баталната сцена. Стефан Продев събра 61% от гласовете, с което надмина дори Георги Първанов. Все пак при конкуренцията на другите претенденти Мила Манова (бивш шеф на пресцентъра на правителството на Виденов) и Николай Петев (шеф на издателство "Христо Ботев" и анкетьор в книгата на Виденов) не беше изненада. При по-внимателно вглеждане в резултата (397 срещу 250 гласа) се вижда, че всъщност подкрепата за Продев не е била особено голяма.
В крайна сметка "Дума" изписа до главата си "Левият вестник" и с това спорът за момента приключва.
Татарчев и Рашков - почетни членове на "Хелзинки уоч"
Главният прокурор Татарчев и шефът на следствието Бойко Рашков имат всички шансове да станат почет ни членове на "Хелзинки уоч", "Амнести интернешънъл" и всички правозащитни организации, взети заедно. С доклада си за полицейски репресии спрямо граждани, по принцип благородна кауза, двамата съвсем се унесоха в общата си борба срещу Богомил Бонев. Примерите, особено ако са верни, биха свършили работа не само на неправителствените организации, но могат и да подтикнат държавната администрация да изцери силовата система от полицейщината. Защото всяко общество, което иска да бъде наистина демократично, следи под лупа дали службите не посягат към палката по-често, отколкото към Наказателния кодекс. Българите, ако не друго, то поне това са научили от американските екшъни, че и на убиеца при арестуването му четат правата и му предоставят най-малко служебен адвокат. Наистина, добре е някой да бди над правата на гражданина и да го защитава, но не би трябвало това да е този, който поддържа обвинението.
Действията на тандема Татарчев - Рашков най-вероятно са поредният ход в заплетената шахматна партия "МВР, съд, прокуратура и следствие".
В този смисъл тест за искреността на мотивите на главния прокурор и на шефа на националното следствие е например как ще приключат следствието за побоя пред парламента, където засега има само един разпознат полицай, и как ще вкарат в съда делата на онези 150 човека, които "временно" пребивават в затворите повече от две години без съд и присъда. От вътрешния министър обаче се очаква да извади от анонимност своите подчинени, които петнят честта на пагона.
Кой ще развихри метлата в българския футбол
Футболът в България плаче за чистка, това е ясно за всички. С няколко изключения.
Изключение първо - Иван Славков. Като президент на БФС той е отговорен за всичките зулуми, които стават на "Кърниградска". А напоследък скандалите придобиха такива непознати размери, че дори напускането на "Левски" на финала за купата на България преди две години започва да бледнее. Шашмата с Радостин Кишишев е на път да скъса нервите на босовете от ФИФА. Скандалите със съдии се разрастват с всеки изминал мач. За капак бе регистриран и първият случай на употреба на допинг от национален състезател. Батето обаче мълчи (това е неговото по-необичайно състояние, тъй като обикновено под влиянието на определени фактори е весел). Мрачен или не, той не уволнява никого, най-малкото за назидание.
Изключение второ - Иван Вуцов. Кумецът на Славков е фактор No1 при забъркването на кашата с Радостин Кишишев. Това той сам си го признава. Освен това Вуцов е основна фигура при забъркването на всички останали каши в първенството. Той обаче не смята да си подава оставката. И защо да го прави, след като никой не му я иска.
Изключение трето - Изпълком на БФС. Събраните на едно място президенти на клубове и обикновени любители на футбола гледат безучастно и внимателно изслушват какъв нов скандал са заформили Славков и Вуцов. Накрая не предприемат нищо.
При тази ситуация на обикновения човек му става тъжно и болно. Иска му се всичко лошо в българския футбол да бъде изкоренено, както препоръча вицепремиерът Евгений Бакърджиев миналата седмица. И тайно се моли да не се заеме държавата с тази работа. Защото споменът за 1985 г. и разформироването на "Левски" и ЦСКА е още жив.
Конгресът на БСП - между автентичния реформизъм и носталгията
Социологът Андрей Бунджулов пред в."Капитал"
Г-н Бунджулов, веднъж бяхте казали, че по-важното е не какво ще стане, а какво няма да се случи на конгреса на БСП. Какво все пак се случи на първи май?
- На повърхността поне се случиха две неща. Първо, нямаше компромис между двете непримирими тенденции в БСП, нямаше компромис, от една страна, между "4 февруари", както се нарича обикновено политиката, олицетворявана от Георги Първанов, и от друга страна - Жан Виденов и Красимир Премянов. Тоест на повърхността нямаше компромис между новата реформаторска линия в партията, ако можем да я наречем така, и носталгичната, приближаваща се до комунистическата, макар и не тъждествена с нея, левица. Второто нещо, което прави впечатление, това е Лилов, който изживя своя драма на този конгрес. Той написа резолюцията за политиката на БСП по обединяването на левите и левоцентристките сили, лансира дори много настойчиво идеята за нова левица, а същевременно изпадна в дъното на класацията. Конгресът, независимо от това дали искаше или не, постави една историческа преграда. Лилов не можа да се върне в БСП. И не защото е преодолян духът на Лилов, а защото Лилов вече е адекватен за ръководител на партията. Иначе конгресът беше това, което много хора очакваха - смесица от чувства и настроения. Бяха аплодирани и Първанов, и Виденов, и Продев, и неговите противници - всички. Конгресът замръзна на онази междинна точка, типична за БСП - между автентичния реформизъм и носталгията към миналото.
Тоест в БСП няма някаква нова линия?
- Не бих казал, че няма нова линия. Има стара нова линия. Това е линията на Първанов. Не бих казал, че тя е стара. Ако говорим за периода от 1997 г. насам, след януарските събития, това не е просто линията на предишните ръководства. Тя сега е в процес на изясняване, на кристализиране. Ако замръзне на тази точка, тя няма да бъде ефективна. Но ако се окаже, че Първанов е направил един тактически, шахматен ход, като в името на конгресното овладяване на партията е запазил някакво статукво, а сега е решен коренно да го промени, това е друго. Ако обаче това не е шахматен ход, тогава просто нищо няма да се получи.
Забелязвате ли тенденцията на опит за завръщане в партията на старите лица - и на конгреса, и преди това?
- Старото се появява в две лица, в две маски. Носталгичното, което разиграва картата на спомена, е едната маска. Това старо се върна много непоследователно, дори почти не се върна. Но се върна нещо друго старо, много интересно - генералите, които търсят ново легитимиращо лице, място под слънцето в новите реалности и които са готови да направят най-големи компромиси в името на тази своя нова легитимност. Това "ново-старо" се върна и намери позиции във Висшия партиен съвет и ще играе прогресивна роля, защото ще упражнява натиск в БСП към промяна, ще помага на Първанов, ако той е решен да радикализира реформата.
Доколко обаче става дума за нови идеи, освен подкрепата за присъединяването на България към НАТО?
- Това не е малко, то е симптоматично. Това ново-старо лансира две идеи по два начина - идеята за НАТО и идеята за прагматизма. Процесът обаче не е завършил, ДЕР нямат почти никакви конкретни идеи или дори никакви. Обърнете внимание на нещо друго в генералското движение - те казват: Костов ще управлява до 2001 г. Това е доста реалистичен поглед, независимо че на тях не им изнася - ако можеха, биха искали още сега да вземат властта.
Това не влиза ли в противоречие с казаното на конгреса от делегатите, които настояваха за реприватизация, реституция на труда, да не говорим за Велко Вълканов, който призоваваше да живеем по правилата на красотата, а не според изискванията на капитала? Няма ли да се роди нов конфликт между партията и ръководството й?
- Да, ще го роди. Това е голямото изпитание. Конфликтите по никакъв начин не бяха разрешени на конгреса и няма в скоро време да се разрешат. Напротив, те ще доведат до едно бавно видоизменяне на БСП, като възможните сценарии са два. При засилено реформиране с ясна програма ще се оформи социалдемократическа и комунистическа структура в лявото пространство и тогава част от БСП ще изтече в компартията. Има две възможности - или доизживяване на организъм със затихващи функции, или активна реформаторска политика и оттегляне на носталгичната част от партията.
Критикуват Първанов, че той не е достатъчно агресивен опозиционер, срещу управляващите нямало баланс и в тази роля Красимир Премянов би бил доста по-добър в опозиция.
- Зависи кой как разбира опозицията. Според мен новото в една модерна левица е отношението й към управляващите. Нейната позиция не е в агресивността, нито в идеологическите предразсъдъци. Тя е в прагматизма и в иманентната критика на реформата отвътре. Има един-единствен проблем - ще овладее ли левицата прагматичния език на критиката без идеологически предразсъдъци или не. Мен не ме плаши това, че Първанов не е агресивен, а ме плаши това, че няма реални елементи на алтернатива, направена от позицията на едно реформаторско мислене. При Премянов отсъствието на такава алтернатива се компенсира с някакъв вид агресивност и високи подскачания. Новата левица трябва да си изгради по-прагматичен облик, който, колкото и да е парадоксално, се състои в това, че би продължила реформите, тоест при спечелени избори от левицата, реформите ще продължат, а няма да прекъснат. Има нещо странно в новата опозиция, тя не трябва да паразитира върху трудностите на управляващите и да смени езика си. Представете си, че СДС не свърши работа, ерозира се доверието към него и мине в опозиция. Какво ще направи т.нар. нова левица - ще повиши заплатите, ще понижи цените? Не, тя и да иска, не може да го направи. Ще направи това, което не можа да направи Жан Виденов. Ще трябва да продължи да прави реформите от нивото, на което ги е оставил СДС.
На конгреса на БСП Тони Блеър бе цитиран с повод и без повод. Всички обаче пропускаха да кажат това, което той направи - Блеър изчисти остатъците от миналото.
- Е, точно това е проблемът. Все още има възможност Първанов да изчисти, както вие се изразихте, партията, не просто като махне едни или други кадри, а като промени начина на мислене и манталитет в партийния елит. Ако обаче той продължи да не взема позиция, промяната ще се затлачи. Проблемът обаче е много сложен, защото огромната част от тези хора са комунисти, те са носталгично настроени, като в това не влагам нищо обидно, просто те са такива.
Повечето делегати всъщност гласуваха за статуквото, дори анти-Премянов, а това не е глас за нова политика.
- Не е много ясно. Не е глас за нова политика, може би това е глас срещу това БСП да се разпадне, това е викът на съхраняването, това е мощен инстинкт в БСП. Ако Първанов беше прекалил със своите реформаторски тежнения, може би нямаше да бъде този резултатът от конгреса.
Костов препоръча на БСП да се прикрепи към някоя европейска партия и така да получи политическа легитимност.
- Мисля си, че България трябва да намери свои специфични идентичности. Когато казвам това, аз се плаша само от едно - да не би пък България да намери онези идентичности, които са ни познати отпреди 10 ноември и преди 9 септември, на едни котерийни или пък монополистични партии. Трябва да се създаде това, което аз наричам либерална среда, в рамките на която да се създава онова, което се нарича либерална десница, и онова, което се нарича нова левица, която не е традиционната социалдемокрация. Но поставям всичко това в рамките на една либерална рамка, на едно гражданско общество. Говорим много за тези неща, но нямаме условия за това - развито гражданско общество, либерален манталитет. Трябва да престанем да строим някакво общество, било то социализъм или капитализъм, и да си задаваме въпроса - сега какво строим. За мен обединение на левицата или както някои се изразяват - единение на левицата, е възможно само когато се приемат различията като отделни партии, като отделни места в лявото пространство. Конгресът на БСП не реши този проблем, той не го забеляза.
На каква подкрепа може да разчита Първанов?
- Преди всичко на външна. Трябва да му се помогне, за да получи увереност и легитимност. В БКП нямаше реформаторско крило, то избуя много активно след 10 ноември и прие стратегията на оцеляването. Именно тази стратегия свърши. Ще има неокомунисти, ще има и социалдемокрация, но не в традиционния смисъл. Сега въпросът е дали БСП ще завие натам тежката си машина, при положение че на всеки остър завой ще отпадат и части от елита, и части от електората.
БСП - стогодишната война
Първанов - председател, Продев - главен редактор. На червения фронт нищо ново.
Това беше първата реакция след 43-я конгрес на БСП. След разгромяващата загуба последователно на президентските избори през 1996 г. и излизането от властта на 19 април 1997 г. "Позитано" 20 по традиция трябваше да докаже съществуването си естествено на конгрес.
Но ако поне нещо се изясни след първомайското събитие, то е, че Жан бавно си отива, Лилов вече не е Стратега, а линия "Първанов" не съществува. Както и това, че тепърва предстои трите тенденции да се изясняват. Все пак не е малко, след като досега нито един конгрес след 1989 г. не е дал категоричен отговор на важни за партията въпроси, макар винаги да се очакваше, че ще се случи нещо изключително - столетницата да се разцепи, да се идентифицират социалдемократически или просто като сила, годна да управлява.
Първомайският конгрес само узакони БСП в нейния "четвъртофевруарски" вид, който се подготвяше от "Позитано" 20 през годината, прекарана като опозиция. Това обаче е само затишие пред поредната буря. Естествено беше преди конгреса несъгласията да бъдат туширани, сега обаче те ще се разгорят в пълна сила. И признаци за това вече има.
Съперниците за лидерското място в БСП бяха ясни отдавна - Първанов срещу Премянов. Към тях впоследствие се присъединиха Александър Лилов и Румен Овчаров. Първият - за да запази стопяващото си влияние на "Позитано" 20, вторият - използвайки потребността от пореден компромис, да изгрее като нова звезда на организационния небосклон. Оформи се класически сблъсък на клановете, но без Луканов и тъй като никой не успя да влезе в неговата роля, бе доста скучно.
Първанов - победителят, но докога?
Първанов започна състезанието доста плахо. При връщането на мандата за съставяне на правителството през 1997 г. мнозина го заподозряха в страх. По-късно плодът на "декемврийският компромис" от 1996 г. успя да отложи свикването на извънреден конгрес, който можеше да сложи край на партийната му кариера. Но така както изглеждаше мек и несигурен, дотам, че дълго време в партията го наричаха "младото ръководство", той овладя, при това без скандали, и местните структури.
Едва месец преди конгреса Първанов реши да се разграничи от Виденов и заяви, че ще напусне председателското място, ако опозицията в соцръководството надделее. Затова политическият доклад бе очакван от делегатите, за да покаже новата пътеводна светлина пред актива. Но изчетен за повече от час със сериозно задъхване, самият доклад бе в толкова типичен апаратен стил, че остави доста свободно поле за изяви на конкурентите за поста председател. Според Първанов противниците на БСП (без да уточни точно кои) очаквали конгрес на "вътрешнопартийния сблъсък, революционен трибунал, реидеологизация и самоизолация на партията". Затова пък социалистите се надявали представителите им да "проведат работещ форум, да произведат силна и адекватна на ситуацията политика". Може би поради тази причина оценката на управлението на Виденов, както се и очакваше, бе вместена в едно изречение - цитирано бе решението на Висшия съвет, че "БСП и Демократичната левица загубиха изборите не на 19 април, а значително по-рано, като следствие на недостатъчно адекватна прагматична ефективна политика, независимо от различните обяснения за конкретните форми и причини, които са я породили". Скуката в речта явно бе търсена умишлено, за да не си помислят делегатите, че председателят се конфронтира с някого. Докладът бе това, което делегатите всъщност искаха да чуят - "Управлението на СДС - една загубена за България година". Първанов отговори от името на хората "не" на управлението на СДС и направи тривиалния извод, че въпреки "цялата й левичарска фразеология, това е една подчертано дясна, либерална политика".
Затова пък гостите, които Първанов лично беше поканил, бяха основният аргумент, че БСП излиза от изолацията. Всички изказали се - от Дертлиев до Жорж Ганчев, повдигнаха самочувствието на редовия социалист с очакванията си за бъдеща лява коалиция. А приветствията на компартии от Русия, Куба до... САЩ бяха посрещнати с познатите от близкото минало бурни ръкопляскания. Неудобният Томов бе оставен между речите на редовите соцактивисти и бе изпратен с иронични подмятания.
Иначе победата за Първанов е безспорна. По-важното от 58-те процента, получени за първия пост в партията, е, че в новия 89-членен Висш съвет изявените жановисти са само петима. Лилов също влезе в ръководния орган на партията, но сигурна подкрепа би имал само от Янаки Стоилов и Нешка Робева. За сметка на това Движението за единство и развитие на БСП (ДЕР) вкара поне пет представители, а Бриго Аспарухов дори е спряган за член на Изпълнителното бюро. Към положителния си баланс Първанов спокойно може да добави ОСД, което целокупно влезе във ВПС.
Въпреки това Георги Първанов няма дълго време да се чувства сигурен на поста си. Самият факт, че беше изправен пред дванадесет алтернативни кандидатури, сред които блестеше тази на Чудомир Александров, говори, че низините не са съвсем "правилно ориентирани".
Но по-важното е, че елитът на БСП е против Първанов. Дори изпаряващото се ОСД го подкрепи само по конюнктурни съображения. Валентин Вацев, идеологът на антиперестройката, който иначе обича да цитира Ленин, обяви Първанов за новото тамагочи на Костов. Верният паж на Лилов Янаки Стоилов обвини ръководството на БСП в умишлено отстъпване на инициативата като цена за сътрудничеството с другите социалдемократически формации. Самият Лилов определи новия състав на Висшия партиен съвет (ВПС) като блато. Овчаров пък намери, че поведението на лидера на БСП е безцветно. Въпреки твърденията на Първанов на конгреса изобщо не се чу одобрение за линията "4 февруари", а делегатите вяло ръкопляскаха на председателя си. Първият на "Позитано" 20 успя да се похвали само с хода на отчетно-изборните събрания и широкото присъствие на гостите от страната и чужбина.
Проблемът на новия стар председател се оказа липсата на собствен клан в партията. За Първанов гласува мълчаливото мнозинство, което променя предпочитанията си в зависимост от това накъде духат партийните ветрове. Апаратчиците, донесли му убедителната победа, могат да го изоставят така бързо, както направиха с предишния си шеф Виденов. Дори генералите, които го подкрепиха по всякакъв начин, продължават да не го считат за най-добрия възможен лидер на партията.
Това обаче е шансът на Първанов да се освободи от влиянието на конкуриращите се кръгове, ако добре използва противоречията им. Сега вече трябва да се преценява дали мълчанието му означава нещо повече от тактика за самоцелното спечелване на председателското място. Всъщност трудностите за Първанов тепърва предстоят. И самият той го съзнава, след като заяви след избора си, че "конгресът не успя да снеме напрежението. Аз лично се опасявам, че крайните и невъздържани оценки биха могли да ерозират създаването на един силен екип".
Бившите потъват в историята.
Червеният тандем Виденов - Премянов отиде на конгреса без видим ентусиазъм. Опитни апаратчици, и двамата бяха пределно наясно с възможностите си. Все пак изпадналите от ръководството на БСП се надяваха, че на конгреса, където "партията е самата себе си" по псевдохегелианския израз на Жан Виденов, ще могат да запазят известно присъствие.
Първото по-интересно нещо на конгреса бе речта на Виденов. По думите на Премянов тя събудила делегатите и явно е вдъхнала някаква надежда у противниците на Първанов. Думите на Виденов бяха изслушани с гробовно мълчание, но след заглъхване на металния му тембър залата отговори с бурни ръкопляскания. Експремиерът заяви буквално следното: "Докато не денонсираме подписа си от четвъртофевруарската капитулация, докато не започнем да оборваме властта с цифри и факти, почерпени и от днешния, и от вчерашния ден, но най-вече с безкомпромисни опозиционни действия, БСП трудно може да каже нещо на България. " Виденов припомни още как решенията на 42-ия конгрес не са били изпълнени, с което явно се надяваше да внуши на делегатите, че новото ръководство изобщо не ги зачита. Но "нашето момче" вече се бе конфронтирало с всички, а и кандидатурата на Красимир Премянов определено не допадна на залата.
Резултатът от 129 гласа за него всъщност изобщо не бива да се пренебрегва, като се има предвид, че 20% от делегатите могат да свикат заседание на конгреса. Хората около Виденов успяха да си извоюват важен успех - според промяна в устава на БСП конгресът остава постоянно действащ и може да бъде свикан по всяко време. Затова "януарците" непрекъснато внушаваха, че най-важната цел е свалянето на правителството на Костов въпреки нереалистичността на подобна идея. Ексдепутатът Дончо Атанасов с видимо удоволствие подмяташе "след шест месеца ще видим". Това естествено се посрещаше с нескрит плам от делегатите, търсещи класовия враг. Но докато "новата опозиционност" на Първанов едва ли ще му донесе сериозни проблеми, то с вече обещаното убедително представяне на местните избори, рискът става по-силен след една година.
При очертаващата се промяна на червената карта на Клара по всяка вероятност ще започнат безкрайни конфликти между ръководството и общинските организации, още повече че убеждението на низините е "партията не боледува, а боледуват някои нейни ръководители". Тази нагласа лесно може да се обърне срещу новия екип на "Позитано" 20. Конфликти на тази основа вече има - преди няколко месеца червени кметове от Пиринско заплашиха, че ще се отцепят, тъй като централата не ги подкрепяла достатъчно. В такава обстановка способностите на Премянов може пак да излязат на мода. Известна е способността на червения комбинатор да създава различни конфигурации именно на местно ниво.
Лилов - Стратега изгуби ореола си.
Преди конгреса едва ли някой сериозно очакваше Александър Лилов да рискува бъдещето си за съмнителната възможност да заеме лидерския пост в БСП. Известно е, че Лилов получи прозвището Стратега, защото винаги играе с белязани карти. Всички очакваха кандидатурата му дори да се появи официално, да бъде изтеглена и в надпреварата да се впусне Янаки Стоилов. Стоилов направи и програмното изказване, което трябваше да легитимира съществуването на някаква трета линия, различна от тази на Виденов и Първанов. Според него освен политиката на реваншизъм и запазване на статуквото имало и трета - на обновлението, което отивало отвъд "административния социализъм и традиционната социалдемокрация". Неяснотата и завоалираните спомени от началото на 90-те запратиха отвъд лидерския пост идеологическия алхимик. Първанов бързо контрира тезата, че изразява статуквото: "Колкото до статуквото, аз също съм за промяната, но някои се боят промяната да не ги засегне тях самите."
Според хора, близки до Лилов, той бил сериозно убеден, че самото му появяване ще накара делегатите да гласуват за него. Надежди може би са му дали и генералите, с които Лилов се срещна, но това не му стигна за последния рунд. Това е може би най-ясният резултат от 43-ия конгрес на БСП - старите партийни кадри отиват в глуха линия. Но на тяхно място идват... още по-стари функционери и появата на Чудомир Александров във ВПС изобщо не е случайност.
ДЕР - надзорният съвет на БСП.
Загадката на конгреса се очакваше да бъде Движението за единство и развитие на БСП. О.з. офицерите първоначално се отнасяха доста негативно към Първанов, призоваваха за "реактивна" политика и дори намекваха за смяната на караула на "Позитано" 20. По-късно обаче бързо усетиха, че без сериозен апарат не могат да постигнат някакъв успех. Болестта на Николай Добрев ги отряза от низовите структури на БСП и всички старания да организират свои клубове увиснаха във въздуха. Затова и "реалполитиците" заложиха на сигурно - на предишния председател.
Въпреки демонстрираната монолитност ДЕР направи няколко пируета, докато определи своя кандидат. Остана съмнението, че Бриго Аспарухов е играл някаква собствена игра, но накрая бившият шеф на разузнаването предпочете да си говори задълбочено с Георги Първанов. Все пак генералът не само че влезе във Висшия партиен съвет, но се очаква да бъде силният човек на движението в Изпълнителното бюро (работния орган на БСП), при условие че Николай Добрев не успее да се възстанови. Младен Червеняков пък лобираше за кандидатурата на Румен Овчаров, но след като стана ясно, че колегата му от кабинета "Виденов" няма шанс, изтегли собствената си номинация за член на ВПС.
От ДЕР продължават да имат големи амбиции, по-големи от това само да присъстват на "Позитано" 20. При учредяването си те заявиха, че ако конгресът завърши с положителни резултати, ще се разпуснат. За саморазпускане обаче е рано, поне според Димитър Иванов и Любен Гоцев. Последният се надява движението да продължи да съществува до края на есента, което може да значи поне две неща - генералите не са доволни от Първанов или пък ще го надзирават накъде ще поеме, което е по-вероятният сценарий.
Овчаров - лицата в партията са нищо.
Най-изненадваща бе късната кандидатура на Румен Овчаров. Въпреки че се подготвяше от дълго време, партийните конкуренти го бяха отписали от сметките си. Вероятно и той самият се беше отписал, но два дни преди конгреса в интервю обяви, че ще се състезава за лидерския пост. Това не бе толкова учудващо, колкото откритата му атака срещу Георги Първанов. До този момент между двамата, поне публично, не бяха прехвърчали искри. Явно малко късно Овчаров се беше вживял в ролята си на "локомотива на влака БСП". По-странното бяха твърденията му, че партията никога не е изпълнявала заложената по конгреси и пленуми политика, и постоянно натякваше за необходимостта от "опозиционен прагматизъм". Това веднага му прикачи прякора "Жан Виденов с човешко лице". Първанов бе много изнервен от критиката на Овчаров към политическия му доклад. "По-равният сред равните", както нарече себе си Първанов, се притесни, че тезите на заместника му в ПГДЛ и Красимир Премянов странно съвпадали, "но хората израстват за един конгрес".
В крайна сметка Румен Овчаров заяви, че ще се премести на задните банки в парламентарната зала, но колко ще стои там едва ли и той самият знае.
Аристократите и марксистите отиват в миманса.
Партията в партията - ОСД, привидно спечели голяма победа - почти целият му състав влезе във ВПС. В случая обаче си каза думата ефектът на познатите имена - Георги Пирински, Велислава Дърева, Атанас Папаризов и Чавдар Кюранов. Но тях вече никой не ги счита за съперник. Според виден теоретик на жановизма след смъртта на Луканов цялата партийна пирамида се срутила и "оседейците си отидоха с перестройката". Макар и формално, ОСД може да преживее известно възраждане, тъй като те са единствените, които могат да окажат подкрепа на Георги Първанов.
Лидерът на "Марксистка платформа" Минчо Минчев обобщи конгреса кратко - БСП умря в досегашния си вид. "Твърдите глави" в партията, които бяха едни от най-верните привърженици на Виденов, излязоха най-крайни след първомайската сбирка на партията. Предположенията за бъдещата им тактика варират от нова партия (за кой ли път) през предсрочно свикване на конгрес до преброяване на оределите редици. Иначе разбиранията им, появяващи се най-често по страниците на вестник "Нова зора", биха допаднали най-много на редовия социалист, все още мечтаещ за реалния социализъм.
Битката, която не се случи.
Стана обичайно за БСП конгресите да сменят името на партията и лидерите си, но никога и политиката си. Ако нещо се е променяло, то е било винаги под натиска на обстоятелствата. Досега обаче обстоятелствата не са изчистили абракадабрата демократичен социализъм, социалистическа партия от социалдемократически тип и какво ли още не. Сигурно за това Георги Първанов постоянно изтъкваше присъствието на Партията на европейските социалисти, Петър Дертлиев (който дори намекна, че може да напусне управляващата коалиция), Кръстьо Петков от ОБТ и Христо Желязков от КНСБ. Надеждата за промяна отвън обаче е твърде съмнителна, ако се окаже, че самата БСП не иска да се променя.
Всъщност Георги Първанов оттук нататък ще доказва, че не е само поредният апаратчик в "Позитано" 20. При всеки опит за по-прагматична и реалистична политика той ще се сблъсква с конкурентите си, които загубиха на конгреса. Атаката ще дойде от различни посоки - обвинения в слаба опозиционност, предаване на партията на ренегатите от другите леви формации, лошо кадруване. След местните избори, особено ако се окаже, че левите губят позиции и на този фронт, в низовите структури никак няма да бъде спокойно и тогава новият стар лидер наистина ще трябва да положи доста усилия да успокои страстите и да поеме отговорност за резултата. Другото възможно поведение на Първанов е да продължава досегашната си не особено активна и атрактивна политика, гарнирана обаче с популистки ходове.
Засега въпросът пред БСП - дали ще преодолее себе си, или ще продължава да преживява по инерция - няма отговор.
Антитерористи заловиха убиец на полицай
Полицай от нощните патрули на столичното Пето РПУ беше убит, докато се опитвал да предотврати обир в магазин за компютърна техника на 9 май, съобщиха от МВР. Трагедията се разиграла на ъгъла на ул. "Цар Симеон" и ул. "Сердика" в София.
Около 5.30 часа живеещите над магазина чули странни шумове откъм мазето, където нееднократно са правени опити за разбиване на стената към склада. Бдителните граждани веднага се обадили на телефон 166. Около петнайсет минути по-късно пристигнали двама униформени. Изстрел покосил 30-годишния сержант Васил Ценов още преди да разбере дали в склада има някой. Полицаят бил улучен в главата и загинал на място. Неговият колега не посмял да проникне в помещението сам и извикал подкрепления.
Малко по-късно пристигнали и антитерористите от СОБТ. Всички обитатели на сградата веднага били евакуирани на съседните преки. След като разчистили терена от цивилни, баретите открили огън по престъпниците. При операцията командосите ранили единия от бандитите. Другият престъпник обаче успял да се скрие и размахал граната с изтеглен щифт. "Искам хеликоптер, 100 000 долара и Татарчев да ми дойде на крака", настоявал първоначално престъпникът. Около 6.30 часа пристигнал психологът на СОБТ, който започнал да убеждава нарушителя да се предаде. Два часа по-късно бандитът сам обезвредил гранатата и оставил полицаите да го арестуват. У заловения са открити два пистолета - "Макаров" и "Стар", автомат "Калашников", пет пълнителя за него и нож. Според свидетели на престрелката полицаите са открили в съседна пряка автомобил с оръжие.
На мястото на престъплението пристигнали и шефът на СДВР Емил Танев, зам.-директорът на националното следствие Румен Георгиев и директорът на отдел "Тежки престъпления" в НСлС Богдан Карайотов. Загиналият сержант ще бъде произведен посмъртно в младши лейтенант, казаха още от МВР.
Медийният закон - за пореден път на старта
"И ний вървим, вървим, вървим, вървим нататък / и няма край, и няма край нашир и длъж"
Тази популярна навремето ученическа песен описва сравнително добре депутатските лутания около медийното ни законодателство през последните няколко години. Народните представители знаеха, че трябва да се отиде някъде, но не и точно къде. А след като не знаеш къде трябва да стигнеш, не можеш да се озовеш там дори и случайно.
Приблизително седмият законопроект за радиото и телевизията за последните пет години вече е в парламента. За добро или за лошо върху крехките плещи на народните представители в момента лежи отговорността отчасти за свободата на словото у нас, а със сигурност и за психичното ни здраве. Добрата стара Българска национална телевизия от ден на ден става все по-стара и все по-малко добра.
Хубаво ще е, ако депутатите най-накрая са разбрали, че медийният закон, както всъщност и всеки друг, е нещо, което по принцип се прави веднъж и завинаги. Хубаво ще е, ако разберат, че основната задача на този закон не е да разреши проблемите на БНТ и БНР. Той трябва да направи нещо далеч по-стойностно - да помогне за създаването на нормална медийна среда, на конкуренция в ефира, да създаде правилата на медийната игра.
Преди време една журналистка от БНТ каза, че иска законът за радиото и телевизията да е така направен, щото, след като бъде приет, тя да стане "свободна". Именно това е един от проблемите, които никой от управляващите, дори и да имат желание, никога няма да могат да разрешат. Дали някой журналист се чувства свободен или не, е негов личен проблем. Той може да се чувства така и при най-антидемократично управление.
"Когато има свобода, а няма разум, се ражда анархия" - до този извод е стигнал един древногръцки философ. Така че това, което трябва да си пожелаем, е народните представители, да направят такъв закон, който няма да пречи на медиите да бъдат свободни, и да се надяваме, че в самите медии има достатъчно разум.
Да се надяваме и че депутатите след шест напразни опита са се понаучили на едно-друго и вече знаят какво представлява хубавият медиен закон и как трябва да се направи.
"Газпром" ще иска концесия за разпределителната мрежа
"Газпром" стана единствен акционер в "Топенерджи" след общото събрание на акционерите на газовото дружество, което се проведе през миналата седмица в грандхотел "Варна". След промените в акционерния състав бяха приети и промени в устава на фирмата. От двустепенна дружеството минава на едностепенна система на управление. Седем ще бъдат членовете на новия съвет на директорите. Президентът на Мултигруп Илия Павлов и шефът на "Овергаз" Сашо Дончев излизат от управлението на дружеството. В новия борд влизат служители на руския газов концерн. Сред тях е и Юрий Вяхирев - синът на президента на "Газпром" Рем Вяхирев. Неотдавна Вяхирев-младши влезе и в управителния съвет на "Овергаз инк.". Той е в ръководството и на "Вингаз" - фирма с участието на "Газпром" и "Винтерсхал".
За общото събрание на "Топенерджи" във Варна пристигна и заместникът на Вяхирев Богдан Будзуляк. Той е новият председател на директорския борд на дружеството. Сергей Пашин остава изпълнителен директор. Той делеше досега този пост със Сашо Дончев.
"Топенерджи" ще продължи да работи над строителната програма за новите транзитни газопроводи на територията на България, обявиха от "Газпром". Според Богдан Будзуляк готовите проекти ще бъдат продадени на Булгаргаз. Предстои да се вземе решение и за това какви цени ще предложи "Топенерджи" на Булгаргаз за земята под транзитните газопроводи. Миналата година смесената фирма успя да купи част от терените, през които се предвижда да мине трасето към Турция. Сега Булгаргаз трябва да купи земята от нея.
"Топенерджи" смята да участва в разширяването на разпределителната мрежа в България, обяви Будзуляк. Той обясни, че фирмата на "Газпром" смята да подаде заявление за получаване на лиценз или концесия за строителство на разпределителни мрежи. Трябва да се разширява пазарът на природен газ в България, е мнението на заместника на Вяхирев. Затова се залага основно на битовата газификация. Тук особена роля се отделя на "Овергаз", чиято дейност е насочена именно към това. "Овергаз" трябва да се възприема като "Газпром", заяви Будзуляк.
Според зам.-шефа на руския концерн за реализирането на цялата програма за разширението на транзитната система са необходими около 500 млн. долара. Това ще позволи през нея да се транспортират 16-18 млрд. куб. метра газ. За Булгаргаз ще бъде трудно да осигури тези средства самостоятелно, смятат руснаците. "Топенерджи" предлага на Булгаргаз стокови кредити за разширяване на тези мощности. "Надяваме се, че "Топенерджи" ще може да стигне до непосредствения потребител на природен газ, защото в протокола, който беше подписан в Москва, такива възможности се предполагаха. Същото е записано и в договорите", заяви Будзуляк в интервю пред в. "Труд".
До 5-10% може да паднат цените на лекарствата
Намаление с 5-10% на цените на лекарствата може да се очаква през юни. Търговците ще са принудени да свалят цените поради промяна в допустимите надценки, определена от Министерския съвет. Досега максималната надценка от цена на производител бе 46% за вносни и 42% за български лекарства. Право на държавата да регулира цените на илачите дава Законът за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина. С промяната общата разлика от цена на производител и цената на дребно трябва да е не повече от съответно 37 и 35%. След промените фирмите-вносители ще могат да начисляват допълнително до 2%. Отпада предвидената възможност търговците на едро да могат да калкулират в продажната си цена до 6% разходи за транспорт. За сметка на това с 2% (от 8 на 10%) се увеличава максималната търговска надценка. Аптеките се задължават да се ограничат в увеличението на покупната цена от търговец на едро до 25%. Тези проценти трябва да покриват разходите по наем, снабдяване, поддържане на санитарните изисквания и печалбата на аптеките. Номиналното намаление в надценките е със 7% на цените на лекарствата местно производство и с 9% на вносните лекарства. Постановлението на Министерския съвет за намаление на надценките влиза в сила от 1 май, но на търговците се дава технологично време от два месеца, за да приведат дейността си по новите разпоредби. Здравният министър Петър Бояджиев прогнозира намалението в цените на дребно да е около 10%.
Виното несправедливо е обложено с акциз
Насърчаване на лозарството у нас, създаване на винена аристокрация и подготовка за учредяване на Лозаро-винарска камара бяха част от темите, обсъдени на първото заседание на новия състав на управителния съвет на Сдружението на производителите на вина и спиртни напитки. Бавните темпове на връщане на земята осуетяват възможността за засаждане на нови лозя, обобщиха членовете на управителния съвет. Да се поощрява отглеждането на нови лозови насаждения, е част от стратегията на сдружението.
Задължително условие за доброто лансиране на българските вина зад граница е микрорайонирането на страната според състава на почвата, климатичните особености и други специфични белези. Според европейското законодателство вината се разделят на две основни групи - качествени (от точно детерминиран регион) и трапезни. Липсата на микрорайони у нас поставя родните вина в графата "трапезни", което означава по-евтини и не толкова престижни. Сдружението на производителите на вина и спиртни напитки декларира готовността си да съдейства на областните земеделски управи и на всички, които отглеждат лозя, за да се определи най-подходящият сорт грозде според спецификата на всеки регион.
Повишаването на винената култура на българите ще ускори нашия път към Европа, където познанието за виното е мерило за култура, смятат членовете на управителния съвет на сдружението. Подборът на сортовете, технологията на производството, стабилизирането или нестабилизирането на виното, дизайнът, търговията, консумацията - целият комплекс от мерки, които формират понятието винена култура, ще бъде в обсега на интересите на сдружението.
Облагането на виното с акциз е необосновано, констатираха членовете на управителния съвет. Акцизът е предназначен за луксозни и понякога недотам полезни изделия, а виното е доказано здравословна напитка. Още повече че подобна фискална мярка не се прилага в повечето страни с традиции във винопроизводството. "Виното е здравословна и полезна храна", припомнят членовете на сдружението.
Приемането на закон за виното е сред приоритетните цели пред ръководството на сдружението. В закона трябва да се предвиди създаването на фонд за реклама на българското вино, категорични са членовете на управителния съвет.
Започва подготвителна работа за създаване на Лозаро-винарска камара - форум, където производителите на вина и грозде ще дискутират своите проблеми и чрез който ще защитават интересите си. Камарата ще подпомага търговската и производствената дейност на членовете си.
Инвестиционно ембарго тегне над Югославия
Външните министри на Г7 плюс руския първи дипломат разискваха ситуацията в Косово късно в петък вечерта в Лондон. Богатите индустриални държави ще наложат нови санкции срещу Югославия, в случай че Белград не започне диалог с лидерите на косовските албанци и не изтегли военните си части от южната сръбска провинция. Според висш западен дипломат инвестиционното ембарго срещу Югославия е почти сигурно.
През април контактната група за Косово излезе със становище, че ще наложи забрана за инвестиране в страната, ако управляващите в Сърбия не променят курса към Косово. Контактната група вече замрази югославските авоари в чужбина. Вероятността Русия, която се обяви против икономическото ембарго срещу Югославия, да подкрепи допълнителни санкции е на практика нищожна. В тази връзка Ламберто Дини, дипломат номер едно на Италия, заяви, че икономическият натиск срещу Югославия ще принуди югопрезидента Слободан Милошевич да потърси нова формула за Косово единствено ако международната общност бъде единна в прилагането на санкциите. Дипломатите от Г7 отправиха послание към Милошевич, че Западът е готов да работи за икономическата стабилизация на Югославия и интеграцията й в международните организации при условие, че конфликтът в Косово бъде туширан в най-кратки срокове.
Германският външен министър Клаус Кинкел изрази опасенията си, че въоръжените сблъсъци между етническите албанци в Косово и сръбската армия ще прераснат в поредната кървава баня на Балканите. Кинкел добави, че в НАТО се обмисля искането на Албания военни патрули на северноатлантическия пакт да охраняват сръбско-албанската граница.
Поройни дъждове парализираха Южна Италия
Италиански и американски спасителни екипи с помощта на хеликоптери и булдозери отчаяно претърсваха в края на миналата седмица бедстващите райони в южна Италия, където повече от 100 души намериха смъртта си, 80 от които загинаха в град Сарно, а над 1500 се оказаха бездомни вследствие на големите наводнения и земните свлачища, предизвикани от поройните дъждове в тази част на Италия. В петък от винарска изба с помощта на хеликоптер бе изтеглен жив 22-годишният Роберто Робустели, който в продължение на три дни е бил затрупан до шията от чакъл и кал. Пострадалият бе незабавно хоспитализиран, без опасност за живота според дежурните лекари.
Тонове земна маса са формирали на някои места струпвания високи близо 4 метра, оставяйки под себе си къщи, автомобили, улици и мостове. За бездомните италианци на първо време са осигурени палатки.
Медиите в Италия нарекоха трагедията "Помпей на 2000 година", правейки асоциация с изригването на вулкана Помпей в близост до Неапол през 1979 г., когато хиляди хора бяха застигнати от вулканичната лава. Правителството обяви извънредно положение в три южни провинции и задели 50 млрд. лири (30 млн. долара) за възстановяване на щети от природното бедствие. Местни кметове поискаха правителството да организира лотария, чрез която да се съберат средства за опустошените райони. Политици от опозицията атакуваха правителството, че е допуснало незаконно строителство в южните райони, увеличило застроените площи с 30 на сто в Кампания. Кабинетът на Романо Проди е остро критикуван и за драстичното намаляване на правителствените разходи за и без това бедния Юг, подобно на всички 54 предишни правителства по една или друга причина, в стремежа да бъдат удовлетворени маастрихтските критерии за членството на страната в Европейския валутен съюз.
Накратко
Министерският съвет също наложи оръжейно ембарго за Съюзна република Югославия. Налага се запор и върху транзитния превоз на бойна техника за Белград през територията на страната ни.
Граничната полиция вече ще се ръководи от подп. Вячеслав Димитров, досегашен зам.-шеф на Националната служба за борба с организираната престъпност. Президентът Петър Стоянов подписа указ за назначаването на новия граничен полицай номер едно миналия четвъртък. Преди да стане зам.-шеф на антимафиотите, Димитров беше шеф на РДВР - Плевен. Той беше повишен, след като раздуха скандала, че шефът на "Хардланд инвестмънт" Васил Александров е бил заплашван с убийство от Мултигруп.
Образувано е следствие срещу Велин Китов, баща на арестувания шеф на "Бизнесбанка - Петрич" Иван Китов. Китов-старши ще отговаря за документална измама в особено големи размери. Той е обвинен, че незаконно е приватизирал националния хиподрум в кв. Банкя. При покупката Велин Китов е предоставил фалшиво удостоверение за 90 млн. лв. депозит в банката на своя син.
Конституционният съд трябва да отмени закона за одържавяване на царските имоти, твърди в свое становище Министерският съвет. Главният прокурор атакува нормативния акт, с който бившите царе Фердинанд, Борис Трети и техните наследници се лишават от собствеността си у нас.
Законът срещу прането на пари - необходим, но не достатъчен
Като правило всяка поредна стъпка в борбата срещу каквато и да е форма на престъпност се приема радушно от общественото мнение. По-конкретно това означава одобрение за начинанието, хвала за създателите му и... неверие към резултатите му. Не по-различна е съдбата и на гласувания на първо четене в парламента закон за мерките срещу изпиране на пари.
Обществено одобрение срещат повечето от предвидените в него мерки. С най-висока популярност се ползват контролно-превантивните стъпки - извествяването на компетентните органи от страна на банките за всяка съмнителна валутна операция (66%) и създаването на специализирани звена, следящи за пране на пари в нотариати, банки, данъчни служби, борси и т.н. (64%). Макар и в по-ниска степен, като механизъм с потенциален ефективен резултат се оценява задължителната финансова проверка за сделките над 15 милиона лева (54%) и възможното прекъсване на операциите за пет дни при подозрение в пране на пари (53%). Малко по-различни са позициите на частните собственици. Поначало мненията им относно ефективността на предвидените мерки са твърде поляризирани. В два от случаите обаче - за проверка на всички сделки над 15 000 германски марки и за спирането до 5 дни на онези от тях, които изглеждат съмнителни, оценките са подчертано критични.
Ако широката общественост въпреки слабата си информираност (едва 8 на сто твърдят, че са запознати с въпросния законопроект) подкрепя принципно тезата за необходимостта от въвеждането на специални механизми, ограничаващи сивата икономика, съвсем различни са настроенията, когато се постави въпросът за крайния резултат. Дейността на съдебната система е станала такава пословична единица мярка за неефективност, че независимо от одобрението към конкретните съставки на закона едва един от всеки петима смее да се надява, че крупни мафиотски босове биха могли в скоро време да влязат зад решетките.
В други случаи подобни нагласи, класифицирани като неинформирано обществено мнение, могат и да бъдат подминати със снизхождение. Но не и в този. Защото съдебното решение по тъмните сделки в значителна степен зависи от светлината, която биха могли да хвърлят свидетелските показания на обикновените граждани. За това обаче е необходимо те да бъдат убедени в своята сигурност. А 70 на сто от същите тези граждани не само смятат, че в момента не са налице гаранции за сигурността на хората, даващи показания срещу криминални финансови операции, но и че с новия закон такива гаранции също няма да бъдат постигнати.
Данните са от представително за пълнолетното население на гр. София проучване, проведено в периода 5-7 май 1998 г. от социологическата агенция Alpha Research по поръчка на вестник "Капитал".
Изкушенията втора ръка
"Изглеждайте по-добре за по-малко пари. " Това гласи Интернет-реклама на дрехи втора употреба. "Заповядайте при нас - сред жилетките с цип и полите от полиестер можете да изровите разумно оценена индивидуалност", продължава търговското изкушение.
Българите вече преодоляха свяна си и спокойно пазаруват носени по други географски ширини дрехи. Освен хората, чийто джоб е несъразмерен на желанието им да са елегантни, пред магазините за облекло втора употреба спират и джипове, чиито пасажери влизат, за да търсят екстравагантни дизайнерски хрумвания. "Тук ги чака изненада, има тръпка, затова и ровят", подсказва търговец на употребявани дрехи.
Second hand е роднинско явление на битаците, разпродажбите и някои благотворителни инициативи. Разлики между трите потребителски явления обаче има и те не са малки.
Гербът на битпазарите са стоките менте - продават се чисто нови фланелки, маратонки, касетофони, но с марки "Адибас", "Пуна" "Соми". Цените са по-ниски, изборът - голям. Проблемът е, че трикотажът има максимум две пранета живот. Освен артикули с етикети на откритите базари (в зависимост от местонахождението и "класата" им) се продават и всевъзможни стари и крадени вещи.
На запад от нас търговията на чист въздух е широко разпространена. В Германия например битаците се наричат флоу (бълха)-маркет. Сергиите за употребявани вещи се намират в специално оградено пространство. Излагат се всякакви неща, но преобладават стоките от Индия и други страни с евтина работна ръка. Най-повтарящите се артикули са статуетки, сервизи, посуда, дрехи. Ранобудните купувачи могат да отнесат от пазара и чисто нови артикули.
Освен битакоподобните тържища англичаните имат нещо, което се нарича буут (багажник)-сейл. Това е разпродажба, при която
Зад океана разпродаването на цялата покъщнина при смяна на жилището дори си има обозначение - moving sale. Особено в Калифорния е много разпространено пренасянето да бъде съпроводено от разпродажба, която се обявява в местния вестник. В уречения ден сменящият обитателите си дом отваря врати за върволицата любопитни съкварталци. След като спазарят символични цени за харесаните от тях потреби, късметлиите си тръгват със свещник, маса с вити крачета или игленик. Класическите сейлове в Америка обикновено ознаменуват пролетното чистене или някакви празници - Деня на бащата, Деня на благодарността и други такива. Тогава хората излагат на моравите пред домовете си стари грамофонни плочи, книги, дрехи на цена около 5 долара. Градинският алъш-вериш е масов и взаимноизгоден, затова никой не се притеснява да участва. В центъра на Манхатън пък през уикенда затварят няколко булеварда и опъват сергии с "маркови" стоки, съвсем като онези по околните скъпарски витрини. Въпреки всичко навсякъде по алтернативните търговски алеи е чисто и цивилизовано.
Разпродажбата е брадата практика отвъд шенгенската крива. Календарите за подмяна на гардероба на доста западни домакинства гравитират именно около сезонното намаление на дрехите. Във филма "Джуманджи" има няколко катастрофични кадъра, в които тълпа обезумели хора тичат лудешки в една посока. "Чудовището ли е", пита малко момче. "Не, разпродажба", отговаря Робин Уилямс.
Повечето български туристи в чужбина демонстрират страхотен усет към по-достъпните базари. По признанията на една българка на голяма разпродажба във Виена неотдавна тя и група сънародници шокирали австрийците, като професионално се гмурнали до кръста в кошовете с дрехи втора ръка и след разкопките успели да се облекат от главата до петите с учудващо запазен трикотаж срещу двуцифрена сума.
Преди няколко години в България магазините за дрехи втора ръка започнаха да никнат като гъби. "Братовчеди" на местата за продажба на запазено облекло в преддемократични времена бяха оказионите. "Там миришеше на Запад. Разстроените от българската конфекция дами обикаляха оказионните магазини, за да се облекат с нещо по-модерно, по-интересно", спомня си читателка на "Бурда". В левовата алтернатива на "Кореком" стоките бяха по-скъпи, но това се компенсираше от богатия избор. Там освен рисувана коприна, кожени панталони и маркови джинси имаше перуки, лачени чизми,
"През 1991 г. ме заведоха в един магазин за дрехи втора ръка - някъде по пътя за Панчарево. Тогава си спомням, че споменът за "Кореком" не беше напълно отшумял, а по сергиите имаше само "Капалъ чаршъ"-мейд. Скъпи магазини май нямаше изобщо. Имаше няколко такива места и бяха хит. Дрехите се внасяха на кило, а се продаваха на парче", разказва пионер на преживяването "втора ръка".
Премените днес се внасят най-вече от Франция, Италия, Америка, Дания. Има няколко големи фирми, които продават вноса си на рояк дребни търговци. Практиката е дрехите да пристигат на тонаж, в пресовани бали. Пристигащите от Западна Европа и Америка дрехи задължително трябва да са със сертификат за дезинфекция. Съществуват и директни вносители. Те избират сами задграничните си партньори, като се съобразяват с вида, качеството и актуалността на облеклата.
В чужбина класическият канал за експорт на трикотаж тръгва от Червения кръст. Богатите даряват дрехи, Червеният кръст ги продава на фирмите износителки и с получените пари прави благотворителност. Другият официален начин за снабдяване е чрез църквата - по същата схема.
Днес места в България, в които се предлагат използвани облекла, има навсякъде. Най-масови като че ли са "Американ маркет" и "Банана парадизо". Цял комплекс от секъндхенд магазини има в уличките около Женския пазар и по "Пиротска". Част от тях са собственост на араби.
Основна характеристика на почти всички магазини за облекло на старо е тежката смрад на химикали. Асортиментът в различните дюкяни е с различен акцент. Някъде има всичко - от плюшени едноухи зайци, през захабени до прозрачност чаршафи до деформирани юнашки фланелки. В такива сметища изделията обикновено се продават на килограм. Например миналата седмица в магазин в центъра на София копринените рокли вървяха по 20 000 лева килограмът, панталоните - 10 000, ризите се котираха по 7 лева за грам.
"Първия път, когато случайно влязох на такова място, се почувствах много зле, депресирах се и повече не съм стъпил. Нечистоплътно е", обяснява млад мъж. Наистина е малко шокиращо, но в повечето секъндхенд халета има богати щандове с бански костюми и кошове с бельо. По-личната гардеробна фира продължава с обувките. Има една столична витрина (препоръчително е да се разглежда на празен стомах) със стари обуща, които могат да представляват интерес единствено за института по ортопедия в Горна баня - нечовешки "моделирани" подметки, разкекерчени каишки и разпльокани токове.
Други магазини втора ръка предлагат основно екстравагантни облекла. Освен на избелели рокли от тафта и бюстиета с оредели мъниста, които вероятно принадлежат на пенсионирани танцьорки на кан-кан, човек може да се натъкне в "шик"-нишите на истински дизайнерски шедьоври. В съседство с резултатите от висш шивашки пилотаж велурени сетрета и широки панталони модел Уудсток чакат нови "тела в движение", събирали очите отвъд океана ризници и мантии са готови отново да бъдат разходени по партита, преоценени пера и синтетични кожи висят по закачалките с цената на една вечеря.
"Моят магазин е по-различен, защото не обиждам и не стряскам клиентите с изхабени или лекедьосани дрехи. Дефектните давам в старчески домове. Работя предимно с бутикови облекла. Всичко е изпрано и изгладено. Вярвам, че всяка дреха е уникална, тя трябва да бъде представена, да диша, а не всичко да е наблъскано, защото в многотията клиентът се обърква и изборът уж е голям, а нищо не може да избере", казва Ели Режева, собственик на два магазина за дрехи втора употреба. Във "Вежер" си избира тоалети постоянна клиентела от телевизията, радиото, ДСК, ДЗИ. Според Ели Режева колкото по-интелигентен и широко скроен е един човек, толкова по-лесно се отървава от предразсъдъците си. И още: "Дрехи втора употреба - да, но не и начинът, по който се предлагат. Естествено, че като видят купчина парцали, хората възкликват "дотам ли се докарахме". Покупката трябва да доставя самочувствие и радост, а не да потиска".
В сенките на енергийните стратегии
В последно време двама наши известни в областта на енергетиката професори, проф. Шушулов - сп."Енергетика" (бр.1, 98), проф. Чорбаджийски - в."Капитал" от 27.04.98, участваха в разговора за преструктурирането на (електро)енергетиката. Ползвайки се от опита си на енергетик, правя свои бележки по техните изложения.
Проф.Шушулов (НЕК) специално за структурните реформи в електроенергетиката субституира понятието стабилност на електроенергийната система. В практиката, нормативната база и теорията се борави с понятията качества на електроенергията (напрежение и честота), надеждност (статическа и динамическа устойчивост), непрекъснатост на електроподаването на всички нива, а така също технико-икономически показатели и др. Надеждността (сигурността) се дефинира от БДС 27002-86 и терминологично води началото си от тридесетте години при изследването на причините за прекъсване на електроснабдяването на потребителите като носител на същностни вреди за тях. Надеждността на нашата система е и в критерия за влизането ни в ЮСПТЕ (зап.европ. обед. система). Известно е, че Вишеградската четворка и бившата ГДР влязоха там в края на 1995 г. след неколкогодишен изпитателен срок. Понятието внася нов информационен шум в аморфното законодателно поле на отрасъла, с което идват съмнения за качеството на готвения проектозакон и философията му по отношение на цялостност, универсалност и трайност. Явно под стабилност се разбират стъпки в преструктурирането и раздържавяването. Също така в темпа на тези процеси и главно за контрол върху мощностите, за да не се "изтърве" положението. Или пък се въвежда спирачка от субективен чиновнически вид.
Редно е НЕК и проф.Шушулов да внесат яснота.
Проф.Чорбаджийски (ТУ-София) е прав, че не е редно науката да се гони от подготовката на важни нормативни материали. Явно и сега, както по времето на изготвянето на Първата стратегия за енергетиката, има някой (като проф.Иван Ангелов от БАН тогава), който строи барикади в енергийния елит. От друга страна, проф.Чорбаджийски безспорно е на страната на бързите деструктивни процеси на енергийната система. Но процесите на дезинтеграция и освобождаване на пазара траят в Европа - Англия по 8-10 години. Основното е, че в западните страни няма този дефицит от пари за капитализиране на отрасъла. Без ударна схема за получаване на свежи пари (по всички възможни в системата на борд начини) енергийната система губи качества и влизането в ЮСПТЕ става мираж. При нас деструктурирането и приватизацията е животоспасяваща мярка.
Топлофикацията, газоснабдяването, индивидуалното топлоснабдяване страдат от управленски, а и граждански вакуум. Проф.Чорбаджийски е прав в по-голямата част от постановките и изводите си. Но въпросите следва да се решават не само от енергетици, икономисти и политици, а и от еколози, лекари и др. Наред с тях и от строителни инженери, архитекти, противопожарни органи и най-вече обществеността. Тук привеждам два довода: при изгаряне на природен газ в печките и радиаторите продуктите на горенето остават в жилищните стаи и там трябва да има сигурна вентилация. Доколко старият сграден фонд след три големи земетресения (при ползване на комини от газови прибори се изисква абсолютната им плътност) и новият сграден фонд - когато се проектира без ясно и твърдо задание за начина на отопление - отговарят на противопожарните норми и на нормите в другите държави. Неслучайно в структурите на Европейския съюз се дава приоритет за комбиниран добив на ел.енергия и топлина. Не ни ли чакат изненади от скъпи и небезопасни за нашата домашна култура тотални газови и нафтови отоплителни и битови инсталации?
Ивайло Шулев, София.
Пейзаж от сметището
Наближихме Карлово. Електропроводът влиза в подстанцията по-долу от гробищата, които се виждат от шосето. По черния път, по който вървяхме с колегата, имаше доста добре запазили се и завързали след мартенския студ сливи и череши. За съжаление през април месец все още зелени.
Отдясно между шосето и този черен път се намираха лозята - вероятно вече реституирани, но занемарени. Тук-там се мяркаше кола и по ред-два бяха вече рязани. Отдавна неорани, без телове и със счупени и откраднати бетонни колове.
А отпред малко вляво беше то - сметището. Насреща се виждаха две големи машини, с които го мачкаха. Около 3-4 каруци и двайсетина мургави наши братя ровеха из него.
Почти насреща духаше доста силен вятър. Върховете на Балкана белееха. Но това, което ме порази, бяха хилядите (не стотици, а хиляди), найлонови пликове, найлони и найлончета. Те, отвени от вятъра, след като са били обработени (изпразнени), се намираха сега върху почти всеки храст от лозята. Висейки там, приличаха на коледни подаръци върху стотици, дори хиляди коледни елхи. Вятърът надуваше по-здравите от тях и те като разноцветни балони се издуваха и смаляваха под неговия напор. Вляво във вече дълбоко изораната нива също бяха разпръснати много от тези разноцветни найлонови торби и чували, сякаш трупове на загинали войници след средновековна битка са осеяли полето. А къде остана желанието ни към съхранение на чистотата сред природата. Мръсотията беше ужасяваща. Ако някой се потруди да събере поне част от всичко това, издухано от сметището, ще си осигури отоплението за следващата зима. Но ако няма находчиви хора да направят това, тези неща ще гният. С години ще си висят по лозята и вечно тази част от полето ще бъде като пред Нова година с хиляди "украсени елхи". Ако не вярвате, за да се убедите и насладите на хубавата гледка, минете оттам.
Църквата не е организация или предприятие
Аз съм студент в Богословския факултет на Софийския университет и ме интересуват проблемите на отношенията между държавата и Църквата. Едно от актуалните им измерения е следното:
На 6 май, Гергьовден, празника на войската, нейният главнокомандващ не позволи на Църквата да освети бойните знамена. Всички знаят защо - защото има разкол. И докато митрополитите не се разберат, вековната традиция ще бъде нарушавана. Зад това решение може би наистина стои загрижеността за единството на Църквата, но личи и некомпетентността на президента, както и липсата на ориентираност по този въпрос.
Традицията да се освещават знамената на войската идва от времето на цар Симеон. С нея се измолва Божията благодатна помощ за "христолюбивото войнство", за да бъде запазено и за да побеждава "всеки враг и противник". Следователно не Църквата, а армията има нужда от освещаването на знамената. Ако армията не желае да потърси помощта на Бога, това си е нейна работа.
Президентът не допусна нито представители на Църквата, нито представители на разколниците на военния празник. Ако той смята, че нито един от двата синода не е каноничен, това de facto означава, че за него в България Църква няма. Защото не може да съществува Църква без висш клир. Свещениците се подчиняват винаги на своя митрополит, който ги е ръкоположил. При положение че президентът ги обявява за неканонични, трябва да направи същото и по отношение на свещениците.
Разбира се, той никога не би се осмелил пряко да каже кой от двата синода е легитимен. Като президент не бива да се меси в спора, а трябва да бъде нещо като арбитър. Но ролята на арбитър изисква от него да бъде над спорещите страни. По отношение на всякакви други конфликти това е възможно, с Църквата обаче нещата стоят по съвсем различен начин.
Какво прави президентът? Той казва на владиците: омръзна ни (нали е изразител на мнението на народа) от вашите караници, разберете се най-накрая, а дотогава за нас все едно ви няма. Да, обаче Църквата не е някаква организация или някакво предприятие, в което две ръководства спорят кое от тях да управлява. Трябва добре да се знае какво е Църква, защо тя не може да се разделя, и ред други въпроси, отговорите на които са предмет на специално и обстойно изложение. Изяснението им ще даде възможност да не се чудим защо например в гръцката църква има 7 разкола, които не оказват никакво влияние на гърците.
Църквата е уникално общество. В нея пряко действа Божията благодат. Но тази благодат не е някъде във въздуха, а в (каноничния) епископ или свещеник или дякон. Разколниците не притежават благодатта. Като отхвърля и двата синода, президентът може би иска да покаже, че в България Църквата е отпаднала от Бога? Тук може би някой ще каже, че с поведението и с (без)действието си патриархът е виновен за много неща и е недостоен за служението си. Но дори да е така, това не означава, че той не е патриарх. Личностните качества на патриарха и неговата каноничност са две различни неща. Никой няма право да ги смесва.
А колкото до това кой е каноничният Синод, кой е в Църквата, това могат да кажат другите православни Църкви. Защото БПЦ е неотделима част от Вселенската Църква. От последните декларации на Цариградския патриарх Вартоломей и на Московския и на цяла Русия Алексий (огласени и от медиите), много ясно пролича с кого Църквата е в общение.
Булбанк поведе и при финасовите дилъри
За председател на управителния съвет на Българската дилърска асоциация бе избран Бисер Манолов от Булбанк. Това стана на учредителното събрание на организацията, която трябва да наследи досегашното сдружение на валутните дилъри "Форекс клуб". Друг ръководен орган на асоциацията е контролният съвет, който бе оглавен от Живка Колева, представител на Българска пощенска банка.
Новата организация е с отворена структура и ще приема за членове хора и организации, опериращи на всички финансови пазари. Това са банките, финансовите къщи, застрахователните дружества, борсовите посредници. В инициативния комитет за създаване на асоциацията са участвали представители на основни банки на пазара, между които са БНБ, Булбанк, ОББ, Пощенска банка, Биохим, БРИБанк, "Сосиете женерал", INGBank, Райфайзенбанк и др. Членовете на работната група са изработили устава на асоциацията и правилата за поведение на участниците на финансовите пазари.
Целта на Българската дилърска асоциация е да обедини посредниците като група с общи професионални и морални задължения. Тя трябва да изглажда противоречия и разногласия между действащите на финансовите пазари дилъри, а също така и да сближава институциите, към които те работят. Въпреки това в устава на организацията изрично е записано, че тя няма да влиза в противоречие с политиката на банките и институциите, които членуват в нея.
Условие за членство в БДА е спазването на вътрешноорганизационните правила за поведение. Незачитането им може да доведе до изключване на членове на организацията или най-малкото до компрометирането им в професионалните и клиентските среди.
Предвижда се към асоциацията да действа и арбитражна комисия, която да дава становище по възникнали спорни ситуации между две или повече организации, членуващи в нея. Тя ще включва представител на БНБ, юрист и трима преки участници на пазара.
Цел на Българската дилърска асоциация ще бъде присъединяването й към Международната асоциация на дилърите. От страните в региона само България не членува в интернационалната организация на участниците на финансовите пазари.
Учредяването на асоциацията цели да се уеднаквят правилата за играта на финансовите пазари и използваните термини. Изготвените от инициативния комитет правила за поведение на дилърите са изцяло подчинени на българското законодателство. Те са свързани главно с етиката на дилърската професия, изградена в страните, където финансовите пазари са с традиции в тази област.
Коректността е заложена като основно изискване към работата на посредниците.
В правилата за поведение се включва и речник-описание на термините на финансовите пазари. Това ще улесни страните да влагат една и съща дефиниция при употребата на дадена дума или израз.
Антоан Николов се готви за министър на енергетиката
Шефът на Столичния общински съвет Антоан Николов е предлаган за министър на енергетиката, това съобщиха пред "Капитал" високопоставени източници от столичната община. Според тях преди няколко седмици кандидатурата на Николов е била обсъждана в централата на "Раковски" 134 и по тази причина на "Московска" 33 вече дискутирали вариантите за нов председател на Столичния общински съвет (СОС).
"Между него и Софиянски няма големи противоречия въпреки общото мнение, че са в конфликт. Кметът работи лесно с Николов, тъй като той ясно формулира това, което иска. Всички тук говорят за това, че той ще става министър и по тази причина бърза да завърши подготовката на пуловата приватизация в общината. Оттеглянето на Николов обаче не е добра новина за Софиянски, твърдят от кметството. Служители на общинската агенция за приватизация също потвърдиха слуха за назначаването на шефа на СОС за министър. Самият Антоан Николов обясни, че "не е получавал никакво официално предложение", но не отговори на въпроса дали името му неофициално е спрягано за този пост. Според източници от правителството, ако Комитетът по енергетика бъде трансформиран в министерство, както се предвижда в проектозакона за енергетиката, 31-годишният юрист е една от най-вероятните кандидатури за министър.
В момента няколко екипа изготвят варианти на дългосрочна програма за развитието на енергетиката. Освен Клуба за енергийна ефективност над проектостратегии се потят преподаватели от МЕИ, активен е и бившият шеф на Комитета за използване на ядрената енергия за мирни цели Янко Янев. Който се заеме с изпълнението на тази програма, той ще стане министър, прогнозираха запознати. Ако комитетът бъде преструктуриран в министерство, настоящият му шеф Иван Шиляшки няма да е печелившата номинация за шеф, твърдят енергетици. По думите им изтегленият от 38-ото НС за началник на КЕ депутат, е поизгубил от благоразположението на Иван Костов след опитите си през ноември миналата година да изхвърли Васил Филипов от Булгаргаз.
"Антоан Николов едва ли ще се събуди министър на енергетиката - той не разбира, няма екип, а и нещата там решава Костов", коментира енергоизточник.
"Имаше публикации в пресата, които малко ме подразниха. Там се казваше, че съм млад и неопитен юрист и се нагърбвам с нещо, което не е по моите възможности. Аз съм достатъчно млад, за да не съм забъркан в никакви далавери по отношение на газа, и това е моето огромно предимство. Не нося негативите, които носят други членове на дружеството, като Румен Овчаров например. Вие знаете, че юристът е като дялан камък и става навсякъде", твърди Антоан Николов в интервю за син вестник от октомври миналата година. Председателят на СОС като че ли изплува в политиката отникъде. Според личните му спомени той е член на СДС от 1990 г . - "не съм ново лице - започнах от Бояна, бях общински съветник два мандата... не съм прескачал нива и станах председател на общинския съвет. А станах по-популярен, защото съм във властта", откровен е Николов, който има в "трудовата си книжка" и печат за виценачалник на СОАП. (Със сигурност се знае, че има ресторант в Бояна.)
На 9 ноември 1997 г. след три балотажа Антоан Николов беше избран за един от заместник-председателите на Регионалния съвет на СДС - София. На същото събрание шеф на столичния СДС за още две години остана Евгений Бакърджиев.
Известно е, че председателят на общинския съвет е сред най-близкото обкръжение на вицепремиера Евгений Бакърджиев. Антоан Николов беше назначен последователно за член на надзорния съвет на "Топенерджи", а след това и за член на съвета на директорите на държавната компания Булгаргаз. Николов съпровождаше Бакърджиев по време на преговорите в Москва за доставка и транзит на природен газ и беше сред малкото официални лица, които миналата седмица присъстваха на подписването на договорите с "Газпром". Шефът на столичните общинари акомпанира на предшественика си Бакърджиев и по време на предколедното турне на вицепремиера в САЩ, спонсорирано от гръцкия магнат Сократис Кокалис.
В контекста на възможността да стане министър всички досегашни изяви на Антоан Николов, свързани с енергетиката, изглеждат последователни и логични. Подкрепата на Бакърджиев обаче едва ли ще се окаже достатъчна за назначението на шефа на СОС за министър. За да отстрани сегашния шеф на Комитета по енергетика Иван Шиляшки, Костов трябва да е убеден, че това ще бъде правилен ход. Известно е, че Шиляшки се смята за доверено лице на премиeра и алтернативен от Бакърджиев източник на информация от сектора. Назначаването на Антоан Николов без съмнение ще укрепи позициите на Евгений Бакърджиев в енергетиката, но може да срещне сериозната съпротива на вицепремиера Божков. Министърът на промишлеността отстоява идеята Комитетът по енергетика да стане управление в неговото министерство.
Стремежът на Бакърджиев дори със слух да попълни своите валенции в управлението съвпада с други любопитни движения. Кметът Софиянски очевидно ще се кандидатира за нов мандат догодина. Кампанията му започна с добродушно-самокритично интервю във в. "Демокрация", което подсказа затоплянето на отношенията с премиера Костов. Заявката за оставане на "Московска" 33 означава "ръцете долу" от министърпредседателския стол.
