Накратко
Подписването на договори с консултантите по пуловата приватизация е част от изискванията за отпускане на следващите траншове от МВФ, обяви пред Ройтер постоянният представител на МВФ у нас Питър Стела. Приемането на законите за ДСК и за гарантирането на влоговете бяха другата причина за забавянето на четвъртия транш от стенд-бай споразумението с фонда, което изтича на 11 юни. В края на предходната седмица представител на МВФ беше цитиран от международната агенция с изявление, че фондът скоро ще приключи поредния преглед по споразумението и че последните суми по него (общо около 160 млн. долара по двата транша) ще бъдат отпуснати след изпълнението на някои мерки, свързани със структурната реформа. Приключването на настоящото споразумение с МВФ ще даде възможност за започване на преговори по тригодишно споразумение.
Със заповед на управителя на Българската народна банка Светослав Гаврийски са прекратени правомощията за извършване на покупко-продажба на валута на 10 физически лица - еднолични търговци, и на 7 юридически лица. Сред тях са "Сорос С.Л." ООД, "Интербалкан" ЕАД, "Енигма" ООД, СД "Европа - тур" и др. От миналата седмица започна продажбата на новите двегодишни държавни ценни книжа за граждани. Собствениците на облигациите ще получават лихвен купон на всеки шест месеца. Ценните книжа ще се продават от БНБ и още седем банки. Това са Булбанк, Пощенска банка, ОББ, "Биохим", Експресбанк, БРИБАНК и МБТР.
Застрахователна компания "Европа" отчете печалба от над 600 млн. лв. за миналата година. Общото събрание на дружеството, проведено миналата седмица, е приело баланса и отчета за приходите и разходите.
Бившите изпълнителни директори на Добруджанска банка Енчо Енев и Георги Маринов ще искат освобождаване от ареста под гаранция. Любопитното е, че адвокат на Енев е Ани Крулева, бившият шеф на националното следствие, а бившият вътрешен министър Виктор Михайлов ще защитава интересите на другия обвиняем по делото Маринов.
Окръжният съд в Пловдив осъди на година и девет месеца затвор експерта на Търговска банка Меружан Вартанян. Той бе обвинен във вземане на подкуп. Точно толкова време прекара в ареста Вартанян, преди да бъде осъден, припомнят запознати.
Нови санкции за Югославия
В сряда великите сили решиха да наложат нови санкции срещу Югославия, след като очевидно загубиха търпение от продължаващата липса на диалог между Белград и Прищина. Още повече нарасна напрежението и след последните сблъсъци по албанско-сръбската граница.
Мерките според френския председателстващ заседанието на шестчленната контактна група в Рим включват незабавно замразяване на авоарите на Югославия в чужбина. Като обсъдиха сериозно ескалацията на конфликта в южната сръбска провинция, страните, членки на групата, дискутираха начини да накарат двете враждуващи страни да встъпят в преговори. По време на техните разговори сръбската полиция в Косово съобщи, че е застреляла терорист, който стрелял по тях по време на погребението на трима активисти от Армията за освобождение на Косово.
Косовските албанци имат своя версия за инцидента. Те твърдят, че човекът бил от групата, дошла за погребението и атакувана по пътя за град Прилеп в Северозападно Косово. В тази зона Армията за освобождение на Косово е особено активна, след като полицията уби над 80 албанци преди два месеца по обвинение в тероризъм.
Французинът начело на разговорите на контактната група Жак Блот заяви, че според тях ситуацията в провинцията се влошава. На първо място, изтъкна желанието на 90% албанци от 1 800 000 население за независимост, на второ място, липсата на всякакъв диалог, и на трето, вземането на мерки, които още повече да възпрепятстват диалога, като провеждането на референдума в Сърбия за международното участие. Югославският президент Слободан Милошевич отказа искането на етническите албанци чуждестранни посредници да председателстват разговорите между двете общности. Референдумът, организиран от него миналата седмица, показа подкрепа на президентската позиция.
Контактната група от своя страна настоява за посредник да бъде назначен бившият испански премиер Фелипе Гонсалес. Блот заяви, че новите санкции имат за цел да накарат Белград да "постигне напредък" и да покаже на международната общност "решимост да действа за премахването на проблема, преди да е избухнала повсеместна конфронтация".
Израел на 50 години
Когато държавата Израел стана факт преди 50 години, страниците на списание "Икономист" изобилстваха от прогнози. Отрекохме решението на президента Труман, който призна еврейската държава 20 минути след изтичането на британския мандат над Палестина. Арабите не бяха съгласни със създаването на държава на евреи върху тяхната територия. Още по-неясни бяха нещата с границите на новото държавно образувание. При тези обстоятелства екипът на списанието предвиди два възможни изхода: или международната общност да се намеси със сила и да въдвори мир, или евреите и арабите да бъдат оставени да се бият помежду си.
Двете общности в региона се вместиха изчерпателно във втория сценарий - през изминалия половин век конфронтацията беше постоянна. Постепенно обаче техният конфликт премина във фокуса на вниманието на международната общност. През 40-те години конфликтът беше между евреите и арабите от Палестина. След това самите арабски държави бяха вплетени в междуособни войни. А когато Франция, Израел и Великобритания се сблъскаха с Египет в суецката криза през 1956 г., регионалният конфликт се превърна в съсредоточие на интересите на великите сили. Със започването на шестдневната израелско-арабска война от 1967 г. близкоизточният спор стана част от проблемите на студената война. Кулминацията дойде с войната от 1973 г., която предизвика размяна на ядрени заплахи между СССР и САЩ, а в един момент дори се стигна до сблъсъци между израелски и съветски пилоти над Египет.
Ако има някакво успокоение, което донесоха поредицата войни, то това е, че арабско-израелският конфликт постепенно започна да се затваря в собствените си граници. Наистина по периферията му пламват искри (например опитите на Ирак и Иран да се снабдят с ядрено оръжие), но краят на студената война направи вероятността близкоизточният въпрос да предизвика световен конфликт много малка.
Една по една арабските държави започнаха да прекратяват дипломатическите спорове: Египет и Йордания официално вече са в мир с Израел. По-скорошните войни на евреите - нападението над Армията за освобождение на Палестина в Ливан през 1982 г. и последвалите сражения с палестинската интифада в окупираните райони на Западния бряг и ивицата Газа, са с първичните, местни врагове, палестинските араби. Дори и тук исканията загубиха острите си ръбове. Арабите вече не могат сериозно да оспорват съществуването на еврейската държава, като спорът в момента е за нейните окончателни граници и за създаването успоредно с това на палестинска държава.
За арабския свят като цяло конфликтът между Израел и Палестина имаше тежки психологически последствия. Също така допринесе за забавянето на икономическото възстановяване и модернизирането на арабския регион. Не бива да се пренебрегват и дипломатическият момент и по-нататъшното влошаване на отношенията със Запада. Конфликтът разкри някои реалности, които израелските ционисти предричаха, че ще се случат. А именно, че колкото и искрено евреите да подават ръка за мир, арабите никога няма да я приемат присърце, докато евреите заемат земи, които арабите чувстват лично свои. Ще приемат израелската държава пряко своята воля, когато е изградена желязна военна завеса, която да гарантира с оръжие израелското право на съществуване. В момента нещата стоят по този начин. И ако Израел не пропилее златната възможност да сключи мир с палестинците - нещо, което при Бенямин Нетаняху е отчайващо възможно, то еврейската държава най-накрая ще може да пожъне плодовете от съществуването си след толкова години борба.
Американският избор: по-високи лихви или... рецесия?
Значителният инфлационен потенциал в икономиката на САЩ стана повод през изминалата седмица да се заговори за затягане на монетарната политика на Федералния резерв чрез завишаване на лихвените равнища в страната. Подобна стъпка бе на дневен ред още през есента на миналата година, но азиатският грип и породеният от него верижен срив на световните фондови борси в края на октомври не позволиха на най-голямата икономика в глобален мащаб да прегрее. Така миналогодишните финансови сътресения отложиха "празненството" по развенчаването на още един мит в глобалната икономика - появата на качествено нова форма на икономическо развитие, непознаваща фазите на бизнесцикъла.
Плахите вопли на американците тогава, че девалвацията на валутите в азиатско-тихоокеанския регион като единствен начин да бъдат стимулирани експортно ориентираните местни икономики в краткосрочен аспект разширява неприемливо дефицита по текущата сметка на платежния баланс на САЩ, набъбнал за първите два месеца на настоящата година с 6% спрямо същия период на миналата година, разкриха положителното отношение на Вашингтон към азиатската криза. Негласното американско одобрение на провала на азиатското икономическо чудо прозира и от нежеланието на Конгреса на САЩ да одобри увеличаването на капитала на МВФ с 90 млрд. долара, изтънял вследствие на съвместните спасителни интервенции на фонда и богатите индустриални държави в Югоизточна Азия. Ясно е, че без външно финансиране страните от Югоизточна Азия няма да излязат от кризата. А след отказа на Япония, чиято финансова система е силно обременена от крупни лоши кредити, да се ангажира с осигуряването на финансов ресурс за региона и убиването на идеята за създаването на азиатски валутен фонд още в момента на нейното зачеване, единствен донор за азиатските икономики остава МВФ.
Очакваното охлаждане на американската икономика вследствие на финансовата криза в Югоизточна Азия не се състоя. Вместо това паричният агрегат "широки пари" М3 нарасна с 9.9% за 1997 г. - ниво, непознато в САЩ от 12 години насам, цените на недвижимото имущество и на ценните книжа, търгувани на Уолстрийт, както и цените на дълговите книжа на САЩ дръпнаха рязко нагоре, заетостта и заплатите достигнаха рекордно високи равнища, анализаторите прогнозираха ръст на икономиката за 1998 г. от 3.5-4%, а доларът вече трета година продължава да господства над останалите световни валути. Единствено изменението на индекса на потребителските цени не последва възходящия курс на останалите показатели, характеризиращи състоянието на американската икономика - до края на март инфлацията, изчислена на годишна база, е 1.4%, което е най-ниският темп на растеж на този показател от 1965 г. На фона на параметрите на горните показатели тезата, че бизнесцикълът е вече архаизъм, изглежда стойностна. Това обаче би било вярно единствено ако стойностите на изброените показатели са резултат предимно от структурни изменения в стопанството на САЩ. Вярно е, че технологичният бум в страната през последното десетилетие повиши производителността, която е в основата на повишаването на приходите на корпорациите, а оттук и по-високите борсови индекси в резултат на очакванията на инвеститорите за големи печалби.
Вярно е обаче и нещо друго. Галопиращите цени на активите в САЩ в значителна степен се дължат на пренасочването на капиталовите потоци от развиващите се пазари в Югоизточна Азия към най-проспериращата световна икономика. Частичната дерегулация на финансовия сектор в Япония, влязла в сила от 1 април 1998 г., по силата на която бяха снети ограниченията за прехвърляне на частни японски капитали в чужбина под формата на покупки на ценни книжа на чужди фондови борси, и почти нулевите лихвени равнища в Страната на изгряващото слънце също насочиха огромен капиталов поток към САЩ.
Високите цени на акциите, котирани на американския фондов пазар, предполагат внушителни капиталови печалби за икономическите агенти, които, в случай че бъдат реализирани, ще повишат благосъстоянието им, а оттук и покупателната способност ще нарасне. Като се добавят почти двуцифреният ръст на паричното предлагане и ниските лихви по ипотечните кредити, инфлацията изглежда неизбежна. Възможността това да се случи налага необходимостта Федералният резерв на САЩ да преразгледа лостовете на монетарната политика и в частност основната лихва, която вече повече от година остава непроменена. Повишаването на лихвите ще оскъпи долара и ще затвърди позициите на американската парична единица на световна валута. По-силният долар обещава завидни печалби за чуждите инвеститори, които имат нагласата да разтоварят инвестиционните си портфейли от американски съкровищни бонове. Изсипването на голям брой американски правителствени облигации на вторичните пазари ще повиши доходността им, което ще оскъпи обслужването на американския дълг.
Надутите цени на активите допускат и друго развитие, далеч по-нежелано. Спукването на американския финансов балон ще залее финансовата система с лоши кредити, подобно на случилото се в Япония в началото на 90-те - стъпката, след която обикновено следва рецесия.
Премиерската криза разклати руската политическа лодка
Утвърждаването на Сергей Кириенко на премиерския пост съвпадна с фактическото начало на пролетта в Русия. Дали това е предзнаменование, или ирония на историята, ще покаже бъдещето, защото сега не е ясно какво ще донесе на Русия кабинетната рокада. От всички резултати от политическата криза през последния месец най-важният е, че нито един от центровете на властта не спечели след оставката на Виктор Черномирдин. Напротив, всички те излязоха от конфронтацията с отслабени позиции и това може в скоро време да доведе до сериозни катаклизми в обществено-политическата система, създадена през последните седем години. Не е тайна, че всички руски политици - Елцин, Березовски, Зюганов и останалите, пътуват в една лодка и ако някой изпадне от нея, рязкото нарушаване на баланса може да обърне цялата лодка.
Избирането на Кириенко за пореден път разкри авторитарния характер на руската конституция, която съсредоточава огромни пълномощия и възможности за въздействие в ръцете на президента. Новото беше, че Борис Елцин напусна позицията си на арбитър и активно се включи в политическата борба на неочаквано ниско за него ниво. Той слезе от пиедестала, на който стоеше като гарант на конституцията, и се оказа уязвим за нападки от всички страни. Стрели по него се опитаха да хвърлят дори либерал-демократите и съпартийците на Черномирдин от "Наш дом Русия", които обикновено подкрепяха Елцин безусловно. Миналата есен президентът не се замисли да представи в парламента бюджета при първото му четене, но не се реши на подобен ход при гласуването на Кириенко, защото усети, че авторитетът му е намалял и почти хипнотичното влияние, което оказваше на депутатите, е загубено. На всички омръзна вечната непредсказуемост на държавния глава, който, вместо спокойно да анализира ситуацията, винаги е готов да се довери на интуицията си.
С оставката на Черномирдин интуицията му обаче изневери - Държавната дума не легна веднага в краката му и се наложи Елцин да направи доста отстъпки. Любопитна е трансформацията на позицията му от твърдото "Изберете Кириенко или ще ви разкарам" до първия му личен телефонен разговор със Зюганов ден преди последното гласуване. За да си осигури подкрепата на парламента, Елцин не се посвени да си послужи с почти явен подкуп, като обеща на депутатите да реши част от материалните им проблеми, ако бъдат послушни. Става въпрос не само за предоставяне на жилища и автомобили, но и за изпълняване на желания, свързани с лобистките интереси на народните представители. Все пак в крайна сметка президентът успя, но този успех сложи край на амбициите му за трети мандат. Налагайки Кириенко, той загуби подкрепата на част от финансовите магнати, които му осигуриха победата през 1996 г. Неслучайно предупрежденията за подобна опасност дойдоха от едно от изданията на Борис Березовски, който е сред тези, които не одобряват премиера. Намеса на групировките беше заподозряна при второто гласуване, при което малкото гласове в полза на Кириенко е трябвало да прозвучат като предупредителен сигнал за президента.
Отстраняването на най-силните фигури в правителството на 23 март може да донесе много неприятности за Русия. Ако нещо непредвидено се случи с Елцин, няма кой да поеме управлението без необходимите указания от Кремъл. Политическата безцветност на кабинета ще му донесе много неприятности в отношенията с Думата, която трябва да приеме основните закони, осигуряващи нормалната му работа. Всеки ход на премиера и подчинените му ще бъде следен под лупа и най-малката възможност ще бъде използвана за гласуване на вот на недоверие. В последните месеци от управлението на Черномирдин правителството се превърна във втори център на властта, което предреши до голяма степен съдбата му. Отстраняването на правителството от политическата арена прехвърли още по-голяма отговорност върху парламента, но той не издържа и се огъна под тежестта на задачата да бъде противотежест на президента.
"Думата беше изнасилена за пореден път", заяви Генадий Зюганов след приемането на Кириенко, но пропусна да уточни, че главната вина за това имат неговите съпартийци, които подкрепиха премиера. Колко са те не е известно, но по различни оценки броят им се колебае между 20 и 40. Резултатът от третото гласуване силно застраши единството на комунистическата партия и лидерството на Зюганов. Само ден до избирането на Кириенко партийният вожд в стил "Спете спокойно, деца" успокояваше всички, че президентският кандидат няма да бъде приет. Дали това е било преструване, или излишна самоувереност, Зюганов ще трябва да обясни пред своите другари на следващия пленум на ЦК. На него ще бъде потърсена сметка от колаборационистите, водени от председателя на парламента Генадий Селезньов, които загърбиха партийното решение и подкрепиха премиера. Отново част от депутатите, позовавайки се на "особени" обстоятелства, застанаха на различни позиции с избирателите си, но този път много трудно ще могат да обяснят безпринципната си позиция.
Досегашната слабост на комунистите способстваше стабилността в обществото, но след като те окончателно изгубиха опозиционния си облик, част от редовите им членове ще потърсят реализация на политическите си идеи в по-радикални организации като "Трудова Русия" на Виктор Анпилов, национал-болшевиките на Едуард Лимонов или националистите на Александър Баркашов. На изборите през следващата година комунистите трудно ще запазят резултата от последните избори, защото едва ли ще се повторят благоприятните условия от 1995 г. Сред загубилите се наредиха и либерал-демократите на Жириновски, доказали, че са готови да се продадат на всеки, който им заплати достатъчно. Според някои информации фамозният шеф на ЛДПР е поискал 12 милиона долара под една или друга форма или министър и двама заместник-министри в новия кабинет. Жириновски бърза да се докопа до парче от държавната баница колкото може по-скоро, защото всички проучвания показват, че партията му няма да може да преодолее 5-процентовата бариера в следващия парламент. Засега той може да се радва само на поздравленията, които получи за първи път от президента и премиера на конгреса на партията си, и да се надява, че властимащите няма да се лишат скоро от любимия си политически шут.
Най-твърди в отказа си да подкрепят Кириенко останаха депутатите от фракцията на Григорий Явлинский - "Яблоко". Хората на бившия вицепремиер не участваха в двете тайни гласувания, а при явното анблок бяха против. Безкомпромисната позиция обаче да им донесе не само дивиденти, но и пасиви. Съпартиецът им Михаил Задорнов остава министър на финансите в новия кабинет и ще трябва да понесе много критики при задаващото се прекрояване на бюджета. В конфронтацията си с президента "Яблоко" отиде прекалено далеч и до предстоящите избори не му остава нищо друго, освен да заеме крайна опозиционна позиция и да се надява на гласовете на либерално настроените противници на Елцин.
Разединението на Думата при концентрацията на властта в Кремъл за сметка на правителството увеличи крена на руската политическа лодка, която в скоро време ще трябва да застане пред надигащата се буря.
Най-видимо проявление на това недоволство е увеличаващият се регионален сепаратизъм. Тези тенденции са най-силни в регионите с компактно етническо население - Чечения, Татарстан, Ингушетия, а в руските части те са най-подчертани в богатите райони, които не искат да спонсорират центъра и бедните си съседи. Заедно с увеличаващото се недоверие към думските политици това води до създаването на партии от местни лобисти, които играят основна роля в регионалните избори. Така беше на изборите в считаните за част от червения пояс Пенза и Липецк, в които комунистическите кандидати не можаха да запазят губернаторските си постове. Растящото презрение на обществото към властта блесна при предсрочните парламентарни избори в едномандатния район в град Орджоникидзе, в които 40.3% от участвалите посочиха графата "Против всички" в бюлетините си. Нежеланието за подкрепа на реформатори и комунисти откри пътя към властта на криминални елементи. На същите избори в Орджоникидзе се включиха представители на три престъпни групировки, а най-силния удар Москва получи на изборите за кмет на Нижни Новгород. Жителите на третия по големина руски град предпочетоха за кмет подсъдимия Андрей Клементиев, който беше арестуван в залата на съда три дни по-късно, а под натиска на Кремъл местната избирателна комисия обяви изборите за недействителни.
Този протестен вот може да застраши Москва само ако се намерят подходящи хора, които да представят недоволните на бъдещите парламентарни и президентски избори. Първият кръг на изборите за губернатор в Красноярск показа един от възможните лидери на зараждащата се трета сила - генерал Александър Лебед. Бившият секретар на Съвета за безопасност спечели с голяма преднина първия кръг и се завърна в голямата политика на вълната на недоволството от управлението през последните години. След две седмици на генерала му предстои втори тур и ако той излезе победител в него, в Москва ще трябва сериозно да се замислят.
Германия - а сега накъде
Първо беше изненадата. За първи път от Втората световна война крайнодесни екстремисти печелят места в местен орган на властта. На 26 април на регионалните избори в източната провинция Саксония-Анхалт крайнодесният Германски народен съюз (ГНС) спечели близо 14% от гласовете. Шокът на ортодоксалния електорат даде основание денят да бъде наречен черна неделя за германската демокрация. После дойдоха въпросите. Доколко обединена е обединена Германия? Този резултат случайност ли е или тенденция? Към каква евроинтеграция се е запътила държавата, след като вътрешно е разделена? Въпроси, които идват в много неудобен момент за управляващите - само няколко месеца преди парламентарните избори и година преди влизането на Германия в европейския икономически и валутен съюз.
Осем години след като прекрати съществуването си, призракът на ГДР продължава да броди из източната част на Германия. На мястото на Берлинската стена е израснала невидима, но също така устойчива бариера на икономическо разделение. Саксония-Анхалт е провинцията с най-висок процент на безработица в страната - огромните 26 на сто, и с най-ниския темп на растеж. Комунистическият режим остави неефективни производства и задлъжнели предприятия, които бяха закрити и оставиха без работа много хора. Икономическите сътресения и масовата миграция на запад осакатиха шестте източни провинции и въпреки милионите марки, отпуснати за омекотяване на адаптационния шок, положението не се подобри чувствително. Напротив, увеличи се недоволството както на Запада, заради забавяне на собствения му растеж и източването на средства, така и на Изтока, обвиняващ за всичките си неблагополучия Бон. В резултат обезверените млади хора оттеглиха подкрепата си от християндемократите на Кол (а именно те бяха в основата на преизбирането на канцлера през 1990 и 1994 г.). Тревожното е, че на широко одобрение не се радва и другата основна политическа сила - Социалдемократическата партия. За всички е ясно, че това е протестен вот, който цели да обърне внимание не на местните управляващи, а на централата в Бон. Кол не може да не е разчел съобщението. За него резултатите от тези избори бяха унижение. След загубата в Долна Саксония те се превърнаха в поредния пирон в политическия му ковчег.
На митинга след изборите, за да се срещнат с "канцлера на обединението", се бяха събрали хора от целия т.нар. маргинален политически спектър - от реформираните комунисти до крайната десница. Освен нестихващите освирквания, които, за да запази поне малко от достойнството си, Кол описа като израз на "свободата на Източна Германия", се чуха и гневни възгласи, индикатор на преобладаващите настроения сред хората. "Къде са процъфтяващите полета", попитаха гласувалите за крайната десница, иронизирайки фразата на настоящия канцлер, казана преди 8 години, когато описваше икономическото бъдеще на Изтока. Излъганите не се интересуват от това, че сега имат най-модерните телефонни връзки. Младите хора искат работа, която осъзнават, че няма откъде да получат.
Нищо чудно тогава, че са склонни да дадат доверието си на изявен антисемит като лидера на ГНС Герхард Фрей, който използва значителното си състояние, за да агитира срещу чужденците, наричайки ги престъпници, които заемат работните места на германците. Явно на електората се харесва и отрицателното отношение към цигани, фалшиви кандидати за политическо убежище и Европейския съюз. Парите на човека-партия, както го наричат, имат доста компрометиращ произход - идват от публикуването на издания с националистически, а понякога и чисто расистко съдържание. Фрей също така е основал туристическа агенция, която урежда посещения в Силезия, която в момента е в Полша, но е била част от немския райх и настоящите неонацисти искат да я върнат в Германия. Колкото и да не им се иска, германските управляващи трябва да се поучат от челния френски опит в това отношение - Париж отдавна се мъчи да се справи с растящата популярност на Льо Пен и националистите. Политическото завещание на Кол към народа за следващото хилядолетие е приемането на еврото. Дали обаче народът е съгласен с него?
Без много шум валутното обединение на Европа неминуемо се приближава. С него ще си отидат и националните парични знаци. От всички европейски страни най-голям проблем с това имат германците. При тях числото, неодобряващо премахването на марката, е константно - над 55%. Въпреки това политическата класа и влиятелната икономическа прослойка смятат, че участието на Германия в проекта е изгодно. Кол не се съобразява с мнението на хората и поради друга причина - изследванията показват, че скептицизмът им се отнася до валутата, а не до евроинтеграцията като цяло. Канцлерът се надява времето да преодолее тези опасенията. Гаранции за това няма, като се има предвид, че дори Бундесбанк изрази "сериозни опасения" относно бъдещето на проекта. По-интересно е, че дори в година на избори, особени противоречия между управляващите и опозицията по въпроса няма. При все че двете основни партии имат различни възгледи за ползата от еврото, факт е, че подкрепят проекта като цяло. Страховете на обикновените хора обаче не се успокояват от това. Те не са склонни да жертват символа на поствоенната германска икономическа стабилност и индустриален бум, като разводнят новата валута с франкове, лири и песети. Финансовият министър Тео Вайгел иска да представи еврото като пряк приемник на германската марка, но много убедителност ще му трябва, за да докаже еквивалентността им. Неуспехът на амбициозния проект ще е фатален не само за Кол, а и за целия континент. Дано германският канцлер, известен с амбициите си да остави следа в историята, да не се е надценил. Засега името му ще бъде споменавано във връзка с обединяването на двете Германии през 1990 г. Той иска обаче да му се отдели цяла глава заради европейската интеграция и централното участие на Германия. Дано резултатът да не е като първия обединителен опит ГДР - ГФР, защото нова Европа няма да има за какво да завижда.
Нещата в Япония излизат от контрол
Японският капитализъм уверено навлиза в нова фаза от своето развитие - дълбока рецесия, съизмерима единствено с тази, произлязла от петролната криза през 1974 г. Доверието на инвеститорите в японския модел се срина окончателно в края на миналия месец. На 26 март премиерът на Япония Риутару Хашимото обяви пакет от оздравителни мерки на стойност 120 млрд. долара. В него първоначално не се споменаваше нищо за намаляване на подоходните данъци, лекарството, което да изправи на крака боледуващата японска икономика, но затова пък една значителна сума под формата на държавни фондове бе заделена за реализацията на грандиозни инфраструктурни проекти. От реакцията на финансовите пазари - срив на борсовия индекс Nikkei с 4.3% и поевтиняване на йената спрямо американския долар с 4%, достигайки 133.6 йени за долар на 1 април, стана ясно, че единствено министър-председателят Хашимото и неговото правителство откриват някакви стимулиращи икономиката на страната елементи в седмия пореден и най-голям оздравителен пакет. Чрез подобни пакети Токио наля в икономиката на страната повече от 550 млрд. долара от 1993 г. насам - почти толкова, колкото Германия похарчи за обединението на Западна и Източна Германия.
През миналата седмица Хашимото разкри детайлите на пакета от оздравителни мерки, с което поднесе ново разочарование за бизнеса и основните търговски партньори на Япония - подоходните данъци ще бъдат намалени с 4 трилиона йени за период от две години. Причините за недоволството естествено са слабото намаляване на подоходните налози и най-вече временното им действие.
Първите три месеца на настоящата година се очертават като едни от най-драматичните за японската икономика - производството регистрира спад от 3% през февруари, заетостта се сви с 3.6% с тенденция да достигне 5.2% до края на годината, а корпоративните печалби за финансовата 1998 г. се очаква да се понижат с повече от 15%. Според Джеспер Кол, икономист в J. P. Morgan, борсовият индекс Nikkei ще се срине с 25% до края на 1998 г. Въпреки промените в банковото счетоводство от началото на април, приближаващи японските банки до международните стандарти за капиталова адекватност, депозитите в Япония продължават да се разглеждат от инвеститорите като високо- рискова инвестиция. От друга страна, самите банки не са склонни да кредитират компаниите и ако все пак го правят, налагат изключително тежки кредитни условия. Следователно кризата за финансов ресурс ще продължи. В изследване на финансовото министерство, проведено сред мениджърите на 1000 компании през март, 40% от участниците в проучването твърдят, че условията, при които банките отпускат кредити, са крайно неизгодни, а 38 на сто не могат да си позволят да вземат кредит при тези условия.
Нищо добро не очаква и йената, която е най-слаба от две години насам, а към средата на юни се очаква един американски долар да се разменя за 140-150 йени. "Нещата излизат от контрол", коментира икономическата ситуация в Япония Андрю Шипли от Schroders Japan Ltd. Допълнителен натиск върху котировките на фондовия пазар и йената ще окаже либерализацията на финансовия сектор в Япония. От 1 април, първия ден на фискалната 1998 г., японците получиха правото да насочват спестяванията си към фондовите борси в чужбина, търгуваните книжа на които предлагат значително по-висока доходност на инвеститорите от тези, с които се сключват сделки на местните борси. По-слабата йена ще повлече след себе си вълна от обезценяване на валутите в Азия, което несъмнено ще предизвика острата реакция на Вашингтон и международната финансова общност. Вероятността за една по-слаба йена ужасява дори и някои от японските политици. "Японската икономика, както и тези в Югоизточна Азия са в много тежко положение", алармира Наото Кан, една от най-ярките политически фигури на опозицията в Страната на изгряващото слънце. Той обвини Либералдемократичната партия в задълбочаване на азиатската криза чрез обезценяването на йената и настоя бремето на подоходните данъци да бъде намалено поне с 45 млрд. долара в продължение на няколко години.
Натискът върху Хашимото и управляващата Либералдемократична партия за по-голямо намаляване на подоходните данъци и по-мащабна дерегулация на японската икономика ще се усили през следващите седмици. Подобен вътрешен и международен натиск върху финансовото министерство и управляващата партия не е упражняван от десетилетия. Въпреки това Либералдемократичната партия не проявява засега признаци за промяна на поетия курс. Дали обаче, ако икономическият климат в страната продължи да се влошава, пагубният курс няма да бъде изоставен.
Новата класа в Русия изгражда мафиотски капитализъм
Русия не е вече империя, но все още не е и гражданска нация - в този вакуум са се настанили корупцията в институциите и престъпността. През септември 1997 г. съдията Уилямс Уебстър, бивш директор на ЦРУ, писа: "Ако срещу силите на организираната престъпност не бъдат поставени надеждни прегради, Русия ще продължи да деградира до превръщането й в криминално-синдикалистка държава. " Такава държава би представлявала по-голяма опасност за Запада и останалия свят, отколкото навремето беше Русия в рамките на Съветския съюз.
Обикновено Западът смяташе, че престъпността в Русия ще намалее с изграждането на капитализма в страната; че руският бизнес ще се очисти от прекалено голямата престъпност и насилие, защото той ще трябва да се съобразява с международните норми. Това наистина може и да стане. Всъщност до края на 1997 г. - шест години след началото на реформаторската ера на Елцин - руснаците като че ли вярват, че престъпността и корупцията са характерна, вечна и вътрешноприсъща част на техния живот. За никого не е учудващо, че през февруари 1993 г. техният собствен президент окачестви своята собствена страна като "мафиотска държава от световен мащаб", проядена от корупция от горе до долу и така обхваната от организираната престъпност, че тя "представлява заплаха за стратегическите интереси и националната сигурност".
Свличането на Русия до нивото на тази изключителна по мащабите си престъпност става бързо и има въздействието на истински шок. Почти веднага след като Горбачов обнародва декретите за държавните предприятия и колхозите и след като мениджъри и хора от този сорт разбират, че това, което преди това е било престъпление, става почти легално, се наблюдава експлозивно развитие на предприемачеството. Източниците за новия бизнес в много случаи са капитали, натрупани на черния пазар, и в този смисъл по дефиниция - незаконни. Другият основен източник идва от държавата, но и той в много случаи е незаконен, защото капиталите се използват не за целите, които се декларират. По такъв начин от самото начало цялата бизнескласа действа в един полукриминален свят.
Едно изследване, проведено през 1990 г. от Руския съюз на индустриалците и предприемачите, показва, че 49% от капитала на кооперативите е от черния пазар и че над една четвърт от кооператорите имат криминални досиета в момента на влизането им в кооператива. През януари 1997 г. вътрешният министър Анатолий Куликов твърди, че престъпните групировки управляват почти половината от икономиката на страната. Други (западни) оценки сочат, че около 5000 големи мафиотски групировки действат в цяла Русия и под техен контрол са 40 000 предприятия, включително и над 400 банки. Правдоподобността на тези оценки се потвърждава и от признанията на Вячеслав Сахаров, вицепрезидент на Асоциацията на руските банки. Той казва, че през 1995 г. ръководителите на мафията предлагат на мениджърите на банките следния избор: или да изперат парите им, или да бъдат застреляни. Според оценката на Министерството на финансите през 1994 г. между 3 и 10 трилиона рубли са раздадени под форма на лоши кредити, като голяма част от тях ( $1-2 билиона месечно) нелегално е била изнасяна от Русия и внасяна по сметки в чужди банки.
Какво става с насилието? През 1985 г. в Русия са били регистрирани 10 престъпления с използване на експлозиви, през 1995 г. те са около 600. Бизнесът става основна мишена за престъпниците, но техните главни жертви са случайни минувачи или работещите в бизнесофисите. През 1995 г. ръководителят на една компания във Владивосток изпраща бомба във фабриката, с която той е в смъртна вражда. Бомбата убива трима работници и тежко ранява още няколко.
Владимир Машков, губернатор на Екатеринбург, пише в писмото си до президента през 1993 г . : "Нашата страна създава държава, каквато светът никога досега не е познавал - държава, управлявана от организираната престъпност. " Екатеринбург, както и Москва преживяват 1992 и 1993 г. под знака на кървава битка за власт между старите и новите престъпни групировки, толкова всеобхватна битка, че никой от многобройните босове на мафията, който е контролирал и най-малка част от територията на града през 1991 г., не е между живите в края на 1993 г. Моделът на Екатеринбург се възприема навсякъде. Във всички градове и региони на Русия старите "вори в законе", или криминални босове, отстъпват позициите си на нови по-груби, по-богати, с по-малко скрупули и с по-пълни кесии.
В началото на 90-те шокът от тази престъпност не са икономическите числа, нито пък броят на убитите (нараснал от неколкостотин през 1985 г. до 32 000 през 1994 г. - два пъти повече от този брой в Щатите, 5 пъти повече от Франция и Германия, 15 пъти повече от Великобритания и 22 пъти повече от Япония). Това, което шокира, е бруталността на престъпниците и очевидната им безнаказаност.
През февруари 1996 г. Джон Хайдън, британски адвокат, е убит с един изстрел в Санкт Петербург, докато чака идването на клиент: Той имал нещастието да стане неволен свидетел на престрелка между две мафиотски банди. Малката дъщеря на Андрей Орехов, известен брокер, е убита при престрелка между неговия бодигард и някакъв убиец, след като той отишъл да я вземе от началното училище след часовете. Една сутрин през май 1995 г. на централната московска улица "Старая Басмания" в кофите за смет са намерени три обезглавени трупа. Полицията казва, че жертвите са наказани, защото не са плащали рекета, който им е искан. Три месеца по-късно бомба избухва в камион на ъгъла на същата улица. Това са случайно подбрани инциденти за 18-месечния период, обединени само от факта, че съм бил свидетел на извършването им или познавам лично жертвите или основната личност, участвала в разкриването на жертвите. Един журналист, който живее в центъра на Москва, може да има и по-наситен със събития живот, отколкото болшинството от руснаците, но моят опит показва, че много от тях директно бяха засегнати от тази огромна промяна. Престъпността е станала най-страшното нещо в живота им: значителна част от скромните им спестявания отиват за покупката на стоманена врата.
Преминаването от пълен държавен контрол в свобода за всички и за всичко е много бързо: от първите съблазнителни флиртове с "пазара" при управлението на Горбачов през 1987 г. до "големия удар" през 1992 г. Престъпността, която нараства паралелно с увеличаването на икономическата свобода, се възприема като нейно следствие с оправданието, че реформата предлага на силните и на безмилостните възможността да вземат и да притежават това, което им е било отказвано десетилетия. Но това създава невярната представа, съзнателно разпространявана от политици, които са противници на реформаторите, че престъпността може да бъде обуздана чрез контрол и по-строго управление. В действителност това, което може да ограничи престъпността, е продължаването на пазарните реформи, в частност създаването на работеща пазарна инфраструктура на базата на търговски закон, на финансови институции и банков надзор. Само тогава това поведение, което пазарноориентираните общества дефинират като рационално, може да се освободи от обвързаността си с престъпността.
Продължителният трансфер на собствеността се извършва под името приватизация. Нейната първа фаза включва продажбата на магазини и работилници, често капитали, придобити на черния пазар, се изпират при такива покупки. Московската полиция смята, че до 1993 г. над 30% от магазините се владеят от групи на организираната престъпност. Втората фаза е масовата приватизация с ваучери, в която е трябвало да придобият собственост работниците и мениджърите на предприятията, но всъщност дялове се вземат от компании чрез обмен на ваучери. В много доклади на полицията и на други институции се твърди, че и в тази фаза също участието на капитал на черния пазар е осезателно. Третата фаза е постваучерната приватизация, в която на групи от финансови компании и банки се дава вътрешен достъп за покупка на големи дялове от някои от най-атрактивните руски предприятия.
Силният контрол на държавата над приватизационните процедури е почвата, върху която процъфтява престъпността. Приватизацията на собствеността в Москва представлява класически пример за това как висши чиновници, дилъри на недвижима собственост и банки създават мрежа за взаимно самообогатяване. През 1992 г. Юрий Лужков, кмет на Москва, издава заповед, според която земята не може да се продава и купува свободно. Това прави всяко последно решение за разпределението на собствеността на общината източник на корупция. Нормалният метод е: дилърът установява връзка и сключва неписан договор със съответния висш чиновник; чиновникът продава на своя съдружник жилищна сграда на ниска цена; дилърът ремонтира сградата и я продава на цена до 100 пъти по-висока от тази, на която я е купил; двамата, а и всички по веригата, включени в далаверата, си разпределят печалбата. Фигури като Андрей Строев, който "приватизира" държавната строителна корпорация "Мосинжстрой" в края на 80-те, бележат големи успехи. Той създава джойнт венчър с компания от САЩ в Атланта и регистрира фирма, наречена "Перестройка", която става главният доставчик за луксозно офис- и домашно оборудване за чуждите бизнесмени в Русия. Човекът за връзка с правителството е Андрей Резоин, който е в борда на "Мосинжстрой", а също е и началник на отдел "Градоустройство" в Москва.
Полицията се оказва абсолютно неспособна да постави под свой контрол новите комерсиални дейности. Още в края на 80-те тя губи този контрол, след като започва да извършва допълнителни охранителни дейности срещу заплащане. (Това значи, че бизнесмените, които не плащат, ще бъдат по-малко защитени.) Но даже и да не бяха направили това, деморализираните полицаи, липсата на техника, мизерните заплати, което ги прави податливи на подкуп, всичко това принуждава новата бизнескласа да наема допълнителна частна охрана - важен източник на новата престъпност и основна структура, паралелна на мафията, която доминира общества като това в Сицилия, в някои латиноамерикански страни и някои градове от централните щати на САЩ.
До 1995 г. доста от новите бизнесмени приемат безопасността твърде сериозно. Сергей Радионов, директор на голямата Империал банк, пресметнал, че 60 процента от средствата за персонала се изплащат на охранителите. Владимир Гусински, председател "на Мост", е наел бивш генерал от КГБ за началник на неговите 2500 охранители. Александър Смоленски, директор на Столичний банк, е назначил за своя охрана членове на групата "Алфа", най-елитната полицейска част в страната. Около 80% от банките, в това число и малките, които не могат да си позволят като Радионов и Гусински да имат частни армии, все пак плащат за охрана. Това може да погълне до 20-25% от тяхната печалба.
Според оценката на немското вътрешно министерство, направена неотдавна, чуждите компании в Русия също плащат тежък налог, като до 20% от печалбата им отива за рекетьори или охранители. Това е една от причините инвестициите в Русия на глава от населението да са само една седма от тези в Полша. Но чужденците имат по-големи безпокойства от това, че не могат да инвестират в нова Русия.
В първата половина на 90-те другите страни изпитват страх от руската организирана престъпност, която се превръща в международна. Един от първите, който гласно изрази това опасение, бе Джовани Фалконе, съдията антимафиот, убит от сицилианските мафиоти през май 1992 г. Той видя появата на руската мафия и ролята й на свързващо звено в създаването на един пояс от мафиотски организации, който ще опаше света: сицилианските и неаполитанските мафиотски фамилии, колумбийските наркобарони, щатските гангстери, японските якудза, хонконгските и тайванските триади, а сега и руските мафиоти. Луис Фрий, директор на ФБР, който откри офис в Москва, описва мрежите на руските мафиоти като "нов транснационален враг".
Руската политика е кланова система - представителите на групи по интереси в областта на петрола, газа, военнопромишления комплекс, охранителната дейност и финансовия капитал се обединяват, за да може системата да работи, но те се борят яростно, като се достига и до убийства срещу тези, които кривват от "правия път". Формално всички руски политици трябва да са бедни; техните заплати са неколкостотин долара на месец. Но фактически невъзможно е да си в голямата политика, без да разполагаш с милиони, ето защо всеки политик от висшия ешелон се нуждае от спонсори. Големи финансово-индустриални групировки, в които са се обединили различни индустриални компании, банки и охранителни фирми, "са си закупили" определени политици и очакват от тях да обслужват интересите на своите господари. Някои икономисти предсказват, че в недалечно бъдеще около 20 от тези "паразитни картели" ще заграбят по-голямата част от икономиката, ще потиснат конкуренцията и ще са свързани изцяло с престъпния свят.
АП предпочете послушните посредници за продажбата на три пула
Агенцията за приватизация (АП) избра през миналата седмица посредници за три от шестте обявени пула. Приватизационният агент за пул "Туризъм" ще бъде Кей Пи Ем Джи (KPMG) в консорциум с "Баренц груп" (Barents Group) и "Юнайтед кънсълтинг" (United Consulting). За "Химическа промишленост" ще посредничи "Финломбарда" (Finlombarda) - Италия, а за "Металургия" - "Експандия България" (Expandia Bulgaria). Изненадващо избраниците на агенцията за пуловете "Металургия" и "Химическа промишленост" са сравнително малко познати в България. Сред кандидатите за трите пула бяха почти всички приватизационни агенти, които вече имат договори по програма САРА, но сред тях само консорциумът Кей Пи Ем Джи - "Баренц груп" повтори успеха си от предишния конкурс за посредничество по приватизационни сделки. Договорите между АП и избраните приватизационни агенти се очаква да бъдат парафирани в началото на май, въпреки че първоначално обявеният срок за тяхното подписване беше 30 април. Агенцията ще трябва да ускори подписването на договорите с посредници по пуловете, тъй като това е едно от необходимите условия за получаване на петия транш от МВФ в размер на 510 млн. долара. Според изявление пред Ройтерс на Питър Стела, представител на МВФ в България, той не вижда никакъв проблем пред изпращането на транша, защото подписването на договорите с посредниците по пуловете е въпрос на няколко седмици.
В съобщението на пресцентъра на АП, както и преди, не бяха посочени мотивите за избора на трите приватизационни агента. В момента експертите на агенцията подготвят мотивирани уведомителни писма до всички кандидати, поканени да участват в интервюта, които впоследствие били отхвърлени. Възможно е значение за избора на посредници да е имало и това доколко те са съгласни с новите изисквания на агенцията - да се дава пълна информация за хода на сделките и да се допуска влияние по някои параметри на приватизацията. "Виждам, че прозрачността е нещо, на което агенцията държи. Затова ние гарантираме пълна информация на всеки етап на сделките", коментира Румен Радев, зам.-председател на съвета на директорите на "Експандия България".
По принцип изборът на посредници от конкурсните комисии трябваше да зависи от спазването на петте ясни критерия, които изпълнителният директор на АП Захари Желязков обяви преди месец. Според него основният фактор е финансовото състояние на кандидатите. Допълнителни критерии са опитът в приватизацията на предприятия от съответния бранш, цялостният им опит в приватизацията в Източна Европа и в България. Последният критерий е количествен - да се прецени какви и колко стратегически инвеститори е довел всеки от кандидатите в България и в други източноевропейски страни. "Финломбарда" - Италия, обаче изобщо не покрива критериите за досегашен опит, а поне досега "Експандия" може да отчете само стратегически инвеститор, привлечен в България.
За "Финломбарда", посредник по пула "Химическа промишленост", се знае само, че има опит в Италия в подпомагането на малки и средни предприятия, на стартиращ бизнес, на предоставянето на информационни услуги и изграждането на комуникационни мрежи. Най-новият проект на "Финломбарда", обявен в нейната Интернет- страница, е за заселване и застрояване на изоставен индустриален район край селището Сесто Сан Джовани. Не е известно "Финломбарда" да има опит в приватизацията в България или конкретно в химическата промишленост. Всъщност италианската компания е спечелила благодарение на българските си партньори "Прима консулт" и "Денев консулт". Според Виолета Манолова от "Прима консулт" "Финломбарда" е една от най-големите финансови институции в Италия, в която акционери са около 50 италиански банки и правителството на Ломбардия. "Финломбарда" има опит в някои източноевропейски страни, но не и в България. Това е израз на желанието на италианския капитал да засили присъствието си у нас, което беше изразено при посещението на италианския премиер преди месец", каза пред "Капитал" Виолета Манолова. Тя допълни, че нейната фирма "Прима консулт" има опит в приватизацията, защото се занимава с юридически консултации в тази област, а другият партньор на "Финломбарда" - "Денев консулт", ще помогне с познанията си в химическата промишленост, защото е подготвял оценките на "Соди" и "Полимери". Освен италианската фирма за пула "Химическа промишленост" кандидатстваха още три компании - Евробанк, българският клон на "Баренц груп" и "Пол кънсълтинг енд асошиейтс" (Pohl Consulting & Associates). Всички бяха поканени за интервю преди окончателния избор с изключение на Евробанк.
"Експандия България", която ще посредничи за пула "Металургия", е позната у нас сравнително отскоро като филиал на чешката инвестиционна банка "Експандия файненс" (Expandia Finance), която е част от холдинга "Експандия". Групата "Експандия" обединява значителен брой дъщерни дружества, сред които чешката "Експандия банка", три инвестиционни фонда в Чехия и един в Полша, лицензиран (от общо пет) приватизационен фонд в Хърватско. Българският клон има опит предимно при предоставянето на инвестиционна информация и финансови анализи за български дружества, а освен това е привлякла шестия в Европа производител на радиатори, "Корадо", да инвестира в "Лъч" - Стражица. "Всъщност конкурсът за пула "Металургия" беше спечелен от консорциум между "Експандия България" и "Експандия файненс", уточни Румен Радев. Според него тяхната оферта била избрана от АП, защото "Експандия" успяла да подготви профили на четирите дружества в пула и по този начин периодът на посредничество ще бъде съкратен с 1-2 месеца. Финансовото предложение на "Експандия" освен това било конкретизирано за всяко от предприятията в зависимост от тяхната атрактивност. За пула "Металургия" кандидатстваха още "Роланд Бергер енд партнър" (Roland Berger & Partner), "Райфайзен инвестмънт" (Reiffeisen Investment), "Експандия България", ЕПИК (European Privatisation and Investment Consortium), "Банк ъф Америка енд Сентръл Юръп тръст" (Bank of America and Central Europe Trust), "Пол кънсълтинг енд асошиейтс" и Български инвестиционен консорциум. Сред тях бяха поканени за интервю първите четири, като до последния момент в българския офис на "Роланд Бергер енд партнър" се смяташе, че избраникът ще бъде именно тяхната компания. "Някои от нашите конкуренти имаха предвид конкретни имена на потенциални купувачи, докато ние предложихме стратегията за техния избор. В противен случай възниква въпросът кой всъщност е клиент на посредника - агенцията или потенциалният купувач", коментира Румен Радев. Според него представителите на "Райфайзен инвестмънт" също са били убедени, че ще спечелят, но са разчитали главно на известността на Райфайзенбанк.
АП отчете най-силна конкуренция между кандидатите за приватизационни агенти на пула "Туризъм". Консорциумът с участието на Кей Пи Ем Джи беше избран в конкуренция с "Прайс Уотърхауз" (Price Waterhouse), "Ърнст енд Янг" (Ernst & Young), "Делойт енд Туш" (Deloitte & Touche), ЕПИК и Ти О Би (TOB) - Германия. Повечето от кандидатите покриват всички предварително обявени критерии за приватизационни агенти, но вероятно е било взето предвид, че засега консорциумът Кей Пи Ем Джи - "Баренц груп" е постигнал най-големи успехи в рамките на договора си за посредничество по програма САРА. Двете известни компании продават "Агробиохим" - Стара Загора, "Антибиотик" - Разград, и "Верила" - София, за които срокът за набиране на оферти от потенциални купувачи изтече на 15 април и се очаква скоро да бъдат обявени най-добрите предложения за всяко от трите предприятия.
Приватизаторите не харесват продажбите на борсата
Програмата за развитие на капиталовия пазар в България вече е поостаряла независимо от това, че беше приета на заседание на Съвета за структурна реформа само преди десетина дни. Причината е, че в нея централно място е отделено на промените в закона за ценните книжа, които към момента на създаването й все още се обсъждаха, а сега са обнародвани. От друга страна, документът всъщност не е и точно програма за развитие на капиталовия пазар, а по-скоро е програма за приватизация през фондовата борса. Най-интересната информация в него се отнася за пакетите от дружествата, които ще се стремят да пуснат на борсата нейните лобисти от кръга на Георги Прохаски, изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на "Българска фондова борса - София". За съжаление дори и това да е програма за приватизация през борсата, тя пак няма някаква особена стойност. В нея списъците с пакетите, които ще се приватизират през борсата, не са никак сигурни, а по-скоро индикативни. На заседанието на Съвета за структурна реформа повечето министри и шефът на Агенцията за приватизация са изразили явно нежелание някой друг, при това публично, да продава техни ресорни дружества. Тема на отделни размисли е реакцията на шефовете на приватизиращите ведомства. По-логично би било министрите да приветстват това, че някой друг ще поеме работата по пласирането на пакетите. Второ, така със сигурност в държавата ще влязат значително по-бързо и повече пари, отколкото ако тя приватизира чрез добре познатите преговори с потенциални купувачи например. Единственият засега пример с продажбата на държавния пакет от "Елкабел" говори напълно в полза на приватизацията през борсата.
Програмата за преструктуриране на пазара (или за приватизация през борсата) обаче има значение дори и само заради това, че зад нея стои Георги Прохаски, който не е съвсем без възможности за влияние върху процеса на вземане на решения в тази област. Според него за раздържавяване чрез борсата много подходящи са дружества в добро финансово състояние и с добро управление, защото при тях разпръскването на собствеността няма да има негативни резултати. "Наистина от страна на АП има известни съмнения дали приватизацията чрез борсата е най-добрият начин, особено по отношение на мажоритарните дялове. Ние обаче ще съгласуваме много внимателно всяко конкретно предприятие, за което има предложение за приватизация чрез борсата", каза Прохаски.
Първи стъпки за осигуряване на пакети, които да се продават на борсата, вече бяха направени. През миналата седмица Министерството на промишлеността обяви, че е подписало договор за изготвяне на проспект и публично предлагане на акции на борсата от още едно предприятие - Химмаш, Хасково. Предприятието беше в списъка за масова приватизация с 25%, но нито един приватизационен фонд не прояви интерес към него. За инвестиционни посредници на емисията са избрани ФБК "7М" и финансова къща "Фикс плюс". Промишленото министерство обяви също така и конкурс за избор на инвестиционни посредници при продажбата на остатъчни пакети от още две ресорни предприятия - 18.8% от "Медикет", Етрополе, и 14% от "Явор - ИД", Асеновград.
Пускането на пакети от държавни предприятия на борсата е не само добър начин да се приватизира, но и възможност да се създаде интерес към институцията, след като се видя, че насилствено не може да бъдат накарани посредниците да търгуват само на борсата. В програмата като основна цел е записано, че чрез предстоящите законодателни промени трябва да бъдат привлечени чужди инвестиции. За съжаление точно последните промени в закона отблъснаха чуждите инвеститори, понеже създадоха голяма доза несигурност на пазара. Авторите на програмата обаче си дават сметка, че на борсата скоро няма да има какво да се предлага, след като повечето предприятия от масовата приватизация достигнаха до истинските си собственици. Явно по тази причина в програмата е мислено за няколко възможни начини да се повиши интересът към борсовата търговия, например приватизация на миноритарните пакети през борсата. Мажоритарните пакети от големи дружества също биха представлявали интерес. Такива според документа са ТЕЦ "Девня"; "Антибиотик" - Разград, "Софарма" - София, Трансимпекс - София, и др. Друга цел на програмата е да осигури през борсата и продажбата на малки пакети от структуроопределящи предприятия, за които не предстои скорошна приватизация - БДЖ, НЕК, "Параходство Български морски флот", Булгаргаз и "Международен панаир". Дружествата, които освен на нашия пазар трябва според документа да бъдат регистрирани и на международните капиталови пазари, са БТК, Булбанк и "Булгартабак холдинг". Въпросът за издаване на облигации през борсата също е повдигнат в програмата, но в нея въобще не става ясно по какъв начин трябва да стане това. Изброени са единствено подходящи емитенти, които са определени като големите държавни кредитополучатели - НЕК, БДЖ, Варненската корабостроителница, БТК и др. Програма за развитието на капиталовия пазар несъмнено е необходима и би била много полезна, ако беше направена по подходящ начин. По принцип подобен документ трябва да съдържа не само описание на настоящата ситуация и на желаната ситуация. По-важно е да се казва конкретно по какъв начин може да се постигнат поставените цели, за колко време и на каква цена. В програмата се посочват само схематично начините, по които трябва да се постигнат желаните качество и обем на ценните книжа, които ще се търгуват на пазара. Така например ясно е, че данъчните закони са проблем за пазара, но в програмата не са написани нито конкретните проблеми, нито най-наболелите въпроси за решаване. Споменава се също, че са необходими промени в Търговския закон, Наказателния кодекс, закона за банките и данъчното законодателство. Конкретни неща по отношение на бъдещи законови промени има единствено за закона за ценните книжа, но доста мъгляви. Като например, че "изключение от изискванията към публичните дружества може да се направи само за РМД по отношение на винкулираността и на държавата - при директна продажба на пакети от публични дружества". Или пък, че промяна на закона трябва да се направи в смисъл, че проспект е необходим само при финансиране на емитента чрез публично предлагане на издадени от него книжа на първичния пазар.
Посредниците по приватизационни сделки ще отговарят за информацията
През миналата седмица правителството одобри промени в Наредбата за условията и реда за предоставяне на информация при продажбите по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП). Според един от новоприетите текстове ръководството на предприятието и лицата, на които са възложени обработката и обобщаването на информацията по приватизационни сделки, ще отговарят за пълнотата и достоверността й. Според правителствения пресцентър правосъдният министър Васил Гоцев дори предложил (а правителството гласувало) в текста направо да се запише, че тези лица носят "дисциплинарна" отговорност. Точно тази дума обаче едва ли ще влезе в окончателния вариант на наредбата, защото представлява правен абсурд и най-вероятно юристите, които редактират закона, ще я махнат. Според Кодекса на труда дисциплинарна отговорност може да се носи само от лица, които са на трудов договор, каквито очевидно международните консултантски компании не са.
Промените в наредбата за информацията допускат и наказателна отговорност за лица, които са подписали и подпечатали писмени документи с непълна, невярна, премълчана или погрешно интерпретирана информация за търговски дружества в процес на приватизация. В такъв случай се прилага чл. 313 от Наказателния кодекс, по който възможната санкция е до три години затвор или глоба от 5000 лв. до 30 000 лв. Според новия текст на наредбата за пръв път се разрешава оповестяването на информация за приватизационни сделки. Вероятно оповестяването се разбира предимно като съобщаване на информацията на журналисти. В текста се казва още, че това става при наличие на обществен интерес, но не е ясно дали това ще бъде установявано със социологически проучвания, или ще зависи само от журналистическите въпроси. Само в случай че има изрично писмено съгласие на купувача, се допуска разкриване на сведения за оценката на предприятието, подадените оферти, подробности за кандидатите, основанията за окончателния избор на купувач и някои от клаузите на приватизационния договор. Това означава, че докато няма избран купувач или той не е съгласен с разкриването на информация, параметрите на сделката ще останат строго секретни, въпреки че един от основните мотиви за приемането на новата наредба беше да се създаде възможност за оповестяване в пресата на конфиденциална информация. Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, все пак смята, че това е стъпка към постигане на по-голяма прозрачност на приватизационния процес.
В наредбата за информацията се създава ново Приложение N3, в което се изброяват задължителните информационни документи при продажбата на миноритарни дялове. В тези случаи списъкът на изискванията е значително по-кратък, отколкото при раздържавяването на мажоритарни дялове, което значително ще облекчи продажбата на остатъчните пакети. Новото приложение обаче не важи при случаите на публично предлагане на миноритарните дялове на борсата. За тях се прилага Законът за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
Правителството прие и три важни промени в Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация. Занапред всички действия на приватизиращите органи, свързани с възлагане или приемане на оценките на обекти с предстоящо раздържавяване, ще могат да се извършват и от упълномощените външни консултанти. При предприятия с активи под един млрд. лв. с цел ускоряване на приватизацията оценката ще може да се възлага пряко, тоест без конкурс, чиито условия трябва да бъдат обнародвани в Държавен вестник. Едва ли обаче прозрачността и справедливостта на приватизационните процедури ще спечелят от това.
Новата наредба за оценките предвижда, че когато избраният метод за приватизация е търг или конкурс, началната цена може да се определя не само на базата на оценките и анализите на дружеството, но и въз основа на мотивиран доклад на комисия, назначена от органа по чл.3. На практика се оказва, че изготвянето на доклада на комисията няма да се различава съществено от оценителската процедура. В комисията трябва да участват поне двама лицензирани оценители и един юрист, а докладът трябва да описва технологичното, екологичното, финансово-икономическото и правното състояние на обекта, като използва някой от оценителските методи, предвидени в наредбата, както и балансовата стойност на капитала след последната ревалоризация и най-високата постигната цена в случаите на продажба на акции на приватизираното дружество на фондовата борса. По предложение на министъра на околната среда е прието, че до 1 юни за всички държавни предприятия трябва да бъдат възложени оценки за въздействие върху околната среда, които да включват всички замърсявания до момента на приватизацията.
Проваленият купувач на ЦУМ съди търговското министерство
"Няма да има нов конкурс за ЦУМ, защото ние ще бъдем избрани за купувач", обяви през миналата седмица Салватор Левис, изпълнителен директор на гръцката компания "Къмършъл кепитъл" (Commercial Capital). Тя участваше (и не успя да спечели) във втората приватизационна процедура за столичния ЦУМ чрез смесеното дружество "Ками дивелопмънтс" (Cami Developments), в която съдружници са "Къмършъл кепитъл" и "Стамбули ентърпрайсиз". Сега обаче отхвърленият кандидат "Ками дивелопмънтс" е завел дело във Върховния административен съд, насрочено за 4 май, с което оспорва избора на "Риджънт пасифик груп" за купувач на централния столичен магазин. Салватор Левис е убеден, че изходът на делото ще бъде в полза на неговата фирма, но за по-сигурно "Къмършъл кепитъл" е изпратила информация за скандалния случай до Световната банка, МВФ и Комисията на Европейския съюз.
При провеждането на конкурса офертата на "Ками дивелопмънтс" беше отхвърлена, като формалният повод от страна на Министерството на търговията и туризма (МТТ) беше, че е забавен банковият превод на депозита за участие. След като стана ясно, че забавянето на превода е по вина на БНБ, а не на "Сосиете женерал" (банката, която е обслужвала потенциалния купувач), министерството преразгледа решението си. След което отново избра за купувач "Риджънт пасифик груп", въпреки че неговата цена беше с близо 2 млн. марки по-ниска. "Отхвърленият кандидат, изглежда, не прави разлика между търг и конкурс като методи за приватизация. Цената е определяща при търга, докато при конкурса изборът на купувач зависи от цялостната оценка на комисията", коментира Дияна Найденова, юрист в МТТ. Цената, предложена от "Ками дивелопмънтс", е 32 млн. марки, а инвестиционният план е за 8 млн. марки. Според Салватор Левис сумата на цената и инвестициите, предложени от "Ками" в конкурса за 75% от ЦУМ, надхвърля с 497 хил. марки тази в офертата на избраната за купувач кипърска фирма ТБФ - дъщерна на "Риджънт пасифик груп". "Ками дивелопмънтс" възнамерява, ако спечели ЦУМ, с помощта на външни експерти да го превърне в привлекателен магазин за средния българин, като разчита на снабдяване предимно от български производители. Доста голяма част от заявените в офертата инвестиции са предвидени за попълване на складовата наличност. "Явно министерството на търговията не счита за важни инвестициите в стоки. При поискване от тяхна страна обаче сме готови да дадем разяснения за естеството на бъдещите ни вложения", коментира Левис. Той допълни, че още не е решено дали в случай на успех ЦУМ ще стане част от веригата на "Бонжур". "Избрахме за партньор "Стамбули", защото има значителен опит в България. Можехме да доведем и "Хароудс" за партньор, но ни трябваше вътрешно ноу-хау", каза още изпълнителният директор на "Къмършъл кепитъл". Той опроверга твърденията, че "Стамбули" се отказва да бъде партньор по сделката, като посочи, че компанията продължава да бъде акционер в "Ками дивелопмънтс". "Стамбули" обаче не искали да влизат в противоречие с търговското министерство.
Спорната приватизация на ЦУМ предизвика едно от редките нарушения на неписаното правило на чуждестранните инвеститори - да не си подливат вода чрез медиите. Като се позова на статия в "Уолстрийт джърнъл", Салватор Левис обяви, че в очите на международната общност "Риджънт пасифик груп" е просто една спекулативна компания, която няма специфична стратегия. Според официалната информация, която "Риджънт пасифик груп" предоставя за себе си, тя е компания за управление на инвестиции и консултантски услуги. Към края на 1997 г. фирмата е управлявала активи на стойност около 2 млрд. долара и е отчела разширяване на дейността си в Източна Европа, най-вече по отношение на следприватизационни консултации.
Продажбата на "Гоце Делчев БТ" пред провал
Преговорите за продажба на "Гоце Делчев БТ" са пред провал, съобщи източник, близък до Булгартабак. Оказа се, че се е явил само един кандидат за придобиване на дял от дружеството - американската компания "Сокотаб". Запознати с хода на преговорите твърдят, че в оценките на принципала Министерството на търговията и туризма и на кандидат-приватизатора има голямо разминаване. Търговското ведомство искало 20 млн. долара, но "Сокотаб" предложила само 3 милиона. От търговското ведомство отказаха коментар, като се позоваха на конфиденциалността на преговорите.
Че тютюневата фабрика в Гоце Делчев няма да се приватизира по общата схема за раздържавяване на холдинга, стана известно едва преди общото събрание на Булгартабак през декември, на което държавата му прехвърли дяловете си в дъщерните фирми. В самия холдинг не бяха наясно с този факт и до последния момент включваха акциите на фабриката в капитала на холдинга. В крайна сметка стана ясно, че "БТ Гоце Делчев" със своите 337 111 акции остава извън Булгартабак и ще се ползва със статут на независим производител. През декември Министерството на търговията и туризма обяви конкурс за възлагане на актуален правен анализ, приватизационна оценка и информационен меморандум на гоцеделчевската преработвателна фабрика. Обяснението за отцепването на предприятието беше, че вече е открита приватизационна процедура от Агенцията за приватизация. В края на миналата година АП упълномощи Министерството на търговията да извърши приватизационната сделка. В края на март в Държавен вестник бе публикувана заповед на зам.-министъра на търговията и туризма Александър Тасев за продажбата на поименни акции на "Гоце Делчев БТ". Ще се продават 176 935 поименни акции, представляващи 36.78 на сто от капитала на предприятието. Избраната форма за раздържавяване е преговори с потенциални купувачи. До 49 044 поименни акции, които представляват 20 на сто от капитала на дружеството, ще се предложат за преференциално изкупуване от колектива.
Засега не е ясно какво ще бъде решението на принципала, ако не се постигне приемлива цена при преговорите със "Сокотаб". Вариантите са два - да се обявят нови преговори или фабриката да се върне отново в структурата на Булгартабак и да се приватизира по общия ред за раздържавяване на холдинга. Според експерт от търговското министерство вторият вариант не е обсъждан във ведомството.
Отделянето на "Гоце Делчев БТ" подбива стойността на многословните обяснения за същността и целите на стратегията за окрупняване на тютюневата индустрия, смятат експерти от бранша. Обяснението, че за дружеството се е явил сериозен купувач - "Сокотаб", и това е наложило индивидуалната му продажба, не звучи много убедително. Още по-неубедителни са оправданията с предишни решения на предишни ръководства на отрасловото ведомство. Вярно е, че сделката е инициирана още по времето на Атанас Папаризов и придвижена след това от Даниела Бобева. Одобрената от правителството стратегия за развитие на тютюневата индустрия и програмата за преструктуриране на холдинга обаче беше добър повод да се преразгледат тези решения. Още повече че сериозен инвестиционен интерес беше проявен от известни тютюневи концерни и към други дружества на Булгартабак, но те бяха отхвърлени с аргумента, че тютюневата индустрия няма да се продава на парче. Към предприятията, преработващи полуориенталски тип тютюн, бе заявен инвестиционен интерес от "Юнивърсъл" - САЩ, специализирана в търговията с тези тютюни на международните пазари. "Филип Морис" и "Ротманс" заявиха намерения за приватизация на цигарените фабрики в Благоевград и София. Тези дружества, които са най-атрактивни за инвеститорите в тютюневия бизнес, обаче ще вървят в пакет с масата нехаресвани предприятия.
"Сокотаб", която от 1971 г. досега е традиционно най-големият купувач на български ориенталски тютюни, искаше да приватизира и преработвателната фабрика в Кърджали. Американската компания е заявявала желание за участие в приватизацията и на "Смолян БТ", "Ямбол БТ" и "Сандански БТ", показва доклад на търговския ексминистър Атанас Папаризов. По отношение на "Гоце Делчев БТ" се е обсъждал вариант, при който "Сокотаб" ще инвестира в модернизацията на производствените мощности 3 млн. долара. След това се предвижда увеличение на капитала на дружеството, с което "Сокотаб" ще придобие собственост върху 51% от капитала на дружеството. Тази схема е обсъждана през късната есен на 1996 г. Както изглежда, "Сокотаб" продължава да държи на нея и сега.
Капиталът на "Гоце Делчев БТ" е 337 111 000 лв. и е разпределен по следната схема: пряко държавно участие, управлявано от Министерството на търговията и туризма - 51%, "Булгартабак холдинг" - 27.30%, приватизационни фондове и физически лица от масовата приватизация - 12.6%, фирма "Франа" (Швейцария), придобила акции при увеличението на капитала през 1994 г. - 9.1%.
Троянският винпром ще реинвестира печалбата си
"Винпром - Троян" отчете 228.5 млн. лв. печалба след облагане с данъци за 1997 г., съобщи след общото акционерно събрание на дружеството изпълнителният директор Иванка Станчева. Брутната печалба на дружеството е 384 млн. лв. Акционерите са взели решение печалбата да се реинвестира за модернизация на предприятието. Троянският винпром е специализиран в производството на качествени спиртни напитки, сред които добре известните стара троянска сливова и билкова ракия. През миналата година троянският винпром е получил над 1 млрд. лв. приходи от продажба на продукция, а общият размер на постъпленията е 1.8 млрд. лв. Ракията и водката, произвеждани от "Винпром - Троян", са насочени главно към вътрешния пазар, а по-малко от една пета от продукцията се изнася.
От "Винпром - Троян" бяха раздържавени по линия на масовата приватизация 70%, като 34% са придобити от ПФ "Булстрад", 23.27% от ПФ "Света София", а 5.76% бяха купени от индивидуални участници на тръжните сесии. В началото на 1997 г. работническо-мениджърското дружество на винпрома купи касово 15% от неговия капитал. Промишленото министерство все още е собственик на останалите 15%, от които 7% са предвидени за удовлетворяване на реституционни искове, 6% са за преференциална продажба, а за последните 2% се очаква да бъдат предложени за изкупуване на работническо-мениджърския екип.
"Двата приватизационни фонда подкрепят напълно нашата бизнеспрограма", заяви Иванка Станчева. Тя се похвали, че през първата година на управление на частната собственост предприятието е увеличило изкупуването на суровина с 1000 тона в сравнение с 1996 г. През миналата година са били инвестирани 97 млн. лв. за нови машини и за изграждане на цех за стабилизация на спиртните напитки.
Накратко
Ръководството на "Химко"- Враца, призна влошаващото се състояние на завода заради забавянето на приватизацията, като взе решение да освободи 91 служители в пенсионна възраст през май и още 39 до края на годината. По информация на БТА средната месечна заплата в "Химко" е паднала със 100 хил. лв. заради намаляването на производството и нарастващите загуби на предприятието. Пенсионирането на част от работниците стана пореден повод за протест от местната организация на КНСБ.
"Топлофикация София" ЕАД завършва 1997 г. със загуба от 139.268 млрд. лева, което е с 14 млрд. лева по-малко от заложената загуба в програмата за финансово оздравяване на компанията. Отрицателният финансов резултат е вследствие на непокритата разлика между ниските продажни цени и реалните производствени разходи на топлинната енергия и електроенергията. В момента цената на топлинната енергия покрива 38.90% от разходите за производство. "До края на тази година загубата ще бъде силно намалена", каза шефът на управителния съвет на софийската "Топлофикация" Валентин Димитров. Скоро е било постигнато споразумение и е подписан протокол между "Топлофикация София" ЕАД, Булгаргаз и Комитета по енергетика за ежемесечно превеждане на субсидията на дружеството и навременно разплащане за доставките на газ от Булгаргаз. През тази година топлофикационното дружество предвижда да подмени 15 км топлопреносна мрежа в столицата. През миналата година бяха подменени топлопроводи с дължина 10.5 км. В резултат на ремонтите загубите по мрежата са намалени с 8 на сто.
Агенцията за приватизация обяви пореден търг за 24% от "Полимери" - Девня, като свали цената за обявения дял от 18.5 млн. долара на 12.95 млн. долара. Досега продажбата се проваляше поради липса на купувачи. Според запознати истинската причина е свързана с неизпълнено споразумение от страна на Българо-холандския фонд към "АКБ - Форес", които са акционери в "Полимери". "АКБ - Форес" придоби 34% от предприятието "Полимери" - Девня, по линия на масовата приватизация, но в момента има над 38%. Българо-холандският фонд е придобил 17% и предварителен договор за продажба с "АКБ - Форес", така че той да има 51% от "Полимери". Договорът по неизвестни причини не е бил изпълнен. Предполага се, че бъдещият купувач на дела за касова приватизация задължително трябва да има предварително споразумение с "АКБ - Форес". Ако и този търг за "Полимери" се провали, миноритарният пакет най-вероятно ще бъде пуснат за продажба чрез борсата.
Министерството на земеделието продаде в края на април 80% от сливенското ветеринарно предприятия "Биос" на работническо-мениджърското дружество "Биофарминженеринг". Цената на сделката е 650 млн. лв., от които 292.5 млн. лв. трябва да бъдат платени в брой, а остатъкът в ЗУНК-облигации. Купувачът е поел ангажимент да инвестира в предприятието повече от 2 млрд. лв. да създаде 16 нови работни места. Българо-чешката фирма "Биолекс", която е отхвърлена като купувач на предприятието, възнамерява да сезира Върховния съд за нередности в приватизацията на ветеринарното предприятие.
Участниците на пазара свикват да търгуват на борсата
Все повече дружества започват да се тъгуват на свободния пазар на фондовата борса, след като комисията по ценните книжа ограничи възможностите за трансфери извън пода на борсата. През миналата седмица от понеделник до сряда включително бяха продавани акциите на 52 дружества, които са регистрирани на свободния пазар. За сравнение, през цялата предходна седмица бяха търгувани ценни книжа на 37 дружества. Обемът на пазара през първите три дни на седмицата надмина 3 млрд. лв., което значително надвишава досегашната активност на участниците на борсата. Огромната част от тези трансфери обаче може само условно да се определя като реален обем.
Над два милиарда от този обем е в резултат само на една сделка - за 600 000 акции от "Тежко машиностроене" (които представляват около 30% от целия капитал на дружеството) на цена 3398 лв. за акция. Според брокери обаче този пакет е същият, който вече поне веднъж е сменял собственика си през пода на борсата. "Първо се появиха съобщения в пресата, че чужд инвеститор бил купил пакета, после чуждият инвеститор явно го продаде пак на български, а сега може би отново е чужд", коментира движението на пакета брокер. Той допълни, че комисионата на борсата само от тази сделка е в размер на 4000 марки, което пък вероятно е и основната последица от трансфера. Всъщност това по-скоро е пример за желанието на крайните купувачи придобиването на акции да е официално регистрирано на борсата, а не да става чрез блокова търговия, преговори или другите методи на приватизация, които след това има възможност да бъдат оспорени в съда.
Втората по размер транзакция за миналата седмица е за 44 246 акции от "Формопласт", Кърджали. Всъщност тя представлява двойно прехвърляне на един и същи пакет в размер на 22 123 броя акции, първия път на цена 1550 лв. на акция, а втория по 21 750 лв. на акция. Най-вероятната причина за тази двойна сделка е счетоводна, но вторият трансфер може би вече е покупка от крайния купувач. Слуховете свързват тези прехвърляния с борбата за надмощие в дружеството, в резултат на която се стигна до ареста преди известно време на шефа на Евробанк Асен Христов.
Беше изтъргуван и пакет в размер на 22 061 акции от "Заваръчни машини". Това обаче е типична блокова сделка на свободния пазар, която се извършва там единствено заради изискването акциите на публичните дружества да се прехвърлят само на борсата.
След втория провален търг за остатъчния дял на "Полимери" и в очакване на обявения трети търг прогнозите на пазара явно са песимистични, защото към края на седмицата търсенето за акции на "Полимери" падна на 12 000 лв. за акция, докато сделките в началото на седмицата се сключваха на нива над 14 000 лв. Съществува голяма вероятност, ако не се продаде и на третия търг, Агенцията за приватизация най-сетне да склони да продава пакета през борсата, където със сигурност ще има интерес към него.
Запази се тенденцията от предходната седмица да се извършват и символични прехвърляния на пакети от по 5, 10 акции, най-много до 100. Сега обаче се наблюдава и увеличаване на броя на дружествата, от които се прехвърлят по няколко акции, досегашна собственост на физически лица, тоест посредниците се опитват да свикват с новата обстановка, в която са длъжни да прехвърлят символични пакети през борсата. Не се нуждаят от коментар продажбите на по една акция от Марицатекс, която беше изтъргувана на борсата за 610 лева, и от Слитекс, която пък смени собственика си срещу 9750 лева.
Освен дребните прехвърляния, които задължително минават през борсата, за най-ликвидните дружества (блу чипс) започна да се формира истинска търговия. Макар обемите на сделките да остава все още малки (под 1000 акции на ден), маржовете започнаха да се стесняват и съответно пазарната цена започна да придобива по-стабилна стойност. Всеки инвеститор вече може да прецени, че една акция на Нефтохим струва около 28 000 лева (преди да се плати комисиона на посредника). "Соди" се търгува на около 30 000-31 000 лв. и дребните акционери, които продават на 15 000 например, могат да се сърдят само на себе си. Цената на "Химко" леко падна до нива от около 42 000 лева. Може да се очаква, че след сегментацията на пазара (тоест качването на най-ликвидните дружества на официален сектор) търговията ще се концентрира там и цените им ще се повишат. В момента тези дружества се търгуват наравно с напълно неизвестни предприятия.
На официалния пазар бяха изтъргувани около 1800 акции от "Елкабел" на цена 19 890 лева. В края на седмицата предлагането вече беше на нива от 18 000 лв. Явно инвеститорите са в очакване на официалния пазар да се качат за търговия и други качествени книжа. Борсата има амбиция да листва до месец "Фармация", Биовет, "Кремиковци", "Благоевград БТ" и други, чиито акции до момента реално са блокирани.
Извънборсовият пазар започна да се нагажда към изискванията на комисията по ценните книжа и физическите лица станаха по-големи инвеститори от фирмите. Обемите многократно са намалени в сравнение с предишните нива на пазара, но все още остават далече над реалния борсов обем. Този пазар използва ниши, за които борсата все още не е пригодена. Там обемите се формират от неприетите за търговия на борсата дружества и акции на бивши приватизационни фондове, чиято търговия не е забранена. Такива са "Българска холдингова компания", "Златен лев", "Албена инвест холдинг", бившият фонд "Орел инвест", бившият "Надежда" и други по-малки, чиито ценни книжа са безналични. Това обаче е временно явление, което ще продължи до 18 май, когато според изпълнителния директор на борсата Георги Прохаски на свободния пазар ще бъдат приети за търговия акциите на всички предприятия от масовата приватизация и на повечето приватизационни фондове.
Йената ще остане евтина на световните пазари
През изминалата седмица йената загуби доверието на инвеститорите и японската валута достигна рекордно ниски нива спрямо останалите основни валути.
Според прогнозите на експерти в краткосрочен план не може да се очаква промяна на тенденцията за обезценка на йената поради опасенията за стабилността на японската финансова система.
Японският заместник-министър на финансите Ясуке Сакакибара заяви в понеделник, че страната му планира допълнителни фискални стимули в подкрепа на йената. Сакакибара прогнозира значително икономическо оживление в Япония през идните 6-9 месеца и отбеляза, че финансовите пазари обикновено реагират по-бързо от фактическото постигане на растежа.
Заедно с това Сакакибара заяви, че нова интервенция в подкрепа на йената е само въпрос на избор на подходящ психологически момент.
Инвеститорите обаче останаха скептични към очаквания ефект от данъчните стимули и йената продължи да губи позиции спрямо останалите основни валути.
Основание за песимизма беше фактът, че стимулите от 16 трилиона йени (121.1 милиарда долара) са под формата на временни данъчни облекчения и няма да предизвикат трайна тенденция за повишаване на вътрешното потребление в Япония.
Това беше потвърдено и от огласените в началото на седмицата данни за търговския баланс на страната за първите 10 дни на април, които показаха срив от 13.2 на сто на годишна база на вноса на стоки.
Йената падна до 74 за марка - най ниското ниво за последните четири месеца. Спрямо долара йената поевтиня до 133.
Казуо Уеда от Bank of Japan заяви в началото на седмицата, че нова обезценка на японската валута в рамките на 5-10 процента спрямо долара не представлява икономически риск за Япония.
Освен това Уеда съобщи, че е възможно допълнително понижение на японските дисконтови лихви, които в момента са на рекордно ниското за всички времена ниво от 0.5 на сто.
По-нататъшната обезценка на японската валута беше забавено единствено от опасенията, че японската централна банка може да се намеси на пазара с продажби долар/йена.
В същото време доларът получи известна подкрепа от прогнозите на икономисти, според които в близко бъдеще Федералният резерв на САЩ може да повиши лихвите, за да ограничи икономическия растеж на страната.
Стремежът на японското правителство да концентрира ресурс в подкрепа на своята валута ще определя настроението на валутните пазари и през текущата седмица.
Освен това инвеститорите очакват с интерес и решението за относителното тегло на различните европейски валути при въвеждането на еврото от началото на идната година.
Последното може да се окаже основен определящ фактор за съотношението долар - марка и евентуалния пробив над психологическото ниво от 1.81 марки за долар.
Лихвите на междубанковите депозити останаха ниски
В първите три дни на седмицата пазарът на междубанкови депозити остана спокоен и лихвените равнища не се промениха в сравнение с края на предходната седмица. Междубанковите лихви за овърнайт депозити бяха между 1.8 и 2.0 на сто годишно в сряда, а депозити със срок до една седмица се разменяха на 2.2-2.5 процента през целия тридневен период.
Търсенето от страна на корпоративни клиенти бе слабо, главно за текущи плащания в края на месеца, но банките го покриваха със собствен ресурс.
Тъй като търговските банки вече са набрали необходимия им ресурс за покриване на минималните задължителни резерви за април, тяхното участие на пазара през седмицата не бе много активно. Банките могат да ползват изцяло тези резерви, но към края на месеца те трябва да бъдат възстановени. Дори плащането на купените на аукциони в понеделник три- и шестмесечни сконтови ДЦК с общ номинал 15 милиарда лева не успя да раздвижи пазара. Според дилъри банките са имали достатъчно собствен ресурс и за тези плащания. Постигнатата ефективна годишна доходност на тримесечните книжа бе 5.47 процента, а на шестмесечните - 5.99 на сто. ОЛП се промени на 5.37 процента, след като на аукциона в понеделник бе постигната такава средна годишна доходност на тримесечните ДЦК.
Министерството на финансите предлага на аукциони в понеделник две емисии тримесечни и едногодишни ДЦК с общ номинал 15 милиарда лева.
Българските брейди-облигации поевтиняха
Основната причина за поевтиняването на българските брейди-книжа през изминалата седмица беше огласената информация, че Morgan Stanley е ликвидирал позицията си в български брейди-облигации за сметка на инвестиции в руски дългови книжа в очакване на по-висока доходност след постигнатия компромис между президента Борис Елцин и руската Дума за състава на ново правителство начело с реформатора Сергей Кириенко.
Според дилъри по-сериозните движения на цените на дългови инструменти на страните в преход тепърва предстоят след изясняването на лихвената политика на Федералния резерв на САЩ и евентуалното покачване на индекса Dow Jones.
В средата на миналата седмица обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 80.875 цента. Облигациите, заменили просрочените плащания IAB, се котираха в средата на периода по 77.875 цента, а облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB се търгуваха на 65.875 цента в началото и края на седмицата.
Левът поевтиня спрямо долара
Миналата седмица започна с нива около 1786 лева за долар, но към сряда един долар вече се котираше между 1788 и 1790 лева.
Поевтиняването на лева към американската валута се дължеше на лекото поевтиняване на марката към долара на международните пазари към средата на миналата седмица.
Седмицата започна с повишено търсене на марки от банките за арбитриране на позиции марка - долар на международните пазари.
Марката се котираше по 995.70 лева в понеделник, във вторник леко поскъпна до 995.20, но търсенето на марки го отслаби до 996.10 при затварянето на пазара в сряда.
Банките търсеха марки за удължаване на позициите си в марки, за да могат да спечелят от по-високите лихвени равнища на междубанковите депозити в марки през трите почивни дни. Лихвата при овърнайт депозитите в марки са 3.30-3.34 на сто годишно, а в левове 1.8-2.0 процента.
Накратко
Крупни продажби дърпат цените на какаото нагоре.
Фючърсните цени на какаото се повишиха в сряда на стоковата борса в Ню Йорк в резултат на спекулативни покупки от инвестиционни фондове. Всички фючърсни контракти се търгуваха на цени, средно с 20 долара на тон по-високи от котировките на какаото при затварянето на борсата във вторник. Най-силно поскъпнаха фючърсите за юли - с 24 долара на тон, и достигнаха 1706 долара за тон. Границата на съпротива на юлските контракти бе установена в интервала 1721 - 1739 долара за тон. Останалите контракти затвориха на цени, по-високи с 23-23.50 долара за тон. Спот-сделките за май се сключваха при 1712 долара за тон, което е също ръст от 24 долара за тон.
Деветгодишен минимум за цените на кафе арабика в Ню Йорк.
Фючърсите на кафе арабика достигнаха деветмесечен минимум от 129.50 цента за либра на сутрешната сесия на пода на Нюйоркската стокова борса. По-късно през деня вследствие на покупки с цел покриване на къси позиции от търговци цените се повишиха, което предотврати постигането на нови по-значителни минимуми. При затварянето на борсовата търговия в сряда срочните контракти за юли се котираха на 131.75 цента за либра - с 0.70 по-ниско от сутрешния фиксинг, а спот-сделките - на 134 цента за либра, което е спад от 0.50 цента за долар.
Поевтиняването на кафето е резултат от намаленото производство в Колумбия, втория най-крупен производител на кафе в глобален мащаб. Причината за по-ниското производство в Колумбия е необичайно топло и сухо време, породено от природния феномен Ел Ниньо. Според Филипе Джуглар, генерален директор на маркетинговия отдел за Европа на Colombia's National Coffee Growers' Federation, производството в страната за 1996/1997 се е свило със 700 хил. торби от 60 кг, което е най-ниското ниво на производство в страната от 1989 г. насам.
Паладият и платината поевтиняват в периода януари - март.
Руските доставки на паладий и платина се забавиха през първото тримесечие на настоящата година в резултат на правителствената криза в Русия. Източник от единствения американски производител на паладий и платина и най-значим неюжноафрикански производител - Stillwater, каза в сряда, че в посочения период доставки на двата метала от Русия не са били осъществени.
В резултат на по-слабото предлагане на паладий и платина цените им се повишиха през първите три месеца на 1998 г. В началото на годината сделки с платина се реализираха на 363 долара за тройунция, като по-късно през тримесечието бе достигнат максимум от 420 долара за тройунция. Съответните стойности за паладия са 203 и 288 долара за тройунция.
Въпреки че цените на металите ще паднат, когато руските доставки бъдат възобновени, ефектът ще е краткосрочен, защото доставките на двата метала от Русия през 1998 г. ще са на същите нива, на които бяха година по-рано.
Защита срещу буря и градушка
Изплащането на обезщетение срещу предварително платена такса при нанесени щети от буря и градушка върху реколта от земеделски култури предлагат застрахователни компании. Услугата се предоставя от дружествата "България", "Български имоти", "Витоша", ДЗИ, "Европа" и "София инс". "Булстрад" ще започне да сключва застраховката от юни. В момента се изготвя полицата и се уточняват условията по договора. За да се сключи договорът за застраховка, е достатъчно да се контактува с клоновете на компаниите по места. От застраховката могат да се възползват индивидуални стопани, кооперации и фирми, като условията за всички тях са едни и същи. Няма задължително изискване земята да се притежава от застраховащия се. Желаещите да гарантират реколтата си могат да са арендатори или наематели на земята. Културите, които могат да се застраховат, са широк кръг - житни и варивни култури, слънчоглед, царевица, лозя, овошки, картофи, домати и пипер, тютюн, цветя, ягоди, малини, къпини, шипки, касис и различни видове зеленчуци.
Не може да сключите застраховка само срещу градушка или само срещу буря, тъй като компаниите предлагат двата риска обединени. Рисковете вървят заедно, защото обикновено градушката се съпътства от буря. На практика това е минималният риск, срещу който можете да се застраховате. Други основни рискове са проливен дъжд и пожар на корена. Допълнителни покрития могат да са осланяване, наводнение, киша (предлага се от ДЗИ). Срещу щети от падащи летателни апарати може да се гарантирате в ЗАД "България". Обикновено причина за щети по земеделската реколта са аварийни кацания на самолети от селскостопанската авиация. Компаниите не предвиждат възможност да се застрахова реколта само срещу допълнителните рискове. Културите, отглеждани в парници и оранжерии, могат да се застраховат в ДЗИ.
Без покритие остават щети в резултат на суша, топли и студени ветрове, болести, диви животни и птици, непоникване, химически повреди, неправилно напояване, неизправни електрически и отоплителни инсталации, земетресения, свличания на земни пластове и военни действия.
Таксата, която се плаща на застрахователя за ползване на услугата, варира в зависимост от обхвата на покритието, вида на културата, големината на площта и от местонахождението на земята. Застрахователите се различават в схемата, по която разпределят различните райони от страната в отделни рискови класове. Компаниите правят разделението в зависимост от вероятността в съответния район да се осъществи градушка или буря. МЗПК "Европа" разделя страната на три рискови области на база на територията на бившите окръзи. В първи рисков клас влизат райони като Добрич, Благоевград, Габрово, София. Примери от втората група са Бургас, Плевен, Пловдив, Разград, Русе. В трети рисков клас се включват градове като Силистра, Монтана, Видин, Пазарджик. За разлика от МЗПК "Европа" ДЗИ разграничава районите в 5 групи, разделени по общини. Селскостопанските производители от Бургас попадат в пети клас. Пловдив, който по схемата на МЗПК "Европа" е в една група с Бургас, при ДЗИ е в четвърти клас. Добрич е в трета група, а примери за първа група са Шабла, Царево. Разликата в премията за култури, отглеждани в различни райони, е значителна. По тарифата на ДЗИ бургазлии ще платят 9 на сто от застрахователната сума за пшеницата, докато стопаните от Шабла са задължени с 3 на сто. При ЗАД "България" разделението е по окръзи, които са разпределени в 5 групи. Стойността на премията е най-голяма за култура, която се отглежда в район от най-висок рисков клас - съответно пети и трети.
Дължимата на застрахователя премия се изчислява в процент към застрахователната сума. Сумата представлява тази стойност, която искате да се изплати при буря или градушка и при 100% увреждане на реколтата. Всички компании ограничават размера на сумата. Обикновено компаниите вземат максималния добив на декар и го умножават по прогнозната пазарна цена на реколтата.
Различията в премиите при отделните компании са незначителни и водещо при избора за дружество, в което да се застраховате, трябва да е обслужването на застрахователя. Ако стопанин в община Добрич иска да застрахова 1000 дка пшеница срещу рискове буря и градушка при застрахователна сума от 60 млн. лв. в ЗАД "България" и ДЗИ, ще плати 3.6 млн. лв., докато в МЗПК "Европа" - 3 млн. лв. В случай че земеделец от Пловдивския регион иска да застрахова овощна градина от ябълки от 10 дка за сума от 2.5 млн. лв., то в МЗПК "Европа" ще плати 212 500 лв., в ДЗИ ще му поискат 275 хил лв., а в ЗАД "България" 270 хил. лв. Суми, за които могат да се сключват застраховки* (в хил. лв. на декар).
* Част от застрахователите предпочитат да оставят в тайна условията.
Държавен вестник
Предстоящи законодателни промени
Срокове
Израелската "Ащром груп" ще дострои халите заедно с общината
Столичната община реши да учреди смесено дружество за изграждане на Централните софийски хали с израелската строителна фирма "Ащром груп". Общината избра компанията само за 24 дни, след като в края на март общинските съветници решиха да започнат преговорите за създаване на смесеното дружество. Останалите кандидати за търговския център бяха японската "Сумитомо корп." и "Хали 98".
Процедурата по избора на инвеститор премина доста бързо след почти година и половина липса на инициатива от страна на общината за продажба на халите. От септември 1996 г., когато бе развален договорът за ремонт на халите с фирмата на скандално известния строителен предприемач Анжел, до началото на тази година нямаше никакъв инвеститорски интерес към обекта, което общината определя като най-сериозна причина за дългото замразяване на обекта. "Халите могат всеки момент да се срутят и затова строителните работи трябва да започнат максимално бързо", обясни зам.-кметът по инвестициите на столичната община Иван Гечев. Бързата процедура е причина и "Сумитомо корп." на практика да не успее да представи конкретна оферта за изграждане на халите. Компанията е поискала от общината отсрочка от три месеца, за да изработи предложението си и то да се одобри от борда на директорите на компанията. Всъщност подобен проблем е възникнал и по отношение на компанията "Хали 98", в която Българо-американският инвестиционен фонд участва с 50 на сто, а другата половина се държи от частни акционери. "Дружеството представи своя оферта за изграждане на обекта, но това е само проект, финансирането на който тепърва трябва да се одобри от борда на фонда", обясни Гечев.
Най-важните критерии при избора на инвеститор за халите бяха срокът на изграждане на обекта и финансовите гаранции, обясниха от екипа, водил преговорите. По бързина на строителство на халите и трите фирми кандидатки са дали близки срокове за довършване на централния магазин - една година. Компаниите обаче са предложили различни финансови гаранции за довършване на обекта. "При преговорите общината посочи, че държи на парична гаранция, комбинирана със залог на акции", каза зам.-кметът Гечев. Парична гаранция и залог едновременно предложили само от "Ащром груп", а от дружеството "Хали 98" настояли само за залог на акции.
Залагането на акции на фирмата, която влиза в смесеното дружество с общината, в полза на общината е нова практика за кметството, която се въведе със Закона за особените залози. Тази форма на обезпечаване общината използва, когато учреди консорциум за изграждане на бизнесцентър на мястото на старата градска библиотека. Тя влезе в съдружие с БСК и строителната фирма "Риалти", които заложиха своите акции в полза на общината. От юли миналата година досега строителството все още не е започнало, при което може да се окаже, че общината ще получи акциите на останалите съдружници, но без това да има някакво значение за строителството на бизнесцентъра, обясняват от общината. Затова сега предпочитанията им са по-скоро към паричната гаранция.
Един от маловажните критерии за избор на съдружник за халите е процентът на участие, който той предлага на столичната община в дружеството. "Общината постави изисквания да участва в капитала на дружеството от 32-38%", каза зам.-кметът Гечев. Делът на общината се оценява на стойност от 3.5 млн. долара, което включва стойността на земята и сградата. Целият обект се оценява на 8-8.5 млн. долара. Тоест около 4.5 млн. долара ще са средствата, които фирмата инвеститор трябва да вложи в обекта. Най-малкият процент на участие в дружеството, под който общината не може да падне и в бъдеще, е 24 на сто, което отговаря на оценката на сградата (2.5 млн. долара), обясни Гечев. Сградата е паметник на културата и според изискванията на Националния институт по паметниците на културата общината трябва да остане отговорна за нея. При тези условия най-близо до сметките на общината за дялово участие в смесеното дружество е била офертата на "Ащром груп". Предложението й е за 34% участие на кметството при създаването на дружеството за изграждане на обекта, а при експлоатацията е възможно намаляване на дела на общината до 25%. "Хали 98" е предложило на общината 34% участие.
Национален екофонд отпуска безлихвени кредити
Субсидии и кредити при преференциални условия отпуска Националният фонд за опазване на околната среда. Безвъзмездни средства от фонда могат да получат само общини. За безлихвени и нисколихвени заеми могат да кандидатстват частни производители, регистрираните по Търговския закон, кооперации, общини.
Екоефектът е водещ при анализа на всеки проект, кандидатстващ за средства от фонда. Кредити се отпускат за строителство на обекти например или за покупка на оборудване с екологично предназначение. Живеещите в планински райони могат да кандидатстват за кредити за отглеждане на земеделски култури и за изграждане на животновъдни ферми. На финансова подкрепа могат да разчитат и тези, които организират различни форуми с еконасоченост (конференции, симпозиуми, семинари, изложби, конкурси и т.н.). Фондът предоставя средства и за покриване до 50% на лихви по кредити, предоставени от търговски банки, за строителство на екологични обекти.
"Краткосрочните заеми от Националния фонд за опазване на околната среда трябва да се погасят в срок до една година. Дългосрочните се отпускат за срок до пет години", уточнява Веселин Шидерски, експерт към фонда. В договора се конкретизира дали кредитът ще се погаси изцяло при настъпване на падежа, или ще се изплаща на периодични вноски. Фондът отпуска безлихвени и нисколихвени заеми. Лихвеният процент се определя от управителния съвет на фонда - общините плащат до 30% от основния лихвен процент (ОЛП) на БНБ, а останалите кандидати за средства - до 50% от ОЛП. Срокът за вноските и гратисният период се определят конкретно за всеки проект. Заемите се отпускат срещу банкова гаранция или срещу запис на заповед, авалиран от банка (само за общини).
Длъжник, който не плати два последователни пъти лихва или главница, се смята за неизправен. В този случай заемът трябва да бъде върнат предсрочно. Допуска се отсрочване на задължения с решение на управителния съвет на фонда само ако получилият кредит представи допълнителни гаранции. За целта се подписва анекс към договора.
Сумите се отпускат на траншове по банкова сметка на кандидата. Всеки следващ транш се предоставя само срещу документи, че предоставените до момента средства са усвоени целево. "Всички документи се подписват от упълномощените лица в съответната Районна инспекция по околна среда и води. Експертите на фонда събират текуща информация и проверяват периодично дали средствата се усвояват по предназначение", коментира Веселин Шидерски.
Кандидатите за финансиране трябва да представят аргументирано становище по проекта на районната инспекция по околна среда и води. Необходими са документи за проведен търг за проектиране и строителство на обекта, който кандидатства за средства. Трябва да се обоснове ползата за околната среда - това може да стане в свободен текст (ако кандидатът иска да отглежда пчели например) или в специален формуляр-таблица (ако се изгражда пречиствателно съоръжение). Фирмите трябва да представят последния си счетоводен отчет, както и документ за статута си. За проекти, които ще се реализират в планински район, се изисква писмена подкрепа от кмета на общината (в свободен текст). Държавните предприятия, кандидатстващи за средства от Националния фонд за опазване на околната среда, трябва да имат писмено становище на съответното министерство. Количествено-стойностна сметка (по видове работи и с конкретни цени) трябва да придружава всеки проект.
Молбите се разглеждат първо от изпълнителното бюро на фонда. Правят се предварителни експертни оценки. След това на свое заседание управителният съвет одобрява или отхвърля проекта.
Как се подбират проекти в планински райони.
Планинските райони се определят по списък от Министерството на териториалното развитие и благоустройството. Финансира се отглеждането на противоерозионни култури (например малини). Предимство се дава на разработки, свързани с отглеждане на местни сортове растения и породи животни. Земеделските култури не трябва да се разполагат върху замърсени земи над пределните норми (освен ако не извличат замърсявания - например лен) и на територии, които са на разстояние под 50 м от оживени автомобилни пътища. Ако средствата от фонда ще се изразходват за животновъдство, в реализацията на проекта трябва да се ангажират задължително местни работници.
Кои туристически дейности се финансират.
Фондът финансира редица дейности, свързани с екотуризъм - поставяне на маркировка, надписи, табла, изграждане на пътеки, издаване на маршрутни дипляни, брошури, създаване на информационни центрове (будки, фургони, кътове в хижи, музеи, училища). На средства могат да разчитат и тези, които са решили да изграждат или ремонтират стари къщи в малки населени места в планински райони, паркинги, демонстрационни работилници за занаяти, сувенири или местни сладкарски изделия.
Замърсявания от транспорта.
Не се финансират проекти за градски релсов транспорт, електротранспорт и таксиметров превоз. Могат да разчитат на подкрепа приоритетно инициативи за намаляване на замърсяванията от градския транспорт в София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора, Плевен и Перник. Поощряват се разработки за доставка и реализация на ограничен брой моторни превозни средства само под формата на кредит и само в изключителни случаи, свързани с необходимостта от вземане на спешни мерки в райони и градове, за които е невъзможно друго решение.
Изграждане на депа за отпадъци.
Приоритетно се финансират обекти с обхват на дейност поне в две общини при срок на експлоатация над 10 години. Предимство има и реконструкцията на обекти, които в бъдеще ще се експлоатират като регионални. Обекти за населени места с над 20 000 жители при срок на експлоатация над 10 години също имат преимущество при финансиране от фонда.
Как се финансират екофоруми.
Заявките за финансиране на екофоруми трябва да съдържат: анотация, цели и очаквани резултати, подробна план-програма по етапи и срокове, пълна план-сметка с посочени други източници на финансиране. Средства от фонда се отпускат само за материални разходи по организацията и провеждането на проявите. Фондът финансира и разходи по оформлението и издаването на печатни издания (книги, брошури, бюлетини, дипляни и др.) с екологична тематика. На средства могат да разчитат и научни разработки, свързани с опазване на околната среда, ако имат гаранция за реализация. Подборът се извършва след тематичен конкурс, обявен от Министерството на околната среда и водите.
Предстоящо
На БНТ най-много й пречи това, че е единствена
Мирослава Нейнска, шеф на "Новини и актуални предавания" в БНТ, пред "Капитал"
Обвиняват ви, че сливате новините на двата канала. Каква е причината за това решение?
- Погрешно е да се казва, че се сливат новините. Новините не се сливат, сливат се двата нюзрума. Няма телевизия в света, в която да има два различни типа новини, които да изпращат различни послания.
Създаването на един информационен екип очевидно ще доведе до съкращения. Досега всички генерални директори са се страхували да уволняват, въпреки че БНТ вероятно има най-много служители от всички телевизии в Европа... - В момента само журналистите, които правят новини, са 90 души. Деветдесет журналисти са страшно много, за да правят едни добри новини. Добри новини се правят с по-малко хора, които поемат повече отговорности. Сега отговорността се размива между много хора и не е ясно какво точно се случва. Нашата идея е да направим не толкова революционно различна, но една друга структура на новините, обединявайки двата канала. Разбира се, че хора ще си отидат, но ще си отидат хора, които нямат абсолютно никаква работа. Те със нищо не са ангажирани, те никога нищо не са работили в новините. Тези хора ще си отидат. Ще си отидат и хора, за които е ясно, че професионалните им качества са съмнителни. Единственият критерий, по който ще бъдат отстранени хора, е ангажираност в новините. Ще се даде право на водещите и на редакторите да си избират и репортерите, операторите и въобще хората, с които ще работят. Така че ще се види с кои хора се работи и с кои - не. Това ще е естествен подбор.
