За да се даде ход на тази идея обаче, се налага задължителна промяна на закони - Закон за териториалното деление на столичната община и големите градове, Закон за местното самоуправление и местната администрация, Закон за местните избори (почти сигурно е, че при ремонта му броят на общинските съветници ще бъде намален наполовина, а местните парламенти ще получат увеличени правомощия). Спорно е дали от промяна се нуждае конституцията и по-специално някои членове от глава 7. Внесеният току-що от правителството Закон за държавната администрация също трябва да бъде в синхрон с тези изменения.
Идеята има история - през 30-те години Кимон Георгиев се опира на назначаеми кметове, за да укрепи властта си. Основното изискване тогава е те да имат юридическо образование.
Както и да се развият нещата, подобно намерение в основата си ликвидира местното самоуправление, нюанси има при положение, че дилемата е силна власт или никаква.
МВР отстъпи за личните карти с отпечатъци
Българите няма да поставят пръстов отпечатък върху новите документи за самоличност, които ще сменят сегашните зелени паспорти. Това предвижда проектозакон на МВР, който беше одобрен от правителството миналия понеделник. Първоначално вътрешното ведомство поиска да си направи информационен масив с дактилоскопичните характеристики на всички български граждани, който да бъде свързан към паспортните служби. Идеята обаче разгневи повечето правозащитни организации и предложението не фигурира в последния проект на Закона за българските документи за самоличност.
Българските граждани вече ще могат да се легитимират по три начина - с лична карта, паспорт или шофьорска книжка. Личните карти, които ще заместят обикновените паспорти, ще бъдат основният начин за удостоверяване на самоличността. Причината за подмяната е, че паспортите ни са изключително лесни за подправяне, твърдят от МВР. Според статистиката на вътрешното ведомство 70 на сто от регистрираните фалшификации са извършени с документи за самоличност. По-голямата част от тези престъпления са свързани с българските задгранични паспорти, което е и една от основните причини да попаднем в Шенгенския списък, смятат хората на Богомил Бонев. Основната причина за подмяната на редовите граждански паспорти пък са многото измами с подправени документи и регистрации на фирми-фантоми, допълват от МВР.
Новите лични карти вече ще се издават на 14-годишна възраст, тоест две години по-рано, отколкото досега, предвижда проектозаконът. Първоначално валидността им ще е четири години до навършване на пълнолетие. След това те ще се подменят на 10 години. Българите ще получават безсрочни лични карти, след като станат на 48 години.
За първи път българските удостоверения за самоличност ще имат и магнитночитаема зона, където данните за притежателя могат да бъдат проверявани по електронен път. Тук ще бъдат закодирани имената на притежателя, неговият пол, ЕГН, датата на раждане, срокът за валидността на документа, неговият номер. МВР все пак си оставя вратичка да записва в личната карта и други данни под формата на т.нар. контролни цифри. В закона изобщо не е обяснено какво точно се крие зад този код и какво точно ще се контролира с него. МВР твърди, че в документа за самоличност няма да се записва шифрована информация за политически пристрастия, религиозна принадлежност, сексуални наклонности и изобщо информация от личен характер. Нищо обаче не гарантира, че "контролните цифри" няма да се ползват точно с такава цел.
Съществен момент в новия законопроект е значителното стесняване на възможността да се издават служебни паспорти. Според предложението за нормативен акт този тип задгранични документи ще могат да се издават само на българи, които са командировани, изпратени на работа, специализация или обучение в чужбина от държавен орган. Частните фирми ще трябва да кандидатстват по общия ред за задграничен паспорт, който в новия закон се нарича само паспорт (поради липсата на обикновен).
Развитието на икономиката не буди особен оптимизъм
Стоян Александров, председател на съвета на директорите на Централна кооперативна банка и шеф на Асоциацията на търговските банки, пред в. "Капитал"
Как оценявате развитието на икономиката и скоростта, с която вървят реформите?
- Икономиката в последно време не върви добре. Това се усеща по поведението на клиентите ни. По-голяма част от тях имат трудности по обслужване на кредитите, по набавянето на средства. Оптимизмът на управляващите не е реалистичен в момента и това го казвам с пълна отговорност. По-добре е истината да се види в очите, да се анализират причините. А не след като кризата стане много дълбока, едва тогава да се реагира. Мога да кажа, че има няколко подотрасъла, които изпитват и ще изпитват определени трудности в бъдеще. Например при хората от тютюневия бранш се задава неблагоприятна тенденция. Нека погледнем и на какви обороти работят фабриките, колко неизкупени тютюни има или ако са изкупени, те са непреработени от реколта 1995, 1996, 1997 г. В консервната промишленост също се получи задръстване. Не работи ли тази промишленост, това ще рефлектира и върху земеделските производители - те няма да отглеждат зеленчуци, а технически култури. Но когато се говори за техническите култури, за зърното, не може да отминем задаващия се проблем. Очертава се нелека изкупвателна кампания. Според хората от бранша новата реколта зърно ще е много по-качествена от старата, но цената ще бъде по-ниска - не повече от 100 долара. Забелязват се и проблеми при химически колоси като Неохим, "Химко", Агрополихим. Те не работят с пълна мощност.
Какво е обяснението ви за тези неблагоприятни тенденции?
- Едното е пазарите. Много се разчиташе на спогодба с Русия , на друг режим, но това не стана. Друга причина са кадровите кадрили. На много места се поставиха хора без контакти, понякога те са некомпетентни. Същевременно старите директори умишлено блокират връзките, за да се каже колко са велики. На трето място, обяснявам си го с това, че на много предприятия им предстои приватизация. Всички хранят надежди, че ще ги купят, ако може - на безценица. Докато тече този процес, така ще бъде. Може би започва да си казва своето и фактът, че на входа предприятията са развързани от гледна точка на цена на суровини, цена на работна сила, на електроенергия, ревалоризацията на активите също даде своето отражение. Но на изхода те не могат да отговорят на цената. Връзва ги особено и фиксираният курс.
Как влияе той на процесите у нас?
- Може би във времето ще се усети, че фиксираният курс е една неудобна обувка. Тя е удобна, ако се прави бърза реформа, ако си в крак с пазара. Но нашите предприятия нямат нужните инвестиции, липсват нови пазари, бави се общият процес на приватизация. Поведението на банките също дава отражение. Много е важно не само да помогнеш на едно предприятие, но и да му помогнеш навреме. Ако забавим да дадем кредит на земеделските производители сега, за да засеят слънчогледа, а го дадем след юни, какъв е смисълът. Тогава слънчоглед не може да се сее. Ето това е само едно доказателство, че всяко забавяне води до катастрофални резултати.
В момента банките чрез своята асоциация отново поставят въпроса за ускоряване и облекчаване на процедурите по събиране на вземанията. Смятате ли, че този път ще бъдат чути?
- Честно казано, не съм оптимист. Искането наистина се поставя не за първи път. Но имам определена надежда, че макар и късно, политиците ни узряват за някои неща. Ако те самите не искат да стоят върху мини, върху подводни камъни, трябва да се вслушат. Исканите процедури към нередовните партньори не е някакво хрумване на банките, един вид дай ми куклите, на ти си парцалките. Става дума за неизпълнение на договор. Освен това така самите кредитоискатели ще подходят оттук нататък много по-внимателно, ще правят прецизни изчисления на възможностите си. И ако не искаме да поставяме цялата банкова система на изпитание, въпросът трябва да се реши. Не може да се разсъждава за банките като за социални грижи, защото са били настъпили екстремни ситуации. Надежда ми дава и фактът, че има промяна в отношението на БНБ, на "Банков надзор". Контактите на надзора с АТБ са напълно колегиални, разумни, няма я тази дистанция като арестант и надзирател.
Наскоро АТБ предостави на централната банка предложения за промени в закона за банките. Кои от тях ще срещнат най-малко затруднения по отношение на приемането им?
- Трудно ми е да отговоря на този въпрос. За нас най-важно е разширяване на кръга на обезпеченията и процедурата по ускоряване на събирането на вземанията ни. Приемайки едното, е логично да се приеме и другото.
Асоциацията на търговските банки изненадващо не предложи промени за размера на големите кредити. Защо?
- Имаха се предвид две неща. Тези банки, които искат да раздават големи кредити, просто да бъдат така добри да си вдигнат капитала. Нека акционерите им се замислят за това. Другото нещо е, че винаги може да се правят кредити.
Планират ли търговските банки действия за увеличение на такси и комисиони?
- Не е възможно да се компенсира до безкрай с такси и комисиони, тъй като тук също съществува конкуренция между банките. Същото е и при лихвения процент. Ако на клиента му стане неизгодно, той ще потърси друга банка.
Смятате ли, че превръщането на ДСК в банка ще създаде проблем на другите търговски банки?
- Не, даже смятам, че по-слабата страна ще е ДСК. От една страна, тя започва да работи по принципите на търговска банка, тоест рискът става по-друг. Ако доверието на населението довчера е било едно, сега ще бъде по-друго. Второ, ДСК си има предимство, че има евтин ресурс, но тя няма нужните квалифицирани кадри и необходим опит при кредитирането. Сега касата ще може да привлича и валутни депозити. Добре, но в какви ефективни дейности ще влагаш ресурса? Освен това ДСК трябва да привлича сериозни клиенти, а те са окупирани от другите банки. Така че не бих казал, че трябва да има паника сред другите банки или обратното - ДСК да се чувства притеснена.
Нужна ли е според вас промяна във валутния режим?,
- Първото нещо, от което се нуждаем, е да е напълно ясно какъв е валутният режим в момента. Един господ може да каже в момента какво остана от ПМС 15, кое важи и кое не. Аз съм за либерален валутен режим. Освен това повечето от договорите са в долари, въпреки че марката е резервната ни валута. Прави впечатление и че гражданите предпочитат да са на доларова позиция в банките. Когато те купуват валута, тя е долари и по-рядко марки.
Наближава срокът, в който банките трябва да достигнат капиталова база от 10 млрд. лева. Възможно ли е някои от тях да не достигнат този праг и дали това ще ги накара да мислят за консолидация?
- Според мен за повечето банки набирането на нужния капитал е само въпрос на време. В България е трудно да се допусне консолидация в банковия сектор, просто става дума за несъвместимост на характерите, на мениджмънта. Аз лично съм си задавал въпроса с кого евентуално бих се консолидирал. Това евентуално са една или две банки, но дали те ще го пожелаят е друг въпрос. При една консолидирана банка трудно може да се постигне договореност кой ще води бащина дружина. Собствениците искат да имат реален поглед и влияние върху решенията. От тази гледна точка всяка банка ще се спасява по-скоро чрез нови акционери, в повечето случаи чуждестранни инвеститори.
Как оценявате поведението на чуждите банки?
- Често те допускат нелоялна конкуренция. За някои чувам, че централите им са недоволни и са ги накарали да се активизират. В стремежа си бързо до изтрият негативната оценка, те отиват на изключително агресивна политика. Обещават неща, които не може да се поддържат в дългосрочен аспект. Това по-скоро са действия по зарибяване. Обикновено чуждите банки привличат предприятията, които са приватизирани от чуждестранни фирми. Друго, обявяват, че ще дадат кредит при ЛИБОР плюс 2. Това наша банка не може да направи. Освен това много от тези банки получиха евтин, даже безплатен ресурс от страха на българските граждани и фирми.
Как се отнасяте към намесата "отгоре" в дейността на банките?
- Винаги съм бил против това високопоставени държавни служители, политически лица да са в бордовете на директорите и в надзорните съвети на банките. Това е елемент на нелоялна конкуренция. Всеки зам.-министър в такъв борд може да постави условие на фирми, на които е принципал. Мисля, че АТБ може да постави сериозно този въпрос. Наскоро разбрах за случай, когато на един директор му бяха наредили да направи за 24 часа работническо-мениджърска приватизация. Бяха му казали - ако не го направиш, ще го направим без теб. И той за два дни направи работническо-мениджърска приватизация.
Как бихте коментирали критериите за избор на банки за първични дилъри и за бюджетно обслужване?
- Това е болна тема. Като председател на ЦКБ аз съм потърпевш, тъй като банката не бе допусната да е първичен дилър. Смятам, че е нужна среща на банките с експерти на финансовото министерство и на централната банка, на която да се обмислят тези неща. За мен няма логика да връзваш първичния дилър с бюджетното обслужване.
На бюджетните структури трябва да се даде право сами да решават. В тази връзка това, което се дискутира в Националния осигурителен институт - всеки пенсионер да избере банката, е много добро предложение. Той си знае коя банка му е близо, в коя има доверие. Защо трябва да му се натрапват решения? Смятам, че при един такъв сериозен проблем като бюджетното обслужване можеше да се поиска и становището на Асоциацията на търговските банки. Ето какво стана сега с фонд "Земеделие"- пуснаха факс, че той ще се обслужва само от три банки. Само след седмица една от тях се отказа и сега фактически фондът е блокиран. Блокирани са инвестиционните кредити, и то в най-важния момент - точно когато трябваше да се купи техника, племенни стада, когато трябваше да се сеят определени неща.
Защо е тази връзка - не си първичен дилър, значи не можеш да обслужваш и бюджетни структури, значи не може банката да има допир и с фонд "Земеделие". Това според мен е механично и необмислено.
Промените на конституцията и приемането на България в ЕС
Пълноправното членство на България в Европейския съюз обхваща и проблема за поставяне на конституцията в съответствие с изискванията на учредителните договори на Европейските общности.
Без претенции за изчерпателност, а още по-малко за безспорност, тази статия си поставя за цел да информира общественото мнение у нас и да постави началото на политическия дискурс за кръга на конституционните изменения, които предхождат или съпътстват ратификацията на първичното право на Европейския съюз от Република България.
Съдържанието на измененията се обуславя от тенденциите в развитието на "конституцията" на Европейския съюз и възможностите, заложени в конституцията на републиката от 1991 г. Европейското обединение е динамичен, неравномерен, постъпателен процес, чиято юридическа основа възниква като международно регулиране, преминава през конституционализацията на учредителните договори на общностите, за да достигне до създаване на европейска конституция.
Споразумението за асоцииране и Бялата книга, които предвиждат задължения за сближаване на законодателството, не съдържат изисквания за промяна на конституцията, тъй като още не съществува изискване за прилагане на общностното право на територията на асоциираните страни.
Съществуващият конституционен механизъм не е в състояние да осигури върховенството на общностното право, а съдържанието на необходимите изменения не позволява на Конституционния съд чрез тълкуване да приспособи предвидения механизъм за въвеждане на международното право в националната правна система и по този начин да предотврати измененията на основния закон на републиката от 1991 г. Конституцията от 1991 г. отразява демократичния принцип за примата на съвременното международно право в чл.5, ал.4 като елемент от върховенството на правото, провъзгласено чрез класическата формулировка на немската доктрина за правовата държава. Сключените, ратифицирани и публикувани международни договори стават елемент от вътрешния правов ред и имат приоритет пред законовите разпоредби, които им противоречат. Международните договори имат приоритет пред нормите на закона, но според чл.85, ал.3 и чл. 149, ал.1, т.4 имат по-ниска юридическа сила от конституцията. До аналогични резултати се достига и в сравнителноправния анализ на конституциите. Противното би означавало, че международните норми биха преодолявали конституционните разпоредби. Но приматът на международното право не може да придобива измеренията на учредителна власт, тъй като би нарушило принципа за зачитане на националния суверенитет, провъзгласен в чл.2 от Устава на ООН.
Върховенството, наднационализмът, прякото, незабавното и универсалното действие на общностното право, формулирани в решенията на Европейския съд още в началото на 60-те години по делата N.V. Algemeine Transport-en Expedite Ondernereming van Gend & Loos, v. Netherlands Fiscal Administration; Case 26/62; Costa v. ENEL; Case 6/ 64, не изискват ратифициране от страна на националните институции за всеки нов акт, чрез който общностното право се развива като автономен транснационален правопорядък, а следва да бъдат прилагани от страна на институциите в страните, членове на Европейския съюз.
Сравнителният анализ на конституционните изменения в държавите членки преди и след Договора за Европейски съюз също доказва, че адаптирането на националните основни закони към учредителните договори и вторичното право предполага създаване на нов конституционен механизъм у нас.
Ратификацията на Договора от Маастрихт се извършва без изменение на конституциите в Белгия, Дания, Гърция, Италия, Люксембург, Холандия и Великобритания поради предходни изменения или наличието на конституционни разпоредби още преди създаването на Европейския съюз.
Договорът за Европейски съюз довежда до конституционни изменения във ФРГ, Франция, Ирландия, Испания и Португалия. При това те измененят конституциите си, въпреки че са имали разпоредби за трансфер на суверенитет. Ирландия променя за трети пореден път основния си закон след Маастрихт, тъй като още при встъпването си през 1972 г. в общностите и след приемането на Единния европейски акт е изменила конституцията си. В някои страни като Германия, Франция и Австрия измененията са значителни по обем. Наред с това Австрия, Швеция и Финландия, приети през 1995 г. в Европейския съюз, променят конституциите си при ратификацията.
Вероятно кръгът от измененията, които са основа за адаптиране на конституциите, ще се увеличава в зависимост от еволюцията на европейския интеграционен процес в предстоящото десетилетие.
Наред с това конституцията от 1991 г. следва да се съобрази с препоръките в становището на комисията по молбата на България за членство в Европейския съюз от юли 1997 и критериите, формулирани в Agenda 2000. Необходимо е да се отмени предвидената в чл. 22 на конституцията забрана за чужденците да придобиват земя. Предприетото законодателно разрешение е палиатив, който едва ли насърчава чуждестранните инвеститори. В правовата държава преодоляването на конституционна забрана чрез законово регулиране по своите правни последици е също толкова недопустимо, както и заобикалянето на конституцията и законите от физически или юридически лица с помощта на ювелирни юридически конструкции. По силата на върховенството и прякото действие на основния закон, предвидени в чл.5 на Конституцията на Република България от 1991 г., съществуващата конституционна забрана на чл.22 може да бъде приведена в действие. Наред с това запазването на чл.22 в сегашния му вид и пълноправното членство на страната ни в Европейския съюз са несъвместими, доколкото са в противоречие с основния принцип на общностното право за свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали, а също така се третират като акт на дискриминация по отношение на гражданите на Европейския съюз, които нямат българско гражданство.
Предложенията за конституционни изменения, които се отнасят до повишаване на институционалните гаранции за индивидуалните права като създаване на омбудсман, подобряване на дейността на съдебната система, предвиждане на правото на индивидуална жалба пред Конституционния съд и др., нямат пряко отношение към европейския интеграционен процес. Заслужава специално да се отбележи, че Конституционният съд с Oпределение No1 от 1 юли 1997 г. по к.д. No5 от 1997 г. направи решителна стъпка по посока на правото на индивидуална жалба по косвен начин чрез възможността на състави на Върховния касационен и Върховния административен съд да спират разглеждане на делото и да сезират Конституционния съд, за да се произнесе относно конституционността на закон, която може да е поискана и от една от страните. Разбира се, повече от това Конституционният съд едва ли можеше да направи при спазване на действащата конституционна уредба, която той не може да дописва.
Предложенията за конституционна промяна в сферата на институциите са насочени към осигуряване на по-голяма ефективност в осъществяването на конституционно ограниченото управление, основано върху принципа за господство на правото и развитие на политическата демокрация. Следва изрично да се подчертае, че развитието на арбитражните функции на президента чрез квалифицирано мнозинство за преодоляване на неговото вето, чрез възможност за референдум и право на разпускане на парламента, рационализиране на процедурата за инвеститура на правителството, уреждане на статуса на служебното правителство и извънредните положения, въвеждането на делегирано законодателство и др. нямат пряко отношение към присъединяването на България към Европейския съюз.
Не съществуват пречки импликациите от Договора за Европейски съюз да бъдат включени в една по-цялостна конституционна ревизия, която ще предхожда сключването на споразумение за присъединяване като пълноправен член на страната. Политическият ефект от това би бил изключително висок, защото измененията ще бъдат убедителна демонстрация за готовността на България за пълноправно членство в Европейския съюз. Измененията, произтичащи от членството, могат да се извършат самостоятелно или да съпътстват други конституционни промени, ставайки елемент от цялостна прагматична ревизия на конституцията, която би засегнала и функционирането на учредените власти.
Газовата война отиде в историята
С подписването на меморандум за сътрудничество и два дългосрочни търговски договора приключи газовата епопея, която вече пета година периодично изостря отношенията между София и Москва.
Договорът за доставка гарантира ежегодно получаване на необходимите количества природен газ за нуждите на България до 8 млрд. куб. метра годишно. Вторият договор гарантира транзита през българска територия на общо 18.7 млрд. куб. метра природен газ годишно до 2010 г., от които 14 млрд. куб. метра са с посока към Турция.
Меморандумът, подписан от вицепремиера Евгений Бакърджиев и шефа на "Газпром" Рем Вяхирев, е по-скоро документ с политически и декларативен характер, който очертава макрорамката на по-нататъшните взаимоотношения между България и Русия в доставките и транзита на руски природен газ. Той предвижда увеличаване на доставките за България над 8 млрд. куб. метра. Потреблението ни през последните години е между 5 и 6.5 млрд. куб. метра. Предвижда се след 2004 г. общата мощност на транзита през българска територия да достигне 30 млрд. куб. метра. Двайсет процента от общата стойност на доставения за България газ ще се заплащат със строителни услуги на руска и на българска територия, както и с насрещен износ на български стоки.
Като последна точка в меморандума е записана договореност за доставката на тръби и компресорни агрегати, които "Газпром" ще предостави на Булгаргаз чрез "Топенерджи" като стоков кредит. Предвижда се погасяването на кредита да стане за сметка на транзита на руски газ през българска територия, гласи доста неясното обяснение към тази точка. Този ангажимент на правителството не е много конкретен. Най-малкото защото вицепремиерът Бакърджиев неколкократно подчерта, че Булгаргаз сам ще осигури финансирането на проектите за разширяване на газопреносната система. Ако компанията иска да привлече външно финансиране, най-добрият вариант да си осигури благоприятни условия е състезанието на оферти. "Българската страна не е поела конкретен ангажимент за усвояване на стоков кредит, това е само предложение на "Газпром". От нас зависи дали ще приемем. Това е въпрос на търговско договаряне и дали руското предложение ще се окаже конкурентно на други оферти за доставка на необходимото оборудване", обясни по този повод Юлиана Димитрова, която е икономически съветник на Евгений Бакърджиев и член на борда на Булгаргаз.
И двете страни заявиха, че ще запазят търговската тайна по този въпрос. Друг е въпросът доколко презумпцията за необходимостта да се опазва подобен тип търговска тайна е валидна при сделки на един изключителен монополист, какъвто е Булгаргаз. И защо тази презумпция не важеше преди няколко месеца, когато и базовите цени, и формулата, по която се изчисляват цените на доставките, се цитираха с повод и без повод.
Така или иначе от различни източници изтече неофициална информация, че договорената базова цена е 82.5 долара за 1000 куб. метра. Базовата цена, по която се изчисляваха доставките досега, е 89.5 долара за 1000 куб. метра, тоест постигнато е намаление от 7 долара на 1000 куб. метра. Това ще доведе до понижаване на цената на природния газ и за крайните потребители. То обаче няма да бъде в същия размер, както при доставките. Очаква се за потребителите да намалее с не повече от 4-5 долара на хиляда кубика. Това ще стане от първи юли, а дотогава правителството трябва да приеме нова методика за изчисляването на цените на природния газ за вътрешния пазар, обясниха експерти. Причината е, че със сега начисляваната рентабилност, която според нормативите е 4%, Булгаргаз не може да осигури само поддръжката на газопреносната система. За да може компанията да акумулира средства и за инвестиции, рентабилността трябва да се вдигне на 7-8%, смятат финансови експерти.
Промените в методиката няма да помогнат за финансовото стабилизиране на държавната газова компания, ако тя не си събира вземанията, смятат финансисти. Задълженията на потребители към Булгаргаз в края на миналата година надхвърлят 289 млрд. лв. Несъбрани остават около 1/3 от вземанията на компанията. И това е истинският проблем на потреблението на природен газ в България - че не се плаща. Ако този дял на несъбраните вземания се запази и през тази година, с Булгаргаз като компания със сигурност е свършено.
"Не искаме да си крием главите под крилото, знаем, че България е център на Балканите. Тук трябва да има диспечерски център, в който да се разпределя газът за Гърция, Турция, Македония", заяви Рем Вяхирев.
На базата на националната газова компания Булгаргаз ще бъде създадено диспечерско звено за разпределение на газа за съседните страни, обясниха от МС. То ще се занимава също с анализи и прогнози за потреблението с цел да осигурява максимално бъдещите потребности на пазарите в региона. Инвестиционната програма на Булгаргаз предвижда да се инвестират около 30 млн. долара в изграждането на съвременна комуникационна система. Телекомуникационната мрежа на Булгаргаз включва повече от 2500 км съобщителни и технологични връзки и стои в основата на съобщителните и технологичните връзки на транзитния газопровод от Русия до България, Турция, Гърция и Македония. Модернизацията ще се осъществява в две направления - цифровизация на съществуващата инфраструктура и разширяване на капацитетните й възможности чрез изграждане на оптически преносими системи в срок до 2000 г. В близките месеци се очаква "Газпром" да пусне два спътника. Те ще се използват за обслужване на телекомуникационните мрежи по газопроводната инфраструктура, ще имат и търговски канали, съобщиха експерти от Булгаргаз. Шефът на "Топенерджи" Сергей Пашин обаче заяви, че засега Балканският диспечерски център си остава отдел в "Топенерджи".
Приватизацията на Булгаргаз се предвижда след 2001 г. Това ще стане или чрез продажба на акции на компанията на фондовата борса, или чрез продажбата на част от нея на стратегически купувач, обяви шефът на КЕ Иван Шиляшки на международния форум, посветен на проблемите на либерализацията на енергийния пазар в България. Според Шиляшки държавата ще запази контролния пакет акции в дружеството.
До 2001 г. Булгаргаз ще притежава изключителния монопол върху вноса, преноса и продажбата на газ за вътрешния пазар. Известно либерализиране се предвижда само по отношение на битовото газоснабдяване, с което ще се занимават регионални компании. Скоро ще има различни цени на газа за стопански нужди и за населението, обеща Шиляшки. Адекватната тарифна политика е главното условие за привличане на частни инвестиции в газовия сектор, смятат експерти в бранша.
Прилики и разлики между договореностите на вицепремиера Бакърджиев и служебния премиер Софиянски:
Доставките
Спогодбата на Софиянски: "Руската страна чрез руското акционерно дружество "Газпром" ще осигури дългосрочни доставки на природен газ за Република България. За целта ще бъдат подписани контракти между съответните стопански субекти."
Меморандумът на Бакърджиев: "Постигнато е съгласие страните да обединят усилията си за развитие на ефективна и интегрирана инфраструктура през територията на Република България за увеличен пренос на руски природен газ за трети страни, както и за по-нататъшно разширяване на газовия пазар в България, включително и увеличаване на доставките над 8 млрд. куб. метра.
Инвестициите:
Спогодбата на Софиянски: "За разширяването на транзитните мощности чрез строителството на газопроводи и компресорни станции АД "Топенерджи" ще осигури финансирането и строителството на обектите при условия, съгласувани с РАО "Газпром". ЕАД "Булгаргаз" ще възлага проектирането и строителството на обектите на упълномощеното от РАО "Газпром" АД "Топенерджи" в съответствие с контрактите, сключени от това дружество с руски и български проектантски и строителни компании.
Меморандумът на Бакърджиев: "Българската страна декларира, че ще гарантира изграждането на разширени мощности за пренос на руски природен газ за Турция, Гърция, Сърбия и Македония с увеличаване на общата мощност на транзитната система през територията на Република България до 30 млрд. куб. метра след 2004 г. Руската страна декларира готовност да разгледа увеличаването на обема за транзит на природния газ в съответствие с международната практика."
Либерализацията.
Спогодбата на Софиянски: "Упълномощеното от РАО "Газпром" акционерно дружество "Топенерджи" и ЕАД "Булгаргаз" ще сключат дългосрочни контракти за използване и разширяване на действащата система от транзитни газопроводи на територията на Република България, които ще включват обемите на доставки на газ по години за потребителите от Република Гърция, Република Македония, Съюзна република Югославия и Република Турция. В контрактите ще бъдат определени правните, търговските и техническите условия за използване на транзитната система от газопроводи."
Протоколът, подписан от Бакърджиев в Москва: "За развитието на газовия пазар в България страните се задължават да развиват сътрудничеството и ще търсят възможности за преки доставки на "Топенерджи" до крайни потребители в съответствие с принципите на европейския газов пазар."
Складовата разписка като пазарен инструмент
Системата за складови разписки изисква известен брой частни, обществено лицензирани складове. Тези складове действат като депа за съхраняване на имущество по начин, който е подобен на този, по който банките действат като място за влагане на пари. Тези складове обикновено се изграждат в близост до важни пазарни центрове към производствените зони, при потребителски и транзитни пунктове или до вносно-износни съоръжения.
Складовите разписки се използват в много страни, за да гарантират един прост складов механизъм на собственика на стоките. Фирми с ограничени финансови средства могат да използват обществени складове, за да запазят собствеността си, докато придвижват своята продукция по-близко до благоприятни пазари, или да я задържат, докато се появи необходимост от средства в брой или цените станат по-изгодни. Преработвателните и вносно-износните фирми могат да използват обществените складове, за да се възползват от временните излишъци и ниските цени или за да съберат стоки в отдалечени места.
Складовите разписки опростяват прехвърлянето на собственост върху стоки между купувача и продавача, тъй като стоките не трябва да се придвижват физически, за да се получи правото на прехвърляне. Необходимо е само да се промени собствеността на документа. Наред с това стоките с подобно качество могат да се смесват, за да се улесни складирането и пренасянето им. Правителствата често използват разписките като средство за управление на стратегическите резерви.
Търговските заемодатели обикновено са гарантирани с бърза и лесна ликвидация на допълнителна гаранция и защита от други кредитори чрез притежаването на складовата разписка. Те също се възползват от надзорната функция на управляващия склада и на правителството. В Съединените щати един ордер с приложена складова разписка има право да получи отбив в централната банка без резерви, като намалява разходите по заемането.
Складовете създават гъвкава система, при която производителите и преработвателите да определят времето за своите покупки и продажби. Разписките могат да се държат от вложителя вместо плащане в брой за погасяване през един по-късен период на облагане или когато цените се считат за по-изгодни. Преработвателите могат да използват и разпределят разписките за представяне на по-късно плащане, докато се развиват движения на ликвидността за готова продукция. Цената на стоките по разписките може да се определи по-късно, когато пазарните условия станат ясни и купувачът и продавачът се съгласят да споделят пазарния риск. Или пък стоките по разписките често пъти служат като покритие на борсата за фючърсни сделки, когато има налице подходящ договор.
Правителственото лицензиране установява и минималните складови стандарти като законната форма, изискванията за ликвиден капитал, подходящите съоръжения и подходящото местоположение. Непрекъснатият надзор чрез редовни прегледи и внезапни ревизии може да гарантира, че физическите съоръжения ще се поддържат по подходящ начин и управляващият склада ще следва правилни процедури и политика и ще поддържа отговорно финансово поведение. Надзорната агенция може да помогне да се предотврати фалшифицирането на разписки, тъй като тя е единственият орган, който отпечатва формулярите за тези разписки със серийни номера и поддържа точна отчетност. Складовете могат да разчитат на банкови гаранции и/или застрахователни полици, за да гарантират допълнителен резерв срещу загубите на вложителите на стоки, пострадали поради влошаване на качеството или намаляване на количеството. Вложителите могат да бъдат защитени също с компенсационен фонд.
Складовите разписки приемат различна форма в различните страни. Обикновено е за предпочитане да представляват прост документ, съставен на базата на една силна законова и надзорна система. Ако едно правилно изпълнено джиросване е единственото нещо, което се изисква за промяна на собствеността или за да се поставят стоките като гаранция, документът ще намери широко практическо приложение. Складовете трябва да бъдат разнообразни в географско отношение и да бъдат организирани и изградени там, където развилата се вече търговия им гарантира достатъчно ползване. Складовите компании трябва да бъдат достатъчно големи, за да предлагат сигурност, но и достатъчно малки, за да гарантират конкурентоспособност.
За вложителите на стоки в складовете се предлагат възможности за доходи чрез по-разнообразните търговски възможности, за управляващите складове - чрез таксите за складиране и пренос, за изпитващите лаборатории - чрез таксите за вземане на проби и извършване на анализи, за банките - чрез по-високите авансови проценти и по-големите възможности за даване на заеми, а за правителството - чрез таксите за лицензиране и проверки, които покриват разноските по надзора.
Закон ще определи правилата за търговия със зърно
Условията за съхранение и търговия със зърно ще се регламентират със специален закон за зърното, съобщиха от Министерството на земеделието и горите. Окончателният вариант на законопроекта е готов и до края на седмица ще бъде изпратен за съгласуване в останалите заинтересовани ведомства. Създаване на условия за устойчиво развитие на зърнопроизводството и зърнопреработването, стабилизиране на зърнения пазар и осигуряване на необходимите количества зърно и зърнени продукти за изхранването на населението са основните задачи на подготвения проект. Механизмите за постигането им се предвижда да бъдат изцяло пазарни. За въвеждането на реален пазар агроведомството залага главно на три инструмента - създаване на регистър на търговците и складовете, въвеждане на механизма на складовите записи и налагане на структурата публичен склад.
Предвижда се да бъде създаден публичен регистър на търговците на зърно. Регистрирането ще става на базата на определени условия и на практика ще има стойността на лиценз за търговия.
Предвижда се да бъде изградена мрежа от лицензирани складове, които ще се регистрират като публични дружества. Тези складове ще служат като депа за съхранение на зърното. Другата им функция е въвеждането на механизма на складовите записи. Тези ценни книги ще могат да се използват като платежно средство, да се търгуват на вторичния пазар и да служат като обезпечение при ползване на кредит.
Държавата ще изпълнява регулиращите си функции на пазара на жито посредством два механизма. Стратегически резерв от зърно ще осигурява необходимите количества за изхранване на населението при бедствия, аварии и други инциденти. Това ще бъде нова структура, която не включва военновременния запас. Отделно ще се създаде зърнен фонд, чиято функция е да интервенира на пазара при резки скокове на цените или при пазарен дефицит.
Законопроектът предвижда да се създадат две нови структури. Държавна агенция по зърното ще управлява стратегическия резерв и зърнения фонд. Основната функция на агенцията е да осигурява стабилност на зърнения пазар в страната. Сегашната Национална инспекция по контрол на зърното ще бъде заместена от Национална служба по зърното. Новата структура ще отговаря за лицензирането на складовете за зърно и ще контролира търговците и качеството на зърното.
Законът също така урежда правата и задълженията на физическите и юридическите лица, които осъществяват търговия със зърно.
Законопроектът за зърното е подготвен с помощта на търговци и експерти от Софийската стокова борса. Намерението на агроминистерството е законът да бъде гласуван до новата реколта, т.е. до юни. Според търговци това няма да стане, ако процедурата на съгласуване и обсъждане в Министерския съвет продължи с досегашните темпове. А това би означавало провал на тазгодишната изкупна кампания.
Държавата и банките в конфликт заради зърнените кредити
Поредният зърнен проблем изправи един срещу друг държавата и търговските банки, кредитирали миналогодишната изкупна кампания. Скандалът ескалира през миналата седмица, след като финансистите заявиха, че ще продават неплатежоспособните мелници, ако не получат парите си до седем дни.
"Банките имат основания да се притесняват. Аз обаче смятам, че много по-отдавна е трябвало да се следят кредитите и за всяко предприятие да се приеме отделна програма", заяви министърът на земеделието Венцислав Върбанов.
"Всяка банка започва принудително да събира залозите по кредитите. Няма да чакаме срещи с министрите, за да не ни обвинят после в бездействие", контрира председателят на Асоциацията на търговските банки и шеф на ЦКБ Стоян Александров.
За изкупуването на реколта ' 97 ОББ, ДСК, Биохим, Експресбанк, Хебросбанк, ЦКБ, Общинска банка и Булбанк отпуснаха 211 млрд. лв. За да остане житото у нас, кабинетът определи минимална изкупна цена, близка до международната - 230 хил. лв. (около 130 долара тогава) на тон и забрани износа. Държавата щедро гарантира заемите. Сега над 540 хил. тона пшеница мухлясват в складовете, а около 3 хил. тона брашно не могат да намерят пазар. Нереализираната продукция ежедневно трупа загуби на държавните складове и мелници. От лятото досега, като се калкулират складовите разходи и лихвите, житото е поскъпнало от 130 на 140-150 долара на тон. В момента зърното върви по 90 долара на тон на вътрешния пазар. На борсата в Чикаго котировките за пшеница са около 108 долара на тон, на Лондонската борса - 128 долара на тон.
Агрокредитите се оказаха голям проблем и за банките. Това увеличава процента на просрочените кредити в портфейлите им и води до алтернативни загуби заради блокирането на ресурса в неработещи, макар и държавно гарантирани вземания. Освен това със забавянето на плащанията се обезценяват както залогът заради поевтиняването на зърното, така и гаранцията на ДФРР, защото тя не включва лихвите, които се начисляват по просрочията. Гаранцията от ДФРР е за 211.493 млрд. лв. Засега са върнати около 66 млрд. лв. Банките имат две възможности да си получат парите. Едната е да предявят претенции към държавата като гарант по кредитите. Според договора с ДФРР обаче това може да стане само след като са усвоени всички обезпечения, което означава да се продадат залежалите количества зърно и да се задвижи процедура по обявяването на "Зърнени храни" в несъстоятелност. Това явно не е приемливо за банкерите, защото процедурата по несъстоятелност изисква много време, след което вземанията ще бъдат покрити частично, защото спешната продажба означава и ниски цени. В крайна сметка, докато се стигне до усвояването на гаранцията от ДФРР, която трябва да покрие разликите между постъпленията от обезпечения и реалния дълг, голяма част от ресурса на банките ще продължи да е блокиран още месеци напред.
Ако се стигне до усвояване на държавната гаранция, правителството пък ще се окаже в доста неудобна ситуация пред МВФ във връзка с тригодишното споразумение. Фондът няма да приеме лесно такъв неразумен и необмислен ход като държавната гаранция, заяви Стоян Александров. Според него хората от техническата мисия на фонда са били много учудени, когато разбрали, че е дадена такава гаранция.
Проблемът може да се окаже много по-сериозен за банките, тъй като гаранцията от ДФРР изтича до юни. За оставащия месец нито банките, нито земеделското министерство обаче биха могли да реализират залозите по кредитите. Ако отпадне държавната гаранция, банките имат две възможности - да започнат дела за несъстоятелност и да се удовлетворят от продажбата на складовете и мелниците или да понесат огромни загуби от разликите в изкупните цени на житото и постъпленията от неговата продажба. Във втория случай се повишава делът на рисковите кредити в портфейла на банките и може да се яви проблем с достигането на определените в споразумението с МВФ задължителни нива на капиталова адекватност. При тази ситуация е обяснимо настояването на Стоян Александров банките да следят изкъсо приватизацията на активите на зърнените фирми.
Втората възможност за изход от кризата е да се намери общо решение с Министерството на земеделието. След срещата на земеделския министър с банкерите в четвъртък стана ясно, че това ще бъде работещият вариант, приет от всички заинтересовани страни - банките кредиторки, министерствата на финансите и земеделието и ДФРР. Агроведомството би могло по-бързо да реализира продажбите на мелници и зърнени бази чрез приватизационни процедури и по този начин да покрие голяма част от задълженията на "Зърнени храни". Същото важи и за продажбата на застоялата пшеница. Венцислав Върбанов обяви, че има възможност за износ на 100 хил. тона пшеница при цени 100-115 долара на тон. Според Върбанов имало зърно по фючърсните сделки, което е по-евтино и може да се реализира без големи загуби. Други 200-250 хил. тона жито ще се закупят от държавата за попълването на стратегическия зърнен резерв. Този резерв обаче ще бъде създаден едва след приемането на закона за зърното. Договорената с банките схема предвижда и разсрочване на някои от задълженията. Молбата на министерството е кредитите да се разсрочат до септември. Стоян Александров обаче заяви, че банките ще взимат решенията много внимателно. Има предприятия, при които неизбежно ще се предприемат принудителни мерки за удовлетворяване на кредиторите, каза шефът на АТБ. Той подчерта, че е постигнато джентълменско споразумение да не се стига до усвояване на държавната гаранция. Банките обаче настояват за анексиране на договорите, с което да се удължи срокът на държавната гаранция и да се премахне ограничението за износ, което е записано в договора с ДФРР. Ще се направи преоценка на обезпеченията и банките ще поискат то да бъде допълнено с дълготрайни активи, така че кредитите да се обезпечат минимум 125%, както изисква законът, заяви Стоян Александров.
Справка за издадените гаранции от ДФРР, & 34 от ЗДБ 1997 г. (към 25.03.1998 г.)
С промени в акцизите кабинетът търси по-високи приходи в бюджета
Промени в шест данъчни закона одобри в началото на миналата седмица кабинетът по предложение на финансовото министерство. Данъчните аргументират промените с мотивите, че се налага да се унифицира законодателството ни с това на страните от Европейския съюз и да се гарантират бюджетните приходи.
Основната част от промените засяга облагането с акцизи на алкохолните напитки и тютюневите изделия. Размерите на косвения данък за алкохолните напитки ще се определят в абсолютна сума на литър или алкохолен градус. Промените целят да обезсърчат производители и вносители да посочват занижени цени, за да платят по-нисък акциз. Постига се и еднакво третиране на българските и вносните напитки, за което отдавна настоява Европейският съюз. В резултат на новата система на облагане за някои напитки акцизът ще се увеличи, а за други ще намалее. На практика новите нормативи не се различават съществено от досегашните. От финансовото министерство уверяват, че готвените изменения не би трябвало да повлияят кой знае колко на цените на дребно на спиртните напитки и вината. Бирата вече ще се облага в зависимост от екстрактното съдържание. Проектът предвижда да се забрани търговията с наливни спиртни напитки, която практически беше начин да не се плаща акциз. Неслучайно на пазара се появиха не само наливна ракия, но и наливен джин и коняк. Забраната не се отнася за вината и бирата. Статистиката на Министерството на финансите показва, че търговията с наливни спиртни напитки заема около 70% от всички търгуеми. По този начин се избягваше закупуването на бандероли и плащането на налог.
В срок от шест месеца след влизането на поправките в сила производителите на спирт и спиртни продукти са задължени да въведат измервателни уреди. Тази промяна може да послужи като извинение на някои производители да вдигнат цените на продукцията си. От друга страна, това ще ги направи по-малко конкурентоспособни на пазара им.
Промени се предвиждат и при облагането на цигарите. От досегашната система на облагане - процентна ставка от производствената цена, финансовото министерство предлага да се премине към смесена система на облагане - веднъж като абсолютна сума за бройка цигари и втори път като процент от продажната цена. Предложението на финансовото министерство намалява плащания акциз на луксозните и маркови цигари. За сметка на това се увеличава размерът на косвения данък за "народните" цигари. Министерският съвет обаче даде още време за доуточняване на конкретните ставки. Очакваното увеличение на цените на дребно е в границите от 10 до 35%.
Най-чувствително -
Размерът на косвения данък не бе променян от средата на миналата година. Въвежда се и 15% акциз при вноса и производството на игрални автомати. Въпреки увеличените размери на акциза през миналата година игралните зали в страната се увеличиха, но данъчните приходи от хазарт не нараснаха. Предвижда се новите разпоредби да влязат в сила от 1 юли тази година.
Според началника на Главно управление на данъчната администрация Дора Андреева новият режим е по-благоприятен и защото няма да се облагат с акциз някои видове продукти. Сред привилегированите стоки са еротичната и порнографска литература, козметичните стоки, кожените и кожухарските облекла, изделията от благородни метали и аудиовизуалната техника. Мотивът за предложението на финансовото министерство са ниските постъпления в бюджета от тези стоки, както и фактът, че тези стоки не се облагат с акциз в други европейски страни.
Големият парадокс в измененията на другите данъчни закони е, че те се съдържат в преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите, където се правят предложения за промени в редица други данъчни закони. Такива промени биха били оправдани, ако са свързани с измененията в акцизния закон. Относно поредния опит с един закон да се прокара изменение в редица други, чиито текстове пряко не засягат първия, тепърва ще се произнасят юристи. Над предлаганите изменения отсега тегне сянката на неодобрение на депутатите.
Най-очаквана е промяната в Закона за данък добавена стойност. С нея се
В отделен законопроект са обособени само поправките в Закона за облагане доходите на физическите лица, които уреждат конкретния размер на патентния данък за различните населени места.
Правителството премахва двойното облагане на застрахователните премии
Кабинетът одобри през миналата седмица промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане, с която се поправя една недомислица в предишните текстове. Според действащия текст на закона една и съща премия по застраховка (която плащат застрахованите лица) се облагаше със 7% данък два пъти - при застрахователя и при презастрахователя. Сега тази част от премиите, които застрахователят ще преотстъпва на презастраховател, ще се облага при последния. Твърде вероятно е първоначално да се получи отново двойно облагане, но данъчните обещават, че бързо ще връщат на застрахователя неправилно обложената част от премията. Ако депутатите одобрят предложените текстове, печалбата на застрахователните дружества, която се разпределя под формата на дялове и акции, няма да се облага. Целта е да се стимулират дългосрочното спестяване на акционерите и капитализирането на печалбата при застрахователите. Данък в размер на 15% ще се удържа от акционерите, когато те решат да продадат притежаваните от тях дялове или акции.
Дирекцията за застрахователен надзор бе подготвила свои предложения за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, свързани с данъчните ставки за застрахователите. Основното предложение бе животозастрахователните компании да плащат данъци по общия ред на закона за корпоративното подоходно облагане, тоест ще се облага печалбата, а не премиите им.
"Целта е да стимулираме животозастрахователните компании, които правят своеобразни спестовни влогове на гражданите чрез този вид застраховки", обоснова предложението директорът на дирекция "Застрахователен надзор" Христо Христов. Диференциацията на компаниите според дейността им се наложи и от Закона за застраховането, който забранява едно дружество едновременно да извършва животозастраховане и общо застраховане. Тази идея обаче очевидно не е одобрена от финансовото министерство и не фигурира в проекта, одобрен от Министерския съвет.
"Ер София" затвърди реномето си на международен трафикант
За по-малко от три месеца частната авиокомпания "Ер София" за втори път попада в новините на световните агенции. Този път в грандиозен скандал за контрабанда на цигари за съседна Румъния. Преди това с катастрофата на свой самолет на 4 февруари в Португалия, когато загина 8-членният екипаж на самолет Ан-12.
Миналата неделя агенция Франс прес предаде, че украински самолет, нает от авиокомпанията, е заподозрян в контрабанда на 3000 кашона цигари за Румъния. Екипажът на "Ер София" поискал аварийно кацане на военното летище Отопени за почивка на екипажа. Там цигарите били разтоварени в 3 ТИР-а, а самолетът се върнал в Бургас, въпреки че трябвало да пътува за Швеция.
От "Ер София" веднага отрекоха подобно нещо. Адвокатът на фирмата Явор Нотев заяви, че авиокомпанията е имала договор за превоз на цигари "Асос" от Атина за Букурещ и ангажиментите на компанията приключили с доставката на товара. В Румъния обаче този скандал заплашва да свали от постовете им доста висши военни и хора от специалните служби. Опозицията използва аферата, за да обвини хора на президента. Специална комисия разследва участието на военните и дали нашата компания е знаела за участието си в контрабандата. Засега румънските власти не са поискали съдействието на българските служби за разследване на "Ер София".
Румънската полиция вече няколко дни издирва полк. Георге Трутулеску, един от началниците на Службата за охрана и протокол. Той е уличен в трафика на цигари на военното летище. Според Франс прес полковникът лично е наблюдавал разтоварването на 3000 кашона от самолета Ил-76 на нашата авиокомпания.
Румънската преса се зае с усилие да разследва случая и участието на "Ер София". Във вторник в букурещкия печат се появиха публикации, че самолетът идвал от Момбаса, Кения, и поискал техническо кацане на Отопени. Шефът на румънската служба за информация Константин Джорджеску пък заяви за Франс прес, че в основата на контрабандата е балканска мрежа от трафиканти, която включва Кипър, Гърция и България. Според румънския вестник "Евениментул зилей", цитиран от "Стандарт", издирваният полковник Трутулеску лично е наел "Ер София" за пратката и платил 37 000 долара с посредничеството на арестувания Думитру Попеску, мениджър на компания "Куик аеросервиз".
Според изявления на арестувания шеф на румънското военно летище полк. Йоан Сучу самолетът не е разтоварвал на Отопени. Проверка на нашия в. "Стандарт" в Бургас обаче показала, че машината на "Ер София" кацнала празна на летище Бургас.
Поне 3 самолета на "Ер София" със специален товар и цигари били кацнали на букурещкото летище през миналата година. На 23 март друг самолет на "Ер София" - Ан-24, пак е поискал техническо кацане на летище Отопени, съобщи в четвъртък шефът на румънската полиция Николае Берекет. Той съобщил и за множество контрабандни операции на българската авиокомпания. Според декларация на полк. Трутулеску пред агенция Универсул на летището посрещали много често самолети с цигари, а с парите се финансирали партии в Букурещ. В четвъртък началникът на полк. Трутулеску - Нику Ангел, подаде оставката си, а президентът на Румъния Емил Константинеску я приел.
Срещу "Ер София" вече има заведено едно дело за контрабанда на цигари у нас. През 1993 г. самолет на "Ер София" натоварил в Кипър 20 тона цигари, но при разтоварването в София се оказало, че цигарите са по-малко от декларираните, каза през седмицата софийският прокурор Нестор Несторов. През 1996 г. самолет на "Ер София" беше задържан на летище Бургас със съмнения за контрабанден внос на цигари у нас, но случаят беше потулен. Пак през същата година митничари на аерогара София заловиха главния инженер на авикомпанията Чавдар Генов при опит да изнесе нелегално 20 000 долара. Генов пътувал за Киев, за да наеме самолет.
"Ер София" е най-скандалната българска авиокомпания с доста съмнително реноме в чужбина, без да броим трагедията на 4 февруари в Португалия. Тя е създадена през октомври 1990 г. като смесена българо-италианска авиокомпания "Сиджи ер". Година по-късно италианецът Джанфранко Рикарди продава дела си от 49 %, а "Сиджи ер" става "Ер София". В нея 35 на сто има Лилян Тодоров чрез дъщеря си, а 20% има първият български космонавт Георги Иванов. Участие в нея имаха и президентът на "Дискавъри 93" Стоян Николов и приятелят му Георги Василев. През 1995 г. обаче чрез сложни пререгистрации Лилян Тодоров се опита да отстрани Николов и Василев и те нападнаха офиса на "Ер София" на бул. "Патриарх Евтимий" в столицата с 12 гарда, за да изяснят бизнесотношенията си. Двамата бяха арестувани и лежаха 1 месец в ареста на Първо РПУ в столицата. След това бяха пуснати под гаранция. "Ер София" разполага с 8 самолета - 6 Ан 12, един Ан 24 и един Ан 26, но често наема и големите Ил 76 и Ан 124 Руслан, най-често от Украйна.
Пак през 1995 г. Световната организация на митниците писа на своите колеги в България, че според тяхна информация самолетите на "Ер София" обикновено се използват за контрабанда на наркотици или за трафик на оръжие. Частната авиокомпания беше обвинена по същото време за контрабанда на специална продукция за Еквадор, Руанда, Северна Корея и Иран. Номерът с аварийното кацане бил много често използван от компанията. Съгласно международните спогодби летищата нямат право да отказват аварийно кацане и затова контрабандистите използвали тази вратичка, за да разтоварват товара си за ембаргови държави, а след това продължавали празни до заявената в документите им крайна цел.
Плажовете и това лято ще са под контрол на областните управители на Варна и Бургас
И през това лято, както и през миналите курортни сезони по-голямата част от морските плажове по Черноморието ще се стопанисват и управляват от областните управители на Варна и Бургас, реши кабинетът в понеделник. Пясъчните ивици ще останат без заграждения и входни такси. По силата на наредба, която скоро вицепремиерът Бакърджиев трябва да разпише, областните управители ще определят на търг кой ще може да извършва водно спасяване и обезопасяване на плажовете, поддръжката и почистването им, осигуряването на медицинска помощ, както и да избират фирмите, които ще предоставят услуги на морския бряг. Наредбата на практика стриктно ще определи задълженията на областните управители, така че да не се допуска тяхната инициатива, обясниха от Министерството на благоустройството и регионалното развитие. В нормативния документ ще бъдат посочени и началните тръжни цени за извършването на дейностите и услугите по плажовете.
На собствено разпореждане остават плажовете, за които вече има дадени концесии, както и плажовете към туристическите дружества със 100% държавно участие. За плажовете, които прилежат към курортни комплекси, в които вече има акционери от масовата приватизация, следва да се предоставят концесии, обясниха от строителното министерство. До предоставянето на концесии туристическите дружества с дребни акционери ще могат свободно да ползват плажовете.
Досега Министерският съвет е взел решение за предоставяне на концесия на плажовете на "Златни пясъци" и "Албена" съответно на дружествата "Златни пясъци" АД и "Албена" АД. Внесени са предложения за предоставяне на концесии върху плажната ивица към "Ривиера" и "Слънчев ден". На концесия подлежат всички морски плажове, които потенциално са около 83 на брой, но за част от тях може да не се прояви интерес за ползване", обясни Милен Топалов, експерт в отдел "Концесии" към Министерството на регионалното развитие. До края на годината трябва приоритетно да се предостяват концесии за 42 морски плажа, чийто списък кабинетът одобри през миналата седмица. Подготовката на концесиите за морските плажове ще върви успоредно с процедурите по отдаване на дейностите и услугите по тях на фирми за сезона.
Плановете за ускорено концесиониране на плажната ивица могат обаче и да се осуетят, особено ако на бъдещите кандидат-ползватели на плажовете се предложат условията, които правителството прие за концесията на плажната ивица в комплексите "Златни пясъци" и "Албена". Поставяйки редица ограничения и забрани на концесионерите там, държавата на практика блокира концесионния режим на плажната ивица. Основната цел на концесията на плажовете трябва да бъде "правилна експлоатация и осигуряване на грижа за обекта", обясняват юристи. Това обаче едва ли може да се постигне от "Златни пясъци" АД и "Албена" АД, тъй като според гласуваните от правителството условия на концесията ще се окаже, че те ще трябва и да си плащат за това.
Европа пак поиска да затваряме АЕЦ
Близо 4 милиарда долара ще струва затварянето на четирите малки блока на АЕЦ "Козлодуй", показват изчисленията на финансовите експерти. Над 2 милиарда са необходими само за извеждането от експлоатация на старите реактори. Тези пари не са натрупвани досега, защото двата фонда - за извеждане на ядрени блокове от експлоатация и за безопасното съхранение на радиоактивните отпадъци и отработилото ядрено гориво, до момента дори не са структурирани.
Около 1.8 милиарда долара ще струва изграждането на заместващи мощности. Блоковете от 1 до 4 са по 440 мегавата. По международните стандарти за изграждането на един киловат мощност са необходими 1000 долара инвестиции.
Допълнителен проблем е, че спрем ли блоковете, трябва да спрем и износа на електроенергия. Този износ през последните месеци гарантира стабилни приходи на НЕК във валута и позволява на електрокомпанията да поддържа цената на електроенергията в приемливи граници и въпреки това да печели.
Според енергийни експерти само заради намаления износ цената на тока може да скочи съществено. Според прогнозите като последица от преждевременното затваряне на четирите реактора себестойността на еленергията ще се повиши минимум с 5% още през тази година, а след 2000 г. се очаква нов скок с повече от 15%.
Ценовият шок и опасенията, че това ще доведе до блокиране на икономиката и социално напрежение, са само един от аргументите на българското правителство срещу натиска на Европа за преждевременно спиране на четирите стари реактора на АЕЦ "Козлодуй".
"Донорите на Европейската общност настояват България да закрие колкото е възможно по-скоро старите реактори на АЕЦ "Козлодуй" от 1 до 4", заяви Йоахим Янке, първи вицепрезидент на Европейската банка за възстановяване и развитие. Експерти от ЕБВР, Европейската инвестиционна банка и Европейската комисия бяха на двудневно посещение у нас и започнаха преговори с правителството по сроковете за закриване на реакторите.
"Засега мненията ни с Комитета по енергетика по сроковете за закриване на реакторите се различават, затова преговорите ще продължат", обясни Йоахим Янке. "България се ангажира в подписания през 1993 г. договор "Сметка за ядрена безопасност" да закрие 1 и 2 реактор до края на 1997 г., а 3 и 4 - до края на 1998 г. В замяна на това ЕБВР прие да отпусне на страната 24 милиона ЕКЮ за краткосрочно повишаване на безопасността на реакторите. Тези срокове обаче не можаха да бъдат спазени, тъй като икономическата криза забави отпускането на обещаните инвестиции", обясни Янке. Според него ЕБВР няма намерение да отпуска ново финансиране за подобряване безопасността на старите реактори.
"При посещението в Козлодуй установихме, че много от първоначалните недостатъци на реакторите са отстранени, но като цяло те не могат да се модернизират и направят безопасни", заяви Ларс Ларсон, който е действащ директор на Фонда за ядрена безопасност на ЕБВР.
Проблемът с преждевременното затваряне на блоковете от 1 до 4 на АЕЦ "Козлодуй" е резултат от поетия ангажимент от страна на България в подписаното през 1993 г. споразумение за безвъзмездна помощ между правителството и ЕБВР. В рамките на това споразумение е финансиран с 24 млн. ЕКЮ проект за временно повишаване на безопасността на четирите блока. Срещу това България е поела ангажимент да затвори блоковете до края на тази година, преди да е изтекъл проектният срок за експлоатация.
Другата причина е политическото решение на ЕС да не приема нови членове от бившия социалистически блок, докато не се подобри сигурността на двата реактора в Румъния и Словения и докато не бъдат получени гаранции, че останалите над 40 съветски реактора ще бъдат ремонтирани или затворени.
Аргументите за затваряне на блоковете, които сочат представителите на ЕБВР, са технически. Реакторите от модела ВВЕР 440/230, признати за високорискови заедно с тези от чернобилски тип, имат проектни недостатъци, които не могат да бъдат отстранени чрез никакви програми за модернизация, смятат евроексперти. Те смятат, че повечето от мерките за модернизация на спорните блокове, предприети от 1992 г. досега, са главно "козметични подобрения". "Няма технически аргументи за затварянето на реакторите", твърди изпълнителният директор на НЕК Иван Хиновски. Едва ли след два часа посещение в централата може да се прецени безопасността на АЕЦ, смята Иван Хиновски. Според хора от енергийния бранш основната причина за подновения натиск на Европа е икономическа и е свързана с борбата за пазари на електроенергия и ядрено оборудване. Основните играчи на европейския енергиен пазар са Франция и Германия. Франция, която е най-големият производител на електроенергия на Стария континент, не крие намерението си да пробие с износ на ток за силно дефицитните пазари в Югоизточна Европа. Пътят на транзита обаче в много от случаите минава през България, която също е голям производител и потенциален износител на електроенергия.
АЕЦ "Козлодуй" произвежда около 46% от електроенергията в страната. С изваждането на четирите блока капацитетът на централата ще се намали почти наполовина. В същото време стартира проект за модернизация на двата хилядамегаватови блока, което ще наложи те да бъдат спирани за определени периоди. Това означава, че АЕЦ не само няма никакъв резерв за вътрешно компенсиране на недостига, но в повечето случаи ще произвежда под една четвърт от сегашните количества. Не е изключено при тази ситуация от основни износители за балканския регион да започнем да внасяме ток, прогнозират експерти. Алтернативата е да се забавят проектите за повишаване на безопасността и модернизация на 5 и 6 блок, които и без това закъсняха много.
Освен 24-те милиона ЕКЮ от ЕБВР в проекта за повишаване на безопасността на четирите реактора са инвестирани 50 млн. долара собствени средства на НЕК и над 10-15 млн. долара по линия на програмата ФАР и ВАНО. По оценката на наши и външни специалисти, както и на експерти от МААЕ нивото на безопасност на първите четири блока сега е значително повишено в сравнение с 1993 г. и състоянието им се оценява като добро. Друг е въпросът, че дори да се отложи за известно време затварянето на реакторите, това
Вече трябваше да бъдат пуснати в действие останалите два блока на ПАВЕЦ "Чаира", да се рехабилитира ТЕЦ "Варна" или ТЕЦ "Марица изток 3" и част от топлофикациите да са минали на на комбиниран цикъл, т.е. да произвеждат и топлинна, и електроенергия. Трябваше да бъдат модернизирани и 5 и 6 блок на атомната централа. От тези проекти не е реализиран нито един.
С двата хилядамегаватови блока на АЕЦ сме на фаза подписан договор за изработването на техническо задание, по което ще се реализира проектът. Ако се работи с досегашните темпове, през 2005 г. може и да бъде подписан договорът за самото изпълнение на този проект.
За ТЕЦ "Варна" през последните години всяко от често сменящите се ръководства на НЕК и КЕ взимаше решение за придвижване на проекта за смяна на горивната база и рехабилитация на трите стари блока на централата и всяко следващо ръководство започваше отначало проучването на проблема. Поради тази причина централата и до този момент работи с минимална част от капацитета си и вечно има проблеми с доставките на въглища. Сега се чува, че и западни компании, сред които и френската "Нешънъл пауър", проявяват интерес към тази централа и към финансиране на собствен проект за рехабилитация и промяна на горивната база. Твърди се, че може да се изчакат и други оферти, тъй като НЕК смята да продава централата и е най-добре новият собственик да инвестира в нея. Според енергийната стратегия обаче приватизацията на производствените енергийни предприятия се предвижда едва през 2005 г. За реализирането на проект за рехабилитация и смяна на горивната база са необходими не по-малко от 7 години, пресмятат енергийни експерти.
Неяснотите около модела за преструктуриране на НЕК и основно по това дали ще има достъп на трети лица до износа на електроенергия пък може да блокират проекта, който предложи американската компания "Ентерджи" за възстановяване на ТЕЦ "Марица изток 3", тоест реализацията и на този проект може да се отложи за необозримото бъдеще. Проектът за изграждане на нов 600-мегаватов ядрен блок среща силна съпротива от страна на въглищното лоби. Както и проектът на "Ентерджи". Лобистите за ядрената енергетика пък пречели на развитието на "Марица изток" като единен комплекс, който може да бъде рентабилен.
Встрани от тези спорове остава въпросът откъде ще се намерят инвестициите, необходими за поддържането и развитието на електроенергийния отрасъл. Според инвестиционната програма на НЕК до 2010 г. за това са необходими 7.5 млрд. долара. Около 3.5 млрд. долара е общата стойност на нашата електроенергетика по оценка на "Бехтел". Според собствената ни методика за преоценяване на активите цената на електроенергетиката обаче ще бъде около 1 млрд. долара, изчисляват финансисти. Дори да продадем всичките си активи в сектора, пак няма да намерим необходимите пари. А никой не споменава нито в стратегията, нито в инвестиционните програми за други източници на средства. При тази ситуация, ако след шест-седем години започнем да внасяме електричество, за това няма да са виновни Европейският съюз и ЕБВР.
Приватизацията на "Булстрад" започна тайно
"Работническо-мениджърски екип" взема 15% от акциите по номинал
Нещо като работническо-мениджърско дружество ще придобие 15% от акциите във втория по големина застраховател "Булстрад". Миналия вторник се проведе общо събрание на компанията, на което е решено капиталът й да се увеличи от 4 на 4.7 млрд. лева, като новите акции трябва да се изкупят по номинал от още нерегистрирано дружество, което да отговаря на условието да бъде ООД, АД или кооперация на "работещите по трудов договор в "Булстрад" и членовете на съвета на директорите". В новия акционер на "Булстрад" трябва да са представени поне 20% от служителите в компанията. Въпреки че прилича много на класическите РМД (работническо- мениджърски дружества), това дружество не би било такова и не би имало правата на разсрочено плащане. За да придобие такива качества РМД на служителите в "Булстрад", застрахователното дружество трябва да е предложено за касова приватизация, а то все още не е. "Това си е скрита приватизация през увеличение на капитала, както навремето се приватизираха банките", коментира заинтересован. Решението е станало възможно с одобрението на финансовото министерство, което упражнява държавната собственост в "Булстрад". Аргументите, че мениджмънтът и работещите в дружеството трябва да имат достъп до приватизацията му и че екипът е важен за добрите му резултати, не обясняват защо държавата не продава акциите си в "Булстрад" публично, като опита да вземе колкото може повече пари за това. Тук въобще не става въпрос за търг, дори не и за преговори с купувача. Също толкова скандално е, че решението е тайно.
"Такова решение не е вземано", заявиха още от самото дружество, отказвайки също каквато и да било информация за финансовото му състояние. Шефът на "Булстрад" Румен Янчев не беше открит за коментар. След събранието беше обявено само, че "Булстрад" приключва 1997 г. с печалба от 169 млн. лева, 1/10 от която се заделя за фонд "Резервен", а останалата се изплаща като дивиденти. Всъщност другите съществени решения са, че е бил променен уставът на дружеството, така че държавата, която държи там 65%, да може да продава акциите си на трети лица, без предварително да ги предлага на другите акционери. Освен това според променения устав всички по-важни решения като нови промени в него, увеличаване на капитала, преобразуване на компанията ще се вземат не с 2/3 от гласовете, а с 3/4. Което означава, че с подкрепата на още някой от акционерите работническо-мениджърското дружество ще държи блокираща квота.
В случая с "Булстрад" не е изяснено дали финансовото министерство може само да се разпорежда с дела си, или приватизационните по същество сделки трябва да минават през агенцията. Това прави още по-оспорвано увеличението на капитала от миналата седмица. Общото събрание не е предвидило и какво ще се случи, ако бъдат регистрирани повече от едно дружества тип работническо-мениджърски - кое от тях ще запише акциите. Забележително в случая също е, че за пръв път у нас работническата приватизация се прилага като принцип за голяма финансова институция.
Доста важно е и
Няма нито една законова причина мениджмънтът на "Булстрад" (колкото и да е добър) да ползва преференции, още повече че дружеството, което ще учреди, явно няма да е РМД по закона за приватизацията. В материалите за общото събрание не става въпрос дори за приблизителна оценка на акциите на дружеството. Ако се вземе предвид дори само собственият му капитал, излиза, че цената на акция трябва да е над четири пъти номиналната й стойност. Дори подобна оценка да е некоректна, не е ясно как държавата е допуснала да намали дела си в "Булстрад", без да прецени алтернативно колко губи от това.
Преди време българската компания на Talladium Holding BV - Ти Би Ай, и Bankers Trust предложиха да купят част от пакета на финансовото министерство в застрахователната компания. Най-вероятно именно в тази връзка са част от промените в устава й, приети миналата седмица. Тепърва предстои обаче да се преговаря при каква цена ще стане сделката, като може би най-накрая ще бъде уточнено въобще по какъв ред ще се приватизира "Булстрад".
Дружеството е основано през 1961 г. и тогава поема отдела "Външно застраховане" на ДЗИ. В края на миналата година "Булстрад" е с балансово число 76 млрд. лева и държи значителен пазарен дял в областта на застраховките на автомобили, карга, самолети и кораби, както и в презастраховането у нас. "Булстрад" е регистрирано по Търговския закон, като държавното участие се представлява от финансовото министерство, а между другите му акционери са Булбанк, БНБ, СО МАТ и др. Преди година и половина в компанията се вля бившето държавно дружество за автомобилни застраховки - МИК, в което "Булстрад" беше основен акционер. В края на миналата година "Булстрад" отчита приходи от застрахователни премии в размер на 44 млрд. лева. Ако това е показател за пазарния дял, то в доларово изражение дружеството е успяло да го разшири с около 60% спрямо 1996. Доларовият ръст на изплатените обезщетения през 1997 обаче е 94%, като номинално те са 34 милиарда лева.
Около 40% от приходите по застрахователни договори са от продажбите на задължителната застраховка "Зелена карта" за автомобилите, излизащи в чужбина. Този продукт засега се предлага само от "Булстрад", въпреки че скоро би трябвало да се създаде национално бюро и до този пазар да бъдат допуснати и други застрахователи. След "Зелена карта" с най-голяма тежест в миналогодишните премийни приходи са тези по авиозастраховането, следвани от плавателните съдове, каргото и автомобилното застраховане.
В края на миналата година техническите резерви на "Булстрад" са 31.8 млрд. лева (спад с около 15% в доларово изражение), собственият капитал - 22.5 млрд. лева. В активите на дружеството около 35% са паричните средства и депозитите в кредитни учреждения, 9% - дълготрайните материални активи, и около 50% вземанията по застраховки и от презастрахователи.
"Планета инс" е купена от ВИС-2 още през септември
Нива и брониран мерцедес представляват 50 на сто от акционерния капитал на застрахователно дружество "Планета инс", показва справка във фирменото дело на дружеството. "Планета инс" е вероятният наследник на ВИС-2. Борческата застрахователна компания подаде молба за прекратяване на дейността си, а хората от нейните офиси отговарят, че ако някой иска да продължи да ползва услугите на висаджийския екип, може да се застрахова в "Планета инс". Тя подаде документи за лицензиране на 31 март, минути преди да приключи крайният срок.
Всъщност "Планета инс" е новото име на застрахователно дружество "Остер инс". На общо събрание на акционерите на 28 септември 1997 г. "Остер инс" решава да приеме небесното име. На него освен преименуването се взема решение капиталът на "Остер инс" да бъде вдигнат на 3 милиарда лева, за да се покрият изискванията на Закона за застраховането. Досегашните акционери на "Остер", фирмите "Трафик инвест", ТАТ ООД, "Остерфин", "Мирабо" и Нено Ненов, купуват акции за 1.2 милиарда лева. Останалите 1.5 млрд. лв. се купуват от новите акционери Димитър Антонов Цеков, Марин Руменов Маринов, Рудолф Илков Франке, Стефан Георгиев Кръстев и Ангел Драгомиров Димитров, за които се смята, че са свързани с ВИС-2 ако не юридически, то емоционално. Останалите акции на стойност 300 милиона лева са закупени от близо 95 акционери, от които 45 са жени.
"Остер инс" е застрахователна компания, образувана през 1994 г. Основен неин акционер е Мариус Маринов чрез своите фирми. Идеята компанията да бъде продадена или да бъдат привлечени нови хора в нея явно е осенила създателите им още през май 1997 г., когато съветът на директорите насрочва общо събрание на 20 юни. Тогава акционерите на "Остер инс" правят промени в устава на дружеството, които засягат основно предмета на дейност на застрахователите. Така в чл.3, т.1 на тогавашния устав се появява: "Предмет на дейност на дружеството е имуществено застраховане и включва застраховки "Злополука", застраховка на сухопътни превозни средства, включително и релсови, застраховка на летателни апарати, застраховка на плавателни съдове, застраховка на товари по време на превоз... застраховка "Гражданска отговорност", свързана с притежаването и използването на МПС... " и т.н., все дейности от номенклатурата на трибуквените застрахователни компании.
По силата на решението на общото събрание на "Планета инс" от 28 септември най-голям дял получава Марин Руменов Маринов. На негово име се води фирмата ЕТ "Марин - Марин Руменов", регистрирана през 1996 г. Към 30 март той внася като апортна вноска нива (незастроена земеделска земя) от 13 345 квадратни метра, намираща се в землището на гр. Созопол, в местността Света Агалина. Според вещите лица, оценили нивата, "през нея минава ВиК, ел- и телефонни съоръжения, захранващи ваканционно селище "Дюни", и е отлична за изграждане на хотелски комплекс". Поради тази причина нивата е оценена на сумата 1 милиард и 201 милиона лева, а съдът е приел оценката на вещите лица. Любопитното е, че същата нива, апортирана на 30 март 1998 г., е закупена от Марин Руменов Маринов месец по-рано от регистрираната в Ловеч "Гида турс". Обявената стойност в бургаския нотариат е едва 10 милиона лева.
Маринов притежава общо 1 265 750 броя акции от "Планета инс".
Следващият по големина на дяловете в "Планета" нов акционер е Ангел Драгомиров Димитров. Трийсет и три годишният съсобственик на фирма "Голдън лайън" получава акции за 250 000 000 лв. срещу апортна вноска от брониран "Мерцедес 600". Съдбата на този мерцедес е доста интересна - на вещите лица, които са го оценили на 250 000 дойче марки, не са били представени документите за закупуване. По непотвърдени информации на него се вози шефът на "ВАИ холдинг" и бос на ВИС-2 Георги Илиев. Първият български собственик на произведения в Германия през 1994 г. мерцедес е Борислав Маринов Здравков, който го регистрира у нас през март 1996 г. Месец по-късно, на 1 април 1996 г., той го продава на Ангел Димитров. За 2 години бронираната лимузина сменя без видима причина 5 пъти регистрационните си номера, въпреки че собственикът си остава един и същ. Първият му номер е С 40 55 ТХ, след това става С 51 36 ТХ, после С 22 87 ТН, на 23 юни 1997 г. вече номерът му е С 74 94 ТР. Последната промяна на регистрационния номер е на 21 октомври 1997 г. и оттогава той обикаля софийските улици с номер С 57 85 НН. Под този номер той е апортиран при увеличението на капитала на "Планета инс", а Ангел Димитров става собственик на 273 380 акции.
Също като апортна вноска е трябвало да бъде признат и друг "Мерцедес S 420", закупен от "България лизинг", притежание на Стефан Георгиев Кръстев. Той е собственик на фирма "Рефлекс", която се занимава с охрана. Вероятно това е същата фирма, която наследи ВИС-1, а нейните стикери могат да се видят по доста магазини и таксита в столицата. Мерцедесът е закупен от АД "Генерал лизинг България". Неин собственик пък е Кирил Кленовски, който участва в съвместна фирма "Ви Кей Джи груп" заедно с Васил и Георги Илиеви. Тъй като апортните вноски обаче не могат да надхвърлят половината от капитала на едно застрахователно дружество съгласно закона, този мерцедес не е приет като апорт, а на Стефан Кръстев е предложено да закупи 7400 акции. Неговото име обаче не присъства в списъка на акционерите.
Третият апорт е с офистехника на Рудолф Илков Франке и той получава 35 466 обикновени поименни акции по номинала. Двайсет и девет годишният Франке е съсобственик във фирма за счетоводни услуги "Емеда дизайн". Така Руменов, Димитров и Франке стават собственици на 1 574 606 акции и на практика получават контролния пакет на "Планета инс" чрез апортните си вноски. Апортите се ползват по две причини - първата е, че не е необходимо да доказваш произхода на парите, и втората е, че не се налага да блокираш пари.
На същото общо събрание на 30 септември 1997 г. от съвета на директорите на преименуваната "Планета инс" са освободени досегашните участници в него Мариус Иванов Маринов, Боян Кръстев Илиев и Иван Маринов Кечеджиев. На тяхно място влизат нови хора - Светлозар Златанов, Йордан Татарски и Ясен Тенев.
Междувременно на националния стадион "Васил Левски" се развяха знамената на другата преименувана трибуквена компания, СИК. На трите пилона бяха издигнати флагове с емблема "Юнион инс", с каквото име СИК кандидатства за лиценз за застрахователна дейност.
Световната банка рискува с България
Бордът на директорите на Световната банка одобри във вторник стратегията за България за следващите три години. Въпреки относително високия риск директорите приеха оптимистичния вариант, който предвижда сумарно финансиране до 700 млн. долара за периода до 2001 г. При песимистичния вариант отпуснатите заеми и кредити щяха да бъдат до 300 млн. долара.
В тези 700 млн. долара влизат до 300 млн. долара финансиране за платежния баланс и до 400 млн. долара инвестиционно финансиране по проекти в социалната сфера, администрацията, правната реформа, земеделието, екологията. Задължителното условие обаче е да продължат реформите и да се изпълняват договореностите с Международния валутен фонд.
Липсата на инвестиционни проекти в стратегията е била отбелязана от директорите, които препоръчали все пак да не се отхвърля напълно тази възможност при работата в България. Като риск била посочена историята на страната, в която се редуват периоди на стабилизация с периоди на криза. Не било изключено и правителството да се отпусне в резултат на постигнатата досега стабилизация. Директорите подчертали особената важност на борбата с корупцията и бюрокрацията, която може да попречи на промените. Съпротивата срещу затварянето и ликвидацията на предприятията също би попречила на реформите. Затова особена важност се придава на проектите в социалния сектор. Бавният ход на реформите обаче поставя под въпрос притока на валута под формата на външно финансиране и чужди инвестиции. Съчетано със слабото нарастване на производителността, това създава опасности по обслужването на външния дълг на България.
ЗАЕМИ НА СВЕТОВНАТА БАНКА ЗА БЪЛГАРИЯ.
Остава изискването бюджетните кореспонденти да са с 200 млрд. лева активи
Финансовият министър Муравей Радев се е съгласил с изискването банките, обслужващи бюджета, да имат активи над 200 млрд. лв., но в специално писмо до БНБ е обяснил, че смята за по-коректно да бъде даден срок за постигането му до края на юни. Преди седмица управителният съвет на БНБ внезапно реши, че банките, кореспонденти на бюджета (каквито досега бяха всички първични дилъри), трябва да отговарят и на такъв критерий, и предложи обслужването на хазната веднага да се прехвърли на практика само към държавните институции и ОББ.
Решението, освен че предизвика недоволства в "изолираните" институции, създава и немалки заплахи за ликвидни трудности в системата и объркване на счетоводството на бюджетните организации посредата на годината.
В четвъртък (след редакционното приключване на броя) в централната банка трябва да са решили да се съобразят с компромисното предложение на финансовия министър или да се втвърдят около необяснимата теза изискването за 200 млрд. лева да влезе в сила веднага, като се гледат данните на банките към 31 март. На въпросите защо към 31 март и защо точно 200 млрд., а не 250 или 300, продължава да няма отговор, а и да се даде такъв е обективно невъзможно.
Може да се счита, че министерство ще иска да избегне по-нататъшно задълбочаване на спора най-малкото защото това означава да оспори критериите на "Банков надзор". От кабинета на управителя на БНБ Светослав Гаврийски отново отказаха коментар по решението, което продължава да е официално необявено. Оглавяващата "Банков надзор" Емилия Миланова обясни, че стремежът на централните банкери е бюджетът да се обслужва от големи банки, с голям мащаб и с развита клонова мрежа, а ако дадена банка има балансово число над 200 млрд. лева, това показва, че тя е солидна.
Според представител на техническата мисия на МВФ, ако целта на промяната е банките да не използват свободните бюджетни средства за участие на аукционите на ДЦК, така проблемът няма да се реши, защото количеството на свободния ресурс ще остане същото. Освен това от МВФ се опасяват, че консолидирането на бюджетните сметки само в големите банки може да послужи като аргумент за отлагане на новата система за обслужване на хазната, според която това ще става от единна сметка в БНБ.
Мръсните пари ще завладяват все повече пазара ни
"Престъпните пари се насочват там, където има нужда от пари. Това са бившите социалистически страни", заяви главният секретар на Министерството на вътрешните работи Божидар Попов на семинар за борбата с прането на пари. В тези думи се съдържа намекът, че в страната ни има значително количество такива средства, а и се очакват още доста. В обществото ни съществува естествена психологическа реакция на приемане на административните мерки като полицейщина, каза Попов.
Програмата на парламента за миналата седмица предвиждаше на първо четене да бъде гласуван новият закон за мерките срещу изпиране на пари. Той ще задължава банки, застрахователи, инвестиционни дружества, органите по приватизация, нотариусите, борсите и др. да идентифицират клиентите си, извършващи сделки над 15 млн. лева. Това означава, че ще трябва да се проучват дори купувачите на по-големи имоти. Информацията ще се концентрира в Бюро за финансово разузнаване към Министерството на финансите.
"Централната банка ще изготви наръчник с указания за банковите чиновници, за да се ориентират при разкриването на съмнителни парични операции", обясни Румяна Георгиева от "Банков надзор" в БНБ. Основен принцип според нея трябва да е познаването на клиента в банковия сектор. "Ние не можем да станем разузнавачи, но можем да сме помощници", каза тя.
Борбата срещу прането на мръсни пари е едно от условията за членство в Европейския съюз, обясни Йост Шрикс, консултант на проекта ФАР "Пране на пари". "Освен това не е достатъчно само да имате закон, нужни са практически действия", уточни той.
Капитали с неясен произход започнаха да влияят на вътрешния живот на страната, предупреди зам.-шефът на МВР. Дотам се стигна, тъй като в България късно се предприеха законодателни мерки. Освен това приетият преди две години закон за мерките срещу изпиране на пари отговори само формално на нуждите. Той беше направен така, че да не работи, призна Попов. Едва от миналата година институциите са започнали да взаимодействат при борбата с мръсните пари. Самият "Банков надзор" започна да действа ефективно в тази насока наскоро, а всички знаят колко перфектна беше операцията по източване на пари от търговските банки, припомни Попов. Той посочи като минус и липсата на сътрудничество с други държави. За него една от формулите за успеха е непрекъснато "икономическо изтощаване на престъпниците". "Това е война, в която трябва да се изразходват много ресурси", обясни патетично той.
Начините за пране на мръсни пари са безкрайни и ограничението е само въображението на перача, обясни зам. финансовият министър Пламен Орешарски. Според него у нас дори може да се говори за "постижения" в тази посока. Засега практиката поне е доказала какви са етапите на изпирането, стана ясно от обяснението на консултанта по ФАР. Първият етап е настаняването на незаконни средства в банките, като в тази фаза парите били най-лесно откриваеми. Затова усилията в борбата срещу прането на пари трябва да се съсредоточат тук. Вторият етап е прегрупирането и разпределението на незаконно придобитите средства, а накрая мръсните пари влизат в легалната сфера чрез инвестиции, като част от тях отиват за организация на нови престъпни действия.
Според Пламен Орешарски проблемът за мръсните пари възниква още при опита той да бъде дефиниран. Той доразви тезата на Божидар Попов за опасността от неясните капитали, обяснявайки, че у нас има предпоставки за трайно изместване на сериозните инвеститори от перачите на пари. Това се получава, тъй като процъфтяването на бизнеса на пране на мръсни пари върви успоредно с бедността и парични затруднения. Според Орешарски любимо място на нашите перачи е да пренесат капитала на развитите пазари.
В момента е открит въпросът как ще се прилага новият закон, какви ще са наредбите и указанията. Още при стария закон трябваше да се подготви наредба по прилагането му, но това не се направи, обясни г-жа Георгиева. Сега изниква и проблемът как 33 банки, 17 обявени в несъстоятелност, и 1500 небанкови финансови институции ще дадат предложения за правилата. Очаква се потоците мръсни пари да се насочат към ФБК и обменните бюра, предупреди тя. Тези институции обаче в момента не се следят от никого, тъй като за тях няма сериозна нормативна уредба. Не е ясно и как финансово-брокерските къщи и обменните бюра ще могат да направят звена за следене на съмнителни сделки, след като във ФБК работят по пет-шест човека, а бюрата най-често са еднолични търговци, обясни г-жа Георгиева.
Вноската на БНБ в бюджета ще послужи за уреждане на стари сметки с хазната
Централната банка няма да направи вноска за бюджета през тази година, тъй като ще си прихване средствата, за да прехвърли на финансовото министерство ценни книжа, с които са обезпечени лихвени плащания по външния дълг. Сметната палата и одиторите на БНБ са преценили, че не е редно обезпечението по купона на облигациите по външния дълг FLIRB-s (Front Loaded Interest Reduction Bonds) да се плаща от централната банка, след като дългът в крайна сметка е на правителството. Книжата, които се купуват за гарантиране на всяко следващо лихвено плащане по FLIRB-s, заедно с 30годишните облигации, които обезпечават главницата по другия инструмент по дълга към Лондонския клуб - DISC-s (Collateralised Discount Bonds), по принцип се купуваха от БНБ. Така при сключването на сделката по дълга по странен начин централната банка плати един от големите еднократни разходи - този за закупуване на обезпечението. При въвеждането на валутния борд обаче и разчистването на сметки между бюджета и централната банка беше редно всички книжа, обезпечаващи плащания по външния дълг, да не се прехвърлят към хазната. Това беше направено с 30-годишните облигации, които правителството получи при разделянето на баланса на БНБ за целите на валутния борд. Впоследствие обаче се оказа, че в БНБ е останало обезпечението по FLIRB-s (и може би едногодишни книжа, обезпечаващи част от главицата по DISC-s), което продължава да се води в баланса на управление "Банково" и към края на март възлиза на 292 млрд. лева. Пропускът в крайна сметка облекчи бюджета при въвеждането на борда, защото, ако не беше допуснат, правителството щеше да бъде принудено да емитира още по-голям дълг към БНБ при изчистването на отношенията си с нея преди година.
Тъй като проблемът с висящото обезпечение задължително трябва да се реши, финансовото министерство и централната банка започнаха да обсъждат как правителството да си върне книжата. Сумата е доста сериозна и бюджетът трудно може да си позволи просто да плати на БНБ и да си прибере обезпечението. Освен това там не е предвиден подобен разход за тази година. Така се стигна до варианта БНБ да си прихване вноската за бюджета, която трябва да направи от превишението на приходите над разходите си за 1997 г. Изчистващата "сделка" надали ще бъде предложена за утвърждаване от парламента, въпреки че в крайна сметка тя ще лиши бюджета от над 160 млрд. лева. По неофициални данни положителният резултат на БНБ за 1997 г. възлиза на около 300 млрд. лева, но след заделянето на провизии и резерви централната банка може да предложи на бюджета около 160 млрд. лева вноска. До края на април трябваше да бъде решено как точно ще се уредят взаимоотношенията между финансовото министерство и БНБ и от какво ще се покрие разликата в стойностите на вноската и обезпечението. Представители и на двете институции отказаха коментар, докато схемата за изчистването на забравените книжа не бъде окончателно изяснена. В края на миналата седмица се очакваше също БНБ да внесе в парламента и отчета си за 1997, където ще са окончателно представени и финансовите й резултати, както и позицията на одиторите.
