Ние се справихме по-добре от конкурентите
В навечерието на делото в Апелативния съд, заведено срещу "Майкрософт" заради нарушения в антитръстовото законодателство, Лу Добс от CNN интервюира основателя и председателя на компанията Бил Гейтс.
Добс: Бил, наскоро бяхте заявил, че бъдещето на "Майкрософт" е несигурно. Като се имат предвид разширяването на пазарния ви дял, качеството на продуктите ви, успехът, да се чуе думата несигурност в устата на председателя на компанията е доста потресаващо. Какво имахте предвид с казаното?
Гейтс: От самото стартиране на нашата компания аз казвах, че в бизнеса "технологии" трябва постоянно да се променяш, за да оцелееш. Трябва да излезеш сред купувачите, да слушаш какво казват клиентите, да правиш изследвания на пазара. Няма друга компания, която да има по-добро положение в света на технологиите от "Майкрософт", но това е бизнес, в който трябва да си готов да жертваш старите си продукти много бързо, за да останеш на върха. Това се опитваме да правим, откакто създадохме компанията.
И за да сте отново на върха, излизате с Windows 98. Ще успее ли продуктът да бъде пуснат на пазара на обявената дата и доволен ли сте от постигнатото?
- С Windows 98 сме много близо до успеха и мисля, че ще бъде пуснат на пазара скоро. В момента проучваме последните реакции на клиентите, така че ще бъде готов в близко време, което, разбира се, много ни вълнува и радва. Това е съвсем естествен ъпгрейд за сегашните потребители.
За пускането на Windows 98 нямаше много шум в медиите. Много по-голямо внимание се обръща на съдебните процедури по антитръстовото законодателство. Първите от тях започват утре. Какви са очакванията ви? Как ще преминат те?
- Основната цел на "Майкрософт" е да има възможността да въвежда иновации на пазара. Това сме правили винаги и когато сме решавали да ги включим в съществуващ продукт. Сега решихме да включим и Интернет в него. Понеже се трудим много върху нашите нови продукти, конкурентите ни се опитват да ни спрат.
Както и вие казахте, нововъведенията са неизменна част от същината на свободния пазар, особено в сферата на технологиите. "Майкрософт" според мен може да се определи като сбъдване на типичната американска мечта. Тя също е хваната и в морална дилема, и може би и вие с нея. Затова ще ми е интересно да чуя мислите ви върху това не смятате ли, че тръгвате срещу американските ценности - антимонополните мерки? Какво мислите за тази дихотомия? Съществува ли такава дилема?
- Цялата индустрия на технологиите бе особено успешна в Америка именно заради отвореността към иновации и атмосферата, която имаме тук. Хората вярват, че си струва да поемат риск. Всеки път, когато започваме нов продукт, ние поемаме риск. Ние нямаме гаранция за неговия успех. В тази индустрия не може да се гарантира продължителността на живот на дадена компания. Ето защо прототипът на американския бизнес, който насърчава новото, направи възможно развитието на индустрията.
Но вие притежавате огромен пазарен дял? Какво място оставяте за другите, които са в този бизнес? Мислили ли сте за това? Знаете ли как другите гледат на този въпрос?
- Хората имат избор каква система да купуват. Понеже ние държахме цените си ниски, наехме умни хора и се вслушвахме в мнението на клиентите си, се справихме добре. Но през цялото време бяхме подложени на пазарния тест. Ако не се променяш и не се подобряваш непрекъснато, изпадаш от пазара. Така стоят нещата с повечето хора, които правят бизнес в Америка - започват отначало, променят нещата. Това е причината, поради която обичам своята работа, защото нямаш гарантирана позиция и трябва да се бориш за всичко. Това според мен са ценностите, които Америка трябва да отстоява.
Винаги сте говорили за простота. Толкова ли е просто това, което правите, идеята, която ви е извоювала доминантен дял на пазара, в своята същност е стремежът към нововъведения?
- Нашият пазарен дял се базира на избора на потребителите да ползват нашия продукт. Тези, които в момента ползват Windows, са голяма бариера за мен. Те могат да използват същия стар продукт и да не ми дадат нито цент повече. Трябва да направя нещо толкова по-добро, че да ги накарам да платят за самия продукт, инсталационна такса за това, че искат да научат нови неща. За да го постигнем, работим много. Подобренията трябва да са зашеметяващи, за да си купи някой новата версия на нещо съществуващо.
Нека ти задам един друг въпрос. Сигурен съм, че виждаш своите конкуренти, които вече се опитват да мерят сили с теб. Не смяташ ли, че подетата кампания срещу "Майкрософт" е политическа и цели отслабването й?
- Вие сам знаете, че конкуренцията е многобройна. Много е вероятно някой да се опитва да си помогне с политически средства. Това е манталитет, който е трудно да бъден отстранен. Ключовият въпрос за нас е да обясним в какво вярваме - нововъведения, интеграция в името на потребителя, а това е много сложно. Ако погледне човек Windows 98, ще види, че за да се вгради браузър в него, първо трябва да се разработи помощната система, а това означава по-малко команди. Така е по-лесна за работа. Всеки, който използва продукта, ще разбере, че вграждането на Интернет е нещо много добро за клиентите. Затова ще продължаваме в тази насока.
Какво ще направите, за да се конкурирате успешно с останалите в политическия процес?
- Хората вярват, че трябва да се даде път на новите продукти. В същото време имаше много дезинформация от страна на нашите конкуренти. Те искат да похарчат много пари и явно ги влагат в неща, различни от нас - една област, която и ние трябва да разработим. Но най-важното е да се каже истината за нашите идеали в компютърната индустрия - голям обем производство, ниски цени, бързо подобряване. Затова си мисля, че хората, които са против това, няма да успеят.
Поведението на "Майкрософт" ще навреди на комуникациите в информационната епоха
Джим Барксдейл, президент на Netscape Communications Corporation, пред Юридическата комисия на американския Конгрес.
"Майкрософт" контролира около 90 процента от персоналните компютри в света чрез своя монопол върху операционната система за тези компютри. И тъй като на практика всички производители на персонални компютри са принудени да разчитат на "Майкрософт" като на единствен доставчик на този жизненоважен за тях продукт, успехът на техния бизнес до голяма степен зависи от това да поддържат добри отношения с "Майкрософт". Този факт е ключът към разбирането на това какво е състоянието на този пазар днес.
"Майкрософт" твърди, че има правото да разширява и да включва в своята операционна система-монополист, каквото пожелае, и да изисква от производителите да дистрибутират крайния резултат. Едно такова неограничено разширяване на операционната система в ерата на дигиталната търговия и комуникации, може да засегне такива ключови сектори от икономиката като банковите услуги, новинарските услуги и рекламата, защото тези и други услуги все повече и повече се предлагат на потребителите под формата на софтуер.
Напълно споделям мнението, че ако някой изобрети по-добър капан за мишки, което му позволява да монополизира този пазар, то нека бъде монополист. Но монополът върху капаните за мишки не му дава правото да диктува на хората какво сирене да слагат вътре.
Защо "Майкрософт" хвърли цялата си мощ срещу "Нетскейп"? Интернет-браузърът на "Нетскейп" представлява конкурентна заплаха за монопола на "Майкрософт", защото той има някои черти от функционалността на операционната система. Преди да се появи браузърът, потребителят винаги виждаше на екрана си софтуер на "Майкрософт". След появата на браузъра някои потребители започнаха да работят в неговия прозорец на екрана, защото той седи на върха на операционната система и софтуерните приложения вече можеха да работят направо в него. С други думи браузърът с мощния си достъп до богатото съдържание на Интернет може да работи над операционната система Windows и да я направи по-малко важна.
През декември 1995 г. "Майкрософт" забеляза заплахата, която "Нетскейп" представлява за нейния монопол и си постави за цел да контролират Интернет. Главната задача бе не да се създаде конкурентоспособен продукт, а "Нетскейп" да бъде изхвърлен от пазара. Както каза Бил Гейтс в едно интервю през 1996 г., "нашият бизнесмодел работи дори и ако целият Интернет-софтуер е безплатен. Ние все още продаваме операционни системи. Но как ще изглежда бизнесмоделът на "Нетскейп", ако той стане безплатен? Няма да изглежда много добре". По-късно в друго интервю той добави: "Ние предлагаме доста добър браузър, който е част от операционната система. Колко дълго "Нетскейп" ще успее да продава своя браузър? " Тези цитати могат да наведат на мисълта, че "Майкрософт" използва монопола си върху операционната система и печалбите си от този монопол, за да смаже един конкурент и неговия популярен продукт - трудно някой може да защити тезата, че това е добро за иновациите или потребителите.
"Майкрософт" често се позовава на високата конкурентност вътре в компютърната индустрия. Със сигурност има конкуренция при производителите на хардуер - съществуват няколко големи производители и те се конкурират агресивно, използвайки нововъведенията и цените. Но при софтуерните компании статистиката е друга. Има хиляди такива компании, но повечето от тях са гаражни компании.
Докато програмистите са сигурни, че продуктите им ще работят добре върху монополната операционна система на "Майкрософт" и че техните собствени пазари няма да бъдат завладени от "Майкрософт", след като тези пазари започнат да печелят, то те ще бъдат иновативни. Но докато за всеки, който влиза в софтуерния бизнес, съществува заплахата да загуби всичко или да бъде принуден да се продаде на "Майкрософт", все по-малко хора ще влизат в този бизнес и софтуерната иновация ще замре.
Това, което "Нетскейп" иска, е да може да предложи своя продукт, ползван от милиони потребители, и той да работи ефективно на техните компютри, без да застрашава монопола на "Майкрософт" върху операционните системи или офис-приложенията. Искаме да работим мирно с "Майкрософт", тяхното значение за софтуерната индустрия е несъмнено. Ние и всички останали програмни къщи, които правят програми за персонални компютри, искаме нашите програми да вървят върху една стандартна операционна система, за да останем в бизнеса. Но искаме също "Майкрософт" да играе по правилата, по тези правила, които са създадени, за да защитават потребителя, т.е. "Майкрософт" да не използва монополното си положение, за да запази монопола си за сметка на конкурентите си, и едновременно с това да отнеме избора на свободния пазар, който потребителите искат.
Ние в "Нетскейп" си оставаме убедени, че Интернет, ако бъде оставен отворен, предлага невероятни възможности за търговията и комуникациите. Но имайки предвид контрола на "Майкрософт" над операционната система персонални компютри и тяхното виждане, че имат неоспоримо право да интегрират Интернет-софтуер в своя монополен продукт, дошла е критичната минута да се намесят антимонополните органи, за да може Интернет да изпълни своето обещание. Ние не искаме нови закони. Но ако днес Министерството на правосъдието не приложи цялата сила на антимонополното законодателство, утре без съмнение критичната за развитието ни софтуерна индустрия ще трябва да бъде изцяло регулирана.
Мълчанието на държавниците е добър бизнес
Може пък данъкоплатците да приемат, че е правилно ръководството на второто по големина държавно застрахователно дружество да участва в приватизацията му като награда за добре свършена работа. Само че някой трябва да им обясни защо ги лишава от приходи и защо това решение е правилното.
Защо най-късно в края на първата година от управлението си всяко правителство започва да крие решенията си - нима се срамува? В най-дребните случаи държавните служители маскират нищо неправенето си със спускането на завеса пред дейността си. При сериозните казуси тайната е еквивалент на корупция. Така е било дълги години и така е изграден манталитетът да се засекретява дори това, което не е възможно да се скрие. Докато Жан криеше "дървено" - без неговите министри да го усукват много-много, сега напредъкът е по отношение на формата. Непрозрачност, но пък с панделка и целофанче. Днес най-самоувереният между министрите - Александър Божков, няма да откаже обяснение, напротив - с най-искрената усмивка ще успее да не отговори. На въпроса защо е необходимо субсидиране на стоманодобива, той ще каже, че по цял свят е така (дори и да не е така). На въпроса какво беше споразумението с Германия по старите ни дългове към нея, от финансовото министерство пък дълго ще отказват да отговорят, твърдейки, че немците искат конфиденциалност. Накрая обаче самите немци ще обявят сделката.
В момента се решават проблемите за обезпечението на външния дълг, от което отклонението на бюджета ще бъде със стотици милиарди. И пак никой не иска да каже на данъкоплатците какво става - сделката се подготвя така, че да не проличи в раздаваните официално статистики. Ако се разчуело, щяло да повлияе на международните пазари (?!).
Управителят на БНБ само дето не къса билетчета за вход на пресконференциите си и не взима такса за интервю. Иначе на воля спестява информация - например, че "от вчера" отрязва пет-шест банки от обслужване на държавния бюджет. Винаги има повече от един начин една котка да бъде одрана, казват англичаните. Нашите правителства винаги ще намерят повече от един начин да не се отчитат пред избирателите си.
Иначе премиерът каза на Европа, че СДС бил върнал държавата на хората. Но може би пропусна да каже, че списъкът на хората е секретен.
Проблемът с газа се реши, остават само проблемите
с плащането на газа
Нормализирането на отношенията с "Газпром" и Русия е може би по-важният резултат от приключилата газова война, отколкото цената на газа. Текстовете за либерализация на пазара и стокови кредити от "Газпром" крият опасности за България, но те са някак си в бъдещето. Така че там засега сблъсъкът е отложен. За сметка на това след свръхдозата адреналин по време на преговорите вече е време правителството да се огледа и да дисциплинира вътрешния газов пазар.
От дълги години, докато получавахме "безплатен" газ по Ямбургската спогодба, чрез доставките на газ държавата субсидираше губещите държавни предприятия. Газът всъщност изобщо не беше безплатен, но това е наследство от инвестиционната политика на държавата, което сега се изразява във външен дълг. Малко по малко квотата на "безплатния" газ свърши, но случайно или по-скоро не точно тогава падна правителството на Виденов и трудностите в преговорите с "Газпром" нараснаха. Постигнатите сега договорки гарантират, че на българския пазар ще има газ.
Проблемът дали и как този газ ще се плаща на вътрешния пазар обаче остава. В момента около 1/3 от доставките на Булгаргаз не се плащат. И заради това цените в България са високи не само заради високата цена на "Газпром". Основания държавните фирми да не плащат, колкото искаш. Големите длъжници са познатите имена от черната металургия, някои предприятия от химията, стъкларската промишленост и, разбира се, топлофикациите. По тази схема нормата на рентабилност на печелившите предприятия като "Химко" се влошава, за да може през Булгаргаз да субсидират губещи гиганти като "Кремиковци". В тази връзка българската страна има по-голям интерес да пази доставната цена в тайна, за да може да крие от потребителите нормата на печалба на Булгаргаз, с която той трябва да покрива загубите от нередовните платци.
Каквато и цена да беше договорил Бакърджиев с Вяхирев, ако Булгаргаз продължи да не събира 1/3 от вземанията си, няма никакъв шанс да оцелее, камо ли да успее да събере пари за инвестиции в нови газопроводи, за да сме независими от инвестициите на "Газпром". Със субсидии и меки бюджетни ограничения икономическата независимост не може да бъде повече от добра политическа теза. Независима е само силната икономика и българската все някога трябва да стане такава независимо от политическата цена. Засега обаче управляващите са на фазата да кажат, че няма безплатни салати, но безплатните обеди в икономиката продължават с пълна сила.
Компанията, която иска да владее света
Когато в края на 70-те и началото на 80-те години американското правителство се опитва да раздроби компанията Ай Би Ем (IBM) на няколко по-малки компании, искайки да премахне монополната мощ на компютърния производител, някак незабелязано минава новината, че една малка компания - "Майкрософт" (Microsoft), сключила с Ай Би Ем договор, който ще се окаже ключов за най-ключовата световна индустрия в края на века. Близо 20 години по-късно "Майкрософт" е обект на разследване от страна на американското Министерство на правосъдието, а обвинението е: "Майкрософт" сe е превърнала в монополист в компютърната индустрия, която пък от своя страна се е превърнала в една от най-важните индустрии в световен мащаб. Ироничното е, че преди двайсетина години именно обвиненията в нарушаване на антимонополното законодателство отказват шефовете на Ай Би Ем от намерението им да купят контролния пакет от "Майкрософт", тогава големият компютърен производител е в поставен в ролята да гради имидж на компанията, която не използва мощта си, за да сдъвква по-малките компании, застрашаващи по някакъв начин бизнеса й. Ако тогава Ай Би Ем бяха купили "Майкрософт", светът днес щеше да е доста по-различен. Но те не го направиха и сега "Майкрософт" се опитва да купи света или поне по-добрата част от него.
Това, което превърна американската икономика в хита на 90-те години, е именно компютърната индустрия. От 1994 г. насам този отрасъл на икономиката прибавя по 30 процента от ръста на брутния вътрешен продукт на Щатите годишно. Именно експлозивният ръст на компютърните и софтуерните компании осигури на Съединените щати глобалното икономическо превъзходство и мнението, че страната дори е влязла в някаква нова и непозната досега форма на икономическа система, при която има само ръст. А един от главните двигатели на растежа на компютърната индустрия стана "Майкрософт" - компанията, която в момента държи над 90 процента от пазара на операционни системи за персонални компютри, държи подобен процент от пазара на офисприложения и вече има около 40 процента от пазара на Интернет-приложения. Хубавото на един подобен монопол е, че онези, които ползват продуктите на "Майкрософт", не се тревожат за съвместимостта, т.е. дали една програма няма да работи на един компютър, но да откаже на друг - едно от основните изисквания на информационната епоха.
В последните години компютърната индустрия се превърна в бизнес на стойност 700 милиарда долара годишно. Но и тук "Майкрософт" е монополист - през миналата година нетната печалба на компанията е 3.4 милиарда долара, което е 41 процента от общата печалба на 10-те най-големи софтуерни компании. През тази година "Майкрософт", която освен това има 10 милиарда долара свободни пари, тръгна да завладява нови пазари, започвайки от Интернет, минавайки през пазара на компютризирани детски играчки, за да се стигне до проект за изстрелването на серия от сателити, които да покрият територията на земното кълбо и по този начин да превърнат "Майкрософт" и в най-голямата световна комуникационна компания. Глобалният поход на "Майкрософт" има и друга страна - в момента две поколения растат с продуктите на компанията, а именно тези две поколения след десетина-двайсет години ще представляват политическият и икономическият елит на света. Абстрахирайки се от нападките, които една толкова мощна компания предизвиква по чисто психологически причини, положението на "Майкрософт" в един ставащ все по-зависим от компютрите свят поставя два въпроса - може ли в една-единствена компания да се съсредоточи подобна икономическа мощ и как трябва да действат регулативните органи при една подобна ситуация.
През юни тази година се очаква "Майкрософт" да пусне на пазара новата си операционна система Windows 98, революционен продукт от гледна точка на антимонополното законодателство, защото интегрира Интернет-браузър (нов продукт, предназначен за работа в Интернет) в Windows, който пък е вече наложен монополен продукт. Американското Министерство на правосъдието вече заведе дело срещу "Майкрософт", за да бъде изваден браузърът от операционната система, но тежкото съдебно решение все още е въпрос на бъдеще. Залогът е огромен - от една страна, ако Windows 98 излезе на пазара в първоначалния си вид и срещу "Майкрософт" не бъдат предприети никакви действия, компанията може да се превърне в абсолютен монополист на информационното пространство. От друга страна, прилагането на антимонополното законодателство с цялата му сила може да има обратен ефект и да разклати най-динамичния и бързоразвиващ се сектор на световната икономика.
Същевременно, ако американското правителство не се намеси, компютърната индустрия отново е застрашена от застой и връщане назад. "Майкрософт" наистина правят много, за да подобрят продуктите си в течение на времето, но повечето от тези подобрения се появяват едва след като конкурентни компании вече са разработили нещо подобно. Такъв бе случаят с графичния интерфейс (когато се работи с мишка и икони по екрана) на персоналния компютър, който бе създаден от Apple Computer. Големите компании по правило не стимулират решително новите технологии, тези технологии, които биха разрушили основата на това, което е главният им източник на приходи. "Майкрософт" не прави изключение и именно това може да се превърне в спирачка за развитието на компютърната индустрия. А действията, които могат да се предприемат, не са много.
Долу ръцете от "Майкрософт"
Единият вариант е да не се предприема нищо и самият пазар да реши кое е добро и кое не за него. Приходите на софтуерните компании скочиха от 39 милиарда долара през 1990 г. до 122 милиарда долара през 1997 г., което означава, че индустрията се развива добре. Броят на новосъздадените компютърни компании също расте, а това отново означава, че индустрията се развива добре. Операционната система на "Майкрософт" се превърна в софтуерен стандарт и от него зависят хиляди производители на компютри и компютърни компоненти, десетки хиляди софтуерни компании и милиони програмисти по целия свят.
Съществуването на Windows гарантира на тези компании и програмисти огромен пазар за техните продукти, след като Windows доминира 90 процента от пазара на персонални компютри и 40 процента от пазара на сървъри. Нещо повече - съществуването на този монополен стандарт дава гаранции, че програмите ще работят на практически всеки персонален компютър по света.
Всъщност можеше да има два широкоразпространени стандарта за операционна система, но Apple изпусна своя шанс преди десетина години. Тогава те владееха пазара на операционни системи за персонални компютри, но взеха съдбоносното за тях решение да не лицензират операционната си система за други производители на компютри и да търсят висок праг на печалбата. По този начин продуктът на "Майкрософт" измести техния като стандарт за операционна система, Apple постепенно изгуби лидерските си позиции в технологичния бизнес, а в момента пазарният им дял се е свил до 3 процента. Очевидно пазарът е решил така.
Истина е също, че все още има достатъчно много продукти, които конкурират съществуващи продукти на "Майкрософт", при това пазарният дял на по-малките компании е по-голям. "Интуит" (Intuit) например си остават водещ производител на софтуер за счетоводство и финансови анализи за домакинството, въпреки че "Майкрософт" непрестанно се опитваха да сринат компанията. Те дори опитаха да купят "Интуит", но федералните власти не разрешиха финализирането на сделката от съображения, свързани с антимонополното законодателство. Още по-показателен е случаят с "Америка онлайн" (America Online), които са доставчик на Интернет-услуги. "Майкрософт" създаде MSN, собствена онлайн- мрежа, която трябваше да издуха "Америка онлайн" от пазара. Три години по-късно "Америка онлайн" се радва на 11 милиона потребители, докато MSN има едва 2.5 милиона.
Има и един друг аспект на проблема дали срещу монопола на "Майкрософт" да се намесват регулативните органи - компютърната индустрия в своята история е доказала, че горе-долу на всяко десетилетие някаква нова технология така разтърсва света на компютрите, че съотношението на силите драстично се променя. Така бе през 80-те години, когато Ай Би Ем не успя да прогнозира революцията на персоналните компютри и позволи на "Майкрософт" да вземе лидерската позиция. Появата на Интернет и намаляващият физически обем на компютрите вероятно ще са двата фактора, които ще изместят "Майкрософт" от първото място още в рамките на това десетилетие. Компютрите вече са станали толкова малки, че могат да бъдат вградени практически във всеки потребителски продукт от готварската тенджера през автомобила до ръчните часовници с памет. "Майкрософт" и тяхната продуктова линия не са подготвени за започналия вече лавинообразен ръст на този пазар, но други компании от няколко години работят с единствената цел да го завземат. Огромният потенциал на Интернет бе забелязан от Бил Гейтс, макар и с двегодишно закъснение - въпросът е дали компанията му може да вземе лидерската позиция, която засега й се изплъзва. И ако това не стане, то съвсем скоро пазарният дял на "Майкрософт" в компютърната индустрия ще се върне в едни доста по-разумни граници.
От тази гледна точка може би е по-добре пазарът да се развива естествено, макар че самата поява на "Майкрософт" е плод до голяма степен на усилията на регулативните органи. Дори и самият факт, че американските федерални власти държат "Майкрософт" под око, без да предприемат конкретни действия, ще накара компанията да се държи по-дружелюбно с конкуренцията, така както Ай Би Ем се отказа да купи "Майкрософт" по времето, когато струваше едва няколко милиона долара.
Големият брат.
Втората гледна точка се застъпва от две трети от компютърната индустрия, т.е. от всички онези, които не са с Бил Гейтс и "Майкрософт". Любопитно е, че в случая с "Майкрософт" умерените мнения са изключение, повечето представители на индустрията или са твърдо зад Гейтс, или са твърдо срещу него. Основното обвинение е, че макар операционната система на "Майкрософт" да е добра, корпоративната политика на компанията е отишла твърде далеч в стремежа си за завладяване на нови пазари. Последният пример е с вграждането на техния Интернет-браузър в операционната система Windows 98, което на практика ще осигури лидерската им позиция на пазара на Интернет-браузъри. Нещо повече - на един по-ранен етап "Майкрософт" започна да предлага на потребителите своя браузър безплатно - при положение, че конкурентните продукти бяха платени, и да оказва натиск върху производителите на компютри да инсталират техния браузър като условие да получат лиценза за Windows. Същевременно "Майкрософт" инвестира в десетки проекти за създаване на Интернет-страници, предлагащи всякакви услуги - от игра на табла до резервации на самолетни билети.
Най-кошмарният сценарий, който конкурентите на "Майкрософт", и не само те, могат да си представят, е един свят, където няма място без компютри и всички те се контролират от продукти на "Майкрософт". Има и нещо друго - "Майкрософт" има правата върху това, което се появява на стартовия екран на персоналните компютри. Това позволява на компанията да насочва потребителите към собствените си софтуерни продукти и Интернет-страници, давайки им огромно конкурентно предимство. Съвсем съзнателно "Майкрософт" не дава право на производителите на компютри да създават собствени стартови екрани на инсталираните от тях машини, а в случая производителите не могат да направят нищо, защото бизнесът им директно зависи от отношенията им с монополиста при операционните системи.
Ценовата война.
Едно от многото лица на проблема е въпросът с ценообразуването в компютърната индустрия. Докато през последните години цените на компютрите стремително падат, пряко следствие от жестоката конкуренция между водещите производители, цената на операционната система на "Майкрософт" расте - през 1990 г. цената за ъпгрейд на Windows бе 50 долара, в момента е 109 долара. Оправданието е, че сега в операционната система се вграждат много подобрения и разширения, които вдигат цената. Въпросът, който възниква естествено, е защо тези разширения са включени в операционната система, а не се продават отделно от нея. Един от вероятните отговори е - защото по този начин, използвайки за носител своя монополен продукт, "Майкрософт" налага на пазара страничните си продукти и се опитва да завземе максимален брой ниши на пазара, при това елиминирайки конкурентните продукти, които естествено се продават извън операционната система.
Антимонополният отдел на Министерството на правосъдието на САЩ има намерение да стъпи именно върху тези бизнеспрактики, за да въведе набор от мерки, ограничаващи свободата на "Майкрософт" да ползва монопола си, за да завзема все повече пазари. Типичен пример в това отношение са търканията между "Майкрософт" и "Сън" (Sun Microsystems) относно ползването и лицензирането на Java (Java е език за програмиране, който позволява на програмите да работят във всякакви операционни системи и носи потенциала ако не да измести, то поне значително да смекчи монопола на "Майкрософт"). За да бъде успешна една правителствена регулация, в случая тя трябва да стъпи върху ограничаването на възможностите на "Майкрософт" да налага на своите търговски партньори ограничителни условия за рекламирането и използването на конкурентни продукти. Освен това Бил Гейтс трябва да бъде накаран да приеме условията на "Сън" за ползването на Java, която е изобретение на "Сън".
По същия начин стои и въпросът с преференциалните договори, които "Майкрософт" сключва с доставчиците на Интернет-услуги. Използвайки корпоративната си мощ, "Майкрософт" си издейства договори с десетки такива доставчици да рекламират техния Интернет-браузър, като същевременно конкурентните продукти нямат право да се рекламират на страниците на съответния доставчик. Ако федералните регулативни органи прекратят изцяло тази практика, резултатът ще бъде по-бърз и видим, отколкото в останалите случаи, тъй като продуктът, който доставчиците на Интернет-услуги предлагат, не е толкова обвързан и зависим от "Майкрософт", колкото в други случаи.
На регулиране би трябвало да подлежи и стартовият екран на Windows. В последната версия на Интернет-браузъра на компанията, когато се стартира операционната система, още в първия екран браузърът предлага набор от избрани Интернет-страници, които са на компании, имащи съответни договори с "Майкрософт". Очевидно, това е нелоялна конкуренция, базирана на монополното право над стартовия екран в монополната операционна система на "Майкрософт". Ако на компанията бъде забранено да използва тази практика, със сигурност конкуренцията между Интернет-страниците на отделните компании по света ще скочи значително. Причината е изключително проста - когато още със стартирането на компютъра на екрана се предлага връзка към някоя информационна Интернет-страница например, един голям процент от потребителите ще посетят именно тази информационна страница, а не тази на някое конкурентно издание.
Но главният проблем е практиката с интегрирането на странични приложения в една монополна операционна система. Конкуренцията, а съответно и директните облаги за потребителя рязко ще се повишат, когато "Майкрософт" бъде принудена да продава на производителите на компютри операционната си система на някаква цена, а всяко останало разширение да се купува допълнително. Тогава самите производители ще могат да направят избор между продукт на "Майкрософт" и конкурентен продукт на друга компания, базирайки се на предпочитанията на своите клиенти.
Може би най-радикалното решение е да се направи публичен кодът на операционната система на "Майкрософт", който в момента е частна собственост и е защитен от законите за авторските права. Имайки предвид, че кодът на Windows не е публичен, софтуерните компании трябва да разчитат на специалните приложения за програмиране на "Майкрософт", които могат да работят с този код. Ползвайки тези приложения, другите софтуерни компании могат да създават програми, които да работят в операционната система на "Майкрософт". Същевременно обаче "Майкрософт" може да не предоставя цялата налична информация за кода на операционната си система и да ползва известна само на компанията информация, за да създава програмни приложения, които работят по-добре и са по-бързи от тези на конкурентните компании. Този проблем едва ли може да се реши по друг начин освен със създаването на независим наблюдаващ орган в централата на "Майкрософт", който да бъде поставен под ръководството на съдебните власти. Същевременно антимонополният отдел на Министерството на правосъдието ясно заяви нежеланието си да се превръща в наблюдаващ орган, който следи цялата дейност на "Майкрософт".
Едно възможно, но крайно решение ще бъде разделянето по подобие на телефонната компания AT&T на няколко компании. В случая с "Майкрософт" разделянето трябва да стане на две - първата компания остава да разработва операционни системи за персонални компютри и сървъри, а втората поема бизнеса с офисприложенията и Интернет. Доста експерти, твърдят, че ако сега "Майкрософт" не бъде разделена на конкурентни компании, в следващите пет до десет години прогресът в компютърната индустрия ще замре. Дългата ръка на "Майкрософт" вече на практика унищожи обещаващи и добре развиващи се компютърни компании като Netscape и PointCast и нищо не може да накара Бил Гейтс да не продължи да използва същата стратегия и в бъдеще. Освен федералните власти, разбира се.
Да владееш информационния свят.
Изключително трудно е да се даде отговор как трябва да се постъпи, за да може едновременно да се ограничи монополът на "Майкрософт" и същевременно да се запази доброто здраве на компютърната индустрия. Това, което е очевидно обаче, е, че не може да има монопол именно в най-бързоразвиващата се и напредничава световна индустрия. Самият Бил Гейтс пише в книгата си "Пътят напред", че никой не може да регулира прогреса и че прогресът се случва независимо от пречките. "Майкрософт" постепенно се превръща именно в пречка за развитието на технологии, от които зависи бъдещето на световната икономика, а тя без съмнение ще е изключително обвързана с компютрите. Вероятно поведението на "Майкрософт" е естествено, естествена е и съпротивителната реакция срещу това поведение.
"Аз наричам тази ситуация "златната треска Интернет". Ние работим много, за да се придвижим от точката, в която сме в момента, до положение, при което да реализираме пълния потенциал на различните нови технологии. Това са вълнуващи времена не само за компаниите, ангажирани с този процес, а и за всеки, който ще се радва на благата на тази революция", твърди самият Бил Гейтс. Този, който спечели битката за информационната и комуникационна революция, ще притежава света поне за едно десетилетие. И може би този някой няма да се нарича "Майкрософт".
Кратка биография на стойност 25 милиарда долара.
Уилям Х. Гейтс III се ражда на 28 октомври 1955 г. и израства в Сиатъл, щата Вашингтон заедно с двете си сестри. Баща му Уилям Х. Гейтс II е съдия в Сиатъл, а майка му Мери Гейтс е учителка. Започва да се занимава с компютърно програмиране на 13 годишна възраст в училище.
През 1973 г. Гейтс е приет в Харвардския университет - там живее в съседна стая със Стив Балмър, настоящ изпълнителен вицепрезидент на "Майкрософт" за продажбите и поддръжката. По време на престоя си в Харвард, Гейтс разработва програмния език BASIC, предназначен за първия миникомпютър - Altair. По-късно напуска Харвард и през 1975 г. създава заедно с Пол Алън компанията "Майкрософт", чийто основен предмет на дейност е създаването на програмни продукти за персонални компютри.
"Майкрософт" е преобразувана в корпорация на 25 юни 1981 г., а първата й публична емисия акции се появява на фондовия пазар на 13 март 1986 г. На 12 август 1981 г. IBM пуска на пазара свой персонален компютър, който използва операционната система на "Майкрософт" MS-DOS 1.0. На 22 май 1990 г. на пазара е пусната операционната система Windows 3.0, върху която ще се базират всички бъдещи версии на този продукт.
Операционната система Windows 95, която е инсталирана на 90 процента от персоналните компютри в световен мащаб, е пусната на пазара на 24 август 1995 г. На 7 декември същата година Бил Гейтс официално обявява, че корпоративната политика за развитие на компанията се фокусира върху Интернет.
За фискалната година, завършила през юни 1997 г., "Майкрософт", чийто председател на борда на директорите и главен изпълнителен директор е Бил Гейтс, има приходи от 11.3 милиарда долара, а в корпорацията работят 25 хиляди души в 58 страни по света.
Уилям Гейтс притежава 22.3 процента от "Майкрософт", или 282 217 980 акции, чиято моментна пазарна стойност е 25 399 618 200 долара.
БСП се вдетинява с възрастта
Днешният 1 май няма да се размине само с митингите на синдикатите и празника на вестник "Дума". Социалистите решиха да организират 43-ия си конгрес на празничната, особено за тях, дата. Явно, тъй като няма с какво да се поздравят, то поне да е с деня на трудовите хора.
Казват, че с възрастта хората се вдетинявали. А стогодишната госпожа упорито отказава да се лекува от детските си болести. И на конгреса пак ще се подхванат отдавна втръсналите спорове каква партия е БСП, може ли да управлява, чии интереси защитава и т.н. Лекарствата обаче ще си останат за n-тия конгрес. Дори лидерът на политическите опоненти реши да подокторства - Костов препоръча на социалистите да се определят към коя европартия може да се идентифицира БСП, за да престанат крамолите в нея. Но на "Позитано" 20 едва ли ще се разминат само с това. Докато из червените редици продължават да се чуват реплики от рода на "транспортниците винаги са стояли в челото на революцията" и призиви партията да стане хегемон на протестите, едва ли нещо ще се промени. Засега БСП остава опозиционна само с конвенционалните си оплаквания срещу управляващото мнозинство, което постоянно "цакало" техните законопроекти. А въпросът за стопяващата се подкрепа явно не тревожи никого. Може би поради това Стефан Продев стигна до гениалното заключение, че властта в България не се вземала, а се давала. При тази психика дано БСП да не вземе скоро управлението на страната, защото отново космосът, чорбаджиите, изедниците и кой ли още не ще са им виновни.
В характерния си стил за "ново начало" мисли май единствено Жан Виденов. Слава богу, че е решил да става само квартален политик. Единственото по-смислено послание за ролята на опозицията дойде от Николай Добрев - БСП да погледне по-отблизо политиката и грешките на управляващите, не да бяга от проблемите, занимавайки се със себе си.
Каракачанов в защита на Витоша
Ново шествие за спасение на Витоша организира на 29 април Зелената партия и внесе в парламента събраните до момента 33 000 подписа срещу проектозакона за защитените територии. Протестиращите настояват Витоша да има статут на национален парк и строителството да е забранено чрез текстове в закона. Вече са изпратени писма до Европейската федерация на зелените партии, Европейския парламент, "Грийнпийс", а ако проектът бъде гласуван, ще се се обърнат към президента да наложи вето. "Седемдесет и пет на сто от софиянци ни подкрепят и ако действията ни не получат желания резултат, лично ще посоча хората, които са получавали пари за незаконните строежи. Сега просто им даваме още един шанс", обеща Александър Каракачанов. През следващата седмица той ще се срещне със столичния кмет Стефан Софиянски, за да обсъдят и проблемите около реституирането на територии на Витоша.
В същото време на площада пред храм-паметник "Св. Александър Невски" млади ентусиасти от националното движение "Зелени патрули" организираха контраакция в подкрепа на спорния законопроект. Според тях Витоша трябва да запази досегашния си статут на народен парк, който заради синхронизирането с европейското законодателство ще се нарича природен парк. "Зелените патрули" на Амадеус Кръстев също внесоха подписка (2063 подписа) в НС. Концертът им с участието на Вили Кавалджиев, Жоро Минчев и млади групи продължи до късния следобед.
Председателят на комисията по опазване на околната среда и водите Лъчезар Тошев представи подготвените предложения към законопроекта, подкрепени от основните парламентарни групи. Решението на спора може би е в точка 4 от тях, според която "за режима на строителство в народните паркове или части от тях с плана за управление може да се прилагат по-високите изисквания, важащи за националните паркове. Това ще може да се приложи за Витоша". Засега единственото, за което всички са единодушни, е "Витоша да остане напълно достъпна за туристите, с изключение на резерватите".
Татарчев: Ще прибера още банкери
"До 5 май ще издам постановление за задържане на ръководни служители от още две банки", обяви главният прокурор Иван Татарчев миналата сряда. Той обаче не пожела да съобщи имената на набелязаните за арест финансисти. Пет от течащите в момента банкови следствия пък ще влязат в съдебна зала до 10 май, броят им ще стигне 15 до края на юни, зарече се ден по-рано директорът на Националната следствена служба Бойко Рашков. Първи на подсъдимата скамейка вероятно ще седне бившият шеф на Бизнесбанка - Петрич, Иван Китов. Ходът на 16-те най-големи предварителни производства по престъпления във финансово-кредитната система беше дискутиран на съвещание в Главна прокуратура във вторник.
"Желаем да приключим следствията в колкото се може по-кратки срокове, но не можем да си позволим да приключим делата в лошо качество за сметка на времето", допълни Бойко Рашков.
Проблеми има и с екстрадицията. На искането за връщане на Акрам има отговор от испанските власти, който на този етап не може да ни задоволи, каза Бойко Рашков. Главният прокурор е разпоредил изпращането на ново писмо, за да се разбере докъде е стигнала процедурата. Ангел Златанов-Акрам беше задържан през ноември миналата година в Испания. Той е един от осемте обвиняеми по делото за банкова афера в Северна България, при която от седем банки с фалшиви документи са изтеглени над 100 милиона лева през периода 1992-1993 г. Квесторите на МОБ "Свети Никола" станаха директори
Квесторите на ортодоксалната банка "Свети Никола" Димитър Димитров и Димитър Проданов получиха сертификати за изпълнителни директори в същата институция. Те заедно с шефката на "Феста" (свързана с основния акционер на банката "Юкос петролеум") Петя Славова ще бъдат членове на управителния съвет на банката.
На 3 май изтича срокът, за който "Банков надзор" назначи квестура в ортодоксалната банка, и най-вероятно тя мълчаливо ще бъде оттеглена. По този начин още в началото на тази седмица МОБ ще се окаже в напълно нормален режим на работа и с ново ръководство. Двамата квестори обясниха, че не виждат конфликт на интереси с това, че стават изпълнителни директори. На практика те са назначени от "Юкос", която беше една от спорещите за надмощие страни в МОБ. Квесторите трябваше именно да разрешат спора и да изяснят акционерното участие в банката. Преди две седмици се проведе общо събрание, на което с най-голям брой акции беше легитимирана именно петролната фирма. Така сагата в ортодоксалната банка може да се счита за приключила, а бившето ръководство на институцията начело с Цветан Начев - за отстранено от влияние.
"Банков надзор" единствено е поставил условие управителният съвет на МОБ да бъде разширен с още двама души в двумесечен срок.
БСП бе обвинена в укриване на доходи
БСП е данъчен фантом, обяви Йордан Цонев, шеф на парламентарната Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол. Столетницата нямала данъчна регистрация и това й давало възможност да укрива доходи. Данъчните изпратили покана до "Позитано" 20 още на 7 април, да се регистрират. В седемдневния срок това не станало. Затова имало вероятност финансовият министър Муравей Радев да разпореди проверка по сметките на БСП. Според Цонев обаче само пет партии били дали отчетите си, като от парламентарно представените - само СДС. По думите на Георги Първанов БСП не можела да се регистрира, тъй като й предстоял конгрес и съответно промени в ръководството. Партийните финансисти смятат, че регистрация не е нужна, защото БСП не извършвала стопанска дейност и освен това в закона за политическите партии такава не се изисквало. Въпреки това според Цонев всички останали партии имали данъчна регистрация и обявени банкови сметки.
Софиянски разходи журналисти по строителни обекти
Екскурзия за журналисти организира на 29 април столичният кмет Стефан Софиянски. Строителни обекти на територията на София за 1998 г. с инвеститор Столична община бяха включени в маршрута на обиколката. Стана ясно, че движението по ремонтирания бул. "Мария Луиза" тръгва на 4 май, а реконструкцията на пътната настилка между бул."Цар Освободител" и бул."Дондуков" ще приключи в началото на юни. Предстоящо е завършването и на новия Център за психично здраве. Представителите на медиите бяха запознати със сроковете за завършване и с инвестираните средства в пребазирането на ХV поликлиника в сградата на 11-о основно училище, със строежа на училище в жк "Овча купел-1" и пътните възли "Подуене - Слатина" и "Младост - ХМС".
Стефан Софиянски представи реставрациите в църквите "Св. София" и "Св. Георги". На храмовия празник - 17 септември, трябва да бъде завършена работата в "Св. София". В реставрацията на църквата ще бъдат вложени 550 милиона лева. Столичната община е осигурила средства за външното пространство около "Св. Георги". Възстановителните работи в храма са финансирани от дарения и са по проект на Съвета на Европа. Обновеният храм ще бъде официално открит на 6 май с тържествен водосвет.
Божков подпря малките и средните предприятия
"Сега държавата трябва да покаже, че с всичките си действия целенасочено, последователно и без колебания стои зад националната стратегия за подкрепа на малките и средните предприятия", заяви вицепремиерът Александър Божков на публичното обсъждане през миналата седмица на Национална стратегия за насърчаване развитието на малките и средни предпиятия. Изготвянето на документа бе предшествано от поредица регионални срещи с бизнесмени по инициатива на председателя на парламентарната Комисия по икономическа политика Никола Николов. Основните цели и приоритети на стратегията обобщават предложенията и усилията на правителствени експерти, на представители на неправителствени организации и предприемачи. А основната тежест по нейното приложение ще падне върху плещите на Ирена Петрунова, изпълнителен директор на Агенцията за малки и средни предприятия.
Комунистите не харесаха предложението за кабинет
Опозицията в Русия, представяна от комунистите, подложи на яростна критика проекта за правителство, който Елцин представи пред парламента в сряда. Президентът сипа още сол в раната след победата си над тях през миналата седмица, когато спечели подкрепяната от него кандидатура на Сергей Кириенко. Сега проектът за кабинет не се различава много от този, който бе отхвърлен миналата седмица.
Последният удар срещу комунистите беше безрезервната подкрепа на Елцин за Борис Березовски, известен бизнесмен и антикомунист, за председател на Общността на независимите държави, която включва 12 бивши съветски републики. "Президентът показва пълно пренебрежение към общественото мнение", заяви лидерът на комунистическата партия Генадий Зюганов пред агенция Интерфакс. "Елцин, главният виновник за разпадането на СССР, отиде прекалено далеч в неуважението си към руския народ. Подигравка е като поздрав за празника на труда към хората да назначи Березовски за главен секретар на общността", продължи Зюганов. Проектът за кабинет включва още Борис Немцов и други познати лица от влиятелните финансови и икономически кръгове в ключовите външно, вътрешно и финансово министерство.
Турската армия атакува кюрдите
Многобройна турска армия организира въздушна атака срещу кюрдски сепаратисти в планинската югоизточна част на страната, заявиха турски военни в сряда.
"Трийсет и пет терористи бяха убити при операцията", заяви висш служител в отбранителното министерство. Операцията срещу ПКК започнала преди четири дни. От правителствените части има четири жертви. Държавната Анатолска агенция описа атаката като най-голямата от създаването на кюрдската организация през 1984 г. Според агенцията близо 40 000 войници са участвали в акцията, която е обхванала широки територии в Югоизточна и Източна Турция - Бингьол, Мус и Диарбакър.
Друг военен източник твърди, че най-ожесточените сражения са били в планинските части на градовете Генч и Кулп. "Това е регион, който е контролиран от терористите и е стратегически важен за тях. Затова предприехме въздушна и сухоземна атака", заяви той.
Изцяло американска техника беше използвана за нападението - хеликоптери "Кобра" и "Сикорски" превозваха войниците до района, бомбардировачи F-16 извършваха въздушните удари. "Целта бе да се неутрализират между 300 и 400 активисти на ПКК", допълниха от военната централа.
ИРА отказа да предаде оръжието си
Членове на Ирландската републиканска армия (ИРА) отказаха да предадат въоръжението си след подписването на мирното споразумение в Стормонт преди две седмици. Те се аргументират с това, че сделката не е база за дълготрайно уреждане на проблема в северната ирландска провинция.
Все пак националистите описаха договора като "значителен напредък" и не се опитаха да повлияят на гласуването на референдума след месец. Представители на ИРА, която се отказа от кървавите си атентати срещу британската власт през миналия юли, заявиха, че организацията остава решена да се бори за мир и справедливост.
В същото време, оспорвайки исканията на пробритански настроените юнионисти за безусловно предаване на оръжията, ИРА твърди, че този въпрос се политизира излишно, за да се спре мирният процес. "Нека бъде ясно, че ИРА няма да предаде оръжията си", заявиха от централата на групировката в изявление за медиите в четвъртък. "Този въпрос, както и всички останали, свързани с дейността и целите на ИРА, е чисто вътрешен за нея проблем и ще се решава от нея."
Предаването на оръжия от националистите и от крайните лоялисти - милитаризирани протестанти, беше един от най-дискутираните въпроси по време на мирните преговори. Те бяха финализирани на 10 април и подписани от осем националистически и протестантски партии, както и от британското и ирландското правителство. В него се казва, че "страните в споразумението трябва да потвърдят готовността си да разоръжат военните си групировки".
Помолен да коментира изявлението на ИРА, говорителят на британското правителство заяви, че "първо трябва да го проучи в детайли". "Шин Фейн", политическото крило на ИРА, която беше между партиите, подписали споразумението, формално още не го е ратифицирала, но се очаква да го направи на своя конгрес в Дъблин на 10 май.
Накратко
Министерският съвет обсъжда кандидатурите за генералски лампази този понеделник, съобщи министърът на отбраната Георги Ананиев. Правителството трябва да предложи на президента Петър Стоянов своите фаворити за висши военни звания, за да може държавният глава да ги одобри или отхвърли до 6 май - официалния празник на войската. След Гергьовден ще бъде избран и шеф на морската ни пехота, която започва да се изгражда към бойния флот.
Иван Сунгарски, председател на Комисията по човешките права, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, се срещна с Фазлул-Хак Фазли, ръководител на Бюрото на Върховния комисариат на ООН за бежанците в България. Сунгарски запозна г-н Фазли със законопроекта за бежанците, обсъждан в момента от парламента.
По време на посещението си в Германия председателят на Народното събрание Йордан Соколов се срещна с генералния секретар на фондация "Конрад Аденауер" д-р Отфрид Хенинг, с председателя на фракцията ХДС/ХСС в Бундестага Волфганг Шойбле и с председателя на Бундестага проф. д-р Рита Зюсмут. Обсъдени са били двустранните отношения, позицията на София по кризата в Косово.
В писмо да премиера Костов канцлерът Кол е уверил българското правителство в подкрепата на Германия за реформите в страната и в сближаването на България с ЕС и НАТО. Кол призовава българското правителство да ускори проектите за модернизация и преструктуриране, в които участват германски и европейски фирми.
"Звезди" с шайба за първите хора
В. "Работническо дело" 1 юни 1979:
"Първият телефонен звън".
"На българска земя първият телефонен звън е проехтял в плевенското с. Пордим. Това става на 27 август 1877 г., когато в селото е била главната квартира на руската освободителна войска. Между квартирите на военачалниците руските свързочници опънали телефонни жици и монтирали походни телефони за двупосочни разговори."
Първото "Ало! " в България прозвучава само година след шумното оповестяване на изобретението на американеца Бел.
Сто и двадесет години по-късно телефоните са навсякъде. Освен тези, които сме свикнали да ползваме и ругаем, у нас действа отделна система, която свързва висшите етажи на властта.
В продължение на поколения държавните чиновници наричат спеццентралата "петолъчка". "Защо се нарича така никой не знае", казва полк. Арангелов, началник на служба "Свръзки" в МВР. След като петолъчката от сградата на партийния дом беше свалена, ТА -петолъчките останаха, прекръстени обаче на "звезди".
Днес 1350 души се радват на четирицифровата привилегия. Сред регламентираните със заповед на министъра на вътрешните работи "звездни" ползватели са правителствени чиновници, хора от президентството, лидери на партии, директори на предприятия със стратегическо значение, профсъюзни босове, шефове на държавни банки, служители на МВР ... На директна връзка с Иван Костов са включени началниците на БНТ, БНР и БТА. Освен тях петолъчки са прокарани в кабинетите на главните редактори на някои вестници, изрежда полк. Арангелов.
"Телефонната връзка за държавно управление (ТВДУ) "Оперативна" представлява отделна централа без вход и изход към градските линии. Тя е предназначена служителите и министрите бързо да се свързват и да решават проблемите", обяснява полк. Арангелов. Някои петолъчкоправоимащи разполагат с престижния апарат и вкъщи. Според МВР-свързочника петолъчките са удобни, защото натоварването на линиите не е голямо, свързването става бързо и без притеснение, че дуплексът е бъбрив. Аналоговият телефон с ограничен "тираж" има и друго предимство - той звъни точно под носа на ключовия си притежател, който пък веднага разбира, че е някой "колега" и не може да не вдигне слушалката. "Звездните" постове обаче са неудобни с това, че закрепостяват ползвателите си.
Със сигурност "звезди" греят в домовете на тримата зам.-председатели на Народното събрание. Десетина висши правителствени чиновници също приемат VIP-обаждания по пантофи. Пред телевизора вкъщи могат да бъдат намерени и осем души от щата на президентството.
Сред "частниците" с червен апарат на бюрото са Стефан Димитров (67-00), генерален директор на Нова телевизия, 53-76 е номерът на атлантика Соломон Паси, на 60-27 отговаря началничката на пресцентъра на СДС Мирослава Белчева. Ако на управляващите им се прииска да посъветват главната редакторка на официоза "Демокрация" за "приоритетите" в утрешния брой на вестника, те трябва да изберат от петолъчка номер 55-24. На "горещата линия" 61-74 пък отговаря членът на програмния съвет на БНТ Васил Гарнизов.
Най-важните хора в държавата разполагат и с друга система за свързване - ВЧ. За разлика от петолъчката (ТВДУ "Оперативна") ТВДУ "Специална" е засекретена и достъпът до нея е още по-ограничен. "По ВеЧе-то не се обсъждат само чрезвичайни държавни дела", разказва бивш директор на телевизията. Веднъж "по жицата" му се обадил тогавашният министър на отбраната. "Имаш ли при теб една служителка еди-коя си", попитал той с дрезгавия си глас. "Да я уволниш, защото е близка с онова мекере", заповядал той, като имал наум предшественика си.
Пращи и не се чува добре, трябва да викаш - това са най-честите оплаквания сред ползвателите на ВЧ. "Такава връзка при наличието на мобилни телефони е ненужна", коментира "звезден" абонат. По думите на полк. Арангелов мобилните телефони действително са "конкуренция" в
"Петолъчната телефонна връзка ще отпадне - всичко е въпрос на време и пари", прогнозира шефът на служба "Свръзки" в МВР.
В ерата на преносимите телефони и компютри стъпковата централа, която заема място, колкото физкултурен салон, е обречена да стане музеен експонат. Далеч по-напредничави технологии от монтираната скоро след 9-и септември петолъчка вече започват да набират известност. "Искам с компютър да общувам с министрите си, да подписвам документи и да получавам информация", сподели преди време кибермечтата си Иван Костов. Идеята, която вероятно би допаднала и на президентската съпруга Антонина Стоянова, да общува "он лайн" е на път да се сбъдне. Преди около година премиерът и държавният глава демонстрираха отношение към високите технологии, като проведоха видеотелефонен разговор помежду си.
Весела паника настана преди дни в правителството, когато министрите завариха на местата си в заседателната зала преносими компютри. Седемнайсетте "Тошиба" имат достъп до Интернет, пълен пакет от нормативни актове и са снабдени с такъми за видеоконферентна връзка.
"Какво прави моята снимка там", попитал правосъдният министър Васил Гоцев, като посочил екрана на определения му лаптоп. "Боже, боже, какво е това", удивила се и Емма Москова, културен министър. По-комфортно пред екрана на компютъра се чувствал шефът на транспортното ведомство Вилхелм Краус. Той гордо обяснил на колегите си, че на следващото заседание на кабинета ще дойде без купчината бумаги под мишница. "Всичко ще е тук", потупал нежно пред министрите своя японски ноутбук. Компютърна грамотност показал и Богомил Бонев. Присъствали на МС-заседания разказват, че пръв по джобните PC-та (персонални компютри б.а.) се запалил премиерът Костов. От два месеца насам той идвал на правителствени заседания, въоръжен с изобретението на Джон Атанасов. Когато му трябвала спешна справка - получавал я моментално пред смаяния поглед на по-старомодните си колеги. Допреди това хайтек жестовете в залата се изразявали в репликите "включете си микрофона" и "забравихте да си изключите микрофона" на министъра на държавната администрация Тагарински към негови колеги.
За какво й е на БСП конгрес
Отношенията управляващи - опозиция са от решаващо значение за развитието на всяка демократична политическа система, защото силната и интелигентна опозиция е не просто козметичен атрибут на политическото тяло, а абсолютно необходимо условие за здравословното му функциониране.
Само допреди година време въпроси от типа "значима партия ли е БСП" и "трябва ли да се съобразяват с нея" изглеждаха реторични, почти нелепи. Днес проблематично е колцина изобщо си поставят въпроси относно нейното бъдеще (освен ако не става дума за наследството й).
Залезът, дори и на очакванията към столетницата, идва на първо място от факта, че общественият й образ е доминиран от две силно негативни характеристики - "партия от комунистически тип" (61%), "свързана със съмнителни икономически групировки" (59%). Вярно е, че към тях се прибавя и все още "силното електорално влияние" (45%), но този щрих в комбинация с горните два поражда по-скоро опасения, отколкото надежди. Между 35 и 40 на сто все пак виждат сегашната БСП като "съвременна лява партия" , "силна опозиция на управляващите", с "ясна цел и програма". Но ако това са оценките, когато става дума за БСП сама по себе си, то двойно по-малко, или едва 22 на сто, смятат, че тя е партия, "способна да управлява в демократична политическа система", с което това й умение се нарежда на последно място след всички останали.
Ето защо, на второ място, не е учудващо, че 51% не виждат политическо бъдеще пред БСП. Едва ли случайно най-висок е този дял сред симпатизантите на евролевицата (81%). За останалите евентуалният просперитет на партията е свързан с ръководство, излъчено от кръга "Първанов" (общо 20%, но 49% - за софийските социалисти), или (за кой ли пореден път) с ръководство, успяващо да примири всички непримирими противоположности в нея (20%).
Така противоречията вътре, борбите между ? и неяснотите около БСП заплашват да я лишат от най-силния й коз и лост за въздействие - ореола на опозиционната партия с най-голяма тежест. Ако евролевицата въпреки ограничения си в момента електорат успее да легитимира себе си в тази роля, ще остане да се питаме единствено - за какво й е (бе) тогава на БСП конгрес?
Данните са от представително за София изследване, проведено в периода 27-29 април от социологическата агенция Alpha Research по поръчка на вестник "Капитал".
Патентният данък за видеотеките се определя по нелогични критерии
Във връзка с наложения патентен данък дейността на видеотеките беше подложена на едно от най-високите данъчни задължения, при формирането на което очевидно не са направени реални преценки за характера и обстоятелствата за развитие на такъв вид дейност. При положение че се запази определеният размер на патентния данък, се получава така, че едноличен търговец, собственик на четири видеотеки (примерно), трябва да плати над шест милиона лева патентен данък, като по този начин се вмества в последния ред от таблицата за облагане на доходите по Закона за облагане доходите на физическите лица, или че има доход от над петнадесет милиона лева годишно, което далеч не отговаря на реалността.
Проблемът всъщност не е само и не е толкова в размера на данъка, колкото в принципите за неговото определяне. При обособяването на зони би трябвало да се вземе предвид чувствителната разлика в наемите на помещенията. В централните зони на голям град наемната цена на помещенията е четири, пет до десет пъти по-висока от цената на помещенията в крайните квартали. Тази разлика влияе значително при формирането на дохода. Възможно е видеотека, разположена в централен район, да има по-голям месечен приход от видеотека в краен квартал или в провинцията, но за сметка на това да заплаща за помещението многократно по-висок наем. От друга страна, в едно помещение от 10 кв.м не е възможно да се прави оборот, еднакъв с този на помещение от 50 кв.м, поради техническата невъзможност да се съберат еднакъв брой видеокасети, както е физически невъзможно да се обслужват еднакъв брой клиенти.
По тези причини може би е целесъобразно сумата, определена за патентен данък, да се формира по-скоро в зависимост от площта на помещенията, а не от местоположението им, както е при повечето видове търговска дейност. Отдаването на видеокасети под наем има аналогична балансова структура с тази на търговията на дребно и твърде се различава от другите видове услуги, тъй като се влага не толкова труд, колкото средства за стока (видеокасети).
Друг фактор е Законът за авторското право на Република България, чието стриктно прилагане изравнява цените на видеокасетите в България със световните. Наемните цени на видоекасетите обаче изостават спрямо тях поради ограничената покупателна способност на гражданите. Собственик на видеотека, който спазва Закона за авторското право, няма да има реална възможност да плати определения патентен данък и ще се наложи да преустанови дейността си. Това противоречи на идеята да се поощрява дребният бизнес.
Йордан Гунов, председател на Сдружението на независимите собственици на видеотеки.
Кога младите се чувстват чужденци в собствената си страна
С голяма болка и тревога се обръщам към вас по един много важен за младите хора въпрос - кандидатстване във ВУЗ. Те се сблъскват с една голяма несправедливост, каквато не би трябвало да има в демократична България. Недоглеждане, суха статистика, чиновническо решение ли е определянето на бройките за кандидатстване във ВУЗ?
Младите хора питат защо е тази дискриминация при кандидатстване в медицинските институти. Какво е това число - 15 бройки за учебната 98/99 г. за Медицинския институт в Плевен? (8 момичета и 7 момчета.) Не по-добро е положението и в другите медицински институти. Нашите български деца не могат да учат медицина, в момента институтите обучават гърци, индийци и други народности, но не и българи! Това за нас е дискриминация, и то официално провеждана. Премахването на платеното обучение не премахва корупцията. Напротив, тя става много по-голяма. Защото всичко се купува в нашата държава. Ще се купят поне половината места от тези 15 и какво остава за останалите, които нямат връзки - да бъдат като параван на кандидатстудентските изпити. Нямам друга дума за това освен дискриминация за младите в собствената им страна.
Знам, че е скъпо обучението. Но защо бе премахнато платеното обучение? Не то, а малкото бройки пораждат корупция. Не говоря за големи, нереални цифри. Мисля, че 40-50 бройки за институт е добро число и дава шанс на младите хора. Нещата могат отново да се преразгледат и да се види, че в болниците има незаети места за лекари и стоматолози, че болната ни нация има нужда от лекари и лечение, а не да си къса нервите по опашки пред лекарските кабинети. Може би официалната статистика дава изкривена информация, но младите хора се питат защо в техническите институти се кандидатства по диплома, незаетите места в учителските институти също се попълват по диплома, защо икономика се учи във всеки град почти (даже и в техническите институти в Габрово и Русе). Бройките за тези ВУЗ съвсем не са 15 - 30, а много по-големи. Едва ли има нужда от стотици и хиляди инженери и икономисти, голяма част от тях въобще не могат да се реализират. Но държавата разрешава държавна поръчка и платено обучение в тези ВУЗ, а в медицинските - не.
Младите хора са отчаяни. По-смелите поемат пътя на емигранта и заминават за чужбина, другите, които искат да учат и да се трудят в родината си, стават чужденци в собствената си родина и не след дълго посягат към наркотика, алкохола и други неща, с които искат да се откъснат от действителността.
Костов сменя втория ешeлон на властта
Зам.-шефката на митниците Елка Владова е уволнена след съвместна разработка на българските и американските служби
Зам.-шефката на ГУ "Митници" Елка Владова е уволнена заради съмнения за участие в трафик за нелегални емигранти и фалшиви паспорти и визи за САЩ, съобщи отлично информиран източник. Съществуват съмнения, че точно тези канали се използват и за трафик на наркотици от САЩ за България. Разработката била съвместно дело на американските тайни служби и Националната служба за борба с организираната престъпност. Миналата неделя премиерът Костов получил доклада по случая от вътрешното министерство и веднага наредил на финансовия министър Муравей Радев тя да бъде уволнена. В понеделник Иван Костов бил посетен, и от представител на американците, който потвърдил данните, и уволнението на Владова станало неизбежно. Съществуват реални подозрения, че в аферата е бил замесен и бившият секретар на МВР ген. Люцкан Люцканов, който отговаряше за граничната полиция. За неговото уволнение също се твърдеше, че има оказан натиск от американското посолство у нас. Люцканов и Владова са в много добри отношения. Двамата заедно осъществиха масирания контрол по границите през пролетта на миналата година, когато служебното правителство реши да събере митата от вноса, а МВР изпрати граничната полиция на контролно-пропускателните пунктове.
Според източниците Владова е посетила САЩ през декември миналата година. Тя гостувала на голямата си дъщеря, която е женена там и живее във Флорида. Владова обаче била в една компания със съмнителни българи от криминалния контингент. Между тях е и близкия до неотдавна на Иво Карамански бизнесмен Киро Японеца. Той стана известен с това, че плати гаранцията от 700 000 лева на Карамански, когато той трябваше да бъде пуснат от затвора през май 1995 г. В срещата на българи с българи в чужбина нямало да има нищо подозрително, ако цялата компания не посочила пред офицер от емиграционната служба в Орландо, Флорида, един и същи адрес. Адресът бил поставен под наблюдение от американците, които имали съмнения, че по този канал от щатите идвал кокаин у нас.
Настина бях един месец в САЩ през декември при голямата си дъщеря, която учи там, каза г-жа Владова за "Капитал". Пътувах единствено с малката си дъщеря, възможно е в самолета да е имало и други българи, но аз не ги познавам, заяви вече бившата зам.-шефка на "Митниците".
Съобщението за уволнението на Елка Владова излезе само в официоза "Демокрация" под доста странна формулировка - поради "липса на качества". Тя получи заповедта си на 28 април в 17 часа.
Шефът на Владова, финансовият министър Муравей Радев, заяви за "Демокрация", че е много разочарован от г-жа Владова, че тя не се справя с работата и задълженията, които има един висш държавен служител, и заради редица нейни несполучливи кадрови решения, както и заради опитите й за изземване на несвойствени за нея функции. Според вестника, който цитира Муравей Радев, Владова има прояви, които са несъвместими със служебното й положение, без да уточнява какво точно има предвид. Разговорът между Владова и Радев продължил близо 30 минути, а финансовият министър повтарял непрекъснато "много съм разочарован, ти ме подведе, ти дискредитираш институцията", без да уточни.
Начинът, по който беше уволнена Владова, много прилича на подхода при уволнението на полк. Георгиев и ген. Люцканов. Повече от два месеца сред митничарските среди се говори за нейното уволнение, самата Владова беше в продължителен отпуск. В пресата се появиха предполагаеми причини за това и накрая беше подписана заповедта й "поради липса на качества". По същия начин си отидоха и Георгиев и Люцканов. Първо тръгна слухът за смяната, а след това и официозната формулировка "несправяне с работата", която не успя да изтрие вече разпространените съмненията в корупция и нелоялност.
Неофициални източници твърдят, че когато премиерът Костов получил потвърждението за аферата, в която е подозирана Владова, бил видимо ядосан. За подобна информация от чужди тайни служби се говореше и при освобождаването на двамата секретари на МВР. Тогава обаче се смяташе, че те са толерирали производители на пиратски компактдискове и контрабандни канали за износа им.
Елка Владова стана временно изпълняващ длъжността ГУ "Митници" при служебното правителство на Софиянски. Тя и шефката на ГУ "Данъчна администрация" Дора Андреева бяха първите смени във финансовото министерство от служебния министър Светослав Гаврийски. Близо 5 месеца Владова ръководеше управлението и през това време направи исканите от правителството съкращения на около 500 души в митниците, заговори за корупцията в службата и за разхищенията, които са правени там - като например новата сграда на пункта в Йовково, където си поръчвали африкански цветя за озеленяването на новата сграда и картини за по 1000 долара. След това подкара булдозер, с него натроши 91 000 пиратски компактдиска, заловени от митничари по границата, за да демонстрира пред света желанието на страната ни да се бори с пиратите. По нейно време "Трон", "Нова телевизия", пресгрупа "168 часа" и други скандални бизнесмени бяха принудени да закрият временния внос на стоки и оборудване и да платят митата на бюджета. Най-малкото за нея може да се каже, че й липсва размах или че има притеснения да говори пред медиите, защото обича да назовава нещата с истинските им имена. Заради близките й отношения с ген. Люцканов се говори, че по някакъв начин е свързана с канал за контрабанда на цигари, каквито обвинения се сипеха и срещу генерала. Често е била забелязвана в Сандански и Петрич в компанията на хора от обкръжението на ВИС. Смята се за едновременно близка и на главния прокурор Иван Татарчев, и най-вече на шефа на парламента Йордан Соколов. Когато Соколов беше министър на вътрешните работи в правителството на СДС, Елка Владова беше тази, която отне паспорта на Андрей Луканов на аерогара "София".
Може и да е случайно, че точно когато Соколов отсъства от България (парламентарният шеф е на посещение в Германия), Муравей Радев подписа заповедта й. Осведомени източници твърдят, че Йордан Соколов не е знаел за уволнението. Пак докато председателят на парламента отсъстваше от страната, за началник на ГУ "Митници" беше назначен Пламен Минев, който измести Елка Владова от титулярното място. Обяснението тогава беше, че според първоначалния замисъл Владова е трябвало да стане зам.-шеф на митниците. Двамата с Минев не се разбраха.
Първият удар срещу Владова дойде през септември случайно, когато Държавен вестник публикува забавена регистрация на нейна фирма - "Б-7", с бившия президент Петър Младенов и бившия външен министър Любен Гоцев. "Привлякоха ме като консултант по една много деликатна тема - търговия със скрап от нашите пристанища с Украйна, Русия, но сделката не се осъществи, призна в интервю за "24 часа" Владова. Това станало през 1995 г. В същото интервю тя говори и за останалите си 4 фирми, в които прекратила дейността си веднага след заповедта за назначението й.
Веднага след това Минев и Владова влязоха в конфликт по скандала за износ на конверторна мед от Елисейна през пристанище Варна. Елка Владова настояваше, че износът е незаконен, като се аргументираше с пробите, взети от три варненски лаборатории. Пламен Минев обаче пусна пратката, като се позова на експертизата на друга лаборатория. Достигна се до необходимост от допълнителна експертиза за вида на метала и след това случаят заглъхна.
Няколко месеца след това се заговори, че с разрешение на Владова са били освободени двата кораба със захар на "Бартекс". Те бяха задържани през август 1997 г. в пристанище Бургас със съмнения, че представят фалшиви документи със занижени цени, за да спестят мита.
Връзка с подозренията за толериране на канал за контрабанда на хора и наркотици има най-вече уволнението на шефката на отдел "Борба с наркотрафика" Маргарита Евтимова от Елка Владова. Евтимова е тъща на президента на фирмата за търговия със захар "Дискавъри 93" - Стоян Николов, който е в ареста заради кредити от близо 45 млн. долара от ТСБанк. В интервю за в. "168 часа" Владова я обвини, че в кабинета й са били открити 4.5 кг хероин, за което имало направен протокол и се водело следствие. Маргарита Евтимова обаче беше възстановена на работа от Пламен Минев. Тогава се оказа, че началничката на "Наркотрафика" се радва на благоразположението на хора от американското посолство.
Близки на бившата зам.-шефка на митниците подозират и друга версия около уволнението й. Още като се заговори за нейното уволнение, се пусна слух, че Владова ще стане шеф на новата финансова полиция. С маневрите по нейното освобождаване се целяло тя да бъде дискредитирана, за да не заеме този възлов пост.
Едно обаче е ясно - премиерът Иван Костов прочиства втория ешелон в държавната администрация. Въпросът е, че го прави недотам ясно и за назидание. Ако наистина премиерът иска да покаже твърда ръка и борба с корупцията, трябва твърдо да заяви, че хората, които уволнява, са виновни. Ако не може да го докаже, да не го твърди. Всъщност за недоизказаните мотиви за уволнението на повечето зам.-министри досега може да има и други мотиви - вторият етаж на управлението е този, който знае най-много за своите началници и за техните действия. Така че, ако уволнените бъдат пратени на прокурор, те едва ли биха мълчали, както сега мълчат. И полк. Георгиев, и ген. Люцканов, и Елка Владова могат да говорят много. Поне за бившата зам.-шефка на митниците това е сигурно.
"Адвокат на дявола" и в Главна прокуратура
Кой се издъни при операцията на Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) в лабораторията за опиати в софийското село Опицвет? Отговорът вероятно дълго ще остане забулен в мъгла. Канадската борба между Бонев и Татарчев около акцията на спецслужбите във фабриката за наркотични вещества обаче публично орезили цялата система на правораздаването у нас - от полицията до магистратите. Шефовете на МВР и прокуратурата са на път да забатачат поредното голямо следствено дело заради дрязгите помежду си.
Иван Татарчев не пропуска да хвърли ръкавицата на своя МВР-опонент при всеки удобен случай, а акцията в Опицвет не направи изключение. Главният прокурор атакува оперативните работници от НСБОП, че са упражнявали натиск върху химика на лабораторията Валери Тодоров да довърши производството на наркотичния химикал при операцията на 19 декември 1997 г. Първоначалното обвинение на Татарчев беше, че антимафиотите нарочно са оставили включена инсталацията, докато приключи технологичният процес. Хората от НСБОП потвърждават, че не са спрели веднага цеха за дрога, но отричат целта да е била набавяне на повече доказателства. При акцията на спецслужбите беше заловен около 300 килограма прекурсор на амфетамина, който съдържа 75 на сто от съставките на дрогата. Арестуван беше химикът от софийския университет Валери Тодоров, а по-късно собственикът на фабриката Кристиян Младенов беше задържан в Унгария и екстрадиран у нас.
Големият въпрос, който скара полицията, прокуратурата, а според някои слухове и следствието, е дали заловеното вещество е наркотик или не. Според експертите на НСБОП прекурсорът влиза в категорията дрога и собственикът на лабораторията трябва да бъде съден по член 354а от Наказателния кодекс. За производство на наркотици се налагат от 2 до 10 години затвор и от 1 до 20 милиона лева глоба. Първоначално прокуратурата обвини Кристиян Младенов за производство на дрога. По-късно Иван Татарчев обаче обяви, че веществото не може да се класифицира като наркотик. Обвинението беше смекчено по член 354 за производство на силнодействащо вещество, който предвижда до 2 години затвор и до 6000 лева глоба. Ако това твърдение на прокурорите се окаже вярно, това означава, че МВР с лека ръка е пратило по дяволите неколкомесечна оперативна разработка. Странно е обстоятелството, че НСБОП атакува фабриката в Опицвет, без да знае дали вътре вече има произведен амфетамин или не. Това може да се тълкува по два начина - като непрофесионализъм или като умишлен провал на акцията. Ако обаче прекурсорът се окаже наркотик по българското законодателство, главният прокурор ще трябва да отговаря на много въпроси. Защото упреците на Иван Татарчев са поднесени по доста странен начин. Вместо да атакува професионалните умения на служителите от НСБОП, главният прокурор сякаш се опитва да оневини задържаните. Татарчев трудно би могъл да убеди някого, че цехът в Опицвет е готвен да бъде нелегална работилница за хапчета. Защото никой производител на фармацевтична продукция не би тръгнал да се крие. Поведението на обвинител номер едно нямаше да е чак толкова странно, ако двама негови колеги - прокурорът от Главна прокуратура Михаил Дойчев и началникът на отдел "Следствен надзор", не членуваха в управителния съвет на футболен клуб "Локомотив" - София, заедно с главния обвиняем по аферата Кристиян Младенов... Развръзката на скандала "Опицвет" се чака на 18 май, когато трябва да приключи следственото дело. Ако то изобщо стигне до съд.
Военният съд и военната прокуратура отиват към ликвидация
Конституционният съд даде зелена улица на синьото мнозинство да закрие военната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) и Прокуратурата на Въоръжените сили (ПВС) със свое решение от 29 април. "От изключителната компетентност на законодателя е да прецени необходимостта от тези звена в съдебната и прокурорската система", смятат съдиите. Според тях конституцията нито предвижда, нито забранява създаването на двете структури. Ако се закрива Военната колегия на ВКС, трябва да се ликвидира и Прокуратурата на Въоръжените сили, която повдига обвиненията срещу провинили се висши началници от армията, полицията и ведомствените войски, смятат конституционните съдии. Това следва автоматично от член 126 на конституцията, който повелява изграждането на прокуратурата да следва структурата на съдилищата.
Магистратите пренебрегват изцяло становищата на Висшия съдебен съвет и главния прокурор Иван Татарчев, според които двете най-висши звена за правораздаване в сферата на Въоръжените сили трябва да останат в съществуващия си вид. Конституционните съдии го упрекват, че защитава тезата за запазването на военната колегия, без да се позовава на конкретен текст от основния закон.
Военната колегия на ВКС и Прокуратурата на Въоръжените сили съществуват само по силата на Закона за съдебната власт, следователно парламентът ще бъде с развързани ръце да ги ликвидира. Идеята за това беше лансирана за първи път от председателя на Върховния касационен съд Румен Янков през януари. Той излезе с виждането, че не може да има ефективен граждански контрол над дейността на Въоръжените сили, ако не се девоенизира и върховната инстанция за правораздаване в армията и полицията. Според него обстоятелството военни да съдят военни е в разрез с принципите на всяко демократично общество. Последната дума за спазването на закона трябва да имат хора без униформи, смята Янков.
Натискът върху магистратите с пагони да се реформират идва както от средите на цивилните им колеги, така и от гражданското общество. Председателят на Върховния касационен съд атакува съдиите от военната колегия, че не работят ефективно. Най-сериозният проблем идва при разглеждането на дела срещу военни с генералски рангове. Системата за търсене на отговорност от висшето ръководство на армията, полицията и спецслужбите в момента граничи с отказ от правораздаване. Механизмът блокира заради догматичното схващане на председателя на Военната колегия на ВКС ген. Николай Чирипов, че съдебните заседатели трябва да имат по-висок чин от обвиняемия. Магистратът, изглежда, поставя чинопочитанието, уставите на армията и военната традиция над закона, въпреки че в никой норамативен акт не е записано такова изискване.
Вторият упрек срещу магистратите с пагони идва заради престъпността в казармите. Най-сериозни атаки по този фланг идват от Комитета на майките на загиналите войници, според който престъпността в армията се крие и фалшифицира. Обективно погледнато, разследването на криминалната дейност във войската е изключително затруднено. Военната прокуратура и особено военното следствие страдат от хроничен недостиг на квалифицирани специалисти. Досега военните следователи можеха да постъпват на работа едва след 5 години стаж в системата. Ако съответният юрист обаче избере цивилното правораздаване, за същото време той може да се издигне поне едно стъпало по-високо в йерархията на съдебните органи.
Друга причина за неефективността на военното правораздаване идва от липсата на адекватни оперативни органи, които да охраняват реда и да разкриват извършителите на престъпления зад стените на казармите. Тези функции би трябвало да се изпълняват от Военната полиция и Военното контраразузнаване, но и в момента двете структури работят в правен вакуум. Военните полицаи често трябва да се самообучават, тъй като повечето от тях са готвени за бойни действия на фронта, а не за правоохранителна дейност. Военното контраразузнаване пък е призвано по-скоро да пази военната тайна и да лови шпиони, отколкото да се бори с чисто криминалния контингент във войската. При липсата на добре подготвен оперативен орган разследването на униформените магистрати често попада в задънена улица - унищожават се доказателства, липсват свидетели, очевидци не смеят да говорят заради военната йерархия... Военното правораздаване често събира черни точки и при разследване на нарушения в полицията и спецслужбите. Военните прокурори и следователи често са подложени на силен натиск от страна на изпълнителната власт, когато трябва да се води дело срещу офицери от МВР. Твърде честото и строго санкциониране на полицейските служители се отразява изключително зле на тяхната мотивация за работа. Вместо да ловят престъпници, органите на реда започват да пазят работното си място. А най-добрият начин да не сгрешиш е да не поемаш инициативи. В случая с МВР това автоматично води и до скок на криминалната активност. Обикновено държавното ръководство е склонно да си затвори очите за някои нарушения на униформените, за да може да разчита на лоялността им в критични ситуации. Може би точно затова делото за пострадалите при побоя около парламента на 10/11 януари 1997 г. върви към задънена улица. Негативната оценка обаче остава за военните магистрати.
На червения тепих повече лидери, отколкото идеи
Година след като БСП, загуби изборите - с тях и властта, организира конгреса, който трябва да каже ще възкръсне ли като феникс старата госпожа или ще се стопи, както пророкуват дори някои от собствените й лидери.
За първи път версиите за това какво ще се случи на форума са по-малко от тези какво няма да стане.
След продължило година надлъгване кога да се състои конгресът, добре ли е подготвен и кога най-сетне ще бъде оценено двeгодишното управление на Виденов нещата се изчистиха - на червения тепих останаха Първанов и Премянов. Въпросът е какво влагат в този сблъсък "мозъчните тръстове" на "Позитано" 20. Противопоставянето много напомня на Луканов - Лилов от 1990-1991 г. Този път обаче мащабите на кризата са други, а БСП вече доказа интелектуалната си недостатъчност във властта.
"Дойде времето за избор Първанов или Премянов" - това е мотото на кръга около Виденов (Премянов, Дончо Атанасов, Мими Виткова, Дончо Конакчиев, Мариела Христова и други "млади" в БСП). Самият експремиер казва: "Опасно е не дали ще спечели определена политическа линия, а липсата на такава. " Тезата е доразвита в последните литературни творения на експремиера - всички грехове се изсипват отново върху "перестройчиците", довели провала на лявото управление. Бившият първи на "Позитано" 20 не се и надява на личен успех на самия конгрес, а на обвинителна реч. В нея ще се чуе, че всъщност соцкабинетът е провален от липсата на подкрепа от страна на партията. Това обаче направи лоша услуга на Премянов, който се очертава като фаворита на "януарците". Близкото обкръжение на червения комбинатор постоянно повтаря, че "Краси е изграден политик, не членува в никой кръг, а подкрепя принципна политика". След премиерата на "Отвъд политическия театър през погледа на Жан Виденов" Премянов силно ще се нуждае от подобно разграничение. Очевидно апаратният нюх на експремиера му е изневерил (ако и някога да е бил силен), след като с "политическата" си книга отвори фронтове из цялата БСП. Самият Премянов не беше очарован от момента на излизането на Виденовата творба. Показателно е, че бившият шеф на ПГДЛ издаде своите "Анкети" доста по-рано и с далеч по-малко директни квалификации в тях.
Иначе аргументите про-Премянов заиграват основно с ролята на БСП като опозиция. Симпатизантите на "новия Луканов" твърдят, че той е единственият соцпредседател, който може да бъде потенциална заплаха за синьото управление и в частност за премиера Костов. Първанов бил предсказуем и удобен за правителството, докато, виж, при Премянов работата била друга. Като преимущество на тази кандидатура се изтъква и финансовият опит на бившия лидер на депутатите социалисти. От другата страна определят това като носталгия по Луканов.
Въпреки това, изглежда, Премянов е съвсем наясно с малките си шансове за успех. Критиката на бездействието на днешното ръководство на "Позитано" 20 обаче ще му даде шанс да остане в сметките на соцактива за по-добри времена. Все пак идват местни избори. Тогава отново ще дойде споменът за "сполучливите кадрови решения" на червения бос.
Безспорен фаворит е досегашният председател на партията Георги Първанов. С изключение на виденовистите всички повтарят, че той може да консолидира столетницата. Първанов вече успя да се срещне с всички идейни течения в БСП и да обещае на всички по нещо - на ОСД социалдемократизация, на Лилов запазване на неговите идеологически платформи, а на ДЕР разглеждането на техните документи от конгреса. Той вече спечели подкрепа от Висшия съвет на партията с решение конгресът да избира председателя, както бе и досега. Това стана само с два гласа мнозинство - явно не всичко е решено, но най-вероятно все пак ще надделее линията "Първанов". Доста спорно е обаче предложението за промяна в устава на БСП, за да може председателят да предлага членовете на Изпълнителното бюро (работния орган на "Позитано" 20). Противниците го вкарват в графата "сталински методи". Екипността обаче дава възможност на Първанов да предложи в ИБ хора от различни кръгове, включително и съперници за лидерското място. По този начин избива почвата под краката им - ако издигнат кандидатурата си, могат да бъдат обвинени в кариеризъм, а от това по-страшен грях сред червените делегати няма. Спечелените позиции за лидера на партията обаче донякъде се обезсилват от идеята конгресът на БСП да се провежда на две години, а не на четири, както е сега. Последното е много вероятно да бъде подкрепено от соцделегатите, сред които витаеше предложението да бъдат делегирани до следващата сбирка на БСП, като по този начин осъществяват перманентен контрол върху ръководството си. Двегодишният мандат на председателя съвпада и с подметнатото при учредяването на Движението за единство и развитие (ДЕР) - при предизборна обстановка да се проведе извънреден конгрес, който да избере по-адекватен лидер на партията. Сега това става ненужно, тъй като редовното общопартийно събрание ще се проведе точно преди следващите парламентарни избори (ако и това Народно събрание не последва съдбата на предишните).
Естествено пръв в списъка е Александър Лилов. Стратега вече няколко пъти подметна, че не се е отказал от ролятя си на червен кадровик. Дори няколко дена преди самия конгрес бе пуснат слухът за кандидатурата му. Той предпочете да премълчи - най-вероятно, за да запази шансовете си за изненадващи предложения в залата.
Другият претендент - Румен Овчаров, вече заяви, че няма комплекси за малоценност, но пък самият казва, че го използват за Черен Петър във всеки предстоящ избор. Компромисната му фигура може и да бъде използвана за жокер, ако в НДК се разгорят по-горещи страсти, макар че вече го обвиниха, че цепи електората на Първанов в полза на Премянов. Ексминистърът на енергетиката има негласната подкрепа на различни среди в БСП, дори генералите (сред които той има "лични приятели") са обсъждали възможността да го подкрепят. Въпреки декларираната си липса на комплекси Овчаров официално издигна кандидатурата си ден преди конгреса. Просто чакаше какво ще каже генералният щаб на ДЕР. След този ход мълчанието на Лилов става обяснимо. Остава Овчаров да заобиколи крайните позиции на генералите за НАТО и да спечели апаратчиците в НДК. А тяхната подкрепа ще му е безкрайно нужна. След изявлението си, че от Първанов не е станало лидер, евентуалната загуба ще го изхвърли в ъглите на "Позитано"20.
"Позитано" 20 вече прие да предложи промяна в устава на партията, така че главните редактори на "Дума" и списание "Ново време" да се избират от Висшия партиен съвет (ВПС). Партийният вестник беше основната болка на виденовистите. Естествено това предложение ще трябва да бъде гласувано от първомайския конгрес. Затова мълчанието на Продев съвсем не е случайно - новата технология за избора бе приета от ВПС с минимално мнозинство. Нищо чудно на конгреса да настъпят обрати, тъй като делегатите и без това имат малко права, а избирането на главен редактор на "Дума" е една от любимите точки в дневния ред на всеки висш форум на БСП. Всичко ще зависи от предконгресното ориентиране на низовите структури. А първи май е и празник на червения орган и революционни промени могат и да не срещнат разбирането на митингуващите читатели на "Дума". Подобни опасения имаше отдавна - опозицията в соцръководството се притесняваше, че съвпадението на конгреса с празника на наследника на "Работническо дело" ще даде силни козове в ръцете на "продевщината". Първанов обаче си изми ръцете, като хем подкрепи с мълчанието си "съратниците" си във ВПС, хем си остави възможността да се вслуша в гласа на делегатите.
Първанов не престава да повтаря, че всички отчетно-изборни партийни конференции са подкрепили линията на ръководството през изминалата година. Намекът е ясен - низовите структури са зад нас. Кръгът около Виденов и Премянов отговаря, че шансовете са фифти-фифти. Вече бе прието в дневния ред на първомайската сбирка първо да бъдат гласувани програмните документи на столетницата, а едва след това избор на председател. От една страна, това връзва ръцете на кандидатите за червената слава да предлагат по-радикални промени в партийната политика, а от друга, дава възможност за стиковане на мненията с делегатите в зала 1 на НДК. Трибунът от "Кремиковци" Дончо Атанасов и другите народни хора отдавна чакат този момент. Там обаче ще срещнат активността на генералите и "стратегическия център" Лилов. Едва ли обаче из коридорите на НДК ще се случат кой знае какви комбинации около председателския пост. Битката ще бъде за местата във Висшия партиен съвет. Представителството в него ще е компромисът на победителите спрямо победените и стартова площадка за бъдещите надлъгвания.
При очертаващия се скандал между "януарци" и "февруарци" отново решаващ може да се окаже гласът на Николай Добрев. След премиерата на "Отвъд политическия театър" на Виденов неуспелият кандидат-премиер даде пространно интервю (почти като при предишния конгрес, когато Виденов подаде оставка), в което отново напомни, че трябва да се гледа настоящето, а не миналото. В подобен тон вероятно ще бъде и речта му пред делегатите, пред които Добрев все още има авторитет. Тогава и жокерите могат да излязат на сцената в пълния си блясък.
В общи линии ситуацията в БСП е ясна - докато съществуват повече лидери, отколкото идеи, столетницата ще продължава да бъде в агония.
Селските кметове - с трудов договор
СДС може да предложи в селата да няма пряк вот за кмет на местни избори '99, а общинските управи да назначават селските си колеги. Идеята е в суров вид, но вече се обсъжда неофициално в средите на ОДС. "Тази идея не е от Каденабия - там такива въпроси изобщо не са били дискутирани. Но по принцип се говори за такова нещо. Въпросът е сериозен и не мога да го коментирам сега. Разбира се, че има обстоятелства, при които бихме подкрепили такова предложение, но то трябва да се види в целия контекст на кметските избори", каза за "Капитал" лидерът на Демократическата партия Стефан Савов. "Това е тайна", не отрече замисъла Христо Бисеров, главен секретар на СДС.
Все още "насипният" вариант за назначаване на селските кметове най-вероятно е вдъхновен от няколко мотива. ОДС още като опозиция настояваше за некорумпирана, стабилна и ефективна изпълнителна власт. Докато в "центъра" контролът е по-лесен, в провинцията играят и местни интереси. За селата, където роднинското начало остава водещо, това важи в още по-голяма степен. Може би затова някои от кметовете, включително селски, преждевременно приключиха с мандата си и сега са клиенти на Темида. Каквито и промени да настъпиха при междинните избори, червената карта на Клара е все още валидна - около 190 от 260 общини в България са с кметове от БСП. Картината остава размита, защото не е ясно каква политическа принадлежност се крие зад въведената от социалистите и евролевите формулировка "независим кандидат, подкрепен от... " или "издигнат от инициативен комитет".
В същото време партията СДС все още няма плътно покритие на структурите по села - спуснати от града кметове със синя благословия могат да помогнат за конструирането на организацията надолу по паланките. Коалиционните й партньори са в друго положение - за традиционно градската ДП селското представителство не е приоритет. При БЗНС - напротив, това е техният гръбнак. Договорката от Каденабия за запазване на формулата ОДС на предстоящите местни избори вероятно ще еволюира в конфигурации, които отчитат специфичните позиции на отделните коалиционни партньори.
Според небезразлични към идеята за назначаване на селските кметове от управленска гледна точка предимствата й не са пренебрегване. В общината влизат по няколко села - редно е кметовете им да бъдат екипно свързани с общинския кмет (изборна длъжност), това би облекчило управлението. Наред с успеха на валутния борд връщането на земята е залогът на кабинета Костов, още повече че това беше едно от първите му предизборни обещания. Администрацията ще се облегне на спуснатия отгоре апарат за ускоряването на поземлената реформа.
