Ако капиталовият пазар беше развит и технически беше по-лесно да се търгуват банкови акции, това щеше да даде възможност на акционерите да печелят от промяната в цените им. Има прекалено много административни проблеми, свързани с емитирането на акции, което ограничава и възможността на банките да прибягнат до привличане на малки, но много на брой акционери (по модела на Първа частна банка). Подобен подход опита да лансира Банковата консолидационна компания в стремежа си да бъде приватизирана поне част от капитала на държавните банки. МВФ обаче не възприе това засега.
За потенциалните дребни акционери все още е много силен споменът за банковата криза и многобройните емисии акции на финансовите пирамиди.
Друг е въпросът, че дори това да бъде преодоляно в България, едва ли има инвеститори с достатъчно ресурси за поддържане на капиталовите изисквания на всички действащи банки. В този смисъл частните банки ще трябва да се преборят с държавата, която опитва да привлече чуждите инвестиции в сектора.
Въпреки че подобна идея винаги влиза в обращение, когато наближава срокът за поредното увеличение на банковите капитали, досега такъв случай в частния сектор няма. Ако сега трябва да се говори за консолидации, това е именно при частните банки, където капиталът не достига. В писмото си до финансовите институции БНБ намеква, че би приела и предложения за банкови консолидации. За това има обективна необходимост, още повече че международните институции настояват за нови увеличения на банковите капитали в България. Ниската капиталова база на системата е и една от сериозните пречки пред кредитирането респективно и в бъдещата възможност на банките да печелят.
Засега обаче няма сигнали за предстоящи сливания на финансови институции. Все още е запазен моделът на капсулованите малки банки, в които собствениците са изключително ревниви към намеса на други силни акционери.
Нищо чудно дори след края на юни да останат финансови институции с непопълнени капитали. В този смисъл БНБ сигурно ще бъде изправена пред трудния избор дали да запази спокойствието в банковата система, избягвайки отнемане на лицензи, или да се придържа към строгия дух на новия банков закон.
Капиталови показатели на банките към 31 март 1998 г. и чиста печалба към 31 декември 1997 г. * - първичен капитал 72 млрд. лв. ** - основният капитал ще бъде е увеличен до 166.37 млрд. лв.; капиталовата база е към 31.12.97.
*** - основният капитал е увеличен до 10 млрд. лв. **** - загубата се покрива изцяло с преоценъчен резерв.
n.a. - банката не е предоставила данните.
ЦКБ ще търси нови акционери при бъдещи увеличения на капитала си
"Усилията ни ще бъдат насочени към допълнителен акционерен капитал, за да може да нарасне потенциалът на банката. Заради ниската капиталова база нормалната кредитна дейност е затруднена", обясни пред акционерите на Централна кооперативна банка изпълнителният й директор Стоян Александров. Най-вероятно до края на годината директорският борд на ЦКБ ще вземе решение за увеличаване на основния капитал на банката, който в момента е 15 млрд. лева и е почти напълно внесен. Бордът има право да обяви увеличение до 25 млрд. лева, но точното решение докъде ще се стигне ще бъде взето по-късно, обясни г-н Александров. Отпреди година банката се присъедини към "групата на Булбанк", която в момента държи 35% от ЦКБ. Засега обаче въпреки желанията за вдигане на капитала не изглежда голямата държавна банка да иска да увеличи участието си. "Ние дори сме давали кредити с преференциална лихва, но срещу условието да се купят акции", обясни Стоян Александров. По този начин през годината предприятия са придобили около 8% от капитала в ЦКБ. Основните акционери освен Булбанк са ЛВК "Сухиндол" - 20%, Централният кооперативен съюз - 26 -28% , ДЗИ - 5%, чужди компании - 4.5%.
"Може да потърсим стратегически външен акционер, който да ни извади от изолацията от външно финансиране, наложена от делото с Чорни", обясни Стоян Александров. Руснакът съди банката за над 6 млн. долара, които изчезнаха по аферата с Павел Тренев и фирмите на "Орион". Ако ЦКБ не успее да обжалва присъждането на средствата в полза на Чорни, те ще изядат половината от акционерния капитал и резервите на банката.
ЦКБ е покрила загубите си от предишни години и е насочила по-голямата част от брутния си финансов резултат от 11 млрд. лева за провизии. Чистата печалба на банката за миналата година, която ще бъде заделена за фонд "Резервен", е 337 млн. лева. Най-голям дял в структурата на приходите се пада на комисионите и курсовите разлики, следвани от нетните приходи от лихви и тези от ценни книги.
Балансовото число на ЦКБ е нараснало над 18 пъти през последната година, като в края на 1997 е 310.459 млрд. лева. Към 31 март 1998 г. то спада до 247 млрд. лева главно заради изплатените по закона за гарантиране на влоговете суми на спестителите в Балканбанк.
Вземанията от нефинансови институции заемат около 43% от актива на банката, като делът на редовните кредити е над 90%. Над една трета от актива е в парични средства, а още 10% са вземанията от банки. През миналата година ЦКБ е отпуснала нови кредити за 84.406 млрд. лева и за 8.3 млн. долара. Наред с ограниченията за капиталова адекватност и големите кредити високият относителен дял на привлечените средства по разплащателни сметки е другият фактор, ограничаващ възможностите на ЦКБ да отпуска кредити. Привличането на нови депозитори беше една от основните цели, които ръководството на банката обяви пред акционерите й миналата седмица. "Целта е нарастването на привлечения ресурс повече, отколкото печалбата на банката", обясни Стоян Александров. Към края на миналата година привлечените средства от нефинансови институции възлизат на 255.7 млрд. лева, или 83% от пасива. Над 100 млрд. лева от тях обаче са от валутни депозити на Балканбанк, прехвърлени за обслужване в ЦКБ, срещу които банката получи ценни книжа. В подготвения за акционерното събрание отчет се казва, че привлечените от други банки средства, които са 16% от пасивите, са осигурили адекватен по срочност ресурс за кредитиране на селското стопанство.
Евробанк отчете 7 млрд. загуба заради наследството от времето на Моллов
Новите собственици на бившата банка "Моллов" отчетоха 7 млрд. лева загуба за годината, в която купиха фалиралата институция. Тя е резултат от разходите, които преименуваната Евробанк е направила за провизиране на стари лоши кредити. На проведеното акционерно събрание в края на миналата седмица беше решено преоценъчният резерв от 5.4 млрд. лева, формиран след ревалоризацията на активите, да бъде използван за покриване на отрицателния резултат. Заедно със събраните кредити от началото на тази година това ще повиши капиталовата база на банката над 10 млрд. лева, колкото трябва да имат всички финансови институции в средата на годината. "По международните счетоводни стандарти банката е реализирала нетна печалба от 21 млрд. лева", обясни председателят на Евробанк Асен Христов, цитирайки данни от одита на "Делойт и Туш". "На събранието един от миноритарните акционери - Финтекс, предложи да продаде дела си, като обяви продажна цена на акция 19.5 долара при номинал на акция 1000 лева. Това все пак показва как се оценява състоянието на банката в момента", допълни той.
Над 70 на сто от приходите, възлизащи на 28 млрд. лева, заемат тези от курсови разлики, като почти с равни дялове са приходите от лихви и операции с ДЦК. Около 20% от разходите заемат заделените провизии.
Бившата банка "Моллов" беше купена от словашкия инвестиционен фонд "Истрокапитал" в началото на миналата година, като капиталът й тогава беше увеличен от 0.8 млрд. лева на 10.7 млрд. лева. На това се дължи и около половината от нарастването на балансовото число на Евробанк, което в края на 1997 е 31 млрд. лева. Почти петкратно са нараснали привлечените средства от финансови институции, като в края на годината те са достигнали 16.5 млрд. лева. По-голямата част от тях са депозити и спестовни влогове на граждани. Банката има и 4.4 млрд. лева, привлечени от други финансови институции.
В структурата на активите на Евробанк най-голям е делът на паричните средства - около 20%. Същият е и размерът на нефинансовите активи, които са нараснали в резултат на преоценката. Вземанията от банки възлизат на 5.8 млрд. лева, а на тези от нефинансови институции - на 4.3 млрд. лева (което е намалено със заделените провизии). Около 4.3 млрд. лева са и активите в държавни ценни книжа.
Данъчна реформа II
Предложение на МВФ може да лиши данъкоплатците от реална съдебна защита
Да се премахне една от възможностите за защита на данъкоплатците срещу данъчни актове, предвижда едно от предложенията на Международния валутен фонд за втория етап на данъчната реформа. Аргументите на фонда са ускоряване на процедурата по определяне и събиране на данъци. Предлага се от действащата процедура да отпадне обжалването пред окръжен съд. Досега данъкоплатците можеха да обжалват първо пред началника на Териториалното управление на данъчната администрация (ТУДА), после пред окръжен съд и след това пред Върховния касационен съд. Ако се приемат предлаганите промени, данъкоплатците, които не са съгласни с установеното от данъчните органи, ще могат да се жалват първо пред началника на ТУДА и после директно пред Върховния касационен съд. Решението на съда не подлежи на обжалване, то е окончателно и задължително. Пред ВКС обаче данъкоплатецът не може да представя доказателства за защитаваната от него позиция, защото ВКС може да се произнесе само по законосъобразността на решенията на данъчните. На практика предложението на МВФ означава да се въведе едноинстанционно съдопроизводство, при положение че в повечето развити страни производството по съдебна защита е двуинстанционно. По-сериозният проблем е, че фактическият съдник е една от заинтересованите страни, а именно данъчната администрация в лицето на началника на ТУДА.
Същевременно данъчните обмислят дали да се въведе акт за оценка, който да замести сега издаваните акт за констатации и данъчнооблагателен акт (ДОА). По сега действащите закони актът за констатации предхожда ДОА, като мотивира неговото издаване. С акта за оценка ще се съкрати процедурата по определянето на задължението като изискуемо и ликвидно.
Обсъжда се и възможността данъкоплатците, граждани и фирми, да бъдат обособени от данъчните в две групи - добри и лоши. Добрите са тези, които водят надеждно счетоводство (според думите на представител на МВФ) и спазват срока за деклариране на доходи и имущества. На тази група ще се разрешава да сгрешат размера на дължимия данък, но в границата на 10%. Тези, които не отговарят на тези критерии, попадат в групата на лошите данъкоплатци. Представителите на МВФ предлагат за лошите данъкоплатци да не важи презумпцията за невиност, т.е. те да доказват пред съда невинността си. Сега тежестта да доказва нарушението лежи върху данъчната администрация. Новото предложение значително би затруднило дейността на "неизправния" платец на данъци. Това означава, че при едно съдебно производство граждани и фирми ще трябва да атакуват констатациите в данъчнооблагателния акт.
На работните срещи между наши и чужди експерти ще се разглежда въвеждането на т.нар. споразумително производство, което означава, че при определени условия началникът на ТУДА се договаря с данъкоплатеца да плати дадена сума, значително по-малка от определеното му преди това задължение. Условия за подобно решение са фактическата невъзможност на лицето да плати дължимия данък или плащането да има "тежки последици" за дейността на лицето. Тази форма на "бизнессделка" е широко разпространена и се прилага успешно в САЩ.
Това не означава, че данъчното задължение на лицето се опрощава. Неговото задължение може да бъде събрано до изтичане на 5-годишната давност. Стои открита възможността по-късно при "замогване" на данъкоплатеца той да изплати разликата до реалния размер на налога.
Другото амбициозно намерение на фонда е да се създаде данъчен процесуален кодекс, който да обедини законите за данъчната администрация, данъчното производство и за събиране на държавните вземания. Отсега МВФ пробва как ще се приеме в средите на изпълнителната власт идеята да се създадат специализирани данъчни съдилища. Практиката показва, че няколко съдебни състава имат различни мнения по един и същ данъчен казус. Малко вероятно е тази идея да мине, тъй като за специализирани съдилища претендират още няколко институции - Министерството на труда и социалната политика например.
МВФ предвижда в проекта за промени на данъчните закони да се премахнат териториалните управления, което предложение е било част от идеята за нова структура на данъчната администрация. Засега това предложение на фонда не се приема от данъчните власти. В обсъжданата нова структура на данъчната администрация по-големи правомощия се предвиждат за службата за големите данъкоплатци. За тази цел нейните "клиенти" ще минат през нова данъчна регистрация. Възможно е да се открие специализирано звено за разследване, в което може да се влее сегашната Служба за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения.
Със сигурност след промените данъчната администрация няма да събира неданъчни задължения. Такива неприсъщи за данъчната администрация дейности са упражняване на валутен контрол; събиране на вземания по лошите кредити по ЗУНК; събиране на вземания по наказателните постановления на митниците и социалното осигуряване, когато са в просрочие, и прогнозиране на бюджетни приходи. МВФ си е направил труда да изчисли, че 90% от труда на данъчните служители отива точно за тези задължения. За да се реализира това предложение, трябва да бъдат създадени четири различни облагателни органа. Един от тях ще бъде прикрепен към общинските власти. От следващата година най-вероятно общините ще получат правото (и задължението) да събират местните данъци и такси. По този начин ще стимулираме общините да увеличат събираемостта на държавните задължения, коментираха от МВФ.
В средите на данъчната администрация се обсъжда възможността нейни служители да могат да изземват документи не само по време на ревизии, но и до приключване на съдебното производство. С готвените промени се предвижда заповед за ревизия да издава не само началникът на ТУДА, но и шефовете на данъчни служби.
Юрисконсулти предлагат на данъчните инспектори да се дадат по-големи правомощия да обезпечат събирането на данъчните задължения - например запориране на движимо и недвижимо имущество още при издаването на акта за констатации. Юристи отсега прогнозират множество дела за възстановяване на щети и пропуснати ползи от фирми срещу данъчната администрация, когато се окаже, че данъчните неправомерно са съставили акта.
Финансовото министерство ще трябва да разгледа и предложението да се разреши на служителите на данъчната администрация да сключват допълнителни трудови договори и да работят по граждански договори, като това право е диференцирано спрямо отделните служители. На практика тази норма на чл.15 ал.1 от Закона за данъчната администрация и сега не се спазва, защото дори притежаването на акции от масовата приватизация и участието в земеделски кооперации е нарушение, смятат юрисконсулти.
Промените в законите за данъчната администрация, за данъчното производство и събирането на държавните вземания са планирани за края на годината и по всяка вероятност ще влязат в сила от началото на 1999 г. Тези промени заедно с приемането на нов закон за ДДС (или тоталната промяна на сега действащия закон) ще са в основата на втората част от данъчната реформа. Като част от нея вероятно ще се реши и дилемата да има ли финансова полиция и под чия шапка да бъде тя. Част от предложенията на МВФ по втората част на данъчната реформа са радикални и точно затова негови представители представят исканите промени още сега, половин година преди възможността да бъдат разгледани в парламента, за да бъдат подложени на по-широко обсъждане.
FITCH IBCA определи рейтинг В+ за България
Преди седмица международната рейтингова агенция Fitch IBCA определи рейтинг В+ за външните дългосрочни дългове на България. Рейтингът на краткосрочни задължения във валута е В, а за тези в левове - ВВ. Това е първата оценка, която България получава от агенциите FITCH и IBCA, които наскоро се обединиха. Според скалата на общата компания В+ означава, че в страната все още съществува значителен риск, но има известна сигурност за обслужването на дълговете. Рейтингът индикира, че финансовите задължения на страната понастоящем се посрещат, но при появата на неблагоприятни условия в икономическата среда обслужването на дълга може лесно да бъде затруднено.
Според Fitch IBCA стабилизацията, постигната през втората половина на миналата година, се дължи на бързите действия на правителството за изваждане на икономиката от кризисната ситуация в началото на 1997 г. Отчита се и приносът на въведения валутен борд, който до момента се прилага успешно и е довел до желаните резултати. Като добър показател се посочва и нарасналият валутен резерв на страната. Според кредитната агенция много важно условие за утвърждаване на стабилизацията е продължаване на процеса на приватизация. Желателно е по-голяма част от държавните активи да бъдат продадени до 1999 г. Запазването на постигнатата макроикономическа стабилност, подкрепяна и от системата на валутен борд, в момента изцяло зависи от реформата в реалната икономика, която трябва да доведе до повишаване на производителността й, се казва в съобщението на Fitch IBCA.
В края на миналата година друга голяма агенция - Moody's, определи кредитен рейтинг на страната В2. При сравнение на критериите на двете компании оценките В+ и В2 са идентични. До момента страната не е получила оценка от Standard & Poor's. Това е третата агенция, която през тази година беше поканена да определи рейтинг на България и събра данни за икономиката. При сравнение на критериите за различните степени рейтинг между Standard & Poor's, Fitch IBCA и Moody's може да се предположи, че ако от Standard & Poor's дадат оценка на българския дълг, тя ще бъде В. Безспорно с най-голямо доверие сред агенциите за кредитен рейтинг се ползват Франция, Германия, Великобритания, САЩ, Япония (въпреки проблемите на японската икономика напоследък) и др. Това са и страните, които са получили най-висока оценка от международните агенции и притежават в момента рейтинг ААА (Ааа). Оценките, не по-ниски от ВВВ (Ваа) се считат за инвестиционен рейтинг, докато тези в дъното на таблицата означават, че инвестициите в инструменти на съответните държави са рискови. В този смисъл България все още е към рисковата група. Последни сред страните с инвестиционен рейтинг са Румъния, Индия, ЮАР, Уругвай и Аржентина (която също е в условията на валутен борд).
Всяка агенция за кредитен рейтинг използва и свои специфични допълнителни индикации към давания от нея кредитен рейтинг. Moody's прибавят индекси от 1 до 3 към нивата на даваната от тях оценка. Единица се прибавя към рейтинга на държави, които са по-малко рискови пред останалите страни в дадена група. Индекс 3 означава точно обратното - държавата има определени недостатъци в сравнение с показателите на другите страни от същата група. Standard & Poor's и Fitch IBCA използват като помощни индекси знаците за плюс и минус, като плюсът се дава на страните със сравнителни предимства пред другите държави в групата.
Божков ще възражда насърчителната банка
Вицепремиерът Александър Божков се зае да пусне в действие Държавната банка за инвестиции и развитие (ДБИР). В понеделник правителството ще гледа проект за изменение на приетия още през 1996 г., но практически недействащ закон за банката. Предвидени са нови ограничения за институцията. Тя няма да може да привлича публично влогове, да управлява инвестиционни фондове, да прави сделки с ценни книжа (с изключение на ДЦК и собствени облигации), да сключва сделки с благородни метали, да издава банкови карти, да предоставя банкови сейфове.
Надзорният съвет ще бъде намален по численост. Квотите на правителството, на централната банка и на бъдещите акционери падат от трима на двама членове, хората, избирани от парламента, от трима - на един. Заместник-председател на надзорния съвет задължително ще става вторият човек от квотата на правителството.
Кредитната дейност на банката ще се определя от надзорния съвет. Управителният съвет може да решава да се отпускат големи кредити - на стойност над 10% от капитала на едно или няколко свързани лица, само ако гласува единодушно. За кредити в размер над 15% от собствения капитал се изисква и одобрение от надзорния съвет. Обезпеченията по кредитите, които отпуска насърчителната банка, ще са по изискванията на Закона за банките. Големите кредити задължително се застраховат от кредитоискателя в полза на банката. Докато надзорният съвет се намалява по състав, предвижда се управителният да се увеличи от трима на петима души. Те трябва да отговарят на изискванията за банкери по Закона за банките.
Дава се възможност на ДБИР да набира средства не само като получава кредити от страната и чужбина и емитира облигации, а и по други начини, допустими със закон. Тези средства обаче няма да се ползват от държавната гаранция. Докато бъде внесен изцяло предвиденият капитал, държавната гаранция е до 10 млрд. лева.
Предвижда се и да се променят определенията за малко и средно предприятие. Ще се вземат предвид само работещите в тях, а не и размерът на активите им. Досега за малко предприятие се изискваха до 50 служители и дълготрайни материални активи до 5000 минимални работни заплати, а за средно - до 100 души и до 10 000 минимални заплати активи. Допълнително ще се иска предприятията да не са свързани лица с други малки и средни дружества, както и конкурентни предприятия да не държат повече от 25% в тях. Малките и средните предприятия ще трябва обаче да се регистрират в Агенцията за малки и средни предприятия към Министерството на промишлеността.
В рамките на два месеца след влизането в сила на измененията правителството трябва да направи своята вноска от 500 млн. лева и да приеме устава на банката. В този срок трябва да бъдат избрани и членовете на надзорния съвет. Законът предвижда капиталът на банката да бъде 2 млрд. лева, внесени на четири вноски в продължение на 6 години. За насърчителната банка не важи изискването на Закона за банките за задължителен капитал от 10 млрд. лева, защото е създадена със специален закон, пише в мотивите на вицепремиера Божков. Въпреки това обаче е доста вероятно до окончателното приемане на измененията капиталът все пак да бъде вдигнат.
Законът за Държавната банка за възстановяване и развитие беше приет още през 1996 г., но създаването й беше отложено поради липсата на средства в бюджета. Това замрази и обещаната от правителството на Германия кредитна линия до 40 млн. марки, както и 5 млн. екю от Европейския съюз за малкия и средния бизнес. Различни кръгове от управляващата синя коалиция отдавна се опитват да възродят идеята, но срещнаха съпротивата на търговските банки. Няма никаква сигурност дали с измененията в закона насърчителната банка най-накрая ще заработи. Още повече че не е ясна позицията на международните финансови институции, които едва ли ще погледнат с добро око на намеренията на правителството да дадат пари за нисколихвено и преференциално кредитиране, пък било то за малкия и средния бизнес.
Накратко
За седмица активите на борда са намалели със 17.8 млн. марки до 4734. 5 млн. марки. С 30 млн. марки са се увеличили банкнотите и монетите в обращение, което може да се дължи на факта, че БНБ е изкупувала повече валута на гишетата си.
В актива на управление "Емисионно" на Централната банка има увеличение на монетарното злато, което за седмица се е увеличило със 7 млн. лв. най-вероятно вследствие на промяна на курса на златото.
Банк Насионал дьо Пари откри официално свой клон във Варна миналата седмица. Това е първият клон на чуждата финансова институция извън столицата. На откриването е присъствал главният изпълнителен директор на банката Ксавие де Бош. За малко повече от две години банката е привлякла 1000 корпоративни клиента и също толкова частни лица, на които предлага всички основни услуги.
Финансовото министерство прeведе 8.5 млрд. лева субсидии на общините. От тях 8.4 млрд. лв. обща субсидия. До момента са преведени 28.4 на сто от предвидените за 1998 г. субсидии в размер на 121 млрд. лв. От тях 119.9 са общи, а 9.1 млрд. лв. - целеви.
Основният лихвен процент остава непроменен за четвърта поред седмица. След проведения миналата седмица аукцион лихвата остава 5.41 на сто, изчислена на база годишната доходност на тримесечните държавни ценни книжа. В аукциона са взели участие 14 първични дилъра.
В пловдивския районен съд тръгва първото дело за раздадени необезпечени кредити. Според обвинителния акт трима бивши инспектори и управители на ТСБанк са подведени под отговорност за дадени 25 кредита в размер на 70 млн. лв. за периода 1992 - 1994 г. Делото ще се гледа през юни месец.
В края на миналата седмица бе извършена съвместна проверка на Главно управление "Данъчна администрация", Столичната дирекция на вътрешните работи и Националната служба "Борба с организираната престъпност" на 10 специализирани обекта за продажба на алкохол и цигари. Впоследствие се оказа, че е изтекла предварителна информация за предстоящите проверки. Нарушения са установени в шест от обектите. Те са свързани главно с продажба на цигари без бандерол и липса на фактури за наличните в магазините стоки. При проверката са конфискувани стоки за около 10 млн. лв. Бон подписа смъртната присъда на германската марка
Горната камара на германския парламент в петък даде зелена светлина на канцлера Кол да подпише споразумението за единната европейска валута през следващата седмица в Брюксел. Вотът в горната камара на парламента, която е съставена от представители на 16-те германски провинции, последва този на долната камара в четвъртък. Единствено Курт Бийденкопф, премиер на Саксония и дългогодишен политически враг на Кол, гласува против плановете валутното обединение да започне с 11 страни членки от 1 януари 1999 г. Преди важното гласуване Кол се помъчи да разсее слуховете, които мъчат обикновените германци, че еврото ще е по-слаба валута от немския символ - дойче марк: "Аз съм убеден, че успехът на марката ще бъде продължен на европейско ниво, когато се премине към новата валута - еврото, заяви канцлерът в своята реч пред парламента. Бийденкопф го контрира с твърдението, че не финансовите пазари са факторът, който ще определи успеха на еврото, а отношението на хората. Бийденкопф, който има зад гърба си един неуспешен опит да измести Кол от лидерското място в партията на християн-демократите, добави, че правителството не е направило достатъчно, за да си осигури подкрепата на обществото - нещо, което е особено важно за проект от ранга на Европейския валутен съюз (ЕВС). Той допълни, че Европа още не е готова за широко валутно обединение, като цитира предупрежденията на Бундесбанк, че високите дългове на Белгия и Италия могат да подкопаят основите на единната валута.
Вотът от петък обаче дава силни козове в ръцете на Кол на предстоящата среща на върха в Брюксел следващата седмица. Дори южната провинция Бавария, ръководена от евроскептика Едмунд Щойбер, прие правителственото предложение. Оскар Лафонтен, лидер на опозиционната Социалдемократическа партия, също подкрепи членството на Германия в ЕВС, но обвини правителството, че не е използвало предходния период, за да създаде условия, които да облекчат острия за Европа проблем с безработицата.
"Човек без работа и банкова сметка няма да попита как еврото ще повлияе на парите му, а по-скоро кога ще му донесе работа", каза Лафонтен. Той добави още, че ако правителството не координира икономическата политика на европейско ниво, ще нарасне натискът върху Германия да субсидира по-бедните европейски региони. "Както знаем от опит, икономиките могат лесно да излязат от ритъм и тогава ще бъдем принудени чрез парични преводи да възстановяваме баланса", каза Лафонтен пред депутатите. Дебатът в петък бе по-спокоен от този в четвъртъчната сесия на парламента, когато Кол и конкурентът му за канцлер на Германия, Герхард Шрьодер, влязоха в словесен дуел за първи път, откакто Социалдемократическата партия официално номинира Шрьодер за свой кандидат за поста.
Търси се Мистър Европейска външна политика
Европейският съюз търси Мистър (Мис) Външна политика. Постът все още не е официално обявен, но ако човек наблюдава надприказването между Холандия и Франция по въпроса кой трябва да оглави бъдещата централна европейска банка, вече може да чуе залаганията. Звучи като примамлива длъжност. И би трябвало да е такава, ако Европа има нещо такова като външна политика. Много се изговори тази седмица по повод на това, което Тони Блеър направи, за да помогне в така наречения близкоизточен мирен процес. Още с вкуса на победата от Северна Ирландия Блеър предприе пътуване до Израел и Палестина. Бенямин Нетаняху и Ясер Арафат приеха поканата му за участие в конференция в Лондон през следващия месец. Според някои Блеър е донесъл със себе си магията на помирението. В добавка като настоящ президент на ЕС той затвърди ролята на съюза при постигането на евентуално съгласие. След търканията между Франция и Ирак Европа има шанса отново да бъде активен участник в Близкия изток.
Нещата обаче не бяха точно така, както изглеждаха. Идеята за конференцията в Лондон всъщност бе на Съединените щати. Държавният секретар Мадлин Олбрайт ще председателства разговорите. Блеър предпочете за себе си ролята на посредник между САЩ и страните в конфликта. Така става ясно, че политиката все още се кове във Вашингтон. А за британския министър-председател остава да подсигури масата и столовете. Може да предложи и уменията си на помирител. Но оркестъра ръководят САЩ и както каза високопоставен американски служител: "Ние приветстваме инициативата на Европа, стига да не ни се месят."
Не че Европа няма своя собствена външна политика. Напротив, има, и то доста по-добра от тази на Щатите, основана на резолюциите на ООН и споразуменията от Осло. Робин Кук, външният министър на Великобритания, очерта основните й параметри по време на посещението си в близкоизточния район миналия месец. Той напомни на Нетаняху, че трябва да върне окупираните територии на палестинците и че всякакви строежи там са незаконни. Заради това той бе наречен антисемит. Нетаняху няма никакво намерение да се съобразява с подписаните договорености в Осло и да допусне европейска дипломатическа намеса. Много по-добре е за него да се разправя с американската администрация, която трябва с едно око да поглежда и към силното еврейско лоби в Конгреса. Така ЕС остава в ролята на страничен наблюдател, чиято единствена роля се състои в това да налива милиони лири в Западния бряг и Газа, за да направи живота на палестинците малко по-търпим.
Това не е изненадващо. Грандиозно наречената "обща външна политика" на съюза никога не е имала големи амбиции. Нейната силна страна е все още в правенето на тържествени декларации и твърди изявления.
Северна и Южна Корея - "братя по оръжие"
Ситуацията един народ да живее от двете страни на изкуствена граница не е прецедент в световната история. На Корейския полуостров обаче разделението далеч не е само географско. То е социално, икономическо, идеологическо. Лидерите на Севера и Юга сякаш дори говорят на два различни езика - толкова редки са срещите помежду им. За един период от 45 години, както отбелязват някои журналисти, дори и най-големите врагове биха намерили нещо общо помежду си. Не и корейците обаче. В средата на април Китай домакинства първите преки разговори между двете държави на Корейския полуостров от близо четири години. Започнали колебливо, те не успяха да сътворят нищо конкретно, преди да се провалят с гръм и трясък в края на миналата седмица. Комунистическият Север остана верен на завещаното от Сталин и с вдигнати знамена напусна Пекин, а капиталистическият Юг понесе за пореден път дипломатическа плесница от сънародниците отвъд границата. Пхенян каза, че разговорите ще бъдат подновени. Пропусна да каже кога обаче.
Пхенян се съгласи да седне на една маса с представители на Юга само след като се убеди, че няма друг избор. Северна Корея през последните няколко години е на ръба на пълен икономически колапс, след като некадърното стопанско управление се комбинира със суша, наводнения и съответно много ниски реколти. Голяма част от населението е недохранено, расте броят и на жертвите на глада, главно деца и стари хора. Въпреки опитите на правителството да скрие реалните факти, публикациите и потресаващите снимки на умиращи от глад деца предизвикаха реакцията на света. Режимът в Пхенян видя ползата от състраданието и съсредоточи усилията си в максимално извличане на всякакъв вид помощ - храни, торове, технически и търговски експерти.
Комунистите по стар обичай решиха, че светът е длъжен да ги спаси, и решиха да използват ситуацията за собствени облаги. Безочливата манифестация на остра нужда в началото наистина подведе ООН и останалите международни организации да започнат изпращането на значителни по количество пратки храни и лекарства. След преминаването на границата обаче те потъваха, без някой да знае дали отиват по предназначение, или задоволяват апетита на партийни функционери. Този факт намали хуманитарния ентусиазъм на чужденците - Катрин Бертини, шеф на Програмата за изхранване към ООН, постави като условие назначаването на международни наблюдатели, които да следят разпределението на храните, преди да продължи помощта. Пхенян засега не дава признаци, че смята да направи нещо по въпроса.
В същото време Северна Корея намери за стратегически перспективен хода да изнуди Сеул за помощ, разчитайки на родовите връзки между двете страни (за Севера е по-изгодна тази формула, отколкото "един, но разделен народ"). Така предварителното условие за започване на разговори бе на тях да се обсъди предоставянето на помощ от 500 хиляди тона изкуствени торове от Южна Корея. Сеул прие, надявайки се да постигне напредък по нематериални въпроси - най-вече осигуряването на контакти между няколко милиона семейства, разделени от войната през 1953 г. Домакинът Китай, за да насърчи жестовете на добра воля, се съгласи от своя страна да изпрати на гладуващите 100 хиляди тона пшеница и 20 хиляди тона торове.
Тайната надежда на Сеул бе, че първоначалното разтопяване на ледовете ще доведе по-късно и до разширяване на политическите контакти. Това обаче не стана, тъй като делегацията на Пхенян обвини южните си съседи в "политизиране на хуманитарни въпроси". Логичният въпрос в случая е дали съединяването на милиони насилствено разделени хора не е също хуманитарен въпрос. Явно Северна Корея смята, че не е. Делегацията й отказа установяване на пункт между двете страни, където да могат да се срещат разделени семейства. Единственото принципно съгласие бе постигнато по въпроса за разменянето на писма през границата - забележителен напредък наистина. След този "съществен" компромис Пхенян заяви, че няма да прави повече отстъпки, преди да получи торовете. Това не се хареса на Сеул, който искаше проблемите да се обсъждат успоредно. Тази незначителна на пръв поглед причина се оказа достатъчен повод за прекъсване на преговорите от севернокорейците. Те използваха случая да напуснат срещата със задължителния за случая медиен шум под формата на хули и декларации колко диктаторски е режимът в Сеул. По този начин те явно смятат, че запазват достойнството на управляващите в Пхенян - упорит отказ да се признае реалността, че не Южна Корея се нуждае от Северна, а обратното.
Истинските причини за преустановяване на разговорите могат да се обобщят в две основни направления. На първо място, подчинените на новия "любим ръководител" на Севера не знаят или не искат да се съобразяват с елементарните правила на дипломацията. Те все още мислят, че като удрят ръката на благодетеля си, той упорито ще продължи да помага. Манталитетът на социалистическия лагер, където всички са братя и чуждото е наше, продължава да живее сред севернокорейския управляващ елит. Реалността обаче е различна - Западът иска съответни жестове на добра воля за своите.
Другият основен фактор, който определя лабилността на Севера, е страхът. Комунистическият остров на Ким Чен Ир се разклати силно, след като изчезна силният гръб на СССР и Китай. Огромните икономически проблеми на Северна Корея принуждават режима да търси помощ, но дори обикновените разговори се възприемат като заплаха за строя и карат Пхенян да гледа със съмнение на всичко, което му се предлага. Например опитите на Америка да откаже Корея от създаването на ядрено оръжие се възприемат като агресия. Въпреки че Западът предложи да осигури нови модерни и безопасни атомни реактори за електроцентралата на страната в замяна на демонтирането на старите, в Северна Корея все още отказват международни наблюдатели да следят процеса.
Логичен е въпросът защо САЩ не използват ситуацията, за да свалят режима в Пхенян, вместо да се съобразяват с прищевките на комунистите. Отговорът е, че съществуват опасения, че при падането си от власт червената олигархия ще нападне Южна Корея. На юг от най-строго охраняваната граница в света също споделят тези страхове. Освен това новото правителство в Сеул няма широко поле за действие в отношенията си със Севера. Управляващите са малцинство в парламента и всяка тяхна инициатива се гледа под лупа. Политическите опоненти искат да се отделя по-голямо върху вътрешните работи на страната и оздравяването на икономиката. Разговори със Северна Корея те виждат като оправдани едва когато Пхенян е склонен на компромиси.
Явно 45 години разделение не стигат, когато става дума за двете Кореи. Дали не трябва вездесъщият помирител Тони Блеър, който поде скорошна инициатива за помиряване и на Близкия изток, да донесе клонката на мира и на този полуостров? Една безсмислена война, разделила Корейския полуостров на две, все още продължава да тлее.
Обединена Европа по следите на своя централен банкер
След априлската среща на финансовите министри на ЕС, състояла се на 21 април в Люксембург, отговорите на два ключови за реализацията на най-амбициозната европейска инициатива, Европейския валутен съюз (ЕВС), въпроси - кой ще ръководи Европейската централна банка (ЕЦБ) и ще бъдат ли коригирани маастрихтските критерии в частта им за 3-те процента бюджетен дефицит от БВП в посока бюджетен излишък по предложение на финансовия министър на Германия Тео Вайгел, направено на мартенското събиране на финансовите министри в английския град Йорк, са точно толкова мъгляви, колкото бяха и преди въпросната среща.
Подобно развитие до голяма степен бе очаквано и в този смисъл нежеланието на финансовите министри да се ангажират с официално становище по парливите въпроси, съпътстващи въвеждането на единната европейска валута, бе разтълкувано от общността на обединена Европа от позицията на здравия разум. Още повече че предстои съвместна среща на лидерите на страните - членки на ЕС, европейските финансови министри и централни банкери в Брюксел на 2 и 3 май, акценти на която освен споменатите вече въпроси ще са и двустранните валутни курсове на националните валути на потенциалните страни - членки на ЕВС, лихвените равнища в еврозоната и гласуването на предложените от Европейската комисия 11 европейски държави - Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Португалия, Финландия, Франция и Холандия, които да формират ЕВС при неговото стартиране на 1 януари 1999 г. За всички е ясно, че гласуването ще има протоколен характер, въпреки многобройните доклади на Европейския валутен институт, Европейския парламент, Европейската комисия, централните банки на Германия и Франция - Bundesbank и Bank of France, които участниците в срещата ще изслушат, преди да упражнят правото си на глас. И ако изходът от вота е на практика предопределен, далеч не толкова оптимистично стоят нещата с изработването на стойностни решения по останалите болезнени моменти за стартирането на ЕВС.
Проблемът с гуверньорското място на ЕЦБ реално съществува от ноември 1997 г., когато френският президент Жак Ширак, воден от национална гордост или от тънки сметки, а най-вероятно и от двете, реши, че президентът на централната банка на Европа трябва да се казва Жан-Клод Трише, централен банкер номер едно на Франция. Жак Ширак аргументира френската кандидатура с необходимостта от баланс между двата най-значими европейски колоса, Франция и Германия, които са в основата на ЕВС. Или казано по-просто, според логиката на Ширак, след като банката е във Франкфурт, редно е президентът да е французин.
Появата на кандидатурата на Трише прекъсна самотния поход на считания за фаворит холандец Вим Дуизенберг към висшия банкерски пост във финансовия център на континентална Европа. Преди година и половина Дуизенберг, шеф на централната банка на Холандия по това време, се съгласи да поеме управлението на Европейския валутен механизъм, предшественик на ЕЦБ, при условие че получи президентския пост на ЕЦБ. Подкрепата си за холандеца заявиха лидерите на всички държави, членуващи в ЕС, с изключение на Франция и Италия. Този силно негативен за Франция резултат активира френската дипломация, която се впусна да лобира за своя кандидат. Най-ухажвани се оказаха управляващите във Великобритания, които никога преди това не се бяха радвали на подобно внимание от Париж.
На пръв поглед доста странно, затоплянето на френско-британските взаимоотношения има своето логично обяснение - докато французите търсят подкрепата на Лондон за Жан- Клод Трише, британците отчаяно се нуждаят от гласа на Франция, за да се сдобият с място в борда на директорите на ЕЦБ, вероятността за което не е особено голяма, след като Великобритания остава вън от ЕВС поне до 2002 г., когато са парламентарните избори в Обединеното кралство. Така в края на ноември британският премиер Тони Блеър получи уверенията на президента Жак Ширак и министър-председателя Лионел Жоспен, че Париж ще подкрепи Великобритания за място в борда на директорите на ЕЦБ, който ще се състои от четирима души с тенденция впоследствие да бъде разширен до шестима. "Няма технически пречки Великобритания да получи управленско място", декларира Жоспен. Дори нещо повече - Франция се разграничи от останалите европейски държави, потенциални членки на ЕВС, за които принадлежността на Великобритания към европейския валутен механизъм е необходима за участието на Обединеното кралство в ЕВС.
Седмица преди срещата на финансовите министри в Люксембург конфликтът между Франция и Холандия за централната банка на Европа пламна с пълна сила. Холандският премиер Вим Кок и френският президент Жак Ширак декларираха, че няма да се поколебаят да наложат вето върху избора на "чуждия" кандидат. Зад твърдата позиция на Ширак не стои нищо по-различно от мотивите, довели до лансирането на Жан-Клод Трише преди шест месеца. Обяснението за неотстъпчивата позиция на Вим Кок може да се търси в общите избори в Холандия на 6 май. В тази връзка е много вероятно изборът на шеф на ЕЦБ да не се състои на срещата на високо равнище в Брюксел в началото на следващия месец, а да бъде отложен за средата на май.
В случай че французи и холандци ударят на камък в общите усилия да постигнат компромис за поста централен банкер на единния европейски дом, бъдещият президент на ЕЦБ ще бъде избиран между шефа на финландската централна банка Сирка Хамелаен, финансовия министър на Белгия Филип Майщад и премиера и финансов министър на Люксембург Жан-Клод Юнкер. Подобен вариант е възможен, но в действителност вероятността да бъде реализиран е нищожна.
Като най-реална се налага конфигурацията, при която президент на ЕЦБ става Вим Дуизенберг с уговорката, че след четвъртата година ще отстъпи мястото си на Жан-Клод Трише. Тъй като договорът от Маастрихт повелява неделим 8-годишен президентски мандат, а и Жак Ширак и Лионел Жоспен едва ли ще сe задоволят с джентълменското споразумение, по силата на което Дуизенберг ще сдаде поста на Трише на 1 януари 2003 г., в ЕС се замисля изтеглянето на пенсионната възраст напред до 67 години, точно толкова, на колкото след четири години ще бъде холандецът Дуизенберг.
Предложението на Тео Вайгел за допълнително затягане на финансовата дисциплина в ЕС, целта на което е формирането на бюджетен излишък, който да бъде насочен към намаляването на дълговете на държавите - участнички в ЕВС, обещава интересни дебати на срещата в Брюксел. В действителност ниската задлъжнялост на европейските страни предполага стабилност на ЕВС. В комбинация обаче с работеща европейска централна банка, която ще изземе правото на отделните страни - членки на ЕВС, да преследват собствена монетарна политика и да упражняват контрол върху разменните валутни курсове, с които да влияят върху темповете на икономическия растеж, идеята на финансовия министър на Германия губи своята атрактивност.
Дали ще заработи ЕВС и ако да, доколко стабилен ще бъде той, до голяма степен ще стане ясно на историческата среща в Брюксел.
Милошевич затяга редиците
Политическата мъгла в Сърбия става все по-непрогледна. Очакваният глас на сърбите срещу международно посредничество по косовския проблем стана факт в четвъртък, въпреки че избирателната комисия се въздържа от обявяването на официалните данни преди петък. Денят не е избран случайно - тогава е поредната среща на контактната група за Косово, на която САЩ, Великобритания, Италия, Франция и Русия ще преценят дали сръбските власти проявяват достатъчно старание в опитите си за диалог с косовските албанци и ще решат дали да наложат нови икономически санкции на Белград, ако се убедят в обратното.
Милошевич взе решението за референдум, след като преди два месеца САЩ заплаши, че ще организира военна намеса по повод на близо 80-те жертви в южната провинция. Въпреки че референдумът не би могъл да откаже международната общност от налагането на санкции, убедителното "не" на външната намеса, казано от сърбите, цели да обърне внимание не само на проблемите на албанската общност, но и на техните. "Аз оградих отговора "не", за да защитя земята на прадедите си. Косово е Сърбия и ще остане такава, докато тук живеят сърби. И светът не може да направи нищо по въпроса" - думите са на сръбски гражданин на Прищина, след като упражни правото си на глас. И думите му звучат естествено, имайки предвид, че нормалните човешки страсти диктуват именно такова поведение.
Международната общност предупреди албанците, че отцепване на провинцията не е възможен вариант за решаване на кризата. Те от своя страна обаче, изглежда, се готвят за битка именно в името на тази цел. Добре осведомени източници твърдят, че след сръбските нападения през февруари терористичната групировка Армия за освобождение на Косово е успяла да събере значителни количества оръжие и боеприпаси. Албанците в провинцията бойкотираха гласуването.
Самият ден на референдума бе белязан с нови жертви. Според военни източници от югославската армия, разположена в района на Косово, в сряда през нощта е имало сблъсък край граничното село Козаре, при който са загинали 22 въоръжени мъже, опитали се да проникнат в провинцията от съседна Албания. В съобщението още се казва, че незаконно преминалите границата са били около 200 на брой, а няколко са били заловени живи. Според сръбски източници групата е била съставена от албански терористи, обучавани в специални бази в Северна Албания.
В същото време изглежда, че Милошевич се грижи медийното покритие на конфликта да е под държавен контрол, след като на 21 април затвори насилствено независимата телевизия в Пирот. По този повод председателят на Асоциацията на независимите електронни медии (АНЕМ) в Сърбия Веран Матич, заяви за "Капитал", че това е ясен жест, че държавата не иска да допусне свобода на мнението в Сърбия и либерализиране на сектора на електронните медии. Според него затварянето на пиротската телевизия ще бъде последвано от нови забрани на медии, чиято редакционна политика не е в съответствие с държавната линия. Матич каза още, че възнамерява да предприеме действия пред съдебните органи срещу този, както го нарече, "прибързан и безскрупулен ход" на югославското Министерство на телекомуникациите.
Затварянето на независимата телевизия е само 20 дни, преди официално да бъдат обявени резултатите от проведения търг за получаване на радио- и телевизионни честоти, и само шест дни след образуването на телевизионната мрежа на АНЕМ. В цялостния обхват на организацията от независими медии, заработила през юни 1997 г., участват 16 телевизионни станции и 33 радиостанции, които са разположени в Сърбия и Черна гора. Те обхващат близо 75% от територията на страната. Всички включени в АНЕМ медии са подали документите си пред Министерството на телекомуникациите за получаване на разрешение за излъчване и според господин Матич са изпълнили всички поставени критерии.
"Екип от правни и технически специалисти са подготвили документите и са подсигурили тяхната пълнота и коректност спрямо изискванията на министерството. Ние не искаме нови честоти, а разрешение за използване на старите. Така няма да предизвикаме задръстване на ефира, поне формално държавата не може да откаже лиценз на нито една медиа", заяви за "Капитал" Веран Матич. Въпреки това на въпроса заплашени ли са и други станции от затваряне господин Матич отговори положително: "Противоречащата си законова уредба позволява на държавата да се намесва по всякакъв начин в работата на независимите медии. Само държавните радио- и телевизионни станции и каналите със забавни програми могат да се чувстват сигурни, а тези, представящи непредубедена и професионална информация, винаги ги грози рискът от затваряне."
Забраната на частна телевизия и конфискуването на имуществото й е пряк опит да се утвърди привилегированата позиция на държавните медии. Тя се явява продължение на миналогодишната атака на държавни инспектори срещу независими медии - през юли 1997 г. бяха затворени 76 радио- и телевизионни станции. Дори бланката, на която е написана забраната, е с миналогодишна дата - годината 1998 е написана ръчно. Затварянето на независими медии държавата вижда като решение на нещо, което явно представлява проблем за нея - задължението да даде разрешителни за дейност на всички станции, които изпълняват критериите, и по този начин да ги легализира.
Стремежът на Сърбия да влезе в Съвета на Европа не може да бъде съпровождан с подобни действия, каза още Веран Матич. Наистина време е за Милошевич да реши на коя страна ще застане - от това зависи ако не неговата, то поне съдбата на стотици хиляди хора.
Японската икономика получи шанс на стойност 128 млрд. долара
Япония най-накрая прие пакета от мерки за оздравяване на своята икономика, най-грандиозния подобен проект в историята на страната, възлизащ на 128 милиарда долара (16.65 трилиона японски йени, 1 долар се разменя за 130 йени). Огромната сума ще бъде налята в икономиката на страната, която от доста време е в период на стагнация и в момент, когато всички големи икономически партньори на Япония надигнаха глас срещу икономическата политика на правителството на Риутару Хашимото.
Лаконичният коментар на един от експертите на Dai-Ichi Securities бе: "Не може да се мисли, че нищо няма да се случи, след като в икономиката се налее такава сума. Може би наливането на средства е закъсняло, но никак не е малко. " Веднага след одобряването на оздравителната програма студеният душ дойде от най-големия търговски партньор на Япония - Съединените щати. Американският финансов министър Робърт Рубин заяви, че приетите мерки са положителни, но че е необходимо повече. Той имаше предвид, че докато световните финансови хазари очакваха, че в оздравителната програма ще залегне дългосрочно намаляване на подоходните и корпоративните данъци, в официалния текст никъде не се споменава нищо по въпроса.
Министър-председателят Риутару Хашимото под засилващ се вътрешен и външен натиск обяви намаляване на данъците с 4 трилиона йени за период от две години като част от проект за директно стимулиране на националната икономика в размер на 10 трилиона йени. Съединените щати, които искат от Япония доста по-активно ангажиране с решаването на азиатската икономическа криза, продължават да не пестят нападките си срещу икономическата политика на правителството в Токио. Същевременно Хашимото, който в момента има подкрепата на едва 30 процента от избирателите, е изправен пред опасността неговата партия да загуби ключовите избори за горна камара на парламента през юни, което до голяма степен ограничава свободата му на действие.
Вероятно за да повдигне националния дух, заместник-министърът на финансите и смятан за водещ икономист на страната Еисуке Сакакибара заяви, че оздравителният пакет ще вдигне общия национален икономически ръст с 2-3 процентни пункта. "Всички тези средства ще бъдат изразходвани в рамките на девет месеца. Това е огромна сума. Мисля, че темпът на икономически растеж на Япония ще се обърне изоснови през втората половина на 1998 г.", бяха думите му. Пак според него валутният курс на йената спрямо долара също ще претърпи значителни корекции в рамките на следващите 6-9 месеца.
Дългоотлаганият план за оздравяване на икономиката предвижда 2 трилиона йени от намалени подоходни данъци през 1998 г. и 1999 г. и 7.7 трилиона йени от намалени обществени разходи. Около 4 трилиона йени ще отидат за съживяване на изпадналия в депресия пазар на недвижими имоти и за подпомагане на малките компании, които преживяват тежки времена поради нежеланието на големите банки да отпускат кредити. Очакванията на повечето експерти са, че още 4 трилиона йени ще бъдат изсипани на фондовия пазар, за да се задържат нивата на корпоративните ценни книжа.
Доста икономисти обаче са на мнение, че пакетът от мерки ще успее да поддържа японската икономика по-далеч от срив през следващите две години, но същевременно несигурността в по-дългосрочен план остава, след като остават нерешени въпросите с намаляването на данъчното бреме и провеждането на структурни реформи. Премиерът Хашимото обяви, че е взето решение бюджетният дефицит на страната да бъде намален наполовина до 3 процента от БВП към март 2006 г., но тази дата е сравнително отдалечена във времето, за да може да се прогнозира дали е реалистично това да стане. По-трезвомислещите японски експерти прогнозират, че рекордният като сума пакет от оздравителни мерки ще доведе до икономически ръст от 0.5 процента през настоящата година и 1.5 процента през следващата, но това е твърде далеч от прогнозата на официалната Агенция за икономическо планиране, която предрече 2 процента ръст в рамките на 12 месеца, започвайки от лятото на тази година.
Освен това икономиката на страната се нуждае не само от спешни реформи в областта на данъчното законодателство, но и от решаване на проблема с огромните лоши кредити на японската банкова система, основна дерегулация на пазара и драстично свиване на държавната администрация. Но тук има и един чисто цивилизационен проблем - японците, дори да не са на държавна служба, в голямата си част просто не вярват в орязаната държавна администрация. Това е въпрос и на манталитет, и на традиции, а при това положение икономическите теории, дори и разумни, не вършат много работа. Истината е, че положителните и отрицателните страни на приетата икономическа програма не могат да бъдат оценени в момента - обективните данни за икономиката, за потреблението и инвестициите ще покажат стойността на програмата едва след няколко месеца - време, през което Япония ще се надява, че е излязла от най-голямата икономическа рецесия в най-новата си история.
Сергей Кириенко - момчето със звезда на челото
Едномесечното ходене по мъките в Държавната дума доведе до очакван резултат - Сергей Кириенко беше избран за министър-председател на Русия. Твърдата позиция на президента Елцин накара всички изведнъж да установят, че грозното патенце, на което всички преди месец се присмиваха, всъщност е голям и силен лебед. Ако дошлите през миналата година в правителството Чубайс и Немцов бяха кръстени млади реформатори, то новият премиер вече си заслужи прякора "вундеркинд" за това, че на 35 години зае втория държавен пост в Русия. За сравнение Джон Кенеди встъпва в длъжност като президент на САЩ на 44 години, генерал Дьо Гол оглави френското правителство на 54 години, а Уинстън Чърчил започва първия си премиерски мандат във Великобритания на "старческите" 66 години.
Неочакваното издигане на Кириенко наистина прилича на приказка, въпреки че нито Борис Николаевич Елцин прилича на добрата фея, а още по-малко бившият министър на енергетиката може да бъде сравняван с Пепеляшка. Независимо от това жизненият път на новия премиер изглежда като прекопиран от сценария на холивудски филм, посветен на американската мечта. Типичната му перестроечна биография - училище, институт, членство в комунистическата партия, армия, завод, комсомолска работа, кооператив - има специфичен финал: шеф на банка "Гаранция", президент на петролната компания "НОРСИ ойл", премиер и номинално фигура No2 в страната.
"Майка ми е рускиня, баща ми - евреин, фамилията е украинска, а аз съм роден в Абхазия", така лаконично самият премиер разказа по-важното около произхода си. Краткото време, за което Кириенко беше подложен на вниманието на медиите, не попречи вече да се оформят легенди около него. Част от тях се оказаха просто събития от живота му - като това, че дядо му е получил наградно оръжие лично от Ленин или че още в десети клас той е заявил на бъдещата си съпруга Мария, че тя ще се омъжи за него. Твърденията за това, че не знаел да псува и да пие, новият министър-председател опроверга с усмивка и допълни, че в корабостроителния завод, където е работил, са се черпили с чист спирт след пускането на вода на нова подводница. Не е ясно към коя категория спада твърдението, че Елцин е забелязал Кириенко при посещението си на панаира в Нижни Новгород през 1995 г. и дори му е предложил да оглави руската централна банка.
Компроматите също не закъсняха. Бомбата се опита да хвърли немският "Берлинер цайтунг", който на 30 март съобщи, че през 1995 г. Кириенко е участвал в едноседмичен курс в сциентологическия колеж "Хабърд" и след това е изпращал там на обучение сътрудници на банка "Гаранция". Информацията не предизвика сериозни реакции, защото се появи в местните вестници на 1 април и зад нея стои чуждо издание, което винаги може да бъде заподозряно в желание да дискредитира Русия. Още повече че създадената от Рон Хабърд църква на сциентолозите не се ползва в Русия с такова лошо име както в Западна Европа и нейни клонове има в 50 града.
Бързо утихна и шумът покрай съобщението за нередности около дейността на Кириенко в "НОРСИ ойл". Ако са верни писанията в пресата, компанията е подпомагала областния бюджет по времето на губернаторството на Борис Немцов, като е прeвеждала в него средствата, предназначени за заплащане на доставения нефт. Думата не пропусна да изпробва премиера по времето, когато надуваше мускули пред президента. Депутатите се опитаха да създадат скандал около решението на премиера да предаде на Грузия военни обекти, използвани от руската армия. По-късно се оказа, че ролята на Кириенко била само техническа и се свежда до подписване на документа, който бил подготвен по времето на Виктор Черномирдин и който дава възможност Русия да си спести издръжката на ненужни съоръжения. Всички опити за хвърляне на кал по Кириенко в кандидатския му период бяха осъдени на неуспех, защото в Русия факти, насочени срещу висши представители на властта, дори и верни, нямат шанс да получат голяма разгласа. Въпреки жалванията на Кириенко, че някои медии са променяли позицията според интересите на собствениците си, водещите телевизионни канали и издания застанаха твърдо зад него. Причината за това беше само една - мощната подкрепа на президента.
Въпросът защо Елцин е предпочел Кириенко ще бъде повод за спекулации до времето, когато президентът не представи достоверна версия за решението си, която не е задължително да бъде вярна. Интересна трактовка даде служител на президентската администрация: "Ако Кириенко го нямаше, той трябваше да бъде измислен. " Непознатият сред московския елит банкер от Нижни Новгород пасна отлично на нуждите на президента за съхраняване на контрола върху властта и съдбата на реформите. Новобранецът в коридорите на властта Кириенко ще бъде лесно контролируем преди изборите през следващите две години, но в същото време трябва да бъде по-надежден двигател на реформите от номенклатурчика Черномирдин. Премиерът няма сериозни недостатъци - не е от Москва и лесно ще може да работи с регионите, не е свързан с определена партия или финансово-промишлена групировка, вежлив, млад, така че може да мине за реформатор, но в същото време не се срамува от членството си в КПСС и смята комунизма за идеалната идея, която обаче не може да бъде реализирана.
Критиците му смятат, че издигането му се дължи на факта, че се оказал в подходящо време на подходящо място, дори това да означава, че Елцин е видял снимката му във вестник, докато е мислил кого да сложи на мястото на Черномирдин. Постиженията на Кириенко за година работа в правителството обаче не са за подценяване. Първият му голям успех беше постигането на компромис с Чечения в транзита на руски нефт, при който успя да наложи условията на Москва. След това той се справи с енергийната криза в Приморието и недоволството на миньорите в Кузбас, проявявайки голяма дипломатичност в преговорите с местното ръководство. Малко след смяната на старото правителство влезе в сила приетият по-рано по негово предложение лимит за използването на горива и смазочни материали от бюджетните организации, който трябва да ограничи натоварването на бюджета.
През това време Кириенко не помогна на родната си компания "НОРСИ ойл", не се занимаваше с разпределението на местата на големите фирми около стратегическите нефтопроводи, не се хвърли в отчаяна борба с естествените монополисти, дори не се скара със "сивия кардинал" Борис Березовски, въпреки че не подкрепи амбициите му за приватизация на "Роснефт". Дори американският вицепрезидент Ал Гор отбеляза в началото на годината положителния ефект от работата на новия министър на енергетиката. Подкрепата на водеща фигура в международната политика няма да е излишна за новия премиер, защото чужденците често имат по-голямо влияние върху Елцин, отколкото руските политици.
Сергей Кириенко застава начело на руското правителство като безпартиен мениджър, но аполитичността му едва ли ще продължи безкрайно. Виктор Черномирдин също беше извън политиката, докато не му се наложи да подкрепя Елцин през 1993 г., да се занимава с войната в Чечения и да създава партията си "Наш дом Русия". "Аз не искам да съм политик, но си давам сметка, че председателят на правителството не може да избяга от това", заяви Кириенко. Неговото политическо верую е построено на убеждението, че в конкурентна среда частната собственост е по-ефективна от държавното управление, но в същото време в програмата му пише, че трябва да се засилва ролята на държавата. Победата на една от тези тенденции трябва да определи бъдещето на Русия - успех на реформите или създаването на собствен тип бандитски капитализъм, при който държавата ще защитава единствено интересите на големите компании.
Акции на Булгартабак ще се търгуват на международния фондов пазар
През миналата седмица беше обнародвано решението на Агенцията за приватизация да открие процедура за раздържавяване на държавното участие в "Булгартабак холдинг". Документът не определя метода за приватизация, а предвижда само традиционните забрани за извършване на разпоредителни сделки с дълготрайните активи на дружеството, сключване на договори за кредити, наем, съвместна дейност и дялово участие. "Най-подходящата схема за приватизация на "Булгартабак холдинг" е чрез пускане на акции на международния фондов пазар, заяви пред "Капитал" изпълнителният директор на Българска фондова борса Георги Прохаски. С цел разпръскването на капитала най-вероятно ще бъде забранено едно лице да придобива над 10% от капитала на холдинга. Булгартабак е един от типичните случаи на приватизация, когато продажбата на стратегически инвеститор е нежелателна. Ако едно дружество във важен за страната отрасъл бъде купено от международен конкурент, то може да бъде насочено в неблагоприятна посока", каза Прохаски. През миналото лято Министерският съвет одобри
В системата на Булгартабак има 22 дружества. От тях 12 са фабрики за преработка на тютюн за нуждите на цигарената индустрия и за износ, 9 са за производство на цигари и едно - за спомагателни производства и дейности за тютюневата индустрия. Шест преработвателни и 10 цигарени фабрики бяха включени в масовата приватизация с до 20% от капитала. До 10% от капитала на дружествата беше предложен на частни акционери през 1994 г. Общият размер на частния капитал в дъщерните акционерни дружества е 323 млн. лв. Предвижда се и втори етап на преструктуриране, при който централизацията на управлението ще се засили и дъщерните дружества ще загубят сегашната си относителна финансова и юридическа автономност. Това трябваше да стане преди обявяването на процедурата за приватизация, тъй като с обявяването на процедура Агенцията за приватизация спира всички разпоредителни сделки с имущество на холдинга. Принципалът, Министерството на търговията и туризма, обаче още не е взел необходимото решение. Това може да създаде проблеми, ако бъде решено Булгартабак да се раздържавява чрез продажба на акции, смятат експерти. Предвижда се да бъдат търгувани само акции на холдинга, не на отделните дружества.
Известно е, че съществува силен интерес само към няколко дружества от системата на Булгартабак, като цигарените фабрики в София и Благоевград са най-атрактивните. Това и до момента поражда спорове във връзка с модела на раздържавяване. Според някои експерти трябва да се продават холдингът или отделни дружества на стратегически инвеститор. Според други могат да се продават акции на холдинга от отделни дружества. Преобладаващо е мнението, че продажбата на акции само на холдинга е най-добрият начин за раздържавяване на Булгартабак. Като най-подходящ се оценява моделът, по-който беше раздържавен френският тютюнев концерн СЕИТА.
От 1811 г. СЕИТА държи монопола върху отглеждането, производството и продажбата на тютюн във Франция. През 1995 г. започна раздържавяването на кампанията. Оттеглянето на френската държава от СЕИТА постави проблема за защита на компанията от бъдещите враждебни наддавания за придобиване на контролен пакет специално от чужди тютюнопроизводители. Предвид размера на компанията и нейната пазарна стойност (1160 млн. долара) рисковете за това са големи в светлината на мощните финансови възможности на големи компании като "Филип Морис", БАТ, "Америкън тобакоу", "Ротманс". Ето защо френската държава поощрява образуването на група основни акционери, държаща 25% от акционерния капитал на СЕИТА. Десет процента остават собственост на държавата.
Основният проблем е относно типа инвеститори, които правителството ще разреши да бъдат включени в групата. Въпросът е да се преценят положителният и отрицателният ефект от влизането на друг тютюнопроизводител в групата на основните акционери. Решението на френското правителство е да не се разрешава на други тютюнопроизводители ("Филип Морис", БАТ, "Ротманс", "Рейнолдс", "Реемтсма") да участват в наддаване за акции в СЕИТА. Аргументът е, че с влизането на друг тютюнопроизводител има рискове от бъдещо пълзящо надделяване и за нарушаване на споразумението за продажба на едро във Франция между СЕИТА и всички тютюнопроизводители.
При приватизацията на СЕИТА е разрешено само на чисто финансови институции и индустриални компании, незанимаващи се с тютюн, да участват в търга, като всяка може да закупи не повече от 5% от капитала на компанията. В групата на основните акционери, държаща 25% от СЕИТА, са избрани банките "Женева" и "Нобел Елизе СНС", финансовите институции "Финасиер СИПА", "Навигасион Микст" и "Престинвал", швейцарско застрахователно дружество и три индустриални групировки. Те заплащат 102% от продажната цена, т.е. премия от 2% над продажната цена на акциите за институционални инвеститори. В допълнение към заплатената премия основните акционери се обвързват и със споразумение. Според него те трябва да държат 80 на сто от акциите си в СЕИТА за срок от 2 години. Всяка разрешена продажба на акции от основен акционер в срок от 5 години подлежи на правото на пръв отказ в полза на друг основен акционер. Условието е, че никой основен акционер не може в резултат на това право на пръв отказ да държи повече от 50% от общия брой на акциите, държани от всички основни акционери.
От останалите акции 3% (1.6 млн. акции за 36 млн. долара) държавата е запазила и предлага на продавачите на цигари. Тези акции са продадени на цената, предлагана на френската общественост - 129 френски франка с 5% отстъпка. Изискването е тези акции да се държат поне 2 години. Шест процента от акциите са предложени на служителите с 20% отстъпка от цената, предложена на френската общественост; 25.5% от акциите на компанията са предложени на френски граждани, за да се насърчи по-широка основа на акционери на дребно; 25.5% от акциите на компанията се предлагат на институционални инвеститори, те плащат 100% от продажната цена.
През седмицата Съветът по структурна реформа прие стратегия за развитие на
Според нея дружествата, чиито акции ще бъдат предложени на международни борси (сред които е Булгартабак), трябва да се листират и в България. Идеята е на Българска фондова борса да се пуснат поне 10% от акциите на тези предприятия.
Според хора от бранша листването на "Булгартабак холдинг" у нас ще бъде възложено на бъдещия консултант. До момента около 20 фирми са кандидатствали за инвестиционен посредник при продажбата на холдинга. Сред тях са UBS, Bank of Trust, Merill Linch, West Margin, Deuche Morgan, Nomura. Избраният консултант ще предлага и акции на Булгартабак на фондовите борси в Лондон, Франкфурт, Москва и в България.
Общото събрание на "Труд и капитал" е оспорено в съда
Две дела са заведени срещу бившия приватизационен фонд "Труд и капитал" в Софийския градски съд за отмяна на решенията на общото акционерно събрание на дружеството, проведено на 27 март в Пловдив. На него фондът преуреди дейността си като холдинг по Търговския закон. Ако съдът вземе решение за отмяна на всички решения на събранието, "Труд и капитал" ще се върне към статута си на приватизационен фонд. Ако в допълнително дадения от закона срок дружеството не успее да преуреди дейността си като инвестиционно дружество (което вече е единствената възможност), то трябва да бъде ликвидирано.
Първата искова молба е подадена от физическо лице, акционер на дружеството, и по нея вече има насрочено дело на 8 май. Втората жалба е от Националния инвестиционен фонд "Труд", който е един от учредителите на "Труд и капитал". В исковете се посочват аргументи, че някои моменти от свикването и провеждането на общото събрание на дружеството са незаконни. Шест от посочените мотиви са общи и за двете молби. Това са промяната на мястото на събранието от палата 3 (посочена в Държавен вестник) на палата 10 в Панаирното градче в Пловдив; липса на материали за акционерите; незаконно гласуване на промяната на мястото при твърде нисък кворум - 34% от общия акционерен капитал; едновременно присъствие на събранието на пълномощници и акционери, които са ги упълномощили, и следователно е имало двойно отчитане на гласове; нередовни пълномощни, които не съдържат всички предвидени по закон елементи, както и неотчитане на падналия кворум след демонстративното напускане на част от акционерите.
Исковата молба на НИФ "Труд" като бивш член на ръководството на дружеството съдържа и аргументи, свързани с нередности при свикването на събранието. На общото събрание, което сега се оспорва, инвестиционният фонд беше заличен като член на надзорния съвет на "Труд и капитал". Като незаконни са посочени липсата на решение на управителния съвет, което да конкретизира решението на надзорния съвет на "Труд и капитал" за свикване на събрание, промяна на деня на провеждането от неработен в работен, което затруднява присъствието на голяма част от акционерите (без да има решение на надзорния съвет в полза на такава промяна), както и липса на отчет на управителния съвет и счетоводни документи към момента на свикване.
"Мотивите ми се струват несериозни. Има отчетен протокол от събранието, който ще бъде представен като доказателство в съда. Ако съдът се произнесе по такива формални причини и отмени решенията на събранието, това наистина означава връщане на дружеството към статута на приватизационен фонд. Няма пропуснат срок за преуреждане на дейността и в такъв случай най-вероятно ще бъде свикано ново общо събрание", коментира преизбраният изпълнителен директор на "Труд и капитал" Иван Ревалски. Според него делото е заведено, защото НИФ "Труд" не е бил преизбран в надзорния съвет на "Труд и капитал", а физическото лице, подало искова молба, е подставено. "Независимо какво ще бъде решението на съда, до края на годината холдингът ще се преструктурира чрез формиране на по-големи пакети в около 30 дъщерни компании", похвали се Ревалски.
На общото събрание на фонда в тричленния надзорен съвет бяха избрани КНСБ като юридическо лице с представител Пламен Димитров, Йордан Василев (член на ръководството на синдиката) и инвестиционното дружество "Тераинвест", представлявано от Димитър Ламбовски, който е и член на ръководството на Първа източна международна банка. Димитър Ламбовски заяви пред "Капитал", че акционери в "Тера инвест" са 15 от най-големите федерации на КНСБ и дружеството е учредено с цел да привлича интереса на чуждестранните инвеститори към българската промишленост. Според добре информиран източник обаче наскоро капиталът на "Тераинвест" е бил увеличен с акции на приносител, което означава, че в момента не е ясно кой стои зад капитала на дружеството. Според сегашното ръководство на "Труд и капитал" НИФ "Труд" не е бил преизбран в надзорния съвет, защото настоявал да се разпродава портфейлът на дружеството заради собствените си финансови затруднения. Според осведомени заличаването на инвестиционния фонд като член на ръководството на "Труд и капитал" вероятно има връзка със смяната на Кръстьо Петков като председател на КНСБ и следователно с отпадането на ангажиментите на бившето синдикално ръководство към НИФ "Труд". Твърденията от страна на НИФ "Труд" са, че никога не е имало идея за разпродаване на портфейла. Инвестиционният фонд, който е един от учредителите на "Труд и капитал" заедно с КНСБ, Търговска и спестовна банка, "Медиа холдинг" и "Труд и право инвест", беше създаден с австрийски капитал съвместно с КНСБ, но впоследствие синдикатът прехвърли дела си на един от австрийските съдружници.
АП се опитва да се намеси в работата на приватизационните посредници
"Цената, на която договаряме предприятията, не е тема за дискутиране с когото и да било извън нашия тим", заяви през миналата седмица Войтек Млоджиевски, който е нает от "Райфайзен инвестмънт България" да ръководи екипа по приватизацията на "Асарел Медет", ГОРУБСО, "Дюни", "Русалка", "Меком" и "Витоша 47". Изказването му беше в отговор на официално съобщение на пресцентъра на Агенцията за приватизация (АП), което беше изпратено до БТА. В него се казва, че изпълнителният директор на институцията Захари Желязков се е договорил миналата сряда на среща с посредниците по приватизационните сделки да съгласуват с агенцията началната офертна цена на поверените им предприятия. Според Войтек Млоджиевски не е нужно да се допускат външни експерти до работата на неговия екип, още повече че това не било предвидено в договора за посредничество по програма САРА. Според Анджей Шафернакер от испанската консултантска фирма DFC, избрана за посредник по продажбата на корабостроителниците, посредниците трябва да обсъждат с агенцията метода на приватизация и цената. "Според договора по програмата САРА обаче не е ясно кога точно трябва да се обсъжда цената - предварително или по време на преговорите. Според г-н Желязков това трябва да стане, преди да започнат преговорите, така че той явно има предвид да се съгласува минималната цена", поясни Анджей Шафернакер. "Ние разбираме опасенията на агенцията, че не е включена в процеса на сделките, по които посредничим, затова ще й съдействаме. Но се опасяваме, че по този начин може да възникне безполезна бюрокрация, която да забави сделките, а АП не би искала това", допълни той. Шафернакер каза също, че на срещата представителите на агенцията не заявили желание да участват в оценката на конкретните параметри на офертите, но призна, че не е ясно дали настояват да наблюдават процеса на сделките и следователно да знаят цените на офертите.
"Необходимостта от съгласуване на начална офертна цена е вярна по принцип, тъй като в договора по програма САРА е залегнало, че двете страни трябва съвместно да изготвят виждането си за ценовия диапазон. Представители на агенцията ще участват оперативно в заключителната фаза на преговорите по сделките и така ще могат да оказват влияние и на цената като параметър от сделката", каза пред "Капитал" Александър Съботинов, шеф на "Райфайзен инвестмънт България" и доскорошен шеф на Агенцията за приватизация. На въпрос дали в бъдеще няма да възникнат разногласия заради намесата на агенцията в работата на посредниците Съботинов отговори: "Да, може би, не е изключено да се окажете пророк."
Думите на шефа на АП и на посредниците по приватизационните сделки всъщност представляват дипломатично изказване на опасения, че скоро може да се появи конфликт по тези деликатни въпроси. Въпреки че срещата между Захари Желязков и представители на посредниците беше обявена с цел да изясни взаимоотношенията между двете страни, след нея стана ясно, че първият смята да установи сериозен контрол върху дейността на приватизационните агенти, а те от своя страна не одобряват външната намеса в работата, която им е поверена. Според отчета на АП за първото тримесечие с цел да се създадат условия за раздържавяване на 8% от активите на държавни предприятия чрез международни консултанти агенцията активно ще се включва в тяхната работа по отношение на сроковете за сключване и основните параметри на подготвените сделки, както и за спазването на българското законодателство. В момента екип на АП подготвя правила и график за работата с външни консултанти. След срещата все пак се оказа, че за някои от представителите на посредниците не е станало ясно дали и кога се съгласуват цените по сделките между АП и приватизационните агенти.
Кой ще купи ГОРУБСО
Информационният меморандум на ГОРУБСО ще бъде готов през май, съобщи през миналата седмица представителят на приватизационния посредник "Райфайзен инвестмънт" Войтек Млоджиевски. Според него най-важно за ГОРУБСО е да се изясни въпросът за даване на концесия, който ще отнеме 4-5 месеца.
Приватизационният посредник обаче и така има доста трудности при намирането на купувачи за маданското рудно предприятие. Причината е, че ГОРУБСО е доста малко за европейските стандарти предприятие. Голяма част от ресурсите в мините му са изчерпани. Изключение може би прави само мината в Лъки, от която има какво да се копае през следващите десет години.
"Преговаряме с няколко големи минни компании и ако българското правителство постеле пред тях червения килим, за ГОРУБСО се очертава добро бъдеще", твърди Млоджиевски. Други източници, близки до приватизационния процес, обаче твърдят, че шансовете да се продаде ГОРУБСО са много малки. Според тях представителите на Европейския съюз, който финансира консултанта "Райфайзен инвестмънт", неотдавна настояли да се прекрати договорът поради пълната невъзможност да се сключи сделка. Така би се ускорила ликвидацията на предприятието, която така или иначе трябва да настъпи, ако не се намери купувач. Друга възможност е то да бъде продадено на работниците срещу символична стойност. Според Млоджиевски обаче ГОРУБСО има неизползвани възможности.
В началото на февруари работниците от ГОРУБСО започнаха стачка с искане за увеличаване на заплатите. Очакваната загуба на предприятието за 1998 г. е между 6 и 10 млрд. лева. Тя зависи от това дали ръководството ще успее да продаде обособени части от предприятието на обща стойност 4 млрд. лева. Миналата седмица от шефовете на ГОРУБСО бяха направени някои стъпки да започне активна продажба на тези обекти и активи. Практически приключи и техническата работа по разделянето на дружеството на осем - нещо, договорено още през февруари при преговорите с министъра на финансите Муравей Радев. Това беше условие за прекратяване на стачката. Още тогава обаче посредниците от "Райфайзен инвестмънт" бяха против, защото раздробяването правеше задачата им още по-трудна.
Закъснели са плащанията по две големи сделки
Агенцията за приватизация (АП) обяви в тримесечния си отчет (с традиционния гриф "За служебно ползване! ") три случая на закъснели плащания към края на март, за които не беше изнесена официална информация. Закъсненията са по две големи приватизационни сделки с външни инвеститори - продажбата на 40% от СОМАТ на Вили Бец и за 68% от "Камбана 1899" - Бургас, купени през май 1997 г. от холандското дружество HELIAN Commodities Б.В, както и по сделката за "Руен елит", сключена през последното тримесечие на миналата година. И в трите случая на нередовните купувачи са наложени лихви за забава.
За сделката със СОМАТ е просрочено плащане със ЗУНК-облигации на стойност 17.4 млн. марки, което е трябвало да стане в срок до 30 март. Представители на купувача са обяснили пред агенцията, че плащането закъсняло, защото не успели да купят ЗУНК-ове поради липса на предлагане от банките. Тъй като Вили Бец преди няколко години придоби мажоритарен дял от СОМАТ, малко е вероятно да продължи да бави плащането и по този начин да рискува разваляне на сделката за остатъчния миноритарен дял.
Доста по-сложен е случаят със забавянето на плащанията по приватизацията на "Камбана 1899" - Бургас, която стана през второто тримесечие на миналата година. Цялата цена на сделката за 68% от бургаското предприятие беше 5.5. млн. долара, от които 3.8 млн. долара са платени в брой. "Камбана 1899" е добре известен производител на олио, който притежава търговските марки "Слънце" и "Камбана". Падежът на дължимото плащане е настъпил на 20 март 1998 г., а сумата на просрочените плащания в ЗУНК и лихвите за забава надхвърля 3 млрд. лв. Причината за закъснението на остатъка в ЗУНК е, че холандската компания, която е поела ангажимента да застрахова плащането на купувача, счита повишаването на експортните такси за слънчогледово масло от юни миналата година за неблагоприятно за извършване на инвестицията. В отчета на АП се казва, че промяната в експортния режим, която е приета с правителствено постановление малко след сключването на сделката, неприятно е изненадала HELIAN Commodities Б.В, която търгува със суровини и растителни масла. Учудващо е, че при това положение сделката за "Камбана 1899" - Бургас, още не е развалена, тъй като очевидно купувачът възнамерява да плати само в случай, че правителството реши да понижи експортните такси за слънчогледово масло.
АП демонстрира, че стриктно спазва задължението си за следприватизационен контрол, като наложи санкция на още един външен инвеститор - Иван Зографски, който преди четири години купи бившия хотел "Витоша". Агенцията иска от собственика на хотела неустойка в размер на 301 млн. лв. заради неизпълнение на програмата за трудовата заетост. Причината е, че към края на март служителите на хотела са били със 198 по-малко от предвидените според приватизационния договор.
"Титан" успя да придобие почти 50% от "Плевенски цимент"
Гръцкият холдинг "Титан цимент" изненадващо обяви през миналата седмица, че е придобил от български акционери 48.6% от капитала на "Плевенски цимент". "Титан цимент груп" беше един от отхвърлените кандидати при приватизацията на "Белоизворски цимент" и "Гранитоид", за които кандидатстваше с подкрепата на инвестиционния фонд "Юромърчант Болкан фонд". Според съобщението на гръцката компания това е нейната първа стратегическа инвестиция в България в рамките на дългосрочните намерения за разширяване на дейността й на Балканите.
Досега очакванията бяха, че значителен дял от "Плевенски цимент" ще бъде придобит от австрийската компания "Кирхдорфер циментверке", която официално заяви интереса си за участие в приватизацията на завода през септември миналата година. "Титан" обаче явно има намерение да участва и в касовата приватизация на завода, тъй като обяви, че иска да превърне "Плевенски цимент" в модерно предприятие и е готов да вложи необходимите средства за повишаване на ефективността на завода и неговото привеждане в съответствие с международните екологични стандарти. За тази цел "Титан" възнамерявал да си сътрудничи с българските власти и със служителите на завода.
За масова приватизация бяха обявени 50% от капитала на завода, от които са изкупени 45%, а останалите 5% са безплатни акции. Това означава, че "Титан" е успял да купи почти целия дял, раздържавен чрез масовата приватизация. Трийсет и четири процента от капитала на предприятието бяха придобити от "Доверие", 3.57% от "Армейски" ПФ, 7.21% от ПФ "Калиман" и 0.22% от граждани. Пакетът на "Доверие" беше продаден още на втория ден от започването на официалната борсова търговия, а според брокери през следващите два дни са били изтъргувани и пакетите на "Армейски" ПФ и "Калиман". По това време се предполагаше, че всички пакети са били изкупени от "Кирхдорфер циментверке", чиито представители бяха признали, че в тази връзка се водят разговори с трите приватизационни фонда. Това може да означава две неща - първо, че австрийската компания наистина е изкупила пакетите по линия на масовата приватизация, но е действала като агент на "Титан" и по-късно е препродала придобитите акции на гръцката фирма. Второто възможно обяснение е, че още през есента на миналата година "Титан" е успял да купи пакетите на "Доверие", "Армейски" ПФ и "Калиман", но по една или друга причина този факт се обявява едва сега.
Балансът на "Плевенски цимент" от 1996 г. сочи, че предприятието е завършило годината с минимална печалба в размер на 2 млн. лв., но има значителни задължения към търговските си партньори, държавния бюджет и служителите си. Заводът държи около 20% от българския циментов пазар и в него работят близо 400 души. За предприятието е открита процедура за касово раздържавяване. Агенцията за приватизация упълномощи през септември миналата година Министерството на регионалното развитие и благоустройството да подготви и сключи приватизационната сделка за циментовия завод. При заявяването на интерес от страна на "Кирхдорфер циментверке" като оценка за целия капитал на завода се сочеше сумата 12 млн. марки. Основният конкурент на австрийската фирма за участие в касовата приватизация на "Плевенски цимент" беше варненската фирма "Стройцем" ООД, чийто капитал е 100% притежание на лицето Атанас Кошничаров.
Накратко
Приватизиращите органи не трябва да правят изненадващи търгове и конкурси независимо от отмяната на минималните срокове за тяхното насрочване след обнародването в Държавен вестник, заяви през миналата седмица Георги Прохаски, главен съветник в Министерския съвет. Според него промяната на наредбите за търговете и конкурсите не е имала за цел да наруши обективността на процедурите, а само да ускори приватизацията в случаите, когато участниците в търг или конкурс са предварително ясни.
Министерството на промишлеността възнамерява да предложи проект на наредба за преговорите, който ще бъде съгласуван със становищата и на останалите приватизиращи ведомства. Идеята е да се въведат единни правила за водене на преговори, каквито има за търговете и конкурсите. Досега АП е единственият орган по чл. 3 на закона за приватизацията, който е разработил вътрешни правила за водене на преговори. В проектонаредбата на промишленото министерство се предвижда да бъде включена методиката на дисконтиране на цената в случаите на разсрочено плащане, но като се вземе предвид и олихвяването на вноските.
Изборът на посредници по продажбата на пуловете "Туризъм", "Химическа промишленост" и "Металургия-1" отново беше отложен. Според добре информиран източник от Агенцията за приватизация протоколите на комисиите за избраните консултанти са готови и в края на миналата седмица са чакали подпис от изпълнителния директор Захари Желязков. Избраниците вероятно ще бъдат обявени тази седмица.
Готов е проектосписък на промишлените предприятия, от които ще бъдат предложени пакети на фондовата борса, съобщи Стефка Димитрова, началник на Главно управление "Приватизация" в Министерството на промишлеността. Списъкът е предложен за одобрение на зам.-министъра на промишлеността Марин Маринов. Занапред приватизацията в промишленото министерство ще акцентира върху продажбата на цели предприятия.
Съветът по структурна реформа прие последната редакция на проектоправилника за реда и начина за разпределение и разходване на средствата по фондовете за покриване на разходите на държавните предприятия. Преди две седмици на заседание на Министерския съвет приемането на правилника беше отложено, за да се изясни в детайли механизмът, по който определените по закон 10% от средствата по всички фондове за покриване на приватизационните разходи се разпределят между фондовете на отделните приватизиращи ведомства.
"Полимери" разпредели 42% дивидент
Най-големият български производител на поливинилхлорид "Полимери" АД, гр. Девня, отчете за 1997 г. печалба в размер на 10.503 млрд. лв. Общото събрание на акционерите, проведено миналата седмица, реши да изплати 42% дивидент за 1997 г., а останалите средства да бъдат насочени към целеви фонд "Реинвестиции и реконструкции". Най-голям дял в дружеството притежава "АКБ корпорация", която е собственик на 36% от акциите на "Полимери". Други 18% се държат от "Българска холдингова компания", държавна собственост са 33% от акциите, а останалите 10% са собственост на индивидуални участници. Общото събрание и очакваният дивидент раздвижиха търговията с акциите на "Полимери" през последната седмица. През фондовата борса преминаха общо 7503 акции на цена между 14 010 и 14 750 лв. Според Кирил Цонев, изпълнителен директор на "Полимери", предложението на "АКБ корпорация" холдинг за 142% дивидент не е било прието от останалите акционери. Според него на общото събрание ясно е проличало, че първоначалната стратегия за приватизация на предприятието чрез предлагане на 67% от акциите за масова приватизация е била избрана погрешно. В момента приватизационни фондове имат блокираща квота (над 34%) от акциите на предприятието и това прави изключително трудно както продажбата на държавния дял от 33%, така и евентуалното публично предлагане на "Полимери" чрез фондовата борса. В момента има открита процедура за продажба на държавния дял от предприятието, срокът по която изтича в края на месец май. Ако купувач на дела отново не се намери, най-вероятно е пакетът да бъде предложен на борсата.
Накратко
До края на месеца ще бъде избран купувач на текстилното дружество "Витоша 47", обяви Войчек Млоджиевски, който ръководи екипа на "Райфайзен инвестмънт България" по приватизацията на дружеството. Той допълни, че офертите за предприятието вече са събрани и предложените цени надхвърлят първоначалната оценка на дружеството. Не е тайна, че "Витоша 47" има дългове, призна Млоджиевски, но според него предприятието е в добро състояние и може да изнася голяма част от продукцията си.
Кипърската фирма "Профитек ентерпрайзис лимитед" - Никозия, е новият собственик на пакета от 24 992 акции, представляващ 22% от капитала на "Унипак" АД, гр. Павликени. Цената, определена след търг с тайно наддаване, е 545 хиляди долара, която трябва да се заплати в четиринайсетдневен срок. По време на масовата приватизация бяха раздържавени 67% от капитала на дружеството, като по-големи дялове придобиха фондовете "Нефтохим инвест" (25%), "Централен" (8.75%) и "Северкооп гъмза" (26%). Пакетът на фонд "Централен" премина през борсата в началото на годината на цена 27 390 лв. за акция.
Цялата печалба на "Св.Св. Константин и Елена" в размер на 53.116 млн. лв. ще бъде заделена във фонд "Резервен", решиха акционерите на дружеството на общо събрание миналата седмица. Непокритите загуби от минали години са в размер на 35.753 млн. лв. Най-голям акционер в дружеството е държавата със 75% от капитала. Капиталът на дружеството е 224.105 млн. лв. За масова приватизация бяха предложени 25% от акциите, като 9% бяха спечелени от индивидуални участници, а 16% от приватизационни фондове. Най-голям пакет от 10% притежава "Булгар Чех инвест" холдинг (бивш приватизационен фонд "Булгарчех инвест"). ПФ "Задруга 21 век" е собственик на 5.35% от капитала, а ПФ "Лозенец консулт" притежава дял от под 1%.
"Видахим" АД смята да възстанови всички производства в най-кратък срок, съобщиха от ръководството на фирмата. От 15 юни ще бъдат съкратени около 700 работни места. В момента английската посредническа фирма "Рес и ко" търси купувач на дружеството, което има над 23 млрд. лв. задължения към банки, доставчици, към бюджета и към собствения си персонал. Капиталът на "Видахим" е около 2.9 млрд. лв., като собственик на 98% от него е държавата.
Акционерно дружество "Оптикоелектрон - XXI век" учредиха в Панагюрище работници и шефове от "Оптикоелектрон". Дружеството е с капитал около 45 млн. лв., разделен на 181 000 акции. Целта на дружеството е да участва в бъдещата приватизация на "Оптикоелектрон".
Горубсо ЕАД пуска за разпродажба 70 свои търговски обекта с цел погасяване на задълженията на фирмата, които са в размер на над 14 млрд. лв. и са главно към НЕК и доставчици. Чрез търгове ще се предлагат търговски обекти в Мадан, Рудозем, Лъки, Кърджали и Златоград. Чрез преговори с потенциални купувачи ще се предлага почивната станция на фирмата в Пампорово.
От началото на тази седмица започват съкращения на работещите в "Стомана", съобщиха от дружеството. Близо 600 души трябва да бъдат освободени до края на годината според споразумението, подписано между изпълнителния директор Николай Галев и синдикалните организации на КНСБ и "Подкрепа".
"Загорка" отчете 6.2 млрд. лв. печалба за 1997 г. Печалбата на пивоварна "Загорка" АД за 1997 г. е в размер на 6.276 млрд. лв., а продажбите са за общо 30.769 млрд. лв., съобщиха от фирмата миналата седмица. Печалбата ще бъде реинвестирана изцяло в производството. Освен реинвестираната печалба гръцката фирма "Брюинвест", която е мажоритарен собственик на дружеството, смята да инвестира допълнително 25 милиона долара в "Загорка", обяви Минас Танес, председател на съвета на директорите на "Брюинвест" и "Загорка". Средствата ще се инвестират за технологично преоборудване на съществуващите производствени мощности в пивоварната. Досега направените от фирмата инвестиции са около 40 млн. долара. През 1994 гръцката фирма, която е съвместно дружество на "Hellenic Bottling Co. " и "Athenian Brewery S.A. ", купи 80% от акциите на "Загорка" за 21.7 млн. долара, а допълнително инвестираните средства за технологично обновление на предприятието са около 19 милиона долара. В края на миналата година "Брюинвест" купи 61% от акциите на друга пивоварна - софийската "Ариана". Това стана чрез изкупуване на пакети акции от три приватизационни фонда - "Мел инвест", "Доверие" и "България", на цени между 3500 и 4000 лв. за акция.
За 1997 г. продаденото количество с марката "Загорка" възлиза на около 650 хиляди хектолитра, което прави около 21% от общото количество бира, изпито в страната. Продукцията на пивоварната се консумира основно в страната, но полученият наскоро сертификат за качество ISO 9002 дава допълнителни възможности за износ. Според Димитър Алексиев, изпълнителен директор на "Загорка", пазарът на бира се възстановява след огромния спад в потреблението от около 30% през миналата година и в момента е малко над нивата от 1996 г. Статистиката показва, че спадът на потреблението не се е отразил еднакво на всички марки и по-малко са намалели продажбите на утвърдените на българския пазар марки бира.
Акциите на "Елкабел" паднаха под 20 000 лв. Рекорден брой дружества преминаха през борсата след влизането в сила на промените в закона за ценните книжа
През миналата седмица на официалния пазар на "Българска фондова борса - София", беше осъществена само една сделка с акциите на засега единственото регистрирано дружество, "Елкабел" - Бургас. Цената, на която се сключи сделката, беше под смятаната от някои брокери за психологическа граница от 20 000 лв., като в края на седмицата купувачи нямаше дори на цена от 19 500 лв. за акция. Според брокери причините за спадането на интереса на инвеститорите към "Елкабел" са две. Първата определено е свързана с изказванията на членове на борда на директорите на "Елкабел", че Мултигруп вече притежава над 50% от капитала на дружеството, с коeто засилиха слуховете от последните две седмици. Обяснение за падането на цените на "Елкабел" би могло да се търси и във факта, че се очаква в най-скоро време на пазара, включително и на официалния сегмент на борсата, да се появят нови дружества. Ако обявените от членовете на Съвета по структурна реформа срокове бъдат спазени, още в средата на другия месец на свободния пазар може да се появи предлагане на остатъчни пакети от акции, за които не е имало кандидати за касова приватизация. До края на май трябва да стане ясно и какви дялове и от кои структуроопределящи дружества ще бъдат пуснати на официалния сегмент. Като прибавим и това, че интересът на играчите на борсата беше насочен повече към това, което ставаше на свободния пазар, временното намаляване на интереса към "Елкабел" е логично. Евентуално раздвижване на акциите може да се очаква с наближаването на насроченото за началото на юни общо събрание на акционерите, на което се очаква да бъдат направени персонални промени в съвета на на директорите.
Търговията на свободния пазар на борсата през миналата седмица представляваше истински бум в сравнение с досегашните обеми. В четвъртък през борсата преминаха акции на 19 дружества, което представлява абсолютен рекорд от началото на търговията на фондовата борса в края на миналата година. Според брокери обаче над 90% от извършваните на борсата сделки са просто регистрация на борсата на сделките, които преди това посредниците са правили на извънборсовия пазар. Това означава, че на този етап за реална борсова търговия и пазарно формиране на цените на акциите е рано да се говори. Цените, на които се предлагат и купуват акциите, се определят от самите посредници, които в много от случаите едновременно продават акции от името на клиент и купуват от своя клиент за собствена сметка същите тези акции. Това, което стана по-ясно през миналата седмица, беше какво е ставало преди на извънборсовия пазар на ценни книжа и към кои дружества е насочен действителният интерес на инвеститорите в момента.
Сравнително голям интерес имаше към тютюневите дружества и по-конкретно към две от тях - "Булгартабак холдинг" и "Шумен БТ". Високата цена от над 64 000 лв., на която се изтъргува сравнително малък пакет от 83 акции, беше последвана от усилена търговия в последния ден от седмицата на цени между 52 970 и 58 500 лв. Общо 23 000 акции на "Шумен БТ" преминаха през борсата на три големи пакета при цени между 17 300 и 19 000 лв. По всяка вероятност търговията е ставала с части от пакета на бившия приватизационен фонд "Никотиана БТ", който придоби пакет от 50 000 акции, представляващи 11.65% от капитала на дружеството. В края на януари пакет от 20 000 акции на "Шумен БТ" премина през борсата на цена от 12 650 лв. за акция. Акции с други тютюневи фирми не бяха регистрирани на свободния пазар на борсата през миналата седмица.
От традиционно търгуваните на борсата дружества най-активно търгувани бяха акциите на "Полимери" - Девня. Интересът беше свързан с наскоро проведеното общо събрание на дружеството, което разпредели дивидент от 42%, и с обявената процедура за приватизация на държавния дял от 33%. Общо 839 акции на Нефтохим - Бургас, смениха собственика си през борсата на цени между 27 500 лв. и 29 300 лв. След търговия със символични количества акции на "Химко" в първите два дни след великденските празници активното предлагане в края на седмицата доведе до възстановяване на най-високите нива на тези книжа досега - 46 000 лв. Това показа, че инвеститорският интерес не е паднал след оповестяването през седмицата на данни, според които "Химко" работи на загуба от началото на април заради намалената международна цена на карбамида и по-скъпия природен газ. Според същите данни производството на загуба ще продължи още поне няколко месеца. Всъщност досегашната практика показва, че цените на акциите се покачват при всяко обявяване на информация за състоянието на дружеството независимо от нейния характер.
Най-големият пакет акции, преминал през борсата през седмицата, беше от 42 643 акции на кърджалийската фирма "Формопласт". Общо 67% от капитала беше предложен за масова приватизация, като най-голям дял от 19.43% беше спечелен от ПФ "Компакт". В началото на февруари целият пакет беше изтъргуван на цена от 1692 лв. за акция. В края на миналата година пакетът на друг фонд - "Сила", беше разменен на символичната цена от 400 лв. за акция.
Определен интерес имаше към акции на туристически дружества. За първи път на борсата се появиха акции на "Пампорово" АД на цена от 12 500 лв. за акция. Общо 2010 акции на "Албена" АД бяха изтъргувани на цена между 16 000 и 16 200 лв. за акция. Акциите на "Златни пясъци се движеха между 14 200 и 14 500 лв., като общото продадено количесто за седмицата беше 612 акции.
Междубанковите лихви останаха без промяна
Междубанковите лихви за овърнайт депозити бяха 2.0 на сто годишно в петък срещу 1.8-2.0 процента в началото на седмицата, а депозити със срок до една седмица се разменяха на 2.2-2.5 процента в края на периода срещу 2.2-2.4 на сто в началото. В средата на седмицата банките започнаха да търсят ресурс, за да регулират салдата по текущите сметки и минималните си задължителни резерви, които бяха силно намалели, след като БНБ им разреши да ги ползват изцяло. Наличността по депозитите и сметките на банките в БНБ намаля до 563 млрд. лв. към 17 април от 688 млрд. лв. седмица по-рано. При ползване на над 50 процента от резервите си банките заплащат лихва, равна на среднодневния лихвен процент на междубанковия пазар, умножен по коефициент 1.3.
Банките трябваше да платят и купените на аукциони в понеделник тримесечни и едногодишни сконтови ДЦК с общ номинал 15 милиарда лева. Постигнатата средна годишна доходност на тримесечните книжа отново бе 5.41 процента, а на едногодишните 7.10 на сто. ОЛП за четвърта поредна седмица остана 5.41 на сто годишно.
Министерството на финансите предлага на аукциони в понеделник две емисии тримесечни и шестмесечни ДЦК с общ номинал 15 милиарда лева.
Левът поскъпна спрямо марката и долара
Началото на седмицата започна с нива 997 лева за марка и предлагане на марки на вътрешния междубанков пазар. Това доведе до поевтиняване на марката до нива 995 лева в четвъртък. Според дилъри банките са продавали марки, за да регулират минималните си задължителни резерви, а клиенти - за да си осигурят ресурс за плащания към края на месеца. В края на седмицата марката леко възвърна позициите си спрямо лева, но до по-високи равнища от 995.70 лева за марка в петък при затварянето на пазара не бе достигнато. Поевтиняването на долара на световните финансови пазари оказа влияние и върху неговите котировки на междубанковия пазар и той поевтиня до 1782 лева в края на миналата седмица от 1798 лева при отварянето на пазара след великденските празници. Банките и техните клиенти започнаха да купуват активно долари в средата на седмицата, за да се застраховат от евентуалното му поскъпване.
Доларът се стабилизира спрямо марката и йената
Търговията на международните финансови пазари през миналата седмица бе обусловена от новините за стабилизационната програма на японското правителство и спекулациите около вдигането на основния лихвен процент в Германия. В началото на седмицата един долар се разменяше срещу 1.79 марки. След това започнаха масирани продажби на долари поради очакването за вдигане на германския лихвен процент, който в момента е 3.30 на сто. Това доведе до поевтиняване на долара до 1.7820 марки. В сряда трима официални представители на Бундесбанк се изказаха, че в момента не е наложително вдигането на лихвения процент. Това обърна тенденцията и курсът долар/марка за много кратко време стигна до 1.7980, но не можа да пробие психологическата граница от 1.80 марки. В края на седмицата обаче пазарът се стабилизира и отново бяха достигнати нивата от 1.79 марки за долар. Очакванията за следващата седмица са за стабилен пазар на тези равнища. Според икономическите експерти обаче Германия може да направи компромис с цел изравняване на лихвения диференциал между нея и бъдещите й партньори в евросъюза и все пак постепенно да вдигне лихвения процент до 3.75 на сто до края на годината.
Курсът долар/йена в началото на седмицата бе 132.50. След това пазарите бяха повлияни от слуховете за интервенция от страна на Bank of Japan и това доведе до поскъпване на йената спрямо долара до 131.50. Изказвания за възможността на подобна стъпка бяха направени от най-високо равнище - известният като Мистър Йена Еисуке Сакакибара. Падането на долара спрямо японската парична единица продължи до средата на седмицата до равнища от 130.50. След това пазарът се стабилизира и американската валута върна малко от позициите си и достигна до 131 йени за долар. В петък бе представена новата стабилизационна програма на японското правителство. Според експертите обаче тя е по-слаба от очакваното и едва ли ще доведе до сериозна стабилизация на националната валута на Япония.
В петък вечерта обаче Сакакибара каза в интервю пред телевизия Ройтерс, че Япония продължава контактите с държавния департамент на САЩ с цел интервенция за засилване на йената. Той подкрепи мнението на финансовия министър Хикару Мацунага, че страната му е против рязката обезценка на националната валута. Изказването на Сакакибара не оказа влияние върху пазара и котировките останаха около 131.20 йени за долар. Очакванията са в началото на следващата седмица йената да поскъпне малко, но едва ли ще пробие границата от 130 йени за долар.
През миналата седмица излязоха резултатите за икономическите резултати на Великобритания за март. Според тях равнището на безработицата и размерът на работната заплата са останали непроменени спрямо февруари. Това бе причина английската лира да се търгува между 1.66 и 1.68 долара за лира. През следващата седмица според икономисти е възможно поевтиняване на лирата, ако слуховете за вдигане на основния лихвен процент във Великобритания се потвърдят. В момента той е 7.25 на сто. В подкрепа на тези очаквания са изказванията на специалисти, че Bank of England иска да предотврати голям икономически растеж, който би дестабилизирал икономиката на Великобритания.
IAB и FLIRB леко поевтиняха, DISC поскъпнаха
Пазарът на дългови инструменти през миналата седмица не бе много активен, защото се изчакваше решението на руската Дума относно предложението на президента Борис Елцин за министър-председател на Русия. Късно следобед българско време в петък Думата все пак утвърди Сергей Кириенко за министър-председател, но тази новина не успя да раздвижи пазара. Според дилъри по-сериозните движения се очакват в началото на тази седмица.
Застоят на световните пазари даде своето отражение и върху цените на българските брейди-облигации. IAB и FLIRB леко поевтиняха, DISC поскъпнаха от началото до края на миналата седмица, но това според експертите бяха технически корекции.
В началото на миналата седмица обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 82.625 цента, в средата на седмицата търсенето достигна до нива 83 цента, а в нейния край купувачите даваха по 82.872 цента. Облигациите, заменили просрочените плащания IAB, се котираха в началото на седмицата по 79.375 цента, преминаха през покачване до 79.625, за да стигнат в края на периода до 79.250 цента. Облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB се търгуваха на 67.500 цента в началото и края на седмицата.
Накратко
Падат цените на медта.
В петък цените на червения метал на стоковите борси в Лондон и Ню Йорк продължиха да следват низходящата тенденция от началото на миналата седмица въпреки информацията, че световните запаси от мед са се свили с 6175 тона, достигайки 277 350 тона - най-ниското ниво от осем месеца насам. В последния ден на миналата седмица последната спот-сделка с мед в Лондон се реализира при 1869 долара за тон, което е с два долара по-ниско от нивото, на което затвори борсата в четвъртък.
Дилърите не са единни в своите прогнози за поведението на цените на метала през следващите няколко дни. Докато според някои цената е достигнала своя таван и следователно се очертава низходящ курс на котировките на метала, други са на мнение, че е много вероятно до седмица цената на метала да пробие психологическата граница от 1950 долара за тон.
Суровият петрол поевтиня.
Фючърсните цени на суровия петрол дръпнаха надолу през изминалата седмица. Като основна причина за по-ниските цени анализаторите сочат нарастването на складовите наличности от черното злато в САЩ. Спот-сделките с петрол се сключваха в четвъртък на борсовия пазар в Ню Йорк при 13.98 долара за барел, което е с 14 цента по-малко от сутрешния фиксинг. В края на борсовата търговия в същия ден фючърсните котировки за юни се сринаха с 32 цента спрямо ценовите равнища на енергийната суровина при отварянето на борсата в Ню Йорк до 15.22 долара за барел.
Според анализаторите цените на петрола ще продължат да се понижават, което предполага, че скоро нивото на съпротива от 13.84 долара за барел ще претърпи корекции в посока занижаване.
Расте производството на захар.
Фючърсите на бялата захар за август паднаха в петък с 53 цента, след като стана ясно, че бразилските производители и производителите в Европейския съюз ще излеят в идните месеци големи количества бяла захар на пазара и че най-крупните потребители и традиционни купувачи на захар в Азия - Китай и Индия, както и страните от Югоизточна Азия, ще се въздържат от мащабни покупки през настоящата година. В подкрепа на по-ниските цени на захарта бе и докладът на аграрното министерство на Тайланд, според който производството на захар в страната през 1998/99 г. се очаква да нарасне с 3.12% спрямо произведеното количество през година, достигайки 44.86 млн. тона.
