Някои от съпартийците ви обвиняват, че притежавате хубава усмивка, но не сте добър политик.
- Не зная какво се разбира под добра политика. Някои разбират твърдостта като твърдоглавие. Аз мисля, че на БСП особено големи поражения нанесе този стремеж към крайно левичарска политика. В ситуацията, в която сме поставени, на БСП са необходими и гъвкавост, и твърдост в зависимост от конкретната ситуация. Най-важното обаче е откритостта към обществото, към сродни партии, към сродни обществени организации. На БСП й трябва такова ръководство, което ще може да положи солидния фундамент на единната българска левица.
Да, но рядко постигате компромис с управляващите.
- Без замисляне бих посочил компромиса с герба, в който надделя по-скоро нашето виждане, компромиса по комисията "Антимафия", където въпреки малобройността на нашата група успяхме да предотвратим (може би временно) този стремеж към промяна на конституцията на управляващото мнозинство. Тоест има факти, които показват, че именно с подобна гъвкавост при определени обстоятелства може да се налагат виждания и идеи. Достатъчно е да спомена и факта, че в този парламент за по-малко от една година са прокарани 14 наши законопроекта. Това не може да се каже за никоя друга опозиция в България.
Каденабия - българският политически санаториум
Докато ОДС-лидерите се радваха на dйja vu в Италия, активът не скуча
Парламентарните ръководства на СДС и Народен съюз се разбраха за общо явяване на предстоящите местни избори, както и на следващите вотове за парламент и президент. Политическият годеж стана в италианския град Каденабия, където депутати и министри направиха презентация на българския модел на демократична общност пред румънските колеги на семинар, посветен на политическите партии и умението да се прави коалиция (финансиран от германската фондация "Конрад Аденауер").
В декларацията, разпространена от пресцентъра на Народното събрание, се казва, че волята за съвместно участие на изборите е продиктувана от убеждението, че ОДС е
"Успешното осъществяване на тази дългосрочна стратегия изисква усъвършенстване и задълбочаване на механизмите за взаимодействие в управляващото мнозинство както в парламента, така и между законодателната и изпълнителната власт с цел постигане на консенсус при вземане на най-важните политически решения", пише още в декларацията, съчинена в чуждоземния курорт.
"Формулата е успешна, ще задълбочим сътрудничеството и ще подобрим някои механизми като взаимната информираност. Не сме говорили за споразумение, защото е рано. Желаем запазването на ОДС", каза при пристигането на VIP-групата Екатерина Михайлова, шеф на парламентарния СДС. "Всички сме извънредно доволни. Декларацията е нова и много сериозна крачка към задълбочаване и разширяване на нашето сътрудничество", добави лидерът на ДП Стефан Савов. "Имаме споразумение отпреди, което положи основата на печелившата формула ОДС и решението е това сътрудничество да продължи", коментира Анастасия Мозер, председател на БЗНС-Народен съюз (според новата й земеделска регистрация). "Каденабия се повтори като атмосфера и спокойствие, полезни бяха часовете неформални разговори", обобщи участник в тях.
Каденабия е важен политически топоним наред с Боровец, Копитото, Бистрица. Преди година точно там се появи коалицията Обединени демократични сили. Предишното групово посещение на управляващите в италианския курорт беше в качеството им на опозиция преди изборите за 38-о НС. С тогавашна дата е решението ПГ на Народен съюз да бъде на принципа фифти-фифти, т.е. шестима депутати от БЗНС и шестима от Демократическата партия. Пак в Каденабия '97 се роди идеята за "зона на здрача" в парламентарните листи, т.е. освободените по една или друга причина депутатски места да се заемат от следващия син представител в листата. Според паметливи участници в тогавашните преговори липсата на съпротива на това решение е била цената на двете министерски кресла за Демократическата партия (на образованието и на здравеопазването). Някои стигат по-далеч в разказите, като твърдят, че лично лидерът на ДП Стефан Савов по същото време е договорил за съпартийците си Антони Славински и Мартин Заимов постовете началник на КПД и съответно шеф на управление "Емисионно" в БНБ. Миналата Каденабия е рожденото място и на замисъла "Програма 2001" да бъде разработена съвместно от експертните структури на СДС, БЗНС и ДП. Впоследствие съавторството не се получило, защото половините на Народен съюз не предложили свои текстове за стратегията. С италиански адрес бил и неосъщественият преди миналите парламентарни избори теоретичен вариант БЗНС на Мозер да отпадне от играта.
Поради хроничните проблеми в общуването между СДС и ръководството на БЗНС на Анастасия Мозер политически наблюдатели прогнозираха, че не е изключено при миналоседмичното гостуване в Каденабия да е обсъждана козметична корекция в Народен съюз, т.е. коалицията да запази формулата ДП - БЗНС, но със земеделците на Петко Илиев, които след разкола на "Врабча" са под синия чадър. В аграрните среди се говори, че главният секретар на сините Христо Бисеров, шефката на ПГ на СДС Екатерина Михайлова и зам.-председателят на ДП, депутатът Александър Праматарски, преговаряли за подобен ход. "Това е безумие", каза по този повод демократичен апаратчик след завръщането си от Ботуша.
Докато в Каденабия коалиционните лидери на ОДС уговаряха съвместно изборно участие, политическите им активисти в София също не скучаха. Въпреки парламентарната ваканция,
Синият депутат Панчо Панайотов пусна сред колегите си подписка за свалянето на шефа на ДСК Спас Димитров. Мотивите: председателят на финансово-кредитната институция проявявал към народните представители от СДС неуважение, граничещо с презрение. Другият коз за искането на оставката на Спас Димитров е, че той трябва да бъде освободен "във връзка с добрия ход на реформите, за да се отърси институцията ДСК от политически влияния". Мнението на бившия кмет на Дупница е, че Спас Димитров "има управленчески и ценностни отклонения", а решенията, които УС на касата взима, "не са свестни, а са несериозни, некомпетентни, непрофесионални и въобще под всякаква критика".
По думите на Панайотов подписката е парафирана от около 30 СДС-парламентаристи. Всъщност засега искането за оставка е подкрепено от 26 депутати, сред които Найден Зеленогорски, Димитър Абаджиев, Христо Борисов (в списъчния състав на ПГ на СДС той фигурира с фамилното име Войняговски). Те не бяха открити за коментар.
"Пак някаква лудост е започнала. По принцип Панчо е човек, който изнудва", каза за "Капитал" земеделецът Петко Илиев, народен представител от ПГ на СДС.
"Чух нещо, но не ме интересува. Не знам изобщо какъв е проблемът - подписка не е обсъждана официално. От вестниците научих, че има подписка, въпреки че още в парламента разбрах от Панайотов, че има недоволство, свързано с регионални проблеми", коментира синият депутат Петър Рафаилов. Колегата му Илиян Попов пък обясни, че е научил за подписката преди две седмици. "Оставка може да се иска за несправяне с работата, а не като откажат да ти назначат протежето", добави благоевградският парламентарист.
Действителният повод за подписката според запознати източници е неуспешният опит на Панчо да прокара за шеф на ДСК в региона си ексдиректор на "Фармация" - Дупница. От пресцентъра на "Раковски" 134 уточниха, че "соловата акция" на Панчо Панайотов и причината за недоволството от шефа на ДСК е, че "централният офис на касата в региона се намира в Кюстендил, а не в Дупница". Спас Димитров не се вслушал в препоръката му регионалният офис да бъде преместен и оглавен от приближен на Панчо. Искането за оставка на ДСК-шефа ще бъде разгледано на следващото заседание на Националния съвет на СДС.
По стар български обичай златното време за
"Увещавам нашите двама депутати (Григор Шишков и Йордан Нихризов - бел.авт.)
Притеснителните сценарии, носещи се във ваканционния ефир, се оглавяват от онзи, според когото синият кадровик Христо Бисеров става министър на вътрешните работи. Интригата, "даряваща" на главния секретар на СДС стола на Богомил Бонев, е стара. Нов обаче е "вариантът" Веселин Методиев да бъде само министър на просветата, а вицепремиер с ресор силови министерства да стане Христо Бисеров. Това се подкрепяло от неотслабващите атаки срещу министъра от Демократическата партия. Осведомени твърдят, че шефът на НС-комисията по национална сигурност Бисеров не е имунизиран срещу подобни мераци. Негови приближени обаче казват, че приоритетът му сега са структурите на синята партия в навечерието на изборите за местна власт.
При всички случаи е сигурно, че премиерът Костов едва ли ще опосредства прекия си контрол върху работата на двете силови министерства - на отбраната и на вътрешните работи.
Не оставяй днешните реформи за утрешния мандат
Една година във властта е време, напълно достатъчно за равносметка. И ако, от една страна, повечето социологически изследвания през тези 12 месеца показват твърде стабилно обществено доверие към управляващото мнозинство, а от друга, краят на миналата седмица демонстрира и стабилност на парламентарното политическо пространство, когато става дума за стратегически национални проблеми, уместни са поне два въпроса:
Първо, може ли година след началото на управлението си ОДС да разчита и на електорална подкрепа, а не само на висок рейтинг - нещо, което въпреки привидната близост е все пак твърде различно. (Да не забравяме, че догодина предстоят изключително важните общински избори, които според теорията и практиката ще бъдат реалната обществена санкция на досегашното управление.)
И второ, как ОДС употреби властта до този момент? Не изобщо, а от гледна точка на проблемите пред отделния гражданин - данъкоплатец и избирател; т.е. придвижи ли и ако да - доколко, провеждането на онези реформи, в чието име дойде на власт?
Отговорът на първия въпрос е относително прост. Управляващите могат да разчитат не само на аналогична на миналогодишната подкрепа, но и на аналогична парламентарна конфигурация. Ако на 19.04.1998 г. биха били проведени парламентарни избори, структурата на политическото пространство отново би възпроизвела резултата от избори'97. При 40 на сто деклариращи желание да се въздържат от участие в гласоподаване, ефективните гласове биха се разпределили, както следва:
Естествено остава проблемът дали горепосочените данни са израз на стабилна политическа ориентация или просто симптом за някакво механично резоньорство на масовите настроения към силните на деня. Но дори и да съществува известно влияние на феномена "масите вървят след победителите", то все пак остава безвъпросна не просто подкрепата, а което е още по-важно - повторният избор с днешна дата на сегашното управляващо мнозинство.
Не така еднозначен е отговорът на втория въпрос, поради което тук възможностите за интерпретации, прогнози и прокоби са твърде широковариантни. Какво показва в тази насока представителното изследване на агенция "Алфа рисърч"?
Едва 6 на сто от всички потенциални избиратели са на мнение, че управляващите изцяло изпълняват предизборните си обещания, 47 на сто заемат изчаквателна позиция - "само в някои области", а 45% - крайно негативната "въобще не ги изпълняват". В основата на проявяващата се социална критичност определено стои съзнанието за съществено разминаване между постигнатото засега и мащабите на стоящите пред страната проблеми. В общественото възприятие на управленските приоритети абсолютна доминанта са проблемите, свързани с оцеляването, което намира израз в императивното изискване на над три четвърти от анкетираните правителството "да съсредоточи дейността си върху борбата с престъпността и повишаването на доходите". Ако за доходите тази позиция е разбираема, по отношение на престъпността може да означава само едно - неефективност на досегашните усилия в тази област. Като цяло позицията на общественото мнение се структурира основно около приоритетите на всекидневния живот. Именно те обосновават ценностната неравностойност на ниските доходи и евроинтеграцията например в очите на обикновения човек. Същевременно обаче такъв структурен феномен като корупцията се преценява от мнозинството именно като проблем, болезнен засягащ личното всекидневие. Не че някой се заблуждава, че у нас няма корупция, но когато от проблем, засягащ шепа облечени с власт комисионери, тя се превърне в механизъм, разяждащ всички социални равнища, се променят и възприемането й, и призмата, през която се гледа на управляващите. В тази логика се помества и значението на проблемите около административното обслужване на гражданите, оставящи на заден план дори връщането на земята и приватизацията. Накратко, структурната реформа се мисли не сама по себе си, а през призмата на пречките пред елементарното всекидневно съществуване.
На тази здрава житейска логика съответства и виждането за постигнатото, респективно непостигнатото, от правителството по отношение на тези приоритети.
Така например, колкото и да продължава да се спори победа или не беше постигнатото от Евгений Бакърджиев в Москва, "преговорите за газа с Русия" е единственото направление, което набира повече точки като успех, отколкото като проблем. Близка е и представата за усилията ни по пътя към евроинтеграцията, където усилията на министър Михайлова са адекватно оценени. Такива доминанти на общественото съзнание обаче като борба с престъпността и корупцията, административна реформа и повишаване на доходите получават от 5 до 10 пъти по-ниски оценки за "отбелязани постижения" в сравнение с класацията за "нерешени проблеми". Трябва да се подчертае и това, че отношението към правителствените успехи е изключително политически поляризирано и идеологизирано. Крайните привърженици и опоненти на правителството се разминават няколко пъти в преценките си за правителствените успехи в сфери като повишаване на материалното благосъстояние - 12:1; административно обслужване - 6:1; връщане на земята - 5:1; борба с корупцията - 4:1; борбата с престъпността - 4:1; приватизацията - 3.5:1; приобщаване към евроструктурите - 2.5:1; преговорите с Русия - 1.8:1. Очевидно във всички тези случаи става дума за политическа окраска на оценките, но очевидно е и това, че колкото по-скромно е обективното постижение, толкова по-голям е просторът за неговото идеологизиране.
Ако се погледне съотношението обществен приоритет - отбелязан резултат, се вижда, че най-високите очаквания са в сферите на по-слабите постижения, а по-ниските постижения са в зоната на периферните лични интереси.
От гледна точка на тази картина са възможни две интерпретации и съответно - две развития на масовите нагласи през втората година от управлението на ОДС:
1. Демонстрираната висока обществена чувствителност към приоритетите пред бъдещата дейност на правителството е резултат от слабите постижения в най-болезнените за отделния индивид сфери. При тази хипотеза би могло да се очаква нарастващо разочарование от липсата на видими на ежедневно равнище резултати.
2. Ниските обществени оценки са резултат от завишени очаквания към управляващото мнозинство, на което хората обаче продължават да разчитат и да дават висок кредит на доверие. В този смисъл критиките се явяват по-скоро средство за трезв обществен натиск над изпълнителната власт, отколкото симптом за оттегляне на подкрепата. Натиск, който разчита на гражданско (а не на корпоративно) инкасиране на резултатите от преструктурирането на властта през първата година и на реални структури изменения на всекидневно равнище - през втората.
Резултати от парламентарните избори.
За кого бихте гласували, ако сега се проведат избори?
Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от агенция ALPHA RESEARCH LTD. в периода 2 - 8 април 1998 г. България генерира сигурност в Европа не само на думи
Министърът на външните работи Надежда Михайлова пред в."Капитал"
Скоро правителството ще отчете едногодишната си дейност. С какво е по-различна външната политика на България сега?
- България успя да идентифицира своя национален интерес в рамките на новите реалности - в променяща се Европа и в променящия се свят. Успя да намери мястото си в региона, да формулира ясно посланията си към своите съседи и най-важното - създаде атмосфера на приятелство и доверие с тях. Пътя, по който тръгнахме - към европейската и евроатлантическата интеграция, вече никой не подлага на съмнение. Това е голямо завоевание на българската политика, защото едно е какво искат политиците, съвсем различно е какво обществото смята за правилно и разумно. Голямата подкрепа, която получава правителството година след своето назначаване - над 50 процента, е уникален факт в българската история и дава представа за това, че хората са наясно с приоритетите на България и ги подкрепят.
Как приетата с впечатляващо парламентарно мнозинство концепция за национална сигурност ще помогне на българската дипломация?
- Концепцията за национална сигурност е пряко обвързана с онова, което нарекох национален интерес на България. Сигурността и стабилността са гаранция за успеха на реформите, за просперитета на нацията и за възможността да осъществим плановете и мечтите си. Мнозинството, с което беше приета концепцията, показва зрелостта на българската политическа класа. Концепцията стана възможна поради ясно формулираната политика на България.
От известно време прави впечатление засилената активност на балканската дипломация? От какво беше обусловено това?
- Първото е от жизнена важност за страната ни - гаранцията за стабилността и сигурността на региона. На Балканите са се кръстосвали и продължават да се кръстосват много интереси. И е съвсем нормално държавите от региона да престанат да разчитат на влияние и помощ отвън, а да излязат от ролята си на съзерцатели и да поемат съдбата си в свои ръце. Светът и Европа се променят, трябва да се промени и регионът. Стъпила на пътя на реформите, България е заинтересована от стабилност и сигурност на Балканите и затова тлеещият конфликт в Косово, почти на стотина километра по права линия от нас, събуди огромното ни безпокойство. Той рискува да минира всичко, което сме постигнали, и затова българската дипломация е мотивирана да търси решение за неговото стихване. Когато си притиснат от обстоятелствата, ти си по-инициативен и изобретателен.
Второто е свързано с по-дългосрочните интереси на България. В навечерието на XXI век, когато вече не се променят граници, народите и държавите могат да променят единствено цената си. Ние се опитваме да вдигнем цената на България.
Кои са пътищата, по които Югоизточна Европа може да промени визитната си картичка на нестабилен и несигурен регион?
- Искам да говоря не за пътища, а за път. Пътят е интеграцията към света на демократична, свободна и просперираща Европа. Конфликтът в Косово остро постави въпроса за необходимостта бързо да се преодолее изоставането на държавите от региона и от интегрирането им в Европейския съюз и НАТО. Така ще се създаде архитектура на сигурност и стабилност, която ще бъде гаранция и за Европа, и за Балканите.
Напоследък се появяват анализи, че политиката на ембарго е по-скоро вредно, отколкото полезно средство за натиск, затова се предлага друг вариант - икономическа интеграция. До каква степен инфраструктурните проекти могат да стабилизират района?
- В огромна степен. Българският опит от последното югоембарго показа, че за държавите от региона то беше катастрофално. Икономиките им бяха криминализирани, забеляза се рязък скок на престъпността, на практика мафиотските групировки се възползваха от ембаргото. Затова този път ние призоваваме за по-прецизирани мерки от взетите в Босна и Херцеговина, за изчерпване на цялата палитра от превантивна дипломация, преди да се стигне до крайните решения за търговско ембарго. Ето защо в писмата си до моите колеги - външни министри от контактната група, давам идеята контактната група да предложи на двете страни в косовския конфликт да изложат писмено своите позиции по параметрите на статута на бъдещата широка автономия в рамките на СРЮ, както и по възможните компромиси, до които може да се стигне. В подобни случаи от изключителна важност е тези становища да имат легитимност, за да може и косовските албанци, и властите в Белград да поемат отговорност. Ако те изложат своите позиции, това вече е реално начало на преговори. Бъдещето на България и на страните от региона е да превърнат кръстопътното си положение, което в миналото считахме за недостатък, в предимство. Тогава, в условията на мир и стабилност на Балканите, ще имат бъдеще планираните инфраструктурни проекти и транспортни коридори.
На остров Санторини заедно с колегите си от Гърция и Румъния договорихте взаимодействие в укрепването на балканската сигурност, сътрудничество в инфраструктурните проекти и в борбата с организираната престъпност. Бихте ли конкретизирали тези идеи?
- На тристранната среща на външните министри в Санторини, а и на срещата на президентите на Турция, Румъния и България в Анталия обсъждахме в детайли проблемите за ограничаването на организираната престъпност, на мафията, на трафика на хора, наркотици и оръжие. Това са проблеми, които надскачат националните граници и са непосилни за решаване от една страна. Според нас последните договорености в тази област не само са нова форма на доверие между държавите, но и са свързани с конкретни идеи и мерки за засилването на граничния и митническия контрол.
От какъв характер са пречките за построяването на втори мост на Дунав и как биха могли да бъдат преодолени?
- Преди близо година, през юни, беше подписан меморандум между транспортните министерства на България и Румъния, който посочи безспорната необходимост от построяването на втори мост на река Дунав, не по на изток от град Лом. Проблемът беше в намирането на финансови средства за това. Подобен проект би могъл не само да ускори процесите на интеграция, но и да създаде много нови възможности за интензифициране на двустранните контакти между Румъния и България. Надяваме се да се възприеме вариантът за решаване на проблема, който президентът Петър Стоянов предложи в Анталия - да се финансира целият проект, мостът плюс допълнителните километри, необходими на румънската страна за включването на тази отсечка в общата инфраструктурна мрежа.
При тази активна балканска политика на България кога ще дойде времето за разрешаване на проблемите с Македония?
- Ние се занимаваме с тези проблеми непрекъснато. И ако информациите по въпроса не са достатъчни, за да задоволят журналистическия и обществения интерес, то е само защото не е постигнат решителен напредък. По инициатива на българската страна в София и в Скопие бяха проведени консултации. България предложи да се подпише многостранен договор за сътрудничество, в който да бъдат уредени всички спорни въпроси чрез взаимно приемливо решение. Изненадата ни бе голяма, когато Скопие отхвърли дори собствения си вариант. Българската позиция по политиката ни с Македония е плод на консенсус между МВнР, президент, Комисия по външна и интеграционна политика. Това, бих казала, е нашата част от пътя, който извървяхме, защитавайки българските национални интереси. Искам да подчертая, че реален напредък може да се постигне само ако се поеме отговорност и от отсрещната страна за сериозни и отговорни преговори. Само в такъв случай можем да очакваме действително качествен скок в отношенията между България и Македония.
Докъде стигна проектът за балкански умиротворителни сили и какъв ще е периметърът им на действие?
- Желанието на всички страни от региона, включително и на България, е в тези умиротворителни сили да се включат максимален брой държави. Дискусията все още е в ход. Считаме, че аргументите за българското домакинство са достатъчно силни, достатъчно добре представени, и се надяваме на успех. А като цяло идеята се преценява като много добра и от генералния секретар на НАТО Хавиер Солана. ЕС и международната общност също гледат с интерес на подобна идея.
Как кризата в Косово влияе върху нашата кандидатура за НАТО?
- Кризата в Косово в много отношения е тест за способността на държавите да водят превантивна дипломация. Чрез активната си регионална политика България доказва, че може да се превърне не само в консуматор, но и в генератор на сигурност на Балканите.
Шенгенският списък се превърна за българите едва ли не в символ на непринадлежност към ЕС. Кога България ще бъде готова да влезе в по-добрия списък?
- Трябва да свързваме черния списък с нерешените си проблеми, а не с Европейския съюз. Не само като министър, но и като гражданин съм чувствителна на тази тема. Защото парадоксалното е, че ограниченията на черния списък по същество засягат почтените хора. Престъпниците, трафикантите и мафиотите намират начин да си осигурят и визи, и паспорти. Чувствата, които обществото изпитва на тази тема, ни задължават и ни правят в по-голяма степен отговорни да търсим начини за решение. Давам си ясна сметка, че България трябва да извърви определен път, да спечели доверие по конкретни изисквания. Вече има яснота за критериите, които страната трябва да изпълни, за да бъде извадена от черния списък. Смятам, че сме напреднали много. Работим по схема, която да съчетава дипломатическа активност, лобиране за България, редица законодателни решения и мерки, които ще бъдат взети от нашата страна, в това число приемането на новите документи за самоличност. Ограничаването на кръга на хората, на които се дават дипломатически и служебни паспорти, също беше крачка в тази посока. Трябва да се стремим не към привилегии за някои, а към покриване на критерии, които ще решат проблема за всички.
Интервюто взе Станка Тошева.
Държавното изкупуване срина зърнения пазар
Банките, които кредитираха изкупната кампания на зърното от реколта '97, настояват за среща с министрите на финансите и на земеделието във връзка с проблемите по събирането на вземанията, заяви председателят на Асоциацията на търговските банки Стоян Александров. Инициативата за среща с Муравей Радев и Венцислав Върбанов е на ОББ. Осем банки - ДСК, ОББ, Булбанк, Биохим, Експресбанк, Хебросбанк, ЦКБ и Общинска банка, участваха в зърненото кредитиране на държавни фирми миналата година, предоставяйки заеми на обща стойност 211 млрд. лева. Вземанията са обезпечени от кредитополучателите с дълготрайни материални активи, пшеница и брашно. Кредитите са отпуснати и с държавна гаранция за Държавния фонд за реконструкция и развитие (ДФРР). Тази гаранция в действителност беше необходима и за да се спазят изискванията на Закона за банките при предоставянето на кредити в големи размери.
Скандалът набра сила, когато стана ясно, че пред прага на новата реколта мелниците и складовете са задръстени с жито и брашно, което не могат да реализират, за да върнат взетите заеми.
Общият размер на предоставената от ДФРР държавна гаранция (съгласно Решение на МС No705 от 14 юли 1997 г.) е 260 млрд. лв. Тази сума беше разчетена за закупуването на 1.130 млн. тона жито, с което да се обезпечи хлебният баланс на страната, при средна цена от около 230 хил. на тон. Усвоеният кредит от всички изкупвателни предприятия е 211.5 млрд. лв. С тези пари са изкупени 1115 хил. тона пшеница.
В момента почти всички дружества имат проблеми с погасяването на кредитите, показва справка на земеделското ведомство. Изплатени са едва около 66 млрд. от отпуснатите кредити. Общата сума на просрочената главница надхвърля 8 млрд. лв. От тях около 3.7 милиарда са към ДСК и около 4.2 милиарда към ОББ.
От ползвалите кредити фирми в най-тежка ситуация се намира "Зърнени храни". Държавната фирма е ползвала 109 млрд. лв., от които 96.6 милиарда от ДСК и 9.04 милиарда от Хебросбанк. С кредита са купени 401 хил. тона пшеница от миналогодишната реколта при средна изкупна цена с ДДС 272 хил. лв. на тон. От изкупената пшеница са реализирани само 47 хил. тона, което е около 11.7%, сочи в доклад до Съвета по структурна реформа министърът на земеделието Венцислав Върбанов.
За реколта '97 правителството обяви твърде висока минимална изкупна цена на зърното - 230 000 лева на тон, която достигна до около 150 долара на тон след начисляване на ДДС и складовите разходи. В същото време поради страх от недостиг беше спрян износът на зърно, при което бяха положени неимоверни усилия да се убедят МВФ и Световната банка колко наложителна е тази мярка. Като резултат в момента в хамбари, зърнобази и мелници залежава непредвидено много зърно. По груби сметки остатъкът от реколта '97 е между 400 хил. и 600 хил. тона. Цената на това жито непрекъснато нараства с таксите за съхранение и лихвите по кредитите. В същото време цените на пшеницата на международните борси паднаха неочаквано много и показват трайна тенденция на намаление. В момента котировките са между 108 -111 долара на тон и вероятно ще продължат да падат.
Единият от вариантите ДСК и търговските банки да съберат вземанията си е да се продаде изостаналото миналогодишно жито. Трескаво се търсят възможности то да се реализира у нас или да се изнесе. Вътрешният пазар обаче не е в състояние да поеме зърното, тъй като е пренаситен. Износът е възможен, но с цената на големи загуби, защото нашето жито може да се продаде навън в най-добрия случай за около 100 долара на тон. Проблемът е кой ще поеме разликата.
Другата възможност е да се активира гаранцията от ДФРР, който трябва да изплати целия размер на вземането. За да се стигне до това обаче, трябва да бъдат реализирани всички обезпечения. В случая това означава
Качеството на пшеницата, изкупена от "Зърнени храни", като цяло е под световните стандарти, подчертава министър Върбанов в доклада си до Съвета по структурна реформа. Поради това е нереалистично да се търси извън страната реализация по цени, които да покриват себестойността на пшеницата. Себестойността на един тон жито, съхранявано в базите на "Зърнени храни", е около 255 хил. лв. на тон, а с ДДС е 311 хил. лв., при това без да е калкулирана печалба.
Според министър Върбанов при анализирането на резултатите на "Зърнени храни" трябва да се има предвид и обслужването на стоковите кредити от Полша и "Гленкор", с които правителството натовари дружеството през 1997 г. Една от причините за сегашните главоболия със зърнените излишъци е неточната информация, която се подава в земеделското министерство, твърдят експерти. Много от производителите укриват истинските си добиви, най-вероятно поради страх от данъчно облагане, може би поради незнание, че са освободени от данъци, заяви министър Върбанов. Неверните цифри били причината за миналогодишните тревоги на правителството и за решението да не се пуска пшеница за експорт. В началото на годината два месеца събирахме зърното, което дължахме на "Гленкор", и едва събрахме 100 хил. тона, а месец след това се оказахме с огромен излишък, коментира експерт от министерството.
Неефективна и дори порочна се оказала и ролята на Държавния резерв. В подкрепа на това се сочи фактът, че в момента в резерва се намират значителни количества пшеница още от реколта '95, внесени по бартерната сделка с Нефтохим. Министерството на земеделието не е информирано за това в началото на 1997 г. Нещо повече, заявено беше, че хамбарите на ДРВВЗ са ометени изцяло. Без да знае какви са реалните запаси, изправено пред тежка зърнена криза, правителството направи и невъзможното за осигуряване на необходимите количества за изхранване на населението, като сключи договорите с Полша и "Гленкор" за стоков заем, твърдят от министерството. Сега се оказва, че тези доставки са били напълно излишни и дори ако не бяха реализирани, щеше да има достатъчно жито за нуждите на страната и щеше да остане за износ.
Като най-сериозен обаче се сочи проблемът с преработката на ишлеме. Над 75% от брашното, произведено в мелниците, е преработено на ишлеме, обяви министър Върбанов. Той обвини шефовете на подопечните му фирми, че заради лични интереси са преработвали зърното на частни фирми, а не са реализирали изкупеното държавно жито. Мелниците са освободени от ДДС, но частните клиенти - не. Въпреки това при процесинга на тях също не им се начислява ДДС. При това положение тяхната продукция излиза много по-евтина от държавната, тъй като и житото е изкупувано от тях на по-ниски цени, а и разходите за съхранението му са по-малки. Преди седмица Венцислав Върбанов обеща изненади с уволнения на управители на мелници. Първият наказан беше изпълнителният директор на "Зърнени храни" Ивайло Таслаков. От миналата седмица със заповед на министър Върбанов той е изваден от директорския борд и е отстранен от шефското място. Твърди се, че от петчленния борд са извадени още двама души - председателят му Чорбов и шефът на ДФРР Тодор Палазов. Шефът на ДФРР каза, че е чул за уволнението си, но няма официална заповед за това. Според него няма причини за такава мярка от страна на земеделския министър. От агроведомството потвърдиха само уволнението на Таслаков, като подчертаха, че мотивът е преработката на ишлеме и недобросъвестно отношение към ангажимента да се реализира зърното, изкупено от държавата. Не беше потвърдена, но и не беше категорично отречена информацията за двете други уволнения. Ако наистина има заповед за тях, причината може да е в това, че шефът на ДФРР не прие да заобиколи законите и да подпомогне закъсалите мелници с пари от фонда, коментират финансисти.
Ако се мине към
Проблемът е много остър, защото предстои нова изкупвателна кампания, предупреди шефът на АТБ. Ако търговските банки сега се отдръпнат, те няма да участват и в новата кампания. При това положение може да се стигне до ситуация да изнасяме зърното, после пак да внасяме.
Банките смятат да предложат схема за разсрочване на вземанията. Ако се стигне до това, правителството трябва да поеме ангажимент част от приходите от продажбата на зърнените бази да бъде заделена за погасяване на заемите.
От Министерството на земеделието също се спират на подобна схема. Тя включва три етапа. Първият е да се реализира експорт на зърно по международни цени и с получените пари спешно да започне обслужване на кредитите. Министерството вече приема оферти от кандидатите за износители. Вторият етап, който може да върви паралелно, е да се задължи Държавният резерв да изкупи на пазарни цени зърно от "Зърнени храни" и останалите мелнични предприятия, ползвали кредити с държавна гаранция за закупуване на зърно, в размер на деблокираните количества от реколта '97. Третият етап е свързан с преструктурирането на "Зърнени храни" и приватизация на част от базите като обособени части. Агроведомството вече взе решение за приватизиране на част от базите, за което е уведомило Агенцията за приватизация. Предвижда се приходите от продажбите да останат в "Зърнени храни" за погасяването на задълженията по обслужване на кредитите. По данни на земеделското министерство стойността на предложените за приватизация бази на "Зърнени храни" е около 5.7 млрд. лв. (след ревалоризация). Общата стойност на съхраняваното в тях зърно е около 11.2 млрд. лв. Предвижда се базите да се продават в комплект със зърното, като в момента общата им стойност достига близо 17 млрд. лв. Според експертите на агроведомството след оценката на базите тази стойност може да се увеличи, така че да покрие по-голямата част от кредитите към ДСК. С приходите от приватизирането на други дълготрайни активи се предвижда да се покрият разликите между цената на реализация и себестойността на зърното.
Тези сложни схеми и сметки още веднъж показват, че практиките за държавно регулиране на цените, на износа, както и самото изкупуване нямат никаква връзка с пазара и навсякъде, където ги има, стават пазарни катаклизми. Тази година много от производителите най-вероятно ще излязат на борсата с миналогодишните си спомени за държавата закрилница, която дава или принуждава мелници и държавни фирми да дават нереално високи цени, и резултатът ще бъде отново тъжен.
Здравното осигуряване ще стартира през 2000 година
Здравното осигуряване трябва да се подготви и функционира, без да се повишава данъчната и осигурителната тежест, която в момента достига над 50 на сто от заплатата на работещите, е категоричен премиерът Иван Костов. В момента българинът плаща осигурителни вноски за ДОО, които включват осигуряване за пенсия и за болнични, и вноски за ПКБ, които включват осигуряване при безработица.
Дебатите за запазване на сегашната осигурителна тежест и след въвеждането на здравноосигурителната система се повдигнаха в парламентарната Комисия по здравеопазване между първо и второ четене на проектозакона за здравното осигуряване, но решението дойде основно и под натиска на Световната банка. Банката планира да отпусне заем от 100 млн. долара за изграждане на инфраструктурата и информационната система на здравното осигуряване, за подготовка на администрацията на Националната здравноосигурителна каса.
Проектозаконът за здравното осигуряване вече е готов за второ четене и се очаква в близките седмици депутатите да го обсъждат в парламента.
Разчетите на здравното министерство сочат, че при 12 на сто здравноосигурителна вноска (разделена поравно между работодател и осигурен) здравната система ще функционира малко по-добре от сегашните си възможности. При по-нисък размер на вноската здравното обслужване на населението обаче няма да се подобри. "По-голяма част от здравната вноска ще се разпредели от сегашната осигуровка в ДОО (8-9 на сто от ДОО ще отива в Националната здравноосигурителна каса) и допълнително само 3-4 на сто ще внасят за здраве общо работодателят и осигуреният", обясни министърът на здравеопазването Петър Бояджиев новото решение на управляващите. Решението здравноосигурителната система да не създава допълнителна осигурителна тежест се взе и по настояване на Световната банка. "Стратегията за изпълнение на здравната реформа трябва да се свърже с други социални сектори, като например пенсиите и социалната сфера", пише в меморандума на надзорната мисия на Световната банка от декември миналата година.
Решението за вместване на новата осигуровка в размера на сегашната вноска по ДОО поне частично гарантира, че ще има приходи в Националната здравноосигурителна каса. Те обаче няма да са достатъчни (около 600 млрд. лева годишно при 12 на сто осигурителна вноска), за да се подобри съществено здравеопазването, което по принцип се поддържа на ниво с много пари. В България общото осигурително бреме все още е твърде високо, за да стимулира работодателите да декларират истинските доходи на служителите си и върху тях да внасят осигуровките им. Голям е делът и на сивата икономика, от която в държавния бюджет не влизат осигуровки.
Задържането на осигурителното бреме почти непроменено дава вече някакви шансове за развитие и на доброволното здравно осигуряване. Доскоро имаше реална опасност да не тръгне доброволен пазар на медицинско обслужване. Още повече че доброволните здравни фондове няма да могат да осигуряват за пакета от медицински услуги на задължителното здравно осигуряване и ще застраховат само за медицински услуги, които попадат извън него.
Единна информационна система ще свързва здравното осигуряване с останалите видове осигурителни рискове. За използването на единен регистър на осигурените лица за пенсия и за здраве настояха и от международните финансови институции, за да може един орган да контролира събираемостта на осигурителните вноски. Здравноосигурителните вноски ще се набират от структурите на Националния осигурителен институт по сметка на Националната здравноосигурителна каса, а тя пък от своя страна ще осъществява контрола по изразходването на средствата. Подобно решение не е лишено от логика, за да се избегнат разходите, които могат да се похарчат за създаване на паралелни структури с дублирани функции.
В първоначалния проектозакон се предвиждаше Националната здравноосигурителна каса да поеме и двете функции.
Във времето между първо и второ четене проектозаконът за здравно осигуряване на правителството претърпя промени и по отношение на сроковете за старта на новата система. Това стана най-вече по настояване на Световната банка, въпреки че нейните предложения засега не са възприети изцяло. Експертите от банката считат, че за изпълнение на програмата за въвеждане на здравноосигурителната система трябва да се предвидят минимум три години. Това означава, че ако подготовката започне от средата на тази година, реално осигуряването ще стартира от средата на 2001 г. Във варианта на закона за здравно осигуряване за второ четене е записано, че изпълнението на договорите между касата и лекарите и стоматолозите ще започне от началото на 2000 г., а от началото на следващата година ще се набират осигурителните вноски. Възможно е обаче тези срокове да бъдат изтеглени още напред във времето предвид на трудностите, които ще се появят при изграждането на функционираща инфраструктура и информационна система на Националната здравноосигурителна каса, коментират депутати. Сроковете трябва много добре да се прецизират, тъй като със старта на здравното осигуряване ще се прекрати и бюджетното финансиране на здравеопазването. Целта е да не се получи ситуация, при която системата не може да заработи в законовото време, а пък няма предвидени бюджетни средства. "С Министерството на финансите сме се разбрали, че през първия двегодишен период на действие на здравноосигурителната системата ангажиментите на бюджета ще бъдат много сериозни", твърди министър Бояджиев. Това на практика означава, че освен че ще поеме вноските на пенсионерите и безработните, държавата ще осигури и допълнителни средства, с които да се гарантира масовото здравеопазване на българина.
Мисията на Световната банка изрази становище, че в проектозакона трябва да се направят промени в посока на засилване на ролята на Министерството на здравеопазването при изработването на националния рамков договор. Според банката "преговорите относно обхвата и нивото на услугите, включени в програмата за задължително здравно осигуряване, както и подробностите по наблюдението на качеството и достъпността на услугите не бива да се оставят да бъдат договаряни между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинската помощ". В резултат в проектодокумента бе добавен текст, според който минималният пакет медицински услуги се определя с наредба на министъра на здравеопазването. Националната здравноосигурителна каса пък от своя страна ще решава как ще се предоставя и какви здравни услуги ще включват отделните видове медицинска помощ, както ще се договаря за цените с изпълнителите й. Регламентирането на минимален пакет медицинска помощ освен по препоръка на Световната банка се наложи и заради опасения, че Националната здравноосигурителна каса може да свива пакета от медицинска помощ, ако влоши финансовото си състояние. Имаше и предложение от депутати минималният пакет от медицинска помощ да се дефинира в Закона за здравното осигуряване.
Световната банка настоява също "здравните аспекти на доброволно осигурените да бъдат регламентирани от Министерството на здравеопазването, докато онези, свързани с икономическата дейност, да се регулират от Специализирания здравноосигурителен надзор". Това означава здравното министерство да се ангажира с одобряването на видовете и обхвата на услугите, които ще се предоставят от компаниите за допълнително здравно осигуряване, както и да следи за качеството на медицинската помощ, представяна чрез тях. В сегашния вариант на проектозакона е определено, че видът и обемът на медицинските услуги ще се договарят между осигурителната институция и осигурените. Компанията за допълнително здравно осигуряване, която кандидатства за лиценз, е длъжна да обяви по списък пакетите от дейности, които ще извършва, общите условия по тях и тарифите.
Общините преразглеждат участието си в газови фирми
Над 34 акта за спиране на строежа и за отмяна на издадените разрешения за изграждане на газопроводи в общините е издала през последните месеци Държавната инспекция за териториалноустройствен и строителен контрол, съобщи зам.- шефката на инспекцията Светлана Гебрева. Голяма част от актовете засягат фирми на "Овъргаз", а през последния месец някои от общините започнаха да преосмислят участието си в смесените фирми за газификация и дори обявиха оттеглянето си от тях (община Варна). Това стана повод да се заподозре координирана атака срещу фирмата, която беше една от основните страни в спора с правителството за доставките на руски газ. Фактите обаче не потвърждават тази теза. Първо, защото се оказа, че потърпевшият в никакъв случай не е само "Овъргаз" в многобройните му превъплъщения. Проверени са обекти на дружества с участието и на други фирми като Черноморска технологична групировка, "Централгаз" и др. Спрени са строежите и на други инвеститори, сред които множество самостоятелни общински фирми без участие на дружеството на Сашо Дончев. Второ, във всички случаи са установени едни и същи нарушения на нормативната база, които изискват съответната реакция от контролния орган. Трето, забраната да се строи е временна, изискването е всички решения и документи по проектите за газификация да се приведат в съответствие с нормите. Проблемът е, че това е явно неизгоден вариант за нарушителите.
От началото на годината инспекцията провежда масирана проверка в общините във връзка с контрола по незаконното строителство. Това обхваща и изграждането на газопроводната инфраструктура и именно при тези строежи комисиите установиха няколко масово повтарящи се нарушения на нормативите в тази област, обясни Светлана Гебрева.
Изграждането на газопроводната инфраструктура в общините се регламентира от два документа на Министерството на териториалното развитие и Комитета по енергетика от 1995 г. - Наредба No3 за проектиране на системи за газоснабдяване в населените места и Наредба No 4 за контрол и приемане на системи за газоснабдяване в населените места. В приложението към Наредба 3 е посочено изрично, че трасетата на газопроводните мрежи се проектират в съответствие с определените с подробните градоустройствени планове трасета, като се съобразяват с кадастралните планове. В случаите, когато по решение на общината не се предвижда разработване на градоустройствен план за газоснабдяване като част от съответния градоустройствен план, ситуационният план на техническия или работния проект трябва да се обяви и съгласува при условията и по реда на обявяването и съгласуването на подробните градоустройствени планове, т.е. чрез публикуването им в Държавен вестник и обществено обсъждане.
Това по правило не е направено при голяма част от проверените обекти. Схемите са разглеждани само в общините. Създавани са дружества с участието на съответната община и газова фирма за съвместно изграждане и експлоатация на газопроводните мрежи. Пак по правило процентното участие на общината е по-малко от това на частната фирма.
Строителните книжа са издавани само на единия от участниците в съвместната фирма - по правило това е частният съдружник. Според експерти от инспекцията това е ставало с презумпцията, че като получи разрешение за строеж, газовата фирма фактически получава и собствеността върху съоръжението. На практика обаче това не е вярно поради факта, че процедурата за издаване на разрешение не създава собственост, коментират прависти. Според тях самата процедура за издаване на разрешения е опорочена. Разрешение за строеж може да се издаде на собственика на земята или на носителя на правото на строеж. За част от земите собственикът е общината. Но разрешенията не са издавани на нейно име, нито дори на смесеното дружество с нейно участие, а на съдружника. На тези дружества не им е учредявано право на строеж върху общински имоти. Другият вариант е да им бъде предоставена концесия, но и това не е правено.
Още по-сложен е въпросът с частните имоти, през които е издадено разрешение да се строят газопроводи. В тези случаи никой не е уведомявал собственика за какво точно става въпрос, твърди Светлана Гебрева. Обикновено в тези случаи става въпрос за земеделски земи. Тръбите се полагат на 60 до 90 см под повърхността, най-често се избира по-малката дълбочина. Това означава, че в тази нива не може да се насади едно дръвче. Правото на преминаване през частния имот, което се възмездява на собственика, също не е уреждано официално. По правило не е извършвана промяна в предназначението на земеделските земи, което е задължително по закона за земята.
В случаите, когато се касае за публична държавна или общинска собственост, по закон трябва да се учредява концесия за изграждането и експлоатацията на газопроводите. Има случаи, когато трасето минава през държавна и общинска собственост, но концесии не са учредявани.
Като капак на всичко в много случаи дори не са издавани разрешения за строеж, а разрешения за разкопаване. Не е случайност, че повечето от нарушенията са констатирани в общини, влезли в съдружие с "Овъргаз". С шестте си дъщерни фирми и повече от десет смесени дружества с общините тази фирма покрива голям периметър от газовата инфраструктура в страната.
Спрени са само проектите, чието изграждане още не е завършено, съобщи Светлана Гебрева. В същото време обаче има много случаи, в които обектът е приключен и газопроводът е влязъл в експлоатация, но при реализирането на проекта са допуснати същите нарушения. Основната част от тази инфраструктура е построена през 1995 г., а през есента на 1997 г. и началото на тази година започва втората вълна на изграждане на газопроводи в мрежата за ниско налягане. От Държавната инспекция за териториалноустройствен и строителен контрол съобщиха, че е започнала проверка и на вече приетите обекти. Там обаче е по-трудно да се приложи процедурата за принудено съобразяване с нормативните изисквания, тъй като, ако се отмени разрешението за ползване, трябва да се спре експлоатацията на съоръженията. Изходът е постфактум да се издаде ново разрешение за ползване на името на газоснабдителното дружество.
Тези мерки срещат силна съпротива от страна на частните акционери, които в много от случаите обжалват наложените от инспекцията санкции в съда.
Санкционирани общини и дружества.
България вече трябва да спазва правилата на Енергийната харта
От 16 април влезе в сила основният договор към Европейската енергийна харта. Седмица след това председателят на Комитета по енергетика Иван Шиляшки отлетя за Брюксел, за да представи пред конференцията на енергийната харта позицията на българското правителство по предложението за поправки в търговската част на договора и по проекта за допълнителен договор към хартата, който третира специфичния въпрос за инвестициите. Какво представляват тези документи и в каква степен тяхното приемане и реализация засягат енергетиката на България?
Документът беше подписан в средата на декември 1991 г. в Хага по инициатива на ЕС. Хартата е рамков документ, който регистрира намеренията и политическата воля на страните да се прилагат прости, ясни и ефективни правила на отношенията в областта на енергетиката.
Основната задача на хартата е да гарантира достъпа до енергийни ресурси и пътища за тяхното транспортиране, като в същото време на богатите на суровини държави се осигурява достъп до енергийните пазари. Друга задача е сигурността на доставките. Цели се също да бъде повишена ефективността на производството, транспортирането, разпределението и използването на енергията. Ефектът от това ще бъде двоен. Ще се спестят пари, защото няма да се харчат излишни средства за изграждане на нови мощности, а максимално ефективно ще се използват съществуващите. Вторият ефект е екологичен. От една страна, предвидените в хартата регламенти стимулират използването на екологично чисти горива, каквото е природният газ. От друга - ще се намали строежът на нови централи, а нуждите ще се покриват с транзит от вече съществуващи мощности. Известно е, че топлоенергийните централи са най-големият източник на вредни емисии във въздуха, АЕЦ пък имат други странични ефекти по отношение на опазването на околната среда и на здравословна среда за човека.
Той е подписан през декември 1994 г. и регламентира по юридически обвързващ начин намеренията, които са заявени в хартата. "Договорът създава широк европейски енергиен пазар, установявайки международна рамка от законови разпоредби, чрез които всички компании могат да инвестират, оперират и търгуват в енергийния сектор на всички страни от хартата", твърди в свой доклад бившият генерален секретар на Европейската енергийна харта Клайв Джоунс.
Хартата и договорът са подписани от 41 страни и от Европейската комисия. Условието за влизането им в сила е да бъдат депозирани 30 ратификационни грамоти. Това стана в средата на януари, когато Кипър внесе своята ратификационна грамота. България е подписала и ратифицирала договора към енергийната харта и е депозирала ратификационната грамота през 1996 г. В контекста на споровете по въпросите на газа е интересно да се отбележи, че Русия е подписала договора, но не го е ратифицирала, Турция също. Това обаче не ги освобождава от ангажиментите по договора и хартата и те трябва да ги изпълняват, както ще ги изпълнява и България. От съседните страни хартата и договорът са ратифицирани от Гърция, Румъния и Хърватско. Туркменистан, Казахстан и Азербайджан плюс Грузия и Таджикистан също имат ратификации. В глобален план това е от значение при продължаването на процеса за намаляването на контрола на Москва върху богатите находища в централноазиатския регион и върху пътищата на енергийните му ресурси до Европа.
В областта на инвестициите основното е защитата на чуждестранните инвеститори. Новост е, че освен статута на най-облагодетелствана нация се предвижда предоставяне и на т.нар. национален статут (равнопоставено третиране на местните и външните инвеститори) и инвеститорът има право да избере по-благоприятната от двете възможности. Поставя се изискването да се прилага такъв статут и в етапа, предшестващ инвестициите - при проучване за нефт например. Поради спорове, породени от желанието на много западни страни да се признаят техните закони за "национални преференции", засега тези клаузи се прилагат на доброволен принцип. Преговорите по този въпрос продължават и правните задължения ще бъдат регламентирани с допълнителния договор в областта на инвестициите. Очаква се той да бъде подписан в началото на есента.
В областта на транзита договорът поставя изискване съответната страна домакин да позволява транзит, а ако не разполага със съответната преносна способност, да позволи да се построят от транзитьора необходимите преносни съоръжения на нейна територия. Това е ангажимент на правителствата.
Договорът забранява на страните в случай на спор (например по таксите за пренос) да се прекратява транзитът на енергия, който вече се осъществява, преди да бъдат приложени съответните помирителни процедури.
В областта на търговията за всички страни по договора важат правилата на ГАТТ. Това важи и за страните, които не са членки на СТО. В договора правилата на ГАТТ се разширяват с въвеждането на понятието тарифен покой - забрана за всяка подписала страна да повишава своите мита за внос или износ върху енергийни продукти. Това правило в съществуващия договор може да се прилага само на доброволна основа. В момента текат преговори за установяване на юридически обвързващи правила, което ще стане с поправка в частта за търговията. Предлага се освен енергийните продукти тук да бъдат включени и енергийните съоръжения и апаратура.
Ангажиментите по договора могат да бъдат налагани с инструментите на международното право. В договора е предвидена следната процедура - компания, която смята, че не е била третирана в съответствие с договора от правителството на страната домакин, може да подведе това правителство на международен арбитраж. Като алтернатива тя може да помоли своето правителство да направи това от нейно име. Това е особено важно за повишаване на доверието в инвестициите. В договора са предвидени също гаранции срещу национализация, експроприация и други подобни мероприятия и процедури.
Позицията на нашата страна по отношение на митническите тарифи е, че още известно време митата върху енергийното оборудване трябва да се поддържат на нива, които да защитават интересите на българските производители на такава продукция, заяви преди отпътуването си за Брюксел Иван Шиляшки. Той подчерта, че по въпроса за митата България ще прилага защитни мерки и срещу страните, които прилагат дискриминационен митнически режим спрямо български стоки.
В момента България няма закони, регулиращи пренасянето на енергийни материали и продукти. Предстои цялостно преструктуриране на енергийния сектор. Според българската конституция външните инвеститори не могат да придобиват собственост върху земя у нас. По тези причини през 1994 г. България поиска удължаване на преходния период със 7 години, през които да адаптира икономиката и законодателството си към изискванията на хартата. У нас договорът ще започне да се прилага в неговата цялост през 2001 г. Нужно е ефективно наказателно преследване
Борбата с престъпността и наказателното преследване предизвикват остра дискусия, в която се изказват различни мнения. Законодателят обаче трябва професионално да реши твърде сериозния за българското общество и държава проблем.
В ход са поредни промени на действащото законодателство. Обсъжда се и закриване на Главната прокуратура (ГП) и Националната следствена служба (НСлС). Въпросът е каква е целта. Разумната, професионално мотивирана цел е повишаване ефективността на наказателното преследване. Ликвидирането на ГП и НСлС категорично не е стъпка в желаната посока - наказателното преследване няма да стане по-оперативно, гъвкаво и резултатно. Новите промени в кратко време ще бъдат оценени със "слаб". Изходът е изграждане на нова концепция за системата на наказателно преследване.
Неправилно би било връщане към уредбата отпреди 1944 г. Правните системи - модел на старото ни законодателство, са се променили за изминалите 50 години. Нужен е прагматичен нормотворчески подход - заимстване на най-добрите постижения на съвременните законодателства, доказали своята ефективност в практиката. Възраженията за запазване на българската традиция в правото са основателни, но не напълно. Достатъчно е да се посочи опитът на Япония - страна на вековни традиции. След Втората световна война тя приема американското наказателно право и немския наказателен процес. Стремежът на японския законодател към модерна система, годна да защити обществото от противоправни посегателства, е достатъчно сериозно основание да се приеме чуждият опит. Традиционализмът отстъпва пред прагматизма. Постигната е по-значимата за японското общество цел - нисък ръст на престъпността, висок процент разкриваемост, бързо развитие и приключване на наказателните производства.
Модел за българската реформа не следва да бъде една правна система. Законодателят трябва да подбере идеи от различни системи, които биха били работещи и приложими към българските условия.
Сега полицията констатира престъплението и започва първоначалните действия по разкриване и запазване на следите, залавяне на извършителя и пр. Същите действия повтарят и органите на разследването. Губят се време, сили, средства, възможно е унищожаване на доказателства. Ангажират се два държавни органа, а резултатите от работата на единия (полицията) нямат никаква доказателствена стойност. Неизбежно е и протакането на разследването.
При новата концепция за наказателния процес
Същевременно проблемът за превишаване правомощията от полицията е изключително сериозен. Демократичните системи са особено предпазливи поради това към правомощията, които й предоставят. Според видния немски процесуалист професор Й. Херман от това зависи каква е политическата система в една държава. Четвъртата поправка на конституцията на САЩ има една цел - да държи под контрол полицията, която е склонна поради характера на работата си към произвол и насилие. Затова трябва да се каже "да" на разследване от полицията и "не" на възможността тя безконтролно да посяга върху правата на гражданите. Демократичните законодателства въвеждат
Съдията има и друга изключително важна функция - осигуряване на доказателства за съда. Самопризнанието пред полицай или прокурор е без доказателствена стойност за присъдата. Затова те отвеждат обвиняемия пред съдията, който в "мини съдебно производство" с участие на защитник и прокурор, снема обясненията му. Така се осигуряват и показанията на тежкоболен свидетел или живеещ в далечна страна (за да се спестят съдебни разноски). Тези доказателства могат да се ползват за присъдата, защото са събрани от съдия, който не участва в досъдебната фаза (важна гаранция за безпристрастност и обективност), в условията на състезателно съдебно производство.
Не бива да се забравя липсата на знания и подготовка у полицията, нужни за разследването. Полицаите трябва да преминават образователни курсове по наказателно право, наказателен процес, криминалистика, специални техники. Едва тогава разследването може да се възложи на полицията.
Правомощието на прокурора да прекратява наказателния процес също трябва да подлежи на съдебен контрол - решение на немското и на старото българско законодателство. Пострадалият има право да сезира съда, защото с прекратяване на производството е бил лишен от възможността да се защити от престъплението. Съдът проверява законосъобразността на прекратяването и ако то е неоснователно, разпорежда на прокуратурата да изпълни конституционното си задължение да повдигне обвинение пред съда.
Новата концепция трябва да признае и принципа за бързина на процеса. Доктрината от близкото минало разглеждаше бързината предимно като пречка за разкриване на истината. Често е вярно точно обратното - мудната, тромава, проточена във времето процедура води до загуба на доказателства, заличава спомени от престъпното събитие, пречи да се разкрие истината по делото. Неоснователно дългият процес е тежко психическо бреме за обвиняемия. Затова според Конституционния съд на ФРГ неоснователното протакане на процеса трябва да бъде смекчаващо отговорността обстоятелство. Забавянето на процеса не е в интерес и на пострадалия, и на обществото като цяло. Редица чужди законодателства - Япония и щатът Калифорния например, определят преклузивен срок, в който, ако не се внесе обвинителен акт в съда, производството се прекратява.
Съвременните правни системи се насочват към състезателния като по-действен и демократичен - Скандинавските страни, Италия, Испания, Китай, Япония и др. Действащият сега модел със силно застъпено служебно начало в работата на съда, придаващ инквизиционен характер на съдебната фаза, следва да се изостави. Задължително е уточнението, че състезателният тип съдебен процес никъде не е проведен в неговия чист, абстрактен вид - мълчалив и пасивен съдия, отнасящ се безразлично към разкриването на истината.
Въпрос с особена значимост при реформата е дали българската система да продължи да се придържа към силно формалната френска система, или да възприеме по-съвременния модел на ФРГ, САЩ, Скандинавските страни, Италия, Япония, новата система на Китай, Турция, Унгария и др. Те приемат процесуалната форма само когато тя е действителна гаранция за правата на гражданите. Излишният формализъм допълнително обременява процесуалното развитие, без да гарантира нищо.
Създаването на диференцирана наказателна процедура е друг аспект на новото концептуално мислене за наказателната политика. Неоправдано е процедурата да е една и съща за престъпление за корупция, за убийство, тероризъм и пр. и за кражба на 10 кг кафе например. Абсолютно необходими са алтернативни форми за реализиране на наказателната претенция на държавата. Чуждите правни системи предлагат различни идеи, всяка от които заслужава внимание. Широко приложимо е споразумението между обвиняемия (и/или неговия защитник) и прокурора, одобрено от съдията. Той упражнява контрол за законосъобразност - дали обвиняемият разбира последиците от самопризнанието си, отказа от правото си на публично разглеждане на делото, има ли достатъчно доказателства за виновността му и пр. Много са резервите, включително и в САЩ, към този начин на уреждане на правоотношението между държавата и дееца. Въпреки това споразумението има трайно място в американската правораздавателна система - близо 95% от делата приключват така. Върховният съд на САЩ и американските юристи сочат, че споразумението дава възможност на съда да се съсредоточи върху истински тежките, с голям обществен резонанс наказателни дела, своевременно да ги реши при спазване изискването за непрекъснатост на съдебното производство и принципа за бързина. Не само привържениците, но и противниците на споразумението са единни, че отмяната му ще блокира съдебната система. Споразумението се прилага в редица европейски и азиатски страни. Моделът е един, но нюансиран в отделните системи. Интересен е фактът, че още през 1987 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа препоръчва да се засили извънсъдебното уреждане на споровете, за да бъдат разтоварени наказателнопроцесуалните системи на страните членки. Според италианската доктрина и практика това е евтина и бърза процедура, която независимо от противниците й трябва да се поощрява. Общо е мнението сред правните среди, че идеална система на споразумение няма. Подчертава се, че е по-приемливо да се прояви известна снизходителност към обвиняем, съдействащ на правосъдието, отколкото да се затлачи наказателнопроцесуалната система.
Друга алтернатива на традиционното наказателно производство е наказателната заповед за по-леки престъпления, предвидена в редица чужди законодателства. Това също е бърза и евтина процедура. Прокурорът писмено предлага на съда да издаде наказателна заповед. Съдията след проверка за законосъобразност на предложението налага наказание със заповедта и я изпраща на обвиняемия. Той може да не я приеме и тогава ползва правото си на съдебно разглеждане на делото. Ако не обжалва съдебната заповед в съответен срок, се счита, че я приема, и производството приключва. Във ФРГ пък прокурорът може да предложи на съда да прекрати дело за престъпление с ниска степен на обществена опасност, ако обвиняемият заплати определена сума за благотворителни цели. Всички съвременни законодателства имат и бързи производства. Те следват общата процедура, но с ред облекчения и съкратени срокове. Наказателнопроцесуалната система ще се разтовари и с делението на противообществените прояви на престъпления, простъпки и нарушения - предложение, правено отдавна от българските правници.
Посочените алтернативи могат да се използват и като
Изграждането на нова концепция изисква време. Същественото е да се определи вярната посока на законодателната реформа, съчетана с мотивация да се изгради работещата система. Добър пример дава Швеция, която преди години предприе основна промяна към състезателен тип наказателен процес. За шведските правници са били нужни десетина години, за да свикнат с новата система и тя да задейства според очакванията. Ние също трябва да проявим ясно съзнание за нуждата от цялостна реформа. Правниците са длъжни да обяснят на обществото, че ефективно наказателно преследване от нов, действен тип не се изгражда за ден и два, колкото и голямо да е желанието на всички за това. България трябва да извърви своя път, както са сторили редица други страни. Частичните промени само отлагат във времето истински необходимата реформа. В интерес на обществото и държавата е по-скоро да се вземе вярното решение и да се тръгне в правилната посока, за което са нужни професионализъм, добра воля и работа. За да задейства новата система за наказателно преследване са нужни и извънправни положения - взаимодействие между институциите, разбиране за общата задача, която трябва да решават, висок морал и съзнание за значимостта на възложената им работа, отговорност към очакванията на обществото да бъде защитено от престъпността.
Еколози отново протестират срещу строежа на "Хилтън"
Преди две седмици еколози организираха засаждане на фиданки в Южния парк на мястото, където скоро ще започне строителството на хотел от веригата "Хилтън". Според природозащитниците паркът е проектиран да бъде зеленият коридор на столицата, който снабдява центъра на града с чист въздух, и затова парковата цялост не бивало да се нарушава със строителство. От общината обаче са категорични, че строителството на хотела ще започне до два месеца, въпреки протестите на природозащитниците. "От екологична гледна точка предложихме на инвеститорите да се свали етажността на хотела", обясни Борис Спиров - зам.-кмет по чистотата и екологията на Столична община. "Приехме хотелът да бъде на 8 етажа вместо обявените до момента 17 етажа", обяви след общото събрание на "Компания за луксозни хотели" Антоан Николов - председател на Столичния общински съвет и представител на общината в смесеното дружество, което ще изгражда хотела. Така ще се избегне закриването на панорамата към Витоша, както и няма да се допусне грешка подобна на строителството на така нареченото ПРОНО (високата административна сграда до НДК), обосновават се общинарите.
Еколозите в София протестират и заради липсата на оценка за въздействие на околната среда (ОВОС) във връзка със строителството на "Хилтън". По Закона за опазване на околната среда общината не е задължена да извършва ОВОС. Такава оценка се изисква само ако има промяна на общия градоустройствен план на града при обекти замърсители. При отреждане на площадката за строителството (тоест преотреждане на зелената площ в място за строителство) на "Хилтън" обаче няма изменение на градоустройствения план, а само промяна на регулационния план на кв. "Южен парк" 2 кв.187, парцел 2. "За да се успокоят природозащитниците и за да докажем, че с "Хилтън" няма да се наруши екосредата на София, съм поръчал да се изготви ОВОС. Бихме взели предвид и евентуални препоръки обяви Антоан Николов.
Общината наруши със строителството на "Хилтън" законодателството и като не разгласи предварително пред обществеността заповедта за одобряване на измененията на застроителните и регулационните планове, обясняват еколозите. В Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) (чл.82 ал.2) е записано, че заповедите се обнародват в Държавен вестник, а също се разгласяват от техническите служби на общините само когато става въпрос за изменение на плановете за цели населени места или за значителна част от тях. Тоест въпрос на тълкуване е дали 10 декара земя в центъра на София, върху които ще се строи хотелът, се считат за значителна част от населеното място.
Един от предходните проекти за строителството на хотела се узаконява през 1995 г. със заповед на главния архитект на София Стоян Янев с частична квартално застроителна разработка на парцела в кв. "Южен парк" 2. Първоначалният проект на хотела предвиждаше обаче високо строителство. Еколозите и тук виждат нарушаване на законодателството.
Вероятно общината има пропуски в процедурите, към които еколозите да отправят атаките си. По-лошото в случая е, че цялата документация по строителството на хотела не е публична и липсата на достъп до нея предполага много въпросителни.
Зад енергийната стратегия стоят корпоративни интереси
В краен етап на разработване е енергийната стратегия на България като част от общата икономическа стратегия, целяща присъединяването ни към eвропейската общност. Не съм сигурен дали това трябва да е точното наименование на документа, но считам, че става дума за изработването на система от планирани действия за определен период, осигуряващи непрекъснато и стабилно постигане на цели, елементи от енергийната част на макроикономическото развитие на страната и на националните интереси. Частите на тази стратегия или система следва да бъдат: цели (дефиниране, описание, срокове за постигане), средства за постигане на целите (описание и срокове) и организация (или начин на прилагане на стратегията и съблюдаването й).
В последния етап на разработване на стратегията КЕ и НЕК засекретиха дейността си въпреки декларираните намерения за прозрачност. Предполага се, че тя ще стане известна на специалистите извън тези институции след приемането й в МС, т.е. при свършен факт. Естествено е органите на изпълнителната власт да поемат своята отговорност за такива решения самостоятелно, но не и без едно предварително широко обсъждане с независими специалисти извън тях. Работата започна именно така, но с намесата на НЕК външните експерти бяха игнорирани. Съществува сериозна опасност да се стигне до неправилни решения от национална гледна точка поради застъпването на корпоративни и други интереси. Подготвеният дотук материал показва няколко основни слабости.
Видимо е очевидното нежелание за преструктуриране на този сектор. Предлага се като нова съществуващата структура с клонове. Нещо повече, тя е наречена единствен купувач, каквато тя не е и не може да бъде, защото в нея НЕК е и единствен купувач, и практически единствен производител и единствен продавач, т.е. единствен монополист. Предвижда се демонополизирана структура, каквато предлагат всички проекти на чужди и наши консултантски фирми и специалисти, да се въведе едва след 2005 г., и то след изпробване с пилотни проекти и т.н. Тя обаче е належаща още сега поради изискванията на международните институции с оглед премахване на пречките пред чуждестранните инвеститори, от каквито електроенергетиката има остра нужда.
Идеята за продажба на акции от НЕК едва ли ще привлече сериозни акционери. Вярно е, че вследствие на повишаването на цените НЕК е на печалба, но тази печалба е нереализуема за дивиденти и за увеличаване на капиталите. Първо, налице са големи перманентни длъжници, които са държавни предприятия, очакващи винаги опрощаване на дълговете под една или друга форма. Второ, налице са кражби на продукция в грамадни размери. Трето, което е основно - печалбата, доколкото я има, покрива загубите на въгледобива и топлофикационните дружества, които са извън НЕК, по разпореждане на основния акционер - държавата. Четвърто, не е установена и не се знае как ще се установи стойността на дълготрайните активи на НЕК, на базата на които се издават акциите.
Идеята за продажба на обособени части от НЕК, т.е. отделни централи, или за построяване на нови такива от чуждестранни инвеститори без наличие на пазар на електроенергията на практика също е неосъществима. При съществуващата монополна структура и условията за твърдо договаряне за обем на продукцията и цената се избягват пазарът и конкуренцията, което вреди на националните интереси и обезсмисля участието на външни инвеститори. Например "Ентерджи" от САЩ иска да закупи ТЕЦ "Марица изток 3", като произвежданото електричество се продава само в Турция и не участва в електроенергийния баланс на страната.
Завишавайки, както обикновено, перспективните електропотребности, отново се предлага построяването на един блок с ядрено гориво, този път с единична мощност 600 MW, без да се изясняват възможностите за използване на доставеното оборудване и икономическата му изгода. Освен това се предлага изграждането на нови централи на вносни въглища при практически бездействащи мощности в ТЕЦ "Варна" и ТЕЦ "Русе".
Изобщо не се изяснява как ще се набавят средствата за предвидените инвестиции (до 2000 г. - $ 1.2 млрд., до 2005 г. - около $ 4.7 млрд., и до 2010 г. - около $ 7.5 млрд.) и какви са перспективите за тяхното откупуване.
Предвижда се като гориво за топлофикационните централи да се използва изключително природен газ. Почти всички отоплителни централи могат да използват и мазут. Цената на мазута досега се поддържаше на необосновано високо равнище. Мисля, че това се правеше съзнателно, за да се представи природният газ като незаменимо гориво за тях. При последното намаление на цените на течните горива тя слезе от 220 на 150 хил. лв. на тон, което предоставя възможности за много по-ниска себестойност на отпусканата топлина. Съответното количество газ на един тон мазут е около 280 хил. лв. Това означава най-малко 30% по-ниска себестойност на топлината, получавана от мазута, при 70% участие на горивната компонента в нея.
Особено фрапиращо е положението с горивото за топлофикация в София. Около града се намират рудници и залежи от лигнити, чиято цена на количество, приведено към 1000 куб. м природен газ е само 74 хил. лв.! В момента са налице технологии, които дават възможност за екологично чисто използване на тези горива. Битуващото становище за пълната екологосъобразност на природния газ е абсолютно необосновано, защото няма никакви сигурни измервания за емисиите на азотни окиси при неговото изгаряне. Съществуващите залежи дават възможност за не по-малко от 50% покриване на максималния топлинен товар на града с близо два пъти по-ниска цена. Нужни са, разбира се, допълнителни инвестиции и време - 2 до 3 години. Стратегията обаче не трябва да отминава тези така благоприятни възможности, след като в миналото те не са били използвани.
Частта за газоснабдяване не изяснява нищо. Тя просто описва съществуващото положение и изразява пожелания. От много голямо значение за страната е развитието на газоснабдителните мрежи в селищата. Този въпрос въобще не се третира от гледна точка на създаването на конкурентна среда и навлизането на чуждестранни инвестиции. Така наречената битова газификация е една нова перспективна област, не по-малко важна от газоснабдяването по магистралните газопроводи, тъй като довежда енергоносителя до самия консуматор. У нас няма сериозен опит в това отношение и създаването на благоприятни условия за участие на чуждестранни инвеститори, а не само на "Овъргаз", ще повиши техническото равнище и ще понижи разходите за тази дейност.
Около 5 млн. жители на България са оставени от стратегията на практика без отопление. Оставено е съществуващото положение, което не може да продължава вечно. Значителна част от подземния въгледобив ще отпадне поради изчерпване и нерентабилност. Брикетната фабрика е с ограничен капацитет и с технология отпреди Втората световна война. Алтернативата е да се изсекат горите и да се краде електричество.
Изобщо не се третират (било поради незнание, било съзнателно) две възможности: внос на въглища (комбинирано с този за ТЕЦ чрез сепарация) и леко течно гориво за отопление. Втората възможност сега се ограничава, по мое мнение съзнателно, чрез определяне на изключително високи цени за такъв вид гориво. В Западна Европа това е най-използваното гориво за отопление при цена при потребителя, почти еднаква с тази на природния газ. В Германия при пазарни цени на транспортните горива 1.3 - 1.8 DM/литър, съотношението на цените на двата вида горива е средно 3.5:1. У нас в момента то е 1.8:1, т.е. около два пъти по-скъпо. Съществуват съмнения, че това съотношение се поддържа, за да не се прави конкуренция на природния газ. В същото време това гориво е изключително удобно за малките селища, където топлофикацията е немислима, а газификацията - скъпа.
Тези недостатъци на енергийната стратегия не са единствените, но са с решаващо отношение към националните интереси. Те се дължат или на некомпетентността на съставителите, или на съзнателната защита на корпоративни и други интереси. Не е случаен фактът, че съставянето на документа беше извършено от един тесен кръг от специалисти в КЕ и НЕК. Предполагаемото й обсъждане също се очаква да не бъде с критично настроени специалисти.
Приватизацията ли е причината за смъртта на Румен Желев
Ако беше жив, Румен Асенов Желев щеше да е собственик на малък хлебозавод, разпрострян на 3400 кв. м, с осигурени и реномирани клиенти, да зарежда столичните квартали "Младост", "Дружба" и "Горубляне" с тестени изделия, работниците му щяха да получават на всяка Коледа като премия битова техника, а пенсионерите от Горубляне да купуват с намаление хляба си. Петдесет и пет годишният собственик на фирма "Ролма" - София, умря от загуба на кръв на 17 април в 6.10 сутринта в една линейка на Бърза помощ, на път за "Пирогов". Това стана три дни след като научи, че неговата оферта за приватизацията на цеха за специални производства, обособена част от "Хлебни изделия" - Лозенец, е спечелила.
Няма конкретни заподозрени, няма описание на убийците или рисувани портрети. Случаят е или много скандален, или много банален. Ако конкурент е ликвидирал Желев, това ще е първият случай, когато убийството решава съдбата на приватизационна сделка, която далеч не е толкова сериозна. Ако убийството е случайно, 55-годишният бизнесмен ще е поредната жертва на уличната престъпност у нас.
Какво се случи пред блок 205 на 17 април? Обади ми се да тръгваме, разказа в пресата на следващия ден подробно неговият съсед и приятел Тодор Валев, трябваше да го закарам с моята кола до завода. Докато слизал по стълбите, Тодор чул викове за помощ и го видял присвит надве, целия в кръв пред колата си. Успял само да каже: Тодоре, викай Бърза помощ. Съседът успял да види две фигури в тъмното. Други съседи по-късно също разказали, че са видели в тъмното две фигури да бягат покрай блока. Дадените описания на полицията са доста мъгляви - младежи, около 1.75 - 1.80, с тъмни якета и дънки. Желев е бил намушкан на 6-7 места с нож. Раните му отпред са прорезни, но не дълбоки. Няма удар с нож в сърцето, както писаха вестниците. Жестоките удари са няколко отзад. Смъртта обаче е настъпила от загуба на кръв вследствие на прекъсване на кръвоносна артерия на левия крак. При огледа на местопрестъплението полицията намерила ножа. Нищо ценно от него не е взето. Желев не е имал в себе си оръжие. Личният му пистолет, за който той има разрешително, е бил открит в касата му.
Румен Желев е бил няколко години арендатор на специалния цех на хлебозавода в Горубляне. Фирмата му ЕТ "Румен Желев - Ролма" е регистрирана под фирмено дело No425 от 1991 г. с основна дейност "Производство на хляб и хлебни изделия". По-голямата част от хлебозавода е купена още миналата година от гръцката фирма "Флорина". Тази година е бил обявен и търг за цеха на Желев с първоначална цена 1.2 млрд. лв. за 3400 кв. м застроена площ и 5300 кв. м прилежаща площ. Трима кандидати се явяват на търга - фирмата на Желев "Ролма", едно ООД и българо-руска фирма, чиито имена СОАП пази в тайна.
"Ролма" печели с много добрата си оферта единодушно и агенцията обявява решението си на 14 април. Според източници от СОАП не е имало никакво съмнение, че Желев печели търга заради добрата си оферта. Никой не е оказвал натиск на хора от агенцията нито за "Ролма", нито за другите фирми. Приватизационният договор е трябвало да бъде сключен на 28 април. Договорено е било по-голямата част от сумата да се плати кеш, останалата при разсрочено плащане. В офертата на "Ролма" са били уточнени и инвестициите, които Желев ще направи. Каква точно цена е трябвало да плати "Ролма" СОАП също пази в тайна. Съседи на Румен Желев от блока в "Младост" обаче споделиха, че бизнесменът е бил в добри отношения с управляващите, но по-скоро на квартално ниво, отколкото по върховете на СДС. Никой обаче не каза лоша дума за него. Съседите дори издали некролог от свое име и отделно от Съюза на пенсионерите, на които винаги е помагал. За съкварталците причината за убийството на Румен е заради приватизацията.
Тя наистина е силен мотив за убийството на един бизнесмен, затова тази версия е била основна в работата на криминалистите, които разследват. Версията обаче постепенно минава на заден план, тъй като нито едно от очевидните подозрения за поръчкови убийства не се потвърждава. Според цитиран от в."Сега" пазач на хлебозавода Желев в последно време често е бил посещаван от висок слаб руснак с мощна охрана, според други вестници бизнесменът получавал заплахи и т.н. Засега няма данни в полицията Желев наистина да е бил заплашван. Той е живеел сам в апартамента на третия етаж на вх.6 на бл.205. Притежавал е два автомобила, които е държал в гаража на хлебозавода. Не е живеел в разкош, мислел е повече рационално, отколкото новобогаташки. Единственият път, когато се е обръщал към полицаите от седмо РПУ, е за съдействие в съботните дни да разчистват бариерата, когато търговците на коли на Горубляне запушват изхода на хлебозавода. Разрешително за оръжие също не е получил заради конкретен повод. Нито охранители, нито застрахователи са го изнудвали или поне засега това не е известно на полицията.
Заради договора, който успява да сключи с "Макдоналдс", Желев внася линия за производства на хлебчета в цеха си, която му струва 70 000 дойче марки. Вероятно е печелел добре от редовните си поръчки от световноизвестния концерн, но едва ли става въпрос за милиони. Дневното потребление на сандвичите "Макдоналдс" в България според данни от самата фирма е 42 000.
Самата технология на убийството показва най-малко руски почерк. Когато руснаците искат да убият някого, го правят или достатъчно показно, или достатъчно тайно. Раните, от които умира Желев, едва ли са умишлено смъртоносни. Те говорят по-скоро за случайно сбиване с квартални или дрогирани бандити, отколкото за добре обмислено поръчково убийство. Според източници от полицията е много вероятно ножът на убийството да е на самата жертва.
Не е за подценяване и въпросът какво следва от умишлената смърт на бизнесмена. Според СОАП неговите наследници могат да купят цеха, защото офертата е на фирма "Ролма", а не на физическото лице. Наследници на Желев са дъщерите му Оля и Мария, от чиито първи букви на имената е съставена и фирмата му РОлМа. Двете щерки са му помагали и в управлението на производството. Първоначалната индикация обаче е, че те може би ще се откажат от делото на баща си. Желев е разчитал на кредити от банки заради лични познанства и безупречната си репутация. Под въпрос е дали дъщерите ще могат да съберат договорената със СОАП цена. Ако те се откажат, агенцията няма да даде цеха на следващия в класирането, а ще обяви нов търг. А на него може да се появят и други фирми. Тогава сигурно ще възникнат нови въпроси около смъртта на Румен Желев.
Странното е, че след това убийство столичната полиция е предложила на шефа на СОАП Иван Димитров охрана.
Шефът на IFPI идва у нас за среща с Бонев
Изпълнителният директор на Международната организация на звукозаписните компании IFPI Никълъс Гарет пристига на 27 април в София. Основната цел на посещението му е среща с министър Богомил Бонев. Ще разговаряме за помощта, която очакваме да получим за новото звено за защита на интелектуалната собственост към НСБОП, и мерките, които сме взели за борба с пиратите, каза за "Капитал" Богомил Бонев. Според него IFPI, която до миналата година ни атакуваше, е особено доволна от идеята контролните органи да наблюдават и да сравняват с произведената продукция вноса от Германия на суровината, от която се правят CD - поликарбонат.
Същото беше и мнението на шефа на отдела за защита на интелектуалната собственост на IFPI Ян Грант, който беше преди две седмици в България. Именно той договори с шефа на НСБОП Кирил Радев финансова и техническа помощ за новото звено към спецслужбата за борба с пиратите.
Другата среща на Ник Гарет ще бъде с лицензираната фирма за производство на компактдискове SMC - Велико Търново. Ян Грант съобщи, преди да замине, че се е договорил с шефовете на SMC IFPI да имат достъп до документите и производството на CD във великотърновската линия по всяко време. От SMC съобщиха, че на срещата с Ник Гарет ще бъде обсъждано сътрудничество между фирмата и международната организация.
В момента SMC е най-голямата фирма, производител на компактдискове, след като "Интерком" изнесе своята линия от ДЗУ в Молдова. При демонтирането на линията, която беше с най-голям капацитет в България, на документите се подписал представителят на приватизационния фонд "Мултигрупелит" в ДЗУ инж. Кръстьо Янев. Още една фирма получи лиценз за производство на компактдискове от междуведомствената комисия. На 16 април разрешително взе и пловдивската "Пулс CD". Така официално лицензираните фирми в България станаха три.
БНБ пак импровизира на тема бюджетни кореспонденти
В края на миналата седмица управителният съвет на БНБ е взел решение, в резултат на което само държавните банки и Обединена българска банка ще имат право да обслужват бюджетни сметки. Това според досегашните правила можеха да правят финансовите институции, които отговарят на критериите за първични дилъри на ДЦК, а само преди две седмици в този списък бяха одобрени 16 банки, ДЗИ и две финансови къщи. Изключването на над половината банки от достъпа до бюджетните сметки сега е, защото в БНБ решили да използват още един критерий - големината на институцията. Нововъведеното изискване, за което банките всъщност не знаят, е кореспондентите по бюджета да разполагат с "реални активи по балансова стойност над 200 млрд. лева". Ако изненадващото решение бъде приложено, всички салда по бюджетни сметки ще трябва да бъдат прехвърлени към седемте "номинално" големи финансови институции. Централната банка е уведомила финансовото министерство за промяната, като най-вероятно през тази седмица ведомството ще реши дали да се съобрази с предложението, или да поиска корекция на странния избор на централната банка.
Според Закона за бюджета критериите към обслужващите го банки се определят съвместно от финансовия министър и управителя на БНБ. В началото на тази година централната банка е предложила редица показатели, които първичните дилъри и респективно кореспондентите трябва да спазват - да имат над 15% първична ликвидност, над 25% вторична, собственият им капитал и капиталовата адекватност да са според наредбите на БНБ, класифицираните вземания да са под 50% от общите, да не са излизали на овърдрафт през последните три месеца, да имат положителен финансов резултат. Тогава е било предложено също да се въведе и изискването за 200-те милиарда, но финансовото министерство не се е съгласило. Не е ясно защо сега БНБ отново използва този неодобрен критерий и как ще реагира министър Муравей Радев на това.
Основният проблем все пак не е, че има такова правило за необходими 200 млрд. активи, а че правилата се сменят в движение. Отнякъде се появява критерий, който, освен че няма почти никаква познавателна стойност за качествата на институцията, никога и никъде не е бил обявяван. Изведнъж обаче се оказва, че действа, прилага се за минал период, без срок, в който този показател трябва да бъде достигнат.
Цялата операция по отстраняване на частните банки, ако не се дължи на некомпетентност, показва че е възможно УС на БНБ отново да бъде ползван за проводник на някакви интереси - били те и на държавните банки (които между другото са в приватизационни процедури).
Ако Министерството на финансите не реагира на списъка на БНБ, отстранените институции ще бъдат "България инвест", БРИБАНК, Първа инвестиционна банка, Общинска банка. Вероятно засегнати ще бъдат и чуждите Райфайзенбанк, "Сосиете женерал", БНП - Дрезднер.
Дефиницията за реални активи също е неясна. Ако се имат предвид активите, намалени с провизии, дали така е изчислен показателят и за банките, които ще могат да обслужват бюджета? Самото изискване също може да бъде оспорвано, тъй като връзката между големината на банките и тяхната стабилност и добро обслужване не винаги е "права". Освен това изобщо не е сигурно, че всички държавни банки и особено две от тях покриват другите критерии за ликвидност и качество на портфейла кредити, които наистина са важни, за да се оцени стабилността на една институцията.
Неофициално обявените мотиви на БНБ за решението са, че големите банки отчитат по-добри финансови резултати, че са доказано стабилни и имат по-голяма клонова мрежа. Обективно погледнато обаче, повечето държавни банки са нискоефективни, а стабилността им (с две изключения) в крайна сметка е резултат от оздравителните операции, провеждани през 1996 г. Аргументите за сигурността на поверените бюджетни средства освен това отпадат, тъй като БНБ блокира ДЦК от портфейлите на обслужващите банки, с което покрива изцяло рисковете от влошаване на ликвидността им.
Съвсем друг е въпросът, че се подготвя система, според която обслужването на бюджета няма да се извършва от търговските банки.
В рамките на няколко седмици БНБ всъщност прави втори гаф на тема първични дилъри и кореспонденти на бюджета. Последния път, когато се разглеждаше кой е спазил критериите на финансовото министерство и "Банков надзор" и респективно кой ще има право да обслужва бюджета до края на 1998, БНБ допусна компромиси и остави в списъка банки, които не отговарят на изискванията. Макар и след разгорещени спорове тогава управителният съвет на централната банка остави под условие до 30 юни Евробанк, Райфайзенбанк и "Сосиете женерал". Финансовото министерство потвърди това решение главно за да избегне конфликта. Интересно е как ще реагира сега. Освен желаните проблеми за обслужващите банки рокадата в движение със сигурност ще предизвика хаос в сметките на бюджетните организации.
АТБ предлага промени в Закона за банките
В края на миналата седмица Асоциацията на търговските банки (АТБ) официално оповести предложенията си за промени в закона за банките. Те са дадени на БНБ, както и на представители на техническата мисия на МВФ, която в момента е в България. "Специално на фонда обяснихме и че сегашните равнища на лихвите заедно с данъчното облагане на банките ще се отрази негативно върху сектора", заяви председателят на АТБ Стоян Александров. "От МВФ поне засвидетелстваха, че са склонни да подискутират и пообсъждат", допълни той. По време на срещата в Сандански преди около месец стана ясно, че Международният валутен фонд не е склонен да приеме облекчения в режима на кредитиране. От "Банков надзор" обаче ще подкрепят търговските банки в някои техни искания. Международните стандарти и критерии ще бъдат запазени, но има какво да се промени в Закона за банките, така че кредитирането да се улесни, обясни наскоро оглавяващата "Банков надзор" Емилия Миланова.
Законът за банките трябва да допусне и други освен сега разрешените обезпечения за отпускане на кредити, обясни Стоян Александров. Според наредбите на БНБ при отпускането на кредит, дори той да е редовно обслужван, трябва да се заделят провизии в размер на 3% до 5% от разликата между стойността на главницата и тази на високоликвидното обезпечение. За високоликвидно обезпечение се признават само първокласни ДЦК, злато, блокирани депозити и половината от стойността на ипотека върху имот или кораб. (Провизиите за редовни кредити от своя страна не се признават за финансов разход и се облагат.) Ако се разшири кръгът на високоликвидните обезпечения, кредитирането би се облекчило значително. Тук могат да се включат заложените вещи по реда на особените залози, банкови гаранции и др. Банкерите настояват и за промяна в третирането на големите кредити - тема, по която от МВФ надали ще са склонни на отстъпки. Проблемът обаче е, че заради ниския си собствен капитал банките не могат да отпускат значителни по големина кредити.
Традиционно от АТБ са отделили и значимо място на искания за постигане на по-бързо и ефективно реализиране на обезпеченията по кредитите. Асоциацията смята, че трябва да се приеме специална разпоредба, която ще позволи на банките да продават обезпечения без съдебна намеса.
Между по-новите предложения за промени в закона е искането да отпадне нуждата от единодушно решение на управителния съвет или на съвета на директорите за отпускане на кредит, когато размерът му надвишава 15% от собствения капитал на банката. Това усложнение понякога е във вреда на клиенти на банката, обясни Стоян Александров.
АТБ предлага още банките да имат право на съдебна защита, в случай че БНБ им отнеме лиценза. С промените в банковия закон беше предвидено, че такова решение е необжалваемо. Настоява се и за облекчения при кандидатстване за получаване на сертификат за банкер. "В сегашното изискване към кандидатите да са само икономисти или юристи има логика, но има и парадокс", коментира Стоян Александров. Той обясни, че в банковата система работят хора и с друго висше образование, но със стаж от над 15 години, със специализации във водещи компании.
Според АТБ в закона ясно трябва и да се запише, че бивши управители на фалирали банки не може да са членове на надзорни съвети. Сега тази забрана съществува изрично само за членство в съвет на директорите или на управителен съвет, обясни Стоян Александров. Според него ръководители на фалирали банки не бива да имат право да стават и прокуристи в банките.
БНБ подсети банките да попълнят капиталите си
"Банков надзор" на БНБ подкани със специални писма търговските банки да попълнят собствения си капитал. При всички финансови институции до края на юни той трябва да надхвърли 10 млрд. лева. "В писмото се иска да представим програма, от която да се вижда как ще попълним капиталовата си база", обясниха от частна банка, която все още не е постигнала изискването. Финансовите институции са призовани да отговорят на "Банков надзор" до две седмици и да приключат с попълването на капиталите си до края на май. Причината за съкращаването на срока е да се даде буферен период, в който затруднените банки вече с БНБ да търсят спешни варианти за постигане на показателя. Тонът на писмото на централната банка е все още мек, тъй като остават около два месеца до крайния срок. Законът за банките обаче дава възможност на надзора да наложи всякакви административни санкции на финансовите институции, неизпълняващи наредбите, включително да прибегне до отнемане на лицензите им.
В банковата система винаги е имало напрежение при наближаването на сроковете за попълване на капиталовите изисквания и винаги е имало институции, които не ги спазват. Това не е изключено и сега. За разлика от либералната политика на надзора в предишните години обаче БНБ надали ще може да си позволи да остави несанкционирани банките, които не наберат 10-те милиарда в срок.
По данни към края на март все още повече от 10 банки не са набрали нужния собствен капитал, като някои от тях са доста под границата, която трябва да постигнат след два месеца. Само държавните банки, Обединена българска банка, Централна кооперативна банка и МОБ "Свети Никола" обявиха, че вече са надхвърлили необходимия минимум. Някои банки отказаха да коментират показателите си и най-вероятно между тях има и такива, на които БНБ е изпратила подканващи писма.
До края на юни почти със сигурност още няколко финансови институции ще постигнат изискването, тъй като през последните седмици предприеха увеличение на основния си капитал или подканиха акционерите да внесат записаните си вноски. Наскоро се проведе общото събрание на БРИБАНК, на което основният капитал беше увеличен до 10 млрд. лева, с което собственият й надхвърля минимума. От Общинската банка обясниха, че също са взели решение да увеличат капитала си на 12 млрд. лева. През последните месеци шефовете на банката доста активно сондираха и нестоличните общински съвети за акционерно участие. От държавните банки също се очаква да увеличат основния си капитал, въпреки че това като цяло няма да промени състоянието на капиталовата им база. През тази седмица общото събрание на Булбанк ще вземе решение за вдигане на капитала й от 15 млрд. лв. на 166 млрд. лева за сметка на реализираната през миналата година печалба. По същата схема се очаква да бъде вдигнат капиталът и на Пощенска банка.
Задържането на печалбите от предишната година е един от най-лесните и евтини
Това е причината повечето финансови институции да не дават дивиденти на акционерите си за 1997 г. Неразпределената печалба от минали години се включва в капиталовата база независимо дали тя е трансформирана в основния капитал (както ще стане при Булбанк), или се ползва за покриване на загуби от предходни периоди. Инфлационната среда и валутната криза през миналата година донякъде помогнаха на банките, които реализираха печалби в резултат на обезценката.
Друг подобен източник за попълване на капиталовата база могат да се окажат резервите от преоценката на активите, която най-после беше разрешена от Министерския съвет. От Евробанк например обясниха, че ще използват преоценъчния си резерв, за да попълнят загубата за 1997 и по този начин да надхвърлят изискването за 10-те милиарда собствен капитал.
Друг вариант за банките с обременени кредитни портфейли е скоростно да се освободят от лошите си активи. По този начин ще могат да освободят провизии, които през извънредните приходи да попълнят капиталовата им база. Този процес донякъде беше улеснен от закона за кредитните милионери, който активира връщането на забравени задължения. Има много други чисто счетоводни начини за прекласифициране на кредитите, което отново позволява да се освободят провизии.
Въпреки този набор от възможности на много банки все пак ще се наложи да потърсят
Вариантите тук са или досегашните собственици да внесат допълнителни средства, или да се търсят нови акционери. Въпреки че процесите на вдигане на капиталите на този етап трябва да са приключили, някои от банките все още обявяват, че търсят нови акционери или тепърва ще очакват нови средства от досегашните. В тази група е например Българска търговска и индустриална банка, вероятно Тексимбанк и др. За разлика от първите години на прехода, когато апортните вноски и размяната на пакети акции беше разпространена практика за попълване на банковите капитали, сега това не се допуска. Според наредбата на БНБ за лицензите вноските срещу записаните акции до минимално изисквания капитал трябва да са само парични. Единственото изключение са сгради, в които банките извършват дейността си.
Привличането на парични средства от нови акционери обаче не е най-лесната задача.
