Инвестиционните посредници не могат да сключват сделки извън борсата
Радослав Цончев, председател на Комисията по ценните книжа и фондовите борси, пред "Капитал"
Какво се случи на борсата, след като влязоха в сила измененията в закона за ценните книжа?
- Случи се това, което правилникът на борсата позволява, тъй като той регламентира начина, по който се извършва борсовата търговия, а именно кой, как и с какви книжа търгува. Борсата е институцията, която осъществява контрола и следи дали търговията е в ред, тя е и тази, която има право да санкционира и отстранява брокери. Комисията направи тълкувание във връзка с новите изменения и преди всичко параграф 9. Там са казани две неща. Първото нещо, което преди това е регламентирано в закона, е, че има един период, след който ще възникне организиран извънборсов пазар. Преди това в параграф 6 е регламентирано какво е организиран извънборсов пазар и по какви критерии в общи линии ще бъде лицензиран. За да бъде наясно със своите тълкувания, комисията се запозна и със стенограмите от пленарните заседания. В тях народните представители ясно казват, че до възникването на този организиран извънборсов пазар посредниците ще продължат да бъдат посредници по сделки с физически лица. Тоест те трябва да продължат да бъдат единствените, които да осъществяват сделки с ценни книжа, включително и да посредничат при прехвърлянето на ценни книжа между физически лица. Вторият въпрос е, че едва ли параграф 9 има предвид търговията да продължи по досегашния начин - посредниците да изкупуват акции предимно за собствена сметка. Едва ли това точно е имал предвид законодателят поради простата причина, че всички предишни текстове се обезсмислят. Като започнем от определението за публично дружество, продължим през цялата процедура - как може да се увеличава капитал, какво са задължени да направят публичните дружества, и стигнем до дружествата от масовата приватизация.
Атанас Папаризов каза на заседание на икономическата комисия, че посредниците са наблюдавани от комисията и при тях има пълна прозрачност.
- За да направим например с вас една сделка с ценна книга, някой трябва да промени собствеността върху тази книга, а не само да стане физическа замяна на акциите. Законодателят е имал предвид да продължим да търгуваме безналични ценни книги и точно това е една от основните идеи на този текст. Акциите на всички публични дружества да станат безналични, за да спрат злоупотребите с купуване и продаване на депозитарни разписки на кьоше, а не на гише, да спре подправянето на временните удостоверения, да спре и изнудването на хората да джиросват там, където имаме налична акция. Това изкуствено концентриране на капитала чрез акциите у едно, две или пет лица, които са или инвестиционни посредници, или физически лица, трябва да спре с този закон.
Според тълкуванието на комисията законодателят искал ли е да каже, че инвестиционните посредници не могат да сключват сделки извън борсата?
- Да, когато купуват за своя сметка. Тогава, когато имаме сделка между две физически лица, това може да стане единствено извън борсата, но през инвестиционен посредник.
Всъщност вие изключвате трансферните агенти?
- Трансферният агент е човек, който само пренася информация и не поема ангажимент за сделката. Докато тук инвестиционният посредник е посредник, той гарантира на едното физическо лице, че е негов клиент и е вписан в неговия дневник и че другата поръчка на друго физическо лице е срещнала първата и той гарантира за тази сделка. Трансферни агенти като понятие няма нито в стария, нито в новия закон за ценните книжа.
Значи досега Пощенска банка и ОББ са действали незаконно?
- Да. Ние го казахме и те спряха тези действия.
А санкционирахте ли ги?
- Не, просто изяснихме на едно общо събиране тази идея.
Не се ли получава, че идеята физически лица да си прехвърлят акции без проблеми, е практически неосъществима?
- Ако физически лица искат възмездно да прехвърлят своите акции на други физически лица и ако искат плащането да е гарантирано, то сделката трябва да стане през борсата. Но само в случай, че те търсят висока цена, а не символична цена. Ако искате това да стане за символична цена, то това става по следния начин - записвате тази цена при инвестиционния посредник, срещат се двете поръчки и той прави сделката.
Доколко комисията има право да дава тълкувания на закон?
- А кой в такъв случай е органът, който трябва да дава такова тълкуване? Ако трябва да има орган, който да тълкува тези неща, това е Народното събрание. Досега обаче не се е наложила тази практика. Аз не бих се ангажирал с термина тълкуване на закона. Ако някой има възражение по това какво се казва в закона, този спор ще се решава на друго място. Ако някой посредник реши, че законът трябва да се тълкува другояче и направи такъв трансфер, ще последва санкция от страна на комисията.
Това, което в момента самите посредници признават, е, че наемат физически лица, които да изкупуват акции и по този начин да избегнат усложнената процедура на борсата.
- Посредниците не могат да правят такова нещо. Инвестиционният посредник може само да оповестява това, което прави, и да котира съответни цени, но не и да използва физически лица да му купуват съответните акции.
И все пак те са намерили форми да го правят?
- Това е сключване на обикновен договор. Физически лица сключват договори от името на инвестиционния посредник и те продават акциите си на определена цена. Тези лица получават комисионата си от инвестиционния посредник, а след това акциите ще се продадат от инвестиционния посредник на по-висока цена, но вече там, където има реално търсене. За да се извърши професионално продажбата, те трябва да отидат при професионалист или да видят отнякъде цена. Тази цена може да се види на борсата или в пресата, където има котировки. Има борсов бюлетин, който казва какви акции са се продали, каква е цената - начална, крайна, средна и т.н.
Брокери се оплакват, че това не е реална пазарна цена и че на борсата се правят предимно кросове.
- За да не купи посредникът за пет, а да продаде за тридесет и пет, трябва да има някой друг, който да пресече сделката на място. Що се отнася до техническите неуредици, които изпитва в момента борсата, комисията няма вина. Ние не можем да осигурим компютри на борсата. Не можем обаче да оставим и хората да бъдат лъгани и акциите им да бъдат изкупени на нищожно ниски цени. Тези технически затруднения не бива да бъдат наричани спиране на търговията. Търговията спира като резултат от достатъчния брой акции, който се намира в ръцете на посредниците, действайки именно като дилъри, а не като брокери. Някои от тях имат лиценз да играят за чужда сметка - нека да го правят. Ако има чак толкова много желаещи да продадат акциите си, нека играят за чужда сметка. Но да не изкупуват акции за собствена сметка, както правят по-голямата част от тях. Няма нищо лошо, но не бива да се държат тези акции. За същото се получава не търговия от комисиони, а бизнес от разлика от маржове в цените.
Според вас тези промени, изтълкувани по този начин, помагат ли за увеличаването на обема, доколкото преди той не се е виждал?
- Целта на тези промени, както и на работата на комисията, е не да бъде създаван капиталов пазар сам за себе си. Нито тези, нито следващите промени имат за цел да нараства обемът на търговията с акции. Тези промени целят, ако има такава търговия, ако има търсене и предлагане, това нещо да бъде регулирано. Обемът като цел не стои пред комисията. Стимулирането и разрастването на капиталовия пазар обаче сигурно ще постигнем тогава, когато имаме ясна регламентация и прозрачност на сделката, когато е ясно кой каква отговорност носи и как осъществява конкретните сделки.
Според вас борсата готова ли е да поеме този пазар?
- Това не бих могъл да кажа. Аз имам становище, че на борсата могат да бъдат качени всички предприятия. Същото становище в писмен вид имам представено и от Централния депозитар.
В какъв срок?
- Нека да не пресираме времето, примерно до две седмици.
Според вас дали трябва да има друго средище на търговия, лицензиран извънборсов пазар?
- Това е една друга доста широка и тежка тема. В това отношение, когато се каже борса, ние винаги го свързваме с някакво физическо място, където хората присъстват. На съвременния етап на развитие на капиталовите пазари можем да говорим само за организиран и неорганизиран пазар. Един от начините е той да е физически - с листчета. Другият начин е чрез компютър да се проверява всичко и системата да гарантира на клиентите, че след сключването на сделка всичко ще приключи нормално. (Имам право да вляза в нея, дал съм заявка, тя е срещнала друга заявка и е гарантирано, че това ще приключи.) Тоест ангажиментите на страните по сделката се изпълняват докрай. От участниците зависи дали ще вземат същия този компютър и ще седнат на борсата. Просто принципното разделяне на присъствена и неприсъствена търговия губи смисъл. Навсякъде по света търговията с ценни книжа става колкото се може повече неприсъствена. Така е в Лондон, дори самата Нюйорска борса вече е по-скоро туристическа атракция, отколкото място за големи търгове. Ясно е, че трябва да отиваме към такова разделение на нещата.
И срещането на две тържища е добре за пазара?
- Да, няма нищо лошо да има един добре организиран пазар. Който иска, да отиде на присъствения, но това трябва да го пожелае и емитентът, да каже искам да се кача по стълбичката на борсата. Който иска, нека да го направи.
Софийската фондова борса подала ли е вече документи и очаквате ли други кандидати?
- Не, нямаме никакви такива документи за лицензиране. Лично аз имам информация, че три-четири екипа в страната са готови с такава търговска система, която да гарантира сделките. Много е важна тази гаранция, че ще има среща на поръчки, по какви критерии се подреждат, и че след като се срещнат, всяка една от страните гарантира, че ще има изпълнение - тоест, че единият има пари, а другият има ценни книжа.
Ще кажете ли някои от другите конкуренти?
- О, не. Понякога това са ентусиасти, буквално.
Възнамерявате ли да извършвате проверки на броя на трансферите на акции от физически лица?
- Да. Ние можем да проверяваме почти всяко лице, стига да забележим в транзакциите някакво манипулиране на пазара. В законопроекта сме написали по занятие, но това не е много точно и ще го коригираме.
Пазарът на акции - физически лица сменят лицензираните посредници
"От всеки човек трябва да се изисква това, което той може да даде. Властта трябва преди всичко да се крепи на разума. Ако заповядаш на народа си да отиде и да се хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни."
Царят в "Малкият принц" от Антоан дьо Сент Екзюпери.
От миналия вторник подът на борсата в София представлява впечатляваща гледка, която би причинила депресия на всеки непредубеден западен инвеститор. В една малка стая всеки ден се събират поне по двадесетина души (брокери, представители на лицензирани инвестиционни дружества), които се редят на опашки пред три компютъра. Крайната цел на почти всеки е да въведе немалък равен брой оферти купува и продава за едни и същи ценни книжа. Времето за търговия е ограничено - по един час и половина на ден.
Това, което става на борсата, не е търговия в истинския смисъл на думата, а транзакции с цел легализиране на сделки, за които цените купува и продава вече са се срещнали, но не на борсата, както биха искали мнозина, а в офисите на посредниците. В тази ситуация единственият проблем е, ако някой външен брокер "влезе в кроса" (тоест точно преди даден брокер да купи акциите, които сам предлага, някой друг дава по-висока цена и ги придобива).
Това, което се е променило от предишните седмици на борсата, не са обемите, които и тогава имаха подобен размер, а транзакциите, които бяха значително по-малко на брой. На борсата брокерите търсеха и предлагаха акции от предприятия, за които се знае, че имат някаква ликвидност - като Нефтохим, "Полимери", Агрополихим и други предприятия гиганти, за които предстои да бъдат продадени на големи чужди инвеститори. Цената, която се формираше тогава, с много по-голяма степен на истинност можеше да се нарече пазарна. Сега ситуацията принуди посредниците да използват борсата не за да намират клиенти, а за да легализират прехвърлянето на по 10-15 акции. А това едва ли би могло да бъде цел за което и да е нормално тържище.
Увеличаването на активността на борсата през периода от около месец насам до миналата седмица беше естествена последица от появилата се възможност за извънборсова търговия, където бяха реализирани доста големи обеми. Търговците веднага реагираха на добрите новини за пазара, които бяха заложени в последните промени на закона за ценните книжа. Очакваше се обнародването на поправката в закона, която трябваше да смени правилата, като освободи и облекчи търговията с ценни книжа. Текстовете, които се очакваха с нетърпение, са въвеждането на определение за публично дружество и премахването на ограниченията в прехвърлянето на акции от този тип дружества. Досега в много от уставите на предприятия от списъка за масова приватизация, както и на приватизационни фондове, се предвиждаше специален режим за прехвърляне на акциите. Това на практика ограничаваше в голяма степен броя на възможните за търговия дружества. Освен с цел да се улесни прехвърлянето на собствеността върху акциите, но и за да се защитят дребните акционери, се създаде текст, според който всички публични дружества са длъжни да регистрират акциите си като безналични, а книгите на акционерите на тези дружества да се водят от Централния депозитар. Необходимото условие, за да се осъществи реална смяна на собствеността, е вписване в регистрите на депозитара. Досега, за да встъпи реално в правата си, новият собственик трябваше да бъде вписан в книгата на акционерите, която пък се води от управителните органи на съответно дружество. Така се създаваше възможност за недобросъвестни управители на такива дружества да възпрепятстват прехвърлянето на собствеността.
Проблемите, които се появиха заради набързо приетия закон за ценните книжа попариха надеждите на брокерите, още в момента, в който новоприетият закон беше обнародван в Държавен вестник преди около десетина дни. Първата изненада, на която се натъкна пазарът, беше фактът, че новите текстове спират временно търговията с акциите на приватизационните фондове, макар целта на законодателя да беше точно обратната. Според закона могат да се прехвърлят или само безналични акции, или ако са налични, те трябва да са издадени. Почти всички бивши приватизационни фондове имат налични ценни книги и за всички са издадени единствено временни удостоверения, което е оправдано заради факта, че това е по-евтиното решение. Тоест, за да има търговия с акциите на тези дружества, трябва да мине поне месец, докато изтече законовият срок, в който дружествата са длъжни да регистрират в Централния депозитар ценните си книжа като безналични. Изненадващо, но това се оказа дребният проблем за пазара.
Истинския проблем за търговията с акции създаде Комисията по ценните книжа. В новите текстове на закона е записано, че акциите на публичните дружества могат да се продават само на фондова борса и на организиран извънборсов пазар. Народните представители приеха да има изключение от това ограничение само когато страни по сделката са физически лица, за които би било безсмислено да ходят на борсата, за да прехвърлят по няколкото си акции. Идеята за създаване на второ място, където може да се извършва търговия с ценни книжа (освен на борсата) беше прокарана с активно лобиране от страна на бившата Софийска фондова борса, която според управителите й е разработила система за извънборсова търговия. На практика обаче кръгът около бившата СФБ и най-активния й лобист, шефа на Българската стопанска камара Божидар Данев, цели не толкова либерализиране на пазара, колкото ограничаването му, но в кръг, който да включи и тях. Още когато се предложи този текст, стана ясно, че на него сериозно ще се противопоставят част от шефовете на "БФБ - София", които са приближени до управляващите. Така изравняването на силите затрудни лицензирането на организиран извънборсов пазар, което значи, че дълго време борсата ще бъде единственото място, където ще могат да се сключват сделки, което пък е мечтата на шефовете на лицензираната борса.
Вероятно точно за да не се случи подобно стесняване на пазара, зам.-шефът на Комисията по икономическа политика към парламента Атанас Папаризов предложи текст, според който до лицензирането на организиран извънборсов пазар търговията да може да се извършва и от лицензирани инвестиционни посредници. Мотивите, които Папаризов изложи на заседание на комисията, когато предложи този текст, бяха, че борсата не е достатъчно технически осигурена, за да даде възможност за търговия с акциите на голям брой дружества, а също така едва ли е смислено тя да листва над хиляда публични дружества, колкото са предприятията от списъка за масова приватизация плюс бившите приватизационни фондове. Папаризов допълни, че инвестиционните посредници, които са лицензирани и строго регулирани от Комисията по ценните книжа, би трябвало да са достатъчна гаранция за това, че дребните инвеститори няма да бъдат измамени. С цел още по-голяма прозрачност на търговията на посредниците депутатът от левицата предложи, и това беше прието като текст в закона, да бъдат задължени посредниците ежеседмично да дават подробен отчет в регулиращия орган и във фондовата борса, информация за средните цени и обемите на купените и продадените акции от публични дружества. Тази добра новина за участниците на пазара - че на посредниците се дават по-големи възможности за търговия, обаче се оказа фалшива. Изненадата беше пълна, когато комисията обяви, че посредниците не могат да търгуват извън борсата и за целта изпрати на Централния депозитар тълкувание на закона. В документа на контролиращия орган има три основни момента, които целят да се покаже, че единственият прочит на закона е в смисъл, че търговия с ценни книжа може да се извършва само на фондовата борса. Едновременно с това се оказа, че текстът за посредниците е придобил малко по-различен вид, с което е станал нееднозначен и донякъде безсмислен. Тълкуванието на комисията, че този текст в никакъв случай не би могъл да значи, че посредниците имат право да търгуват извън борсата, наведе на съмнения, че все пак групата около "БФБ - София" е взела преднина в дисциплината "оказване на натиск върху държавния орган". Като се изключи въпросът дали въобще Комисията по ценните книжа има право да изказва мнения какво е целял законодателят, някои от текстовете в писмото на държавния орган до Централния депозитар са с твърде съмнителна юридическа аргументация. Например една от основните цели на комисията - да ограничи възможността на физически лица да търгуват извън борсата. В становището се тълкува законът в смисъл, че едноличните търговци (които също са физически лица) нямат право да се ползват от облекчението по търговията, тъй като логиката на закона била да се облекчат само непрофесионалните търговци, а не ЕТ, които имали качество на търговец според Търговския закон. Според запознати това доста фриволно тълкувание на законите е било създадено от член на комисията, който не е с юридическо образование.
Строго погледнато, инвестиционните посредници не са длъжни да се съобразяват с каквито и да било писма на Комисията по ценните книжа, в които тя дава разяснения по законови текстове. Това, заради което и те, и Централният депозитар се съобразиха с натиска на регулиращата институция, е заплахата от налагане на санкции. Всички посредници добре си дават сметка, че дори и да могат да се защитят в съда конкретно в този случай, то комисията има множество други механизми и огромен апарат от бездействащи служители, с които би могла да им създаде съществени проблеми - по всякакви други значителни и не толкова значителни въпроси.
От всяка ситуация има изход, а от "задължителната борса" - поне три. "Ела да си запознаем физическите лица" е най-разпространената шега-истина между брокерите от миналата седмица насам. В момента всички посредници мислят по юридически схеми, с които е възможно да назначат физически лица или да сключват договори с тях, така че те да могат да събират по-големи пакети от акции, които вече да си заслужава да бъдат прехвърляни на борсата. Негативният резултат от това, че само физически лица могат да извършват извънборсова търговия, вече даде своите резултати върху цените, по които започнаха да се изкупуват акции от дребни акционери предимно от провинцията. На първо място, посредниците спряха да котират. Едновременно с това тълкуванието на комисията даде шанс да изплуват от миналото псевдоброкерите, които обикаляха провинцията за лов на евтини акции. Другият негативен ефект е, че пак се дава голяма възможност за силово придобиване на акции - нещо, от което законодателят винаги се е опитвал да предпази избирателите.
Втората широко използвана възможност за заобикаляне на закона е свързана с текста, според който акциите на публични дружества могат да се заменят само срещу държавни ценни книжа или акции на друго такова дружество. Някои финансови институции започват да предлагат на клиентите си и тази услуга.
Това заедно със странните методи на новия вид извънборсов пазар връща обемите на търговията до много ниски нива и прави невъзможно увеличаването на така желания от шефовете на борсата оборот на пода й. А проблемът е дори и в това, че брокерите не просто не искат да търгуват на борсата. Те не могат да търгуват в неголямото пространство с три компютъра. Въпреки това очевидно у управляващите надделява нелепото желание да има борсова търговия, преди да има борса.
Посредниците започнаха да прилагат и други трикове. Когато сключват сделка с клиента си, те оформят поръчка на изкуствено висока цена, на която правят крос на борсата (така се застраховат никой да не "влезе" в техния крос.) После, когато изпълняват отчетната сделка (прехвърлят акциите на клиента), те му начисляват комисиона, която е значително по-висока от обичайната, и в резултат клиентът реално продава акциите на цената, на която посредникът е обявил в средствата за масова информация.
На пазара обаче настъпва хаос.
Получава се парадокс - на борсата цената на Нефтохим е над 29 000 лева за акция, докато посредниците обявяват в пресата цена купува максимум 26 500. Втората цена, разбира се, е вярната. Проблемът с изпълнението на кросовите сделки доведе до изкуствено високи борсови цени. Това отдръпва населението от посредниците, които купуват далеч по-ниско, и в крайна сметка създава представата, че борсата и посредниците са нещо различно, докато усетят, че няма как да стигнат до борсата, без да минат през посредниците.
Освен всичко посредниците са с вързани ръце спрямо големите институционални клиенти. Чуждестранните клиенти, които от известно време доминират местния пазар, са изправени пред особено сериозен проблем, тъй като книжата им вече не са ликвидни. Ако решат да продават, трябва да пуснат поръчка на борсата, която не е ясно как ще се впише между кросовете. Освен това вече никой не знае къде е истинската пазарна цена. Така методите, с които комисията принуди посредниците да търгуват, вече отблъснаха от пазара чуждите инвеститори, които побързаха да изтеглят поръчките си за големи пакети от акции. Преди те бяха привлечени от факта, че се търгуваше много удобно. Сделките се сключваха по телефона и след размяна на потвърждения доставката на книжата се извършваше. Активният вторичен пазар стартира през лятото на миналата година. Тогава няколкото посредника купуваха от населението книжа на цени, които бяха между 20% и 30% по-ниски от пазарните. Впоследствие пазарът стана свръхконкурентен и в края на миналата година над 40 посредника ежедневно котираха на населението. В резултат на това маржовете се свиха до 5%. Практически станаха близки до комисионата, която посредникът би взел, ако само изпълняваше поръчката на клиента за продажба на акциите, вместо да ги купува за собствена сметка.
Българската фондова борса - една безкрайна сага.
Борсата според определенията в учебниците на държавите с развит пазар е място, където се срещат брокери, за да търгуват ценни книжа при строго определени правила. Там се осигурява прозрачност на търговията, ликвидност на книжата на листваните компании и възможност за инвестиции с различна доходност, респективно при различен риск.
Съгласно българския Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества "фондовата борса е организирано тържище на ценни книжа, което осигурява на членовете си и на техните клиенти равен достъп до пазарна информация и равни условия за участие в търговията".
За да може едно дружество да извършва дейност като фондова борса, то трябва да е получило разрешение от Комисията по ценните книжа. В България не съществува нито едно дружество, което отговаря на първото условие, но съществува такова, което отговаря на второто условие. То се нарича "Българска фондова борса - София" АД. Заради този парадокс проблемът на управителния орган на това дружество е голям. Как да се накарат всички потенциални участници на капиталовия пазар да извършват търговията помежду си на едно място, което не е пригодено за тази цел. Българската фондова борса премина през различни етапи. От стихийна и нерегулирана търговия, през пълно спиране до сегашния опит за създаване на тържище, което да отговаря на европейските стандарти. По всичко личи обаче, че тази цел няма да бъде постигната скоро. Не е възможно с подобни насилствени методи, които освен всичко друго са обратни на логиката на пазара, да се получи нещо добро. Борсата показва степента на развитието на икономиката, а не обратното. Глупаво е да се мисли, че ако принудиш някого да симулира борсова търговия, чуждестранните инвеститори и международните институции ще се заблудят, че предприятията в страната са започнали да работят. По-логично е първо да се създадат условия за навлизането на инвестиции и след това да се търси ефектът на развития капиталов пазар.
Епилог.
В четвъртък сутринта председателят на Комисията по ценните книжа Радослав Цончев обяви по националното радио, че комисията щателно ще проверява всички сделки между физически лица, които се осъществяват в момента от инвестиционни посредници. Ако установи, че някъде физическо лице е купило акции в особено големи размери, ще обяви сделките за нищожни. Посланието е ясно - дори и да има богати хора в България, то те не е желателно да купуват акции. А в момента има и такива и ако заканата на г-н Цончев влезе в действие, съвсем реално е десетки реални инвеститори да се окажат без акциите си, включително и много чуждестранни лица. Очевидно правилото "по-добре сто виновни на свобода, отколкото един невинен в затвора" не е присърце на нашата администрация. На основание привидно сключени сделки или с цел заобикаляне на закона комисията ще трябва да обяви за нищожни над 80% от всички транзакции през последната седмица.
Брокери за ситуацията на пазара за ценни книжа
Положителното от прехвърлянето на търговията на борсата е, че в по-дългосрочен период ще се получи по-голяма прозрачност на пазара. Проблемите обаче са много повече. Първият проблем за търговията с ценни книжа в момента е техническата невъзможност на борсата да поеме много сделки. Основен проблем обаче е, че голяма част от дружествата не са листвани на борсата. Фактически в закона няма такова задължение за ръководствата на дружествата и това би блокирало търговията с акциите им за неопределен период от време. При така регламентиран пазар се изключва и възможността за използване на повече инструменти за борсова търговия, а от тях се получава по-високата ликвидност на капиталовите пазари и по-големите изтъргувани обеми. При обявяване на котировките на борсата е напълно възможно друг брокер да купи например предназначени за репо-сделка акции, които обикновено са с доста по-ниски цени от текущите котировки.
Друг парадокс при търговията с ценни книжа в момента е регламентираната в правилника на борсата забрана за разплащане в брой при такива сделки. Ако се спазва този член от наредбата, трябва да изискваме от всеки клиент, независимо от това какво количество акции купува или продава, да открие своя банкова сметка, по която да стане разплащането.
Има и реална възможност за злоупотреби от страна на недобросъвестни клиенти. Всеки притежаващ депозитарни разписки, които удостоверяват притежанието на безналични акции, може да ги "загуби" и да извади от депозитара нова, след което тези две или повече разписки могат да бъдат предложени на различни посредници. Посредниците нямат възможност да проверяват всички акции, а за физическите лица, които купуват акциите, това е просто невъзможно. Така може да се породят съмнения и подозрения у инвеститорите, които в крайна сметка да разрушат доверието в пазара. Появяването на нови играчи на пазара под формата на физически лица, купуващи големи пакети акции на извънборсовия пазар, е опасно. Те за разлика от инвестиционните посредници не подлежат на никаква регулация.
Промените в закона за ценните книжа по принцип целяха да се цивилизова пазарът и го постигат що се отнася до текстовете, в които се дефинира публичното дружество и се централизират трансферите и воденето на книгите на акционерите на тези дружества. Но покрай полезните промени бяха направени и такива, които връщат пазара назад. Реално, макар и постепенно, посредниците прехвърлят част от обемите си от извънборсовия пазар на борсата. От сделките там се вижда, че малките пакети акции са всъщност тези, които преди свободно са били купувани на извънборсовия пазар от граждани. Идеята на промените обаче според мен не е тази. Няма смисъл покупко-продажба между физическо лице и инвестиционен посредник на 15 акции от Нефтохим да се извършва на борсата. Търговията трябва да е на регламентирани тържища, но не това да се прави насила. Много по-удачно би било борсата да накара търговците да отидат там, предлагайки им нормални условия за търговия, гаранции и улесняване на транзакциите, тоест не с тоягата, а с моркова. Според мен борсата не е сграда или място. Борсата е абстрактно понятие и представлява отношения между търговци.
С тези промени се опитваме да прескочим няколко години - от момент, в който нямаме капиталов пазар, изведнъж той да стане цивилизован капиталов пазар. В резултат на това за известно време пазарът, който някакси се беше създал, спира и много бавно ще се върне пак на същите обеми. Винаги, когато правилата се променят по време на играта, губи самата игра. Реално има отказани сделки и оттеглени поръчки.
Според мен имаше най-малко два по-добри варианта да се създаде интерес към борсата. Предвид ограниченото предлагане на акции в България държавата можеше да пусне всички остатъчни пакети, а защо не и цели предприятия, за приватизация през борсата. И когато предлагането е само през борсата, то нормално е всички да отидат на нея. Вторият вариант е да е така както е сега, но да има гратисен период, тоест всеки да си доизпълни поръчките, направени при досегашните условия, както и борсата да има време да листва всички предприятия. Капиталовият пазар е основан на доверие. Когато променяш правилата, често и неочаквано, губиш доверието, което е било постигнато с толкова труд и с време. Имаше изградено някакво доверие и чуждестранните инвеститори започнаха да идват, а сега изведнъж се връщаме назад. Инвеститорите искат стабилност.
Последните промени в закона за ценните книжа доведоха до сериозни усложнения както за нас, така и за клиентите ни. След 21 април имаме много случаи на отказ от страна на клиенти изобщо да продават акциите си поради усложнените процедури. Липсва и тълкуване на промените от страна на комисията. Не се знае например дали договорът между две физически лица за покупко-продажба на ценни книжа трябва да бъде нотариално заверен. Поради тази и други причини на практика извънборсов пазар няма, а на борсата засега липсва физическа възможност за голям брой сделки. Брокерите нямат информация за другите котировки, стават много гафове.
Нямаме чисто физическа възможност за регистрация на извършените до обяд на борсата сделки в Централния депозитар, тъй като до края на работното време на депозитара трябва да подготвим документацията за огромен брой сделки. В резултат на това до края на работното време не успяваме да открием сметки на клиентите в депозитара, а за това подлежим на санкции. Наемането на повече хора за обработка на документите пък ще оскъпи трансферите.
Злоупотреби все още няма, но съществуват всички условия за това. Ако например клиент отиде в депозитара и каже че е загубил депозитарната си разписка, ще му бъде издадена нова и оттук идва възможността за зпоупотреби в случаите, когато ние само регистрираме сделки между физически лица след предварително подписан договор за продажба между тях. Инвестиционните посредници нямат възможността да проверяват всяка сделка, която регистрират.
В момента всички сделки минават през борсата и се видя, че разликите в цените и обемите на борсовия и извънборсовия пазар не са чак толкова големи. Замисълът на законодателя е добър, но техническото изпълнение е слабо. Мисля все пак, че това няма да доведе до отлив на инвеститорски интерес. По-опасното за портфейлните инвеститори е възможността за увеличение на капитала на дружествата под условие. Портфейлните инвеститори по принцип бягат от пазари, където това е разрешено. Похвално е това, че се премахна винкулираността на акциите на публичните дружества. Има възможности за злоупотреби, но те са ограничени.
Борсата има техническа възможност да концентрира цялата търговия
Георги Прохаски, председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на "Българска фондова борса - София", пред "Капитал"
Какво се случи на срещата между вас и участници на пазара, която беше проведена през миналата седмица и на която трябваше да дадете тълкувание на закона за ценните книжа?
- Аз мисля, че законът много ясно казва какво може и какво не може. Ние нямаме правомощия да тълкуваме закона. По-скоро имаше среща между представители на комисията, борсата, Централния депозитар и инвестиционните посредници, на която комисията даде своето тълкуване на текстовете от закона, тоест разсея някои недоразумения по този повод. В закона ясно се казва, че сделките, в които участват юридически лица, стават на организирания пазар, какъвто е фондовата борса, а когато сделките са между две физически лица, те могат да се сключват само през инвестиционни посредници. Опитите за тълкувания, че едва ли не тези текстове разрешават сключване на сделки с юридически лица извънборсово, са абсолютно нелогични, защото смисълът на целия текст на промените, гласувани наскоро в парламента, е именно да бъде прекратена непрозрачната и нерегулирана извънборсова търговия. Няма основания да се счита, че борсата в момента няма възможност да концентрира цялата търговия. Напротив, имаме възможност за много по-големи обеми от сегашните. Второ, така или иначе, за да се постигне представителна пазарна цена, трябва да има концентрация на търсенето и предлагането на едно място. Това е тържището на ценни книжа - там се получава представителната пазарна цена, ликвидността и гарантираността на сделката. Такава е практиката в болшинството страни. Където се разрешава извършването на сделки извън тържището, има много строга регламентация. Това е така нареченият регулиран извънборсов пазар, който у нас не е съществувал.
Защо според вас борсата има възможност да поеме цялата търговия, а според посредниците в момента там има големи опашки пред компютрите?
- Като казвам, че има възможност, значи ние следим нещата и имаме възможност веднага да реагираме. След две седмици ще разширим значително търговската зала на борсата, тоест веднага ще отговорим на нарасналия обем на търговия и ще дадем възможност на всеки брокер да има собствено работно място. Първоначално предвиждахме това да стане някъде за юни, но сега разбираме, че трябва да стане просто незабавно. Ситуацията е различна от два дни. Не че се блокира търговията, но се изчаква въвеждането на данните в компютрите. Можехме незабавно да увеличим продължителността на сесията, но предпочетохме другия вариант - да увеличим работните места. В момента се закупува ново оборудване. Георги Драйчев го ръководи. Да не казвам, че веднага след първи май ще стане, но до две седмици се надяваме да го реализираме.
Смятате ли, че е нормално да се листват 1000 дружества на борсата - всичките ли имат тези качества?
- Не, разбира се, няма да бъдат листирани на официалния пазар 1000 предприятия. На официалния пазар това, което предвиждаме, е да се прецизира много добре сегментацията на борсата. Официалният пазар ще бъде разделен на три сегмента - А, В и С, които ще включват книжа с различни качества. Но дори тези на временния С пазар ще отговарят на изискванията за официален пазар на фондова борса главно с това, че ще са с проспект или информационен меморандум, ако законът не ги задължава да имат проспект. Ние определихме минималната капитализация за С пазара на 500 млн. лв., за В - 1 млрд. лв. и за А - 2 млрд. лв. Смятаме, че на тези сегменти ще се качат постепенно до няколко месеца, може би до края на годината, основните дружества, които в момента се търгуват на свободния пазар, но отговарят на изискванията на официалния пазар.
Има ли възможност комисията скоро да лицензира организиран извънборсов пазар?
- Регулиран извънборсов пазар според мен не означава друга борса с малко по-либерален режим, както някои си я представят. Регулиран извънборсов пазар - това е право на инвестиционния посредник да търгува извънборсово, спазвайки обаче правила, които трябва да са достатъчно стриктни, за да не позволят той да злоупотреби и да се прави това, което доскоро се правеше у нас. Тези правила, които е добре да бъдат възприети от комисията и да влязат в закона, надявам се, че ще бъдат разработени и ще бъдат приети. Това, което обаче според мен комисията и, надявам се, законодателят няма да допуснат, е да се появи второ тържище, което да извършва същата дейност като борсата, обаче да не отговаря на същите изисквания. Не може, както някои си представят, да има второ тържище, което да бъде контролирано от едно дружество, а не както в борсата, където едно дружество или свързани лица могат да притежават най-много 5% от капитала, а 2/3 от акционерите трябва да са финансови организации. Най-основната разлика също е, че борсата не разпределя печалба. Не може едно тържище, което е организирано на този принцип, да се конкурира с другото, което разпределя печалба за акционерите си и те ще направят всичко възможно, за да могат да печелят. Получава се абсолютна неравнопоставеност и никаква възможност за концентрация на търговията или за съгласуваност между тези две тържища. Оказа се, че не е критерий това дали търговията е присъствена или неприсъствена. Това, което може да се каже, е, че извънборсово могат да се търгуват книжа, които не са регистрирани на фондова борса например. Това трябва да се прави при спазване на определени правила. В новия закон трябва тези неща малко да се доизяснят - какво се разбира под регулиран извънборсов пазар. Аз например смятам, че ако има гаранции, че такава регулираност може да съществува извънборсово, наистина не е необходимо всичко да се концентрира на борсата. Има обаче и други хора, които ме разубеждават, че всякакви такива опити да бъдем малко по-либерални на този етап ще доведат до обратни резултати.
Все пак допускате мисълта да има някакво друго средище на търговия?
- Не средище, а правила, по които те се търгуват извън борсата. За мен това е т.нар. пазар на гише. Регулираният извънборсов пазар за мен е пазар на гише. На тази основа трябва да има разкриване на информация, гаранции за клиентите и други неща, които могат да бъдат регламентирани от комисията - или в самия закон, или в някаква наредба за регулирания извънборсов пазар, която да бъде добре обмислена със самите инвестиционни посредници. В закона ясно са дадени условията, при които може да се създаде тържище. Ако някой иска да направи друго, да бъде така добър да си регистрира още една фондова борса. Законът разрешава това. Но защо ще се иска да се регистрира друго тържище при по-облекчени условия. Няма никаква логика в това нещо и то би довело само до лоши резултати за нашия капиталов пазар.
Един бюджетен излишък ни остана
Редно ли е държавната рафинерия продължава да не работи, а да внася безмитно бензин, докато за всички останали продължават да са в сила забранителни мита за внос на горива. Редно ли е обявеният за лидер на икономическите реформи Александър Божков вместо за прeструктуриране и приватизация да мисли предимно как да уреди със субсидийка от бюджета някой губещ добив.
Редно ли е, преди да се нормализират данъчните ставки за бизнеса и за населението, да се предприема поредното затягане на данъчния режим.
Редно ли е от стимулиране, защити, предпазни мерки и грижи за дребния инвеститор капиталовият пазар практически да се блокира за кой ли път.
Редно ли е обичайният тримесечен отчет на Агенцията за приватизация да продължава да се произвежда с гриф "За служебно ползваже". Не е редно.
Защо се прави тогава - от незнание, от злонамереност, заради корупция, заради идващите местни избори? Защо? И това е само бегъл преглед на последната седмица. Изобщо казано, честотата на непазарните и необмислените мерки се засилва. Управляващите издават все по-неясни и противоречиви сигнали към международната финансова общност.
Не е нужно да си Ан Макгърк, за да прозреш, че законопроекти като този за стоманодобива противоречат на ограниченията на валутния борд. (Не случайно в МВФ са онемели по този повод.) Колкото повече наближава пълна година от новото управление, толкова по-неясно става накъде върви държавата и каква е политическата ориентация на водещата политическа сила. Със сигурност не е натам, където трябваше. Един борд и един бюджетен излишък ни останаха, но както сме я подкарали, и те няма да са задълго.
Диляна Грозданова стана хъш в БНТ
Екипът на "Отзвук" върви по дирите на "Хъшове" с бързи стъпки. В петък програмният и управителният съвет на националната телевизия с учудващо единодушие гласуваха свалянето на публицистичното предаване от ефир и с това сложиха (засега) край на говорилнята след новините.
Всеки нов тв-шеф, вероятно без да иска, помага на екипа на "Отзвук" да се бори за приза "най-репресираното предаване от 10 ноември 1989 г. насам". Сценарият е до болка познат: "Отзвук" пада от програмата на телевизията, следва обиколка на Грозданова и Такев по редакциите на централните вестници, по партийните централи, обвиняват в цензура началниците от "Сан Стефано", чуват се тежки думи по техен адрес, настава плач. Драма голяма. След което екипът пише нова концепция и предаването отново започва да досажда на зрителите. Винаги в най-гледаното телевизионно време, което обуславя и рейтинга му. (Въпреки че, докато има само една държавна телевизия, времето между 20.30 и 22 часа по Канал 1 автоматично осигурява най-висок рейтинг.)
Причините за свалянето на "Отзвук" винаги са били едни и същи - предаването е слабо, в него няма свежи идеи, не се канят най-интересните събеседници, не се подбират достатъчно добри теми. За десетте си години предаването не успя да направи нито нещо оригинално, нито нещо запомнящо се.
Ако "Отзвук" последва "Хъшове" в някоя малка телевизия, вероятно би успял да докаже на сегашните тв-началници, че е добро предаване, а драгият зрител, ако го гледа, ще бъде не по принуда, а от интерес. Късмет!
И на ръководството на "Сан Стефано".
Снощи ме ухапа куче, утре пак
Часът е малко преди полунощ. По "Граф Игнатиев" в отрязъка между "6-ти септември" и "Шишман" върви млада жена. Уличното осветление е единствено от витрините и жълтите лампи на "Раковски". Отнякъде глухо се чува лай, който скоро се приближава. Два задъхани песа в лек тръс се носят към жената. Едното куче е по-едро, със смачкана рижо-черна муцуна и сигурно има баба хиена. Другото клепоухо е рунтаво и с голяма глава. Бездомниците стигат до движещата се цел и започват да лаят още по-настървено, стрелкат се като риби покрай момичето. Блокадата продължава известно време, през което страховитият лай прераства в давене и атаки. Видимо отегчено и не чак толкова агресивно, едното куче се заклаща към метнатия надалеч от жената пакет чипс. Другата твар обаче захапва софиянката за крака веднъж, после отново. До този момент тя се държи уж грамотно - чувала е, че не трябва да показва признаци на паника, нито да бяга. Перфорирана от звяра-скитник обаче, тя хуква. Кучетата тръгват подире й, редуващи ръмжене, лай и набези. Други пешеходци има, но са доста надалеч. Изведнъж от близката пряка се появява почерпен човек. Жената се оказва в крепка прегръдка с ангела с червения нос. "Това е Джина, това е Джеки, не се плашете", представя мъжът песовете. И добавя: "Те са на квартала. Познават ме и сега ще ги извикам, за да може да си отидете спокойно."
Софиянката едва ли ще си спести двумесечния курс противобесни инжекции само защото знае, че са я ухапали Джина и Джеки. Въпреки че има домашен любимец, тя със сигурност ще промени мнението си по проблема бездомни кучета.
Навремето приоритетът на Ренета Инджова - да се справи с масата безстопанствени кучета, развесели много хора и откровено вбеси защитниците на животните. Лаещата напаст днес вече не се търпи. Кучетата са навсякъде, специализираните кабинети са пълни с ухапани. На общината не й пука особено - писа се за кучешки приюти, писа се за кастрация, писа се за израелски помощи, писа се за котката на Татарчев. И какво от това? Природозащитниците да мълчат, защото е много лесно да лепиш вегетариански бележки "Може ли да обичаш животните и да ядеш месо", без да се замисляш, че не е възможно ти да обичаш животните и да оставяш жертвите им да ги тровят със стрихнин, или да се спасяват от четирикраките със сопи и пищови.
Ако си организиран закрилник на животните, ще се постараеш те да не скитат по улиците (апропо из цялата страна размазаните от коли кучешки трупове са повече от пътните знаци), а да бъдат прибрани и обезпаразитени със средствата, които акумулираш от пребогати задгранични фондации. Ако си съмишленик на Брижит Бардо, няма да истеричничиш против мерките, които защитниците на хората се опитват да взимат.
Взрив овъгли двама в завод за майонеза
Експлозия изпепели двама заварчици в цех на костинбродския завод "Олинеза" миналия четвъртък. Четиридесетгодишният Венцислав Георгиев и 28-годишният Борислав Кръстанов загинали на място, след като 6-тонна цистерна с нафта се взривила. Мощната експлозия изхвърлила труповете на няколко метра и ги обезобразила до неузнаваемост. Пострадали са и още трима служители на "Олинеза", които обаче са само леко ранени. По предварителни данни в цистерната имало около 4.5 куб. метра гориво. Трима пожарникари също пострадаха при гасенето на огъня.
Експлозията в цеха за маргарин е станала около 15 часа, съобщиха от полицията. Петнадесет минути по-късно на мястото на трагедията дойдоха две пожарни от Костинброд и една от София, разказват очевидци. Малко по-късно към тях се присъединили и екипи на Гражданска защита, НСБОП и антибомбените експерти от СОТИ-1 на МВР. От столицата пристигнаха и 6 линейки на Бърза помощ, на които полицията осигури коридор по натоварените булеварди.
Георгиев и Кръстанов не са работили в "Олинеза", казаха хора от завода за майонеза. Двамата са служители на костинбродската фирма "Електроавтоматика" и били наети да извършват ремонтни работи в новия цех за маргарин. Според работната версия те са заварявали тръба над цистерната. Малко преди да започнат работа, в цистерната наливали нафта. По всяка вероятност става дума за производствена авария. Засега няма данни експлозията да е предизвикана умишлено, твърдят от полицията. Оперативните работници от МВР предполагат, че горивото може би е било менте с повишено съдържание на летливи съставки. Според тях искра от електрожена вероятно е взривила лесно запалимите изпарения. Софийската окръжна следствена служба е образувала дело срещу неизвестен извършител по чл.123 от Наказателния кодекс за убийство поради незнание или немарливост.
Започват да спират топлата вода в София
Столичната топлофикация ще започне ремонти и профилактика на тръбопроводите след Гергьовден, съобщи директорът й Валентин Димитров. Ще бъдат подменени над 15 километра тръби, каза още той.
Най-дълго без топла вода ще останат столичните квартали "Младост 2" и "Бъкстон", където ще има подмяна на магистрални топлопроводи в продължение на около три месеца. Ледени струи ще потекат от чешмите в "Младост 2" от 10 юни до 11 септември. Хората от "Бъкстон" ще трябва да карат на бойлери от 13 май до 7 август.
Профилактиката в центъра ще трае около 20 дни. Хората в района между "Раковски", "Фритьоф Нансен", "Евлоги Георгиев" и "Ген. Данаил Николаев" ще страдат от Гергьовден до 27 май. Обитателите на блокове около "Христо Ботев", "Алабин", "Княз Батенберг", "Раковска", "Аксаков", "Козлодуй" и "Мария-Луиза" ще трябва да се каляват под душа от 3 юни до 24 юли. От 10 юли до 11 август без топла вода ще останат кварталите "Изток", "Дървеница" и Студентския град, от 10 юни до 1 юли - жк "Банишора", от 10 до 17 юни - жк "Сердика". Микрорайоните на "Люлин" пък ще се мият и къпят със саморъчно подгрята вода от 29 юни до 13 юли. Принудителното ограничение ще засегне кварталите "Надежда", Толстой", "Фондови жилища" и "Момкова махала" от 8 до 29 юли.
С траурно шествие млади еколози посрещнаха Деня на земята
С траурно шествие като предупреждение за скорошната кончина на народните паркове в България и зелените площи в София отбелязаха Международния ден на Земята 22 април неправителствени природозащитни организации. Със запалени свещички в ръка, черни шалчета и в траурно облекло представители на "Еко клуб 2000", СНЦ "Зелени балкани" - София, Българско дружество за защита на птиците и др. тръгнаха от екоминистерството, преминаха по площад "Славейков", "Солунска", "Витоша" до парка пред НДК.
Чрез нестандартния си протест младите еколози изразиха надеждата си за "възкресение на зелените територии на България". Шествието, което се движеше под звуците на класическа музика от Бах, Хендел, Моцарт и мелодии на Луис Армстронг, на два пъти спря в едноминутно мълчание за загиващата българска природа. Церемонията завърши пред музея "Земята и хората" с надгробно слово и изгаряне на ковчег, който символизираше смъртта на зелените площи и парк "Кайлъка" - Плевен. Участниците изчакаха там екоминистър Евдокия Манева, която обаче само мина оттам на път за организирания от Министерството на околната среда и водите изложба-коктейл.
На мястото на бъдещия хотел "Хилтън" протестиращите срещу неговото изграждане заровиха в земята послание до бъдните поколения: "Ние, представителите на природозащитни организации, се обръщаме към вас не за да молим за прошка, а за да признаем своята вина, че не опазихме неоспоримото национално богатство - българската природа - богатството, което не може да бъде създадено от човешка ръка."
Високотехнологични продукти бяха показани на American Tex'98
Петата специализирана изложба за американски високотехнологични продукти събра в столичния хотел "Кемпински -Зографски" изделията на 82 задокеански фирми. Единадесет нови изложители представиха за първи път свои експонати на American Tex'98. По традиция най-многобройни бяха участниците, работещи в областта на компютърните и комуникационните технологии. Демонстрирани бяха възможностите на компютърни бази с широко приложение, както и готови решения за конкретни нужди на управлението като АПИС 4.0, Бизнес навигатор, ТелеБАНК и др. Посетителите на изложението видяха не само най-новите софтуерни продукти. Системи за защита на производството, мултимедиен видеопроектор, системи за медицинска диагностика посредством моментално изображение, най-ново поколение процесор, мултиплексори бяха част от новостите, показани за пръв път у нас. Поредица специализирани семинари съпътстваха American Tex'98. Достъпът до изложбата бе само с покани, разпратени предварително от организаторите. "Опитваме се да избягаме от случайните посетители. Целта ни е тук да дойдат само подготвени хора, които знаят какво търсят. След изложението участниците получават подробна статистика за броя на посетителите, за фирмите, които представляват, за това кой ден е бил най-силен и т.н. Това е важно при представянето им на следващите изложби", коментира Мая Кръстева, президент на фирма "Виа Експо", организатор на American Теx'98.
Кабинетът няма да пита съда за сделката с БТК
Правителството се отказа от идеята да сезира Конституционния съд за това дали частна компания може да осъществява предвидения по закон държавен монопол на БТК. Според чл.18, ал.4 от конституцията за телекомуникационната мрежа се допуска само държавен монопол, а след приватизацията й БТК няма да бъде държавна собственост. Това поставя въпроса дали от името на държавата частно дружество може да осъществява държавен монопол, а отговор може да даде само Конституционният съд. Преди няколко месеца министър-председателят заяви, че кабинетът ще сезира съда, за да гарантира сделката по продажбата на БТК. Според добре осведомени източници по време на дебата около приемането на Закона за далекосъобщенията правителството е решило да не внася подобно питане до съда. Ако Конституционният съд обаче бъде сезиран след окончателното приемане на закона и решението му потвърди тезата, че частно дружество не може да упражнява държавен монопол, това може да доведе до много сериозни последици, включително и до развалянето на сделката за продажба на БТК. Опозицията в парламента има достатъчно гласове, за да сезира Конституционния съд, а това може да направи и главният прокурор Татарчев. Ако съдът бъде сезиран и в тълкувателното си решение се произнесе, че фиксирането на монопол на БТК (както предвижда проектозаконът за далекосъобщенията) е нарушение на конституцията, текстът, който гарантира този монопол, просто ще отпадне. Това ще означава незабавна либерализация на телекомуникациите и много по-ниска цена за БТК. Макар и още теоретична, тази опасност е съвсем реална, тъй като никой не можа да каже предварително какво би било становището на конституционните съдии по този казус. В тази ситуация решението на кабинета да се откаже от питането изглежда най-малкото странно и поставя много въпросителни пред най-голямата приватизационна сделка в страната. В същото време кабинетът залага твърде много надежди на приходите от продажбата на телекомуникационната ни компания.
Според експерти, близки до консултанта по продажбата на БТК, дори съществуването на потенциална опасност за сигурността на сделката може да повлияе негативно на приватизационната цена на компанията и на интереса на инвеститорите. Това според тях се разминава със заявената политика за "максимална цена" на БТК, заради която са насочени и усилията за финансовото стабилизиране на компанията въпреки "социалната цена", която трябва да плати кабинетът. Миналата седмица стана ясно, че БТК ще предложи на правителството да увеличи средно с 18% цените на всички услуги, което е и изискване на банките - кредиторки на компанията. С 20% обаче ще бъдат намалени цените на международните разговори.
С тази промяна компанията ще направи първата си крачка към нормализиране на тарифите си. В момента БТК поддържа най-ниските тарифи за градски разговори в цяла Европа и най-високите - за международни.
Режимът на Сухарто става все по-нежелан в Индонезия
Един от най-влиятелните лидери на мюсюлманската организация "Мухамадия" в Индонезия с близо 30 млн. членове и яростен критик на местното правителство, Амиен Раис, обяви твърдата си подкрепа за исканията на индонезийските студенти президентът Сухарто да сдаде властта заради провала му да предотврати колапса на индонезийската икономика. В интервю за Ройтерс, дадено късно в петък, преди да отлети за САЩ, където ще говори пред комисия на американския Конгрес относно налагането на санкции на Индонезия във връзка с нарушаването на човешките права в страната, Раис изрази надежда, че студентските протести ще повлекат след себе си общонародни вълнения, които да затворят ерата "Сухарто".
"Дълбоко в себе си съм убеден, че жестоката икономическа криза, главна заслуга за която има самият Сухарто, ще продължи да парализира страната, докато доказалото своята некомпетентност правителство и семейното управление на клана Сухарто определят хода на "реформите" в Индонезия. Това, от което най-много се нуждаем в момента, е нов политически ред и ново правителство", каза за Ройтерс Раис.
В края на миналата година Раис обяви, че ще се кандидатира за президентските избори през март 1998 г., но парламентът на Индонезия - органът, който по конституция избира президента, не одобри Раис, ограничавайки избора на 1000 народни представители до единствената "приемлива" кандидатура на Сухарто - практика, продължаваща вече 32 години.
Сухарто даде зелена улица на индонезийската полиция да действа твърдо срещу незаконните демонстрации на студентите. Спорадични сблъсъци са избухнали по улиците на град Медан в северната част на остров Суматра, където студенти са нападнали полицейски части с камъни и запалителни бомби, на което пазителите на реда отвърнали с гумени куршуми и сълзотворен газ.
Според Раис военните в Индонезия накрая ще застанат зад студентите, признаци за което се наблюдавали и в момента.
И Русия си има вече министър-председател
С одобрението на кандидатурата на Сергей Кириенко за министър-председател на страната в петък с 251 гласа за и 25 против от общо 450-те руски депутати Думата прекрати продължаващата вече месец правителствена криза в Русия, започнала на 23 март, когато президентът Елцин освободи от премиерския пост Черномирдин и разпусна цялото правителство. За да поеме ръководството на руското правителство, на Кириенко му бяха необходими 226 гласа. На два пъти през този месец руските депутати се обявиха против 35-годишния Кириенко. С вота от края на миналата седмица Думата всъщност гласува против своето разпускане и провеждането на предсрочни парламентарни избори в рамките на четири месеца, считано от 24 април.
Въпреки че лидерите на руските комунисти и на либералната формация "Яблоко" призоваха депутатите си да не участват в тайното гласуване, за което те се обявиха категорично против, преброяването на бюлетините показа, че партийните призиви са били пренебрегнати. Непосредствено след обявяването на резултатите Кириенко, видимо напрегнат по време на процедурата по гласуването, без да даде ход на своите чувства, благодари на народните избраници на Русия за оказаната му подкрепа и заяви, че много добре разбира големия кураж, проявен от депутатите за подобен избор.
Утвърждаването на Кириенко за премиер незабавно дръпна руския борсов индекс нагоре с 2.31%, който при затварянето на борсовата търговия в четвъртък отчиташе 329.54 пункта. Анализаторите очакват до седмица сривът на цените на ценните книжа, търгувани на фондовата борса в Москва през изминалия месец, да бъде компенсиран от избора на Думата.
Говорителят на Кремъл Сергей Ястржембски каза за руските информационни агенции, че Елцин е наблюдавал много внимателно по телевизията развоя на събитията в долната камара на руския парламент.
Сърбите отрязаха международната общност от участие в разрешаването на косовския проблем
Сърбите се произнесоха категорично против присъствието на международни посредници за разрешаване на казуса Косово на проведения на 23 април референдум на територията на Сърбия. Срещу намесата на международната общност гласуваха 97 на сто от участвалите в референдума.
Волята на сърбите бе потърсена точно два дни преди да изтече крайният срок, даден от контактната група за Косово - САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Италия и Русия, на управляващите в Сърбия да започнат преговори за статута на Косово.
Американският вестник The Washington Post писа, че САЩ ще поискат от контактната група да наложи нови, по-жестоки санкции срещу Югославия, за да принудят югопрезидента Слободан Милошевич да смени поетия курс.
От Вашингтон нарекоха ситуацията в южната провинция Косово крайно обтегната след престрелките в четвъртък между патрули на югославската армия и косовски албанци по границата на Югославия с Албания, в която са загинали поне 20 косовски албанци. Според източник от НАТО в атлантическия съюз обмислят създаването на защитен щит около границите на Косово, който да гарантира сигурността на Албания и Македония.
Накратко
Двама общински съветници на БСП в Кърджали провалиха гласуването за референдум за ново административно-териториално делене на Кърджали. Социалистите не се явиха на вота на местния общински съвет и по този начин гласовете не достигнаха, за да бъде одобрено решението за допитване.
Министерският съвет разглежда този понеделник предложението на МВР-шефа Богомил Бонев да бъдат отстранени неговите двама заместници - ген.-лейт. Люцкан Люцканов и полк. Георги Георгиев. Точката за оставките обаче не присъства в официалния дневен ред на правителственото заседание. Засега няма да предлагам хора за овакантените места, но това не означава, че няма да има нови секретари, твърди Богомил Бонев. Имената на новите фаворити щели станат ясни "след съответните консултации".
Посланичката на България в САЩ Снежана Ботушарова беше избрана за представител на България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. От 1 ноември тя ще замени на този пост досегашния наш представител - конституционния съдия Димитър Гочев.
Над 1 300 000 долара е разпределила Програма "Демократична мрежа - България" между 111 неправителствени организации от стартирането си през октомври 1995 до март 1998 г. Най-голям дял от финансовите средства (64%) е бил насочен към проекти, свързани с укрепването на демократичните практики и развитието на механизмите за участие на гражданите в обществената политика.
Небесният съгледвач на НАТО направи кръгче и над тепетата
Годината е 1988. Радарна станция в N-ското поделение на българските ВВС. Дежурен офицер отегчено допушва фаса си в очакване на края на смяната. Ненадеен звън слага край на военната идилия и изхвърля униформения от летаргията. Подобният на трясък звук идва от яркочервения телефон, който свързва поделението с щаба на ВВС. Офицерът се мята към слушалката. "Дежурният слуша! ", излайва той във висоговорителя. "Тревога! АУАКС! ", произнася от другата страна глас с металически тембър. След тези думи връзката прекъсва.
Офицерът не губи и секунда повече. "Размърдайте се, бомбета! Тревога АУАКС! Имаме ли някакви самолети във въздуха", провиква се той към войниците в радарната станция. "В момента нямаме полети", отвръща един от редниците. "Ами какво чакате? Кафе в леглото ли? Шавайте! ", изръмжава офицерът. Без да питат повече, униформените мъже започват да гасят всички радиостанции и радари. Гробно мълчание настава във военния радиоефир. Към въздушното пространство на България наближава самолет АУАКС - най-страховитият небесен съгледвач на НАТО... Десет години по-късно въздушният шпионин на Северноатлантическия съюз вече не хвърля родните военни към шалтерите за изключване на радиолокационната техника. Откакто силите на пакта вече не влизат в категорията "потенциален противник", родните авиатори приемат летящата радарна крепост на западните си колеги по-скоро като обект на професионално любопитство и завист, отколкото като източник на заплаха.
Преди седмица обаче българските военни за първи път в историята си приеха на своя земя небесния съгледвач на НАТО, без да открият огън по него. Един от самолетите АУАКС на Северноатлантическия съюз гордо изтегна 50-метровото си туловище на пловдивското летище "Крумово" миналия понеделник. Военни авиоспецове от цяла България се събраха край Града на тепетата, за да видят наживо защо е трябвало да гасят електрониката си преди две петилетки. Зрелището събра край Пловдив и почти цялото ръководство на бойната ни авиация - началникът на Главния щаб на ВВС ген. Стефан Попов, шефът на управление "Авиация" ген. Иван Парапунов, командирът на корпус "Тактическа авиация" ген. Димитър Цветков. Въздушните генерали дълго цъкаха с език пред стоманения колос и хвърляха завистливи погледи към своите колеги от Северноатлантическия пакт. Двайсет и седем натовски бойци от шест държави влязоха в ролята на екскурзоводи и разкриваха на смаяните родни авиатори (малка) част от тайните на западната радиолокация. Българските военни не пропуснаха и да се снимат на фона на страховития натовски небесен скаут. Десетима избрани авиатори дори успяха да се повозят на АУАКС-а и да видят радарите му в действие. Близо три часа всевиждащото око на Северноатлантическия пакт шари с пеленгаторите си над България. Демонстрацията обаче мина без присъствието на най-преуспелия с английския език български ВВС-генерал - началника на Генщаба Михо Михов, който обикновено не пропуска подобни авиомероприятия. За сметка на това първият зам.-министър на отбраната Румен Кънчев се грижеше проявата случайно да не остане без надежден граждански контрол. "Ще има да си го гледат този АУАКС само на снимка", злъчно подмятаха редови ВВС-офицери.
Всъщност АУАКС е само разговорното име на летящия разузнавач. Неговото истинско название е доста по-енигматичното Е-3А. АУАКС (AWACS ) е наименованието на натовската система за ранно въздушно оповестяване (Airborne Wаrning and Control System). Самолетът Е-3А е основният й компонент, затова постепенно всички започват да го наричат просто АУАКС. Машината е разработена на базата на "Боинг 707", а гъбообразното му радарно око покрива 360-градусова зона и може да следи както въздушни, така и морски обекти.
Системата AWACS се създава през декември 1978 г. с меморандум на Комитета по планирането на Северноатлантическия съюз. Във финансирането и изграждането й се включват 12 от 16-те държави, членки на НАТО. И до момента това е най-крупната съвместна инвестиция на страните от пакта. Съюзниците отделят 4 милиарда долара, за да си осигурят радарно следене от въздуха. Половината от парите отиват за изграждането на самолетите, останалите 2 милиарда долара - за изграждането на 40 наземни станции, които подсигуряват функционирането на системата АУАКС. В момента 17 машини Е-3А следят въздушното пространство на натовските държави в Централна и Западна Европа. Всичките самолети са собственост на НАТО и са регистрирани в Люксембург. Куриозното в случая е, че Люксембург няма своя собствена армия, но участва във финансирането на системата. "Първоначално натовските самолети бяха 18, но един се повреди и кацна аварийно в Гърция", разказа бригадният генерал Лий Макфен, командир на главната база на АУАКС-ите в Гайленкирхен, Германия. Машината се разбива, след като екипажът се опитва да прекрати излитането на 14 юли 1996 г. За щастие инцидентът се разминал без жертви. При подобен инцидент през септември 1995 г. в Аляска обаче загива целият екипаж на АУАКС от ВВС на САЩ.
В натовската система за ранно въздушно оповестяване участва и Великобритания. Кралските ВВС разполагат със седем свои АУАКС-а от модификацията Е-3D, базирани в Уорнингтън. Самолетите обаче се подчиняват на Нейно величество, а не на европейското командване на НАТО.
Според натовското командване три от самолетите Е-3А могат да покрият напълно централната част на Стария континент. Всеки от тях може да изпълнява бойно дежурство в продължение на 10 часа. С допълнително дозареждане във въздуха на практика полетът може да продължи, докато екипажът грохне от умора. "В състояние сме да прихванем въздушна цел с ефективна площ на радарно отражение един квадратен метър", похвали се ген. Макфен. "Обхватът на радарите ни зависи от височината на полета, метеорологичната обстановка и размера на обектите, които трябва да следим", допълни US-авиаторът. Според него самолетът Е-3А може да прихваща цели на разстояние до 280 мили (около 520 км.) Така по време на студената война АУАКС-ите без проблем пускаха по едно ухо и в териториите на страните от бившия Варшавски договор, без да нарушават въздушното им пространство. Затова и летящите пеленгатори без проблем можеха да засекат и всеки армейски обект на родна земя, ако военните не успееха да спрат радиоизлъчванията си навреме или поне да преминат на по-малка мощност.
След края на студената война три четвърти от задачите на ескадрилата АУАКС се пренасят около България. Силите на ген. Макфен са призвани да опазят чисто въздушното пространство над Босна. През октомври 1992 г. Съветът за сигурност на ООН гласува резолюция 781, с която забранява полетите над раздираната от гражданска война бивша югорепублика. Шест месеца по-късно, на 31 март, ООН дава указание забраната да бъде "налагана", с което на практика се разрешава стрелбата по всички летящи обекти над Босна. Дванайсет дни след това военновъздушните сили на НАТО в Европа започват операцията "Динай флай" ("Полетът забранен") над зоната на бойните действия. "Оттогава силите АУАКС дават бойни дежурства над Босна 24 часа дневно 365 дни в годината", твърди ген. Макфен. Едва преди около три месеца командването дало съгласие полетите да се намалят от 24 на 18 часа дневно. "Обстановката в Босна се стабилизира, но лично аз не виждам вероятност в скоро време да се изтеглим от района на Адриатика", допълни обаче началникът на АУАКС-ите.
Заради кризата на Балканите самолетите Е-3А почти са обезлюдили две от четирите оперативни бази, където обикновено са базирани. "Прекарваме две от всеки четири седмици в Трапани, Италия. Останалото време обикновено сме в Актион, Гърция", твърди ген. Макфен. На тези две места се намират най-често използваните щаб-квартири на АУАКС-ите, откъдето излитат патрулите над бивша Югославия. Натовското командване винаги поддържа там по 3-4 самолета и 4-5 екипажа в бойна готовност. За сметка на това след края на студената война оперативната база в Оерланд, Норвегия, останала почти без обитатели. "Това е едно от любимите места за моите екипажи. Хората ми се избиват кой да отиде там и винаги има недоволни", сподели ген. Макфен. Почти безлюдна била и четвъртата база на АУАКС в Кониа, Турция. След края на войната в Персийския залив през 1991 г. самолетите Е-3А престанали да ходят там особено често.
"АУАКС май ще остане недостижима мечта за нас", споделят родни офицери. Освен организацията на Северноатлантическия пакт само четири нации в света могат да си позволят подобни машини. Най-крупният купувач на АУАКС, разбира се, са САЩ - с 33 машини. Далеч назад остават Великобритания със 7, Саудитска Арабия с 5 и Франция с 4. Със самолети от подобен клас разполага и Русия. През 1984 г. конструкторското бюро "Илюшин" разработва А-50 - отговор на щатския АУАКС. Той обаче сериозно отстъпва на американския си съперник по отношение на електрониката. Както признават самите руснаци, "разработката на компютърната техника започва буквално от нулата". Българските ВВС обаче не могат да разчитат и на не толкова съвършената руска машина. Още миналата година братушките доказаха, че са научили що е то капитализъм, и се опитаха да ни продадат на лизинг 14 изтребителя МиГ-29 за 450 милиона долара.
На Балканите общ прочит е невъзможен
(защото толерантни сме единствено ние. . .)
Министърът на образованието определено умее да провокира. Каквото и да подхване, то неминуемо предизвиква бурни емоции. Не е зле обаче, ако освен на емоции от време на време се отдаваме и на размисъл. В следните посоки:
1. Необходимо ли е да съгласуваме със съседните ни държави позициите си относно актуални икономически и политически проблеми? 86 на сто от столичани казват ДА. А необходимо ли е да съгласуваме с тях въпроси на общото историческо и културно минало? 65 на сто отново са ДА. Но готовността ни за компромис и диалог явно приключва на това декларативно равнище. Съдете сами:
2. С колко от балканските държави можем да препрочетем историята си заедно? Както се вижда от таблицата - най-често с нито една. Е, малко по-вероятно е да постигнем това с Македония, но дали така мислят и отвъд Гюешево... 3. Кой е толерантен на Балканите - иска ли питане? Интересно е как обаче онези 40% столичани си представят, че ще напишем общи учебници по история с Македония, след като едва 19% от интервюираните определят населението на тази държава като толерантно и търпимо към съседи... Заявената толерантност на българина, както и декларираната готовност за диалог по културни проблеми съвсем се изпарява, когато стане въпрос за съгласувани с Турция учебници по история. И най-голямото фиаско за министър Методиев е не (обяснимата) общата подозрителност към подобно начинание, а фактът, че тя се проявява по-силно от високообразованите респонденти (виж сравнението в таблицата). Компромисът, изглежда, наистина е невъзможен, след като дори образовани хора добиват усещане за "унижено национално достойнство" не при сравнение на доходите си с тези на съседите, а при сравнение на гледните точки за миналото... Има един нов македонски филм ('Before The Rain'), който разказва колко лесно започват конфликтите на Балканите. Него го няма във видеотеките и вероятно скоро няма и да се появи там. И не защото е лош, а защото би бил нож с две остриета за всеки издател. Ако не го дублира, рискува филмът да остане негледаем в Югоизточна България например, а ако го дублира, рискува да бъде запитан "ти от какъв език го преведе". Именно докато се вълнуваме от подобни въпроси, вместо да си гледаме филмите, на Балканите ще си гледаме сеирите... Данните са от представително за пълнолетното население на столицата проучване, проведено в периода 21-23 април от агенция ALPHA RESEARCH Ltd по поръчка на в. "Капитал"
Не поправяйте законите на парче, защото от това страда малкият бизнес
Допълнението към Закона за чуждестранните инвестиции от 13.03.1998 г. е едно недомислие с лоши последици. Нашата фирма е създадена през 1987 г. - по указ 56. Тя е производител на модни плетива и работи само за българския пазар. Нито една тежка ситуация в държавата не е станала причина за насочване на производството ми към външните пазари. През 1993 г. спечелихме доверието на немска фирма, производител на промишлени линейни плетачни машини, и получихме чуждестранно кредитиране под форма на финансов лизинг за определен период от време. Тази форма на кредитиране е много разпространена в Европа и има много положителни страни, от които най-важната е, че дава възможност на малкия предприемач да се снабди с модерни машини за производство, и то на изплащане. Всеки в нашата държава знае, че просперитетът на България е в ръцете на производителите. Производството е това, което ще задвижи колелото към по-добър живот. За него обаче е нужно: модерни машини, съвременни технологии, висококвалифицирани работници и добри закони, създадени за по-дълъг период от време, когато да не се променят често, защото това води до необратими последствия.
Един такъв добър закон беше създаден на 24.10.1997 г. - това е Законът за чуждите инвестиции (ЗЧИ), ДВ бр.97/1997 г. В 17 т.1, 2, 3 и 4 той казва, че който е внесъл дълготрайни материални активи чрез финансов лизинг, тези активи са чуждестранна инвестиция и те се оформят под режим на временен внос до изтичане на лизинговия договор, а самите машини стават особен залог за обезпечаване на дължимите митнически сборове. На 5.11.1997 г., във връзка с новия ЗЧИ, подадох молба до началника на РУМ - Варна, с входящ номер 12847, за да ми бъде удължен срокът на временен внос, през което време съгласно закона да оформя документите за особен залог. На 1.12.1997 г. митницата получи указания от ГУМ за приложение на Закона за чуждите инвестиции. Според указанията аз трябваше да поискам от Германия още два документа. Договорът между мене и немската фирма е документ, с който можеше да се задвижи процедурата за преоформяне на митническата декларация във връзка с особения залог, защото той дава пълна информация кой е официалният производител на машините, кой е лизингодател и кой е лизингополучател.
С факс от 28.1.1998 г. немската страна ме уведоми, че е необходимо време, за да получа нужните документи, които са извлечение от централните германски регистри. Докато чаках тези документи, в медиите излезе информация, че се очаква промяна в Закона за чуждите инвестиции. Това изменение към ЗЧИ ме обезпокои, защото се отнасяше за това - фирми, които са имали временен внос преди 24.10.1997 г., няма да ползват облекченията на ЗЧИ. Не можех да повярвам, че един такъв добър закон, даващ реални възможности на всички чужди инвестиции, ще бъде допълнен така неразумно, че чуждестранните инвестиции да се делят на инвестиции преди 24.10.1997 г. и след тази дата. Заминах за София и успях да се срещна с г-н Н. Николов, председател на икономическата комисия към 38-ото НС. След като изложих проблема си, г-н Николов ме увери, че поправката на ЗЧИ, която се гласуваше даже в момента, не се отнася за финансовия лизинг, а за стоките на временен внос. На 19.III.1998 г., след като получих документите от Германия, отидох в Районна митница - Варна, за оформяне на временния внос. Останах шокиран от отказа на митницата да ми оформи документите поради влязлата вече в сила допълнителна т.4а в ЗЧИ в ДВ, бр.29 от 13.03.1998 г.
С факс номер 3682/14.04.1998 г. началникът на ГУ "Митници" разпорежда на районните митници: "Параграф 4а няма обратно действие и за случаите на вече преоформен временен внос по чл.17 от ЗЧИ в периода от 24.10.1997 г. до 13.3.1998 г." В случая аз попадам в този период от време, защото съм си подал документите за оформяне на временния внос на 5.11.1997 г., но тъй като митницата не ги е придвижила по независещи от нас причини, отново ми се отказва преоформяне на временния внос.
Според т.3 на факса от 14.04.1998 г. ми се дава възможност да си изнеса машините зад граница и отново да ги внеса. Тогава ставам инвестиция след 24.10.1997 г. и всичко е точно по закона за ЗЧИ. Само че процедурата за това не е ясна. Мисля, че това е подигравка както за чуждестранния кредитор, така и за българския производител. Аз трябва да демонтирам 4000 кг машини с компютърна техника към тях, монтирани от специалисти немци с техни съоръжения, донесени в специални каси, да ги натоваря на камиони и да ги разходя през границата, за да не се наруши законът и с цел някой да спи спокойно, че е дал възможност да се излезе от ситуацията. А как да наруша моя договор с немската фирма, която остава собственик на машините до края на лизинговия период и не ми дава право да местя машините от мястото, където са поставени.
Тук си задавам въпроса на кого беше нужно това допълнение към ЗЧИ, което създаде много проблеми и на малкия бизнес. Тази поправка е внесена в 38-ото НС от г-н Христо Бисеров, председател на Комисията по национална сигурност. Логично е да си задам въпроса защо именно г-н Бисеров внася допълнението в ЗЧИ пред икономическата комисия, а не г-н Николов или някой друг от икономическата комисия. В случая г-н Бисеров като юрист е разглеждал проблемите за чуждите инвестиции откъм криминалната им страна. Публична тайна е, че "Мобилтел" и много други фирми, които са успели да внесат стоки на временен внос, са се опитали да се възползват от Закона за чуждите инвестиции. В тези случаи могат да се направят финансови нарушения и държавата да бъде ощетена с милиарди левове. Разбира се, най-голяма вина за вноса на тези стоки носят митниците, които разрешиха временния им внос. Най-вероятно г-н Бисеров има право само в тази част на поправката, която преследва фирмите, които са направили временен внос на стоки и същите се продават на българския пазар, без да са платени митническите сборове. Дълготрайните активи (машини, технологично оборудване и съоръжения), които са предмет на финансов лизинг и са чуждестранна инвестиция, не могат да бъдат продавани на българския пазар, защото са собственост на лизингодателя (в случая чуждия кредитор) и лизингополучателят няма сертификат за собственост, и това е залегнало в договорните им взаимоотношения, какъвто е моят случай.
Обръщам се към тези, които творят законите и после ги променят: Господа, вече направени добри закони не поправяйте на парче заради този или онзи, от което страдат малките. Не забравяйте, че в България не всички фирми са непочтени.
Д-р Васил Попов, президент на фирма "Люляк", Варна.
Виденов през погледа на Жан
"И днес съм убеден, че съвсем малко не достигна на конгреса, за да разсече гордиевия възел на перестройката: след като отхвърли нейните идеи, политика и стил, да не прощава на нейните носители."
Така звучи основното послание в "Отвъд политическия театър през погледа на Жан Виденов", поредната книга мемоари след издадените от Тодор Живков и Красимир Премянов. Промоцията й бе направена седмица преди конгреса на БСП, изглежда, за да покаже истинския Виденов, "по чехли": "Мотивът ми да стана през 1983 г. партиен член беше желанието ми да стана част от историческия авангард и моралния стожер на нацията. " Заемането на премиерското кресло той описва по следния начин: "Трезво оценявах, че на мен самия такъв опит не ми достига, но икономическото образование помага да се попълват неизбежните дефицити, а политическата практика през последните години е незаменим учител за реалните проблеми... " В общи линии това са основните черти в характера на Виденов, за които соцсимпатизантите го наричаха нашето момче.
Всъщност книгата е направена под формата на анкета, в която експремиерът съкровено изповядва болките от близо петгодишното си лидерство в БСП. Въпросът по-скоро е какво представлява тази книга - заявка за завръщане в партията или само правдата на Жан. В книгата Виденов прави такъв кадрови разбор на съпартийците си, че едва ли се надява сериозно да се върне начело на столетницата. Това е по-скоро съставяне на програмна "платформа" за все по-смаляващия се кръг на експремиера.
Характеристиката, която прави на бившите си съратници, най-кратко може да се синтезира в изреченията "те много държат да бъдат част от "най-близкото обкръжение на лидера". Веднъж влезли пък в състава на съответния орган, те не си отварят устата... ". Иначе соцпартията по Жан "съществува, за да изпълнява чрез спечелени вотове перспективна за нацията политика, а когато е в опозиция - да брани всяко социално и демократично завоевание". В противен случай всичко отивало в познатите "реститутки, синята клиентела или непоправимите нихилисти".
Всички злини за Виденов идват от перестройчиците, които той непрестанно громеше в двегодишната си кариера на премиер. В "Отвън политическия театър... " дори за негативните оценки на СДС е отделено сравнително малко място. Експремиерът даже дава за пример партийното строителство на Иван Костов, когото по друго време беше нарекъл един от най-добрите български политици. Ръководство на партията от началото на 90-те според Виденов се занимавало само с "пазарлъци, боричкания и прегрупирания между няколко партийни клана", което родило у него мисълта, "че това е един от най-злокачествените пороци на партията, че пътят към спасението й минава през отстраняването му ведно с неговите носители... ". Лилов се е дистанцирал от диалог, опитвал се да прокарва протежетата си, като единствената му мечта била да бъде идеологът на партията. Луканов сам инсценира свалянето си, за да спаси по-сетнешната си политическа кариера и икономическите позиции, извоювани от номенклатурата. В сблъсъка на "титаните" Лилов и Луканов Виденов е човекът, който постоянно търси компромиса и единството на партията. Избирането му станало просто защото делегатите не приемали крайните кандидатури на Пирински и Лилов, а Янаки Стоилов бездушно се оттеглил.
Оценките за другите политици от онзи период са по-пестеливи, но затова пък релефни: "Така наречените политкомисари в него (правителството на Попов) Томов и Луджев се грижеха главно за укрепването на международните си връзки и бизнесконтакти и, разбира се, за плетенето на интриги в партийните си ръководства и парламентарни групи"; "Желев се прояви като истински антипрезидент, истински идеолог на анархията и андрешковщината в българската държавническа практика."
Единствената грешка, която бившият министър-председател си признава, е зърненият баланс. Криза с хляба обаче била предизвикана от спадналото зърнопроизводство. Банковият срив също бил заложен преди това, още по времето на Беров, и затова пак не бил сред греховете на соцкабинета, независимо че именно с парламентарната подкрепа на БСП мултикабинетът се задържа толкова дълго време. Дори маститите учени от БАН не успели да предвидят краха на стопанството. Никъде обаче не се прави опит за търсене на друг поглед освен на този на "видния макроикономист" Гечев и на проф. Иван Ангелов.
По-важният проблем за Виденов обаче е кадруването на партията, където той се чувства предаден от всички. Николай Добрев "обобщаваше ги, връчваше ми ги на спретнати листчета (за кадровите препоръки - бел.ред.) с гриф "Строго секретно" и - дотук! Оставяше на мен да ги връчвам на министрите "за незабавно изпълнение". Според Виденов шефът на орготдела е виновен и за неефективните министри от кабинета Беров, а амбицията му да стане вътрешен министър е провалила добрите кандидатури за поста. Участието на Красимир Премянов е маркирано скромно - за бизнеса му няма съвсем нищо. Затова пък качествата на червения комбинатор са представени кратко: "Само Премянов можеше да се оправя с парламентарната групата на Демократичната левица..."
Негативно отношение на "Дума" експредседателят на партията си навлякъл след отказа да прехвърли собствеността на вестника на редакцията. Отношенията с партийното издание се характеризирали с постоянен натиск от страна на соцоргана: "Или ни давайте пари да излизаме, или натискайте Беров и ИПК "Родина" да ни издават без пари! " И ние "натискахме". Преди това Виденов успял да стабилизира финансово вестника чрез привличането на Николайчо Кривошиев, който безкористно платил дълговете на изданието. Преди това за същата цел на Виденов му предлагали пет милиона лева (1994 г.) като личен заем от познатите му другари Олег Недялков и Димитър Димитров (сега в ДЕР), тогава ръководители на ОББ. Благодарение на Кривошиев Жан успял да откаже безпринципната сделка. Въпреки това Продев застанал против него - "активното мероприятие "Орион" бе стартирано точно от Стефан Продев... ".
Причината за изгряването на "Орион" пък била "фиаското" на Луканов с "Топенерджи". Естествено руската връзка е вкарана също - "Газпром" искал нов премиер. "Там имаше много криминалщина, разбира се, но тя бе на светлинни години от хора като Жан Виденов и Кирил Желев, Любомир Коларов, Мишо Данов и Красимир Райдовски. " По думите на Виденов обаче звездната групировка била малък проблем и не можело цялата държавна машина да бъде хвърляна срещу нея. "За едно съжалявам - със закъснение от цели два месеца разбрах за участието на тайните служби в замислянето, отработването и лансирането на компромата "Орион", за подстрекателската роля във всичко това на Андрей Луканов. Нещата в БСП и в България можеха да тръгнат съвсем другояче!"
Връзката с Илия Павлов е направо ефирна - "Мулти" не запленила експремиера, въпреки че той приел да разговаря по газовите въпроси с Беров. Виденов обаче възприел позицията, че Булгаргаз трябва да е единственият български играч по газовите дела, и с това всичко приключило.
Залезът на кабинета и 4 февруари са описани кратко. "Чувствах се направо предаден. " Януарските събития и последвалото сдаване на властта не били неизбежни - просто тандемът Добрев - Първанов не разбрал добре политическата линия на 42-ия конгрес. Бездействието било умишлено, то пак се опирало на "големия въпрос за властта в прехода", т.е. на перестроечните сили. "Същите хора отново предложиха на партията и на страната вместо истини изкупителни жертви. За съжаление от рецидив това безперспективно маневриране вече се е превърнало в хронична болест на социалистите. На него се подчинява и сегашният председател на партията."
Все пак ще е интересно колко от делегатите на първомайския конгрес на БСП ще прочетат тази книга, преди да вземат думата.
Не мога да работя с Виденов в един екип
Георги Първанов, председател на БСП, пред в."Капитал"
Г-н Първанов, кои ще са конкурентите ви за председателското място на БСП на конгреса?
- Не бих искал да посочвам имена, защото досега няма официално обявени кандидатури, нито пък са кой знае колко номинираните от отчетно-изборните конференции. По-важно преди заключителния акорд на конгреса, когато ще се пристъпи към персонифициране на политиката, е да се обяви, че в крайна сметка политиката, която провеждахме за последната година и четири месеца, получи подкрепата на общинските организации. За мен това е по-важно. Другото все пак са подробности.
Красимир Премянов обяви, че ще се кандидатира в зависимост от политическата линия, която ще приеме конгресът. Ще зависи ли неговата кандидатура от оценката на управлението на Виденов?
- Премянов е в правото си да се кандидатира, още повече че той олицетворява едно по-друго виждане за политиката на БСП, и аз не искам да го оценявам - това е работа на партията, може би и на конгреса. Но доколкото отстоява политиката с нейните принципи и основни идеи в рамките на двегодишното ни управление, доколкото държи на продължаването на онзи курс, вероятно той или някой друг ще трябва да олицетвори тази политика с кандидатирането си за поста председател.
Вие успяхте да си извоювате правото да предложите състава на новото изпълнително бюро. Това ли ще бъде новият компромис в БСП? ДЕР вече провеждат консултации из партийните среди.
- Предложения могат да дойдат отвсякъде, но аз определено смятам, че независимо кой е председател, той трябва да има правото на решаващ глас при определянето на екипа. Аз самият категорично съм за честна игра и тъкмо затова съм против всякакви договаряния. Ще бъде много жалко, ако и на този конгрес не стане дискусия за политика, а загубим времето си в безкрайни кулоарни игри, които в крайна сметка да решат основния кадрови въпрос.
Често ви обвиняват, че поддържате еклектиката в БСП и по този начин пречите на формирането на ясна позиция в партията.
- Напротив, обвиняван съм точно в обратното - че си позволих да заостря някои от принципните и идейните схващания на БСП в радикална посока, за което си навлякох гнева на част от партийните членове, тези с по-крайнолява ориентация. Аз обаче определено смятам, че партията трябва да се развива много радикално. Процесът на нейната трансформация не трябва да изостава от промените в обществото, защото наистина има опасност да се превърнем в организация със затихващи функции.
Някои ваши колеги са недоволни от недостатъчното отваряне на БСП. Например при поискания вот срещу правителството за здравната му политика са липсвали сериозни консултации със съсловните организации.
- Тази информация не е точна. Истината е, че освен срещите на политическо ниво със сродните партии и организации аз съм провел няколко срещи с представители на лекарското съсловие. Оставям настрани факта, че лекарите, народни представители от ПГДЛ, също имаха своите многобройни контакти. Разбира се, не твърдя, че всичко беше максимално добре изпипано. По-важното е, и това го казвам в самокритичен план, че ние не развихме онези минимални успехи, които имахме при искания вот на недоверие, така както си бяхме обещали.
Призовахте по едно време да спре политическият канибализъм в БСП. Не смятате ли обаче, че компрометираните фигури все пак трябва да си отидат?
- Да, това е буквално втората част от моето разсъждение. Аз продължавам да настоявам да се спре политическият канибализъм не само в БСП, но и изобщо в нашия обществен живот. В същото време винаги допълвам, че това не означава размиване и бягство от политическа отговорност.
Това означава ли, че Виденов трябва да остане в ръководните органи на партията?
- Да. Според мен, Виденов е човек с качества и той би могъл да бъде включен в някой от широко представителните партийни органи - във висшия съвет например. Но както вече съм казвал, аз не мога да работя с Виденов в един екип, какъвто е изпълнителното бюро.
Дори да не можем да изчистваме различните мнения и позиции, включително вътре в партията, трябва да се разбере, че и в партията действат принципите на демократичния живот. И там има мнозинство и малцинство и този, който спечели на конгреса, трябва да има правото да провежда политиката, в името на която е избран.
На пленума, на който се приемаха предложенията за промени в устава на партията, не сте се изказали против идеята главните редактори на партийните издания да се избират от висшия съвет вместо от конгреса. Може би очаквате, че конгресът няма да приеме тази промяна.
- Аз изразих своята позиция с гласуване, при това явно, пред очите на всички. Гласувах за това проблемът да се решава от конгреса. Но той не може да се реши еднозначно. Казвал съм, че са необходими общите усилия на партийното ръководство и на редакцията за по-активна, по-ясно откроена опозиционна политика, за по-атрактивен ляв вестник, за да може да отговаря на повишените изисквания не само на нашия електорат, но и на цялото ляво пространство. Не бива да допускаме други леви издания да ни изместват оттам. Високо ценя ролята на Стефан Продев и досега продължавам да смятам, че той е най-големият публицист на нова България, но считам, че редакцията може да бъде сериозно засилена, за да може да се потърсят решения, които да позволят наистина по-различна политика.
