"Нищо в нашето становище не е било насочено лично към вас", уверява генералният директор Попйорданов и казва, че "безкрайно уважава" членовете на НСРТ "и като граждани, и като творци".
"Няма да припомням случаите на оспорване от страна на НСРТ на кадрови решения, за щастие не наши", припомня тв шефът неудачите на колегата си от БНР Александър Велев. "Няма да се връщам към случаи, в които от НСРТ бе искано наказание на журналисти за излъчени материали, което решение впоследствие беше приписано на ръководствата на националните медии", връща се Попйорданов на случая с компромата срещу Бонев. Според телевизионния шеф новият закон, вместо да помогне за разрешаването на съществуващите проблеми, ще ги "консервира". "Ние не твърдим, че НСРТ в сегашния си състав би си позволил да цензурира БНТ; ние твърдим, че теоретично и практически такава възможност не може да бъде изключена", пише генералният директор на БНТ. В писмото си той моли членовете на НСРТ да приемат кореспонденцията по тази тема като заявка за дискусия за бъдещия медиен закон. "Не желая тази дискусия да се пренася в публичното пространство и ви уверявам, че ръководството на БНТ няма да си позволи такова нещо", заявява категорично Попйорданов и доразвива критиките си по проекта на Министерския съвет относно таксите, от които се предвижда да се издържат БНТ и БНР. "Допускаме, че цифрата "0,5% от минималната работна заплата" е предварителен вариант, но простите изчисления на глобалната сума хвърлиха в паника не само ръководството на БНТ. С такива неща шега не бива! ", хвърля камъни в градината на Благой Димитров (автор на финансовата част от проекта) тв шефът.
Предпоследната част от епистоларната война между БНТ, авторите на законопроекта и медийния съвет е обръщение, което включва и нов участник - този път то е разпространено и до БТА. В него генералният директор на БНТ категорично заявява, че не иска война с никого и че членовете на управителния съвет са си позволили по-остър тон в първото обръщение, защото смятали, че то е за
"Всеки опит за интерпретиране на наши позиции извън този контекст и представянето им като "война" на БНТ срещу НСРТ според нас биха били груба политическа провокация, целяща да въвлече в измислен конфликт две от институциите, които са призвани да охраняват интересите на гражданското общество", пише Иван Попйорданов и добавя, че ръководството на държавната телевизия иска "спокойна дискусия" за бъдещия медиен закон.
Последен щрих в минивойната сложиха от работната група по проектозакона за медиите. Те разпространиха на адреса на Българския институт за правно развитие в Интернет становище. В него освен учудването от неоправдано грубия тон се казва, че групата поема ангажимента да вземе предвид предложенията на БНТ в бъдещия проект.
С това засега завършва епистоларната канонада между институциите, ангажирани с бъдещето на медиите ни. Прави впечатление колко бързо еволюира позицията на БНТ само за няколко дни - от ясната и категорична (макар и може би неелегантна) атака срещу проекта на Министерския съвет и критиката към медийния съвет през извинението към членовете на НСРТ до становището, че "всъщност ние само искахме да бъдем чути". Като че ли тв ръководството само се изплаши от собствената си смелост да има твърда позиция по някакъв въпрос и би отбой. Твърдата позиция на БНТ от началото на седмицата може би е за хубаво. През последните няколко години телевизията все повече има нужда от управляващи с ясна философия и твърда ръка, които да не се спират, пред заплахата, че ще разсърдят някого с действията или становищата си. Другото сме го виждали - лавиране между интересите на този и онзи, стремеж да не се обиди трети. А това ражда само беззъба, никому ненужна телевизия.
ВАЦ играела подмолно срещу антимонополистите
Комисията за защита на конкуренцията недоволна, че германската медийна група търси политически чадър
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обвини миналата седмица медийната група ВАЦ, че се опитва да влияе върху общественото мнение, за да се реши делото в нейна полза.
Според тях ВАЦ се опитва да реши спора извън съдебната зала. Комисията е подразнена от интервю на собственика на ВАЦ Ерих Шуман, дадено пред "Дойче веле", в което той призовава пред българското правителство да се намеси и да вземе отношение относно поведението на Комисията за защита на конкуренцията. "Това е недопустим натиск спрямо една независима институция. Беше разгласена информация, която не отговаря на истината, че ВАЦ чака някакво разрешение от Комисията за защита на конкуренцията по отношение на инвестиционните си проекти в България. При нас никакво искане не е идвало", казаха от комисията.
"В процеса на разследването установихме, че ВАЦ е станал 100 процента собственик на "Медиа холдинг" на 21 февруари 1997 г. посредством свързани лица. Ние бяхме изключително смутени от официалните отговори, които получаваме от германската групировка. В три писма, които те изпращат до нас, става дума за различен издател на вестник "Дневен Труд". В първото писмо, получено преди да се образува делото, ВАЦ отговаря, че издателство "Труд" печата вестници, които досега са били издавани от "Медиа холдинг". След това те твърдят, че имат подписан лицензионен договор между новия собственик на търговските марки и "Труд издателство" ООД. Преди няколко дни получаваме нещо съвсем ново. Издаването на вестник "Труд" последно се осъществява от "Медиа холдинг", пише в писмо от 10.4.1998 г. Тази информация е много важна, защото, ако съдът приеме, че "Труд издателство" не е издател на вестника "Дневен Труд", ще ни отхвърли иска като недопустим. ВАЦ въобще не уважават комисията, след като дават различни отговори, каза за "Капитал" Димитър Кюмюрджиев, юрист, член на комисията.
Предишният състав на комисията завежда делото срещу "Труд издателство", защото се е предоверила на официалното писмо на ВАЦ за собственика на "Дневен труд". "Чакахме справката от патентното ведомство, която получихме след последното заседание. Ако съдът прецени, че искът е основателен, ще обяви за недействително прехвърлянето на акциите, което ще ни позволи да атакуваме ВАЦ. Експертизата на Георги Лозанов е добра за нас", каза г-н Кюмюрджиев.
КЗК започва експертиза за дела на ВАЦ на пазара на вестникарска реклама, каза председателят на комисията Николай Павлов. Счита се, че германската медийна групировка държи 41.7 на сто от този пазар в България, което също е нарушение на Закона за защита на конкуренцията, според който една фирма може да има 35% от пазара. Отделно ще се прави юридически анализ на регионалните издания на ВАЦ. Глоба да 500 млн. лева може да е санкцията за нарушаване на закона, ако той влезе в сила. Според проектозакона КЗК ще може сама да налага санкции на стопански субекти, вместо да води нескончаеми съдебни дела.
Последното заседание на съда за делото срещу ВАЦ беше преди месец. Тогава доц. Георги Лозанов, призован от съда като експерт, представи своите заключения, според които регионалните вестници не са част от националния пазар на всекидневниците. В своята експертиза той твърдеше, че разглежда съдебния казус, като използва два теоретични подхода - географски и продуктов. От гледна точка и на двата подхода доц. Лозанов аргументира тезата си, че регионалните и националните всекидневници не изграждат общ пазар и не са взаимозаменяеми. Тази теза не е благоприятна за ВАЦ, защото така ще бъде доказано, че те са монополисти на вестникарския пазар. На следващото заседание на съда, насрочено за 27 април, ще бъде представена съдебно-счетоводна експертиза за относителния дял на "24 часа" и "Труд" на пазара, която беше поискана от ищците (КЗК). Като основа ще бъдат взети тиражите на всички национални всекидневници. Съдът не уважи искането на КЗК да бъдат призовани като свидетели двама главни редактори на конкурентни вестници. Според КЗК техните показания ще докажат, че ВАЦ е ограничавала правата на конкуренцията си, като е пречела на свободното образуване на цените на вестниците. Съдът не уважи и другото искане на КЗК - Тошо Тошев и Петер Щерцинг, управител на ВАЦ, да се явят в съдебната зала, за да отговорят дали "Труд издателство" ООД е издавало в определен период вестник "Труд" и дали има обща ценова и рекламна политика между него и останалите издания, собственост на "ВАЦ - Медийна група България".
ВАЦ трябва да представи на следващото заседание двата лицензионни договора - на "Трудиздателство ООД" и "Медиа холдинг" с ВАЦ, за използване на търговската марка на "Труд".
Ерих Шуман, собственик на ВАЦ, пред "Дойче веле"
Не сме доволни от политическата рамка. Смятаме, че рамковите условия все още се нуждаят от подобряване. Много сме разочаровани например от факта, че процедурата пред Комисията за защита на конкуренцията не напредва. Ние приехме тази процедура и много бихме се радвали тя да бъде доведена докрай. Защото, докато тя не приключи, цялата ни дейност в България виси във въздуха. Последните изявления на председателя на комисията по конкуренцията, които са ви добре известни, много ме изненадаха. Имам чувството, че на проблемите на конкуренцията се гледа от една позиция, която е отдалечена на километри от западноевропейските стандарти. Клеветите срещу нас, публикувани от председателя на комисията по конкуренцията, са безпрецедентни за Европа. Аз лично такова нещо нито съм виждал, нито съм чувал и с нетърпение очаквам някаква реакция от страна на българската политика и на правителството, защото в крайна сметка тази комисия е държавен орган.
Електронните медии трябва да стартират с лиценз, а не с концесия
Недоглеждането на разрешителния режим в бъдещия медиен закон може да опорочи добрите намерения на законодателя
Подготовката на новите проектозакони за радиото и телевизията и за далекосъобщенията, която ту изглежда пред своя завършек, ту дава признаци на буксуване, даде напоследък нов повод за дебати сред обществото. Както стана ясно, споровете обаче остават, и то най-вече около няколко въпроса, един от които е кой в края на краищата и под каква форма ще издава разрешенията за радио- и телевизионна дейност.
Понастоящем регламентацията в това отношение е хаотична и напълно незадоволителна. Материята се урежда в три закона - за концесиите, за далекосъобщенията и за радиото и телевизията, като между тях липсва координация. Проектите също не търсят изкристализиране на някакво ясно и правилно решение.
За какво всъщност става дума? Разпространението на радио- и телевизионни програми е дейност, която, вън от всяко съмнение, трябва да се извършва след получаването на някакво разрешение от страна на държавата. Такава е практиката в целия свят. Така както се изисква разрешение например за развиване на банкова, застрахователна, охранителна и т.н. дейности, за откриването на аптеки, зали за хазартни игри, частни училища и др., така е необходимо да се постъпи и спрямо кандидатите да създават и задействат своя електронна медиа. Още повече че в някои случаи се налага използване на радиочестотния спектър, а той е с ограничен обхват и освен това над него съгласно конституцията суверенни права има държавата.
За да се разпространи програмата обаче било по ефир, било по кабел, е необходимо да се изгради някаква подходяща излъчвателна и разпределителна система, включваща редица съоръжения. Тяхното техническо качество, мощност и съответствие с държавните стандарти също подлежи на преценка, а оттам и на разрешение от компетентните държавни органи - днес в системата на Комитета по пощи и далекосъобщения. Тази двойственост дава отпечатък върху решаването на проблема. Очевидно са необходими две разрешения. Едното е за осъществяване на радио- и телевизионна дейност, в смисъл разпространение на радио - и телевизионни програми, другото е за използването на необходимите съоръжения. В случаите на ефирни медии второто разрешение трябва да бъде съпроводено с предварително осигуряване на свободна честота в радиочестотния спектър на страната. Тези два вида разрешения са напълно различни по характер и изискват съвсем различна компетентност у издаващите ги органи. В първия случай се касае до преценка дали кандидатът може да осъществява радио- и телевизионно разпространение - нещо, което може да се прецени само ако се прегледа програмната му концепция (не и схема, тъй като последната може да бъде обект на чести смени с течение на времето, а и Конституционният съд обяви тяхното предварително преглеждане за противоконституционно). Преценката трябва да включва и проверка доколко са спазени законовите антимонополни изисквания и доколко кандидатът може да обезпечи финансово своите програми. Ако бройката на организациите, които могат да получат разрешение, е ограничена от честотния ресурс (при кандидатите за ефир) и кандидатите са повече от тази бройка, ще трябва вече да се сравняват възможностите им и да се преценят нуждите на конкретното населено място. Във втория случай се касае до проверка на техническата годност на изградените съоръжения. Всяко недооценяване на спецификата на двата вида разрешения, опит за смесването им или на доминиране на единия над другия може да доведе до сериозни грешки и компрометиране на цялата регламентация.
Практиката в почти всички европейски страни показва, че първото разрешение се дава от специализиран, наречен регулаторен орган, който е независим от правителството (но не и от държавата) и се формира на квотен принцип най-често от парламента и президента. В повечето случаи този орган едновременно упражнява и обществен контрол върху публичните електронни медии. Тази функция у нас засега се изпълнява от Националния съвет за радио и телевизия. Остава да се прецени дали на същия този съвет следва да бъдат додадени и функциите на регулаторен орган (както е във Франция), което естествено ще наложи и промяна във вижданията относно неговия състав или паралелно с него ще се създаде за целта един съвсем нов регулаторен орган (както е във Великобритания). Така или иначе е необходимо бъдещият закон за радиото и телевизията да определи кой точно ще изпълнява тази функция - разрешаването на радио- и телевизионната дейност. Що се отнася до втората разрешителна дейност - техническата, тя безусловно трябва да бъде поета от орган в системата на администрацията по далекосъобщенията. Двата органа трябва да бъдат напълно независими един от друг.
Последователността в действията на двата органа би трябвало да бъде определена от икономическата и юридическата логика и от това дали се иска разрешение за ефирно или за кабелно разпространение. Най-сложен е случаят, при който се иска разрешение за ефирно разпространение. Тогава се изисква най-напред специализиран орган към Министерския съвет, отговарящ за радиочестотния спектър за различните видове нужди да даде справка има ли свободна честота, която да направи осъществими претенциите на кандидата. Ако се окаже, че такава възможност има, регулаторният орган трябва след прослушване на кандидатите и проверка на представените от тях документи да определи този, който може да получи съответното разрешение. Най-добре е това да стане с издаване на лицензия. Същата обаче не може да бъде окончателна, защото не се знае дали техническият орган ще одобри изградените съоръжения и тяхната мощност. Ето защо тази лицензия трябва да бъде наречена предварителна. С нея носителят й ще може да кандидатства за техническо одобрение на съоръженията. Естествено, за да инвестира в изграждането на съоръжения, кандидатът трябва да има гаранция, че вече е избран за евентуален лицензополучател. Това предопределя и последователността в подаването на исканията - първо пред регулаторния орган и едва след това пред техническия. Ако съоръжението бъде одобрено, предварителната лицензия следва да се превърне автоматически в окончателна, но пак от регулаторния орган. Оттук нататък всеки от двата органа ще трябва да контролира спазването на двете разрешения - всеки в своята област.
Когато се иска разрешение за кабелно разпространение, има някои разлики в сравнение с ефирния режим. Тук липсва необходимостта от осигуряване на свободна честота. Искането следва да се подава най-напред пак до регулаторния орган. Ако кандидатът не възнамерява да изгражда своя кабелна мрежа, а ще използва вече създадена и узаконена чужда такава, той трябва да представи съгласие от лицето, което притежава мрежата и ако заявката отговаря на всички законови условия, ще може да получи направо окончателна лицензия. Ако кандидатът възнамерява да изгражда тепърва своя мрежа, той следва да получи само предварителна лицензия, която по описания по-горе начин ще се превърне в окончателна, след като техническият орган одобри мрежата. Този начин на лицензиране допуска по принцип и наличие на повече от един кабелни оператори в едно и също населено място.
Както се вижда, навсякъде дотук се говори само за издаване на разрешения, т.е. за лицензиране. Има много аргументи, че концесионният режим е принципно непригоден за радио- и телевизионна дейност. Това се отнася еднакво както за ефирното, така и за кабелното разпространение, както за разпространението в национален, така и в регионален обхват. По този въпрос не бива да има никакви компромиси и недомлъвки. Категоричното и тотално изкарване на радио- и телевизионната дейност извън приложното поле на Закона за концесиите не противоречи на конституцията и е много необходимо с оглед внасянето на справедлив ред и порядък в материята. Това би трябвало да стане с допълнение в Закона за концесиите, направено с текст в преходните и заключителните разпоредби на този от двата нови закона - за радиото и телевизията или за далекосъобщенията, който ще бъде приет по-рано. Всякакво недоизясняване и недовеждане нещата до края в тази насока от страна на законодателите ще обрече неминуемо и новия закон за радиото и телевизията на безсилие и пореден цикъл от спорове, които ще блокират за още дълго време изграждането на една съвременна, демократична, ефикасна и съответстваща на европейските стандарти демокрация.
Иронично, но Intel се превръща в жертва на прогреса
Още на 26 март Анди Гроув, главен изпълнителен директор на Intel Corp. (), обяви, че през месец май тази година ще отстъпи поста си на настоящия президент на компанията Крег Барет. Ход със символично значение за Intel, след като Гроув бе цели 11 години начело на компанията - едни от най-хубавите й години. Още по-символично, имайки предвид, че компанията обяви официално преди няколко дни на акционерите си да не очакват добри финансови постъпления в краткосрочен план. Около 5 процента от служителите на Intel, или 3 хиляди души, ще загубят работата си през следващите пет месеца, а бюджетът за развитие на компанията за следващата година, възлизащ на 5.3 милиарда долара, ще бъде свит с 300 милиона долара.
Нетните приходи на Intel за финансовото тримесечие, завършващо през май, паднаха с 36 процента до 1.27 милиарда долара, сравнено с приходи за същото тримесечие на предходната година от 1.98 милиарда долара. Оборотът на компанията за тримесечието е 6 милиарда долара, спад от 7 процента спрямо предходната година.
Новината за спадащите приходи на Intel, един от водещите производители в компютърната индустрия, има две страни - добра и лоша. Лошата е, че Intel е нападната от поредица проблеми, сред които основният е спадащите цени на микропроцесорите, пряко следствие от бума на продажби на евтини домашни компютри. "Разочароващо тримесечие", призна и Анди Гроув. "Изглежда, компютърната индустрия е изпреварила самата себе си, произвеждайки повече продукти, отколкото крайните потребители биха купили", допълни Гроув.
Добрата новина за Intel е, че сред анализаторите на пазара цари консенсус, че в средносрочен план перспективите пред компанията са добри. Веднага след обявяването на лошите финансови резултати акциите на Intel в Ню Йорк паднаха с 25 цента за акция до 76 долара за акция, но на следващия ден възвърнаха позициите си и скочиха до 78.75 долара за акция. Това пък бе пряко следствие от факта, че всъщност прогнозите на дилърите за финансовите резултати на компанията бяха далеч по-песимистични от обявените.
Истина е, че Intel произвежда доминиращата част от компютърните процесори в световен мащаб. Същевременно компанията въпреки доминиращата си позиция е изправена пред няколко фактора, които могат да доведат до лоши финансови резултати през следващите една-две години. Първият фактор - Intel обяви, че през последните три месеца са спаднали едновременно продажбите и средната цена на техните процесори. Същевременно се увеличава конкурентният натиск върху Intel. В компанията твърде късно оцениха потенциала на пазара на евтини домашни и мрежови компютри, което позволи на конкуренти като Advanced Micro Devices Inc. да вземат значителна преднина на този пазар. Според последни данни общият пазарен дял на Intel е спаднал от 87.9 процента през четвъртото тримесечие на миналата година на 83.5 процента през първото тримесечие на 1998 г. Нещо повече - конкурентни компании вече държат 58 процента от пазара на процесори за компютри с цена под 1000 долара.
Очевидно е, че темповете на развитие на компанията са по-ниски от тези на средния ръст в компютърната индустрия, а този ръст от своя страна също забавя темповете си на растеж. Същевременно шефовете на Intel залагат на технологиите, за да задържат лидерската позиция на компанията. През седмицата Intel представи нови версии на процесорите Pentium II, които ще вървят на 350 и 400 MHZ. Но проблемът е, че през последните години потребителите свикнаха да си купуват високотехнологични продукти на ниски цени, никой вече не желае да купува скъпо най-новото, ако спешно не се нуждае от него.
Наскоро отиващият си Анди Гроув призна нещо, което едва ли би си позволил да каже, ако не напускаше директорския си пост в Intel. На въпрос какво ще го вълнува и с какво ще се занимава след напускането си той отговори: "Бъдещето на мрежовите компютри и по-специално приложението им на места, където досега не са били използвани, и какво трябва да се направи, за да се отстранят пречките пред развитието на този процес. Искам за себе си да разбера потенциала на различни технологии и възможностите за масово приложение на тези технологии. Мога да говоря убедително, но фрагментарно по всеки един от тези въпроси, но всъщност няма разбиране за тях в дълбочина. В момента аз рисувам картина със затворени очи. " Смело признание от страна на Гроув. Проблемът на Intel е същият - да отвори очите си в една индустрия, която се променя с дни.
Windows 98 идва на пазара след два месеца
Според Роб Бенет, продуктов мениджър на Microsoft () за Windows 98, новата операционна система ще бъде официално пусната на пазара на 25 юни тази година. Потребителите, които купуват Windows 98 за ъпгрейд, ще плащат 109 долара за инсталацията, а тези, които нямат инсталирана операционна система на компютрите си, ще трябва да дадат 209 долара за пълната версия на продукта.
В Windows 98 потребителите ще могат да преминават от един файл в друг по същия начин, по който се разхождат в Интернет-страници - с натискането на бутони back (назад) и forward (напред). Microsoft обяви, че открива и специална Интернет-страница, която ще съдържа необходимите драйвъри и коригиращи програми, които са необходими на потребителите, за да работят нормално с Windows 98.
По-голямата новост в Windows 98 обаче е разширената поддръжка за нови хардуерни технологии. Новата операционна система може да поддържа управлението на телевизионен тунер, с помощта на който може да се гледа телевизия на екрана на персоналния компютър, има поддръжка за DVD-плейъри и за универсални серийни портове.
Минималните изисквания за инсталацията на Windows 98 са компютър с процесор 486 или по-висок и най-малко 16MB памет. Типичната инсталация на операционната система заема около 120 МВ твърд диск, а в най-разширения си вариант операционната система се нуждае от 300 МВ. Windows 98 предлага 32-битова версия на File Allocation Table (FAT32), която разполага файловете в клъстери по 4К. Предишната версия на програмата, FAT16, групираше файловете в клъстери по 32К. Новият начин за организация на файлове спестява от пространството на твърдия диск, защото малките файлове заемат по-малко клъстери. Същевременно потребителите, които си инсталират FAT32, не могат да се върнат по-късно към версията FAT16, което поражда подозрения, че всъщност Windows 98 не позволява връщането към друга операционна система. В момента Windows 98 преминава през последната фаза на тестването си от 100 хиляди крайни потребители, 70 хиляди от които са получили еднократно по 30 долара, за да тестват новия продукт.
Накратко
Компанията Digital () обяви нетни приходи от 307 милиона долара за последното тримесечие, сравнено с приходи от 51 милиона долара за същото тримесечие на миналата година. Същевременно компанията е в процес на преминаване към производителя Compaq (), който обяви нетни приходи от 16 милиона долара за последното тримесечие, огромен спад в сравнение с приходите от 414 милиона долара през миналата година. Сливането между двете компании вече бе одобрено от Европейската комисия, но очаква одобрение от акционерите на Digital и от страна на американското правителство.
Софтуерният производител Oracle () обяви плановете си да въведе поддръжка за Java в своите продукти за бази от данни, сървъри за апликации и клиентски интерфейс. Компанията гледа на Java като на основен компонент за своята Network Computing Architecture, предназначена за мрежовите приложения на Oracle. До края на годината компанията ще вгради Java-виртуална машина в своята програма за бази данни.
Японската компания Hitachi () официално обяви, че пуска на пазара 3.5-инчово дисково устройство с капацитет от 9.2GB, като от компанията твърдят, че новото устройство ще има най-голямата скорост на въртене, постигана досега. Доставките на устройството DK3E1T-91, предназначено за сървъри и с единична цена 1 900 долара, започват на 20 април. Устройството има най-висока скорост от 12 030 оборота в минута и има средна скорост на търсене пет милисекунди. Трансферната скорост е 27.3MBps.
Apple Computer () продължава да се развива оптимистично, след като обяви печалба за последното тримесечие от 55 милиона долара, огромен скок напред в сравнение със загубите от 708 милиона долара през същото тримесечие на миналата година. Според специалистите добрите резултати на компанията се дължат на три основни причини - пускането на пазара на дълго отлагания продукт QuickTime 3.0, преструктурирането на Claris във FileMaker Inc. и спирането на производствената линия на Newton. Според Apple приходите през последното тримесечие са 1.4 милиарда долара, което е лек спад спрямо предходното тримесечие, когато приходите бяха 1.6 милиарда долара. Продажбите извън Съединените щати съставляват 50 процента от общите приходи.
Производителят Silicon Graphics () оповести мащабен план за преструктуриране, който се базира на производството работни станции с Intel-процесори, работещи под Windows NT, както и цялостна оптимизация на работата на позатъналата напоследък компания. Компанията ще работи за стратегическо партньорство с Intel и разширява сътрудничеството си с Microsoft за разработването на графичната подоперационна система Fahrenheit. Сред другите големи промени са намаляването на броя на хардуерните продукти на компанията - четирите модела суперкомпютри на Silicon Graphics, Cray Origin 2000, J90, T90 и T3E, ще бъдат преобразувани в два нови модела.
Младите са нетърпеливи и раздразнени
Стефан Вълдобрев пред "Капитал"
Как успяхте така бавно и спокойно, но категорично, да станате може би най-популярният млад актьор и певец днес?
- Това не е било самоцел. Не правя нещата заради амбицията да се докажа, а просто защото не мога да не ги направя. Когато се появи енергията в мен и дълго време се събира, ми тежи, ако тя не излезе, ако не я направя на песен или на роля. Затова тази енергия е силна и въздейства. Физическите закони важат и в творчеството - същото количество енергия, което си вложил вътре в произведението, достига до хората.
Всички неща, които съм правил, са ставали адски трудно, никога ей-така - леко. Вече си мисля, че само ако нещата стават трудно, ще имат адекватно приемане. Например днес трябваше да приключа със записа на новата си песен, но имах някои малки проблеми с текста и затова съм спокоен - има нещо за преодоляване и това ще донесе успех после. Истината и трудностите правят успеха.
Песента "Рай" стана хит близо пет години след успеха на "Обичам те, мила". Това ли е периодът, на който правите хитове?
- Не знам дали е на периоди. В един момент усещаш, че си се отделил пет сантиметра над земята и очакваш нещо всеки момент да се случи.
Новата ви песен "Едно" отново ли ще бъде хит?
- Да. Поне аз си мисля така и ми се иска да е... Казват, че "Рай" е в стил поп с латиноамерикански мотиви.
- Когато излезе първият албум "Обичам те, мила", веднага му лепнаха етикета, че е грънч. Просто защото в песента казах нещо за грънчгенерация. Но въпреки класификациите съм си извоювал някаква свобода и целенасочено работя за това да нямам етикети.
Това и за театъра ли важи?
- Да. Не деля нещата. Енергията е една и се излива под различни форми - дали е в текст или на сцената, енергията е една.
Не страдате от мистицизъм, нали?
- В какъв смисъл?
Като говорите за силата, енергията, която идва отгоре.
- Не, напротив вярвам в това.
Свободата за превъплъщаване на тази енергия обаче е различна в музиката и театъра.
- В музиката свободата е по-голяма. Наскоро си мислих, че ако навремето театърът е бил най-демократичното изкуство, на демоса, а музиката е била възвишена, на боговете, сега е точно обратното - театърът е по-елитарен и ще става все повече елитарен, а музиката е най-достъпното изкуство, и то благодарение на рокендрола. Разделям класическата музика и рокендрола.
Фактът, че песента "Рай" се харесва толкова много, означава ли, че вече идва краят на царството на чалгата?
- Мисля, че както в изкуството, така и в обществото, отминава периодът след 1989, който може да се нарече на опипване, на пробване, на лесно приемане на долнопробната пародия, на нискокачествено кичово шоу. Това отмина. Както от една година нещата в обществен план тръгват, мисля, че така и в изкуството започват истинските неща. Усещам това в театъра и в музиката.
Устоявате ли на изкушенията на "парите, които миришат"?
- Не съм се продал. Но за това няма рецепта. Това е някаква вътрешна граница, която е различна за всеки човек. Такава граница, на която той да си каже, че това е компромисът, който може да приеме, а това - не. Мисля, че в такива случаи инстинктът ме спасява, много точно усещам къде е границата. Дай боже да е така.
И в песните, и в театъра има граница между комерсиалния, в хубавия смисъл на думата, елемент и пошлотията. Едно от най-добрите неща, които сме научили във ВИТИЗ при Коко Азарян, е чувството за мярка.
Доколко е прав героят на Ал Пачино в "Адвокат на дявола", като твърди, че основният грях на хората е суетността?
- Не мога да кажа, че не съм суетен.
Но несравнимо по-скромен от други хора под светлината на прожекторите.
- Пак е въпрос на инстинкт, а не на търсено, налагано поведение. Въпрос е и на морал.
Какво става в главите на младите, 15-35-годишни, българи?
- Искаме по-бързо да стават нещата. Има нетърпение. Има раздразнение от това, че май няма да се случи на нас да хванем нормализацията на нещата. Някакъв глад да се случват нещата, глад за изява. По себе си съдя. През последните години изпитвах неистов глад за творчество, за правене на нещо.
Въпреки че позирахте пред сп."Егоист" с риза и свалени слипове, публиката ви възприема по-скоро като плах, непокварен.
- Не, не е така. По-скоро съм си разделил териториите, където мога да бъда "на 100 процента". Такъв съм на сцената или в студиото. Но не е така в живота например. Това е превантивна реакция, за да си пестя по някакъв начин енергията. Защото се чувствам отговорен - когато съм на сцената, искам да бъда 100 процента. Това е адски уморително. Иначе не съм нито плах, нито непокварен. Обичам да опитвам живота. Всичко ми е интересно. Нямам аскетични лишения.
Преимущество ли е, че спомените ви са от Стара Загора, настоящето - в Театъра на армията, а мечтите и стремежите - към това, което обобщено наричат Холивуд?
- Мечтите ми са по-скоро за нови територии, нови пространства. Условно може да ги наречем и Холивуд. Страхувам се в един момент да не ми отеснее. Да знам горе-долу какво ще се случи. Идва момент, когато човек има три-четири албума, представления, стигнал е едно ниво, вече знае - както той самият, така и другите, какво може да стане. Много искам това да не се случи.
Мисля, че спасението е в новите територии. Няма нищо по-нормално от това да няма граници в изкуството, колкото и банално да звучи. Да знам, че утре мога да отида примерно на опера в Париж или на представление в Лондон. Не да играя, а да гледам. А пък и да играя, защо не? В този смисъл имам такъв стремеж за разширяване на територии. А това води и до разширяване на изразните средства.
Какво ви изкушава?
- Знам, че има някаква форма, която може да обедини всички тези неща, които правя. Нещо ново, което не знам какво точно е. Но сигурно го има някъде и ако го видя, ще знам как да излея енергията си в тази посока.
Има ли сега липса на интелектуален потенциал в България?
- Първосигнално щях да отговоря, че не е така. После се замислих, че например не се уча от български филми, от български представления, от българска музика, а образците са ни чужди. Което значи, че... Например аз нямам българска музика във фонотеката си. Това сигурно не е хубаво. Винаги се учим от американски, английски актьори.
Обаче все пак мисля, че не е така, няма липса на интелектуален потенциал. По-скоро, пак се връщам на това, когато човек стигне до едно ниво, някак прибира гарда и като няма предизвикателства... Ниво в какъв смисъл - в професионалното развитие, във възрастта?
- Във всичко. Някак се прибира, престава да бъде отворен за това какво става извън него, извън неговата система. Това е пагубно. Човек престава да бъде интересен, няма какво да каже.
Новите заглавия в "Глава първа"
Тази седмица в рубриката "Глава първа" на Интернет-страницата на "Капитал" са представени четири нови заглавия.
"Обладаване" на Юлия Кръстева, (изд. "Хемус") е роман на българската емигрантка, известна с приноса си към семиотиката, която предпочита да се представя обаче пред българската публика най-вече с романите си, които предизвикват противоречиви чувства у публиката. Заглавието е част от поредицата избрани творби на съвременната френска проза.
"Сляпа баба" (изд."Свободно поетическо общество") на Димитър Петков. Авторът е филмов режисьор и сценарист. Първият му игрален филм "Тишина" е отличен с голямата награда "Златната роза".
"Заговорът на шпионите. Нужни ли са тайните служби" на Александър Андреев. (Съвместно издание на "Дойче веле" и изд. "Атлантис"). Журналистът от българската редакция на радиостанцията в Кьолн разкрива поразяващи факти и данни след проучвания в архивите на Щази и българската държавна сигурност.
Стихосбирката "На долната земя" (изд."Пан") на Илко Славчев доказва, че талантливи млади поети се появяват и (най-вече) далеч от казионните писателски съюзи.
"Операция Мазарин", или успехът на маркетинга
След като в началото на април извънбрачната дъщеря на бившия френски президент Митеран представи успешно първата си книга, сега във френските литературни кръгове и в медиите има спор дали всъщност успехът е плод на действителните литературни качества на текста, или на прекрасно проведената рекламна кампания за романа и небезизвестната му авторка.
Много издатели, автори, критици и книжари са раздразнени от факта, че Мазарин е била обект на "кралско отношение" от страна на медиите. Истината обаче е някъде по средата - много е вероятно причина за въпросното раздразнение да се дължи на обикновена завист за успешния удар, който направиха както издателството "Жулиар", така и специално избраните от Мазарин медии, на които тя даде интервюта за представяне на романа си. Това бяха частната телевизия TF1, вестник "Монд" и списание "Nouvel Observateur". Вероятно затова вестник "Либерасион" оцени в рецензия романа, който достигна вече 80 000 тираж, като "незначително писание". Специализираното издание за литература "Livres-Hebdo" e още по-безпощадно: "Мазарин Пенжо искаше да стане писателка. Досега тя успя да стане един дяволски персонаж в повече от носещата пари сага "Митеран", която повече от всякога е обект на общественото внимание".
Десетте най-продавани книги
Данните са от продажбите в мрежата на книжарници "Хеликон" в периода 13-19.04.1998.
Общество или общежитие?
Промените, настъпили в България отпреди десет години, поставиха сериозни въпроси в обществото. Може би най-сериозният въпрос е именно съдържанието на неизясненото понятие общество. Причините за тази неяснота се дължат на модернистичното, несвещено и механицистично възприятие на обществото, налагано непрекъснато чрез езика на медиите и политиците. Има и друго. Историческият опит на българския народ и навикът през годините на комунизма несъмнено бяха в противоречие един с друг, защото обществото до 1944 г. включваше цялата гражданска общност в България, видяна обаче по-скоро като пролетарска класа, отколкото като единство в личностното различие. През епохата на комунистическата власт под общество се разбираше само онази част от населението, която нямаше частна собственост, бе вярна на Партията и не изповядваше друго освен марксистко-ленинската идеология. Тогава бе наложен и механицистичният възглед за общността, която бе сбор от индивиди, събрани и подредени по волята на комунистическия режим. Лека-полека с течение на времето и под диктата на тоталитаризма онова, което бе наричано общество, започна да се превръща по смисъла на действителността в "общежитие".
Новата епоха унаследи "общежитието". Днес хората се чувстват не по-малко отчуждени и обединени предимно от формални белези. Истинският дух на съвместното общуване, на решаване на общите проблеми, на единната цел и стремежът към постигане на добро битие в бъдещето постепенно изчезват. Разбира се, изчезват дотолкова, доколкото истински са съществували и преди това. Видим израз на отчуждението и противопоставянето в недрата на социума са политическото разделение, икономическите групировки, упражняващи методите на физическата сила и силовата икономика, както и браншовите лобита, приятелските кръгове и научните гилдии. Резултатът от това разделение са ужасяващата демографска картина, огромното количество страдащи и болни хора и отчуждението сред хората, което дава основание на някои автори да говорят за тежката участ на вътрешната емиграция.
Причините за плачевното състояние, при което е заплашено не просто гражданското общество, а нормалното човешко общуване в цивилизована държава, обаче са много по-сериозни от чисто икономическите или групировъчно-силовите интереси, виждани по аналогия в основата на политическото статукво. Главната причина обществото да изпадне днес в такава дълбока криза, дори може да се каже без стеснение - катастрофа - е унищожаването на духовните връзки. Понятия като обществен морал, духовна общност, свещено тайнство и хуманна обществена цел почти напълно са изчезнали от речника на българите. Красноречив пример за това състояние на нещата е начинът, по който се мисли за църквата в публичния мир, както и отношението на светските лица към нея. Но най-ясно проблемът за унищожението на духовното българско общество се забелязва в законодателството и в духа на законите.
Законите и нормите на поведение в България на високо официално ниво се мислят като правила, т.е. като уговорени принципи на двустранно взаимодействие, при което една от двете страни следва да се съобрази с делничните интереси, състоянието на другата страна, момента и мястото на своята дейност. Това ограничено мислене в двустранни измерения и непосредствена перспектива лишава хората от създаване на основа за дълготрайни и интегрални цивилизационни връзки помежду им. Християнският дух на законността, който прави отношенията между хората подчинени на една вселенска истина, съвпадаща с изпълнението на свещени актове и съобразена с тайнството на идващите непознати времена, не присъства в днешното време. Следствието от такава принципна философска постановка е правенето на парче и на момента на законите, което ги превръща не в закон, а в привременни правила. Привременността обаче прави правилата нетрайни. Нетрайността води до липсата на стабилност, а липсата на стабилност не позволява на общността да укрепне. Несигурността се вижда ясно в икономическата и обществената инициатива на гражданите, която е краткосрочна и полузаконна, защото дядото не смее да направи нещо, което би било незаконно или дори премахнато по времето на внука му. Така агресивният и безотговорен пробивач се налага пред способния и предан към обществените норми човек. Да не говорим за отрицателните явления в гражданската и битовата култура, които избуяват именно на почвата на такава законова какофония и всекидневна смяна на правилата. Събрано заедно с непрекъснатото институционално преструктуриране, правната относителност изважда обществото от неговото обичайно състояние, превръщайки го в общежитие, където всеки може да се настани и да живее, стига само да спазва формалните изисквания на "правилника за вътрешния ред".
Ако законността и представата за надматериални духовни връзки бе построена на основата на една представа за висша истина и абсолютно правило, то тогава естествено общността би се организирала и групирала около идеята за правов ред. Така лека-полека съзнанието за обща полза или обща вреда би преустановило отрицателните явления, разрушаващи обществото, вътрешната съпричастност ще пресече отчуждението. Защото правовата норма се крепи на законността, която се намира в сърцето и съзнанието на човека, упражнявайки най-вече вътрешния контрол, създавайки чувство за отговорност.
Тайните на вярата и верската обвързаност сплотяват и съответно разделят хората, ако съкровеното им чувство бъде нарушено. Затова в Европа толкова много се държи на религиозните права и свободи, защото, ако обществото започне да малтретира и да къса духовните връзки в религиозната общност, тогава то върви волю или неволю по линията на противопоставянето или социалната апатия.
Разделението изпъква особено много в наболелия въпрос за разкола в църквата. Проблемът за измесване на свещено и профано в наше време проличава отчетливо в църковния въпрос. И логично се стига до съвременния абсурд икони на Христос и на християнски светци да се окачват наместо картини по стените на кафенетата и кръчмите, а християнски календари и икони да се продават сергийно редом до порнографски издания и списания със съмнителна естетическа стойност! Така се стига и до превръщането на храмовете в петминутни спирки на делничен и празничен туризъм, където свещеникът чете, хората говорят помежду си, а служителите само преминават, за да гасят свещите и да събират оставените пари по касички и икони. Без да се държи сметка, че по време на служба и молитва ангелите и сам Бог присъстват в храма! Дори на големи празници като Цветница и Великден някои забравят, че храмът е място на молитва и покаяние, на успокоение и съпричастност към Христовите тайнства, място на тайнствена духовна връзка между човека и Бога, както и между самите хора.
Лишени от тази духовна връзка, българите днес основателно се питат какво ще стане с тяхното общество. Ще продължи ли то да бъде единство на дух, воля и чувство, каквото е било в течение на хиляди години, или ще се превърне в механична кутия, където пионките ще се въртят неистово по волята на управляващите групови и силови механизми?
Зелена салата
Кинорежисьорът Луис Бунюел писа за уискито, че не го разбира това питие. Аз пък твърдя, че в България повечето хора не я разбират зелената салата. Кисело-солената нарязана водниста смесица, която ни сервират, е твърде далеч от истината. А тя е:
Продукти.
Приготвяне.
Има няколко съществени неща, които трябва да знаете, за да приготвите хубава зелена салата. Първо, тя никога не се реже на ситно, както обикновено правят, а на едри парчета, за да не загуби нежния си вкус. Второ, трябва да е напълно суха - иначе става водниста. Трето - то е, че сосът трябва да се добави в последния момент преди сервирането. Четвърто, за предпочитане е да се употребява нежната салата, а не грубата маруля. Зелената салата понася практически всякакви комбинации от зеленчуци, месни или рибни продукти. Тук ви предлагам най-простата.
1. Измивам добре всички продукти и ги подсушавам. Изтръсквам много добре салатата от водата (на Запад дори продават специални уреди за тази цел, нещо като центрофуга) и я нарязвам на едри парчета.
2. Нарязвам репичките, гъбите, лука и краставицата на кръгчета, доматите на четвъртинки и слагам всичко в салатиерата. Счуквам чесъна в хаванче или го смачквам с преса.
3. Върхът на салатеното изкуство е да се направи сосът, а това става така. Смесвам солта, захарта, черния пипер, горчицата, смачкания чесън и оцета и много старателно ги разбърквам с лъжичка, докато захарта и солта се стопят напълно и се получи нещо като каша. Зехтина добавям след това на много тънка нишка, като непрестанно разбърквам. Резултатът е люто-кисела майонеза или усъвършенстван сос винегрет, който прибавям към салатата миг преди сервирането. Опитайте и ще видите.
"24 часа" празнува с политици и красавици
Изключително разнородни гости събра вестник "24 часа" по случай седмия си рожден ден. Малкото пространство пред нашумялото заведение "Планета 088" едва побра всички мерцедеси и БМВ-та.
Зуека в жълто сако откри тържеството, а главният редактор Валери Найденов прочете приветствено слово, в което изтъкна факта, че рожденият ден е почетен от сини, червени и други политици и гости. Той поиска да се оставят отворени прозорците, защото, "ако дойдат "Хъшовете", да могат да влязат" (на следващия ден стана ясно, че те вече не ходели по светски места, а само в кръчми).
Сред гостите почти нямаше представители на управляващото мнозинство. Присъстваха ген. Бонев, Валентин Василев и кметът Софиянски. Васил Филипов, шеф на Булгаргаз, пристигна със закъснение, но с фирмен подарък, който бързаше да връчи на Найденов. Телевизионната репортерка Кармелита Денева и този път, а не само в Москва, следваше неотклонно стъпките на ресорния си изпълнителен директор.
Художествената част от програмата беше открита от Ирина Флорин, която изпя най-новата си песен. Нейният съпруг беше постоянен автор на страниците на "любимия вестник" в навечерието на първата вълна от масовата приватизация. Поздрав до "часовиците" изпратиха Марта, Камен и Тончо от "Каналето", които изпяха песен от постановката "Дванадесета нощ". В по-късните часове стана ясно защо се пази маса в центъра на заведението - от нея в програмата се включиха по тяхно желание Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова и Невена Коканова.
Червено-розовият цвят от политиците бе също добре представен. Ахмед Доган и Димитър Луджев дойдоха заедно и веднага станаха обект на камерата на "София кабел". Георги Първанов дълго време разговаря с Борислав Джамджиев и неговата съпруга Светлана, зам.главен редактор на "Труд". Към тях се присъедини и Любомир Коларов, бивш шеф на КПД в правителството на Жан Виденов.
Анна Сендова, без съпруга си, правеше компания на модната журналистка Алис Крайчева. Сред гостите бяха и Любомир Левчев, Борис Димовски, Светослав Стратиев. Облечена в къса вталена черна рокля поздрав към "24 часа" отправи Жени Калканджиева. От банкерите беше забелязан Емил Кюлев. Политологът Иван Кръстев, който току-що се беше завърнал за няколко дни от Будапеща, веднага беше заобиколен от девойки.
По-голямата част от собствениците на вестника ги нямаше, защото са във великденска ваканция в Германия. Петьо Блъсков също го нямаше.
"Мерцедес" сменя дебелака
Премиерата на новата С-класа е предвидена за октомври
Есента в Германия ще бъде гореща. Кол или Шрьодер? Кой ще поеме кормилото на властта? Ще отстъпи ли колосът на елегантния си съперник? При "Мерцедес" обаче всичко вече е решено. Премиерата на новата топлимузина, така наречената С-класа, е предвидена за октомври. Дебелакът, произвеждан досега, ще бъде заменен от много по-елегантен и най-вече по-лек модел - с цели 300 килограма. Това е внушителна разлика за автомобилите от този престижен клас.
Смяната на топмодела е крайно належаща за босовете на фирмата в Щутгарт. За шест години производство продажбите на С-класата се сринаха наполовина, а критиките към маститата лимузина започнаха още при представянето й. Въпреки някои козметични промени през последните години не беше намерен ключът към сърцето на европейския купувач с дебел портфейл. Продажбите вървяха добре само в Близкия изток и Азия, където вкусът на богаташите е доста странен.
При новия модел дизайнерите сякаш са оставени на втори план. Главната тежест е паднала върху плещите на конструкторите и инженерите. Никак не е лесно да се спазят такива основни качества като сигурност, комфорт, да се свие разходът на гориво при чувствителното намаляване на теглото и дължината на купето с 12 сантиметра. Рецептата е главно чрез използване на модерни материали като алуминий, магнезий и специални стомани, използвани в самолетостроенето. Основният проблем при намаляването на теглото е бил как да се запази комфортът при движението на автомобила. Изходът е намерен чрез въздушно окачване. При най-скъпият - дванадесетцилиндров модел в комбинация с АВС (система, която електронно контролира и не позволява потъването на каросерията при завой или рязко спиране). За нещо съвсем естествено вече се смятат такива електронни помощници като системата против буксуване на колелата и срещу странично занасяне на автомобила.
Гамата предлагани двигатели е широка. "Най-слабият" е V-образният шестцилиндров мотор с ходов обем 3200 кубически сантиметра - мощност 224 к.с. Златната среда е осемцилиндровият агрегат: 4300 куб. см и 279 к.с., а най-мощният за момента е петлитровият - 320 к.с. Любителите на дванадесетте цилиндъра ще трябва да почакат до края на идната година. Тогава ще се появи топмоторът с мощност 400 к.с. от 5800 кубика.
С най-големи надежди се очаква супермодерният дизел, който обаче ще слезе от конвейерите на прага на XXI век. Четирилитров, осемцилиндров - мощност 238 к.с. с два турбокомпресора. Той ще осъществи мечтите на всички автолюбители, като съчетае така абсурдни, недостижими досега качества като икономичност, мощност, бързина и не на последно място екологична чистота и безшумна работа. Всичко това звучи като приказка, но направените изпитания с прототипи не подлежат на съмнения.
Специалистите спекулират още с цената на новата С- класа, но реалното повишение е някъде около 5000 германски марки. Число, което едва ли ще смути особено любителите на звездата. Защото, както твърдят изследванията, това най-малко влияе на купувачите на "Мерцедес".
Стресът засилва стареенето
Хроничният стрес може да доведе да засилване на процеса на стареене на част от мозъка, което е с катастрофални последици за паметта на човека и възможностите му за ориентация при придвижване. Това са изводите на канадски екип от учени, които са публикувани в първия брой на новото списание Nature Neurosciences.
От близо двайсет години изследванията върху опитни животни показват, че при стресови ситуации се отделят хормони, наречени глукокортикоиди, които унищожават невроните. При човека обаче този процес не е така еднозначен. Екипът на Соня Лупиен от университета McGill в Монреал предоставя значим аргумент в тази насока, като доказва удивителна взаимна връзка между продължителното повишаване на количеството на основния хормон на стреса, кортизола, и атрофирането (намаляването на обема) на тази част от мозъка, която е с определящо значение за паметта и ориентацията в пространството.
Авторите на изследването са наблюдавали в продължение на пет години група от седемдесетгодишни мъже и жени в добро здраве, като са изследвали постоянно равнището на кортизола в кръвта им. Установено е било, че най-малък е бил обемът на въпросната част на мозъка при хората, които са имали най-високо равнище на кортизол, или при тези, при които той се увеличавал най-бързо от година на година. Като последица при тези лица са се влошили способностите им да помнят и да се придвижват при тест за преминаване на лабиринт.
Резултатите от проучването показват, че постоянното излагане на хормоните на стреса, дори когато тяхното равнище не е окачествявано като патологично, би могло да доведе до мозъчна атрофия и спадане на интелектуалната мощ. Според научното издание различното съдържание на кортизол в кръвта на хората обяснява защо с течение на годините умствените способности намаляват в различна степен при различните индивиди.
ДИАЛЕКТИКА
ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ претърпял лека катастрофа преди две седмици. Мерцедесът, който вози вицепремиера, се ударил в новичко БМВ на кръстовището на ул. "Раковски" и ул. "Кирил и Методий". Двамата бодигардове от НСО веднага изскочили от министерската лимузина, за да се разправят с младия бизнесмен, собственик на БМВ-то, и зарязали Бакърджиев на задната седалка. Вицепремиерът не издавал някакви признаци на безпокойство, докато охраната му изяснявала кой има предимство в случая.
Във връзка с предстоящия на 1 май конгрес на социалистическата партия шефът на бюджетната комисия ЙОРДАН ЦОНЕВ отправи делово предложение към столетницата. Поради неяснотата около лидерското място в БСП Цонев даде идея как да бъде избрана подходящата кандидатура. "Много бързо ще решите партийните си проблеми, като издигнете за председател човека, чиито предложения най-често се приемат от депутатите на опозицията. При това положение няма съмнение, че мястото на Първанов ще бъде заето от РУСИ СТАТКОВ", допълни председателят на бюджетната комисия.
Шефът на БНР АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ беше забелязан да слиза от служебния си "Форд Мондео" и да влиза в новия салон на "Лучано", който е врата до врата с централата на БСП на "Позитано" 20. Велев влезе в сладкарницата точно в момента, когато започваше обедната емисия на държавното радио.
В четвъртък миналата седмица до ранни зори МАЯ ИЛИЕВА празнува рождения ден на салона си за красота в дискотека "Спартакус". Съпругата на шефа на ВИС-2 Георги Илиев направила вихрено парти според редовните посетители на клуба.
Къщата на Димитър Барбуков беше определена за къща на годината в конкурса на предаването "Архитектурен магазин" на Нова телевизия. Наградата лично взеха строителният предприемач и неговата съпруга, която беше облечена в тоалет на Жени Живкова. Къщата на Барбуков, срещу когото не спират да се водят дела от ощетени клиенти, се намира в полите на Витоша. Домът бил забележителен и с банята, която имала всички възможни екстри - джакузи и уреди за масаж, според хвалбите на съпругата. На тържеството в зала "Мати" на НДК беше забелязан и ДАРКО ТАМИНДЖИЧ, смятан доскоро за основен собственик на "Нова телевизия".
Българският национален "Форекс клуб" се възражда след повече от година застой, съобщиха негови членове. Новото предложение е той да се преименува на Българска дилърска асоциация и решението за това да бъде взето на 8 май на общо събрание на членовете му. В момента в елитната организация членуват само валутни дилъри, но се предвижда клубът да се отвори и за всички, работещи на финансовите пазари. Работна група от дилъри от БНБ, "Сосиете женерал", Ингбанк, Булбанк, ОББ и БРИБАНК в момента работят по проектоправилник за приемане на правила на поведение на участниците на финансовите пазари, който ще бъде основа за бъдещата активност на дилърите.
"От мен се очакваше повече да съм за "Дойче Морган Гренфел", заяви кметът Софиянски след избора на инвестиционен посредник за общинската емисия еврооблигации. Комисия начело с кмета избра за консултант по книжата френската банка "Париба". "Изненадахте се, нали", попита Софиянски, когато съобщи пред журналисти името на посредника. Предвид на това, че кметът се счита по-скоро за германофил, отколкото за франкофон, както и заради честите му контакти с немската инвестиционна компания, журналистите бяха номинирали за безспорен фаворит "Дойче Морган Гренфел".
Книга за службите събра предимно журналисти
Галерия "Драка" не стигна за всичките гости на журналиста от българската редакция на "Дойче веле" Александър Андреев, който представи книгата си "Заговорът на шпионите. Нужни ли са тайните служби", която е издадена съвместно от германското радио и българското издателство "Атлантис".
За представянето бяха дошли предимно журналисти, политолози и интелектуалци. Иван Кръстев прочете есе върху темата, което с интерес изслушаха бившият президент Желю Желев, Блага Димитрова и съпругът й Йордан Василев. Шефът на Атлантическия клуб Соломон Паси не пропусна светската изява. Сред гостите бяха говорителката на правителствения пресцентър Стояна Георгиева, шефката на новините на "Нова телевизия" Лиляна Попова. Пресбратството беше представено от Венелина Гочева, първи зам. главен редактор на "24 часа", и Невен Копанданова, главна редакторка на "Демокрация".
Обектите на анализ на Сашо Андреев не бяха на купона или по-скоро не бяха така забележими.
Заплатите на футболистите в Англия скачат
С 35 процента са се вдигнали заплатите на футболистите в английската Висша лига през миналия сезон, бе разкрито в специализиран доклад на консултантската фирма "Делойт и Туш". Той е базиран на сезона 1996-1997 г. и твърди, че заплащането на играчите трябва да бъде подложено на контрол. В него се казва също, че английските клубове продължават да харчат цели състояния за нови попълнения въпреки въвеждането на правилото "Босман", което им позволява да вземат нови футболисти без пари, ако са с изтекли договори.
Общият приход на 20-те отбора в лигата се е повишил с 32 процента и е достигнал 455 милиона паунда (766 милиона щатски долара) - главно заради удвоените приходи от телевизионни права. От цялата тази работа печелят най-вече футболистите, заключават специалистите на "Делойт и Туш".
Почти една пета от оборота се пада на шампиона "Манчестър юнайтед", който е сочен като пример за отличен бизнес във футбола. Общата сума на заплатите на играчите за сезона е 135 милиона паунда (227.3 милиона долара). От създаването на Висшата лига през 1992 г. заплатите са се качвали средно с по 25 процента на година.
За трансфери миналия сезон пък са похарчени 103 милиона паунда (173.4 милиона долара), което е увеличение с 10 милиона паунда (16.8 милиона долара). "Няма изгледи правилото "Босман" да повлияе на харчените за трансфери пари, макар да очакваме трансферните суми да паднат в бъдеще, казва Джери Буун от "Делойт и Туш", който е редактор на доклада. За сметка на това заплатите на играчите са качват като реакция на желанието им да компенсират намаляването на трансферните суми и на намеренията на клубовете да обвържат футболистите с по-дългосрочни договори."
Оперативните печалби на английските клубове в периода са били 86 милиона паунда (144.8 милиона долара) срещу 55.8 милиона (93.9 милиона долара) в предишния сезон. Въпреки това те са декларирали в данъчните служби загуби от 9.4 милиона паунда (15.8 милиона долара), което е забележително подобрение спрямо сезона 1995-1996 г. Тогава загубите преди плащане на данъците са били 59.2 милиона паунда (99.7 милиона долара).
"Очакваме още, макар и скромно, увеличение на оперативните печалби, заяви Буун. Паричният оборот се засили с увеличените приходи от телевизията BSkyB и с качествено подобрените стадиони, но бързо повишаващите се заплати на играчите изяждат разликата. Бъдещият финансов успех ще се постигне с комбинация от контрол върху заплатите и увеличение на приходите. Доста от английските клубове във Висшата лига имат още много работа в тази насока."
Докладът на "Делойт и Туш" поставя ударение върху важността на приходите от телевизионни права, които са достигнали 92 милиона паунда (154.9 милиона долара) през 1996-1997 г., след като клубовете получиха авансово 50 милиона паунда (84.2 милиона долара) по новата си сделка с платения телевизионен канал BSkyB. През този сезон пък е сключен нов 4-годишен договор с BSkyB/BBC, по който клубовете вече си разпределят първата вноска от 152 милиона паунда (255.9 милиона долара).
Футболът винаги е бил силов
Анди Роксбърг, технически директор на УЕФА, пред в. "Капитал"
Вие изнесохте пред българските треньори лекция върху контраатаката. Това ли е според вас основният момент в съвременния футбол?
- Класните отбори като "Ювентус" или "Манчестър юнайтед" не играят само на контраатака. Това не е тяхната игра, тя е главно атакуваща. Но те умеят отлично да контраатакуват, когато е необходимо и подходящо. Вземете европейското първенство през 1996 г. Много отбори, вероятно най-добрият пример бе Чехия, имаха стил, който бе подчинен изцяло на контраатаката. Те се оттегляха назад и когато имаха възможност, тръгваха остро напред. Такива им бяха играчите. Притеснявам се, че футболът може да стане изцяло игра на контраатаки. Един отбор трябва да разполага с множество възможности, за да е от класа. "Ювентус" играе много добре преса, но в зависимост от мача може да играе на контраатака, може да задържи топката, да промени ритъма. Футболът на бъдещето трябва да е за отбори, които играят според развитието на мача - ако падат с 0:1, ще пресират, ако ги пресират, да могат бързо да контраатакуват. Контраатаката е само един елемент.
Значи не сте притеснен, че футболът става все по-защитна игра?
- Зависи от гледната точка. Вземете световното през 1994 г. - това бе турнир с много атакуващ футбол. На Евро'96 ударението бе повече върху професионалната, солидна организация и имаше повече контраатаки. Но погледнете първенството на Англия, то не е защитно, а много атакуващо. И в Италия шампионатът е офанзивен, френският далеч не е отбранителен, испанският е много атрактивен. Но за мен най-класните отбори са най-добри главно в атака. Такъв тим трябва да умее много неща. Вижте "Барселона". Треньорът Ван Гаал е ориентиран изцяло към атакуващата игра. Така се опитва да структурира отбора и имаше проблеми, защото толкова обича атаката. Загуби няколко мача, но удържа на философията си и сигурно ще е шампион. Но е лесно ние тук с вас да си говорим теоретично за атаката. А много зависи от играчите, с които разполагаш.
Мислите ли, че е зле, че футболът става все по-динамичен и силата взема преимущество над техниката?
- И това е относително. Футболът е станал по-бърз, но преди 10 години във Франция направиха анализ на играта чрез множество мачове. Миналата година проведоха същото изследване и се оказа, че играчите и тогава, и сега покриват горе-долу еднакво разстояние по време на мача. Общото темпо е по-високо, но по-важното е, че са се увеличили единоборствата и към тях се подхожда с повече спринтове. Преди време са подтичвали към противника. Сега спринтират срещу него. Затова сега футболът изглежда по-силов. Той винаги си е бил силов. Вземете един здрав, бавен защитник. Сега шпагатите му изглеждат по-зловещи заради скоростния елемент. Ако бягаш покрай мен и аз те съборя, скоростта го прави да изглежда по-зловещо, отколкото е в действителност. Ако вие сте нападател и аз ви направя шпагат отдалеч, вие ме прескачате и падате, това изглежда много грубо заради скоростта, но не сте ударен. Друг е въпросът, ако ви целя направо в костта, това си е насилие. Тук идва работата на реферите, които трябва да преценят разликата.
Президентът на УЕФА Ленарт Йохансон ви е шеф. Бихте ли коментирали съперничеството му с Блатер за поста президент на ФИФА?
- Това е политически въпрос, а когато се опре до такъв, ние, треньорите, гледаме с интерес отстрани. Всичко, което мога да кажа, е, че Йохансон е президент на УЕФА и за мен, и за треньорите той е великолепен, човек с голям опит и голямо сърце за футбола. Йохансон е фантастичен като лидер на европейския футбол. Когато аз си избирах работа, имах различни възможности, но предпочетох УЕФА, защото Йохансон ме покани. Приех, защото той има идеи за европейския футбол и за развитието на работата с треньорите, за треньорските лицензи. Така дойдох и в България. Когато стана въпрос за този семинар, Йохансон каза: "Разбира се, веднага. " Колкото до съперничеството му с Блатер, това е политика, седя си отстрани и гледам.
Мислите ли, че от него ще излезе добър президент на ФИФА?
- Той е отличен президент на УЕФА, а ФИФА е просто нещо по-голямо. Все едно да питате дали някой от вашите треньори би бил добър треньор в "Барселона". Това просто е голям клуб. Ако вашият треньор е добър в една среда, има добър шанс да е добър и в друга.
Говорихте ли с президента на БФС Иван Славков за изборите за президент на ФИФА?
- Не. Говорихме си за България на световните финали, за треньорската ви школа и изобщо за футбола. Политиците във футбола никога не говорят с треньорите за политиката си и ние, треньорите, сме много доволни от това.
Възможно ли е българската треньорска школа да получи най-високия лиценз на УЕФА и да има право да издава професионални лицензи на възпитаниците си?
- В момента такова право имат само школите в Испания, Германия, Италия, Франция, Холандия и Дания. Няколко други кандидатстват - сред тях Австрия, Швейцария, България. Някои малки страни никога няма да имат треньорски школи на най-високо ниво и техните треньори ще трябва да пътуват другаде, за да получат професионален лиценз. Но аз не мога да кажа дали българската школа ще получи правото да издава професионални лицензи, защото процедурата е дълга, има много критерии, на които трябва да се отговори, а решението се взема от голяма комисия.
Спука се рекламният балон на "Мултигруп" в ЦСКА
Скандалът с Емил Костадинов и Трифон Иванов има няколко страни, но едно е очевидно. "Мултигруп" направи в ЦСКА през зимата рекламна кампания, която се оказа сапунено балонче. Привличането на Трифон, Емо и Христо Стоичков, преговорите с Йордан Лечков и Цанко Цветанов не са били нищо повече от акция за набиране на имидж. После Илия Павлов прочете доклада си на общото събрание на 19 февруари, похвали се, че е дал 3.5 милиона долара на ЦСКА за пет години и остави Димитър Джамов, дегизиран под името Димитър Илиев, да управлява. С което се стигна до конфузиите от последните седмици.
В печата и в електронните медии вече се води истинска война с военния Емил Данчев, изпълнителен директор на клуба. На него се приписва досадна поредица от гафове, заради които ЦСКА е изпаднал в положението на неизправен длъжник, притиснат от няколко страни и дори съден за неплатени пари. Нещо, което вероятно няма да имат проблем да направят и Трифон Иванов и Емил Костадинов.
Те двамата заплашиха още преди вечното дерби с "Левски", че няма да играят заради неплатени траншове по личните им договори. Излязоха на терена, но компромисът свърши дотук. Преди мача с "Литекс" в турнира за купата на България с генерален спонсор "Форд Мото Пфое" дойде разривът. Двамата твърдо отказаха да играят, след което им бе обяснено, че са извадени от отбора.
"В момента сме в една такава никаква ситуация и аз просто не мога да я коментирам", каза Трифон в четвъртък вечерта, 24 часа след конфузната загуба с 1:3 от "Литекс" насред Борисовата градина. "Не знам извън отбора ли сме, под отбора ли, над отбора ли. И аз не мога да си дам отговор", добави защитникът.
Така и няма единомислие по основната причина за скандала. "Не е само въпрос на пари, има и морална страна. Важно е отношението", твърди Костадинов в пресата. "Въпросът не опира само до пари", каза Данчев, като вероятно намекваше, че двете звезди са имали проблеми с дисциплината. "Аз друг проблем освен пари нямам. Става въпрос за неплатени траншове", отсече обаче Трифон.
Когато става въпрос за пари обаче, веднага изскачат доста въпросителни около ЦСКА. Първо, тези 3.5 милиона долара едва ли са дадени даром на клуба от генералния спонсор Мултигруп. Според близък до ръководството човек с висок пост в българския футбол сумите са уредени като кредити за ЦСКА от свързаната с Мултигруп Кредитна банка. В същото време, в последните три години клубът продаде и доста играчи за добри пари и ако сега клубната каса е съвършено празна, както се оказва в последните дни, е напълно възможно това да не е само поради високите текущи разходи по отбора.
От друга страна, Христо Стоичков обяви, че играе без пари за ЦСКА. И това обаче не е точно така, намекна пред "Капитал" член на общото събрание на клуба, като нямаше предвид едноседмичния гурбет до Риад. Точно по същото време се забавиха траншовете на Костадинов и Трифон Иванов. Няма да е чудно, ако те са се подразнили от някои разминавания между публично обявени и реални стойности в договорните отношения на Стоичков с ЦСКА. И без това отношенията им с Ицо бяха набъркани от медиите в причините за скандала.
Проблемите обаче едва ли са само в Емил Данчев, защото е очевидно, че генералната линия претърпя пълен обрат. Само преди два месеца, в седмиците преди общото събрание на ЦСКА и в разгара на кризата с газа, Мултигруп щедро спонсорира завръщането на Трифон и на Костадинов в клуба. Рекламната кампания очевидно вече е на заден план, пък и резултатите на отбора са сравнително далеч от очакваното. ЦСКА на практика отпадна от турнира за купата и при очакваното класиране на "Левски" за финала просто няма значение дали ще е втори или трети в първенството. В тази ситуация червените шефове може би дори са решили, че Трифон и Костадинов вече не им трябват. Още повече че си имат завърналия се като господ от Риад Стоичков, който прави по няколко бляскави изпълнения на мач за удоволствие на зрителите, макар да няма друг от неговата класа в отбора, с когото да връзва някаква игра.
В грандиозния скандал с Трифон и Емо нещо липсва и то е Илия Павлов. Президентът на ЦСКА винаги се е появявал като месия при всички кризи в клуба, в Борисовата градина малцина биха се оплакали персонално от него. Но този път срещата му с "бунтарите" се забави. "Илия Павлов е зает и явно не му е до нашите неща", каза Трифон Иванов. Нежеланието на боса да се занимава с кризата е очевидно и може би не е случайно. Не е ясно дори дали той е участвал в решението за отстраняването на двамата от отбора.
Във всеки случай за момента контрата от цялата работа остава у Трифон Иванов и Емил Костадинов. Националният селекционер Христо Бонев реагира като ужилен и ги извади от състава си за контролата с Мароко в сряда. Обоснова се с това, че нямат отбор и не играят. Дори прибягна до "пожарния" вариант да извика Петър Хубчев като либеро на мястото на Трифон, макар да се бе зарекъл, че няма повече да се връща към играещия в немския "Айнтрахт" (Франкфурт) защитник. В освободената от Костадинов бройка пък вмести младока от "Левски" (Сф) Захари Сираков, който вкара голове на ЦСКА и в мача за купата срещу "Локомотив" (Сф).
За Трифон и Костадинов изваждането от националния отбор е истинска катастрофа. Те се завърнаха в България с изричното намерение да играят редовно клубен футбол и да не пътуват за контролите на държавния тим. Краят на сапунения рекламен мехур в Борисовата градина провали с един удар цялата им стратегия.
От цялата дандания в ЦСКА най-голяма полза извади отново "Литекс". Тимът на Гриша Ганчев дойде в София и за втори път тази пролет отупа червените. Наистина в столичния тим липсваха четирима от най-добрите му футболисти - самите Трифон Иванов и Емил Костадинов, както и наказаните Бончо Генчев и Милен Петков. Това направи впечатление на малцина. Специалисти, журналисти и зрители бяха поразени най-вече от тоталното превъзходство на "Литекс" на стадион "Българска армия".
Така че рекламната кампания в Борисовата градина през февруари бе ударна и вероятно целеше резултати в краткосрочна перспектива, защото сега вече е напълно забравена.
В Германия най-много уважават спортистите
Щангистът Златан Ванев пред в. "Капитал"
Г-н Ванев, вече втора година вдигате щанги в първенството на Германия. Какво ви донесе това?
- Отиването в Бундеслигата ме запази за щангите. След лошото класиране в Атланта, когато останах девети, бях решил да се отказвам от състезателна кариера, но предложението от германския клуб ме спаси. През 1996 г. заплащането на щангистите в България беше много слабо. Сега също не е много добро, но е по-добро отпреди две години. Аз се ожених и ми се роди дъщеричка. Трябваше да намеря средства, за да издържам това семейство. С парите, които ми даваха у нас, това бе абсурд. Мислех да се захвана с някакъв бизнес. Имах малко спестени пари от състезания, а и хора, които да ми помогнат в началото. Немците обаче ме задържаха в щангите, защото заплащането при тях е друго. Мисля, че Германия е страната, която най-много уважава спортистите и плаща добре за труда им. Сега съм им много благодарен, тъй като не се отказах и успях да спечеля световната титла миналата година. Сега чувствам, че ако така вървят нещата, имам сили за още две олимпиади.
Как получихте предложението?
- Офертата дойде от бившия клуб на Асен Златев "Санкт Илген" (Лаймен) в началото на лятото през 1996 г. Тогава станах европейски шампион в Ставангер. Въпреки посредственото ми класиране на игрите в САЩ след това ръководството на клуба не се отказа от мен. Щангите в Германия са развити предимно в малките градчета, в каквото вдигам и аз. С моето участие отборът стана вицешампион на страната, а тази година гоним първо място. Вече се класирахме за финалите.
Какви резултати изискват от вас?
- Отначало ме взеха да ме изпробват на три състезания, да видят какво мога да направя, как мога да се класирам по тяхната точкова система, която се изчислява на базата на лично тегло и постижение. Аз правя 345 кг двубой, теглото ми се събира два пъти - 145 кг, изваждат го от двубоя и се получават 200 точки. Такъв резултат в Германия правят много малко щангисти, и то предимно чужденци, българи и руснаци. Освен това след всяко състезание плащат веднага, и то много добре. Такива пари в България никой не може да направи от щанги. Затова и много се натискат да вдигат там.
Колко българи има в немското първенство?
- Към 10 души, но по-известните имена са Йото Йотов, Пламен Братойчев, Иван Чакъров, Георги Гърдев, Георги Марков, Румен Стоянов и др. Всички сме в Първа бундеслига, а има още две лиги.
Как съчетавате задълженията си в националния отбор и тези в Бундеслигата?
- В началото на сезона, който започва през септември, получавам лист с всички състезания на "Санкт Илген". От ръководството ми казват на кои трябва да се явя. Средно правя по 8 състезания там. По договор трябва да се включа минимум в 6 от кръговете, на полуфинал и финал. Обикновено пропускам срещите с по-слабите отбори. Жалко е обаче, че нямам време да остана там да се готвя, тъй като старши треньорът Абаджиев иска да съм винаги в отбора. Залата, в която мога да тренирам, е база на държавния тим на Германия. Тя е оборудвана с последна дума на техниката за възстановяване. По време на престоя живея в една двуетажна къща, където се чувствам много добре. Храня се само по ресторанти.
Миналата есен ви избраха за капитан на българския отбор. На какво се дължи този избор според вас?
- Аз съм човек, който много тренира, а г-н Абаджиев изключително цени това. Това всъщност е и неговият метод, да се тренира много. Аз издържам на всякакъв напън. Така съм научен от моя личен треньор Иван Лечев, който сега е в Тунис.
Какво по-различно от нас правят германците в щангите?
- В Германия за пръв път видях състезания по вдигане на тежести, на които имах чувство, че съм в боксова зала на професионални мачове. Едни големи халета с барплотове, хората хапват и пийват. В градче от 20 000 жители на състезание идват 2500 зрители. Това са много емоционални празници за тях. На последните две състезания изтласках 200 кг и хората много се радваха. Те смятат за почти невъзможно 70-килограмов човек да вдигне 200 кг. Съотборниците ми казват, че съм луд човек, защото и те не могат да повярват, че вдигам толкова. Повечето от щангистите там са аматьори. Също така винаги гледам да правя сполучливи опити, за да се радват хората. В края на състезанието всички идват и ме поздравяват. Все ми подаряват по нещо. Когато ми се роди дъщеричка, получих много детски дрешки. Интересно е, че като тръгна по улиците, жителите ме поздравят, все едно съм си в родния Шумен.
Какво очаквате от себе си на това европейско в Германия, до което има една седмица?
- След като станах световен шампион преди половин година, всички ще очакват от мен пак да съм начело. В залата ще има хора, дошли да гледат само мен. Със сигурност ще присъства и треньорското ръководство на моя клуб. Чувствам допълнително напрежение от това. Ще вдигам и в нова, по-тежка категория, тази на Йото Йотов - 77 кг, а бях на 70 кг. Трябва да качвам килограми. Да заяквам още, за да мога да се класирам добре. Сега може и да не успея, но за следващото първенство ще бъда от титулярите в тази категория.
Каспаров и Топалов разделят 70 000 долара
Уникален мач между най-добрия шахматист в света за последните 13 години Гари Каспаров и най-класния български гросмайстор Веселин Топалов ще се играе на 2 и 3 май в София. Срещата в НДК предвижда четири партии с контрола от 25 минути за всеки от противниците. На ден ще се играят по две партии с десет минути почивка. Срещите ще бъдат излъчвани пряко по Канал 1 на БНТ. Телевизионното предаване ще трае по два часа на ден от 17 до 19 часа. Двамата шахматисти ще разделят награден фонд от 70 000 долара. Победителят ще получи 45 000 долара, загубилият - 25 000 долара. При равенство двамата гиганти ще си разделят по 35 000 долара.
Идеята за подобен мач се ражда още преди три години, когато за шест партии във Варна пристигна световният шампион на Международната федерация по шахмат (ФИДЕ) Анатолий Карпов. Тогава двубоят му с Топалов завърши 3:3. "Мачът имаше голям успех - коментира мениджърът на Топалов Силвио Данаилов. - Три партии се излъчиха пряко по телевизията и всички останаха много доволни - спонсори, зрители, специалисти. Още тогава се роди идеята да поканим и Гари Каспаров".
Уреждането на мач с шахматист номер 1 обаче не е никак лесно. Каспаров е най-голямата звезда в шахмата и е атакуван непрекъснато за най-различни срещи. Самият той не се съгласява лесно. За интересите му се грижи американският мениджър Оуен Уилямс, който внимателно подбира съперниците на своя клиент. "Да уговориш Гари всъщност е доста сложна работа. Той е по-интересен и за зрители, и за спонсори и именно заради това е по-скъп и по-специален", казва Данаилов.
Въпреки всичко Гари се съгласява да играе срещу Веско Топалов. Мачът обаче се отлага два пъти. През 1996 г. неочакваният скок на долара направи трудно набирането на спонсори за наградния фонд. Тогава щабът на Топалов изчаква икономическата обстановка да се успокои. През 1997 г. срещата с Каспаров се отлага за втори път.
В крайна сметка тази година организаторите успяха да съберат необходимата сума, за да доведат Каспаров в София. Допреди месец и този мач бе пред провал, тъй като тогава трябваше окончателно да се потвърди срещата от наша страна. Организаторите от Българската федерация по шахмат обаче не бяха сигурни, че спонсорите ще дадат обещаните средства и не искаха да се излагаме. В крайна сметка всичко вече е наред.
Големият успех на българските организатори е в това, че уредиха прякото предаване на двубоя в два дни. Шефът на Общинската банка Любомир Павлов се заема много сериозно с организацията и има основна заслуга за договора с БНТ. Оттам и набирането на спонсори станало по-лесно.
"Гари е атракция за разлика от Карпов, който винаги е много спокоен. Каспаров непрекъснато прави физиономии, ядосва се, сърди се. Той е шоумен зад дъската и затова е много обичан от зрителите", обяснява Данаилов.
Наградният фонд от 70 000 долара е символичен за изискванията на Каспаров. Напоследък той участва предимно в много добре платени прояви, като например двубоя със суперкомпютъра "Дийп Блу" за един милион долара. През октомври пък го очаква двубой за световната титла с награден фонд 2 милиона долара.
Каспаров обаче има особено отношение към Веско Топалов и към мениджъра му Силвио Данаилов. От няколко години нашият гросмайстор е сред най-опасните му противници. От 16 срещи помежду им Каспаров има 6 победи, 2 загуби и 8 ремита. Последните четири партии също завършват реми. Обикновено срещу Каспаров Веско се хвърля много рисковано и затова губи.
"Гари уважава Веско, аз също се познавам с него от години. И двамата сме в отлични отношения с него, казва Данаилов, който от доста време навива Каспаров да дойде в България. Много често съм му казвал, че неговата задача е да популяризира играта. Казвах му: ти трябва да играеш, да те показва телевизията, да те видят хората. Той често се вслушва в думите ми, неговият мениджър също му въздейства. Гари знае, че възможностите на България не са големи и затова не предявява големи изисквания. Важното е, че се убеди, че това е една инвестиция за бъдещето".
Особено привлекателен за любителите на шахмата става мачът, който Гари и Веско уговориха в испанския град Леон от 9 до 13 юни. Двубоят им там може да се превърне в своеобразен реванш за загубилия битката в София. В Леон двамата за първи път ще разполагат с компютри по време на игра, в които ще бъде заложена една и съща програма. Те ще могат да се съветват с машините при избора на следващ ход. Компютрите са на основния спонсор на мача "Хюлет Пакард". Много голяма сума отделя и кметството на Леон. То разчита, че по този начин ще направи реклама на града, известен със своите исторически забележителности. Третият спонсор е вестник "Ел Паис", който прогнозира, че всекидневно мачът ще бъде следен от 3 милиона души в уебстраницата на изданието в Интернет. По време на турнира в Линарес 300 000 души дневно са влизали в сървъра на "Ел Паис" да черпят информация за турнира. "Когато има един резултат между двамата, вторият мач винаги може да се рекламира шумно като реванш и така да се привлекат повече зрители", смята Силвио Данаилов.
На турнира в Линарес тази година Веско Топалов регистрира едно от най-слабите си представяния. Той остана последен в класирането и това стана причина да се свлече на девето място в ранглистата на ФИДЕ. Мениджърът му не отрича, че Веско е в спад.
"Всичко започна от световното първенство в Грьонинген. Ние бяхме блестящо подготвени. Веско тренираше два месеца в Лас Палмас само за този шампионат", сподели Данаилов. След неочакваната загуба в мача с Йерун Пикет българинът изпада в криза. Вместо да стигне на финала, каквито реални шансове имаше според схемата, той си тръгна безславно. "Той допусна груба грешка във втората партия с Пикет, загуби и се срина психически. Слабото му представяне на турнира в Линарес бе втори шок за него, заяви Данаилов. Каспаров безспорно е фаворит за мача в София, но срещите му с Топалов винаги са непредсказуеми."
Веско вече се отърсва от лошите си спомени. Той тренира усилено на Канарските острови за срещата с Каспаров и на 29 април каца в София. Два дни след него идва и Гари Каспаров от турнир в САЩ. Той ще бъде настанен в суперлуксозен апартамент в хотел "Глория Палас" и на 4 май си заминава.
Накратко
Сагата с футболния национал Радостин Кишишев приключи с договор за продажба от "Нефтохимик" на "Литекс". Среща на босовете на двата български клуба, турския "Бурсаспор" и мениджъра Лъчезар Танев реши халфът да стане собственост на ловешкия тим от 1 юни срещу 2.3 милиона германски марки. Дотогава той ще продължи да играе за лидера в класирането на А група. "Бурса" остава без права върху Кишишев и ще трябва да връща 1 милион долара на "Литекс" от нередовната сделка между двата отбора.
Азиатската купа на носителите на купи спечели Христо Стоичков с "Ал Насър" от Саудитска Арабия. Нападателят на ЦСКА вкара победния гол за отбора, предвождан доскоро от Димитър Пенев, във финала срещу корейския "Самсунг" (1:0). В полуфинала Стоичков изпусна дузпа още в третата минута, но след това се реваншира, като изработи първия гол за успеха с 2:1 над "Копетдаг" (Туркменистан).
Красимир Балъков се класира за финала за КНК, след като "Щутгарт" победи измъчено с 1:0 "Локомотив" (Москва) като гост. На финала германците ще срещнат "Челси", който пък драматично обърна "Виченца" с 3:1 в реванша в Лондон. За Купата на европейските шампиони ще се срещнат "Ювентус" и "Реал" (Мадрид). "Лацио" и "Интер" ще играят на финала за купата на УЕФА, след като отстраниха съответно "Атлетико" (М) и "Спартак" (М).
Провал при завръщането си като капитан на отбора по тенис за "Фед къп" претърпя Юлия Берберян. Българките загубиха и трите си мача от Първа евро-африканска група с Румъния, ЮАР и Латвия и отпадат в по-долна група. Това стана точно три години след знаменития мач с Испания в Зимния дворец, когато под ръководството на Берберян в отбора първа и втора ракета бяха Катерина и Магдалена Малееви. Сега особено неубедително игра единствената действаща дъщеря на Берберян Магдалена, която не спечели нито една среща.
Безпощадно добър бе двукратният световен шампион във формула 1 Михаел Шумахер с "Ферари" в състезанието за Голямата награда на Аржентина. Той мина през серия от перипетии, преди да спечели първото състезание за сезона и да прекъсне серията от три поредни победи на Мика Хакинен с "Макларън". Шумахер отново стана причина за катастрофа, този път с Дейвид Култард, но обра овациите с нахалното и бързо каране.
