Министерството на финансите е превело 12.6 млрд. лв. обща и 12 млн. лв. целева субсидия на общините, съобщава БТА. Само общини Бургас и Несебър не са получили средства от министерството, защото не са представили бюджетите си в определения от закона срок. От началото на годината на общините са преведени 111.5 млрд. лв. субсидии, от които 102.6 млрд. лв. представляват обща субсидия.
Заместник-министърът на икономиката на Гърция Александрос Балтос заяви, че има голям интерес от страна на гръцки банки за участие в банковата приватизация в България. Той се срещна с председателя на Българската търговско-промишлена палата Божидар Божинов. Според неговите думи Гръцката национална банка има намерение да купи пакет от акции на Хебросбанк, когато те бъдат пуснати на борсата. Г-н Балтос потвърди подкрепата на Гърция за бъдещото членство на България в Европейския съюз.
След продължителни дебати миналата седмица парламентът гласува на първо и второ четене Закона за консолидация на дълга на България към Германия. Това е третата поред спогодба с Германия в рамките на преговорите със страните от Парижкия клуб. В нея са включени задълженията на български длъжници, сключени до 1 януари 1991 г. с падеж до 30 април 1995 г. Лихвата по тези дългове ще бъде в размер на 7.25 на сто. Сумата на задълженията е около 13 млн. германски марки и 670 хил. швейцарски франка. Споразумението урежда и дълга на България към бившата ГДР в преводни рубли. При преизчисляването дългът се фиксира на 344.8 млн. германски марки. Годишната лихва по тези задължения е 3.4 на сто.
Ирландците застанаха зад споразумението за мир
Социологическо проучване, направено седмица след подписването на мирното споразумение за Северна Ирландия, показва, че за момента повече от половината жители с право на глас от двете страни на границата го подкрепят. Според проучването, първото след историческата дата 10 април, 73% от хората в Ълстър и 61% от тези в Република Ирландия биха казали да на споразумението. То ще бъде подложено на двустранен референдум на 22 май, за да придобие реална сила. Според предвидените в него клаузи в Северна Ирландия ще се образува собствен парламент с ограничени правомощия и други трансгранични органи, които да поддържат връзките с републиката. В същото време северната провинция си остава британско владение, освен ако мнозинството жители от двете страни на границата не решат друго на специален референдум.
Проучването, извършено от английския Guardian и ирландския The Irish Times, даде увереност на главната пробританска партия в провинцията, която среща трудности в убеждаването на собствените си членове и останалите юнионистки партии да подкрепят документа. Лидерът й Дейвид Тримбъл обаче, който 22 месеца работи върху текста заедно с колегите си от "Шин Фейн", заяви, че ще проведе решителна кампания в негова подкрепа. Хардлайнерите юнионисти и Радикалната демократическа партия на Иън Пейсли пророкуваха, че дните на Тримбъл като лидер са преброени. Той от своя страна заяви, че несъгласието на някои не означава цялостно неодобрение на документа.
Иън Пейсли започна в четвъртък собствена кампания против мирния договор с аргумента, че иска да спаси "самата плът" на съюза с Британия. Неговите съмнения се подсилват от подкрепата, която си спечели документът сред националистите, включително лидера на "Шин Фейн" Джери Адамс, който го представя като първа стъпка към ирландското обединение.
Според резултатите от проучването две пети от поддръжниците на "Шин Фейн" подкрепят споразумението, докато само 7% от ирландците застават зад пълното отрицание на Иън Пейсли. Членовете на ИРА от своя страна заявиха, че ще "проучат отблизо" текста на споразумението, преди да заявят подкрепата си. "Това е едно от малкото хубави неща, които се случиха на Северна Ирландия в последно време", заяви Джон Олдердайс, водач на Съюзническата партия, единствената, която черпи подкрепата си и от двете общности. Лидерът на умерените националисти Джон Хюм обаче беше по-скептичен: "Единственото проучване което има значение, ще се проведе в деня на референдума."
Шест принципа за реформа на световната икономика
Необходимостта от адаптация към променените финансови условия е на първо място в дневния ред на срещата на Международния валутен фонд. Според мен този проблем заслужава обстойно обсъждане.
Бих се спрял на шест основни теми.
1. Нужно е капиталовите пазари да заработят по-добре. Икономистите отдавна знаят, че информацията за тях е малко и често пъти недостоверна. Това допринася за нестабилността на капиталовите пазари. Аз препоръчвам следните мерки за подобряване на ситуацията: Ако една държава иска да заеме ресурс от международните капиталови пазари, тя да изпълнява някои изисквания към разпространението на информация. МВФ да следи за прилагането на стандартите.
2. Да се направят световните финанси по-гъвкави. Рационализирането им може да стане в три направления: по-добро разпределение на световните спестявания; да се улесни абсорбцията на временните шокове и да се увеличи качеството на инвестициите. За да стане това, вярвам, че усилията трябва да се концентрират върху подобряване на системата на контрол върху финансовия сектор - както на заемодателите, така и на заемополучателите. Банковият надзор доста напредна, но има още какво да се желае относно по-ясни рискови индикатори.
3. Да се засили рамковата финансова политика. Да има прозрачност на пазарите и възможност за предварителна намеса на международните финансови институции, за да се предотврати повтарянето на азиатската криза.
4. Да се установят помощни мерки, които да се прилагат на изпадналите в криза страни.
5. Да се намали рискът от предоставяне на помощи. Ето защо е нужно в процеса да се включват и частни инвеститори, както бе направено при латиноамериканската криза през 80-те години.
6. Да се поддържа нивото на официално даваните заемни средства. Докато доскоро се считаше, че финансовата помощ е останала в миналото, сътресенията в Азия доказаха, че все още е актуална.
Вечен ли е мирът в Ирландия
Седмица след историческото споразумение между католици и протестанти, поне на книга мирът е факт. Докога и доколко ще трае той обаче са въпроси, които официалният текст на документа оставя без отговор. Разбира се, тези, които изготвят едно мирно споразумение, биха искали то да е трайно. Въпреки това историята показва, че мирни договори с надпис "временни" обикновено продължават повече от тези за "вечни времена" - може би заради по-малките си претенции. Поради компромисния си характер подобни документи почти винаги избягват поставянето на срокове, защото те могат да бъдат използвани като удобно извинение за неизпълняването на условия. В ирландското споразумение датите са в изобилие, като се започне от 22 май 1998 г. - денят, в който от двете страни на ирландската граница ще се проведат успоредни референдуми върху договореното. В класическите мирни договори обикновено се набляга на декларативния тон и пожелателните забележки, които не изискват много жертви, а същевременно карат преговарящите да се чувстват доволни от свършената работа. В ирландския договор на общите текстове съответстват не по-малки по обем клаузи, които предвиждат промяна в държавното устройство. Дали липсата на такива дипломатически хитрини няма да доведе до преждевременна смърт на мира?
Изглежда, кроячите на мира са премерили риска от спонтанен аборт. Плод на 22 месеца усилия, споразумението прави опит да даде на всеки участник бучка захар, без да размества основно статуквото. На лоялистите, желаещи Ълстър да остане британска провинция, осигурява продължение на връзките с Лондон и поставя условието Дъблин да промени частта от конституцията си, в която се предявяват претенции към северната провинция. Споразумението гласи, че Ълстър е британска територия, освен ако болшинството от жителите от двете страни на границата не решат друго. Като се има предвид, че пробритански настроените протестанти съставляват 60 на сто от провинцията, вероятността това да стане е минимална. На националистите пък се предоставя възможност за интензивни контакти север - юг и институции, които да предоставят известна автономност на Ълстър, включително собствен парламент с ограничени пълномощия, което доближава Ълстър до статута на Уелс и Шотландия. Въпреки това веднага се намериха недоволни, най-вече от крайните фракции на преговарящите, които са изобщо против преговорите. Ирландската армия за национално освобождение, която се отцепи от ИРА след обявеното от нея примирие през 1996 г., вся смут сред общата радост с изявлението си, че ще продължи с бомбените атентати. "Ние не можем да се ангажираме в процес, който пренебрегва това, което британците векове са причинявали на ирландската нация", се казва в обръщението, разпространено в медиите.
Не по-малко отрицателно настроени са и протестантите от втората по големина юнионистка партия, тази на Иън Пейсли - те нарекоха участника от тяхна страна в преговорите Дейвид Тримбъл предател. Самият той се опита да покаже чувство за хумор, като нарече това определение за себе си прогрес в сравнение с прозвището на предшественика му - Юда Искариотски. Тримбъл заложи името си под документа и е решен да го защитава на предстоящите тестове за издръжливост. Първият предстои на 18 април, когато на конгрес на партията близо 700 делегати ще трябва да кажат своето "да" на мира. Изходът от вота е все още под въпрос. Изпълнителният комитет на партията застана зад Тримбъл при подписването, но не и преди споразумението да бъде обсъдено ред по ред. От 10-те представители на партията в английския парламент обаче само 4 го подкрепят. Стигна се дотам, че някои съпартийци пророкуваха, че дните на Тримбъл като лидер на партията са преброени. Те се страхуват, че споразумението ще отслаби позициите на Лондон в Ълстър.
Не по-малко скептични са и хората от другата страна на барикадата. Също този уикенд Джери Адамс, лидер на политическото крило на ИРА, партията "Шин Фейн", ще търси съгласието на партията на годишната й конференция. Той се опита да предразположи своите поддръжници, като деликатно намекна, че споразумението няма да сложи край на борбата за обединението на Ирландия. Като жест към активистите на ИРА бе оценена и отправената благодарност към всички, които са направили това споразумение възможно. Както е известно, страните седнаха на масата за преговори след обявеното от ИРА примирие.
За постигането на мира неоспорима роля изиграха САЩ заедно с президента Клинтън. Той беше първият американски държавен глава, който посети размирната британска провинция през 1995 г. и който даде виза на тогава все още смятания за терорист на ИРА Джери Адамс.
Неоценима морална подкрепа се оказаха спешните телефонни разговори в петък на Клинтън с основните играчи на преговорите - Дейвид Тримбъл, Джери Адамс, Тони Блеър и ирландския му колега Бърти Ейхърн. За подобна компенсация за загубата на съня си може да мечтае всеки президент - на сутринта, след инфарктни консултации и моменти, в които споразумението изглеждаше невъзможно, страните излязоха с обща позиция. Голяма заслуга за нея има и сенаторът Джордж Мичъл - американският посредник в преговорите, който почти две години се опитваше да намери отговор на ирландския ребус. Интересен е въпросът обаче дали Америка като своеобразен акушер на мира ще може да защити постигнатото при евентуална заплаха за провал на приемането на документа.
Наскоро списание Economist направи интересен анализ на типовете американски дипломати, сравнени по сила. Към първия спада американският посредник за Балканите Ричард Холбрук. Той имаше на разположение на само собствената си убедителност, но и прерогативи на американската администрация да приложи сила при необходимост. Въпреки че Щатите като цяло представляваха лоялен посредник, те явно бяха решили споразумение да бъде постигнато и правеха възможното това да стане максимално ясно на всички. Така, когато през 1995 г. босненските сърби взеха заложници от ООН, Холбрук отсече: "Дайте им 48 часа да освободят заложниците. Ако не го направят, ги заличете от земята. " Американските военновъздушни сили наистина се намесиха в Босна и макар че не заличиха сърбите от земята, с направеното успяха да спечелят вечната им омраза.
Вторият тип посредник може да бъде представен от Денис Рос, неуморния труженик на близкоизточния фронт. В арабско-израелския конфликт Америка може, ако иска, да приложи сила, но вътрешните работи на страните задължават дипломатите да бъдат внимателни. Джордж Мичъл, посредникът в Ирландия, не спада към първите два типа посредници. Както в случая с Близкия изток, проблемите от вътрешно естество ограничават възможностите за натиск върху националистите, които се борят за обединена Ирландия. А приятелството на Америка с Лондон не позволява натиск върху юнионистите по начин, който би могъл да подкопае ролята на Британия в провинцията или суверенитета и националните й интереси. Ето защо САЩ не могат да накарат двете страни да постигнат съгласие, а още по-малко да наложат такова. Джордж Мичъл за разлика от Ричард Холбрук говори тихо, изслушва внимателно и няма "скрита пръчка зад гърба си". Ето защо той е предпазлив относно бъдещето на проекта: "Никой не може да гарантира, че след 18 месеца събранието ще заработи. Може целият процес да спре. " Добрата воля на президента Клинтън да посети провинцията, при условие че това би помогнало да се утвърди мирът, също се изтълкува превратно от някои политици, които го обявиха за намеса във вътрешните работи.
В крайна сметка излиза, че мирът е оставен изцяло в ръцете на ирландците. Доколко те ще издържат на неизбежните провокации и ще защитават правото си на мирно съществуване ще се види занапред. А мирът при всички случаи ще бъде крехък, най-малкото поради това, че твърде дълго ирландците не са живели в мир със самите себе си.
Латвия се опита неуспешно да се откачи от руската орбита
Обтягането на отношенията между Русия и Латвия през последните два месеца доведе до най-сериозната криза в европейското постсъветско пространство. За първи път се заговори за икономически санкции и прекратяване на дипломатическите отношения, в обращение влязоха обвинения в геноцид срещу рускоезичните малцинства и възраждане на имперски амбиции. През последните 60 години отношенията между Москва и Рига винаги са били много сложни, като настоящите събития не са най-сериозният конфликт между двете страни. През 1940 г. вследствие на пакта "Рибентроп - Молотов" Червената армия окупира Прибалтика, но беше принудена да отстъпи оттам през следващата година след нападението на Германия. Разгромът на Хитлеровия режим позволи на СССР да си върне контрола над трите балтийски републики, който запази до 1991 г. Тогава зародилите се в региона национални движения поставиха началото на сепаратистките движения сред 15-те републики в състава на Съветския съюз, които доведоха до разпадането му. След обявяването на независимостта на Латвия в нея, както и в останалите бивши съветски републики, останаха компактни маси рускоезично население. Новата руска конституция позволи на такива хора да получат гражданство по ускорена процедура, но много от тях не се възползваха от тази възможност. Проблемите с миграцията, трудоустройването и други лични мотиви накараха повечето да останат по родните си места, като само в Латвия техният брой е 700 хиляди души.
През 1993 г. в Латвия беше приет закон за гражданството, който наложи строги ограничения за рускоговорящите жители, представляващи около 1/4 от цялото население. Основно изискване за получаване на гражданство стана знанието на латвийски език, който няма нищо общо с руския. Допълнително бяха въведени годишни квоти за предоставяне на латвийско гражданство. Липсата на гражданство създава сериозни проблеми при намирането на работа. От това страдат дори децата на руснаците, които не са латвийски граждани, защото не получават диплома след завършването на средното си образование, без която не могат да постъпят в университет. Без гражданство не може да бъде получен и задграничен паспорт, което ограничава пътуванията в чужбина. Главният мотив на латвийските политици при налагането на такива строги мерки беше опасението, че рускоговорящото население е естествен съюзник на Кремъл и потенциален проводник на политиката му. Поведението на Рига представлява сериозно нарушение на международните споразумения за защита на човешките права и малцинствата, по които е страна.
Въпреки това Москва упорито не предприемаше официални действия и затова рязкото активиране на руската дипломация в отношенията с Латвия дойде неочаквано. Повод за настъплението срещу Латвия стана разгонването от полицията на несанкциониран митинг в центъра на Рига, в който участваха руски пенсионери, издигащи социални искания.
Никой не се застъпи за прибалтийците две седмици по-късно, когато по улиците на Рига преминаха ветерани от латвийския легион на СС, към които се присъедини командващият въоръжените сили на страната Юрис Далбинш. Възмущението на Русия беше споделено от всички страни, а Латвия се изправи пред заплахата от международна изолация. Визитата на латвийския външен министър в Москва беше отменена от домакините, отложено беше и посещението на делегация на парламента в Рига. Опасенията от надигането на русофобска и антисемитска вълна бяха подкрепени от два бомбени атентата в латвийската столица. При първия беше повредена единствената синагога в града, която все още не е възстановена след атентат през 1995 г., а при втория бяха нанесени материални щети на руското посолство. Въпреки че полицията проведе най-мащабната си операция за последните 20 години, извършителите не бяха разкрити. Подозренията паднаха върху крайно националистически организации, но неочаквано фотороботът на един от предполагаемите атентатори беше оприличен на симпатизант на руската националболшевишка партия. В това сложно положение дори върховният комисар на ООН по човешките права Мери Робинсън заяви, че не може да реши кой е виновният и кой е пострадалият.
По същото време в Русия авторитетна група губернатори, водена от кмета на Москва Юрий Лужков, се обяви за незабавен бойкот на латвийските стоки. Лужков сравни латвийското правителство с режима на Пол Пот в Камбоджа, а губернаторът на Кемеровска област Аман Тулеев забрани износа на въглища за Латвия. Намиращият се в затруднено положение около избора на нов премиер Борис Елцин подхвана инициативата и нареди на временния премиер Сергей Кириенко да предприеме мерки за оказване на икономически натиск върху съседната страна. Влиянието на латвийския внос върху икономиката на Русия е минимален - през миналата година той достигна сумата 1.2-1.5 млрд. долара. Далеч по-голямо значение за двете страни има износът на руски нефт през Латвия. През пристанището Вентспилс преминава голяма част от нефта за Западна Европа, а доходите от работата на пристанището съставляват 25% от приходната част на латвийския бюджет. Ако Русия спре да изнася нефт през Вентспилс, това би сринало латвийската икономика. Министърът на икономиката Атис Сауснитис оцени щетите от първоначалните действия на Русия на 250 млн. долара и веднага беше уволнен за пораженческо настроение, но това не помогна за решаването на латвийските проблеми. "Влошаващите се политически отношения са от решаващо значение за намаляването на обема на транзитните стоки и цифрите не изглеждат никак добре", призна министърът на транспорта Вилис Криштопанс.
Версиите за икономически интереси, стоящи в основата на резките действия на Русия, се появиха още след първите реакции на Москва. Руските нефтени магнати са заинтересувани от снижаването на транзитните такси в Латвия, особено при падащите цени на световните пазари. Те не бяха допуснати до приватизацията на 37-процентов дял от пристанищния комплекс във Вентспилс, след което бяха увеличени тарифите. Отказът от транзит през Латвия ще увеличи на първо време разходите на компаниите, но те получават отличен шанс за създаване на конкурентна система за излизане на външния пазар, благодарение на Литва и Естония, които приемат радушно руския капитал. Около Санкт Петербург вече се строи пристанищен терминал и отказът от латвийския маршрут би улеснил финансирането на проекта. Руското правителство също е загрижено за съдбата на своите нефтени компании, които осигуряват солидна част от постъпленията в бюджета. Разгонването на демонстрантите се оказа удобна възможност за натиск, целящ подкрепа на интересите на нефтения бизнес.
Първото затягане на кранчето бързо убеди Латвия, че тя все още е икономически зависима от големия си съсед. Призивът на президента Гинтарис Улманис към политическите партии за диалог с Русия и промяна на закона за гражданството прозвуча като първи сигнал за отстъпление от досегашната твърда позиция. Президентът обеща през тази година 30 хиляди души да получат гражданство, а през следващата броят им трябва да нарасне пет пъти. Съветът за национална безопасност освободи от поста му главнокомандващия Далбинш, уволнен беше и шефът на криминалната полиция в Рига за допускане на бомбените атентати. Напрежението в отношенията с Русия е на път да прерасне в политическа криза шест месеца преди парламентарните избори. Най-голямата партия в управляващата шестчленна коалиция - "Сайминекс", напусна кабинета и това постави под съмнение съдбата му. Неясното бъдеще на латвийското правителство и русофобската му позиция накараха Вашингтон да отложи визитата на премиера Карстс в САЩ, което показва, че дори приятелски настроената американска администрация не вярва в жизнеспособността на кабинета. Депутатите започнаха обсъждане на промени в спорния закон, които трябва да свалят най-напред ограниченията за най-младите и най-възрастните представители на рускоезичното население.
Предприетите действия дадоха основание на Москва да смекчи позицията си, защото големият натиск можеше да доведе до отрицателен резултат и да постави Латвия в положението на жертва в очите на света. Кремъл трябваше да се съобрази и с общественото мнение в страната, което остана недоволно от налагания двоен стандарт в политиката. Пресилената загриженост за неспазване на човешките права и зараждането на неонацизъм в чужбина се съчетават с отсъствие на законност в самата Русия. Все още не е приет закон за забраната на фашистките и екстремистките организации, под чиито удари могат да попаднат представители на две от основните фракции в Държавната дума - комунистите и либерал-демократите на Жириновски.
Успешното справяне с латвийската криза с помощта само на заплахата от икономически санкции може да постави ново начало в руската външна политика. В нея ще се разчита не на военна мощ и носталгични призиви за сближаване, а на конкретни икономически интереси. С оглед на ресурсната зависимост на съседите основни оръжия на тази нова доктрина ще станат "Газпром", "ЛУКойл", ЮКСИ и другите големи износители на енергийни източници. Примерът на Латвия показа, че за желаещите да се откъснат от руското притегляне шансът лежи в усилването на собствените им икономики и засилването на икономическите връзки с останалия свят. Едва след това те ще могат спокойно да мислят за политическа и военна интеграция.
Вълна от сливания разтърси сектора на финансовите услуги
Вече втора седмица финансова Америка фокусира върху себе си вниманието на международната финансова общност. Точно седем дни след като финансовите колоси Citicorp и Travelers Group шокираха на 6 април света с обявеното решение да обединят ресурсите си, създавайки най-големия американски финансов конгломерат - Сitigroup, други четири финансови институции внесоха допълнителен смут в сектора на финансовите услуги - появата на мегабанките BankAmerika и Bank One в резултат от сливанията съответно между BankAmerika и Nationsbank Corp. и Bank One и First Chicago NBD Corp.
С общи активи на стойност 570 млрд. долара и силно развита клонова мрежа по цялата територия на САЩ новата по-голяма BankAmerika се нарежда непосредствено след универсалния финансов гигант Сitigroup и оставя след себе си финансови колоси като Chase Manhattan Corp. и J.P. Morgan & Co. BankAmerika става най-голямата кредитна и депозитна институция в САЩ. Другата нова банка, Bank One, става петата по-големина търговска банка в САЩ и ще отстъпва единствено на Сitigroup по продажби на кредитни карти.
Положителните очаквания на инвеститорите за бъдещето на новите BankAmerica и Bank One намериха израз в по-високите котировки на акциите на BankAmerica, NationsBank, Bank One и First Chicago, които незабавно след обявяването на решението за сливането дръпнаха нагоре съответно с 5.20, 4.80, 4.20 и 3.60 процента. Седмица по-рано одобрението на инвеститорите получи и сливането между Citicorp и Travelers, чиито акции скочиха с 18 и 12 процента, като търговията с тези книжа на Wall Street се осъществяваше на нива съответно от 168 долара и 68 долара за акция. Вследствие на това пазарната капитализация на Сitigroup нарасна с 30 млрд. долара, достигайки 163 млрд. долара.
Съществува една доста съществена разлика в мотивите за предприемането на стъпки в посока консолидация между Citicorp и Travelers, от една страна, и BankAmerica, NationsBank, Bank One и First Chicago, от друга. Ако чрез сливането си в Сitigroup шефовете на Travelers и Citicorp, Санфорд Уейл и Джон Рейд целят вертикална диверсификация на дейността, която да има за резултат изграждането на "супермаркет за финансови услуги" и в по-малка степен съкращаване на разходите, то в основата на окрупняването на търговските банки е залегнал именно стремежът за рязко свиване на разходите. В този смисъл консолидацията на търговските банки и сближаването между Citicorp и Travelers представляват различни казуси за американските антитръстови органи. Въпреки появата на мегабанките BankAmerika и Bank One в сектора на търговското банкерство не се създава силен дисбаланс, който да доведе до рязко намаляване на конкуренцията и от такава гледна точка е нищожна вероятността банковите сливания да бъдат блокирани от регулативните органи на САЩ.
Далеч по-сложен е случаят със Сitigroup, която обединява Citibank, доскоро лидер сред американските търговски банки, инвестиционната банка Salomon Smith Barney, появила се през есента на 1997 г. в резултат на обединението между дъщерната на Travelers Group компания Smith Barney и Salomon Brothers, застрахователните компании Travelers Lifie & Annuity и Travelers Property Casualty Corp. и брокерската къща Primerica Financial Services. Или иначе казано, Сitigroup ще съвместява дейностите на търговските банки, инвестиционните банки, брокерските къщи и застрахователните компании - нещо, което влиза в противоречие със закона Глас - Стийгъл от 1993 г., по силата на който наличието на лиценз за банкова дейност не позволява развиване на застрахователна дейност и обратното.
Двете дейности могат да бъдат съчетани единствено в структурите на финансова холдингова компания. Това означава, че ако новата компания иска да запази позициите на Citicorp в банковото дело и на Travelers Group в застраховането и брокерските операции, шефовете й трябва да кандидатстват пред Федералния резерв на САЩ за лиценз за банков холдинг. Технологичното време, необходимо за преобразуване на организационната структура на Сitigroup в холдинг, е две години. Според същия този закон Федералният резерв може да удължи двугодишния срок с още три години, т.е. до пет години Сitigroup може да оперира едновременно и на двата пазара на финансови услуги - един период, през който може да се очаква, че лобито на финансовия гигант в американския Конгрес трескаво ще работи за внасяне на поправки в закона. През изминалата седмицата в. New York Times писа, че финансовата мощ на Citicorp се стопява с повече от 8 млн. долара годишно, които отиват за полагането на грижи за американските законодатели. За лобиране пред американските законотворци Travelers Group заделя близо 3 млн. долара на година. Естествено грижи за конгресмените полагат и онези финансови кръгове, за които промените в закона са нежелани.
През 1993 г. по-платежоспособни се оказаха лобиращите за промяна на закона, което доведе до отмяна на ограничението пред финансовите компании да съвместяват брокерски операции с инвестиционно банкерство. В началото на настоящия месец конгресмени републиканци подготвиха проектозакон, според който пада бариерата пред сливанията на банкови институции със застрахователни компании. Проектозаконът обаче не бе внесен за гласуване, след като стана ясно, че сред конгресмените на този етап няма нагласа за промяна в закона Глас - Стийгъл. От Сitigroup обявиха, че ако в този период от пет години се запази статуквото във финансовото законодателство на САЩ, компанията ще предпочете да се раздели със застрахователната дейност и да запази банковите операции.
Последните раздвижвания в сектора и основно появата на универсалния финансов конгломерат Сitigroup обещават сериозни размествания във финансовата индустрия. Отдавна в банкерските среди усилено се говори за годеж между най-голямата американска търговска банка Chase Manhattan и глобалния лидер в инвестиционното банкерство Merrill Lynch, който след случилото се през изминалите две седмици изглежда реален. Интересът на инвеститорите и експертите е насочен и към J. P. Morgan & Co. и Morgan Stanley, които се спрягат като партньори в една по-голяма финансова компания. Явно глобализацията на световната финансова индустрия ще доведе след себе си помитаща вълна на консолидиране. Освен ако не се намесят антимонополистите.
Добрият зъл Европейски валутен съюз, който ще промени историята на Европа
Никой не се съмнява, че влизането в употреба на единната европейска валута, еврото, ще промени начина, по който се прави бизнес на Стария континент. Всяка западноевропейска компания ще бъде засегната от общата валута, която води след себе си и реализацията на старата мечта за единен пазар на стоки и услуги. Ценообразуването и производствените разходи ще трябва да се преизчислят, като същевременно отношенията с доставчиците и профсъюзите ще се изострят. Работодателите ще трябва смислено да обяснят на служителите си какво точно означава въвеждането на еврото по отношение на техните заплати и пенсии, както и още по-деликатния въпрос със запазването на работни места.
Но по-важният въпрос е какво ще бъде отражението в дългосрочен план на създаването на Европейския валутен съюз, в рамките на който ще се емитира еврото. Повечето европейски компании например ще се срещнат с конкурентни проблеми, които никога не са очаквали, а в краткосрочен и средносрочен план ситуацията и бизнесклиматът ще се влошат. В отговор на тази заплаха много компании на Стария континент трескаво свиват разходите и консолидират операциите си.
Първият и най-видим ефект от въвеждането на единната валута ще бъде разликата в цените на паневропейски продукти. Поради различните нива на данък добавена стойност разпределението на доходите на населението и различните нива производителност, цените на най-широкоразпространените продукти, като минералната вода например, ще варират значително в рамките на отделните държави - членки на Европейския валутен съюз. Консултантската компания Andersen Consulting направи дори специално изследване за това каква ще бъде цената на бутилка от 1.5 литра кока-кола в Европа след въвеждането на еврото. Отклоненията от средната цена в евро на този продукт в Европа достигат до 33 процента (виж таблицата), могат да се наблюдават и при продукти на химическата и автомобилната индустрия и в доста други отрасли на икономиката.
Друг проблем е, че когато компаниите конвертират цените на продуктите си от националните валути в евро, пазарният резултат често няма да е особено задоволителен за тях. Ако една стока, която струва 9.99 в някоя национална валута, би могла след конвертирането си в евро да стане 7.34, вероятният ефект от това е, че много производители ще определят цените на стоките си не като конвертират в евро, а като слагат най-близката до цената в национална валута цена в евро. Другата последица ще е, че в рамките на континента ще има драстично преструктуриране на пазара на работна ръка - ниската цена на работната ръка в страни като Португалия и Гърция ще накара някои от големите производители да пренесат там поне част от производството си. Компании като италианската Pirelli и германската Mercedes-Benz в последно време предпочитат да инвестират в производство извън Европа.
Ценообразуването и разходите за работна ръка в Европейския валутен съюз ще доведат след себе си вълна от корпоративни сливания, като тази тенденция ще бъде най-силна във финансовия сектор. Повечето европейски банкери очакват истински бум на транснационални сливания в Европа. А тенденцията вече е налице - през миналата година стойността на банковите сливания в Европа е достигнала рекордната сума от 419 милиарда долара. Ироничното в случая е, че има вероятност от Европейския валутен съюз да спечелят повече американските, а не европейските финансови институции - в момента разходите на американските банки са доста по-ниски от тези на европейските и освен това американците вече гледат на Европа като на единен пазар и имат изградена стратегия как се работи на него.
Големи производствени компании като френския производител на оръжейна електроника Thomson-CSF също обявиха, че приемат предложения за сключване на договори за стратегическо сътрудничество от други европейски компании, за да запазят конкурентоспособността си. Германската банка Dresdner Bank изгражда тесни връзки със застрахователната компания Allianz AG, а спекулациите, че Dresdner Bank е нарочила като цел за купуване Commerzbank AG, вървят вече повече от две години. Германия вече бе свидетел на изненадващото сливане през миналата година на банките Bayerische Vereinsbank AG и Hypo-Bank, в резултат на което се роди втората по големина на активите германска банка.
Холандският финансов конгломерат ING пък влезе на германския пазар, купувайки мажоритарен дял в Allgemeine Deutsche Direktbank AG в средата на март тази година. В Италия правителството събира оферти за Banca Nazionale del Lavoro, в началото на февруари тази година банките Mediobanca и IMI обявиха намерението си да поглъщат по-малки банки и да заздравяват отношенията помежду си, а възможното сливане между IMI и Bancario San Paolo di Torino ще създаде най-голямата италианска банка.
Осъществяването, формално, на Европейския валутен съюз и въвеждането на единната валута са на път да станат факт в най-новата история на Европа. На континента обаче му предстоят трудни времена, докато механизмите заработят и Европейският валутен съюз се превърне в наистина единен пазар. От друга страна, това е единственият шанс на Европа да бъде реален икономически конкурент на Съединените щати в глобален мащаб. Усилие, което, ако се окаже успешно, завинаги ще преобърне историята на континента.
Нов световен финансов ред се замисля във Вашингтон
Азиатската криза, увеличаването на капитала на Международния валутен фонд и укрепването на международната финансова система чрез изработването на работещ механизъм за преодоляване на финансовите сътресения, пренасяни от една локална финансова система в друга по пътя на капиталовите потоци са централните теми на полугодишната среща на МВФ и Световната банка, започнала на 15 април във Вашингтон.
Най-голямата заплаха в дългосрочен аспект за международната финансова общност е рецесията в Япония, която заедно с колапса на финансовите системи на страните от Югоизточна Азия дърпа бавно, но сигурно глобалната икономика към дефлационната спирала. На 15 април световните информационни агенции разпространиха поредната лоша новина за японската икономика - продажбите на дребно в страната са се свили с 21.4 на сто през март, което е най-ниското ниво от 1965 г. насам. Седмица по-рано под натиска на Брюксел и Вашингтон и заплахата от намаляване на кредитния рейтинг на дълговите книжа на Япония от Moody's, Риутару Хашимото, министър-председател на Страната на изгряващото слънце, обяви намаляване на данъчното бреме с 30.5 млрд. долара. По-ниските данъчни ставки обаче няма да стимулират вътрешното потребление в желаната степен поради временното им действие. Много вероятно е дори да се получи обратният ефект - в очакване на увеличаване на данъчните задължения към бюджета в един по-късен момент японците да предпочетат да увеличат спестяванията си за сметка на потреблението в настоящия момент. Това, за което Западът настоява, е Япония да изостави досегашния курс на икономическо развитие, да внесе драстични промени в неадекватната си данъчна политика, да спре девалвацията на йената и подобно на САЩ през 1992 г. в случая с валутната криза в Мексико да се нагърби с ролята на спасител за страните от Югоизточна Азия.
Ключов момент на тридневната среща е увеличаването на капитала на МВФ с 90 млрд. долара - сума, равносилна на нарастване на квотите на 182-те страни, членки на фонда, с 45%. През есента на миналата година на полугодишната среща на МВФ и Световната банка шефът на фонда Мишел Камдесю покани страните членки да се ангажират с увеличаването на капитала на монетарната институция - идея, оказала се крайно неатрактивна за най-големите донори на фонда - ЕС и САЩ, вследствие на което попълването на сметките на фонда не се състоя. Преди два месеца позабравената тема за изтънялата финансова мощ на фонда бе отново поставена на дневен ред, но вече подкрепена от значително по-силни аргументи - олекването на фонда с близо 40 млрд. долара през последната половин година, чийто конкретен резултат е свиването на реалната кредитна мощ на кредитора от последна инстанция до по-малко от 20 млрд. долара и задълбочаващата се азиатска криза, което предполага допълнителни финансови инжекции за Югоизточна Азия.
Доказалите своята несъстоятелност рестриктивни оздравителни програми на МВФ за страните от Югоизточна Азия и липсата на стойностни алтернативи наложиха необходимостта да се търсят начини за преструктуриране на международната финансова система. Финансовият министър на Великобритания Гордън Браун предложи на срещата на финансовите лидери на развитите индустриални страни от Г-7, която се провежда в рамките на международния форум във Вашингтон, да бъде създадена монетарна институция на МВФ и Световната банка, която да изпълнява функциите на висш орган по надзора на глобалната финансова система. Предложението на британския финансист не е ново. То е модифицирана форма на идея, зачената в Канада, за създаването на система за контрол на международните финанси.
Ефективната финансова система изисква стабилни капиталови пазари, които на свой ред предполагат публикуване на достоверна финансова информация. Прозрачност трябва да се въведе и в дейността на МВФ, липсата на която е една от главните причини Конгресът на САЩ да се противопоставя на увеличението на капитала на фонда.
Важно е също фондът и Световната банка да се отворят за развиващите се страни. Общността на развиващите се държави, известна като Г-24, която се събира в рамките на срещата на МВФ и Световната банка, в комюнике до международните монетарни институции настоя за нов подход към разрешаването на азиатската криза, последствията от която в най-силна степен се усетиха именно в развиващите се пазари и за отслабване на натиска от богатите държави за бърза и мащабна либерализация на финансовите сектори в тези страни. Сред участниците в председателстваната от Венецуела и Алжир среща на Г-24 преобладаваше мнението, че едва ли исканията им ще трогнат развитите индустриални държави. "Полугодишните срещи на развиващите се страни наподобяват припяване под душа - единственият, който те чува, си ти самият", сподели пред Ройтерс представител на Г-24.
Във Вашингтон страните от Югоизточна Азия бяха призовани да изработят и да приемат ефективни закони за фалитите, които да преустановят порочната практика фактически фалирали компании, често свързани по един или друг начин с управляващите в тези страни, да бъдат поддържани над повърхността с кредити от местните държавни финансови институции и външни кредити с правителствени гаранции.
Оптимистичният тон, характерен за сбирките на фонда, този път не присъства във Вашингтон. Дали пък загрижеността на бюрократите от МВФ не е част от един нов световен финансов ред. Приватизаторите могат да обявяват изненадващи търгове и конкурси
Справедливостта на процедурите ще пострада с мотив ускоряване на раздържавяването
Подготвяните от края на миналата година нови наредби за търговете и конкурсите бяха одобрени с постановление на Министерския съвет през миналата седмица. Аргументът на правителството и на Съвета по структурна реформа за промяната в наредбите е, че приватизацията трябва да се ускори чрез съкращаване на сроковете за провеждане на търговете и конкурсите. Вероятно точно заради това изненадващо в новите текстове на двата документа отпадна минималният период след датата на обнародване на съобщението, в който не може да бъде обявяван крайният срок за подаване на документи за участие в търга или конкурса. Според досегашните разпоредби това не може да стане по-рано от 15 дни след обнародването, а съответно за търговете - по-рано от 10 дни. В двете наредби продължава да важи последната дата, до която може да бъде обявен краен срок за подаване на оферти - 30 дни след обнародването на съобщението.
Мотивите за отпадането на забранителния период, в който да не може да бъде обявявана крайна дата за подаване на документи, са доста нееднозначни независимо от оправданията, че главната цел е ускоряване на раздържавяването. Ако това стане, се дава теоретична възможност на приватизиращите институции да обявят срок за подаване на оферта например още на първия ден след публикацията. Така би се създала възможност да се влияе на избора на краен купувач, защото така ще имат шанс да спечелят само кандидатите, които разполагат с изпреварваща вътрешна информация. "Идеята е органите по чл.3 сами да решават кога да приключи срокът за подаване на офертите. Така приватизацията значително може да се ускори", каза пред "Капитал" Таня Кованлъшка, съветник на вицепремиера Александър Божков по въпросите на приватизацията. Твърденията, че на приватизиращите органи трябва да се даде самостоятелност при взимането на решения, обаче не са много оправдани, като се имат предвид условията на непрозрачност и корупция, в които се извършва приватизацията. Създава се реална възможност да се повтори случаят с приватизацията на "Плама", когато крайният срок за подаване на оферти изтече още в следобеда на първия ден.
В официалното съобщение до медиите във връзка с новите наредби пише, че те създават единни критерии за всички приватизиращи органи, като по този начин ще се увеличи доверието на участниците в този вид приватизационни сделки. Не може да се каже, че точно тази цел е постигната с удължения срок от 14 на 30 дни за сключване на приватизационни договори от Агенцията за приватизация след успешното провеждане на конкурси или търгове. От друга страна, тази промяна не важи за останалите приватизиращи ведомства. Мотивът за удължаването на срока за агенцията е, че решенията й трябва да се одобряват от надзорен съвет, а понякога и от правителството, което изисква повече технологично време.
Промените в наредбите за търговете и конкурсите вече дават възможност да се взема решение за провеждане на търг или конкурс не само от органите по чл. 3, но и от лица, упълномощени с изрични писмени пълномощни. Идеята е да разширят правомощията на външни консултанти, избрани да посредничат при приватизационни сделки. От гледна точка на кандидат-купувачите обаче наредбите въвеждат сериозно ограничение по отношение на начина на плащане на депозита. Промяната гласи, че сумата на депозита може да се внася само по банковата сметка на приватизиращия орган, но не и чрез представяне на чек или банкова гаранция, както досега. Това означава замразяване на парите на участниците в наддаването, което не е логично и противоречи на нормалната търговска практика.
АП се амбицира да контролира цялата приватизация
През 1999 г. ще се продават БОДК, "Бояна филм" и Български морски флот
През миналата седмица Агенцията за приватизация (АП) опита да докаже намерението си да започне реално да контролира процеса на раздържавяване, като обяви нови вътрешни правила на ведомството и нови изисквания към министерствата и външните посредници на приватизационни сделки. Ролята на агенцията като координиращ орган на приватизационния процес и досега беше предвидена в закона, но само на теория. Преди месец в АП беше създадено управление "Координация и контрол на приватизационния процес". За експертите на АП промяната била свързана с поемането на лична отговорност за провалите на приватизационните сделки. За министерствата и консултантите, които са се заели с раздържавяването, новият момент е, че ще трябва да предоставят на агенцията пълна информация по своите сделки.
С аргумента, че трябва да се ускори раздържавяването, Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, е предложил на надзорния съвет да промени изцяло организацията на работата във ведомството. Всяка приватизационна сделка вече ще има постоянен отговорник от етапа на подготовката до момента на сключване на договора за продажба. Отговорници по сделките имаше и досега, но те се сменяха между различните етапи на подготовка и осъществяване на сделката. По този начин експертите на агенцията лесно можеха да си прехвърлят отговорността за всякакви неуспехи. Другият нов момент е, че ръководството на АП всеки месец ще набелязва приоритетни приватизационни проекти. Част от тези приоритети ще бъдат сделки, които да се осъществят до края на месеца, а останалите ще са свързани с приключване на етапи от по-сложните продажби.
През тази седмица предстои Захари Желязков да се срещне с представители на всички външни консултанти, с които има сключени договори за посредничество по приватизационни сделки по програмата САРА и по списъка на пуловете. Целта е именно намерението на агенцията да изисква пълна информация за хода на поверените им сделки. Освен това консултантите ще бъдат запитани дали могат да съкратят сроковете за осъществяване на някои от сделките и да ги приключат до края на годината. "У някои от посредниците възникна желанието да се съобразяват с европейските и международните стандарти. Те обаче трябва да спазват преди всичко българското законодателство. Тъй като често става дума за чуждестранен консултант, който преговаря с чуждестранни кандидати, част от процедурата може да се извършва и на чужда територия, но под строг надзор на АП", каза Захари Желязков. Той се похвали също така, че "подаването на информация от министерствата е по-добро в сравнение с миналата година. Вече имаме възможност да правим консолидирани отчети за хода на приватизацията в цялата страна".
През миналата седмица надзорният съвет одобри с малки забележки отчета на АП за първите три месеца на 1998 г. Данните от отделните министерства все още се обработват. Според председателя на надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров има 2.5 пъти повече договорени плащания за тримесечието от планираните, но сделките за периода (14 на брой) са едва 12.5% от всички продажби, които трябва да се осъществят през годината. Договорените плащания от тези 14 сделки са общо 118. 3 млрд. лв., пряко поетите задължения от купувачи са в размер на 5.6 млрд. лв., а ангажиментите за бъдещи инвестиции са на стойност 58 млрд. лв. "Лекото неизпълнение по отношение на броя сделки е нормално за първото тримесечие, защото тези продажби са били предвидени през миналата година, но тогава тяхната подготовка още не беше започнала", каза Захари Желязков. В списъка на приватизационните проекти на агенцията, публикуван в нейната Интернет-страница, за продажба през 1998 г. бяха включени дялове от 143 предприятия. Петдесет и три сделки бяха предвидени за първото тримесечие. Списъкът на проектосделките беше доста оптимистичен, като се има предвид, че за първите три месеца бяха планирани някои от най-сложните сделки - например продажбата на "Фармация" - Дупница, и "Трояфарм", при които и досега не е изяснен делът за касова приватизация. На въпроса дали списъкът на проектосделките на АП е нереалистичен Захари Желязков отговори: "И аз имам това убеждение, но когато той е бил подготвян, още не бях в агенцията. " През следващата седмица Желязков ще предложи да се промени списъкът за целева приватизация, който да бъде допълнен с възможно най-атрактивните предприятия. Според шефа на агенцията е разумно да се включат например някои от хотелите с предстояща приватизация. "Химко" ще остане в списъка за целева приватизация въпреки предвижданата схема на плащане - половината в брой, а остатъкът - в дългови инструменти.
"До края на годината очаквам делът на раздържавените активи да достигне 40%, а в началото на следващата година - 50%", каза Асен Дюлгеров. АП вече е започнала подготовката на програмата си за приватизация за 1999 г. В нея ще бъдат включени 27 атрактивни дружества, чиято приватизация досега изобщо не била подготвяна. Сред тях са десет топлоцентрали, БОДК, "Бояна филм", Геоком и Минстройхолдинг, Български морски флот и параходство "Българско речно плаване".
Държавата реши да намали дела си в "БФБ - София"
Съветът на директорите на "Българска фондова борса - София" взе решение през миналата седмица да увеличи капитала на дружеството от 199 на 300 млн. лева чрез нова емисия от акции. То ще бъде предложено за изкупуване на лицензирани инвестиционни посредници, които желаят да станат членове на борсата. Проспектът за новата емисия е готов и е внесен в комисията по ценните книжа, но засега контролиращата институция не е издала официално потвърждение. Според Георги Драйчев, оперативен директор на "БФБ - София", ръководството на борсата не очаква проблеми с утвърждаването на проспекта и има техническа готовност да започне предлагането на емисията. Което означава, че ако комисията не забави потвърждението, напълно вероятно е новата емисия акции да бъде изкупена в срок от един месец. Интерес към пълноправно членство в борсата били проявили достатъчен брой инвестиционни посредници, които са замразили заявките си за временно членство в очакване на новата емисия. Според Драйчев целта на новата емисия е повече инвестиционни посредници да имат достъп до търговията на борсата, като по-далечната цел на тази емисия е постигането на по-голяма концентрация на търговията с ценни книжа в страната на пода на "БФБ - София" АД.
Преди решението за последното увеличение на капитала държавата беше собственик на 49% от капитала, които на практика й осигуряват контрол върху дружеството заради твърде разпръснатата собственост в останалите проценти. Решението за намаляването на дела на държавата до около една трета може да се разглежда като опит за разширяване на кръга на собствениците, което пък да засили обществената подкрепа за институцията в момент, когато тя е застрашена от появата на конкурент. Според промените в закона за ценните книжа, които през миналата седмица бяха обнародвани в Държавен вестник, сделките с акции на публични дружества могат да се сключват само на борсата или на организиран извънборсов пазар, лицензиран от комисията по ценните книжа. Второто понятие беше въведено в закона именно с последната му поправка. Регулациите на този пазар обаче много напомнят на тези за борсата, като се изключат някои от по-строгите ограничения. Това прави двата вида тържища подобни и следователно конкурентни. Лобито на БФБ първоначално активно опита да спре появата на такова понятие в закона, но след като не успя, в момента се бори да не позволи лицензиране на извънборсовия организиран пазар. Готова да получи такова разрешение за извършване на дейност е бившата Софийска фондова борса, където за основна фигура се сочи шефът на Българската стопанска камара Божидар Данев. Сигурно е, че Данев има много силни позиции сред управляващите в момента. Сега поддръжниците на съществуващата фондова борса, сред които е дори вицепремиерът Александър Божков, изпитват сериозни затруднения да попречат на лицензирането на организирания извънборсов пазар. Логика има в аргументите и за, и против съществуването на два паралелни пазара. На този етап обаче, като че ли заплахата за поява на конкуренция по-скоро ще се отрази положително върху развитието на лицензираната вече борса и на пазара.
Никола Николов* за двете тези за развитието на капиталовия пазар.
Вече са обнародвани поправките в Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества и те влизат в сила от петък. От него се пораждат две основни тези за развитието на българския капиталов пазар. Първата, която аз не застъпвам, е, че цялата търговия трябва да се концентрира на борсата - в нейния официален и неофициален сектор. Втората теза, която аз застъпвам, е, че трябва да има организиран извънборсов пазар. Според първата теза концентрирането на сделките в неофициалния сектор на борсовия пазар ще доведе до по-голямо доверие в пазара, концентрация, прозрачност на сделките, гаранция по тях и т.н. Тоест всички предимства, които има организираният извънборсов пазар. Обаче аз считам, че ако няма друг пазар освен борсовия, ще изкривим силно дейността на борсата и тя ще се изроди в извънборсов пазар. Очевидно, че когато на пода на борсата се сключват сделки с акциите на едно предприятие и те свършат, тогава доверието към борсата ще намалее, защото тя ще прави сделки само в неофициалния си сектор. Затова моето мнение е, че трансферите, които са за неофициален сектор, трябва да се сключват просто на организиран извънборсов пазар. Механизмите на него трябва да бъдат такива, че да осигуряват прозрачност и доверие в пазара, но желателно е не цялата търговия да се съсредоточи в борсата. Това са двете тези за капиталовия пазар. Аз съм застъпник на втората, но очевидно има застъпници и на първата теза.
* председател на Комисията по икономическа политика към парламента, Георги Прохаски* за липсата на необходимост от второ средище на търговията:
Аз смятам, че на този етап не е необходим някакъв друг извънборсов пазар освен това, което сега се предвижда в закона за ценните книжа - да може между физически лица да се сключват сделки за покупко-продажба на акции извън борсата. Това е една форма на децентрализация главно за малките сделки с оглед да не се усложнява прекалено процесът, когато малък брой акции между две физически лица трябва да се купят или да се продадат. Тогава това ще стане през инвестиционните посредници, които само ще ги регистрират в Централния депозитар. Трябва да има система от правила вероятно, която да бъде утвърдена от комисията, да бъде разработена съвместно с инвестиционните посредници. Но под регулирана извънборсова търговия не трябва да се разбира някаква друга институция, подобна на борсата, която да има малко по-облекчени правила. Това е твърде погрешно разбиране. Аз мисля, че на този етап, когато свободният пазар на борсата все още е основният сегмент на фондовата борса и когато ни предстои може би година-две, в които ще се формира официалният пазар на борсата, всякакви, в кавички, либерални подходи в търговията в една неособено организирана и концентрирана форма може да доведат до по-ниска ликвидност, яснота на цената и в крайна сметка злоупотреби. Мисля, че все още има заинтересовани в това и някои от тях доста активно лобират, за да бъдат реализирани тези идеи, но мисля, че това няма да стане.
* Изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на "БФБ - София"
МП сключи 11 сделки за половин месец
През първата половина на април Министерството на промишлеността (МП) обяви, че е сключило 11 нови приватизационни сделки. От тях седем предприятия са продадени на работническо-мениджърски дружества (РМД). Всъщност размерът на договорените плащания по сделките с РМД превишава 14 пъти стойността на плащанията от останалите купувачи. От дължимите близо 3.23 млн. долара по седемте сделки, сключени с работническо мениджърски колективи, са платени само 288 хил. долара (тоест ведомството е получило веднага и в брой 9% от договорените суми). Над 70% от тези пари могат да бъдат издължени чрез всички допустими платежни средства.
Четири от сделките с РМД са за мажоритарни дялове - 80% от пловдивския машиностроителен завод "АС Инженеринг" ЕООД, 59.65% от софийския Институт по хладилна и климатична техника, 72% от "Малки трактори" - Русе, и 67% от Плодпродукт - Габрово. Останалите продажби на колективи са за 10.4% от капитала на "Зиесто" - Варна, 8% от "Изгрев" - Оряхово, и 31.4% от "Нитекс" - Доспат. В съобщенията на промишленото министерство се споменава, че бъдещите плащания са обезпечени само по три от седемте сделки с РМД - при приватизацията на "Зиесто", "Малки трактори" и "Нитекс". За миноритарните пакети от "Зиесто" и "Нитекс" плащанията са гарантирани чрез договор за залог върху всички придобити акции. При дълго отлаганата поради липса на купувачи сделка за "Малки трактори" - чрез ипотека върху недвижимото имущество на дружеството.
Другите четири априлски сделки на Министерството на промишлеността са сключени с външни купувачи. Договорените плащания по тези сделки са в размер на 233 хил. долара, от които обаче само една пета са платени веднага и в брой. По три от сделките (за 80% от полиграфическото предприятие "Яков Крайков" - Кюстендил, 8% от "Климакомфорт инженеринг" - Бургас, и обувен цех в с. Касъка, обособена част от завод "Кавалер") остатъкът от цената трябва да бъде платен чрез дългосрочни облигации в срок до 30 дни от подписването на приватизационните договори. Четвъртата сделка е за продажбата на 13% от "Кюстендилски плод" срещу 100 000 долара, по която промишленото министерство няма да получи почти никакви приходи. Договорът предвижда, че купувачът "Макена" ЕООД ще плати 80% от цената под формата на прихващане и опрощаване на собствените си вземания към приватизираното предприятие. Очевидно става дума по-скоро за придобиване на дял по схемата дълг срещу собственост, отколкото за класическа касова сделка. Възможността на кредиторите да придобиват акции и дялове срещу дълга е предвидена в закона за приватизацията, но в него се казва, че това може да става само при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
"Доктер оптикс" предлага 200 хил. марки за ОМЗ
Офертата на кандидат-купувача се различава от изискванията в конкурсната документация
Немската компания "Доктер оптикс", смятана за фаворит в приватизацията на "Оптико-механичния завод" - София, подаде през миналата седмица уникална оферта за участие в конкурса за приватизация. От нея може да се направи извод, че фирмата не възнамерява да плати повече от 200 хил. марки за предприятието. Единствените два елемента, които немската фирма е включила в документите си, са да изплати незабавно признатите от съда вземания на кредиторите и да бъдат продадени излишните активи на завода съвместно с Агенцията за приватизация или упълномощено от нея лице, като приходите да влязат в държавния бюджет. От офертата става ясно също така, че "Доктер оптикс" няма намерение да плати цена, която да е равна поне на минималната обявена в тръжната документация, защото банковата гаранция, която е предоставила фирмата, е на стойност 200 хил. марки. Агенцията за приватизация обаче иска минимална сума в размер на 2.2 млн. марки за 67% от предприятието. Теоретично предлаганите от "Доктер оптикс" условия могат да се договорят, ако методът на продажба беше преговори с потенциален купувач. В случая обаче офертата не е съобразена с изискванията на конкурсните условия и едва ли следва да бъде класирана.
Упълномощеният представител на "Доктер оптикс" за България Михаил Богоевич призна на специална пресконференция през миналата седмица, че офертата се отклонява от условията на обявения конкурс, и посочи като причина предоставената непълна и необективна информация от страна на АП в информационния меморандум за предприятието. "Кой може да даде и една марка за предприятие с неизяснено правно състояние", попита той. При това положение става още по-очевидно, че кандидатът за купувач не възнамерява да плати за ОМЗ сума, която надвишава банковата гаранция. "Ние предоставяме възможността ОМЗ да бъде извадено от състояние на несъстоятелност и българската държава да осъществи печалби от разпродажбата на излишните активи, които вероятно ще надвишат значително обявената цена от 2.2 млн. марки", пише в офертата.
"Не знам да е имало друга такава оферта досега", коментира изпълнителният директор на АП Захари Желязков. Той съобщи, че са подадени три оферти за ОМЗ, които вече са отворени. Изборът на купувач се очаква да стане в началото на май. Според оплакванията на "Доктер оптикс", записани в самата оферта, в меморандума за ОМЗ липсвали актове за държавна собственост на терените и сградите, годишни заверки на баланса от дипломиран експерт-счетоводител за последните няколко години, а представеният баланс за миналата година не отговарял на изискванията на Закона за счетоводството. "Загубата в размер на 178 млн. лв. например беше отразена в актива на баланса, коментира финансовият мениджър Валентин Иванов. Капиталът на ОМЗ освен това не бил пререгистриран след преоценката по постановление 179, а ревалоризация по последното постановление изобщо не била правена. "Няма данни за участие на "Металхим холдинг" в капитала на дружеството. Този въпрос също остава неизяснен, не сме официално уведомени за решение на правителството по този въпрос", каза Марин Арсов, съдружник в адвокатската кантора "Кьолер & партнерс" в София и юридически консултант на "Доктер оптикс".
Михаил Богоевич обяви, че има реституционни претенции към повече от две трети от терените на ОМЗ, които били неясни като обхват, стойност и правно положение. Според Захари Желязков обаче не може да се говори за неизяснена собственост, защото последните промени в закона за приватизацията и законът "Лучников" изключват претенции в реални граници. Шефът на АП обаче призна, че оплакванията на "Доктер оптикс" по отношение на финансовото състояние на ОМЗ са донякъде основателни, но самата агенция не разполага с повече информация.
Представителите на немския кандидат обвиниха АП и за това, че не успели да се запознаят отблизо със състоянието на завода, защото получили разрешение за оглед едва два работни дни преди изтичането на срока за подаване на оферти. Може би идеята на правителството и Агенцията за приватизация е изобщо да не продават ОМЗ, щом подават некачествена информация, твърдят Михаил Богоевич и юристът Марин Арсов. Представителите на "Доктер оптикс" заявиха, че биха се изненадали, ако друг инвеститор е успял да даде оферта за ОМЗ - София, която отговаря на всички изисквания.
Изборът на посредници е почти предопределен
Агенцията за приватизация (АП) отхвърли офертите за трите пула, към които беше проявен най-слаб интерес. Това са "Електроника", "Машиностроене - 1" и Балканкар. Провалените конкурси си приличат по две неща - първо, че явилите се кандидати бяха единствени, и второ, че не принадлежат към групата на най-известните световни консултантски компании и инвестиционни банки. Отхвърлените кандидат-посредници са Pohl Consulting & Associates (Германия) за пул "Машиностроене - 1", Corporate Advisers (Гърция) в консорциум с Евробанк за пул "Електроника" и Plan Econ (САЩ) за пул Балканкар. Пул "Електроника" включва предприятията "Инкомс-Телеком холдинг" и дъщерните му дружества, в пула "Машиностроене - 1" са обединени пет средноголеми предприятия, а в Балканкар - 18 предприятия от едноименния холдинг. В съобщението на АП не се посочват мотивите за отхвърлянето на единствените оферти за трите пула. "Конкурсната комисия по определен пул не е длъжна да дава мотиви и има всички основания да отхвърли определена оферта", коментира пресцентърът на АП, който иначе би трябвало да осигурява максимална прозрачност на приватизационния процес.
Според добре информиран източник истинската причина за отхвърлянето на офертите е спазването на едно неофициално решение на конкурсните комисии. То предвижда пуловете с единствен кандидат за посредник да се оценяват като неатрактивни, тъй като е нарушен конкурсният принцип, а офертите за тях да бъдат отхвърлени. От тайното решение освен това следвало, че "Електроника", "Машиностроене - 1" и Балканкар ще бъдат продавани от същите приватизационните агенти (или агент), които предстои да бъдат избрани за пуловете Булгартабак и НЕК. Размерът на възнаграждението за приватизацията на тютюневите предприятия и на електроцентралите ще зависи от успешната продажба на предприятията от неатрактивните пулове, твърдят запознати. "Точно такава идея няма, но би могло да се стигне и до нея", заяви пред "Капитал" изпълнителният директор на АП Захари Желязков по повод твърденията за обвързаната приватизация на пуловете. Той коментира, че идеята е в конкурсите за "Електроника", "Машиностроене-1" и Балканкар да се даде шанс и на отхвърлените кандидати за приватизационни агенти по пуловете "Туризъм", "Химическа промишленост" и "Металургия". Освен това в поканите на АП, изпратени на предварително заявилите интерес инвестиционни банки и консултантски фирми за участие в конкурсите за Булгартабак и НЕК, е отбелязано, че агенцията "ще се радва" да получи оферти и за трите неатрактивни пула.
Междувременно АП обяви ново набиране на оферти за пуловете "Електроника", "Машиностроене - 1" и Балканкар. Срокът за тях тече от 15 април до 15 май. Списъкът на предприятията от трите пула отново е обявен в Интернет-страницата на АП, но за разлика от началото на март, когато беше обявен първият конкурс, потенциалните кандидати няма да намерят в Интернет техническите условия по приватизацията на трите пула, нито информация за възнаграждението си в случай на успех. Това би могло да значи, че е малко вероятно агенцията да разчита на нови потенциални кандидати. Теоретично съществува и възможността отхвърлените кандидати по конкурсите за трите неатрактивни пула да успеят да внесат подобрения в офертите си, така че те да отговарят на изискванията на агенцията. Преди две седмици Захари Желязков обяви, че има пет ясни критерия, които конкурсните комисии са разработили за избора на приватизационните агенти. "Основният фактор е финансовото състояние на кандидатите. Допълнителните критерии при избора са дали имат опит в приватизацията на предприятия от съответния бранш, цялостният им опит в приватизацията и опит в Източна Европа и конкретно в България", коментира Захари Желязков. Най-изненадващ е последният критерий, който за разлика от останалите е количествен и се прилага за пръв път - да се прецени какви и колко стратегически инвеститори е довел всеки от кандидатите в България и в други източноевропейски страни.
В същия срок, както за "Електроника", "Машиностроне - 1" и Балканкар (от 15 април до 15 май), се набират оферти и за пуловете Булгартабак и НЕК - първи етап. За разлика от досега проведените конкурси за приватизационни агенти изборът на посредници за тези два пула е затворен. Това означава, че комисиите сами избират кои посредници да поканят и външни кандидати не могат да участват в конкурса. Вече са изпратени покани до предварително определени консултантски фирми и инвестиционни банки - 19 за НЕК и девет за Булгартабак. Според Захари Желязков набелязаните кандидати са избрани единствено по това, че отдавна са заявили интерес към продажбата на тези два пула. Четири от предварително определените са поканени да участват и в двата конкурса. Това са BNP-Dresdner Bank, Merill Lynch International, Deutsche Morgan Grenfell и Rotshield. Сред кандидатите за Булгартабак са още Nomura и UBS, а в конкурса за НЕК са поканени още Deloitte & Touche, Price Waterhouse, JP Morgan, KPMG, Arthur Andersen. Избраните посредници за НЕК и Булгартабак ще трябва най-напред да разработят стратегия за приватизацията на двата пула, която да бъде одобрена от АП и Съвета по структурна реформа. Едва след като бъде избран, приватизационният агент ще може да кани инвеститори и да пристъпи към същинската приватизация на НЕК и Булгартабак.
Все още не са обявени конкурси за приватизационни агенти на пуловете "Металургия - 2", който включва предприятия от военнопромишления комплекс, и "Машиностроене - 2", който включва само "ЛеКоКо" и миноритарен дял от "Тежко машиностроене" - Радомир. За "Машиностроене - 2" АП доскоро очакваше да получи оферта за посредничество от Международната финансова корпорация (IFC). "Не получихме писмо от IFC в предвидения срок. Възможно е, вместо да обявяваме конкурс за този пул, да пуснем миноритарния дял на борсата или на централизираните търгове, а предприятието да продадем като обикновена касова сделка", каза Захари Желязков.
Накратко
През първото тримесечие на годината приватизиращите ведомства са продали общо 105 цели предприятия и 67 обособени части. От тези сделки Агенцията за приватизация е сключила договори за продажба на 11 цели предприятия и три обособени части. От началото на 1993 г. до края на март 1998 г. приватизационните сделки на всички органи по чл. 3 са продали 806 цели предприятия и 1008 обособени части.
Само четири фонда са регистрирали до момента емисиите си от акции в Централния депозитар. Това са "Българска ходингова компания" АД (бивш Българо-холандски ПФ" АД), холдинг "Център" (бивш ПФ "Център" - Стара Загора), както и холдингите "Зенит" и "Сигурност". Съгласно последните изменения в Закона за ценните книжа и фондовете борси акциите на приватизационните фондове ще могат да се търгуват само след такава регистрация. Около 15 други бивши приватизационни фондове са обявили намерението си да направят такава регистрация на акциите си в най-близко бъдеще. Промените в закона влизат в сила на 21 април 1998 г. Трите оферти за Русенската корабостроителница ще бъдат оценени от комисия на DFC след 21 април, съобщиха от компанията през миналата седмица. Целта на съобщението беше да опровергае изявлението на изпълнителния директор на АП Захари Желязков, че две от офертите са били декласирани. "Дано да е така", каза самият Захари Желязков и каза, че е получил неточна информация за приватизацията на Русенската корабостроителница.
НФПФ "Калиман" се преобразува в инвестиционно дружество от затворен тип, реши общото събрание на акционерите миналата седмица. Приходите за 1997 година са в размер на 285 млн. лв. Акционерите на фонда ще получат дивидент от 70%, или 17 500 лв. на бонова книжка, внесена във фонда. Приходите на дружеството са в размер на 285 млн. лв., реализирани от продажбата на 12 500 акции на "Плевенски цимент" по цена 12.8 долара на акция. От 1 май бившият приватизационен фонд, чийто портфейл включва предимно фармацевтични предприятия, ще осигури на акционерите възможност да купуват лекарства с отстъпка от 10% срещу временно удостоверение или бонова книжка.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация се срещна през миналата седмица с представители на Комисията за защита на конкуренцията. "Целта на срещата беше въвеждане на уведомителен режим за случаите на икономическа концентрация", каза председателят на надзорния съвет Асен Дюлгеров. Това означава, че агенцията ще уведомява комисията, когато определена приватизационна сделка доведе до увеличаване на пазарния дял на купувача и евентуално достигане на монополно положение на съответния пазар.
"Оргтехника" АД отчете 1.3 млрд. лв. печалба за 1997
На общо събрание на акционерите си "Оргтехника" АД - Силистра, отчете печалба от 1.331 млрд. лв. за 1997 г. Акциите на дружеството вече могат да се търгуват свободно след направената на общото събрание промяна в устава на дружеството. По време на масовата приватизация бяха продадени 67% от дружеството. Дялове придобиха общо четири приватизационни фонда. Най-голям дял притежава ПФ "Труд и капитал" АД, който придоби максимален дял от 34% още по време на първата тръжна сесия на масовата приватизация. Други приватизационни фондове, придобили акции от дружеството, са ОНПФ "Златен лев" АД с 12.55%, ПФ "Света София" АД (7%) и ПФ "България" АД (3.7%). Индивидуални акционери са придобили общо 3.05% от акциите.
В края на миналата година работническо-мениджърското дружество "Оргтехинвест" АД купи 26.4% от държавата за 1.9 млрд. лв. Съгласно договореността за десетгодишно разсрочено плащане 10% от сумата, или 190 млн. лв., бяха платени веднага по схемата 57 млн. лв. в брой и 133 млн. лв. в дългосрочни държавни облигации. Останалите 6.6% от акциите на дружеството са предназначени за работещите в дружеството при преференциални условия. На общото събрание на предприятието, което беше проведено в началото на месеца, представителят на държавата в надзорния съвет беше заменен от представител на "Оргтехинвест" като втори по големина акционер.
"Оргтехника" АД - Силистра, е най-големият български производител на изчислителна и организационна техника. Освен у нас произвежданите от фирмата касови апарати с фискална памет се продават и в страните от ОНД. За 1996 печалбата на дружеството е била 131 млн. лв., а основният капитал е 255 млн. лв. Характерна за дружеството е ниската степен на задлъжнялост към банки и доставчици. За 1996 тези задължения са възлизали на 71 млн. лв. Накратко
Двамата кандидат-купувачи за 51% от стъкларския завод "Дружба" - Пловдив, дадоха поисканите от тях писмени разяснения към офертите си, съобщи изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков. Според него има опасност при продажбата на "Дружба" да се повтори случаят с намаляваното и отлаганото плащане за "Българска роза - Севтополис". Причината за опасенията е, че в едната оферта, подадена за участие в конкурса, има уговорка кандидатът да плати цената само ако състоянието на предприятието съответства на представеното от АП. За кандидат с по-големи шансове за успех при покупката на "Дружба" се смята работническо-мениджърското дружество, зад което стои купувачът на "Евроенерджи холдинг" "Интернешънъл Екуитис". Официално ролята на "Интернешънъл Екуитис" е финансов консултант на работническо-мениджърското дружество.
Министерството на промишлеността подписа договор с консултантската фирма "Еrnst&Young" за ликвидацията на "Океански риболов" АД - Бургас. Настоящата собственост на фирмата са общо шест океански кораба (риболовни траулери и хладилни кораби), които ще бъдат продадени отделно, ако консултантите не успеят да намерят купувач за цялото дружество. "Океански риболов" е в ликвидация от юли 1994 г. и трябваше да прекрати дейността си до юли 1996 г. От 1994 г. досега ликвидаторите на дружеството продадоха по-голямата част от корабите, за да покрият натрупаните задължения към четири банки-кредитори и около 1400 души, работещи в предприятието.
Почти напълно е променен съставът на съвета на директорите на "Целхарт" АД - Стамболийски. По решение на общото събрание на дружеството съветът на директорите е намален от седем на шест души, като дружеството вече се представлява от директорите Риза Кутлу Яшък и Ян Рагнър Куарнстрьом. В края на миналата година турският "Ъшъклар холдинг" стана мажоритарен собственик на "Целхарт" след покупка на пакет от 26.6%, предложен за касова приватизация, и още няколко пакета от акции, придобити от приватизационни фондове по време на масовата приватизация.
"Винпром - Кюстендил" АД отчита печалба за 1997 г. в размер на 129 млн. лв. За миналата година печалбата е била 6.9 млн. лв. Приходите за периода са 867 млн. лв., а задълженията - 51.2 млн. лв. Общо 70% от дружеството бяха раздържавени по време на първата вълна на масовата приватизация, като най-голям дял от 34% придоби ПФ "Гарант инвест" АД. Останалите 17% бяха спечелени от ПФ "Руен", а индивидуални участници спечелиха 12% от капитала.
Проектооблекченията за стоманените дружества не промениха цената на акциите им
През изминалата седмица акциите на "Стомана" - Перник продължиха да бъдат най-постоянно търгуваните ценни книжа на фондовата борса от повече от месец насам, като сделки с тях бяха регистрирани през всички дни. Изтъргуваните книжа на това дружество бяха на обща стойност 49 млн. лв. Редовната търговия с акциите на "Стомана" продължи без промяна дори и след огласяването на одобрения от правителството проектозакон за преструктуриране на стоманодобива. Според него държавата ще увеличи собствеността си в капитала на дружествата с дял, равен на стойността на издадените облигации за покриване на техните задължения. Така например задълженията на "Стомана" в момента са в размер на около 18 млн. долара, а на "Кремиковци" около 80 млн. долара и 2 млрд. лв. Законопроектът включва редица преференции и облекчения за стоманодобивните предприятия. Приходите от продажбата на дялове и обособени части остават на разположение на дружествата, дължимият данък върху печалбата се преотстъпва на дружествата за срок от пет години, както се преотстъпва и дължимият данък върху добавената стойност, мита и такси при внос на технологично оборудване. При това положение е трудно да се прогнозира дали и как бъдещият закон ще се отрази върху търговията с акции на "Кремиковци" и "Стомана". От една страна се увеличава броят на държавните акции (тоест предлагането), а от друга страна, законовите облекчения биха могли да се тълкуват като добри новини за бъдещото финансово състояние на предприятията.
Съобщенията за вероятно увеличение на капитала от страна на държавата не повлияха особено на цената на акциите от "Стомана", което е единственото стоманодобивно предприятие, чиито акции активно се търгуват на фондовата борса. При продажбата на по-големи пакети цените леко се повишиха и от 7000 лв. на акция достигнаха равнища около 7500 лв. в края на седмицата. Според брокери причина за постоянните сделки е наличието на постоянно предлагане, най-вероятно разпродажба на голям пакет акции от някой от трите приватизационни фонда, придобили акции на "Стомана" от масовата приватизация. От друга страна, търсенето от дребните инвеститори също е постоянно заради факта, че "Стомана" е ликвидно дружество. Най-голям пакет от стоманодобивното предприятие притежават бившите приватизационни фондове "Континентал" (10.16%), ПФ "АКБ Форес"(10%) и МРПФ "Труд и капитал" (1.18%). Преди около два месеца пакетът на "Континентал" смени собственика си през борсата. Символичната цена от 403 лв. за акция, на която стана продажбата, най-вероятно значи, че това е размяна на пакети между фондове, а не е реална сделка.
Акциите на "Химко" - Враца отбелязаха рекордни стойности от 46 367 лв. за акция, но изтъргуваните количества и през тази седмица останаха символични. Общо през седмицата бяха изтъргувани 536 акции на дружеството, като най-високата цена беше на най-големия пакет от 500 акции. Според брокери тези количества не са показателни за реалната цена на акциите на "Химко" и те си остават рискова инвестиция. Котировките купува на извънборсовия пазар в самия край на миналата седмица останаха значително по-ниски, а сделката на борсата също се сключи на доста по-ниската цена от 42 500 лв. Няколко големи пакети от акции на дружества, които досега не са се появявали на борсата, се изтъргуваха в самия край на седмицата. Пакет от 11 229 акции, представляващ 14.54% от капитала на "Светлина" - Стара Загора, беше продаден на цена 31 917 лв. за акция. Общо 90% от акциите на "Светлина" са раздържавени по време на масовата приватизация, като най-голям дял от 33.66% има ПФ "Център" - Стара Загора, а пакет с големината на продадения миналата седмица е придобит от ПФ "Брод". Друг голям пакет от 6739 акции на "Русенско пиво" АД беше изтъргуван на цена 1900 лв. за акция. Пакет със същата големина, представляващ 11.82% от капитала на дружеството, е придобит от ПФ "Напредък".
Предстоящото общо събрание на акционерите на "Златни пясъци" - Варна не успя да раздвижи търговията с акциите на това дружество и бе регистрирана само една сделка при увеличение на цената от близо 30% в сравнение с предишната седмица. Общо 25% от акциите на "Златни пясъци" бяха раздържавени по време на масовата приватизация. Друг пакет от 4 980 акции на казанлъшката текстилна фирма "Филтекс" беше продаден за 43 639 лв. на акция. Той представлява 9.07% от капитала на дружеството. Най-голям акционер във "Филтекс" е инвестиционното дружество "Златен лев" (бивш ПФ "Златен лев"), което притежава 34%. Друг акционер е "Армейски холдинг" (бивш "Армейски" ПФ) с 17%, а граждани са придобили общо 9.30% от капитала. След обявената от комисията по ценните книжа отмяна на увеличението на капитала на "Целхарт" - Стамболийски търговията с тези книжа се възстанови, макар и с малки пакети. Цените стигнаха нива от над 17 000 лв., след като бяха спаднали до 13 000 лв. след обявеното от мажоритарния собственик "Ъшъклар холдинг" увеличение на капитала, от което индивидуалните акционери и притежателите на преференциални акции едва ли щяха да се възползват.
Лидерите на Г-7 загърбиха йената за сметка на марката
През изминалата седмица активността на валутния пазар изцяло се определяше от срещата на министрите на финансите и управителите на централните банки на страните от Г-7 във Вашингтон.
В средата на седмицата германската марка проби 1.80 за долар и достигна 1.760/75 в сряда, след като германският министър на финансите Тео Вайгел изрази увереност, че с въвеждането си през 1999 г. еврото ще бъде стабилна и силна валута.
Президентът на Бундесбанк Ханс Титмайер подкрепи изказването на Вайгел с думите, че евентуална дестабилизация на азиатските фондови пазари ще има по-скоро негативен ефект върху англо-саксонските икономики, отколкото върху Германия.
Европейските пазари, които бяха затворени до вторник за великденските празници, започнаха търговията с масирани продажби долар/марка поради очакваните оптимистични резултати за перспективите за развитието на европейските икономики след срещата във Вашингтон.
Подходът на финансистите от Г-7 беше съвсем различен по отношение на Япония.
Bank of Japan използва великденските празници в Западна Европа за ограничена интервенция в полза на йената до нива 129.25/30 за долар в понеделник.
Дилърите очакваха поне ограничена вербална подкрепа от лидерите на най-развитите индустриални държави, но финансовият министър на САЩ Робърт Рубин набързо разсея надеждите на японското правителство за директна подкрепа с думите, че Г-7 няма да се намесва в полза на която и да било валута на пазара.
Освен това Рубин заяви, че Япония все още не е предприела на практика никакви действия за оздравяването на финансовата си система и стимулиране на икономическия си растеж.
Общото становище на лидерите на Г-7 беше, че най-добрата оценка за структурната реформа на Япония ще дойде от пазара.
Японският финансов министър Хикару Мацунага заяви, че страната му е против рязката обезценка на валутата, тъй като тя не отразява ефективно макроикономическата обстановка в Азия.
Инвеститорите обаче бяха на друго мнение и масирано започнаха да изтеглят вложенията си в йени. В резултат на това индексът Nikkei се срина с 2.37 процента за един ден до 15913 пункта, а йената падна до 131.31/34 за долар.
Обезценката на японската валута беше само временно забавена от относително добрите данни за търговския излишък на страната за февруари, който отбеляза ръст от 97.1 процента на годишна база.
Дилъри очакват доларът да остане стабилен на нива около 132 йени и 1.81 марки, като определящи за валутния пазар ще са действията на централната японската банка и евентуалната промяна на лихвената политика на Bundesbank, насочена към регулация на теглото на марката в кошницата от валути, които ще съставят еврото.
Левът остана скъп спрямо долара
На междубанковия пазар левът поскъпна спрямо долара до 1800-1805 в четвъртък следобед срещу 1815-1817 в понеделник сутринта, като поскъпването на лева отразяваше поевтиняването на долара спрямо марката на световните пазари след края на великденските празници в Западна Европа и срещата на финансовите министри и управителите на централните банки на страните от Г-7 в сряда във Вашингтон.
В края на седмицата една марка се разменяше за 997.30-997.50 лева срещу 996.10-996.30 лева в понеделник при повишено търсене на валута от крайни клиенти и относително ниска ликвидност на валутния пазар.
Крайни клиенти използваха рязката обезценка на долара в средата на седмицата за уреждане на междуфирмени разплащания и отчитане на печалби от курсови разлики със сделки под официалния валутен курс лев/долар на централната банка.
От своя страна банките активно купуваха марка/лев, за да компенсират скъсените си доларови позиции с крос марка/долар на международните пазари.
Поевтиняването на лева спрямо марката беше обусловено и от факта, че крайните клиенти си осигуриха достатъчно ресурс за плащания на данъците в средата на месеца от пазара на междубанковите депозити и предпочетоха да запазят валутата си.
Според дилъри през текущата седмица може да се очаква леко поевтиняване на марката на вътрешния пазар във връзка с текущото счетоводно приключване на месеца и плащанията на заплати от фирмите.
Очаква се също така банките да търсят левов ресурс за подобряване на ликвидността си, тъй като при отчетен недостиг на минималните им задължителни резерви в БНБ в края на периода на поддържане - 3 май, ще трябва да заплатят наказателна лихва равна на удвоения размер на основния лихвен процент.
Ниската ликвидност повиши междубанковите лихви
Междубанковите лихви се повишиха до 1.8-2.0 на сто годишно за овърнайт депозити в четвъртък срещу 1.3-1.5 процента в началото на седмицата, а депозити със срок до една седмица се разменяха на 2.2-2.4 процента в края на периода срещу 1.7-1.9 на сто.
Основното търсене на ресурс през седмицата дойде от крайни клиенти, които трябваше да внесат авансово данъците си за април до сряда.
В същото време банките трябваше да платят купените на аукциони в понеделник тримесечни и шестмесечни сконтови ДЦК с общ номинал 15 милиарда лева и емисията двегодишни лихвени облигации с номинал пет милиарда лева, продадена от финансовото министерство на 10 април.
Постигнатата средна годишна доходност на тримесечните книжа бе 5.41 процента, а на едногодишните - 7.24 на сто.
Министерството на финансите предлага на аукциони в понеделник две емисии тримесечни и едногодишни ДЦК с общ номинал 15 милиарда лева.
Дилъри очакват лихвите да останат стабилни през текущата седмица поради понижената активност на пазара във връзка с великденските празници.
Евентуално повишение на търсенето на ресурс може да се очаква в края на април, когато фирмите изплащат заплати и приключват счетоводно месеца, а банките ще имат необходимост от левове за регулация на минималните си задължителни резерви в края на периода на отчитане - трето число на всеки месец.
При ползване на над 50 процента от резервите си банките заплащат лихва, равна на среднодневния лихвен процент на междубанковия пазар, умножен по 1.3.
При отчетен недостиг на минималните задължителни резерви банките ще плащат наказателна лихва в размер на двойния размер на ОЛП, който за трета седмица поред остава непроменен на 5.41 на сто годишно.
Над 50% от капитала на "Елкабел" са приватизирани
От 12 януари 1998 г. досега са продадени 332 хиляди акции от капитала на "Елкабел", съобщиха през миналата седмица представители на посредниците, които пласират емисията - Брибанк и "Елана". Дружеството е единственото засега листвано на официалния пазар на борсата. Пласираните досега акции са около 38% от капитала на дружеството, който е около 871 млн. лв. Това прави около 64% от целия пакет (над 522 хил. броя акции), който държавата пусна за приватизация през борсата. До момента приходите за държавата са в размер над 7 млрд. лв. За оставащите по-малко от три месеца до крайния срок за продажба на емисията предстои да бъдат продадени още 190 хиляди акции, или 22% от капитала. По време на централизираните търгове на масовата приватизация бяха раздържавени 25% от капитала. Малко над 20% от тях спечели ПФ "Мултигрупелит" АД (сега "Ем Джи Елит холдинг" АД), над 1% стана собственост на ПФ "Aкционер Фаворит", а останалите са на индивидуални участници и на работещи в предприятието. Държавният пакет в размер на 15%, който не е пуснат на борсата, е предназначен за продажба на работещите в предприятието при преференциални условия.
През изминалата седмица цената на акциите на дружеството остана стабилна в границите между 20 100 и 20 500 лв., като изтъргуваните обеми бяха сравнително малки. Общото количество продадени акции беше 3362 броя, като имаше и ден без сделки. Според брокери по-малките обеми са нормални след усилената търговия през предишната седмица, когато бяха закупени акции на обща стойност над 1.7 млрд. лв. Спадът в търговията може да се обясни донякъде и с появилите се през изминалата седмица в пресата съобщения, че свързани с Мултигруп фирми вече са собственици на над половината от капитала на дружеството. Според участници на пазара тези слухове вероятно целят да свалят цената на акциите. Дори и да е вярно, че Мултигруп вече контролира над 51% от "Елкабел", това едва ли е достатъчно, за да се намали цената на акциите и да спаднат обемите. Логичният стремеж на мажоритарния собственик би трябвало да е придобиване на квалифицирано мнозинство (67% от капитала), което означава, че предстоят покупки за още около 17% от капитала. И то само в случай, че съобщенията за Мултигруп са верни. Реалният собственик на акциите трудно може да бъде установен, ако той не желае това, тъй като трансферите се извършват през посредници.
По една или друга причина в момента основно предимство на акциите на "Елкабел" АД е тяхната ликвидност. За тях има реално търсене именно защото засега няма собственик на над 67% от дружеството. Последното ги прави атрактивни и за дребни купувачи независимо от това дали сега съществуващите инвеститори са портфейлни или мажоритарни. Според брокери тези фактори са достатъчни, за да не се предвиждат сериозни сривове на цените в близко бъдеще. Очакванията за нов кредитен рейтинг на България в най-близко бъдеще със сигурност ще увеличат общия интерес на чуждестранни инвеститори към страната, а това ще повиши интереса и към единственото засега регистрирано дружество на официалния борсов сегмент.
Брейди-книжата поевтиняха
Българските брейди-облигации поевтиняха през изминалата седмица, като активността на пазара на дългови инструменти на страните в преход остана ниска поради опасенията, че руската Дума може окончателно да отхвърли предложения от президента Борис Елцин кандидат за министър-председател Сергей Кириенко с мотиви за липса на опит и международен авторитет и по този начин да се стигне до предсрочни парламентарни избори в Русия, резултатът от които на този етап е трудно предсказуем.
Според дилъри инвеститорите ще останат предпазливи в краткосрочен план в очакване на следващите ходове на президента Елцин.
Дълговите инструменти на страните в преход получиха все пак относителна подкрепа от добрите резултати, постигнати при дебютната емисия на 10-годишни гаранционни облигации на Южна Корея с номинал от четири милиарда долара.
Друг фактор, който ще определя настроението на пазара, е евентуалното споразумение за разсрочването на част от външния дълг на Индонезия, след като през седмицата Chase Manhattan Bank, Deutsche Bank и Bank of Tokyo Mitsubishi съобщиха, че са склонни на известни отстъпки по отношение на правителството в Джакарта.
Кредиторите вероятно ще достигнат до компромисно решение, след като получиха уверението на финансовите лидери на страните от Г-7, че занапред финансовата политика спрямо страните от Югоизточна Азия ще бъде много по-добре координирана.
В края на изминалата седмица облигациите, заменили просрочените плащания IAB, се котираха на 79.500 цента, обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 82.625 цента, а облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB се търгуваха на 68 цента.
Накратко
Спада производството на зърно в Русия.
Произведеното количество зърно в Русия през настоящата година ще е под прогнозираните 70 млн. тона, обявиха от руското аграрно министерство в четвъртък. Русия произведе 88.5 млн. тона зърно през 1997 г. и 69.3 млн. тона година по-рано. Причините за по-слабото производство са драстичното намаляване на субсидиите от бюджета за селското стопанство и неблагоприятните атмосферни условия на територията на страната от началото на 1997 г. - обилни снеговалежи в европейската част на Русия и проливни дъждове в южен Краснодар през март, които според агрономи ще имат силен отрицателен ефект върху зимните посеви. Допълнителни усложнения идват и от недостига на изкуствени торове, семена, гориво и селскостопанска техника и оборудване.
Медта поскъпва временно.
Свиването на предлагането на мед в САЩ и Европа едновременно с намаляването на складовите наличности от метала на двата континента през последните няколко седмици понижи цената на червения метал до 85.20 цента за либра, което е най-високото ниво от четири месеца и половина насам. Седем седмици по-рано котировките на медта на стоковите борси в Европа и САЩ се сринаха до 56-месечен минимум от 72.20 цента за либра. В рамките на тези седем седмици запасите от мед в Европа са паднали със 17%.
С идването на летните месеци, период на традиционно ниско търсене на мед, се очаква да се формира излишък, който в средносрочен аспект ще поддържа цените на медта ниски. Настоящите по-високи цени ще се запазят такива до края на април, когато на пазарите в Европа и САЩ ще се излее голямо количество мед от Южна Африка, чието производство през настоящата година се очаква да се увеличи с 250 хил. тона.
Цената на суровия петрол се повишава .
Цените на петрола дръпнаха нагоре с 15 цента за барел в четвъртък след уверенията на Луис Гиусти, президент на държавната петролна компания на Венецуела Petroleos de Venezuela (PDVSA), че производството на суров петрол в страната ще бъде намалено в съответствие с решението от март на страните, членки на ОПЕК, и най-големите производители на суров петрол да свият производството с цел повишаване на цените. Спот-сделките на стоковата борса в Ню Йорк в четвъртък се сключваха на нива от 14.36 долара за барел, а фючърсните контракти за май се търгуваха на цени от 15.56 долара за барел, което е с 10 цента повече от сделките, сключвани в края на борсовата търговия в сряда.
По-високите цени на черното злато са резултат и от прекратяването на производствения процес в рафинериите в американския щат Филаделфия по технически причини и доклад на ООН, в който се казва, че управляващите в Ирак са склонни да прекратят достъпа на оръжейните експерти на ООН до президентските обекти.
Готово е новото зониране на София, остава общината да го одобри
Националното сдружение "Недвижими имоти" (НСНИ) е готово с предложението за определяне на зоните в София, Варна и Пловдив. Разработката за зониране на София ще бъде разгледана в работна група с представители на общината веднага след Великден. В столицата Националното сдружение на агенциите за недвижими имоти започна да работи по проект на ново зониране със съгласието на столичната община. Във Варна и Пловдив също вече има готови варианти за групиране на кварталите, но кметските управи в тези градове все още не са дали ясен сигнал ще променят или не зонирането на градовете. По принцип Националното сдружение на общините е приело предложението на Сдружението на посредническите агенции да се определят нови зони и в Бургас, Русе, Благоевград, Велико Търново, Плевен, Стара Загора. Окончателните решения, разбира се, са на общинските съвети по места, които трябва да обсъдят и приемат или отхвърлят предложените ценови разделения. На среща в Министерството на финансите в средата на месец март между НСНИ и Сдружението на общините бе постигната договореност сдружението да изготви проект за разпределението на ценовите зони на недвижимите имоти. Това се налагаше от възникналия парадокс след влизането в сила на Закона за местните данъци и такси (01.01.1998 г.) данъчните оценки на някои имоти да надхвърлят пазарните им стойности. В зависимост от районите завишението на данъчните оценки над пазарните стойности на недвижимостите бе между 20 и 40%. "Основната цел на новото деление е да се сведе до минимум процентът на имотите, чиито данъчни оценки да надвишават пазарните им стойности", обясниха от НСНИ. Ако се приеме, новото райониране ще важи веднага при покупко- продажба, данък наследство и дарение.
Има идея обаче общините да запазят досегашното си райониране по отношение на сделките с общински имоти и по старото разделение на градовете да се плащат местните данъци и такси.
"Не може твърдо да се определи с колко ще паднат данъчните оценки при прехвърляне на имоти в резултат на зонирането, което предлагаме", каза Наско Атанасов - председател на НСНИ. За различните квартали то ще е различно, но най-сериозен спад от 35% ще се получи за кв. "Овча купел". Може да се счита, че в момента с толкова по-висока в този квартал е данъчната оценка на жилищата, върху която се плаща местният данък при прехвърляне, от пазарната им цена. Данъчните оценки в централната градска част според предложението за зониране ще останат същите, както в момента. Предлага се кв. "Лозенец" да се раздели в две зони, като в горната част на квартала данъчните оценки ще спаднат с около 10%. В западните квартали "Западен парк", "Гевгелийски", "Красна поляна" данъчните оценки на имотите ще паднат с около 15-20%, според изчисленията при новите зони. "Това би трябвало да отприщи пазара на имоти, който от началото на годината е в застой", смятат софийските брокери. Разбира се, че ще останат имоти, при които този парадокс ще остане да съществува, но те ще са няколко, не всички, смятат посредниците. Прогнозата им, че след като са се покачили цените на наемите, е логично да ги последват и продажните цени на жилищата, не се сбъдна, офертите стоят по 2-3 месеца, докато се намери купувач.
Холандци насърчават български производители
Центърът за стимулиране на вноса (CBI) в Ротердам ще стимулира български производители или износители на изделия за лична безопасност. Програмата се финансира от холандското правителство и е безплатна за избраните участници.
Кандидатите трябва да попълнят и изпратят до първи юни специални формуляри в два екземпляра с информация за фирмата. Документите могат да се получат от офиса на Фондацията за развитие на предприемачеството. Предприемачите трябва да приложат търговска оферта с цени в долари, марки или холандски гулдени. Нужно е да се уточнят условията и сроковете на плащания, търговските отстъпки (ако има такива), сроковете за доставка, минималните количества, подробности по пакетирането. Фирмите трябва да предоставят каталози, брошури, снимки на изделията. Изисква се и подробна продуктова спецификация (какви материали са използвани, размерите на изделието, отговаря ли на стандартите, каква е системата за качество). Необходимо е да се приложи и копие от сертификата на продукта (например по ИСО). Ще бъдат разглеждани само предложения, които съдържат всички необходими документи, уточняват от CBI.
В програмата не могат да кандидатстват износители, които имат редовен експорт за Холандия на продуктите, одобрени за промоция. Фирмите, които желаят да получат съдействие от CBI, не трябва да имат представители (агенти) в Западна Европа, които покриват пазара на Холандия. Ако продуктите се произвеждат по лиценз, трябва да е ясно, че няма забрана за износа им в Западна Европа.
Независим експерт от CBI ще направи класация на компаниите, които имат шанс да навлязат на западноевропейския пазар. След това фирмите ще бъдат посетени от консултанти на центъра. Това е вторият етап от програмата и той обхваща времето от юли до септември т.г. Чуждият експерт трябва да прецени на място каква е конкурентоспособността на продуктите, да се запознае с мениджърския екип, със системата за контрол на качеството и т.н. Холандският консултант оказва методическа помощ на производителите, дава конкретни съвети, свързани с цени, опаковка, нетарифни бариери (извън мита, такси и т.н.), изисквания за съвместимост с околната среда.
Представители от одобрените фирми ще бъдат поканени на специален двуседмичен семинар "ЕКСПРО" през второто тримесечие на 1999 г. Те ще слушат лекциите по проблеми на общия маркетинг, както и по конкретни теми, свързани със самите продукти. След това CBI ще осигури участие на избраните компании в Международния търговски панаир за здраве и безопасност "А&А" през ноември 1999 г. в Дюселдорф (Германия). Целта е производителите да се свържат лично с евентуални купувачи, да съберат информация за пазара и да си набележат потенциални клиенти. Търговският панаир ще бъде предшестван от брифинги, чиято цел е да информират изложителите за последните тенденции на западноевропейския пазар.
Маркиране със знака СЕ.
В рамките на специална директива на Европейския съюз всички изделия за лична безопасност (които са и в обсега на програмата на CBI) трябва да имат знак СЕ. Тази маркировка означава, че продуктът отговаря на основните европейски изисквания за сигурност и здраве. Без нея изделията не могат да бъдат внасяни в Европейската общност. Програмата на CBI акцентира върху изделия, които предполагат защита срещу по-висока степен на риск. В повечето случаи за тези продукти се изисква специално тестване и сертифициране в институти, одобрени от ЕС. Така че българските предприемачи, които нямат знака СЕ върху изделията си, трябва да са наясно, че предварителната подготовка за тяхното участие в програмата включва тестване на продуктите им и покриване на разходите по тестването. Цената може да бъде значителна в зависимост от типа на продукта, приложението му и броя на различните подвидове, които трябва да се изпитат. Фирмите трябва да имат финансова готовност да получат знак СЕ в рамките на програмата на CBI.
CBI е правителствена агенция. Центърът подпомага компании от развиващите се страни, които искат да изнасят в Европейския съюз, и организации, които насърчават износа. Организацията разпространява безплатно своето издание "Износът към Европа", което съдържа всякакъв вид пазарна информация. Безплатен е и достъпът до специални експертни разработки, които представят определен вид продукти или конкретен пазар с неговите изисквания. CBI предоставя безплатно и адреси на потенциални западни партньори. Центърът извършва и междинни услуги. Организацията може да включи в компютърната си система данни за вашата фирма, за търговци, които проявяват интерес към продукцията ви. Можете да разчитате на съвет за конкретен контрагент.
Холандският център за стимулиране на вноса не поощрява колективни посещения на търговски мисии от група фирми. Организацията не работи за големи компании. Нейните усилия са насочени главно към подкрепа на малките и средните предприятия.
Календар на деловите прояви
Предстоящо
Девет финансови институции ще продават ДЦК за граждани
БНБ, Булбанк, Биохим, Българска пощенска банка, ОББ, Българо-руската инвестиционна банка, Международната банка за търговия и развитие, ФК "Евро-финанс" и ФК "Елана" са дилърите, които ще продават новите емисии целеви ДЦК за граждани. Министерството на финансите предложи пласмента на ДЦК на всички 15 първични дилъри, избрани до края на годината, но само девет са изявили желание. Новите емисии ДЦК тръгват от 22 април на мястото на досегашните целеви емисии съкровищни бонове.
Продажбата на последните целеви емисии съкровищни бонове приключва на 21 април включително, съобщиха от отдел "Държавно съкровище и дълг" на финансовото министерство, тоест до вторник включително граждани и фирми ще могат да купуват три-, шест- и дванадесетмесечните ДЦК при старите условия.
Новите емисии ДЦК за граждани ще са шест-, дванадесетмесечни съкровищни бонове и двугодишни облигации. Ще отпаднат като срочност само тримесечните бонове. Идеята на финансовото министерство е да ориентира структурата на новия дълг в посока на по-голямо разсрочване на плащанията по него - една-две години. "Новите книжа вече да имат по-скоро спестовен характер, а при по-дълъг срок на държане ДЦК да носят и по-висока доходност на собствениците им", обясниха от финансовото министерство. Намеренията на институцията са да пусне книжата при по-добра доходност от тази, която се постига на аукционите за ДЦК, за да ги направи атрактивни за кредиторите.
Книжата ще се котират в рамките на две седмици на цени, определени от Министерството на финансите. На тези цени ДЦК ще се продават на гражданите от одобрени първични дилъри. Дилърите ще извършват и обратно изкупуване на книжата преди падежа им. Това ще става по цени, определени от финансовото министерство и за негова сметка. Условията за обратно изкупуване ще бъдат обявявани за всяка нова емисия. Най-вероятно обаче принципът ще бъде собствениците на ДЦК да могат да ги връщат обратно на банките не по-рано от шест месеца от емитирането на книжата.
От първи април самоосигуряващите се ще дължат по-високи вноски в ДОО
С 4.6 на сто се повишава минималната работна заплата
Минималната работна заплата е 50 940 лева от първи април, което е с 4.6 на сто повече от най-ниското трудово възнаграждение от януари до края на март (48 700 лв.), реши кабинетът миналия понеделник.
Средните месечни брутни заплати в бюджетната сфера се увеличават с 4.6 на сто. Конкретните размери на работните заплати ще се договарят в рамките на утвърдения фонд "Работна заплата". Общините, които трябва сами да определят заплатите на лекари, учители, администрация на тяхна издръжка на база на приетото правителствено решение, са отказали даденото им право да увеличат доходите на подчинените им с 10 на сто, съобщи министърът на труда и социалната политика Иван Нейков. Решението било взето от Националното сдружение на общините.
От началото на април средната заплата на лекарите в общинските болници става 220 445 лева. По-висока е средната заплата за висшия медицински персонал в националните здравни заведения. "С 9.2 на сто ще се повишат заплатите на средния медицински персонал, което изключение договорихме в Националния съвет за тристранно сътрудничество", съобщи Иван Нейков. Началната основна месечна заплата за специалистите с полувисше и средно медицинско образование ще бъде 76 410 лева, уточни министърът.
Учителите ще взимат средна заплата от 140 278 лева, а непедагогическият персонал в училищата ще получава 78 764 лева на месец след първи април.
Според приетото в началото на годината постановление за работната заплата в бюджетните организации и дейности през 1998 г. средните работни заплати в звената на бюджетна издръжка трябва да се увеличат с не по-малко от 4.6% от 1 април, 1.6% от 1 юли и 3.1% от 1 октомври. В края на годината средните работни заплати в бюджетната сфера трябва да са средно със 17 на сто по-високи от размера им в края на годината. С предвиденото увеличение на минималната работна заплата работещите, получаващи доходи на най-ниската граница на заплащане, ще останат под необлагаемия годишен доход от 720 000 лева по Закона за облагане на доходите на физически лица и няма да плащат данъци.
Базовият минимален доход, върху който се изчисляват социалните плащания, става 30 860 лева, считано от началото на април.
Хората, които сами се осигуряват, ще трябва да внасят по-високи осигурителни вноски с промяната в минималната работна заплата. Те сами избират на каква база ще се осигуряват, но повечето от тях се осигуряват върху минималната работна заплата. В зависимост от това за какви случаи се осигуряват те трябва да платят 22% или 32% от минималната заплата, като в първия случай вноската покрива бъдещото изплащане на пенсия за изслужено време и старост, наследствена пенсия и пенсия за инвалидност поради общо заболяване. При 32-процентна вноска се покриват всички осигурителни случаи по чл. 146 от Кодекса на труда с изключение на трудова злополука и професионално заболяване. От април внасящите 22% от МРЗ ще трябва да правят осигурителни вноски в размер на 11 207 лева, а при 32% - 16 301 лева.
С промяната на минималната работна заплата ще се признават и по-високи командировъчни разходи на едноличните търговци и юридическите лица. Те могат да ползват до 5094 лева дневни и до 12 735 лева за квартирни на ден, които се признават обаче след представяне на документ.
От първи април всички работещи в звената на бюджетна издръжка ще получат с априлските си заплати еднократно възнаграждение за Великден от по 20 000 лева, обяви министър Нейков. Надбавки към заплатите ще получат около 500 000 души, които работят в бюджетната сфера. Парите ще бъдат осигурени от републиканския бюджет. Това решение е създало напрежение между финансовото и социалното министерство, твърдят запознати. Причината е, че с тези пари на практика ще се изчерпат излишъците в бюджета, които бяха отчетени за последните месеци.
Държавен вестник
Увеличение на пенсиите може да има от 1 юли
Хората от третата възраст няма да получат великденско увеличение върху пенсиите си, въпреки че бюджетните заплати скочиха със 7% от началото на годината и с 4.6% от първи април, съобщи председателят на Националния осигурителен институт (НОИ) Николай Николов. Повишение на пенсиите не се очаква, макар че работещите в бюджетната сфера, чиито заплати са под 300 000 лв., ще вземат и еднократната добавка от 20 000 лв. По данни на статистиката тези пари ще получат 525 533 души. Изчисленията показват, че средствата, необходими за изплащане на еднократните добавки, са почти 10.511 млрд. лв. Като вноски по ДОО в Националния осигурителен институт ще постъпят 3.889 млрд. лв. (при 37% осигурителна вноска). Като лична вноска от 2% ще постъпят малко повече от 210 млн. лв. Ако сумите се разделят на броя на пенсионерите, се получават 1714 лв. "Това е смешно увеличение и с тази сума не можем да платим даже допълнителните разходи на хартия, труд и на "Български пощи", коментира Николай Николов. Ръководството на НОИ преценило, че сумите трябва да се трупат, за да може от 1 юли пенсионерите да получат трайно и по-съществено увеличение на доходите си.
Постъпленията във фонда "Обществено осигуряване" не показват особени темпове на повишение, показват данните. Шефовете на фирми се въздържали на този етап от увеличение на заплатите, докато не приключи ревалоризацията на дълготрайните материални активи в предприятията. Законът за корпоративното подоходно облагане премахна ограниченията за социални разходи. Мениджърите предпочитали да стимулират подчинените си, като им раздават допълнителни пари за храна, облекло, транспорт и т.н. Тези суми се облагат с еднократен данък, но не влизат в трудовото възнаграждение. А осигурителната вноска се плаща върху доходите от трудови правоотношения. Предложения за промени в законодателството обмисля надзорният съвет на Националния осигурителен институт. Те ще разширят възможностите за приходи във фонда.
Предстоящи законодателни промени
БНТ: Проектът на правителството за медиен закон е лош. Много!
Прекалени правомощия на НСРТ, лошо уредено финансиране и неясноти около приватизацията на Ефира, притесняват тв шефовете
Фронтална атака срещу проекта за медиен закон на правителството предприе миналата седмица БНТ. "Предложеният проект за Закон за радиото и телевизията влиза в противоречие с интересите на обществото, държавата и институцията в редица свои постановки", пише в официално становище на управителния съвет на БНТ до Министерския съвет, Народното събрание и НСРТ. В него те обвиняват и медийния съвет в наченки на цензуриране. В разразилата се епистоларна война НСРТ отговори с писмо, след това БНТ на свой ред помоли в писмен вид членовете на съвета да не го приемат лично, а накрая заяви, че всъщност в становището се визират бъдещи опасности, а не съществуващи реалности.
В проектозакона за радиото и телевизията лошо са уредени статутът на държавната медиа, начинът на управление, финансирането на дейността на БНТ, казват тв началниците. Управителният съвет е решил, че в предварителния вариант на закона липсват гаранции за обема, качеството и разпространението на "програмата (-ите)", както и съдбата на втората национална програма.
Миналата седмица правителството обсъди проектозакон за радиото и телевизията и го прие "по принцип". Както обаче стана ясно по-късно, по проекта тепърва предстои още доста работа.
Управителният съвет на националната телевизия декларира още миналата седмица, че "е обезпокоен от факта, че в закона са "пропуснати" някои съществени норми, определящи статута на БНТ, най-важните между които са въпросът за предоставяне на право за управление на материалната база на медиата, за правните взаимоотношения между медиата и организацията, разпространяваща нейните програми, и др.". Петимата членове на ръководното телевизионно тяло смятат, че без изясняване на тези проблеми бъдещата дейност на БНТ може да бъде сериозно застрашена.
Недоумение сред телевизионното ръководство предизвикала липсата според него на уреждането на въпроса колко и какви програми излъчва БНТ, както и че разрешаването му е оставено
На две места в своето становище петимата тв шефове са употребили думата пропуснати в кавички, с което вероятно са искали да подчертаят, че някои моменти в проекта на Министерския съвет са едва ли не умишлено и злонамерено пренебрегнати.
Управителният съвет на БНТ е сериозно обезпокоен от това, че в предложения от правителството наследник на "Гордостта на Клара" "значително се разширяват компетенциите на медийния съвет, без да е направен анализ на досегашната му практика и взаимодействие с националните медии". Ръководството на националната телевизия обръща внимание на институциите, до които адресира становището си, че в момента управлението на БНТ се премества към медийния съвет. Тази тенденция щяла да се засили още повече при евентуално приемане на предложения от правителството закон, твърдят тв началниците. Според тях в момента, въпреки че държавната телевизия едва ли не се управлява от НСРТ, отговорността за взетите решения се носи от ръководството й, което противоречало на "елементарните управленски принципи".
Ръководството на телевизията не харесва и принципите за финансиране на БНТ, които се предвиждат в евентуалния закон. "Създаването на фонд "Радио и телевизия" на подчинение на Националната агенция по далекосъобщенията, която пък от своя страна е на подчинение на Министерския съвет... буди въпроси относно своята целесъобразност и конституционосъобразност", мислят хората на върха на БНТ. Те са обидени и от факта, че при предварителната работа по проекта тяхното
"Според всички известни определения цензурата е намеса в дейността на една медиа от страна на органи и институции, стоящи извън нейната структура", припомня телевизионното началство. С правомощията, които се дават на НСРТ от проекта на Министерския съвет, нараствала заплахата, че се създава "институционализиран цензуриращ орган", бият тревога от БНТ. "Опасенията са почерпени от досегашния опит", категорични са шефовете на телевизията. Според тях зачестяват случите, когато НСРТ под формата на упражняване на правомощията по надзор за спазването на закона се намесва в програмната политика на БНТ. Журналисти от телевизията се били оплакали (и тези оплаквания зачестявали), че медийният съвет "кани" на разговор "известни имена от телевизионния екран, на които срещи в неформален порядък се отправяли препоръки към тяхната дейност". Управителният съвет на БНТ в становището си категорично заявява, че няма да допуска подобни намеси през главата на ръководството на медиата.
Почти веднага след разпращането на становището медийният съвет отговори с писмо, в което опасенията на тв ръководството са окачествени като "мрачна прогноза", а разказаните от телевизионните журналисти "срещи" - "повече от тежки обвинения".
"Оставяме настрана факта, че джентълменският тон изисква подобни обвинения да бъдат отправени лично към обвинения", се казва в писмото на медийния съвет до тв ръководството. В него НСРТ иска в официален документ да се посочи кога съветът е оказвал влияние върху програмната политика на БНТ, кои точно членове на съвета са упражнявали натиск и върху кои точно журналисти.
"Ако не пожелаете да дадете отговор на предизвиканите от вашето становище въпроси, ще сме принудени да приемем, че чрез клевети към НСРТ се опитвате да прикриете собствените си управленски неудачи или цензорски амбиции", отсичат обидените членове на медийния съвет.
Още на ден БНТ реагира с писмо в тон
