Самата възможност президентът да участва в един помощен орган към Министерския съвет е повече от странна най-малкото защото нарушава йерархията на властите. Мотивите за тази промяна според депутати са спекулациите в пресата, че по този начин се издърпва чергата на президента относно спецслужбите, и особената чувствителност на обществото към този въпрос.
В концепцията буквално е преписан членът от Закона за МВР в частта му за Националната служба за сигурност, която е длъжна да дава еднаква по обем и съдържание информация на президента, председателя на Народното събрание и на министър-председателя.
Специален абзац обаче дава правомощия на Съвета за сигурност да "координира плановете на специалните органи за добиване на информация и дава становища по разпределението на ресурсите". А това е същото, което контраразузнавачът и служебен МВР-шеф ген. Чавдар Червенков искаше още през 1993 г. Той беше уволнен заради тази ерес, защото го заподозряха, че иска да постави шапка над спецслужбите. Иначе неговата идея беше да има орган, който да координира действията на разузнавачи и контраразузнавачи. За подобна общност говореха и Желев, и Жан Виденов. Така на практика в Съвета за сигурност ще се събира информацията по определен проблем или тема, а службите ще започнат да функционират заедно.
Записаното в предпоследната точка на концепцията, че "президентът, председателят на Народното събрание и министър-председателят, изхождайки от основните цели и задачи, свързани със сигурността на страната, са заявители на информация в Съвета по сигурността", от своя страна му дава статут на мощен информационен (и съответно властови) център. Ако не де юре, то де факто.
Що се отнася до гражданския и парламентарния контрол над този орган, председателят на Комисията по външна политика Асен Агов има известно право да твърди, че концепцията за първи път дава такава възможност, доколкото в нейния член 52 е записано, че "Народното събрание... чрез Комисията по национална сигурност контролира изпълнителната власт и специалните органи за сигурността относно законосъобразност и ефективност на действията им и ефективност при използване на ресурсите и оценява политически опасности". А в последния е декларирано, че всичко това се гарантира от конституцията. Което едва ли е достатъчно, за да отпаднат всички страхове и да се демитологизират спецслужбите.
Балканските президенти заедно против престъпността
Сътрудничеството в борбата с организираната престъпност стана акцентът на срещата на президентите Петър Стоянов, Сюлейман Демирел и Емил Константинеску, която този път се проведе в турския курорт Анталия. Тримата държавни глави конкретизираха идеите си от разговорите си в Евксиноград през миналата година, като подписаха междуправителствена спогодба за сътрудничество в борбата с организираната престъпност, тероризма, трафика на наркотици и психотропни вещества, прането на пари, трафика на оръжие, на хора и други тежки престъпления. На пресконференция българският президент определи споразумението като изключително сериозно, защото уплътнява с конкретни мерки ангажиментите на страните и те концентрират вниманието върху проблем, който се превръща в световен глобален въпрос. И нещо, което е особено важно - освен всичко друго споразумението е открито за останалите страни в района. В този смисъл то е от полза не само за Турция, България и Румъния, но за целия балкански район, тъй като създава бариера пред негативните явления, подчерта българският държавен глава.
Веднага се забелязва, че тероризмът е минал на първо място за разлика от разговорите във Варна миналата година. В първия вариант на документа турската страна се е опитвала да прокара дефиниция на терористична група, така че в тях да попадне и ПКК, Кюрдската работническа партия. В подписания документ такава формулировка липсва. Самата проектоспогодба е изработена от Анкара, като в нея е имало много текстове, засягащи кюрдската емиграция, които обаче не са били одобрени от българските експерти. Турската страна до последния момент е настоявала договарящите се страни да забранят съществуването на културни и обществени организации на кюрдите, за които има информация, че са свързани с ПКК. Българското Министерство на вътрешните работи обаче не било съгласно с подобна формулировка и ден преди срещата на президентите тази клауза отпаднала след изрично съгласие на Турция.
Проблемът с ПКК беше основен и за турските медии, които като че ли не обърнаха толкова голямо внимание на останалите теми, както на най-болезнения за Турция "домашен" проблем. Все пак в конкретния раздел за борба с организираната престъпност се казва, че трябва "да се предприемат конкретни мерки на територията на страните за недопускане на всякакви разрушителни действия на организирани престъпници, застрашаващи сигурността и обществения ред на всяка една от страните", формулировка, която повече приляга към характеристиката на терористични групи.
Спогодбата предвижда "страните да вземат ефективни мерки в рамките на своите държави с цел да предотвратят осъществяването на терористични актове срещу сигурността на останалите държави". Предвижда се обмен на информация и документи за престъпниците, а по-късно и създаването на обща информационна система - идея, която българският президент лансира и при посещението си в САЩ през февруари. Тогава американският министър на правосъдието Джанет Рино заяви, че осъществяването на подобен проект би бил много важен за стабилността в региона. Къде обаче да бъде разположена общата информационна система ще бъде договаряно по-късно.
Подкрепата си за такъв проект даде и гръцкият министър-председател Симитис при посещението си в София през седмицата. Подобна категорична позиция е логична, тъй като трансграничната престъпност и трафикът на наркотици и хора е основната причина за шенгенската завеса, която отцепи размирните Балкани от Западна Европа, а Гърция е силно заинтересована от затягането на граничния режим, тъй като това беше пречка за присъединяването й към Шенген (Атина се включи с неколкомесечно закъснение).
Специално подчертавайки, че следват традицията от първата си среща в българския курорт Евксиноград, Стоянов, Демирел и Константинеску подписаха съвместна декларация и заявление за съвместна зона за свободна търговия. "Започнахме от лист хартия, сега поемаме ангажименти, заяви турският президент Демирел. Отговорът на българския президент беше: "За нас листовете хартия имат голяма тежест, защото в историята на България върху повечето листове са написани възможно най-тъжните вести. Например, че Румъния и България остават в комунистическата система."
Турският президент подчерта на пресконференция, че разговорите в Анталия, включително и 20 минути без преводач, които са естествено продължение на консултациите във Варна, са били много ползотворни.
Темата от варненската среща - интеграцията на балканските страни в Европа, на сегашните разговори между тях мина под знака на застрашената сигурност и стабилност в Югоизточна Европа. Според турския президент Демирел най-важният проблем за сигурността на Балканите в момента е Косово. Той трябва да се реши по пътя на диалога, в рамките на Съюзна република Югославия и на базата на международното право. "Кризата в Косово е криза за всички страни в региона", каза турският външен министър Исмаил Джем, който дойде в Анталия направо от Сараево. "Сигурността на Югоизточна Европа е важна за сигурността на цяла Европа", каза домакинът на срещата и повтори подкрепата си за кандидатурите на България и Румъния за членство в НАТО. Според Петър Стоянов, ако България, Румъния и Словения бъдат приети в НАТО, ще се създаде пояс на сигурност около Косово. В съвместната декларация бе подчертано, че страните ще настояват да бъдат по-бързо осъдени военните престъпници от войната в Босна и Херцеговина, за да не се предприемат срещу Югославия мерки, които могат да засегнат трети страни.
Балканският корпус за бързо реагиране е поредната стъпка, която може да обедини и четирите страни в желанието им да имат съществено влияние в южния фланг на НАТО. Идеята бе лансирана през октомври в София на срещата на министрите на отбраната от региона, като бе оставена за доуточняване. По-късно Гърция реши да предостави гостоприемството си за балканските командоси, но Турция веднага отклони предложението й. В сблъсъка на интересите изникна възможността Пловдив да поеме командния център на корпуса. При посещението си в София през миналата седмица премиерът на Гърция вече даде подкрепата си (макар и не много категорична) за българската кандидатура, но остава и Анкара да сложи парафа си. Официалното подписване на документа, който регламентира балканските умиротворителни сили, трябва да стане в Букурещ на поредната среща на военните министри.
Тази инициатива се вписва в новата южна стратегия на НАТО, която цели по-голямо сътрудничество между страните в конфликтните райони, а България попада именно в такава кризисна група. Стратезите на НАТО смятат, че при разрастването на съюза отделните страни ще трябва да действат в местни коалиции за решаването на някой проблем. Самият Брюксел гледа с добро око на образуването на балкански алианс.
В Анталия тази идея е била разисквана и се е говорило за възможността Пловдив да стане център на бъдещите балкански умиротворителни сили. Проектът има подкрепата и на румънския президент Константинеску, което пролича на съвместната пресконференция.
Сегашните разговори между Петър Стоянов, Сюлейман Демирел и Емил Константинеску в турския курорт Анталия са непосредствено след като министрите на външните работи на Гърция, България и Румъния се събраха на егейския остров Санторини.
Все по-видими стават дипломатически совалки, в които София непосредствено участва. Така до известна степен се потвърждават очакванията, че София може да стане необходимият посредник между спорещите Атина и Анкара. Засега за директна среща между Турция и Гърция не може да се говори, но има много конкретни проекти, по които може да се стигне до компромис.
Подписаната по българската инициатива съвместна декларация по проблема в Косово затвърди тази теза. Въпреки конфликтите си Анкара и Атина се включиха в общия документ, тъй като са силно разтревожени от ситуацията в бивша Югославия. България влезе в ролята на посредника, който трябва да прокара стратегическите интереси на региона. В тази декларация за първи път балканските страни декларираха желание да участват в решаването на проблема, макар и да оставиха конкретните действия на международната общност.
На срещите между висшите държавници основна тема остана интеграцията на страните в НАТО и ЕС. Турският президент вече официално обяви подкрепата си за кандидатурата ни за северноатлантическия пакт. Костов пък върна жеста, когато заяви на европейската конференция в Лондон, че разширяването на Европейския съюз не може да изключва отделни страни (Турция не бе поканена от ЕС). Преди това Костов и Йълмаз се договориха за създаването на зона за свободна търговия между България и Турция, която се очаква да стане факт до края на годината.
На срещата в Анталия е бил поставен въпросът за изграждането на втори мост на река Дунав - въпрос, по който София и Букурещ отдавна не могат да постигнат съгласие, сега Турция е изразила готовност да го финансира. На пресконференцията тримата президенти заявиха, че ще се опитат да организират и тристранна свободна зона за търговия. Договорено бе облекчаване на транспортните коридори чрез съвместни КПП, идея, развита в плана "Шифтър" за Югоизточна Европа.
Акция "чисти ръце" в МВР след Великден
Двама секретари на вътрешното ведомство ще бъдат отстранени от правителството, зам.-шефът на полицията е понижен заради "предателство на оперативна разработка"
Двама секретари на МВР ще бъдат предложени за уволнение на първото заседание на Министерския съвет след Великден, съобщиха източници от вътрешното ведомство. Полк. Георги Георгиев и ген.-лейтенант Люцкан Люцканов ще се простят с постовете си доброволно, неофициално заради "несправяне с работата", а според слуховете и заради съмнения в корупция. По същата причина си отива и шефът на Национална служба "Гранична полиция" полк. Георги Тетереков. Полк. Георгиев и генерал Люцканов вече са си подали рапортите за напускане, а в момента са в платен годишен отпуск. Вероятно отпуските им ще бъдат прекратени и МВР ще заплати останалите почивни дни на досегашните секретари.
Междувременно стана ясно, че зам.-директорът на националната полиция полк. Димитър Москов е понижен няколко степени в длъжност и сега е само началник на група в Първо столично РПУ.
Това са най-сериозните промени, които някой министър е предприемал в екипа си от едногодишното управление на СДС. Между причините за уволнението на двамата секретари са нерегламентирани контакти и участие в сделки, освобождаване на Бонев от нелоялни нему и към институцията хора и неспособност за професионално изпълнение на задачите. "Чистката" в МВР може да се разглежда и като недостатъчна ефективност на двамата секретари за реформите в сградата на ул. "6 септември". Полк. Георгиев беше координатор на секторите по икономически престъпления в Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП), контраразузнаването и полицията. На него се разчиташе да пресече гръбнака на силовите групировки - източниците им на финансиране. Люцканов пък трябваше да преустрои изцяло Гранични войски в полиция, след като Бонев изтегли контраразузнавачите от паспортния контрол на ГКПП и ги прехвърли към Люцканов. Явно реформата в гранични също не се състоя, защото с генерала си отива и полк. Георги Тетереков, който ръководеше войските досега.
Ген. Люцкан Люцканов няколко пъти беше обвиняван в пресата, че е замесен и прикрива производството на пиратски компактдискове. Повод за тези твърдения в печата беше участието му в борда на директорите на ДЗУ, Стара Загора, в продължение на 6 месеца. Смята се, че той е бил поставен нарочно, за да контролира дейността на ДЗУ. След това Богомил Бонев го изтегли от борда на директорите, защото присъствието му там противоречало на закона. Това даде повод за подозрения, че Люцканов най-малкото знае за каналите за износ на пиратски компактдискове и не е предприел нищо.
Всъщност генерал Люцкан Люцканов беше първият човек от ръководството на ДЗУ, който разкри и намери доказателства, че в ДЗУ фирма Интерком, за която се твърди, че е собственост на "Овъргаз" и Илия Павлов, произвежда пиратски дискове. Точно Мултигруп атакуваха на своя пресконференция Люцканов заради участието му в борда на директорите, след като бяха обвинени, че са изнесли 4 партиди с пиратски CD за Русия със самолети на "Газпром". Среди, близки до групировката, разпространяват информация, че Люцканов всъщност е работил за конкуренти на "Мулти" в този нелегален бизнес. Публична тайна е, че отношенията между големите играчи в нелегалното производство на дискове не са добри.
По време на разправията за дисковете на "Мулти" стана ясно, че пратките с пиратски компактдискове са били, преди Люцканов да влезе в борда на директорите на ДЗУ. В ДЗУ синият генерал, както някои наричат армееца, потърси и изчезналите около 60 милиона долара по проектите "Нева" и "Монблан". По резултатите не личи да ги е търсил особено усърдно. Факт е и друго - че Люцканов беше назначен още при служебния кабинет, а Богомил Бонев го защити, когато името на генерала беше замесено от в. "Дума" миналата пролет за организатор на държавен преврат през 1996 г. по разработка на НСС. Всички сигнали против ген. Люцканов са проверени и те не отговарят на истината, афишираха в пресата от вътрешното министерство.
Заминаването на генерала, който отговаря за Гранична полиция и за жандармерията, и на шефа на Гранична полиция освен като възможност за организиране на канали за контрабанда, слага акцента и върху забавянето на реформите. Според източници от МВР Люцканов и Тетереков са назначавали роднини и верни свои офицери от граничните застави на възлови места по ГКПП, вместо там да влязат оперативни работници, които са много по-полезни за МВР. Така Люцканов и Георги Тетереков подменили концепцията за реформата в Гранични войски още от първия момент и Бонев не бил особено доволен от този факт. Тази теза кореспондира доста добре и с непотвърдени информации, че Люцканов чрез свои хора е замесен в трафика на стоки от Турция, специално през ГКПП Свиленград. Вероятно ген. Люцканов ще отиде в пенсия, въпреки че според някои слуховете може да бъде пратен да управлява сухопътните войски.
Другият секретар, който със сигурност ще се прости с поста си, е Георги Георгиев-Доктора. Той излезе на преден план през лятото на миналата година, когато завърши разработките по фалиралите банки, но винаги е избягвал контакти с пресата. Той е безспорният специалист в МВР, който разбира от икономически престъпления. Доктора стана популярен като автор на разследването за приятелския кръг "Орион" и създаването на Българска земеделска и промишлена банка като шеф на икономическия отдел в Централната служба за борба с организираната престъпност. Затова назначаването му като секретар на МВР при Бонев, въпреки че е човек от Лукановата сфера и известен с контактите си с Костадин Чакъров (политически помощник на Тодор Живков и автор на книгата "Вторият етаж"), се смяташе като благодарност на СДС за свършената работа по свалянето на правителството на Виденов.
Полк. Георгиев сега е обвиняван и в това, че е основен лобист в МВР на групата около захарната фирма "Дискавъри 93". Нейните шефове Стоян Николов и Войеслав Мрекар бяха арестувани заради невърнат кредит от фалиралата ТСБанк. Според източници от МВР точно Георгиев обаче е водил разработките срещу "Дискавъри" за контрабанда на захар и три пъти е предавал материали на следствието, но оттам ги връщали. Което може да означава две неща - или разработките не са били изпипани, или чадърът за "Дискавъри" е бил в следствието. Доктора е подозиран и във връзки с някои икономически групировки, но вътрешните проверки по тези сигнали не са били потвърдени.
Факт е и нещо друго - че на полк. Георгиев се разчиташе да пресече икономическите източници за силовите групировки, както обеща правителството. Това обаче не се случи и е много вероятно премиерът Иван Костов да не е особено доволен от дейността на МВР в това направление.
Общото между полк. Георгиев и генерал Люцканов отново са пиратските дискове. Доктора е автор на доклада за линиите за пиратски компактдискове в България, връзките на фирмите с чужбина и тенденциите за износ на цеховете за CD. Въпреки публикациите в пресата връзки на Люцканов и Георгиев с каналите за пиратски дискове изглеждат малко невероятни, като се има предвид, че България от пират No2 за света се превърна в антипират No1 за Европа след всички предприети мерки от правителството.
На полк. Георгиев вероятно ще бъде предложена работа в служба "Инспекторат" на МВР. Кандидати за поста на Люцканов и Георгиев има няколко, но между тях не са имената на шефа на НСБОП Кирил Радев и директора на СДВР Емил Танев, както писа в. "Стандарт". Вероятният шеф на Гранична полиция пък бил сегашният началник-щаб на службата.
Най-прозрачни са мотивите за понижаването няколко степени в длъжност на полк. Димитър Москов, зам.-директор на Националната полиция. Москов дълго време беше шеф на Икономическата полиция в ДНП и беше издигнат за зам.-директор, за да даде приоритет в работата на полицията в това направление. Точната формулировка, записана в заповедта за неговото понижение, е "предателство на оперативна разработка". Ставало въпрос за тайна приватизационна сделка, по която МВР е работило дълго време, а Москов отишъл и предупредил разследваните, като с това провалил дейността на колегите си. Самият Москов твърдял, че го махат заради това, че бил намерил компрометиращи материали за шефа си Богомил Бонев.
Що се отнася до атаките срещу шефа на Националната полиция полк. Славчо Босилков, той вероятно ще запази поста си. Групата уволнени всъщност е първото по-сериозно прочистване за корупция и забавяне на реформите след почти едногодишно управление на ОДС, ако се брои и времето на служебното правителство. Едно начало може би.
НАТО е отворен за тези, които отговарят на критериите
Генерал Джордж Джоулън, върховен главнокомандващ обединените сили на НАТО в Европа 1993-1997г., пред "Капитал"
Генерал Джоулън, има ли НАТО стратегия за югоизточната част на Европа и каква е тя?
- Да. Част от тази стратегия е въплътена в това, което правим в две различни области. Едната от тях е програмата "Партньорство за мир" - там направихме доста концентрирано усилие в югоизточната част на Европа. Смятам за показателно, че в нашите учения - по суша и вода, се опитваме да включим максимален брой нации - членки и нечленки на НАТО. Между другото в тях взеха участие и руснаците. Втората част от тази стратегия е Босна. НАТО зае много ключова позиция, като не пренебрегна това, което се надигаше в Босна. По това време бях главнокомандващ. Това беше първият път, когато НАТО в неговата 50-годишна история взе участие в разрешаването на конфликт. Така че и в обвързващата стратегия "Партньорство за мир", и с ангажимента в Босна НАТО показа, че югоизточната част на Европа е много, много важна.
България държи една от стратегическите географски позиции в алианса и всички ние признаваме това. Ето и една от причините, поради които съм тук - защото и аз лично също го признавам.
На какви критерии трябва да отговаря съвременната концепция за национална сигурност на една източноевропейска държава?
- Българският народ единствено може да реши каква трябва да бъде подобна концепция, не някой отвън. Налага се да бъдат направени някои фундаментални избори, като, да речем, как ще се развиват междусъседските отношения. Считам, че България започна да прави някои крачки, за да има по-добри взаимоотношения със своите съседи. Трябва да се вземат някои фундаментални решения, като икономическо приравняване с Европейския съюз например в условията на партньорство, трябва да е ясно как ще се равнявате със западните нации и в частност с НАТО. Стратегията на България е в тази посока, но тук пак говорим за волята на хората. Виждам, че тя се движи в тази положителна посока, което съвсем не означава, че не могат да имат отношения с Русия. Разбира се, че могат и трябва да имат. България има стратегическа локация, исторически взаимоотношения и всичко това трябва да се има предвид.
Как се отнасяте към идеята за т.нар. сива зона, в която остават страните извън НАТО?
- Интерпретирам я по следния начин. През януари 1994 г. България подписа заедно с други 27 страни рамковия документ "Партньорство за мир". При внимателния му прочит ще видите клаузата, която бих нарекъл клаузата "НАТО", т.е. става дума за взаимоотношения и за това, че всяка от тези държави може да отнесе всякаква криза към съюза. Мисля, че България има възможност да се възползва от "Партньорство за мир" и да разчита на евроатлантическия съюз.
Това отново е дебат, който българите трябва да проведат. Дългосрочният интерес за сигурност в тази много стратегическа част на Европа трябва да гледа едновременно на изток и на запад, не само в една посока.
Какъв смятате, че ще бъде резултатът от гласуването в Сената на САЩ за приемането на нови страни - членки на НАТО?
- Това е много сериозен въпрос. НАТО се разширява от 1951, когато Айзенхауер беше първият главнокомандващ. През 1982 г. НАТО порасна от 12 на 16 нации. Сега организацията отново се разраства. Всеки път, когато това става, трябва да има много сериозен дебат. НАТО е колективна организация за сигурност, което означава, че действаме с консенсус. Който е член, получава гаранция за тази защита. Така че Сенатът ще води много сериозен дебат, но мисля, че в крайна сметка разширяването на НАТО ще бъде одобрено.
Идеята за отворената врата има нужда да бъде изразена по определен начин - член 10 от натовския договор от 1994 г. казва, че НАТО е отворен съюз. Смисълът от неговия оригинален документ трябва да се запази - съюзът е отворен за тези, които отговарят на критериите.
Смятате ли, че ако България не стане член на НАТО през април 1999 г. инициативи като "Партньорство за мир" могат да компенсират това?
- Това се опитвам да обясня. Затова не вярвам в сивата зона. Както казах, мисля, че България и други държави са част от партньорството и това не е никак маловажно. Има методи, консултации и стъпки, които могат да бъдат предприети, ако някога се почувствате заплашени. Три от 27-те държави са вече приети. Останалите, които искат да влязат в НАТО, трябва да продължават усилията за реформи. Това е полезно не само в условията на разширяване или на членство, но също така помага в осигуряването на по-добър живот за хората. За мен това е много важно. България има възможността да създаде по-добър живот за децата и внуците си и мисля, че трябва да го направи. Защото вие сте бъдещето, вие сте бъдещото поколение на България. Необходима е стабилност. Със стабилността и напредъка в демократичността идват инвестициите. Никой няма да инвестира там, където няма стабилност. Според мен България се движи в правилната посока, трябва само да вземе най-важните решения за приватизацията, военната реформа, политическата прозрачност. Това не са неща, за които само се говори - трябва да бъдат направени. Между другото отчитам прогрес у вас. Сега съм по-скоро оптимистично настроен.
Смятате ли като бивш върховен главнокомандващ, че политическото решение за военна намеса в Босна беше закъсняло?
- Като човека, който трябваше да ръководи силите на НАТО тогава, мога да кажа, че военната интервенция на НАТО имаше за цел да се сложи край на кланетата, разстрелите. Сега от по-друга позиция считам, че военните могат да гарантират отсъствието на война, но гражданските партии и етническите групи могат да доведат до мир. Трябва да има помиряване, взаимен компромис - военните могат да осигурят среда това да се случи. Военнопрестъпниците трябва да бъдат изправени пред правосъдието, бегълците трябва да бъдат върнати вкъщи, икономиката трябва да бъде възстановена. Страната трябва да се отвори, да й се позволи да диша, границите трябва да бъдат отворени, летищата, пътищата трябва да са отворени. Подобно на действието на слънчевата светлина върху живите организми. Вижте каква беше Босна преди две и половина години и вижте какво представлява днес. Напредъкът е голям. И това е резултатът от ръководения от НАТО военен контингент. Горд съм, че бях част от всичко това.
Все пак не трябваше ли да предприемете действия по-рано?
- Разбира се. Аз бях командващ - такъв станах през 1993. Имаше план за действие, изготвен от един от моите предшественици, но той не беше приет. В ретроспекция бих казал - да, нещо трябваше да се направи. Затова на конференцията днес говорих за това как предприемаме превантивни действия. Това, което правим в Македония например, е превантивна защита, не да чакаме да се появят разрухата и зверствата, а да вземем превантивни мерки. Мисля, че НАТО има способност да прави това в бъдеще. Това е нов НАТО в новото време, за ХХI век, той сам се адаптира към новата среда, в която се оказваме.
Може ли дейтънският тип решение за решаване на конфликти да проработи и в Косово?
- Не съм сигурен. Но това, което не искаме, е още и още жертви. НАТО има да изиграе ключова роля в Косово и в момента в Македония има наши войски. България трябва да заеме много активна позиция, опитвайки се да получи международно разбиране и да привлече вниманието към сериозността на проблема в Косово.
Подготвена ли е международната общност да посрещне ново предизвикателство като това за създаване на независима държава в Европа?
- Това е по-скоро политически въпрос. Първата стъпка трябва да бъде да се опитаме да спрем убийствата и зверствата и мисля, че първата стъпка е някакъв вид автономия за Косово. Не мисля, че създаването на нова държава точно сега е отговорът. По-скоро някаква степен на автономия за Косово и права за жителите му. Това е нещо, което международната общност може да подкрепи и около което да се придържа.
Разумно ли е регионалните инициативи на Балканите да прераснат във превантивни военни акции?
- Абсолютно. Но бих казал - политически и военни. Политическият консенсус, политическата воля - това е, което позволява на военните и демократичните системи да действат. Военните няма да действат самоволно - те ще чакат политически решения, така че това е изключително важно. И аз аплодирам България за водачеството, което пое. Мисля, че това са много добри възможности и бих подтикнал България да продължи.
Има ли обстоятелства, при които регионални военни акции могат да бъдат рисковани или опасни?
- Да, разбира се. Всеки път, когато бъдат ангажирани отряди, е опасно. Никой не трябва да мисли, че може да наеме въоръжени сили и да ги постави в ситуация на опасност. Аз се изправих пред това, изпращайки 60 000 в Босна сред милиони мини, въоръжени етнически групи, танкове, артилерия. Всеки път, когато правиш това, особено, ако ги изпратиш в центъра на течащ конфликт, това е много опасно. По-добре да се опиташ да предотвратиш войната, отколкото да се опитваш по-късно да я спреш. Така че вземането на ранни мерки е важно, но постигането на политически консенсус с участието на балканските министри като начин да се привлече вниманието, както и участието на по-голяма международна ангажираност, е много добра тактика. Бих подтикнал България да продължи усилията си в тази посока.
Кой ще изкове новия меч на Темида
Ще има ли скоро помирение между политиците и магистратите? По всичко личи, че засега отговорът продължава да е "не". А дори и да има наченки на диалог, Главна прокуратура ще е последният бастион, който ще бъде превзет. На този етап пропастта между управляващите и магистратите, изглежда, продължава да се разширява. Миналия вторник синьото мнозинство изгласува ан блок промените в Закона за съдебната власт на първо четене в парламента. Народните избраници подкрепиха по принцип ремонтирания съдоустройствен закон на Министерския съвет и останаха глухи за молбите на съдии, прокурори и следователи, които поискаха проектът да бъде върнат и преработен след консултации с тях.
Какво всъщност скара мнозинството и магистратите? Двата враждуващи лагeра тотално се разминават по три въпроса - административното обслужване на съдебната система, управлението на бюджета й и кадровите въпроси на правораздаването (повишаване, понижаване и наказване). Успоредно с това съдии, прокурори и следователи са изключително изнервени от факта, че философията на ремонтирания Закон за съдебната власт вероятно коренно ще се промени между първото и второто четене в парламента. Основание за това дават масираните медийни изяви на СДС-депутатите Иван Димов и Димитър Абаджиев, които се ползват с покровителството на синьото ръководство и упорито лансират тезата за закриване на Националната следствена служба (НСлС) и Главна прокуратура. Така, вместо да бъдат изслушани между двете четения на проектозакона, хората на Темида могат да отнесат още по-тежък шамар. Още повече засега само старото адвокатско лоби в сините редици демонстрира частична готовност за компромиси.
Дебатът по съдебния закон разби парламентарната скука и представи някои от депутатите в невиждана до момента светлина. За първи път от доста време насам пленарната зала на Народното събрание живна. Бившият конституционен съдия и настоящ депутат от ПГДЛ Любен Корнезов, който e, общо взето, тих, и сдържан, шокира колегите с патетични изказвания и фройдистка лексика. "Днес на съдебната власт според мен й е нужен мечът на Темида, а не дамската й превръзка", гръмко обяви Корнезов от парламентарната трибуна, хвърляйки в екстаз съпартийците си отляво.
За да не остане назад, синьото мнозинство пусна напред дупнишкия таран д-р Панчо Панайотов. От трибуната на парламента медикът-революционер поиска да се организира пряк общонароден вот за магистрати, "както е в Ю Ес Ей", заедно с кметските избори догодина. "Онзи прокурор, онзи съдия няма да си разрешава да ходи, дето се казва, да пие, да покровителства бандитите, защото е пред очите на избирателите. Нещо друго, той да има правото да определя своя екип, с който ще работи. Моето предложение е след година и половина, освен да избираме кметовете, да избираме и прокурори, и съдии, и... ", провикна се ветеранът от януарските събития, преди шокираният председател на парламента да го озапти, изключвайки микрофона му. Така с лека ръка Панчо се опита да пренапише глава шеста на конституцията, която регламентира сегашното устройство на съдебната система.
След свободните съчинения на доктора по вътрешни болести юридическите юпита на синята парламентарна група се опитаха да замажат положението. "Имам една мечта и тя е правосъдната система да заработи", обяви в стил "Мартин Лутър Кинг" членът на правната комисия Велислав Величков, чиято специалност всъщност е микроелектроника. "Нека, когато говорим, да говорим наистина с един хладен ум и да отчитаме реалностите", допълни той, опитвайки се да успокои страстите с перифраза на Феликс Дзержински.
Депутатката от ПГДЛ Татяна Дончева също предпочете да се придържа към метафоричния език и пренесе дебата за съдебната реформа в Далечния изток. "Китайците, които са на път да станат най-великата сила на ХХI век, имат една приказка: Не е важно какъв цвят е котката, важното е да лови мишки. Тази съдебна система искате ли я ефективна и силна", строго запита номинираната за най-устата депутатка от парламентарната трибуна. След като изпрати дискусията за правораздаването по "пътя на коприната", Татяна Дончева вихрено се завърна в родината и подхвана сравненията между преструктурирането на правораздаването и строителния бранш. "Всеки знае какво означава да си ремонтира къщата. Това значи, че той месец-два няма къде да живее и няма да се чувства комфортно. Няма институция, която да започнете да реформирате и тя да продължи да работи", каза Татяна Дончева, като демонстрира, че е на "ти" с дюлгерския занаят.
Спорът за промените в съдебната система не мина и без изявите на доайена на парламентарната клоунада Жорж Ганчев. "Сега вие, господа, се борите да си назначавате и прокурорите, и следователите, и съдиите и да си правите, каквото искате. Да го кажа с думи прости и да ни чуе обикновеният човек на улицата - каквото болшевиките през 1918 г., това и вие", заклейми всичко синьо Петрушев. "Когато законът говори, и господин Жорж Ганчев мълчи", засече го СДС-юристът Петър Рафаилов. След кратка словесна схватка пометеният от партиен пуч бизнеслидер беше изгонен от пленарна зала.
Докато парламентаристите изпробваха оригиналността си в безцелни словесни тренировки, магистратите един по един напускаха парламента. Пръв избяга главният прокурор Татарчев. Видимо изнервен, обвинител номер едно заяви на излизане, че дебатът не е показал някаква принципна промяна в позицията на управляващите. Още същия ден главният прокурор обяви следствието срещу Цар Киро за кьорфишек и го прекрати, закани се да направи същото с делото за нарколабораторията в Опицвет и обвини МВР, че действа противозаконно.
Само двама от съдебните първенци изтърпяха докрай дебата за съдебната система - нароченият за закриване директор на националното следствие Бойко Рашков и бившият заместник на Татарчев и настоящ председател на Върховния административен съд Владислав Славов.
НЕК пробва да изхвърли мутрите от язовирите
НЕК прекратява едностранно договорите за наемане и съвместна експлоатация на язовирите от системата на управлението "Язовири и каскади", съобщиха от Държавната риболовна инспекция. Анулират се и скандалните договори с фирмите на Иво Карамански и бившия шеф на борбата Димитър Джамов, които преди година и половина станаха повод да се заговори за язовирната война.
Съветът на директорите на електрокомпанията е взел решението за преждевременно прекратяване на договорите още през първата половина на март, но досега то не беше огласено. Най-вероятното обяснение за мълчанието по този въпрос е, че шефовете на НЕК добре си дават сметка каква трудна битка предстои в съдебните зали, а и извън тях. Първо, защото не е изключено да се пробват нови форми за натиск в полза на арендаторите - в повечето случаи това са силови групировки или техни подставени лица и фирми. Второ - нормативната база по въпроса за собствеността върху изкуствените езера и прилежащата инфраструктура, както и правилата за разпореждане с нея все още е пълна с неясноти, противоречия и възможности за различно тълкуване. Никак не е изключено НЕК да излезе от битката с мутрите с чест от чисто морална гледна точка, но и с големи финансови щети от неустойките, които трябва да плати за преждевременното прекратяване на договорите. По тези причини електрокомпанията може да си остане пионер без последователи. Фирма "Напоителни системи" към Министерството на земеделието, която управлява по-голямата част (над 200) от големите и средните язовири и съответно е сключвала голямо количество подобни договори, явно не бърза с радикалните решения.
Няколко пъти повече са водоемите, дадени под наем от "Напоителни системи" към земеделското министерство. Няма обобщени данни колко микроязовира, собственост на общини или кооперативи, са дадени под наем на частни фирми. Знае се обаче, че повечето арендатори са охранителни фирми.
Два водоема в монтанско попаднаха под контрола на скандалната "Анаконда". През пролетта на 1996 г. за улеснение при риболова нейни гардове изпуснаха водите на яз. "Чернила" и наводниха пътя Монтана - София.
Язовир "Братушково" стана известен като убежище на Боян Петракиев-Барона. Там баретите закопчаха скандалния "бизнесмен" през 1995 г. От Държавната инспекция по рибовъдство неведнъж алармираха, че язовирите се държат от борци, които излавят с мрежи рибата, а с джипове и пушки гонят въдичарите и туристите.
Според разпореждане на Държавната инспекция по рибовъдство зоните в язовирите се разпределят по следния начин - 40% могат да се дават под наем, 20% са зона за спокойствие, където рибата се размножава, и 40% се използват за спортен риболов. Общоизвестен е фактът, че повечето от арендаторите-мутри извършват промишлен риболов в забранените зони и през забранения период, когато се размножава рибата.
Язовирната далавера се обяснява с проста формула - за година-две рибата в язовира се излавя и продава. Междувременно не се пилеят пари за зарибяване, поддръжка на съоръженията и т.н. изисквания, макар това да е включено в договорите. Събират се обаче високи такси от желаещите да се пробват в спортния риболов, от туристите и плажуващите. Тарифата на охранителите за допускане до язовирите на риболовци без билети започна от 100 лв. на ден, а хората с билети трябваше да плащат над 500 лв. годишна такса. Тези цени съответно се индексираха с инфлацията. По този начин се акумулират средства, с които да се оборудват модерни плажове и бази за водни спортове. Което пък трябва да увеличи потока на приходите. Ако това се беше случило, мощните мотори на джетове и скутери щяха да сложат край на рибовъдството. По този начин необратимо се нарушава и екобалансът, отделно е опасността от разбиване на бреговете и укрепителните съоръжения. Схемата обаче не можа да заработи, т.е., изглежда, ще приключи на първия етап - безразборното излавяне на рибата. При което се използват всякакви средства, включително източване на водата, което застрашава с наводняване околните селища и слага кръст на основната функция на язовирите - да поддържат необходимия воден запас и да произвеждат електроенергия. Специално за "Овчарица" и "Розов кладенец" пък зарибяването е от голямо значение не толкова от гледна точка на опазването на рибния ресурс, колкото като технологично изискване за нормалната експлоатация на ТЕЦ "Марица изток 1 и 2". Тези язовири се използват като охладители на двата ТЕЦ-а. Поради по-високата температура на водата в нея бързо се размножават планктон и водорасли и развитието на рибностопанска дейност е условие за поддържането на необходимата чистота на водата.
За сметка на това ескалира незаконното строителство на плаващи вили в яз. "Антонивановци", което създава опасност от аварии на преливника на язовирната стена. Приватизационната сделка за язовир "Доспат" е сключена от Министерството на земеделието с фирма "Салвелиус", която според слуховете е свързана с хора от соцправителството. В битката за високопланинския язовир се включиха и силови групировки, след като "Зора холдинг" сключи сделката с "Язовири и каскади". С тази битка се свързва арестът на шефа на федерацията по борба Димитър Джамов по скандален начин. Джамов имаше идеи за енергийни проекти с близкия си приятел Иван Яригин, наричан диамантения крал на Русия.
Екоминистерството вече две години събира информация, МВР "проучва въпроса" и междувременно си трае, прокуратурата стои настрани, ако не създава допълнително напрежение с противоречиви постановления. Останаха да протестират Съюзът на ловците и риболовците, който досега единствен е зарибявал язовирите, и въдичарите, които са най-потърпевши от борческото нашествие. Нито едните, нито другите имат статут, сили и средства, за да водят ефективна борба срещу мутрите.
Като мотив за прекратяването на договорите съветът на директорите на електрокомпанията е посочил несъответствието на подписаните договори с нормативната база. За решението е натежал и фактът, че тези фирми откровено отказват да изпълняват поетите с договорите ангажименти, не спазват нормативите, касаещи опазването и възпроизводството на рибното стопанство, и най-вече не поддържат язовирните съоръжения в годен за експлоатация, т.е. за производството на ел. енергия и безопасен за околната среда и хората, вид.
От началото на годината столичното управление "Държавен финансов контрол" започна ревизия в дружествата "Язовири и каскади" към НЕК ЕАД. Очаква се да бъдат открити сериозни нарушения. Според прависти от НЕК те са свързани, от една страна, с неспазването на нормативните документи по отношение на рибностопанската дейност на водоемите. От друга, масова практика е да не се спазват изискванията при осъществяването на съвместна дейност - общо счетоводство, контрол на дейността и т.н.
По информация на отговорни служители в поделението с договарянето и изпълнението на договорите се е занимавал бившият управител на "Язовири и каскади" Валентин Конев и тесен кръг от специалисти. Констатирани са нарушения на финансовата дисциплина като плащане на договорени суми в брой без издаване на фактура (само с приходен ордер), се твърди в анализ на правистите на НЕК.
В повечето договори са записани смешни цени за наем, при някои дори не е предвидена възможност за актуализирането им спрямо инфлацията. Индексираната цена, която ЕТ "Политрейд" плаща на месец за 200 кв. м водна площ от язовир "Антонивановци" и 50 кв. м от прилежащата земя, е 9506 лв. - толкова струва около килограм и половина риба. За 950 кв. м водна площ от яз. "Копринка" ЕТ "Стойчо Василев" плаща около 571 хил. лв. годишно, т.е. около една работна заплата. В последния анекс към договора с Радослав Бинев е определен годишен наем за язовир "Ковачево" също в размер около 557 хил. лв. Често явление е наемателите да просрочват плащанията. Към тези цени трябва да се начислява и ДДС, но според проверяващите това по правило не се прави.
При договорите за съвместна дейност цената е определена - или не по-малко от 25% от евентуалната печалба, или има фиксирана цена. При договора с "Комко" "Язовири и каскади" трябва да получава 25% от реализираната печалба в срок от 15 дни след изтичането на всяко тримесечие. С анекс към договора, при който не е ясно кога е подписан и кога влиза в сила, тази договореност е променена, като е добавен текст, според който плащането може да се извърши и в края на годината, но не по-малко от 100 хил. лв. годишно, платими в горива, материали или машини по взаимно споразумение. Няма данни да са подписвани такива протоколи или да са искани материали. Сумите от 100 хил. лв. са внасяни на ръка в касата на предприятието.
За "Зора холдинг" сумите по трите договора се движат съответно по 50 000 лв. годишно за яз. "Антонивановци", 100 000 лв. за яз. "Батак" и 400 000 лв. за яз. "Доспат". Това са индексираните цени в края на 1997 г. За фирмата на Карамански "Булфиш" за яз. "Кърджали" е определена малко по-висока сума - 550 000 лв. годишно. По правило парите не са плащани навреме, въпреки че риба се е ловяла в промишлени количества.
Решението на директорския съвет на НЕК е в бъдеще такива договори да се сключват само при доказана икономическа изгода за компанията, при спазването на определени правила и след провеждане на търг. Само по себе си това решение е добро, но като цяло проблемът си остава. В скандала с язовирите има и нарушение на законите, и корупция, и инциденти с оръжие, и щети върху природата. Това, което липсва, са общи - при това железни - правила за ползването на изкуствените водоеми. И едва ли е най-правилната практика те да се създават и въвеждат от отделните ведомства.
Спират оловните бензини до края на 2003 г. Производството на оловни бензини да спре постепенно до 2003 г. предвижда Националната програма за постепенно преустановяване на производството и употребата на оловни бензини в България, която кабинетът одобри миналия понеделник. Технически непригодните автомобили, които не могат да се движат с безоловен бензин, ще бъдат спирани от движение. Собствениците им могат да ги запазят за спомен само ако имат възможност да ги държат в гараж. Спрените коли, оставени на обществени места, ще бъдат разкомплектовани в специални автомобилни паркове към общините, съобщи министърът на околната среда и водите Евдокия Манева. За оборудването на тези центрове чакаме помощ от Холандия. Собствениците на разкомплектовани автомобили няма да получават обезщетения. Целта е до 2005 г. автомобилният ни парк да бъде съобразен напълно с изискванията на Европа. Според паневропейската стратегия, която се основава на европейското законодателство за премахване на употребата на олово в бензините, след 1 януари 2005 г. в цяла Европа ще се спре продажбата и разпространението на оловни бензини. Това е заложено и в протокола за ограничаване на емисиите от тежки метали към конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, който предстои да бъде подписан от министрите на околната среда през юни в Дания.
От 46% до 56% от емисиите на оловни аерозоли в страната се дължат на автомобилния транспорт, а в голяма част от населените места те са и основен замърсител, показват проучвания на МОС. През 1995 г. в София на всеки хиляда жители се падат по 56 кг оловни аерозоли, изхвърлени във въздуха основно от транспортните средства. Оловото оказва вредно влияние върху човешкото здраве и особено върху децата и поради това е обект на специално внимание в Световната здравна организация.
Прекратяването на използването на оловни бензини е сред условията за присъединяване към ЕС. Една от екодирективите на общността регламентира изискванията за съдържание на олово в бензините, сроковете за постигане, изискванията за контрол върху производството и дистрибуторската мрежа. Втора директива предвижда забрана за производство и употреба на оловни бензини в рамките на общността. И двете директиви са включени в Бялата книга с изискванията за присъединяване към евросъюза.
Според проучване от 1996 г. у нас има над 2 милиона автомобила. Най-голям дял от автомобилния парк се пада на леките бензинови коли, които са и основният източник на олово във въздуха. Над 90% от автомобилите са с бензинови двигатели.
У нас автомобилният парк в по-голямата си част се състои от морално и физически износени транспортни средства. Липсват ограничения за внос на употребявани стари автомобили от Европа, САЩ, Япония и други страни. Около три четвърти от колите у нас са в експлоатация повече от 10 години. Изследванията у нас показвали обаче, че по-голямата част от автомобилния парк може да използва безоловен бензин, съобщи министър Манева.
В същото време България е на едно от последните места в Европа по употреба на безоловен бензин - под 25%, наред с Армения, Румъния и Турция.
Програмата залага до голяма степен на стимулите за производство и употреба на безоловни бензини. Като конкретна мярка се предлага поправка към закона за акцизите за диференциация на акциза за бензини. Проектът трябва да бъде подготвен до края на юни.
Най-масовият у нас безоловен бензин А-95 Н е с около 24% по-скъп от най-масово използвания оловен бензин А-91 Е. Това не дава никакъв стимул за използването на безоловни бензини. Акцизът на безоловните бензини е с 10% по-нисък спрямо оловните със същото октаново число. От края на 1995 г. обаче най-нискооктановият бензин, който се произвежда в България, е с октаново число 95. По този начин на практика 10-процентната разлика в полза на безоловните бензини се стопява от по-високия акциз за по-високооктановите бензини и в крайна сметка акцизът на безоловния бензин, произвеждан в България, е по-висок от този на най-масово използвания оловен бензин.
Производителят Нефтохим също няма икономически стимул да произвежда безоловни бензини. Друг е въпросът, че няма и капацитет за нарастването на това производство. Програмата предвижда до 2002 г. 80% от производството на Нефтохим да бъде на безоловни бензини, а до края на 2003 г. рафинерията напълно да спре производството на оловни бензини. За тази цел обаче са необходими значителни финансови средства, които програмата не сочи откъде ще бъдат намерени. Само за реконструкцията на каталитичния крекинг в Нефтохим са необходими 25 млн. долара, а за изграждането на нова инсталация - около 60 млн. долара, сочат експертите от промишленото министерство. Въвеждането на система за наблюдение на пазара, която да гарантира спазването на изискванията по отношение на използването и съхраняването на безоловни бензини, също изисква финансово обезпечаване.
До края на годината зона за свободна търговия с Турция
До средата на май ще започнат преговорите за създаване на зона за свободна търговия между България и Турция, а до края на годината споразумението за либерализиране на вноса и износа трябва да бъде сключено, решиха държавният министър на Турция Ъшън Челеби и министърът на търговията и туризма Валентин Василев по време на заседанието на Смесения междуправителствен комитет за икономическо и научно сътрудничество между двете страни.
"България ще либерализира търговията с Турция по подобие на схемата, по която освобождаваме външнотърговския си режим със страните от Европейския съюз", каза министър Василев. С влизането на споразумението в сила от началото на следващата година митата на промишлените стоки ще паднат до нула. С това ще се прекъсне куфарната търговия, която в момента не се отчита в официалния стокообмен между двете страни. България при отваряне на пазарите с Турция поне първоначално ще настоява за силна протекция на българските земеделски стоки, каза експерт от търговското министерство, участвал в преговорите.
По време на сесията на междуправителствения комитет пред турския държавен министър е поставено искането за премахване на високите антидъмпингови мита за някои български стоки. Това са български универсални стругове, за които от началото на 1996 г. Турция е въвела мито от 50 на сто, полиетилен, за който от началото на 1995 г. е наложено мито от 200 долара на тон, както и плоско стъкло, което влиза в Турция от 1993 г. с мито от 35 долара на тон. "Министър Челеби обеща да съдейства до средата на годината ограниченията за български стоки да отпаднат", каза министър Василев.
Турските бизнесмени имат желание да навлязат в България в почти всички сфери на стопанския живот, обяви министър Челеби след приключването на сесията. С най-голямо внимание обаче се ползват минното дело, леката, хранително-вкусовата промишленост, химическата индустрия, телекомуникациите. В областта на военната промишленост има проявен интерес за участие в приватизацията от турските компании "Ояк холдинг" и "Нирол", стана ясно по време на преговорите.
В преговорите между двете делегации Турция е изявила желание и за закупуване на повече електроенергия от България. "Ние имаме възможности, но трябва да договорим конкретните параметри", обясни министър Василев. Всъщност проблемът не е толкова в цената на сделката, колкото в необходимостта Турция да инвестира в разширяване на възможностите за износ на ток на своя територия, коментират енергетици.
В банковата сфера интерес от откриване на клон в България отново е заявила турската банка "Зираат банкасъ". "Възможностите на банката да получи лиценз са големи", коментира министър Василев. Лиценз за банката обеща и премиерът Иван Костов при посещението преди месец на турския министър-председател Месут Йълмъз.
Държавата пак ще тушира конфликти около тютюна
Лидери на ДПС през последните месеци отделиха доста време и усилия за раздухване на нова вълна на тютюневата криза. В центъра на политическите игри този път застана проблемът Джебел. Шест месеца продължава конфликтът между тютюнопроизводителите от източнородопския регион и базираната там българо-германска фирма "Джебел басма сервиз 4 Ю". Дружеството и до момента не е платило на производители от района, които са му предали около 200 тона тютюн от реколта '97. Този проблем се политизираше от лидерите на ДПС, въпреки че неговите измерения на практика са чисто икономически.
Смесеното предприятие, на което тютюнопроизводителите от региона предпочетоха да предадат тютюна си, не разполага с необходимия оборотен капитал от 4 млрд. лв., за да плати приетите количества. В същото време то не може да получи и кредити, защото вече има задължение към Централна кооперативна банка за около 1.5 млрд. лв., което не обслужва. Дружеството е кандидатствало за кредити пред няколко търговски банки, но е получило отказ. Последният опит е направен с ДСК. Шефът на касата Спас Димитров обаче заявил, че "Джебел басма" няма да получи кредит, защото документите на дружеството не били изрядни, съобщи министър Върбанов.
Смесената фирма "Джебел басма сервиз 4 Ю" е учредена със заповед на министъра на земеделието от правителството на Виденов Кръстьо Трендафилов. Заповедта за учредяването е от 10 февруари 1997 г. - броени дни преди да си отиде соцправителството. Дружеството е с предмет на дейност агрономически проекти, свързани с тютюна, отглеждане и култивиране на тютюн, изкупуване на тютюн от производители, дейности по обработка и ферментация, организиране производство на цигари, сделки по продажба и експорт на тютюн и цигари. Явно амбицията на създателите е била тази фирма, възползвайки се от възможностите на приватизацията, на предишни връзки и политическата подкрепа на ДПС в региона да си запази сериозен периметър в тютюневия бизнес у нас.
Дружеството е регистрирано с уставен капитал 1 195 600 000 лв. Дяловете са разпределени съответно 60% за немския акционер, 23% кооперативен дял и само 17% държавно участие. По времето, когато фирмата е регистрирана официално, зам.-министър на земеделието в служебното правителство е ексдепутатът от ДПС Хасан Али. В борда на директорите на смесената фирма фигурират имена на хора от ДПС, включително кметът и зам.-кметът на община Джебел. Пълна финансова ревизия на дружеството ще поиска земеделското ведомство, заяви министър Върбанов.
За да стартира схемата, шефовете на "Джебел басма" трябва да дадат съгласието си. Върбанов ще чака отговора им до сряда. Не е изключено обаче той да бъде отрицателен. Според казаното от Върбанов ръководството на смесената фирма по-скоро се надява на директно наливане на държавни пари в дружеството.
Проблемът с
На практика те доведоха до понижаване на изкупните цени на сорта "Джебел", който е основен за този регион.
Статистиката на агроведомството сочи, че за 1997 г. в Смолян са произведени 2047 тона тютюн, от който 15 574 т са "Джебел" и 500 т с произход Неврокоп. Това е с около 580 тона над определената за района квота за 1997 г. "Булгартабак - Смолян" е сключил договори за 650 т тютюн с произход Джебел, но е изкупил и платил почти с 200 тона повече. А от тютюна с произход Неврокоп и изкупил почти цялото количество. Смесената фирма "Джебелбасма" е приела само около 200 тона тютюн "Джебел", който не е платила.
По предварителни данни на агроминистерството в общините на района ще остане неизкупен над 550 т тютюн от произход Джебел. В Кърджалийско са произведени 3840 т тютюн с произход Джебел и 13 150 т с произход Крумовград. "Булгартабак - Кърджали" е изкупил и платил 1760 т "Джебел" и 5500 т с произход Крумовград. В този регион изкупува и частната фирма "Дайманд - България" ООД. Според земеделското ведомство не е известно да има проблеми с нея.
Според Закона за тютюна недоговореният и неизкупен тютюн, който е произведен при спазване на изискванията на закона, ще бъде изкупен след 31 март от фонд "Тютюн" по определените минимални изкупни цени за реколта '97, съобщи министър Върбанов в парламента.
За реколта '98 със заповед на агроминистъра за района на Смолян и Кърджали са определени следните количества тютюн по произходи: Неврокоп - 450 т, Джебел - 4028 т, и Крумовград - 12 691 т. Квотата е определена въз основа на заявките на купувачите на тютюн и на тютюнопроизводителите по общини. По закона при тази ситуация купувачите са задължени да сключат договори за заявените количества. Ако това не стане, има възможност да им бъде отнет лицензът за изкупуване и промишлена преработка на тютюн, обяви министърът. Такова решение вече е взето от фонд "Тютюн". Хора от бранша обаче обясняват за една
Изкупните цени на тютюна са другият повод за недоволство в регионите, контролирани от ДПС. Проблемът обаче идва от това, че в началото на 1997 г. служебният кабинет формира една много висока изкупна цена на базата на тогавашния курс на долара. Производителите бяха доволни от нея, но на практика тази цена се превърна в пречка за изкупуването и реализирането на тютюна както на вътрешния, така и на международния пазар. Според разпоредбите на закона за тютюна изкупната цена се определя през първото тримесечие за съответната реколта, в случая това е изкупна кампания '98, по съответна формула. Тази формула отчита промените във валутния курс и затова е естествено да има известно снижаване на цените. Към 15 октомври изкупните цени за ориенталските тютюни се индексират в зависимост от официално обявения процент на инфлацията в страната. В работната група по определянето на изкупните цени участват и представители на тютюнопроизводителите, припомнят браншовици.
Достъпът до фондове на ЕС е само оправдание да се прокара законът за стоманодобива
Проектът за преструктуриране на стоманодобива, макар и трудно и с много резерви от страна на министрите, все пак бе прокаран в Министерския съвет. Преди да бъде внесен в Народното събрание, той в комплект с националната програма за преструктуриране на отрасъла ще бъде съгласуван с експертите от Брюксел. Очакванията са, че одобрението на Европейската комисия ще ни отвори достъп до структурните фондове на общността. Смущаващ в случая е фактът, че за тази цел на еврокомисията изобщо не й е необходим закон. Тя иска само отговаряща на изискванията бизнеспрограма, която да докаже, че отрасълът е перспективен и няма да нарушава правилата на европейския пазар. Националната програма за преструктуриране напълно може да изпълни тази роля. Законът обаче по-скоро влиза в противоречие с нормите на Европа.
Един частен случай, третиращ само три дружества, се превръща в национален законодателен приоритет - нещо, което създава предпоставки и други дружества с не по-малко право да поискат такъв подход при решаването на проблемите им. Акцентът в пректозакона е поставен изключително на данъчните преференции, което е форма на скрито дотиране на отрасъла. Основното изискване на Брюксел по споразумението за асоцииране е в този твърде чувствителен сектор да не се допускат никакви форми на държавно субсидиране. В същото време в документа няма записани никакви ангажименти от страна на предприятията по отношение на прилагането на европейските стандарти.
"Предлагаме преструктурирането на отрасъла да се търси по пътя на приватизация на основните мощности при условие за инвестиции за модернизиране на технологичните процеси, гарантиране на качеството, намаление на енергоемкостта и материалоемкостта и като резултат - конкурентоспособна продукция. Другите условия са гарантиране на екологичните изисквания и спазване на програмата за износ на стомана в ЕС в границите на постигнатите договорености", е становището на отдел "Структурна реформа" в МС. Както се вижда, става въпрос за съвсем прости неща - България и в частност стоманодобивните предприятия да спазват поетите ангажименти. И да положат усилия да станат конкурентни, което не значи да не си плащат газа и тока и по този начин да поддържат дъмпингови цени на износа.
Те се определят в договора за Европейското обединение за въглища и стомана. То изисква лоялна конкуренция без каквито и да е форми на открито или скрито субсидиране на експорта, без тръстове и дъмпингови цени. По преценка на Европейската комисия преструктуриране в стоманодобива в Източна Европа е спешно необходимо, за да се решат проблемите със свръхпроизводството и липсата на конкурентоспособност. В споразумението ни за асоцииране към ЕС са посочени три положения, които се смятат за несъвместими с политиката на асоцииране. На първо място, тук са посочени всички действия и спогодби между предприятия от съвместен характер или намиращи се под централно ръководство, решения на асоциации или съгласувана дейност на предприятия, които имат за цел или за резултат от дейността си недопускането, ограничаването или изопачаването на конкуренцията. Второто положение е, когато едно или повече предприятия с доминираща позиция на територията на общността или на България злоупотребяват с тази позиция. Третото условие изключва държавната помощ под каквато и да е форма. Изключение се прави само за отклоненията, които са в съответствие с договора за Европейското обединение за въглища и стомана. Едно от тези изключения е петгодишният преходен период, през който се разрешава оказването на държавна помощ на предприятията от стоманодобива. Това се допуска обаче само в случаите, когато тази помощ е необходима за целите на преструктурирането. Тази помощ може да се отпуска само при три условия и те са посочени изрично в споразумението за асоцииране:
Много от страните в Източна Европа недоволстват от дискриминационните антидъмпингови мерки, предприети от евросъюза по отношение на техния експорт на продукти от стомана. Един от начините да се облекчи режимът е да се постигне удължаване на преходния период, т.е. да се получи разрешение за продължаване на държавната помощ в отрасъла. Това направи Полша миналата година, след като представи в еврокомисията програма за преструктуриране на стоманодобивната си промишленост. Сега Полша се опитва да си извоюва правото не само да не съкращава, а дори да увеличава мощностите си. Българската програма за преструктуриране преследва същата цел - да се отложат драстичните мерки, като си изпросим разрешение държавата още известно време - три или пет години, да поддържа отрасъла на системи. Надеждата е, че през това време предприятията от бранша ще успеят да се вредят за финансиране от структурните фондове на ЕС.
Проблемът обаче е в това, че се тръгва отзад напред. Нормалната процедура е Брюксел да каже дали ни харесва програмата за преструктуриране или не. Ако я одобри, тогава внасяме искането за продължаване на преходния период. Ако това искане се удовлетвори, тогава евентуално би могло да се мисли и за количеството и формата на държавната помощ и нормативната база, която ще я регламентира.
В случая обаче се внася закон, без да има каквото и да е потвърждение от Съвета за асоцииране към ЕС по молбата на България за удължаване с още пет години на срока за предоставяне на държавни помощи за преструктуриране на стоманодобива, каквито се предвиждат под формата на данъчни облекчения, се подчертава и в становището на отдел "Структурна реформа" в МС. Нещо повече, доколкото е известно, нашата страна още не е внесла дори официално това искане. Това ще стане едва след като се внесе програмата за преструктуриране на отрасъла. Тя пък ще бъде готова в окончателния си вариант едва през юни, след като експерти на евросъюза проведат у нас изследване на тенденциите на пазара, състоянието на отрасъла, възможностите за неговото оздравяване и реалната цена на този процес.
Цената на реформите в стоманодобива на бившите соцстрани възлиза според различни проучвания на около 10 милиарда долара за периода от 1994 до 2002 г. В тази сума са включени не само индустриалните аспекти, но и социалната цена на преструктурирането. Данните на чешкия Съюз на работещите в стоманодобива сочат, че общата работна сила в отрасъла за десет години трябва да спадне от 93 000 на 53 000 заети. Съюзът отбелязва също, че наетите няма да могат да намерят работа повторно, тъй като те са в райони с развита предимно тежка индустрия.
За преструктурирането на стоманодобива в България по най-скромни изчисления ще са необходими 600 млн. долара.
Проблемът е, че страната ни изпусна единствения реален шанс да получи пари за преструктурирането от специализирания фонд към Европейското обединение за въглища и стомана, коментира Любов Панайотова, шеф на управление в Министерството на промишлеността. "Споразумението за това обединение изтича през 2001 г., а заедно с това се прекратява и фондът. Когато "Кремиковци" се усети и представи проект за непрекъснато разливане на стоманата на стойност около 18-20 млн. долара, не получи положителен отговор, защото периодът на изплащане на кредита съвпадаше със срока за разформиране на Европейското обединение за въглища и стомана", обясни Любов Панайотова. Единственият шанс сега според нея е да получим финансиране от предприсъединителните и от структурните фондове на евросъюза.
Европейският съюз е приел програма за подпомагане на преструктурирането на стоманодобива в Централна и Източна Европа и при изпълнение на условията, залегнали в нея, всяка страна може да получи финансиране.
Брюксел може да подпомогне страните при финансирането на придружаващи социални и регионални мерки, необходими за успеха на процеса на преструктурирането. По-конкретно ФАР ще финансира социалната страна на преструктурирането - програми за преквалификация, създаването на малки предприятия, както и участие в проекти съвместно с властите на съответната страна и международните финансови институции за продължаване на паричното подпомагане на освободените работници до тяхното пенсиониране. ЕС ще подпомага отстраняването на правните и административните трудности пред инвестициите и инфраструктурното развитие. Ще се осъществява техническа помощ в области като пазарното проучване на основните стоманопотребяващи индустрии, формулирането на бизнеспланове, които ще бъдат необходими за намирането на инвестиции от международните финансови институции и частния сектор.
Основното изискване обаче пак е спазването на европейските споразумения за асоцииране и покриване на приоритетите, определени в "Партньорство за присъединяване". От ЕС освен това изрично настояват за стриктно придържане към правилата и без да се допуска възможност за държавни помощи извън гратисния период, предвиден в европейските споразумения. Преди да има успех по мерките, предвидени от предприсъединителната стратегия, средства от структурните фондове няма да бъдат отпускани. Средства от тях ще започнат да идват по принцип след 2000 г. (не само за стоманодобива), като грубата оценка е, че за цяла Източна Европа те ще възлязат на около 3.5 милиарда екю годишно.
Структурни фондове на ЕС:
Еднакви заплати за шефовете на големи губещи предприятия и на малки печеливши фирми
Гарантирано минимално възнаграждение от 5 до 8 минимални работни заплати (254 700 до 407 520 лв.) ще получават управителите на държавни предприятия, които са в лошо финансово състояние и не подобряват финансовия си резултат. Това е регламентирано в Постановление за изменение на Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, което влиза в сила от първи април. Шефовете на губещи предприятия ще взимат заплата заради големината на дружеството (според стойността на дълготрайните материални активи), както ще се отчита и броят на персонала.
В постановлението са разработени критерии за оценка на мениджърския труд, според които най-големи бални единици се дават на шефове на предприятия с активи над 5 млрд. лева и средносписъчен брой на персонала от над 1500 души (по 4 бални единици). "Не може шефовете на "Кремиковци", Нефтохим и др. производствени гиганти да не получат поне 8 минимални заплати, иначе какъв ще им бъде стимулът да подобряват резултатите на дружествата", обясниха от Българска стопанска камара, които основно са разработили критериите за заплащане на мениджърския труд. Изпълнението на други показатели пък носи възможността за допълнително възнаграждение на шефовете на държавните предприятия от още 8 минимални заплати, обясниха от работната група по промените в правилника. "Допълващите" критерии са рентабилност на продажбите (от 0 до 2 бални единици), изменение на финансовия резултат (от 0 до 2 бални единици), изменение на обема на продажбите (0 и 2 бални единици) и задължения на дружеството (0 и 2 бални единици). Най-точните измерители за действителното състояние на производството - запазването или увеличаването на печалбата, редовното обслужване на задълженията, се отчитат с 2 бални единици по-малко, отколкото стойността на активите на предприятията и броя на заетите в тях. Така на практика чисто пазарните показатели за оценка на едно дружество се изравняват с показатели, които нямат отношение към ефективността на производството. Това лесно може да се илюстрира с две държавни предприятия, които се занимават с производството на чугун, стомана и високовъглеродни феросплави - гигантът "Стомана" Перник, и малкото държавно дружество "Нипкитос" ЕООД, Перник (виж таблицата). Според изчисленията, базирани на отчета за приходите и разходите на предприятията, както и балансите им за 9-те и 12-те месеца на 1997 г., ясно се вижда, че оценките на труда на мениджърите им почти съвпадат. И това при положение, че "Стомана" е дружество с огромни активи, брой работници, задължения и загуба, а малката фирма "Нипкитос" няма нито един от тези проблеми.
С тези абсурдни акценти при определяне на мениджърското възнаграждение в държавните предприятия по никакъв начин не се стимулира оптимизирането на производството и освобождаването му от ненужни мощности. Броят на работниците също не е показателен за ефективност на производствения процес.
Финансовото състояние на държавните предприятия, разбира се, намира точно отражение, но в заплащането на работниците в тях, според Наредбата за образуване на средствата за работна заплата в материалното производство. Предприятията на печалба, коректни платци към бюджет, социално осигуряване, кредитори, доставчици, могат свободно да образуват фонд "Работна заплата". Санкциите се предвиждат за губещите предприятия, като най-тежко е положението в тези от тях, които са на загуба и влошават финансовото си състояние. В тези дружества заплатите са замразени.
До април шефовете на държавни предприятия вземаха 10 МРЗ плюс надбавки от 1 до 5 МРЗ в зависимост от финансовото състояние на дружеството. Ако дружеството е печелившо, обслужва всичките си задължения, както и увеличава обема на продажбите, мениджърът му можеше да взима още пет минимални заплати отгоре. Това правеше максимално възможното му възнаграждение да стига до 15 минимални заплати.
Според изчисленията по новото постановление шефовете на индустриалните гиганти пълни отличници ще могат да взимат максимум 24 МРЗ ( 1 222 560 лв.), а на по-малките фирми пълни отличници около 19.5 МРЗ (993 330 лв.), което обаче е трудно достижимо предвид на преобладаващата държавна собственост на предприятията, която не води до подобни отлични финансови резултати.
Показатели, които участват в балната оценка.
* Този показател се смята по Методика за преизчисляване в съпоставими цени обема на продажбите на стоки и услуги на едно лице.
** Една бална оценка е равна на една минимална работна заплата.
ОНС и "Мулти" превзеха Тетевен с куха схема
Който държи "Елпром" - Тетевен, държи целия град. Влияе на икономиката в региона, на изборните резултати, на местната администрация. Когато получаваш всички тези неща без пари, значи си направил добра сделка. Това става възможно с куха схема, политически гръб и един доктор на икономическите науки.
Бившият финансов съветник на Димитър Луджев Йордан Накев, сега синдик на "Елпром - ЕМТ" АД е на път да подари най-голямото предприятие в региона на регистрираното през миналата година дружество с неизвестни акционери - "Електрик моторс тръст" (ЕМТ) АД. Съкратено, името му звучи досущ като това на бившия държавен завод - ЕМТ. Знае се единствено, че новото ЕМТ се представлява от назначения от новите акционери изпълнителен директор на завода Дечо Орешков.
"Елпром ЕМТ"е раздържавено чрез масова приватизация и почти по същото време е обявено в несъстоятелност по искане на фирмата на Мултигруп Дисконтова къща. Бившият шеф на "Кинтекс" и "Арсенал" Накев е назначен за синдик по предложение на Дисконтова къща, а след това със съдебно решение е одобрена оздравителна програма. Тя се изпълнява от ЕМТ, за собствениците на което самият Йордан Накев твърди, че са "хора от военнопромишления комплекс". Според синдиците на Балканбанк, която е най-големият кредитор на бившия държавен завод, оздравителната програма обаче нарушава интересите им и е приета незаконно, като са използвани кухи схеми.
Всичко това става още по-комплицирано, когато в него се намесят политиците и електоратът. Половината от работниците в тетевенския "Елпром" са помаци, регионът е класическа електорална зона на ДПС. Алтернативите на завода сега, изглежда, са или да бъде откраднат от "хората от ВПК", или да бъде ликвидиран, което означава безработица в сложния регион - ситуация, която дава добри възможности за извиване на ръцете на местните съдии и прокурори. Неслучайна подробност е, че неотдавна ОНС проведе партийната си среща във вилата на "Елпром" в тетевенския балкан. Замесването на Мулти в проблема също не е случайно. Групировката претендира, че е кредитор на завода посредством Дисконтова къща, назначава синдика му, но и е известно, че ОНС е едно от най-силните й лобита във властта. Така в Тетевен политическото влияние на Луджев и Доган добре съвпада с бизнесинтересите на Илия Павлов.
В деня, в който Ловешкият окръжен съд решава дали да приеме предложената от синдика оздравителна програма, инициативният комитет за "спасение на "Елпром" разпраща до местните медии съобщение, в което се говори че "социалният мир в региона е взривен", че "се очакват вълнения в завода и града" и че "работниците са готови на всичко, за да запазят работата си". В тази обстановка програмата е приета, а производството по несъстоятелност е прекратено.
Оздравяването предвижда 80-процентна редукция на вземанията на най-големите кредитори на "Елпром", от активите на завода да бъде извадена станцията му (голяма луксозна вила в тетевенския балкан с фитнесцентър, тенискорт с изкуствено осветление, ски-писта, влекове) и собствеността й да бъде прехвърлена (т.е. подарена) на "Електрик моторс тръст" (ЕМТ) АД. По-нататък "оздравяването" на завода според програмата преминава през увеличение на уставния капитал, което да бъде изкупено изцяло от ЕМТ АД. По този начин анонимното дружество да получи 70% от акциите на "Елпром". Технически няма проблем увеличението на капитала на "Елпром" да стане, като новото ЕМТ апортира подарената му вила. Така системата изглежда затворена - нищо не излиза, нищо не влиза, само се сменят собствениците.
Търговският закон допуска такова нещо: задлъжняло предприятие може да бъде оздравено и да избегне фалита, ако в този случай кредиторите му получат повече от това, което биха получили при ликвидацията и разпродаването на активите му. Всичко това по принцип се приема със съгласието на кредиторите. В случая с "Елпром" най-големият кредитор, който държи 75 на сто от вземанията, обжалва приетата оздравителна програма. Обжалва и друг кредитор - офшорната компания "Уинслер Стийл Компани", представлявана от руснака Никита Максимов. Те смятат, че при ликвидация на "Елпром" ще получат по-голяма част от вземанията си, и твърдят, че оценката на активите на предприятието е занижена.
Въпреки че основният кредитор е против, оздравителната програма е приета от събранието на кредиторите. Според Търговския закон, за да бъде приета, тя трябва да бъде гласувана. Синдикът си осигурява единия клас - държавата, като предвижда нейните вземания (около 53 млн. лева) да бъдат 100% изплатени. Другият клас кредитори, който подкрепя оздравителната програма, е напълно измислен - това са вземания на работниците по вноски за доброволно осигуряване на стойност 1.3 милиона лева, които са откупени от ЕМТ. Така кредитори, които имат да вземат под 55 млн. лева, оборват гласа на този, който очаква цели 17 милиарда.
Това е потвърдено и от Ловешкия окръжен съд, който ту сменя съдиите по делото, ту отменя собствените си постановления. Най-скандалният пример в това отношение е постановлението за смяната на Накев по искане на Балканбанк, което само дни след приемането му е отменено. Всичко това става през февруари по време на масовите протести, когато стачката на работниците от "Елпром", "настояващи за оставането на синдика", моделира общественото мнение в Ловеч и Тетевен.
Преди 1989 г., пък и след това, заводът за електромотори в Тетевен изхранва целия град и околните села. И като класически пример за социалистическа икономика в него работят много повече хора, отколкото всъщност има нужда. Електромоторите "made in Тетевен" се продават в почти цяла Западна Европа.
"Този завод е съсипан от Балканбанк, бившия й шеф Иван Миронов и бившия шеф на "Елпром" Антим Въчев. Кредитите, за които банката претендира, са отпускани без документи и по-голямата част от парите въобще не са влезли в предприятието. Така че няма какво да говорят за морал", заяви синдикът на "Елпром" Йордан Накев. Въпреки че излезлият наскоро от домашен арест Антим Въчев отрича това, в думите на синдика най-вероятно има много истина. Могат да се изброят и други примери на държавни предприятия, които по същата схема са съсипани от кредиторите си, като най-показателният от тях е "Плама" - тя е получавала кредити, но те са потънали и са се трансформирали в доход за банкерите, които са ги отпускали. За Миронов и Дисконтова къща тези схеми са специалитет. Голяма част от отпусканите от Балканбанк средства са давани с посредничеството на Дисконтова къща. Впоследствие кредитор на предприятието се е явявала тя, представяйки за това записи на заповед, авалирани от самата банка. Подобни операции се крият и в счетоводните книги на тетевенското предприятие. То е получило от Балканбанк последователно 21 кредита, повечето от които в момента нямат обезпечение. Въпреки че нито един от кредитите не е обслужван редовно, банката е отпускала нови.
В "разцвета" на социализма, след падането на режима и в годините на демокрацията (без деветте месеца на Филип Димитров) "Елпром" се управлява от един и същи човек - Антим Въчев (общо 22 години). В момента работи в частната си фирма "Капс", която естествено произвежда електромотори. Според синдика на "Елпром" Йордан Накев фирмата на Въчев е работила още когато той е бил шеф на завода, и е създадена с кражби от тогавашното държавно предприятие. По негово време част от вземанията на Балканбанк са откупени от Дисконтова къща, която впоследствие иска обявяването на завода в несъстоятелност. Синдикът, назначен по искане на Дисконтова къща, не е признал дълга на "Елпром" към нея. Това изглежда странно, като се има предвид връзката му с групировката. Тя се потвърждава и от участието на Накев в "Джиро тръст" АД, където други акционери са бившият шеф на Дисконтова къща Иван Карабатаков, бившите министри от времето на Беров - Виктор Михайлов (МВР), Христо Тотев (строителството), бившият депутат Илиян Шотлеков. За непризнатия дълг се "спори" в Ловешкия окръжен съд и най-вероятно скоро кредиторът ще спечели. Синдикът Накев дори написал писмо до съда, в което казва, че вече е склонен да признае вземането на Дисконтова къща, както сам обясни, защото "Илия Павлов го помолил". Интригата всъщност е, че вземането на фирмата на "Мулти", възлизащо на над 1 млн. долара, наскоро беше изтъргувано от "корпорацията", като непосредствено преди излизането на списъка с кредитните милионери с него бяха заличени други дългове на "Мулти" към Балканбанк. Всъщност твърди се, че признаването на дълга едва след като е приета оздравителната програма, ще позволи той да бъде събран изцяло, а не до 20%, както за другите кредитори.
Миналата седмица синдикът на "Елпром" Йордан Накев съобщи, че "Електрик моторс тръст" (ЕМТ) се оттегля от изпълнението на оздравителната програма заради нападките на кредиторите срещу него. За работниците новият приватизатор е тяхното спасение, защото "той иска предприятието да работи, а лошите кредитори настояват за ликвидацията му". Драмата с оттеглянето на ЕМТ синдикът потушава, като предлага на работниците да направят работническо-мениджърско дружество, което да продължи да изпълнява оздравителната програма. "Ако някой досега е обвинявал в лоши намерения ЕМТ, сега ще трябва да обвини вас за това, че искате да запазите работата си", обясни Накев на инициативния комитет за спасение на "Елпром", или казано по друг начин - на учредителите на РМД. За да се избегне потвърждаването на промяната от съда, работническо-мениджърското дружество ("което ще има регистрация, докато излезе вашият брой") изкупи приносителските акции на ЕМТ. Идеята на тази схема очевидно е като собственици на ЕМТ оттук нататък да бъдат представяни работниците, а това да принуди Апелативния съд във Велико Търново да вземе решение в полза на обжалваната оздравителна програма.
Ако все пак съдът се произнесе в полза на кредиторите, едва ли ще е трудно работниците в "Елпром" да бъдат организирани на протест, който отново да заплашва с "взривяване на социалното напрежение в региона". Още повече че този път работниците ще имат много по-силна мотивация, тъй като с инвестициите си от няколко хиляди лева са станали "акционери" в "Електрик моторс тръст" АД и "собственици" на завода.
Въпросът, разбира се, е кой ще държи контрола в ЕМТ след промените. Казусът доста прилича на този в повечето приватизационни фондове, където има много дребни акционери, но контролът се държи от ограничен кръг хора, най-често различни от тях. На учредителното събрание на РМД работниците смятаха дали, ако съберат по 10 хиляди лева, това ще е достатъчно да покрие разходите по създаване на дружеството и бяха успокоявани, че важна е бройката на хората, а не сумата. Сегашните собственици на ЕМТ ще помогнат, обясняваха синдикът и представителят на дружеството, който като изпълнителен директор на завода също ще стане акционер в РМД. Така работниците ще изиграят ролята на подставено лице, а анонимните акционери от "военнопромишления комплекс" ще контролират "Елпром", а това значи и целия град.
Искове за връщане на одържавени имоти могат да се подават до 21 ноември
Исканията на гражданите по закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (известен също като закона "Лучников") ще могат да бъдат подавани до 21 ноември тази година. Това следва от промяната в закона, внесена от депутата от СДС Светослав Лучников, която парламентът гласува на второ четене през миналата седмица. Срокът, който беше в сила досега, трябваше да изтече на 21 май. Аргументите на Лучников срокът да бъде удължен са, че "по редица независещи от самите администрации причини те не можаха да организират своевременно службите си по приемане на молбите на гражданите по този закон". Другата съществена поправка в закона разширява възможността за възстановяване на собствеността върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и народните съвети. Според новия текст ще се възстановява собствеността върху имотите, които са били отнети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г. вместо до 1962 г., както беше досега.
В закона е създаден нов текст, според който всяко лице, на което са конфискувани имущества по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула или по незаконен начин имоти (от 1946 г.) и по чл. 56 от Наредбата-закон за снабдяване и цените (от 1945 г. с последно изменение от 1951 г.), както и неговите правоприемници имат право да направят предложение за проверка на присъдите, с които са конфискувани техните имущества. Мнозинството не прие аргументите на депутата от Демократичната левица Любен Корнезов, който предложи да не се приема подобен текст. "Tези дела, които са гледани преди 45-50 години, поне в голямата си част са унищожени и ги няма. Следователно как може Върховният касационен съд да провери правилността на издаден съдебен акт, когато делото, а оттук и доказателствата, които са били представени в процеса, ги няма", каза Любен Корнезов.
Сега приетата промяна в закона е само частична. Предстои в парламента да влязат още текстове, които са предложени от Министерския съвет. Той обаче отложи разглеждането им на последното си заседание. Целта на големия законопроект е да бъдат изчистени всички текстове от действащия закон, които бяха обявени за противоконституционни. В резултат на решението на Конституционния съд от 17 март тази година сега голяма част от текстовете на закона "Лучников" са неработещи.
ДФРР - идва ли краят на щедростта?
Седемстотин и двадесет млн. долара е отрицателното салдо в баланса на Държавния фонд за реконструкция и развитие, сочат данните от годишния отчет. Пасивите на фонда са 1.2 млн. долара, а активите - под 500 млн. долара. До това положение се стигна след многократните опити на различни правителства да наливат пари, предимно в губещи проекти. Дълги години фондът беше използван, сякаш е безкраен резерв за всякакви случаи.
Миналата година ДФРР е отпуснал 165 млн. долара, 315 хил. марки и 2.5 млрд. лева кредити. Допълнително са дадени гаранции за 211 млрд. лева за изкупуване на зърнената реколта, за 37.75 млн. долара по внос на пшеница и за кредит за Варненската корабостроителница. През 1997 г. ДФРР е платил 225 млн. долара лихви и главници по външни заеми.
Фондът беше създаден от правителството на Филип Димитров, за да акумулира средства, които да се използват за преструктуриране. Затова в него влизат големи заеми за платежния баланс отвън и 58% преди, а отскоро 33% от постъпленията от приватизация (без да се брои ускорената приватизация, средствата от която отиват за финансиране на дефицита). Проблемите обаче започнаха практически веднага. Фондът не даваше пари за преструктуриране, а за запушване на дупки или пък за кредити, които никоя банка не желае да даде. Така, вместо да помага на преструктурирането, фондът го отлагаше. В много случаи кредитите не се връщаха, а се налагаше тяхното неколкократно разсрочване.
Един от първите отпуснати кредити бяха 150-те млн. долара, дадени от Световната банка за структурни реформи. Филип Димитров ги прати за покупка на нефт. Нефтохим и "Плама" още връщат този кредит. После Любен Беров използва ДФРР, за да стартира сделката с банките - кредиторки от Лондонския клуб. За опцията обратно изкупуване отидоха 350 млн. долара от фонда.
Служебните правителства на Ренета Инджова и на Стефан Софиянски замразиха отпускането на нови кредити. Най-разточителен беше Жан Виденов. По негово време бяха отпуснати 34 млн. долара на "Кремиковци", от които са използвани само 12 млн., но обслужването им е с прекъсване. Други 15 млн. долара бяха дадени на авиокомпания "Балкан" срещу постъпленията от приватизацията на хотел "Плиска". Падежът на този кредит е настъпил отдавна, но той беше неколкократно удължаван, защото хотелът не е продаден. Освен това и Стопанската банка е наложила запор на сделката срещу кредит за авиокомпанията, 10 пъти по-нисък от оценката на хотела. През 1995 г. фондът влезе и в ролята на омекотител на социални напрежения. Той консолидира дълга на Русенската корабостроителница, с което спря стачката в предприятието и го извади от процедурата по несъстоятелност. И всичко това срещу 8.5 млн. долара. Най-голямото излизане от джобовете обаче беше схемата "Булбанк". При нея през 1996 г. от фонда бяха извадени 180 млн. долара. С тях бяха купени доларови ЗУНК-ове, които отидоха за оздравяването на 7 банки, три от които вече са затворени. В началото на 1997 г. през последните си дни правителството на Жан Виденов взе 130 млн. долара от ДФРР, за да плати купона по брейди-облигациите. По-късно парите бяха възстановени с постъпленията от приватизацията на "Соди" - Девня, но вече от кабинета Софиянски.
Правителството на Иван Костов натовари ДФРР с гарантирането на кредитите за изкупната кампания при цена 130 долара за тон пшеница. Цената обаче непрекъснато пада, а мелниците и силозите се задръстиха със скъпо зърно. Вече е ясно, че голяма част от гарантираните кредити няма да бъдат събрани, но банките ще трябва първо да осребрят предоставеното обезпечение. В края на годината и не без участието на вицепремиера Александър Божков ДФРР даде 10 млн. долара гаранция за Варненската корабостроителница.
През цялото това време ДФРР обслужваше външните си задължения, при положение че беше длъжен да държи валутата си като част от валутния резерв на БНБ и да получава пропорционален доход от управлението на резерва. Доходът беше по-нисък от лихвата, която фондът плащаше на външните кредитори. От началото на 1998 г. средствата на ДФРР са отделени като депозит в централната банка, но е твърде възможно с цел по-добро управление част от парите да бъдат прехвърлени в друга банка. Властите обаче трябва да вземат мерки за запълването на дупката в ДФРР. Проблемът не е твърде спешен, защото големите плащания на фонда са след 2000 г. При всички положения обаче ще трябва да се увеличат постъпленията от приватизация. Слабият им приток е втората причина за декапитализирането на фонда. Друга възможност е част от евентуалния излишък в бюджета да бъде насочена към ДФРР. По всяка вероятност във фонда ще влизат постъпленията от приватизацията на банките. Възможно е и дивидентът от Банковата консолидационна компания да бъде внесен в ДФРР.
Инвестиционният посредник за Булбанк все пак ще се финансира от САРА
Въпреки обсъжданията в директорския борд на Банковата консолидационна компания преди седмица разходите на инвестиционния посредник по продажбата на Булбанк ще бъдат поети по програмата САРА към ФАР. По миналия четвъртък беше обявено, че се обсъжда вариант финансирането да се поеме от самата БКК заради противоречия по някои от процедурите и изискванията на програмата. Според неофициални източници това предизвикало нервни совалки между европейската институция и банковия холдинг, който се противопоставил на детайли от проектодоговора с бъдещия инвестиционен посредник за Булбанк. В БКК останали недоволни и от нивото на достъпа до информация за банката и т.н. Вицепремиерът Александър Божков обясни, че не става въпрос за противоречия със САРА, а за недоразумение между "служители на по-ниско ниво", които били изяснени, и процедурата по избор на посредник може да продължи.
Обявите за избор на инвестиционен посредник по продажбата на Булбанк и Експресбанк бяха пуснати през февруари и тази седмица се очаква да бъде огласен шортлистът с първите седем най-подходящи оферти.
Избраната компания, която и да е тя, трябва да изпълни задание, което се подготвя от БКК и принципно включва изготвяне на одит и подробна оценка за финансовото състояние на продаваната банка, намиране на потенциални инвеститори и оформяне на най-добрите постъпили оферти.
По принцип по САРА се поемат чисто техническите разходи на избраната фирма, които са лимитирани до 1 млн. ЕКЮ. Кандидатите да работят по проекта предлагат различни оферти в този лимит, които се класират според икономичността им. САРА обаче може да има предпочитания към един или друг посредник в зависимост от заданието и доброто име на кандидатстващите. Истинското възнаграждение за фирмата, която ще подготви приватизационната сделка, обаче е комисионата, която се договаря предварително и се прихваща от приходите по приватизацията, тоест остава за сметка на продавача.
Консолидационната компания има последната дума и може да откаже да сключи сделка с инвеститорите, предложени от посредника, обясни директорът на САРА за България Георги Папломатас. "Появилите се чрез пресата коментари, че Европейският съюз щял да финансира приватизацията на банките само ако той определи кой да е купувачът, са некоректни Това право принадлежи само на българската държава", допълни той. БКК също може предварително да зададе периметър на желаните или нежеланите инвеститори. Именно тази възможност беше един от дискутираните проблеми преди седмица. Опасенията на ръководството на холдинга бяха, че на практика невинаги е възможно просто да се откаже сключването на сделката най-малкото заради загубеното време за подготвянето й или заради конфузната ситуация.
Друг аргумент, който беше посочен при обсъждането кой да финансира посредника, беше прекалено бавната процедура по програмата. Действително изискванията по нея предвиждат поне тримесечно забавяне, преди избраният посредник да започне работа в българската банка. Тези процедури обаче целят да определят най-изгодната оферта и да избягнат разхищенията на средства, обясни г-н Папломатас. Някои от стандартните срокове при провеждането на конкурса за посредник въпреки това могат да бъдат съкратени.
Банковите синдици искат ясни норми за дейността си
Статутът на синдика трябва да се уреди със специален закон, смята председателят на Асоциацията на банковите синдици д-р Снежана Башева. За да се облекчи процедурата по несъстоятелност, е нужна максимално ефективна нормативна база, обясни тя. Проблемът очевидно е възлов за банковите синдици, тъй като именно разрешаването му е приоритетна цел на наскоро създадената от тях асоциация. Въпреки че първите банки бяха поставени под особен надзор още през май 1996 г., а първите фалити, официално обявени от съда - преди около година, все още няма приключила процедура по несъстоятелност на банка. "Някои от синдиците не смеят да сключат каквато и да било сделка от страх да не бъдат обвинени, че са намалили масата на несъстоятелността. Това обаче блокира процеса", коментират кандидати за покупка на банкови активи. Синдиците се чувстват още по-неуютно на фона на обвиненията в неизгодни сделки и корупция. Дори премиерът Иван Костов се изказа на няколко пъти по проблема, подканвайки синдиците в затворените банки да ускорят процедурите по принудително събиране на вземанията, вместо да го разсрочват. "Това понякога не е най-доброто решение", коментира синдик на държавна банка. Неяснотите и забавянето в крайна сметка се отразяват на кредиторите на банките, които останаха извън схемата за гарантиране на влоговете, и на бюджета, който изплати голяма част от депозитите на гражданите.
Преди месец банковите синдици официално предложиха и промени в Търговския закон, които частично да облекчат дейността им. Процесът по несъстоятелност ще се улесни, ако се регламентира продажбата на вземанията на банката към трети лица, твърдят от асоциацията. Те напомнят, че тази възможност липсва както в сегашния Търговски закон, така и в проекта за промяната му. Иначе практиката по продажба на вземания към трети лица е световно установена. Този механизъм е много по-ефективен за осребряване на банковите активи, отколкото съдебните производства за принудителното им събиране, още повече че в много от случаите вземанията на фалиралите банки са необезпечени, а длъжниците им - несъстоятелни.
Синдиците настояват и да им се даде правото на редукция на вземанията на банката. Според Търговския закон в момента те не могат да го правят и трябва да се стремят към 100-процент- ова събираемост, обяснява Явор Зартов, синдик на Кристалбанк, Агробизнесбанк и Добруджанска банка. Ако не могат да съберат всичко принудително, синдиците търсят начин да продадат или разсрочат остатъка от дълга. Ако се допусне редукция обаче, кредиторите на банката могат да оспорват операцията. Сегашната ситуация дава възможност на кредиторите да търсят вреди от нашите действия поради избирането на един или друг вариант, коментират синдици. Според тях проблемите им трябва да се решат с промени в Търговския закон.
Асоциацията предлага да се даде възможност на синдика да предоговаря условията по кредита. Става дума за финансови отстъпки, чрез които поне част от дълга да стане събираема. За пример асоциацията сочи факта, че в много предприятия мениджърският екип придобива значителен дял от капитала им, но често не разполага с достатъчно ликвидни средства, за да обслужва дълговете. Същевременно обаче новите собственици се обръщат към синдиците с перфектно разработени бизнеспланове, в които доказват възможността по-късно да възстановят обслужването на задълженията.
Липсва и специален регламент как могат да се продават участията на затворените банки в други дружества. Сега синдиците трябва да обявяват акциите или дяловете на публична продан по реда на гражданско-процесуалния кодекс. Този процес би се улеснил, ако се пристъпи директно към продажбата им чрез инвестиционен посредник.
Макар извън конкретните предложения на новата асоциация сред членовете й отдавна се коментира и въпросът за тяхното назначение. Сега това става от съда, но по избор от списъка на синдиците при централната банка. Съответно освобождаването на синдика става, ако БНБ го изключи от поменика си. Така регламентираните правила дават административно надмощие на БНБ в качеството си на кредитор над другите кредитори, смятат синдиците. Въпросът би се изчистил, ако всичко това зависи единствено от съда, смятат банковите синдици.
В крайна сметка всички тези въпроси засягат и срока, в който би могла да приключи процедурата по несъстоятелност. В определени ситуации кредиторите на банката биха получили повече, ако вместо сляпото искане за обявяването на длъжниците в несъстоятелност синдиците дадат отсрочка и получат целия дълг, макар и по-късно. От друга страна, процедурата по несъстоятелност не може да се протака безкрайно. В закона не е определен срок, в който банките трябва да бъдат продадени като предприятие. Казва се, че ако това не стане, трябва да започне осребряване на активите им. Липсата на определен срок дава основание на някои синдици да смятат, че ще се пенсионират като такива. По икономически мотиви обаче синдикът трябва да бърза, обясни Явор Зартов. Всяко разтакаване води до повече разноски и в крайна сметка до стопяване на масата на несъстоятелността. Според Зартов всички тези проблеми трябва да се уредят в Търговския закон и не е необходимо една и съща материя да се разпилява, като се създава отделен закон за синдика.
Спестовна каса се преименува на "ДСК банк"
До шест месеца Държавна спестовна каса трябва да приведе дейността си в съответствие със Закона за банките и да започне да функционира като обикновена търговска банка. Това трябва да стане според окончателно приетия миналата седмица закон за преобразуване на ДСК. Върху левовите депозити на касата ще действа държавна гаранция в продължение на две години от датата на влизане на закона в сила.
Депутатите решиха да запазят името на ДСК и бъдещата банка да се казва ДСК банк. Мотивът за такова решение е, че извоюваната вече популярност може да бъде загубена само заради смяната на наименованието на кредитната институция.
След половин година ДСК ще може да привлича и валутни депозити, които обаче не попадат под стопроцентовата държавна защита. За тях бъдещата търговска банка ще прави вноски в гаранционния фонд, предвиден в Закона за гарантиране на влоговете. Това е и поводът по-голяма част от банкерите да не очакват пренасочване на средства от другите банки към ДСК.
Основният спор около приемането на закона бе дали в него подробно да се запишат приоритетите на банката. Предложението дойде от страна на БСП, но не бе възприето от мнозинството и експертите от Министерството на финансите и заместник-председателя на ДСК Иван Искров. Според тях това без проблем може да се уточни в устава на финансовата институция. "В контекста на евентуална приватизация е по-добре основните приоритети да бъдат формулирани от устава на ДСК", коментираха сини депутати. Противно на това становище социалисти твърдяха, че ДСК трябва да води точно определена държавна политика, най-вече в областта на жилищното кредитиране, която трябва да бъде записана в закона. Въпреки спора относно това къде да се запишат основните дейности на ДСК бе решено това да стане в устава на банката. До шест месеца той трябва да бъде утвърден от Министерския съвет заедно с размера на капитала на дружеството и ръководството му.
Основен въпрос за бъдещата дейност на ДСК е за какви дейности ще получи разрешение от Българска народна банка. След като един от най-спорните моменти около набирането на валутни влогове бе решен в полза на касата, остава да се определи как тя ще може да инвестира тези средства. Много вероятно е БНБ да не разреши на ДСК да кредитира във валута, за да се избегне по-високият риск в периода на трансформация. Обсъждан е и вариант бъдещата търговска банка да държи част от привлечените валутни депозити в БНБ, въпреки че при условията на валутен борд Централната банка по принцип не би трябвало да привлича депозити. Ако въпреки това се стигне до такова решение, ведомството на Светослав Гаврийски ще играе ролята на посредник при инвестирането на средствата на ДСК.
Според данни на БНБ в момента 99 на сто от влоговете в Държавна спестовна каса са под един милион лева. Само 0.02 на сто от тях представляват депозити над 5 млн. лв. От посочените числа става ясно - дори и да не ползват пълна държавна гаранция по привлечените средства в лева, почти всички депозити попадат под защитата на новия закон за гарантиране на влоговете.
Пълната защита на влоговете отпадна
Вноските на банките във фонда за гарантиране на влоговете няма да се правят на базата на рейтинг за финансовото им състояние. Това реши парламентът при приемане на закона за гарантиране на влоговете миналата седмица. "Все още не сме сигурни в ефекта от такова разделение между банките", каза шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев. Между двете четения изникна предложение банки, които водят по-рискова политика, да правят и по-високи вноски в гаранционния фонд. Според мнозинството това би довело до излишна паника сред вложителите и обществото все още не е готово за такава диференциация. В търсене на възможност за някакво разделение между банките бе направено предложение информацията за рейтинга на банките да не бъде публична, но депутатите стигнаха до извода, че изтичането й трудно ще бъде предотвратено. Затова останаха текстовете от първоначалния проект, според които банките правят еднакви вноски независимо от риска, който поемат. "Нека системата да стартира от по-елементарно ниво", коментира Йордан Цонев.
Въпреки че социалистите настояваха границата на гарантираните влогове да се повиши, парламентът гласува предложението на вносителя да се гарантират 95% влогове до 2 млн. лв. и 80% тези над два милиона, но не повече от пет милиона. С новоприетия закон се отменя и досега действащата само наполовина защита на влоговете на юридически лица. Отсега нататък те ще бъдат защитавани при равни условия с гражданите.
Според специалисти от БНБ при вноска 0.5 на сто, изчислена върху привлечените по сметките средства, това е максималният размер на влоговете, който може да бъде покрит. "Останалото са празни обещания", коментира Цонев. Всяко повишаване на гарантираната сума ще доведе и до повишаване на вноските на банките. "В момента банките са в състояние да издържат дейността си от собствени приходи. Евентуално повишение на вноската обаче ще обере буфера, който ги предпазва от негативни влияния, и това може да създаде риск за системата", коментира представител на "Банков надзор" в БНБ. Представители на банките от своя страна не са съгласни с увеличаване на размера на отчисленията за гаранционния фонд. "И 0.5% са предостатъчно, нищо че в крайна сметка се признават за счетоводен разход. Това са пари, които трябва да извадим от оборот", коментира банкер.
Новият закон предвижда и първоначална вноска във фонда в размер на 1% от регистрирания капитал, но не по-малко от 100 млн. лв. "С предлаганата система ще се гарантират над 90% от влоговете в банковата система", коментира предложението за повишаване на гарантираните нива Йордан Цонев. Според представената в бюджетната комисия информация за някои от банките в Първа инвестиционна банка 945 хил. влога, или 96 на сто от общата влогова база, се вместват в рамките на 2 млн. лв. Само 1042 влога са над два милиона, но не надвишават 5 млн. лв., което е горната граница за гарантиране. В Експресбанк 195 хил. от общо 199 хил. влога са под 3 млн. лв. В Българска пощенска банка от общо 780 хил. влога 742 хил. попадат в границите на гарантираните на 95%. В Обединена българска банка 142 хил. влога попадат под режима на гаранцията, за Централна кооперативна банка това число е 207 хиляди. Хебросбанк има 497 хил. влога, които ще попадат под гаранцията на новия закон. От предоставените данни става ясно, че с най-голям брой депозити след ДСК е Пощенска банка.
Не е случаен и фактът, че суми до два милиона лева ще се гарантират 95%. "Петте незащитени процента ще накарат хората по-разумно да преценяват къде ще вложат парите си и няма да се подлъгват само по високите лихви", коментира зам.-министърът на финансите Пламен Орешарски.
Дискусия предизвика и въпросът кой да избира председателя на фонда за гарантиране на влоговете. Депутати от БСП предложиха това да прави Асоциацията на търговските банки, които според тях са заинтересовани фондът да се управлява добре. Това обаче дава възможност за нелоялни действия. Ако асоциацията избира председателя, може да бъде направена уговорка коя банка да управлява средствата "и този избор да не бъде направен по най-коректния начин", коментира шефът на бюджетната комисия. "Статутът на тази браншова организация не ми е много ясен", коментира Пламен Орешарски. С възлагането на избора на президента се цели максимална независимост на фонда.
Членовете на управителния съвет на фонда ще избират начина за финансиране при евентуален недостиг на средства. Това може да става и чрез заеми от бюджета, които обикновено са безлихвени. За разлика от първоначалния проект на закона бе гласувано държавата да застане зад фонда. Това ще става, като ще може да се ползват заеми от бюджета при евентуален недостиг на средства във фонда.
Френската "Париба" ще посредничи при емисията общински еврооблигации
Френската банка "Париба" ще бъде посредник по емисията общински еврооблигации, които столицата ще пусне на международните капиталови пазари в началото на следващата година. "Париба" беше предпочетена пред другите три номинирани кандидат-консултанти по емисията - немската инвестиционна компания на Дойче банк - "Дойче Морган Гренфел", швейцарската банка Ю Би Ес и японската инвестиционна компания "Номура".
"При оценката на предложенията на посредниците комисията в най-голяма степен заложи на условията на офертите и присъствието на компаниите на международните пазари", обясни кметът Софиянски. Офертите на посредниците са били твърде близки като стойности, но най-ниска комисиона по обслужването на емисията е поискала френската банка. В нейната оферта се предлага разходите по емисията да бъдат 160 000 долара. Предстоящото сливане на Ю Би Ес с друга швейцарска банка, Ес Би Си, както и високата комисиона са повлияли за отказа на общината от посредничеството на Ю Би Ес. Притесненията са да не би бъдещото преструктуриране да повлияе на емисията общински книжа.
Параметрите на кандидат-консултантите по емисията са били за емисия от 100 милиона германски марки и срок от 3 до 5 години, както и за книжа в долари, които да се пуснат със срочност отново от 3 до 5 години. "Всички условия по емисията на общинските еврооблигации окончателно ще останат да се уточняват в края на годината", каза Софиянски. Засега общинарите се спират на варианта от 100 млн. германски марки за три години, но все пак ще се изчака развитието на международните капиталови пазари в края на 1997г., както ще се види и как върви набирането на бюджетните приходи на столицата. Разчетите на посредниците са за годишна лихва по общинските еврооблигации от 9-10%.
Изчаквателната позиция на кмета за окончателните параметри по емисията е съвсем обоснована. Не стана ясно обаче дали само ниската комисиона и добрият имидж на "Париба" на международните пазари са предопределили избора й за посредник. Възниква въпросът имали ли са тежест конкретните числови параметри в офертата на банката. В нормалния свят нормално е избраният посредник да си върви и с конкретна оферта. А в нашия случай се получава така, че "Париба" получава посредничеството и после ще уточнява с общината как да се емитират облигациите.
"Освен заради добрите ценови условия Париба" беше предпочетена и заради добрите й позиции на международните капиталови пазари", каза Софиянски. За периода 1991 - 1997 г. френската финансова институция е направила 126 транзакции с общински еврооблигации на стойност 12 милиарда долара. Банката е на пето място в листата на водещите мениджъри на общински еврооблигации. Друг аргумент в полза на "Париба" е била и необходимостта от разширяване на кръга от чужди инвеститори, които идват в страната. "След като "Номура" иска да купи Пощенска банка, а "Дойче Морган Гренфел" е консултант по сделката за продажба на БТК, сега е ред да привлечем и френската банка към инвеститорите, които ще имат траен интерес към България", обяснява Софиянски.
В прегледа на офертите участие са взели и финансовото министерство и БНБ.
Парите от общинските еврооблигации основно ще бъдат изхарчени за изграждане на пътната инфраструктура на града, а част от тях ще отидат и за погасяване на вътрешния заем от 22.3 млрд. лева, който общината взе от консорциум от шест банки за една година.
Световната банка на кръстопът за България
Бордът на директорите на Световната банка ще гледа тригодишната си стратегия за работа в България на 30 април, съобщи източник от Вашингтон. Стратегията е разработена в два варианта - оптимистичен и песимистичен. Ако бордът възприеме оптимистичния вариант, през следващите три години България ще получи заеми на обща стойност до 700 млн. долара. Това е добра новина, защото по-рано се смяташе, че таванът ще бъде между 400 млн. и 600 млн. долара. Песимистичният вариант предвижда сумарно финансиране до 2001 г. до 300 млн. долара.
Сегашната стратегия на Световната банка за България е от май 1996 г. Тогава заради забавянето на структурните реформи бордът на директорите възприе песимистичния вариант, който предвижда финансиране до 200 млн. долара предимно за социални, екологични и здравни проекти. Директорите обаче решиха, ако властите покажат значителен напредък в приватизацията и преструктурирането, стратегията да се преразгледа. При посещението на директора за България и Румъния Кенет Лей през май 1997 г. стана ясно, че банката ще направи нова стратегия за работа в нашата страна. През септември министрите представиха своите проекти на специална среща с Кенет Лей.
Ако реформите се забавят, банката ще се съсредоточи върху социалните сектори, административната и правната реформа. Въпреки всичко постигнато от година насам, експертите от Световната банка оценяват рисковете в България като все още високи. Не е отхвърлена възможността структурните реформи да бъдат забавени за пореден път. Опасността според Световната банка се крие във възможната съпротива срещу вдигането на цените на досега субсидираните основни стоки. Отпор се очаква и срещу затварянето и ликвидацията на най-губещите предприятия.
Банката е в правото си да има резерви за бъдещето на макроикономическата стабилизация и в чисто исторически аспект. С течение на времето в България са се редували години на стабилизация с години на криза. Освен това стабилизацията може да бъде надценена и на базата на това да настъпи едно отпускане и забавяне на хода на реформите. Опасно в този случай би било залитането към раздуване на вътрешното потребление и инвестициите. Скритите интереси на администрацията също са потенциална опасност за реформите в България, смятат в Световната банка. Бюрокрацията може да забави развитието, още повече че качествата и капацитетът за изпълнение на поетите ангажименти са доста скромни. Евентуален провал на реформата в съдебната и административната област, или по-точно ако предприетите мерки не дадат резултат, би довел до спад в доверието на обществеността и чуждите инвеститори.
Най-важното според Световната банка е ускорената структурна реформа в реалния и банковия сектор, съпътствана от съответната социална защита за тези, които ще пострадат от прехода. Ще се засилват и стимулите за частните инвестиции в промишлеността и селското стопанство. Това ще стане по пътя на либерализацията на цените и търговията. Ще се отстранят пречките за чуждите инвестиции и ще се облекчат частните собственици на земя. Важен приоритет е и присъединяването към Европейския съюз, за което трябва реформа в администрацията и законодателството.
Сред предвидените изисквания обаче има и доста амбициозни. До края на годината ще трябва да се приватизират още 10% над предвидените 40% от държавните активи. За 1999 г. и 2000 г. целта е да се приватизират по 15% от държавните активи, а през 2001 г. държавната собственост да е практически равна на нула. За целта до средата на 1999 г. трябва да се премахнат всички пречки за продажба на така наречените инфраструктурни предприятия в нефтопреработката, минното дело, добива и преноса на газ, енергетиката. До средата на следващата година ще трябва да бъдат продадени до 51% от акциите на Българската телекомуникационна компания. До края на 1998 г. трябва да бъдат приватизирани поне още 2 държавни банки, а останалите - до края на 1999 г. До средата на 2000 г. трябва да бъде върната на собствениците им цялата земя. До средата на 1999 г. трябва да бъдат премахнати всички ограничения по вноса и износа на стоки. В същия срок трябва да изчезнат всички определяни от държавата цени.
Освен редицата проекти в подкрепа на реформата в социалното, пенсионното дело, здравеопазването, земеделието и връщането на земята, правната и административната реформа можем да се надяваме на нови 100 млн. долара по програмата ФЕСАЛ 2 до края на 1999 г., както и на ФЕСАЛ 3 в същия размер през 2001 г. Стратегията обаче не включва инвестиции в инфраструктурни проекти в транспорта, енергетиката, комуникациите. Според Световната банка за тези сектори има неизползвани средства по стари заеми. Разчита се особено и на кофинансиране от Международната финансова корпорация, както и от други донори като Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка. Много от предвидените заеми обаче са за цели, за които може да се получи безвъзмездна помощ. За съжаление стратегията на банката беше направена преди време и не е отчела изпълнението на бюджета. Множество от предвидените неща можеха да се финансират от бюджета, а средствата да отидат или за по-належащи нужди, или пък просто да не се увеличава и без това големият външен дълг. Изглежда обаче, че вече е късно и пак за никакви пари България ще трябва да изпълнява редица слабо приемливи условия.
Накратко
При отчитането на недостиг на минимални задължителни резерви банките ще заплащат наказателна лихва, равняваща се на двойния размер на основния лихвен процент. Размерът на наказателната лихва трябваше да бъде определен от БНБ съгласно новата наредба за минималните задължителни резерви, влязла в сила от началото на април. При ползване на над 50 на сто от минималните резерви банките ще плащат лихва, която ще представлява средносрочният размер лихвата на междубанковия пазар, с коефициент 1.3.
