Великденско пречистване
Синята власт прояви политически нюх, като не наду фанфарите по случай годишнината, откакто спечели парламентарните избори. Не само защото сегашните управляващи знаят, че Страстна седмица означава седмица на мъките Христови, а не на страстите човешки.
Костов получи великденски подарък, след като парламентът гласува с впечатляващо мнозинство концепцията за национална сигурност. Но не Съветът за сигурност е този подарък, а броят на гласовете "за" на светлинното табло. Точно неговите идеи подкрепиха даже тези, които фронтално ги атакуваха още в зародиш. Тази светлина в парламента е много окуражителна - веднъж за мнозинството, което се научи да маневрира, да прави полезни компромиси, но без да се отказва от основни цели, втори път - за самия премиер, който и без високомерие може да се върне към ударното начало на синьото управление. А защо не и към мечтата си от нощта на победата - за промени например.
Без значение е дали едно мнозинство ще бъде определено като реформаторско или като стратегическо. Термините трябват на медиаторите в политиката, на мениджърите на държавата всяко мнозинство е необходимо и полезно, ако не спъва хода на реформите.
Темпът на реформите е другият въпрос, за който юбилеят е достатъчно добро основание да бъде зададен на глас. Но и да получи смислен отговор. Екипът на Костов сигурно има своя версия защо началната скорост беше забавена. Затова, когато от време на време се случват и такива събития като освобождаването на държавната машина от "хора, загубили доверие, хора, които не си вършат работата", както Костов обясни евфемистично предстоящото уволнение на ръководни фигури от МВР, обществото е по-спокойно. Все пак системата се хигиенизира. Защото какъв ще е един Великден без пречистване.
Законите толерират заварените работници за сметка на способните
Йордан Христосков, бивш социален министър, съветник на бившия президент Желю Желев и настоящ програмен директор в клуб "Икономика 2000", пред в. "Капитал"
Кои са основните слабости на трудовото законодателство?
- Не може да се говори, че едно законодателство е ефективно, когато е създавано през различни периоди от време, с различни цели и степен на политическа обремененост. Но същевременно ново законодателство не може да бъде създадено за един ден. По принцип в тази област трябва да се спазва подходът за изграждане на една църква. Тя трябва да се строи дълго време и с цел да бъде ползвана дълго време от много хора. Така е и с трудовото законодателство. Ние имаме закони от 1951 г., имам предвид дял трети от Кодекса на труда, който е като конституция на социалното осигуряване. Имаме и закони, приети наскоро. Когато обаче имаме обща философия, можем да променяме законодателството и да добавяме към него нови закони. Нашият проблем е всъщност в отсъствието на обща философия за социалната реформа, въобще в отсъствието на политика в областта на трудовите отношения.
Ефективен ли е моделът на колективните трудови договори?
- Колективните трудови договори имат отношение към цената на работната сила, като трябва да се съобразяват със ситуацията на пазара, с търсенето и предлагането на работната сила и в един открит диалог с работодателя да намерят баланса. Да се намери действително пазарна цена на работната сила, което в действителност изисква пазарната икономика. Проблемът при нас е, че все още не действат механизмите на търсене и предлагане на работната сила. Само преди 10 години, когато започнахме да боравим с пазарна терминология, някои хора си въобразяваха, че щом имаме около 3-5% безработица, това ще стимулира към по-голяма производителност и по-голяма трудова дисциплина. В момента имаме 15% безработица и пак нямаме производителност и висока трудова дисциплина, което означава, че все още тези механизми не действат. Общата икономическа среда също не е благоприятна за чисти и честни трудови отношения. И ми се струва, че колективните трудови договори, вместо да изиграят ролята на балансьор за търсене на равновесната точка, като че ли действат в обратна посока и допълнително дестимулират работната сила за определяне на реална цена. Нещо повече - създава се така нареченият синдикален егоизъм - един затворен пазар на труда, при който попадналите в системата на заетостта са синдикално защитени и трудно могат да напуснат системата независимо от професионалните им качества. От друга страна, в басейна на безработните има изключително способни хора, в това число младежи, които въобще не могат да навлязат. Така че аз се отнасям с резерви към колективни трудови договори, с които се иска на всяка цена да се гарантират високи възнаграждения на труда без връзка с производителността на труда и конкурентоспособността на продукцията и на всяка цена да се съхранят работните места за самите заети. Това е опасната тенденция, иначе като част от пазарния механизъм колективните трудови договори са нещо добро.
Не е ли твърде бюрократична трудовоправната машина от гледна точка на бизнеса - непрекъснати "контакти" с ДОО, инспекции, контролни органи и т.н.?
- Проблемът не е в честите контакти. В една нормална пазарна икономика това са обичайни отношения между осигурителните институции, посредниците при предлагането и търсенето на работната сила. Проблемът е в липсата на добре разработени технологии на тези взаимодействия, достатъчна степен на автоматизация на събирането и подаването на обратна информация, която трябва да оттече в двете посоки. Обменът изисква съвременни информационни технологии и ясно разграничени права и задължения в този процес на взаимоотношения и взаимен интерес. Така че, ако нещо пречи на работодателите или работниците, това е отсъствието на техническа въоръженост и добре регламентирани процедури.
Справедливо ли е при пазарни условия да се дават надбавки към заплатата заради прослужени години?
- По мое мнение, когато говорим за по-свободни взаимоотношения между работник и работодател, трябва да включим и този въпрос. Хората не бива да получават надбавки или каквото и да било възнаграждение просто само заради диплома или определени години трудов стаж. Това влиза в процеса на договаряне, в процеса на оценка на работната сила. И ако зад дипломата или трудовия стаж стои нещо, то трябва да влезе като едно цяло в размера на възнаграждението. И тези качества трябва да се доказват всеки месец. Именно това имам предвид, когато говоря за по-голяма свобода на работодателя. Първо, размерът на възнаграждението, то трябва да бъде плаващо и от двете посоки да може да бъде променяно. Работникът също, ако почувства, че в средата, в която се намира, е по-силен, той може да поиска възнаграждението да се променя. И второ, в начина на наемане на работна сила. Ще ви дам един пример. Ако аз съм бизнесмен и се занимавам с шивачество - дейност, която силно се влияе от пазара, и аз нямам гарантирани поръчки за месеци напред, естествено е, че броят на работниците, които ще трябва да наема, ще бъде гъвкав, тоест да се променя. И естествено ще ги наема на срочен трудов договор, ако е необходимо, дори месец за месец. Ето това не може да се разбере - че в определени отрасли, в определени дейности работната сила трябва да пулсира. Възможно е през това време и друг работодател да има нужда от работна сила и тя ще се премести към него. И вече на постоянен трудов договор всеки работодател може да има определен минимален брой работници, които да формират рамката, кадъра, с който той разполага, без които не може да съществува това предприятие.
Нормално ли е работници да стачкуват срещу директор на предприятието, който е избран от собственика?
- Това са рецидиви от посттоталитарното общество. Не е нормално в една пазарна икономика, това са ненормални явления. Но все пак онези, които са назначили ръководителя, също трябва да си зададат въпрос защо се стига дотам. Може би невинаги вината е в протестиращите.
Одобрявате ли включването в приватизационните договори на клаузи за запазване на работни места?
- Би могло да има такива клаузи, но те са неефективни. Аз не мога да си представя какъв е механизмът от правна гледна точка, какви санкции биха претърпели онези, които не спазват така наречените социални клаузи. Приватизацията се прави не за да се запазят работните места, в това число ефективни, а за да се намери по-добър стопанин, който, управлявайки по-добре, или ще създаде допълнителни работни места, или ще допринесе за допълнителни преходи в бюджета.
Ефективна ли е дейността на синдикатите - в държавния и в частния сектор?
- По принцип наличието на синдикални структури в една демократична страна е нещо необходимо - на микроравнище, браншово равнище и на национално. Има две неща, които трябва да се взимат предвид. Първо, не бива да се абсолютизира ролята на синдикатите в гражданското общество, тоест синдикатите и трипартизмът не са единственият гарант за демокрация. Понятието гражданско общество е много по-широко от социален диалог и трипартизъм. Така че ролята на синдикатите в този процес е важна, но не изчерпваща. И второ, когато говорим за участието на синдикатите, особено на работодателските организации, в трипартитни структури на управление, става въпрос за огромни ресурси, имам предвид социалните фондове, възниква въпросът за интелектуален паритет. Ние търсим паритетно участие, равнопоставено на държава, правителство, работодатели, синдикати, като физическа бройка, като квоти гласове. Много по-важен е обаче интелектуалният паритет, равностойното участие. И в това отношение в някои от тези структури паритетът на интелектуално равнище отсъства. Синдикатите и някои от работодателските организации се държат непрекъснато като опозиция, тоест не са съзидателни и не поемат съответната отговорност. Бърка се според мен участието в надзорни и управителни съвети с участието в социалния диалог. При социалния диалог синдикати и работодатели могат да напуснат масата на преговорите, да използват различни форми на протести. Когато обаче става въпрос за управление на трипартитен принцип в управителни и надзорни органи, там трябва да се участва напълно отговорно и компетентно.
Защитават ли реално работодателските сдружения своите членове?
- Ако погледнем във времето процеса на изграждане на работодателските организации, определено се очертава позитивна тенденция. Спомням си първите участия в така наречената тристранна комисия по времето на правителството на Димитър Попов, когато представителите на работодателските организации непрекъснато говореха и заемаха позицията на потребителя, на гражданина, чиито интереси трябва да бъдат защитени, тоест непрекъснато заемаха позицията на синдикатите. Дори съм се шегувал и молил представители на работодателски организации с вдигане на ръката да казват като какви се изказват. Във времето има положителна еволюция в посока към защита на интересите на работодателската гилдия. Това личи повече при работодателските организации на частния бизнес и в малко по-малка степен за организациите, които защитават държавния бизнес. Но с процеса на приватизация виждаме и в институции като Българска стопанска камара изключително позитивни промени. И все пак класически работодателски организации все още нямаме. Надявам се положителната тенденция да се съхрани.
Има ли вече ясна концепция за промените в социалното законодателство?
- Аз лично си представям процеса на реализиране на реформата в следните стъпки. Първо, необходимо е да се подготви документ, стратегия за реформата в цялата социална сфера. В основата на стратегията трябва да бъде пенсионната реформа. Тя трябва да очертае съдържанието на основните промени и стъпки. Много важна част са посланията към хората, които да обясняват какво правим, какво целим с реформата. В момента работим на парче или по-скоро подаваме информация на парче. В момента пенсионната реформа се отъждествява само с вдигане на пенсионната възраст, което е абсолютно невярно. Ние правим реформата не само за сегашните пенсионери, но и за тези, които още не са започнали да работят. Те ще се пенсионират в условията на тази реформа, която сега се замисля. Стратегията за реформа в социалната сфера трябва да бъде приета на всяка цена с политически консенсус, тоест да мине през парламента след съответните дискусии и съответно приет. След това вече идва ред на експертите, които трябва да подготвят програма за тази реформа със съответните разчети, аргументи, да се избере и в по-голяма степен на конкретност моделът на реформата. И на трето място идва подготовката на законите. В момента страдаме от мания за законотворчество, подготвят се закони, които сами по себе си може да са хубави, но не се вписват в общото цяло. Законите трябва да бъдат разработени на базата на този политически документ за реформата и на базата на програмата, чиято подготовка ще отнеме не по-малко от година и половина, две. Чак тогава идва подготовката на законите. Паралелно може да върви процесът по писане на закон, но той трябва да се съобрази с първите две стъпки. На четвърто място, което не е маловажно, идва въпросът за подготовката на механизмите, на хората, институциите, които ще реализират тази програма. Защото понякога имаме добри закони, но отсъства институционален капацитет за реализиране на законите. Виждате какво става със закона за инвалидите, за заетостта. Вторият закон е изграден изцяло на базата на действащи досега постановления, отработени технологии, но в един момент, в който беше приет закон, вместо нещата да тръгнат по-добре, ние се препънахме в подготовката на правилник. И в момента съществува вакуум по отношение на активната политика. През първите месеци на 1998 г. нещата са по-зле, отколкото когато нямаше закон. Това означава, че много сериозно трябва да се работи по технологиите за приложение на законите.
Оформена ли е новата философия, на която ще стъпят бъдещите промени на нормативните документи?
- Философия се оформя отдавна. Лошото е, че всички опити за по-радикални промени в социалното законодателство и най-вече в Кодекса на труда се спъват от отсъствието на политически консенсус за необходимостта от тези промени. Проблемите идват от това, че ние винаги сме в предизборна или следизборна ситуация и по принцип въпросите са обект на политически дискусии и винаги се намира някой, който да спре работата по реформите, особено в областта на пенсиите. Надявам се, че обстановката в България вече е малко по-различна от тази през предходните години и като че ли има по-добра икономическа и политическа атмосфера за новите закони. Първо ние трябва да променим коренно пенсионната система в България, тъй като всякакви промени на парче се оказаха неефективни и продължава сегашната система от разходо-покривен тип да бъде на ръба на оцеляването. И особено когато се наслагват двата проблема-застаряване на населението и висока безработица, тя гарантира пенсии на ръба на оцеляването, при което и голяма част от пенсионерите са клиенти на социални грижи. За да излезем от този омагьосан кръг - необходимост от високи вноски, ниска степен на събираемост на тези вноски, а оттам и ниско равнище на пенсиите, ние трябва да направим решаващите стъпки да започнем да мислим не само за сегашните пенсионери, но и за сега работещите. Тук няма да открием велосипеда. Хората са намерили решение чрез така наречената система от три стълба. А именно задължителното осигуряване от разходо-покривен тип, задължителното допълнително осигуряване и допълнителното доброволно осигуряване. България има шанс сега да направи преход към такава система на социалното осигуряване и не бива да го пропуска.
В частта на реформата в задължителното пенсионно осигуряване не са ли необходими промени в посока на по-справедливо определяне на пенсиите, като се отчитат всички фактори - трудов стаж, размер на осигурителната вноска, както и премахване на тавана на пенсиите?
- Една от целите на реформата в задължителното осигуряване е да има по-пряка връзка между осигурителния принос на лицето и пенсията, която получава. Това е възможно да бъде постигнато в много голяма степен за сега работещите-към момента, в който те се пенсионират, да бъдат отчетени продължителността на трудовия стаж и размерът на осигурителните вноски. Много е трудно е да бъде направено за сегашните пенсионери, тъй като ние не сме имали пазар на труда. Не сме имали пряко участие на осигурените лица в осигурителните фондове, защото държавата беше единственият работодател за голяма част от сегашните пенсионери и осигурителните вноски се правеха от този работодател на принципа на събиране на необходимите средства. Можем да започнем да поставяме началото за отчитане на осигурителния принос на сега работещите с цел по-голямо и по-активно участие в осигурителния процес. Това може да стане, веднъж, като регламентираме по друг начин трудовите правоотношения в Кодекса на труда, който е изключително неефективен. Той е предназначен за население, при което почти 100 на сто са наемни работници с твърде усложнени отношения между работник и работодател, при което и двамата, търсейки по-голяма свобода, избягват плащането на осигурителни вноски, търсят по-гъвкави форми на наемане и когато не могат да ги намерят по сега съществуващия кодекс, те прибягват до така наречените неформални трудовоправни отношения, в това число чрез прословутите граждански договори. Така че решението трябва да се търси в две посоки. От една страна, по-пряко обвързване на размера на пенсията с осигурителния принос и от друга страна, по-гъвкави форми и на социално осигуряване и по-гъвкави форми на наемане и използване на работна сила.
Какво според вас ще е поведението в бъдеще на работниците, които купуват предприятията по линия на работническо мениджърската приватизация - те ще са едновременно работници и собственици?
- Голяма част от приватизираните предприятия си останаха същите. Скептично съм настроен към колективните форми на управление. В другите страни в по-голямата си част предприятията се управляват от добре платени мениджъри без значение от концентрацията на собственици. За ефективното управление от по-голямо значение е мениджърското съсловие, което обаче трябва да бъде оставено на свобода. Сега обаче в много случаи работниците не се идентифицират като собственици, а участват в работническо-мениджърската приватизация, за да запазят работните си места, без да мислят как да развият предприятията и да получават след това дивиденти от печалбата.
За добро ли се карат БНТ и медийният съвет
Искри прехвърчаха миналата седмица между БНТ, медийния съвет и авторите на проекта за медиен закон, гледан от правителството преди време (). Ръководството на държавната медиа единодушно нарече НСРТ цензор и обвини правителството, че злонамерено иска да прокара нарочно несъвършен проект и да заблуди всички, че проблемите на медиите ужким се решават.
Това със сигурност не е първият конфликт, който се ражда между тези институции. Доста често те разменят страховити писма или реплики и, както се разбра, стискат палци те да не станат достояние на широката общественост. Никак не е рядка практика например управляващ да се разсърди на телевизията за това, че неговото си събитие е казано в новините на пето място например. А преди това били едни такива маловажни събития... Епистоларната схватка между институциите има и хубава, и лоша страна. Лошо е, когато има разнобой между основните фактори за развитието на медийното ни пространство, защото спира развитието му. Хубавото пък е, че БНТ през миналата седмица показа, че има мнение и то (което е изненадата) е коренно различно от това на управляващите. Друг е въпросът доколко то е достатъчно аргументирано.
Има нещо символично в това, че първото истинско телевизионно излъчване в световната история е направено по заповед на Хитлер през 1936 г. Оттогава нататък като че ли телевизията е обречена непрекъснато да бъде атакувана от потенциални или истински сатрапи на свободното слово. Това е било така и винаги ще бъде. Никой не може да очаква всички политици с лека ръка да се откажат да "работят" най-мощната за сега медиа. Истинската свобода трудно може да бъде подарена - най-сигурният начин е да бъде извоювана.
Това е първият път от доста време насам, когато БНТ казва своето си различно мнение, така че, дори и да е сбъркала, не е лошо. По-просто - хубаво е, че БНТ има мнение, но вероятно то не е правилно.
Остава утехата, че споровете и сблъсъкът на тези все пак е най-прекият път да се стигне до нещо стойностно.
Трудовото законодателство - другият камък на шията на бизнеса
Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.
Чл. 48 ал. 1 от Конституцията на Република България.
Дори бегъл поглед върху нормативната база, регулираща трудово правните отношения в България, би бил достатъчен да се направи заключението, че държавата е приела присърце грижата за създаване на условия за осъществяване правото на труд. Сто четиридесет и два са действащите в момента нормативни актове, в чието заглавие фигурира думата труд. Държавната грижа стига дори дотам, че работещи и работодатели са подсигурени с два действащи Кодекса на труда. Нищо че единият наближава пенсионна възраст (приет е през 1951).
До 1992 г . Кодексът на труда (КТ) уреждаше редица задължителни норми, принципът на сега действащите нормативи е, че се регламентират основни изисквания, които представляват задължения на работодателя, като по пътя на колективното трудово договаряне могат да бъдат договорени и други условия. Например имаш право на 14 дни годишен платен отпуск, можеш да се договаряш примерно за 18. Малкият брой на сключените колективни договори обаче е показателен - работещи и синдикати нямат кой знае каква нужда да договорят по-добри условия с работодателите, защото законодателството им е осигурило предостатъчно "закрилни норми".
Като цяло трудовото законодателство не съответства на пазарните условия, на напъните за структурна реформа и финансова стабилизация на предприятията. Прекалено либерална е например защитата на правата на работника и почти нищо няма за защита интересите на работодателя. Което означава, че предприемането на неизбежните, но непопулярни мерки за преструктуриране и ликвидиране на предприятия до голяма степен е обречено на безконечни съдебни епопеи.
Трудовото законодателство - прът в колелото на бизнеса.
Не е тайна, че огромна част от работодателите смятат, че трудовият кодекс не ги засяга. Или правят всичко възможно да се съобразят с колкото може по-малко негови разпоредби. С изключение на понятието трудов договор в останалата си част Кодексът на труда се прилага твърде слабо. За огромна част от фирмите на практика съществуват десетина текста, към които имат известни ангажименти, което е лесно обяснимо. Съвсем в реда на нещата е, когато някой се стреми да те вкара в тресавището на неадекватното и безконцептуално трудово законодателство, инстинктът за самосъхранение да сработи. Твърде показателно е, че и работници, и работодатели от години предпочитат да сключват граждански договори и да минимизират осигурителните вноски и данъци.
От гледна точка на работодателя в законодателството съществува богат набор от ограничения - за освобождение на работници, за назначение на работници, за сключване и предоговаряне на колективни трудови договори и т.н. Което си е чиста проба ограничение на правото на избор, а в някои случаи може да има и фатални последици за съответния бизнес. Ако в едно предприятие със 100 работници има 5 души, които не работят ефективно, но не правят някакви формални нарушения, това прави 5%, но ако има само двама души и от тях единият не върши работа (поради физически дадености или възрастови особености или умствени способности), това вече е 50% неефективен труд. В КТ са посочени най-различни условия, при които работодателят може да освободи от работа работници и служители заради настъпване на определено събитие, но има една-единствена точка, в която се казва, че работникът може да бъде освободен "поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата". Иди доказвай пред съда, че това е така. Подобна формулировка винаги е атакуема по съдебен път. Всички останали текстове претендират да закрилят работника (майки, болни, единствен работещ в семейството и т.н.). В подобна защита принципно няма нищо лошо, стига да е адекватна и умерена. Прекалената закрила на ограничен брой работници създава опасност, вместо да бъдат съкратени 5-10% от работещите, да се стигне дори до фалит на цялото предприятието.
Има случаи например, когато работодателят решава да уволни някого заради непригодност, но уволненият обжалва по съдебен ред и носи документ, че е кандидат на науките - той може да е станал кандидат преди 20 години, и то по дисциплина, която вече не се изучава, но има документ. Съдът се произнася в полза на уволнения.
Според чл.45 от КТ синдикалните организации имат право да представляват своите членове пред съда, а работодателските организации не могат. При трудова злополука, която е в резултат на груба небрежност на пострадалия, отговорността на работодателя може да бъде намалена, но на практика тя остава, т.е., ако някой разсеян синдикален член въпреки инструкциите наруши трудовата дисциплина и дори нанесе щети на предприятието, работодателят носи последствията за евентуалната трудова злополука, плаща обезщетенията и т.н. Същевременно работникът отговаря за загубата, но не и за пропуснатите ползи. А те в определени случаи може многократно да надвишават преките загуби. КТ дори поставя горна граница на дължимото от работника обезщетение - не повече от едно месечно възнаграждение!
"Комбинативните" трудови договори.
Колективните трудови договори (КТД) са един от най-болните въпроси на работодателите и особено на новите собственици в приватизирани предприятия. Съгласно законодателството, ако не се сключи нов КТД, старият автоматически се подновява. Когато се приватизира предприятие в добро състояние, това не е толкова голям проблем, но при останалите нещата стоят по съвсем различен начин. При приватизация на дадено предприятие то не се прекратява като юридическо лице. Според КТ работодател е предприятието. Това, че се е сменила собствеността, от гледна точка на закона не означава, че договорните отношения се преустановяват. Но от икономическа гледна точка новият собственик е в неизгодна позиция. Той е принуден да води по-рестриктивна политика, ако иска да стабилизира предприятието. Той е платил (значителна) сума за покупка на предприятието, трябва да намери още пари за инвестиции, за да плаща задълженията на това предприятие, но законът му забранява да каже, че няма да изпълнява КТД. А да тръгне да убеждава работниците и синдикатите да се откажат от някои придобивки в името на спасяването на предприятието е утопия.
При неизпълнение на колективен трудов договор синдикатите и всеки работник имат право да атакува работодателя пред съда, но ако синдикатите или работниците не изпълняват колективния трудов договор, работодателят няма право да ги атакува по съдебен ред. Ако работници или синдикати поискат промяна в КТД, водят се преговори и тя се договаря. Ако работодателят прояви инициатива за промяна в КТД обаче, той може и да не постигне нищо, защото работниците и синдикатите не са длъжни даже да преговарят. Ако например те преценят, че нямат интерес от преговори, никой не може да ги задължи да преговарят с работодателя.
При преговори със синдикатите за сключване на КТД работодателят трябва да дава информация за икономическото си състояние, "която е от значение за сключването на КТД". Тази формулировка позволява много широко тълкувание. Синдикатът може да иска още и още информация - за договори с клиенти, за постигнати цени, за договорени количества и т.н. Но това в крайна сметка може да е търговска тайна - може работодателят да преговаря и преговорите да са в деликатна фаза, всяко изтичане на информация може да бъде вредно.
Много проблеми има при отрасловото договаряне. В отрасловия КТД може да се формулират общи изисквания за целия отрасъл - примерно минималната работна заплата няма да бъде по-малка от 60 000 лв. Но е напълно възможно да има предприятия, които са в толкова тежко състояние, че не могат да осигурят тази заплата.
Българското законодателство забранява локаута - спиране на работа на предприятието, освобождаване на работници с цел да се предотврати стачка. Забраната обаче е крайност, която едва ли е обоснована. Ако например започват стачни действия, които нарушават спешни договори, действия, които ще сринат цялата дейност на предприятието, работодателят трябва да наеме група хора за извършване на определени действия - но няма право, защото това е локаут.
Законът за уреждане на колективните трудови спорове очевидно не е перфектен, но дори и в разумните си разпоредби той не се спазва. Включително и от Министерството на труда и социалната политика. То създаде Национална агенция за помирение и арбитраж при трудови спорове (към самото министерство), след като законът е предвидил изричен ред за арбитраж в такива случаи. Според известен специалист по трудово право по този начин едно министерство само си вменява надведомствени функции, което е недопустимо.
Интересен детайл е, че колективни трудови договори няма в централната администрация. Включително и в Министерството на труда и социалната политика.
По следите на изслуженото време.
Друг бисер в трудовото законодателство е допълнителното заплащане за прослужено време. Това е "придобивка" от времето на Стефан Стамболов. Подобен аналог няма в трудовото законодателство в света. Работодателите, особено частните, с основание недоволстват от тази надбавка, която сама за себе си е безсмислена, тъй като липсват ограничения за размера на трудовите възнаграждения. Придобивката обаче е реална за хората от държавната администрация, особено за висшата сфера, където заплащането е по-високо. Погледнато отстрани, тази разпоредба е, меко казано, неадекватна на пазарните условия. Ако допуснем, че имаме двама работещи, които имат абсолютно еднаква производителност и умения, но единият има 30 години стаж, а другият - само три, няма особена логика първият да получава по-висока трудово възнаграждение единствено и само заради по-дългия си стаж.
Да уволним... собственика.
Интересен феномен от трудовоправните взаимоотношения в България е станалата доста популярна практика работещите в едно предприятие да стачкуват, защото не харесват началника си, който между другото е избран от... собственика. Подобна практика сама по себе си едва ли може да се впише в икономическата логика. По лошото е, ако искането им не се изпълни, да обявят стачка. Нещата не стоят по-различно и от правна гледна точка. Стачката срещу директор няма законно основание - в Закона за уреждане на колективните трудови спорове не се третира подобна хипотеза. Той урежда спорове, свързани с трудовите и осигурителните отношения и с жизненото равнище. Проблемът като че ли идва от навика на значителна част от работещите да бъдат третирани предимно като електорат и съответно реакцията им да е като на електорат - търси се политическо решение. Например иска се оставката на правителството, търсят се съмишленици от политическите кръгове и т.н. Няма нищо лошо хората, чувствайки се избиратели, да търсят своите права, обръщайки се към своите политически избраници. Но дали не е по-логично исканията им към политиците да са за подобряване и опростяване на трудовото законодателство като цяло, а не за замяната на един директор с друг. Защото, ако се запази един порочен законов текст или една порочна практика, те непрекъснато ще генерират проблеми от рода кой да бъде - Иван или Петкан, най-малкото защото критериите да се прецени кой колко добър професионалист е за размити. Като че ли най-лошото в описаната схема е, че тя вече не е монопол на работещите в държавните предприятия, а се проявява и в частни дружества ("Плама" е най-очебийният пример от последните месеци).
Работни места "до дупка"
На държавата хем й се иска да приватизира, хем не й стиска. Простата истина е, че голяма част от предприятията не могат да продължат да съществуват по същия начин. Така и голяма част от работещите в тях са обречени на агония. Държавата удължава тази агония, като поставя условия при приватизацията за запазване на работни места. Това е все едно да си купиш кола, а в договора за покупко-продажба да има клауза, че ще возиш винаги по пет души в нея или че цветът й винаги ще бъде червен. И понеже никой не може да накара просто с един договор частника да губи, започват хитростите - 20 души работници, 120 души охрана, всички на минимална заплата и т.н.
Практиката на приватизиращите ведомства да включват в договорите и клаузи за запазване (или дори увеличаване) на броя на работните места е също толкова безсмислена, колкото задължението на бъдещия собственик да инвестира определена сума в предприятието. Предполага се, че ако някой инвеститор е постигнал амбицията си да придобие дадено дружество, той има интерес и да го управлява ефективно. Тоест трябва да инвестира - безсмислено е да бъде задължаван с някакви суми, които в зависимост от конюнктурата може и да се променят. А също така логично е собственикът периодично да оптимизира състава и броя на работещите в предприятието. Нелепа е идеята да имаш претенции спрямо дадена собственост, след като вече си я прехвърлил на друг. Неустойките, предвидени, в случай че не бъде запазен броят на работните места, обаче не са законово изискване, а наложила се практика, от която политиците не искат да се откажат в настоящата икономическа ситуация. Точно заради факта, че клаузите в приватизационните договори не са особено логични, международните финансови институции отдавна настояват за прекратяването на тази практика и за разделянето на процесите на приватизация и насърчаването на заетостта.
Работодателските съюзи - мисия неизвестна.
Сдруженията и организациите на работодателите в България не могат да се похвалят с кой знае какви постижения. Всъщност те се хвалят, но без особени основания. Ако се направи преглед на всички организации, съюзи, асоциации, камари, палати и прочие сдружения, претендиращи да защитават интересите на бизнеса и на работодателите в частност, нищо чудно да се окаже, че броят им превишава броя на работодателите в България. Колкото до досегашната ефективност от техните действия - всеки, който е член на подобна организация, сигурно може да разказва надълго и нашироко за патилата си по света и у нас. В някои случаи работодателските организации действат по-скоро като защитни на правата на работещите или пък на потребителите. В други - играят ролята на придружители или спонсори на висши държавници при задграничните им воаяжи. Традиционна практика е претендиращите да са най-големите работодателски сдружения у нас да отказват информация за предстоящи свои прояви, за цени на предлаганите от тях услуги и т.н. Ако всичко бе нормално, подобна информация не само че не би трябвало да се отказва, но дори би трябвало работодателските съюзи да правят всичко възможно тя да достигне до максимален брой фирми и хора.
Псевдозащитата на работещите.
Въпреки че трудовото законодателство изцяло е доминирано от идеята за "защита интересите на трудещите се", по неофициални данни около 500 000 души работят на т.нар. граждански договори, като за голяма част от тях не се внасят осигурителни вноски и не се черпят правата от прикритото трудово правоотношение. Това на практика са работещите в т.нар. икономика в сянка. Голяма част от работещите предпочитат плащането в брой и нямат никакви претенции за осигурителни вноски. За тях това е една тежест, която е безсмислена - какъв стимул да имат, като гледат хала на днешните пенсионери. Тези, които са на възраст около 40 години например, предпочитат да получават парите си в брой, без да се интересуват от проблемите на старостта. След време обаче това ще се върне като проблем, когато много от неосигурените ще имат пенсия под социалния минимум или ще получават единствено социална пенсия. Подобни макар и неофициални данни са красноречиво доказателство, че настоящото трудово законодателство, целящо да защити работещите отвсякъде, всъщност изважда очи, вместо да изпише вежди.
Законодателството например осигурява защита на вече заетите, но до голяма степен затруднява навлизането на пазара на труда на квалифицирани кадри (предимно завършващи студенти). Масовата практика в приватизационните договори да се включват клаузи за запазване на работни места всъщност си е чиста проба популизъм, а не ефективна защита на интересите на работници и служители (погледнато в хоризонт, по-далечен от следващия месец).
И съществуващата категоризация на труда (която също цели справедливост) поставя доста реторични въпроси. "Не може готвач да е в една категория труд с миньор. " Констатацията е на министъра на труда и социалната политика Иван Нейков.
Българският синдикален синдром.
Първоначалната философия на трудовия кодекс бе изцяло свързана с държавната собственост, като бяха дадени изключително големи правомощия на профсъюзите в лицето на единствения синдикат, включително и правото на законодателна инициатива. С последващите поправки на кодекса през 1992 г. това бе премахнато. Отменен бе и текстът, според който бе невъзможно да се прекрати трудов договор без писменото съгласие на профкомитета. Неспазването на това условие водеше до отмяна на уволнението, без да се гледа спорът по същество. Истината е, че синдикатите нямат интерес от промяна на трудовото законодателство, при която ще загубят някои от позициите си.
По принцип българските синдикати преговарят с държавата вместо с шефовете на предприятия. Работници викат министри, синдикални дейци организират стачки и размахват компромати. Много е трудно да се каже какво точно са постигнали профсъюзите за членуващите в тях работници. Много често исканията на родните защитници на трудовите права са чисто корпоративни. Защитата на дадено предприятие минава обикновено през интересите на синдикалната централа. Закриването или приватизирането на определено предприятие автоматично води до лишаването на местния синдикален деец от поле за изява. "Плама" - Плевен, е типичен пример на фирма, работеща въпреки икономическата логика, в която работниците получаваха високи заплати под натиска на синдиката независимо от неефективността на рафинерията. Подобна е ситуацията в Български морски флот, където ръководството не може да се пребори със синдикалния натиск за по-високи заплати, като в същото време параходното дружество все повече затъва. Фактически профсъюзите, борейки се за по-високи доходи и запазване на колективните трудови договори, пречат за повишаването на ефективността на икономиката в условията на валутен борд.
Факт е, че в частните предприятия синдикалната дейност не вирее, не че няма нужда. В повечето дружества с по-малко от 51% държавно участие най-често действа логиката, "като не ти харесва - отивай си". Публична тайна е също, че по-голямата част от наемните работници извън държавния сектор подписват трудови договори на минимална работна заплата, а получават останалата част от възнаграждението си на граждански. По този начин собствениците могат безпроблемно да изкореняват всеки кълн на синдикализъм, като оставят по-бунтовните си подчинени на "основната" им заплата.
От друга страна, и синдикатите не се опитват много активно да проникнат в частния сектор. Лидерите на двете най-големи синдикални централи КНСБ и "Подкрепа" предпочитат да водят безспирни войни за контрола над имотите на бившите профсъюзи, вместо да защитават интересите на своите оредяващи членове. След 10 ноември синдикатите наследиха огромния сграден фонд на своите казионни предшественици и попълват своите каси не толкова с членски внос, колкото с пари от наем. Точно затова КНСБ и "Подкрепа" приемат на нож всеки новопоявил се синдикат, който претендира за национална представителност. Синдикалното преброяване трябва не само да отсее изтърсаците на профсъюзното движение у нас, но и да даде пропорцията, според която ще се разпредели контролът над наследените недвижимости в цялата страна.
Осигурителното бреме.
Въпреки широко разпространеното мнение, че осигурителната тежест за работодатели и работещи в момента е висока, любителите на статистиката и сравненията сигурно могат да посочат данни и за обратното. Факт е обаче, че никой от изпълнителната и законодателната власт досега не си направи труда да изчисли ефективната кумулативна тежест за работещи и работодатели, произтичаща от всички дължими данъци и осигуровки. Каквото и число да се получи, то със сигурност би затворило устата на споменатите любители на статистиката. Коректността изисква да се признае, че съотношението заети/пенсионери в България е отчайващо - около 1.3/1 (т.е. на четирима работещи, за които се внасят осигурителни вноски, се падат по трима пенсионери). А това означава, че за да има пари за пенсии на 2.4 млн. пенсионери, постъпленията от осигуровки трябва да са значителни. Едва ли обаче досегашната схема (висок размер на осигурителните вноски, които в крайна сметка се плащат предимно от/за работещите в бюджетната сфера и държавните предприятия) е най-удачната. Най-малкото защото броят на държавните предприятия намалява... Основният проблем може би е другаде - в отсъствието на ефективна осигурителна система, при която работещите да знаят за какво и къде отиват вноските (техните и тези, които се поемат от работодателя) и какво ще получат срещу тях при пенсиониране, безработица и здравословни проблеми. Високата данъчно-осигурителна тежест и липсата на практична осигурителна система са достатъчно обяснение защо през последните години гражданските договори станаха предпочитана форма за уреждане на отношенията между работодатели и работещи.
Иначе казано, високите ставки и липсата на интерес станаха допълнителен стимул за бизнеса да потърси шарената сянка на сивата икономика.
Опитите да се стимулира доброволното осигуряване с данъчни облекчения не дадоха кой знае какъв резултат заради непълно регламентираните, но за сметка на това бюрократични процедури и заради болезнените спомени за пирамиди и фалирали банки.
Изисквания за стаж и осигурителни вноски.
* Учителите имат право да се пенсионират 3 години по-рано от предвиденото в трета категория, като до навършване на възраст пенсиите се изплащат от Учителския пенсионен фонд; осигурителна вноска - допълнителна лична вноска от 3%.
Трудовоправни бисери.
Кодекс на труда от 1951 г. Чл. 146, ал. 3. Погребенията на гражданите в Народна република България са безплатни и се извършват за сметка на бюджетите на съответните народни съвети.
Чл. 154. Паричните обезщетения за временна нетрудоспособност, помощите, месечните добавки за деца и други обезпечения по общественото осигуряване се изплащат от предприятието, учреждението и организацията за сметка на дължимите осигурителни вноски след предварително разрешение на профкомитета.
Чл. 167. Освобождават се от всякакви такси книжата и документите, които се подават, издават или съставят във връзка с осигуряването, обезщетяването и изплащането на суми по този дял на кодекса.
Кодекс на труда.
Чл. 112. Забранява се полагането на допълнителен труд от работници или служители, които са:
1. водачи на превозни средства;
Чл. 126. При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен:
1. да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време;
2. да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество;
3. да използва цялото работно време за изпълнение на възложената работа.
Чл. 294. Работодателят самостоятелно или съвместно с други органи и организации осигурява на работниците и служителите:
Закон за здравословни и безопасни условия на труд (приет в края на 1997 г.)
Чл. 11. (1) За избягване на ръчното повдигане, поддържане и пренасяне на тежести при организиране на работата се използват подходящи средства и оборудване.
(2) В случаите, когато ръчното повдигане, поддържане и пренасяне на тежести не може да се избегне, се предприемат организационни мерки и се използват подходящи средства за намаляване на увреждането на здравето и риска от злополуки на работещите лица.
(3) Физиологичните норми и правилата за ръчно повдигане и пренасяне на тежести се определят с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.
Чл. 25. (1) Работодателите осигуряват обслужване на своите работници и служители от служби по трудова медицина.
(2) Службите по трудова медицина са звена с предимно превантивни функции. Те консултират и подпомагат работодателите, комитетите и групите по условия на труд в планирането, организирането и изпълнението на задълженията им по:..
§ 1. "Здравословни и безопасни условия на труд" са такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица.
Контролната дейност на Главна инспекция по труда през 1997 г. Преференциите за стоманодобива се плащат от всички
През седмицата правителството прие закона за стоманодобива. Преди да влезе в парламента, се чака съгласуване с експерти на Европейския съюз. Законът предвижда опрощаване на дългове по ЗУНК към бюджета, които да се капитализират в собственост и данъчни преференции за стоманодобива. Според официалните изявления такъв закон бил необходим, за да може България да "получи достъп до структурните фондове на ЕС". Всъщност това е поредната евромаскировка, с която се отлага въвеждането на принципите на финансовата дисциплина и твърдите бюджетни ограничения в българската икономика. Очевидно в икономическия екип на правителството не са разбрали, че като допускат и дори насърчават "Кремиковци" да не плаща доставките на газ и задълженията към бюджета, всички останали в икономиката плащат по-скъпа газ и по-високи данъци. Защо? Кой има нужда от поредното опрощаване на дългове в тъжната ни икономическа история. Затова ли ще се използва бюджетният излишък, натрупан с парите на фирмите и населението, които плащат огромни данъци. Защото някой няма смелост да преструктурира няколко предприятия, дори и ако това ще струва уволнението на почти всички заети в тях. Можело да се искат оставки. Ще се искат оставки - това просто е част от играта. За всички е ясно, че оздравяването на икономиката не е осеяно с щастие и усмивки. Много по-евтино на бюджета, на данъкоплатците, на всички ще излезе, ако на освободените от стоманодобива бъдат отпуснати целеви средства за компенсация, с които да започнат някакъв бизнес. Другото е с пари от всички в икономиката да поддържаме губещи и неефективни производства. Докога? Дори и да могат да се вземат пари от евросъюза, защо те да не отидат за по-смислени проекти. Нали заради тази нерешимост и постоянните политически сметки сме на тоя хал.
Костов помоли Гърция за облекчен визов режим
Да насърчават търговските и деловите контакти между Гърция и България се договориха гръцкият министър-председател Константинос Симитис и българският му колега Иван Костов. По-конкретно ще бъде ускорена работата по изграждането на контролно-пропускателните пунктове. Двамата премиери подчертаха значението на изграждането на нов мост над Дунав, както и задоволството си от напредъка на проекта за нефтопровод Бургас - Александруполис. Българският премиер помоли за облекчаване на визовия режим за български граждани, но гръцката страна подчерта, че България трябва да върви към хармонизиране на визовата и имиграционната си политика с тази на Европейския съюз. Само по този начин можело да се получи по-лесен достъп до страните, членуващи в евросъюза. Костов и Симитис са договорили работна група да изглади неяснотите по договора за взаимна защита на инвестициите, който все още не е ратифициран от българския парламент. Това бе посочено като причина за трудностите пред новите гръцки инвестиции.
Гърция подкрепи българската идея за създаване на Регионален координационен център за борба с нелегалния трафик на наркотици със седалище в България.
Общо е било становището, че проблемът Косово трябва да намери решение в рамките на СР Югославия, а мерките, предприемани срещу Югославия, не трябва да засягат интересите на другите страни от региона.
Сметната палата разкри още злоупотреби с извънбюджетни сметки
Тридесет и два милиарда лева са постъпили в бюджета след констатирани нарушения при проверки на Сметната палата през миналата година, заяви шефът на контролната институция Георги Николов на пресконференция за дейността на палатата през 1997 г. През миналата година Сметната палата е извършила 456 проверки. За 295 от тях са приети актове за констатация.
Основните констатирани нарушения са в областта на счетоводното отчитане на бюджетните средства, тяхното отклоняване по извънбюджетни сметки и използване на голям брой такива сметки, без да има нормативно основание за това. Нарушения са открити и при управлението на държавното и общинското имущество, които са свързани най-вече с отдаването под наем на помещения на нереално ниски цени.
Основните препоръки на Сметната палата, направени в годишния отчет, касаят най-проблемните звена. От ведомството препоръчват изграждането на структури по методологията на счетоводната отчетност в бюджетните предприятия, а също и закриването на дублиращи се бюджетни звена. От представения отчет стана ясно, че закъснява и приемането на правилника за прилагането на Устройствения закон за бюджета и процесът се управлява от документи, които нямат нормативен характер. Освен това в много от новоприетите закони се посочва, че дадени дейности се финансират от извънбюджетни сметки и разкриването им става с актове на Министерския съвет, а не със закон, както би трябвало да бъде.
"Хъшове" направиха ритуална сеч срещу цензурата
Слави Трифонов счупи с брадва два телевизора пред БНТ в знак на протест срещу цензурата в държавната телевизия миналия четвъртък. Мотото на проявата беше "Повредата не е във вашия телевизор, а във вашата телевизия". Точно в 12 часа на "Сан Стефано" 29 спря кола, от която бяха изнесени два стари телевизора "Рубин". Малко по-късно Слави и част от екипа пристигнаха с "крачна тяга" на мястото на "хепънинга". След като приветства придошлите фоторепортери и журналисти, Трифонов обясни целта на акцията, взе месарска брадва, на която беше написано с големи черни букви "цензура", и с няколко удара съсече двата приемника от времето на бай Тошо. Слави обясни, че екипът му е избрал съветски телевизори, защото в държавата медия се "завръща власт от съветски тип".
Малко по-късно от другата страна на улицата се появи и идеологът на предаването Любен Дилов-син. Слави предложи на своя съратник да се включи в сеченето, но той не посегна към брадвата. След като от телевизорите останаха само жалки отломки, Трифонов и Дилов се отдадоха на медийни изяви.
"Ела да видиш какво прави Слави, чупи телевизори", подвикна минувач към свой познат, който се чудеше какво става. "Да, ама те са бракувани. Да беше чупил телевизорите преди 10 години", парира го той.
БАИФ обяви награда за млад бизнесмен
Българо-американският инвестиционен фонд (БАИФ) обяви шестия ежегоден конкурс за най-предприемчив млад бизнесмен. Кандидатите трябва да са на възраст от 18 до 29 години. Те трябва да защитят свой проект и ако са достатъчно убедителни, ще получат средства за реализацията му.
Ако разработката е колективно дело, на конкурса може да се яви само един представител. Участниците трябва да попълнят специални формуляри, които могат да намерят в регионалните търговско-промишлени палати, в офисите на Корпуса на мира, в по-големите университети. Всеки кандидат трябва да представи автобиография и бизнесплан. Документите се попълват на английски език. Крайният срок за подаването им е 10 юли т.г. Единадесет семинара ще организира БАИФ до 5 май в някои от по-големите градове на страната. Достъпът до семинарите е безплатен. Участниците там ще бъдат обучени как да си подготвят бизнесплана.
Предложенията ще се оценяват от международно жури, съставено от представители на бизнессредите. Три са основните критерии за оценка на проектите - реализъм (може ли да се осъществи разработката), ползата от внедряването (разкрива ли нови работни места, увеличават ли се възможностите за износ, постъпленията на валута и т.н. ), форма (добре ли е съставен бизнеспланът).
Имената на най-добре представилите се кандидати ще бъдат известни в края на август. Победителите ща бъдат определени след интервю от борда на директорите на БАИФ в средата на септември.
Ще бъдат раздадени една първа награда от левовата равностойност на 5000 долара, две втори (по 2500 долара), три трети (по 1000 долара). Предвиждат се и 60 поощрителни награди (почивки в планински курорти, бизнесучебници, участие в програми за развитие на лидерски умения).
Досега БАИФ е наградил 250 млади предприемчиви български бизнесмени. Над 3000 участници са обучени по време на семинарите, организирани от фонда.
Каракачанов ще брани жертвите на пирамидите
Специален закон трябва да урежда обезщетяването на ужилените във финансовите пирамиди, обяви депутатът Александър Каракачанов пред митинг на пострадали вложители миналия четвъртък. Жертвите на кредитните институции-менте се събраха да потърсят правата си с протест пред Народното събрание. Същия ден Каракачанов депозира проекта на нормативния акт в деловодството на парламента.
Според внесения закон валутните вноски се преизчисляват според лихвата в датата на връщането, а не в деня на даването. Сумите ще се индексират с процента на инфлацията от деня на депозирането до издължаването, гласи проектът. Каракачанов иска и конфискация на всички фараонски имоти, които са били прехвърлени на техни роднини по пряка, съребрена или сватова линия, както и дарените недвижимости. Парите от продажбата на измамническата собственост трябвало да се събират във фонд към Министерството на финансите. От тази сметка трябвало да дойдат и обезщетенията за "пирамидалните жертви". Ако парите във фонда не достигнат, той да ползва безлихвен заем от държавния бюджет, предлага още бащата на закона за кредитните милионери.
Софиянка е Мис България
Студентка по право грабна тазгодишния приз "Мис България" на лъскава церемония в НДК миналия четвъртък. Номер едно в страната ни за 1998 г. е 20-годишната софиянка Наталия Гуркова.
Носителката на короната ще превзема световния подиум на 26 април в конкурса "Мис Вселена" на Хавайските острови. Призьорката отнесе също и 2000-доларов часовник "Омега" и в продължение на един уикенд ще може да направи тур из страната с белия "Линкълн", който вози избраните ВИП-персони в София. Дизайнерът Лойд Клайн лично посети София, за да огледа българските красавици.
Наталия Гуркова няма да може да участва в тазгодишния конкурс "Мис Свят", който събира най-хубавите жени в света, казаха от агенция "Интерсаунд", която организира съревнованието. "През тази година никой в страната ни няма да получи лиценз да праща своя претендентка на Мис Свят", допълниха от модната агенция. "Интерсаунд" беше собственост на шоумена Васил Папазов, който беше застрелян с куршум в главата на 11 декември 1997 г. пред офиса му.
ЕБВР: Следващите три години са критични за България
"Следващите три години са критични в развитието на страната ви", коментира Чарлз Франк, управляващият директор на Европейската банка за възстановяване и развитие. Той посети България през миналата седмица, за да се запознае с икономическата обстановка в страната и да прецени в каква степен ЕБВР може да се включи в прехода.
Твърдението си Чарлз Франк мотивира с обяснението, че с приближаването на избори все по-трудно става осъществяването на програма за реформа на икономиката, особено ако решенията в тази посока са свързани със създаването на негативно обществено отношение.
От ЕБВР очакват ролята им в българската приватизация да става все по-голяма. За 1997 г. Европейската банка е инвестирала 82 млн. ЕКЮ в България. Очакваните за настоящата година инвестиции възлизат на 125 - 150 млн. ЕКЮ. Банката възнамерява да се включи в приватизацията на телекомуникациите и банковия сектор, а през 1999 г. очаква участие в раздържавяването на енергетиката.
Очаква се на 28 април в страната да пристигне група от експерти на ЕБВР по безопасността на ядрените централи.
Камбоджанският диктатор Пол Пот умря от сърдечен удар
Бившият лидер на червените кхмери Пол Пот, архитектът на камбоджанските полета на смъртта, е починал от сърдечен удар късно в сряда, заявиха високопоставени военни служители от Тайланд. "Имаме потвърдени информации както от тайландски, така и от камбоджански източници, на които може да се вярва", заяви представител на тайландските служби за сигурност, който не пожела да бъде назован.
Според него Пол Пот, за когото се смята, че е малко над 70 години, е починал от сърдечен удар малко преди полунощ в сряда. Камбоджанските власти заявиха, че в момента проверяват тази информация, но че за да са сигурни, е необходимо да видят тялото на диктатора. И преди имаше слухове за неговата смърт, които обаче не се потвърдиха. В същото време офицер от тайландската армия обяви създаването на отряд, който да проникне в Камбоджа, за да се увери сам във верността на съобщението.
Според тайландските власти Пол Пот е починал в село на около 3 км от тайландската граница, на север от Алонг Венг, предишната щаб-квартира на червените кхмери в Северна Камбоджа. Други източници твърдят, че тялото на диктатора може да се намери на юг от Алонг Венг. Говорителят на тайландското външно министерство заяви, че е проверил на място граничните части и според него има сериозни основания да се смята, че информацията е вярна.
В сряда американският Държавен департамент не поиска да коментира сведенията, че остатъците от отрядите на червените кхмери преговарят с Вашингтон за предаването на Пол Пот на международен трибунал. Информацията се съдържа в последния брой на списанието "Икономически преглед на Далечния изток", който трябва да излезе тази седмица.
Кириенко не се уплаши от втория вот
Руският изпълняващ длъжността министър-председател Сергей Кириенко ще се придържа към мерките, които смята да приложи в икономическата сфера и състава на правителството, въпреки че това може да означава повторното му отхвърляне от руската Дума и предсрочни избори. Вторият вот на кандидатурата му за премиер ще се състои в петък, седмица след като Камарата на депутатите я отхвърли. Ако депутатите не го одобрят още два пъти, парламентът ще бъде разпуснат и президентът ще назначи дата за нови избори.
Въпреки високия риск 35-годишният Кириенко повторно заяви, че няма да се поддаде на исканията на опонентите си да формира коалиционно правителство, и защити икономическа програма, която ясно очертава реформи, които много от противниците му не харесват. "Разбира се, че ще има нови хора в правителството и заедно с тях - нов импулс за реформи. Мисля, че сами ще се убедите в това", заяви Кириенко в интервю пред CNN в четвъртък. "Единствената неприемлива идея е искането да има коалиционно правителство. Човек не може просто така да вземе хора от различни политически партии с различни разбирания и да ги накара да се разберат помежду си. Колкото до това кой точно ще работи в правителството, нещата ще се решат от индивидуалните качества на хората, допълни Кириенко.
Премиерът остана твърд в позицията си въпреки вероятността да се яви на пореден кръг консултации с основните си опоненти. Той освен това каза, че ще проведе разговор с главния си поддръжник, президента Елцин, който го окуражи да влее повече усилия в провеждането на реформи.
Състоянието на Вацлав Хавел се подобрява
Лекарите заявиха, че чешкият президент Вацлав Хавел се намира в "учудващо добро състояние" след спешната операция в Австрия, при която бе отстранена част от дебелото му черво. Той вече се възстановява извън интензивното отделение.
В медицинския бюлетин се казва, че състоянието на Хавел остава стабилно след операцията на 14 април, продължила три часа и половина. "Пациентът бе преместен в обикновено отделение, където се намира под усилен лекарски контрол", се казва още в бюлетина. Главният хирург на Университетската болница в Инсбрук, професор Ернст Боднер, разкри, че е отстранил близо 30 см от дебелото черво на Хавел. Въпреки че шефът на интензивното отделение определи състоянието на президента като отлично, Боднер предупреди, че все още нищо не е ясно: "Органите функционират нормално, но заболяването е от такова естество, че усложнения от всякакъв вид са възможни до дни."
Съпругата на президента Дагмар Хавел каза, че дала на Хавел парацетамол, след като вдигнал температура в неделя. Той се оплаквал от стомашни болки, които постепенно се засилили. Опасявайки се, че може да е апендицит, Дагмар Хавел повикала Бърза помощ. "Заслужавахме тази почивка и я очаквахме с нетърпение. Но явно съдбата не бе пожелала така", каза тя. Хавел се ожени за Дагмар Вескрнова, актриса, през януари 1997 г., по-малко от година след смъртта на съпругата си Олга, починала от рак.
Руският президент Борис Елцин изпрати телеграма на чешкия си колега с пожелания за скорошно оздравяване. В нея се казва: "Радвам се, че операцията е преминала успешно. Бих искал да дам искрената си морална подкрепа и Ви пожелавам бързо възстановяване. " Хавел получи подобни телеграми и от държавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт и австрийския канцлер Виктор Клима. Хавел се бори дълго време за оздравяването си след операция на рак на белите дробове през декември 1996 г. Той едва не умря след пневмония, появила се като усложнение на операцията.
Накратко
Един телефонен импулс да стане 50 лева, предлага Българската телекомуникационна компания. В момента цената му е двойно по-ниска. Искането вече е внесено в Министерския съвет чрез Комитета по пощи и далекосъобщения. В момента обикновените аналогови телефонни постове отброяват по един импулс за градски разговор, а цифровите - по един на всеки три минути.
Следственото дело срещу Кирил Рашков, известен повече като Цар Киро, беше прекратено във вторник. Ромския самодържец се лекува в родното си село Катуница, твърдят от неговото семейство.
Унищожени са доказателства срещу кърджалийския подземен бос Ерджан Рашид-Роко, твърди вътрешният министър Богомил Бонев. Фалшиви банкноти, които са иззети при ареста на Рашид миналата пролет, са се загубили в САЩ.
Добри Христов, внук на военния ексминистър Добри Джуров, е арестуван в Пловдив за далавери с гориво. Бизнесменът и двама заподозрени от София са следствени за източването на 100 тона керосин от авиобазата в Граф Игнатиево.
Следствието за операция "Змия" на Националната служба за сигурност е пред приключване, съобщиха от военна прокуратура. То беше образувано срещу неизвестен оперативен работник, който е подслушвал човек от близкото обкръжение на главния прокурор Татарчев. МВР е дало информация за своята разработка, но тя не е достатъчна, твърдят магистрати с пагони. Вероятно делото ще бъде прекратено.
Central park по софийски
"Паркът беше опасан с желязна ограда. Не беше асфалтирано. Имаше кръгъл шадраван с две плафониери. На мястото на мавзолея беше караулното помещение на двореца. Площадката на галерията беше градско казино. Правеха шарен сладолед, който се сервираше в купи алпака. Сервираше се сайдер, червена и жълта лимонада. Имаше квас. Там, до мавзолея, имаше нещо като изкуствени лагуни и пускаха червеноперки да плуват в бистрата вода. Имаше платени пазачи с червени ленти на ръкава, които не даваха да се тъпче тревата и да се късат цветята. Имаше глоби за нарушителите, имаше ред и дисциплина. Нямаше кучета - само богатите ходеха с декоративни кучета на каишка."
Ако не е ключовата думи мавзолей, столичани с по-ново ЕГН едва ли ще познаят по описанието градската градина в София. Мястото пред Народния театър днес изглежда доста по-различно. Част от тези, които навремето са сърбали лимонада в парка, днес се събират там, за да скандират против безпаричието и мизерията. Други, които преди са били музиканти в салоните на казиното, сега, години по-късно и метри по-встрани, свирят за подаяния суинг и валсове по начин, който те кара да виждаш пейзажа в черно-бяло. Един българин, бягал от зелените патрули в Градската градина, а после по стечение на обстоятелствата започнал да прави сутрешни кросове в Сентръл парк, неотдавна "разпери" отстрани на БНБ "Криле на свободата" от гранит - семпъл символ на мечтата за мир и свобода на дългогодишния емигрант.
Градската градина съществува от средата на миналия век. По времето на княз Фердинанд австрийски паркостроители и озеленители изваяли извивки, орнаменти, беседки, фонтани с ангели, дървени огради. Всичко било в стил сецесион. Там се правели политически събирания, държали се речи, монархът връчвал грамоти. През 1920 г. Иван Милев е направил първата си изложба в градинска беседка. Стари софиянци помнят желязната ограда от цеви на бракувани пушки, трите врати от източната, западната и северната страна, аквариума и локала "Червен рак" на Мориц Рад. "След девети откраднаха оградата и я занесоха на резиденция "Лозенец" на "Милин камък". Оградата се заключваше вечер. Всеки ден в парка свиреше военен оркестър с чешки диригент", разказва поседнал на припек столичанин. "Тук се разхождаха поетите - Яворов и Дебелянов. Пейо се е събирал тук с Алеко и Славейков. Ей-там е камъкът на Алеко, при свидетелите на Йехова", добавя беловлас господин.
"Царският" вид на парка е и причината той да получи статут на културен паметник. В момента обаче градската градина няма почти нищо общо с онзи фасон.
Паркът до БНБ е окупиран от български последователи на Смислов - шахматистите заемат позиции по первазите на бившия фонтан и околните пейки, които делят с табла-маниаци. Островърхи шапки от вестник и часовници за блицпартия са неотменните аксесоари на гросмайсторите. До тях задължително е разположен оркестър без име, не се броят сновящите наоколо просяци. Шахматистите, които навремето мереха карповски умения зад НДК, твърдят, че са пуснали корени пред Народния театър, защото няма къде другаде да отидат. Те са интересни, защото освен абонирания контингент съществува възможност всеки случаен минувач да размести фигурите за удоволствие или "вързано". Като партньори над карираната дъска понякога се надвесват и известни личности. Зяпачите са много, на агитка се радва почти всеки шах-дует. Не са изключение свадите, предизвикани от коментари и подсказвания на кибиците.
Иначе неголемият парк не изглежда много по-различно от останалия град. Търкалят се дънери, изпочупени клони и боклуци. Гърбът на чешмата е разграден, а нахвърляните наоколо чаши и амбалаж подсказват близостта на KFC и "Макдоналдс". Саксиите са опоскани, насред праха, досами взривената градска библиотека, се намира единственото парково кафене, достойно да бъде описано от Илф и Петров не само заради 12-те си стола. Бездомните кучета обичат това място. Лаещите скитници от Ларгото и жълтите плочки имат за сборен пункт точно градинката пред Народния театър. В храстите срещу американското посолство май живее Баскервилското куче. Вечер то проточва врат и вие страшно, а подтичващите граждани слаломират между останалата растителност и жълтите чифтове очи.
През деня дечица се пързалят сред трополенето на пулове и емоцията на гамбити. "Площадката" на "Данон" представлява няколко пързалки, люлки и занимателни конструкции, паркирани насред прахоляка, защото теренът там е плешив, без трева.
От известно време насам пенсионерският съюз прави сбирки в подстъпите на Народния театър. "Избрахме го, защото това е най-народното място в София", призна строител на Хаинбоаз. Високоговорителите и тонколоните на протестиращите от третата възраст огласяват парка, стиховете им, посветени на Мародей Радев, "гостуват" в околните домове и офиси.
Миналата седмица в парка цареше екооживление, свързано с обичайните "сезонни манипулации". Хора в сини престилки събираха клони, труженички на "Озеленяване" набождаха теменужки, тежка машина центрираше голям смърч с гердан шишарки на върха в предварително изкопана дупка зад мавзолея. "Днес трябва да направим оборка около храстите, да извозим боклуците. Мръсно е, защото няма пари за поддръжката", коментира чистач с количка пръст. "Два пъти годишно засаждаме, торим. Площите около катерушките трябва да се презатревят, не знам кога обаче. Цветята са колоритът на парковете. Правим, каквото ни наредят, нищо, че кучета ни минават през ръцете. Ама вие защо не питате, когото трябва, къде е парковата полиция", ядоса се шефът на садящите цветя ромки, които същевременно се поклащаха под звуците на салонната музика в изпълнение на двама улични музиканти.
"Уведомени сме писмено от началника на управление "Зелена система" към Столична община Димитър Шкипов, че за някои обекти, предмет на дейността на нашето дружество (общоградски паркове и градини) ще бъде обявяван конкурс за поддръжка", каза за "Капитал" на открито Николета Божинова, изпълнителен директор на "Озеленяване" ЕАД. Преди да дойде тържественият момент на полагането на смърча в добре оформената ямка, шефката на "Озеленяване" обясни, че обемът на работа е силно намален поради малките финансови възможности. "Миналата година през лятото бяхме подпомогнати от фондация "Бъдеще за България" и за пръв път бяха извършени резитби и възстановяване на цветните фигури", добави Николета Божинова.
Фондация "Бъдеще за България" отдавна огласи своя проект "Красива София", част от който е посветен на облагородяване на градската градина. Преди повече от половин година Елена Костова, шеф на фондацията, обяви, че идеята е неправителствената организация да осигури средствата, а проектът да бъде осъществен изцяло от студенти. Елена Костова каза пред "Капитал", че парите за тази цел са налице, дарени от Наско Сираков. Виенската община също е обещала съдействие.
През август миналата година градоустройствената комисия при УАГ на свое заседание "за разглеждане на проекти, свързани с архитектурното историческо и културно наследство", приема по принцип проекта за оформление на градската градина в София, изготвен от студенти от Националната художествена академия.
В подписаната от главния архитект Стоян Янев бумага е записано, че проектът трябва да се съгласува с Националния институт по паметниците на културата. Там обаче бъдещите висшисти с палитра удрят на камък, по-голям от скулптурните композиции в градската градина. "Аргументът им да не приемат проекта беше, че нямаме дипломни номера", обясни Деница Стойчева, която учи "Пространствено оформление" предпоследна година. Тя и колегите й са посветили шест месеца на разработването на проекта. "Целта ни беше първо да покажем, че столицата не ни е безразлична, и второ, да защитим авторитета на академията, за която се говори, че приема посредствени хора с връзки", разказва Деница. Младите хора са изтупали от праха материалите за състоянието на парка от минали времена, ровили са в спомени и архиви и след това са пристъпили към моделирането на модерен градински лик.
Според замразената концепция на студентите пространството, затворено от Народния театър, двореца, зала "България", художествената галерия, градската градина, трябва да напомня на съвременен европейски парк, без да изневерява на някогашния си вид. "До галерията може да има кът, в който хора на изкуството да излагат работите си на открито, нещо като бившия "Кристал", разказва проекта Деница Стойчева. Другите щрихи от него са широките стъпала зад мавзолея да се използват функционално като места за сядане, пак зад "гробницата" да има зона за шахматистите, в съседство да се намира кафене. Отделно са хрумванията за раздвижени из парка беседки, цветарници, шезлонги, чадъри, стативи, пейки дори около дърветата. "Като цяло идеята беше без особени реконструкции да спасим и подобрим това, което е останало от предишната градина", казват студентите от НХА.
"Паркът ми харесва, първо, защото тук е театърът, после, дърветата, които са различни видове. Липсва ми само водата. Чисто е в сравнение с улицата, където нещата ти влизат в очите. Шахматистите са забавни - това никъде не съм го виждал. Музиката е хубава, нищо, че не е мой тип", коментира млад германец, мормон, който от няколко месеца е в България, базиран в градската градина до зарибяващи материали.
Спасението на трудещите се - дело на техните работодатели
Впечатлението, което се налага, ако се проследят конфликтите работници - работодатели през последните години, е, че цялата палитра от трудови взаимоотношения у нас е сведена до едно-единствено - заплащането. Като се имат предвид равнището на доходите и цялостният жизнен стандарт на преобладаващата част от населението, този извод едва ли буди особено учудване. Още повече че социализмът, нивелирайки заплатите на мнозинството, създаде сложна система от т.нар социални придобивки, които, от една страна, създаваха илюзията за пълна обезпеченост, а от друга - убивайки инициативността и лишавайки "трудещите се" дори от най-елементарен интерес към конкретните форми на трудово-правните отношения, гарантираха спокойствието на "държавата-покровителка".
Дали защото продължават да съществуват наследените от социализма придобивки, или защото на хората липсва достатъчна информация за това какво друго могат да изискват, днес мнозинството от работещите в държавни предприятия заявяват, че в тях се спазват почти всички законово определени норми - осигуряване на платен годишен отпуск, спазване продължителността на работния ден, внасяне на социалните осигуровки, безопасни условия на труд. В частния сектор поддържането на подобни придобивки е значително по-проблематично, но едва ли може да става дума и за "див капитализъм", след като между половината и две трети от работещите в него нямат претенции към спазването на основните трудови норми.
Щом въпросът опре до заплащането, нещата коренно се обръщат. Ниските заплати са проблем за 73 на сто от заетите в държавния сектор и едва за 44 на сто от заетите в частния, ненавременното изплащане на заплатите - за 20% от ангажираните при работодател държавата и за 16 на сто - при частен работодател. Затова пък високите данъци (макар и по различен начин) мъчат еднакво и едните, и другите, а високите осигуровки - всеки четвърти от заетите в частния сектор.
Очевидно всички проблеми на трудовото законодателство, стоящи встрани от конкретно получаваното възнаграждение, изпадат под прага на изострената обществена чувствителност. Затова едва ли е случаен фактът, че колкото и парадоксално да изглежда, работещите считат интересите си за по-добре защитени от работодателите (52%), отколкото от законодателството (42%). (Между другото едва 17 на сто се чувстват защитени от синдикатите.) Излиза, че при сегашната реалност е по-сигурно да разчиташ на благоразположеността и заинтересоваността на "субективната воля", пък било то и в лицето на работодателя, отколкото на уж "обективната воля" на законодателство, което в очите на мнозинството от хората си остава или непознато, или неприложимо.
Данните са от представително за София изследване, проведено сред работещи в държавния и частния сектор столичани. Проучването е осъществено в периода 13-15 април 1998 г. от социологическата агенция Alpha Research по поръчка на вестник "Капитал".
Защо България се самоизолира от световната научна общност
В световното научно пространство съществуват широки и преплитащи се мрежи от национални и международни правителствени, обществени и частни организации, чиято цел е да помагат за развитието на науката като цяло или на нейни клонове в различните страни. Достъпът до тях е свободен и националните сдружения могат да кандидатстват за членство в тях, при условие че отговарят на определени научни, организационни и политически критерии.
България като страна, както и отделните национални научни организации, отговаря на тези условия - България е демократична и правова държава, националните ни организации са официално регистрирани и българските учени са с висока и световно призната квалификация. Въпреки това България и българските научни организации не са членове на много такива международни форуми и постепенно излизат от тези, на които все още са членове. Може да се постави въпросът защо България се самоизолира от европейската и световната научна общественост, и то в момент, когато така ясно и настойчиво декларираме нашия стремеж за интегриране в европейските и световните структури. Нима нашите управници не знаят, че интегрирането в Европа и света не е еднократен акт, който се осъществява с подписването на определен договор, а е дълъг процес на създаване на общи структури на всички нива и във всички области и едва когато този процес е напреднал достатъчно, може да се пристъпи към подписване на договор. Защо се отказваме от завоювани или по право полагащи ни се позиции, докато всички останали страни се борят за тях със зъби и нокти, дори когато нямат формално право за това. Така например ние сме единствената страна - асоцииран член на Европейския съюз, която не е член на Европейската организация за молекулярна биология, докато в нея членува Израел, който определено не е в Европа, а правят постъпки за членство и някои други азиатски и африкански страни. Причината за това е, че трябва да плащаме членски внос. Като не членуваме в тези организации, ние не плащаме членски внос, а го спестяваме и това е непосредствената и всъщност единствена причина за нашата самоизолация.
Какво представляват тези организации, какво печелим и какво губим от отказа си да участваме тях. Най-общо казано, тези организации са два вида - неправителствени и правителствени. Неправителствените организации обединяват различни национални научни сдружения. Такива са например Федерацията на европейските биохимични дружества, която обединява националните биохимични дружества на европейските страни, или наскоро създадената Балканска биологична асоциация, която обединява национални биологични дружества от балканските страни. Членският внос в повечето от тези организации е диференциален и за България той възлиза на 100 - 300 германски марки годишно. През последните години този членски внос или ни се опрощава, или се плаща от колеги от други страни, или се плаща от индивидуални български учени със средства от стопански или научни договори.
Вторият тип организации са междуправителствени и там участието е на държавно ниво. В областта на биологичните науки това е например Световната организация за биотехнология и генно инженерство, на която между другото България е член основател и от която тази година ще бъде най-вероятно изключена за системно неплащане на членски внос, или Европейската организация за молекулярна биология, в която от няколко години членуват Полша, Чехия и Унгария, а наскоро бяха приети и прибалтийските републики. Членският внос в тези организации е също диференциран. Австрия например плаща около 500 000 марки годишно, а Чехия - 50 000. За България се очаква членският внос и в двете организации да бъде между 10 000 и 20 000 марки годишно, като е възможно да се договори редукция за определен период от време или известен гратисен период. Така че на въпроса какво печелим, като не членуваме, отговорът е ясен - печелим парите от членски внос, който за организациите в областта на медико-биологичните и селскостопанските науки едва ли надхвърля няколко десетки хиляди марки годишно, т.е. цената на един средноскъп автомобил, като паркираните с хиляди по софийските тротоари, от които не можем да се разминем.
Въпросът какво губим е по-сложен. Той има най-малко три компонента: 1 - пари, 2 - достъп до влиятелни позиции и контакти, и 3 - престиж.
Международните научни правителствени и неправителствени организации не са създадени, за да печелят, а най-малко - да печелят от нас. Членският внос или другите контрибуции, които се очаква да плащаме, не покриват финансовата подкрепа, която получаваме от тях, а се изискват като символичен знак за нашата ангажираност и добросъвестност. Като правило богатите страни финансират дейността на тези организации, а на страни като нашата се дава възможност, участвайки в тях, да получат достъп до финансиране, информация и квалификационни програми, за да повишат възможностите си да произвеждат наука, както и качеството на научната си продукция. Идеята в повечето случаи е да се пресече тенденцията съответните национални учени да емигрират в по-богатите страни и да се осигури възможност за самостоятелно развитие на по-бедните страни. Обикновено нашата страна получава от по-горе споменатата Федерация на европейските биохимични дружества, на която годишният членски внос е 150 марки, над 10 000 марки годишно като директна субсидия, което включва 3-4 стипендии за наши учени да посетят някои международни прояви и още 3-4 стипендии за наши учени да посетят европейски лаборатории за срокове от 1 до 3 месеца. Евентуалното членство в Европейската организация за молекулярна биология, което би ни струвало около 20 000 марки годишно, би ни осигурило достъп до цялата финансова и информационна структура на Европейския съюз. Трудно е сега да се прецени на каква сума би възлизала евентуалната годишна субсидия за България, но тя сигурно ще е неизмеримо по-голяма от членския внос, след като през последните 4-5 години ние получаваме субсидиране от ЕС само в областта на биологичните науки от порядъка на 200 000 - 300 000 марки годишно.
От този порядък са и сумите, които получаваме от Световната организация за биотехнология и генно инженерство, на която сме членове, но не плащаме членския си внос от около 10 000 марки годишно. Когато споменавам тези суми - около половин милион марки годишно само от тези две организации, трябва да се знае, че това са пари в кеш. Те се превеждат на съответните лица и институти директно и няма никакви ограничения за изразходването им, освен, разбира се, да се изразходват за наука по предварително одобрени проекти. За честта на българските учени трябва да се каже, че те винаги са изпълнявали прецизно както научните, така и финансовите ангажименти по тези проекти и разработките им са получавали високи оценки. Вече наближава моментът обаче, когато тези средства ще престанат да идват, тъй като философията на международните организации е да ни помогнат постепенно да стъпим на крака, а не постоянно да ни поддържат изправени. И стъпването на крака значи, че първо ще започнем да плащаме символичните членски вноски, за да демонстрираме желание и готовност да се присъединим към европейската и световната научна общност, по-късно ще започнем да финансираме сами част от изследователските проекти. За съжаление нашата страна не дава засега знаци, че е готова на такова развитие, и причината е, че тя в лицето на Министерството на финансите не иска да даде няколко хиляди марки годишно, които между другото ще се върнат многократно умножени още същата година, но не в Министерството на финансите, а в различни научни организации, за които независими международни експерти са преценили, че могат да разработват значими научни проекти на световно ниво.
Въпросът с позициите и контактите не е свързан директно с пари, но е не по-малко важен от прякото финансиране. Ръководните органи на международните научни организации се избират измежду номинирани учени от страните членки. Очевидно е, че ако България не е член на определена научна организация, то колкото и световноизвестни и уважавани учени да има, те няма да бъдат избрани в никакво ръководство. Техните лични и професионални качества, които са най-големият ни национален капитал, ще останат незабелязани и те не ще могат да употребят влиянието, което имат в научната общност и в обществото, за полза на страната ни. Да не говорим за това, че ръководствата на тези организации определят и разпределението на фондовете, избора на страните, където да се провеждат конгреси и конференции, научните приоритети, които ще се финансират целево, и т.н.
И така идваме до третия аспект на участието ни в международни организации и програми. То е престижно и ни позволява да се покажем пред света в най-добрата си светлина.
Престижът не е само идеална категория, но има и много голям конкретен материален еквивалент. Другите страни са разбрали това, докато ние още не сме. Участието в международни научни прояви, организации и програми дава възможност българските учени да бъдат експонирани пред световната и европейската общественост. Ние като страна трябва да използваме всеки повод и възможност да правим това, тъй като българските учени са най-големият ни, неоспорим и директно конвертируем национален капитал. Публиката на един научен симпозиум е съвсем различна от публиката, която чака на опашка пред италианското посолство за визи, но за съжаление международната общественост вижда само втората. Когато в редки и изолирани случаи международната общественост се срещне с първия вид публика или с отделни нейни представители, тя е изненадана и дори шокирана от високата компетентност и европейския манталитет на тази най-ниско платена част от българския народ и е готова да промени мнението си, че българите са предимно цигани, крадци, сутеньори и убийци на папата.
Темата за мястото на учените и на науката в съвременна България заслужава една по-многостранна и задълбочена дискусия. Независимо от това в настоящия момент един въпрос е неотложен и на него трябва да се даде ясен отговор. Въпросът е ще се даде ли възможност на българските учени, които са поне няколко пъти повече от българските наркотрафиканти и черноборсаджии и представляват най-ерудираната и европеизирана част от българския народ, да трасират пътя на България към Европа и да променят отрицателната представа, която европейците имат за нас, или тази роля ще продължи да се отрежда на наркотрафикантите, черноборсаджиите и търсачите на социални помощи.
Ако отговорът на този въпрос е положителен, една от първите стъпки, които правителството трябва да направи, е да плати членския внос в различните научни организации с ясното съзнание, че тези пари ще се върнат скоро и многократно, въпреки че няма да се върнат директно в касата на Министерството на финансите. Ако отговорът на този въпрос обаче е отрицателен, моите дипломанти и аспиранти ще продължат да напускат България със средна скорост двама души годишно, както правят вече девета година.
Право на отговор
В брой 14 от 13-19 април 1998 г. на в. "Капитал", под заглавие "", бе поместен репортаж за извършена полицейска проверка и разкрит "цех за производство на матрици за пиратски компактдискове", намиращ се в помещения на "Комос" ООД. Акцията била проведена с разрешение на Районната прокуратура и "представител от софийското бюро на Международната федерация на звукозаписните индустрии (IFPI)". "На място е било установено, че от иззетите стампери могат да бъдат произведени 60 000 компактдиска."
С цялото си уважение към вестника и към журналистите, които работят в него, желая да Ви уведомя, че изнесената информация е неточна и в голямата си част не отговаря на истината.
Фактите са следните: Производствените мощности, проверени от органите на МВР, представляват машина, оперираща с лазерни лъчи за изработване на матрици за CD, заедно с прилежащо към нея оборудване. Собственик на така посоченото оборудване не е "Комос" ООД, а "Киралфа сървисис България" ЕООД, рег. по ф.д.15284/1997 при СГС. "Киралфа сървисис България" ЕООД и "Комос" ООД осъществяват съвместна дейност въз основа на договор за гражданско дружество. В съответствие с международните изисквания за този род дейност "Киралфа сървисис България" ЕООД е уведомило Международната федерация на звукозаписните индустрии (IFPI) и Philips Consumer Electronics BV, от които е получен специален идентификационен код (LBR SID Code). Този код се инсталира в оборудването от служители на продаващата фирма и задължително се поставя на всеки произведен продукт, държа да подчертая, ако има пиратски продукт - и на него.
Цялата информация относно собствеността, стойността, вида на оборудването, принципа на работа, идентификационния код и кореспонденцията с IFPI и Philips, както и договорните отношения с наемодателя на помещението, където е инсталирано оборудването, е предоставена на Министерството на културата.
Всяка поръчка за производство на матрица се регистрира в Министерството на културата, което издава специално удостоверение за регистрация на сделката.
От горното следва, че, първо цехът за производство на матрици не е разкрит и не е било необходимо да се търси, защото за него знаят всички заинтересовани инстанции у нас и по света; второ, в предположенията си за цена на съоръженията дори не се доближавате до истината - фактурите с цената и митническите декларации за внос са представени в Министерството на културата и НСБОП; трето, помещенията, където са инсталирани съоръженията, не са собствени, а наети от "Комос" ООД - договорът за наем е представен заедно с цялата документация; иззетите матрици (3 броя) не са за пиратски дискове, а за новата продукция на Маргарита Хранова и композитора Валентин Пензов и от тях не може да се произведе нито един диск, защото са пробни; четвърто, представителят на IFPI бе допуснат до цеха благодарение на добра воля на служителите в него и, пето, тежко на НСБОП, ако успоредно с прокуратурата, IFPI разрешава акциите.
Първите 12 месеца на избраните да управляват
На 19 април 1997 г. Обединените демократични сили спечелиха парламентарните избори. Как избраните с абсолютно мнозинство да управляват държавата изглеждат (но извън социологическите класации, според които синята власт не губи доверие) една година по-късно.
След дванадесет политически месеца:
СДС за втори път след 1989 г. пое управлението на страната, сега ситуацията е доста по-различна. В прагматичен план синьото управление е второ начало на прехода главно поради икономически фактори. Основната разлика с първото демократично правителство на Филип Димитров е, че този път СДС оглави държавната администрация като партия, а не като коалиция.
Синият лидер Иван Костов усети предимствата на единната партийна структура преди изборната победа. "Шапката" на вече бившата коалиция от 15 политически организации наложи виждането, че за да спаси страната, СДС трябва да затвърди правилата вътре в себе си и да се сдобие с убедителна политическа самоличност. "Единната структура СДС ще е гаранция за изчистването на вътрешните проблеми и за верни кадрови решения", каза тогава Костов.
Към днешна дата СДС е политическа организация със завършена архитектура от селската махала и квартала в малкия град до централата на "Раковски" 134. "Националната конференция през октомври ще е финалът на усилията ни за организационно оформяне и структуриране на СДС", каза синият шеф Иван Костов. На есенния форум в устава на СДС ще бъдат отразени всички идеи, предложения и съображения, натрупани по време на партдискусията. Изработената СДС-стратегия трябва да превърне съюза във високоефективна, неголяма партия, с разпределени между членовете отговорности и християндемократически профил. "Ако успешно реализираме тази програма, на 10-ата национална конференция ще имаме добре организирана политическа партия, способна да се справи със задачата спечелване на предстоящите местни избори", прогнозира Иван Костов.
По думите на националния координатор Христо Бисеров основната задача на местните клубове е организационното осъществяване на политиката на СДС. "Работата на една партия е да печели доверието на хората", добавя Костов. Затова "точката" на партийното строителство ще бъде присъствието на синята партия с членове и структури във всяко населено място. В хода на преоформянето на местните организации се създадоха нови провинциални елити. Те ще трябва да преболедуват проблемите на синята централа от периода 1992 - 1996. В някои локални организации вече възникнаха шумни проблеми, специално "отразени" от медиите, които стигнаха до ушите на централата, но там ги пренебрегнаха като атавизъм. Сините лидери засега са уверени, че разполагат с организационното лекарство и бързо могат да парират подобни "местни аномалии". Но въобще не се повдига публично въпросът участието в местната власт помага или пречи за решаването на кадровите проблеми.
Повечето от гафовете - породени от лакомия за власт, злоупотреба с политически и(ли) икономически правомощия, не станаха тема на някакъв сериозен дебат на "Раковски" 134. Иван Костов обясни, че централата търси вярната дистанция при взаимодействието си с местните структури. И добави, че ще е безкомпромисен към всяка доказана издънка. Министър-председателят неведнъж увери, че "основният принцип на това правителство е: който е загубил доверието, си отива, който не си върши работата, за която е избран, си отива. Това е". Но съществува голяма разлика между санкционирането на "членовете на изпълнителната власт" и "местните активисти". Единственият случай, при който може да се търси аналогия, "Хлебна мая" - Русе, е запомнящ се пример за неадекватност.
Управляващите повече отвсякога са наясно и с нуждата от създаване на банка "Кадри". Но дали информационните технологии могат да помогнат там, където няма ефективни организационни структури? Новите хора в парламента още не са се опарили при опитите си да използват и "разставят" свои хора. Дали те не се опитват да заплатят тази своя свобода за индивидуално действие с едно почти автоматично и прекалено послушно поведение в залата. Първоначално сините депутати не се познаваха добре, но бяха добронамерени един към друг. Вече утвърдената парламентарна практика може лесно не само да ги скара, но и да ги превърне от съперници във врагове.
Много са народните избраници, които напуснаха парламента, за да заемат постове в изпълнителната власт, дипломатическите служби и в другите държавни институции. Но ресурсът на парламентарната група не е неизчерпаем, а и следващите в листите невинаги гарантират качество.
Признаци за конфликт в двора на ОДС няма, но няма и актуализирано споразумение между сините и предизборните им партньори от Народен съюз - БЗНС, ДП, и БСДП. Недоволството на синия актив срещу "другите" във властта не е инцидентно. Обаче един вицепремиер от Демократическата партия например не е само управленска бройка, а представител на коалиционния съюзник, с чието рамо бяха спечелени изборите. В демократичната теория най-устойчиви са коалициите с т.нар. излишни партньори - те носят гласове, но могат да бъдат и бушони. И за двете стратегии си има твърди правила. Страните трябва да са лоялни и с постоянни ангажимента. Преди година сините симпатизанти приеха да размахват по предизборните митинги знамена с надпис ОДС, но сега не могат да приемат, че някъде делят властта с хората на Мозер и Савов. Ако това противоречие продължава, коалиционните отношения преди местните избори могат да бъдат ерозирани.
Протегнатата ръка на Костов не трябва да е за един политически сезон. В италианския курорт Каденабия покрай презентацията на българския модел на демократичната общност пред румънските "колеги", шефовете на СДС и Народен съюз вероятно ще затоплят собствените си отношения. До момента съжителството без брак е източник на напрежения в коалицията както в парламента, така и в администрацията. Дори на местно ниво се чува за подобни недоразумения. Редно е СДС да уреди и de facto и de jure балансирано отношенията си с политическите си съдружници. Нещо, което е нереалистично да се иска в отношенията на управляващите с кръга на Томов, набеден при премиерата на това Народно събрание за част от реформаторското мнозинство.
След като кабинетните им мечти не се сбъднаха, хората на Александър Томов се отдадоха на критики. Първата стрела беше към бюджета, после правителството беше призовано да не продава българските банки на безценица, последва обвинение, че кабинетът краде най-интересните идеи на евролевите и прави реформите бавно и половинчато. Въпреки че Томов подкрепя необходимостта от реформа на съдебната система, парламентарната заместник-председателка на евролевите се обяви за лобист на прокуратурата и следствието. Последните изпълнения по повод концепцията за национална сигурност и заиграването с правомощията на президента стигнаха до ниво, което Костов нарече несполучлив опит за интрига, който е по-добре да не се коментира. Но когато въпреки язвителния тон при дебатите концепцията за национална сигурност бе приета с впечатляващо мнозинство, Костов потвърди желанието си за консенсусно управление с коментара, че "реформаторското мнозинство е възстановено".
Не се оправдаха най-мрачните прогнози на политическите синоптици - социални катаклизми, смени в екипа, конфликт с президента, едва ли не падане на правителството. Крайно лявата опозиция събра сили само за един неуспешен вот на недоверие - за здравеопазването.
Проблемът на СДС не са избирателите. Те от самото начало знаеха, че хубавите неща не могат да станат бързо, че спешните реформи струват скъпо. Проблемът на СДС са активистите и експертите. Те все още консумират властта задкулисно. Точно тази липса на публичност и ясна регламентация може да провали партията, която българите избраха да управлява държавата най-малкото един парламентарен мандат.
Много коментатори поучават Костов чрез аналогии с управлението на Филип Димитров през 1992 г. Доста по-уместно е днешното правителство на СДС ясно да покаже с какво е по-различно от управлението на Виденов през 1995 г. - годината на триумфалната червена победа на местните избори.
Костов взе контрола над спецслужбите със стратегическо мнозинство
С впечатляващо мнозинство от три четвърти парламентът прие концепцията за национална сигурност. Седем часа заседаваха във вторник комисията по национална сигурност и по външна политика във вторник, за да нанесат корекциите в проекта. Още 7 часа депутатите обсъждаха в четвъртък самата концепция. След това 170 депутати гласуваха за, 1 се въздържа и 48 вдигнаха картите си против. Това даде основание на премиера Костов да заяви, че реформаторското мнозинство е живо, когато се решават важни за държавата въпроси, а с протестния си вот БСП отивала пречистена на своя конгрес. И Александър Лилов, и Георги Първанов и Татяна Дончева пледираха, че концепцията не е обмислена достатъчно добре, че трябва време и ако може, обсъждането да се отложи след Великден. Не мина.
Вместо за "реформаторското мнозинство" може би вече по-добре е да се говори за "стратегическо мнозинство", което ще се проявява при ключовите гласувания, а не като кворум, подкрепящ правителството по принцип. Коментарите, които се чуха по време на дебата, едва ли говорят за единомислието на всички гласували, но крайният резултат показва, че по възлови въпроси на страната при гласуване консенсус може да се постигне.
В пленарната зала се чуха много и най-противоположни мнения от страна на евролевицата, ОНС и Народен съюз. Трите парламентарни групи обаче подкрепиха в залата безрезервно СДС. ОНС не можаха да прокарат в концепцията да се запише конкретно отношението ни към Русия и други региони, с които сме в съседство, но вдигнаха картите. Евролевите също използваха трибуната за критики, но останаха доволни от последната редакция на някои точки в концепцията. "Николай Камов и Елена Поптодорова помогнаха много, признава и председателят на Комисията по външна политика Асен Агов. С тяхна помощ редактирахме основно 34-а точка в документа, който предизвика известни спорове", каза той. Фактически от текста на Министерския съвет е съкратен текстът "Самата тенденция на приобщаване (към НАТО и Европейския съюз) е една гаранция за националната ни сигурност до пълноправното членство в северноатлантическата организация. Затова факторите, които препятстват тази тенденция, създават заплахи за българските интереси", който сам по себе си не беше особено умен. В новата редакция е записано по най-категоричен начин, че "национален приоритет на България е членството в НАТО и ЕС, което отговаря на дългосрочните интереси на страната".
Евролевицата е доволна и за друго - че е отпаднала изцяло точка 57 в проекта, в която се дават правомощия на премиера "на основание на специален закон Министерският съвет (да) управлява кризисни ситуации в тясно взаимодействие с Консултативния съвет за национална сигурност на президента... ". Опасенията на партията на Томов идваха от това, че кризисната ситуация може да продължи достатъчно дълго, а за такава може да се обяви и една стачка, по време на която правителството да действа с военновременни мерки.
Ден преди документът да бъде гласуван, Александър Томов обяви на пресконференция, че основната преработка на глава пета от концепцията - "Организация и функции на системата за национална сигурност", е била преработена основно благодарение на тях и така "премиерът загуби битката за концепцията за национална сигурност". Така този орган нямало да има "висша компетентност", а ще бъде само помощен към правителството. Това е вярно, но само донякъде.
Томов не е прав да мисли, че Иван Костов е загубил битката за спецслужбите. Точно обратното, премиерът ги взима, и то като използва общия ресурс на всяка една от тях. Нещо, което други държавници само преди няколко години не успяха да направят.
Ако тази концепция (извън констативните "Нови реалности", определителните "Общи положения" за националната сигурност и дългосрочните "Приоритети и фактори") има някакъв смисъл, той е, че слага някакъв ред в действията на спецслужбите именно чрез Съвета за национална сигурност и те имат шанса да престанат да бъдат самостоятелни бойни единици и затворени феодални владения.
Първо, за първи път се афишира в официален документ, че "българските разузнавателни и контраразузнавателни органи (трябва да) действат на основата на специални закони". Нещо, за което се говори от години, но никой не се е наел да направи закон за Националната разузнавателна служба например. Другото е, че Съветът за национална сигурност на практика се превръща не само в координационен орган на спецслужбите, а в нещо много повече.
"Съобразихме се с желанието на президента също да участва и получава информация от Съвета за национална сигурност", каза шефът на Комисията по външна политика Асен Агов.
