Подобен път, но в много по-ограничени мащаби, имаше и фондацията "Нова левица", основана от Андрей Райчев и част от напусналите БСП. Въпреки че според част от учредителите й нейното основаване само съвпаднало във времето със създаването на евролевицата, фондацията бе проектирана като един от строителите на партията, но Александър Томов успя да обсеби инициативата - все пак имаше доста по-дълго време за подготовка. По-късно "Нова левица" участва главно в различни семинари и проекти около обединението на левите сили в България и нямаше пряко участие в дейностите на евролевите. По думите на Андрей Бунджулов фондацията е насочена към проекти с идейно-стратегическа насоченост и не се стреми да участва в партийното строителство.
Фондациите около БСП създадоха своя собствена специфика -
Фенклубът на Жан Виденов създаде в средата на 1997 г. "Европейски социални ценности", която трябваше да намери поле за изява на способностите на част от неговия кабинет. Фондацията веднага бе обявена за клонинг на БСП, но според самите учредители, сред които са Румен Гечев, Димитър Гривеков, Мими Виткова, Мила Манова, Илчо Димитров - шеф на фондацията, тя се занимавала само с организация на семинари и срещи. Самият експремиер остана на заден план, но участниците признават, че ако не е бил Жан, те трудно щели да се съберат. Сред основателите са и цяла плеяда учени с ляв уклон, които създават добър фон за изявите на бившите министри. Съветниците поне формално отсъстват, но публичните появи на Райдовски обикновено съвпадат с критиките към приятелския кръг, обединил се около социалните ценности. Иначе соцорганизацията имаше намерение твърдо да следва правилата на партийната игра - местни дискусионни клубове и представителства. Нещата обаче нещо не потръгнаха.
Целите, записани в устава, са почти толкова абстрактни, колкото и наименованието - "Европейски социални ценности". Според учредителите фондацията е създадена, за да допринася за укрепване и развитие на гражданското общество и демократичната практика в България. Изследванията щели да бъдат насочени главно в областта на икономиката и обществото - "финансиране на проекти, насочени към изследване на съвременното развитие на България". С тази насоченост бе и семинарът, организиран в УНСС, с лектор печално известният Гечев - "Развитието на икономиката в условията на валутен борд". Планираната сбирка за изследване на гражданското общество обаче не се състоя явно защото за момента по-важни са низовите структури.
Нора Ананиева също не остана по-назад и фондацията й "Солидарно общество" се включи активно в партийното строителство - тя е сред организаторите на различни кръгли маси като "Левия печат" или пък "История на социализма - 100-годишен скандал". НПО -то на Ананиева обаче явно не си поставя големи цели и просто дублира другите мозъчни тръстове на "Позитано 20" - центъра за стратегически изследвания на Лилов и този на Първанов.
Предположенията, че Премянов няма да си основе собствена фондация поради невъзможността да действа свободно, излязоха твърде пресилени. Пред червения комбинатор ограниченията обаче не минават . В "Свети Кирил-Константин философ" бившият шеф на ПГДЛ (макар и индиректно) е обединил "интелектуалния елит" на соцмисълта. Като се започне от бившия шеф на разузнаването Бриго Аспарухов, ексбанкера Валентин Моллов и проф. Чавдар Добрев, фондацията, въпреки че според учредителите й "досега не е работила активно", дава заявка за включване в партийната борба.
Присъствието на "Янко Сакъзов" на БСДП и "Социална България" на ОБТ е твърде скромно. Те се занимават главно с популяризирането на партийна литература и на кръглите маси на тежнеещите към социалдемокрацията.
След като Зелената партия изпадна от парламента, лидерите й също се пренасочиха към неправителствения сектор. Екофондацията "Вита тера" с председател Георги Воденичарски и член на управителния съвет Александър Каракачанов обаче не разви активна природозащитна дейност. Съпартийци обвиниха зеленото НПО, че претакало парите на партията, отпуснати за различни природосъобразни дейности. По-сериозното обвинение бе за отпуснатите от ЧЗИБ (сега в несъстоятелност) 200 хил. лева за митинг в подкрепа на Желю Желев (1993 г.). Тогава самият президент не се съгласил да го бранят от сините кинжали и с това приключи активната (известна) дейност на "Вита тера". Говори се, че тя е станала една от причините за последвалото поредно разцепление в партията.
Особена "порода" NGО е "Бъдеще за България". Фондацията на Елена Костова е с рожден ден края на 1996 г., месеци преди лидерът на СДС да стане министър-председател. След като Иван Костов се нанесе като стопанин на "Дондуков" 1, интересът към "Бъдеще за България" рязко скочи. Сред въпросите, отправени към премиера в тв предаването, посветено на 100-те дни на неговия кабинет, гражданите любопитстваха дори за дейността на дамския VIP-форум.
В управителния съвет на "Бъдеще за България" са Мирослава Нейнска (в момента шеф на новините и актуалните предавания в БНТ), Мая Христова, Веселина Хаджиева, Леданка Генева, Карамфила Томова и Слава Стойчева (съпруга на мобилния бизнесмен Красимир Стойчев). Жената на столичния кмет Алиса Софиянска също посвещава време на дарителството, а съдействието от страна на половинките на Христо Бисеров (национален координатор на СДС) и Марио Тагарински (министър на държавната администрация) окончателно прикачи към фондацията определението "синя". Концентрацията на известни фамилии в "Бъдеще за България" вдъхнови предположението, че някои български фирми избират да бъдат щедри именно към тази фондация с надеждата, че освен в списъка на дарителите ще влязат и в някакъв друг именник "да ти се връща". Най-щедрият дарител на "Бъдеще за България" май остава Главболгарстрой. Около офертите за купуването на Пощенска банка тръгна слух, че японската "Номура" се ползва с подкрепата на правителството и има контакти с "Бъдеще за България". От "Номура" не отрекоха.
Всъщност истинската синя NGO е фондация "Демокрация". Тя съществува от август 1991 г., като дейността й е ориентирана към разпространение, подпомагане и утвърждаване на ценностите на свободното демократично общество в България. Председател на УС на фондацията е адвокатът Николай Данев, членове са Филип Димитров (посланик в САЩ), Евгений Михайлов (шеф на киноцентър "Бояна"), Петър Андонов (координатор на икономическия съвет при президента, бъдещ посланик в Токио), адвокатът Александър Карамишков. Надежда Дойчинова, началник на приемната на президента, е с функциите на контрольор във фондацията, а доверителният съвет включва министри, общественици, минали и настоящи депутати. "Рамо" на тази фондация е германската "Конрад Аденауер".
Фондация "Демокрация" изнесе на гърба си местните избори, на които Стефан Софиянски беше избран за столичен кмет. Кампанийните "батерии" на демократичната НПО потрябваха и за следващите вотове, когато нейните експерти помогнаха и с програмен продукт за преброяването на гласовете. Най-пресният ангажимент на фондация "Демокрация" е разработването на математическия модел за подкрепата на СДС. В хода на преоформянето си в партия сините трябва да узнаят какви структури, с каква гъстота и каква членска маса са необходими за организационното тяло на съюза. Динамиката на електоралната подкрепа и всички останали партдетайли, които да бъдат анализирани и отразени в устава на националната конференция през септември, са именно "домашната работа" на синьото NGO. В момента от фондацията покриват страната със серия семинари, посветени на всички аспекти на партийното строителство.
"Експертите са във фондация "Демокрация", политическите лица са във "Втора победа", твърдят запознати с неправителствените дела. Фондация "Втора победа" с шеф Марио Тагарински беше създадена, за да финансира кандидат-президента на обединената опозиция Петър Стоянов. Тя наследи фондация "Победа" - "касичка" за предварителните избори, по идея на Международния републикански институт .
Бившият държавен глава Желю Желев днес е президент на едноименната си фондация. Фондация "Д-р Желю Желев" е регистрирана през септември 1996 г., в края на мандата му. В представителната брошура на тази НПО е записано, че дейността й е продължение на неговите идеи и политическа дейност за утвърждаване на принципите на либералната демокрация в България. Учредители на фондацията са Желю Желев, Антонина Желязкова, проф. Борис Гълъбов, Георги Мишев, Красимира Аврамова. Изпълнителен директор е Виолета Караиванова. Традиционен партньор на президентската NGO е фондация "Фридрих Науман". "Колегиални" са контактите с френския институт "Франсоа Митеран" и фондацията на Лех Валенса в Полша. Някои от проектите на фондация "Д-р Желю Желев" се подкрепят финансово от Програма "Демократична мрежа", ФРГО, "Отворено общество", институт "Сорос" в Будапеща, холандското посолство в София. "Не сме политическа фондация, защото не финансираме политически мероприятия", уточни за "Капитал" Виолета Караиванова. Гражданската организация на д-р Желев не финансирала политически мероприятия, а залагала на обучение и мотивиране на младите хора за активно участие в обществения живот.
Общо взето, всяка сериозна западноевропейска партия си има фондация, която обикновено е "портфейлът" на политическата й дейност. В България пък се наблюдава тематичната щедрост на известните задгранични фондации към партийни НПО, поддържащи партии със сходна идеология. Така облъчващата с либерални идеи "Фридрих Науман" финансира Желю-Желевата фондация, стоящата на християндемократически позиции "Конрад Аденауер" партнира на фондация "Демокрация", а "Фридрих Еберт" подпомага лесидренските прояви на левите формации.
До края на годината пускаме наша компютърна система
Началникът на ГУ "Митници" Пламен Минев пред в. "Капитал"
Г-н Минев, какъв процент от предвидените в бюджета приходи от мита и акцизи са събрани до момента?
- До момента сме събрали 27% от годишния план, което за този период е едно добро изпълнение в сравнение с предни години, а началният период на годината винаги е по-слаб. По наши разчети имаме преизпълнение с 2-3% само по отношение на митата. Иначе ние събираме ДДС, акцизи, различни други експортни такси, които се разпределят по различни фондове, по които постъпленията надвишават предвидените приходи.
И на какво се дължат тези резултати?
- Първо, на стабилизирането на икономическата обстановка и повишаването на външнотърговския стокооборот. Следваща причина вероятно е нашата по-ефективна работа, което води до по-коректно отношение от страна на търговците. Трябва да се има предвид, че това изпълнение е въпреки намалението на тарифните ставки за тази година. Всяка година тарифните ставки намаляват в определен процент. Това е договорено с Европейския съюз и ние изпълняваме това задължение. И освен това има отпадане на една митническа такса, която беше 1% върху всяка една внасяна или изнасяна стока.
Само на икономическата конюнктура ли се дължи преизпълнението на разчетите за 1997 г.?
- Не. Бюджетът беше приет при въведен валутен борд, а инфлацията не беше много голяма. Разчетите бяха направени добре. Малкото оживление и по-добрата работа за миналата година ни помогна да си изпълним бюджета. Тази година събираемостта върви добре пак по тези причини. Събраните приходи за първото тримесечие на тази година, съизмерени с минали години, е един доста добър резултат.
Това означава, че почти със сигурност отново ще преизпълните приходната част от бюджета.
- Очакваме го, да.
Това не ви ли кара да мислите, че в бюджета са заложени по-ниски приходи от реалните?
- Не мога да кажа, че са заложени по-ниски приходи. Когато се приема бюджетът, изчисляват се доста параметри. В случая с бюджета за 1998 г. се взе предвид, че ще бъдат намалени тарифните ставки на митата. Очакваше се приход от порядъка на предвидения от закона за бюджета. Все пак не може да се прогнозира и икономическият растеж, и повишаването на външнотърговските обороти. Според мен бюджетът беше направен коректно. Все още сме в началото на годината и не можем да прогнозираме големи преизпълнения. Очаква се положителен прираст в икономиката, но очакваме също така и инвестиции, които са освободени от мита по закона за чуждестранните инвестиции.
Кога ще се компютризира митническата администрация и какво стана с 8-те милиона екю, които ФАР ни отпуснаха за тази дейност?
- Работим усилено по този въпрос. Проблемът за усвояването на тези 8 милиона екю е, че във ФАР имат много сложна система, по която тези средства да се изразходват и усвоят. Всичко става с одобрение от Европейската комисия. Всеки разход минава през тях и се одобрява.
Можете ли да посочите срок, в който всички митнически бюра по границата ще бъдат компютризирани?
- Сега има компютърна система, но тя не е интегрирана. На първо време ние ще свържем нашата система, която в момента имаме. Това ще ни помогне да получаваме информацията почти в реално време. Мисля до края на годината да успеем да свържем всички митници в централизирана система. За нас е важно и само българската част от тази система да влезе в сила, защото по този начин ще можем да контролираме много лесно какви стоки влизат у нас и какви излизат. Ще се осъществява и контрол за рисковите фирми. Тези, които са длъжници на митниците, могат винаги да бъдат засичани и по този начин да затрудним доста нарушителите.
Защо при приемането на новия закон имаше искане свободните зони да не се уреждат от него, а да бъдат третирани с отделен закон?
- Това бяха искания на Асоциацията на свободните безмитни зони. Доколкото си спомням, те желаеха техният устройствен закон да уреди всякакви взаимоотношения, включително и с митници, и с данъчни и т.н., но все още този закон го няма като проект. И нашата теза се потвърждава, че е по-добре контролът да е по-широко застъпен върху свободните зони и свободните складове в закона за митниците, за да можем ефективно да започнем работа с новия закон, а не да чакаме някаква допълнителна правна норма. Ние не навлизаме изцяло в тяхната материя. Уреждаме само отношенията по митническия контрол. По принцип за тях е по-удобно някак си да се забави този процес на регламентиране на тяхната дейност. Опасяват се от конкуренция, тъй като в нашия закон се регламентира вече понятието и възможността за работа на свободните складове, складовете под митнически контрол.
Колко човека уволнихте за една година от митниците?
- Около 500.
Това по силата на 10-процентното съкращаване на работещите в бюджетната сфера ли е?
- Да.
А колко са уволнените за корупция?
- Имаме уволнени за нарушения, с които са способствали за извършването на контрабанда или за занижен контрол. Иначе специално за корупция - това са вече престъпления, за които би трябвало да се получат присъди. Нашата работа е само при тяхно доказано нарушение да ги освободим и да предадем преписката в прокуратурата. Такива случаи са около 20.
Ще уволнявате ли заместничката си Елка Владова, все пак тя първа задвижи реформата в митниците и поде борба срещу корумпираните?
- Не съм я назначавал аз, за да я уволнявам.
А от какъв характер са проблемите между вас?
- Работим. Мисля, че тя имаше едно интервю по "Дарик радио", в което и тя самата не посочва сериозни проблеми между нас. В работата винаги има неща, които са въпрос на по-особени отношения. Не е нещо, което да попречи на администрацията да работи.
Значи Елка Владова може да остане на работа в митницата?
- Това не мога да преценявам. Всъщност чуха се много неща за нея, за финансова полиция, за "Антимафия" и т.н. Може би е въпрос на неин избор.
Кога ще бъдат обявени резултатите от проверката за митническите нарушения на фирма "Бартекс", които премиерът Костов заяви още през август миналата година?
- Все още продължава разследването по сделките и вноса на "Бартекс". Блокирани са известни количества захар и им е съставен акт за митническо нарушение, така че все още не е приключило.
Защо се бавят толкова време?
- Става дума за събирането на документи, които са от няколко държави. Доста сложно е, когато има една такава сделка с борсови стоки, с различни фирми от различни държави, така че разследването все още продължава.
Но делото е от август миналата година.
- Нашият акт е съставен през месец декември от Бургаска митница. Иска ни се да приключим по-бързо случая и да изясним обстоятелствата.
Вярно ли е, че сте против проектозакона за финансовата полиция?
- Все още няма такъв проект. В момента се обсъжда концепцията. Това са принципни неща по отношение на това да не се дублират функции със сега действащите администрации и да не се изземват от тях функции или отделни структурни единици. Така или иначе този законопроект още го няма. Той ще се разработва. Намирам го за добра идея, която може да помогне в борбата с престъпността. По принцип тя ще обхване с наблюдението си и митниците. Разбира се, ние нямаме нищо против контрола.
Финансовата полиция няма ли да изземе някои от функциите на митническите инспектори ?
- Малко се вдигна шум около митническа полиция, пък и данъчна полиция и т.н. При нас няма такава полиция. При нас има митнически полицаи, които са помощници на митническите инспектори, но те не са отделна структура. Трудно ще бъде, ако се изземе една структурна единица от митниците, да речем "Митнически и валутни нарушения", като такова управление има във всяка една митница. Ако тази функция на митницата се изземе, означава, че ние няма да можем да наказваме нарушителите, а ще го оставяме на някой друг. Това, от една страна, ще отнеме част от правомощията ни, от друга страна, ще демотивира наши служители. Много внимателно трябва да се прецени къде какво да се даде като правомощие и какви функции да се предоставят на финансовата полиция, за да се избегне дублирането. Едва ли е най-добре да има няколко структури, които се преплитат и повтарят дейността си и накрая е възможно всеки да прехвърля на другата служба това, което не е свършил.
Миналата седмица гръцки вестник цитира официален доклад на Държавния департамент на САЩ, в който България е посочена като основно депо за преразпределение на хероина от Златния полумесец. Какви са данните?
- Може би докладът, който се цитира от гръцки вестник, се базира на информация по заловени и констатирани случаи и има някаква методика, при която на база броя на хванатите се преценява и колко са пропуснатите пратки. В Европа има също доста случаи на заловени контрабандни пратки и така се стига до някаква схема, по която те са преценили, че България е депо за разпределение. Факт е повишеното търсене на наркотици в Европа. Да твърдим, че през България не преминава дрога, означава да си говорим празни приказки. Но не мога да се ангажирам с някаква крайна преценка, че сме станали депо. По принцип мога да твърдя, че сме завишили контрола върху транзитното преминаване на наркотици. С НСБОП работим в тесен контакт, което е една добра връзка и добър начин за противодействие, тъй като те пък имат информация за вътрешното движение на наркотиците. Използваме също метода на контролираната доставка, което ни позволи да съдействаме на НСБОП да проследи каналите.
До какви изводи сте стигнали?
- Имаше някои интересни случаи на получаване на наркотици от САЩ към България и обратно. Това за нас беше много изненадващо. Става дума за кокаин, за пратки с по-малък грамаж, но това ни даде да се убедим, че във всички посоки вървят наркотици. Това е нещо, което много трудно може да се констатира, тъй като възможностите за контрол не са много големи. В тази връзка очакваме много да ни се помогне, защото нямаме средства. Става дума за монтиране на нови технологии, защото само на нюх и само на лични качества много трудно могат да се хванат големите пратки. Това е въпрос и на обмен на информация в държавата и извън нея, което е начин за колективно противодействие на наркотрафика.
Интересното е, че от началото на годината в почти всички основни пунктове имаме разкрити наркотици, което означава, че има много развит трафик във всички посоки, а, от друга страна, означава, че нашата администрация работи по-добре. Преди класическите митници, където се ловеше наркотикът, бяха Капитан Андреево, Калотина, Русе и донякъде Видин. А сега имаме случаи на Гюешево, в Добрич, в Свищов дори, където досега не е намиран наркотик.
Енергетиката пак симулира реформа
През миналата седмица Комитетът по енергетика (КЕ) най-после внесе в Министерския съвет проектите на закона за енергетиката и стратегията за развитие на енергийния сектор. Забавянето на двата проекта, които трябваше да стартират реформата в отрасъла още в края на миналата година, изглежда, ще се окаже най-малкият проблем. Още преди да са огласени официално от КЕ, двата документа провокираха силно противоречиви оценки и становища в експертните среди.
От едната страна е авторът на проектите - КЕ, който, естествено, е най-ентусиазираният, а може би и единственият им защитник. Неизвестно защо КЕ реши, че двата документа трябва да бъдат засекретени. Дори в парламентарната Комисия по енергетика вместо включения в дневния ред проект за стратегия беше представен един крайно общ и нищо неказващ обзор. А е нормална практика такива документи, отнасящи се до стратегически за икономиката отрасъл, благополучието, комфорта и здравето на всеки гражданин, да имат по-широка основа на обсъждане. Ако не гражданско, то поне с участието на повече експерти от различни области. Подходът на енергийното ведомство е друг. След като в края на миналата година се запозна с проекта за стратегия, разработен от експертен екип с участието на "Енергопроект", "Тотема инженеринг" и други енергийни фирми, КЕ възложи окончателното му разработване, както и това на закона за енергетиката, на отделните подотрасли. Така Булгаргаз си написа секцията за газа, а НЕК - раздела за електроенергетиката. И двете са от групата на така наречените естествени монополисти и досега не са показали склонност за доброволно отказване от монополните си позиции. Затова не е изненада, че зад уж по-модерната конструкция на проектите прозира силното желание и намерението да се запази статуквото.
Основният приоритет, който е записан в програмата на правителството 2001, е енергийната ефективност. И в двата документа е отделено внимание на този проблем, но формулировките са твърде неясни и предимно пожелателни. От един закон се очаква да определи правилата и формулите, които ще доведат до реално намаляване на потреблението на енергоресурси. В проектозакона има запис, че се предвижда намаляване на разхода на горива и енергия при преобразуването или употребата им, при преноса, разпределението и съхраняването на енергоносителите. Липсват обаче конкретните механизми. Проблемът се отлага за бъдещи етапи, когато ще се подготвя стратегия за енергийна ефективност.
Законопроектът предвижда Комитетът по енергетика да бъде преобразуван в министерство и да се създаде държавна агенция за енергийно регулиране (ДАЕР). Според препоръките на външния консултант "Бехтел консултинг" министерството трябва да бъде част от изпълнителната власт, служейки като съветник на тази власт. Според тези препоръки министерството трябва да има пълномощия да развива политически инициативи и предложения, да анализира данните за енергийния сектор на страната, да подготвя законодателни предложения, както и други, но задължително нерегулативни функции, т.е. ведомството не трябва да упражнява надзор върху пазара и енергийните предприятия. В законопроекта на КЕ обаче бъдещото министерство има прекалено голям контрол върху енергетиката. Предвижда се то да разработва дългосрочни, краткосрочни и средносрочни планове за горивно-енергийния баланс на страната, да разработва програмите за преструктуриране и приватизация в отрасъла, да издава наредби за техническите правила за експлоатация на енергийни обекти, ще дава на МС препоръки за изграждане на централи с мощност над 200 мегавата, ще одобрява дългосрочни планове за потребление на енергия и горива. Министърът на енергетиката разрешава издаването на разрешения, лицензи и концесии.
Според външните консултанти голяма част от тези дейности трябва да бъдат функция на ДАЕР. Агенцията трябва да бъде независима, за да намали политическото влияние и да бъде двигател за взимането на обективни решения. Тя трябва да има правомощия да надзирава дейността на пазара и да предприема корективни мерки, ако общественият интерес към пазара отслабне. Според "Бехтел консултинг" юрисдикцията на агенцията трябва да включва правомощия върху лицензи, разрешения, цени, принудителни мерки, санкции и други области, засягащи дейността на пазара на енергия. Препоръчва се ДАЕР да се управлява от трима до петима пълномощници, включително председател, за да се постигне някакъв консенсус в процеса на взимане на решения, да се представят по широки избирателни кръгове в комисията и да се попречи на доминирането на единствен възглед и личност в енергетиката. Крайното решение в законопроекта е много далече от тези препоръки.
Според законопроекта ДАЕР се ръководи от един председател, който се предлага от министъра на енергетиката и се назначава от МС, не се предвиждат никакви пълномощници. Не се предвиждат също точен мандат и базата за отстраняване на председателя. Оценката на външните експерти е, че без такива предписания председателят и другите членове на агенцията са изложени на политически натиск под заплахата от отстраняване в който и да е момент. А този натиск значително намалява вероятността за обективно вземане на решения. Освен определянето на цените ДАЕР няма никаква друга съществена функция и почти няма правомощия да контролира или да коригира аномалии на пазара. С тези функции е натоварено бъдещото министерство независимо от препоръките на консултантите.
Извършването на определени дейности в отрасъла ще се осъществява чрез разрешения и лицензи. Те ще се издават от министъра на енергетиката и енергийните ресурси. Разрешение се изисква за строителство, а лиценз се изисква за експлоатация. Сред експертите буди недоумение фактът, че за едни и същи обекти на практика се предвиждат два режима. Съществуващите обекти - газопроводи, централи и т.н., ще се дават на концесия, а новите ще са на разрешителен и лицензионен режим.
Законът предвижда да се създадат четири фонда в енергетиката - държавен фонд "Развитие на енергетиката" и "Енергийна ефективност" и фондовете за безопасно съхраняване на радиоактивни отпадъци и изваждането на ядрени съоръжения от експлоатация, регламентирани в Закона за използване на атомната енергия за мирни цели. Операциите по набиране и разходване на средствата от фондовете ще се извършват по нареждане на енергийния министър. Експертите от "Бехтел консултинг" изразяват опасения от факта, че средствата от тези фондове не са решени по нормалния парламентарен път, а се набират от някои данъци, такси за издаване на разрешения и лицензи, приходи от глоби, преводи от други фондове, от финансови и кредитни институции и други източници.
"Тъй като тези фондове получават средства от източници извън българското Министерство на финансите и не са съгласувани или разрешени от парламента, тревожи ни това, че фондовете биха могли да станат рушветчийски фондове, използвани за политически цели, приятели, лични програми и други цели, които изкривяват дейността на пазара и способстват за фаворизиране. Контролът над такива фондове може да доведе до упражняване от някои министерства на значителна власт и влияние по чисто политически или друг начин", смятат външните консултанти.
Според тях най-чистият вариант е фондовете да се утвърждават и дотират от парламента, така че да има някакъв законодателен контрол върху размера и използването им.
В раздела, който касае структурата на енергийните предприятия, формулировките са толкова мъгляви, че законопроектът с еднакъв успех би могъл да се използва както за реформиране на отрасъла, така и за запазване на статуквото. Шефовете на КЕ нееднократно заявяваха, че преструктурирането на енергетиката ще става по модела на единствения купувач. Първата версия беше, че този модел ще се прилага в най-твърдия му вариант, т.е. пълен монопол на единствения купувач върху пазара и никакъв достъп на трети лица до мрежата независимо дали тя е газопреносна или електрическа. След това се чу, че се обсъжда моделът на единствения купувач с режим на открит достъп за преноса. В подготвения законопроект е спестено напълно понятието единствен купувач, което не е проблем, ако беше очертана ясно и недвусмислено спецификата на модела, който е избран и ще се прилага за НЕК, Булгаргаз и топлофикациите.
В законопроекта се разграничават различните елементи на енергийните дейности - производство, пренос и разпределение. Производството на електроенергия ще се извършва от енергийно предприятие, което е получило лиценз за тази дейност. Преносът на електроенергия ще се осъществява от преносно предприятие, което трябва да осигури единно управление и надеждно функциониране на системата и непрекъснато снабдяване на потребителите с електрическа енергия. Според тълкуването на правистите именно тук е залегнал принципът на единствения купувач, който ще бъде задължен да сключва договори за продажба на електрическа енергия. Предвижда се газоснабдяването на страната да става на същия принцип.
Има няколко модела на единствения купувач, но те могат да се категоризират в два основни вида - твърд модел без разрешен достъп до мрежата и модел с регулиран достъп до мрежата. Доколкото се разбира от някои намеци на шефовете на КЕ, замисълът на закона е да създаде условия за постепенен преход от първия към втория вид, а впоследствие и към напълно либерален пазар на енергия. Това обаче трудно може да се разбере дори и при задълбочен прочит на закона. Още повече че напълно липсват не само спецификата на избрания модел, но и правилата, по които той би могъл да стане реалност.
Ако е избран твърдият модел, това трябва да се каже ясно. Ако ще се прилага смесен модел с регулиране на достъпа, тогава в закона трябва да бъдат определени условията за получаване на достъп до мрежата. Обичайно това става, като на консуматори, които надвишават определен лимит на годишно потребление на енергия - ток, газ или топлинна енергия, се дава правото да сключват директни договори с доставчици, различни от единствения купувач. Тези консуматори си избират доставчик на базата на търг или конкурс и едва тогава този доставчик получава достъп до мрежата. Този модел се смята за най-подходящ за условията у нас, още повече че няма конфликт с интересите на потенциални инвеститори в енергийната област. Но за да се приложи, именно в закона трябва да бъдат уредени всички правила за избора на консуматорите с право на директни договори, включително лимитите на потребление и всички останали процедури.
Необходим е също много ясен запис за износа, главно на електроенергия. Докато вносът е ясна част от отговорността на единствения купувач, тъй като основната му цел е да задоволява местните потребности, износът не би могъл да се разглежда по този начин. Препоръките на "Лондон икономикс", които също са направили проучване на българския енергиен пазар и възможностите за неговото преструктуриране, са, че износът трябва да се управлява или колективно чрез експортна агенция, или двустранно от отделните производители и единствения купувач.
"При по-късния модел производителите могат да изберат да разположат своите електроцентрали вътре в България, използвайки предимството от преференциалното уреждане на снабдяването с гориво или други фактори, но да продават част или цялото производство извън България", обясняват консултантите. Такъв модел у нас би представлявал интерес за редица западни компании, които се насочват към Балканите главно поради бързо разрастващия се турски енергиен пазар.
Полша използва България, за да промени правилата в ЦЕФТА
Полша иска да промени правилата за либерализиране на търговията в рамките на ЦЕФТА (Централноевропейското споразумение за свободна търговия) чрез споразумението й с България. През миналата седмица Министерството на търговията и туризма получи дългочаканото предложение за споразумение за либерализиране на търговията със селскостопански стоки с Полша. С него Полша поставя искането 6 групи стоки от листа Б (това са селскостопански стоки, за които се договарят намалени мита, които са еднакви за всички страни, членки на ЦЕФТА) да преминат в листата на стоки, за които митата се определят от Полша.
Това са изделия от нишесте, доматено пюре, кисели краставички, ябълков сок и пилешко месо. При общодоговорени мита за селскостопанските стоки от 6 до 15% за най-чувствителните селскостопански стоки митата скачат от 15 до 25 на сто, обясняват от търговското министерство финансовите измерения на искането на Полша.
Полша прави предложението си стратегически, а не за да се защити от конкурентен български внос на тези стоки. Селскостопанският обмен между двете страни е твърде незначителен - 11 млн. долара за миналата година. Вносът от Полша на селскостопанска продукция е едва 1.2 млн. долара, а износът около 10 млн. долара, тоест България няма да пострада от това, че Полша иска да защити с по-високи мита в един преходен период от време до 2001 г. тези стоки, коментират специалисти. Още повече че България може да си позволи да отстъпи, тъй като с подписване на споразумението за либерализиране на търговията с Полша страната излиза на един 35-милионен пазар.
За да приеме условията на Полша, България обаче трябва да получи съгласието на останалите страни, членки на ЦЕФТА (Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Румъния). Това е така, защото при подписване на споразумение между България и Полша договореностите между двете страни ще важат и за останалите членки на ЦЕФТА, които също ще трябва да търгуват с Полша при същите условия. "До средата на следващата седмица трябва да получим отговор от останалите страни от ЦЕФТА по предложението на Полша", обясниха от търговското ведомство. "Ако те се съгласят на новата схема, България може да се присъедини към многостранното споразумение още през юни", каза търговският министър Валентин Василев.
В момента България има подписани двустранни споразумения за либерализиране на търговията с Чехия, Словакия и Словения. С Унгария и Румъния вече са договорени схемите за освобождаване на търговията и остава те да влязат в сила с официалното ни присъединяване към ЦЕФТА. На практика, за да се финализира процедурата по приемането ни в многостранното споразумение, остава да се договорим с Полша.
В Министерството на търговията все още не мислят по варианта, ако другите страни от ЦЕФТА не приемат условията на Полша. Подобно развитие на ситуацията ще ни лиши от членство в ЦЕФТА. В този случай вече сключените двустранни споразумения със страните могат да останат, но ще трябва да се предоговорят. От търговското министерство обаче по-скоро изключват подобно развитие. Специалисти в преговорите с ЦЕФТА по-скоро допускат възможността за отстъпки от броя на стоките, които да се третират преференциално.
С предложението си към България Полша може да постигне прецедент страна, членка на съюза, да налага нови правила на либерализиране на търговията със селскостопански стоки. Досега изключения са правени за Словения и Румъния, които са поискали отстъпки при присъединяването си, а не са се опитали да ги наложат постфактум. Много е възможно Полша да поиска и още изключения при преговори със следващите страни, които ще бъдат поканени в ЦЕФТА. Това са прибалтийските републики, страните от бивша Югославия.
За да се стигне до предложението за споразумение за либерализиране на търговията със селскостопански стоки, България беше принудена да си върне рублевия дълг към Полша и да започне процедура по изплащане на депозита на Полската народна банка в размер на 80 млн. долара. Премиерът на Полша Йержи Бузек дори изпрати писмо на министър-председателя Костов, че преговори по либерализиране на търговските отношения с България не могат да се водят преди уреждане на депозита. Дано България да стане член на ЦЕФТА и да си прибере вземанията от страните от бивша Югославия, които се канят да кандидатстват за членове на многостранното споразумение, се шегуват от търговското министерство.
С присъединяването ни към ЦЕФТА българските търговци получават достъп до 200-милионен пазар. С влизането в многостранното споразумение България ще се задължи да приеме общовалидни за страните членки митнически тарифи. Предвижда се 90 на сто от промишлените стоки от взаимния стокообмен да бъдат с нулеви мита. Търговията със селскостопанските стоки, на които България е традиционен производител (определят се като най-чувствителни стоки при внос отвън), обаче ще остане да се либерализира поетапно в рамките на преходен период до 2001 г. В листата на защитаваните български селскостопански стоки влизат колбаси, сирене, яйца, олио, захар, праскови, лук, краставици, грозде, ябълки, бира, алкохол, цигари, тютюн.
От 20 до 50 на сто по-ниски патенти предлагат финансовото министерство и общините
Новите патентни данъци ще бъдат фиксирани по населени места в досегашните граници, определени със Закона за облагане на доходите на физическите лица, се разбраха окончателно финансовият министър Муравей Радев и представители на Националното сдружение на общините. Според направените разчети средно с около 20 до 50 на сто под досегашните горни граници в закона ще бъдат новите размери на патента. Очаква се кабинетът да одобри промените в закона още в понеделник, а до края на април поправките да минат и в Народното събрание.
В края на март Конституционният съд отмени текстове от Закона за облагане на доходите на физическите лица, които даваха право на общините сами да определят точния размер на патентния данък в границите, дадени с нормативния документ.
Според договореностите населените места ще се разделят в пет групи, като се използва класификацията на селищата по Закона за местните данъци и такси. София и вилните селища около нея ще влязат в първа група, във втора група ще са Варна, Бургас, Пловдив и Русе, трета група - градовете над 50 000 жители, четвърта - под 50 000 жители, и пета - до 5000 човека. Занаятчии и търговци от селища от един и същ функционален тип ще плащат еднакъв патентен данък. София ще бъде разделена на 5 зони с решение на Столичния общински съвет, като размерът на налога ще зависи от това на какво разстояние от центъра се извършва дейността. За по-малките градове такова зониране в бързи срокове е трудно да се направи и така най-справедливо и изчерпателно да се определи размерът на налога и в тях, признаха от финансовото министерство.
Под досегашните долни граници ще бъде само патентният данък за някои професии, се разбраха да направят изключения от общия принцип министър Радев и представители на Националното сдружение за общините. Това се отнася за таксиметровите услуги, както и за някои занаяти в малките селища под 5000 жители.
Патентният данък за таксиметровите превози да се смъкне с още 50 000 лева от първоначално предвиденото намаление, предложи Муравей Радев. А именно новият размер на патента за таксиметровите услуги за големите градове да бъде 450 000 лева годишно, за средноголемите градове да бъде 250 000 на година и за селищата под 50 000 жители таксиметровите шофьори да плащат 100 000 лева. Финансовото министерство и общините ще предложат на кабинета и по-ниски от първоначално предвидените патенти за товарните автомобили. За камионите под 4 тона ще се плащат от 300 000 в най-малките селища до 900 000 лева на година в най-големите градове и столицата.
Финансовият министър се съгласи с представителите на общините, че трябва да се намали патентният данък и за някои занаяти в малките селца.
Made in Bulgaria губи срещу вносните стоки
"Истината за неприемането ни в Европейския съюз е, че не сме конкурентоспособни като икономика"
Премиерът Иван Костов на среща с представители на бизнеса - държавен и частен.
Какво може да означава фактът, че чужда компания, която има производство и в България, внася същите продукти от Унгария? Логичните отговори са два. Или че тези продукти все още не се произвеждат у нас, или че на въпросната компания й излиза скъпо да произвежда тук - вносът е по-евтин.
Такъв е случаят с "Данон Сердика", която внася млечни десерти, произведени от "Данон Унгария". От френската фирма обясняват, че засега изпробват пазара. Целта им е да установят доколко тази продукция се търси на българския пазар и дали си струва инвестицията в поточна линия за такова производство. Бъдещето на подобна инвестиция обаче се определя не само от търсенето на местния пазар, но и от себестойността на продукцията made in Bulgaria.
Десертите все пак са неголям проблем, ще стане сериозно, ако започне внос на кисело мляко или ако рафинерията започне да внася бензин. Преди седмица Нефтохим поиска от финансовото министерство да му разреши безмитен внос на нискооктанов бензин. Обяснението е, че бензинът е необходим за производството на пластмаси. Нефтохим произвежда този вид бензин и би трябвало да си е осигурил запаси за периода на ремонта. Явно обаче и на бургаската рафинерия й е по-евтино да си внесе горивото, отколкото да го произвежда. Рафинерията казва, че бензинът е за пластмаси, но никой не може да твърди, че той няма да се преработи и да се пусне на вътрешния пазар. Последното би било пълен абсурд, защото съществуващите защитни мита за вноса на горива са само за да бранят местния монополен производител Нефтохим. А ако при забранителни мита за внос на рафинерията се разрешава безмитен внос, нещо не е наред.
Големи аномалии има и с цените на зърното и брашното. На хлебопроизводителите в момента им е по-изгодно да внесат зърно и да го преработят на ишлеме, отколкото да купят много по-скъпото българско брашно. Миналогодишно жито плесенясва в хамбарите, но не може да се продаде нито в страната поради пренаситеност на пазара, нито навън заради високата цена, която вече надвишава с 50% европейската. Изключваме ниското качество и допълнителните разходи за транспорта.
Подобни примери могат да се видят в изобилие на пазарите във всеки град - гръцки ябълки и зеленчуци, македонско зеле, полски картофи, турски текстил, датско сирене, австралийско месо от кенгуру, пилешки бутчета от Щатите, кисело мляко от Унгария... През миналата година търговското салдо на страната е положително - 396 млн. долара (износът надвишава вноса) според данните на БНБ. За 1998 г. прогнозите на Световната банка и Международния валутен фонд са отново за положителен търговски баланс. От 1999 до 2001 г. обаче прогнозните икономически показатели сочат нулево или дори отрицателно салдо и превес на вноса над износа.
А това означава и отлив на валута от страната и респективно свиване на валутния резерв. При валутен борд това означава или свиване на парите и задържане на растежа на икономиката, или натиск за девалвация.
Специалистите посочват, че най-вероятно превишението на износа над вноса през следващите години ще дойде в резултат на либерализиране на търговията ни със страните от ЕС, както и очакваното отваряне на пазарите на страните от ЦЕФТА. С освобождаването на ограничителните мерки в търговията в Европа на българския пазар ще продължи да влиза по-евтина чужда продукция. Именно това пък трябва да е стимул бързо да ориентираме производството си в най-голяма степен към пазара. Засега обаче поведението и на производители, и на търговци, и на държавната администрация продължава да бъде по-скоро антипазарно.
Прогнозните числа на Световната банка сочат, че износът в следващите години ще се увеличава в абсолютни числа, но пък ще намалява като процент от БВП. Обяснението е, че намалява производството, а оттам и износът на стоките с най-голям принос в търговията зад граница. Още през 1997 г. тази тенденция бе регистрирана при експорта на тютюн, чийто износ спадна с 30 на сто. Основният проблем е с трудната реализация на руския пазар в конкуренция с мощните западни концерни за цигари, които инвестираха огромни средства в Русия.
България, която допреди години е основният износител на аграрна продукция в региона, сега е на път да се превърне в консуматор на вносни селскостопански стоки. От 1995 г. започва тенденция към намаляване на износа на всички продукти с традиционно най-добра реализация на чуждите пазари - алкохол, сирене и други млечни продукти, маслодайни семена, пресните плодове и зеленчуци. А тъкмо по това време България получи облекчен пазарен достъп до европейските пазари във връзка с присъединяването ни към ЕС и Световната търговска организация.
През последните години с механизмите за регулиране на производството и цените държавата също допринесе за неефективността на производството. Селскостопанските производители се подпомагаха чрез система от цени, субсидии, данъци, кредити и др. От 1995 г. насам по Закона за защита на земеделските производители се определят
Тази година за пръв път няма да има защитни цени за пшеницата. Истинският пазар на житото обаче е на път да се разпадне. Причината е в хаотичността на управленските решения, която през миналата година достигна своя пик. Страхът от зърнена криза беше причина правителството да поддържа упорито забраната за износ независимо от добрата реколта и препоръките на Световната банка и МВФ. Държавата надвнесе жито, изкупи произведеното у нас по международни цени, та дори и по-високи. Сега повечето от производителите ще се явят на пазара с миналогодишните си спомени и пак ще чакат високи цени. Според някои експерти сметките им може и да са верни, тъй като те купуват скъпи български торове, а тъй като ценовата летва у нас по принцип е висока и вносните гонят високите коти, харчат по-скъпи от средноевропейските горива, плащат скъпо и за семето, тъй като и то е купувано по високи цени. Така че съществува реална вероятност в края на лятото да ни е по-изгодно да си внесем и житото от чужбина. Другият вариант е да се продава на загуба. Както ще се случи сега с остатъците от миналогодишната реколта, които ще се продават със загуба от около 50 долара на тон.
В тази доказана на практика истина се крие и проблемът на цялата българска икономика - неефективността, която я лишава естествено и от конкурентоспособност.
Българският производител не може да добие и 10 литра мляко от една крава, а един производител в Дания добива 16-18 литра мляко от едно животно. А иначе вложеният труд е същият. Дори не се вземат предвид нови технологии, за които в българското селско стопанство никой не говори. Ниската производителност оскъпява продукцията.
Оттук идва и конфликтът с вносителите, които вече продават по-евтино на вътрешния пазар въпреки транспортните разходи и митата.
В момента изкупната цена на литър мляко в Австрия е 25 пфенига, или около 250 лв., а в България тя клони вече към 500 лв. Вносът на млечни продукти в България се облага с 40% мито. Дори и при тази доста висока ставка българското производство не може да бъде защитено.
Ако на "Данон" им излиза по-евтино да внасят свое производство от Унгария, естествено е да го правят. Това са правилата на свободния пазар.
В желанието си да съживи земеделието през миналата година държавата гарантира от ДФРР изкупуването на зърно на неразумно високи цени. На международните пазари цените паднаха и сега отново данъкоплатците трябва да понесат загубата. Либерализацията на пазарите и конкуренцията остават единственият сигурен начин да се накарат политиците и групировките да не крадат от държавните монополисти и интересите на данъкоплатците и потребителите да са защитени.
Черноморските адмирали искат общ щаб
Командващите бойните флотове от Черноморската зона ще се опитат да създадат постоянно действащата военноморска структура за оперативен контрол на водните пространства в региона. Започва да се изгражда и постоянно действаща гореща линия между началниците на ВМС, която ще служи за оповестяване, предупреждение и помощ при надушване на международното морско право и националните законодателства на страните от региона. Черноморските флотове ще работят съвместно при контрола на корабоплаването, борбата с наркотрафика, контрабандата и тероризма. Това се разбраха началниците на главните щабове на Военноморските сили на Румъния, Украйна, Русия, Грузия, Турция и България в заключителния документ на втората адмиралска среща на страните, които разполагат с излаз на Черно море. Като наблюдатели бяха поканени и флотските шефове на държавите, които имат непосредствен геополитически интерес в региона - Гърция и Италия, както и двамата най-важни офицери в Южноевропейското командване на натовските военноморски сили - адмирал Джузепе Спиноци и вицеадмирал Чарлз Абът.
Въпросът с участието на Гърция и Италия направи организацията на срещата изключително деликатна. По тази причина вече веднъж се провали черноморският форум миналата година. Според намеренията на шефа на българските Военноморски сили вицеадмирал Христо Контров срещата трябваше да се проведе през миналия октомври. Морският вълк с 47-годишен стаж в морето обаче постави в небрано лозе дипломатите, като наруши желязното правило на международната политика в региона - там, където се канят турци, да се канят и гърци. Тогава Контров обаче не само пренебрегна адмиралтейството на Атина, но пък покани началника на италианските военноморски сили. Италия беше организатор на първата среща на адмиралите от Черноморския регион. Така той лиши българските дипломати от възможността да замажат ситуацията с аргумента, че се канят само страни, които граничат с Черно море. Отгоре на всичко форумът беше свикан без становището на външно министерство. Така се стигна до конфузната ситуация военният зам.-министър Румен Кънчев да отменя вече разпратените покани. "Как може Гърция да не е поканена затова, че не била черноморска страна? Тя участва в Черноморската икономическа инициатива, в парламентарната асамблея за ЧИС. Същевременно Контров кани Италия, която не е черноморска, но има отношение към региона", коментира тогава Кънчев. Той добави също, че целите на срещата били твърде неясно формулирани. В крайна сметка Гърция не надигна глас и проблемът беше потулен без много шум и дисциплинарни наказания.
Командващият на флота обаче продължи упорито да налага своето и повтори опита. На 6 май вицеадмирал Контров вероятно ще излезе в пенсия и, изглежда, изключително много държи форумът на адмиралите да стане кулминацията на неговата дългогодишна кариера в армията. Още повече от успеха на военнополитическото мероприятие до известна степен ще зависи и повишаването на Контров в звание. Така той има реален шанс да стане първият шеф на българския флот, който е успял да стане адмирал. Затова командирът на ВМС отново свикал своите колеги от черноморските държави само със знанието на военния министър, твърдят от отбранителното ведомство. Зам.-министърът по военнополитическите въпроси и Външно отново научили за инициативата постфактум. Този път обаче Контров си взел бележка от предния гаф. Измислена беше гъвкавата формулировка Гърция, Италия и натовските сили да имат статут на гости.
Варненската среща на командващите бойните флотове от черноморския район може да се окаже повратен момент в отношението на великите сили към регионалното сътрудничество в областта на сигурността и въоръжените сили. Характерно за постигнатите договорености на форума е, че никъде в заключителния документ не се споменава и дума за ролята на НАТО в зоната на Югоизточна Европа. Доста остро прозвуча изказването на зам.-шефа на руския черноморски флот, вицеадмирал Генадий Сучков (който изпълнява функциите на и.д. шеф), че "НАТО се разширява варварски на изток, а Москва все още приема присъствието на военни съдове на алианса като заплаха за сигурността си". За сметка на това обаче руският военен набляга на засиленото двустранно и многостранно военно сътрудничество в региона. Този път обаче българската страна не реагира на руските изказвания в стил анти-нато. С това на практика може да бъде ревизирана позицията от миналогодишната софийска среща на военните министри от Югоизточна Европа, която отрече правото на Москва да оказва геополитически натиск в балканския регион и не покани нейни официални представители. Дали България ще бъде принудена да отстъпи по отношение на руските военни интереси в региона ще стане ясно на тазгодишната среща на военните зам.-министри на отбраната. Ако представителите на Кремъл бъдат поканени като пълноправни участници, това ще означава, че миналогодишната антируска хардпозиция на българската дипломация не е успяла да постигне целите си.
Продават първите 10 обекта в комплекса "Св. Св. Константин и Елена"
Седем хотела остават извън списъка заради приватизация на тъмно
След курортите "Златни пясъци", "Слънчев ден" и "Слънчев бряг" приватизация започва и в курорта "Св.Св. Константин и Елена" (бивша "Дружба"). Министерството на търговията и туризма откри процедура за приватизация на 10 обекта от дружеството през миналата седмица, в петък заповедта излезе и в Държавен вестник. Като обособени части от дружеството "Св.Св. Константин и Елена" АД ще се приватизират 5 хотела - "Чайка", "Корал", "Лотос", "Одесос", "Прага", ваканционно селище "Летовище". За продажба се пускат още два ресторанта - "Манастирска изба" и "Седемте одаи", комплекс "Черноморец", кафе "Лакоста" и супермаркет "Дружба".
Все още не е определена формата на приватизация на обектите, но вече се знаят началните офертни цени при продажбата им. Хотел "Чайка" ще се продава за цена над 937 000 долара, хотел "Корал" - 997 000 долара, хотел "Лотос" - 479 000 долара, хотел "Одесос" - 467 000 долара, и хотел "Прага" - 205 000 долара.
"Има някои спорни обекти в комплекса, които сега не се обявяват за приватизация, тъй като дружеството "Св. Св. Константин и Елена" участва с тях в други дружества", обяви министърът на търговията и туризма Валентин Василев. С такъв статут са 7 от 12-те хотела на "Св. Св. Константин и Елена". Те са включени в четирите смесени дружества, в които държавното туристическо дружество участва. Скандалът около тези странни сдружения гръмна още през миналата година. Шефът на Комитета по туризма при служебното правителство Румен Драганов обяви през май 1997 г., че правителството на Виденов е узаконило с акт на Министерския съвет създаването им в съотношение 75% за частни фирми срещу 25% участие на държавата. Дружествата са създадени за срок от 30 години. Схемата за създаването на "Бор тур инвестмънт", "Релакс клуб", "Глория турс" и "Варна класик хотели - хотелски комплекс Росица" е една и съща. С решения на Министерски съвет No 896, 897, 898 и 899 от 15 август 1996 г. е дадено разрешение на "Св. Св. Константин и Елена" да участва в учредяването на акционерни дружества с непарични вноски под формата на учредяване на вещно право на ползване на хотелите за 30 години. Така в частни ръце, без търг и конкурс при учредяването на дружество "Релакс клуб" попадат хотелите "Рубин" и "Русалка" и сладкарница "Албатрос" . Хотелите "Глория" и "Нарцис" отиват в ръцете на "Глория турс", а "Росица" и "Емона" за 30 години се дават за ползване на акционерното дружество "Варна класик хотели - хотелски комплекс Росица", което се управлява от бившия шеф на "Шведския" Димитър Димитров. Седмият хотел "Бор" е станал основа за създаване на "Бор турс инвестмънт" АД. За това дружество се твърди, че е обсебено от близката до Мултигруп офшорна фирма "Мегаватинвест".
Във всички дружества дяловото участие на държавната фирма е едва 25%, а участието на частните фирми е 75%. Формалните мотиви на тогавашния шеф на "Св. Св. Константин и Елена" и на бившия шеф на Комитета по туризъм в лицето на Васил Велев били, че дружеството няма пари за реконструкция и модернизация на съществуващата туристическа база. Според непотвърдени информации цялата схема е била диктувана от тогавашния шеф на парламентарната група на БСП Красимир Премянов. Засега обаче не са намерени доказателства за пряко негово участие в някоя от фирмите.
Според многобройните проверки на тези скандални договори "Св. Св. Константи и Елена" АД в лицето на тогавашния директор неправомерно е поело освен задълженията за учредяване на вещно право на ползване на хотелите и задълженията за учредяване на вещно право на строеж, на пристрояване и надстрояване на хотелите. Това означава, че и паричните апорти на учредителите на смесените дружества са били обвързани с двете вещни права - веднъж законното право на ползване и второ, незаконното вещно право на строеж. "Така поетите във връзка с учредяването на посочените дружества задължения за учредяване на право на строеж излизат извън правомощията на управителните органи на държавното дружество", се твърди в доклад на Министерството на търговията и туризма.
Според сегашния директор на "Св. Св. Константин и Елена" г-жа Снежана Манчева обаче само договорът за учредяването на "Глория турс" може да бъде атакуван в съда. На 13 април е първото дело против учредяването на дружеството. Министърът на търговията е изпратил сигнал и до главния прокурор с искане да се направи преглед по реда на надзора на решението на Варненския окръжен съд за вписване на "Глория турс", в чийто устав е направен запис с невъзможен предмет - задължение за учредяване на вещно право на строеж от учредителя "Св. Св. Константин и Елена". На останалите търговски дружества обаче документите били изпипани перфектно. Не е ясно какви са клаузите, които измъкват засега останалите дружества от съд и разваляне на договорите, след като при създаването и на останалите три дружества са използвани същите хитрини.
"Когато поех длъжността преди година, в документацията на комплекса имаше само учредителните протоколи и устави на дружествата", каза г-жа Манчева. През двете години, когато са съществували новите дружества, печалба не е отчитана и Снежана Манчева е скептична за очаквана дори и минимална печалба от тях през следващите години. Ако се тръгне към разтрогване и на останалите търговски дружества, предвид значителните инвестиции за реновация на хотелите, вложени от съакционерите на "Св. Св. Константин и Елена", ще се стигне до големи по размер претенции за вложените средства, които на този етап трудно могат да се изчислят, е заключението на експертите в Министерството на туризма.
Въпреки трудностите, които търговското министерство може да срещне, едва ли е оправдано обаче смесените дружества да продължат да съществуват. Още повече че бъдещата приватизация на хотелите най-точно ще определи цената им, а може да се окаже, че тя ще надхвърли и парите, които държавата като собственик на хотелите трябва да плати на другите съучредители при разваляне на дружествените договори. Според член 74 от Закона за собствеността в тези случаи недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, по-малката от двете суми - направените разноски за подобрение на хотелите или повишената стойност на обектите заедно с терените, коментират прависти. В случая недобросъвестните владелци са учредителите на дружеството, които са били длъжни да знаят, че нарушават нормативните документи и създават дружества с неразрешен предмет на дейност.
Социалният министър договори 80 млн. долара заем от Световната банка
Протокол за намеренията по заема за социална защита СПАЛ от 145.7 млн. марки подписа социалният министър Иван Нейков с представители на Световната банка при посещението си във Вашингтон. Заемът ще бъде в два транша от по 72.85 млн. марки. За пръв път България прави заявка за получаване на заем в марки, валутата, към която е фиксиран българският лев. Лихвата, която Световната банка ще ни иска, ако вземем заема в марки, е доста по-ниска от тази в долари, обясни министър Нейков. Лихвата по доларовите заеми е над 6%, докато по марковите - малко над 4%.
Задължителното условие, за да получим първия транш от заема, е да отпадне първа категория труд, при която пенсионирането става на 52 години за мъжете и на 47 години за жените. Заетите в нея около 170 000 души ще преминат в досегашната втора категория, при която пенсионирането става съответно на 57 и на 52 години. Общата идея на замисляните реформи е да се използват по-ефективно явно недостатъчните средства от държавния пенсионен фонд, да се намали данъчната тежест на работодателите. Те ще правят по-ниски вноски за осигуряване и ще им остават повече средства за инвестиции. При първа категория труд осигурителната вноска от работодателя е 52%.
Ще има нов закон за пенсиите, който ще затвърди създаването на избрания от българското правителство модел да получаваш пенсия при пенсиониране (pay-as-you-go). Със закон ще се регламентира доброволното пенсионно осигуряване. Тези мерки обаче могат да изчакат за втория транш от заема, който ще дойде доста по-късно - в края на годината или през първото тримесечие на 1999 г. Той ще бъде използван за заплащане на пенсии и социални помощи. Първият практически вече е похарчен за покриване помощите за енергия на най-бедните слоеве от населението през тази зима. Преди да получим парите обаче, ще трябва да направим редица неща. Първо, ще трябва да се отмени указът за насърчаане на раждаемостта, по който се плащат еднократни помощи при раждане на дете. Ще отпадне и платената отпуска и средствата, които държавата плаща за майчинство. Майките с малки деца, които се нуждаят, ще получават средства, но те ще са по линията на социалното подпомагане. Така държавата няма да плаща на хора от по-заможни семейства, които са над базовия минимум. Така ще бъдат освободени повече средства за подпомагане на действително нуждаещите се. Ще трябва да се промени схемата, по която социалните плащания се разпределят между републиканския и местните бюджети. Сега те се поемат предимно от общинските бюджети, а НОИ изплаща болничните и майчинските. Целият механизъм на социалните плащания обаче трябва да бъде утвърден със закон. По всяка вероятност ще бъде въведен диференциран базов минимален доход, към който ще се добавят допълнителни помощи за отоплителния сезон. Ще се наложи да се отменят и голяма част от привилегиите за инвалидите. Необходимо условие за получаване на заема е и да се преструктурира пазарът на труда и парите за безработните да се управляват по-рационално. Предвидено е дори вноската за фонд ПКБ да падне от 4.5% до 3%, като работникът трябва да плаща поне 20%. Повече средства ще трябва да се отделят за специални програми за преквалификация. Ще се създаде мрежа от териториални звена за социални грижи, в които ще се допуснат неправителствени организации и частни фирми.
Божков и IFPI в конфликт заради лиценза на ДЗУ
Вицепремиерът Александър Божков и Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) влязоха в задочен конфликт заради лиценза на ДЗУ за производство на компактдискове. IFPI реагирала остро във връзка с възстановяването на производството на CD в ДЗУ - Стара Загора. Преди около две седмици промишленият министър Александър Божков даде първите лицензи за производство на компактдискове на ДЗУ и SMC. Очаква се скоро лицензи да получат и други фирми от звукозаписния бранш.
Четири дни след като Божков връчи тържествено лицензите на двете фирми, старшият съветник по търговските въпроси в IFPI Стефан Кравчик с факс от 27 март уведомява първия секретар в мисията ни към ЕО Валери Йотов за становището на федерацията за звукозаписна индустрия по този повод. В него се настоява Министерството на културата да използва своите права по Закона за авторските права, за да затвори още през първите две седмици на април двата най-големи завода - ДЗУ и "Унисон", заради "систематични нарушения на авторските права".
"Нашето искане ще бъде съпроводено с широк спектър добре документирани доказателства. България въведе постановление за лицензиране на предприятията, което има за цел да постави производството на CD под съвместен контрол на Министерството на промишлеността, МВР и Министерството на културата. Според този документ на заводите не им се позволява да действат без лиценз за производство и специални лицензи за заглавията, които са поръчани. В аванс на искането на IFPI за административни мерки срещу ДЗУ и "Унисон" ние официално поискахме министрите да не дават лиценз на тези заводи поне докато не бъде проведено пълно разследване на нелегалния им бизнес", се твърди във факса.
"С много голямо разочарование разбрахме, че министърът на промишлеността Божков вече е дал лиценз на ДЗУ, без да е извършено пълно разследване на дейността им. Ние обаче ще продължим да настояваме за административни действия", предупреждава Стефан Кравчик.
Той обяснява, че през миналата седмица представители на федерацията са провели в Лондон много конструктивна среща с министър Богомил Бонев и представители на британското правителство. Министър Бонев е предложил редица мерки за решителна борба с производството на пиратски дискове. IFPI е оценила тези предложения като окуражаващи и е изразила готовност за сътрудничество, за да се приложат тези мерки на практика. Условието, което федерацията поставя, е в най-близко време да се разкрият и да се наложат сериозни наказания на пиратите и на фалшификаторите. "Ако се провалят тези усилия, новото законодателство ще бъде смятано за мъртвородено", е мнението на Кравчик. Което означава, че България ще бъде сериозно застрашена от прилагане на търговски санкции.
Към факса е приложено копие на писмо от 19 март, адресирано до вицепремиера Божков и до министрите Москова и Бонев и подписано от генералния директор на IFPI Никълъс Гарнет.
Шефът на IFPI твърди, че федерацията разполага с достоверни доказателства за дългогодишните и системни нарушения на авторските права от ДЗУ и настоява българското правителство да не дава разрешение за производство на ДЗУ, преди фирмата да предостави доказателства, че е взела сериозни мерки за премахването на нарушенията на авторските права. През това време българските власти би трябвало стриктно да прилагат забраните и изискванията като към нелицензиран производител, подчертава Гарнет.
Той сочи, че са представени доказателства за пиратската дейност или съдебни експертизи на CD от двете въпросни фирми. Митниците са заловили през 1996 г. 10 000 диска със записи на Марая Кери в Денвър, през 1997 г. на летище в Холандия са заловени пиратски дискове на "Моторхед", "Пинк Флойд", "Ролинг Стоунс", Хулио Иглесиас. Същата година полската полиция е заловила дискове на Крис Риа и Ванеса Мат, а на летище "Гетуик" в Лондон са открити пиратски дискове със записи на "Би Джийс" и Джордж Майкъл. Пак през 1997 г. в Гърция са открити нелегални дискове на Нат Кинг Кол, "Стоунс", "Спайс гърлс" и др., се сочи в писмото. Шефът на IFPI твърди, че разполага с експертизи, които доказват, че пиратските CD са произведени от "Унисон" и ДЗУ.
Според Гарет "Унисон" още не е подала молба за лиценз, но това може да се очаква скоро.
Всички случаи доказват, че ДЗУ и "Унисон" не са се поколебали да произвеждат най-важния репертоар на водещи звукозаписни компании въпреки факта, че никоя от тези компании не е давала поръчки в ДЗУ и "Унисон". Следователно те са действали в нарушение на изискванията на постановлението на вашето правителство от 1996 г., твърди Никълъс Гарет.
Шефът на IFPI добавя, че федерацията ще продължи да събира доказателства при бъдещи залавяния и покупки и до три седмици ще предостави на българската администрация подробно досие от доказателства за нарушенията. IFPI обаче настоява, докато тече пълното разследване на дейността на ДЗУ и "Унисон", да не се дават лицензи за производство на компактдискове на двете фирми, както и да се следи стриктно те да не произвеждат до предоставянето на валиден лиценз.
Копия от писмото са изпратени до главния прокурор Иван Татарчев, НСБОП, шефа на следствието Бойко Рашков, Дирекцията на националната полиция, Любен Цветков, началник на Националния център в Министерството на културата, представителството на ЕС и посолствата на Холандия, Германия, Великобритания и САЩ в София и в комисията на ЕС .
До момента всички шефове на ДЗУ, отрасловите министерства и останалите заинтересовани ведомства твърдяха, че ДЗУ никога не е произвеждало и не произвежда пиратски дискове и не е залавяно незаконно производство на държавната старозагорска фирма. Преди година дори бе организирано посещение в ДЗУ на посланиците на ЕС у нас само, за да се убедят, че всичко около ДЗУ е чисто. Не е странно, че всички поканени посланици намериха подходящо извинение и отказаха да участват в показното мероприятие. ДЗУ се беше подготвило да доказва законността на произведените в него CD с това, че на всеки от тях се поставя СИД-код. След писмото на Гарет стана ясно, че СИД-кодът всъщност не е бариера срещу незаконното производство, само може да улесни разпознаването на пирата. При това държавната ни администрация се оказа в доста конфузна ситуация след активните мероприятия в защита на ДЗУ през лятото.
"В случая става въпрос за стари нарушения от 1996-1997 г. Ние мислихме какво бихме могли да направим. Решихме, че добрият вариант е да се лицензира производството на компактдискове, като лицензите се дават лесно, но делицензирането също става лесно, ако бъдат установени нарушения. Освен това в лицензираните предприятия е установен пълен 24-часов контрол и няма никаква опасност от нелегално производство", заяви вицепремиерът Александър Божков. Той припомни, че процедурата за лицензиране бе одобрена от посланик Бешевски, посланик Айзенстат и вицепрезидента на федерацията на звукозаписната индустрия г-жа Розен. Божков и посланик Бешевски са се договорили двама експерти от екипа на посланичката да посетят България до края на месеца. Американските експерти и Комисията за защита на авторските и сродните им права ще направят съвместна проверка на съществуващата документация и на ситуацията в ДЗУ и на пазара.
"Легенда е, че някой иска да спре производството на дискове в България заради конкурентни интереси. В същото време ние не можем да забраним производството в едно предприятие, ако то има поръчки и сме създали необходимите гаранции, че няма да има нарушения на законодателството за защита на авторските права", коментира Александър Божков.
През миналата седмица у нас беше на четиридневно посещение шефът на отдела за защита на интелектуалната собственост на IFPI Ян Грант. "Не мисля, че нашата организация е в позиция да оказва натиск на вашето правителство за отказване на лиценз на фирми", заяви той. Грант отрече да се е срещал с вицепремиера Александър Божков. Представителят на IFPI е посетил обаче производствените линии на ДЗУ в Стара Загора и на "Унисон" в Ботевград. "Впечатлен съм от мерките, които МВР е взело за ограничаване на аудиопиратството", каза на пресконференция той преди заминаването си. Според Грант България е единствената страна, в която полицията контролира 24 часа производствения процес на CD и наблюдава нелицензираните фирми. "Всичко, което видях, е много добро, така че може спокойно да се очаква, че моите коментари ще бъдат приети положително от IFPI", каза Ян Грант.
Със собствениците на SМС във Велико Търново е договорено органи на IFPI да получат във всеки момент възможност за инспекции и достъп до всички документи за производство. Подобна практика имало и с други фирми в Израел и Англия, които искали да декларират своята легалност, каза Ян Грант.
"Комбинацията от всички мерки, които вашето правителство прилага за контрол на производителите на компактдискове, прави почти невъзможна пиратската продукция", смята представителят на IFPI. Организацията ще отпусне на новото звено за защита на интелектуалната собственост към НСБОП техническа помощ. Нейните конкретни размери ще бъдат определени при среща на Богомил Бонев и генералния директор на IFPI Никълъс Гарет, който ще бъде в България до края на месеца.
БДЖ търси изход как да покрие по-високите амортизации в пътническите превози
С 15 на сто поскъпват цените на билетите
До края на април средно с 15 на сто ще поскъпнат цените на билетите на жп превозите. Новите цени на влаковете остава окончателно да се съгласуват и с Министерството на транспорта, макар че министър Краус вече изрази одобрение.
Цените на жп билетите поскъпват с различни проценти в зависимост от разстоянието на превозите, остават непроменени цените на спалните места и колетните пратки.
Билетите запазват цените си за градските и крайградските зони до 40 километра. "При предишни увеличения в тези зони е имало най-голям скок в цените, а сега идва лятото и хората по-често пътуват до вилите си", обясниха от БДЖ запазването на цените. За разстояния от 40 до 100 км средното увеличение на цените на билетите ще е 12%, от 100 до 200 км - средно с 18%. Най-много ще скочи стойността на пътуването на разстояние над 200 км. При тези превози поскъпването ще е средно с 21%. Точният процент на повишаване на билетите ще зависи от базата, от която тръгва промяната, от пътникопотока, както и от цените на конкурентните линии на автобусния транспорт. "Средно цените на влаковете остават под цените на автобусите", коментира Димитър Петков от отдел "Пътнически превози" на БДЖ. От представената от жп компанията справка на цените на някои линии се вижда обаче, че цените на жп превозите са близки до тези на автобусите, но само при втора класа на бързите влакове. За първа класа пътуване, както и за експресите ще се плаща повече. Разбира се, често повишението на цените на влаковете повлича след себе си и поскъпване на автобусния транспорт, така че все още е рано да се определи как ще е изгодно да се пътува.
"С увеличението на билетите вече почти се достигна съотношението 2 към 1 (разходи към приходи) за пътническите превози", обясниха от БДЖ. Този резултат се изисква по линия на плана за преструктуриране на железниците, договорен със Световната банка. Има обаче реална опасност това съотношение да бъде нарушено, и то в най-скоро време. Причината е в приключилата вече преоценка на дълготрайните активи на компанията. Сметките показват, че разходите за амортизация на инфраструктурата за пътнически превози ще нараснат от около 89 милиона лева месечно в момента на около 1.7 млрд. лева. Това води до около 19 пъти нови, по-високи разходи за амортизация, които би трябвало да се отразят и в цените на билетите. Според финансистите на БДЖ по-високите амортизации носят допълнително увеличение на цените на пътническите превози с около 28-30%. В програмата за преструктуриране на БДЖ и плана за финансово оздравяване на компанията до края на годината вече са предвидени още две увеличения на цените на жп билетите от юни и от октомври средно с 15 на сто, с които средногодишното увеличение на пътническите превози ще стигне около 80 на сто.
"Амортизациите, изчислени за пътническите превози, излизат около 19 млрд. лева годишно", обясняват от БДЖ. Тези пари обаче не са предвидени в годишния финансов план на компанията, която е в списъка на предприятията за изолация, и според разчетите трябва да завърши 1998 г. с печалба от 2.7 млрд. лева. Най-вероятно правителството и Световната банка ще трябва да договорят наново тазгодишните финансови показатели в новите условия, коментират от БДЖ.
Без намесата на държавата загубите от пътническите превози едва ли могат да се покриват от приходите по останалите дейности на железниците. Приходите от товарни превози намаляват всяка година, отчита БДЖ, а точно от тях традиционно се разпределят пари към пътническите превози. През миналата година товарите са били 31.117 млн. тона, а за тази година се очаква превозите да бъдат около 29 млн. тона.
около 17 млн. долара през тази година БДЖ ще трябва да заделя за плащане на митните сборове по внос на машини, материали за жп инфраструктурата, осигурен със заемно финансиране отвън.
Реално всяка следваща година намалява и държавната субсидия за железниците - от 59 млн. долара през 1995 г. през тази година тя вече е около 20 млн. долара.
В тази ситуация все още не е ясно как БДЖ ще изпълни социалните си функции и ще избегне увеличението на цените на пътническите превози над предвиденото. Още повече че държавата все повече се дистанцира от "социалните разходи" на компанията и не само. Държавата не поема отговорност и за поддръжката и подмяната на релсовия път, което в момента се оказва изцяло грижа на железниците.
Новата организационна и производствена структура на железниците, която се обмисля в момента, няма да облекчи достатъчно разходите за пътническите превози. Новите промени ще намалят броя на администрацията по груби сметки с около 450 души. С освободените пари обаче е разчетено да се покрие увеличението на заплатите в БДЖ с 20 на сто, което железничарите получиха от началото на годината и което бе над предвиденото годишно повишение на доходите.
Генералният директор на БДЖ Владимир Дунчев предложи на УС на компанията да се премахнат досегашните 3 жп управления и 15 жп района в страната и на тяхно място да се създадат 6 поделения за товарни превози и 3 поделения за пътнически превози. Според намеренията поделенията за товарни превози ще бъдат в София, Пловдив, Горна Оряховица, Варна, Бургас и Мездра, а поделенията за пътнически превози- в София, Пловдив, Горна Оряховица. "Новите поделения не са оформени на географски принцип, а в зависимост от технологията на превозите в районите, пазарните позиции", обясниха от БДЖ. В момента всяко жп управление управлява по 5 жп района, вагонни райони, локомотивни депа, жп и ел. секции. "С новите организационни промени структурните единици в системата на БДЖ ще се намалят от 108 на 70 и дейностите на закритите звена ще се поемат от новите структури на поделенията, както и от генералната дирекция", обясняват от железниците.
"Юкос" печели битката за ортодоксалната банка
Скандалите в Международна ортодоксална банка "Свети Никола" засега изглеждат прекратени. След проведеното акционерно събрание миналата седмица по всичко изглежда, че "Юкос петролеум" и свързаните с нея фирми - акционери в МОБ, държат изцяло контрола в банката. На събранието групата е гласувала с мнозинството от гласовете, резултат на което е избраният надзорен съвет на МОБ - "Юкос" и "Рос ойл" като юридически лица и Митко Събев, шеф на "Юкос", като физическо.
Така нещата в МОБ изглеждат предрешени - в началото на май изтича срокът, за който БНБ назначи квестори в банката, и ако междувременно бъде вписан съдебно новият надзорен съвет, той ще може да избере управителен и да поеме ръководството на банката. Другата група, грубо казано, от учредители на МОБ - около бившия изпълнителен директор на банката Цветан Начев, засега изглежда губеща. При утвърдената от квесторите акционерна структура на банката те държат едва около 16% от капитала, което ограничава всякаква възможност за влияние върху избора на бъдещо ръководство в МОБ.
Подобно развитие можеше да бъде предсказано преди повече от месец. Квесторите, които БНБ назначи като арбитър между борещите се за власт учредители на банката и групата около "Юкос", много отдавна дадоха сигнали, че считат вторите за прави. Ден преди общото събрание миналата седмица БНБ подкрепи подобна позиция, като официално издаде разрешение на петролната компания да придобие до 25% от капитала на МОБ, който трябва да достигне 32.2 млрд. лв. В същия ден от "Юкос" са внесли средствата по набирателна сметка в банката. Тяхната вноска (8.05 млрд. лв.) заедно с внесеното от свързани с "Юкос" фирми представлява над 80% от набрания до момента капитал на банката. Според квесторите Димитър Проданов и Димитър Димитров в деня на събранието той е 13.5 млрд. лв. Само 2.2 млрд. лв. се считат за внесени отпреди катаклизмите в МОБ и преди назначаването на квестори. Те сторнираха операцията, с която бившите шефове на банката около Начев са увеличили капитала до с 1.7 млрд. лв. за сметка на преоценка на активи и за сметка на получени от тях обезщетения от МОБ заради прекратяване на мениджърските им договори.
Източници от средите, воюващи с "Юкос", твърдят, че решенията на общото събрание ще бъдат обжалвани пред Върховния съд и че докато тече такава процедура, избраният надзорен съвет няма да може да бъде вписан. Това изглежда е и единствената надежда на учредителите на банката да върнат контрола си върху нея. Те ще атакуват правото на "Юкос" да записва по-голям от предишния си дял в капитала на банката, тъй като според хората около Начев петролната фирма не е направила искането си навреме.
Според предварителната информация от неодитирания баланс на МОБ за миналата година банката е със загуба от 1.2 млрд. лв., като са заделени провизии за 2.4 млрд. лв. (Според информация от ревизията на "Банков надзор" загубата трябва да е около 5 млрд. лв.)
Въпреки тези резултати според квесторите няма проблем банката отново да работи нормално. Очевидно това ще е под контрола на "Юкос". Преди време от "Банков надзор" бяха заявили, че фирмата не трябва да бъде оставена сама в банката и че трябва да се привлекат нови акционери. От самата петролна компания потвърдиха, че желаят същото. Шефът на "Юкос" Митко Събев заяви още, че му предстои среща с швейцарската компания, пожелала да купи 35% от акциите в МОБ. Това е "Универс инвестмънт енд тръст груп", която според информацията, подадена от самата нея, е основана през 1978 г. в Цюрих и има лиценз за брокер. Според същата презентация фирмата е инвестирала в други банки в Източна Европа. В момента се чака компанията да подаде допълнителна информация за себе си в БНБ, на базата на която да се обсъжда дали да й се даде разрешение за придобиване на над 5% от акциите. Разбира се, няма да е учудващо, ако тя се окаже свързана с някой от досегашните акционери в МОБ, макар че засега официални потвърждения за това няма.
С какви пари да се плати на консултанта за продажбата на Булбанк
Банковата консолидационна компания (БКК) като че ли е склонна да се откаже от външно финансиране при избора на инвестиционен посредник по продажбата на Булбанк. Издръжката на посредника беше договорена по програмата САРА към ФАР, но противоречия между банковия холдинг и администрацията по програмата са на път да разтрогнат споразумението. Според изявления на изпълнителния директор на БКК Петър Жотев един от основните проблеми е, че според изискванията на програмата българската страна няма да има право на последна дума при определянето на купувачите на Булбанк. Главният изпълнителен директор на Булбанк Чавдар Кънчев пръв обяви преди седмица, че смята за по-добре самата банка да поеме разходите по посредника в името на това да се съкратят стандартните процедури на работата му и да се намали броят на компаниите, които задължително трябва да бъдат включени в шортлиста.
В близките дни се очаква БКК да продължи преговорите по условията за назначаване на инвестиционен посредник и ако не се стигне до споразумение, да обсъди вариант, при който разходите се поемат от холдинга и Булбанк. "Това, че обявите за конкурс за инвестиционен посредник вече са факт, не значи, че не можем да решим сами да финансираме работата му", заяви Петър Жотев. "За целта може да се използва дивидентът, който ще платим на БКК за 1997 г.", предложи преди седмица Чавдар Кънчев. Сумата, която консолидационната компания ще получи за 98процентното си участие в Булбанк, е 7.35 млрд. лв., тъй като директорският борд на банката предлага акционерите да получат дивидент от 50%. На предстоящото общо събрание на най-голямата банка в България БКК ще одобри предвиденото разпределение на чистата й печалбата от 162.4 млрд. лв. Бордът на Булбанк предложи освен дивидента да се увеличи капиталът на банката със 151.2 млрд. лв. Представител на борда на БКК заяви, че вече са водени предварителни разговори с Ан Макгърк, но че засега няма становище на фонда по възникналия проблем.
Той всъщност е доста принципен. Ако се стигне до отказ на средствата по САРА, БКК ще трябва да търси източници за финансиране на инвестиционните посредници, които трябва да бъдат избрани и за приватизацията на Експресбанк и Хебросбанк. Разбира се Булбанк е доста по-чувствителна тема. Това е единствената институция, за която в стратегията на БКК за приватизацията й се казва, че наред с максимизирането на прихода от продажбата ще се търси и запазването на независимостта и българския й характер.
БНБ подкрепя Тексимбанк пред ДФРР
Ръководството на Държавния фонд за реконструкция и развитие за пореден път ще разгледа предложение за разсрочване на свои вземания от частната Тексимбанк. Това трябва да стане на заседание в началото на тази седмица и се очаква както представителите на БНБ, така и вицепремиерът Александър Божков да подкрепят отсрочката.
В края на миналата година ДФРР прие да получи с два месеца закъснение вноската на Тексимбанк от 0.5 млн. долара по обслужвания от банката инвестиционен заем за тревненското предприятие "Трема" (главницата по заема е 3 млн. долара).
Проблемите по обслужването на кредита идват от самото предприятие, откъдето, както и през декември, продължават да очакват плащания по доставки за Индия. Именно това е причината централната банка и правителството да са склонни на отстъпки.
Според договорите между ДФРР и Тексимбанк независимо от поведението на длъжника погашенията към фонда са изискуеми от обслужващата банка. Ако поредната разсрочка не бъде приета, БНБ ще трябва служебно да прихване дължимата сума от сметките на Тексимбанк, което според неофициална информация ще изправи банката пред затруднения. Очевидно рано или късно обаче проблемът трябва да бъде решен. Тексимбанк отдавна предлага този заем и кредита на "Аркус" да бъдат приети на директно обслужване от ДФРР, но това беше отказано. Други банки също не пожелаха да поемат отговорността по тези кредити.
Освен че са големи по смисъла на Закона за банките, те биха довели финансовите институции до нарушения в лимитирания размер на откритите валутни позиции.
Според източници от БНБ акционерите на Тексимбанк, между които основно фирми около шефа й Георги Найденов, в момента правят усилия да наберат капитал от 10 млрд. лева. Тази граница трябва да бъде надхвърлена от всички банки до края на юни.
Банката на Мултигруп в Скопие може да стане държавна
Българската държава може и да се превърне в основен акционер на "Балканска банка - Скопие", ако финансовото министерство разреши на фалиралата Балканбанк да трансформира свое вземане от банката в акционерен капитал. Въпреки че преди около месец министър Муравей Радев със специално писмо е забранил подобни ходове, през миналата седмица позицията на ведомството като че ли се е променила. Възможността България да има банка в съседна Македония очевидно има и политически нюанс, от звученето на който ще зависи и окончателното решение.
То засега се забавя, въпреки че акционерите на банката очакваха разрешението през миналата седмица, когато беше проведено общото й събрание.
Скопската финансова институция в момента се контролира от структури на Мултигруп, въпреки че нейни акционери освен Балканбанк с 11% са и македонски фирми с общо около 30%. До края на месеца македонската банка трябва да увеличи основния си капитал до 15 млн. германски марки, каквото е изискването на местния закон. Това означава, че на скопската институция не достигат около 6 млн. марки, колкото е депозитът на Балканбанк там. Ако увеличението на капитала не бъде направено, е възможно на банката да бъдат наложени още по-строги рестрикции, след като през септември миналата година лицензът й беше ограничен и й бяха забранени сделки във валута.
Ако Балканбанк трансформира вземанията си (отпускани още по времето на скандалния шеф на банката Иван Миронов), акционерното й участие ще достигне 46%, което при определени обстоятелства няма да й гарантира пълен контрол в банката. Друг е въпросът за смисъла на подобна операция. Балканбанк е обявена в несъстоятелност и подобно действие би могло да се обсъжда, ако доведе до възможност тя да събере по-голяма част от средствата си, отколкото ако се започне процедура по ликвидация на скопската банка. Синдиците на Балканбанк са поискали при евентуално увеличение на дела на банката да получат гаранции, че това се одобрява от местните власти и че ще им бъде гарантирана възможността впоследствие да продадат придобитите акции поне по номинал, както и обезпечения за бъдещата продажба. Освен неустановената позиция на финансовото министерство българските институции не са изказали становище по подобна операция, което засега замразило преговорите.
По всичко изглежда, че бъдещето на скопската институция зависи единствено от решението на българските власти. Другите акционери на банката не се предвижда да внесат средства пропорционално на участието си, а печалбата на финансовата институция за миналата година, която може да бъде отделена за попълване на капитала, е нищожна.
Около предстоящите преговори има много неясни моменти. Преди всичко интересно е дали държавата, ако реши да си има банка в Македония, ще го направи в съдружие с Мултигруп, особено след края на газовата война. Според непотвърдена информация, за да не се допуска това, е обмислян вариант част от вземането на ДСК от Кредитна банка да бъде погасено с участието на "Мулти" в Балканската банка. То беше обезпечено именно с акциите в скопската институция. По този начин банката ще престане да бъде мулташка, но пък ще стане държавна.
От друга страна, би трябвало да се прецени каква капиталова дупка ще поеме новият собственик на банката в Македония. Нейното балансово число към края на миналата година възлиза на 23 млн. марки, като поне 10% от раздадените кредити са несъбираеми. От друга страна, около 2/3 от пасивите на банката са акционерният капитал и вземанията на Балканбанк. Капиталовата й адекватност е доста под тази по базелските стандартни, което означава, че рисковите й активи (предимно кредити) са прекалено много. Въпреки че през миналата година тя е успяла да покрие загубата си за 1996 г. и да задели провизии, бъдещето на банката трудно може да бъде оценено еднозначно.
Тригодишното споразумение с МВФ се бави заради неприети закони
Преговорите по тригодишното споразумение с Международния валутен фонд ще закъснеят, защото се забавя изпълнението на сегашното стенд-бай споразумение. И дума не може да става за преговори по нови заеми, ако бъде спряно изпълнението на изтичащата през юни договорка с фонда.
През февруари мисията на МВФ за България начело с Ан Макгърк посети България за третия преглед на стенд-бай споразумението, одобрено още по времето на служебното правителство на Стефан Софиянски. По него вече сме получили четири транша. Според първоначалния график петият трябваше да бъде получен в средата на април, а последният, шести - в средата на май 1998 г. Отпускането на следващ транш е обвързано с одобрение от борда на директорите на МВФ, база за което е приключилият преглед по споразумението. Останаха обаче няколко задължителни изисквания до заседанието на борда на директорите. "Третият преглед ще се гледа след приемането на законите за гарантиране на депозитите и за Държавна спестовна каса", заяви миналата седмица представителят на МВФ за България Питър Стела пред Ройтерс. Задължението за приемане на нов закон за ДСК стои още от ноември, а за гарантирането на депозитите е задължително условие за изпълнение на третия преглед.
Преструктурираната икономика изисква адекватно банково обслужване, а модерен банков сектор не се постига с пълна гаранция на депозитите, смятат във Вашингтон. През пролетта на 1996 г., в навечерието на затварянето на Първа частна банка и Минералбанк, правителството на Жан Виденов и часове след него парламентът одобриха Закон за гарантиране на депозитите, който предвиждаше пълна гаранция за вложителите физически лица и 50% - за фирмите. Законът беше съгласуван с МВФ. За да изплати сумите, държавата увеличи дълга си, като емитира ценни книжа. Новите закони бяха приети на първо четене от парламента едва миналата седмица, въпреки че правителството ги одобри в края на февруари. Парламентът просто не сметна законите за приоритетни.
Според депутати от почти всички парламентарни групи окончателното им приемане ще отнеме поне 30 дни, без да се броят десетте дни великденска ваканция на Народното събрание. Така че ще се наложи да почакаме с петия транш. Лошото е не че парите няма да бъдат получени навреме, а че ще се забавят разговорите по тригодишното споразумение. Идеята беше те да започнат в средата на април, за да може то да бъде одобрено при изтичането на стенд-бая през юни. Тригодишното споразумение е важно също не толкова заради парите, а защото акцентира на структурната реформа и създава спокойствие сред чуждите инвеститори, че реформите в страната вървят. Един вид, МВФ, действа като гарант за България. Според Стела преговорите по тригодишното споразумение ще приключат през юни, а бордът на директорите ще гледа програмата през юли. Приемането на законите за ДСК и за гарантирането на депозитите не е единственото изискване на МВФ за третия преглед.
Още през ноември правителството обеща да промени Закона за чуждите инвестиции, като намали щедро отпуснатите според фонда облекчения. Според новия Закон за чуждите инвестиции данъкът върху печалбата се преотстъпва наполовина, ако се инвестира в общини с безработица под средната за страната, ако се инвестират над 5 млн. долара или ако се създадат над 100 работни места. Нещо повече, наскоро правителството определи приоритетните общини. На заден план остана и идеята да се създаде специална група или отдел към Министерския съвет за работа с международните финансови институции. Би трябвало скоро да преминем към конвертируемост на текущата сметка на платежния баланс. Работата по закона за единния идентификационен номер на фирмите е на доста начален етап. Слаб е и надзорът върху междуфирмената задлъжнялост. Все още няма яснота колко субсидии ще са необходими за покриване на загубите на топлофикационните дружества и мините. Това са на пръв поглед второстепенни изисквания, които обаче в един момент могат да се окажат доста решаващи за отношението на МВФ към България.
Стоян Александров зае шефското място в банковата асоциация
Шефът на Централна кооперативна банка и бивш финансов министър Стоян Александров е новият председател на Асоциацията на търговските банки. Това стана ясно след проведеното общо събрание на асоциацията миналата седмица. Смяната се наложи поради изтеклия председателски мандат на Огнян Енчев. "Трудно ще бъде да се преодолее инерцията в банковите среди", коментира шефът на ЦКБ и по този начин формулира основната цел на предстоящия си мандат. В момента пълноправни членове на асоциацията са 26 банки плюс още три, които ползват статута на асоциирани членове.
Освен Огнян Енчев управителния съвет на банковото сдружение напусна и доскорошният изпълнителен директор на Обединена българска банка Олег Недялков. Причината е именно излизането му от ОББ. Приватизираната банка обаче запази представителството си в ръководството на АТБ, тъй като главният й изпълнителен директор Стилян Вътев беше избран за член на управителния й съвет. За другото вакантно място банкерите посочиха Пеньо Хаджиев от Българска инвестиционна банка. Освен изброените дотук банкери в управителния съвет на АТБ влизат още шефът на Булбанк Чавдар Кънчев, на Общинската банка Ваня Василева и на Юнионбанк Иван Радев.
Общото събрание взе решение за двойно увеличаване на вноските на банките и от 4 млн. лв. за 1997 г. те нарастват на 8 млн. лв. за тази. Увеличението се налага, за да може да се покрие разходната част на бюджета на асоциацията за тази година, която възлиза на 244.2 млн. лв. Освен това членовете на АТБ са вече с 14 финансови институции по-малко след обявяването им в несъстоятелност. Техният брой представлява 22% от всички членове на асоциацията. Гласувано бе и двойно увеличение на встъпителните вноски за новоприети членове. Тя става 1 млн. лв. вместо досегашните 500 хил. лв. Останалата част от бюджета ще се покрие със салдото по сметката на АТБ от миналата година, което е 63.6 млн. лв. При предвидените приходи и разходи ще остане резерв от около 42 млн. лв., който ще позволи нормалното функциониране на асоциацията в началото на следващата година. Членовете на АТБ решиха вноските на банките да се направят в срок от един месец от провеждане на общото събрание.
От името на шефката на "Банков надзор" Емилия Миланова търговските банки бяха призовани да представят своето виждане по предстоящите промени в Закона за банките. За обсъждането на тези проблеми към БНБ е сформирана специална работна група. Предвиждат се изменения, свързани с либерализирането на кредитирането. "Това, което ще предложим на МВФ, няма да противоречи на международните стандарти и правила за отпускане и гарантиране на кредитите", коментира г-жа Миланова, която заедно с по-голямата част от управителния съвет на БНБ се присъедини към банкерския коктейл след събранието.
Търговските банки приеха и предложението на Министерството на финансите гражданите да могат да плащат данъците си по Закона за местните данъци и такси по банков път. Обслужването на тези преводи засега ще става по приетите от всяка отделна банка тарифи, въпреки че желанието на данъчните е било да се постигне споразумение за единна тарифа. За унифициране на таксите може да се мисли едва от следващата година, коментира Стоян Александров.
Банкерите не се боят от пълната гаранция по влоговете в ДСК
Предстои приемането на второ четене на Закона за гарантиране на влоговете и Закона за ДСК. Двата обаче по свой начин третират защитата на средствата на гражданите и фирмите. Докато законът за гарантиране на влоговете предвижда авоарите на вложителите да се защитават до определена граница, законът за ДСК предвижда двегодишна държавна гаранция на депозитите в спестовната каса. Освен това законът за касата предвижда пълно покритие на привлечените средства. Заради това различие може би част от вложителите ще предпочетат ДСК в контекста на банковата криза от края на 1996 г. и началото на 1997 г., когато 14 банки отпаднаха от списъка на действащите финансови институции.
След въвеждането на валутен борд в средата на миналата година настъпилата след това стабилизация на финансовия сектор се изрази и в положителната тенденция на нарастване на влоговете в банковата система. След като средствата започнаха да се връщат към банките, сега трябва да се осъществи разпределението им между финансовите институции.
Дебатът за гарантиране на влоговете е тема, към която обществото е чувствително. Повдигането на въпроса веднага предизвиква неприятни асоциации с миналото и е много вероятно различията в законите да повлияят при избора на обслужваща банка.
Това създава потенциална възможност за изтеглянето на средства от ТБ и пренасочването им към ДСК. Проблем според членовете на бюджетната комисия не съществува. "Това е единственият шанс на ДСК да оцелее", коментира депутатът от БСП Руси Статков. Преференциите за дейността на касата ще задържат част от клиентите, които така или иначе напоследък се отказват от нейните услуги, коментира депутат. "ДСК дава едни от най-ниските лихви по влоговете на гражданите и фирмите. Затова едва ли голяма част от хората ще се пренасочат към нейните услуги", заяви проф. Стефан Стоилов. При едномесечните влогове разликата между предлаганите от банките и ДСК лихви не е голяма. Тя варира от 0.18% до 0.33%, като горната и долната граница са изключения за отделни финансови институции. При 3-, 6- и 12-месечните влогове обаче е ясно, че спестовната каса е с едни от най ниските проценти. "Издръжката на ДСК е голяма и затова не можем да си позволим да плащаме по-високи лихви", е аргументирал ситуацията председателят на ДСК Спас Димитров.
Според Руси Статков най-вероятно законът за гарантиране на влоговете ще накара хората да разпределят парите си в няколко банки, но това е свързано с неудобство за клиентите. А гаранцията пак ще покрива максимум 95% от размера на сметката. Вложителите ще трябва да направят избор между пълната държавна гаранция и по-високите лихви и влагането на средствата си в различни финансови институции.
В същото време мнението на банкерите е раздвоено, въпреки че по-голямата част от тях не се притесняват от предимството на ДСК. "Не мисля, че клиенти ще се насочат към спестовната каса само заради преференциите в гарантирането на влоговете", коментира Иван Искров, зам.-председател на ДСК. На същото мнение са бившият председател на АТБ Огнян Енчев и новият му заместник Стоян Александров. Шефът на БНБ Светослав Гаврийски също счита, че няма да има пренасочване на капитали от търговските банки към касата. "Въобще не очаквам да се изтеглят средства от търговските банки и да преминат към влоговата база на ДСК. " "Притеснявам се не за левовите депозити, а за валутните, защото хората все още ги смятат за резерв, към който могат да прибягнат в краен случай", коментира проблема изпълнителният директор на Хебросбанк Иван Златарев. Според него различният подход при гарантирането на влоговете ще доведе до разпръскването им в няколко различни банки, за да се обхване в по-пълен размер гаранцията.
Интересна е статистиката каква част от сметките в банковата система са до 5 млн. лв. Така лесно ще се прецени каква част от влоговата база ще бъде защитена от новия закон. "Над 80% от влоговете са под тази граница", коментира проблема шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев.
Клоновете на чужди банки у нас ще поддържат минимален капитал
Румен Симеонов, директор "Надзорна политика" в управление "Банков надзор" в БНБ, пред в. "Капитал"
Какви промени предвижда БНБ в Наредба No 2 за издаваните от централната банка разрешения?
- Става дума за нова наредба, която се налага от Закона за банките. Визират се главните принципи при лицензирането на банките - структурата на капитала, естествено и произходът му. Важен елемент при лицензирането е и въпросът за мениджмънта. Там нещата стоят по-сложно, доколкото в началото не може да се каже дали екипът работи добре. Сертификатите на банкерите не се издават, преди да има банка, но когато кандидатите за ръководители са одобрени от БНБ, това принципно е съгласие за издаване на сертификат. Другият важен елемент на лицензирането, който за съжаление се подценяваше досега, е бизнеспланът, или програмата за развитие на банката. В известен смисъл такива планове рядко се сбъдват, но показват дали намеренията са професионални.
Предвижда се в наредбата да има отделен раздел за разрешенията при преобразуване на банки при вливане, сливане или разделяне. Трябва да е ясно кой ще предостави необходимия капитал, за да е стабилна преобразуваната институция. Важно е и да се види дали не се нарушава законът за конкуренцията. Не е редно да има банки, които доминират на пазара в противоречие със Закона за защита на конкуренцията. Намеренията ни освен това са да включим изискването за минимален капитал при основаването на банки в тази наредба. Сега това е вписано в наредбата за капиталовата адекватност, но там не е мястото на изискването за стартиращ капитал.
Може ли наредбата да повлияе на сегашната структура на банковия сектор?
- По-скоро на това може да въздейства определена политика за навлизането на определен вид банки на съответния пазар, както и ограничаването на лицензите за определен период от време, ако това е необходимо. Макар че, от друга страна, лицензионната политика не трябва да ограничава конкуренцията. Не бива да се разсъждава опростено по този въпрос. Примерно, понеже някой бил казал, че банките са много, не бива да има други.
У нас структурата на банковия сектор е много неравномерна. Имаме няколко големи държавни банки, които държат 2/3 и повече от активите в системата. Известно е, че мениджмънтът при тях наподобява по-скоро банкова администрация. Структурата от гледна точка на развитие на клоновата мрежа също е от съществено значение. В други страни за всеки клон се иска допълнително разрешение, у нас такова ограничение няма. Често в България в градче с няколко предприятия има 5-6 банкови клона, които се чудят какво да правят и харчат за издръжка повече, отколкото печелят. Но подобни неща не може да се регулират в наредба, тъй като в закона такива ограничения няма.
Ще разглежда ли наредбата вариантите за отнемане на лиценз на банките?
- Необходимо е освен условията за навлизане в банковия сектор да се изброят и такива за излизане извън тези при настъпването на фалит. Практически сега се оказва, че една банка може да излезе от пазара само ако е фалирала. Все още не е достатъчно ясно при какви случаи, освен нарушения в регулациите, може да се отнеме лицензът. В други страни съществува практика, че ако една новолицензирана банка през първите 2-3 години тръгне зле, може да й се отнеме разрешението, без да е стигнала до фалит. У нас този проблем не е разрешен. Ако в бъдеще това стане с промяна на закона, ще се допълни и самата наредба.
Предвиждат ли се промени за лицензирането на клонове на чужди банки?
- Бих искал да обясня каква е практиката в някои други страни. Понякога местният надзор не е убеден, че надзорът на банката в страната, където е централата й, е достатъчно добър. Тогава обикновено се иска да се образува не клон, а банка, за да може да се надзирава изцяло, или се изисква наличие на работен капитал от централата. Всичко това може да се обсъди и у нас. Възможно е за банките от ЕС режимът да е по-облекчен, тоест да не се изисква за клоновете им минимален капитал. Тази материя е много неясна в сегашния закон за банките. Казва се, че лиценз се издава само на реномирани банки на световния финансов пазар или на банки, получили гаранции от тях. Това се отнася както за клонове, така и за дъщерни институции. Текстът поражда множество въпросителни. Той предполага различни разсъждения - кои са добрите банки, за кои световни пазари става дума, дали се отнася за първите 100, 200 или 500 банки в световните класации? От друга страна, текстът е дискриминационен. В ЕС действа директива, която не ограничава свободното движение на капитали и респективно извършването на банкови услуги.
Що се отнася до чуждите клонове, в наредбата се предлага те да имат капитал от 10 млрд. лева, както банките.
Как ще се възприеме това ново изискване?
- В момента има случаи на дадено разрешение на клон с капитал, който е внесен, но после изнесен обратно към централата на банката. Смятам, че подобна практика трябва да се пресече чрез нормативна уредба. Възможно е също така да се даде отсрочка на клоновете на чужди банки да изпълнят това изискване, ако то се приеме, за да се постигне равнопоставеност.
