Екологията - сизифов камък по пътя към Европа
"Чл. 130 постановява, inter alia, че политиката на Общността в областта на околната среда ще бъде насочена към висока степен на защита и ще бъде основана на принципа на превантивните мерки, на принципа замърсяващият плаща и че уврежданията на околната среда приоритетно трябва да бъдат елиминирани още при техния източник."
Из "Бялата книга" на ЕС
През 1997 г. България кандидатства за пълноправно членство в Европейския съюз. Днес това се определя като един от основните приоритети на външната ни политика. Два екоскандала от последните седмици обаче напомниха по драматичен начин, че пътят ни към Европа е блокиран здраво от немарливостта, безгрижието и безпаричието, превърнали цели райони от страната в екологични капани.
Първо гръмна новината за драмата на цяло село в поречието на Ерма, тровено от цианидните изпарения от хвостохранилището на оловния рудник. След което отново възкръсна и позабравеният в последно време призрак на радиационната заплаха. "Селски Чернобил край Лом" - заглавието на вестникарската публикация само по себе си е стряскащо. Особено потресаваща бе информацията за поминалите се за кратко време 23-ма души от ломското село Селановци, станали жертва на радиацията от изоставения и уж обезопасен уранов рудник.
Впоследствие се оказа, че тези скандали май пак ще бъдат повод да си припомним приказката за компютрите, които се оказали компоти и не били изнесени, а внесени. Според хора от "Редки метали" случаят "Селановци" е по-скоро инспириран от нежеланието на местните хора да приключат окончателно ликвидацията на рудника, при което ще останат без работни места. Ако обаче има проблеми с изтичане на радиация, държавата може да отпусне още пари до окончателното ликвидиране на замърсяването, което значи работа и заплати за хората от селото. За циановото нашествие край Ерма от екоминистерството казаха, че проблемът с хвостохранилището е отдавна известен и се търси решение, но извън него няма наднормена концентрация на отровата.
Дори ако това се окаже вярно, то не променя истината, че редица места в България са замърсени до такава степен, че са опасни за живот.
Дори спрян, уранодобивът може да убива.
Уранодобивът у нас започва в края на 30-те години, когато немски специалисти разработват няколко малки повърхностни находища в района на връх Готен край Бухово. След Втората световна война българо-руската дружба създава съответното смесено дружество за проучване и експлоатация на уранови руди. От 1946 до 1992 г., когато с министерско постановление бе сложен край на добива и преработката на уранова руда, земята ни е дупчена и са проучвани уранови залежи на повече от 200 места. Много от тези находища изобщо не са влезли в експлоатация поради ниското съдържание на уран. И едните, и другите обаче са дали своя принос за замърсяването на околната среда. В рудите и отпадъците освен скалообразуващи минерали има тежки метали и радионуклеиди. Освен това при извличането се използват редица химически реагенти, които също преминават в производствените отпадъци. По тази причина околната среда около урановите рудници е силно замърсена, и то комплексно, а не само с радиоактивни елементи. Огромните обеми на тези отпадъци понякога представляват значителни депа на радиоактивност. В доклад на научен екип на Националния център по радиобиология и радиационна защита към Министерството на здравеопазването се сочи, че такива наситени с радиоактивност депа са насипите около рудниците в Бухово, Брезово, Елешница, Дружба и "Възход" - Смолян. Общият обем на опасния боклук в тях е около 14 млн. тона, които покриват 85 хектара земя. Като особено тежък се сочи проблемът в Елешница, където, в резултат на радоноотделянето и високия естествен фон измерената радиация е близо два пъти над пределно допустимите норми за населението. Подобен е проблемът и с вилната зона на Сливен. Високите концентрации на радон според авторите на доклада се дължат на лошо изпълнените ликвидационни работи или пълната липса на такива.
След преработката на урановата руда остатъчният отпадък се депонира в уранохранилища. У нас те са шест. Три от тях са край неуранови рудници - две край Бургаски медни мини и едно в клона на Горубсо в Лъки. Конкретна информация за активността на тези хранилища няма, но авторите работят с презумпцията, че не е висока. Другите три отпадъчни хранилища са две в Бухово - старо, което е отчасти рекултивирано, и ново, което тепърва подлежи на рекултивация, и едно в Елешница. Тяхната обща площ е 132 хектара, количеството 16 млн. тона, а активността по мнението на специалистите е много висока.
Едно сравнение с други страни, производителки на уран, показва, че в България съотношението между обемите, площите и количеството е 17 пъти повече спрямо Канада, 14 пъти повече спрямо Германия, а спрямо Чехия - около 6.7 пъти. В същото време за ликвидирането на последиците от радиоактивното замърсяване в Германия за период от 15 години са предвидени 13 млрд. марки. У нас за тази цел досега са изразходвани около 46 млн. долара - 160 пъти по-малко. Разбира се, това не е окончателната сума, тъй като процесът на ликвидация у нас все още продължава. Трудно е обаче да се предполага, че ще бъдат вложени поне още толкова средства, колкото са похарчени досега в ликвидацията. От това фрапиращо несъответствие между състоянието на околната среда и парите, които се отпускат за ликвидацията, става ясно какво е качеството на тази ликвидация.
Едно от най-рисковите замърсявания е последица от нескопосаното затваряне на сондажите за добив на уран по хидро-геохимичния способ. Направени са над 4000 такива сондажа главно в Тракийската низина. В тях е наливана сярна киселина за извличане на уранови разтвори и след това сондажите са изоставени така, т.е. те са циментирани отвън, но не е спазена технологията за наливане на основи за неутрализиране на киселинните разтвори. Заплашени са най-големите запаси на подпочвени води в България в поречието на Горна Тунджа.
"В момента там земята е превърната в сюнгер, целият напоен със серния разтвор на урана", твърдят еколози.
Ексчлен на бившия междуведомствен съвет за закриване на уранодобива твърди, че по сметки преди четири години, за да се ликвидират тези последствия в най-плодородната част на България с най-големи запаси на подпочвени води, са нужни около 1 млрд. долара. И затова е изоставено.
Индустриалните замърсители.
Технологичните отпадъци само от въгледобива надхвърлят 220 млн. тона. През последните години обаче има известно подобряване на състоянието със замърсяванията от металургичната промишленост. В "Стомана" е монтирана филтърна система на електростоманодобива, доставена от немска фирма.
Предприятията за цветни метали в Пловдив и Кърджали продължават изпълнението на екологични програми в оловното и цинковото производство. Японското правителство отпусна кредит от 29 млн. долара за екологизация на производствените мощности в "Елисейна" и 6 млн. йени за КЦМ - Пловдив. Подписано бе споразумение със Световната банка за решаване на екологичните проблеми на МДК - Пирдоп.
В същото време пречиствателните съоръжения на "Елисейна" и тези за отделянето на арсена в МДК - Пирдоп, са неефективни. Без пречиствателни съоръжения за отпадните води са болшинството от големите промишлени фирми, в това число "Тежко машиностроене" - Радомир, "Стомана", Балканкар" - Лом, "Завод за тежко машиностроене" - Русе, Военно-ремонтни заводи -"Хан Крум" - Търговище, "Санел" - Сандански, и др. Енергетиката продължава да държи водещи позиции в производството на вредни емисии като прах, серен двуокис, азотни окиси и др. Това се дължи както на спецификата на отрасъла, така и на употребата предимно на местни въглища с високо съдържание на сяра и висока пепелност.
Количеството на серни окиси на единица продукция в нашенска ТЕЦ с местни въглища се движи между 30 и 24 г на киловатчас. За Германия тези стойности са около 0.5 г на киловатчас (по данни от 1990 г.).
С оглед намаляването на вредните емисии от термичните централи се лансира идеята за изграждане на нови ядрени мощности и увеличаване на дела на електроенергията от АЕЦ. Тази теза обаче среща и силна съпротива заради рисковете на ядрената енергетика.
Основният проблем и досега остава не толкова сигурността и безопасната експлоатация на ядрените блокове, колкото замърсяването на околната среда вследствие на натрупването на радиоактивни отпадъци.
България повече от 25 години произвежда атомна енергия, без да предприеме необходимите мерки за безопасно съхраняване на опасните отпадъци и без да внесе дори лев в задължителните за всеки оператор на АЕЦ фондове за безопасно съхраняване на радиоактивните отпадъци и за извеждане на реакторите от експлоатация. Така в края на века страната ни се оказа пред заплахата да затваря реактори, без да е готова за това, без ядрено хранилище, без договор за обратно връщане на отработилото ядрено гориво на собственика му в Русия и без каквито и да е пари, за да решава тези проблеми.
Всяка година един 1000-мегаватов реактор от типа ВВЕР произвежда около 30 тона високорадиоактивни отпадъци, между 40 и 135 хил. куб. метра течни радиоактивни отпадъци и около 518 куб. метра твърди. Същият тип реактор изгаря средно 26.5 тона ядрено гориво годишно, след което произвежда 21 тона отработило гориво. Световната практика сочи, че трябва да се отделят между 0.004 и 0.01 долара за киловатчас продадена електроенергия за решаването на проблема само с ниско- и среднорадиоактивните отпадъци. Най-голямата опасност обаче идва от високорадиоактивните отпадъци и отработилото гориво.
Течните радиоактивни отпадъци само от първите четири реактора на АЕЦ "Козлодуй" надхвърлят 15 000 куб. м, складирани са в непреработено състояние, според някои експерти съществува голяма опасност от радиоактивни течове.
От 1989 г. Русия спря да приема отработилото гориво по екологични съображения и то се трупа във временното нелицензирано хранилище на площадката на АЕЦ "Козлодуй". По данни на специалисти това хранилище ще бъде запълнено до четири години, след което ще възникне остро въпросът къде да се съхранява този опасен радиоактивен отпадък. Дори ако Русия се съгласи да го приема отново за преработка, това ще ни струва над 60 млн. долара годишно. А след преработката тя ще ни връща получените високорадиоактивни отпадъци, за които също няма хранилище. Което значи, че трябва да се търси решение за дългосрочно съхраняване без преработка.
След спирането на един реактор той продължава да бъде високорадиоактивен и опасен. Според изчисленията на някои експерти при демонтажа на една централа се образуват около 50 000 куб. м радиоактивни отпадъци. Средствата за закриването само на един реактор варират от 200 до 700 млн. долара в различните държави.
По изчисления на специалисти от НЕК за затварянето на първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй" и за изграждането на хранилище за сухо съхраняване на отработилото ядрено гориво ще бъдат необходими не по-малко от 2 млрд. долара.
Замърсените земи и реституцията.
До 1996 г. само в резултат на въгледобива са разрушени над 200 000 дка земи, от които над 183 000 дка от земеделския и над 15 000 дка от горския фонд. Рекултивирани са не повече от 70 000 дка. Най-много са нарушените площи в източномаришкия басейн. Големи територии обаче са замърсени от оловно-цинковото производство, от уранодобива и от ядрената ни централа.
Рекултивацията не е панацея, след нея земите са в по-добро състояние, но в повечето случаи не стават за агропроизводство, предупреждават експертите. И не крият тревогата си, че връщането на замърсени земи, особено тези с тежки метали, цианиди и радиоактивност след закриването на уранодобива може да доведе до тежки последици. Повечето от тези земи, независимо от частичното оздравяване, още десетки години ще бъдат на ограничителен режим за ползването им, т.е. те могат да се засадят с трева или с дървета и храсти, но в никакъв случай не трябва да се изплъзват за паша или за производство на друга селскостопанска продукция.
Кой обаче ще забрани на възвърналия собствеността си стопанин да печели от земята си. Още повече, че след като му е върната собствеността, той след определеното време ще плаща и данъци върху нея като върху продуктивна земя. Въпросът кой ще плаща старите екощети при приватизацията на предприятия с екологични проблеми нашумя като казус при продажбата на МДК - Пирдоп. Според някои юристи купувачът в този случай се е усетил навреме да постави проблема, в противен случай щеше да се натовари с повече от 21 млн. долара допълнителни разходи. На такава сума беше оценена инвестицията за преодоляване на старите екощети след екологичния одит на предприятието.
Вариантите за решаване на такъв проблем са два - редуциране на приватизационната цена на обекта или правителството да търси кредит, за да изпълни ангажиментите си по Закона за опазване на околната среда. В случая с МДК проектът за преодоляване на старите замърсявания се финансира от Световната банка. Той ще се реализира на няколко модула и най-вероятно ще се привличат средства и от други източници. Купувачът "Юнион миниер" ще носи отговорността за екологичното състояние на региона отсега нататък.
Подобни проблеми се очаква да възникнат при приватизацията на повечето от металургичните ни комбинати и на фирми от тежката химия. Според правистите в тези случаи законодателството ни, което вече търси хармония с европейското, е категорично - плаща този, който замърсява. Тоест разходите по старите замърсявания във всички случаи не се поемат от новия собственик. По конституция държавата носи отговорността за осигуряването на здравословна среда за живот, пак държавата беше собственик на тези фирми през миналите десетилетия. Така че тя ще носи отговорността и за инвестициите в оздравяването на природата там, където тя е поразена от дейността на индустриалните фирми. Според министъра на околната среда Евдокия Манева Световната банка и други международни финансови институции са готови да финансират проекти за оздравяване на околната среда.
Условията на Европа.
Те обикновено са императивни и изискват достигането на определен стандарт на качеството на живота и на околната среда.
Действащото законодателство в общността се състои от около 200 акта, обхващащи широк кръг въпроси, включително замърсяването на въздуха и водата, управлението на отпадъци и химикали, биотехнологията, радиационната защита и опазването на природата. Държавите членки са задължени да осигуряват извършването на оценка за въздействието върху околната среда, преди да бъде дадено разрешение за осъществяването на някои държавни и частни проекти.
Според разпоредбите на Европейското споразумение за асоцииране в политиката си за развитие България ще се ръководи от принципа за устойчиво развитие и следва изцяло да инкорпорира екологичните аспекти. То също така идентифицира околната среда като приоритет в двустранното сътрудничество, както и като област, в която законодателството следва да се сближи с общността.
През последните години, особено миналата и началото на тази, страната ни има безспорни постижения в областта на хармонизацията на екологичното ни законодателство с това на ЕС. През 1990 г. бе създадено Министерството на околната среда и бе приет рамков закон в областта на екологията. Именно той въвежда принципа замърсителят плаща, както и оценката на въздействието на околната среда. През 1992 г. е формулирана стратегия в областта на опазването на природната среда, която впоследствие периодично се актуализира. Стратегията очертава по-нататъшно развитие на институционната, законовата и регулативната рамка и идентифицира областите, изискващи приоритетни действия. Това са основно емисията във въздуха на олово и други тежки метали и замърсяването на питейната вода и храните.
Националният фонд за опазване на околната среда, учреден през 1995 г. и финансиран главно чрез глоби и данъци за промишлено замърсяване и горива, предоставя кредити и заеми на общините и предприятията за екологични мерки. Ресурсът на фонда обаче е ограничен и до момента разходите по опазването на природната среда у нас са неприемливо малки спрямо европейските стандарти.
В кратки срокове бяха приети Закон за горите, Закон за управление на отпадъците, Закон за защитените територии, подготвен е проект на национална програма за постепенно преустановяване на производството и употребата на оловни бензини.
Екологичното ни законодателство обаче все още продължава да е непълно, нормите за емисиите при замърсяването на въздуха с някои вредни вещества продължават да не отговарят на изискванията, а и съществуващите норми не се прилагат еднакво навсякъде. Нормите за емисиите във водата също не са достатъчно строги, въпреки че се готви нов закон за водите. Би могло да се каже, че с приемането на Закона за управлението на твърдите битови отпадъци вече имаме национална политика в тази област, но нейното провеждане е силно затруднено от липсата на необходимата подзаконова нормативна база, от липсата на пари и ефективен механизъм за стимулиране на разделното събиране на отпадъците и тяхната безопасна преработка или дълготрайно съхраняване. На практика все още не съществува официален контрол в тази област. Наредбите за химическите вещества и селскостопанското замърсяване или се нуждаят от осъвременяване, или въобще липсват. Същото се отнася и за радиационната защита, където по-скоро се касае за липса на култура на безопасността. Единственото у нас хранилище на радиоактивни отпадъци извън площадката на АЕЦ "Козлодуй" не отговаря на общоприетите изисквания за безопасност в ЕС.
"Екологичните проблеми на България са много сериозни и не са решавани ефективно. България има високи емисии на замърсители на въздуха, действащата практика при управлението на отпадъците е елементарна, особено за изхвърлянето им, а горенето им не е регламентирано. Замърсяването на почвата и ерозията също са сериозни", гласи становището на Комисията на ЕС по молбата за присъединяването ни към общността.
Много важни инвестиции са необходими за ефективното спазване на стандартите на ЕС в повечето области, особено в качеството на водата, битовите отпадъци и за модернизирането на промишлеността. Значителни усилия ще са необходими и за изграждането на административен потенциал, който ще позволи на страната да приеме изцяло, да прилага и изпълнява правото на съюза, е изводът на еврокомисарите. Според тях стратегията на страната в областта на опазването на околната среда трябва да включи график за въвеждането на съответните действащи актове на ЕС. Спазването на тези актове обаче в повечето случаи предполага положителна промяна в икономическото развитие и ще изисква крупни инвестиции. По оценката на екоексперти необходимите средства могат да надхвърлят 10 млрд. долара, ако се прибавят проблемите на АЕЦ, които са извън обсега на екологичното министерство.
Според еврокомисарите, ако се следва една всеобхватна, рентабилна и целева екологична стратегия, каквато изисква европейското законодателство, пълното въвеждане на действащите актове на общността може да бъде постигнато в средносрочен и дългосрочен план. А ефективното спазване на редица законови актове, изискващи крупни инвестиции и значителни усилия от страна на администрацията - например законодателството за третирането на битовите отходни води, питейната вода, някои аспекти на управлението на отпадъци и замърсяването на въздуха - може да бъде постигнато само в много дългосрочен план, гласи становището на ЕС.
Един добър закон иска и механизъм за прилагане
Евдокия Манева, министър на околната среда и водите, пред в. "Капитал"
Как ще коментирате прогнозите, че неспособността да се справим практически с проблемите на екологията ще бъде основната пречка за интеграцията на България в Европейския съюз?
- Не намирам за основателни тревогите, че няма да се справим с проблемите. Те наистина не са малко, но не мисля, че са толкова големи, че да не се справим с тях. Истината е, че с много добро темпо преработваме законовата база и я хармонизираме с европейската. Един добър закон обаче иска и механизъм за прилагане. Когато разработихме програмата си за присъединяване, дефинирахме всички подзаконови актове, които ще прилагаме, и се постарахме да направим оценка на ресурсите, които са необходими за практическата им реализация. Най-важните директиви на ЕС за околната среда са 80. От тях изключвам 34, които касаят йонизиращите лъчения, т.е. радиоактивното замърсяване, което не е прерогатив на Министерството на околната среда, и водоснабдяването, което е към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Остават 45 директиви, които са много важни за околната среда в този обем, с който в момента МОСВ се занимава. По изчисленията на нашите специалисти, за да изпълним всичко, което маркират директивите, до 2007 г. са необходими 2.7 млрд. долара. До 2015 г. са необходими 6 млрд. долара. Около 650 млн. долара ще трябват до 2001 г., за да се осъществи на практика това, което е дефинирано в директивите и в "Програма 2001" на правителството и е пренесено в нашите подзаконови актове. Това означава да се извърши сериозно строителство в областта на опазването на водите, т.е. на пречиствателни станции, привеждане на цялата материя, свързана с управлението на отпадъците в съответствие с нормите, както и предприемането на редица сериозни мерки в областта на чистотата на въздуха. Съществуват също определени ангажименти по опазване на природата, по защитените територии. Това е сфера, в която ще бъдат необходими допълнителни ресурси, но тяхната величина не е толкова голяма. Ще посоча конкретни примери специално за водите. Съгласно директивите сме длъжни да построим 84 пречиствателни станции за населени места с над 10 хиляди жители. Това трябва да стане до 2005-2007 г. След това трябва да построим над 350 пречиствателни станции за селища с население между 2 хиляди и 10 хиляди жители. Това е регламентирано с директивите и ние трябва да го направим, т.е. трябва да имаме инвестиции за тези инфраструктурни проекти. Трябва да построим около 54 депа за битови отпадъци. Имаме намерение за големите градове да построим инсинератори, тъй като едно депо обикновено заема големи територии. Не сме страна, която може да си позволи да използва ограничената си земя, за да депонира на нея отпадъци. Това също изисква сериозни ресурси. Много сериозни проблеми ще имаме при изпълнението на задълженията, които имаме по конвенцията за климата.
Какви са възможностите за привличане на необходимите инвестиции отвън?
- За тази цел има присъединителни фондове на ЕС. Очакваме оттам значителни ресурси. Западните страни предвиждат значителен дял от средствата в тези фондове да бъде насочен към екологични проекти. Освен това очакваме от много от финансовите институции - Европейска инвестиционна банка, Европейската банка за реконструкция и развитие, Световната банка, Японския фонд и правителството на Япония, да отпуснат кредити при благоприятни условия, с които бихме могли да решим проблемите. Очаквам, че и двата фонда към Министерството на околната среда ще се стабилизират. В момента практически има само една мощна екологична такса - таксата върху горивата. Със закона за отпадъците предвиждаме да се въведат и други такси върху продукти, които създават рискове за околната среда и които след употребата представляват или масов отпадък, или рисков отпадък. Ако запазим постановките на Закона за околната среда, приходите от тези такси ще постъпват в националния екологичен фонд и ще се изразходват само по предназначение. Имам основания да се надявам, че ще има страни, които поне за част от дълга към тях ще са склонни да преговарят за сделка по схемата дълг срещу природа. Освен това съществуват редица правителствени програми, които предвиждат отпускане на средства за екологични мероприятия. Неотдавна подписахме споразумение с холандското правителство. Още през тази година се предвижда да бъдат отпуснати 1 милион гулдена за топлофикация на среден град, съобразена с екологичните изисквания. По този проект ще работим заедно с Комитета по енергетика. Постигна се принципно съгласие, че това е първата стъпка, и през следващите години можем да се надяваме на по-голяма сума. Датското правителство ни оказва доста сериозна финансова подкрепа. До края на годината вече мисля, че ще стане факт проектът за инсинератор за болничните отпадъци. Средства се отпускат и за пречиствателни съоръжения на кожарските предприятия, пречиствателната станция на Варна. Надявам се, че ще получим по-осезателна помощ от Германия, особено за дунавските проекти. Германия председателства дунавската програма и има сериозна амбиция програмата да не се изчерпва само с проучвания и проектиране, а да се реализират конкретни проекти със съответното осигуряване на инвестиции за тях. Германците имат чудесни проекти за модулни пречиствателни станции, които са приложими за малки градове. Такива имаме достатъчно по Дунава. Започваме финансиране на колектора на Лом, защо да не се направи паралелно с това една модерна компактна ефективна пречиствателна станция за Лом и да решим проблемите на този град.
Ваш е изразът "не санкции, а зелени данъци за екологията". Тенденцията обаче е обратната?
- Има една схема, по която работят западните страни, но не смятам, че е постигнато нещо съществено. Единствено Дания има определени успехи при внедряването на зелената вълна в данъчното законодателство, към изместване на системата от данъци върху труда и капитала върху екологични данъци. Това обаче все още е дискусионен проблем дори за Западна Европа. Но в същото време в много страни има редица преференции за екологичните проекти. За съжаление в периода, в който ние сме във валутен борд, и наблюдавайки принципите, върху които се гради данъчното ни законодателство, аз не очаквам, че ще можем да въведем кой знае какви данъчни преференции в областта на екологичното законодателство. Затова в близките години акцентите ще бъдат върху таксите и върху санкциите. Едно поощрение е съществуващият в момента механизъм за отпускане на безлихвени кредити от фонда за опазване на околната среда или за поемане на 50% от лихвата по търговски кредити, когато проектът има екологична значимост. Това са двата механизма, които прилагаме и които са все пак сериозна помощ. В последно време, след като през миналата година фондът укрепна и имаме по-добър ресурс, интересът към него нарасна. Скоро няма да можем да задоволяваме всички претенции, но това пък, от друга страна, ще ни позволява да правим много прецизен подбор и да се подпомагат само високоефективни екологични проекти. Но истината е, че засега не можем да очакваме преференции по линия на данъчното законодателство.
Политиката на санкциите обаче изисква по-голям контрол със съответното оборудване, чиновнически апарат и съответно средства за издръжката му. Не излиза ли това по-скъпо на бюджета?
- Да, така е. Мисля обаче, че този проблем не е толкова голям. В момента имаме два източника за финансиране на контролния апарат и за мониторинговата дейност изобщо. От една страна, това е бюджетната издръжка на контролния апарат на министерството. От друга страна, е възможността ресурсите, консумативите, резервните части за контролната система да бъдат подпомагани с финансиране от фонда. Това ни облекчава и мисля, че по отношение на техниката сме добре оборудвани. Може би малко е приповдигнато, но мога да кажа, че имаме изключително съвременна материална база за извършване на екологичен контрол. Това наистина е една много скъпоструваща дейност и тя не може да бъде обезпечавана само от бюджета, затова ще продължим да осигуряваме част от ресурсите от фонда. От фонда обаче не може да се заплащат възнаграждения на ангажираните в тази дейност специалисти и за съжаление контролната ни система продължава да бъде в долната част на скалата по заплащане на държавни служители.
Може ли да се твърди, че българските стандарти за увреждане на околната среда отговарят на европейските и какво означава понятието временни стандарти - такива бяха въведени неотдавна за МДК?
- За въздуха мога категорично да отговоря с да - хармонизирани са, по някои показатели дори ние имаме по-строги стандарти, отколкото в редица европейски страни. Изключвам прословутите автомобили. В момента се работи по стандартите за вредности при изходящите газове. До края на годината ще имаме хармонизирана нормативна база и в това направление. Временните норми, които предизвикаха недоволството на населението например в Пирдоп във връзка с МДК и на които реагираха и някои депутати, са една класическа схема, която се прилага абсолютно във всички страни. Конкретният случай с МДК заслужава да се отбележи, защото временните норми, които сме въвели в момента, са малко по-благоприятни от общите норми. Но те са по-строги от това, което по принцип винаги е изпускано в този регион. Така че не сме отстъпили с нищо от нашите изисквания към предприятието. Няма обаче никакъв смисъл да въвеждаме норми, които не са достижими, и да налагаме санкции самоцелно, без това да води до положителен резултат. Това показва опитът ни от последните години. И неслучайно в света по отношение на екологията изобщо няма понятие санкции. В случаите, когато нормите се нарушават, производството временно се преустановява, докато не се реши проблемът.
В новото екологично законодателство твърде много се разчита на общините. Готови ли са те да изпълняват тези функции?
- С риск да не съм съвсем в крак с усилията ни да демократизираме целия процес на управление смятам, че общините не са в състояние в момента да прилагат разпоредбите. Много са причините за това. Разбира се, има значение и подготовката на специалистите, и това, че кметовете не желаят да си създават проблеми с населението. В много случаи мерките, които трябва да предприемат, могат да създадат напрежение. Това често е свързано с увеличаване на определени такси, с въвеждане на строги глоби и това безусловно може да предизвика реакция сред населението. От тази гледна точка законът ни съответства на закона за местното самоуправление, тъй като и в него, и в Закона за опазване на околната среда общините и местните власти са отговорни например за твърдите битови отпадъци. Пример, че те не се справят с този проблем, е обстановката около нас. Отпадъците са повсеместен проблем. Опитваме се да помогнем на общините, да влезем в правомощието си на държавен орган, който има правото на най-висшия контрол.
Съществуват международно утвърдени механизми за привличане на инвестиции, като търговията с емисии и суаповете дълг срещу природа. Какви са възможностите за прилагането им в България?
- В Киото тази година много сериозно се обсъждаше проблемът за търгуване с емисии. Има много европейски страни, които са достигнали границите на техническите възможности за намаляване на вредните емисии. Те притежават ресурси и могат да инвестират в нашата страна, за да може крайният резултат - намаляването на емисиите у нас, по определена схема да се разпределя и да се признава като резултат и на нашата страна, и на съответната държава. Това е много добра схема за привличане на инвестиции. Мисля, че имаме възможности да я прилагаме много успешно. Има вече интерес към този проблем. Схемите за дълг срещу разходи в страната за определени екологични цели също са възможност за привличане на инвестиции. Тук обаче трябва да се намерят страни, които са готови да ни преотстъпят дълга, който имаме към тях. Най-често това може да бъде държавният дълг или дългът към държавна банка. Възможен е и друг вариант - ако страната е готова да вземе решение да изкупи дълга към частни банки и след това да го трансформира в държавно вземане. Така се случи всъщност с Швейцария. Дългът беше към частни банки, но се изкупи от държавата и след това се трансферира по схемата дълг срещу природа. Засега такава сделка у нас е реализирана само по отношение на дълга, който имаме към Швейцария. Но сме водили предварителни разговори и смятам, че такава схема е възможна и с Германия за част от дълга, ще правим опити и с други страни.
Токсична лава потопи живота на цяло село
"А, Женевското езеро! ", би възкликнал някой при вида на електриковата водна площ преди с. Ерма река. Всъщност нездравият цвят на язовира се дължи на Менделеевата таблица, която съдържа. Езерото събира отровните води, които се стичат от трите местни рудника на Горубсо. Преди това токсичната хаш-две-о оставя част от елементите си във вид на пюре-металик километри нагоре по течението. Тук-там сред различната по цвят и агрегатно състояние смертелна каша се виждат водовъртежи и кипежи.
В "Горубсо"-комплекса има "Трошачно отделение", където полезните изкопаеми се чупят механично. След това във флотационната със съответните химикали и реагенти (циан, натриев хлорид, вар, син камък, борова основа) се извлича желаният оловно-цинков концентрат. Отпадната вода, стичаща се по поречието, на места изглежда като казана с киселина в "Батман". Това е сивата токсична маса, обезлюдила няколко къщи и разболяла две-трети от жителите на селото. Отстрани по коритото се виждат дюните от химбаластра, някъде е побеляло от вредната за здравето фира.
Село Ерма река има 1600 жители. Вечер асфалтовите му пътища светят заради напластения силициев окис. Сутрин те гълтат болестотворния бриз, вечер топлата минерална вода отново задейства химическите реакции и вредните изпарения. В околноста се носи смъртоносен коктейл от фосфати, сероводороди, манган, кадмий, цианиди, олово (враговете на кръвта), цинк, арсенопроизводни (те атакуват вестибуларния апарат).
"Сутрин като станеш, дишаш парите и започва да ти се гади, главоболие, апетитът ти се губи. Децата постоянно получават обриви, лошо им е, нямат настроение, отпаднали са. Мръсотията оказва влияние - то се чувства. Докато нямаше флотация, въздухът беше чист, бяхме бодри, а сега се чувстваме отпаднали. Не е приятно, но какво да правиш", казва Диляна Тодорова. Тя живее в най-засегнатата част на селото - Крушкова махала. Петдесетте семейства от махалата живеят точно в съседство с отровния отпадъчен поток, който се влива в хвостохранилището на Горубсо. Преди време няколко къщички подгизнали от химическата помия. Стопаните им вече не живеят там, а в съседни селища.
"Допреди две години живеех в Крушкова махала. Преместих се - ползвам ведомствено жилище от Горубсо. Проблемите трябва да се решават от администрацията на Златоград. Иначе прехраната е рудодобивът, друго няма. Но трябват мерки да се подобри екологията в района. Проблемът е с новите къщи, които ще се залеят", смята работник от флотационната фабрика.
От януари тази година инициативен комитет от жители на с. Ерма река, и по-точно с адрес Крушкова махала, се опитват да предизвикат решаването на проблема с граждански инициативи. Подписката им е с няколко основни искания - замърсителят да предостави жилища на засегнатата част от населението, в най-скоро време да бъде изградено надеждно съоръжение, което да поема отпадъчните води и да се засеят подходящи за санитарен екопояс дървесни видове.
След подписката, заседанията при кмета, протоколираните обещания е решено, етажи от две златоградски общежития да бъдат предоставени на застрашените семейства, най-вече с деца до 16 години.
"Като млад човек мисля, че изселването е най-добрият вариант, защото дори да спрат замърсяването, пораженията остават. Не съм химик, но съм сигурен, че тези отпадъци ще тровят наоколо години напред, дори утре производството да спре. Това замърсяване ще си остане, замърсените земи никой няма да ни ги върне, най-добрият вариант е да намерят начин да ни преместят в по-подходяща среда. Децата тук са доста и предполагам, че ако ги изследват, едва ли ще се намери едно, което да е в добро здраве", казва 32-годишният Калин Тодоров. Според експертиза, поискана от кмета на Ерма река Йордан Динчев от общинската болница в Златоград, от хронични неспецифични белодробни заболявания страдат 44 души, с активна туберкулоза са 9, а застрашените от жълтата гостенка са 114. След направения с подкрепата на "Отворено общество" скрининг мрачната статистика показва, че общо 174 жители на с. Ерма река са заболели вследствие на отпадните продукти, запрашеността и променената екологична обстановка.
"Подготвяме материали, които ще бъдат изпратени до МС, за да се уточнят процедурите по изнасяне на населението на квартал Крушкова махала", каза за "Капитал" младият кмет. Според него целта е да се намери най-рационалното решение - да се запази рудодобивът като основен поминък на населението, от една страна, а от друга, жителите на селото да се изселят от отровената местност. "Това е единственото спасение - Горубсо да остане да работи с всичките екомерки, основното производство не трябва да спира, защото оттам са единствените свежи пари, които постъпват в нашата община. Правителството, доколкото съм запознат, няма изготвена програма за планинските и полупланинските гранични райони като нашия, т.е. нямаме алтернатива за развитие. Но преди всичко трябва да защитим здравето на хората, и то като ги изселим", разсъждава Йордан Динчев.
"Никой не ни е казвал какви са рисковете. Някои смятат, че криенето на информация създава спокойствие, но аз смятам, че не е така, защото какво ли не си мисля в главата за това замърсяване. Ако знам какво влияние оказва на децата замърсяването... Информацията е необходима, хората трябва да я имат. Ако знаят, че е твърде опасно, въпреки че сме беден район, хората ще намерят начин да се преместят заради децата. Ако знам, че детето ми ще порастне болно или, недай боже, сакато, ще се преместя оттук. Имам две деца - какво по-лошо от това да знам, че са болни.
Играят - като се върне вечер - очите му възпалени, корем го боли, глава, не може постоянно да го вардиш, играе му се", разказва служител на отдел "Текущ контрол" във флотационната фабрика.
Съселянка добавя: "При положение, че биха ни предложили да живеем някъде другаде, бихме се преместили, но при тези условия никъде не може да отидем. С 80 хиляди лева заплата си - траеш, нищо не можеш да направиш, да мръднеш."
Местността, в която е разположено с. Ерма река, е силно пресечена - наклоните там са почти отвесни, като селото е етажирано и къщи има по неподозирани места и "площадки". Някъде стълбите, свързващи къща с магазин, са стръмни като онези в пожарната или други видове аварийни изходи. Токсичната лава е унищожила обработваемите земи - "под флотационната фабрика надолу, по стари кадастри, е било все земя, от която хората са се препитавали. Сега нищо не можеш да изкараш - катерим се по баирите - тук парче, там парче, опитваш се да го обработваш, но трудно става. Единственият поминък е рудодобивът, но ако този поминък ще е за сметка на здравето - много благодаря", говорят миньори. И още: "Какво като жена ми има работа в рудника - на 33 години е, а като тръгнем нагоре към градинката, едва ме следва."
Трябва ли ни банка в Македония
Трябва ли ни банка в Скопие? Отговорът на този въпрос не е нито прост, нито кратък. Вероятно той ще се съдържа повече в историята и политиката, отколкото в бизнеса. Все пак в Скопие има една банка, която сега е на Мултигруп и която може да стане държавна, ако държавата опрости срещу това дългове на групировката. Това е дилемата, иначе Балканската банка в Скопие си отива.
Във времената на Беров и Г-13, като си надви на масрафа, националният капитал реши, че е укрепнал за експорт, и с пари на държавната Балканбанк беше създадена банката в Скопие. Банката беше използвана по време на югоембаргото като пощенска кутия за преточване на пари от Балканбанк към структурите на "Мулти".
Смислени икономически аргументи да се капитализира депозит на Балканбанк и да се опрощават дългове на "Мулти" () няма. Затова вероятно в историята е замесено и външното министерство. Балканската външна политика е разтеглива работа и една банка, повече или по-малко, в сравнение с проблема с македонския език примерно е дребна работа. Ако ще помага - разбира се, да я има.
Противната аргументация е, че държавната инвестиция в задгранична банка би станала в момент, когато държавата едва-едва е закърпила собствената си банкова система и засега безуспешно се бори с местното банково лоби за продажбата на българските банки на чуждестранни инвеститори. Може би е правилно да приватизираме българската банкова система и след това да мислим за задгранични инвестиции.
Освен това банката в Скопие много би напомняла на бившите задгранични дружества, които отново с много висши идеали откраднаха от данъкоплатеца неколкостотин милиона долара. Ползването на икономически структури във външната политика не е българско изобретение, но у нас то е извратено до обикновен грабеж на средства. Вярно е, че в България има притеснително количество гръцки банки, но пък нашите властници не са доказали, че заслужават да им се повери такова оръжие.
Приватизаторите само симулират публичност
И досега се знаеше, че приетата по времето на Ренета Инджова наредба за предоставяне на информация за приватизацията е давала шанс на мълчаливите чиновници да не казват почти нищо или да съобщават само това, което им изнася, по хода на приватизационния процес.
С промените в споменатата наредба съветът по структурна реформа показа ясно, че хич не го е еня за това как обществото ще се информира за купувачите, сделките и условията по тях. Всичко освен информацията в публичните регистри продължава да е тайна, като на чиновниците в приватизиращите ведомства е оставена вратичка по някой път да дават и допълнителна информация. Никъде в документа не се посочва даването на каквато и да е информация на обществеността като задължение на чиновниците. Резултатът е предварително ясен и ще е същият, както досега - почти никаква съществена информация за хода на приватизационния процес, и това е нормално. Защо да се напъват хората?
Може би ще е добре някой член на правителството или зам.-министър лично да се убеди в способността на публичните регистри да предоставят информация. Да се пробва примерно в съда или в статистиката. Защото според наредбата приватизаторите дори не са длъжни да предоставят и тази уж публична по закон информация - който иска, да си я събира от регистрите.
Добре е също така премиерът да направи и още един експеримент. Нека да поиска от някого обобщена информация за темпа на продажба на държавни активи. Нека да попита колко процента от икономиката е станала частна, откакто ОДС е на власт. Колко пари са постъпили, колко дълг е погасен, колко сделки са развалени и защо.
Няма кой да даде такава информация. Дори някой да брои сключените сделки, никой не следи и не систематизира постъпилите плащания. В стремежа си всичко да е тайно и покрито, топприватизаторите практически скриват информацията и един от друг.
Томов блъфира с картите на президента
На политиците, както и на картоиграчите, блъфирането им приляга, то си е част от работния маскарад. Но и в двата случая мярката е задължителна, ако искат да печелят.
Лидерът на евролевицата, който, изглежда, линее без светлината на тв прожекторите, пак се впусна в деликатната процедура с плам. Този път Александър Томов си избра да рецензира изпреварващо проекта на концепцията за национална сигурност на правителството. И за да изглежда достоверен - опакова съображенията си с грижа към президента и демокрацията.
Според него Костов издърпвал правомощията изпод краката на държавния глава и създаването на съвет по сигурността към правителството ще е само началото. Защото двама на едно килимче са много... В трогателната си грижа евролевицата отиде по-нататък - тръгна да събира подписи с искане до Конституционния съд да разтълкува президентските пълномощия, по-специално в контекста на националната сигурност. Странно е как юристите там не са догледали въпросното искане, защото, като се пита Конституционният съд дали "президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили и във военно време, и в мирновременни условия", ще излезе, че не са наясно с основния закон, на който стъпват. Тъкмо според конституцията и в мирно, и във военно време президентът си е все президент, все държавен глава и все върховен главнокомандващ.
Така че за какво говорим, ако не за политически пируети.
Но Конституционният съд не е казино все пак, там блъфове не вървят... Пък и избирателите не са само мълчаливата публика.
На Атлантическия клуб вече не му липсват първите седем години
Седемгодишен юбилей отбеляза българският Атлантически клуб миналия понеделник. "През последните седем години Атлантическият клуб до голяма степен е променил начина на мислене в България и в това е неговата голяма заслуга", обяви президентът Петър Стоянов на тържество по случай годишнината. Държавният глава получи почетната златна значка на атлантизма от президента на клуба Соломон Паси. Според него кулминацията в дейността на Атлантическия клуб ще е пълноправното приобщаване на страната към Северноатлантическия съюз. Атлантическият клуб в България бе първата подобна организация, създадена в страна от бившите сателити на СССР и изобщо извън пълноправните членки на НАТО.
Полицията в Кърджали арестува банкер за... "рекет"
В разгара на срещите между трите власти и призивите на премиера за арести на банкери полицията в Кърджали арестува шефа на Евробанк Асен Христов. Това няма общо с отпускани кредити, а според самото съобщение на полицията е станало по сигнал за изнудване. Асен Христов е бил задържан за 20 часа миналия вторник, след като местният гражданин Пламен Кръстев се оплакал, че го притискат за дълг от 7.7 млн. лева. Самият банкер обясни, че цялата история е някакво недоразумение, тъй като оплакалият се в полицията сам поискал среща и в никакъв случай не бил заплашван. Той дължал сумата на фирмата "Старком", чийто шеф е съпругата на Асен Христов. "Бях отишъл в Кърджали, тъй като съм председател на съвета на директорите на предприятието "Формопласт" и тъй като съпругата ми ме помоли да се видя с Кръстев, приех поканата му", разказва Христов. Кръстев, който е бивш шеф на СИК в Кърджали и с две висящи дела, поканил банкера в ресторант, на излизане от който полицията арестувала Христов, шофьора му Живко Петров и руснака Юрий Шарапов. Шарапов според разказа на шефа на Евробанк е на работа и към банката, и към "Старком" и тръгнал за Кърджали от интерес към Курбан байрама, освен това бил специалист по пластмаси, каквато е дейността на "Формопласт". Според първите съобщения за инцидента Шарапов е участвал във войните в Афганистан и Босна.
Освободеният банкер заяви, че очаква извинение от полицията в Кърджали и че въпреки недоразумението тя все пак е действала професионално. Христов се срещна в петък с гуверньора на БНБ Светослав Гаврийски, но поводът за срещата не бил арестът. "На това в банкерските среди се гледа като на недоразумение", обясни Христов.
Пощальоните се разбунтуваха за заплати
По-високи трудови възнаграждения поискаха работници от "Български пощи" на протестен митинг пред централата на държавната фирма миналия четвъртък. "Възнагражденията ни варират от 67 до 111 хил. лв. Повечето от нас - около 12 хил. души, вземаме около 80 000 лв.", роптаят пощенските служители. Протестиращите поискаха също да бъде отстранен директорският борд на "Български пощи".
Ден по-късно недоволните се разбраха с ръководството на фирмата заплатите да се вдигнат с 18 на сто от първи май. Споразумението беше сключено между директорския борд на "Български пощи" АД и представителите на трите синдиката в бранша - "Подкрепа", КНСБ и Демократичния синдикат на съобщенията. Нова щатна таблица за категоризация на персонала трябва да влезе в сила от началото на май, твърдят от ръководството на пощите. Споразумението предвижда още от първи юли т.г. средната заплата да се увеличи с не по-малко от 12 на сто, а от първи октомври - с не по-малко от 5 на сто. Работещите в пощите ще получат еднократно през април по 30 000 лева вместо обещаните по-рано 20 000. Предвижда се и 10 000 лв. бонус за празника на съобщенията 6 май.
През третото и четвъртото тримесечие на 1998 г. ръководството на "Български пощи" да издължи дължимото униформено облекло на работещите във фирмата за 1997 и 1998 г., предвижда още споразумението. До края на април трябва да се проведе и търг за фирмата, която ще шие униформите на пощальоните през 1999 г. Работници искат да приватизират завод "Оптикоелектрон"
Над 1300 служители от "Оптикоелектрон" от общо 1700 души персонал ще поискат да участват в приватизацията на завода за спецпродукция, каза Димитър Димитров, бивш директор по финансово-икономическата политика в предприятието, на съвместна пресконференция с депутати от Демократичната левица и евролевицата. За целта е регистрирано работническо- мениджърското дружество "Оптикоелектрон 21 век", което ще се опита да закупи над 50 на сто от активите на дружеството, каза Донка Бътовска, бивш юрист на завода. Според уволнения мениджърски екип на дружеството производството на "Оптикоелектрон" - Панагюрище, ще спадне близо два пъти през летните месеци. Според уволнените шефове поръчките от чуждестранни контрагенти намаляват. Сега предприятието изпълнява заявки за около 400 000 марки, осигурени в началото на годината, докато преди то е работило за по 500 000 марки на месец. Вече близо 70 дни работниците от "Оптикоелектрон" протестират в защита на бившия си шеф Иван Чолаков.
Мотоескадронът "Сигма" яхна нови БМВ-та
Петнайсет нови мотоциклета БМВ получиха столичните полицейски сили за бързо реагиране "Сигма". Вътрешният министър Богомил Бонев лично предостави на колегите си лъскавото оборудване. До момента "Сигма" разполагаше с 60 БМВ-та. "Новите машини имат изключително висока проходимост и осигуряват много по-големи възможности за бързо реагиране", каза на церемонията МВР-шефът.
"Сигма" бе създадена със заповед на министър Богомил Бонев на 4 юли 1997 г. Тя е включена в структурата на направление "Пътна полиция" към СДВР. Нейните основни функции са свързани с охраната на обществения ред в столицата. При създаването си отрядът беше замислен като група от бързоподвижни полицейски служители, които преследват най-опасните криминални типове, участват в задържането им и организират отцепването на районите на престъпленията.
Чехия ще въвежда визи за българите
"Въвеждането на визов режим между България и Чехия не е въпрос на утрешния ден, но вече е на масата", обяви чешкият външен министър Ярослав Шедиви, който посети София в четвъртък. При присъединяването към Европейския съюз Прага трябва да се присъедини към Шенгенското споразумение и съответно да затегне граничния си пропускателен режим, допълни дипломатът. По време на посещението си чешкият външен министър се срещна с президента, премиера, външния ни министър и председателя на Народното събрание.
Разкриха цех за матрици на пиратски CD
Националната служба "Борба с организираната престъпност" разкри цех за производство на матрици за пиратски компактдискове миналия петък. Скъпите машини, които са на стойност около 2 милиона долара, били открити в помещения на фирма "Комос" ООД в София. Според експертите от новосъздаденото звено за защита на интелектуалната собственост към НСБОП подобно производство в България в момента съществува само в ДЗУ - Стара Загора. Акцията била проведена с разрешение на Районната прокуратура в София и представител от софийското бюро на Международната федерация на звукозаписните индустрии (IFPI). На място е било установено, че от иззетите стампери могат да бъдат произведени около 60 000 компактдиска. Това е една от най-успешните операции след създаването на звеното за защита на интелектуалната собственост към НСБОП преди месец. Службата продължава изясняването на законността на цялостната производствена дейност в новосъздадения цех на фирмата.
Договорено е сътрудничество по общи проекти с Албания
Косовският проблем не е вътрешносръбски, а балкански, заявиха министрите на външните работи на Албания и България Паскал Мило и Надежда Михайлова. По думите на г-н Мило кризата може да се разреши само след създаването на отделна косовска република в рамките на СР Югославия със статут, подобен на този на Черна гора.
Двамата министри договориха още създаването на съвместни работни групи, които да прегледат договорно-правната основа между двете страни и да направят предложения за нейното осъвременяване. В най-скоро време ще се проведе и първото заседание на смесената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. От българска страна тя ще се председателства от министъра на транспорта Вилхелм Краус. Коридор No8 и проектът за нефтопровод Бургас - Вльора ще бъдат приоритетите в двустранното икономическо сътрудничество. Министър Мило призова и за български инвестиции в албанската икономика.
Правата на малцинствата в страните от региона трябва да се основават на международните конвенции, каза Паскал Мило след срещата си с президента Петър Стоянов. В лекция пред Атлантическия клуб обаче албанският външен министър заяви, че България и Македония трябва да се разберат чие е малцинството в Източна Албания.
Рокери обраха газостанция в София
Двама въоръжени бандити обраха газостанцията в столичния квартал "Враждебна" в петък привечер. Те пристигнали с мотор, неустановена марка, около 19.30 часа и спрели пред станцията. Двамата били въоръжени с пушка помпа и пистолет. Единият от бандитите стрелял във витрината на помещението с пушката. След това принудили двамата работници да сложат дневния оборот в сак и избягали с мотора. По първоначални данни точният размер на откраднатата сума е около 17 милиона лева. Няма ранени и пострадали от нападението. Веднага на местопроизшествието са пристигнали полицаи, предприетите заградителни действия засега не са дали резултат.
Кандидатурата на Кириенко повторно влиза в руския парламент
В петък руската Дума отхвърли кандидатурата на Сергей Кириенко за министър-председател. Против това Кириенко да оглави руското правителство гласуваха 186 депутати от долната камара на парламента срещу 143, които одобриха предложения от президента Елцин кандидат. За да поеме премиерския пост, на Кириенко не му достигнаха още 86 гласа. "Не очаквах толкова силна подкрепа", каза непосредствено след вота номинираният за министър-председател Кириенко.
Половин час след гласуването говорителят на Елцин Сергей Ястржембски обяви, че президентът Елцин е изпратил писмо до Думата, в което подновява кандидатурата на Кириенко за министър-председател. До 18 април руските депутати трябва да повторят гласуването в парламента.
Президентският говорител каза, че в началото на следващата седмица Борис Елцин ще се срещне с председателите на двете камари на Думата. Руските информационни агенции цитириха председателя на Думата Генадий Селезньов, според когото срещата ще се състои в понеделник.
Съгласно руската конституция, ако Думата отхвърли три пъти кандидатурата на Кириенко, 67-годишният Елцин трябва да разпусне парламента и да насрочи извънредни парламентарни избори.
В радиообръщение към руския народ в петък Елцин заяви, че няма друга подходяща кандидатура за поста министър-председател, и добави, че всеки един ден без правителство има твърде висока цена за икономиката на страната.
Лидерът на руските комунисти Генадий Зюганов заяви, че партията му ще блокира ново обсъждане на кандидатурата на Кириенко. "Обсъдихме Кириенко и го гласувахме. Думата по един категоричен начин се произнесе по кандидатурата на Кириенко, с което случаят "Кириенко" приключи.
Преди седмица лидерите на парламентарно представените партии обявиха, че няма да подкрепят Кириенко. Единствено от фракцията на бившия министър-председател Виктор Черномирдин "Наш дом Русия" заявиха, че застават твърдо зад кандидатурата на младия избраник на Елцин. След тайното гласуване стана ясно, че заявените намерения и действителните резултати се разминават значително. Явно някои депутати са пренебрегнали партийната дисциплина.
Протестанти и католици се разбраха
След близо двегодишни усилия в последния ден от миналата седмица протестанти и католици направиха огромна стъпка към разрешаването на северноирландския проблем. Сделката между католици и протестанти, сключена два дни преди католическия Великден, слага край на 30-годишните кръвопролития в Северна Ирландия, в които повече от 3000 души намериха смъртта си в британската провинция. Въпреки че мирното споразумение е факт, остава да виси въпросът доколко трайно и устойчиво ще бъде то.
"Все още не може да се говори за уреждане на проблема. Споразумението е само стъпка към установяването на траен мир. В него има както лоши неща, така и стойностни, по които хората на Северна Ирландия ще се произнесат на 22 май. Изпуснатите гръмки фрази като "исторически момент", "повратен момент" и други подобни са ненавременни. Истинският исторически момент ще бъде денят, в който мирът ще е реалност. Нека да работим за този ден", каза Джери Адамс, лидер на политическото крило на Ирландската републиканска армия "Шин Фейн".
Подписаният в петък от лидерите на двете общности документ, сложна форма от многобройни компромиси, запазва връзките между Северна Ирландия и Великобритания и урежда присъединяването на британската провинция към Ейре. Според условията на сделката споразумението подлежи на референдум в Северна Ирландия, насрочен за 22 май. В случай че договореното в петък получи благословията на хората в Северна Ирландия, британската провинция ще се обедини с Ейре. Ако това не стане, Северна Ирландия остава в очертанията на Великобритания. Постигнатото в края на миналата седмица е най-значителната промяна в политическия статус на Северна Ирландия след разделянето на остров Ирландия през 1921 г. Споразумението бе посрещнато с одобрение от международната общност. Президентът на САЩ Бил Клинтън, който чрез многобройни трансатлантически телефонни интервенции съдействаше за постигането на компромиси по взаимноизключващи се виждания за бъдещето на Северна Ирландия, обеща, че ще работи съвместно с тези, които желаят прекратяването на насилията в Северна Ирландия. Президентът на Франция Жак Ширак и неговият южноафрикански колега Нелсън Мандела аплодираха подписването на документа.
Лидерите на Северна и Южна Корея се срещат в Пекин
На 11 април в Пекин за първи път от четири години насам се състоя среща на най-високо равнище между Северна и Южна Корея. Приоритет на срещата на висшите представители на двете държави бе уреждането на доставки на изкуствена тор от Южна Корея за северната й съседка, където почвите са силно изтощени от редуващите се през последните три години наводнения и засушавания, както и от опустошителната аграрна политика на правителството в Северна Корея. Няма да бъдат подминати парливите въпроси за разделените корейски семейства от края на корейската война през 1950-53 г. и обединяването на двете Кореи.
САЩ и Китай, някогашни врагове в корейската война, а днес партньори на Северна и Южна Корея в четиристранните преговори за мирно разрешаване на конфликта между двете съседни държави и евентуалното им обединение, очакват резултатите от срещата с особен интерес. От Вашингтон и Пекин изразиха надежда, че преговорите няма да се ограничат само в сферата на аграрните проблеми на Северна Корея. Последният кръг от четиристранните преговори през март в Женева завършиха с пълен провал.
Накратко
Конституционният съд допусна за разглеждане делото за възстановяването на собствеността върху царските имоти. То бе образувано по искане на главния прокурор Иван Татарчев от 20 март. Обвинител номер едно настоява да се обявят за противоконституционни разпоредбите на закона от 1947 г., с който имуществото на монарха и неговите роднини се отне в полза на държавата.
Правосъдният министър ще поставя държавния печат върху президентските укази, реши парламентът в четвъртък. Шефът на правосъдното ведомство обаче няма право да отказва да сложи щемпела върху документите на държавния глава. Актът по поставянето на печата ще има само ритуално значение. Законът за държавния печат беше одобрен от парламента с почти пълно мнозинство.
Осман Октай обеща да изпрати на президента Петър Стоянов в понеделник над 700 страници с данни за корупция сред управляващата партия. Депутатът от ДПС ще използва услугите на пощата, "за да не се унижава", след като не са го поканили.
Обвиненият за атентата срещу в. "Труд" Кирил Рашков, известен повече като Цар Киро, беше пуснат под гаранция от следствения арест миналия понеделник. "Излиза, че делото срещу Цар Киро е кьорфишек", обяви главният прокурор Иван Татарчев. Според него делото върви към прекратяване.
Министерствата на външните работи и културата разработват нова система за отличия и медали за достижения в духовната сфера. В момента единственият медал за принос към българското културно наследство е "Стара планина".
"Туистър" на живо в София и други градове
"Тази вечер духаше пустинен вятър. Един от онези горещи и сухи ветрове, които слизат през планинските проходи, къдрят косите, изопват нервите и предизвикват сърбеж по кожата. В такива вечери записванията завършват с бой. Хрисими по природа женици опитват с пръст острието на месарския нож и съзерцават вратовете на съпрузите си. В такива вечери може да се случи всичко. В някой бар дори могат да ти сервират пълна догоре халба бира."
Началото на разказа на Реймънд Чандлър "Пустинен вятър"
Миналата седмица излезе силен вятър. Един от онези пролетни ветрове, които духат като калорифер във врата, отменят партии тенис и предизвикват черни точки. В такива дни разходките в града често приключват с фрактура. Хрисими по природа избиратели опипват с пръст пясъка в косите си и съзерцават вдлъбнатите от счупени клони автомобили даже и на "вратовете".
В такива дни може да се случи всичко. В някоя емисия дори могат да ти съобщят, че циклон върлува.
Всекидневието на софиянци - когато е сухо да дишат прах, когато е мокро, да газят кал - беше разнообразено от фьон, почти нормален за сезона. В четвъртък хората осъмнаха с фучащ между прозорците вятър, издуващ като платна пердетата. По улиците коварни спирали от вейки, амбалаж и прахоляци съпроводиха гражданите до работните им места. Трясък от счупени стъкла, дървесен пукот и пясъчно-найлонов шепот осигуриха звуковия фон на целодневния ърбън-трилър. Полите на жените бягаха северно от мястото си, собственици гонеха шапки, очила и други леки екстри. Столичани изглеждаха като поддържащия балет на Майкъл Джексън - на моменти те докарваха страхотен синхрон, когато при пореден порив на вятъра с обиграно движение си закриваха лицата срещу приближаващата мръсотия, или, артистично завъртайки се, я загърбваха. "Не искам да живея в тази кочина", коментира софиянка с възпалени очи. Отнесени от вихъра се сетиха да ругаят за тротоарния вариант на "буря "Невада" малко по-отговорни лица, от онова, дето духа.
Всъщност развигорът се разбесня точно след пролетното почистване. Така той си имаше готова суровина от оборката - просто вдигна във въздуха всички купчини смет, стари дрехи, вехтории и пепел, стъкмени из дворовете и край контейнерите. Друг е въпросът, че дори без сезонните банки смет софиянци не си слагат на сърцето грижата за растящия си, но не стареещ град. След като пасатът побрули, люлинските полета родиха найлонови пликове и кашони, които биха стигнали на Кристо да опакова разни неща до края на живота си. "О, каква мръсотия! ", задължително се възмущава гражданка миг преди да метне огризката от ябълката си на платното.
Докато някои участваха в преживяване тип "Момче и вятър", а други в "Пустинна буря", трети усетиха вятъра на промяната във въздуха. "Бяхме с малък самолет. Екипажът каза, че в София има силен страничен вятър, но скоростта му е паднала и можем да излетим от Варна. Машината се движеше като полско фиатче по софийски улици. Друсаше много, имаше турбулентност. На моменти се усещаше, че вятърът ни отвява, а пилотът завърта настрани, за да върне самолета в правилната посока", разказва кацнал край Плевен пасажер.
"Вятърът в София достигна над 20 - 22 метра в секунда, или към 80 километра в час - горе-долу разрешената скорост по пътищата. Лошото е, че той беше на пориви и направи тези бели, които всички видяхме - счупи дървета, скъса проводници, бутна комини, събра покриви и т.н. Такъв вятър не е чак толкова често явление в столицата и България по принцип, но не е и изключение. Това става във всеки преходен сезон - и пролет, и есен", коментира за "Капитал" метеорологът Огнян Гаврилов. Синоптиците имат една таблица, според която ветровете се класират по тяхната скорост - метри в секунда или километри в час. Слаб е вятърът до 5 м/сек, или 18 км/ч. До около 11 м/сек, или почти 40 км/ч, вятърът е умерен, силен е до 18 м/сек, или 65 км/ч. Вятър, устремен до 29 м/сек, или 105 км/ч, минава за бурен, а над тази скорост се смята ураганен.
Ураганите от своя страна са нещо друго - те са определен тип циклони, които се зараждат, развиват и умират в тропичните области. "Един вихър, бил той циклон или антициклон, ние го проектираме върху земната повърхност и от това съдим за неговата големина като площ. Тропичните циклони са с много малка проекция върху земната или морската повърхност, но за сметка на това са запасени с много голяма енергия, бързо подвижни са и правят много по-големи бели от този вятър, който ние наричаме ураганен. Ураганен го наричат в учебниците, гледаме да не употребяваме това наименование, защото хората се плашат", казват метеоролозите.
Според стандартите на специалистите миналата седмица ни е гостувал бурен вятър. "Причината е преминаването на микроциклонален вихър, който се зароди някъде в централното Средиземноморие, пое на североизток и мина в непосредствена близост до страната ни", обясняват дежурните от Националния институт по метеорология и хидрология.
Пакостникът е роден на 8 април в 23.03 часа някъде над Централна Италия. След шест часа центърът почти не се е променил по местоположение, но е с много по-ниско атмосферно налягане. Впоследствие нашият "туистър" се обединява с част от големия циклон, тръгва много явно на североизток, като центърът му не е вече над Италия, над Динарските планини. Забърсва ни. Минава северозападно от Карпатите, сега вече е северно от Карпатите, далеч над Южна Украйна. И това за около 30 часа.
"Средната скорост на придвижване на този микровихър е между 50 и 70 км/ч. Това е една от най-големите скорости при местене на центрове в средни географски ширини, като нашата", казва Огнян Гаврилов. Между другото в България също се получава торна, но то не е нито обичайно, нито силно изразено, колкото в САЩ или Южна Америка.
"Още днес вятърът отново ще се ориентира от югозапад, отново ще се усили, но като казвам усили, не значи, че ще достигне някакви драстични скорости. Просто ще започне да духа топъл вятър от югозапад, вятър от 6-8 м/сек средна скорост", прогнозира пред "Капитал" Огнян Гаврилов.
Вятърничавата история от миналата седмица завърши с доста поражения. Първо бяха изпотрошените саксии, напуканите стъкла, скъсаните тролейни жици. На няколко места в страната имаше смачкани от паднали дървета автомобили. Няколко лежерни покрива отхвърчаха, падна дувар. Скоростната стихия причини пожари из страната. "Обстановката в София беше доста сложна, наложи се участие на първи спасителен отряд на Гражданска защита за оказване на специализирана помощ. Получихме сигнал от кв. "Младост" за отцепване на ламарина от покривна конструкция. Отрядът отиде, закрепи и отстрани част от ламарината на блок 66. Привечер се обадиха от НАТФИЗ и там отиде наш екип да отстрани опасността - тези ламарини създават проблеми в такива случаи, особено когато става дума за гъсто населен район. Паднали дървета, счупени клони в района на парковете, вдигната покъщнина", изредиха обажданията от щаба на Гражданска защита. Информация за пострадали хора в София няма. В Хасково обаче срутване на оградна стена затрупа две момичета.
ЕКОВЛАСТНОСТ
Преди почти десет години бе поставено началото. Някои твърдят, че в началото било словото. Че словото било "дишай" и че именно то помогнало впоследствие за падането на системата. Дали това е така или не, е без значение. Важно е, че словото подканя към размисъл за условията, в които живеем.
Понастоящем 75% от жителите на София все още се вълнуват от проблеми на околната среда, докато 20% са ги загърбили поради наличието на по-важни грижи. Едва 5 на сто изобщо не се интересуват от екология, като половината от тях са от хората под 30-годишна възраст. Именно най-младите са и най-песимистично настроени относно състоянието на околната среда у нас и най-критични към дейността на екопартиите.
Осем от всеки десет столичани оценяват състоянието на околната среда в България като лошо. Що се отнася до мерките, 2% споделят мнението, че у нас се предприемат всички необходими действия за неговото подобряване, но 48% - че въобще не се прави нищо в тази посока. Останалата половина е по-умерена и заема междинна позиция - макар и да има още какво да се желае, все пак някакви усилия се полагат. Тези относително положителни оценки са по-скоро актив за дейността на официалните власти, отколкото за екопартиите, към които има натрупан доста голям негативизъм.
Десет години след началото "дишането" пак си е проблем номер едно, ако съдим по проявената готовност на интервюираните за участие в екоинициативи. При това е проблем не само на Русе. Най-голям дял от столичани (83%) биха се включили именно в мероприятия, свързани със замърсяването на въздуха. Следват проблемите на Витоша и замърсяването на водите (79%). Интересно е, че най-нисък е делът на готовите да проявят активност по инициативи, свързани с ядрената енергетика. Това подсказва, че тя или не се възприема като екопроблем, или (което е много по-вероятното) се възприема в светлината на зачестилите външни упреци, атаки и закани относно АЕЦ "Козлодуй", което предизвиква и съответната защитна реакция.
Най-често интервюираните са склонни да се включат чрез участие в подписки (64%). Значително по-малка е групата, която би участвала в шествия (15%) или в набиране на парични средства (9%). Но най-малка е готовността за вот в полза на екопартия - 6%, което напълно съответства на мнението на 83 на сто от столичани, че тези организации не се занимават сериозно с проблемите на околната среда, а политизирайки ги, по-скоро се стремят да извлекат ползи от тях.
Грижата за индивидуалното творчество е далновидност на държавата
Свободните и организирани творци, за които творчеството е професия и за които свободата на творчеството е над всичко, трябва да поискат в проектозакона за културата да се защити индивидуалната творческа дейност и да се осигури възможност за нейното осъществяване на пазара.
В основата на цивилизацията е културата, в нейната основа е изкуството, в неговата е творчеството, а основа на творчеството е индивидуалността. Ако не се вземат мерки за спасяването на индивидуалната творческа дейност чрез естествени пазарни механизми, няма да има обратна връзка, няма да има култура. Без да се практикува, без да се развива и изявява творчеството, то не се превръща в изкуство, и ако не се купува и цени, то е обречено на застой и изчезване.
Днес демократичните държави, знаещи съзидателната роля на изкуството за духовното си развитие, създават условия за материална заинтересованост у широките слоеве да купуват изкуство. (През Възраждането покровители (меценати) са били само отделни издигнати личности.) Такива държави стимулират материално любителите на изкуство, като им признават за разход пред данъчните власти суми, дадени за изкуството, което те лично предпочитат. Така от любители те създават покровители. При общуването с изкуството и под неговото облагородяващо въздействие, покровителите се превръщат в ценители.
Крайната цел на всяко демократизиращо се общество включва създаването и градирането и на духовни ценности. Общество от покровители и ценители на изкуството е бариера за унищожаване на цивилизацията. То е стълб на демокрацията. То създава духовните си ценности не с принуда, както при тоталитаризма, а с естествения пазарен механизъм на свободно изявеното предпочитание на покровителите.
Съществено е да не смесваме спонсорирането с покровителството. Спонсорите дават, защото печелят повече от рекламирането си, от разликата с платената реклама, от изпиране на пари.
Покровителите купуват, защото харесват изкуството, когато станат ценители, купуват, за да общуват с изкуството, а когато станат колекционери, събират и опазват изкуството, защото го обичат. Държавата стимулира покровителите, защото покровителства културата.
За да прояви грижа за свободния индивидуален творчески процес, държавата трябва:
Необходимостта на този документ се обуславя от това, че той:
За да съществуват на свободния пазар, на творците не са им нужни подаяния, а пазарен механизъм, с който да се продават техните произведения.
Вълните на приватизацията са твърде бурни за дребния акционер
Много бих желал във в. "Капитал" да има повече материали, свързани с увеличаването на частната собственост на земеделските земи и по проблемите на игнорирането на дребните акционери.
Според мен сега съществува съпротива, която се изразява в усложнената от съдебните власти процедура по узаконяване правото на собственост върху земеделските земи. Издаването на нотариален акт на жив наследник е повече от мъчително. Изисква се най-напред да се изготви нотариален акт на името на починалия собственик. Проектът се подготвя от поземлената комисия, като липсва в закона срок за това. В момента в комисията в Търговище служителите определят срок - началото на 1999 г. През това време ще отпадне облекчението по закона да не се внасят местни и държавни такси. След това идва процедурата по доброволните делби между наследниците, издаването на нотариални актове на живите наследници, нанасянето на промените в кадастралния план и т.н. Не се знае дали до 2000 г. човек ще стане реален собственик. Не съм чувал дали в друга страна освен България се издава документ за собственост на починал човек. На починалия му трябват не повече от 2 кв.м земя (площта на гроба). Нормално ли е това, или се преследват други цели от авторите на това "ноу-хау". След като има решение на поземлената комисия, с което се възстановява собствеността, а тази комисия е държавен орган и удостоверението за наследници се издава от общината, трябва ли да се хабят време и средства? Според съдебната власт се обезсилват решенията на общината. В същото време договорите за продажба на държавни жилища от общината заменят нотариалния акт. Този проблем е актуален, защото България е земеделска страна и е свързан с оцеляването на българското население. Необходимо е подробно изясняване на този процес от журналисти.
Вторият интересуващ ме проблем е свързан с резултатите от масовата приватизация. Аз съм много малък акционер на Интерхотел "Черно море" - Варна. От в."Капитал" научих за хода на търговете, за проверката на работническо-мениджърското дружество и за това, че на 06.03.1998 г. се е провело събрание на акционерите на обекта. След като получих информация, отидох в хотела и попитах защо не съм поканен писмено на общото събрание и поисках да се запозная с решенията му. Отговорът на администрацията бе, че писмена покана е публикувана в Държавен вестник и според директора това е достатъчно. Решенията са заключени и ако искат за нещо да уведомят акционерите допълнително, ще им се обадят.
Подкрепям напълно теорията на Збигнев Бжежински за съсобствеността и нейното влияние върху развитието на икономиката, но откровено споделям, че при такава практика на българска приватизация нямам желание да участвам в т.нар. втора вълна. Вълните са твърде бурни за малкия акционер. Може би има нещо не както трябва - някакви пропуски в законите или слаба информираност на акционерите.
Убеден съм, че това са твърде големи проблеми на ежедневието и те интересуват не само мен, а и изключително много българи.
Право на отговор
Хотел "Замъка - Хранков" спазва инструкцията
По повод статията в брой 13 на в. "Капитал", автор Димитър Пеев, опровергавам същата в частта й, отнасяща се за пребиваването на г-н Майкъл Чорни в хотел "Замъка - Хранков" под чуждо име, както се твърди от журналиста. Гостът на хотела ни винаги се регистрира при пристигане, предоставяйки личния си паспорт, и това е факт, който не подлежи на никакъв коментар и съмнение. Хотел "Замъка - Хранков" стриктно спазва инструкцията за настаняване на клиенти, ежедневно се предоставят адресните карти в съответната служба на СДВР. Проверките на контролните органи са доказателство за това.
Моля да опровергаете писаното от журналиста Д. Пеев, тъй като не отговаря на истината. Статията нанася морални и материални щети и понижава имиджа и реномето на хотел "Замъка - Хранков" в България и в чужбина. Не се печелят читатели с публикуване на невярна информация.
Настоявам да получа вашия писмен отговор на поставения проблем.
За кого работи казиното в "Шератон"?
С нескрит интерес прочетох темата от миналия брой на вашия вестник, посветена на хазарта в България. В статията "" с автори Йово Николов и Галя Тодорова индиректно се засяга авторитетното казино в столичния хотел "Шератон", чийто управител съм. В статията е изразено категоричното становище, че единствено две казина в София работят самостоятелно и независимо от структури и фирми на Ай Джи Ем. В изброените две казина не попада Международният казино-клуб в столичния хотел "Шератон". Така изнесените факти не отговарят на действителността. В подкрепа на това мое мнение са и следващите аргументи:
Международният казино-клуб в сградата на столичния хотел "Шератон" се стопанисва от дружество "Англо-Болкан" ЕООД. Дружеството е регистрирано в Софийския градски съд под фирмено дело 14477/93 г. със 100% чуждестранно участие. Едноличен собственик на капитала на дружеството е "Торънс Мениджмънт Сървисиз Лимитид" - Великобритания. На името на "Англо-Болкан" ЕООД има издаден лиценз от Комисията по хазарта в пълно съответствие със законовите изисквания в Република България. Дружеството не е свързано по какъвто и да е начин не само с фирми от структурите на Ай Джи Ем, но и с никакви други образувания, контролиращи или оказващи влияние върху дейността му. Казиното работи напълно самостоятелно и независимо и благодарение на това успя да извоюва авторитетно име, което е известно не само в България, но и в чужбина. За успеха на бизнеса ни ние се придържаме стриктно към принципите на високия професионализъм в специфичната наша дейност, а не към покровителството и опеката на нечии структури.
Лобизмът - нещо като мобифонна любов
Преди няколко години, когато левият депутат Светослав Мичев получаваше инструкции по мобифона за чий телевизионен проект да гласува, случаят мина в графата "мобифонна любов". Пак по същото време в Народното събрание се роди дори парламентарна формация като несъществуващия вече Център за нова политика на Димитър Луджев, който открито се зае с прокарването на идеите на разпадналия се Г-13 (групата на "националния капитал"). Депутатите обаче не бяха най-големият проблем - в последните осем години всички партийни правителства падаха от власт след обвинения във връзки със "свои" хора. От своя страна експертните кабинети бяха обвинявани априори, че са на някого. "Македонската сделка", "оня списък" станаха емблематични за българския политически живот, а гейтовете, раздухани от специалните служби, причиниха падането на първото правителство на СДС. Тогава ключовата дума беше съветник. Последва го кабинетът "Виденов", който вкара в речника на българския политически сленг понятието приятелски кръг. ОДС също са упреквани в създаването на подобни "неформални" сдружения, но засега обвиненията не са документирани.
В последното Народно събрание по-известните лобисти си спретнаха и собствена парламентарна група, която трябваше да защитава печалноизвестния "национален капитал". По този повод в последно време, главно сред политиците, се възроди идеята за създаване на закон за лобизма. Главните претенденти от Обединението за национално спасение въпреки явното си идентифициране с Мултигруп до момента не са представили подобен проект. Александър Каракачанов каза само: "Не мога да правя всичко аз, и сините трябва да свършат нещо."
Сред СДС битуват две основни тези - лобизмът е в разрез с демокрацията и за неговото регламентиране и дума не може да става. Според депутати от мнозинството председателят на Народното събрание Йордан Соколов е един от изразителите на тази позиция. Други сини народни представители пък смятат, че лобизъм така или иначе съществува и той трябва да бъде вкаран в някакви рамки.
Да разбуни духовете се е заел депутатът от СДС Илия Петров. Според него главната нужда от регулация на лобизма е "груповото лобиране" в парламента. Конкретната идея дошла от действията на ОНС, които били насочени срещу държавния интерес. За синия депутат липсата на дефиниция на лобизма и правила за действие в Народното събрание позволявали всеки да бъде обвиняван в незаконно прокарване на нечии интереси. От друга страна, тъй като нямало съответната уредба, не можело да се поемат по-ясни ангажименти, които да бъдат контролирани от обществото. "Трябва да се знае who is who, за да се избягнат рисковете от нечисти лобисти. Задача на политическия елит е да делегира на чисти хора задълженията и правата да лобират в полза на България" е позицията на депутата от СДС Иван Сунгарски, шеф на Комисията по вероизповеданията и правата на човека. Той смята и че в България лобизмът се отъждествява с лобиране за Мултигруп. Според него обаче имало "два типа лобиране - негативно и позитивно. Първият е в интерес на определени групировки, което води до ненужното им забогатяване. Това е и лично обогатяване за сметка на обществото. Позитивният лобизъм е в полза на обществото, за облекчение или просперитет, без емоции, прагматично, внимателно да се преценяват фактите. Политиката е това - осъществяване от съмишленици на позитивни за обществото идеи".
Опонентите им са на мнение, че евентуалната регистрация не би променила нищо, това само би узаконило връзката на народните представители с групировките, които защитават. Според депутат от левицата "и без това за най-добрите решения в парламента се плащало от истинските вносители, за да има сигурност в приемането им". Дори и да бъде въведена изрична забрана за лобиране от страна на депутати, тя едва ли щяла да е ефективна, а само щяла да направи тази практика по-малко публична.
Все пак смисълът на лобизма е да представи интересите, за които работи, по най-добрия възможен начин. Като при всяко състезание важни са правилата и арбитрите. Когато те не се спазват, се получава вариант на българското футболно първенство. Всички лобисти по презумпция трябва да действат в конкурентни условия, каквито би предоставила една независима и безпристрастна администрация. Когато има възможност за заобикаляне на правилата, едва ли ще е необходима легитимацията лобист. Това се признава от всички законотворци, но кога бъдещият закон за държавната администрация ще създаде достатъчно стабилна и контролируема среда на никого не е ясно.
Лобистите на лобизма често изхождат от предпоставка, че самите държавни служители трябва да отстояват определени частни интереси. В България посредничеството изцяло е поето от политиците поради простата причина, че разграничението между икономика и политика е много трудно определимо. При липсата на диференциация между гражданското общество и държавата народните избраници и държавните чиновници, които трябва да осъществяват контрол, ще трябва да контролират себе си. Затова и рядко се прави разлика между лобизма, корупцията и незаконния натиск от страна на политици. Първо беше модно депутати да участват в бордове на предприятия и да съветват банки, после пък обратно - "предприемачите" станаха сътрудници на депутатите. Да бъдеш около някой политик стана истинският бизнес.
Регламентираният лобизъм на запад означава застъпничество за определени частни, групови или корпоративни интереси пред държавните власти, а не прокарването на тези интереси от самите власти или от отделни техни представители. Смисълът на оповестяването на лобистите е да се даде възможност на другите заинтересовани групи да участват в решаването на проблемите. Българските законотворци обаче разбират бъдещия закон за лобизма като норма, която да легализира техните връзки, вместо да ги прекъсне. В това се състои абсурдът на обмисляната регламентация.
В България лобизмът се изражда в търговска сделка между заинтересованото лице и този, който по презумпция трябва да защитава обществените интереси. Осветяването на подобна връзка би трябвало да дискредитира съответния политик или държавен служител, но в България това не става - отсъства каквато и да е обществена реакция. Именно в това се състои безсмислието на регламента за лобизма. В САЩ има случаи, когато конгресмени напускат Конгреса, за да могат да лобират (което е доста по-доходно). У нас подобен прецедент няма. За сметка на това частни интереси често се дефинират като национални, за да могат да бъдат прокарани от държавната администрация.
Поради несъществуващата социална и икономическа диференциация не може да има и трайни политически интереси, както и обществена заинтересованост. Това поражда, от една страна, възможността за политически лупинги, а от друга, липсата на обществени групи за натиск. Стана традиция съпротивата срещу приетите в Народното събрание закони да е post factum. Акциите от рода на "Свободно слово" са изключение, което само потвърждава правилото. Ако не броим пенсионерските шествия, реален контрол от страна на обществото просто няма. Тогава защо да си лепваш етикета "лобист"?
Спорът за националната сигурност тръгна отзад напред
Иска ли Костов да узурпира управлението на спецслужбите, или само да използва тяхното производство? Какво се крие зад съвета за сигурност - информационно-аналитичен център или управленска структура, която ще контролира разузнаването и контраразузнаването, ще ползва информацията им и ще филтрира сведенията, които се дават на президента и председателя на парламента?
Концепцията за национална сигурност, която правителството прие миналия понеделник, разбуни отново духовете на политиците. Но не по същността й - почти никой не коментира стойността на концепцията, например какво трябва и какво не трябва да бъде включено в обхвата на националната сигурност, кои са конкретните й рамки и пр. За сметка на това евролевицата скочи и обвини СДС, че ни води към премиерска диктатура, че Костов нарушава конституцията, "защото отнема съществени правомощия на главнокомандващия - президента, и ги прехвърля директно към изпълнителната власт". БСП спомена нещо против приобщаването към НАТО, но също сложи подписи под искането за тълкуване от Конституционния съд на правомощията на президента. Според Георги Първанов поведението на мнозинството е "да се концентрира колкото се може повече власт в едни и същи ръце."
Така политиците концентрираха вниманието си върху последната страница на концепцията за национална сигурност, където става въпрос за "Организацията и функциите на системата за национална сигурност" и най-вече задачите на съвета по сигурността при Министерския съвет, и пренебрегнаха основните й параметри.
Концепцията за национална сигурност на една държава няма нужда от идеологизиране и политизиране. За разлика от доктрината - нещо статично и затворено, този документ е ясна, но отворена рамка, която трябва да бъде гъвкава и към възможни екстрени промени в ситуацията във и извън страната - нещо като конструкция, по която международната общност ще се ориентира къде сме и накъде отиваме. От друга страна, тя осигурява координацията на държавно ниво във вътрешната и международната политика. Няма нужда да администрира, но се нуждае от публично съгласие.
Ето защо Костов сгреши, като направи презентацията на концепцията само като монолог на пресконференция в Министерския съвет. Както и да ги аргументира, идеите и принципите, на които стъпва концепцията, не достигнаха до общественото съзнание, защото почти никой, с изключение на ограничен кръг експерти, не знаеше предварително за какво става дума. Чак след като депутати от опозицията повдигнаха въпроса, вестник "Демокрация" публикува пълния текст на проекта на приетата от Министерския съвет Концепция за национална сигурност.
Защото понятията и принципите, които в обществото са били вече обсъждани, не предизвикват опонентите на управляващите - стремежът на България към колективни системи за сигурност, защото няма достатъчно ресурс да води неутрална политика; отказът от териториални претенции към съседни страни и неприемането на такива; отричането на балкански военни и политически съюзи и оси; желанието за активна външна политика за омиротворяване на Балканите и т.н са все неща, които са били обсъждани и приети от обществото със съгласие.
Фактът, че желанието на премиера за съвет за национална сигурност към правителството не предизвика скандал между Костов и Стоянов, е показателен, че драмата за това кой да владее спецслужбите няма да се състои. Няма причина за нея, защото едно е да използваш информацията на службите, друго е да контролираш дейността им. Костов като шеф на изпълнителната власт с основание иска да прави първото, но го подозират във второто. А го подозират, защото не е изяснил статута на съвета по сигурността и не е дал достатъчно гаранции, че ще го ползва по предназначение.
Концепцията за национална сигурност не е закон, но щом се гласува от парламента, ще има препоръчителен характер, тъй като ще бъде приета с решение на парламента. Тя ще постави основите, по които ще се развива по-нататък законовата уредба на нациналната сигурност. И това е разликата от една декларация например - декларацията е акт, който прокламира, но не задължава.
Конфликтната точка в концепцията на Костов е под No54: "МС се подпомага от Съвет по сигурността в изпълнение на функциите му по осигуряване на националната сигурност, възложени му от конституцията. Заявители на информация в Съвета по сигурността са президентът, председателят на парламента и премиера. Плановете за информация се одобряват в зависимост от разполагаемите средства за нейното добиване". В следващата точка е посочено кой влиза в Съвета по сигурността - "министър-председателят, който го председателства, министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, министърът на отбраната, техните заместници, включително началникът на Генщаба и ръководителите на разузнавателни и контраразузнавателни служби. Президентът е представен от свой наблюдател - секретаря по национална сигурност... " Това е един доста широк форум, където наред с политическите лица, каквито са министрите, присъстват и техните заместници, които би трябвало да имат по-експертна насоченост.
Съмненията идват основно от това как ще бъде конституиран този орган - дали само като съвещателен или и като управленски, какви са гаранциите, че той няма да бъде използван за чисто политически цели, кой ще контролира дейността му и т.н. Подозренията идват и от това, доколко министър-председателят може да привиква при себе си шефовете на Националната разузнавателна служба, военното разузнаване и контраразузнаване и да им поставя задачи. И защо той да "одобрява плановете на специалните органи за добиване на информация и да дава становище по разпределението на ресурсите". Какво означава това? Става въпрос само за конкретна задача, която този съвет поставя, или по принцип?
Всички тези страхове не биха съществували, ако имаше приети закони за разузнаването или пък беше "изчистена" подчинеността на военното разузнаване и контраразузнаване. Например съмненията, че премиерът ще филтрира информацията от Националната служба за сигурност към президента, са напразни, защото в чл. 50, ал. 9 на Закона за МВР е посочено, че НСС предоставя "на президента на републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя еднаква по обем и съдържание информация".
Любопитното в случая е, че точно евролевицата подкрепи Съвета по сигурността на Костов при обсъждането на концепцията в Консултативния съвет на президента. "Мисля, че се прие най-важното - този съвет, за който говори премиерът Костов, да не функционира с права, които са законодателно уредени", каза тогава Александър Томов. Точно той сега обръща гръб на тази идея и атакува Иван Костов за същото и внесе в Конституционния съд искане за тълкуване на това какво значи върховен главнокомандващ и от кого има право той да получава информация.
Битката за съдебната система премина към окопна война
"Съдията изисква се да бъде умствено развит, даровит по словото си, справедлив, верен, постоянен, непоколебим... Следователно тъпоумните (смахнатите), слепите, глухите и онзи, който не може да дочуват, не може да бъдат съдия... Съдията не бива да ходи на угощение на никоя от спорните страни... Съдията по време на заседаването длъжен е да отбягва дела и постъпки, които могат да причинят времегубене... " (Из процесуалния закон на Османската империя, действал и у нас до 1878 г.)
Само три дни бяха нужни, за да рухне крехкото примирие между премиера Иван Костов и представителите на съдебната власт. За по-малко от половин седмица органите на предварителното производство и изпълнителната власт успяха привидно да се сдобрят, след което направиха на пух и прах джентълменското си споразумение "да не се плюят". Миналия вторник президентът Стоянов се опита да убеди депутати, магистрати и министри да спазват добрия тон в спора за преструктурирането на съдебната система и да се въздържат от удари под пояса.
"Най-важното е, че се обединихме около идеята, че представителите на всички власти - законодателна, изпълнителна, съдебна и президент, ще работим заедно за изграждането на стратегия за борба с престъпността и корупцията", обяви държавният глава след разговорите си с представителите на трите власти във вторник. Обединението на усилията в борбата с престъпността обаче си остана предимно във въображението на президентската администрация. Въпреки че всички спорещи страни приеха тезата на Стоянов по принцип, никой не пожела да отстъпи от позициите си. Костов продължи да прокарва виждането си, че централните структури на предварителното производство са вредни, а Иван Татарчев и Бойко Рашков не промениха мнението си да се запази сегашното статукво. Изпълнителната и съдебната власт дори не се опитаха да прекратят словесния пинг-понг помежду си и продължиха да прехвърлят един на друг отговорността за неефективното правораздаване.
Премиерът пусна покрай ушите си и предупрежденията от съдийските среди, че ударното прекрояване на съдоустройствените закони само ще парализира правораздаването. Сините законотворци, изглежда, държат да изпробват дали Законът за съдебната власт ще заприлича на персонаж от "Островът на доктор Моро", след като му се присади някой друг нов член.
Единствената отстъпка, която президентът успя да извоюва, беше неколкомесечен мораториум върху смъртната присъда за Националната следствена служба. Поне на думи Костов се съгласи засега да не пипа ведомството на Бойко Рашков. В замяна на това обаче синият лидер засипа магистратите с ултиматуми. Първото условие на премиера беше скоростното решаване на 20-ината най-големи банкови дела. "Цялото общество чака делата срещу онези, чиито подписи стоят по документите за раздаване на необезпечени кредити. Къде е делото срещу шефовете на Първа частна банка", тропна с юмрук по масата обитателят на "Дондуков" 1.
Ден по-късно премиерът беше готов с пакет от нови задания за магистратите. "Какво става с делата срещу Чомбе, Карамански, Барона и другите хора с екзотични имена", попита той магистратите. В следващия момент гледната точка на Костов пак еволюира и той стана "гласът от народа". "Аз вече приех гледната точка, която има обикновеният човек. Досега ние потъвахме в подробности, занимавахме се с орнаментите на нещата, а хората поставят въпроса просто - след като са известни банкерите, които са дали несъбираемите кредити, и след като са ясни онези, които са ги взели, защо съдебната система не върне парите нe накаже нарушителите", обяви министър-председателят.
С това изказване вбеси почти всички блюстители на закона.
Временната амнистия на НСлС обаче не значи, че Костов се е отказал от намерението си да разчисти централните звена на предварителното производство. Срещата при президента не е засегнала проблемите за преструктурирането на съдебната система, обявиха всички участници в консултациите с държавния глава. Единственият ангажимент, който законотворците поеха, беше да изслушат представители на магистратите между двете четения на ремонтирания съдоустройствен закон. Министър-председателят обаче вероятно си дава сметка, че поставя почти непосилни задачи на следователите и прокурорите. По всичко личи, че той прави това съвсем съзнателно. След изтичането на стахановските срокове за решаването на най-тежките престъпления и правни казуси Костов ще има формалния претекст (а вероятно и обществената подкрепа) да тегли черта на централните следствени и обвинителни структури. Същевременно той ще спечели и достатъчно време да подготви новите процесуални закони, с които да лиши от сегашната им власт Татарчев и неговата команда.
Главният прокурор и директорът на НСлС, изглежда, ясно осъзнават, че привидното помилване на Националната следствена служба е пирова победа. В рамките на визирания от правителството 6-месечен срок приключването на делата срещу фалиралите банки и рухналите пирамиди е практически невъзможно. Всяко едно следствие за престъпления във финансова или кредитна институция обикновено заема няколко десетки тома и ангажира в продължение на месеци вниманието на цели групи прокурори и следователи. Затова и хората от предварителното производство предварително си оставят вратички за отстъпление. "Министър-председателят не може да поставя бройки и срокове. Това не е проблем, който сме обсъждали и по който сме постигнали съгласие", каза главният прокурор Татарчев след срещата при президента. "Костов се тревожи за това, че няма осъдени. Но по списъка с кредитните милионери в момента се извършва проверка на икономическата полиция. Едва след това следствието ще може да си свърши работата", допълни обвинител номер едно и прехвърли топката на МВР и на своя перманентен опонент Бонев.
Словесните лупинги на министри и магистрати обаче така и не дадоха някаква ясна идея за това по какъв начин трябва да се подобри правораздаването. Единствената горе-долу трезва позиция изразиха представителите на съдийската гилдия, които навестиха министър-председателя миналия понеделник. "У нас с фактическото правораздаване се занимава и прокуратурата, изградена на йерархичен принцип, при която отговорността се свежда до едно единствено лице", обяви съдията от Върховния касационен съд Румен Ненков. Според съдиите това изкривено "правораздаване" се осъществява на четири очи и между четири стени при абсолютно никакъв обществен контрол. Публичността на правораздаването, залегнала още в конституцията, теоретично би могла да намали възможността за корупция в съдебните органи. Проблемите на правораздаването у нас тръгват от невъзможността на полицията да разследва, от централизираната пирамидална структура на обвинението и лошото материално стимулиране на магистратите, твърдят хората от съдийската общност. Според тях единствената кардинална промяна може да дойде след промяна на конституцията. Това решение обаче е практически невъзможно, защото изисква поне 2/3 от депутатските гласове.
По-мекият вариант може да се направи и само с нов Наказателно-процесуален кодекс и изменение на Закона за съдебната власт, смятат съдиите. По този начин вертикалната структура на обвинението може да се замени с хоризонтална, като се премахне сега действащото правило по-горният прокурор да отменя постановленията на по-долния. Същевременно всички актове на обвинителите (задържане на обвиняемия, обиски, изземване на доказателства, промяна на мерките за неотклонение и т.н.) по предварителното производство трябва да се преценяват при публичен процес, смятат съдиите. Според тях трябва да отпадне и възможността прокурорът да отменя актове на следователя или да му дава задължителни указания.
Съдийският вариант за ремонт на правораздаването изглежда доста издържан от гледната точка на човешките права. Това обаче надали ще се понрави особено на изпълнителната власт, тъй като ще направи работата на правоохранителните органи още по-сложна. Действащата у нас съдебна система може да има съветски генезис, но дава възможности за "правораздаване" и без доказателства - така наречената мярка за неотклонение "задържане под стража" може да се удължава от прокурора до безкрайност чрез повдигане на нови и нови обвинения. Ако стопли отношенията си с прокурорския лагер, изпълнителната власт би могла да стоварва възмездието си и върху онези, които след всеки свой гешефт запазват якичките си бели. А обществената нагласа е настроена точно за това. Въпросът е дали в ЕС и НАТО ще ни посрещнат в обятията си с такъв вид правораздаване.
Фондациите - политика ин витро
Българските парадокси от ново време започнаха с това, че вместо гражданите да организират гражданското общество, партиите започнаха да обсебват неправителствения сектор. Така те се опитаха да обвържат избирателите си и неформално. От друга страна, тъй като фондациите се контролират от собствените си учредители, това позволява всички сиви пари да бъдат "осчетоводени" в раздел "спонсорство".
Пръв с изграждането на фондации се захвана Александър Томов. Политикът, който сам казва за себе си, че е доста търпелив, започна още в началото на промените да изгражда образа си на прагматичен и успяващ човек, използвайки контактите си от времето преди 10 ноември. Фондацията "Център за стратегически изследвания 21 век" е учредена още в началото на 1990 г., като от самия си старт започна да събира под крилото си известни политически лица и университетски преподаватели. Самият Томов я нарича уникална, защото изобщо не била свързана с икономически интереси, спонсорство и други подобни. В нея по различно време са участвали проф. Тодор Вълчев, Александър Джеров, Любен Беров, Гиньо Ганев и други видни строители на капитализма. Миналият през различни превъплъщения евроляв лидер отрича всякаква връзка на футуристичната си организация с политиката, но не е тайна, че Томов поддържа добри отношения с всички членове, минали през "21 век". Това едва ли се дължи само на добрия тон на мечтаещия да олицетворява европейската култура политик. При малко по-внимателно вглеждане в речите на лидера на евролевицата и проектите на партиите му веднага си личат разработките на "21 век", която е използвана като лаборатория за създадената от Томов цяла поредица от партии с благозвучни имена.
