На този етап е сигурно, че ВИС запазват лидерската си позиция на новатор в стъпките на легализация на бившите борци. Опитът да се измие със смяна на името силовата слава на застрахователната компания на покойния Васил Илиев се оказа неуспешен, а и може би нежелан. В началото беше рекетът. Чист и див - като ранния капитализъм. Почти веднага след това той се институционализира като охранителен бизнес. Така се появи ВИС-1. Когато ВИС-1 стана ВИС-2, се смени само формалният предмет на дейност - от охрана в застраховане, но не и характерът на самата дейност. Беше нужно да се избяга от територията на ченгетата (не че те бяха кой знае колко настоятелни) и всичко да се скрие зад фасадата застраховател. Останалото трябваше да остане същото - същите наказателни бригади, същият страховит имидж, за да не се губят клиенти. При сегашната стъпка към легализация обаче всяка такава връзка с миналото със сигурност ще предизвика неприязънта на застрахователния надзор. За да повиши шансовете си за лиценз, ВИС (за разлика от СИК например) избра формалната ликвидация. Най-вероятно формални връзки между ВИС-2 и "Планета инс" никога няма да се намерят. В същото време клиентите ще знаят неформално че "Планета" е новият, легален и чист ВИС. Застрахователният надзор ще трябва да прецени дали "Планета" е по-близо до началото или до края на ВИС. При СИК и "Аполо и Болкан" преценката безспорно ще бъде по лесна. Както се казва - не са мислили навреме.
От Закона за застраховатето.
Акционер, притежаващ повече от 1% от капитала на застрахователно дружество, доказва произхода на парите за закупуването и финансовото си състояние.
Физическо или юридическо лице може да притежава над 5% от капитала на застрахователно дружество или холдинг самостоятелно или чрез свързани лица само след разрешение от Националния съвет по застраховане.
Застрахователно посредничество.
Разрешение за застрахователно посредничество се издава от Националния съвет по застраховане.
Застрахователният посредник може да работи за повече от един застраховател при изричното им съгласие.
Всеки застраховател представя в дирекцията по надзора списък на своите посредници, като всяка промяна се съобщава в дирекцията в 15-дневен срок.
Интересно е, че Министерският съвет трябва да издаде наредба за приложението на частта от Закона за застраховането, регламентираща застрахователното посредничество.
БНБ допуска първични дилъри "под условие"
В средата на миналата седмица управителният съвет на БНБ оповести кои финансови институции ще могат да бъдат първични дилъри до края на годината. Това означава да могат да участват на първичните аукциони за държавни ценни книжа, да имат право за обслужване на бюджетни сметки, да имат регистър за ценни книжа в БНБ. От досега действащите първични дилъри комисията, която ги определя на база определени критерии, е изключила Юнионбанк, Първа финансова брокерска къща и Източна финансова къща. Централна кооперативна банка, която след отпадането и от списъка в края на миналата година на няколко пъти кандидатства за възстановяване на правата, отново не е допусната. Причината е отрицателният й финансов резултат към края на февруари. Изпълнителният директор на ЦКБ Димитър Костов заяви, че в края на март банката вече отчита печалба, и то по новата методика, указания, за която финансовите институции получиха същия месец.
Единствено финансова къща "Елана" е направила "обратното движение", като е включена в списъка, след като в края на миналата година достъпът й до първичните аукциони беше преустановен.
Най-голямо напрежение обаче предизвика включването на Евробанк, Райфайзенбанк и "Сосиете женерал" в списъка. Трите банки не са покрили докрай изискванията на комисията и финансовото министерство е предложило те да не бъдат допускани на първичния пазар на ДЦК. След бурни дебати в управителния съвет на БНБ обаче те са били включени в списъка с условието, че ще бъдат първични дилъри до края на юни тази година, а не както всички останали - до края на декември. Неофициално се твърди, че банките "под условие" не са изпълнили някои от критериите, които "Банков надзор" е поставил към първичните дилъри - коефициенти за ликвидност, състояние на вземанията, финансов резултат и др. Не е изключено за трите банки, които спорно бяха включени в списъка, да бъде взето допълнително решение, че не могат да обслужват бюджетни средства.
Накратко
В началото на миналата седмица правителството определи състава на българската делегация на предстоящата редовна годишна среща на Европейската банка за възстановяване и развитие. Тя ще се проведе на 11 и 12 май в Киев. Начело на българското представителство ще бъде вицепремиерът Александър Божков. Членове на делегацията ще бъдат министърът на финансите Муравей Радев, неговият заместник Пламен Орешарски, подуправителите на БНБ Валентин Цветанов и Мартин Заимов, шефът на АЧИ Илиян Василев и изпълнителните директори на Агенцията за приватизация Захари Желязов и на БКК Петър Жотев. Очаква се по време на посещението да се проведат и срещи с международните финансови институции, големи инвестиционни банки и финансови посредници. За тази цел българската делегация ще замине за Киев няколко дни по-рано.
На 3 април общо събрание проведе Търговска банка "Юнионбанк". Акционерите са обсъждали само кадрови въпроси с цел да бъде спазен Законът за банките. По тази причина от съвета на директорите са освободени Тодор Николов и Иван Паличев, а техните места се заемат от Татяна Коцева-Радилова - главен юрисконсулт в банката, и Дорчо Илчев - директор на клон Пловдив.
Българска инвестиционна банка проведе редовното си годишно общо събрание. Банката отчита печалба за 1997 г. в размер на 4.4 млрд. лв. Акционерите приеха за нов член на съвета на директорите Марин Атов. Приет е отчетът на експерт-счетоводителите за миналата година.
В края на миналата седмица общо събрание проведе и Българо-руската инвестиционна банка. Капиталът на банката бе увеличен с 5 млрд. лв. и достигна 10 млрд. лв. Акционерите решиха нетната печалба от миналата година, която възлиза на 264.5 млн. лв., да се задели за фонд "Резервен". Общото събрание прие доклада на одиторското предприятие "Бул одит" за 1997 г. и назначи същото дружество да провери и завери счетоводния отчет на банката за тази година.
Спогодбата между ФРГ и България за консолидиране на външния дълг на страната беше приета от правителството миналата седмица. Документът касае неизплатени задължения на български длъжници към германски кредитори, гарантирани от българската държава с падеж към 30 април 1995 г. Общата сума на тези задължения е 13 млн. германски марки и 670 хил. швейцарски франка.
Азиатските лидери отстъпиха преди Европа
Ръководителите на попадналите в криза азиатски държави заявиха на срещата със страните от Европейския съюз, че са готови да не прилагат протекционистични мерки в икономиките си като лек срещу дестабилизацията на региона. Срещата на най-високо равнище се проведе в петък в Лондон.
Държавните глави от 10 азиатски държави се срещнаха с колегите си от Европейския съюз на втората официална среща Азия - Европа, за да обсъдят главно развитието и резултатите от азиатската икономическа криза, бушуваща в региона от лятото на 1997 г. Атмосферата на срещата се различаваше коренно от атмосферата на първата среща през 1996 г. в Банкок, когато азиатските тигри бяха пълни с увереност за икономическата си стабилност и европейските държави можеха само да завиждат на високия им икономически ръст. Сега ситуацията е контрастна - страните от азиатския регион, застанали лице в лице с опасността от социално недоволство, търсят помощта на Европа. Очаква се срещата да приключи в събота, когато ръководителите на азиатските държави приемат предложенията за отваряне на пазарите си и премахване на протекционизма в икономиката. Външните министри от 25 страни подготвят обща заключителна декларация, в която ще се наблегне на нуждата както Европа, така и Азия да либерализират пазарите си за оздравяване на икономическия климат в световен аспект.
Министрите също постигнаха съгласие Международният валутен фонд да бъде основният инструмент, с който световната общност да търси разрешение на икономическата криза. Европейските дипломати изказаха тревогата си, че резкият спад в стойността на някои азиатски валути ще доведе до вълна от евтини експортни стоки и природни ресурси към останалия свят и в частност Европа.
Европейците, наблягайки на желанието си да помогнат на Азия, поставят ударение на факта, че приносът на държавите от ЕС съставлява 30 процента от общия капитал на МВФ, който отпусна над 100 милиарда долара за Индонезия, Южна Корея и Тайланд. Европа обаче също така постави условието азиатските държави да спазват обещанието за отваряне на пазарите и провеждане на икономически реформи, ако искат потокът парични помощи да продължи.
"Най-големи вреди би нанесло едно завръщане към протекционизма на икономиката в опит да се справят със сегашните трудности", заяви на паралелно организиран бизнесфорум британският секретар на търговията и индустрията Маргарет Бекет. Само нарастваща прозрачност и отвореност може да гарантира дългосрочния просперитет на азиатските икономики.
Европейска бъркотия
На Тони Блеър може да му стане много трудно да стои встрани, когато проектът за еврото все повече набира скорост. Засега Европа се отнася почти с любов към британския премиер. Освен това председателството на ЕС от Великобритания му дава една особено представителна трибуна. Той говори приличен френски и е обявен за личността, модел на Герхард Шрьодер, най-сериозният претендент за поста на сегашния германски канцлер Хелмут Кол. Нека Блеър се радва на успеха си, докато го има, защото той няма да е вечен.
Остават още четири седмици до старта на еврото. Тони Блеър несъмнено ще свърши работата си по председателството на важната среща в Брюксел на 1 май професионално. Британците са се доказали като добри футболни съдии. Събитието ще навее спомени от умелото ръководене на Джефри Хау на срещата при първото разместване във валутния механизъм на Европа.
За Тони Блеър моментът ще е доста по-неудобен. По ирония на съдбата срещата съвпада с годишнината от изборната му победа през 1997. Тя го въведе триумфално на европейската сцена. Сега Блеър ще е в ролята на зрител. Неудобно и заради това, че запазването на лирата ще иска своята жертва - съдиите не ги викат зад кулисите.
Повишаването на английския паунд води след себе си и някои неприятни последици. Лайтмотивът на финансовия министър Гордън Браун е стабилността. Затова миналата есен Браун реши да не включи английската валута в икономическия съюз - Великобритания се нуждаеше от спокойствие, за да постави в ред икономиката си. Оттогава обаче лирата е поскъпнала с 6% - далеч от всички прогнози и разрушително за представения план за стабилизация.
Ето защо на Блеър ще му е особено трудно да отговаря на въпроси след срещата в Брюксел. Отново Великобритания ще трябва да се включи в европейския театър, когато най-добрите роли вече са раздадени.
Европейският съюз - наръчник за употреба
Такъв наръчник няма. Всеки от малцината специалисти, които се занимават в България с институционната уредба и правенето на политика в ЕС, ще се съгласи, че когато става дума за една от най-сложните и бързоразвиващи се политически системи в света, прости формули и лесни решения не съществуват. Този факт като че ли се подценява от нашите политици, които изглеждат удовлетворени от символичния ни принос в символичния засега процес на разширяване на съюза. Множеството български граждани пък сякаш мълчаливо се съгласяват с политиците, че сме (или ще бъдем) европейци и потискат съмненията си, че може и да не сме чак дотам. По-парливите въпроси в отношенията на България с ЕС като че ли се повдигат само от любители на сензации и националистически митове, колкото да се създаде поредният слух, основан на повърхностно интерпретирани факти, че, видите ли, "Европа не ни иска". Така истинските проблеми на процеса на разширяването на ЕС и на интегрирането на България в структурите на съюза остават почти напълно незасегнати.
Приоритетите на българската външна политика са декларирани ясно, присъствие на срещата в Лондон и участие в европейската конференция са регистрирани, нещо повече - представи се и българската инициатива за Косово, която получи положителна оценка в Лондон. Проблемът е в това, че наред с по-голямата активност във външнополитически аспект присъединяването ни към ЕС изисква дълбоки и всеобхватни промени във всички сфери на българското общество, за които засега не става и дума. Липсата на дебат по въпроса прикрива факта, че участието ни в европейската конференция се дължи колкото на напредък в реформите, толкова и на един аванс на добра воля от страна на ЕС. Това са не само краткосрочните задачи като приемането на националната стратегия за присъединяване и на закони като този за държавния служител. Това са промени, които в дългосрочен план ще засегнат дълбоко сфери като селското стопанство, социалното осигуряване, данъчната система, енергетиката и т.н. - трудно е дори да се изброят всички сфери, върху които едно по-дълбоко навлизане на европейските норми ще постави своя отпечатък. Успехите в европейската интеграция не могат вече да се свеждат до сферата на външната политика. А за осъществяването на споменатите вътрешнополитически промени са необходими силите и подкрепата на цялото общество. На базата на една нова информационна стратегия правителството, ако наистина иска да придвижи напред каузата на европейската ни интеграция, трябва да привлече за съюзници широки слоеве на нашето общество. А за това е необходим първо един критичен и задълбочен обществен дебат защо искаме членство в ЕС и какво ще означава то за България.
Този дебат би трябвало да засегне въпроса дали е стратегически обоснована тенденцията да се дава приоритет на членството в НАТО пред членството в ЕС. Показателно е, че например току-що приетата национална стратегия за присъединяване към ЕС е все още един твърде общ и пожелателен документ. В това няма нищо чудно, тъй като при липса на съответната координираща структура към МС дори експертите на външно министерство, вложили много усилия за изработването на стратегията, не могат да творят чудеса. Време е политиците да преминат от символични декларации към конкретни действия, като, основавайки се на съветите на специалистите, започнат да разговарят с Европейския съюз на един и същ език. Чудесна е декларацията, че членството в ЕС е българският цивилизационен избор. Но между институциите на ЕС съвет на цивилизациите няма. Има съвети на министрите на външните работи, на селското стопанство, на финансите и промишлеността - все органи, в които се вземат решения и се сблъскват интереси на държавите членки по съвсем конкретни въпроси, засягащи благосъстоянието на техните граждани.
Не може да се каже, че в България няма хора, които да разбират това. Експертите в Народното събрание и външно министерство, депутати и неправителствени организации се опитват да защитават българските интереси в чужбина. Броят им обаче едва ли надминава двуцифрено число. Това не би било толкова страшно, ако всички те работеха в сферата на европейската интеграция или ако съществуваха звена и структури, като например един независим експертен съвет, в който да се влеят и координират техните усилия по най-добрия възможен начин. Ако такъв съвет заработи в помощ на предложената в стратегията централизирана система за координиране на усилията, може не само да се подготвят необходимите реформи, а да се осигури подкрепа на екипа, който скоро ще трябва да започне тежките преговори, определящи условията и времето на приемането на страната в ЕС. Структурите и звената, които работят по хармонизацията на законодателството с това на ЕС - термин, който обозначава приемането на стотици нормативни актове и промени, все още не работят в унисон. Водещи политици все още се заблуждават, че шансовете на България да влезе в ЕС са реални, и затова като че ли отлагат работата по създаването на ефективно работещи структури.
В духа на откритост и прозрачност, избран от правителството на Костов, биха могли например да се публикуват отговорите, дадени на въпросника, представен от Европейската комисия през пролетта на 1996, на базата на които беше направена оценката за годността на България да влезе в ЕС. Медиите биха могли също да се заинтересуват от стенограмите (напълно отворени) на заседанията на Съвместния парламентарен комитет ЕС - България. Служителите на делегацията на ЕС в България, много от които българи, също биха могли да бъдат източник на ценна информация за това какво е състоянието на текущите проекти по програмата ФАР, какви са перспективите за по-добро усвояване на фондовете и т.н. Проблемът е, че институциите на ЕС не разполагат винаги с най-новата и задълбочена информация за процесите в България. Отговарящите за България в Комисията на ЕС през последните години се сменяха почти толкова често, колкото правителствата в България и в този смисъл всеки път двете страни трябваше да опознават новите си партньори отначало.
За да бъдем сигурни, че в ЕС ще разберат и българския език, трябва да се осигурява всекидневно поне минимумът от информация за това как вървят реформите в България. А това означава да се открият и нови институционализирани канали за връзка. Връзките с отделни политици от Европейския парламент са едно, с делегацията на ЕС в София друго, но и двете са недостатъчни, като се има предвид, че те стават вече канали за обратна връзка с институции, с които сме все по-тясно обвързани в процеса на разширяване на ЕС. Един интересен въпрос, който би могъл да се постави пред заинтересованите лица, е колко и какви източници на информация от България постъпват например в Директорат 1А на Европейската комисия, където се изработват много от политическите решения, засягащи нашата страна. Дали е проблем на претоварените служители на този отдел да си осигурят разнообразна информация за България, или на нас да им я предложим? И без да търсим правилния отговор на този въпрос, е ясно, че не е лоша идея да се изпращат на Европейската комисия поне информации за работата на Министерския съвет, прескомюникета, повече българска преса, за да не се налага гостуващи официални лица от ЕС да получават информация оттук-оттам по начин и във форма, които са често неизгодни и заблуждаващи и за ЕС, и за българите.
Като цяло задачата на всички, които работят за присъединяването на България към ЕС, никак не е лека. Съветите за бързи и лесни решения също се изчерпват скоро, защото наръчник за лесна употреба на ЕС няма никъде. Всяка от малките страни членки, които са успели да извлекат полза от членството си в съюза ( например основополагащите Холандия, Белгия и Люксембург или по-късно присъединилата се Ирландия), си е изработила свой подход към ЕС въз основа на собствените си интереси. Но за да важи това за България, трябва да се знае накъде се отива. Широкият и добре информиран обществен дебат ще даде на обществеността възможност да се убеди в иначе правилната теза, че присъединяването към ЕС ще е положителна стъпка за България. Ще помогне също, за да оценим плюсовете и минусите на европейската интеграция. Да не се плашим с лошата Европа, която цели да ни направи зависими според някои (доста абсурдна теза, тъй като в такъв случай ЕС ще трябва да ни подпомага все повече и повече, ако станем страна членка, за да се изравни икономическото ни развитие с това на останалите), да не се и успокояваме с мита за добрата Европа, която ще ни приласкае в скута си, както навремето правеше Съветският съюз, а да се заемем с обсъждане и работа по същество като хора, които вече са направили избора да бъдат европейци и никой не го оспорва. Остава само да започнем да подготвяме българския наръчник за употреба на Европейския съюз, но първо трябва да убедим партньорите си в Брюксел да спрат часовниците си... Социалните дейности и инвестиционните проекти са приоритети в бюджета на София за 1998
Бюджетът на София за тази година ще бъде 301.890 милиарда лева, решиха общинарите на сесия. В реално изражение бюджетът на столицата през 1998 достига нивата на финансиране на общинските дейности от 1995 г. Приходите и разходите в София през 1998 г. нарастват реално с 66 на сто спрямо 1997. "Парите за София са повече, но все още са далеч от реалните нужди", коментират накратко финансисти бюджета.
Както и през миналата година, акценти в разходната част на бюджета остават социалните дейности. Най-голям е делът на разходите за образование - 79.384 млрд. лв. (или 26.50% от бюджета), и здравеопазване - 68.184 млрд. лв. (или 23.58%). В тези сфери относително най-голям е делът на разходите за издръжка, както и перото заплати. През тази година намалява относителният дял на разходите за Столичната компания за градски транспорт. Ако през 1997 г. 15.16% от бюджета на столицата са похарчени за градския транспорт, през 1998 г. са предвидени 10.69% от бюджета, като в тези проценти влизат и пари за метрото. "Текущите разходи в транспорта намаляват за сметка на парите за нови возила", обясниха от общината.
През тази година на трето място сред разходните пера във финансовия план на кметството е придобиването на дълготрайни активи - 49.748 млрд. лева. От тях около 20 млрд. лева ще отидат за пътищата, от които за запълване на дупки по квартални улици са предвидени 6.6 млрд. лева. Приоритетно ще се довършат социални и екологични обекти, питейното водоснабдяване, пречиствателни съоръжения, както и ще продължи строителството на метрото. През тази година трябва да се пуснат Центърът за психично здраве на ул. "Искър", училището в кв. "Овча купел" 1, водоснабдителният комплекс "Искър". Инфраструктурата по трасето на метрото ще струва 5.367 млрд. лева.
Инвестиционната си програма кметството основно ще финансира с кредит от шест банки. Досега Софиянски не беше прибягвал до кредитно финансиране, но явно бюджетните пари не стигат на общината, за да оправи градската среда. За реконструкцията на 11 важни инфраструктурни обекта в столицата шестте банки ще дадат 22.3 млрд. лева, които общинските съветници одобриха и Софиянски подписа с банките през миналата седмица. "Намерихме ония благоприятни условия, които дадоха основание да подкрепим инвестиционната програма на столичната община. Годишният лихвен процент по кредита е 9.75%, а миналата седмица московската община пусна облигационен заем в германски марки при лихва от 9 и 1/8. Като се отчетат възможностите на Москва и София, очевидно кредитът за инфраструктурата на София е много изгоден", каза Чавдар Кънчев, шеф на Булбанк, която е банката - агент на кредита. Останалите банки са Пощенска банка, ОББ, Хебросбанк, Общинска банка, Корпоративна банка. Догодина инвестициите в столицата кметът Софиянски смята да продължи с пари от еврооблигационен заем. В средата на април ще стане ясен и посредникът по емисията еврооблигации, която ще се емитира в началото на 1999 г. И за получения вече кредит, и за бъдещата емисия еврооблигации общината е получила отрицателно становище от Министерството на финансите. "С тези заеми се натоварва консолидираният бюджет", са дали мнение от финансовото ведомство. Тези мнения обаче явно не са оказали влияние върху общинските намерения.
Близо 4 млрд. лева от парите за инвестиционни проекти ще дойдат и от общинския приватизационен фонд, в който постъпват парите от приватизацията в столицата. Това са около половината от средствата, които се предвиждат да дойдат от продажба на общинска собственост.
Около 2 млрд. лева са планираните приходи на общината от патентен данък за занаятчии и търговци в София. "Само около 30 на сто от задължените лица са подали декларации в указания срок до 31 март и отмяната на старите размери на налога от Конституционния съд прави постъпленията от него непредвидими", изрази съмнение за приходите от патента общинска съветничка.
През тази година се очаква и повишение на приходите от данък печалба и данък за общините. От началото на 1998 г. ставката на данъка за общините е увеличен от 6.5 на 10 на сто. Въпреки това обаче е заложен скромен ръст на тези приходи предвид на ревалоризацията на активите, която със сигурност ще намали финансовия резултат на предприятията, а оттам и приходите по това направление.
Все още не могат да се направят точни прогнози за приходите от данък сгради и такса смет поради това, че в момента се подготвят новите данъчни оценки на имотите, обясни Николов. Осем милиарда лева са предвидени в приход от такса смет, което е разчетено при 1.5 промила такса смет за граждани. Това означава, че за двустаен апартамент в кв. "Левски Г", оценен за 28 млн. лева, годишната такса смет ще е около 42 000 лева.
Доста пестеливо са заложени и приходите от продажба на общински жилища, сгради на общината - само 1 млрд. лева, както и приходите от продажба на земя - 7 млрд. лв. "Много малък е делът на приходите от продажба на общински имоти, а вече години говорим за стратегия за управление на общинската собственост и не се разработва", отбеляза критично общински съветник. В момента пазарът на имоти не предлага добри ценови условия и политиката на общината е по-скоро да се изчака с продажбата на имотите за следващите години, обясни финансист от общината.
Субсидията от републиканския бюджет за тази година ще е 46.587 млрд. лева (27.087 млрд. лв. обща и 19.5 млрд. лв. целева), което е 15.55 на сто от сборния бюджет на София.
РАО "Е С России" - компанията, която решава избори
"Съветска власт плюс електрификация е равно на комунизъм", обяви Ленин, след като дойде на власт. Осемдесет години по-късно в Русия могат да се открият само резултатите от електрификацията, след като комунизмът остана утопия, а съветската власт си отиде заедно със Съветския съюз. Развитието на електрификацията, започнала с плана ГО ЛРО, преминал през гигантските водни електроцентрали, строени по заповед на Сталин, първите атомни централи и Чернобил, достигна в края на ХХ век до създаването на холдинга "Единна енергийна система на Русия" - по-известен с руските си инициали РАО "Е С России". През миналата година компанията за първи път се нареди сред 500-те най-големи фирми в света, дебютирайки директно на 225-о място, като при това зае шесто място в своя отрасъл. За първите десет месеца на 1997 г. печалбата надхвърли 750 милиона долара, а вестник Financial Times обяви Е С за най-динамично развиващата се компания в Европа. Добрите резултати бяха поставени под въпрос от войната за надмощие през последните 12 месеца, чийто мирен договор трябва да бъде подписан на извънредното събрание на акционерите, което ще се проведе на 4 април.
Влиянието на "Е С России" в страната е огромно и сигурно надхвърля това на "Газпром", защото електричество има дори там, където още не се е добрала компанията на Рем Вяхирев. Размерите на компанията са впечатляващи дори за Русия. Тя е един от трите естествени монополиста заедно с "Газпром" и железниците. В централата и дъщерните й фирми работят 1 милион души, в състава й влизат 34 централи плюс големи дялове в 70 регионални енергийни компании. Нейните акции са най-ликвидните на руските фондови пазари, а интересът на чужденците към тях е голям и вече 28% от акциите са тяхна собственост. Финансовите потоци, които преминават през холдинга, са огромни, а допълнителна примамка е износът на електроенергия за Балканския и Скандинавския полуостров, който осигурява редовни валутни постъпления. С указ на президента Борис Елцин за Е С беше отменено ограничението за ненамеса в работата на дъщерните компании.
Дейността на фирмата играе решаващо значение не само за икономиката, но и за политиката на Русия. "Компанията е политическо оръжие, защото практически всеки в Русия й дължи пари. Кремъл може да поиска дълговете от несговорчивите директори и да предостави благоприятни условия на тези, които му сътрудничат. Колкото повече приближават изборите, толкова повече ще расте влиянието на Е С, заяви представител на компанията. В Москва отдавна са разбрали възможностите, които дава контролът над енергийната мрежа, и затова назначенията на ръководните фигури става с личното съгласие на президента. В последните седмици на правителството на Черномирдин бяха обявени кандидатите за 8-те места, които държавата може да получи с 53-процентния си дял. На първо място в списъка беше обявен първият вицепремиер Анатолий Чубайс, който веднага бе посочен за бъдещ председател на съвета на директорите. Уволнението от правителството сложи край на надеждите му да заеме този пост и той сам се отказа от кандидатурата си, след като изпълняващият длъжността премиер Сергей Кириенко обяви, че само държавен чиновник може да оглави съвета. Бившият министър на енергетиката е отлично запознат със силата, които дава Е С, и сигурно се надява за него енергийният гигант да стане това, което беше "Газпром" за Черномирдин. Потвърждение за това е кандидатурата на бившия заместник на Кириенко в министерството на енергетиката Виктор Кудряв й за председател на съвета на директорите. Избирането на Кудряв й ще бъде първата стъпка на Кириенко към създаване на свой екип във властта и показва, че въпреки младостта си Кириенко добре се ориентира в апаратните игри.
Акционерното събрание, което идва като по поръчка за Кириенко, беше предизвикано от конфликта в досегашното ръководство на ЕС. Той започна да се заражда през април миналата година, когато с ходатайството на вицепремиера Борис Немцов за председател на управителния съвет беше назначен съгражданинът му Борис Бревнов - млад банкер, но без сериозни познания в енергетиката. Втората главна роля в конфликта взе Анатоли Дяков, който до идването на Бревнов беше президент и председател на управителния съвет и съвета на директорите. Освен това бившият заместник-министър на енергетиката е близък с Виктор Черномирдин и влиза в политическия съвет на движението му "Нашият дом Русия". Противопоставянето между новия и стария мениджър беше представяно като спор какъв специалист трябва да ръководи компанията - енергетик или финансист, но в началото на тази година противоречията изскочиха на повърхността и придобиха открит характер. Първия изстрел във войната даде Дяков, който огласи резултатите от проверката на Сметната палата, според която за покупка и ремонт на 6-стайния апартамент и вилата на Бревнов в Подмосковието са били похарчени повече от 1 милион долара, а още половин милион е отишъл за полета му със служебния Ил-62 до САЩ, за да прибере семейството си. Изявленията на Дяков съвпаднаха с преразпределението на задълженията на вицепремиерите и отнемането на енергийния комплекс от реформаторите. Опитен апаратчик като Дяков едва ли би направил подобен рязък ход без указания и подкрепа от високо място и затова действията му прозвучаха като сигнал "бийте младите". При слабото им противодействие "старите" в ръководството решиха, че могат окончателно да си разчистят сметките. На спешно свикано заседание на съвета на директорите беше гласувана оставката на Бревнов и на негово място беше върнат Дяков. Това беше съпроводено с огромен брой процедурни нарушения, най-сериозното от които беше липсата на кворум. Министерството застана на страната на Бревнов, а напрежението се повиши допълнително, след като в двете централи беше засилен пропускателният режим. Възможността Дяков да се превърне в нов Вяхирев, а Черномирдин да получи още един "Газпром" в актива беше прекалено реална и се наложи Кириенко да смъмри Дяков за самоволните му действия и да го заплаши с наказателна отговорност. Зад енергетика обаче застана Държавната дума, която препоръча Бревнов да бъде уволнен. Шумът, който се вдигна около конфликта, предреши съдбата на Дяков и Бревнов. Ден преди събранието на акционерите Бревнов подаде оставка, която беше приета единодушно от съвета на директорите. Въпреки че беше очаквано, решението доведе до рязко спадане на цената на акциите на компанията, като от своите пакети продаваха големите инвестиционни банки Deutsche Morgan Grenfell и ING Barings. Инвеститорите дадоха да се разбере, че предпочитат да виждат начело на компанията представители на реформаторите, което трябва да бъде отчетено от новия съвет на директорите при избора на наследник на Бревнов. Като най-добър кандидат се очертава Чубайс, който отдавна е потвърдил верността си към Кремъл и при оттеглянето си от кабинета обяви, че остава в отбора на президента. Работата в Е С ще му даде шанс да реализира желанието си да работи по възстановяването на закъсали предприятия, в каквото скоро може да се превърне ЕС.
Решаването на кадровите въпроси няма автоматически да гарантира розово бъдеще за компанията. Тя има задължения от 16 милиарда рубли към данъчните власти, които са готови да опростят 9 милиарда глоби само да получат останалото. Своите задължения фирмата оправдава с 11-те милиарда, които има да получава от длъжниците си. Невъзможността на по-голяма част от тях да се разплатят с живи пари и използването на бартерни сделки лишава Е С от средства за инвестиции. Монополното положение на компанията като единствен контрольор на пазара на електроенергия беше разбито след създаването на сдружението с идеална цел "Национален енергиен пазар", което ще позволи на производители и потребители да контактуват директно, избягвайки намесата на ЕС. Расте недоволство от московската шапка сред електроцентралите, които се опитват да получават независимост. Най-голямата ВЕЦ в Сибир - Красноярската, е на път чрез нова емисия на акции да намали държавния дял под блокиращата квота, а примерът й може да се окаже заразителен. Бомба със закъснител се крие и в самото събрание на акционерите, което може да бъде обявено за невалидно заради нарушения при подготовката му на закона за акционерните дружества и устава на компанията. Според анонимен акционер съществуват няколко формални причини, по които резултатите от събранието могат да бъдат обжалвани в съда. Така по закон събрание на акционерите може да се проведе 45 дни след обявяването му, а в случая са минали само 41. Това дава право на всеки акционер да обжалва решенията, но подобен вариант изглежда малко вероятен при избора на Чубайс. Държавата няма да тръгне да обжалва своите решения, чужденците сигурно ще останат доволни от назначението в компанията на Чубайс, който е представян в западните медии като най-заслужилия руски реформатор, а дребните акционери няма да рискуват да останат в опозиция. Нередностите ще останат като бомба със закъснител, която може да избухне при смяна на властта след президентските избори или поредния скандал сред руския финансов елит. Тогава ще дойде време отново да бъде изровена томахавката на войната.
ЕС и НАТО - торта с горчив шоколад
Това са думи на Хавиер Солана отпреди три години, когато бе външен министър на Испания и бе на посещение в България. Тогава той добави: "Страните, стремящи се към двете структури, трябва да заплатят с преглъщането на тази горчивина. " Сега изглежда, че часът за консумацията на сладко-горчивия натовски пай е настъпил за Чехия, Полша и Унгария. Към тях на празничната маса за разширяването на Европейския съюз ще се присъединят Словения и Естония. За останалите пет бивши комунистически страни обаче участието и в двете организации - символи на модерната западна цивилизация, остава забулено зад серия неясни формални критерии.
Почти десет години след падането на Берлинската стена ентусиазмът на Западна Европа да се обедини с "принесената в жертва на комунизма" своя източна част отстъпва място на трезва оценка и прагматизъм. За този период станаха ясни реалните измерения на разширяването на европейските и евроатлантическите структури. Стана ясно, че не само източноевропейците трябва да направят своя труден преход към новите реалности - Европа също ще трябва да поеме своя дял от преструктурирането. Факт е, че зад лозунга за слагане край на договорките от Ялта и заличаване на разграничителните линии на континента стоят не толкова сантиментално-идилични мотиви, колкото конкретни геополитически цели. Факт е също обаче, че поради редица фактори от различно естество линиите няма да изчезнат - просто ще се преместят малко по на изток. Първа и втора вълна се очертават не само за ЕС, но и за НАТО. С този факт повечето държави свикнаха, въпросът е, че в самите организации съществуват разделителни линии относно приемането на нови членове - цялата гама от "за" до "против". Така неизбежно възниква въпросът доколко обективно е следен прогресът на страните от Източна Европа и доколко процесите по разширяването са диктувани от външни фактори.
Уголемяването на двете организации върви с различни темпове и с различен успех. Разширяването на Атлантическия пакт се осъществява значително по-бързо и методично, отколкото разширяването на ЕС. През април 1999 г. в НАТО ще влязат първите три централноевропейски страни и ще се обсъждат и евентуалните нови кандидати. НАТО се оказа в по-добра форма и в адаптирането си към променената карта на Европа. Вътрешната реформа установи тенденцията за превръщане на предишните трансконтинентални военни сили в по-малки, компактни и бързоподвижни военни единици. Мощта на алианса вече не е насочена блоково към Русия, а е разпределена в готовност за локални конфликти в различни точки на света. По разширяването си НАТО направи стъпки с практическо значение, които в значителна степен ще обезболят интегрирането на източноевропейските военни сили. Инициативата "Партньорство за мир" и Евроатлантическият съвет за сътрудничество скъсяват дистанцията в стандартите не само на думи. Една от успешните инициативи е и приобщаването на Русия в рамките на специалния консултативен съвет между НАТО и Русия -нещо, с което Европейският съюз не може да се похвали по отношение на икономическите и политическите въпроси. Подписването на основополагащия акт НАТО - Русия учреди постоянен съвместен съвет, който всеки месец заседава и обсъжда евентуално възникнали проблеми.
Също като Европейския съюз НАТО начерта своя програма за ключовите си задачи през новия век. На пръв поглед по-опростена от "Програма 2000" на ЕС, новата стратегическа концепция всъщност съживява същината на старата - защита на сигурността на страните - членки на договора, в комбинация с принципа на отвореност за разширяване, за да стабилизира целия евроатлантически регион. Дали поради простотата си, но целите на НАТО изглеждат по-осъществими.
На 30 март в Лондон 26 външни министри стартираха процеса по разширяване на Европейския съюз на изток. Дори и най-големите оптимисти обаче не очакват Полша, Чехия, Унгария, Кипър, Словения и Естония да се присъединят към организацията преди 2003 г. Срещата бе определена като формална и с представителни функции, като освен "семейната снимка" нищо друго не свърза настоящите и бъдещите членове на организацията. Докато при подбора на кандидатите за НАТО нямаше особени спорове, не всички са единодушни относно удачността на избора за ЕС. Фактори от политическо естество обосноваха избора на Кипър и Естония. Етническите проблеми на първата страна и неподготвеността на втората ще доведат ако не до блокиране на разширяването, то поне до значителното му забавяне. Изключването им пък ще засегне съответно Гърция, която може да наложи вето върху останалите кандидатури, и Скандинавия, която е повече от емоционално обвързана с балтийските си съседи. Всъщност дори и най-обективните икономически и политически пречки не оказват такова задържащо влияние, както един факт, касаещ вътрешността на съюза. Вместо да отвори пазарите си за свободна търговия с Изтока, Западна Европа задълбочава разделението, а именно - темата на 90-те години за ЕС не е разширяването, а вътрешната интеграция под формата на икономическия валутен съюз и общата парична единица. В добавка колкото по-ясни и конкретни стават цифрите, които страните членки трябва да жертват от собствените си бюджети за новоприетите държави, толкова повече намалява ентусиазмът и се увеличават критериите за членство.
Стратегията на НАТО - по малко, но по-често, намалява опасността от задавяне - било от реакцията на все още нервната Русия, било от вътрешната си неподготвеност. Въпреки по-ясните условия на НАТО, или по-точно по-малката им идеологизираност и зависимост от политически фактори, и в пакта не липсват спорове за разширяването. Напоследък се чуват гласове за временна пауза по приемането на нови членове след 1999 г. Аргументите - на първо място, Русия, и на второ място, опасността от отслабване на организацията, се посрещат със солидни контрааргументи. Ключови звена в системата на европейската сигурност по южния фланг са България и Румъния. На фона на ескалиращия конфликт в Косово и нарастващото напрежение между Турция и Гърция България би могла да изиграе ролята на основен стабилизиращ фактор на Балканите. В опитите си да попречат на разширителния процес противниците му търсят някаква несъществуваща обвързаност със съответните процеси в ЕС. Връзка се търси, за да се оправдае забавянето и затрупването на страните кандидатки с критерии, които са практически неизпълними, което навява на мисълта, че това е неоправдано заимстване на най-лошите черти от политиката на ЕС спрямо Източна Европа, вместо да бъде продължена досегашната политика на НАТО. В същото време европейските структури губят от неефективния си подход спрямо кандидатстващите за членство. Вместо да бъде изградена структура, подобна на "Партньорство за мир", т.е. практическа инициатива, която да накара кандидатите да се почувстват искани в организацията, европейските политици едва ли не заявяват, че разширяването е една невъзможна мисия.
Посещението на Хавиер Солана е положителен знак за България - макар и дипломатическа инициатива, то е първа крачка към практически стъпки. В края на краищата 1999 г. е близо и агресивната външна политика на българското правителство в добрия смисъл на думата може само да помогне страната да бъде забелязана от великите сили. Защото никой не си прави илюзии, че в тортата на НАТО и ЕС няма горчив шоколад. Той ще бъде преглътнат, ако самата торта не бъде издърпана в последния момент.
Очакваната внезапна оставка на Виктор Чорбя
Оставката на правителството на Виктор Чорбя в Румъния не изненада никого. Тя зрееше с месеци. Чудото, което някои очакваха, не стана. То се състоеше в усилията на президента Емил Константинеску да даде последен шанс на кабинета и да примири страстите в правителствената коалиция. Състоялите се в началото на март преговори на ръководителите на политическите партии от управляващото мнозинство не дадоха този шанс. Приетият след разговорите протокол не даде необходимите гаранции. "Какви гаранции? Никой нищо вече не може да гарантира", посрещна журналистите след срещата председателят на църанистката партия, която е опората на кабинета, Йон Дяконеску. Демократическата партия, която бе в правителствената коалиция, отказа да подкрепи бюджета за 1998 г., представен за гласуване на 31 март.
Гласуването на проектобюджета закъсня за първи път през последните години по обясними причини. Експертите констатират, че 1997 г. за румънската икономика е била хаотична, започнала с ентусиазирана шокова терапия, преминала през вяла приватизация, за да приключи със замразяване на реформата. Инфлацията прехвърли 150%. Бюджетният дефицит възлезе на 3.6% от БВП, но приходите се оказаха скромни, а реалната икономика не се разви.
За да запълни пробойните в бюджета, правителството бе принудено да увеличи цените на горивата с 50%. Очакванията, че увеличението ще доведе до поскъпване само с 4-6%, не се сбъднаха. цените на хляба, месото, месните произведения и транспорта бързо скочиха. Вече се изчисляват на 8-10%. Предстои увеличаване цените на алкохолните напитки и цигарите. Липсата на достатъчно законодателни мерки за социална защита улесни разпалването на спекулата. Синдикатите на транспортните работници обвиниха правителството, че поскъпването на бензина е "мярка на некомпетентност и неразбиране от правителството, което направи стъпка под командата на МВФ, без да държи сметка колко още може да понесе населението". Не е трудно да се предвиди отрицателното отражение върху конкурентоспособността на румънските стоки навън.
Румънският печат отбеляза, че повишаването на цените е било предшествано от среща на представителя на МВФ за Румъния Пол Томсън с премиера и министъра на финансите. Той е поставил сериозно въпроса за по-нататъшното сътрудничество и поискал ускорена реконструкция на икономиката, строги бюджетни ограничения, бърза приватизация дори с цената на по-голяма безработица.
Социалното напрежение в страната отбеляза през последните дни нарастване. Протестите против увеличаването на цените вземат различни форми. "Несправедливо е, пише в."Зиуа", тежестта на оскъдните бюджетни ресурси да се понася от населението чрез увеличение на цените. Управляващите прибягват към това решение поради невъзможността да осигурят средства за здравеопазването, образованието и отбраната. Вземат се пари от тези, които са много и бедни, за да се спасят тези, които са малко, но богати. " Синдикатите на здравните работници започнаха серия от митинги и протести с искане за увеличение на заплатите.
Проектобюджетът се натъкна и на политически блокаж. Излизането на Демократическата партия на Петре Роман от правителството и настойчивото искане за отстраняването на Чорбя като глава на кабинета превърнаха правителствената криза в политическа. Ръководителите на партията до последния момент не скриваха, че искат да съставят "правителство по-динамично, по-активно, което да възвърне надеждите за утрешния ден". Една по една и останалите партии, участващи в кабинета, започнаха да оттеглят своята подкрепа за бюджета. Против непопулярните мерки на правителството се обявиха почти всички опозиционни партии и извън парламентарните сили.
Като капак на всички беди, сполетели правителството, дойде извършеният сондаж от Центъра за градска и регионална социология на общественото мнение. На въпроса за коя партия биха гласували 27% отговарят - за Демократичната конвенция, която е опората на правителството (срещу 42% през декември 1997 г.). Демократическата партия получава 18% (с 10% повече), Партията за социална демокрация на Йон Илиеску - 18% (с 2% повече). Управляващите се опитаха да скрият резултатите, но те пробиха в печата. "Резултатите, писа в."Адевърул", отразяват недоволството на населението от провала на правителствената програма през 1997 г., безпокойството от продължаващата политическа криза и липсата на решения, които да доведат до подобряване на жизненото равнище. " Вестникът оприличава правителството с щраус, пъхнал си главата в пясъка, за да не вижда, че "по-лошо от сега няма, за което говори барометърът на общественото мнение".
Политическите наблюдатели в Букурещ обръщат внимание на важен момент от социологическото проучване и настроенията в обществото. Никой не очаква да настъпи някакво съществено подобрение на положението след падането на правителството на Чорбя. "Развалините на Румъния не се появиха за една година. Кой би си въобразил, че след една година ще потекат мед и масло", пита в."Ромъния либера". Прави впечатление, че макар от президента да искат по-активно да се намесва при решаването на правителствената криза, рейтингът му е спаднал под 50%, т.е. по-малко от миналата година. След продължаващата икономическа стагнация общественото мнение започна да изразява съмнение дали управляващите сега могат да се справят с положението.
Оттук и очертаващите се перспективи за предсрочни избори. Ако посоченият от президента нов премиер не успее да състави стабилно правителство на сегашната коалиция, изборите стават реалност. Опозиционната Партия за социална демокрация пое вече курс към предсрочни избори. На състоялото се неотдавна национално съвещание бяха изтъкнати задачите за създаване на национална и регионални комисии. Извършва се оживена дейност между партиите от опозицията за създаването на лява коалиция с оглед на евентуални избори, които засега не се очакват по-рано от есента.
Божков жертва Виктор Папазов в името на единна борса
Съветът на директорите на "Българска фондова борса - София" АД взе решение миналия петък да освободи Виктор Папазов от поста изпълнителен директор на дружеството. За това решение са гласували всички членове на управителния орган без самия потърпевш. "Не приемам нито едно от много обтекаемите обвинения и затова гласувах против освобождаването ми", коментира пред "Капитал" Виктор Папазов. На негово място беше назначен Георги Прохаски, който в бъдеще ще съчетава поста изпълнителен директор с длъжността председател на борда на борсата. "Съветът на директорите отчете, че не е свършил добре работата си за развитието на борсата и затова изпълнителният директор Виктор Папазов беше освободен, но това не значи, че вината трябва да се хвърли само върху него. Докато се проведе ново общо събрание, което трябва да стане до два месеца, аз поемам изпълнителните функции заедно с Димитър Желев", каза за "Капитал" Георги Прохаски след края на заседанието. Непосредствено преди провеждането му обаче той отрече слуховете, че ще се взима решение за освобождаването на Папазов. Той заяви, че съветът на директорите всъщност се събира, за да освободи като изпълнителен директор на борсата шефа на "България холдинг" Димитър Желев. Последният подаде оставка почти веднага след назначаването си с мотив, че му е трудно да съвместява новата длъжност с текущата си работа. Очевидно обаче през последните дни той е преосмислил намеренията си. Към момента останалите членове на борда са Иванка Петкова, Пламен Орешарски, Марин Маринов, Спас Димитров, Пеньо Хаджиев и Стоян Александров.
Смяната на Виктор Папазов не беше неочаквана за участниците в капиталовия пазар. През последните месеци
Първият резултат от натиска върху "Българска фондова борса - София" се появи във вид на проектозакон. Борислав Данев, който има добри позиции сред управляващите, вероятно не е стоял встрани от създаването на предложенията за промени в закона за ценните книжа, които станаха известни преди около един месец. През миналата седмица парламентът гласува промяната в закона за ценните книжа на второ четене. Неин основен политически поддръжник беше шефът на парламентарната Комисия по икономическа политика Никола Николов, а впоследствие идеята подкрепиха и заместниците му Атанас Папаризов и Александър Праматарски. Според запознати шефът на Комисията по ценните книжа също е участвал в писането на законопроекта. Авторите обявиха, че законът е спешен, защото има за цел да защити правата на дребните инвеститори и особено на многото акционери в приватизационни фондове, търговията с акциите на които беше освободена в началото на март. Според замисъла текстовете ще създадат прозрачност на пазара и участниците в него ще могат да добият по-реална представа за стойността на книжата си. Приетите през миналата седмица текстове от закона дават определение на понятието публично дружество и създават ред за търговията с ценните му книжа. Въведоха се ограничения за търговията с акциите на публичните дружества. Те ще могат да се продават само на борсата или на организиран извънборсов пазар, лицензиран от комисията по ценните книжа. Изпълнителният директор на СФБ Жечко Димитров от доста време твърди, че в дружеството има разработен проект за провеждане на организирана извънборсова търговия. Той заяви пред "Капитал", че документите на дружеството са готови и ще бъдат внесени в комисията по ценните книжа веднага след като новия закон бъде обнародван в Държавен вестник.
Безспорната вина на Виктор Папазов (освен че е свързан с "Мулти") е в друго. В края на юли месец миналата година най-после беше проведено общо събрание на дружеството, на което беше взето решение за вливане на Софийска фондова борса в Българска фондова борса. Дълго време интересите на акционерите на СФБ (голяма част от които едновременно с това имаха акции и от БФБ) бяха основната пречка пред създаването на една борса, която да получи лиценз от комисията по ценните книжа. Като компромисен вариант акциите от СФБ да не загубят стойността си беше решено тя да се влее в БФБ. За да са сигурни, че интересите на СФБ наистина ще бъдат гарантирани, двете страни се бяха договорили представители на институцията да влязат в управителния съвет на общото дружество. Основната фигура беше Жечко Димитров. Изненадващо на него не му достигнаха съвсем малко гласове, за да влезе в борда, за което веднага бяха обвинени най-големият по това време акционер Мултигруп (чрез свои фирми) и подкрепяният от тези структури Виктор Папазов. На събранието фирмите около групировката гласуваха с достатъчно много гласове, от които зависеше избирането на Жечко Димитров. Това беше възприето от акционерите на СФБ като неспазване на предварителното споразумение между двете институции. След като стана ясен резултатът от гласуването, Виктор Папазов, който председателстваше общото събрание, се оправда с думите "акционерите така решиха". Точно след събранието обаче един от новите членове на борда на дружеството ядосан каза на тогавашния изпълнителен директор: "Ти не изпълни споразумението и това няма да остане без последствия. " След това управлението на СФБ се отказа от идеята да влива дружеството в Българска фондова борса, а по-късно се появи и идеята за лицензиран извънборсов пазар. Сега, когато изиграният отбор на Божидар Данев е на път да създаде втори пазар на ценни книжа, отстраняването на шефа на борсата от хората на Божков се приема като протегната ръка за повторно обединение - този път без Виктор Папазов. Първите реакции на Божидар Данев не подсказват, че целта е постигната. Напротив, отношенията между него и Георги Прохаски много напомнят на ранния период на отношенията му с Виктор Папазов. Вероятно точно затова кръгът около вицепремиера
Въпреки мерките, които шефовете на борсата взимат, за да я запазят като единствено средище на търговията, какво ще стане оттук нататък зависи само от членовете на комисията по ценните книжа. Разпределението на гласовете в седемчленния държавен орган в момента е доста неясно. Прохаски беше основен кадровик при смяната на членовете на държавната институция, но към момента състоянието едва ли се е запазило. От предпазливите публични изказвания на председателя на комисията Радослав Цончев става ясно, че той подкрепя идеята за втори пазар. Някои от другите членове на комисията обаче със сигурност мислят като вицепремиера Божков, че е недопустимо да има втора борса. Това ще бъде и първият по-сериозен тест за това кой кой е в комисията по ценни книжа.
Масовата приватизация в Хърватско - една позната история
Едва в края на декември 1997 г. управляващите в Хърватско дадоха ход на масовата приватизация в страната, чийто механизъм бе уреден още в приетия в първата седмица на март 1996 г. втори закон за приватизация, който замени действащия дотогава закон от 1991 г. За разлика от мнозинството бивши комунистически страни, в които процесът на раздържавяване започна почти едновременно с касова и масова приватизация, масовата приватизация в Хърватско следва касовата във времето с близо седем години.
Доколко масова е масовата приватизация в Хърватско, след като право на участие в нея имат само 230 хил. хървати, или по-малко от 5% от населението на страната - пострадали във войната в периода 1991 - 1995 г. и семейства на загинали в нея хървати, учители и лекари, които не се ползват с правото да участват в работническо-мениджърската приватизация, в резултат на която според данни от агенцията за приватизация от 1991 г. насам 2500 държавни предприятия са вече собственост на работническо-мениджърските екипи? И кое породи необходимостта от масова приватизация в подобен мащаб? Отговорът на първия въпрос се съдържа в самия него. Действителната причина за масовата приватизация в този й вид е сделка между управляващите в Хърватско и силното лоби сред властимащите на тези 5% от населението. Първоначално тази част от населението настояваше за парична компенсация, чийто единствен източник е бюджетът - разход, който правителството не може да си позволи.
В края на миналия месец хърватската агенция за приватизация обяви окончателния списък от 465 държавни предприятия, чиито активи с номинална стойност 12 млрд. куни (1.87 млрд. долара) се предлагат за масова приватизация. В списъка са включени стратегически за държавата компании, които обикновено присъстват в други списъци - в тези за касова приватизация и за предстоящи емисии на акции на световните фондови пазари. В тази връзка висш служител на агенцията за приватизация заяви: "Продава се това, което е останало непродадено. " Такива компании са веригата супермаркети NAMA, произвеждащата хранителни продукти групировка Podravka, производителят на шоколадови изделия Kras, електрическите концерни Koncar и Elka, хотелите Intercontinental и Internacional. Най-голямо учудване предизвика включването в списъка на фармацевтичната компания Pliva и оператора на адриатическата газопроводна мрежа Janaf, от които на правоимащите се предлагат съответно 14 на сто и 5 на сто от капитала им. През 1996 г. правителството емитира на лондонската фондова борса акции на фармацевтичния гигант в Централна и Източна Европа Pliva на стойност 140 млн. долара (30% от капитала на компанията).
На 11 януари 1998 г. започна разпределянето на безплатните инвестиционни точки (една инвестиционна точка съответства на една куна - хърватската парична единица) сред правоимащите. До 31 март 80% от тях са взели полагащите им се инвестиционни точки (ваучъри). Притежателите на ваучъри ще участват в масовата приватизация или чрез приватизационни инвестиционни фондове (ПИФ), или самостоятелно на тръжните сесии, които ще се проведат в три кръга, като началото на първия кръг е планирано за края на април, а третият се очаква да завърши в края на септември. Тези, които предпочетат да поверят инвестиционните си точки на ПИФ-овете, ще получат срещу тях акции на приватизационните фондове. За да бъдат лицензирани, приватизационните инвестиционни фондове трябва да съберат минимума от 100 млн. инвестиционни точки. Към края на март пет от седемте фонда, сред които са чешкият Expandia и австрийският Epic Invest, отговарят на изискването за набрани инвестиционни точки.
По презумпция касовата приватизация предполага значителни постъпления в бюджета на страната. Противно на очакванията обаче стартиралата касова приватизация в Хърватско през 1991 г., веднага след излизането на бившата югорепублика от очертанията на бивша Югославия, не напълни осезаемо хазната на държавата. Причината за това е много проста. Касовата приватизация бе разиграна в своя най-лош вариант - работническо-мениджърска приватизация. Заложената в закона за приватизацията от 1991 г. схема на касова приватизация предостави изключителни преференции за служителите и мениджърите в държавните предприятия. В стремежа си да трансформират държавната собственост в частна по най-бързия начин властите в бившата югорепублика стигнаха дори дотам, че предоставиха правото на работническо-мениджърските екипи сами да направят избора как ще се приватизира предприятието, в което работят - дали ще се търси стратегически инвеститор, или ще бъде закупено от самите тях.
При работническо-мениджърска приватизация до 50 на сто от активите на държавните предприятия могат да бъдат закупени от работници и мениджъри с 20% отстъпка от номиналната стойност. Облекченият режим далеч не се изчерпва с това. За всяка година прослужено време в предприятието работници и мениджъри получават по един допълнителен процент отстъпка. Половината от останалите 50% от предприятията се разпределят между двата държавни пенсионни фонда, а другите 25% се предлагат на търгове, организирани от съответните министерства, под чиято шапка са предприятията. На тези търгове работници и мениджъри имат право да участват, но вече при равни други услуги. Според закона от 1991 г. плащането по сделката бе разсрочено в период от 5 години след подписването на сделката за покупка на предприятието - срок, който с новия закон за приватизацията от 1996 г. бе удължен до 20 години. Онези части от капитала на предприятията, за които липсват купувачи, влизат в портфейла на хърватския приватизационен фонд към хърватската агенция за приватизация, за които се търсят стратегически инвеститори.
Би било наивно да се мисли, че осигуряването на подобни преференциални условия за работническо-мениджърските екипи е отражение единствено на желанието на управляващите собствеността да смени собствениците си във възможно най-кратък срок. Със същия успех те можеха да стартират масовата приватизация още през 1993 г. Още повече че масовата приватизация изисква функциониращ капиталов пазар и следователно капиталовият пазар в страната щеше отдавна да е реалност. Покрай трансформацията на държавната собственост моделът на работническо-мениджърската приватизация в Хърватско на практика поднесе безплатно държавните предприятия на шефовете им, които в повечето случаи играят в един и същ отбор с управляващите.
Приватизацията на "Химко" и Агрополихим се отлага
Месец след като стана шеф на Агенцията за приватизация (АП), Захари Желязков призна, че сделките за торовите заводи са доста по-сложни, отколкото ги представяше неговият предшественик. "Приватизационният договор за "Химко" е пред подписване. Работим по клаузите", нееднократно е заявявал Александър Съботинов, но всички крайни срокове за приключване на сделката, които той даде, вече изтекоха. "Да се продават торови заводи при липса на газово споразумение и при тези ниски цени на торовете е истинска мъка", заяви Захари Желязков пред "Капитал" миналата седмица. Според него чуждестранните инвеститори изискват от Агенцията за приватизация гаранции, които са извън правомощията й. Основната пречка пред приватизацията на "Химко" и Агрополихим остава липсата на споразумение за доставка на газ на гарантирани от държавата цени, които да са изгодни за купувачите, каза Желязков. За да ускори раздържавяването на двете предприятия, за пръв път в практиката си АП е готова да сключи приватизационните договори под условие, тоест, ако няма газово споразумение, "Стелар глобъл корпорейшън" няма да плати за "Химко" и няма да влезе във владение на завода дори и приватизационният договор да бъде подписан. Същото важи и за норвежката компания "Норск хидро", която повече от година преговаря за Агрополихим. И в двата случая се предвижда купувачите да сключват отделни споразумения с други институции, като едва след това приватизационният договор да стане валиден.
Липсата на фиксирани конкурентни цени за газа обаче не е единственият проблем, който спъва продажбата на "Химко" и Агрополихим. Досегашните сделки показват, че чуждите купувачи държат на три основни неща - придобиване на поне 67% от капитала на предприятията, сваляне на първоначалната цена и договор, съобразен с европейското законодателство. В случая с "Химко" Агенцията за приватизация намери решение на казуса "67%", като предложи на правителството да одобри раздържавяването на още 15% от капитала на врачанския завод чрез продажба на акции на преференциални цени. Официалният мотив беше, че "Химко" е сложна сделка и затова е по-добре продажбата на преференциални акции да стартира едновременно с касовата продажба. Истинските очаквания на АП обаче са, че правоимащите купувачи на акции при облекчени условия няма да проявят интерес. "В приватизационния договор за "Химко" има клауза, че "Стелар" има право да придобие и неизкупените преференциални акции на лицата по чл.5, ал.2 от закона за приватизацията", потвърди Захари Желязков. Вероятно по същия начин ще бъдат удовлетворени и изискванията на "Норск хидро" да придобие квалифицирано мнозинство от акциите на Агрополихим, за който обявената процедура е само за 60% от капитала.
Свалянето на цената обаче е стремеж и на "Стелар", и на "Норск хидро", който не може да се реши толкова лесно. От няколко месеца шефовете на АП и вицепремиерът Александър Божков упорито твърдят, че цената на официално обявените за касово раздържавяване 57% от "Химко" няма да падне под минималната цена от 100.2 млн. долара. Целта на сегашната твърдост вероятно е да накара всички да забравят, че през лятото на миналата година договорената цена за "Химко" беше около 120 млн. долара, а впоследствие почти неусетно падна до минималната 100.2 млн. долара. В Интернет-страницата на "Брейч кепитъл корпорейшън", към чиято структура принадлежи "Стелар", от доста време пише, че компанията възнамерява да придобие 67% от "Химко" за "ефективна цена" от 84 млн. долара. Противоречието донякъде отпада, след като стана ясно, че "Стелар" ще плати споменатите 100.2 млн. долара по схема половината в брой, а другата половина - в държавни дългосрочни облигации. До края на миналата година се смяташе, че цялата цена ще бъде платена кеш. Според запознати "Стелар" е договорил ЗУНК-овете на цена 65 цента на долар номинал, тоест реално ще плати 50.1 млн. долара в брой плюс около 33 млн. долара за покупка на облигации. Не е ясно обаче как "Стелар" ще придобие останалите 10%, които са й необходими за квалифицирано мнозинство, само срещу 1.3 млн. долара (които остават от обявените 84 млн. долара). В случая с Агрополихим цената е още по-болезнен проблем, тъй като норвежкият инвеститор вече оценява стойността на завода като отрицателна, съобщи Захари Желязков. При миналогодишната си оферта "Хидро" предлагаше 7 млн. долара за 60% от торовия завод, но без дълговете, плюс 38 млн. долара инвестиции, макар че впоследствие е вдигнал цената до 16 млн. долара. "Агрополихим затъва с всеки изминал ден", допълни изпълнителният директор на Агенцията за приватизация.
Най-сериозен обаче изглежда третият проблем - сключването на договор по европейското право. "Стелар" представя договор, който съществено се разминава с договорите по българската правна система", оплака се Захари Желязков. Предшественикът му Александър Съботинов месеци наред повтаряше, че се "уточняват и превеждат клаузите по приватизационния договор", и твърдеше, че приложенията по договора са цели кашони. Всъщност прецедентът беше създаден при продажбата на МДК - Пирдоп. Подписаният тогава договор не е построен върху българското законодателство и понятията в него не съществуват в българското право, а според източници от АП сега "Стелар" го е използвал за основа и на своя документ. В случая с "Норск хидро" досега никой не е споменавал за подобен проблем, най-вероятно защото не се е стигало изобщо до обсъждане на конкретно споразумение.
И вторият опит за продажба на "Слънчев ден" се провали
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация отказа да одобри през миналата седмица сделката за продажбата на 55% от "Слънчев ден" АД на работническо-мениджърското дружество "Слънчев ден инвест". Според сега действащата Наредба за конкурсите в този случай не може да се премине към преговори с втория класиран купувач, тоест конкурсът за 55% от "Слънчев ден" е прекратен и предстои обявяване на нова процедура за приватизация. Официалните мотиви на надзорниците са, че параметрите на офертата на "Слънчев ден инвест" не са обвързани с финансовите резултати на курорта "Слънчев ден", банковата гаранция не отговаря на изискванията на АП и не е доказан чистият произход на средствата. Същите забележки обаче биха могли да бъдат отправени срещу доста от работническо-мениджърските дружества, с които АП е сключвала сделки през последните години. Така че остава открит въпросът това ли е истинската причина за провалянето на конкурса за продажба на "Слънчев ден".
"Приватизационният договор беше двустранно парафиран на 31 март. Според мен решението на надзорния съвет да отхвърли този договор е прецедент в българската приватизация", каза пред "Капитал" Лиляна Василева, изпълнителен директор на "Слънчев ден" АД и шеф на работническо-мениджърското дружество. Тя допълни, че при предишната процедура за приватизация на курорта цената, обявена от АП, е била 28.6 млн. долара и тогава тя не е изглеждала висока. Тогава обаче тази цена така и не беше платена. Сегашната цена в размер на 17.1 млн. долара, която е точно три пъти по-висока от минималната обявена (5.7 млн. долара), се разглежда от някои хора в приватизационните среди и като опит за проваляне на конкурса от страна на "Слънчев ден инвест". Така щяла да се отложи приватизацията с още няколко месеца, през които сегашният ръководен екип на курорта да запази мястото си. Ако тази хипотеза е вярна, отговорът на Лиляна Василева би могъл да е защитна реакция. "Много е вероятно да има смяна на ръководството на "Слънчев ден", за да бъде елиминирано работническо-мениджърското дружество (РМД) като потенциален кандидат в бъдеще", каза Лиляна Василева. Това твърдение на шефката на РМД обаче не отговаря на истината, тъй като според закона то ще запази преференциите си дори и мениджмънтът на курорта да бъде освободен. "Ние не сме свързани с никакви политически личности и може би това е проблемът", допълни Лиляна Василева.
"Съзрях недостатъците на офертата на "Слънчев ден инвест", но нямах никакви основания да не я класирам на първо място", заяви изпълнителният директор на АП Захари Желязков. Той допълни, че това не трябва да се тълкува като лош сигнал за отношенията между ръководните органи на държавната институция. Шефът на надзорниците Асен Дюлгеров нито подкрепи, нито опроверга това твърдение.
Според председателя Асен Дюлгеров схемата за плащане и инвестиции от страна на купувача е предвиждала през първите три години дружеството да внася по 1.7 млн. долара като част от цената и по 2.5 млн. долара инвестиции. "Това прави по 4.2 млн. долара на година, а печалбата преди облагане на "Слънчев ден" за 1997 г. е около 400 хил. долара", заяви Асен Дюлгеров. "Всъщност печалбата преди облагане на "Слънчев ден" за 1997 г. е 1.314 млрд. лв.", каза Лиляна Василева. При курс 1800 лв. за 1 долар тази печалба се равнява на около 730 хил. долара. Шефът на надзорниците заяви освен това, че инвестиционната програма на купувача е била обвързана с увеличаване на капитала. При сделката за "Слънчев ден" бизнеспланът на купувача е от изключително значение, защото курортът е застрашен от потъване на морския бряг и свлачища, а укрепването изисква да бъдат използвани поне половината от инвестициите на потенциалния купувач.
Втората сериозна забележка на надзорниците на АП към офертата на "Слънчев ден инвест" е, че няма достатъчно доказателства за обезпечението на кредитна линия от страна на Експресбанк. Според представените документи кредитът е бил отпуснат не на работническо-мениджърското дружество, а на самия "Слънчев ден". "За "Слънчев ден инвест" бяха дадени референции от три банки, една от които е Експресбанк, каза по този повод Лиляна Василева. Според Асен Дюлгеров приватизационният договор освен това съдържа клаузи с опасни последици като например, че е забранена продажбата на недвижими имоти на приватизираното дружество, но няма пречка те да бъдат например ипотекирани или заменяни. Шефката на "Слънчев ден" заяви, че приватизационният договор е предложен от АП и дружеството купувач го е приело изцяло. В подкрепа на прекратяването на конкурса Асен Дюлгеров изтъкна още, че правният анализ на "Слънчев ден" е от 1994 г. и е необходимо да се направи нов. Липсата на актуализиран правен анализ обаче очевидно е пропуск на АП, а не на избрания купувач.
В конкурса за "Слънчев ден" реално са се състезавали три оферти вместо първоначално обявените пет, тъй като една е постъпила след изтичането на обявения срок, а друга е била декласирана поради невнасяне на депозит. Според добре информиран източник на второ място е била класирана офертата на швейцарско-руско дружество с цена 8.7 млн. долара, а третата цена е била в размер на 5.7 млн. долара (равна на минималната). Това е втората процедура за приватизация на курортния комплекс, която се проваля. Преди две години дружеството "Слънчев ден - Мултимекс" трябваше да купи 55% от "Слънчев ден" за 28.6 млн. долара, но не ги плати и сделката беше развалена.
През март промишленото министерство продаде цяло едно предприятие
В началото на годината министърът на промишлеността Александър Божков обяви, че във ведомството "сделките са станали такова ежедневие, че вече е трудно да ги броим". Вицепремиерът вероятно е визирал края на миналата година, когато за няколко дни бяха сключени договори за продажби на пакети от около 30 предприятия. Справката за сключените приватизационни договори от министерството от началото на тази година обаче показва, че скоро може да няма какво да се брои. През февруари сделките на Министерството на промишлеността (МП) са били почти два пъти по-малко, отколкото през януари, а през март - два пъти по-малко, отколкото през февруари. Намалява не само броят на сделките, а и броят на реално приватизираните дружества чрез продажба на мажоритарни дялове. Паричните средства, които реално постъпват от продажбата на държавни дялове, представляват много малка част от договорените плащания. Първата причина за това е, че ЗУНК-облигациите се използват като платежно средство практически по всяка сделка, а втората - че преобладават сделки с работническо-мениджърските дружества, което означава разсрочване на вноските.
От справката на МП се вижда, че от началото на годината ведомството е сключило 55 приватизационни сделки - 27 за януари, 17 за февруари и 11 за март. Предприятията, от които е продаден мажоритарен дял, са само 14, докато са били продавани немалко миноритарни пакети в размер на под 5%. През март министерството е успяло да приватизира точно един мажоритарен дял - 53% от пловдивското дружество "Агрия". Основната част от сделките, обявени от промишленото министерство за приватизация, всъщност представляват продажба на преференциални акции, търгове за миноритарни пакети или изкупуване на дялове от правоимащите лица по чл. 35, т. 1 и 2 от Закона за приватизацията - например от наематели на обектите. През януари промишленото министерство е сключило осем сделки с РМД, през февруари - шест, а през март - пет. Ведомството на Александър Божков е договорило да получи като плащания в брой приблизително 5 млрд. лв., от които част ще бъдат издължени разсрочено. Плащанията със ЗУНК-облигации са за около 18 млрд. лв. Резултатите за първото тримесечие на другите министерства, които продават предприятия като органи по чл. 3 на закона за приватизация, също не дават основание да се говори за ускоряване на приватизацията. Министерството на транспорта например е сключило само седем приватизационни сделки от началото на годината до 25 март. Продадени са мажоритарни дялове от шест автотранспортни предприятия и една обособена част. По пет от седемте сделки купувачи са работническо-мениджърски дружества.
Министерството на търговията и туризма (МТТ) е сключило през първото тримесечие 48 сделки за търговски предприятия, от които общите приходи са 7.8 млрд. лв. МТТ обаче не предоставя информация за плащанията с държавни дългосрочни облигации и за разсрочените вноски, затова не е ясно колко са реалните постъпления. Най-зле върви приватизацията на туристическите обекти - до 31 март МТТ е успяло да продаде един миноритарен дял от бургаския "Интерхотел България" и четири обособени части, като договорените плащания от петте сделки са 790 млн. лв. Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа демонстрира най-голяма активност в сключването на приватизационни сделки от началото на годината, както и най-добро съотношение между кешовите плащания и вноските чрез държавни дългосрочни облигации. До 13 март то е сключило общо 28 сделки, по които договорените плащания в брой са приблизително 11 млрд. лв., а в ЗУНК-ове - около 8 млрд. лв. Министерството освен това показва тенденция да увеличава броя на месечно сключените сделки и да приватизира предимно мажоритарни дялове.
Странната приватизация на Винпромсервиз
През миналата седмица стана известно, че Министерството на промишлеността ще продава "Винпромсервиз" ЕАД, София, което се смята от специалисти за едно от най-атрактивните винарски предприятия. Винпромсервиз фигурира в списъка с предприятия от системата на промишлеността, за които предстои приватизация до края на 1998 г. Според информацията на Министерството на промишлеността 70% от дружеството са предвидени за раздържавяване срещу инвестиционни бонове, 24% - за касова, 6% - за продажба чрез преференциални акции. В графата "забележки" е отбелязано, че дружеството е смесено.
Информацията на промишленото министерство обаче изглежда доста странна, като се има предвид, че "Винпромсервиз" ЕАД вече е приватизирано. Според добре информиран източник на 30 юни 1997 г. капиталът на дружеството е увеличен на 44.293 млн. лв., а името му е променено на "Винпромсервиз Португалия Корк" АД. Решението за това е подписано от министър Венцислав Върбанов. Излиза, че министерството в момента продава несъществуващо дружество. След увеличението държавното участие намалява на 49%. Създаденото смесено дружество вече има четири съдружника - държавата и три португалски фирми, които са отдавнашни търговски партньори на "Винпромсервиз" ЕАД. Това са "Суберкор Кортикаш де Португал" ООД, "Алваро Коельо & Ирмаос" ООД и "Жорже Пинто де Са" ООД, всеки от които притежава по 17% от капитала на новото дружество.
Според пресцентъра на промишленото министерство включването на "Винпромсервиз" ЕАД в списъка на предприятията, подлежащи на приватизация до края на годината, означава, че ще се приватизира остатъчният държавен дял в дружеството, тоест 49%. За този дял ще се прилага и посочената в таблица приватизационна схема - 70% за втората вълна на масовата приватизация, 24% за касова приватизация и 6% за преференциална продажба на акции. Много е вероятно обаче опитът за приватизация на Винпромсервиз по тази схема да е в резултат на обърканата информация за дружествата от хранително-вкусовата промишленост. На 12 юни миналата година тези дружества бяха прехвърлени от земеделското към промишленото министерство. Разрешението за увеличаването на капитала е дадено от земеделския министър, защото двете ведомства са се договорили започнатите сделки за прехвърлените предприятия да се довършват от земеделското министерство.
Преди увеличението на капитала и преименуването Винпромсервиз е станал съдружник в още две смесени дружества - "Винокап" за производство на пластмасови изделия (в което "Суберкор Кортикаш де Португал" държи 64%, а държавната фирма - 36%) и "Винамор" за търговия на едро (с 51% участие на Винпромсервиз и неизвестен втори съдружник).
РМД "Балкан ер" търси стратегически партньор
"Искам един ден да пишете, че сме започнали с два стола и един телефон", заяви шефът на международни връзки в АК "Балкан" Виктор Меламед при представянето на новоучреденото дружество "Балкан ер", чийто единствен предмет на дейност е участие в приватизацията на авиокомпанията. Акционери в дружеството са 47 служители и мениджъри на авиокомпанията. "Балкан ер" вероятно ще подаде офертата си на 6 април, който е последният ден от обявения срок. По-рано миналата седмица стана ясно, че български и руски фирми са проявили интерес към АК "Балкан" пред посредника от "ТОБ - Спидуинг".
Учредителното събрание е проведено на 28 март, а на 1 април "Балкан ер" е регистрирано в Софийския градски съд с капитал от 1 млрд. лв. Изненадващо е, че дружеството не е изпълнило изискванията за работническо-мениджърско и очевидно не се стреми да ползва възможността за разсрочено плащане, ако бъде избрано за купувач.
"Зад тези 47 човека всъщност стоят 500, всеки от които е внесъл по 500 хил. лв. Идеята беше учредителите да са по-малко от 50, защото в противен случай дружеството щеше да отговаря на дефиницията за публично и да се изисква регистрация в комисията по ценните книжа, а това би довело до прекалено забавяне", поясни Николай Бъчваров, зам.-председател на надзорния съвет на "Балкан ер", известен като бивш шеф в застрахователното дружество "България" и в едноименния приватизационен фонд. След като акционерите на "Балкан ер" получат временните удостоверения за притежаваните от тях акции, те ще джиросат на останалите 453 учредители полагащата им се част. "Участието в дружеството не е гаранция за запазването на работните места на акционерите, нито пък означава, че тези, които не са се включили в "Балкан ер", са си подписали обходен лист", обяви пилотът Красимир Минков, председател на надзорния съвет на дружеството. "Балкан ер" кандидатства за обявените за касова приватизация 80% от "Балкан", а останалите 20% ще се продават като акции на преференциални цени на служителите.
От капитала на "Балкан ер" реално е внесена само една четвърт - 250 млн. лв. Идеята е останалите 750 млн. лв. да бъдат записани и внесени от стратегически инвеститор, който да участва в приватизацията на авиокомпанията чрез капитала на "Балкан ер". Преговорите със стратегическия инвеститор се очаква да приключат до 6 април. Единственият предмет на дейност на "Балкан ер" е участие в приватизацията на авиокомпанията. "Обсъждахме различни варианти, но решихме да не записваме авиационна дейност, за да не си помисли някой, че искаме да конкурираме "Балкан", коментираха шефовете на "Балкан ер". Ако приватизацията на националния превозвач се провали и се стигне до ликвидация на предприятието, "Балкан ер" предвижда да промени своя предмет, като запише авиационна дейност.
Ръководството на "Балкан ер" отказа да съобщи кой е стратегическият инвеститор, както и да коментира параметрите на своята оферта. Някои източници сочат за евентуален партньор немската "Байерише ферайсбанк", която е традиционният външен кредитор на "Балкан" и се смята, че е консолидирала дълга й. Представители на банката ще бъдат в София през следващата седмица. Други свързват дружеството и с името на Костадин Ботев, бивш шеф на авиокомпанията.
Според Красимир Минков "Балкан" има нужда поне от 250 млн. долара инвестиции. Според одиторския отчет на KPMG за миналата година авиокомпанията има 89 млн. долара дълг, част от който е към ДФРР, а останалата сума представлява търговски задължения към чуждестранни летища, доставчици на резервни части и фирми, ремонтирали самолети на "Балкан". Загубата за миналата година е намалена на 1.7 млн. долара от 46 млн. долара за 1996 г. Нетната стойност на авиокомпанията (след приспадане на задълженията) е 10 млн. долара. Купувачът трябва да намери 6 млн. долара, за да придобие обявените за продан 60% от "Балкан".
PTT Telecom ще участва в приватизацията на БТК
Холандската телекомуникационна компания PTT Telecom най-вероятно ще участва в наддаването за приватизацията на БТК. Това стана ясно по време на работното посещение на вицепремиера Евгений Бакърджиев и председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения Антони Славински миналата седмица в Амстердам. В Холандия двамата са се срещнали с един от вицепрезидентите на компанията и представителя на PTT в чешкия телеком. Шефовете на PTT Telecom са се интересували от това кога ще бъде приет законът за далекосъобщенията, поискали са информация за правомощията на бъдещия регулаторен орган в далекосъобщенията и за това докога БТК ще бъде монополист на телекомуникационния пазар у нас.
"Холандската телекомуникационна компания има сериозен интерес и поддържа активен контакт с нас като консултанти. Те са по-активни от останалите", това заяви пред "Капитал" Емилия Григорова от "Баренц груп", които заедно с "Дойче Морган Гренфел" са консултанти по сделката с БТК. PTT Teleсom вече е инвестирала в телекомуникациите на Източна Европа - в консорциум с швейцарска компания РТТ купи чешкия телеком.
Досега единствено гръцката телекомуникационна компания ОТЕ е заявила официално интереса си към продажбата на БТК. През февруари Асошиейтед прес и Ройтерс, цитирайки неназовани източници, съобщиха, че ОТЕ възнамерява да купи 100% от БТК в консорциум с "Дойче телеком". И до този момент обаче немската компания не е потвърдила подобно съвместно участие. Участието на ОТЕ в наддаването за БТК обаче официално беше потвърдено от гръцкия правителствен говорител Димитрис Репас. Интересът беше коментиран като част от стратегията на ОТЕ "да се превърне в регионален телекомуникационен гигант на Балканите и Кавказ". Гръцката компания вече купи 90% от "Арментел" и 20% от сръбския телеком заедно с италианската СТЕТ.
Все още е твърде рано да се прогнозира кои ще бъдат останалите потенциални купувачи на БТК. Кандидатите за продажбата на компанията и създаването на консорциуми за наддаването ще станат ясни, след като консултантът по сделката "Дойче Морган Гренфел" подготви информационния меморандум за БТК. Според условията на Световната банка, която финансира подготовката на приватизацията, това трябва да стане до края на май тази година.
"Винпром - София" АД отчита загуба за втора поредна година
"Винпром - София" АД регистрира втора поредна година с отрицателен финансов резултат. През 1996 г. загубата на дружеството е била в размер на 21.183 млн. лв. Точните размери на загубите за 1997 и причините за тях не бяха коментирани от представители на дружеството. Редовното годишно общо събрание на "Винпром - София" АД, проведено миналата седмица, е приело отчета на съвета на директорите за дейността на дружеството през 1997 г. и доклада за извършената ревизия за 1996 съгласно решението на миналогодишното общо събрание. Акционерите са приели предложените от основния акционер в дружеството - Кооперативен приватизационен фонд "Юг"АД, персонални промени в съвета на директорите, но от дружеството отказаха да назоват точните имена.
Основният акционер в дружеството е Кооперативен приватизационен фонд "Юг" АД, който е придобил общо 64 845 акции от втората тръжна сесия на масовата приватизация, или максимално допустимия дял от 34% от капитала на дружеството. Други акционери във "Винпром - София" АД са Обединеният български приватизационен фонд "Доверие" АД (8.08%) и Приватизационен фонд "Петрол" АД с 13.74%. Индивидуални участници са придобили общо 7.16% от акциите на дружеството. Пакетът на "Доверие" бе продаден на борсата в началото на годината при цена 874 лева за акция. На първата тръжна сесия бяха продадени само 10 хиляди акции на индивидуални участници при предложени общо 120 хиляди акции на дружеството. Причините за ниските крайни цени на акциите на "Винпром - София" тогава бяха непълноти в правния анализ на дружеството, изготвен от специалистите на Агенцията за приватизация. Юридическите проблеми около правния статут на дружеството след отделянето му от стопанско обединение "Винпром", както и съмнения за паралелни фирми, свързани с бившето ръководство и стоящи на входа и изхода на дружеството, бяха и продължават да са основната причина за слабия инвеститорски интерес към фирмата.
Накратко
Работническо-мениджърското дружество "Филикон 97" АД купи 67% от капитала на "Пловдивска консерва" срещу 2 млн. долара, като цената на една акция достигна 22.56 долара. Заводът е известен производител на плодово-зеленчукови консерви, кетчуп и сокове, от които близо 80% са предназначени за износ. Купувачът плати 200 000 долара в деня на подписване на договора - 30 март, а остатъкът ще се изплаща в левова равностойност на осем равни годишни вноски с едногодишен гратисен период. Според условията на договора "Филикон 97" предстои да плати 900 000 долара в дългосрочни държавни облигации и още толкова в брой. Купувачът се задължава да инвестира в завода 400 000 долара през следващите три години и да запази 380 работни места.
Агенцията за приватизация сключи договор с варненското дружество "Фрутекс" АД за продажбата на 80% от капитала на още един консервен завод - сливенския "Фрукто". Цената на сделката е 1.3 млн. долара, половината от които са платени в деня на подписване на договора, а остатъкът трябва да бъде издължен до края на април. Според условията на приватизационния договор купувачът "Фрутекс" трябва да инвестира 1.25 млн. долара през следващите пет години, а освен това се задължава да запази съществуващите 415 работни места и да открие 57 нови.
"СФБ Капиталов пазар" АД (наследило бившата "Софийска фондова борса" АД) увеличи капитала си от 30.6 млн. лв. на 102 млн. лв. Това стана на общо събрание на акционерите, проведено на 31 март. Увеличението на капитала ще стане чрез емитирането на 42 000 обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност 1700 лв. Част от увеличението (30 600 акции), равняващо се на 51% от увеличения капитал на дружеството, е записано от Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП). Нови акционери на дружеството са и ТБ Биохим, "Доверие - обединен холдинг" и "Албена инвест" холдинг, ФБК "Ви веста" и БК "Инвест". В съвета на директорите са избрани Жечко Димитров, Георги Шиваров, Атанас Георгиев, Андрей Евтимов, Тенчо Тенев, Георги Петков, Атанас Бойчев, Иван Генчев и Бранимир Милев. Акционерите на дружеството са подкрепили предложението на ръководството да се работи по изграждане на организиран инзвънборсов пазар в България. Взето е решение след предоставяне на възможност да се кандидатстава пред Комисията по ценни книжа и фондови борси за лиценз за извънборсов пазар.
Според подписаното през миналата година споразумение за сливане "Българска фондова борса - София" АД трябва да изкупи 18 000 акции (целият капитал преди увеличението) на "СФБ Капиталов пазар". Ако "Българска фондова борса - София" реши да изпълни ангажимента си, ще придобие 30% от капитала до 102 млн. лв. на "СФБ Капиталов пазар". По този начин борсата ще има блокираща квота.
Общото събрание на "Астика" АД, което трябваше да се проведе на 27 март, е отложено за по-късна дата. На събранието трябваше да бъдат отчетени резултатите от дейността на дружеството за 1997 г., да се направят промени в устава и ръководството и да се увеличи капиталът чрез непарични вноски от фирма "Козме" - Австрия.
"Пектин" АД - Перник, е подновило производството след престой около два месеца, е съобщил пред БТА представител на дружеството. Производството бе спряло поради липса на суровини. В момента предприятието разполага с 400 тона ябълкови пресовки, които ще му стигнат да работи 25 дни. От наличните пресовки ще бъдат произведени ябълково брашно и пектин. След това ще се наложи ново спиране до септември, когато ще има суровини (ябълки) от новата реколта.
Министърът на транспорта Вилхелм Краус съобщи след завръщането си от Амстердам, че холандската банка АМРОбанк ще търси финансиране за големи инфраструктурни обекти в България. В Холандия той е участвал в конференция по инфраструктурните проекти заедно с министъра на благоустройството и регионалното развитие Евгений Бакърджиев. Според Вилхелм Краус в момента България е хит сред западните инвеститори.
Софийският градски съд е регистрирал промени за "Централен депозитар" АД. Вписано е увеличението на капитала от 30 млн. лв. на 100 млн. лв., което ще стане чрез издаване на нови 7000 поименни акции с право на глас с номинал 10 000 лв. Съветът на директорите е увеличен от 5 на 7 членове. От съвета е отписан Калин Митрев, а са вписани Мариела Андонова Ненова-Амар, Стилиян Вътев и Любомир Цеков.
Министерството на търговията и туризма обявява публичен конкурс за продажбата на 16 628 акции, представляващи 25.54% от капитала на "Хемустурист" АД - Габрово. Началната офертна цена на пакета е 598 608 долара. За участие в конкурса се внася депозит или банкова гаранция в размер на 5% от началната конкурсна цена. Според условията на конкурса спечелилият заплаща 30% от цената в деня на подписване на договора, а останалата част - в срок от 30 календарни дни след подписване на договора. Чрез масовата приватизация бяха раздържавени 67% от дружеството. Два от холдингите - "Развитие индустрия" и "Север", вече са продали своите пакети, "Албена инвест - холдинг" все още притежава пакет от 22 200 акции.
Акциите на "Химко" заприличаха на истински blue chips
Две от най-големите дружества на нашия капиталов пазар в последните седмици са най-търгувани на фондовата борса. След като в предходната седмица в борсовите бюлетини се срещаше предимно името Нефтохим, през миналата седмица към него се присъедини и "Химко". Според борсовите брокери промяната в приватизационната процедура е раздвижила търговията с акции на "Химко". През миналата седмица кабинетът взе решение да увеличи процентите за приватизация от 60 на 75. Всъщност за касова приватизация ще продължават да се предлагат 57% от акциите на дружеството, но към пакета бяха прибавени 15-те процента, предназначени за преференциална продажба на работещите в предприятието. В началото на седмицата котировките на посредниците на извънборсовия пазар се движеха около 35 000 лв., но към края й вече имаше предложения за покупка на 40 000 лв. Офертите за тези книжа и постигнатите цени при сделките на "Българска фондова борса - София" обаче бяха по-високи. На 1 април, сряда, като на шега бе регистрирана най-високата досега борсова цена за тези акции - 45 250 лв. В петък при сделка с 10 000 акции цената падна до 42 000 лв. за бройка. Голямата разлика между борсовата и извънборсовата цена се дължи на факта, че все още повечето от посредниците изкупуват акции на миноритарните акционери и след това продават тези акции на крайни купувачи през борсата, естествено на доста по-високи цени.
Акциите на Нефтохим също достигнаха до най-високата си борсова цена от 26 300 лв. в началото на седмицата, но след това леко паднаха до 26 000 лв. Според повечето брокери това е равновесната цена на тези акции за момента, но тя може да бъде променена много бързо, ако на пазара се появи голямо търсене. Извънборсовите котировки и тук, както при "Химко", бяха по-ниски от борсовите.
В последните две седмици на фондовата борса не са сключвани сделки с акции на тютюневи дружества, но в същото време тяхната цена продължава да се покачва на извънборсовия пазар на ценни книжа. Очакваната добра печалба при повечето от тези дружества е една от причините за голямото търсене на техните акции. Обикновено очакваната печалба се калкулира в стойността на акциите и това също покачва цената. Другата основна причина за високата цена на тютюневите акции са активите, които притежават голяма част от предприятията. Акциите на "Булгартабак холдинг" са с най-високите цени от този тип книжа - около 55 000 лв, след тях са тези на "Юрий Гагарин - БТ", Пловдив - 48 000 лв., и "Благоевград - БТ" със средна цена около 45 000 лв. Останалите акции са по-евтини и цените им се движат в границите 20 000 - 30 0000 лв. На свободния пазар на "Българска фондова борса - София" за първи път бяха осъществени сделки с акции на "Плам - български кибрит" АД. Името на това дружество всъщност вече е "Шведски кибрит - Плам - България" АД, след като общото събрание на акционерите му направи промени в управлението и на наименованието в края на февруари.
Продължи спадането на котировките на "Целхарт" - Стамболийски. След като в началото на годината турската фирма "Ъшъклар холдинг" придоби дял от 56% в дружеството след покупки на пакети от пет фонда, у индивидуални участници останаха около 12% от акциите. При покупките турската фирма даде между 16 200 и 42 750 лв. за акция. В момента акциите на "Целхарт" се котират от инвестиционните посредници на цени между 10 000 и 14 000 лева. Явно мажоритарният собственик засега не проявява интерес към закупуване на повече акции. С решение на съвета на директорите на "Целхарт" капиталът на дружеството бе увеличен от 440.393 млн. лв. на един милиард лева. На 13 април изтича срокът за записване на акции от досегашните акционери на дружеството, пропорционално на тяхното досегашно участие. Една седмица след изтичане на крайния срок (до 20 април включително) записаните акции трябва да бъдат платени. Едва ли всички акционери, особено тези с по-малки дялове, ще запишат акции от увеличението. От възможността най-вероятно ще се възползва "Ъшъклар холдинг", който ще закупи още акции и неговото участие може да надхвърли 67% от капитала.
През изминалата седмица най-привлекателната за чуждестранни инвеститори българска банка - Булбанк, обяви финансовите си резултати за 1997. Нетната печалба на банката е 162.4 млрд. лв., докато за 1996 тя е била 12.4 млрд. лв. Съветът на директорите на Булбанк ще предложи на годишното общо събрание на акционерите дивидентът за 1998 да бъде в размер на 50%, а основният капитал да се увеличи със 151.245 млрд. лв., като на акционерите се предложат 10 нови акции за една стара. Чавдар Кънчев, председател на борда на директорите на банката, обяви, че Булбанк може да бъде продадена на стратегически инвеститор до края на годината, ако бъде избран експедитивен консултант. Той препоръча обявяването на международен търг за избор на консултант с цел ускоряване на процедурата. По-рано миналата седмица Петър Жотев, шеф на Банковата консолидационна компания, която е собственик на 98.03% от капитала на Булбанк, потвърди, че е най-вероятно миноритарен дял от банката (между 20% и 40%) да бъде пуснат за продажба на световните фондови борси след осъществяването на продажбата на мажоритарния дял на стратегическия инвеститор. Точните размери на мажоритарния дял, както и борсите, на които ще бъдат регистрирани акциите на Булбанк, ще станат ясни след избора на международния консултант, който трябва да се определи най-рано в началото на май тази година.
Доларът и лирата поскъпнаха рекордно на световните пазари
През изминалата седмица доларът и лирата достигнаха рекордни нива спрямо марката и йената поради опасенията за бъдещето на единната европейска валута и песимистичните прогнози за развитието на японската икономика.
Поскъпването на британската валута беше обусловено и от диференциала между основната лихва на Bank of England от 7.25 на сто годишно и лихвите на централните банки на останалите индустриални страни.
Според прогнози на специалисти може да се очаква съветът по парична политика на британската централна банка да повиши още основната си лихва на заседанието си на 8-9 април. Лирата беше сериозно подкрепена и от повишаването на международните цени на петрола, тъй като Великобритания е един от основните производители на петрол от шелфа на Северно море. В резултат на това лирата достигна до 3.0915/25 марки в началото на седмицата - рекордно високо ниво от август 1989 г. насам.
През изминалата седмица бяха огласени и данни от традиционното проучване на бизнесклимата в Япония, които бяха доста по-песимистични от първоначалните прогнози.
Според експерти доверието на японските предприемачи в икономиката на страната е на най-ниското си ниво от 1994 г. насам. Това подкрепи долара в началото на седмицата до 1.3365/75 йени. По-нататъшното поскъпване на щатската валута на този етап беше спряно от слуховете, че пакетът от икономически стимули за тази година в размер на 16 трилиона йени (124 милиарда долара), който в момента обсъжда японското правителство, включва данъчни облекчения за повишаване на вътрешното потребление. Относителната стабилност на йената продължи до края на седмицата, когато Moody's Investors Service съобщи, че преразглежда в отрицателна посока оценката си за кредитния рейтинг на Япония. Експертите на Moody's преоцениха на негативни от стабилни перспективите за японската валута.
Тази новина срина йената до 135.00/20 за долар - най-ниското ниво на японската валута от септември 1991 г. насам.
Bank of Japan се намеси с продажба на ограничени обеми долари, но според дилъри интервенцията е била по-скоро с цел забавяне на темпа на поскъпване на щатската валута, отколкото за обръщане на тренда долар/йена.
Изтеглянето на доларова ликвидност за сметка на йените имаше непряко въздействие и върху германската марка, която поевтиня до 1.8515/20 за долар. Друг фактор, който подкрепи обезценката на германската валута, беше опасението, че Белгия и Италия може да не покрият изискванията за отношение на дълг към брутен вътрешен продукт от 60 на сто към 1 януари 1999 г. при въвеждането на единната европейска валута. Дилъри очакват в краткосрочен план доларът да остане скъп на международните пазари, като е възможно японските финансисти да използват великденските празници за координирана интервенция с ограничен ресурс в полза на йената.
Междубанковите лихви се понижиха
Междубанковите лихви се понижиха до 2.1-2.3 на сто годишно за овърнайт депозити в петък срещу 2.4-2.6 процента в началото на седмицата, а депозити със срок до една седмица се разменяха на 2.5-2.7 процента в края на периода срещу 2.8-3.0 на сто.
През седмицата ликвидността на банките се повиши значително от постъпилите преводи за плащане на данъци. Освен това в системата постъпиха и бюджетните средства за касово плащане на пенсии и социални помощи за април.
От 1 април в сила влезе наредбата на БНБ, с която се разрешава пълен достъп на банките до резервите им в централната банка срещу разрешен достъп до 15 на сто досега.
При положение, че банките ползват над половината от резервите си, за горницата над 50 на сто се плаща лихва, равна на среднопретегления лихвен процент по междубанковите депозити плюс надбавка, определена от БНБ - в момента надбавката е равна на 30 на сто от среднопретеглената лихва.
През седмицата финансовото министерство продаде на аукциони две емисии тримесечни и шестмесечни сконтови ДЦК. Постигнатата средна годишна доходност на тримесечните книжа бе 5.41 процента, а на шестмесечните 6.01 на сто.
Министерството на финансите предлага на аукциони в понеделник две емисии тримесечни и едногодишни ДЦК с общ номинал 15 милиарда лева.
Дилъри очакват лихвите да се повишат в средата на месеца във връзка с изтеглянето на ресурс за текущите данъчни авансови вноски на фирмите.
Българските брейди-книжа поевтиняха
В края на изминалата седмица облигациите, заменили просрочените плащания IAB, се котираха на 77.250 цента, обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 81.375 цента, а облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB се търгуваха на 66.000 цента.
През изминалата седмица основният фактор, който определяше отношението на инвеститорите към вложения в дългови инструменти на страните в преход, бе продължаващата криза около избирането на ново руско правителство.
В края на периода руският президент Борис Елцин заяви, че не приема вариант на коалиционно правителство и постави изисквания новият кабинет да продължи финансовите реформи в страната.
Според дилъри инвеститорите ще останат предпазливи в краткосрочен план в очакване на изхода от сблъсъка между Елцин и доминираната от комунистите руска Дума при гласуването на правителството на Сергей Кириенко, което е планирано за 10 април.
Левът поевтиня спрямо долара
В края на седмицата един долар се разменяше за 1842-1844 лв. на междубанковия пазар срещу 1819-1820 лв. в понеделник сутринта, като поевтиняването на лева отразяваше поскъпването на щатската валута спрямо марката на световните пазари. Крайни клиенти използваха нивата над 1835 лв. за долар, за да обърнат в левове част от валутата си и да покрият текущите си междуфирмени разплащания.
Спрямо марката левът се търгуваше на нива 995.00-995.10, като банките обръщаха част от свободния си левов ресурс в марки на нива 995.05/08 с цел печалба от лихвения диференциал между депозити в марки и левови депозити.
Като цяло търговията беше спокойна и дневният оборот от междубанкови сделки не надвишаваше 50-60 милиона марки.
Според дилъри през текущата седмица може да се очаква леко поскъпване на марката на вътрешния пазар във връзка с повишената левова ликвидност на банките след преводите на бюджетни средства за месечното касово плащане на пенсии.
Накратко
Расте цената на петрола.
Спот-сделките със суров петрол се сключваха в петък на цени в интервала 14.48-14.52 долара за барел. Ден по-рано петролът се търгуваше с 35 цента по-евтино. По-високите цени са резултат от предстоящото свиване на световното производство на петрол с 1.5 млн. барела дневно. В последния ден на март страните - членки на ОПЕК, взеха решение да намалят дневното производство в рамките на картела с 1.245 млн. барела. С 270 хил. барела дневно ще се свие производството на суров петрол и в големите производители на петрол, нечленуващи в картела - Норвегия, Мексико, Оман, Йемен, Египет и Венецуела.
Цената на черното злато следва тенденцията от средата на март, когато след тайна среща в Риад между Саудитска Арабия, Венецуела и Мексико, на която се обсъждаха варианти на нови по-ниски производствени обеми, цената на петрола дръпна нагоре с 3 долара за барел. Седмица преди това цената на суровината се срина до 11.20 долара за барел - най-ниската за последните девет години. Според дилъри през следващата седмица цената на петрола на световните стокови пазари ще премине границата от 15 долара за барел.
Златото поскъпва.
В последния ден от седмицата фючърсните контракти на злато за юни се търгуваха на стоковата борса в Лондон при цени от 304.20 долара за тройунция, или с 2.30 долара за тройунция повече спрямо цените на фючърсите за същия месец, търгувани в четвъртък. Спот-сделките с благородния метал в края на борсовата търговия в петък се сключваха на ценово ниво от 302.00/302.50 долара за тройунция - котировки по-високи с 1.70 долара за тройунция спрямо тези в четвъртък.
Новите по-високи цени на златото са следствие от поскъпването на среброто на световните стокови борси и на коментарите на френски и италиански банкери, че Европейската централна банка (ЕЦБ), която отваря врати на 1 януари 1999 г., ще държи в злато 30% от резервите си. В договора от Маастрихт от 1991 г. е предвидено резервите на ЕЦБ в злато да са между 15% и 30% от общата им стойност.
Седемнайсетмесечен минимум за цената на алуминия.
След като през последните две седмици цената на алуминия падна със 160 долара за тон, в четвъртък цената достигна 17-месечен минимум от 1398 долара за тон. Причините за низходящия курс на цената на метала са крупните продажби от търговци и инвестиционни фондове, породени от лошите новини за състоянието на японската икономика (Япония е традиционно голям потребител на алуминий) и увеличаването на запасите от метала в страната, които към 28 февруари са били 292 хил. тона - ръст от 17 хил. тона спрямо нивото на запасите през януари. Цената на алуминия ще атакува психологическата граница от 1380 долара за тон и е много вероятно още в средата на следващата седмица да бъде достигнат нов ценови минимум.
Столична община ще прави смесено дружество за халите
Да се проведат преговори за учредяване на съвместно търговско дружество между Столична община и израелската фирма "Аштром груп" (Ashtrom Engineering International Co. Ltd.) с предмет на дейност изграждане и експлоатация на Централните софийски хали реши на заседание Столичният общински съвет. Общината да участва в дружеството със сградата, а израелската фирма да инвестира около 4 млн. долара е вариантът, за който ще преговарят общинарите с израелската фирма. Изчисленията на архитекти обаче показват, че за реконструкцията на халите са необходими поне 8 млн. долара само за реставрацията, без вътрешно обзавеждане на сградата. Израелската фирма е представила в столичното кметство идеен проект за реконструкцията на халите, както и фирмена справка. Според "Аштром" ремонтът може да завърши до края на годината и халите да бъдат пуснати в експлоатация. Мнението на кмета Софиянски обаче не е толкова оптимистично. От страна на общината за осъществяването на преговорите са упълномощени заместник-кметът на Столична община по строителните въпроси Иван Гечев и председателят на постоянната комисия по архитектура и благоустройство на София Владимир Тодоров. При успешно приключване на преговорите двамата упълномощени трябва да внесат в общинския съвет проект за учредителен договор и устав на смесеното дружество.
Националният институт за паметници на културата (НИПК) настоява сградата, която е архитектурно-исторически паметник на културата, да бъде възстановена в автентичния й вид от 1911 г., когато е била построена. Халите са дело на арх. Наум Торбов и още от самото начало са били предназначени за търговска дейност. В проекта на фирма "Аштром" се предвижда в центъра на сградата да бъде направено кафене, а около него голям брой търговски щандове. Ще бъдат запазени съществуващите входове на халите, а изходът ще бъде от страната на кино Македония, където ще бъде направен и паркинг. При всички положения окончателният проект трябва да бъде съгласуван и одобрен от НИПК.
През 1993 г. фирма "Анжел" спечели търг за реконструкция на Централните софийски хали с правото да ги експлоатира за срок от 30 години, като се задължи да завърши строителството за 18 месеца. Работата по реконструкцията трябваше да започне не по-късно от март 1994 г. От месец на месец се появяваха съобщения, че фирмата е готова от следващия месец да започне работа, докато на 11 септември 1996 г. договорът с "Анжел" бе разтрогнат заради неспазени срокове. След това се появи идеята общината да пусне облигационен заем за халите, който да бъде гарантиран със стойността на сградата, но и тя отпадна.
Немски експерти консултират безплатно български фирми
Консултации и подкрепа за малки и средни частни фирми осигурява Интегрираната консултантска служба по въпросите на икономиката България - Германия (известна още като IBD-проект). Контрагент от българска страна е Министерството на промишлеността.
На подкрепа от консултантската служба могат да разчитат частни предприятия, в които броят на работещите не надхвърля 500 души. Задължително условие е също дружествата да се занимават с производство, а не с търговия и посредничество. Поощряват се фирми от леката промишленост, дървообработването, машиностроенето, електротехниката.
"Много важно условие е фирмата да има модерно мислещ мениджър, с когото можем да водим откровен диалог. Ние желаем проблемите да се обсъждат честно и открито. Това психологическо изискване за отвореност е много важно за нас. Особено важно е също, когато експертите от Германия дадат своите препоръки, българският предприемач да се вслуша в тях", уточнява Герхард Вусов, координатор на проекта.
За да получи помощ, ръководителят на фирмата трябва да се обърне директно към консултантската служба. В някои региони проектът е добре познат и в местните структури на Българската търговско-промишлена палата и на Българска стопанска камара (във Варна, Русе, Хасково и Пловдив например). Предприемачите от тези градове могат да разчитат на информация и на местно равнище. Необходимо е мениджърът на предприятието да се срещне с референтите на проекта. Следва посещение на място, за да се познава и самото предприятие. След това се взема евентуално решение за подкрепа. Одобрените фирми могат да разчитат на дългогодишно сътрудничество.
На фирмите, потърсили съдействие, се предлагат квалифицирана безплатна помощ от немски консултанти. Всеки съвет е конкретен и зависи от нуждите на фирмата. Немските специалисти посещават периодично и многократно дружеството. Тематиката за консултации е доста широка - например как фирмата да подобри своя маркетинг и мениджмънт, как да си направи бизнесплан, как да обоснове икономически предложение за отпускане на кредит, как да се повиши равнището на техниката. Интегрираната консултантска служба оказва целенасочена подкрепа на експортната дейност на предприятията. На специално организирани безплатни семинари или индивидуално в съответната фирма мениджърите могат да получат информация за техническите предписания на Европейския съюз, какви са западноевропейските стандарти или модните тенденции в дизайна, как се формира вкусът на западния купувач. Специални консултации се организират за контрола на качеството и подготовката за сертифициране на изделията по международните стандарти. Всяко идване на немския експерт завършва с предписания, с които родният мениджър би следвало да се съобрази.
"Престоят на чуждия специалист в една фирма може да продължи не повече от три дни", уточнява г-н Вусов. Когато чуждите консултанти не са тук, предприемачите могат да разчитат на наши експерти, избрани и обучени специално от немците. Българският консултант може да оказва конкретна продължителна помощ на фирмата, но тя трябва да плати нещо за услугата. Сумата се уточнява конкретно. Във всички случаи обаче тя е по-ниска от нормалната цена за консултантски услуги, тъй като част от разходите се поема от IBD-проекта. "Българските консултанти са особено ценни при компютризиране на счетоводните операции във фирмата например, тъй като процесът изисква специфични познания на българското законодателство", коментира Герхард Вусов.
По линия на IBD-проекта дружествата получават и конкретна
Чрез Интегрираната консултантска служба предприемачите могат да получат информация за евентуални западни контрагенти. "Ние намираме подходящия адрес и свързваме българския и чуждия партньор. Освен това съпровождаме предприемачите, докато седнат един срещу друг на масата. След това нашият експерт продължава да дава препоръки за довеждане на преговорите до успешен завършек", твърди Герхард Вусов. Използва се всяка възможност за контакти между български и западни предприемачи - организирани посещения на чужди бизнесмени у нас по време на конференции или българо-немски икономически дни например. Всяка от българските фирми, която разчита на подкрепа чрез IBD-проекта, получава своевременна информация и покана за среща.
Предстоящо
Работодателите ще попълват и декларация за безопасни условия на труд
Срокът за подаване на документа изтича в края на юни
До 30 юни всички работодатели трябва да подадат декларация по образец в районната инспекция по труда според изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Формулярите са одобрени от министъра на труда и социалната политика и са обнародвани в Държавен вестник.
Задължение да подадат декларация до края на юни имат всички юридически и физически лица, които наемат самостоятелно работници и служители, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други. Ръководителят на новооткрито предприятие или организация трябва да подаде този документ най-късно до 15 дни от започване на работа. При всяка промяна на осъществяваната дейност или на използваните технологии в предприятията работодателите са длъжни да уведомят в 15-дневен срок районната инспекция по труда.
Декларацията съдържа данни за адреса на фирмата, за данъчния й номер и регистрацията по БУЛСТАТ. Посочват се всички обекти, цехове и работни места на предприятието. В специална графа се вписва броят на заетите лица, включително жени, деца под 18-годишна възраст, натоварените с домашно изпълнение на задачи, чужди граждани. Тук едноличният търговец пише "един зает".
Работодателите декларират вида на осъществяваната от фирмата дейност - промишленост, строителство, горско стопанство, транспорт, съобщения, търговия или непроизводствена сфера. Ако основните дейности на фирмата са повече от една, например производство на промишлена продукция и транспорт, в графата "вид на осъществяваната дейност" трябва да се отбележат промишленост и транспорт.
Попълва се и специална графа за условията на труд. Всеки ръководител трябва да направи преценка кои от елементите на условия на труд са налице в дейността на фирмата. Оценява се наличието на прах, токсични вещества, шум, вибрации, полета и лъчения, осветление и др. Попълват се две графи - при спазени и съответно при неспазени норми.
Шефовете на предприятия трябва да декларират и наличието на рискови фактори, свързани с машини и съоръжения, ел. уредби, средства за транспорт, съдове под налягане и др. В документа се посочва също дали има рискови фактори, произтичащи от характера на работната среда - работа под земя, във въздуха, на и под вода, при взривоопасна и пожароопасна среда и др. В свободен текст ръководителят на фирмата съобщава най-общо какви мерки е предприел за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд - например прави се профилактика на съоръженията, осигурени са колективни и лични предпазни средства, определени са лица, които отговарят за охрана и безопасност на труда, и т.н.
"Ако една фирма има поделения в страната и ръководителите на тези регионални структури имат право да назначават сами работници, декларация се подава за всяко поделение. Документите се представят в съответната районна инспекция по труда, на чиято територия е седалището на предприятието", уточнява Божидар Панайотов, заместник-началник на Главна инспекция по труда и секретар на Националния съвет по условия на труд. Например, ако един софийски мебелен завод има филиал в Търговище и шефът на този филиал има право да назначава хора на работа, декларация трябва да се подаде в София за столичния завод и в Търговище - за филиала.
"С декларацията се поставя начало на контакти между инспекциите по труда и работодателите. Интересът е взаимен", коментира г-н Панайотов. Според закона всеки работодател е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд както на работещите, така и на всички лица, които по един или друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки и места. Шефовете на фирмите носят отговорност за изпълнение на това свое задължение, независимо дали тази дейност се осъществява от техни органи, или е възложена на други компетентни лица.
За неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд се налага глоба до две минимални работни заплати за страната, е записано в Кодекса на труда. При повторно нарушение глобата е от две до десет минимални работни заплати. Ако някой не изпълни задълженията си във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, наказанието е от една до шест минимални работни заплати, предвижда кодексът. За повторно нарушение глобата е от три до дванадесет минимални работни заплати.
"В Закона за здравословни и безопасни условия на труд са вписани правни норми, които целят да окажат и икономически натиск, и същевременно да мотивират работодателите за подобряване на условията на труд. В специална алинея е отбелязано, че осигурителните вноски се определят в зависимост от степента на професионалния риск. По-малкото рискове означават по-ниско ниво на осигуряване. Бъдещият нов закон за трудовите злополуки и професионалните заболявания трябва да конкретизира размера на вноските", коментира заместник-началникът на Главната инспекция по труда Божидар Панайотов.
