Депутатът, който и с действието, и с бездействието си успява да предизвика скандали, е Стоян Райчевски, шеф на Комисията по културата и медиите. Той вече година не може да помогне за приемането на медиен закон. И т.н.
"Смятам, че ПГ е един отбор, и това, което търсят гражданите и репортерите като ярки личности, не е най-актуалното според мен. Просто в този отбор има и защитници, и нападатели, и средна линия и всеки трябва да си върши работата", казва секретарят на синята група Найден Зеленогорски. В категорията нападатели по дефиниция влизат председателите на парламентарните комисии.
Поради спецификата на законите, които се приемат сега, основната работа се изнася от икономистите и юристите. В синия коридор в парламента твърдят, че в тази материя ПГ е експертно оголена, особено след влизането на компетентни депутати в изпълнителната власт. "В областта на икономическата политика и финансите става така, че в определени направления двама-трима души носят на гърба си цялата работа", твърди депутат от СДС. Едно от имената на този парламент е Йордан Цонев, шеф на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Бивш инструктор на валутните крупиета по Черноморието, станал председател на СДС - Бургас, след скандално общинско събрание, Цонев е интересен за медиите още далеч преди премиерата на този парламент. Напоследък около него се шумя във връзка с различни далавери, съпартийците му от Бургас го обвиниха, че не е плащал данъци. Индустриалният консултант и разградски депутат Никола Николов оглави Комисията по икономическа политика и заедно с това класацията на най-активните и експонираните законотворци в този парламент.
Кризата в Косово направи България видима
Политологът Иван Кръстев пред в. "Капитал"
Беше ли възможно Балканите да избягнат косовската драма?
- Разпадането на Югославия скри Косово от погледа на политици и дипломати. Още през 1987 г. анализ на RAND Corporation предрече, че ако на Балканите се развие мащабен конфликт, той ще започне от Косово. После дойде кризата с разпадането на Югославия, интересът се пренесе към Босна и Косово беше забравено. Само че конфликтът там е много по-различен и много по-опасен от този в Сараево.
За какъв тип конфликт говорим - само междуетнически ли?
- Конфликтът е междуетнически, но и социален и геополитически. Косово е Ерусалим за сърбите и родина за албанците. В Косово сърбите са само 10% от населението, но там живее 90% от националната митология на сърбите. Косово е символ на новата роля, която албанският фактор ще играе в балканската политика. Именно албанският етнос е предизвикателството на Балканите за 21-и век. Това е етнос изключително млад, с най-висок естествен прираст в Европа, етнос с огромни социални и политически проблеми. В момента около 70% от косовските албанци са под 30 години, като безработните сред тях са около 80%. Социално-демографският профил на албанците изключително много напомня този на Алжир. Налице е компактна група от безработни млади радикали, които търсят социална и политическа реализация. На Балканите процесът на създаването на национални държави закъсня почти с век в сравнение с този в Западна Европа и никой от балканските етноси не успя да завърши процеса на създаването на национална държава. Много от процесите, които протичат в албанския етнос днес, напомнят на това, което българи и сърби са преживели през 19-и век. На Балканите винаги живеем не само в настоящия век, но и в предишния. В този смисъл косовският проблем пряко засяга не само Югославия на Милошевич, но и Македония и Албания.
Бихме ли могли да сравняваме косовския конфликт с този в Босна?
- Ако сравним косовския конфликт с този в Босна, ще видим, че босненският конфликт е много по-ограничен от гледна точка на евентуално разпространение. Той беше вътрешен и не заплашваше в такава степен сигурността на съседните страни, както един косовски конфликт. Втората особеност на косовския конфликт е свързана с факта, че евентуална независимост на Косово ще представлява не просто прекрояване на вътрешни граници, както е случаят с разпадането на Югославия, а промяна на външни граници и радикално предизвикателство към териториалното статукво в региона. Ако Косово получи независимост, това може да предизвика желание за териториално обособяване от страна на различни компактни малцинствени групи в региона.
Като знаем колко време трябваше на Европа и на Америка до Дейтън, какви са перспективите пред косовския конфликт?
- Добрата новина е, че и САЩ, и Европа, и съседните на конфликта страни вече знаят, че пътят към ада е покрит не само с добри намерения, но и с нерешителни действия. А и никоя велика сила няма пряк интерес от дестабилизация на региона. Това дава надежда, че можем да очакваме изпреварващи действия, а не закъснели реакции - нещо, което беше характерно за югославската криза. Лошата новина е, че международната общност се опитва да решава всеки следващ конфликт по начина, по който е решила предишния. Днес всички говорят за нов Дейтън, а в моите очи косовският конфликт не може да бъде решен с дейтънската стратегия на отложените решения. Косово е страшно не с настоящата криза, а със заплахата за една бъдеща криза. Ако в Босна беше достатъчно да се спре войната и това вече да прилича на мир, в Косово половинчатите решения могат допълнително да радикализират обстановката.
Поведението на великите сили по време на първата и втората криза в Залива са убедително доказателство за това колко се е променила международната среда. Военната интервенция през 1991 и невъзможността за военна интервенция през 1998 показаха, че нещо много важно се е променило в международните отношения. Ако през 1991 г., вдъхновени от идеята за нов световен ред, великите сили бяха готови на пряка интервенция и продължителни икономически санкции, в момента наблюдаваме все по-голямо оттегляне в сферата на традиционната политика. Ангажиментът на великите сили към конфликтите силно намалява. Косово е мястото, където ще се сблъскат не просто интересите на различни външни сили, но и две принципно различни виждания за бъдещето на международната политика - "шерифският идеализъм" на Америка с новата руска real politik.
Все по-често се чуват гласове, че политиката на ембарго няма желания ефект и една от идеите е тя да бъде заменена с икономическо интегриране на конфликтните райни. Как се отнася тази идея към Косово?
- Политиката на второ югоембарго не е стъпка към решаване на конфликта. Анализ на института Brookins релефно показа, че политиката на ембарго не дава очакваните резултати не само в бивша Югославия, но и на много други места в света. Политика на нови югосанкции води до големи загуби на съседните на конфликтите страни, но е и един от факторите за ръста на корупцията и търговските войни между САЩ и техните съюзници.
За България налагането на санкции по отношение на Югославия ще има поне три стратегически негативни ефекта. Първо, затварянето на един от основните пътища на българския износ би направило невъзможна политиката на икономически растеж и в средносрочен план би взривило валутния борд. Второ, евентуални санкции ще породят "повторното раждане на криминалната класа в България" и ще преразпределят икономическата и политическата власт в страната. Допълнителна криминализация и нова беровизация на политиката е това, с което санкциите могат да ни дарят.
Третото, нови югосанкции ще създадат среда за антизападен национализъм и ще доведат до разделяне на страните в региона в момент, в който те търсят общ език и общ интерес.
Едва ли само ефектът от югосанкциите ще ни засегне... - В най-радикалния си вариант кризата в Косово би довела до голям поток бежанци. При военни действия в Косово част от жителите на Македония може да потърсят бежанска алтернатива в България. И можем да си представим какво ще значи 50 000 - 100 000 бежанци на нашата граница в сегашната ситуация - те трябва да бъдат подслонени, да бъдат намерени фондове за тяхното изхранване и пр. Но дори да не се стигне до този радикален вариант, негативни последици може да има поне в две направления. Една дестабилизирана Македония превръща в утопия реализирането на инфраструктурните проекти, които биха прекарали каспийския газ и нефт към западните пазари. Просто никой не би инвестирал в бъдеща военна зона. Инвеститорите са първите бежанци на конфликта. Така че централният за България проблем е стабилността на Македония. Македония - това е преддверие на конфликта, което най-пряко засяга българските интереси.
Кой е възможният компромис, който България трябва да направи, за да има някаква промяна в отношенията между България и Македония?
- Македония не е просто историческа, а икономическа и стратегическа реалност. Всяко отдаване на езикови дебати и на историко-географски спекулации обрича България на неадекватност. В крайна сметка кризата в Косово ни показа какво можем да загубим и какво да спечелим днес, а не какво сме искали да спечелим вчера. България се оказа в позицията на говорител на стратегическите интереси на региона, а тази нова позиция не позволява инфантилни жестикулации. Това ме кара да мисля, че шансовете за приключване на споровете за македонския език никога не са били по-близо до решаване, отколкото сега. Косовската опасност е на път да накара и македонци, и българи да заговорят на езика на реалните интереси на своите страни.
Това не налага ли преминаването от превантивна дипломация към по-конкретни действия?
- България, както и всяка друга страна в района, не би могла да води едностранна политика по отношение на конфликта. В момента, в който го направи, се появява голямото съмнение - не е ли това опит да бъде използвана кризата за решаване на стари исторически проекти. На Балканите през целия 20-и век нестабилността на другия е била мислена като "мой шанс". Подобна политика е вече губеща и затова инициативата "Михайлова" превърна България от проблем в част от решението на проблема. Готовността на България да мисли косовската криза през призмата на стратегически национален интерес е това, което ни позволява да играем роля, различна от "потъващ остров на стабилността".
Съществува ли все пак радикално решение за Косово или все още всичко е в сферата на умуването?
- Радикални решения за Косово няма да има. В ситуацията на предизборна борба в Германия, а и в Русия, при тотален ангажимент на Америка към световната сигурност, идеята на великите сили по-скоро е конфликтът да бъде овладян, а не решен. Американският историк от унгарски произход Джон Лукач казва, че има проблеми, които не могат да бъдат решени, а трябва да бъдат надживени. Но формулата на надживяването е тази, която трябва да бъде търсена. Ако в момента се направи компромис, който е нестабилен по своя характер и позволява на радикалните партии и в двете страни да вземат превес, това значи, че след 2-3 години ще се изправим пред конфликт, който ще бъде по-остър от сегашния. Възстановяването на автономията на Косово от Титовия период не е решение. Историята ни дава безброй примери, че повечето социални и национални движения започват в името на възстановяването на едно загубено статукво, но никога не спират дотам.
Независимостта на Косово и нарушаването на териториалната цялост на нова Югославия също не прилича на решение, защото носи изкушението за тотална ревизия на държавните граници на Балканите. Поне за мен единствено превръщането на Косово в автономна част от Югославия, превръщането му в трета югославска република прилича на решение. Другото е не просто палестинизация на Косово, но и палестинизация на региона.
Какво ще е отражението на кризата в Косово върху българските стремежи към НАТО и ЕС?
- След избухването на косовската криза в "Интернешънъл хералд трибюн" се появи статия на Ханс Бинендик, директор на Центъра за стратегически изследвания към National Defence University на САЩ, озаглавена "НАТО има нужда от нова южна стратегия". Новата южна стратегия на НАТО ще отговори и на въпроса за евентуално българско членство. Защото кризата в Косово е заплаха, но и шанс за региона. В крайна сметка разширяването на НАТО беше отговор на босненската криза, а не толкова на края на студената война. Сега, когато от Югоизточна Европа започна кризата, въпросът е до каква степен НАТО е готово да участва и да се намеси. И до каква степен е готово да работи със страните, които ограничават конфликта. Ако американски войски искат да напуснат региона, готови ли са САЩ да превърнат страните в свои пълноправни съюзници. По парадоксален начин кризата в Косово прави България реален кандидат за НАТО.
Защото кризата в Косово кара и политици, и обществено мнение да си припомнят, че въпросът не е кой да бъде в НАТО, а как да се осигури мир в региона. И ако пътят на мира минава през едно по-голямо и различно НАТО, по-добре е това да бъде направено веднага.
Всъщност НАТО трябва да реши какво ще прави на Балканите, защото парадоксът е, че в Югоизточна Европа продължава да има над 40 000 натовски войници и в същото време няма стратегия за това как ще бъдат интегрирани страните, които търсят членство в алианса. Кризата в Косово направи България видима, за първи път ставаме проблем на обсъждане, досега бяхме проблем на споменаване.
Евролевите готвят пестицид за малките партии
Със сигурност България надмина Полша в едно - ако от трима поляци стават две партии, то от двама българи стават три партии. Синдромът на желанието да си кажеш думата на всеослушание стана национална епидемия. И от момента, в който партиите избуяха, започнаха да се раждат идеи за тяхното усмирение.
Най-новото предложение дойде от евролевицата. Откакто крилата на лястовицата поукрепнаха, евролевите се заоглеждаха по-сериозно към конкурентите. Стана практика "разрушителите" на двуполюсния модел да искат създаване на закон за партиите, за да отрежат малките организации и своите собствени клонинги. След като хората на Александър Томов се изчислиха на 25 хиляди, решиха да преброят и другите.
Според тях родната политическа система предизвиквала най-много загубени гласове (т.е. невкарани депутати) и трябвало да се повиши нейната ефективност. Наистина в България има партии, участващи в изборите, които не получават дори и един глас. Новата граница за регистрация на партия според евролевите ще бъде 10 000 души. Записалите се лица трябва да бъдат български граждани и да имат избирателни права. Предложението не е ново - още в началото на 1995 г. от БЗНС начело с Мозер бе предложен подобен законопроект с тази разлика, че бариерата беше 5000 регистрирани лица. Тогава земеделците с основание се надяваха да елиминират "имитаторите" си, но левицата не прие проекта може би за да не ликвидира коалиционните си партньори. Неслучайно първата консултация на евролевицата бе именно с Народния съюз. Реверанс към БЗНС е и предложението имената на политическите организации да не могат да се дублират. Двете формации са най-заинтересованите от приемането на такива ограничения, а и идеите на евролевицата не са далеч от тези на Мозер от предния парламент. Доста спорен би бил въпросът доколко това изискване не влиза в противоречие с принципа на свободата на сдружаване, установен чрез член 44 на конституцията: "гражданите могат свободно да се сдружават". СДС също подкрепи евентуалния закон, но го отложи във времето, тъй като до местните избори имало още много време. Екатерина Михайлова предложи границата от 10 хил. души да бъде изисквана не за основаване на партия, а преди самите избори. По подобен начин е решен проблемът и в Германия, където привържениците на политическите организации дори се регистрират в местното полицейско управление.
Нов момент в проектозакона за политическите партии е изискването за наличието на местни организации в поне две трети от общините в страната. Ако този текст се приеме, много от съществуващите партии ще трябва да се превърнат в клубове по интереси или пък да издигат мажоритарно кандидатите си. Това обаче също би било в противоречие с конституцията, където няма изискване за национална представителност на партиите (което вече е нарушено чрез българския вариант на пропорционалната избирателна система).
Евролевите подновяват старата идея партиите да се финансират от държавата. Сумата щяла да зависи от спечелените гласове и получените депутатски места. Подобна система има в почти всички европейски държави с изключение на Холандия, Швейцария, Ирландия и Великобритания. Партиите пак ще получават пари за предизборните си кампании според изискванията на избирателния закон. Проблемът с държавното финансиране е, че ограничава появяването на нови партии, с което до голяма степен консервира политическата система. Същинското новаторство на евролевите се състои в предложението държавни предприятия и организации да не могат да финансират политически партии, за да се прекъсне възможността на управляващите да източват пари от тях. Това явно е свързано с обвиненията към СДС в партизация на икономиката и гражданското общество. В развитите демокрации такъв проблем естествено не съществува с изключение на традиционно социалистическа Франция поради простата причина, че държавната собственост е силно ограничена.
Набирането на рейнджъри пак тъпче на място
Тазгодишната кампания за набиране на професионални войници отново зацикля, стана ясно след парламентарния дебат за реформата в Българската армия. Началникът на Генералния щаб ген.-полк. Михо Михов е спрял и върнал за преразглеждане заповедта за набиране на 1700 кадрови бойци в рамките на 1998 г. "Върнах заповедта още преди да замина за Великобритания, защото трябва да създадем професионални войници с цялостна организационна структура - взвод, рота. Така ще се върви и за морската пехота. Категорично съм на това мнение", смята шефът на Генщаба. Спорните моменти на спряната заповед са, че както и миналата година, се предлага наемниците да се назначават на определени длъжности из цялата армия, а не да се създават отделни войскови подразделения. "Слабите страни са, че се предлага някои професионални войници да заменят сержантски състав, което също е основателно, но не би следвало сега да градим администрация", твърди ген. Михов. Според него концепцията за набиране на наемни бойци ще се избистри най-рано на армейския празник Гергьовден.
Проблемът със запълването на войнишките щатове става все по сериозен и в средносрочен план може да постави на карта съществуването на армията изцяло. По-консервативното офицерство обаче все още гледа емоционално на военната служба като на "свещен дълг на всеки младеж и наша обща мисия" и продължава да твърди, че "няма такова животно професионален войник". Статистическите данни обаче сочат, че единствената алтернатива на професионалната армия е просто разформироването на въоръжените сили или най-малко тяхното драстично окастряне. Сухите цифри сочат, че за 17 години мобилизационният контингент на армията е намалял с 33 000 души или с 43.2 на сто. Докато войниците от набор '77, които са служили през 1995 г., са 72 833-ма души, то младежите, които (евентуално) ще служат в родната казарма през 2012 г., са 39 826. В тази статистика не е отчетена потенциалната възможност за емиграция на част от хората, които трябва да облекат униформите през третото хилядолетие. Неоспорим факт е обаче, че поне 30 000 българи в боеспособна възраст трябва да бъдат събрани под знамената на българската войска.
Начинът, по който това се прави, не е от най-адекватните. Азбучна истина е, че набирането на наемна армия изисква разяснителна кампания, реклама и подобаваща отплата за лишенията на войнишкия живот. Смехотворно е да се мисли, че някой изобщо ще се съгласи да отиде в армията, без да бъде мотивиран за това с нещо друго, освен гол патриотизъм. А това, което се предлага на войниците, не е никак привлекателно. Вместо бойни дежурства по специалността първите професионални войници са принудени да изживеят втора казарма - наряди през ден, чистене на спални помещения, безсмислен казармен "чанч по устав". "Тези неща вече веднъж сме ги изживели, дошли сме тук, за да работим като войници, а не за това", жалват се някои от пионерите на наемната армия. "Назначени са 50 професионални войници, 8 от тях искат да бъдат освободени", призна ген. Михов от трибуната на парламента в петък. Като се има предвид, че желаещите да постъпят в армията миналата есен бяха повече от 300, но болшинството от тях бяха отхвърлени по формални причини (военна служба в друга специалност, жителство в друг регион), първата кампания може да се нарече пълно фиаско. Началникът на Генщаба изглежда ясно осъзнава факта, че ако това се повтори, експериментът с професионалните войници ще се провали окончателно. А алтернативата е още по-голямо орязване на армията. Докато обаче военното министерство не схване, че наемникът изисква инвестиция, а офицерите не започнат да се отнасят към кадровите редници като към свои колеги с по-нисък чин, професионалната армия ще си остане мираж. Ще се запази сегашното съотношение между командващи и командвани, което сега е около 2:1. Във всеки гарнизон се падат по 331 войници и 153 офицери, каза ген. Михов при парламентарния дебат. Поделенията ни обаче са пръснати из цялата страна и имат структура за 250-300-хилядна армия, твърди началникът на Генщаба. Според него тези неща не могат да се поправят за няколко месеца, дори за година, защото са продукт на 8-10-годишен процес. Времето обаче не е от нещата, с които Михов разполага, защото армията прогресивно се топи.
"Да посрещнем деня на армията 6 май с малко повече оптимизъм", обяви все пак Михов след мрачните си статистики. Дано обаче не намеква за популярния виц, където песимистът казал, че по-лошо не може да бъде, а оптимистът го поправил - може.
Колко ще ни струва да спрем АЕЦ
Европа отново ни притиска да затворим преждевременно четирите малки реактора на АЕЦ "Козлодуй". Европейската комисия заяви, че е "изключително загрижена" от състоянието на АЕЦ "Козлодуй" и очаква властите в София да спазят обещанието си да затворят четири реактора през следващите година и половина, съобщи Ройтерс. На заседание на комисията миналия вторник е изслушана информация за състоянието на атомните централи в Централна и Източна Европа и е обърнато сериозно внимание на Литва и България. Европейската комисия е приела директива за подобряване на ядрената безопасност в региона. За десетте страни, които кандидатстват за членство в Европейския съюз, подобряването на ядрената безопасност е "ключово условие" за приемането им, е заявил комисарят на ЕС Ханс ван ден Брук.
През февруари стана известно, че изискването за затваряне на АЕЦ "Козлодуй" фигурира в списъка на Еврокомисията с условия за кандидатките за членство. От България бе поискано конкретно да приеме закони за държавната администрация, да изработи дългосрочна стратегия в енергетиката съгласно европейските норми и да поеме "реалистични ангажименти за закриване на ядрените си реактори". До края на март българското правителство трябваше да отговори как ще изпълни тези условия.
С проведения във вторник съвет на Еврокомисията, в който са представени страните, донори на Фонда за ядрена безопасност, управляван от Европейската банка за възстановяване и развитие, бяха свързани до голяма степен надеждите у нас за смекчаване на позицията на ЕБВР и Европейската комисия по въпроса с българската АЕЦ. За това трябваше да помогне специално подготвен от Комитета по енергетика материал, който обяснява защо не можем да затваряме ядрени реактори.
"Много ясно подчертахме, че очакваме България да спази срока", заявила в Брюксел говорителката Лузевиз ван дер Лаан. Според нея забавянето може да провали шанса на България за влизане в ЕС. "Не желаем да внасяме в съюза подобни проблеми", заявила Ван дер Лаан. Тя съобщила, че въпросът отново ще бъде разгледан в комисията през декември.
Междувременно на 27 и 28 април в София ще се проведат разговори на експерти от КЕ и ЕБВР. Според изпълнителния директор на НЕК Иван Хиновски се очаква окончателното решение за съдбата на малките ядрени реактори да бъде взето на съвета на донорите, който ще се проведе в края на май в Лондон.
Проблемът с четирите малки блока на АЕЦ "Козлодуй" е резултат от поетите ангажименти от страна на България при подписването през 1993 г. на споразумение за безвъзмездна помощ между правителството и ЕБВР. В рамките на това споразумение е финансиран с 24 млн. ЕКЮ проект за временно подобряване на безопасността на блоковете от 1 до 4 на атомната ни централа. Срещу това България е поела задължението да затвори тези блокове в периода 1997 - 1998 г. Другата причина е политическото решение на ЕС да не приема нови членове от бившия съветски блок, докато не се подобри сигурността на двата реактора в Румъния и Словения, които са западно производство, и докато не бъдат получени гаранции, че останалите над 40 съветски реактора ще бъдат ремонтирани или затворени.
Аргумент 1: АЕЦ "Козлодуй" осигурява 45% от електроенергията в страната. С извеждането от експлоатация на четирите блока производството на централата ще се намали близо наполовина. В същото време стартира проект за модернизирането на двата хилядамегаватови блока на централата, при което те няма да могат да работят при режим на пълно натоварване. Това означава, че АЕЦ не разполага с никакъв вътрешен резерв за компенсиране на намаленото производство. Напротив, работата по 5 и 6 блок може да увеличи недостига. Алтернативата е да се забавят проектите за повишаване на безопасността и модернизирането на хилядниците.
Аргумент 2: В споразумението за отпускане на безвъзмездната помощ от ЕБВР са посочени няколко конкретни условия, за да се пристъпи към изключването на блоковете. Първото и най-същественото е, че това не трябва да доведе до нарушаване на енергийния ни баланс. За да осигури необходимото за потребностите на страната производство на електроенергия, България трябваше да изгради съответните заместващи мощности и да възстанови някои от съществуващите централи.
Трябваше вече да са пуснати в действие останалите два блока на ПАВЕЦ "Чаира", да се рехабилитира ТЕЦ "Варна" или ТЕЦ "Марица изток 3" и част от топлофикациите да минат на комбиниран цикъл, т.е. да произвеждат и топло-, и електроенергия. Трябваше да бъде завършена и модернизацията на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй".
От тези проекти до момента не е изпълнен нито един.
Подготвя се изграждането на заместваща мощност в ТЕЦ "Марица изток", вече стартира реално и работата по модернизирането на двата хилядамегаватови реактора, за което бяха подписани договори с "Уестингхауз" и Европейския консорциум, в който участват "Сименс", "Фраматом" и "Атоменергоекспорт". За окончателното финализиране на тези проекти обаче ще са необходими най-малко 5-6 години.
Аргумент 3: Истината е, че това ще натовари до непоносимост финансите на държавата и сметките на фирмите и населението и ще блокира икономиката. Спрем ли блоковете, трябва напълно да спрем и износа на електроенергия. Този износ през последните месеци гарантира стабилни приходи на НЕК във валута и позволява на електрокомпанията да поддържа цената на тока в приемливи граници и въпреки това да печели. Според енергийни експерти само заради намаления износ цената може да скочи съществено.
За изграждането на 880 мегавата заместващи мощности (това е общата мощност само на едната двойка от малките реактори) са необходими минимум 800 млн. долара, т.е. за заместването на четирите блока инвестициите ще достигнат 1.6 млрд. долара. Над 1 млрд. долара са необходими за извеждането от експлоатация само на първите два блока на АЕЦ "Козлодуй". Тези пари не са натрупвани досега, тъй като двата фонда - за извеждане на реактори от експлоатация и за безопасно съхраняване на радиоактивните отпадъци, още дори не са структурирани. В тях ще започнат да се набират пари най-рано в края на тази година. Поне пет години са необходими, за да се натрупат необходимите средства.
По сметките на финансисти всичко това, като последица от преждевременното затваряне на реакторите, ще повиши себестойността на тока до 5% в близката година и половина. След 2000 г. се очаква още един скок от над 15%.
Аргумент 4: За да бъдат затворени реакторите, трябва пет години преди този срок да бъде завършен и одобрен технически проект за извеждане от експлоатация. Това е императивно изискване на Закона за използване на атомната енергия за мирни цели. То не е самоцелно, а има изключително голямо значение именно от гледна точка на безопасността.
Извеждането на ядрен реактор от експлоатация не означава само да завъртиш копчето и да затвориш вратите. Това е изключително сложен комплекс от технически дейности и мерки за защита - трябва да се извадят касетите с ядрено гориво и да се осигури безопасното му съхранение през първите няколко години, а впоследствие и в дългосрочен план. Трябва да се консервира съоръжението, така че да не съществува никаква опасност от разпиляване на части от него и от радиоактивно замърсяване. Трябва да се осигурят безопасното съхраняване и преработката на средно- и нискорадиоактивните отпадъци. Трябва да има проект за пълно очистване на терена и рекултивация на земите до "зелена поляна", което вече е близко до представата за голяма степен на обезопасяване на района.
Ако затварянето на блоковете не е подготвено добре технически и технологично и не е обезпечено финансово, то крие по-голям риск, отколкото ако реакторът работи при спазване на необходимите мерки за безопасна експлоатация.
Проектът за повишаване на безопасността на четирите реактора трябваше да бъде финализиран през 1995 г., но закъсня и практически приключи в края на миналата година. Освен 24 млн. ЕКЮ от ЕБВР в него са инвестирани над 50 млн. долара собствени средства на НЕК и над 10-15 млн. долара по линия на програма ФАР и на ВАНО. По оценката на наши и външни специалисти, както и на експерти от МААЕ нивото на безопасност на първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй" в момента е значително повишено в сравнение с 1993 г. и състоянието им се оценява като добро. Реакторите от типа ВВЕР-440 имат много предимства и това е добре известно в експертните среди. Експертизата, която направи "Сименс", също потвърждава надеждността и високата степен на безопасност на модернизираните реактори у нас. Според г-н Хиновски няма технически аргументи за спирането на блоковете. Модернизацията им продължава, тъй като сигурността на АЕЦ независимо от типа и възрастта им е свързана с непрекъснатото им обновяване. Подготвени са съответните технически и финансови програми, като значителна част от средствата се осигуряват пак по линия на ЕС.
Има още един аргумент в полза на запазване на блоковете. В момента у нас съотношението на ядрени и конвенционални мощности за производство на електрическа енергия е почти идентично със средноевропейското - 45% от АЕЦ срещу 55% от ТЕЦ и ВЕЦ, което се смята за най-благоприятно както от икономическа, така и от екологична гледна точка. Затварянето на четири реактора ще наруши значително този баланс. В същото време съществуват решенията от конференцията в Киото, която изрично препоръчва да се използват предимствата на атомните централи за намаляване на емисиите на вредни вещества във въздуха. България също има конкретни задължения за намаляване на вредните емисии, а е общоизвестен фактът, че най-голямото количество от тях се произвежда от топлоелектрическите централи.
Така или иначе България изобщо не е подготвена за възможността да спре блоковете, както и да ни притискат ЕС и банката. Друг е въпросът, че преговорите можеха да започнат преди повече от година и половина, а не да се чака последният момент, когато и отношенията стават значително по-обтегнати, и възможните варианти за компромисни решения са намалени значително.
Държавата запазва участие само в пет военни фирми
Правителството прие програмата за преструктуриране, приватизация и държавно участие в отбранителната промишленост на България. Документът очертава краткосрочната рамка и критериите за капиталово преструктуриране на бранша. Мерките са насочени към пазарната адаптация на предприятията от ВПК и интеграция към евроатлантическите отбранителни структури.
Документът предвижда съществено намаляване на участието на държавата в капитала на дружествата от отбранителната промишленост, създаване на нови структури и ускоряване на приватизацията на предприятия и обособени части.
Всички по-малки дружества от отбранителната промишленост и обособени части от големите фирми, които извършват съпътстваща дейност, ще се приватизират напълно. Държавата ще запази блокиращи квоти в пет структуроопределящи дружества от комплекса. Това са "Арсенал" - Казанлък, ВМЗ - Сопот, "Дунарит" - Русе, "Трема" - Трявна, и "Електрон прогрес" - София. Във всяко от тях държавата ще запази по 34%, за да може да влияе върху вземането на решения и да защитава националните интереси, обясниха от промишленото министерство.
Петте дружества със запазено държавно участие влизат в разширен списък от 25 фирми, които ще бъдат преструктурирани чрез обособяване на отделни производства, цехове, заводи, поделения и намаляване на капитала. Обособените части от тях ще бъдат раздържавени на 100%. Предвижда се предприятията от отбранителната промишленост към Министерството на отбраната (основно военноремонтни заводи), които все още са държавни фирми, да бъдат преобразувани в дружества по Търговския закон. Държавното участие в тях също ще бъде редуцирано.
В програмата се предвижда да се изплъзват всички начини за раздържавяване - приватизация на цели предприятия, на обособени части, на пакети акции и дялове, публично предлагане на борсата, обратно изкупуване и управление на акции.
Водеща роля в преструктурирането на собствеността ще имат главно управление "Отбранителна промишленост" в Министерството на промишлеността и управление "Военна промишленост" към военноикономическия блок на Министерството на отбраната. Ще им съдействат Агенцията за приватизация, комисията по ценните книжа и специализираните органи към другите ведомства.
Предвижда се също продуктово преструктуриране на бранша. То ще се реализира паралелно в две области - специално производство и производство на гражданска продукция. Бъдещата модернизация и продуктово преструктуриране на военното производство се обуславят от приобщаването ни към европейските и евроатлантическите структури, което налага приемането на концепциите и стандартите на НАТО във военнотехническата област и военното производство.
Ще се развиват производствени направления, свързани с модернизацията на съществуващата бойна техника, в която има значителен боен ресурс. В ускорени срокове трябва да се възстанови производството и да се внедрят най-новите разработки в научно-техническите звена на комплекса. Това ще става чрез двустранното научно-техническо сътрудничество и лицензионно договаряне. На базата на проявен интерес от страна на западни фирми към възможностите на дружества от отбранителната промишленост в близките две-три години се предвижда да започне усвояването на възли и подсистеми за определени типове въоръжение за армиите на НАТО. В кооперация с тях ще се произвежда въоръжение и за потребностите на българската армия.
Вече са усвоени оръжия и боеприпаси по натовски стандарти. Договарят се производства на нови изделия с отделни страни, членки на НАТО, съобщиха наскоро от Министерството на промишлеността. Заявена е също тематика за съвместни разработки с комитети по индустриално сътрудничество на НАТО за морски, ВВС и сухопътни съединения.
В програмата се предвижда възстановяване на двустранното военно, научно-техническо и икономическо сътрудничество с бивши наши партньори. Ще продължат да се развиват основните направления: класическа бойна техника (леки самоходни варианти щабни и артилерийски системи, леко и средно стрелково оръжие, гама-боеприпаси, в това число артилерийски и ракетни средства за защита на сухопътните съединения) и свързочна техника, радиолокация, радиокомуникационни средства, средства и системи за управление на огъня.
В приетия от МС документ са определени ключовите производствени мощности. Това са 16 мощности, които гарантират мирно- и военновременната производствена способност на страната.
Запазват се и се модифицират основните функции на държавата в управлението на отрасъла. Държавата ще се занимава с управлението на държавния капитал в приватизираните предприятия, с лицензирането на производителите на специална продукция и с възлагането на държавни поръчки. Ще се поддържа също държавна банка от лицензи, патенти, образци, ноу-хау, софтуер и други интелектуални продукти в специалната индустрия. Държавата ще организира и ще осигурява финансиране на продуктови изследвания и обучението на кадрите. Контролът върху търговията с оръжие, стоки и технологии с възможна двойна употреба, върху отбранителните военни мощности и военновременното планиране също е в задълженията на държавата. Основна функция на държавата ще останат също сертификацията на изделията и организирането на международното военнотехническо сътрудничество и военнопромишлено коопериране.
Програмата предвижда и развитие на нормативния пакет по преструктуриране на отрасъла. Предстои разработването на проект на закон за отбранителното производство.
Правосъдният министър си измисли финансово разузнаване
Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев се погрижи институциите, които (би трябвало да) се борят с престъпленията във финансово-кредитната система, да набъбнат с още една. Тя няма да е нито полицейска, нито финасово-ревизионна структура, а разузнаване. Проектозаконът за мерките срещу изпирането на мръсни пари, в който е регламентирано нейното създаване, бе одобрен от Министерския съвет в четвъртък.
Абревиатурата на новата служба звучи почти като извадена от някой щатски екшън - БФР. Иначе името на неизградената, но замислена спецструктура е не по-малко енигматично - Бюро за финансово разузнаване. Нейният най-висш началник ще бъде министърът на финансите. Първоначалният замисъл беше финансовите разузнавачи да бъдат на подчинение на вътрешния министър в структурата на Националната служба "Борба с организираната престъпност", но шефът на МВР Бонев доброволно се отказа от новосформираната спецагенция.
Бюрото за финансово разузнаване ще се нагърби с нелеката задача да предотвратява узаконяването на капиталите и имуществата с криминален произход. Казано на популярен език - ще се бори с прането на пари. Така се нарича и законопроектът на правосъдното министерство, който регламентира дейността му. В него се дефинират четири случая, при които финансовите разузнавачи могат да прилагат извънредни мерки срещу легализирането на незаконни средства. За пране на пари ще се счита всеки опит за преобразуване или прехвърляне на имущество, което е придобито чрез престъпление. В тази категория ще попадне и всеки, който се опитва да подпомага някой перач. За укривателство ще се счита дори и фактът, че някой разполага с информация за вещи и капитали със съмнителен първоизточник, но премълчава подозренията. Като перач ще бъде дамгосван и всеки, за когото се разбере, че умишлено е закупил крадена вещ или е получил парични суми от престъпна дейност.
Бюрото за финансово разузнаване ще се занимава основно със събиране на информация за големите финансови операции и сделки. Всички трансфери на пари и собственост на стойност над 15 милиона лева задължително ще бъдат проверявани от финансовите разузнавачи. Това означава, че през Бюрото за финансово разузнаване трябва да минават почти всички финансови операции в държавата. Спецслужбата на Муравей Радев ще идентифицира участниците в сделките, ще съхранява събраните информационни масиви и ако нарочи някого за перач, може да спре сделката му за три дни.
В законопроекта за мерките срещу изпирането на мръсни пари са формулирани 16 вида физически и юридически лица, които са рисков контингент и попадат под специалното наблюдение на Бюрото. Най-голямо внимание е обърнато на банките, застрахователните компании, инвестиционните фирми, приватизационните фондове. В категорията на потенциалните перачи влизат и възложителите на държавни и общински поръчки (т.е. държавните и общински ведомства и институции), собствениците на хазартни заведения, заложните къщи и юридическите лица, към които има взаимоспомагателни кредитни институции. Хората на Муравей Радев ще надзирават и пощите, борсите, нотариатите, лизинговите дружества, политическите партии, организациите с идеална цел, спортните дружества и концесионерите.
Всички собственици на 16-те вида организации трябва да изработят свои вътрешни правила за контрол и предотвратяването на прането на пари в 4-месечен срок от обнародването, като дори са задължени да създават свои звена за идентификация на клиенти. Служителите на организациите трябва незабавно да уведомяват Бюрото за финансово разузнаване, ако имат съмнение, че дадена сделка е нечиста. Ако те не изпълнят тези задължения, министърът на финансите може да ги задължи да го набавят или в противен случай да отнеме разрешителното им за дейност. Длъжностното лице пък подлежи на санкция - от един до три милиона лева и до една година затвор. Така на практика служителите са задължени да доносничат срещу собствените си работодатели, което надали ще има някакво практическо приложение.
Според законопроекта на Министерския съвет при всяка сделка или финансова операция над 15 милиона лева организациите са длъжни да идентифицират клиентите си и да изпратят данните на финансовите разузнавачи. Опознаване на страните по сделката трябва да има и когато има няколко финансови операции, чиято обща стойност надвишава 15 милиона лева и има данни, че са свързани с едни и същи хора.
Самото Бюро за финасово разузнаване ще обединява експерти на БНБ, министерството на финансите, Министерството на правосъдието и действащи магистрати. Не е ясно обаче как представителите на съда, прокуратурата и следствието ще участват в този орган, след като по Закона за съдебната власт те не могат да се занимават с никакви странични дейности, още повече в работата на ведомства от изпълнителната власт. Не е ясно каква ще е структурата и организацията на дейността в Бюрото за финансово разузнаване, тъй като те се определят с инструкция на финансовия министър. Не е ясно също откъде ще се намери достатъчно квалифициран и мотивиран персонал за новата спецслужба. Ако бюрото трябва да проследява всяка сделка над 15 милиона лева, това означава, че то трябва да поддържа огромен апарат от служители.
Газът предизвика раздори и в "Мулти"
Подписаният в Москва протокол не сложи край на скандалите около газа, а дори временно направи интригата по-заплетена. Редиците на "Мулти" за пръв път не са стройни, правителствените представители се подвеждаха един друг, а опозицията заговори точно обратното на това, което имаше като теза преди посещението на Бакърджиев в Москва. Изобщо в България газът може да промени всеки - да скара мултак с мултак, да накара Костов да се поправя публично и опозицията да е недоволна дори когато управляващите правят отстъпки в полза на Москва.
Мистериозният "фалшив" протокол, за който предупреди министър-председателят в началото на седмицата, в крайна сметка се оказа истински. Публикуването на текста във в. "Сега" обаче като че ли не допринесе кой знае колко за изясняването на въпроса какво точно става и ще става в областта на газа и какво всъщност са се договорили Вяхирев и Бакърджиев. Едни и същи текстове продължават да се интерпретират различно и да провокират конфликти между руснаци и българи, управляващи и опозиция, частници и държавници, между различните екипи в кабинета и дори в самата Мултигруп.
Всичко започна непосредствено след звучно отразеното завръщане на вицепремиера Бакърджиев от Москва. Първата информация за скрита част от протокола изтече веднага след това и явно беше с "Мулти"-източник. След това във в. "Сега" беше публикуван превод на руския текст на документа - нещо, което Сашо Дончев сам окачестви като лоша услуга. Публикуването на пазения в тайна протокол в издание, чиято връзка с "Овъргаз" е известна, най-вероятно целеше да компрометира Дончев едновременно и пред българското правителство, и пред "Газпром". А за да не остане нещо недоразбрано, в петъчния брой на "Стандарт" излезе целеви материал, в който шефът на "Овъргаз" и финансираното от него издание директно са обвинени в "мръсничка манипулация" и в "нечестно поведение" спрямо Мултигруп, "Газпром" и българското правителство.
Материалът е подписан с името на вицепрезидента на Мултигруп Иван Колев. От "Стандарт" обясниха, че това обаче не бил същият Иван Колев. От Мултигруп отказаха да са предоставяли за публикуване или да са поръчвали написването на такъв текст. "Аз лично като човек се смея с глас на това", заяви главният секретар на Мултигруп Бойко Драганов.
Факт е обаче, че напрежение в "Мулти" има, и то е както между отделни личности, така и между фракции в групировката. За известно охладняване на отношенията между Сашо Дончев и Илия Павлов се говори отдавна. Този процес сега явно е катализиран от видимото и напълно основателно предпочитание на Вяхирев към "Овъргаз" и нейния шеф. Рем Иванович неведнъж подчерта лоялност към договореното със Сашо Дончев. "Топенерджи" ще купува газ и от "Газекспорт", и от "Овъргаз", който има вече 15-годишен договор за 3.5 млрд. куб. м газ за България", обяви заместникът на Вяхирев Богдан Будзуляк още с идването си в София. Никой от "Газпром" обаче нито веднъж не спомена за бъдещи проекти с Мултигруп и Илия Павлов. Според странната теза на "коментара" Илия Павлов и Иван Костов са от един отбор, а Сашо Дончев и Александър Томов гледат как да им развалят работата. Подобна конструкция може да се роди само в главата на шефа на "Мулти", който позагуби от блясъка и размерите си след изваждането на групировката от "Топенерджи".
Паралелно с вътрешните разправии на мултаците вече втора седмица тече скандалът около скритите или обявени, но невписани в протокола договорки с "Газпром". В основата му стоят отново общите интереси на Рем Вяхирев и Сашо Дончев, които са защитени перфектно в подписания документ за разлика от интересите на Мултигруп, която явно вече няма никакви шансове да се задържи в газовия бизнес. Така че е напълно обяснимо защо бе провокирана истеричната съпротива срещу едно иначе нормално и логично от гледна точка на бизнеса решение за постепенното либерализиране на газовия пазар в България.
Опозицията също се включи в атаките. Левите лидери Румен Овчаров и Александър Томов, които само преди месец обвиняваха правителството, че не е клекнало пред Москва, сега сипят обвинения, че е направен един необходим компромис. Сред цялата тази истеричност не е странно, че хората от правителството загубиха самообладание и започнаха да отричат собствените си решения.
"Абсолютно безпочвени са обвиненията, че правителството е отстъпило на "Топенерджи" да доставя газ на крайни потребители. Ние следваме една политическа линия, която е възприета от "Газпром" по време на преговорите. Ще има либерализация на доставките, в случай че има множество продавачи на Исакча. Много продаващи - търг за купувачите, и тогава ние нямаме нищо против да либерализираме пазара", заяви Иван Костов в интервю за БТА във вторник. Премиерът стигна и по-далеч - той заяви, че в публичното пространство е разпространен един протокол, който е фалшив. "Аз го обявявам за фалшив", заяви Костов.
На следващия ден превод от руския вариант на протокола бе публикуван във в. "Сега". В него е записано, че за развитието на пазара на природен газ у нас двете страни ще разширят сътрудничеството си и "ще търсят възможност за преки доставки на газ от страна на "Топенерджи" за крайни потребители в България в съответствие с принципите на европейския пазар".
От кабинета на министър-председателя признаха, че този протокол е истинският, но написаното било в пожелателна форма и не означавало либерализиране на пазара веднага.
"Топенерджи" може да продава газ директно на крайните клиенти", отсече Богдан Будзуляк. Зам.-шефът на "Газпром" дори уточни, че преките доставки на "Топенерджи" ще започнат от 1999 г., а може дори и още тази година.
Преки доставки на газ от страна на "Топенерджи" до крайни потребители ще се правят в бъдеще време, заяви по-късно министър-председателят. Той каза, че това ще стане едва когато двете страни заработят според принципите на европейските газови пазари, което означава да се ръководят от принципите на Енергийната харта. До последно всяка от страните стоеше на собствената си теза по този въпрос. Междувременно стана ясно, че в проектозакона за енергетиката е предвидено както електроенергетиката, така и газовият сектор да бъде преструктурирани по модела "единствен купувач", което пак е либерализиране на пазара, но не съвсем. При този модел Булгаргаз запазва монопола си върху мрежата, върху купуването и продажбите на природен газ в страната. Ако този модел бъдат утвърден със закона, не може да има достъп на трети лица, включително "Топенерджи", до газовата мрежа, т.е. пазарът и конкуренцията ще бъдат отложени за някакъв далечен и напълно хипотетичен бъдещ период.
Оказа се, че в протокола изобщо няма защитна клауза срещу препродажбата на "Топенерджи" след преструктурирането на капитала му. От Министерския съвет обясниха, че уговорката е устна и този ангажимент на "Газекспорт" ще се регламентира в договора за доставка. Дори и да стане това, ефектът ще бъде по-скоро пропаганден, защото няма законов механизъм, който да спре събранието на акционерите да трансформира акциите от поименни в акции на приносител. В този случай ще бъде невъзможно да се установи дали има и други собственици освен "Газпром". При това с голяма сигурност може да се прогнозира, че Сашо Дончев ще остане в управлението на "Топенерджи" като представител на "Газпром".
Отказахме се от договора за доставка срещу други ангажименти на "Газпром"
Сашо Дончев, шеф на "Овъргаз" и изпълнителен директор на "Топенерджи", пред в. "Капитал"
Може ли да се смята за окончателно приключен въпросът с изкупуването на акциите на "Топенерджи" от "Газпром"?
- Да, всички акции на българските акционери са прехвърлени на "Газпром" и сега това се записва в книгата на акционерите.
Реално ли е да се освободи вътрешният пазар на природен газ в близките месеци и ще има ли "Овъргаз" общи проекти с "Газпром" и в бъдеще?
- По първото мисля, че това е в съответствие с европейските норми. Когато говорим за пазарна икономика, ние не трябва да заобикаляме такива норми. Колкото до бъдещи съвместни проекти с "Газпром" - надявам се. Мисля, че и ние, и те не сме от хората, които лесно забравят старите си приятели.
Готова ли е България за либерализиране на газовия пазар и няма ли моделът на единствения купувач да направи сектора непривлекателен за външни, а и за български частни инвестиции?
- И аз мисля така и ще повторя нещо банално в тази връзка - демокрация се прави с демократични средства и пазар се прави с пазарни механизми.
Според вас иска ли правителството през последните дни да се отметне от ангажимента за достъп на "Топенерджи" до мрежата, записан в протокола?
- Аз не гледам на това като опит да се отметне от този ангажимент. Ще се съгласите, в енергетиката и при снабдяването с газ в частност има все още проблеми, които без пряко участие и ангажимент на държавата не могат да се решат. Такива проблеми има в металургията, в циментовата промишленост и в този смисъл мисля, че държавата не иска да избяга от своите отговорности към тези отрасли. Колкото до останалите сектори на използване на природен газ, мисля, че там няма никакъв проблем да бъде либерализирана търговията.
И все пак, ако в енергийния закон бъде утвърден моделът на единствения купувач, достъпът на "Топенерджи" до крайните потребители ще влезе в конфликт със закона. Какви са възможните компромиси при това положение?
- Аз мисля, че каквото и решение да се приеме в крайна сметка, то ще бъде законосъобразно. Защото другото е абсурдно изобщо за обсъждане. Възможно е някакъв временен монопол в полза на Булгаргаз да бъде узаконен. Не зная, това са въпроси, които трябва да се отправят към политиците. Аз съм за пазар. Аз съм за свободни пазарни отношения. Мисля, че от това ще спечели потребителят. Когато говорим за национални интереси, когато говорим такива гръмки думи, ние някак забравяме потребителя. Говорим за държавния чиновник, за управляващата партия. Може би това трябва да се прави. Но в крайна сметка изходната точка, ориентирът, когато правим оценки, особено когато говорим за бизнес, трябва да бъде гледната точка на потребителя.
Как стана така, че протоколът се появи във в. "Сега"?
- Не зная. Мисля обаче, че някой ми направи лоша услуга. Защото аз нямаше да пусна протокола точно в "Сега" по понятни причини.
Възможна ли е конкуренция в скоро време и на Исакча, т.е. вече и от другата страна на веригата за доставки?
- Нали не искате да гадая. Възможно е. Развитието на отношенията в газовия бранш в Европа създава предпоставки да смятаме, че е възможна такава конкуренция. Вие знаете, съществуват вече проекти - интерканектър, възможности за обмяна на определени количества газ. Условно казано, например "Газпром" дава на "Рургаз" на Исакча газ за България, а "Рургаз" му дава газ за Германия - възможни са такива схеми.
По каква схема "Овъргаз" ще продаде на "Топенерджи" квотата, за която сключи 15-годишен договор с "Газпром"? Няма ли всъщност пак да остане като посредник в доставките?
- Не, ние ще се откажем, всъщност се отказахме от договора си срещу други ангажименти на "Газпром". За да не се налага да гадаете, ще кажа какво точно ще направим. Ние ще продължим инвестиционната си дейност по градовете и ще я осъществяваме от капитала на "Овъргаз", т.е. "Газпром" оттук нататък ще прави вноски в капитала на "Овъргаз", с което ще направим възможна инвестиционната дейност. Няма да участваме в търговията с газ и ще се убедите, че ние не сме пречили на никого до този момент.
Кога се отказахте от договора с "Газпром"? Рем Вяхирев съобщи в Москва и Богдан Будзуляк потвърди вчера (четвъртък - бел.авт.), че "Топенерджи" ще купи квотата на "Овъргаз".
- Не сте разбрали г-н Вяхирев или той не се е изразил правилно. Преди подписването на протокола аз бях информиран какво се предлага и бях поел ангажиментите, които сега съобщавам.
А какво става всъщност с дружествата на "Овъргаз" с общините, защо започна този разпад?
- Ами и аз се питам. Поинтересувайте се. Ние искаме да закараме газа до всеки потенциален консуматор като алтернатива. Какво лошо има в това? Не разбирам.
Подписваме меморандум с "Шел" за туркменския газопровод
Двустранен меморандум за сътрудничество ще бъде подписан с "Шел интернешънъл газ лимитед", съобщи вицепремиерът Евгений Бакърджиев след завръщането си от Холандия. Това е договорено при срещата на Бакърджиев със зам.-директора на "Шел газ" за Централна и Източна Европа и Азия г-н Лоусън в Амстердам. Меморандумът ще бъде за сътрудничество по предпроектно проучване за изграждането на газопровод, който ще транзитира туркменски газ през Иран, Турция и България за Германия. Двустранният документ ще визира конкретно разработването на технико-икономическа обосновка на трасето през България.
В основния меморандум между "Роял Дъч/ Шел" и Туркменистан реализирането на цялостния проект е оценено на 4 млрд. долара. Трасето, което е с дължина 3800 км, започва от полето Шатлик в източен Туркменистан, чийто потенциал се изчислява на 460 млрд. куб. метра. Френските компании "Тотал" и "Газ дьо Франс" и германската "Рургаз" са заявили интереси за участие в проекта. Връзката ще пренася по 30 млрд. куб. метра газ годишно до Догубаязид в Турция и след това до България и други страни в Европа. Предвижда се половината от газа да се реализира в Турция, а останалата част - на европейския пазар. Това е най-реалистичната възможност за осигуряване на алтернативни доставки на газ за България в близките пет години.
Очаква се новият газопровод да има два пъти по-голям капацитет от сега съществуващата транзитна газопроводна мрежа в страната. Възможно е изграждането му да приключи в близките три-четири години, съобщи вицепремиерът Бакърджиев.
"Шел интернешънъл газ" има готовност да инвестира в предпроектното проучване, са заявили представителите на фирмата. Разговорите по изготвянето на меморандума ще продължат в средата на април в София.
Това е третата среща между "Шел интернешънъл газ" и представители на българското правителство. В края на миналата година англо-холандската група лансира идеята за стратегическо партньорство с България по съвместни проекти за пренос на природен газ. Групировката заяви интерес основно към възможностите за инвестиране в развитието на транзитната газопроводна система. Предлага се това да стане на два етапа. В краткосрочен план ще се инвестира в разширяването на капацитета на тръбопровода към Турция. В средносрочен план се предлага инвестициите да се насочат към изграждането на нови тръбопроводи и увеличаването на транзита към Турция, а в дългосрочен - в изграждането на нови газопроводи за други европейски страни.
По този начин "Шел" се явява реална алтернатива на "Газпром" в областта на инвестирането в транзитните газови проекти, а наличието на конкуренция би могло да осигури по-благоприятни условия на финансиране. В същото време съществува реална опасност да изпуснем шанса си за избор с нежеланието на правителството да приеме един по-либерален модел на газовия пазар. Моделът на единствения купувач не дава на външните инвеститори достъп до мрежата и те ще имат по-ниска възвращаемост. Това може да се реши с приемането на смесен модел, при който освен единствения купувач, в случая Булгаргаз, достъп до мрежата при определени условия могат да имат и няколкото най-големи инвеститори в страната, коментират външни консултанти.
БОДК си иска магазин и 100 милиона от Кеворк Кеворкян
Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК) си иска 100 милиона лева главница и още 70 милиона лева лихви и магазина от продуцента на "Всяка неделя" Кеворк Кеворкян и неговия съдружник Сергей Маринов, обяви шефът на бюрото Деян Кавръков миналата седмица. Бившата телевизионна звезда смята точно обратното - БОДК дължи неустойки на фирма "Зодиак - Маринов" (обща между Кеворкян и Маринов), самоволно е запечатала общия безмитен магазин и е нанесла щети за милиони левове - и заведе 2 дела срещу все още действащия си съдружник. И скандалът стана.
Той всъщност започна от намерението на БОДК да закрие безмитния валутен магазин на ул. "Райко Алексиев" No 215, който се стопанисва от съвместната фирма БОДК - Дипломатически магазини. Договорът е подписан през 1992 г. от изпълнителния директор на Бюрото тогава Кирил Караангов. БОДК влиза в нея с магазина си и с лиценза да внася безмитно стоки и да ги продава на лица от дипломатическия корпус у нас, а фирма "Зодиак - Маринов" осъществява търговската дейност изцяло със собствени средства. След това двете страни делят по 50% печалбата. На 3 декември 1997 г. БОДК праща писмено предизвестие до фирма "Зодиак - Маринов" за прекратяване на съвместното дружество. Оттам нататък все още настоящите партньори започват да говорят на различни езици и естествено скандалът се появи и в централните медии.
"Зодиак" ни дължат над 100 милиона лева, не отчитат резултатите от съвместната дейност, не ни допускат до ревизия на касата, твърди Деян Кавръков - шеф на БОДК. Бюрото се държи с нас като господар, а ние сме партньори. Те дойдоха, запечатаха магазина и така нанесоха щети за 60 милиона лева, твърди Кеворк Кеворкян и завежда дело за самоуправство в Софийския градски съд. Оттук нататък следва почти махленска разпра във в. "24 часа". Ние сме инвестирали 120 000 долара в този магазин, твърди бившият тв водещ. Те ни мамят и печелят на наш гръб, твърдят от БОДК, използват лиценза ни и така заобикалят закона. Прокуратурата издава смехотворни нареждания в тяхна полза, твърди Кавръков. Кеворкян пък използва публицистичните си способности и отговори "магистратите не се интересуват от кавръковци, те не ги забелязват, това са миши души, които подхвърлят лъжи".
Три ревизии доказват, че фирма "Зодиак - Маринов" дължи пари на БОДК, и сегашното управление по вина на бивши ръководители на бюрото позволява неефективен контрол, каза г-н Кавръков пред "Капитал". Едната ревизия е на Държавен и финансов контрол, втората е на Министерството на външните работи и третата, която все още не е оповестена, е на Сметната палата. И трите ревизии завършват с почти една и съща констатация - че фирма "Зодиак - Маринов" дължи на БОДК. Според ревизията на Бюрото става въпрос за 101 507 054.22 лв. заедно с лихви до окончателно издължаване. Повечето преводи са правени със закъснение, въпреки че "Зодиак" е била задължена да прави това всеки месец, от което са настъпили загуби от промяната на валутните курсове, се твърди в ревизионния акт на БОДК. Не постъпват отчети от дейността на магазина, СД "Зодиак" не отчита резултатите от съвместната дейност чрез предоставяне на приходно-разходна сметка, заключава и другата ревизия на Държавен и финансов контрол. Отделно, че в изводите и на двете ревизии се смята, че БОДК доброволно се е отказала от контрол върху работата на съвместното дружество с анекс през 1994 г., но затова вина носи тогавашният шеф на БОДК.
Не беше възможно да се правят отчети на 10 дни, казва съдружникът на Кеворк Кеворкян във фирмата Сергей Маринов, който е движил финансовите дела. Но ние имаме 160 папки с документи, които винаги сме предоставяли на БОДК, но те не ги искат, твърди г-н Маринов и обяснява, че изискването за 10-дневен отчет, впоследствие той става ежемесечен, било наложено от Министерството на финансите, но никоя подобна фирма не го спазвала.
Да, може да се окаже, че ние наистина дължим пари на БОДК, признават съдружниците Кеворкян и Маринов. Но каква е тази ревизия, която твърди тези неща, пита бившият тв-водещ. Този ревизионен акт се отнася само до БОДК, защото е правен само от техни хора. Каква е тази инвентаризация, след като на нея не са присъствали и наши представители, допълва той. "Може да се окаже, че БОДК ни дължи на нас пари, и то значително повече средства. Вероятно това са печалбите от трето и четвърто тримесечие на 1997 и януари 1998 г.", каза Сергей Маринов. Ако обаче прекратим договора, ще трябва да се смята кой какво дължи, казва г-н Маринов. Тогава ще се стигне до арбитража на Българската търговско-промишлена палата, който според договора трябва да реши спора, според учредителния договор. Едва тогава можем да говорим за задължения и т.н., смятат в "Зодиак". Фирмата има претенции към БОДК и за това, че с действията си на "самоуправство", като е запечатала магазина на 28 януари, е нанесла щети на "Зодиак" за около 60 млн. лв. пропуснати ползи, 9.5 млн. лв. бракувани стоки и др. Това просто не е вярно, заключава шефът на БОДК Деян Кавръков. Ние предупредихме Кеворкян, че прекратяваме договора с предизвестие от 45 дни, както пише в договора. Неколкократно ги канихме да седнем да се разберем, те не се съгласиха и запечатахме магазина, защото той е наша собственост. Как да направим ревизия, без да запечатаме магазина? А те какво, отричат правото на принципала да извършва ревизия в своя собственост, гневи се г-н Кавръков, и това зам.-градският прокурор нарича самоуправство. А това, че Сергей Маринов не ни допусна до ревизия на касата и е отворил самоволно, не е самоуправство, така ли, казва младият шеф на БОДК, който също ще заведе дело срещу "Зодиак" и е обжалвал постановлението на зам. градския прокурор Мери Найденова за разпечатване на дипломатическия магазин.
БОДК има още една много сериозна претенция към фирмата на Кеворк Кеворкян - през ноември 1994 г. "Зодиак" е теглила кредит от Първа частна банка от 435 125 долара (по днешен курс около 780 млн. лв.). В БОДК били неприятно изненадани, когато получили писмо от синдиците на фалиралата банка, че БОДК - Дипломатически магазини не се е издължила, и останали учудени откъде накъде "Зодиак" ще тегли кредит, който да се води на съвместната фирма, след като това е забранено с анекса към учредителния договор от октомври 1994 г. Според клаузата в анекса "в случаите, когато СД "Зодиак - Маринов" тегли кредити... погасяването на същите и лихвите по тях са за сметка на СД "Зодиак - Маринов". Хората на Външно смятат, че това е също грубо нарушение от страна на фирмата на телевизионния продуцент.
БОДК изискало от ПЧБ справка за всички ползвани кредити на "Зодиак" за дипломатическия магазин. Така станало ясно, че за 1993-1994 г. "Зодиак" е използвала кредити и банкови гаранции от ПЧБ за 2 660 273 долара и 438 166 английски лири, с които е закупила 5 тона цигари "Марлборо", 3000 мастербокса дълго "Марлборо", два 40-футови контейнера уиски, още една партида цигари за 1 601 280 долара, още 2 контейнера уиски и отново 4 тона цигари от Булгартабак, няколко пратки водка "Смирноф" и др. Всички искания са подписани от съдружника в "Зодиак" Сергей Маринов.
Съдружникът ни налага "развод по италиански", твърди по повод поканите за разтурване на дружеството Кеворк Кеворкян. В споразумителния протокол, който БОДК предлагал на неговата фирма, хората на Външно предлагали стоката, която в момента е в магазина, да остане за Бюрото, а Кеворкян и съдружникът му до три дни да си съберат личните вещи и да напуснат магазина. Там има стока за 140 000 долара, откъде накъде ще ги оставяме на БОДК, диви се продуцентът на "Всяка неделя". След като дружеството е работило в продължение на 6 години и разходите по снабдяването са се делили наравно, редно е ние да имаме претенции към тази стока, това ще го признае всеки съд, твърди шефът на БОДК Деян Кавръков. Така би било, ако деляхме не по 50, а по 40 на сто от печалбата, а останалите 20% ги давахме за развитие на фирмата, е сметката на Сергей Маринов. Така че БОДК не можела да има претенции към стоката в магазина.
"В този гражданско-правен спор не можем да стигнем до съгласие, заключава бившата телевизионна звезда, ние настояваме да бъдат запазени правата и на двете страни и да се спазва процедурата за разваляне на договора, както там е описано. Ако това не стане, ще водим дела."
Ние сме спазили процедурата по прекратяване на взаимоотношенията си, изпратили сме им покани, примерен споразумителен протокол, но те не искат и да чуят за какво говорим, заяви шефът на БОДК Деян Кавръков, който също смята, че правата страна е на Бюрото. Така че вероятно ще се стигне до съдебна подялба. Кои ще бъдат адвокатите на двете страни обаче, след като в един момент се оказа, че адвокат на "Зодиак - Маринов" е известният Христо Данов, а адвокат на БОДК, макар и по друга сделка пак е... известният Христо Данов!?
От 1999 г. по-малко професии ще имат право на ранно пенсиониране
От първи януари 1999 г. се отменя сега действащият Правилник за категоризиране на труда, реши кабинетът миналия понеделник. До 30 септември работна група с представители на всички министерства ще трябва да реши работещите в кои професии при коя категория труд ще се пенсионират.
Правилникът за категориите труд е променян много пъти от 1967 г., когато е бил приет, като непрекъснато се е увеличавал кръгът на лицата с право на по-ранно пенсиониране. "В много случаи условията на труд вече изглеждат различни, а не може готвач да е в една категория труд с миньор, който слиза под земята", обясни министърът на труда и социалната политика Иван Нейков.
Прекатeгоризацията на труда е първа необходима стъпка към по-нататъшната реформа в пенсионното законодателство. "В следващите 12-18 месеца на вниманието ни ще стои пенсионната реформа - приемане на нов Закон за пенсиите, ново осигурително законодателство", заяви приоритетите на министерството министър Нейков.
С прекатегоризацията на труда ще се повиши пенсионната възраст за някои професии. Все още обаче не е ясно колко хора ще попаднат в по-високи групи на пенсиониране, тоест за колко ще се качат годините за пенсиониране, обясниха от социалното министерство. Това ще стане ясно едва след като работната група приключи работа. В момента около 20 на сто от заетите (или 600 000) са в първа и втора категория труд.
С увеличаване на пенсионната възраст ще се облекчат разходите на държавния фонд "Обществено осигуряване" за изплащане на пенсии. В момента един от най-големите проблеми на задължителното пенсионно осигуряване е все по-големият брой пенсионери, които се издържат от по-малко работещи, тоест става голямо преразпределение на доходи от работещи към пенсионери. При тази висока осигурителна тежест голяма част от работодателите скриват истинските доходи на подчинените си, а пък заетите в черната икономика въобще не се осигуряват. Липсата на стимули за осигуряване, ограниченият финансов ресурс на държавния пенсионен фонд поставят на дневен ред спешното решаване на тези проблеми. Изходите ще се търсят в увеличаване на пенсионната възраст, отчитане на трудовия стаж и размера на осигурителните вноски, които са правени през годините на труд. Идеята за реформа в пенсионната система предвижда да се върви и към намаляване на осигурителното бреме и пренасочване на осигурителен потенциал към доброволните осигурителни фондове. Това са и изисквания, които са поставени на управляващите от международните финансови институции.
С изпадането на част от професиите в по-горни категории труд частично ще се облекчи и осигурителното бреме на работодателите. В момента те осигуряват работниците в първа категория труд с вноска от 52 на сто от трудовото им възнаграждение. Отделно наетите заделят лична осигурителна вноска от 2 на сто.
"Намаляването на осигурителните вноски в резултат на преминаването в нови категории труд ще повлияе и върху политиката на доходите", смята министър Нейков. Според него с част от спестените пари за осигуровка работодателите могат да повишат заплатите на подчинените си.
Паралелно с прекатегоризирането на някои професии и увеличаване на пенсионната възраст за заетите в тях трябва да се създадат и професионалните пенсионни фондове по подобие на Учителския пенсионен фонд, смятат експерти. Идеята е с вноските си в тях работещите да си осигурят пенсии при по-ранно пенсиониране от регламентираното им със закон. В случай че вноските не се използват до навършване на определените години за пенсия, те ще се използват за изплащане на допълнителна пенсия след пенсиониране.
Приблизителен брой на работещите в различните категории труд.
Изисквания за стаж и осигурителни вноски:
*Учителите имат право да се пенсионират 3 години по-рано от предвиденото в 3-та категория, като до навършване на възраст пенсиите се изплащат от Учителския пенсионен фонд; осигурителна вноска - допълнителна лична вноска от 3%.
Булбанк вдига капитала си до 166 млрд. лева
В средата на миналата седмица Булбанк преведе по бюджетни сметки над 111 млрд. лева данъци. Според справката, която огласиха от ръководството на държавната банка по-късно, оперативната й печалба към края на миналата година преди данъци и заделяне на провизии възлиза на 694 млрд. лева, като около 90 на сто от финансовите й приходи за миналата година са резултат от преоценката на валутни активи. "Ние защитавахме позицията, че резултатите на банките за 1997 г. би трябвало да бъдат по-внимателно разглеждани и се надявахме, че ще се намерят дори и частични облекчения, за да не се облагат курсовите разлики, но в крайна сметка това не стана", обясни председателят на съвета на директорите и главен изпълнителен директор на Булбанк Чавдар Кънчев. Банката отчита и внушителните 420 млрд. лева нефинансови приходи, колкото са и заделените през миналата година провизии. Нетната печалба на Булбанк е 162.4 млрд. лева. Според предложението, което бордът на директорите ще направи към акционерите на предстоящото годишно общо събрание, по-голямата част от печалбата ще бъде използвана за увеличаване на капитала на Булбанк от 15.125 млрд. лева на 166.370 млрд. лева. Такава сума за основен капитал, разбира се, е най-голяма за цялата банкова система. Срещу увеличения капитал досегашните акционери, между които Банковата консолидационна компания държи 98%, ще получат по 10 нови акции срещу всяка стара.
Балансовите данни показват, че най-голямата държавна банка е претърпяла двойно свиване на активите си в доларово изражение през миналата година, което вероятно е резултат от отписването на признати от правителството външни дългове, водени досега в Булбанк. Ако в края на 1996 г. сумата на актива е била 1349.506 млрд. лева, или 2.769 млн. долара, година по-късно числата са съответно 2412.4 млрд. лева, или 1.358 млрд. долара. Чавдар Кънчев обяви, че през 1997 от баланса на Булбанк са отписани задължения към чужбина за 1.150 млрд. долара, като в тази сума се включват задължения към руски банки в чужбина, невключени в споразумението с Лондонския клуб, някои от дълговете към държавите от Парижкия клуб и плащанията по облигационните заеми от Япония. Въпреки уклончивите изявления на шефа на Булбанк, че по този начин отношенията на банката с бюджета са почти изчистени и в нейния баланс са останали незначителни суми, които по същество са държавен дълг, там все още би трябвало да се водят и дълговете към бившите банки на СИВ, възлизащи на около 950 млн. долара. Те са един от най-неприятните остатъци неуреден държавен дълг. Преди около месец правителството гласува на финансовото министерство мандат за преговори с кредиторите, но засега няма информация дали такива се водят. Когато все пак се стигне до уреждането им и официалното им включване в регистъра по дълга, това ще доведе до ново свиване на балансовото число на Булбанк, което би я направило доста по-съизмерима по големина спрямо останалите търговски банки. По данни към края на октомври миналата година делът на активите на Булбанк спрямо тези в цялата банкова система (без фалиралите институции) е около 47%, а заедно с процентните си участия в други банки - над 50 на сто.
Заради промените, свързани с преструктурирането на баланса на държавната банка, делът на кредитите в общата сума на активите й е нараснал от 1% в края на 1996 до 4% година по-късно, като номиналната им стойност е 97 млрд. лв. Това е два до три пъти по-малка сума от тези в другите държавни банки, резултат от изключително консервативната кредитна политика на Булбанк през последните години. "Ако преди нашата политика е била рестриктивна, сега е внимателна. Имаме желанието да подпомогнем някои разумни начинания и кредитният ни съвет работи с пълна сила", обясни г-н Кънчев. Делът на редовните вземания на банката е 74%, като повече от необслужваните кредити са наследени от консолидираните в Булбанк през 1994 ТБ - Бургас, и ТБ - Стара Загора.
През миналата година Булбанк е продала повечето си участия в други нефинансови институции, като може би една от най-големите сделки между тях е продажбата на 97-процентния й дял в ливанската Литексбанк. Акциите са продадени за около 4.6 млн. долара, което според информацията от Булбанк е 3.3 пъти книжната стойност на активите на бейрутската банка и 17 пъти счетоводната стойност на капитала й. Кънчев обясни, че банката възнамерява да запази участията в други финансови институции - Обединена българска банка, Централна кооперативна банка, Еврофинанс, Корпоративна банка, Баерише-булгарише ханделсбанк и Булстрад.
Според стратегията на БКК целите в приватизацията на Булбанк ще са максимизиране на постъпленията от продажбата й, запазването на независимостта й, българския й характер и намиране на стратегически инвеститор с добра репутация. В този ред на мисли засега се предвижда около една четвърт от акциите на Булбанк да бъдат продадени на дребни инвеститори на българската борса, други 5 до 9 процента да бъдат предложени при преференциални условия на мениджърския екип на банката, а останалите - на Лондонската борса и на един или два стратегически инвеститора. "Това ще е справедлива оценка за нашите усилия през последните седем години", коментира Чавдар Кънчев мениджърския дял. В близките дни се очаква да бъде попълнена шорт-листата на потенциалните инвестиционни посредници, които ще консултират приватизацията на банката на издръжка на програмата ФАР. Кънчев заяви, че може да се помисли върху този модел, като предложи България сама да финансира разходите по инвестиционния посредник за сметка на самата Булбанк или на БКК срещу дивидента, който ще получи. "При добра подготовка приватизационният процес може да завърши и преди края на годината", допълни той.
Кандидат-застрахователите са 36 на брой
В началото на миналата седмица изтече определеният от закона срок застрахователите да подадат молби за лиценз. В Дирекцията по застрахователен надзор са постъпили документите на 36 компании, от които 6 са взаимозастрахователни. Лиценз поискаха: ДЗИ ЕАД, ДЗИ - Общо застраховане, "Булстрад", "Булстрад - живот", "България", "България - живот", "Енергия", "Орел", "Феникс", "Витоша", "Витоша - живот", "София инс", "София - живот", "Български имоти", "Български имоти - живот", "Общинска застрахователна компания", "Булинс", "Гранит", "Гранит пожар", "Европа", Ей Ай Джи, "Ви Веста", "Мел инс", "Юпитер", "Армеец", "Евроинс", "Левски Спартак", "Юнион", "Аполо и Болкан ко. " и "Планета". Шест от тези дружества кандидатстват за животозастраховане.
Взаимозастрахователните компании с готови документи са "Медик център", "Живот инс", "Добруджа - живот", "Юнайтед фам", "Потенциал" и "БГ план".
Молби за ликвидация освен известната досега "Корона инс" са подали ВИС-2, "Сила", "Атлас - А", "Атлас", "Бояна", "Първа универсална застрахователна компания", "Гарант", "Темп" и Синдикална каса "Подкрепа". Десет са дружествата, които са обявили желание за вливане в други компании. Вливанията в рамките на дружество "България" са заявени така, както се предвиждаха. Единствената изненада е консолидацията около "Ви Веста", в която се вливат "7М" и "Търговско застраховане". Първоначално бе обявено, че приемаща компания ще бъде "7М" и намерения да се присъедини имаше и "Тракия инс". Пловдивското дружество обаче се отказа и остана извън кандидатите за лиценз.
"Молбите все пак са голям брой, като се имат предвид изискванията на закона", заяви директорът на дирекция "Застрахователен надзор" Христо Христов при обявяването на имената на кандидатите. Дирекцията по надзора и Националният съвет по застраховане обаче ще трябва тепърва да определят кои от компаниите ще получат разрешение да останат на пазара.
МВФ препоръчва консолидиране на бюджетните сметки в БНБ
Нина Мичева, началник на управление "Фискални услуги" в БНБ, пред в."Капитал"
Тази седмица бяха утвърдените банките, които ще бъдат първични дилъри до края на годината. Как това ще се отрази на обслужването на бюджета?
- В момента банките, които са първични дилъри, имат право да бъдат кореспонденти по обслужването на бюджета. Така че промяната - евентуалното изключването на някоя банка от списъка на първичните дилъри, означава, че тя не може да обслужва бюджетни сметки. Мисията на МВФ по фискалните въпроси постави като проблем евентуално преразглеждане на начина на обслужване на бюджета. Това, което прави впечатление сега, са големите бюджетни наличности в банките, което дава основание за цялостна реформа в бюджетното обслужване. В света има две практики - едната е Министерството на финансите да има сметки само в централната банка, другата - да се ползват търговските банки. Първото е свързано със създаване на така наречения payment-офис в Министерството на финансите, който нарежда всички бюджетни разходи чрез сметката си в централната банка. Съответно по места, след като се закрият сметките на бюджетните организации в банките, се откриват клонове на payment-офиса. Идеята на payment-офиса е, че парите ще излизат от централизираната бюджетна сметка в БНБ срещу фактура за извършен разход. Бюджетът ще спечели от това, че няма да емитира нов дълг, за да покрива разходите си, а ще ползва ресурса, който, да кажем, теоретично е дошъл като приход от данъци, но е бил насочен към бюджетните разпоредители, които обикновено не извършват веднага разходите. Това, разбира се, е много сериозна реформа, а и не е сигурно дали новата система за обслужване на бюджета ще бъде доведена до чистия й вид - една-единствена бюджетна сметка, която е в БНБ.
В тази връзка обаче е много важно банките предварително да имат информация за посоката, в която ще се направи реформата в бюджетното обслужване, как тя ще протече във времето. Българските банки влагат много средства за откриване на сметки, персонал, компютри, въобще информационно обслужване на бюджета, и то както се знае - безплатно. Така че те трябва да си направят сметката и това ще се отрази при следващия избор за кореспонденти по бюджета.
Кога се очакват промените във връзка с тази реформа?
- При всички случаи действащата система за касово обслужване на бюджета ще се запази до края на годината. По принцип във всички страни, където е правена подобна промяна, е работено по няколко години. Това е много грандиозен проект и ако се стигне до въвеждането му в най-чистия му вид, тоест до създаването на payment-офис и негови клонове, ще отнеме време. В Унгария, където е направено, е отнело две години. Всичко зависи какво ще реши Министерският съвет, защото промяната ще е свързана с реформи и в самите министерства, и в начина, по който те ще се разплащат.
Рано или късно обаче трябва да се помисли за по-ефективно управление на бюджетните средства. Истината е, че през последните години той никога не е разполагал с такива ресурси, както в момента. Наред с фискалния резерв, който се поддържа в БНБ и който показва възможностите за обслужване на външния и вътрешния дълг, сметките в търговските банки също са сериозен ресурс и тяхното ефективно управление е важно. То не може да бъде организирано, когато сметките са разхвърляни по места. От тази гледна точка наистина е най-добре ресурсът да се концентрира в БНБ и да се разходва чрез Министерството на финансите, но целево по съответните разпоредители.
Освен това подобна реформа ще позволи и по-добро управление на дълга. Голяма част от средствата във фискалния резерв са от вътрешни и външни заеми. В такава ситуация спокойно може да се търси кое е по-икономично за бюджета - да тегли външни заеми и да ги поддържа като фискален резерв на депозит в централната банка или да тегли вътрешни. Може да се окаже, че заемите по принцип са прекалено скъпи за сегашното състояние на бюджета и че трябва да се търсят единствено приходи от приватизация.
Знае ли се в момента каква е цената на поддържането на фискалния резерв, след като в него има заемни средства, и в същото време каква доходност получава бюджетът за поддържането на резерва в БНБ. Има ли отрицателна разлика?
- Всъщност фискалният резерв като наименование е сбор от много сметки на бюджета. Истината е, че с част от тях на този етап Министерството на финансите не може пряко да се разпорежда, защото са извънбюджетни, от отделни фондове и т.н. Тоест, ако се стигне до това, за което говорим - до единна сметка на бюджета, тогава Министерство на финансите ще може да управлява по-ефективно.
По-сериозният въпрос е източниците за формиране на фискалния резерв, те са депозити на правителството, но в основната си част тези депозити са набрани като заеми от МВФ, Световната банка, ДФРР, левови депозити... И при всички случаи стои въпросът за цената, която се плаща навън за тези заеми, и лихвата, която се получава от тяхното управление.
В момента обаче не може да се говори за ефективно управление, защото не е ясна стратегията, доколко държавата може да задлъжнява външно, не са ясни условията, при които могат да се теглят нови вътрешни дългосрочни заеми. Защото, независимо че лихвеният процент по външните заеми може да бъде малко по-висок от този по някои от вътрешните, ресурсът, привличан отвън, е по-дългосрочен. Тоест трябва да се направят много подробни и детайлни анализи. Това може да стане след цялостна реформа на бюджета и в Министерството на финансите, която да е свързана с ефективното управление на ресурса и да дава възможност за детайлни дългосрочни стратегии по управление на дълга. Никой отсега не може да реши дали ще изкупува обратно дълг, след като не знае как ще се развива бюджетът в следващите няколко месеца или година. В момента има излишък, но той може да се окаже краткосрочен и ако се рискува с него да се изкупи дълг, може да се окаже, че има недостиг на ресурс.
Има ли връзка между колебанията в ликвидността на банковата система и движението на бюджетни средства?
- Има основание да се счита, че наличието на бюджетни остатъци в някои от търговските банки е създало условие тяхната ликвидност да се използва за участие в аукционите на ДЦК и оттам да пада и основният лихвен процент. Аз допускам дори, че понякога банките умишлено задържат приходи, които постъпват като данъци. Остатъчните бюджетни средства в банките наистина не са много дългосрочни, но в определени моменти влияят.
При липса на централна банка с нейните типични операции на открития пазар единственият, който влияе върху ликвидността на банковата система, е бюджетът с парите, които отпуска по съответните степени разпоредители и съответно с емисиите ДЦК, които се падежират. Това се отразява реално и на вторичния пазар на ценни книжа. При положение че няма временни ликвидни кризи, няма и активен вторичен пазар на ценни книжа. Той обикновено става много силен в периода или когато банките регулират задължителните си минимални резерви, или когато внасят данъци.
Интервюто взе Галя Тодорова.
Възродителният процес на силовите застрахователи
Силовите застрахователи преживяват възродителен процес - "Планета инс" и "Юнион инс" са новите метаморфози на добре познатите трибуквени компании ВИС и СИК. Бившите барети застрахователи също претърпяват малки промени - "Спартак" прибави името на "Левски" отпред, а "Аполо и Болкан" може би ще премахне първата част на името си. "Корона", "Зора" и други борчески фирми просто изчезват от застрахователния мир. (Те евентуално ще мутират в застрахователни брокери.) Всичко това е свързано с изтичането през миналата седмица на срока, в който застрахователните дружества трябваше да подадат молби за лиценз. Тези, които се чувстваха най-заплашени от отказ заради тъмно минало, избраха смяната на имената.
"Планета инс" - това със сигурност ще бъде новото превъплъщение на ВИС-2.
Въпреки положените усилия да не стане публично достояние, метаморфозата на ВИС-2, ако не доказана черно на бяло, то вече не подлежи на съмнение. Името "Планета" се появи за пръв път миналата седмица между кандидатите за лиценз , а кандидатурата на ВИС-2 попадна в списъка на компаниите за ликвидация. Самият факт, че документите на "Планета инс" са внесени в Дирекцията по застрахователен надзор в последния момент, минути преди да хлопнат кепенците, някак си подтиква към мисълта, че има нещо странно. И то се потвърди както в неофициални изявления на членове на застрахователния надзор, така и от клиенти на ВИС. Официално те бяха уведомени, че във връзка с "ликвидацията" на дружеството могат да прекратят застраховките си и вноските за оставащия период да бъдат възстановени или пък да останат със старите полици до 31 март 1999, когато изтича едногодишният срок от последния сключен застрахователен договор. Дотогава от стария ВИС ще обслужват поетите застрахователни рискове. На въпроса какво да направят, ако искат да подновят договорите си, от ВИС обаче отговаряли: "Това можете да направите в "Планета инс". Централният офис на "Планета" ще бъде почти до този на ВИС на бул. "Витоша", в бившия ресторант "Рожен". Из офисите на трибуквената компания дори вече могат да се видят бланки на "Планета".
Всичко това не попречи на шефовете на дружеството да опровергават връзката между двете имена. Изпълнителният директор на ВИС проф. Христо Драганов заяви, че двете компании нямат нищо общо. Изявление даде и президентът Чавдар Писарски, който обяви ликвидацията на ВИС-2 и оставането на фирмата само като търговско дружество.
Интересен факт е, че под номера на фирменото дело на "Планета инс" фигурира друга застрахователна компания - "Остер инс", регистрирана през 1994 г. Последното общо събрание на фирмата е проведено в края на март. "Тази застрахователна компания отдавна не работи. Повече информация не мога да дам", заяви служител на "Остер". Може да става въпрос за грешка в номерацията на делата, но по-вероятното е хора и фирми, свързани с ВИС, да са купили закърнялата компания, за да я преименуват и да прехвърлят операциите си към нея. Президентът на ВИС-2 Чавдар Писарски освен това заявявал, че очаква лицензирана застрахователна компания да купи оставащия като търговско дружество ВИС. Нищо чудно това да е "Планета".
Единствено ВИС-2 се опитаха да се прикрият зад нова компания с ново име. Всъщност застрахователната компания на покойния Васил Илиев просто следва стратегията на своя създател. Абсолютно по същия начин реагира застреляният преди 3 години борец, когато през 1994 МВР отне лиценза на охранителната му фирма ВИС-1 . Тогава Васил Илиев заяви: "В това няма нищо страшно, аз ще прехвърля договорите си за охрана на други фирми, които имат лиценз, и така пак ще държа онзи дял от пазара, както и преди. " И го направи - не след дълго трибуквената абревиатура се появи над името на охранителна фирма "Рефлекс". Вероятно по същия начин наследниците на Васил Илиев искат да продължат дейността си. Още повече че са инвестирали прекалено много средства за офиси и оборудване из цялата страна, служители и т.н. Из застрахователните среди се говори, че една от най-големите им инвестиции всъщност е изграждането на модерен и скъп автосервиз, където висаджии изпращат всички пострадали автомобили на ремонт. Инвестицията е добре обмислена, защото по този начин ВИС затвориха цикъла и парите, които би трябвало да изплащат за злополуки, просто се прехвърлят от една сметка в друга. Този подход, разбира се, леко се разминава с чистите застрахователни принципи, където се говори преди всичко за управление на риск.
Страхът на ВИС-2 явно се основава на факта, че ако официално подадат документи за лиценз, няма да го получат. Такива са поне заплахите от застрахователния надзор. "Нито един силов застраховател няма да бъде допуснат на пазара", заяви още миналата година директорът на Дирекцията за застрахователен надзор Христо Христов. Думите на Христов всъщност бяха ехо на изречените от Костов, Бонев и други. държавни мъже и политици, които обявиха точно преди година, че няма да търпят "народът да стене под силови застрахователи, рекетьори и бухалки". Тогава вътрешният министър Бонев извика ВИС, СИК, "Аполо и Болкан" и "Спартак", за да ги предупреди, а Костов обяви пощенска кутия за жалби от силовите застрахователи.
Прекръстването на ВИС в "Планета" вероятно има и друг смисъл - обществена тайна е, че висаджии имат реално лоби в тази власт или най-малкото в столицата, където управляващите са им задължени за подкрепа в предизборните си периоди. След афишираната война с мутрите най-чистият начин висаджии да получат застрахователен лиценз, без да се нарушат авторитетът и обещанията на властимащите, е пластичната операция и прекръстването. Самата ВИС-2 загатна, че престава да съществува, преди месец, когато водеше преговори за генерален спонсор на футболния клуб "Левски". Тогава застрахователите преговаряха рекламите върху фланелките на футболистите да бъдат на "В.А. И. холдинг" - търговската фирма на ВИС, чиято разчетена абревиатура означава Васил Андреев Илиев. (Главните букви на ВИС пък означават "Васил Илиев секюрити".)
Друга трибуквена застрахователна компания смени името си, като се надяваше заедно с това да смени и имиджа си - СИК се преименува в "Юнион инс". Те за разлика от ВИС-2 не направиха опит да се скрият зад "партизанско име". Това няма да има значение, ако дирекцията по надзора и Националният съвет по застраховането са решили да отрежат от застрахователния бизнес компаниите на бившите борци. Със смяна на името искаме да прекратим спекулациите около фирмата, казаха след общото събрание на СИК. Това обаче едва ли ще скрие последната и неочаквана публична издънка на сикаджии - ареста на акционера и шеф на "Интергруп" Стоил Савов. Той беше арестуван преди месец и половина в Шумен и обвинен в изнудване, рекет и хулиганство заедно с още няколко местни и варненски борци.
Все още не е ясно дали има смяна в акционерната структура на "Юнион инс". Последната промяна в разпределението на капитала, регистрирана в софийския съд, датира от април 1996 г. С най-голям дял в тогавашното разпределение е "Интергруп енд партнърс" с 55% от акциите. Участие в дружеството с една десета от капитала има и фирма "Интеринвест". Сред акционерите с по пет процента фигурират Николай Маринов, по-малкият брат на Красимир Маринов-Маргина, Любчо Василев и фирма "Арена 95", която е притежание на Румен Николов-Пашата. След последното общо събрание на СИК и първо за "Юнион инс" застрахователната компания преминава към едностепенна система на управление. В съвета на директорите влизат Димитър Попов като президент, Росен Тодоров, Евелин Манев, Петьо Киров. Заради направените промени от надзорния съвет на фирмата излизат "Кардинал М", която е фирма на Големия Маргин, Бойко Димитров и фирмата на Пашата. С постовете си в управителния съвет се прощават Големия Маргин, Величка Андреева и Георги Георгиев.
Интересното при СИК е, че дружеството набира близо 1.1 млрд. лв. от апорта на един офис и три бронирани джипа.
За повечето от хората е ясно, че изваждането на създателите на СИК от управителното тяло не е само заради изискванията на Закона за застраховане членовете му да имат икономическо образование. Съмнителният авторитет в обществото на някои от тях също може да окаже влияние върху решението на съвета по застраховане.
Застрахователно дружество "Спартак" също прибягна до смяна на името, но не толкова драстична. Там прибавиха към името си още една дума и вече са "Левски Спартак". На бившите барети никога не им е било приятно, че ги слагат в графата "силови застрахователи", и винаги са подчертавали, че като бивши полицаи те се борят срещу престъпността. Затова отричането от името им би било смешно и са прибягнали до малки корекции.
За да могат да се надяват на лиценз обаче, те трябваше да извадят от списъка на акционерите си фирмите на бившите барети, които са предимно охранителни. "ИН - 80" и Съюзът на бившите барети вече не притежават дялове в застрахователното дружество. От акционерите са отпаднали и физическите лица, които притежаваха акции, но се занимават с охранителна дейност.
Новите акционери в ЗК "Левски Спартак" са две израелски компании и швейцарската "Хелвеция Патрия", споделиха застрахователите. Трите чужди фирми имат по 5%. Общо 5 на сто от акциите притежават заедно и Централният кооперативен съюз и Централната кооперативна банка, спортен клуб "Левски"- 5%. Повтарянето на цифрата 5 не е случайно, според закона всеки акционер с по-голям дял от този трябва да получи разрешение от съвета по застраховане.
Само "Аполо и Болкан" не посегнаха към смяна на името си при подаване на документите в Дирекцията по застрахователен надзор. Засега. Новите чужди акционери може би ще поискат промяна. На 26 април "Аполо и Болкан" ще имат общо събрание, на което този въпрос ще се обсъжда. Много вероятно е да отпадне "Аполо" и да остане само "Болкан". Така компанията ще заяви скъсването си с охранителния бизнес. Мнозина помнят, че застрахователната компания се роди от съдружници, бивши барети, в охранителна фирма "Аполо" ООД.
Четири фирми с чуждестранно участие и една кипърска са купили по 5% от акциите на "Аполо и Болкан". Преди това бившите барети също са преговаряли с швейцарски и германски фирми, но не се стигнало до сделка.
За разлика от неочакваната привидна капитулация на ВИС-2 на отказалата се от дейност "Корона инс" никой не се учуди. Въпреки че хората на Карамански първоначално отричаха тази информация, компанията подаде в дирекцията по надзора молба за ликвидация. Хората от бранша обаче знаят, че Кръстника отдавна се опитваше да се обедини с някой от силовите застрахователи, но не успя.
В края на март от "Зора инс" се оказаха неподготвени и обявиха точка от дневния ред на общото им събрание да бъде вливане в "София инс". Оттам пък категорично отрекоха, че такъв ход се обсъжда. Най-вероятно компанията на Мултигруп "София инс" отказа на дружеството на Димитър Джамов, за да не провокира застрахователния надзор със скандални имена и да рискува лиценза си. Илия Павлов са води нещо като покровител на Джамов в момента главно поради заниманията му във футбола. Павлов наложи Джамов в управлението на спортен клуб ЦСКА, а той му се отблагодарява, като действа по негови заповеди. В крайна сметка "Зора" също се оказа в списъка на кандидатите за ликвидация и най-вероятно ще брокерства на "София инс".
Илюзиите, че ако дебеловратите застрахователи не получат лиценз, те ще изчезнат от пазара, са напразни (въпреки че надали ще се върнат с бухалки към застраховането). Тези, които няма да кандидатстват за лиценз или не го получат въпреки опитите за това, най-вероятно ще се насочат към посредничеството. Превръщането в застрахователни брокери на легитимните компании е очакван ход от тяхна страна. Регламентацията на застрахователното посредничество също е уредена със Закона за застраховането. Разрешението обаче отново трябва да мине през цедката на Националния съвет по застраховането, но фирми-паравани не са проблем.
Ходът със застрахователните брокери е съвсем естествен. Обикновено местните групировки в провинцията гравитират към най-силната столична компания или в най-лошия случай копират софийските противоборства. В градове, където само една групировка контролира пазара, тя си избира кого да представлява. През изминалите години това беше застрахователят, който позволяваше най-силови методи, големи проценти и свободни пространства. Обикновено най-новите силови застрахователи позволяваха това, за да наложат страховит имидж.
МВР предприе акция през миналата година срещу "лепенките на страха", но успехът беше само частичен. Силовите застрахователи просто изпълниха новите изисквания и свалиха имената си от предните прозорци. Но поставиха абстрактни знаци, които предупреждават крадците на коли да не пипат. СИК и ВИС поставиха почти едни и същи спираловидни очертания, които посочват, че колата е маркирана или пък има номер на полицията. За едните фонът е прозрачен, за другите червен. "Аполо и Болкан" пък залепиха елипсовидна жълта емлбема със ръчичка и т.н.
