Bets, please!*
В стария български тълковен речник срещу думата казино стои обяснението "добре уредено увеселително заведение с ресторант, кафене" с второ значение "игрален дом". Според допълненото и преработено издание, с нов подход при дефинициите, казино означава "добре уредено кафе или ресторант, особено в приморски градове".
Комарджийското разнообразие в България е документирано още през 70-те години в Правилник за работата на увеселителните забави и игри за развлечение. В него като общественовредни хазартни игри се считат "пиянки - различни видове; локум табла (кръгла маса с двойни пирони и въртящо се перо); хвърляне на халки върху бутилки и други предмети; късметчета - гадатели с мишки, морски свинчета, папагали и др.; папици - удряне на кегла с опъната на конец топка; намиране средата на шнурове, въжета, ремъци и др.; разиграване на три и повече карти, както и познаване на определен цвят карта и други". Предизвестена в пъстрия правилник е и уличната мания "тука има - тука нема". Модата в "късмет"-бизнеса в България върви от плажните увлечения по белот, зарове и капачки "вързано", през банка "Антинари" и бой с кучета до "Блек Джак". Покер-страстта пък е евъргрийн, упражняван по дефиниция в задимено помещение, със светлина, отцеждаща се ниско над чашите бърбън и т.н.
Днес в България ученици и лентяи тънат в мрака на игралните домове, дамски гласове "броят" в ефира около бинго-залите, баровци прикриват зад дим от пури напрегнатите си очи, следящи топчето в рулетката. Игралният дом като хазартен "жанр" представлява зала с автомати. "Те са така програмирани, че тъкмо когато решиш да се откажеш, ти бутват малко. Почти винаги имат и електронна защита срещу големи печалби", обяснява крупие сред ротативките. Крастата бинго преди няколко години зарази купища български тийнейджъри. (За сравнение, в Англия със спортното задраскване на числа се занимават само пенсионерите.) У нас казиното е най-престижният терен за рискови развлечения.
В "Кръстника" на Марио Пузо ключов дон казва, че единственият, който може да печели от казино, е неговият собственик. Въпреки това казината са пълни с чакащи лесна пачка.
Едно българско казино, общо взето, покрива филмовата представа за подобно място. "Заложните" заведения обикновено се намират в хотелите, защото разчитат на специфичен туристически поток. (Комарджиите от държави, в които хазартът е забранен, пътуват само за да седнат на масата със зелената покривка.) Класата им личи по интериора, комфорта, игрите, които предлагат, безплатните храни и напитки за клиентите. Елементи на конкуренцията са местоположението и работното време.
Казиното в "Замъка" на Хранков е едно от известните. Преди да влезе там, човек трябва да мине през метален детектор. Мераклията да разиграе парите си първо трябва да остави при охраната определени вещи - мобилен телефон, пистолет, нож, паспорт. Идентификационният документ е нужен на казино-служителите, за да проверят дали гостът не е регистриран като човек с уникална дарба, каквато имаше героят на Дъстин Хофман в "Рейнмен", т.е. да помни цифри, знаци и конфигурации като сутрешното си меню. След безпроблемното преминаване на хотелския КПП гостът бива посрещнат от нещо като метр д'отел. Това е човекът, който го отвежда до бара по мекия килим. Игралният салон в "Замъка" на Хранков не е особено голям. Светлината е доста силна. Таванът е покрит с огледала, които обаче трудно могат да "намигнат" за печалбата. Преобладаващо керемиденият нюанс на интериора контрастира с изрусените коси на насядалите в единия ъгъл момичета. В по-ранен час казиното далеч не е оживено. Няколкото игрални маси са наобиколени от униформени крупиета на гроздове, които репетират сръчност в очакване на клиенти.
Истинската рулетка е дълга масивна маса с пъстра въртележка в единия край и разграфен плот. По дървената й периферия като в гнезда са поставени месингови пепелници. Желаещите да си опитат късмета класически са скупчени край рулетката - седнали, прави, пресягащи се през рамото на близкостоящия.
Комарджиите купуват жетони от крупието. Специалните пулове са с различен цвят за различните участници в играта. Преди да заприлича на кадър от "Неприлично предложение", публиката бива известена от крупието за правилата. Минималният залог на рулетката е минимум 25 долара за крайните квадрати 1-18, четно, нечетно, черно, червено, 19-36. На вътрешните полета може да се залага и по жетон от долар.
Крупието засилва топчето под ръба на рулетката и я завърта. Тогава обявява началото на залозите. Опитните играчи със завидна бързина разставят жетоните си по масата - някои упорито плъзгат към нулата по едно доларово "копче", други тикат спретнати купчинки жетони към "тек"-квадранта. Когато топчето започне да подскача в числовите гнезда, крупието обявява no more bets. Всички затаяват дъх, евентуално изпълняват светкавични ритуали за късмет и... крупието обявява резултата. Пак на английски. Между другото, шопският акцент на "дилърите" в "Замъка" сериозно изпотява комарджиите. Примерно крупието анонсира печелившето число като "търти". В гърдите на правилно заложилия се разлива радост. Но в този момент крупието с бръснещо движение му прибира жетоните и с леко усилие уточнява - "търтин".
Крупиетата се сменят непрекъснато, като се откроява една група, която само стои и наблюдава. В казината обикновено има и камери, с които се следи за нередности от типа на шмекериите на Омар Шариф в един известен филм. Някои от крупиетата се опитват да се шегуват, "за да ви накарат да се чувствате по-отпуснати на масата".
Когато реши да се откаже от играта, любителят на силни усещания, в зависимост от печалбата си, получава специални жетони, които трябва да осребри на касата. На път за гишето той минава покрай масите за "Black Jack" (или "21"), умерено окупирани от израелски гости. Всъщност евреите и турците са най-голямото парче в статистическата торта на посетителите на българските казина. В "Шератон" сериозните хазартни запалянковци също са от Турция, Израел и Русия. Миналата седмица под звука на ронещи се в автомат монети в казиното на "Шератон" безплатно вечеряха сънародници на Бенямин Нетаняху. "Ако пътуват с "Боинг", печелят, ако летят с "Тупулев" - губят. Днес са с "Ту", обясни шефът на казиното Синклер. Не стана ясно кой извозва турците за кадем.
* Bets, please! - Залози, моля!
Хазартът - там където държавата участва само с рушвети
Хазартният бизнес у нас бъка от парадокси. Въпреки че престрелките пред казино "Севастопол" останаха назад във времето и че всичко изглежда мирно и тихо, правилата, на които се подчинява спокойствието, нямат нищо общо с държавата. Кой би повярвал, че вече девета година хазартът у нас се урежда не със закон, а с наредба, че в държавата само един човек знае кой има лиценз за игри на щастието и кой не че според изявления на данъчните органи няма дори и един човек, който да може да каже точно колко влиза в бюджета от хазарт.
В момента хазартната дейност е уредена само с наредба, приета в далечната 1993 г., по времето на правителството на Любен Беров и Г-13. През 1994 г. същият кабинет прие нова наредба, която по-късно беше обжалвана и отменена от Върховния съд. При встъпването на Виденов на власт, тогавашният председател на Съюза на организаторите на хазартни игри Атанас Чолаков пише писмо до новия премиер. В него наред с обръщението "другарю Виденов" се казва, че безвластието в контрола върху хазартните игри е довело до корупция и разпределение на пазара, подобаващо на "правителството на Мултигруп" (Беровото).
С две думи, разрешения за организиране на хазартни игри се дават и отнемат от междуведомствена комисия по хазарта, ръководена от финансовия министър. Сегашният секретар на комисията Георги Георгиев сам обяснява, че между заседанията на комисията, които се провеждат поне веднъж месечно, основната работа - приемане, обработване и подготовка на документи за даване или отнемане на лицензи, се върши именно от секретариата й. Георгиев заема поста шеф на хазарта от края на Беровите времена. Той обяснява още, че няма възможност да проверява регистрациите на кандидатите, нито кой стои зад тях. Това се декларирало и ако имало неверни данни, органите на полицията трябвало да го засекат и предложат за санкции. Оттук и първият извод, че лицензиращият орган не знае кого допуска до деликатния бизнес. Както и на кого отказва.
Някъде в края на Беровото правителство гръмна скандалът "Георги Бакърджиев". Това е името на предишния секретар на комисията по хазарта, по-късно следствен, който, без да има право, раздавал "разрешения" за извършване на хазартна дейност, на базата на които казината си работели.
След този случай се оказа, че данъчните събират акциз за рулетка, бинго, игрални автомати на заведения, които нямат лиценз за хазартна дейност. Започнаха далаверите с автоматите - ако разрешението е за 5 автомата от клас Б, в залите работят 10 от клас С. Това ,разбира се, роди огромна рушветчийска прослойка, контролираща хазарта - данъчни и полицаи.
В цялата тази бъркотия все още продължават да съществуват казина като варненския "Адмирал". Казиното се намира в сградата на клона на Българска народна банка. То работи от 1991 г., когато хазартът е бил незаконен и се е наказвал по силата на текстове в Наказателния кодекс. С други думи държавна политика в хазарта няма.
Държавната политика би трябвало да се формира, след като от едната страна на везните се сложат приходите за бюджета от допускането на хазартни игри, а от другата - негативите, свързани с тях - престъпност, пране на пари, корупция, лични драми. Всичко това има както социална, така и бюджетна цена.
Трудно може да се каже, че някой е направил подобен баланс. На среща с дребни хазартни собственици висш служител в данъчната администрация призна, че не могат да се извадят разчети каква част от акцизите и данъците в бюджета са постъпили от този бизнес, тъй като било закрито звеното в администрацията, което ги отчитало! Това, ако е вярно, с две думи значи, че дори да се появи желание за държавно осмисляне и концепция за хазарта, тя няма на какво да стъпи. Според неофициална информация само около 2% от акцизите годишно постъпват от хазарт. Това означава около 10 млрд. лв. от заложените акцизни приходи за тази година. Сума, която надали си заслужава усилията на комисия, данъчни, полиция и т.н. Все пак какво стои от другата страна?
Скандал: регистърът с лицензираните казина, бинга и зали - таен.
През последните седмици във финансовото министерство се зародиха няколко скандала, свързани с дейността на комисията по хазарта. Тъй като в програмата на правителството се предвижда до края на юни най-после да бъде приет проектозакон за хазарта, стандартните проучвания около подобни процедури нарушиха привидното спокойствие в администрирането на дейността.
Според източници от министерството, най-голям проблем е възникнал около регистъра на лицензираните хазартни собственици. Според наредбата комисията изготвя такъв, но на практика той е таен и достъп до него има единствено секретарят на комисията Георги Георгиев. Самият той отказа да огласява кои фирми имат лиценз да отварят казина у нас, още повече кой стои зад тях. По-късно огласяването на регистъра отказа и самият финансов министър Муравей Радев, въпреки че няма никакви основания за това. Високопоставен служител на министерството заяви по този повод: "Където има тайни, има нещо гнило". В крайна сметка отказът да се огласява кой държи хазартния пазар е равносилен на това от БНБ да крият коя банка има лиценз и коя не, а в същото време хиляди каси, банки и финансови институции да приемат пари на влог.
Според източници от бранша проблемът с регистъра е предизвикал сериозни противоречия между оглавяващата данъчната администрация зам.- министър Дора Андреева и секретарят на комисията Георги Георгиев. Той отказвал да й връчи "секретния" регистър и това в крайна сметка станало под заплаха от уволнение. (Във ведомството се говори, че и Георгиев отправил идентична заплаха към началничката си Дора Андреева). Всичко това донякъде обяснява конфузната позиция на финансовия министър.
Корупцията е нещо, което никой не отрича.
Не е необходима кой знае каква фантазия, за да може от горните проблеми да се стигне до подозренията за корупция. Това е нещо, което никой в бранша не отрича. В крайна сметка, ако един единствен човек, макар и зад паравана на междуведомствена комисия и подписа на финансов министър, координира лицензирането в хазартния бизнес, напълно логично той е подложен на доста сериозен натиск и изкушения. Тези две неща винаги вървят ръка за ръка. Още повече, че от години са известни основните играчи в бранша - "Мулти", СИК и Васил Божков.
В неофициално писмо до висшестоящите над Георгиев представител на хазартния бизнес, различен от изброените три имена,, твърди, че неофициалната такса за откриване на игрална зала е между 1000 и 2000 германски марки, а за бинго - 10 000.
Подобни твърдения, разбира се, са трудно доказуеми, макар, че е учудващо колко много хора от бранша са склонни да ги подкрепят.
За преливането на кадри от хазартната администрация към бизнеса всъщност има два красноречиви примера - Румен Йорданов, който, след като е бил член на комисията, оглавява воденото за най-голямо хазартно дружество "Ай Джи Ем", и Павлин Неделчев, който от подобна позиция (бидейки и бивш зам.-министър на правосъдието) пък е в структурите на "Нове холдинг" (на Васил Божков).
На среща между представители на дребния хазартен бизнес (преди всичко собственици на игрални зали) преди две седмици беше коментирано също, че отказите на комисията по хазарта да издаде лиценз на няколко фирми от Пловдив и Пазарджик, незабавно са били последвани от появата на борци, предлагащи лиценз, срещу отбиване на 50 до 70% от бъдещите приходи.
Още повече, че комисията, която крие на кого е разрешила да работи в бранша, обяви тотално прелицензиране, документите за което трябва да бъдат подадени от всички собственици на хазартни заведения и организатори на игри до 31 май. Всъщност няколко месеца преди (според декларациите) най-после да бъде приет Закон за хазарта , там също има интрига. Първо, заради факта, че такъв, въпреки многобройните проекти, все още не се е появил. И второ заради това, че работна група около комисията е предложила един вариант, който не само запазва статуквото, но дава още по-големи права на комисията - тя освен друго определя и "държавната политика в хазарта", решенията й не подлежат на съдебен контрол, секретарят й оглавява инспекторат, който извършва проверките. Към комисията в този проект даже се предвижда да има странен фонд "Хазартна и развлекателна дейност". Апарат, който теоретично лесно се поддава на политически контрол, тъй като членовете на комисията са щатни служители на различни министерства. Практиката, обаче показва, че подобна система може да доведе до корупция.
Друга работна група предстои да трансформира законопроекта в "нещо по перспективно", като съставът й ще бъде определен от финансовия министър и данъчната му заместничка.
В повечето страни има ограничения на районите, където се осъществява хазартна дейност. В Съединените щати например - това са само Лас Вегас и Атлантик сити. Трудно може да се каже къде в България трябва да има казина и къде не. Първоначалните намерения бяха хазартни заведения да има само в София, Пловдив и морските курорти. След скорошната забрана на хазарта в Турция се заговори за изграждане на "хазартен пояс" в региона около и на самата граница. По-либералното решение е да се разреши тази дейност само в градове с примерно над 200 000 или 250 000 жители. Немалко са и хората, които смятат, че държавата не трябва да поставя ограничения и пазарът да определи къде трябва да има игрални зали.
Още не е ясно дали ще има ограничения чужденци да отварят хазартни заведения у нас. Това всъщност би трябвало да е част от липсващата национална концепция. Съществуващият вариант на проектозакона лимитира чуждестранното участие в хазартните фирми до 30%. Има вариант обаче това да бъде променено.
Държавата би трябвало да търси по-строг контрол и във връзка с борбата с прането на мръсни пари. Ще бъде поискана регистрация на клиентите на казината. Ще има строг таван за влаганите пари в брой и за получаваните пари в брой. Вероятно ще се засилят и изискванията към игралните автомати. Постъпленията от хазарта в момента се смятат за доста по-ниски от реалното. Причината е, че много трудно може да се установят реалните обороти от тази дейност. Нищо чудно държавата да направи опит да принуди собствениците да отчитат оборотите по електронен път - по принципа на касовите апарати.
Кой държи бизнеса - Ай Джи Ем или вече не
Мръсна дума ли е хазартът? Драмата на игрите на щастието у нас е, че те винаги се организират или незаконно, или с временни актове. Допреди четири години Наказателният кодекс предвиждаше затвор за този, който играе комар. Въпреки че навсякъде из страната беше пълно с ротативки и казина.
Както във всичко, и в хазарта има йерархия - игралните автомати на квартално ниво се държат от мутри и борци, бингозалите се държат от по-напреднали в обучението бизнесмени, а казината са висша класа. По неофициални данни през 1994 г. в страната има 50 000 фирми, които се занимават с хазарт, пръснати из цялата територия. Единственият държавник, който е обявил колко казина има в България, досега е Стоян Александров. Като шеф на данъчните през 1992 г. той обяви, че в България функционират 14 казина, от които 8 нямаха разрешение. Две години по-късно тогавашният министър на вътрешните работи Виктор Михайлов обяви, че те са стигнали 40. Той направи изявление заради гангстерската война през 1993-1994 г., която гръмна в столицата. Една от причините беше преразпределение на териториите на хазарт между борците и Иво Карамански. Самият Карамански обяви от затвора година след това, че връзката между борците и Мултигруп е хазарта.
Бизнесът.
За осем години "спонтанно" развитие на хазарта в България нещата вече са доста наместени точно чрез силови методи. Съществуват няколко фирми, които държат в основната си част пазара, а малките фирми или ползват техни разрешителни, или техните връзки, за да функционират залите им. От гледна точка на официалните браншови сдружения това изглежда така: най-старата организация - Съюз на организаторите на хазартни игри, обединява по-малките собственици на игрални зали и тук-таме на казина. Председателят на съюза - собственикът на "Форте М" Валентин Миланов, твърди, че организацията държи едва около 25% от експлоатация на игрални автомати. Неофициално се говори, че много от членовете на този съюз все пак плащат за достъпа си до пазара на представители в появилото се през 1995 г. второ браншово сдружение, обединяващо големите: Ай Джи Ем, "Спринт", "Бинго-95", "Блиц клуб", "Баргейм", "ФСО", "Шанс", "Бингбул", "Болеро" и т.н. - група, която се концентрира около Мултигруп, СИК и "Нове холдинг".
В бизнеса, разбира се, има и самостоятелни играчи, макар и малко. Такива са примерно англичанинът Дон Робинсън, който държи казиното в "Новотел Европа", и израелецът Йожи Кола с казиното си в столичния хотел "Хранков". В София обаче това са единствените казина (от общо 10-11 легални), които не се свързват с комбинацията от фирми на Ай Джи Ем. Има и интересни играчи на по-долно ниво, които не без протекциите на големите държат контрола върху малките игрални зали и нелегалния бизнес. Едно от спряганите имена е това на бореца Димитър Джамов.
Според полицаи от НСБОП няма доминираща силова групировка в хазартния бизнес. Според тях схемата е следната - желаещите да открият игрална зала се свързват с някоя от фирмите, която има лоби в институциите и която им осигурява разрешително. Обикновено охраната поема най-силната групировка в града, независимо дали е към СИК, ВИС или "Корона", която осигурява защитата на игралната зала и получава между 20 и 30 процента от печалбата на залите.
Въпреки всички тези вече вехти скандали, когато се говори за хазарт, основното име е на Ай Джи Ем.
Тя навлезе в хазартния бизнес у нас чрез българския клон на регистрираната в Малта фирма на Илия Павлов "Ай Пи Ен трейдинг лимитид". До ден днешен повечето от бранша са склонни да я посочват като основния играч на пазара, въпреки че на "едно ниво нагоре" се говори за затихващи функции на хазартната фирма и мирна раздяла и съжителството на трите основни групи интереси в нея.
Ай Джи Ем е учредена в средата на 1993 г., като първото разпределение на акционерния й капитал от 50 млн. лева е следното: Фирмата "СЛВ" ООД, представлявана от Васил Божков (основен собственик на "Нове холдинг") - 31%, и самият Васил Божков като физическо лице под 1%.
По същия начин 31 на сто държи Мултигруп, представлявана от Илия Павлов, и Павлов - под 1%, съответно 31% за "ПМС" ООД, представлявана от Младен Михалев (Маджо), който лично има под процент. Маджо е известен между собствениците на "Интергруп" - майката на СИК. Останалата незначителна част от капитала е разпределена между физическите лица Александър Тумпаров, Борислав Паунов, Георги Димитров, Пламен Манов, Христо Недялков. По този начин идеята на Ай Джи Ем залага на париретен контрол върху хазартната дейност между трите представени крила - хората на Илия Павлов, Божков и Маджо.
Няколко месеца след учредяването на хазартната фирма трите основни лица от него излизат като физически акционери, тогава настъпват и първите промени в управителното тяло на фирмата, съпроводени и с гласувания "против" на проведеното общо събрание. Примерно Манов, който е свързан с Васил Божков, гласува против избирането на главния секретар на Мултигруп Бойко Драганов за член на директорския съвет. В средата на 94-та година Божков вкарва свой човек в борда - Стойне Манолов, на което пък хората на СИК опитали да попречат.
Едно от най-коментираните събития около Ай Джи Ем е обявеното в края на май 1995 г. оттегляне на Васил Божков от хазарта "заради ниска възвращаемост от бизнеса" и продажбата на пакета му в дружеството. До ден днешен няма категорична информация кой е влязъл вместо него, като беше обявено само, че това е българска фирма. В документацията на Ай Джи Ем точно по същото време за пръв път като акционер (с неизвестен дял) се появява едноличното дружество "Холидей Н", което пък е 100% собственост на "Нове холдинг", тоест пак на Васил Божков. В същото време източници в хазартния бизнес са категорични, че Божков не само не се е оттеглил от него, а че в момента е с доста добри позиции. Твърди се също, че основните играчи в Ай Джи Ем напоследък предпочитат да работят поотделно, като спокойствието, царящо в бранша, говори по-скоро за запазване на паритета помежду им.
Въпреки неизвестностите и слуховете за промени, очевидно лобито, което определя достъпа до хазартния бизнес, е непроменено. През последните месеци то се оказва доста активно и в каптирането на отричания иначе приток на чужди, главно турски казинари у нас. Дали те ще определят държавната политика?
В турската преса новият собственик на Новотел "Европа" се свързва с мафия и наркотрафик
На 11 февруари, точно в 19 часа, пет часа преди да влезе в сила забраната за хазарта в Турция, вратите на казината отвориха игралните си зали за посетители за последно.
Предложението за затварянето на казината в Турция бе внесено в парламента от забранената в началото на януари 1998 г. Партия на благоденствието на бившия турски премиер Неджметин Ербакан. Бившият министър-председател охарактеризира казината като "болестта, която постепенно парализира цялата страна".
Турският парламент одобри решението през август 1997 г. и определи 12 февруари 1998 г. за датата, на която то влиза в сила. Като основни причини за това се сочат тясната обвързаност на хазарта с организираната престъпност, превръщането им в центрове за пране на наркодоларите, зачестилите случаи на самоубийства и нарасналият брой на разбитите семейства в резултат на невъзможността на комарджиите да изплатят дълговете, натрупани в казината. На 21 януари конституционният съд на Турция отхвърли жалбата на асоциацията на собствениците на казина да бъде отменена забраната.
Случаят "Озкан"
Секторът привлече вниманието на властите през юли 1996 г., когато след скандал, свързан с изпирането на крупна сума наркодолари, бе застрелян Омер Топал, собственик на компанията с най-много казина в страната. Втора по големина е веригата "Принцес", собственост на известния в Турция Суди Озкан. В местната преса името му се свързва с мафия и наркотрафик, турски журналисти твърдят, че той е разследван и във връзка с две убийства. Преди приемането на закона той притежаваше 19 казина в Турция и 6 в чужбина (две от тях са в Букурещ), като се приема, че има не по-малко от 500 милиона долара чист капитал след плащането на всички данъци.
В началото на тази година Суди Озкан (като физическо лице) беше определен от Агенцията за приватизация за купувач на 60% от капитала на столичния Новотел "Европа". Цената е 12.5 млн. долара, купувачът е поел ангажимент за бъдещи инвестиции на стойност 4 млн. долара. Очакванията са, че целта на Суди Озкан е да използва казиното на хотела, за което обаче има договор с британската фирма "Лас вегас казинос" на Дон Робинсън. Договорът на Робинсън обаче изтича след 2000 г. и ако бъде развален, се влиза в противоречие със споразумението за взаимна защита на инвестициите, подписано между България и Великобритания. Според него българската държава трябва да поеме негативния ефект, тоест неустойката, от развалянето на подобен договор, която представители на Робинсън оценяват на над 10 млн. долара. По този повод АП предложи на Суди Озкан в приватизационния договор да се включи клауза, според която негативният ефект се поема не от държавата, а от купувача.
Самият той все още не се е появявал в България, като сделката е подписана с негови представители. Български собственици на казина твърдят, че Озкан живее в Америка и избягва появите си на Стария континент именно заради обвиненията в убийства. В България дори са склонни да го свързват с покушението над най-големия турски хазартен бос. В същото време има основание да се смята, че наши собственици на казина най-малкото "поддържат връзка" с Озкан.
В кулоарите на парламента се твърди, че наша парламентарна делегация се е срещала с турски собственици на казина и дори лично с Озкан.
Миналия месец депутати от дружеството за приятелство с Турция наистина посетиха Истанбул. Между тях бяха Христо Бисеров, Йордан Цонев, Касим Дал и т.н. "Вярно е, че проведохме много срещи, разговаряхме с турски банкери, бизнесмени и хора от туристическия бизнес, които се интересуваха от възможностите за инвестиции у нас, но конкретно със собственици на казина не сме разговаряли", опроверга шефът на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев.
"Кой е казал, че ще се занимава с хазарт? Има ли казино? Не! ", коментира представител на бизнеса. Източници от данъчната администрация обаче твърдят обратното. Според тях Озкан отворил нелегално казино в Пиринския край. Това, ако не шокира властите, поне би трябвало да притесни българската конкуренция (ако не става въпрос за съвместни действия). Изчисленията на наши играчи в бранша показали, че при сделка за сума от порядъка на тази в новотела вложението се връща за около 6 месеца, максимум за година. Те се основават на плановете на Озкан. Той смятал да превърне абсолютно всички фоайета на хотела в казина и да ги напълни с игрални автомати. Цялата му машинария и оборудване така и така стои на склад някъде в Турция.
Има ли инвазия или няма.
Законът в Турция затвори 30 казина само в Истанбул. Общо над 100 игрални дома бяха принудени да пуснат кепенците, като освен в големия град на Босфора бяха ликвидирани огромен брой казина в Анкара и в курорта Анталия. Това нормално означава и сериозен удар върху икономиката на Турция, тъй като в хазната влизаха сериозни приходи от данъци и разходи на туристи. Това е още една причина в най-скоро време законът да бъде поставен под съмнение. Сега обаче той е факт. Според турската преса собствениците на казина там най-вероятно ще пренесат бизнеса си в турската част на остров Кипър. Дали преселението ще стигне и до България поне в хазартните среди е спорно. Повечето от запитаните твърдят, че турска инвазия у нас няма и че събитията в съседната държава не ги притеснява.
Според други обаче нарастване на турското присъствие има и то е започнало в един абсолютно конкретен момент - не купуването на новотела, а сензационното завръщане на живата легенда в щангите Наим Сюлейманоглу миналата година. Наим, който преди години забегна в Турция и бе осиновен от покойния президент Сюлейман Демирел, посети България за няколко дни. С него обаче дошли хора професионалисти, които проучили всички възможности за навлизането на турския хазартен капитал у нас. Какво се случи после? Озкан купи новотела. Твърди се, че в момента преговаря и със Зографски, за да изкупи дела му в хотел "Кемпински". Турци имат сериозен интерес към хотел "Тримонциум" в Пловдив, както и към хотелите "София" и "Родина" в столицата. Смята се, че офертата им за грандхотела е била отказана от най-високо място по изключително прозаична причина - просто е било немислимо турското знаме да се развее срещу българския парламент. Турци са искали да купят и Интерхотел "България" в Бургас.
Почти няма съмнение, че всичко това е свързано с хазартния бизнес и с евентуално желание за откриване на казина. Големите играчи в бранша по принцип организират и "туристически" посещения в казино, тоест няма проблем досегашни клиенти на турски казина, между които много руснаци и евреи, да се прехвърлят у нас, въпреки че нашите заведения изглеждат все още празни и че според секретаря на комисията по хазарта досега няма нито едно искане от турски фирми или граждани за получаване на лиценз.
Спасете капиталовия пазар от доброжелатели
Някой трябва най-сетне да спаси пазара на ценни кни- жа от доброжелателите му. Историята на българския капиталов пазар е едно непрекъснато редуване на газ и спирачка - закон върху закон, кръпка върху кръпка и така, докато търговията напълно спре.
Първо лицензираха борса с някои компромиси, но в името на търговията - нищо не се случи. После принудиха приватизационните фондове се освобождават от пакетите си само на борсата, за да има какво да се купува и продава - получи се псевдопазар. Листваха едно дружество по всички правила на борсовата търговия - всички започнаха да спекулират с акциите му и не се появи нито един кандидат за собственик. Напоследък започнаха да правят опити и с извънборсовия пазар, за да се оживи търговията. Появи се едно разумно предложение как да не бъде преустановена търговията с акциите, докато се лицензира извънборсов пазар, а сега се оказа, че текстът е неработещ заради промяна в последните секунди на заседанието.
Това се случи не заради друго, а от популизъм. За да предпазим дребните акционери - разбирай избирателите. Депутатите, като чуят този аргумент, забравят да мислят. Особено опасно се оказва да се мисли за популизъм точно преди края на заседанието, след като то трябва да е свършило.
Време е народните представители да започнат да се намесват във важни за страната въпроси само ако са сигурни, че разбират за какво става въпрос. Сега техните изяви имат характер на пролетна буря. Тъкмо си се отпуснал и си мислиш, че небето е чисто, и изведнъж оттам се сгромолясва гръм. Точно си казваш - спокойно, търговията няма да спре, защото така пише в закона, и поглеждаш следващия текст, а там се казва, че може да се продава само едно нещо, дето го няма. За да защитят интересите на акционерите във фондове, депутатите всъщност ги увредиха - спряха търговията с акциите им. Ето това се казва да извадиш очи, вместо да изпишеш вежди. И най-нерегулираният пазар е по-добър от всеки евросъвършен, но неработещ.
Има ли хепиенд в борбата с престъпността
В американските екшъни винаги има по една сцена, в която симпатичният (положителен) главен герой е притиснат на ръба на бездънна пропаст, а лошите стрелят отвсякъде. В този момент се явява партньорът с главна буква, с него и спасителното въже, с което нашият човек благополучно преодолява препятствието за удовлетворение на публиката, която поема въздух.
Подобен сюжет се разви миналата седмица на бойното поле между изпълнителната и съдебната власт. След като премиерът Костов недвусмислено се произнесе по (не)кадърността на съдебната власт, а отсрещната страна му отвърна със залпов медиен удар, стана повече от ясно, че в тази битка жертвите могат да се окажат повече от победителите. Не че управляващото мнозинство не може да наложи волята си за реформа на съдебната система по свой вкус, проблемът е, че не бива да го прави без консенсус. Въпросът е от същата изключителна важност както икономическата реформа, НАТО и пр. важни неща в държавата, при които величината на обществената подкрепа е правопропорционална на европейския рейтинг на правителството.
В случая няма фундаментално значение, че президентът се изказа след премиера, нито дори, че се обяви против закриването на Националната следствена служба сега, от това не следва, че на "Дондуков" 1 и 2 са запасали пищовите. По-скоро, както и друг път се е случвало, Стоянов осигури резервен изход пред Костов - "държавната власт е силна и може да победи престъпниците, когато всички институции преследват общата цел. Затова и отговорността за по-добрата съдба на България е обща - на президента, на законодателната, на изпълнителната и на съдебната власт". "Ако конфронтацията се запази, престъпниците ще спечелят най-лесната си победа."
При положение че Костов и без това излишно беше конфронтиран с едно цяло съсловие, което и след реформата ще продължи да изпълнява задълженията си, тази възможност за уталожване на емоциите е добре дошла. За негова чест той я прие. И това вече трябва да притесни истински престъпния свят. Защото освен за консенсус, става дума и за координация.
Все пак екшънът на българската борба с организираната престъпност все още е доста преди хепиенда си.
За мръсните пари и мъртвите закони
Президент, депутати, министри и външни консултанти напоследък често ни припомнят, че пътят към членство в Европейския съюз минава през приемането на още десетки и десетки закони, които да хармонизират законодателството ни с европейското. За съжаление една немалка част от българските законоинициатори и законотворци изглеждат толкова забързани по пътя към Европа, че сякаш им се изплъзва нещо основно - количествените натрупвания, когато в зародиша си са дефектни, не водят до качествени измения. Иначе казано, колкото и закони с ефектни имена да приемеш, ако те в крайна сметка не са ефективни - полза никаква.
Проектозаконът за мерките срещу изпирането на мръсни пари () е емблематичен пример за погрешно програмираната машина на българското законотворчество. Кратката анотация на съдържанието на законопроекта на правосъдния министър Гоцев би могла да бъде: поредният закон, поредният контролен орган, поредните бюрократични глупости на шията на бизнеса, поредният опит да заприличаме на някой по-голям от нас.
Срещу идеята за строг контрол върху мръсните пари едва ли някой би се опълчил с разумни доводи. Само че от идеята до нейното практическо приложение пътят е дълъг и за съжаление и в този случай се очертава да е безславен.
Един от основните проблеми в коването на българските правни норми е, че няма никакви, дори и бегли, опити да се направи сериозен анализ дали съответният закон е приложим, има ли кой и как точно да го прилага и в крайна сметка какви ще бъдат последствията (не само преките) от него. По тази простичка причина голяма част от продукцията на кабинети и парламенти през последните осем години си остава мъртвородена. Закон за мерките срещу изпирането на мръсни пари съществува и сега в българския правен мир. Повече от две години. Някой някога да е чул от някого нещо да се е случило по този закон?
Няма нищо лошо да се стремим да ги стигаме американците. И да си имаме институция, която (поне по абревиатура) се родее с щатското ФБР. Само че проблемът в България не е толкова как да се предотврати изпирането на пари с криминален произход, а как сивата икономика като цяло да бъде изкарана на светло. А по този въпрос теорията и практиката са категорични - морковът (благоприятна и устойчива бизнессреда с минимални вмешателства на държавата) е далеч по-ефективен способ от тоягата (законови закани и забрани).
Идват първите пари от кредита за София
Столичният кмет Стефан Софиянски и шефове на шест български банки официално подписаха през миналата седмица кредит от 22.3 млрд. лева за подобряване на инфраструктурата на София. В консорциума от банки, които ще финансират инвестиционната програма на столичната община, влизат Булбанк, Българска пощенска банка, Хебросбанк, ОББ, Корпоративна банка и Общинска банка. "Много съм щастлив и се надявам, че думата кредит ще престане да бъде мръсна дума", каза Стефан Софиянски след разписването на кредита. Още от понеделник с парите от кредита общината започва реконструкцията на бул. "В. Левски" в частта между Ректората и бул. "Дондуков". Това е първият кредит, който кметството взема, откакто е в мандат. От началото на следващата година вероятно ще бъде пусната и емисия общински еврооблигации.
Ще има задължителна регистрация на земеделската и горската техника
Земеделската и горската техника ще подлежат на задължителна регистрация според проектозакона за земеделската и горската техника, който кабинетът прие миналата седмица. Машините ще се обявяват в общините в двуседмичен срок след придобиването им. За целта обаче те трябва да са минали на технически преглед през контролно-техническа инспекция, която ще се създаде към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Инспекцията ще има служби в бившите окръжни градове и освен техническия преглед ще контролира и използването на машините.
"Машините на частните стопани не се водят никъде на контрол, което създава доста затруднения при вземане на важни решения", обясни земеделският министър Венцислав Върбанов. Много често се случва производителите да се оплакват, че няма с какво да се прибере реколтата, а реалността да е различна. Немалко били и случаите, когато от бившите ТКЗС машините са били отписвани като унищожени или претопени, а те всъщност работят, обясни Върбанов.
Държавата иска да заведе на отчет техниката и за да може да събира данъци от хората, които се занимават с механизация на частно. Идеята е чрез регистрацията да се ограничи вносът и на стара земеделска техника. "Машини, които не отговарят на определените стандарти, няма да могат да се узаконят", обясни министър Върбанов.
В проектозакона се предвижда глоба за неизпълнение на предписанията на контролно-техническата инспекция в размер от 100 000 до 250 000 лева, както и при възпрепятстване на нейната дейност. Най-голяма санкция - до 5 млн. лева, ще се прилага при повторно пускане на пазара или при използване на техниката, без да са спазени изискванията на закона.
Депутатите единодушно спряха търговията с акции на фондове
Парламентът гласува през миналата седмица "малката" промяна в закона за ценните книжа, която трябваше спешно да защити дребните инвеститори, след като изтече забраната за търговия с акции на приватизационни фондове. Създаде се определение на понятието публично дружество, липсата на което беше основен недостатък в досегашния закон, и се определиха специални условия за начина, по който ще се търгуват акциите на тези дружества. Акциите на публичните дружества ще могат да се прехвърлят само на борсата или на организиран извънборсов пазар, лицензиран от комисията по ценните книжа. Цялостното несъвършенство на първия закон вече е всепризнато от специалистите и заинтересованите лица, така че предстои Министерският съвет да внесе в парламента голям законопроект, който има амбицията да поправи повечето грешки.
Както вицепремиерът Александър Божков, така и шефът на комисията Радослав Цончев обаче признават, че не са убедени дали създаването на изцяло нов закон не е по-добрият подход в случая. Кърпенето на закони по принцип рядко дава добри резултати и поредното доказателство за това е начинът, по който депутатите буквално в последната минута от заседанието си спряха търговията с акциите, вместо да я освободят и усъвършенстват, каквото беше намерението им. По предложение на Атанас Папаризов Народното събрание гласува текст, според който до възникването на организиран извънборсов пазар сделките с акции на публични дружества могат да се извършват само от инвестиционни посредници. Идеята на депутата от левицата беше да не спира търговията с акции в мъртвия период от момента на влизането на закона в сила до лицензирането на извънборсов пазар (ако и когато това стане). Народните представители обаче в последния момент набързо приеха и предложената от депутата от евролевицата Венко Вълчев малка промяна в текста, която засяга конкретния ред за прехвърляне на акциите в Централния депозитар. Тя на практика обезсмисли текста на Папаризов и вече блокира пазара с ценни книжа, които не са безналични (това са предимно бившите приватизационни фондове). Според новия закон всички публични дружества са длъжни в едномесечен срок да регистрират акциите си като безналични. Въпросът е какво става между приемането на закона и регистрацията. Конкретният текст, който сега е записан, гласи, че Централният депозитар открива сметки за безналични акции на притежателите на наличните акции срещу представянето им. От предишната редакция, предложена от парламентарната икономическа комисия, отпадна възможността акционерите да представят и временни удостоверения. Тъй като вероятно няма дори и едно дружество, което да е издало налични акции (заради високата цена), това значи, че акционерите няма да могат да откриват сметки в депозитара и на практика временно няма да могат да търгуват с книжата си. Така търговията с акциите на приватизационните фондове, вместо да се развие, е спряна поне за месец, докато управителните им органи не вземат решения акциите да станат безналични.
Унгария обещава бърза либерализация на търговията
"С влизането на България в ЦЕФТА Унгария ще премахне изцяло митата за 80% от българските промишлени стоки", заяви по време на посещението си Дьорд Гилиан, държавен секретар и министър на промишлеността, търговията и туризма на Унгария. Той пристигна в България по случай откриването на Дните на Унгария, на които се представиха 37 унгарски фирми, които търсят български партньори или начин да инвестират в България. Дьорд Гилиан допълни, че за т.нар. чувствителни стоки за Европейския съюз и ЦЕФТА - текстил, конфекция, металургични продукти, хартия и някои печатарски изделия, Унгария ще намалява митата постепенно до 2000 г. За повече от половината от българските селскостопански стоки износът ни за Унгария ще бъде с преференции. С приемането на страната ни в ЦЕФТА се очаква стокообменът с Унгария да нарасне поне с 20%.
Според Дьорд Гилиан унгарски фирми от месопреработвателната и текстилната промишленост имат интерес да участват в приватизацията на български предприятия. Унгарското правителство подпомага компаниите, които искат да инвестират извън страната, чрез кредити от унгарската Ексимбанк и възможности за финансиране на рискови проекти от специално създадено за целта държавно инвестиционно дружество.
Има напредък по езиковия спор с Македония
България и Македония се договориха да осъвременят междудържавните и междуправителствените споразумения, които до момента не са подписани поради езиковия спор. Общата позиция е била достигната в рамките на втория кръг на политическите консултации, проведени на 2 април в Скопие. Двете страни са декларирали воля за намиране на решение в проточилите се проблеми около подписването на договорите. Постигнато е било съгласие за съгласуване на договор за добросъседство, приятелство, сигурност и сътрудничество между България и Македония. Нито една от страните обаче не посочва формулите, които ще предложи. Следващият кръг на преговори ще се проведе в София.
Националното следствие хваща 700 кила хашиш
Националната следствена служба залови микробус със 700 килограма хашиш, съобщи зам.-директорът на службата Румен Андреев. Количеството беше открито по чисто следствен път без намесата на оперативни работници, допълни заместникът на Бойко Рашков. По първоначална груба оценка стойността на задържаната дрога е между 8 и 9 милиарда лева. Пратката е иззета от граничен град в Югозападна България и е резултат от работата по вече образувана преписка. Микробусът е задържан от следователите след признанията за наркотрафик на обвиняем, задържан с 500 килограма хашиш. Работи се по изясняването на канала - откъде е влязла пратката и закъде е била предназначена, каза още Румен Андреев. Смятаме, че сме пресекли изключително сериозен канал за наркотрафик, допълни следователят. Според него това е най-голямото количество опиати, което е задържано по чисто следствен път.
Върнаха ни следствен за наркотрафик
Кристиян Младенов, който е главен заподозрян по наркоаферата "Опицвет", беше екстрадиран от Унгария миналия понеделник с редовен полет на авиокомпания "Балкан". Обвиненият в наркопроизводство беше откаран в ареста на Националната следствена служба. Според оперативната версия на Националната служба "Борба с организираната престъпност" Младенов е собственик на фабриката за дрога в софийското село Опицвет, която беше разбита при операция на МВР през декември миналата година.
Отлага се избирането на министър-председател на Русия
В петък руският президент Борис Елцин в писмо до руската Дума помоли депутатите да отложат дебатите по кандидатурата на Сергей Кириенко за министър-председател. Председателят на Думата Генадий Селезньов заяви, че новата дата, на която ще се разглежда кандидатурата на 35-годишния Кириенко, ще стане ясна след разговорите между Елцин и лидерите на парламентарно представените политически партии на 7 април. Като най-вероятна дата се спряга 10 март.
От Кремъл обявиха, че Елцин не споделя идеята на руските комунисти за коалиционен кабинет.
Проточващото се неразбирателство между Елцин и Думата за това кой да ръководи новото руско правителство забавя изпълнението на реформите. Финансовият министър в кабинета на Черномирдин Михаил Задорнов, който ще запази поста си и в новото правителство, заяви, че реформите ще продължат и че сделката с МВФ за отпускането на нов кредит за държавата е пред финализиране. По всяка вероятност мястото си в новия кабинет ще запази и бившият първи заместник министър-председател Борис Немцов.
В случай че Думата отхвърли три пъти предложения от президента кандидат-премиер, конституцията на страната изисква разпускане на парламента и провеждане на предсрочни парламентарни избори. Елцин предупреди депутатите, че няма да се поколебае да разпусне парламента, ако кандидатурата на Кириенко не бъде одобрена. Лидерът на руските комунисти Генадий Зюганов на свой ред заяви, че Кириенко няма да получи подкрепата на Думата, защото е твърде млад за отговорния държавен пост и с нищо няма да промени поетия курс от уволнения Виктор Черномирдин. Въпреки изразените позиции нито Елцин, нито Зюганов желаят предсрочни избори за руската Дума. Причината е в предстоящите президентски избори през юни 2000 г. Споразумението в Северна Ирландия придобива реални ограничения
Седмица преди 9 април, когато е крайният срок за постигането на мирно уреждане на продължаващия вече 30 години конфликт в Северна Ирландия, все още има много различия в позициите на двете страни - пробритански настроени протестанти и проирландски настроени католици.
Вече 21 месеца без особен успех осем политически партии правят опити да бъде сложен краят на ирландския проблем, отнел хиляди човешки живота. Министър-председателите на Великобритания и Северна Ирландия Тони Блеър и Берти Ахерн, които се срещнаха в Лондон през седмицата, изразиха убеденост, че споразумение на 9 април ще бъде постигнато, за което обаче ще са нужни по-интензивни преговори между лидерите на страните в конфликта.
Относно постигането на споразумение оптимистично е настроен и бившият американски сенатор Джордж Митчел, който председателства преговорите.
Западът настоява за по-ниски данъчни ставки в Япония
Минути преди да отлети за Лондон за срещата на министър-председателите и външните министри на азиатските държави с колегите им от ЕС в петък, министър-председателят на Япония Риутару Хашимото заяви пред журналисти, че правителството обмисля въвеждането на нови фискални и финансови мерки, които да стимулират стагниращата японска икономика. Медийната проява на Хашимото е продиктувана от лошите новини в началото на миналата седмица за състоянието на японската икономиката.
Бизнессредите в Япония и в развитите западни държави, както и техните администрации призоваха японското правителство да намали корпоративните данъчни ставки и данък общ доход в страната. В петък американският президент Бил Клинтън и европейският комисар Леон Бритън поискаха управляващите в Япония да скъсат с очевидно неработещия японски модел и да предприемат решителни действия за съживяване на икономиката. Ден преди това президентът на Sony Corp. предупреди управляващите, че японската икономика се движи на ръба на рецесията.
В писмо до правителството от 3 април агенцията за определяне на кредитния рейтинг Moody's обяви, че е много вероятно в най-скоро време да намали кредитния рейтинг на дълговите книжа на Япония, които в момента се ползват с най-високия възможен рейтинг - ААА.
На журналистически въпрос кога ще бъдат намалени данъчните ставки в Япония Хашимото единствено изрази готовността си в обозримо бъдеще да свика съвета за фискална реформа, който самият той председателства и който в края на миналата година изработи специален закон, целящ рязко свиване на големия бюджетен дефицит на страната. "Ще свикам съвета веднага щом бъде приет бюджетът за финансовата 1998/1999 г. Решението кои данъчни ставки да бъдат намалени, кога да влязат в сила и за какъв период ще са валидни по-ниските данъци трябва да се вземе в контекста на цялостното състояние на икономиката, хода на фискалната реформа, вътрешното потребление, корпоративните печалби и развитието на азиатската финансова криза", заяви Хашимото.
Накратко
От БСП настояват Конституционният съд да тълкува дали председателят на парламента има право да отклонява депутатски въпроси и питания. По думите на социалистите била налагана парламентарна цензура. Според Йордан Соколов не можело един депутат да праща 15 еднакви въпроса на един министър, защото това било превишаване на правата на народния представител, който можел да задава само по два въпроса за парламентарния контрол.
Осемнайсет месеца месеца условно получи кърджалийският подземен бос Ерджан Рашид - Роко за незаконно притежаване на оръжие. Нерегистриран пистолет "Макаров" беше открит в дома му на 14 април 1997 г. при операция на ЦСБОП в неговия дом. Това е третата присъда срещу Роко, след като беше осъден за притежаване на алкохол без бандероли и обида на полицейски служител.
Главният прокурор Иван Татарчев атакува пред Върховния административен съд правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите. Обвинител номер едно иска отмяна на разпоредбите, които забраняват на осъждани за престъпления от общ характер да притежават оръжие, дори ако са били реабилитирани.
Съюзът на съдиите разработи проект за етичен кодекс на гилдията, съобщи председателката на Софийския районен съд Капка Костова. Засега правилата имат предимно пожелателен характер, защото не са скрепени със санкция в Закона за съдебната власт. Преди да влезе в сила, кодексът ще се обсъжда на общо събрание на съдийския съюз.
Да пазим София или да се пазим от София
Преди известно време върху билбордовете по централни булеварди цъфна един нелеп призив с автор кметът Стефан Софиянски. "Пазете София чиста", настоява от таблата столичният градоначалник. Софиянци са изумени, защото никой не знае как може да опази едно сметище чисто. София е като огромен контейнер за боклук. Улиците приличат на пресечена местност - с дупки, възвишения, езера. Трътлестите плъхове с адрес под преливащите кошчета на "Орлов мост" могат да ни кандидатират за естествен декор при екранизация на "Чумата". Бездомните кучета, галопиращи край гражданите, са задължителен щрих в следвоенния пейзаж на София. Плюс тоновете прахоляк и амбалажните вихрушки.
Столичният град е ужасно мръсен и безреден. Няма произволно избрана софийска отсечка, по-дълга от 50 метра, по която да не се виждат изпотрошени клони, килим от боклуци, опоскани съборетини, дупки от канали с липсващи похлупаци, разредени като зъбите на първолак бордюри. От друга страна, тук сякаш е започнало строителство с библейски мащаби - навсякъде пешеходците са принудени да слаломират между дюни от пясък, чакъл, тухли, кал и дървен материал.
По пътя към "Арт клуб"-а на няколко места се виждат къщи и магазини с отцепени прагове, а точно срещу стъклената сграда на "Кеш" деца играят тенис на маса сред купчина павета, кални бразди и бликаща подпочвена вода. Т.нар. тротоар е като шахматно поле - плочка, дупка. Зад поредния насип от строителни материали се мярка сергия с фрукти и зарзават. Търкалят се дънери и найлони, а всяко по-юначно подухване на отровния вятър вдига във въздуха разни обелки и лепи по лицата на хората всякакви дреболии.
На ул. "Шипка" положението е същото - кочина, пясъчни острови, опрели калник в олющените стени на постройките автомобили поради липса на друга площ за паркиране. От друга страна, минувачите са принудени да разпознават тротоарите единствено по непосредствената им близост до сградите. Пешеходните столичани са или като "нещото без кости", описано от Джеръм К. Джеръм, като се провират странично покрай гарираните във входа им возила, или се движат по платното, повечето от тях неангажирани със собствения си живот. На всичкото отгоре дори придвижването покрай билдингите на места се равнява на една руска рулетка - заради падащите предмети. На "Шипка" има къща, чиято фасада се свлича.
Апокалиптично е положението на бул. "Мария Луиза". Улицата е в реконструкция и изглежда кошмарно - страховити окопи, дупки, големи колкото царичинската, гърбици от пясък и пръст, нахвърляни като мостове летви. Около кино "Модерен театър" зее яма, през която сигурно се вижда Долната земя. Въпреки това движението по тази артерия не спира - хората рипат като планински кози по огромните камъни и по-стабилните буци пръст. Единствената полза от разкопките може да изскочи, ако някой бос реши да изпрати подчинените си
Пътищата в София са един нескончаем кошмар. Ако някой непредубеден иностранец застане където и да било, за да погледа трафика на столична пряка, първият му въпрос без отговор ще бъде защо всички карат на зиг-заг, с артистични виражи по иначе правия път. В колите из столицата сякаш се возят неваляшки - това е впечатлението на незапознатите с разнокалибрените дупки, които шофьорите се стараят да избягват. "Язвите" по платната са с всевъзможен вид и размер - от малък хлътнал участък до ров, в който колата може да падне цялата и спокойно да я асфалтират отгоре. Доскоро видна яма зееше до Семинарията. Другият автогроб на столицата е на "Сливница", преди бензиностанцията на "Литекс" - там сред всички дупки се откроява една, в момента услужливо запълнена с четири автомобилни гуми.
Съвсем неотдавна в същия изкоп невинен шофьор беше "оставил" резервоара за маслото на своя автомобил.
"Ботев" от пл. "Македония" надолу мяза на лош селски друм заради опасните купчини тиня, строени по трасето. Отделно се броят коварните улеи до трамвайните релси и асфалтовите подутини или неочакваните пясъчни трапове насред паважа. Кръпките крият страшни проблеми, защото, първо, се правят избирателно (разбирай, на надупчено от "пътна шарка" платно се замазват непонятно защо 3 от 5 дупки). Второ, кърпежите се правят през просото, без да се спазва т.нар. технологична дисциплина - примерно определена температура и влажност, при които да се коригира платното. Така некачествено замазана, кръпката започва да се изронва и дупката е отново налице, но вече с нова форма.
Достоен за Гинес е ландшафтът пред техникум "Вилхелм Пик". Значи, по маршрута към "Захарна фабрика" не е за пропускане гледката на хербаризирана от прах и мръсотия крайпътна растителност. Под един балкон в квартала има много стара песъчлива купчина с кичур трева отгоре. Точно като соцплаката с пробитата войнишка каска, от която е пробила маргаритка. Пред "моторното" училище е страшно - ако дори по боянския VIP-път подрусва заради неравноделния терен, тук и висшият пилотаж трудно ще те спаси от мозъчно сътресение. Траншеите покрай трамвайните релси са съчетани с асфалтови кобилици и паважни трапчинки. Кратерите там са достатъчно големи, за да си имат собствени имена. Всичко това води към тържествено откритата преди два месеца след "ремонт" ул. "Скопие". Докато я прекосиш, вече усещаш симптомите на морска болест и се сещаш, че по-подходящото й название би било "Дунавски вълни" - толкова неравно е асфалтирана. Другата къдрава зона, където могат
Актуалната карта на столичен град изглежда така - осеяна с трапове, боклуци, руини и глутници бездомни песове.
Тогава какво точно означава да пазим София чиста?
Любов необяснима
Невъзможно е в София да не ви се е случвало поне някое от следните неща: да налетите с автомобила си на дупка, да закъснеете заради градския транспорт или да се възмутите от мръсотията наоколо и масираното присъствие на бездомни кучета. И как се успокоявате в такава ситуация? "На столица не случихме, но пък случихме на кмет! " Не се притеснявайте, ако ви се налага да си го повтаряте ежедневно - така се успокоява и всеки друг жител на града, ако съдим по данните.
От една страна - състоянието на София се определя като много лошо. Помолени да дадат оценка "отличен", "добър" или "слаб" по пет критерия, столичани изцяло забравят оценката отличен. Само в един случай (осветлението по столичните улици) слабите оценки са по-малко от четворките. Най-много двойки набират общинарите в графата "чистота на столицата" (82%) и "състояние на улици и пътна настилка" (78%). Следват "столични паркове и градини" (63% двойки) и "градски транспорт" (53%). Като допълнение към този критичен тон шест от всеки десет интервюирани са на мнение, че увеличените данъци и такси няма да помогнат за подобряване на състоянието на града. И не поради ниските финансови възможности на общините, а поради факта, че наличните средства не се използват по предназначение (60%).
От друга страна, именно в светлината на този трагичен фон се проявява парадоксална любов на столичанина към общинаря. На първо място, въпреки че слабите оценки категорично преобладават, за 41% от интервюираните състоянието на столицата напоследък е "вървяло към подобрение" (и следователно въпросът е: ако понастоящем оценката е двойка, каква ли е била тя преди "подобрението"). И на второ място, девет от десет столичани дават положителна оценка за работата на Стефан Софиянски (подкрепяйки по този начин мнението, че ако не на столица, поне на кмет сме случили).
Всичко това ужасно напомня оня виц за социализма: Няма работа, а всички работят; всички работят, а магазините празни; магазините празни - хладилниците пълни; хладилниците пълни, а всички недоволни. Всички недоволни - всички гласуват "ЗА".
Нещо такова наблюдаваме и днес. Столицата мръсна, а върви към подобрение. Върви към подобрение, а всички недоволни. Всички недоволни - всички влюбени в кмета. Какво да се направи - любов необяснима.
Капиталът, наречен авторство
През последните години българинът дава ясни знаци, че държи на достойнството си, че не обича тиранията, че е готов да отстоява правата си на гражданин. От всички права обаче сякаш най-трудно съзнаваното и отстоявано е правото на авторство. Въпреки че има закон от 1993 г. за него и за сродните му права, въпреки приетото от обществото ни клише за "структурна реформа", която би трябвало да означава такова преструктуриране, което ще направи социума по-разумен. Така че действителните ценности и стойности, най-личното сред които е интелектуалната собственост, да бъдат зачетени по достойнство. Всъщност през последните години май нищо не се е променило в тази посока, щом автори на книги не се сещат да поискат (или да уредят) какъвто и да е хонорар, а работници в предприятие, отчитащо все повече и повече загуби, стачкуват поради това, че заплатите им са само три пъти по-големи от тази на редовия филолог. Новият законопроект за "закрила" на културата също поставя авторското право в подчинено, незачетено положение. Почти каквато беше надстройката при една уж вече надживяна идеологическа практика. Творческата личност, на която по правило е неприсъщ както слугинският манталитет, така и деловата предприемчивост, продължава да бъде най-незащитената в обществото ни и това е "най-отвратителното доказателство", че нещата по нашенско все още не са каквито трябва да бъдат. В други страни писателите, художниците, артистите имат свои представители, мениджъри, помощници, които са сред елита на юристите и икономистите. Отстояването на авторството, на божията искра, на подражанието на Твореца, е най-печелившият бизнес и това там е в реда на нещата. А ако едно семейство произлиза от утвърден художник, писател или артист, то не само че е осигурено в житейски план, но има възможност да учредява награди, стипендии, конкурси, насърчаващи развитието на позитивното авторство и у други люде. У нас правото да се наречеш автор е изместено все още от някакви идеалистични в лошия смисъл на думата "политически", "граждански", "конституционни" права, дето по правило зависят от благоволението или безучастието на конкретен и винаги наличен чиновник. А когато се изготвя закон за закрила на културата, редно е като дух той да бъде закон за закрила на творческата личност, на правото да бъдеш автор. Вместо това новият проектозакон отново се загрижва повече например за национални центрове по изкуствата като нови юридически лица, дублиращи вече съществуващи структури. В същото време в уж елитни издателства автори, дори с академични звания и титли, стават заложници на техническия персонал. В един такъв случай авторът, ст.н.с., дава около 250 страници текст, за който не получава нито лев хонорар, но за да си върне обратно ръкописа, за да го издаде сам, трябва да плати предпечатната подготовка. Както се казва, коментарът е излишен... Срещу такива и подобни абсурди е насочена дейността на Дружеството за управление и защита на авторските права - Агенция "ИЗА АРТ", осъществяващо дейността си съвместно със Съюза на българските художници. Дружеството осигурява методическа и правна помощ на автори, работещи основно в областта на графичните и пластичните изкуства. Както и на наследниците на творците. Под печат е защитна тарифа за авторски възнаграждения, включваща методика за начините на отстъпване на авторски права и право Copyright. Със сигнални екземпляри разполага eкспертният съвет към СБХ. За художниците, както и за интересуващи се фирми и сдружения ще бъде открита абонаментна подписка, от която ще зависи бройката на евентуален следващ тираж. Случайно или не, точно в деня на общото събрание на "ИЗА АРТ" председателят на СБХ изпрати писмо до министър-председателя и до министъра на държавната администрация по повод накърняването на правата на художниците Георги Чапкънов и Кирил Гогов - автори на държавния герб. "По неизвестни причини Министерството на държавната администрация възлага на предприятие "Бояна филм" изработката на пластичен проект на приетия герб на друг скулптор, който на практика работи върху проект, който не е негов, при това без съгласието на авторите на герба", се казва в писмото. СБХ застава зад правата на двамата автори при евентуалното съдебно решаване на спора... Зачетеното авторство е съществен компонент от самоуважението на всяко нормално общество, на каквото е крайно време и нашето да заприлича. Иначе ще продължава да ни се носи съмнителната слава, че сме втори в света след Китай по производство на нелегални компактдискове, а сенчестите ни "предприемачи" - по незаконно богатеене. В подобно богатеене липсва тъкмо авторството и създадения от него автентичен продукт или технология.
Зачетената интелектуална собственост е в основата на действителния просперитет, който ще е толкова по-далеч от делника ни, колкото по-незачетена е авторовата личност. Защото тя, самата бидейки капитал за обществото, е способна да осъществява и добрия, разумния, дълбинно прагматичния бизнес, от който социумът се нуждае.
Нашенска административна екзотика
На границата ни с Гърция се събира ветеринарна такса. За намокряне на гумите или за тираджийски душ чужденците заплащат от две до десет германски марки (българите по-малко). Това е нашето първо "добър ден, вече сте в България! " Шофьорът трябва да слезе от колата си и да заплати на гишето. За да има и касиер, разбира се... Назначен е и проверяващ със стоп и още един служител с ветеринарни функции - поне трима здравеняци на три смени са заседнали здраво на държавните си заплати, независимо дали има или няма епидемии. Вече дори и тубите с дезинфекционен разтвор не стоят пред бараката поне за приличие. Всички кафета са изпити, всички приказки са изприказвани, останали са само прозявките и ревността - "да не се промъкне някой, без да плати". Защото над тия тримата виси и тяхната чиновническа йерархия, която също се изхранва от целия граничен поток неприятно изненадани европейци.
За туристите паспортната проверка е едно неповторимо преживяване, защото в обединена Европа те вече ще забравят какво е паспорт. И ето ви я в пълна сила балканската ни екзотика с вечните опашки пред българските гишета. Старшината чука по клавишите на компютъра с един пръст, а пътникът си мисли какво би станало в съдилищата, ако там подбираха секретарките от ония прекрасни момичета, дето тепърва смятат да се записват в курсове по машинопис... Независимо какво е мнението ви за квалификацията на паспортния служител, накрая той строгичко ще ви нареди да платите първо "екологична" такса на друго гише и чак тогава ще си получите паспорта. Тези нови от две до десет марки (за българите по-малко) са пореден позор за страната ни, защото по никоя европейска граница не се събират такси. Ако обаче се поинтересувате, ще откриете, че това не е държавна такса. Тя е едно изобретение на местни чиновници. Общинарите в Петрич на свое заседание решили да събират екологична такса от международен път 79, който свързва централна Европа със София и Атина. Безкрайно интересна е квитанцията, която общинарите са съчинили специално за тази цел: "Общински съвет - Петрич. Екологична такса за пътуване през България. Решение 175 от протокол 28 от 01.08.97 г." Шмекеруваме, сиреч, че Петричката община събира уж такава такса, дето я е решило някое неуточнено държавно ведомство. Чудно как и други общини в близост до път 79 още не са се досетили колко парици за чиновнически заплати биха могли да си подсигурят с таксите от ония смелчаци с лъскавите коли, дето са хукнали да летуват из Балканския полуостров. И как не са се поучили от нас румънци, австрийци и прочие попътни нации.
Налага се обаче да си зададем и някои по-сериозни въпроси. За кого работи един униформен служител, който представя страната ни под самата арка на нейния вход? Допринася ли срещата с него за престижа на държавата ни и на МВР или той е принуден да вреди на този престиж, като обслужва бюрократичната безочливост на местни управници? И още - има ли държавен контрол за подобни извращения в практиката на местното управление, на службите и на ведомствата? Едва ли е случайно, че национален и държавен престиж толкова лесно може да се разпадне на службашки рекет. От една страна нашето външно министерство направи европейски жест с премахването на визите, от друга, общинари и "ветеринари" тихомълком си възвръщат тия изтървани на халос парици.
Българите си плащат щат не щат. Чужденците пък сами са си виновни, че са тръгнали по балкански приключения, само за да им се видят техните обединени държавици по-мили. При нас поне службашка екзотика ще срещат в изобилие, докато и България стане наистина готова за обединяване с обединените.
За статута и собствеността на музеите
В няколко поредни броя на в."Капитал" бяха публикувани материали с открито полемичен характер, в които се засягат различни въпроси, отнасящи се в една или друга степен до сериозни проблеми на музейното дело и опазването на културно-историческото ни наследство, като акцентът се поставя главно на създалите се противоречия между Националния исторически музей в София и историческите музеи в страната. Без да омаловажавам ни най-малко "заслугата" за това на директора на Националния исторически музей в София и като не споделям в никакъв случай твърденията му по редица от повдигнатите въпроси, които най-точно и кратко казано, ако си послужа с неговия език и стил на изразяване, са наистина опашати лъжи, в това число и оценките му за доказани специалисти сред музейната колегия в страната, смятам, че значението на проблемите се принизява, като се свеждат почти само и единствено едва ли не до междуличностни отношения.
Определено считам, че освен унаследените отпреди 1989 г. противоречия, резултат от присвояването от страна на Националния исторически музей на най-значимите от музейните колекции и отделни музейни ценности на историческите музеи в страната, съществуващите в момента проблеми са резултат от нормативната уредба, уреждаща въпросите за музеите и паметниците на културата.
От това произтичат сериозни проблеми в дейността на музеите, особено по проучването и опазването на културно-историческото наследство. Защото добре известно е, че музейните специалисти и специализираните музейни звена (с единични изключения) са в центровете на бившите окръзи, а значими археологически и други обекти - паметници на културата от бившите окръзи, са на територията на общини, в които няма такива специалисти. В същото време останалите общини стоят встрани от проблемите и реагират според случая.
Историческите музеи в страната имат право само да съхраняват, но не и да притежават разкритите на териториите на общините им археологически материали независимо от това какво значение имат добитите паметници - национално или местно. В организирането и провеждането на археологическите проучвания пряко участват дори и като ръководители на екипи специалисти от музеите, а общините участват във финансирането на разкопките.
В резултат на това на музеи с изключително богати музейни фондове, с определено място в националния ни духовен живот, с известност и в чужбина е отредено правото да бъдат едва ли не само депа за съхранение и опазване на движими паметници на културата. Така и в бъдеще Националният исторически музей ще продължава да се разпорежда с иззетите не само преди 1989 г. съкровища и други паметници на културата и да печели от тях независимо от декларациите на директора на музея, защото такава е нормативната уредба.
Смятам, че от кардинално значение за решаването на проблемите по опазване на богатото ни културно-историческо наследство е необходима сериозна дискусия, водена на чисто професионална, а не междуличностна основа, както и нова нормативна уредба, с която да се даде ясен и точен отговор на въпроса за статута на музеите, структурата на музейната мрежа и собствеността върху паметниците на културата, като се отчитат и зачитат не само интересите и правата на държавата, респективно държавните музеи, но и на общините и финансираните от тях музеи.
Предконгресна операция с кодовото название "Дума"
"На война като на война", обяви главният редактор на "Дума" Стефан Продев преди седмица, предизвика гнева на "Позитано" и отвори поредната пробойна в партийното единство. В ИБ на БСП набързо бе внесена подписка от близо 1/3 от членовете на ВС, в която соцорганът бе обвинен в прокарването на вътрешнопартийна чистка, дискредитиране на партийните органи, субективизъм, подмяна на вътрешнопартийния диалог... Обвиненията не са нови и хората се повтарят, но времето е предконгресно.
"Литературните критици" в голямата си част са от кръга на Виденов - Премянов (странно там присъства и Искра Баева, която сега не е в най-добри отношения с бившето си ръководство). Червеният консулат отдавна е скаран с Продев - главният редактор неведнъж бе обвиняван в провала на соцкабинета. Виденов дори бе заявил: "Дума" не е моят вестник. " Писмото на 19-те "Ново правителство, нова политика", публикувано във вестника навремето, изправи на нокти столетницата, тъй като дълго скриваните скандали излязоха наяве. От своя страна редакцията е в конфликт с бившето ръководство на БСП. През 1994 г. за директор на "Дума прес"АД бе назначен Михаил Данов, по-късно шеф на БТК. Тогава се заговори за изтеклите средства от абонамента на вестника към приятелски фирми. В същото време Николайчо Кривошиев (от "приятелския кръг") купи 49% от вестника. По-късно той се отказа безплатно от акциите си, а Данов напусна, обвинявайки Продев в политически манипулации. В цялата акция хора от "Дума" заподозряха желание за подчинение на вестника. Войната продължи и след това - преди около два месеца репортерка на вестника съобщи, че Премянов подготвя нова лява партия. Въпреки скандала червеният орган благодари на шуменската си кореспондентка. Тогава варненският комбинатор не успя да прокара идеята си за обсъждане на редакционната политика, още повече че времето беше преди планирания вот на недоверие. Скандалите около партийния официоз накараха Продев да предложи преименуването на вестника в "Левият вестник". Соцопозицията не пропусна да му отговори с тиражираната новина, че Мила Манова, бивша служителка в пресцентъра на Виденов, подготвяла нова концепция за наследника на "Работническо дело".
Сега нещата са други. Интригата около "Дума" в крайна сметка може да стане тласък за консолидация на иначе вечно спорещите крила в БСП. Самият Първанов нарече подписката предконгресно мероприятие, но беше принуден да включи в обсъжданията проблемите на соцоргана, за да не бъде обвинен, че взима страна. ИБ излезе с мнение, че вестникът не трябва да подклажда конфронтацията в партията. Междувременно по инициатива на депутата от левицата Стефан Стоилов бе организирана контраподписка, зад която застана по-голямата част от ПГДЛ. В списъка има разнородни имена - от члена на генералското движение Иван Гранитски до интелектуалци, обсъждащи на страниците на вестник "Нова Зора" борбата между социализма и капитализма. Засега обаче операцията само очерта официалната опозиция на линията "Първанов", а колкото до "Дума", явно ще се чака конгресът, където Продев може да бъде жертван, за да получат Виденов и Премянов възможността за някоя победа.
Хавиер Солана дискретно разузна ситуацията в България
Обиколката на генералния секретар на НАТО Хавиер Солана из страните от Югоизточна Европа съвпадна с периода на засилено обсъждане между членките на пакта дали не трябва да се направи пауза в приемането на нови натовци, за да не се задави съюзът с техните проблеми.
Едва на 17 февруари 1997 г. България официално заяви желанието си да се включи в НАТО, но кризата в страната не предполагаше по-активни действия в изтъкването на българската позиция. Логично на 8 юли м.г. последва решението на мадридската среща на високо равнище, с което страната бе оставена в изчаквателната група за разширението на пакта. Напредъкът на София по пътя на реформите бе забелязан, но България остана на течението на отворените врати. Все пак бе заявено, че НАТО ще наблюдава напредъка на отделните страни и те могат да се включат в процеса на разширяването на поредната среща на високо равнище във Вашингтон през 1999 г. От една страна, визитата на генералния секретар на НАТО трябваше да препотвърди политиката на Брюксел за отворените врати, от друга - да донесе на запад аргументи в полза на движението на пакта на изток. Въпреки че посещението на Солана бе до голяма степен протоколно, за разлика от друг път разговорите с българските политици засягаха конкретни теми. Българското правителство се опита да научи какво конкретно трябва да свърши до следващата година и на каква помощ може да разчита от страна на алианса. От своя страна Солана дойде, за да прецени политическата ситуация и хода на реформите в страната. Всичко това обаче стана на фона на кризата в Косово, която заедно с българската инициатива за съвместна декларация на страните от региона беше главна тема в политическите разговори.
Основният аргумент на нашата дипломация бе най-ясно формулиран от външния министър Надежда Михайлова, която заяви, че България се присъединява към принципите на Северноатлантическия пакт - да изнася сигурност, а не проблеми. Президентът Петър Стоянов продължи тезата и обяви създаването на нов пояс на сигурност чрез съвместната инициатива на страните от Югоизточна Европа - послание, което има известна тежест, като се има предвид участието на Надежда Михайлова в заседанието на контактната група в Бон и последвалото й посещение в Белград. Това даде повод на България да бъде погледнато наистина като на източник на добри новини за разлика от формулировката "зона на стабилност", наследена от простото бездействие на родната дипломация. В това отношение сегашното българско правителство най-накрая отправи конкретен сигнал, че се присъединява към принципите на Северноатлантическия пакт.
Все пак основното, в което генералният секретар на НАТО искаше да се увери при посещението си в София, бе развитието "на условията за членство, които са свързани с изграждането на демократичното общество, изграждането на икономиката и армията". Солана бе безкрайно пестелив в констатациите си за обстановката в страната, като непрестанно подчертаваше, че пътят е ясен и остава просто да бъде извървян. Така поставен, проблемът изглежда безкрайно мъгляв. "Критериите за членство не са определени много точно и аз самият не мога да кажа какво точно трябва да направите", каза Солана. На конкретните въпроси генералният секретар отговаряше само, че страната е направила сериозни стъпки в икономическата реформа, включително и във военната област. Това не трябва да звучи странно, тъй като е ясно, че пактът не може да ни дава съвети в тази област.
Иначе България демонстрира добър външен вид и в други области - участието ни в инициативата за създаването на съвместен регионален корпус за бързо реагиране, заявената увереност от шефа на генщаба Михо Михов, че армията структурно е пригодена за взаимодействие със въоръжените сили на НАТО, и политическият консенсус в страната за присъединяване към пакта.
В края на краищата по думите на Надежда Михайлова стана ясно, че "България ще бъде в много скоро време призната за сериозен кандидат и ще може действително да стане член на организацията на Северноатлантическия договор".
Бойко Рашков в храма на обречените
"Закриването на Националната следствена служба сега не е обществено оправдано", изненадващо обяви държавният глава Петър Стоянов миналия петък и свика при себе си хората от парламента, правителството и съдебната система, за да ги помири и за да обсъдят проблемите общо. "Рисковано е да се правят реформи, чийто резултат е много далече във времето, защото създадените празноти ще бъдат трудно компенсирани днес", каза още Стоянов и така формално подкрепи каузата на следователите. Държавният глава почти буквално повтори аргументите на Бойко Рашков, според който ликвидирането на Националната следствена служба ще лиши съдебната система от най-добрите специалисти по тежки престъпления и на практика ще парализира работата по най-тежките дела.
От друга страна обаче, обръщението на президента прилича и на опит за печелене на време - да се успокои гневът на магистратите, докато юристите от синята парламентарна група изработят нов законопроект за съдебната система, доста по-радикален от правителствения вариант.
Напрежението в средите на следователите и сега продължава да расте. В момента магистратите от провинцията много повече се занимават с интригите между изпълнителната и съдебната власт, отколкото с преписките си, твърдят източници от следствието. Хора от районните и окръжните подразделения всекидневно загряват телефоните на НСлС и любопитстват за последните фронтови бюлетини от битката със синьото мнозинство и държавната администрация. Дори се заговори за предстоящ протест на следователите, макар че шефът на следствието Бойко Рашков се опита да опровергае слуховете. Може би точно затова държавният глава призова следователите "още през следващите месеци да защитят позициите си с ясни резултати, а не с медийни декларации".
Поведението на Стоянов и Костов обаче напомня и управленската концепция за добрия и лошия началник - единият имитира ролята на миротворец, а другият върши мръсната работа зад гърба му. Досегашните действия на синия премиер показват, че той се опитва да запази намеренията си далеч от очите на магистратите възможно най-дълго време. Министър-председателят, изглежда, е установил, че слабото място на опонентите му от съдебната система е бавната им реакция. За да се предпази от ответния удар на магистратите, мнозинството вероятно се опитва да заобиколи обществения дебат при прокарване на определени формулировки за реформата на съдебната система. През последните месеци Костов и юристите му създаваха впечатление, че са се отказали от най-радикалните свои идеи - да пипат структурата на прокуратурата и следствието. Законопроектът за промяна на Закона за съдебната власт, приет от Министерския съвет, въпреки че поизнерви магистратите, не прави принципни изменения в работата на правораздавателните органи и има по-скоро камуфлажен характер. Най-радикалните идеи в него - административният контрол над съдебните органи, управлението на съдебния бюджет от изпълнителната власт и възможността министърът на правосъдието да предлага за повишаване магистрати - веднага получиха етикета "противоконституционни" от почти всички опозиционни юристи, действащи магистрати, а дори и от правни експерти на управляващите. Според хора от сините среди мнозинството дори било склонно да се откаже от тези текстове.
Докато представителите на съдебната система обаче хвърляха почти цялата си енергия в тези почти периферни спорове, сини депутати от правната комисия започнаха да осъществяват действителния замисъл на мнозинството - да разбият сегашното статукво в предварителното производство. Депутатите от СДС Димитър Абаджиев и Иван Димов възкресиха идеите от дебата във временната комисия "Антимафия" Националната следствена служба и Главната прокуратура да се закрият. Сините работят върху два варианта за съдбата на Националната следствена служба. В първия случай тя трябва окончателно да се закрие. Следствените служби трябва да преминат под административното ръководство на районните и окръжните съдилища, а следователите да станат съдия-следователи, както е посочено и в член 3 на сега действащия Закон за съдебната власт: при съда, който разглежда наказателните дела като първа инстанция, има следствена служба.
За фигурата на съдия-следователя апелира и доц. Маргарита Чинова от юридическия факултет на Софийския университет, сочена за един от най-големите специалисти по процесуално право у нас. В своята статия "Реформата на предварителното производство" нейните аргументи звучат доста убедително: "У нас и до настоящия момент функцията по обвинението не е отделена от функцията по разследването. Следователят осъществява и едната, и другата дейност. Прокурорът е "господар" на предварителното производство, защото осъществява и обвинение, и разследване - било сам, било чрез процесуално подчинените му следователи. Едновременно с това постановя мерките за принуда, свързани с накърняване на основни права и свободи, и решава прекратяването, спирането, внасянето на обвинителен акт в съда... Конституцията от 1991 г. обявява нашата държава за социална и правова, а в своя преамбюл провъзгласява правата на човека за върховен принцип. В такъв случай дори да е целесъобразно, не е допустимо едни и същи държавни органи да обвиняват, да разследват, а по стотици дела и да решават съдбата на съответното разследване, прекратявайки предварителните производства, без да е възможен какъвто и да е контрол от страна на независим съдебен орган..."
Депутатът Димитър Абаджиев разглежда въвеждането на съдия-следователя по друг начин. Според него минаването на следствието към първоинстанционните съдилища ще позволи вертикалната структура на следствието да стане хоризонтална и магистрати от по-високите нива няма да могат да изземват преписките на свои колеги от по-долните звена, както често става по значими икономически афери в провинцията.
Във втория случай Националната следствена служба трябва да се преоформи в следствен орган към Върховния касационен съд, твърди Абаджиев. Той ще се занимава само с работата по много тежките дела от международен характер - наркотрафик, тероризъм и т.н. Съдия-следователите от него обаче няма да могат да изтеглят дела на по-долни структури, твърди синият депутат.
Пълна манипулация са твърденията, че хора от НСлС взимат преписките на по-ниски звена, твърди шефът на следствието. "Твърдението, че по-горните следователи влияят при взимането на процесуални решения, е дълбоко погрешно. Такива мнения са просто тенденциозни", обяви Бойко Рашков след срещата си с шефката на сините депутати Екатерина Михайлова миналия понеделник. Според директора на НСлС това е било възможно само когато следствието е било структурно звено от МВР. "След изваждането на следствените органи от системата на вътрешното министерство и девоенизацията на служителите следователят е абсолютно свободен по съвест да взима своите процесуални решения така, както взема решенията си един съдия", допълни той. Според него правомощията на ръководния състав в НСлС са в съвсем друг спектър. "НСлС осъществява организационно ръководство и методическа помощ за точно и еднакво прилагане на закона от всички следователи в районните и окръжните следствени служби и в централните специализирани отдели", разпорежда член 122 от Закона за съдебната власт. Според същия текст на закона НСлС "осъществява разследването по дела с особена фактическа или правна сложност на територията на страната. Предвидено е също да се създават отдели за разследване на различни видове престъпления. Проблемът с правомощията на хората от НСлС се крие в понятията правна и фактическа сложност. Прекалено разтегливата формулировка не дава ясно определение кои видове дела са сложни и кои не. Така на практика следователят от НСлС може да изземе всяко едно дело по своя преценка.
Може би точно това даде основание на магистратите от Съюза на съдиите също да се обявят против съществуването на Националната следствена служба. "Структура като НСлС няма никъде по света. Тя не се контролира от никого. Доскоро имаше известен процесуален контрол над нея от страна на прокурорите, но след промените на Наказателно-процесуалния кодекс от миналата година той почти не съществува", обяви председателката на Софийския районен съд Капка Костова миналия вторник. Преди година по предложение на МВР прокурорите бяха лишени от правото да връщат делата за доразследване. В момента те могат да извършват само "отделни следствени действия", в случай че следователят им предаде некачествен материал от предварителното производство. Съюзът на съдиите обаче се обяви против начина, по който изпълнителната власт прави промените. "Тези изменения в Закона за съдебната власт няма да свършат никаква работа. Това, което се прави, е да се подхваща оттук-оттам. Първо трябва да се измисли концепция за съвсем нов тип Наказателно-процесуален кодекс и едва след това да се пипа законът. А това може да стане за около година", допълни председателката на Софийския окръжен съд Нели Куцкова. Според нея при сега съществуващия НПК премахването на Националната следствена служба е невъзможно. "Системата не работи, защото е зле измислена - изкопиран е съветският модел, като системата е допълнително усложнена", смята Куцкова. "Не може всички доказателства да се събират на тъмно и безконтролно. Това, че има някакъв институционен контрол в прокуратурата, не я прави прозрачна, защото това си остава вътре в системата", допълни тя.
По всичко личи, че органите на следствието и прокуратурата няма да останат в сегашния си вид. Проблемът е дали начинът, по който изпълнителната власт иска да го направи, е най-удачният. Властовите амбиции на държавната администрация да наложи волята си над съдебната система окончателно ще парализират правораздаването, ако промените бъдат приети зад гърба на магистратите. "Ако политиците не ни чуят, не можем да направим нищо. И лошите закони трябва да се спазват. Затова ние казваме превантивно, за да знаят хората от кого какво зависи", казва Нели Куцкова. От друга страна, в случай че органите на следствието и прокуратурата продължат да работят със същите темпове, пътят от престъплението до наказанието ще продължи да е твърде дълъг. Още повече че с въвеждането на триинстанционния съд ходът на делата ще стане още по-бавен.
В разгорялата се война между институциите президентът Петър Стоянов каза думата си навреме. Така той отново се яви в ролята си на застъпник на консенсуса - нещо, от което ще се възползва и премиерът. Изглежда, и Костов ще се опита малко да позаглади досегашната си остра позиция. "Мисля,че може да се дадат няколко месеца шанс на Националната следствена служба да докаже ефективното си функциониране чрез делата, които възбудиха обществения интерес. Искам да видя реализирани дела срещу тези, които са отпускали кредити без обезпечение", обяви пред "Труд" министър-председателят. През това време сините юристи вероятно усилено ще поработят върху радикалните промени, които бяха анонсирани само като идеи, но въпреки това изправиха на нокти органите на предварителното производство.
Фигурата на лидера е важна, доколкото трябва да формира екип
Румен Овчаров, заместник-председател на ПГДЛ, пред в."Капитал"
В Стара Загора казахте, че ще се кандидатирате за председател на БСП при определени условия. Какви са те?
- Отзвукът от това, което казах в Стара Загора, е поредният пример за това, че едно се казва, съвсем друго се говори и трето се пише. Конкретно казах съвсем ясни неща, които не би следвало да бъдат тълкувани много различно. Тъй като въпросите за лидерството бяха много настоятелни, а аз съм човек, който не страда от чувство за малоценност, и им казах, че не страдам от такъв комплекс и смятам, че тази работа е по силите ми. Второто, което казах, е, че съм работил партийна работа, но не смятам тези години за най-добрия си период и не се смятам за най-добър в тази област. Затова, ако трябва днес да определя становище си, отговорът ми ще бъде твърдо не. Това обаче е днес, не мога да кажа какъв ще бъде отговорът ми на трети май. Дотогава могат да се случат прекалено много неща.
Говори се, че вие умишлено избягвате да влизате в конфликти и по този начин се подготвя новата компромисна фигура за председател на БСП.
- Нямам чувството, че съм избягвал да влизам в конфликти, разбира се, нарочно конфликти не съм търсил, но становището ми по всички сериозни въпроси съм го казвал достатъчно ясно и достатъчно публично - на пленуми на Висшия съвет, на съвещания с регионални ръководства, на срещите из страната. Така че позицията ми е абсолютно ясна и по двегодишното управление, и за случилото се на 4 февруари и т.н. Как виждате себе си като компромисната фигура?
- Фигурата е важна дотолкова, доколкото тя трябва да формира екип, който да реализира политика. На партията в момента и липсва точно това - в момента партията не формулира политика, партията бяга след събитията, партията не може да обясни това, което прави, тя не реализира политика, даже и тук-там, където сме се опитали да я формулираме. За това ключовото нещо, което трябва да направи конгресът, е да видим ще станем ли партия, която ще може да прави тези три неща. И смятам, че най-важното за момента е да подготвим именно такава прагматична политика, да я предложим на този конгрес и след това да я предложим на обществеността. Политика, която да предлага реални решения на реалните проблеми на хората в момента, ако щете го наречете алтернатива на управляващите. Те вече предоставят прекалено широк простор за такава алтернатива - в икономиката, в данъчната сфера, социалната сфера, образованието, здравеопазването. Гафовете и некомпетентността в действията им вече са очевидни. Ами ние трябва да предложим нещо по-различно.
Какво разбирате под работещ екип? От Движението за единство и развитие на БСП (ДЕР) също говорят за това. Провеждани ли са с вас консултации за такъв екип?
- Бях канен веднъж на такъв разговор с част от парламентарната група, на който не отидох. Нямам никакъв проблем да се срещна с тях, предполагам, че ще направим такива разговори. Въпросът е все пак за какво ги правим. Аз не съм наясно с функциите и правата, които има движението. Тези разговори според мен могат да имат само неофициален характер. Не виждам никаква логика движението да си присвоява функциите на орган или механизъм, който определя кой да бъде лидер на партията. Такъв орган може да бъде само конгресът. Всичко останало са движения, дискусии, които могат да имат определена полза с оглед на консолидирането на мненията преди предстоящия конгрес, така че той да не протече като поредната битка или поредната корида в нашата партия, което няма да бъде новост.
От ДЕР ви обвиняват, че вашите управленски проекти не са много адекватни.
- Първо, ДЕР не са ги виждали, второ, това, което те направиха, ние го ползваме и се отнасяме с достатъчно сериозност към тях. Но може би те не са разбрали същността на това, което ние правим. Идеята да правим управленски проекти я отхвърлихме още в края на миналата година, сега говорим за политически проекти, които да предложат тази алтернативна политика в няколко ключови сфери. Акцентирали сме върху икономиката, тъй като сме наясно, че не може да има социална политика без икономика, не може да се разпределя нещо, което не е произведено. Просто е несериозно да разчитаме на илюзията на чисто разпределителните механизми.
Вие критикувахте бюджета за тази година с мотива, че средствата не се разпределят правилно. Има ли въобще достатъчно средства според вас?
- Има. Извинявайте, но те имат много средства. Просто бих се срамувал от този бюджет. Тези 12-13%, за които говорим като преизпълнение на приходната част, извинявайте, но ние отнехме от спестяванията на хората над 1 трилион чрез неадекватната, изкуствено занижена лихва, а отрицателните лихви ги поддържаме съвсем умишлено, за да намалим плащанията си по вътрешния дълг - ние фактически субсидирахме бюджета с над 1 трилион лева. Като прибавим тези средства, ще се окаже, че бюджетният дефицит трябва да бъде над 10%. А ние отгоре на всичко се и хвалим.
Какво според вас е новото в подписания протокол за газа между Бакърджиев и Вяхирев и какво е това, което не е станало?
- Новото, което сега ми прави впечатление, е, че министър-председателят най-после проговори, като се опита да съчетае несъчетаеми неща. За всички е ясно, че с последното си посещение в Москва Бакърджиев се опита да пооправи разклатените си позиции вътре в СДС, плод на неколкомесечната хаотична и недалновидна политика по отношение на Русия и доставките на газ. Иван Костов бе заставен да играе и за сития вълк, и за цялото агне, за да не влезе в открит конфликт със своя вицепремиер. Естествено опита се да защити и досегашните си позиции за националните интереси и затова заговори за някакъв фалшив протокол. Така обикновеният данъкоплатец не разбра нито броя на протоколите, нито текстовете, нито намеренията, а още по-малко какво всъщност свърши Бакърджиев в Москва.
Истината е, че в Москва бяха продадени националните интереси. Сега там бе прието онова, което Костов отказа през септември. При това по-лошият вариант. България се отказа от влиянието си върху геостратегическите проекти, които ще минават през наша територия, отказа се от влиянието си върху доставките от природен газ, отказа се от разпределянето на този газ вътре в страната - нещо, което до момента никой не е допуснал. Опитът да се замаже всичко това с твърдението за запазената собственост върху самите газопроводи е толкова смешен и толкова наивен, че просто не знам кого би могъл да ощастливява този факт. Руснаците вече от години не поставят въпроса за собствеността. Добре, запазили сме собствеността, обаче как ще се инвестира в тях. Да не говорим, че старите газопроводи са тридесетгодишни - кой ще инвестира за тяхната рехабилитация. Васко Филипов ли? Нека да бъдем сериозни в това отношение. Големите трансгранични проекти се правят от сериозни консорциуми, които имат надеждни гаранции за намиране на пари. Не мога да разбера тази работа - да се откажеш да бъдеш енергоразпределителен център на Балканите и да оставиш всичко това на една чуждестранна компания. Посредникът си е пак тук, на място.
Каква форма придобива това посредничество?
- Фирма, самостоятелно юридическо лице, която си формира печалбата, която си взема комисионите. Лошото за нас е, че не участваме в комисионите, нито в разпределението на печалбите. "Овъргаз" си е там. Той ще продава квотата си по три милиарда кубически метра, ще я продава на "Топенерджи" и ще я продава с печалба, няма да я продава за жълти стотинки, т.е. двата посредника си остават. Всички тези проблеми имат и едно друго много важно измерение - съществува тотален дисбаланс в газовия бизнес, а така не могат да се търсят дълговременни решения.
Сините оскари в парламента
На 1 април седемдесет граждани получиха възможност да гостуват в парламента и от балкона да проследят работата на народните представители. Тези, които издържаха до края на заседателнието, се оплакаха, че в пленарната зала е доста скучно. Те нямаше да се отегчат, ако бяха присъствали на един работен ден на Великото народно събрание (където като депутати се преквалифицираха всенародни любимци като Кирил Маричков, Тодор Колев, Валери Петров) или ако бяха наблюдавали горещ екшън по времето на предишния парламент.
Почти година след конституирането на 38-ото Народно събрание депутатите от управляващото мнозинство определят ритъма на работата му като висок и одобряват резултатите. Според тях "сериозните неща са скучни".
След като СДС излезе от "юношеско-романтичния си период", преструктуриран от коалиция в партия, от "Раковски" 134 клонираха прагматичния стил и в парламентарното си представителство. "По-рано имаше хора, които обичаха да се изтъкват, обичаха да говорят патетично. Сега групата е по-равна по състав, преобладават специалисти, по-практични хора, а това увеличава и хомогенността й, защото всеки знае за какво е дошъл, какво прави и си гледа работата", коментира шефът на правната комисия Светослав Лучников. Според Светлана Дянкова, депутат и в миналото НС, равният тон в групата е качество: "Когато си на власт, по-важни са колективните действия, защото отговорността е много по-голяма и се носи не от двама-трима души персонално, а от всички."
Парламентарната група на СДС за разлика от предишните сини народни представителства изглежда малко по-постна. След като най-изявените ветерани законодатели от съюза захраниха кадрово етажите на другите власти, в това Народно събрание огромната част от 125-имата сини депутати са нови лица. Освен сините доайени Йордан Соколов и Светослав Лучников, изгрелите в ерата на партийното строителство Екатерина Михайлова и Христо Бисеров и НС-динозаврите Александър Йорданов, Асен Агов, Иван Куртев, Иван Глушков останалите им колеги са непопулярни. Около предварителните избори, които СДС избра като инструмент за съставяне на избирателните си листи, лидерът на сините Иван Костов коментира, че целта е бъдещите депутати да покрият ветрило от професии, което ще е полезно за дейността на парламента. Така днес в ПГ на СДС има актьор, летец, нумизмат, ветеринарен лекар, миньор, пенсионер, треньорка, научен работник. Няколко са тези, които са посочили в обществените си биографии професия политик. Земеделецът Жеко Стоянов вероятно си е пришил тази титла, след като с Петко Илиев и Георги Пинчев предизвикаха драма в БЗНС и със старата агрорегистрация под мишница се "нанесоха" в листите на сините. В уеб-визитната картичка на Александър Йорданов също пише, че е професионален политик. Бившият национален координатор на СДС Симон Спасов е от същия "ВУЗ". Политик по професия е и Панайот Ляков. Между другото политикът Ляков в депутатското си битие е споменаван извън сградата на парламента два пъти. Първо, дългогодишният дописник във в. "Орбита" беше осъден да плати куп пари на лекар, когото нарекъл касапин. Осведомени източници твърдят, че само депутатският имунитет е попречил на съдията да го одруса по-сериозно. Втората публична изява на депутата беше съвсем неотдавна и пак притеснителна - на 24 март Ляков съобщи, че известни личности са обсъждали варианти за сваляне на правителството и дори за физическа разправа с премиера Костов. Той дочул, че пъклените планове се кроят на маса в пазарджишкия ресторант "Пожарова къща".
Част от свежите сини попълнения в НС нашумяват покрай проблеми, свързани с избирателните им райони. Името на програмиста от Кърджали Пламен Иванов влезе в обращение покрай случая "Роко". Русенските депутати Георги Джоджев и Мира Радкова изплуваха в контекста на "Хлебна мая", плевенският им колега Найден Зеленогорски беше популяризиран от бунтовниците в "Плама".
Парламентарният "албум" на по-атрактивните сини се води от дупнишкия депутат Панчо Панайотов. Гръмогласният лекар е емблематичен за онази част от СДС-парламентаристите, които имат ненужен коефициент на полезно действие. Панчо Панайотов е известен главно с това, че има критиката за спортна дисциплина. Иначе "синята каска" се появяваше на страниците на вестниците и във връзка с интригите в СДС - Дупница. Преди по-малко от месец провинциалният екскмет предизвика лека паника с намека си, че може да напусне ПГ на СДС. Това обаче отшумя.
