Нямало монопол на рекламния пазар
Монополът на БНТ в ефира пречи на конкуренцията между рекламните агенции, констатира КЗК
"Няма основание да считаме някой от крупните медиашопове за монополисти на рекламния пазар", съобщи миналата седмица Мими Вишева, член на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). С тези резултати приключила проверката на рекламния телевизионен пазар, проведена в края на миналата година от антимонополния ни орган. Комисията е приела, че обемът на целия рекламен тв пазар за БНТ е 990 часа. До това число експертите стигнали въз основа на текста от Закона за радиото и телевизията, който казва, че максималният размер на рекламите, които могат да се излъчват по БНТ, е 15% от общото програмно време. Националната телевизия пък била излъчила 6600 часа програма през изследвания период, от които 360 часа реклама. Оставали неоползотворени малко по-малко от две трети от теоретично възможното да се използва рекламно време. От това следвало, че за монопол на този пазар не може да се говори, твърдят от КЗК.
Като цяло обаче монополът на БНТ в ефира пречи на конкуренцията в рекламния пазар, смятат в комисията. Според тях високите рекламни тарифи например били пряко следствие от липсата на конкуренция в ефира.
"Телевизионната реклама е обособен продукт на рекламния пазар, който представлява около 40% от общия рекламен пазар", смятат в комисията. През 1996 г. БНТ е била абсолютен монополист. През миналата година държавната телевизия отново е господствала на пазара, но заради развитието на частните електронни медии с намален дял - 72%.
Според КЗК потребителите на рекламния пазар са три вида - рекламодатели, които закупуват директно време от телевизията, рекламни агенции и медиаагенции.
Рекламният пазар у нас е формиран основно след 1994 г., смятат в комисията. Тогава се появили първите рекламни агенции. Сега над 1700 дружества са вписали в съдебната си регистрация рекламата като предмет на дейност. Реално обаче истинските агенции са само 100, твърдят от КЗК. Те са обединени в две професионални организации - Асоциацията на рекламните агенции, където членуват 59 агенции, и Българската асоциация на рекламните агенции и специалисти, която обединява 40 агенции, показват изследванията на антимонополния орган.
Членовете на комисията са приели, че рекламните фирми се делят на три групи. Малките рекламни агенции имат годишен оборот под 250 хил. долара. За средните оборотът се движел между 250 хил. и един милион долара. Над тази сума вече можело да се говори за големи агенции. При тях 65% от дейността им е свързана с телевизионната реклама. При средните рекламни агенции този процент е 35%, а за малките - 5%.
През 1996 г. БНТ сключва договори само с тези рекламни фирми, които поемат ангажимента да купят през годината рекламно време на стойност не по-малка от един милион долара, припомнят от КЗК. Тогава държавната телевизия изискваше още от рекламните агенции да имат доказан годишен оборот от услуги в областта на рекламата не по-малко от един милион долара и гаранционен депозит от 50 хил. долара. През следващата година изискването за минимален обем купено рекламно време беше намалено на 500 хил. долара годишно, а гаранционният депозит е 120 хил. долара.
Тези твърде високи изисквания нарушават достъпа на много агенции до БНТ и основната част от рекламното време се разпределя между сравнително малък брой медиаагенции, констатират в КЗК.
През 1994 г. 20 рекламни агенции, 59 директни рекламодатели и шест медиаагенции са закупили 69.5% от общо продаденото рекламно време. Една от тези агенции е "Крес", която разполага с 27.2% от това време, твърди комисията.
През 1996 г. 92% от рекламното време се разпределят между четири медиаагенции . "Медиа транс" е продала почти половината от него - 49%. На следващата година пазарният дял на същата агенция нараства до 60%. От цялото продадено рекламно време на БНТ 90% е закупено от рекламните фирми. За 1995 г. комисията не разполага с данни. Това е и най-мътният период от управлението на Хачо Бояджиев, за който документите в БНТ мистериозно са изчезнали.
"В рекламната политика на БНТ за разглеждания период липсва стабилност - влияние върху нея оказва честата смяна на ръководни екипи, всеки от които е променял съществуващите правила", констатира антимонополната комисия. Тя намира още, че нормативните актове, регламентиращи рекламната политика през годините, са съдържали изисквания (годишен оборот, обем на закупуваното рекламно време и пр.), които създават предпоставки за "господстващо положение на няколко крупни медиашопа". В преписката на КЗК се цитира и Бялата книга на чуждестранните инвеститори у нас, където е направена констатацията, че рекламните тарифи на БНТ са неоправдано високи и не отразяват пазарните тенденции.
Някои рекламни договори облагодетелстват неправомерно отделни предавания, казват от КЗК, бягайки от конкретиката. Най-характерни примери в това отношение били договорите на държавната телевизия с "Крес" и "Медиа маркет", следствие от сключения договор със CNN. Te давали необосновано големи финансови отстъпки в ущърб на БНТ и предоставяли изключителни възможности за маневриране с цената на рекламното време.
С общите условия на БНТ за излъчване на реклами за 1998 г. условията обаче се променили, установява комисията. С тях се давало гаранция, че в цялостната си политика за излъчване на реклами БНТ няма да допуска злоупотреба на телевизионния рекламен пазар, че нито един партньор на държавната медиа няма да бъде привилегирован и че няма да се допусне дискриминация на рекламния пазар.
Според КЗК сега действащите правилници на националната телевизия премахват бариерите пред директните рекламодатели и пред малките и средните агенции и осигуряват равнопоставеност на пазара на тв реклама.
Депутатът, който си мислеше, че може да разбира и от медии
Из кулоарите на парламента често може да бъде забелязан да ходи леко прегърбен едър човек, с прошарена коса и почти винаги усмихнат. Ако решите да го попитате кога ще бъде приет новият медиен закон и той ви отговори "има си решения, има си програми, тези програми се обсъждат, ако трябва се актуализират и така нататък", значи това е председателят на Комисията по културата и медиите Стоян Райчевски.
В близките седмици поредният проект на закон за радиото и телевизията ще влезе за разглеждане в парламента. Именно върху председателя Райчевски ще падне отговорността за гласуването му в Народното събрание.
Той е роден в Бургас през бурната 1944 г. Бил е директор на етнографския музей в Малко Търново. Женен е. Както наскоро стана печалноизвестно - владее немски език. Официален представител на Съвета на Европа преди седмица обясни, че Райчевски не е разбрал какво се е говорило на семинар в Страсбург, тъй като работните езици там били френски и английски, а нашият депутат говорел само немски. Председател е на Демократическата партия-1896, формирование, което се отцепи от Демократическата партия на Стефан Савов преди три години. Напоследък обаче част от съпартийците му са решили да го свалят от лидерския пост.
"В Демократическата партия Райчевски никога не е отговарял за никакъв ресор, не беше активен в заседанията, в нищо не проявяваше някаква индивидуалност или различие в мнението. Беше, бих казал, безличен, не се открояваше с нещо в нашите среди и затова много се учудихме, че ще прави партия със същото име, защото той никога не е бил несъгласен с нашите решения", казва д-р Рашко Рашков, член на Върховния партиен съвет на Стефан-Савовата ДП, "велик" народен представител. Паметливи демократи припомнят, че Стоян Райчевски е бил един от 24-те депутати от ДП в 36-ото Народно събрание. През 1994 г., заразени от масовото клониране на политически организации в България, Райчевски и Валентин Василев (малко по-късно към тях се присъединява и Васил Гоцев) напускат ръководството на ДП, за да направят ДП-1896. Някогашните им колеги по парламентарна група шеговито наричат новата формация-издънка
Въпреки че депутатът краевед е в политиката от доста години, звездата му изгря в публичното пространство особено ярко, откакто управляващите решиха да му гласуват доверие и му повериха законодателното уреждане на батака в електронните медии.
Негови недоброжелателни колеги разказват какъв бил "номерът", с който Райчевски спечелил доверието на управляващите. На всеки син митинг в родния му Бургас краеведът заставал точно зад най-висшестоящия присъстващ в партийната йерархия (например Иван Костов). Някои смятат, че правел това, за да може след това да бъде видян по телевизията или сниман във вестниците в непосредствена близост до "силния". Веднъж негови колеги решили да се пошегуват и се наговорили да дойдат на митинга по-рано, за да могат да се наредят плътно зад мястото, където се очаквало да стои Иван Костов. Райчевски дошъл, невъзмутимо ги помолил да се поместят малко и застанал на любимата си позиция.
Миналата година например излезе неговият труд, озаглавен "Българинът и морето". За публикуването на творбата в тираж от 500 бройки са помогнали шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров и колегата на Райчевски от парламентарната комисия, депутатът Георги Агафонов. В началото на книгата е отбелязано, че тя се издава със "спомоществователството на НИМ и фондация "Понт", където музейният директор и бившият шеф на банка "Славяни" Агафонов са управители.
Сегашните проблеми на бургаския етнолог може би идват от факта, че през цялото си депутатстване той се е занимавал само с култура и някак неочаквано за всички, а може би и за самия него, в този парламент го направиха отговорник и за медиите. Това доведе до доста конфузни ситуации и реплики. "Трябва тук да решим дали да има финансиране, или да има друго финансиране, или да няма финансиране... ", казва прозорливо председателят Райчевски, когато се обсъжда как тогава още неизбраният медиен съвет да получава пари. Когато някой даде зор и попита кога, по дяволите, ще има нов закон за радиото и телевизията, бургаският краевед успокоява с репликата: "Приели сме формулата да работим максималното от възможното! " Всъщност какво е виновен човекът, че колегите му от мнозинството обединиха културата и медиите (какъв късмет имат телекомуникациите, че си нямат комисия).
Незабравимо ще остане пожеланието на Райчевски към националното радио. На едно от заседанията на подопечната му комисия, на което присъстваше и новоизбраното ръководство на БНР, етнологът се присети, че БТА празнува 100-тния си рожден ден. "Да честитим на колегите от агенцията и да пожелаем на колегите от радиото и те скоро да празнуват вековен юбилей", реши да надвие времето Райчевски.
Когато на заседание на председателстваната от него Комисия по културата и медиите възникне прекалено критична ситуация, Стоян Райчевски просто прекратява заседанието, твърдят негови колеги от опозицията. Заради този му навик те понякога го наричат помежду си
Класически пример за подобно поведение можеше да бъде видян на заседанието на комисията в края на миналата година, когато трябваше да се одобрят членовете на медийния съвет. След като членовете на комисията започнаха да гласуват, първият номиниран - скулпторът Вежди Рашидов, спечели шест гласа "за". Шестима депутати от СДС се въздържаха и бургаският краевед реши, че това може да означава одобрение за кандидатурата на скулптора, което пък би разбило плановете на управляващите да наложат предварително одобрените кандидатури. Сбърчил вежди, председателят Райчевски каза: "Тук сега нещо не може така", удари с юмрук по масата и обяви десет минути почивка, за да разбере на спокойствие какво става и как да реагира. Този негов ход сложи началото на скандал, в който управляващите понесоха куп обвинения за партийния характер на палавото дете на родната демокрация - Националния съвет за радио и телевизия.
Откакто отговаря за медиите, председателят Райчевски се е ангажирал с два абсолютно противоположни като философия законопроекта за радиото и телевизията. През лятото на миналата година представители на Форум "Свободно слово" връчиха лично на бургаския депутат своя вариант на този закон. Той предвиждаше регулирането на всякакъв вид електронни медии. Културтрегерът се ангажира лично да съдейства за бързото внасяне и разглеждане на закона. По-късно обаче се отрече от него и проектът потъна за кратко, след което беше внесен в парламента от синия депутат Сашо Стоянов. Малко след това Райчевски застана зад друг вариант на медиен закон, който се занимава само с БНТ и БНР.
По правило Комисията по културата и медиите досега не е вземала самостоятелно решение по който и да е проблем, свързан с радиото, телевизията или БТА. Те обикновено просто узаконяват с гласовете си предварително решеното някъде другаде.
По сходен сценарий се развива и работата по изработването на последния вариант на медиен закон (думата последен за медийното ни законодателство рядко означава окончателен). Той се изработва от независими експерти и правителството. Участието на депутатите се свежда до заместник-председателя на синята парламентарна група Благой Димитров. След като проектът стане готов, той ще бъде пуснат по каналния ред към Райчевски и най-вероятно ще бъде гласуван от мнозинството.
Вероятно това е и причината напоследък усмивката на депутата краевед да не се появява толкова често на лицето му - предстои работа, ще има спорове, дебати, ще влезе отново в центъра на общественото внимание, ще трябва да дава интервюта, да защитава идеите на този, който е написал закона, да внимава да не би в комисията нещо да се обърка.
Въобще - мъка.
Държавен вестник
И опозицията иска ограничения в рекламите на частните електронни медии
Депутати от почти всички опозиционни парламентарни групи са поискали от Конституционния съд да се произнесе, че според нашето законодателство и в частните медии трябва да има ограничения в рекламата, каквито са предвидени в Европейската конвенция за трансгранична телевизия.
Народните представители са поискали от съда да обяви за противоречащи на основния ни закон няколко текста от сега действащия закон за радиото и телевизията. Те твърдят, че има противоречия между приетите в края на миналата година поправки в "Гордостта на Клара" и ратифицираната малко по-късно Европейска конвенция за трансгранична телевизия (ЕКГТ).
Депутатите атакуват няколко от измененията, като наблягат най-вече на отмяната на текстове, които уреждат една или друга част от медийното пространство. С премахването на текста от закона, който даваше на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ) правото да дава становища по кандидатурите за получаване на концесии за разпространение на радио- и телевизионни програми, се нарушавала конвенцията за трансгранична телевизия. Според един от членовете на конвенцията "отговорностите на предаващия трябва да бъдат определени ясно и изчерпателно в разрешителното, издадено от компетентния орган". У нас обаче за момента няма "компетентен орган", който да дава становища по кандидатурите за получаване на концесии, и следователно не може и да се определят отговорностите на радиостанцията или телевизията, казват народните представители в искането си до Конституционния съд.
Опозиционните депутати смятат още, че европейската конвенция е нарушена и с отмяната на текста от "Гордостта на Клара", който забраняваше на частните медии да излъчват повече от 12 минути реклама на час. В сега действащия вариант на закона тази забрана важи само за БНТ и БНР и по този начин се стеснявало приложното поле на европейския документ.
Отмяната на текста, който определя условията на чуждестранни радиостанции и телевизии да излъчват на родна територия, също нарушавала конвенцията, пише в искането до Конституционния съд. Изрично условие в нея е да се гарантира свободата на приемане на чужди програми, които не противоречат на документа.
Нарушен бил и чл.3 на конвенцията, който гласи, че тя се отнася за всички електронни медии независимо дали се разпространяват по кабел или в ефира, твърдят депутатите от опозицията. Сегашният вариант на закона пък обхваща само БНТ и БНР, след като парламентът отменени редица текстове от него при ремонта му.
Припомняйки, че несъобразяването с решения на Конституционния съд е нарушение на самата конституция, депутатите намират някои текстове от действащия закон за противоречащи на предишни решения на магистратите. С отмяната на глава пета от "Гордостта на Клара" например са били премахнати антимонополните норми за ефира. В едно от решенията на Конституционния съд пък пише: "Задължението на държавата да защитава правото на гражданите да получават плуралистична информация обуславя недопустимостта на прекомерната медийна концентрация."
Това е второто поредно дело, което най-висшият ни съдебен орган образува за оспорване на текстове от променения преди време Закон за радиото и телевизията. В първото опозицията отново алармира за, както твърди тя, противоречия между поправките и текстове в конституцията и решенията на Конституционния съд. Най-оспорвана е частта, която определя начина на съставяне и квотите на различните институции в Националния съвет за радио и телевизия - органа, който следи за изпълнението на нормативния акт. Депутатите, предимно от БСП, смятат, че начинът, който е предвиден сега в закона, дава възможност на управляващите да контролират НСРТ, а оттам и електронните медии, призвани да бъдат обществени - БНТ и БНР.
Сезирането на Конституционния съд за втори път, само че заради евентуални противоречия с Европейската конвенция за трансгранична телевизия, остана неразбираем политически ход предвид по-малката вероятност да бъде спечелен.
Твърдението, че европейският документ се отнася за всички медии, е трудно доказуемо. В самата конвенция е записано, че нейните текстове задължават радио- и телевизионните станции, които се излъчват от една страна и могат да се приемат на територията на друга. У нас само БНТ и БНР отговарят на тези условия.
Решението на съда по първото дело (за формирането на медийния съвет) се очаква с нетърпение и от управляващите. Тъй като в момента се разработва нов закон за радио и телевизия трябва да се знае какво мислят висшите ни магистрати, за да се запише в него какъв трябва да е съставът на НСРТ. Ако те оставят начина, както в сега действащия закон, рискуват след приемането на новия закон, ако Конституционният съд отмени сегашния вариант, отново да отнесат упреци за лошото си поведение в медийното законодателство.
Накратко
Публицистика, публицистика и пак публицистика (или поне това, което в БНТ разбират под тази дума) ще залива телевизионните зрители от тази седмица, когато официално БНТ започва да излъчва по новата си програмна схема. Най-гледаното време по държавната телевизия (след 19.30 ч) е и най-запълнено с предавания, в които повече се говори, отколкото се случва нещо.
"Отзвук", "Бизнес ден" и "Екип 4" ще вървят почти всеки ден по "Канал 1".
Курс по медиен мениджмънт и защита на интелектуалната собственост организираха миналата седмица българското сдружение "Балкан медиа" и австрийската държавна фондация "Култура контакт". Участваха медийни специалисти от частни радиостанции и телевизии в България, Албания, Македония и Молдова. Лекции изнесоха немски и български университетски преподаватели и практици.
Тридесет инспектори ще следят денонощно програмите на БНТ и БНР за нарушения в медийния закон. Всички те ще бъдат назначени от Националния съвет за радио и телевизия. За момента НСРТ се справя с 10 пъти по-малко "прослушвачи". Едва трима инспектори получават заплати от медийния съвет, за да гледат и слушат програмите на държавните медии.
Специален екип, който да подготви стартирането на сателитен канал на БНТ, беше създаден в държавната медиа. От ръководството на телевизията спецзвеното координира членът на управителния съвет на медиата Емил Стоянов. Според сметките на КПД само излъчването на бъдещия канал от космоса ще струва годишно около 4.5 млн. долара. Отделно ще са разходите по производството на програмата, която, освен че трябва да е 24-часова, не може да е същата като по Канал 1 например, тъй като авторските права на чуждите предавания обикновено се плащат само за територията на България. Сателитният канал пък ще обхваща вероятно цяла Европа.
В предаванията на БНТ преобладават политическите новини, констатира миналата седмица след седемдневно наблюдение Националният съвет за радио и телевизия. Осемнадесет процента от времето в новинарските емисии на БНТ се отделят на правителството, показало изследването. С почти пет пъти по-малко време се отразяват парламентът и правителството. При радиото новинарските емисии са доста по-твърдо проправителствени. В 40% от времето в емисиите на БНР се слушат новини за Министерски съвет, твърдят от НСРТ.
Нова треска за акции на Интернет-компании
Пролетта на 1998 г. бе изключително добра за първоначалните емисии на акции на компании, занимаващи се с бизнес, свързан с Интернет. Акции на компания като Verisign, Doubleclick и CDnow повишиха цената си с между 50 и 220 процента, а банкерите трескаво търсят акции на подобни компании, които да предложат на гладните за корпоративни ценни книжа на технологични компании инвеститори. Според Брадфорд Кьониг, изпълнителен директор на Goldman, Sachs&Co., в момента пазарът на технологични акции е в най-силните си позиции от две години насам, когато на борсата бяха пуснати акциите на Yahoo. През последната година много от акциите на Интернет-компании бяха позабравени, след като еуфорията за инвестиране в подобен род компании затихна. Сега явно е настъпил нов възходящ тренд в тази пазарна ниша.
Лидери на Интернет-пазара като Yahoo и Lykos показват печалба, което несъмнено е оказало влияние за връщането на инвеститорите. Натиск в обратна посока оказват сравнително слабите финансови резултати на производители като Intel и Compaq, което се дължи на по-ниската норма на печалба, предизвикана от бума в продажбите на персонални компютри с цена под 1000 долара. Бумът на продажби на такива машини пък означава, че все повече потребители ще имат достъп до Интернет - прякото следствие бе, че акциите на Yahoo и Amazon.com Inc. (които са онлайн магазин за книги) достигнаха най-високото си ниво в своята история. Нещо повече, през март тази година в Съединените щати за пръв път са емитирали акции девет Интернет-компании, след като през миналата година средният им брой бе едва по две на месец.
Естествено никой не очаква да се повтори еуфорията от 1995 г., когато всяка технологична компания, притежаваща що-годе прилична идея за някакъв нов продукт, емитираше акции, които инвеститорите купуваха, без да много да мислят. Компаниите, които сега излизат на фондовия пазар, имат приличен Интернет-трафик, сравнително високи приходи и стройна система за мениджмънт. Един такъв пример са ISS Group Inc., доставчик на системи за наблюдаване на сигурността на компютърни мрежи, които за миналата година имат загуби от 3.9 милиона долара върху продажби на стойност 13.5 милиона долара и които емитираха първите си корпоративни ценни книжа на 23 март тази година. Финансовите показатели са съвсем различни от тези на CyberCash например, които имаха годишни продажби на стойност 127 400 долара, когато емитираха акциите си през 1996 г. Нещата явно са се променили.
Анализаторите на пазара очакват в най-скоро време поне дузина по-големи компании да емитират ценни книжа. Сред тях са такива като GeoSites, седмият по посещаемост сайт в Интернет, който предлага на потребителите да създават свои безплатни Интернет-страници върху сървърите на GeoSites. Треската от 1996 г. се завръща, но сега залогът вече наистина е голям - бизнес, който ще достигне оборот от десетки милиарди долари годишно през следващите няколко години.
Най-бързорастящите Интернет-компании.
Източник: Business Week, Bloomberg Financial Markets.
Sun се опитва да направи Java-операционна система
Ще има ли Java през 2005 г.? Отговорът на този въпрос бе повод в Сан Франциско да се съберат Джим Мичъл - шеф на технологичните разработки в Sun Microsystems (), Ерик Шмид - изпълнителен директор на Novell (), Били Едуардс - директор в Motorola (www.motorola.com), Тод Рийс - директор в Hewlett-Packard (), и Били Джой - вицепрезидент, отговарящ за разработването на нови продукти в Sun. Според лекторите на въпросния семинар трябва да очакваме един софтуерен свят, в който работят 1 милиард виртуални Java-машини. Ако се запазят сегашните темпове на растеж в компютърната индустрия, през 2005 г. потребителите ще работят на процесори със скорост 3000 - 6000 MHz, с между 256MB и 1204MB RAM-памет и твърди дискове между 16 и 64GB. "Това наистина ще бъде вълнуващо преживяване, ако успеем да преминем през 2000 г.", обяви Ерик Шмид, който е бивш служител на Sun. Според него езикът Java вече се е превърнал в официален език на електронната търговия.
На семинара JavaOne поделението на Sun JavaSoft обяви намеренията си да наблегне върху развитието на дейности, които да генерират бъдещи печалби. Представители на JavaSoft демонстрираха плановете си да намерят приложение на API-та за Java в областта на мениджмънта, телефонните услуги, софтуера за сървъри и защитата на данни. Главната цел на Sun обаче е пазарът на потребителски уреди, работещи в мрежа.
В Сан Франциско официално бе обявена появата на JavaOS for Consumers (Java-операционна система за потребители), която ще работи със софтуера Personal Java, предназначен за мрежови потребителски уреди като интерактивна телевизия, настолни и мобилни Интернет-телефони и джобни компютърни устройства от рода на Palm Pilot. Според представители на Sun новата JavaOS е базирана на ChorusOS-кернъл, което позволява изпълняването на приложения за Java, без да се жертва скоростта в реално време, която е необходима в подобен род потребителска електроника. Продуктът ще се появи на пазара на 15 април и ще бъде достъпен за OEM-потребители, ползващи платформи PowerPC и Sparc. В рамките на три месеца след това JavaOS трябва да стане достъпна и за платформи ARM и Intel.
Междувременно Netscape обявиха, че добавят център за Java-софтуер към своето Netscape Software Depot. Спонсорираното от Netscape, Hewlett-Packard, IBM, Novell и Sun начинание ще бъде онлайн-магазин за Java-аплети, JavaBeans и Java-компоненти. В сайта ще се предлагат над 100 Java-продукта на различни компании, сред които Centura, Imchat, InfoSpace, JavaSoft, NetObjects и Oblix.
Накратко
Програмата Net.Medic 1.1 на Vital Signs Software () е полезна за всички потребители на Интернет, независимо дали ползват 14.4 Kbps модем или ISDN-връзка. Net.Medic 1.1 (цена 59.95 долара) върви под Windows 95 и Windows NT и работи в background-режим. Програмата оптимизира автоматично работата на модема, записва статистиката, автоматично подновява прекъснати мрежови връзки и следи през колко рутера преминават пакетите от информация.
Компанията Netscape () разширява Интернет-бизнеса си, създавайки ново поделение на компанията, наречено Netcenter. Начело на новата дивизия на Netscape застава бившият маркетингов шеф на компанията Майк Хомър, който ще се отчита директно пред президента на Netscape Джим Барксдейл. Стъпката е част от дългосрочната стратегия на Netscape да разширява онлайн бизнеса си - страницата на Netcenter заедно с основната страница на Netscape са сред най-популярните в Интернет, 13 милиона посетители дневно, и носят по 25 милиона долара приходи на тримесечие.
Производителите Motorola () и 3Com () обявиха, че са прекратили делото, което водеха за патентните права за високоскоростни аналогови модеми и са сключили споразумение за кръстосано лицензиране. Според условията на споразумението компаниите ще си разменят съществуващите лицензи за модеми, съвместими със стандартите V.34 - който адресира модеми, работещи на до 33.6Kbps и V.90, който е предназначен за модеми със скорост до 56Kbps.
Канадският софтуерен производител Corel () обяви загуби от 21 милиона долара за първото тримесечие на 1998 г. - загуба, двойно по-голяма от тази през същия период на миналата година. Нетните продажби на компанията са били за 45.5 милиона долара, сравнено с 80.8 милиона долара за първото тримесечие на предходната година. През миналата година Corel имаше загуби от 231.8 милиона долара върху приходи от 260.6 милиона.
Федералният съдия Роналд Уайт нареди на компанията Microsoft () да махне логото "100 percent Pure Java" ("100 процента чиста Java") от всички свои Интернет-страници и продукти. Microsoft ползваше логото за два свои продукта - Internet Explorer 4.0 и Software Development Kit за Java. Решението на съда се разглежда като символична победа за Sun Microsustems (), които водят две отделни дела срещу компанията на Бил Гейтс за правата върху Java.
За България капитализмът е цивилизационен проблем
Румен Аврамов пред в."Капитал"
Кое е посланието на тези студии, които Стоян Бочев е писал основно между двете войни?
- В най-сбит вид моят прочит на Бочев може да се предаде така - за България капитализмът представлява цивилизационен проблем. България никога не е приемала истински и органично ценностите на капитализма. Ако за 45-те години комунизъм това е очевидно, по-впечатляващо е да се установи, че те не са били приемани и когато капитализмът се е развивал относително спонтанно в страната. Богатството на тази книга е, че тя отваря очите ни именно за този проблем.
Повтаря ли се историята и в частност икономическата история на България? Защо встъпителната ви студия към книгата завършва с думите "забравете историята"?
- Историята може да се чете с различни нагласи, тя поражда различни внушения. При своя прочит на българското стопанско минало аз не намерих нищо особено въодушевяващо. Оттук и метафората за забравата, макар че е напълно ясно, че историческият (и стопанският) опит се предава не толкова чрез познанието, колкото "генетично" и несъзнателно. Стопанската история е поредната страница, която би било хубаво да може да "се забрави", но само след като се прочете изцяло.
Друг е въпросът за аналогиите. Повърхностните им форми са лесният и забавен начин да се преоткрива историята чрез ефектни каламбури. Срещата със Стоян Бочев води отвъд този пласт на очевидни сходства, за да разкрие непроменени пружини на поведение, мотиви, манталитет.
Кой трябва да чете тази книга?
- Днес малко се четат дебели книги. Най-ясната читателска аудитория вероятно са банкерите. В по-общ смисъл би било добре да я четат и управляващите изобщо. Не смятам, разбира се, че директните внушения са нещо, което работи, и че ако десет банкери или министри я прочетат, ще се случи чудо. Но по-важно е да се пренесе позицията, която извира от тази книга и която - днес както и вчера - е най-дефицитното. Това е гледната точка на "здравия" капитализъм и консерватизъм. Този пласт е почти липсващ в националния манталитет и именно затова текстовете на Стоян Бочев търсят много по-широка аудитория. Дори и непряко адресирано, това послание ще посее кълнове.
Кое е това, което днес би могло да промени тези икономически корени, за които пише Бочев?
- Това, което е очевидно по-различно от периода, в който са писани тези текстове, е отворената глобална културна среда, агресивното културно (в най-широк смисъл) присъствие и навлизане на ценностите на развития свят. Колкото и да се съпротивляваме, колкото и да се затваряме или полузатваряме, външната "нормална" стопанска култура прониква в България.
Тя достатъчно силна ли е, за да преодолее религиозните и дори цивилизационни граници?
- Все още не. Но така или иначе, това е една от нишките, по които постепенно текат промени.
Другите, по-примитивни, но и по-изпитани и сигурни лостове, са старите механизми за налагане на ценности, принципи и институции в България през непоклатимите отношения между длъжник и кредитор. Преведено на днешен език - отношенията между международните финансови институции и чуждия капитал, от една страна, и България, от друга.
Крайната форма на тази зависимост (която е толкова стара, колкото и следосвобожденската ни история) е изнасянето навън - чрез паричния съвет, на зле управлявания през последните седем години от "независимата" БНБ паричен суверенитет.
Защо българският елит и след Освобождението, и сега не може да приеме основополагащите принципи и ценности, които вече са практика в Европа?
- Тук трябва да изтеглим нишката някъде от началото на новата история на България. От начина, по който е родена българската икономика след Освобождението. По ред причини това е икономика, пряко или косвено заквасена от държавата. Всичко е минавало през държавата - тя винаги е била вездесъща. Пряко - чрез трансферите на Българска народна банка, както и чрез систематично дефицитните бюджети, финансирани достатъчно успешно (поне до 1912 г.) от външни заеми. Косвено - чрез множеството връзки на зависимост от държавата. Новопоявяващият се частен капитал е черпел от локални привилегии, от протекционистки закони и други облаги.
Но това не е било насилствена връзка. Държавата е изстисквала всичко, което може, но е и оставяла да бъде прелъстявана и използвана. Държавата е декапитализирала всичко по пътя си, но е и оставяла да бъде декапитализирана, превръщайки се в агент на всевъзможни обществени групи. Държавата е там, където е, като следствие на меката спойка на една обществената тъкан, на особен обществен договор, скрепен от приспиващите облаги за двете страни.
От всичко това трудно се ражда автентичен капитал, трупан изцяло със собствени сили, изповядващ и практикуващ идеологията на индивидуализма. Частният капитал у нас никога не се е мислил като нещо напълно откъснато от държавата.
Това пряко кореспондира с времето след 1989 г. И днес, след въвеждането на валутния борд, не се ли улавят отново подобни тенденции?
- Българският капитализъм няколко пъти се е раждал и прераждал в условия на хаос. Веднага след Освобождението има масово отдръпване на турците и стихийно заемане на този икономически вакуум, сходно с днешното оттегляне на държавата и стихийното му запълване. Имало е и други подобни периоди. Например около края на Първата световна война, когато се надига мощна вълна на "основателство", на фиктивни акционерни дружества и пирамиди. (Тя е описана от Стоян Бочев.) Това става в атмосфера на учредителска еуфория, която разбърква малкия свят на българския капитал - появяват се нови лица, стари фалират, някои успяват да се задържат. Организиращото начало в това разместване на пластове се оказва политиката, връзката с държавата в най-утилитарен смисъл - с политици, партии, политически оцветени финансови институции.
В книгата ясно се казва, че източникът на българския капитал е затворен в самата България. Този проблем проектира ли се днес в идеологията на работническо-мениджърската приватизация например?
- Да не търсим аналогия едно към едно във формата. Но аналогия съществува в дълбокото съдържание. Посланието на Бочев, за което споменавате, се отнася до един хроничен проблем за България - недостига на капитал и постоянното търсене на форми за създаване на фиктивни капиталисти, като се започне от парниковото им отглеждане чрез някогашните "насърчителни закони" за родната индустрия и се свърши с клонирането на сурогати на капиталисти чрез масовата приватизация.
Когато България е била оставяна на самата себе си, тя е бивала обречена на постоянното въртене и преразпределение на ограничените си ресурси. Всичко това - независимо от дитирамбите за спестовността на българина, представляваща по-скоро икономия на мизерията, от която не се раждат големи неща. Докато е нямало външен източник на капитали, тук винаги са се въртели безплодно едни и същи пари в едни и същи среди. Това е възпитавало ограничен мащаб и на инициативата, и на хоризонта на стопанското мислене. А с кратки изключения (през първото десетилетие на века, в края на 20-те години) България е живяла в условия на икономическа блокада.
А променено ли е отношението към външните капитали?
- Не мисля, че в дълбочина. Днешното "правилно" отношение към външните капитали е до голяма степен продиктувано не от идеология, не от дълбоки мирогледни или поведенчески позиции, а просто от нуждата. В момента България не може по никакъв начин да "затвори" нито вътрешната, нито външната си финансова сметка, ако няма приток на тези капитали, т.е. реален напредък на приватизацията. Това вероятно ще породи известна промяна в манталитета (поне в елита), но дълбоко в себе си българинът продължава да се отнася с боязън.
Нека все пак имаме предвид, че тук не става дума за нещо уникално българско - това е изобщо отношението на изостаналото общество към модерното влияние, което идва отвън. В известен смисъл България винаги е била в преход. Ние не сме от народите-първопроходци, а една сизифовски догонваща държава. Страхът от чуждия капитал е страх от модерното, от по-силния и както показва Бочев - в крайна сметка дълбоко българското неприемане на самия капитал.
Как щяха да изглеждат нещата, ако навремето, както настоява Обществото на народите през 1928 г., БНБ беше станала частно акционерно дружество?
- Вероятно щеше да се случи това, което стана с централните банки в Западна Европа, които бяха традиционно частни институции, като Банк де Франс например - тя беше национализирана в средата на 30-те години. Проблемът за България е, че частният статут не е гаранция за независимост. Така че една хипотетична акционерна БНБ вероятно щеше да възпроизведе проблемите на държавната, да остане оплетена в нишките на зависимости като всички останали частни финансови институции.
Завинаги ли трябва да забравим, че България може да има централна банка?
- Завинаги е много силна дума. Но за един достатъчно обозрим, разумен период. При благоприятен сценарий - до момента, в който ще се появят условия България да влезе в Европейския паричен съюз.
Как би оценил Бочев днес отношенията между държавата и бизнеса?
- Стоян Бочев е преживял и част от най-новата ни история. Той е починал през 1968 г., но не е оставил писмени следи за отношението си към това, което става. Допускам, че като мъдър човек е разбирал, че то не може да продължи вечно. Той дълбоко е познавал миналото, за да знае, че няма вечни експерименти. Но си мисля, че днешните събития би преценявал със същия скептицизъм и здраво чувство на автентичен представител на капитала. В крайна сметка точно това е смисълът на днешното преоткриване на неговите текстове.
Защо Атанас Буров е по-популярен от Стоян Бочев?
- Буров беше експлоатиран и експониран в самото начало на прехода. "168 часа" започна да печата спомените на Буров още през 1990 г. Той е изключителна личност, но неговата нагласа пасва на българската действителност именно от изминалите седем години. Буров се поддава на "канонизиране" от "героите" на това време, от капиталистите на първите седем години на прехода, по-голяма част от които трябва (и ще бъдат) забравени. Това е по-скоро присъда за него. А Стоян Бочев не може да стане техен символ по никакъв начин. Със своите консервативност, принципи и суров протестантски мироглед (той е протестант и това е ключ към разбиранията му) Бочев не можеше да бъде лансиран като емблематична фигура на "новата класа". Това е негово върховно признание.
Бил ли е този избор умишлен?
- По-скоро подсъзнателен. "Новите" нямаха пред себе си Бочев, но дори и да го познаваха, нямаше нито какво да вземат, нито нужда от него. Житейски и мирогледно Буров е емблематична фигура на всеобщия хаос и цинизъм, на отъркалия се в държавата и политиката бизнесмен. Житейски и мирогледно Стоян Бочев днес се връща като емблематична фигура на self made man, на творческото начало на капитала.
Червено-жълтите интереси на германското разузнаване
БНД има около 100 подразделения в чужбина и още толкова вътре в страната
Днешното германско разузнаване Федералната информационна служба (БНД) е продължение на т.нар. Организация Гелен - първата тайна служба в Западна Германия, създадена от американците след Втората световна война и наречена по името на своя ръководител, Райнхард Гелен, бивш шеф на Източното военно разузнаване на Вермахта. От 1991 г. дейността на БНД е уредена в специален нормативен акт: Закон за Федералната информационна служба. Ето какво съдържат някои от най-важните разпоредби в закона и как се тълкуват те:
БНД има задачата да "събира и анализира информации, на базата на които могат да се правят изводи за чужди държави - изводи, които са от външнополитическо значение и важни за сигурността на Федерална република Германия".
Чрез специални разузнавателни средства БНД набира информация за потенциала, процесите и резултатите от управленските решения и други важни дейности в областта на политиката, отбраната, икономиката, науката и техниката и тайните служби на чужди държави, на чужди сфери на влияние и на международни организации.
БНД има право да събира, обработва и използва информации, включително и лични информации за хора със следните цели: "закрила на своите служители, съоръжения, инвентар и източници срещу застрашаващи сигурността им или разузнавателни дейности (...); за да проверява надеждността на лица, които работят или ще работят за БНД (...); за процеси в чужбина, които са важни за външната политика и сигурността на Федерална република Германия, ако тези информации са достъпни само по този път и ако за тяхното набиране не отговаря друга служба."
За "тайното набавяне на информации", включително и на такива, свързани с личността, БНД има право да използва разузнавателните средства, изброени в Закона за защита на конституцията - стига да съществува действително основание да се смята, че това е необходимо за изпълнението на задачата.
Информациите, събирани в рамките на тази обществена поръчка, имат два главни "получателя": Федералното правителството и самата служба. Колкото до ограниченията, към които трябва да се придържа БНД, специалистите посочват три по-важни: да не действа вътре в страната, да получава изпълнителни правомощия единствено за точно определени задачи, и то чрез федерален закон, да си служи само със средства, които са "адекватни на ситуацията", тоест (за разлика от тоталитарните служби) да извършва минимум нарушения на законите.
Бюджетът на организацията за 1997 г. възлиза на 722 милиона марки. Настоящ шеф на БНД е Хансйорг Гайгер, юрист, който в продължение на няколко години беше заместник на Йоахим Гаук в Службата за работа с архивите на Щази.
Освен централата в Пулах БНД има около 100 подразделения в чужбина и още толкова вътре в страната (в това число легални и нелегални резидентури, подслушвателни станции, бюра за контакти, школи, лаборатории, конспиративни квартири и други).
Макар че дългосрочното поръчение и актуалните операции на БНД са тайна, не е трудно по косвен път да се направят изводи за тях. Разузнавателните приоритети на БНД са степенувани от 1 до 6, като върху картата на света с червено е отбелязана най-горещата зона - приоритет 1: Русия, Иран, Ирак, Сирия, държавите от бившата Югославия и Албания. Следващата зона, оцветена в оранжево, включва страните Китай, Алжир, Либия, Египет, Судан, Ангола, Южна Африка, Саудитска Арабия, Израел, Индия, Пакистан и Таджикистан. Интерес от 3-та степен (жълт цвят) БНД проявява към Афганистан, Заир, Зимбабве, Полша, Чехия, Румъния, България, Естония, Литва и Латвия. Изследователите на БНД отбелязват, че в годините на студената война БНД неколкократно предприема опити да получи разрешение от външното министерство в Бон за "дипломатическо легендиране" на свои агенти в Източна Европа, но официално такова разрешение не е издадено. Едва след 1991 г., на базата на двустранни контакти, са открити легални резидентури в Москва и Варшава. Ерих Шмид-Еенбоом отбелязва: "През 1992 г. започна изграждането на мрежа от резидентури в цяла Източна Европа, разпростираща се както върху реформаторските държави, така и в някои държави от ОНД. Резидентури на БНД поникнаха както в Минск, Киев, Вилнюс, Талин и Рига, така и в Прага, Братислава, Будапеща, София и Букурещ. Успоредно с
Успоредно с новите си приоритети - борбата срещу наркотрафика, организираната престъпност и икономическия шпионаж, БНД развива активна дейност и срещу разпространението, тоест контрабандата на различни вещества с бойно приложение.
Най-важният орган за политически контрол над тайните служби е едноименната Парламентарна комисия ПКК. В нея влизат 8 депутати, обикновено със силни позиции в собствената си фракция. ПКК има право да иска и да получава сведения за всички по-важни дейности и операции на службите, да се запознава със финансирането им и с мнозинство от две трети да дава ход на публични обсъждания по определени въпроси. Дейността на ПКК също подлежи на някои ограничения, които поставя правителството, особено в случаи, когато е застрашена секретността на операция или агент.
Такива в общи линии са сухите факти за БНД, които достигат през много филтри до обществеността. Разбира се, те са предварително обработени по такъв начин, че да създават доверие и усещането за поне частична прозрачност. Обаче през бронята на конспирацията непрекъснато на чист въздух се промъкват и нефилтрирани факти от дейността на БНД - кои сензационни, кои просто любопитни, кои направо смешни. Без никакви претенции за изчерпателност тук съм подбрал някои от тях. БНД работи "на прикритие" с помощта на различни действителни или фантомни фирми и организации, като например "Служба за далекосъобщителна статистика", "Служба за морско и речно корабоплавателно дело", "Федерален министър на транспорта - документация", "Федерална административна служба - чуждестранни такси". (Впрочем тъкмо под последното прикритие в Мюнхен години наред работи рефератът на БНД "Емиграция", който поддържа широка мрежа агенти сред живеещите на Запад емигранти от България, Румъния, Полша, ЧССР, Унгария и Съветския съюз). Често пъти за прикритие БНД използва просто малък офис с една-две стаи и "секретарка", която прехвърля телефонните разговори на действителното работно място и обяснява на евентуалните, непосветени посетители, че търсеният от тях служител "тъкмо в момента излезе за малко".
Централата на БНД в Пулах си има и нещо като музей, в който са изложени "трофейни" оръжия и различни апаратури. Според Удо Улфкоте в тази сбирка отчетливо личи доскорошният приоритет на БНД - Източна Европа. Редом с противовъздушните гранати, ракетите земя-въздух, мострите от танкова броня, съоръженията за нощно наблюдение и колекцията от леко стрелково оръжие свое място в музея има и българското устройство за дистанционно взривяване "Тинтява" - идеално оръжие за терористи, с което могат да бъдат взривени до четири експлозива.
БНД, разбира се, е в крак и със съвременната техника. Подслушването на мобилни телефони вече не е проблем за службата, сериозен интерес се проявява и към новите видове софтуер за разпознаване на слово, чрез които автоматично се регистрират "съмнителни" думи в подслушваните телефонни разговори. Специалисти от БНД днес са сред водещите експерти в областта на стеганографията - незабележимото закодиране на тайна информация върху обикновени информационни носители като дискети, компактдискове, касети и пр. Текстът е част от книгата "Сбогом на агентите: нужни ли са тайните служби? ", която софийското издателство "Атлантис" съвместно с "Дойче веле" ще издаде тази пролет.
Изложба на горчивата равносметка
Шокиращо актуално звучи инсталацията на Илиян Лалев "При затворени врати", която може да се види в галерия "Райко Алексиев". Идеята се поражда у автора като отражение на дългото и мъчително лутане на хората, търсещи някакъв изход от нелепата ситуация, в която голяма част от българите са изпаднали. Ключовите думи в работата на художника са безизходица, отчужденост и изолация - все понятия, станали емблематични за един твърде дълъг период от време, през който е пропилян потенциалът на цяло поколение.
Илиян Лалев използва символичното значение на вратата като "евентуална възможност" за някакво разрешение на проблемите. Само че в залата на галерията единадесетте врати, изработени от самия автор, са закрепени към стените - те са лишени от своята функция и не водят наникъде, като по този начин се превръщат в знак за "невъзможната възможност". Само една врата от инсталацията в "Райко Алексиев" е използваема, но тя е въртяща се - след един пълен кръг човек се връща в изходна позиция.
Работата на Илиян Лалев е на изключително високо ниво както със силата на своите горчиви внушения, така и с перфектното си разполагане в залата на галерията. В това пространство художникът е видял продължение на своята идея, тъй като разглеждането на дадена изложба по принцип се извършва в кръг. С това представяне зрителят е поставен в положението на безпомощен затворник, заобиколен от врати, които обаче не водят към свободата.
Според думите на самия автор инсталацията "При затворени врати" не трябва да се харесва, тя трябва да смущава и да задава въпроси. В този смисъл Илиян Лалев е постигнал целта си.
Не бива да се подминава и фактът, че това е първият пробив в твърде закостенялата политика на галерия "Райко Алексиев", която до този момент не е показвала самостоятелна изява на художник с концептуална насоченост.
Яйца с лук по лионски
Едно лесно за приготвяне, но забележително като вкус предястие.
Продукти.
Предварителна подготовка и готвене.
Разрязвам главите лук наполовина, а след това - на средно големи ивички. Бланширам ги 5 мин в кипяща вода, после ги изцеждам. Слагам ги в тиган на средно силен огън и разбърквам, докато се изпари останалата вода. Прибавям маслото към лука, оставям го да се стопи и разбърквам с дървена лопатка, докато лукът пожълтее. Напудрям лука с брашното и отново разбърквам. Наливам малко по малко бульона, като продължавам да бъркам. Подправям със сол, чер пипер и индийско орехче и оставям яденето да къкри на тих огън 20 мин. Междувременно сварявам яйцата за около 10 мин, изплаквам ги със студена вода, обелвам ги и ги нарязвам на кръгчета. Изсипвам половината от лучения сос в голяма чиния за сервиране, нареждам отгоре яйчените кръгчета и ги поливам с останалата половина от соса.
"Фиат Сейченто" - шикозната мишка
Италианците са всепризнати майстори на най-малките автомобили. През далечната 1955 г., когато на никого от световните имена в автомобилното производство дори не беше хрумнало да прави малки коли, "Фиат" представи модела "Сейченто" (шестстотин). "Фиат 600" беше и първата кола на фирмата с разположен отзад двигател, нямаше дори отопление, мощността бе повече от скромна - 22 конски сили. Но автомобилът справедливо бе признат за жалон в историята на бранша.
Четиридесет и три години по-късно "Фиат" отново се опитва да докаже, че е сред фаворитите в най-малкия автомобилен клас. Освен името "Сейченто" новият модел няма нищо общо с далечния си предшественик. Каросерията е с модерните сега закръглени форми и е пораснала с цели десет сантиметра. Четирима пасажери могат сравнително удобно да пътуват в миниколата. Багажникът, със своите 170 литра обем, е нормален за този клас. Изненадата идва, ако задната седалка бъде махната - тогава автомобилът се превръща в практично комби с невероятни възможности. Благодарение на новото електрическо сервоуправление на волана "Сейченто" се управлява в наситеното градско движение като спортен болид. Особено когато под предния капак работи по-големият от двата предлагани мотора - 1100 куб.см и мощност 54 конски сили. Базовият двигател - 900 куб.см, 40 к.с., също се справя лесно с лекото купе (750 кг). Съвсем нова конструкция е скоростната кутия с пет предавки. Типичните фиатови шумове, които специалистите сравняват с издаваните от стара кафемелачка, ще останат само лош спомен. Също както и несинхронизираната първа предавка на предшественика.
Конструкторите са изненадали своите клиенти, 90% от които са от нежния пол, с практично хрумване, използвано и при "Алфа Ромео 156". Със специален ключ може да се изолира действието на въздушната спасителна възглавница (ербег) за пасажерското място, като по този начин е създадена възможност за монтиране на детска седалка.
Най-приятната новина за потенциалните купувачи сигурно ще бъде цената. За разлика от модерния предшественик "Чинкуеченто", произвеждан вече шест години, новият модел ще струва изненадващо по-ефтино. А колкото и да е тъжно на италианците, "Фиат Сейченто" няма да се произвежда в родния Торино, а в далечна Полша.
Капиталистическата революция
Издателство ЛИК публикува книгата на Питър Л. Бъргър "Капиталистическата революция". Според автора целта му е "да очертае контурите на една теория за отношението между капитализма и обществото в модерния свят. Всяка глава (с изключение на първата и последната, които се занимават с въпроси на дефинирането и с кратки обобщаващи разсъждения) съдържа различни твърдения, които изказвам въз основа на цитирани емпирични свидетелства. Тези твърдения нямат философски, етичен или някакъв друг априорен характер. Като хипотези в една социалнонаучна рамка те са предмет на емпирична проверка".
Алиготе
Този френски сорт намери благоприятни условия за развитие у нас. От гроздето му се произвеждат приятни бели сухи вина, които могат еднакво добре да бъдат предлагани както към основното ястие, така и към предястия, каквото ни се предлага в случая (виж. "Гастроном").
Добре приготвеното "Алиготе" има наситен сламеножълт цвят със зеленикави оттенъци. Ароматът е приятен, плодов, долавят се тонове на ябълки и дюля. Той добре ще хармонира с комбинацията от аромати на черен пипер и пилешки бульон, които преобладават в яйца по лионски.
В сравнение с други бели вина киселините на "Алиготе" са по-приглушени и добре ще хармонират с леко сладникавия вкус на задушения в масло лук, допълнен с нюанса на екзотичната лютевина на индийското орехче.
Вкусовото усещане от виното ще бъде сравнително трайно, тъй като основата на предястието - яйцата, имат относително неутрален вкус.
За случая добре ще подхожда виното с контролирано наименование на произхода "Алиготе от Лясковец". Добри реколти през последните няколко години бяха 1992, 1993 и 1995 г. Сервира се охладено до 10-12oС.
Министрите хванаха пътя към Европа
Над една трета от министрите в правителството ни заминаха в средата на миналата седмица насам-натам из Европа.
Най-многочислена беше делегацията, посетила Франция. Там фондацията на премиерската съпруга Елена Костова и половинката на столичния кмет Алиса Софиянска организира двудневка на родната ни култура под името "Българска пролет". Подготвеното от "неправителствената" организация "Бъдеще за България" събитие посетиха премиерът Костов, министърът на транспорта Вилхелм Краус, министърът на здравеопазването д-р Петър Бояджиев и министърът на правосъдието Васил Гоцев. Към списъка на държавните чиновници, решили да отпразнуват началото на пролетта в Тулуза, където се състоя форумът, се прибавят и имената на шефа на Агенцията за приватизация Захари Желязков и Илиян Василев - директор на Агенцията за чуждестранни инвестиции. Шефът на борда Мартин Заимов също прелетя за малко до Франция и уважи мероприятието на първите съпруги. В Тулуза отиде и половинката на парламентарния шеф Йордан Соколов, г-жа Ева Соколова. За форума до Франция замина и Мирослава Нейнска, бивш говорител на "Бъдеще за България", а сега шеф на новините в държавната телевизия.
Извън България миналата седмица беше и министърът на външните работи Надежда Михайлова. Дипломат номер едно замина в началото на седмицата за Бон на среща с колегите си от Централна и Източна Европа, а след това на официално посещение в столицата на Финландия - Хелзинки.
В странство миналата седмица беше и министърът на търговията Валентин Василев. Той пък отлетя на работно посещение във Виена.
Първата дама пусна загадъчно технописмо по Интернет
Съпругата на президента Петър Стоянов Антонина Стоянова изпрати специален поздравителен е-mail до българина Валентин Василев, който работи в една от десетината компании, направили специалните ефекти, за които холивудската суперпродукция "Титаник" взе награда "Оскар".
Първата дама, както самата тя се нарича, изглежда е решила, че сънародникът ни лично е удостоен с жадуваната от стотици щатски кинаджии награда.
"Вальо, започва ударно г-жа Стоянова. Искам да ти честитя малкото златно човече", пише умилително тя и си представя дори къде е поставено то - "в офиса между компютъра и чертежите за следващата номинация". "За разлика от компютрите ъпгрейдите (подобренията - бел. ред.) в съвременната история са невъзможни", споделя разочаровано Антонина и добавя, че никой не иска да е повече "онлайн с миналото". С това съпругата на Петър Стоянов вероятно е искала да каже, че миналото не й харесва.
Отговорът на българина Василев, както и реакцията му след получаването на загадъчното послание засега не са известни.
Диалектика
Началникът на управление "Държавен протокол" към Министерството на външните работи ИВАН ПИРОВСКИ е издал специална паметна записка, целяща подобряването на координацията на представителите на ръководството на МВнР. Целта била да се избягва събирането на голям брой представители на министерството на едно и също място, особено на приеми по покана на посолствата в София. Явно трябва да се постигне съгласуваност кой на какъв коктейл да присъства, за да не се създава излишно напрежение между дипломатите. Нежелано било на един прием да се струпват няколко представители на министерството.
На заседание на бюджетната комисия миналата седмица депутати се разбунтуваха срещу секретността на документацията, свързана с МВФ. В отговор на тази нападка шефът на комисията Йордан Цонев им отвърна, че дори и вестниците имат достъп до този род информация. За пример бе даден "Капитал", който според него поне в три поредни броя препечатвал меморандума с фонда от миналата година. Левият депутат СТЕФАН СТОИЛОВ пък реши да защити позицията на вечно незнаещите и явно без умисъл каза, че вестникът е толкова близо до управляващите, че получава информацията дори преди парламента. Паметливи припомнят, че дори и когато собственото му правителство беше на власт начело с Жан Виденов, беловласият икономист рядко имаше достъп до подобен род документация.
Докато любителите на статистиката продължават да спорят дали опашките пред данъчните служби за подаване на имотни декларации са поставили рекорд (в метри), безпристрастните данни на Министерството на финансите отчетоха друг един рекорд (в броеве). ПРИЛЕЖЕН СОБСТВЕНИК още в началото на март е подал имотна декларация с 300 (триста) броя приложения, което означава, че съвестният данъкоплатец притежава 300 сгради на територията на страната. "Е този човек наистина има интерес да подаде декларация до 31 март, за да ползва 5% намаление от дължимия данък", коментирал независим анализатор на имотно-данъчните проблеми. "Дай боже всекиму", допълнил негов независтлив колега.
Депутатите, притежаващи лично огнестрелно оръжие, няма къде да стрелят, за да се поддържат в добра огнева форма, съобщи източник от парламента. Няколко от народните избраници, които имат пистолети, от миналата седмица търсят стрелбище, където да могат да се разтоварват със стрелба след напрегнатите депутатски делници.
Незаконен картечен пистолет "Скорпион" откри патрул на Първо РПУ в столицата в джип на депутата от Евролевицата ЦВЕТЕЛИН КЪНЧЕВ миналия понеделник. При рутинна проверка полицаите спрели черокито с регистрационен номер С 7777 НН и открили в него две ловни карабини, пълнители и "Скорпион"-а. Депутатът не бил в автомобила. Същия ден сутринта той заминал за Германия. Джипът е собственост на фирма "Булметал", където Кънчев е акционер. Ловните пушки са законно притежавани от депутата, показала проверката на полицията. Цветелин Кънчев има разрешително за пистолет "Глог". Пътуващите в джипа двама мъже обяснили, че намерили картечния пистолет "Скорпион" на края на Златица и щели да го предадат в полицията.
През миналия уикенд в Банско се основа клуб на бонд (ДЦК) дилърите. Инциативата е на Черноморска консултанска къща - Варна, която е разработила софтуерния продукт, с който се обработват по-голяма част от сделките с ДЦК на пазара. Левови дилъри от Българска пощенска банка, "Сосиете женерал", ДЗИ, ДСК, Биохим размениха информация за развитието на пазара на дълг, но не само. През дните те наблягаха на ски и сауна, а вечерите са забавляваха с песни и домашно вино в известни кръчми на Банско. Вечерите продължаваха на дискотека до ранни зори, когато по-големите купонджии дилъри посрещаха изгрева на ШИЛИГАРНИКА. Може би само спирането на тока и лошото време спасиха скиорите да не се изложат по пистите след тежките вечери. "Следващата среща е на морето през юни", уговориха управителите на Черноморската консултантска къща Веселин Василев и Пламен Петров дилърите, които работят с тях.
Строители на капитализма
Скопие'98: Отборът е на самотек
Когато националите имат проблеми, българската тактика не сработва
Четири години след грандиозния успех в САЩ българският национален отбор по футбол продължава да действа в същия артистичен стил. Само че играчите са с четири години по-стари и им личи.
Това сякаш е основният извод след загубата с 0:1 от Македония. В Скопие всичко си беше както преди. Нашите национали сами се нареждаха по терена, защото не бяха наредени предварително или защото си мислеха, че не са наредени правилно. В резултат на това цяло първо полувреме играхме по схемата 5-1-4. С един халф, та дори той да се казва Красимир Балъков, не са играли отборите дори в зората на футбола, когато е имало системи като 1-2-7. Впоследствие се оказа, че тактическата идея на треньора Христо Бонев е била съвсем друга. Той обясни, че е възложил на типичните нападатели Христо Стоичков и Светослав Тодоров да помагат на Красимир Балъков в средната линия. Те двамата обаче се изтеглили твърде напред по фланговете, обвини ги треньорът. Отделно като център-нападатели играеха Любослав Пенев и Мариан Христов. Когато Балъков вземеше топката, пред него в очакване от единия до другия тъч на ръба на засадата се нареждаха четирима футболисти. Така всяка загубена топка се превръщаше в потенциална контраатака, защото домакините преминаваха през средата на терена абсолютно безпрепятствено. В защита бяха заковани петима души, но според самия Христо Бонев отбраната често пъти действала неориентирано.
В пълен контраст Гьоко Хаджиевски противопостави много компактната и гъвкава система 3-3-3-1, при която с две линии полузащитници си осигури пълно господство по целия терен. При него всичко се получи идеално, защото играчите му строго спазваха тактическата дисциплина. Освен това всички бяха в отлична кондиция.
Точно обратното бе положението в отбора на Бонев. Израждането на неговите тактически замисли не е нищо ново за българския национален отбор. Така беше и при Димитър Пенев. Още тогава беше модерен лафът, че станахме четвърти в света не заради Пенев, а въпреки него. Йордан Лечков и досега обича да казва, че никой не може да разгадае нашата схема на игра. А тя е, че българските национали излизат на терена и започват да импровизират. Ако са във форма - се получава, иначе мачът може да се превърне в истинска катастрофа.
Очевидно и при двата случая ролята на треньора е сведена до минимум. Христо Бонев направо си го призна след мача в Македония, като обясни, че гениален играч като Стоичков не е изпълнил тактическите му указания. Димитър Пенев се задоволяваше да казва, че няма на какво да научи такива големи звезди, каквито има в отбора си.
При този начин на управление и поведение на националния отбор личните проблеми на отделните футболисти се превръщат в проблем на целия тим. Христо Стоичков и Трифон Иванов нямат игрова практика, Йордан Лечков е без отбор, Радостин Кишишев е подмятан между три клуба, контузии тормозят Боби Михайлов и Ивайло Йорданов, а Краси Балъков изживява екзистенциална криза в "Щутгарт".
Златното поколение на България обаче се оказа толкова талантливо, че Христо Бонев от личен горчив опит се убеди как не може да го замени механично с нови лица. Принудата да използва стари герои го вкарва в капана на пълната зависимост от тяхната моментна форма. Сега не вървят нещата на половината от основните футболисти и уникалната българска тактика не проработи срещу Македония. Понеже избраниците на Христо Бонев не са в добро състояние (което никой не отрича), те не успяха да сътворят нищо в Скопие.
Отборът го кара на самотек, както прави открай време, но възможностите на играчите вече не са тези като в САЩ през 1994 г. Лошото е, че липсва онова нещо, което може да го компенсира. Преди четири години класата на футболистите бе достатъчна за голям успех, сега трябва и малко тактика. Както на всеки нормален отбор.
Дали някой се замисля над това? Христо Бонев очевидно е избрал отново гурбета и гледа към чужбина след световните финали във Франция. Спокойната работа в Гърция и особено в Кипър не го бе подготвила за истеричната обстановка около българския национален отбор, в която витаят запалянковщина и прекомерни управленски амбиции. Всеки на негово място би обърнал поглед към места, където ще работи по-безгрижно. И където ще го критикуват по-малко.
Неоспоримо е, че обстановката около Бонев се нажежава изкуствено, но това едва ли е индулгенция за него при слабите резултати в мачовете напоследък. Въпреки това той по традиция разкритикува футболистите. Намекна, че сами не се грижат достатъчно добре за формата си и че не могат да чакат последния лагер преди световните финали във Франция - просто защото тогава вече няма да има време за нищо. "Ще е много късно за тях", побърза да се разграничи Бонев от избраниците си.
Това разграничаване обаче сякаш е поредното доказателство, че нещата в този отбор са оставени на самотек. Христо Бонев прекалено много разчита на самоподготовката на футболистите. В Буенос Айрес и в Скопие се оказа, че те по-скоро ще го подведат.
Срещу Македония се оказа, че треньорът не е в състояние да повлияе на развоя на мача. Неговата тактическа схема бе напълно разрушена от футболистите на терена. Той обаче не успя да промени подредбата им на терена. Опита със смени. Обаче ги направи така, че в крайна сметка остана с един нападател на терена - в момент, когато имаше голове за връщане, а загубата вече се очертаваше.
И все пак, подобно на Димитър Пенев преди четири години, Христо Бонев е имунизиран срещу нападките. Пълен нонсенс би било да го сменят сега, два месеца преди световните финали. Просто Бонев изпълнява до момента всички задачи, с които пое националния отбор. Дори успява да канализира и омекоти всички наслоени противоречия между звездите в състава.
Загубата в Македония може и да е болезнена, но нека помислим за друго. Съседите не успяха да се класират за Франция '98. Може да запишат победата над България в една от най-славните страници на футболната си история, но през юни ще седнат пред телевизорите, за да гледат световните финали.
Вярно е, че нашият отбор изигра един трагичен мач в Скопие. Вярно е, че имаше много неща, които можеха и да бъдат по-добре въпреки всички обективни пречки. Бяхме тактически надиграни от противници, които показаха много повече желание и стръв в играта. Но нека не се правим на специалисти. Съвременният футбол е толкова динамична игра, че е по-непредсказуем от всякога. Все по-често преди мач у нас можете да чуете от треньори и играчи "дано имаме и малко късмет".
Е, в Скопие дори вечният оптимист Стоичков призна, че тимът ни далеч не е в най-доброто си състояние. Но очевидно в момента никой не може да направи нищо за това. И понеже футболът все повече става игра на късмет, неприятните изводи, че всичко си върви постарому, може да се окажат прелюдия към повторение на историята от 1994 г. Макар и не в пълния й вид - това просто е невъзможно.
Накратко
Радостин Кишишев бе картотекиран в ловешкия ФК "Литекс". Спорният футболист дойде в България за контролния мач с Македония и повече не се върна в турския си отбор "Бурсаспор". Два нарочни факса от ФИФА убедиха БФС да го запише в състава на "Литекс", макар отначало на "Кърниградска" да бяха против. Изпълнителният директор на футболния съюз Иван Вуцов дори пусна съобщение до пресата, че ще прати емисар в Турция, за да разследва на място случая. От това можеше и да има полза, защото шефовете на "Бурсаспор" продължават да твърдят, че Кишишев в момента е техен футболист. Той изигра няколко много силни мача в турския отбор през последните седмици, но сега световната федерация го определи като футболист на "Литекс" - поне до второ нареждане. Президентът на "Нефтохимик" Христо Порточанов пък се сниши и чака своя час. Той вероятно ще пусне жалба до ФИФА, като ще представи своя договор с "Бурсаспор", на който е преотстъпил футболиста до 31 май. А най-сериозните му закани са, че от 1 юни си връща правата над Кишишев и той ще остане без отбор.
Има сериозна вероятност Йордан Лечков да не играе на световното първенство. Брилянтният халф е без клубен отбор в момента, а ФИФА му спря правата заради неразборията с "Бешикташ". Турският клуб го набеди, че е напуснал самоволно, и иска неустойка от 350 000 долара от всеки, който го вземе. Ако Лечков не играе никъде, няма да бъде и в състава за световните финали, твърдо заяви селекционерът Христо Бонев. И сам добави, че играчът няма никакво намерение да се връща в "Бешикташ", макар това да е единственият изход от ситуацията. Все пак Лечков се закани, че ще си наеме адвокати и ще оспори решението на ФИФА.
Още един национал бе наказан, но този път от БФС. Футболният съюз глоби Емил Костадинов с 3000 долара и го извади от състава за мача с Македония. Всичко това заради червения картон в контролата с Аржентина на 10 март. Тогава той бе изгонен от игра за саморазправа, но реално ставаше въпрос за почти конвенционално посбутване с противник. За капак Емил Костадинов научи за наказанието от вестниците. "Тази глоба е смешна, особено след като никой не иска да ми каже за нея. Аз очаквах да ме защитят за несправедливия червен картон, а сега ме лишават от една важна контрола", заяви той на сбора на националите миналата седмица. Оказа се, че от ФИФА един ден звъннали в БФС и попитали "с какво наказахте Емил Костадинов за червения картон". Тъй като никой и не бил помислял за наказание, някой отговорил едва ли не с първото, което му дошло на ум. Впрочем в подобна ситуация немците действаха доста по-различно. Юрген Колер получи червен картон на мача Германия - Бразилия миналата сряда. Още на следващия ден немският футболен съюз обяви, че го наказва за един мач.
Примата на леката ни атлетика Стефка Костадинова стана на 33 години. В дните около рождения си ден тя обяви, че заради упоритата контузия в петата на отскачащия крак няма да се състезава повече тази година. Това може да се окаже крачка към отказването й от спорта, защото болезненият шип й действал много тежко психически.
Законът на Пеле ще превърне бразилския футбол в бизнес
Закон, който да модернизира хаотичната спортна индустрия в Бразилия, бе подписан от президента на страната Енрике Кардосо. Негов автор е футболната легенда и настоящ спортен министър Пеле.
"Това беше една от най-трудните цели в живота ми, заяви радостният Пеле пред спортни дейци и депутати в президентския дворец. Бразилският спорт вече ще е готов да посрещне новия век."
Така нареченият закон "Пеле" задължава професионалните спортни клубове, включително и доста от безгрижно управляваните футболни отбори, в срок до две години да започнат да спазват търговските закони и да плащат данъци. До 2001 г. играчите ще получат по-голяма свобода, като ще бъде сложен край на сегашните им задължения към клубовете, които са ги поели още от тийнейджъри.
Законът позволява на клубовете да организират собствени лиги и първенства, с което се слага край на монопола на официалните организации като Бразилската футболна конфедерация (БФК).
Миналата година 82-годишният президент на ФИФА Жоао Хавеланж, чийто доведен син Рикардо Тешейра управлява БФК, заплаши, че ще извади Бразилия от световното първенство, ако проектозаконът на Пеле бъде одобрен в Конгреса. Парламентът обаче пренебрегна заплахата и придвижи проектозакона за няколко месеца въпреки опозицията на силното футболно лоби в Бразилия. Скоростта не е никак бавна, като се има предвид мудността на бразилската законодателна система. Явно сметката на бразилските депутати се оказа вярна. Президентът на ФИФА, чийто мандат изтича тази година, реално не може да попречи на един от най-популярните национални отбори в света. След като депутатите одобриха законопроекта, президентът Кардосо почака още около 40 дни, преди да го подпише.
Малките клубове от далечните северни райони на Бразилия вероятно ще предпочетат да организират свои собствени лиги. Мощните отбори от Сао Пауло, Рио де Жанейро и другите големи градове вероятно ще предпочетат сътрудничеството с футболната конфедерация, смята помощник на Пеле. Според Марио Дръмонд Коелхо те зависят от конфедерацията, тъй като единствено тя им дава достъп до големите международни турнири от ранга на "Копа либертадорес". "Сега обаче силата ще е поделена между конфедерацията и клубовете", смята Коелхо.
Очаква се законът "Пеле" да доведе до бърза обращаемост на приходите в спорта, тъй като клубовете ще се опитат да максимизират своя бизнеспотенциал. Вече няколко банки подписаха договори с най-големите клубове, а анализаторите твърдят, че приходите от реклами във футбола, които сега са 20 милиона долара годишно, ще скочат пет пъти. В дългосрочен план надеждите на управляващите са, че законът ще спре потока на бразилските таланти към Европа.
Променена е и системата за разпределяне на печалбата от реклами и телевизионните права между клубовете и играчите. Според Пеле законът ще направи футбола напълно професионален, ще бъдат създадени работни места и ще има печалба. Пеле обяви, че в Бразилия бизнесът в спорта възлиза едва на около 0.1% от брутния вътрешен продукт, докато в страните, където спортът е професионален, числото е 4%.
"Ако спортът допринесе за 2% от БВП, ще създадем 1 милион работни места, заяви преди време футболното величие. Целта ни е да постигнем това за 5 години."
Така той се надява да види реализирана мечтата си бразилският футбол да е модерен спорт, в който клубовете се управляват като компании, подобно на Съединените щати.
Всеки си пази стика, който струва 20 долара
Старши треньорът на националния отбор по хокей на лед Андрей Забунов пред в. "Капитал"
Г-н Забунов, какъв е основният проблем на българския хокей в момента?
- Преди време, когато тренирахме в Съветския съюз, великият треньор Анатолий Тарасов наблюдавал играчите ни как се хранят и ми каза: първо се научете да ядете и тогава ще поиграете хокей. Сега аз казвам: какво ядем, за да играем хокей? Днес не знам моят състезател дали е хапнал един сандвич и дали изобщо е ял. Грабвам го за шията и го понасям по леда в тежка тренировка. Така аз не го изграждам, а го разграждам. Вече започнах да се съобразявам визуално кой как е, за да не стане беля. Вместо да го вдигна, да не го сваля на леда.
Случвал ли се е инцидент?
- Те са млади и здрави и могат да издържат в момента на тренировка. Ефектът обаче идва след два-три дни, когато настъпва умората. Тогава играчите стават вяли и с никаква приказка не можеш да ги повдигнеш. Не може и с воля или стискане на зъби. Когато имахме успехи, се тренираше двуразово на лед с тренировка на сухо и възстановяване с масажисти. От професионалисти се превърнахме в аматьори, докато в цяла Европа стана обратно. С всяко идване на тренировка момчетата губят от парите си, изкарани с труд на друго място. Плащат първо за пътя до Зимния дворец, после трябва да наваксат по два-три килограма, загубени от тежките тренировки, като хапнат поне едно стабилно ядене. Основният проблем на хокея в България сега обаче е, че треньорите, които подготвят юноши, са на много ниско ниво. Те донякъде се оправдават с лоши условия, но не е това причината. За мен тези треньори нямат обаяние и качества, за да изграждат играчи.
Не са ли те дипломирани кадри?
- НСА може да даде само едно общо образование. Специално за хокея от 1965 г. до 1986 г. ние черпехме опит предимно от лагер-школи в Чехословакия и Съветския съюз. Там бяхме по 40-50 дни в годината. Тогава най-добрите треньори на тези две хокейни нации ни отваряха тайничките на играта, защото ние не им бяхме противници. В момента в България също има руски треньори. Аз работих две години с латвиеца Грабовски, един изключителен треньор, който ми разби всякаква представа за хокейната издръжливост и изграждането на физическите качества. За тези две години аз наистина стъпих на хокейната дъска. Сега Грабовски води "Динамо" (Рига). Всички съветски треньори, които бяха тук, за кратко време дадоха много силен тласък на хокея ни. Но в нашите среди се намериха хора, които не искаха да бъдат засенчвани и не импонираха на начина, по който руснаците работеха. Чужденците си тръгваха с мъка от неразбирането. Кисельов, който работи две години с "Левски", го качиха на самолета два дни преди да си види шампионската титла за 1989 г. Само два дни преди финалния мач. Този човек промени отбора, за да стигне 4-о място в група Б през 1993 г. Научи ги да играят съвременен хокей. С мен се случи подобна история. Отстраниха ме от "Славия" след 17 години работа с отборите им. Тогава бях обезличил "Левски" и ЦСКА като противници и казвах, че до 2000 г. белите ще бъдат шампиони. И щях да го направя, защото отдолу се задаваха изключително добри юноши. Някои хора обаче завидяха, че още 10-15 години няма кой да ме мръдне. Смениха ме през 1987 г., защото един играч ми остана в Лондон. Веселин Генчев избяга пред Бъкингамския дворец, въпреки че с мен бяха едни много важни хора от "Славия". Намериха, че аз съм най-големият виновник, че съм бил изградил един предател на родината. В Лондон за помощник исках да взема Георги Миланов. Той ми отказа под предлог, че имал четири тренировки по същото време. Впоследствие разбрах, че е бил посветен в бягството на Генчев и не дойде, за да бъде чист. Така му дадоха треньорското място. Тогава, от 1987 г. започна бракуването на хокейния отбор на "Славия". Всичко бавно и сигурно започна да се разгражда. Стигна се до положение, че тази година младият отбор на "Академик" успя да съкрати разликата между себе си и "Славия" (който представляваше и национален отбор) до гол-два и накрая стигна до равенство с 10 играчи, а белите бяха с 20. Това значи, че момчетата са останали на доста посредствено ниво под ръководството на Миланов. До него имаше един руски специалист - Болупанов, за когото имам информация, че не са му давали пълна възможност за работа. Болупанов е много скромен и добър човек, а са го държали настрана от нещата. Дадоха му юношеския национален отбор и той го класира много добре на първенството в Люксембург с три победи този месец. Сега отива да прави хокей във Велико Търново. В "Славия" играят и двама руснаци. Тези момчета много допринесоха за победите на белите. Отборът с чужд труд отново стана шампион. Така в българския хокей се прави много отдавна. Зад трима или двама руснаци се крие лошата работа на треньорите. Целта, когато се вземат руски играчи, е да се повдигне нивото на клуба, но става обратно. Чужденците идват като играчи и си отиват като елементарни играчи. Много трагично е да дойде едно хубаво момче, изградено от друг треньор, и после да го превърнеш в посредствен играч.
Защо ЦСКА нямаше отбор тази година?
- ЦСКА отпадна от първенството, след като премина през хибрида "ЦСКА-Академик" и този отбор падаше с разлика между 20 и 30 гола на мач. Треньорът Николай Михайлов и помощникът му предлагаха на играчите само две тренировки на седмица, а след сезона почнаха бизнес и се появиха чак септември. По това време - 1995 г., аз се върнах от Белгия. Нямах работа и предложих на момчетата още две тренировки и после още две. Михайлов се върна за новия сезон, но част от състезателите вече искаха да тренират при мен. Председателят на клуба г-н Попов реши да раздели отбора по много демократичен начин - по желание на играчите, без да закачаме войниците, за да се запази спортната рота и да не се прекъсва подготовката им. Така станаха два тима - ЦСКА и "Академик". "Академик" се наложи над ЦСКА доста стабилно. Михайлов бе последният треньор, който доразби хокейното име ЦСКА и сега то не съществува като отбор. Миналата година се опитаха да се представят като младежки национален отбор, където отборите на "Левски" и "Славия" да пращат своите младежи. В същото време играеха под името ЦСКА. Получи се една голяма разлика в мачовете между мъжките отбори и този на ЦСКА. Федерацията беше принудена да свали ЦСКА от шампионата. Тези големи загуби с по 15-20 гола потискаха самочувствието на младежите. Така заради две-три личности ЦСКА, отбор с над 15-16 шампионски титли и дълго време гръбнак на националния отбор в най-добрите години на българския хокей с треньорите Александър Михайлов и Ивайло Калев, залезе.
Как сглобихте националния отбор за световното първенство в ЮАР (27 март - 2 април)?
- Когато има слаби клубни отбори, не може да се очаква националният отбор да бъде на ниво. Навремето ГДР имаше два клубни отбора, но играеше в А група. Сега повиках играчи, които са водили подготовка, близка до моите представи - такива, които ще забравят клубните интереси и ще загърбят дрязгите, които съществуват в нашия хокей. Аз съм доста конфликтен треньор и не търпя лоша дисциплина. Така още в началото се лиших от няколко добри играчи, които си въобразиха, че могат да идват на тренировки, когато си искат. Направих един коктейл от малко по-стари играчи, сравнително запазени, и малко по-млади, които не са играли на световни първенства.
Успяхте ли да ги сработите добре?
- Нямаше достатъчно време в триседмичния лагер. Първо, самият шампионат закъсня поради липса на стикове, които федерацията внесе със закъснение. Раздадоха по два-три стика на играч, но те са недостатъчни. Преди за всеки един имаше по 20. Тогава можех да им кажа: момчета, чупете, не се страхувайте. Има здрави хокеисти, като замахне да шутира - и чупи стика. Сега ме поглеждат и питат: какво да правя? Викам: няма да шутираш повече, защото ти остава само един стик. Победа се кове с голове, а те се правят с хокейни удари. На нашите играчи доста им е спаднала силата на головия удар и това видимо е решаващо. Всеки си пази стика, който струва 20 долара. Играчите от моя клубен отбор "Академик" си купиха сами ръкавици за този сезон, както и кънки и други пособия от екипа. Витамините също сами си купуват.
От федерацията съобщиха, че има 1 млн. лв. за витаминизация на националите.
- Тя обаче трябваше да започне 20-25 дни преди световното, а ние получихме витамините ден преди полета. През миналата година за държавния отбор имаше лагер и храна и всичко. Под ръководството на Георги Миланов те се класираха на предпоследно място в света, значи проблемът е бил в начина на провеждане на тренировки. Отборът ни в Белград спечели всички първи третини и загуби всички втори и трети третини. Тогава имахме много голям шанс да се качим в по-горна група. Трябваше само един равен мач. Но те не го направиха.
Колко играчи от миналогодишния отбор вземате сега в ЮАР?
- Половината.
Между избраниците ви е бившият треньор на турския отбор Тони Бъчваров, който наскоро се завърна у нас, а Турция заедно с Нова Зеландия и Австралия са ни съперници в група Д.
- Тони не беше включен отначало в плановете ми. От федерацията ми съобщиха, че той има желание да играе, и аз пожелах да видя в каква форма е. Както и вратаря Михайлов и Емил Данев, които играха в турското първенство. Всички са в много добро състояние. Така отпаднаха двама, които играят в нашия шампионат. Турция не ни е съперник, защото там сега прохождат. Въпреки това имат 8 мъжки отбора и след 4-5 години с тези финансови възможности сигурно ще са доста напред.
Как виждате бъдещето?
- Има хора, които искат да закрият мъжкия хокей и да тръгнат само с деца. Ако няма мъжки хокей в България, няма да има и деца, защото те няма да могат на живо да видят играта, а само по телевизията. Само преди 10 години стадион "Дружба" не можеше да поеме всички желаещи да гледат хокей и се пазеше с конна милиция. Хора падаха от клоните на дърветата с едничко желание да погледат хокей. На тренировки идваха по 100-200 души само да гледат. Там беше заводът на българския хокей, откъдето излязоха най-добрите играчи. Хокеят у нас дълго време беше на едно прилично ниво и се радвахме на победи над половин Европа. Намериха се хора, който препродадоха машините за лед или ги изнесоха в чужбина. Сега стадионът представлява една дупка. Другото поражение беше пързалката на ЦСКА - с две полета, с хубави съблекални. В провинцията имаше пързалка в Стара Загора, която спря да функционира, както и тази в Перник, която стана склад. В Перник нещата са на изживяване. Председателят там г-н Тулешков полага страхотни усилия за задържане на отбора. Ако той се дръпне, "Металург" няма да излезе на леденото поле. Той плаща разходите по пътуването и премиите. Отборът с треньора г-н Ташев идват до пързалката на "Славия" два-три пъти седмично на тренировки. Сега лед има на "Славия", където тренират белите и "Металург" (Перник), и в Зимния дворец, където играят "Левски" и "Академик". Откритата пързалка в Търново е замразена само за три-четири месеца. Там се набляга на сухи тренировки. Парите за този спорт у нас идват от международната федерация. Траншове има за участие на юноши, младежи и мъже на европейското и световното първенство. Малко дава и КМФВС. Ако сега на това световно в ЮАР успеем да се качим в група С, парите ще се увеличат.
Интервюто взе Елеонора Гунчева.
Скандали за десерт във волейболното първенство
Скандали разтърсиха финалите на волейболното първенство за мъже, в които единият участник вече традиционно е "Славия". Отборът от кв. "Овча купел" спечели титлата, след като "Левски Сиконко" напусна последния финален мач. Ден по-късно двама играчи на сините обявиха, че са били подкупвани от служител на противниковия отбор преди началото на плейофите.
"Славия" щеше да стане шампион и без "Левски" да напуска игрището в зала "Универсиада", но и без съдийската помощ. Отборът на Георги Чолов играеше перфектно и в трите финални мача, като в последния в един момент дори отказа противниците си. Именно тогава най-добрият български съдия Стоян Костов реши ненужно да даде рамо на белите и това бе камъкът, който обърна колата. И без това изнервеният от бездушната и слаба игра на своите възпитаници треньор на "Левски-Сиконко" Димитър Димитров не издържа на напрежението и извади отбора от игрището при резултат, който обещаваше сигурна загуба. Този метод на завършване на решителни срещи започва да става принцип за синия клуб. Пръв този принцип наложи президентът на футболния отбор Томас Лафчис във финала за купата на България преди две години и по случайно съвпадение също срещу "Славия".
Този път действията на Димитров бяха пълна самоинициатива. Никой от ръководството на отбора не бе повлиял за решението му. Волейболистите, както и футболистите през 1996 г., бяха против решението на своя ръководител. Те предпочитаха да паднат в игра, но в крайна сметка се съобразиха с мнението на тези, които им плащат заплатите.
Най-потърпевши в скандала бяха самите волейболисти. Те трябваше да си поделят обща глоба от три милиона лева, наложена им от ръководството на "Левски-Сиконко". Играчите, от една страна, браха срама заради действията на треньора си, от друга - бяха нахокани от шефовете си. Никой обаче не обясни защо се стигна дотам, че отборът, който имаше само една загуба в редовния сезон, бе пометен от "Славия" на финалите.
Една от причините бе високото самочувствие у волейболистите. Като миналогодишни шампиони и носители на Купата на България те нямаха конкуренция и влязоха в плейофите с мисълта, че са непобедими. В същото време отборът бе съставен само от млади играчи без опитен лидер, който да ги измъкне в трудни моменти. Клубът минава за най-богатия в този спорт и сравнително доброто заплащане още повече вдига мнението на играчите за самите тях. Като се прибави и включването на трима от "Левски" в националния отбор, се получава онази сплав от неподплатено високо самочувствие, която се пропуква при първата сериозна конкуренция.
Шефовете на клуба се разграничиха от действията на треньора Димитър Димитров и го глобиха с 400 000 лева. При това стечение на обстоятелствата управителният съвет на волейболната федерация нямаше много трудна задача при определянето на наказанията. "Левски-Сиконко" се размина с последно предупреждение за изваждане от групата, а Димитров няма да води отбора в пет мача, и то все за купата на България.
Интересното бе, че "Славия" не излезе суха от скан-далния завършек на първенството. Двама волейболисти на "Левски" - Владимир Николов и Александър Томов, обявиха, че преди началото на плейофите са търсени от човек на белите с предложение за подкуп. Двамата отказали да приемат парите, които им били предложени за симулативна игра. Признанията обаче дойдоха в един не толкова изгоден момент за "Левски" и изглеждаха повече като оправдание за неуспеха, отколкото като факти за сериозно разследване. Още повече че и двамата не разполагат с доказателства, както става в подобни случаи.
Преди две години "Славия" спечели титлата отново след скандали. Тогава бе оспорвано картотекирането на национала Пламен Константинов в отбора, но всичко завърши с хепиенд на "Овча купел". Очевидно и тази година ще бъде така.
