Депутати искат закриването на Главна прокуратура
Сини депутати замислят закриване на Националната следствена служба и Главна прокуратура, съобщиха медиите през миналата седмица. Мотивите на законодателите са, че НСлС и Главна прокуратура не присъстват като институции в конституцията. Там се споменавали само главният прокурор и следователите, но съществуването на самите институции не е уредено. Идеята се лансира от депутатите от СДС Иван Димов и Димитър Абаджиев, но се твърди, че е измислена от юристи в МВР. Те открили тази празнота в основния закон и го пробутали в правната комисия на парламента, за да опростят процедурата за правораздаването. С подобно соломоновско решение се избягвали и проблемите с Татарчев, който остава като генерал без армия.
Този въпрос обаче все още не е обсъждан в правната комисия в парламента, макар че Димов и Абаджиев дадоха серия от интервюта в пресата. Ако се тръгне към подобни промени, те ще бъдат вкарани в пленарната зала с промените в Закона за съдебната власт. Идеята е прокурорите да бъдат към Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативните и окръжните съдилища. Подобно е било положението преди 9 септември 1944 г., когато прокурорите са били подчинени на Върховния касационен съд.
"Вероятно аз ще трябва да вися във въздуха някъде, това е творба на някои невежи или начинаещи юристи", каза по този повод лаконично главният прокурор Иван Татарчев. Съществуването на главен прокурор не е под въпрос, твърдят сините законотворци. По-проблемно е положението с директора на Националната следствена служба, защото и той не присъства в конституцията. Там е посочено единствено, че следствието е към съдебната власт.
Към кого да бъде следствието беше обсъждано още преди 4 години, заяви в парламента шефът на следствието Бойко Рашков. Тогава бяха изказани няколко мнения по този въпрос. Едното беше следствието да бъде прикачено към Върховния касационен съд. Другото - да е към Министерството на правосъдието. Тогава дойде идеята да отиде към Коституционния съд, след това към ВКС. Но ВКС се занимава с дейност, която няма нищо общо с разследването, и лутайки се от една идея към друга, естествено се стигна и до това тези органи да бъдат самостоятелни към съдебната власт, както е сега, каза Рашков.
Мнозина виждат в сегашните напъни за закриване на следствието опит за елиминирането на Бойко Рашков. Ако не съществува вертикалната структура на НСлС, на практика Рашков няма какво да управлява. Самите следователи от НСлС щели да бъдат също към Висшия касационен съд и да разследват тежките дела.
Тези революционни идеи за закриване на Главна прокуратура и Националната следствена служба всъщност не са нови. Те наистина бяха предложени още през 1994 г. от проф. Димитър Михайлов, но не стигнаха до някакво решение. В петък се чу, че шефът на следствието Бойко Рашков е бил поканен на разговор от сини депутати, за да се обсъди бъдещето на следствието, но не е ясно дали Рашков е приел поканата. Той обаче се срещна с Петя Шопова от евролевицата, която нарече закриването на следствието невъзможно и се обяви за лоби на магистратите в парламента.
Протакането за Косово като метод в дипломацията
Милошевич пак спечели. Засега - само време от четири седмици, но както вече се видя, югославският президент знае много добре как да уплътнява времето в своя полза. Контактната група за Балканите пак заплаши - този път по-слабо и от предишното си заседание в Лондон. Видя се обаче, че заплахите й не действат, за спазване на срокове от страна на Белград - да не говорим. В Косово, само ден преди заседанието на контактната група в Бон тази седмица, отново се стреляше и отново имаше жертви и от двете страни. Протакането на косовския проблем е на път да се превърне в изпитан метод на дипломацията.
"Външните министри от контактната група не направиха нищо друго, освен да поднесат притоплените си заплахи за санкции спрямо Белград, приети на предишното им заседание в Лондон", коментира известен германски всекидневник. Става дума за замразяване на сръбските капиталовложения в чужбина, отказ на визи за сръбски политици и налагане на оръжейно ембарго. Повторени бяха и изискванията: безусловен диалог на Белград с косовските албанци и сътрудничество със специалния пълномощник на Европейския съюз Фелипе Гонсалес. Санкциите обаче няма да влязат автоматично в сила след поставения срок от четири седмици. Тогава външните министри на Великобритания, САЩ, Франция, Русия, Германия и Италия ще се съберат, за да обсъдят има ли напредък в разрешаването на конфликта и какви трябва да са следващите им стъпки. Дали една от тях ще бъде налагането на санкции, в случай че Белград не е изпълнил условията им , е друг въпрос. Засега единствената конкретна заплаха за Милошевич е оръжейното ембарго. То трябва да бъде гласувано до 31 март в Съвета за сигурност на ООН, заявиха министрите от контактната група.
Колко реална е тази заплаха? В контактната група за Балканите не е представен един от постоянните членове на Съвета за сигурност - Китай, и неговият глас би могъл да се окаже решаващ. Да припомним: на 11 март Съветът за сигурност на ООН не можа да се обедини около обща декларация за положението в Косово, защото Китай беше против с аргумента, че това е вътрешна работа на Югославия. На следващия ден вече бившият китайски външен министър се измъкна с дипломатичната формулировка "по принцип Пекин не е срещу налагането на оръжейно ембарго над Югославия, все пак обаче ООН не е удачното място за вземане на такова решение". Къде е удачното място за вземане на такова решение - не стана ясно. Ясно е обаче, че Белград и занапред ще може да разчита на "неутралната" позиция на Китай в Съвета за сигурност, след като Русия все пак склони пред западните държави по въпроса за оръжейното ембарго. Но дори и да бъде наложено, то едва ли ще има някакъв ефект - Белград си има достатъчно оръжие и добре подготвена армия.
"Ние очакваме, че президентът Милошевич ще проведе процес на безусловен диалог и ще поеме политическата отговорност за сериозни преговори за статута на Косово", се казва в декларацията на контактната група от Бон.
Неведнъж Милошевич е показвал какво разбира под "политическа отговорност". Срокът за започване на преговори, който му беше поставен от контактната група след заседанието й в Лондон, изтече още миналия четвъртък. Резултатът: югославският президент отстъпи частично пред Запада, заявявайки само готовността си за диалог, и в същото време укрепи политическите си позиции в страната с умел ход при съставянето на новото сръбско правителство. С назначаването на крайно радикалния Воислав Шешел за заместник министър-председател Милошевич неутрализира не само най-големия си вътрешнополитически противник - това затвърди позициите на националистите в Сърбия и отсега е ясно, че те ще бъдат достатъчно добре представени в белградската делегация при преговорите с косовските албанци. Може ли тогава да става дума за "безусловен диалог"? Милошевич, "хитрата лисица", както го нарича западната преса, никога не поставя директно условията си.
Той изчаква и протака. За съжаление същото засега правят и държавите, участващи в контактната група. "Най-големият й успех е, че не се разпадна при последното си заседание в Бон", коментираха дипломати. Известно е, че САЩ настояват за незабавно налагане на санкции, докато Русия прави всичко възможно да отложи осъществяването им. Пак според дипломатически източници германският външен министър Клаус Кинкел се е опитал да сближи противоположните мнения на Мадлин Олбрайт и Евгений Примаков, предлагайки Белград да получи отсрочка само от една седмица. В резултат на "безусловния диалог" вътре в контактната група Белград получи четири седмици. "Налагането на санкции ще зависи не само от поведението на Белград, но и от действията на косовските албанци", предупреди руският външен министър, коментирайки условието за диалог между двете страни в косовския конфликт.
Досега от водачите на косовските албанци единствено Ибрахим Ругова се обяви категорично срещу употребата на насилие. Само че през последните седем години неговата мирна политика не доведе до никакви резултати. Точно обратното, това укрепи позициите на онези, които виждат разрешаването на косовския конфликт единствено в силата на оръжието. В същото време опитите на Запада за търсене на мирен изход не успяха да възпрат терористите сред косовските албанци и сръбските полицейски части.
Контактната група не подкрепя нито исканията на косовските албанци за пълна независимост, нито запазването на досегашното статукво, декларираха отново външните министри след заседанието си в Бон . Те пледират за "по-широка автономия" за Косово, която да включва "целесъобразно самоуправление". Всъщност косовските албанци изгубиха автономията си още през март 1989 г. с поправка в югославската конституция. Стремежът на голяма част от тях е да получат ако не пълна независимост, то поне статут на федеративна република, както Черна гора например. Само че Белград не е готов дори и на това да върне предишната автономия на косовските албанци.
Така че развоят на преговорите, ако те все пак започнат, е като че ли предрешен - оплитане в дебрите на мъглявото понятие "по-широка автономия".
Милошевич няма защо да се тревожи от налагането на икономически санкции срещу Югославия. Техният ефект е съмнителен и затова външните министри от контактната група, дори и не споменават за икономическо ембарго. Не ембаргото реши хода на войната в бивша Югославия. Страните от региона обаче още ближат рани от негативните му последици. Ето защо този път в Бон балканските държави, подписали по инициатива на България декларацията за Косово, се обявиха срещу налагането на икономически санкции над Белград. Към тях се присъединиха и Унгария, Сло- вения и Албания. Така че е ясно -
Милошевич получи това, което искаше - отсрочка. Улеснява го политиката на загрижените за региона държави, които действат на принципа на моркова и тоягата. Те използват единственото слабо място на Белград: международната му изолация. Не се ли разреши косовският проблем - санкции, постигне ли се съгласие - Югославия ще бъде реабилитирана в международните институции.
С други думи, контактната група протака разрешаването на проблема - със същото отговаря и Милошевич. Той се включва с удоволствие в политическия покер и чака, изнервяйки с неотстъпчивостта си до такава степен западните държави, че те се радват и на най-малката проява на добра воля от негова страна.
"Контактната група няма намерение да повтаря грешките от миналото", заяви решително Мадлин Олбрайт, визирайки началото на войната в бивша Югославия. Само че последиците на тези грешки се усещат и до днес. Дейтънското споразумение "пропусна" въпроса за Косово и го остави на бъдещето. Протакането на този проблем се превърна в процес, който продължава и до днес.
Косово не е тигрова кожа
Веран Матич, главен редактор на сръбското независимо радио Б 92 пред в. "Капитал"
Има ли опозиция в Белград сега?
- Когато Сърбия има национален проблем, особено с Косово, тогава няма опозиция. Опозиционните партии се държат все едно, че имат националистически програми. Проблемът с национализма в Сърбия започна именно от Косово, после се прехвърли в Словения, Хърватско, Босна... а сега отново се връща в Косово. Сега Милошевич се опитва да действа по-умно, отколкото опозицията досега - съгласен е на преговори, естествено под натиск, но все пак... Проблемът с опозицията е голям не само заради Косово. След големите студентски демонстрации, когато се мислеше, че демокрацията ще дойде много бързо в Сърбия, настъпи голямо разочарование вътре в самата опозиция, тя показа незрялост да управлява и това е голямата трагедия на Сърбия днес - че няма никаква сериозна политическа алтернатива. Известна алтернатива на ниско ниво са студентските дружества, неправителствените организации, независимите медии... но това все още не е голямо движение, което да помогне на Сърбия да се демократизира. Във всеки случай броят на тези организации расте и това е положителен процес. Но не е добре, че опозицията не може да окаже натиск върху събитията в Косово.
Вашата радиостанция е известна с позицията си анти-Милошевич. Осъждате ли във вашите емисии насилието на сръбската полиция в Косово?
- Радиото ни е независима професионална медиа. Ние не сме против Милошевич, тъй като не сме политици. Винаги обаче сме осъждали в нашите емисии това, което той прави. Не участваме в политическата борба, понеже не искаме да дойдем на власт. Стремим се професионално да вършим работата си. Сега, и не само сега, а откакто съществува, нашето радио осъжда полицейското насилие в Косово и изобщо полицейската държава не само в Косово - осъжда всичко, което Милошевич правеше в бивша Югославия. Радио Б 92 е голяма неправителствена организация. Организирахме цяла поредица от антивоенни акции, концерти и т.н. по време на войната в Хърватско и в Босна. Държим се не само като журналисти, а и като опозиция, като граждани, които критикуват правителството си. В момента отразяваме събитията в Косово много интензивно и, струва ми се, много професионално. Имаме двама репортери, единият е в Косово, другият непрекъснато пътува дотам. Покриваме голям брой събития и мисля, че сме направили добър модел на отразяване от мястото на събитията. Естествено имаме голям опит от събитията в Босна и Хърватско.
Готово ли е сръбското правителство да даде независимост на Косово?
- Важно е процесът да се извършва постепенно и решението да не бъде шокиращо.
Не е ли вече късно за това?
- Да, късно е, но все още има достатъчно енергия за успешни преговори. Според мен първо трябва да се изтегли полицията, да престане да функционира полицейската държава, да започне да се връща доверието между преговарящите. Аз също не вярвам на Милошевич, той никога досега не е уважавал споразуменията. Спазваше някои от тях, понеже над него беше оказан голям натиск. Мисля, че и сега може да бъде оказан натиск над него - на първо място, да изтегли полицията, после безусловно да възстанови училищата, да върне децата в училище и лекарите в болниците - т.е. да нормализира живота в Косово.
Косово трябва да има парламент и демокрация, всички там трябва да бъдат третирани еднакво. Другият проблем е, че и сред населението на Косово демокрацията не съществува. Самите албанци трябва да се демократизират, както и сърбите в Сърбия. Мисля, че в момента никой няма интерес от независимост на Косово, преди всичко защото това би довело до нестабилност в региона. Албанците в Македония също биха могли да поискат независимост. Тези процеси трябва да се развиват в по-широк план, Милошевич трябва да започне преговори, но и съседните държави - Албания, Гърция, Македония, да влязат в процеса на преговори за решаването на проблема. Проблем с албанците има и в Македония, както и в Албания - Бериша на всяка цена иска да дойде на власт, вероятно участва и в събитията в Косово. Така че това е един много сериозен регионален проблем, а предпоставки за решаването му трябва да се създадат чрез решаването на косовския проблем. Това трябва да стане бързо, а международната общност да се хомогенизира. Ако досега международните сили не са действали единно, то сега е време да се координират. По косовския въпрос пак има разлики в становищата на Европа и Америка, които Милошевич винаги използва.
Какви ще са психологическите последици от международните санкции върху сърбите?
- И сега в Сърбия цари ужасна деструктивна ситуация, хората не вярват на никого, нито дори на опозицията, а същевременно живеят бедно. Когато има ескалация на напрежението в част на страната, целият гняв на хората, който би трябвало да бъде насочен срещу правителството, се насочва срещу някой друг. За това са виновни държавните медии, които казват: албанците са виновни за това, че живеете зле. Същият модел беше използван в Словения, Хърватско, Босна с тази разлика, че сега е много по-малък броят на хората, съгласни да воюват в Косово. Радикалният национализъм е станал доста по-умерен. За процеса на пацификация изигра роля и Международният съд в Хага. След като имаше осъдени за военни престъпления, хората осъзнаха, че могат да бъдат наказани за това, което правят. Последиците за сръбския народ и сега са ужасни - голям брой млади хора напуснаха страната и отидоха в Канада, САЩ, Западна Европа. Тежко е да се формира нова, социално и политически продуктивна генерация. Все още това са поколения, възпитани "класически" при социализма. Няма много млади хора, които да бъдат алтернатива и в политически, и в социален, и в културен смисъл.
Каква е позицията на Вук Драшкович сега?
- Неговата партия също е популистка. Това не е класическа демократична партия, а партия, управлявана от един човек - като тази на Милошевич. Същият недемократичен принцип на управление. Докато Драшкович беше против Милошевич, това не беше проблем. Сега, когато Драшкович прави опит да влезе в коалиция с Милошевич и да стане част от властта, се вижда как това също не е демократична алтернатива. Получава се конфузия на политическата сцена. Тя влияе на разпадането на опозицията и същевременно деморализира обществото - хората казват: ние му вярвахме, а той ни предаде, всички ни предават и т.н. Това е един крайно лош ефект - хората нямат воля да излязат на улицата.
Някаква друга алтернатива? Нови лица?
- Има известна енергия в Демократическата партия на Зоран Джинджич, макар да не е убедителна. Има и 2-3 студентски групи, които биха могли да бъдат интересна алтернатива, но не сега. Те имат нужда от време, за да станат политически по-мъдри. Необходимо е младите лидери да бъдат обучени политически, да отидат на Запад, да опознаят политическата система, начините на правене на политика. Сърбия е политически замърсена страна, опасно е да се занимаваш с политика тук, без да си усвоил добре занаята. Виждам в тях алтернатива, но не в близко бъдеще.
Босна може ли да се повтори в Косово? Или Милошевич ще отстъпи пред санкциите и ще предостави автономия?
- Мисля, че Босна няма да се повтори, защото в Косово ситуацията е съвсем друга. Държавата Босна и Херцеговина е като тигрова кожа, населението там е преплетено. Косово е етнически чисто, 95% албанци - сърби почти няма. Ако се стигне до война, това би било геноцид. Много бързо биха настъпили големи поражения. Затова смятам, че в този момент съществува равновесие на страха. И едните, и другите са окуражени от процеса на преговори. Мисля, че сега всички са уплашени - и американци, и европейци, и Милошевич, и Ругова... Милошевич уплашен?
- Мисля, че да. Той е доста мъдър политик и смятам, че пак ще оцелее. Ще обещае пред Съвета на Европа да спазва човешките права, после ще се оправдае, че Косово е проблем на Сърбия и отговорността е на Милутинович като неин президент, а не негова, защото той е президент на Югославия. Сега обаче Милошевич за пръв път има проблем с Черна гора. Черна гора се демократизира много бързо, сериозно и систематично и това е най-голямата опозиция срещу Милошевич. Цяла страна е в опозиция срещу него - естествено не голяма, но той вече няма хомогенност в Югославия. Президентът Джуканович реши, че повече няма да бъде в сянката на Милошевич.
Джуканович подкрепя ли Милошевич за Косово?
- Не, не го поддържа. В Черна гора е създадена такава атмосфера, че армията не иска да участва в конфликта в Косово. Това е големият проблем на Милошевич сега. Черна гора има само 600 хил. жители, но все пак е федерална единица, република в Югославия, а той е президент на Югославия. Следователно това означава, че той не контролира цялата територия - той губи контрол върху Черна гора, както загуби контрол върху Косово. Важното е, че светът поддържа Джуканович - в Черна гора идват чуждестранни политици, предлагат подкрепа, може би за в бъдеще и финансова. Но важното е, че Милошевич вече не може да бъде толкова самоуверен както преди.
Каква съдба очаква Косово?
- Трудно е да се каже. Ако преговорите започнат следващата седмица, ще има време страстите да се укротят. Това, което никой не може да предвиди, е как ще се държат радикалните течения сред албанците и сърбите. Мисля, че нито едните, нито другите искат преговори. Много е важно доколко албанските политически партии ще могат да въздействат върху Армията за освобождение на Косово и съответно доколко Милошевич ще може да въздейства на своите радикали. Сръбската радикална партия на Шешел показва, че е склонна към отстъпки. Сега те говорят за възможна автономия на Косово - нещо, което досега никога не са споменавали. Милошевич и тук оказва натиск, за да няма противници в случай на преговори, укрепва позициите си. Моята прогноза за близкото бъдеще е отчасти оптимистична. Що се отнася до по-далечното бъдеще, смятам, че целият регион има проблем. Ако Милошевич не слезе от власт, ако тази авторитарна система в Сърбия не бъде променена, ще има проблеми. Милошевич не може да управлява, ако не създава конфликти. Без конфликти той не може да съществува като управляваща фигура и ще падне от власт.
Интервюто взе Ася Бочева.
Правосъдие и политика
Отскоро независимата ни съдебна власт е в тежка криза, породена от противоречията на старите ни процесуални закони, създадени в период на строг административен и дисциплинарен контрол върху органите на съда, прокуратурата и следствието, от една страна, и от друга, от действието на тези закони при условията на новата конституция и Закона за съдебната власт, които регламентират тяхната отговорност по съвършено различен начин.
Тази криза е безспорно институционална. Тя засяга както разделението на властите, така и разпределението на ролите и отговорностите на участващите в процеса на правораздаване, но най-същественото е, че засяга директно правата на гражданите и възможността им да получат правосъдие.
Проблемът за високия ръст на престъпността безспорно е един от най-съществените обществени проблеми на България. Той се превърна в личен проблем на почти всяко българско семейство. Представянето на този проблем като проблем на неточна статистика, като кадрови проблем или просто като конфликт между структурите на съдебната система и структурите на изпълнителната власт оставя в обществото впечатлението, че решаването му зависи от външни и временни, а не от концептуални причини за това явление. За съжаление вниманието на обществената дискусия в медиите, а и на законодателя гравитира също около тези проблеми.
Защо голяма част от наказателните дела не достигат до съд? Защо има толкова незавършени дела? Защо има толкова много задържани без присъда лица? Разбира се, част от отговорите на тези въпроси са в пренатовареността, техническото и финансовото осигуряване и кадровите проблеми на системата и в лошата функционална връзка между звената й. Същевременно концепцията за разпределянето на тези функции и връзки с оглед на осигуряването на правосъдие е безнадеждно остаряла и негодна.
Според сегашния наказателнопроцесуален закон
Досъдебното производство е изцяло контролирано от органите на предварителното производство - следствие и прокуратура. В техните правомощия е да се образува дело или не, колко да продължи то, преди да влезе в съда, дали изобщо да влезе в съда. Техните действия или бездействия по закон не подлежат на съдебен контрол. Нито извършителите, нито жертвите на извършените престъпления могат да повлияят на вземането на тези съществени решения, на продължителността на действията или бездействията им.
Съдът, който единствен е призван да се произнесе по вината на извършителя и евентуално да определи неговото наказание, както и да определи парично обезщетение за жертвата, няма възможност да се произнесе по тези въпроси, ако делото не постъпи в съда. В това време както извършителят, така и жертвата от престъплението безпомощно зависят от активността на прокуратурата, следствените органи и полицията. Прокуратурата и следствените органи решават дали обвиняемият да бъде свободен или задържан - често за дълъг период от време, който се превръща по същество в наказание лишаване от свобода.
Осъществяването и продължителността на цялото задължително досъдебно производство е неограничено по време и по правомощия на следствените и прокурорски органи. Тези органи са институционално независими както от изпълнителната власт, така и от съда. Помежду си двете институции са свързани по закон чрез контрола на прокуратурата върху предварителното производство, която по своите функции представлява обвинението пред съда.
При това положение независимата прокуратура контролира по закон както следствието, така и обвинението, така и дали делото да се разгледа от съда. Повече от ясно е, че интересите на гражданите да получат правосъдие от съда са изцяло зависими от тази институция, но нито те, нито съдът могат да предприемат каквито и да било стъпки за придвижването на един процес от предварителния в съдебния стадий на процеса. Нашият наказателен процес поставя правата на всички засегнати от процеса страни - на извършителя, на жертвата и на обществото, в пълна зависимост от една от тези страни - обвинението.
Нашето правосъдие все още гледа на извършителите и на техните жертви като на обекти на правосъдието, а не като на пряко заинтересовани и равнопоставени участници в него. Законът следва да осигури процесуални гаранции за стриктното спазване на закона, за навременното и безпристрастно водене на следствието, както и за ограничаването на правата на обвинението да ръководи и осъществява процеса на правосъдието. Такива гаранции следва да дадат възможност на пряко заинтересованите - извършителите и жертвите на престъпленията, да обжалват пред съда всякакви актове, които пряко засягат правата им, както и да атакуват продължителното бездейстие на органите на предварителното производство. По този начин ще се даде възможност за осъществяване на правосъдие от съда - така както предвижда конституцията ни. Такива права на страните биха стимулирали и органите на предварителното производство да изпълняват функциите си навременно и в рамките на закона.
Въпросът не е в това дали органите на предварителното производство да останат в системата на независимата съдебна власт, или някоя от структурите на изпълнителната власт да ръководи тяхната работа. Такава промяна може да доведе до преминаването на тези широки и неконтролирани правомощия в ръцете на изпълнителната власт и би означавала възможност за подобно фактическо правораздаване от името на изпълнителната власт. Демократичното общество и конституцията ни изискват правосъдието да се осъществява от независим съд, а не от изпълнителната власт или под нейния контрол.
Следователно въпросът е
Англо-американската система е изградена на принципа на състезателност и равнопоставеност между обвинението и защитата от самото начало на процеса. Романо-германската система на инквизиторен процес дава роля на прокуратурата, подобна на тази у нас, но същевременно съществено ограничава правомощията й и ги подлага на контрол от съда - служебно или по искане на засегнатата страна. В двете системи правомощията и институционалната подчиненост на прокуратурата и следствените органи е решена различно, но във всички случаи решението дава сериозни гаранции за безпристрастност и необвързаност на самия процес с волята на обвинението. И в двете системи правото на обезщетение на засегнатата жертва на престъплението може да се разглежда и решава от граждански съд независимо от наказателното производство.
У нас самите функции на правосъдието зависят от неограничената и необжалваема воля на органите на предварителното производство, които по конституция са независими, а по закон са свързани с едната страна в процеса - обвинението. Този институционален проблем е характерен за всички страни от Източна и Средна Европа, чиито законодателства са били повлияни от съветската концепция за наказателния процес и ролята на прокуратурата в него. Пред последните години правомощията на тази институция у нас добиха пословична известност сред юридическите среди на демократичните европейски държави. Прокуратурата стана предмет на обсъждане в публикации и форуми, засягащи основните теми на върховенството на закона и изискванията за справедлив процес.
Времето на правораздаването от името на обвинението е отдавна и отчайващо отминало - държавата е длъжна да осигури възможност на гражданите да искат и да получават правосъдие пряко от съда, а не от обвинението. Това не може да стане по пътя на подчинението на една или друга досегашна структура на съдебната система на изпълнителната власт, нито чрез разместването на правомощията на тези стуктури помежду им. Гражданинът, чиито права са засегнати, трябва да получи правото си и процесуалните си гаранции да участва пряко и активно в процеса на търсене на правосъдие, а съдът трябва да получи гарантирана от закона възможност да раздаде правосъдие.
Време е обществото да открие този дебат - не в рубриката "политика", а в рубриката "правосъдие".
Цената на компромиса за газа
В петък приключи първият кръг от преговорите между българските и руските газови експерти по договорите за доставките на руски газ за България и транзитирането му към трети страни. Резултатът е, че двете страни са представили свои варианти, по които ще продължат да преговарят. На 31 март се очаква визита на Богдан Будзуляк във връзка с преструктурирането на "Топенерджи". Протоколът от 20 март би могъл да се превърне в база за постепенното размразяване на все още трудните отношения между Москва и София в областта на газа. Очакванията за бързи и окончателни решения по всички конфликтни въпроси обаче може да се окажат преждевременни. Още повече че в седмицата след началната еуфория все по-остро се налага въпросът за цената на компромиса, както и дали не е малшанс това, че подписахме с "Газпром" буквално в последния работен ден на бившия руски премиер Виктор Черномирдин.
Правната база, на която се развиваха българо-руските отношения по газа, беше изключително противоречива и при спорове досега всяка от страните намираше аргументи за тезата си в подписани преди това междуправителствени спогодби. Ситуацията се усложни, когато с писмо до премиера Костов шефът на "Газпром" Вяхирев съобщи, че не признава основната, Ямбургската, спогодба и няма да спазва произтичащите от нея ангажименти за дългосрочни доставки. Тогава се заговори за необходимостта от правна експертиза на наличните договорености. Такава не беше направена.
Подписаният протокол може да се приеме като декларация на добрата воля на двете страни да постигнат компромис по един изключително конфликтен въпрос, но е с неясен правен статут от гледна точка на международното и на вътрешното ни законодателство. А беше обявено, че той замества всички предишни двустранни спогодби, протоколи и т.н. договорености, включително и ямбургската, която е ратифицирана от българския парламент. Според някои юристи, ако бяхме поискали международен арбитраж за Ямбург, имахме големи шансове да го спечелим. С последния протокол обаче, по който е страна българското правителство, представлявано от вицепремиер, тези шансове при спор намаляват, тъй като той удостоверява отказа на това правителство от Ямбургската спогодба.
По мнението на правни експерти двете страни по подписания протокол са разнородни. От едната страна е българското правителство, от другата - едно руско търговско дружество. Този протокол няма характер на международен договор съгласно конституцията на България. При международния договор се касае за публично-правни отношения като елемент на договора, докато при търговския договор се третират частно-правни отношения. В този смисъл става въпрос за една неясна компилация между двата вида договори. Протоколът в този вид няма силата да анулира, ревизира или да замени съществуващи вече спогодби или други договорености, които са подписани между правителствата на двете страни и имат статут на международни договори.
"Протоколът наистина няма статут на международен договор и няма претенции за такъв. Това е документ, който регистрира добрата воля на двете страни да решат един много деликатен проблем, какъвто са доставките и транзитът на природен газ. Той замества всички останали двустранни договорености, които бяха постигнати от две други правителства и не отговарят на условията в двете страни в момента. Освен това тези договорености бяха в противоречие помежду си и с нашето законодателство и това пораждаше проблеми. Протоколът не денонсира Ямбургската спогодба. Договорите, които подписваме, стъпват именно на принципите, залегнали в тази спогодба. Тя обаче изтече през първото полугодие на миналата година", обясни пред "Капитал" Юлиана Димитрова, член на борда на Булгаргаз и съветник на вицепремиера Евгений Бакърджиев.
Протоколът на практика реши окончателно само въпроса за излизането на Булгаргаз от "Топенерджи". Съобщено бе, че смесената фирма ще стане изцяло собственост на "Газпром", след като концернът изкупи акциите на Булгаргаз, Мултигруп и "Овъргаз инк". Вицепремиерът Евгений Бакърджиев обясни, че в протокола е записано специално, че дори ако една акция от "Топенерджи" бъде продадена на някой различен от "Газпром", автоматично страна по договора става "Газекспорт". Оказа се, че в протокола няма такъв текст, но от МС заявиха, че има устна уговорка този въпрос да се уреди в договора за доставките. Истината е, че страна по този договор ще бъде "Топенерджи", чийто подпис не ангажира с нищо "Газекспорт". Този пример само илюстрира факта, че за вътрешна консумация в България беше представена една фризирана според обществените очаквания версия за постигнатите договорености. Далеч по-просто, а и по-безопасно от гледна точка на имиджа би било да се обясни, че с Москва се преговаря трудно и чудеса не могат да се очакват.
Маже би най сериозният ангажимент, поет от българското правителство пред "Газпром", е да прекрати монопола на Булгаргаз на вътрешния пазар. Това със сигурност ще бъде източник на противоречия и проблеми при подписване на конкретните договори, както и при развитието на сектора през следващите години. Едва ли е случайно, че за този текст, който регламентира достъпа на "Топенерджи" до крайните потребители, досега не е споменато официално в нито едно от многобройните изявления от българска страна.
В протокола е записано, че за да се развие газовият пазар в България, страните се задължават да развиват сътрудничеството и във връзка с това ще се обезпечи възможност за пряк достъп на "Топенерджи" до крайни потребители. Това обяснява пълното одобрение от страна на шефа на "Овергаз" Сашо Дончев по отношение на подписания документ.
През септември Сашо Дончев предложи схема за сегментиране на газовия пазар в България, на базата на която предложи нови ценови оферти. По тази схема пазарът беше разделен на три сегмента - енергиен сектор, торови заводи и неплатежоспособни фирми и малки консуматори, обединени в графата други. "Овергаз" поиска дългосрочни договори за преки доставки при преференциални цени и условия на плащане за първите две групи. Третият сегмент се оказа неинтересен за него и бе оставен на Булгаргаз, който обаче трябва да купува газа от "Овергаз" по 15-годишен договор. И в трите случая главното условие е гарантираното участие на "Овергаз" в реализирането на доставките - веднъж като директен доставчик за енергетиката, като доставчик до граница (за химическите заводи) и като посредник в сделка с Булгаргаз.
В момента "Овергаз" формално е заменен от "Топенерджи". "Овергаз" практически остава основен доставчик за срока на договарянето, а "Топенерджи" е единственият вносител на руски газ в страната. Ако на "Топенерджи" бъде осигурен достъп до крайните потребители, това би могло да доведе до известно понижаване на цената, докато бъде изтласкан напълно Булгаргаз от интересните сегменти. Демонополизацията на Булгаргаз е стъпка в правилната посока и следва логиката на извършваните реформи за насърчаване на конкуренцията. Рисковано е този процес да започне преди демонополизацията на "Газпром". Тогава държавният монопол просто ще бъде заменен с монопола на руския газов гигант.
Ако "Газпром" бъде преструктуриран (вариантите са в изпълнение на европейската енергийна харта да даде достъп на други държави, например Туркменистан, до тръбите си и/или ние да си осигурим източник на алтернативни доставки), тогава въпросът за либерализирането на газовия пазар ще застане на дневен ред и ние трябва да сме готови за това.
Според Юлиана Димитрова в този вид записът е фигурирал в един от първите варианти на протокола, но в окончателния вариант той е променен значително. Там текстът гласи, че ще се търсят възможности за преки доставки на "Топенерджи" до крайни потребители, но страните ще се водят от принципите на европейския газов пазар.
"Докато няма алтернативни доставки, България, колкото и да иска, не може да либерализира пазара си. При диверсификация на доставките, което е и водещият принцип на европейския пазар, пазарът може да се либерализира, но дотогава не", заяви съветничката на вицепремиера Бакърджиев.
Досега транзитната такса се определяше на око, т.е. беше спазарена в размер на 8% от преминаващите през страната ни количества, или Русия ни доставя по 80 куб. м на всеки 1000 куб. м преминал газ. През 1996 г. "Газпром" поиска транзитната такса да се определя в щатски долари за транспортирането на 1000 куб. м на разстояние 100 км. Двете страни направиха изчисления, след което се оказа, че предлаганите транзитни такси се различават скандално. Предложението на българската страна е за 3 долара на 1000 куб. м на 100 км, а на руската - за 1.42 долара. Голямо значение при определянето на транзитната такса при тази формула има оценката на съоръженията. Причината за голямата разлика е в различията при оценката на газопроводната ни система, тъй като според експертите на "Газпром" транзитните газопроводи се оценяват по остатъчна стойност. Булгаргаз възложи на специализираната оценителска фирма "Американ апрайзъл" да направи независима експертна оценка на транзитната газопроводна система по международните стандарти. Предложението на независимия оценител е за 2.45 долара на 1000 куб. м на 100 км. Руската страна продължи да настоява на своя вариант.
Транзитната такса се образува от три основни елемента:
По сметките на Булгаргаз транспортната такса е 2 долара.
Сега намерението е явно да се постигне някаква средна величина, като срещу по-ниската цена на транзита се поиска намаляване на цената на доставките на газ за страната. Говори се за обща транзитна такса от около 2 долара. Това означава, че "Газпром" ще плаща само цената на транспорта на Булгаргаз, а българската държава практически се отказва от дължимите й суми за ползването на земята и за правото на преминаване. Общата сума за ползването на земята е около 11 млн. долара.
Срещу това ще се постигне някакво хипотетично снижаване, което и без това би трябвало да последва от резкия спад на нефтопродуктите на международния пазар. А както е известно, от 1996 г. цената на газа, пак по искане на руската страна, се определя по международно приета формула, в която съществено влияние има цената на мазута и газьола.
Националната статистика ще има ново ръководство
Националният статистически институт най-вероятно ще има ново ръководство, след като миналата седмица парламентарната Комисия по икономическа политика не прие отчета на института за 1997 г. и плана му за тази. Вследствие на това депутатите решиха също, че Захари Карамфилов вече не може да оглавява националната статистика. Това стана след редица обвинения за неточност на представените данни от направените изследвания, остаряла методика и ленивост на промените. За нов шеф на статистическия институт се спряга името на депутата от СДС Александър Хаджийски. "Все още не съм получил официално предложение за поста, но се ползвам с подкрепата на парламентарната група и на председателя на икономическата комисия", каза кандидатът за шефското място в НСИ.
Според мнозинството депутати за голяма част от значими за управлението на страната сектори не се предоставя необходимата информация. Освен това година след година се следва стар набор от набирана информация и липсват нови полета, които съвременното развитие на държавата налага да присъстват в отчетите на статистиката. Рокадата в управлението на НСИ най-вероятно ще бъде подкрепена и от мнозинството в пленарната зала.
Основните обвинения на членовете на комисията идваха във връзка със статистическите данни, представяни на изпълнителната власт. Те не давали възможност за реална оценка на средата, в която работи. "Проблемът е не толкова в методите, колкото в това дали коректно се използват тези методи", каза председателят на икономическата комисия Никола Николов. "Силно съм притеснен, че резултатите не са полезни за управлението", допълни още той. Според него НСИ е нарушил методиките при изчислението на инфлацията за месец януари. При пресмятането й са били включени данни от единични бензиностанции, продаващи горива на по-високи цени. В сметките са попаднали и тютюневи изделия с цени по-високи от определените с министерско постановление.
Неприемането на отчета на института за миналата година на практика бе тренировка за гласуването за освобождаване на ръководството. Не бе пропуснато да се спомене, че неодобрението към дейността на статистиката не е от вчера. Приемането на отчета на НСИ за 1996 г. е бил върнат от комисията за доработване.
Захари Карамфилов пък се противопостави на обвиненията към него и към екипа на поверената му институция, като заяви, че за последните пет години не са постъпвали никакви възражения за неверност и ненужност на предоставените данни. "Статистиката засяга различни интереси в обществото и не може да бъде угодна всекиму", опита се да подкрепи тезата си шефът на статистиката. Като опровержение му бе напомнено от депутатите, че миналата година отчетът на института е бил приет след връщане за доработка. "Еднообразни отчети всяка година. Това е и стилът на ръководството" - по този начин изрази Никола Николов отношението на мнозинството към предоставяната от НСИ информация. Според сини депутати е невъзможно да се одобри бюджет от 3.5 млрд. лв. за института, когато той не предлага нищо ново и актуално като информация, а тази, която предоставя, не е от най-надеждните. "Институтът трябва сам да инициира изследвания, необходими на управлението", подкрепиха тезата си те.
Основна атака към сегашното ръководство на института по статистика бе и невярното отчитане на сенчестата икономика в страната. Според предоставените от НСИ данни за 1996 г. тя заема 21.9 процента от икономиката. Според депутата Благой Димитров това не могат да бъдат реални данни. Повод за това твърдение е справка от Комитета по дълекосъобщения, според която лицензираните кабелни оператори за миналата година са 94, а нелицензираните 407. Такъв голям пазарен дял на сенчестия сектор не подкрепя по никакъв начин представения от института отчет за 1997 г. Според депутати социалисти за това не е виновна статистиката, а администрацията, която не ги лицензира и не им събира данъците. Против такова твърдение е и фактът, че се издават например пропуски за парламента на такива незаконни на практика оператори. По този начин и самата изпълнителна власт подкрепя съществуването на част от сенчестата икономика. Същата теза се подкрепя и от кмета на столицата Софиянски. "Аз самият гледам телевизия от нелицензиран кабелен оператор. Всъщност ние помагаме на престъпността да съществува", е заявил той на семинар в Бояна.
Според Стефан Стоилов наистина не са обхванати истинските размери на сенчестата икономика, но за това не е виновна статистиката, а първичната информация, която тя получава. Той се застъпи за тезата, че статистиката в крайна сметка не е полиция. По-големите размери на черната икономика личали от факта, че в България частта от БВП, която се акумулира и преразпределя, е с по-ниска стойност от всички икономики в преход, а същевременно данъчните ставки са по-високи. "Значи, сенчестата икономика не си плаща данъците и това е много показателно", подкрепи позицията си Стоилов.
Захари Карамфилов защити своя екип с тезата, че за статистиката сенчеста икономика е тази, която не регистрира счетоводни отчети и по този начин остава извън нейния обхват. НСИ се опитва да я изчислява по натурални показатели, което, разбира се, не може да доведе до точни данни.
На обвиненията, че нито една прогноза на НСИ за 1996 г. не се е сбъднала, ръководството на института отговори, че в този период нито една организация, фирма или човек не е успял да даде правилна прогноза на икономическите параметри. Икономическата конюнктура изцяло оправдава получените резултати и би трябвало да се вземе под внимание фактът, че дори международните финансови институции не са успели да направят прогнози, които да са се превърнали в реалност.
След разгорелия се скандал между ръководството на института в лицето на Захари Карамфилов и Величка Рангелова, която напусна ведомството, след като го обвини, че дава невярна и манипулирана информация, това като че ли е краят на сагата с националната статистика. Засега.
Собствеността върху горите - много грижи и неясни доходи
Все още не се приемат заявления за връщане на горите и земите от горския фонд, тъй като не са назначени специалисти в поземлените комисии, които да поемат организацията по реституцията, съобщиха от Националното управление по горите. Тези проблеми пред старта на реституцията обаче не пречат да се приеме поредният нормативен акт, регламентиращ стопанисването и управлението на горския фонд. През миналата седмица кабинетът одобри Правилник за прилагане на Закона за горите, като остава да се приемат още 15 наредби, които вече в детайли да уточнят управлението, ползването и опазването на горите и земите от горския фонд.
Горите и земите от горския фонд, независимо от собствеността им, ще се стопанисват, ползват, опазват по устройствени проекти, планове и програми. Инвентаризацията за всички гори ще се извърши безплатно с пари от общинските или държавния фонд "Българска гора", а самата изработка на устройствените планове на гората ще е за сметка на собственика на гората. С пари от националния фонд ще се финансира и механичната защита на горите, както и ще се осигурява посадъчен материал за залесяване. Държавата ще поеме охраната на горите и земите от горския фонд, независимо от принадлежността им. Парите в Националния фонд "Българска гора" идват от такси за ползвания, издаване на разрешения, лицензи, от сечи, от промяна на предназначение на горите, но само от държавния горски фонд. По тази схема ще идват и парите в общинските фондове, само че от мероприятия с гори общинска собственост.
Горите и земите от горския фонд ще могат да се продават свободно, като новите собственици трябва да поемат задълженията си по стопанисването им по законовия ред. Цените ще се определят пазарно, като за база може да служи методиката за оценка на горите, която трябва да бъде готова в най-скоро време, обясниха от Главно управление на горите. Горите и земите от държавния горски фонд ще могат да се продават само чрез търг. Това се отнася за собствениците, които са били обезщетени с компенсационни бонове, както и за тези, които имат желание да закупят държавни гори и земи от горския фонд. Търговете ще се провеждат по условия и ред на наредба. Земеделският министър по предложение на Главно управление на горите ще определя земите и горите, които ще се предлагат на търгове. В тръжните книжа ще бъдат посочени произходът на насажденията, дървесният вид, средната възраст и др., както и първоначалната цена за декар.
Изключване на земи и гори от горския фонд може да стане само с промяна на предназначението им. За гори от държавния горски фонд под 100 декара промяната става със заповед на земеделския министър, а за горски площи над 100 декара - с решение на Министерския съвет. Изключване на гори и земи от горския фонд може да стане и за задоволяване на важни държавни и общински нужди, но само след решение на кабинета. В тези случаи собственикът на изключените площи запазва правото на собственост върху дървесината от тях.
Гори и земи от горския фонд се изключват и след промяна на предназначението им за строителство, което обаче не е с цел осигуряване на мероприятия по управление, възпроизводство, ползване и опазване на горите. Сечите в горите ще стават само след съгласуване с устройствените планове на горите. За да ползват дървесината от гората си, собствениците трябва да подават заявления до държавните лесничейства. Право на ползване на дървесина, добита от държавните гори, има местното население за собствените си нужди, но без да може да я продава. Право имат и служители на Националното управление по горите, геодезически и други фирми, на които дървесината им е необходима в работата. За ползването на дървесината нуждаещите се заплащат такса на корен. Дървесината от държавните гори може да се ползва от местното население за собствени нужди едва при недостиг на общински гори за сеч.
За горите, общинска и държавна собственост, може да се учредяват концесионни договори, които не могат да бъдат по-дълги от срока на действие на лесоустройствените планове. В концесионното право се включва и ползването на дървесина, но само в насаждения, за които е предвидено последващо възобновяване, както и насаждения, за които е предвидено да се стопанисват като нискостеблени. Предоставянето на гори на концесия обаче няма да ограничава свободния достъп до тях.
Основно нарушенията по поддържането, стопанисването и ползването на горите са регламентирани в Закона за горите. В правилника за прилагането му обаче са предвидени и допълнителни глоби. Който извършва сеч във високостеблени и нискостеблени гори за издънково възобновяване извън разрешените за това периоди, ще плаща глоба от 100 000 до 2 000 000 лева. Когато дърветата се секат, без да се спазва необходимата височина, наказанието за извършителите ще е между 100 000 и 5 000 000 лева. Глоби се предвиждат и за тези стопани, които не почистят сечищата си и не предвидят защитни мероприятия за горите си. Когато върху горските площи се поставят сглобяеми временни постройки без разрешение и след това не се премахнат, ще се търпи глоба от 500 000 до 5 000 000 лева. Всички останали наказания са предвидени в Закона за горите.
Полицаи се биха с работници при безредици в "Плама"
Полицаи разпръснаха с палки протестиращите работници от "Плама", за да проправят път на изпълнителния директор на рафинерията Любен Лазаров. Пострадаха десетина души, които бяха откарани в лечебницата на фирмата за първа помощ. Във вторник сутринта работниците блокираха административната сграда на рафинерията с искане за увеличение на заплатите и изплащането им от началото на годината. След като им е отговорено, че това не може да стане, протестиращите преградили пътя до кабинета на директора. Той бил изведен от полицаи от звеното за борба с организираната престъпност, при което влизат в действие палките. Същия ден следобед на специално съвещание на пълномощниците на колектива бе гласувана декларация до правителството. В нея работниците заявяват, че възстановяват гражданското неподчинение, докато не получат заплатите си.
Протестите в "Плама" бяха спрени временно, докато приключат преговорите между собственика "Евроенерджи" и купувача на холдинга. По този начин рафинерията също ще смени собственика си. Работници споделят подозренията си, че "Евроенерджи" и сега източва пари от "Плама", които отпускал новият собственик. В декларацията до правителството се иска отстраняването на "Евроенерджи" от управителния и надзорния съвет на рафинерията.
Срещу протестиращите нефтохимици не е било упражнено насилие, заяви главният секретар на МВР Божидар Попов. Полицаите са действали според разпоредбите на Закона за МВР, които предвиждат употребата на сила при отказ за изпълнение на разпореждане и групово нарушаване на реда. Въпреки неколкократните предупреждения протестиращите не изпълнили разпоредбите на органите на реда. При сблъсъка пострадали хора и от двете страни.
Националната федерация "Химическа индустрия" към КНСБ се обяви срещу насилието над плевенските нефтохимици и заяви, че застава твърдо зад конституционното право на протест на работниците от "Плама".
Вицепремиерът Александър Божков призова за незабавно прекратяване на протестите и проведе поредната среща с представители на бъдещия собственик "Интернешънъл Екуитис" и на сегашния "Евроенерджи холдинг", на която бил обсъден въпросът за скорошното изплащане на заплатите в "Плама".
В крайна сметка обаче именно неадекватната намеса на промишления министър в преговорите около "Плама" стана причина за сегашните безредици в плевенската рафинерия. Вместо да подкрепи банките, които поискаха официална процедура по обявяването на "Плама" в неплатежоспособност, промишленият министър започна да търси нов собственик за вече приватизираната фирма. Той продължи да бъде активна страна при преговорите с "Интернешънъл Екуитис", въпреки че в случая става въпрос за сделка между две напълно частни компании. Той продължи да се "грижи" за плевенската фирма, да организира срещи на сегашните и бъдещите собственици и кредиторите, да обещава решения на проблема "Плама" дори след като с увеличаването на капитала държавното участие в рафинерията падна на около 2%. По този начин работниците бяха заблудени, че държавата има ангажимент към решаването на техните претенции към собствениците. И в същото време създаде опасен прецедент, който може да мултиплицира безредиците и при други приватизационни сделки.
Земеделието - между либерализма и неконкурентоспособността
През последните години достъпът на българските селскостопански стоки до външните пазари бе значително облекчен, поне що се касае до нормативни ограничения. Това до голяма степен се дължи на асоциирането ни в Европейския съюз и членството в Световната търговска организация (СТО). Въпреки това голяма част от българските производители и търговци не могат да се възползват от новооткрилите се възможности. Основният проблем е в незавидното състояние на селското стопанство - намалено производство, неконкурентоспособност в качеството, а в някои случаи и в цените.
През последните години с механизмите за регулиране на производството и цените държавата също допринесе за неефективността на производството и забави въвеждането на пазар в отрасъла. Селскостопанските производители се подпомагаха чрез система от цени, субсидии, данъци, кредити и др. От 1995 г. насам по Закона за защита на земеделските производители се определят защитни изкупни цени на основни видове селскостопански продукти - пшеница, царевица, захарно цвекло, картофи, мляко, месо (телешко, агнешко, свинско). Това на практика успокоява производителите за продукцията им, но ги отдалечава от пазара.
До миналата година държавата регулираше и ценообразуването на над 30 стоки (в голямата си част селскостопански), като задаваше пределна норма на рентабилност върху пълните разходи за производство и пределни надценки за търговците. Така се определяха цените на зърнените и техническите култури, млеката, месата, картофите, олиото и др. Схемата водеше до раздуване на производствените разходи от производителите с цел по-голяма печалба върху тях, както и до спекулативно укриване на стоките от търговците. За да премахне дефектите, Международният валутен фонд поиска отмяна регулирането на цените през април м.г.
Фонд "Земеделие" с прякото субсидиране на производството на някои земеделски култури също не стимулираше пазарното поведение на производителите. Държавата спомага за производството на земеделска продукция и чрез данъчни преференции. Земеделските производители са освободени до края на 2000 г. от данък върху общия доход за произведената земеделска продукция, а юридическите лица производители се освобождават от данък печалба за непреработената им продукция.
През последните години цените на селскостопанската продукция се поддържаха изкуствено ниски, а държавата поемаше голяма част от разходите чрез субсидии. Ниските цени определяха и ценовата конкурентност на българската селскостопанска продукция спрямо чуждата. Постепенно обаче с отварянето на пазарите и преминаването към пазарни принципи на ценообразуване цените на продукцията се повишиха. Конкурентните ценови предимства на българските стоки обаче се размиваха на фона на изискванията на чуждите пазари за качество, фитосанитарен и ветеринарен контрол, които и сега остават под всякаква критика.
С подписване на споразумението за присъединяване към Европейския съюз в сила от 1996 г. за по-голяма част от българския селскостопански внос бяха дадени големи отстъпки в митата в рамките на преференциални квоти. По ускорена схема България получава значително по-големи преференции за своя износ в Европейския съюз от отстъпките, които предоставя на страните от ЕС при техния внос на българския пазар. По принцип селскостопанските стоки са най-чувствителните от търговските листи на всяка страна и за тях отварянето на пазарите по-скоро ще подобри пазарния достъп, но няма да либерализира напълно търговията.
Според европейското споразумение митническите отстъпки в рамките на преференциалните квоти достигат за голяма част от стоките и до 80% от митата по линия на най-облагодетелствана нация (базовите мита). Има и български селскостопански стоки, за които е предвиден безмитен режим на внос в ЕС (живи овце или кози, карантия, гъши и патешки дроб, дивеч, лук, чесън, сладки пиперки, репички, семена, плодове, слънчогледово масло и др.). Въпреки отстъпките по преференциалните квоти, някои от селскостопанските продукти остават непродаваеми. Проблемът при тях е във високите базови мита, от които тръгват намаленията. Намалените, но високи мита за някои стоки, слабото производство, ниското качество пречат да се усвоят преференциалните квоти.
За някои плодове (малини например) пък ЕС налага минимални (входни) цени, с което също се губят конкурентни ценови предимства на продукцията ни.
Стокообменът със страните от ЕС, ЕАСТ и ЦЕФТА е около 50 на сто от общия стокообмен на България за миналата година. Това прави изключително важни и договореностите по либерализация на търговията в рамките на СТО, на която сме член от 01.01.1996 г. Договореностите със СТО са за редукция на митата на селскостопанските стоки с 36 на сто до 2001 г. (спрямо размера на митата към момента на присъединяването ни към СТО), както и да се поддържат квоти, които да гарантират запазване на пазарния достъп на страните от СТО. При присъединяване към СТО България договори мита на обвързване, по-високи от действащите през 1996 г., поради което ефективно намаление на митата за трети страни извън ЕС при внос в България реално няма да има до около 2000 г. Членството в СТО изисква да няма експортни забрани, отмяна на разрешителния режим за някои стоки.
Задълженията ни към ЕС и СТО предвиждат и постепенно премахване от наша страна на експортните такси.
До началото на 1998 г. външнотърговският режим на България се характеризираше с високи експортни такси, забрани за износ и внос, голяма част от износа минаваше през разрешителен режим. Това също е причина за неусвояването на преференциалните квоти.
"Поне до средата на 2000 г. няма да има ново намаление на митата в рамките на ЕС", обясниха от търговското министерство. В момента се подготвя протокол за адаптиране на търговската част на европейското споразумение, с което може да се разшири обхватът на наши стоки в ЕС, за които се ползват митнически преференции.
С присъединяването ни към Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) ще се облекчи и търговският стокообмен със страните от този район на Европа. С част от страните от ЦЕФТА - Чехия, Словакия, Словения (с тях имаме споразумения за свободна търговия) вече имаме външнотърговски режим, близък до този с ЕС. Скоро ще се либерализира търговията и със страните от ЕАСТ (Швейцария, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия) според подготвените промени във външнотърговския режим. Селскостопанските стоки от тези страни ще се третират както стоките от ЕС.
Тенденцията ще е в постепенно премахване на експортните такси, като най-напред това ще стане за ЕС, а след това за трети страни. До момента общото им намаление за всички страни е средно с около 40 на сто.
През 2000 г. импортната такса (важи за всички внасяни стоки) ще падне до нула, според европейското споразумение. През 1999 г. ставката й трябва да бъде 1%, а от средата на 1998 г. тя трябва да стане 2%. В момента импортната такса е 4 на сто. Освен либерализирането на външнотърговския режим конкурентност на българските стоки навън в бъдеще трябва да създадат и редица законодателни промени. С тях трябва да се гарантира по-високо качество на българските стоки и да се ограничи намесата на държавата в производството и ценообразуването. За хармонизация на законодателството ни с ЕС в областта на стандартите през тази година земеделското министерство трябва да предложи на кабинета четири нови закона - закон за ветеринарната и медицинската дейност, закон за посевния и посадъчен материал, закон за фуражите и закон за селекцията.
Скоро депутатите трябва да приемат и закона за подпомагане на земеделските производители, който да замени закона за защита на земеделските производители. В новия проектозакон се предвижда пазарът сам да определя цените на селскостопанските продукти. Така всеки производител ще се стреми да намалява производствените си разходи, за да намали цената на продукта, с която да се конкурира на пазара. Ще отпаднат и защитните изкупни цени на основните земеделски стоки. Акцентът ще се измести от директната защита към кредитиране и даване на гаранции по проекти от фонд "Земеделие".
Стоки, които не се облагат с мито от 1.01.1998 г. до 31.12.1998 г. в рамките на определени тарифни квоти, за подпомагане на селското и горското стопанство.
52 фирми участват в търг за доставка на суровини за "Кремиковци"
Петдесет и две фирми подадоха оферти за участие в обявения от "Кремиковци" търг за доставка на суровини. Предложенията бяха отворени в понеделник, 23 март, пред представители на фирмите и журналисти. Окончателната класация най-вероятно ще стане известна в средата на тази седмица, след като бъде одобрена от управителния съвет и от надзорниците на металургичната фирма.
Засега е известно, че са отпаднали около 14 от представилите оферти фирми. Част не са представили исканата банкова гаранция, други са били с непълни документи. Според източник, близък до "Кремиковци", категорично се е оправдало очакването, че цените на доставките ще паднат под 60 долара за тон. Някои от кандидатите са представили повече от едно предложение и общият брой на офертите надхвърля 100.
Сред кандидатите са фирмата "Кох" - вторият по големина производител на въглища в САЩ, швейцарската "Дюферко", "Вортекс трейдинг", "Невко" и др. Критериите, по които се оценяват офертите, са цената на суровината и нейното качество. Едно от условията на конкурса е всеки участник да представи банкова гаранция за 1 млн. долара.
В договорите с доставчиците ще бъде включена клауза, че при закъснение на доставките до 15 дни ще се начислява лихва. При просрочване на този срок "Кремиковци" ще взима банковата гаранция и ще разваля договора. Освен това се предвижда разсрочено плащане на доставките в рамките на 10 дни след разтоварването на кораба.
Предвижда се по новите договори да бъдат доставени 1.6 млн. тона коксувани въглища, 900 хил. тона желязна руда от ЮАР и Бразилия, 100 хил. тона от Украйна и над 400 хил. тона от Кривой рог.
Уранодобивът - проблемите продължават
Миналия понеделник правителството прие ново, трето по- ред (след 1989 г.), постановление за ликвидирането на последиците от уранодобива. Документът предвижда всички проекти за премахване на последствията от уранодобива да се одобряват от специално създаден консултативен междуведомствен съвет. Съветът ще включва експерти от министерствата на околната среда и водите, финансите, земеделието, здравеопазването и Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели. Комитетът по енергетика (КЕ) е отговорен за създаването и организирането на работата на консултативния съвет. Ведомството също така поема цялостния контрол и координацията по изпълнението на работните проекти за ликвидирането на последствията от добива и преработката на уранова суровина. КЕ ще организира изготвянето на крайните ликвидационни баланси и съвместно с ековедомството ще представя на Министерството на финансите програми и разчети за средствата, необходими за следващата финансова година.
Организацията и контролът по техническата ликвидация, техническата и биологичната рекултивация, очистването на води и мониторинг се възлагат на новосъздадената държавна фирма "Екоинженеринг - РМ" ЕООД, базирана в София. В тази фирма ще се концентрира цялата документация по проучването, проектирането и изпълнението на проектите за ликвидация. Геоложката и хидроложката информация ще бъде предадена в Националния геофонд на Министерството на околната среда (МОС).
МОС ще утвърждава метода и технологията за очистване на замърсените води за всеки отделен обект. Ековедомството ще съгласува разработените от "Екоинженеринг" технико-икономически задания за работните проекти на пречиствателни съоръжения, за експлоатацията на мониторинговите мрежи и годишните програми с разчетите за необходимите средства. То ще утвърждава и разработените от "Екоинженеринг" радиологични картини на засегнатите от уранодобива земи от земеделския и горския фонд.
Министерството на здравеопазването има ангажименти към проектите за техническата ликвидация и рекултивация в частта за защита на населението от радиация. Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа ще определя изискванията за рекултивиране на замърсените земеделски земи и горския фонд, реда за възстановяване на собствеността и размера на наемите по време на рекултивационните работи.
Довършителните работи по техническата ликвидация на обектите и проектите за ликвидиране на последствията от уранодобива ще се финансират със средства от извънбюджетната сметка на Министерството на финансите "Дивидент за държавата от търговските дружества с държавно участие". Предоставянето и отчитането на тези средства ще се регламентират със специална наредба, която трябва да подготви финансовото министерство.
Управителите на търговските дружества от уранодобива ще продават дълготрайните активи и материалните запаси по ликвидационните баланси чрез търг, конкурс или преговори с потенциален купувач. От получените пари 90% ще се внасят по извънбюджетната сметка на финансовото министерство "Дивидент за държавата от търговските дружества с държавно участие", а 10% ще остават в самото дружество за покриване на разходите по продажбата.
Парите, които държавата е инвестирала досега в ликвидацията на уранодобива, не са малко, но резултатите са повече от скромни, смятат експерти от бранша. Според тях това може да се обясни единствено с
Уранодобивът у нас започва в края на 30-те години, когато немски специалисти разработват няколко малки повърхностни находища в района на Бухово. След Втората световна война е създадено българо-руско минно дружество за проучване и експлоатация на уранови руди у нас. Впоследствие активите на дружеството преминават към ДСО "Редки метали".
От 1946 до 1992 г. са проучени повече от 200 находища. Не всички са влезли в експлоатация - поради ниското съдържание на уран в рудата разработването на някои от тях би било икономически нецелесъобразно. У нас са добити общо около 18 млн. тона уранова руда и са произведени около 18 млн. кг уран.
През март 1991 г. е прието 22-ро разпореждане на Министерския съвет за демонополизация на ДФ "Редки метали". Създават се 17 самостоятелни дружества. Тези от тях, които са от сферата на обслужването на урановото производство като транспортни и строителни поделения, ремонтно-механични заводи, социална дейност и др., с променлив успех вече са намерили своята пазарна дейност или са прекратени. Останаха обаче 9 дружества, наречени условно добивни, които продължаваха да трупат дългове поради липсата на пазари. Това стана причината през 1992 г. да се роди ПМС 163 , с което на практика бе прекратен уранодобивът в България. В този документ обаче не са предвидени изцяло необходимите икономически, социални и екологични мерки. "Това беше един провокиран от създадената ситуация акт на икономическа принуда, който е можело да бъде направен по-добре и от икономическа, и от екологична гледна точка", твърдят експерти.
През 1994 г. е прието ново постановление на МС с No 56. То заменя 163-то ПМС, но също не успява да реши сложните управленски и социално-икономически проблеми. Според хора от бранша новото постановление също не решава тези проблеми и може би ще създаде още по-голям хаос в управлението на процеса.
Не е ясно защо трябва да се създава напълно нова фирма, след като вече съществува дружеството "Редки метали" и то вече беше натоварено с отговорностите по ликвидацията на уранодобива. По този начин беше решен въпросът и в Германия, където немският аналог на "Редки метали" - фирмата "Висмут", е реорганизирана и предметът й на дейност е променен с единствена задача - ликвидацията на уранодобива и уранопреработването и премахването на последиците от тях.
С новото постановление "Редки метали" остава собственик на активите, но няма никакви възможности и права за контрол по отношение на действията и проектите, които се реализират с тази собственост. Организацията и контролът са прехвърлени изцяло на новата фирма "Екоинженеринг - РМ", тя ще възлага изпълнението на проектите и ще сключва договорите с фирмите изпълнители. Финансирането пък ще се осигурява от Министерството на финансите.
"Висмут" ООД е произвело около 220 000 тона уран и е третият в света производител на този метал след САЩ и Канада. През януари 1991 г. планово се преустановява добивът на уран в бившата Източна Германия. Бившето германо-съветско дружество е приведено окончателно в съответствие с германското търговско право. "Висмут" става ООД със 100% държавно участие. През декември 1991 г. се подписва обществен договор за извършване на рекултивация на засегнатите от уранодобива и уранопреработката терени. На "Висмут" ООД е възложена държавна поръчка за изпълнението на тази задача. Едва тогава започва приватизацията на звената, чиито функции са несвойствени за тази работа и които не са необходими в периода на оздравяване на околната среда. Това продължава до март 1992 г. и през този период броят на работниците и служителите е намален десетократно. Запазва се обаче висококвалифицираният инженерно-технически персонал - геофизици, геолози и технолози, привличат се дори нови кадри - радиохимици и радиофизици, главно от научните институти в бившата ГДР. Изхожда се от предпоставката, че този тип кадри са най-близко до проблемите, свързани с възстановяването на околната среда. Единствената задача на "Висмут" ООД е плановата ликвидация на уранодобива и уранопреработването и оздравяването на околната среда. Очаква се процесът да продължи около 15 години. За целта се предвижда да бъдат изразходвани 13 млрд. герм. марки от бюджета на федералната република. Всички стъпки по преобразуването на "Висмут" са регламентирани със съответни закони.
У нас ликвидирането на уранодобива и последиците от него става на базата на подзаконови актове - главно ПМС. Първоначално определеният срок за приключване на ликвидацията е 6 месеца, а и сега продължава да се говори за срокове от 2-3 години. Недостатъците от липсата на дългосрочна програма за извършване на ликвидацията сега не се оспорват от нито един от специалистите в бранша. Според много от тях тя е в основата и на неяснотите във финансирането. Определените около 6 млрд. лв. едва ли ще бъдат достатъчни, ако искаме да забравим за опасността от радиоактивното облъчване.
Причината е в последната сделка на предприятието от миналата година, при която бяха продадени около 500 тона уранов концентрат за около 18 млн. долара. Сто тона от този концентрат са обезпечение срещу кредит от Стопанска банка от 100 млн. лева, ползван през 1993 г. Банката бе обявена в несъстоятелност. Опитите й да получи обратно сумата със съответните лихви останаха без успех, тъй като "Редки метали" не разполага със собствени средства. Всички дейности по ликвидацията на уранодобива и последствията от него се финансират от Министерството на финансите. В извънбюджетната сметка на ведомството се внасят и всички постъпления от продажбата на активи на фирмата, включително и от сделката с урановия концентрат.
С писмо от 11 юни 1997 г. министърът на финансите Муравей Радев задължава "Редки метали" да преведе парите от продажбата на урановия концентрат в извънбюджетната сметка на МФ, като поема задължението в едноседмичен срок да погаси задълженията на фирмата и дружествата към търговските банки. Общата стойност на задълженията по това време е 120 млн. лв. Парите (равностойни сега на около 30 млрд. лв.) са преведени в съответната сметка, но какво е станало с тях и защо не е погасен дългът, не е известно. Не е ясно и кой ще плаща лихвите за изтеклите 8 месеца, които се смятат за просрочие. Този въпрос не се урежда и с новото постановление.
Според екоексперти сериозните проблеми по преодоляването на последиците от уранодобива тепърва предстоят. Предстои затварянето на завода и изграждането на хвостохранилището в Бухово и оздравителни дейности в Елешница. Това са над 500 км галерии и канали, които дълго време ще създават проблеми и за затварянето на които трябва да се прилагат сложни и скъпи технологии.
Според експертите единственият работещ вариант е тези дейности, както и финансирането по тях, да се регламентират със закон, като бъдат определени и съответните разумни срокове. Със закон трябва да се реши и проблемът със собствеността върху замърсените от уранодобива земи. "Не може да се връщат на хората тези земи, защото, макар да са рекултивирани, винаги ще има ограничения за ползването им", смятат експерти. Според тях по-екологичният и по-икономичен вариант е самозалесилите се табани да останат държавни и да бъдат включени в държавния горски фонд, където опасността от вредно въздействие върху хората е по-малка. Това обаче също може да се уреди само със закон.
Bankers Trust предлага банка-болница
Bankers Trust отново предложи идеята за създаване на банка-болница. Миналата година те имаха същата идея за създаване на подобна институция. Тогава предложението беше конкретно за Биохим, а сега възможността за избор се предоставя на българската страна. Идеята е като начало да се действа по отношение на една банка. Предвижда се лошите кредити на банката да се отделят в отделна структура от кредитния портфейл на банката. Както става ясно от проекта, с известно закъснение ще бъдат емитирани облигации, които да покрият тези лоши кредити. Държавни ценни книжа ще подсигуряват изплащането на главниците и лихвите по облигациите, както и ще предпазват инвеститорите от евентуално движение на валутните курсове на пазара.
Рано или късно гарантираната сума ще намалява, когато започне събирането и погасяването на лошите кредити.
Предложеният проект предвижда банката да получава финансови инжекции от доходите по кредитния й портфейл. Така заеми от портфейла на "болницата" ще се изчистват и ще се наблюдава незабавно подобрение в баланса на банката. За да се ограничат паричното предлагане и опасността от инфлация, може да се предвиди парите от финансовата инжекция да стоят задължително на депозит в централната банка. Тя от своя страна ще може да контролира управлението на средствата на банката-болница.
Също така е възможно определена част от съществуващите провизии за лошите кредити да бъдат освобождавани. Това също ще бъде приход на свеж ресурс за финансовата институция в изолация.
Допуска се, че след време в банката може да влезе и капитал на чужди инвеститори. Това би осигурило по-голяма гъвкавост на финансирането на институцията, т.е. по-голям матуритет на инструментите, което ще позволи и по-дълго разсрочване на загубите. Bankers Trust виждат в чуждите капитали начин да се "приватизира" проблемът с лошите кредити. Това ще подготви банките за същинска приватизация, като изчисти балансите им от лоши задължения.
Изграждането на кредитен регистър ще се финансира от ФАР
Програмата ФАР ще поеме две трети от финансирането на проект за изграждане на кредитен регистър в страната. Останалата част от разходите ще бъде за сметка на БНБ. Предвижда се изпълнението на проекта да започне през септември тази година и да приключи за две години.
Въпреки че съществуването му бе предвидено и в стария, и в новия закон за банките до създаването му не се стигна. Работата по проекта стигна до разглеждане на наредба за регистъра на управителен съвет на БНБ. Така и не бе одобрен окончателен вариант, защото според някои източници все още няма становище по въпроса дали регистърът да бъде изграден към БНБ или към Банксервиз - фирмата, която обслужва банковите разплащания в страната. Доводите са в подкрепа и на двете предложения. Ако се създаде в рамките на БНБ, осъществяването и обслужването му ще бъде значително по-евтино, тъй като централната банка и в момента разполага с необходимата информация от "Банков надзор". Ако регистърът се изгради към Банксервиз, ще бъде доста по-скъпо, но за сметка на това информацията ще постъпва в реално време, а не с един месец закъснение, както това би ставало, ако информацията се организира от БНБ. Законът в това отношение обаче категорично посочва, че БНБ отговаря за неговото изграждане, така че мнозина считат дебата за приключил.
Обосновката на проекта е нуждата от единна система за регистрация на кредитополучателите. С изграждането на подобен регистър банките ще подобрят кредитния си портфейл и управлението на риска. Това ще доведе до намаляване на загубите на банките и опасността от възникване на системен риск.
Предвижда се изпълнението на проекта да мине на няколко етапа. Началото ще се постави с проучването на опита на развитите европейски страни. Чак след това ще се премине към разработване на нормативните документи. Препоръчва се в началото регистърът да действа в по-опростен вариант и постепенно да се премине към допълване и усъвършенстване на системата.
Банките държат 40% от активите си в пари и ДЦК
Предварителните данни от консолидираните показатели на банките към края на миналата година показват, че финансовите институции са продължили да преструктурират активите си в полза на паричните средства и държавните ценни книжа. Тенденцията за свиване на кредитите като дял в активите на банковия сектор започна още в началото на кризата през 1996 г. и очевидно все още трудно може да бъде обърната.
Въпреки че това е свързано с по-малки приходи в бъдеще, банките продължават да увеличават дела на паричните средства в баланса си. При въвеждането на валутния борд те заемаха около 15% от активите на финансовите институции, а според данните към края на годината делът им е достигнал 20%. Тази тенденция се отнася и за трите основни групи банки (групирани според балансовите им числа), макар че е най-силно изразена при представените у нас чужди финансови институции, при които през втората половина на миналата година паричните средства са заели още 10% от активите им. Това вероятно е резултат от чувствителното нарастване на привлечените средства в чуждите банки, които заради все още рисковата икономика не са били насочени към кредитиране. При банките от първа група (всички държавни и ОББ) делът на паричните активи е нараснал с близо 4.5 процентни пункта спрямо юни, докато при частните банки увеличението е минимално - малко над половин пункт.
Поддържането на повече парични средства има най-тривиално обяснение при големите банки. То е отражение на хроничното кредитно въздържателство и подчертания страх от предизвикване на ликвидни проблеми, което резултира в поддържане на необосновано голям свободен ресурс. При частните банки промяната е незначителна главно защото привлечените им средства не са нараснали от юни до декември. Освен това може да се предположи, че те са били по-гъвкави и са реагирали по-рано на необходимостта за поддържане на висока ликвидност, затова процесът не е продължил чак до края на миналата година.
Тенденцията към поддържане на бързоликвидни и с минимална степен на риск активи през първите шест месеца след въвеждането на борда се потвърждава и от нарасналия дял на държавните ценни книжа в банковите активи - от около 15% в средата на 1997 до 21% в края. При големите банки нарастването е с около 5 пункта, при частните с около 10. Само при чуждите институции има намаление на дела на ДЦК с 1 процентен пункт, като вероятно това се дължи на изключването на някои от тях от списъка на първичните дилъри. Друга причина може да е оттеглянето на външни капитали от инвестиции в ДЦК в края на миналата година заради ниския доход. Голяма част от тези потоци преминаваха именно през големите чуждестранни банки у нас.
Консерватизмът на банкерите е най-очевиден при данните за динамиката на кредитите. Ако в края на юни делът на вземанията от нефинансови институции в банковите активи е бил 37%, шест месеца по-късно той е едва около 20%. През периода юни - декември размерът на новоотпуснатите кредити е над 250 млрд. лева, и то заради държавно гарантираните земеделски заеми и кредитната експанзия на ДСК. Заради събирането на голяма част от старите вземания обаче делът на кредитите се свива. Това е най-чувствително при големите банки - с около 10 процентни пункта, а при частните то е около 4%. Само при чуждите банки може да се говори за слаба кредитна експанзия и това не се отнася за всички от тази група.
Закърняването на кредитната активност е проблем както за икономиката, така и за самите банки. Доходността на активите с малък риск обикновено е ниска, а когато те заемат цели 40% от балансовото число, въпросът е откъде ще дойде печалбата.
По-новите данни от седмичните статистики на БНБ показват, че от началото на 1998 насам банките са отпуснали нови кредити за около 250 млрд. лева, което е сравнимо с числата за цялата минала година. Това обаче надали е очакваната експанзия, тъй като около 2/3 от тази сума са краткосрочни вземания. Най-вероятно ръстът се дължи на малко на брой финансови институции, тъй като заради ниските собствени капитали и ограниченията на БНБ не всички могат да си позволят да кредитират и да запазят добрите си финансови показатели. От една страна, в края на годината банките трябва да имат капиталова адекватност от 10% (при изискване за 8% в края на 1997). Това е съотношението на рисковите активи към собствения капитал, което означава, че капиталът трябва да се повишава, за да се говори за кредитна експанзия. Същата необходимост се появява и за да се избегнат ограниченията за големите кредити - те не трябва да надхвърлят общо осем пъти собствения капитал. Банките освен това не могат да отпускат кредит, надвишаващ 25% от капиталовата им база, което в много случаи изключва финансирането на по-големи инвестиционни обекти. Проблемът с ниската капиталова база на системата като цяло се изостри след валутната криза в началото на миналата година, когато огромната част от нея беше реално изядена. Заради инфлацията номиналният размер на исканите кредити е многократно по-голям, а банките вече нямат собствени средства, с които да балансират риска при отпускането им.
Най-логичният източник за увеличение на собствения капитал на банките е тяхната печалба, но в сегашната ситуация тя надали ще е достатъчна, за да им позволи без привличане на нов акционерен капитал да запазят пазарния си дял.
Данните за втората половина на 1997 показват, че положителният финансов резултат на системата за периода е около 200 млрд. лева. Този резултат обаче се дължи главно на останалите в обращение ДЦК с висока доходност, емитирани по времето, когато основната лихва беше двуцифрено число. Този източник, както и възможността да се печели от преоценка на валутни активи вече са изчерпани.
Всичко това прави неизбежно постепенното превземане на "пазарен дял" от чужди инвеститори било през приватизацията на държавните банки, било през отнемането на бизнес или придобиването на дялове в българските частни финансови институции. Банките от втора група вече започват да губят от пазарните си позиции в полза на тези от трета. Процес, който всъщност ще е в полза на икономиката.
Бюджетът трупа излишък със скорост 6 милиарда на ден
В разгара на дебатите с МВФ за това дали бюджетният излишък позволява намаляване на данъците и като по-прозаична цел - вдигане на заплатите в администрацията, финансовото министерство обяви нови, още по-оптимистични данни за приходите и разходите в хазната. Според тях към 17 март излишъкът на бюджета е достигнал цели 196.5 млрд. лева, като в началото на месеца той беше "едва" 94.8 млрд. лева, а към 17 февруари имаше дефицит от 24 млрд. лева. Тенденцията е изключително интересна, защото такова нещо друг път в новата българска "пазарна" история не се е случвало. Обикновено през първите месеци на годината бюджетните приходи са доста слаби, но сега данните показват, че те са надхвърлили една четвърт от планираните за цялата година, достигайки 897.5 млрд. лева. Разходите от своя страна са 701 милиарда, или 16.8% от годишния план.
От финансовото министерство обясниха, че за момента бюджетът е прекалено пълен заради приходите от данък добавена стойност, както и заради удължаването на срока за връщане на данъчния кредит. Ако преди фирмите трябваше да получават обратно вземанията си по ДДС от бюджета в срок от един до три месеца, сега той е шест месеца. В резултат на това в бюджета се натрупва буфер от невъзстановени средства, или на практика той ползва нещо като постоянен неколкомесечен кредит от фирмите. Има и други причини, породени от промените в данъчното законодателство - едноличните търговци за разлика от предишни години направиха авансови вноски по данъците върху общия доход и печалбата, и то на база на печалбата им от първото тримесечие на миналата година, когато доларът беше надхвърлил 3000 лева.
Най-интересното е дали прекалено големите приходи в бюджета ще останат такива, или те са временно явление. Представителите на МВФ са склонни да твърдят по-скоро второто, докато правителството е по-оптимистично настроено. Главното е какво ще се прави, ако се окаже, че съотношението на приходите и разходите в бюджета е трайно. Тогава от кабинета ще поискат намаляване на данъчните ставки (най-вероятно на ДДС). От МВФ няма да искат да избързват с разхлабване на данъчната примка. Между правителството и фонда стои и въпросът за какво да бъдат похарчени парите, които сега се трупат във фискалния резерв. Финансовият министър каза, че ако може да си го позволи, ще увеличи заплатите в бюджетната сфера. Пред стимулиране на инфлацията, МВФ съветва кабинета да изкупи обратно част от външния си дълг.
По тези две възможности се спори. Безспорното е, че парите все някак ще бъдат изхарчени. Подобен прецедент има в края на миналата година. Както се вижда и от графиката, в края на октомври излишъкът в бюджета беше достигнал почти 200 млрд. лева. В следващите два месеца обаче усърдното нарастване на разходите е довело бюджета до планирания дефицит. Има основания да се смята, че това е направено нарочно, за да се избегнат прекалено строгите изисквания на МВФ към бюджетния план за тази година. (Между другото в този период са били направени и разходи, които в друга ситуация щяха да бъдат отложени за началото на тази година, така че това е още едно обяснение за излишъка в момента.)
Ситуация, подобна на тази от миналата година, никак няма да е честна към данъкоплатците, които ще трябва да поемат и нещо като данък МВФ, тоест ще трябва да плащат за финансовата стабилност повече, отколкото е необходимо. Това твърдение, разбира се, е малко пресилено, защото обратният сценарий - свръхнедостиг на средства в бюджета, е още по-лош. Ако се стигне до него обаче, виновникът ще е ясен независимо дали причината ще са прекалено ниски приходи от приватизация, прекалена отстъпчивост пред синдикатите или прекалено недружелюбни условия за бизнес, които да не позволят достатъчни печалби и отчисления за бюджета.
Пренатягането с бюджета става още по-очевидно, като се има предвид, че той държи и буфер за непредвидени ситуации - така нареченият фискален резерв, който в края на февруари е достигнал 1847 млрд. лева.
Всички тези пари освен това стоят по сметки в централната банка и не носят почти никакъв доход счетоводно към бюджета. "Изгубеният" доход остава в БНБ, което не е фатално, защото централната банка в крайна сметка внася излишъците си в бюджета. Проблемите са в друго. Първо, изкривява се макроикономическата картина и второ, доходността от инвестирането на тези резерви задължително трябва да надхвърля разходите по задържането им. Например голяма част от тях са заемни средства, за което се плащат лихви. Друга част са там, защото са преразпределени от икономиката, което също има цена, но алтернативна. Вместо да се оттегля, засега държавата засмуква все повече ресурс от бизнеса.
Ще стане ли стоманодобивът галеното дете на държавата
Да се отпишат задълженията на стоманодобивните предприятия, преоформени като държавен дълг по реда на Закона за уреждане на необслужваните кредити, като с отписаните суми се увеличава делът на държавата в капитала им, предвижда подготвеният от промишленото министерство проект на закон за преструктуриране на стоманодобивния отрасъл. За "Кремиковци" тези задължения са в размер на 80 млн. долара и 2.8 млрд. лв. ЗУНК-овите задължения на "Стомана" са около 18 млн. долара. Отписаните задължения няма да се смятат за допълнителни приходи, подлежащи на данъчно облагане.
Подготвеният проектозакон визира трите структуроопределящи предприятия в отрасъла - "Кремиковци", "Стомана" и "Промет", и заявява като своя цел осигуряването на условия за тяхното ускорено организационно и технологично преструктуриране, финансово им стабилизиране, намаляването на вредното им влияние върху околната среда и социалната защита на засегнатите от преструктурирането работници и служители.
В секцията за организационното преструктуриране на фирмите от стоманодобива е предвидена възможност те да образуват еднолични дружества с ограничена отговорност чрез внасянето на обособени части, представляващи съпътстващи производства като непарична вноска. За оценка на непаричните вноски се приема балансовата им стойност към датата на образуване на дружествата. Трите фирми също така ще продават обособени части и дялове от капитала си по решение на "компетентния им орган съгласно Търговския закон", което не е напълно ясно, но най-вероятно би трябвало да бъде общото събрание на дружеството. Решението трябва да включва продажна цена, ред за определяне на купувача и лицата, упълномощени да подготвят и сключат договорите за продажба.
Основният акцент обаче пада върху разните видове
При това почти не е останал икономически закон, който да не е засегнат от този стоманодобивен проект. Той се явява специален по отношение на Търговския закон, Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, Закона за корпоративното подоходно облагане и нормативната уредба, свързана с митническия режим.
Според текст в документа при продажбата на дялове от капитала на трите предприятия и на обособени части от тях, представляващи съпътстващи производства, не се прилага редът, предвиден в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Паричните постъпления остават в разпореждане на дружествата.
Предвижда се също данъкът върху печалбата да се преотстъпи на дружествата за срок от 5 години след влизането в сила на закона. Дружествата ще начисляват данък върху печалбата, но няма да го внасят в бюджета.
Предлага се също на трите стоманодобивни фирми да им се преотстъпят дължимите данък добавена стойност, мита и такси при внос на закупени от тях нови машини, технологично оборудване, съоръжения и резервни части, посочени в утвърдените от принципала годишни програми. Преотстъпват се също дължимите данък добавена стойност, мита и такси и при вноса на основни суровини и материали. Това са уточнения в специално приложение, като списъкът включва желязосъдържащи суровини, металургичен кокс, коксуващи въглища, скрап, заготовки, огнеупори, графитни електроди за електропещи. Дружествата ще начисляват тези данъци, мита и такси, но няма да ги внасят в бюджета.
Всички пари, получени от продажбите или преотстъпени от държавния бюджет, ще се насочват към три фонда, които се предвижда да бъдат създадени. Осемдесет на сто от постъпленията ще се внасят във фонд "Преструктуриране" и ще се използват за технологично преструктуриране и обновление, за покриване на разходите за организационно преструктуриране и други цели, посочени в годишните програми за преструктуриране.
С 10 на сто от постъпленията ще се формира фонд "Социален". Тези пари ще се използват за повишаване на квалификацията на работниците и служителите, преквалификация на освободения при преструктурирането персонал и други форми на социално подпомагане и осигуряване на алтернативна заетост. От този фонд ще се изплащат също и еднократни обезщетения на съкратените работници и служители. Предвижда се те да бъдат в размер на три средни работни заплати за съответното предприятие за месеца, предхождащ датата на съкращението. Тези обезщетения се изплащат независимо от предвидените в други нормативни актове.
Останалите 10 процента от паричните постъпления ще се внасят във фонд "Екологични проекти". От този фонд ще се финансират проекти за ликвидиране на стари замърсявания в района на дружествата, проекти за опазване чистотата на въздуха, водите и почвите и оползотворяване на твърдите промишлени отпадъци, както и за изграждане на собствен мониторинг за качествата на компонентите на околната среда.
По предложение на дружествата министърът на околната среда и водите ще утвърждава временни норми за емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферата за срок от 5 години.
Предвижда се законът да има петгодишен срок на действие. Изпълнението му се възлага на министрите на промишлеността и на финансите. Желаното единодействие между двете институции обаче едва ли ще се получи. Финансовото министерство вече е изразило крайно негативното си отношение към този проект, особено в частта, засягаща данъчното законодателство.
На практика проектозаконът за стоманодобива влиза в пълно противоречие с провежданата от правителството политика за въвеждане на финансова дисциплина, преустановяване на данъчните преференции и неравнопоставено третиране на различни фирми.
Според действащата нормативна уредба търговските дружества от стоманодобива са задължени да начислят и внесат в бюджета данък върху добавената стойност при вноса на машини, оборудване и суровини. Същевременно обаче за този данък предприятията имат право на данъчен кредит и си го възстановяват в пълен размер. Законът за данъка върху добавената стойност не поставя никакви ограничения по отношение на изразходването на тези средства от предприятията, сочат данъчни експерти. Според тях няма и не може да има такова нещо като преотстъпване на ДДС, а още по-малко това може да се предвиди в нормативен акт. Механизмът на данъка не може да бъде използван за допълнително финансиране, тъй като този данък не е пряк, а косвен и стоманодобивните предприятия не го понасят, защото не са крайни потребители.
Освен това едва ли е оправдано един частен случай, касаещ проблемите на три търговски дружества, да се решава със специален закон. По тази логика, а може би и с повече основания би трябвало да си направим закон за Нефтохим, за фармацевтичната промишленост, за торовите заводи и т.н. Обяснението, че дружествата от стоманодобива имат особено значение за цялото промишлено производство и имат голям принос във формирането на валутния баланс, едва ли може да бъде достатъчно основание да се влезе в конфликт с голяма част от нормативната уредба, регламентираща икономическите отношения в страната. Такова основание не може да бъде и хипотезата, че ако този документ бъде представен в ЕС, ще получим достъп до структурните фондове на общността.
Опитът за отлагане на лицензирането на застрахователи опъна нервите на надзора
"София инс" се отрече от Джамов
преди 31 март, когато всички застрахователи трябва да подадат молба за лиценз, от БСП поискаха отлагане.
Опитът да се прокара поправка в закона ескалира напрежението и в Дирекцията по надзора. Шефът й Христо Христов издаде специална заповед, с която забрани каквото и да било предварително обявяване за това кой е подал молба и кой не, заплашвайки служителите с уволнение.
Освен известните досега подали молба за лиценз "Феникс" и "Орел" същото обявиха от "Европа" и взаимозастрахователна кооперация от Велико Търново "Медик-център" , която работи в областта на животозастраховането. Дружествата продължават да отговарят на въпросите за своето бъдеще с фразата "има време до 31 март". Това означава, че всички, които са се преборили с изискванията на закона ще се наредят пред вратата на застрахователния надзор в първите два дни на седмицата.
Новините от проведените през миналата седмица общи събрания също са оскъдни. През изминалата седмица трябваше да се реши сливане на дружеството на Димитър Джамов "Зора инс" с това на Мултигруп "София инс". От "София инс" обаче отрекоха обявената в Държавен вестник информация. "Не обсъждаме подобна стъпка, поне в контекста на предстоящото лицензиране", заявиха от компанията, която ще подаде документите си в Дирекцията по застрахователен надзор в понеделник. Недоразумението е интересно, защото е известно, че Джамов в момента е много близък на Илия Павлов, с когото заедно са в управата на футболния клуб ЦСКА. От друга страна, ако "София инс" има шансове да прескочи съмненията, че е свързана със силови групировки, и да получи лиценз, това не важи за структури около Джамов, който все пак беше арестуван в продължение на 11 месеца с обвинения за въоръжен грабеж, незаконно притежаване на оръжие и ползване на фалшив паспорт.
При дружествата от светлия сектор също има една изненада. Застрахователна компания 7М, която е набрала капитал за общо застраховане, бе предвидила вливането на пловдивското дружество "Тракия инс", но по непотвърдена информация то се отказва от тази стъпка и иска да подаде молба за лиценз самостоятелно. "Сигурна информация по този въпрос можем да дадем едва след вторник", заяви изпълнителният директор на компанията 7М Евгени Белчев.
Започват дебатите по закона за гарантиране на влоговете
Засега остава неизвестно каква част от влоговете на гражданите в банките ще бъдат защитени от новия закон за гарантиране на влоговете. Членовете на парламентарната Комисия по бюджет и финанси не можаха да достигнат до единодушие по въпроса, след като през миналата седмица обсъдиха законопроекта при подготовката му за първо четене. Законът трябва да замести действащия в момента Закон за държавна защита на влоговете, който според зам.-министъра на финансите Пламен Орешарски "още при приемането му бе прокламиран като временен".
Законопроектът предвижда заварените случаи да се третират по сега действащия закон. С новия закон се въвежда нова система за "самоосигуряване" на банките чрез фонд за гарантиране на влоговете. Той ще се ползва с висока степен на автономност, като се предвижда БНБ само да приема наредби за дейността му.
Основната спорна тема при обсъждането на проекта в бюджетната комисия беше до какъв размер да бъдат защитени влоговете. Проектът, внесен от Министерския съвет, предвижда защита 95 на сто за влогове до два милиона лева и 80 на сто за горницата над тази сума, но за не повече от пет милиона лева. Гаранцията обхваща влоговете и на физически, и на юридически лица, като изключение от това правило са банките, небанковите финансови институции, застрахователните дружества, държавата и общините независимо от размера на техните вложения. Така и не се стигна до окончателно становище относно защитения размер на влоговете. Предложенията варираха от 10 млн. лв. до 20 хил. германски марки. Това от своя страна обаче ще доведе до повишаване и на вноските на банките във фонда за гарантиране на влоговете. Проектът определя те да бъдат в размер на 0.5% от влоговата база на банката в лева и валута. Банкерите обаче едва ли ще останат доволни от увеличаването на размера на премийните вноски, "които се явяват своеобразен квазиданък за тях", каза Пламен Орешарски във връзка с предложението за вдигане на защитените от закона суми.
От БНБ заявиха, че в момента във фонда има 17 млрд. лв., тъй като и сега банките отделят 1% от депозитната си база за тази цел. Предполагаемата сума, която фондът ще набере при учредяването си, може да се пресметне с помощта на статистиката от БНБ за депозитите в банките. За третата седмица на март левовите депозити са 1906 млрд. лв., а валутните - 2594 млрд. лв. Ако вноската, която банките трябва да направят, бъде запазена на 0.5%, първоначалните средства на специализирания фонд ще достигнат около 44 млрд. лева.
Дори на фонда да не достигат средства, в проекта не е предвидено бюджетът да го подпомага. Съветът на МВФ обаче е поне докато фондът натрупа необходимите резерви, да му бъдат предоставени държавни ценни книжа като обезпечение за евентуални плащания.
"Размерът на вноските може да се определя на база кредитен рейтинг на банките, който да се изготвя от международни компании", коментира соцдепутатът Стефан Стоилов. Така отново беше повдигнат принципният спор дали всички банки ще попълват фонда с равни суми "на калпак", или размерът на вноските ще нараства заедно с риска на финансовата институция. В комисията обаче коментираха, че въвеждането на различни кредитни оценки на банките ще доведе до изтегляне на средствата от тези с по-нисък рейтинг, а оттам и до ликвидни затруднения. Антитезата на това твърдение е, че рисковите банки ще трябва да предлагат по-високи лихви по депозит и така инвеститорите ще балансират между риск и доходност.
"Българската икономика е все още колеблива и е трудно да се администрират различни вноски, зависещи от риска на банките", каза в тази връзка Пламен Орешарски. Въпреки това депутатите се обединиха около тезата, че трябва да се намери начин да се събират по-големи вноски от банките, които водят рискова политика и съответно е по-вероятно да прибегнат до услугите на фонда за гарантиране на влоговете.
Централни банки на страни в борд ще обсъждат проблемите си в Бояна
По инициатива на БНБ на 2 и 3 април в София ще се проведе работна среща на представители на централни банки, работещи в условията на валутен борд. Предвижда се участие да вземат Литва, Естония, Босна и Херцеговина. Срещата ще бъде открита от управителя на БНБ Светослав Гаврийски.
На семинара ще бъдат обсъдени типичните проблеми на банките. Ще се дискутира проблемът за тяхната независимост в условията на борд и доколко законите в различните страни третират централните банки по различен начин. Подуправителят на БНБ Валентин Цветанов ще засегне този проблем от българска страна. Не по-маловажният проблем за финансовата стабилност също ще е тема на разговор между банкерите и основно доколко тя е важна и същевременно постигната. Румен Аврамов, член на УС на БНБ, се е заел със задачата да представи тази тема на гостите.
Като се вземат предвид условията, в които функционират тези банки, не може да не се засегне въпросът за взаимоотношенията с международните финансови институции. Участниците ще могат да споделят опита си от това общуване и да набележат основните проблеми, които срещат при комуникацията с тях. От българска страна доклад по тази тема ще изнесе Даниела Бобева, директор на дирекция "Международно сътрудничество в БНБ и подуправител на Черноморската банка.
Специфичните за валутен борд взаимоотношения с търговските банки са тема на доклада на Павлина Аначкова от БНБ. Докладът ще засегне идеята за ролята на централната банка като кредитор от последна инстанция. Темата е актуална от българска страна, защото само преди две седмици наредбата за рефинансиране на банките от БНБ бе обнародвана в Държавен вестник.
Не на последно място ще бъде поставен и въпросът за възможността за излизане от системата на валутен борд и покриване на монетарните изисквания на Европейския съюз в контекста на евроинтеграцията.
Методиката за основната лихва няма да бъде променена
Въпреки плътното банкерско лобиране Международният валутен фонд е категоричен, че методиката, по която се определя основният лихвен процент, не трябва да бъде променяна. В момента той се изчислява всяка седмица на база доходността на тримесечните емисии държавни ценни книжа. Тъй като финансовото министерство емитира само 5 млрд. седмично от този вид ДЦК, предлагането им е безкрайно ниско, а получената основна лихва - неизбежно притисната надолу. През последните месеци на годишна база тя стои стабилно в границата от 5 до 5.5 процента, което според банкерите не отразява риска в икономиката. Това е факт и въпреки че МВФ настоява за пазарното определяне на лихвите (по този начин), действително има изкривяване на този показател. Тъй като правителството се финансира главно със заеми от международните институции, то няма нужда и не може нетно да емитира вътрешен дълг, затова и предлагането на ДЦК е ниско. В този смисъл ОЛП е не дотам пазарно определен.
Друг е въпросът, че ниският ОЛП по никакъв начин не би трябвало да пречи на банките. На срещата в Сандански за пореден път беше изказано мнението, че той води до загуби за търговските банки, но това не е вярно. Данните към края на миналата година показват, че 20% от банковите активи са в ДЦК, но лихвоносни и зависещи от основната лихва между тях са малко, при това със скорошни падежи. От месеци хазната емитира само книжа с фиксирана доходност. Ако основната лихва бъде вдигната изкуствено чрез промяна в методиката за изчисляването й, това ще се отрази само на някои банки, които имат в портфейла си подобни книжа (примерно левови ЗУНК-облигации или такива по закона за гарантиране на влоговете).
"Евентуална промяна на методиката ще доведе до директен трансфер на средства от бюджета към банките, което най-малкото няма основание", коментира представител на правителството, пожелал анонимност. Той допълни, че финансовите институции трябва да потърсят други източници на доход и да насочат прекалено големия дял на паричните средства в актива си към по-доходни операции, например кредитиране. Освен това е безспорно, че няма никакво основание лихвите по депозитите да бъдат обвързани с основния лихвен процент, така че вложителите не би трябвало да бъдат привличани в спора в полза на банкерското лоби.
Накратко
Тази седмица се очаква да бъде утвърден нов списък на банките - първични дилъри на държавни ценни книжа, който ще важи от 1 април. Според предварителни източници е възможно някои от сегашните 16 банки и 3 финансови къщи да изгубят правото си на участие в аукционите за ДЦК. Причината за това ще е неспазване на изискванията към първичните дилъри и преди всичко за нарушени показатели, които "Банков надзор" следи. Според решение на финансовия министър банките, които могат да обслужват бюджета, се избират именно от списъка на първичните дилъри.
Капиталът на Експресбанк може да достигне 40 млрд. лв., обяви пред БТА шефът на банката Иван Константинов. Точният размер на увеличението ще бъде решен на общото събрание на банката, което се очаква да бъде проведено в края на май. Прогнозите са предварителни, защото още не са готови окончателните резултати на банката за 1997 г. Увеличението на капитала би могло да стане за сметка на трансформиране на печалбата за миналата година, както и от преоценката на дълготрайните активи към 31 декември 1997 г. Бюджетната комисия на парламента одобри на първо четене предложение за водене на преговори за заем от Световната банка в размер на 80 млн. долара. Кредитът ще се използва за подкрепа на социалната реформа в страната. Заемът се отпуска за двайсет години с 5-годишен гратисен период. Половината от сумата е предназначена за социално подпомагане, а останалата част ще бъде за фонд "Обществено осигуряване".
Председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции Илиян Василев съобщи миналата седмица, че три турски банки имат интерес да влязат на банковия пазар в България. Едната от тях е "Зираат банкасъ", на която премиерът Костов обеща лиценз при посещението на турския министър-председател у нас. Имената на другите две финансови институции не бяха споменати от Василев.
До няколко седмици с германски капитали у нас ще бъде учредена Държавна банка за насърчаване на малкия и средния бизнес, заяви федералният министър на стопанството на Германия Гюнтер Рексрот. Банката ще бъде финансирана с еднакви суми от Кредитния институт за възстановяване и от българската страна. Предвижда се България и Германия да отпуснат по 40 млн. германски марки.
Слаб внос, чужди инвестиции и заеми попълнили валутния резерв през 1997 г.
