Приватизация и ликвидация - другото име на реформата
Учудваме се, че тук не се говори за приватизация, заявили представителите на МВФ по време на стратегическия семинар в Сандански за определяне на средносрочната икономическа политика на правителството. Финансовата стабилизация, доверието в банките и лева, пълният бюджет са на път да създадат илюзии и изкушения пред управляващите. Най-голямата опасност е, ако топприоритетите на прехода - икономиката да стане частна и да се преструктурира, се заобикалят, като се маскират с други неясни цели и намерения?
До края на тази година трябва да бъдат раздържавени близо 60% от държавните активи. Това беше записано в правителствената програма за ускоряване на приватизацията, а по-късно и в програмата за приватизация за 1998 г. До края на 1999 г. пък над 80% от държавната собственост трябва да са преминали в частни ръце. Според критериите на Световната банка едно предприятие се счита за приватизирано, ако в него над 67% са частни, тоест държавата не трябва да притежава блокираща квота. Дори и правителството да изпълни амбициите си (което е съмнително, защото е малко вероятно за две години да приватизираш 60%, ако за пет години си продал 10%), не е сигурно, че това ще даде очаквания тласък на структурната реформа. Ние вече нямаме база за сравнение с останалите бивши социалистически държави, които не се забавиха с раздържавяването така драстично. Осемгодишният застой в България по отношение на приватизацията доведе до два необратими процеса.
На първо място, огромна част от предприятията са задлъжнели и окрадени и за тях вече икономически е по-изгодно да бъдат ликвидирани, отколкото спасявани. Тези, които продължават да са продаваеми, защото са монополисти или пък преработват природни ресурси, вече имат ниска цена. На второ място, икономиката се изроди, създадоха се паралелни и сателитни фирми и отношения. Всяко влизане в приватизирано предприятие струва неимоверни усилия - първо да се купи, след това да се разбие съществуващото статукво от фирми на входа и на изхода.
Приходите от приватизацията за последните седем месеца на миналата година, когато е извършена и основната част от приватизацията на малки и средни предприятия, са в размер на около 40 млн. германски марки. Тези пари постъпват в определените от закона държавни фондове като фонд "Земеделие", Държавния фонд за реконструкция и развитие, фондовете за обществено осигуряване и др. Другата част от плащанията по приватизационни сделки, която е в държавни ценни книжа, може да служи единствено за погасяване на държавния дълг. Приходите от целевата приватизация или продажбата на предприятия като МДК и Интерпред също са предвидени за погасяване на държавния дълг, както и за гарантиране на влоговете в държавните банки. Всъщност през миналата година основните приходи от приватизацията са дошли от продажбата само на четири-пет гиганта като "Соди" - Девня, "Девня цимент", МДК и др. От такива сделки в държавата са постъпили около 350-400 млн. долара. От финализирането преди около година на преговорите за продажбата на МДК досега на практика няма нови големи сделки, въпреки че от средата на миналата година се подготвя ново голямо начало в приватизацията. Вече почти година няма значителна приватизационна сделка независимо от непрекъснатите персонални и законодателни промени, които трябваше да премахнат всички пречки. Единствено за сделката с "Химко" привидно има някакво развитие, но всъщност преговорите за химическия завод отдавна започнаха да изглеждат като изнудване на държавата от страна на потенциалния купувач.
Социалистическото правителство се опита да намери изход от забавянето на процеса чрез масовата приватизация.
Относително по-бързо (за около две години) то продаде срещу инвестиционни бонове малко над 10% от собствеността на държавата. Засега основният резултат от продажбата на тези пакети е известно оживление (спрямо абсолютната нула) на капиталовия пазар, което се дължи на факта, че държавата раздаде практически безплатно акции от близо 1000 предприятия. За една малка част от тях сега има интерес от страна на потенциални мажоритарни инвеститори, което създава илюзията за наличие на капиталов пазар в страната. Сега има голяма вероятност точно тези предприятия да стабилизират финансовото си състояние и да станат печеливши. Големият отрицателен ефект от този вид раздържавяване се изразява в това, че за всички останали предприятия, за които няма интерес от страна на чуждите инвеститори, предстои разграбване и ликвидация.
Сегашното правителство заложи на втора вълна на масовата приватизация, като се надява с нея да компенсира липсата на инвеститорски интерес и на вътрешен ресурс. С цел да се избяга от модела на приватизационните фондове управляващите създадоха на тяхно място нови играчи - пенсионните фондове. МВФ обаче остро се противопостави на подхода да се смесват два проблема - на приватизацията и на реформата в пенсионното осигуряване.
При така описаното развитие на процеса на раздържавяване трудно могат да се направят оптимистични прогнози. От досега случилите се приватизационни събития е ясно, че самата философия на процеса е сбъркана. Ако е предварително ясно, че освен от големите структуроопределящи предприятия от останалите не се очакват особени финансови приходи, тогава процесът може да се ускори. Забавянето на сделките позволява на чиновниците да прецеждат всяка една от тях през тромавите и непрозрачни процедури. Така продавачите са мотивирани процесът на продажба да продължи колкото може по-дълго, защото няма политическа воля всичко да свърши за няколко месеца. Корупцията всъщност е факт, който самите управляващи признават, но по странен начин - все едно, че тя е нещо встрани от тях. На срещата в Сандански например вицепремиерът Александър Божков е обявил, че в Министерството на промишлеността също ще започнат да продават пулове предприятия чрез български консултанти. Логиката е, че така процесът хем ще се ускори, хем ще се намали корупцията. Друга голяма опасност за раздържавяването ще дойде, ако управляващите започнат да се чувстват комфортно от това, че командват плащащите данъци държавни предприятия.
Желанието за създаване на механизми, при които да е ясно какво ще става при продажбите и кой да бъде купувач, най-добре личи от намесите, които непрекъснато се правят в Закона за приватизацията. С двуцифрения си брой поправки волята на този закон става все по-размита и той става все по-лесен за заобикаляне. Един от най-интересните процеси в резултат на непрекъснатото "усъвършенстване на закона" е появата и развитието на работническо-мениджърската приватизация.
Вярно е, че за голямата част от по-малките предприятия други купувачи освен самите колективи не могат да се намерят. Управляващите обаче се увлякоха от откритието на РМД -тата (работническо- мениджърските дружества) и попрекалиха с даването на преференции. Накрая тези дружества се превърнаха в непобедим кандидат-купувач дори и при предприятия, за които има сериозен инвеститорски интерес. Преференциите за десетгодишно разсрочено плащане, които се появиха на един от етапите на развитието на тези дружества, по-късно бяха усъвършенствани с идеята тези дружества да останат на практика единствените, които да могат да участват във втората вълна на масовата приватизация. Работническо-мениджърските дружества, макар че ще имат големи възможности за придобиване на пакети от държавни предприятия срещу инвестиционни бонове, няма да бъдат регулирани по никакъв начин от закона за разлика от безкрайните ограничения, които бяха наложени на приватизационните фондове. Накрая допреди дни в проекта за изменение на закона за приватизацията беше записано, че боновете на тези дружества ще имат два пъти по-голяма покупателна способност, отколкото боновете на гражданите. Тази преференция отпадна буквално в последния момент, и то заради твърдото настояване на МВФ.
Едната надежда за изпълнение донякъде на програмите както за приходите в бюджета, така и за размера на раздържавените активи е в продажбата на гигантските държавни дружества. Според уверението на управляващите през тази година на пазара ще бъдат пуснати акции на Булбанк, БТК, Булгартабак. Надеждите за тази година са най-сетне да бъде продаден контролният пакет от БТК, чиято цена непрекъснато пада. НЕК, предприятията от ВПК, Нефтохим, авиокомпания "Балкан" - през следващите две години управляващите твърдят, че за тях няма да има табута в приватизацията.
Реформата обаче има две страни и те се наричат приватизация и ликвидация. Да се продадат предприятията, които могат да работят, и да престанат да съществуват тези, които не са в състояние да се самоиздържат, е единствената задача на преструктурирането на икономиката. В тази връзка също толкова важен въпрос, колкото това ще продаваме ли нови предприятия, е ще има ли нова вълна фалити.
Стабилизацията във финансовия сектор е безспорна. Очаква се тя да бъде основа за растеж и в реалния сектор, макар и с по-бавни темпове. Реалните проблеми на предприятията обаче не могат да се решават само с думи, а вълната от стачки напоследък стана причина в публичното пространство дори да спре да се говори за изолация и ликвидация. Нещо повече - към държавата заваляха молби за помощи, заплати или за други нужди.
Каква е причината за подмяната на проблемите в икономиката? Миналата година беше добра за реалния сектор, защото след първите няколко месеца на хиперинфлация икономиката се стабилизира, след което бяха реализирани огромни номинални печалби, тъй като много предприятия влязоха в инфлационната криза с големи количества суровини и запаси, а от друга страна, стояха ниските амортизационни отчисления. Дори такива традиционно губещи предприятия като БДЖ и Столичната компания за градски транспорт реализираха печалби. На книга проблемите бяха отложени за 1998 г. Добрите резултати от 1997 г. обаче вече имат и някои негативни страни. Например скоростта на приватизацията през тази година е значително забавена вероятно заради доброто състояние на икономиката, което успокои управляващите. В началото на годината дойде и ревалоризацията (преоценката) на активите на дружествата. В противовес на процесите от минала година през тази предприятията ще излязат на значителна загуба дори и да не приложат стопроцентово новите коефициенти. Допълнително ситуацията е затруднена от започналата от Азия криза на световните пазари, която по някакъв начин се отразява и на нас. В резултат на обезценката на валутите на азиатските страни техният износ стана много по-евтин. Паднаха и цените на основните стоки, които България изнася - например торовете, които в същото време не стават по-конкурентни. Покрай хвалбите около постиженията на въведения валутен борд беше забравено и още едно важно нещо - при фиксиран курс вече не може да се разчита на обезценката на лева за евентуално поевтиняване на експортните стоки, тоест трябва да се разчита на повишаване на производителността, което обаче е в пряка зависимост именно от приключването на структурната реформа. Така че се получава точно обратното на желаното развитие - данните за платежния баланс показват увеличаване на вноса на потребителски стоки, както и увеличаване на потребителските кредити от банките. Политиката на доходите също способства за намаляването на производителността. Доходите в държавния сектор нарастват, без да има действащ регулатор за ограничаването им. От една страна, това влияе проинфлационно, а от друга, продължава декапилатизацията на предприятията. В момента исканията за увеличаване на заплатите водят до изчерпването на малкото средства, които постъпват ефективно в предприятията. Липсата на оборотни средства води до спирането на работа, защото дружествата няма откъде да купят суровини. Подобно развитие на събитията има в "Кремиковци", който в момента е на ръба на такава криза.
Успокоението от миналата година направи лоша услуга и на процеса на ликвидацията. Държавата се оказа неподготвена за фалитите и закриването на работни места, в резултат на които огромна маса от хора ще останат на улицата в места, където практически няма никакви други производства. Правителството изпусна шанса да подготви и осигури финансово програми за преквалификация и алтернативна заетост в подобни места. Не достигат и средствата за обезщетения на работниците. По неокончателни изчисления на улицата би трябвало да останат между 36 000 и 40 000 души. Най-критично е положението в предприятията от списъка за изолация. Програмите за оздравяване изтичат в края на 1998 г., когато предприятията трябва да са или приватизирани, или ликвидирани. За някои от тях обаче е много възможно да се наложи закриване преди изтичането на срока. Световната банка по принцип подкрепя ликвидацията на губещите предприятия. Наскоро обаче възникнаха и чисто технически проблеми. За някои големи предприятия, които трябва да се продадат чрез чужди посредници, те ще получат възнаграждението си или ако приватизират, или ако ликвидират предприятието след изтичането на договора. В случай че държавата или някой кредитор поиска ликвидацията, посредникът няма да получи нищо. Това накара някои представители на Световната банка заедно с хората от Европейския съюз да не са толкова приветливи към идеята за нова вълна фалити. Засега не е известна позицията на Международния валутен фонд, но неговите представители по принцип биха подкрепили подобна идея, защото тя намалява квазидефицита. По-малка е и вероятността бюджетът да отпуска спешни помощи за спасяването на тези предприятия. От политическа гледна точка моментът за закриване на предприятията продължава да е благоприятен. СДС има достатъчно мнозинство в парламента, правителството е стабилно, с висок рейтинг. Опозицията няма ясни послания. Още повече че 1998 г. е единствената, през която няма да има избори. Следващата е чак 2000 г. Всякакво забавяне на ликвидацията обаче може да доведе и до икономическа, и до политическа криза, както беше в началото на 1997 г. Стабилизацията е добра основа за растеж
Николай Георгиев, представител на България в МВФ, пред в. "Капитал"
Представи ли правителството в Сандански конкретна цел и приоритети на икономическата политика?
- Правителството представи стратегия за развитието през следващите три години. Тя беше по-конкретна в някои направления, в други - не дотам. Стратегия и програма са различни неща - първата очертава основните цели и принципи на развитието, а втората ги конкретизира. Както вече споменах обаче, по някои въпроси, като например инфраструктурните проекти в транспорта, имаше доста специфично описване, включително и отчасти на източниците за финансиране. Това директно може да залегне в бъдещата програма. Но принципно се разискваше стратегия, а не програма.
Кои са основните цели на тази стратегия?
- Една от тях, която премиерът Костов очерта, е целта страната да се подготви за започване на преговори за присъединяване към европейската общност. Според идеята на стратегията преговорите би трябвало да започнат през 2001 г. Това не е ли по-скоро политическа цел?
- Тя има сериозни икономически импликации, макар че тук започват неясните моменти. Общо взето, за да започнем преговори, трябва да изпълним някои критерии. Правителството се е ориентирало към изпълнение на маастрихтските критерии не защото смята, че това е достатъчно за автоматично започване на преговорите, а защото се смята, че те са много добра основа за това. В дългосрочен план и без това трябва да задоволим тези критерии, още повече че валутният борд ни представя много добри възможности. Сами по себе си те са добра макроикономическа политика, но аз бих предупредил за опасността от прекалено втренчване в тези критерии. Далеч по-важно е да се задоволят т.нар. критерии от Копенхаген. Една обща тяхна формулировка е създаването на работеща пазарна икономика, която може да устои на конкурентния натиск от фирмите от евросъюза. Разбира се, така поставен, критерият е много общ, но това, което конкретно се има предвид, е приемане и изпълняване на съответната законодателна рамка.
Как МВФ прие стратегията на правителството и защо Ан Макгърк каза, че има разногласия за приоритетите?
- Не бих казал, че по отношение на приоритетите има принципни различия. Те по-скоро са тактически. Фондът не смята, че трябва да се дава такъв голям акцент на маастрихтските критерии, като разбира се, ако тяхното изпълнение се получи без особени усилия, толкова по-добре. За много от тях така и ще стане. Примерно валутният курс по дефиниция е стабилен, бюджетът така или иначе трябва да е балансиран, критерият за лихвите също има условия да бъде изпълнен. Единствено може би критерият за инфлацията няма да бъде изпълнен, но той е много нисък - 4-5%. Не е необходимо да се създава атмосфера и стремеж за изпълнението му на всяка цена.
Нямаше ли известен сблъсък относно политиката на доходите?
- По отношение на доходите няма сериозен проблем, поне по това, което се предвижда в макрорамката. Доходите като че ли все още са под равнището от 1995 г. и мисля, че в краткосрочен план това не създава проблем. Според фонда нарастването на заплатите, специално в промишлеността, е тревожно бързо, но правителството твърди, че през януари и февруари ръстът на заплатите е овладян. Има наредба за нарастване на заплатите, към която няма забележки и която според правителството се спазва. Така че проблем няма и заплатите не бяха между основните теми в Сандански.
Доколко дискусията за стабилизация или растеж има основание?
- Няма противоречие между стабилизация и растеж. Стабилизацията е необходимо условие и първа фаза на растежа и не само че не го възпрепятства, а го подпомага. Това, което фондът има предвид, е устойчив растеж, такъв, който не се генерира от държавата, а възниква спонтанно от производствения сектор в резултат на премахване на пречките, които го задържат. Ролята на държавата е не да стимулира растежа изкуствено, а да премахне тези пречки. Какво се има предвид? Ако става въпрос за даването на кредити, да се направи така, че кредиторът да може да събере вземанията си в срок и възможно най-ефикасно. Да се създаде кредитен регистър, така че да се избягват ситуациите с кредитните милионери и т.н. Тоест необходими са институционални мерки, които според фонда ще улеснят даването на кредити. По отношение на регулациите в Закона за банките специално МВФ смята, че сегашният режим е добър, почива на международни критерии, съобразени със слабостта на нашата икономика, поради което са и по-рестриктивни. Позицията му е, че не е необходима промяна на тези регулации и че тя би била вредна в този момент.
А как правителството си представя предизвикването на растежа?
- То е съгласно с вижданията на фонда за институционалните мерки, които споменах. Освен това предвижда редица инфраструктурни проекти, чрез които да създаде растеж. Финансирането на тези проекти идва основно отвън, но и държавата участва в тях с една значителна част. Тези инвестиции са полезни и необходими - става въпрос примерно за пристанище Бургас, летищата в София и Бургас и т.н. Това са проекти с голяма възвращаемост и фондът не възразява срещу тях по принцип. Важно е обаче инвестициите да са така разположени във времето, че да не се получи прегряване. Ако изведнъж започне работа по няколко от тези проекта, в страната ще се изсипят големи маси капитали, които сегашната парична политика не може да стерилизира. Може да го направи фискалната политика чрез увеличаване на фискалния резерв, но това няма да е толкова лесно. Така че по отношение на инфраструктурните проекти това е опасението на фонда - да са равномерно разположени във времето и второ, държавните гаранции да се ограничени, тъй като те потенциално могат да доведат до нарастване на държавния дълг.
Какъв е проблемът за кредитирането?
- Проблемът не е в банковата система и не е в рестриктивния закон, а че голяма част от фирмите, които искат кредит, не са подготвени да го усвоят продуктивно. Не представят необходимия бизнесплан, особено по-малките и средните не знаят как да го направят, нямат кредитна история, така че за банките е трудно да оценят кредитния риск. Точно по тези въпроси трябва да се работи. Проблемът за банките е, че капиталът им е малко - това ги ограничава чрез двата числови параметъра на регулацията - капиталовата адекватност и лимита за големите кредити (25% от собствения капитал).
Решението за големите банки е чрез приватизацията новият собственик да увеличи капитала. Във всеки от приватизационните договори засега е имало и в бъдеще ще има клаузи за увеличаване на капитала. Така че по този начин този проблем ще се облекчи поне частично.
Има ли основание повдигането на въпроса с методиката за определяне на основния лихвен процент?
- От макроикономическа гледна точка няма голям проблем с основната лихва. Отрицателните лихви по депозитите и ценните книжа представляват трансфер на реални средства от спестителите към банките и бюджета. Това, разбира се, е неприятно, но не е фатално, защото става дума само за преразпределение на средства от едни икономически агенти към други, а не за реална загуба. Има голям марж между лихвите по депозитите и тези по кредитите. Това идва частично от наследените проблеми в банковия сектор и частично от недотам високата ефективност на банките. Плюс това сега лихвите на банките не са свързани с ОЛП. Така че и да се вдигне той, няма гаранция, че банките ще вдигнат лихвите по депозитите или ще е с много по-малко. ОЛП е само референтен индикатор за ликвидността в икономиката. За да не се налага емитиране на тримесечни ценни книжа единствено за да се калкулира основен лихвен процент, би могло леко да се промени методиката за определянето му, като се изчислява средната лихва върху всички матуритети.
Това, че МВФ финансира правителството през БНБ, не деформира ли пазарния принцип на определяне на основната лихва?
- МВФ отпуска пари на държавата България, която може да ги използва, както намери за добре. В интерес на фиска е той да използва най-евтиния наличен ресурс за финансиране. Доколкото кредитите от фонда са с по-ниска лихва от формираната на вътрешния пазар, бюджетът печели от това.
Смята ли фондът, че има някакво забавяне в приватизацията?
- Не се повдигал такъв въпрос, по-скоро фондът е задоволен от програмата на правителството. Изтъкна се по принцип, че трябва да се приватизира ускорено, но конкретно аз мисля, че фондът и СБ могат да живеят с нашата програма.
Какво трябва да се прави с излишъка на бюджета?
- Фондът смята, че е много рано да се говори за излишък. Има редица технически промени от началото на тази година, които може би са генерирали този излишък. Данните за производството, които са на много предварителен етап, не показват някакъв особен ръст, така че най-вероятно излишъкът се дължи на тези технически причини - отчисляването от регистрация по ДДС, забавеното калкулиране на ревалоризацията на активите в себестойността на продукта и т.н. Моите подозрения са, че към юни излишъкът няма да се окаже чак толкова голям, ако въобще го има. Ако пък се получи обратното - още по-добре, винаги е по-хубаво да имаш повече пари. Лично моето мнение е, че първа стъпка би трябвало да е намаляването на данъците в условията на балансиран бюджет. Схемите за обратно изкупуване на дълга не са най-доброто използване на евентуален излишък.
Проблем ли е вече натрупаната инфлация за конкурентоспособността на икономиката?
- Според мен това засега не е толкова сериозен проблем. Първо, не е ясно къде е равновесното равнище на реалния валутен курс. Може би при въвеждането на борда сме били на малко подценен реален валутен курс и сега сме добре. Използването на реалния валутен курс като индикатор на конкурентоспособността се надценява не само у нас, но и в световен план. Не се отчита, че равновесният реален валутен курс е динамична величина, той при подходящи условия може и да поскъпва, като например при Аржентина. Те имат борд от седем години, а дефицитът по текущата сметка е само 1.5% от БВП. Това се постигна чрез дълбоки структурни преобразувания в икономиката. В началото на 1991 г. те не бяха много далеч от нашите проблеми. Имаха голям и неефективен държавен сектор, силни и войнствени профсъюзи. Правителството приватизира бързо, успя да преодолее кризата през 1995 г. и сега икономиката им отново расте с 6-7% годишно. С това искам да подчертая, че не бива да се надценява надценяването на реалния валутен курс. Платежният баланс ще покаже кога той става надценен. По предварителни данни за 1997 има голям излишък по текущата сметка, а за четвъртото тримесечие е приблизително балансиран. Така че още няма индикации за надценяване на реалния курс.
Как се държи икономиката като цяло след въвеждането на борда?
- Още е рано да се правят изводи само на база на данните от шест месеца. Като получим данните за първото и второто тримесечие на 1998, ще можем да направим изводи дали има оживление или не. В тази връзка искам да подчертая, че опитът на другите страни от Източна Европа е показал, че растежът идва приблизително две години след постигане на макроикономическата стабилизация. Разбира се, това е сравнително дълъг период, но няма лесни решения. Опитите за изкуствено стимулиране на растежа биха били вредни за стабилността.
Наръчник за бъдещи европейци
Какво значи маастрихтски и копенхагенски критерии
Преди около месец премиерът Костов заяви, че страната ни ще се стреми да изпълни маастрихтските критерии за членство в икономическия и валутен съюз (EMU) към 2001 г. По-късно правителството модифицира позицията си и прие тези критерии само като цел на своята политика. Основание за това били валутният борд в страната, привързаността на българския лев към германската марка и прогнозата, че към 2001 г. съотношението БВП - дълг ще спадне под 60%.
На семинар в Интерпред представител на Европейската комисия в София каза, че никой не иска от страната ни да изпълнява тези изисквания, които са просто неизпълними и не са критерии за членството ни в ЕС. Наскоро друг представител на еврокомисията е заявил, че стремежът ни да изпълним тези показатели може да стегне икономиката ни като ризница и това да доведе до нейното разрушаване.
Макар и много по-деликатно изказана, подобна позиция имат и международните финансови институции. След семинара в Сандански техни представители заявиха, че преследването на маастрихтските критерии не бива да се превръща в самоцел на българската политика.
Какви всъщност са критериите?
Ценова стабилност. Максималното отклонение на годишната инфлация да е 1.5 процентни пункта от средната стойност за трите страни с най-добри показатели, т.е. около 3% годишно.
Финансова стабилност на правителството.
а) Бюджетният дефицит трябва да бъде в рамките на 3% от брутния вътрешен продукт(БВП);
б) Държавен дълг (вътрешен и външен вкл. държавно гарантиран) - до 60% от БВП.
Ниски дългосрочни лихвени проценти. Всяка страна членка на съюза трябва да има дългосрочни лихвени проценти с максимално отклонение 2 пункта от средната стойност на трите страни с най-добри показатели в евросъюза. За база се използва доходът по дългосрочните дългови инструменти на правителството;
Стабилни валутни курсове. Валутата на страната членка трябва да е с нормални флуктуации от последните две години в системата на европейския валутен механизъм (ЕВМ). Страната членка не трябва да е девалвирала валутата си сама към валутата на която и да е друга страна от Евросъюза за същия период.
Тези фискални изисквания са формирани на базата на представянето на икономиките на 15-те - т.е. те са несравними с икономическите показатели на страни, нечленуващи в евросъюза.
На пресконференцията, последвала семинара в Сандански, вицепремиерът Александър Божков заяви, че политиката на правителството през следващите три години ще е ориентирана към изпълнение не само на маастрихтските критерии, но и на тези от Копенхаген. За да може България да мисли за EMU, първо трябва най-малкото да влезе в Европейския съюз. Критериите за това са формулирани в Копенхаген през 1993 г. Те са основно два - институционален и икономически. От институционалната основа на Eвросъюза до момента България е приела само около 20% от необходимите норми. За втория критерий в становището на еврокомисията от юли 1997 г. се казва, че "българската икономика не може да издържи на натиска на конкурентните сили на вътрешния пазар" в средносрочен план - т.е. до 2001 г. (има се предвид вътрешният пазар на ЕС).
Едва след като изпълним тези изисквания, могат да започнат преговори за присъединяване към 15-те. Следващата стъпка е включването на българската валута в европейския валутен механизъм (ЕВМ), във вида който ще придобие след 1 януари 1999 г. Към участие в него сега се стреми Гърция, която отдавна е член на Евросъюза, а Великобритания влезе в него през 1990 г., за да го напусне две години по-късно. За да се присъедини една страна към ЕВМ, тя трябва да има развити капиталови пазари и добро взаимодействие в европейските валутни пазари (Гърция е считана за развиващ се пазар). Освен това участието във валутния механизъм предполага класическа централна банка, която да използва всички инструменти на паричната политика. Този проблем изглежда нерешим в момента, след като режимът на валутен борд в България лиши централната банка от голяма част от класическите й функции.
Това са най-общо стъпките, които трябва да измине страната ни, за да пристъпи към изпълнението на критериите за членство в EMU. За момента може да се говори само за номинално изпълнение на конвергентните критерии от Маастрихт. Иначе в същия договор е записано, че Брюксел ще си взаимодейства и със страни, нечленуващи в съюза, но имащи тесни икономически връзки с ЕС, за да постигнат валутна стабилност. В този смисъл България може да поиска консултации с Европейския валутен институт (бъдещата централна банка на 15-те), за да сме в крак с процесите на интеграция в Западна Европа.
Към Европа с неясни приоритети
"Ще бъде около Великден и ще бъде много хубаво. " Това казва премиерът Иван Костов в едно старо интервю в отговор на въпроса как си представя края на мандата си през 2001 г. Неговото правителство наистина е първото, което месеци след като подобно нещо е казано, все още може да си позволи да мисли в перспектива, по-дълга от година. През юни изтича споразумението, което кабинетът подписа с МВФ, за да финансира въвеждането на валутния борд. Фактът, че икономиката засега се възстановява добре, направи възможно и започването на преговори за това как да изглежда икономическата политика до края на мандата на ОДС. "Сезонът" беше открит с посещението на вицепремиера Александър Божков във Вашингтон и срещата на правителството и международните финансови институции в Сандански, наречена пак от него уникален експеримент. Ситуацията наистина е нова, в известен смисъл уникална. Управляващите успяха да разтегнат перспективата до цели три години, което значи, че по някакъв начин започват да мислят по-дългосрочно. Тъй като България все още има нужда от външно финансиране, за да си позволи това, концепцията за управлението до "Великден 2001" трябва да бъде благословена и подкрепена от кредиторите. Казано протоколно, изтичането на едногодишното споразумение с МВФ за въвеждането на валутен борд трябва да бъде последвано от ново, този път тригодишно. Срещата в Сандански пък трябваше да покаже как двете страни си представят този нов договор, който ще очертае и нови принципи в макроикономическата политика.
Длъжник - кредитор.
Между правителството и международните финансови институции неизбежно ще има противоречия. Досегашната политика на МВФ е доказателство, че фондът е склонен да се презастрахова, настоявайки за рестрикции в икономиката, които на места действително са в противоречие с нейния растеж.
Подходящ пример е отлагането на ревалоризацията на активите. След хиперинфлацията от началото на миналата година необходимостта от счетоводна преоценка на материалните активи на търговските дружества беше очевидна. Забавянето до началото на тази година по изрично настояване на МВФ доведе до това, че бизнесът беше обложен за несъществуващи реално приходи и на практика трябваше да отдели от капитала си, за да подсигури бюджета. Този пример е показателен как растежът на икономиката е принесен в жертва на бюджетната и оттам на финансовата стабилност на държавата. Същият конфликт има аналог и в сегашните преговори с МВФ. Правителството е право, че данъчната тежест трябва да бъде намалена, за да може бизнесът да печели повече и да се развива, инвестициите да имат по-благоприятна среда и икономиката да расте. Фондът обаче не иска да рискува намалените данъчни приходи на бюджета да предизвикат дефицит, по-голям от планирания, и оттам да нарушат финансовата стабилност.
Свръхфинансирането.
За прекаления консерватизъм на МВФ има още един подходящ пример и той е наложената от него свръхфинансова обезпеченост на стабилността. бюджетът за тази година беше изготвен така, че поне за първите три месеца хазната се оказва с излишък, достигащ почти 200 млрд. лева. Ако съотношението на приходите над разходите се запази такова, излишъкът към края на годината ще надхвърли 3% от прогнозирания размер на брутния вътрешен продукт. Цената на такава свръхбюджетна обезпеченост обаче е в по-високата данъчна тежест за бизнеса и населението, тоест тази стабилност, от една страна, ограничава бъдещия ръст на икономиката, защото затормозява произвеждащите, а от друга, поддържа по-нисък жизнен стандарт и ограничава потреблението. Може би тази последователност от проблеми е в основата на тезата на Костов, казана в Сандански, че данъците трябва да бъдат намалени още тази година.
Самият фискален резерв също е добър пример за прекаленото подсигуряване на МВФ в името на стабилността. По официални данни в края на февруари той е достигнал цели 1847.4 млрд. лева, което е почти 8% от прогнозния БВП за тази година. Този буфер е напълно достатъчен, за да се каже, че и при най-лош сценарий през годината бюджетът ще остане платежоспособен. От друга страна, огромната част от фискалния резерв е резултат от външни заеми, за които не само през тази година бюджетът ще е натоварен с лихвени плащания, респективно данъкоплатците и бизнесът като цяло ще са затормозени.
И в двата случая - бюджетният излишък и свръхрезервът - фондът, като кредитор с лоши спомени, има всички основания да настоява цената за стабилността да се плати с по-бавно възстановяване на икономиката. Правителството ще трябва да докаже, че като кредитополучател има достатъчно добър "бизнесплан", за да се разтовари от прекаления консерватизъм на МВФ и през следващите три години. Кабинетът трябва да се погрижи най-накрая и за бизнеса и да убеди фонда, че това не застрашава достиженията на стабилизацията.
Добър ли е "бизнеспланът"
Единственото по-конкретно изявление, което представителите на МВФ направиха след Сандански по повод различията си с българското правителство, беше, че те са в приоритетите. Запитан какви конкретно са те, вицепремиерът Александър Божков заяви: "Икономическата ни политика е записана в програмата "България 2001" и това е. " "Вие трябва да имате ясна представа за това какво преследвате", контрира обаче Ан Макгърк.
Ако се съди по всичко казано от наша страна през последните седмици, правителственият план изглежда съсредоточен в две основни направления - подобряване на инвестиционната среда (по-ниски данъци) и стимулиране на инвестициите чрез либерализация на банковия кредит. Отпушването на кредитирането от своя страна включва държавни гаранции по банкови кредити, облекчаване на регулациите на банките - капиталова адекватност и лимити за големите кредити, промяна на методиката за изчисляване на основната лихва, резултатът от което ще е по-голям трансфер на доход от бюджета към банковата система. (Тезата, че доходите трябва да се увеличат, за да нарасне потреблението, и така да се стимулира растеж, за щастие беше изоставена от правителството през последната седмица.)
Ако всички тези мерки се погледнат от гледна точка на бюджета, това, което правителството предлага, е той да поеме по-големи рискове, като едновременно с това се лиши от приходи. Фондът естествено мрази и двете. И с право, защото същността на проблема е друга.
Дори и на най-силното и обосновано искане за намаляване на данъците фондът може да отговори, че другите възможности за облекчаване на бизнеса не са изчерпани. Държавната администрация не е реформирана, с други думи, произвеждащите продължават да издържат излишно голям и затормозяващо корумпиран апарат. Другата подходяща цел би била осигуряването на добра пазарна среда, изчистването на нелоялната конкуренция, премахването на монополите.
Останалите по-краткосрочни цели на правителството са още по-уязвими. Проблемът на кредитирането не са рестрикциите върху банките, а слабата им капитализация. В този смисъл, ако държавата започне да гарантира кредити за бизнеса, тя ще трябва да поеме риска от нова криза в банковата система. После, банките не отпускат дори по-малки кредити, защото считат, че рискът в икономиката все още е голям, и защото нямат механизъм да се наложат над лошите си длъжници. Ако второто може да се реши със законодателни промени, първото отново е въпрос на пазар, изчистване на собствеността и създаване на благоприятна инвестиционна среда.
Приказката за EMU.
От всичко казано дотук може да се направи изводът, че приоритетите на правителството не са нито ясни, нито подредени. "Не можем да имаме конкретни приоритети, защото всичко е приоритет. " С тези думи един вицепремиер формулира стратегията на правителството. Притеснителното е, че това може да означава и обикновена липса на приоритети. Присъединяването към Европа е добра политическа теза, но не значи нищо конкретно. Това е дълъг процес, успехът на който зависи от радикалността и бързината на икономическите реформи. Приказките за нарастване на доходите трябва да се отнесат към вътрешнополитическите ходове преди местните избори. Препратките към предизборната "Програма 2001" на СДС са просто бягство от отговор на конкретния въпрос как ще управлява кабинетът, какви са неговите цели - не политически, а реални, в икономиката. Така и не се разбра кои са акцентите в правителствената политика - конкретно и разположени във времето. Остава усещането, че министрите не са готови с програмите си и с общи приказки за евроинтеграция се опитват да прикриват това.
Дори да допуснем, че през 2001 г. България изпълни всички изисквания на Икономическия и валутен съюз (EMU), дори да допуснем, че това ще ускори приемането ни в Европейския съюз, проблемът ще е дали националната икономика ще може да издържи на разширяването на конкуренцията. Същността на членството в Евросъюза е премахването на търговските бариери, мобилността на капитали и стоки и т.н. Технически това означава, че Нефтохим няма да може да поддържа в продължение на месеци цените на бензина над международните, за да избива неуспешни сделки от минали години и неефективност. В българската икономика все още има куп подобни примери. Никой освен това няма да може да си позволи в такава среда да чака идеалния купувач на държавните банки, защото спестяванията ще се насочат към тези финансови институции, които работят и осигуряват доход. А не са се втренчили в изкуствен показател като основния лихвен процент и не обвързват напълно безсмислено цената на финансирането си с него.
Така че посоката би трябвало да е повишаване на конкурентността на икономиката и постоянно либерализиране на пазарите. Безспорен приоритет са преструктурирането и повишаване на конкурентоспособността на икономиката. Което означава бърза приватизация и ликвидация. Премахването на митническите бариери и пълната либерализация на външната търговия ще поставят местните производители пред шок и те трябва да са готови за него. Няма да има повече принуда да се потребяват едновременно некачествени и скъпи български стоки. В този смисъл приказката за EMU е хубава, но не може да бъде цел сама по себе си. А и никой от управляващите не се досетил очевидно, че в Европа не може да има държава с валутен борд. Едно от институционалните изисквания към страните членки е независима централна банка - нещо, от което през миналата година се отказахме със закон и което е горе-долу обратното на борда. Официално в България всички залози са на дългосрочен и успешен валутен борд, поне засега.
Коментар
Няма такъв законопроект
Това не е истина", е първата мисъл, която може да те споходи още с един бегъл преглед на проекта за за- кон за преструктуриране на стоманодобива (). Дори и историческият червен промишлен министър Климент Вучев не посмя да сътвори такова чудо, въпреки че тогава в България още нямаше валутен борд, а приказките за финансова дисциплина бяха екстравагантна тема сред малобройна част на соцелита в почивките на някой пленум или конгрес. Нещата обаче много се промениха. Водени от призивите на Вучев да не си плащат дълговете, предприятията фалираха банковата система, тя пък повлече държавата. Пламна хиперинфлация, народът излезе по улиците. Намесиха се Западът, МВФ и затвориха печатницата за пари. Новите управляващи и старите управляващи си стиснаха ръцете и казаха никой повече в тази страна да не харчи чужди пари, без да ги връща. Това го нарекоха национален консенсус. Всичкото хубаво, но освен за НАТO се задават и първите икономически проблеми на консенсуса.
Година управление - година изкушения. Дава ли ти сърце, ако си български политик, да закриеш губещо държавно предприятие и да оставиш хората на улицата. Още повече че малкото останали работещи и печеливши предприятия плащат ли плащат безумни данъци и пари има. Не е като да няма. В такъв момент сигурно в някоя сънена управленска глава, забравила замалко за борда и финансовата дисциплина, се раждат проектозакони като този за стоманодобива. Да се опростят дълговете, да се премахнат данъците. Ако си мислите, че става дума за насърчаване на предприемачите - не. За "Кремиковци" и "Стомана" иде реч. Перлите на българската индустрия. С инициативи като този проектозакон те със сигурност могат да изпотрошат още млечните зъбки на българската финансова стабилизация. И както обикновено, в основата на провала ще са само добри намерения.
Ченгета без фантазия - с папки
Мине не мине време и по укротената политическа сцена тръгват да се разхождат личности, именуващи се политици, чието основно предназначение, изглежда, е да бъдат разносвачи на папки. Разноцветни, комплектовани, но прашасали дотам, че единствената реакция на отегчената публика в салона е алергична кихавица.
В този фарс представителите на Движението за права и свободи имат запазен периметър. Депутатът Осман Октай досега предпочиташе да се изказва главно преди избори, не пропусна и последните, когато натовари лидера на тогавашната опозиция Иван Костов с всички антидемократични грехове - свалил правителството на Филип Димитров, минирал споразумението с ОДС, кариерист и авторитарен тип. Въобще - не гласувайте за тази черна фигура. Не се получи.
Сега Октай тръгна от канцелария на канцелария с някакви документи отпреди 7-8 години за много пари и голяма корупция (свързана със заем от Световната банка), естествено пак на Иван Костов. Като бивше ченге, документирано от парламента, Октай не може да не е наясно коя бумага за какво служи и как се нарича ситуацията, при която една папка е кьорфишек (по израза на Йордан Соколов). Но тъй като целта и на този пореден епизод не е справедливостта да възтържествува, а шум да се вдига, та дано остане някакво разяждащо съмнение, атакуващите не се отказват.
Изглежда, бившите ченгета имат сериозен проблем - те не могат да преболедуват не загубата на изборите, а края на беровизацията на държавата. И плачат на поразия за реставрация на плаващи мнозинства от маргинали, които пазят топли спомени за времето на първото югоембарго. Но нямат фантазия - или ще пуснат в парламента литературни пасквили, какъвто беше "материалът" за Богомил Бонев, или ще заредят някое депутатско куфарче, за да бъде показвано по телевизията. Без да бъде отваряно, естествено. Защото, ако се отвори предварително, може да стане явно, че в него са надиплени едни болни фантазии.
Щом и немецът заплака... Пречка за по-мощното навлизане на немските инвестиции е бюрокрацията, оплакаха се немски фирми, които искат да инвестират в страната. "Слезе ли се на равнище, по-ниско от министри, проблемите веднага се появяват. Затова искаме да имаме координационно бюро за немските предприятия, което да им помага по-лесно да се справят със средата", заяви министър Рексрот на българските си домакини.
Колко хубаво щеше да бъде, ако германският министър на икономиката беше осиновил България. Може би тогава щеше да направи координационно бюро, което да съдейства и на българските предприятия, които биват ухажвани единствено със заклинания и обещания от българските колеги на Рексрот. За разлика от тях обаче германецът със сигурност ще успее да прокара създаването на такова бюро. В цялата тази история има няколко парадокса. Първият е, че ако немец се оплаче от много бюрокрация, това е повече от вярно. Англосаксонецът не би коментирал - просто би побегнал, без да се обръща назад. Вторият е, че по-деликатните намеци очевидно са останали незабелязани, та е станало нужно да бъде обявен на всеослушание проблемът.
Разбира се, какво толкоз - нашите управници са се устремили към много по-висши цели - защо трябва да се безпокоят за глупости, като например условия за бизнес. Третият парадокс е, че очевидно и немците още не са стигнали до нивата и проблемите, при които и координационните усилия ще са ялови. Например да си прокарат телефон в офиса. Или да си открият партида в енергото. Тогава не само ще установят, че трябва да плащат дебели рушвети, като дълго и мъчително трябва да мислят на кого точно да дадат плика с парите, но и ще разберат, че при такава система не могат по никакъв начин да влияят на процедурите, измислени от много, много болни хора.
Когато немците се сблъскат с корупцията и глупостите на БТК, НЕК, Топлофикация, общинските паркинги и всичко онова, което е пейзажът на постсоциализма, ще ни кажат само "всичко хубаво", както е там на немски, и любезно.
България и Украйна се обявяват за стратегически партньори
Документът за партньорството бе парафиран в рамките на посещението на украинския президент Леонид Кучма в България. Още при пристигането си Кучма заяви, че въпреки традиционно добрите отношения между двете страни стокообменът е едва 300 милиона долара. Това стана и основна тема на подписаните седем междудържавни документа. Договорено бе да се подготви споразумение за либерализиране на съвместната търговия. Украйна предлага сключването на двустранно споразумение с България за либерализация на търговията принципите на ЦЕФТА. Съвместни инфраструктурни проекти, по-специално евроазиатският коридор, също са били сред основните теми на разговорите. Междувременно членове на двете делегации подписаха междуправителствена спогодба за сътрудничество в митническата област, споразумение между министерствата на образованието и науката за научно-техническо сътрудничество, споразумение за сътрудничество в държавното регулиране и контрол на безопасността при използването на ядрената енергия за мирни цели.
След разговора си с българския премиер Иван Костов Леонид Кучма заяви, че двете страни нямат различия в пътя за изграждането на икономиките си и ще вървят заедно към Европейския съюз.
На срещата между министъра на промишлената политика Василий Гуреев и вицепремиера Божков стана ясно, че украинската страна се интересува от съвместни проекти в областта на военната и селскостопанската техника и корабостроенето. Украйна няма да въвежда едностранни митнически облекчения за български стоки, заяви украинският министър на външноикономическите отношения и търговията Сергей Осика на среща с български бизнесмени.
Застреляха бивш член на "Клуб 777" в Пловдив
Бившият съдружник в "Клуб 777" Петър Петров-Патерицата беше застрелян в Пловдив. Неизвестни бандити засипали с куршуми джипа на Патерицата на 20 март на ул."Кичево" в пловдивския квартал Кючюк Париж около 20.15 часа. От малка пресечка пред джипа излязла кола и му препречила пътя. От задните й врати изскочили двама бандити и започнали да сеят куршуми срещу колата. Шофьорът панически дал на заден, счупил мантинелата и се спрял в дърво. Килърите продължили да стрелят, докато Патерицата паднал мъртъв. Поне три от куршумите попаднали в главата на бившия борец. Куршумите са групирани в малка окръжност, което говори, че стрелецът е професионалист или с голям опит. Най-вероятно изстрелите са от автоматичен пистолет "Скорпион"- 7.65 мм. Петър Петров-Патерицата е бил приятел с друг убит бивш член на "Клуб 777"- Георги Калапатирев-Италианеца. Той беше застрелян на гребния канал в Пловдив през декември 1995 г. Двамата официално напускат фирмата на "седмиците" през 1994, но не прекъсват връзките си с тях. През 1995 г. Италианеца и Патерицата се издирват за побой и въоръжен грабеж.
Петър Петров-Патерицата от есента на 1996 г. контролира клона на ВИС-2 в Пловдив. Макар официално да не е бил представител на висаджии, Патерицата се е помещавал в техния офис. В края на миналата година обаче той се изнася от офиса им.
В пресата се пуснаха няколко версии за убийството на бившата "седмица", една от които е интереси в курортния комплекс в Пампорово. Патерицата заедно със съдружника си Николай Чилингиров притежават там малък хотел и участие в дискотека "Бедрок" на хотел "Рожен". Техни приятели обаче отричат поръчката за убийството да идва от Смолянско поради малките интереси в курорта и дребните мащаби. Другата версия е, че Патерицата се е замесил в контрабандата с цигари за Русия. Още докато е бил жив Жоро Италианеца, двамата са се занимавали с търговия на цигари. След смъртта му Патерицата е продължил бизнеса. Като възможни версии за покушението полицаите сочат и канали за наркотици и рекет по магистралата до Свиленград, но засега няма доказателства за това.
Немците искат държавни гаранции за бизнеса си тук и по-малко бюрокрация
Депутати от Бундестага и 40 представители на немски предприятия, водени от федералния министър на икономиката Гюнтер Рексрот, посетиха през миналата седмица България. Те заявиха интерес от инвестиране в инфраструктурата, телекомуникациите, енергетиката и машиностроенето. По време на визитата бяха сключени и три споразумения. Между НЕК и немския концерн "Сименс" се подписа споразумение за реконструкцията на V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй", сключи се споразумение и за преструктуриране на въгледобивния отрасъл между Комитета по енергетика и немската фирма "Лаубак". Търговско-промишлените палати на двете страни също се договориха да си сътрудничат.
"Стабилният политически климат и благоприятната икономическа обстановка са гаранциите немските инвестиции да дойдат в България", заяви министър Рексрот на кръгла маса на немските бизнесмени с представители на наши ведомства и фирми. Той обяви, че Германия си е възвърнала първото място по чужди инвестиции в страната с общ обем от 260 млн. долара, но наблегна, че това е далеч от реалните възможности за немски инвестиции.
На срещите ясно бяха огласени и пречките за по-бързото развитие на българо-немските проекти. Като най-важен за трудностите в търговските взаимоотношения бе поставен проблемът за държавните гаранции. Гаранциите на немската агенция за експортно застраховане "Хермес" не се използват, тъй като банката, с която тя е избрала да работи в България - Булбанк, не проявява интерес да гарантира сделките. "Държавните гаранции са ограничени, но има и други начини за инвестиране", каза министърът на търговията и туризма Валентин Василев. Двамата министри са се разбрали да се проведат преговори и с други банки, които биха могли да поемат гаранциите от българска страна, и позициите да се съгласуват с "Хермес".
Пречка за по-мощното навлизане на немските инвестиции е и бюрокрацията, се оплакаха немски фирми, които искат да влязат в страната. "Слезе ли се на равнище, по-ниско от министри, и проблемите веднага се появяват. Затова искаме да имаме координационно бюро за немските предприятия, което да им помага по-лесно да се справят със средата", заяви министър Рексрот.
Акцентите в търговските отношения между двете страни трябва да се поставят най-вече върху малките и средните предприятия, са категорични високопоставените немски гости. За тях ще бъде създадена и насърчителната банка за малки и средни предприятия. "Ще направим всичко възможно да капитализираме банката в най-скоро време", обяви Рексрот. Немците ще осигурят ноухау и дългосрочно финансиране за банката.
Професор Живко Сталев стана първият доктор хонорис кауза на БАН
Почетното звание на председателя на Конституционния съд проф. Живко Сталев е присъдено за цялостния му принос в развитието на българската правна наука. Президентът Петър Стоянов изпрати поздравително писмо, в което подчерта, че проф. Сталев е не само конституционалист номер едно на България, но и създател на школа в българската юридическа наука. Проф. Живко Сталев е автор на над 300 научни труда в областта на гражданското, семейното и търговското право, международното частно право, трудовото, административното, конституционното право и общата теория на правото. Г-н Сталев е основател на арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата и дългогодишен негов председател.
Стреляха 6 пъти по синдикалист в Бургас
Неизвестен изстреля 6 куршума срещу председателя на синдиката на пристанищните работници Янаки Атанасов в Бургас. Профсъюзният лидер се прибирал към дома си около 20 часа миналия вторник, когато на ул. "Трайчо Китанчев" бандитът започнал да стреля срещу него. Само 1 куршум успял да рани в ръката Атанасов, друг преминал през панталоните му, но без да го засегне. Останалите изстрели отишли нахалос.
Все още не се знае с какво оръжие е стреляно. Не са намерени гилзи на местопрестъплението, а откритите куршуми не са годни за експертиза. Много вероятно е убиецът да е стрелял с револвер или през найлонова торбичка, която да е събирала гилзите. Няма и точно описание на убиеца, казаха от бургаската полиция. Атанасов не е видял лицето на бандита. Предполага се, че покушението е за сплашване. Влиянието на синдиката на пристанищните работници в порт Бургас е много голямо. Янаки Атанасов е лидер на КНСБ в пристанището от 1981 г. Често от "желанието" на пристанищните работници зависи кога един кораб ще бъде разтоварен, отделно Атанасов имал своя фирма, която се занимавала с пристанищни дейности.
Боулън оцени българско-американските отношения като по-добри отвсякога
Отношенията между САЩ и България са по-добри отвсякога на много нива, защото след 1989 г. те навлязоха и се развиват в нова фаза", каза посланикът на САЩ в София Ейвис Боулън. Тя изнесе лекция на тема "Политиката на правителството на САЩ към България - отношения в областта на икономиката, науката и образованието" в аулата на Софийския университет.
Според американската дипломатка най-точният барометър за пика в двустранните отношения било посещението на президента Стоянов зад океана през февруари. "От 1989 г. насам САЩ подпомагат България с 30 милиона долара годишно", заяви Ейвис Боулън. Средствата се разпределят за програми в четири сфери - за подпомагане на местните органи на властта, за развитие на малките и средните български предприятия, за ускоряване на структурната реформа в България и за финансиране на неправителствените организации.
"Засега САЩ са на четвърто място по чуждестранни инвестиции в България. Американското правителство се надява инвестициите да се увеличат след подобряването на положението в България", уточни американският посланик пред преподаватели и студенти от СУ "Св. Климент Охридски".
Ирак осигури пълен достъп на оръжейните инспектори на ООН до президентските обекти
В петък екип от инспектори по въоръженията към ООН и двайсет висши дипломати завършиха втория ден от инспекциите на президентската резиденция "Радвания", разположена на запад от Багдад в близост до международното летище "Саддам". Проверките продължиха единадесет часа, през които инспектори и дипломати търсеха доказателства за наличието на химически, биологични и балистични оръжия във вътрешността на президентския палат, а хеликоптери на ООН изучаваха обекта от въздуха. В края на миналата година резиденцията влизаше в списъка от осем президентски обекта, до които не бе разрешен достъп на международните инспектори.
Започналите в четвъртък проверки на президентските палати в Ирак, които се очаква да приключат до 5 април, са първите от седем години насам. Според източник от Багдад петролният министър на Ирак Амир Мухамад Рашид е придружил инспекторите на ООН в двудневните им проверки. Според същия източник сред проверяващите е бил и вицепремиерът на Ирак Тарик Азиз.
"Нищо не остана скрито от екипа на експертите. Впечатлен съм от степента на съдействие, което представителите на Ирак ни оказаха. И двете страни изпълняват стриктно подписаното споразумение между секретаря на ООН Кофи Анан и вицепремиера на Ирак Тарик Азиз, с което се намери дипломатическо разрешение на кризата в Залива", каза Хорст Холтхоф, бивш немски дипломат. Представители на ООН, убедени, че Ирак притежава оръжия за масово унищожение, изразиха съмнение, че едва ли ще бъдат открити някакви доказателства, докато траят тези първи проверки на съмнителните иракски обекти. Въпреки това те вярват в полезността на инспекциите, които ще осигурят ценна информация за последващи такива.
Жестоки санкции надвисват над Сърбия
В края на миналата седмица след отказа на югопрезидента Слободан Милошевич да приеме специалния пратеник на САЩ за Балканите Робърт Гелбърд от Вашингтон обявиха, че САЩ застават твърдо зад решението на контактната група (Великобритания, Франция, Германия, Италия и Русия) да бъдат наложени нови, по-тежки санкции срещу бивша Югославия поради неспособността на властите в Сърбия да установят диалог между сръбското правителство и лидерите на косовските албанци за разрешаване на кризата в провинция Косово. Санкциите ще включват замразяване на авоарите на Сърбия в чужди банки и забрана за внос на оръжия.
"Това, за което контактната група настоява, е Милошевич лично да се ангажира с инициирането на преговори между двете страни в конфликта. За никого не е тайна кой реално дърпа конците в Белград. Мисля, че Милошевич ще направи сериозна грешка, ако не се заеме с разрешаването на случая "Косово", за което югопрезидентът разполага с 30 дни до следващата среща на контактната група", каза Гелбърд, видимо раздразнен от отношението на Милошевич. До този момент единствено сръбският президент Милан Милутинович правеше някакви опити да наложи диалог, но очевидно усилията му се оказват недостатъчни.
Интеграцията на Югославия в обединена Европа вече се отдалечи във времето след действията на сръбските полицейски части в Косово, в резултат на които над 80 косовски албанци намериха смъртта си. Ембаргото, което заплашва да влезе в сила след малко повече от 4 седмици, ще има драматични последици за местните предприятия и отчаяните усилия на правителството да привлече чужди инвестиции в страната.
Вашингтон натисна Швейцария за нацисткото злато
Трите най-големи швейцарски банки отрекоха в петък да са дали съгласието си за участие в насрочените за 24 април преговори със Световния еврейски конгрес (СЕК) за намирането на решение на проблема с еврейското злато, плячкосано от нацистите през втората световна война и депозирано в швейцарски банки. Швейцарското правителство и централната банка на страната дадоха ясно да се разбере, че техни представители няма да участват в нови евентуални разговори между швейцарските банки и СЕК.
САЩ предупредиха швейцарското правителство, че ще въведат санкции срещу страната, ако не бъдат допуснати независими одитори до счетоводната документация на швейцарските банки и ако проблемът не бъде разрешен до средата на 1998 г. Това предизвика острата реакция на финансовата общност в Швейцария и на председателката на Асоциацията на швейцарските банки Силвия Матил, според която Вашингтон преиграва. В интервю за националното радио на Швейцария Мадлин Кунин, посланик на САЩ в Швейцария, призова швейцарските банкери, властите в страната и СЕК да се обединят около постигането на справедливо споразумение за наследниците на заграбеното злато.
Накратко
Папка с матeриали, уличаващи в корупция бивши и действащи политици, връчи депутатът от ОНС Осман Октай на парламентарния шеф Йордан Соколов. "Козът", който Октай извади срещу премиера, е, че като финансов ексминистър в правителството на Димитър Попов Иван Костов е отговорен за изчезването на 150 млн. долара заем от Световната банка в периода 1990-1991 г. Председателят на НС прегледал детайлно и добросъвестно документите. "Папката на Октай срещу премиера Костов е кьорфишек", заяви той и добави, че акцията на ОНС-депутата вероятно има политически мотив.
На посещение в България беше парламентарна делегация от Белгия начело с председателя на нейния Сенат Франк Суален. Основната цел на посещението у нас е проучване на ситуацията в България като една от кандидатките за членство в европейските структури.
Евролевицата подписа меморандум за сътрудничество с КНСБ. Беше изтъкната близостта по отношение на политиката на доходите и наконкретни социални проекти.
Външният министър Надежда Михайлова направи работно посещение в Белград. Кризата в Косово ще е тема на разговора с югославския президент Слободан Милошевич, информираха от МВнР. Цел на визитата на министър Михайлова е да запознае Милошевич с позицията на страните от Югоизточна Европа. Ден преди белградското си гостуване Надежда Михайлова предложи в Хелзинки санкциите срещу СРЮ да се налагат постепенно и да включват максимален брой страни.
"Касандра и Киро са балсам за душата на македонеца"
Има държава, където наричат хипопотама "нилский конь". Това е Македония. Там пък се намира град, известен със своите езеро, пъстърва и, отскоро, сини каски. Въпреки противоречивите свидетелства на български туристи за това дали се чувстват чужденци в Охрид, градът на Св. Климент почти не прилича на нашенско населено място. За иностранното преживяване помага и спонтанната реплика на охридски сладкари "колко хубаво говорите македонски", предизвикана от лекотата, с която българите си поръчват тулумби и боза в недалечния град.
За охотата да се изживяваме като чуждоземци в Македония допринасят първо митничарите на Гюешево. Преди да плати седем германски марки за "дезинфекция и екология" и да премине на чужда територия, на българина му се налага да преживее сериозна травма. Служител на ГКПП-то отвежда преминаващия полосата в помещение, където клетникът е длъжен да опразни съдържанието на джобовете, чантата и надбъбречната си жлеза (точно тя произвежда стресовия хормон адреналин). Някои от граничните наемници на българската държава могат да бъдат доста арогантни. По време на иначе рутинния тараш те гледат мръсно, подхвърлят нещата ти и те вкарват в кожата на закоравял престъпник. "Какво е това", пита лют митничар, размятащ вестника от джоба на пасажера с усърдието на мистър Сенко, сякаш очаква от него да изпадне поне гранатомет. После се оказва, че трябва да декларираш мобилния си телефон в графа "вещи с по-значителна стойност, които смятам да върна". Преминаващият границата по същата логика трябва да обяви и оригиналните си джинси "Армани", да речем.
След като с цената на няколко бели косъма навлезе в македонска територия, българинът бива посрещнат от едри и красиви пътни знаци. Шосетата в Македония са нормални за разлика от нашите. Местните полицаи също са по-различни - свикналият да кара "със 100 лева в час" българин трябва да знае, че катаджиите в съседната страна са, общо взето, неподкупни и пазаренето за глобата може само да я увеличи, и то не в частна полза. Трасето към Охрид е осеяно с реклами като "Бетонски плочки" и "Комерц". Край теб пърпорят главно "Застави". При прекосяването на столицата Скопие туристическото око на българина е заето от циганската махала и малките роми с пръскалки и гюдерии по светофарите, които неволно го връщат на кръстовището при НДК.
На магистралите по маршрута към Охрид има няколко кешпункта, защото те са ни поизпреварили в разбирането, че пътищата могат да са по-добри, като се плащат.
Първото нещо, което виждаш при влизането в града на бисерите, разбира се, е Охридското езеро. То е навсякъде - почти няма уважаващ себе си хотел или ресторант, който да не е осигурил някакъв изглед към популярните 349 квадратни километра водна площ.
Охрид е изключително приятен. Първото любопитно нещо е, че градчето е доста "гърбаво" - павираните улички са с баири и стръмни завои, къщи и дворове има и по неподозирани ниши и наклони. (Вероятно заради алпинистките предизвикателства много разпространени в Охрид са магазините за маратонки и прочие удобни обувки.) Туристът трябва да е осторожен, защото по калдъръмените преки се носят малокалибрени возила с бясна скорост. Къщите са хубави. Плющящите по балкони и въжета прани дрехи карат източноевропейците да се чувстват у дома си.
Охрид сега е като Созопол през зимата - къмпингите, хотелите и квартирите са пусти. Странното е, че докато денем улиците са безлюдни и Охрид е статичен, вечер край езерото кипи живот - човек се чуди откъде се вземат шарените тълпи предимно млади хора, които атакуват магазините и заведенията.
Всеки чужденец, който "се шета во градот", може да смени пари в "менувачница". Срещат се и албанци тип магураджия, но човек е по-добре да пренебрегне чейнджуслугите им, защото те най-често или лъжат, или работят за полицията. В Македония германската марка е доста популярна - някъде посетителят може да плаща директно в DM, без да се мори да обръща сумата в денари (1 марка е 30-31 денара). Цените в града на книжовници и просветители не са особено високи - здравословен обяд за един човек в хубав ресторант излиза малко над 10 марки. Развлекателен характер за българите има четивото "меню" в гостилниците. В престижна охридска пицерия можеш да си поръчаш овоши куп (плодова салата), сируп од праски (нектар от праскови), кисела вода (сода), преклопена гарнирана пита ("Калцоне"). Ресторантите с по-неограничен асортимент предлагат още леб (хляб) и батаци (пилешки бутчета). Между другото Македония спокойно можеше да бъде родината на KFC - там навсякъде сноват кокошки, като яйцата и другите им производни се продават на всеки ъгъл.
На стъклените врати на мераклийски кафенета са залепени познатите и у нас надписи "бутни-дръпни". На македонски вторият императив звучи като "влечи".
За необременения с политинформация нашенец македонците говорят на диалектен български и пишат с правописни грешки: на витрината на музикален магазин виси реклама "Бодибилдинг за машки и за женски", баща гълчи на улицата невръстния си син: "маймун неден", докато скоро проговорило момиченце скандира "ми се моча". Общо взето, забавно за българите звучат реплики като "го нема - кой го бара? ". Точка пък е "бод" и т.н.
От друга страна, македонският език гъмжи от английски думи - акутна ситуация, фер игра, легислативни проблеми, коинциденция, флеш вести, концепт.
"Хубаво си моабетим", може да възкликне македонец в кръчмата. Македонците като цяло са приятни, дружелюбни и благоразположени към българите. Ако водите неформален разговор с Биляна, Наум, Климент, Гоце (най-разпространените македонски имена), може да научите интересни неща.
"От Илиянци ли сте", остроумно завързва контакт в ресторанта македонски филмов продуцент.
"Бил съм в Сливен на фестивал. Тогава някакви от ВМРО насочиха срещу мен пистолет и ме караха да викам против Киро Глигоров и да казвам, че съм българин. Васо Илиев пък се декларираше македонец - той помогна за кампанията на ВМРО тук", разказва бизнесменът.
"Признахте Македония, а не признавате македонската нация - това е глупаво", без агресия коментират свежите македонци.
В хода на вечерта интелигентна компания от Скопие започва да обсъжда най-парливата тема в района: "След последното преброяване се знае, че в Македония има 20% албанци. Скопие е най-албанският град. Тук те не живеят зле. Ползват се с привилегии. Ако аз и албанец кандидатстваме за едно място във факултета, той влиза с предимство, аз трябва да се боря. При тях страшното е, че са критична маса неграмотни и манипулируеми и много малка група високообразовани. Затова, като отидат в джамията и им кажат: не плащайте данъци, те, без да се замислят, спират да плащат данъци. Да, те просто не си плащат данъците. Освен това повечето албанци са криминалци. Делението тук е на албанци и други, а не на македонци и други. И ако при нас се стигне до тепания, искрата ще пламне от македонците - албанците са си много добре. Лично ние нямаме никакъв проблем с тях - с шиптери сме отраснали. А ако се чудите защо много от тях са с руски имена, това е, защото Тито беше кръстник на всяко девето дете в Косово. Катюша са сите моми."
"Касандра и Киро (Глигоров бел.авт.) са балсам за душата на македонеца", смеят се съседите от географската карта и добавят: "ето, на нашата маса балканската интеграция се получи".
В Охрид има мутроподобни, които се събират в "Дон Вито" - лъскаво кафене край езерото. Автомобилният им парк е малко по-скромен, но общо взето, принадлежността им към породата лесно се познава. Борците при комшиите обаче имат малко по-друг генезис - те са започнали като здравеняци, въдворяващи ред по избори и политически митинги.
Миналата седмица в близост до охридската "Борческа среща" невръстни македончета се "въоръжаваха" с хай-тек пушкалата на сините каски, които добродушно им помагаха да различат оптическия мерник. "Тук сме от два месеца, базирани сме в лагер вън от Охрид. Ще останем до юли. Задачата ни е да наблюдаваме обстановката и да правим всекидневен доклад. Всичко е спокойно, досега не е имало проблеми. Вижте как си прекарваме времето", усмихна се 22-годишен датчанин със синя каска.
Дипломата за висше образование - свидетелство със затихващи функции?
Колкото повече избуява жаждата за знание (ако съдим по непрекъснато растящия брой на студентите у нас), толкова повече се увеличава и... девалвацията на висшето образование. Между гаражче и висше училище в "епоха на преход" общественото съзнание, изглежда, не открива особена разлика. За него е напълно нормално нароилите се като гъби по села и паланки държавни висши училища и техни филиали да бъдат частни производители на дипломи. Ето защо не е чудно, че 73 на сто от хората надценяват от два до пет пъти броя на частните вуз-ове, срещу само 7 на сто - този на държавните. Което означава просто, че огромната част от попълзновенията на филиали и филиали на филиалите се привиждат като частна инициатива. Инициативата наистина е частна, но... от името и с гаранцията на държавата.
Въпреки твърде изкривената представа за това колко и кои в България са частните университети, обществеността храни едно твърде положително отношение към тях. По принцип. Добрите страни в имиджа им са свързани със зараждането и поддържането на конкурентното начало (59%), с възможността за преподаване на нови, нетрадиционни специалности (48%), с по-голямата им гъвкавост (41%). Сенки в образа им обаче хвърлят съмненията за по-некачествено образование (37%), за това, че те са университети втора ръка, в които отиват само онези, които не могат да влязат в държавните (36%), и най-важното (но и най-слабо разпространеното) - че са икономически пирамиди.
Разкритията за финансови злоупотреби, разтърсили напоследък академичните общности, са разрушили и малкото останала вяра (ако тя изобщо е съществувала) за чистотата и безкористността в отношенията преподаватели -студенти. Показателен е фактът, че едва две (!) на сто от запитаните са на мнение, че корупция във висшите училища не съществува. Половината от столичани са убедени, че условията й за процъфтяване не се влияят от вида на вуз-а, а сред останалите все пак натежава мнението, че държавните са по-корумпирани.
Накратко, големите проблеми на висшето образование у нас съвсем не са свързани сами по себе си с частните университети (колкото и неблагополучия да има натрупани в тази област), а с факта, че самото висше образование става заложник на определени групови и лични интереси, които може и да носят облаги на заинтересованите, но не са нито от полза за студентите, нито пък стимулират конкурентността и престижността на отделните вуз-ове.
В този смисъл може би няма по-тъжен и показателен факт за дереджето, до което е достигнало българското висше образование, от обстоятелството, че едва 15 на сто от хората биха се поинтересували от дипломата и висшето училище, което е завършил младежът, когото приемат на работа. И така порочният кръг се затваря. Преподаватели и студенти не са заинтересовани от качеството и адекватността на оценките, защото не те са стоките, които се търсят на пазара на труда. А работодателите пък не ги търсят, защото предварително знаят, че те са менте.
Данните са от представително за столицата изследване, проведено в периода 24-26 март 1998 г. от социологическата агенция Alpha Research Ltd. по поръчка на в. "Капитал".
Добри или лоши, музеите са наши и грижата за тях - обща
Похвално е, че именно в. "Капитал" пое идеята и няколко пъти вече даде думата на музейни работници и специалисти. Мога да съжалявам, че спорът между Божидар Димитров и Алберт Бенбасат прие повече личен характер, а не постави пред читателите на вестника истинските проблеми. Може би умишлено, може би - не! Това е техен проблем, но отношението на държава и общество у нас не отговаря на значението на нашите паметници не само за българската, а за европейската и дори за световната история и култура.
Проблемът с музеите, техните сгради и опазването на движимите паметници на културата е отколешен, оттогава датират и неразбориите между централните музеи и т.нар. провинциални, макар че поне за миналото такова деление е смешно.
Знайно е още от миналия век, че в централните музеи са били събирани паметници от страната, и то не само от там, където няма музеи, а дори от готовите сбирки. Варна е такъв пример и се знае колко паметници например са отишли в националния археологически музей преди доста десетилетия. Последният пример е с така дискутирания Национален исторически музей, който с протоколи за временно ползване (колко временно) прибра от малки и големи музеи находките и ги експонира. За някои от тях и сред тях - и от Варненския археологически музей - до ден- днешен. И докога ли? Истината обаче трябва да бъде казана, ако не цялата, то поне по-голямата част. Ако през 1983 г. с височайши нареждания по партийна линия бяха взети най-добрите неща от други музеи, то през последните години колекцията на НИМ се множи от негови собствени разкопки. И това е, поне според мен, пътят на този най-голям музей.
Основната беда на нашите музеи е в закона - дори и последния ЗИДЗПКМ от 1995 г. е меко казано несъвършен. Дори само това, което Б. Димитров казва, че паметник на културата е само този, който е записан в съответните инвентарни книги или е от археологически разкопки, трябва да стресне законотворци и държавни служители. Вратата на спекулата и износът на антики ще продължи и ще спре едва когато се разоре надлъж и шир Родината и се извади всичко.
Кой музей - централен или провинциален - у нас има контролни функции и издава наказателни постановления. Никой? Ще го гони полиция и ще му хване цървулите. Рекламата на металотърсачи си върви, обхожданията по терена също и макар в Правилника за теренни проучвания да е забранено, страх гони само археолога - да не му забранят да прави разкопки, защото без тях е загубен като учен и изследовател. И, моля да бъда извинен, стига вече това централизиране на музеите и "национализиране" в София! Национален римски музей има в Лион (защото е голям римски град), национален римски музей има и в градчето Мерида в Испания... Бедата у нас е другаде. Музеите вън от София са фактически общински и макар формално погледнато, те могат да правят и проучвания само в своите общини. Тогава всяка община ще има свой музей, археологически или друг?! Всъщност пак законът обяви, че държавните и общинските музеи могат да бъдат исторически с отдели археология, природа, възраждане, нова и най-нова история и пр. Това също е канцеларщина и безсмислица. Та значи всяка община ще има всичките тези отдели?! И затова Б. Димитров говори за неохранявани и закрити музеи. И от тях, заедно с малката видима хитрина - връзки с НСБОП, "пълни гушата" на НИМ. Сколасал. Прекратяването на функциите на окръжните исторически музеи и дирекции със сегашната административна уредба върза ръцете на някогашните окръжни най-вече с липсата на пари. Че кой кмет ще даде пари на своите служители да проучват в чужда община. А тя ако има бюджет за културата само колкото за две колички да купи - какви разкопки ще финансира. Ами за консервация и реставрация?! Само Националният институт за паметници на културата има право да решава кой и как ще реставрира и консервира. Пълен авторитаризъм. Трепе се значи археологът, рови, търси, проучва и после дава резултатите си на лицензирано лице (археолозите не са)?!
Нужно е, и то час по-скоро, да се наруши необяснимата и отделена дори със ЗПКМ роля на централните музеи и се създадат по-малки обединения от музейни специалисти - две-три в област или дори само към областите, които да следят, контролират и организират проучванията и опазванията на паметниците на културата - движими и недвижими. Последното деление, което също прозира в закона, също е най-малко странно. Не може да има деление на движими и недвижими, като от вторите в повечето случаи произхождат първите или то прилича на отделяне на малки деца от майка им, преди да са проходили. Формално музеите са юридически лица, но е известно колко са зависими от своите общини и техните ръководства.
По въпроса за колекциониране от някои банки незаконно на археологически паметници ще спомена един факт във Варна, който, поне аз съм убеден, помага да се намери макар и частично решение. Преди 2-3 години на Варненския археологически музей бе предложена за откупуване (така неофициално се казва) колекция от близо 1500 метални художествени предмета предимно от Първото българско царство. Сумата бе непосилна дори за такъв музей и при търсене на спонсори- спомоществователи се стигна до идеята ЗПД "България" - генерална агенция - Варна да откупи колекцията. Горният пример няма рекламна цел, а сочи един от пътищата за запазване на нашата памет, изразена в движими паметници на културата. Редно е да бъдат излагани в музеи според местонамирането им или близо до него, а не да се събират и трупат на едно място. Мисля, че скоро НИМ ще има нужда от нова, и то голяма експозиционна площ. Що се отнася до така дискутираната тема за показване на някои музеи в залите на НИМ срещу заплащане, то и това може да се реши на масата на преговорите, както се казва. Да ме прощават някои хора, но в комисията по изменение и допълнение на ЗПКМ за движими паметници половината й членове не бяха хващали шпатула и метла на разкопки, та да дават ум как да се организира това нещо.
Само няколко думи за нашите музеи като сгради, експозиции и фондове. Те ще останат такива, докато държавата и най-вече туристически културни организации не проумеят, че инвестирането в музеите е бавен процес на възвръщане, но много сигурен и дълготраен. Никой не може да пресметне каква е стойността на откупените, дарените или намерени при разкопки предмети и съхранени в музеите - експозиции и депа. И няма да сметне, защото у нас го няма нещото, наречено единица музейна ценност. Кой и как дава оценка за толкова и толкова милиона марки или гущери е това или онова. Твърде относително е оценяването и често то е саморекламно. И в никоя община не се пресмята колко са приходите от това за нея. Броят се само приходите от билетите за посетители. Може би защото наистина паметта няма цена.
Иван Иванов.
Завеждащ Археологическия музей във Варна.
Повече или по-малко държава в културата?
Дебатът по Закона за закрила и развитие на културата очертава няколко тенденции. От една страна, свръхочакванията към закона се разполагат в пространството между крайно либерален модел на управление (с ясно изразен акцент върху създаването на пазарни механизми за реализация на интелектуалния продукт) и един по-скоро социален модел, който акцентира на засилването на държавните гаранции не само за социалния статус на човека на изкуството, но и на организациите, които го представляват.
В условията на българската културна практика, при които живото артистично изпълнение е с по-ниска цена, отколкото една филмова прожекция, реализацията на един чисто либерален модел би трябвало да означава рязко увеличаване на цените на билетите за театрални представления, концерти, оперни и балетни спектакли. Възможно е това да стесни допълнително и без това сравнително ниското равнище на културното участие. От друга страна, тенденцията към реализиране на един чисто социален модел на закрила на творците и културните институти чрез гарантиране на ангажименти и преференциален режим на реализация и разпространение не отговаря на социално-икономическите условия, в които се извършва реформата в българската култура.
Другата ос на дискусиите може да бъде маркирана чрез обхвата и дълбочината на разработване на отделните теми в законопроекта. Амбициите на защитниците на тезата, че този законопроект трябва да се разглежда като своеобразна "конституция на културата", определят предпочитанията им към максимално широк обхват на теми и едно по-скоро рамково дефиниране на отделните тези в законовия текст. Онези, които приемат този законопроект като форма за регулиране на съществуващите в момента отношения без претенции за всеобхватност, предпочитат да подкрепят идеята за стеснен тематичен обхват и детайлно разработване само на структуроопределящите елементи на създаващия се интелектуален пазар и ролята на държавата в него.
Министерството на културата в своя законопроект е потърсило баланс между тези крайни позиции. В условията на преход към нови принципи на организация в културната сфера и на създаване на пазар на интелектуалната продукция е изключително важно ясно да бъде дефинирана позицията на държавата в процеса на създаване, съхранение и разпространение на културните ценности. Именно затова в този законопроект ясното определяне на приоритетите на държавната политика в областта на културата представлява част от правната и социална среда, в която ще се извърши културната реформа.
Балансът в присъствието на държавата в културата се реализира и чрез практическите средства за реализиране на принципите, залегнали в законопроекта. Реалната децентрализация чрез ясното определяне на правомощията на местната власт и гаранциите за съхранение на финансовите параметри при културните институти извън столицата на практика ще доведе до промяна в отношението на самите субекти на местната власт към техните културни институти. Досегашната практика на смесеното финансиране показва, че новите ангажименти на местната власт получават обществено одобрение и подкрепа. Именно на територията на реалната децентрализация, която в законопроекта се реализира и чрез националните центрове по изкуствата, може да бъде даден един практически отговор на актуалния въпрос за параметрите на държавното присъствие в българската култура.
Антоний Гълъбов.
Връзки с обществеността на Министерството на културата.
"Интраком" е нелоялен към клиентите си
Поводът за писмото ми е нелоялното отношение на поредния монополист INTRACOM чрез действията на "Булфон" АД през последните няколко месеца. Какво имам предвид? На 10.11.1997 г. с фактура No 00000013992 закупих от офиса на фирмата във Варна следните "Булфон"-телефонни карти:
В края на същия месец един от служителите на фирмата ни по време на командировка установява, че съвсем новата карта - 1051 063676 не работи. При поставянето й в апарата се изписва служебно съобщение "Картата отхвърлена - грешка 501". Налага се да закупи на място без фактура, което междувпрочем е редовна практика при търговията с тези карти, нова карта - 1100 045882 - 100 имп. 5000 лв., която успява да използва само за два кратки телефонни разговора през същия месец.
Последователно установихме през януари и февруари т.г., че и останалите две нови карти - 1101 099186, 1051 063677 са невалидни - код 501.
На 4 март т.г. посетих същия офис на фирмата във Варна, където ми обясниха, че имали проблеми в цялата страна с нормалната работа на картите в края на миналата година, но подмяната им била извършвана само до 31 януари т.г. Чакали инструкция от София за продължаване на срока, тъй като имало много други клиенти със същия проблем.
На 16 март при поредното ми обаждане в горния офис ме препратиха в централния офис на фирмата в София, тел. 902-0520, където най-безцеремонно ми отказаха каквато и да е друга информация освен тая, че не се предвижда удължаване на срока.
Наглостта на служителите на фирмата стигна дотам, че ни предлагаха да им предадем безвъзмездно картите си с цел колекциониране. Дали обаче ще ги колекционират, или рециклират остава само да гадаем.
Питам се дали БТК е направила правилен избор, като допусна на българския пазар горната гръцка фирма, която от позициите си вече на монополист ощетява най-безпардонно хилядите си български потребители, които, след като са я кредитирали със закупени карти, остават измамени, но беззащитни.
Веселин Павлов, Варна.
В търсене на червения месия
Това, че червените конгреси се решават от този, който ги организира, е отдавна известно, но както практиката показва, изненадите стават по-често от първоначално планираното. Затова и преброяването на червените делегати упорито започна месец преди самата сбирка и дори преди да са привършили самите отчетно-изборни конференции на социалистите. Полуофициални данни се дават само от средите на "Позитано" 20, но и те са само в сферата на предположенията. Всъщност освен известните имена, които се повтарят от няколко поредни соцсъбрания, кадрите от низините са до голяма степен непредвидими.
В досега афишираните проценти "Виденов срещу Първанов" се намесиха и от Движението за единство и развитие на БСП (ДЕР) - генералите увериха, че ще имат солидно представителство на първомайското събитие. Това едва ли щеше да предизвика особен ефект, ако в същото време обновителите на столетницата не прокламираха желанието си за "ново и силно консолидирано ръководство". Според Младен Червеняков това означавало "ръководство, което може да работи в екип". Самите о.з. офицери обаче явно все още не са наясно кои са тези хора. Поради тази причина от ДЕР се задоволиха с формулирането на критериите, на които трябва да отговаря новото соцръководство - "по-реактивно на процесите в обществото, страната и БСП, да допринесе за отварянето на БСП, да постави началото на разрешаването на кризата в БСП". Въпреки че не са готови със свой екип, старите кадри владеят добре апаратните игри и обвиниха "Позитано" 20 в неадекватна реакция на стачките и протестите. Член на ИБ на БСП веднага отговори, че тези заявления говорят за "плитко газене в политиката, до колене, невникване в дълбоките процеси, анализ на истинските проблеми".
Иначе в средите на генералите се въртят различни имена - Папаризов, Пирински, Овчаров, като с повечето от тях били проведени срещи, но не е ясно какво са отговорили самите те. Самият Първанов също не е одобряван, но алтернативата с Лилов е опасна. Стратега никак не е обичан от мнозинството от делегатите, но може да окаже сериозно влияние върху някои от тях. Не случайно говорителят на движението Младен Червеняков се зае да смекчава ефекта от репликата на Лилов, че настоящите леви партии не могат да осъществят мечтаната "нова левица". Димитър Иванов, бившият шеф на Шесто, бе най-ясен - "по-важното са документите, а не лицето, което ще бъде председател на партията".
Георги Божинов, член на Изпълнителното бюро на БСП, каза, че е "против това да налагаме щампа и кандидатите за председател да се надпреварват в красноречие и в стремеж да ни кажат това, което искаме да чуем. Трябва да има едно естествено съревнование по едни естествени и същностни въпроси". Кои са тези въпроси обаче от "Позитано" 20 все още не уточняват. Затова пък оттам упорито се готвят с управленски проекти, като в последно време бе внесено същественото уточнение, че всъщност става въпрос за формулиране на лява политика. Започна се с прословутите "Алтернативи", които обаче нямаха видим ефект, макар че целта им бе да покажат съществуването на работоспособен екип около Георги Първанов. Малкото останала енергия на столетницата бе успешно разпиляна в безполезни разработки и наследникът на Виденов успя да се почувства малко по-комфортно сред крамолите на партийната централа. Отлагането на въпроса за същността на партията и оценката на двугодишното управление на БСП постави в цайтнот соцопозицията. Управленските проекти ще бъдат ударният коз на конгреса, защото никой няма да посмее да попита каква партия е БСП, след като се обсъжда бъдещото й (макар и ефимерно) завръщане във властта. Очакванията на "Позитано" могат да се резюмират с думите пак на Божинов "партията трябва да покаже, че, обновявайки се, може да сменя своите лидери, но и способността си да преизбира своя лидер".
След първоначалния летящ старт из провинцията "януарците" около Жан останаха в сянка. Първанов, макар и бавно, усвои партийните хватки и присъствието му на почти всички по-важни събрания на низовите структури стана обичайно. Финтовете с поканата за завръщане на Тодор Живков в БСП разтресоха соцсимпатизантите, но освен тъжна носталгия нищо друго не остана. Подкрепата за тандема Виденов - Премянов вече идва само от антифашистите. Това до голяма степен смали шансовете на Виденов за защитна пледоария на 1 май, с която се надяваше да стопли сърцето на делегатите. Явно поради тази причина и Премянов потърси нова реализация - къде с идеи за нова лява партия, къде с генералски контакти. Червеният комбинатор беше първият, издигнал кандидатурата си за председател на партията, но до момента без сериозна подкрепа нито от низовите структури, нито във Висшия партиен съвет, ако се изключи Дончо Атанасов. За бившия шеф на ПГДЛ обаче е по-важно да изтъргува позициите си, а не да се показва на светло.
Въпреки различните призиви за "позитивен" или за "конструктивен" конгрес (иначе казано, решен предварително) до момента позициите на трите групи са далеч от съгласието. Бяха изказани доста противоположни тези, които със сигурност могат да бъдат примирени, но това едва ли ще стане до конгреса. Проблем може да се окаже все още неизвестната разстановка на делегатите, което не предполага предварителни договорки. Тогава и лидерът вече не е толкова важен, стига да е отново продукт на компромис.
Соцактивисти се прикачиха за "ценностите" на източноправославието
Разузнавач без разузнаване. Банкер без банка. Съпруга на партиен бос без парламентарна група. Какво свързва тези хора? Отговорът е... една фондация. Фондацията "Св. Кирил-Константин Философ" не е много известна с дейността си, но затова пък учредителите й са достойни за внимание - Бриго Аспарухов, бивш шеф на разузнаването; Валентин Моллов, бивш шеф на несъществуващата вече ПЧБ; Валерия Колмакова-Премянова, съпруга на бившия шеф на ПГДЛ; проф. Чавдар Добрев, бивш депутат от БСП; отец Галактион; Нелко Аврамов, варненски адвокат, и Христо Троев. Странната компания се е заела да вкара източноправославната цивилизация в Европа.
Бриго Аспарухов, който е член и на генералското движение за обновление на БСП, заяви, че фондацията все още имала само проучвателни контакти, например с руската православна църква и някои посолства. Друга дейност нямало, защото НПО-то нямало средства и по този начин пропаднал един семинар. О.з. офицерът отрече да има особена връзка с Премянов - просто се използвал офисът на фирмата на неговата съпруга. Валерия Колмакова-Премянова е съсобственик на акционерното дружество "Юриспруденция - 97" АД, в чието седалище се намира и фондацията. Дружеството се занимава с консултантска дейност, правна помощ и съдействие по търговски и граждански сделки. Самият Премянов каза, че не участва изобщо в "Св. Кирил-Константин Философ", но това е една от формите за консолидация на нацията и на такива инициативи не трябва да се гледа с лошо око.
Другият съучредител, Валентин Моллов, също потвърди ориентацията на фондацията към източноправославните ценности, но допълни, че "контактите се разширяват и не само в областта на тези ценности, но достигат и до идеи в областта на бизнеса. Имаме контакти с Русия, Украйна, Гърция, Югославия". Според Моллов неговият опит на бизнесмен помагал в даването на съвети как да се преодолеят бариерите с по-горните страни "във връзка с постоянно възникващите и съществуващите пречки във взаимната търговия". Тази насоченост обаче се отрича от останалите съучредители, които твърдят, че искат да се занимават с издаване на книги, семинари и дори може би да си направят кино.
Иначе връзката между Премянов и Аспарухов е стара. По думите на бившия втори в БСП той предложил Аспарухов да влезе в ловешката червена листа за изборите през миналата година. Генералът обаче отказа депутатска кариера в последния момент. По-късно стана член на Движението за единство и развитие на БСП и се зае да реанимира столетницата. О.з. генералът стана известен с предложението си да се направи нова лява партия, но по-късно предпочете да не доразвива идеята си. Премянов също бе обвиняван от вътрешнопартийни среди, че иска да гради нова соцпартия, което усилено се опровергава от него. Съвпадението било случайно. В момента, поне видимо, двамата атакуват настоящото ръководство от различни страни, но не скриват, че го смятат за слабо.
Предстоят промени в екипа на президента
Малко повече от година, след като встъпи в длъжност, на президента Петър Стоянов ще му се наложи да направи известни промени в първоначалния си екип.
В причините няма нищо скандално - административните маневри трябва да дойдат, след като външнополитическият секретар Валентин Добрев вече е действащ посланик в Лондон, а координаторът на икономическия съвет на президента Петър Андонов скоро ще замине като посланик за Токио. От тричленния правен екип може да се оттегли Пламен Богоев, който олицетворяваше приемствеността с канцеларията на Желев, а сега според източници от юридическите среди ще избира между адвокатурата и посланическото място в Страсбург.
Функциите на агроспециалиста и служебен министър на земеделието Румен Христов преляха в координатор на администрацията на президента. Бившата журналистка от "Демокрация" Ирина Йорданова, която в пилотната кадрова справка фигурираше като ръководител на пресцентъра на "Дондуков" 2, постепенно остана в сянка, а отскоро е секретар по вътрешна политика.
Някогашният колега на Йорданова от "Демокрация" Иван Ибришимов се издигна до главен специалист. На този "етаж" са още съпругата на министъра на държавната администрация Вера Тагаринска (нейният ангажимент са неправителствените организации) и поетесата Федя Филкова, която, освен че превежда от немски, помага с перото си и за речите на държавния глава.
За разлика от шумните скандали в двора на Желев, с които си тръгваха съветници, сега в Бялата къща е спокойно. При представянето на екипа си Стоянов обяви, че качествата на неговите сътрудници са "компетентност, лоялност към интересите на България и към институцията, работоспособност, възможност за работа в екипно начало". Другото изискване към тях беше да дават изявления само с изричен мандат от държавния глава.
Президентът не отрече на сътрудниците си привилегията да могат да го критикуват. От тези възможности за повече от година се възползваха малцина. Последният известен опит беше на секретаря по икономическите въпроси Красимир Ангарски. Като бивш изпълнителен директор на БКК и началник на столичното данъчно управление в изказване на българо-баварския семинар на тема "Насърчителен климат за съживяване на българската икономика" Ангарски критикува данъчната политика на правителството и забавянето на приватизацията. Въпреки нервните телефонни обяснения в района на Ларгото Петър Стоянов не се поддаде на натиска (според ширещите се слухове) и дори не намекна за възможна санкция на своя секретар. На икономическия форум в Сандански обаче и Красимир Ангарски, и Петър Андонов се въздържаха да направят изказвания.
Звеното, което изглежда най-работливо по етажите на "Дондуков" 2, е прессекретариатът. Неговият шеф Нери Терзиева впрегна целия си тв-талант в моделирането на плакатен образ на своя патрон.
Безспорно пресцентърът на президентството успя да въведе отворен и облекчаващ работата на репортерите маниер на работа. Пресцентърът на Бялата къща, освен че всекидневно има какво да каже, го прави и по хай-тек път. Нищо, че понякога като протоколни се промъкват подробности, за които в "Криминале" се чува репликата: "Тази информация ми е малко излишна. " Първият пример - първата дама.
Хиперактивността на Нери Терзиева раздразни не само колегите от сродните служби, но и хора от самия екип. Стремежът й да филтрира президента съдържа и потенциална новина - огорчена, Нери Терзиева може да си отиде с искреното убеждение, че усилията й са криворазбрани.
Това ще предизвика голям проблем, защото Стоянов е имиджово зависим от своята преспомощничка.
Според инсайдъри бившата телевизионна водеща никога няма да приеме идеята за преразпределение на функциите в Бялата къща, каквито намерения съществуват. Крайният замисъл на преустройството бил усложняване на достъпа на шефката на прессекретариата до офиса на държавния глава. Контактът вероятно ще минава през Илия Лазаров - началник на кабинета на Петър Стоянов.
Илия Лазаров (чийто баща Димитър Лазаров е посланик в Рим), партиен активист на сините от 1991 г., беше задочен конкурент на ексдипломата в Лисабон Владимир Филипов при конструирането на президентския екип. Макар че и двамата намериха място в него, според източници от външното министерство Лазаров има все по-отчетливи интереси в задграничната политика. Действащият секретар по външна политика Филипов от известно време е "абонат" на всевъзможни прояви в чужбина, на които по презумпция има българско участие. При отсъствието на Валентин Добрев човекът, който доброволно се товари с ангажиментите на този ресор, е Илия Лазаров.
Ако Петър Стоянов е убеден, че има "отбор", подборът на новите попълнения ще става по същите критерии. Добре е обаче при селекцията президентът да изхожда от задачите в бъдеще време. Досега Стоянов е върнал, и то на 37-то НС, само един закон - избирателния. Ако това спокойствие днес е цената на високия рейтинг, утре то може да се превърне в сигурна загуба. При обзелия изпълнителната власт оптимизъм ще е здравословно понякога "Дондуков" 2 да се явява като контрапункт. Не става въпрос за упражнения от типа "Боянски ливади", а за прочита на юрист.
Одобрен е планът за присъединяване към ЕС
Започване на преговори за присъединяване към Европейския съюз до 2001 г. е основната стратегическа цел пред страната ни според приетата от правителството Национална стратегия за присъединяване на България към ЕС. В стратегията се подчертава, че към 2001 г. икономиката ни трябва да е в състояние да изпълни критериите от Маастрихт за членство в Икономическия и валутен съюз. Друга основна цел пред правителството ще бъде превръщането на страната в инфраструктурен център на Балканите. В стратегията е направен преглед на областите, в които има изоставане спрямо изискванията на Брюксел, и мерките, за да се навакса изоставането. В краткосрочен план се предвижда кабинетът да осъществи сериозен напредък в подготовката на България за членство, но за разлика отпреди срокът за започването на същинските преговори се отлага до началото на следващия век.
На същото заседание на кабинета бе приета и Програма за приемане на достиженията на европейското право. Тя ще бъде представена от министър Надежда Михайлова на 30 март в Брюксел на срещата на външните министри на ЕС и на страните - кандидатки за членство в Евросъюза . Именно по тази програма ще бъде оценявана България за готовността й да се присъедини към 15-те. До момента са приети едва около 20% от необходимите европейски правни норми. В програмата трябва да се съдържат всички нормативни актове, които България трябва да възприеме, за да се хармонизира нашето право с европейското, график за приемането им и разчет за необходимите средства по изпълнението на програмата. Именно по последната точка експертите на Европейската комисия, които бяха у нас в началото на седмицата, са отправили сериозни бележки. Тъй като в страната няма практика да се изчисляват разходите по приемане на законодателството, цифрите, посочени в програмата, им се сторили нереални.
Финансовата полиция - ново оръжие за премиера или за Муравей?
Маскирани полицаи с бронежилетки и автомати със сгъваеми приклади атакуват сградата на голяма икономическа групировка в столицата. Ченгетата започват да изнасят от скъпите офиси кашони с документация - баланси, фактури, договори. Всички банкови сметки на групировката са блокирани, а сделките стопирани за 24 часа - може би така би изглеждала една акция на бъдещата финансова полиция. Или поне така ги правят в чужбина.
За националната служба за борба с финансовите нарушения и престъпления се заговори за първи път от Иван Костов веднага след срещата му с Георги Първанов по времето на временната комисия "Антимафия". Тогава премиерът я лансира неумело и объркано като някаква суперслужба, която ще концентрира в себе си всички специалисти във финансите, ще има неограничени правомощия и т.н. и изобщо ще бъде едно българско ФБР. След това създаването й залегна в доклада на същата комисия, а сега идеята е на път да се реализира.
Шест месеца по-късно въпросът какво ще представлява финансовата полиция е почти изяснен. Но остават другите - ще се превърне ли тя в супероргана, който да разкрива престъпленията на "белите якички" или и това ще е поредната службичка с претенциозно и гръмко име, която дълго време ще си търси мястото и правомощията. Кой и за какви цели ще я ползва? Изобщо необходима ли е финансова полиция на страната, след като към всяка служба в МВР съществува сектор, който се занимава с икономическите престъпления, но това не е ограничило действията на финансовите престъпници.
Над него са работили специалисти от няколко служби във финансовото министерство и депутати от икономическата комисия в парламента. Основната работа обаче са извършили хората от Службата за предотвратяване и разкриване на данъчните нарушения към Министерството на финансите. Проектозаконът ще трябва да влезе в парламента до началото на юни. Все още не е ясно кой ще бъде суверенът на този орган - дали премиерът или министърът на финансите. В зависимост от това под чие управление ще бъде ще се разбере колко ще тежи това звено и за какво ще се ползва. Руската данъчна полиция например е на пряко подчинение на министър-председателя, в Германия обаче финансовата полиция е на подчинение на министъра на финансите, така е и в други западни държави и в САЩ.
В новото звено трябва да се слеят данъчната полиция, отделът за митнически и валутни нарушения и Държавен финансов контрол. На основата на тези три звена в Министерството на финансите ще се създаде новият спецорган. Идеята е Държавен финансов контрол да постави темелите, а останалите звена да се изградят около него.
Пет са основните неща, с които ще се занимава финансовата полиция. Тя ще извършва проверка за изпълнение на нормативните актове от данъчното, митническото и валутното законодателство. Ще предотвратява и разкрива финансови нарушения и престъпления, ще издирва физически лица, извършители на подобни деяния, ще събира информация за имущества, които се укриват от митническите и данъчните органи, и ще осъществява борбата с корупцията сред служителите в Министерството на финансите. На базата на това разделение ще бъдат изградени и четири направления във финансовата полиция. Първото от тях ще е направление за борба с данъчни и акцизни нарушения, второто е за предотвратяване и разкриване на митническите и валутните нарушения, третото е финансово-ревизионното направление, а последното е за борба с финансовата престъпност и корупцията в самата система на Министерството на финансите. В концепцията за проектозакона е отбелязано нещо много важно - че при изграждането на финансовата полиция трябва да има ясна регламентация на статута и правомощията й, които да са поставени на стабилна законова основа. Концепцията предвижда да бъдат направени промени и в Наказателния кодекс, където да бъдат криминализирани някои деяния, изразяващи се в неплащане на глоби в особено големи размери, митнически сборове и др., които досега подлежаха само на административно наказание.
Точно затова правата на органите на финансовата полиция са значително повече от тези на икономическата полиция. В чл. 17 на проектозакона например се казва, че финансовите ченгета имат право да извършват претърсвания в служебни помещения, да изземат всякаква документация, да спират и претърсват превозни средства, да запечатват офиси и дори да изискват информация от банките и ДСК за броя и кода на съществуващите и закритите сметки на проверяваните лица заедно с датата на последната операция по тях. Финансовата полиция ще има право да изземва и задържа стоките, предмет на финансово нарушение, или суми за обезпечаване на евентуални взимания по съставен акт и да спира за 24 часа сделки. Според проектозакона финансовите полицаи ще могат да задържат за едно денонощие лица, които са извършили престъпление, да извършват обиск и дори да използват специални разузнавателни средства чрез съответните служби. Всичко това заедно с носенето на оръжие, правото им да използват физическа сила и помощни средства при съпротива показва, че намеренията за един супероорган, който да се справи с престъпността в бели якички, са повече от ясни. Материалите по разкритите престъпления трябва да бъдат предавани на следствието или прокуратурата. Финансовата полиция ще трябва да извършва и проверки по нареждане на прокурора.
Който ръководи финансовата полиция, ще държи много информация и контрол. Ето защо мнозина от шефовете във финансовото министерство не посрещат въодушевено идеята за новата полиция. В концепцията за закона е пожелано органите на финансовата полиция да имат правомощия за проверка на доходите и имуществата на определени категории служители в държавната администрация. В този смисъл е обърнато внимание, че трябва да се приеме и Законът за публичния регистър на доходите на висши държавни служители. Особено внимание ще бъде обърнато на митничарите и данъчните.
Националната финансова полиция ще се ръководи от началник, който се назначава от президента по предложение на премиера, т.е. като шефовете на спецслужби от МВР и МО.
Така създадена, финансовата полиция обаче ще се прескача с доста изградени вече структури. Ето защо е замислено да бъде създаден съвет за финансов контрол, който ще координира действията от структурите. Негови членове ще бъдат началниците на финансовата полиция, "Данъчно управление", ГУ "Митници", Държавен финансов контрол и секретарят на МВР по икономическите въпроси. Така според законотворците ще се избегне възможността за повтаряне на действията от една или друга служба, която се занимава с икономическата и финансовата престъпност.
