Военният министър обаче си прави излишни илюзии, ако си мисли, че с отстраняването на ракетния генерал проблемите му приключват.
Въпреки страха аргументите на Марин срещат изключително силно разбиране сред по-младите офицери от поделенията в страната. Военният министър и ръководството на Генщаба трудно могат да очакват различно настроение от офицерите, които ще бъдат съкратени. Само през тази година Сухопътни войски закриват десет поделения, а до края на реформата броят им трябва да стигне 30. Военновъздушните сили пък съкращават четири авиобази. Някои пилоти се опасяват, че след преструктурирането ще остане само една функционираща чисто българска авиобаза, а останалите евентуално ще се ползват от съюзните сили след приемането ни в НАТО. На фона на тези мрачни перспективи позицията на ген. Марин е като светлина в тунела - единствено той обръща внимание на снижената боеспособност на военните части след предислокацията и сливането на поделенията и на социалните проблеми на войници и офицери. "Докога войниците ще заработват сами храната и отоплението си, вместо да се обучават как се воюва", казва той. Марин пророкува и сериозни сътресения за офицерите и техните семейства, когато започне по-интензивното разместване и сливане на гарнизони.
Рязането на щатове е нещото, което чиновниците на Ананиев най-малко желаят и дори се опитаха да прикрият точния брой на служителите във военното министерство от министъра на държавната администрация Марио Тагарински. Хората на Ананиев нито потвърждават, нито отричат неофициална информация, че 22 000 служители са на подчинение на военния министър. От тях 12 000 са цивилни, 10 000 - униформени. Обществена тайна е също, че цивилните щатове в министерството са пълни предимно с офицерски съпруги. Самият военен министър на моменти също прояви склонност да стоварва кадровата секира не върху раздутата администрация, а върху предимно действащите бойни поделения.
Административната реформа допълнително зацикли, след като Съветът по отбраната към министъра не подкрепи предложената от Тагарински структура на военното ведомство. След като различните кланове във военната администрация влязоха в открит конфликт, се прие, меко казано, странното решение административната реформа във ведомството да се изработи от задгранични военни съветници. От първи април работна група от британското военно министерство пристига у нас и в продължение на няколко седмици ще разработва новата структура на отбранителното ни ведомство. За целта вече са подготвени няколко кабинета в централната сграда на министерството .
Преструктурирането на военното министерство трябва да вземе и поне една замминистерска глава. Твърде възможно е и две. Безспорен титуляр за освобождаване е първият зам.-министър по политическите въпроси Румен Кънчев. Той беше намразен и от военни, и от цивилни. Кънчев набра достатъчно черни точки по времето на дипломатическия миш-маш със САЩ за съкращаването на ракетите SS-23 (наказан с последно предупреждение от Костов), изолирането на Русия от балканската среща на балканските министри, ранното оповестяване (и провал) на няколко регионални инициативи в сферата на сигурността.
На практика първият зам.-министър дублира, а понякога дори изземва функции, които са присъщи на неговия шеф, въпреки че по Закона за отбраната и въоръжените сили политическото ръководство на армията е в ръцете на министъра.
Отстраняването на ген. Марин обаче подейства като
Бунтът на рекетчика ще оправдае прочистване на неформалните центрове на властта във Въоръжените сили. След по-малко от месец и половина - на Гергьовден, президентът ще подписва указите за преназначаване на генералитета. Досега това се правеше на 1 септември. Точно затова никой висш военен не посмя да каже една дума в защита на своя колега от ракетни войски. В най-неудобна позиция беше поставен вторият зам.-шеф на Генщаба контраадмирал Петър Петров, който беше принуден да подпише указа за освобождаването на Марин. По време на скандала неговият началник ген.-полк. Михо Михов беше на ограмотителен курс във Великобритания, който и до момента не е прекъснал. Първият зам.-шеф на ГЩ ген.-лейт. Захарин Илиев пък се оказа неоткриваем в деня, когато Марин се отдаде на откровения. Генералът се обадил на дежурния в Генщаба едва привечер, за да разбере какво са казали по новините за скандала. На следващия ден Илиев побързал да замине на натовско учение в Испания и Норвегия. Мръсната работа по отстраняването на ракетчика свърши шефът на Сухопътни войски ген-лейт. Гиньо Тонев, който вече втора седмица не престава да се разграничава от своя бивш щабен офицер. В комисията по разследването на случая пък бяха назначени двама от офицерите, с които Марин не се долюбва - първият зам.-шеф на Сухопътни войски ген.-майор Петко Драгоев и шефът на ракетния отдел в Генщаба полк. Вълчо Фотев.
Покрай казуса Марин някои от генералите са доста притеснени за работните си места. Офицерите очакват сериозни размествания на пластовете в ръководствата на Главните щабове на видовете въоръжени сили. На Гергьовден със сигурност си отива шефът на флота вицеадмирал Христо Контров. За неговото място се подготвя контраадмирал Петров. За нов втори зам.-шеф на Генщаба пък се спрягат имената на тиловия шеф във флота капитан I ранг Нейко Атанасов и капитан I ранг Милан Миланов.
Призракът на предстоящите кадрови промени витае и във Военновъздушните сили. Цивилното ръководство е вдигнало мерника на началник-щаба на ВВС ген.-лейт. Стефан Попов. Той се ползва със славата на отличен летец, но лош администратор. Известен е най-вече със своя мек нрав. Отстраняването му обаче ще е директен удар по ген. Михо Михов и началникът на Генщаба надали ще се съгласи с това.
СДС бетонира партийната си конструкция
"Нямам никакво намерение да променям нищо в Министерския съвет" - тройното отрицание на премиера Иван Костов се наложи след появата на слухове за кадрови рокади на "Дондуков" 1. "Министрите точно сега започват да работят изключително добре, подпомагат се взаимно и компенсират допуснати слабости. Правителството има доверието на управляващото мнозинство. Не съм чул нито една критика от Националния съвет на СДС към министри. Трябва да съм луд сам да ги нападам", добави Костов след последното заседание на Националния съвет на СДС.
Синият лидер обясни, че тезата за разпадане на коалицията трябва да минира задграничния образ на управлението на страната, и приписа мрачните прогнози за близък провал на кабинета на "напазарувани" политици.
"Трябва да си изграждаме положителен образ. Пред чуждите инвеститори не трябва да надуваме балони, а да изтъкваме положителни неща, например колко закона сме приели. Доверието в нас превръща в пари приватизацията и инвестициите", обяснил премиерът Костов на работния форум. Според лидера на сините за СДС е изключително важно да отчита общественото мнение. Неоновият въпрос, който управляващото мнозинство трябвало да вижда преди всеки свой ход, бил "какво ще кажат хората за нас". "Всяко решение трябва да се оглежда от много хора, трябва да се подхожда изключително отговорно", цитираха премиера сини парламентаристи.
На "Раковски" 134 получили сигнали за някои опити кметовете да бъдат хвърлени срещу правителството. "Трябваше да излезе, че общините са в тежко финансово състояние, което е абсолютно невярно. Състоянието им е далеч по-добро и сигурно, отколкото когато и да било през последните девет години", заяви Костов.
Поземлената реформа, успехът на валутния борд, затвърждаването на финансовата стабилизация и подкрепящата я структурна политика остават управленските хитове на мнозинството. СДС-ръководството потвърди намерението си да поддържа диалога с управляваните, като продължи да превежда на гражданите езика на стопанските промени. Синята "шапка" не пренебрегва и нуждата от контакт с останалите политически партии, опозицията, структурите на гражданското общество.
По стар обичай Националният съвет не пропусна темата "партийно строителство". Синият елит от няколко месеца бетонира с обсъждания етажите на организационната си конструкция. Първо бяха избрани сините ръководства по места, после се изчистиха принципите по лансиране на политици, неотдавна последва и апаратният "поглед в краката" - равномерното подреждане на местните клубове по селища. Джакпот за редовната конференция през есента остава проблемът с присъдружните формации. Тогава авангардът ще разпредели партийните задачи по важност и компетентност. Отговорностите на политическите "клонове" на СДС също ще бъдат рамкирани, както и броят на членовете, необходими за организационното тяло на съюза. В момента бившата коалиция има между 55 000 и 60 000 души членска маса, като позицията на лидерите е, че в никакъв случай не им трябва партия-мастодонт.
В скоро време Националният изпълнителен съвет (НИС) на СДС трябва да обобщи резултатите от строителните заседания в документ за изграждането на партията.
Сините се готвят за местните избори. На "Раковски" 134 бистрят околоизборните задължения и отговорности на своите ППО. Предвижда се тренинг на местния актив за спечелване на местните избори '99. Връщането на земята ще е основният коз за печеленето на вота за местна власт.
Провинциалните СДС-политици все пак ще трябва да минат на по-качествен филтър за кадровите си номинации. На заседанието на Националния съвет отново са били споменати проблемите с неподходящи назначения в някои директорски бордове. "Ами нали и бездруго до края на годината ще приватизираме предприятията - тогава така или иначе ще ги махнем", вероятно се е пошегувал Александър Божков.
"На заседанието на парламентарната група поставих въпроса за някои неблагополучия в отношенията със средния етаж на чиновничеството. Тези въпроси са решими и ще бъдат разгледани на следващото заседание на Националния съвет", съобщи преди няколко дни депутатът Панчо Панайотов. Бившият кмет на Дупница предизвика лека паника с намека си, че може да напусне ПГ.
"Пред Националния съвет Панчо Панайотов направи едно чудесно изказване, което се хареса на всички ни - изцяло в контекста на единството на СДС", приключи темата синият лидер.
Желю Желев повтаря Тато
Бившият президент Желю Желев доскоро не се изявяваше особено често по националните медии и сякаш оставаше в уединението си на бивш. За една седмица обаче създателят на Боянските ливади се изказа по всички възможни въпроси - като се започне от състоянието на армията, хода на реформата, та чак до бъдещето на Иван Костов. Първият председател на СДС никога не е харесвал наследниците си, но след края на президентската си кариера предпочиташе да не коментира обстоятелствено политическия живот. Духът на дисидента обаче се обади.
Опитът за завръщането на Желев в политиката бе направен от Обединението за национално спасение, което явно се опитва да възкреси първото СДС. В ОНС се събраха почти всички сини люспи, а с останалите извън обединението се поддържа топла връзка. Връзката на Ахмед Доган с автора на "Фашизмът" е именно от това време. "Критиките" на президента-философ и атаката на Сокола в парламента свалиха правителството на Филип Димитров. Оттогава датира и недоверието на сините към този тандем. Кабинетът на Беров, съставен с мандата на ДПС и с подкрепата на Желев, създаде и безвремието, родило "националния капитал".
Преди изборите миналата година Доган и пропрезидентското войнство решиха да се обединят в либерална коалиция под финансовия чадър на Мултигруп. Желев напусна разноликото обединение по идейни съображения, но за по-наблюдателните беше ясно, че философът много късно се бе заел да стопли отношенията си с групировката и съответно получи неизбираеми места в листите. Чувствата в политиката обаче не значат нищо и сега старата схема се повтаря, но за участие в местните избори. Либералнодемократичната алтернатива на Желев, "Нов избор" на Луджев, ДПС и свободните радикалдемократи на Кирил Бояджиев са старите нови партньори, които ще коригират политиката на мнозинството. В основата на сдружението щяла да стои либералната алтернатива, която била загърбена от управляващите. Сред част от "спасителите" съществува недоверие към този план и те предполагат, че това е някаква самоинициатива лично на Доган.
За нещастие на Желев завръщането му в политиката съвпадна с Татовото възкресение и много хора се запитаха за какво ще послужи дисидентът на парламентарните балансьори. Бившият президент е индивидуален член на Либералния интернационал, към който се стреми и Луджев. На Доган също няма да му е излишна външна подкрепа (след като царската не успя), която да е различна от етническата. Едва ли от ОНС разчитат на някакви топли спомени от миналото, с които да спечелят допълнителна подкрепа. Може би, след като интригата с Петър Стоянов за нов експертен кабинет не се състоя, от ДПС се обърнаха към предишния президент, за да се утешат.
Държавата остава миноритарен акционер във военните заводи
Концепцията за преструктуриране и приватизация на отбранителната промишленост е готова и до края на март ще бъде внесена за обсъждане в Министерския съвет, съобщи източник, близък до авторите на материала. Програма за приватизация на предприятията от отбранителната индустрия подготвят вече почти една година двете, свързани с този проблем, ведомства - Министерството на промишлеността и Министерството на отбраната. През есента на миналата година предприятия от ВПК дори бяха включени в списъка за пулова приватизация. Раздържавяването на военните заводи трябваше да започне с "Трема" - Трявна, "Пима" - Михайловград, "Арсенал"- Казанлък, и "Бета"-Червен бряг. След това този пул бе отложен с мотива, че трябва да се уточнят още някои въпроси във връзка с преструктурирането, след което отрасълът ще се пусне за продажба. Според Агенцията за приватизация това ще стане до края на март. Оказа се обаче, че изобщо не става въпрос за доуточняване на детайли, а проблемът и до този момент остава концептуален.
Становищата на специалистите в бранша в повечето случаи са на двата полюса. Първите, чийто виден представител е промишленият министър Александър Божков, са третирането на
В Министерството на промишлеността са концентрирани търговските дружества със специално производство - боеприпаси, стрелково оръжие, бойна техника, интелигентни бойни прибори - приборостроене, радиотехника и електроника. Някои от предприятията освен със спецпродукция частично или изцяло са ангажирани и в производството на широка гама цивилна техника - селскостопански машини, лагери и др. Съществуват също фирми, които влизат в състава на бившия ВПК, но в процеса на конверсията са преминали към производство само на гражданска продукция. Те обаче продължават да имат ангажименти при формирането на военновременния план на страната. Според първоначалните проекти на индустриалното ведомство приватизацията на отбранителната промишленост трябваше да стартира първо с продажбата на обособени части или цели предприятия с гражданско производство. Затова е изненадващо, че сега на първа линия се поставят чисто военни заводи, като "Арсенал", "Бета", "Пима" и "Трема". В основата на схемата за подготовката на отрасъла за приватизация е извеждането на всички граждански производства и продажбата им на обособени части. Според някои източници подготвеният материал предвижда основното ядро от 22-те предприятия на комплекса, които в повечето случаи са ЕАД и ЕООД, да бъдат преструктурирани в акционерни дружества. Това е предпоставка за по-гъвкавото управление на капитала и за неговата делимост, така че от тези дружества да бъдат извадени и продадени гражданските производства и ненужните фондове, обясни неотдавна шефът на управление "Отбранителна промишленост" в Министерството на промишлеността Божидар Пенчев. Ще се продават и всички незавършени обекти в областта на специалното производство. Предвижда се парите от продажбите да бъдат насочени към преструктурирането и финансовото оздравяване на специалните производства и инвестиции в ноу-хау, придобиване на нови лицензи и др. Държавата се отказва от мажоритарното си участие и това се отнася за всички дружества без изключение. Предлага се държавата да запази участието само в 11 от преобразуваните фирми. Държавният дял в тези компании ще се движи от 10-15 до около 34%. С държавна квота от 34% ще бъдат не повече от седем-осем фирми. Това най-вероятно ще бъдат големите военни заводи като ВМЗ - Сопот, "Арсенал", "Дунарит", "Трема" и др. Презумпцията е, че като държи повече от 1/3 от капитала в тези фирми, държавата ще си осигури съответното представителство в органите на управление и ще запази блокираща квота при взимането на решения, свързани с промяната на устава, предмета на дейност, размера на капитала, прекратяване на дружествата и др. Разработена е също специална схема за
Това ще стане на няколко етапа. Първият предвижда освобождаване на дъщерните дружества от несвойствени, т.е. несвързани с военното производство, дейности и активи. За тази цел дружествата ще се разделят на три групи. В първата влизат дружествата, които вече нямат място в холдинга, тъй като по технологични, пазарни, финансови и други причини вече не могат да произвеждат военна техника. Предвижда се тези дружества да бъдат приватизирани незабавно. Втората група са предприятията, в които е необходимо холдингът да запази участие, макар и миноритарно. Неговото участие обаче трябва да бъде в рамките на блокираща квота. При тези предприятия държавните акции ще бъдат продадени, а холдингът ще запази своите. Когато акциите на държавата са под 50%, участието на холдинга ще се намали до предвидения миноритарен дял чрез увеличаване на капитала и придобиването на мажоритарен пакет от купувача на държавното участие. Третата група включва дружествата, в които е наложително да се запази мажоритарно участие на холдинга. При тях ще се продават акциите на държавата, а "Металхим холдинг" трябва да си осигури участие над 50%. При тези дружества също може да има увеличаване на капитала със средства на новия собственик, но само при условие, че холдингът участва пропорционално в увеличението. С прилагането на тази схема практически ще бъде намален съществено броят на дружествата, в които холдингът ще запази мажоритарно участие. Следващият етап е приватизирането на самия холдинг. В същото време се предвижда "Металхим" да запази статута си на холдинг спрямо определен брой дъщерни фирми. При тази ситуация обаче може да се стигне до нелепи сдружавания, при които конкурентни фирми ще станат насилствено съакционери в някои от дружествата.
Неизвестна остава съдбата на 12-те военноремонтни завода, които са към Министерството на отбраната. Техните мощности надхвърлят нуждите на нашата армия, поради което над 40% от бизнеспрограмите им са насочени към външни пазари. Тези предприятия изобщо не са пререгистрирани по Търговския закон и все още се водят държавни фирми. Не са ясни също мотивите да се запази на всяка цена кухата структура "Металхим холдинг". Единственото смислено обяснение е, че това е възможност чрез холдинга да се осигурява достъп на някои инвеститори до дъщерните военни заводи и фирмите за търговия с оръжие чрез акционерното участие на холдинга в тях. В същото време "Електрон консорциум" остава изцяло извън вниманието на държавата. А предприятията, които влизат в него, са сред най-атрактивните за външни инвестиции - от една страна, защото са перспективни като производства и възможности за пазарна реализация, а от друга, защото са сравнително по-високо технологично ниво от останалите военни заводи. Нищо конкретно не се говори и за фирмите, търгуващи със спецпродукция.
Наистина наскоро стана известно, че мощната американска компания "Нортроп Груман" проявява интерес към възможностите за ремонт на самолети в "Авиотехника" - Пловдив, и изработване на отделни детайли съвместно с "Електрон консорциум". Предстоящо е сливането на "Нортроп Груман" с "Локхийд" и това прави съвместната дейност с тази фирма много по-привлекателна. В същото време експертите от бранша не са настроени особено оптимистично към тази оферта, тъй като ставало въпрос само за копроизводство на едно изделие и малко ремонтна дейност. При това не е ясно как ще се уреди въпросът с руското участие в "Авиотехника".
Според прогнозите на специалисти от военното производство и от АП приватизацията на военните заводи не може да тръгне, докато не бъдат решени два основни проблема. Не е възможно да се намери купувач на предприятие или на част от неговите акции, ако дружеството не е собственик на интелектуалната собственост - съответните лицензи, патенти, ноу-хау. Ако фирмата не притежава официално тази собственост, по-нататъшната й дейност ще бъде пиратство. В момента титуляр на правата на собственост е държавата. Това означава, че преди да се стартират процедурите за приватизация, тези активи трябва да бъдат оценени, държавата да ги прехвърли на дружествата и съответно те да ги включат в капитала си като непарични вноски.
Това обаче може да влезе в противоречие с договорите, които са сключвани с Русия. Не е тайна, че всичките лицензи за производство на оръжейна продукция у нас са руски. По договор те не могат да се преотстъпват на трети страни без съгласието на руската страна. Как ще бъде решен този възел не е ясно.
Вторият проблем е противоречието със съществуващото законодателство. В предмета на дейност на почти всички дружества е включено производството на оръжие и взривни вещества. В конституцията това е записано сред дейностите, за които може да се въведе със закон държавен монопол. Такъв монопол е въведен от 1950 г. със Закона за контрол на производството и търговията с оръжие, боеприпаси и взривни вещества. В закона е записано, че тези дейности могат да се извършват само от държавни предприятия. Вратичка за излизане от тази ситуация е Законът за концесиите, по който държавата може да предостави на частна фирма концесия за извършването на такива дейности. Според експертите приватизационната процедура трябва да се предхожда от концесионна, а приватизационният договор - от концесионен. Ако тези два момента не се решат своевременно, това ще забави съществено приватизацията на военните заводи, твърдят експерти от АП.
Общинските бюджети ще се съставят по законови правила
Общините ще трябва да формират бюджетите си по строго регламентиран нормативен ред, който се въвежда със Закона за общинските бюджети. Документът предстои да бъде обнародван в Държавен вестник. Общините вече са разработили проектобюджетите си за тази година, така че правилата за формиране на финансовите им планове ще се приложат за бюджетите им през 1999 г. През 1998 г. ще се съблюдават законовите уредби за изпълнението на общинските бюджети, както и компетенциите на Сметната палата и други органи за контрол по изпълнението им.
Досега нямаше правна уредба, с която да се регламентира как кметствата да съставят бюджетните си приходи и разходи. Всяка община правеше бюджетите си по различен начин, което създаваше огромни трудности на Сметната палата и други контролни органи при проверки.
Новият нормативен документ е с доста по-ограничен обхват на регламентация от първоначалния замисъл за закон за местните финанси. Идеята на общините беше да бъде приет закон за местните финанси, в който да бъдат включени и местните данъци и такси, като им се даде голяма финансова самостоятелност, обясни Бойко Георгиев, началник-отдел "Финанси на областите и общините" към Министерството на финансите. Местното облагане обаче беше отделено в нов закон, заради което периметърът на Закона за общинските бюджети се ограничи само до указанията за съставяне на общински бюджети, управлението и контрола на бюджетните средства. Голяма част от взаимоотношенията на общините с държавата основно останаха да се уреждат всяка година със Закона за държавния бюджет.
При разглеждането на законопроекта в парламентарните комисии най-острите спорове се родиха по разпределението на данък общ доход между общините и републиканския бюджет, разписването на субсидиите, вкарването на методиката за субсидиите в Закона за общинските бюджети, устройството и принадлежността на данъчните служби, емитирането на общинските ценни книжа.
Едно от най-основните искания на общините беше в Закона за общинските бюджети да се запише съотношението на разпределение на данъка върху доходите на физическите лица между общините и републиканския бюджет, под което да не може да се поделят данъчните приходи. В условията на валутен борд, когато мобилността на ресурсите и правилното им разпределение са от голямо значение, гарантирането на подобен праг със закон е неуместно, обясниха от финансовото министерство. Така съотношението остана да се определя със Закона за държавния бюджет всяка година. В устройствения Закон за общинските бюджети не влезе и методиката, по която да се смятат субсидиите, както и регламент как и в какви срокове тя да се превежда през годината на общините. "Ако например здравеопазването в основната си част премине на осигурителен принцип, то от методиката ще отпаднат 5 показателя, което означава да се ремонтира законът, в който тя е посочена", коментират финансисти. Точно това са били и аргументите формулата за изчисляване на бюджетните трансфери към общините да не намери място в устройствения закон за общинските бюджети, а да остане да се определя със Закона за бюджета всяка година. Превеждането на държавните субсидии към общините ще става според приходите в републиканския бюджет, не преди обаче да са заделени средства за покриване на задълженията по държавния дълг и трансферите за социалното осигуряване. Този ред на разпределение на държавните пари е записан в Закона за държавния бюджет.
Местните данъци ще се събират от данъчните служби към данъчната администрация, а местните такси с изключение на таксата за битови отпадъци ще се събират от общините. Общините искаха да събират всички местни данъчни приходи, за да осигурят по-голяма събираемост на данъчните постъпления. Надделя обаче разбирането, че кметствата все още не са готови да поемат тези задължения и нямат опит в администрирането на данъците.
При формиране на разходната част на общинския бюджет ще се предвиждат разходи за здравни, културни, социални, образователни и спортни дей-ности на общините, комуналните и благоустройствените им дейности, административното обслужване на гражданите, дейности по опазване на окол-ната среда. В разходната част на общинските бюджети ще влизат и разходите по придобиване на дълготрайни активи, влагане на имущество в стопанска дейност и подпомагане на предприятия, чиито дейности са свързани с потребностите на гражданите, погасяване на ползвани заемни средства, дейности по защита на населението и др. Приходите на общините ще се формират основно от собствени приходи и субсидиите от републиканския бюджет. Собствените приходи на общините ще идват от данъка върху недвижимите имоти, данък върху наследствата, даренията, данък при прехвърляне на имотите, автомобилния данък, данък печалба за общинските предприятия, данък за общините. Останалите собствени приходи ще постъпват от такси. В закона е посочено, че освен с общите и преки субсидии държавата ще се ангажира да компенсира общините в случаите, когато им възложи изпълнение на нормативни документи, за които те не са разчели средства по бюджетите си. Общините досега често попадаха под ударите на правителствени решения и трябваше сами да финансират изпълнението им. Това са отнася най-вече за актуализиране на заплатите на работещите в звената на бюджетна издръжка, осигуряването на пари за безплатни лекарства и др. Когато обаче средства не се намерят, изпълнението на нормативните актове ще се прехвърля за следваща бюджетна година, е записано в Закона за общинските бюджети.
В процеса на съставяне на общинския бюджет кметствата могат да предвидят бюджетен дефицит от превишението на разходите над приходите в размер до 10 на сто от общите приходи. Бюджетният недостиг от средства може да се финансира с емисии на ценни книжа, облигационни заеми, заеми от търговски банки, както и от извънбюджетни фондове. Общината ще може да извършва всички разрешени от закона сделки с финансови институции с решение на общинските съвети. Освен ползване на заеми, емитиране на общински облигационни заеми общината ще може да ипотекира или залага об-щинска собственост. Законът за общинските бюджети препраща уредбата на сделките с общинските ценни книжа и облигационни заеми към Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Тоест нор-мативният документ тепърва трябва да се поправя, за да може процедурата по емитирането на книжата и предлагането им на пазара да се уреди законово.
Временният недостиг на средства за общините ще се покрива със заеми от извънбюджетни фондове, от банки, от републиканския бюджет по ред и срокове, определени от финансовия министър. Общият размер на заемните средства в тези случаи обаче няма да може да надхвърля 10 на сто от разчетените приходи на общината. Заетите средства трябва да се връщат не по-късно от една година от получаването им, решиха депутатите.
Подготвя се процедура за приоритетните инвестиционни проекти
До края на 1998 г. чуждестранните и българските инвеститори ще получат възможност да се възползват от данъчните преференции за приоритетни инвестиционни проекти, предвидени в Закона за чуждестранните инвестиции. Работна група от експерти на Агенцията за чуждестранни инвестиции, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Агенцията за приватизация и Националната служба по заетостта подготвя проект на наредба, в която да бъде уредена процедура за преотстъпването на данъка върху печалбата. Целта на новата наредба е частично да замести правилника за приложение към отменения Закон за данък върху печалбата (в който се уреждаше преотстъпването на данък), като в същото време се съобрази с разпоредбите на сегашния Закон за корпоративното подоходно облагане.
Приоритетните инвестиционни проекти, които могат да ползват преотстъпване на 50% от данъка върху печалбата за срок от десет години, са уредени в четвърта глава на Закона за чуждестранните инвестиции. За да бъде обявен за приоритетен, инвестиционният проект трябва да отговаря на поне едно от трите посочени условия - инвестиции над 5 млн. долара, създаване на повече от 100 нови работни места и инвестиране в райони с висока безработица, определени от Министерския съвет. Погрешно е да се смята, че само чуждестранни инвеститори имат право на приоритетни инвестиционни проекти, тъй като разпоредбите са в Закона за чуждестранните инвестиции, категорични са експерти от агенцията. Дружествата, които реализират приоритетни инвестиционни проекти от дейността си, могат да са без чуждо участие. От юридическа гледна точка българските инвеститори имат не по-малки права от външните бизнесмени. Досега обаче не беше обявен нито един приоритетен инвестиционен проект, вероятно поради липсата на наредба, която да изяснява в детайли процедурата за осчетоводяване и данъчно отчитане. Неработещите досега разпоредби за приоритетни инвестиционни проекти могат да се обяснят не само с липсата на детайлна процедура за преотстъпването, но и с това, че кое да е от споменатите три условия трябва да бъде изпълнено не по-рано от влизането в сила на Закона за чуждестранните инвестиции (ЗЧИ), тоест след 24 октомври 1997 г. Другата причина беше липсата на решение на Министерския съвет за районите, в които безработицата е над средната за страната. Такова решение беше взето наскоро и въз основа на данни от Националната служба по заетостта в него бяха определени 93 общини с висока безработица, в които самият факт на инвестиране е достатъчно условие за приоритетен инвестиционен проект.
Целта на наредбата е да създадат повече облекчения за инвеститорите, като преотстъпването на данък печалба става текущо, а не годишно. Това означава, че инвеститорите ще начисляват данък върху печалбата, но текущо намаляват авансовите си вноски за този вид данък, докато при годишното преотстъпване първо ще трябва да начислят и внесат целия размер на дължимия данък и впоследствие половината от него да им бъде върнат. За да бъде сигурно, че се преотстъпва само данък върху печалбата от приоритетния проект, в Закона за чуждестранните инвестиции е предвидено, че трябва да се създаде дружество, чийто единствен предмет на дейност е осъществяването на този проект. Възможно е две или повече дружества да се обединят за реализацията на проекта, но в такъв случай са задължени да водят отделно счетоводство на дейността по проекта.
Разпоредбите за приоритетни инвестиционни проекти по принцип целят да насърчават преди всичко т.нар. инвестиции на зелено. Преференциите за приоритетни проекти по-малко засягат участниците в приватизацията, тъй като покупката на дялове и акции от предприятие или на обособена част не се смятат за вложения по определен проект. В такъв смисъл например "Стелар глобал корпорейшън" няма да може да се възползва от данъчни преференции за покупката на "Химко", въпреки че ще плати 84 млн. долара ефективна цена - значително повече от минималната сума 5 млн. долара. Ако "Стелар" държи да ползва преференциите за приоритетни проекти, може да създаде дружество с предмет на дейност например производство на смесени торове, което да отговаря на поне едно от трите алтернативни условия в ЗЧИ. В Закона за данъка върху печалбата (чл. 58-60) доскоро беше предвидено преотстъпване именно за дружества, които са били приватизирани и са останали с под 33% държавно или общинско участие, но купувачите на предприятия можеха да се възползват от преференциите само до края на 1997 г., което предизвика бума на приватизационните сделки в края на годината.
Започват преговори за либерализация на търговията с Турция
До два месеца трябва да приключи първият кръг преговори за създаване на зона за свободна търговия между България и Турция. През миналата седмица кабинетът даде мандат на министъра на търговията и туризма Валентин Василев да започне преговори по договаряне на условията, при които ще подпишем споразумение за либерализиране на търговията с Турция. Приключването на преговорите може да стане едва след края на преговорите ни за присъединяване към Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), което се предвижда да стане най-рано в средата на годината, обясниха от търговското ведомство. Възможно е обаче и по-бързото приключване на преговорните процедури под натиска на Европейския съюз, тъй като Турция вече е в напреднал стадий на облекчаване на търговския си режим или вече напълно го е либерализирала с останалите страни от Централна и Източна Европа, асоциирани членки на ЕС.
"В преговорите най-напред има да се уточнят принципни неща като срокът за либерализация на търговията между двете страни, датите, от които да се отчитат базовите мита и намаленията им", коментира търговският министър Василев. Турция настоява преходният период за създаване на зоната на свободна търговия да бъде до 2001 г., а периодът за уеднаквяване на търговския режим на България със страните от ЕС е 2002 г. "При договаряне на условията по създаване на зоната за свободна търговия България ще се придържа към схемата на либерализация на търговския режим със страните от ЕС, предвидена по Европейското споразумение за асоцииране", каза министър Василев. Тоест ще се върви към по-бързо намаляване или премахване на митата на промишлените стоки и по-голяма първоначална защита на селскостопанските стоки.
България трябва да отстоява пред Турция постепенна либерализация на двустранната търговия и да обърне внимание на чувствителните сектори, които могат да бъдат засегнати след премахването на митническите бариери между двете страни, смятат специалисти, участвали в подобни преговори. В най-трудно положение и под най-силна конкуренция на турското производство ще бъдат поставени кожарската и кожухарската промишленост, текстилното производство, обувната и хранително-вкусовата индустрия, както и земеделието. Турция е голям производител на текстилни изделия и готови облекла, а турското земеделие е субсидирано.
В предварителните разговори между български и турски експерти Турция е проявила интерес към състоянието на леката и хранително-вкусовата промишленост, както и към производството на тютюн и вноса на леки автомобили. "Може да се очаква, че турската страна ще се стреми да получи предимства в тези сектори посредством по-ниски експортни такси и премахване на квоти за тях от България и по този начин да стимулира активност на турските бизнесмени в тези сектори", обясняват участници в разговорите. Положителният ефект от сключването на споразумение за свободна търговия с Турция се очаква най-вече в засилване на инвеститорския интерес към страната. С премахване на митническите бариери към Турция производителите в България ще получат достъп до 60-милионен пазар.
Компромисът за газа
"Топенерджи" става изцяло руска фирма. Ще се подпишат два договора за доставка и за транзит на руски газ през България. Това съобщи вицепремиерът Евгений Бакърджиев след приключването на преговорите с "Газпром". Решението бе взето в конфиденциален разговор между Бакърджиев и шефа на "Газпром" Рем Вяхирев, който продължи около 40 минути. След това експертни групи получиха конкретни предложения за развитието на отношенията между двете страни в газовата област.
"Към преговорите в руската столица бе проявен голям интерес от всички български медии и това е обяснимо. Тези преговори можеха да доведат до драматично прекъсване на братските преди българо-руски връзки", коментира руската държавна телевизия.
Това не се случи. Близо осемчасовите преговори приключиха с подписването на съвместен протокол. Този документ заменя всички досегашни двустранни споразумения в областта на доставките и транзита на природен газ и става база за подписването на търговски договори. Алгоритъмът за постигане на компромис се базира на два основни момента - преструктурирането на капитала на смесената фирма "Топенерджи" и запазването на собствеността на българската държава върху транзитната газопроводна система на нейна територия.
Нарушаването на принципа на паритета в смесената газова фирма, т.е. на залегналото в междуправителствената спогодба от 1994 г. изискване от 50 на 50 участие на "Газпром" и държавната Булгаргаз, се превърна в непреодолим проблем в отношенията между Москва и София. Правителството на Иван Костов постави категорично изискване за преструктуриране на капитала на дружеството и връщане към параметрите на неговото учредяване. Първата крачка в тази посока бе направена в края на миналата година, когато три от допълнително включените акционери - Булбанк, ПЧБ и "Химимпорт" прехвърлиха акциите си на Булгаргаз. Отказът на Мултигруп и "Овергаз инк" да продадат своите участия обаче върна преговорите в мъртва точка. Това блокира подписването на договорите, по които страна е Булгаргаз.
Договорено е Булгаргаз, който още през декември обяви, че излиза от "Топенерджи", да продаде акциите си на "Газпром". Газовият концерн ще изкупи и акциите на Мултигруп и "Овергаз инк". Още във вторник представител на "Газпром" ще се срещне с шефовете на двете фирми на "Мулти", за да уговори конкретните параметри на сделката. Договарянето с Булгаргаз ще бъде най-вероятно в сряда.
Според източници от Москва за развалянето на съдружието между "Газпром", България и Мултигруп е спомогнало и неотдавнашното посещение на вътрешния министър Богомил Бонев и по-специално обменената информация за организираната престъпност в двете страни. Впоследствие това създало натиск върху "Газпром" да изведе Мултигруп на втора линия в газовата разправия.
Търговските договори ще се подписват между Булгаргаз и преструктурираната "Топенерджи", която вече ще бъде 100% собственост на "Газпром". Договорено е да се подпишат само два търговски договора - за доставка на руски природен газ за България и за транспортирането му към трети страни. Доставчик на газ за страната ще бъде "Топенерджи".
"Практически ще се сключат дългосрочни контакти с "Топенерджи", т.е. с "Газпром". Така ще отпаднат много въпросителни, които съществуваха в областта на доставките. С тази договореност ние уцелихме десетката, премахвайки всички посредници", заяви след подписване на протокола вицепремиерът Бакърджиев.
В същото време обаче стана ясно, че "Овергаз инк" до известна степен все още съществува в схемата за доставки. В началото на миналата година шефът й Сашо Дончев съобщи, че е подписал 15-годишен договор с "Газпром" за доставки на газ за България. Това бе потвърдено отново от Рем Вяхирев. "До момента са подписани договори само за около 50% (около 3.1 млрд.куб.м) от потребностите на България от руски газ чрез дългосрочни споразумения със смесеното руско-българско предприятие "Овергаз" и руско-германското "Зарубежгаз", обясниха от "Газпром". Рем Вяхирев обяви, че "Овергаз" и "Зарубежгаз" ще продадат тези договорени квоти на "Топенерджи", която по този начин ще стане единственият доставчик. По този повод прессъобщението на Министерския съвет предизвика лек смут, защото там пише, че "Топенерджи" става единствен доставчик на газ за България. По-късно беше уточнено, че става дума само за руски газ.
По повод на квотите за доставки възникна въпросът няма ли препродажбата да се отрази на цените на доставките.
Според Бакърджиев и Вяхирев това няма да се случи. Цената ще се определи след преговори между "Булгаргаз" и преструктурираната "Топенерджи" за договаряне на доставките, които ще започнат още през следващата седмица. Записаната в търговския договор цена ще бъде базова и ще се променя в зависимост от пазарната конюнктура по международно утвърдена формула, която основно се влияе от цената на петрола. Известни отстъпки от българска страна се очакват по отношение на транзитните такси, които трябва да бъдат намалени при намаляването на цената на газа.
До 30% от плащанията ще се извършват със стоки и услуги, съобщи посланикът на България в Москва Василий Такев.
Така и не стана съвсем ясно какъв е смисълът на оставането на "Топенерджи" при това положение. Отсега нататък обаче това ще е проблем на "Газпром".
За първи път това бе обявено категорично и недвусмислено и от българска, и от руска страна.
В страната е изградена магистрална газотранспортна система. От 1987 г. от България се транзитира газ за Турция. Построени са газопроводите към Гърция и Македония. Предстои изграждането на отсечката към Сърбия. Предвижда се също разширяване, а в бъдеще и удвояване на тръбопровода към Турция, реконструкция и разширяване на газотранспортните отсечки към другите съседни страни, разширяване на съществуващото Чиренско газохранилище и изграждане на нови. Във връзка с тези именно проекти възникна и най-сериозният конфликт с "Газпром". Газовият концерн не криеше желанието си да придобие собствеността върху транзитната газопроводна система и това е обяснимо. Контролът над транзитните пътища в България означава стратегическо предимство при снабдяването на бързоразвиващия се турски пазар и на останалите балкански държави. За България обаче запазването на контрола върху газопроводите, особено сега, в условията на икономическа криза и въвеждането на валутен борд, е национален приоритет, въпрос на икономическо оцеляване и на отстояване на външнополитическата й независимост.
През последните три и половина години бяха пробвани няколко формули за установяването на контрол на "Газпром" върху тръбопроводите за транспортиране на газ през България. Първата беше включена в спогодбата от 1994 г. и предвиждаше собствеността върху транзитните газопроводи да се предостави на българо-руска фирма. След влизането в сила на Закона за концесиите обаче това стана невъзможно. Тогава чрез смесената фирма "Топенерджи", в която междувременно бе придобил над 50%, "Газпром" поиска концесия върху газопроводната система за 30 години. Правителството на Иван Костов отряза възможността за предоставяне на концесия и тогава се появи последната формула под формата на договор за развитие на газопреносната система. В него основна роля отново играеше "Топенерджи". В предложения от руската страна документ на практика се предвиждаше "Газпром" да определя развитието на системата от транзитни газопроводи на територията на суверенна България. Като изпълнител на проектите бе посочена смесената фирма "Топенерджи", която междувременно бе обявена за представител на "Газпром" у нас. Проектът предвиждаше "Топенерджи" да поеме цялото финансиране, проучване, проектиране и строителство на обектите. В същото време възложителят Булгаргаз бе лишен от всякаква възможност за контрол върху източниците за финансиране, респективно цената и условията на кредита, проектирането и изпълнението на строителството, включително и избора на доставчици и подизпълнители, цените на договорите и качеството на извършената работа, формирането на окончателната цена на проекта.
Това със сигурност ще доведе до необосновано и безконтролно завишаване на разходите по проекта и ще утежни изплащането на инвестицията от "Булгаргаз". Освен това с предвидените в договора гаранции - банкова гаранция от БНБ, ипотеки и залози, Булгаргаз щеше да бъде поставен в зависимост от изпълнителя "Топенерджи". Най-принципният проблем при този договор беше, че "Газпром" чрез "Топенерджи" щеше да получи правото да строи газопровода, без да участва в състезателната процедура за това. Освен това "Топенерджи" еднолично и безконтролно щеше да определя какъв е делът на "Булгаргаз" по новото строителство.
Този документ окончателно отпадна от списъка на документите, които ще се подписват между Булгаргаз и "Топенерджи". Цялата подготовка - проучване, проектиране, изграждане, както и осигуряване на финансирането, ще бъдат прерогатив на Булгаргаз. Държавната газова компания остава собственик на съществуващите газопроводи. Тя ще бъде инвеститор, а впоследствие и оператор на новите съоръжения.
На фона на тези съобщения малко странно звучи изявлението на Сашо Дончев веднага след завръщането му от Москва в петък в родния Ямбол по повод пет години от създаването на "Овъргаз инк". "Днес цяла България празнува по повод подписания в Москва протокол между Евгений Бакърджиев и Рем Вяхирев. Преди да прочетете утре във вестниците това, което политиците са казали на журналистите, искам да ви кажа най-важното от събитията в Москва. "Газпром" пое ангажимент не само по утвърдената за тази година инвестиционна програма, но и за следващите 3-4 години. За да се решат проблемите около "Топенерджи", "Газпром" ще го купи. Имате моята честна дума, че днес в Москва се случиха само хубави работи. Надявам се още от понеделник нашите консуматори (става дума за клиентите на 6-те смесени дружества на "Овергаз" с различни общини в страната - бел.ред.) да започнат да получават отново газ."
"При подготвени договори между "Газпром" и Турция, Гърция, Македония за увеличени количества, при бъдещи захранвания с количества за Сърбия, Албания, т.е. при договори със съседни страни , които след една-две години могат да влязат в сила, Булгаргаз се ангажира да изпълни съответните транзитни участъци, които да позволят това. Неминуемо е също да се изгради втори газопровод към Турция, който да осигури транспортирането на 14 млрд.куб.м газ. Но това ще стане само при положение, че има договор с Турция, трасе през Румъния, което ние да строим успоредно", обясни вицепремиерът Бакърджиев.
Че има известно разминаване в изявленията, е видно. Вицепремиерът Бакърджиев не споменава нищо за четиригодишна инвестиционна програма на "Газпром" в България. Сашо Дончев не говори нищо за това, че ще си продава квотата за доставки от "Овергаз" на "Топенерджи". Но най-странното е, че и според двамата в Москва са се случили само хубави неща. За кого са по-хубави със сигурност ще се разбере в най-близкото бъдеще - когато стане ясно каква е цената, как ще работи схемата с плащането в стоки, колко ще бъде намалена транзитната такса, колко бързо ще расте транзитът през България.
Първите концесии за плажната ивица са под въпрос
"Златни пясъци" може да се откаже да подпише концесионен договор за прилежащата му плажна ивица, ако исканите такси от правителството надвишават приходите, които дружеството получава от дейностите на плажа, това заяви пред "Капитал" Димитър Атанасов, главен специалист по плажната ивица в "Златни пясъци" АД.
На свое заседание преди две седмици правителството взе решение да предостави първите концесии за плажна ивица на акционерните дружества "Албена" и "Златни пясъци". Според проекторешението на МС в десетдневен срок, след като бъде подписан концесионният договор, двете дружества трябва да платят на държавата 20 млн. лева еднократна такса. В окончателния вариант на решението обаче тази такса беше увеличена от 20 на 40 млн. лева. Отделно двете дружества трябва да плащат и годишни концесионни такси на две вноски - първата като авансово плащане - до 31 май на текущата година, и втората - до 30 ноември. Размерът на тези концесионни такси ще се определя ежегодно по методика, която според решението на МС ще бъде приложена към договора с концесионерите.
По неофициална информация концесионната такса за "Златни пясъци" за тази година вече е определена в размер на 670 млн. лева. "Не мога да изкарам тези пари, за да покрия разходите. От плажа не може да се печели толкова", твърди експертът на "Златни пясъци" АД Димитър Атанасов. Според него годишните приходи на дружеството от плажната ивица са приблизително 4 пъти по-малки от дискутираната годишна такса. Разходите за поддържането на плажа за един сезон са около 300 млн. лева, като в тях не са включени отчисления за инвестицията от 400 хил. германски марки, които дружеството е направило за покупката на машина за почистване на пясъка.
Другият любопитен факт е, че от общо 62 хотела в курорта "Златни пясъци" дружеството, което получава концесията - "Златни пясъци" АД, управлява едва пет - "Амбасадор", "Сирена", "Златна котва", "Морско око" и "Метропол". Според решението "Златни пясъци" АД получава правото да огради плажната ивица, за която си плаща на държавата, но няма право да събира входни такси за нея и е задължено да осигури свободен достъп до плажа. Това означава, че "Златни пясъци" АД с петте си хотела плаща само цялата концесия за плажната ивица, но тя се ползва безплатно от всички, т.е. дружеството на практика се задължава да финансира останалите 57 хотела.
Според решението на МС "Златни пясъци" АД получава правото да наема подизпълнители за осъществяването на концесията. Според юристи обаче по този начин ще бъде нарушен Законът за концесиите, според който концесията не може да се преотстъпва. В становището на отдел "Концесии" се казва, че в решението на кабинета не са посочени правните форми на наемането на подконтрактори и последствията от това. "Не е изяснено дали с формулата "наемане на подконтрактор" няма да се създаде възможност за заобикаляне на закона относно непрехвърляемостта на правото на ползване на предмета на концесията", пише в становището на отдела.
Другите права на концесионерите са да осигуряват плажни, водни и спортни услуги, разносна търговия, да организират временни обекти за хранене, освежителни напитки и съоръжения за спорт и развлечения. Според решението на кабинета обаче всички тези дейности "не трябва да засягат целостта на плажната ивица и да осигуряват безпрепятствено премахване след изтичането на договора".
Според информирани източници от МС Министерството на териториалното развитие и строителство е готово да се съобрази с тези становища, а това означава, че в концесионния договор ще бъде включена клауза, която забранява наемането на подконтрактори. Това решение на практика ще задължи "Златни пясъци" АД да направи нови инвестиции в плажната ивица, тъй като досега чадърите и шезлонгите са осигурявани от частни фирми, с които дружеството е сключвало договори. Според Димитър Атанасов това ще означава много големи разходи за "Златни пясъци" АД, което не разполага с шезлонги, а цената на едно платно за чадър, което се подменя всяка година, е 15 долара.
Въпреки че по Закона за концесиите дружеството би трябвало да получи особено право на ползване върху плажната ивица, което е различно от договор за наем, с решението си МС задължава концесионера "да не събира входни такси за морския плаж, обект на концесията, и да осигури свободен достъп на гражданите до него". Това на практика означава, че дружеството получава собственост (макар и временно), но всъщност няма право да се разпорежда с нея. В същото време с решението на МС "Златни пясъци" АД се задължава всяка година да представя проекти за експлоатация и инвестиционна програма, както и да отделя средства за опазване на околната среда, борба с ерозията и свлачищата. А това означава да прави допълнителни инвестиции. Концесионерът е задължен да предоставя "плажни принадлежности - чадъри, шезлонги", както и да осигурява ежегодно 20% от концесионната площ, т.е. от плажа, "върху която гражданите да поставят (свои, бел.ред.) чадъри и шезлонги". От тези текстове излиза, че ако концесионерите сложат на плажа навеси или тенти например, това ще е нарушение на договора. Смешно, но факт.
Според юристите на правителството задълженията на концесионерите трябва "да се очертаят така, че да се постигне основната цел - правилната експлоатация и осигуряване на грижата за обекта". В становището на отдел "Правен" се поставя под въпрос и забраната за ограничаване на свободния достъп. "Не намираме основание да се забранява на концесионера да събира плажни такси. Целта на концесията е да се ангажира икономически интерес. Идеята на концесията е, че съответната вещ престава да бъде публична по характера си на ползване, а концесионерът придобива обсебително право на ползване върху нея. В случаите с "Албена" и "Златни пясъци" МС трудно може да защити идеята за свободния достъп на гражданите, тъй като не става дума за градските плажове на Варна и Бургас например, където има логика такъв свободен достъп да бъде гарантиран. Поставяйки серия от ограничения и забрани, кабинетът на практика блокира концесионния режим за плажната ивица , тъй като го прави непривлекателен за потенциалните инвеститори. Оказва се, че държавата не иска от концесионера да опазва обекта, да се грижи за околната среда и да си плаща. Държавата иска от концесионера да прави всичко това и да работи на загуба.
Според Димитър Атанасов от "Златни пясъци" АД, за да покрие исканите от кабинета концесионни такси, дружеството трябва да взема от туристите около 10 хил. лева на ден за ползването на чадър например. Това според него обаче е невъзможно, първо, защото "договорите с чуждите туроператори вече са сключени и цените в тях не могат да се променят" и ,второ, защото "не можем да искаме за курорт, който не е на световно ниво, цени, които са по-високи от тези в най-добрите курорти". Според Атанасов, ако дружеството бъде принудено да се откаже от подписването на концесионния договор заради високите цени, кабинетът ще обяви конкурс, "на който ще се яви чужда фирма, ще предложи висока оферта за концесионните такси, а след това и много високи цени на услугите по плажа, тъй като това е единственият начин да си осигури високи приходи".
Другият проблем, който поставя решението на Министерския съвет, е липсата на ясна дефиниция за това какво е крайбрежна плажна ивица. Според решение на Конституционния съд от 11 ноември миналата година само закон може да дефинира какво е крайбрежната плажна ивица - изключителна държавна собственост. Утвърденото в международната практика определение за плажна ивица е "амплитудата, която се получава между най-големия прилив и най-големия отлив". А това е съвсем различно от представата, която правителството приема в решението си за отдаване на плажната ивица на Албена и "Златни пясъци". С него кабинетът отдава на концесия на "Албена" АД плажна ивица със средна ширина 61 метра и на "Златни пясъци" - със средна ширина 55.6 метра.
Според експерти за Черно море амплитудата между най-големия прилив и най-големия отлив, която определя крайбрежната плажна ивица, е твърде тясна - между 15 и 30 сантиметра. Тази позиция е застъпена по време на дебатите по приемането на конституцията в частта й, в която се изброяват обектите - изключителна държавна собственост, между които е и плажната ивица. На тази позиция се позовава в становището си и правният отдел на МС, според който при приемането на конституцията "не е разисквана и гласувана идеята, според която крайбрежната плажна ивица да може да се идентифицира с плаж, разбиран като пясъчна територия".
Оказва се, че в законодателството ни няма определение за това какво е крайбрежна плажна ивица, а и правителството не се интересува от този проблем, след като със замах предлага на концесия нещо, което не знае какво е. Мотивът на държавата да даде концесия за плажната ивица предполага, че тя не е в състояние да се грижи за нея. В същото време задължава този, който си плаща, да не събира входна такса, но да се грижи за околната среда, свлачищата, шезлонгите, чадърите и джапанките. Единственото неизвестно в уравнението засега е кой ще бъде концесионерът.
В Сандански: МВФ слуша с деликатна почуда
Работна среща, която няма прецедент в отношенията на България МВФ, започна миналия петък в Сандански. При изключителни мерки за сигурност, полицейска охрана и "отцепени" от външния свят над 120 души, представители на кабинета, висшата администрация, БНБ, МВФ и Световната банка започнаха обсъжданията на тригодишната стратегия за развитие на България. Тази стратегия ще бъде основа за подписване на тригодишно споразумение с Международния валутен фонд. Семинарът в Сандански ще продължи и в неделя, като се очаква обсъжданите теми да обхванат почти всички сфери на икономическата политика. По-рано миналата седмица в България пристигна мисията на МВФ начело с Ан Макгърк, а ден след това и шефът на Първи европейски отдел в МВФ Майкъл Деплер.
Деплер беше първият пред-ставител на фонда, който официално дойде с послание за въвеждане на валутен борд в края на 1996 г. Тогава въпреки медийния фон преговорите се водиха в свръхсекретна среда изключително между Виденов и представителите на фонда. Единствен тогавашният финансов министър Димитър Костов беше допуснат до разговорите, а тогавашното правителство остана пасивно, приемайки само исканията на МВФ.
В този смисъл събитието в Сандански е доста по-различно. Хубаво е, че проблемите се обсъждат. Още по-хубаво е, че правителството има своя теза и позиция. Проблемът е, че засега представителите на МВФ гледат на тази позиция по-скоро с мълчаливо недоверие.
Тезите в изказването на премиера Иван Костов, с което е бил открит семинарът, според негови участници били следните: трябва да нараснат доходите на населението; да се насърчи банковият кредит; да се стимулира финансирането на инфраструктурни проекти, как-то и такива за малкия и средния бизнес; още тази година да се намалят данъчните тежести. Всичко това по логиката на кабинета е в основата на растежа на икономиката. Посланието "за растежа" доста целенасочено се лансира от няколко седмици, като едва ли случайно в изказванията на правителствени служители то се противопоставя на мерките за запазването на икономическата стабилизация такава, каквато е. Така дефинираните намерения на правителството за следващите години очевидно трябва да доведат заявеното от Костов, че до 2001 г. България ще започне преговори за присъединяване към Европейския съюз. За целта тя предварително ще се вмести в критериите на единната европейска валутна система - стабилни цени, растеж, балансиран бюджет, контролирана задлъжнялост. Това не може да бъде постигнато при сегашното ниво на бедност, обяснила Надежда Михайлова. Така логично се стига до
Цялата интрига е, че мерките, които в петък Костов изброил, не съвпадат с вижданията на Международния валутен фонд за запазване на финансовата стабилност. На тезата, че трябва да нараснат доходите например, Деплер внимателно отговорил, че това може да доведе и до негативни последици и посочил за пример Чехия. Там според него нарастването на покупателната способност на населението съвпаднала с по-малко предлагане, инфлация и усложнила икономическата конюнктура. В интерес на истината проблемът за България е подобен. Увеличаването на заплатите действително ще стимулира потреблението, но заради все още колебливия ръст на икономиката може да се допусне, че ще се потребят повече вносни стоки, което пък е проблем за платежния баланс на страната. По-високите разходи за заплати, от друга страна, допълнително ще намалят конкурентността на българските производители, които все още са далеч от определението ефективни. Горе-долу в това се съсредоточили и предпазливите коментари на МВФ. Деплер заявил, че са необходими други приоритети, които да предизвикат растежа - да се търси нарастване на износа, ефективност на пред-приятията. Есенцията на този проблем пролича и при срещата на Костов с представители на бизнеса в четвъртък. Лайт-мотивът на бизнесмените там беше "държавната грижа". А проблемът всъщност е липсата на добър мениджмънт - проблем, който се решава с приватизация.
Проблемът, че банките не кредитират, се повтаря доста отдавна. В изказванията и на Костов, и на гуверньора на БНБ Светослав Гаврийски, и на шефа на Булбанк Чавдар Кънчев това била основната теза. Гаврийски обяснил, че правителството и БНБ трябва да си съдействат за насочването на свободните средства в банките към кредитиране, което ще ускори и приватизацията. Банкерите отново припомнили за все още законодателно неуредената възможност на кредитора за бързо събиране на лошите им вземания и допълнили, че малкият и средният бизнес нито имат подходящи обезпечения, за да получават кредити, нито знаят как да обосноват необходимостта си от такива. В центъра на банкерските проблеми пак бил посочен прекалено ниският основен лихвен процент, който не отразявал риска на икономиката и предизвиквал загуби за банките. В този смисъл едната от новините на семинара е, че методиката за изчисляването му най-после ще бъде променена. Същината на проблема за кредитирането обаче не е основната лихва, която до голяма степен е изкуствен показател. Проблемът е в ниския капитал на банките, което ги ограничава да отпускат кредити, без да нарушават финансовите си показатели. Както подчертали от Международния валутен фонд, това трябва да се реши с ускоряване на приватизацията в сектора и привличане на нови инвеститори в него. В тази плоскост би се решило и следващото желание на премиера за финансиране на по-големи инфраструктурни проекти - пристанището в Бургас, летище "София", нов газопровод за Турция.
При по-нататъшните технически преговори с МВФ правителството ще настоява за известни облекчения в Закона за банките, които да поощрят кредитирането. Едва ли обаче фондът ще се съгласи на подобно разхлабване. Причината е, че Макгърк и Деплер не са убедени, че ще бъде постигнат растеж, и се опасяват от нова вълна на лоши кредити, инфлация и провал на валутния борд заедно с икономическа криза.
Другата интересна линия на разговорите между фонда и кабинета са данъците и бюджетът. Новината е изказването на Костов, че за да се привлекат чужди инвестиции, данъчната тежест трябва да бъде намалена още тази година. Това според него е възможно в резултат на доброто изпълнение на бюджета. Прекрасните бюджетни данни за януари наистина са факт, но като че ли от фонда не са склонни да ги хиперболизират. Тяхната теза е, че трябва да се изчакат резултатите от още няколко месеца, а що се отнася до намаляването на данъците, това да се остави за към края на тригодишния период.
"Проблемът" с преизпълнението на бюджета поражда и друга дискусия - за това какво да се прави с излишните средства. За правителството те са подходящ източник за финансиране на инфраструктурни проекти. Фондът предпочита да се използват за реструктуриране на дълга. На срещата в Сандански на няколко пъти е било казано, че кабинетът не вижда смисъл от операции за обратно изкупуване на Брейди-облигации, тъй като цените им на международните пазари са прекалено високи. Твърдяло се, че по-подходящата цел е растежът на икономиката, така че дълговата тежест да намалее в относителни термини.
Не е ясно как от МВФ възприемат прекалено самостоятелната позиция на кабинета Костов. С прости думи тя казва: "С вашите ограничения заради финансовата стабилност потискаме растежа, а нашата цел е именно да има растеж. Да променим схемата. " Според присъствали на първия ден от семинара Деплер изразил учудването си, че на него се говори твърде много за политика (в контекста Европейски съюз) и по-малко за конкретни икономически проблеми. Той се учудил, че приватизацията също не е в центъра на разговорите, а както става ясно, МВФ има забележки в тази област и има несъгласия с елементи от модела на втората вълна за масова приватизация.
Всички тези противоречия ще бъдат изглаждани на техническо ниво при предстоящото посещение на МВФ-мисия в средата на април. През миналата седмица представители на правителството заявиха, че се надяват до средата на годината тригодишното споразумение да е подписано, така че то веднага да последва приключването на договорената през 1997 г. програма с МВФ. Проблемът, разбира се, ще е в идеологическия сблъсък. Правителството смята, че вече е достигнало достатъчна фаза на стабилизация, за да започне по-експанзионистична политика към растеж, като поставя на второ място рестрикциите от времето на стабилизацията. МВФ смята, че рестрикциите, съпътствани от структурни реформи, от само себе си, макар и по-бавно, ще доведат до растеж.
Погледнато от друга страна, когато става въпрос за тригодишната политика на държава, която е прекалено близо до Европейския съюз, за да го пренебрегва, позицията на Костов изглежда най-малкото достойно самостоятелна. Дали е правилната?
Накратко
В началото на миналата седмица управителният съвет на Държавния фонд за реконструкция и развитие реши да възстанови блокираните през 1996 г. във фалирали банки 10 млн. долара по програмата ФАР. Парите на пострадалите министерства ще бъдат възстановени по сметки в БНБ и Булбанк. Целта на това решение е да се освободят средствата, за да могат да се ползват по предназначение. УС на ДФРР също е решил да бъде удължен до 5 май срокът на гаранционния депозит от 9.1 милиона долара в Булбанк, с който бяха обезпечени двата заема по вноса на 100 000 тона пшеница за "Зърнени храни" ЕАД от фирма "Гленкор"
Акционерите на застрахователно акционерно дружество "Спартак" увеличиха капитала на компанията до три млрд. лв. Според Закона за застраховането това ще им даде право да извършват дейност в областта на общото застраховане. Освен това е било прието и решение за промяна на името на дружеството, което вече се казва ЗК "Левски Спартак" АД.
България засега не планира емисия на облигации, които да се пласират само на американските капиталови пазари, каза вицепремиерът Алек-сандър Божков. Към такава стъпка няма да се премине, въпреки че интерес от страна на инвеститорите не липсва, добави още той. Въпросът е бил дискутиран между представителите на българската делегация в САЩ и американските инвестиционни банки "Джей Пи Морган" и "Мерил Линч".
Считано от 30 март тази година, за официално платежно средство в България ще се признава банкнота с номинал 1000 лв., емисия 1997 г. Тя по нищо не се различава от старата с изключение на факта, че е отпечатана в новата печатница на БНБ. Това са първите банкноти, които са произведени в печатницата и влизат в широка употреба.
Министерството на финансите ще върне заем от 952.108 млн. лв. (523 000 долара) на Държавната спестовна каса. Това ще стане през месец април тази година вместо през 2001 г. Този заем на министерството е част от 2.53 млрд. лв. заем, отпуснат от ДСК през 1991 г. с лихва един процентен пункт под основния лихвен процент. От ДСК са заявили, че по-ранното възстановяване на заема е удовлетворително и за двете страни. Според специалисти това е възможно заради високата събираемост на данъците.
Статистиката промени теглата и броя на стоките в потребителската кошница
Националният статистически институт актуализира потребителската кошница и теглата, участващи в наблюдението на потребителските цени от 1 януари 1998 г. "Промените са резултат от анализ на структурата на паричните разходи през миналата година и на обхвата на потребителската кошница", коментира Георги Чукалев, началник на отдел "Статистика на потребителските цени".
Стоките и услугите, включени в кошницата, участват в изчисляване на индекса на потребителските цени. През тази година те ще бъдат 899. През 1997 г. техният брой бе 1175, през 1996 г. - 1540. Разпределени са в четири основни групи - хранителни стоки; нехранителни стоки; услуги; ястия и напитки в заведения за хранене. Най-сериозно е намалението в групата на нехранителните стоки - от 591 през 1997 г. сега техният брой е 431. "Хиперинфлационният шок в началото на 1997 г. доведе до значителни промени в структурата на потребление на домакинствата. Задълбочи се тенденцията от последните години - хората изразходват парите си главно за закупуване на основни хранителни стоки и за плащане на сметки за ток, парно, горива. Броят на стоките в потребителската кошница бе намален и заради честата липса на предлагане на част от стоките, включени в наблюдението", обобщава Георги Чукалев. Групата "бял хляб" през миналата година например е била представена от три позиции - бял хляб от брашно тип 500, франзела и питка. През тази година цената на питката няма да участва в наблюдението. Актуализирано е описанието на част от стоките. Целта е регистраторите на цените да бъдат по-прецизни в своите наблюдения.
Промяната в броя на стоките от потребителската кошница води до известна промяна в индекса на инфлацията, но тя е незначителна, твърдят статистиците. Инфлацията през февруари 1997 г. например, изчислена при 1175 стоки в потребителската кошница, е 242.7%. Ако стоките са 899, както е през тази година, при равни други условия миналогодишната февруарска инфлация би била 243.6%. Обявената мартенска инфлация от 12.3% за 1997 г. би била 11.7% при редуцирания брой на стоките (при равни други условия). Миналогодишната юлска инфлация от 3.7% (изчислена при 1175 стоки в потребителската кошница) би била 3.6% при новия брой на стоките, показват изчисленията на статистиците. "По принцип при новия брой на стоките в потребителската кошница (при равни други условия) статистиката би отчела по-висока инфлация, ако се повишат цените на стоките, от които хората не могат да се лишат, колкото и да намаляват своето потребление", коментира Георги Чукалев.
Промяна и в теглата, които се използват при изчисляване на общия индекс на потребителските цени, отчита Националният статистически институт. Теглата отразяват структурата на потребителските разходи на наблюдаваните домакинства и са съставна част от формулата за пресмятане на инфлацията. От гледна точка на теорията използването на постоянни тегла за сравнително дълъг период от време е най-доброто решение, твърдят експертите. "Но когато настъпят значителни промени в структурата на паричните разходи на домакинствата, постоянните тегла не отразяват вярно реалната структура на тези разходи", коментира Георги Чукалев. От 1993 г. до 1995 г. Националният статистически институт прилагаше постоянни тегла, които отразяваха структурата на потребителските разходи от 1992 г. През 1996 г. за тегла се използваше структурата на потребителските разходи за 1995 г., а през 1997 г. - за 1996 г. Теглата, които ще се прилагат през тази година, отразяват структурата на паричните разходи на наблюдаваните домакинства през миналата година.
През 1997 г. относителният дял на храната в общата сума на разходите на домакинствата е бил 51.8%. През тази година храната ще участва с тегло 55.8% при изчисленията. Сметките за осветление и отопление от 9% вдигат своя относителен дял на 10.2%. Разходите за облекло, обувки и лични принадлежности от 8.8% спадат на 8.7%. Похарченото за транспорт и съобщения ще участва с относително тегло от 7.9% (през миналата година то е било 9.7%). Промяна има и в теглото на групата разходи за образование и свободно време - 3.1% през 1997 г., 2.4% през тази. Разходваното за алкохолни напитки сега формира относително тегло от 1.3% срещу 1.5% през 1997 г. При цигарите съотношението е 2.4% през 1997 г. и 2.9% през тази година. Похарченото за жилищно обзавеждане ще участва с относително тегло от 3.7% през тази година срещу 4.6% през миналата.
Ако бяха използвани миналогодишните тегла, януарската инфлация за тази година щеше да бъде 1.8%, а не официално отчетените 2%, показват изчисленията на експертите от НСИ. Евентуално повишение на цените на жп-билетите би довело до отчитане на по-висока инфлация по актуализираната методика, "защото относителният дял на жп-транспорта в кошницата през миналата година е бил 0.245%, а през тази - 0.285%. По-голямото тегло означава и по-голямо влияние върху индекса на инфлацията", коментира Георги Чукалев. Точно обратен е примерът с цените на бензините. За първи път от доста време има понижение на цените на течните горива. Относителният дял на бензините в потребителската кошница обаче тази година е по-нисък - 2.867% срещу 3.786% през 1997 г. Това означава, че сегашното намаление на цените ще окаже по-малко въздействие върху свалянето на инфлацията, отколкото ако беше използвано миналогодишното тегло на тази подгрупа в потребителската кошница.
Какво следва от новата методика.
Ако например през месец април бъдат повишени цените на транспортните услуги, новата методика ще отчете по-ниска инфлация (при равни други условия), отколкото би отчела старата методика, защото теглото на транспортните услуги по новата методика е по-ниско от теглото на транспортните услуги по старата методика.
Ако през месец април цените на хранителните стоки се повишат, новата методика ще отчете по-висока инфлация (при равни други условия), отколкото би отчела старата методика, защото теглото на хранителните стоки по новата методика е по-високо от теглото на транспортните услуги по старата методика.
Понижението на цените на бензина ще даде по-слабо отражение (при равни други условия) върху индекса на потребителските цени (в посока намаление) по новата методика, отколкото би отчела старата методика.
Структура на паричните разходи на домакинствата (относителен дял в %).
Финансовото министерство засега продава само 25% от Булстрад
Министерството на финансите, което е основен собственик в държавното застрахователно дружество Булстрад, засега предпочита да запази там контролиращ дял от над 25%. Това е обяснил министър Муравей Радев на специална среща с представители на Ти Би Ай (българската компания на Talladium Holding BV) и Bankers Trust. През ноември миналата година двете компании обявиха, че имат желание да купят контролния пакет в Булстрад и че са готови веднага да започнат пълна правна и икономическа оценка на застрахователя. Оттогава по-детайлни преговори не са водени. На срещата миналата седмица е било решено проверката да започне, за да могат на тази основа по-късно да се водят преговорите за цена и евентуално големината на придобивания пакет. Този процес обаче ще отнеме време според шефа на Булстрад Румен Янчев, който също е присъствал на срещата. Все още имало двоумене дали финансовото министерство само да продава дела си в едно от най-големите застрахователни дружества, или това да направи Агенцията по приватизация. Засега обаче по-вероятен е първият вариант.
Според данни на ръководството на Булстрад компанията държи над 90% от пазара на авиационно застраховане, над 60% от този на карго и плавателни съдове, над 70% от активното презастраховане в страната. Преди повече от година специализираното в автомобилно застраховане дружество МИК се вля в Булстрад, като по този начин нарасна и делът на общото дружество в автомобилните застраховки. За момента все още то единствено има право да продава задължителни за пътуващи в чужбина автомобилисти застраховки "Зелена карта". След ревалоризацията дълготрайните материални активи на Булстрад ще достигнат 10 млрд. лева, а размерът на застрахователните резерви надхвърля 25 млрд. лева.
Влизането на чужд инвеститор в Булстрад ще е доста значимо събитие за застрахователния пазар по принцип. Засега на него има само една по-интересна чужда инвестиция - тази на американската компания AIG в Общозастрахователно дружество. В края на март отпада мораториумът за директно навлизане на чужди застрахователи на българския пазар (чрез клонове) или за придобиване на контролен пакет в български застрахователни дружества. Засега правителството не е заявило намеренията си за приватизация на ДЗИ, който все още е с най-голям пазарен дял. За второто държавно дружество, Булстрад, обаче още от миналата година има негласен консенсус, че ще бъде приватизирано.
Стратегически финансовият министър обяснил, че ще държи в близките години министерството да запази поне четвърт от акциите в Булстрад, с което да гарантира плавен преход в соб-ствеността на дружеството и да постигне по-голяма финансова изгода за държавата. Затова предложил приватизацията на Булстрад да е на два етапа, като за момента потенциалният ин-веститор може да купи от пакета на министерството до 25% от акциите. Нямало проблем освен това част от акциите на миноритарните собственици да бъдат предложени на външния инвеститор. Има се предвид участието на над 15 държавни предприятия, които общо държат около 9.4% от капитала на Булстрад. Други 15% са собственост на Булбанк, като вероятно засега банката няма намерение да намалява дела си. При последното увеличение на капитала на Булстрад от 600 млн. лева на 4 млрд. лева Булбанк даже е внесла по-голяма вноска от пропорционалното си участие преди. Тя заедно с финансовото министерство е попълнила капитала на държавния застраховател до законовия минимум, като по-този начин двамата най-големи акционери допълнително са увеличили участието си. Преди тези промени например финансовото министерство държеше 53%, а след тях 65.5% от капитала на Булстрад.
Финансовото министерство счита за целесъобразно мениджмънтът на дружеството и неговият екип да бъдат допуснати до приватизацията, като предлага 18% от акциите да бъдат оставени за тази цел. Други около 5% е възможно да бъдат предложени на дребни инвеститори през фондовата барса.
Под 20 застрахователни дружества са с набран капитал
Все още в Дирекцията по застрахователен надзор са депозирани само две молби за получаване на лиценз за извършване на застрахователна дейност. До 31 март остава само седмица и сред застрахователите продължава да цари пълно объркване. Всички изчакват последната възможна дата за внасяне на документите, като част от тях признават, че се надяват на удължаване на предвидения от закона срок. Според закона тези компании, които искат да останат на пазара, трябва да подадат молба за лиценз до следващия вторник и за целта да са набрали необходимия капитал, 50% от който да покажат в парични средства.
Засега само пет дружества са обявили, че са набрали най-високия капиталов праг от 4 млрд. лева, който по закон позволява извършването и на презастрахователна дейност. Едно от тях е ЗПК "Орел", което е и първото подало молба за лицензиране. След обявените вливания в структурите на "България холдинг" АД ЗПАД "България" също набра необходимите 4 млрд. лв. за застраховане и презастраховане. В него, както е вече известно, се вляха ЗАД "Гора", ЗК "Тур инс" и ЗАД "Ферострад". Другите в класацията на първите са държавните ДЗИ и Булстрад, "София инс" и "7М". Всички тези дружества, с изключение на "7М", са между първите, които се появиха на застрахователния пазар след отпадането на монопола на ДЗИ и по неофициални данни държат и основната част от него. Изненада е единствено "Витоша", която досега се водеше застрахователно и презастрахователно дружество, но очевидно акционерите му са преценили, че засега ще се лишат от презастраховането и ще допълнят само до 3 млрд. лева капитала си. "Думата презастраховане едва ли струва един милиард долара", коментираха от ЗМПК "Европа", която също се отказва от него. Миналата седмица от компанията обявиха, че са набрали 3 млрд. лева.
Общо седем от досега действащите компании обявяват, че са достигнали този праг. В интерес на истината вътрешният пазар на презастраховане се държи именно от дружествата, които са си внесли капитала за това. Малките компании, които нямат достъп до международните пазари прехвърлят рискове към по-големите в България, а това са основно Булстрад, "България" и в по-малка степен "София инс". Нищо чудно дружествата, които досега са презастраховали в тези компании, но нямат ресурс, за да кандидатстват за лиценз, просто да продължат да работят за тях, но само като посредници.
Засега е известно, че пет дружества са внесли необходимия капитал за извършване на застраховки "Живот", който е 2 млрд. лева. Първи сред тях беше ЖЗК "Феникс", която е единствената от животозастрахователния бранш, която е подала документи за лиценз.
Както се вижда от таблицата, 19 дружества обявиха пред в. "Капитал" готовността си за лицензиране. Най-вероятно през следващата седмица още няколко ще се почувстват готови да подадат документите си в дирекцията по надзора. Повечето от старите дружества използваха преоценъчния си резерв, резултат от разрешената най-накрая от правителството ревалоризация на активите, и така успяха да постигнат капиталовите изисквания.
Голяма част от малките компании все още не са решили какво ще правят. Много от тях все още на са провели общите си събрания. Някои се надяват срокът за лицензиране да бъде удължен, но и тази седмица конкретни действия по този въпрос нямаше, а и вероятността е нищожна. Шефът на застрахователния надзор Христо Христов попари надеждите на неподготвените застрахователи, обявявайки, че няма да подкрепи подобно отлагане, още повече че срокът 31 март е вписан в Закона за застраховането и технически е трудно да бъде променен. "Тези, които искат срокът да се удължи, трябва да инициират такава промяна и да я обосноват", каза той. В интерес на истината самите застрахователи нямат координирана политика в тази насока.
Срокът за лицензиране на застрахователите е известен още с приемането на Закона за застраховане и компаниите би трябвало вече да са решили какво да правят. Намирането на свободни средства за увеличаване на капитала или воденето на преговори за консолидация би трябвало да е завършило.
Най-потайни са дружествата на силовите застрахователи. Всички спрягани за борчески компании упорито отказват да дадат информация за подготовката си около предстоящото лицензиране. От контингента със съмнителна слава единствената конкретна новина е, че "Корона инс" на Иво Карамански все пак ще поеме пътя към доброволната ликвидация, въпреки че преди няколко седмици шумно опровергаваха това.
Досега в дирекцията по надзора оплаквания от силови застрахователи не са постъпили. Още преди време оттам бяха обявили, че и при най-малкия повод ще им бъде отказан лиценз. Поради липса на сигнали обаче най-вероятно единственият начин за отстраняването им от застрахователния пазар ще стане чрез процедурата за доказване на произхода на капитала. В дневния ред на общите събрания на трибуквените застрахователи обаче упорито стои точката "преструктуриране на капитала". Зад тази формулировка вероятно се крие подмяна на формалните собственици на тези дружества, за да могат те да бъдат изчистени от имена с лоша слава.
Дружества с набран капитал.
Конституционният съд блокира патентния данък
С решение от 19 март Конституционният съд отмени част от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), даваща право на общините да определят конкретния размер на патентния данък за широк кръг от дейности. След този акт практически не е ясно какъв данък за 1998 г. дължат търговците на дребно, лицата, опериращи платени паркинги или складове на едро, производителите на дребно и широк кръг занаятчии. Законът за облагане на физическите лица определя горна и долна граница на годишния данък за тези групи данъкоплатци.
ЗОДФЛ повелява до 31 март лицата, които попадат в режима на патентния данък, да подадат декларация, в която да опишат обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. До 31 май тези данъкоплатци трябва да платят 1/3 от годишния размер на патентния данък. След отмяната на текста, според който общините определяха конкретния размер, възникват различни тълкувания дали и какъв данък трябва да плащат посочените лица.
Според някои юристи логично е да се събира минималният размер на данъка, посочен в закона. Според други обаче без допълнение в закона не би следвало да се събират данъци от тези лица. Министерството на финансите все още няма официално становище по въпроса. По всяка вероятност ще бъде подготвена промяна в закона, която да регламентира какъв да бъде размерът на патента за съответните дейности в съответните населени места.
Делото в Конституционния съд бе образувано по искане на главния прокурор Иван Татарчев. Искането за отмяна на правото на общините да определят конкретния размер на патента бе подкрепено с писмени становища по делото от Общия съюз на българската индустрия и Съюза за стопанска инициатива на гражданите.
В мотивите си за отмяната на законовия текст Конституционният съд посочва, че въвеждането на данъчни задължения и определянето на размера им може да стане само със закон, а не и с подзаконов акт. Върховните магистрати се позовават и на друг конституционен принцип - че законът трябва да създава и гарантира на всички граждани еднакви правни условия за стопанска дейност. Според съдиите данъчното облагане е едно от тези условия и не бива граждани, упражняващи една и съща стопанска дейност, в различни общини да плащат различен размер на данъка.
Решението на Конституционния съд не засяга патентния данък за хотели, ресторанти, барове, сладкарници, кафенета и др. подобни, а също и за транспортни и таксиметрови услуги. За тези дейности законът е определил фиксиран размер на годишния патентен данък. До 31 май трябва да се внесе патентът за първото четиримесечие.
Правителството се захвана с вземанията от третия свят
Два милиарда сто и петдесет милиона долара вземания на България ще уреждат специални работни групи, назначени от министъра на финансите. Правителството взе това решение миналия понеделник, като вероятно до края на месеца Муравей Радев ще определи състава на групите. Вземанията на България са от над 30 развиващи се страни, които ни дължат по правителствени споразумения, внос на наши стоки и за инфраструктурни проекти. Сега обаче голяма част от тези страни са в криза и имат натрупани големи външни задължения. Други използват специалната процедура на особено бедните и задлъжнели страни, според която големите им кредитори опрощават дълговете им. Според международните правила към големите кредитори трябва да се присъедини и България. Един такъв пример в момента е Мозамбик. Смята се, че към тази схема се е насочил и Йемен.
Повечето от длъжниците на България в момента не обслужват дълговете си. От всичките 2.15 млрд. долара, просрочени са плащанията по около 1.99 млрд. Най-големият длъжник е Ирак с около 1.6 млрд. долара. На международните пазари вземания от страни, подобни на нашите длъжници, се търгуват средно по около 10 цента за долар, което е показателно за вероятността за обслуж-ване на такива дългове.
Правителството одобри и методите, по които групата ще опита да урежда вземанията на България. Най-напред ще се търси начин да си ги получим в пари, макар това да е малко вероятно. Ще се договарят схеми с разсрочвания. Втората възможност е заемите да се погасява със стоки. Тази схема беше доста популярна в началото на деветдесетте години. Сега обаче тя се прилага все по-малко. При администрирането на тези договори има много технически трудности. Третият начин е приложим за вземания в преводни рубли. Тук има два варианта - или преизчисляване на преводната рубла в конвертируема валута, или погасяване със стоки. И тук обаче съществува проблемът, че в малко от тези страни има стоки, които биха могли да бъдат приемливи за нашия пазар.
Четвъртата възможност е да се трансформират вземания в собственост на територията на страните длъжници на места и с участието на български фирми. И тази схема обаче е приложима само в някои от държавите.
Новото е, че вече се допуска възможността да се продават наши вземания на международните пазари. Неотдавна голяма западна банка предложи на правителството схема на замяна на негови вземания срещу дълг. Подобна схема се допуска и по отношение на задълженията на България към двете банки на бившия СИВ - Международната банка за инвестиции и сътрудничество и Международната инвестиционна банка. Следващата възможност при преговорите е задължения в така наречените "затворени" валути или пък по търговски салда. В този случай ще се търси възможност средствата да се харчат от българските посолства в страната длъжник. При всички положения уреждането на чисто икономическия проблем с българските вземания, които ако се гледа номинално са около 20% от външния ни дълг, ще трябва да се съчетае с политически мерки.
Вземания на България &nbsp; (в млн. долара, ако не е посочено друго).
Девалвацията на драхмата вещае проблеми за българските производители
Гръцките стоки ще станат още по-конкурентни на нашия пазар, след като преди седмица правителство на южната ни съседка девалвира драхмата с цели 14.3%, за да се присъедини към европейската валутна структура (виж стр. 26). Решаването на проблемите на Гърция обаче ще доведе до неприятни последици за българската икономика. В Гърция разчитат с обезценката на валутата си да намалят дефицита по текущата сметка на платежния си баланс, но това ще се отрази точно в обратната посока на България и ще намали конкурентността на нашите производители, чиито стоки автоматично поскъпват спрямо гръцките. "Девалвацията на драхмата ще се компенсира с повишаване на цените в Гърция, така че едва ли техните стоки ще имат по-голямо присъствие у нас", коментира Боян Атанасов от "Аполон Химни" ООД, което произвежда перилни препарати. Точно в тази област стоките от съседна Гърция са с доста голям пазарен дял у нас, но местните производители засега разчитаха само на това, че продукцията им е по-евтина. Ако досега обаче един пакет гръцки салфетки е струвал 1000 лева (или 160 драхми), след девалвацията цената в бъл-гарски левове ще стане 780. В международните коментари се споменава, че обезценката на драхмата ще доведе до по-висока инфлация в Гърция, но дори най-песимистично на-строените не предвиждат ръстът на цените там в резултат на девалвацията да е над 6%. Което означава, че вносните стоки от съседната държава ще поевтинеят относително поне с 8 на сто.
По данни от търговското министерство в края на миналата година износът на бъл-гарски стоки надвишава вноса на гръцките с 200.8 млн. долара, като общият стокообмен възлиза на 607.6 млн. долара. Положителното търговско салдо е тенденция от 1993 г., откогато то непрекъснато нараства. Влизането на по-качествени и основното - по-евтини, стоки от съседката ни сериозно ще обърка плановете за продажби на българските предприятия с идентична продукция. Основната част от вноса на Гърция (около 47%) се пада на текстилните материали - главно памук и готови облекла. Оттам обаче се внасят още горива, стоки за бита, земеделска продукция.
Българското производство на селскостопанска продукция ще е между най-засегнатото от промените. Освен че двата вътрешни пазара се делят само от една граница и териториалната близост предполага по-засилен обмен на стоки, се намесва и друг много сериозен фактор. Известно е, че Гърция е най-големият ползвател на субсидии от ЕС. Селското стопанство на страната им не прави изключение от това правило. Цената на земеделската продукция на практика досега беше намалена чрез субсидии, а от 14 март се прибавят още 14% поевтиняване. За обърканото от ценова политика и долнокачествени реформи българско селско стопанство това ще е поредният сериозен удар.
Проблемът с Гърция, въп-реки че обменът с тази държава е под 10% от общия, ще остане част от общата тенденция за намаляване на конкурентността на наши стоки заради фиксирания курс на лева. Трупащата се инфлация след въвеждането на валутния борд в средата на миналата година води до повишаване на разходите на българските производители. Заради фиксирания курс това директно прави вносните стоки по-изгодни при равни други условия. Като се прибави и проблемът на ниската ефективност на повечето предприятия у нас, опасността от влошаване на външнотърговския баланс и на растежа на икономиката става реална. В същото време България е обречена да внася суровини и енергийни ресурси, което заема огромна част от излизащите потоци от валута навън.
Странното е, че седмица след новината от Гърция повечето от запитаните бъл-гарски производители, които би тряб-вало да се чувстват засегнати, по-скоро "не са в час". Промяната засега е заинтригувала преди всичко търговските дружества. Наши фирми, които в момента имат неуредени плащания към гръцки доставчици, са доста доволни. От малките тър-говски фирми - вносителки на захарни изделия, също коментираха, че промяната е добре дошла. Това ще повиши консумацията на пред-лаганите от тях стоки и ще увеличи и приходите им. "В крайна сметка всеки работи за себе си. Ако производителите не могат да се справят, да се захванат с внос", коментираха от малка фирма за внос на почистващи препарати от Гърция.
"Очаквам още по-агресивен внос на обувки", заяви Борис Колев, изпълнителен директор на обувния завод "Флавия" в Пловдив, като допълни, че очаква държавата да попречи на дъмпинга от Гърция.
На практика девалвацията на гръцката драхма ще доведе само до отрицателни новини за българската икономика. В международен план всяка новина, която не е добра за борда, резонира много по-сериозно, отколкото би трябвало при нормални условия. Въвеждането на тази система си има своите недостатъци, а за отворена икономика като бъл-гарската най-сериозните про-блеми са именно в подобни външни шокове.
Основни стоки износ за Гърция.
МВФ и Индонезия най-накрая се разбраха
В събота представител на Международния валутен фонд обяви, че преговорите между фонда и Индонезия са постигнали значителен напредък в момент, в който световната общност се готви да стартира програма за излизането на Индонезия от тежката икономическа криза. "Постигнахме голям прогрес през последните няколко дни", заяви водачът на делегацията на МВФ Юбер Неис, след като се срещна с икономическите министри на Индонезия. Според него делегацията на МВФ ще остане в Джакарта поне през следващата седмица, защото инспекциите на МВФ траят поне две седмици.
Във Вашингтон австралийският външен министър Александър Даунър заяви, че Световната банка ще координира "значителна хуманитарна помощ за Индонезия". Австралия, Съединените щати, Япония и страните от Европейския съюз планират да вземат участие в програмата на Световната банка, която е предназначена за подпомагане на индонезийското население с храни. Ако всичко върви по план, програмата ще стартира към средата на тази година.
Крахът на рупията, чийто валутен курс спрямо долара падна със 70 процента от юли миналата година досега, хвърли страната в най-тежката икономическа криза, откакто президентът Сухарто взе властта в средата на 60-те години. През февруари инфлацията достигна най-високото си ниво през последните три десетилетия, а управляващите в Джакарта се опасяват, че растящите цени и безработицата ще доведат до бунтове сред населението.
Демонстрациите през последните седмици имаха предимно мирен характер и в тях взеха участие главно студенти от Ява и Суматра, но опасността протестите да прераснат в размирици е реалност. Студентите поискаха Сухарто да се оттегли от президентския пост, след като прекара начело на държавата 32 години, но 76-годишният Сухарто бе преизбран за седми пореден мандат на 10 март.
Икономическата криза принуди Индонезия да се обърне към МВФ за помощ, а фондът от своя страна разработи програма на стойност 40 милиарда долара за спасяване на индонезийската икономика. Отношенията между Джакарта и МВФ обаче далеч не са блестящи, тъй като Сухарто постоянно обвинява фонда, че не е успял да заздрави валутния курс на рупията. Сухарто дори предложи курсът на рупията да бъде фиксиран към някоя световна валута като долара, но от МВФ остро се противопоставиха на тази идея, тъй като страната няма достатъчно валутни резерви, за да защити фиксирания валутен курс. След дълги преговори в петък шефът на индонезийската централна банка Сахрил Сабирин заяви, че засега идеята за въвеждане на валутен борд в страната си остава само идея.
Според представителя на МВФ в Джакарта в момента тече преглед на монетарната политика, преструктурирането на финансовата система и провеждането на икономическа реформа. Според заместник управляващия директор на МВФ Стенли Фишер най-накрая е дошло времето Индонезия да подпише споразумението с фонда, където са фиксирани 50 точки за извършването на реформата.
Франция е в менгеме
Франция в опасност? Лионел Жоспен, който след парламентарните избори позираше като един Чърчил пред резиденцията си в двореца Матиньон, днес се прави, че вярва, че "най-важните ценности" и "основните права на републиката" са заплашени от опитите на част от десницата да се съюзи с Националния фронт, за да спаси своите "барони" в провинцията. Така министър-председателят бавно стяга мрежата, в която неговите политически противници, достойни за милост, се бият и разкъсват взаимно. Филип Сеген, наследникът на Жак Ширак начело на голисткото движение, трябваше по спешност да изключи от него бившия генерален секретар на собствената си партия Жан-Франсоа Мансел, защото той подготвяше в избирателния си район, а и не само там, сближаване с Националния фронт, въпреки че преди това Сеген беше казал по адрес на изключения, че той може да желае такъв съюз, но не и да го осъществява. Странна политика е тази, която не казва това, което прави, и не прави това, което казва. След местните избори на 15 март изборът миналия петък на могъщите председатели на френските области обещава да бъде пропит от тъмни машинации. Всяко споразумение с партията на Жан-Мари льо Пен е, разбира се, опасно. Необходимо е леко да се драсне върху благоприличния вид, който малка част от льопенистите излагат на показ, за да се забележи една отвратителна Франция. Вестник "Либерасион" разкри, че двама от представените на изборите кандидати на Националния фронт, с които голистът Жан-Франсоа Мансел е готов да се съюзи, са автори на чисто фашистки текстове. Освен това действията на избраниците на фронта в общините, които контролират, са откровено дискриминационни по отношение на имигрантите. Съпротивата към такива действия е законна. Но влиянието на крайно дясното движение е остро заразно още преди да бъде приложена програмата му. Умерената десница е неговата първа жертва: тя не може да управлява без милионите гласове, които поддържат партията на Льо Пен, но не може обаче и да не се погуби, ако управлява с тези гласове. Шантажът на Националния фронт в крайна сметка доведе до парадокса, че тази консервативна страна, каквато е Франция, днес може да бъде управлявана само от левицата. Но левицата на власт също е с вързани ръце. Тя не смее да даде ход на травматизиращите реформи, от които страната има нужда (тежестта на държавния апарат, организацията на труда, социалното осигуряване...) и които Тони Блеър предприема във Великобритания, заплащайки с популярността си, защото правителството на Лионел Жоспен, разчитащо на немного стабилна коалиция, живее под заплахата да наберат мощ крайните сили: вдясно - Националният фронт, но и вляво, където се засилват групички с революционни възгледи, които се стимулират от безработицата, създадена от организацията на френското общество.
Гърция се закачи за еврото
В края на миналата седмица отчаяните усилия на управляващите в Гърция да интегрират страната в монетарните структури на Европейския съюз, претърпели пълен провал през изминалите пет години с унифицирането на макропоказателите на южната ни съседка с тези, залегнали в Маастрихтския договор от 1991 г., изненадаха както международната общност, така и гръцкото общество чрез присъединяването на драхмата към Европейския валутен механизъм (ЕВМ). Цената, която Гърция заплати за участието в поредната европейска инициатива, е девалвацията на гръцката парична единица, драхмата, с 14.3%, което съответства на централен курс от 357 драхми за ЕКЮ.
Според министъра на финансите на Гърция Янос Папантониу обезценяването на драхмата е точно толкова, колкото е необходимо - достатъчно голямо, за да осигури конкурентоспособност за гръцките продукти на международните пазари, и не чак толкова голямо, за да внесе в страната едно нежелано високо ниво на инфлация. Оптимизмът на Папантониу не се споделя от Броуин Къртис, главен икономист на Nomura International, Лондон, според която никак не е далеч моментът, в който ще се заговори за необходимостта от ново обезценяване на драхмата поради това, че реалната обезценка, налагана от механизмите на пазара, е в границите между 18 и 20 на сто.
Радикалното решение, до което се стигна на 14 март след 7-часово заседание на финансовите министри и централните банкери на страните - членки на ЕС, в Брюксел, открехва вратата за Гърция към Европейския валутен съюз (ЕВС) - врата, която е с реални шансове да бъде широко отворена на 1 януари 2001 г. Разбираем е проевропейският напън на политиците в Гърция за разлика от позицията на техните колеги във Великобритания, Швеция и Дания - страните, които заедно с южната ни съседка няма да се присъединят към ЕВС с първата вълна след малко повече от 8 месеца. Не би могло да бъде и иначе - гръцката икономика със статут на развиващ се пазар, който според анализаторите е малко вероятно в следващите три години да претърпи корекция в посока развит пазар, изглежда трайно позиционирана в приземните етажи на единния европейски дом и само още по-тясната интеграция на страната в структурите на ЕС е в състояние да изтрие от името й етикета аутсайдер. "Въпреки че драхмата бе допусната до членство в ЕВМ, характерът на гръцката икономика и същността на капиталовия пазар в страната определят Гърция като развиващ се пазар", твърди Шон Роаш, главен експерт в отдел "Развиващи се пазари" на холандската ING Bank. Потвърждение на горното е кредитният рейтинг на страната, определен от Standard&Poor's на BBB- и Baa1 от Moody's, съответстващ на развиващ се пазар.
Какво следва от девалвацията на драхмата. Настоящият дефицит по текущата сметка на платежния баланс от 4% ще се редуцира значително в резултат на по-конкурентните цени на гръцките стоки на външните пазари. На 16 март борсовият индекс на атинската фондова борса отбеляза ръст от 7.31%, или 112.32 пункта, в резултат на огромния интерес на местни и чужди инвеститори към гръцките корпоративни ценни книжа, породен от по-слабата драхма и от скъсяването на дистанцията между Гърция и ЕВС. В оставащите дни до края на миналата седмица фондовият пазар продължи да следва тенденцията от първия ден на седмицата. Подобно развитие се наблюдаваше и на дълговия пазар. В началото на седмицата гръцкото правителство емитира еврооблигации, деноминирани в бъдещата единна европейска валута - евро, на стойност 1.5 млрд. евро, които бяха хитът на търговията с дългови инструменти.
От друга страна, в резултат на по-слабата драхма индексът на потребителските цени се очаква да се повиши с 2% - 2.5% през следващите два месеца, достигайки едно обезпокоително равнище от 6% - 6.5% до средата на годината, което ще е отражение главно на по-високите цени на горивата, високотехнологичните продукти и в по-малка степен на други вносни стоки. Едва ли ще е по силите на социалистическото правителство на Костас Симитис да сведе инфлацията до заложените в бюджета два процента и половина до края на годината.
Според Договора от Маастрихт членството на драхмата в ЕВС е единствено възможно едва след като паричната единица на Гърция е включена в системата на ЕВМ, наричана от британците преддверието към ада, в продължение поне на две години. Европейският валутен механизъм представлява решетка от двустранни граници на колебания на централните курсове на паричните единици в ЕВМ. Така всяка една валута от вече 13-те валути в ЕВМ (само шведската крона и британската лира, която се включи в ЕВМ през 1990 г., за да излезе две години по-късно от системата, не са сред валутите, конфигуриращи валутната решетка на ЕВМ) може да изменя курса си до 15% в двете посоки спрямо централния курс на всяка една от останалите парични единици във валутния механизъм. В случай че колебанието на курса на валута -членка на ЕВМ, достигне ниво, равно или по-голямо от долната или горната граница на изменение, централните банки на страните, чиито валути са в ЕВМ, задължително предприемат съвместни валутни интервенции, за да обуздаят низходящия, съответно възходящия курс на конкретната валута.
Присъединяването на гръцката драхма към ЕВМ означава, че паричната единица на Гърция, допреди седмица потенциален обект на засилен интерес от страна на валутните спекуланти, автоматично придобива имунитет срещу значими спекулативни атаки. Още повече че съвместни интервенции на валутните пазари са допустими при всяко едно ниво на изменение на централните валутни курсове, което предопределя несъстоятелността на евентуални опити да бъде срината драхмата.
Подобни опити обаче, при това успешни, бяха направени в петък, ден преди девалвацията на гръцката парична единица, когато малко преди обед голямо количество драхми се изсипа на валутния пазар. Часове по-късно почти не останаха икономически агенти, които да не желаят да заменят драхмата срещу германски марки или щатски долари, вследствие на което националната парична единица на Гърция се срина от 295 драхми за ЕКЮ при отваряне на валутната търговия в петък до 340 драхми за ЕКЮ в късния следобед. Закъснелите с неохота приеха факта, че разменните бюра в страната са останали без налична чужда валута в края на деня. Изглежда, че идеята за една по-слаба с 14.3% драхма, възникнала преди два месеца и известна до петък единствено на министър-председателя на Гърция, на управителя на централната банка и на министрите на финансите и външните работи, по един или друг начин е намерила своя път към спекулантите. Същите тези държавници през същите тези два месеца яростно защитаваха тезата, че твърдата драхма, както гръцката валута бе известна допреди седмица в Гърция, не е надценена и следователно обезценяването й не се налага. В момента е даден ход на разследване в южната ни съседка, което да установи как е изтекла високо конфиденциалната информация.
Действията на гръцкото правителство от миналата седмица, получили безрезервната подкрепа на финансовата общност в рамките на ЕС, не се ограничиха единствено до обезценяването на драхмата. Едно членство в ЕВМ, неподкрепено от финансови и фискални мерки, от които Гърция болезнено се нуждае на настоящия етап, за да удовлетвори критериите за членство в ЕВС (Гърция е единствената страна от 15-те страни - членки на ЕС, която не успя да покрие критериите), би имало за резултат стабилизирането на драхмата и нищо повече. Амбициите на управляващите в Гърция обаче далеч не спират дотук. Веднага след като бе разгласена новината за девалвацията на драхмата, правителството обяви и стартирането на пакет от мерки, които да редуцират бюджетния дефицит от 4% от БВП през миналата година до 2.4% през настоящата. За целта правителството възнамерява да свие разходната част на бюджета с малко над един процент, което в абсолютно изражение е сума от 1.13 млрд. долара, да проведе реформа в системата на социалното осигуряване и да преразгледа трудовото законодателство, според което уволнението на държавен служител на настоящия етап е практически невъзможно. Освен това ръстът на заплатите в държавния сектор ще бъде ограничен до 2.5% - толкова, колкото е и желаният размер на инфлацията през годината. Препоръка с подобен смисъл бе отправена и към работодателите в частния сектор. Планираното свиване на държавната собственост с 25% преди девалвацията бе коригирано на 49%. Обнадеждаващи за инвеститорите са подготвяните промени в закона за приватизацията, по силата на които става възможна продажбата до 100% от държавните банки чрез Атинската фондова борса.
Оттук нататък въпросът за това дали Гърция ще извърви пътя до пълната интеграция в ЕВС зависи от решимостта на гръцките политици да се нагърбят с осъществяването на пакета радикални мерки, чиято немалка социална цена обещава трудни три години за управляващите.
ОНД получи месец за размисъл
Срещата на президентите от Общността на независимите държави, която трябваше да се проведе в Москва на 19 март, беше отложена за втори път през тази година. Домакините обявиха, че причина за това е болестта на Борис Елцин, която не му позволява да се срещне с колегите си. Простудата на Борис Николаевич дойде така навреме, че някои коментатори заявиха, че ако тя не е съществувала, със сигурност е щяла да бъде измислена.
Отлагането на срещата за последната десетдневка на април е добре дошло за повечето участници. Така поне съществува вероятност в Москва да пристигнат всичките 12 президенти, включително и новият държавен глава на Армения, който ще бъде избран в края на този месец. Допълнителното време за подготовка ще позволи да се обсъдят спорните въпроси с Грузия и Азербайджан, чиито лидери Едуард Шеварднадзе и Гейдар Алиев до последно не искаха да потвърдят пристигането си в руската столица. Бившият съветски външен министър подозира руско участие в атентата срещу него през февруари, а Алиев е недоволен от оръжейната доставка за Армения на стойност 1 милиард долара. Освен това предстоят парламентарни избори в Украйна и Молдова и техните делегации едва ли щяха да бъдат пълноценни. Русия вече направи първи крачки към нормализиране на отношенията с Тбилиси, арестувайки няколко привърженици на бившия грузински президент Звиад Гамсахурдия. Желанието на Москва да се представи достойно като домакин подсказва, че болестта на Елцин е само претекст за отлагането на срещата, а основните причини трябва да се търсят в недостатъчната подготовка и проблемите в общността. Ходът на президента започва да прилича на ученическа хитрост пред трудно домашно, когато най-добре е да се симулира болест и да се получи извинителна бележка. На Елцин му е необходимо силно представяне на срещата, дори да не се реши на участие в президентските избори през 2000 г. На последната среща на президентите в Кишинев през октомври 1997 г. той получи много критики за състоянието на общността и сега на свой терен ще трябва да отговори на нападките.
Американският вестник "Уолстрийт джърнъл" писа, че въпросът не е дали ще се разпадне ОНД, а кога ще стане това. Естествено в ОНД подобно мнение минава за ерес въпреки признанията за провал на инте-грационната политика. За сметка на това всички са съгласни с необходимостта от реформи, без да са наясно какво трябва да постигнат с тях. Проблемът идва от това, че държавите не преследват еднакви цели и си представят по различен начин идеалния вариант на общността. Президентът на Беларус Александър Лукашенко смята, че страните от ОНД трябват да се стремят към обединение, след което заедно ще се наредят сред най-развитите страни в света, или ще останат в периферията на световната икономика. От своя страна узбекският му колега Ислам Каримов се обявява против създаването на наднационални контролни органи, въпреки че отсъствието им е основната причина днес да действат само 482 от приетите през последните шест години 887 решения на ОНД.
Най-заинтересована в запазването на ОНД и засилване на интеграцията остава Русия, която чувства как постепенно губи сферите си на влияние над постсъветското пространство. В Москва обаче се надяват да се случи някакво чудо, което изведнъж да премахне различията между страните. В подобен дух беше и изказването на премиера Виктор Черномирдин след срещата на министър-председателите от ОНД в началото на месеца. "В развитието на ОНД е време за нестандартни и необикновени ходове", каза той, но допълни: "Повече революции няма да има. " Такъв нестандартен ход трябва да стане междудържавна конференция на вицепремиерско ниво, на която да бъдат обсъдени бъдещите реформи преди есенната среща на президентите. Идеята за тази панацея се роди по време на първото официално посещение на украинския президент Леонид Кучма в Москва.
Основните насоки на развитие бяха набелязани по време на премиерската среща. "От усилването на икономическото сътрудничество зависи дали ОНД ще бъде силна и жизнеспособна", заяви Черномирдин. Бъдещите цели според него са създаване на зони за свободна търговия, премахването на двойното данъчно облагане и образуването на транснационални корпорации. Корпорациите трябва не само да се конкурират по-успешно с чуждестранните фирми, но и да спомогнат за възстановяване на технологичните връзки от съветския период. Основа на икономическата интеграция може да стане съществуващият митнически съюз между Русия, Беларус, Казахстан и Киргизстан, към който се готви да се присъедини Таджикистан. Първият конкретен резултат от разговорите в Москва трябва да стане създаването на общ пазар на селскостопанска продукция. Този първи голям проект трябва да изиграе за ОНД ролята на Европейското обединение за въглищата и стоманата за Европейския съюз и да легне в основата на единен пазар на стоки, услуги и капитали.
Европейският съюз е основният пример за идеолозите на ОНД, но възможността от създаването на единни политически органи не допада на повечето участници. Те се страхуват, че така ще бъде възстановено надмощието на Русия в границите на бившия СССР. Необходимостта от тесни икономически контакти не се отрича от никого, но се подчертава, че сътрудничеството не трябва да се превръща в заплаха за националния суверенитет. Големи безпокойства буди силната енергийна зависимост на повечето държави от Русия. Само четири от останалите 11 страни - Азербайджан, Туркменистан, Казахстан и Узбекистан, могат да обезпечат потребностите си от горива и електроенергия. Икономическата мощ на Москва лесно може да се превърне в политическо влияние благодарение на компактните маси рускоезично население, мощта на руските масмедии и присъствието на военни части в Таджикистан, Киргизстан и Грузия. Руска намеса беше зафиксирана на президентските избори в Молдова, Беларус, Армения (1996 г.) и Украйна, в които спечелиха кандидатите, ползващи се с подкрепата на Кремъл. Поставена в трудното положение да се бори за своите интереси и да се пази от обвинения в имперски манталитет, Русия е принудена непрекъснато да прави отстъпки. От една страна, тя иска да запази последните останки от съветското наследство като фундамент за бъдещо развитие, но в същото време няма достатъчно икономическа и политическа мощ за реализирането на тази задача.
Като противодействие на руското притегляне независимите държави започнаха да се събират в групи по интереси. Първи беше създаденият преди пет години Централноазиатски съюз (ЦАС) между Казахстан, Узбекистан и Киргизстан, в който в скоро време се очаква да се включи Таджикистан, а интерес проявява и Туркменистан. ЦАС се ползва с особено внимание от страна на големите мюсюлмански държави и САЩ, които се надяват с помощта на финансова и материална помощ да го откъснат от руската орбита. Географската и културната близост между страните членки им позволява много по-лесно да стигнат до съгласие и затова изпълнението на договореностите в ЦАС е много по-високо, отколкото в ОНД. Плановете на азиатските републики, които трябва да бъдат обсъдени на предстоящите срещи на високо равнище, включват организиране на единна централноазиатска фондова борса и създаване на обща енергийна система.
През есента ще бъде проведено военно учение в рамките на програмата "Партньорство за мир", в което освен Казахстан, Узбекистан и Киргизстан ще участват подразделения от Русия, САЩ, Турция и Грузия.
Друг център на неформална интеграция е създаденият на 10 октомври миналата година в Страсбург съюз ГУАМ - Грузия, Украйна, Азербайджан и Молдова. В неговата основа лежи желанието за търсене на нови търговски маршрути и най-вече експорт на каспийски нефт, като се избегне "северният маршрут" през територията на Русия. За целта ще се използва съществуващият нефтопровод от Баку до грузинското пристанище Супса, откъдето нефтът ще бъде транспортиран през Черно море в Украйна. Възможно е през тази година да се появи обединение на прибалтийските и черноморските държави, към което могат да се присъединят някои средноазиатски републики. Учредителната конференция се предвижда за лятото в Киев.
Поведението на Русия към тези формации ще определи отношенията й със съседите и до голяма степен ще повлияе на бъдещето на ОНД. Русия още дълго време ще бъде естествен притегателен център на територията на бившия СССР, но евентуалното й агресивно държане може да отблъсне съседите й.
От България се очаква
да извърши още много работа
Лорд Дженкинс от Хилхед пред "Капитал"
Несъмнено най-горещият въпрос в момента за международната политика е свързан с избухването на косовския конфликт. Смятате ли, че налагането на цялостни икономически санкции върху Югославия, както предвижда международната контактна група, ще има някакъв положителен ефект върху развитието на кризата?
- Първо искам да кажа, че аз не съм специалист по проблема с Косово, за да го коментирам в детайли. Въпреки това вече ми бяха разяснени евентуалните последствия от едно икономическо ембарго за България. Отчасти заради негативния ефект върху търговските връзки на страната, отчасти и по други обективни причини подобни икономически мерки не се очертават да бъдат особено ефективни. Аз също се съобразявам с това гледище.
В тази връзка смятате ли, че Европа трябва да установи някакви механизми в собствените си структури, които да реагират на подобни кризи?
- Ако това е възможно, разбира се. Но както вече казах, аз не съм експерт по този въпрос, така че моите възгледи не могат да отразят по-широк кръг от мнения.
Като бивш председател на Европейската комисия в периода 1977-1981 г. смятате ли, че Европейският съюз трябва да се разшири на изток?
- Мисля, че съюзът е задължен да приеме нови членове от Източна Европа. В момента организацията открито започва преговори с пет страни, кандидатки за присъединяване. Мисля, че България и Румъния, които, както знаете, не са между първите поканени за преговори, са поставени на една и съща европейска основа заедно с останалите страни. България освен това има ясно изявено желание да се присъедини към европейските структури, което ме кара да мисля и вярвам, че това ще е един от определящите фактори за приемането на България в съюза в близкото бъдеще. В същото време не трябва да се подценяват трудностите по разширяването, което в първоначалния си вариант е включвало само шест члена. После те станаха девет, после десет, дванадесет, а сега петнадесет. Сега върви към достигане на 25 страни членки - нещо, което несъмнено ще постави съюза под голямо напрежение.
И за да остане организацията все пак ефективна, разширяването не трябва да е едностранен процес, а да носи със себе си задълбочаване на сигурността на процедурите по вземане не решения в организацията. Много е важно страните кандидатки да разберат това. В края на краищата то е също в техен интерес, защото всички искат да се присъединят към организация, която има реално политическо влияние. Те не искат само участие в зона за свободна търговия, както направиха например последните три страни, влезли в съюза. Разширяването не трябва да отслабва Европейския съюз. Ако се създаде такова впечатление у настоящите членове, може да се създаде една скрита съпротива за разширяването сред няколко от важните първоначални основатели на организацията. Така че според мен е особено важно България да разбере, че влиза и в политическа организация, а не просто в клуб за разговори или съвещателен европейски орган, като британската Общност на нациите например - нещо, което ЕС е бил в миналото, но което е належащо да се избегне в момента, за да може новоприетите членове да се възползват от политическата му сила.
Какви по ваше мнение би трябвало да бъдат мерките, които да осигурят честното оценяване на българското развитие от страна на ЕС?
- България е поела уверено по пътя към членството си в ЕС. Вече сте осъществили най-болезнената за страната ви стъпка, а именно фиксирането на лева към германската марка и въвеждането на валутен борд в страната, което безспорно ви приближава към момента, в който ще се присъедините към Европейския валутен съюз. И все пак от България се очаква да извърши още много работа - трябва да изпълните т.нар. пет маастрихтски критерия - бюджетен дефицит под 3% от БВП, държавен дълг до 60% от БВП, инфлация по-малка от 3 на сто годишно, ниски дългосрочни лихвени равнища и стабилен валутен курс на лева. Смятам, че при изпълнението им няма да срещнете по-големи трудности от тези, с които се сблъскаха някои от настоящите страни, членки на ЕС. България, подобно на останалите бивши социалистически страни, чийто път на икономическо развитие коренно се различаваше от този на Запада, е сравнително бедна държава. Но мисля, че това не е условие за оставането на страната вън от ЕС. Ето например Португалия. Когато Португалия кандидатства за членство в ЕС през пролетта на 1977 г., началото на моето председателство на Европейската комисия, се бе наложило мнението, че Португалия със своята окаяна икономика не е готова за членство в ЕС - възглед, който аз не споделях. Впоследствие за мое удовлетворение се оказа, че Португалия е сред страните членки с най-голям принос за развитието на съюза и на свой ред членството на Португалия в ЕС роди своите плодове за страната - демокрацията затвърди устоите си, икономиката се подобри значително, a оттук и жизненият стандарт достигна едно завидно ниво. В този аспект посланието ми към българите е да имат вяра и търпение.
Кoe според вас е по-важно за членство в ЕС - изпълнението на икономическите критерии или привеждането на законодателството на всяка европейска държава кандидат-членка на ЕС в съответствие със законодателната и институционалната рамка на ЕС?
- Считам, че всяка страна, която иска да се присъедини към ЕС, трябва да приеме за своe законодателството на ЕС. Не по-малко важно е обаче и придържането към установените от ЕС икономически критерии. Постигането им е трудно и изисква определено време, но не мисля, че е невъзможно.
В края на миналата година взаимоотношенията между Европейския съюз и Турция се обтегнаха след отказа на ЕС да покани Турция да се присъедини с първата вълна към ЕС. Има ли място Турция в обединена Европа и какви критерии трябва да изпълни страната, за да стане член на ЕС?
- Вече доста дълго време Турция е на границата с ЕС, която се оказва непосилно препятствие за разположената на два континента държава. Аз съм скептично настроен относно евентуално членство на Турция в ЕС. Турция е голяма държава с големи проблеми, между които най-силно се откроява невъзможността да се наложат демократичните принципи в страната. Подводните камъни, които стоят между ЕС и Турция, са от стратегически характер.
Великобритания не пожела да се присъедини към Европейския валутен съюз (ЕВС) с първата вълна на 1 януари 1998 г. Как ще се отрази това на Обединеното кралство като цяло?
- Мисля, че това е грешка, която Великобритания всъщност винаги прави. При всяка една европейска инициатива за развитие на ЕС през целия исторически път на съюза Великобритания не е била сред държавите, конфигуриращи първата вълна. В последните шест месеца настроенията в британското общество относно евентуално участие на Великобритания в ЕВС се измениха значително и в този смисъл членството в съюза днес е по-скоро желано. Промени се и отношението на останалите потенциални страни, членки на ЕВС, които желаят да имат Великобритания за свой партньор в условията на единен европейски пазар и единна парична единица. Така че големият въпрос не е ще се присъедини ли Великобритания към ЕВС, а кога членството й в монетарната структура ще стане реалност. Безспорно ранното ни присъединяване, което и този път не се състоя, щеше да има далеч по-добри последици за Великобритания, но все пак остава утехата, че замяната на лирата с еврото е вече само въпрос на време.
Индия прегърна икономическия национализъм
В навечерието на 50-ата годишнина от обявяването й за независима държава Индия отправя поглед към икономическия национализъм. Това е основният лозунг в политическата програма на спечелилата изборите за долната камара на парламента националистическа партия "Бхаратия Джаната" (БДП). В изборите, наречени най-голямото упражнение по демокрация в света, проведени в края на месец февруари 1998 г., 605 милиона гласоподаватели имаха правото да изберат свои представители в 539-местния парламент. Като цяло наблюдателите сочат завършилите на 7 март избори за относително спокойни. Единствено в Джаму и Кашмир от хвърлена граната загинаха две деца. Други двама политически активисти и един войник загинаха при възникналата престрелка с кашмирските партизани в Шринагар. Общо жертвите в тези размирни територии са 152. Във финансовата столица Бомбай гласуването премина на фона на патрулиращите около изборните пунктове въоръжени полицаи след трите бомбени експлозии на 27 февруари, в които загинаха четирима души, а други 24 бяха ранени. Взривовете в южния град на Койнбатор отнеха живота на други 56 души.
Появилата се на политическата сцена през 1980 г. партия "Бхаратия Джаната" спечели и предишните избори, проведени през май 1996 г. с помощта на лозунга "Да построим хиндуистки храм на мястото на джамията в Айодхил". Това е мястото, където през 1992 г. привърженици на БДП разрушиха мюсюлманска джамия, която бе построена на свещено за хинди-народа място. В тогавашните размирици загинаха 3 хиляди души.
Изводите, които могат да се направят, е, че основната битка се водеше между Бехари Вайпаии от БДП и Соня Ганди от партията Национален конгрес (НК).
Атал Вайпаии, 71-годишният син на учител от Глолиар, Северна Индия, е може би най-популярното лице на партията, спечелила изборите. Неслучайно той бе рекламното лице на партията по време на предизборната кампания. Соня Ганди пък бе лицето на Националния конгрес, което до голяма степен помогна на партията да преодолее временните си за-труднения и макар да не спечели изборите, все пак увеличи местата си в парламента с един мандат. Участието на вдовицата на Раджив Ганди в изборите сплоти партията, която след няколкото успешни години на управление от двама нечленове на фамилията Ганди започна да губи позиции. Соня Ганди пое лидерския пост на 112-годишната партия от досегашния президент на Национален конгрес Ситарам Кешри. Загубвайки изборите, НК може би спечели повече, тъй като остави правителството на БПД да се оправя с влошената икономическа обстановка в страната. По официални данни брутният вътрешен продукт за 1997/98 г. (април - март) се очаква да нарасне само с 5 процента при 7.5 процента ръст през същия период на миналата година. В селското стопанство растежът ще спадне до 2 процента за 1997/98 г. при ръст от 7.9 процента през 1996/97 г. Въпреки спечелването на изборите политическата коалиция, водена от БДП, бе въвлечена в двуседмични мъчителни преговори за осигуряването на необходимите 272 места, за да може да състави кабинет. Това пък им коства рухването на доста от предизборните им обещания. След приключилите преговори президентът Кочерил Нараянан на 15 март покани най-голямата парламентарна група на БДП да състави кабинет. Голяма заслуга за това имат и другите две големи парламентарни групи - на Обединения фронт и на Националния конгрес, за чийто лидер най-накрая бе избрана Соня Ганди. Тяхната заслуга се състои в това, че не можаха да съставят кабинет, тъй като две от партиите в коалицията Обединен фронт отказаха да подкрепят кабинет, воден от Национален конгрес. Двете партии са "Джаната Дал", два от чиито премиер-министри бяха отхвърлени от конгреса в предишния парламент и партията "Талеги Десам" (ТДП). "Талеги Десам" в последния момент реши да подкрепи кандидата на БПД Атал Бехари Вайпаии с изричното условие да не поема други ангажименти. След като положи клетва на 19 март, Вайпаии разполага с 10 дни да докаже наличието на необходимите му гласове в подкрепа на неговото правителство. В противен случай е много вероятно да се повтори ситуацията от май 1996 г., когато правителството, начело на което бе отново Атал Вайпаии, се задържа на власт едва 13 дни, след като не можа да си осигури необходимата му подкрепа. Вероятността това наистина да стане е доста голяма, имайки предвид крехката структура на управляващата коалиция.
Все пак на този етап БДП разполага с необходимите гласове след подкрепата на ТДП и гласовете на базираната в Тамил Наду партия. Те бяха буквално изтъргувани от лидерката на партията Джаялалита. Това стана възможно, след като БДП се съгласи тамилският език, заедно с още 18 други езика, да стане официален език в страната, наравно с хинди и английския.
Дори и да получи подкрепа в парламента, правителството на Вайпаии ще бъде под постоянно напрежение, тъй като при сегашната конфигурация на силите в долната камара всяка една от петте парламентарни групи би могла много лесно да събере достатъчно гласове, за да свали правителството. За разлика от предишния парламент, където макар и правителството на Обединения фронт да не бе много стабилно, единствено Национален конгрес разполагаше с достатъчно гласове да го свали. Така че, ако правителството на БДП иска да се задържи на власт, ще трябва да се съобразява с желанията на своите партньори, които понякога са доста различни. Повечето от тях са малки, чисто регионални партии, интересуващи се единствено от проблемите на своя регион.
Добър пример за това е подписаният на 18 март от кандидата за премиер на БДП и 12-те коалиционни партньори т.нар. национален план за действие.
Интересното в него е, че почти не е останало нищо от агресивния предизборен тон. Нищо не се споменава нито за построяването на хиндуисткия храм, нито за промяна на закона, даващ специален статут на автономия на Кашмир. Липсва и призивът за създаването на общ граждански кодекс, целящ да ограничи правата на 111 милиона индийци, изповядващи исляма.
Връщайки се към икономическия национализъм, БДП предлага да се прогонят от страната всички мултинационални компании. По време на социалистическия модел на управление единствено в Делхи се решаваше кой, къде и колко да инвестира. Процесите, които възникнаха след 1990 г., премахнаха това положение, създавайки конкуренция меж-ду отделните щати за привличане на инвестиции както от местни, така и от външни инвеститори. Опитали веднъж икономическата сила, която дават големите инвестиции, малките регионални партии едва ли биха подкрепили подобни стъпки от страна на правителството.
Оправданието на лидерите на БДП е, че те не възнамеряват да изискват от компаниите, които вече работят в страната, да я напускат. Тяхното желание е да предоставят възможност на местните компании да се превърнат в конкурентоспособни на разполагащите с почти неограничени ресурси многонационални корпорации. На всички специалисти обаче им е известно, че никъде по света националният протекционизъм в този си вид не е донесъл нищо добро. Напротив, по този начин националните производители стават лениви, тъй като на местния пазар не срещат никаква конкуренция. Другото предвидено ограничение за чуждия капитал е, че делът им в частните телевизионни компании не може да превишава 20%. Едно от намеренията на бъдещото правителство е да пренасочи чуждите инвестиции към инфраструктурните проекти, които в момента са почти замразени. Пренасочването на преките инвестиции правителството предвижда да компенсира с увеличаване - чрез различни стимули - на спестяванията на населението до 30% от БВП през следващите пет години.
Всички тези спорни идеи на правителството не безпокоят толкова много чуждите наблюдатели. Това, което ги тревожи, е намерението на Шафранената коалиция - името идва от оранжевия цвят на хиндуистката партия - да продължи програмата си за разработка на ядрено оръжие. Според западните специалисти Индия или вече разполага с подобно, или е в състояние за много кратко време да го направи. Когато икономиката не върви, инвестицията в ядрено оръжие си струва труда - притежаването на такова оръжие поставя страната в положение на своеобразен световен рекетьор. А иначе икономическият национализъм се е практикувал навсякъде по света с променлив успех. съмнително е обаче, че тази формула ще работи именно в Индия, където 605 милиона избиратели от години чакат икономическото чудо.
Кой ще играе ролята на фондовете
Масовата приватизация в България се стреми да напомня филм на Дисни, където в първа серия главният герой се проваля, но в продължението достойно постига хепиенд. Досега така наречената първа вълна на масова приватизация показа със сигурност едно - че разпръскването на собствеността има по-лоши последствия, отколкото продажбата на стратегически собственици независимо на каква цена. Приватизационните фондове успяха да концентрират значителен инвестиционен ресурс, но не можеха да станат реални собственици на предприятията, защото досега Законът за приватизационните фондове им поставяше ограничение да придобиват най-много по 34% от капитала на държавните дружества в списъка за масова приватизация. В резултат собствеността на огромен брой предприятия беше поделена между държавата, индивидуални участници и по няколко приватизационни фонда, които впоследствие поведоха битки за преразпределяне на капитала. Последните промени в Закона за приватизацията, които през тази седмица трябва да бъдат окончателно гласувани на второ четене, целят да предоставят без ограничение възможността за концентрация на ресурс и за придобиване на собственост на две нови действащи лица - работническо-мениджърските дружества и пенсионните фондове. И тъй като още няма закон, който да урежда дейността на пенсионните фондове, поне засега ролята на топприватизатори е отредена на директорите на държавните предприятия, които обикновено са и шефове на мениджърските дружества.
В подкрепа на това миналата седмица парламентът потвърди досегашната разпоредба в Закона за приватизацията, според която работническо-мениджърско дружество (РМД) може да се създаде, ако само 20% от правоимащите работници и служители в него са акционери. Отхвърлено беше предложението на левицата за РМД да са нужни поне 50% от състава на предприятието.
Работническо-мениджърските екипи не са нови участници изобщо в приватизацията, защото често се оказват купувачи по касови сделки. Те обаче за пръв път ще могат да плащат с привлечени от населението инвестиционни бонове при касови сделки и при покупка на пакети от акции на централизираните публични търгове, като при това един инвестиционен бон, записан в техния капитал, ще се равнява на два бона при покупката на акции или дялове. Това според по-вероятното тълкуване означава, че при сключването на приватизационни договори по линия на касовата приватизация работническо-мениджърските дружества не само ще могат да плащат разсрочено (ако отговарят на споменатото условие - 30%), но и да купуват два пъти по-евтино, отколкото другите кандидати по сделката.
Не по-малка изгода дава възможността за участие на централизираните публични търгове, въпреки че се предвижда при придобиването на пакети по този начин мениджърските екипи да не могат да ползват разсроченото плащане. В промените в Закона за приватизацията обаче никъде не е записан текст, че работническо-мениджърските дружества могат да участват в централизираните публични търгове само с оферта за собственото си предприятие, тоест за държавната фирма, в която работят част от акционерите на дружеството. Това означава, че не е забранено (и следователно е разрешено) мениджърските дружества да могат да придобиват множество пакети от различни предприятия.
В частта от Закона за приватизацията, приета на второ четене миналата седмица, все пак е оставена вратичка за още промени, преди да се приеме окончателният модел на втората вълна. Предвидена е разпоредба, според която редът за организацията и провеждането на централизираните публични търгове ще бъде определен с решение на Министерския съвет. Това означава, че същестува теоретична вероятност правителството да гласува текст, свързан с класирането на офертите на търговете, и да определи, че когато става дума за работническо-мениджърско дружество, неговото предложение за покупка може да бъде прието само ако е за същото предприятие, от което са акционерите на работническо-мениджърското дружество. Ако наистина се окаже, че работническо-мениджърските дружества могат да купуват дялове от което си поискат предприятие, те заедно с пенсионните фондове достойно ще поемат функцията на бившите приватизационни фондове.
Работническо-мениджърските дружества обаче, доколкото може да се съди от текста, приет от икономическата комисия миналата седмица, ще разполагат с практически неограничен ресурс от инвестиционни бонове, който никога няма да бъде окончателно известен. Приетата разпоредба, която още не е минала на второ четене, гласи, че "съдружниците в дружество по чл. 25, ал. 3 могат да прехвърлят инвестиционни бонове на дружеството купувач в определен от продавача срок". Това вероятно означава, че Агенцията за приватизация, която предлага пакет от акции от държавно дружество на централизиран публичен търг и в такъв смисъл е продавач, ще може за всяко отделно продавано дружество да определи срок, в който работническо-мениджърските дружества да "убеждават" съдружниците си да им прехвърлят още инвестиционни бонове. На пръв поглед изглежда, че ресурсът на едно работническо-мениджърско дружество е ограничен до съвкупността от боновете на всички негови акционери, но на практика директорите на предприятия ще могат да накарат служителите си да съберат от роднини, приятели и познати техните инвестиционни бонове чрез дарения или прехвърляне на правото на разпореждане. Същата възможност съществуваше и при приватизационните фондове, но те бяха ограничени във времето при набирането на бонови книжки.
Накратко
Министерският съвет взе през миналата седмица още две решения, които засягат приватизацията. Правителството реши към Агенцията за приватизация да бъде създадено ново управление "Координация и контрол на приватизационния процес". В него ще работят 50 експерти, но новите щатни бройки са само 15, а останалите служители на управлението ще бъдат пренасочени от други дейности в АП. Министерският съвет освен това реши 58 фирми (предимно издателства, печатници и книжарници) с оглед на бъдещата им приватизация да преминат от Министерството на културата към Министерството на промишлеността.
Съветът по структурна реформа прие проектите за нови наредби за търговете, конкурсите, оценките на обекти, както и проектоправилник за разходите, изразходвани от отделните фондове при осъществяването на приватизацията. Основната промяна в наредбите за търговете и конкурсите е свързана с възможността те да се извършват и от упълномощени лица, тоест от външните консултанти, с които има сключени договори. Очаква се промените в трите наредби да бъдат обсъдени на правителственото заседание на 30 март, а новият правилник ще бъде разглеждан след окончателното приемане на промените в Закона за приватизацията.
