Трябва да се предотвратяват заговори между монополист и държава
Красен Станчев, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика, пред в. "Капитал"
Кой е правилният подход - забраната на монополите или тяхната регулация?
- В общи линии онова, което е абсолютно задължително в антимонополното, антитръстовото законодателство, е монополът да бъде забранен, което означава, че и стигането до монопол трябва да бъде забранено. Когато е бил приет първият такъв закон - на Шърман, той забранява всеки един договор, който води до монопол, и стремежа на всяка една личност, която иска да установи такъв монопол. Тази философия е основата на общото право, при което има забрана, и съдът решава дали дадено действие попада под тази забрана или не. Но континенталната система - и европейското, и испанското, и германското, и френското, и английското право дори се занимават с описание на договорите и описание на действията, които водят до формиране на монопол. Икономическата логика е да се предотврати поставянето на бариери, на пречки пред навлизането на пазара. Пречка пред навлизането е всяка особеност на пазара, която налага на онези, които искат да навлязат в него, по-големи разходи в сравнение с онези, които са вътре. В досегашния български закон имаше забрана на монопол, но се казваше, че има добри монополи и има лоши монополи. И тогава, когато правителството реши, остават добрите монополи. Сегашният проектозакон описва договорите. Описва ги добре, но твърде общо. Няма нито един тип договор или действие на търговец, което може да води до монопол и разкрива стремеж към създаването му, което да не е забранено. В същото време в живия живот има случаи на отказ на сключване на сделки. Така например Нефтохим произвежда различни видове пластмаси от продуктите, които получават. Тези отпадъци могат много добре да се преработват и да се правят примерно чаши за кафе или нещо подобно. Нефтохим обаче си е харесал точно една компания и отказва търговия с други. Частната компания, на която е отказана търговия, от три години се опитва да съди Нефтохим заради този отказ.
Но по този начин не се ли ограничават правата на едно търговско дружество само да избира своите контрагенти и какво е правилното решение по такъв казус?
- Комисията за защита на конкуренцията не иска да разглежда този случай. Собственикът на частната фирма внесе една машина за преработване на тази пластмаса, като я превръщаше в гранули и след това в други продукти. Комисията обаче отказва да разглежда дело за злоупотреба с монополно положение на Нефтохим, макар че това е перфектен повод за пред съд. Просто няма съд, който да откаже такова нещо. И няма комисия, която да откаже, защото това е изключване на определени хора от пазара. Или друг много интересен казус - през 1991 г. при подготовката на Закона за опазване на околната среда, който е типичен пример за по-високи разходи по сделките. С него се въвежда контрол върху замърсяването, като има два подхода. Единият - специална технология да се иска само от предприятия, които тепърва навлизат на пазара, другият - да бъдат задължени всички. Естествено, тогава беше избрано второто. В преходните и заключителни разпоредби беше даден срок на тези предприятия, които нямат специални системи, да ги инсталират. Впоследствие обаче бе издадена наредба, с която завареното положение беше замразено. Затова се получава, че чужд инвеститор трябва да отговаря на изискванията и да прави по-високи разходи. Но от тези, които до момента са били на пазара, това не се изисква, т.е. те са привилегировани спрямо навлизащите тепърва. Тези неща са много важни от гледна точка на закона, който в момента ще се обсъжда, защото тогава, когато практиките са описани абстрактно, комисията може да реши дали да се намесва или не. Когато обаче е описано конкретно, примерно, че е забранено да се отказва търговия, то тогава комисията няма да има свободата да решава.
Съществуват различни практики и тенденции за затваряне на пазарите от тези, които вече са в тях. Това са всичките лицензионни практики. За някои неща човечеството не може да си позволи да няма лицензионни практики, да речем, тогава, когато става въпрос за живот, за смърт, за лекарства. В други случаи обаче не трябва да има лицензионни изисквания. В момента се разработва закон за търговията в Министерството на търговията, където се изисква ведомството да лицензира търговците. По този начин един държавен орган увеличава разходите по сделката или поставя нови условия, които ги увеличават. Съответно същият орган придобива властта да решава кой е легитимен и кой не. Това основание - увеличаване на разходите по сделката, въобще не е познато за тези, които са писали проектозакона за защита на конкуренцията. Има един много известен казус от 1972 г. в Европейския съд в Хага. Една американска компания - "Континентален буркан", която контролира производството на буркани за консерви, има 90% от германския пазар на буркани за зеленчукови консерви и купува холандска компания. И тогава за пазара на Бенелюкс и Германия "Континентален буркан" става едва ли не стопроцентов монополист. Въпреки това съдът решава, че това не е монопол, тъй като фактически всеки, който иска, може при същите условия да влезе на пазара.
Нормално ли е да се толерират държавните монополи в страна като България?
- За това си има една специална процедура в проектозакона. По принцип над 35% пазарен дял води до възможности за злоупотреба. Това е процент, който се използва в много законодателства. И за тези случаи, за които не може да бъде намерен заместител, например тук и сега НЕК, тук и сега Нефтохим, тук и сега ВиК - има практика да се въвеждат различни начини на регулиране. Особеното е, че в нашия случай държавното регулиране е на принципа: Министерският съвет или негов орган казват, че даден монопол е хубав, ще го регулират и той трябва да си остане. Практиката в други страни, включително в Европейския съюз, е, че за различните видове монополи, да речем, ако са монополи в електрификацията, комуникациите, водата и т.н., се създават специални органи, различни от тези на правителството. Тези органи са формирани независимо или мнозинството от гласуващите или взимащите решения в тях не са контролирани от правителството, защото основното не е, че някой има над 35% от пазара, основното е да няма комплот между този, който има 35% от пазара, и този, който има допълнителни сили на въздействие върху него чрез регламенти, закони и т.н. Това е връзката, която при нас липсва.
И още нещо, което е много важно. Комисията няма права да спира актове на други държавни органи, които противоречат на този закон. По принцип е възможно тя да има вето в рамките на Министерския съвет тогава, когато се разглеждат актове, противоречащи на Закона за конкуренцията.
В сегашния вид на проектозакона той се прилага спрямо предприятия, които са сравнително слабо определени по Търговския закон. Законът би трябвало да се прилага както към договори, така и към действия, подобни на действията, които са забранени по Закона на Шърман. В същото време обаче той визира само държавни органи, не визира държавни служители. Следователно комисията може по презумпция да каже, че проектозаконът на Министерството на търговията по принцип противоречи на този за конкуренцията, тъй като увеличава пречките за навлизане на пазара. В същото време обаче комисията не може да разследва или да даде на съда и прокуратурата държавен служител, който влиза в съгласувана практика с дадено предприятие с монополно положение. Т.е. трудно е да се каже дали поради незнание, дали поради някакви други причини, но законът не визира елементарното човешко присъствие на държавните органи като отговорни лица, било то като министър или като служител. И всъщност, докато няма решение на самия държавен орган, примерно Министерството на правосъдието или Министерството на търговията, то тогава Законът за защита на конкуренцията не може да бъде приложен. Тогава, когато има злоупотреба от страна на служител, той попада под общите разпоредби за злоупотреба със служебно положение, които по принцип са различни, защото доказаната злоупотреба с подкуп от примерно сто долара е едно, а съвсем друго е злоупотреба, която води до нарушаване на конкуренцията и многомилионни печалби в доларов израз за определени предприятия.
По тези причини смятам, че трябва да се промени проектозаконът, така че той да се отнася за търговци изобщо, второ, да се отнася за държавни служители, и трето, смятам, че комисията може да има право на вето или поне на искане за преразглеждане на актове на други държавни органи, които противоречат на закона. Такова вето няма да бъде необичайно за българското право. Такова право има министърът на околната среда спрямо актове на други министерства, които противоречат на Закона за околната среда. Друг е въпросът, че нито един министър от толкова години насам не го е упражнил.
Един добър Закон за защита на конкуренцията би ли повишил конкурентоспособността на нашите производители спрямо външните им конкуренти?
- По принцип конкурентността на външните пазари се регулира със споразумения, по които България е страна, а не толкова от вътрешното й законодателство. Онова, което е важно, е, че митническата тарифа е в състояние да въвежда ограничения, които водят до увеличаване на разходите на българските потребители. Така например българската консервна индустрия в момента работи с почти 80% внос от Гърция и Турция особено когато се касае за зеленчукови консерви. Налагането на мита, които защитават български производители на лук и домати например, би довело до увеличаване на разходите по производството им и съответно по-ниска конкурентност на външните пазари и по-високи разходи за потребителите, когато закупуват тези консерви тук. Аналогичен случай имаше миналата седмица с ропот от фермери от Петрич заради усилената конкуренция от гърци и македонци, които продават репичките не за 250 лв., а за 50 лв. Възможно е със закон да се въведе мито, което, да речем, действа до началото на лятото, когато репичките поевтиняват от само себе си. Това, което изобщо липсва на българското правене на закони, обаче е, че няма елементарна преценка за това кой печели и кой губи от различни законодателни актове. Един от най-фрапантните случаи, въведен в митническата тарифа от началото на 1996 г., беше вносното мито за ципове за панталони, което е четири долара на бройка. Абсолютно странно, тъй като в България има една фабрика, която произвежда ципове и тя не работи. Въпросът е, че за да се защити производството на един стопански играч, разходите по тази защита се прехвърлят на неограничен брой потребители на панталони. И горе-долу същото е с репичките. Онова, което може да прави Комисията за защита на конкуренцията и по някакъв начин е загатнато в закона, това е да дава мнение по митнически тарифи и други такива ограничения. Въпросът е, че ако комисията трябва да прави това нещо, то правата й трябва да бъдат по-ясно определени, а рангът й да бъде издигнат. Разбира се, това може да стане по няколко начина - тогава, когато тя стане независима от онези, които в момента упражняват изпълнителната власт; вторият начин е да се получат по-големи права на комисията в рамките на изпълнителната власт; и третият начин е тя сама да определя част от вътрешния си правилник. Тези неща са сравнително неясно описани в закона.
Има ли други значими пропуски в проектозакона?
- Един от съществените пропуски е, че не са освободени от действията на този закон, т.е. от санкции, произтичащи от него, институции, каквито са стоковите борси и тържища. Излиза, че на онзи, който има над 35% от пазара, би трябвало да му се сложи капак и съответно да се създаде втора стокова борса. В същото време самата стокова борса, ако функционира нормално, е инструмент за въвеждане на конкуренцията, а и се контролира от други органи, не от Комисията за защита на конкуренцията. Същото важи и за тържищата. Това е важно да бъде включено в закона. А банките, небанковите финансови институции и застрахователните институции са освободени от този закон, когато те имат вложения в ДЦК или други ценни книжа, които имат някаква доходност и са сложени в портфейлите, с цел да бъдат продадени тогава, когато трябва да се посрещнат някакви задължения на тези институции. В същото време както банките, така и небанковите финансови институции и особено застрахователните дружества би трябвало да имат съвсем друг режим на осигуряване на конкурентност. В Закона за банките и преди, и сега има известно ограничение на разполагането с дялове в банките. Има даване на съгласие за придобиване на дялове над определен размер. Има изискване, което произтича от няколко международни споразумения.
Банките са конкурентни не толкова на местния пазар, колкото конкурентни спрямо една по-широка среда. Същото се отнася и за застрахователните дружества. Те са последните, които започват да се контролират от различни правила за осигуряване на конкуренция както в Европа, така и в САЩ. Макар Законът на Шърман да е приет през 1890 г., едва през 1982 г. някои щати започват да въвеждат различни форми на контрол върху застрахователните компании. И се смята, че от 1982 г. насам застрахователната дейност в Америка се развива все по-бавно и по-бавно, защото Съединените щати въвеждат контрол от гледна точка на конкурентност и разполагане с пазарни дялове. Въпросът е в това, че по принцип тези пазари не могат да функционират като национални пазари. Те са инструменти на глобализацията и в този смисъл там е много трудно да се постигне, да речем, пазарен дял или ако се постигне пазарен дял, който би бил забранителен от гледна точка на създаването на монопол, то тогава има други начини, например международни съдилища.
Конкуренцията - дела и документи
1. През 1995 г. Комисията за защита на конкуренцията образува служебна преписка по публикация във в. "Дума", озаглавена "Гигантът "Балканкар" е в колапс". В статията се твърди, че бившите заместник генерални директори на държавната фирма "Балканкар" Красимир Николов и Иванка Андреева са образували конкурентна фирма - "Балкан машинъри" АД холдинг. Преди да напуснат държавната фирма, те посетили задграничните дружества на "Балканкар", за да ги инспектират, след което напуснали държавната работа и създали собствената си фирма. Твърди се, че с нелоялните си действия двамата бивши заместник генерални директори довели "Балканкар" до несъстоятелност и подготвили "тайна и поетапна приватизация" на дружеството.
КЗК събира доказателства по казуса и установява, че макар да са били заместник генерални директори, Красимир Николов и Иванка Андреева не са били членове на управителния съвет на "Балканкар". Поради това към тях не могат да се прилагат разпоредбите на закона, забраняващи едновременното участие на лица (както и до три години след напускане) в управителни или в контролни органи на конкурентни предприятия. Комисията установява също, че за времето (9 дни), когато и двамата са били в трудовоправни отношения с държавната фирма и същевременно са били членове на управителен орган на конкурентното дружество, конкурентната фирма не е извършвала реално стопанска дейност. Сделките, за които комисията приема, че са конкурентна дейност, са сключени през следващата година, т.е., след като Красимир Николов и Иванка Андреева са напуснали държавната фирма. Поради това комисията не приема, че има нарушение на закона. Според решението на КЗК към двамата бивши заместник генерални директори не може да се приложи забрана за извършване на конкурентна дейност три години след прекратяване на трудовия договор.
В проектозакона за защита на конкуренцията изобщо не се третират разпоредбите за нелоялна конкуренция от служители. Мотивът е, че тази материя не спада към конкурентното право. Тези въпроси имат частична засега уредба в Кодекса на труда и в Търговския закон.
2. С решение на Министерския съвет от 1994 г. търговските дружества с държавно имущество, дружествата с 50% държавно участие и непреобразуваните в търговски дружества държавни предприятия се задължават да застраховат задължително имуществото си, както и пътниците и персонала, само в ДЗИ и държавното АД "Булстрад". КЗК разглежда жалбата на 14 застрахователни дружества, в която се твърди, че правителственото решение ограничава свободата на конкуренцията и свободното образуване на цените. В жалбата се посочва също, че с решението на правителството се увреждат доброто име и доверието към частните застрахователи, които имат 20% пазарен дял.
В мотивите за решението си Министерският съвет твърди, че действащият тогава Закон за застраховане на имущества не е отменен. А от него следва, че не е възможно предприятията с държавно участие да се застраховат при свободно избран застраховател. Вторият мотив на кабинета е, че собственикът има право сам да определя при кого да се застрахова. В случая това право е на държавата като собственик. Твърди се също, че с предлаганото решение се опазват държавният интерес и интересите на пътниците.
КЗК установява, че законът за ДЗИ наистина дава изключителното право на ДЗИ да извършва всички видове застрахователна дейност. Но в конституцията застраховането не фигурира сред дейностите, които могат да бъдат монопол на държавата. И тъй като разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на конституцията, комисията приема, че Министерският съвет не може със свои актове да установява или възстановява отменен държавен монопол. КЗК смята, че застрахованите имат право да избират свободно своите застрахователи и че всички застрахователни дружества, независимо от това чия собственост е капиталът в тях, са поставени при еднакви правни условия за извършване на стопанска дейност.
Комисията предлага на Министерския съвет да отмени решението си, защото то е в нарушение на член 4 от Закона за защита на конкуренцията. С него се забранява на държавни и на общински органи да вземат решения, с които изрично или мълчаливо се установява монополно положение или които фактически водят до него, ако с това съществено се ограничават свободата на конкуренцията или свободното образуване на цените.
КЗК ПРЕДЛАГА, а не взема решение, тъй като според сега действащия закон тя е констативен орган, актосъставител. В проекта за нов закон решенията на комисията имат характер на административен акт със задължителна сила, с който се налагат имуществени санкции и глоби.
3. През 1995 г. "Топлофикация - София" предлага столичните потребители на топлоенергия да сключат договори. С тях се задължава упълномощено лице да плаща цялата сума за парното, която дължат абонатите в една жилищна сграда. При забавяне на плащанията се предвижда изключване на парното. И тъй като технически не е възможно да се спре топлото само на нередовните платци, от това следва, че парното ще бъде изключвано в цялата сграда.
Комисията за защита на конкуренцията приема, че в случая има злоупотреба с монополно положение. КЗК приема, че с предлаганите договори се предвижда необосновано групова солидарна отговорност на потребителите при неплащане на дължимите суми за употребена топлоенергия. Солидарна отговорност може да се създава само въз основа на законова норма или когато е установена от страните при свободно договаряне, смята комисията. Едностранното налагане на такива необосновани ограничения за изправните потребители по същество е неприкрито въвеждане на увеличена отговорност за потребителите, които са страни по договора. Това са действия, забранени от Закона за защита на конкуренцията, тъй като се прилага неравноправен подход.
Проектозаконът за защита на конкуренцията прави разграничение между монополно и господстващо положение. В проекта се третира като злоупотреба с монополно положение "поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно търговските обичаи не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение".
Законът за защита на конкуренцията - само нов или и по-добър
Едва ли има нужда да се говори за слабостта на сега съществуващия Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК) - тя е очевидна за всички, имали допир с тази материя. Съществува дори мнение, че той нарочно е бил направен зле, но причините за появата му в този несъвършен вид са по-скоро други - не би и могло да се появи един добър закон там, където няма никакъв опит, традиции и кадри в това отношение. Освен това самото му приемане е станало в период, наричан пазарен романтизъм - време, когато много хора искрено са вярвали, че е достатъчно само да се прогласи съществуването на някакъв пазарен механизъм и той от само себе си ще започне да действа.
Основните проблеми дойдоха не от законовите текстове, а от начина на тяхното прилагане. За съжаление предишният състав на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не се оказа на висота - основната му грижа като че ли е била собственото спокойствие. Това се отрази най-много на предишния проект за нов ЗЗК, който тя изработи. След няколко години обикаляне по инстанциите той така и не намери път към парламентарната зала, докато тогавашният председател на КЗК и сегашен депутат от евролевицата Стефан Нешев не го внесе от свое име веднага след последните избори.
Едва ли е необходимо да се коментира този проект, след като новият състав на КЗК не го поддържа и предлага нов, несравнимо по-добър вариант, който вече е внесен в Народното събрание. Ако все пак трябва с две думи да се характеризира проектът на г-н Нешев, трябва просто да се каже, че това не е закон за защита на конкуренцията, а закон за защита на комисията за защита на конкуренцията.
Главното, което личи в новия проект, е желанието материята да се регулира наистина добре. Тази цел се постига по най-естествения за момента начин - чрез използване на световния опит, преди всичко този на ЕС. Но в него все пак има доста неща, които би трябвало да се подобрят още преди влизането му в пленарната зала.
Под защита на конкуренцията в една или друга степен се разбират четири доста различаващи се помежду си правни сфери - антимонополното право, регулиране на естествените монополи, оказване на държавна помощ за определени предприятия и борбата с нелоялна конкуренция. Сегашният ЗЗК третира първата и четвъртата сфера, както и загатва за втора - в преходните му разпоредби се съдържа текст, предвиждащ "Министерският съвет... да внесе в срок от три месеца законопроект за дейностите, които могат да се осъществяват като монополни в обхвата на националния пазар".
Естествените монополи.
Не е тайна, че една от причините за спешното изработване на разглеждания законопроект е проблемът с газа и пренасянето му по националната газопреносна мрежа. Тази мрежа, както и електропреносната, железопътната инфраструктура, системите за далекосъобщенията са основни представители на това, което се нарича естествени монополи. Поради това е учудващо, че точно тази материя не е намерила решение в предлагания проектозакон.
Това прави необходимо да се подчертаят няколко принципни положения. Почти винаги естествените монополи са и държавни, като режимът на използването им е въпрос на държавна политика. Следователно държавата трябва да си отговори какво цели във всеки конкретен случай - дали да оказва пряко въздействие върху стопански процеси, дали само да ги контролира, или да търси максималната икономическа ефективност, осигурявана от спазването на пазарните принципи.
Политиката в това отношение може да се променя и прекрасен пример са железниците. До средата на века навсякъде из Европа те са изцяло държавни. След това обаче това положение се променя, като се разделя дейността по изграждането и поддържането на инфраструктурата, от една страна, и експлоатирането й, от друга. Една държавна, но изцяло действаща на пазарни принципи компания се занимава с първото, докато самите превози са работа на частните превозвачи, които използват инфраструктурата срещу заплащане, като се конкурират помежду си. Резултат - неколкократно нарастване на икономическата ефективност на жптранспорта. Между другото подобен подход е заложен и у нас в изработения преди години с помощта на ФАР проектозакон за железопътния транспорт. Той обаче беше на нож посрещнат от БДЖ, защото реално разрушава неговия монопол - един прекрасен пример как една безкрайно губеща монополна структура предпочита да не използва възможности за развитието си.
Друг показателен пример за третирането на естествените монополи е националната електропреносна мрежа във Великобритания. Самата тя принадлежи на един пул, формиран от производителите и потребителите на електричеството. Принципът на нейната работа е много прост - тя само пренася ток. Производителите и потребителите му се договарят директно помежду си, както намерят за добре. След което производителят подава, а потребителят черпи от мрежата уговореното количество, като само се заплаща фиксираната такса за пренос.
Подобна схема изглежда твърде пазарна за нашата страна, където Булгаргаз не се свени да извива ръце на потребители, които се опитват да купуват газ не от него. Оправдаването на подобна практика със съображения за "държавна политика" и дори "национални интереси" не изглежда убедително. Държавата сама се вкара в това неудобно положение, защото превърна Булгаргаз в обикновено търговско дружество, а иска то да действа като държавен орган. Това положение не би могло да съществува, ако някое от правителствата през последните години би се сетило за вече цитираното законово изискване в тримесечен срок да внесе закона за монополните дейности.
Държавните помощи.
Понятието държавни помощи идва от използваното в ЕС state aids, докато в САЩ се използва термин state action - държавно (въз)действие. Второто изглежда не само по-широко, но и по-сполучливо. Наистина всяко действие на държавата резултира върху икономиката и отделните пазарни субекти и затова е изключително важно тези субекти да имат защита срещу дискриминационни мерки. Най-добре да илюстрираме това с практически пример.
Преди няколко години едно консервно предприятие от Русенско - СТИГ, фалира, защото се оказа неспособно да предложи цени, по-ниски от тези на конкурента си - държавен комбинат "Дунавия". Причината е много проста - държавата предоставяше на "Дунавия" огромни кредити, с което на практика субсидираше нейното производство. Допускам, че го е правила с най-добри намерения, но в крайна сметка резултатът се оказа тъжен - и тя влезе в списъка за ликвидация. Така, вместо да позволи поне на едно от предприятията да оцелее в конкурентната борба, държавата съсипа и двете, като за целта потроши и огромни пари на данъкоплатците.
Тъжно е, че сегашното законодателство не дава на предприятия, попаднали в ситуацията на СТИГ, никаква възможност за правна защита. Още по-тъжно е, че те няма да имат такава и ако новият проект за ЗЗК се приеме в сегашния му вид, макар в него да има доста пространни текстове за държавната помощ. Всъщност авторите му явно не са достатъчно ориентирани в материята и затова просто възпроизвеждат целия текст от проекта на г-н Нешев. А неговият текст е, първо, беззъб - липсва санкция, а, второ, третира единствено такова предоставяне на държавни помощи, които биха увредили търговските ни отношения с други страни. Това на пръв поглед разумно положение обезсмисля самата идея. Наистина в ЕС предоставянето на държавни помощи за национални производители е забранено с оглед нормалното функциониране на общия пазар, но от това правило има значителни изключения. Приема се, че и в най-развитите държави има отрасли и области, където нивото на икономическото развитие е достатъчно ниско да оправдае предоставянето на помощ от държавните ресурси. Такива зони се изключват от санкциите, които Европейската комисия би могла да наложи. Нещо повече - някои държави като цяло се третират като зони за изключения - тук са Гърция, Ирландия, Португалия и Испания. Не ще и съмнение, че и ние, ако някога станем член на ЕС, ще ползваме доста време тази привилегия. Затова основната задача на законовата уредба трябва да бъде стимулирането на вътрешната конкуренция в страната. Точно създаване и стимулиране на конкуренцията е това, което сродява материята за държавната помощ с конкурентното право, поради което те често се уреждат от едни и същи нормативни актове.
Тук е мястото да се отвори една нова скоба и да се кажат две думи по въпроса, който се дискутира от десетилетия - въпрос за оптималната от икономическа гледна точка големина на предприятията. Има мнение, че в малки страни е оправдано да има монополисти, защото така се осъществява максимално оползотворяване на ресурсите. Теорията често подчертава предимствата на този подход, но в практиката се забелязва друго - най-сполучливи на външните пазари са тези национални производства, където има люта вътрешна конкуренция. Например Швейцария най-много се слави по света с три неща - шоколади, часовници и банкови услуги. И в трите сектора съществуват десетки производители, чиито възможности са далеч по-големи от тези, нужни за задоволяване на националните нужди.
Антимонополното право.
Стимулиране на конкуренцията е и основната цел на антимонополното право. Всъщност антимонополното право е това, което по целия свят се нарича конкурентно право (competition law). В неговия непосредствен обсег не попадат нито нелоялната конкуренция, нито държавните помощи. Това е сърцевината на закона и точно тук той трябва да бъде перфектен. За съжаление в разглеждания случай точно тук може още доста да се желае.
Например да вземем нееднократно подчертавано от официалните лица на КЗК "възприемане на съществуващото в целия свят разграничаване между монополното и господстващото положение на пазара". Интригуващото в тези изказвания е това, че такова разграничение в действителност не съществува никъде, а се използва едно универсално понятие - доминиращо положение (dominant position), една от разновидностите на което е монопол и тя се отнася към него като частно към общо. Само че в условията на реално пазарно стопанство монопол (наличието на един-единствен производител на определена стока или услуга) може да съществува само на теория или да бъде създаден изкуствено, но тогава отиваме в материята за естествените монополи. Същевременно по непонятни причини в законопроекта не се разглежда друга, много по-актуална и важна разновидност на доминиращото положение - колективната доминация на пазара.
Могат да се посочат още редица подобни пропуски, в това число и от чисто преводачески и редакционен характер. Но има и един концептуален проблем, който практически обезсмисля цялата проектоуредба в това отношение - липсва методика за изчисляване на пазарните дялове на засегнатите предприятия. Така проектът на няколко места въвежда фиксирани количествени показатели за пазарни дялове - 35 на сто, 20 на сто и т.н., а същевременно не казва как те се изчисляват. Без такава методика става невъзможно да се постигне основното изискване, на което би трябвало да отговаря всеки регулиращ икономиката закон - юридическа яснота.
А са възможни много и различни подходи - да се изчислява произведената или реализираната продукция, натурални или финансови показатели и т.н. В целия свят се възприема един универсален показател - годишен оборот, като законодателството ясно дефинира начина на неговото изчисляване. Във всички известни на мен предложения от чуждестранните консултанти на КЗК се изисква въвеждането на същия критерий и у нас и въпреки това той отново се пренебрегва. А с това предсказуемостта на действието на закона се понижава твърде много.
Нелоялната конкуренция.
Въпреки присъствието на думата конкуренция в заглавието й, тази материя стои най-далеч от самото конкурентно право. Смесването им не се допуска практически никъде по света, като самата материя се регулира или от отделни специални закони, или попада в обсега на закони, регулиращи защита на потребителя. Наистина, ако се вгледаме в този вид нарушения, ще видим, че почти всички те са разновидност на това, което Наказателният кодекс нарича измама. Те нямат нищо общо със сложните икономически проблеми и процеси, с които се занимават и антимонополното право, и материята за естествените монополи и държавните помощи. Въпреки това КЗК упорито настоява тези текстове да присъстват и в бъдещия закон. Отговорът, изглежда, е не правен, а институционален.
Комисия за защита на конкуренцията.
Не е тайна, че основната част от работата на КЗК са точно случаите на нелоялна конкуренция, които са и доста елементарни в правно отношение. Ако не се занимава с тази материя, още по-явно ще проличи несъответствието между размера на комисията и нейната натовареност. Да направим просто сравнение - КЗК се състои от 11 избираеми от парламента членове, които се обслужват от близо стотина щатни служители. Във Великобритания с нейните несравнимо по-големи размери същият орган има един председател и деветнайсет постоянни сътрудници. Годишно те имат средно шест-осем значителни случая. За разглеждането им председателят създава работни групи, в които освен щатните му служители влизат и външни експерти от академичните и деловите среди, които работят на хонорар. И тази система се оправдава - от години няма случай някой успешно да е оспорил в съда решенията на този орган.
Начинът за организация на антимонополните органи е различен в различни страни, но принципите навсякъде са подобни. Така че не е за учудване, че злите езици наричат КЗК "най-голямата синекура в страната" и би било много желателно новоизбраният й състав да предприеме стъпки, опровергаващи подобни твърдения.
Изводи.
Последният изготвен от КЗК проект е несравнимо по-добър и от съществуващия закон, и от предшестващия го вариант. Въпреки това той би могъл да бъде още много по-добър. Всъщност най-доброто решение би било да се направи това, което в много страни вече е реалност - да се приеме комплекс от закони, регулиращи и четирите разгледани правни сфери. Нормално е това да са закон за държавните и естествените монополи, закон за защита на конкуренцията (включващ и материята за държавната помощ) и закон за нелоялната конкуренция. Това би създало една стабилна нормативна база, на която ще стъпват специфичните подзаконови нормативни актове. В момента такава възможност е налице и ще е грях да се пропусне.
Председателят на КЗК Николай Павлов:
"След като нещо се направи, критици много. Вероятно след две години аз самият ще критикувам приемания сега законопроект, защото бързото развитие на икономиката ще постави нови въпроси, които ще изискват и нов регламент. Предложеният законопроект е стъпка напред, той отчита сегашното състояние на икономиката и прогнозите за следващите няколко години. Но след две-три години той също ще бъде остарял, ако икономиката на страната влезе в нормални релси, с други думи - изпълни изискванията на Европейския съюз. Тогава ще трябва още повече да се доближим до европейското законодателство, защото сега правим компромис заради националните особености на страната.
Наложени санкции и глоби.
От създаването си досега КЗК е предявила 143 иска за налагане на имуществени санкции на фирми - юридически лица и еднолични търговци, пред окръжните съдилища в страната, включително Софийски градски съд.
С влезли в сила решения на съдилищата са наложени имуществени санкции на 72 фирми на обща стойност 7 800 000 лв. в полза на държавата за извършени нарушения по Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Изпълнението на закона е възложено на комисията и на съдилищата. Влезлите в сила съдебни решения се изпълняват от съдилищата по Закона за събиране на държавните вземания.
От създаването си досега КЗК е издала 67 наказателни постановления на физически лица за извършени от тях нарушения на ЗЗК. Обжалвани са 29 наказателни постановления. Общият размер на глобите по влезли в сила наказателни постановления е 530 200 лв. Необжалваните, влезли в сила наказателни постановления, са 58. Те са изпратени от КЗК до данъчните органи в страната за събиране на вземанията. Решенията на съдилищата, влезли в сила след обжалване на наказателните постановления, подлежат на изпълнение също по Закона за събиране на държавните вземания. Те се изпращат от съдилищата на съответните данъчни органи.
*Броят на решенията се различава от броя на получените жалби и молби, защото на част от преписките комисията отговаря с писма.
Разпределение на жалбите и молбите по членове от Закона за защита на конкуренцията (брой).
Часът на РМД-то
Кое е новото магическо трибуквено съчетание в приватизацията. Отговорa вече го знае всеки - РМД, или т.нар работническо-мениджърско дружество. С него е сигурно, че ще спечелиш приватизационната сделка, както и че ще струва евтино. РМД-тата са в основата на новия вид дългове, трупащи се в икономиката, този път кредиторът директно е държавата. Става въпрос за неизплатената част от сделката, като обикновено работническо-мениджърските дружества ползват 10 години разсрочено плащане. РМД-тата идват в точното време и на точното място. Те са най-политически мотивираният тип приватизация, защото пряко зависят от назначенията в държавните предприятия, които управляващите политици правят. Често тези назначения са само заради последващото създаване на РМД. Популярността на този вид е обективна - това е начин управляващите да възмездят активните си поддръжници и да си създадат нови. Така се компенсира и обективният проблем с липсата на достатъчен вътрешен ресурс и бавещите се чужди инвестиции в приватизацията.
БСП атакува преференциите за "работническо-мениджърската" приватизация, но от чисто политически позиции - обединявайки се около дефиницията разбойническо-ментърджийска. Иначе не е срещу принципа, най-малкото защото тя го измисли, но не посмя да го насърчи, защото се страхуваше от приватизацията по принцип. Иначе и двете политически сили трябва да са (и са) наясно, че не става въпрос за никаква работническа приватизация и че ако се окаже, че и мениджърите на един месец служба не са такива, то в средносрочен период пред тези дружества, от тях и за икономиката ще има сериозни проблеми. Но засега друг начин явно няма - напред към РМД, напред към безплатната приватизация - какъвто е и духът на последните промени в Закона за приватизацията.
Трябва ли да се повишат доходите
"Доходите трябва да се повишат. Така ще стимулираме търсенето, което ще оживи икономиката. " С тази теза правителството посрещна (и изненада) МВФ на стратегическия семинар за съгласуване на средносрочната икономическа политика.
Надеждата, че заплатите в бюджетната сфера ще растат, крепи електората. Всяко действие в тази посока безспорно ще облекчи задачата на ОДС по спечелването на предстоящите местни избори. Но това трябва да бъде теза за политически семинар, а не на събиране за обсъждане на тригодишното споразумение с МВФ. Затова и представителите на фонда са се изненадали, че не се говори главно за приватизация и структурна реформа. Повишаването на доходите, преди да е започнал същинският етап от реформите, със сигурност означава инфлация. При валутен борд това означава потискане на конкурентоспособността на местното производство и насърчаване на вноса. Подобно беше положението през 1993 г., когато стабилният курс и високите левови заплати заляха страната с вносни стоки и обезкръвиха индустрията. Така се достигна до първите валутни трусове през 1994 г. Без насърчаване на експорта и при засилваща се инфлация дните на борда са преброени. Не че няма държави без валутен борд, но за България финансовите белезници все още са препоръчителни.
Възможна е и друга аналогия. Тезата на сегашните управляващи много напомня на Гечев, който също преди миналите местни избори насърчаваше потребителското търсене, повишавайки доходите. БСП имаше забележителен успех на изборите, но така се стигна до кризата през януари 1997 г. За съжаление отново трябва да се припомни простото българско правило - нито една политическа теза, колкото и да гали ухото на избирателя, не може да подмени нуждата от истински реформи - да се продава, да се закриват неефективни предприятия, държавата да харчи ефективно парите си. Забавянето на реформите струва по-скъпо от спадащата популярност.
За Стоичков и народните поговорки
Едно нещо е съвършено сигурно около Христо Стоичков. Шест славни години на "Ноу камп" го превърнаха в жива легенда за "Барселона" и сега той можеше спокойно да изчака края на сезона, да изиграе един бляскав бенефис и да подпише доживотен договор с каталунския клуб - на какъвто и да е, повече или по-малко формален пост. Не и като футболист, разбира се. Просто Луис ван Гаал нямаше да го допусне да продължава да запълва щата повече от срока на договора му.
Да би мирно седяло, не би чудо видяло. Христо се направи на бабаит, при това няколко пъти. Опърничавият холандец му отряза главата. Тази развръзка можеше да се предвиди. Всеки би се сетил, че за Стоичков е много по-добре, дори от гледна точка на годишната му заплата от 1.5 милиона долара, да си позатрае. Всеки, но не и той. За разлика от него Ван Гаал веднъж преглътна това, че не му разрешиха да изрита показно своенравния българин от отбора, просто защото с голяма точност можеше да предвиди, че Стоичков ще му даде и втори шанс.
За взривния (някога) нападател веднага се появиха десетина оферти и той се видя в чудо. Но не от многотията. Реално Стоичков се видя в чудо, защото нищо от предложеното не му хареса. Само "Компостела" с Любо Пенев беше подходяща алтернатива, но и за там се появи административна пречка. Привидното богатство на избори всъщност го остави без избор. В този момент Ицо сигурно най-после е проумял, че нито арабските пари, нито познатата атмосфера в ЦСКА биха му дали това, което щяха да му осигурят методичните тренировки на Ван Гаал в "Барселона". Ако пък не го е проумял, значи е искрен, когато казва, че не се разкайва за нищо от престоя си на "Ноу камп". Толкова по-зле за него.
Интересът клати феса. Стоичков избра ЦСКА, загуби много пари, но предпочете да е близо до националния треньор Христо Бонев. Интересно поведение за човек, който споменаваше обичта си към Каталуния и лоялността към "Барселона" по време на прословутия си бойкот преди година и половина. 18 месеца по-късно стойностите и ценностите му са обърнати на 180 градуса. Клубният му допреди броени дни треньор Ван Гаал вече не съществува за него. Националният тим е приоритет номер 1, понеже идва световно първенство. Стоичков даже пропусна първия мач на ЦСКА в нашето първенство, след като обяви, че подписва с червените. За сметка на това се прибра в България само няколко часа преди лагер-сбора за контролата с Македония, в който се включва с желание.
Вълкът козината си мени, но нрава не. Всъщност като типичен българин Христо Стоичков сигурно се вмества в доста други наши хубави народни поговорки.
Накратко
Пловдив ще се опита да стане щаб-квартира на многонационални умиротворителни сили за бързо реагиране от всички балкански държави, стана ясно след среща на българския военен министър Георги Ананиев и гръцкия му колега Ахис Цохадзополус. Градът под тепетата може да се окаже компромисният вариант в спора между Гърция и Турция къде да се намират частите.
След инвентаризация на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус е било установено, че жилища без правно основание заемат 45 лица. По-известните сред тях са - Мими Виткова, Андрей Пантев, Георги Фотев, Кръстьо Трендафилов, Кольо Парамов, Благовест Аргиров, Любомир Собаджиев, Ценко Барев, Николай Павлов. Даден им е бил 15-дневен срок да опразнят жилищата.
Съдът в Будапеща е уважил българското искане да се екстрадира собственикът на нарколабораторията в Опицвет Кристиян Младенов. До няколко дни България ще изпрати представител на българското бюро на Интерпол, за да го ескортира. Производителят на дрога беше заловен на 17 февруари в унгарската столица. Фабриката за синтетични опиати в Опицвет беше разбита при операция на НСБОП на 19 декември м.г.
Главна прокуратура внася в съда обвинителния акт срещу бившия земеделски министър Васил Чичибаба и неговите заместници по делото за зърнената криза през 1996 г. Аграрният екип на Виденов застава пред Темида заради грешния зърнен баланс по обвинение в безстопанственост. Обвинението предвижда до 10 г. затвор.
САЩ хвали българската инициатива за Косово
Обстановката в Косово беше основната обсъждана тема между американския заместник държавен секретар Строуб Талбот, президента Петър Стоянов, премиера Иван Костов и външния министър Надежда Михайлова. Американският пратеник беше у нас като част от балканската си обиколка.
След срещата между българския външен министър и Талбот Михайлова заяви, че страните от контактната група и САЩ няма да допуснат чрез санкции спрямо Сърбия да бъдат засегнати и други страни от региона. Според нея предприетото досега от контактната група ще се окаже ефективна форма на натиск, която да подтикне двете страни към диалог и ще доведе до политическо решение на Косовския проблем. Г-н Талбот потвърди, че НАТО ще съдейства за неразпространението на конфликта, но засега въпросът за изпращане на войски не е бил повдиган. Основните инструменти за решаването на Косовската криза по неговите думи трябва да бъдат политически, икономически и дипломатически. В тази връзка американската страна високо оценявала българската инициатива за Косово. Разисквани са били и евентуални съвместни действия между Контактната група и страните от региона.
По време на срещата между Петър Стоянов и Строуб Талбот двамата са обсъдили и кандидатурата на България за членство в НАТО. Г-н Талбот е уверил президента, че сенатът ще гласува за разширението на пакта и по този начин ще отвори вратите на Северноатлантическия съюз за нови членове. Същевременно американският заместник държавен секретар е подкрепил идеята за създаването на балкански многонационален умиротворителен батальон.
На разговорите си със Строуб Талбот Иван Костов е подкрепил плана за Югоизточна Европа на американския президент Бил Клинтън и e изразил надежда, че преговорите за спогодба за избягване на двойното данъчно облагане скоро ще бъдат завършени. От своя страна Талбот е заявил, че американската страна оценява нашите усилия за реформи в армията и в борбата с интелектуалното пиратство. Американският пратеник е заявил, че ако режимът на Милошевич не промени политиката си спрямо Косово, международната общност може да предприеме по-крайни мерки.
Два варианта за решение на езиковия спор с Македония
В четвъртък се проведе дълго отлаганото поради ангажираността на външния министър Надежда Михайлова заседание на Комисията по външна и интеграционна политика в Народното събрание. На него бе обсъдено състоянието на отношенията с Македония. По думите на министър Михайлова стигнало се е до два варианта за решаването на езиковия спор с Македония. Те обаче нямало да бъдат съобщени предварително, докато не завършат преговорите с македонската страна. Според председателя на комисията Асен Агов в България се оформял консенсус за нова българо-македонска политика, която да търси решаването на проблемите в рамките на общия път на двете страни към ЕС и НАТО.
На свое предишно заседание депутатите бяха поканили пред-ставители на неправителствени организации, с които дискутираха двустранните отношения с Македония. Там стана известно за новия български вариант за подписване на международните договори - подписването да става на македонски, който е официален език според Конституцията на Република Македония, и на български език, който е официален език на Република България. Македония обаче предпочита да има два варианта на договорите - единият, който е съобразен с нашите изисквания, да остане за българската страна, а другият - на македонски език и на официалния български език, който да остане за Македония.
Немските бизнесмени настояват за повече любезност
"Българските служители се нуждаят от ограмотителен курс", заяви миналата седмица преди заминаването си председателят на икономическата комисия на Бундестага Фридхелм Ост. Той допълни, че при срещите си с представители на българските власти делегацията на комисията по икономическа политика се е застъпила германските бизнесмени да бъдат посрещани по-любезно, особено когато идват с парите си. През тази седмица в София пристига делегация от близо 50 представители на немските делови среди, водена от федералния канцлер на икономиката на Германия Гюн-тер Рексрод, които на 23 и 24 март ще имат срещи с премиера, президента и цялото правителство. Те ще обсъждат крупни проекти на обща стойност 1 млрд. марки, които ще бъдат осъществени с немско участие.
Председателят на икономическата комисия на българския парламент Никола Николов обяви, че с немските депутати е бил обсъден стартът на Дър-жавната банка за инвестиции и развитие (ДБИР), която ще подпомага малкия и средния бизнес в България. Създаването на такава банка се обсъждаше още от Тодор Вълчев с представители на немски финансови институции. Впоследствие пар-ламентът прие специален закон за банката, но тя така и не стартира. Сега се предвижда ДБИР да работи с кредитна линия на стойност 40 млн. марки, осигурена чрез финансиране от Германия, а българското правителство да се ангажира с гаранция за дейността на банката в размер на 10 млрд лв. Според Фридхелм Ост е въз-можно някои от немските финансови институции, например Кредитанщалт, да окажат помощ за създаването на институт в подкрепа на малките и средните предприятия и да финансират първите стъпки на дребния бизнес.
Фридхелм Ост не отговори на въпроса дали Германия пред-вижда облекчаване на визовия режим за български бизнесмени, но обяви, че "немското посолство в София е дало най-малко откази на визи в сравнение с посолствата на Германия в другите страни".
Глигоров отрече съюз с Белград за Косово
"Не мога да приема тезата, изнесена в Международната комисия за Балканите, че покрай напрегнатите отношения между Сърбия и независима Македония и ситуационната им обвързаност, при изостряне на славянско-албанското напрежение Белград и Скопие могат да бъдат въвлечени в съюз за решаване на косовския проблем и проблема на албанското малцинство в Македония", каза македонският президент Киро Глигоров при откриването в Охрид на международната кон-ференция "Балканското сътруд-ничество: необходимост или илюзия".
"Питам се има ли основание тезата за евентуално създаване на съюз в сянка между албанците в Косово и албанците в Македония, каквато възможност предвижда докладът на Международната комисия. Струва ми се, че ситуациите в Македония и Косово са различни и като общество, и като положение на албанското малцинство. Тук албанското малцинство, въпреки че не е на върха на европейските стандарти, се радва на отношение, което градим чрез диалог и взаимно разбиране. Всички сме граждани на тази държава", добави държавният глава на Македония.
Двудневният охридски форум (продължение на серията Карнегиеви конференции за Балканите) беше организиран от "Отворено общество" в Македония, Съвета на Европа, институтът Aspen в Берлин и други неправителствени организации. Срещата, дефинирана в началото като brain storm, мина под председателството на Лео Тиндеманс - шеф на Международната комисия за Балканите, член на Европейския парламент в Брюксел.
Шестдесетте участници от Гърция, Македония, Хърватско, Югославия, Албания и България се включиха на ротационен принцип в четири дискусионни групи. Темите - "Икономическо сътрудничество", "Имидж и стереотипи", "Демокрацията, човешките права и законът" и "Гражданското общество и културното разнообразие". Цел-та според организаторите е конференцията да се превърне в изходна точка за конкретни проекти и инициативи, които да станат основа на балканското сътрудничество. От българска страна идеи за балканската интеграция даваха Огнян Мин-чев, Ивайло Дичев, Дими Паница, Александър Йорданов.
БСП съвсем се отказа от НАТО
Изпълнителното бюро на БСП единодушно е приело, че страната ни не трябва да участва във военнополитически съюзи и военни конфликти, съобщи Георги Първанов. БСП е за участие на страната в процеса на европейската интеграция и в структурите за колективна сигурност. НАТО все още не бил такава структура. Любен Петров, бивш шеф на генщаба и настоящ депутат от ПГДЛ, допълни, че тази позиция е по-реалистична и дава по-големи възможности за гарантиране на националната сигурност на страната. След това о.з. генералът допълни позицията си, като каза "не" на НАТО. Два дни по-късно соцдепутат заяви, че България ще влезе в НАТО 15 минути по-късно, след като и Русия влезе в организацията. По думите на бившия правосъден министър Червеняков по времето на соцкабинета страната е имала стратегия за членство в Северноатлантическия пакт. На следващия ден той бе опроверган от самия Жан Виденов.
Банкери и финансови министри се срещнаха в Англия
В събота (21 март) финансовите министри и централните банкери на страните - членки на ЕС, се събраха в северния английски град Йорк, за да обсъдят детайлите около стартирането на Европейския валутен съюз (ЕВС) след по-малко от девет месеца. На срещата не бе разгледан въпросът кои страни, потенциални членки на ЕВС, са готови да влязат в съюза с първата вълна на 1 януари 1999 г. Отговорът на този въпрос ще бъде даден на поредната среща на европейските финансисти в Брюк-сел в периода 1-3 май.
Финансовата общност на ЕС изрази опасенията си от голямата вътрешна задлъжнялост на Белгия и Италия, която може да се окаже препъникамъкът за тяхното присъствие в ЕВС при неговия старт. В Йорк финансистите категорично опровергаха слуха, че е необходима поне още една корекция на централните курсове на европейските валути преди стартирането на ЕВС.
Наблюдателите не са оптимистично настроени относно разрешаването на спора кой да ръководи бъдещата Европейска централна банка. Участниците в срещата в Йорк се обединиха около кандидатурата на френския банкер Филип Лагауе за нов президент на Европейската банка за реконструкция и развитие, което според източник от Брюксел едва ли ще охлади интереса на французите към ръководното място в Европейската централ-на банка. Кандидати за висшия банкерски пост са френският банкер Жан Клод Трише и холандският му колега Вим Дуизенберг.
Русия блокира решение на контактната група
След като в четвъртък (19 март) Русия блокира решението на контактната група, която включва Франция, Германия, Великобритания, Италия и Русия, да бъдат наложени нови, по-сурови санкции срещу бивша Югославия, между които и въвеждането на ембарго върху доставките на военни съоръжения за Югославия, държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт заяви в петък, че ще поиска среща с руския външен министър Евгений Примаков в началото на следващата седмица в Бон. Русия допълнително разгневи Запада с отправената официална покана към президента на Югославия Слободан Милошевич да посети Москва. На 9 март в Лондон външните министри от контактната група призоваха Милошевич да оттегли специалните военни части от Косово и да започне диалог с косовските албанци за разрешаване на кризата. В телефонен разговор в петък Мадлин Олбрайт и външният министър на Германия Клаус Кинкел са достигнали до извода, че усилията на Милошевич не са били достатъчни за разрешаването на казуса "Косово" и следователно въвеждането на нови, по-тежки санкции е наложително. Във вторник Олбрайт ще отпътува за Рим, където ще се срещне с дипломат номер едно на Италия Ламберто Дини, след което ще се отправи за Бон.
Политически фенове проектират Холивуд на "Дондуков" 1
Политизацията в България продължава да взима своите невинни "жертви". След като запалянковският екстаз от митинги, шествия и избори премина, груповата възхита от някои партийни лидери преля в еднолично идолопоклонничество. Тревожното е, че сред "заразените" с политкраста са и деца, и "юноши бледи".
С началото на промените от 1989 г. тръгна и разполовяването на обществото. Естественото за други точки на картата разминаване в политическите възгледи тук предизвика шумни проблеми, весели явления, битови драми.
Синьо-червените агитки по футболните терени се деформираха сред първите. По време на постдесетоноемврийското дерби "Левски" - ЦСКА от трибуните започнаха да привиждат като капитан на армейците Андрей Луканов, а с No10 след коженото кълбо "тичаше" Филип Димитров. Ругатните залютяха и смениха получателите си. Натоварени с политически заряд се оказаха и "модерния ляв" и "левия педал" (не в смисъл на амбреаж. Противопоставянето сини vs. червени изби в непоносимост между приятели от детинство. Мирният характер на прехода започна да издиша след партстълкновенията по опашките и в градския транспорт. Доста работни места се превърнаха в "ад под небето". Семейните гнезда също се преобразиха в тепих за политически свади. Съпруги се гневяха, че мъжете им изневеряват с "комунистка", баби не купуваха "Куку-руку" на нахлупилите сини картонени шапки внучета, езикови гимназисти започнаха да премълчават местоработата на бащите си. Куп апартаменти осъмнаха с грижливо стъкмени олтари на предпочитаната политическа сила. Ако Иванови имаха в хола плакати на Стоян Ганев и Желю Желев, прободени с лъвски значки, то Петрови държаха гипсов бюст на Георги Димитров върху телевизора и кръстосани над огледалото червени знамена и рози. Дори домашните любимци бяха впрегнати в "студената война" - отец Гелеменов кръсти прасето си Тошо, а една котка на известен стопанин зариваше свършеното във WC-легена си с парчета само от в. "Дума".
Фанатизмът доведе до вестникарските заглавия "Седесар взе социалистка" и "Социалист с колело покори връх Мусала".
Патологичната политизация уж започна да се уталожва. Въпреки това преди време най-мяркащото се лице на "Позитано" беше не това на Жан Виденов, а на неговия малък фен Веско. Малчуганът се лишаваше от "стражарска марка бум печат" заради целодневни опити да проумее какви са правилата на политическата игра в червената централа. В навечерието на 1997 г. малката Цветелина сбърка Дядо Коледа със Стефан Софиянски. На същото новогодишно тържество 10-годишният Светослав от Бухово разправяше, че "Виденов е глупак и мошеник. " И още: "Искам да гласувам за Петър Стоянов - той да намери работа на мама. Мисля, че Петър Стоянов е хубав. Краси ми телевизора."
Не е ясно дали постният шоубизнес в България, или ужасното отчаяние и нуждата от подкрепа тласкат млади хора да фаворизират политиците и да търсят контакт с тях. Факт е обаче, че има някои деца на паспортна възраст, които харесват Васил Гоцев повече от Брад Пит.
Демократичните водачи като че ли нароиха повече фенове от социалистите освен с по-малките си ЕГН-та и с по-приличния си и дружелюбен външен вид. Кумири на хлапетиите са президентът, премиерът, вътрешният министър. Палмата на тяхното обожание обаче си поделят Евгений Бакърджиев и външният министър Надежда Михайлова ("тя е хубава и мила").
Бившият шеф на столичния общински съвет Бакърджиев вероятно е забърсал специалното внимание от времето, когато му възложиха да организира и ръководи уличните предуправленски изяви на СДС. Тогава той координираше лъчите на протестните шествия и отговаряше за ателие "Райна Княгиня". Това даде на сините почитателки възможност за директен контакт, а г-н Бакърджиев получи преднина пред останалите си по-труднодостъпни колеги. И като вицепремиер той продължава да е любимец на незнаен брой крехки "сини каски".
"Евгений днес е с жесток костюм. Тъмносин. Виж колко хубаво му стои", дивеше се момиче в преддверието на културен дом "Красно село". Там началството на СДС провежда разширените си заседания. "Знам, че Евгений има три деца. Момиченцето е много хубаво - на него прилича. Той е зодия водолей, като мен", обясни девойката.
Обожателките на вицепремиера и на министър Михайлова имат албуми с техни снимки от вестници и списания. (Както навремето българчетата събираха снимки от стрелбищата на Люк Скайуокър и принцеса Лиа.) В тях мераклийски са прикрепени и хвърчащи парчета хартия с VIP-автографите. Феновете поддържат връзка помежду си и от време на време си менят фотоси: "Подарих на Люси едно списание цялото с Надежда Михайлова. Тя ми даде много хубава снимка на Евгений от "Стандарт". Строителният министър има почитателка, която направо може да назначи за секретарка - тя знае всекидневното му разписание и номера на неговия мобилен телефон и истински се притеснява, ако самолетът с популярния пасажер се забави с излитането поради пясъчна буря.
Покрай своето пристрастие непълнолетните симпатизанти стават учудващо грамотни в политиката. Знаят кой е Кинкел, не спят преди срещите на любимите държавници с представители на МВФ и дават прогнози: "Само и този път да не стане с газа, Евгений ще изхвърчи като топка". Те могат да цитират и "Избрано" от интервютата на "своите" държавници: "Надежда Михайлова казва, че страшното е, когато един външен министър не пътува."
Преданите и без членска карта следят внимателно новините и са на stand-by за всякакви прояви, свързани със скъсяване на дистанцията до идолите. Звездните мигове за поклонниците на политиците (които напомнят естрадния талисман Трайчо) са митингите. Затова и личният им календар се опира на ключови дати - 10 януари, 4 февруари, 19 април. "На 19-и е една година от изборите. Не може да няма нищо, все ще направят някой митинг", подсказва Ралица Наумова.
Ралица е на 20 години, завършила е гимназия. Баща й е пенсиониран летец от БГА "Балкан". Майка й не е жива, била е служител от БОДК. Едната й сестра живее в Канада, другата в Белгия. От 3 януари миналата година Ралица е участвала във всички митинги и шествия на СДС. Няколко пъти като охрана, т.е. част от веригата хванати за ръце хора, които трасираха пътя на шествията. Нейната номинация за "по-по-най" е Евгений Бакърджиев.
"Харесвам го като човек. Нищо, че постъпи некоректно към мен - беше ми обещал нещо, а сега се прави, че не ме познава, отнася се пренебрежително, малко неодобрително гледа. Жена му я видях миналия октомври. Запознахме се. Тя ме разпита работя ли, не работя ли, уча ли. Казах й, че съм приключила с училището и не мога да си намеря работа. Взе ми телефона. Шест месеца чакам да ми се обади. Бакърджиев знаеше и като ме видя, ми каза: с Даниела сме решили да ти намерим работа. И оттогава нищо", разказва Ралица. Тя колекционира снимки на Евгений Бакърджиев от периода му като председател на СОС и кметски наместник в район "Изгрев". Баща й симпатизира на СДС, но само с вота си. Иначе не одобрява пристрастието на Ралица.
"Това, че събирам снимки и ходя на всички митинги на някои хора им се вижда доста налудничаво. Да, но аз си мисля, че като им вярвам, те все нещо ще подобрят. За виза пари трябват, а и не искам да ходя в чужбина. Нямам перспектива и това ме тревожи", признава Ралица. И добавя: "За да престана да се интересувам от политика, трябва нещо в живота ми да се подобри. "Отговорността на управляващите е да я "освободят" от себе си.
Едно без(с)мислено завръщане
Ако някой незапознат с политическите нрави у нас погледне пресата през последните десетина дни, нищо чудно да си помисли, че се е върнал комай десетина години назад. Вестникарският сериал "Завръщането на Тато", който се очертава като новия шлагер на сезона, би могъл да се възприеме просто като безобидно запълване на времето (което и правят повечето сериали), ако не поставяше пред нас един важен въпрос - доколко сме превъзмогнали разглеждането на собственото ни развитие като функция от поредните "съображения" на бившия генерален секретар. Или казано с други думи, защо става така, че докато други източноевропейски страни се занимават например с това как да настроят компютрите си към промяната на датата през 2000 г., ние се занимаваме с това как да сверим "часовника" си с "некои съображения" от средата на века?
Продуцентите на този сериал си струва да се замислят поне над три факта:
Първо, 67 на сто от хората изразяват отрицателна оценка за дейността на Тодор Живков като държавен ръководител, като крайно отрицателните мнения са четири пъти повече от крайно положителните.
Второ, около 30 на сто от анкетираните продължават да разглеждат Тодор Живков като все още самостоятелен субект: според 12 на сто - неотказал се да властва и управлява, според 21 на сто - стремящ се да помогне на БСП. Над две трети от хората обаче вече не възприемат бившия Първи като самостоятелна, а още по-малко - като адекватна политическа фигура. За мнозинството от запитаните (45%) изказванията му напоследък са следствие от "възрастта" и най-меко казано, от недооценяването на ситуацията и възможностите му. Трийсет и седем процента го възприемат като разменна монета в борбата на едни групи в БСП срещу други.
Трето, евентуалното връщане на Тодор Живков в БСП се оценява като негов собствен проблем, най-много - на БСП, а най-често - като ничий.
Оттук логично следва въпросът при тези обществени нагласи стремежът на продуцентите е тях ли да променят или пък да покажат, че страната ни десет години се върти все в едни и същи омагьосани кръгове. В никакъв случай не единствено под впечатлението на вестникарския сериал, но също и на медийните фаворити, на исканията на едни или други групи и техни представители в последно време, 65 на сто от хората остават с убеждението, че българинът няма памет за най-новата си история и е склонен да действа не според поуките от нея, а според едни или други внушения. Неслучайно на този фон убедени в паметта на българина остават най-вече онези, които имат положителна оценка за Живковото време. Дали тогава натрапването на сериала "Тато" не е пореден опит да се преподреди ценностната скала на българина?
Данните са от представително за пълнолетното население на гр. София проучване, проведено в периода 17-19 март от агенция Alpha Research Ltd. по поръчка на в. "Капитал".
За всички ли са законите или само за някои?
Живеем в интересно време. Производството на всякакви материални блага спада, а в същото време производството на закони расте. Българинът не подменя толкова често дрехите си, колкото законите. През няколко месеца нов закон сменя или допълва стария. Стремежът естествено е да се усъвършенстват, но защо един закон не засяга даден проблем принципно в самото начало, а след това се видоизменя? Това създава впечатление у нас, обикновените граждани, че първо се гласува закон, който да удовлетвори исканията на определена група граждани, след това под натиска на друга група се приемат поправки и т.н.
Например, когато човек започне да чете Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, попада в лабиринт, от който няма излизане. Огромен брой условия определят кои имоти попадат в групата за обезщетяване и кои не. Ето един случай, който според някои адвокати попада в тази група, а според други - не.
Заради благоустрояването на родния ми град е съборена къщата на моите родители. "Обезщетени са парично, като след това им е дадено право да си купят апартамент в блока, построен върху одържавения имот. Този апартамент изплащах доскоро. Има обаче една подробност - партерният етаж на къщата се е състоял от два магазина и една работилница със склад. Това остава незабелязано от местните общинари, които предлагат, издействат и осъществяват одържавяването на сградите и двора. За съжаление днеш-ните законотворци също предпочитат да не правят разлика между жилищна и търговска площ. Възниква въпросът какво значи "равностойно обезщетение" по смисъла вложен в член 101 от "Закона за собствеността", който гласи, че "за особено важни нужди на държавата и общините, за които няма възможност да се задоволят по друг начин, могат да се отчуждават имоти при условия и по ред, установени със закон, след предварително и равностойно обезщетение".
В посочения случай не може изобщо да се говори за равностойно обезщетение, защото за жилището ни е дадено право да си купим жилище, но срещу магазините - нищо.
Как ли щяха да реагират тези, които първи възстановиха собствеността си, ако бяха им предложили... пари. Дали щяха да се съгласят?
Интересно е, че в момента настоящите собственици на новопостроените магазини подготвят бърза продажба по нареждане на съответните министерства. Как е възможно да се води люта борба срещу кредитните милионери и хилядите други с неизяснен произход на капиталите и в същото време да се настоява за бърза, едва ли не светкавична приватизация, и то с "потенциални купувачи" чрез търгове. Какво се получава? От една страна, се преследват хората със съмнителни капитали, а от друга - се примамват на търговете, защото могат да платят много повече от другите. Някои твърдят, че това е начин да се върнат парите им в държавата, но едва ли това е единственият.
Този проблем съм го описал в писмо до г-н Александър Джеров с молба да ми обясни защо законите, които гласуваха, не засягат подобни случаи, но отговор не получих. Същото се повтори, когато изпратих писмо с подобно съдържание до Александър Йорданов, докато беше председател на Народното събрание.
Трябва ли всички да минем през парламента, за да си издействаме закон?
Кой е нашият приоритет - Кучетата или Човекът?
Отдавна вървя с този проблем в главата си. Чух от очевидци как кучета в Студентския град в София са разкъсали момиче студентка. Много са случаите на ухапвания, а и смъртни случаи не липсват. Обезобразен за цял живот, мъртъв или със страхова невроза? Никоя от горните алтернативи не е за предпочитане. А и колко болести се пренасят чрез нечистите носители, за които никой не полага грижа!
Но уви! Природозащитниците твърдят, че кучетата не би следвало да бъдат травматизирани: фактът, че кучетата не могат да се защитят сами, води до необходимостта правата на кучетата да бъдат защитени от човека! Несъмнено всеки природолюбител и животнолюбител би се съгласил с това съждение. Но дали не разбираме криво материята "що е защита на правата на животните и на човека? " Защитата на правата на животните би включила грижа за тези животни. Ако липсват средства, защитата би се погрижила за намиране на средства от национални и международни фондации... Не съм видяла никъде в Западна Европа самотно разхождащи се кучета в несвястно търсене на къшей хляб. Там съществуват навярно приюти, а и частни лица се грижат за своите любими домашни животни. В България бездомните кучета са тъжни, унили или нападателни и безпощадни. Те са загубили всичките си права и една дума в тяхна защита без глобално предприемане на грижи за тях не означава нищо повече от осъждането им на вечен глад и болести.
Кучетата имат нужда от грижа, а студентите имат нужда от пазач (бодигард) срещу кучетата. Кой има по-голяма нужда от защита на правата му в този случай: студентите или кучетата? Оставянето на кучетата на произвола на съдбата не разрешава техния проблем: глад и болести. Нещо повече, оставянето на кучетата на произвола на съдбата носи след себе си и друг проблем: болести, нечистота и несигурност в Студентския град в София, нашата столица!
Бедните студенти на България, които едва се справят с финансовото си положение, са изправени и пред два по-сериозни въпроса: ще влезе ли студентът в бой с кучета и кой ще се окаже по-силен в този бой - студентът или двадесетте кучета. От резултата се определя и интелигентността на българския народ, т.е. ще останат ли студенти в България или не. Интересно какво смята природозащитното звено на България по този въпрос?
В края на краищата си задавам следния въпрос: Кой е нашият приоритет на практика: кучетата или човекът? Моят отговор е, че и двата вида са еднакво важни. Но чрез неразрешаването на проблема "бездомни кучета" ние не помагаме на кучетата. Напротив, горното е доказателство за безотговорност спрямо кучетата. Оставянето на кучетата на глутници в София и други градове на България поставя човека в голяма опасност, която бих категоризирала като стопроцентова наличност на безотговорност спрямо Човека.
Като резултат получаваме двойна безотговорност: вед-нъж - спрямо Кучетата, и втори път - спрямо Човека. Оказва се, че ние не се интересуваме нито от кучетата, нито от хората. Тогава къде е нашият интерес? Ако сме изправени пред алтернативата куче или човек, къде би попаднал нашият избор? Или не сме научени да вземаме решения?
От разрешаването на тези на пръв поглед малки проблеми ще започне изграждането на стабилна, мирна и привлекателна за живот държава. Та кое може да е по-важно от чувството за сигурност в една страна?
Много от нашето богатство, което не умеем за ценим, изтича поради безотговорност, пасивност и преследване на недостижими цели. А богатството ни чака зад вратата: то е достижимо, но изисква търпение. Не сме закърпили малките пукнатини, а те са толкова много, че заедно правят море. Ако ги закърпим, а това е по силите ни, ще станем богати, тъй като ще сме разрешили море от проблеми.
Големите пукнатини изис-кват големи действия и за тях се грижи нашето правителство. Но изграждането на нашата държава ще стане само с всеобщи усилия: малките пукнатини могат да бъдат закърпени от местните управ-ленски структури и от об-ществеността, не от структурите на държавно ниво. Защо тогава не предприемем дей-ствие?
Ще закрие ли българското правителство най-сетне Строителни войски?
Покрай уволнението на командващия Строителни войски генерал Пешлеевски отново се заговори за тази самобитна "военизирана строителна организация". Наскоро вицепремиерът Бакърджиев заяви, че СВ ще бъдат преструктурирани. Но кога и най-вече как ще стане това никак не е ясно.
Строителни войски имат почти осемдесетгодишна история. Обществото ни така е свикнало с тях, че абсурдът на самото им съществуване като че ли не се забелязва. А той е очевиден, но само за очи, които са свободни от популистките залъгалки на политиците.
В Строителни войски, без никой да ги пита дали искат, се изпращат младежи, на които никакъв съд не е наложил наказанието поправителен труд. Там те работят практически безплатно. Затова Строителни войски не са нищо друго освен военизирана форма на принудителен труд. В последно време единствено в."24 часа" в редакционен коментар от 24 февруари се осмели публично да каже тази истина, която иначе срамежливо се премълчава от цял куп заинтересовани сили.
Тези сили говорят за преструктуриране. Защо се употребява този моден термин, вместо ясно да се каже, че в края на 20-и век в Европа (освен у нас нещо подобно на Строителни войски, т.нар. стройбати, съществува само в някои от републиките на бившия СССР) единственото възможно "преструктуриране" на принудителния труд, наложен на големи групи хора по извънсъдебен ред, е неговото премахване?
Отговорът е прост. Защото, поне досега, няма никакви признаци, че правителството се готви да премахне Строителни войски. Нещо повече - нито едно правителство и нито един парламент след 10 ноември не са давали подобни знаци. И затова в СВ сигурно ще бъдат направени реформи: ще бъде сменено с "наши хора" командването, ще се слеят, или обратно, ще се разцепят, производствено-войскови единици, ще се засили финансовият контрол. Но никой и думица не обелва за същността на въпроса - за премахването на този начин на масова извънсъдебна принуда.
Повечето политици не го правят, защото в Строителни войски (и в сродните им ЖП-войски и КЕЧ) по традиция, осветена от десетилетията, се изпращат младежи, на които очевидно държавата не се доверява и затова не им дава оръжие в ръка - с изключение на краткотрайния период на почти символично военно обучение преди клетвата. Това са младежи с ниско образование, а е очевидно, че боравенето със съвременното оръжие изисква минимален образователен ценз, който маса младежи нямат. Освен това там са момчета с криминално минало, както и принадлежащи към циганското и турското малцинство. И ако за много от младите роми признаците ниско образование и малцинствен произход се комбинират, за мнозинството от младежите турци това не е така. Очевидно голяма част от политиците намират, че е напълно нормално държавата да има доверие на едни свои младежи и да няма доверие на други. Ако е така, нека поне го каже открито.
Интересът на тези, които командват и управляват тази "военизирана строителна организация", е ясен. Като ползваш практически безплатен труд, можеш и да играеш на строителния пазар, подбивайки нелоялно цените, и да облажиш себе си по всевъзможни начини. Затова те също мълчат.
На свой ред и правителствата мълчат. Първо, защото в лицето на СВ имат важен икономически инструмент, който може да бъде употребен съобразно всяко височайшо хрумване. И второ, защото недоверието към определени групи младежи е политика, провеждана толкова дълго, че всеки държавник, който я оспори, рискува да бъде обвинен в липса на патриотизъм. Това, както се знае, се плаща на следващите избори.
Осем години след промените не е ли дошло вече времето да се каже, че царят е гол, и да се направят необходимите изводи? Освен това стремяща се към пазарната игра икономика, в която един от най-важните отрасли - строителният, е в голяма степен одържавен, е на границата на абсурда. И тази одържавена част, радвайки се на безплатния труд, фактически тръби на целия свят, че в българския преход към демокрация и пазарна икономика има нещо дълбоко сбъркано. Докога?
Право на отговор
Уронва се престижът на ДЗУ
Категорично възразявам срещу обвинението, отправено към фирма ДЗУ- АД, гр. Стара Загора, в статията , публикувана във вестник "Капитал" в броя от 16-22 март 1998 г. Заявявам, че твърдението "отделни поръчки и сега се изпълнявали, но с изричното съгласие на вицепремиера Александър Божков" по повод производството на компактдискове, не отговаря на действителността. Линиите за производство на компактдискове на територията на ДЗУ АД са затворени в изчакване издаването на лиценз за производство и от момента на запечатването им вследствие изпълнение на ПМС No 21/28.01.1998 г. на тях не са изпълнявани никакви поръчки при никакви обстоятелства.
Публикуването в уважавания от мен вестник на непроверена информация, основаваща се на "твърдението на хора от бран-ша", която е и абсолютно невярна, уронва престижа на ДЗУ АД, гр. Стара Загора, още повече че засяга болезнена и деликатна тема от национално значение.
Моля за вашето съдействие при изясняване на случая и оттегляне на това неправомерно обвинение.
Рашков и Бонев се хванаха за калкулаторите
Статистиката е като бикините - тя трябва повече да скрива, отколкото да показва, но това да не си личи, това е максимата на бивш висш МВР-анализатор. Статистиката на престъпността е тази, която скара пак през миналата седмица вътрешния министър Богомил Бонев и шефа на следствието Бойко Рашков. Колко са разкритите бандити през миналата година - 104 000 или 36 000? Това какъв процент е от общата престъпност - 45% или 5%? Изобщо как се броят бандитите в България и защо МВР и следствието се разминават в числата? Това са въпросите.
Миналия вторник шефът на НСлС Бойко Рашков, видимо раздразнен от публикациите в пресата, че разкриваемостта в МВР е скочила, и от нападките на МВР-шефа Богомил Бонев, че само 4 от всеки 100 бандити е бил осъден, се активизира и свика журналисти след годишния отчет на работата на следствието. Според него следствието е работило по 181 000 предварителни производства, което е със 17 000 повече от миналата година. Приключените дела са близо 183 000. Разминаването идвало от това, че някои от следствените дела, по които се е работило през минали години, са преминали в 1997. Иначе се твърди, че в следствието са работили по 219 000 производства.(?!)
Според г-н Рашков с мнение за предаване на съд са приключени 36 246 предварителни производства, което било успех, защото е с 1500 повече от предходната година. "Спрените производства са 130 899. Те са спрени поради, подчертавам дебело това, неразкриване на извършителя на престъплението от органите на МВР, заяви шефът на следствието.
Според статистиката на МВР обаче разкритите криминални престъпления са 104 164, което правело 45.6% от регистрираните по заявителски материал. Общата престъпност за 1997 г. е била 270 080. И двете институции по различен начин обаче стигат до заключението, че престъпността се е увеличила и най-голям дял в това имат кражбите. Според статистиката на МВР, която е по-подробна и по-диференцирана, ако общата престъпност през 1996 г. е била 220 282, а през 1997 г. тя е 270 080, то реално 40-те хиляди кражби повече, посочени от министър Бонев, изчерпват почти изцяло ръста на престъпността.
Бойко Рашков нападна хората на Бонев и за това, че всъщност процентът на разкриваемост е скочил, защото полицията брои за разкрити и пътно-транспортните произшествия (ПТП) с моторни превозни средства (МПС) и дадените под съд за издръжки. Г-н Рашков дори посочва точни цифри - следствието е предало 36 632 преписки в съда, от тях 24 195 са за ПТП с МПС, а над 5000 са за издръжки. Ако това е така и тези дела са елементарни и дори не заслужават внимание, което сигурно е така, то излиза, че всичките следователи в страната са успели да вкарат в съда през миналата година едва 6000 сериозни дела, което едва ли е добър атестат за работата на следствието. Богомил Бонев дори намекна, че Рашков е бил атакуван от прокуратурата заради това, че голяма част от приключените от следователите дела са от типа "ПТП с МПС" и издръжки на разведени, което се правело заради положителните статистически резултати, и запита колко са икономическите дела, убийствата и грабежите с известен извършител, които са предадени с мнение за съд.
По какъв начин се отчита престъпността в западните страни. Там има три вида отчетност - регистрирана престъпност (registered crime) от полицията. Това става по заявителски материал за престъпление. Пак по данни на полицията се отчита и разкриваемостта (clearance rate), т.е. това е броят на делата, които са подадени към съда. И третото преброяване е колко дела са приключили с осъдителни присъди - conviction rate. Кратко, точно и ясно. Естествено броят на осъдените винаги е по-малък от броя на отчетените като разкрити от полицията престъпления, а отчет на следствието няма, защото там няма такова междинно звено.
И тъй като заявителският материал невинаги дава точна представа за размера на престъпността, в някои държави от Западна Европа правят представително социологическо проучване, по което разбират какъв процент от пострадали от престъпления не са подали жалба в полицията. На базата на това проучване те изготвят коефициент, който умножават по заявителския материал в полицията и получават вярна представа за криминалната картина в държавата си. У нас това все още не се прави.
Как броят у нас не е ясно. До 1990 година, докато следствието беше в МВР, проблеми с отчетността всъщност е нямало. Дотогава се е работило по т.нар. инструкция ИРОБ. Заявителският материал постъпва в МВР, следователят го предава в прокуратурата. Полицията е на входа, а следствието е на изхода на информационния процес. Истинският проблем сега е, че в момента МВР и следствието водят статистиката си по съвсем различни методики, а правилно избраната методика може да покаже успех или неуспех. И това е проблемът, защото двете институции подават съвсем различни числа. А числата могат естествено да се тълкуват манипулативно, но не трябва да бъдат подменяни.
МВР например фиксира престъпленията в рамките на календарната година, докато следствието отчита предварителни производства и от предходната. Полицаите броят разкритото престъпление, когато открият извършител, а следствието - след като докажат вината му и вкарат преписката в съда. Но едно дело може да се вкара няколко пъти в съда и да бъде връщано за доразследване. Това например влиза ли в отчета за успеха? Според една справка от края на 1997 г. в затворите на България повече от 2 години лежат над 150 души без съд и присъда. Повечето от делата са връщани по няколко пъти от прокуратурата. Подобно драстично нарушаване на човешките права няма и в държавите с диктатура. Най-скандалният случай е на Бальо Денев, който е бил прибран в затвора през 1992 г. и 5 години. лежи там, без да е осъден. Неговото следствено дело No3432 от 1992 г. е връщано 5 пъти за доразследване или процесуални грешки. Това как се брои?
"Един от най-важните проблеми беше отчетът на дейността и резултатите от дейността на органите на МВР, сподели Бойко Рашков пред журналистите във вторник. През септември 1997 г. по моя покана ни посетиха Иван Костов, Васил Гоцев и Богомил Бонев. Беше взето едно решение, че от 1 януари 1998 г. ще се промени системата на отчет в МВР, която ще обвърже следствената и оперативната работа. За съжаление 1 януари отдавна мина, ние не знаем каква система на отчетност се ползва от МВР и в тази отчетност не се искат резултатите, постигнати от следствието, поради което цифровите данни, които бяха афиширани, се различават драстично с тези резултати, които отчитат следствените служби, прокуратурата и съдилищата", поясни г-н Рашков миналия вторник.
От МВР твърдят точно обратното. Шефът на служба "Контрол на информационно-аналитичната дейност" Захари Зарков казва: "Ние също искаме да получаваме информация от следствието, но нямаме обратната връзка. Разработили сме необходимата информационна инфраструктура, подготвили сме дори готови бланки, които ще могат да се обработват електронно, но следствието не ни помага. За нас е напълно неясно те по какъв начин отчитат дейността си. МВР има готовност веднага да започне да подава информацията към следствието. Нещо повече, ние контактуваме с много европейски структури по сигурността, подаваме им информация, като използваме техните дефиниции, и те съвпадат изцяло с нашите. Със следствието обаче не можем да се разберем", казва г-н Зарков. Общата идея за отчетност беше в компютърна мрежа да се проследява пътят на всяко едно дело, на всеки един бандит от залавянето му до излежаването на наказанието в затвора.
На 14 април в Научния институт по криминалистика и криминология към МВР ще се проведе кръгла маса за статистиката на престъпността. На нея са поканени всички заинтересувани институции, които по някакъв начин броят бандитите. Младата ни демокрация показва, че на кръгла маса всичко може да се реши, защото се говори без развалени телефони. Сигурно може да се реши и проблемът с преброяването на дивата престъпност, за да се види кой е крив и кой прав. А вярната картина на престъпността показва какво е обществото ни и накъде сме тръгнали.
Лакмусът Живков светна в червено
Според соцстратезите първомайският конгрес на БСП трябва да покаже дали столетницата може да се промени, явно защото за властта не може само да се говори. Тестът започна още отсега с желанието на Тодор Живков да бъде реабилитиран, и то на конгрес. От "Позитано" 20 побързаха да заявят, че Живков не е проблемът на партията. Не така обаче мислят соцсимпатизантите, които след провала на "нашето момче" Жан са напълно разочаровани от лидерите си. Основната членска маса на соцпартията е от възрастни хора, на които не им остава нищо друго, освен да си спомнят за БКП. Изобщо старата госпожа винаги е гледала с по-добро око на миналото си, след като е видяла сътвореното от самата нея.
На деветата отчетно-изборна конференция на кремиковската районна организация сред участниците бе и Тодор Живков (посрещнат с аплодисменти "бе-се-пe"). Още в началото бе отбелязано, че от предишната отчетно-изборна конференция досега са починали 24 социалисти, които бяха почетени с мълчание. С особена гордост бе посрещната другарката Илиева "на 22 ненавършени години". Председателят на събранието й пожела "дълги години да работи за идеята с червената книжка в ръце". Отчетът на Георги Божилов, шеф на РС на БСП - Кремиковци, бе за динамиката, сложността и противоречието на обществено-политическата обстановка в страната. Според него, ако ситуацията "продължава така, в новия атлас ще се запише Папуа-Нова България". В самата партия шокът от сдаването на властта още не бил изживян и затова проблемите пред партията били "прекалено вторачване в себе си и прекалено обвързване с миналото". Затова и "не успяхме да мотивираме симпатизантите и да ги убедим, че бъдещето е на справедливия обществен строй". "Ключовата дума на конгреса трябва да бъде алтернатива - това иска обществото от нас".
След това Тодор Живков представи собствените си съображения, като обвини в предателство цялото настоящо ръководство на БСП. Бившият първи заяви, че е готов да съдейства за промяната на партията, а в писмото си до кремиковските социалисти подреди задачите пред държавата така: "да се спаси БСП, да се спаси левицата, да се спаси България". Човекът от народа обаче не влезе в редовете на партията, защото настоя да бъде възстановен на конгрес, да се направи преоценка на управлението му и да се реабилитират "десетките хиляди стари и по-опитни кадри".
След заминаването на видния гост редовите социалисти се питаха кой е поканил Тато и в махмурлука си след радостното посрещане, започнаха да кълнат любимия в миналото ръководител.
Претендентите за завръщането на Живков, колкото и да е странно, не са от "Марксистка платформа" или от Българския антифашистки съюз. Всъщност "твърдите глави" в БСП са отдавнашни врагове на бившия първи, който според тях изменил на социалистическите принципи. Мястото на новата изява на Тато говори за активното участие в подготовката на члена на Изпълнителното бюро на БСП Дончо Атанасов (бивш кремиковски труженик). Партийните клюки обаче сочат като главен организатор Станка Шопова, бивш първи секретар на комсомола. Преди години тя била любимка на първия, тъй като много напомняла за дъщеря му. Другият опозиционер в ръководството на партията, Красимир Премянов (също виден комсомолски деятел), винаги е настоявал за преоценка на ролята на Тодор Живков, който незаслужено бил от-хвърлен от ръководството на партията. Печално известният бизнесмен обаче остана в сянка и остави Атанасов да бъде обвинен, че е провел активно мероприятие. "Не съм бил служител на Шесто и не съм специалист по активните мероприятия, попитайте други", отговаря той.
За сметка на това бившият шеф на разузнаването Бриго Аспарухов подхвърли, че "завръщането на Тодор Живков в БСП ще бъде знак, че тя е съвременна партия". Това изявление звучи странно от устата на член на координационния съвет на Движението за обновление и развитие на БСП (ДЕР). Те постоянно изтъкват ролята си за завръщането на старите кадри, но досега за Живков не е ставало въпрос. Странното съвпадение в мислите между Аспарухов и Премянов се набива в очи, като се има предвид, че два дена преди акцията на Живков о.з. офицер от координационния съвет на ДЕР обикаляше из кулоарите на БСП и агитираше за съв-местна декларация, която да разграничи "Позитано" 20 от "мероприятията" на някои "останали в миналото хора". Явно усилията му са срещнали недоверието на социалистите, тъй като Георги Първанов "реагира" чак от Кърджали.
Виденов и Премянов особено наблягат на низовите структури по села и паланки, където спомените от миналото са още силни, но пък едва ли ще спечелят точки на "Позитано" 20. Затова не е много ясно каква е била целта на организаторите. Изявата на Живков едва ли може да дискредитира Първанов, още повече че остава само месец до конгреса. Иначе, когато се заговори за оценка, Жан би подпомогнал дори правешкия политик.
Рефлексът на доброто старо време първо се прояви чрез движението на "генералите". Въпреки популярността си сред по-възрастните почитатели на червената идея те не предизвикаха особени сътресения сред ръководството на БСП. Последната генерация на соцелита не е обвързана със старото статукво и прие на нож опитите за влияние върху тях. Затова пък обновителите стигнаха до съгласие с Александър Лилов за провеждането на "позитивен конгрес". Преговорите със Стратега минаха под знака на срещите с всички центрове на влияние в БСП. По-късно от средите на обновителите изтече информацията, че ще подкрепят Лилов за председател. Това бе опровергано от бившия шеф на Шесто Димитър Иванов, който обаче не отрече, че генералите все още не са решили кого ще подкрепят.
Скандалът с опита за завръщане на Тато не успя да прерасне в буря. Първанов прати делото "Живков" в архива и заяви, че "линията е тази от Кърджали с приемането на 6 млади социалисти". Председателят на партията обаче рядко излиза усмихнат на снимките с младите симпатизанти, може би поради "многочислеността" на новоприетите социалисти. Въпреки че ветровете утихнаха сравнително бързо и бившите величия биха обявени за лакмуса, който ще покаже накъде се променя БСП, броженията далеч не са спрели. Лакмусът определено показва много тъмночервено.
За основните почитатели на алената идея споменът от миналото е по-силен от мисълта за бъдещето (не само по физиологически причини). На изборите през 1994 г. като анекдоти се разправяха желанията на соцелектората за сирене по 4 лв. и хляб по 50 ст. Изобщо времето на "златната стотинка" (по Велко Вълканов) здраво се е загнездило сред низовите структури на БСП. Това не е учудващо, като се има предвид, че пенсионерите бяха тези, които пострадаха най-много от промяната. "При управлението на г-н Живков такива явления нямаше (стачки, безработица)". Живков бе обвинен във всички грехове, социалистите си отдъхнаха облекчено миналото пак си беше хубаво. Страхът от промяната, която няма да бъде разбрана от низините, ражда парадокси като връщането на Тато. Идеологическата абракадабра вдъхновява съжденията от рода на "социалистическа партия от социалдемократически тип" или нещо като село от градски тип.
Иначе соцактивистите вече са тотално дезинтересовани от представителите си. Никак не е странен фактът, че на едно и също място за делегати са избрани Димитър Иванов, член на генералското движение, и Румен Гечев, министър от кабинета на Виденов; Самият Жан и Младен Червеняков, също член на ДЕР и бивш соцминистър и т.н. Покрай тях се промъкват и забравени соцдейци от средния ешелон. И ако номенклатурата не беше остаряла толкова, БСП би заприличала повече на предшественичката си. Не случайно на някои от соцконференциите присъства и Александър Паунов, лидер на компартията, гледан с разбиране от червените активисти. Рефлексът на спуснатите отгоре кандидатури е все още много силен и ако Първанов не се беше преборил червените кметове да не могат да участват на конгреса, първомайската интрига можеше и да не се състои.
Най-доволни от всичко естествено ще излязат от евролевицата. Новите леви побързаха да се разграничат от Тодор Живков, макар че никой не ги е свързвал с него. Надеждата на евролевите е, че в този момент гласът им ще бъде чут и нови политически номади ще поемат към тяхната партия. За някои от младите в БСП самата идея за завръщане на бившия първи е повод да се усъмнят в бъдещето на столетницата. Николай Камов (бивш социалист) дори заяви, че не знае с кого си говори на "Позитано" 20. Хората на Томов отдавна мечтаеха за проява като тази на Живков и самият Камов каза, че някои хора от БСП трябва да получат награда за най-големи заслуги към евролевицата.
Задава се "следствен експеримент" в съдебната власт
"Може да направим беля със съдоустройствения закон", смята Лучников
Трябва ли да се разформирова Националната следствена служба или не? Този въпрос измести дебата около промените в Закона за съдебната власт. "Ще направим голяма беля, в случай че приемем закон, който не се приема от магистратите", обяви председателят на правната комисия в парламента Светослав Лучников миналия четвъртък. Депутати и магистрати за първи път седнаха на една маса, за да преценят трябва ли да се пипа сегашната структура на правораздавателната система.
Изненадващо депутатът от СДС Иван Димов лансира тезата, че централата на следователите би могла да бъде закрита. Синият парламентарист аргументира идеята си с текста от конституцията, който регламентира дейността на следствието. "Следствените органи са в системата на съдебната власт. Те осъществяват предварителното производство по наказателни дела", гласи член 128 от основния закон. Това дава възможност на синьото мнозинство да променя структурата и задачите на следствието в доста широки граници.
"Националната следствена служба като орган не е залегнала в конституцията. Въпросът със съществуването на централна "шапка" в следствието трябва да се подложи на дебат с магистратите", обяви депутатът Димов на заседанието на правната комисия миналия четвъртък. "Трябва да има конкретизация по въпроса дали по-висшите следователи са подчинени на по-нисшите. Следствието не трябва да е една военизирана система", добави народният избраник. Според него и по действащия Закон за съдебната власт следствените служби трябва да са към съдилищата, т.е. да няма подчинение на Националната следствена служба. На практика това е старата идея разследващите органи да не са отделно съдебно звено, а да са структури към съдилищата.
Председателят на синята парламентарна група Екатерина Михайлова също даде рамо на идеята, въпреки че отрече подобни хрумвания да са обсъждани официално от сините депутати. "Прочитайки конституцията, виждам, че колегата Димов е май прав", обяви през усмивка.
Директорът на Националната следствена служба Бойко Рашков веднага заклейми идеята като еретична. "Това е едно доста свободно тълкуване на Закона за съдебната власт. Прави се извод, че щом при съответните съдилища има следствени служби, то следващият раздел, който касае съществуването на НСлС, не съответства на чл.3 ал. 3 от общите положения на закона", обяви той, след като изслуша тезите на депутата Димов. "Трябва да се предвиди само един ход напред - какво би станало с предварителното разследване в България, ако така тенденциозно наречената "шапка", в която се разследват най-сложните и най-обемните дела от десетилетия, бъде заличена като държавна структура и тези дела се наложи да бъдат изпратени автоматично на районните следствени служи", каза Рашков. А там работят предимно магистрати със стаж година и половина - две, предупреждава директорът на следствието. Ако имаше квалифициран кадрови състав, тези дела щяха да се водят в районните и окръжните следствени служби. Според него тежките дела не са по силата на начинаещи магистрати, а на следователи с не по-малко от 10 години стаж, каквито са хората в НСлС. Следователите от централните отдели имат методически функции спрямо колегите си на по-ниско ниво, допълни директорът на НСлС. "Закриването на Националната следствена служба е нещо антидържавно като мнение", заключи Рашков. По негово мнение някой има интерес да се прекрати работата по сложните дела, които често засягат икономически и личностни интереси на различни нива. Подобна идея беше лансирана в Народното събрание още през 1993-94 г., когато следствените органи на практика бяха извадени от системата на МВР и девоенизирани. Тогава законодателната комисия на парламента отхвърли предложението. "На този етап няма по-добра структура от тази, която действа в момента", смята директорът на НСлС.
Битката за контрола над следствената служба тепърва предстои и ще бъде безкомпромисна. След като не успя да се постави на колене несговорчивият главен прокурор от македонски произход, изпълнителната власт насочи погледа си към най-лесно превземаемия съдебен бастион - органите на предварителното производство. Тук конституцията почти не поставя ограничения за това как трябва да изглежда следствието. Ако управляващите успеят да закрият НСлС, те ще премахнат ръководния елит на следствието или точно онези следователи със стаж над 10 години, които Рашков цени. По всичко личи, синьото мнозинство се опитва да се изпрати на трудовата борса старата генерация следователи, които в по-голямата си част са кадри на Главно следствено управление, което, преди да премине към МВР и след това да се обособи като самостоятелна служба, беше в структурата на Държавна сигурност.
Като посяга на НСлС обаче, изпълнителната власт само консолидира традиционно консервативните и подозрителни магистрати, които се изправиха като един срещу основните предложени промени в Закона за съдебната власт. За никого вече не е тайна, че парламентаристи, чиновници и магистрати повтарят фразата "няма война между институциите" само от добро възпитание. На този етап представителите на трите власти вече не могат да крият сблъсъка помежду си и просто отричат очебийното. След като изпълнителната власт посегна на магистратската светая светих - устройствения закон на съдебната система двете враждуващи страни са принудени да преминат от окопна война към директна офанзива. За първи път в осемгодишната си история Висшият съдебен съвет - върховен кадрови орган на съдебната система, поиска от изпълнителната власт да изтегли свой законопроект.
Почти всички висши магистрати заемат твърдолинейна позиция по отношение на намесата на изпълнителната власт в делата на съдебната. Единствено председателят на Върховния касационен съд Румен Янков приема част от постановките на правителството за промяна в съдоустройството, кадровата политика на правораздаването и дисциплинарните наказания на магистратите. "Не може да боравим с постулати за разделението на властите отпреди 260 години, защото нещата в света се изменят", смята Румен Янков. "Властите трябва да се намират в динамично равновесие и взаимно да се контролират", смята магистратът. Въпреки това и той разкритикува голяма част от измененията на правителството - опитите за изземване на административните функции, управлението на бюджета, възможността на министъра да предлага магистрати за повишение. Според Янков политиците не трябва да имат думата при кадровото израстване на магистратите. "Около политиците гравитират колеги конформисти. Те привличат около себе си себеподобни и ерозират системата. Затова и системата ги изолира", твърди председателят на Върховния касационен съд. За сметка на това обаче Янков предлага по-широки възможности министърът да предлага магистрати за дисциплинарни наказания, дори за снемане на имунитет. "Нека изпълнителната власт, която има информация за нарушения на магистрати, да възбужда проверките. След това главният прокурор ще трябва да каже пред обществеността и Висшия съдебен съвет защо не знае за това", допълни върховният съдия.
Единство по промените в Закона за съдебната власт липсва и в редиците на депутатите от правната комисия. Хората от БСП се изказаха крайно негативно за предложените поправки и поискаха парламентарен дебат по въпроса. Най-монолитна пък е групата на младите парламентаристи на СДС, които най-твърдо отстояваха проекта на Министерския съвет. От техните редици вероятно ще дойдат предложенията за преструктурирането на следствените органи при второто четене на закона в пленарната зала. Избирайки този подход, управляващите ще си спестят излишните ядове по въпроса в медийното пространство. Сини народни избраници от по-старата генерация обаче също изразиха резерви по отношение на проекта. Светослав Лучников се опита да стане помирител между магистратите и сините юристи хардлайнери. "Не се ли нахлува с този проектозакон в независимостта на третата власт", направо попита депутатът от Народен съюз Александър Джеров, с което свари неподготвен правосъдния министър Васил Гоцев. "Най-малко от вас очаквах този въпрос", учуди се Гоцев. По всичко личи, че Министерският съвет ще трябва да се готви за още изненади при гледането на закона в пленарната зала.
Вината ми е, че имам собствено мнение
Александър Велев, генерален директор на БНР, пред "Капитал"
Как работите във враждебната обстановка, която ви създава Националният съвет за радио и телевизия?
- Бих преформулирал въпроса. Радиото си върви, дори смея да твърдя, че има известно подобрение. Появиха се някои нови гласове, особено в сутрешния блок на "Хоризонт". Положителна тенденция показват и социологическите проучвания на доверието към нас. Така че затруднените ни отношения с Националния съвет за радио и телевизия не ни попречиха да си вършим работата.
Как се стигна до конфликта между вас и медийния съвет?
- Отговорът би трябвало да се търси от Националния съвет. Като всяка нова организация, всеки нов организъм, медийният съвет сега търси своето място в обществото. За мен НСРТ заживя собствения си живот. Началото винаги е трудно и не винаги се намира най-правилната посока. Мисля си, че напоследък, особено последната седмица, има едно преориентиране в линията, т.е. едно осъзнаване на реалните функции на Националния съвет за радио и телевизия. Винаги съм приемал, а пък и логиката на сегашния медиен закон е такава, че един такъв орган трябва да подпомага дейността на двете национални медии, на радиото и телевизията въобще, защото по принцип медийните закони по света обхващат дейността и на частните радио и телевизионни организации. Може би защото все още сме в една зараждаща се медийна демокрация и търсене на мястото на обществените медии и изграждането им като такива, затова тук имаше едно залитане в неприятна посока, но крайната цел е една взаимопомощ, сътрудничество между НСРТ и ръководните органи на радиото и телевизията и взаимно подпомагане, за да се роди общественото радио, за което толкова много говорим.
Вие не намирате никаква ваша, лична вина за този конфликт?
- Може и да имам някаква вина... Например това, че имам собствено мнение.
След като ви избраха, срещу вас тръгна атака и от бившите ви колеги?
- Не съм съгласен. Мисля, че голяма част от журналистическата колегия приветства избирането ми. Аз бях приятно изненадан от солидарността в журналистическите среди по отношение на първоначалните ми "затруднения" около утвърждаването на управителния и програмния съвет и дори и по-късно. Имаше едно принципно, единно становище в преобладаващата част от медиите. Според мен българските журналисти показаха, че са направили една стъпка напред. Защото не са важни личните отношения, а принципните неща. И когато се отстояват принципи, е хубаво, че журналистите осъзнават и подкрепят тези принципи.
Как оценявате състоянието на БНР?
- БНР е една от най-мощните медии в България. Не бива да се забравя, че то не е само "Хоризонт", а и още шест радиопрограми из страната. Имаме две национални и пет регионални програми и огромна аудитория. БНР винаги е било по-подредената къща сравнено с БНТ. Факт е обаче, че всяко нещо трябва да се развива. Ние трябва да се адаптираме към новите условия, към динамизма на времето. Мисля, че постепенно това се постига и в радиопрограмите, които излъчваме. Те са коренно различни. Функциите, които изпълняват регионалните програми, са едни, функциите, които изпълняват националните програми, са други... Разбира се, приоритет в информацията има "Хоризонт" и той доказва, че е едно действително добро, динамично, съвсем съвременно информационно радио. Разбира се, има необходимост от изчистване на програмната схема и по това се работи. Сигурно до месец ще бъдат изчистени поне първите най-належащи неща. Аз не съм привърженик на революционното развитие. Времето на революциите като че ли отмина, отсега нататък в БНР трябва да има едно постепенно еволюционно развитие. Част от това е едно още по-модерно, по-съвременно звучене на "Хоризонт" и на "Христо Ботев", намиране на точния облик на "Христо Ботев". Взаимното допълване между регионалните и националните програми трябва да бъде подобрено. Връзките между тях в момента са скъсани. Всяка една от програмите е твърде самостоятелна, всяка живее собствения си живот, а ние сме едно цяло.
Може би най-същественото е точното и ясно определяне на ролята на журналиста в радиото. Началото вече е положено. Значи в БНР досега имаше два типа хора, началници и редактори. Не всички трябва да бъдат сложени под един знаменател. Моето желание е да се разграничат функциите на журналистите. Някои от тях са изцяло само пред микрофона в студиото - водещите на новини или предавания; други са постоянно по улиците, на събития, това са репортерите... Не може да няма такива длъжности. Желанието ми е те да бъдат създадени. Сега сме започнали работа по длъжностните характеристики. Надявам се скоро да ги завършим, въпреки че това е труден и обемен процес, защото длъжностните характеристики не са пипани от едно-две десетилетия. Това трябва да даде възможност на хората да работят спокойно. Да знаят точно за какво са тук и какво трябва да вършат. При сключването на договора си с БНР всеки трябва да знае къде постъпва и за какво точно, какво очаква от него работодателя. От друга страна, разделянето на повече длъжности дава възможност и за едно професионално израстване, преминаване от една длъжност в друга с времето, с доказването, с натрупването на опит... Огромната ми амбиция е, когато един нов журналист постъпва в БНР, той да е наясно как може да се развие неговият професионален път.
Кой от медийния съвет ви се обади, за да ви каже, че репортерката, разказала в ефир компромата срещу Бонев, е нарушила закона?
- На мен никой не ми се обади. Обадили са се на някой от членовете на управителния съвет, но не мога да се сетя кой беше.
Кой от политиците ви се е обаждал с някаква молба или нареждане?
- С политици контактувам много. В кабинета ми обаче рядко някой ми се е обаждал с молба или заповед.
Какво искат от вас, когато си контактувате?
- Честно казано конкретни претенции не е имало. Имам много приятели политици и си говоря с тях чисто приятелски. Винаги, когато се е засягала темата радио, аз съм излагал своите виждания и мисля, че голяма част от политиците вече разбират, че радиото не е просто едно промишлено предприятие, където механично могат да се правят някакви промени. Управлението на радиото трябва да бъде в ръцете на хора, които съчетават в себе си и управленски, и журналистически умения. Хората, които трябва да управляват радиото, са едно сложно съчетание от много изисквания. Само Жорж Ганчев често ми се обажда.
Разговори с политици наистина е имало и ще има - предстоят ми срещи с парламентарните групи например, но не за да чуя техните претенции, а за да им кажем ние, ръководството на радиото, какво искаме от тях като законодатели и да ги помолим да проявят разбиране към нашите проблеми. Никой не може да разбира от всичко и трябва да се чува професионалното мнение. Бъдещият закон за радиото и телевизията трябва да бъде последен, да няма допълнения, поправки... Какво ви пречи в този закон?
- Той е твърде объркан. Дори и последните корекции в него около избора на медийния съвет и неговите функции, там беше променена думата "НСРТ избира управителен съвет на БНР и БНТ" в "НСРТ одобрява... ". Какво обаче значи думата одобрява? Това по-късно се оказа, че е слабост. Другото, което оказва големи пречки, е изискването в закона членовете на управителните съвети на БНТ и БНР да не трябва да работят другаде. Това слага много тежка рамка за избора на управителния съвет. Трябва да се даде по-голяма свобода за това в бъдещия закон според мен. Как мога аз да привлека един кадърен икономист? Мога ли да му предложа повече пари? Ограниченията са много, а стойностните хора - малко. Някои от текстовете в закона повтарят конституцията.
Колко програми според вас трябва да излъчва БНР?
- Мисля, че националното радио трябва да има толкова програми, колкото може да издържа. Ако издръжката от обществото, или на малко по-ранен етап държавното финансиране, позволява да има повече програми - ще има повече. Ако не позволява, ще трябва да се свиват. Аз лично искам да се запази това, което БНР има в момента. Двете национални програми са взаимно допълващи се и по този начин се изпълняват обществените функции на радиото. Представете си, че "Христо Ботев" се закрие. Редно е да има образователни програми, значи ние трябва да ги вкараме в "Хоризонт". Какво ще стане тогава с него? Формата на радиото тотално ще се размие. Не е чак толкова скъпа издръжката на две национални програми и ако са налице парите, по-добре е да останат. Дори бих казал, че е възможно и допустимо да се пусне трета национална програма. Швейцарският модел е подобен на нашия, но там има и младежка програма - с хитова музика, със забава, с неща, които вълнуват младежта.
Съпоставими ли са проблемите на БНР с тези на БНТ?
- Телевизията е доста по-скъпо нещо. В БНТ освен това са създадени доста по-различни взаимоотношения, отколкото в радиото.
Конкуренцията на радиопазара е огромна. Помага ли ви тя?
- При нас конкуренцията ни стимулира, но и ни лишава от ценни кадри. По света практиката е такава, че започва в частната медия, след което отива в обществената, където знае, че е по-добре платен и където статутът му е по-висок. Надявам се, че за в бъдеще така ще бъде и у нас.
Ще заиграе ли метлата в армията
"За Министерството на отбраната случаят Марин е приключен", обяви пресслужбата на ведомството ден след като президентът Петър Стоянов подписа указ за освобождаването на обявилия се срещу модела на реформата в армията генерал. Миналия вторник държавният глава парафира документа за освобождаването на ген.-майор Ангел Марин от поста началник на ракетните войски и артилерията. Министър Ананиев нажежи страстите, като се опита да набеди размирния офицер в издаване на информация с поверителен характер. Президентът обаче го смъмри и изхвърли от текста на несериозното обвинение. По логиката на военния министър освободени трябва да бъдат всички цивилни и униформени шефове на отбранителното ведомство, които нееднократно са оповестявали в медиите данни от "Списъка на фактите и сведенията, които съставляват държавна тайна". В това число влизат сведения за разположението на поделения, предислокация на военни част, сведения за отпусканите и изразходваните материални средства за нуждите на армията, данни за мъжкото население, което е годно за военна служба и т.н. С това Стоянов се опитва да спести на Ананиев шумния провал при едно евентуално съдебно дело срещу Министерството на отбраната. Ген. Марин, изглежда, предварително беше преценил какво обвинение ще се опитат да му прикачат и затова говореше за проблемите на войската не с абсолютни цифри, а в проценти. От друга страна, уволнението на генерала за нарушение на списъка с държавните тайни щеше да е допълнителен конфуз, тъй като управляващите нееднократно са списъка за анахронизъм.
