На второ място, смятам, че засега няма сериозна реформа в разходната част на бюджета. Не е съвсем ясно какво се прави в областта на просветата, културата, здравеопазването, т.е. в бюджетните сфери. Ако реформата в разходната част на бюджета премине на съвременни методи на финансиране, ще реши въобще изхода от реформата в икономиката.
Какво се прави и какво трябва да се направи по
Идеите са твърде много, някои от които много добри. Но в практиката е по-трудно. Все още няма отприщване на реалната икономика и най-вече на инвестициите в нея.
През този месец трябва да се довърши и през следващите седмици ще бъде дискутирана тригодишна програма за икономически растеж на България. Големият въпрос в програмата, който засега според мен не е ясно очертан, е какъв икономически растеж ще бъде избран. По-точно следва да се отговори на въпроса откъде ще дойде икономическият растеж. Възможни са различни варианти. Повече в теорията, а и в практиката се говори най-общо за три вида икономически растеж:
В печата вече има изразени мнения по трите модела. Някои обосновават, че такъв водещ сектор би могъл да бъде туризмът. Имаме прекрасни четири годишни сезона за зимен и морски туризъм. Ако туризмът бъде развит достатъчно добре и се свърже със селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, значи този отрасъл може да дръпне страната ни до такава степен, че да повлече след себе си и другите отрасли. В другите отрасли не може да се постигне бърз растеж. За тях са необходими инвестиции и много време. В областта на туризма за 1-2 сезона България може да постигне сериозен растеж.
Нито един от вариантите не е възможен без силна външна подкрепа. България има един от най-тежките дългове в света, който в момента представлява над 110 на сто от брутния вътрешен продукт.
Опитът в други страни с успешен валутен съвет показва, че реалният растеж в икономиката е дошъл едва след 3-4 години на финансова стабилизация. Ако успеем да постигнем през втората година сериозен икономически растеж, това действително ще бъде много добро постижение.
Преди да е дошъл растежът, в тези държави е трябвало да се извършат структурните реформи, да се увеличи износът и да се привлекат чуждите инвестиции. Схемата е много ясна и точна. Необходимо е да се запази чиста банковата система, като се продължи приватизацията в този сектор, но с ясна и успешна стратегия, която да означава стабилна банкова система, а не продажба на всяка цена. Ако успеем да запазим банките, без да ги ограбим отново, или да ги караме да дават пари на селското стопанство, или за сушата, или за кишата, или за не знам си какво кредити, или не им създаваме условия да работят успешно и да дават кредити, просто няма да успеем. Това е много важно условие, за да се запази финансовата система, а не отново да я разрушим.
Не бива да има отстъпление от твърдата политика на финансов ред и дисциплина в държавните предприятия. Ако може, да бъде спряно тяхното разграбване. Това в действителност е много труден процес. На всички е известна спецификата за България. Известно ви е как на входа и на изхода се ограбват предприятията. Може би спасението е в бързата им приватизация. Не бива да има отстъпление по това дали да бъдат закрити губещите предприятия.
Според оценки на международни финансови експерти България два пъти е спасявала държавните предприятия - веднъж чрез бюджета и веднъж чрез банковата система на базата на техния фалит, който дойде впоследствие. Вече няма откъде да се спасяват. Нито е възможно чрез бюджета, нито е възможно чрез банковата система. Ако се тръгне към трето спасяване, това ще означава отново край на финансовата стабилизация. Необходимо е и стриктно спазване на принципите на валутния съвет. Имам предвид да не се финансира бюджетът, да не се финансират банките от националната банка.
Какво конкретно трябва да се направи, за да се насърчи икономиката на страната?
- На макроравнище да продължи и да не се отстъпва от финансовата стабилизация.
- Структурната реформа да започне в цялата икономика.
- Да се избере най-подходящият вариант за икономически растеж. Тук ще ни помогне по всяка вероятност и чуждият опит.
- Още по-сигурни гаранции за българските и чуждите инвестиции, като непрекъснато се подобряват и опростяват, а не да се усложняват условията за тях.
- Данъчната реформа да продължи при заявените и обещаните на данъкоплатеца принципи: намаляване на ставките и опростяване на данъчните процедури, и облагане на сивата икономика, която в момента е в много големи размери. Не бива да има увеличаване на ставките за сметка на коректните данъкоплатци, а намаляване на коректните за сметка на некоректните.
- Стартиране на големите инфраструктурни проекти, които ще дръпнат икономиката. Има осигурено финансиране за пристанището в Бургас, за летището и за много други проекти. Необходимо е да стартират, тъй като те ще погълнат много работна ръка и ще има икономически растеж за икономиката.
- Особени грижи за малкия и средния бизнес не само на думи, а нещо трябва да се направи.
- Насърчаване и увеличаване износа на всяка цена. Нова стратегия, особено за пазарите в Русия. Загубихме огромни пазари. Русия познаваше преди всичко българските лекарства, българските тютюни, българските вина. При всички наши срещи представителите на страните от бившия Съветски съюз питат къде са цигарите, българските вина, българските лекарства.
- Реформа в бюджетната сфера.
Вероятно има и други направления, които са важни. Считам, че изброеното тук е най-важното, за да се направи сериозна икономическа програма за следващите три години. На основата на програмата да се разработи програма за 5 - 10 години, тъй като почти всички други страни от Източна Европа правят разчети кога ще влязат в Европейския съюз, кога биха могли да се присъединят към Европейския валутен съюз. Време е и ние да имаме по-голяма яснота. Действително много закъсняхме за разлика от тях. Може би закъснението, което го имаше при нас, ще ни мотивира да изпреварим другите и да се присъединим към тях.
*Стенограма (със съкращения) от изказването на доц. Красимир Ангарски "Валутният съвет, фискални взаимоотношения и насърчаване на икономиката" на Българо-баварския семинар на тема "Насърчителен климат за съживяване на икономиката на България" (по примера на Бавария).
България започва да обслужва дълга си към Германия
Външният дълг нараства с 344.8 млн. германски марки
България предоговори в марки дълга към бившата Германска демократична република, който досега беше спорен и не се обслужваше. В края на миналата седмица министърът на финансите Муравей Радев и вторият човек в немското финансово министерство Юрген Щарк подписаха двустранна спогодба за консолидация на външните задължения на нашата страна към Федерална република Германия. С документа бяха признати задълженията по търговското ни салдо с екс-ГДР.
Според подписаната спогодба натрупаните 507 млн. преводни рубли бяха преобразувани в 344.8 млн. германски марки. Хубавото е, че те ще бъдат изплащани през следващите 20 години със 7 години гратисен период. Лихвата ще е 3.4% годишно, или около 11.4 млн. марки. Според двете страни постигнатите условия са изгодни и доста по-добри от даденото на други държави от бившия СИВ.
Това е първи случай, в който България ще плаща с пари по подобни задължения към страни от бившия Съвет за икономическа взаимопомощ. С всички други държави - Полша, Унгария, Чехия и т.н., се разплащаме със стоки. На Чехия плати ДЗУ, на Полша - "Химко", на Унгария плащаме с лекарства и консерви. Задълженията към ГДР са натрупани през 1989-1990 г., призна министър Радев. Те не са обслужвани дълго време, защото немците не искаха да им се издължаваме със стоки, а ние отказвахме да плащаме директно с пари. Неколкогодишното протакане увеличи дълга.
Преговорите между България и Германия датират още от 1994 г., когато беше подписано третото споразумение с държавите - кредиторки от Парижкия клуб. Досега обаче проблемът оставаше открит заради нежеланието на правителствата на Любен Беров, Жан Виденов и Стефан Софиянски за плащане с пари. "Това беше един доста дълго отлаган проблем", каза Юрген Щарк след подписването. Според Муравей Радев са постигнати много изгодни условия, защото по официалния курс България би трябвало да плати 1.2 млрд. марки. Проблемът при преговорите винаги е бил в коефициента на прехвърляне на идеалната и вече несъществуваща преводна рубла в германска марка. Немците настояваха за курс една марка за една преводна рубла. 100 млн. марки беше пък таванът, който българите официално предлагаха да дадат. За някакъв напредък в преговорите се заговори едва след идването на власт на правителството на Иван Костов.
Заедно с екс-ГДР бяха договорени и плащанията по задължения в рамките на Парижкия клуб в размер на около 13.5 млн. германски марки и около 670 хил. швейцарски франка. Това са предимно кредити, гарантирани от немската агенция за застраховане на експорта "Хермес". Те ще се изплащат по договорената схема от Парижки клуб 3 - с гратисен период до 2001 г. и погасителни вноски до 2004 г. Признаването на този дълг, с което практически бяха увеличени официалните задължения, имаше и своите положителни страни. Това решение ще има и много "политически ползи", каза Щарк. По този начин се прави реверанс на Германия, на която, както е известно, се разчита много за бъдещото присъединяване към Европейския съюз. "Германия винаги е подкрепяла и ще подкрепя България. Ще продължаваме да отпускаме средства за платежния баланс на вашата страна. Не трябва да се забравя, че голяма част от средствата, отпуснати от Европейския съюз, идват от немския данъкоплатец", каза Щарк. Освен всичко друго това, че урегулирахме отношенията си с Германия, разчисти пътя към получаването на втория транш от 125 млн. екю от заема на ЕС в подкрепа на платежния ни баланс, каза Муравей Радев. Остават да висят обаче проблемите с Испания и Италия, които искат България да признае съответно 36 млн. долара и 120 млн. марки задължения на затворени държавни банки към техни държавни агенции по експортно застраховане.
България вече ще има и доста по-голям достъп до официалното експортно застраховане от агенция "Хермес". По всяка вероятност ще бъде размразена и кредитната линия от 40 млн. марки за Насърчителната банка. Още повече, че правителството на Иван Костов подсказа, че е готово да възроди проекта. Оттук нататък се развързват и ръцете за разговори по всякакви взаимноизгодни проекти.
От друга страна обаче признаването на нов дълг ще активизира другите кредитори с претенции към България. Освен Испания и Италия, това са Австрия, както и Полша. Тя поставя като условие да ни ходатайства за приемане в ЦЕФТА това да върнем около 70 млн. марки депозит на полската централна банка в Булбанк. Ще се активизират и двете банки на бившия СИВ - Международната инвестиционна банка и Международната банка за икономическо сътрудничество. А задълженията ни към тях възлизат поне на около 840 млн. долара.
Турската "Зираат банкасъ" засега е само с обещание за лиценз
БНБ все още не е издала лиценз на турската "Зираат банкасъ". От пресцентъра на централната банка обясниха, че информацията от срещата на премиера Иван Костов с турския му колега Месут Йълмаз миналата седмица не е била предадена точно. Засега имало само писмо на гуверньора на БНБ Светослав Гаврийски до турската банка, в което принципно се казвало, че ще бъде издаден лиценз. За целта до шест месеца "Зираат банкасъ" трябва да отговори технически на изискванията на нашия закон за банките и да внесе необходимия работен капитал, с който бъдещият й клон в България да започне дейността си. Конфузът около цялата история дойде оттам, че, вярна на принципа си за непрозрачност, БНБ беше пропуснала да огласи принципното си решение за лиценза. Общоприето е, че когато една централна банка дава или отнема банкови лицензи, обществеността бива уведомена, най-малкото за да знае колко лицензирани банки има на пазара и какви операции има право да извършва институцията, за която става въпрос. От БНБ се оправдаха с това, че все още лицензът не е даден и затова информацията се е появила за пръв път след срещата на премиерите.
Лицензът за турската банка е интересен и заради това, че той ще бъде своеобразен пробив в негласния мораториум, който БНБ е наложила за издаването на нови банкови разрешения. За такъв режим настояваха и от МВФ. Решението за "Зираат банкасъ" обаче е и политическо, обясниха източници от централната банка. С допускането на турците щяло да се балансира присъствието на другата ни съседка Гърция в българската банкова система.
Икономическият растеж - кой както го разбира
Напоследък, когато става въпрос за това как ще изглежда икономическата политика на правителството през следващите години и какво трябва да визира тригодишното споразумение с Международния валутен фонд, представителите на кабинета обичат да казват: "Ние трябва да решим дали искаме стабилизация или растеж. " Какво се влага в двата варианта обаче засега никой не е обяснил. От срещите на вицепремиера Александър Божков с представители на МВФ и Световната банка, проведени в края на миналата седмица във Вашингтон, става ясно само, че по актуалната напоследък дилема сме на различни позиции с тези институции. В интервю пред националното радио, дадено през седмицата, Божков казва така: "Ние сме наясно, че растежът не може да бъде за сметка на развалянето на добре действащия валутен борд. Те пък (МВФ и Световната банка - бел.авт.) са наясно, че една гола стабилизация не може да гарантира растеж. " За какво въобще става въпрос в този леко философски разговор?
Без да го казва гласно, правителството като че ли прави опит да отвоюва от международните финансови институции облек-чаване на ограниченията, които те наложиха при въвеждането на валутния борд. Тогава формулата изглеждаше така: МВФ ще финансира за пореден път фалиралата България, но пък тя ще подчини икономическата си политика на правилата на кредитора - ще изчисти бюджетния дефицит, ще наложи рестрикции в банковата система и т.н. Сега правителството опитва да преразгледа всички тези ограничения с мотива, че икономиката е стабилизирана, но една по-либерална политика би й позволила да расте. А по-конкретните искания, прозиращи засега, са за облекчаване на рестрикциите в банковата система (за да можела да кредитира), за по-големи инвестиционни разходи, за повече външно финансиране, което да облекчи икономиката в обслужването на външния дълг. Другата новост е, че всичко това България опита да прекара от позицията на партньор на МВФ, а не на притиснат от обстоятелствата длъжник, както изглеждаше само година по-рано. Тогава международните финансови институции се превърнаха в единствения генератор на икономическа политика у нас и както изглежда, засега все още държат на тази си позиция.
Всъщност независимо от това кой как го разбира растежа - с повече или по-малко стабилизация, безспорна и преди дефинициите е необходимостта от ускоряване на приватизацията и въвеждане на финансовата дисциплина в реалния сектор. Дори сега, година след въвеждане на борда, "Кремиковци" и "Стомана" примерно продължават да не си плащат природния газ и да задлъжняват към бюджета. Докато това не се случи, ще бъде прибързано да се твърди, че принципите на финансовата дисциплина са въведени в икономиката.
В интервютата си от САЩ Божков казва, че разговорите с МВФ "са по същество и се водят с партньори, с колеги, които вече отдавна са минали фазата на официалностите и протоколните разговори". Представители на фонда и Световната банка обаче неофициално заявиха, че вицепремиерът изглеждал недостатъчно добре подготвен.
Ако се гледа обективно, радостно е, че българското правителството опитва да прокарва собствено мнение и има самочувствието, че знае какво прави. Всъщност самочувствието се лееше през цялата минала седмица в репортажите от многолюдното българско посещение в Ню Йорк, организирано от инвестиционната банка "Мерил Линч". Това, което обаче България рекламира на двете ключови презентации пред чуждестранните инвеститори в Ню Йорк, е с около шестмесечна давност. И на обяда в "Мерил Линч", и на вечерята с представители на инвестиционни компании (в едно от най-престижните места в Ню Йорк - Метрополитън клъб) Костов и Божков са рекламирали ниска инфлация, ниски лихви, доверие в лева, с две думи - стабилна икономика. Нещо, което стана възможно благодарение на финансовата подкрепа на МВФ и Световната банка и на декларацията на правителството, че ще прави реформи, така както те искат.
В края на следващата седмица у нас предстои доста интересно събитие, което ще продължи и дебата с МВФ. Това ще е един семинар, на който правителството ще представи пред международните институции вижданията си за икономическата политика до 2000 г. Тогава вероятно новата позиция на кабинета ще бъде развита доста по-конкретно. По някои от сега известните постановки обаче може да се спори. Примерно правителството ще настоява за либерализация на банковите регулации. Вероятно става въпрос за изискванията за съотношение на собствен капитал на банките и размера на отпусканите кредити. Такива ограничения обикновено се поставят, за да се намали рискът на банковата система, но от месеци насам правителството и БНБ констатират, че те пречат на банките да отпускат кредити, а оттам и че растежът на икономиката се спъва. На това обаче може да се отговори, че проблемът е в самите банки, които не разполагат с достатъчно собствен капитал. А той ще бъде решен, когато се привлекат външни инвестиции в държавните банки, които имат най-голям дял в сектора. Оттам се стига до полемиката за банковата приватизация - област, в която правителството не е безгрешно.
Ако се говори по принцип, за да може икономиката да расте, на нея са й необходими инвестиции (които ще се чувстват добре в стабилната макроикономическа среда). За привличането на чужди инвеститори и приватизацията обаче няма спор с МВФ. Ако в тази връзка има някакви проблеми, те са изцяло в правителството. Така че цялата дискусия за "стабилизацията срещу растежа" започва полека да се изпразва от съдържание. Друг е въпросът дали правителството ще поиска от МВФ и Световната банка такова рефинансиране, което да отложи по-напред в бъдещето изплащането на дълговете на страната, и как ще докаже, че може, спазвайки правилата на борда, да остане добър платец.
Или какво се случи през последната седмица в САЩ. "В САЩ търсят success-stories за България. Сега беше най-удачният момент да се представим пред водещите инвестиционни дружества, защото много от тях са спечелили от ръста на българските брейди-облигации от миналата година насам и към България е генерирано силно положително отношение", заяви след завръщането си от САЩ председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ) Илиян Василев. Той беше член на делегацията от правителствени представители и директори на държавни дружества, която участва в представянето на България в Ню Йорк, организирано от "Мерил Линч". Групата включваше Иван Костов, Александър Божков, Георги Прохаски и Илиян Василев, както и шефовете на Булбанк, "Булгартабак холдинг", НЕК и БТК. PR-кампанията на България пред американските инвеститори беше организирана от "Мерил Линч". Инвестиционната банка е консултант по еврооблигационния заем, който България предвижда да емитира, а освен това е декларирала интереси за участие и посредничество при приватизацията.
Фактът, че презентацията се организираше от "Мерил Линч", предизвика логичното предположение, че целта на мероприятието е да се рекламира предстоящата емисия на еврооблигационен заем. "Наистина идеята да се направи презентация в навечерието на еврооблигационния заем, беше да се провери на какво може да разчита България, но и да се изясни интересът към конкретни сектори, подлежащи на приватизация. Презентацията даде възможност не само на инвеститорите да задават въпроси, но и ние да поставим актуални въпроси на българската икономическа реформа, например тревогата от потенциално ембарго спрямо Сърбия, което може да компрометира цялата промяна", коментира Илиян Василев. Заместник-министърът на финансите Пламен Орешарски също допълни, че посещението в Щатите не е класическо road show, тоест начало на поредица презентации, директно свързани с предстоящата еврооблигационна емисия. Според други източници това се очаква да бъде направено през април и е част от рекламата на предстоящите емисии, по време на представянето на които се сондира как потенциалните инвеститори възприемат емисията.
Вицепремиерът Божков остана в САЩ още няколко дни след презентацията и след среща със заместник държавния секретар на САЩ Стюард Айзенщат обяви, че се обсъжда създаването на българо-американски съвет по икономическите въпроси, чрез който да се търси възможност България да се превърне в Силиконовата долина на Източна Европа. С Брайн Атууд, администратор на Американската агенция за международно развитие, Александър Божков е договарял финансирането на нови проекти на структурната реформа в България.
Илиан Василев пък се е срещнал с представители на големи PR-фирми - Donley Communications, Robinson Lerer & Montgomery, Burson-Mersteller, Dilenschneider Group, които работят за представяне на капиталовия пазар в Русия, подобряване на представата за Южна Корея след азиатската криза, промяна на имиджа на Индонезия. Идеята е една от тези фирми да стане консултант по стратегия за подобряване на имиджа на България. Проектът ще бъде подготвен от АЧИ и представен за окончателно одобрение от Министерския съвет. Очаква се осъществяването на стратегията да струва между 500 хил. и 1 млн. долара годишно. "Опитваме се да продаваме продукта "Инвестирайте в България" и трябва да поемем присъщите на всеки продукт маркетингови разходи", заяви по този повод Илиян Василев. Хубаво е обаче този продукт да бъде изчистен от розовата мъгла, заляла медийното пространство при посещението на българската делегация в САЩ.
БНБ изгони синдиците на Стопанска банка заради сделки с Капиталбанк
Управителният съвет на БНБ е изключил от списъка на синдиците Анета Янкова и Стефа Туневска, в резултат на което Софийският градски съд е излязъл с определение, че ги освобождава от заеманата длъжност в Стопанска банка. Предстои промяната да бъде обнародвана в Държавен вестник, когато ще стане известно и кои са новите синдици в банката. Неофициално едното име, което се спряга засега, е на правния съветник на подуправителя на БНБ Мартин Заимов - Владимир Георгиев.
Според решението на централните банкери Туневска и Янкова са заличени от списъка заради сделки, които са сключили с две руски фирми, акционери в Капиталбанк - "Ронтадент" и "Роял Флеш". Според неофициални източници в края на юни миналата година двете фирми са откупили от Балканбанк дългове на Капиталбанк за 2.98 млн. долара и 751 млн. лева. След това с част от откупените вземания срещу Капиталбанк са увеличили акционерното си участие в банката. С друга част - 482 млн. лева и 1.734 млн. долара, са погасили задължения на фирмата на Красимир Стойчев "Трон" към Капиталбанк. С тази операция едновременно Капиталбанк е изчистила задълженията си към Балканбанк, увеличила е капитала си, "Трон" е погасила свои дългове към банката и са освободени провизии. С две думи, поставената под особен надзор тогава Капиталбанк показва по-добро финансово здраве, а бившият неин акционер Стойчев изчиства дългове.
Заключението на БНБ обаче е, че тогавашните квестори на Балканбанк Туневска и Янкова са дали прекалено голям дисконт на руските фирми, тоест приели са да продадат вземането си срещу сума, която е много по-малка от номиналната му стойност. Двете не бяха открити за коментар. Такива сделки по принцип се сключват, когато дадена банка прецени, че няма да може да събере целия си дълг и че е по-добре да получи поне частични плащания, отколкото нищо. Най-вероятно точно това е бил мотивът да се изчистят задълженията на Капиталбанк, която по това време също беше поставена под особен надзор, а по-късно през миналата година и обявена в несъстоятелност. В същото време обаче точно в този период в банковата система се знаеше, че акционерите на Капиталбанк правят всичко възможно да я спасят и бяха приготвили доста пари за това. С колко точно средства те са успели да откупят вземането на Балканбанк не е известно, но в БНБ са преценили, че с тази сделка квесторите на държавната банка не са положили грижата на добър стопанин и че тя не е била в интерес на институцията.
Междувпрочем при назначаването на екипа Туневска - Янкова като синдици на фалиралата Стопанска банка източници в банкерските среди твърдяха, че това е продължение на интересите на Стойчев към тази финансова институция. Може би не е случайно съвпадение, че по-късно фирмата "Европа капитал мениджмънт", представлявана от Билян Балев (шеф на друга фирма на Стойчев - "Нюз холдинг"), беше подала оферта да купи Стопанска банка. Предложението така и се загуби в държавните институции (като не особено перспективно).
Казусът с обвинените синдици всъщност има и други интересни страни. Първо, за това как са били изчиствани лоши задължения в банковата система, операциите на всичкото отгоре са "подобрявали" състоянието на иначе фалирали финансови институции. Второ, за начина по който фирми като "Трон" (чието място би трябвало да е в списъка с лошите длъжници) успяха да се измъкнат сравнително сухи. Всъщност става въпрос за класическа постановка: "Трон" е получавала кредити от Капиталбанк, защото беше акционер там, преди Стойчев и шефът на банката Ангел Първанов да влязат в конфликт (и двамата бивши членове на Г-13 по Берово време). В крайна сметка Красимир Стойчев е получил отбив от 78% за левовия и 42% за доларовия си дълг към Капиталбанк. Като се има предвид отделно, че го е погасил с дълг на самата Капиталбанк, получен с още един голям отбив и при неизвестни споразумения с руските фирми, схемата се изяснява. Подобен род сделки са законни, но показателни за начина, по който прословутият списък с "кредитните милионери" беше сравнително постен откъм известни личности.
Другата интересна поука от случая Туневска - Янкова е свързана с дейността на съсловието на синдиците по принцип. Тези лица се назначават от съдилищата в дружества, които са обявени за неплатежоспособни, и те ги управляват, търсейки начин или да ги продадат като предприятие и оздравят, или да ги доведат до процедура по ликвидация, но и в двата случая, запазвайки интересите на кредиторите. Напоследък обаче има все повече случаи, в които назначаваните от съдилищата синдици са свързани със собствениците, бившите шефове или други лобита около фалиралите дружества и с дейността си по-скоро увреждат интересите на кредиторите, между които често е и държавата - проблем, който тепърва ще трябва да се решава.
Бюджетният излишък - случайност или тенденция
За пръв път през последните години държавният бюджет излезе на плюс в края на февруари, след като беше с 44 млрд. лева дефицит в средата на месеца. Потоци от пари заляха държавните сметки. Бюджетът приключи февруари с 95 млрд. излишък. Към 17 февруари дефицитът беше 24 млрд. лева. Приходите се увеличиха от 359 млрд. лева в края на януари на 558 млрд. лв. в средата на февруари и до 702 млрд. лева в края на миналия месец. В същото време разходите нарастваха с по-бавен темп - от 404 млрд. на 582 млрд. до 607 млрд. лева в края на февруари.
За разлика от друг път в началото на годината бяха отчетени солидни данъчните приходи. Трудно е да се каже дали излишъците са закономерни или повече резултат от случайни фактори. Като цяло за първите два месеца данъчните приходи са традиционно ниски и се движат под 1% от БВП, а за 1998 г. са над 2%. Най-голямо е изпълнението на приходите по ДДС - над 20% от предвиденото за годината, въпреки че през минали години постъпленията по това перо са били около 2% от годишните. Доста добре върви и данъкът върху печалбата - около 17%. Добро е и изпълнението по акцизи и мита - съответно 14% и 17% от заложеното в Закона за бюджета. Голямо преизпълнение има при другите данъци (включително данъка върху нарастването на средствата от работна заплата). Най-слаби са постъпленията от местни данъци и такси - около 9% от закона. На фона на постъпленията от предишни години обаче приходите по това перо са огромни. През 1997 г. постъпленията бяха около 2%.
Много предприятия платиха данъците и най-вече ДДС за 1997 г. през 1998 г. С негласното одобрение на Министерството на финансите редица приходи бяха прехвърлени от миналата година, когато бюджетът и без това вървеше добре. Те трябваше да послужат като резерв за неизвестностите през тази година. През минали години, когато бюджетът вървеше зле, умишлено се задържаше данъчният кредит на фирмите и той се възстановяваше едва в началото на следващата година. Сега обаче се получи точно обратното. Два пъти по-малко данъчен кредит са възстановявали данъчните през тази година, отколкото през предишните две. Още повече че сега ДДС се възстановява по нова схема и фирмите, които периодично излизат на кредит, ще си го получат едва след шест месеца.
Авансови вноски по данък печалба и данък върху общия доход на едноличните търговци се правят още от началото на годината. В предишни години се правеха чак за първото тримесечие. Още повече че авансовите вноски сега се изчисляват не текущо, а на база печалбата от първото тримесечие на 1997 г. Тогава заради резкия скок на долара редица фирми излязоха на огромна печалба. Все още не е дошъл и ефектът от ревалоризацията, който ще се почувства едва след края на март, когато фирмите са готови с годишните си отчети. При всички положения ревалоризацията ще намали постъпленията заради увеличените разходи за амортизация.
Едва ли всичко изброено дотук е достатъчно, за да обясни доброто изпълнение на приходите. Съществува и възможността при съставянето на бюджета те да са били занижени и правителството да е искало да се презастрахова в условията на валутен борд, когато е невъзможно финансирането на дефицита с кредити от БНБ.
Два месеца са прекалено кратък период, за да се правят някакви генерални изводи. Поне 3-4 месеца от годината трябва да минат, за да се види дали изобилието от приходи е устойчиво, или е резултат от случайни или по-скоро еднократно действащи фактори. Съществуват различни възможности. При всички положения ще се засили натискът за увеличаване на разходите - за общините, за здравеопазването, за образованието, за отбраната. Възможно е и да продължи натискът за намаляване на ставките на данъците (в порядък ДДС, ДОД и данък печалба). Алтернатива е и държавата да използва част от всекидневните си наличности от около 300 млрд. лева за обратно изкупуване или някаква друга операция за намаляване на дълга - външен или вътрешен. Решаващата дума обаче ще има Международният валутен фонд. Неговите служители най-вероятно ще заемат изчаквателна позиция и може да подкрепят операция за намаляване на дълга, но при положение, че бюджетният дефицит остава в приемливите граници под 2% от брутния вътрешен продукт.
ЗПАД "България" набра необходимия капитал за получаване на лиценз
Четири милиарда става основният капитал на застрахователно и презастрахователно дружество "България". Това решиха акционерите на проведеното общо събрание миналата седмица. Средствата за увеличението ще се осигурят изцяло от преоценката на дълготрайните активи към 31 декември 1997 г., а то се налага заради изискванията на закона за застраховането и предстоящото лицензиране на застрахователите, които трябва да подадат документи за това до края на март. Дружеството е формирало разлика от ревалоризацията на материалните си дълготрайни активи в размер на 6.1 млрд. лв., като 3.6 млрд. от тях се използват за увеличението на капитала от 400 млн. лева до 4 млрд. лева. Точно толкова, колкото по закон са необходими за застрахователна компания, извършваща и презастраховане.
Акционерите също решиха ЗАД "Гора", ЗАД "Тур инс" и ЗПАД "Ферострад" да се влеят в ЗПАД "България". Ако Дирекцията за застрахователен надзор разреши това, след вливането се предвижда капиталът на "България" да достигне 6.01 млрд. лв. Дружествата от типа на трите вливащи се бяха създавани в рамките на застрахователния холдинг "България", за да се обхване пазарът в определени сектори. Примерно "Ферострад" беше с акционерното участие на БДЖ, "Енергия", която ще остане да съществува самостоятелно - с Комитета по енергетика, и т.н. Специално "Гора" и "Тур инс" (съответно с комитетите по горите и туризма) бяха направени по същия модел от бившата банка "Моллов", но при фалита й - купени от дружествата в холдинг "България". След приемането на новите капиталови изисквания към застрахователите обаче подобни структури се оказват трудни за поддържане и това очевидно предопредели решенията за вътрешни вливания в рамките на холдинга.
Ако вливането официално бъде разрешено, ще бъде направено след увеличение на капитала на малките дружества. Средствата за увеличението ще бъдат отново от преоценъчен резерв, като се предвижда капиталът на "Гора" да стане от 10 на 30 млн. лв., на "Ферострад" от 300 млн. на 2 млрд. лв., а капиталът на "Тур инс"- от 200 млн. лв. на 1.34 млрд. лв. "Ако дирекцията за застрахователен надзор не е дала разрешение за вливанията до 31 март, "България" ще поеме ангажимента по прехвърлянето на застрахователните портфейли на компаниите", обясниха от ръководството на дружеството.
Номиналната стойност на една акция на ЗПАД "България" се променя и от 500 лв. става 5000 лв. При евентуалното вливане на трите дружества се предвижда акциите да се разпределят, както следва: срещу 5 акции на ЗАД "Гора" с номинал 3000 да се получи една акция от ЗПАД "България" с номинал 5000; срещу 5 акции от ЗПАД "Ферострад" с номинал 4200 лв. да се получи една от приемащото дружество и за всеки две акции от ЗАД "Тур инс" с номинал 6700 лв. да се получи една от ЗПАД "България".
Приходите на ЗПАД "България" от застрахователни премии за миналата година са малко над 30 млрд. лв. За 1996 г. приходите са в размер на 2.9 млрд. лв. В реално изражение (съпоставени чрез курса на марката) премийният приход за миналата година се е увеличил спрямо 1996 г. с 333%. Основната част от премиите се пада на застраховките на моторни превозни средства, които формират 51% от общата сума на премийните приходи. На следващо място по дял в прихода от премии се нарежда имущественото застраховане с близо 14% от общата сума.
Застрахователните резерви в края на миналата година възлизат на 14.8 млрд. лв., като през декември 1996 те са били 2.09 млрд. лева. Над 60% от инвестиционния портфейл на застрахователното дружество е на депозит в кредитни институции. Около 1.2 млрд. лв., или 14.5 на сто от инвестициите, са в ценни книжа с променлива доходност, става ясно от заверения от експерт-счетоводители баланс за миналата година.
ЗПАД "България" отчита печалба за миналата година в размер на 51.9 млн. лв., като през миналата година тя е била 33.4 млн. лв. Част от печалбата ще бъде заделена за фонд резервен, а остатъкът ще се разпредели между акционерите, като всяка акция ще получи доход от 50 лв. Процентът на задължителни резерви остана непроменен
БНБ най-накрая обнародва в Държавен вестник подготвяната от месеци насам наредба за минималните задължителни резерви, които банките поддържат при нея. Промените, които наредбата ще наложи след влизането си в сила от първи април, са свързани преди всичко с техническото отчитане на нивото на резервите. Досега на 15-о число от всеки месец финансовите институции изчисляваха какъв резерв да поддържат спрямо депозитната си база от предходния месец и това задължително среднодневно ниво трябваше да се спазва до следващото 15-о число. Според новата наредба резервите ще се поддържат според депозитната база за същия месец. Там се фиксира, че банките трябва да имат 11% от всичките си привлечени средства като резерви в БНБ. Това всъщност е и досегашният процент. При обсъждането на проекта за наредбата управителният съвет на БНБ беше склонен да намали процента на заделяните резерви до 10 на сто, но очевидно представителите на Международния валутен фонд не са одобрили това предложение.
Според новите правила банките несанкционирано ще могат да използват в разплащанията си до 50 на сто от поддържаните резерви. Ако въпреки всичко изтеглят повече, ще трябва да платят на БНБ наказателни лихви за сумите, с които резервът им е спаднал под половината. Лихвата според наредбата ще надхвърля средната за междубанкови депозити. Подобни "санкции" ще се налагат и ако в края на месеца се окаже, че среднодневният размер на поддържаните резерви е по-нисък от необходимия. Единайсетте процента се изчисляват върху сумата на привлечените средства на банките в лева и валута, без да се включват междубанковите депозити. Както и досега, 60% от наличностите в банкоматите и в касите на финансовите институции ще се отчитат като внесени в резерва суми.
Булбанк ще отпусне най-много средства за София
Вече е ясно как се разпредели по банки кредитът, който кметът на София Стефан Софиянски смята да вземе за подобряване на инфраструктурата на града. Столична община ще вземе кредит от 22.3 млрд. лева от синдикат от 6 търговски банки, за да оправи централните булеварди на столицата. Преди месец кметът обяви и списък с обектите, чиито ремонти ще се финансират целево през годината.
"Офертите са много изгодни", обясни Софиянски. Водеща на заема ще бъде Булбанк. В офертата е записано, че ще участва в общата сума на кредита с 14.4 млрд. лева. Хебросбанк и Обединена българска банка ще отпуснат по 2.5 млрд. лева. Българска пощенска банка ще участва с 1.1 млрд. лева, банката на София - Общинска банка, с 1 млрд. лева. Най-малко пари в групата от банки ще даде Корпоративна банка - 800 млн. лева.
"Заемът ще бъде едногодишен и започва да тече от момента на отпускането му, което ще стане в близките седмици", каза Софиянски. Плащанията по главницата ще започнат след три месеца гратисен период, предвиждат офертите. Лихвата по заема е изключително изгодна за общината, коментират банкери. Ефективната годишна лихва по кредита е 9.75%, с надбавка от около 4 на сто над ОЛП. Еднократната агентска комисиона по отпускането на банковия кредит е определена в офертите на 4 на сто.
Първоначално Софиянски искаше да вземе вътрешен кредит за около 30 млрд. лева. Той води преговори с Булбанк, ОББ, Пощенска банка и Общинска банка. Банките обаче не можеха сами да съберат искания от общината ресурс, тъй като балансовите им числа са все още малки. Тепърва предстоят увеличенията на капиталите им във връзка с изискването за набиране на минимален изискуем капитал от 10 млрд. лева до юни. С новия Закон за банките големите кредити на търговските банки са ограничени до 25 на сто от капитала им. Така на практика първоначално анонсираните банки не можеха в настоящия момент да съберат искания кредит, което наложи намаляването му и привличането на нови кредитни институции. С намаляването на първоначално обявената сума отпаднаха и някои обекти от списъка за ремонти. Засега се отлага строежът на нова международна автогара до Новотел "Европа" и консервацията на Централните хали. "Обектите, които отпаднат за ремонт от парите с този заем, ще се финансират с еврооблигационния заем догодина", обяви кметът. С част от парите от емисията еврооблигации той смята да покрие на падежа задълженията си по вътрешния кредит.
БНБ ще рефинансира банките само срещу първокласни обезпечения
Само срещу злато, валута или първокласни ценни книжа БНБ ще си позволява да отпуска рефинансиране на търговските банки. Българският валутен борд допусна, че БНБ все пак може да бъде кредитор от последна инстанция, но само в левове и при определени условия. Миналата седмица централната банка публикува и наредбата, по която в случай на риск, застрашаващ цялата банкова система, ще се рефинансират финансови институции.
Според наредбата ликвиден риск, застрашаващ системата, означава една банка да има неизпълнени плащания повече от три дни и да притежава над осем процента от обема на междубанковите разплащания през всеки от последните пет работни дни. Само тогава банката може да поиска заем от БНБ и ще го получи, ако централната банка прецени, че по принцип тя е платежоспособна, а ликвидните й затруднения - временни.
Като залог в БНБ банките могат да предоставят злато, чуждестранна валута (в долари, в марки или в швейцарски франкове), налични и безналични ценни книжа, които са лихвоносни, емитирани от Правителството на България или гарантирани от него, и първокласни лихвени ценни книжа, емитирани от чужди правителства или централни банки или гарантирани от тях.
Общата сума на залога трябва да покрива минимум 125 на сто предоставения от БНБ заем, като оценката на предоставения залог се прави от самата централна банка. Ако цената на залога се промени и покритието спадне под 105%, банката длъжник трябва след покана от БНБ да попълни обезпечението. В противен случай кредитът може да стане предсрочно изискуем.
На практика наредбата дава възможност на банките, изпаднали във временна ликвидна криза, да прибегнат до заем от БНБ. Но ако те наистина има актив, който биха могли да заложат, могат да излязат направо на пазара и от продажбата да получат необходимите им средства.
Кредитите по тази наредба могат да бъдат отпуснати за срок не по-дълъг от три месеца. Първоначалният срок може да бъде един месец и се допускат максимум две предоговаряния. При вземане на кредит банката получател заплаща комисиона за обслуж-ване в размер на 0.1 на хиляда от стойността на кредита, а при всяко договорено удължаване - нова комисиона в размер на 0.2 на хиляда на същата база. Лихвеният процент, който се заплаща за ползване на кредит, е по-висок от междубанковия и в случай на просрочие се плаща наказателна лихва.
Накратко
Новият постоянен представител на Световната банка в София се казва Томас О'Брайън, съобщиха от представителството на институцията в София. Той ще заеме мястото на Алберто Мусалем, но тава ще стане в началото на лятото заради дългите административни процедури. Докато се чака официалното пристигане на г-н О'Брайън, мисията в София ще се води от Адриана Дамянова, временно изпълняваща длъжността на постоянен представител след изтичането на мандата на Алберто Мусалем в началото на годината.
След трудни и продължителни преговори съветът на директорите на Черноморска банка избра Даниела Бобева за вицепрезидент. Постът й е с тригодишен мандат. България внесе в края на миналата година своята учредителна вноска, която възлиза на 13.5 млн. специални права на тираж. Предвижда се банката да финансира инвестиционни проекти в района на Черно море и Балканите.
Министерският съвет реши на заседанието си миналата седмица като член на управителния съвет на Държавния фонд за реконструкции и развитие да влиза и заместник-министър на финансите. За поста е предложен Пламен Орешарски. Влизането на човек на Министерството на финансите в управлението на ДФРР се прави с цел да се създаде по-голяма оперативност на работата на фонда.
С 68.9 млрд. лв. са се увеличили чуждите парични средства на валутния борд през първата седмица на март. Управление "Емисионно" разполага с 2012.7 млрд. лв. налична чуждестранна валута. Увеличение има и при чуждестранните ценни книжа в портфейла на управлението, които са достигнали 2128.1 млрд. лв. Общо активите на борда са нараснали с 240.1 млрд. лв. до 4798.8 млрд. лв., или малко над 4.5 млрд. марки. Намаление с 15.5 млрд. лв. отбелязват банкнотите и монетите в обращение, което вероятно се дължи на продажби на валута от гишетата на БНБ.
Върховният касационен съд е потвърдил решението за обявяване в несъстоятелност на Капиталбанк. По този начин бе отхвърлено искането на Софийската градска прокуратура за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. БНБ отне лиценза на банката през ноември миналата година, като през май месец бе поискала от съда обявяването й в несъстоятелност.
Уилям Хейг забърка омлет
Модерната партия на торите е партия за запазването на държавното статукво. Лейбъристката партия е според торите партия, която ще унищожи радикално съществуващото конституционно устройство. Ще го направи по начин, който ще заплаши цялостната система на Великобритания. Така че какво мисли да направи Уилям Хейг, водачът на торите, за да го предотврати?
Ами... не много. Поне това, изглежда, е посланието от речта, около която предварително се вдигна толкова много шум. Приготвена с много усилия, украсена с цитати от славната история на консерваторите, с изящна риторика, речта на Хейг по повод конституционното устройство, произнесена в Центъра за политически изследвания в Лондон, не отговори на очакванията. Нещо повече, дори директорката на центъра Теса Кесуик при закриването на форума изрази учудването си от очевидните несъответствия в нея.
Когато ставаше въпрос за това какво торите няма да направят, Хейг използваше клишета. За промяната като цяло заяви: "Невъзможно е да върнем часовника назад. " За даването на автономия: "Не можем да премахнем омлета, който забъркахме. " За новите закони по правата на човека: "И това ли е един омлет, който не можем да объркаме? " Прокламиращ идеята за промяна като нещо неизбежно, Хейг в същото време я отричаше по всички възможни начини. Като се започне от референдумите, даването на права на Уелс и Шотландия за собствен парламент, здравеопазването и човешките права.
Защо така? Причината е в реформата в Камарата на лордовете. Вече месеци в лагера на Хейг се говори, че нямат нищо против наследствения принцип. Може и да е така, но тези намеци предизвикаха бурно недоволство сред привържениците на торите, които изпадат в паническа защита, когато се заговори за премахване на някоя от привилегиите им.
Пред подобна яростна реакция Хейг оттегли подкрепата си за предложението. Той описа края на наследственото перство като "потенциално най-опасната стъпка от всички". Въпреки че е отворен за предложения относно членството на лордовете, той също не спираше да хвали предимствата на наследствения принцип, като даваше за пример наследяването на трона.
Ако преди следващите избори торите продължават да плюят срещу вятъра на конституционната промяна, изглежда, ще продължават да бъдат в същата задънена улица, в която се намират от май 1997 г. досега. Но може и да излязат с реални предложения за такава промяна. Може наистина да открият противоречията в програмата на лейбъристите. Тогава може би някой историк ще се обърне към речта на Хейг от този месец и ще види откъде е тръгнал пътят на торите от падението към възхода.
Турция и Германия върху разделителната линия
Изминалата седмица показа за пореден път, че при всички промени, падащи Берлински стени и анулирани железни завеси разделителните линии упорито продължават да съществуват. И за съжаление точно тези, които са най-стари и свързани с най-много болезнени спомени.
След люксембургската среща на Европейския съюз през декември, когато Турция разбра, че е оставена извън чакалнята за членство в съюза поне за обозримото бъдеще, разочарованието и раздразнението на политиците в Истанбул стана повече от осезаемо. От политически факт тези явления се превърнаха в психологическа мания. В частност Германия и нейният канцлер се превъплътиха в символите пречки за турското присъединяване към европейските структури. Към тях се присъединява и традиционният враг на Турция - съюзничката й в НАТО Гърция. Лошото е, че подобно мислене се възприема като "абсолютната истина" в очите на турските интелектуалци и политици.
Германската позиция не се е променила особено след Люксембург. Бон продължава да твърди, и то с известно основание, че отношението спрямо Анкара не е тенденциозно или още по-силното определение - форма на някакво наказание. Въпреки това на обикновения турчин му е трудно да разбере как на 11 страни от Източна и Централна Европа плюс Кипър им е дадена зелена светлина за членство. Как "другите" предимно бивши социалистически страни са предпочетени, въпреки че не са служили на западните интереси, както е правила Турция.
Вярно е, че отношението на Германия към тези държави е не като към бивши врагове, а по-скоро като към народи, попаднали в ръцете на тоталитарния режим на Съветския съюз. Тези държави са жертви и сега е време за поемане на политическа и етическа отговорност спрямо тях. Факт достатъчно силен като аргумент сам по себе си, но от друга страна, може да се зададе въпросът защо на Турция й бе отказана възможността също да им помогне.
Изключването на Турция от процеса по разширението я поставя също в позицията на жертва. Последната реакция на Месут Йълмаз, турския министър-председател, е направено за Financial Times по този повод изявление, че Германия търси Lebensraum (жизнено простран-ство) в разширението си на изток. Това е типична реакция на някой, който се чувства жертва, но този път не идеологическа, а психологическал. Би било наивно да се смята, че като политик с опит Йълмаз не е знаел какво точно казва. Проблемът е доколко е преценил какво въздействие ще окажат те върху отношенията между Турция и Германия и доколко оказването на натиск върху Бон е уместно. Оценките на външни наблюдатели за това дали ходът е бил политически уместен е съвсем отделен въпрос, но вероятно Анкара е надценила възможностите си за влияние и е подценила степента на влошаване на двустранните отношения.
А доскоро те бяха добри. Миналия септември, когато Месут Йълмаз посети Германия, той е получил "уверения", че Турция е между 12-те избрани страни кандидатки. Усмивките и ръкостисканията оставиха впечатлението, че говорещият немски турски премиер е едва ли не германско протеже. Някои наблюдатели дори направиха алюзията с историческия факт, че такива добри отношения с Германия Турция е имала само през Първата световна война. Според медиите посещението на Йълмаз определено допринесло за възстановяване на отношенията между двете страни. И само няколко месеца по-късно идва голямото разочарование.
Ако се погледне по-внимателно обаче, нещата не са толкова неочаквани. Личните проблеми на Йълмаз с германски произход не са отскоро. В края на 80-те, когато е външен министър, Йълмаз има неприятно преживяване с друг немски политик. Тогавашният външен министър на ФРГ Ханс-Дитрих Геншер подлага турския си колега на доста пренебрежително отношение по време на среща в Люксембург по кипърския проблем. Няколко години по-късно Йълмаз включва епизода в мемоарите си, публикувани в турския ежедневник "Сабах". Според него Геншер се опитал да му наложи да заяви пред журналистите на пресконференцията след срещата, че двамата са постигнали съгласие, въпреки че такова не е имало. Йълмаз съответно заявил, че не може да направи подобно нещо и ще говори пред пресата за това, което действително е било обсъждано. Геншер се ядосал много и напуснал, без въобще да се яви на пресконференцията. Оттогава датира и комплексът на турските политици за малоценност по европейските проблеми.
Ето защо символичното значение на отказа на турското правителство да участва в Лондонската конференция не бива да се пренебрегва. Това решение има чисто политически характер и като такова би трябвало да се анализира. Турските политици не пропускат международен форум, без да отбележат недоволството си. Президентът Сюлейман Демирел заяви при скорошното си посещение в Париж и Мадрид, че Европа е извършила несправедливост спрямо Турция, която трябва да се коригира. Това няма да е толкова лесно, като се има предвид, че въпреки желанието на ЕС за поддържане на топли отношения с Истанбул, съюзът не може да пренебрегне турско-германските отношения в частност. Така, въпреки че несъмнено в Брюксел ще се опитат да направят всичко възможно да загладят неразбирателството, кризата няма да отмине толкова лесно. Все пак Германия е основният двигател на ЕС, в който Кол има далеч повече привърженици, отколкото Йълмаз. Усложнения ще дойдат и ако се разгледа ситуацията в по-широк аспект. При идващите през септември избори в Германия темата със сигурност ще бъде благодатна почва за опозицията на Кол. Отменената визита на турския министър на труда в Германия ще има значителни последствия за големия брой турци, работещи там. Той не се е срещал с колегата си вече шест години, а съществуват редица неотложни проблеми, които чакат разрешение. Туристическият сектор също ще пострада от турско-немската словесна война.
Проблемът обаче не е само личностен. Турската критика е упрек към цялостната външна политика на Германия. Ето защо, ако Йълмаз се опитва да даде допълнителен коз в ръцете на социалдемократите, опозиция на Кол, откъде може да е сигурен, че при евентуална победа на кандидата им Шрьодер той ще има по-различно отношение по въпроса. Важно е не толкова кой ще е бъдещият канцлер, а фактът, че Германия се е превърнала в "центъра на Европа", по думите на Волфганг Шаубъл, втория човек след Кол в Християндемократическата партия. Целите на външната политика на страната, изведени от Кол още през 1991 г., не е една "германизирана Европа", а по-скоро "европеизирана Германия" - нещо, което е в интерес и на Турция.
Какво постигна Йълмаз с думите си, освен че със сигурност си осигури място в аналите на двустранните отношения с обвиненията в последователство политиката на Хитлер? Засега ясен отговор за това няма. Жалко, че демокрацията се възприема от някои само от по-лесната й страна.
"Отиват си министри, идват министри"
Президентът Борис Елцин изпълни заканата си и уволни трима министри два дни след годишното отчетно събрание на правителството на 26 февруари. След още два дни той премисли и изпрати в оставка още един член на кабинета. Решенията на Елцин съвпаднаха с първата годишнина от влизането в правителството на младите реформатори и са на път да поставят началото на традиция за кабинетни рокади в началото на годината след обръщението на президента и отчета на кабинета.
От постовете им в правителството бяха лишени отговарящият за Общността на независимите държави вицепремиер Валерий Серов, министърът на транспорта Николай Цах, министърът на средното и професионалното образование Владимир Кинельов, както и уволненият по-късно министър на ядрената енергетика Виктор Михайлов (няма връзка с бившия български министър на вътрешните работи). Единствената очаквана оставка беше на Серов, който понесе много критики за дезинтеграцията на ОНД и беше съвсем нормално да се прости с поста си. Мотивите за останалите решения на президента останаха неизвестни, въпреки че Серов, Цах и Кинельов бяха освободени от длъжност с еднаквата и безлична формулировка - "поради преминаване на друга работа". Чиновници в министерствата на транспорта и образованието смятат, че бившите им шефове са научили съдбата си едва ли не от телевизията. Опитите да се намерят конкретни причини за недоволството на Елцин останаха неуспешни и се появиха коментари, че той просто е зачеркнал две имена в списъка на министрите, за да достигне обявения брой оставки.
Президентът има достатъчно поводи за критика на правителството и нежеланието му да изпрати целия кабинет в оставка се дължи на неблагоприятното разположение на силите в парламента и ограничения избор от специалисти. В подобен дух беше коментарът на шефа на инвестиционната компания "МФК - Ренесанс", американският гражданин Борис Джордън, който обяви правителството за некомпетентно ("МФК - Ренесанс" е тясно свързана с Владимир Потанин и неговата "ОНЭКСИМбанк" и взе участие в редица големи приватизационни сделки в Русия). Според него в кабинета има малка група идеалисти и голяма група бюрократи, останали от съветско време, неспособни да работят в новите условия. В тази светлина поводът за смяната на Цах трябва да се търси в невъзможността да се контролират финансовите потоци в отрасъла и загубата на пазари, особено в ОНД. Отлагането на приемането на концепцията за реформа в образованието пък се оказа препъникамъкът за поредния министър на образованието.
Далеч повече оживление предизвика смяната на министъра на атомната енергетика поради "преминаване на научна работа". Отрасълът има с какво да се похвали - само през миналата година е осъществен износ за 2.2 милиарда долара, през следващите години се очаква той да нарасне до 3 милиарда долара, обявена беше програма за реформи 1998 - 2005 г. От друга страна, атомната енергетика заема второ място в печалната класация по неизплатени задължения към държавата и служителите, наложи се дори работещите в атомната енергетика да организират протестен поход в Москва. Министър Михайлов заемаше поста от 1992 г. и за това време успя да си спечели славата на неформален чиновник. Той се обяви за подновяването на ядрените опити на Нова земя, обсъди с журналисти ядрената програма на Иран и озаглави автобиографичната си книга "Аз, ястребът". Силните му позиции накараха президента да го остави като заместник-министър, а премиерът Виктор Черномирдин го назначи за председател на научно-техническия съвет на министерството.
Неочакваната оставка на Михайлов породи нови съмнения за апаратни игри в правителството. Смяната на верния на Черномирдин министър беше приписана на желанието на реформаторите да си върнат част от влиянието, което загубиха след отнемането на контрола над топлоенергийния комплекс.
Най-голямата изненада сред новите лица в правителството беше назначаването на секретаря на Съвета за безопасност Иван Рибкин за вицепремиер, отговарящ за ОНД. Значението на този пост с времето ще намалява вследствие на решенията на последната среща на лидерите на ОНД в Кишинев, на която беше решено водещи фигури в делата на общността да станат министър-председателите на отделните републики, за да се повиши оперативността при вземането на решения, т.е. постът на Рибкин ще има повече протоколни функции. В същото време укрепва позициите си министерството по сътрудничеството с ОНД, ръководено от опитния дипломат Анатолий Адамишин. Едва ли кризисното състояние на постсъветската организация е накарало Елцин да пусне един от верните си играчи. През последните две години бившият председател на парламента отговаряше за решаването на конфликта с Чечения, но единственото, което успя да постигне, беше пускането в експлоатация на транзитния нефтопровод. В същото време чеченците успяха да укрепят фактическата си независимост и са още по-доволни, че Рибкин ще продължи да отговаря за тях на новата си длъжност. В това те виждат изравняване на статута им с този на останалите страни от ОНД. Най-голямото достой-нство на Рибкин, изглежда, е способността му да намира компромисни решения, която може да се окаже полезна в отношенията със своенравните президенти на съседните държави. Явно основната задача на вицепремиера ще бъде участието в преговори, а сериозната работа ще се върши на друго място. Той по-скоро трябва да бъде разглеждан като специален представител на президента, който ще докладва за положението в кабинета. Подобна инфор-мация ще бъде необходима на Елцин за запазването на пълен контрол, ако реши да се кандидатира за нов мандат.
За министър на атомната енергетика Елцин избра досегашния директор на Научноизследователския център по енерготехника Евгений Адамов - човекът, който организира ликвидирането на чернобилската авария преди 12 години. При другите назначения нямаше изненади и двама заместник-министри се изкачиха с по едно стъпало в държавната йерархия - Сергей Франк (министър на транспорта) и Александър Тихонов (министър на образованието). Президентът постави изискванията си към новите членове на кабинета - запазване на ядрения паритет, увеличаване на данъчните постъпления от транспорта и поддържане на нивото на висшето образование. Сложността на проблемите не обещава по-лек живот за новите министри в сравнение с предшествениците им.
"Отиват си министри, идват министри", беше коментарът на Елцин, след като обяви промените в правителството. "Оставките не са извънредно и сензационно събитие", подчерта говорителят на кабинета Игор Шабдурасулов и допълни, че в бъдеще могат да се очакват нови оставки. Причина за тях може да стане канещата се да стартира реформа на административната система. Засега за нея е известно много малко - премахване на вицепремиерските постове, намаляване на щата на президентската канцелария за сметка на длъжности с неясна функция или просто дублиращи дейността на правителството. Първата стъпка беше направена с обединението на Съвета за безопасност със Съвета за отбрана (СО) и Главния военен инспекторат. За секретар на новия Съвет за безопасност президентът назначи Андрей Кокошин, досегашен секретар на СО.
Кокошин, който е известен с нежеланието си да влезе в публичната политика и липсата на тесни връзки с финансовите и медийните групировки, направи забележителна кариера във военните среди през последните шест години. О.з. подполковникът, който няма нито един ден служба в армията, беше назначен през 1992 г. за заместник-министър на отбраната заедно с Павел Грачов и след това се превърна в най-влиятелното цивилно лице във въоръжените сили. Сега той ще отговаря за концепцията за национална сигурност и реформите в армията.
Реформите в правителството засега имат козметичен и популистки характер - снемане на държавната лична охрана от първите вицепремиери, ограничаване на кръга от хора, които могат да използват самолети от президентската ескадрила, прехвърляне на чиновниците от западни автомобили на руски и провеждането на неуспешен търг за продажбата на чуждестранните возила. Според изтекла в пресата информация реорганизацията на изпълнителната власт е предвиждала създаването на правителство на мнозинството в парламента, където в момента повечето депутати представляват леви и националистически партии. Тази идея може да бъде реализирана едва след парламентарните избори през следващата година, когато и ще започне същинската реформа, защото едва ли някой ще рискува провеждането на радикални реформи в предизборния период.
Китай се опъна на азиатския грип
Когато през есента на миналата година рухна тезата, че регионът на Източна Азия ще бъде двигател на икономическия растеж на глобалната икономика в следващия век, мнозина си зададоха въпроса ще застигне ли азиатският грип и Китай. Отговорът, който тогава преобладаваше, бе положителен. И съвсем логично, като се има предвид, че азиатските икономики се развиха по един общ по същество модел - генериране на двуцифрен годишен ръст на икономиките в един период от две десетилетия на базата на изключителен ръст на износа. Подобен вариант би означавал, че светът не само изпуска най-големия и най-бързо развиващ се пазар, но и че заплахата от глобална рецесия придобива реални очертания.
В рамките само на няколко месеца валутите в азиатско-тихоокеанския регион се сринаха една след друга, а финансовите системи изпаднаха в състояние на колапс. Финансовата и валутната криза не подминаха дори и втората по големина световна икономика - японската, която вече шеста година е на прага на икономическата рецесия. Погледите се насочиха към Китай. Въпреки дълбочината на азиатската криза обаче китайската национална валута - юанът, остана стабилна. В много голяма степен това е следствие от липсата на тясна интеграция на китайската икономика с тези от региона, неразвития капиталов пазар и негостоприемството на властите в Китай към чуждестранните инвеститори, поради което и липсва траен висок приход от чужди инвестиции в страната.
Някак неистинно прозвучаха в началото на настоящата година уверенията от Пекин, че Китай няма да девалвира националната си валута - един по-силен юан предполага снижаване на темповете на износа, а оттук и по-нисък ръст на експортноориентираната икономика на Китай. Освен това стартиралата преди пет години силно рестриктивна монетарна политика, довела до намаляването на инфлацията от 22 на сто през 1994 г. до по-малко от процент в края на миналата година, се оказа крайно неадекватна в условията на рецесия, породена от азиатската криза. Именно поради това девалвацията на китайската парична единица изглеждаше, че няма стойностна алтернатива в краткосрочен аспект за стимулирането на икономиката на страната. И все пак противно на очакванията управляващите в Пекин не обезцениха юана.
Какво ги накара да се въздържат от подобни действия? Причините са няколко. Въпреки силно обезценените валути на страните от Източна Азия и произтичащите оттук по-конкурентни цени на международните пазари на продуктите, произведени в страните от региона, продажбите на китайски стоки се свиха далеч по-слабо от прогнозите на повечето експерти, които очертаваха в края на миналата година доста мрачно бъдеще за страната. Обяснението за това следва да се търси в значително по-евтината работна ръка в Китай - ценообразуващ фактор, чието влияние се оказа по-силно от това на по-слабите национални валути на основните конкуренти за международните пазари. От началото на 1998 г. насам обаче се очерта трайна тенденция на плавно, но сигурно ерозиране на предимството на по-ниските трудови разходи на производителите в Китай, която, ако се запази и през следващите няколко месеца, което е много вероятно поради приемащата все по-застрашителни размери азиатска криза, ще има драматичен ефект върху ръста на китайския износ, който според прогнозите на анализаторите ще се срине до 3% през 1998 г., или това е с 20% по-малко от реализираните през 1997 г. на външните пазари китайски продукти. Тези по-ниски нива на износа ще дръпнат надолу ръста на икономическия растеж до 6.8 на сто през настоящата година. Забавянето на темповете на растеж на китайската икономика на свой ред ще има за резултат нова по-висока безработица в страната, която се очаква да нарасне с 15 млн. души в следващите две години, и свиване на вътрешното потребление с близо 50 млрд. долара. Западните икономики и Япония - най-големите търговски партньори на Китай, със сигурност не искат да преживеят подобен кошмар.
На второ място, обезценяването на паричната единица на Китай ще има за резултат увеличаване на търговския дефицит на САЩ от търговията между двете държави, който към края на януари е в размер на малко повече от 40 млрд. долара. Това ще бъде равносилно на отдалечаване на края на продължаващата вече дванайсет години агония на Пекин да се домогне до членство в Световна търговска организация (СТО), което ще гарантира достъпа на азиатската държава до световните пазари - нещо, което в Пекин не могат да си позволят. Във Вашингтон и Брюксел са категорични, че ако Китай не отвори и не либерализира пазарите си, СТО ще остане още дълго време далечна цел за Пекин. Силен аргумент на Пекин против девалвацията на юана е активността на валутните спекуланти, които едва ли ще пропуснат момента за оказване на натиск върху валутите в региона и в частност върху уязвимостта на хонконгския долар, фиксиран към американския долар.
И накрая, но не последно по значимост, е наличието на качествена алтернатива на девалвацията на юана за стимулиране на икономиката на страната, още повече че е реално изпълнимо. А именно стимулирането на икономиката чрез увеличаване на правителствените разходи с 20% годишно, разхлабване на фискалната политика с подготвяния основен ремонт в данъчната система на страната и увеличаване на паричното предлагане чрез рефинансиране на търговските банки от централната банка. В края на миналия месец настоящият вицепремиер и най-вероятният бъдещ премиер на китайското правителството Чу Ронгжи предложи свръхрезервите на търговските банки в централната банка, които са 20% (13% задължителни резерви и 7% екстрарезерви) от размера на депозитите да се намалят с 6%. Според банковото законодателство в страната свръхрезервите не се включват в капитала на търговските банки. Освободените по този начин 270 млрд. юана ще постъпят по сметка на финансовото министерство в централната банка. Срещу тази сума търговските банки ще получат държавни облигации, с размера на които ще увеличат капитала си, като по този начин ще се приближат до международните стандарти за капиталова адекватност.
Ключов момент тук е как ще бъде осигурен финансовият ресурс за правителствените програми, без това да налее инфлация в икономиката. Няколко фактора определят дълговия пазар като най-атрактивен за акумулирането на финансови средства. Първо, Китай се радва на една от най-високите норми на спестяване в глобален мащаб - 580 млрд. долара, които се намират в държавните търговски банки. Второ, вътрешният дълг на Китай възлиза само на скромните 7% от БВП, което предполага крупни продажби на правителствени облигации. Вариантът с дългосрочните държавни облигации обаче изисква правителството да даде отговор на следните въпроси - как ще бъдат компенсирани държавните търговски банки за изтичането на повече от 500 млрд. долара от банковата система, които да се насочат към дълговия пазар, и как в такъв случай ще се разреши проблемът с натрупаните 240 млрд. долара лоши кредити в китайската банкова система.
Не по-малко парлив е въпросът как ще бъдат стимулирани инвеститорите да закупят правителствените облигации, след като на практика вторичен пазар в Китай няма и следователно тези правителствени облигации губят атрактивността си като инвестиционен инструмент. Освен това една по-значима емисия на дългосрочни правителствени облигации ще натовари в голяма степен бюджета, като се има предвид доходността на държавните облигации, теоретично равна на ръста на БВП, в добавка към размера на инфлацията и определена рискова премия - сума, която в най-лошия случай възлиза на 8%.
Ако управляващите в Пекин в действителност намерят политическата воля и необходимия потенциал да стимулират икономиката на страната, без да прибягват до девалвация на китайския юан, китайската ваксина срещу азиатския грип ще се окаже вярната.
Източник: The Economist.
В Румъния махалото на реформата се връща назад
Неведнъж през последните години в управленските структури на румънската икономика светва червена светлина. Тези дни обаче предупредителните импулси дойдоха отвън. МВФ спря третия транш на кредита от 86 млн. долара по стендбай споразумението с Румъния. Известието дойде в същото време, когато демократите на Петре Роман предупредиха, че няма да гласуват за бюджета, ако остане същото правителство. Мотивът и в двата случая е незадоволителният темп на структурната реформа. Какво е наистина положението?
Още през миналата година при срещи с експерти на МВФ, водени от ръководителя на мисията за Румъния Пол Томсън, премиерът Виктор Чорбя призна, че ритъмът на преструктуриране и приватизация се забавя, но на макроикономическо равнище се наблюдава стабилизация. С помощта на монетарни лостове инфлацията до средата на миналата година наистина бе обуздана до 0.7% средномесечно. Положението след това обаче не се измени в положителна насока. През декември инфлацията достигна 7%, а в сравнение със същия месец на предходната година отбеляза увеличение от 151.4%. Така предвиденият средномесечен размер на инфлацията от 2% се оказа неизпълним. Министърът на финансите Даниел Дъяну заяви, че бюджетният дефицит за 1997 г. надхвърля 4.5% от БВП. Поради слабата икономическа активност БВП бележи спад от 6%, което показва, че трудно може да се очаква прираст през 1998 г. "Румънската икономика, писа в."Адевърул", е болна. Тя е прикована на легло от силна треска."
Продължаващият инфлационен натиск води до извода, споделян от повечето икономисти в страната и извън нея, че борбата против инфлацията не може да се види само в банковия сектор, а главно в реалната икономика. Именно тя бележи неефективност с продължаващо изразходване на ресурси и ниска производителност, слаба конкурентоспособност и липса на пазари навън. Изтеклата 1997 г. се счита за черна година за малките и средните предприятия. Високите данъци, липсата на стимули и финансови ресурси доведоха до рязко спадане броя на този тип предприятия, което говори за задържане процеса на приватизация. Ако през 1994 г., по официални данни, са били създадени 137 445 дребни и средни предприятия, до септември 1997 г. броят им е едва 28 140. Около 90% от тези предприятия не могат да си позволят да теглят кредити от банките поради високите лихвени ставки. В резултат на повишаването на курса на долара през миналата година 20-25% от тях са приключили годината със загуба. Въпросът има и друга страна. Ако до 1996 г. този сектор е осигурявал 1.5 милиона работни места, през 1997 г. в него са били ангажирани само 200 000 души.
Експерти на Европейската банка за възстановяване и развитие дадоха в края на миналата година положителна оценка на процеса на реформи в Румъния. Същевременно те сочеха и някои отрицателни показатели. Румънски икономисти остро критикуват ритъма на реформи и липсата на ясен план за реконструкция. Първоначалният ентусиазъм, произтичащ от амбициозната програма на новото правителство и подкрепата от Запада, постепенно спадна. "Расте вълната против реформата", предупреди в края на 1997 г. в. "Евениментул зилей". "Реформата сега се крепи на все по-малко привърженици. Много хора преминаха във фаза на безразличие, а редовете на нейните противници нарастват с всеки изминат ден. " В писмо до президента, премиера и ръководителите на партиите коалиционни партньорки председателят на икономическата комисия в Сената Виорел Катарама поиска да се закрие Министерството на реформата. Обвини го в липса на необходимите лостове за реално изпълнение на мерките за икономическа реформа. Отправиха се и упреци за бюрократизъм и корупция.
Още преди да стане известно, че отпускането на новия транш на кредита по стендбай споразумението е под въпрос, румънски експерти предупреждаваха приемането на кредита да се посреща с "умерен оптимизъм". "Щом като заемите са отпуснати при условие да се прилага една нереалистична политика, писа в."Куриерул национал", тези пари водят само до увеличение степента на външна задълженост на страната, без никакъв ефект върху реалната икономика. " Под въпрос са и резултатите от отпуснатите от Световната банка заеми ФЕСАЛ (за промишлеността) и АСАЛ (за селското стопанство), които са застрашени от неотчитането на реалностите на румънската икономика.
Опозиционният печат отправя упреци към правителството за незачитане на националните интереси при споразуменията с международните финансови институции. "За съжаление тези, които запретват ръкави и сядат на зелената маса с екипите, водени от Пол Томсън (от МВФ) и Кенет Лей (от СБ), се държат като ученици, готови да усвояват лекциите на теоретиците от Вашингтон, без да ги прецеждат през филтъра на румънските реалности", заяви известният коментатор Еужен Кирович. Главните обвинения са насочени против абсолютизирането на финансово-паричните рестрикции, които са насочени само против инфлацията, без да се отчитат процесите в реалната икономика. По този повод проф. Паул Бран, ректор на Академията за икономически науки, счита, че "на правителствено равнище не се знае истинското положение в икономиката и обществото". Той поставя и въпроса за недостатъчната подготвеност на румънския капитал за пазарната икономика, което дава предимства на чуждестранния капитал.
Румънският президент Емил Константинеску не скри тези дни, че страната се намира в "икономическа, политическа и морална криза". Той призна, че извършваната реформа е свързана с голяма социална цена. Като подчертава нуждата от неизбежна чуждестранна подкрепа с капитали и опит, той настоява за истински диалог, при който "няма единият да учи другия, а ще се учим един от друг". Всъщност това, което има да учи Румъния, е това, на което трябва да се учат всички страни в региона - намирането на национален консенсус за реформите, политически и икономически, и избистрянето на националните приоритети. Другото са само конюнктурна борба за власт. А дали махалото на общественото настроение ще се обърне срещу реформата, ще стане ясно в следващите няколко месеца.
Сухарто укрепва властта си
Президентът Сухарто, преизбран за седми пореден президентски мандат, обяви в събота новото правителство на 200-милионната Индонезия, разтърсвана вече повече от половин година от тежка финансова и валутна криза. И този път 76-годишният Сухарто остана верен на приятелския кръг, предоставяйки ключовите министерства на близки до него хора. Така министър на икономиката и планирането стана Гинанхар Картасасмита, а с най-висшия пост във финансовото министерство се сдоби бившият шеф на сметната палата Фуад Бавазиер. С избирането за вицепрезидент в началото на миналата седмица на Юсув Хабиби, друг близък приятел на Сухарто и министър на технологиите в последното правителство на Индонезия, индонезийският президент си осигури просперитета на фамилния бизнес и благоденствието на най-близкото му обкръжение, което ще повлече към дъното и без това едва поемащата си въздух индонезийска икономика. Категорично доказателство за горното е фактът, че от този мандат вицепрезидентската институция не е вече само с представителни функции. Бавазиер поема надзора върху промишлеността и връзките с международните институции като МВФ, Световната банка, Азиатската банка за развитие и др. Наглостта на Сухарто порази международната общност с назначаването на Сити Рукмана, най-голямата дъщеря на индонезийския президент, за министър на социалните грижи.
Според политическите наблюдатели съставът на новото правителство бе до голяма степен очакван. Единствено постовете на едрия индустриалец Мохамед Хасан като министър на промишлеността и търговията и на дъщерята на Сухарто внесоха смут сред политолозите, които прогнозират засилване на интензитета на студентските демонстрации, които продължават вече няколко седмици. Студентите от големите университети на остров Ява излязоха по улиците преди месец, за да протестират срещу пагубното авторитарно управление на Сухарто, което навлиза вече в своята 33-та година.
Новият кабинет, който ще положи клетва в понеделник (16 март), има за приоритети разрешаването на въпросите със срива на рупията и колапса на икономиката. Съставът на кабинета бе обявен часове преди премиерът на Япония Риутаро Хашимото да пристигне в Джакарта в неделя, за да обсъди със Сухарто състоянието на икономиката на Индонезия. Веднага започнаха спекулации относно целта на официалната визита на японския министър-председател. Едно обаче е сигурно - Хашимото не носи със себе си нова финансова инжекция за Индонезия. Преобладаващо е мнението, че Япония ще се ангажира с разширяване на вноса на продукти от Индонезия и от друга страни, ще достави големи количества ориз, липсата на който през последните два месеца поради отказа на големите банки да откриват акредитиви на вносителите е осезаема. Освен това се очаква Риутаро Хашимото да напомни на индонезийския президент неадекватността на идеята за въвеждането на валутен борд в страната.
Северна Ирландия: мир с традиционните врагове
Лидерът на политическото крило на ИРА Джери Адамс заяви в началото на шестдневното си посещение в САЩ, че "Шин Фейн" е готова да поднови преговорите за мир в Северна Ирландия. "Въпросът в момента е не дали, а кога", каза Адамс на пресконференция в град Саут Ориндж, Ню Джърси. "На първо място, ние не искахме да бъдем отстранени от преговорите. " "Шин Фейн", която, както и ИРА, иска край на британското управление в Северна Ирландия, бе отстранена от преговорите за 18 дни, след като полицията свърза ИРА с две убийства в тази провинция.
Адамс каза, че е провел кратка среща с другите лидери на "Шин Фейн", преди да отпътува за САЩ, и добави, че са постигнали "един вид" съгласие "Шин Фейн" да се завърне в преговорите. "Равнопоставеността трябва да лежи в основата не просто за достигането до решение или споразумение, но и за процеса на постигането му", каза той. Адамс заяви, че ако до май не бъдат очертани рамките на споразумението, той ще предложи междинна фаза, като важното е постигането на напредък в преговорите.
В четвъртък британският премиер Тони Блеър каза, че установяването на рамките на споразумението е "агонизиращо близо", и призова "Шин Фейн" да се присъедини към процеса. "Въпреки че се намираме на противоположни страни, ние искаме Тони Блеър да бъде последният премиер с юрисдикция над Ирландия", каза по този повод Адамс. "Ако той има желание, ще има и капацитета да установи мир. Той има реалната възможност да бъде премиерът, който, ако има желание, ще донесе мир между Великобритания и Ирландия и вътре в самата Ирландия."
Блеър от своя страна съобщи, че е твърд оптимист, че цялостно споразумение ще бъде постигнато до Великден, който е след четири седмици. Ако това стане, веднага ще бъдат проведени референдуми в Северна Ирландия и Ейре.
Присъединяването на "Шин Фейн" към преговорите ще даде сериозен тласък на процеса, въпреки че пробританските й съперници осъдиха британското правителство за допускането на организацията до преговорите. Те обвиниха кабинета на Блеър, че по този начин стимулира насилието.
По-късно в четвъртък водещият преговорите от името на "Шин Фейн" Мартин Макгинес и Джери Адамс говориха пред тълпа от 350-400 души в ресторант в Саут Ориндж. "Ние сме абсолютно сигурни, че Ирландия ще се обедини, но това едва ли ще стане през май", каза Макгинес. Той заяви, че "Шин Фейн" ще търси консенсус в усилията си за постигане на свобода, и предрече, че следващите 10 месеца ще се окажат най-важните в ирландската история.
На 10 март стана ясно, че републикански екстремисти вероятно са отговорни за бомбена атака срещу полицейски участък в Арма, Северна Ирландия, завършила без жертви и ранени. Говорител на полицията съобщи, че са произведени няколко изстрела с минохвъргачка. "Някои от мините със сигурност са експлодирали", добави той. Силите за сигурност обявиха, че атаката прилича на дело на републикански екстремисти, които искат отделянето на провинцията от Великобритания. Все още обаче не е ясно коя фракция стои зад атаката.
Вълна от убийства и бомбени атаки от страна на враждуващите про- и антибритански фракции увеличи напрежението в Северна Ирландия въпреки продължаващите усилия на Ирландия и Великобритания за постигане на мир. ИРА призова към прекратяване на огъня през юли миналата година, за да може "Шин Фейн" да получи място в мирните преговори. Въпреки че "Шин Фейн" бе отстранена от преговорите за 18 дни по обвинение в две убийства, ИРА настоя, че прекратяването на огъня не се нарушава.
Различни републикански фракции са заподозрени в серия бомбени експлозии в центъра на Белфаст, както и в други терористични актове през последните месеци. От края на декември досега 15 души са били убити от републикански хардлайнери и протестантски екстремисти в Северна Ирландия.
Великобритания и Ирландия искат сегашните многопартийни преговори да доведат до серия компромисни споразумения, които да задоволят исканията на враждуващите пробританско протестантско мнозинство и католическото малцинство. "Шин Фейн" отказа да се върне на масата за преговори при изтичането на 18-дневния срок на 9 март, като заяви, че трябва да се срещне с Тони Блеър, преди да реши дали да се присъедини отново. След срещата на "Даунинг стрийт" стана ясно, че политическото крило на ИРА ще се върне към преговорите на 23 март, когато лидерите му се завърнат от САЩ, където заедно с Бил Клинтън ще отпразнуват деня на Свети Патрик.
Оптимизмът относно скорошно успешно завършване на преговорите нарасна преди седмица, когато Адамс написа статия, в която се отказа от искането споразумението при всички случаи да включва обединението на Ирландия. Той обаче подчерта, че партията му ще продължава да преследва обединението като дългосрочна цел и ще приеме всяко споразумение като "част от преходния процес към постигане на обединение".
Статията бе приета като опит кадрите на "Шин Фейн" и ирландските републиканци да бъдат подготвени за споразумение, което далеч не покрива очакванията им. Адамс твърди, че всяко споразумение трябва да бъде прието не като осъществяване на крайните цели, а като стъпка към постигането им. Адамс очертава и минималните искания на "Шин Фейн" за постигане на съгласие: мощни нови презгранични организации, които да вземат цялостни решения за Ирландия, освобождаване на всички политически затворници, разпускането на североирландската полиция и изтег-лянето на британската армия от провинцията.
Въпреки че "Шин Фейн" временно се отказа от исканията си за обединение, все още съществува огромна пропаст между желанията й и това, с което протестантските партии биха се съгласили. Гневът на протестантите се увеличи след отказа на британското правителство да екстрадира Ройсин Макалиски, която е търсена от германското правителство във връзка с бомбена атака на ИРА срещу британска армейска база в Германия преди две години. Макалиски, която бе арестувана във Великобритания, има здравословни проблеми и е в болница от няколко месеца. Според британски правителствен служител екстрадирането й в лошо здравословно състояние би било "несправедливо и деспотично".
Програмата за постигане на мирно споразумение наистина е доста амбициозна. Перспективите за намиране на вярно политическо разрешение, подкрепено и от двете ирландски общности, обаче никога не са били по-добри. И сред протестантите, и сред католиците има хора, които биха направили всичко възможно да разрушат надеждите за мир. За мнозинството обикновени хора обаче алтернативата на политическото решение е толкова немислима, че политиците ще трябва да противопоставят отговорностите си и да постигнат мир с традиционните си врагове.
Шефовете на фондове мразят търговията с акциите им
"Акционерът разпоредител е длъжен преди извършването на разпоредителната сделка да покани поне четиридесет акционери на холдинга да станат страна по сделката при същите условия. Акционерът разпоредител е длъжен да постави поканата на определеното за целта място в администрацията на холдинга.... В случай че повече от един от акционерите на холдинга приемат да станат страна по сделката при същите условия, акционерът разпоредител по свой избор извършва разпоредителната сделка с един от тях.... За вписване на разпоредителната сделка с акции на холдинга в книгата на акционерите акционерът разпоредител е длъжен да представи пред управителния съвет писмени доказателства, че е предложил на поне 40 акционери да станат страна по сделката при същите условия, да представи писмени доказателства за извършването на поканата ... и да декларира писмено, че никой от поканените акционери не е приел направеното предложение.... Извън ограниченията по предходните алинеи акциите на холдинга се прехвърлят свободно, според волята на техните собственици."
Дали с акциите на определен приватизационен фонд може да се търгува, определят единствено управителите му. Дори след като вече няма законово ограничение за прехвърляне, дори в устава също да няма ограничения, шефовете на дружеството винаги са в състояние да измислят хиляди законни пречки пред практическата смяна на собственика на дадени ценни книги. Досега равносметката е, че не повече от десетина фонда позволяват да се търгува с акциите им. Такива са "Доверие", "Мелинвест", "Мултигрупелит", "Албена инвест", "Златен лев". Основната причина, поради която един бивш приватизационен фонд не създава на ентусиастите на пазара пречки да му купуват акциите, е, че не се страхува от евентуално изкупуване на контролен пакет. Така например за "Доверие" (най-големият бивш фонд) е ясно, че е трудно някой да купи от пазара достатъчно акции по две причини. Първо, за това са необходими огромно количество живи пари. Едновременно с това подобна инвестиция е доста рискова за външен играч, тъй като той не би могъл да знае какво е реалното състояние на дружеството. Последното всъщност в една или друга степен важи и за останалите фондове. Може би точно тази несигурност у евентуални големи инвеститори е причината, поради която шефовете на "Мул-тигрупелит", "Албена инвест", "Златен лев" не се притесняват безкрайно, че някой ще извади пари, за да ги изкупи. Всъщност ръководства на тези фондове са едни от основните купувачи на пазара за акциите от фондовете си. "Мелинвест" вече в голяма степен е изкупен от част от учредителите си, така че те също не би трябвало да изпитват притеснения от търговията. "Към момента "Хеджър" и "Джиро тръст" изкупуват наши акции като посредници, не зная от чие име. Юридически лица, близки до учредителите на фонда, като "Мелхолдинг", "Мелница - Варна", дъщерни фирми на "Мелхолдинг" обаче ще изкупуват акции", каза за "Капитал" Десислава Танева от "Мелинвест холдинг". В повечето от останалите случаи ръководствата на бившите приватизационни фондове изпитват неистов страх от изкупуване и активно търсят форми за забрана на търговията.
Експертите от Министерството на промишлеността по времето на Климент Вучев (които вписаха в уставите на всички ресорни дружества клаузи за ограничения в прехвърлянето на акциите им) вероятно ще останат засрамени заради бедната си фантазия, ако видят някои от сегашните устави на бившите приватизационни фондове. Станалият класически текст, според който акциите на дадено дружество могат да се прехвърлят само след като бъдат предложени на всички акционери, в последно време е доразвит и усложнен от наскоро създадени холдинги. Може би първенството за най-фрапиращ устав държи преобразуваният в холдинг ПФ "Акционер фаворит". В него не е прикривано желанието за ограничаване на свободата на акционерите да продават акциите си. От текстовете на този документ възникват множество въпроси, като например по какъв начин дадено лице може да се сдобие с адресите на 40 акционери (на дадено дружество), за да има възможност да им предложи "да станат страна по сделката". Единственият засега изход, намерен от находчиви брокери, е да купуват данни от фирма, която притежава информацията от Центъра за масова приватизация. Според запознати цената на запис, тоест на информация за един акционер, е само 12 цента.
Всъщност текстовете в устава на "Акционер фаворит" правят чест на създателите си, които поне не са се опитвали да скриват намеренията си. Практиката, макар и скромна, показва, че дали ще има търговия с акциите на един приватизационен фонд, не зависи от това дали те са винкулирани или не. За да се прехвърли (джироса) поименна акция (респективно временно удостоверение), е необходимо на хартиения носител купувачът и продавачът да се подпишат в подкрепа на волята си. По груби преценки от всички фондове, които въобще са раздавали временни удостоверения, само около една трета от акционерите са ги получили. От тези, които имат временни удостоверения, част са винкулирани, в друга част с поредица от бюрократични ходове ръководствата на фондовете правят практически невъзможно прехвърлянето, и в трета част откровено се заявява, че временно са преустановени прехвърлянията.
В началото бе скандалното общо събрание на Българско - холандския фонд. След това всички се изплашиха. Шефовете на новосъздадената Българска холдингова компания решиха да издадат нови временни удостоверения (с промененото име) и докато те не се раздадат на акционерите, да се прекратят джиросванията. Управителният съвет на "Света София" отложи проблемите си, като последва примера на Българско-холанд-ския фонд. Съветът на директорите на "Развитие" пък е взел решение да не се джиросват акции, докато се приеме изменението на Закона за ценните книжа, когато ще стане задължително акциите на фондовете да се продават или на борсата, или на лицензиран от комисията извънборсов пазар.
"Засега няма регистрирани сделки в книгата на акционерите. Има специална вътрешна наредба, която определя какво е необходимо при вписване, но не мога да ви съобщя подробности по телефона. Ако се появи някой екстравагантен купувач, който иска да ни изкупи, сме предвидили редица мерки, за да го спрем", заяви Димитър Тановски, изпълнителен директор на холдинг "Индустриален капитал".
Акциите на приватизационните фондове засега са най-същественият потенциал за развитие на прохождащия пазар на ценни книжа. Затова с промените в закона за ценните книжа, които предстои да бъдат приети на първо четене през тази седмица, законодателят се надява, че ще премахне пречките пред капиталовия пазар. Шефовете на фондовете, които по същество са публични дружества, обаче естествено се противопоставят на идеята да изпуснат от контрола си огромната собственост, която по стечение на обстоятелствата управляват. Затова е спорно доколко новият закон ще промени съществуващата ситуация в обозримо бъдеще. Първо, дори и да бъдат задължени да прехвърлят акциите си само на борсата, законът не може да задължи частно дружество да се регистрира на нея. Така ентусиастите инвеститори отново ще останат блокирани поне докато комисията не лицензира организиран извънборсов пазар, което вероятно ще отнеме време. А съществува и друга логика. "По-добре да се регистрираме на борсата, за да виждаме какво става на пазара, отколкото изведнъж да ни дойде някой, който да се окаже голям акционер", каза шеф на голям приватизационен фонд.
Фондовете към акционерите си.
"Албена инвест": "Посредниците са обявили цена 1500-2000 лв. на акция, така ги търгуват и помежду си. Не е сигурно каква ще бъде тенденцията, повечето очакват покачване. Дивидентът на фонда се очертава да бъде 60-70%."
"Златен лев": "Акциите се котират от БРИБАНК по 4000 лв. Много трудно може да се каже дали ще има покачване на цената. Не е редно да съветваме акционерите дали да продават, или да купуват. В дневния ред на събранието е предложен дивидент 60%."
"Мелинвест": "За акционерите е по-добре да не продават. Сега цените са около 2500-4000 лв. При реалния старт на тази търговия тя ще се промени в посока нагоре. Дивидентът е 28%."
"Индустриален капитал": "Котировките са около 2500-3000 лв. Това са цени с цел направа на портфейли. Дивидентът вероятно ще се обсъжда на събрание през май."
"Северкооп - Гъмза": "Котировките на БРИБАНК са 3500-4000 лв., няма информация каква ще бъде търговията. Възможният брутен дивидент е 83 до 85%."
Приватизационни фондове, които предвиждат в уставите си ограничения при прехвърлянето на акции *
"АКБ Форес - социален"
"Акционер фаворит"
"Армейски"
"Булстрад"
"Гарант инвест"
"Добруджа"
"Дунав"
"Екип"
"Индустриален"
"Калиман"
"Марица Юг"
"МНК инвест"
"Напредък"
"Наш дом"
"Орел инвест"
"Петрол"
"Руен"
"Русенски фонд"
"Свети Никола"
"Семеен"
"Сила"
