Няколко са факторите, които обуславят ръста на престъпленията у нас през миналата година. Първият е събитията в края на 1996 г. и началото на 1997 г. Липсата на държавност тогава се отрази върху недоверието към институциите, обедняването на населението и нарастването на престъпността. Трите фактора са неразривно свързани. Инерционният момент трая няколко месеца, до май, когато повишаването на престъпленията е достигнало 81%. Така че първите месеци на 1997 г. не могат да бъдат реален показател, а негативното натрупване дава отражение и върху цялостната годишна картина. Бумът в броя на престъпленията между февруари и май предопределя общото нарастване в броя на престъпленията през годината.
Обезпокоителното обаче е, че и в останалите месеци до месец септември няма спад в сравнение със съответните месеци на предходната година, а увеличение, макар и минимално. От октомври по данни на самото МВР тенденцията се пречупва и броят на престъпленията намалява спрямо 1996 г. Единственият месец, в който престъпността през 1997 г. е по-ниска, е октомври, и то едва с 354 по-малко. През следващия месец обаче броят на престъпленията отново надхвърля тези от 1996 г. с 500. През декември има сериозен спад, но той не би трябвало да бъде съотнасян към предходната година, защото процесите на разпад в държавата вече бяха започнали.
Едно от обясненията за това състояние би могъл да бъде инерционният ефект от анархията в първите месеци на годината. Това обаче не е много сериозно. Форсираната информационна кампания на вътрешното министрество през лятото на миналата година, помощта на медии, социолози и политолози изтриха доста бързо ефекта от липсата на държавност. Така че причините би трябвало да се търсят другаде.
Че на практика няма сериозна тенденция към спад говори и фактът, че няма снижаване на престъпността при сравнение на два сравнително спокойни месеца като януари 1996 и януари 1998 г. През 1996 г. броят на извършените престъпления е бил 11 417, а през настоящата е 12 495.
Повтаряният често рефрен, че предните ръководства на МВР са укривали престъпност, като не са завеждали преписки и затова стойностите са несравними, може да влияе върху конвенционалната престъпност. Но не може да се отнася към тежката престъпност - грабежи, средни и тежки телесни повреди, кражби с взлом и т.н. А точно тази престъпност е скочила дори повече от обикновената - с 29,6 %.
Криминолози твърдят, че една от сериозните причини за повишаване на престъпността са социално-икономическите трудности, които изпитва сега страната ни. За пример те посочват райони, където престъпността се е увеличила най-много - Видин, Шумен и Търговище, градове, които никога не са заемали челни места по брой на престъпления, а в същото време изпитват сериозни икономически проблеми. Показателно например е, че престъпността сред ромите във Видин е нараснала с над 107 %, защото е известно, че социалните тегоби в тези среди са най-големи, а и ромите реагират най-непосредствено към нарушаване на нормите пред икономическите проблеми.
Безспорен е и друг един факт - намаляването на кражбите на автомобили в страната - с 2097 противозаконни отнемания по-малко от 1996. Това е първото намаление на кражби на коли от 1990 г. Досега винаги кривата е била възходяща. Причината за този успех идва от три места - превантивните мерки, които МВР взе през юни миналата година за регистрацията на западните автомобили, затягането на контрола в КАТ и ГУ "Митници", както и стеснения пазар за крадените коли. Спадът на кражбите на автомобили може би ще продължи и през тази година, като се има предвид лицензионният режим, който се въвежда за търговците на авточасти втора употреба, при които се реализираха част от откраднатите автомобили.
Статистиката бележи и намаление на умишлените убийства, взривяванията, отвличането на хора с 11-12 %. В същото време е отбелязана повишена разкриваемост на престъпленията през миналата година - 45,6. Без да се подценява работата на полицията, не трябва да се подминава и фактът, че обществото определено застана зад органите на реда и ги подкрепяше в повечето им начинания. От друга страна, някои от престъпленията - като отвличане, рекет, взривявания, където също е отбелязано намаление, може би вече са изживели пиковия си миг като начин за решаване на бизнесспорове са приели нормални стойности.
Поставянето на престъпността в "реални граници", т.е. в стойности, приблизително равни на тези през 1996 г., показва и още нещо - че социално-икономическите условия, промените в стопанската сфера, състоянието на правосъдната система, обедняването на населението и другите фактори, които имат пряко отношение към криминогенната обстановка, на практика не са се променили коренно или поне не толкова, че това да повлияе съществено на престъпността. Дали има тенденция от края на миналата година на пречупване от спад в темпа на нарастване към абсолютен спад на броя на извършените престъпления ще се разбере най-рано в близките шест месеца.
Съдебна реформа - "Приказка безкрай"
Миналият понеделник правителството одобри свой проект за изменение в Закона за съдебната власт, без да се съобрази с мнението на съдии, прокурори и следователи. Този факт вбеси повечето висшите магистрати, тъй като правосъдният министър Васил Гоцев беше обещал проектозаконът да мине за съгласуване и през Висшия съдебен съвет (ВСС). Правителството пък допълнително сюрпризира магистратите с радикални промени в последния момент. "Едва днес получих в окончателен вид законопроекта. Той се различава значително от първоначалния вариант и никой не ни го изпрати, а ние си го взехме", обяви главният прокурор Иван Татарчев в петък. Наложи се отново президентът Петър Стоянов да става помирител в отношенията между администрацията и хората на Темида. Държавният глава събра на разговор първите мъже на съдебната система, за да се опита да тушира недоволството им.
Висшите магистрати съзряха византийски подтекст в предложението на Министерския съвет директорът на Националната следствена служба да бъде назначаван за 7-годишен мандат по подобие на главния прокурор, председателя на Върховния административен и Върховния касационен съд. Част от магистратите допуснаха, че това е поредният опит да се вбие клин в отношенията между сегашния директор на Националната следствена служба Бойко Рашков и главния прокурор Иван Татарчев. Сред хората на Темида започнаха да се прокрадват слухове, че изпълнителната власт се опитва да спечели шефа на НСлС за своята кауза. Ако Бойко Рашков получи законови гаранции, че ще бъде непоклатим на поста си за седем години, той би отпаднал от съревнованието за поста на главния прокурор догодина. В замяна на това обаче изпълнителната власт вероятно ще поиска от следователската фракция във Висшия съдебен съвет да подкрепи техния кандидат за обвинител номер едно.
Бойко Рашков обаче, изглежда, няма да захапе подхвърлената стръв. Предложението шефът на НСлС да получи мандат е доста спорно. От една страна, то може да се разглежда като тълкуване на конституцията и да бъде атакувано пред Конституционния съд. Подобна позиция застъпва Иван Татарчев, според когото предложението е "странно и противоконституционно". От друга страна, мандатът би се определял по силата на закон, а не на конституцията, както е за другите шефове на съдебни звена, и може да бъде променян от всеки следващ парламент. Бойко Рашков, изглежда, споделя мнението на Татарчев. "Все по-често личи желанието на изпълнителната власт да контролира съдебната", обяви директорът на НСлС в сряда. "Седемгодишният ми мандат с нищо няма да подобри борбата с престъпността", допълни той.
След срещата с Петър Стоянов главният прокурор се опита окончателно да разбие опита за флирт на правителството с Бойко Рашков. Татарчев отново атакува своя традиционен противник МВР. "Законопроектът, който имам, фиксира мандат за шефа на НСлС, но не както е предложено от МВР - 4 години, тоест след някой друг месец да изтече, а седем години", обяви главпрокурорът. "Дори да се възприеме този вариант, не би могло да се счита, че законът може да влезе с обратна сила. Това би било абсурдно. Мандатът би трябвало да действа от приемането на промяната в закона", каза още той. "Директорът на Националната следствена служба може би не е симпатичен на някои", допълни Татарчев след разговора с Петър Стоянов.
Другото, което раздели магистратите и изпълнителната власт, са наказанията на магистратите. "Въпросът за дисциплинарната отговорност не е решен както трябва в законопроекта. Системата остава тромава, а трябва да се намерят по-ефективни способи за реализирането й", твърди Татарчев. "Ако прочетете законопроекта, ще видите, че там няма нищо ново, което да улесни ефективността на този вид отговорност", смята главният прокурор. Законопроектът всъщност изяснява кои магистрати да решават съдбата на провинилите се магистрати. По действащия закон дисциплинарните наказания на Висшия съдебен съвет се обжалват пред Върховния административен съд, а според предложението на Министерския съвет - пред смесен състав от трима магистрати от Върховния касационен съд и двама от Върховния административен съд. "Четиримата ръководители на съдебните звена естествено имаме различия по промените в Закона за съдебната власт. Някои неща ме смущават. Г-н Румен Янков (председател на Върховния касационен съд) го смущават други... Общо становище ще бъде изработено във Висшия съдебен съвет", обобщи Татарчев.
Най-остра обаче беше реакцията на главния прокурор срещу дисциплинарното наказание "принудително заселване". "Това е едно абсурдно решение и то няма да издържи пред Конституционния съд". Според проекта за изменение на Закона за съдебната власт провинили се магистрати ще могат да бъдат "командировани" за срок от 3 години в малки и изолирани съдебни райони, ако системно не изпълняват своите задължения. "Ако не им харесва, нека да напуснат системата" каза правосъдният министър Васил Гоцев при промоцията на законопроекта.
Друго атакуемо предложение на правосъдния министър е подопечното му ведомство да поеме административното обслужване на съдилищата, прокуратурите и следствените служби. С това предложение Гоцев надмина и своя предшественик Младен Червеняков, който искаше само административния контрол над прокурорите. На човешки език това означава контрол над финансите и материалните ресурси на съдебните звена, тоест икономическа зависимост. Това предложение също надали ще премине през ситото на Конституционния съд. Още през 1994 г. конституционният съдия Николай Павлов (сега шеф на Комисията за защита на конкуренцията) обявява в мотивите към свое решение по дело 1/94, че правомощията на Висшия съдебен съвет го характеризират като административен орган на съдебната система. Всеки опит да се изземат неговите административни функции би трябвало да бъде пресечен от Конституционния съд.
Управляващите, изглежда, ясно осъзнават, че конституцията връзва ръцете на законодателната и изпълнителната власт по отношение на промените в правораздаването. "Конституционно регламентираните основи на съдебната власт не позволяват радикална реформа в структурата и функционалната организация на третата власт", признава премиерът в мотивите към закона. Това обаче не пречи на синьото мнозинство да търси вратичка в нормативната база. Последна дума обаче, както обикновено, отново ще има Конституционният съд.
Синята облачност над Русе се разкъса
Ако обвиненията срещу Йордан Георгиев и Юлиян Гарелов за участие в тайната приватизация на "Хлебна мая" - Русе, не бъдат доказани от прокуратурата, членството им в СДС може да бъде възстановено. Казусът с изключените от централата на СДС местни лидери отново беше споменат на заседание на Националния изпълнителен съвет на "Раковски" 134 по повод приключилата финансова проверка в "калоричното" предприятие.
Вредите, констатирани от ревизията в "Хлебна мая" ЕАД, са за 1.4 млрд. лева. Ревизорите от Териториално управление - Държавен финансов контрол са хванали нарушения, за които са издали наказателни постановления и актове за 26 млн. 785 хил. лева. Липсата на вътрешен контрол в предприятието довела до завишени производствени разходи. В бюджета не са били внесени 515 млн. лева данъци. Установено е, че някои фирми (в това число и едната на Юлиян Гарелов), партниращи на предприятието, са били подбрани без конкурс.
"Всичко е във фаза проучване. Има един официален документ от официален орган - резултатите от финансовата ревизия. Все още няма точна теза. Ще изчакаме да видим какви са констатациите и оттам нататък може да обсъждаме евентуално връщане на членството", каза за "Капитал" Христо Бисеров, главен секретар на СДС.
Лидерът на сините в Русе Юлиян Гарелов и координаторът на СДС за Североизточна България Йордан Георгиев бяха арестувани на 1 октомври на аерогара "София" с обвинение, че имат пръст в неявното раздържавяване на "Хлебна мая". Четири дни преди това полицията намери трупа на директора на предприятието Кръстан Радев в столичния парк-хотел "Москва". Първоначалната информация беше, че Гарелов и Георгиев могат да бъдат привлечени само като свидетели по престъпленията в "Хлебна мая, каза тогава вътрешният министър Богомил Бонев. По време на разследването стана ясно, че двамата са обвързани много по-сериозно с тайната приватизация и затова бяха арестувани, добавиха и от РДВР - Русе.
След това осведомени от "Раковски" 134 подхвърлиха, че Костов е знаел за апетитите на русенските Макс и Мориц. Преди отчетно-изборното събрание в Русе Георгиев и Гарелов се срещнали с премиера и си признали, че желанието им е било да приватизират "Хлебна мая" като отплата за добрата им работа по време на парламентарните избори. Председателят на СДС обаче светкавично ги изхвърли от партията, щом историята с тайната приватизация се появи на първите страници на вестниците. Костов декларира, че СДС няма да разтваря политически чадъри над свои активисти.
Гъмжащата от "ако"-та новина от последното заседание на НИС дойде малко ни в клин, ни в ръкав. Част от ръководството на СДС оправда незнанието си за възможното разведряване около провинилите се Гарелов и Георгиев със задгранични или тв-ангажименти. "Нямам никаква информация, нищо не знам", извини се и русенският депутат Георги Джоджев. За сметка на това авторите на синия гаф '97 охотно коментираха оптимистичния сигнал.
"Сега всичко започва да излиза наяве - няма реални обвинения, които да предизвикат съдебен процес. Няма истини в това, което се пишеше по вестниците месец и половина. Информацията за случая беше едностранчива, за което някой е платил много сериозно. Сега нещата се избистрят", зарадва се пред "Капитал" Юлиян Гарелов. "Втасалият" син активист заяви, че разчита на възстановяването на членството си, защото това ще е "единственото справедливо решение". По неговите думи "шапката" на съюза е взела светкавично решението за отлъчването му от партията, защото "през цялото време имаха лъжлива информация". "Това, което е излязло от ревизията, са нормални неща", каза Гарелов, пуснат от ареста на 4 декември миналата година с постановление на главния прокурор Татарчев.
"Бисеров и Костов са получили ревизията преди седмица. Нашите имена не фигурират. Нямаме акции, никога не сме и имали. Нарушения има, но нашите имена не са замесени", коментира Йордан Георгиев. Той добави, че никога не е бил изключван от СДС, а локалният му клуб е излязъл с декларация, че няма да го разжалва до доказване на вината. "Ние сме изкупителни жертви на икономически интереси. Имаше и други, които през 1994 г. искаха да купят "Мая"-та - Мултигруп", заяви Георгиев.
"Господата правят активни мероприятия пред масмедиите. Няма никаква промяна. Ревизията на ДФК завърши със смехотворни изводи. Разследването по делото продължава. Обемът му е много голям, делото е много тежко. Нито обвиненията им са променяни, нито прокурор се е произнасял. Невинни?! Самият факт, че продължаваме да разследваме, говори достатъчно", каза за "Капитал" Люлин Матев, прокурорът, който наблюдава разследването.
Няма подценяване на тръжните процедури
Стефан Софиянски, кмет на София, пред в. "Капитал"
Приоритет ли ще бъдат през тази година запълването на дупките по улиците и изчистването на столицата?
- Да, разходите ще са приоритетни в бюджета на София. В началото на мандата през 1996 г. имаше основно закърпване на дупките по улиците, когато отделихме сериозната сума от 300 млн. лева. Това обаче трябва да бъде постоянен процес, а има и места, където вече не може само да се кърпи. Затова минаваме към по-големи реконструкции. Преди време ексклузивно финансирахме реконструкцията на бул. Христо Ботев", бул." Ал. Малинов", сега е времето, когато трябва да се заемем по-системно с реконструкцията на основните пътни артерии на столицата. Имаме и двегодишна програма за ремонтите на централните булеварди. Допълнително ще бъдат отпускани пари и за вътрешнокварталните улици. Започваме ремонтите дори без да сме осигурили напълно парите, но необходимостта е очевидна.
Чистотата си остава все още сериозен проблем. Имахме значителни успехи първата година от мандата, но за съжаление финансовата криза през миналата година ни принуди да отстъпим. Не мога да кажа, че съм доволен от състоянието на града, макар и да започваме да го поизчистваме. За 1998 г. смятам, че ще има една по-рязка промяна в чистотата.
Какъв е основно проблемът за чистотата, за лошото състояние на улиците?
- Всичко зависи от средствата. Ние разредихме събиранията и веднага се натрупа повече боклук. За лошата пътна инфраструктура в града причината е, че в нея отдавна не е инвестирано. Улиците не се оправят вече с кръпки - например по бул. "Евлоги Георгиев" в частта между "Оборище" и "Орлов мост", където сега ще ремонтираме, а само преди две години кърпихме.
Кои са другите приоритети в бюджета?
- Имаме вече проектобюджет за около 300 милиарда лева при 157 милиарда за 1997 г. Не мога в никакъв случай да подценявам и другите дейности освен инфраструктурата и чистотата. Утвърди се балансът навсякъде да се заделя по малко. Бих искал да е обратното. Когато говорим обаче за инвестициите в инфраструктурата, нещата опират и до допълнителни средства.
Как ще се връщат парите от мостовия кредит?
- Има ясна схема, а и офертите, които получихме от банките, са доста изгодни. Така че ще разделим инвестиционната си програма на две, даже на три. Тази година ще инвестираме 23.5 милиарда лева от кредита. Парите ще ги вкараме изключително в инфраструктура. Заемът ще бъде за една година, а в това време ще емитираме общинските еврооблигации. По тази емисия очакваме да вземем 50 милиона долара (70-80 млрд. лв.). В зависимост от това за три или за пет години ще е еврооблигационният заем, ще направим и инвестиционния план за следващите години. Две години вкарваме пари в пътната инфраструктура от вътрешния заем, който покриваме с пари от следващия заем, но остават средства да работим и още обекти. След това облигационния заем го сключваме за три или за пет години. Допускаме, че го сключваме за три години. Почиваме една година и създаваме едно портфолио, в което акумулираме средства, с които да върнем заема на падежа. Лихвените плащания са леки и са в рамките на реалните ни приходи. При падежа на еврооблигационния заем имаме две възможности. Едната е да погасим главницата, а другата - да вземем нов заем, което според мен е по-разумното. И вече този втори заем го използваме за закупуване на транспортни средства. Това са техники на рефинансиране, които са познати навсякъде по света. И по този начин до 2006 -2008 г. логично е при тази политика градът да навакса изоставането.
Освен първите две предпоставки за заемане на средства, които споменах, фактор е и намаляването на разходите за поддръжка на ремонтираната инфраструктура.
Защо не обявявате публично търговете, конкурсите за строителство, ремонти в София?
- Нямаме притеснения по този повод.
В Държавен вестник обаче има само три обяви за миналата година?
- Да, но столичната община разполага с изключително голям потенциал, за който общината трябва да се грижи. Няма подценяване на тръжните процедури, напротив, мога да ви покажа колко много сме провели. Днес дори подписах заповедта за конкурса за ремонта на бул. "Левски" от Ректората до бул. "Дондуков". Строителният потенциал, с който разполага градът, и машините са ограничени. За ремонта на бул."Мария Луиза" участваха не само общински фирми, но и държавни фирми, Транспортни войски. Освен това практика е в много случаи при сериозни обекти предварително да се определи кръгът от фирмите, с които ще работим. Имали сме проблеми, когато излиза консорциум, дава добра оферта, избираме го, прибира парите, изпълнява с лошо качество и изчезва като субект. Такъв е случаят с ул. "Оборище", когато дойде фирма с добри технологии, направи го и след това пътят са развали отново. Така че за нас е ясно кой има машини. Или пък, ако има други кандидат-изпълнители, те пак ще работят с нашите машини, като ги наемат. При големи обекти практика е да се избират фирми изпълнителки, за които има референции, че са добри. И ще продължим по този начин. Резултатите, въз основа на които избрахме фирмите за бул. "Мария Луиза", са при доста ниски оферти. Това даже ме накара да викна шефа на "Пътища и съоръжения" да обясни дали ще издържи на цената. Още повече че при нас е много по-лесно, когато работим с тези фирми, да упражняваме и по-ефективен контрол.
Не мисля, че сме нарушили Закона за възлагане на държавните и общинските поръчки, още повече че сме избирали измежду фирмите, които знаем, че може да свършат работа. Поканените са 8 фирми. Кой тогава не е поканен? Досега нито един изпълнител не се е оплакал, че е лошо проведен конкурсът и че не е поканен.
И след като поставихте въпроса за конкурсите, искам да кажа, че Европейската банка за инвестиции и развитие, с която работим по проекта за концесия за водата, където те ще финансират тръжната процедура, също налага да направим предварителна листа от фирми. Съвсем чисти сме и смятам, че това е най-добрият механизъм, за да сме готови до два месеца.
Има ли вече някаква оценка какво спечели общината, инвестирайки в Общинската банка?
- Една банка не може да се създаде за две години. Това беше стратегически ход, зад който седя категорично, но докато съм кмет, надали реално ще се оберат плодовете от инвестицията. За нас е изключително важно, че бюджетът на София минава през общинска структура. Помните какво беше, когато близо 1 млрд. лева изгоряха в Стопанска банка. Най-малката печалба от банката е именно, че риска от фалит го няма. Банката освен пред БНБ се отчита и пред нас. Ако Общинската банка беше създадена по-рано, нямаше да загубим този милиард. Ето защо решението за банката е повече политическо, отколкото пряко икономическо.
След утвърждаването на банката предстои тя да инвестира в редица местни инициативи, с което да намери своята кредитна ниша. Тази ниша трябва да бъде инвестирането в сфери, които са необходими за подобряване на живота на гражданите. В момента, освен че бюджетът на общината е там, освен че бюджетът на основните фирми, парите, са там, банката е инвестирала и в проекта "Красива София".
Не се ли получи така, че в най-тежките години както за България, така и за София, ресурсите, вместо да се насочат за подобряване на ежедневието на софиянци, отидоха за банка, застрахователна компания?
- Ако преди две години общината беше отделила и създала банката за 475 млн. лева, тя нямаше да загуби 1 милиард. Да, ние инвестирахме в банка точно тогава, когато банковата система се клатеше, а сега този риск за нас вече не съществува. Ние успяхме в тежки финансови условия да създадем вътрешна финансова стабилност на града. Имаме сигурност, начин да контролираме нашите средства, които преди това бяха в Биохим и Тексимбанк.
Как ще се гарантира, че фирмите, които общината създава, ще работят при най-добрите ценови условия - Общинската застрахователна компания например?
- Оставам с впечатлението, че при най-изгодната оферта бихте избрали ВИС 2 и СИК. Аз винаги бих взел по-високата оферта на Общинската застрахователна компания, където ще имам гаранциите. Ние не фаворизираме Общинската банка, нито пък Общинската застрахователна компания. Общинската стопанска единица дори е коректив на всички други оферти и всички се съобразяват с нея, което е средство да накарам другите да се състезават пазарно.
Колко реално струва метрото в долари и то оправда ли пуска си?
- Около 200 милиона долара до момента, от самото започване на работа. Сега знам, че има проблеми, че има вълнения и различни оценки, но от икономическа гледна пускането на метрото нямаше алтернатива. Не могат да се държат 190 милиона долара закопани, за да не добавиш 10 милиона още. Техниката, така консервирана, не можеше да издържи дълго и, трето, искаше разходи за поддръжка. Засега обаче не дава добри резултати натовареността на метрото. Очаквахме повече хора. Мина вече атракционният период и се очертава един постоянен трафик. Ще се постараем да ускорим завършването му до площад "Света Неделя", което вече ще го направи съвсем ефективно.
Кои общински фирми засега ще останат общинска собственост?
- За да може да се упражняват функциите, които местното самоуправление има, трябва да останат някои от основните инфраструктурни фирми - ВиК, при което отиваме на приватизация, но при всички случаи запазваме мажоритарно дялово участие, "Топлофикация", защото тя трябва да изпълнява социални функции. Изключвам транспортът да бъде приватизиран.
Каква е идеята на общинските бизнесначинания, на смесените дружества, а не да се избират изцяло външни изпълнители?
- Всяка една система се стреми да затвори колкото се може по-добре ресурса при себе си и да направи колкото се може по-малко външни разходи. В такава система нормалният стремеж е извън нея да загубиш колкото се може по-малко средства. Това е и логиката на покриване на традиционни функции от местното самоуправление. Общината е място, през което минават много пари. Това са вариантите за основните по-големи функции на общината, където ресурсът трябва да остане затворен. За по-малките функции трябва да се търси по-широко представителство.
Тогава какъв е смисълът от приватизацията на общинските фирми?
- Смисълът е много голям. Ние бяхме една от държавите, където поради силната централизация всичко беше държавно или общинско. Дойдоха промените, с които да се оформят нормално отделните видове собственост. В този процес естествено е и общината да приключи с по-голяма част от наследството си. Защо общината има над 100 фирми?
Но създаването на нови общински дружества не е ли точно обратното?
- Целта на приватизацията е общината да си снеме ангажиментите от несвойствени дейности. От друга страна пък, с новите функции, които имат общините, трябват нови структури. В София имаме две или три смесени дружества, които правим и ще направим. По-принцип иначе аз съм против смесените дружества. Те са за важни обекти като гаранция, че ще бъдат завършени. Имаме горчивия опит от библиотеката на "Гурко". В този проект общината влезе като гарант за завършването му. Там участваме с апорт, срещу което имаме и реално управление. По принцип няма практика общината да участва със средства. Има пропуски в това отношение - за дребни смесени дружества, но в бъдеще вече сме категорични и с Антоан Николов, че такива няма да се правят.
Откога собственото мнение се счита за национално предателство
Начинът, по който госпожа Нери Терзиева неотдавна реагира на телефонния разговор с Владислав Тодоров, буди едно-временно възмущение и съжаление. Възмущение- защото е недопустимо висш държавен служител (избран или назначен) да квалифицира български интелектуалец като национален предател, защото, видите ли, въпросният интелектуалец си позволява да има мнение, различно от официалното. Съжаление - защото хъшовският стил на употреба на възрожденски символи е намерил привърженици и сред висшите етажи на държавната власт. За щастие присъщият на г-жа Терзиева мелодраматичен стил придава комичен оттенък на този инцидент, което ни позволява да се абстрахираме от страховитите обвинения и да погледнем към по-сериозните проблеми, криещи се зад този задочен словесен двубой.
В последно време на срещи между гостуващи в САЩ държавни представители и учещи в американски университети българи въпросът за желанието на студентите да се завърнат в България поражда напрежение и сред двете страни. "Вие мислите ли да се връщате" среща "за какво да се връщаме". На пръв поглед оправдан, със самото си задаване въпросът говори за вече формирано подозрение, че с напускането на страната студентите са загърбили България и за тях връщане няма. Отговорът от своя страна предусеща подозрението в родиноотстъпничество и го парира с предизвикателното съмнение в смисъла на едно връщане. Покровителственият тон на политиците (българчета, акъл дават) и зле прикритото пренебрежение (банки ли искате да ви отворим, че да ги управлявате) с нищо не допринасят за разведряването на атмосферата. След подобни реплики човек се пита дали днешните държавници наистина желаят българите в чужбина да се върнат - в края на краищата повече студенти в чужбина означава по-малко безработни у дома. И все пак дали позициите са толкова различни, колкото изглеждат?
След Освобождението по-големи или по-малки групи българи са напускали страната по различни причини: да припечелят пари, да се изучат в странство, да избягат от политическото насилие на различни режими, в това число и комунистическия. Настоящата емигрантска вълна обаче е различна от всички предишни. Сред многоаспектната мотивация на напускащите страната присъства, а може би дори доминира, нагласата за започване на изцяло нов живот, за чисто начало. Интересното е, че подобна нагласа определя и начина, по който оставащите оценяват заминаващите: за тях новите емигранти са хора, които радикално скъсват с България, не мислят за връщане и са безвъзвратно загубени за родината. Нагласата, която вижда заминаването в чужбина като безвъзвратно скъсване с предишния живот, е съществена особеност на новото емигрантство и сочи към проблеми и процеси, далеч надхвърлящи емиграцията като явление. Тази обща нагласа за радикално скъсване с миналото прониква в политическия, социалния и културния живот. Тази нагласа обаче не е просто отношение към миналото, тя е преди всичко отношение към настоящето, при което затвърждаването на собствените позиции се извършва чрез налагане на селективна забрава на миналото. По ирония на съдбата и новите емигранти, и новите политици са страни на един и същ процес на себеутвърждаване в настоящето. Не е ли това предпоставка за намиране на общ език? Вероятно да, но досега срещите между политици и студенти демонстрират две различни стратегии за вкореняване в настоящето и изграждане на стабилно сега. Политиците заемат позицията на върховния държавен авторитет и интерес, които ги карат да отстояват корените "тук"; студентите от своя страна отстояват правото на индивидуален избор и на вкореняване "там". Независимо от езика на крайностите, с които са изразени, двете стратегии не са радикално противопоставени. Политиците едва ли се заблуждават, че могат да ограничат свободния избор на българските млади хора, които не помнят затворени граници; студентите имат достатъчно опит в чужбина, за да разбират, че корените трудно се късат и присаждат. Защо тогава позициите се представят като непримирими?
Общото между тези стратегии е, че и двете са част от процесите на разграничаване на българско от небългарско, които явно или скрито съпътстват процесите на разслоение в българското общество след 1989 г. Струва ми се, че проблемът тук е в начина на мислене, според който прокарването на тези граници е приоритет на държавата, държавата е тази, която не само представлява българското, но преди всичко го определя. Политици и студенти застават на непримирими позиции, защото границите, които политиците прекарват между българско и небългарско, не са еднакви за всички. Границата на запад например се оказва различно трудна за преодоляване в зависимост от това за кого става дума. Когато се говори за студентите като за потенциални невъзвращенци, западната ни граница се изгражда непробиваема като Берлинската стена; когато обаче става въпрос за българите в СР Югославия, границата изчезва и редица политици си позволяват да наричат източните територии на суверенна Югославия западни покрайнини на България.
Държавното определяне на българското е ограничено в самата си основа, защото държавата налага безпрекословно своя еднозначен идеал за това какво е българско и определя неговата валидност чрез държавната граница. От една страна, само това, което е определено от държавата като българско е истински българско, от друга страна, българското намира своето истинско място само на територията, определена от държавните граници. Директен израз на този начин на мислене е убеждението, че българското навън по право ни принадлежи и непременно трябва да се върне, дори насила. Ето защо държавната кражба на Паисиевата "История" не прави националната светиня по-малко свята, нито предизвиква срам, а се приема като нещо, ако не нормално, то поне допустимо. По същата логика се смята, че студентите в чужбина могат истински да се реализират само на територията на страната и затова са длъжни да се върнат.
Българските студенти в чужбина са предизвикателство към този начин на мислене. Това е така не само защото държавата няма власт нито да предотврати тяхното заминаване, нито да ги върне насила, а преди всичко защото те имат реалната възможност да отговорят на въпроса какво означава да си българин днес по начини, различни от този на държавното мислене. Тези млади хора живеят в реалности, с които и българското общество вече се сблъсква, макар и не така интензивно. Те по необходимост търсят, и в много случаи намират, начини за промяна и справяне не само с живота в общества, различни от българското, но и с глобални предизвикателства като социална динамика, несигурност, мобилност и конкурентност. Те представляват национален капитал не толкова със способностите, които са имали на тръгване, а с новопридобитите знания и умения да живеят в глобализиращия се свят.
Струва си да се запитаме дали наличието на достатъчно голяма група българи в чужбина, които имат възможност да живеят и мислят по нови начини и правила, няма да бъде предизвикателство не само към доминиращото държавно мислене, но и към културните модели на българското общество изобщо. Животът в чужбина непрекъснато превръща в проблем и подлага на изпитание нагласите, идеите и качествата, които без колебание наричаме български. Особено интересен е въпросът как и до каква степен българските културни нагласи могат да се разтворят, преобразуват и обновят във взаимодействие със чужди културни нагласи. Може би ще се окаже, че хомогенната българска култура, рязко разграничена от всички останали култури, е само плод на държавното въображение. В този смисъл предизвикателствата пред студентите в чужбина са предизвикателства пред цялото българско общество. Обратно на общоприетата представа, студентите са важни за България не със своето отсъствие от страната, а с присъствието си в пространство, където границите между свое и чуждо постоянно се провокират. Това присъствие им дава потенциалната възможност да зададат въпроси за българското по начин, по какъвто досега подобни въпроси не са били задавани.
Без активността на студентите обаче този потенциал може и да не се реализира и българското присъствие в чужбина да остане без последствия за обществения живот у дома. Тъй като културният шок от сблъсъка с ново общество подтиква към затваряне в себе си, много студенти не смятат, че техният опит представлява обществен интерес и трябва да бъде обсъждан публично. Подобна реакция не се дължи на свитост или на други подобни черти на българския характер (каквото и да означава това), а на обстоятелството, че българското общество не подготвя за неконформистки публичен живот. Вече няколко поколения българи изминават своя жизнен път, движейки се между семейството и свръхорганизирания и централизиран публичен живот, в който тяхната роля е най-често на изпълнители. Нищо чудно, че когато се откъснат от семейството и попаднат в публичен живот, базиран на принципите на откритостта, индивидуалния избор, предприемчивостта и личната отговорност, много млади българи невинаги намират верния тон. Тези от тях, които не губят желание за публичен живот, се изправят пред други проблеми. Често се казва например, че българите в чужбина нямат осезаемо присъствие нито в страните, където живеят, нито в обществения живот у дома си. Симптоматичен е обаче фактът, че опитите да се създадат държавни или неформални организации както в България, така и в чужбина са до голяма степен неуспешни. Комитетът за връзки с българите в чужбина има главно представителни функции, а успехът на съществуващите в чужбина студентски организации е минимален. Струва ми се, че неуспехите до голяма степен се дължат на начина, по който се мисли организираността - като дисциплинирана, контролирана отгоре формална йерархия. Разбираемо е защо младите хора, които са напуснали свръхорганизирания публичен живот в родината, не желаят отново да попадат в подобни организационни форми.
Това обаче не означава, че не съществуват други начини за съвместни действия. Както показват някои успешни инициативи на български студенти в Харвард, възможно е да се образуват гъвкави коалиции, които се запазват само за времето, необходимо за постигане на техните цели. Подобни коалиции са не организации, а мрежи от временни, но многобройни, взаимносвързани и интензивни контакти. Целостността на такива коалиции се гарантира не от строга институционална рамка, а от минимални общи принципи, които гарантират множество възможни действия и асоциации според целите и обстоятелствата. Тези коалиции не обезличават индивида, а му дават възможност да намери място за своите интереси и предпочитания. Дали гъвкавите коалиции не биха били и удачна форма за съвместни действия на българи в чужбина и българи в родината?
Не на последно място потенциалът на студентите може да не се реализира и поради това, че и на най-активните от тях не е чуждо държавното мислене. Като виждат в държавата единствен свой достоен партньор и едва ли не чакат официална покана да се включат в обществения живот, тези млади хора се изживяват като чиновници на свободна практика. Така те са на път да пропуснат възможности за участие в обществени сфери и дейности, където техният опит е не по-малко нужен и ценен, независимо от липсата на държавен престиж медии, неправителствени организации, частен бизнес. Директният контакт с различни институционални и неинституционални ниши на обществения живот е и начин да се преодолее държавно определената граница между чужбина и родина, да се направи по-гъвкава и лесна за преминаване. Процесите, които протичат, в обществото в момента, са по-важни (и доста по-интересни) от процесите в държавата.
За ситуацията, създадена от новата емиграция, не само няма готови решения, но липсва и дебат, който да спомогне за изясняването на въпросите, които трябва да бъдат зададени, както и за поставянето на проблемите, които трябва да бъдат решавани. Ако студентите в чужбина имат някакъв дълг към българското общество, това е задължението да провокират дебат по въпросите, които ги вълнуват. Те трябва да поемат инициативата, защото доминиращата подозрителност не позволява да бъдат чути именно техните гласове. Разбира се, става въпрос за траен ангажимент, а не за епизодични обаждания по радиото, които лесно могат да бъдат извадени от контекст и допълнително да усилят подозрителното отношение към живеещите в чужбина. Що се отнася до политиците, успокояването на политическите процеси през изминалата година и подкрепата, която мнозинството от българските граждани оказва на мерките за стабилизация на страната, дават основание да се предполага, че подобно на своите централноевропейски колеги поне някои български политици ще се почувстват достатъчно сигурни в себе си, за да се вслушат в предизвикателствата на подобен дебат. За това обаче ще бъде нужно да придобият способността да дискутират с критично мислещи опоненти, а не да се опитват да предрешат дебата с патриотарски призиви или мелодраматични закани.
* Авторът е аспирант в департамента по антропология в университета "Джон Хопкинс", САЩ.
Седем ли са милиардите дългове към фонд "Земеделие"
След списъка с кредитните милионери на банките миналата седмица беше огласен и списъкът с длъжниците на държавния фонд "Земеделие" (пълния списък на длъжниците ще намерите на адреса на в. "Капитал" в Интернет). "Три пъти отлагах срока за издължаване и се съобразявах с обективни причини, но вече няма да има прошка", заяви министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов. Последните предупредителни писма до длъжниците вече са изпратени и им е даден 7-дневен срок за плащане. В противен случай ще се отива към съдебни процедури, е категоричен земеделският министър. Списъкът ще се изпрати и в Банков надзор на БНБ, за да се предупредят банките да не кредитират неизправните длъжници на фонда. Неизправните длъжници няма да могат да ползват средства от фонд "Земеделие" в срок от 2 години, обясни Димитър Николов - шеф на държавния фонд.
Част от най-големите длъжници на фонда са и в списъка на кредитните милионери. Това още веднъж потвърждава практиката на доста фирми да взимат кредити от всякакви възможни фондове и банки с ясната идея да не ги връщат. (виж таблицата).
Длъжниците на фонд "Земеделие" са общо 5112 физически лица и фирми с дълг от 7.427 млрд. лв. Около 37 на сто от сключените договори за подпомагане през 1996-1997 г. не са изпълнени. Задълженията на производителите са по отпусната субсидия за пшеница реколта 1996 г., за производство на пшеница на фючърсна основа за 1997 г., за производство на слънчоглед и царевица реколта 1997 г. Задълженията към фонд "Земеделие" са пресметнати на база на главниците по неизпълнените договори към момента на сключването им. Все още не е уточнен размерът на лихвите, които фондът трябва да получи заради неспазване на контрактите, обясниха от аграрното ведомство. Това обаче означава, че никой досега не е водил точни сметки за това къде са изтичали парите на фонда, нито пък е предявил претенции за неустойките за неизпълнени задължения. Сега длъжниците и на опашка да се наредят, за да си върнат парите, те вече са напълно обезценени.
Всички длъжници на фонд "Земеделие" са по линия на субсидиите за производство на земеделски култури. Няма нито един некоректен платец по оборотните и инвестиционните кредити, които фондът отпуска. Всеки, регистриран като земеделски производител, на практика е могъл да получи пряка субсидия. Парите са отпускани безвъзмездно за покриване на материалните разходи за производство на пшеница, слънчоглед и царевица, срещу което производителят е бил длъжен да предаде определено количество продукция на лицензирани търговци. Липсвали са обаче всякакви правила за отпускане на средствата, проверки на надеждността на кандидатите за субсидия. И всички тези слабости при гарантиране на отпусканите средства несъмнено са довели до възможности за злоупотреба с парите на фонда. Документите за отпускане на субсидия не са били нищо повече от декларация, че производителят ще засее, заверена от кмета на селището, както и договор с фонда какви количества ще дължи, в какви срокове ще ги връща и по какви цени. Не са се изисквали и имуществени, парични обезпечения, към които фондът да пристъпи в случай, че се нарушат договорите с него.
Производителите са депозирали документите в областните земеделски служби, които са ги изплащали до зeмеделското министерство за разрешение. В областните земеделски служби само един човек е приемал документите за отпускане на средства. Едва ли той или пък дори от аграрното министерство са правили нещо друго, освен да си вършат чиновническата работа и да разписват субсидиите.
Втора схема за мамене на фонда е с една субсидия за производство на пшеница например да се вземе още една, без първата да е издължена. В областните земеделски служби разполагат с база данни от производители, които не са се издължили на фонд "Земеделие" по предоставената им субсидия, обясниха от фонда. Според неговия шеф всеки кандидат за подпомагане се проверява дали вече не е взел пари за дадена земеделска култура. Контролът обаче и при тези проверки е бил занижен или пък направо тенденциозно пренебрегван. "Допускано е в нарушение на Закона за защита на земеделските производители да се предоставя субсидия към производители, които по предходни договори са некоректни към фонда", пише в констативните протоколи на Сметната палата, която неотдавна обяви резултатите от извършената проверка за разходването на средствата на фонд "Земеделие".
Някои решения на фонд "Земеделие" директно са толерирали длъжниците. На производители, които не са могли да се издължат по договорите за субсидирана пшеница реколта 1996 г., е дадена възможност да предоговорят задълженията си. И така те са влезли в схемата на подпомагане и на производството на пшеница на фючърс от реколта 1997 г. При тази форма производителят се ангажира да произведе определено количество зърно, като фондът го финансира целево при определена цена на тон зърно. По-голяма част от парите производителят получава, преди да засее, а остатъка при предаване на продукцията.
"Линиите за субсидиране на царевица, слънчоглед и пшеница се застъпват", обясняват от фонд "Земеделие". Тоест още преди да е изтекъл срокът за предаване на пшеницата, може да се получи субсидия и за слънчоглед, което на практика означава, че спокойно може да се получи подпомагане още преди да си се издължил на фонда за друга субсидия. Още повече, че контролът за целево разходване на предоставените субсидии липсва. Това е друга схема за източване на повече пари от фонда. "Не се предоставиха констативни протоколи за извършени проверки по целевото разходване на предоставените субсидии както от регионалните служби, така и от областните земеделски служби.
Измами с парите на фонда са ставали и чрез получаване на субсидия през район, различен от този, в който е регистрирана фирмата. "Такъв е случаят с фирмата на строителния предприемач Барбуков, който е взел субсидия през областна служба Русе, а е регистриран в София", обявиха от земеделското министерство.
За някои от длъжниците
Субсидията за слънчоглед реколта 1997 г. е преведена сравнително късно на производителите, което е намалило добивите, признаха от земеделското министерство. С изкупуването на царевицата от миналогодишната реколта имаше големи проблеми, обясняват от земеделското министерство. Фуражните заводи нямаха достатъчно клиенти за фуражите си, а оттам и оборотни средства, за да изкупуват продукцията от производителите. Така че земеделските производители на царевица имаха два варианта за реализиране на продукцията си през миналата година. Единият е да не си продават царевицата, защото няма кой да им я плати, или пък фуражният завод да им прибере продукцията, но с обещания за бъдещи плащания. "Ако за царевицата има обективни причини производителите да задържат продукцията си, то при пшеницата на фючърс няма оправдания", каза министър Върбанов. Реколта 1997 г. беше добра, производителите се оплакваха, че няма кой да им я изкупи, а не си връщаха дължимите количества към фонд "Земеделие", допълни земеделският министър. Ако има обективна причина за неиздължаване на субсидираната на фючърс пшеница, тя е, че част от нея в резултат на дъждовете излезе лошо качество, обясняват агрономи. Производителите обаче са си продали хубавото качество пшеница на добри цени и по-лошото са го предложили на зърнобазите към фонд "Земеделие". Те от своя страна са отказвали да го приемат и така производителите са увиснали с дългове към фонд "Земеделие". Имало е момент, когато във Варненско нямаше вместимости в складовете на базите, което за известно време затрудни предаването на продукцията.
За реколта 1998 г. фонд "Земеделие" изцяло прекратява практиката на целево субсидиране на производството на определени земеделски култури. В проекторазходите на фонда за тази година е посочена само сума от около 876 млн. лв. за земеделски култури и най-много до 2 млрд. лв. за животни, което е малко над 3% от проекторазходите на фонда за тази година. За 1997 г. за целево подпомагане на производството на земеделски култури фондът е изхарчил 16.025 млрд. лв., което е 69 на сто от разходите на фонда, като се изключи резервът.
Фондът от април тази година ще отпуска пари на земеделците вече изцяло на кредитна основа, е решил управителният съвет на фонд "Земеделие". За производство на земеделски култури като слънчоглед, пшеница, царевица, захарно цвекло ще се отпускат оборотни кредити и фондът ще покрива част от лихвата по тях. Досега фондът е имал такава форма на подпомагане, но интересът към кредитите не е бил голям пред-вид на изгодните субсидии. Тези кредити са се отпускали от избрани от фонда търговски банки, чиято надбавка в лихвения процент на кредитите не е надхвърляла 5 пункта над ОЛП, а фонд "Земеделие" е покривал половината от основната лихва. "От април фондът ще покрива 100 на сто ОЛП, но за сметка на това няма да ограничава банките в лихвената премия над основната лихва", обяви шефът на фонд "Земеделие". Целта е да се освободи повече ресурс от банките, коментират от земеделското министерство.
Преминаването от целева субсидия към субсидия на лихвата е най-добрата форма, по която фондът може да се разтовари от потенциални дългове. Така земеделските производители, кандидати за подпомагане, ще минават през стандартните процедури на търговските банки за проверка на платежоспособността, ще се искат и обезпечения.
Фирми, големи длъжници на фонд "Земеделие", които са и в списъка на кредитните милионери на банките.
Потребителите ще получат повече права с нов закон
Защитата на потребителите, условията и правилата за търговия вече ще се уреждат в Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, който Министерският съвет прие през миналата седмица. Този закон включва досегашни разпоредби от Закона за цените и Закона за борба със спекулата. "Текстовете на закона са съобразени с директивите на Европейския съюз", обясни министърът на търговията и туризма Валентин Василев.
Според текстовете на проектозакона купувачът може да получи от търговеца информация за всички характеристики на стоката, цената, количеството, опасностите, условията по гаранцията.
Производителят може да предоставя гаранция за стоката, която предлага на пазара. За хранителните стоки гаранцията на практика е срокът на годност, а за останалите стоки в гаранционния договор трябва да се посочат всички условия по гаранцията. За някои видове продукция Министерският съвет може да предвиди задължителна гаранция, се посочва в проектодокумента.
Потребителите ще имат право на рекламация независимо дали за купената стока е дадена или не гаранция. Купувачът може да поиска да му се възстанови заплатената сума или пък да замени стоката, ако тя не може да се ремонтира, ремонтирана е преди това вече 3 пъти за един и същ дефект или 5 пъти за различни повреди. Клиентът с лоша стока може да поиска и отбив от цената. Рекламациите за дефектни стоки могат да се дават до 3 дни от придобиването им, предвижда законопроектът. При скритите дефекти рекламацията може да се предяви до изтичане срока на гаранцията. Транспортирането на стоките за ремонт или замяна, както и връщането им на потребителя трябва да става за сметка на търговеца, който ги е продал.
Слабост на текстовете, които уреждат правата на потребителите, е, че не определят съвсем ясно задълженията на търговците и сроковете, в които те да се изпълнят, обясняват експерти. Например в закона е посочено, че търговецът е длъжен да приеме рекламацията, но не се дават срокове, в които търговецът да я уреди.
Потребителите ще получат и правна възможност да се сдружават, ако са над 300 членове, според проектозакона. Предвижда се сдруженията да имат право да получават информация за проекти на нормативни документи, да информират контролните органи за нарушения на права на потребителите, да сезират съда. "С новия закон не се виждаме като равноправни партньори на държавата при защита на интересите на потребителите", обясни Павел Кърлев, шеф на Федерацията на потребителите. Права на сдруженията на потребителите се формулират с текстовете на закона, но не се дават ответните задължения на държавните органи, допълни той. В проектодокумента никъде не се казва в какъв срок сдружението ще може да получи отговор на повдигнат от него въпрос. Не се предвижда в проверките на държавните контролни органи да участват и представители на сдруженията на потребителите, с което донякъде се обезличава ролята им. "Въпреки недостатъците на уредбата федерацията ще продължи да си изпълнява досегашните функции", е категоричен Кърлев.
За разлика от защитата на потребителите, която частично беше уредена в Закона за цените и Закона за борба със спекулата.
Според проектозакона Министерството на търговията и туризма трябва да създаде и води публичен регистър на търговците, който да се ползва свободно в регионалните структури на Националната комисия по търговия. В него ще се вписват данни за фирмите, предмет на дейност, управление, лиценз за търговия с определени стоки, търговски обекти с пълно описание и др. Когато търговецът не даде информация за стоката, която продава, предлага стока без етикет, цената не е обявена, се налагат глоби и имуществени санкции в размер от 100 000 до 3 милиона лева. От 500 000 до 5 млн. лева ще е глобата и санкцията за прозводители, които не предлагат безопасни стоки, за търговци, които не приемат рекламации, рекламодатели или агенции, които изработват заблуждаваща реклама. Когато не се изпълняват предписанията на контролните органи, глобата или санкцията ще е от 100 000 до 2 млн. лева. Най-висока глоба или санкция - до 30 млн. лева, ще получават търговците, които не са спрели стоката от продажба въпреки заповедта на контролните органи. Търговията без лиценз ще се наказва със сума от 2 млн. до 20 млн. лева.
Най-драстична - до 100 млрд. лв., ще е паричната отговорност, която ще носят производители, които със стоките са причинили масови увреждания, смърт на потребители. Размерът на отговорността в тези случаи е взет от европейските директиви.
ДЗУ - между "Подкрепа" и Мултигруп
Синдикати и Мултигруп застанаха на различни позиции в старозагорското дружество "Дискови запаметяващи устройства". Миналата седмица шефовете на ДЗУ едва се справиха с исканията на работниците за смяна на изпълнителния директор Митьо Трандев и преструктуриране на предприятието. Решението за смяната се отложи за 29 май, за когато е насрочено общо събрание на акционерите на ДЗУ. Много е вероятно тогава от борда на директорите да бъде изваден един от двамата представители на Мултигруп. От шестте членове на съвета на директорите двама представляват ПФ "Мултигрупелит", който е най-големият акционер в ДЗУ след държавата. Трийсет и пет процента от дружеството бяха приватизирани на първата вълна от масовата приватизация. Трийсет и един процента държи ПФ "Мултигрупелит", около 4% - работниците и индивидуални акционери. Държавата е собственик на 65% от капитала на ДЗУ. Според източник, близък до предприятието, промишленото министерство настоявало представителите на "Мулти" изобщо да бъдат извадени от борда на директорите.
ДЗУ практически не работи. Линиите за компактдискове (една на завода и две на Мултигруп на площ, взета под наем от ДЗУ) са запечатани. Седемдесет на сто от продуктовата листа на дружеството е нерентабилна, припомня представителката на МФ в ръководството Рени Янакиева. За близо година от назначаването на инж.Трандев за изпълнителен директор не е сторено нищо за търсене на алтернативни решения. Част от парите от печелившето дископроизводство са харчени за заплати на неработещите направления. Сега това кранче е затворено - линиите са запечатани, а даването на лиценз дори за производството на СД-ар дисковете (без запис върху тях) се бави. Хора от бранша твърдят, че отделни поръчки и сега се изпълнявали, но с изричното съгласие на вицепремиера Александър Божков. Един от двамата представители на "Мултигрупелит" в борда, Пламен Вачков, не е оптимист, че в тази посока скоро нещо ще се промени. Предпазливостта на Божков в този случай до известна степен е оправдана, тъй като от МВР вече няколко пъти съобщават за открити и конфискувани пиратски дискове (без задължителното обозначение със СИД-код), произведени от линията на "Интерком" в ДЗУ. А "Интерком" се представлява от Сашо Дончев, чиято фирма "Овергаз" е в структурата на "Мулти".
От няколко години ДЗУ пренасочи дейността от производството на информационни носители към производство на печки, брави, енергоспестяващи лампи. И тези производства обаче са свити до минимум. Правителството в момента прави опити да възложи на ДЗУ производството на енергоспестяващи лампи по програми за социално слабите. Поръчката ще възлезе на около 5 млрд. лева. Вместо да се поемат част от разходите за електроенергия на социално слабите семейства, те ще получават по 2 енергоспестяващи лампи. Две трети от предвидените в програмата на изпълнителния директор Трандев постъпления трябва да дойдат от производството на тези 1 млн. броя енергоспестяващи лампи. Очаква се договорът да бъде подписан в средата на следващата седмица. Ако се реализира този проект, поръчката ще осигури работа на 250-270 специалисти. Запознати с хода на преговорите обаче са скептици, тъй като все още не е проведен конкурсът, изискван по Закона за държавните поръчки. Скептици са и работниците, които твърдят, че ДЗУ не разполага с необходимите мощности за производството на толкова лампи. Очаква се, че следващата седмица държавната линия за дискове ще получи лиценз от специалната комисия по авторските права начело с вицепремиера Александър Божков. Много е важно обаче какво е. Основното противоречие между работниците и директорите е програмата на Трандев, която предвижда уволнението на 680 души. "Нямаме право на оборотни кредити, липсват поръчки, трябва да се спасяваме сами и това налага да се откажем от онези хора, които не влизат в графата "основни работници", заяви изпълнителният директор инж. Митьо Трандев при среща на борда със синдикалистите. Синдикатите поискаха оставката на директора с мотива, че няма морално право да налага съкращения, след като през декември м.г. се обявил срещу уволненията. "През декември все още имахме някакви надежди" - се оправдал издигналият се на този пост през април 1997 г. ръководител и уточнил, че от общо 1915-те на щат в ДЗУ едва 846 са основни работници. Предложената от екипа му "спасителна" бизнеспрограма и в двата си варианта предвижда постъпления от 17 и 18 млрд. лв., които позволяват средни работни заплати от по 191 хил. лв. за 1208 души. Бордът на директорите в края на краищата отхвърли програмата на Трандев, съобщиха от Стара Загора. Ще се пише нова бизнеспрограма, за да може някогашният електронен гигант да дочака финала на приватизационната сделка. От изявления на Трандев излиза, че КТ "Подкрепа" му иска оставката, за да назначи на този пост личност, която ще стопира приватизацията, за да бъде фалирана фирмата и продажбата да стане на парче.
При нормални условия Мултигруп трудно може да се пребори с другите кандидати за покупка на дружеството. По неофициални данни интерес към приватизацията са проявили Ай Би Ем и "Бенефон". Остават в сила предложенията на виенската банка Централ вексел. Преди месец тя поиска да преобразува в собственост вземането си от около 5.5 млн. долара. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че основният кредитор на ДЗУ е Булбанк, която има да взема около 50 млн. долара. Синдикатите едва ли ще извадят полза от затварянето на ДЗУ. Те държаха на варианта ГОРУБСО с разделяне на предприятието на отделни части. Това обаче е неприемливо за основния собственик - държавата. Министерството на финансите е против затварянето и настоява за ускоряване на приватизационната сделка от посредника "Роланд Бергер енд партнерс", заяви председателят на директорския съвет Петър Николов. Според него срокът за финализиране на сделката е скъсен до 8 месеца и в края на май трябва да бъде готов информационният меморандум. По последни данни "Роланд Бергер" са обещали до края на март да бъдат готови с меморандума.
Ще си сътрудничим с Казахстан при транспортирането на нефт
С протокол за намерения за сътрудничество в областта на нефта и природния газ между България и Казахстан приключи първата сесия на българо-казахстанската междуправителствена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество. В протокола двете страни изразяват готовност да си сътрудничат в областта на нефта и природния газ и развитието на основните и спомагателните инфраструктури за транспортиране на нефт и газ в каспийския и черноморския регион, Западна и Централна Европа. От страна на Казахстан е проявен интерес към пристанищата във Варна и Бургас за използването им при транспорта на каспийски петрол до Европа, обясни министърът на транспорта Вилхелм Краус.
Подписаният протокол за намерения очертава само политическата рамка на интереса на двете правителства от дългосрочно сътрудничество в областта на доставките и транспортирането на нефт и природен газ в България, страните от Балканския регион и Европа, заяви Наталия Коржова, която е министър на труда и социалната защита на Казахстан и съпредседател на смесената комисия. За България това сътрудничество е особено важно от гледна точка на проектите за газопроводни и нефтопроводни трасета, които се предлагат през наша територия.
През последните месеци се наблюдава раздвижване по проектите за транспортиране на каспийски петрол. Акционерите на Каспийския петролопроводен консорциум решиха да се стартира изграждането на трасето до Новоросийск. Преди около седмица Алмати предаде активите си на петролопроводния консорциум. До 2000 г. консорциумът трябва да завърши строежа на първия етап от тръбопроводната система, която ще свързва петролните залежи в Западен Казахстан с терминалите на черноморското пристанище Новоросийск. С излаза на каспийския петрол на Новоросийск шансовете на проектите за петролопроводи през България се увеличават, смятат експерти.
Конкретни проекти за петролни трасета не са обсъждани на тази сесия, съобщиха двамата съпредседатели. Такива проекти ще бъдат обект на търговски преговори, ако компании от двете страни имат интерес към тях.
По време на сесията са набелязани и мерки за обединяване на усилията на двете страни за реализацията на трансконтиненталните транспортни коридори между Европа и Азия. България е получила 100 разрешителни за международни автомобилни превози.
Набелязани са също широк кръг от проекти за кооперирани производства на базата на български технологии - оборудване за преработка на селскостопанска продукция, подемно-транспортно оборудване, електронно-изчислителна техника, касови апарати, конфекция, лекарствени препарати, кожени изделия и др. Обсъдена е също възможността за кооперирано производство на автобуси със завод "Чавдар".
Търговският обмен между България и Казахстан е само 12 млн. долара. Набелязани са мерки за активизиране на търговските отношения между двете страни. Казахстанската страна се ангажира да разгледа възможностите за по-благоприятно митническо третиране на внасяните български стоки, бе съобщено след приключването на сесията. Подписан беше също меморандум за сътрудничество в областта на строителството. Парафирана е спогодба между София и Алмати за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. В различна степен на съгласуване са спогодби за въздушните съобщения, стандартизацията и сертификацията, туризма, образованието и научно-техническото сътрудничество. Предвижда се тези спогодби да бъдат подписани до края на годината.
Ако зад "Стелар" стоеше "Газпром", нямаше да имаме грижи с доставките на газ
Тим О'Нийл, президент и главен изпълнителен директор на "Интернешънъл Екуитис", пред в. "Капитал"
През последните месеци бяха лансирани различни версии за купувача на "Химко". Кои са "Стелар груп" и "Интернешънъл Екуитис"?
- "Стелар груп" е инвестиционна и търговска групировка със седалище на Бермудските острови. Тя е собственост на два бермудски тръста. Основен собственик на единия от тях е Ървин Брейч, а на втория - различни членове на мениджърския екип на "Стелар груп". Господин Брейч е известен канадски бизнесмен, който използва мрежа от финансови тръстове, а освен това се занимава и с други дейности в Канада.
Как ще коментирате твърдението, че зад "Стелар глобал" и "Интернешънъл Екуитис" стои руската "Газпром"?
- Категорично няма никаква връзка между "Газпром", Брейч и "Стелар груп", или на "Газпром" с който и да е член на "Брейч кепитъл корпорейшън" и "Стелар груп". Освен това те нямат връзка и с български лица и капитал. "Интернешънъл Екуитис" се контролира от "Стелар", а миноритарен пакет притежава мениджмънтът на "Интернешънъл Екуитис". Компанията е съветник по финансовата и инвестиционната политика на "Стелар груп" и на още двама, несвързани със "Стелар" клиенти. "Брейч кепитъл корпорейшън" е компания, основана от г-н Брейч, за да събира капитал чрез офериране в Британска Колумбия, който да пренася към "Стелар груп". Това ни позволява да поддържаме инвестиционната си дейност и занапред да бъдем дори още по-активни, отколкото сега - както в България, така и в други страни.
Има още една хипотеза - за сделка между "Стелар" и "Норск хидро", с което норвежката компания иска да избегне сблъсъка с антимонополното законодателство.
- Каквито и връзки да имаме с "Норск хидро", това са бизнесконтакти, тъй като "Норск Хидро" е клиент на "Химко". Наистина текат преговори с "Норск хидро", но няма връзки на собственост, нито конспирация във връзка с установяването на контрол върху пазара.
Защо се забави сделката с "Химко", която трябваше да се подпише още преди Нова година?
- Има две причини. Първо, сделката за "Химко" е голяма и сложна и ние сме в продължителни преговори за договора. Другата причина е, че сделката зависи и от приключването на преговорите за доставката на газ от Русия. Ако ние не сме сигурни, че ще можем да получим газ на добра цена, няма смисъл от сделката.
Обявихте, че сте готови да платите за "Химко" 84 млн. долара. Това е по-ниска цена от първоначално обявената от АП. За сметка на какво е постигнат компромис с агенцията?
- Подписахме протокол за поверителност на информацията с АП, според който сме задължени да не коментираме преговорите. Единственият възможен коментар е, че наддаването за "Химко" беше приключено през октомври. След което ни дадоха време за подробен технико-икономически анализ и да сравним състоянието на "Химко" с информацията в меморандума. Всяка възможност за намаляване на цената ще бъде като резултат от този анализ. В пресата тази седмица се появи информация, че "Химко" губи 1.5 млн. долара на месец. Очевидно, че компания която губи, струва по-малко, отколкото компания, която печели пари.
Как ще се реши проблемът със старите екологични щети от дейността на "Химко"? Имаше идея да се приложи схемата с МДК за финансиране на дейностите за преодоляване на тези щети?
- Екологичните проблеми на "Химко" са много по-малки, отколкото на МДК - Пирдоп. По наши разчети стойността на разходите по ликвидирането на екологичните проблеми на "Химко" няма да достигне тази за МДК. Ще разчитаме на законовото задължение на държавата да плати за премахване на миналото замърсяване, а нашата инвестиционна програма ще приведе завода в съответствие с европейските стандарти.
Вие сте нови в торовия бизнес, при това ставате собственик на такова производство в условията на изключително неблагоприятна пазарна конюнктура. На какво залагате?
- Да, ние наистина сме нови в торовия бизнес, но да кажем на нашите конкуренти какви ще бъдат стратегиите ни, не е разумно. Ние имаме стратегия, която е донякъде различна от тази на нашите конкуренти, които са големи мултинационални компании. Ние сме малка частна групировка и затова нашата стратегия ще бъде по-различна и по-гъвкава. Готови сме да направим такава инвестиция в момент, в който смятаме, че цикълът на цените на карбамида е достигнал своята най-ниска точка, защото това е инвестиция в бъдещето.
Пое ли държавата някакви ангажименти за гарантиране на определена оптимална цена на природния газ в дългосрочен план? Имаше такова изискване от ваша страна.
- Нямаме такова споразумение в момента по цената или по доставката, защото това зависи от постигането на споразумение между България и Русия. Но за нас е много важно в дългосрочен план да бъдем осигурени с доставки на газ на цени, които са конкурентни с тези на другите производители в Европа и региона. Ако зад "Стелар" стоеше "Газпром", нямаше да имаме никаква грижа с доставките на газ.
Ще бъде ли подписан скоро договорът с "Евроенерджи"?
- Ние имаме договор за продажбата на "Евроенерджи" от две седмици и сме в процес на изпълнение на стъпките по този договор. Днес (13 март - бел. ред.) ще увеличим капитала на "Евроенерджи" от 1.5 млн. лв. на 150 млн. лв. За да стане обаче реален договорът, са необходими още много неща - съдебна регистрация, заверка на увеличението на капитала и т.н. В България тези неща отнемат твърде много време, докато в Канада приключването на една сделка става за няколко часа около една голяма маса. Смятам, че по отношение на бизнеса в България има още много неща за опростяване.
Какво ще покаже, че сделката е финализирана?
- Когато тя бъде финализирана, следващото ни интервю ще бъде на "Раковски" 90 (офисът на "Евроенерджи" - бел. ред).
Става въпрос за сделка между частни компании, защо Министерството на промишлеността като представител на държавата взема толкова активно участие в преговорите?
- Добър въпрос. Не е лошо да попитате Министерството на промишлеността.
Имат ли основание твърденията на Емил Хърсев, че сделката може да бъде блокирана заради неизяснени отношения с Централ вексел банк?
- Не вярвам, че частни компании, каквито са "Евроенерджи", "Плама" и Централ вексел банк, трябва да водят преговори чрез медиите. Затова няма да коментирам този въпрос.
Няма ли да ви струва много скъпо "Плама", купена по този начин? Имам предвид, че "Евроенерджи" ще ви натовари с още дългове.
- Очевидно, ако мислехме, че е твърде скъпо, нямаше да го направим.
Поставяли ли сте пред банките кредиторки изискване да прекратят съдебната процедура по обявяване на "Плама" в несъстоятелност като условие за финализиране на сделката с "Евроенерджи"?
- На срещата с кредиторите на "Плама" всички ние постигнахме съгласие, че няма да коментираме пред пресата, и аз ще се придържам към това споразумение. Предоговарянето на дълговете на "Плама" е съществено за нейното оцеляване. Мисля, че всъщност въпросът ви е дали има сблъсък на интереси между нас и кредиторите. "Стелар" вярва, че с малко допълнителен капитал от нас и с обновяване на мениджмънта "Плама" може да стане успешна фирма и един от основните работодатели в Северна България. Разбира се, ние не сме в бизнеса заради алтруистични цели, а за да правим пари. За да постигнем това, е от съществено значение дългът да бъде преструктуриран. Интересът на банките е да ни позволят да работим, за да могат да получат част от дължимите им средства, но не и цялата сума. Важно е да се разбере, че целият дълг на "Плама" е натрупан, преди тя да бъде приватизирана. Стойността на този дълг е много по-висока, отколкото би могло да бъде оправдано от финансовите резултати на "Плама", когато тя все още е работила. Причина за натрупването на такъв висок дълг са т.нар. меки кредити, които са раздавали по това време държавните банки, тоест кредити, по които може да се очаква, че средствата няма да бъдат върнати.
Предвижда ли се групиране на банките кредиторки, което да определя кои от тях при каква степен на дисконтиране и в какви срокове ще получат обратно част от дълговете?
- Не мога да коментирам.
Как смятате да възстановите производството на "Плама"?
- След като сме финализирали договора, ще осигурим допълнителни средства, за да пуснем отново завода. Общите разходи са около 2 млн. долара. Те ще бъдат осигурени от "Интернешънъл Екуитис", както и финансирането, което е необходимо за доставката на суровината.
Имате ли осигурени доставки и пазари за продукцията на "Плама"?
- Ние осигуряваме необходимите за доставките средства, така че едва ли ще има проблем. Що се отнася до пазарите, при пазарна икономика никога не можеш да бъдеш 100 процента сигурен, че продукцията ще се продаде. Ние искаме да произвеждаме много продукти, тъй като идеята е рафинерията да работи на печалба.
Вярно ли е, че "Интернешънъл Екуитис" проявява интерес към приватизация на пловдивския стъкларски завод "Дружба"?
- "Интернешънъл Екуитис" се занимава с финансиране, консултации и предлага услуги като инвестиционна банка на трети лица. Ние взехме решение да подкрепим офертата на мениджърския екип за дружеството. Ще осигурим финансиране и консултантски услуги на мениджърите във връзка със събирането на необходимия капитал за изпълнение на инвестиционната програма и техническите преговори с Агенцията за приватизация.
НЕК - по близо до монопола, отколкото до пазара на електроенергия
Националната електрическа компания ще се преструктурира по модела "единствен купувач", съобщи председателят на Комитета по енергетика Иван Шиляшки. Той обясни, че този модел е залегнал в проектите на двата основни документа, които ще определят бъдещото на отрасъла - стратегията за развитие на енергетиката и закона за енергетиката. Окончателният вариант на проектозакона беше внесен в Министерския съвет преди около седмица. Той ще влезе в дневния ред на МС в момента, в който се получи становище от Съвета по законодателството към Министерството на правосъдието. Енергийната стратегия ще бъде внесена за обсъждане от министрите в началото на следващата седмица.
Това е модел на централизирана структура на електроенергийната индустрия, при която собствеността може да бъде изцяло или преобладаващо държавна или частна. При този модел съществува една компания, която държи преносната мрежа и разпределението. Централите могат да бъдат с участие на тази компания или да са самостоятелни търговски дружества, независими производители на електроенергия. Разпределението и доставката до крайни консуматори също се извършват от самостоятелни търговски дружества - дистрибутори. Независимите производители нямат право да продават електроенергията си на друг освен на централната компания - собственик на преносната мрежа. Дистрибуторите могат да купуват ток само от нея.
Най-популярен е френският модел на единствения купувач. При него енергийният сектор е доминиран от "Електрисите дьо Франс" (ЕДФ) - националната електрическа компания на Франция, която държи 95% от производството и разпределението и почти изцяло преносната мрежа. Отделните консуматори нямат право да купуват електроенергия от независимите производители, това може да прави само електропреносната компания ЕДФ. Доставката на енергия за всички консуматори се прави от преносната компания. Почти идентичен е и моделът на електроенергийната индустрия в Италия. Държавната компания ENEL държи 80% от производството, 100% от преноса и 95% от разпределението. Компанията е в процес на приватизация. Очаква се тази приватизация да бъде придружена с реорганизиране на предприятието и преструктуриране по модела "единствен купувач" (Single buyer).
Силно централизирана енергийна структура с преобладаващо държавно участие има още в Гърция, Ирландия, Португалия, Словакия, Полша и Русия. Съществуват централизирани модели и с частно участие, каквито са в Белгия, Унгария и Чехия.
Пълната противоположност на модела "единствен купувач" е
По мнението на експертите английският модел е по-жизнеспособен, тъй като инвестициите и новото строителство са по-интензивни, повишават се ефективността и използваемостта на машините, намаляват се сроковете за изграждане на нови мощности, средната производствена цена на електроенергията намалява. Противниците на либералния енергиен пазар сочат като основен недостатък на този модел това, че въпреки всичко цената, произведена от английските централи, остава висока. Според други специалисти обаче това се дължи на фактори като неефективен въгледобив, високи разходи за енергията от ядрените централи, а не само на недостатъчните регулативни мерки.
Моделите в Швеция и Финландия са подобни на английския. Реформите в тези страни също се характеризират с частна собственост, въвеждането на пълна конкуренция и всеобщ достъп за концесии и териториално разграничаване. Разглеждат се предложения за промяна на юридическата рамка на системата и въвеждането на договорна форма на достъп до мрежата.
Ориентацията към Single buyer не е добър избор, коментираха представители на чуждестранни компании, които са заявили инвеститорски интерес към обекти от българската енергетика. Според тях съществува голяма опасност този модел да стане
Един производител в ТЕЦ "Марица изток" например трябва да купува въглищата по държавно определените усреднени цени. За въглищата от мините в Маришкия басейн те са по-високи от реалната себестойност поради изкуствено намаления добив и продължаващата практика зад по-евтиния маришки лигнит да се прикрива нерентабилността на дружествата с по-висока себестойност на производството. От друга страна, частният инвеститор трябва да продава енергията по държавно определени, т.е. социално приемливи, цени. Не е ясно дали той ще може да продаде продукта си и извън страната, например в Турция, където би могъл да вземе по-добра цена.
"При държава, която е бедна като нашата, не може да се премине директно към най-либералния модел, защото рискът от рязък скок на цените е голям и населението няма да понесе такъв ценови шок. Най-големи претенции във връзка с избора на модела "единствен купувач" имат американските фирми, които са заявили намерение да инвестират у нас. Те искат либерален модел. Ние обаче не сме щата Мейн или Калифорния. Европа проявява повече разбиране към проблемите на страната и на отрасъла и е по-благосклонно настроена към избора ни на модел. Европейските експерти дори оцениха високо проекта на закон за енергетиката, който внесохме в Министерския съвет", заяви пред "Капитал" зам.-председателят на КЕ Станчо Андреев.
Факт е обаче, че при избрания от КЕ модел за инвеститора няма гаранция, че ще може да продава произведената енергия на цени, с които да възстанови в предвидените срокове вложените средства и да реализира печалба, коментират експерти. Според тях при този модел става невъзможно и хеджирането и компании, които са свикнали да работят с тези инструменти за застраховане от ценови изненади, ще се окажат с вързани ръце. По този начин не е изключено да прогоним едни от най-големите компании, които са заявявали желание да инвестират в България. Американската "Ентерджи" например едва ли би оценила като изгодно участието си в този проект, ако няма право нито да ценообразува на вътрешния пазар, нито да изнася. Компанията обяви наскоро намерението си да финансира голям проект за рехабилитация на "Марица изток 3" и разширяването на възможностите за износ на електроенергия в Турция. Предвижда се съвместна експлоатация на обекта с НЕК. Подписано беше и споразумение между "Ентерджи", КЕ и НЕК.
"Имаме доста кандидати за реализирането на проекти, особено за комплекса "Марица изток". Затова не е страшно, ако някой от кандидат-инвеститорите се оттегли. Към "Ентерджи" не сме поели конкретен ангажимент. Споразумението, което подписахме, не е договор. То има по-скоро силата на документ за намерения", обясни Станчо Андреев. Според него за "Марица изток" ще се обяви търг и най-вероятно тя ще се приватизира като комплекс.
Не е вярно, че само "Ентерджи" е против модела на единствения купувач, той има опоненти и сред специалистите в страната, твърдят хора от бранша. Първият вариант на стратегията за развитие на енергетиката предвиждаше един много по-либерален модел. Впоследствие се наложи централизираният модел.
По този начин България ще си отреже пътя към свободния пазар на електроенергия, който вече се формира в Европа, смятат експерти. През 1996 г. министрите на енергетиката на страните от ЕС приеха становище за частична и прогресивна либерализация на европейския електроенергиен пазар. Директивата за общоевропейския електроенергиен пул влезе в сила от началото на миналата година и държавите разполагат с две години, за да залегне тя в националните им законодателства.
Без достатъчно инвестиции за поддържането и рехабилитирането на съществуващите мощности и изграждането на нови интегрирането на българската енергийна система към общоевропейската са невъзможни. Най-важното условие за присъединяването на националната енергосистема към UCPTE е нейната надеждност и стабилност. В момента съдбата на четирите малки реактора на АЕЦ "Козлодуй" все още остава неизвестна, т.е. те може да бъдат затворени въпреки доказателствата на българската държавна администрация, че с преждевременното извеждане на четирите реактора енергийната ни система ще бъде подложена на сериозно изпитание. Още преди няколко години трябваше да се реализират проекти за рехабилитацията и изграждането на заместващи мощности в ТЕЦ "Варна" и електроенергийния комплекс "Марица изток". Това не стана, защото държавата нямаше пари. Тя и сега няма пари и единствената възможност да се привлече финансиране е да се осигурят привлекателни условия за навлизането на външни инвестиции в енергийния отрасъл. "Единствен купувач" обаче определено не е моделът, който ще привлече частни инвестиции, независимо дали са местни или чуждестранни.
Решаващо е какъв модел на растеж ще изберем
Поради това, че в България през последните седем години нямаше сериозна икономическа реформа, се смениха седем правителства, имаше много очаквания, малко резултати. Стигнахме до състояние да ни бъде предложено от международните финансови институции в България като оздравителна мярка да се въведе валутен съвет.
Защо стигнахме до това състояние? Вероятно на този въпрос вече всички са си дали отговор. Според мен най-важната причина е, че през последните седем години нямаше политическа и най-вече финансова воля, просто казано, да се спре печатницата за пари. Всяко правителство решаваше своите проблеми, като пускаше все повече и повече пари в обращение. Нямаше воля да се приложи Законът за БНБ така, че централната банка да бъде самостоятелна и независима.
Това стана през 1997 г. Какво е важно, освен че липсваха реформи и нямаше друг начин за спасение? Сега много хора може да кажат - да, имаше начин, ако БНБ беше действала като централна банка. За съжаление тя не действаше.
Освен липсата на реформа преди въвеждането се проведе дълга, според мен не много благодатна дискусия по това дали да има, или да няма валутен съвет. Дискусията беше насочена повече към това какво представлява валутният борд. Доброто в дискусията беше, че много хора разбраха принципите на валутния съвет. Бордът беше въведен в самото начало като принципи от служебния кабинет, без да има закон. Това доказа, че ако имаше воля, през изминалите седем години можеше да се постигнат много по-сериозни резултати. Впоследствие беше приет и законът.
Смятам, че този валутен съвет така, както беше въведен в България, няма аналог в света. Може да се каже, че той е уникален по следните причини. Няма отделен закон за валутния съвет, а той е в рамките на БНБ. Много от правомощията банката имаше и преди този закон, но не се изпълняваха.
Втората специфичност на валутния съвет е възможността за плавно излизане от него при запазване на националната банка и привързване към европейската валутна система. Това са два специфични момента, които ги няма в другите закони по света за действащи валутни съвети.
Какви са досега постигнатите резултати от прилагането на валутния съвет?
Най-значим и видим резултат е драстичното намаление на инфлацията. От над 240 на сто през февруари 1997 г. до 0.5 на сто за октомври, 0.5 на сто за ноември, 1.5 за декември 1997 г., 2.0 на сто за януари и 1.7 за февруари 1998 г. Това са неоспорими факти. Може да има някакво отклонение от тях. Но едно е инфлация 240 на сто, друго е инфлация 1-2 на сто.
Постигна се стабилизация на банковата система. След големите фалити, които обиколиха страната, останаха реално 10-15 банки. През 1990 г. банките бяха над 54. Стабилността е преди всичко резултат от новия закон за банките, който наложи много сериозни рестриктивни мерки и отговорности към банките да отпускат кредити. В банките са внесени над 500 милиона долара. (Според някои твърдения са внесени и 1 милиард долара.) Това са пари, които бяха, както ние ги наричаме, в дюшеците и възглавниците на населението. Рязко се понижиха лихвените равнища и най-вече основният лихвен процент и лихвите по кредитите. Тук за съжаление има много голяма разлика между основния лихвен процент и лихвените проценти по кредити и считам, че има какво още да се направи.
След постъпването на нови 100 милиона от Световната банка нашият валутен резерв вече е над 4.8 милиарда ДМ. Това е сериозен валутен резерв. Рязко се повиши цената на българските Брейди-облигации, което означава, че се е върнало доверието към България.
На базата на тези и други показатели се постига стабилен и по-лесно предвидим и изпълним бюджет на страната. Преживяхме първата година, бюджетът беше изпълнен така, както беше приет. Постигнахме и критерия за Европейския съюз за бюджетен дефицит в рамките на 3 на сто. Бюджетният дефицит за 1997 г. беше 3.1.
Доходите се стабилизираха и някои дори се повишиха. Не казвам, че са достатъчни и че това е нещо много голямо. В началото на януари 1997 г. размерът на пенсиите беше между 5 и 10 долара, през декември 1997 г. достигнаха вече 30-40 долара. Проблемът е как оттук нататък да се увеличават доходите на населението.
Всичко това не можеше да се постигне без силната външна подкрепа и доверие към реформите. Постигнахме безпрецедентно споразумение с Международния валутен фонд. Само две държави, доколкото ми е известно (едната е България), имат такова споразумение с Международния валутен фонд в условията на служебно правителство. Сега сме на път да сключим ново споразумение с Международния валутен фонд, което ще бъде дългосрочно - тригодишно.
Какви са
Има и други опасности като влиянието на международните икономически отношения. Например кризата в Азия, а, не дай боже, и кризата в Косово, ако не се овладее напрежението с политически средства. Ново ембарго над бивша Югославия ще се отрази много зле на икономиката на България.
Втората група от проблеми, на които ще се спра, са
Предвижда се стабилен бюджет, стабилни приходи и разходи - нисък бюджетен дефицит в рамките на критериите на Европейския съюз и стимулиране на икономиката.
По приходната част на бюджета може да се очаква сериозно, както и досега, външно финансиране от Международния валутен фонд, Световната банка, Европейския съюз, Европейската общност, разбира се, при стриктно спазване и изпълнение на сериозна програма за икономическо развитие на страната.
По приходите от приватизацията. За разлика от Бавария, където са били продадени само две предприятия и са постъпили 5 милиарда ДМ, за нас размерът на приходите от продажбите ще е проблем.
Друг проблем е, че тези пари не отиват за стимулиране на икономиката и за инвестиции, а отиват за посрещане на нашия външен дълг и за посрещане разходите по бюджета.
На трето място, разчита се много на чуждите инвестиции. Според моя груба оценка България може да поеме между 1-1.5, та дори и до 2 милиарда долара годишно. За съжаление не можем да се похвалим с някакъв много сериозен ръст или много сериозни приходи на чужди инвестиции.
По данъчната реформа. Според едни специалисти данъчната реформа е твърде успешна, а според мен е прибързана и неуспешна и най-вече като данъчна политика и отношение към реалната икономика. В законите има много неясноти и въпросителни. Лично аз смятам, че при 22 на сто ДДС за всички стоки и услуги и повече от 46 на сто с репатриране на печалбата за чуждите инвестиции не можем да очакваме в близките години в България да има сериозни инвестиции.
Опитът в други страни с успешен валутен съвет (неслучайно казвам успешен валутен съвет) показва, че данъците са ниски и опростени като ставки и методика за тяхното прилагане.
По разходната част на бюджета. На първо място, България има огромен външен дълг, който ще тежи още много години и ще ни създава проблеми. Тук няма какво много да се направи, тъй като единият дълг - по Лондонския клуб, не може да бъде предоговарян и опрощаван. Ако чуете, че някой претендира за опрощаване на външния дълг, просто го считайте за несериозно. България ще си плаща своите външни задължения. В противен случай не може да разчита на никаква външна помощ.
