Освен държавното радио като институция съветът обвини в нарушение на закона персонално и журналистката, направила материала.
По-късно през седмицата се разбра, че НСРТ е заподозрял и БНТ в нарушение на медийния закон. От съвета поискали телевизията да им предостави записи от емисиите в деня, когато компроматът беше разпространен в парламента.
Междувременно БНР реагира мълниеносно на обвинението, че е прекрачило отвъд позволеното от закона. Управителният съвет на националното радио наказа журналистката, имала нещастието да предава от парламента във фаталния ден, с последно предупреждение за уволнение и я свали от ефир за един месец. С това радиобосовете волно или неволно нанесоха косвен удар по НСРТ - на следващия ден всички си мислеха, че съветът е наказал журналистката.
Срещу решението на седмината от НСРТ се изказа и потърпевшият от скандала - Богомил Бонев. "Националният съвет за радио и телевизия неприятно ме изненада с декларацията, че било нарушено моето достойнство от това, че се изнасяли факти от личния ми живот без мое разрешение", заяви вътрешният министър. Според него в личния му живот нямало факти, които да уронват престижа и достойнството му. Бонев определи решението на НСРТ като "мечешка услуга".
Журналисти и депутати от различни парламентарни групи (без тази на СДС) организираха подписка в знак на протест срещу решението на НСРТ и санкциите на ръководството на радиото срещу репортерката.
Така в публичното пространство се разрази поредният скандал, свързан с НСРТ, и вторият, провокиран от изострената чувствителност на някои негови членове към темата Мултигруп. Преди време един от членовете на съвета - Димитър Коруджиев, директно обвини един от членовете на радиоръководството във връзки със скандалната групировка. Шефът на БНР Александър Велев обаче остави нападките без последствия .
Един от близките свидетели на драмите около медийния съвет сподели, че след този негов пореден конфликтен ход има реална опасност НСРТ да се уплаши от себе си, след като види, че всяко действие, което предприема, вдига на нож обществеността и има реална опасност да бъде възприеман като чуждо тяло в социалния ни организъм.
И UPS влизат в електронната търговия
Компанията United Parcel Service (UPS) - () заяви намерението си да влезе на пазара на сигурни електронни разплащания и обмен на данни, обещавайки, че ще направи онлайн-доставките на документи толкова сигурно, колкото сигурна е защитата на американските долари от фалшификация. През второто тримесечие на 1998 г. UPS ще представи алтернатива на технологията за кодиране на съобщения, предлагана от компании като Entrust Technologies и Network Associates. Продуктите на Entrust Technologies и Network Associates са базирани на принципа на директно изпращане на кодирани файлове без намесата на посредник. Идеята на UPS е разработката, съвместно с Tumbleweed Software и NetDox, на продукт, при който при предаването на файловете ще се намесва администратор, който да гарантира сигурността на транзакцията.
При системата на UPS-данните, които се предават, ще бъдат подписвани по електронен път и след това архивирани заедно с разписки от двете страни, така че да може да се проследи дали документът не е бил променян. Според говорител на компанията тази система ще позволи на UPS да докаже дори пред съда какви точно данни са изпратени, от кого са изпратени, кой ги е получил и кога. От UPS ще поемат гаранции за изпращаните документи, както и за идентифицирането на изпращача и получателя за електронни разплащания на стойност до 100 хиляди долара. Системата, наречена UPS Document Exchange, ще има две нива на сигурност - Dossier, за по-висока сигурност, и Courier, за по-маловажни документи. Цената на услугата все още не е известна, но от UPS твърдят, че няма да е по-скъпа от 32-центова пощенска марка и ще е по-евтина от традиционната услуга за доставка на документи.
Екопътеките са източник не само на емоции, но и на доходи
Към традиционно познатите туристически обекти у нас вече се прибавят нови. Екопътеките се превръщат в екзотика не само за чужденците, посетили страната ни, но и за родните любители на природата.
"Не всяка горска или полска пътека може да бъде наречена екопътека. Става въпрос за
Три екопътеки вече посрещат туристи. Негованската (от река Негованка) - край с. Елен, Великотърновско, е с дължина 1.350 км. Пет дървени моста и стълби осигуряват достъпа до водна каскада. Идеята е маршрутът да стане кръгов и целодневен.
Трънската екопътека е край с. Ломница, Трънско. Посещават се неизвестни досега места от ждрелото на река Ерма. Преминава се през тунел, строен през 40-те години. Пътеката е замислена в няколко варианта. Първият етап се обхожда за два-три часа. Следващите разширяват първоначалния маршрут и включват посещение на връх Китка и село Трънска Банкя с открития плувен басейн (строен още през 20-те години). Последният маршрут от пътеката ще се изминава за около осем часа, в които се включва и времето за обяд.
Крушунската екопътека е близо до Летница, Ловешка област. Тя е най-късата от трите - при бърз ход може да се измине и за 40 минути. Тя е и най-близко до населено място - включена е в регулационния план на селището. Предлага посещение на каскада - водата е изворна и изскача от огромна по дължина пещера.
Маршрутите на вече готовите екопътеки доскоро са били неизвестни даже за местните хора. Първоначално много от тях били скептично настроени и към идеята, и към реализацията й. Част от Крушунската екопътека например била позната само на иманяри и бракониери, дошли за пъстърва. "Сега каскадата е с кристалночиста, но мъртва вода - рибата е унищожена от системни взривове, хлор и т.н. Много е трудно да обясниш този парадокс на чужденците", разказва Петър Петров.
И трите екопътеки са отворени за посетители. И по трите има "довършителни работи" - да се построи чешма например или беседка, да се сложат пейки. Предстои да се сложи специалната маркировка, рекламата също чака ред. За всичко това са необходими средства. Засега БАСЕТ ги събира от неправителствени организации и доброволни дарения. За финансирането се разчита на общините и на местните съвети по туризъм.
В напреднала фаза е проучването и проектирането на регионалната екопътека "Копрен" край с. Копиловци, област Монтана, и на Буйновската екопътека - край горното течение на река Въча в Родопите. Копренската ще бъде най-дългата - с обход два дни, като маршрутът ще стига до Чипровци. Видяното ще съперничи на Белоградчишките скали.
Голямата цел е да се разработи национален туристически продукт на основата на сегашните и бъдещите екомаршрути. Осем екопътеки включва националната мрежа, която БАСЕТ възнамерява да създаде.
Ползата от изграждането им е предвидима. Притокът на посетители може да се окаже
В районите на селищата, край които вече функционират екопътеки, местните хора вече мислят за създаване на специални сдружения. Целта е с общи усилия да дадат тласък на туризма в региона. В село Копиловци например са нарекли дружеството "Копиловско родолюбиво общество". "Действащият скален параклис в Трън, музеят на бусинската керамика и басейнът край с. Трънска Банкя са атрактивни сами по себе си, но с регионална значимост. А Трънската екопътека, която ги обединява, вече се превръща в обект с национално значение. Това е генералната цел на идеята за екопътеките", обобщава Петър Петров.
"БАСЕТ не е туроператор, агенциите трябва да направят популярни екопътеките и да привлекат посетители", уточняват от асоциацията. Засега посетителите са предимно чужденци.
Целта на пътеките не е човек да се натовари с ходене, предупреждават специалистите. Маршрутите се преминават бавно, почивките са многобройни, набляга се на съзерцанието. Екопътеките не са подходящи за хора с нарушения във вестибуларния апарат. Те трябва да се отбягват и от тези, които изпитват страх от височини, теснини, затворени пространства. Противопоказни са и за туристи с наскоро прекаран инфаркт.
Специалистите от БАСЕТ са разделили страната на четири вертикални пояса, които са обект на специално внимание за изграждане на екопътеки. Зоните започват от 0 и достигат до 1700 м надморска височина. Първите частично изградени пътеки - Негованската и Крушунската, са в най-ниския пояс (от 0 до 300 м). Трънската попада в пояса 600-1000 м. През тази година вниманието на БАСЕТ ще бъде насочено основно към най-високо разположения пояс - 1000-1700 м. Над тази височина са хижите, върховете и скиорите, там липсва естествената горска растителност, твърдят експертите и изключват изграждането на екопътеки тук.
Накратко
Управителният съвет на БНТ направи цялостен анализ и оценка за състоянието на телевизията. Обсъдени са били всички финансови и организационни проблеми и програмното състояние на БНТ за първите 45 дни от избирането на управителния съвет. Решено е било да се предложи на програмния съвет на БНТ в срок до 15 март да приеме и представи за утвърждаване от УС окончателната програмна схема на БНТ. Също така не по-късно от 10 април да започне излъчването на оригинална сутрешна програма. До 30 март УС трябва да приключи с преразглеждането на всички досегашни договори с трети лица във връзка с новата програмна схема на БНТ. В същия срок главният редактор на "Новини и актуални предавания" трябва да подготви и представи за утвърждаване от УС на правила за редакционните права и задължения на журналистите. До седмица в УС трябва да се внесат също така предложения за създаване на единна финансово-счетоводна система в БНТ. На генералния директор се възлага да създаде експертна група за подготовка на специална програма на БНТ за разпространение чрез сателит.
Популярните радиоводещи от "Хоризонт" Явор Дачков и Люба Ризова са на работа в Нова телевизия от миналата седмица, след като шеф на новините в медията стана Лиляна Попова. Да премине на телевизионна работа се готвела и водещата на "Преди всички" Спасиана Кирилова, но все още не е ясно кога. Бившата шефка на "Хоризонт" Светла Петрова няма да се присъедини към новинарския екип на Нова телевизия, е казала Попова, която напусна БНР заради избора на Велев за генерален директор.
Светослава Тадаръкова, една от четирите водещи на предаването "Екип 4", беше уволнена от БНТ миналата седмица. Мотивът за това решение е бил, че с изявления в медиите уронва доброто име на БНТ. Наскоро журналистката и нейният съпруг Димитър Тадаръков, шеф на "Булгарлизинг" (който е на едно от челните места в списъка на кредитните длъжници), казаха пред медиите, че са заплашвани и че в БНТ има невиждана досега цензура. Според програмния директор Владо Даверов журналистката е изнесла кухненска информация и е дала неверни изявления, отразени в други медии, относно спирането на нейното предаване "Тревожни мозъци". Тадъръкова заяви, че още не е решила дали да съди БНТ.
Известни личности от българските радиа и театри ще се състезават в новото предаване "Без думи", което започва по Канал 1 на БНТ от средата на март, според Люба Кулезич. То ще бъде външна продукция с продуцент Илиян Вътев. В близките дни се очаква решение на БНТ точно по кое време да се излъчва предаването.
Везните на Темида може да се наклонят срещу ВАЦ
За полиграфическия комбинат "Димитър Благоев-2" е подадена само една оферта и тя е на работническо-мениджърското дружество на предприятието, казаха от Агенцията за приватизация миналата седмица, след като изтече срокът за подаване на документите.
Това предизвика учудване, защото се очакваше офертата да бъде на германската медийна групировка ВАЦ. Бившият изпълнителен директор на АП Александър Съботинов обаче поясни, че по всяка вероятност ВАЦ предпочита да не участва пряко със собствена оферта, защото не е ясен изходът от делото, което Комисията за защита на конкуренцията заведе срещу нея за сделката с вестник "Труд". Офертата за комбината беше отворена на 6 март и пресцентърът на Агенцията за приватизация съобщи, че тя отговаря на всички необходими изисквания.
Следващата седмица ще стане ясно в каква посока ще се развие делото, което Комисията за защита на конкуренцията води срещу германската медийна групировка. Последното отлагане беше, за да бъде изготвена експертна оценка. Доц. Георги Лозанов от Факултета по журналистика трябва да отговори следващата седмица на въпроса дали националните и регионалните вестници изграждат общ пазар. Ако се приеме, че те изграждат общ пазар, ВАЦ няма да са монополисти и съдът ще отмени решението на Комисията за защита на конкуренцията за разваляне на сделката с "Труд".
Според експерти в областта на конкуренцията и монополното положение казусът дали регионалните издания са част от националния пазар може да се разгледа, като се използват две теоретични понятия - едното е географският пазар, а другото - продуктовият пазар.
Този подход има утвърдена практика в европейските страни и САЩ. Сложността при установяването на дяловете на регионалните и националните вестници произтича от различната структура на пазарите - например в Германия и САЩ има силно развит регионален пазар за сметка на националния, докато във Франция и България е точно обратното.
От гледна точка на географския подход регионалните вестници не изграждат общ пазар, категорични са част от медийните теоретици. Вестникът, който се чете в Ловеч, не се чете във Варна например. На територията на Ловеч местните и националните вестници образуват единен пазар. Това обаче не стои така за цялата страна. В национален мащаб не може да се каже, че "Ловешка заря" и "Труд" формират общ пазар, тъй като те се конкурират само на територията на града край Осъм.
От гледна точка на продуктовия пазар националните вестници и регионалните също не образуват единен пазар. Всъщност, смятат експертите, дали двата типа издания образуват един пазар може да се определи по това дали те са взаимно заменяеми. Информационна картина и имплицитен читател са двете понятия, с които експертите измерват взаимозаменяемостта на вестниците. Информационната картина, която създава националният вестник, е качествено различна от картината, която се изгражда от регионалния вестник. Например, ако се вземат първите страници, се вижда съществено различие, защото различни ключови събития са изведени в новина номер едно. В този смисъл много малко вероятно е новината от националния вестник да замени тази от регионалния. Поради всички тези аргументи може да се счита, че регионалните вестници не изграждат общ пазар с националните.
Всяко печатно издание предполага типология на читателя, смятат експертите. При националните всекидневници тази типология се изгражда на базата на подобието на читателите. При регионалните - въз основа на различията. Тоест националните вестници търсят интересни за всички хора теми, а регионалните - специфични за района, където се издават.
Ако експертната оценка, с която СГС предстои да се запознае следващата седмица, е подобна, което е едната възможност, то тогава има вероятност съдът да се произнесе срещу немската медийна групировка. Тоест да потвърди решението на Комисията за защита на конкуренцията, че ВАЦ е монополист на вестникарския пазар, който е нарушил Закона за защита на конкуренцията. Следва налагане на глоба и сделката с "Труд" ще бъде развалена.
При положение че СГС вземе анти-ВАЦ решение, то най-вероятният ход на германците ще бъде да обжалват решението пред по-горната съдебна инстанция.
Ориенталска леност е завладяла БНТ
Иван Попйорданов, генерален директор на БНТ, пред "Капитал"
Кой е най-големият проблем на БНТ според вас?
- Най-големия проблем на телевизията аз бих го оценил така - неефективност. Във всички аспекти на това понятие - човешки, технически, технологически. Значи тук има просто една ориенталска леност. Големият проблем е дали можем, в състояние ли е което и да е ръководство, включително сегашното, да започнем да обръщаме гледната точка и манталитета на хората. Много е трудно това и за съжаление то важи не само за телевизията. Значи тук битува една такава гледна точка в съзнанието на хората в БНТ: "Аз получавам някаква заплата, но никому не давам отчет какво върша срещу тази заплата. За мен е важно да съм тук, в телевизията, на щат и работодателят да не се интересува какво правя. " Заплатата се възприема като нещо, което трябва да се получи, а какво ще се свърши, какъв е ангажиментът срещу тази заплата, това не се пита. И оттук възникват много проблеми в чисто психологически план, а и в чисто управленски план. Защото всякакъв опит да се наруши комфортът на тези хора, които са го възприели като даденост, като нещо, което е гарантирано, всяко едно нарушение на това правило се възприема като некоректност от страна на ръководството.
Какъв е изходът от тази ситуация?
- Изходът е не само да се демонстрира воля за управление, но и това управление бавно и систематично да върви към необходимата промяна, което означава икономизиране на всяка една дейност - да се знае какво струва, защо струва толкова, защо се появява даден продукт на тази цена. Да има реална вътрешна и външна конкуренция, защото само това е регулативът, който може да накара хората да се замислят: "Ама чакай малко. Значи аз тука сега в БНТ произвеждам нещо, което е калпаво и скъпо, а отвън произвеждат нещо, което е добро и не толкова скъпо". Предаванията, които идват от външни продуценти, са много по-съвременни, много по-адекватни и като форма, и като съдържание, и като реален резултат. И това не може да не безпокои ръководството. Много малко нови неща се раждат само тук. Макар че ние създадохме една преференция, която не е много коректна спрямо пазара, но казахме, че дневната програма ще се прави само от наш ресурс. Нощната програма - ще се прави с външен продукт. Неделната програма - също с наш ресурс. Това го правим, за да видим ще се роди ли от нашия потенциал нещо, което да докаже, че има воля за ефективно използване на целия този ресурс. От тази ориенталска леност няма да дойде нищо полезно за обществото.
Могат ли да се превъзпитат хората, които работят в телевизията?
- Труден и продължителен процес. Как се променя един човек на толкова години, живял толкова години при други условия. Това важи за всички области на живота в България. Тези нови пазарни условия, които създават неуют, дискомфорт, несигурност, това са най-големите провокации към всяко едно управление където и да било - в мини, заводи. Как да се преборим с това, че хората не разбират, че вече сами носят отговорност за себе си. И че никой никому не е длъжен априори. Просто защото си се родил и искаш да бъдеш цигулар, държавата да ти каже, че на всяка цена ще направи от теб цигулар. Това страшно трудно се пречупва у хората. Ние имахме наскоро един случай, когато вече седем години съществува една лаборатория, която работи с технология, която просто не съществува. Седем години трийсет души седят и получават заплати, без да правят абсолютно нищо! Нищо! Това е все едно да държиш вкъщи огромен шкаф, който се води хладилник. Заема ти половината апартамент, не работи, а освен това е такъв, че не можеш в него да сложиш стари неща, а на всичкото отгоре ти харчи ток и плащаш пари за това!?
Не попаднахте ли в капан, с обещанието, че няма да има съкращения?
- Казвайки това, исках да обърна гледната точка. Дайте да не почваме от това, че трябва хиляда души да си отидат, преди да сме видели дали тези хиляда души не могат да бъдат впрегнати в производството на нещо полезно. Затова беше и моята амбиция да върнем обема програма. Ние сме се свили до напълно неприемлив за обществото обем. Не може да държим две честоти и да излъчваме 6000 часа програма на година. Трябва да използваме ресурса си, за да се появи съответната продукция и като обем, и като качество.
Осъществимо ли е това намерение?
- До три месеца ще си проличи дали можем или не.
Ще има ли революция в телевизията?
- В никакъв случай. Тук трябва да има заявена воля за постепенно изчистване на всички нелогични поведения вътре в структурата на БНТ по отношение на продукцията, нейната себестойност и хората, които я осигуряват. Но това иска не революционни действия, а непрекъснато, постепенно създаване на логика във всяка една структура. Икономизиране на всичко - с листче и моливче. Не може да се прави ей така - "аз съм решил да правя постановката "Сън в лятна нощ" и тя ще ми струва 50 млн.". Става въпрос за прост технологичен ред. На входа и на изхода трябва да се види как сме почнали, как сме го планирали, какво сме получили и какво ни струва.
Преди време казахте, че истинската реформа в БНТ ще започне след приемането на нов медиен закон, какво очаквате да има в него?
- Сегашният закон императивно казва колко програми произвеждаме. Законодателят е казал преди време, че иска две програми. Бъдещият закон трябва да дефинира, държавата, отчитайки процесите, които стават, в това число дали обществото ще бъде готово да плати директно на телевизията, трябва да каже две ли ще бъдат или една ефирна плюс една спътникова. Това е въпрос на политическо решение. Ако държавата реши, че ние трябва да обслужваме над два милиона българи, които живеят в Европа и бившите съветски републики, ние ще го направим. Там има големи контингенти българи - отвъд Дунава, отвъд Драгоман... Държавата може да каже - ние имаме отговорност пред тези хора и да създадем условия те да гледат нашата програма. Задачата на БНТ тогава ще бъде да създаде такава програма, която да обслужва тези задачи. Новият закон за радио и телевизия ще направи именно това - ще ни дефинира задачите.
Бърка ли ви се някой в управлението на телевизията?
- Нито веднъж не съм получил заповед. Имало е недоволства - да се обадят да кажат примерно как може новините три пъти да почват с криминална хроника, а да не изкарате по-важната новина. Пречи ми по-скоро вътрешната съпротива у хората за една постепенна промяна в нещата.
Как работите с Националния съвет за радио и телевизия?
- За 50-те дена, откакто съм тук, съм наистина доволен от работата си с медийния съвет, защото наличието на тази институция е един постоянен поглед, вперен в нас, който ни кара да бъдем изключително отговорни в цялото си поведение. Благодарение на това сътрудничество се спряха предавания, които бяха некоректни като взаимоотношения - да не ги споменавам - като се почне от 'Плюс-минус" и т.н. Получихме от почитаемите членове на НСРТ тълкувание на някои текстове от закона за радиото и телевизията, които ни отвързаха ръцете.
Държавна или обществена трябва да е БНТ?
- Това е въпрос на взаимоотношенията медиа - общество, медиа - законодателна власт, медиа - изпълнителна власт и медиа - общество. Ако ние пак бъдем със сегашния статут да получаваме пари от държавата, от реклами, в бъдеще и от такси, какво ще е това? Някакво животно, което е хем жираф, хем камила... Този въпрос спира, когато се изчистят страните по договора с БНТ. Единият вариант е двете страни да са БНТ и обществото, което означава да се плащат такси и така се приключва спорът - БНТ ще е обществена телевизия. Ние ще се отчитаме пред обществото, защото то ни плаща. В момента, когато държавата здраво ни е прегърнала чрез бюджета, това ще е държавна телевизия. Вътре в себе се ние може и да се мъчим да трансформираме обществената отговорност, поведението си, но след като отиваме да взимаме пари от държавата, остава едно голямо и основателно съмнение. Този договор трябва да е ясен, иначе смесването предопределя и определението за БНТ.
Какъв е ефектът от рекламните правила, които миналото ръководство на телевизията прие?
- Трябва ни още малко време да анализираме. Не можем да вземем за критерий миналата година, защото тогава имаше сериозна криза. Увеличават се постъпленията от реклама, но не знам дали това е резултат от правилата или оживлението на пазара. Аз мисля, че по-скоро има нещо положително. Първо се разби монополът на рекламния пазар - това е факт. Вчера получихме първия транш от 60 хил. долара от задълженията на "Триада комюникейшънс". Това означава, че ние, когато решихме по този начин да уредим взаимоотношенията си с тази фирма, сме действали правилно. Направихме известен компромис - срещу това, че плащанията се разсрочват за шест месеца и няма лихви, ние получаваме за две години напред безплатно програмите на СNN. Гледахме да се спасим - сакън да не загубим и тези пари.
Най-големият виновник за разбиването на рекламния пазар е БНТ с цялото си поведение. Тя е причината за стагнацията на този пазар, защото тя разреши монопола на определени фирми. Това е истината - телевизията направи най-голямата беда и дано никога не се повтори.
Intel срина пазара на технологични акции
Компютърният гигант Intel Corp. () изправи на нокти Уолстрийт, след като пусна официално корпоративно съобщение, че приходите на компанията за текущото тримесечие ще бъдат под очакваните поради намаленото търсене от страна на производителите на персонални компютри. В изявлението на компанията се казва: "от предвижданото търсене ще доведе до спад на нивото на приходите и нетната печалба за първото тримесечие на 1998 г.
Според наблюдатели на пазара очаква се и други технологични компании да излязат с подобни изявления, което ще доведе до продължаващ спад на цените на тези акции на Уолстрийт. Анализаторите на Нюйоркската фондова борса очакват Intel да обяви приходи за първото тримесечие от 93 цента за акция. През четвъртото тримесечие на миналата година компанията отчете нетна печалба от 1.7 милиарда долара, или 98 цента на акция, надхвърляйки очакванията на Уолстрийт за печалба от 90 цента на акция. Сега Intel очаква спад на приходите си от около 10 процента, като маржът на печалбата ще бъде около 52 процента.
Според представители на компанията спадът на приходите се дължи главно на надценените очаквания за нивото на приходи от основната дейност на Intel - производство на компютърно оборудване. Освен това наскоро бе приключено сливането с Chips & Technologies Inc., което води след себе си еднократни загуби от 165 милиона долара, или 9 цента на акция. Акциите на компанията спаднаха на Уолстрийт от 1125 долара за акция до 86.54 долара за акция, а дилърите очакват спадът да продължи. Спадът се отрази и на други от компютърните гиганти - акциите на Microsoft паднаха с 2.25 долара, на Compaq - с 0.88 долара, а на Dell - с повече от 7 долара за акция.
Докато технологичните акции вървяха надолу, акциите на Интернет-компании тръгнаха нагоре, след като инвеститорите се хвърлиха да търсят алтернатива на инвестициите си в хардуерни компании. Акциите на компании като Yahoo, Amazon.com, America Online и Onsale Inc. уверено тръгнаха нагоре.
САЩ засилват борбата срещу хакерите
Джанет Рино, министър на правосъдието на САЩ, обяви, че се засилват мерките за борба срещу компютърните хакери, опитващи се да проникнат в стратегическите компютърни мрежи, имащи отношение към транспорта, комуникациите и енергетиката. Новият Национален център за защита на инфраструктурата, който ще бъде оглавен от заместник-министър Майкъл Ватис, ще вземе под крилото си и отдела за разследване на компютърни престъпления на Федералното бюро за разследване и ще има възможности за прехващане в реално време на опитите за нарушаване на защитата на различни американски компютърни мрежи. "Нашите телекомуникационни системи са по-уязвими от всякога, тъй като сме зависими от технологиите повече от когато и да било", заяви Рино.
Рино ще поиска от американския Конгрес да гласува бюджет от 64 милиона долара през 1999 г. за новата структура, като с тази сума трябва да бъдат изградени шест регионални бюра на центъра. Според Рино главното предизвикателство пред правозащитните органи в момента е как да се установи произходът на компютърната атака. Става въпрос за това дали опитът за проникване в дадена мрежа е национален, от територията на Съединените щати, или идва от чужбина. "Днес престъпниците имат огнестрелни оръжия. Скоро ще имат компютри и други оръжия за масово унищожение", заяви по този повод Рино.
Националният център за защита на инфраструктурата ще се помещава в главната квартира на ФБР и за него първоначално ще работят 85 агенти на ФБР и 40 души от тайните служби и министерството на отбраната, транспорта и енергията. По-късно се предвижда привличането на служители от други федерални агенции и частния сектор.
Български художници се представят в токийски галерии
На 18 февруари в Токио беше открита изложба "Съвременно българско изкуство" - живопис, графика, скулптура и инсталации. В момента в японската столица се провежда фестивал на българската култура с участието на наши музиканти и художници.
Поканата за изложбата е отправена от една от най-престижните токийски галерии - Art Front Gallery. В нея са излагали свои произведения такива имена на съвременното изкуство като Робърт Раушенбърг, Джоузеф Косът, Джонатан Боров, Кавамата и др. Същата галерия е участвала от японска страна в прочутия проект на Кристо - "Чадърите".
В сегашната експозиция, чрез селекция, извършена от самата Art Front Gallery, участват вече утвърдените български художници Стоян Цанев, Георги Чапкънов, Захари Каменов, Илиян Лалев, Ангел Станев, Емил Попов, Валентин Господинов, Сашо Стоицов и Кольо Карамфилов.
Присъствието на нашите творци е отбелязано в някои от сериозните японски вестници като Manichi daily news, Asahi evening news и The Japan times. Значението, отдавано на българското присъствие, се изразява и във факта, че с изложбата "Съвременно българско изкуство" е отбелязана 30-годишнината на галерията. Несъмнен жест от страна на собствениците на Art Front Gallery е и поканата към четирима от авторите - Стоян Цанев, Илиян Лалев, Емил Попов и Ангел Станев, да присъстват на откриването.
С интерес японската публика е посрещнала произведенията от различни жанрове на изобразителното изкуство - скулптурните композиции на Емил Попов, Ангел Станев и Валентин Господинов; рисунките с туш на Георги Чапкънов; акварелите и маслените платна на Стоян Цанев, както и новата му графична серия, показана в самостоятелна изложба в Art Front Graphics - друго пространство на галерията. Илиян Лалев се представя с три творби върху шперплат - част от изключително силната му изложба "Колумбарии", състояла се в Център АТА в София, през миналата година. Сашо Стоицов е изложил своя инсталация от хартия, Кольо Карамфилов - творба от метал из цикъла "Ръжда", а Захари Каменов - текстилни колони, също показвани в София.
НАКРАТКО
Компанията 3Com () ревизира финансовите си резултати за фискалната 1997 г. и обяви, че намалява предвижданите разходи по сливането с U.S. Robotics от 426 милиона долара на 270 милиона долара. Ревизирането става по настояване на американската Комисия по ценните книжа и фондовите борси. За фискалната 1997 г., която приключи на 31 май миналата година, компанията ревизира приходите си от 597.6 милиона долара на 500 милиона долара. За първото тримесечие на 1998 г. 3Com обяви ревизирани приходи от 51.2 милиона долара при предварително обявени 146.8 милиона долара.
Служител на южнокорейския производител Samsung () показва новия 128-мегабитов чип на компанията. Според говорител на Samsung това са първите бройки от този чип, произведени в света. Новият чип запазва оперативността си и пази данни, дори след като бъде изключено захранването му. Очаква се масовото производство да започне през третото тримесечие на тази година.
Компанията Palm Computing, която е дъщерна на 3Com, заяви, че намалява цените на всичките си продукти за електронния си бележник PalmPilot. Новият Palm III, чието представяне се очаква в близките дни, ще работи с нова операционна система и ще бъде с доста променен дизайн. Разчиствайки пътя за новия продукт, Palm Computing обявиха, че намаляват цената на PalmPilot Professional Edition от 369 долара на 299 долара, а цената на PalmPilot Personal Edition пада от 249 долара на 199 долара. Пада и цената на PalmPilot 1MB Professional Upgrade - от 129 на 79 долара.
Производителят Compaq () сключи споразумение за сътрудничество с доставчика на компютърни телефонни услуги Dialogic. Според представител на Compaq споразумението има за цел разработката на индустриален стандарт за компютърни телефонни платформи. Двете компании ще си сътрудничат в тестването, лицензирането и маркетинга на интегрирани платформи за приложения за компютърна телефония. Засилва се и работата по разработка на пренасяне на звук, факсове, разпознаване на глас и превръщането на текст в звук, базирани на ProLiant и ProSignia сървърите на Compaq.
Компанията Microsoft () заведе съдебни дела срещу пет компании от Северна Калифорния по обвинения за нарушаване на авторски права, търговски марки и дистрибуция на продукти. За всяко нарушение на търговските си марки компанията на Бил Гейтс иска обезщетение по 1 милион долара. Обвиненията са, че всяка от петте компании е продавала нелицензирани версии на операционната система Windows 95. Петте компании са Advanced Digital Solutions International, CHL Microsystems, Gogate International и Silicon Computers.
България и Източна Европа все още не са в Аrtworld
Художникът Недко Солаков пред "Капитал"
Недко Солаков завършва стенопис в Художествената академия в София през 1981 г. След 1991 г. той е единственият български художник (с изключение на Кристо) и един от малцината артисти от Източна Европа, успял да влезе в т.нар. artworld - система от тясно свързани помежду си престижни галерии, музеи, куратори, критици и колекционери от различни държави. На практика това са хората и институциите, които определят водещите имена в съвременното изкуство днес. С една дума - Недко Солаков е олицетворение на сбъднатата мечта на всеки млад художник - той има 10-11 участия в общи изложби на година и 5-6 самостоятелни изяви по целия свят, голямо количество каталози, внушителна библиография.
Kак един художник би могъл да пробие в тази затворена система и как самият вие достигнахте до подобно признание?
- Ако съм имал някаква стратегия, то тя беше, че исках максимално да се докосна до т.нар. истински свят на изкуството, който е извън България, за да реализирам проектите си. Първият ми каталог беше готов през 1991 г. Изпратих около 600-700 екземпляра на различни институции, критици и куратори на Запад с едно кратко обяснение - че търся възможности за изява. Колкото и детинско да ми се струва в момента, тогава нямах друг начин.
Междувременно започна т.нар. networking - изграждане на мрежа от работни познанства, което е изключително важно за всеки бизнес. Бях на една изложба в Глазгоу, съпроводена от теоретична конференция. Там се запознах с някои критици, куратори, галеристи. Задълбочаването на тези запознанства и установяването на нови продължи в Краков и така нещата започнаха да се задвижват. За съжаление в България, с много малко изключения, на т.нар. networking не се обръща нужното внимание.
Първоначално бях поканен на Истанбулското биенале (1992), оттам дойде конкретна покана за участие на Венецианското биенале - в частта за млади художници Аперто (1993), участие на биеналето в Сао Паоло (1994) и т.н. В момента повечето изложби, които правя, са в едни от най-известните и реномирани галерии и места по света.
Как по принцип върви кариерата на един художник на Запад, ако може да се говори за някаква стандартна процедура?
- Още по време на академията той е наблюдаван от своите преподаватели, от други куратори или галеристи. Възможно е да бъде поканен да участва в групова изложба в частна галерия - колкото по-високо е нивото на галерията, толкова по-добре. Ако художникът се вписва в концепциите на някой куратор, той може да го покани да участва в изложба в някое алтернативно пространство. После, ако даден галерист реши, че в този художник има хляб, той може да му предложи самостоятелна изложба. Възможно е той да стане един от художниците на галерията, които са не повече от 12 до 20 на брой. Съществува много строга зависимост - при положение, че художникът е бил измъкнат и лансиран от дадена галерия, всяка една следваща галерия, която се вмъква вътре в тоя цикъл, плаща нещо, заедно с художника, на първата галерия.
Дотук нещата вече са пресети страшно много. Остават много малко хора, които започват да се движат на едни нива, които им дават възможност да бъдат канени навсякъде. Смело мога да твърдя, че там от Източна Европа практически няма хора, с изключение на Иля Кабаков.
При добър мениджмънт западният художник може да започне да прави и самостоятелни изложби в различни музеи. Лично аз съм правил изложби в музея "Лудвиг" в Будапеща, в Скопие, в "Бард колидж" край Ню Йорк, без въобще да бъда представян от частна галерия на Запад. Сега вече имам галерии в Берлин, Люксембург, Париж, в Ню Йорк при един от най-известните дилъри, галеристи и куратори - Джефри Дейч, в Цюрих.
Винаги ли галериите разчитат, че като си име, ще могат да си покрият разходите по изложбата?
- Много рядко нещата тръгват финансово от самото начало. Защото, независимо че показват някое известно име, не е речено, че името е познато на пазара.
Как на Запад разбират комерсиалността?
- Ако преведем буквално думата комерсиален - то там такива галерии просто не съществуват. Има обаче т.нар. vanity galleries, или галерии на суетата (грубо казано). Страхувам се, че повечето български художници, които правят изложби на Запад, ги правят точно в такива места. В тези галерии практически всеки художник може да направи изложба, стига да си плати наема. Само че тези галерии са абсолютно извън контекста на т.нар. artworld. Целият artworld е една голяма мафия, в най-добрия смисъл на думата. Размяната на информация, която е толкова важна за всеки бизнес, има огромно значение. Най-известните галерии в света се намират на първия или втория етаж на някоя сграда - те нямат големи витрини. Всяка една галерия се крепи на страхотна система от връзки с галерии, критици и куратори и най-вече връзки с колекционери - известни или такива, които самата тя започва да си отглежда.
Какво означава да си отгледаш колекционер?
- Въпросът е галерията да вмени у човека желание да колекционира. Разбира се, трябва да бъдеш честен към него, така както се предполага, че и той е честен към теб. Виждал съм как много сериозни бизнесмени имат желание да притежават дадена работа - не непременно за да инвестират в нея, а желание действително да се потопят в света на художника.
Галеристът извършва страхотна работа, която в повечето случаи в началото няма чисто финансова възвращаемост. Но действително си заслужава в момента, в който започва да има. Освен това голяма част от средствата на галеристите, с които работя, са от т.нар. вторичен пазар. Това означава, че търгуват с произведения на утвърдени художници от 20-и век или класици, които се продават за огромни суми. С процента от продажбите поддържат собствените си галерии. Лично аз съм доволен от това, че съм независим. Въпреки че в момента работя с няколко частни галерии, аз вече съм достигнал до определено ниво с всичките тези участия - биографията ми, която е доста дълга дори и за западните стандарти, ми дава самостоятелност и независимост. Та на мен ми е гот, понеже работя с тези галерии, но имам зад гърба си огромно количество изложби, правени без посредничество. И солидна биография, която съм постигнал абсолютно сам.
Проблемът на църквата е, че е откъсната от човека
В една епоха на постзастойно обновление държавата ни започна бавно да се възстановява, а обществото има своята голяма надежда - то е направило ясния си политически избор, избрало е демокрацията. На фона на общия подем и реформи в цялата страна и Българската православна църква две години пред края на ХХ век трябва да направи своята равносметка и да вземе съдбовно решение - да бъде църква, необходима за хората и България през следващия век, или да е един анахронизъм със затихващи функции.
Разколът и интригите между йерарсите и синодите са само външен белег на сериозна вътрешна криза на църквата, произтичаща от дълбоката й същност, причините за която имат исторически, социални и духовни корени. Тази криза няма да се реши и с едно формално единение чрез църковно-народен събор, какъвто безспорно трябва да се състои в най-скоро време. Проблемът на църквата днес е в това, че тя се е откъснала от човека и обществото, между тях съществува пропаст и само една дълбока реформа с промени на духовната й практика може да я направи жива и необходима за съвременния българин, влизайки в новото хилядолетие.
Най-голямото достояние на всяка църква е в това, че създава духовна общност. В това е нейната морална обвързаност с държавата, това укрепва и запазва нацията. Българите добре знаят това от дълголетната си история. Днес българската църква не създава такава общност, причините за това са много и всичките са вътре в нея, отнасят се до нейното устройство. Ще приведа пример със службите в храма: богослужението е мистично - тайнствено за хората, отслужва се независимо от присъствието или неприсъствието им. Загубена е връзката свещеник - човек, особено когато тайнството се извършва изключително в олтара зад иконостаса. Богослужението е неразбрано - с премного остарял речитатив, а малкото думи на чтение са на старобългарски. Богослужението е чуждо за човека, той е само слушател, извършва се без неговото участие и лично действие, не се осъществява междуобщностен контакт и единение, църковното (духовно) "братство" липсва. Напротив, отчуждението в храма е пълно.
Изброените причини не са изчерпателни, но са достатъчни, за да се разбере, че всичко това днес пречи в процеса на богослужението да се създаде духовна общност. И тези причини са от канонично естество. Често се казва: така е по канона. Канонът - правилото, при което конкретните обстоятелства, историческото време и епоха нямат никакво значение. Приема се, че духовните потребности на човека не се изменят, че създаденото от отците правило е универсално и вечно, каквато е самата църква. Тук няма да коментирам тази "диалектика", а само ще добавя, че някои от каноните са архаични, създавани между IV и X век, и безапелационната им употреба днес е духовен предразсъдък и заблуда. Например на въпроса защо в източноправославната църква няма музика, каноничният отговор на църквата е, че "музиката стеснява влиянието на богослужението върху душата на вярващите, тя действа само на чувствата, докато вокалното пеене, прието от източната църква, възбужда не само чувството, но храни и ума, втълпявайки идеите на църковните песнопения".
За обикновения българин обаче днес е нужна верска практика, която да му даде духовна подкрепа, нов морал и чувство за общност. Сега е необходима една църква с ясна проповед за духовни ценности, отнасящи се до отделния човек, семейството, труда, обществото и държавата, големия свят и другите народи.
Християнството е всекидневно придобиване и усвояване на духовни ценности. Тук е уместно отново да цитирам писанието с притчата за треската и гредата в окото. Преди да се оправдава и да търси греха в другите - отвън секти, отвътре разколници, сега е моментът църквата да се себепознае, да изкара гредата от окото си, да се изгради така, както го изискват времето и обществото.
Дифенбахия
За всеки интериор дифенбахията е един прекрасен подарък от природата. Тя е с едри красиви овалноудължени листа, нашарени със светлозелени, жълти или бели петна. Отечеството й е Бразилия, но съвременните селекционери са култивирали множество впечатляващи видове и форми. При условия, близки до тези в отечеството й - обилна, но разсеяна светлина, топлина, въздушна влажност, отседлива почва, дифенбахията расте бързо, непрекъснато се появяват нови и нови листа. Неизразима е магията им - сякаш са нарисувани от талантлив художник. Нека се знае, че дифенбахията е с отровен, разяждащ сок и трябва да се внимава с любопитството на малките деца. Необходимо е редовно поливане с темперирана вода. През лятото то е обилно, но без да се задържа дълго излишната вода в подложката - важен е добрият дренаж на съда. Дифенбахията обича оросяването и измиването на листата от прах. Тори се редовно с течни торове през периода на активен растеж, април - септември. Зимата е период на относителен покой, поливането и оросяването се намаляват. Дифенбахията не е капризна, но не трябва да се поставя на места с възможни студени течения - до вратата на балкона или до прозорец, който често се отваря. За скромните грижи тя ще ни се отплати с царственото си присъствие.
Пресажда се в началото на пролетта. Когато растението израсне много високо или постепенно стъблото се оголи (от сухия въздух или ниска температура листата пожълтяват и окапват), то се прерязва. От оголеното стъбло покарват нови леторасти. Понякога така се стимулира разклоняването и формирането на още по-изразителен и причудлив храст. Стъбленият резник лесно се вкоренява в смес от пясък и торф или просто в съд с вода на топло място. Ако искаме да ускорим коренообразуването, цялото растение със саксията можем да покрием с прозрачен найлонов плик.
Как да не съсипваме преждевременно колата
Това не може да не ви се е случвало. Студена зимна сутрин. Проспали сте звъна на будилника. Детето закъснява за училище. С неизмити още очи се хвърляте в колата. Добре, че акумулаторът е нов и въпреки студа палите от първия път. Училището е през три преки. Газ до дупка - и вече сте там, преди да е бил звънецът. Детето е вече в клас, но вашият автомобил все едно че е преминал преход от няколко хиляди километра - толкова се е износил двигателят. Причината е проста - при рязко потегляне на студен мотор маслото е много гъсто и не успява да смазва всички части на двигателя. Износването е голямо. За разхода на бензин да не говорим. Това е само един пример как да не съсипваме колата си, да пестим нерви и пари. Ето още:
Добър или лош, законът трябва да се спазва
Малко за съжаление са изданията, които гледат сериозно на проблемите около опазването на културно-историческото наследство. Напоследък може би единствено в. "Капитал" се стреми да отстоява принципна и компетентна позиция, съобразена с действителното състояние и законовите положения в тази наистина сложна област. В обширните публикации от 9-15. II. 1998 г. вестникът слага пръст в раната, опитвайки се да анализира сблъсъка на интересите на незаконните разкопвачи (иманярите), нелегалните и полулегалните търговци и прекупвачи на антики, трафикантите, от една страна, и от друга, държавната политика по отношение издирването, собствеността и съхранението на движимите паметници на културата. Своего рода междинна позиция в този конфликт заемат частните колекционери (потенциални собственици на частни музеи), чиято дейност засега няма необходимата законова уредба. Естествено, констатациите, до които достига "Капитал", не се харесват на засегнатите страни. Естествено също така, известни музейни специалисти се включват в дискусията, разширявайки нейната територия в посока регламентиране взаимоотношенията между Националния исторически музей (НИМ) и други утвърдени музеи, засягащи взети "временно", но невърнати техни експонати.
При това положение задачата на тук пишещия, в качеството му на отговорен държавен служител, е да вземе обективно отношение по всички повдигнати въпроси.
Реалните процеси в държавата изпреварват мерките, свързани с опазването на културно-историческото наследство. Колкото и да е неприятно, това е факт и следва да го признаем. Законът за паметниците на културата и музеите (ЗКПМ) датира от 1969 г. и макар поправян десетина пъти, не отговаря на европейските норми в тази област. Вече седем години този проблем се дискутира, в определени моменти се съставят работни групи и се подготвят проекти за нов закон, дори през 1994 г. бяха представени завършени разработки. Но до този момент резултат в окончателен вид няма. А единствено законът може и трябва да урежда въпросите по статута, собствеността, движението, търговията и износа на движимите паметници на културата. Сегашният ги урежда схематично и формално. Нещо повече, някои поправки от 1995 г., вместо да го подобрят, внесоха допълнителни несъответствия и застрашиха опазването на ценностите. Например според чл.11 ал. 3 от ЗКПМ само декларираните от собствениците предмети, които имат качества на паметници на културата, попадат под негова защита. Не става ясно какъв статут имат недекларираните предмети, притежаващи такива качества. Парадоксът става още по-голям в чл. 12, т."б". Според записаното в нея само инвентираните в музеите и музейните сбирки предмети имат статут на паметници на културата.
Но, макар и лош, законът важи за всички. А непознаването му, както знаем, не оневинява нарушителя. ЗКПМ категорично урежда статута на археологическите находки. Чл. 16 ги определя като държавна собственост. Ето защо най-малкото несериозно звучат пледоариите на г-н Б. Димитров относно правното понятие археологическа находка. Това е научно понятие, но влязло веднъж в закона, то автоматично се превръща в правно. Ето защо при съдебен спор се ползват т.нар. вещи лица, които в случая трябва да бъдат специалисти археолози.
Проблемът обаче е друг. И г-н директорът на НИМ великолепно го знае. Проблемът е, че в преразпределянето на иначе обявените държавни културни ценности участват лица и групи, разполагащи с огромни финансови средства. Те могат да си платят на адвокати, на прокурор, на съдия, на свидетели. И да докажат в съда, че незаконно придобитата археологическа ценност е наследствена от пето поколение. Но това не е проблем на музейния специалист, а на съдебната власт, на органите на МВР.
НИМ действително увеличи фондовете си през последните години. Но не благодарение подхода на г-н директора му. Истината е следната: след ликвидацията на Националния музей "Рилски манастир" и предаването на манастира на църквата целият негов фонд (с изключение на паметниците, собственост на църквата) беше предаден на НИМ. Същото беше извършено с фондовете на закритите национални музеи на революционното движение (преименуван преди ликвидацията му в Музей на политическите партии) и на българо-съветската дружба (сега музей "България и славянският свят", филиал на НИМ). Това представяне стана със съответните актове на Министерския съвет и на Министерството на културата. Каква е тук заслугата на Б. Димитров?! Каква е неговата заслуга, че във фондовете на НИМ беше записана богата колекция от български християнски ценности, съхранявана преди това в Археологическия институт и музей при БАН (части от същата бяха представени от господина като родолюбиви анонимни дарения). Каква е заслугата на мастития директор за предаването от НСБОП в НИМ на иззети при полицейски акции ценности? Или за даренията, получени от президентството, примерно?. Цифрата от 508 хиляди експоната, които бил притежавал НИМ, е чиста проба измислица на Б. Димитров. Защото никой в музея днес не знае колко е точният брой на експонатите му. Със сигурност обаче се знае, че той е много, много по-малък. В главната инвентарна книга фигурират 39 хиляди инвентарни номера, като в доста случаи под един номер са записани няколко експоната, без да е водена отчетност за точния им брой. Той ще бъде установен едва след приключването на пълната инвентаризация на фондовете, започнала през 1997 г., от комисия, назначена от Министерството на културата. Между другото въпреки нормативните разпоредби такава инвентаризация в НИМ не е извършвана от десет години.
Нито Министерството на културата, нито аз лично сме против частното колекционерство и частните музеи. Обратното, убедени сме, че те трябва да бъдат поощрявани и регламентирани законово. Още през 1992 г. като директор на тогавашния Национален център за музеи лансирах идеята за частни музеи. По-късно в подготвяния от нас проект за закон за културното наследство тази идея придоби нормативен вид. Сигурен съм, че не е далеч моментът, когато ще бъдем свидетели на откриването на първия у нас частен музей. Решително обаче съм против спекулата, маскирана под формата на колекционерство, какъвто е случаят примерно с банка "Славяни". За три-четири години тази злополучна банка изкупи толкова ценности, колкото притежава един средно голям български музей. Голяма част от тях - археологически (според ЗПКМ - държавна собственост), без да се знае произходът им. Не се знае също какво е плащано на т.нар. бивши собственици. Бих задал въпроса поддържа ли Б. Димитров (официалният експерт-оценител на банката), че за статуетка на Ерос от II в.пр. Хр. е платено 1 000 000 долара, така както е записано в описа на банковата колекция, която беше изложена в НИМ. Излишен въпрос. Истината е, че на предложителите са подхвърляни далеч по-незначителни суми, а посредством оценките са прикривани финансови пасиви и изтичане на капитали. Именно това нарекох в друга моя публикация срастване на държавната структура (НИМ) с частни групировки и спекулативни интереси.
За пореден път в "Капитал" беше повдигнат въпросът за връщането на експонатите от други музеи, предадени в НИМ за временно ползване. Това е ставало въз основа на заповеди, издавани от ръководители на бившия Комитет за култура. Сроковете обаче не са били спазвани и голяма част от експонатите и до днес са в експозицията на НИМ. Веднага искам да отбележа, че още от 1992 г. има заповед за поетапно връщане на паметници на културата от НИМ на музеите в страната. Единствено АИМ при БАН през 1997 г. получи с нова заповед на министъра всички свои експонати.
Без да поставя под съмнение значимостта на НИМ като национална културна институция, Министерството на културата смята, че действията и отношенията на този музей с останалите музеи трябва да се основават единствено на Закона. Предстои обсъждането и приемането на вече разработените документи, регламентиращи връщането и условията на гостуване на ценни паметници от други музеи в експозицията на НИМ.
Алберт БЕНБАСАТ.
Началник управление "Музеи, галерии и изобразителни изкуства" в Министерството на културата.
Унгарска гулаш супа
Най-прочутата унгарска рецепта, за която се казва, че датира от девети век.
Продукти.
Предварителна подготовка.
Нарязвам месото и картофите на кубчета със страна 2 см, а лука на едро (никога не режа лука много ситно, защото загаря и влошава вкуса на ястието). Пускам домата в кипяща вода за трийсетина секунди, обелвам кожата му и го нарязвам на парченца.
Готвене.
Загрявам свинската мас в тенджера. (Истинският гулаш се прави със свинска мас, а не с олио.) Запържвам лука 3-4 мин, докато пожълтее, като непрестанно бъркам с дървена лопатка. Прибавям червения пипер, разбърквам, сипвам 2-3 с.л. вода и отново разбърквам. Добавям месото и домата, поръсвам 1 ч.л. брашно, запържвам леко. Смилам с мелничката чер пипер и кимион, прибавям малко червено вино. Покривам тенджерата и оставям месото да се задушава в собствения си сос около 40-50 мин, докато омекне. Ако трябва, от време на време доливам по малко вода и разбърквам ястието, за да не загори.
Наливам 1 л горещ бульон (предварително съм разтворил кубчетата концентриран бульон, за да засиля вкуса) и пускам в супата нарязаните картофи. Тук любителите на разнообразието могат да добавят една ситно нарязана зелена чушка и един нарязан на кръгчета морков, но пуристите на гулаша се кълнат, че не бива да се слага нищо освен картофи. След около 25 мин гулашът е готов. Опитвам го на вкус, подправям го допълнително с 1 с.л. червено вино и го сервирам горещ в купички. При желание могат да се прибавят малки кнедлички, които приготвям така: разбърквам едно яйце с брашно и малко сол, докато се получи не много гъста маса, и внимателно я изливам през зъбите на вилица във врящата супа, преди да я сваля от огъня. Маниаците на гулаша обаче го предпочитат чист без кнедли. Въпрос на вкус.
Цветът на виното - предусещане за вкуса
Виното е в състояние да достави удоволствие на всичките ни сетива при положение, че съзнанието е подготвено за това.
Сполучливо подбраната комбинация от етикет, форма и цвят на бутилката ни подготвя за изживяването, което ни очаква, но същевременно издава и отношението на производителя или търговеца към даденото вино.
Първото впечатление от дадено вино създава цветът с различните си нюанси. При белите вина цветът е сламено до златистожълт, със зеленикави отенъци. Преобладаването на зеленикавия оттенък подсказва за вино на възраст до една година, което не е минало през дъбова бъчва. Абсолютно необходимо е да се знае, че виното - и бяло, и червено - друга бъчва не признава освен дъбовата! Изместването на нюанса към жълто говори за по-старо или за вино, преминало през бъчва. Най-вероятно и двете. По-слабият интензитет на цвета (по-воднист) говори за по-леко вино, като например от сорта червен мискет, ризлинг, алиготе, докато по-наситеният е характерен за вината от сортовете димят, шардоне, совиньон блан. Леко изместен към жълтия оттенък подсказва за вина от сортовете траминер розов, мускат отонел или тамянка - нещо характерно за вината от ароматични сортове лози. Естествено тук не става въпрос за окислени вина или вина, които имат някакъв друг дефект, при който нюансът в цвета вече е изместен към кафяво.
Младите (до една година) червени вина се характеризират с жив червен цвят с малинов оттенък. При по-старите червени вина основният цвят варира от рубиново червен при вината от сортовете каберне совиньон, мерло и гъмза до гранатовия при вината от сортовете мавруд и широка мелнишка лоза. В зависимост от възрастта и режима на съзряване оттенъкът на стара керемида се засилва все повече.
В цвета на вината розе, когато са млади, се долавят малинови до къпинови нюанси, но с течение на времето и при съзряване нюансът се измества към златисто-ръждивия на луковата люспа. В никакъв случай обаче не трябва да се сбърква със специфичния кехлибарен цвят на уникалното за България вино от сорта пино гри от района на Нови Пазар.
Много важна характеристика на виното е бистротата. Доброто вино трябва да бъде кристално бистро, така че при подходящо осветление (например свещ), идващо отстрани на чашата, да можем да различим порите на пръста си през чашата, пълна с вино. Известно отклонение от този принцип се допуска при много стари червени вина (над 6-7 години), старяли в бутилка, при които е възможно утаяването на част от багрилната материя по стените на бутилката.
Стоичков не се подписва на бели листа
Почитателки на Христо Стоичков с тъга на сърцето разбраха, че звездата отказва твърдо автографи на бели листа. Футболистът, изглежда, има лоши спомени от подобни невнимателни прояви.
Модерният ляв бил заклещен за автографи от няколко служителки на Националния център "Спорт и здраве", където направи пълни функционални изследвания преди няколко дни. Въпреки почти космонавтския вид на играча, който бе опасан с колани и маркучи, те наизвадили белите листа и пожелали автограф от футболната звезда.
Стоичков обаче се усмихнал чаровно и твърдо отказал. Както е известно, всеки автентичен автограф на бял лист може да се превърне в автентичен документ - например за взет заем, като на него пише, че Христо Стоичков е взел и се задължава да върне на приносителя 1 млн. долара. Впрочем звездата по навик кръстосваше неуморно страната главно по трасето София - Пловдив всеки ден, след като се върна от Барселона миналия понеделник. Искаше още във вторник да мине изследвания, но се оказа, че е Трети март и празникът трябва да се уважава с почивка. В сряда бе в Националния център "Спорт и здраве", в четвъртък сутринта лично се появи в столичната съдебна палата, за да присъства на делото срещу убиеца на братовчедка му Мария Филипова.
Момичето намери смъртта си навръх Нова година. Тя беше прободена с нож в гърдите при масово сбиване в дискотеката на с. Долни Богров. Световната шампионка по висок скок Стефка Костадинова също се появи в съдебната зала, за да даде кураж на Камата и семейството му. Модерният ляв отдели учудващо много време на съдийката по делото след края на заседанието. После беше в Борисовата градина, където потича сам.
В петък Стоичков най-неочаквано отиде на стадион "Локомотив" в София и тренира заедно с отбора, воден от националния селекционер Христо Бонев. "Обадете се в БФС, че жълтата му карта ще дойде всеки момент и ще го картотекираме", шегуваше се от тъча Бонев.
Строители на капитализма
Бонев кара ски, Нона се вози на "Ратрак"
Бившият вицепремиер Румен Гечев, депутатите Янаки Стоилов, Александър Йорданов, Велислав Величков и Методи Андреев използваха почивните дни около националния празник, за да отдъхнат в Пампорово. Повечето от депутатите бяха отседнали в станцията на Министерския съвет. През деня Гечев и Стоилов можеха да бъдат видени по белите писти. В почивките между спусканията те си говориха за предстоящия конгрес на БСП. "Ще ги ударим предконгресно", дочуха реплика прелитащи покрай тях скиори. Гечев и Стоилов заедно на ски е малко необичайна гледка, като се има предвид, че двамата публично не демонстрират общи възгледи. Гечев беше дошъл със семейството си. Стоилов и Йорданов също бяха с половинките си. Жената на Янаки Стоилов компенсираше неумението си да кара ски с обиколки на курорта заедно със своя приятелка. Сашо Йорданов пък вечер си пиеше питието в механата на станцията с различни компании. Младият пловдивски депутат Величков беше на ски с приятелката си Златка. Почивните дни бяха използвани за отмора и от най-коментираната светска двойка - Нона Йотова и Богомил Бонев. Двамата се бяха качили на Витоша. Министър Бонев караше ски, а Нона Йотова се возеше на машината за утъпкване на писти "Ратрак".
Без Боби Михайлов срещу Аржентина
Контузия осуети завръщането на Борислав Михайлов в националния отбор по футбол. Капитанът на държавния тим бе повикан отново след повече от година отсъствие, за да застане на вратата в престижната контрола с Аржентина на 10 март, вторник, в Буенос Айрес. Той липсваше дълго от списъка на селекционера Христо Бонев заради упорита травма. Сега нова контузия го остави в София. "Не ми достигат 5-6 дни за възстановяване. Ще бъда готов за следващия кръг в първенството", каза вратарят на "Славия".
Разтежение в областта на аддуктора - там, където сухожилията на крака се залавят за таза, е проблемът на Боби. "Контузията ми е подобна на тази, от която страдаше в последния месец Стоичков. При него имаше скъсване, при мен само разтежение, но не трябва да се рискува. Има опасност, ако играя мача, след това да бъда два месеца извън терена", обясни Михайлов. Той тренираше упорито в последните дни с идеята първо да пази в дербито "Славия" - "Литекс" в събота. За последната тренировка на белите лично лекарят на националния отбор д-р Михаил Илиев отиде в "Овча купел", за да го консултира. Двамата стигнаха до извода, че рекордьорът по мачове в държавния ни тим не трябва да играе срещу Аржентина, за да се предпази от по-сериозна травма. На негово място Бонев извика новия вратар на ЦСКА Радостин Станев.
По същото време, когато Боби Михайлов ловеше шутове на стадион "Славия", при Бонев на стадион "Локомотив" отиде да потренира Стоичков. Звездата на "Барселона" показа на националния селекционер, че е напълно възстановен от травмата, която получи точно месец по-рано. Той се включи наравно с всички в учебната игра, а след това остана, за да направи няколко обиколки повече за норматив. В сряда Стоичков се подложи на пълни функционални изследвания в Националния център "Спорт и здраве". Само три дни по-рано той публично бе обвинил лекарите на "Барселона", че преувеличават травмата му. Намекът бе ясен - изкарват го нарочно контузен, за да се даде алиби на треньора Луис ван Гаал, че не го взема в групата за мачовете. В понеделник Стоичков се качи на самолета за България по същото време, когато отборът му играеше мач от първенството. "Стоичков трябваше да е на стадиона по време на нашия мач и можеше да си тръгне в сряда", каза Ван Гаал, след което испанските медии разтръбиха, че българинът се е прибрал без разрешение. Агенция Ройтерс повтори тази версия. В подобна ситуация изследванията в центъра "Спорт и здраве", които Стоичков сам поиска, биха могли да се тълкуват дори като търсене на обективен арбитър за физическото му състояние - нещо, което футболистът, изглежда, не вярваше, че му се осигурява в Барселона.
Така единствено Борислав Михайлов от титулярите и големите звезди на България ще пропусне мача с Аржентина. Да играем с най-големите имена в Буенос Айрес е може би най-важното условие на домакините. Затова и Бонев не се поколеба да включи в състава футболисти, които имат проблеми в момента. Типичен пример е Йордан Лечков, който повече от две седмици си стои у дома в Сливен. "Просто вече не ми се играе този тип футбол", обясни той в телевизионно интервю напускането на турския "Бешикташ". Призна, че не изключва да бъде наказан от клуба си. И добави, че е готов, ако трябва, да изтърпи дори изключване от футбола за определен срок.
В списъка за Аржентина е и Радостин Кишишев, чието име продължава да се споменава от шефовете на ловешкия "Литекс". Само че междувременно той отново влезе в игра за турския си тим "Бурсаспор". Появи се като резерва миналата неделя срещу "Дарданелспор", а в петък бе 90 минути на терена при победата с 2:1 на "Кайзериспор". Човек от управителния съвет на "Нефтохимик", където де факто са правата му, обяви, че английският "Тотнъм" внесъл нова оферта за бойкия национал. Това обаче едва ли направи впечатление някому освен с факта, че изявлението дойде само 24 часа след приказките от Ловеч, че Кишишев все пак може да заиграе в "Литекс".
Докато се готвеше за мача с Аржентина, Христо Бонев изненадващо обяви, че ще се оттегли малко встрани от работата си като старши треньор на "Локомотив" (Сф). Той обясни това с прекалената си ангажираност към националния тим. Действително той трябва да се занимава доста време с подготовката за световните финали във Франция, която включва три гостувания за контролни мачове само до края на вътрешния ни шампионат след два месеца. Освен това преди седмица Бонев отиде до Лондон, минавайки през Полша, за да изготви програмата за европейските квалификации. Треньорът и изпълнителният директор на БФС Иван Вуцов се отбиха пътьом до Варшава, за да се опитат да съгласуват позициите с поляците, с които сме в една група. Оказа се, че Вуцов е изготвил такава програма на националите, на каквато другите само могат да завиждат - и при това я приеха. Най-хитрата хватка е, че двата мача с аутсайдера Люксембург са наредени по на три дена след тежките двубои с Англия и Швеция - което е най-доброто при положение, че всички дати за квалификации са наредени в двойки, събрани в една седмица.
Напълно възможно е обаче в тези квалификации да играе вече съвсем различен национален отбор на България. Впрочем звездите ни едва ли ще изглеждат по-различно след половин година, когато неколцина от тях планират да се откажат от националния. Но отвъд Атлантика познават имената и очакват да ги видят на терена в Буенос Айрес. Което практически върза ръцете на Бонев за експерименти.
Йохансон набира сили за мястото на Хавеланж
Президентът на УЕФА Ленарт Йохансон се утвърди като най-сериозният кандидат за президент на ФИФА, след като получи подкрепата на Африка. Африканската футболна конфедерация (АФК) обяви официално, че ще застане зад кандидатурата му за висшия футболен пост на изборите през юни. Засега 68-годишният Йохансон е единственият официален кандидат въпреки намеците, че генералният секретар на ФИФА Сеп Блатер също ще иска мястото на бразилеца Жоао Хавеланж.
На изборите това лято Йохансон може да получи 52 гласа от африканските федерации и 50 гласа от Европа. Очевидно, когато дойде мигът на вота, отделните федерации може да си променят решението. За момента неангажирани остават 10-те федерации на Южна Америка, 12-те от Океания, 33-те от КОНКАКАФ и 43-те от Азия. Азиатските федерации, които се очаква да станат 44 с приемането на Бутан, вече намекнаха, че доста от тях са склонни да гласуват за шведа.
Президентът на АФК Султан Ахмад Шах лично обяви подкрепата си за Йохансон, а след това същото направи и цялото ръководство на конфедерацията. Решението бе взето на заседание на изпълнителния комитет по време на турнира за Купата на африканските нации в Буркина Фасо.
"След дълги спорове по въпроса кого трябва да подкрепи АФК за президент на ФИФА на изборите на 8 юни в Париж решихме единодушно да не издигаме своя кандидатура, а да подкрепим Йохансон, заяви говорител на АФК.
Отделните федерации ще са свободни да решават как да гласуват, а не всички в африканския лагер са убедени, че именно президентът на УЕФА заслужава тяхната подкрепа. Генералният секретар на Африканската конфедерация Питър Велапан се изрази по-сдържано от Ахмад Шах. Според него АФК не е трябвало да обявява фаворита си преди 7 април, когато е крайният срок за официалното подаване на кандидатурите за поста на Хавеланж. По-рано Велапан спомена скандално, че вече му е обещано да стане генерален секретар на ФИФА, но така и не се разбра дали предложението идва от Блатер или Йохансон. Самият Йохансон отрече категорично новината.
Велапан смята, че изпълнителният комитет на АФК вероятно ще потвърди решението си от Буркина Фасо на конгреса си, който ще се проведе на 14 май.
Йохансон извади голям късмет, че успя да си върне позициите във втората по големина континентална футболна организация след неуместната шега с мирис на расизъм миналата година. Африканците обаче не му простиха заради сините очи. Те се надяват, че Йохансон ще удържи на думата си и ще въведе ротационен принцип при определянето на домакините на световните първенства.
"Няма смисъл да се спори за прилагането на ротационния принцип след 2006 г. Азия е домакин през 2002 г., а принципът беше подкрепен през 1997 г. Всичко това означава, че първенството през 2006 г. трябва да е в Африка - заяви говорител на АФК. - Европа е била домакин много пъти, така че трябва да има гъвкава политика по този въпрос."
Бразилецът Жоао Хавеланж, чието 24-годишно управление на ФИФА ще приключи през юни, отправи поредните остри критики срещу Йохансон миналата седмица и отново обяви фаворита си - генералния секретар Сеп Блатер. По-рано Йохансон и поддръжниците му поискаха Блатер да подаде оставка, за да не се възползва от поста си. Хавеланж смята, че Йохансон би трябвало да направи същото, за да е честна надпреварата.
Самият Хавеланж изглежда доста объркан кого да противопостави на Ленарт Йохансон, към когото питае лична неприязън. Преди последните си изявления бразилецът се опита да окуражи Иса Хаяту, вицепрезидента на ФИФА и президент на Азиатската конфедерация, да се кандидатира за неговия пост. Той пусна същите похвали към 51-годишния Хаяту, използвани и за Блатер. Хавеланж дори спомена веднъж като вероятен свой заместник името на футболната легенда Мишел Платини.
Блатер, който отказа да заяви твърдо дали ще се кандидатира, все още има време да стори това. Той обяви публично, че ще претендира за поста само ако някоя национална федерация издигне кандидатурата му. Освен това на него ще му трябват и гласове. По всичко изглежда, че разширяващата се кампания на Йохансон и неорганизираността на противниците му няма да позволят на Блатер да се пребори за президентското кресло на ФИФА.
Идва ли краят на цигарените реклами във Формула 1
През 2002 г. Формула 1 може да забрани рекламите и спонсорството от цигарените производители, съобщи през седмицата шефът на Международната автомобилна асоциация (ФИА) Макс Мозли. Изявлението му дойде като отговор на серията атаки откъм Европейската комисия, която планира всеобща забрана на рекламата на цигари в спорта в страните от Европейския съюз през 2006 г. Шефовете на ЕК реагираха с резерви на думите на Мозли. Те заподозряха намек за недоверие към готвената от тях тотална забрана, заради едно малко условие на Мозли. Той обеща да забрани цигарените реклами, ако му бъдат предоставени доказателства за пряката връзка между тютюнопушенето и цигареното спонсорство.
"Винаги сме казвали, че ще направим това веднага след като получим пряко доказателство за връзка от какъвто и да било вид, която показва, че заради цигарените реклами или спонсорството хората започват да пушат", заяви Мозли на пресконференция. Дори и на неспециалисти в рекламния бизнес е ясно, че конкретни доказателства за точния ефект от рекламата на определен продукт не може да има.
Миналия месец Европейската комисия одобри единодушно споразумението на здравните министри от 15-те страни - членки на съюза, което предвижда постепенно изхвърляне от спорта на рекламите и спонсорството, свързани с цигарите. Рекламите, включително и билбордовете, трябва да бъдат премахнати до четири години, а цигареното спонсорство - до шест години. Някои спортове, сред които и Формула 1, обаче получиха гратисен период за разрешаване на проблема до 2006 г. ФИА може да наложи някаква забрана в тази насока най-рано през 2002 г., защото подписаното колективно споразумение със седем от 11-те отбора изтича на 31 декември 2001 г. Според Мозли споразумението се спазва стриктно, въпреки че не е подписано от всички отбори.
"Предложената от Европейската комисия директива ни дава възможността и времето да предприемем решителни действия в тази област, обясни Мозли. Затова ФИА смята да проучи доказателствата, включително тези от британското правителство. Освен това федерацията обсъжда идеята със Световната здравна организация."
Мозли обеща неговата забрана, която се очаква да изпревари тази на ЕК, да важи за всички състезания от календара на Формула 1, включително и тези извън Европейския съюз.
Европейската комисия обаче се отнесе скептично към изявленията на автомобилния бос. "Зависи в какъв контекст те ще изпълнят т.нар. доброволно поетапно съкращаване на връзките с рекламите. Ако решението на федерацията наистина ще се основава на независимо проучване, което те ще проведат, ние ще подложим под съмнение резултатите", заяви говорителка на комисията. "Ние обаче бихме приели всяко усилие от тяхна страна да намалят постепенно спонсорството и рекламата преди крайния срок, определен от европейските министри."
От комисията обявиха, че не виждат смисъл да се правят нови изследвания, тъй като досегашните проучвания потвърдили връзката между тютюнопушенето на младите хора и рекламите. Комисията също така обяви, че е готова да предостави резултатите от тези проучвания на ФИА. Освен това съмненията се крият и във факта, че ФИА зависи много от цигарената индустрия.
Без спонсорство Формула 1 не може да съществува. В миналото този спорт беше запазен за богати аматьори, но сега са необходими между 30 и 50 милиона паунда на отбор, който иска да бъде сред кандидатите за титлата. Въпреки че повечето отбори имат много спонсори, тютюневите компании са сред най-видните и техните реклами се появяват на колите, екипите на състезателите и рекламните пана около пистите.
"Уилямс", който спечели миналата година титлата с Жак Вилньов, е спонсориран от "Уинфийлд", "Ферари" рекламира "Марлборо", соченият за претендент за титлата "Макларън" получава пари от "Уест", "Бенетон" - от японската марка "Майлд Севън", а "Джордан" - от "Бенсън & Хеджис". През тази година в шампионата ще участва отбор, собственост на цигарена компания. "Бритиш американ тобако" купи тима на Кен Тирел и ще се състезава под името "Бритиш американ рейсинг".
Участието на цигарената индустрия не се изчерпва със спонсорството на отборите. Цигарените производители рекламират своите продукти около пистите, пускат клипове по време на излъчванията от Формула 1 и спонсорират отделни състезания.
Мозли смята, че отборите са готови да си търсят нови спонсори. При това обаче ще трябва да се конкурират на рекламния пазар с други спортове и медии и едва ли ще могат да компенсират цялата сума. Според приблизителни изчисления цигарените компании наливат 300 милиона долара годишно. Президентът на ФИА обаче смята, че Формула 1 предлага достатъчно големи възможности като една от големите спортни атракции в световен мащаб заедно с олимпийските игри и световните първенства по футбол. Сред новите спонсори може да са компании за безалкохолни напитки и нови технологии.
Формула 1 ще се разшири в Азия с нови състезания в Китай, Южна Корея и Малайзия през 1999 г. Това би могло да се тълкува като подготвяне на оттеглянето от Европа заради задаващата се забрана на цигарената реклама и спонсорство. Тъй като щабовете на отборите се намират в Европа, такова отстъпление би било свързано с огромни разходи, които не се знае кой ще поеме.
Какъвто и да е резултатът от размяната на реплики между Европейската комисия и ФИА, ясно е, че Формула 1 трябва да преразгледа внимателно връзките си с цигарените производители. Най-малко модата го налага.
Провалът в атлетиката - изненада или тъжна реалност
България записа най-слабото си представяне на европейско първенство по лека атлетика в зала. От шампионата във Валенсия нашите лекоатлети се върнаха без медал за първи път от 1970 г. Тогава във Виена, на първия континентален шампионат на закрито, седемте наши спортисти не се добраха до отличията. Сега изпратихме 12 атлети и отново нито един не успя да стигне до призовата стълбичка.
Най-близо до медала бе младата Магдалена Христова, която завърши четвърта в скока на дължина. Тя записа резултат 6.60 м, което бе само седем сантиметра по-малко от заелата трето място Линда Ферган (Франция). Безспорeн номер 1 в тази дисциплина в Европа си остана италианката Фиона Мей. Тя преодоля в най-добрия си опит 31 см повече от нашата представителка. Останалите по-прилични класирания бяха трите пети места на Петя Страшилова на 800 м, Светла Миткова на гюле и Илиян Ефремов на овчарски скок. Страшилова записа 2:05.74 мин, но се контузи и ще отсъства от пистите поне един месец. Миткова, която бе една от най-опитните в отбора ни, завърши с 18.35 м, а Ефремов постигна 5.65 м. Като изключим личното постижение на Антон Иванов на 200 м от 21.04 сек, представянето на всички останали бе пълна трагедия.
Голямата надежда за медал Петя Пендарева претърпя фиаско. През целия сезон тя бе ту лидерка, ту втора в европейската ранглиста на 60 м. Резултатът й от 7.13 сек обещаваше заявка за нещо значимо. Мениджърът й Харалд Едлецбергер твърдеше наляво и надясно, че многото стартове преди европейското няма да повлияят на представянето й във Валенсия. Стана обаче точно обратното. Пендарева даде едва 7.27 сек в полуфиналната серия и това се оказа напълно недостатъчно за класиране във финала. На 200 м бягането й бе още по-отчайващо.
Каква бе причината да се върнем там, откъдето тръгнахме преди 28 години? Изненада ли бе представянето в Испания или това е реалното състояние на леката атлетика в България?
Никой от ръководството на българската федерация по лека атлетика не даде категорична оценка на провала. Някои търсят най-вече причините за провала на Петя Пендарева, защото един неин медал щеше да измие срама на делегацията ни. Цялото представяне се въртеше около нея и хората в атлетиката ни бяха като полети със студен душ при неуспеха на Петя на полуфинала на 60 метра. Някои се опитаха да обяснят неуспеха с многото стартове преди шампионата. Те смятат, че стартирането навсякъде през зимата е трябвало да бъде заменено с пестене на сили за европейското. Други пък твърдят, че Пендарева не е издържала психически след фалстарта още в сериите, когато я спряха едва на половината от разстоянието. Петя не успяла да се възстанови както психически, така и физически за следващите бягания. Второто е съвсем нормално, като се има предвид, че отборът ни замина без лекар на първенството. Това едва ли беше най-доброто решение на федерацията в един от спортовете, където намесата на доктора е от изключително значение във всяко едно отношение.
Неуспехът на Пендарева обаче показа истинското лице на съвременния български спортен ръководител. Изпращаме голяма група на значимо първенство и чакаме да капне едно медалче, за да оправдаем присъствието. Така години наред елитен спорт като леката атлетика градеше имидж около Стефка Костадинова, а в последно време и на гърба на Светла Димитрова. При отсъствието на двете атлетки от световна класа на европейското катастрофалното състояние на този спорт лъсна. Като изключим Стефка и Светла, останалите ни атлети са толкова далече от истината, че дори не могат да бъдат конкуренция на европейските си колеги. В световен мащаб положението е още по-трагично.
Проблемът със "звездите-прикритие" не е присъщ само на федерацията по лека атлетика. Подобно е положението и в останалите ни елитни спортове, като изключение правят само щангите и стрелбата. В останалите всеки си е намерил своята Стефка и трепери да не се контузи, както се случи с феноменалната състезателка на висок скок. В бокса си имат един Даниел Петров, който просто се оказа в слаба форма на световното първенство миналата година и не можа да оправдае изпращането на пълен отбор в Унгария. Борбата дълги години се крепеше на успехите на Валентин Йорданов, но за съжаление и той остаря и свали трикото. Поради липсата на качествени български кадри се наложи да внесем от чужбина - Армен Назарян и Сергей Мурейко. Кану-каякът също дължи почти всичко на Николай Бухалов, но засега негови заместници не се виждат.
Ако за другите спортове липсата на големи звезди е свързана с много причини - както финансови, така и кадрови, то в леката атлетика отстъплението е най-необяснимо. Това е спортът, който бие рекорда за членска маса от клубове, т.е. радва се на голяма популярност. Федерацията е на трето място по получавани средства за олимпийска подготовка след волейбола (където трябва да се издържат 24 състезатели) и щангите. Като се има предвид, че тези пари отиват само за шепа национални състезатели, слабото им представяне на европейското говори най-малкото за недалновидност при изразходването на средства. Лошото е, че фабриката за илюзии не спира да бълва измамни надежди, че още не сме на дъното. Така ще е, докато Стефка и Светла на слязат от сцената завинаги.
Мария Петрова направи съчетание за прогонена от националния отбор
Трикратната световна шампионка по художествена гимнастика Мария Петрова постави композиция на обръч за съименничката си Мария Гатева. Гатева до миналия август бе в националния отбор, откъдето си тръгна със скандал. Вече не е и при Нешка Робева в "Левски", а от няколко месеца се състезава за столичния "Академик".
Това е първа изява на Мария Петрова като треньорка. Въпреки че мисли да става съдийка по художествена гимнастика, 23-годишната студентка в НСА често работи с Гатева за доизглаждане на съчетанието в залата на националния стадион "Васил Левски".
Двете Марии се засякоха в националния отбор и в "Левски" на "Герена". Бяха заедно до края на спортната кариера на Петрова - след олимпиадата в Атланта през 1996 година.
Още тогава Гатева и Стела Салапатийска бяха сочени за наследнички на примата. Те обаче постоянно имаха проблеми с Нешка. Миналия август ги извадиха от държавния тим след нелеп скандал със старши треньорката Робева. Пловдивчанката Салапатийска е със замразени права за вътрешните турнири до 1999 г. Тя обаче упорито готви хубави нови съчетания, поставени от Илиана Раева в частния й клуб "Илиана" също на стадион "Васил Левски". Стела дори иска да участва на републиканското първенство през април, ако УС на БФХГ я допусне.
Гатева, чиито други три композиции са направени от сегашната й лична треньорка Мариета Дукова, ще представя "Академик" на турнир в Кале от 20 до 22 март в първия си старт за сезона. Планират се още две нейни участия в чужбина, както и на двата турнира "Жулиета Шишманова", и на републиканското. Гатева е шампионка на България за 1995 година. В залата на "Васил Левски" върви упорит слух, че Робева обещала да я върне в националния тим, при положение че се представя достатъчно добре в турнирите. Вероятността Гатева да играе на най-важното състезание тази година - европейското в Порто в края на май, обаче е по-скоро хипотетична. Робева едва ли ще пусне там бившата си любимка, независимо че "А" отборът ни е в дълбока криза.
Нешка има навик да пренебрегва гимнастичките, които не се готвят при нея на "Герена". Средната възраст на сегашните националки обаче е 17 години, което не предвещава нищо добро за новия сезон. Лидерка е шестата от световното в Берлин'97 Теодора Александрова. Нейното първо участие за тази година е този уикенд в Тие. Там ще играе и женският ансамбъл с треньорка Лушка Бъчварова, от който се очаква да защити световната си титла от първенството в Севиля от 8 до 10 май.
Накратко
Все още нито една официална оферта за генерален спонсор за следващите 5 години не е пристигнала във Футболен клуб "Левски" (Сф), бе съобщено на пресконференция. Ръководството предвижда заседание за обсъждане на евентуалните кандидатури в понеделник (9 март), но ако няма такива, е склонно да даде нов срок. Акционерното дружество ПФК "Левски" се създава във вторник и учредителите трябва да внесат 25 % от капитала си същия ден. 20 на сто от акциите се пазят за генералния спонсор. Според президента Томас Лафчис се преговаря с няколко фирми, една от които е досегашният генерален спонсор ВИС-2, но вече като ВАИ Холдинг.
Бронзовият медалист от световното в САЩ '94 Илиян Киряков отнесе глоба от 8000 паунда и се размина на косъм от изгонване от шотландския си клуб "Абърдийн". Русолявият халф бе наречен "вулгарният българин" от шотландските медии, след като наплю и заплаши с убийство нападателя на "Килмарнък" Джим Макинтайнър по време на мач от първенството. Киряков получи втория си червен картон за сезона и бе наказан за три мача, а мениджърът Алекс Милър така се ядоса, че първоначално се закани да го изхвърли от отбора. Киряков се извини и се размина само с глоба.
Българските биатлонистки Радка Попова и Валентина Пейчинова бяха дисквалифицирани от състезанието на 7,5 км в турнира за световната купа в Поклюка, Словения, в четвъртък. Сателитният канал Евроспорт на два пъти показа как биатлонистът Георги Касабов изсипва вакса край пистата и Пейчинова минава със ските през нея. Жълтеникавата течност всъщност били напоена с нафта ленти, чиято цел е изчистване на ските от тежкия сняг, обясни Екатерина Дафовска. "Прийомът се използва и в ски-бягането на световни купи и първенства. Там никой не прави проблеми и решихме да изненадаме с него съперничките", каза олимпийската шампионка на 15 км от Нагано Дафовска. Тя и Павлина Филипова също минали процедурата, но тъй като стартираха с много по-предни номера, не бяха разкрити. Шведките видели нашенския трик и веднага подали контестация за външна намеса, привличайки и тв-камерите. Върху кишавия сняг и под дъжда Дафовска остана шеста със стрелба без грешка, а Филипова завърши 59-а с 4 пропуска на рубежите.
Най-добрата ни тенисистка Магдалена Малеева се съгласи да играе за България в мачовете от Първа евро-африканска група на световното отборно първенство "Фед къп" от 14 до 18 април в Картахена, Испания. Тя дори отказала предварително заявен турнир от веригата на WTA заради състезанието. Магдалена игра във "Фед къп" за последно преди 3 години, когато победи с 2:0 сета Аранча Санчес, но загубихме четвъртфиналния мач в Световната група от Испания с 2:3 в Зимния дворец. След това Катя и Маги Малееви заведоха дело срещу тогавашното ръководство на БФТ за неполучени пари от наградния фонд и отказваха мачовете.
Мултигруп няма сметка да гони Георги Василев
Във втория пролетен кръг шампионът ЦСКА завърши 1:1 срещу "Славия" и това разклати сериозно стола на старши треньора Георги Василев. В Борисовата градина голът на Симеон Чилибонов в последната минута бе приет като трагедия и виновникът за нея стана Василев. Цяла седмица вървят слухове, че треньорът е пред уволнение от ЦСКА и единствено победа над лидера "Литекс" другата неделя може да спаси временно главата му.
Президентът Илия Павлов проведе дълъг разговор с Василев, но нищо официално не бе оповестено. Въпросът е дали шефът на Мултигруп има сметка да изгони треньора. Василев продължава да отстоява реномето си на най-добър клубен треньор у нас, но това не е достатъчно за ЦСКА. Трябва обаче да се има предвид до какъв етап стигна първенството. тринайсет кръга преди края му "Литекс има осем точки преднина и просто е невъзможно да се назначи треньор, който да гарантира шампионската титла, дори това да е Джовани Трапатони или Алекс Фъргюсън. Освен това договорът на Василев е до края на сезона, когато раздялата би изглеждала много по-безболезнена. Треньорът два пъти вече се опита да напусне ЦСКА, но твърдата ръка на Илия Павлов го задържа. Така евентуално уволнение би ударило по имиджа на "Мулти", откъдето преди месеци едва ли не на крака се молиха на Василев да остане. Заговори се, че треньорът ще бъде пуснат в едномесечен отпуск, който впоследствие ще стане безсрочен. "Това са вестникарски измислици. Никой не ме е гонил, нито ме е заплашвал. Отпускът е хубаво нещо, но аз съм на работа", отсече ядосано след срещата с Павлов треньорът.
Спечеленият дубъл миналия сезон донесе на Георги Василев обичта на запалянковците, които не пропускат да го аплодират всеки мач. Сега годината е много по-тежка. През май ЦСКА ще празнува 50 години, а в отбора бяха привлечени светила за българския футбол като Емил Костадинов и Трифон Иванов. На практика това задължава Василев да не загуби нито един мач и да донесе някакъв трофей и този сезон. При създадената вече ситуация в първенството обаче става изключително трудно за ЦСКА да спечели титлата, тъй като тя не зависи от 13 победи до края на шампионата, а от загуби на преките противници и особено на "Литекс".
Има голяма вероятност Василев да реши отново да подаде оставка. Тя обаче този път ще е съгласувана с Илия Павлов и на практика ще представлява уволнение. Дипломираният историк едва ли за трети път ще реши да говори за напускане на своя глава и после с една дума решението му да бъде заличено.
Освен това дефицитът на треньори в България наистина е голям. Пресен пример за това е "вечният враг" на ЦСКА - "Левски", който цяло лято търси треньор, за да се спре в последната секунда на Стефан Грозданов. Тогава главната цел на синия бос Томас Лафчис бе Димитър Димитров. Спря го трансферната сума от 250 000 долара, поискана от президента на "Нефтохимик" Христо Порточанов. В момента Херо е невъзможен вариант и за заместник на Георги Василев в ЦСКА, тъй като благодетелят на "Литекс" Гриша Ганчев никога не би го пуснал. Така двата варианта пред червените остават наставник от чужбина или прословутият Димитър Пенев. Стратега от Мировяне се обвърза със "Спартак" (Варна), но по-големият проблем е песимизмът, с който гледат на него дори в Борисовата градина.
Неочаквано голям проблем в ЦСКА, изглежда, се оказа привличането именно на Костадинов и Иванов. В досегашните мачове с тях отборът не се промени коренно, а и не играе толкова по-добре. Двамата национали несъмнено са изключителни футболисти, но е невъзможно с три-четири контролни мача да се приспособят към останалите. Освен това Костадинов и Иванов неизбежно се превърнаха в тартори на отбора, което не се харесва на останалите. Всички знаят, че двамата герои от САЩ'94 отново ще заминат за чужбина след световното първенство и никой не може да разчита стопроцентово на тях при евентуалното участие в евротурнирите наесен.
Още по-трудни за преодоляване са характерите на Костадинов и Иванов. Нападателят, който по принцип е тих човек, гори на терена. Костадинов не спестява обидните думи, дори когато отборът побеждава. Тези неща прекъсват с последния съдийски сигнал, но съиграчите ги помнят. Трифон Иванов пък е известен като футболиста, който най-малко обича да се съобразява с мнението на другите. Неговите закъснения за лагер-сборовете на националния отбор са пословични и той трудно би се променил дори под ръководството на Георги Василев, който го откри за големия футбол навремето в "Етър".
Всички тези недостатъци на двамата национали избиха в недоволството на останалите след равния мач срещу "Славия". Тогава усилено се заговори, че капитанът Методи Деянов е бил сменен по нареждане на Костадинов. Дори да е казал нещо подобно в моментен изблик на яд, нападателят е последният човек, който би тръгнал да нарежда на треньора си. Заради прекалената си мълчаливост той имаше достатъчно проблеми в германския "Байерн" и турския "Фенербахче".
При създалата се ситуация Купата на България изглежда най-реалната цел за ЦСКА. На полуфинала през април червените срещат именно "Литекс", който по същото време ще хвърля всичките си сили за първенството. Освен това участие в турнира за КНК би дало значително по-големи шансове пред червените да успеят в поредния си опит за пробив в Европа, понеже по презумпция това е най-слабият клубен турнир.
* Важат за статистически и счетоводни цели и за митнически оценки за месец март.
** CFA-франк - колективна парична единица на западните африкански държави: Бенин, Централноафриканска република, Буркина Фасо, Камерун, Чад, Коморски острови, Конго, Кот д'Ивоар, Екваториална Гвинея, Габон, Нигер, Мали, Того, Сенегал и Гвинея Бисау.
*** Източнокарибски долар - колективна парична единица на Антигуа, Доминика, Сейнт Винсент и Гренадини, Гренада, Сейнт Кристъфър и Нейвис, Сейнт Лусия и о-в Монсерат.
ДИАЛЕКТИКА
Бившият парламентарен бос ГИНЬО ГАНЕВ съчета представяне на новата си книга "Викове и шепот" с рождения си ден миналата седмица. На парти в гранд-хотел "България" Ганев беше събрал много гости, повечето от които ляво ориентирани депутати и политици - Георги Първанов, Янаки Стоилов, Александър Томов, Петя Шопова. Шефът на Мултигруп Илия Павлов също беше на тържеството, обграден с няколко бодигардове. Бившият президент Желю Желев и Любен Гоцев направиха впечатление с оживения си диалог. Актьорът Явор Милушев прочете откъси от книгата на юбиляря, след което партито продължи с хапване и пийване.
Целият политически елит начело с Петър Стоянов, Стефан Софиянски, депутати и министри дойде на концерта на Джими Пейдж и Робърт Плант, китарист и вокалист на легендарната през 70-те години група "Лед Цепелин". Повечето от политиците бяха със съпругите си. Просветният министър ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ дори съкрати деловата си среща с гостуващата официална руска делегация, за да дойде навреме на концерта. След концерта на "Уайтснейк" родните политици не пропускат възможността да се окъпят в лъчите на залязващи музикални величия, нито пък се притесняват от факта, че доскоро се обявяваха за заклети фенове на "Бийтълс". Петър Стоянов дори позира с Пейдж и Плант, след което снимката излезе във всички всекидневници.
Изложбата на МАРСЕЛ БУРЛА в Унгарския културен център представя изкуството на художник, непознат на културната публика у нас. Това е първата самостоятелна изложба на автора в България. Според изкуствоведи картините му не могат да бъдат ограничени в рамките на някакъв стил и концепция. Авторът мрази конкретността и разкрива своя свят, изпълнен с багри и звуци. Бурла е с български произход и е завършил академия в Германия.
Списание "ТАЙМ" събра на галавечеря в Ню Йорк лицата от кориците си. Изданието, което има 31 милиона читатели по света, отпразнува 75-ия си рожден ден. Сред 1200-те гости в "Рейдио сити мюзик хол" бяха Бил Клинтън, Кофи Анан, Михаил Горбачов, Имелда Маркос, Бил Гейтс, Стивън Спилбърг, Шарън Стоун, Мохамед Али и други забележителности. Клинтън изнесе реч за Франклин Делано Рузвелт - "олицетворението на американския век". Том Круз заяви, че в историята е имало много крале, но "само един Мохамед Али". Цитат на деня стана виц, който актрисата Шарън Стоун разказа на партито. "В един магазин продавали мозъци. Младеж влязъл да си купи. Мъжкият струвал 100 000 долара, а женският 25 000. На въпроса към продавача защо има такава разлика в цените, той отговорил - женските са използвани."
Национален студентски ИНТЕРНЕТ - ЦЕНТЪР беше открит миналата седмица в Студентския дом. Той ще популяризира с помощта на Интернет студентски разработки в областта на културата и изкуството. На откриването на този първи по рода си център присъстваха ръководители на програма Интернет на фондация "Отворено общество" и представители на Министерския съвет. Националните студентски организации в Студентския дом имат възможност за безвъзмездно ползване на Интернет и електронна поща.
Арестуваният тези дни в планините край Сиатъл ДИВ БЪЛГАРИН на име Минчо Дончев е бил изключително силен за годините си човек, са заявили от местната полиция. Той отчаяно се съпротивлявал и полицаите с мъка му сложили белезниците. През всичките си години на отшелничество той не бил наранил никого при обирите, които извършвал, за да си набави храна и дрехи.
Скандалната порнозвезда Чичолина загуби делото за попечителство на 5-годишния си син Лудвиг, който ще бъде под опеката на бившия й съпруг Джеф Куинс, американски склуптор. Италианският съд реши, че Чичолина не е в състояние да изпълнява функциите на родител. Тя била изключително либерална и оставяла Лудвиг да прави какво си поиска. Той имал лингвистични проблеми, поназнавайки малко английски и италиански и му били 8 бавачки.
