Обикновено в тези три случая българинът бива засипван с проценти, отнасящи се най-често до рейтингите на един или друг политик или измерващи подкрепата, която действията на управляващите получават. Безспорно кредитът на доверие, с който разполагат управляващите, и ясната представа за неговия размер са основна предпоставка за успешното функциониране на съвременните представителни демокрации, където легитимирането на властта се извършва посредством периодичния свободен вот на равни и равноценни индивиди. Доколкото санкцията на избирателя е станала непосредствено видима и безпощадно ясна за всички в страните с дългогодишни демократични традиции, политическият елит е принуден не просто да участва в политическата игра (което има относително самостоятелна ценност за него), но и да прави резултатите от своето управление полезни и изгодни за по-голямата част от хората. Защото именно това би му осигурило последващото пребиваване в полето на властта. Последното означава, че за политиците би следвало да е по-важно не простото съпоставяне в огледалото на рейтингите или замерването на подкрепата, която едни или други техни действия получават, а преди всичко познаването на начина и степента, в която оценките на техните действия (и управление) се пречупват през призмата на личния интерес на обикновения човек. Или казано по-просто - познание за мащаба, в който собствената им политика кара хората да се чувстват съпричастни (или несъпричастни) към нея.
Защото в крайна сметка доверието, респективно подкрепата, за даден политик или политическа сила съвсем не могат да бъдат измерени (камо ли предвидени) единствено с рейтинги. Доказателство за това са поредицата от парадокси, които подобен подход роди. Печално известни у нас са случаите с гигантските рейтинги на Гиньо Ганев, Александър Каракачанов и дори на президента Желев и... нищожните им изборни резултати. Както и обратното. Става дума не само за случаите, когато никому неизвестни лица спечелиха мажоритарни избори (Ал.Янчулев), но и когато загубило собствения си рейтинг правителство доведе на власт политическата сила, която го поддържаше (Беровото правителство и победата на БСП в предсрочните избори през 1994 г.). Или пък за изключително високото доверие към столичния кмет и съвсем недотам високата удовлетвореност от състоянието на столичния град.
Обясненията на тези парадокси най-често се търсят по две линии. Първият и най-лесен вариант е те да се размият в хипотези от рода на "може би" и "вероятно", или пък в наукообразни фрази, съдържащи често откровени нелепости (от рода на тази, че "обществено мнение съществува навсякъде, където има общество"). На второ място обяснението се търси в изключително високата степен на политизация на българина. Известно е, че политическата привързаност е основен фактор за доверието към дадена политическа сила и при равни други условия симпатизанти и несимпатизанти реагират по различен начин. Познат е и българският еквивалент на тази зависимост. Изследванията у нас показват например, че "червените" пенсионери живеят по-зле от "сините" при "синьо" правителство, както и обратното. В крайна сметка високата политизация дори създава и относителна еманципираност на властта от общественото мнение ("Нека си говорят, като дойде време за гласуване, пак ще гласуват за нас.... " - това съвсем не е изолиран размисъл на случаен активист). Но колкото повече намалява относителният дял на преките политически идентификации в обществото (а това именно се случва в спокойна политическа обстановка, различаваща се от януарската ситуация на миналата година), толкова повече мястото на политическите пристрастия се заема от оценката за настоящите и бъдещите възможности в условията и стандарта на живот (за всеки отделен човек и за обществото като цяло). Неслучайно преди избори в повечето страни масово се цитират данни за равнището на инфлация, на безработица, на брутния вътрешен продукт, на покупателната способност и т.н., което ще рече, че там се оценява значимостта на връзката политическо управление - индивидуален интерес.
За да установим каква е ситуацията у нас, не е необходимо да се ровим надалеч в миналото. Достатъчно е да си спомним участта на предпоследното българско правителство. То влезе във властта след внушителен и недвусмислен вот, изобразен най-точно в онази залята в червено географска карта на България. И си отиде безславно най-малкото поради две причини. Най-напред, защото се оля в "ориОнталска" шуробаджанащина, и след това, защото, загърбвайки реформите, тотално запуши биографичния хоризонт и личната перспектива на подавляващата част от българите. Така се оказа, че у нас по рейтинга посрещат, но по реформата изпращат... В ситуацията, в която се намира страната днес, една част от българите е далеч от това да поставя като критерий за успеха на управлението видимия ефект от неговото упражняване върху собственото им равнище на живот. А и управляващите съзнателно (и справедливо) се пазят от създаването на такива нереалистични очаквания у другата част. Съществува обаче много ясно дефинирано обществено очакване сред всички, че управляващите ще извършват целенасочени, прозрачни и неизбирателни действия, които да задават общи правила, да гарантират тяхното спазване и да имат позитивен ефект не върху едни или други близки до правителството кръгове, а върху възможно най-широки обществени слоеве. Това очакване е приоритетно за общественото съзнание в настоящия момент и то засенчва прословутите партийни пристрастия. Фактите: От изцяло позитивните оценки за правителството около 60 на сто принадлежат на симпатизанти на СДС, но 92% от тях принадлежат на хора, които смятат, че правителството действа в интерес на цялото общество. От изцяло отрицателните оценки за дейността на правителството около 70 на сто принадлежат на симпатизанти на БСП, но 88 на сто - на хора, според които правителството действа само в интерес на близки до него кръгове.
От тези красноречиви цифри могат да се направят два извода. Първият - оценката за дейността на управляващите се влияе до голяма степен от партийните пристрастия, но значително по-стабилно зависи от преценката на отделния човек за съпричастността на тяхната политика към неговите лични проблеми (и перспективи). Красноречиво доказателство за тази тенденция е и фактът, че дори и симпатизанти на ОДС, но засегнати от реформите в една или друга сфера, са склонни да мислят, че правителството действа само в интерес на "определени социални групи" (така мислят например симпатизантите на ОДС от групите на безработните и работниците). И второ - колкото по-негативна е оценката за дейността на управляващите, толкова повече тя се свързва с усещане, че правителството действа или в интерес "само на някои групи", или (както е при изцяло негативните оценки) в интерес "на самото него" (виж приложената таблица).
Понастоящем тази крайна дефиниция на ситуацията се споделя от една четвърт от българите. Но реформите (и следователно - несгодите пред определени социални групи) тепърва предстоят. А и все повече се отдалечаваме от катализиралият политическите страсти (и твърди политически пристрастия) миналогодишен месец януари. Ето защо управляващите ще трябва да търсят усилено отговор на две очаквания, които и занапред ще определят отношението към самите тях.
Първото очакване е нереалистично. Всички осъзнават, че обективно погледнато, реформите поставят в печеливши позиции едни социални групи и в губещи - други. Но това едва ли успокоява онези, които биха искали да вкусят зрелите плодове на промените - напълно и сега. Управляващите ще трябва да намерят своя път към тези хора, а в този път утешения от типа "в сравнение с миналата, тази година ще е по-добра за икономиката на страната като цяло" не са най-доброто. По-добре е да е ясно кой, кога и на какво може да се надява.
По-лесно биха могли обаче да отговорят на второто, съвсем реалистично очакване. А то е правителството да не създава привилегировани условия за действие на близки до него кръгове. Не само защото другото име на това действие е корупция, рушаща всяка власт (особено когато по-голямата част от собствеността е държавна), но и защото така би подкопало самите принципи за равнопоставеност и конкуренция, които са в основа на политиката, с която днешните управляващи дойдоха на власт.
Очевидно е, че борбата с корупцията в редовете на самите управляващи, по-нататъшните (позитивни) резултати върху икономиката на страната и не на последно място - информационна политика, която да показва връзката между конкретните стъпки и резултата им върху живота на отделния човек, са не по-маловажни за успеха на реформата от измерването на това колко хора я подкрепят и от личните рейтинги. Защото общественото мнение за реформата включва и преценка за това как самите управляващи се отнасят към нейните принципи.
За защита от недобросъвестни тълкувания на действията на властта навремето идеолозите около Т. Живков измислиха понятията малка правда (на всекидневието, на обикновения човек, желаещ макар и с отклонения от нормите да получи жилище, лека кола и др.) и голяма правда (онази на социализма с главно "с"). И след като всички видяха как малката правда уби голямата, днес едва ли може да има съмнение, че собственото оцеляване и просперитет на политическата класа зависи от налагането и спазването на прозрачни, еднакви и равни за всички правила. Правила, гарантиращи еднакви индивидуални шансове при равни други условия. Защото в крайна сметка на хората се разчита не просто да подкрепят реформите, но и да ги придвижват. А ако те нямат личен мотив да ги придвижват, не биха имали и мотив да ги подкрепят.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от агенция ALPHA RESEARCH Ltd. в периода 7 - 13 февруари.
Структура на оценките за дейността на правителството според насочеността на неговите действия.
Фонд "Земеделие" с право да гарантира кредити пред банките
Отпадат защитните цени и митническите протекции за земеделските производители
Пазарът вече ще определя цените на земеделската продукция, предвижда приетият преди седмица от правителството проект на закон за подпомагане на земеделските производители. Той на практика отменя досега действащия Закон за защита на производителите, стъпвайки на коренно различна философия по отношение на механизмите и средствата за стимулиране на производителите в аграрния сектор.
За българското селско стопанство, което, както всички други сектори на икономиката, страда от липса на финансов ресурс, е от особено значение да получи достъп до структурните фондове на ЕС. Това обаче би могло да стане само след пълното хармонизиране на аграрното законодателство у нас с това на обединена Европа.
В оценката си за състоянието на отрасъла от края на миналата година евроекспертите подчертават, че по отношение на прилагането на основните инструменти на пазарната политика в аграрния сектор България все още е твърде далече от стандартите на съюза. От началото на преходния период селскостопанската политика на страната се характеризира основно с краткосрочни мерки, например субсидираните краткосрочни сезонни кредити, насочени към осигуряване на производството в условията на пълния хаос, предизвикан от поземлената реформа, временни целеви мерки в областта на граничния контрол, насочени към стабилизирането на вътрешния пазар. "Постигнат е твърде ограничен напредък в процеса на адаптиране към действащите актове на общността и тепърва ще бъдат необходими сериозни и упорити усилия за преструктурирането на селското стопанство, преработвателната и хранително-вкусовата промишленост и за реформа на селскостопанската политика, така че България да е в състояние да прилага действащите актове на общността", е оценката на евроекспертите. Възприетите начини за интервениране на пазара чрез ценовия механизъм и чрез външнотърговския режим не съответстват на аграрната политика на ЕС и по този начин ни отдалечаваха от пълноправното членство в него, сочат и нашите експерти от агроведомството.
Изискванията на евроинтеграцията обаче не са единствената причина за острия завой в аграрната ни политика.
Действащият в момента Закон за защита на земеделските производители, който беше приет през юни 1995 г., беше първият опит за създаването на система за регулиране на производството и пазара на земеделски продукти в една по-пазарна среда. В същото време обаче той заложи главно на държавно регулираните цени, комбинирани с различните защити като изкупуване на продукцията от ДФ "Земеделие", митнически рестрикции, включително забрани за внос или износ за определени групи селскостопански стоки и др. В крайна сметка опитът да се въздейства върху производството чрез въвеждането на прогнозни и защитни цени и свързаното с това изкупуване на продукцията се оказа неуспешен. От друга страна, либерализацията на външнотърговския режим и обвързването на изкупните цени с разходите на земеделска продукция се отрази неблагоприятно върху самите производители. Те трудно издържат на конкуренцията на вноса.
Някои недостатъци в законовата уредба на ДФ "Земеделие" като прекомерната централизация на фонда, липсата на гаранционни функции и тромавата процедура за отпускане на средствата допринесоха за неефективното подпомагане на земеделските производители, сочи в мотивите си към проектозакона министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов.
Досегашният закон предвижда Министерският съвет ежегодно да определя защитни изкупни цени на основни видове земеделски продукти. Това са зърно, мляко, телешко и агнешко месо, захарно цвекло и картофи. Защитната изкупна цена се определя въз основа на средните разходи за производство на съответния земеделски продукт в страната плюс определена печалба. Тя обаче не може да надвишава 85 на сто от левовия еквивалент на средната експортна цена за последните три години. Земеделската продукция се изкупува на защитни цени от ДФ "Земеделие" на базата на сключени договори.
Според досегашния закон потребностите на националните баланси и защитата на земеделските производители става чрез пряка намеса на държавата в условията за търговия и за преработка на земеделска продукция и чрез регулиране на режима на вноса и износа. През последните години твърде често се прибягваше до въвеждането на временни ограничения за внос или износ на определени видове земеделски продукти. Един от последните примери за неефективността на този механизъм е забраната за износ на жито през миналата година, в резултат на което пшеницата остана в страната, но голяма част от нея остана и без пазар, тъй като надвиши вътрешното потребление.
В новия закон тези инструменти са отпаднали, а акцентът е изместен от защитата върху различните механизми за подпомагане на производителите на агропродукти. Ще се насърчават инвестициите в аграрния сектор, самоорганизирането на частните земеделски производители в частни земеделски стопанства и организации, развитието на производството, преработката и търговията със земеделска продукция в селските райони с влошени социално-икономически характеристики или по-неблагоприятни природни условия, възстановяването на плодородието на земята.
Основният механизъм за подпомагане ще бъде ДФ "Земеделие", който обаче е с нова структура и функции. Структурата на фонда се децентрализира. В общините се създават консултативни съвети към управленията по земеделие, които ще оценяват и одобряват проектите за кредитиране от фонда. С правилника за приложението на този закон ще бъде регламентиран и определен таван, до който консултативните съвети ще могат да разрешават кредити на място. Фондът ще финансира частично или изцяло проектите, ще поема частично или изцяло плащането на лихвата по банковите кредити. Освен това фондът вече ще има право да издава гаранции, включително и поръчителство. Фонд "Земеделие" е длъжен да обезпечава всички свои вземания. За пръв път фондът ще приема ипотека на земя като обезпечение по агрозаеми.
Според проекта във фонда ще влизат минимум от 0.5% от брутния вътрешен продукт, отчетен за предходната година, 4 на сто от доброволните застрахователни вноски по застраховките на земеделските култури, животни, машини, сгради и съоръжения, експортните такси за земеделски стоки, такси за регистрации и лицензирания. Към държавния фонд ще се насочват също 2 на сто от стойността на преработената земеделска продукция от хранително-вкусовата промишленост, 50 на сто от приходите от наем и аренда на държавни земеделски земи, както и от тяхната продажба, приходи от приватизацията и др. Средства ще се събират също от кредити и безвъзмездни помощи по решение на МС или по международни споразумения и програми, такси от административни и консултантски услуги. ДФ "Земеделие" може да ползва заемообразно временно свободни средства от други държавни фондове към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
Според гласувания от МС проект няма да се облагат с данък доходите на земеделските производители - физически лица, от реализацията на произведената от тях земеделска продукция, в т.ч. от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното. Няма да се облагат с данък върху печалбата юридическите лица за непреработената растителна и животинска продукция. Това е един ефикасен стимул за производителите, особено след като е ясно, че през близките няколко години те не могат да разчитат на съществена помощ под формата на преки държавни субсидии. Земеделските производители се ползват и до момента с подобни данъчни преференции, но те изтичат в края на 2000 г. Начинът, по който са формулирани съответните текстове в проектозакона, обаче говори за освобождаване от данъци во веки веков (всъщност до следващата законова промяна). Нещо, което едва ли е удачно от гледна точка на нуждите на бюджета. Особено ако се следва презумпцията, че предвидените в проекта мерки ще се окажат ефективни, и през следващите пет-десет години земеделието на България ще стъпи на краката си. Което значи след няколко години отново да се приема закон за земеделския производител или най-малкото съществени поправки към него.
Бумажка спъва обезщетяването на одържавените имоти
Десетки хиляди собственици и техните наследници на земи около Варна са загубили имотите си в резултат на екстензивното развитие на града и близките села. На поразия и без всякаква икономическа обосновка е заграбван от бившите ТКЗС и АПК терен за летище, заводи, пътища, магистрали, нови жилищни квартали и т.н. На всички тях поземлените комисии в региона са връчили решения, според които им се признава правото на собственост над отнетата земя, но с отказ да им бъде върната реално поради горните причини. След което следва обичайната формулировка "ще бъдете обезщетени по специален закон".
Този закон, чакан вече шест години, е налице. Според него обезщетение в зависимост от конкретния случай се търси или от министерствата и ведомствата, в чиито дълготрайни активи са включени иззетите земи, или от областните управи. Дотук законът "Лучников" няма грешка. Проблемът започва, когато злополучните собственици и наследници на одържавени имоти започват да си подават документите за компенсации. Оказва се, че наред с документите за собственост над отнетата земя и решението на поземлената комисия, с което се отказва нейното реално връщане поради това, че е одържавена, някои ведомства изискват и план-скица за идентифициране на конкретния имот в терена на съответния държавен обект. Нещо, което поземлените комисии не могат да издадат, тъй като поради липса на специално отпуснати за тази цел средства въобще не са си мръднали пръста по този въпрос. Ето го формалния повод всяко ведомство да си измие ръцете и вместо да се бръкне в касата и да си плати (с акции естествено, не с пари) заграбената земя, да откаже да удовлетвори молбата за обезщетение поради непълнота на преписката.
Което на практика става. Къде е тук вината на нещастните собственици, след като една държавна институция изисква определен документ, а друга държавна институция не може да го издаде? Или ще го издаде, но след като срокът, поставен от закона, фатално изтече. За подобна развръзка май никой не е помислил. Жалко за добрия закон и лошия шанс на бившите собственици, които за пореден път ще пият чаша студена вода.
С реституционните бонове ще може да се участва в приватизацията
Компенсационните бонове по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, Закона за земята, Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени имоти ще се използват като инвестиционни бонове, предвиждат нови текстове в закона за приватизация, който предстои да се обсъжда в парламента на второ четене. Това означава, че с тях ще може да се участва на борсата в търгове за акции и дялове на предприятия, както и да се закупят пенсионни полици в доброволните пенсионни фондове, ако промените в нормативния документ бъдат приети.
Според Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд и наскоро приетия Правилник за прилагането му, който в близките дни ще се обнародва в Държавен вестник, с поименни компенсационни бонове ще се обезщетяват бивши собственици, които не могат да получат горите си в реални граници и не могат да бъдат обезщетени с друга гора от държавния горски фонд. Все още обаче не е ясно колко ще са собствениците, които няма да бъдат удовлетворени с гори, земи от държавните фондове и колко ще получат бонове. Няма и сметки за това каква ще е общата сума на боновете, които ще се раздадат като компенсация, тъй като все още не са правени оценки на имотите им. "Нищо чудно да се получи инфлация на инвестиционните бонове, тоест да има много бонове, а зад тях да стоят далеч по-малко държавни активи", обясни депутат от Икономическата комисия на парламента, тоест може да има недостатъчно предлагане на акции и доста повече инвестиционни бонове, което качва цената на активите, които ще се предложат на пазара.
С компенсационните бонове ще може да се участва и на търгове за гори от държавния горски фонд по избор, е предвидено в частта за обезщетяване на Закона за земята, към която препраща Законът за възстановяване собствеността върху горите. В новия Правилник за прилагане на Закона за връщане на горите и земите от горския фонд няма текстове, които да определят реда, по който ще се обявяват търговете, колко и какви гори и земи ще се пускат на тях. Ако например в началото се пуснат малко по площ гори, много е възможно голяма част от боновете да бъдат изхарчени за тях. А в следващия момент да се появи по-добро предлагане, но да няма покупателно търсене.
Горите и земите ще се връщат в реални възстановими граници там, където това е възможно. В Правилника за прилагане на Закона за възстановяване на горите и земите от горския фонд подробно са изброени случаите, в които държавата запазва владение върху горите. В съществуващи стари граници няма да могат да бъдат върнати горите, които остават изключителна държавна собственост (гори в защитени територии, определени със закон, 200-метровата гранична ивица, горите в зони на строга охрана), горите и земите в резерватите, горски имоти, които са предоставени за цели на националната сигурност, за строителство, за минни и енергийни обекти, комуникационни съоръжения. В реални граници няма да бъдат възстановени и горите, които са предоставени на търговски дружества с държавно участие за осъществяване на предмета им на дейност. В тези случаи бившите собственици ще се обезщетяват с равни по площ, вид и произход гори от държавния горски фонд в същата местност, населено място или съседно землище.
При несъществуващи или невъзстановими реални граници собствениците на гори ще се компенсират от държавния горски фонд с гори, равни по площ и вид на отнетите им.
В правилника се конкретизират и начините, по които ще се определя размерът на обезщетението на собствениците, чиито гори са възстановени по закона, но са били изсечени след 1.01.1990 г. Изсеченото ще бъде оценено по пазарни цени към момента на влизане на Закона за възстановяване на горите и земите от горския фонд и на реститутите ще им бъде заплатена добитата дървесина. Те ще получат пари за добитата при сечта дървесина.
Заявления за връщане на горите на бившите им собственици ще се подават до една година след влизането на Правилника за прилагане на Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд в сила.
Заявленията ще се подават в поземлените комисии по местонахождението на имота заедно с нотариални актове или извлечения от данъчни регистри, съдебни актове и други писмени документи с доказателствена сила. Писмените декларации на бившите собственици, които бяха с доказателствена сила при връщането на земята, няма да важат при връщането на горите.
В правилника се указва, че ще се възстановява правото на собственост върху гори и земи от горския фонд, които са били отчуждени и включени в държавния горски фонд, както и върху гори, които са били изключени от горския фонд по силата на актове на Министерския съвет, Държавния съвет и други бивши държавни органи.
България ще бъде част от свободния европейски пазар на електричество
Бьорнар Отерстад, директор на Скандинавската борса за електричество , пред в. "Капитал"
Вашата компания регистрира дружество в България. Каква е нейната цел?
- Да, компанията се казва "Нордуей" ООД. Но засега тя е само една празна кутия.
Каква роля бихте могли да играете на българския пазар на електричество?
- В дългосрочен план Скандинавската борса за електричество може да бъде брокер на електричество на Балканите. Ние знаем, че това е добър пазар, а и сме компетентни да играем тази роля. Все пак на един по-ранен етап за нас е важно да придобием опит от така наречената командна икономика, където на пазара на електричество не действат свободни пазарни сили. Ние знаем, че опитът, придобит в България, ще бъде поучителен за нас. В същото време през последните шест-седем години сме се сблъсквали с абсолютно същите проблеми в Норвегия. Известно ни е също, че в международен мащаб ние сме на гребена на вълната. Ето защо се интересуваме от нови региони, където дерегулацията е на дневен ред и това не са само Балканите, но също и Австралия. В началото ние просто трябва да бъдем един от играчите и по-късно да легитимираме ролята, която ще играем. Ако имаме успех, ако даваме добри съвети, ние можем да имаме функции в новите системи.
Какви бяха основните цели на семинара, който организирахте в София?
- Основната цел беше да направим оценка на българската енергетика в контекста на балканския регион, ако не гледаме на него като на национални системи, а като на система, отворена за пренасянето на електричество към други страни. Ние също искахме да започнем да мислим как тази система може да се присъедини към свободния пазар на електричество, което е и директива на Европейския съюз. Целта е да се създаде пазар без национални граници, а в този процес Балканите са считани за основната пречка в европейски мащаб.
Защо избрахте България - заради геополитическото положение на страната или има и други причини?
- В действителност всичко стана случайно. Имахме други социологически проекти в България и затова я избрахме. Можеше да бъде например Гърция. Още не знаем коя е най-подходящата страна за локализиране на регионалната електрическа борса. Все пак България е много подходяща като отправна точка за региона. За нас, от Скандинавската борса за електричество, е интересно да изследваме България, която геополитически се явява централна за региона. Задълбочавайки се в тази област, ние можем да оценим откриващите се възможности, да видим пречките и да се научим да ги преодоляваме. Скандинавската борса за електричество има дългогодишен опит в търговията с електричество и присъства с три офиса в Норвегия, два в Швеция, един във Финландия, един в Дюселдорф, един в Сан Франциско и един в Австралия. Така да се каже, ние имаме глобален опит по въпросите на дерегулацията на търговията с електричество, а това е най-важното, защото старите системи за търговия с електричество са организирани на регионален принцип, обособени в малки географски единици. Един производител доставя електричество на най-близкия потребител и нещата си вървят така, без да се държи сметка за икономическата ефективност. Ние сме абсолютно убедени, че липсата на ефективност е във вреда на отделните малки потребители на електричество. Сега, след като вече сме преминали към една по-конкурентна система, ние сме длъжни да се конкурираме един с друг. В този случай мощностите, които не са ефективни, ще имат големи трудности, тъй като не могат да доставят достатъчно евтино електричество. Това е основната причина за дерегулацията в сектора и процесът стартира в Норвегия през 1992 г. със специален закон за електричеството.
Какво е отношението на политиците и на експертите от Комитета по Енергетика и НЕК към идеите, които лансирате?
- Интересно е да се сравнят сегашните впечатления на норвежците с тези от миналата година. В КЕ ни разказаха за модела на единствения купувач, а ние се опитахме да споделим скандинавския модел като алтернатива и възможно допълнение към вашия модел. Те бяха заинтересовани, но нищо повече. През януари 1997 атмосферата в София беше доста потискаща и не е чудно, че ме попитаха защо съм се спрял на България. Тогава отговорих, че това е изстрел в тъмното. Сега положението е различно, наблюдава се раздвижване в икономиката и изстрелът вече не е в тъмното.
Какви правни пречки виждате за дерегулацията на енергийния пазар у нас?
- Движението към дерегулация е постоянно и равномерно. Наблюдаваме също, че от миналата година има промяна в някои мнения. В момента тече дискусия между тези, които са за старата система, и другите, които са за свободна търговия и свободен достъп до пазара на електричество.
Искате да кажете, че в България има две лобита, едните против, а другите за?
- Не, бяхме много доволни, че по време на семинара не срещнахме политически фракции. Дискусията беше чисто академична и нивото бе наистина високо.
Това означава ли, че сегашното правителство е по-ангажирано с този процес от предишното?
- Не мога да отговоря за предишното правителство, но настоящото е наистина заинтересовано от развитието на сектора и превръщането му в ефективен доставчик на електричество за населението. Те са заинтересовани, но, разбира се, съществуват различни мнения за това как това може да бъде направено. Това означава, че дори и моделът на единствения купувач не е напълно ясен. По време на семинара стана ясно, че ако се задълбае под повърхността на концепцията, ние откриваме различни мнения.
Когато говорите за свободен пазар на електричество, само трансграничните сделки ли визирате или и вътрешния пазар?
- Трудно е да се обясни, но в Норвегия ние търгуваме с електричество на международно ниво. Такова ще бъде положението и в този регион. Както обаче бе споменато по време на семинара, може би е по-умно да се започне с изграждането на пазар във всяка една отделна страна и после постепенно да се премахват пречките пред международния обмен на електричество, защото като че ли не е разумно да се промени тотално системата от един път. Точно в това се състоят уменията на скандинавските брокери. Ние знаем какъв е залогът в момента, кое е важно да се постави на първо място и каква да бъде следващата стъпка. Ние не казваме, че всички пречки ще бъдат премахнати от раз. Това е един сложен политически процес, а и не може да се очаква, че всички политици са добри експерти. Те могат да зададат основната рамка, която специалистите впоследствие ще развият. В Норвегия първо влезе в сила един обикновен закон за електричеството, а впоследствие Скандинавската борса за електричество коригира нежеланите ефекти. Смятаме, че опитът на Скандинавската борса за електричество може да бъде полезен за вас точно в този аспект.
Интервюто взе Руслан Жечков.
Скандинавската Електрическа Борса(СЕБ) със седалище в град Трондхайм, Норвегия, е най-голямата борса за електричество в скандинавските страни и в Европа. Тя съществува повече от пет години и е основен играч на свободния европейски пазар на електричество. СЕБ разпространява неутрална и обективна информация за търсенето и предлагането на електричество, като цели максимизиране печалбите на своите клиенти. СЕБ също предлага анализи в следните сегменти: пазарно развитие и ценови сценарии; управление на риска; търговски стратегии; оценки на производствени, транспортни и разпространителски системи, както и образователни програми.
На българското земеделие му трябват семейни ферми, не крупно арендаторство
Господстваща форма на стопанисване на земеделската земя сега в България е крупното арендаторство (с изключения в производството на тютюн и зеленчуци), осъществявано от т.нар. земеделски кооперации и частни крупни притежатели на земеделски машини и инвентар. Те наемат земя под аренда срещу минимална рента от стотици (а даже и хиляди) дребни собственици на земя, раздробена на малки парчета и непригодна за самостоятелна обработка с машини в резултат на възстановяването на собствеността на земята.
Крупното арендаторство засега е единственият възможен начин за обработка на земеделските земи. Обективни фактори за това са липсата на земеделски стопани, притежаващи знания, навици и подходящи машини за стопанисване на собствена земя с труда на членовете на семейството си (такива, каквито бяха земеделските стопани до създаването на ТКЗС) и насажданите няколко десетилетия неефективни начини за стопанисване на земеделската земя. Субективни фактори за установяване на крупното арендаторство, което е много сходно с методите на стопанисване от ТКЗС и АПК, са: законът за земеделските земи, който не предвиди комасиране на земята при нейното връщане, за да може тя да се обработва с машини от частните земеделски стопани, притежаващи земя от 50 до 300 дка; законът за земеделските кооперации дефинира като кооперации стопански формирования, които по своята същност не са кооперации, тъй като се базират само на наемен труд и изплащат рента на собственици на земята, които не участват в нейната обработка и стопанисване (това са всъщност същите бивши ТКЗС, само че сега задължени да изплащат някаква минимална рента); и на трето място, Законът за арендата, който не постави ограничение за максималния размер на земята, която може да се наеме под аренда.
Освен това крупните арендатори не сключват официални (законови) договори със собствениците на земята, нито пък се интересуват къде е точно земята им и каква категория е. А и самите собственици, които са наследници на истинските (вече измрели) собственици, нито знаят, нито особено се интересуват от земята си и се задоволяват със символична рента.
Така земеделието върви по път, който няма нищо общо с начина на земеделско производство и арендни отношения в развитите страни. Там основна стопанска единица в земеделското производство е семейната ферма с количество земя в зависимост от условията в различните страни. Така например средният размер земя в една ферма в Белгия е 173 дка, в Австрия е 131 дка, в Италия е 77 дка, в Гърция е 53 дка и т.н. Арендуването там също е много добре узаконено, като са регламентирани пет вида аренда, а за да се даде възможност на повече фермери да наемат земя под аренда, са поставени ограничения за максималния размер арендувана земя. (Например в Холандия той е 450 дка, а в Япония само 100 дка).
Кога ли България ще тръгне по този път?
Правосъдният министър предлага ускоряване на процедурата по фалит
Ускоряване и усъвършенстване на процедурите по обявяване в несъстоятелност (фалит) предвиждат промените в Тръговския закон, които Министерският съвет гледа в понеделник, 9 март.
Вносител на проекта е правосъдният министър Васил Гоцев. Мотивите за промените са постигане на по-добра защита на интересите на кредиторите, попълване на законови празноти и отстраняване на законови слабости проявили се в практиката.
Промените предвиждат свръхзадлъжнялостта да се обособи като самостоятелно основание за откриване на процедура по несъстоятелност, като в кръга на субектите, към които може да се приложи, се включват и командитните дружества с акции. Проектът предвижда възможност да се открие процедура по фалит и за едноличен търговец, който е заличен от търговския регистър. Досега подобна законова възможност не съществуваше.
Досегашната част четвърта от Търговския закон, която регламентира несъстоятелността, не сработи особено ефективно заради сложната и протяжна процедура по обявяване във фалит. Проектът на Гоцев цели съкращаване на процедурите чрез въвеждане срокове за редица процесуални действия - обнародване на съдебните решения, вписването им в регистрите и т.н.
Промените предвиждат разглеждането на молбата на кредитора за откриване на производство по несъстоятелност да става при закрити врата с цел запазване търговските тайни на длъжника. Създават се и специални права за предварителни обезпечителни мерки, приложими преди решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Проектът въвежда изисквания за образователен и професионален ценз за временните синдици. Съдът ще определя и назначава синдици само от списък, одобрен от министъра на правосъдието. Списъкът трябва да се обнародва в Държавен вестник в двумесечен срок от влизането на промените в сила. Той може да се допълва по всяко време, пише в проектозакона. Буквалният прочит на този текст обаче създава известна конфузия - излиза, че в списъка могат да влизат нови физически и юридически лица, но не и да се вадят досегашни, т.е., че правото да бъдеш синдик става пожизнено.
Проектът предвижда възможност за продажба на вещите и имуществените права на длъжника като цяло, както и като обособени части. Досегашните текстове препращаха към публичната продажба по Гражданско-процесуалния кодекс, която обаче не регламентира продажбата на такива обекти.
Следствената тайна става достояние на депутатите
Който владее информацията, той управлява ситуацията - тази максима залегна в основата на промяната на член 93 от Правилника за работа на Народното събрание. "Всички държавни органи, длъжностни лица, политически партии, обществени организации и граждани са задължени да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на анкети, проучвания и изслушвания, дори когато сведенията представляват държавна, служебна и следствена тайна", гласи промененият член. Така парламентът се превърна в трети център, където може да се концентрира цялата специнформация по даден проблем.
Смущаващото в поправката е, че парламентарните комисии ще имат право на достъп и до данни, които представляват следствена тайна. Това е грубо нарушение на разделението на властите, коментираха веднага след приемането на текста юристи. Колкото по-малко хора знаят една тайна, толкова вероятността тя да бъде разпространена е по-малка, обосновават се те. Досега няма тайна, която да е влязла в парламента и да не е станала достояние на обществото. С изнасянето на информация от следствието може да се влияе и пречи върху процеса на правораздаването, смятат и някои магистрати.
От парламентарната група на БСП обвиниха председателя на парламента Йордан Соколов, че иска да получава цялата информация и обявиха, че ще атакуват този член в Конституционния съд. Те обаче не коментираха факта, че достъп до тази информация на практика ще имат депутати от всички парламентарни групи, включително и от опозицията.
Комисията "Антимафия" с председател парламентарният шеф стана постоянно действащ орган, който ще разработва стратегии и анализи, ще извършва анкети, проучвания и изслушвания, ще съдейства за координацията между различните власти относно дейността им в областта на противодействие на престъпността и корупцията. На практика само тя може да прави анкети. Досега анкетните комисии по даден проблем бяха временни и се създаваха от парламента след отделно гласуване. Ето защо са подозренията че промяната в член 93 от Правилника на Народното събрание е направена за достъп до специнформация на членовете на "Антимафия", която във временния си вариант се състоеше от председателите на всички останали парламентарни комисии, но в нея участваха и трима представители на БСП и по един от ОНС, Евролевицата и бизнесблока.
Подозренията са напразни, защото и досега председателят на парламента има право да получава информация от спецслужбите по силата на Закона за МВР, смята шефката на парламентарната група на СДС Екатерина Михайлова.
Всички анкетни комисии досега са се проваляли, защото нямаха достъп до следствените материали и въпроси, за които се твърди, че са държавна и следствена тайна, са мотивите на мнозинството. Когато съществува информационно ограничение върху даден проблем, той не може да бъде решен правилно, смятат от СДС. Освен това запознаването със следствените материали ще помогне на парламентаристите чрез координацията между властите да се помогне по дадено дело.
Притеснява ме успокояващата мъгла
Юлия Берберян, депутат от ПГ на СДС, шеф на Български женски съюз, пред "Капитал"
Г-жо Берберян, името ви напоследък се споменава във връзка с петно в Борисовата градина, което Столичната община ви е продала. Какъв точно е проектът?
- Това е голяма моя мечта - да построя стадион за тенис, на който още веднъж да покажа как трябва да се работи, за да се правят шампиони. Три пъти вече доказах, че мога да правя шампиони. Имам още сили. А и съм длъжна да предавам това, което учих 40 години и усвоих до съвършенство.
Не са ли достатъчно кортовете в София?
- Тенис-базата на моя любим стадион ЦСКА, този прекрасен и все още неогробен държавен имот, се ползва от един кредитен милионер - Таско Ерменков, фирма "Ронимекс". И аз трябва да му стана наемничка? Можете да си представите как човек със съвършено други цели може да ръководи спортно предприятие. Той продължава да изстисква държавния имот, не плаща на Министерството на отбраната нито стотинка наем, не произвежда почти нищо, защото състезателите на тенис-клуб ЦСКА са посредствени. Общо взето, комплексът е станал широка база за развиване на частна и необлагаема с данъци дейност. Животът ми премина на този стадион и ме боли, че днес там не се произвеждат шампиони. Реших, че за да мога да работя, трябва да си построя свое място. Освен това "Училище тенис Малеева" ще покаже непознат за България стандарт.
За каква сума купихте мястото?
- Колкото и да дават Малееви, все ще е недостатъчно. В недобронамерената преса пишеше, че сме купили земята за без пари, но не им се сърдя и няма да искам политическо убежище. За мен е изключителна гордост да кажа, че сме купили земя от общината - държавата трябва да има финансова полза от нас. Във Франция примерно няколко общини са се борили, за да подарят на Ален Прост земя за автомобилната му писта. Но ние и за миг не забравяме, че сме в България. Ако ни се правеха само пари, нямаше да сме тук. Не отваряме ресторант или дискотека. Правим спортна инвестиция - тя се връща трудно, понякога въобще не се връща.
Това, което сме купили, са 20 дка в т.нар. местност Погребите в Борисовата градина. Всичко в договора е изпипано до запетайка. Това е спортно петно в крайна гора, храсталак. Няма да се сече. Искахме партньорът за строежа да е български. Мисля, че го намерихме - лоялен партньор с чисти пари.
Как и защо влязохте в политиката?
- Издигна ме местният клуб в община "Слатина". Буквално 10 дни преди миналогодишните парламентарни избори ме попитаха имам ли нещо против да стана кандидат-депутат. Изсмях се, поскарах им се, както аз си знам, и им обясних, че не се занимавам с политика, а и на стол седнала не мога да стоя. Обадиха ми се пак след два дни. Вече се бях поспряла от пътуванията, Мануела и Катя се бяха "пенсионирали". Тогава реших, че пред мен се открива страхотен шанс да продължа да бъда полезна. Реших да приема предизвикателството. Седмица преди изборите участвах в среща с избирателите, на която си казах всички "грехове" - че от политика не разбирам, дори не съм членувала в партия и не ми е много ясно какво точно трябва да правя. На предварителните избори спечелих 400 гласа повече от г-н Лучников. Казах си: връщане назад няма, хората чакат нещо от теб.
После, това, че в много колеги депутати виждах по-големи първолаци от мен, никак не ме успокояваше. При една наша среща Борис Димовски ми каза: "Юлия, не се притеснявай. Човек, който е успял в една професия, има шанс да се справи и с друга. Тежко им на въобществениците".
Има ли нещо, което ви притеснява в работата на парламентарната група?
- Това, което ме дразни, е, че законите, които правим, не са перфектни. Примерно, за да бъде изряден законопроектът за закрила на детето, трябва да се изчистят толкова други закони и нормативни актове, които са свързани с него. Иска се поетапност и много време. От друга страна, бързаме, защото в държавата трябва да се сложи някакъв ред. Правим закони от пепелища. Наследили сме такава какофония, че трудно бих приела критики за това, че не работим добре.
Притеснява ме и успокояващата мъгла. Не ни е позволено да си мислим, че ще управляваме безгрешно и завинаги. Бих искала по-често да си казваме истината в очите, да се шегуваме с недостатъците си. Вече няколко пъти Александър Йорданов споделя на ПГ, че медиите могат да помогнат, че обществото не знае достатъчно за нас. Веднъж спонтанно го апострофирах: "И слава богу! " Та нима хората не виждат, че на паркинга на НС се паркираме като на полето? Или е тайна, че сме одимили сградата на Народното събрание като кръчма.
Хората вероятно няма да чуят за първи път, че имам колеги, които са станали народни представители с връзки, с протекцията на високопоставени сега роднини.
Виждате ли изгряващи политически звезди в редовете на синята ПГ?
- Лидери сред младите депутати не виждам, може би защото още е доста рано. Надявам се, че с времето потенциалът на такива млади хора ще се прояви.
Чувствате ли се удобно в Народното събрание?
- Чувствам се прекрасно. Ползвам се с уважение дори от колеги от лявата половина на залата. Въпреки че и на тях не съм спестявала истината. Не ми се обидиха, когато им казах, че комунизмът е бетон в главите. Това показва, че ме уважават за това, което съм. Аз също бих искала да мога да приема верността им към идеологията. Ако можеше само да не пречат толкова.
Има ли нещо, което да ви кара да се чувствате разочарована в днешния политически ден?
- Не съм разочарована, а съм ужасно отговорна. По начина, по който в тениса забравих да се усмихвам и да се радвам на победата, защото мислех за утрешния мач. Сега е същото. Отговорни сме пред народа, който ни повярва и чака дела от нас. Това е отговорност, която ме смразява и не ме напуска нито за миг. Отговорността да не сгрешиш. Юлия Берберян може да сбърка, но не бива да допусне с мълчание или нерешителност политическата сила, която представлява и която се ползва с доверието на мнозинството от народа, да сгреши.
Как поехте другия си обществен ангажимент - председателството на Българския женски съюз?
- През пролетта на 1995 г. група известни дами ме поканиха на кафе и споделиха с мен идеята си да стана председател на БЖС. За мен беше страхотна изненада, понеже все още пътувах много и защото освен с тенис и с отглеждане на деца не се бях занимавала с нищо друго. Обществена работа? На събрание не бях стъпвала. Винаги съм изпитвала канско отвращение от всякакви организирани дейности.
Мислих много - беше началото на 1995 г., демокрацията у нас търпеше удари и се чудехме кой с какво и как да помага. Мнението на мой много близък надделя - "нямаме право да отказваме". Така станах председателка на БЖС.
Да ръководя именно БЖС, е шестица от тотото. Българският женски съюз е традиция. Днес съм много горда, много доволна, много спокойна за съюза, защото организация от такива прекрасни и чисти жени не може да бъде застрашена от партии, от правителства, дори и от режими. Организацията се разрасна до над 90 структури с 4000 членки. Премахнахме молбите за членство - не трябва повече никому и за нищо да се молим.
Вярно ли е, че сте изгонили от БЖС съпругата на Йордан Соколов?
- Разбира се, че не е вярно. Не бих могла да го направя, дори и да искам - БЖС не е партия, а неправителствена организация. Освен това прекалено много уважавам личната си свобода, за да накърнявам свободата на другите. Ева Соколова дори не е и напускала - и сега оглавява компютърния списък на дружеството в общината си. Нека не забравяме, че опитът да си сложи мъченически ореол е бил заучаван дълги години в партийните им школи. Номенклатурата на ЦК Ева Соколова като зам.-ректор по международните въпроси се е разпореждала със съдбите на хората във ВХТИ. С пръст е сочела: "Ти ще пътуваш, ти - не! ". По стар навик Ева Соколова продължи да сочи с пръст и в БЖС: "Тази е провокаторка. " Трябваше да защитя своите чисти жени. Ева Соколова се била обидила. Докато съм председателка на БЖС, ще го ръководя с управителния си съвет. Този, дето си мисли, че може да ми дърпа конците, още не се е родил.
Как преценявате другите дамски организации като "Бъдеще за България", да речем?
- Колкото до "Бъдеще за България" - предполагам, че не само БЖС благородно им завижда. Мога да си представя как и г-жа Донка Паприкова, с нейния Хоспис "Милосърдие" и гвардията й от доброволци биха се зарадвали на такива големи дарения. Но работа има за всички. Нека не гледаме в двора на другия.
Доган пробва парламентарна мода "Сезон 92"
В последния месец Ахмед Доган започна да се появява в Народното събрание доста по-често от обикновено и веднага се заговори за преструктуриране на парламентарното пространство. През седмицата плъзнаха и съобщения за раздялата на Доган с другите спасители. Те бяха опровергани от различни среди от ОНС, но само потвърдиха желанието на лидера на ДПС да търси други изяви на политическото си амплоа. Сега "парламентарният балансьор" отправя едновременно три оферти за сътрудничество - към президента, евролевицата и за всеки случай към Иван Костов.
Намеците към Стоянов за високата ефективност на служебните кабинети и нуждата от правителство на националното съгласие засега не срещат отклик у президента. Избраният и с гласовете на ДПС държавен глава предпочита да не надценява своите възможности и да не повтаря прословутите Боянски ливади.
Споменът за Беровото правителство, подкрепяно от ДПС и ГОР, явно е още твърде силен и Доган отправи недвусмислена покана към новата партия на Александър Томов за съвместна дейност. Според Сокола такава формация можела да участва в ново правителство съвместно с ОДС. Този ход, изглежда, цели да се използва благосклонното отношение на Костов към евролевите, за да започнат нови преговори със СДС. Самият премиер обаче предупреди "новите леви", че контактите им с ОНС са безсмислени, защото досега "националните спасители" са показали само безпринципното си отношение към всякакви договорки. Не е ясно дали лидерът на Българската евролевица се е вслушал в думите на министър-председателя, но засега хората на Томов предпочитат да изтъкват близостта си със спасителите без конкретни ангажименти. Петя Шопова, нарочена за министър на правосъдието в бъдеща кабинетна рокада, заяви, че някой просто се опитва да използва името й за собствени цели. Въпреки че конкретните критики към правителството странно съвпадат ("Хардланд", "Ривиера", партизирането на обществото и т.н.), за общ фронт с ОНС е абсурдно да се говори, особено при изразеното от Томов становище, че без водеща роля на евролевицата опозиция не става.
Според присъствали на "политическата академия" на Народния съюз във Велинград Анастасия Мозер казала, че Доган вече не се чувства комфортно в ОНС. При положение че всяка от съставките на ОНС може да сключва сама политически споразумения с други партньори, не е изключено най-важната от тях да се преориентира. Думите на Мозер може да не означават нещо, но парламентарната дипломация на Сокола започна именно от Народния съюз. Въпреки това Савов и Мозер решиха да не афишират за какво точно са си говорили с Доган. В същото време отрекоха да имат някакви противоречия със СДС освен болезнения квартирен проблем със сградата на "Врабча" 1, за която спорят с аграрниците на Петко Илиев, и забавеното ново коалиционно споразумение. От своя страна Сокола не пропусна да заяви "познайте кога НС ще сключи споразумение със СДС", явно попресилвайки противоречията в управляващата коалиция, за да подготви новите "люспи". Шефката на ПГ на СДС Екатерина Михайлова обаче побърза да каже, че нейната партия държи на всичките си партньори.
От цялата парламентарна совалка явно на загуба ще бъдат единствено от ОНС, които все повече губят тежестта си. Дори и БСП не повярва, че в близко време е възможен нов кабинет, макар че пробват ситуацията с искания за промени.
Народният съюз и евролевицата успяха да изтъкнат собствената си значимост, но от това останаха само недомлъвки. По думите на Александър Томов по време на своето приветствие за учредителния конгрес на Българската евролевица Мозер направила внушения, които надхвърлили обикновеното приветствие на един конгрес. Това явно трябваше да подчертае сближаването на евросоциалистите с наследниците на Стамболийски и възможностите на двете формации да играят по нервите на Костов.
Активирането на Доган по-скоро е свързано със собствените му проблеми. Ако до момента опозиционерите в ДПС предизвикваха само иронична усмивка у Сокола, Движението за обновление на ДПС на Гюнер Тахир вече е доста по-сериозно предизвикателство. Тахир не си поставя за цел да организира паралелно ДПС, а работи сред местните лидери, които отдавна недоволстват от авторитарното управление на Доган. До този момент те нямаха особена възможност за изява, но връзката на Тахир с ОДС им обеща по-големи перспективи.
Като логичен резултат дойде намекът на Екатерина Михайлова първо ДПС да си стабилизират собствената партия и едва после да поглеждат към коалиционни кабинети.
Ако се съди по широтата на поканените партньори, Ахмед Доган едва ли се надява сериозно на преструктуриране на парламента. Костов твърдо отхвърли възможността за коалиционен кабинет, а възможността за връщане на ДПС към управляващото мнозинство минава през изолиране на останалите "спасители", дори и на самия Доган. След като не особено учтиво бе отрязан от управляващите, на него не му остава нищо друго, освен да пробва с всички възможни политически сили различни комбинации. Само че този път го няма Луканов.
Ремонтите в София се правят без търг
Общината все още няма пари за ремонтите, фирмите изпълнители авансират строителството
В Столична община нямат навика да спазват Закона за възлагане на държавните и общински поръчки. Според нормативния документ всички покупки, ремонти, превози, строителство на общински обекти, превози и други услуги, които са на стойност 300 минимални работни заплати (14 610 000 лв.), подлежат на възлагане с конкурси, търгове, пряко договаряне, които трябва да се обявят публично в Държавен вестник и два национални ежедневника. В софийското кметство обикновено правят вътрешни конкурси между познати фирми и така избират изпълнителите на обектите си. Предложенията за конкурсите не се обявяват официално. Мотивът на общинарите е, че процедурата по обявяването на поръчките е много бавна и тромава, а доставките и ремонтите са спешни. Експерти също признават, че законът е твърде несъвършен, нисък е прагът за възлагане на поръчки, процедурите по покана на участниците в договарянето са доста мудни. Обявлението за провеждане на конкурс по закона трябва да се публикува 30 дни преди датата на конкурса. Въпреки трудностите, които законът създава, все още няма сериозни индикации, че нормативният документ ще бъде променен скоро. А дотогава все пак трябва да се спазва. Още повече че законът все пак дава технология, която гарантира, че парите на данъкоплатеца ще се харчат рационално.
В края на миналия месец Столична община започна ремонта по бул."Мария Луиза", а скоро ще започне и реконструкцията по бул."Васил Левски" в частта между "Оборище" и "Дондуков". Само за 12 дни (от 11 февруари, когато излиза списък с обекти за ремонт, до 23 февруари, когато е крайният срок, в който фирмите трябва да подадат офертите си) общината избра изпълнители на реконструкцията по бул. "Мария Луиза". "Обектът трябва да се завърши през април и след това по график трябва да започнем други улици, което ни притиска да бързаме", каза зам.-кметът по инвестициите на София Иван Гечев. Ремонтите са аварийни и затова не минаваме по процедурата по Закона за възлагане на държавните и общинските поръчки, допълни той. Стойността на ремонта е около 4 млрд. лв., което нормативно налага да се спази законът.
"Щом ремонтите са на стойност над посочената в закона, няма изключения, при които да не важат изискванията на Закона, но изводите за нарушения могат да се направят само след като влезем на проверка в общината", обясниха от Сметната палата. Нормативният документ за възлагане на държавните и общинските поръчки изключва само поръчките, свързани с националната сигурност на страната, както и поръчките, които са обект на защита по Закона за авторското право и сродните му права.
"Не са много фирмите, които могат да свършат тези работи", казва Гечев. За всяка една от дейностите по реконструкцията на булеварда са поканени да дадат оферти най-малко по три фирми, обявиха от отдел "Транспортна инфраструктура" на Столична община. Към фирмите са поставени изисквания за срочно и качествено изпълнение на обекта, да имат опит при изпълнението на подобно строителство в условията на София, както и за стойността на офертата. "На конкурс за отделните дейности се явиха общо 8 фирми, от които бяха избрани 4", каза Михаил Виденов - шеф на отдел "Транспортна инфраструктура" в общината. Избрани са общинските фирми "Пътища и съоръжения" ЕАД, дали най-ниска оферта за демонтаж и подновяване на пътната и тротоарната настилка; "Инжстрой" (поделение "Топлоремонтстрой"), която ще подменя водопровода от източната страна на улицата, както и всички сградни отклонения до водомерните възли. С демонтажа и монтажа на новия релсов път ще се занимава "Трансремонтстрой" на Столичната компания за градски транспорт. За огражденията на страничните улици конкурсът е спечелило поделение 58 060 на войските на Министерството на транспорта. Оферти са дали и държавните фирми "Пътни строежи - София" ЕАД, "Трансстрой", "Балканстрой инженеринг".
В момента на започване на ремонта на бул. "Мария Луиза" инвеститорът, който е Столична община, няма осигурено финансиране на обекта. В момента ремонтните работи се авансират от фирмите с обещание за финансирането им в близко бъдеще.
Ремонтът на бул."Мария Луиза" е в списъка на мероприятията, които трябва да се финансират с пари от синдикирания заем, който Софиянски очаква от четири банки - Обединена българска банка, Българска пощенска банка, Общинска банка и Булбанк. Въпреки че отпускането на заема се забави, общината започна ремонтни работи по улицата. Все още не е ясно кога точно ще бъдат отпуснати парите по заема.
"Забавянето на финансирането не трябва да спира обекта", обясняват изпълнителите. И затова в момента някои фирми изпълнители трябва да се справят със собствени средства, други пък ще ползват кредити. Фирма "Инжстрой" ще вземе кредит от около 250 - 300 млн. лв. от Общинска банка за доставка на водопроводни тръби. С част от парите от заема ще се платят и релсите на "Трансремонтстрой". Интересно е обаче, че Столична община не е предложила на останалите фирми, които участват в ремонтните работи, да вземат кредити, с които да финансират дейностите си. "Инжстрой взима кредит, защото технологично работата ни трябва да започне в близките дни, и то преди основните мероприятия на другите фирми", обясни Гюлеменов - зам. генерален директор на фирмата. "Трябва спешно да се намерят пари и за поръчки на инертни материали, за чието производство и доставка отиват поне 18 дни", обясни Пламен Владимиров - изпълнителен директор на "Пътища и съоръжения" ЕАД, която ще прави настилките. Според направените от фирмата сметки около 70 на сто от разходите за реконструкцията на булеварда се падат на нея. Според Владимиров това било основание и на "Пътища и съоръжения" да се отпусне кредит.
"Въпреки трудностите с финансирането ремонтът на "Мария Луиза" няма да спре, като завършването може да се плати с парите, предвидени по бюджет за капитално строителство", категоричен е зам.-кметът Иван Гечев. Столична община все още няма приет бюджет, при което има право да харчи по 1/12 от миналогодишния бюджет месечно. В краен случай може да се посегне към парите от специализирания общински приватизационен фонд, в който в момента има около 5 млрд. лв., се успокояват от общината.
В средата на февруари кметът Софиянски обяви 11 обекта в София, които да се ремонтират с парите от заема от четирите банки. Първоначално кметът искаше да заеме 30 млрд. лв. През миналата седмица кметът вече обяви, че ще поиска кредит от 23.5 млрд. лв. От първоначално предвидените обекти, които бяха включени в списъка на основните инфраструктури за изграждане, отпада Международната автогара при Новотел "Европа", а най-вероятно и Централните хали. За халите се е появил сериозен инвеститорски интерес, което накарало кмета да ги изключи от списъка си, обясняват общинари.
Най-вероятно синдикираният заем ще е едногодишен. Идеята на общината е връщането на главницата по кредита да стане с приходи от емисията общински еврооблигации. Емитирането на дълговите книжа на общината последно се отлага за началото на следващата година, а не както първоначално се предвиждаше, тази есен. До средата на март общината трябва да избере инвестиционния посредник по емисията, а след това да започне подготовка на кредитния рейтинг на София.
Основни инфраструктури в столицата за изграждане през 1998 г. Столична община определи парите за обектите, преди да обяви конкурсите за фирмите изпълнителки.
Стабилизацията активизира забравените кредитори
Финансовата стабилизация е хубаво нещо за икономиката на страната. Както и повод за оптимизъм на кредиторите й. След разпадането на СИВ и мораториума по външния дълг България не обслужва задълженията към много от старите си кредитори. По много от тях има спорове. Договореностите с МВФ и ЕС, предстоящото емитиране на емисия еврооблигации станаха повод българските власти да бъдат подложени на силен натиск да уредят и да започнат да обслужват изцяло външните си задължения. От друга страна, кредиторите също веднага се активизираха с претенциите си.
Така наред с търсените ефекти от валутния борд, повишаването на доверието в икономиката и притока на нови инвеститори българските финансови власти ще трябва да управляват и потока от обнадеждени кредитори. Проблемът тепърва ще се задълбочава и не е за подценяване. Всяко поемане на нови задължения ще затрудни още повече възстановяването на и без това задлъжнялата икономика (виж стр. 23). Потенциално външният дълг може да нарасне с повече от 1-1.5 млрд. долара, което си е над 10% от прогнозния брутен вътрешен продукт за тази година. От друга страна, претенциите на България за членство в европейските структури и желанието допълнително да се реструктурират задълженията към външни кредитори ще наложат подобни "компромиси". Членовете на повечето европейски организации са наши кредитори, които най-често опитват да изтъргуват подкрепата си за България с изчистване на старите дългове. Проблемът се влошава и от факта, че споразумение с някой от старите кредиторите допълнително ще подхрани претенциите на останалите.
Допълнително ограничение е споразумението с банките от Лондонския клуб, в което изрично е записано, че България не може да дава по-добри условия на други кредитори.
Най-сложни като че ли засега са отношенията с Германия, Испания и Италия. Трите страни са членки на Европейския съюз и се смята, че България трябва да уреди дълговете си към тях, за да разчита на подкрепата им за членство в евросъюза. Германия е още по-важна и заради факта, че правителството на Иван Костов заложи много на нейната подкрепа. Най-малкият детайл от това беше решението левът да се върже към германската марка, а не към долара, при въвеждането на валутен борд.
Проблемът с Германия идва от неуреденото пасивно търговско салдо по разплащанията между България и бившата ГДР. Задълженията ни по сметката са за над 500 млн. преводни рубли. Всякакви опити те да бъдат погасени със стоки, както е нормалната практика с всички останали страни от бившия СИВ, пропаднаха. Смята се, че при последното си посещение в Германия премиерът Иван Костов е обещал, че България ще се разплати с пари и според неофициални източници споразумението за това е почти подготвено. Все още, разбира се, се спори за точната сума на задължението ни към Германия, като отстрещната страна отдавна настоява една рубла да се смята за една марка. Правителството обаче надали е склонно да признае повече от 100 млн. германски марки дълг. Каквото и окончателно да е споразумението, рискът останали държави, към които има неуредени плащания в преводни рубли, също да поискат парични плащания и да настояват за по-изгодни коефициенти за конвертиране е голям. Този деликатен проблем всъщност е причината, която българските финансови власти изтъкват, за да държат в пълна тайна преговорите по неуредените дългове.
Проблемите с Испания и Италия са от по-различно естество - те настояват държавата да признае за свой дълг задължения на наши банки (предимно Стопанска и Минералбанк) към техни институции. Презумпцията е, че през осемдесетте години, когато са взимани тези кредити, банките са били едно с държавата. Испанците претендират за около 36 млн. долара кредит, отпуснат през Стопанска банка за параходство Български морски флот. Те отказват да приемат директно прехвърляне на вземането към получателя на кредита и си искат парите от държавата. БМФ също трудно ще се съгласи, защото през годините е обслужвало кредита си, а Стопанска банка не се е издължавала към външния си контрагент. Италианците пък имат да вземат над 120 млн. марки по подобни инвестиционни проекти от затворените Минералбанк и Стопанска банка. Позицията и на това правителство е, че не може да поеме тези задължения на затворените банки, или поне докато не се изчерпят всички възможности кредиторите да бъдат обезщетени след приключването на процедурите по несъстоятелността. Точно от същия характер са и проблемите с Австрия и Холандия. Преди няколко месеца австрийците дори бяха склонни да раздухват дипломатически скандали, обвинявайки България, че нарочно е затворила Стопанска банка, за да избегне изплащането на външните задължения на банката.
Условието да постигнем "значителен прогрес" в двустранните преговори за уреждане на задълженията ни към Германия, Испания и Италия е залегнало в меморандума за намеренията ни към Европейския съюз. То е важно условие, за да получим втория транш от заема от ЕС, който възлиза на 125 млн. екю директна подкрепа за платежния баланс. Задълженията, които от Европейския съюз настояват да поемем, обаче са доста по-големи от очаквания заем. Това като че ли ще наведе финансовите власти на решението да "пропуснат транша" - стъпка, която не задължително е печеливша, още повече че отношенията с тези европейски държави не могат вечно да стоящ висящи.
Единственият симпатизант на България в нежеланието й да признае някои от старите си дългове е Международният валутен фонд, който винаги се е страхувал от нарастването на външния ни дълг. Фондът обаче не пропуска да настоява висящите дългове да се уредят и да започнат да се обслужват. От международната финансова институция следят главно да не поемаме необуздано нови и нови кредити. Така че ще трябва да си ограничим новите заеми, примерно за инфраструктурни проекти, които биха подпомогнали развитието на икономиката и нарастването на брутния продукт.
През 1989 г. тогавашните полски управници решили да се застраховат и централната банка на Полша изпратила на депозит в БНБ около 30 млн. долара. По-късно този депозит е прехвърлен в Булбанк, като в момента задълженията на държавната банка към Полша заедно с лихвите възлизат на около 40 млн. марки и 25 млн. долара. Полската централна банка предяви своите претенции към държавата, а в края на 1997 г. при посещението на полския президент Александър Квашневски от финансовото министерство обявиха, че признават този дълг за държавен и започват преговори за уреждането му. Срещу това пък Квашневски обеща подкрепата си за приемането на България в ЦЕФТА (Централноевропейско споразумение за свободна търговия). По последни данни е постигнато съгласие полският дълг да бъде преобразуван в марки - около 70 млн., макар че изплащането му е проблематично. Първоначалните предложения от страна на България бяха погасяването да стане с валутни облигации по ЗУНК. В момента се преговаря за схема за изплащане през следващите 15-18 години при поне 10 години гратисен период и лихва, близка до марковия ЛИБОР.
Най-големият неуреден дълг е към двете банки от бившия СИВ - Международната банка за инвестиции (МБИ) и Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС). Дългът на България към тях възлиза на около 840 млн. долара, от които около 130 млн. долара са лихви. Обслужването на този дълг спира заедно с мораториума по плащанията през 1990 г. За да отпускат кредити обаче, двете банки са заемали от други банки, които сега настояват да получат парите си. Така претенциите на СИВ-банките се връщат към длъжниците - България, Русия и Куба. След като сключи споразумение с Лондонския клуб в края на миналата година, Русия обяви, че ще започне преговори и с МБИ и МБИС. България обаче все още се бави. При всички положения може да се очаква схема, подобна на договореното с банките кредиторки и близка до условията, по които са емитирани книжата по Брейди-сделката.
Какви нови-стари дългове ще поеме българската държава тепърва ще стане ясно. Това обаче трябва да стане много премерено, за да се избегне лавината от кредиторски претенции. Най-добрата политика, разбира се, е в търсене на дипломатичния баланс, който едновременно да облекчи възстановяването на икономиката и да не поставя България в изолация. Ясно е, че досегашната позиция на пренебрегване на проблемите със забравените кредитори не може да се поддържа повече. Тя вече навреди достатъчно.
Анти-Татарчева коалиция се стяга и в съдебната власт
Галеници на главния прокурор отнесоха кадрови крошета от Висшия съдебен съвет
Година преди избора на нов главен прокурор монолитността на Татарчевия бастион започна да се пропуква. Разногласията между главния прокурор и негови подчинени с ясно изразени властови амбиции за първи път придобиха видими измерения. Кадровите пристрастия на обвинител номер едно все по-често не получават одобрението на съдебния елит. По-голямата част от Висшия съдебен съвет (ВСС) вече започна да се отнася към Татарчев като към падаща звезда. Един по един верните воини на главния прокурор започнаха да изпадат в немилост.
Слабостта на Татарчевото лоби отчетливо пролича миналата седмица, когато се разгоря битката за контрола над апелативните прокуратури. Те трябва да заработят от първи април с въвеждането на триинстанционното правораздаване. Апелативните съдебни структури са едно ниво над окръжните съдилища, прокуратури и следствени служби. Страната условно се разделя на пет зони с центрове - София, Пловдив, Варна, Бургас и Търново. Петимата избраници, които ще контролират петте апелативни прокуратури в страната, на практика ще са хората с най-много власт в прокуратурата след Иван Татарчев.
Главният обвинител на държавата обаче не успя да лансира своя фаворит за апелативен прокурор на София, който трябва да следи за законността в цяла Западна България. Татарчев се провали в опита си да прокара кандидатурата на благоевградския окръжен прокурор Иван Петров, който е известен като дясната ръка на обвинител номер едно. Висшият съдебен съвет отхвърли фаворита на главния прокурор като неподходящ. Иван Петров контролира обвинението в Македонския край, а както е общоизвестно, главният прокурор не е безразличен към този регион на страната и се опитва да го държи изкъсо. Окръжният прокурор на Благоевград е известен с изключителната си амбициозност. Той е кадър на столичната английска гимназия, известна също като ковачница на кадри за управленския елит. Завършва право през 1985 г. в Софийския университет. Заема сегашния си пост от 1992 г. - годината, когато Татарчев встъпва в длъжност. През септември 1995 г. главният прокурор още веднъж показа, че залага изключително много на своя благоевградски наместник, като го изпрати на специализация в САЩ по проблемите на борбата с финансовата престъпност. В същата група беше включен и друг приближен на Татарчев - Владислав Славов, тогава зам.-главен прокурор, а в края на юни 1996 г. издигнат до председател на Върховния административен съд след скандален вот на Висшия съдебен съвет. Името на Славов се споменаваше и около опитите за отпор срещу промените в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс през миналата пролет. Тогава МВР разгласи оперативна информация на свои агенти, според която Татарчев, Славов и техни приближени магистрати са обсъждали контрамерки на чашка в заведение край Върховния административен съд (ВАС). По действащото законодателство ВАС теоретично би могъл да парализира напълно дейността на правителството, както и да отменя незаконосъобразните постановления на Министерския съвет, заповедите на министрите и разпорежданията на областните управители.
Точно когато се разгоря двубоят Бонев - Татарчев, Иван Петров пък учреди Асоциацията на прокурорите в България. Още от създаването си през март миналата година задругата на обвинителите също се утвърди като един от най-големите проводници на Татарчевата кауза. Съсловната организация на обвинителите се зароди точно когато служебното правителство на Стефан Софиянски даде първите индикации, че функциите на Татарчевото ведомство трябва да се коригират. Президентът на прокурорската асоциация нееднократно застъпваше позицията, че промените в Наказателно-процесуалния кодекс само орязват правомощията на обвинението и силно ще затруднят правораздаването.
Седмица преди Татарчевият фаворит Иван Петров да бъде отрязан от повишението, Висшият съдебен съвет удари още един човек от близкото обкръжение на обвинител номер едно и учредител на прокурорската асоциация. Мишена се оказа шефът на Софийска районна прокуратура Славчо Кържев. Кадровият орган на съдебната система го понижи до редови районен прокурор с 16 на 8 гласа. Ударът дойде от софийския градски прокурор Нестор Несторов, който обвини Кържев в неефективна работа. Така столичният обвинител индиректно се противопостави на своя най-висш началник, който персонално лобираше при назначаването на Кържев. Наложи се Иван Татарчев да приюти под крилото си понижения прокурор. Разжалваният магистрат беше командирован в Главна прокуратура ден след като получи наказанието от ВСС. Обвинителят ще работи в отдела за борба с противообществените прояви на малолетните, съобщи Татарчев. Така главният прокурор още по-ясно демонстрира, че магистратът е негов верен последовател.
Преди да дойде в столицата, Славчо Кържев беше смолянски окръжен прокурор. Той се прочу с гоненията на журналисти, които пишат материали за дейността на обвинението, през февруари 1996 г., когато арестува кореспондентите на "Труд" и "24 часа" в Смолян. След няколко месеца той получи повишение и оглави районната прокуратура на София. В столицата Кържев отново атакува представители на печатните медии. Той разпореди да бъде наложена мярка за неотклонение парична гаранция на журналистката от "Труд" Анна Заркова заради нейно интервю с Донка Митрева, сестра на винената царица Роза Георгиева. Обвинението беше, че Заркова е задавала провокативни въпроси. Районната прокуратура образува дело и срещу журналистите от вестник "168 часа" Борислав Зюмбюлев и Николай Пенчев заради статията им "Прокурори веселяци".
След като беше отстранен, Кържев обвини столичния градски прокурор, че се опитва да трупа точки за предстоящия избор за шеф на апелативното обвинение в софийския регион. Той отрече да има спад в резултатността на Софийската районна прокуратура и дори размаха справка, че дейността се е подобрила след неговото назначение. Кържев обвини Нестор Несторов, че се опитва да влияе върху конкретни дела и най-вече да потули проверката в авиокомпания "Еър София", чийто самолет се разби на Азорските острови и отне седем човешки живота.
Противоречията между Нестор Несторов и фракцията на главния прокурор имат дълга история. Софийският градски прокурор е един от най-амбициозните претенденти за поста на Татарчев. Главният прокурор обаче, изглежда, има други идеи за името на своя приемник. Несторов е и доста по-умерено настроен към изпълнителната власт в сравнение със своя патрон. Той, изглежда, търси подкрепата на мнозинството, за да се пребори за мястото. Софийският градски прокурор се държи доста агресивно към Софиянски и столичното кметство - един от алтернативните центрове на синята власт. Покрай скандала с продажбата на хотел "Горна баня" Несторов разпореди пълна проверка на всички сделки на Столичната общинска агенция за приватизация и образува следствие срещу шефа й Иван Димитров. В полезрението на прокуратурата вече попаднаха четири сделки за раздържавяване в столицата, обяви магистратът. Кадровият растеж на Несторов обаче трудно може да стигне по-далече от столичната апелативна прокуратура. Мнозинството има предостатъчно партийни кандидатури за мястото на обвинител номер едно. Още повече се подготвя и промяна в Закона за съдебната власт, която отстранява пречките пред най-лоялните към синята власт кандидати.
По всичко личи, че голяма част от съдиите също ще се включат в кръстоносния поход срещу Татарчев и обкръжението му. Главният прокурор влезе в задочен двубой с председателя на Върховния касационен съд Румен Янков, който поиска да се закрие военната колегия. Ако това стане, трябва да се ликвидира и Прокуратурата на въоръжените сили, която контролира висшето ръководство на армията и полицията. Румен Янков засега получава подкрепата на правосъдния министър Васил Гоцев, който ще променя Закона за съдебната власт. В проекта има и още един реверанс към Румен Янков - ръководеният от него Касационен съд ще има решаващата дума при дисциплинарните дела срещу магистрати. По действащото законодателство наказанията на съдии, прокурор и следователи се гледат във Върховния административен съд, който се ръководи от близкия до Главна прокуратура Владислав Славов. Ако проектът на Гоцев мине без корекции, решенията вече ще се взимат от смесен състав - трима касационни и двама административни съдии.
Зърненият пазар 98 - надежди и реалности
Тази година дискусиите за цената на хляба започнаха още от месец февруари. Министърът на земеделието на среща с търговците и преработвателите на зърно (разбирай пшеница) постави въпроса, че при сегашните условия цената на хляба би трябвало даже да спадне. Хлебарите отговориха мигновено типично по български с анонс за предстоящо увеличение. И дветe страни поставиха своите аргументи. От една страна, поради забраната за износ до края на 1997 г. има свръхпредлагане на зърно и естествено неговите цени значително падат. Ако през август и септември поради наложената минимална цена от правителството от 230 хил. лв за тон без ДДС и уплашени от случилото се през предходните две години мелниците и търговците (най-вече държавните фирми) купуваха на посочената цена, при това франко производствена площадка, то след ноември т.нар. изкупуване практически спря. Според някои оценки наличното зърно над потребностите на вътрешното потребление е около 600 хил. т. Даже и тези оценки да са силно завишени (и тази година вярно на своите традиции, Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа няма ясна информация за това колко е произведеното зърно; така зърненият баланс, което то е длъжно да изготви, си остава само едно пожелание), нека приемем, че тези количества са наполовината, производителите на зърно естествено срещат затруднения с реализацията. Изкупеното в началото на кампанията зърно бе основно с кредитен ресурс от ДСК и няколко предимно държавни банки. С течението на времето това зърно увеличи значително своята цена поради акумулираните лихви и направените складови разходи. Така брашната, произведени от това зърно, имат една твърде висока цена. Междувременно голяма част от търговците и производителите на зърно се ориентираха към т.нар. мелене на зърното на ишлеме. При тази схема произведените брашна излизат на пазара с една значително по-ниска цена, тъй като в тяхната цена не се калкулират лихви, складови разходи, а много често и ДДС. Ако погледнем информацията от страната, ще видим, че в един и същ момент на пазара се предлага брашно тип 500, при цени от 550 хил. лв./т до 405 хил. лв./ т. Второто естествено е произведено на ишлеме. Създадената ситуация е симптоматична и с друго. Забавената реализация на по-скъпите брашна затруднява връщането на взетите банкови кредити. Това със сигурност ще направи банките по-предпазливи при кредитирането на изкупуването на реколта 1998 г. Рязката промяна на конюнктурата на международните пазари, характеризираща се с понижението на цените на всички видове зърно, прави евентуалния експорт твърде труден при цените, които все още съществуват на вътрешния ни пазар. Илюстрация за това е графиката, на която може да се проследят седмичните изменения на цените на Чикагската борса за зърно през последните три години. Ясно се вижда, че сега цените са достигнали около своя локален минимум за този период. Информацията за засетите площи в страни от нашия регион подсказва, че тази година реколтата в тези страни ще бъде по-голяма в сравнение с предходната година. Това също подсказва, че не може да се очаква покачване на цените на пшеницата.
В този ред на мисли може да се направи опит за
Първият въпрос е свързан с потенциалните участници на пазара. С голяма степен сигурност може да се прогнозира едно значително по-слабо участие на държавните фирми и най-вече на "Зърнени храни" ЕАД. Усвоените кредити за изкупуване на пшеница през 1997 г. се връщат с голямо затруднение. Нещо повече - твърде вероятно е държавата да не се ангажира активно с изкупуване. Очакваните затруднения с кредитирането на търговците по досега съществуващата схема и предпазливостта на банките вероятно ще направят реализацията на реколтата от 1998 г. значително по-различна в сравнение с предходните години. Значителната приватизация на силози, мелници и фуражни мощности ще изведат на пазара много повече независими частни търговци и ще го направят по-непредсказуем, но и по-конкурентен. Всички очакват и резултат от прокламираните законодателни инициативи - промени в Закона за защита на земеделските производители и декларирания Закон за зърното. От втория се очаква да промени условията за търговия и финансиране на зърнопроизводството с въвеждането на един нов за България инструмент - складовите разписки. Въпреки че промените в Закона за защита на земеделските производители още не са влезли в парламентарна зала, направените в медиите съобщения показват, че отново не се предвижда създаването на Агенция за пазарни интервенции или аналогична организация (като в Полша, Чехия и др.), която да провежда държавната политика в този невралгичен сегмент на пазара и да спомогне за регулиране на цените. Следователно може да се предполага, че цените ще се формират при по-либерални пазарни условия.
Вторият въпрос е свързан с очакванията за ценовите равнища. Все още липсата на развит борсов фючърсен пазар не ни позволява да разполагаме със собствени наблюдения и прогнози. Това ни кара да се обърнем към индикациите от чуждите пазари. Отварянето на българския пазар към света и поетите задължения към Световната търговска организация са аргумент в полза на търсене на съответствие на българските цени с тези по света и най-вече в региона.
Ако приемем, че цената на пшеницата на международните пазари ще бъде в диапазона 118-125 USD/т FOB, то съответно цената й преди натоварване би трябвало да бъде около 103-105 USD/т. Отчитайки вътрешни транспортни разходи, окачествяване и др., може да очакваме цена на производител около 98-102 USD/т, което при сегашния курс на лева означава около 180-185 хил. лв./т. На фона на миналогодишните 230 хил. лв. това може да изглежда твърде малко, но само при подобна цена могат да се запазят някакви експортни възможности и сравнимост с производителите по света. Едва ли правителството ще намери свободни финансови ресурси за субсидиране на цената на производителите както за вътрешното потребление, така и за експорт. Следователно за постигане на по-висока рентабилност земеделските производители трябва да заложат на увеличаване на добивите, намаляване на разходите и повишаване на ефективността на труда.
Когато говорим за зърно, не трябва да забравяме и фуражното зърно. Характерно за последните седем-осем години, бе че в България
Едва през тази година положението се нормализира и цената на царевицата е по-ниска от тази на пшеницата. От началото на годината вътрешната цена на царевицата се движеше в твърде широки граници. Ако в края на 1997 г. сделки се сключваха при 175 хил. т, сега има борсови сделки и при цена 156 хил. лв. /т. Един поглед към динамиката на цените на царевицата подсказва, че и при нея, както при пшеницата, има значително понижение. Това е характерно за всички пазари по света, започвайки от Япония и завършвайки в Аржентина. Последните котировки на пазара в Аржентина достигнаха 96 щатски долара на тон FOB. Логично е да предполагаме, че и българската царевица не може да има по-висока цена. Допълнителна конкуренция за нашите производител на царевица идва от Румъния, където правителството обяви една сериозна експортна субсидия от 150 хил. леи на тон. Без да бъдем песимисти, ситуацията ни кара да очакваме една цена от новата реколта в размер на около 85-90 долара на тон, или около 150-165 хил. лв. И накрая няколко думи за една много масова, но често пренебрегвана култура - ечемика. Естествено и неговата цена е спаднала значително на международните пазари. Същевременно се забелязва, че разликата в цените на ечемика и пшеницата става все по-малка.
Окуражително за производителите е, че цената на пивоварния ечемик запазва своите равнища и в момента той е значително по-скъп от пшеницата. Това подсказва, че при едни добри грижи за есенните посеви и при прибирането и манипулирането с прибрания ечемик, може да се получат добри доходи, ако той бъде заготвен като пивоварен.
В заключение може да се очаква, че текущите проблеми ще спомогнат зърненият пазар да се трансформира от кампаниен в непрекъснат. Това неминуемо ще създаде известни проблеми на производителите в набирането на необходимите средства след реколтата за продължаване на производствената им дейност. Това може и трябва да бъде преодоляно с подходящи механизми, правила и инструменти, които са добре познати в множество други страни.
Оформят се основните претенденти за застрахователен лиценз
Допреди седмица в Дирекцията по застрахователен надзор бяха подадени молби от две компании за получаване на лиценз. Други четири са поискали разрешение (както повелява законът) за вливане в други дружества. Въпреки това основните претенденти за застрахователен лиценз започват да се оформят. Немалко дружества вече проведоха поредица от общи акционерни събрания, на които взеха решения за сливане или вливане в други, за консолидиране на бизнеса в рамките на определени групировки, някои дори за ликвидация. Най-вероятно новоконсолидираните компании ще са между основните кандидати за лиценз (както се вижда в дясната страна на първата таблица, те не са толкова много). Тъй като срокът за подаване на молбите до дирекцията - 31 март, все повече наближава, може да се счита, че огромната част от дружествата, носещи в името си "застрахователно" (предимно във втората таблица), които досега не са предприели никакви мерки за консолидация, доброволно ще отпаднат от пазара. Законът за застраховането изисква минималният капитал на животозастрахователните дружества да е 2 млрд. лв., за извършващите имуществено застраховане - 3 млрд. лв., а за презастраховане - 4 млрд. лв. Поне половината от тези суми трябва да са внесени в парични средства към момента на искането на лиценз, тоест до две-три седмици. Заради факта, че повечето от сега регистрираните застрахователни дружества, включително и такива, които искат да останат на пазара, не са готови да посрещнат законовите изисквания, е твърде възможно да се появи натиск за отлагане на срока 31 март. Това засега изглежда малко вероятно и очевидно голяма част от работата на Дирекцията по застрахователен надзор ще е да следи ликвидацията на множеството никога неработили застрахователни компании и да внимава за защитата на малобройните им клиенти.
На 31 март изтича още един много важен за застрахователния пазар срок. Тогава ще отпаднат ограниченията за чужди застрахователни компании да придобиват контролен пакет в наши дружества или да откриват клон в България. След високите капиталови изисквания и очакваната лицензионна цедка за силовите застрахователи това ще е вторият сериозен фактор, който ще предопредели облика на застрахователния пазар. Засега с изключение на инвестицията на американската група Ей Ай Джи в Общозастрахователно дружество претенциите на големите чужди компании към нашия пазар все още не са заявени. С приключването на лицензионния процес и при (евентуално) продължаваща стабилизация на икономиката това е неизбежно.
Дружествата, за които почти всички очакват да са между първите лицензирани, са същите, които поделят основната част от пазара и сега - държавните ДЗИ и "Булстрад", групата на "България холдинг" и "Орел Г холдинг", "София инс", "Витоша" и др. Точно при тях и подготовката за искане на лиценз беше най-активна: ДЗИ започна да се цепи на различни компании - за живот и общо застраховане, групата на "България" готви серия от консолидации, за да посрещне по-лесно капиталовите изисквания, "орлите" пък са единствените, подали молба за лиценз.
Най-интересни бяха разместванията във "втория ешeлон" - компаниите с по-малък досега пазарен дял, но пък с доста твърдо присъствие на пазара през последните години. Там и консолидацията между дружества, които нямаха нищо общо помежду си, вече напредва. "Сливането ни дава възможност все пак да останем на пазара, без да се налага да отделяме нови средства за набиране на капитала", каза акционер от малко дружество. Най-типичен пример за това е новото дружество 7М. В него по решение на акционерите обединяват капитал и клиенти досегашните ЗПК 7М, "7М живот", "Търговско застраховане" и ЗД "Тракия инс". Последните две при това нямаха нищо общо с групата 7М. Изпълнителният директор на "Търговско застраховане" Юлиян Стамболджиев обясни, че между дружествата е теглен жребий как да се казва новата компания. До тази лотария се е стигнало, след като е станало ясно, че те не могат да стигнат до съгласие помежду си кое от тях е с лидерски позиции след обединяването на капитала. Този тип проблеми, както и потенциалните спорове кой да е шеф в новото дружества, кой с какъв акционерен капитал влиза и т.н., вероятно ще са най-труднопреодолимите.
Другият тип сливания, който е популярен, е обединяването на дружества от една и съща група, извършващи имуществено застраховане и живот (виж таблицата). Техните собственици очевидно предпочитат да запазят поне едното и както се вижда от почти всички примери, това не е животозастраховането. Там набирането на клиенти е по-трудно, администрирането на договорите също, а възвращаемостта за акционерите - по-бавна.
По закон, ако някое дружество не успее да получи лиценз за застрахователна дейност или не иска такъв, то трябва да бъде ликвидирано. При прекратяването на дейността дружеството не може да продължи да носи поетия риск и ще трябва да предложи сключените си вече договори на лицензираните застрахователи. Прехвърлянето на риска обаче надали ще е толкова гладък процес и именно оттам може да се очаква напрежение между клиентите на застрахователите. Технически това значи, че ликвидиращото се дружество ще трябва да намери друг, който да поеме задълженията към клиентите и да се съгласи срещу каква цена ще стане това. Заради битката за клиенти и липсата на професионализъм обаче много компании са поемали рискове срещу малки премии. Това означава, че те нямат пари, за да се "откупят" за поетите рискове. Нищо чудно някои дружества просто да са похарчили събраните от клиентите си премии. Казусите от този порядък ще са най-трудните за застрахователния надзор и ако има ощетени клиенти, те ще са именно заради подобни случаи. Ако се стигне до подобни проблеми, те ще трябва да чакат ликвидацията на застрахователите и да се надяват като техни кредитори да получат нещо от остатъчното им имущество. Директор на малка компания обясни още, че при евентуална ликвидация и прехвърляне на застрахователните договори най-спорни ще са отношенията с презастрахователите (ако има такива).
Най-пикантната част около предстоящото лицензиране на застрахователите е дали до пазара ще бъдат допуснати бивши борци. Законът допуска без възможност за обжалване Националният съвет по застраховане, който по предложение на дирекцията разрешава издаването на лиценз, просто да им отказва. Въпреки това границата между застрахователите, залагащи на страха от кражба, и нормалните дружества е много тънка и трудно определима при формален подход. По неофициална информация въпреки апелите на застрахователната дирекция при нея не е постъпило нито едно оплакване за насилствено застраховане, което значи, че единственият вариант за прочистване на дружества, за които има подобни съмнения, ще е чрез проверките за произхода на средствата им. Дори в случаите, когато представители на един или друг трибуквен застраховател бяха уличавани в рекет, трудно може да се намери формално основание за отказ на лиценз, тъй като тези лица никога не са се водили официално на работа при "застрахователите". А прочистването на пазар "по интуиция" или заради лоша слава ще е доста оспорван процес.
Дружества, за които няма информация.
На всеки българин се падат по 1297 долара държавен дълг, засега
Ако държавният дълг бъде разпределен равномерно между 8-милионното население на България, ще се окаже, че всеки има да плаща по 1060 долара, 128 хил. лв., 6906 японски йени, 38 екю, 70 германски марки, 233 австрийски шилинга и 18 швейцарски франка. В края на януари държавният дълг е бил 10.376 млрд. долара, като 85 на сто от него е външен, според официалните данни на финансовото министерство и БНБ. Цялата сума надхвърля стойността на стоките и услугите, произведени в България през миналата година. Съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт е един от основните показатели, от които става ясно доколко една икономика е със светло бъдеще и доколко тя все пак може да понесе обслужването на задълженията си. Огромната част от дълговото бреме върху българската икономика е резултат от заеми, ползвани по времето на социализма. Друга - може би не толкова малка вече - част се дължи на забавянето на реформите, което бе "компенсирано" с нови заеми от международните финансови институции - за да се избегне фалитът на държавата. Точно преди въвеждането на валутния борд миналата година България беше изправена пред алтернативата да не може да обслужва нито външните, нито вътрешните си задължения. Приемането на новия финансов ред беше условието на международните институции да рефинансират за пореден път страната, което по същество е отлагане на дълговия проблем във времето и шанс на икономиката да се стабилизира и да започне да обслужва задълженията си. Сега, когато кредиторите на България я възприемат като далеч по-перспективен платец, е крайно време страната да опита активно да управлява потоците от външно финансиране и плащания към чужбина, така че дългът да намалява едновременно с възстановяването на икономиката.
Първата стъпка към управлението на дълга беше създаването на регистър на задълженията, който да позволи по-точно следене и планиране на потоците. За разлика от вътрешния дълг, по който такъв регистър е воден в БНБ и финансовото министерство през последните години, колкото и странно да звучи, в държавните институции допреди няколко месеца нямаше събрана информация за всички външни задължения на страната. След мораториума по външния дълг, обявен от правителството на Луканов през 1990 г., голяма част от дълговете към официалните и частните кредитори бяха предоговорени, отделни преговори се водеха със страните от бившия СИВ, появиха се доста спорове около други гарантирани от държавата задължения. Цялата тази информация за пръв път в края на миналата година беше систематизирана в специален регистър към управление "Фискални услуги" в централната банка, която е агент на правителството по дълга. Както стана ясно и след последната мисия на международния валутен фонд, този регистър трябва постепенно да обхване и частните задължения на български корпорации към чужбина. Анализът едновременно на тази информация, както и на данните за вътрешния държавен дълг ще даде възможност за пръв път след започването на реформите България да опита да управлява дълга си.
В края на март се очаква техническа мисия на МВФ, която ще работи заедно с представители на финансовото министерство и централната банка именно по тези проблеми. Съвсем скоро се очаква във финансовото министерство да бъде създаден специален отдел по дълга. Управлението му най-общо включва анализи, структуриране на календар за емисиите, изграждане на стратегия за преговори по все още неуредените дългове, балансиране и разумно разпределение на новопостъпващите заеми и т.н. Структурирането и дейността на отдела според договорките с МВФ ще бъдат консултирани от специален представител на държавното съкровище на САЩ у нас.
Досега управлението на държавния дълг (доколкото целенасочено имаше такова) беше по-скоро поредица от събития със стихиен характер. Основният фактор в повечето случаи беше невъзможността на правителствата досега неинфлационно да обслужват държавните задължения, което определяше и своеобразна "стратегия" на поведение. Единственият период, в който България по-целенасочено е работила по дълговия проблем, се свързва с времето на "групата по дълга" - 1993-94 г. Веднага след сключването на сделката с кредиторите от Лондонския клуб и постигнатата тогава близка до 50% редукция в размера на плащанията по дълга групата формално се разпадна. Може да се смята, че групата се разпадна дори още преди финализирането на преговорите с Лондонския клуб. Функции по проблемите на външния дълг запази Булбанк (която също е агент заедно с БНБ на правителството по обслужването на външните дългове), доколкото там все още беше концентрирана основната информация и техническото обслужване на плащанията. Никога обаче не е имало държавна
Когато някой е активен, винаги е изправен пред различни възможности за избор. Схематично, дори в момента има купчина въпроси, решението на които би могло да формира обща стратегия по дълга. Примерно:
В крайна сметка при дълг от 10.4 млрд. долара валутният резерв възлиза на 2.5 млрд. долара, а част от него е формирана на база заеми от МВФ, по които все пак трябва да се плащат лихви. В този смисъл въпросът е трябва ли да нараства този буфер с цената на по-високи лихвени разходи или е безопасно (схематично) част от резерва да покрие част от дълговете.
Както се вижда от таблиците, основната част от държавния дълг е този към външни кредитори. Това до голяма степен се дължи и на натрупаната инфлация през последните години, която изяде реално левовия дълг и стопи неговата тежест в общия. Трябва да се има предвид, че сумата на външните задължения потенциално може да нарасне с тези, които все още не са уточнени (примерно СИВ-банките), както и в случай че бъдат емитирани еврооблигации и бъдат договорени нови заеми от международните институции и европейския съюз. Само през тази година се очаква дългът да нарасне с около 600 млн. долара в резултат на ново външно финансиране. Външният дълг би нараснал с 1 - 1.5 млрд. долара в зависимост каква част от задълженията, които България в момента не обслужва, бъдат официално предоговорени и реструктурирани.
Грубо погледнато, около 20% от външния дълг е нов (отпускан след 1991 г.). Според представители на финансовото министерство въпреки всичко той е прилично разсрочен, като средната срочност на плащанията по него е над 10 години. По приблизителни изчисления през следващите няколко години плащанията по външните задължения ще възлизат на около 1 млрд. долара годишно, което според прогнозните данни за 1998 г. е около 90% от прогнозния брутен вътрешен продукт, или към половината от бюджетните разходи.
Обслужването на вътрешния дълг вече заема доста по-малък дял в бюджетните разходи и може да се каже, че той остана по-малкият проблем. Интересното на вътрешните задължения на държавата е, че от структурата им доста точно се вижда до каква степен забавянето на реформите и лошата финансова дисциплина са довели до нарастване на дълговото бреме. Ако от общия му размер изключим водения пряк дълг към БНБ (който по същество отразява нарастването на задълженията към МВФ), дългът, емитиран за финансиране на бюджетния дефицит, е едва 31% от общия. Останалите 70 на сто са книжа, емитирани за уреждане на лошите кредити на държавните предприятия, за оздравяване на банки, за изплащане на влоговете във фалирали финансови институции и т.н. С други думи, дълг, който държавата е трупала, за да компенсира лоша политика, губещи инвестиции или обикновени кражби. С основание може да се предполага, че част от външните задължения (особено от новите) е имала същото предназначение. Изчисляването на това каква част от сегашните държавни задължения са били цената за отлагането на реформите е малко комплицирана задача, тъй като през годините правителствата трупаха дълг, за да обслужват друг, и обратно. Примерно част от външните задължения се обслужваха за сметка на нарастването на вътрешния дълг, който пък се обслужваше за сметка на печатане на пари и трупане на пряк дълг към БНБ. При въвеждането на валутния борд се получи обратното, тъй като недостигът на хазната беше покрит със заеми от МВФ. Изплуването от тази каша сега изисква не само повече дисциплина, но и повече разум, а най-вече - по-голяма прозрачност.
*Прогнозният БВП за 1997 г. е 16150 млрд. лв., а за 1998 г. - 23180.2 млрд. лв. **От вътрешния дълг са изключени преките кредити от БНБ за покупка на СПТ от МВФ, които са включени във външния дълг.
Индоканадец ще гаси стачките в "Плама"
Идва ли краят на фарса "Евроенерджи холдинг" собственик на "Плама" и на истеричните лозунги "рафинерията непременно да заработи"? С посредничеството на вицепремиера Александър Божков плевенската рафинерия си намери нов собственик - фирмата "Интернешънъл Екуитис инк." Тъй като има ограничения след приватизация предприятията да се препродават, купувачът купил не рафинерията, а собственика й "Евроенерджи холдинг". Това означава още цял букет от над 40 компании с различни предмети на дейност, някои от които огромни длъжници (виж таблиците). Засега сделката не е финализирана, само стачните действия временно са прекратени и работниците чакат с трепет пак да са нефтохимици.
"Интернешънъл Екуитис инк." е в структурата на "Стелар глобал корпорейшън", която пък в момента приключва преговорите с АП за купуването на 57% от акциите на "Химко" - Враца.
"Новите собственици възнамеряват да започнат процедурите по подготовката на рафинерията за работа и да започнат серия от срещи с кредиторите с оглед дискутиране плановете за преструктурирането", съобщи консултантът по сделката "Прайс Уотърхаус". Александър Божков по БНТ изрази явното си задоволство, че е изпълнил обещаното пред работниците от "Плама" и е намерил добър купувач на рафинерията.
Сделката предизвика вълна от хипотези и слухове. Първо, оказа се, че не се продава само "Плама", а кредитният милионер "Евроенерджи холдинг", който стана собственик на рафинерията през есента на 1996 г. след съмнителна сделка с правителството на Виденов. Би могло да се предположи, че при драстично съкращаване на персонала преструктуриране на производството и добре структурирана схема на доставки, преработка на нефт и износ на нефтопродукти новият собственик би могъл да погаси задълженията на рафинерията и дори да реализира известна печалба. Не е ясно обаче защо освен с огромните дългове на "Плама", които надхвърлят 115 млн. долара, купувачът се товари и с кухата структура "Евроенерджи", чиито кредитни задължения са съпоставими с тези на "Плама".
Коя е "Стелар груп".
Още с появата на "Стелар глобал корп." по сделката за "Химко" възникна въпросът що за компания е купувачът на лидера в торовата ни индустрия. Фирмата така и не се представи официално. Нищо не се знае и за свързаната с нея "Интернешънъл Екуитис". Представители на "Стелар" и "Екуитис" в различни периоди лансират различни версии - веднъж се твърди, че се касае за канадски фирми, втори път, че са офшорни компании, регистрирани на Бермудските острови. Това даде храна за най-разнообразни тълкувания - като се започне от най-разпространеното подозрение за връзки с "Газпром" и се свърши с предположението, че чрез "Стелар" се прикрива сделка със световен лидер в торовата индустрия, който иначе би попаднал под ударите на антитръстовото законодателство.
Stellar Group of Corporations е една от многото дъщерни фирми на канадеца от индийски произход Ъруин Брейх, става ясно от представянето на Брейх в страницата на фирмата Braich Capital Corporation (ВСС) в Интернет (). Освен това Ъруин Брейх е главен изпълнителен директор на BCC от 1976 г. Роден е и живее в Британска Колумбия. Той е основател и собственик на няколко групи фирми: Group Venture Group of Corporations, Cor-Cap Group of Corporations, Stellar Group of Corporations и Greater Pacific Grain Company Limited.
В сайта (мястото в Интернет) на ВСС е записано: "Една от компаниите на BCC, в която можете да инвестирате, е договорила възможността да придобие контролен пакет акции в българския завод за производство на урея, амоняк и промишлен газ. Заводът се приватизира като част от споразумението на българското правителство с МВФ. В момента заводът има около 2400 работници и реализира около 3% от целия обем на българския експорт. Заводът работи с 90% от годишния си капацитет. През 1995 и 1996 г. печалбата преди облагане с данъци е била съответно 49 млн. и 68 млн. долара, а брутните продажби за тези две години са били на стойност съответно 160 млн. и 184 млн. долара. " Не е трудно в този завод да се познае "Химко" - Враца. За разлика от финансовата информация за "Химко" цената, която купувачът е готов да плати, се различава от тази, която АП сочи като договорена. "Компанията възнамерява да придобие контролен пакет от завода (67 %) срещу цена 84 млн. долара. (АП и досега сочи сума, не по-ниска от 100 млн. долара, но няма разлика, ако се отчете, че половината ще се плати с дългови инструменти). Придобиването на завода ще допълни съществуващите контакти на компанията с купувачи на урея в Китай и Индия, най-големите потребители на урея в света. Екипът, който води преговорите в България, се оглавява от Тимъти О'Нийл, бивш служител на Ситибанк и на ЕБВР, който има опит в този регион и широка мрежа от местни и международни контакти", сочи справката за ВСС.
Никъде не е посочено, че групата фирми има интерес към "Евроенерджи" или "Плама", но се твърди, че има инвестиционен проект в стъкларски завод в България. Най-вероятно става въпрос за завод "Дружба" - Пловдив - най големият на Балканите за производство на стъклен амбалаж, но и голям консуматор на природен газ.
В документацията по бракоразводното дело на Ъруин Брейх (с дата 6 септември 1997 г.; всичките дела на съда на Британска Колумбия, Канада, са публични и се намират в Интернет на адрес () в частта, която засяга собствеността, по отношение на Ъруин Брейх се казва: "Представя доказателства, че е фалирал, предлага близо 990 000 долара в активи. " В съдебното решение се казва, че Ъруин Брейх е представил подробни финансови доказателства за своя фалит и за това, че се нуждае от активите, за да посрещне дълговете си. Тази позиция обаче не е минала пред съда и съпругата му е успяла да получи 1 млн. долара повече, отколкото първоначално й е било предложено.
"Ние нямаме никакви финансови трудности. Ние сме офшорна компания, регистрирана на Бермудите. Тази компания няма връзка с Ъруин Брейх и с бракоразводното му дело. Нямаме проблем да финансираме сделката за "Химко", заяви пред "Капитал" Глен Ремпел, вицепрезидент на "Стелар груп".
На въпроса отнася ли се това и за сделката с "Евроенерджи холдинг" и дали "Интернешънъл Екуитис" е дъщерна на "Стелар" той отговори, че не може да даде такава информация. "Ние сме офшорна компания и трябва да бъдем много внимателни по данъчни причини", обясни Глен Ремпел.
Естествено може да има различни обяснения за желанието на собственика на "Стелар" и "Екуитис" да остане зад кадър. Въпреки това съществува въпросът има ли АП достатъчно надеждна процедура за проверка на платежоспособността на външните партньори в сделките.
"Това невинаги може да бъде проверявано. Оценката на финансовите ресурси на едно инвестиционно дружество в Америка става по малко по-различен начин. Знаете, че когато някой кандидатства, той трябва да представи съответните документи и гаранции по закон", заяви ексшефът на АП Александър Съботинов по повод на сделките със "Стелар" и "Екуитис".
"Не мисля, че на този етап това е най-важният проблем. Такива проучвания отнемат време. Това, което ние сме направили по съответните дипломатически канали, показва, че това е фирма, която работи от 20 години и не ни дава основания на този етап да се съмняваме. Тя е една от най-големите в бранша", обясни Съботинов.
Холдингът нашумя около няколко скандални сделки с "Нефтохим", с още по-скандалната приватизация на "Плама", с кухите схеми за източване на пари от ДСК, а напоследък зае достойно място и в списъка на кредитните милионери.
Холдингът "Евроенерджи" и шест фирми от неговата структура имат над 67 млрд. лв. дългове към търговски банки.
Холдингът дължи поне 6 млрд. лв. на Централ вексел банк по кредитна линия от 1995 г. за оборотни средства за доставка на суров петрол за "Плама". Кредитът, чиято главница е 3 млрд. лв., беше отпуснат през Минералбанк и обезпечен със записи на заповед от "Плама". След като холдингът стана собственик на рафинерията, той става длъжник и по този кредит. Доколкото е известно, обезпечението по него са именно акциите на "Плама" от капитала до 7 млрд. Тази ситуация обаче се промени, след като преди няколко дни окончателно бе одобрено от общото събрание на акционерите на "Плама" увеличението на капитала на рафинерията от 7 на 41 млрд. лв. Увеличението на капитала се записва изцяло за сметка на задълженията на "Плама" към досегашния й собственик "Евроенерджи". По този начин холдингът вече притежава 97.6%.
За да се финализира сделката, купувачът и кредиторите на "Плама" и на "Евроенерджи" трябва да постигнат споразумение за начина на погасяване на задълженията. През седмицата бившият представител на ЕБВР у нас Тим О'Нийл, който сега се представи като шеф на "Интернешънъл Екуитис", се срещна с кредиторите на "Плама". Резултатът не е насърчителен. Оптимистичната прогноза на О'Нийл за бързо споразумение бе опровергана от участвал в преговорите представител на банка кредитор. Проблемът е, че кредиторите не разполагат с ефективни инструменти да си приберат вземанията от новия собственик, ако нещата не потръгнат.
Схемата за възстановяване на производството на "Плама" предвиждала по-голямата част от рафинерията да се нареже за вторични суровини, да се съкрати драстично броят на работниците и да се остави само една линия, която да произвежда базови масла. Суровият петрол ще се доставя на временен внос и след преработката му в рафинерията на процесинг временният внос ще се закрива с износ на масла. Тази схема гарантира изключително благоприятни финансови условия, компенсира до голяма степен по-големите транспортни разходи и би могла да осигури добра печалба.
Схемата за разплащане с кредиторите пък предвижда разделянето им на три групи. В първата влизат обявените в несъстоятелност банки. Те ще получат незабавно вземанията си, но с много голям дисконт. Втората група включва банките, които имат проблеми, но не са във фалит. Те ще получат вземанията си до няколко месеца с по-малък дисконт. В третата група са здравите банки, които могат да чакат. До 10 години те ще могат да получат пълния размер на вземанията си, обясни участник в преговорите.
Суровината и продуктите обаче през цялото време са собственост на офшорната фирма, базирана в чужбина, и българските кредитори не могат да прилагат никакви обезпечителни мерки спрямо нея, контрира представител на търговска банка. При тази ситуация кредиторите би трябвало да имат голямо доверие в партньора по сделката.
"Бяхме подложени на голям натиск. Няколко пъти Тим О'Нийл постави пред нас ултимативно изискване - или да прекратим съдебните процедури, или той няма да финализира сделката. Не ни беше дадена никаква информация за "Интернешънъл Екуитис", нямаме никаква представа до каква степен тя е в състояние да изпълни ангажиментите по сделката. Представителите на Министерството на промишлеността на срещата през цялото време искаха да потиснат всички въпроси", обясни банков служител. В крайна сметка се е стигнало до съгласие до края на март всяка банка да предостави на "Прайс Уотърхаус" актуализирана информация за задълженията на "Плама". До края на април купувачът и консултантът трябва да вземат окончателно решение дали да се реализира сделката.
"Ако сделката бъде реализирана без наше съгласие, ние ще я протестираме в съда. Никой не може да купи нито "Евроенерджи", нито "Плама" без съгласието ни", заяви пред "Капитал" Емил Хърсев, който представлява австрийската Централ вексел унд кредитбанк - един от основните кредитори на "Евроенерджи холдинг".
"Имаме интерес към сделката заради вземането от "Евроенерджи", а не забелязвам нищо в "Евроенерджи" освен "Плама". Установихме контакт с кандидата за купувач и сме готови да преговаряме за разсрочване на дълга и дори да отпуснем кредит, ако получим доказателства, че това е сериозен купувач, който е финансово стабилен и способен да се справи с производството и търговията. По наша оценка в момента имаме за купувача нулева информация. Централ вексел банк е банка със сериозен опит и държи да получи стандартната кредитна апликация. Ако преди това някой предприеме действия да стане собственик, да сменя директори и т.н., ще предприемем стандартните обезпечителни процедури за защита на правата ни", каза още Хърсев.
Евроенерджи холдинг.
Холдинговата група компании "Евроенерджи" е регистрирана през май 1992 г. в София с уставен капитал 1.5 млн. лв. Притежава над 41 дъщерни компании.
"Евроенерджи ойл" ООД - 100% собственост на холдинга. Доставки на суров нефт, рафиниране, складиране и продажба на нефтени продукти. Притежава база за нефтени продукти близо до р. Дунав с капацитет 10 000 тона в близко съседство с терминалите за суров нефт и гориво на пристанище Сомовит.
"Евроенерджи експлорейшън" ООД - 100% собственост на "Евроенерджи холдинг". Специализирана в проучване и добив на газ и нефт, извършва услуги в нефтената промишленост на суша и във вода.
"Еврогаз" ООД - София - 40% собственост на "Евроенерджи холдинг". Предмет на дейност - газификация и търговия с природен газ.
"Раховец газ" ООД - Горна Оряховица. Създадена за газифициране на района на Велико Търново. 45% собственост на холдинга.
"Самотлор" ООД - София - Българо-руско нефтено дружество за добив, транспортиране, преработка и търговска реализация на суров нефт и нефтопродукти. 25% собственост на "Евроенерджи холдинг".
"Мекта" ООД - София - 60% собственост на холдинга. За граждански и специални инженерингови и строителни проекти.
"Джи Би Ем метал" ООД - София - 100% собственост на "Евроенерджи". Предмет на дейност - търговия с метали и метални сплави.
"Джи Би Ем технолоджи" ООД - София - 70% собственост на "Евроенерджи". Специализирана в проучвателна и инженерингова дейност в областта на органичната химия и биотехнологиите.
