За обгрижването на православните
Трудно е да се прецени дали ще има резултат от посредническата мисия на Петър Стоянов между двата синода. В течение на две седмици президентът разговаря както с патриарх Максим, така и с патриарх Пимен, които впрочем официалната власт и държавните медии изведнъж започнаха да наричат "дядо", сякаш по този щраусов начин могат да прикрият дълбоката безпътица, в която са изпаднали духовенството и църквата.
След дълги, тежки и явно задкулисни преговори може и да бъде постигнат някакъв компромис, който да премахне сегашното разделение, което е добре да се помни, че беше предизвикано от политически и икономически интереси. Със сигурност обаче компромисът няма да реши истинския голям проблем на църквата - нейната абдикация от ролята й на духовен пастир на българите (). Както по времето на тоталитаризма, така и в годините на разтърсващ преход, българските духовници не си дадоха труда дори да опитат да успокоят ако не материалните, то поне духовните страдания на паството си. Дали за това са виновни "генетичните" дефекти на източното православие, или ояденото безразличие на хората от амвона - за народа е без значение.
Българите обаче вече имат право да се запитат какъв е смисълът от съществуването на църква, чийто висш представител (отец Балачев) обясни скъсаната духовна връзка с хората по този начин: "Епархиите са твърде големи и поради това митрополитите не могат да обгрижват православните!"
А от другия синод дори и подобен бисер не счетоха за нужно да измислят.
Започват аварийните предизборни харчове
Софийските управници отново харчат по най-безогледен начин пари, използвайки популисткото знаме "в името на благоденствието на софиянци". В името на това благоденствие столичната община ще похарчи 30 милиарда лева грешни и взети назаем пари за ремонти на улици, без по никакъв начин общинарите да са потърсили най-добрата оферта ().
Тъкмо напротив, парите, взети назаем, се наливат в общински фирми и къде отиват оттам - не е ясно. Със сигурност някаква част отива за ремонт, но при положение че общината не смее да състезава фирмите изпълнителки прозрачно и честно е трудно да се прецени колко действително струват ремонтните работи. И най-дребния ремонт да правим вкъщи, първо събираме оферти, за да сме сигурни, че взимаме най-доброто качество на най-добрата цена, а не го правим "аварийно". Със сигурност и общинарите правят така, като ремонтират у дома си, но когато ремонтират общинската собственост, предпочитат да действат "аварийно". Защо ли? Ако по тази спешна процедура бъде похарчен и еврооблигационният заем на общината, със сигурност софиянци ще задлъжнеят повече, отколкото ще спечелят оправен град.
По същия начин - с неясни "аварийни" аргументи, беше пуснато софийското метро, на което все още има желаещи да се возят поради липса на виенско колело.
Много въпроси още могат да бъдат зададени за управлението на София, а пък и на останалите градове в страната. Вторачени в централната власт, забравяме, че всекидневието ни е такова много повече заради местната, отколкото заради централната власт. В същото време политиците, които иначе са доста чувствителни, въобще не обръщат внимание на местните си избраници, които се изживяват повече като бизнесмени, отколкото като управници - било като се опитват да "купуват" телевизии (София), било като "приватизират" електроцентрали (Русе).
С наближаването на местните избори кметът Софиянски и шефът на общинските съветници Антоан Николов ще се опитват да наваксат пропуснатите две години, през които София стана още по-мръсна, с още по-макадамови улици и по-тъмна. За оставащото време трудно ще се компенсира пропуснатото, но е хубаво поне бъдещите приходи на столицата да не бъдат изхарчени безконтролно сега. Което важи и за останалите градове, разбира се.
Кабинетът прави национална стратегия за електронните медии
Ще има само една обществена телевизия с национално покритие и две частни, става ясно от проект на Комитета по пощи и далекосъобщения за национална стратегия за радиото и телевизията. Този проект е депозиран в кабинета на премиера Костов миналия четвъртък от председателя на КПД Антони Славински. В него се казва още, че държавният бюджет трябва да се освободи постепенно от финансирането на БНТ и тя да се издържа само от такси и реклами, след като остане с един канал. КПД препоръчва на правителството да обмисли и въпроса с евентуалното ограничаване на рекламите в бъдещата обществена телевизия, за да може да се създаде реална конкуренция на пазара на електронните медии. Само така частните телевизии с национално покритие, които ще се издържат единствено от рекламни приходи, ще бъдат равнопоставени на обществената.
Идеята на кабинета е приемането на националната стратегия за електронните медии да предхожда проектозакона за радиото и телевизията, който според програмата на "Дондуков" 1 ще бъде гласуван в правителството през април. В национална стратегия ще бъде формулирана държавната политика в електронните медии и възможностите на страната ни да осигури ефирни честоти с национален обхват. Според добре информирани източници в проекта на Славински е записано, че според досегашните международни договорености държавата ни има техническа възможност да осигури само три телевизионни мрежи с национален обхват - това са Канал 1, Ефир 2 и честотите, на които се излъчваше руската телевизия ОРТ. Все още няма окончателно решение за това коя от двете национални мрежи на държавната телевизия ще бъде освободена и отдадена на концесия - на Канал 1 или на Ефир 2, въпреки че и в този проект се препоръчва продажба на Ефира. В стратегията се казва, че "либерализирането на пазара за радио и телевизия, свързано с премахването на монопола в медийния сектор, както и ограниченията от наличния честотен ресурс за разпространение на радио- и телевизионни програми с национален обхват, поставят въпроса за приватизация на една радиопрограма с национален обхват и един канал на националната телевизия". Този абзац от стратегията подсказва, че текстът от сега действащия Закон за радиото и телевизията, според който БНТ има два канала, няма да присъства в новия закон за медиите. Честотите на ОРТ и един от двата държавни канала обаче едва ли ще бъдат концесионирани по едно и също време. Експертите на БТК, която е собственик на предавателната мрежа в страната, твърдят, че третата телевизионна мрежа, основна част от която са честотите на ОРТ, все още не е докрай изградена, т.е. все още няма национално покритие за разлика от мрежите, които ползва БНТ. По тази причина КПД смята, че двете частни телевизии с национален обхват няма да могат да стартират по едно и също време. "В резултат на направените проучвания и честотно планиране е установено, че ако се усвоят неусвоените 25 телевизионни канала, могат да функционират три телевизионни мрежи с национално покритие и значителен брой местни с ограничени зони на покритие. Очаква се това да стане след 2000 г.", пише в проекта на КПД.
Окончателният вариант на националната стратегия за електронните медии ще бъде готов след съгласуване с работната група, която пише новия закон за радиото и телевизията. Според експертите на КПД депозираният при Костов проект е съобразен с европейските стандарти в областта на електронните медии и неговата цел е създаването на ясна политика в тази област, без която не могат да бъдат привлечени като инвеститори големите медийни компании."
Според националната стратегия реформата в областта на електронните медии ще се изразява в "осигуряване на равнопоставеност на всички участници в пазара на радио- и телевизионни услуги и създаване на структури и правила на поведение, осигуряващи лоялна конкуренция и гарантиращи плурализма и разнообразието на медиите". В периода 1998 - 2001 г. според проекта ще бъде спряно незаконното предаване на радио- и телевизионна програма, а до 1999 г. ще бъде осигурено спътниково разпространение на радио- и телевизионни програми на български език. През следващите три години трябва да бъде изработена и програма за освобождаване на честотен ресурс за граждански нужди и да бъдат "въведени нови технологии за развитие на цифрова телевизия". Предвижда се да бъдат отделени средства за наемането на спътников капацитет от Eutelsat, който ще се освободи през май тази година и годишният му наем ще е до 4 млн. долара.
В проекта на КПД специално се уточнява, че предложеният вариант за национална стратегия подлежи на допълване от специалисти в конкретните области и цели да предизвика дебат за бъдещето на електронните медии.
Само ден след като КПД депозира проекта за национална стратегия за радиото и телевизията, ведомството на Славински изпрати за съгласуване и окончателния вариант на проектозакона за далекосъобщенията, с който се правят промени в досегашния концесионен режим за електронните медии и на практика се блокира появата на частна телевизия. Любопитното в случая е, че и двата документа са писани в едно и също ведомство, а в същото време се разминават драстично в концепциите си за развитието на електронните медии.
Според подготвения проектозакон за телекомуникациите от около 6 месеца до една година и половина се увеличава срокът на процедурата за предоставяне на концесия за частна телевизия или радио с национален обхват. В проекта е записано, че радиочестотният спектър, позициите на геостационарната орбита, националните далекосъобщителни мрежи и телекомуникационните услуги излизат от режима на Закона за концесиите и разрешения за използването им ще се дават по реда на Закона за телекомуникациите. За разлика от Закона за концесиите депозираният проектозакон на КПД разделя обектите и дейностите на такива, които подлежат на концесиониране, и такива, за които ще се използва по-лек лицензионен режим. Според проекта концесии ще се предоставят "върху радиочестотния спектър за граждански нужди, който пряко се използва за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги", както и за ползването на "позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения". Това означава, че на концесионен режим ще останат частните радио и телевизия, GSM, NMT и VSAT-операторите, а ще бъде облекчено отдаването на честоти за радиостанции например.
Според новия режим, който предвижда Законът за телекомуникациите, предложение пред МС за предоставяне на концесия за радиочестотен спектър се прави от председателя на КПД - служебно по негова инициатива или по искане на заинтересовано лице. Кандидатите за концесия трябва да отправят писмено искане до председателя на КПД "за внасяне на предложение до Министерския съвет". Законът предвижда създаване на Национална агенция по далекосъобщенията, която да бъде независим държавен орган за регулиране и контрол. Тя ще управлява радиочестотния спектър за граждански нужди, ще разработва документите за предоставяне на концесии и т.н. Преди да направи предложението си до МС, председателят на комитета ще възлага на агенцията общо проучване за възможността да бъде предоставен радиочестотен спектър и срокът за това проучване е от един до три месеца. Ако агенцията информира, че има възможност за предоставяне на даден пакет честоти, председателят на КПД "открива предварителна процедура по изготвяне на предложението" до МС. В проектозакона обаче никъде не се казва в какъв срок след произнасянето на агенцията се открива тази предварителна процедура и колко време продължава. В следващия етап шефът на комитета обявява "намерението си да внесе предложение в МС за откриване на процедура за предоставяне на концесия в Държавен вестник. В съобщението се посочва срокът, в който могат да се подадат заявления за участие в процедурата, техническите проекти, които трябва да се представят, както и мястото, от което могат да се получат документите за кандидатстване. В съобщението кандидатите се уведомяват, че всички технически проекти, които отговарят на изискванията на КПД, ще бъдат включени в предложението до МС и че на кандидата, който получи концесията, ще бъде издадена автоматично и "лицензия за дейността". След изтичането на срока за подаване на заявления, определен в съобщението, комитетът изпраща всички документи на агенцията по далекосъобщения за извършване на честотно планиране. Агенцията извършва това в срок от девет месеца, като предлага кандидатите, чиито технически проекти отговарят на изискванията, да бъдат включени в предложението за откриване на процедура. След това КПД определя тези, които ще бъдат включени в предложението до Министерския съвет за предоставяне на концесия. Срок за решението на КПД и внасянето на предложението няма. Според закона "отказът на КПД за включване (в предложението за откриване на процедура - бел.ред.) не подлежи на обжалване". Това означава, че
В решението си за предоставяне на концесия правителството определя начина, по който ще я предостави - чрез търг или конкурс, продължителността й, задълженията по нея, депозита за участие в конкурса или търга, размера на концесионното възнаграждение и т.н. Със същото решение МС възлага на председателя на КПД да организира провеждането на търга или конкурса. Премиерът назначава деветчленна комисия за провеждането на търга, чийто председател е шефът на комитета, петима от членовете й задължително са членове на надзорния съвет на Агенцията по телекомуникациите, а останалите трима са представители на заинтересованите министерства и ведомства. Срок за решението на МС и назначаването на комисията няма. След принципното решение на правителството да даде концесия и назначаването на комисията по търга, в едномесечен срок председателят на КПД обнародва в Държавен вестник съобщението за провеждането на надпреварата. Комисията проучва документите на участниците и със свое решение ги класира. После в седемдневен срок от приключването на търга или конкурса представя пред МС резултатите от него, както и проект за решение. При конкурс "предложенията се класират въз основа на комплексна оценка за най-пълно удовлетворяване на конкурсните изисквания", а при търг класирането на кандидатите се извършва "според размера на предложеното концесионно възнаграждение". Правителството приема решение за определяне на концесионера и го обнародва в Държавен вестник. Срок и за това решение няма. Със същото решение МС упълномощава председателя на КПД да сключи концесионен договор от името на държавата, а шефът на комитета сключва този договор в едномесечен срок от влизането в сила на правителственото решение.
Въпреки че са съвсем малко, само фиксираните срокове в процедурата за предоставяне на концесия за честотна мрежа отнемат 14 месеца. Поне четири етапа от процедурата нямат фиксирани срокове, което теоретично позволява тя да продължи две, три, пет или повече години. Освен това кандидатите отделно ще се явяват на конкурс пред Националния съвет за радио и телевизия, където пък ще трябва да защитават програмните си схеми.
Очевидно е, че тромавата процедура, предвидена в проектозакона за телекомуникациите, се разминава с амбициозната стратегия за електронните медии, в която се говори за бързо либерализиране на пазара и създаване на конкурентна среда.
И ако правителството приеме проекта на КПД за национална стратегия в областта на електронните медии и трябва да осигури реализирането й, това със сигурност не може да стане чрез предложения от комитета проектозакон за телекомуникациите. Поне в сегашния му вариант.
На електронните ни медии им липсват първите седем години
През лятото на миналата година премиерът Костов написа върху докладна записка на шефа на КПД Антони Славински за приватизацията на Ефир 2: "Обсъждаме две седмици - до 25 юли. С особена важност. " Двете седмици, в които трябваше да приключи обсъждането на продажбата на втория държавен канал, изтекоха преди повече от седем месеца, но от резолюцията "с особена важност" не последва нищо конкретно.
След личното настояване на Костов през юли 1997 г. председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения изпрати докладна записка до правителството за "възможните варианти за приватизацията на Ефир 2". Тогава последваха становища на отдел "Правен" на МС и на вицепремиера Бакърджиев за продажбата на втория държавен канал. В становището си Бакърджиев препоръча създаването на работна група от експерти, която да разработи приватизационна програма до 31 август 1997 г. И до този момент такъв екип не е сформиран и разбира се, няма приватизационна програма. Тогавашното раздвижване на правителствената бюрократична машина се оказа напразна надежда, че политическото решение за частна национална телевизия все пак идва, макар и с осемгодишно закъснение. Единственият реален резултат тогава беше доста парадоксален - вместо управляващите да работят за развиването на плурализма в медиите те спряха четири тв-канала. Родният ефир остана без ОРТ, TV5, CNN и бургаската телевизия "Скат".
От осем години насам българските електронни медии се опитват да разрушат по някакъв начин монопола на държавата в националния ефир. От осем години насам политиците с действията и бездействията си оплитат около радиостанциите и телевизиите лепкава административна паяжина. Хаосът в правния мир около електронните медии все повече граничи с беззаконие. Осем правителства след 1989 г. показаха, че липсата на воля за либерализацията на медийния пазар може съвсем спокойно да се превърне в хроническа. Осем правителства показаха, че реалният контрол над информацията в националния ефир е по-важен от абстрактните идеи за свобода на словото и реална конкуренция.
В сегашната медийна ситуация печеливши са само политиците. Зрителите губят, защото нямат обективен източник на информация, сравним с мощта на БНТ и БНР. Данъкоплатците губят, защото плащат от джоба си пари за изключително неефективни, тежки, тромави и безконтролни структури, които освен това и не произвеждат програмата, която те биха искали. Рекламодателите губят, защото монополът в ефира създава изключително изкривен пазар на рекламно време, с цени доста по-високи от реалните... Единственият ангажимент, който сегашното правителство е поело в програмата си до 2001 г., е "осигуряване на необходимия честотен ресурс за трета национална телевизионна мрежа и за други мрежи с телевизионен обхват". Това означава, че ако управляващите спазват стриктно своята програма можем да посрещнем следващото хилядолетие без конкурент на държавната телевизия в национален мащаб. Единственото успокоение е категоричното условие на Европейския съюз, че без частен национален тв-канал не можем и да мечтаем да станем членове на европейското семейство.
Всички опити дейността на медиите да се регламентира с правни средства досега претърпяваха шумен провал. Единственият закон за медиите, който емпирически може да се изведе, претендира за достойно място само сред законите на Мърфи - хаосът в българските медии се увеличава правопропорционално на усилията на управляващите да го намалят.
В началото беше Клара. Червената дама даде каквото можа от себе си и под нейното вещо ръководство депутатите от предишния парламент приеха закон за радиото и телевизията. Надеждите, че той ще сложи край на хаоса, обаче се оказаха доста неоснователни. Дори напротив - той сложи началото на доста мащабно объркване в правния мир, което доведе двете държавни медии почти до колапс. Първоначално Конституционният съд ампутира голяма част от текстовете на закона на Клара. Дошлите след нея на власт сини политици също направиха каквото можаха, за да допълнят хаоса. Те избраха за генерален директор на БНТ композитора Стефан Димитров, когото Конституционният съд свали от този пост. Наложи се нов ремонт на медийния закон, вследствие на което се пръкна Националният съвет за радио и телевизия.
Липсата на политическо виждане за бъдещето на електронните медии е белязало цялото им развитие през последните осем години. Няма управляващ, който да е казал "аз искам радиостанциите и телевизиите ни да бъдат такива и такива, и това ще стане по този и този начин".
От устата на политиците често се говори например за обществена телевизия, но едва ли някой влага в това понятие нещо повече от "едно такова демократично и хубаво". Пример за това са и лутанията на сегашните управляващи около приемането на нов медиен закон. Веднага след идването си на власт те завиха, че с "Гордостта на Клара" е свършено и че тя ще бъде заменена скоро с нов медиен закон. Оказа се, че това не е толкова лесно - не може да направиш закон при положение, че не знаеш какво трябва да пише в него. Най-лесно се оказа някой извън управляващите да изработи проект на закон и той да бъде внесен в парламента. Първи от това се възползваха "Свободно слово". Те тържествено връчиха свой проект на председателя на комисията по културата и медиите Стоян Райчевски. Предложението на "Свободно слово" можеше да накара и Клара Маринова да завиди на замаха, с който авторите му слагаха под пълен контрол всяка една сфера на радио- и тв-разпространението, кабелните, сателитните и дигиталните телевизии, та дори и Интернет. Проектът скоро беше разлюбен и на негово място в плановете на управляващите застъпи вариант, отново изработен от хора извън властта - юристи на БНТ. Той беше внесен от Стоян Райчевски и стана известен с неговото име. Този вариант скоро беше изоставен по същия сценарий, както и проектът на "Свободно слово" - някой някъде казва, че проектът е лош, след което управляващите не могат да докажат противното и се отказват от него.
Инициативата за изработването на поредния закон за електронните медии сега отново не е в законодателната власт. Със съчиняването на последен вариант за правно регламентиране на радиостанциите и телевизиите този път се е заело правителството. Депутатите от парламентарната комисия по културата и медиите с малки изключения не проявяват никаква активност по този въпрос. Комисията през последните три седмици не е заседавала и очевидно чака спускането на поредния, може би последен вариант на закон за медиите.
През това време целокупното гражданство изнемогва пред постния син екран, измъчвано с фолклорни миниатюри и поетични импресии, а парите на данъкоплатците потъват в продупчените джобове на БНТ и БНР.
Телевизията не ще Екзарх
Нямаме успех със законодателството за електронните медии.
Нямаме съвременно телекомуникационно законодателство.
Нямаме и развити законови механизми за гарантиране на предвидените в конституцията комуникационни права.
Като държава в крайно тежко икономическо състояние нямаме особена практика в областта на новите информационни технологии. При все това законодателната реформа в областта медии - телекомуникации - информационни технологии следва да се извърши в изключително кратки срокове. Човек би казал: сложна задача.
Да се опитаме да гледаме на недостатъците на ситуацията като на предимства. Изтеклите години доведоха до обогатяване, актуализиране и уточняване на позициите на евроструктурите и до съответно развитие на националните законодателства на страните - членки на ЕС, в разглежданата област. С ратифицирането на Европейската конвенция за трансгранична телевизия и със стартирането на подготовката ни за правна евроинтеграция цели области на бъдещото ни законодателство са с предопределен евросилует:
Експертите на Европейската комисия и Съвета на Европа с готовност отговарят на въпросите ни, стига да ги разбират, защото невинаги нашите въпроси попадат в координатната система на тяхната логика. И накрая, направо си е късмет, че отделните актове се работят едновременно, като правните инструменти могат се мислят системно и непротиворечиво.
Съгласно със законодателната програма на правителството в близките два месеца то трябва да приключи изготвянето на законопроектите за далекосъобщенията и за радиото и телевизията. Много ни се иска вносителят и след това парламентът да съумеят да намерят рационални работещи решения, съответни и на динамиката на високотехнологизирания си предмет. Предизвикателство за тези институции е да се възползват от закъснението на България и да не се възпроизвеждат законодателни решения от времена с едно доста по-ниско равнище на технологиите и услугите и изобщо с едно друго мислене.
Нека започнем от централния въпрос: за какво ни е всъщност законодателната уредба на радиото и телевизията? Какво състояние на електронните медии ни се иска да постигнем в България и в каква степен това е постижимо със средствата на правото? Най-вероятно ние бихме желали един ден да имаме разнообразни по вид, форма на собственост и програмен профил национални, регионални и локални електронни медии, които да ни предлагат интересни за различните категории хора и висококачествени собствени и чужди програми на нормални пазарни цени. Пътят до този ден минава през процеси като либерализиране на пазара и превръщането му в интегрална част от медиите без граници, развитие на недържавния сектор, привличане на инвестиции, осигуряване на авангардно технологично равнище, лоялна конкуренция и недопускане на монополи, развитие на българската културна продукция и отвореност към световната информация и култура.
Подусловията на задачата.
Ако наистина иска новата уредба да работи в публичен интерес, законодателят следва да развие гама от правни гаранции за прекъсване на влиянието на институционализираната власт върху съдържанието на програмите на БНР и БНТ, от една страна, и правни гаранции за невъзпрепятстването на силни алтернативни медии - отделна тема е дали такива могат да се появят в сегашните икономически условия (което впрочем също косвено е правен проблем). Наистина сложна задача с леки за разбиране неправилни решения.
Шири се такъв стандарт за демократично мислене: държавното се дефинира като лошо, недържавното се дефинира като добро. И в рамките на тази логика решението на всички проблеми на електронните медии се търси в идеята за обществени медии. Има нещо симетрично с леките за разбиране решения от времето на диктатурата на пролетариата.
Да поразсъждаваме върху аспектите на двойката понятия държавно/обществено.
От гледна точка на собствеността националните медии са държавни и хипотетично могат да си останат такива, а могат да станат частни, общински или със смесена форма на собственост.
От гледна точка на финансирането са държавни - на бюджетна издръжка при допускане и на други източници. Могат да станат недържавни по разнообразен начин, например като се финансират изцяло от такси или по смесен начин. Интересно е, че на националните медии не им тежи да са държавни в този смисъл.
От гледна точка на предназначението си електронните медии най-често са обществени - които имат функции в публичен интерес, без значение дали това им харесва или не, и не разпределят печалба между собствениците си - и търговски, които имат цел печалба. БНТ и БНР ще работят и в бъдеще като обществени медии от гледна точка на изискванията към тях.
От гледна точка на управлението си медиите могат да имат органи, назначавани от публичната администрация, или формирани по друг - условно, да кажем, обществен - начин органи. Хората предпочитат таксите им да финансират национална медиа, чиито органи не се назначават от публичната администрация.
Следователно, ако може да се обобщи, очакването за обществени медии значи:
На такава основа е формиран моделът на националните медии в съвременните демократични законодателства. Пълна и абсолютна извъндържавност не е възможна по редица причини като:
Новата уредба на електронните медии без съмнение следва да очертае БНР и БНТ като обществени по предназначение, да прекрати (може би не веднага, а постепенно) участието на бюджета и да избегне преки връзки на управлението им с публичната администрация. Хипертрофирани идеи за директно участие на обществото в управлението на националните медии ни отпраща към нерешимия въпрос кой е представителният механизъм за формиране на орган, който отразява като в капка вода интересите на обществото. Впрочем в България пряко се избират два органа - парламент и президент, и ако това е общественият избор - нека да му имаме доверие. В този смисъл не следва да е укоримо формирането на медиен съвет на квотен принцип от тези два органа.
Електронни медии и телекомуникации:
Освен държавните, или както ги нарича конституцията, национални, институции БНР и БНТ, българският законодател допусна, и правилно, възникването на други субекти на медийния пазар. За основа се използва един текст от стария Закон за далекосъобщенията, след което с подзаконов акт бяха уредени редът и условията за лицензиране на нововъзникващите електронни медии. Цялото нормотворчество беше изключително на територията на далекосъобщенията, а основният, най-важният обществен ефект бяха нови радио- и телевизионни програми в домовете ни, т.е. нови медии. Това разминаване в сферите не прави впечатление на никого. Нещо повече - в известните законопроекти за електронните медии храбро се навлиза в териториите на преноса като в собствени.
Дейността на радиото и телевизията се отличава с това, че там се подготвят, създават или се придобиват права върху продукти, предназначени за разпространение. Това е радио- и телевизионната дейност. После в общия случай идват далекосъобщителните оператори. Те осигуряват разпространение чрез т.нар. преносна среда - ефир, по кабел, чрез спътник. В частния случай радиото и телевизията могат да имат собствена преносна мрежа и да действат и като далекосъобщителен оператор, но това не отменя принципа. ВВС е имала своя мрежа, но по-късно дейността по преноса е обособена в търговско дружество, което е приватизирано и осъществява разпространението на програмите на ВВС на основата на търговски договори.
Дейността на електронните медии се урежда в законодателството за електронните медии, а преносът - в телекомуникационното законодателство. Един далекосъобщителен оператор, лицензиран като такъв, гарантира пренос, но не е лицензиран да създава свои програми и после да ги разпространява. Ако има такива намерения, следва да се лицензира като медиа при доказване на готовност в съвършено друго отношение - за създаване на художествен продукт, наречен програма.
Едновременността на изготвяне на медийното и телекомуникационното законодателство позволява ясно да се направи разграничение в предмета им. Това е истинската основа, върху която ще се откроят множество проблеми, например кой на кого за какво трябва да плаща: медиите на далекосъобщителния оператор за разпространение на програмите си или далекосъобщителният оператор на медиите за правата върху програмите им. Само на тази основа може да се провежда и философията на обединението в бъдеще - или, в термините на последните евроактове, философията на конвергенцията. Не бива да има правна пречка процедурата по лицензиране в двете сфери да бъде единна. Ако искаме конвергенция да не остава празна дума, не бива да отхвърляме възможността за единна уредба на лицензирането, единен регулаторен орган и единен фонд, в който да се набират средствата за електронните медии и телекомуникациите. Законодателят вероятно ще претегли аргументите за и против, но ако се прецени, че в момента е рано, следва поне да се оставят отворени вратите за една такава тенденция.
Какъв режим?
Във връзка с работата върху законопроекта за далекосъобщенията много подробно и публично се обсъди въпросът за избор на режим - лицензионен, концесионен или смесен. Без да се развива аргументацията за избор на лицензионен режим, може да се отбележи следното:
Законопроектът за далекосъобщенията предвижда смесен режим. Може би има смисъл още веднъж да се обсъди възможността за единен лицензионен режим. Нещо повече - в бъдеще следва да се върви към освобождаване от лицензиране за определени услуги и недопускане на въвеждане на лицензионен режим за Интернет-доставчици и други подобни - там е достатъчен регистрационен ред. Съгласно законопроекта за далекосъобщенията регулаторният орган в областта на комуникациите лицензира далекосъобщителните оператори.
В новата обстановка (към единна уредба и единни органи) законопроектите за електронните медии и телекомуникациите могат да предвиждат един и същ регулаторен орган, който в единия случай се произнася само по технологични изисквания и лицензира далекосъобщителни оператори, а в другия случай - и по технологични, и по програмни изисквания (с решаващата помощ съответно на органа по честотите и на Националния съвет за радио и телевизия) - лицензира електронни медии.
Няма съмнение, че постепенно в правомощията на регулаторния орган ще се натрупат и други сходни функции по информационното законодателство.
Развива се тезата, че лицензирането трябва да се отдели от държавата (все така разбирана като публична администрация) и да премине в недържавен, наддържавен, обществен и т.н. независим орган и това да е гаранция за почтеност, обективност и обществен контрол върху процеса. Основната спекулация е с изискванията на евроактовете за независим орган.
Независим по смисъла на Директива 90/387/ЕЕС и Директива 97/51/ЕС означава регулаторният орган да бъде структурно и функционално разграничен от операторите, производителите на оборудване и изобщо играчите на пазара, а не от публичната администрация. Лицензиращият орган е в системата на публичната администрация.
Всякакви отклонения от тази схема към обществен орган поставят въпроси за характера на актовете на лицензиращия орган, контрола върху неговите действия, правомерността да се делегират държавни функции на други формирования с неясна правна природа.
Вместо заключение:
Банално е да се каже отново, но в разглежданата област се чувства необходимост от ефективна работа на три равнища: политика - нормативна уредба - оперативно управление. По учебник решенията на тези три равнища се вземат в указаната последователност, но: националната информационна политика би очертала тенденциите в пространството телекомуникации - медии - информационни технологии и заедно с това - кои проблеми трябва да се решат с правни средства и кои искат друг вид инструменти. В момента се работи върху такъв тип актове - секторна политика в телекомуникациите и секторна политика в електронните медии. Успоредно с това по време на сегашната сесия на парламента ще се движи законодателството, а се готви и подзаконова уредба.
В същото време следва да се върши работа, която сигурно може да бъде определена като черна и неблагодарна - за оптимизиране на структурата и функционирането поне на националните медии. Журналистическите кодекси, новинарските правила, саморегулацията в рекламата и много още правила на играта слабо зависят от закона, или по-точно в тази му част той едва ли ще поднесе особени изненади. Липсата на закон е пречка, но останалата част от истината е, че това е удобно оправдание за отлагането на болезнената реформа вътре в медиите.
Когато падат забраните
От миналата седмица е законно акциите на приватизационните фондове да се прехвърлят. Който иска - продава, който иска - купува. Едни искат да придобият контрол върху структурите, в чиито портфейли има немалко атрактивни предприятия. Другите пък просто искат да получат някакви пари срещу участието си в масовата приватизация и да я забравят. Вече няма пречки контролът на някой фонд да бъде превзет отвън или самите управители да си го изкупят. И двете групи биха могли да го източат после, само че по-законно. А биха могли и да го управляват. Биха могли да източват не самите фондове, като продават акциите им на ниски цени, а да източват предприятия от портфейлите. Но ако искат, може да продадат акциите на едни предприятия (на пазарни цени) и да инвестират в останалите, те да носят дивидент и той след това да се раздаде на акционерите на самите фондове. Възможности разни. Оказа се обаче, че всеки, който иска да източи фонд или предприятие, и преди си го правеше безпроблемно. По законен начин - например, като продава акции от предприятия на борсата на ниски цени или пък законно придобива контрол върху фонд с предварителен договор за покупка на акциите му. Някои не се притесняват да си правят абсолютно незаконни неща, които държавата просто няма възможност да контролира и да наказва.
Единственият реален проблем е защитата на интересите на дребните акционери. Да се научат да усещат момента - да не избързват, но и да не си пропуснат шанса. Това е пазарът - сигурно няма, не е като с държавната гаранция върху влоговете. Хората трябва да се насърчат да търсят и разбират новините от пазара - цени, годишни резултати, дейност. Отсега е ясно, че всички няма да получат поравно, но така е винаги, когато едни се справят по-добре от другите. Важното е всички да имат равни начални възможности - достъп до информация.
Със създаването на законна възможност за появата на мажоритарни собственици (след преобразуването на бившите фондове в холдинги) обаче се появяват и положителни възможности. Все някой решава да влезе в даден холдинг и дружество и да управлява. И преди можеше, но трудно. Скандалите във фондовете следваха един след друг, защото имат много раздробена структура на собствеността.
Усложнените закони по принцип са пречка за тези, които се стремят да ги спазват. За "лошите момчета" важи обратното. Сложните законодателни решения трудно се измислят, а лесно се заобикалят. С малките деца е същото. Интересни са им забранените неща.
Заловиха 300 кг амфетамини в нов цех на наркофабриката от Опицвет
Националната служба за борба с организираната престъпност разкри цеха за опаковка на амфетамините, произвеждани в наркофабриката от софийското село Опицвет. Цехът, в който имало машина за опаковки на таблетките, сушилни, около 300 кг полуготови амфетамини и няколко чувала готова продукция, бил прикрит в помещенията на автосервиз в столичния квартал Банкя. Два документа на името на Кристиян Младенов и Максим Шлезингер били открити в цеха и са доказателство за връзката с Опицвет.
Кристиян Младенов се сочи като основен организатор на наркоканал за производство на амфетамини в софийското село Опицвет. Преди акцията на НСБОП на 18 декември миналата година в селото, където беше открита фабриката за синтез и производство на наркотици, той успя да напусне България. По-късно обаче беше заловен от Интерпол в Унгария и ще бъде екстрадиран в България по молба на нашите власти. Младенов е член на управителния съвет на ФК "Локомотив - София", заради което в пресата се появиха съобщения, че и президентът на клуба Николай Гигов има отношение към производството на амфетамини. По време на акцията през декември беше арестуван инженер-химикът Валери Тодоров, който е осъществявал синтеза на веществата.
Преди 10 дни във връзка със същия наркоканал арестувахме Максим Шлезингер, каза на пресконференция в събота шефът на сектора за вътрешен наркотрафик към НСБОП Иван Цветков. Работата по случая обаче продължава, тъй като се изясняват връзките, начините на финансиране и изпиране на средствата от трафика.
Според осведомени източници през фирмата на Максим Лудвиг Шлезингер в България - "Шлезингер" ООД, е внесена машината за опаковане на таблетките. Фирмата на 44-годишният евреин е регистрирана в Правец още през 1990 г. и като предмет на дейност е включено производство на основни фармацевтични продукти.
Костов посрещна Йълмаз с лиценз за "Мизератбанк"
В събота министър-председателите на България и Турция Иван Костов и Месут Йълмаз се срещнаха за четвърти пореден път в рамките на една година. На разговорите в Слънчев бряг е обсъдена работата на съвместната група на експертите от двете външни министерства. Костов официално представи на турския си колега лиценз от БНБ за откриване на клон на турската "Мизератбанк". Говорено е и за общите проекти в областта на енергетиката, туризма и създаването на зона за свободна търговия. Йълмаз е информирал Костов за срещата на външните министри от кавказкия регион и Турция и за водените разговори по енергийните проекти.
Турски инвеститори са изразили желание да се включат в изграждането на каскадата "Горна Арда". Според Иван Костов, след като България се присъедини към ЦЕФТА, ще започнат преговорите за установяване на зона за свободна търговия между Турция и България. Южната ни съседка изцяло подкрепя инициативата на България за съвместна декларация по кризата в Косово като нов пример на балканско сътрудничество. Месут Йълмаз е информирал Костов за посланието от турския президент Демирел до ръководителите на бивша Югославия. Според Костов то до голяма степен съвпадало с българската позиция за Косово.
На 20 март започват преговорите с Москва за природния газ
Вицепремиерът Евгений Бакърджиев най-после получи дългоочакваната покана за визита в Москва. Министърът на външноикономическите връзки Михаил Фрадков, който представлява Русия в Българо-руската смесена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество, и шефът на "Газпром" Рем Вяхирев очакват българския вицепремиер на 20 март, за да започнат преговорите по изглаждане на противоречията в междудържавните договорености в газовата област.
Новината, че вече е уточнена датата за визитата на Бакърджиев, беше съобщена преди няколко дни от гостуващия у нас председател на Горната камара на руския парламент Егор Строев на среща с премиера Иван Костов. Сега това е потвърдено и официално. Ако Вяхирев и Бакърджиев се разберат, планирало се посещение на Виктор Черномирдин в София за подписване на газовото споразумение. Това ще бъде четвъртият път през последните пет години, когато руският премиер слага подписа си под междуправителствен договор за сътрудничество в газовата област.
Още не е известно какво точно ще подписват двете страни - анекс към някоя от съществуващите спогодби или изцяло нов документ. Ясно е обаче, че и тези преговори едва ли ще доведат до бързо и лесно решение. Рем Вяхирев продължава да бъде основен персонаж в договарянето и това показва, че той не е загубил силните си позиции и решаващото влияние в българо-руския конфликт за газа. А Вяхирев трудно ще отстъпи по въпроса за контрола върху транзитните газопроводи чрез смесена компания със силно присъствие на "Газпром". Въпросът за собствеността върху газопроводите все още продължава да стои, независимо от оптимистичните твърдения на някои енергийни анализатори. Примерът с Молдова е едно предупреждение за съществуващата опасност. Още повече че Булгаргаз продължава да трупа дългове поради отказа на "Топенерджи" ("Газпром") да приема паричните преводи за взетите количества от 1 януари насам. Това означава, че външният ни дълг към руската компания е набъбнал с около 45-50 млн. долара и ще продължи прогресивно да нараства до подписването на договор с "Газпром", а това едва ли ще стане скоро. Първо, трябва да се стигне до споразумение на междуправителствено ниво. След това да се уточни посещение на руския премиер и едва след подписването на споразумение между двете правителства ще започнат конкретните преговори между "Газпром" и Булгаргаз за подписването на търговски договори. През това време, което в най-добрия случай ще бъде няколко месеца, към главницата ще се прибавят съответно лихви, наказателни начисления и т.н. И ако при поискване от "Газпром" Булгаргаз не бъде в състояние да плати исканата сума, не е изключено да бъде поставен въпросът за покриването на дълга със собственост върху газопроводите.
Трудно ще бъдат постигнати съществени отстъпки от Вяхирев и по цените на доставките именно защото това е инструментът, с който "Газпром" по-бързо ще увеличава задлъжнялостта ни. Така или иначе компромис ще се търси и най-вероятно, макар и трудно, ще бъде намерен. Очакванията са, че ролята на катализатор ще изиграе вторият кръг от преговорите с "Шел газ" в Лондон, които ще води председателят на Комитета по енергетика Иван Шиляшки.
Шефът на ТСБанк Гибински сам влезе в ареста
Шефът на бившата ТСБанк Любомир Гибински сам се предаде миналата сряда и влезе в ареста на Националната следствена служба по делото за източването на 41 милиона долара и 6 милиона марки от трезора.
На 27 февруари главният прокурор Иван Татарчев обяви, че е сменил мярката за неотклонение парична гаранция на шефовете на фалиралата ТСБанк Гибински и Златев с арест. Тогава беше задържан Николай Златев, а за Любомир Гибински се твърдеше, че се издирва. Дори се пусна слух, че банкерът е изчезнал зад граница. Във вторник обаче банкерът направи изявление в пресата, според което той е имал уговорка със следователя по делото, че ще се яви сам след свое пътуване в провинцията.
Източници от прокуратурата твърдят, че подобна договорка със следователя е доста странна.
Предполага се, че Гибински е оказал съдействие на следствието по скандалните кредити за "Дискавъри 93" по време на ареста си през август миналата година. В Националната следствена служба тогава бяха задържани Любомир Гибински, Николай Златев и Стефан Тодоров. Последните двама излязоха под парична гаранция от по 20 милиона лева, а Гибински остана по-дълго време в ареста.
Тогава станало ясно, че натрупването на дълга от 41 милиона долара е започнало още през 1993 г. Тогава фирмата на Дилян Буновски- Дорон- "Бултрейд", където участие има и Стоян Николов, изтеглила кредит от 12 милиона долара за сделки със захар. С лихвите той нараснал на 16 милиона. Впоследствие кредитът бил прехвърлен на "Дискавъри 93", която за известно време обслужвала дълга. През 1995 г. "Дискавъри 93" изтеглила нов кредит от 25 милиона долара, 3 милиона марки и 1.5 швейцарски франка. Когато състоянието на банката станало напечено, кредитът бил прехвърлен на фантомната "Либела".
МВФ окуражи Индонезия
Забавянето на втория транш на МВФ към Индонезия на стойност 3 млрд. долара, който по график трябваше да бъде преведен на 15 март, не означава, че се отменя, заяви представителят на организацията за страната Кадим ал Ейд в събота.
Международният валутен фонд излезе с изявление във Вашингтон, че дискусиите на управителния му борд за преразглеждане на програмата за оздравяване на индонезийската икономика няма да се възобновят преди април.
В него се казва още, че е необходимо преразглеждане на дейността на екипа в Джакарта заради "промени в макроикономическите фактори", след като се подготвя ново правителство заради преизбирането на президента Сухарто в сряда.
МВФ отпусна първия си транш от 3 млрд. долара от собствения си помощен пакет на обща стойност 10 млрд. през ноември. На всеки три месеца се предвиждаше ревизиране и нова оценка на ситуацията, за да се прецени размерът на новата сума. Новият транш трябваше да бъде отпуснат на 15 март.
МВФ постави условието новият транш да бъде първоначално обсъден с новия икономически екип на подновеното правителство. В същото време индонезийският финансов министър каза, че е разтревожен от закъсняването, което "би могло да има негативни последици върху опитите да бъде стабилизирана икономиката на страната".
НАКРАТКО
Гледането на проектозакона за лустрацията в Народното събрание беше отложено за втори път. Сините депутати се обявиха против нормативния акт на Стефан Савов, защото щял да дублира закона за държавния служител. Лидерът на Народен съюз пък се закани да брани докрай юридическото си отроче.
Депутатът от евролевицата о.з. генерал Людмил Маринчевски напуска парламента. Причината била желанието на о.з. генерала да се върне към бизнеса. Той е шеф на охранителната фирма "Груп 4". Маринчевски стана известен като вице на Александър Томов по време на президентските избори от 1996 г. Четири партии от Обединените демократични сили - ВМРО, БСДП, БЗНС и ХАП, поканиха шефовете на Народен съюз Стефан Савов и Анастасия Мозер да обсъдят ново споразумение между партньорите от коалицията. Поканата е изпратена и до лидера на сините Иван Костов.
Независимият депутат Цветелин Кънчев, който беше един от двигателите на преврата срещу Жорж Ганчев в БББ, зае секретарски пост в евролевицата. Той ще координира връзките на партията с малцинствата и частния бизнес. Кънчев е известен със силните си позиции в циганските среди. Бившият народен представител от бизнесблока се присъедини към партията на Александър Томов заедно с Георги Дилков-Лорда, който също напусна фракцията на Ганчев.
Незаконната партия ОМО "Илинден" отново ще иска да бъде регистрирана по Закона за лицата и семействата. Организацията вече е с обновен устав. Той бил променен на секретен партиен форум в Гоце Делчев миналия уикенд.
България била отрязана от Интернет
В петък радио "Свободна Европа" разпространи новината, че американският доставчик на Интернет-услуги CompuServe () е прекратил обслужването на клиенти в Русия и България. Причината била масовите компютърни измами, които се вършели в тези две страни. Общият брой на закритите клиентски адреси в двете страни бил 500.
До събота все още нямаше официално изявление на CompuServe, която е дъщерна компания на America Online (), а българските доставчици на Интернет-връзка твърдяха, че нямат проблеми с връзката с CompuServe, нито има едностранно прекратяване на линията от страна на американската компания. Едва ли CompuServe едностранно и без предизвестие биха прекратили достъпа на свои клиенти до Интернет-услугите, които предлагат. По-вероятно е да бъде променен начинът, по който потребителите ще ползват услугата. Смехотворно е твърдението, появило се в някои медии, че България е отрязана от Интернет - това просто не е възможно.
Отношението към Русия - разпънато между минало, настояще и бъдеще
Отбелязването на 120-ата годишнина от края на Руско-турската война даде повод да се заговори за това, че българинът разделя своето лично отношение към Русия от настоящата ситуация на ниво междудържавни отношения. Определено това е факт и ако направим едно сравнение между отношението на столичани към преговорите за газа например, и мнението им за това как повечето българи се отнасят към Русия, двата пласта се разграничават ясно. Фактите: В края на януари тази година 73% от столичани твърдят, че в преговорите за газа Русия се опитва да ни наложи неизгодни условия. И от друга страна, както сочи настоящото изследване, изцяло положителното отношение на българина към Русия (включващо уважение, благодарност и доверие), според интервюираните доминира над отрицателните нагласи (подозрителност, страх и омраза) в общо съотношение 97:45 (или по-просто казано - 2 към 1).
Но ако разграничението в отношението тече по линия лично - междудържавно равнище, още по-силно то се проявява по паралела минало - настояще - бъдеще. И това може да се покаже по няколко линии на сравнение.
Най-напред датата на националния празник за софиянци е безпроблемна - 73% одобрение в столицата означава загърбване на (цветови) пристрастия към датите и отдаване преимущество на дължимото към миналото. Но точно толкова недвусмислено е и другото число, отнасящо се към бъдещето на България - 75% смятат, че то ще е все по-тясно свързано със Западна Европа или САЩ (но не и с Русия).
На второ място, всяко едно от изброените отношения към Русия в една или друга степен се определя от миналото. Но "подозрителност" и "доверие" е двойката, която в най-голяма степен държи сметка за настоящето. Съотношението между тях е недвусмислено (31:14, или 2 към 1) в полза на подозрителността.
Именно "подозрителност" и "доверие" определят двете най-крайни разпределения на мненията относно бъдещето на България. Сред "подозрителните" едва 5% свързват това бъдеще с Русия (което е четири пъти по-рядко от средното разпределение за столицата), за сметка на завишени предпочитания към Западна Европа. И от друга страна, единствено в групата на имащите доверие към Русия бъдещите приоритетни отношения с нея се поставят на първо място (49%, или два пъти по-често от средното за столицата), за сметка на спад от 20% по отношение на Западна Европа (43%).
Временните спадове и неудачи в междудържавните отношения, независимо дали са оставащи далеч назад в миналото (например провокираната с руско участие Сръбско-българска война след Съединението), или принадлежащи към настоящето (неудачите в преговорите за газа), едва ли ще отместят паметника на Цар Освободител от центъра на столицата ни. Той винаги ще си е там и винаги на него ще има цветя. Но ако в резултат на подобни неудачи един ден у нас започнат да посрещат руските правителствени делегации със "Сбогом, партньори" вместо със "Здраствуйте, братушки", е много вероятно в столицата ни да не е останал жител, който да се подразни от това.
Данните са от проучване, представително за пълнолетното население на столицата и реализирано в периода 3-5 март от агенция ALPHA RESEARCH Ltd. по поръчка на вестник "Капитал".
Ангели-пазители с мандат
"Когато проехтяха изстрелите, първата ми реакция беше по-скоро инстинктивна, отколкото съзнателна. Хинкли стоеше близо до стената на хотела, зад първите 1-2 редици. Записаният от телевизионните екипи звук от изстрелите доказва, че той е изпразнил и шестте патрона от пистолета за по-малко от две секунди. Спуснах се към него при втория изстрел, а при шестия вече се бях хвърлил върху него. От тежестта на тялото ми последният куршум се е отклонил нагоре и е улучил отсрещната сграда."
Литературният спомен за 30 март 1981 г. на Денис Маккарти - агент от охраната на президента Рейгън, човека, който за броени часове стана световноизвестен със скока си срещу атентатора Джон Хинкли.
Преди няколко години стискахме палци на Кевин Костнър и попивахме сълзи заради проблемите на Уитни Хюстън в "Бодигард". Глуповатата екранизация за задокеанската попзнаменитост обаче предизвика траен интерес към професията телохранител.
Хората, които печелят избори, а не "Грами", също имат пришити "сенки" - суперпрофесионални гардове, които денонощно бдят за сигурността им. По презумпция лицата по най-високите етажи на държавната власт са най-застрашени от посегателства. Заговорниците, психопатите, гладните дори за печална слава са световен феномен. Миналата седмица, докато британец си проправяше път с камион в Бъкингамския дворец, за да "види кралицата и да й каже нещо важно", в София лумпен внесе паве в найлонов плик в президентството и го изстреля, за да се види по телевизията.
В неофициалното всекидневие VIP-овете са просто "охранявани лица", а около тях гъмжи от перфектно организирани видими и невидими бодигардове. Ведомствата и офисите на държавниците са просто охранявани обекти в служебния речник на щатните обезопасители.
Националната служба за охрана (НСО) се грижи за сигурността на лицата, изброени в правилника за устройството и дейността й. С лична, постова, техническа охрана по местоживеене и по месторабота и със специализиран транспорт са президентът на републиката, председателят на парламента и министър-председателят. Автомобили със специален режим на движение (сини лампи, червени фарчета) возят вицепремиерите, главния прокурор, председателя на Върховния административен съд, шефа на Върховния касационен съд, членове на Министерския съвет. Депутатите също могат да получат охрана и автомобили в случай на повишена степен на застрашеност.
"В НСО съществува информационно аналитично звено, което изгражда картина на застрашеност на всяко едно от посочените в правилника лица. При достатъчно данни за застрашеност комисия в състав началникът на НСО и главният секретар на МВР взимат решение за осигуряване на охрана", казва шефът на службата ген. Димитър Владимиров. В охранителните функции на НСО влиза и специфичната грижа за чуждестранни гости и делегации от висок ранг.
Приемането през 1992 г. на правилника за устройството и дейността на НСО де юре и де факто е краят на бившето УБО и рожденият ден на структурната реформа в охранителната служба. За шест години съставът на НСО е обновен с около 80%, а личните охрани са почти изцяло сменени.
Гард, гарантирал невредимостта на българските премиери от Луканов до Виденов, си спомня, че в тоталитарни времена е имал колеги "парашутисти" - готвачи или масажисти, преквалифицирани в телохранители от партийния глава, за да му бъдат винаги подръка. Днес това е недопустимо, защото, първо, се работи в по-сложна обстановка (новите държавни мъже обичат понякога да гастролират пеша за овации и общуват с хората), и второ, от няколко години изискванията към кандидатите за ангели-пазители и действащите като лична охрана бодигардове стават все по-свирепи. "Компромис не се прави с никого", категоричен е ген. Владимиров.
Желаещият да стане лична охрана минава през тежка изпитна процедура. Мераклиите за VIP-пазачи трябва да са с ръст над 170 сантиметра, да могат от място да отскочат повече от 2.30 м, да са в състояние с лекота да направят 10 набирания на лост, да нямат за нищо 50 лицеви опори и още толкова коремни преси. Физическите данни вървят задължително в комплект с "интериорни" качества - юнаците трябва да са образовани, интелигентни, психически уравновесени, възпитани, лоялни. Безкрайно се залага на бързата и адекватна реакция, светкавичните рефлекси. Неоценими са интуицията, "очите и на гърба". При "пълна торба" достойнства и умения и успешно преминати изпити младите служители на НСО са готови за лична охрана. Това обаче означава и непрестанно поддържане на формата.
Действащите гардове трябва по всяко време да могат да покрият "бързи, смели, сръчни"-нормативите. Ако се издънят, това ги удря в заплатата (която по принцип е по-висока в сравнение с другите структури на МВР). При хронично несправяне с физическите тестове личната охрана по принуда губи поста си.
Здравеняците слушат лекции с професионална насоченост и учат оръжезнание и английски. Съставът на НСО се разтоварва психически на собствения си спортен комплекс с тенис, баскетбол, футбол. "Това помага за развитието и на динамичните им качества", коментира един от инструкторите.
Телохранителите на държавните мъже по няколко пъти в седмицата прекарват часове във фитнесцентъра, стрелбището и карате-залата на НСО. На стрелбището момчетата гърмят по картонен терорист за бърза стрелба и по застопорена мишена - за прецизна. Тирът има пулт, от който майсторът на спорта Кехайов задава програми за стрелба. Едно от упражненията (а всичките се доближават максимално до действителността) е неочакваната поява на "враг". Гардът трябва за броени секунди да извади пистолета си и да го простреля в определена зона на тялото. Бързината е изключително важна. Проиграват се типови ситуации.
Каратето е култовият спорт за бодигардовете. Източното бойно изкуство дава възможност нападателят да бъде неутрализиран светкавично, особено когато инцидентът става сред множество, а атентаторът е на близко разстояние. Техническите похвати, които каратето автоматизира - лъжливо движение, подсечка на противника, отстраняване с лакът, са безценни в ръкопашни ситуации.
Друг много важен елемент е автомото-подготовката на ниво "Професионалистът". Личната охрана при нужда трябва да може безпроблемно да смени шофьора. На спецполигон се отработват различни упражнения. Примерно възникване на внезапно препятствие и обръщане на посоката на движение в същата лента. Другата маневра от висшия пилотаж е отстраняване на автомобил от пътя - изравняване с него, подпиране в задната гума и изхвърляне от платното за движение.
Всичко е подчинено на правило No1 на охраната - при терористичен акт VIP-ът да бъде изведен максимално бързо от мястото на инцидента.
Другите принципи на охранителната дейност включват 4 елемента - оперативна обстановка, охранявано лице, сили и средства на охраната, евентуален извършител на посегателство спрямо личността на охранявания. Всеки от тях влияе по своему, така че везните да се наклонят към благоприятни или неблагоприятни условия за удар. Между другото е любопитно да се знае, че при подбора на лична охрана за даден държавник психологическата съвместимост не се пренебрегва. "Всеки човек е със съответните особености, всеки гард - със съответните качества, затова се търси баланс", обяснява шефът на НСО. Близките контакти между охранител и охраняван също не са желателни, защото влошават качеството на грижата.
Политиците също трябва да са грамотни по отношение на собствената си сигурност. "Изминалите години показаха, че много охранявани лица разбират за какво става дума и не се бъркат в работата на охраната. Напротив, когато има сериозни сигнали, те се съобразяват с мерките, които НСО предприема", обобщава ген. Владимиров. Най-напрегнати за телохранителите са политизявите на открито - "тогава сме като на витрина". Тук идва ред на желязната подготовка на гардовете и набитото око - "с времето започваш да ловиш неспокойното поведение, веднага регистрираш косия поглед, нетрадиционното движение". Работа на личната охрана е "да познае" в тълпата потенциалния Ли Харви Осуалд (убиецът на Джон Кенеди - б.а.). Така например по време на историческата среща между Чърчил, Рузвелт и Сталин в Ялта именно опитният взор на охраната е предотвратил евентуална драма - бодигард разкрил, че близкостоящият пресобектив всъщност е фризирано по мода 007 дуло.
По принцип охраната е на няколко ката. Освен плътния обръч около охраняваното лице има и множество други професионалисти, разставени прецизно навсякъде. В Америка това са агентите от охраната. При нас дискретното присъствие също е закон. Навремето, при посещението на Франсоа Митеран в софийската френска гимназия, сред шпалира от униформени средношколци имало и дегизирани милиционери, твърди млад франкофон, не познал близкостоящия си тогава "съученик".
Списъкът на инцидентите в български условия за щастие не е страшен. "Имало е случаи, когато в близост до охраняваните лица са пребивавали хора с оръжие, ножове. Предотвратявани са действия на психопати и пияни", прави преговор началникът на НСО. Благодарение на рентгеновата апаратура и пищящите рамки във ведомствата обектовата охрана на парламента и Министерския съвет е залавяла типове, които са искали да внесат в институцията общоопасни средства. Има случай и на човечец, заловен при опит да влезе в сградата на Народното събрание със сигнална ракета.
Техническите средства са много съществени. Новината е, че до три седмици българските VIP-охранители ще бъдат оборудвани с истински американски слушалки, по които информацията ще влиза директно в ухото им, без всички околни да слушат излизащите от сандъкоподобните радиостанции напътствия.
Охраната е и наука, и изкуство. Личната охрана на висшите държавници е затварянето на кръга от мерки за сигурност- последният етап от цялостната организация по надеждната защита на охраняваното лице. "Има голяма разлика в това да се направи една сериозна организация със съответните сили и средства не само на НСО, а като цяло на органите за сигурност, и това, което някой елементарно си представя като бодигард, който върви с някого като манекен. Работата е наистина много сериозна и отговорна, изисква усилията на голям кръг от хора и много служби. Разликата между нас и частните фирми е тази, че ние действаме в една сложна система, така че при цялостната организация се намалява елементът изненада", твърди ген. Владимиров.
Един изпечен телохранител се създава минимум пет години. "Ние ги подготвяме, те точно влизат в час на схемата и тогава се появява силова групировка и ги купува", тъгуват ветерани.
"Аз прибрах десетина от най-добрите им хора", признава Бойко Борисов, шеф на охранителна фирма "Ипон", която от години се грижи безплатно за сигурността на Тодор Живков.
Каква е цената на човешкия живот у нас
Наред с ниската цена на банките, която може да се сравни с трансферната сума на една футболна звезда, България е на път да се прочуе и с ниската цена на човешкия живот. От пресата научихме, че за убиването на едно животно нарушителят ще бъде санкциониран до 5 млн. лв. Дотук добре. Сравнено обаче с това, че от 1 март близките на загинал полицай при изпълнение на служебен дълг ще получават от МВР 2 млн. лв. (до 1 март сумата беше 400 хил. лв.) и че на семействата на загиналите миньори от Златоград ще им бъде изплатена застраховка от 1 млн. лв., е просто шокиращо. Сумата от 1 млн. лв. ще стигне само за едно прилично погребение.
Трагичното събитие в златоградския рудник "Стефан Стефанов" по ирония на съдбата се случи седмица след стачката на миньорите сякаш за потвърждение на правотата им. Те обявиха гражданско неподчинение заради ниските заплати. Средното заплащане от 150 хил. лв. не отговаря на рискования труд и липсата на нормални условия за работа.
Време е нашите управници да забележат съществуването на един сложен проблем, произтичащ от зараждането на гражданското общество чрез един изключително бурен, рискован и дори на моменти лишен от морал протест срещу безсилието на държавата да се справи с натрупалите се проблеми. Нека не ги е страх от гражданските протести, а да им обръщат внимание навреме. Те не са насочени към официалната власт.
Онова, което гражданите търсят от държавата, са по-скоро промени и разумна цена на човешкия живот и труд.
Отпадъците от АЕЦ "Козлодуй" ни заплашват
През 1997 г. България кандидатства за пълноправно членство в Европейския съюз. Днес това се определя като един от основните приоритети във външната политика на страната. В отговор на молбата за членство, отправена от България, Европейската комисия дава подробен отговор, анализирайки поотделно състоянието на различните сектори в България. Посочват се конкретните действия за задоволяване на изискванията за членство в съюза.
Специално място е отделено на проблемите в България с радиоактивните отпадъци и по-специално на АЕЦ "Козлодуй". В заключението на документа се казва: "Нужно е България да изпълни определените международни норми в ядрената енергетика, да хармонизира законодателството си така, че да отговаря на изискванията, определени от договора Евроатом. " Посочва се, че у нас са създадени фондове за радиоактивни отпадъци, но те са празни, тъй като от стойността на електроенергията не се заделят необходимите средства за управление на отпадъците и закриването на АЕЦ. Документът подчертава и необходимостта от специална политика за намирането на решение за дълготрайното съхранение на отработилото ядрено гориво.
България повече от четвърт век произвежда атомна енергия, без да предприеме необходимите мерки за осигуряване на безопасна преработка и съхранение на отпадните продукти от АЕЦ "Козлодуй". Продължава да бъде раздухван митът на евтината ядрена енергия. Последното шокиращо изказване на Константин Шушулов, председател на НЕК, е, че страната ни закупува едно от най-скъпото в света ядрено гориво, но за сметка на това произвежда най-евтината енергия от АЕЦ, определена от него на $0.2 (в САЩ тя възлиза на около $0.7).
Разбира се, в опростените си сметки ядрената ни индустрия не включва огромните суми, нужни за изграждането, както и за непрекъснатите ремонти на ядрените съоръжения, предпочита да забрави за субсидиите и заемите, взети от държавата, както и пренебрегва средствата, нужни за дългосрочното и сигурно управление на тоновете радиоактивни отпадъци, получени от работата на атомната ни централа.
Всяка година един 1000-мегаватов реактор от типа ВВЕР произвежда около 30 т високорадиоактивни отпадъци, между 40 и 135 000 куб.м течни радиоактивни отпадъци и около 518 куб.м твърди. Същият тип реактор изгаря средно 26,5 т ядрено гориво годишно, след което произвежда 21 т отработило гориво. Световната практика сочи, че е нужно да се отделят между 0.004 до 0.01 долара за киловатчас продадена електроенергия за решаването на проблема с радиоактивните отпадъци, и то само за ниско- и среднорадиоактивните, а рискът, който крият отработилото гориво и високорадиоактивните отпадъци, е най-съществената опасност.
Днес пред страната ни стои сериозният проблем за натрупаните огромни количества отпадъци от АЕЦ "Козлодуй". Той създава много въпроси - откъде да намерим средства за погребването им, имаме ли технологични решения, как да предотвратим високите рискове. До момента у нас липсва адекватна законова уредба, ясна правителствена политика, както и структура, която да поеме отговорност за дългосрочното управление на радиоактивните отпадъци. Настоящите методи за съхранението им, прилагани у нас, не отговарят на международните стандарти за сигурност и изискванията за безопасност.
Течните радиоактивни отпадъци само от първите четири реактора на АЕЦ "Козлодуй" надхвърлят 15 000 куб.м, складирани са в непреработено състояние, има голяма опасност за радиоактивни течове. Още през 1992 г. от "Уестингхауз" с огромни суми са закупени инсталации за преработка на тези отпадъци, но до момента те не функционират. Защо? Може би интересът и загрижеността за опасността от радиоактивните отпадъци на ръководството на АЕЦ "Козлодуй" стига единствено дотук. След като са сключени тлъстите, раздути договори, получени са съответните проценти за тях, проблемът с радиоактивните отпадъци се счита за решен.
Що се отнася до отработилото гориво, там нещата са още по-сериозни. От 1989 г. Русия не приема отработило ядрено гориво от България и досега то се трупа във временното нелицензирано хранилище на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Хранилището е без необходимия лиценз, защото не отговаря на съвременните норми за сигурност, тоест съществува реална опасност от авария! По данни на специалисти същото хранилище ще бъде запълнено до 4 години, след което възниква въпросът къде ще бъде съхранявано отработилото ядрено гориво. Дори Русия да започне да го приема за преработка, за това ще са необходими не по-малко от 60 млн. долара годишно и след преработката тя ще ни върне получените високорадиоактивни отпадъци, за които хранилище също няма.
В момента в Русия няма действащ завод за преработка на отработило гориво от реакторите тип ВВЕР-1000, което означава, че за изгорялото гориво от 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй" трябва да се търси дългосрочно решение за съхранение без преработка.
Друг много сериозен проблем е този, свързан с извеждането на реакторите от експлоатация. В нашето законодателство не съществуват норми, които да регламентират извеждането на АЕЦ от работа, както и стратегия и средства, заделени за този важен етап от т.нар. ядрен цикъл. След спирането на един реактор той продължава да бъде високорадиоактивен и опасен. При демонтажа на една централа се образуват около 50 000 куб.м радиоактивни отпадъци. Средствата, нужни за закриването само на един реактор, варират от 200 до 700 млн. долара в различните държави.
Въпреки сериозността на изброените дотук проблеми у нас не са предприети никакви действия за тяхното решаване. Радиоактивните отпадъци не могат и не трябва да бъдат оставяни на идните поколения, които не са участвали в създаването им. Не е морално личните интереси на група хора да бъдат поставяни над сигурността на страната ни. Крайно време е да се предприеме една открита политика, в която да участва и обществеността, да се вземат незабавни мерки за решаването на неотложните проблеми с радиоактивните отпадъци у нас на каквато и стойност да бъдат те!
Балкански нрави размиват европейския дух на българската инициатива за Косово
За разлика от иракската криза реакцията на българската дипломация на ескалиращите събития в Косово е не само изпреварваща, но далеч по-адекватна. Въпреки че още не е официален факт, българската инициатива, според която външните министри на страните от Югоизточна Европа ще направят съвместна декларация за предотвратяване на конфликта в Косово и евентуалното му разпространение извън границите на областта, получи комплименти. Според председателя на Комисията по външна политика и европейска интеграция Асен Агов на срещата на председателите на парламентарните комисии за външна политика от страните на Европейския съюз в Лондон начинанието на българското външно министерство е оценено като част от превантивната дипломация, която трябва да направи опит да възпрепятства влошаването на ситуацията.
Оповестените от говорителя на външно министерство Радко Влайков принципи, върху които страните от региона трябва да се обединят в съвместна декларация, са формулирани, както следва: "Против всякаква форма на тероризъм, откъдето и да идва той, против всяка форма на сепаратизъм; пълно зачитане на основните човешки права и свободи на албанските, на сръбските, на другите жители на областта, незабавно прилагане на споразумението за образованието от 1996 г., стриктно спазване на съществуващите граници в района."
Общата формулировка не позволява да се тълкува по-усложнено и нюансирано замисълът МВнР освен безспорното - българската инициатива преповтаря познатите досега формулировки на Евросъюза към региона, което само по себе си не е лошо, при положение че България е кандидат за пълно членство. В същото време има и една особеност - форматът на инициативата е съобразен с американските приоритети и оценки на положението в Югоизточна Европа. Спазено е правилото за външната стена на ембаргото и Белград не е поканен, а само е уведомен за инициативата.
В развитието на инициативата бе ловкото възползване на гръцката дипломация от относително затворения характер на разговорите, инициирани от София. По-опитният Симитис успя само с един ход - чрез изтичане на информация, да отнеме аванса на Надежда Михайлова. И в този случай сложният пасианс с Гърция не се разви според надеждите на София и в Албания беше поканена не авторката на идеята, а гръцкият външен министър, който преди това кацна и в Белград. Утешението може да бъде това, че иначе никоя от поканените страни досега не е отказала подкрепа на българската идея. Поуката - двупосочна. Първо: Дори когато инициативата е в синхрон с евроатлантическата регионална политика, тя винаги ще трябва да се съобразява с основателната или не ревност на гръцката дипломация, без да бъде докрай изяснено доколко паралелните гръцки инициативи и посреднически усилия по оста Тирана - Прищина - Белград са достатъчно идентични с европейските и още повече с американските акценти. Впрочем едва ли може да се очаква, че Гърция ще позволи на друга освен своя инициатива да бъде начален етап на по-дългосрочен план за стабилизиране на района. При това за сметка на нейните исторически приоритетни отношения с Белград. Второ: Идеята чрез избирателното поканване (първоначално само на Гърция, Турция и Румъния) да се очертае въображаема линия, разграничаваща пряко засегнатите (Сърбия, Албания и Македония) от останалите, е твърде авангардна и исторически погледнато в известен, смисъл - доверсайска.
Част от тези аргументи без съмнение е било необходимо да бъдат преценени трезво и възможните усложнения отчасти предотвратени чрез публична аргументация. В случай на успешно развитие на инициативата такава аргументация е и без това неизбежна.
Няма начин косовският възел да не доминира и последователните разговори на българския министър-председател Иван Костов с колегите му от Турция и Гърция, Месут Йълмаз и Костас Симитис - контакти, обявени за рутинни сред срещата на правителствените ръководители от Югоизточна Европа на остров Крит през ноември миналата година.
Възможно е Костов да разчисти пътя на иначе стартиралата с проблеми българската инициатива и тя да бъде финализирана, което ще е полезна точка в характеристиката на българската кандидатура за Европейския съюз и още повече за НАТО.
Българската инициатива е повече от навременна, защото
През последните години тези територии се управляват неофициално от Демократичната лига на албанския лидер Ибрахим Ругова и сръбската държава по изключение е демонстрирала ограничено присъствие, най-вече свързано в последните няколко месеца с наказателни акции срещу сили на т.нар. Армия за освобождение на Косово. А точно фактическата самостоятелност на няколко албански общини и независимата образователна система са визитната картичка на политиката на мирно отстояване на "независимостта", която провежда умереният лидер Ругова. В края на март в Косово ще се състоят дълго отлаганите вътрешнопартийни избори в Демократичната лига и е възможно за първи път да се появи програмна алтернатива на мирната форма на съпротива. Или по-малко вероятната персонална конкуренция на самия лидер. Огромното мнозинство от албанците са недоволни от статуквото и е възможно радикалните възгледи за възприемане на насилието като легитимна форма на борба с "окупаторите" да надделеят на партийния форум. Което не е толкова лоша новина за Милошевич - всички клеймят тероризма и сръбската полицейщина ще има разбираеми за света основания за съществуване.
Ако пък радикалите бъдат отлъчени от самите активисти на партийния форум, е възможно в близко бъдеще те да тръгнат по пътя на ИРА - отново нелоша новина за Милошевич. Спекулациите около тези два възможни изхода на изборите в края на март могат и да обяснят нарастващото дори за косовските стандарти напрежение.
Мъглата около Косово е
Сегашната форма на статуквото не устройва никого. Косовските албанци и имат, и нямат държава; Ругова и е, и не е президент; Сърбия контролира и не съвсем контролира своята провинция; конфликтът е и не е международен и т.н. В сръбската позиция има едно непоправимо слабо място - етническата структура и невъзможността без насилие тя да бъде променена. В необичайно интервю през януари Киро Глигоров обясни пред люблянския "Дело", че Македония има готовност да осигури коридор за придвижване на бежанци през нейна територия. Логичният въпрос към него бе кои бежанци и закъде. В съобщенията през седмицата за първи път се говори за бежанци, засега жени и деца, евакуирани от атакуваните от силите за сигурност села. За първи път се споменава за използването на авиация - вертолети атакуват къщи, предполагаеми бази на АОК. Нараства броят на съобщенията за придвижване на армейски подразделения в областта. И въпреки че в разпространената в ефира визия от района преобладава разпръскването на демонстрации в Прищина, което познаваме от години, в текста нещата се променят.
Статуквото не може да оцелее, но не е съвсем ясно точно с какво ще бъде заместено. Най-вероятно от протяжни вълни на насилие с пулсираща интензивност. Албанците ще отстояват с нарастващ брой човешки жертви своите политически искания, сърбите - с повече бедност и продължаваща изолация. В известен смисъл нито една от страните не може да си позволи да отиде по-нататък, защото това са границите, след прекрачването на които сегашните политически елити ще загубят своите позиции.
Успоредно с това ще пулсират и международният интерес и усилията за посредничество между двете етнически общности. Българската инициатива за обща декларация е съществен елемент от този многогласен диалог. И е най-достоверното доказателство за усилията на правителството за интегриране на страната в евроатлантическата общност.
Препятствията не са малко и за по-значимите играчи. В това се убедиха и специалният американски пратеник Гелбърд, и британският външен министър Кук, представляващ и ЕС. Албанците очакват едно от международната общност, а сърбите - противното. Индивидуалните усилия на Гърция са в хармония с нейните отдавна прогласени стратегически приоритети. Ако под някаква форма въпросите за Косово достигнат до Съвета за сигурност, Русия по всяка вероятност ще блокира опитите за подновяване на санкциите срещу Сърбия. Очаква се ново развитие на френско-немската инициатива в района. При задавани по този начин информационни стандарти не е съвсем логично една безспорна българска външнополитическа инициатива да бъде размивана от "изтичаща" информация.
Този път медийният съвет не сбърка
(Поради техническа грешка този коментар не бе отпечатан в хартиения брой на вестник Капитал .)
Просто констатира явно нарушене на журналистическия професионализъм и морал. Колкото един компромат придобива по-голяма публичност, толкова по-силен става той, толкова повече изпълнява целта си. Медиите носят голяма отговорност за това. Журналистиката е власт и както с всяка власт така и с нея може волно или неволно да се злоупотреби.
Ако медиите отразяват по такъв начин всеки компромат, този подход съвсем скоро ще добие голяма популярност. Всеки ще започне да клевети когото му скимне и няма да носи никаква отговорност, скривайки се зад това, че е. Ако има някой, който може да бъде обвинен в цензура, това е ръководството на БНР. Без да се замислят радиобосовете почти уволниха репортерката, нарочена от медийния съвет. Въпреки, че нейните началници също са знаели какво ще се каже в националния ефир, т.е. те също носят някаква вина и ако ще има наказания, то и висшестоящите на журналистката трябва да си отнесат заслуженото. Проблемът е, че журналистическия морал и професионализъм не може да се възпита силово - с наказания.
Другият проблем е, че това доста нова ситуация в медийното ни пространство.
Как трябва да реагира една медиа на това, че в кутиите на депутатите има компромат - тип полицейска сводка срещу вътрешния министър? Съвсем професионално е това да бъде оценено като новина - прецедент е, част е от старателно следена от обществеността "газова война", има обяснение за появата на компромата, има място за анализ... Такава новина освен това е продаваема и на постния информационен поток през последните месеци дори може да се окаже "номер едно". В това няма нищо лошо и както се видя частните медии реагираха съвсем адекватно, коментирайки компромата на челните си страници и в същото време спазвайки благоприличието и журналистическия морал. Пита се, какъв му е проблемът на радиото? А отговорът е: там задачата не е да продадеш новината на слушателите си, а как хем да го направиш, хем да не обидиш хората, които ти плащат - управляващите. Вместо като редактори, шефовете по веригата се държат като държавни чиновници. Тоест не поемат отговорност за решенията си (ако въобще ги вземат) и ако някой размаха пръст прехвърлят вината на тези, по-долу. Как в такава среда редовите репортери могат да възпитат журналистически морал? Така че, проблемът на радиото не е "Диана Янкулова". Просто още един случай, в който медийният хаос ощетява и слушателите, и журналистите.
Швейцария провери дали сме готови за 800 млн. франка
Дали България ще може да ползва част от 800-те млн. швейцарски франка кредитна линия, която Швейцария има за Централна и Източна Европа, дойде да провери швейцарският държавен секретар на Федералната служба по външноикономическите въпроси на Конфедерация Швейцария Франц Бланкарт. Срокът, за който е отпусната линията, изтича скоро и парламентът на страната трябва да обсъжда дали да я продължи.
Колко от тези пари ще получи България зависи от изпълнението на съвместните проекти между двете страни. За съжаление не може да се говори за напредък. Не е добра оценката за състоянието на екофонда, създаден след сделката дълг-околна среда. През 1995 г. Швейцария ни опрости около 20 млн. швейцарски франка срещу задължението на България да изразходва тези средства за финансиране на екологични проекти. За тази цел беше създаден насрещен фонд в български левове. Според г-н Бланкарт е добре към подобни схеми да бъдат привлечени и други европейски държави, които са подсказали, че имат готовност да се включат. Дейността на фонда не е много голяма.
Бави се и осъществяването на проекта за разширяване на пречиствателната станция за отпадни води в Пловдив, която се финансира с швейцарски средства. Министърът на финансите Муравей Радев обеща строителството да приключи до края на 1998 г., за да започне работа и по други проекти.
Официалната делегация повдигна и въпросите за ощетени швейцарски фирми - "Нестле", "Керамик", "Матиса".
"Росбулнефт" получи квота за износ на иракски нефт
Българо-руската фирма "Росбулнефт", в която с равни дялове участват "Роснефт" и Нефтохим, е подписала договор за доставка на 3.5 милиона барела с иракската нефтена компания "Сомо", съобщи шефът на дружеството Валентин Златев. В края на февруари той бе на посещение в Ирак в състава на руска парламентарна делегация.
Квотата е получена със съдействието на "Роснефт". Българо-руската фирма трябва да преведе цялата сума за сделката по сметка на ООН в "Банк насионал дьо Пари". Плащането ще се извърши от кредитна линия на банка "Париба", обясни Валентин Златев. Седем дни след изплащането на сумата "Росбулнефт" може да започне доставките. В момента, в който реализира цялата квота, фирмата има право да кандидатства за ново разрешение.
Сделката между "Росбулнефт" и "Сомо" е в рамките на схемата на ООН "храни срещу петрол". Схемата за хуманитарна помощ за Ирак беше стартирана през юни 1996 г., след приемането на Резолюция No 986 на Комитета по санкциите към ООН. На базата на тази резолюция беше подписан меморандум между Ирак и ООН, според който ембарговата държава получи право да изнася на всеки шест месеца нефт за 2 млрд. долара. Парите от експорта се събират в специалната сметка на ООН и с тях по същата схема се извършват доставки на храни, медикаменти и други продукти от жизнена необходимост.
Миналата година Химимпорт, "Росбулнефт" и Нефтохим бяха одобрени от Комитета по санкциите и получиха квоти за износ на иракски петрол. Фармахим пък получи право за внос на медикаменти.
В момента тече третата фаза на схемата за износ на нефт срещу хуманитарни доставки. Тя беше стартирана с Резолюция No 1143 на Комитета по санкциите от декември 1997 г. От Министерството на търговията съобщиха, че единствената одобрена кандидатура е на "Росбулнефт". През миналата година българо-руската фирма официално е регистрирана от Комитета по санкциите като доставчик на нефт за България. Заради провежданите планови ремонти в Нефтохим и намалената преработка нефтът временно ще се продава на външни пазари, обясни Валентин Златев. "Росбулнефт" има сметка да реализира по-бързо продажбите, за да може да кандидатства за нова квота.
Преработката в Нефтохим вече е намалена от 18 000 на 14 000 тона дневно. До средата на март преработката ще се свие до 7000 тона. Шефовете на рафинерията наскоро обявиха, че поради намаления обем на преработката са намалили и обема на доставките. Криза за горива обаче не се очаква, тъй като пазарът е презапасен, обясняват експерти.
Агенцията ще координира цялата приватизация
Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, пред "Капитал"
Какво ще промените в работата на Агенцията за приватизация и в контрола на раздържавяването като цяло?
- Впечатленията ми на този етап, без да съм се запознал задълбочено с работата на агенцията, са, че особено през втората половина на 1997 г., тя е била добре работещ орган с висококвалифициран състав и доказани реални резултати. Това ясно личи от проектоотчета по изпълнение на програмата за приватизация за 1997 г. По тези причини поне засега нямам намерение да правя големи кадрови или структурни промени.
От друга страна, ще се наложи една доста сериозна промяна в структурата на агенцията, която ще означава най-вероятно и откриване на нови щатове. Във връзка с новата роля на агенцията като координиращ орган на приватизационния процес предвиждаме създаването на управление "Координация на приватизационния процес". То ще поддържа връзка с органите по чл. 3, тоест министерствата, с Центъра за масова приватизация (ЦМП), с фондовата борса, и не на последно място, ще следи работата на външните консултанти и посредници, които точно сега навлизат в решаващия етап при сделките, за които има сключени договори. При пуловете предстои събиране и оценка на оферти и сключване на договори.
Безспорно ще се подобри връзката с ЦМП, защото АП ще бъде един от основните агенти за заявяване на пакети от акции, които ще се продават на централизираните публични търгове, а освен това агенцията ще съдейства за подаване на такива пакети от другите органи по чл. 3. Връзката с фондовата борса също е задължителна и ще бъде нещо съвсем ново в структурата на агенцията. Малко по-деликатен е въпросът за координирането и контрола върху другите органи по чл. 3, тъй като те са самостоятелни по закон. Аз смятам, че на първо време няма да е малко поне да съберем данни от тях. Това означава в тази държава някой, в лицето на агенцията, най-сетне да има пълната информация за развитието на приватизационния процес. Досега тази информация е откъслечна и доста неточна. Имам предвид текущото развитие на процеса на приватизация.
Достатъчно прозрачен ли е процесът?
- Той е достатъчно прозрачен, доколкото според мен протича законосъобразно. Не виждам друга рамка, в която може да протича процесът на приватизация освен в рамката на действащия закон и подзаконовите актове за приложението му. Съвсем друг е въпросът дали този модел, заложен в нормативните актове, е най-прозрачният. Съществува наредба за задължителната информация и сведенията, които представляват служебна тайна. По силата на тази наредба законодателят е преценил, че всички основни параметри на сделките, данните за купувача и за същността на офертите представляват служебна тайна. По този въпрос има различни мнения. От една страна, в интерес на държавата е като страна по сделките и в защита на купувачите да има такава тайна. От друга страна, обществото или поне част от него иска да знае как се осъществява приватизационният процес. На този въпрос може да отговори само законодателят. Аз самият вече говоря в качеството си на представител на изпълнителната власт.
Какво мислите за метода преговори с потенциални купувачи и доколко смятате да го прилагате при извършването на приватизационни сделки?
- Преговорите имат много критици. Дори имаше идеи от някои народни представители този метод изобщо да отпадне - което беше много крайно, или да остане само за големите сделки на АП. Тези мнения обаче бяха оборени с много сериозни аргументи от представители на институциите, които осъществяват приватизацията. Според тях е съвсем очевидно, че най-добрите резултати по приватизационни сделки са постигнати именно чрез способа преговори с потенциални купувачи.
Но и най-лошите.
- Аз имам предвид най-добрите като икономически резултати. А лоши ефекти може да има от гледна точка на това, че при този способ субективният елемент е най-силен. Факт е, че при всички спорове около този метод така и не се появи нормативен акт, който да го урежда. Независимо от това агенцията е единственият приватизиращ орган, който е приел вътрешен акт, задължителен за нейните служители. Това са правилата за водене на преговори с потенциални купувачи, които включват и таблица за точкуване. Значи и в това отношение сме най-добри.
Ще продължавате ли да прилагате преговорите и занапред?
- За сделките на агенцията е невъзможно да се изключи този способ. Ако изобщо съществуваха съмнения, ставаше дума за по-малките сделки на министерствата. Не може за приватизацията на холдинг от типа на "Балканкар" или "Булгартабак", в металургията и в машиностроенето да има друг начин за приватизация. Аз съм напълно съгласен, че при другите органи по чл. 3 се обявяват процедури за предприятия, за които няма никаква нужда да се водят преговори.
Защо тогава министерствата обявяват миноритарни дялове за преговори?
- Има някаква логика, защото за миноритарните дялове по принцип проявяват интерес лица, които са свързани с предприятието. Това са или приватизационните фондове, които не могат да участват официално в касовото раздържавяване и затова създават паралелни фирми, или мениджърски колективи, които искат по някакъв начин да се закачат за собствеността на предприятието. Ако някой от тях е заявил интерес, се преценява, че чрез преговори може да бъде намерен най-добрият купувач. В агенцията обаче има много миноритарни пакети, които са обявени на търг.
Ще толерирате ли занапред работническо-мениджърската приватизация?
- Аз разглеждам работническо-мениджърската приватизация като факт, с който просто трябва да се съобразяваме. Тя имаше много привърженици и много критици, но независимо от това от 1994 г. досега остана предвидена в закона. Интересно е, че в момента нейният най-голям критик е политическата сила, която е създала този способ за приватизация и най-вече преференциите при плащане на цената. На въпроса дали ще толерирам този способ на приватизация не мога да отговоря. По-скоро ще се съобразяваме с преференцията, която законът дава. Забележете, тази преференция законът я дава, след като съответното лице вече бъде обявено за купувач.
В такъв смисъл методиката за дисконтиране на офертите с разсрочено плащане не влиза в противоречие със закона?
- Да, точно така.
Смятате ли, че работническо-мениджърската приватизация убива конкуренцията?
- В някои случаи е възможно да се стигне до такива ефекти. Но ако един мениджърски екип си е направил добре сметката, той би трябвало да прецени, че разсроченото плащане също е плащане. А ако не си е направил добре сметката, санкцията е много тежка. Обикновено в приватизационните договори се предвижда задържане на платената до този момент част от цената плюс реализиране на обезпечението - акциите и дяловете, които са закупени. Известен сблъсък на интереси би могло да има, когато участват едновременно работническо-мениджърско дружество и чуждестранен инвеститор, но тези случаи са малко.
Във връзка с работническо-мениджърската приватизация аз самият предложих още една законодателна промяна в глава шеста на Закона за приватизацията. Досега се предвиждаше, че ако работещите искат да купят обособена част, трябва да направят събрание, да изберат пълномощник, а това реално не става. Предложих режимът да се изравни с този по чл. 25 и да се учредяват дружества, които да плащат по същия механизъм на разсрочване. Второ, в приватизацията на обособени части да могат да участват не само хората, които работят в тях, но и други служители от предприятието. Обикновено в обособените части работят по-малко инициативни хора, а в същото време има други лица - мениджъри, специалисти, които, макар и да не работят в обособената част, са свързани с нея. Точно те са хората, които ще инициират този процес, като задължително по закон ще трябва да включат и лицата, които работят там. Това ще бъде много полезно в големите предприятия, които като цяло са неефективни, но в тях има много хубави парчета.
Обяснението за предпочитанията към работническо-мениджърска приватизация според мен е, че в България има стремеж към собственост, която може да се види и да се пипне. И особено ако човек е работил там, той е емоционално свързан с нея. Много по-малък е интересът към корпоративната собственост например. Аз мисля, че българинът няма интерес към акции.
Според вас процедурите за проверка на кандидат-купувачите задоволителни ли са?
- Аз смятам, че след като беше приета наредбата за сведенията, които трябва да съдържа декларацията на кандидат-купувача във връзка с параграф девети на Закона за приватизацията, заложените там гаранции са повече от достатъчни. Между другото, тя беше готвена от Димитър Бъчваров, който в момента е член на Надзорния съвет и особено внимава, когато се проверява този параметър на сделката. Дори има мнение, че в някои случаи твърде високите гаранции могат да отблъснат купувача. Ние сме заложили на много места, че искаме в приватизацията да участват само чисти пари - нещо, което на този етап може би трудно се разбира, но участието на мръсни пари в приватизацията може да доведе до много тежки последствия в близкото и по-далечното бъдеще. Наистина няма съвършен механизъм за доказване на произхода на средствата, но всички опити да се престъпи закона оценявам като емоционални прояви, които не водят до подобряване на процеса на приватизация.
По ваше предложение беше приета една съществена промяна в закона - че сделки, по които страна е предприятие с над 50% държавна или общинска собственост, за което има решение за приватизация, могат да бъдат прекратени от предприятието със съгласието на органа по чл. 3? Не смятате ли, че това може да доведе до лоши прецеденти?
- Не зная как бях свързан с авторството на този текст. Действително присъствах в работната група, в която се роди тази идея. Тя беше по повод на многобройните сигнали от министерствата, подадени най-вече от новоназначени директори, за безобразни договори, които са заварили. Аз също съм виждал такива договори - дългосрочни, неизгодни, с огромни неустойки. Вносител на текста беше Министерският съвет и той беше включен в законопроекта през септември. Аз предложих да се създадат две алинеи, с които ясно да се разграничи начинът, по който се прекратяват неизгодните договори на предприятията, а в случаите, когато те не се прекратяват, неустойките да се намалят до размера на реално претърпените загуби. Мисля, че текстът стана добър. Не зная дали съдилищата вече имат практика по него. Алинеята за прекратяване на предишни сделки цели да се изчистят предприятията от лоши договори, преди да се приватизират. Обратното би отблъснало много инвеститори. За да се предотвратят неприятни прецеденти, се прие, че органът по чл. 3 ще упражнява контрол и няма да остави преценката само на усмотрението на директорите.
Как ще коментирате отношенията си с главния секретар на СДС Христо Бисеров и твърденията в медиите за това, че сте близки?
- Много исках някой да ми зададе този въпрос. С Христо няма как да не сме близки, но на мен не ми харесва думата приближен, защото тя издава някакви отношения на зависимост. С Христо просто сме приятели, защото се познаваме от времето, когато аз започнах като съдия в Хасково, а той беше адвокат. След това заедно адвокатствахме, заедно създавахме СДС. После той дойде в София, но никога не съм прекъсвал връзката. Истината е, че сме приятели, а не че сме приближени. Той не е от хората, които се занимават с приватизация, така че специално за работата, която сега започвам, мисля, че няма да има никакво значение.
По рейтинга посрещат, по реформите изпращат
Практиката през последните години показа, че непресторен интерес към изследванията на общественото мнение у нас се пробужда в три случая:
