Защита на офиса и дома е другият пазарен сектор, където конкуренцията между производителите и търговците на охранителна техника е най-ожесточена. Укрепяването на жилището или работното място започва с избора на качествена брава. От 45 до 70 долара върви цената на основната, от 30 до 80 - на допълнителната, похвалиха се от фирма "Аккон СД". Седемдесет и пет зелени банкноти струва бравата с тристранно заключване, 40 - двустранната брава тип "греда" с касов ключ. По-непретенциозният клиент може да си намери стандартна брава за около 10 хиляди лева. Още толкова излиза стандартният патрон за нея. Патроните с повишена надеждност се движат от 30 до 60 хил. лв. За клиентите с по-дълбоки кесии "Секюрити '98" предлагаше специална екстра за укрепяване на жилища и офиси - брави с магнитни карти. Цената им обаче е непосилна за средния българин - между 300 и 350 долара.
Алармите за дома може би бяха най-предлаганият артикул на форума за охранителна техника в НДК. Минималната конфигурация трябва да включва централа, сирена, магнитен инфрачервен датчик. Цената на такава система се движи около 100 долара без монтажа и много зависи от броя на датчиците, които се поставят. Цената на конвенционалните инфрачервени датчици варира между 15 и 30 долара. Цената на специализираните датчици може да скочи и до 120-130 долара в зависимост от техните възможности. По-съвършените модификации разпознават фалшивите сигнали, засичат скоростта на движещия се обект, размерите му и могат да различат движението на човек от прозорец, който случайно е оставен отворен. Сигналът се обработва с микропроцесор, шумовете се изчистват, а нивото на чувствителност автоматично се коригира. "Фалшивите повиквания са сериозен проблем за охранителна фирма, която наблюдава по 1000-1500 обекта. Случайните сигнали, от една страна, демотивират бодигардовете, които се разкарват напразно, а от друга - излишно притесняват охраняваните", твърдят хората в бранша.
Хит на "Секюрити '98" са и устройствата за видеонаблюдение. Цената им обаче е солена дори за средностатистическите фирми. Между 300 и 350 долара се движи цената на една черно-бяла камера, около $500 - на цветната. Стойността на мониторите варира между $200 и $900 в зависимост от диагонала. Устройствата за запис пък позволяват да се съберат от 24 до 960 часа видеоизображение на 3-часова касета VHS или S-VHS.
Накратко
"Гарантирането на националната сигурност в сферата на информацията означава спазване на конституционните права и свободи на гражданите в областта на съхраняването и обмена на информация", пише в концепцията за националната сигурност, която МС предложи на политическите сили миналата седмица. Опазването на националната сигурност изисквало "недопускане използването на информацията за манипулиране на масовото съзнание". Развитието на съвременните комуникационни средства и на българското медийно пространство също било аспект от сигурността на нацията, смятат в правителството. Осигуряването правото на гражданите да получават достоверна информация било друга необходима стъпка в тази насока. Аспект от националната сигурност било и пропагандата на националните духовни ценности, на националното културно наследство и на нормите на морала.
В София се проведе редовна среща на източноевропейската секция на Асоциацията на специалистите по качествени методики в маркетинга. Организацията е основана преди 15 години в САЩ и обхваща над 650 маркетингови специалисти. Обсъдени бяха регионалните особености на качествените методики в маркетинга на развиващите се пазари. Присъстваха изследователи от Гърция, Румъния, Русия и САЩ.
За четвърта поредна година рекламна агенция "Суинг" организира своеобразен хепънинг на първи март в центъра на София за своя вече дългогодишен клиент - фармацевтичната компания Hoffmann La Roche.
Медиите могат да изиграят съдбоносна роля в критични за нацията моменти, ако притежават обществена отговорност - до този извод стигнаха участниците в провелата се миналата седмица конференция "Националният дух и медиите". Тя беше организирана от проф. Ева Соколова, съпруга на председателя на парламента Йордан Соколов.
Френският образователен канал TV 5 представи новата си програмна схема миналата седмица. Представителите на програмата у нас подчертаха, че промените са и в съдържателната, и във визуалната част на телевизията.
Лили Попова започва да работи като шеф на новините по "Нова телевизия". Бившата директорка на БНТ е била официално представена на репортерите от Стефан Димитров миналата седмица. Тя не е казала дали ще вземе със себе си част от екипа, с който работеше. Досегашният главен редактор на новините Марин Маринов е обявил, че напуска, още по времето на срещата с Попова. И други от новинарите имат подобни идеи. Екипът на Лили Попова смени няколко медии за много кратко време. В знак на протест срещу назначението няколко от новинарите на столичния тв-канал напуснаха медиата.
"Дума" остава в ИПК, "Континент" напуска
Вестник "Дума" няма да спира да излиза, след като тази седмица между ИПК "Родина" и "Дума прес" АД беше подписано споразумение за разсрочено плащане. То ще уреди сметките от всички досегашни задължения на социалистическия орган в рамките на 4 месеца.
Освен "Дума" има и други издания, длъжници към държавната печатница, но те не са получавали предупредителни съобщения, защото имат по-малки дългове. Ако се забавят обаче с плащането, може и те да бъдат санкционирани.
Тази седмица ИПК "Родина" с писмо, подписано от изпълнителния директор Румен Спасов, предупреди "Дума прес" АД за пореден път, че ако не изчисти неплатените си сметки, които надхвърлят 750 млн. лв., на 1 март вестникът няма да бъде отпечатан. До този момент дружеството е превело само 60 млн. лв, с които частично се погасяват най-старите дългове от миналата година. Неплатените сметки на вестника се трупат от пролетта на миналата година и вестникът дълго време е най-големият длъжник на печатницата.
По непотвърдена информация движението на генералите е искало да изкупи дълговете на "Дума", за да има контрол над "червената мисъл", но това би било напразно усилие, тъй като Висшият партиен съвет притежава запазената марка "Дума" и о.з. офицерите биха купили само дълговете. Изненадващото споразумение с ИПК "Родина" може би е свързано с подхвърлената преди време реплика от премиера Иван Костов, че БСП си е намерила нов спонсор, който й е дал 300 000 долара.
От ИПК в печатницата на ВАЦ отива вестник "Континент", стана ясно миналата седмица. Това предизвика слухове за възможната продажба на вестника на германската медийна групировка.
"Вестник "Континент" не се продава", каза обаче главният редактор Атанас Матев. Вярно е обаче, че от 3 март ще започнем да се отпечатаме при ВАЦ. До решение за тази промяна стигнахме, след като мислихме къде може да ни предложат по-приемлива оферта. Оказа се, че ВАЦ ни предлагат добри цени, които са някъде около 10 процента по-ниски от тези на държавната печатница. " Освен отпечатването и дистрибуцията на "Континент" ще се поема от агенция "Стрела". "Сегашното разпространение беше направо в катастрофално положение. Много от читателите ни се оплакваха, че не могат да го намерят по сергиите. Става дума не само за крайните квартали, а и за центъра", обясни г-н Матев.
Отпечатването на "Континент" обаче ще има и своите трудности, защото графикът ще бъде преместен в по-ранен час и редакционният колектив ще трябва да се пренастрои на нов ритъм. Досега графикът е бил 21.30 часа. "Континент" ще се отпечатва преди "24 часа" и "Труд". Сравнително наскоро "Континент" си смени главния редактор. Тиражът на вестника в момента е около 10 000 броя.
В същото време се очаква след седмица Софийският градски съд да вземе решение по делото срещу ВАЦ за монополното й положение на вестникарския пазар. Магистратите чакат експертното становището на члена на Националния съвет за радио и телевизия доц. Георги Лозанов за това дали регионалните вестници са част от националния пазар на печатни издания.
Миналата седмица изтече и последният срок за участие в приватизацията на Полиграфическия комбинат "Димитър Благоев -2". Според осведомени източници, близки до ВАЦ, немците са единствените кандидати, подали оферта за участие. Агенцията за приватизация поиска 17.5 млн. германски марки и обяви срок за подаване на документи, който изтече на 27 февруари. Това е минималната офертна цена, която ще се обсъжда след преговори с потенциалните купувачи - 78% от капитала на "Димитър Благоев - 2" ЕООД ще стане частна собственост. Държавата ще запази 22% от дружеството. Преди време д-р Петър Щерцинг, управител на Българска вестникарска група, каза, че "цената е висока, но разумна. Ако ние станем собственици на сградата, тя ще има същите функции, каквито има и досега - редакции и офиси. Вече имахме предварителни разговори с управителите на вестниците "Пари", "Континент" и "Дума" за нашите отношения, след като се смени собствеността. Редакциите на тези вестници ще останат тук".
Според него около 10-15 млн. марки ще бъдат изразходвани за ремонт на сградите, които в момента се намират в доста лошо състояние, защото от години нищо не е правено за създаване на по-добри условия. Реконструкция на прозорци, тавани, врати, фасада, озеленяване ще бъдат част от промените, които ще направят германците, ако станат собственици. "След като сградата придобие съвременен вид, естествено ще има и промяна в наемите, но това е в перспектива", поясни д-р Щерцинг.
Новата програмна схема на БНТ е постлана с добри намерения
Проект за нова програмна схема на БНТ одобри миналата седмица един от многото съвети, които управляват националната медиа - програмният. Освен него за съдбата на държавната телевизия бдят управителен съвет, художествено-експертен, съвет за развитие.
След повече от една година отсъствие в националния ефир ще се излъчва сутрешната програма на БНТ. Тя ще се прави от самата телевизия, а не като външна продукция, каквато беше идеята на предишното телевизионно ръководство. По времето на Стефан Димитров дори беше обявен конкурс за това кой да забавлява целокупния български народ сутрин. Освен екипи от телевизията, оферта бяха подали и журналистите, напуснали "Нова телевизия" заедно с генералния си директор Михаил Михайлов. Твърдо убеждение на г-н Попйорданов, още преди да бъде избран на сегашния си пост, беше, че сутрешният блок трябва да се прави от хората в БНТ. Логиката на генералния директор беше, че в телевизията има хора, които стоят без работа и при това положение е неуместно да се търсят ресурси отвън.
С новия си вариант за програмна схема ръководството на телевизията напада и предаването "Отзвук". В проекта рубриката на Диляна Грозданова отсъства. Кратка историческа справка показва, че тв-началниците, които са посегнали на "Отзвук", първо, са си докарвали огромни скандали и, второ, не са успявали да свалят предаването от ефир. Още когато Хачо Бояджиев беше генерален директор на държавната телевизия, беше направен опит предаването да бъде спряно. Наследникът му на горещия стол в БНТ Иван Гранитски също за кратко свали "Отзвук". Тогава то беше върнато в националния ефир след нарочно решение на медийната комисия в тогавашния парламент, оглавявана от Клара Маринова. Заплахи към предаването отправи и "временният" генерален директор Иван Токаджиев. Сваленият от конституционните съдии Стефан Димитров по време на директорстването си в БНТ също заяви, че иска да махне "Отзвук". След избухналия скандал обаче той върна рубриката в ефир. Всички тези рокади дадоха основание да се твърди, че предаването е своебразен тест за решимостта на поредното телевизионно ръководство да проведе някакви реформи.
Сегашното решение на програмния съвет на БНТ също беше последвано от контрамерки. Основаният от Диляна Грозданова синдикат, наречен "Гилдия на журналистите в БНТ", протестира пред ръководството на държавната медиа, че проектът за програмна схема не е съгласуван с колектива на "Сан Стефано". Новите управляващи в националната телевизия обаче все пак са предвидили резервен ход да успокоят Грозданова и може би ще дадат на екипа на "Отзвук" отново да прави публицистично предаване, но по-кратко и под друго име.
Стъпка към по-добро е и решението на програмния съвет в най-гледаното време по "Канал 1" да не се излъчват повече външни продукции. Сегашната ситуация, при която в прайм-тайма (най-скъпото от рекламна гледна точка време) се пускаха предавания на външни продуценти, води до изтичане на сигурни за телевизията постъпления. Рекламодателите, които така или иначе искат да пуснат своите реклами в този часови пояс, го правят през външната продукция и така една част от парите излизат извън БНТ. Според член на телевизионното ръководство задачата на външните продукции отсега нататък ще бъде и да се разработват поясите с по-ниска гледаемост. По този начин предаването на Тодор Колев например, което в началото на своето излъчване беше външна продукция, чувствително увеличи рейтинга на пояса, в който се излъчва.
За да стане факт новата програмна схема, тя най-напред трябва да бъде одобрена от управителния съвет на медиата и дотогава със сигурност ще се развихрят безброй интриги, които може и да променят сегашния вариант.
Програмата на БНТ да се "качи" на сателит е друга идея, която се обсъжда сред управителните тела на медиата. Пред този проект обаче се оказало, че стоят много пречки. Първо, програмата, която ще се разпространява от околоземната орбита, трябва да е 24-часова. В момента БНТ излъчва едва по седем часа на ден. Следващата бариера пред качването в космоса се оказали авторските права върху закупените от БНТ програми - те могат да се излъчват само на територията на България. Смисълът на сателитната програма пък е тя да достига до българите, останали извън географските граници на страната, закъдето пък не са били закупени авторски права. По тези причини се е стигнало до идеята "космическата" програма да бъде изцяло нов тв-канал на БНТ. Тъй като обаче за това трябват пари, осъществяването на идеята най-вероятно ще се забави. Почти като виц звучи една друга "сателитна" история, случила са по времето на Стефан Димитров. Един от големите проблеми тогава бяха неизплатените такси към БТК за излъчването на програмите на БНТ. В продължение на година държавната телевизия не плащаше на телекомуникационната компания и се бяха натрупали огромни суми. Ядосан от високите цени на БТК, един от тогавашните телевизионни началници предложи сигналът на телевизията да се качи изцяло на сателит, за да не се плаща на телекома. По-здравомислещи тв-ръководители се досетили, че доста малка част от целокупния български народ има сателитни антени и така единствената национална телевизия може да стане недостъпна за широката общественост.
Въпреки последните стъпки на сегашния управленски тв-ешелон за радикални реформи в държавната телевизия все още е рано да се говори. Веднага след избора на Иван Попйорданов за генерален директор, той заяви, че няма да предприема сериозни стъпки към подобряването на БНТ преди приемането на нов медиен закон. Това обаче и сега изглежда точно толкова далече, колкото след последните парламентарни избори. Тогава току що взелите властта сини политици твърдяха, че приемането на нов медиен закон е едва ли не въпрос на дни. Първият поставен срок "Гордостта на Клара" (сега действащият медиен закон) да бъде заменен до края на 1997 г. не беше спазен. В началото на тази година управляващите дадоха ново обещание. Този път крайният срок е август. В момента работна група под егидата на Българския институт за правно развитие съчинява нов вариант за медиен закон. До този начин се стигна, след като два проекта не успяха да стигнат дори до разглеждане в парламентарната комисия по културата и медиите. Вариантът на "Свободно слово" беше разлюбен от управляващите много скоро след внасянето му. След не повече от месец законопроектът, внесен от председателя на парламентарната комисия по културата и медиите Стоян Райчевски, беше сполетян от същата съдба. За да се излезе от неловкото положение тогава, беше възложено на института за правно развитие да изработи на базата на внесените дотогава в парламента проекти окончателен вариант. Най-вероятно частта за БНТ в него ще бъде взета от проекта "Райчевски", а частните медии - от проекта на "Свободно слово". Текстовете, които регулират работата на Националния съвет за радио и телевизия, ще бъдат като в сега действащия закон - "Гордостта на Клара". Законодателите нямат и много голям избор относно НСРТ - сегашният състав на съвета е избран с тригодишен мандат, а пък правомощията му са минимални.
Едва ли обаче целият текст на бъдещия закон може да бъде изработен извън парламента. За някои текстове от него трябва политическо решение. Един от тях е например този, който определя колко програми излъчва БНТ. В работния вариант на проекта от института за правно развитие е записано, че БНТ излъчва програми, без да се уточнява колко и какви, най-вероятно именно заради това, че депутатите сами трябва да решат този въпрос.
Направихме пресгрупата, за да продадем бизнеса
Петьо Блъсков, председател на управителния съвет на телевизия "Седем дни", пред вестник "Капитал"
Защо продадохте пресгрупата?
- Това беше наша първоначална идея. Ние искахме да продадем бизнеса. Но не се е налагало в точно определен момент да се прави това. Вестници в България не можеш да продадеш скъпо. Трябва много години да минат, за да се върнат вложените инвестиции. Аз си свърших моята работа. Докарах го до едно положение. Нещата можеха да се развият и по-добре, ако в България имаше хора с малко мозък в главите, които да разберат, че с една такава национална индустрия като пресгрупата би трябвало да се гордеят. Тя беше най-голямата в Източна Европа. Но аз разбрах през всички тези години, че тази държава не гледа с добро око на хората, които са създали нещо за нея. Просто това е генетично заложено в страната ни. Тя е мащеха за всеки, който се опитва да направи нещо за нея. Още когато прохождахме, имахме трудности. Тогава хора като Продев обясняваха, че не може да има такива частници и такива вестници. Да сме се махали, да сме си намирали сами хартия и така нататък. Сега когато пресгрупата се продаде, се получи едно нещо много удобно за всички.
През коя година решихте да продадете пресгрупата?
- Винаги, когато се появеше някой мераклия, сме били готови за преговори. ВАЦ предложиха добри условия.
Защо точно германската медийна групировка ВАЦ стана неин собственик?
- Защото ВАЦ прояви докрай интерес след нашите разговори. Имаше и други фирми.
Кои бяха те?
- Тук идваха от "Бертелсман", "Фигаро", групата "Eрсан". Но това беше отдавна.
Успешен ли е бизнесът на германската групировка в България?
- Според мен ВАЦ не могат да печелят добре от бизнеса с български вестници.
Много шумно се коментираше вашето напускане миналото лято?
- Събитията се подменят. Нито съм бил уволнен, нито напуснал, просто повече не ми се стоеше. Продадох си бизнеса. Интересна е реакцията на хората да коментират нещата с категории, които отдавна са в миналото. Едно време ЦК уволняваше главните редактори.
Доволен ли сте от сделката с ВАЦ?
- Общо взето, не съм недоволен от тях. Както си го представях, така се и случи накрая. Е, сега тука има разни хора, които собствениците са изпратили да им вършат работата, а те, вместо да движат нещата си, подменят мебелите и кабинетите и ги пълнят с разни неща. Прави впечатление, че са доста разточителни. От двамата господа Ерих Шуман и Гюнтер Гроткамп (собственици на ВАЦ-бел. ред.) съм чувал, че те не си мразят парите, а, напротив, обичат ги и не ги пилеят. Да ви кажа например, че те не ползват персонални шофьори. Живеят съвсем скромно. Това може би е друга етика или друг морал. Наистина са много богати, но водят друга класа живот, не си сменят мебелите всеки ден и не карат по 10 автомобила. Хората, които работят тук, досега са управлявали вестници от равнището на "Силистренска трибуна" например. А сега движат делата на двата най-големи вестника в страната. Е, това не означава, че не могат да се справят.
Съжалявате ли, че продадохте вестниците?
- Трябваше. Тъжно ми е, че вестник "24 часа" слезе от своя връх и вече е вторият и разликата му с "Труд" е 120 хиляди. Освен това съдържанието на "24 часа" е някак лигаво, примитивно, издава очевидно манипулации. Например историята, че бил открит убиецът на Луканов, която излезе на първа страница преди седмица. Какви са тези идиотщини? Те българина го мислят съвсем за серсемин. Тези пиеси, които съчинява Бонев, едно време са ги учили в училището в Симеоново - как да се създаде напрежение в обществото и след това да се използва в манипулативна ситуация. Политическото поведение и на двата вестника е навеждане към властта. Те са в постоянен ъгъл около 62 градуса и ми е много странно защо колегите не си задават въпроси.
Всички си спомнят, че в България се създаде АБВ (Асоциация на българските вестникари) и Валери Найденов и Тошо Тошев бяха нейни главнокомандващи. Тогава два месеца се ляха потоци от ругатни, мърсотия и така нататък. "Труд" пишеше за германския ботуш. Изведнъж тези двама синигери отидоха и сами легнаха под този ботуш да ги тъпче. Баба ми викаше на такива работи тенеке сурат. Капка морал трябва да имаш в себе си.
Да, но ВАЦ с дъмпинга принуди "Труд" да се продаде.
- Писъците за дъмпинг и други подобни нямат нищо общо с реалността. ВАЦ просто си търсят продукт, а Тошев се продава. Колко се е продал, не ми е много ясно и това не ме интересува. Проблемът е, че колегията не реагира. Сега монополизмът на ВАЦ съвсем е очевиден. Колегите от "Новинар" обаче мълчат, а преди време протестираха. Тошев и Найденов вееха байрака на българския печат и изведнъж се оказа, че колът на байрака им стърчи отзад. Войната не е била срещу германците, войната била срещу Блъсков, той им пречи, защото, докато е той, не можеш да публикуваш различни пиеси.
Един конкретен пример за пиеса е историята около бомбата пред вестник "Труд". Колегите трябваше първо да изяснят дали срещу "Труд" е имало атентат. Изведнъж някой каза, че бомбата е била срещу вестника и всички го повториха. Първо, не се знае какво е точно е станало. Атентатът е на "Дондуков", гръмнал е един фишек, и то зад една будка. Това, че там са били офисите на вестника, още нищо не значи. Едно подир друго се подменят нещата. Ако беше Блъсков, нямаше да има "Атентат срещу "Труд", а "Гръмнал фишек зад будката на "Дондуков". И пиесите на Бонев и Костов нямаше да минават.
Защо никой от колегите не си спомни, че на 26 май 1992 взривиха колата в дома ми, на 10 метра от кревата, където лежеше бременната ми жена, която роди 2 часа по-късно. Някакъв странен екземпляр на име Йордан Соколов тогава заяви, че Блъсков сам си гръмнал колата. А сега обявяват, че има първи атентат срещу свободното слово. Чакай малко. Това е къса историческа памет. Ние не помним какво е станало преди няколко години и се подменят нещата.
Вие критикувате сегашната позиция на вестниците, но преди време публикувахте фалшивата книжка на Софиянски?
- Не съм аз. Историята с книжката на Софиянски има много ясни факти. В "24 часа" главният редактор беше видял факса от пресконференцията на БСП. И аз му казах тогава, че има време да се провери информацията. Но по-късно разбрах, че не са проучили други източници и така беше пуснато. Докато във вестник "168 часа", който излизаше също в събота, имахме интервю със Софиянски и лист, на който той се беше подписал под твърдението, че не е бил партиен секретар. Валери беше абсолютен господар в своя вестник.
Вие май не можете да поделите славата?
- Каква слава? Вестник "24 часа" ще влезе в историята на българската журналистика чрез мен. Това много е неприятно за някои хора. Аз съм измъкнал Найденов от "Работническо дело", за да се направи "24 часа". Поне още двама души от пресгрупата можеха да направят такъв вестник. Но аз виждах в негово лице мой приятел, познавам го като добър вестникар. Така стана, че му казах "хайде, ти ще станеш главен редактор" и се почна. След което целият екип на пресгрупата работи 3 месеца в "24 часа", докато го направи вестник и си стъпи на краката. Всичките тези басни, които се разправят, че той всичко е измислил, са негови халюцинации.
Може би в едно мазе с две машини сте почнали?
- Да. Историята е едно към едно. Ето например "драги ми Панчо" (става дума за Панайот Денев, шеф на БТА - бел.ред.) е от първия ден с нас. Питайте го вярно ли е, че Блъсков и неговите хора започнаха с една пишеща машина и бяха в гарсониерата на Драго на "Дондуков", в която даже нямаше тоалетна и ходихме по съседните кафенета.
Къде сe прави добра журналистика сега?
- Никъде. Не може да бъдат уволнени петима известни журналисти (по времето на стачката в "24 часа" през лятото) и да няма нито ред във вестниците, никой да не се заинтересува от съдбата на колегите си. Не може да бъде закрит вестникът "Тримата глупаци" на патриарха на българската анимация Доньо Донев. Това е убийство на духовен продукт.
Да закриеш вестник, който не печели, е част от бизнеса?
- Да, но това става избирателно. Ето например ВАЦ не печели от списание "Съвременник", но въпреки това го печатат.
Как ще определите сегашните вестници?
- Сергията е като преди 10 години - "Труд", "Работническо дело" "Народна младеж", "Земеделско знаме".
Как се чувствате сега в "Седем дни", далече от вестниците?
- Тук правя телевизия. Нещата не са много по-различни.
Доволeн ли сте?
- Да.
Богат човек ли сте?
- Ами да, човек с трима синове как да не е богат.
Сигурно сте изкушен пак да направите нещо?
- От нищо не съм изкушен.
Съжалявате ли за нещо?
- За мен няма такива емоционални категории, за мен нещата са чист и ясен бизнес.
Тогава печелите добре?
- Да.
Друго нещо правите ли освен телевизия?
- Не. На мен ми е дошло до гуша от вестници. Това е ужасно.
Ако ви предложат все пак?
- Ще трябва да дадат доста пари и ще си помисля.
Хакери проникнаха в някои несекретни мрежи на Пентагона
Пентагонът и американското Федерално бюро за разследване обявиха, че водят разследване за интензивните и често успешни напоследък опити на компютърни хакери да проникнат в компютри на американските военни. Заместник-министърът на отбраната Джон Хамре заяви във Вашингтон, че няма данни електронното нашествие да е свързано с кризата в Ирак и че секретните системи за сигурност и секретните компютърни мрежи на военните не са били преодолени. Според него това е най-масираната подобна атака въобще и това е сигнален звънец за опасността, на която са изложени правителствените и корпоративните мрежи.
"През последните две седмици Министерството на отбраната бе обект на тежка компютърна атака, заяви Хамре. В хода на нашето разследване работехме в тесен контакт с главния прокурор и Федералното бюро за разследване. Нямаше проникване в секретните ни мрежи", каза Хамре и добави, че "е било проникнато в несекретни мрежи на военното министерство". Според него правителството във Вашингтон и Пентагона ще обърнат особено внимание на проблема, засилвайки кампанията си за издирване на хакерите и подвеждането им под отговорност. Една от целите на хакерите е била данни за личния състав, заплати и плащания към армията, които не са били достатъчно добре защитени от съществуващите firewall-и (системите, защитаващи външния достъп до данни в компютърните мрежи).
Засега не е ясно дали хакерските опити, които са били наблюдавани на цялата територия на Съединените щати, са дело на един човек или група от хора, както и дали самият хакер или хакери са действали от територията на Щатите или от чужбина. Според Хамре атаката може да е дело на аматьори като следствие от поредното хакерско състезание, които се провеждат редовно през годината. "Със сигурност съществуват хакерски клубове, както и хакерски състезания. В този смисъл Министерството на отбраната е уязвимо."
Хамре отказа да коментира детайлно настоящата хакерска активност, както и това какъв вид данни хакерите са успели да получат. Опитите са били насочени към създаването на дупки в софтуера на военните, през които да се смуче информация. Още през октомври 1997 г. директорът на свръхсекретната Американска национална агенция за сигурност обяви, че броят на опитите за пробиване на защитата на компютърните системи на Пентагона расте драматично.
Атаката на America Online в битката за потребители
В онлайн-индустрията никой няма да сбърка, ако твърди, че съдържанието е всичко. Компаниите в този бизнес хвърлят огромни средства, за да предоставят на клиентите си най-новите електронни удобства, независимо колко им струва това. Тенденцията се променя. Променя я една от компаниите, които могат да се считат за един от отците на Интернет. Новият президент на America Online () и втори човек в компанията, Робърт Питман, твърди, че ако трябва да се избира между печалба днес и разработката на дългосрочни проекти, изборът е много прост и естествен - парите.
Това е огромна промяна в поведението и стратегията на America Online (най-големият доставчик на онлайн-услуги в Съединените щати и съответно в света), която доскоро следваше стратегия за ръст на всяка цена. Същевременно това е и огромна промяна за състоянието на компанията. Преди една година Интернет беше залян от новини, че сървърите на America Online отказват да приемат потребителите, а главните прокурори на няколко щата водеха дела срещу маркетинговата практика на компанията. Финансовите отчети отбелязваха загуби, а на 11 февруари 1997 г. акциите на компанията паднаха до ниво 33 1/4 долара за акция, наполовина на стойността има осем месеца преди това. Точно година по-късно, на 11 февруари 1998 г., акциите на America Onlain се търгуваха на най-високото си ниво въобще - 115 7/16 долара за акция, а при затварянето на борсата стойността им се успокои на 114 1/2 долара за акция.
Възходът на акциите на компанията се дължеше на няколко причини. Първо, на 2 февруари America Online обяви, че е изкупила големия си конкурент CompuServe. На 9 февруари приключи мениджърската реорганизация, която постави на президентския пост на компанията Робърт Питман, който незабавно обяви, че повечето от общо 11-те милиона потребители на компанията ще плащат по 2 долара повече месечно за услугите, които получават. На следващия ден компанията обяви печалба от 20.8 милиона долара върху рекордните приходи от 592 милиона долара.
За по-малко от две години, той дойде в компанията през октомври 1996 г., Питман успя да върне позавяхващия блясък на America Online. Според реорганизацията, проведена през февруари, той ще ръководи онлайн-услугите на America Online и CompuServe, както и AOL Studios - дъщерната компания, която и в момента произвежда съдържанието на страниците на America Online. Голямата задача на Питман сега е да превърне America Online от млада, бързоразвиваща се, но често непредсказуема компания в Blue Chip-компания. (Това са най-големите и стабилни компании, чиито акции се търгуват на борсата. Търговията с техни акции не носи високи печалби, защото цените им са стабилни, а самите компании раздават дивиденти на акционерите си независимо дали са приключили финансовата година със загуби. Blue Chip-компания е например IBM.)
Към днешна дата на компанията поне не й липсват свежи средства - Питман разполага с около 750 милиона долара в брой. Засега никой в America Online не се наема да обяви за какви цели ще бъдат похарчени тези средства. Същевременно бе учредена нова дъщерна компания, AOL Investments - целта е тя да управлява съществуващите инвестиции на America Online в компании, занимаващи се с търговия и услуги в Интернет, както и да търси нови такива компании, в които да се инвестира. Говореше се дори, че America Online иска да купи Интернет-страницата на Netscape Communications (). Един от проблемите на растежа обаче е, че America Online трябва да спечели доверието на Уолстрийт, че постъпленията от реклами и електронна търговия ще останат стабилни. Дилърите все още не са убедени в това, но със сигурност една година след времето, когато конкурентите злобно очакваха краха на America Online, компанията върви по-нов и - засега - перспективен път.
НАКРАТКО
Компанията Microsoft () ще започне тестването на търговски услуги по Интернет, които ще се предлагат на собствения Интернет-адрес на компанията. Пускането се очаква през април, а през август услугата трябва да е напълно завършена. Проектът носи предварителното наименование NITRO (New Interactive Technology for Resellers Online - Нова интерактивна технология за онлайн-дистрибутори). Новата система ще бъде оформена като отделна страница в Интернет, а на всяка страница в сайта на Microsoft, където се предлага или описва продукт на компанията, ще има бутон buy now (купи веднага), който ще препраща потребителите към търговския сървър на компанията.
Производителят Hewlett-Packard () пуска на пазара нов софтуер, браузър-базираната система за управление TopTools, и обяви излизането на нова серия персонални компютри Vectra VL на относително ниски цени. Целта е да се атакува една от най-важните категории, интересуващи потребителите в момента - цената и възможностите за лесно управление. Новата версия на TopTools позволява достъп до функциите за управление на персоналните компютри от всеки друг персонален компютър, имащ връзка с Интернет. Едновременно на пазара излизат новите системи Vectra VL с различна конфигурация - 233-MHz, 266-MHz, 300-MHz и 333-MHz-ови Pentium II-процесори с 32MB RAM, твърди дискове между 3.2GB и 6.4GB, и 512KB, като цените започват от 1260 долара.
Компанията NEC () влиза на преживяващия истински бум пазар на работни станции с пускането на пазара на серията PowerMate Professional 9000. Производителят се цели в пазара на CAD/CAM-системи, създаването на дигитални изображения и анимация. Серията PowerMate 9000 се състои от машини с 266-MHz, 300-MHz и 333-MHz-ови Pentium II с между 64MB и 128MB ECC SDRAM, твърди дискове между 4.5GB и 9.1GB и операционна система Windows NT Workstation 4.0. Стандартни за новата серия ще бъдат 24-скоростен CD-ROM, 16-битова звукова карта и 10/100 Ethernet на 3Com. Графичните карти са AccelSTAR II and AccelEcclipse II. Цените започват от 2499, а таванът е 5999 долара.
На заседание на Националната асоциация на губернаторите () във Вашингтон бе приета резолюция в подкрепа на въвеждането на общ щатски данък върху търговията по Интернет. Губернаторите на американските щати се изправиха срещу позицията на президента Бил Клинтън, който по-рано, на банкова конференция в Сан Франциско, се обяви в подкрепа на освобождаването на Интернет от данъчни налози. Според много финансови анализатори търговията и транзакциите по Интернет просто не могат да останат завинаги необложени с данъци. Според представители на индустрията ситуацията е по-различна. Президентът на компанията Sybase Мичел Кърцман заяви веднага след решението на губернаторите: "Мисля, че е ужасно да се облага търговията в Интернет. Щатските и федералните правителства винаги се оглеждат за нещо, което да се обложи. Ако имахме космически кораби, сигурно щяха да наложат данък за това, че тези кораби прелитат в небето над тях."
Гастроном
Пилешки гърди по сечуански.
Гениална китайска кисело-люто-сладка комбинация.
Продукти.
Нарязваме пилешките гърди на малки кубчета по около 1 см и ги овалваме в 2 ч.л. царевично нишесте и солта. Нарязваме много ситно лютата чушка и лука. Смесваме в чашата останалото нишесте с бульона, доматеното пюре, 2 с.л. вода и захарта.
Готвене.
Стопяваме маста в тигана на силен огън. Запържваме пилешките кубчета 2 мин, като непрекъснато разбъркваме. После ги изваждам и ги слагам на топло. Доливаме в тигана олиото и запържваме лука и лютата чушка (или лютия пипер) 2 мин, като непрекъснато разбъркваме. Добавям сместа от нишесте и подправки и бъркам около 30 сек, докато се сгъсти. Връщаме пилешките кубчета в тигана, разбъркваме всичко около 1.5 мин и сервираме ястието веднага.
Люто, но възвишено.
"Фолскваген Лупо" - вълк с птичи апетит
Три на сто ще харчи новият модел и при най-тежки условия.
Герб на града, в който се произвеждат едни от най-популярните автомобили в цял свят - "Фолскваген", е вълкът. Най-после във Волфсбург се роди вълче. Най-новият модел е наречен "Лупо" - латинското име на този звяр. Парадоксалното обаче - той ще се прочуе най-вече с птичия си апетит към бензина.
Надеждите на конструкторите за неговото бъдеще са много големи. Колата трябва да спечели срещу конкуренцията в най-модерния за момента автомобилен клас - на субкомпактните возила. Малките градски машини трябва да влязат в следващия век с почти невероятния разход на гориво от под три литра на сто километра пробег. При най-тежки условия. Почти всички световни величини в автопроизводството са в последната фаза или пък са пуснали в продажба своите минита. "Форд" с модела "Ка", "Мерцедес" със "Смарт, "Фиат" и "Сейченто", "Ровър" с прероденото си "Мини", "Сузуки" с "Вагон Р".
С "Лупо" "Фолксваген" обаче си е поставил двойно по-трудна задача. От една страна, да задоволи изискванията за суперикономичност, от друга - на базата на същия модел да предложи суперспортист. Първото "вълче" ще бъде пуснато на пазара през лятото. В каросерията с дължина от 3 метра и половина комфортно могат да пътуват четирима възрастни. Багажникът е сравнително малък - 170 литра обем. В началото ще се предлагат три различни двигателя: два бензинови - 1000 куб.см и 50 к.с., и 1400 куб.см. и 75 к.с., както и турбодизел с директно впръскване на горивото - 1700 куб.см - 60 к.с. Въпреки компактните си размери колата ще удовлетворява всички задължителни норми за сигурност. Цена - около 17 000 германски марки.
Най-интересното предстои идната година. Конструкторите обещават да представят на Франкфуртското автомобилно изложение вариант на "Лупо" с феноменалната за този клас мощност от 120 коня - 1400 кубика. Благодарение на четирите клапана на всеки цилиндър и други технически хитрости машината с лекота ще достига максимална скорост от над 200 км/час.
Малко по-късно обаче предстои да се появи и истинското техническо чудо - суперикономичното вълче със среден разход под три литра на сто километра. За да се постигне тази изключително трудна задача, на първо място теглото трябва да се редуцира под 700 килограма. Предният и задният капак и вратите ще се изработват от алуминий, калниците и броните - от свръхлеки пластмаси. Картината се допълва от магнезиеви сплави за двигателя и лят алуминий за окачването на предния и задния мост. Сърцето на колата ще бъде новият трицилиндров дизелов агрегат с по няколко клапана в главата, директно впръскване на горивото под високо налягане - 60 конски сили от 1200 кубика. Допълнителни помощници са компактната петстепенна скоростна кутия с автоматичен амбриаж, аеродинамични спойлери и специални гуми с ниска степен на съпротивление. Модерната техника обаче, дори при серийното производство, има висока цена. Предположенията са, че свръхикономичният "Лупо" ще струва над 20 000 германски марки. Така, че в крайна сметка отново най-пестеливи ще бъдат богатите... Божественият фойерверк на виното
Не е ясно в кой ден от Сътворението Бог е създал лозата и дрождите, които превръщат гроздовия сок в неповторимата напитка, наречена вино, но това е било голямо попадение, доколкото ни е позволено да съдим за тези неща. Можем само да бъдем благодарни.
Към удоволствието от разбраната и осмислена, усетена глътка вино може да се добави само едно определение - божествено. Някои пуритани презрително биха изсумтели: алкохол! Да, но само 11-13% от удоволствието се дължи на алкохола (толкова е съдържанието му във виното), останалото е фойерверк от вкусови и ароматични вещества, които формират специфичния характер на всяко вино, резултат от съчетаването на природа (почва, климат, изложение), сорт и умението на анонимния за консуматора винар, постарал се да ни направи съпричастни към всичко това.
От векове виното присъства в бита на хората и онези, които успяват да постигнат хармонията между вино и ястие, наистина постигат особено съвършенство, което може да бъде наречено гастрономическа поезия. В този смисъл трудно би могло да се говори за някакви догми. Все пак има няколко основни принципа, които могат да послужат като отправна точка.
Преди всичко трябва да се има предвид, че ястието може да убие виното и обратно. Ето защо към по-бедни на подправки ястия по-подходящи са по-фини, по-елегантни бели вина и по-стари, с благороден бутилков букет червени вина. По-пикантните ястия се балансират добре или с бели вина с неутрален характер, но с по-изявени киселини, или червени, във вкуса на които доминират танините, със своята специфична за отделните сортове тръпчивост.
Основен принцип също така е, че цветът на виното трябва да съответства на цвета на месото. Естествено тук също има място за творчество и индивидуален подход.
Отделните вина се изявяват най-добре при подходяща температура. Основни характеристики на белите вина са финият им аромат и елегантен вкус. Ето защо те трябва да бъдат предлагани охладени при 14-160С. При по-висока температура може да се проявят някои техни недостатъци, а при по-ниска се губи ароматът им. Червените вина се предлагат при 18-200С. Понякога погрешно се интерпретира понятието стайна температура (представете си червено вино, сервирано през лятото на температура 300С) - става въпрос за стайната температура на френските замъци.
И като се вземе предвид дотук изброеното, нека не обиждаме непознатия за нас винар, вложил душата си във виното, постарал се, без да ни познава, да ни достави радост, като разреждаме виното с газирана вода, лимонада, лед или нещо друго и като го предлагаме в неподходяща чаша, при неподходяща температура и с ястие, което няма да му позволи да се изяви.
Пример за всички дотук изброени принципи и отклоненията от тях може да бъде комбинацията от предлаганата рецепта пилешки гърди по сечуански (в рубриката "Гастроном") с вино от сорта широка мелнишка лоза. Наистина месото е бяло, но доминиращ вкус при него е лютивият. Ако сляпо се спази принципът бяло месо - бяло вино, от виното няма да остане нищо. Трудно е да си представим комбинацията от лют червен пипер и нежния аромат на един "Траминер" или "Мускат отонел" например. При тази комбинация ще се загуби дори и свежестта на ризлинг или алиготе. Все пак китайската кухня има своята екзотика, която в случая би била добре балансирана от уникалния за световното винарство вкус на "Мелнишко вино от Хърсово" или "Мелник - резерва". Специфичната тръпчивост на тези вина ще хармонира добре с доминиращия лютив вкус, а ненатрапчивите им киселини ще балансират амалгамата от вкуса на запържен лук и люта червена чушка. Запърженото нишесте или брашно ще изчисти донякъде вкуса, за да даде възможност в края на вкусовото усещане от виното да се долови специфичният нюанс на ориенталски тютюн, типичен за отлежалите в бъчва мелнишки вина. Най-подходяща чаша - чашата бордо от безцветно, тънко стъкло, което ще даде възможност окото ни да се наслади на гранатовочервения цвят с керемиден оттенък, типичен за мелнишките вина, по-стари от три години, по-младите все още не са това, което могат да дадат.
Проектозаконът за културата
Държавата пак е тук, меценатите липсват
Проектът на закона за закрила и развитие на културата ще бъде представен за обсъждане от правителството на 9 март, съобщи пресцентърът на Министерството на културата. Предстои текстът да бъде обсъждан в Комисията по културата на Народното събрание, но отсега е ясно, че отношението на "културтрегерите" към него е по-скоро отрицателно.
Причините за това отхвърляне са различни. Явно е обаче, че законът не само не намалява влиянието на държавата върху културната дейност, но и създава сложни административни механизми, които да се грижат как да разпределят мизерните средства, които в обозримо бъдеще ще отделя бюджетът за духовната сфера.
Съсловните организации, които бяха консултирани при разработването на законовия текст, не са особено въодушевени от крайния резултат. Причината за недоволството е, че авторите на закона са предпочели да създадат по-скоро общ рамков текст, който да разглежда
Така министерството сравнително успешно избягва от неблагодарната задача конкретно да регламентира дейността на творците от артистичния и интелектуалния свят, но си навлича техния гняв, защото те очакваха законът да реши голяма част от проблемите, натрупвани с години.
Въпреки това във всички артистични среди великодушно твърдят, че "е по-добре да има такъв, макар и твърде несъвършен текст, отколкото нищо".
Друг въпрос е дали изобщо е възможно да бъдат законово регламентирани всички страни на артистичната дейност и дали ако това стане, хората на изкуството ще бъдат отново доволни. Защото не е ясно с какво е платил българският интелектуален и творчески свят за относително безметежното си съществуване през годините на социалистическия реализъм. И дали наистина е в състояние да скъса пъпната си връв с държавата-закрилница. Във всички случаи обаче проектозаконът, който сега се подлага на обсъждане, не смее да направи нещо радикално в тази посока. По-скоро той леко отваря вратичка за допълнително финансиране на културните институти.
Според проектозакона на държавните и общинските културни организации, които не са регистрирани по Търговския закон, ще бъде разрешено "да извършват допълнителни дейности, свързани с основните", доходите от които могат да бъдат събирани в извънбюджетни сметки. В тях ще попадат и средства от дарения, спонсорство и помощи от международни програми и споразумения. Някои виждат в това узаконяване на извънбюджетните сметки възможен начин неособено кадърни културни институции да се издържат добре от наеми, получавани от бингозали или от магазинчета за фолк-музика.
Създателите на проектозакона са горди с това, че в него се дават по-големи.
Много повече дискусии обаче предизвиква създаването на
Фактът, че във фонд "Култура" ще има постъпления и от държавния бюджет, вероятно е бил един от решаващите аргументи за председател на управителния съвет на фонда да бъде определен министърът на културата. Това обаче дава основание да съществуват опасения, че всъщност се създава извънбюджетна сметка на Министерството на културата с гръмко наименование, която да бъде използвана по усмотрение на неговите чиновници.
Нещо повече - в творческите съюзи съзират в начина на съставяне на управителния съвет опит да бъдат противопоставени една на друга творческите гилдии, като в крайна сметка арбитър да бъде Министерството на културата. Според проектозакона в управителния съвет на фонд "Култура" трябва да заседават един представител на Министерството на финансите, един представител на организация с идеална цел, трима представители на творческите съюзи, един представител на Националното сдружение на общините, двама изтъкнати интелектуалци и двама представители на Министерството на културата.
Самите автори на проекта вероятно са били наясно какъв скандал ще предизвика подобно разпределение на властта във фонда, след като предвидливо са записали в чл.26, че ако председателите на творческите съюзи (които са четири пъти повече от определената бройка на техните представители) не се споразумеят писмено за представителството си в съвета, окончателният избор ще бъде направен от министъра на културата.
Във възражение на Съюза на българските художници до министерството се твърди, че определянето на само трима представители на творческите фондове в управителния съвет ще доведе до загуба на "органичната връзка с реалните проблеми на организациите" и ще го превърне в
Още по-голямо недоволство в артистичния свят предизвика отсъствието в проектозакона на механизми, които да осигурят алтернативно на държавното финансиране на културата, което да стимулира меценатството и изобщо да създаде данъчна заинтересованост от подпомагане на творците. В този смисъл текстът наистина може да бъде наречен закон за закрила на държавната култура, доколкото осигурява нови, по-усложнени централизирани механизми за разпределение на средствата от държавния бюджет.
Според заместник-директора на Института по културознание Лазар Копринаров обаче, "каквито и промени в начините на финансиране на културата да се предприемат, в близките години държавата, макар и бедна, ще бъде длъжна да продължи да бъде онзи голям меценат, който предопределя съдбата на националната култура". Обяснението на този нерадостен факт според него е в това, че
Това обаче според творческите съюзи не може да бъде оправдание за съществени празноти в закона. Гилдията на артистите не открива в текстовете например юридическата база, за да се сключват браншови договори по трудовите и по нетрудовите отношения с Министерството на културата, както и с други заинтересовани лица. Организираните художници от своя страна са недоволни, че проектозаконът не само не предвижда как ще се подпомагат отделните творци, но и техните творчески сдружения по пряк и косвен път чрез данъчни преференции и облекчения. От Министерството на културата отговарят на недоволните, че тази материя се урежда в други закони или че желаният ефект може да бъде постигнат чрез подзаконови актове.
Според творците примерът с освобождаването от ДДС на продажбата на българска художествена литература, което се обезсмисля от запазването на данъка върху продажбата на компонентите на производството на книгите (хартия, мастила), е показателно за продължаващата липса на искрено желание духовната сфера да се освободи от прегръдката на държавата и чиновничеството. В този смисъл почти смехотворно, ако не цинично звучи предвиденото в проектозакона "учредяване на годишна награда на Министерството на културата, за поощряване на дарителството, меценатството и спонсорството"
Проблемът е в това, че изборът ще се прави от новообразувани "обществено-експертни съвети, в които участват представители на творческите съюзи, на заинтересованите ведомства, творци и експерти". Само човек, който поне малко е запознат с нравите и отношенията между личностите и групировките в интелектуалните среди, може да си представи доколко обективна и качествена ще бъде дейността на подобни съвети.
Проектозаконът не спира дотук. В отделна точка на чл.15 той предвижда, че "обществено-експертните съвети могат да се произнасят и в случаи, когато определени произведения на изкуството и културата накърняват добрите нрави и морал". Освен това член 22 отива още по-далеч като повелява: "С цел стимулирането на стойностни конкурентни културни продукции във всички продуцентски къщи, създаващи културен продукт, да се сформират художествени съвети от минимум двама специалисти, лицензирани от Министерството на културата. Редът и условията за лицензиране се уреждат в наредба, приета от Министерството на културата."
Ако тези постановки останат в закона, това би означавало, че в издателството трябва да дойдат двама души, които да решават какви книги са достойни да бъдат пускани от мен на пазара, каза за "Капитал" шефът на "Колибри" Раймонд Вагенщайн.
Според запознатите с хода на обсъжданията на законопроекта въпросните силно оспорвани текстове, които лесно могат да повлекат обвинения за узаконяване на художествена цензура, са резултат на желанието на силни с позициите си творци да ги институционализират чрез новите структури, които предстои да бъдат създадени, и да сложат по този начин ръка върху разпределението на средствата.
За санкционирането на "произведения на изкуството и културата, накърняващи добрите нрави и морал" са настоявали естрадни изпълнители, които се чувстват застрашени от настъплението на фолкмузиката. Това поставя под съмнение и как точно ще се определят "програмите и предаванията с високохудожествена българска продукция", за които Министерството на културата ще сключва с БНТ и БНР договори за излъчване при преференциални условия.
Ако тези силно оспорвани страни на проектозакона не бъдат забелязани при обсъжданията в правителството, сигурно е, че няма да бъде подминато написаното в чл.23: "С цел стабилизиране на икономическата рамка за развитие на българската култура, ежегодно се определя минимална долна граница в размер на 1% от брутния вътрешен продукт на страната."
Подобно увеличение във финансирането безспорно би осигурило на министър Москова изключителна популярност сред творците на културата.
Държавната.
Сиртаки сближава София и Лондон
Дните на българската култура в Лондон ще се проведат в гръцкия културен център "Хеленик" под патронажа на Антонина Стоянова. На 17 март ще бъде открита изложбата на модерни български художници, а за 19 март е планиран концерт "Магията на българските гласове". Фолк-пърформансът е с участието на Валя Балканска, Цветелина Василева и Теодосий Спасов. Приходите от концерта ще отидат за сиропиталища за деца на първолашка възраст в селата Петрово и Дрен. Ангажиментите по организацията му си поделят фондация "Бъдеще за България" и "Хеленик сентър". Цената на билета е 15 паунда, като членовете на центъра домакин се ползват с намаление от 3 лири.
"Хеленик сентър" е благотворителна организация с две основни задачи. Първо, да представя гръцката култура във Великобритания и второ, да обединява гърците, които живеят там", заяви служителка на центъра. "Нашият културен център всъщност е чадър за различни гръцки организации, културен подслон за гърците в Англия", допълни за "Капитал" директорката А. Калисперас. Освен това центърът разполага със зали и няма нищо против да съдейства на "Бъдеще за България".
Българи, базирани в Лондон, признават, че изпаднали в недоумение от поканата: "Някога да сте чували дни на английската култура да се провеждат във френски център?! " Нашенците нямат нищо против двустранните връзки под формата на гръцки студенти в България, български берачи на цитрусови плодове в Гърция или прясната елинска закусвалня в София "Goody's". Но чувствителните на тема патриотични игри невъзвращенци, изглежда, не одобряват избора за рекламиране на българската култура в гръцко средище.
"Идеята ни е за приобщаване на Балканите все повече и повече. Така показваме, че нямаме проблеми и можем да работим заедно", заяви Елена Костова, председател на УС на "Бъдеще за България". Тя припомни, че фондацията е била инициатор на балкански фестивал за Коледа. Неправителствената организация на VIP-дамите работи и по проект "Балканските театри". Пирон в регионалната активност е балканска среща, за която от фондацията се надяват да пристигне и Хилъри Клинтън.
"С г-жа Стоянова сме си разпределили Франция, Швейцария, Лондон, Рим - всяка от нас ще води по две благотворителни вечери", каза за "Капитал" Елена Костова. Неотдавна първата дама се отдели в собствена фондация "Ценности". Според осведомени това е станало, след като са започнали приготовленията на българските културни дни в Лондон.
Възходът и падението на българските музеи
Алхеологическият музей в Пловдив загива. Той е най-старият специализиран музей в страната, който заедно с музеите в София и във Варна в първите години след Освобождението с възрожденския ентусиазъм на предците ни поставя основите на музейното дело и на археологическата наука в България.
Когато в Пловдив се чества 100 години от създаването на музея, в София се ражда Националният исторически музей, по повод 1300-годишнината на България. Неговото създаване е свързано с името на Людмила Живкова, която едва ли е предполагала какво се ражда. Замислен като музей, представящ хронологически историята на България, с постановление на ЦК на БКП, той започва изземването на най-ценните експонати на музеите в страната. Друг начин за попълване на експозицията беше задържането след изложби в чужбина на всичко ценно и значимо. Експонатите не се връщаха в музеите след изтичането на посочения в актовете срок, но никой не смееше да протестира. Несъгласните с тази практика бяха отстранявани.
За създаването на НИМ беше жертвана и една от най-красивите и функционални с предназначението си сгради в центъра на София - Съдебната палата. Правосъдието беше заменено с бруталната наглост на властимащите, облечена в дрехата на националния патриотизъм. Под крилата на партията бяха родени и откърмени и служителите и директорите на НИМ. С надменната високомерност на облечените във власт лица, те тръгнаха из страната и продължиха да ограбват музеите. С течение на времето формите на ограбването се променяха. Натрупали самочувствие от заграбените валутни постъпления, които след изложбите оставаха в НИМ, а не се даваха на истинските собственици на съкровищата, директорите на НИМ вече можеха да си позволят по-добро заплащане за своите служители, най-добри условия за съхранение на паметниците, луксозни охраняеми витрини за експониране. Заедно с опазването и експонирането на съкровищата на България те създадоха и ателиета за реставрация и правене на копия, магазини за тяхното продаване, рекламна и издателска дейност. Създаде се една индустрия за печелене на пари от движимите паметници на културата много преди в България да се заговори за пазарна икономика. Най-експлоатирани в това отношение бяха златните тракийски съкровища като Панагюрското, Врачанското, златният некропол от Варна и други, без които не минаваше нито една изложба в чужбина. Дълги години директорите на музеите в страната, ощетени от НИМ, мълчаха, защото лично бяха награждавани, за приятелството си с командировки в чужбина и с тлъсти хонорари.
В същото време Археологическият музей в Пловдив например загиваше пред очите на градския комитет на БКП и на цялата общественост, която беше безсилна да направи каквото и да било. В Пловдив започна изграждане на т.нар. музей на тракийската култура, тъй като градът е естествен център на най-богат на паметници от това време район. Отпусканите за целта средства от Министерството на културата се пренасочваха от тогавашните пловдивски управници за изграждане на мраморни площади и представителни сгради със съмнителни функции.
Музейните работници от Пловдив предприеха действия, подкрепени от подписки на гражданството, за връщането на отнетите съкровища на Пловдив, които останаха без последствия. Набралият вече инерция директор на НИМ Божидар Димитров с насмешка отговаряше, че в Пловдив няма условия за съхраняване и експониране на съкровищата, и обещаваше да ги върне, когато се появят такива условия. Но това не стана. В Пловдив все още стърчи запустялата сграда на замисления някога музей на тракийската култура. Рушащият се бетонен корпус в подножието на Трихълмието е свърталище на бездомни. През 1997 г. община Пловдив предостави тези руини на банка "Хеброс" срещу натрупания общински дълг. В замяна общинският съвет взе решение да предостави на Археологическия музей също така напуснатата и рушаща се сграда на централните хали, която след преустройство трябва да приюти бездомния музей. Старата сграда на пл."Съединение" 1 (от края на миналия век) отдавна е станала негодна за обитаване, заплаха е за служителите и съхраняваните паметници. В същото време директорът на НИМ Божидар Димитров (Божо) злорадства и в духа на изпитаната комунистическа демагогия обещава да върне съкровищата на Пловдив, когато тук се създадат условия, каквито има в НИМ и, разбира се, няма нито в Пловдив, нито във Варна или Враца, нито в Зографския манастир, откъдето беше откраднат и после върнат под подигравателния поглед на Димитров един от екземплярите на Паисиевата история, каквито, оказа се, НИМ има няколко.
Със съучастничеството на бившия директор на Археологическия музей в Пловдив К.Кисьов, уволнен от общината през 1996 г., беше предприета кампания за превръщането на музея във филиал на НИМ. Така Димитров се обгради със съмишленици, млади възпитаници от комсомолския набор на Жан Виденов, носители на познато неумолимо хищничество. Те се изживяват като тракийски велможи, римски императори или философи, замислят и реализират бавно и целенасочено нови и нови изложби със златните съкровища на България, попълвайки пропуските на предшествениците си. Комплектувайки вече цели колекции, те от, една страна, задоволяват интереса на изтънчения европейски и световен потребител, а от друга - лишават окончателно музеите от най-ценните им колекции. Последната замисляна за Македония изложба, която не се осъществи, щеше да представи и некропола от Дуванли, част от който все още е в Пловдивския археологически музей. Бившият директор на музея Кисьов се беше предоставил изцяло на разположение на Божидар Димитров и на Иван Маразов за доограбването на Пловдив и реализирането на изложбата в Македония.
Б. Димитров продължава да плаче за българските ценности, съсипвани от иманяри, с които той в същото време си сътрудничи. С натрупаните от ограбването на музеите в страната средства той продължава да организира нови експедиции в най-богатите райони на страната - Черноморието и Тракийската низина. Привлича специалисти от цялата страна и, плащайки им достойно възнаграждение, той ги прави свои съучастници. И какво от това - ще попитат т.нар. божовисти. "Ние само се възползваме от обстоятелствата, за което редовите музейни работници завиждат."
Понятията морал и отговорност вече не съществуват. Виновни за безчинствата няма. В един много отдалечен момент съкровищата ще започнат да се връщат на музеите в страната като войници от фронта - повредени, счупени или безследно изчезнали. Виновни не могат да се посочат. Важно е само божовистите да продължават да се перчат като единствени радетели за България, единствени защитници на културното наследство, превърнали се в монополисти и най-големи "професионалисти".
За тях вече не съществуват закони, те самите ги създават по своя мярка, нямат проблем с парите, намерили са щедри "дарители" и услужливи "спонсори". Машината за пари и политика работи безотказно. Техният пример е пред очите на децата на България, нахълтвайки често в домовете ни от телевизионния екран. Децата на Пловдив не знаят къде се намира Археологическият музей, но вероятно са чували да се обсъждат сексуалните подвизи и възможности на Божидар Димитров.
В същото това време на територията на Пловдив освен срутения Археологически музей зеят няколко изкопа със съхранените след дълги битки през годините археологически паметници - Форум, Одеон, раннохристиянски базилики, Източна порта. Другите добре изглеждащи, реставрирани и експонирани на място паметници - Античен театър, Стадион, Акведукт, не могат да се оставят без поддръжка. Паметниците продължават да се рушат. Всички вече са забравили, че заедно с чистия въздух, водата и слънцето, даром сме получили от нашите предци и културно-историческото ни наследство, което трябва да съхраним за децата си. Сегашните поколения са лишени от познанието за своето минало. Те не го познават, затова не можем да искаме от тях да го пазят и ценят. Оставяме божовистите да обясняват кое колко струва на световните пазари. Наследството ни става стока, която носи добри приходи. Децата ни бавно умират духовно в невежество и новобогаташество, възпитавани от екрана и от медиите в ценностите на божовистите - лъжа, наглост, борба за пари и власт. Кому е нужна тази пошлост? И може ли някой да спре всичко това?
Мина Боспачиева е и.д. директор на Археологическия музей в Пловдив.
Пушки и шампанско гърмяха за Дафовска
Празниците в чест на Катя Дафовска започнаха на градския площад, вече прекръстен "Олимпиец", с музика, хора и чевермета. Шампионката беше превозена до площада от файтон с два коня, а ездач на бял кон предвождаше процесията. Файтонът взе Катя от нейния дом. Целият град от няколко дни е облепен с нейни плакати. Още в началото на града е сложен огромен надпис "Благодарим ти, Катя". Точно в 17 часа камбаните на църква "Света Богородица" известиха началото на всенародните празненства, а отец Димитър отслужи молебен на площада. Председателят на общинския съвет Асен Кушев вдигна националния трибагреник, докато звучеше българският химн, след което залпове от пушките на втора ловна дружинка в Чепеларе приветстваха Катя. Кметицата на Чепеларе Васка Дърбуклиева я награди с премия от 10 млн. лв. от общината. Подаръци за големия успех от сърце дадоха "Пампорово" АД, фабриката за ски "Орион", дървообработващото предприятие "Водопад 91", където работи майката Цонка Дафовска. По-късно кабелната телевизия в Чепеларе предаде на запис народното веселие. Ще бъде сниман и документален филм за Катя, която е почетна гражданка на Чепеларе от 1995 г. ДИАЛЕКТИКА
Много е вероятно БРИДЖИТ БАРДО да дойде през есента в България по повод излизането на нейната автобиографична книга "Б.Б." у нас, но още нищо не е потвърдено, каза Николай Стоянов, директор на издателство "Библиотека 48", което е закупило правата за издаването на книгата. Според г-н Стоянов медиите малко са избързали с твърдението, че защитничката на животните ще дойде със сигурност в България. "Сега заминавам на салона на книгата в Париж и ще разговарям с Бриджит Бардо," уточни шефът на издателството. Преди известно време известната френска актриса посети Румъния за промоция на книгата си. Българските защитници на животните на няколко пъти призоваваха Бардо да дойде у нас.
В първия ден на месец март "ЩУРЦИТЕ" ще свирят в модното заведение "Планета" за радост на всички свои почитатели. Срещу куверт от 55 000 лв. гостите ще могат да хапнат и пийнат на корем от напитките и деликатесите на студения бюфет. Двойките ще могат да участват с общ куверт от 70 000 лв. Според запознати такава е практиката на хайлайфните купони в Холивуд. Това е първият купон от поредицата подобни събития с наши и чужди звезди, планирани от екипа на заведението.
Бившият президент ЖЕЛЬО ЖЕЛЕВ отново се изяви като бурен танцьор на купона, който даде радиожурналистката от Радио 99 БОЖАНА ДИМИТРОВА в столичното заведение "Максим". Партито беше посветено на всички, родени под знака на рибите. Дошлите видни "риби" бяха Гиньо Ганев, Георги Първанов, Крикор Азарян. Присъстваха Иванка Гръбчева, Венци Мартинов, Кристина Димитрова, Иван Тенев и много други светски личности. Лили Иванова пя за гостите нови и стари шлагери. Доброто настроение се допълваше с вкусни рибни специалитети и отбрано бяло вино. Атракцията на вечерта бе полугола манекенка, изрисувана от Иван Яхнаджиев, върху която щрих нанесе и партийният лидер на БСП Първанов.
Петдесетгодишният юбилей на НАТФИЗ беше бурно отпразнуван миналата седмица. След официалната част в НДК купонът се пренесе в клуб "Империал". Там студентите се отдадоха на бурни танци. Заведението почерпи с шампанско, с което бъдещите актриси се поляха обилно, докато кършеха снаги на дансинга. КАМЕН ВОДЕНИЧАРОВ се появи с неизвестна блондинка, МАРИУС КУРКИНСКИ също не пропусна веселието и дойде с НОНА ЙОТОВА под ръка.
ДЖОН ТЕНЪНТ, представител за България на Американската агенция за международно развитие, получи годишната награда на Новия симфоничен оркестър за 1997 г. Наградата бе връчена на коктейл в къщата на фондация "България" в присъствието на участниците в годишния фонд на Нов симфоничен оркестър. Джон Тенънт получава пожизнено място в почетния борд на директорите, чиито членове са Йордан Соколов, Емма Москова, Ейвис Боулън и Гауденц Руф.
ИВАН КОСТОВ и ЕЛЕНА КОСТОВА бяха забелязани на премиерата в НДК на филма "Амистад" миналия четвъртък. Те бяха седнали на редовни места в зала 1, а не както повечето ВИП-гости в ложите.
МАРГАРИТА РАДОЕВА от в. "Демокрация" ще оглави отдел "Кадри" в МВнР. Радоева завежда личния състав на вестник "Демокрация" и колегите й не знаеха за новия пост. Досегашният кадровик на външно Емил Соколов отива на дипломатическа работа в мисията в Португалия.
Актрисата ФРАНСИС МАКДОРМАНД, която играе във "Фарго", излизащ тази седмица на нашите екрани, признава, че е получила ролята на полицайката Мардж без никакви предварителни прослушвания. Актрисата е съпруга на режисьора на филма. "От 12 години спя с режисьора, но за първи път ми даде роля, без да ме пробва", пояснява Макдорманд.
Строители на капитализма
ЦСКА - "Славия" 1:1 за "Литекс"
Първото столично дерби на пролетния полусезон - между ЦСКА и "Славия", завърши 1:1, но и двата отбора бяха разочаровани от резултата. Най-големият печеливш от него е лидерът "Литекс". Това пролича и от поведението на треньора Димитър Димитров, който се радваше като малко дете след изравнителния гол на Симеон Чилибонов в последната минута на мача. Шампионатът на практика може да бъде решен още в следващия кръг, когато отборът на Гриша Ганчев ще гостува на "Овча купел". Евентуална победа на "Литекс" ще премахне интригата в първенството, тъй като единствените трудни мачове за тима ще се играят в Ловеч. Оттам трябва да минат ЦСКА, "Левски" (Сф) и "Нефтохимик".
Червените пък показаха, че да имаш Емил Костадинов и Трифон Иванов не е достатъчно да се печели наред в България. Действително Костадинов за два мача изработи две дузпи, но привържениците чакат от него да вкара гол и от игрово положение. Нападателят беше най-активният срещу "Славия", но направи няколко чисти пропуска, включително и пропиляната дузпа в първата минута. Иванов също не блестя в дербито и дори може да бъде наречен виновник за изпуснатата победа. Именно той трябваше да организира защитата в последните минути и да не позволи по толкова лек начин "Славия" да вкара гол.
Така между играчите на ЦСКА се получава вътрешно напрежение, което може да бъде фатално навръх 50-годишнината на клуба. Според очевидци Костадинов почти е заповядал на старши треньора Георги Василев да извади капитана и любимец на публиката Методи Деянов. Показателна бе и реакцията на младия халф, който отказа всякакви изявления след двубоя.
Впрочем равенството може да се окаже и добро за всички, които преследват "Литекс" в борбата за титлата. При положение че ЦСКА бе спечелил мача, за "Славия" сезонът окончателно приключваше. Така мнозина очакваха, че "Славия" може да пусне на ловчанлии победата в София. Сега обаче успех на "Славия" ще засили интригата и реални шансове за първото място ще имат пет отбора.
Лафчис става основен акционер в "Левски"
Президентът на ФК "Левски" Томас Лафчис ще стане основен акционер след преструктурирането на футболния клуб в акционерно дружество на 10 март. Общото събрание на клуба позволи на Лафчис да вземе 40-процентов дял при изграждането на АД, което се прави в съответствие с изискването на Закона за спорта (в него пише, че всеки професионален спортен клуб трябва да стане АД и да се регистрира по Търговския закон). Очаква се 20 процента от акциите да бъдат дадени на хората от управителния съвет на ФК "Левски", други 20 със сигурност ще бъдат дадени на фирмата, която стане генерален спонсор на тима. Останалите 20 процента трябва да бъдат публично предложени на запалянковците, за да си ги купят по 10 000 лв. акцията.
Апортни вноски в акционерното дружество няма да има, макар да се очакваше МВР да влезе с базата на стадион "Георги Аспарухов". "Левски" ще продължава да ползва терените на "Герена", както досега - с договор за наем или за стопанисване. В акционерното дружество няма да влезе и община "Подуене", както се планира на други места, също чрез апортна вноска.
При учредяването на акционерното дружество външни хора няма да могат да си купят дял от "Левски". Ако някой от общото събрание се откаже от акциите си, те ще бъдат взети от друг. Така е възможно Лафчис да придобие дори над 50 процента от бъдещото акционерно дружество и да стане мажоритарен собственик в Професионален футболен клуб "Левски" АД.
Противници на футболния президент веднага го обвиниха в опит за приватизиране на най-популярния български клуб, при това на нищожна цена. Тъй като общото събрание взе решение уставният капитал да бъде 50 млн. лева, механично бе изчислено, че Лафчис ще придобие 40 процента от Левски само срещу 20 000 германски марки.
"Това, че ще приватизирам "Левски", са глупости. В последните години само аз съм влагал пари в клуба и последното нещо, което искам, е да го съсипя, отговаря Лафчис. С преобразуването си в акционерни дружества българските клубове ще се приближат към европейските стандарти. По този начин ще се получи прозрачност в българския футбол, която ще намали корупцията."
Общото събрание на клуба, което насрочи учредително събрание на АД-то, бе закрито за външни хора. Според делегати обаче на сбирката е било споменато числото 900 000 долара като сумата, която Лафчис бил извадил от собствения си джоб, за да подпомага финансово "Левски" през седемте години на своето управление. Самият Лафчис никога не е казвал колко пари е дал от себе си за издръжката на клуба.
Впрочем разпределението на дяловете в ПФК "Левски" АД все още не е официално потвърдено с изключение на 20-те процента, които се полагат на новия спонсор. Тъкмо генералният спонсор засега изглежда най-големият проблем пред ръководството. На общото събрание миналата седмица бе обявено, че се чакат оферти до 9 март. Новият спонсор трябва да се ангажира с един милион долара за пет години. Сигурно е, че застрахователната компания ВИС-2 няма да остане на фланелките на сините. Самият Лафчис каза, че "Левски" повече няма да се обвързва с подобни структури, без да назове името на сегашните си благодетели. Той сравни договора на ВИС-2 с този на МВР по тоталитарно време. "Ще запазим името на "Левски" от асоциации с навлизане на мръсни пари", обясни Лафчис. Близки до клуба предполагат, че интересът на корейския концерн "Деу" ще се поднови и след неколкократни отлагания фирмата най-накрая ще стане спонсор на сините. Президентът на клуба обича да казва, че българска фирма трудно ще стане генерален спонсор на "Левски".
Томас Лафчис успя да обезпечи и екипировката на отбора, след като подписа официално договор с германския концерн за спортни артикули "Адидас". Новият контракт е за две години и е сключен с фирмата APM, официален представител за България. Ръководството на клуба бе на път да се откаже от договора, тъй като според самия президент през миналия сезон е имало проблеми с предишните вносители на "Адидас" за България. (Става въпрос за "Астраспорт", фирмата на първия вицепрезидент на БФС Михаил Касабов. Той бе няколко години член на УС на "Левски", но влезе в конфликт с Лафчис и бе обвинен от него, че работи срещу сините.) Очакваше се "Левски" да се пренасочи към американския гигант "Найки", но при многобройните си пътувания до Германия техническият директор Андрей Желязков успя да запази връзката. Въпреки това футболистите на "Левски" няма да играят с новите екипи през този сезон, а ще ги облекат чак от есента.
Кишишев остана в "Бурсаспор"
Радостин Кишишев остана в турския "Бурсаспор", след като изкара голяма част от подготвителния период в ловешкия "Литекс". За Гриша Ганчев се оказа, че не всичко, което лети, се яде. Той се изхвърли с големи пари още в началото на операция "Кишишев". Това му изигра много лоша шега, защото после му поискаха много повече, отколкото планираше да похарчи.
Миналата седмица Радостин Кишишев не просто се завърна отново в състава на "Бурсаспор", където е преотстъпен до 30 юни 1998 г. от "Нефтохимик" (Бургас). Той даде кратка пресконференция, за да се извини публично за постъпката си - пред отбора, ръководството и привържениците. "Първоначално пожелах да отида в България, защото страшно много обичам треньора на "Литекс" Димитър Димитров. Затова напуснах отбора през зимата", обясни българският национал. "Съжалявам за това и искам извинение. Оставам в "Бурсаспор", за да постигна големи успехи с този отбор още до края на това първенство."
Това бе направо сензационен финал на историята, защото означаваше провал на "Литекс". Когато Кишишев се върна в Турция на 19 февруари заедно с дясната ръка на Гриша Ганчев във футбола - Ангел Бончев, целта бе да се разбере с шефовете на "Бурсаспор" за документа за правата си, така наречената жълта карта. Кишишев и Бончев разчитаха да получат жълтата карта и да се върнат в София, за да картотекират национала за началото на пролетния сезон.
До този момент Гриша Ганчев бе изсипал 200 000 щатски долара в касата на "Бурса" - през януари, за да вземе Кишишев със себе си. Беше обещал още 800 000, когато успее да приключи трансфера. Когато футболистът се върна в Бурса на 19 февруари, се оказа, че той и началниците от "Литекс" са пропуснали нещо много важно - да разтрогнат професионалния му договор с турския клуб. На 19 февруари Кишишев се оказа с трудов договор с "Бурсаспор" до 30 юни 1998 г. Турците отказаха да върнат жълтата му карта, а лично президентът Атилла Куруджу обяви, че държи на него, защото е много добър футболист. За капак отказа да върне парите на Гриша Ганчев. И очевидно е поискал останалите 800 000 долара като условие, за да освободи футболиста от договора му.
Гриша Ганчев се оказа в небрано лозе, защото в същото време Порточанов, който реално държи правата на Кишишев, му искаше 2.3 милиона германски марки, за да му продаде национала. В един момент от ловешкия клуб обявиха, че трансферът не е резонен. И Кишишев остана в Бурса.
Напълно вероятно е Гриша Ганчев да се е уплашил дори от обществената реакция срещу факта, че хвърля 4 милиона германски марки за един футболист (Гришата издържа изцяло отбора "Литекс") в момент, когато държавата му търси 12 милиона неплатени задължения.
Не е ясно и дали пък не загуби от цялата работа 200 000 долара - толкова, колкото остави като "депозит", когато през януари прибра Кишишев. Във всеки случай турците първоначално са се опънали да му ги върнат, защото са си чакали и останалите 800 000.
"Бриджстоун" изравни силите във Формула 1
Начало на война между производителите на гуми "Гудиър" и "Бриджстоун" забелязват наблюдателите на Формула 1 преди началото на световния шампионат през 1997 г. Дни преди първия старт за новия сезон - на 8 март в Мелбърн, войната е с известен край - в полза на японците от "Бриджстоун".
Интригата вече е не кой е по-добрият производител, а дали гумите на "Бриджстоун" ще могат да компенсират преднината на "Уилямс" и "Ферари" в коли и пилоти.
Абсолютно е ясно, че последният сезон на "Гудиър" във Формула 1 няма да е най-славният, а гумите "Бриджстоун" ще имат много по-голямо значение за изхода на всяко Гран при. Миналата година японският производител направи първите си стъпки във Формула 1 без претенции. Големите отбори предпочетоха сигурността на "Гудиър" и японците трябваше да се докажат с по-малки отбори. "Бриджстоун" направи впечатление най-вече със своята издръжливост. Понякога неговите отбори предпочитаха по-бързите меки гуми, докато клиентите на "Гудиър" трябваше да се борят с по-твърдите и обикновено по-бавни гуми. Въпреки че не успяха да спечелят нито едно състезание, пилотите с "Бриджстоун" записаха няколко класирания в тройката и това накара някои босове и пилоти да се замислят.
Новият шампионат ще започне с изравнени сили - шест отбора, сред които "Макларън" и "Бенетон", ще карат с "Бриджстоун". Пет тима отново заложиха на "Гудиър". Сред тях са фаворитите "Уилямс" и "Ферари".
Новите правила за използването на гуми с грайфери изправиха двата производителя на равен старт. Големият въпрос бе кой ще се нагоди по-бързо към тях. При избора си на доставчик отборите отчитат, че новите правила ще изискват сериозни финансови разходи за разработването на гумите. Някои, сред които световният шампион за 1996 г. Деймън Хил, се усъмниха във възможностите на "Гудиър" да развие добри нарязани гуми.
Новината за отказването на "Гудиър" след края на сезона беше знак за Рон Денис и Дейвид Ричардс да се ориентират към японския концерн, чиито планове за участие във Формула 1 не свършват с края на годината. Двата тима - "Макларън" и "Бенетон", бяха притиснати и от необходимостта за дългосрочна стратегия, тъй като договорите им с "Гудиър" изтекоха през 1997 г. Те логично избраха "Бриджстоун". Ако наистина японските гуми са по-добри, то двата тима могат да бъдат напълно конкурентни.
"Гудиър" обаче има своите предимства и неслучайно "Ферари" и "Уилямс" не се отказаха. На първо място, това е традицията - "Гудиър" е най-успелият производител в цялата история на Формула 1. С над 350 победи той с право претендира да бъде No1 в гумите и No1 в състезанията. Американците ще се опитат да запазят емблемата си и в последната си година в световния шампионат. Компанията разполага с достатъчно квалифициран персонал, за да развие нарязаните гуми, но въпросът е дали ще го направи. Няколко шефове на "Гудиър" се надпреварваха да заявяват, че няма да пестят сили и средства. Засега обаче нищо не доказва, че е така. Въпреки че отборите на Михаел Шумахер, Жак Вилньов и Деймън Хил разполагат с отлични тестови пилоти, новите гуми на "Гудиър" показват съмнителен напредък. "Макларън" и "Бенетон" нямат толкова качествени пилоти и това трябваше да бъде голямо предимство пред японците. В тестовете преди сезона обаче "Макларън" даваше отлични времена и на няколко пъти Мика Хакинен счупи зимния рекорд на пистата край Барселона. Седмица преди началото на сезона световният шампион Жак Вилньов призна преимуществото на "Бриджстоун". Той недвусмислено заяви, че добрите времена на "Макларън" се дължат изключително на гумите "Бриджстоун". "Разбира се, че е това е причината. Хората в "Гудиър" обаче работят здраво и трябва да наваксат скоро изоставането", заяви канадецът. Дали това е възможно да стане? "Гудиър" търпи поражения и в други автомобилни шампионати, където доминират отборите на "Бриджстоун" или дъщерната фирма "Файърстоун". При това положение изпадането на "Гудиър" от Формула 1 идва като логично продължение на отстъплението на всички фронтове. Шефовете на "Ферари" и "Уилямс" обаче не биха си оставили магарето в калта и спешиха американците да си стегнат екипите и да направят конкурентни гуми.
Специалистите на "Гудиър" обясняват, че "Бриджстоун" няма да е еднакво бърза гума навсякъде, както бе в Барселона. Пистата в Мелбърн е коренно различна и там изборът на гуми е изключително важен. Като пример се дава миналата година, когато "Бриджстоун" отново бе много бърз в Барселона. Голямото предимство на "Бриджстоун" обаче може да бъде издръжливостта. При нарастващото значение на дългия пробег и тенденцията към по-малко спирания в бокса това може да има голямо значение.
Три са големите фаворити през 1998 г. - "Ферари", "Уилямс" и "Макларън". Нито един от тях няма явно предимство пред останалите конкуренти, а напредъкът на по-малките отбори като "Джордан", "Прост" и "Бенетон" ще направи сезона интересен. Миналата година победи взеха 7 отбора и 11 пилоти. Тази година първите места ще се разпределят между не повече от 5 отбора и 9 пилоти.
Какви са предимствата и недостатъците на всеки от тях преди началото на шампионата?
"Ферари" ще започне сезона с абсолютно нов двигател и в минали години това често водеше до пушек от автомобила по средата на състезанието. През 1998 г. има всички предпоставки този лош спомен да не се повтори. "Ферари" успя да събере отличен екип от ръководители. Когато се говори за дизайнера, техническия директор, тимовия мениджър или пилот, хората в екипа на "Ферари" са все No1 или No2. Жан Тод е безотказен работохолик, който преследва само световната титла и нищо друго. Под него стоят старите момчета от "Бенетон '94". Заради смъртта на Сена тогава отново имаше промяна на правилата. Рос Браун, Рори Бърн и Михаел Шумахер излязоха три-четири крачки пред останалите. Сега целият този екип е във "Ферари" и, както през 1994 г., има много нови промени в правилата. Тяхната задача този сезон е да направят кола, сигурна като останалите и бърза не по-малко от 95 процента по отношение на конкуренцията. Първият пилот Михаел Шумахер е железен. Той изпусна световната титла миналата година заради грешка в последното състезание и получи петно върху репутацията си. Пилето вероятно ще бъде много амбициран да си върне доброто име. През 1994 г. след подобен инцидент стана шампион и през следващия сезон бе неудържим да докаже, че може да печели честно. Пред подобна ситуация е изправен и тази година. Ако има кола, която да е на нивото на "Уилямс" и "Макларън", Шумахер е суперфаворитът за титлата. Най-големият проблем на отбора е Еди Ървайн, който все още изживява Формула 1 като начин на живот и не личи желание да бъде голям пилот. Той може да прави страхотни състезания, но също толкова често или отпада в първата обиколка, или се бори за влизане в десетката. Реалните възможности на "Ферари" остават загадка, тъй като шефовете на отбора предпочетоха домашни тестове без да влизат в директен двубой с противниците на пистата в Барселона.
Както всяка година, и този път "Уилямс" ще се опита да направи най-добрата кола. Това се превърна в нещо като традиция за Франк Уилямс. Миналия сезон обаче предимството му не бе толкова голямо. Само грешката на Шумахер накрая донесе на Жак Вилньов титлата. Не е много ясно как ще се измъкне "Уилямс" този сезон без произведен във фабрика мотор и без Ейдриън Нюи. "Уилямс" обаче разполага с най-добрата двойка пилоти и това почти сигурно ще му донесе нова титла при конструкторите. Миналата година Вилньов показа абсолютна класа и вероятно така ще бъде и сега. Той показваше най-стабилни изяви в квалификациите и бе най-бързият пилот през сезона. Колегата му Хайнц-Харалд Френцен пък е напълно мотивиран за излезе от сянката на No2 в Германия. Той отдавна има да си връща на Шумахер и няма по-изгоден момент от този сезон да го направи. Най-големият проблем ще бъде двигателят. "Уилямс" бе изключително спокоен с моторите на "Рено", но не е ясно какво ще бъде състоянието на наследника му "Мекахром".
"Макларън" е може би най-добрият отбор във Формула 1. Екипът демонстрира професионализъм във всяко едно отношение. Има може би най-мощния двигател - "Мерцедес". В последните състезания на миналата година колата показа отлично състояние. Дизайнер е един от най-големите в бранша - Ейдриън Нюи, а гумите ще са от по-добрия модел - "Бриджстоун". "Макларън" има и много мотивирани за успех пилоти, които в тестовете показаха желание най-после да се докажат. Специалистите смятат обаче, че именно Мика Хакинен и Дейвид Култард са слабото място на отбора, тъй като това не са хора, които ще се борят за титлата. Хакинен е бърз, но не и комплексен състезател. Той може да печели състезания, но не и целия шампионат. Култард е същият като Ървайн. Много качествен пилот, но редува добри класирания със състезания, в които завършва 12-и. И той няма комплексните качества за шампион. Това вероятно е и причината Рон Денис да подпише с двамата само за една година. Може би, защото чака Михаел Шумахер.
Сред по-малки отбори най-сериозен напредък вероятно ще отбележи тимът на Ален Прост. Той получи един от най-добрите двигатели, има качествени млади пилоти в лицето на Ярно Трули и Оливие Панис. Самият французин е карал в елитни тимове и знае как се прави отбор за Фрмула 1. Техническият директор Бернар Дюдо работи дълги години рамо до рамо с "Уилямс", а мнозина наблюдатели определят дизайнера Лоа Бигоа като бъдеща звезда. За разлика от "Макларън" и "Бенетон" Ален Прост работи с "Бриджстоун" вече втора година и това няма да е маловажно.
Най-големият проблем на "Бенетон" ще бъдат новостите. Нов е техническият директор Дейвид Ричардс, който дойде от тима на "Субару" в рали-шампионата. Техническият щаб също е подновен. Освен че са нови, двамата пилоти Джанкарло Фисикела и Александър Вурц са и млади. "Бенетон" също ще получава двигатели "Мекахром", което не е най-доброто. Като се прибавят и гумите "Бриджстоун", новостите стават твърде много. Фисикела и Вурц съвсем не са хората, които трябва да развият една толкова променена кола. Подобен проблем реши Еди Джордан с наемането на бившия световен шампион Деймън Хил. Миналата година той също заложи на младоците, но това бе в ущърб на развитието на колата. Този сезон той е по-разумен. До перспективния Ралф Шумахер сложи опитния Хил. От тази комбина могат да се очакват само положителни резултати. Ралф ще израства покрай англичанина, който пък няма да се остави да бъде засенчен от когото и да било, дори от Шумахер. Хил вероятно няма да може да бъде конкурентен на Шумахер, Вилньов и Хакинен, но определено ще се бори да спечели поне едно състезание.
