"Ще печатаме и еврото, когато ни приемат в Европейския валутен съюз", каза Мартин Заимов. Високото равнище на технологичната линия позволява това. Оборудването за печатницата е доставено от швейцарската фирма "Де ла Рю Джори", която е оборудвала 95% от печатниците в света. Изборът на фирмата доставчик се налага поради факта, че българските банкноти по това време се печатат в Германия, където се използва същото оборудване. В Европа всички държави с изключение на Дания и Швеция печатат банкнотите по тази технология.
Годишното потребление на банкноти в страната е около 150 млн. броя. Такъв обем на производство не представлява никакъв проблем за капацитета на новата печатница.
През настоящата година се предвижда от печатницата да излизат банкноти с познатите досега номинали, като единствената новост ще бъде банкнотата с номинал от 20 000 лева. От банката заявиха, че проект за банкнота от сто хиляди лева има още от пролетта на миналата година, но икономическата конюнктура в страната не налага пускането й в обращение.
Олег Недялков напуска ОББ
Дългогодишният изпълнителен директор на Обединена българска банка Олег Недялков е подал оставка в края на миналата седмица и тя е била приета. Източник, близък до ръководството на банката, потвърди, че Недялков има намерение веднага да напусне и съвета на директорите и че това става по негово желание. Самият банкер отказа какъвто и да било коментар, както и от ръководството на ОББ не разпространиха официално информацията.
ЕБВР, Булбанк и американската компания "Опенхаймер и Ко" станаха акционери в ОББ през миналата година, когато държавата продаде участието си в банката. Според слуховете именно от европейската банка настоявали за реформа в завареното от тях ръководство на банката. Късно до миналия петък обаче това не беше потвърдено от централата на ЕБВР в Лондон. Въпреки промените в собствеността на ОББ, миналата година тримата изпълнителни директори на банката - Олег Недялков, Стилян Вътев и Радка Тончева, бяха запазени. Основната промяна беше, че от тримата за главен изпълнителен директор беше излъчен Стилян Вътев. Тогава в директорския борд влязоха още представителите на ЕБВР Сали Уорън и Пиер Мелингър, също Чавдар Кънчев и Венцислав Антонов от Булбанк и Майкъл Стентън и Джефри Конър от "Опенхаймер".
Според неофициална информация през последните месеци в съвета на директорите на ОББ е имало доста сериозни противоречия, включително и между изпълнителните директори. Въпреки че Недялков беше председател на управителния съвет на банката допреди промените, напоследък в неговите правомощия били оставени предимно административни и стопански въпроси.
Друг факт, който заслужава внимание, е афиширането на Олег Недялков като член на Движението за обновление на БСП, където той се споменава заедно с бившия подуправител на БНБ и бивш негов колега като изпълнителен директор на ОББ Димитър Димитров. Въпреки че източниците опровергаха връзката между заявените политически пристрастия на Недялков и неговата оставка, това съвсем не е изключено. Самият Димитров, който след смяната в ръководството на БНБ се върна като съветник в Обединената банка, също я напусна преди няколко месеца (въпреки че сега е директор в свързания с банката приватизационен фонд "Доверие").
Както казват банкери, Олег Недялков е цяла епоха в българската банкова система. Той е един от лидерите в банкерското лоби и един от най-дълго задържалите се на едно и също място банкови шефове. Той е бивш шеф на БНБ - клон 2, по-късно става председател на Търговска банка "Доверие". Заедно с Димитър Димитров (който тогава е шеф на Стройбанк) осъществяват първия консолидационен проект, обединявайки 22 банки (създадени от бивши клонове на БНБ) в сегашната Обединена българска банка. Оттогава Недялков е изпълнителен директор в ОББ. Успоредно с това до 1994 г. той беше член на пленарния съвет на централната банка, както и един от най-активните в ръководството на Асоциацията на търговските банки. Въпреки че засега не е известно какви са намеренията на Недялков за оставане в банковата система, напускането му от ОББ е доста емблематично за смяната на старата банкерска генерация след кризата от 1996 г. Квесторите на МОБ "Свети Никола" свикват акционерите през април
Квесторите на ортодоксалната банка "Свети Никола" ще свикат общо събрание на акционерите на 8 април. Дотогава те ще трябва да са изготвили книга на акционерите и поне от тяхна гледна точка споровете за това кой какъв процент държи в банката ще са приключили. Това беше и основната цел, с която в началото на февруари оглавяващата "Банков надзор" Емилия Миланова отстрани ръководството на банката и вкара квестори там. По всичко изглежда, че засега свързаните с о.з. ген. Любен Гоцев фирми около "Юкос петролеум" са по-вероятният победител в битката за власт в банката. Скандалите там станаха известни в началото на тази година, когато управителният съвет на МОБ или поне хората около тогавашния изпълнителен директор Цветан Начев спряха достъпа на представителите на "Юкос" до банковите сгради и отрязаха от разплащателната система варненския клон (който петролната фирма ползва "под аренда"). Всичко това пък беше направено заради опита на "Юкос" да наложи промени в ръководството на банката, използвайки принуда, тоест нареждайки в рамките на няколко дни искания за теглене на сума от около 30 млрд. лева. Всичко това доведе до неколкократни запушвания на банката.
Другата новина от миналата седмица е, че Софийски градски съд отказа да впише решенията от общото събрание на банката, проведено на 9 февруари тази година. То беше свикано още преди влизането на квесторите, но те го отмениха. Въпреки това хората около Начев проведоха събрание, избраха нов състав на надзорния съвет на банката (където доскоро преобладаваха хора на "Юкос") и поискаха вписване на тези обстоятелства в съда. Единствените представители на банката са квесторите Димитър Проданов и Димитър Димитров и те са имали право да отменят насроченото за девети общо събрание, са мотивите на съдиите за отказа. Тяхното решение може да бъде обжалвано пред Върховния съд.
Позовавайки се на устава на МОБ, освен това квесторите обявиха, че притежателите на привилегировани акции на приносител могат да получат срещу тях обикновени акции. По закон вече във всички банки трябваше да бъдат премахнати приносителските акции, но заради разправиите ортодоксалната банка се забави с необходимите за това промени в устава си. Както обясни г-н Проданов опцията за замяна на приносителските акции с поименни се допуска в сегашния устав на банката, стига акционерите да се откажат от привилегиите си. Според неофициална информация по-голямата част от акциите на приносител се държат от фирми около "Юкос" и свързаните с нея "Феста" и "Рос ойл". Източници от тази група твърдят, че те държат около 65% от акциите в МОБ. Единственият детайл е, че дори да искат да се възползват от трансформацията на акциите и с това да си осигурят мнозинството на предстоящото общо събрание, свързаните с "Юкос" нямат разрешение от БНБ. Те са подали молба за придобиване на акции до 30% от капитала но МОБ, но тя засега не е удовлетворена. Оглавяващата "Банков надзор" Емилия Миланова заяви, че квесторите ще се стремят да не допуснат "Юкос" да остане основен акционер в банката, а ще гледат да привлекат нови.
На предстоящото общо събрание квесторите ще предложат надзорният съвет на МОБ да бъде намален от шест на трима души. В него до началото на февруари влизаха Любен Гоцев, Митко Събев (шеф на "Юкос") и "Рос ойл". Друго предложение е да отпадне изискването външни инвеститори да придобиват акции по цена над 30 долара едната (при номинал на акцията 1000 лева). Другите точки от предложения дневен ред включват обсъждане на финансовото състояние на банката и приемане на неодитирания й баланс, избор на "Делойт и Туш" за одитори и през 1998 г. и др. В поканата за събранието, която скоро трябва да бъде обнародвана в Държавен вестник, се подчертава още, че акционери, които не са внесли стойността на записаните акции, няма да могат да гласуват с тях, както е по устава на банката.
Най-вероятно събранието ще е доста интересно, тъй като хората около Цветан Начев и квесторите са в дълбок спор по много параграфи, включително и за размера на внесения капитал, а и за това кой го е внесъл. Оттук следва, че ще има спорове и кой с колко гласа може да участва на събранието.
Междувременно служителите на МОБ, много от които симпатизират на отстранения управителен съвет, обвиниха квесторите, че се възползват от положението си и ползват коли и мобифони на банката, както и че по-скоро вземат страната на "Юкос". Повод за това пък са намалението на заплатите и съкращенията и назначенията на нови хора, които квесторите инициираха.
Шефовете на ТСБанк и "Дискавъри 93" са арестувани
Странната фирма "Либела" дължи вместо друг 56.750 млрд. кредит на фалиралата банка
Собствениците на фирма "Дискавъри 93" и шефът на ТСБанк Николай Златев бяха арестувани заради най-големия кредит, получаван от частна фирма. За другия шеф на банката, Любомир Гибински, също има постановление за арест, но той все още се издирва.
Двайсет и седем годишният Стоян Николов, който е по-известен като президент на футболен клуб "Славия", и съдружникът му Виекослав Смрекар бяха арестувани още в сряда по нареждане на Главна прокуратура. Двамата били обвинени в източването на пари с измама от ТСБанк.
В петък главният прокурор Иван Татарчев заяви в Съдебната палата, че е издал нареждане за задържането на Любомир Гибински и Николай Златев. В ареста на Националната следствена служба обаче бил вкаран само Златев, защото Гибински не бил открит.
По всяка вероятност действията на прокуратурата са свързани с най-големия единичен кредит в списъка за кредитни милионери. Според официалните данни фирмата "Либела" ЕООД дължи на ТСБанк 56.750 млрд. лв. Собственик на дружеството - пощенска кутия, е някой си Влатко Грижоски (ако такъв човек изобщо съществува, за него се твърди, че е македонски гражданин). По кредита няма никакво обезпечение според справката на БНБ. В кредитното досие формално като обезпечение има 33 записа на заповед, авалирани от варненска фирма, съобщи източник от фалиралата банка.
Според осведомени задължения с подобен размер е имала фирмата "Дискавъри 93" и свързани с нея и захарния бизнес фирми. Малко преди да фалира ТСБанк, дълговете са били уредени, като "Либела" ЕООД е заместила в дълг "Дискавъри 93". Известно несъвпадение има и в размера на задълженията, които по неофициална информация са 41 млн. долара и 6 млн. марки (което се разминава с размера на кредита на "Либела", официално обявен от БНБ). Как, срещу каква сума и при какви условия е станало това - не е ясно, но тази сделка е в дъното на вълната арести на банкери и захарни търговци.
Любомир Гибински вече беше арестуван един път за злоупотреби в банката. Той беше пуснат под парична гаранция от 20 милиона лева в края на миналата година. Златев избягна задържането по здравословни причини и само плати същата по размер гаранция.
Името на собственика на фирма "Дискавъри 93", Стоян Николов, нашумя преди 3 години, когато нападна офиса на фирма "Ер София" на бул. "Патриарх Евтимий" No 64 в столицата. Николов, който беше акционер във фирмата, и другият съдружник там, Георги Василев, нахлуха в офиса с 13 въоръжени гарда от охранителна фирма "Колумбия", "арестуваха" президента на "Ер София" Лилян Тодоров, космонавта Георги Иванов и още няколко служители на фирмата в една стая около 18 часа на 1 октомври 1995 г., отрязаха телефоните и започнаха да заплашват и бият. Сред служителите на фирмата имаше и една бременна жена. Шест часа по-късно полицията атакува офиса и задържа Стоян Николов и Георги Василев, както и гардовете. В тях бяха открити 7 бойни пистолета "Зид Зауер" и един незаконен "Макаров". Конфликтът между съдружниците избухнал, когато Николов и Василев разбрали, че Лилян Тодоров регистрирал паралелна фирма "Ер Виа София", която трябвало да изтегли поръчката на "Ер София" и да игнорира останалите акционери. Стоян Николов настоявал да получи обяснения за действията на управителя на фирмата, за информациите, че авиофирмата се замесила в контрабандата на оръжие и др. Другото обвинение на Стоянов срещу Лилян Тодоров било, че "Ер София" работела заедно с Мултигруп. Той поставил условие, че трябва да получи от "Ер София" собствеността на хотел в курортното селище "Свети Валс" до Слънчев бряг като компенсация. Мотивите на Стоянов били, че той помогнал на "Ер София" да стъпи на крака и издействал кредити за авиационната фирма от ТСБанк.
Николов и Василев престояха близо месец в ареста на Първо РПУ в столицата и бяха пуснати под парична гаранция. На общо събрание двамата бяха изгонени от фирмата, а Стоянов поиска 2 милиона долара за дела си в "Ер София", но след това скандалът беше потулен.
Всъщност "Дискавъри 93" е фирма, близка в определен период до скандалния бизнесмен Дилян Донор. Николов никога не е криел близките си връзки с тайния "приватизатор" на банка "Биохим", който също е в ареста, но по други обвинения. Двамата имат съвместна фирма "Бултрейд Д" ООД, която регистрират през 1993 г. заедно с Константин Япраков. По-късно, когато Донор е арестуван, на негово място във "Бултрейд" влиза "Ровотел" ЕООД, собственост на Иво Иванов. Той е един от основните акционери на ТСБанк и "Прайм инвестмънт тръст". В петък се разпространи слух, че Татарчев е издал заповед и за неговото арестуване, но той не беше потвърден. Според информирани източници обаче, срещу Константин Япраков и Иво Иванов също има повдигнато обвинение, но засега не е ясно дали ще има и каква е мярката за неотклонение. Общо по това дело с No233 от 1997 г. обвинените са осем. Осведомени твърдят, че това е същото дело, за което бяха обвинени Гибински и Златев през август миналата година.
Смята се, че "Дискавъри" е била създадена с протекциите на Дилян Донор, а впоследствие и на "Прайм инвестмънт тръст", за търговия със захар, която да бъде съперник на Мултигруп. "Дискавъри 93" е вторият най-голям вносител на захар у нас след фирмата на Мултигруп -"Бартекс". Зад нея стоеше ТСБанк. Чрез кредити от банката Стоянов вкарваше в България захар и на практика беше единственият реален конкурент на "Бартекс". През януари 1994 г. едва не се стигна до физически сблъсък между хората на "Мулти" и "Дискавъри", заради опита на мултаците заедно с мутрите силово да наложат по-високи цени на вътрешния пазар на захарта. Осведомени твърдят, че 24-годишният тогава Стоян Николов дори имал намерение да нападне резиденцията на Мултигруп в Бистрица, но след това се отказал, защото разбрал, че Илия Павлов бил в чужбина.
Смята се, че "Дискавъри 93" контролира заводите за захар в цяла Северна България - Горна Оряховица, Долна Митрополия и Русе.
През 1996 г. Стоян Николов става вицепрезидент на футболен клуб "Локомотив"-София. По същото време той регистрира с президента на "Локо" Николай Гигов фирмата "Ер Игъл". Година по-късно двамата се разделиха, а Стоян Николов стана президент на ФК "Славия", която се смяташе за бастион на СИК. Вицепрезидент на "Славия" е Венцислав Стефанов, който е акционер в застрахователната компания и в "Интергруп". Последната също се намеси сериозно във вноса на захарта в България през последните години.
Хора от Съдебната палата коментираха след ареста на Стоян Николов в сряда, че е много възможно задържането да е свързано с Николай Гигов и влиянието му в прокуратурата, заради замесването на боса на "Локо"-София в аферата с нелегалната фабрика за опиати в Опицвет. Членове на УС на "Локомотив"-София са прокурорите ог Главна прокуратура Михаил Дойчев и Ангел Ганев. Скандал около името на Гигов забъркаха немските медии през седмицата. В кореспонденция на Би Би Си от Бон Николай Гигов беше представен като влиятелен новобогаташ и крупен мафиот, търгуващ с оръжие. Кореспонденцията на британското радио се базираше на филм, излъчен по канала Цев Де Е. От телевизията пък по-късно опровергаха твърденията, като казаха че оръжейният бизнес на Гигов бил законен, според филма.
Изборите в Индия бяха белязани с насилие
Три бомби избухнаха във финансовата столица на Индия, Бомбай, в петък, като убиха 3 и раниха 14 души. Атентатът е точно преди финалната фаза от гласуването в общите избори в страната в събота. Властите заявиха, че няма да допуснат насилието да попречи на провеждането на изборите и те ще бъдат започнати по график.
Предвижда се гласуването в 131 от общо 543 избирателни района да започне в събота. Трите предишни кръга от гласуването също не минаха без инциденти, при които загинаха близо 130 души. Според източници от службите за сигурност целта на експлозиите е да саботират гласуването. Засега нито една групировка не е поела отговорността за атентата.
"Това е опит да се всее паника и да не се позволи на хората да отидат до избирателните урни", заяви високопоставен индийски държавен служител. Слухове за още взривове се разпространиха из града, като вестниците и информационните агенции бяха залети от обаждания за поставени бомби по железопътните линии.
Полицията взима мерки за успокояване на хората, като шефът й ще направи изявление по националната телевизия в навечерието на изборите.
Взривовете започнаха малко след 1 часа следобед местно време. Двама души са загинали на място от раните си и трима други са били закарани в болница след експлозия на 18 км от финансовия център на града. Други две бомби са избухнали една след друга след около два часа. ЖП-гарите в района са обикновено претъпкани по това време на деня от хора, които се връщат от работа. Градската жп-мрежа, която явно е цел на атаките, превозва близо 3 милиона души от населението на града всеки ден. Друга бомба, поставена под седалка на перон на гарата, при избухването си е ранила най-малко 10 души. Още една жертва и един ранен бяха дадени при нов взрив близо до училище в северната част на Бомбай.
През 1993 г. серия от 13 бомбени взрива в Бомбай уби повече от 250 души, като разруши част от фондовата му борса, небостъргачи и едно кино. Тогава полицията обвини за атентатите мюсюлманско семейство, което от своя страна заяви, че експлозиите са в резултат на бунтове между хинду и мюсюлмани предишната година, при които загинаха 3000 души. Вълненията започнаха след разрушаването на 400-годишна джамия в Северна Индия от разгневени тълпи хинду.
Една "голяма победа" за Ирак
Малките камъчета преобръщат колата. С този коментар критиците посрещат споразумението, постигнато между Кофи Анан и Багдад тази седмица. Администрацията на Клинтън също се притеснява от подробностите - какъв ще бъде съставът на инспекционните комисии, пред кого ще бъдат отговорни, отношенията между шефа на УНСКОМ (Комисията по сигурността на ООН) и генералния секретар на ООН, както и редица други въпроси, останали без отговор от мъглявото споразумение.
Но проблемът всъщност не е в детайлите. Истинският проблем е защо екипът на Клинтън позволи подписването на това споразумение да стане неизбежно. Стратегията на САЩ се ограничаваше до "въздържане" - да се завърнат инспекторите в Ирак и да не се позволи на ракетите на Саддам да излязат извън Ирак. Ограничена само до военните средства, които смяташе да приложи - нанасянето на въздушен удар.
Ето защо отстъпките, които Кофи Анан успя да измъкне от Саддам, не са изненада. Съмнително е дали Мадлин Олбрайт би се справила по добре. Постигнатата сделка означава просто, че докато иракският президент остава със сигурност на поста си, без да се страхува от вътрешни вълнения или американски войски, той има предимство. Това е истината за стратегията на "въздържането". За да не стане някаква грешка, да повторим отново какво представлява сделката за Ирак. Според Тарик Азиз, външен министър на Ирак, тя е "голяма победа" за народа му. Но Саддам договори отстъпки, които биха били немислими преди пет месеца - сега Багдад може да продава повече петрол и да се радва на по-рехав инспекционен режим. Може евентуално да се надява и на бъдеща подкрепа в лицето на новия си адвокат - Кофи Анан, както и на международна подкрепа за свалянето на санкциите срещу Ирак и разбиването на коалицията срещу него, организирана преди седем години.
Фактът, че УНСКОМ ще има възможността да поднови инспекциите си, не означава, че ще се приближи повече до намирането на биологичните и химическите оръжия на Саддам. В края на краищата, както американската администрация сама призна миналата седмица, след шест години и половина САЩ все още нямат представа къде е скрит този арсенал. Сега на Саддам му бяха предоставени четири месеца да го скрие още по-добре. Колко месеца или години ще бъдат нужни на инспекторите отново да попаднат на следа?
Накратко - ситуацията е пълна противоположност на това, което си представяше и Клинтън и компания. Саддам не се е променил, както твърди Мадлин Олбрайт. Напротив, точно Клинтъновата администрация е тази, която промени курса си на политика пред увереността на Саддам.
Разпадането на голямата шесторка се отлага
Стъпки към консолидиране в сектора на финансовите и консултантските услуги се наблюдаваха през последната една година, когато всяка от компаниите от голямата шесторка флиртуваше в една или друга степен с останалите. Вследствие на борбата за надмощие в глобалната икономика през последните години на международната сцена се появиха мултинационални компании, които се нуждаят от глобални услуги. За да отговорят адекватно на тази тенденция, консултантските компании се нуждаят от крупни фондове за инвестиции, които да бъдат насочени към разработването на нови продукти и за разширяване на пазарното им присъствие.
Така традиционното до неотдавна схващане, че в сектора на одиторските услуги сливанията не са необходими, загуби своята актуалност в началото на октомври 1997 г., когато основата на пирамидата, съставена от големите шест в сектора (Price Waterhouse, Coopers & Lybrand, KPMG, Ernst & Young, Deloitte&Touche и Arthur Andersen), трябваше да се свие след обявения годеж между най-малките сред най-големите - Price Waterhouse и Coopers & Lybrand. Това предполагаше и размествания на върха, което едва ли съвпадаше с вижданията на най-значимите играчи - явен сигнал за предстояща повишена активност в сектора. Не бе изминал и един месец, когато новата конфигурация от пет големи компании доказа своята неустойчивост. Ударът дойде от двата счетоводни колоса KPMG и Ernst & Young, които с решението да обединят ресурсите си дадоха повод да се заговори за голямата четворка. В очакване на голямата тройка погледите се насочиха към другите две компании в групата - Arthur Andersen и Deloitte&Touche, които обаче определиха като нищожна вероятността да формират нова по-голяма консултантска компания и естествено разочароваха привържениците на мегасделките.
Четири месеца по-късно митът за голямата четворка бе развенчан от шефовете на KPMG и E&Y, Шърман и Ленд - същите тези, които през октомври миналата година гръмнаха бутилката с шампанско. Официалната версия за прекратяване на преговорите по сделката за обединението на двете компании, зад която и двамата застанаха на 16 февруари 1998 г., е наличието на няколко недопускащи сливането причини, а именно - противопоставянето на клиентите на идеята за сливането, крупните разходи, съпътстващи сделка от подобен мащаб, несъвместимите корпоративни култури на двете компании и преминаването на 40-процентната бариера на пазарния дял от европейския пазар на одиторски услуги. Ако сливането бе осъществено, пазарният дял на новата мегакомпания на европейския пазар на счетоводни услуги щеше да нарасне до 41.7% като в Австрия и Холандия този процент щеше да бъда съответно 54.7 и 51.6 на сто. Единствено в Испания и Люксембург KPMG - E&Y щеше да е по-слабо представена от конкурентите Price Waterhouse - C&L. Много вероятно бе регулативните органи на ЕС да не допуснат появата на такава монополна компания.
Истината обаче е по-различна и следва да се търси другаде. В действителност сливането между KPMG и E&Y щеше да предизвика конфликти на интереси от концентрирането на конфиденциална информация в една консултантска компания, достатъчно значими, за да пречупят ентусиазма на шефовете на двете компании да поставят началото на най-голямата консултантска компания с годишни приходи от 18 млрд. долара. В пълна степен това важи за конкурентите PepsiCo и Coca-Cola, Citicorp и BankAmerika - KPMG е одитор на PepsiCo и Citicorp, а E&Y съответно на Coca-Cola и BankAmerika. Вярно е също, че разходите, необходими за окрупняването на двете компании в една, изобщо не са малки. Освен това продължителността на цялата процедура по сливането, включително времето, необходимо на регулативните органи в ЕС, САЩ, Япония, Канада и Австралия да се произнесат по сделката, може да трае няколко години. От такава гледна точка опасенията на ръководствата на двете компании от загуба на клиенти не са безпочвени. Наивно е да се мисли обаче, че управляващите в KPMG и E&Y не са били наясно с всичко това през есента на миналата година. Нещо повече - едва ли е случайно, че двете компании обявиха решението си да прекратят преговорите по обединението си в момент, в който антитръстовите органи в ЕС, загрижени за конкуренцията в сектора, се заровиха в ценовата политика и пазарната мощ на големите шест. В този смисъл останаха да висят във въздуха уверенията на Шърман и Ленд, че обединяването на KPMG и E&Y не е замислено с цел привличане вниманието на антимонополните органи, които впоследствие да блокират и двете сливания.
Това, което Шърман и Ленд видяха като начин за запазване на статуквото в сектора, европейският комисар Карел ван Миерт видя като възможност да пробие в затворената общност на големите шест. През последните пет години групата на големите шест бе обект на засилен интерес от страна на регулативните органи и най-вече от страна на Европейската комисия по конкуренцията към ЕС. Причините за това са две. Монополните позиции на шестте на пазара на одиторските услуги във финансовия сектор в ЕС (90% от европейските финансови институции ползват услугите на шестте най-големи) и ръстът от 75 % на печалбата преди данъчното облагане в периода 1991-96 г., когато цените на одиторските услуги паднаха със средно 10% за същия период. В конкретния случай с KPMG и E&Y счетоводните услуги, извършвани от двете компании, поевтиняха съответно с 13 и 14 на сто за периода.
За запознатите с този пазар е ясно, че поддържаните по-ниски цени на одиторските услуги не покриват разходите по извършването им. Загубите, генерирани вследствие на тази ценова политика, се покриват от печалбите, реализирани от правните, данъчните и мениджърските услуги, предлагани от консултантските компании. По-ниските цени на одиторските услуги, гарантирани с дългосрочен договор, се оказват далеч не толкова атрактивни в един по-късен момент, когато компанията, ползваща одиторските услуги, реши да се насочи към друг одитор в резултат на възникнал конфликт на интереси. Напротив, разходите, съпътстващи разтрогването на дългосрочните договори, са толкова високи, че одитираните компании дори и не си помислят да се разделят със своя одитор.
Така на 6 февруари Европейската комисия по конкуренцията разпрати до шестте най-големи консултантски компании засекретени в 18 страници 36 въпроса. Карел ван Миерт поиска да разбере какви са печалбите на шестте от одиторска дейност през последните пет години; какви са печалбите за същия период от другите услуги, предлагани от консултантските компании, от фирмите с обем на продажбите над 555 млн. долара годишно, одитирани от тях; как големите шест наемат необходимия квалифициран персонал и колко мобилен е той в рамките на групата и накрая - колко често фирми извън "общността" могат да се намесят в разпределянето на обслужването на най-големите клиенти на одиторски услуги.
Разбира се, консултантите могат да класифицират исканата от тях информация като фирмена тайна и следователно да откажат предоставянето й на регулаторите. Безспорно ще последват глоби, но размерът им едва ли ще трогне счетоводните гиганти. Независимо как оттук нататък ще се развиват нещата в сектора, едно е сигурно - антимонополните органи насочиха лупите си към големите шест. Не е изключено все пак сливането между Price Waterhouse и Coopers & Lybrand да мине, ако регулаторите по една или друга причина ударят на камък с ценообразуването на одиторските услуги. Тогава вече монополът ще е налице - пет компании срещу всички останали.
Мирна криза в московската метрополия
Дългоочакваният годишен отчет на руското правителство не донесе очакваните размествания в кабинета. Премиерът Виктор Черномирдин и неговите министри трябваше да рапортуват пред политическия и стопанския актив (т.е. пред руския елит) на 1 декември миналата година. Заявленията на Елцин преди Нова година предвещаваха Страшен съд за правителството, от критика не бяха пожалени дори любимите му млади реформатори. За да поддържа напрежението, три дни по-рано президентът обяви, че ще бъде взискателен и ще иска отчет от определени хора, като накрая могат да бъдат отстранени някои министри. Веднага се заговори за 3-4 оставки в социалните и силовите ведомства. Кулминацията дойде в самото начало на заседанието, когато Елцин заяви, че в края му ще останат трима министри по-малко.
Президентът пожали правителството и дори не остана да изслуша докрай отчета му. Той си тръгна след изказванията на министър-председателя и президента на Татарстан. Официалната версия за оттеглянето му е, че той е отишъл в Кремъл да записва поредното си радиообръщение. Преждевременното му заминаване предизвика противоречиви мнения, особено след като стана ясно, че президентът е поискал всичките документи да му бъдат изпратени в Кремъл и едва след изучаването им ще вземе окончателно решение. Показателна за неопределеността на ситуацията е реакцията на стоковата борса, където дилърите преустановиха работа след новината за напускането на държавния глава. Министърът без портфейл Евгений Ясин заяви, че Елцин не трябва да бъде разбиран конкретно и затова оставките не стоят на дневен ред. Друга версия предполага, че Елцин изведнъж е премислил под влияние на доклада на Черномирдин, в който се повториха насоките му за държавната политика към икономически ръст.
Числото на евентуалните министри, които ще бъдат уволнени, най-вероятно не се е появило случайно, а е било подсказано на президента от премиера на срещата им сутринта преди заседанието. Смята се, че на нея Елцин е предоставил на министър-председателя картбланш да се разпорежда с кадровата политика на кабинета - негов монопол до този момент. Ако това решение се окаже действителност, то може да се окаже от голямо значение, защото кадровите изменения в кабинета до края на годината изглеждат неизбежни. Фаворити в тази надпревара засега са министрите, на които Черномирдин постави неудовлетворителна оценка в доклада си: вицепремиерът Валерий Серов (отговарящ за отношенията в Общността на независимите държави), Анатолий Адамишин (министър по сътрудничеството със страните от ОНД) и Михаил Фрадков (министър на външноикономическите връзки и търговия). Причините за тяхното евентуално уволнение трябва да се търсят в загубата на позициите на Русия в "близката чужбина", отслабването на икономическото й присъствие в ОНД и на международните пазари.
Под въпрос също са вицепремиерът и министър на икономиката Яков Уринсон, вицепремиерът и министър на труда и социалното развитие Олег Сисуев и шефът на данъчната служба Александър Починок.
Увереността в предстоящите размествания идва от някои неизпълними задачи, които постави президентът пред правителството в "12-те основни дела за 1998 г.". Докато някои от тях като погасяването на държавните дългове към военнопромишления комплекс вече практически са решени, други - подкрепа за инвестициите и структурното преустройство на производството, адресна социална защита и поземлена реформа, едва ли ще бъдат по силите на руските херкулесовци, когато се заемат с 12-те си подвига. Затова обаче значение ще имат не само действията на кабинета, но и приемането на бюджета за 1998 г., данъчния, бюджетния и поземления кодекс от Думата, както и събитията на световните финансови пазари.
Именно поведението на парламента в последните дни донесе най-неприятните изненади за правителството. Бюджетът, който се обсъжда вече половин година, беше отклонен при последното, четвърто, четене, след като правителството поиска разходната му част да бъде намалена с 27.9 милиарда рубли (1% от брутния вътрешен продукт). Освен това бяха предложени още 11 поправки, съобразени с посланието на президента към Федералното събрание и посещението на изпълнителния директор на Международния валутен фонд Мишел Камдесю, в които беше подчертано, че Русия трябва да приеме реален бюджет и да живее според възможностите си. Нежеланието на Думата да изпълни голяма част от исканията доведе до комична ситуация - проправителствената фракция "Наш дом Русия" гласува против, а върлите противници на кабинета от комунистическата партия изведнъж страшно харесаха основния финансов закон и го подкрепиха. За приемането му не достигнаха 36 гласа след отказа на партията на Владимир Жириновски да се включи в гласуването в знак на несъгласие с поведението на властите при полета на Жириновски в Багдад. Всъщност забавянето на бюджета помага на правителството, което финансира месечно 1/12 от миналогодишните разходи, които са с повече от 10 милиарда по-малко от предвиденото в новия бюджет. Освен рязката смяна в позицията към бюджета парламентът се закани да подведе кабинета под наказателна отговорност за това, че според доклада на Сметната палата е направило неправомерни плащания през миналата година.
Очакваните персонални промени в правителството най-вероятно ще носят повърхностен характер, а основните фигури ще останат в него. Сегашното положение обаче значително се различава от миналогодишното след посланието на Елцин. Тогава пресните спомени от трудната изборна победа и забавянето на реформите накараха президента да направи сериозни размествания в кабинета и особено в икономическия му блок. Като първи вицепрезидент и министър на финансите се върна Анатолий Чубайс, заедно с него за министри бяха назначени близките до него Алфред Кох, Яков Уринсон, а по-късно и Максим Бойко. На бял кон в голямата политика влезе губернаторът на Нижни Новгород Борис Немцов, който също беше назначен за първи вицепремиер. Навлизането на свежа кръв едва ли не трябваше да гарантира розово и либерално бъдеще. Негласната съпротива на по-консервативно настроената бюрокрация, трудностите на руската действителност и неочакваната финансова криза в Азия започнаха да клатят позициите на младите реформатори.
Неотразим обаче се оказа автоголът с хонорара от 90 хиляди долара, който е получил всеки един от т.нар. Съюз на писателите - Чубайс, Кох, Бойко, шефът на службата по въпросите на несъстоятелността Пьотр Мостовой и заместник-началникът на президентската администрация Александър Казаков за неиздадена история на руската приватизация. Опозицията получи силен коз преди първото четене на бюджета, а участието в сделката на фирма на шефа на ОНЭКСИМбанк Владимир Потанин накара конкурентите му да заговорят за корупция в правителството. Силният натиск принуди президента да отстрани от постовете им Кох, Бойко, Мостовой и Казаков, въпреки че заяви, че поведението им не е престъпление.
Окончателното преразпределение на позициите в кабинета беше извършено в средата на януари. Черномирдин определи промяната в правомощията на вицепремиерите като несъществена, въпреки че вследствие се очерта ново съотношение на силите в кабинета. Премиерът постави под собствен контрол силовите министерства и финансите. По този начин Черномирдин получи всички отрасли с реални парични потоци, а Чубайс и Немцов загубиха допълнително наблюдението над средствата за масова информация и министерството на енергетиката.
Съгласуването на тези решения с президента, който по това време се намираше в отпуска, не буди съмнение. Три дни след заседанието на кабинета Елцин се върна в Кремъл и веднага привика министрите, за да направи разбор на положението.
Най-сериозните критики бяха отправени във връзка с неизплатените пенсии и заплати в бюджетната сфера. Черномирдин направи неочаквано рязък опит да се защити и заяви, че правителството е направило през миналата година повече от поставените му задачи. Коментарите за начало на президентската кампания на Черномирдин и усилването на позициите му явно не се харесаха на ревнивия на тема власт Елцин и той побърза да пусне в действие любимата си система от лостове и противотежести. Усетът на Борис Николаевич в кабинетните игри му подсказа, че макар и без правомощия, реформаторите могат да бъдат използвани добре - засега като противодействие на министър-председателя, а след две години и при евентуална нова предизборна кампания в президентските избори. Затова Елцин заяви, че Чубайс и Немцов ще останат в правителството поне до 2000 г. и заплаши враговете им, че ако се опитат да ги нападнат, той самият ще ги отблъсне. Президентът подчерта, че реформаторите не са тези, които клатят лодката на държавната власт, с което потвърди мнението за скрита борба в близкото му обкръжение. Все пак Елцин не пропусна да се застрахова, като заяви, че двамата първи вицепремиери ще продължат да работят, ако сами се задържат и проявят характер.
В тон с това изявление е мнението на председателя на парламентарната фракция "Наш дом Русия" Александър Шохин, който смята, че когато президентът започне да се кълне на някого във вярност, това е най-сигурната гаранция за оставката му. Възможно е в обозримо бъдеще Чубайс и Немцов наистина да загубят ранга си на първи заместници на Черномирдин, защото в новоприетия закон за правителството не се предвижда постът вицепремиер. Реформата на административната система трябва да приключи през 2000 г., а дотогава Елцин трябва да помисли какви постове да предостави на реформаторите, ако иска да изпълни обещанието си.
Дългове и икономическо развитие - отново е време за действие
Кризата в Азия създава сериозни проблеми на всички нас. Международната общност, водена от Световната банка и Международния валутен фонд, отговори бързо на предизвикателството. Твърде рано е да говорим, че сме успели да върнем в дългосрочен план стабилността в региона, но в Южна Корея, Тайланд и Филипините започваме да наблюдаваме благоприятните последици от прилагането на програмите, препоръчани от международните финансови институции. Освен това започваме да разбираме уроците, които трябва да научим от случилото се през последната година.
Азия с право бе в центъра на нашето внимание. Но не трябва да позволяваме кризата в Азия да ни отклони от други належащи проблеми по целия свят. В частност най-бедните и задлъжнели страни в света се нуждаят от нашата помощ. Предизвикателството е да успеем да решим техните проблеми по начин, подобен на този в Азия. Много от тези страни правят отчаяни опити да реформират икономиките си, да стимулират растежа и да подобрят възможността за развитие на своите граждани. Трябва да направим така, че срещата на страните от Г-7 през май тази година да се занимае с техните проблеми, и то не само с обещанието, че се придържаме към намерението си за облекчаване на бремето на външния дълг на тези страни.
Същевременно глобалните ефекти от кризата в Азия налагат да се ускори процесът на облекчаването на дълга за най-задлъжнелите и бедни страни. Според прогнозите на Световната банка влиянието на азиатската криза върху икономическия растеж в тези страни ще бъде двойно по-голям от средния за света като цяло. Развиващите се страни ще се изправят пред още по-големи проблеми, когато трябва да решат как да изразходват обществените средства във време, в което държавните бюджети са под натиска на спад на икономическия растеж и спад на цените на суровините.
В тези държави бремето на дълга твърде много намалява инициативата за продължаване на реформата. Нужни са действия за премахването на примката на външния дълг, за да може процесът на реформи да стане самоподдържащ се. Механизмите за облекчаване на дълга еволюираха в идейно отношение, като двигател на процеса бе желанието да се даде възможност за нов старт на тези страни, които, прилагайки нова икономическа политика, да постигнат стабилен ръст на икономиките си. Този процес намери кулминацията си през септември 1996 г., когато Световната банка и МВФ дадоха началото на една инициатива, чиято цел бе именно намаляването на бремето на дълга до поносими нива. Около 20 държави тогава се възползваха от възможността да намалят своя дълг. Намаляването на дълга ще доведе до това той да е на ниво, при което те ще могат да си позволят да го обслужват.
Ще е нужно обаче истинско политическо ангажиране от страна на всички заинтересовани, за да бъде осигурен същият процес и за други страни, които се придържат към предписаната им икономическа политика. Точно затова през септември 1997 г. излязох с предложение международната общност да се ангажира с решаването на този проблем веднъж и завинаги. Тогава предложих всички страни, които са засегнати от бремето на големия външен дълг, да могат да се възползват от механизмите за намаляването му към 2000 г., като преди това въпросните страни представят своето виждане за това колко голям да бъде техният дълг и условията по опрощаването и обслужването му. Според програмата на Световната банка и МВФ от 1996 г. една държава трябва да чака шест години, за да получи облекчаване на външния си дълг. Смята се, че това е времето, необходимо да се види дали страната може да осигури провеждането на икономическите реформи, подкрепяни от МВФ. Без необходимата гъвкавост всеки кандидат за опрощаване на дълга си ще го получи не по-рано от пролетта на 2002 г. Ако искаме да постигнем целите си, ще трябва да удвоим усилията, а правителствата на задлъжнелите държави трябва да направят така, че да се придържат към програмите на МВФ и Световната банка. Освен това трябва да продължим да ги насърчаваме да поддържат добро ниво на икономическо развитие, за да могат да накарат Парижкия клуб на банките кредиторки да опрости част от дълга им възможно по-скоро. Има нарастващо единодушие, че за тази цел трябва да се прилага един пакет от мерки - силни публични финанси, поносимо ниво на публичния дълг и ниска инфлация, като условие за стабилно развитие. Следващата стъпка е да се постигне единодушие по въпроса как този пакет от мерки трябва да се прилага.
И точно тук трябва да влязат в работа уроците от азиатската криза. Има растящ консенсус, че въпросната политика трябва да се прилага по възможно най-открит начин - една отворена и конструктивна дискусия върху трудния избор за реформи, за да се изгради политическият консенсус, върху който да стъпят тежките решения, които следващият век очаква от нас. Това е най-добрият начин да сме сигурни, че макроикономическите проблеми или проблемите във финансовата система ще бъдат бързо идентифицирани. Това е и най-добрата защита срещу корупцията и политическото късогледство, изразяващо се във вземането на решения ден за ден.
Трябва да окуражаваме международните финансови институции да подобряват прозрачността в собствената им работа и в работата с техните клиенти. По отношение на МВФ например това означава приемането на презумпцията, че вижданията на фонда за това как се представят страните от фонда ще бъдат публикувани. За частния сектор това означава подобряване на стандартите за корпоративната тайна в посока отвореност. За регулативните органи това е осъществяването на диалог с техните колеги в чужбина. Налице са няколко предложения за още по-широка институционална реформа, включително реформа на финансовата регулация, които заслужават по-дълбоко обсъждане. Например необходим е незабавен прогрес в разработването на механизми, по които частният сектор да може да играе активна и пълноценна роля в разрешаването на финансови кризи, подобни на азиатската. Ще се боря за прогрес в тези области през идните месеци.
Задача на МВФ е да се грижи за незабавната реакция и решаване на икономически и финансови кризи. Фондът все повече се намесва в структурната реформа, докато Световната банка се грижи повече за поддържане на ликвидността. Веднага щом настоящата криза бъде преодоляна, ще трябва да решим дали Бретънуудските близнаци, както ги наричаше Кейнс, не навлизат взаимно в територията си. Преди шест години The Economist писа, че "има смисъл от сливане на двете институции и след време то ще стане". Аз не съм толкова сигурен. Но ще трябва отново да се вгледаме в излишъците и недостатъците на институционалната архитектура, която бе създадена преди 50 години, за да решава съвсем други проблеми.
Клати се последната перла в короната
Заседанието на австралийския извънреден парламент от началото на февруари е вече история. Въпреки това отзвукът от него продължава да резонира извън пределите на петия континент, в Европа и Америка, придавайки му определена доза историчност. Причината за това Австралия да застане в центъра на международното политическо внимание е решението на избраните представители да променят формата на управление на страната, превръщайки я от привилегирован член на британското монархическо семейство в модерна република (формално британският монарх е и държавен глава на Австралия). Само по себе си - събитие на годината за съществуващата под егидата на Британия Общност на нациите, което въпреки подчертано формалния си характер води след себе си и някои фактически последици.
Двуседмичните дебати на парламента с пълномощия да променя конституцията освен с обичайната шумна вокалност и похарчени изобилни средства тази година могат да се характеризират с голяма доза практичност. Въпреки това би било пресилено да се каже, че решението на конституционния конвент непосредствено ще промени нещо във формата на управление на държавата. Прекалено много неизвестни стоят преди решението на книга да се преобразува в реално изменение на държавната структура. Също подозрително много гледни точки и мнения започват да придобиват очертания не само от двете страни на линията република - монархия, но и вътре и встрани от нея. Явно дебатът по въпроса не само не е завършил, а, напротив, сега се поставя неговото същинско начало.
По ирония на съдбата сцената на историческото заседание на конвента се превърна в минивариант на монархо-републиканския сблъсък. В художественото му измерение обаче. На сградата на предишния федерален парламент в Канбера, издържана в британски имперски стил и с поизбелял разкош, бе съдено да приюти "разколниците" - сецесионисти, и сквернословните им дебати. Цветистият език, достоен за телевизионната публика на американски бракоразводен процес, даде достойни определения и на двете страни в спора. В един момент британската монархия бе удостоена със статута "мъртва и гниеща върху австралийската земя" от Грег Крейвън, конституционен съдия. Цитатите от времето на Шекспир бяха достойно репликирани от противниковия лагер в по-модерен стил: запален монархист оприличи лидера на републиканците Малкълм Търнбул с кръстник на мафията, който "разрушава най-добрата система на земята". От комичното към сериозното театралните похвати все пак отстъпиха място на конструктивно обсъждане и финален вот на предложението. За република се определиха 89 депутати, 52 бяха против и 11 се въздържаха. Бе решено още президентът на републиката да не се избира пряко, а с одобрението на две трети от представителите в парламента. След емоциите по закриването на конвента може би единственото единодушие бе постигнато по дефинирането му на "определящ момент" в австралийската история.
Въпреки че идеята за отделяне на Австралия от английската корона не е нова, сериозна кампания за осъществяване на подобни намерения започна едва предишният министър-председател на страната Пол Кийтинг преди шест години. Наследникът му и настоящ премиер Джон Хауърд обаче не може да се похвали с подобен републикански ентусиазъм, напротив, нееднократно е заявявал привързаността си към монархическата идея. Въпреки това в качеството си на премиер, Хауърд запази безпристрастността си, с което спечели положителните оценки на политици и наблюдатели. След решаващия вот той заяви, че ще спази обещанието си да постави въпроса на национален референдум до края на 1999 г. Според законите на страната резултатите от референдум имат задължителен характер. Хауърд заяви още, че би било добре, ако въобще ще се стигне до републиканска форма на управление, това да стане преди 2001 г. - датата, на която австралийците ще отпразнуват 100-годишнината от създаването на федерацията. Според Хауърд така ще могат да проведат тържествата спокойно, без излишни страсти около спора.
Критиците на Хауърд изказват съмнения в безпристрастността му, посочвайки твърдата и системна подкрепа, която той оказа на монархистите по време на конвента. Премиерът защити сегашната политическа система на страната, въпреки по-раншните си изявления, че споделянето на общ държавен глава с други страни "вече не е подходящо". Посочва се също, че пълномощията на премиера, доста широки по сегашната уредба, биха могли да окажат съществено влияние върху изхода на референдума. Като пример се дава фактът, че досега в австралийската история не е имало допитване до народа, чиито резултати да противоречат на възгледите на премиера. Допълнителна несигурност внасят общите избори, предвидени за май следващата година. Времевото съвпадение на двата вота може да превърне републиканския въпрос в "политически футбол".
Отделно внимание трябва да се обърне на другия политически играч, страна в спора - парламентът. Сред 152-та делегати, присъстващи на конвента, мнозинство бяха републиканците. Разнообразието в техните редици е значително и придоби крайни очертания, когато започнаха обсъжданията за начина на избор на бъдещия президент. Оформиха се три концепции, които бяха подложени на гласуване. Първата, подкрепяна от най-многобройните представители в парламента от Австралийското републиканско движение, е за ратификация на номинираните кандидати от две трети мнозинство в парламента. Според втория модел президентът би трябвало да се избере директно от народа. Привърженици имаше и третият вариант за назначаване на президент от обществен съвет, съставен от изтъкнати граждани и политици.
Именно гласуването на възможните варианти се превърна в ябълка на раздора за републиканците. Резултатът - 73 за парламентарно избран президент срещу общо 79 против и въздържали се, далеч не говори за единодушие. Стигна се дотам търканията между различните фракции да стигнат до заплахи за анулиране на вота и съд, нещо което би заплашило легитимността на предвидения за следващата година референдум. Развитието на проблема ще има значителен ефект и върху изборите, като се има предвид че болшинството от хората са за директно избиран държавен глава. Препъването на републиканците в първия възникнал процедурен въпрос омаловажава до известна степен постигнатия по-рано консенсус. Преместването на бойната линия в самия им лагер дава много по-добър предизборен стартов номер на монархистите, които, макар и малцинство, защитават принципно непроменена позиция.
Не са за пренебрегване и другите пряко засегнати от решението на конвента - самите австралийци и Великобритания. Тези, които предвиждаха гневна реакция на метрополията, останаха излъгани в очакванията си. Нещо повече - у повечето британци събитието предизвиква само безразличие. Дали това говори за надживян имперски комплекс или просто е последствие от манталитета на британците е спорно, но факт е, че само тези, които имат роднини или бизнес в Австралия, проявяват някакъв интерес. И той е свързан предимно с почуда и неразбиране на мотивите, накарали австралийците да вземат подобно решение. Защо например страни като Канада и Нова Зеландия се задоволяват с положението си на монархии? И какво имат предвид, когато казват, че "Австралия няма да бъде напълно независима и призната от света, докато не скъса връзката си с Великобритания"? Това, че Австралия "ще стане по-демократична", също озадачава, защото именно в рамките на метрополията тя е била до крайна степен демократична и изпълнена с национална идентичност. Ето защо нещото, което би имало истинско практическо значение за англичаните, е дали конституционната промяна няма да доведе до влошаване на двустранните отношения. Лондон си спомня обвиненията на определени кръгове в Австралия, че въпреки собственото си утежнено положение по време на Втората световна война, не е направил достатъчно, за да я предпази от японската агресия.
Въпрос на самочувствие или неизбежна формалност, проблемът за държавното устройство на Австралия обещава да бъде актуален и през новото хилядолетие. Все пак още нещо, за което да се споменава по света родината на кенгуруто освен олимпийските игри в Сидни през 2000 година.
Европа отново напрегна мускули
Динамиката и напрегнатостта на международното политическо положение през последните седмици подложиха на изпитание световните сили. Иракската криза се оказа удобен повод за стягане на редиците и проверка на границите на влияние. Като се изключат конкретните параметри на арабското неадекватно поведение и агресивни предизвикателства, напрежението в Залива поднесе тест за издръжливостта на нерви на Америка, игра на дипломатически покер, в която Ирак фактически не беше главен играч. Америка неочаквано се оказа в положението да бъде конкурирана на християнско-демократичния фронт, което разконцентрира вниманието й при изпълняването на по-рано набелязаната дипломатическа тактика. Вашингтон се оказа неподготвен за европейските и руските дипломатически проекти и не разбра кога му бе отнета инициативата. Фактът обаче си е факт и Белият дом нямаше особен избор, освен да втвърди позицията си за нанасяне на въоръжен удар, за и чрез декларации да се опита да запази каквото бе останало от неоспоримия имидж на единствена суперсила.
Така комично мисията на Кофи Анан се оказа не само последният влак за Саддам, но и спасителен пояс от неловкото положение, в което изпадна Вашингтон.
Иракската конфузна ситуация е само един пример, илюстриращ нов политически феномен - зараждащото се самочувствие на обединена Европа. Чувствайки се равностоен партньор на Русия и САЩ поне на дипломатическо, ако не на военно ниво, Европа започна системно да защитава правото си на глас в световната политика. Независимо че все по-често ходовете й започнаха да засичат области, в които САЩ отдавна са заявили интересите си. Разковничето на успеха се съдържа в простата формула "Съединението прави силата".
Последният жест на Европа в тази насока обещава неизбежно изостряне на отношенията между двата континента. В началото на седмицата Европейският съюз реши да вдигне ембаргото върху контактите на високо ниво с Иран. Официално мотивите за подобно действие са подкрепа за умерените политически сили в момента на власт в Техеран, съсредоточени около президента Мохамад Катами. Решението е в директно противоречие с провежданата политика на САЩ на въздържане от връзки с Иран заради обвинения за поддържане на терористични групировки. Американският конгрес прокара и съответно законодателство, т.нар. Хелмс - Бъртън акт, който предвижда строги санкции за чуждестранни инвеститори в Иран.
Проблемът се усложнява и от факта, че вече има прецедент - френската компания "Тотал" подписа в края на миналата година договор с Иран за строеж на петролопровод на стойност 2 милиарда долара. Президентът Клинтън забави решението си по нарушаването на американския закон с 90 дни с надеждата Европа да изтегли фирмата си от проекта. Засега такива признаци няма, още повече че като акционер в него участва не кой да е, а руският газов гигант РАО "Газпром". Изглежда, че срещу руско-европейския алианс, подплатен със солидни финансови интереси, Клинтън ще трябва да направи компромис, който да остави още един път Вашингтон в безпомощно положение. Явно сделката ще мине, като най-много "Тотал" бъде накарана да подпише декларация за блокиране на трансфер на технологии и даване на заеми на Иран.
Новият "ентусиазъм" на Европа спрямо Иран се следи с още по-голямо подозрение и внимание зад океана. На срещата си в Брюксел външните министри на ЕС се съгласиха, че течащите в момента процеси в Иран "насърчават" по-активни политически връзки. Крайното споразумение дойде като компромис между италианския и френския натиск за бърза нормализация на контактите и по-резервираната позиция на по-близките до Вашингтон Великобритания и Германия. Ясно е, че в дъното на политическия конфликт са икономическите интереси. Мнозина в САЩ вече открито съжаляват, че заради позата си на страж на демокрацията Америка пренебрегва значителни икономически изгоди и отстъпва традиционно свои сфери на влияние на Европа. Разместване на играчите по геополитическите полета? Въпрос на терминология.
Някой взе на прицел шефа на авиокомпания "Балкан"
Дискутираното уволнение на изпълнителния директор на авиокомпания "Балкан" Валери Доганов не е просто поредната синя метла. За неговата смяна е действано от доста по-високо място, отколкото са депутатските банки. Според източници от авиокомпанията миналата седмица министърът на финансите Муравей Радев подготвил заповед за уволнението на Доганов и замяната му с бившия шеф Петър Петров. Започва небивала кампания в защита на сегашния началник на "Балкан". За него се застъпват и стюардесите, и вицепремиерът Александър Божков. Шеф-приватизаторът бил бесен, че не е знаел за готвената смяна. Божков е начело на специална комисия по приватизацията на "Балкан", в която влизат още транспортният министър Вилхелм Краус, изпълнителният директор на Агенцията за приватизация, шефката на управление "Финансово оздравяване на предприятията" във финансовото министерство Весела Димитрова. На заседанието на комисията в четвъртък за Доганов се застъпил дори представителят на консултанта по приватизацията "ТОБ спийдуинг", въпреки че консултантите открай време не се разбират с изпълнителния директор. Наскоро Доганов представи собствена концепция за приватизация на "Балкан", която предвиждаше консолидиране на дълга и възможности за преобразуване на дълг в собственост. Като най-голям държател на дълг на "Балкан" се смята немската "Байерише ферайсбанк".
Смята се, че сигналът за сваляне на Доганов е даден от вицепремиера Евгений Бакърджиев. По-трудно е обаче да се разберат причините за подобно решение. Според едни източници Бакърджиев искал да продаде авиокомпанията и летището на руски компании в замяна на уреждане на проблема с газа. От друга страна, повишената активност на вицепремиера Бакърджиев се оценява от мнозина като опит за застраховка при един бъдещ ремонт на кабинета и освобождаване от корумпирани министри. Други източници посочват за възможен вдъхновител на смяната не друг, а премиера Иван Костов, който, както е известно, има повече влияние върху министъра на финансите, отколкото вицепремиера и строителен министър. Най-невероятната възможност сред хипотезите е за смяната да е излобирал някой дребен чиновник.
Формалният повод за уволнение на Доганов едва ли биха могли да бъдат слабите резултати на "Балкан" през 1997 г. Наистина въпреки положените усилия за намаляване на задълженията й, загубата на компанията е значителна, но все пак тя е намаляла. Миналата година със закона за бюджета държавата пое малко под 30 млн. долара задължения на "Балкан" към затворени банки. В левове, без да се отчита девалвацията за съответните години, загубата на авиокомпанията за 1997 г. е малко под 50 млрд. лева при 15 млрд. за 1996 г. Според меморандума, изготвен от консултантите от "ТОБ спийдуинг" по международните стандарти, загубата за 1997 г. е 29 млн. долара при "огромните" 246 млн. долара загуба за 1996 г. Лошите резултати преди две години се дължат на факта, че тогава бяха върнати трите самолета ербъс и бяха платени неустойки по лизинговите договори. Оценката на "Балкан" е 10 млн. долара нетна стойност.
Облаците се сгъстиха в края на миналата седмица, когато се пусна слухът, че Муравей Радев най-сетне е подписал заповедта за смяната, но я е изпратил за съгласуване на Вилхелм Краус. В "Балкан" се опасяваха, че могат да завършат февруари с нов директор още след заседанието на борда на директорите на 27 февруари. Събирането беше отложено за следващата седмица, когато консултантите официално ще обявят, че започват да продават българската авиокомпания.
Желязков смени Съботинов
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация (АП) миналата седмица прие дългоочакваната оставка на Александър Съботинов като изпълнителен директор на АП и избра на негово място Захари Желязков, депутат от СДС и член на Икономическата комисия. "Кандидатурата на Захари Желязков беше приета единодушно", подчерта изрично председателят на надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров. Той допълни, че Желязков е един от идеолозите на ускорената приватизация. За новия шеф на АП се твърди, че е приближен на съпартиеца си Христо Бисеров.
Кадровата промяна влиза в сила от 4 март. Досегашният директор Александър Съботинов ще бъде за известно време консултант на новия директор. "Почти 99% съм решил да се върна там, откъдето дойдох - в "Райфайзен инвестмънт", заяви самият Александър Съботинов.
Новият шеф-приватизатор Захари Желязков е роден във Варна през 1960 г. и е завършил юридическия факултет на Софийския университет през 1985 г. Той е бил младши и районен съдия в Хасково и Свиленград, по-късно адвокат, председател на общинската комисия по приватизация в Хасково и член на управителния съвет на "Булгартабак холдинг".
Александър Съботинов неведнъж е заявявал неофициално, че иска да напусне работата си в агенцията. Разпространението на слуховете за смяната на шефа на АП започна през последните месеци на миналата година, когато като най-реалистична кандидатура беше посочен шефът на отдел "Структурна реформа" в Министерски съвет Димитър Бъчваров. По късно обаче Бъчваров беше избран от правителството за член на надзорния съвет на АП и по този начин имаше възможност да повлияе върху избора на сегашния нов изпълнителен директор.
Накратко
Миналата седмица бяха уточнени техническите условия и изискванията в документацията за приемане на оферти и упълномощаване на посредници, които да продават предприятията, групирани по отраслови пулове. Информация за условията и списъци на пуловете бяха публикувани във "Файненшъл таймс", "Икономист" и Интернет страницата на Агенцията за приватизация. За пуловете Енергетика, Булгартабак и военно-промишления комплекс все още предстои уточняване на подробностите.
За пръв път Агенцията за приватизация обяви, че ще подаде сигнал в прокуратурата за нередности около приватизационна сделка. Става дума за продажбата на пловдивския "Интерхотел Тримонциум", за който са били подадени оферти от трима кандидати. За купувач не е избран нито един от тях, тъй като фирмата, подала офертата с най-добри показатели, се оказала подставено лице на друго дружество, от което е получила необезпечен кредит. Предстои да бъде обявен нов конкурс или преговори за приватизацията на "Интерхотел Тримонциум".
Окончателното плащане по сделката за "Българска роза-Севтополис" бяха извършени преди няколко дни, съобщи изпълнителният директор в оставка на Агенцията за приватизация Александър Съботинов. Купувачът ирландската компания Erlton Fund Limited, дълго време отлагаше да преведе дължимите суми, дори след като срокът за плащане беше удължен до 31 януари, а цената по сделката беше намалена с близо 2 млн. долара до 5.2 млн. долара.
Методиката за оценка на офертите към вътрешните правила за водене на преговори на Агенцията за приватизация може да не се прилага за малки предприятия, обясни председателят на надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров по повод разминаванията в това отношение между различните органи, отговорни за приватизацията. Според него не може да се говори за несъответствие, а по-скоро трябва да се отбележи фактът, че АП е единственият орган по чл. 3, който има собствени правила за водене на преговори. Подобна вътрешна наредба във връзка с правилата за водене на преговори и оценка на подадените оферти се подготвяше в Министерството на промишлеността, но в крайна сметка не беше одобрена от вицепремиера Божков.
Агенцията за приватизация официално призна проблемите при приватизацията на "Новотел Европа" във връзка с евентуалното разваляне на договора за казиното на хотела. Хазартното заведение се ползва от британска фирма по силата на договор за джойнт венчър. За купувач на мажоритарния дял беше избран турският гражданин Суди Озкан, чиято основна цел е да експлоатира казиното на "Новотел Европа". Според споразумение за взаимна защита на инвестициите между България и Великобритания отрицателният ефект от развалянето на договора трябва да понесе българската държава. АП обаче предвижда да включи клауза в приватизационния договор, според която ефектът ще бъде поет от купувача, който е склонен да се съгласи. Твърди се, че инвеститорът има достатъчно средства, за да осъществи на всяка цена намерението си да ползва казиното на хотела.
Къде е границата между държавното и частното
През последните няколко месеца държавните институции, които отговарят за структурната реформа и приватизацията, редовно обявяват резултати или намерения, свързани с раздържавяването на определен дял от дълготрайните държавни активи. Техните твърдения в тази насока почти винаги влизат в противоречие помежду си или между тях съществува известно разминаване поради факта, че няма ясна методика, по която се оценява делът на приватизираните активи по линия на касовата и на масовата приватизация. Официалният стандарт по принцип е методиката на Световната банка за отчитане на резултатите от приватизацията, приета от правителството на Жан Виденов през 1995 г. във връзка със споразумението за заема ФЕСАЛ. Тази методика предвижда, че държавни активи от всяко предприятие се считат за 100% раздържавени тогава, когато са приватизирани най-малко 67% от акциите. Именно по този начин са определени и резултатите от приватизацията в официалния отчет на Агенцията за приватизация за последните седем месеца на 1997 г., който беше приет миналата седмица от Министерския съвет. Според отчета през периода 1 юни - 31 декември миналата година раздържавените дълготрайни активи възлизат на 22.867 млрд. лв., което представлява 3.94% от стойността на дълготрайните активи на държавните предприятия към 31 декември 1995 г. В този момент общата стойност на държавните активи е била 580 млрд. лв. и количественото отчитане на приватизацията продължава да се извършва на тази база, за да има сравнимост между получените резултати. Твърди се обаче, че разминаване в базата вече е възникнало, тъй като при правителството на Жан Виденов в държавните активи, подлежащи на приватизация, не са били включени активите на някои инфраструктурни обекти и големи предприятия. Министерството на промишлеността например прави изчисленията си на база 670 млрд. лв. дълготрайни активи в реалния сектор.
Очевидно разминаване съществува между основната дефиниция за приватизирано предприятиe според закона за приватизация и според методиката на Световната банка. В закона за приватизацията е дадено ясно определение, че приватизацията е прехвърляне на акции или дялове, собственост на държавата, на физически или юридически лица с под 50% държавно и/или общинско участие. Оттук логично може да се направи изводът, че законът дава косвено определение за частно предприятие, като изискването е 50% или повече от неговия капитал да бъдат частна собственост, докато Световната банка определя като частни предприятията, в които държавата няма блокираща квота от 34% и в такъв смисъл приватизацията е необратима. Аналогично косвено определение за частно предприятие се съдържаше и в чл.58 на отменения Закон за данък върху печалбата, който предвиждаше преотстъпване на данък върху печалбата на търговските дружества, в които след извършването на приватизация държавното или общинското участие е до 33% включително.
Съществената неточност при оценяването на раздържавените активи възниква при натрупването на масова и касова приватизация в едно и също предприятие. "Ако определен процент в дружеството е бил приватизиран по линия на масовата приватизация, а след това ние касово продадем дял, с който раздържавените акции на предприятието надхвърлят 67%, неговите активи ще се отчитат за 100% раздържавени", заяви изпълнителният директор в оставка на Агенцията за приватизация Александър Съботинов. В отчета на АП също не е уточнено по какъв начин трябва да е станало раздържавяването. Това означава, че за постигнатото раздържавяване на споменатите 3.94% от държавните активи, раздържавени през последните 7 месеца на миналата година, са допринесли и активи, които са продадени по-рано по линията на масовата приватизация. Поне всяка втора касова сделка, сключена от АП и останалите органи по чл.3, е за предприятие от списъка за масова приватизация и в много от тези предприятия преди сделката е бил раздържавен дял под 67%.
Сметката става още по-объркваща, като се има предвид, че активи могат да се раздържавяват не само чрез класическите масова и касова приватизация, но и чрез изкупуване на увеличен капитал, продажба на обособени части и дълготрайни материални активи в рамките на едно дружество, чрез упълномощаване и реституция. "Този дял от 3.94% всъщност отразява броя на предприятията, които през тези седем месеца са придобили статут на частни. По методиката на Световната банка това е едно условно съотношение, което обаче дава добра обща представа за тенденцията в процеса на приватизация", коментира Димитър Бъчваров, началник отдел "Структурна реформа" в Министерския съвет.
Възможността за натрупване на различни начини за раздържавяване означава, че няма точен начин за пресмятане на активите, които са раздържавени само чрез касова или масова приватизация. Това е станало ясно и при една от последните ревизии от страна на Световната банка, когато представителите на банката и българските експерти са приели, че няма смисъл да се прави разделение между касова и масова приватизация. В края на миналата година обаче представители на държавни институции все още коментираха официално, че към тогавашния момент по касов път са продадени 8% от държавните активи, а чрез масовата приватизация - 10%. Не е ясно по какви критерии бяха изчислени тези стойности. Добре информиран източник от Министерския съвет съобщи, че съществуват поне десет сметки за резултатите от касовата и масовата приватизация, чиито резултати не съвпадат, и че например Центърът за масова приватизация е изчислил размера на раздържавените активи от масовата приватизация не на 10%, нито на по-късно обявените 12%, а на 17%.
В приватизационните отдели на министерствата в общия случай няма яснота за начина на изчисляване на раздържавените активи като цяло или в системата на всяко отделно ведомство. На пресконференция по случай една година от встъпването си в управление в кабинета Костов министърът на промишлеността Александър Божков заяви, че чрез ликвидация и несъстоятелност са раздържавени 6.7% от общия размер на дълготрайните материални активи в системата на промишлеността, без да изясни при каква база и критерии е направено пресмятането. Според експерти от промишленото министерство това е единственото ведомство, което се опитва абсолютно точно и коректно да оценява приватизираните активи, като отнася към тях само реално продадената част. Това означава, че Министерството на промишлеността по принцип не спазва изискванията на Световната банка при подготовката на своите вътрешни ведомствени отчети, резултатите от които обаче в повечето случаи се обявяват официално на пресконференции.
В програмата за приватизация за последните седем месеца на миналата година и в тази за 1998 г. е записано, че раздържавяването ще се извършва в съответствие със споразумения, сключени с МВФ и Световната банка. В раздела минимални приватизационни цели в програмата за приватизация за 1998 г. обаче има очевидно несъответствие по отношение на базата за изчисляване на раздържавените активи. Някои от целите в програмата са определени, като се посочват за основа държавните активи, а за други са използвани изразите "общите активи в страната" или "общите за страната активи". Предвижда се например "сключване на редица големи приватизационни сделки за предприятия с дълготрайни материални активи в размер най-малко на 8 на сто от общите активи в страната със стратегически чуждестранни инвеститори", а в същото време се цели "раздържавяване на поне 4 на сто от държавните активи чрез фондовата борса". Между държавните активи и общите активи в страната съществува значителна разлика, тъй като в общите би трябвало да се включват и активите на частните фирми.
В методиката на Световната банка съществува още една неточност, която юристите характеризират като правно-техническа. Основният параметър в методиката на СБ са държавните активи, докато всъщност след корпоратизирането на собствеността държавата продава не активи, а акции на предприятия. "Точният разчет по принцип е невъзможен. Никой по света не може да прецени съотношението между стойност на акции и активи, които стоят зад тях", каза Димитър Бъчваров. Той допълни, че по принцип приватизацията ще приключи, когато последната акция на държавата бъде продадена.
Приватизацията в земеделието залага на връзката суровина - производство
При приватизацията на предприятия от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа (МЗГАР) е особено важно да се отчита връзката между суровина и производство. Тъй като земеделското министерство раздържавява предприятия за суровини, а в системата на промишленото министерство преминаха дружества, които преработват суровината и произвеждат крайния продукт, постигнахме договореност с колегите от Министерството на промишлеността да не допуснем нарушаване на връзката между суровина и производство в процеса на приватизация. Ако например ние продадем предприятие от фуражната промишленост, което впоследствие бъде закрито от купувача, това ще се отрази върху животновъдните предприятия, а в крайна сметка и върху икономиката както цяло. Най-предпочитаният метод на раздържавяване за предприятията от системата на МЗГАР е конкурсът, тъй като в нашия случай тази техника най-добре гарантира интересите на държавата и на купувача. Конкурсът е свързан с поемане на задължения от страна на купувача, но за разлика от преговорите е по-прозрачен и води до по-малко съмнения във връзка с обективното оценяване на офертите. Стремим се да гарантираме анонимност на офертите и да поставим състезанието между купувачите на истинска конкурентна основа. Конкурсът е предпочитан в земеделското министерство и поради това, че позволява относително бързо финализиране на сделките. В МЗГАР се използва и методът преговори с потенциални купувачи, но предимно за стратегически предприятия, когато е важно приватизационният екип на ведомството да придобие преки впечатления от кандидатите. От сделките на земеделското министерство, сключени през 1997 г. и известни като "Списъкът на стоте", 54 предприятия са продадени чрез конкурс, и само 20 - чрез преговори с потенциални купувачи. Министерството е разработило свои вътрешни правила за водене на преговори, които включват тегловни коефициенти за определяне на значимостта на отделните параметри на офертата. Крайният числен резултат, по който се състезават отделните оферти, се получава, като цената се умножи по 0.6 и се събере с общия размер на предложените инвестиции по 0.4, и резултатът се раздели на първоначалната сума на цената и инвестициите. При конкурсите оценката на офертите се извършва според Наредбата за конкурсите, въпреки че в зависимост от конкретното предприятие приватизационният екип може да преценява дали да даде приоритет на цената или на инвестициите, и по тази причина винаги са възможни обвинения в субективизъм. Търгът се използва значително по-рядко в МЗГАР, тъй като при него определящ фактор за избора на купувач е само цената, без да съществува каквато и да е гаранция за бъдещото развитие на продаденото предприятие. За по-малките предприятия и особено за тези, които се намират в райони с висока безработица, МЗГАР изисква от потенциалните купувачи да поемат преди всичко задължения за запазване на съществуващите работни места и разкриване на нови. От 1993 г. досега купувачите на предприятия от системата на земеделието са поели задължения за разкриване общо на 3100 нови работни места. Най-голям интерес от страна на потенциални купувачи се проявява към машинно-тракторните станции, защото в тях все още е съсредоточена цялата техническа база на селското стопанство. Често купувачите на тези стопанства успяват да получат земя под аренда или да сключат с определена кооперация договор за обработка, като използват придобитата техническа база за печелившо производство на селскостопанска продукция, която продават на вътрешния пазар или изнасят в чужбина. В системата на земеделието се дава шанс не само на работническо-мениджърската приватизация. От сделките на 1997 г. само 32 са сключени с работническо-мениджърски дружества, 15 - по силата на чл. 35 ал. 1 от ЗППДОП, 16 - по чл. 35 ал. 2. През миналата година има и една сделка с чуждестранен инвеститор - "Българска оризарна", която беше купена от "Крамер" ООД, а останалите 16 сделки са с други инвеститори, в повечето случаи частни български фирми. Недостатъчният брой на служителите, които се занимават с приватизация в МЗГАР, беше причина досега да се обръща малко внимание на следприватизационния контрол. След проверката на Сметната палата обаче, която установи пропуски в изпълнението на поети договорни задължения от страна на някои купувачи, министър Върбанов създаде отделно звено за следприватизационен контрол, което вече започна да работи. Целта на това звено няма да бъде само да следи за навременните плащания, но и да проверява за стриктното изпълнение на ангажиментите, свързани с работни места и размер на инвестициите. През 1998 г. се очаква МЗГАР да сключи още 200 приватизационни сделки. Към някои от тях вероятно ще проявят интерес и чуждестранни инвеститори, тъй като по силата на споразумението с МВФ през тази година ще бъдат обявени за приватизация стратегически предприятия от мелничната и фуражната промишленост.
Приватизацията на ГОРУБСО е поставена под съмнение
ГОРУБСО се разделя на осем предприятия и с това стачката на миньорите с искане за по-високи заплати се прекратява. За това се договори финансовият министър Муравей Радев в началото на миналата седмица. На пръв поглед това решение изглеждаше много добро, защото хем се избягваше болезненото закриване на предприятието, хем не беше необходимо да се вдигат заплатите на миньорите. Оказа се обаче, че нещата не са толкова прости.
В началото на седмицата консултантите по приватизацията на предприятието от "Райфайзен инвестмънт" се противопоставиха срещу постигнатото споразумение между финансовия министър Муравей Радев и стачниците за раздробяване на ГОРУБСО на 8 самостоятелни компании - Горубсо - Мадан, Горубсо - Златоград, Горубсо - Рудозем, Горубсо - Лъки, Горубсо - Кърджали, Обогатителна фабрика - Рудозем, Ремонтно-механичен завод - квартал Батанци, и Геолого-проучвателно предприятие - квартал Батанци. Недоволството на консултантите идва от това, че по международните стандарти Горубсо е малко предприятие, което така или иначе трудно ще бъде продадено. Още по-трудно ще бъде да бъдат продадени 8 по-дребни предприятия. За тях трябва да се правят отделни правни анализи, отделни оценки, отделни меморандуми. Чисто юридически договорът на "Райфайзен инвестмънт" автоматично се прекратява, а досегашната им работа става излишна. Твърди се, че дори от програма ФАР на Европейския съюз заявили, че по-нататъшната работа на консултантите е загуба на време и пари и договорът трябва да бъде прекратен незабавно.
Представителите на финансовото министерство смятат, че ако не е било подписано споразумението, Горубсо е трябвало да бъде затворено до 20-30 дни. Компромисен вариант беше да се ускори работата по оценката и приватизацията и да се направи опит предприятието да бъде приватизирано през следващите 2-3 месеца, докато бъде направено разделението. Друг компромис беше да не се разделя съдебно предприятието, а да се обособят отделните предприятия на абсолютно самостоятелни бюджети. Засега въпросът остава открит. Изглежда обаче, че консултантите ще трябва да побързат, особено след нещастния случай с двамата миньори от Златоград, 37-годишния Венко Арабов и 27-годишния Величко Крушков. Каквото и да е забавяне поставя под голяма опасност съществуването на предприятието. По всичко изглежда обаче, че консултантите нямат конкретен купувач и това е причината на опита им да се развали договорът с тях. Твърди се, че в края на седмицата те променили решението си.
Горубсо е най-голямото предприятие в страната за добив на оловно-цинкови руди и други цветни метали. В него има 17 рудника и четири обогатителни фабрики. В предприятието работят около 7000 души. По предварителни данни Горубсо ще приключи 1997 г. с 1.5 млрд. лева печалба. Това е резултат от доста занижените разходи за амортизация. Очакванията за 1998 г. са доста печални. Към доста по-големите разходи за амортизационни отчисления трябва да се прибави и влошената международна конюнктура, която доведе до спад в цените на цветните метали. Тази тенденция ще продължи и през 1998 г. В резултат на всичко това се очаква загубите на предприятието за тази година да са между 6 млрд. лева и 10 млрд. лева. Положението доста би се облекчило, ако агенцията за приватизация позволи наГорубсо да продаде обособени части за близо 4 млрд. лева. Процедурата обаче се проточва доста дълго време. Допълнително объркване внася фактът, че Министерството на промишлеността е открило процедура за концесия за Горубсо (въпреки че принципал на предприятието е финансовото министерство). През седмицата в пресата се появиха съобщения, че разделянето вече е породило първите спорове за снабдяването. В сряда обаче на специално събиране на шефовете на дружеството с директорите и главните счетоводители на отделните клонове подписват протокол, с който уреждат снабдяването с необходимите материали, както и схемата на разплащане с доставчиците до разделянето.
"Никотиана" остана под контрола на учредителите си
Общото събрание на акционерите приключи с победа за сегашното ръководство на "Никотиана - БТ холдинг", в което влизат бившите шефове на "Булгартабак холдинг", които управляваха мегадружеството при правителството на Жан Виденов - Спас Гелемеров, Евтим Сапаревски, Евгени Евгениев. Спас Гелемеров е известен и като консултант на тютюневата фирма на Мултигруп BTMG. Председателят на управителния съвет Александър Найденов от своя страна е познат като представител на външнотърговски фирми, през които преди няколко години е минавала голяма част от експорта на "Булгартабак холдинг". Опозицията на общото акционерно събрание на "Никотиана" се състоеше от представителите на сегашните шефове на холдинга и дъщерните му дружества, които представиха пълномощни от акционери на фонда, които са служители на тютюневите фирми. Според групата на Александър Найденов шефовете на дъщерни дружества на "Булгартабак холдинг" са се снабдили с пълномощни от своите служители, като са ги заплашвали с уволнение, в случай че откажат да подпишат. Учредителите на фонда съобщиха, че те самите са се снабдили с пълномощни предимно от близки и роднини на служители на "Булгартабак холдинг", които по принцип са на тяхна страна, но се страхуват да загубят работата си. На общото събрание бяха представени едва 30.66% от общия акционерен капитал, като групата на сегашното ръководство на Булгартабак разполагаше с близо 27% от представения капитал, а групата на бившите шефове на холдинга събра около 73%. По този начин сегашното ръководство на фонда наложи всички свои решения, предварително предложени в дневния ред - раздаване на дивидент в размер на 80% и запазване на остатъчна печалба в размер на 2 млрд. лв., освобождаване от отговорност на членовете на надзорния и управителния съвет за 1997 г. и преименуване на фонда като "Никотиана - БТ холдинг". Групата на сегашните шефове от Булгартабак настояваше цялата печалба в размер на над 4 млрд. лв. да се разпредели като дивидент между акционерите, ръководството да не бъде освобождавано от отговорност и частта БТ да отпадне от новото наименование при преобразуването на фонда в холдинг, който да се казва "Никотиана холдинг". Опонентите освен това бяха против редакцията в устава, според която дивиденти се разпределят след облагане на печалбата, отчисления по фонд "Резервен" и други фондове на дружеството. Според сега приетото решение дружеството ще плати близо 1. 5 млрд. лв. данък върху печалбата, което добре информиран източник оцени като сделка с държавата, докато пълното разпределение на печалбата като дивидент по принцип позволява да се избегне плащането на данък върху печалбата.
Ръководството на бившия приватизационен фонд "Никотиана - БТ" обяви официално на общото събрание на дружеството намерение за участие в касовата приватизация на някои дружества от тютюневия бранш, към които няма проявен интерес от големи чуждестранни инвеститори. "Финансовият ресурс за участие в касовата приватизация вече е осигурен чрез продажба на наши пакети от акции в предприятия, които са атрактивни като обекти, но в които "Никотиана" притежава недостатъчен дял от капитала и няма шансове срещу големите инвеститори, които се интересуват от тях", заяви председателят на управителния съвет на фонда Александър Найденов. Той е представил концепция за развитието на "Никотиана - БТ" на вицепремиера и министър на промишлеността Александър Божков, според която холдингът предпочита да бъде независим икономически субект в тютюневия отрасъл и ще се съобразява с държавната политика на приватизация в тази област.
Според концепцията за бъдещото раздържавяване на "Булгартабак холдинг", приета от Министерския съвет, обаче правителството прехвърли акциите си в дъщерните тютюневи дружества на "Булгартабак холдинг", на който му предстои втори етап на окрупняване и приватизация чрез продажба на акции на фондовата борса или по касов път на стратегически чуждестранен инвеститор (ако се появи такъв). Това означава, че не се предвижда касова продажба на дялове от отделните дъщерни дружества на тютюневия холдинг. Не е ясно в такъв случай как би могла да се осъществи концепцията за развитието на "Никотиана БТ холдинг", според която дружеството ще търси контрол по касов път именно в дъщерни фирми на "Булгартабак холдинг". От юридическа гледна точка е възможно бившият приватизационен фонд при окрупняването на тютюневия отрасъл да замени акциите си в отделните дружества с акции на новото мегадружество "Булгартабак холдинг", които впоследствие да продаде на борсата.
Досега "Никотиана" е продала практически изцяло осем пакета акции - в дружествата "Винпром - Дупница", "Благоевград - БТ", "Пазарджик - БТ", "Булгартабак холдинг", "Асеновград - БТ", "Слънце Стара Загора - БТ", "София - БТ" и "Дупница - БТ". Дружеството е запазило само една акция от "Булгартабак холдинг", за да има възможност да участва със свой представител на общото му събрание. Частично е продаден пакет в размер на 20 000 акции от "Шумен - БТ", в който приватизационният фонд е придобил от масовата приватизация 11.65% от капитала, или 50 103 акции. Според брокери много от продадените пакети са реализирани на относително ниски цени в сравнение със стойността, на която се търгуват в момента, както и спрямо прогнозни цени, изчислени въз основа на финансовите резултати на предприятията за деветмесечието на 1997 г. Като фрапиращ случай в това отношение се сочи продажбата на 1265 акции от "Пазарджик - БТ" на цена 7225 лв. на акция, въпреки че нетната печалба на акция от предприятието за периода 1 януари - 30 септември миналата година е 14 573 лв. Продаването на по-ниски цени обикновени се прави с цел размяна на пакети между фондове на занижени стойности с цел избягване на висок данък върху печалбата. Шефовете на "Никотиана - БТ" обаче изобщо не споменаха за размяна на пакети от акции, а обясниха, че са продали възможно най-изгодно.
Посредникът при сделките с акции на фонда е била финансова къща "Евър", чийто представител Васил Кинов обясни пред общото събрание на акционерите на "Никотиана - БТ", че за пакетите са постигнати възможно най-добрите цени. Според него в много от случаите предлаганите пакети са били относително големи и това означава, че котировките на акции, обявени във вестниците, невинаги са приложими. На въпрос на акционер за купувача на акциите на "Пловдив - БТ" той посочи дружеството "Капман инвестмънт", което е известно като свързано с групировката "Трон". Добре информиран участник на фондовата борса заяви, че е много вероятно "Капман инвестмънт" да е купувач и на пакетите от "Булгартабак холдинг" (183 888 акции) и от "Благоевград - БТ" (53 323 акции).
"Скът - Мизия" АД вече е частно дружество
Дружеството за производство на брашно и комбинирани фуражи "Скът - Мизия" АД вече е частна собственост, след като един купувач закупи два пакета от приватизационните фондове "Доверие" и "Петрол", равняващи се на 59.24% от капитала на дружеството. Сделките бяха регистрирани на фондовата борса в края на миналата година, а купувачът е платил 140.683 млн. лв. за общо 24 408 акции. Освен него дружеството има и по-малки акционери, които притежават общо 3193 акции. Капиталът на дружеството е 41.197 млн. лв. Предметът на дейност включва изкупуване, съхранение и заготовка на зърнени храни, търговска дейност в страната и в чужбина.
През миналата седмица бе проведено общо събрание на акционерите, на което бяха направени промени в ръководните органи на дружеството. За изпълнителен директор е избран Веселин Давидков. Капиталът на "Скът - Мизия" не бе увеличен, въпреки че това беше предвидено в дневния ред на събранието. Отчетени бяха и предварителни резултати от дейността за миналата година. Председателстващият общото събрание Виолета Тенева не пожела да съобщи точно какви са резултатите и кой притежава контролния пакет на дружеството, защото според нея това ще навреди на дейността им. Един от предполагаемите собственици е "Скът - 50" ЕООД, регистрирана в Русе, чиито едноличен собственик е изпълнителният директор на "Скът - Мизия" Веселин Давидков.
накратко
Общото събрание на акционерите на "Дружба" АД - Пловдив избра двама изпълнителни директори на дружеството. Това са Никифор Недев (досега заемал тази длъжност самостоятелно) и Иван Киришев. По този начин бе постигнат компромис между искането на работещите в предприятието Никифор Недев да не бъде сменян и предложението на представителите на държавата, които все още притежават 75% от капитала на дружеството. От тях чрез конкурс ще бъдат продадени 51%, като заявките се приемат да 4 март. Минималната цена на пакета според конкурсните условия е 14.8 млрд. лв. Интересът към покупката на този пакет е доста голям, главно от чужди фирми. Чрез масовата приватизация бяха раздържавени 25%. Най-голям дял придоби ПФ "Петрол" - 18.73%, който след това го продаде на либерийска фирма за 4.573 млрд. лв. Цената на една акция при тази сделка достигна до 76 684 лв. Дружеството е реализирало печалба от 6.35 млрд. лв. за миналата година. Между 25 и 30% от продукцията (стъклен амбалаж) се изнасят в чужбина, главно в Гърция, Молдова и Македония.
Облагаемата печалба на "Златни пясъци" АД за миналата година е 3.305 милиона долара, а общите приходи от дейността са 19.686 млн. долара. Резултатите бяха съобщени от изпълнителния директор на дружеството Николай Недков пред журналисти. Дружеството излиза на печалба за първи път от четири години. "Златни пясъци" АД бе включено в масовата приватизация с 25% от капитала, но след трите тръжни сесии бяха раздържавени само около 3.17%. Голяма част от тях - 3.01%, бяха спечелени от индивидуални участници в приватизацията. Акции притежават и пет приватизационни фонда.
Икономическата полиция във Варна проверява произхода на средствата за закупуването на 58% от капитала на "Интерхотел Черно море". Проучва се начинът на кредитиране и обезпечаването на кредита. Проверена е документацията на "Интерхотел Черно море" и "Черно море мениджмънт". Последното дружество спечели конкурса за закупуване на контролния пакет на хотела срещу 5.400 млн. долара.
Агенцията за приватизация е отхвърлила всички предложения за участие в конкурса за закупуване на пакет от 64 600 акции, представляващи 58% от капитала на "Интерхотел Тримонциум" АД - Пловдив. Предложенията са отхвърлени като неотговарящи на условията на конкурса. Допълнително ще се реши как да продължи приватизационната процедура за "Интерхотел Тримонциум" АД.
Междубанковите лихви останаха високи
Междубанковите лихви нараснаха до 2.5-3.0 на сто годишно за овърнайт-депозити в петък срещу 2.0-2.2 процента в началото на седмицата, а депозити със срок до една седмица се разменяха на 3.2-3.5 процента в края на периода срещу 2.5-2.8 на сто. През седмицата ликвидността на банките беше силно понижена поради натрупването на наредени от крайни клиенти тегления за покриване на междуфирмени разплащания в края на месеца и плащане на заплати. В същото време Европейският съюз преведе над четири милиона ЕКЮ по програмата за подпомагане на социално слабите в страната и това изтегли около осем милиарда лева от банковата система, тъй като касовото плащане на помощите започва от 5 март.
В сряда банките трябваше да платят и закупените на аукциони в понеделник тримесечни и шестмесечни сконтови ДЦК с общ номинал 15 милиарда лева. Постигнатата средна годишна доходност за тримесечните ДЦК беше 5.53 на сто, а за шестмесечните - 6.05 процента.
Повишаването на търсенето на ресурс в началото на периода дойде от банките, които подобряваха левовата си ликвидност след преводите на платените данъци от фирми и регулацията на минималните задължителни резерви на банките в БНБ, крайният срок за което беше 16 февруари. В сряда банките трябваше да платят закупените на аукциони в понеделник тримесечни и шестмесечни сконтови ДЦК с общ номинал 15 милиарда лева и това притисна допълнително пазара на депозити. В четвъртък и в петък остана непокрито търсене на овърнайт- депозити, като се предлагаха лихви над 3.0 на сто годишно.
Постигнатата средна годишна доходност за тримесечните книжа беше 5.61 процента, а за шестмесечните - 6.20 на сто. В същото време в банковата система влязоха само около 4.8 милиарда лева доходи от лихви и падежи от ДЦК и този ресурс не беше достатъчен да покрие повишеното търсене и банките бяха принудени да продават марки на спот-вальор.
Левът поскъпна спрямо марката
През изминалата седмица левът се търгуваше на нива 995.00-995.10 за марка и 1802-1805 за долар. Основната причина за засилените продажби на валута беше понижената левова ликвидност на банките в резултат на натрупването на наредени от крайни клиенти плащания в края на месеца.
Според дилъри основният купувач на марки през седмицата е била централната банка на фиксирания спот-курс от 995 лева. Банките бяха принудени да си набавят левове през валутния пазар, тъй като финансирането чрез междубанкови депозити не беше изгодно поради високите лихви - до 3.0 процента за овърнайт-депозити.
Дилъри очакват търговията да се нормализира след почивните дни, 2-3 март, и левът леко да поевтинее, тъй като вносителите ще обръщат във валута традиционно по-високите приходи от продажби през празничните дни.
Доларът отново поскъпна на световните пазари
В началото на миналата седмица инвеститорите скъсяваха дългите си доларови позиции след новините за постигането на споразумение между генералния секретар на ООН Кофи Анан и правителството на Саддам Хюсеин, което засега отлага военния конфликт в Близкия изток.
В резултат на това щатската валута се срина с около три пфенига във вторник до 1.79 марки. По-нататъшното поевтиняване на долара беше спряно поради опасенията на експертите, че дипломатическото отстъпление на Багдад все още не означава трайно разрешаване на конфликта.
В същото време йената се търгуваше на нива 128.78/83 за долар с потенциал за пробив на нивото 130. Отслабването на японската валута беше в резултат на критичното отношение на останалите страни от Г-7 към политиката на японското правителство. В комюнике след срещата на финансовите министри от Г-7 в Лондон на 21-22 февруари се казва, че рязката обезценка на която и да е от основните валути ще има отрицателно влияние върху световната икономика. Според експерти част от развитите индустриални страни, са изразили остро недоволство от факта, че Япония използва като основен инструмент за оздравяването на икономиката си повишаването на износа в резултат на девалвацията на йената.
Слуховете за разногласия по отношение на общата политика на Г-7 бяха подкрепени и от изказването на японския заместник-министър на финансите Ясуке Сакакибара, който заяви, че на този етап страната му не възнамерява да предприема фискални мерки за стимулиране на икономиката.
В средата на седмицата доларът възстанови позициите си спрямо германската марка и в сряда се търгуваше на нива 1.8108/13 марки, след като председателят на Федералния резерв на САЩ Алан Грийнспан заяви, че въвеждането на единната европейска валута през 1999 г. няма да отслаби щатската икономика в дългосрочен план и търсенето на долари ще продължи да надвишава предлагането. В същото време Грийнспан отбеляза, че Япония трябва да предприеме фискални мерки за стимулиране на вътрешното потребление, тъй като от това зависи преодоляването на последиците от азиатската криза.
Комисарят по търговските въпроси на Европейския съюз сър Леон Бритън подкрепи Грийнспан и предупреди, че отлагането на сериозна данъчна реформа в Япония и слабата йена имат отрицателно влияние върху икономическото развитие на страните от ЕС. В резултат на това доларът поскъпна до 1.8155/65 марки и 128.95/9.00 йени.
В края на седмицата японските политици се огънаха под натиска на САЩ и ЕС и министър-председателят Риутаро Хашимото заяви, че се обсъжда прилагане на пакет от данъчни облекчения в средата на март. Според непотвърдена информация плановете на японското правителство включват намаляване на данъците, в резултат на което бюджетът ще пропусне приходи от около 20 трилиона йени (15.7 милиарда долара). В същото време слуховете за готовността на Bank of Japan за масирана интервенция на ниво 130 подкрепиха йената и в края на седмицата японската валута се търгуваше на нива 127.00/05 за долар.
Българските Брейди-книжа поскъпнаха
Благоприятното разрешение на иракската криза и оптимизмът на инвеститорите за икономическото развитие на Русия имаха благоприятно влияние върху цените на дълговите инструменти на страните в преход. В края на изминалата седмица българските Брейди-книжа достигнаха рекордно високи нива за последните четири месеца, като облигациите, заменили просрочените плащания IAB, се котираха на 76.250 цента, обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 80.000 цента, а облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB се търгуваха на 63.625 цента. Постигнатото споразумение между ООН и Ирак, което спря ескалацията на дипломатическия конфликт във военно противопоставяне срина цената на петрола на международните пазари. Това понижи значително цената на дълговите инструменти на страните, износителки на петрол - Русия, Венецуела, Мексико, вследствие на което инвеститорите насочиха вложенията си в Брейди-книжата на Бразилия, Полша и България. В същото време централната банка на Русия понижи ломбардната си лихва на 36 на сто годишно от 39 процента. Това даде основание на инвеститорите да прогнозират икономическо оживление в Русия в средносрочен план въпреки информацията, че кредитната агенция IBCA може да понижи кредитния рейтинг на страната.
Неизвестен купувач даде 5.327 млрд. лв. за акции на "Тежко машиностроене"
Голяма част от акциите на "Тежко машиностроене" - Радомир, вече е продадена на краен купувач от приватизационните фондове. В началото на месеца, на 6 февруари, при последните блокови сделки бе регистрирано прехвърлянето на пакета на ПФ "Мултигрупелит", който бе от 237 768 акции. Тази сделка бе с цена на една акция 5654 лв. През миналата седмица на 24 февруари бяха прехвърлени и пакетите на Кооперативен ПФ "Юг" и ПФ "Северкооп - Гъмза" съответно от 337 471 и 447 811 акции. Единичната цена на акциите бе съответно 5476 и 4767. Ако купувачът на трите пакета е едно дружество, то е платило на приватизационните фондове общо 5.327 млрд. лв. Според брокери това е доста голяма сума за това предприятие, което почти е спряло дейността си поради липса на поръчки. Явно новият собственик си е направил добре сметката, защото активите на дружеството в момента са за над два милиарда лева, а след преоценката, стойността ще се увеличи. Единственият непродаден пакет е този на ПФ "Булгарлизинг", но той е само от 101 акции и едва ли ще обърка сметките на новия собственик на дружеството.
Въпреки високите цени, които е дал неизвестният засега купувач, на извънборсовия пазар инвестиционните посредници котират тези акции доста по-ниско. Повечето котировки се движат между 500 и 2000 лв. за акция, изключенията достигат до 4000 лв. Цената е по-ниска от платената на борсата, тъй като самите посредници разчитат на курсови разлики от продажбата на тези книжа, а не на доходи след няколко години.
Миналата седмица бе една от най-успешните в борсовата търговия с акции на "Елкабел". След затишието от началото на февруари, за последните пет работни дни на месеца през борсата преминаха общо 19 910 акции, което е доста добър резултат. Цената на акциите при затварянето на всяка борсова сесия постоянно се покачваше. Тръгна от 21 500 лв. в понеделник и приключи на 21 800 в петък. Най-ниската цена, при която бяха сключени сделки през миналата седмица, бе 20 350 лв. Средната цена на акциите не повтори възходящото движение. В началото на седмицата тя бе 20 698 лв., в сряда стана 21 583 лв., но в петък вече бе паднала на 20 701 лв. Две интересни сделки бяха сключени през седмицата на свободния пазар на фондовата борса. Едната бе с 15 акции на "Химко" на цена 35 000 лв. Тези акции не бяха се търгували от началото на месеца, а последната цена преди това бе 33 333 лв. Другата сделка бе с осем акции на "Модтрико". Акциите на малкото текстилно предприятие (капитал 5.061 млн. лв.) бяха оценени също на 35 000 лв., което показва големия потенциал на това дружество.
Най-активно през миналата седмица се търгуваха акциите на "Булгартабак холдинг". При сделките с тези ценни книжа бяха прехвърлени общо 18 700 акции, добър резултат за свободния пазар при положение, че не се прехвърлят пакети на приватизационни фондове. Борсовата цена на акциите тръгна от 39 600 лв. и достигна в края на седмицата до 43 800 лв., покачване с над 11%. Ако на свободния пазар на борсата имаше ценови ограничения, както на официалния пазар (не повече от десетпроцентно отклонение на цената спрямо предходното затваряне), цената на "Булгартабак холдинг" трябваше да спре на 43 560 лв. Според брокери е било възможно сключване на сделки и на по-високи цени, но в един момент някои от маркетмейкърите са свалили котировките.
Извънборсовите котировки на тези акции се движат между 40 000 и 42 500 лв. Някъде посредата - около 41 500 лв., се сключват повечето сделки между посредниците, които след това реализират печалба от курсовата разлика. В момента малко посредници купуват за дългосрочни инвестиции, повечето разчитат на бързи доходи от покачване на цената.
Продължава лекото покачване на цената на акциите на "Биовет" АД - Пещера. Засега котировките на посредниците са в диапазона 32 000 - 35 500 лв., но е възможно скоро те да се повишат рязко, ако резултатите от дейността на дружеството през миналата година са добри. Такъв бе случаят с "Медика" - Сандански, при което печалбата от близо 25 млрд. лв. покачи доста котировките. През миналата седмица се проведе общо събрание на акционерите на "Биовет" АД, но резултатите от него все още не са обявени официално. Ако резултатите от дейността не са много добри, е възможно забавяне на покачването на цените, но те едва ли ще паднат рязко поради тази причина.
Цената на акциите на "Петрол" също продължава да се покачва. Движението нагоре започна в края на януари и само за месец цената се качи от 6500 до над 17 000 лв., което е над 180-процентен растеж. Една от причините е добрият финансов резултат на дружеството за миналата година - около 5 млрд. лв. Всъщност в последните няколко години "Петрол" винаги е реализирал печалба. Дружеството притежава около една трета от бензиностанциите в страната и въпреки че вече не е монополист на пазара на течни горива, реализира добри продажби. Въпреки качването на цените сделките, които посредниците са реализирали, са много малко, защото в Централния депозитар няма информация за трансфери с тези акции през миналата седмица. Най-вероятно продавачите изчакват за още по-високи цени, при които да реализират добри печалби.
Дълго време акциите на "Солвей - Соди" не се търгуваха активно на Българска фондова борса - София. През миналата седмица обаче на борсата бяха сключени две сделки с общо 5560 акции. Цената и при двете сделки бе 24 000 лв. на акция, което е по-високо от извънборсовите котировки. Те се движат между 20 000 и 23 000 лв., но и при тях се забелязва покачване. С акциите на "Солвей - Соди" са направени 135 трансфера през депозитара, което показва, че инвестиционните посредници сключват сделки с тези книжа.
Според получената от Централния депозитар информация, през последната седмица най-много трансфери са направени с акциите на "Пиринхарт" - 1060. При този голям брой трансфери са прехвърлени 18 146 акции, което показва, че това са акции, продадени от индивидуални участници в масовата приватизация. В това количество е вероятно да има и доста от раздадените безплатни акции. Голяма част от предприятието вече се контролира от един собственик, след като на 28 ноември миналата година на фондовата борса бе регистрирано прехвърлянето на пакетите на "Доверие", "Албена инвест" и "Акционер фаворит". Засега не е регистрирано прехвърляне на пакета на "Българската холдингова компания" (бивш Българо-холандски ПФ).
Голям брой са и трансферите с акции на "Полимери" - 541, "Нефтохим" - 423, и "Целхарт" - 388. Това означава, че инвестиционните посредници са се активизирали в събирането на малки количества акции от много продавачи. Информация за цените при сключените сделки няма, тъй като в депозитара прехвърлянията се регистрират по-номинал на акциите.
Накратко
Свива се производството на мед
Настоящите ниски нива на цените на медта от 1670 долара за тон са причина производителите да намалят производството. Според анализаторите до 2001 г. по-слабото производство няма да възстанови цените от периода преди август 1997 г., когато в резултат на азиатската финансова криза световните цени на базовия метал се сринаха. Това доведе до намаляване на производството през септември миналата година с около 100 000 тона. Цената няма да се повиши, ако производителите не свият производството драстично, което според прогнозите за 1998 г. трябва да отбележи ръст от 8 на сто спрямо количеството, произведено година по-рано. Поради наличието само на частична информация в официалната статистика на най-крупния световен потребител на метала, Китай, не е възможно да се прецени какви количества мед ще бъдат потребени в страната. През 1997 г. в Китай са внесени 949 000 тона, или с 1.9% по-малко от вноса през 1996 г. Цената на златото расте.
В петък сделките с благородния метал се сключваха при нива от 296.55 долара за тройунция, което е повишение с 3.55 долара за тройунция спрямо нивата от предния ден. Според дилър от стоковата борса в Лондон цената на златото ще продължи да следва възходящия курс от началото на миналата седмица, когато стана ясно, че е намерено дипломатическо решение на кризата в Ирак. Очакванията на експертите са цената на златото да срещне съпротива при 298 долара за тройунция. По-високите цени на метала бяха подкрепени и от големи покупки на злато от инвестиционни фондове в Австралия и Европа с цел покриване на къси позиции.
Нов четиригодишен минимум за цената на захарта.
През изминалата седмица фючърсните цени на захарта достигнаха четиригодишен минимум. Сделките за доставка през март се сключваха в последния ден от седмицата при нива от 19.43 цента за кг, а тези за доставка през май при нива от 19.46 цента за кг, което е спад съответно с 0.32 и 0.12 цента спрямо сделките, сключвани в сряда. Като основна причина за новите по-ниски нива се сочат големите запаси от захар в страните от ЕС. Световните цени на захарта ще продължат да падат вследствие на възстановяване на производствените равнища в Източна Европа и Тайланд, които се свиха значително през 1996 г. в резултат съответно на лошите атмосферни условия в тази част на Европа и на природния феномен Ел Ниньо. Увеличаване на производството на захар се очаква и в Бразилия в резултат на нарастването на производството на спиртни напитки в страната.
Цената на суровия петрол ще се повишава.
В петък фючърсите на суровия петрол за април се понижиха с един цент до 14.02 долара за барел. Спот- сделките се сключваха при ценови нива от 14.20-25 долара за барел. Според дилъри е много вероятно през следващите две седмици цената на суровия петрол да достигне психологическата граница от 14.50 долара за барел. Силен аргумент за това е предстоящата среща на страните, членки от ОПЕК, която се свиква с цел коригиране на производствените квоти в посока занижаване.
Държавните и общинските имоти вече са с по-високи цени
Правителството прие миналата седмица промени в Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост и Правилника за прилагане на Закона за общинската собственост, с които се въвеждат нови базисни цени на държавните и общинските жилища. Двойно се увеличава базисният наем за жилищата от държавния ведомствен жилищен фонд, като досегашната цена от 80 лв.за кв.м. се заменя със 160 лв.за кв.м. В зависимост от местонахождението, конструкция на сградата, инфраструктура на квартала, изложението на жилището тази базисна цена може да бъде намалена с 10 на сто или увеличена, но не повече от 40 на сто. Вместо досегашните 6-8 хил. лв. за кв.м., базисната цена на 1 кв.м. панелно жилище става 103 хил. лв., което е около три пъти по- ниско от пазарната стойност. По този начин ще се запазят социалните функции на общините, като същевременно ще се прекрати разпродажбата на имуществото им на безценица. Въвеждат се и нови коефициенти за определяне на крайната цена на имота според функционалния тип на населеното място, в което попада. Най-висок е този коефициент за София - 3, за Варна - 2.8, Пловдив - 2.3 и Бургас- 2.3.
Увеличава се и цената на държавната земя. За София (нулев функционален тип) увеличението е от 700 на 14 000 лв. за кв.м. за първа зона, за Варна (първи функционален тип) - от 650 на 12 000 лв. за кв.м., за Пловдив и Бургас (втори функционален тип) - от 600 на 8000 лв. за кв.м.
Новите цени са средно с 15 пъти по високи от досегашните, които са определени през 1996 г. Данъчните оценки на имотите надхвърлиха пазарните цени
От началото на годината се наблюдава невероятна стагнация на пазара на недвижими имоти. Една от основните причини за това е влезлият от 1 януари тази година в сила Закон за местните данъци и такси. Противно на очакванията за слаб интерес към търговията с имотите в първите седмици на годината се оказа, че интерес от страна на купувачите има, но няма готовност от страна на данъчните служби да изготвят данъчните оценки на имотите, на чиято база се заплаща дължимият за прехвърлянето данък. Дневно в Софийския нотариат се изповядват по около 20- 25 сделки, тоест на нотариус се пада средно по една сделка на ден, а само допреди две години един нотариус е изповядвал по около 20 сделки. От началото на месец февруари данъчни оценки се издават, но се оказва, че те превишават продажната стойност на имотите, а това автоматично вдига дължимите данъци. Получава се парадоксът, че хората заплащат данък върху сума, която на практика не са получили. Разбира се, това важи за по-непрестижните имоти.
Мнението на хората, работещи с недвижими имоти, е, че този недостатък може да бъде изчистен, като се направи правилно зониране на страната. Ето защо те настояват, колкото се може по- бързо да се осъществи среща с участието на Министерство на финансите, сдружението на общините и Националното сдружение Недвижими имоти (НСНИ), на която да се постигне принципно съгласие за изготвянето на ново зониране на страната.
Това означава всеки един имот да попадне точно в тази зона (зоните определят ценовите граници), за която се отнася. Не може в един район да попадат апартаментите на бул. "Витоша" и тези около Лъвов мост, както не са равностойни тези, намиращи се в двата края на бул. "Дондуков" - до президентството и тези до моста "Чавдар". Според закона границите на зоните на населените места се определят с решение на общинския съвет, ако няма такова, със заповед на кмета. За съжаление в закона не е упоменат срок, в който общините да направят това, така че това може да се проточи до безкрайност. От НСНИ имат готовност да съдействат при изготвянето на зонирането на страната. Според Наско Атанасов, председател на сдружението, те ще могат да се справят с определянето на зоните за около месец, а вече друг въпрос е кога всяка една община ще разгледа и приеме тяхното предложение на своя сесия.
Според новия Закон за местните данъци и такси дължимият данък от 2% при покупко-продажба на недвижим имот се заплаща на база на по-високата от двете оценки - данъчната оценка на имота или продажната му стойност. Засега случай, в който данъчната оценка да е по-ниска от продажната цена, няма. В София единствено в кварталите "Лозенец" и "Изток" пазарните цени се припокриват с данъчните оценки, във всички останали случаи данъчните оценки са по-високи от пазарните, което ни подтиква към въпроса защо, като държавата оценява по-високо имота, не ти го купи.
Може да се регистрира фирма с името на запазена от друга фирма търговска марка
Все повече предприемачи се убеждават в предимствата на търговската марка. Защото единната представа за стока или услуга и техният произход чрез знака умножава печелившите козове в ръцете на производители и търговци (особено когато предлаганите стоки и услуги са качествени). Запазеният знак символизира известност и реноме. Много често името на фирмата и търговската марка съвпадат. "Кока-Кола" е класически пример за това. Възможно е обаче да бъде регистрирана фирма с наименование, за което друга фирма вече има защитена търговска марка.
Фирменото име се регистрира в съда, без да се прави проучване в регистрите на Патентното ведомство. В "Информационно обслужване" АД, където се запазва името на фирмата преди регистрирането й, правят проверка дали исканото наименование не се дублира с вече регистрирано предприятие. Но няма изискване за проверка дали под това име вече не фигурира търговска марка в регистрите на Патентното ведомство. Така че е напълно възможно да се регистрира фирма AБВ, въпреки че друга фирма вече има запазена марка АБВ. Какво следва от това?
Ако фирмата действа в област, различна от регистрирания обхват на марката, тя няма да влезе в конфликт с регистрираната марка. Напълно редовна ще бъде и фирма, която дублира регистрирана търговска марка, но изписва цялото си наименование - ЕТ, ООД, АД и т.н. Конфликт между фирмено име и регистрирана марка, идентична с фирменото име, възниква тогава, когато името на фирмата се използва като търговска марка. С други думи - ако предприятието предлага стоки или услуги в същия обхват, в който е регистриран вече запазеният знак на другата фирма. В този случай потребителят прави асоциация с познатата търговска марка и е напълно възможно да насочи симпатиите си към продукта (услугата) на дружеството, без изобщо да го познава. А фирмата извлича дивиденти, на които няма право. При тази ситуация обаче ползвателят на марката не може да търси закрила от сега действащия Закон за търговските марки и промишлените образци. В него като нарушител се третира само този, който използва чужда марка. И тъй като в случая не става въпрос за марка, а за фирмено име, потърпевшият не може да се ползва от способите на защита, предвидени в закона. Става въпрос за два различни обекта на закрила, коментират патентни експерти.
Потърпевшият може да се обърне към Закона за защита на конкуренцията, като представи доказателства за увреждане на доброто име, въвеждане в заблуждение на потребителите относно произхода, производителя, продавача, пропуснати ползи и т.н. Проектът за нов закон за защита на конкуренцията съдържа изричен текст, който забранява използването на фирма, търговска марка или отличителен знак на други лица по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите помежду им.
В досегашната практика всичко е въпрос на представяне на доказателства. А като се има предвид, че у нас няма патентен съд (както е в Германия например) и че подобен род дела са рядкост, притежателят на търговската марка не може да разчита на бързо придвижване на искането му.
А във Франция и Швеция например регистрацията на име на фирма и на търговски марки се извършва в една и съща институция.
Предстоящо
Държавен вестник
Потребителят конкретизира интереса си и по името, и по марката
Фирменото име е обект на индустриалната собственост, а в по-широк аспект - на интелектуалната собственост. Закрилата на фирменото име е регламентирана с чл.8 на Парижката конвенция, съгласно който то се закриля без задължението да се подава заявка и да се регистрира (каквото изискване съществува при други обекти на индустриалната собственост - при изобретенията, полезните модели, промишлените образци и марките). На национално ниво фирменото име се закриля най-вече чрез законите, регулиращи дейността на компаниите и конкуренцията между тях, както и чрез законите за търговските марки.
Голяма част от българските предприемачи все още не правят разлика между съдебната регистрация на тяхната фирма и регистрацията на тяхната търговска марка и/или марка за услуги. Марката е знак, който служи за отличаване на еднакви стоки и услуги, произвеждани, продавани и предлагани от различни производители и търговци, докато фирменото име служи за отличаване на различните производители и търговци помежду им. На пазара могат да се конкурират различни производители с една и съща стока, примерно миксери. В интерес на всеки производител е да маркира своя миксер с отличителен знак, т.е. с марка, която потребителят да запомни. Асоциативната връзка марка - стока - качество увеличава продажбите, а оттам и икономическата мощ на предприемача. По тази причина придобиването на маркови права и опазването на собствените марки от неразрешено използване е първостепенна задача на всяка фирма с амбиция да се задържи на пазара. Притегателната сила на марката може да бъде увеличена, като се комбинира с притегателната сила на фирменото име. За целта фирменото име като цяло, подходяща част от него или неговата абревиатура може да се регистрира като марка. За да може обаче едно фирмено име да бъде регистрирано като марка, то трябва да отговаря на изискванията на Закона за търговските марки. Едно от тях е фирменото име или част от него да не съвпада и да не е сходно с вече регистрирана марка. За да се избегне попадането в такава ситуация, е целесъобразно за избраното фирмено име да се направи проучване и по регистрите на търговските марки преди съдебната регистрация на фирмата.
Типично за българските дружества е да въвеждат предмета на своята дейност във фирменото си име. Например, ако предприятието е мебелно, най-често фирменото име е "Мебел". От гледна точка на съдебната регистрация в този случай може да няма никаква пречка, но за регистрацията на такова фирмено име като търговска марка има пречка. То няма да бъде регистрирано поради това, че е родово понятие по отношение на стоките, за които е предназначено. Тънкостите в марковата материя са много и едва ли те трябва да се изучават от предприемача. По-скоро той трябва да усвои някои основни принципи на пазарно поведение:
Предстоящи законодателни промени
Срокове
Общините ще продават земята под блоковете
Общините вече ще могат да продават по базисни цени земята под жилищните блокове в комплексите, според поправките в Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, които кабинетът прие през миналата седмица и които парламентът трябва да одобри в близките седмици. Хората ще могат да купят толкова земя, колкото е идеалната им част от блока, в който живеят.
Голям брой държавни жилищни обекти, ателиета, гаражи, застроени и незастроени парцели за жилищно строителство, обекти на местната инфраструктура, всички жилища без наследници, които досега се стопанисваха от общините, се предвижда да станат общинска собственост според проектите за изменение на законите. Целта на прехвърлянето на собствеността е общините да могат да водят самостоятелна жилищна и инвестиционна политика, както и да бъдат улеснени и гражданите. В момента те се обръщат към областните управи за всеки възникнал проблем около собствеността, която обитават.
В проектите за изменение на законите се предвижда и промяна на режима на ползване на държавната и общинската собственост. Имоти, публична държавна и общинска собственост (това са всички обекти, които са предназначени за задоволяване на нуждите на администрацията, училища, здравни заведения и др.), ще могат да се отдават под наем или да се ползват съвместно по договор с трети лица за срок до три години само ако се ползват по предназначение. В момента има забрана имотите, изключителна държавна и общинска собственост, да се отдават под наем, както и да се използват за стопански и производствени цели. "Има обаче обекти, които няма как да бъдат отдадени на концесия, което нормативно досега възпрепятстваше стопанисването им", обясниха от Министерството на благоустройството и териториалното развитие.
Областните управители или кметовете на общини, или пък общинските съвети ще могат да отдават под наем частната държавна и общинска собственост освен чрез търг и чрез конкурс, се предвижда с измененията на законите. С промяната се урежда и срочно учредяване на право на строеж, след което общините или държавата ще стават собственици на изграденото. Продажбата на общинските имоти ще става с търг с решение на общинския съвет или пък със заповед на кмета.
Ако парламентът одобри промените в Закона за държавната собственост, ще се отмени и режимът на принудително отчуждаване на частни имоти за нуждите на държавата. "Такива мероприятия ще се извършват само за публични нужди на държавата, а не, както ставаше досега, за всякакви нужди на държавата, включително за стопански мероприятия, строеж на представителства", коментира Борис Милчев, зам.-министър на благоустройството и регионалното развитие.
От 15 на 35 години се увеличава срокът, за който общините ще могат да концесионират общински обекти и дейности, изключителна държавна собственост. На концесиониране попринцип подлежат местни пътища и паркинги, водоеми от местно значение и прилежащите им плажове, общински гори, водоизточници и др. В поправките на Закона за държавната собственост се предвиждат и нови размери на глобите при неспазване на разпоредбите му. Когато някой без основание се настани в държавен имот, ще му се налага глоба от 100 000 до 500 000 лева. Който в едномесечен срок от решението за освобождаване на даден имот не напусне имота, ще се наказва с глоба от 500 000 до 1.5 млн. лева.
Каква е цената на сигурността
"Моят дом е моята крепост" - тази максима трайно пусна корени в поведението на изтерзания средностатистически бит и грабен българин през последните осем години. Тазгодишното изложение "Секюрити '98" позволи на по-заможните наши сънародници да претворят максимата в действия. Как с най-малко разходи да превърнем жилището си в твърдина, да запазим имуществото си от престъпни посегателства и да защитим живота си в екстремни ситуации - това се опита да ни представи тазгодишния форум за спецоборудване. Производителите и вносителите на спецапаратура в сферата на сигурността в продължение на пет дни се надпреварваха в столичния НДК кой ще хване повече нови клиенти. "Колкото повече навлизаме в периода на първоначално натрупване на капитал, толкова по-широка става пазарната ни ниша", сподели търговец на охранителна техника. Сергиите в НДК буквално се огъваха под тежестта на всевъзможни средства за защита - от подсилени ключалки и брави, блиндирани врати, през алармени системи, до бронирани жилетки, лично оръжие, дори и бронирани автомобили. Впечатляващо е и количеството български производители на охранителна техника, които се борят за място под слънцето наравно с водещите западни фирми в този бранш. Близо една трета от експонатите на изложбата носеха щемпела "made in Bulgaria".
Най-голямо беше изобилието на алармените системи за автомобили, жилища, офиси и цели фирмени комплекси. "Най-евтината и проста автоаларма, която предлагаме, е за 30 долара. Тя няма дистанционно управление и се изключва с механичен ключ. Шофьорът има седем секунди да деактивира сигналната система", споделиха от фирма "Ронита". Цената на най-продаваните модификации обикновено се движи около $100. Стойността на системите за автомобилна сигурност лесно може да достигне 300 долара в зависимост от екстрите и покупателната способност на клиента. Притежателите на по-ценни автомобили могат да прибавят към базовите модификации на алармите и автономно захранване, шоков датчик, централно заключване, блокиране на двигателя, "плаващ" код на дистанционното управление и др. "Автокрадците усъвършенстват методите си на работа изключително бързо, затова трябва да внедряваме все по-нови средства за защита на превозните средства", твърди Борислав Градинаров, технически директор на фирма "Телетек". Опитните автоджамбази вече повсеместно използват електронна техника в дейността си. Най-често използваните начини за неутрализиране на аларми са два - сканиране и засичане на кода. В първия случай крадецът разполага с компютърно устройство, което последователно изпробва всички кодове в диапазона на съответната алармена система. Най-модерните системи обаче разполагат с антискенер и блокират, когато засекат няколко последователни кодови сигнала. Другата възможност е автообирджията да проследи собственика на колата и да засече кода на алармата в момента на изключването. "Срещу този тип посегателство са изобретени аларми с плаващ код, който се сменя при всяко включване", споделиха специалистите. Нарушителите обаче отново доказват, че са една крачка пред производителите на системи за сигурност. Автоалармите с плаващ код също не са достатъчна преграда. Информацията за алгоритмите, по които се променя кодът, изтича директно от заводите-производители, въпреки че западните създатели на охранителна техника ревниво пазят тайната. "Опитваме се да решим този проблем с т.нар. мобилайзери, които блокират двигателя, но не се дезактивират с радиосигнал", похвалиха се от "Телетек". Изключването на системата става на принципа на безконтактните чипове - устройството трябва да се постави в непосредствена близост до определена точка в купето на автомобила. След това шофьорът има около 30 секунди, за да запали колата си. Ако не успее да го направи навреме, процедурата се повтаря. Цената на един мобилайзер е около 120 долара.
