Все пак въпросът за спецслужбите се оказа далеч по-взривоопасен от темата за външните заплахи за страната ни и участието във военни съюзи.
Концепцията за национална сигурност на Костов е един, общо взето, дискретен начин управляващите да надникнат в бастиона на спецслужбите, които все още не попадат под юрисдикцията на изпълнителната власт. Към Министерския съвет трябва да се изгради съвет по национална сигурност, който да подсигурява стратегическа информация за управленските решения на правителството. Според замисъла на синия лидер в този съвет трябва да влизат премиерът, външният, вътрешният и военният министър, началникът на Генералния щаб и шефовете на спецслужбите - Национална разузнавателна служба, Национална служба за сигурност, Национална служба за борба с организираната престъпност, Национална служба за охрана, Военно контраразузнаване и Разузнавателно управление към Генералния щаб на армията.
Новосформираният орган да изисква текуща информация от специализираните държавни органи и институции за потенциалните и реалните заплахи, предлага Костов. Членовете на съвета непрекъснато ще наблюдават и анализират заплахите и ще оценяват опасностите за сигурността на страната. Ежегодно ще се изготвя доклад за състоянието на национална сигурност, се предлага в проекта за концепция. Съветът трябва да прогнозира развитието на заплахите за сигурността, да планира тяхното неутрализиране и да изработва различни варианти за разрешаване на всяка възникнала криза. Образно казано, началниците на всички тайни служби на състезателен принцип ще трябва да убеждават политическото ръководство на държавата в правилността на гледната си точка при заплаха за националната сигурност или криза.
Изграждането на подобен орган към Министерския съвет, изглежда, е заимствано от САЩ. Той наподобява щатския Съвет за национална сигурност, в който членуват президентът, вицепрезидентът, държавният секретар, министърът на отбраната, а председателят на Съвета на началник-щабовете и шефът на разузнавателната общност участват като съветници. При създаването си през 1947 г. този орган е замислен да координира политическите и военните решения. Постепенно обаче това схващане остава на заден план и щатският Съвет за национална сигурност започва да работи изключително за нуждите на президента. Този модел обаче трудно може да се използва едно към едно. Съществената разлика в българския случай е, че страната ни е с парламентарно, а не с президентско управление. Освен това решенията на изпълнителната власт се одобряват от целия Министерски съвет, а не еднолично от първия министър.
Целесъобразността на Съвета за национална сигурност ще зависи и от това дали той ще се придържа към декларираната чисто информационно-аналитична дейност. Съвсем нормално е висшата администрация, която взима решенията и поема отговорностите в държавата, да разполага с изпреварващи данни от абсолютно всички спецслужби по жизненоважните за страната въпроси. Рисковият момент в случая е, че Съветът по национална сигурност теоретично би могъл да се изроди от консултативен в управленски орган. Сливането на политическото ръководство на държавата и спецслужбите си има име и то е тоталитаризъм. Ако премиерът получи законово право пряко да командва всички тайни служби, тогава съветът ще се превърне в суперорган по подобие на Държавна сигурност. За разлика от нея обаче съветът по национална сигурност ще включва и военното разузнаване. А по тоталитарно време единствено Разузнавателното управление към Министерство на народната отбрана беше извън структурата Държавна сигурност.
В същото време обаче не може да се пренебрегне и обстоятелството, че Националната разузнавателна служба (НРС) в момента си остава единствената спецслужба, която на практика е подчинена само на себе си. Нормативна регламентация на дейността й не съществува в публичния правен мир. А според член 5 алинея 5 от конституцията и Закона за нормативните актове секретно законодателство не би трябвало да има, тъй като законите, указите и постановленията на Министерския съвет влизат в сила само след публикуването им в Държавен вестник. Дейността на Националната разузнавателна служба в момента се осъществява по правителствено постановление от 11 април 1991 г., което пък препраща към секретно постановление на Министерския съвет от 1975 г. Излиза, че НРС още се ръководи от разпоредбите, на които се е подчинявал неговият предшественик - Първо главно управление на Държавна сигурност. Според Закона за отбраната и въоръжените сили, приет още през декември 1995 г., дейността на Националната разузнавателна служба трябва се регламентира със закон. Следователно дейността на разведките ни се извършва в драстично нарушение на действащата нормативна уредба през последните две години. По същия начин е уреден (или по скоро-не е уреден) и въпросът с военното разузнаване. Единствената разлика е, че в закона за отбраната и въоръжените сили поне е казано кой командва шпионите на армията и това е началникът на Генералния щаб. За цивилните им колеги обаче този въпрос продължава да виси.
Широко разпространеното схващане, че външното разузнаване е подчинено на президента, леко се отдалечава от реалността. Единственият начин, по който държавният глава може да контролира НРС, е при назначаването на началниците й. "Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България. Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет", гласи член 100 от конституцията. По смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили Националната разузнавателна служба попада в рамките на определението въоръжени сили (въпреки някои опити тя да бъде извадена оттам) и следователно директорът й поема поста си с указ на държавния глава. С това правомощията на президента по отношение на разузнавателната дейност и охраната на държавната администрация обаче се изчерпват.
След като шефът на разузнаването бъде назначен, вече не е ясно кой може да упражнява ефективен контрол над това, което правят шпионите зад граница. Член 105 алинея 2 от основния закон казва само, че Министерският съвет упражнява общото ръководство на въоръжените сили. Какво правят оперативните работници в странство и кой може да използва информацията, събрана от тях, също трябва да стане със съответния (липсващ) закон.
Изглежда, никоя политическа партия засега няма сила (или не смее) да извади разузнаването от зоната на здрача, като напише закон. През последните 8 години всеки опит да се проникне в този бастион завършваше с дъжд от компромати, активни мероприятия и в крайна сметка - с падане на някое правителство. Така през 1992 г. си отиде и кабинетът на Филип Димитров. Първият син министър-председател падна след разкрития на българското разузнаване за така наречената македонска сделка, където фигурираха имената на премиерските съветници Константин Мишев и Алекс Алексиев. А това стана точно когато Филип Димитров протегна ръка към спецслужбата на Бриго Аспарухов. Тогавашният първи министър поиска от Конституционния съд да разтълкува в какво се изразява общото ръководство, което Министерският съвет има над въоръжените сили (в това число и разузнаването). Филип Димитров обаче падна от власт, а коалиционният премиер Любен Беров веднага изтегли иска на предшественика си от Конституционния съд. Така разузнаването на практика си остана под имагинерния "контрол" на тогавашния върховен главнокомандващ Желю Желев.
Сини бургазлии "седнаха" срещу шефа си
Трима членове на СДС - Бургас, обявиха седяща стачка. Те искат оставката на председателя на регионалната организация на сините Йордан Цонев. "Не сме доволни от него. Искаме ново, силно лице като ръководител в града, за да не се срамуваме", обясни за "Капитал" Гочо Добрев, един от тримата протестиращи.
Всичко започва с открито писмо на Гочо Добрев до шефа на управляващата партия в града Йордан Цонев. "С настоящото писмо ви предлагам среща с медиите и мен в качеството ми на основател на СДС", е пилотното изречение, натракано от Добрев. В притеснителен дори за чернова стил, авторът съобщава, че не е против правителството, а има възражения само срещу Цонев. Изложението завършва с трите въпроса, на които Цонев трябва да отговори по време на "диспута": "1. Как стои въпросът с храната в големите български мелници. За това той е в течение. 2. Как стои въпросът с продажбата на солниците край Бургас. 3. Да отговори доколко е осведомен за отвличането на бургаската журналистка."
Освен това ядосаните на председателя пишат две депеши до премиера Иван Костов. В едната се казва, че Цонев назначава на ръководни постове бивши партийни секретари и ДС-ари, "без да съгласува решенията за тях със съпартийците си". Другото, адресирано до "Дондуков" 1 писание, е на стачкуващия Руско Точев. С него той иска от Костов и бургаските СДС-депутати хуманитарна помощ и съдействие при намиране на работа на младите членове от неговото семейство.
В началото на миналата седмица "диспутът" между недоволните, Цонев и журналисти все пак се състоя. "Отговорих им по човешки. Проблем няма. Повече няма да им обръщам внимание", съобщи Йордан Цонев след публичния блиц и причисли компроматът към серията акции за разклащане на правителството. "Искаме нова пресконференция с него", каза Гочо Добрев от Съюза на репресираните.
Първоначално замисълът на движещия протеста дует Точев - Добрев беше за гладна стачка. В петък сините активисти се спряха окончателно на варианта седяща стачка. "Пред самото СДС седим. Имаме декларации за подкрепа от други присъдружни партии - Екогласност, Християндемократическата партия. Вчера дойдоха от Царево и Карнобат - застават зад нас. Чакаме и от Приморско. Обаче ни откраднаха тетрадката с 500 подписа", предаде за "Капитал" Гочо Добрев. Следващият ход бил митинг. "Цонев нищо не е разбрал, щом не си даде оставката", коментираха седящите.
Това, за което лидерът на СДС в града на Нефтохим трябва да се досети, е, че колкото и смешна да е тази атака, тя е симптоматична. Йордан Цонев дни наред изреждаше възможните вдъхновители на "информационния фойерверк": накърнени икономически интереси; "Юкос", "Литекс", "Росбулнефт"; тези, които са в опозиция; онези, които искат нестабилно управление и римейк на ситуацията от 1992 г. "Изпълнителите на поръчката" вероятно много се радват на присадения им "гръб". Тъжното обаче е, че след като поседят и си изрежат имената от вестниците, тези "стачници" ще се разотидат. А хората, на които пишат писма, едва ли ще прекратят своята "не ми пука"-стачка.
И така, докато не се появят онези, които ще формулират сериозно исканията за бизнесхигиена на управляващите.
Аз съм честно момче
Йордан Цонев, шеф на СДС, Бургас, и председател на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание, пред "Капитал"
Откъде тръгна конфликтът с членове на бургаската организация на СДС, какъв беше поводът?
- Никакъв. Един хубав ден научих, че е имало пресконференция в Бургас и трима души казали, че били бащи на демокрацията и че ще обявят гладна стачка против ръководството на СДС, против Йордан Цонев. Мотивите на единия са, че семейството му няма какво да яде, безработни са той и синът му, и дъщеря му, и снаха му, и баба му, и дядо му. Мотивите на другия - имало далавери в бургаски предприятия и съм назначавал мениджъри, които били от ДС. Прибрах се в Бургас, срещнах се с тях пред журналисти, отговорих в чисто човешки план на единия - че не мога като председател на СДС да се ангажирам с намиране на работни места, защото в България има достатъчно безработни. Не е честно едни да бъдат слагани на работа затова, че са бащи на демокрацията, пък други, дето не са, да стоят безработни. На другия отговорих на 2-3 нескопосани въпроса за мениджърите. Единият беше за солниците. Всъщност аз съм човекът, който е подал сигнала на Божков, начело съм на битката срещу тайната приватизация на солниците. Пита ме за Бургаските мелници - защо бил сменен ръководителят. Доколкото знам - защото е следствен. Имало слухове, че имало замесен човек от СДС - отговорих му, че по мои данни следствието е приключило, делото е в прокуратурата и трябва да влезе в съда. Ако влезе в съда, ако има замесен човек от СДС и се докаже - ще го изхвърлим. Ако аз съм този човек и се докаже - ще си подам оставката. Но нямам нищо общо с мелниците, дори предния директор не съм го предлагал аз. Той е предложен по времето на служебното правителство.
И след това те станаха и си излязоха. Разбрах, че казали - да, бе, да, отговори ни, ама ние пак ще си стачкуваме. Моят коментар е следният: по цял ден да стачкуват, каквото искат да направят. Не само че няма да си подам оставката, ами повече няма да им обърна внимание. Повече няма да коментирам изобщо действията им поради простата причина, че оставка могат да ми искат само тези, които са ме избрали. За депутат са ме избрали 121 хил. души - мен и колегите ми. Те могат да ми поискат оставката. За председател на общинския съвет са ме избрали 540 души - не двама и не трима. В това число и единият, дето стачкува, беше на събранието и гласува за мен, защото против мен нямаше подадени гласове. Ако някой иска да създава измислено информационно събитие, около което всеки ден вестниците да пишат... дотук бях. Оттук нататък нито отговарям на въпроси, нито им обръщам внимание. Проблемът става техен. Двайсет човека да се съберат да гладуват и сградата на СДС да обсадят, такъв проблем няма. Като човек отидох, срещнах се с тях и им обясних как се взимат решенията, кой ги взима, какво се прави, мениджърите, които сме назначили, с колко са подобрили дейността на предприятията, доволни ли са министрите, не са ли доволни - всичко е обяснено.
Стачкуващите са изпратили писмо и до Иван Костов. Каква е позицията на централното ръководство на съюза. Зад вас ли са?
- Зад мен са. Легитимно избрано ръководство - зад кого да са.
Подготвили са ви нов въпрос - как за 8 години станахте милиардер.
- Хубав въпрос. Първо не съм милиардер, второ, омръзна ми да обяснявам навсякъде колко кредити съм взел, каква дейност съм развивал, как съм ги върнал и какво съм спечелил. Омръзна ми да казвам, че в декларациите, които съм пускал, цялото ми имущество е описано - и кола, и къща, и т.н. Трябва ли непрекъснато да отговарям на желанието на някого да се оправдавам? Че да заставам непрекъснато пред медиите, някой да ми измисля въпрос. Някой измисля ли им на тях въпроси? Трябва ли да се оправдавам за нещо, за което не смятам? Всякакво обяснение на такова нещо пред медиите е оправдание. Простете ми, че съм забогатял, моля ви се, аз честно съм забогатял, аз съм много честно момче. Щом съм могъл да направя някаква политическа кариера, щом хората са ми повярвали, щом като отида в залите, те са пълни, щом ме слушат и ми задават въпроси - от това произтича следният извод: до този момент хората са ми повярвали. Разбрали са, че честно съм си печелил парите, разбрали са, че това, което им обещавам, ще го изпълня. Аз не съм нискоинтелигентен човек, че да не разбирам, че искат да им се обяснявам непрекъснато. Днес в "Капитал", утре в "24 часа", вдругиден в "Труд". После се създава друго събитие - аз пак почвам да обяснявам, че не съм слон. Аз не съм слон, аз съм човек, това е. Нека да уточним едно нещо, и то е събранието, на което бяхте избран за шеф на СДС - Бургас. Помните обвиненията за смущаващата аудитория, която била докарана в залата да гласува за вас.
- Ако искате да минем още по-назад. Примерно да обясня как съм спечелил чейндж-бюрата, да обясня дали чичо ми е от Държавна сигурност, ако искате да обясня и защо съм бил крупие, дали ДС ме е сложила, пък ме няма в списъка, да обясня като малък дали не съм крал. И пак отиваме на някакви обяснения. Събранието си е събрание. Ако някой е видял проститутка, би трябвало да я посочи. Ако някой е видял мутра би трябвало да я посочи. Какво означава "мутри и проститутки"? На всичко отгоре тези, които присъстваха на предното събрание, присъстваха и на това. Плюс журналистите. Да сте чули някъде да се проведе събрание, открито за пресата? Зададох на пресата въпроса: видяхте ли мутри и проститутки? Отговорът беше "не" в присъствието на Екатерина Михайлова. Всичко могат да кажат.
Защо станахте център на атаки точно сега?
- А защо атакуват съпругата на г-н Костов и него? Може ли да отговоря с въпрос? А защо атакуват Александър Божков? А защо атакуват Евгений Бакърджиев? Защо да не атакуват и мен? Проблемът в момента е да се създаде проблем. Зад това стои черният капитал, който изтикахме.
Вярно ли е, че всяка сделка в Бургас става с ваша благословия?
- Не става с моя благословия и никога няма да става. Ако исках да бъда в сделките, нямаше да бъда в парламента. Мога да ги правя и без да бъда в парламента. Тук съм дошъл, за да се развивам като политик - просто това ми харесва. Чувствам се полезен, чувствам се пълноценен.
Имате ли по-дългосрочни амбиции?
- Имам - да остана в политиката. Нямам амбиции да се връщам в бизнеса.
Евролевицата не предлага партизанщина
Николай Камов, политически секретар на евролевицата, пред в."Капитал"
Защо провеждате своя учредителен конгрес една година след като формално бе образувана евролевицата?
- Тъкмо формално, не е отлаганe като преценка или колебание. Още при създаването на евролевицата беше споделено това мнение, имаше, разбира се, и други предложения, но ние се обединихме около това, че евролевицата трябва да стане политическа партия, изхождайки от българските реалности, традиции и от възможността да се участва в изборите. Просто тогава нямахме време да регистрираме партията. Това е съдебна процедура, която изисква формалности и те са разположени във времето. Даже и името евролевица не беше име, което ние си мислехме, че трябва да изберем. Имахме 20 предложения, почти всички съдържащи нещо социалдемократическо, но прякорът евролевица или както ни наричаха - евросоциалисти, преценихме, че е най-подходящ. Нямахме време - само един месец ни делеше от учредителното събиране до началото на предизборната кампания. И ето, сега утре (вчера - бел.ред.) от политическо движение, каквото тогава беше решението за учредяване, с няколко съставни части ставаме единна политическа организация. Не забравяйте, че тогава още не бяха преодолени и настроенията на участващите партии, които вече бяха регистрирани. С учредяването на движението стана ясно, че тези формации вече не могат да съществуват самостоятелно, а този, който не беше убеден в успеха на това начинание, би трябвало да получи най-солидния аргумент от успеха на изборите.
Смята се, че конгресът на БСП е този, който ще определи бъдещето на лявото пространство. Доколко разчитате на него?
- Аз бих казал тъкмо обратното, че значението на нашия конгрес може да се разбере едва след конгреса на БСП. Сега някак си не се очакват новини. Даже чух такъв виц, ако това е виц, че ако всички се питат какво ще стане на конгреса на БСП, за нашия се питат дали нещо ще се случи въобще. Да, ще стане, ще се появи наистина една нова, истинска партия, която предизвиква и левицата, и всички, които претендират да бъдат в нея, и въобще българските политически реалности. Но първо левицата, защото най-общата наша претенция е, че ние правим или се опитваме да направим това, което не се случи в България през последните осем години. С алтернатива предизвикваме сегашното управление, без да поставяме под съмнение реформата.
Доколко в обществото има "чуваемост" на такава алтернатива?
- Вече има и тя не е радикална. В смисъл, че не е критична, кризисна, слава богу, и аз искрено се надявам да не възникне в близко време предсрочна ситуация, от гледна точка на мандата. Тъй като си мисля, че най-губещата партия би била тази, която спечели такива предсрочни избори, защото няма да има ресурси, нито вътрешни, а да не говорим за външни, за да се справи с положението. В този смисъл няма непосредствена ситуация от радикален характер (предсрочни избори, смяна на властта по демократичен път), но има достатъчно натрупани негативи в управлението, главно от непровеждането на реформата като темп, дълбочина и същност, каквито бяха обещани. Така може да се оформи една алтернатива, реформаторска, но алтернатива.
Как ще обясните понятие като социалдемократически борд?
- Аз не разбирам от бордове, но най-опростено казано, в България рано или късно трябва да има две хармонични страни на съвременните, на цивилизованите политически системи - лява и дясна, които при смяната на властта между тях по демократичен начин да не поставят под съмнение голяма част от общите политики, които трябва да водят. Такива примери вече има в Централна Европа - Полша, Унгария, Чехия.
Не се ли опасявате, че може да се превърнете в партия на разочарованите от БСП и СДС? Има такова предположение - че прибирате част от елита на БСП и част от електората на СДС.
- Има такова нещо. Ние сме общество на разочарованите хора и именно разочарованието е основният мотив за негативния вот - гласува се срещу, сиреч избори се губят, а не се печелят. Точно обратното, ние искаме да бъдем за, искаме да накараме хората да бъдат за това, което предлагаме. Да гласуват за нас, а не против някого другиго, и затова си плащаме цената, получаваме удари и отляво и отдясно, защото има част от българската политическа класа, която се храни, и то доста добре, от тази конфронтация. Разчитаме на разочарованите. На хората за. Те би трябвало все още да са съхранили някаква политическа активност, да изберат алтернативите, които ние предлагаме, защото им харесват, друг е въпросът как са стигнали до това състояние, че да не виждат други по-примамливи за тях предложения. Впрочем една от характеристиките на евролевицата, която би трябвало да направи впечатление на този конгрес, е, че голяма част от нейния членски състав за първи път се е ангажирала с членство в партия въобще.
Предложихте харта за национално съгласие. С какво се различавате от другите партии, които също предлагат консенсусна политика, и как смятате да си сътрудничите с БСП, която е твърдо против членството на България в НАТО?
- Ние се отличаваме с конкретността си, защото предлагаме четири зони, в които да няма партизанщина. Може да звучи грубо, но е точно така. Първата е външната политика - нито една съседна държава, да не кажа нито една уважаваща себе си държава въобще, не търси арбитраж при формирането на своята външна политика извън своите граници и особено пред чужденци. Втората е националната сигурност, за която може да се каже същото. Третата - борбата с престъпността и корупцията, която в България е придобила застрашителни размери за държавата и държавността. Четвъртата са националните символи и идеали - това, което в крайна сметка прави българският гражданин българин.
Проблемът е, че всички са съгласни с консенсуса по принцип. По принцип ние сме за членство на България в Европейския съюз и по това никой не спори. Но този консенсус не е достатъчен през 1998 г., понеже, когато опрем до конкретните измерения, включително и негативни, на покриването на критериите на ЕС, се оказва, че консенсус няма. Ние предлагаме и виждаме реакции. Например на президента - изключително позитивна. Той се ангажира с включването в дневния ред на по следващото, ако не греша, заседание на Консултативния съвет именно на това предложение. Виждаме и реакцията на БСП - преписвали сме. Чудесно. Да приемем, че ние сме преписвали, което не е вярно, но тогава БСП трябва да е за. И ние ще признаем, че сме преписали, но важното е да стигнем до съгласие.
По-интересна е реакцията на СДС. Омаловажаване, не от всички, разбира се. Аз лично връчих на Народния съюз нашето предложение и видях много положителна, принципна реакция, но с договорката, че ще се запознаят с документа по-късно.
Какво включвате в понятието реформа?
- Ето това е въпросът. Има реформи, които трябва да стават независимо кой е на власт в България, и по това може да се изгради пълен консенсус, без изключение. Например смяната на собствеността. Това е много общо казано, но простичкият факт е, че с 90% държавна собственост България не може да бъде партньор на нито едно общество при друга структура на собствеността и автоматически произтичащите от това състояния на обществото. Просто не може. Парадоксалното е, че след много заявления, след недвусмислени ангажименти в предизборни ситуации и при противоположни политически сили този показател е един и същ - т.е. няма приватизация в България вече 8 години. Значи, всички възможни партии се смениха, освен най-невлиятелните групи, които може би биха направили нещо повече. Ето това е много простичък пример. Има консенсус по непровеждането на приватизация. Откровено казано, ние имахме съвсем други очаквания в началото. Но вместо да се даде старт в ширина, в дълбочина, във времето и много ускорено да се приватизира, докато се постигне целта - смяната на собствеността, има абсолютно неоправдано забавяне и липса на прозрачност. И се възпроизвеждат абсолютно същите модели.
В момента предприятията се продават на безценица, защото продължи твърде дълго периодът на тяхното умишлено унищожаване, за да бъдат продадени евтино, или пък някой взима подкуп, не дребен за стойността на предприятието, за да го приватизира. Това са същите неща, заради които критикувахме правителството на Виденов. Има много конкретни въпроси, които поставихме на г-н Костов в меморандума, който му връчихме и, отбележете този факт, не го дадохме на пресата. Искахме това да бъде сериозна стъпка, не да вдигаме популистки шум, защото това е българското правителство, друго няма засега и ние желаем реформата да не спира. Има значение кой утре ще спечели изборите, но тежко и горко му, ако и сега не се случат тези принципиално важни промени.
Не се ли притеснявате, че когато няма обществен натиск, този меморандум ще остане във въздуха?
- Общественият натиск досега не е дал плодове, напротив, общественият отзвук, говоря за медиите, особено за държавните, е сведен до доста хвалебствени преценки и те според мен не помагат на управляващите. Ние опитваме всичко.
Ще ви обвинят в договорка на елитите.
- Нека, но ние опитахме чрез обществото, нима малко неща сме казали публично. Не сме опитали с вот на недоверие към правителството. Ще ви кажа защо - защото това не е инструмент, който можем да използваме с повод и без повод. Не можем да си го позволим, дори и да е във връзка с нашия конгрес.
Полет над лястовиче гнездо
Почти година след формалното си основаване евролевицата реши да организира учредителното си събрание, на което официално да се появи новата "партия трепач".
Версиите за отлагането на учредителната сбирка бяха няколко - да отшуми еуфорията от януарските събития на 1997 г., евролевицата да получи по-ясно лице и очакваният конгрес на столетницата (който обаче се поотложи). Това обаче няма особено значение, защото всъщност никой не очаква от преброяването на лястовиците да излезе нещо особено, освен фигурата на Александър Томов да блесне в европейски мащаб. Особена гордост за лидера бил фактът, че партията му била на новите поколения и образованите хора, които се запознали предварително с програмните документи на евролевицата, с което доказали принципните си социалдемократически ценности.
И досега не е ясно кой точно основа евролевицата. Първоначално бе създадена фондацията "Българска евролевица" на Андрей Райчев. Веднага след убийството на Луканов съсобственикът на "Галъп" обяви, че е виждал папката за корупция в партията, подготвяна от най-големия опонент на Виденов. Демаршът на видния ОСД-ец обаче бе безплоден и никой на "Позитано" 20 не се трогна от него. По-късно Райчев отрече да притежава някакви подобни документи и излезе от БСП. Последваха го по-голямата част от ОСД. Напусналите БСП даваха пресконференции, говореше се, че самият Райчев лично осведомява Иван Костов за резултатите от социологическите проучвания на "Галъп". ОСД-еиците обаче усетиха слабостта си и някак неусетно се присъединиха към вечно активния Александър Томов. Бившите членове на ДАР постепенно взеха инициативата с по-големия си опит, възползвайки се и от обстоятелството на естественото по-тихо присъствие на бившите членове на социалистическата партия.
Още от напускането си на партията-майка Александър Томов не може да си намери мястото в строго парцелирания български политически живот. Усетил, че лидерските му амбиции не могат да бъдат осъществени в социалистическата партия, която трудно се променяше и не даваше път на младите лица, бившият вицепремиер си спретна ГОР. Столетницата обаче бе все още твърде силна и дори имаше свое си правителство - Беровото (макар и неформално). За присъединяване към алтернативните проекти на Томов бе още твърде рано. Предизборната коалиция ДАР не успя да влезе в парламента (1994 г.) и се разпадна твърде бързо, като за кратко Томов политикът стана Томов ученият, който даваше винаги сбъдващи се прогнози относно пропадането на държавата.
Новата формация бе посрещната изключително благосклонно от току-що избрания президент Стоянов, като дори получи квота в ЦИК. Бъдещият премиер Костов също се изказваше одобрително за евролевицата, което породи подозрения за "топла връзка" между тях. На партията на лястовицата се гледаше като възможност да се разчупи лявата част от парламента и да се създаде мнозинство, необходимо на ОДС за промяна на конституцията.
Евролевите обаче имат много по-големи амбиции от това да са червени люспи или да докажат само, че не са "утаечният резервоар на БСП". Целта на партията (според собствените й постановки) е да формулира нова политика, основана на друга социална база. Теоретиците на "новото ляво" са убедени, че могат да формират нов обществен светоглед, който да ги отличава от всички останали партии и по този начин да се създаде "управленската алтернатива". Тъй като до момента такава просто няма, евросоциалистите се прилепиха към образа на ОДС (от който очакваха не само обществена легитимация). Радикалната алтернатива щеше да изхвърли новите социалдемократи, защото нямаше да са в модела на българския политически живот. Съвсем логично последваха реформаторското мнозинство, а когато то вече не можеше да бъде експлоатирано - и реформаторска опозиция. Накрая евролевите съвсем се отграничиха, като заявиха, че "са против социалистическия тоталитаризъм, както и против дивия капитализъм".
По време на кампанията за изборите от 19 април миналата година сериозно се обсъждаше възможността за правителство с участието на евролевицата. Александър Томов продължава да повтаря, че тогава е била пропусната възможността да се състави наистина силно управление. За несбъдналия се коалиционен кабинет обикновено се вини лидерът на евролевите, който имал прекалено много претенции, но не бива да се пропуска вероятността Иван Костов да е решил, че събирането на едно място на прекалено амбициозни личности не е особено полезно. Впоследствие европейското държание малко изневери на Томов и той почна да сравнява премиера с Жан Виденов ("разликата е само в размера на приятелските кръгове").
Другата възможност пред евролевите бе любимата на малките партии поза на балансьор. При мнозинството на ОДС желанията за политически придобивки обаче се оказаха безуспешни. За това прагматиците около Томов се опитват да изградят консенсусен образ без реални ангажименти, който привлича разочаровани от всяко болезнено решение или пък пренебрегнати при "кадровия подбор". По този начин "новите леви" се надяват да спечелят стабилна електорална база, която да свързва неосъществените си мечти с неосъществената политическа амбиция на лидерите си.
Независимо от постоянно демонстрираната доброжелателност в евролевицата, сред евролевите се носи тихо недоволство от едноличното ръководство на Томов. Той е обвиняван в тайни договорки зад гърба на останалите депутати. Говори се, че лидерът им се е срещнал дори с представители на генералското движение, въпреки публично изразеното негативно отношение към тях.
Лидерите на евролевицата не си правят илюзии, че могат да доминират в лявото политическо пространство, въпреки че твърдят "намерихме модела за обединението на левите сили". Всъщност за напусналите столетницата конгресът на БСП е много по-важен. Какъвто и да е резултатът от него, евролевите се надяват да извлекат полза - при победа на февруарците нищо чудно компартиите да се консолидират и соцпартията да се свие за пореден път, а ако връх вземат януарците, може да се получи поредната утечка на младите в партията. Хората на Томов предложиха закон за политическите партии, който да ограничи числото им на базата на реалните притежатели на партийни книжки. Целта е да бъдат изхвърлени зад борда всички малки организации, претендиращи да представляват социалдемократическата идея. Единственият им избор би бил да се присъединят към евролевите (както направиха дори "мохиканите" от АСО-независими) или да изчезнат от политическото пространство. Удоволствието, с което лидерите на евролевите сочат притока на нови лястовици от средите на БСДП, са напълно разбираеми. В последно време евросоциалистите се опитват да приватизират връзките с Обединения блок на труда, който може да осигури необходимата, макар и съмнителна, тежест в преговорите с управляващите. От своя страна Кръстьо Петков е наясно, че само Томов може да предложи нещо реално - не просто идеологическа идентификация.
Крилете на евролевите се разпростряха и в парламента - наскоро Георги Дилков-Лорда и Цветелин Кънчев от БББ се присъединиха към ПГ на евролевицата. Въпреки всички клетви в принципност, фактът на присъединяването на двамата депутати от най-скандалната политическа формация в Народното събрание е доста странен. По думите на Александър Томов при приемането на новите "другари и съмишленици" е нямало сделки (въпреки че той еднолично е водил преговорите), но според запознати става въпрос за стари предизборни контакти. Тогава евролеви активисти предлагали финансиране на вечно изправената пред фалит бизнеспартия срещу възможност за ползване на нейните местни структури. В парламента се носят слухове за това, че на един от бившите БББ-депутати му е бил отказан достъп до гнездото на лястовицата именно поради по-раншната му "неадекватност". Амбициите на евролевия лидер обаче не спират дотук - той изказа загриженост за разделението на БЗНС-тата (подобна на тази към партията на Жорж Ганчев).
"Твърдим, че г-н Костов не може да прави борд от азиатски тип чрез създаване на полицейска държава и командно-административна система". Това заявление на Драгомир Драганов се допълва от думите на Александър Томов, че евролевицата разполага със социалдемократически, "дори социаллиберален" модел на валутен борд. Според икономическите експерти на "новите леви", държавата трябва да определи кои са приоритетните сектори и предприятия в икономиката и да застане зад тях, а растеж в икономиката можело да бъде постигнат само чрез поощряване на експортно ориентираните производства. "Разполагаме с технология на приватизация, при която по-голямата част от българския народ да стане собственик на средствата за производство" - това твърдение на Александър Томов е доста старо и претърпя не една модификация. Първо бе работническо-мениджърска, но тя станала "ментърджийска", за да се стигне до това, да не се казва изобщо за какво става въпрос. Най-конкретната визия явно е "социализация на капитала и капитализация на труда". За хората на Томов свободните икономически зони (10-12% от страната) са способът за привличане на големи чужди инвестиции. Друг въпрос е, че ЕС има специални директиви, които препоръчват да не се създават такива зони, тъй като изкривяват икономическата среда. Иначе конкретните идеи на евролевите звучат доста по-разумно от "Алтернативите" на БСП.
Италианската СТЕТ ще участва в наддаването за телекома
"Морган Гренфел" настоява БТК да бъде продадена в комплект с концесия за GSM-оператор
Италианската телекомуникационна компания ще участва в търговете за приватизацията на БТК и за втори GSM-оператор - това потвърди миналата седмица италианският премиер Романо Проди по време на официалната си визита в София. Италианската телекомуникационна компания е първият европейски оператор, който засега официално е заявил участието си в наддаването освен гръцката ОТЕ. Преди повече от година СТЕТ преговаряше за покупката на "Мобилтел", но собствениците на нашата компания не успяха да изпълнят изискването на италианския оператор предварително да бъде осигурена концесия и сделката не се състоя.
Не е изключено СТЕТ да създаде консорциум с ОТЕ и чрез него да участва в надпреварата за БТК. Подобно обединение изглежда логично, независимо че преди десетина дни представители на ОТЕ заявиха пред Асошиейтед прес, че за създаването на такъв консорциум преговарят с Дойче телеком. Неотдавна гръцката компания и италианският оператор купиха съвместно пакет акции от сръбския телеком. До този момент Дойче телеком по никакъв начин не е демонстрирала, че има интерес към приватизацията на БТК, още повече в съюз с гръцкия оператор. Интересът на ОТЕ беше формулиран официално лично от гръцкия правителствен говорител Репас и е съвсем обясним, като се има предвид стратегията на ОТЕ да се превърне в "регионален телекомуникационен гигант на Балканите и Кавказ".
По неофициални данни до този момент интерес към БТК са проявили още южнокорейска, кувейтска и една датска компания. Представители на консултанта "Морган Гренфел" вече са провели срещи и с повечето големи европейски оператори, поне засега няма публично заявен интерес от тях. Общият брой на кандидатите обаче ще стане ясен още през май. Тогава всички компании, които проявяват интерес към сделката, ще трябва да закупят от "Дойче Морган Гренфел" информационен меморандум за състоянието на БТК.
Според добре осведомени източници консултантът "Дойче Морган Гренфел" настоява пред правителството да предостави концесия без търг или конкурс на БТК за GSM - оператор. Неофициално консултантите на БТК потвърдиха, че настояват компанията да получи дял от новия мобилен оператор без търг, тъй като това ще повлияе на цената й. Те обаче отричат да са поискали 100% собственост на БТК върху новия оператор. Още миналата седмица обаче председателят на КПД Антони Славински заяви пред "Капитал", че не изключва възможността концесията за нов GSM-оператор да бъде дадена на БТК.
Световната банка, която финансира процедурата по подготовката на приватизационната сделка, се е обявила против автоматичното предоставяне на концесия на БТК и ще отстоява позицията си, че вторият GSM-оператор трябва да бъде даден с търг. Опасенията на банката са, че ако бъдещият инвеститор в БТК получи и мобилния оператор, това ще даде възможност за вътрешно субсидиране на цените на фиксираната мрежа за сметка на тарифите за мобилните телефони. Така потребителите ще продължат да страдат от малкото играчи в сектора.
Според банката трябва да бъде извършена и значителна по обем работа, за да се финализира новият закон за телекомуникациите. Проектът, който е бил представен по време на мисията, се е различавал значително от първоначалния вариант. В него са липсвали съществени според експертите на банката въпроси - взаимното свързване между централите, управлението на честотите и др. В отговор работната група по закона е обяснила, че представеният на банката проект е в процес на доработка и че главната му цел е била да даде разяснения за това кои честоти ще подлежат на концесиониране и кои на лицензиране. Според КПД окончателният вариант на проектозакона за телекомуникациите ще бъде готов до 4 март и ще бъде изпратен за съгласуване на всички министерства и ведомства. В него според източници от КПД ще бъде записано, че на концесиониране подлежат всички честоти, които се използват пряко за обществени услуги, а на лицензиране - всички останали. Експертите на комитета смятат, че честотите, чрез които пряко ще се предлагат обществени услуги, са тези, на които ще се излъчват радио- и телевизионни програми или ще се използват от VSAT- и GSM-оператор. Според законодателната програма на парламента законът трябва да бъде окончателно приет до края на април.
Другият проблем между консултанта и Световната банка е препоръката на "Дойче Морган Гренфел" от активите на БТК да не бъде извадена собствеността, свързана с радио- и телевизионното излъчване. Според експертите на банката, след като "Морган Гренфел" не желае да разделя тв- и радиочастта от БТК, след приватизацията това ще трябва да направи купувач. Те смятат, че не е много вероятно чужд телекомуникационен оператор, какъвто се очаква да бъде бъдещият инвеститор в БТК, да е заинтересован да управлява тв- и радиопредавателни станции. Според консултантите отделянето на предавателите от активите на БТК ще отнеме много време, а това на практика ще означава да не бъде спазен срокът за продажбата на компанията - краят на 1998 г. Проблемът с отделянето на тези активи е, че съоръженията не се използват само за предаването и ретранслирането на радио- и телевизионен сигнал, но и за нуждите на самата компания.
БТК е информирала мисията на Световната банка, че възнамерява да поиска нов заем от ЕБВР на стойност 40 милиона долара. Според банката обаче от гледна точка на финансовите резултати на БТК и предстоящата й приватизация сега не е най-удачният вариант да се вземе заем. Според добре информирани източници световната финансова институция е отчела, че взаимоотношенията с ЕБВР ще изпратят позитивни сигнали на пазара, но според нея трябва да се помисли дали бъдещият собственик ще иска да поеме изплащането на заема. Експертите смятат, че дори да се подпише договорът за заем с ЕБВР, в него трябва да има клауза, която да позволява на бъдещия купувач да се откаже от кредита. Въпреки че другите кредитори на БТК нямат принципни възражения срещу взимане на заем от ЕБВР, Световната банка е препоръчала задълбочено разглеждане на проблема, за да не бъдат отблъснати евентуални инвеститори. Участници в разговорите твърдят, че Световната банка не е приела и идеята за пробно пускане на акции на БТК на Софийската фондова борса преди избора на стратегически инвеститор. С тази идея преди време лично се ангажира вицепремиерът Александър Божков.
По време на мисията е обяснено, че подобен ход може да доведе до възникване на трудности по прозрачността на сделката, както и оценката на акциите, които ще бъдат предложени на бъдещия инвеститор.
По време на мисията си представителите на Световната банка са обяснили, че особено важна част от финансовата оценка на БТК е необходимостта компанията да преразгледа тарифите си. БТК е представила възгледите си за реформа в тарифната политика, но препоръките към нея са били да ги преразгледа. Експертите на банката са обяснили, че вследствие на инфлацията и девалвацията на лева, действащите модели за промяна на тарифите са довели до намаляване на печалбата на компанията. Според източници от СТТС последните месеци се наблюдава значителен спад на международните разговори, които представляват сериозен дял от приходите на компанията. И в момента БТК продължава да поддържа най-високи цени за международни разговори от всички европейски компании и най-ниски за градски разговори, с което ощетява най-добрите си клиенти - бизнесабонатите. По тази причина процентът на големите абонати, които ползват картите за предплатено обаждане на големите чужди компании, нараства всеки изминал месец. Чрез тези карти големите компании заобикалят монопола на БТК и предлагат много по-ниски тарифи за международни разговори.
Нефтохим понижи цените на горивата
След нeколкомесечно ослушване Нефтохим най-после намали цените на горивата. Решението беше взето от съвета на директорите в сряда - само няколко дни след като шефове на рафинерията и председателят на парламентарната бюджетно-финансова комисия Йордан Цонев твърдяха, че поевтиняването на бензина и дизела не е необходимо, че спадът на световните цени не играел толкова съществена роля и дори ако се понижат цените, то няма да е с повече от 50-60 лв. Някои бензини обаче поевтиняха с близо 20%. Литър от най-масовия бензин А-91 вече струва 810 лв. вместо досегашните 1000 лв., А-98 от 1250 падна на 1150 лв., дизелът струва 630 вместо досегашните 700 лв. Това е първото намаление на цените на горивата от август 1997 г. Позицията на ръководството на Нефтохим за задържане на високите ценови равнища стана напълно незащитима, след като цената на суровия нефт се срина до 14 долара за барел на международните пазари (при цена 20 долара за барел през миналата година). С монополно налаганите цени и рестрикциите върху вноса бургаската рафинерия си е осигурила през миналата година печалба в рамките на 60-100 долара на тон, показват изчисления на финансови експерти. През последните месеци тази печалба значително нарасна.
Резкият спад на горивата, последвал срива в цените на суровия петрол, направи изгоден вноса дори с високите мита и такси, които трябва да плащат импортьорите, които също реализираха големи печалби на гърба на потребителите пак благодарение на високите цени, поддържани от Нефтохим. Вносът на дребно обаче не заплашва монополните позиции на Нефтохим при ценообразуването на горивата. Позициите на рафинерията, чиито горива покриват 90% от вътрешния пазар, могат да бъдат застрашени сериозно само ако се реализира внос с танкери.
Дори в момента, при тези цени на горивата, е изгодно да се внася бензин, твърдят експерти от бранша. Според тях вече няма сметка да се внася от Гърция, защото там цените са по-високи. Сметките излизат с печалба при внос от Италия и Русия, но това трябва да става с танкери, твърдят хора от бизнеса с горива. Такова голямо количество горива биха могли да внесат не повече от три фирми у нас, които разполагат с необходимата база за складиране на горивата и със съответния финансов ресурс - "Петрол", "Шел" и "Литекс". Засега обаче те явно предпочитат лоялността към рафинерията. За това вероятно изигра роля по-голямата отстъпка, която бордът на Нефтохим реши да дава на дистрибуторите.
Отстъпката от 25% ще бъде запазена, съобщи изпълнителният директор на Нефтохим Стоян Иванов. Промени обаче се очакват в технологията за определянето на доставчиците на суров нефт. При сегашния модел подборът на доставчиците става ежемесечно на базата на подадените оферти, които се класират по определени показатели. Ръководството на рафинерията обяви решението си да се определят чрез конкурс дългосрочни доставчици за 50% от необходимата суровина. За останалите 50% също ще се обявяват конкурси, съобщи шефката на директорския борд на Нефтохим Едит Гетова.
За следващия месец са определени три доставчика - "Синохем", "Мейсфийлд" и "Марк Рич". Това даде повод да се твърди, че "Литекс комерс" и "Юкос петролеум" са отрязани от доставките. От рафинерията обаче заявиха, че няма отрязани доставчици, просто доставките през следващите три месеца се свиват драстично и доставките са намалени до 2-3 карга месечно вместо предишните 8-10. Поради това са избрани само първите три оферти. От "Литекс" отрекоха да имат проблем с рафинерията по отношение на доставките. Едното от февруарските карга на фирмата ще бъде доставено в началото на март по желание на Нефтохим.
Туркменистан и Shell се договориха за газопровод през България
Председателят на Комитета по енергетика Иван Шиляшки е получил покана от Shell gas за продължаване на преговорите за съвместна дейност в газовия сектор. Срещата ще се проведе в Лондон. В нея ще участват също експерти от КЕ и Булгаргаз. Най-вероятно това ще стане около 10 март, когато се очаква Шиляшки да посети британската столица във връзка с презентацията на енергийни проекти.
В Комитета по енергетика засега не дават информация с какъв мандат ще отиде председателят на енергийното ведомство на тези преговори. Още повече че при последното си посещение в началото на февруари представителите на Shell подчертаха, че държат да се запази конфиденциалност на договарянето. Очаква се обаче, че една от задачите на българския енергиен шеф ще бъде да търси посредничеството на Shell в преговорите с "Газпром" като страна, която е заинтересована от сътрудничеството и с българската държава, и с "Газпром" по реализирането на трансграничните газови проекти. Според писмото за намерения, което Shell и КЕ подписаха през февруари, на този кръг разговори трябва да се конкретизират параметрите на сътрудничеството и да се подпише меморандум за съвместна дейност. Най-голям интерес и за двете страни безспорно представлява евентуална сделка по създаването на съвместна фирма в областта на природния газ.
Идеята беше лансирана в края на миналата година, когато Shell gas, компания в структурата на групата Royal Dutch/Shell, представи в КЕ предложението си за
Shell заяви също интерес към участие в изграждането на подземни хранилища за газ, които са необходими за достигането на максимален обем на транзита и осигуряването на гъвкавост на доставките.
Първоначалното предложение на Shell включва и създаването на съвместна фирма в областта на газа, чрез която да се финансират проектите. Според наши експерти като най-работеща се очертава формулата за съдружие на Булгаргаз, Shell, "Газпром" и турската газова компания "Боташ". По този начин българската страна осигурява територията за преминаване на трасето, "Газпром" гарантира доставките и транзита, с високия си кредитен рейтинг Shell е гарант за привличането на финансиране, а "Боташ" осигурява реализация в енергийно най-гладния пазар на региона - Турция.
Това стана ясно, след като на 23 февруари президентът на Туркменистан Сапармурад Ниязов подписа в Брюксел споразумение с Royal Dutch/Shell за изграждането на газопровод, който да свързва Туркменистан с Европа през Иран и Турция.
През декември м.г. Иран, Туркменистан и Турция предоставиха на англо-холандската компания правото да създаде консорциум за изграждането на тръбопровода. Малко след това Shell е възложила на френската компания Sofregas да направи технико-икономическото проучване по проекта. Royal Dutch/Shell до 6 месеца ще анализира изследването на Sofregas, след което ще представи конкретен план за реализирането на проекта.
В меморандума реализирането на цялостния проект е оценено на 4 млрд. долара. Трасето, което е с дължина 3800 км, започва от полето Шатлик в източен Туркменистан, чийто потенциал се изчислява на 460 млрд. куб.метра. Връзката ще пренася по 30 млрд. куб. метра газ годишно до Догубаязид в Турция и след това до България и други страни в Европа.
Предвижда се половината от газа да се реализира в Турция, а останалата част - на европейския пазар.
Френските компании Total и Gaz de France и германската Ruhrgas са заявили интереси за участие в проекта.
В сряда акционерите на Каспийския петролопроводен консорциум (CPC) са се споразумели по финансовите въпроси за изграждането на петролопровода от Казахстан до Новоросийск. Тръбопроводът с дължина 1500 км и капацитет 1.34 млн. барела на ден трябва да бъде построен до 2000 г. Това решение е благоприятно за България, защото най-краткото и най-евтино трасе на каспийския нефт от Новоросийск до световните пазари е през България по един от двата алтернативни варианта - Бургас - Александруполис или Бургас - Вльора.
По проекта с Гърция няма никакво раздвижване, след като в края на миналата година вицепремиерът Евгений Бакърджиев обяви, че вече се подготвят документите за обявяването на международен търг за изпълнител на проекта. Един от проблемите на проекта Бургас - Александруполис е невъзможността на Русия да гарантира минимално необходимите количества петрол, които да се транспортират по трасето и да го направят рентабилно. Такава гаранция засега не е осигурена и от страна на СРС.
В началото на седмицата кабинетът обаче одобри споразумение за конфиденциалност между правителството на Република България и фирма АМБО - САЩ, което може да ускори подготовката за този проект. Като една от най-положителните му характеристики се сочи постигната договореност между шефа на АМБО Тед Фергюсън и СРС транзитните количества петрол. Близки до корпорацията източници припомнят, че Фергюсън дълги години е работил в каспийския регион и освен познанията и опита има и изключително добри контакти сред акционерите на консорциума. Досега този проект стоеше на втора позиция, тъй като българската страна и до момента няма достатъчно ясна представа за неговите икономически и технически параметри.
Началото на проекта АМБО бе поставено през 1994 г., когато бе подписан протокол между правителствата на България, Македония и Албания за извършването на комплексни предварителни проучвания за изграждането на нефтопровод в направлението Бургас - Скопие - Вльора. Корпорацията АМБО е възложила проучването на компанията Brown & Root. Резултатите от проучването са представени на българската страна само в резюме, от което не става ясно доколко документът има характер на физибилити и не може да се направи реална оценка за технико-икономическата целесъобразност на този проект. За да предостави на българското правителство пълното проучване, АМБО постави условие преди това да се подпише споразумение за конфиденциалност.
С приемането на този документ българската страна вече ще получи достъп до реалните проучвания и цифри, което ще помогне на правителството и експертите да определят по-точно и отношението си към проекта. Не е изключено, ако в разработката се предлагат по-добри възможности за привличането на СРС или отделни акционери в консорциума като източници за финансиране на българската част и гарант за доставките, проектът АМБО да получи приоритет пред Бургас-Александруполис, поне що се отнася до България. Според експерти засега българското участие в проекта се изчислява на 100 млн. долара.
Конкуренцията на турското трасе остава много силна. Американското правителство подкрепи проекта за транспортиране на каспийския нефт по трасето Баке - Джейхан и официално заяви, че ще вземе страната на Турция при определлянето на пътя на бъдещия петролопровод. Тази позиция на САЩ обаче касае средноазиатските коридори с посока на юг и югоизток - на юг през Иран по посока към Персийския залив, на югоизток през Афганистан до морски терминал или на изток през Китай до Тихия океан. САЩ не биха подкрепили нито един от тях, тъй като минаването на петролопроводно трасе ще увеличи икономическата мощ на тези страни. САЩ обаче залагат на Турция за превръщането й в зона на стабилността в региона. Трасето през Турция обаче не изключва балканския нефтопровод, а най-вероятно ще върви паралелно на него.
Акционери в Каспийския петролопроводен консорциум:
"Мобилтел" вдъхнови депутатите за поправка в Закона за чуждите инвестиции
"Мобилтел" най-вероятно ще трябва да плаща мита за базовите станции и телефоните, доставени като временен внос от бившия изпълнителен директор и акционер в дружеството Красимир Стойчев, след като промените в Закона за чуждестранните инвестиции бъдат обнародвани в Държавен вестник. Според добре информирани източници след идването на новия собственик в дружеството, "Истърн маркет телеком лимитид" техниката от временния внос е станала собственост на чуждестранната компания и по този начин дружеството се е възползвало от облекченията на Закона за чуждестранните инвестиции - т.е. не е платило мита за нея. След това същата техника е включена като апортна вноска в увеличаването на капитала на "Мобилтел" АД. Според приетите на първо четене от парламента поправки в закона обаче, ако временният внос е направен, докато в дружеството не е имало чуждестранно участие, митата остават дължими, независимо че впоследствие се е появил чужд инвеститор. Според една от версиите обаче след идването на "Истърн маркет" временният внос за техниката е бил учреден наново, този път на името на швейцарския фонд, и едва след това е включен в капитала на дружеството. Ако това се окаже вярно, тогава остава въпросът дали преоформянето на временния внос е било законно, тъй като максималният възможен срок за временен внос е 12 месеца. Известно е, че "Мобилтел" работи от 1994 г. и всички базови станции и телефони са пристигали като временен внос.
Парламентът вече прие на първо четене промяна в Закона за чуждестранните инвестиции, която се състои в създаване на нов параграф в преходните и заключителните разпоредби към закона. Текстът на промяната предвижда, че преференциите за апортните вноски в Закона за чуждестранните инвестиции не се прилагат за стоки, които към 24.10.1997 г. са били оформени при режим на временен внос. Това не се отнася за случаите, когато дружества с чуждестранно участие са извършили внос при условията на отменения Закон за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции, и в срок от шест месеца от влизането в сила на новия закон са представили на митническите органи съдебно решение за включване на непаричната вноска в капитала на дружеството.
Вносител на допълнителния текст е Христо Бисеров, чийто основен мотив е, че досега в закона е съществувала вратичка, която е могла да се използва от недобросъвестни лица, за да избягнат плащането на митни сборове. Миналата седмица Комисията по икономическа политика разгледа законопроекта преди приемането му на второ четене и прие още един допълнителен параграф, според който промяната влиза в сила от деня на обнародване в Държавен вестник. Смисълът на втория нов параграф е, че законът не действа с обратна сила и вносителите, които веднъж са били освободени от митни сборове, няма да бъдат принудени да ги платят.
"Влизането на закона в сила в момента на обнародването вместо три дни по-късно, както става в повечето случаи, ще предотврати опитите за незаконни сделки по митниците през този тридневен период", коментира шефът на Комисията по икономическа политика Никола Николов.
Добавката в Закона за чуждестранните инвестиции засяга две възможни хипотези. Първата хипотеза се отнася до случаите, когато българско юридическо лице е внесло оборудване при режим на временен внос. Именно това е случаят, който засяга "Мобилтел". Тъй като в този момент в дружеството вносител не е имало чуждестранно участие, то не е могло да се възползва от чл.15а на отменения Закон за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции. Впоследствие обаче българското юридическо лице се опитва да се превърне в дружество с чуждестранно участие и като такова да се възползва от преференциите на Закона за чуждестранните инвестиции. Смисълът на последните промени в закона обаче е да не се дава такава възможност на вносители, които преди време са нарушили митническите разпоредби и не са платили дължимите митни сборове.
Втората хипотеза засяга случаите на внос на превозни средства, когато вносителите не са имали възможност да се възползват от преференциите в отменения Закон за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции поради административни пречки и неблагоприятния митнически режим. Последната промяна в Закона за чуждестранните инвестиции дава възможност в тези случаи временният внос да бъде закрит и превозните средства да бъдат внесени отново съгласно разпоредбите на новия Закон за чуждестранните инвестиции. В случаите, когато повторно внесените машини са употребявани, възниква юридически казус по какъв режим и при каква ставка на митата трябва да става вносът. По принцип митническият режим остава по-неблагоприятен спрямо употребяваните автомобили, а именно като такива би трябвало да се смятат повторно внасяните превозни средства. Съществува още едно спорно юридическо тълкувание, според което автомобилите са индивидуално определени стоки (при техния внос се конкретизират параметри като цвят, модел и т.н.) и като такива не попадат под разпоредбите на законопроекта на Христо Бисеров, в който става дума за стоки изобщо, и в юридически смисъл това не се отнася до индивидуално определени стоки.
Агенцията за чуждестранни инвестиции и самите външни бизнесмени обаче неведнъж са изтъквали, че честите промени в законодателството, което регулира тяхната дейност, се отразява неблагоприятно върху цялостната привлекателност на една страна като място за инвестиции. Новата промяна в Закона за чуждестранните инвестиции изглежда справедлива, но множество юристи допускат, че като следствие предстои да възникнат множество спорни казуси, които ще бъдат предмет на тълкувание за всеки конкретен случай. Дори за специалистите засега не е напълно ясно как ще се процедира в случаите, когато въпреки допуснати митнически нарушения вече има съдебно решение за направена непарична вноска в капитала на търговско дружество. Предполага се, че тя ще трябва да бъде извадена от капитала, за да се прекрати временният внос отпреди влизането в сила на Закона за чуждестранните инвестиции и да се преоформи според неговите разпоредби.
Има ли проблем с общините
Кризата в общините е причинена повече от политически, отколкото от финансови мотиви. Атаката на кметовете е отдавна, но към нея се прибави и подкрепата от лидера на БСП Георги Първанов. На заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при президента той обвини правителството, че с действията си е създало финансова несигурност в общините, която се превръща в заплаха за националната сигурност на страната. От близо 260 общини в 190 управляват, кметове, избрани с бюлетината на БСП. Логично е те да настояват за по-голяма независимост от централната власт, независимост на всяка цена, дори тя да крие опасности за страната като цяло.
Какво е положението? По данни на финансовото министерство проблем със субсидиите не съществува, поне в сравнение с миналата година. До средата на февруари са преведени над 9% от необходимите средства, при положение че за същия период на 1996 г. общините са получили малко повече от 2% от годишните преводи. През декември миналата година правителството чрез министерството на образованието и на здравеопазването плати горива и енергия за целия отоплителен сезон до 15 април за около 116 млрд. лева. Парите отиват за парно и ток на болници, поликлиники, училища и детски градини, които иначе би трябвало да се плащат от общинските бюджети. През декември от тези пари бяха изхарчени около 40 млрд. лева.
Кметовете твърдят, че собствените им приходи са малко, защото за разлика от друг път, когато те можеха да разчитат на постъпления от местни данъци и такси през първото тримесечие, сега ще трябва да изчакат поне до 30 юни. Причината е новият Закон за местните данъци и такси, който предвижда всички да декларират недвижимите си имоти. Този процес изисква време, което наложи отлагането на първата вноска за 30 юни. Кметовете обаче се съмняват дали това ще стане и в този срок. "Ние, общините, попълваме част от декларацията. В Русе имаме около 70 000 имота, ако на всеки от тях отделим по 10 минути, това прави около четири месеца и половина само преди обработката на декларацията", каза кметът на Русе Димитър Калчев. Постъпленията от местни данъци от граждани обаче са едва една четвърт от общите постъпления по това перо. Фирмите плащат без разлика във времето в сравнение с миналата година.
Допълнително в полза на централната власт е и фактът, че местните данъци са няколко пъти по-високи от миналогодишните, а авансови вноски по данък печалба и данък върху доходите се правят всеки месец. Данните на данъчната администрация сочат, че в средата на февруари собствените приходи на общините са 9.75% от годишния разчет, докато за същото време на 1997 г. те са били 1.41%, а за 1996 г. - 0.15%.
Кметовете обаче продължават да твърдят, че приходите им са ниски. На специална среща с финансовия министър Муравей Радев миналата седмица те поискаха авансово субсидията на общини с по-голям дял в собствените приходи. Друго изискване беше да се изплащат редовно субсидиите. "Една дванадесета от годишната субсидия прави около 36 млрд. лева. През януари са изплатени с около 15 млрд. лева по-малко, а през февруари - само с 1 млрд. Изоставането в началото на годината е традиционно и през 1997 г. е много по-малко от 1998 г.", заяви Муравей Радев. При 16 млрд. лева изоставане общините са имали 38 млрд. лева неизползвани субсидии по сметките си в края на януари и малко под 30 млрд. лева - в средата на февруари. В края на миналата година общините са държали на депозит 1.3 млрд. лева, а в същото време са настоявали за пари от държавата, при положение че могат да взимат безлихвени заеми от сметките си. В повечето случаи това са средства от общинска приватизация, които не могат да бъдат използвани за текущи нужди и се държат на лихва. Единствено община Смолян отделила около 300 млн. лева неизползвани субсидии и собствени средства по неофициална сметка. Масово не се спазват приоритетите за използване на постъпилите средства. В закона за бюджета изрично е посочен редът, по който се правят разходите - първо за заплати, после за медикаменти, консумативи и най-накрая за капитални вложения. Общините обаче са се втурнали да харчат за капитални вложения и често закъсват не само с медикаментите, но и със заплатите. По последни данни от около 30 млрд. лева неразплатени разходи едва 600 млн. лева са за капитални вложения. Преобладаващо общините не могат да си платят медикаментите. Тук типичен пример е община Варна, която е дала повечето си собствени приходи за капитални вложения, вместо да си плати лекарствата. Има и други случаи, в които кметове сключват и плащат по договори за доставка на горива, въпреки че държавата им ги е осигурила. "До момента са доставени едва 50% от договорените горива. Моля ви да се обърнете към министерството на здравеопазването и на образованието да ускорят подаването на горивата, те няма да ни трябват през април", каза кметът на Русе. Муравей Радев заяви, че със специално писмо са помолени министрите Петър Бояджиев и Веселин Методиев да дадат отчет как върви доставката на горивата за общинските учебни и здравни заведения.
"Отдавна общините не са били толкова добре финансово" каза шефът на управление "Финанси на областите и общините" в Министерството на финансите Бойко Георгиев. Едва ли обаче е имало време, когато кметовете са се оплаквали повече. Но настояванията за пари не са толкова опасни. По-опасно е да не започнат да нарастват неразплатените разходи. Това е форма на квазидефицит, която генерира инфлация. Увеличаването на цените и без това е по-високо от нормалното за страни с валутен борд. Тенденцията да се теглят заеми също увеличава и разходите, и дефицита на общините и не помага на валутния борд.
Четири фирми от три държави в афера за два десантни самолета
Четири фирми от три държави са замесиха в скандала за два десантни самолета, закотвени от пет години на летище Бургас. Аферата се разрази сега, но е била заложена още през ноември 1992 г., когато двата Ан-32-Б кацат на аерогарата в крайморския град. Миналата седмица ГУ "Митници" и Главна прокуратура размениха реплики какво трябва да се прави с аеропланите, след това седнаха и се разбраха да изчакат до 10 март. Проблемът е в това, че към десантните машини претендират две чужди фирми и нашата държава, която иска да ги конфискува.
Историята започва през юли 1992 г., откогато датират първите документи на руската фирма "Орел - Авиа" за двата самолета Ан-32-Б. Фирмата със седалище град Орел купила аеропланите и чрез посредничеството на друга фирма - "Клеримекс", за която също се твърди, че е руска, ги отдава под аренда на софийската ТКМ. Машините са вкарани в България на временен внос за срок от 1 година през ноември. Досега в българската преса излязоха няколко статии, които се опитваха да изяснят кой е крив и кой е прав в спора. В тях неизменно присъстваше един повтарящ се рефрен - че немската фирма ТКМ, която е представила документите за собственост, ще съди българската държава за 500 000 долара неустойки, че хора на фирмата пристигали в България с екип на авторитетното списание "Шпигел" и че ще се разрази международен скандал, защото нашите власти искат да конфискуват самолетите.
Мнозина български бизнесмени си спомнят, че в периода 1991-1992 г. в бизнеспространството непрекъснато се появяваха безкрайни оферти за хеликоптери и самолети, които били закупени евтино от Русия, но иначе стрували поне три пъти по-скъпо. По същия начин се продаваха и вагони с марлборо, евтино уиски, дочени работни дрехи и всякакъв вид кинкалерия. В документите за двата руски самолета един път се твърди, че двата струват около 700 000 долара, друг път се посочва, че стойността им е 2.4 млн. долара, а трети смятат, че истинската им стойност е 8-9 милиона. Та по същото време тези два самолета се появяват на летище Бургас.
Ан-32-Б са десантни самолети, които се използват и за граждански цели. Способността им да летят много ниско и люковете, които имали в долната част, ги правели много ценни при контрабандни доставки на оръжие. Други специалисти обаче твърдят, че тези самолети трудно могат да се пригодят за карготовари или граждански цели, а преустройството им е скъпо.
Вероятно идеята е била самолетите да бъдат продадени, но по горните причини никой не ги е харесал. Осведомени източници твърдят, че самолетите са били предлагани на авиокомпания "Балкан", на частни авиокомпании у нас и в чужбина. Някъде сметките са били объркани и затова двата Ан-а се застояли на летището в бургаския квартал Сарафово.
Според митническите документи самолетите трябвало да се върнат през 1993 г. в Русия. Междувременно се появява немската фирма ТКМ, която закупила самолетите от "Клеримекс", тъй като имала намерение да прави съвместна фирма с "Ер виа". Другата версия е, че трябвало да прави съвместна фирма с първия български космонавт Георги Иванов.
Тъй като самолетите не са били върнати в Русия до февруари 1994 г., от Генералната прокуратура на Русия изпратили запитване до ГУ "Митници". Всъщност подозренията на руснаците са, че чрез временния износ "Орел - Авиа" е искала да си спести износни мита, без да има намерение да връща самолетите. Междувременно директорът на въпросната "Орел - Авиа" бил вкаран в затвора за подобни далавери. След запитването на руските митнически служби и нашите започнали да се интересуват от двата самолета. Заведена е била преписка от РДВР - Бургас, която е разследвала случая. През 1996 г. тогавашният шеф на бургаската митница Здравко Караджов издава постановление за контрабанда срещу ТКМ, тъй като временният внос не бил удължаван, а самолетите си стояли на летището, забравени от всички. Постановлението е обжалвано, а временният внос - удължен.
Изведнъж у нас се появят два документа за собственост - едните на немската фирма ТКМ със седалище Хамбург, а другите - договорите за аренда на "Орел - Авиа". На базата на тези два комплекта ГУ "Митници" и главният прокурор Татарчев сега спорят какво трябва да се прави със самолетите. В петък Татарчев каза, че за него собственик е ТКМ, а не "Орел - Авиа", тъй като немската фирма закупила още на 11 май 1992 г. двата самолета от "Клеримекс". Същата, която е отдала машините на "Орел - Авиа".
Има ли далавера в тази 6-годишна сага, където се замесват няколко фирми, чужди държави и българските правораздавателни органи и къде е тя?
Според адвоката на фирма ТКМ Стоян Проданов самолетите са били купени от фирма ТКМ - Хамбург, и това е безспорно. Неговите подозрения са, че държавата и спецслужбите искат да конфискуват самолетите, затова се вдига такъв шум. Освен това някой задигнал документите на двата самолета от митницата, което засилвало подозренията му. За издаването на нови от завода в Украйна фирмата платила 150 000 долара. Той е завел дело срещу сегашния шеф на митница - Бургас, за нанесени щети, тъй като спирането на самолетите ощетило фирма ТКМ досега с 500 000 долара.
Проверка на "Капитал" показа, че играчите в тази афера са само два - едната е фирма ТКМ, а другата е руската "Орел - Авиа".
ТКМ Warenhandels Ltd е фирма, регистрирана в Хамбург през 1986 г. Неин собственик е Георги Цанев. Управител на фирмата е Анти Милхан. Същата е и директор на другата фирма, която се появи в аферата и за която се твърдеше, че е руски посредник - "Клеримекс". Тя също е регистрирана в Хамбург, само че през 1989 г. Според регистрите в Германия собственик на тази фирма е Цветан Цанев, чието презиме, съдейки по българските регистри, е Георгиев. Той пък от своя страна е управител и акционер във фирма COMCO Aunenhandels. Така се изяснява, че играчите в тази афера съвсем не са някакви си чужди бизнесмени, а добре известни нам. В немските регистри няма допълнителна информация за трите фирми, което не е много обичайно, но затова пък е често срещано при фирми на спецслужбите ни в чужбина. Не е много ясно и дали тази COMCO има нещо общо със скандалната транспортна фирма на покойния Боби Бец. Регистрираната в София "ТКМ" ЕООД е сто процента собственост на немската, а неин управител е Рушан Абдулахович Мусин. Другата фирма, регистрирана в София и близка до изредените, е "ТКМ - фотофинишинг". На телефона на втората мъжки глас, който не пожела да се представи, обясни, че "ТКМ" ЕООД е закрита, "Фотофинишинг" търгува само с фотоматериали и не се интересува от самолети, след което затвори телефона. Във "ТКМ - фотофинишинг" собственик с 51% е Цветан Георгиев Цанев.
Осведомени източници твърдят, че видни наши магистрати се познавали лично със собственика на фирма "Клеримекс" Цветан Цанев, дори му гостували в Гърция, затова прокуратурата заела страната на ТКМ.
Митнически служители твърдят, че подобни истории със самолети от Русия не за първи път се случват в България. Практиката с омесването на много фирми имала за цел следите на митническите нарушения и собствеността на аеропланите да бъде заметена, след което те се изнасяли за трети страни.
Междувременно стана ясно, че съвсем незаконно двата Ан-32-Б са били вписани в Регистър за гражданските въздухоплавателни средства на България още през март миналата година на името на фирма МАКО. Самата регистрация е странна, защото стока на временен внос не може да бъде регистрирана в България, а никой не е платил нито мито, нито пък се появил договор за продажба между ТКМ и въпросната МАКО, която имала адреси в Берлин и Пловдив. Така нещата, вместо да се изяснят, все повече се забатачват, а въпросът за двата десантни самолета остава открит.
Пада пълната гаранция по влоговете
Пълната гаранция за банковите влогове на физически лица и 50-процентното покритие на фирмените сметки във фалиралите банки ще отпаднат. В края на миналата седмица правителството внесе в Народното събрание нов проектозакон за гарантиране на влоговете. В него се предлага банките да набират средства в специален фонд, от който, в случай че БНБ отнеме лиценза на някоя финансова институция, да се плаща на вложителите.
Според проектозакона защитата на влоговете на физически лица и фирми ще бъде формулирана така: за суми до 2 млн. лв. - 95%, за горницата над 2 млн. лв. - 80%, но не повече от 5 млн. лв. В тези граници се включват и натрупаните лихви по влоговете. В интерес на истината от текстовете в проекта не става ясно дали максималната сума, която фондът ще изплаща на един вложител, е 5 млн. лв. или 6.9 млн. лв. (ако се сметне, че изразът "не повече от 5 млн." важи само за горницата, а отделно се изплащат 95-те процента от двата милиона). Най-вероятно в хода на обсъжданията на закона в парламента тази неточност ще бъде поправена. Разбира се, не е изключено и посочените от кабинета прагове да бъдат променени.
Според проекта в системата за гарантиране ще са включени всички банки, на които БНБ е разрешила да привличат депозити, включително и клоновете на чуждестранни финансови институции (ако в съответната държава няма гаранции по влоговете). В случай че БНБ отнеме лиценза на някоя банка, в срок до 45 дни изплащането на компенсациите трябва да започне. Проектозаконът казва, че средствата от валутните депозити ще се изплащат в левове по курса на деня, в който БНБ е отнела лиценза на банката. Друг важен детайл от закона е, че останалите финансови институции - банки, застрахователни дружества, пенсионни, инвестиционни и приватизационни фондове, както и държавни учреждения и общини, няма да имат защита за банковите си влогове.
Действащите в момента доста по-високи гаранции по банковите депозити бяха въведени от кабинета на Виденов през 1996 г. Тогава това беше единственият начин да се смекчи социалното напрежение от затварянето на една трета от банките. В резултат на екстрено приетите тогава гаранции нарасна вътрешният дълг, като 8.5% от него в момента се дължат именно на тези бюджетни ангажименти.
Въпреки че рискът за вложителите обективно ще нарасне след приемането на новия закон, по-малките спестявания има начин да бъдат защитени, като се разбият в повече банки. Според проекта гаранцията се прилага за сумираните влогове на един вложител в една банка и натрупаните по тях лихви.
Средствата в специализирания фонд ще се осигуряват от встъпителни и годишни вноски на банките. Годишните вноски в общия случай ще са равни на 0.5% от влоговете на защитените по този закон категории вложители. По груби изчисления при сегашното ниво на депозитите сумата, която ще се натрупа, когато във фонда се направят първите вноски, ще е около 30 млрд. лв. Законът предвижда, ако тя не достига, ръководството на специализирания фонд да може да увеличава исканите от банките вноски (до 1.5% от влоговата база) и да взема заеми. Бюджетът не е задължен в този проект да кредитира или субсидира фонда за гарантиране на влоговете.
Защитата на конкуренцията-7 години по-късно
Ограничаване на нелоялната и стимулиране на свободната инициатива е целта на новия законопроект за защита на конкуренцията, одобрен от Министерския съвет през миналата седмица. "В България се развиват процеси, които ще доведат до проблеми от разширяването на определени структури. Законът е обърнат напред в бъдещето", заяви председателят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Николай Павлов.
Законът ще се прилага спрямо всички предприятия и сдружения от предприятия, на държавните и местните органи. Това ще става в случаите, когато те изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават конкуренцията в страната или биха могли да го направят. Законът ще се прилага и спрямо предприятията, на които държавата е възложила извършването на услуги от общ икономически интерес, доколкото спазването на разпоредбите не прави невъзможно изпълнението на тези задачи и конкуренцията в страната не се засяга в значителна степен. Законът няма да се прилага спрямо отношения, уредени от законодателството, за защита на индустриалната собственост, авторското право и сродните му права, ако не се използват за ограничаване или нарушаване на конкуренцията. Законът няма да е приложим и за действия, последствията от които ограничават или могат да ограничат или да нарушат конкуренцията в друга държава (освен ако е предвидено друго с влязъл в сила международен договор, по който България е страна).
Проектозаконът въвежда обща забрана за всякакъв вид споразумения, решения и съгласувана практика между предприятия, които целят да ограничат конкуренцията на пазара. Ще се санкционират прякото или косвено договаряне на цени или други то търговски условия, разпределяне на пазари, ограничаване или контролиране на производството, търговията, техническото развитие или инвестициите. Проектът въвежда обща забрана и за прилагане на различни условия за един и същ вид договори спрямо отделни партньори, което ги поставя в неравноправно положение. Забраните няма да се прилагат за споразумения, решения и съгласувана практика, когато общият дял на предприятията, участници на пазара на стоките и услугите - предмет на споразумението, не надвишава 5% от съответния пазар, се уточнява в специална алинея.
За първи път в законодателството ни се разграничават понятията монополно и господстващо положение на предприятията. Монополно, според предложения текст, е положението на предприятие, което по закон има изключителното право да извършва определен вид стопанска дейност. А господстващо е положението на предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици и купувачи. Уточнява се, че едно предприятие има господстващо положение, ако има по-голям от 35 на сто дял от съответния пазар.
Терминът съответен пазар е сред най-важните нови моменти в законопроекта, отбелязват експертите. Той означава, че господстващото положение ще се определя не само на националния, но и на равнище регионален или местен пазар. Нова глава регламентира държавното въздействие по отношение на монополистите. По предложение на КЗК Министерският съвет или оправомощен от него орган може да установи минимални, фиксирани или пределни цени за определен период от време, които са задължителни за предприятието монополист.
Проектът дава специално определение за концентрация на стопанска дейност. Тя е налице при сливане или вливане на две или повече независими предприятия. Или когато едно или няколко лица, упражняващи вече контрол върху едно или повече предприятия, придобият чрез покупка на ценни книжа, дялове или имущество, чрез договор или по какъвто и да е друг начин пряк или косвен контрол върху едно или повече предприятия или части от тях. За концентрация се смята и създаването на съвместно предприятие, трайно изпълняващо всички функции на икономически независим субект, без това да води до координиране на конкурентното поведение на участващите предприятия помежду им или между тях и съвместното предприятие.
Законопроектът въвежда обща забрана за нелоялна конкуренция - т.е. всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите. Проектът въвежда забрана за увреждане на доброто име на конкурентите. Не се допуска въвеждане в заблуждение относно съществени свойства или начин на използване на стоките чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти. Забранява се използването на фирма, търговска марка или отличителен знак на други лица по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите помежду им. Забрана съществува и за нелоялното привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори с конкуренти. За нелоялно привличане на клиенти се смята и използването на принуда или други недопустими способи за въздействие спрямо клиентите с цел да купят или да използват даден вид стока или услуга.
Подобни текстове съществуваха и в досегашния закон. Новост е, че проектът забранява обявяването на продажба на изплащане или подобна правна сделка, при която продавачът не декларира ясно своята фирма, не дава точни данни за броя и размера на отделните вноски, лихвения процент върху невнесените суми и общата продажна цена. Предлагането или даването на добавка към продаваната стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена към друга стока или услуга също е забранено. Изключение се прави за рекламни предмети с незначителна стойност и с ясно посочване на рекламиращата фирма. Допуска се изключение и за предмети или услуги, които според търговската практика са принадлежност към продаваната стока или извършваната услуга. Към изключенията се добавят стоки и услуги като отбив при продажба в по-големи количества, както и на печатни произведения при продажба или абонамент за периодични издания.
За първи път се забранява изрично извършването на продажба, когато заедно с нея се предлага или обещава нещо, чието получаване зависи от решаване на задачи, ребуси, въпроси, гатанки, събиране на серия от купони и др. подобни, гласи специален текст в проектозакона. Под забрана попада и разиграването на хазартни игри с парични или предметни награди, чиято стойност значително надвишава цената на продаваната стока или услуга.
Лицата, чиито интереси са засегнати или нарушени, трябва да подадат писмена молба до КЗК за образуване на производство, предвижда проектът. Основания за образуване на производство са също писмени искания за издаване на разрешения или за допускане на уеднаквени общи условия или държавни помощи, решение на комисията, искане на прокурора. Исканията за обезщетение на засегнатите се предявяват по реда на ГПК. Решенията на комисията имат характер на административен акт със задължителна сила, с който се налагат имуществени санкции и глоби. Страните могат да ползват адвокатска защита. Решенията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването им. Длъжностните лица трябва да предоставят помещения, да дават устни и писмени обяснения, да предоставят документи и други информационни носители. Те нямат право да се позовават на служебна, производствена или търговска тайна при извършване на разследването. При отказ да помагат КЗК може да търси съдействието на прокуратурата и на МВР.
Предприятията ще бъдат задължени да уведомяват КЗК за съществуването на споразумения, решения или съгласувани практики в 30-дневен срок от деня на сключването, приемането или прилагането им. Комисията трябва да се произнесе в срок до два месеца след постъпване на уведомлението дали има основание за забрана. Предвидени са случаи, в които КЗК може да освободи от забрана споразумения, решения или съгласувана практика с ако допринасят за увеличаване и подобряване на производството на стоки или извършването на услуги; ако осигуряват техническо и икономическо развитие; ако повишават конкурентоспособността на външните пазари. В проекта се дава право на комисията да приема решения за групово освобождаване от забрана на определен вид договори. В този случай решенията влизат в сила след обнародване в Държавен вестник.
Предприятията са задължени също да уведомят предварително комисията за намерението си да осъществяват концентрация. Не всяка концентрация се нуждае от разрешение, а само тази, при която участващите в нея фирми заемат повече от 20% от съответния пазарен дял или чийто общ оборот за предходната година надхвърля 15 млрд. лв. Когато концентрацията се изразява в придобиване на контрол върху части от едно или повече предприятия, независимо дали тези части са самостоятелни юридически лица, се взема предвид оборотът, отнасящ се до тази част, която е предмет на контрола. При концентрация на банки и небанкови финансови институции се вземат предвид активите по баланса им, а на застрахователните дружества - сумата на застрахователните премии (вноски), уточнява проектът. В срок от един месец от постъпването на уведомлението КЗК извършва оценка на концентрацията. Предвидени са няколко подхода. Комисията може да разреши концентрацията, ако тя не води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар. Концентрация може да бъде разрешена и в случаите, когато тя, макар и да установява или да засилва господстващо положение, цели модернизиране на производството и икономиката като цяло, подобряване на пазарните структури, привличане на инвестиции, повишаване на конкурентоспособността на външните пазари, създаване на нови работни места. Комисията решава да започне проучване, ако концентрацията поражда сериозни съмнения, че в резултат на осъществяването й ще се създаде или ще се засили съществуващо господстващо положение и ефективната конкуренция на съответния пазар ще бъде предотвратена, ограничена или нарушена. Решението за проучване се обнародва в Държавен вестник. Комисията завършва проучването и постановява решение в 3-месечен срок от обнародването. До постановяване му се забраняват всякакви действия, свързани с предвижданата концентрация.
Членовете на Комисията за защита на конкуренцията ще се избират и освобождават от Народното събрание за срок от пет години. Проектът дава възможност те да бъдат преизбирани за още пет. Комисията ще се състои от 11 членове - председател, заместник-председатели, осем членове (от тях 4 икономисти и 4 юристи). Председателят трябва да бъде правоспособен юрист със стаж по специалността не по-малко от 10 години. Заместник-председателите и членовете се избират по предложение на председателя. Те трябва да имат стаж по специалността не по-малко от пет години и не могат да заемат друга платена длъжност, освен когато упражняват научна или преподавателска дейност.
За предприятия, които нарушат закона, са предвидени имуществени санкции в размер от 500 000 до 30 млн. лв. При повторно нарушение комисията може да наложи имуществена санкция от 10 млн. до 50 млн. лв. Същата санкция се предвижда и при неизпълнение на решение на комисията.
Физическите лица се наказват с глоба от 100 хил. лв. до 1 млн. лв. (ако деянието не съставлява престъпление). Ако лицата не представят исканите в срок доказателства или точна информация или не се явят лично за даване на обяснения пред комисията (когато това се налага), да се налага глоба от 50 хил. лв. до 250 хил. лв. При повторно нарушение на виновното лице се налага глоба в размер от 200 хил. лв. до 2 млн. лв. При маловажни случаи се допуска комисията да наложи глоба под определените размери.
Накратко
Със заповед на Светослав Гаврийски, управител на БНБ, от 25 февруари тази година са прекратени правомощията за покупко-продажба на чуждестранна валута на 41 обменни бюра. Седемнадесет от бюрата са софийски. Санкциите са наложени за системни нарушения на временните правила за търговия с чуждестранни парични средства.
В края на миналата седмица Общинска банка откри нов клон в Благоевград. Това е вторият клон след Ловешкия, открит извън територията на столицата. Новият клон се помещава в бившата сграда на Балканбанк. Очаква се в близките дни да бъде открит клон на банката в Русе.
В края на миналата седмица представители на Световната банка заявиха, че финансовата институция е готова да отпусне на България заем в размер на 5 млн. долара за създаването на Социален инвестиционен фонд. Парите от фонда ще служат за създаване на работни места за хората, загубили своите вследствие на структурната реформа в икономиката. Очаква се общините и социалните организации да представят проекти, които могат да се осигурят със средства от фонда. Междувременно Световната банка подготвя тригодишна стратегия за финансиране на реформата, която ще осигури около 600 млн. долара.
С 9.8 млрд. лв намаляват активите на борда през третата седмица на февруари. Данните са от седмичния баланс на управление "Емисионно" при БНБ. От него е видно, че намалението се дължи главно на спада с малко над 41 млрд. лв. на търгуемите чуждестранни ценни книжа. Увеличили са се с 33.2 млрд. лв. наличните средства във валута. От пасивите на управлението са намалели парите в обращение с около 7.5 млрд. лв. Правителството одобри "Уайт енд Кейс" за юридически съветник по предстоящата емисия еврооблигации. Кандидатите за съветници бяха шест. Кандидатурата на фирмата бе предпочетена заради най-добрата цена, която е предложила, както и заради факта, че тя е съветвала правителството по преструктурирането на външния дълг на страната.
Шефът на пирамидата "Ийст-уест интернешънъл" Иво Недялков е подал за трети път молба до Софийски градски съд за промяна на мярката за неотклонение, която му е наложена. Според промените в Наказателния кодекс при всяка молба за промяна на мярката за неотклонение се образува ново дело.
Софиянски ще залага метрото и детска градина, за да кърпи дупките
Може ли Булбанк да стане собственик на няколко училища и поликлиники
Общините винаги имат нужда от пари, особено при валутен борд, когато възможностите на бюджета да ги субсидира са ограничени. Напоследък кметовете се изхитриха и, изглежда, налучкаха верния път да набавят така желаните средства, които ще използват за недотам нужни неща.
Пръв кметът Стефан Софиянски обяви, че ще поиска 30 млрд. лева заем от синдикат от четири банки - Булбанк, Пощенска, ОББ и Столична общинска банка. Засега не е известно каква лихва ще плаща кметът и кога ще връща парите. Има идея с част от приходите по общинската еврооблигационна емисия, която обаче още не е пусната, да се покриват задълженията по вътрешния заем.
Общинските заеми са нормална практика в други страни. Срещу всеки поискан заем обаче стои конкретен инвестиционен обект. В нашия случай обаче парите ще отидат за ремонт на улиците в София. Идеята е всичко да се направи наведнъж и основно, отколкото всяка година да се заделят сумарно същите средства, които обаче поотделно са недостатъчни за замисления ремонт.
Софиянски смята да плати 5 млрд. лева за реконструкция на бул. "Христо Ботев" от площад "Македония" до булевард "Стамболийски" и улица "Алабин", други 5 млрд. лева ще отидат за изграждане на автогара за международни превози до Централна гара, 4 млрд. лева ще бъдат похарчени за реконструкция на булевард "Мария Луиза" от площад "Света Неделя" до "Лъвов мост". На този фон предвидените 2.7 млрд. лева за консервация на Централните хали изглеждат като жълти стотинки.
Дали обаче 30 -те милиарда заем ще стигнат на Софиянски, след като кметът е далеч от рационализиране на бюджетните разходи за общински доставки, за ремонти, строителство на общински обекти, превози и др. услуги. За миналата година Столична община е обявила в Държавен вестник само три покани по Закона за възлагане на държавни и общински поръчки от общо 104 обяви на общини за възлагане на поръчки по закона. Далеч по-малки кметства от столичната община са публикували много повече предложения за търгове и конкурси за общински поръчки. Освен неспазването на закона в случая обаче е по-важна липсата на технология за гарантиране на получаването на най-добри цени за софиянци. И ако днес София няма толкова много пари за инвестиции, след взимането на заема за луксозните ремонти, а после и след емитирането на облигационния заем, тази липса на технология ще се отрази доста сериозно на джоба на столичани.
Според закона всички покупки, ремонти, превози, строителство и други услуги, които се извършват за или от общинските звена и са на стойност над 300 минимални работни заплати (13.6 милиона лева), подлежат на възлагане с конкурси, търгове, пряко договаряне и задължително се обявяват публично.
Забавно е и обезпечението на кредита за ремонти. За да получи парите, кметът предлага да заложи вагоните на току-що пуснатото столично метро. Той ги е оценил на 10 млрд. лева. Трудно може да се обясни юридически как кметът ще заложи имущество на обособено търговско дружество, каквото е "Метрополитен", макар то да е общинска собственост. Софиянски предлага и халите, оценката на които е наполовина на вагоните на метрото. Като обезпечение служат няколко терена, 4 училища, детска градина в квартал "Обеля", телефонната централа в "Овча купел" 2. Много интересно е какво би станало, ако един ден, не дай боже, кметът спре да погасява заема и банковият консорциум стане собственик на училищата.
Има и друг, по-сериозен проблем. Взимайки заем, общината увеличава дефицита на държавата. Дефицитът, и не само в републиканския бюджет, означава инфлация, която е пагубна за валутния борд. По-малкият проблем е как подобен заем ще се погледне от представителите на Международния валутен фонд. При посещението си в България през есента на 1997 г. Ан Макгърк не скри, че е против облигационния заем, който столичната община се кани също да вземе от европейските пазари. Заемът, както и лихвите за неговото обслужване не са предвидени в бюджета на София за тази година. Ако той не бъде върнат в рамките на 1998 г., ще натежи на бюджета за следващата година и е възможно да се наложи да бъде увеличена субсидията на София за 1999 г. заради оправените пътища.
Опитите да се теглят заеми не са от вчера. Известна практика в това отношение има пловдивската община, която взе заем от Хебросбанк през 1995 г. и беше принудена да й прехвърли сграда, за да се разплати.
Формално държавата няма законово основание да спре общините да взимат заеми. Точно обратното, съществуващото законодателство, пък и новото, дава подобна възможност. "Коректно е да поискам разрешение от Министерството на финансите, защото то дава субсидията на София", обясни Стефан Софиянски. Ако той получи разрешение обаче, това ще създаде прецедент. Враца също иска заем около 1 млрд. лева за поправка на пътищата от Държавна спестовна каса. Какво обаче може да спре общините с турско население да задлъжняват към чужди банки?
Софиянски обаче е сигурен, че ще получи парите, защото въпреки изявленията си, че изпитва финансови затруднения, започва ремонта на улиците. Все пак идват избори.
"Номура" спечелили търга за Пощенска банка с хитрост
"Номура интернешънъл" спечелили търга за Пощенска банка, като предложили да платят за акциите на Банковата консолидационна компания (БКК) цена, със 100 хиляди долара по-висока от най-доброто предложение на конкурентите. Тази информация е неофициална и заради забраната за разгласяване на офертите не беше потвърдена, нито отхвърлена от ръководството на БКК. Уклончивите коментари на представители на директорския борд в консолидационната компания, която продава държавните банки, обаче сочат, че "има нещо подобно". На въпроса вярно ли е, че предложението на "Номура" е "отворено" по този начин, различни членове на борда отговаряха "има ли значение как е формулирана офертата"; "Номура" са си поели риска от подобна формулировка" и "това все пак е най-доброто предложение". Твърди се, че конфиденциалността по офертата е поискана от самата компания купувач и в нежеланието си да проваля преговорите БКК се е съгласила. Според напълно неофициална информация другите оферти за 78-процентния дял от капитала на Пощенска банка се подреждат така: Евробанк - 10.4 млн. долара; американската животозастрахователна компания ALICO и гръцката Евробанк - около 23.5 млн. долара, но с предложения за разсрочено плащане и част от него в ценни книжа; Националната банка на Гърция - 24.5 млн. долара. Отделно кандидат-купувачите са посочвали какво увеличение на капитала на банката предвиждат в бъдеще.
В интервю за "Капитал" шефът на "Номура интернешънъл" за Централна и Източна Европа индиректно опровергава информацията, че офертата е била отворена, заявявайки, че в нея е посочена конкретна цена. Въпреки това липсата на категорично опровержение от представителите на БКК е странно.
Преди седмица банковият холдинг определи именно офертата на лондонското дружество на японската компания "Номура" като най-добра и поиска от правителството мандат за преговори с нея. Миналата седмица беше проведена и предварителна среща на хора от "Номура" в БКК, въпреки че засега мандатът все още не е гласуван официално.
В крайна сметка директорите в БКК единодушно гласували за "Номура", твърдейки (вероятно основателно), че предложението е най-добро от всяка гледна точка, включително и откъм цена. От друга страна, за никого нямаше да е учудващо, ако те бяха дисквалифицирали този купувач заради неточности в офертата. Тази двойственост на възможностите отново повдига въпроса за
Според представители на БКК в никакъв случай не може да се говори за нарушение на правилата при избора на "Номура". Те твърдят, че изискванията към купувачите и процедурите, по които се класират офертите, са ясни. Тази позиция като че ли не се споделя от всички кандидат-купувачи, колкото и да е логично загубилите съревнованието да недоволстват.
Първо, Банковата консолидационна компания създаде повод за напрежение, когато в края на миналата година допусна ALICO до търга и удължи срока за подаване на офертите, въпреки че другите кандидат-купувачи вече бяха подали писмените си предложения. Това първо смущение в процедурите предизвика негативните реакции на всички кандидат-купувачи, включително и на Европейската банка за възстановяване и развитие. Миналата седмица във вестник "Банкер" представител на Националната банка на Гърция написа: "Човек трябва да може и да губи, но при ясни правила, а такива при продажбата на Пощенска банка нямаше. Първоначално през септември миналата година бе обявено, че от значение е само предлаганата цена. През октомври условията се промениха - водещи станаха цената плюс бъдещите инвестиции. През ноември към тях се прибави и бизнеспланът."
Напрежението около Пощенска банка се усети и в медиите. Първо, всички потенциални купувачи тръгнаха публично да разясняват какви точно са намеренията им за Пощенска банка, после представяният като лондонския професор Димитър Иванов оформи няколко статии анти-"Номура", на което пък те отговаряха, и т.н.
Колкото и логично да звучи желанието на "Номура" (прието от БКК) преговорите за Пощенска банка да се водят в тайна, няма обяснение за това защо не бяха обявени офертите. Когато всичко е ясно, не може да има объркване за това чия цена е по-висока или дори чия комбинация цена инвестиции е по-добра. Консолидационната компания можеше да обяви каква тежест дава на всички от критериите си и, обявявайки отворените и класирани вече оферти, да пресече евентуалните спекулации. Друг е въпросът, ако далеч по-субективният критерий - надеждност на потенциалния купувач, е на първо място. В това също може да се намери логика и в този случай цените нямаше да имат такова значение.
Всъщност досега маниите за секретност на приватизационните сделки само са усложнявали успешното им сключване и винаги са оставяли съмнения.
Номура: В офертата ни има конкретни суми.
Клаус Мансфелд, директор за Централна и Източна Европа в "Номура инт. ", пред в. "Капитал"
Защо поискахте офертата ви за Пощенска банка да бъде пазена в тайна, въпреки че беше обявена като най-добра?
- Това е стандартна клауза, която включваме във всички оферти или транзакции. Това не значи, че детайлите от споразумението с БКК няма да бъдат огласени накрая. Искаме обаче да сме сигурни, че дискусиите и преговорите, които водим, ще се запазят максимално между преговарящите страни. Обикновено това е желание и на двете страни. Но както казах в края на преговорите, информацията, основните елементи от договора ни с БКК ще бъдат огласени от консолидационната компания.
Има ли други случаи във вашата практика, когато сте печелили търг, предлагайки отворена оферта. Вярно ли е, че в нея се казва, че предлагате 100 хиляди долара повече от най-високата предложена цена за акциите на БКК?
- Не мога да коментирам условията от офертата ни на този етап. Но мога да потвърдя, че офертата ни е съобразена с условията на търга и с българските закони. Освен това има конкретна сума, както конкретно се споменава и предвижданото увеличение на капитала на банката.
Твърдите ли, че офертата не е отворена?
- Повече от това, което казах, не мога да допълня.
Чухте ли, че акциите на Българска холдингова компания (бившия Българо-холандски приватизационен фонд, на който Пощенска банка е учредител - бел.ред.) са спрени от търговия, и имате ли нещо общо с това?
- Да, чух днес (петък - бел.авт.), "Номура" няма нищо общо с това.
Чували ли сте за фондация "Бъдеще за България" и вярно ли е, че поддържате контакти с нея?
- Да, срещали сме се с представители на фондацията. Това е част от нашите инициативи да опознаем най-важните институции в страната. Ние се виждаме с основните благотворителни организации, защото в крайна сметка възнамеряваме задълго да останем в България и нашата фирмена политика включва благотворителни мероприятия, когато счетем това за подходящо. Имахме срещи във фондацията, за да разберем с какво се занимават, и това е единственото, което се е случило между нас и "Бъдеще за България".
ДЗИ отделя общото застраховане
Министерският съвет реши общото застраховане в Държавния застрахователен институт да се отдели в отделно дружество. В него акционери ще бъдат ДЗИ с 95% от капитала и Държавна спестовна каса с 5% от него. Капиталът на новото дружество ще бъде в размер на 10 млрд. лв. Създаването на новото дружество се налага с оглед на задължителното разделяне на застраховките живот и общото застраховане след влизането в сила на промените в браншовия закон.
В края на миналата година с постановление ДЗИ бе преобразуван в еднолично акционерно дружество. Това стана, за да се спази новият Закон за застраховането, който даваше шестмесечен срок на ДЗИ да се регистрира по Търговския закон. След гласуваните от правителството промени в ДЗИ ЕАД ще остане само животозастраховането, както и презастраховането.
Взето бе и решение за увеличаване на капитала на застрахователния институт от 35 млрд. лв. на 38.6 млрд. лв., разпределен в акции с номинал 10 хил. лева. Увеличението се налага, за да се спази изискването на застрахователния закон за съотношение на дълготрайните активи и паричните средства в капитала на застрахователните дружества.
БНБ откри официално новата печатница
"Печатницата вече работи", заяви управителят на БНБ Светослав Гаврийски на нарочна пресконференция миналата седмица. Повод бе официалното откриване на новата печатница на централната банка. В нея вече се печата първата правителствена поръчка за банкноти от хиляда лева. Очаква се тя да бъде изпълнена до края на април. Печатницата е осигурена с поръчки, заявиха от централната банка. Освен банкноти в нея ще се печатат и новите лични и задгранични паспорти на българските граждани, които ще трябва да бъдат подменени след приемането на новия герб. В нея ще се изработват и всички останали документи и ценни книжа, които се нуждаят от специална хартия и знаци за защита от фалшификация. От БНБ заявиха, че в нея се печатат вече и акцизни бандероли.
Печатането на българските левове в новата печатница ще намали себестойността на банкнотите. Точната им цена обаче представлява тайна. Себестойността на производството на една банкнота в Европа варира от 8 до 36 пфенига за банкнота, а цената на нашето производство се доближава до долната граница, заяви Розалина Нацева, шеф на емисионна дирекция в БНБ.
До момента в печатницата са инвестирани 31 млрд. лв., а в бюджета на централната банка за тази година са предвидени разходи за още осем милиарда лева. В момента в печатницата има 150 щатни служители, като структурата на персонала също е секретна.
От 1990 г. българските банкноти се печатат само в Германия. От централната банка заявиха, че производството на българските левове ще бъде изцяло прехвърлено на територията на България от началото на следващата година. "Печатницата е най-съвременната на Балканите", казаха от банката. Нищо не пречи тя да поеме поръчки за отпечатването на банкноти на други страни. Приемането и изпълнението на такива поръчки обаче ще представлява строга тайна до тяхното приключване. Но засега такива преговори не са , заявиха още от банката.
