Предизвестените скандали в приватизационните фондове
В немалка част от приватизационните фондове скандалите по отношение на преразпределянето на собствеността вече се сътсояха. Може би съвсем малко от останалите фондове ще прескочат подобно развитие на взаимоотношенията. Досегашните случаи показват, че атаки има не само във фондовете, където външни лица се опитват да влязат в управлението. Често самите членове на управителните органи просто престават да се разбират помежду си. Всъщност битките са практически предопределени поради две причини. От една страна, в момента фондовете са дружества, където са концентрирани огромни пари или реален потенциал за спечелването на такива. От друга страна, собствеността в тези дружества е изключително раздробена. В тях управляват лица, които не са мажоритарни собственици (според закона никой няма право да притежава повече от 10% в приватизационен фонд). В голяма част от случаите същите хора и са осигурили първоначалното финансиране за създаването на приватизационния фонд, и са вложили усилията по лицензирането и управлението му. Така че тези, които са дали парите, сега се чувстват в правото си да изискват повече от приватизационния фонд в сравнение с хората, които просто са ходили до пощата. В същия момент законът е насочен изключително към защита на дребните акционери и по никакъв начин не се съобразява с правата на активните хора - тези, които правят бизнеса на дружествата.
Схемата, по която се провеждат общи събрания, е, че при избора на управителни органи надделява тази група, която има повече гласове, получени чрез набиране на пълномощни от дребните акционери. Дори и да няма опасност от намеса на външни лица, осигуряването на достатъчно пълномощни дори от самите управители е наложително, защото в много случаи на събранията има и критична маса дребни акционери, която може да промени хода на събитията в нежелана посока.
Класическият случай на скандал е, когато външни хора съберат повече пълномощни от управителните органи. Няма нищо незаконно в това някой, който до момента не е имал нищо общо с дружеството, да се появи на общото му събрание, упълномощен от най-много акционери, и да избере свои представители в надзорния съвет или в съвета на директорите.
Как се събират пълномощни.
Ако управителите сами събират пълномощни, те имат пълна информация за акционерите си, защото книжата на приватизационните фондове са поименни. Ако външно лице събира пълномощни за събранието на определен фонд, то трябва предварително да разполага с имената и адресите на акционерите. Не случайно професионалист в "услугата" набиране на пълномощни изведнъж се оказа бившият директор в Центъра за масова приватизация Илия Божинов, който отговаряше за информационното осигуряване. Според запознати фирмата на Божинов НКС в момента се занимава изключително с изпълняване на такива поръчки. НКС обаче не е монополист в притежаването на информацията за акционерите на фондовете, тъй като тя е достижима и срещу пари. Илия Божинов и съдружникът му Георги Аврамов според наблюдатели активно са помагали за саботирането на общите събрания на Българо-холандския фонд, "АКБ Форес - социален", "Мел инвест" и други. В АКБ например хора на свързания с Максим Димов инвестиционен посредник "Хеджър" са провели второ общо събрание едновременно и в съседство с това на хората на небезизвестния Николай Банев. Той обаче се оказал по-ориентиран в обстановката в съда. Така от двата комплекта документи регистрирано се оказало неговото събрание. Надмощието на г-н Банев не изненада запознатите с процесите във фондовете, защото това не е първият случай на спечелена битка от шефа на фирмите около "АКБ Форес". Точно преди около година скандалният фонд стигна чак до жалба в Комисията по ценните книжа, защото тричленният съвет на директорите се разцепи. Единственият представител на чешката "Форес банк", която даде над 3 милиона долара за създаването на приватизационния фонд, беше изгонен от управлението на дружеството. Сега за чехите изглежда немислим шансът да си върнат дори и част от парите.
Всъщност външна опасност за събранията на фондовете може да дойде от две основни места. Хората от "Хеджър" и хората от Евробанк като че ли засега се оказват единствените, които разполагат с достатъчно финансови ресурси, за да набират пълномощни.
Защо се карат учредители на фондове.
Всъщност равносметката за чуждите инвеститори в приватизационните фондове никак не се оказва розова. Първенството по загуби безспорно държи американският инвестиционен фонд "Ню сенчъри холдингс", чиито пари в България се управляват от Никола Зикатанов. Той помогна с пари за създаването на четири приватизационни фонда - "Нов век", "Зенит", "Златен лев" и Енергоинвест. Засега двата фонда, в които Зикатанов няма проблеми, са "Златен лев" и Енергоинвест. Още от самото създаване на "Зенит" се оказа, че Зикатанов неудачно е избрал да повери управлението на Тодор Пандов. Бившият червен депутат счел за приоритетна инвестиция не създаването на фонда, а покупката на един автомобил марка "Деу". Едва в последните месеци Никола Зикатанов успя да отстрани Пандов от управлението на фонда.
Много по-голям проблем на американците обаче създаде фонда "Нов век". В него Никола Зикатанов инвестирал над 400 хиляди долара от парите на американската компания. През миналата година по това време изпълнителният директор на фонда Миладин Минчев успял да смени надзорния съвет на дружеството, като оставил в него само един човек на "Ню сенчъри холдингс" - Димитър Цонев. Драмата се разразила, защото представителите на американските инвеститори се почувствали сериозно притеснени, когато разбрали, че г-н Минчев назначава в бордовете на придобитите от фонда предприятия предимно себе си, а на някои места - шофьора си. В момента, в който се опитали да извадят Миладин Минчев от управлението на фонда обаче, се оказало, че той има по-силни позиции от тях, и станало точно обратното. Продължението на историята от тази година е, че човекът на Зикатанов, който все още е в надзорния съвет, в това си качество изпратил писма до акционерите на фонда, с което се опитва да ги убеди да го упълномощят да гласува с техните акции. Този ход принуждава шефа на надзорния орган на "Нов век" Боян Славенков (бивш икономически съветник на Желю Желев, който сега работи с Миладин Минчев) да се обърне чрез платени съобщения и "журналистически" публикации в медиите до акционерите. С тях той им разяснява, че Димитър Цонев не представлява целия надзорен съвет, а само себе си. В допълнение тази публикация промоцира общото събрание, което трябва да бъде проведено на 4 март в... Крумовград. Според публикациите мястото е избрано, защото в този град се намирало най-голямото предприятие, от което фондът е придобил пакет. Според по-реалистичното обяснение обаче Крумовград е избран заради факта, че дотам не може да се стигне с влак, а автобусните линии са ограничени. Проблемите с "Нов век" всъщност отново са свързани с парите. Освен че Никола Зикатанов не е успял да спечели от тази инвестиция, договорът, с който преди две години е финансирал фонда, бил сключен в левове при лихва около 40%. Миладин Минчев върнал парите с лихвите, но в доларова равностойност цялата операция излиза на почти пълна загуба за Зикатанов. И затова той отказал да ги вземе.
Фондовете отвръщат на удара.
Един от начините да не ти саботират общото събрание е в дневния ред да няма точка промяна в управителния орган на дружеството, казаха предвидливи шефове на фондове. Според Търговския закон, за да се промени дневен ред на събрание, за това трябва да гласува целият капитал на дружеството - условие, което е практически неизпълнимо. Вече доста големи фондове обявиха общи събрания без скандалната точка в дневния ред. Във времето обаче някой просто може да реши да изкупи достатъчно голям пакет от акциите на даден фонд или произлязло от него дружество, но се оказа, че и за това има противодействие. Парадоксално е, но вместо да дадат поле за развитие на пазар, интригите около фондовете може да повлияят точно по обратен начин. Формата да се забави търговията с акциите на дадено дружество откри през миналата седмица съветът на директорите на бившия Българо-холандски фонд, който се преобразува в холдинг. Те решили да издадат нови временни удостоверения на приемника - Българска холдингова компания, и без да бързат много в отпечатването на новите документи, управителният орган взел решение да забрани търговията с временните удостоверения до окончателното им повторно раздаване. Така с писмо до изпълнителния директор на Централния депозитар, с който са в договорни взаимоотношения, те забранили извършването на трансфери с акции на холдинга. Не е ясно само доколко с този ход не се накърняват значително правата на дребните акционери, за които, от друга страна, непрекъснато се правят поправки в законите, за да ги защитават. Но по този начин проблемите само се отлагат, а големите скандали предстоят.
Ще запазим контролни пакети в предприятия от четири-пет отрасъла
Андрей Евтимов, изпълнителен директор на "Доверие обединен холдинг" АД, пред "Капитал"
Какви пакети собственост на фонда сте продавали, какви сте запазвали и какво е в момента текущото състояние на холдинга - в колко дружества холдингът е мажоритарен собственик и възнамерява да управлява?
- Още в първоначалния проспект и по-късно при всички актуализации сме казвали, че в нашия портфейл има главно два вида инвестиции. Единият е в дружества, където се ангажираме с преструктуриране и дългосрочно управление и откъдето очакваме доход под формата на дивидент. Другия вид инвестиции сме ги разглеждали с оглед на последваща продажба на добра цена. Дали сме продавали след два месеца или след една година, крайната цел е била да се търси стратегически инвеститор и разбира се, да постигнем капиталова печалба. Започнахме с един огромен портфейл - 174 пакета акции в различни предприятия. В момента имаме 98 пакета, тоест продали сме 76.
Големи или малки пакети сте продавали?
- Различни. Имаше от 34%, имаше и по 5%, но пък от големи предприятия. Те бяха продадени изцяло на стратегически инвеститори. Една част от тях са чуждестранни - има пет-шест такива случая. Другите, обикновено в по-малките предприятия, са купени от български частни фирми, които да поемат собствеността, управлението и отговорността за тези предприятия.
Кои са купени от чуждестранни инвеститори?
- Ами, големите пакети и големите приходи дойдоха от чуждестранни инвеститори, не го крия. Например имахме 15% в МДК - Пирдоп. Аз мисля, че цената от 17.5 долара, която постигнахме, е най-добрата, постигната за акции на МДК. Тази сделка беше реализирана през януари и ни донесе 8.5 млн. долара. Това е доход и за фонда, и за нашите акционери. Повечето от приходите дойдоха от тази сделка, но имаме и други сделки с чужди инвеститори например за "Пиринхарт" с италиански инвеститори. Това донесе една добра стойност. Имаше и български инвеститори, които са доста сериозни - например "Плевенски цимент". Тя беше първата сделка, която реализирахме, и мисля, че цената също е добра. Акциите от "Ален мак" ги продадохме на австрийски инвеститор. Аз съм много доволен от взаимоотношенията ни с "Юнион миниер". Това беше най-добрата цена. Направихме проучване с финансови инвеститори, те предлагаха различни цени, но това, което предложи "Юнион миниер", беше най-високо. С "Ален мак" също беше постигната доста добра цена. Има и по-малки на стойност пакети, но като процент в предприятие са по-големи - 34%. Те бяха от по-малки предприятия и бяха закупени от български частни инвеститори - хора, които искат да поемат управлението и да имат мажоритарен дял. Като брой те са много, като стойност е по-малко, отколкото беше реализирано от големите предприятия.
Приходите кеш за фонда през миналата година са отчетени във финансовите резултати и от тях ще бъде разпределен дивидент. По-голямата част от приходите обаче бяха реализирани в началото на тази година. Има доста неща още да се довършват, но дивидентът от тях ще бъде изплатен догодина. Ние смятаме, че от тези 98 пакета, които в момента фондът притежава, трябва да сведем нашето портфолио до 40-50 предприятия, в които да се концентрираме върху преструктурирането и управлението им. Това на практика означава, че следващите два-три месеца ще трябва да продадем още около 50 пакета. За много от тях вече имаме опционни договори. При тях има възможност една от двете страни да се откаже. Разбира се, има съответните неустойки. Всичко е въпрос на сметки - ако дойде по-добро предложение и то компенсира неустойката, можем да продадем на други. Има вече такива случаи. Например за пакета от "Ален мак" имахме предварителен опционен договор с "Канотранс", но по една или друга причина те не закупиха касовата част и се отказаха от акциите.
В дългосрочния ни портфейл ще останат около 50 предприятия, които са концентрирани в четири-пет отрасъла. Това е например текстилният. Имаме мажоритарни дялове в няколко големи текстилни комбината като "Слитекс" в Сливен, "Марицатекс" в Пловдив, "Вратица" - Враца, "Ритон" - Панагюрище, което е специализирано в производството на мъжки ризи. Официално сме собственици на по 51-52% от тези предприятия. Вторият ни отрасъл е млечният. Държим контрола в седем млечни предприятия. Те са разпределени из цялата страна - Пловдив, бившата "Сердика", Стара Загора, бившата "Сердика", Бургас, Шумен, Враца, София-окръг и отскоро в Кюстендил. Отделно в рамките на този портфейл имаме мажоритарен дял и в дистрибуторската компания ОБК - Обединена българска компания. Третият отрасъл са строителните материали и строителството. Държим контрола в четири кариери. Всъщност в три, а в четвъртата се надявам скоро да получим контрол. Те са в София, Пловдив, Русе и очакваме скоро да реализираме над 50% от кариерата в Бургас. Имаме и две тухларни - едната контролираме с над 50%, в Мездра, а в другата имаме по-малък дял. Тя е в Бургас. Четвъртата група включва два немажоритарни дяла, но по 34% процента, в "Медика" - Сандански, и "Момина крепост". Искаме там да запазим своето присъствие. Те са добри предприятия с добри пазари, обороти и печалба. Даже може би ще помислим за разширяване на нашите инвестиции във фармацевтиката. Това е отрасловата насоченост на нашите дългосрочни инвестиции.
Не продавахте ли пакетите си твърде рано?
- Може би, само животът ще покаже дали е рано или късно. Парите са си пари и има два фактора - стойност на парите и време. Сто лева днес са повече от сто лева след две години. Въпрос на аритметика е дали, ако продаваме днес нещо за сто лева, а след две години ще можем да вземем за същото нещо 150 лева, това компенсира времето.
Вие изкупувате ли си акциите от фонда?
- Не сме взели такова решение, макар че много слухове вървят - че този ни изкупува, че онзи ни изкупува. При нашите проверки за щастие досега не сме установили такова нещо или това са различни брокери и инвестиционни посредници, които купуват от чисто спекулативна гледна точка. Например, ако може сега да купят на 1000 лв. и да продадат на 3000 лв. Така че засега преднамерено изкупуване, каквито опити имаше при "Мел инвест" или при Българо-холандския, да чукам на дърво, не е имало. Може би сме прекалено големи за такова нещо.
Там само пълномощни се искаха.
- Е да, но пак е свързано с пари. По-чисто става, ако можеш да купиш и акциите. Аз съм убеден, че такива случаи ще се развихрят много активно през следващия месец - превземания на фондове. Сигурен съм, защото това се е случвало навсякъде - в Чехия, в Русия, в Словакия. Тук ще бъде същото. Аз смятам обаче, че това е полезно за акционерите. При такива изкупувания се вдигат цените на акциите от фондовете и би трябвало да спечелят нашите акционери, които не са продали. Чух например, че Мултигруп вършее из Хасковско и предлага по 1000 лв. за една наша акция, което е смешно.
Колко би могла да бъде реалната цена на вашите акции?
- Трудно бих казал сега, в момента, при неразвит пазар, но предполагам, че ще се движат между 3000 и 5000 лв. Може да има и спад на цената, може да има и покачване в зависимост от търсенето и предлагането. Предвид на това, че повечето акционери ще искат бързо да си продадат акциите, не само на нашия фонд, но и на другите фондове, очаквам спад в цените. Ние ще се замислим дали да не предложим едно обратно изкупуване официално от страна на фонда, но в момента трудно бих се ангажирал да кажа дали ще го направим.
Какви са ви финансовите резултати?
- Финансовите приходи са 7 млрд. 615 млн. лв., финансовите разходи са 479 млн. лв. Нефинансовите разходи са 1 млрд. 182 млн. Нефинансови приходи 603 млн. лв. Оттук печалбата преди облагане с данъци е 6 млрд. 559 млн. Вероятно общото събрание ще се проведе през май и на него предвиждаме разпределяне на дивиденти в размер на около 60%, което означава на една акция 600 лв. Това прави около 15 000 на бонова книжка. Може би не е много, но мисля, че е един разумен дивидент. Горе-долу и другите колеги се ориентират към такива стойности. Другият източник на доход за нашите акционери, особено тези, които нямат търпение и искат да имат пари, колкото е възможно по-скоро, е да продадат своите акции. Другата седмица вече това ще бъде разрешено. Трудно бих се ангажирал в момента с това какви цени ще имат нашите акции. Това все пак пазарът ще определи на принципа на търсенето и предлагането и от виждането на инвеститорите за стойността на нашите акции. Смятам, че поне три хиляди лева на акция като минимална стойност ще започне търговията, но това са само мои виждания, пазарът ще покаже. Тогава всеки трябва да си направи сметката. Ако цената е примерно 3000, по 25 прави 75 000 лв. А може да се чакат всяка година по 15 000 - 20 000 лв. дивидент.
Защо избрахте да се преобразувате в холдинг?
- Много мислихме и го обсъждахме в надзорен и управителен съвет в продължение на два месеца. От една страна, беше предимството да не плащаме данък върху капиталовата печалба. От друга страна обаче, надделя мнението за холдинг, защото ние задължително трябва да се намесим в управлението и преструктурирането, включително и с финансови средства, в тези стратегически предприятия. За нас стана ясно, че ние не можем да бъдем чисто финансов инвеститор. Просто ще разпродадем всичко и после какво ще правим? Капиталовият пазар въобще не е развит, тоест ние не можем просто да седим и да продаваме и да купуваме акции, без да се месим в управлението. Второто нещо, което изигра решаваща роля по отношение на холдинга, е, че имаше страшна неяснота в регламентирането на инвестиционните дружества. Не беше ясно дали можем да се преобразуваме в затворен тип (и все още не е ясно), така че да си запазим донякъде и холдинговата функция.
Какви в момента са отношенията ви с ОББ и ДЗИ?
- Чисто отношение на акционер. Извън това, че ОББ и ДЗИ са наши акционери и техни служители участват в нашите управителни органи, няма друга пряка връзка. Даже за съжаление не работим достатъчно заедно по конкретни проблеми - в смисъл за застраховки и заеми. Ако въпросът е дали има пряко влияние върху нашата дейност, определено твърдя, че няма. Още повече че ОББ беше приватизирана, има нови собственици, там те си имат собствени проблеми и донякъде, колкото бяхме близки, сега се раздалечават нещата. Може би е за добро.
Вярно ли е, че бившият подуправител на БНБ Димитър Димитров е станал директор в холдинга?
- Той е на работа тук от началото на януари. Завежда отдела, който се занимава с кредитиране на наши предприятия, взаимоотношения с банки и финансови институции и краткосрочно управление на капитала. Ние смятаме, че той беше ангажиран персонално при учредяването на фонда, и второ, има достатъчно опит и контакти в банки и финансови институции. Доста добра работа свърши тук за един месец по конкретни казуси на наши предприятия. Мисля, че се дължи на това, че години наред е в този сектор, познава и хората, и нещата.
Трети март - денят на свободата за акциите на фондовете
"Предлагат ми да си продам акциите от фонда. Това добра цена ли е? " Подобен въпрос (с по-големи и по-малки числа в зависимост от конкретното дружество) вече си задават или предстои да си зададат над два и половина милиона души, които чрез масовата приватизация станаха собственици на акции от приватизационни фондове. Баналният, но верен отговор е, че един фонд струва толкова, за колкото някой е готов да го купи. А честният отговор е, че справедливата цена на акциите на фондовете и предприятията може да определи единствено прозрачен и ликвиден капиталов пазар, какъвто у нас няма. От този порочен кръг единственият изход е да се приеме, че реална цена на акциите може да се определи и с експертна оценка, в която се взимат предвид портфейлът на фонда и стойността на неговите активи.
Денят, в който се освобождава търговията с акции от приватизационни фондове, е 3 март. Според Закона за приватизационните фондове прехвърлянето на техните книжа беше забранено до шест месеца след края на последната тръжна сесия. Независимо че в чисто правен аспект въпросът кога е свършила третата тръжна сесия и откога акциите на фондовете могат да бъдат търгувани свободно е спорен, комисията по ценните книжа вече даде тълкувание. След 3 март няма да има аргументи за съмнения във валидността на сделки с акциите на приватизационни фондове. Тази дата обаче остана без значение за голям брой дружества, които се преобразуваха в холдинги по Търговския закон и за които разпоредбите на Закона за приватизационните фондове към момента не важат. Предложенията за изкупуване на акции от дребните акционери със сигурност обаче рязко ще се повишат. Също така предварителните договори за трансфери на акции, които напоследък бяха хит на пазара, ще започнат да се осъществяват. Всеки акционер е оставен на собствената си преценка дали сделката, която му се предлага, е изгодна, но за много фондове е вероятно и никой да не прояви желание за изкупуване на акциите им. Такива са фондовете, където голяма част от активите са били разпродавани на цени под пазарните или просто такива, чийто мениджмънт е бил непрофесионален.
Като собственици на акции от приватизационни фондове гражданите имат точно две възможности реално да спечелят - да получават дивидент или еднократно да получат пари за книжата си. От предварителните намерения на управителните органи на много дружества става ясно, че основно големите приватизационни фондове (или произлезли от тях дружества) възнамеряват да раздават дивиденти. От общо 2.5 милиона души, които са собственици на акции от 81 приватизационни фонда, около 70 процента са акционери в шестнайсетте най-големи фонда. Никоя политическа сила не може да си позволи да разочарова над два милиона избиратели. Сегашните управляващи (както и предишните, които направиха от избирателите дребни акционери) активно мислят по какъв начин да предпазят хората от това да се окажат измамени и да не получат никакви пари за акциите си.
Законът, който пази акционерите.
Миналия четвъртък в парламента беше внесен проект за изменение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (ЗЦКФБИД) от трима депутати, чиито имена не оставят съмнение, че той ще бъде гласуван единодушно и бързо. Шефът на Комисията по икономическа политика към Народното събрание Никола Николов и неговите заместници Атанас Папаризов и Александър Праматарски са съавтори на новите текстове в закона, които имат за цел спешно да защитят дребните акционери. В проекта (който няма амбицията да се занимава с всички съществуващи в ЗЦКФБИД несъвършенства) се правят няколко неща с единствената цел да се създаде обективен механизъм, по който хората без инвестиционна култура да могат да постигнат относително справедлива цена за акциите си. В новите текстове на закона се дава определение на публично дружество, според което такива са всички дружества, които са били предлагани срещу инвестиционни бонове, както и приватизационните фондове. Акциите на тези дружества могат да бъдат само безналични, а в устава не могат да бъдат предвидени ограничения в прехвърлянето им. Акциите на публичните дружества ще могат да бъдат прехвърляни само на фондовата борса и на организирани извънборсови пазари на ценни книжа. За последното понятие има определение в проекта. Всички заварени от закона случаи трябва в едномесечен срок от влизането му в сила да се регистрират в Централния депозитар и в комисията по ценните книжа. В случай че в някое от тези дружества има воля за затварянето му, проектозаконът предвижда конкретна процедура, по която това може да стане.
Макар и всички политици да се обединяват около идеята за усъвършенстване на механизмите за защита на дребния акционер, този проект все пак е закъснял поне с няколко седмици. Разликата във времето от 3 март до евентуалното влизане на поправките в сила ще създаде мъртъв период поне от 20 дни, в който огромна част от акциите на бъдещите публични дружества ще се прехвърлят без никакви правила. Управляващите се опасяват, че ако акциите не се търгуват на открит пазар, всеки инвестиционен посредник ще може да използва неинформираността на дребните акционери и да придобива тяхната собственост на цени, много под пазарните. Сигурно е обаче, че всички управителни органи на приватизационни фондове, които искат, могат да измамят акционерите си по няколко начина независимо от законовите ограничения.
Защо се изкупуват фондовете.
В момента приватизационните фондове са най-богатите дружества в страната заради факта, че те придобиха огромна собственост, без на практика да плащат за това. На свой ред чуждите портфейлни и стратегически инвеститори са основният купувач на предприятията в портфейлите на фондовете. Последните без съмнение се стремят да продават на пазарни цени. В резултат фондовете се оказват с огромни кешови наличности, както и с контрол в дадени предприятия, които са решили да задържат. Огромните фондове като "Доверие", Българо-холандският, "Петрол", "Албена инвест", "България", "АКБ Форес - социален", "Мел инвест" и други след края на третия търг се оказаха собственици на пакети от огромен брой предприятия, като с около 180 броя първенството държи Българо-холандският фонд. Това, с което те всичките се занимаваха в месеците след първата вълна на масовата приватизация, беше да продават малки пакети, които не представляват интерес за тях, и да купуват други, в които искат да са мажоритарни собственици и да управляват. Така огромни активи се оказаха управлявани от ограничен брой хора, които, ако решат да прехвърлят собствеността лично на себе си, могат да го постигнат, като изкупуват акциите на самия приватизационен фонд от дребните акционери до придобиването на контролен пакет. Единственото съмнение в законността на операцията би било във връзка с това доколко шефовете изкупуват фондовете си със собствени пари. Що се отнася до цената, по която изкупуват акциите от дребните акционери, ако тя не отговаря на реалните активи (и съответно на реалната стойност), дребните акционери се оказват законно измамени. Дори и след като влязат в сила поправките в закона за ценните книжа, пак няма гаранция, че на борсата (където все още няма ликвиден пазар) акциите ще се котират на справедливата си цена. Въпреки това цените, макар и не напълно, ще се приближат до реалната си стойност.
Има, разбира се и множество незаконни начини, за прехвърляне на собствеността от фондовете към дадени лица. Най-класическата схема е, когато портфейл от пакета на фонда се продава, но цената е значително по-ниска от реалната. Под различни форми разликите в цените излизат извън дружествата. С цел цените на продажбите да са публични в една от предишните поправки на закона за приватизацията всички фондове бяха задължени да прехвърлят акциите от предприятията си на фондовата борса. Така всеки акционер би трябвало да види на каква цена неговият приватизационен фонд е продал дадени акции и да прецени дали те не са много ниски. Друг е въпросът, че фондовата борса пази в тайна имената на продавачите и купувачите, така че не става много ясно как се изпълнява волята на законодателя дребните акционери да имат възможност да се информират пълноценно. Единственият начин да се прецени кой фонд продава е, ако се знае кой фонд какви пакети от дружествата притежава и съответно се сравняват пакетите, които се прехвърлят. Тази информация по принцип е публична, но едва ли много хора имат технически възможности за обработването й. Друг аспект, който трябва да се има предвид, когато се гледат цените, е фактът, че много от фондовете бяха принудени да извършват през борсата размяна на пакети, за да могат да придобият контрол в дадени предприятия. В тези случаи цените са символични, тъй като целта е да не се плащат неоправдани данъци върху курсовите разлики.
Кой кой е в приватизационните фондове.
За да преценяват какво става на пазара, акционерите трябва да имат предвид взаимовръзките между отделните фондове, както и кои са хората, които ги управляват. Така например за фондовете, които събраха бонов капитал над един милиард лева, не е трудно да се проследят играчите и целите, които те преследват. Широко известни са фактите за парите, с които са създадени най-големите фондове, както и за лицата, които ги управляват. Така например най-големият фонд, Доверие, беше създаден изключително с финансовата подкрепа на държавната тогава Обединена българска банка (ОББ) и на Държавния застрахователен институт (ДЗИ). "Петрол фонд" пък беше учреден от висшия мениджмънт на едноименната държавна компания, който винаги открито е заявявал намеренията си за цялостната й приватизация. Българо-холандският фонд, който беше лицензиран със скандал, а напоследък името му особено нашумя заради най-големия скандал около общото събрание, е с учредители Пощенска банка и холандската банка ING. Той е може би най-атрактивният фонд към момента заради добре подбрания си и диверсифициран портфейл, както и заради факта, че негови активи почти не са били продавани. Засега там все още управляват представители на държавата, свързани с политически фигури от най-високо равнище. Не случайно съвсем наскоро за член на управителния съвет на преобразувания в холдинг фонд беше избран бившият шеф на Центъра за масова приватизация Пирин Атанасов. Неговото назначаване единодушно беше прието от всички наблюдатели като станало с политическа подкрепа. "Албена инвест" - също един от фондовете гиганти, беше създаден от мениджмънта на курортния комплекс "Албена". Тяхната цел да придобият собствеността върху туристическото дружество вече е факт след успешно осъществената касова продажба плюс дяловете, придобити по реда на масовата приватизация. Свързаните "Север кооп - Гъмза", "Нефтохим инвест" и фонд "Юг" бяха създадени с пари на кооперативния съюз и управляваната от Стоян Александров Централна кооперативна банка (ЦКБ). В тези три фонда участие както в управлението, така и във взимането на решения имат хората около бившия депутат Асен Мичковски и фирма "Селена холдинг". Големи фондове успяха да създадат също и структури като "Застрахователния холдинг България" (ПФ "България), КНСБ ("Труд и капитал"), Мултигруп ("Мултигрупелит").
Основният начин дребният акционер да защити интереса си е, като активно се информира за състоянието на дружеството си. В момента, в който акциите на публичните дружества ще бъдат прехвърляни единствено на борсата или на извънборсов пазар, който осигурява достатъчно информация за цените, всеки притежател на ценни книжа би могъл да добива информация за стойността на акциите си, както и за новини, които евентуално биха могли да повлияят на пазара. Тази информация ще бъде най-достъпна от пресата и в частност от специализираните издания за финансова информация. Във всички случаи в полза на акционерите би било да изчакат с продажбата на акциите си, докато не се появи някакъв пазар. Възможността за осъществяването на трансфер обаче би могла да бъде реализирана единствено чрез лицензиран инвестиционен посредник, така че трябва да се следи и дали лицата, които отправят предложения за изкупуване, наистина са лицензирани посредници. Всъщност възможността да се спечели от акциите на приватизационните фондове трябва да се преценява също и от гледна точка на обещаваните дивиденти. Акционерите би трябвало да балансират между възможността да продадат на висока цена акциите си и тази да получат високи дивиденти. Засега само големите фондове са обявили че ще дават дивиденти, а конкретният начин да се разбере за всеки фонд е, като акционерите потърсят управителите на техните фондове, които са длъжни да им осигуряват информация за намеренията. Засега в повечето случаи размерът на дивидента се очертава да е в размер между 50 и 100 процента, което прави до 25 хиляди лева на бонова книжка. В случай че даден приватизационен фонд не е продал съществена част от портфейла си и едновременно с това възнамерява да дава дивидент, удобният момент за продажба на акциите е след дивидента. В повечето случаи обаче дивидентите няма да са съществени, така че акционерите трябва да се стремят по-скоро към продажба на по-висока цена.
Коментар
Идва ли сезонът на оглушелите политици
Приватизацията на Пощенска банка или по-скоро гафове те около нея навяват доста тягостни мисли относно уме- нията на чиновниците да спазват чисти и ясни процедури. Първо, ни в клин ни в ръкав бяха удължени сроковете за приемането на офертите на кандидатите, за да бъде включена и американската "Алико". Сега пък като най-перспективен кандидат бе класирана японската "Номура" с доста обтекаема оферта (вж. 21 стр.). Очевидно тези неща стават след височайша намеса и по целесъобразност. И това е проблемът. Отново наблюдателите имат повод да напомнят аксиомата за България, че нещата стават под масата. След това Костов, колкото и да говори за битката с корупцията, най-много да му се изсмеят.
Не че точно в този случай има основания за подозрения в корупция. Просто от кандидат-купувачите на Пощенска банка "Номура" е най-перспективният. Въпросът е, че поради постоянните дребни сметки няма ясна и добре формулирана задача, спусната от политиците на чиновниците. А най-трудно е да изпълняваш задачи без условие и без посока. И така е не само в банковата приватизация. Липсата на политическа визия - какво искаме и как ще го постигнем, се отразява на абсолютно всеки аспект от управлението - като се тръгне от проектите за закони, които са под ведомствено лобиране, мине се през генериращата социализъм работническо-мениджърска приватизация и се стигне до скучничката ни външна политика.
Страничният ефект от неясния политически профил на властта е прогресивното порозовяване на очилата й. Така на МВФ му доскучава в България (понеже ние всичко сме били изпълнили), България става "най-силният кандидат за НАТО" (всъщност това е неточен превод на по-дълго изречение с друг смисъл), "Муудис" ни повишава кредитния рейтинг до несъществуващия B2+ и обещаваме да се присъединим към Европейския валутен съюз до три години.
Розовите очила пречат на властниците. Не само защото по принцип властта главозамайва, а и защото самовнушенията за успешно управление съвсем променят представата за заобикалящия ги свят. Тогава политиците оглушават.
А ловджиите казват, че глухарите се ловят, когато токуват - тогава нищо не чували.
То бива, бива компромат, ама... Едната страна във войната между Мултигруп и правителството премина всякакви граници. След ескалацията около "Хардланд" и разкритията по контрабандния канал за пиратски дискове с участието на самолети на "Газпром" обикновеният човек трудно можеше да си представи какво още. Но се оказа че можело. Срещу "справката Бонев" (виж стр. 9), разпространена в парламента, трудно може да се направи нещо. Просто няма защита. Както и срещу всеки подробен писмен текст, коментиращ безкрайно конкретни (без значение верни или измислени) подробности около служебните и личните контакти и действия на някого. Ако мълчиш, си гузен, ако опровергаваш - двойно по-лошо. Засега по ефекта не може да се прецени ще последва ли компроматна война или това е самостоятелен изстрел по най-активния антимултак в кабинета.
Доносът беше разпространен по кутиите на депутатите в парламента, което моментално предизвика събитие. За сравнение - компроматната брошура "После" срещу Луканов, Бриго Аспарухов и Тилев достигна по пощата главните редактори на вестниците, но след това послужи главно за анализаторски нужди. Въпросът е това ли е всичко гадно, което може да се измисли, и какво точно означава този знак.
Ако по-отдалечен от битието на българския политически и бизнес "елит" погледне в осемте страници за вътрешния министър, би си казал "брей, какви работи". Всъщност къде-къде по-страшни работи има изписани за други хора. Кой прави селекцията и кой избира момента. Колко неудобен трябва да си, за да ти опишат съдържанието на стомаха и бельото. В общество без традиция, морал и ценности само конституцията и обвиненията към вестниците няма да помогнат. Пасквилът срещу Бонев всъщност ни приземи там, където сме си - в калта на компроматите. Засега това е единствената сигурна последица от мероприятието срещу вътрешния министър.
Не й върви на банковата приватизация
Приватизацията на Обединена българска банка беше доволно скандална, защото управляващите, водени от принципите на прозрачност и защита на интересите на данъкоплатците, отказаха да съобщят на каква цена е купена банката. Отказват да го направят и до днес. Впоследствие стана ясно, че освен че крият цената, са скрили от избирателите си, че са поели ангажимент за данъчни преференции с ефект от няколко десетки милиарда лева. Ангажиментите бяха изпълнени. Първа сделка - няма опит, много трудно, да речем че е простено.
При приватизацията на Пощенска нещата, макар и в други разновидности, като че ли се повтарят. Обявява се процедура, изтича срокът. Идва някой закъснял, дава му се време да подаде оферта. Добре, към България няма кой знае какъв интерес, трябва всички да участват в състезанието. Проблемът всъщност е в състезанието и правилата му.
Конфузът при сделката "Пощенска" дойде, когато стана ясно, че печелившата оферта - тази на "Номура", е била формулирана като "100 000 долара повече от най-добрата". Не особено остроумна, но хитра оферта, която при всяка друга търгова процедура с ясни правила със сигурност щеше да бъде дисквалифицирана.
Директорите на БКК обаче казаха, че офертата на "Номура" била най-добрата, и по този повод пак казаха, че на публиката не се полага допълнителна информация по сделката. С други думи, "трябва да ни вярвате". Да, но точно така всъщност се пилее доверие. Подобни флиртове с купувачите само отблъскват сериозните инвеститори. От друга страна, волностите са възможни, защото правителството продължава да не е казало ясно какъв банков сектор иска и докога Все пак има още няколко банки да се продават. Иначе може би "Номура" наистина е подходящ купувач на Пощенска, но не в конкретните имена е проблемът.
Италия застава зад кандидатурата на България за ЕС и НАТО
През седмицата италианският министър-председател Романо Проди бе в България на двудневно официално посещение. Италианската делегация разговаря с президента Петър Стоянов, премиера Иван Костов и председателя на Народното събрание Йордан Соколов. Проди е заявил, че страната му застава зад кандидатурата на България за членство в Европейския съюз и НАТО. Българският министър-председател е изтъкнал геостратегическите предимства на страната ни и е подчертал, че приемането ни в пакта би охладило огнищата на напрежение на Балканите. Двамата премиери са постигнали договореност през месец март да се подпишат първите протоколи по изграждането на коридор No8, свързващ Бургас с Дуръс (Албания), след което ще започне конкретната работа по него. Финансиране ще се търси от Европейската банка. Била е обсъждана и тристранна спогодба за газови доставки между Булгаргаз, "Газпром" и италианската ЕНИ.
Проди доведе със себе си и солидна бизнесделегация, която имаше срещи с българските делови среди. Италианската "Маркони" е изразила готовност да произвежда военна комуникационна техника в българската фирма "Елта", Комитетът по пощи и далекосъобщения пък съобщи, че "Маркони" заедно с "Аления" може да доставя техника за БТК. Романо Проди обяви, че инвеститори от неговата страна се интересуват от проекти в банковия сектор, енергетиката, телекомуникациите и изграждането на летища "София" и създаването на малки и средни предприятия.
Петър Стоянов посрещна шампионката Дафовска
Лично президентът на България Петър Стоянов посрещна заедно с още около 700 души олимпийската шампионка Екатерина Дафовска и последната ни група олимпийци от Нагано. Те се прибраха с полет на "Аерофлот" от Токио през Москва и кацнаха на правителственото летище. Десет минути по-рано дойде Стоянов, който отмени няколко срещи с посланици заради посрещането.
"Съгласно сценария трябваше да чакам на "Дондуков" 2, но при изобилието на високопоставени държавни хора тук реших да дойда лично да посрещна олимпийците, каза Стоянов. Невероятната новина за златния медал на Катя Дафовска ме настигна в САЩ. Съобщи ми я председателката на комисията за международни отношения на САЩ, когато обсъждахме моя лекция. Помислих, че тя се шегува, но госпожата потвърди новината. После и Клинтън ме поздрави. С успеха ни на олимпиадата се видя истинският морал на българина. Победите на Дафовска, Филипова, Георгиев и фигуристите разбиха на пух и прах теорията, че българският спорт е разбит. Все пак не трябва да сме високомерни и нека се отнасяме с разбиране към тези, които се наредиха след нас на игрите. Пожелавам на Швеция да ни настигне."
По-късно президентът покани всички в приемната си на "Дондуков" на чаша шампанско. "Вие спечелихте обичта и признателността на сънародниците си и възхищението и завистта на съперниците си и заслужавате да сте в акредитивната зала на българския президент. Така се празнува с шампионите, каза Стоянов. Благодаря на родителите ви, че са ви отгледали, както и на всички чепеларци и берковчани. Българското Възраждане започна навремето от малките градчета с буден дух. Така и новото Възраждане ще започне оттам, където хората още се радват и плачат на успехите."
БНБ и ДСК започват преговори за операциите на касата
От тази седмица Централната банка и Държавна спестовна каса започват преговори за това какви операции ще може да извършва ДСК и какви ограничения за инвестиране на набраните средства ще й бъдат наложени. Миналия понеделник правителството най-после прие проектозакон за преобразуване на ДСК, в който на спестовната институция се дава двегодишен срок за трансформиране в нормална търговска банка. След това пълната държавна гаранция по влоговете там ще отпадне и депозиторите в ДСК ще са точно толкова защитени, колкото в останалите банки. В преходния период БНБ ще е тази, която ще определя какво може и какво не може да прави ДСК. Проектозаконът е доста кратък и единственото по-конкретно и непреходно нещо в него е: ДСК става банка - еднолично акционерно дружество, чийто единствен акционер е държавата в лицето на Министерски съвет.
До шест месеца след като парламентът гласува този проектозакон, правителството ще трябва да е приело устав на спестовната каса, в който да се определят капиталът й, органите на управление и т.н. Въпреки че в рамките на тези шест месеца има достатъчно време, очаква се БНБ съвсем скоро да реши какви операции да извършва касата (казано с други думи, какъв ще е обхватът на лиценза й за времето на 100-процентовата гаранция). Основният нерешен въпрос, разбира се, е ще може ли ДСК да привлича валутни депозити, каква ще е гаранцията по тях и как ще бъде инвестирана набраната валута.
От текста в проектозакона следва, че каквито и влогове да привлича касата, в рамките на две години те са 100% защитени. Надали обаче ще се стигне до пълна гаранция по валутни влогове. Предварителните настроения в централната банка по-скоро показват, че ако на ДСК бъде разрешено валутно влогонабиране, събраните средства ще са защитени по общия ред. В противен случай касата ще се превърне в нелоялен конкурент на останалите търговски банки и може да заплаши валутната им ликвидност, изсмуквайки вложителите им с чужда валута. Възможно е освен това БНБ да поиска от ДСК всичката или част от набраната валута да се дава на депозит в централната банка. Принципно това не би трябвало да се случва, защото в условията на борд централната банка не приема депозити. Въпреки това БНБ би могла да играе ролята на посредник или агент на ДСК за успешното инвестиране на набраната валута. Желанието на ръководството на ДСК по-скоро е касата сама да преценява как да инвестира валутните си средства. Засега не е известно как ще приключат преговорите по тази тема, но почти със сигурност може да се очаква, че в транзитния период ДСК няма да може да отпуска кредити във валута, за да бъде намален рискът от загуби.
За преструктурирането на ДСК ще бъде отпусната и техническа помощ от 200 хиляди ЕКЮ по програмата САРА. Проектите за преструктурирането на ДСК ще се изготвят от фондация за международно сътрудничество към съюза на германските спестовни каси.
Свалиха прокурор от Татарчевото лоби
Шефът на Софийска районна прокуратура Славчо Кържев, който е изключително приближен на обвинител номер едно Иван Татарчев, беше отстранен от поста си миналата сряда. Висшият съдебен съвет понижи Кържев до редови районен прокурор с 16 на 8 гласа по настояване на софийския градски прокурор Нестор Несторов. Аргументите на столичния обвинител са, че промените в работата на Софийска районна прокуратура са довели до слаби резултати. "Мотивът за отстраняването ми са конкретни дела, по които имаме различия с Нестор Несторов. Имам предвид проверка за "Еър София" чийто самолет се разби", обяви Кържев. Според него районната прокуратура не само че не е влошила дейността си, но я е подобрила.
Пониженият прокурор е известен най-вече със своите дела срещу журналисти, които пишат материали за дейността на обвинението. Първата му по-крупна обществена изява беше през февруари 1996 г., когато арестува кореспондентите на 'Труд" и "24 часа" в Смолян. Тогава той беше окръжен прокурор в родопския град. Няколко месеца по-късно Татарчев изтегли своя човек в София и го лансира за началник на районната прокуратура. В столицата Кържев не изневери на своята практика и продължи да преследва пишещото съсловие. Този път на мушката му попаднаха журналистите от вестник "168 часа" Борислав Зюмбюлев и Николай Пенчев, заради материала "Прокурори веселяци".
Ден след отстраняването главният прокурор прибра Кържев под личната си опека. Татарчев командирова разжалвания магистрат в Главна прокуратура. Обвинителят ще работи в отдела за борба с противообществените прояви на малолетните, съобщи Татарчев.
Купувачът на "Химко" взе и "Евроенерджи холдинг"
"Интернешънъл Екуитис инк." е новият собственик на "Евроенерджи холдинг", стана известно в петък. Информацията бе потвърдена официално от "Прайс уотърхаус", която е консултант на холдинга. Сделката с прехвърлянето на дяловете от досегашните на новия собственик е извършена на 27 февруари. В прессъобщението на консултантската фирма е посочено, че това е станало след продължителни преговори. Не се съобщава при какви условия е извършено прехвърлянето.
"Интернешънъл Екуитис инк." е компания в рамките на "Стелар глобал корпорейшън", уточниха консултантите. Това е компанията, която в момента приключва преговорите с Агенцията за приватизация за купуването на 57% от акциите на "Химко" - Враца.
"Прехвърлянето на собствеността от "Евроенерджи холдинг" ООД ще осигури нова собственост и ново ръководство на всички компании от холдинга (включително "Плама"). Предстои много работа по отношение на цялостното преструктуриране, за което ще е необходимо време, но новите собственици вече работят по пуска на рафинерията и планираното преструктуриране", се твърди в съобщението на "Прайс уотърхаус".
От консултантската фирма съобщиха също, че събранието на акционерите на "Плама", което е насрочено за следващата седмица, ще бъде проведено. Промените, които се подготвят, обаче ще намерят по-адекватно отражение на следващо общо събрание, което ще се проведе скоро след предстоящото. Междувременно новите собственици възнамеряват да започнат процедурите по подготовката на рафинерията за работа и да започнат серия от срещи с кредиторите за обсъждане на плановете за преструктурирането, се сочи в съобщението.
Държавата ще поеме обезщетенията при застраховане на износа
Застраховането и презастраховането на договори за износ ще се урежда със закон за държавно гарантиране на експортното застраховане, чийто проект Министерският съвет прие през миналата седмица. "Българска агенция за експортно застраховане" АД, която кабинетът създаде през декември миналата година, не можеше да започне да функционира без този нормативен документ. В него се регламентират рисковете, които ще покриват експортните застраховки. Кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с износа на български стоки и услуги, ще се застраховат от краткосрочен нетърговски риск и средносрочен и дългосрочен търговски или нетърговски риск. Това са рисковете, които държавата ще застрахова за своя сметка и ще изплаща обезщетения при вреди по настъпили от тях събития. Тези рискове водят и до големи по-размер обезщетения, което е причина обикновените застрахователи да не предлагат подобни полици, макар и в Закона за застраховането застраховките на кредити, гаранции и финансови загуби да са дефинирани.
Агенцията за експортно застраховане ще извършва и застраховане на краткосрочен търговски риск при сделки за износ на стоки, но за своя сметка, предвижда проектозаконът. Според документа нетърговски риск е рискът от война, революция, бунтове в държавата на длъжника или в страната, която препятства изпълнението на експортния договор.
В Закона за държавния бюджет всяка година ще се гласува гаранционна вноска, която агенцията за експортно застраховане ще използва, за да изплаща застрахователни суми по настъпилите рискове, гарантирани от държавата. "За тази година в държавния бюджет са заделени 10 млрд. лева, които всъщност бяха отпуснати за учредяване на застрахователната агенция", обясни министърът на търговията и туризма Валентин Василев.
Тарифата с премиите по застраховките ще бъдат готови до окончателното гласуване на нормативния документ от парламента, обяви министърът. Застрахователните премии ще се одобряват от междуведомствен съвет по експортно застраховане към Министерския съвет. Това е правителственият орган, който ще изпълнява държавната политика по застраховането на износа, ще контролира изцяло дейността на Българската агенция за експортно застраховане. Междуведомственият съвет ще взема решение и за всеки случай за сключване на всяка застраховка.
Навлизането на българските износители на нови пазари зависи до голяма степен от финансовите условия, които ще предложат на чуждите си партньори. С тази цел се създават и механизми за експортно застраховане и кредитиране. В момента тръгва схемата за експортното застраховане и държавните гаранции, свързани с него. Все още обаче няма решение за това ще има ли или не финансова институция, която да кредитира износа. Създаването на банка от типа на Ексимбанк, която да се специализира в кредитирането на експорта, изисква големи капитали. "За експортно кредитиране все още не смея да мисля. Въпрос е на много повече средства и рискове", каза неотдавна министър Василев. Чешката Ексимбанк например е учредена с капитал от 57 милиона долара.
Единадесет страни са готови за членство в Европейския валутен съюз
Петък бе последният ден, в който 15-те страни - членки на ЕС и кандидат-членки на ЕВС (единен валутен съюз), чийто старт е насрочен за 1 януари 1999 г., трябваше да потвърдят, че ще постигнат залегналите в договора от Маастрихт от 1991 г. параметри за основните макропоказатели.
Германия, Франция и Италия предоставиха данни, които надминаха и най-оптимистичните очаквания на икономическите наблюдатели. Най-голямата изненада поднесе Италия, чието членство с първата вълна бе най-несигурно поради огромния външен дълг и политическата и финансовата нестабилност в страната. Италия обяви бюджетен дефицит от 2.7%, което е далеч от последните прогнози за дефицит от 3.1%. Три страни - Великобритания, Дания и Швеция, обявиха, че няма да кандидатстват за членство в ЕВС с първата вълна в началото на 1999 г. Единствено финансовото министерство на Гърция призна, че няма да постигне бюджетен дефицит под 3%. В края на миналата година се появиха съмнения и относно способността на Германия, считана за двигателя на ЕВС, да се вмести в изискването за бюджетен дефицит под 3%. Канцлерът Хелмут Кол, чиято политическа кариера е застрашена от скептично настроените германци за ползите на Германия от участие в ЕВС, бе видимо доволен от обявения бюджетен дефицит от 2.7% за 1997 г. Богатите западни страни кандидат-членки са обезпокоени от възможността веднъж допуснати до членство във валутния съвет южните им партньори да разхлабят монетарната си политика, което ще доведе до възстановяване на високите бюджетни дефицити.
Изнесените данни от края на седмицата потвърждават прогнозите на специалистите, според които ЕВС ще стане реалност с 11 страни членки, а именно Германия, Франция, Италия, Финландия, Испания, Португалия, Люксембург, Белгия, Холандия, Австрия и Ирландия, след по-малко от 300 дни.
"Газпром" се сдоби с половината от молдовските газопроводи
В сряда (25 февруари) парламентът на бившата съветска република Молдова одобри с 48 срещу 2 гласа решението на правителството да изплати 650 млн. долара дълг на държавата към руския газов монополист "Газпром", като предостави 50% от държавната газопроводна мрежа на руския гигант. Държавата остава собственик на 36% от газопроводната мрежа на страната, а останалите 14% ще притежава отцепилата се територия Днестър. Непосредствено преди вота в парламента председателят на молдовския парламент Думитру Мотспан заяви, че уреждането на задълженията на Молдова към "Газпром" може да стане по пътя на парично плащане или чрез предоставяне на собственост от държавни предприятия.
Парламентът даде съгласието си и за обединяването на държавния дистрибутор на газ "Молдова газ" и смесената компания "Газнабтранзит" на "Газпром" и дистрибутора на суровината на Днестър. Новата компания ще се казва "АООТ Молдова газ".
"Газпром" доставя около 3 млрд. куб.м природен газ годишно за Молдова, 40% от които са предназначени за Днестър. През 1997 г. Молдова изплати дълг от 80 млн. долара към "Газпром" със селскостопански продукти. Чрез молдовските газопроводи "Газпром" изнася газ за България и Гърция.
Уволнен е председателят на китайския парламент
Името на председателя на китайския парламент и бивш шеф на китайските тайни служби, Цяо Шъ, не е в списъка на делегатите на бъдещия парламент, оповестен в събота. Това означава, че президентът Цзян Цзъмин е решил да се раздели с дългогодишния си политически съратник Цяо Шъ. За наследник на Цяо се спряга премиерът Ли Пън, чийто втори петгодишен мандат като министър-председател изтича в края на настоящата година. Конституцията на страната не допуска трети последователен мандат.
На заседание на китайското политбюро през май 1989 г. по време на студентските протести на площад "Тянънмън" Цяо Шъ се противопостави на използването на силови методи за туширане на народното недоволство. Дни по-късно военна интервенция смаза протестите, в които стотици млади хора намериха смъртта си. Въпреки това Цяо Шъ успя да се задържи на висшия пост близо десет години.
Решението за свалянето на Цяо Шъ като председател на парламента не е изненада, след като през семптември 1997 г. бе поканен да напусне седемчленното политбюро на управляващата комунистическа партия. По време на петдневното си посещение в Хонконг в средата на настоящия месец Цяо Шъ заяви, че няма намерение да се разделя с голямата политика.
Новият парламент става легитимен в четвъртък (5 март). Сред приоритетите на висшия законодателен орган на Китай са да одобри съкращаването на раздутата държавна администрация (с една трета ще бъдат съкратени министерствата и комитетите, които в момента са съответно 29 и 41), планираните сериозни размествания на върха, да приеме бюджета за 1998 г., да избере на нови вицепремиери, министри и нов шеф на централната банка.
НАКРАТКО
Президентът заплаши с вето Закона за държавния печат, в случай че щемпелът остане в ръцете на изпълнителната власт. Според проекта министърът на правосъдието ставаше пазител на печата. Това породи съмнения, че изпълнителната власт може да спира президентски укази, като откаже да положи държавния щемпел върху тях. Премиерът Костов обеща този спорен момент да се изглади при второто четене на закона.
Държавният резерв ще се изпразни за три дни в случай на въоръжен конфликт, обявиха представители на Сметната палата на базата на проверка във всички складове с военновременни запаси. Военният министър Георги Ананиев отрече това да е вярно. Според него от резерва се продават само суровини, които вече не ни трябват. Премиерът Костов обяви, че е разтревожен, защото още не разполага с доклада на Сметната палата.
Около три пъти се вдигат таксите за платено обучение от есенния семестър, съобщиха от Българския студентски съюз. Средната цена на специалностите се движи между 400 и 800 долара. Според студентската организация цените са прекомерно надути и не отговарят на разходите за обучението.
Инспекторатът към Министерството на правосъдието ще прави досиета на всички магистрати, е съобщил министър Васил Гоцев във Варна. В тях ще се вписват всички успехи, гафове и контакти на съдии, прокурори и следователи. Според Гоцев това може да се направи, без да се пипа конституцията.
Шефът на Свиленградската митница Георги Шишков ще става депутат. Той влиза на мястото на народния представител от СДС Захари Желязков, който оглави Агенцията за приватизация.
Mladite bulgari - razkracheni mejdu cyberkrastata i jiviq kupon :-)))
Интернет е свободно свързване на хиляди компютърни мрежи и отделни компютри в една глобална анархистична мрежа. Чрез паяжината, на цената на градски телефонен разговор плюс месечната такса за доставчика на услугата всеки българин може да се разходи в електронен модел на Лувъра, да види кореспонденцията на Бил Клинтън, да влезе в библиотеката на Конгреса на САЩ.
В Интернет има и нещо, което се нарича chat (от англ. лек непринуден разговор; беседа; бъбря). Това е писмена комуникация в реално време, т.е. за разлика от електронната поща, която е супербърз начин за изпращане на текст, образ или звук до всички краища на света, чатът представлява графичен пинг-понг на живо на реплики между много хора от различни точки на земното кълбо.
В самото начало на мандата си Петър Стоянов разговаря по Интернет едновременно с двуцифрен брой български студенти, разхвърляни из няколко континента. Виртуалната конференция се проведе по IRC (айерси).
IRC означава Internet Relay Chat. Буквално преведено - интернетско щафетно бъбрене. На по-популярен език айерси е Интернет-вариант на радиолюбителите, т.е. серия сървъри, свързани помежду си, като всеки от тях е входна точка за общия чат.
Всичко е подредено в канали или chat-rooms. Те са тематично отделени по два принципа - регионален и тематичен. Всички държави имат свои официални канали в чатовете. Освен това съществуват канали на хакерите, на лудите по хокей и т.н. Каналите имат собственици, които заедно с онези, които поддържат сървърите (оператори, или за кратко опове), налагат общите правила за всички събеседници в даден чат. Примерно да не се говорят мръсотии, да не се грубиянства, да не се разказват дискриминационни или сексистки вицове. Това дели каналите на либерални и не чак толкова либерални. Хората, събрани на един канал, влизат с т.нар. nick-names (псевдоними). Общият разговор между всички желаещи да се включат тече на монитора. Там преди репликата се изписва псевдонимът на автора й. Вдясно на монитора е списъкът с измислените имена на всички, включени в чата в този момент. Няколко имена в началото на листата са с @-знак отпред. Това подсказва, че притежателите им са или ботове, или опове. Ботовете (идва от robot) са програми, конфигурирани от оператори, за да следят за спазването на зададените правила в канала. Оповете може да са хора, а може и да не са. Собственикът на бота го управлява чрез определени команди.
В началото българският канал в IRC беше популярен като
Напоследък чатът се атакува масово от деца, ветераните пък са българи от чужбина и студенти, главно от Американския университет в Благоевград. Голямо е приказливото лоби на преподаватели от Алма матер. Има и немалко бизнесмени, които използват чат-пространството като пейджър - да си уредят среща или да предадат съобщения на съдружници или делови партньори. Освен това чатът е информационен форум - можеш да питаш за всичко, от компютърни пинизи до готварски рецепти. Или да съобщиш: "имаме тържество в църквата в Ричмънд".
Чатът е общество със собствени закони и правила, които важат само за мрежата. В IRC има и йерархия, която се базира на това кой какви ресурси има да се добере до статута собственик на канал, т.е. да бъде президент в умаления социален модел. Като министър-председатели се изживяват операторите.
Повечето от вербално гастролиращите в irc са лица доста над средното ниво на грамотност - самото попадане в зоната на лафа вече означава, че боравиш добре със сложноватата техника, знаеш английски и имаш нещо да кажеш. За компютърните маниаци и хакерите чатът е поле за изява, репетиции по висш пилотаж. Повечето грешки (bugs) в Windows се хващали именно на IRC. Предизвикателствата на чата за тях са големи - как да се имунизират срещу изхвърляне, как да направят "преврат" и да се сдобият с даващото власт +o (тази команда дава права на оператор).
Другите бъбривци са с по-прозаични нужди - окуражени от анонимността и безличността, които мониторът им осигурява, те започват да ругаят, да сипят глупости и да дразнят останалите. Общо взето, не за дълго.
"Когато съм кисел и се чувствам самотен, се качвам на IRC. Приятното е, че може само да си седиш, да четеш какво се говори, без да си задължен да се впускаш в разговора", казва млад потребител на айерси. И добавя, че става въпрос за контакт по линията на минималното съпротивление - без прекия ангажимент и отговорността, които личният контакт носи. В чата хората са само пароли и реплики - никой от случайно попадналите в канала новаци не знае как изглеждат останалите. Нещо подобно на една задокеанска реклама - хора с книжни пликове на главите си говорят, смеят се и са приятели. Духва вятър - пликовете падат и се оказва, че половината от хората са негри. Разделят се на 2 групи - бели на черни, и мълчат. На черен фон с бели букви пише - "нека да сложим торба върху расизма".
Според някои компютърният чат е компенсаторен механизъм на самотата в края на този век. Това може би обяснява и възникването на зависимост в много случаи. "То си е наркомания - почти безвредна, но страшно времеотнемаща", твърди студентка от Чикаго.
"Има много сървъри, които поддържат BG-каналите, и хората обикновено си знаят своя. Веднъж беше много странно за мен, когато по погрешка влязох на друго място. Почувствах се загубена и не на място - все едно да се озовеш на купон в непознат блок в студентски град. Обзе ме такава паника, че се залутах по сървъри 4 часа, докато намеря нашия чат", смее се 22-годишна българка.
По думите на стари чатаджии в IRC се намират искрени, неподправени приятелства. Факт е, че докато бизнесмените се качват в канала
Чатаджии разправят, че на компютърния екран се разиграват сцени на ревност, плетат се интриги, двойки се разделят или събират. Има дори един случай на IRC-брак. В това отношение чатът има и "Адрес 4000"-функция.
Най-любопитното е, че IRC-маниаците, които се чатват от София, поне веднъж в седмицата изключват компютрите и се събират на живо. Неофициално хлапетата се веселят в небезизвестното бистро "Супата", докато "улегналите" чатаджии си стисват ръцете в "Библиотеката". Връзването на nick (псевдонима) с образ от плът и кръв понякога е доста вълнуващо преживяване. Например може да се окаже, че агресивният Batman, който те е заплашвал с побой, е кинта и 20 с телосложение на шахматист, bulmax са половин паралелка, а Doroty я няма в бара, защото е робот.
"Омръзва, но не на всеки и не по всяко време", успокояват се киберзапалянковците.
Масовата приватизация - надеждите остават
("FAR, FAR AWAY")
Тези, които са гледали филма "Далече, далече", вероятно си спомнят впечатляващата финална сцена с организираното надбягване за завладяване на свободните територии. Сравненията между това надбягване и масовата приватизация у нас не са съвсем уместни, защото най-често се натъкват на фрапиращи разлики. Първата - ако на претендентите за собствена територия във филма им се налагаше да изчакат само едно денонощие, докато стартът бъде даден, то изчакването при нас продължи години. Втората - ако там се следеше най-зорко всички да тръгнат едновременно (и всеки избързал биваше застрелван), у нас, докато едни чакаха старта, други вече парцелираха част от свободните територии. И третата - поради изброеното дотук, в България свободните територии оредяха. Единствената прилика е в надеждата на участващите, че шансът им все пак предстои (макар и отложен "Far, far away").
Вероятно това е една от причините, поради които броят на участвалите в първата вълна на масовата приватизация столичани съответства абсолютно точно на проявяващите готовност да се включат във втората вълна. Свидетелство за отлагането на надеждите е преобладаващото мнение сред вече участвалите, че е още рано да се претеглят плюсовете и минусите от това участие. А свидетелство за това, че надеждите остават, е готовността за включване във втората надпревара на 75% от състезавалите се в първото надбягване. Отказът е най-вече сред хората над 60 години.
Интерес към втората приватизационна вълна проявяват не само участвалите, но и 22% от неучаствалите в предишната. Така отливът на едни най-вероятно ще се съпътства от прилив на други. В конкретния случай делът на отказалите се по-възрастни хора се компенсира от по-високата активност на поколението между 20 и 40 години.
Тези възможности могат обаче да останат нереализирани поради слабата запознатост с правилата за участие във втората вълна. Лош показател е липсата на информация не само сред всички интервюирани (74%), но дори и сред твърдо решилите да участват (48%). И въпреки че нещата са прости единствено във филмите, едва ли е необходимо в живота те да се усложняват допълнително чрез липса на ясна и улесняваща участниците информация.
Данните са от представително за пълнолетното население на столицата проучване, проведено в периода 24-26 февруари от агенция ALPHA RESEARCH Ltd. по поръчка на в."Капитал".
Право на отговор
Чувствам се добре извън политиката
Господин Главен редактор,
Не съм свързан с нито една от посочените създадени и създаващи се структури на БЗНС.
Не съм поемал и няма да поема никакви ангажименти в тази насока към никого.
Всякакви подобни твърдения са неистина и остават за сметка на техните автори. Чувствам се много добре като деполитизиран и смятам да остана такъв и след завръщането си от Анкара - събитие закономерно след 5-годишен престой там.
Алчността и евтината слава - винаги ръка за ръка
Не беше далече времето, когато "Каналето", известно на всички с опита си да прави хумористични предавания, в които на прицел са политиците, бе най-гледаното телевизионно шоу. Било поради факта, че ситуацията у нас позволяваше да се пародират псевдополитическите действия, било заради хаоса и корупцията, които правеха първите си силни крачки. Целта на социалистите да продадат и разпределят капитала, грижливо съхраняван през годините, позволяваше настъпването на едрия капитал да влезе в техните ръце. Така дори в рекламния бизнес можеше да се правят каламбури, пируети и всякакви подскоци и увъртания. Това беше и причината за едно предаване като "Ку-Ку", което направи доста, за да шокира зрителите, премина съвсем естествено в "Каналето", за да може малко по-късно да се разделят на "Хъшове" и новото предаване на Камен Воденичаров - "Тра-ла-ла". Те са един блестящ пример за това как за няколко години единствената национална телевизия, която се гледа от милиони зрители в страната, им предостави най-гледаното си време, за да станат и най-известното шоу. Субкултурата, която лъхаше от екрана, повлече крак и сега, когато има шанс да се оценят естетическите качества на "Каналето", те си правят самореклама. Нали това, според западните стандарти, е най-хитрият начин да привлечеш вниманието на своя страна. Защо, след като стана ясно, че няма да се върнат на екрана на БНТ, те подемат акция за "гонене на дявола"? Колко дръзко било изявлението на шефа на БТА Панайот Денев, че трябвало в България да има цензура! Но "хъшовете", в чийто състав влизат и хора с класическо образование, трябва да знаят, че понятието цензура идва от функциите на цензора в древен Рим, който като главна своя задача има cura morum - грижа за нравите, и е магистрат, който наблюдава гражданското състояние на поданиците. Той може да наказва морално гражданите, да ги премества от едно съсловие в друго, от по-високо в по-ниско, т.е. понятието цензура предполага в себе си не забраната на словото, а оценяването на неговите естетически качества за доброто на обществото. За всеки културен и образован човек е ясно, че последното предаване, заради което т.нар. хъшове са свалени от екрана (каква трагедия!) страдаше не само от липса на естетически качества, но то не притежаваше какъвто и да било усет за елегантност, леко загатнат намек или уважение. Алчността, понеже тя е характерна за тях, показа злостната си физиономия. Вулгарността, която се виждаше във всеки отделен елемент от цялото, показа само едно - как телевизията като медиа може да направи всеки велик и известен до момента, когато това му се позволява. И може би е крайно време да се оценяват качествата на едно предаване не по това кой стои зад него (навремето те бяха поклонници на Златния Петър Блъсков пъпеш и естествено само той ги взима при себе си в телевизия "7 дни"), а по това как елегантно може да разсмее хората. Не е ли това вид комунистически начин на мислене - един е велик, само един може да прави такова предаване и само на един се полага лъвският пай. Защо? Нека има конкуренция, нека докажат колко са образовани и знаещи, а не използвачи. Защото този, който сключи сделка с дявола, се знае още от Гьотевия "Фауст" как завършва.
Същинската дискусия за висшето образование предстои
От около два месеца преподавателите от държавните висши училища са обхванати от тревога и напрежение. Повод за тяхното безпокойство са заявените намерения на Министерството на образованието и науката висшите училища да се преструктурират чрез окрупняване. Тези неясни планове, с недостатъчна обосновка и липса на предварително обсъждане със засегнатите, бяха посрещнати почти еднозначно отрицателно от преподавателската колегия. При това никой от нейните представители не отрича потребността от промени в системата на висшето образование.
Дискусията обаче страда от един основен недостатък - липсва виждане за проблемите на висшето образование в тяхната взаимна връзка. Едва когато се очертае образът на завършващия университета, т.е. знанията и уменията, които той следва да придобие през време на обучението си, ще бъде възможно да се пристъпи към изработване на цялостна концепция за реформи на университетското образование.
Да се изброят качествата, които би трябвало да притежава университетският възпитаник, е едновременно лесно и трудно. Най-общо биха могли да се посочат две доминиращи схващания по този въпрос. Условно те могат да се нарекат специалист с ясно определена професия и личност, която освен професионално профилиране притежава потенциал за разнообразна трудова реализация. Доколкото съвременното човечество навлиза в епоха, чиято основна характеристика е динамичната промяна (на мислене; светогледни, политически и социокултурни ориентации; начин на живот и др.), струва ние се, че втората гледна точка е по-перспективна като основа за една бъдеща реформа на висшето образование. Като се ръководим от нея, водещите цели пред университетското обучение на студентите изглеждат така:
За решаване на тази задача университетското образование би трябвало да се реформира според няколко основни принципа:
Изясняването на спецификата на отделните групи нерешени въпроси, както и на интересите на основните участници от сферата на висшето образование, ще съдейства за успешно реформиране на тази важна социална област.
Добрин Тодоров - преподавател по философия в МГУ "Св.Иван Рилски" - София.
Ощетени сме
Във връзка със заповед РД 148/11.02.1998 г. на ректора на УНСС за въвеждане на образователно-квалификационни степени бакалавър и магистър считаме, че сме ощетени поради следните причини:
Считаме, че цитираната заповед противоречи на чл.42, ал.4 от Закона за висшето образование във връзка с параграф 9 от Преходните и заключителни разпоредби, по силата на която студентите, приети до влизането на този закон, продължават обучението си и получават образователна и квалификационна степен в зависимост от сроковете на обучение и учебния план, по който се обучават.
Учебният план за специалността "Икономика и управление на търговията" за образователно-квалификационна степен "Икономист с висше образование" беше променен през 1996 г. с цел да отговаря на новите изисквания. Беше премахната т.нар. кредитно-точкова система. Бяха ни увеличени часовете по задължителните предмети и бяха въведени нови такива.
В резултат изпълнихме аудиторна заетост и положихме изпити, които никой випуск от задочно или редовно обучение, вече завършили със степен магистър (ползващи правата на магистър), не е покривал досега.
Въпреки това по силата на цитираната заповед ще получим дипломи за образователно-квалификационна степен бакалавър.
Същата заповед ни задължава, ако желаем да продължим обучението си за образователно-квалификационна степен магистър, да подадем молби в съответната катедра, както и да заплатим разходите на допълнителното обучение.
В същото време обаче допълнителните учебни планове за магистър изобщо не са изготвени. И видно от заповедта, при най-добро развитие, "окончателното им приемане" би могло да се очаква едва към 20.04.1998 г. Така на студентите се предоставя "изборът" да кандидатстват и платят за обучение, което не е определено нито като хорариум, нито като дисциплини, и няма гаранции, че ще получат съответната образователно-квалификационна степен.
Считаме, че УНСС не може едностранно да налага задължения, без да изпълнява своите.
По този начин ръководството на УНСС нарушава чл.42, ал.4 от ЗВО и накърнява правата ни, като поставя студентите от IV курс в неравностойно положение по отношение на придобиването на степен магистър спрямо 1996-1997 г., въпреки че ние сме покрили учебния план и за тази степен.
Група студенти от IV курс на УНСС, специалност "Икономика и управление на търговията"
Опитомяването на политиците
Авторът на "справката", по същество компромат, за вътрешния министър Богомил Бонев със сигурност е с български адрес, но отговорът на въпросите защо сега и защо за него не е в София. При положение че въпросното съчинение е отпътувало много по-рано за Москва, отколкото самият министър, явно на някого никак не му е допаднала идеята член на правителството на Костов да установи лично алтернативен канал за връзка с руската администрация.
Досега това ставаше или по дипломатическа линия с многобройни недомлъвки и от двете страни, или "тематично" на ниво енергийни експерти или по-високи чинове в йерархията, но със същия неясен резултат. По провалени поради неясно какви причини срещи и преговори (включително договорени на най-високо ниво) българо-руските отношения сигурно гонят рекорд в междудържавните отношения в политиката и в бизнеса.
Във всеки случай от миналата година за твърди договорености никой не смее да съобщава нито в едната, нито в другата столица. А времето тече... Миналата седмица руският посланик Леонид Керестеджиянц не пропусна да напомни косвено, че в края на месеца за българското правителство изтича срокът за решаване на газовия проблем.
И изведнъж Бонев лети за Москва с фактология, която освен всичко друго трябва да подскаже, че довереният посредник в отношенията Москва - София има криминално досие. Не го твърди директно, но носи папка с материали. Пиратските дискове - сделка, за която аналогичните руски служби не знаят или им е по-изгодно да твърдят, че не знаят, са само един от казусите с развитие в бъдещето.
В момента Русия е подложена на сериозен външен натиск от Запада да демонстрира дистанция от мафията, ако иска да я броят към великите сили. Така че дребни, но ефектни акции само биха затвърдили имиджа и на съответните служби, и на администрацията. Затова конкретните договорености на Бонев с шефовете на руските тайни служби, междувпрочем на пряко подчинение на президента Елцин, са елемент от тoзи променен климат. Ако се докаже по съответната процедура, че бизнеспартньор на гиганта "Газпром", при това монополист, който гарантира бизнес с България, има кримидосие или най-малкото злоупотребява с контакти или върши злоупотреби зад гърба на партньорите си, на масата на преговорите става различно.
Затова всички средства са позволени, особено за имунизираните срещу погнуса.
Случаят "Петър Берон" е може би първият компромат, използван превантивно за политически цели. След оставката на Желев като председател на СДС през 1990 година трябваше да се избере нов човек. Берон беше почти номиниран за мястото, когато гръмна бомбата за негова принадлежност към тайните служби. И досега не е ясно дали случилото се беше компромат, или стандартна кадрова справка, задължителна при такъв висок пост. Или си беше нещо като прочистване на редиците.
Истинските компромати в отношенията между политически противници се появяваха във вестници като "Ранно утро" във вид на някакъв списък от псевдоними на агенти. Анонимни от гледна точка и на автора им, и на човека, който е скрит зад инициалите и псевдонимите. Беше много вълнуващо за публиката, която си прекарваше времето да гадае за какво става дума. Трябваше да се случат много събития, за да осъзнаем днес, че това е било нещо като политически рекет.
От 1992 пък помним някакви папки, които политиците показваха по телевизията, но чието съдържание не сме разбрали и досега. Даже Доган се разходи до "Раковски" 134 с такава папка-обяснение. Но нищо... Случваха се и компромати-афери. В тях изгоря не само съветникът Константин Мишев (сделката с оръжие за Македония), но впоследствие цялото правителство на СДС. В подобна ситуация на тогавашния президент Желю Желев му се размина и той жертва външнополитическия си съветник Здравко Попов, който подаде оставка заради обвинения в посредничество при сделки с оръжие за Близкия изток.
За разнообразие и предизборните кампании не минаваха без класически компромати - репликата с танковете на Петър Младенов и партийната книжка на Софиянски са христоматийни примери.
Всички компромати, за които човек може да се сети тия дни покрай "справката" за Бонев, имат обаче една особеност. До един те са транслирани до обществените сетива чрез медиите, като най-голям дял в това имат вестниците.
Този път се случи нещо съвсем различно - акцията беше проведена не чрез вестник като преди, а директно чрез парламента. Така парламентът се явява като символ. Това дори може да наведе на мисълта, че освен всичко пасквилът е закъснял отговор на Бонев, който в пленарната зала преди месеци прочете списъка на доносниците на тайните служби. Пак там, от трибуната или в кулоарите, вътрешният министър директно и последователно атакува не само групировката Мултигруп, но и мултаците. Случки като тази с Венцеслав Димитров и неговото питане за "Хардланд" от миналия петък са вече неотменна част от пейзажа. Затова, колкото и несериозно да звучи като възможно обяснение, авторът на компромата е човек с вкус към символите и руската класика. Освен това - точен към шаблона. Затова най-страшните обвинения към Бонев се простират в рамките агент на чуждо разузнаване и хомо. В случая - комбинирано и с бизнесафери.
Ефектът от грубото съчинение, което само "Дума" публикува със съкращения, затъмни атаката към друг член на правителството на Костов, която се разви тази седмица. И която не е нито маловажна, нито безобидна. Става дума за вицепремиера и просветен министър Веселин Методиев и обвиненията срещу него, че работи с мулташка фирма и че по невнимание е спасил Кредитна банка от фалит в края на миналата година с пари, отделени за училищната нафта.
Схемата беше толкова пъти обяснена и с такива детайли, че интрига има само в един въпрос - дали следващият, който ще се намести на мястото, освободено от фирма "Патрик ойл", няма да бъде сред тези, които са захранили с пикантната история на всекидневника "Стандарт".
Това - на бизнесниво. Политическият момент не е свързан лично с Методиев, а със сложните отношения в управляващото мнозинство.
В този смисъл атаката не е персонално към министър Методиев, а към коалиционния партньор на СДС в парламента - Народен съюз. Защото, ако трябваше да бъде наистина пометен министър или заместник от оранжевите или от виолетовите, това съвсем не е трудна задача. Има за какво... Оставят на спокойствие старите: Савов - по възрастови причини, или Мозер - вече "своя", но се прицелват в Методиев, който стои най-близко до Костов не толкова в правителството, колкото в политическото пространство. Не става въпрос за това, че без прословутото споразумение ОДС ще се разпадне на съставните си части и това ще застраши фатално целостта на мнозинството. И без това отношенията в ОДС се избистрят само когато има избори.
По-вероятно е да върви заблуждаващ маньовър за
Вече десет месеца Костов избира публично за партньор в парламента евролевицата, а не Народен съюз по причини, чисто прагматични. Играта с Томов е с повишена трудност, защото евролевият лидер е коректен партньор, но не по отношение лично на Костов, а към западните експерти, защото иска да се легитимира като социалдемократ, който като такъв си партнира и с партньори от десния спектър, когато е въпрос за национален интерес.
Затова не е фатално дали ще бъде разбит Народен съюз, фатално е, ако евролевицата мине от словесни атаки към гласуване против в парламента. Тогава правителството увисва по две причини - губи полезни гласове и губи имиджа си, че е готово да работи с бивши комунисти, нови социалдемократи. В този смисъл една компроматна акция в посока на евролевицата ще овършее като торнадо парламентарното пространство и не е ясно кой ще събира отломките на националното съгласие.
На този фон дали Бонев ще открие самородния писач, организатор и разпространител на пикантното четиво, ще е новина за един ден.
Има различни варианти за неговото поведение. Бонев млъква и всичко отшумява. Всъщност разпространителят залага на това вътрешният министър да започне детайлни коментари по компромата. Ако започне да се ослушва, много е вероятно да му опреснят паметта с по-подробно представяне на някой от греховете, маркирани в "разработката". Естествено ще последва и подходящо питане в парламента.
Ако МВР-шефът все пак се ангажира конкретно с нов материал, ще трябва да отговори на всички обвинения.
Този, който се самозаблуди, че Костов за пореден път ще се направи на неинформиран, сгреши. Един ден беше необходим на премиера, за да претърпи видима еволюция: от шеговитата реакция "никой от обкръжението ми не знае нищо" до доста по-конкретното - "по-лошо е от пластичен взрив", "виждам откровен опит да бъде саботирана мисията на Бонев в Москва".
Започна предконгресната размяна на червени крошета
В оставащите два месеца до конгреса на БСП червеният елит започна да се терзае с предположения кои среди ще застанат зад Георги Първанов, чиято номинация е единствената сериозна до момента. Дори да няма промени по върха, групите, подкрепили печелившата кандидатура, ще придобият реално влияние на "Позитано" 20. Ясно очертани са два кръга - на хората около Виденов и тези от Движението за единство и развитие (ДЕР). От друга страна, сред редовия електорат са по-популярни "януарците" и "февруарците". Първанов се опитва да балансира между всички, като ту предлага Жан да бъде включен в бъдещото ръководство, ту пък програмните документи на ДЕР да бъдат разгледани и предложени от местните партийни структури. В същото време обещава да направи оценка на Виденовото управление, която може да бъде само негативна, а хора, приближени до младия историк, определят генералските творения като въздух под налягане.
В седмицата преди ръководството на социалистическата партия да се събере, за да определи датата на решаващия партиен форум, Александър Лилов се видя с целия координационен съвет на обновителите на БСП. На срещата се е обсъдила подготовката на първомайския конгрес и дори по-нататъшно сътрудничество за обединение на левите сили. Източници от движението на о.з. офицерите смятат, че със Стратега може да се намери общ език, което навярно даде повод на Лилов да говори уверено за своята роля за определянето на бъдещото ръководство на БСП. В същото време Бриго Аспарухов не престава да определя соцръководството като слабо и неефективно, без ярка личност, която да получи доверието на соцсимпатизантите. Според генерала интелектуалец, ако не се намери подходящо лице за първия пост в столетницата, трябва да се състави силно колективно ръководство, което е вече пряка заявка за директно влияние върху "Позитано" 20. Като се прибавят и активните обиколки из страната на представителите на ДЕР, става ясно, че Красимир Премянов не е най-големият проблем на столетницата.
Но и самите обновители не са монолитна формация. Освен финансови и професионални разнобои генералите вече изпаднаха и в идеологически противоречия. Последният тематичен дебат в ДЕР е бил посветен на отношенията на България с НАТО и Русия. Оформили са се два лагера. Първият - Димитър Иванов и сподвижници са подкрепили идеята за компромисно решение и приемане присъединяването към пакта. Втората група, олицетворявана от о.з.ген. Любен Гоцев, е избрала проруски позиции-позиция, която не е изненадваща предвид старите връзки на Гоцев с Москва. Макар и абстрактна, подобна дискусия за пореден път доказва абсурдния характер на формацията ДЕР.
На последния пленум на Висшия съвет на БСП за първи път противопоставянето между отделните групи в столетницата стана очевидно. До този момент конфликти са съществували, но те бяха по относително маловажни за партията проблеми - цяла поредица декларации и "ситуационно-информационни анализи". Постоянните опозиционери бяха Валентин Вацев, Красимир Премянов, Дончо Атанасов и Мариела Митева, но тези крамоли си оставаха в изпълнителното бюро.
При гласуването на предложението за отлагане на датата на конгреса резултатът бе 54 против срещу 41 за и въздържал се (като се има предвид, че Виденов е гласувал въздържал се). Това е доста рехаво мнозинство, което обаче едва ли ще се разпадне в предстоящите пет пленума до конгреса на БСП на 1-3 май. По важното в този вот е демонстрираната явна неподготвеност на официалната соцопозиция за овладяването на местните структури. Въпреки че низините посрещат доста по-ентусиазирано "нашето момче" Жан Виденов, рефлексът да се избират спуснатите отгоре делегати е по-силен от партийната любов. Освен борбата в низините на Жан не му остава нищо друго - комисиите по подготовката на политическия доклад, промените в устава и отчет се ръководят от Първанов, а по алтернативите - от Добрев. Неуспехът за отлагане на конгреса всъщност не е първата загуба на бившия премиер в новата му роля на вътрешнопартиен опонент. Оценката на двегодишното му управление бе отложена, докато самата идея вече не предизвиква сериозен смут в червените среди и не е аргумент в борбата за лидерство на "Позитано" 20.
Много по-силен скандал предизвика предложението на Валентин Вацев Николай Добрев да бъде отстранен от организацията на конгреса заради фракционерство. Атаката срещу Добрев бе отложена поради заболяването му, но иначе русенските социалисти изпратиха писмо с предложение за отстраняване на Вацев от изпълнителното бюро. Дългогодишният организационен секретар на столетницата е нож с две остриета - от една страна, той осигурява връзката с ДЕР, но за част от соцелектората е и олицетворение на връщането на мандата.
Един от основните аргументи, с които сподвижниците на Виденов подкрепят идеята за отлагане на конгреса, беше фактът, че 1 май е и празник на червения орган "Дума". "Не можем да започнем с празник на продевщината", декларира виденовист-теоретик. Още повече че конгресът трябва да бележи залеза на Продев като главен редактор на вестника, поне такива са разчетите на няколко крила на "Позитано" 20.
Сред соцсредите свалянето на политическото доверие от главния редактор на "Дума" Стефан Продев се обсъжда от няколко месеца. Наскоро идеята беше възродена от Красимир Премянов, но тогава соцръководството парира тази атака. Сега нещата са се променили и в изпълнителното бюро се е обсъждал вариантът с временно изпълняващ длъжността главен редактор на "Дума" до 1 май. Критики към Продев се отправят от различни страни. Дори по-нататъшното финансиране на вестника е обвързано с промяна на ръководството и, разбира се, на редакционната политика. Като компромисен вариант в соццентралата дебатират по идеята Стефан Продев да бъде оставен като почетен главен редактор, без портфейл. Нещо, което обаче той вероятно няма да приеме.
Бонев лобира в Москва за директни контакти
"Дадох всички документи, с които разполагаме, за контрабандата на пиратски компактдискове от Мултигруп за Русия, каза вътрешният министър Богомил Бонев след завръщането си от Москва в четвъртък. Започваме съвместна работа по неутрализирането на този канал за пиратски CD, Москва е буквално залята от наши компактдискове", заяви още министърът.
Богомил Бонев беше поканен от вътрешния министър на Русия Виктор Куликов на официално четиридневно посещение. С него пътуваха и шефовете на Националната служба за сигурност полк. Атанас Атанасов и директорът на Националната служба за борба с организираната престъпност Кирил Радев.
Няколко дни преди делегацията да отпътува за Москва, на пресконференция в МВР беше оповестено, че групировката е замесена в производство и износ на пиратски компактдискове за Русия. Според шефа на нашето контраразузнаване полк. Атанас Атанасов две от пратките са заминали за Русия със самолети на "Газпром". Документите по аферата са били предадени и на Федералната служба за безопасност и на Главно управление за борба с организираната престъпност.
Не говорихме за газ, но в разговорите с ген. Куликов и директора на Федералната служба за безопасност стана дума за това, че когато в отношенията между двете страни се намесят престъпни структури от българска страна, отношенията започват да търпят странни метаморфози, каза министър Бонев. В Москва има много модерно виждане за това как трябва да се изграждат отношенията между двете държави, заяви министърът.
Преди да замине за Москва, министър Бонев заяви, че посещението му в Русия не е свързано с проблемите с доставките на газ. Явно обаче МВР-шефът е поставил въпроса пред руснаците, осветлен в контекста на нежеланието на българското правителство съмнителна групировка като Мултигруп да държи контрола на доставките на стратегическото гориво. Очевидно е, че макар и визитата да е била подготвяна от есента, моментът не е случайно избран. Българското правителство отдавна изразява съмнения, че Русия получава изкривена информация за позицията на България по въпроса за газа.
Купуват ли руски престъпни групировки земи по нашето Черноморие е бил въпросът, от който са се интересували руските спецслужби. Те искали конкретна информация за техни структури у нас и подставените им лица. Руското МВР предложило конкретни мерки за борба с износа на капитали от Русия и България от мафиотски структури. Годишно от Русия се изнасяли около 12 млрд. долара. Нашата страна няма точна статистика, но очевидно не е малко и сме заинтересувани и двете страни да си помагаме в това отношение, заяви Богомил Бонев. Контрабандата на наши вина за Молдова и Грузия бил другият въпрос, от който се интересували в Главно управление за борба с организираната престъпност. Според Бонев проблемът бил в митническите такси, които принуждавали бизнесмените да действат така.
Успехът на визита ни е, че се договорихме за конкретни стъпки и установихме пряк контакт с руските служби, похвали се Бонев. И двете страни декларирали желанието си за тясно сътрудничество в борбата с трансграничната престъпност. Връзката с руските служби за сигурност вече ще бъде директна, по телефона. Освен това в българското посолство ще бъде назначен представител на нашето МВР. Досега длъжността била вакантна, но Бонев имал предвид човек, който в най-скоро време да замине за Москва. Русия има от няколко години представител на своето вътрешно министерство в посолството си в София. Обменът на информация между службите трябвало да става директно и да се избягват бюрократичните пречки в борбата срещу престъпността. Вече почти били готови три договора, които трябва да се подпишат между българските и руските служби за взаимна помощ. Единият е с Федералната погранична полиция. Има готовност за споразумение и с Федералната служба за безопасност, а е обсъждан и въпросът за договорености с Федералната агенция за правителствени връзки.
НАТО и координацията на спецслужбите скараха политиците
Централизиран или не трябва да е потокът на информацията от специалните служби - този въпрос измъчваше политиците на президентския Консултативен съвет по национална сигурност миналата сряда. "Идеята за координиране на органите на изпълнителната власт в изпълнение на техните функции по сигурността е било нещо постоянно, трайно присъстващо в съзнанието и на администрацията, и на политиците", обяви премиерът Иван Костов след срещата с политическите си опоненти. Дискусиите по Концепцията за националната сигурност няма да продължат в Консултативния съвет към президента, допълни премиерът. Дебатът ще продължи в пленарната зала на парламента към края на пролетта и началото на лятото, каза още той.
"Изразихме своите категорични възражения по отношение на идеята за създаване на съвет за национална сигурност към Министерски съвет", контрира го лидерът на БСП Георги Първанов. "Това е една идея, която не е убедително разработена в тази концепция. Ние предлагаме тази идея да падне, за сметка на това обстойно да бъдат разработени ангажиментите на всички държавни институции по отношение на националната сигурност", допълни червеният лидер. Според него Консултативният съвет по националната сигурност е игнориран, а за сметка на това се създава нов орган, който не е законово регламентиран.
Както се очакваше, Първанов се изправи и срещу ориентацията на страната ни към членство в НАТО. "В документа става дума, че концепцията важи до приемането в НАТО, а не става ясно кои са истинските гаранции за нашата външна и вътрешна сигурност във времето до това приемане. Не става ясно и каква е ролята на въоръжените сили", каза още Георги Първанов. Сътрудничеството ни с пакта трябва да се развива съобразно еволюцията му от отбранителна структура към колективна система за сигурност, смята първият човек на "Позитано".
Единствено евролевицата подкрепи премиера. Нейният лидер Александър Томов даде рамо на идеята, според която Министерският съвет да централизира потока на информация от спецслужбите. "Мисля, че се прие най-важното - този съвет, за който говори премиерът Костов, да не функционира с права, които са законодателно уредени. Мисля, че при това положение можем да работим за комисия към Министерския съвет. Така се изчистват притесненията на медиите по въпроса", обяви Томов. За сметка на това той лансира, общо взето, безумната идея за отделна колективна система за сигурност в Югоизточна Европа. На практика това означава изграждане на балкански военен съюз. Ако обаче се опитаме да осъществим този фантастичен план на евролевия лидер, задължително трябва да кажем сбогом на европейската и евроатлантическата ориентация.
