Любопитен щрих от драмата около свалянето на "Каналето" и "Хъшове" е, че рекламната агенция, поръчала рекламите на "Овъргаз" в сваленото предаване на Любен Дилов-син и Слави Трифонов, не е платила за тях. Основание за отказа си тя намира в твърдението на телевизията, че няма сключен договор за излъчените реклами. Това беше и един от формалните поводи да се развали договорът между БНТ и "ТриВоДи" ООД за излъчването на "Хъшове". Договор всъщност е имало, твърди източник от националната медиа, но той не е бил подписан от генералния директор Иван Попйорданов. Процедурата по сключването на контракт с БНТ за излъчване на реклами изисква под документа да се подпишат няколко от тв-шефовете, като последен подписа си полага генералният директор. В случая всички без Попйорданов са били парафирали договора и той е чакал в директорския кабинет за окончателно височайше одобрение.
Срокове
И хората с разплащателен влог могат да разсрочват сметките си за парно
На 27 февруари изтича срокът за софиянци с разплащателни влогове, които искат да разсрочат февруарските си сметки за парно. Те трябва да попълнят молба в свободен текст до "Топлофикация", в която да посочат абонатния номер на партидата и номера на разплащателния си влог в ДСК. Молбите се подават в централата на "Топлофикация" в ж.к. "Борово". Разсрочването е в сила само за парното. Наредбата за прилагане на фиксираните цени на топлинната енергия допуска отлагане на плащането на половината от цената на използваната топлоенергия. Консумираната топла вода се издължава изцяло. Изцяло се плаща и дължимият ДДС както за водата, така и за парното. Подобна е процедурата и в другите градове на страната, които са топлофицирани. В повечето от тях разсрочването започна още през януари.
След плащането гражданите получават сметка от "Топлофикация", в която се посочват две суми - платената и отсрочената. Същата процедура може да се повтори и през март, в случай че някой реши да облекчи мартенските си разходи за парно. Сборът от дължимия остатък се разделя на четири равни части и ще се плаща от май до август. Няма проблем, ако абонатът е плащал част от парното си, но следващия месец реши да се издължи изцяло. Тогава трябва отново да подаде молба в "Топлофикация".
Откриването на разплащателен влог в ДСК става в клоновете на касата по месторабота или по местоживеене. Таксата за откриване е 1000 лв. Пенсионери и учещи плащат по 500 лв. Изискват се 5000 лв. минимална първоначална вноска по влога. Клиентът уточнява всяко плащане, което желае да му бъде извършвано по сметка (ток, парно, данъци, ВиК, телефон, вноски за кабелна телевизия и т.н.). От касата искат задължително да се носи последната разписка, с която клиентът е платил на ръка. Безкасовото плащане започва един месец след откриване на разплащателния влог. Това означава, че гражданинът ще трябва още веднъж да плати на ръка. Годишната лихва по разплащателните влогове сега е 0.4%.
Всеки трябва сам да определи сумата, която е нужна, за да поддържа сметките си. ДСК плаща дължимите суми даже при недостиг на пари в разплащателния влог на клиента. Когато сметката е на червено, върху размера на недостига се начислява наказателна лихва (ОЛП плюс 10 пункта), уточни Момчил Смърдански, експерт-методолог в Централното управление на ДСК. Ако в продължение на два месеца в сметката не постъпят пари, служебно се спират плащанията. Дълговете се възстановяват по съдебен път при отказ от доброволното им погасяване.
За всяко плащане ДСК събира 100 лв. комисиона. За оперативно обслужване се плащат 300 лв. месечна такса, която се начислява в края на годината. Клиентите получават регулярно извлечение по сметката си с информация за извършените безкасово плащания. Всеки сам определя дали иска да получава извлеченията по пощата или лично в клона на ДСК.
За поемане на нови или за спиране на някои услуги за безкасово плащане се подава допълнително молба. Касата спира плащането от месеца, следващ месеца на подаване на молбата.
Офертите за летни почивки ще са готови през април
Зимните тарифи все още са актуални
Традиционната вече туристическа борса "Ваканция '98" събра най-големите фирми от бранша. Масирано присъствие показаха и новите структури - съветите по туризъм към общините с техните информационни центрове. Все още се подготвят пакетните цени за почивка на море или планина през лятото. Фирмите са изцяло готови с предложенията си за великденските празници и абитуриентските балове.
Офертите за зимна почивка са актуални, макар че сезонът преполови. Към традиционните оферти за Пампорово, Боровец, Витоша и Банско в последните години все по-мощно се прибавят и предложения за ски на Мальовица, Добринище, Семково, Чепеларе.
Седем нощувки със закуска в хотел "Рила" на Боровец в стая с две легла до края на февруари струват 79 долара. Предложението е на Балкантурист. През март цената ще бъде 77 долара. Доплащане за вечеря за 7 дни е 42 долара на човек. Три нощувки със закуска в тризвездните хотели "Соколец", "Еделвайс" и "Бор" на Боровец ще ви струват 42 000 лв., ако направите заявка чрез "Орбита". Същата фирма предлага пет нощувки със закуски на цена 65 700 лв., а седем - за 92 400 лв. За деца от 2 до 12 години се заплаща 65% от цената за възрастни. Срещу 17 500 лв. за спане в стая с две легла може да се отседне в хотел "Олимп" на Боровец. Офертата е на фирма ТИР. По желание се доплаща за закуска по 4500 лв. на ден и за вечеря - по 9000 лв. на ден. При повече от три нощувки хотелът предоставя безплатно по една спортна услуга на ден - фитнес, бодибилдинг, хидроджет.
Фирма ТИР предлага почивка в хотел "Перелик" на Пампорово. Нощувка в стая с две легла и закуска струват 24 500 лв. на ден. За деца до 6 години настаняването е безплатно. Гостите на хотела ползват безплатно басейн, сауна и фитнесцентър веднъж на ден. Офертата е в сила до 8 март. След това цената при същите условия пада до 22 000 лв. на ден. От 21 150 лв. до 23 500 лв. дневно за едно лице са цените за нощувка и закуска в други хотели на Пампорово ("Мургавец", "Преспа", "Мирчо войвода"). Предложението е пак на ТИР.
"Орбита" предлага почивка в Спортно-туристическия комплекс на Мальовица. Цената за нощувка в двойна стая е 6 долара на вечер. Децата до 12 години ползват 50% намаление. Двете писти са в непосредствена близост до хотела. Хотелът предлага и пълно ски-оборудване. Ако решите да почивате на Мальовица чрез фирма ТИР, ще трябва да платите за спане в стая с две легла по 12 500 лв. на ден. Фитнес и сауна се ползват срещу заплащане. От 9000 до 13 000 лв. е нощувката за българи в стая с две легла в Чепеларе. В Добринище настаняването в частни квартири е срещу 6000-7000 лв. на вечер. В Семково спането в хотел "Бор" струва 8500 лв. Офертата е на Пирински туристически форум.
"Балкантурист" предлага и възможности за краткотрайни пътувания през уикенда. Две нощувки на хотел "Простор" на Витоша със закуска струват 24 долара до края на март. През април и май цената ще бъде 20 долара. В хотел "Рила" на Боровец за две нощувки със закуска през април ще се плащат между 23 и 27 долара.
Пълен пансион в хотел "Езерата" на Смолянските езера струва 24 600 лв. на ден в двойна стая за един човек. Предложението е на "Алма-тур БГ". Още една възможност за почивка в Родопите предлага същата агенция - в село Гела, близо до резервата Широка лъка. Пълен пансион в хотела на селото в двойна стая струва 24 600 лв. В близост до селото има ски писти, подходящи за малчугани, с малък ски влек. Децата до 12 години плащат 50% от стойността на възрастен.
Фирмите предлагат разнообразни оферти за почивка в планински градчета и села. Ако отседнете в Момчиловци чрез "Орбита", ще трябва да платите 8600 лв. на вечер за настаняване в къща в стая с две легла. За деца до 12 години цената е 4700 лв., а от 12 до 16 години - 6400 лв. Тридневна почивка в Родопите предлага Съюзът на родопските хотелиери и ресторантьори. Нощувката в Момчиловци е 6000 лв., в Смолян - 10 000-12 000 лв., в Стойките - 6000-10 000 лв. Срещу 7500 лв. можете да пренощувате в Хаджи Иванчовата къща в Копривщица. Предложението е на "Орбита". Специфична възрожденска атмосфера срещу 8000 лева на вечер и възможност за директен контакт (без посреднически агенции) предлага обновената Боримечкова къща в града.
Настаняването в комплекс "Свети Георги" в Енина ще ви струва 40 000 лв. в стая с две легла. За самостоятелна стая се плащат 30 000 лв. Офертата е в сила за летния сезон. За президентския апартамент се плащат 120 000 лв. Малък апартамент се предлага за 60 000 лв. Комплексът разполага със сауна и басейн. Хотелският комплекс "Елена" в гр. Елена пък предлага възможности за отдих срещу 8200 лв. на вечер в единична стая и 6200 лв. на легло в стая с две легла. При групови посещения (над 20 души) се правят намаления - за една нощувка цената е 5600 лв., за нощувка и вечеря (по договаряне) - 4800 лв. Ако решите да отдъхнете на море през зимата, можете да изберете почивка в Грандхотел "Варна" в "Св. Константин". Балкантурист предлага 7 нощувки със закуска и 5-дневна лечебно-възстановителна или калолечебна програма по избор. Цената до края на април е 186 000 лв. за възрастен в стая с две легла.
До края на март хотел "Империал" - Ривиера, предлага нощувка, закуска, ползване на басейн и фитнесзала срещу 44 000 лв. в двойна стая, която ще се ползва от двама възрастни. Ако се настанява един човек, той ще плати 30 000 лв. За дете до 12 години се доплащат 10 000 лв. Хотелът предлага разнообразни процедури за разкрасяване и възстановяване. Петдневна балнеолечебна програма например струва 35 000 лв. Ползването на сауна за 1 час става срещу 5000 лв., а на плувния басейн - 2500 лв. Почивка в Грандхотел "Варна" през уикенда предлага фирма ТИР. Нощувка със закуска в стая с две легла струва 27 000 лв. Децата до 12 години се настаняват безплатно в стаята на родителите. Цената е по-ниска, ако туристите спят най-малко 5 нощи - 25 100 лв. в стая с две легла. В сумата се включват също закуска на бюфет, цената за ползване на басейн, паркинг и хотелска застраховка. Отдихът в три-звезден хотел на "Златните пясъци" става срещу 9000 лв. на ден за възрастни, ако се ползват услугите на ТИР. В цената влизат нощувката и закуската. Офертата е валидна за неактивния летен сезон.
Част от фирмите са готови и с предложенията си за великденските празници. Балкантурист предлага да прекарате дните от 18 до 20 април в Интерхотел "Велико Търново" срещу 39 долара за възрастен и 19.50 долара за дете. Сумата включва две нощувки със закуска. Великденската оферта на фирмата за "Акропол" - Велинград, е за 35 долара, а в Марцуевата къща в Банско - 39 долара. Най-скъпа е офертата за Грандхотел "Варна" Св. Константин, 52 долара. Офертите са за две нощувки със закуска. Шейсет и осем хиляди лева. струва посрещането на Великден в хотелския комплекс "Елена". В цената са включени нощувка на 18 и 19 април, вечеря на 18 април, закуска, празничен обяд и вечеря на 19-и, както и посещение на музеи и литургия.
Туристическа агенция "Албена" предлага преференциални пакетни цени за абитуриентските празници. Кувертите са за два дни, датите са по избор - от 21 до 30 май. Учениците могат да избират и къде да проведат своя бал - в казино "Албена" или в ресторант. Цената на офертите е от 55 000 до 75 000 лв. В нея влизат две нощувки, празничната вечеря, екскурзия с автобус до Балчик - нос Калиакра. Предложения за абитуриентите анонсира и Балкантурист. Цената за една нощувка със закуска и празнична вечеря в Грандхотел "Варна" е 38 долара. По желание се доплащат 16 долара за втора нощувка със закуска. Ако учениците решат да проведат своя бал във фамилна къща "Акропол" - Велинград, ще трябва да платят за две нощувки със закуска и празнична вечеря 35 долара. Една нощувка със закуска и празнична вечеря в хотел "Простор" на Витоша ще струва на абитуриентите 24 долара. Нощувка и куверт в хотелите "Перелик", "Мургавец" и "Преспа" на Пампорово струват от 20 000 лв. до 26 000 лв. Две нощувки с куверт - съответно от 25 000 до 34 000 лв. Цените са на "Пампорово" АД и не съдържат комисиона за туроператора. В тях са включени курортната такса, ДДС и застраховка. Хотел "Самоков" на Боровец също е готов да посрещне абитуриенти срещу 28 000 лв. в стая с две легла за една нощувка. Цената на празничната вечеря е 21 000 лв. УФА подписа с БНТ за копродукции
Националната телевизия подписа дълго отлагания договор с немския маркетингов концерн УФА за излъчването на български футболни мачове. Срокът е до 31 юни 2001 г. с опция за продължаване за още пет години. БНТ няма да плаща нищо за правата за излъчване на мачовете, които се държат от УФА. Договорът е решен на базата на копродукции, макар, както напомни самият генерален директор Иван Попйорданов, тази форма де факто да е забранена от сега действащия медиен закон. Националният съвет за радио и телевизия обаче е разрешил това с аргумента, че футболното ни първенство е обект на "голям зрителски и обществен интерес".
"По същество копрoдукцията е забранена, макар да се надяваме, че новият закон ще избегне това. Ние обаче гледаме на българските мачове като на наше обществено задължение. БНТ не може да е национална телевизия, ако транслира всички останали първенства, но не и нашето. В същото време цената на предаванията от мачовете е непосилно бреме за всеки, не само за УФА", обясни г-н Попйорданов. Това означава, че ако мачовете се направят като външна продукция, БНТ ще начислява на продуцентите от УФА 12 000 долара за всяко отиване на ПТС (Подвижна телевизионна станция) на стадиона.
"Благодарение на точното тълкувание, дадено от медийния съвет, стигнахме до копродукцията като най-свободен начин за нашите взаимоотношения. Медийният съвет даде възможност те да се третират като съвместна дейност. В момента, в който имаме нов медиен закон, ще имаме и възможност за предоговаряне с УФА", допълни генералният директор. Това пък бе неговият отговор, макар и индиректен, на въпроса дали е възможно за в бъдеще БНТ да се разплаща с УФА с рекламно време на бартер при евентуална промяна в закона.
Съвместната дейност на БНТ и УФА ще се изразява в това, че телевизията ще участва в транслирането с кадри и техника, а немците - с телевизионните си права. Телевизията ще получи изключителните права да излъчва българското първенство и мачовете от турнира за купата на България - "Форд Мото-Пфое". Въпреки това представителят на УФА на Балканите - сръбската фирма S.V. -RSA и българският й клон S.V. -RSA - България, са готови да продават сублицензи на всички ефирни и кабелни телевизии. Фирмата вече им пусна циркулярно писмо, че забранява достъпа на всякакви телевизионни камери на мачовете от първенството, което се поднови на 21 февруари.
Рекламните приходи от "съвместната дейност" между БНТ и УФА ще се делят 30 на 70 процента в полза на немския концерн. Първо обаче ще бъдат изчистени всички стари задължения на телевизията към УФА, уточни директорът на "Маркетинг и реклама" Иван Павлов. Това би трябвало да стане чрез пари от спонсори, които ще се насочват изцяло към сметката на немския концерн, когато той си ги намира. Според запознати става въпрос за сума от порядъка на 400 000 долара.
Задълженията датират още от есента на 1996 г. Тогава УФА подписа договор с Българския футболен съюз (БФС), с който купува телевизионните и рекламни права на вътрешното ни първенство и турнира за купата срещу 2,5 милиона долара за следващите пет години. До момента е платил 900 000 долара от тях.
УФА, естествено, се опитва да продава мачовете на БНТ, която обаче няма пари за тях. За първия сезон (есен 1996 - пролет 1997 г.) бе сключен договор, по който S.V. -RSA получи само 40 000 долара. Миналата есен мачовете се излъчваха на добра воля, като се чакаше нов договор.
Сега покрай него УФА си издейства още един договор с БНТ - рамков, отворен, за сборни предавания от големите първенства в Европа - на Англия, Германия и Испания. Спортната редакция на телевизията може при интерес да си ги поръчва от немския концерн, който държи правата им.
Лутаме се от религиозния мистицизъм до юридическата безпристрастност
доц. Георги Лозанов, член на Националния съвет за радио и телевизия, пред "Капитал"
Какво трябва да представлява НСРТ и какъв е сега?
- Аз мога да говоря само за собствените си очаквания, които съм излагал многократно - те бяха за съвет, съставен от експерти в областта на медиите и правото. Съзнавам, че това беше само един от възможните модели. Друг възможен модел е на съвет, съставен от обществени авторитети. В крайна сметка се получи нещо трето, което съвмести двата модела. От едната страна сме ние с Иво Драганов и проф. Милчо Костов - хора, професионално свързани с медиите и правото. От другата страна са писатели и актьори с широка обществена популярност. Доколко тази съвместимост на моделите е реалистична, ще проличи от това дали съветът ще намери собствения си език, който да му даде идентичност, да гарантира уникалността на публичната му роля. Засега това все още не се е случило, нашето говорене се лута в широкия регистър от религиозния мистицизъм през гражданския патос до юридическата безпристрастност. С други думи, всеки от нас идва със собствения си дискурс и в една или друга степен остава в него, трудно го жертва заради гласа на институцията. А медийният съвет, като всеки колективен персонаж, се случва единствено на териториите, които всеки от членовете му е готов да отстъпи. Аз поне така разбирам нещата и затова дори в собствените си очи изглеждам по-отстъпчив, отколкото би ми се искало.
Съветът си спечели лоша слава, защо?
- Да, това е вярно. Според мен причините са поне две. Първо, трудно се влиза в институционална дреха, шита по тясната кройка на един лош закон. Виждам, че на някои колеги тя им действа като късно надянат девствен пояс и се случва да им се поиска да го разкъсат. И второ, съветът е нов овластен персонаж в медийното пространство, където властта, освен формално, е и неформално разпределена. Сега се появява още един претендент и следва преразпределение. За да заеме мястото, полагащо му се по закон, нашият съвет неизбежно се разминава с инстанции, издания и пр., които имат менторски амбиции по отношение на медиите. А те от своя страна естествено се опитват да защитят позициите си чрез атаки срещу съвета. Така че корените на "лошата слава" са противоречията вътре, у всеки от нас, и вън - в пространството на медиите. Впрочем единственото социологическо проучване, измерващо общественото отношение към съвета показа изненадващо окуражителни резултати - 59 процента одобрение.
Кои бяха кризисните моменти?
- Той беше един - около избора на управленческите тела на БНР. Тогава някои членове на нашия съвет решиха да поправят грешката, която считаха че са допуснали с гласуването за Александър Велев. За подобно закъсняло преобръщане на вота обаче липсваха законни основания и съветът се изправи пред риска сам да наруши закона, след като е създаден именно и само за да го брани. Ако това се беше случило, съветът реално щеше да е престанал да съществува, а и формално щеше да се разпадне, защото и аз, и други колеги щяхме да си подадем оставките. Разбирате нали, това беше избор между мнение и правило и ако беше спечелило мнението, ние трябваше да си вземем шапките и да си вървим, защото сме тук не за да налагаме мнения, колкото и да държим на тях, а за да налагаме правила, колкото и да не ни харесват. Иначе противоречията помежду ни за мен са особено ценни. Няма по-обезпокоително явление в публичността от единодушието. В него винаги се чува похъркването на заспали фанатици.
Какво според вас от сега действащия закон трябва да влезе в следващия?
- В този закон лоши са не толкова отделните членове, колкото тяхната фрагментарност и разпиляност. Прилича на играта бесеница. Имаш първата и последната буква, а по средата точки, точки, точки, които трябва сам да запълниш. И тъкмо по закон, ако има обесен, той ще е НСРТ. Новият закон трябва предварително да запълни точките, като според мен поне най-напред постави в обща правна рамка държавните и частните медии. Засега мачът между тях не се е състоял, защото се играе на два различни стадиона.
Какво е вашето мнение - например външни продукции като "Всяка неделя" в противоречие ли са с медийния закон, след като се занимават с политика?
- По закон не бива, а и това е разбираемо - една обществена медия трябва да се съобразява с обществения интерес, а външната продукция волю-неволю се обвързва с частни интереси и започва конфликт на интересите. Впрочем този конфликт днес се разиграва в БНТ на най-различни нива, защото обществената медиа повече или по-малко се крепи върху консенсусите в обществото. Различностите са привилегия на частните медии. Но тъй като те все още не са силна фигура в нашата медийна действителност, на БНТ й се налага да играе двете роли сама. При това положение винаги винаги ще възникват остри спорове и ние, каквото и решение да вземем, няма да сме прави. Още когато влязох в съвета, казах, че вероятно нашата задача ще е да понесем пасивите на 40 години тоталитаризъм и 10 години абсурд в българските електронни медии.
Очаквахте ли толкова шумно да се коментират изявите на НСРТ?
- Очаквах по-голямо доверие към тази институция от страна на журналистите, защото, както и да функционира, тя във всички случаи е още един буфер пред натиска върху медиите - говоря и за политически, и за икономически натиск. Така че въпросът винаги е двоен - как съветът си върши работата и дали медиите искат той да си я върши.
Как ще оцените програмата на телевизията?
- Като зрител, смея да твърдя - просветен, аз не харесвам програмата на БНТ. Първо, защото професионалният й елит ни настройва клаустрофобично. Години наред той нито нараства, нито се обновява, няма никакво движение на лица, позиции и стилове. Преди време влезе едно младо поколение журналисти, повечето мои студенти, което изчезна. Питам се къде. Изглежда телевизията е черна дупка за индивидуалности. Стоят едни и същи физиономии и със самия факт, че не се появяват нови, и те започват да стоят кухо. Няма го другия, с когото, съотнасяйки се, да получаваш собствен аз. Друго е да има конкуренция. След като това са все същите десет или двайсет души, дори няма особено значение как точно ще се появят в програмната схема, в какво точно предаване и по кое точно време. Много е важно да започне производство на професионалисти в БНТ. Сега то е замряло, както други производства в страната. Второ, програмата на БНТ е лоша, защото фактически няма програмна схема. Има само отломки от стари програмни схеми, които плуват по въздуха. Всеки пореден директор, който идва в БНТ със своя екип, а те са много, нито има време докрай да разруши старото, а още по малко да създаде нещо ново. Така действащите програмни схеми не само нямат авторство, те имат негативно авторство. Из ефира се носят само сенки на неосъществени намерения и се явяват на зрителите като призраци. Но това не може да се реши с декрет. Пъзелът може да се нареди само отвътре, изключително бавно и с изключителна професионална толерантност. Вместо това моето впечатление е, че в БНТ водещ е професионалният егоизъм - всеки защитава себе си. А в телевизията, особено в едно лошо направена телевизия, това е самоубийствено, защото тя е колективно творчество. Не може един човек да направи предаване оттук дотук, а преди и след това да са боклуци. Те изграждат общо колажно послание, чуждият неуспех става твой. Затова е нужен нов корпоративен начин на мислене. Но това е само наивно пожелание. Изходът е в нов закон, който да радикализира процесите. Дотогава трябва да се пипа много внимателно и много консенсусно и Попйорданов е именно такъв агент на консенсуса. Той е единственият от телевизионния елит, който може да води точно тази игра отвътре и по пътя на доброволността и сравнителността да нареди поне донякъде пъзела.
Сходна ли е ситуацията в радиото?
- Радиото само по себе си е по-демократична медия, защото тя е фонова медиа, не изисква като телевизията, за да приемаш посланията му, да "спреш" собствения си живот. И още преди 10 ноември програма "Хоризонт" имаше далеч по-либерално развитие от БНТ, далеч по-демократичен стандарт. След появата на частните радиа, които влязоха в много по-реална конкуренция с държавното радио, тази среда за втори път се демократизира. При това частните радиостанции до голяма степен повториха модела "Хоризонт", т.е. той емигрира от себе си в частния сектор, така да се каже, сам се изправи срещу собствената си авторитарност и монополизъм. Сега на "Хоризонт" предстои да измине обратния път - да се завърне при себе си. Аз обаче гледам на обществените медии като на отминаващ етап, комуникацията все повече се парцелира и индивидуализира. За нас те имат функцията на саркофага в Чернобил - да спрат опасните излъчвания на остатъците от държавните тоталитарни радио и телевизия.
Какво се случи между БНТ и "Хъшове"?
- Получи се като играта "тука има - тука нема", но с четири кутийки. Непрестанно се отваря кутийката, в която няма нищо, защото то вече хитро е преместено в съседната. Тоест непрестанно четирите основни проблема около пилотното предаване се подменят. Първият е може ли едно политическо шоу остро да атакува политически авторитети. Отговорът е: не само може, но е задължително. В един публикуван разговор с Любен Дилов-син след януарските събития му казах, че няма шанс "Каналето" да оцелее, ако не намери нови политически адреси на своите гегове. Вторият проблем е дали тонът на "Хъшове" е съвместим с тона на една обществена телевизия. Това подлежи на обществен дебат. Те твърдят, че говорят на езика на своята аудитория, аз обаче мисля, че по-скоро те й налагат стил на говорене и поведение с определени идеологически измерения - малко патриотарство, малко мачизъм, малко битов цинизъм и т.н. Третият проблем е за връзката позиция - реклама. Още "Каналето" безпардонно смесваше публицистично адресирани с рекламни послания. Рекламата за джинсите срещу Виденов или обратното. Това недопустимо от медийните стандарти "кръвосмесителство" изигра лоша шега на "Хъшове" в отношението му с "Овъргаз". Щом веднъж си създал подозрението, че твоята позиция може да бъде купена, иди после обяснявай, че не е купена. И четвъртият проблем са договорите - доколко са акуратни спрямо изискванията на закона. Там има много недоразумения, които трябва да се изчистят. Те се самонарекоха спрени. Аз разбирам, че това е много примамлива роля за едно политическо шоу. Но в една обществена телевизия не може да има спряно предаване. Може да има преговори, договори, клаузи, неустойки и пр. Но те искат да имат враг, защото той е ключовото условие за ефективността на тяхната стратегия. И го намериха в БНТ и отчасти в НСРТ. В този смисъл не виждам цензори на шоуто, виждам само участници. Иначе прогнозата ми е, че имат всички реални възможности да се върнат в БНТ, но не съм сигурен дали го искат... Накратко
Информацията, която правителството дава за медиите относно приетите от МС проектозакони, ще се уеднаквява по специално одобрен от министъра на държавната администрация стандарт. Всеки проект на закон, който се внася от министерствата в правителството, трябва да бъде придружен от попълнено "съобщение за средствата за масово осведомяване".
Четири пункта трябва да попълват главните секретари на съответните ведомства. Те трябва "на ясен, точен и разбираем за всички език" да обяснят своето предложение. Когато става дума за промени на действащи нормативни актове, в съобщението трябва да се подчертава новото, съветва авторът на идеята Марио Тагарински - министър на държавната администрация.
"Този проект има за цел... " и "Правителството иска по този начин... " са две от графите в документа. В "Правителството иска по този начин... " чиновниците трябва да обосновават предложението си. "Обосноваването се дава в контекста на общата политика, като се дава връзката с Програмата на правителството "България 2001" и с европейското законодателство", пише в инструкциите. Всеки внесен проект трябва да бъде съпроводен от подобно съобщение, иначе няма да бъде разглеждан на правителствените заседания.
Напусналите заедно с бившия генерален директор на "Нова телевизия" Михаил Михайлов журналисти ще правят от началото на следващия месец програмата на столичния кабелен оператор "София кабел". В програмата на канала ще се появят новини и публицистични предавания. Самият Михайлов е назначен на шефски пост в "София кабел". Преди това той работел като секретар на Временният съвет по честотите, който раздаде лицензите за излъчване на повечето от сега действащите радиостанции и телевизии, като съветник в Комисията по радио и телевизия и като съветник на Стефан Софиянски по въпросите на медиите. "София кабел" е една от най-големите, а също така и незаконно изградени кабелни мрежи в столицата. Фирмата няма лиценз от КПД за тази си дейност. Единствената компания с разрешение да изгражда кабелна мрежа в София - "Глобо", досега не е направила нищо.
Екипът на "Каналето" също обмисля вариант да прави предаване по някоя столична кабелна мрежа, ако преговорите с БНТ не се увенчаят с успех. В него Камен Воденичаров ще развие някои от рубриките на излъчваното доскоро по "Канал 1" шоу.
Радиожурналистката Лиляна Попова, която за кратко беше шеф на националното радио и го напусна след като не беше утвърдена на този пост от НСРТ, става шеф на новините в Нова телевизия. Попова отказа офертите на Александър Велев да остане в радиото, заедно с нея подаде оставка и нейният екип. Не е ясно обаче дали някои от журналистите ще я последват на телевизионния екран.
Всички сме пирати
Искаме или не искаме, от гледна точка на авторското и сродните нему права всички дискотеки в България и музикални клубове, в които се пуска музика на живо или чрез запис, са пирати по отношение на композиторите, авторите на текста на песните и продуцентите на звукозаписи. Абсолютно всички кабелни оператори у нас, частни ефирни телевизии, повечето радиостанции, са пирати по отношение на композиторите, продуцентите на звукозаписи, артистите-изпълнители или сателитните канали. По отношение на компютърните програми пирати сме всички: държавната и общинската администрация, съдебната система, президентството, Конституционният съд, БНТ, БНР, търговските дружества, бюджетните предприятия, гражданите... Пират съм и аз - специалистът по авторско право, тъй като статията, която четете, е написана на моя домашен компютър с помощта на текстообработваща програма на Microsoft, която, както и вие, не съм придобил по съответния ред... Един от най-големите проблеми, свързани със защитата на авторското и сродните му права като видове права на интелектуална собственост, е
Най-големият проблем у нас в областта на авторското право е не толкова в липсата на достатъчно законови разпоредби или тяхното непознаване, колкото в неефективното им прилагане. И най-добре уредената защита на авторското право се обезсмисля, ако съответните съдебни органи нямат необходимата воля да правораздават, а изпълнителните - да упражняват правомощията си.
От 1 август 1993 г. в България е в сила нов и съвременен Закон за авторското право и сродните му права, при изработването на който е използван опитът на водещи страни в тази област. Самото съществуване на този закон представлява защита на авторското право, защото то като естествено право получава и позитивно-правна санкция, посочени са неговите обекти и субекти, имуществените и неимуществените права на автора - въобще уредени са отношенията, "свързани със създаване и разпространение на произведения на литературата, изкуството и науката", т.е. участниците в тези отношения вече имат и
Като цяло законовите разпоредби са адекватни на обществените отношения, които регулират. Уредени са както традиционни институти на авторското право, така и по-нови, свързани например със закрилата на компютърните програми и носителите и обектите на права, сродни на авторското. България е страна по основните конвенции в областта на авторското и сродните по него права.
Нужна е обаче спешна законодателна намеса най-вече в материята, уреждаща организациите за колективно управление на авторски и сродни права.
Тук не е мястото подробно да се излагат причините за възникването на тези организации, тяхната структура и начин на действие. В развитите страни обаче те от години са основни субекти на пазара на интелектуална собственост и по-специално в областта на музикалната индустрия, призвани да представляват и защитават интересите на своите членове и на членовете на подобни дружества от други страни, с които имат сключени договори за взаимно представителство. Така например, ако една наша радиостанция сключи договор с "Музикаутор" - българското дружество на композитори и автори на текст за колективно управление на авторски права при публично изпълнение и записване, тя получава разрешение да излъчва законно на практика целия световен репертоар, тъй като "Музикаутор" е обвързан в една мрежа от договори с повече от 90 държави. Ако радиостанцията излъчва музика (песни) от компактдиск, излъчването е легално по отношение на авторите на текста и музиката (композиторите) заради наличието на договор с "Музикаутор", но то е незаконно по отношение на продуцента на звукозаписа върху диска и изпълнителя на песента, защото те не са дали разрешение за използване чрез публично изпълнение (няма значение дали самият диск е произведен пиратски или легално). Но заради липсата все още в България на организации за колективно управление на правата на продуцентите на звукозаписи и изпълнителите, и при добро желание на радиостанцията, тя просто няма с кого да сключи договор.
Изходът е в по-подробно законово регламентиране на дейността и правомощията на организациите за колективно управление и на взаимоотношенията им с ползвателите. Така може да се открои ясно тяхното предимство и полза както за носителите на права, така и за самите ползватели. Материята, уреждаща
Огромният размер на аудио-, видео- и кабелното пиратство у нас налага спешни промени и допълнения в средствата за гражданскоправна защита, в духа на разрешенията, възприети в други европейски страни. С оглед характеристиката на авторскоправните нарушения - трудна доказуемост с традиционните доказателствени средства, възможност за бързо и лесно укриване или унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри, на практика невъзможност да се узнаят и оценят действително претърпените вреди, трансграничност, извличане на свръхпечалби при сравнително малки производствени разходи, е наложително:
1. Да се въведат бързи и изненадващи процедури, които да позволяват както осигуряването и обезпечаването на доказателства за нарушението, така и възможност за предотвратяване на нарушението при наличие на данни за предстоящото му извършванe.
2. Предоставяне по избор на ищеца и на други способи за компенсация, като например получаване на дохода, извлечен от нарушението, вместо обезщетение за вреди или определянето по преценка на съда на парична компенсация в граници, установени от самия закон.
3. Необходимо е ратифицирането и на други конвенции в тази област, както и прилагането на европейски директиви.
Всички западни експерти са учудени от факта, че при сравнително добро авторскоправно законодателство почти
Някои от по-главните причини най-вероятно са следните:
Мудността на съдебната система и неадекватността на старите процесуално-правни норми към новите пазарни отношения. Липсват ефективни процесуални мерки за предотвратяване на нарушенията и за предварително обезпечаване на доказателства за тях; съдебно-изпълнителното ни производство също се нуждае от радикална реформа; повечето и по-крупните нарушения на авторски и сродни на него права засягат интереси на чуждестранни носители, някои от които предпочитат да не се съдят директно с ползватели, от които при една нормална обстановка биха извличали печалба (например отношенията кабелни оператори - чужди сателитни канали). Други чуждестранни носители на права на интелектуална собственост предпочитат да си "платят" за показни полицейски акции или да поискат наказателноправна санкция от съответните органи, която всъщност е далеч по-трудно осъществима от гражданскоправната. Все пак главната причина за нежеланието на чуждестранните носители да потърсят правата си по съдебен ред е недоверието в ефективността на съдебната система и убеждението им, че в пиратския бизнес, например на компактдискове, са замесени интереси на най-високо ниво. Именно заради това за решаването на типично частноправни отношения, каквито са авторскоправните, се прибягва до политически, международен натиск. Неукрепналото ни гражданско общество, безсилието на държавните органи и късогледството на основните участници на пазара на интелектуална собственост довеждат до парадоксалното завръщане на административния метод на регулиране (пример - последните промени в режима за възпроизвеждане и разпространение на звуко- и видеоносители, компактдискове и лазерни дискове).
Интернет 2 - бъдещето на технологичния свят
Мрежата Internet 2 се популяризира в различна светлина, като същевременно все още има доста неясноти относно вътрешните цели на проекта и в крайна сметка каква е крайната му цел. Обещанието е, че новата Интернет-мрежа ще предлага до 1000 пъти по-бърз обмен на данни, макар че едва ли някой в момента вярва, че това е осъществимо в близките години. Към настоящия момент това е един чисто академичен проект, по който се работи в американски правителствени лаборатории и в цяла редица от организации с нестопанска цел. Новата мрежа не е свързана с основната Интернет-мрежа. Все пак на Интернет 2 не се гледа като на отделна мрежа, което пък означава, че целта на проекта не е да измести сега съществуващата мрежа. Изглежда, една от основните цели е да се работи върху проект, който ще подобри всички видове мрежи, включително Интернет-мрежата.
Според Грея Ууд, директор, отговарящ за комуникациите в проекта, Интернет 2 не е отделна мрежа. Ние не изграждаме нови мрежи в нашите лаборатории и извън тях. Ние подобряваме сега съществуващите компютърни мрежи и изграждаме връзки към GigaPOP-ве (хъбове (усилватели) с високоскоростна връзка, които предават милиарди битове в секунда), получавайки мрежови услуги от сега съществуващите доставчици на такива услуги. Според ядрото на работната група на Интернет 2 "целта на проекта е да осигури и координира разработката, поставянето и технологичното осигуряване за високотехнологични мрежови програми и мрежови услуги, за да бъде осигурена и в бъдеще водещата роля на Съединените щати в областта на висшето образование и технологиите, както и да се направи възможно пускането на нови услуги и програми по Интернет".
Интернет 2 използва съществуващите мрежи като тази на американската Национална научна фондация, високоскоростната мрежа Backbone Network Service, като в момента се проучват възможностите да бъдат включени и други високоскоростни мрежи, за да бъдат включени един към друг членовете на проекта както помежду им, така и към външния свят. Една от целите на тази част на проекта е да е сигурно, че бъдещото развитие на хардуера и софтуера ще се базира на открити стандарти. "На Интернет 2 трябва да се гледа не като на отделна мрежа, а като на опит за развитие. Основната ни цел е да сме сигурни, че развитието на технологиите ще е достъпно за много широк кръг мрежови потребители", твърди Ууд.
Освен че ще предлага по-бърз трафик, Интернет 2 ще има и още едно значително предимство - в момента данните от Интернет текат с еднакъв приоритет, все едно, че два компютъра си обменят данни. Интернет 2 ще предлага нива на приоритети за информацията, която се изпраща. Другата амбициозна цел е да се развиват върхови технологии като виртуални лаборатории и дигитални библиотеки. Именно развитието на тези технологии накара големи компании като Cisco, IBM и MCI да застанат финансово зад проекта. В момента над 100 университета и научни институти са свързани с проекта, като 53 от тези университети са носители на награди за бърза Интернет-връзка.
Към началото на следващата година вече трябва да са готови и пуснати в обращение първите експериментални програми за Интернет 2 - основните усилия са насочени за създаването на апликации за медийно интегриране, интерактивни програми и приложения за едновременна работа в реално време на много потребители. В начален етап на разработка са и проекти за създаването на дигитални мултимедийни библиотеки, достъпът до които ще се осъществява във виртуална реалност. Демонстрации на някои от готовите нови продукти се предвижда за 14-16 април тази година.
Американското Министерство на правосъдието изпрати още призовки по делото срещу Microsoft
Американското Министерство на правосъдието е изпратило граждански призовки до America Online (www.aol.com), MCI (www. mci.com) и други доставчици на Интернет-услуги във връзка с антимонополното дело срещу Microsoft (www.microsoft. com). Представители на MCI и AOL потвърдиха, че са получили призовките, но отказаха да коментират повече. Изпращането на призовките е сигнал, че правосъдното министерство е решило да търси още пътища, по които Microsoft дистрибутира своя Интернет-браузър Internet Explorer, и ще се опита да докаже, че доставчиците на Интернет-услуги се опитват да фаворизират Internet Explorer за сметка на Netscape Navigator на конкурентната компания Netscape (www.home.netscape. com). Призовките са част от течащото разследване срещу компанията на Бил Гейтс, че използва доминиращата си на пазара на персонални компютри операционна система Win-dows, за да стане доминираща и на пазара на Интернет-браузъри.
Джон Франк, главният говорител на Microsoft по юридическите въпроси за Европа, заяви, че изпращането на тези призовки не може да се разглежда непременно като нова част от разследването срещу неговата компания. "Не можем да спекулираме поради каква причина Министерството на правосъдието е решило да направи това. Те разпитваха доста хора в търсене на информация. Новината за изпращането на призовките не е изненада", каза Франк.
"Имаме кръстосани споразумения с известен брой доставчици на Интернет-услуги. Потребителите, ползващи операционната система Windows 95, които имат инсталиран Internet Explorer, могат чрез него да получат информация за доставчиците на Интернет-услуги, намиращи се в района, където живеят. Рекламираме услугите на Интернет-доставчиците и в замяна искаме от тях да рекламират нашите технологии. Не искаме потребителите, които стигат до тези компании посредством нашия Интернет-браузър, да виждат и реклами на конкурентите ни", допълни Франк.
През идната седмица представители на американското Министерство на правосъдието ще се срещнат с главните прокурори на щатите, които водят разследвания срещу Microsoft по обвинения в нарушаване на антитръстовото законодателство. Близо дузина американски щати, включително Тексас, Ню Йорк и Илинойс, водят разследвания за корпоративното поведение на Microsoft, като обвиненията са за нелоялна конкуренция.
НАКРАТКО
Компанията NXT пусна на пазара предназначените специално за преносими компютри високоговорители, чиято дебелина е по-малко от сантиметър. Компаниите NEC (), Acer () и Mission вече обявиха, че са лицензирали новата технология и планират да дограждат новия високоговорител в персоналните си и преносими компютри, както и в големите си домашни телевизионни системи. Разпространението на новата технология едва ли ще бъде взривообразно, след като цената е 799 долара.
Американският производител на компютри Hewlett-Packard () обяви ръст от 15 процента на нетните си приходи през първото финансово тримесечие на 1998 г., което завърши на 31 януари тази година. Нетните приходи за тримесечието са били 929 милиона долара срещу 912 милиона долара за същото тримесечие на предходната година.
Доставчикът на компоненти за производство на компютри Adaptec () заяви плановете си да купи американското поделение за производство на полупроводници на закъсалия финансово южнокорейски холдинг Hyundai Electronics. Закупуването на Symbios е на стойност 775 милиона долара. Компанията Symbios има 2500 служители и за миналата година има оборот от 620 милиона долара. Hyundai купиха Symbios от AT&T по времето, когато южнокорейците още бяха в добро финансово състояние.
Компанията Intel Corp. () се присъедини към консорциума от производители на електроника и музикални компании, разработващи стандарта DVD (Digital Video Disc), който се опитва да направи DVD стандарт за записване на звук. Intel Corp. е една от първите, които се присъединяват към консорциума и ще работят върху осигуряването на персоналните компютри като ефективна платформа DVD-аудиоплейърите.
Компанията IBM () започва да продава компютри по Интернет - ход, който хвърли в паника търговските партньори на компютърния гигант. Проблемът е в това как да бъде избран доставчикът на компютри на IBM, продаден по Интернет, след като за потребителя е без значение от кой доставчик идва пратката. За самите дистрибутори на IBM обаче това съвсем не е без значение. Другият проблем е как да бъде определена цената на даден модел, като същевременно тази цена се поддържа от няколко доставчици.
Пръст в раната или рана на пръста
Проспани бяха десетки години в опазването на културно-историческото наследство на България
Почти десетилетие проблемите около лавинообразно развиващото се иманярство пълнеха колоните на нашите вестници най-вече заради сензацията. Призивите за борба срещу него се прокрадваха само дотолкова, доколкото на борбата се предричаше предизвестеният край - заради бързото му въоръжаване със супермодерна техника, заради корупцията и мафиотството.
Във време, когато много от функциите на държавата се подлагат на съмнение или направо се отричат, държавната собственост стана лесна плячка и този процес намери и своите теоретици. При това етикетът "модерни виждания" (превъплъщение на довчерашните "прогресивни виждания") стана аргумент за налагане на неподдаващи се на аргументация становища.
Четирите страници на в. "Капитал", посветени на иманярството, сложиха пръст в раната и веднага предизвикаха реакция от страна на засегнатите. Те обаче побързаха да потърсят рана на пръста и дадоха да се разбере, че другата е естествена и в нея само се внася инфекция. Всъщност поставен беше въпросът за неспазването на законите на държавата, за отсъствието на достатъчно воля за борба срещу нарушителите им и за волното или неволното създаване на условия за узаконяване на беззаконията. Темата за иманярството засегна естествено темата за частното колекционерство и още редица други теми и простичко подсказа, че институциите, чиято задача е да опазват културно-историческото наследство на държавата ни, са проспали катастрофални години.
Не ми се иска да споря с директора на Националния исторически музей (НИМ) ст.н.с. Божидар Димитров, защото вече два пъти досега доказвах негови лъжи за Рогозенското съкровище, и ако продължа по същия път, сигурно ще го накарам не само да не се снима пред всеки успех на НСБОП, а и да се въздържа от самооценките си за безспорен професионалист. Повече скромност, г-н Димитров! (Ама откъде да се вземе тази дефицитна стока?) Това за десетте процента иманяри, които предлагат ценности на Националния исторически музей, е просто цифрова пледоария в тяхна защита и буди горчив смях у всеки човек, който познава тази печална материя. Добре е, че
Далеч по-интересен за мен е г-н Димитър Иванов. Професионалните ми занимания ме карат да се радвам повече на усилията му да издаде архива на Стефан Стамболов и да се изявява като дарител, отколкото амбицията му да бъде пионер на частното колекционерство, което, както сам признава, е в нарушение на българските закони. Вярно е, че у нас законите изостават от проблемите, които ни поставя всеки нов ден, но това съвсем не оправдава пренебрегването им, особено когато въставаме срещу тях за личен, а не за обществен интерес. Нека, следвайки логиката на това отричане на законите, си представим само, че утре някой въстане срещу закона, позволил частните музейни сбирки и ги прибере със сила в един-единствен частен музей под претекст, че този закон вече е остарял. Е, няма да е добре!
Респектира ме и фактът, че г-н Димитър Иванов вече е преподавател по мениджмънт на колекционерството и частното музейно дело в Нов български университет. Очевидно става дума за модерна дисциплина. Ето затова искам да дискутираме по-спокойно, ако наистина милеем за майка България и за нейния духовен напредък. Надявам се Д. Иванов да повярва, че не става дума за колегиални "нападки". Съжалявам, но след повече от три десетилетия музейна дейност намирам за неубедителни петте точки на г-н Иванов , оправдаващи частното колекционерство на изважданите обикновено изпод земята движими паметници на културата, принадлежащи според закона на държавата.
Вярно е, че само съдът доказва или отхвърля наследствените права над ценностите. И в това отношение има какво да се направи, за да се отреже гнилият клон - един нарочен закон, задължаващ собствениците на ясно указаните наследствени ценности да ги декларират еднократно до определен срок, ще сложи край на спекулациите, ще даде възможност да се следи движението им и ще успокои незаконния пазар. Но добре е въобще каквито и да е поправки в Закона за паметниците на културата и музеите да не се внасят в Народното събрание зад гърба на музейните колегии, какъвто беше последният случай, защото ще се стига все до печални резултати. И тогава прехвърлянето на отговорността за тях от болната глава (защитаваща един-единствен музей) върху здравата няма да има смисъл, та ако ще парламентарната каша отново да се приписва на мен.
Споменатите публикации възбудиха интереса към борбата срещу иманярството, към частното колекционерство и към редица други проблеми на културно-историческото наследство. Вече се подема инициатива за провеждане през пролетта на кръгла маса в Плевен по тези въпроси, и то с убеждението, че ще помогнем намиращите се под земята паметници на културата да стават по-рядко собственост на ъндърграунда.
Все пак ще трябва по-настойчиво да се напомня на няколко министерства, че криворазбраните усилия само към т.нар. национални приоритети имат като последица непоправими щети на националната ни култура като цяло.
Ст.н.с. Иван Райкински е директор на Историческия музей във Враца.
Трите болни кита на българското здравеопазване
В разгорялата се напоследък дискусия по проблемите на българското здравеопазване се изписаха безброй страници и се изговориха доста неща. Основната дискусия се насочи към вида здравноосигурителна система и дали здравеопазването да е платено или не. За съжаление нито един от ръководителите на здравеопазването не формулира точно какви са проблемите, какво трябва да се направи и какво се цели.
Според мен крайната цел на всички реформи би следвало да се формулира така: издигане на нашата медицинска помощ до световните стандарти, достъп на всички нуждаещи се до такава помощ и достойно заплащане на медицинския труд. Тези цели трябва да са неразривно свързани. Немислимо е да се изисква медицински труд на световно ниво срещу мизерно заплащане, както и не трябва да се позволява да се получават огромни доходи за здравни грижи, които са далеч под съвременната медицинска практика. Няколко са основните проблеми, без чието решение никакви реформи не биха довели до промяна в нашето здравеопазване.
Въпреки бомбастичните изявления за това колко добро е нивото на нашето медицинско образование истинското положение е много по-различно. Някой трябва най-после ясно да уведоми българското общество, че по-голямата част от завършващите медицина никога не са поставяли инжекция, не са зашивали елементарна рана или пък, не дай си боже, са вземали артериална кръв за изследване, а повечето практикуващи лекари не са в състояние да разчетат електрокардиограма и да окажат съвременна животоспасяваща помощ. Време е да се заговори открито за ширещата се корупция в академичните среди, за вземането на изпити след съответното заплащане, за подкупите за специализация, за провежданите псевдоконкурси с предварително известен победител.
Българската медицина се опитва да скрие липсата на международен авторитет с титли. Зад помпозното Медицинска академия се крие доста посредственост. Нашите преподаватели предпочитат да се титулуват асистент, доцент, професор, докато нормалното обръщение за западните им колеги е само доктор. И докато един български професор едва ли не ще се почувства кръвно обиден, ако университетът или академията, в която работи, изведнъж стане факултет към Софийския университет, да речем, повечето лауреати на Нобелова награда работят без всякакво притеснение в общи болници (General Hos-pital), асоциирани с някое медицинско училище.
В сегашния си вид медицинските институти не подготвят можещи лекари. Студентите по медицина пречат на своите преподаватели и асистенти. Те не се използват като надежден помощник в ежедневната работа, а са само неприятно задължение, което отнема ценно време два пъти седмично. За разлика от нормалния свят, където студентите се обучават посредством работа (вж. "Спешно отделение"), обучението у нас се осъществява с лекции, а в провежданите "упражнения" практическата работа липсва и е заменена с нови лекции.
Отдавна е минало времето, когато български медици с европейски авторитет са писали учебници на световно ниво. Малко са тези преподаватели, които биха предпочели да преведат и публикуват западните учебници (които са неотменен атрибут в техните собствени кабинети), вместо да произвеждат "оригинални" учебни пособия, които в повечето случаи представляват неособено добра адаптация на съответния западен аналог. В страните с развита медицина се използват обективни методи за проверка на знанията на студентите. Медицинското образование у нас с отчаяна упоритост държи на субективната система за оценка и устното изпитване. Естествено, когато всички студенти са изпитани писмено и са отговорили на неколкостотин въпроса, е много лесно да разбереш веднага кой колко е подготвен и да няма никакви съмнения дали оценката е резултат на обективни знания, на лична симпатия (или антипатия), на натиск от горе, или на размяна на парични знаци. Тоталните писмени изпити са единственият начин да се установят обективни критерии за знанията на завършващите медицина и да се легитимира пред обществото даден специалист.
Друг извънредно важен принцип, който се налага в последните години в Америка, е непрекъснатото усъвършенстване на всички медицински кадри на всички нива. Освен задължителното изискване за непрестанно опресняване на знанията всеки специалист е длъжен периодично (чрез изпити) да доказва своето ниво. Например специализацията по вътрешни болести е валидна само 10 години. След това специалистът се явява отново на изпит за специалност на общо основание и ако не го издържи, губи правото да се нарича специалист.
На всеки две-три години всички лекари, които работят с болни, са длъжни да преминат курс и да положат изпит за оказване на неотложна помощ и специализирана неотложна помощ. У нас това не се изисква дори от колегите, които започват работа в Бърза помощ.
В тази област са необходими следните бързи промени:
В момента българското здравеопазване на всички нива е стегнато в клещите на една
В какво се състои проблемът? В нормалните страни, след като един лекар завърши определена специализация (покривайки критериите, определени от съответната медицинска организация или от държавата), той е в състояние сам да взема практически всички решения относно своите болни (разбира се, с тяхно съгласие). Целта на всяко обучение или специализация е да се достигне такава компетентност, която позволява поемането на отговорност и провеждането на лечение от дадения специалист (това се удостоверява с диплома или лиценз след задължителното полагане на писмен изпит). Лекарят на Запад е равен между равни. В никакъв случай не може друг лекар да се намесва в отношенията лекар - пациент без изричното съгласие на пациента или на лекуващия лекар. Това не означава, че не се търсят консултации или мнението на други колеги при трудни за диагностициране случаи.
В България нещата са обърнати наопаки. Българският ръководител (началник отделение или сектор, ръководител катедра, професор и т.н.) се ръководи от един основен принцип - визитирам, следователно съществувам. Тези началнически визитации създават огромно напрежение в съответните колективи (правопропорционално на арогантността на съответния ръководител), лишават лекарите от правото и отговорността да вземат самостоятелни решения за своите пациенти и пропагандират една неефективна система на здравеопазване. За съжаление, като че ли по-голямата част от нашите хабилитирани преподаватели предпочитат да всяват страх, а не респект. Тук не става въпрос за упражняване на контрол над стажанти или специализанти, което е прието по целият свят. При нас
Модерно подготвените и можещи медицински кадри са несъвместими с командно-административната система, съществуваща в момента, и тя постепенно ще се разпадне. Този процес може да се ускори, като с промени в съответните наредби или в законодателството се издигне престижът на подготвените по новата система лекари и те бъдат натоварени с повече задължения и отговорности към техните болни. Тази реформа трябва да обхване всички звена - от поликлиничния ординатор до началника на клиника. Идеята е след 2-3 години да започнат да се появяват първите много знаещи и много можещи лекари, готови да се справят сами с почти всеки проблем в тяхната област. Трябва да се даде възможност и на практикуващите в момента колеги (чрез полагане на допълнителни обективни изпити и участие в следдипломна специализация) да променят своя статут.
Всички здравни заведения се оплакват от липса на средства и недостиг на консумативи и лекарства. И докато този недостиг е неоспорим факт, не може да си затваряме очите пред огромното разхищение на ресурси в системата на здравеопазването.
Да вземем например болничното обслужване. Ако хоспитализираните болни се преценят по западните критерии за хоспитализация, най-малко 50% от лежащо болните в момента трябва да бъдат изписани веднага и лечението им да продължи в домашна обстановка. А този процент е дори по-висок за някои специализирани отделения и клиники (гастроентерология, ендокринология и т.н.). Масова практика е да се приемат болни за диагностично уточняване. Много пациенти лежат с дни в очакване на планова операция, вместо да постъпят в болничното заведение вечерта преди или даже в самия ден на операцията. Това е повсеместна практика за цялата страна. Многобройни са примерите за дублиращи се структури - от наличието на две, че и повече лаборатории в непосредствена близост до поддържането на цели болници (справка - броя на АГ болниците в София). Тази порочна практика се крепи от два фактора - желанието на съответните заведения да демонстрират висока използваемост на легловия си фонд (в противен случай ги грози съкращение) и неизползването на световните стандарти за диагноза, хоспитализация и лечение.
В София има повече от 6000 болнични легла, компютърните томографи са над 5, има многобройни клинични лаборатории (държавни и частни) и всякакви специалисти. Целият този огромен ресурс е насочен към обслужването на едно население от около 1 200 000 души. Само за сравнение, една от градските болници в Ню Йорк с капацитет от 550 легла (200 от които психиатрични) осигурява медицинското обслужване на около 800 000 души население.
Въвеждането на западните стандарти само по себе си ще доведе до значително подобрение на ефективността на лекарския труд. В този кризисен период е наложително да се вземат драконовски мерки, за да се реализират максимални икономии, без да се компрометира качеството на медицинското обслужване. Не е разумно от обществото да се иска да поддържа цели болници само за да осигурява работа на персонала там. В тази сфера са необходими наистина смели решения, но за съжаление поне на този етап явно липсва политическа далновидност да се вземат такива мерки.
Изглежда, управляващият политически елит и ръководните кадри в медицината, които имат все пак достъп до някаква прилична медицинска помощ (качествата на която на практика са дори под средния стандарт за една обикновена западна болница), не могат, а и не искат да проумеят, че с повсеместното въвеждане на тези промени не само ще подобрят нивото на българската медицинска практика, но и самите те ще могат да се възползват от предимствата на едно съвременно здравеопазване.
Предлаганите до момента решения не се и докосват до същината на повдигнатите по-горе проблеми. Никаква осигурителна система не би довела до подобряване на качеството на медицинското обслужване без предварителна промяна в начина на обучение на лекарите и сестрите. Изкуственото поддържане на неефективни структури води до мизерия и корупция и е от полза само за ръководния персонал. А упоритото нежелание да се освободи българският лекар и да се издигне неговият престиж е тържество на бюрократизма над свободния дух на лекарската професия.
Д-р Вихрен Димитров е дипломант на Американската aсоциация по вътрешни болести.
"Опашки и муцуни" в АТА
След почти двумесечно прекъсване Центърът за изкуство АТА отново възобнови своята дейност с твърде интересна изложба - Божидар Бояджиев, "Опашки и муцуни", живопис. Става въпрос за опашките и муцуните на бойни самолети от различни държави, използвани по различно време.
Това е четвъртият пореден проект, свързан с претворяването в естетски образи на детско-юношеското увлечение на автора по летателните машини. В галерия АТА детайлите от корпусите на самолетите са погледнати под необичаен ъгъл и са представени по още по-необичаен начин. Те само смътно напомнят за строгите аеродинамични конструкции. Ето защо съответният летателен модел би могъл да се разпознае единствено по символите, изрисувани върху него (все пак е желателно зрителят също да е имал слабост по модели на самолети). По опашките и муцуните, представени от Божидар Бояджиев, се забелязват звездите на VI американски флот, кръстовете на Третия райх, петолъчките на бившия СССР, сърп и чук, пиратски череп и други развихрящи въображението отличителни знаци.
И за да ни внуши окончателно, че сме попаднали в някакъв странен свят, в който естетиката е заменила функционалността и не съществува нищо категорично и еднозначно, художникът е окачил картините си "накриво" - просто така!
Оливър Стоун продължава да изненадва публиката
Когато по екраните тръгне нов филм на Оливър Стоун, всички очакват нещо различно. Често това, което той им предоставя, надхвърля очакванията. Този режисьор има таланта да прави изненади. Такава изненада е и "Обратен завой". В него се разказва за перипетиите на закоравелия комарджия Боби Купър, тръгнал за Лас Вегас. По пътя колата му се чупи и той спира в малко градче, където се запознава с Джейк и неговата съпруга Грейс. Тук започват изненадите. Новите познати на Боби са хора без всякакви скрупули. Заради тях и без това изтормозеният живот на комарджията се преобръща наопаки.
"Обратен завой" като че ли е идейно продължение на "Родени убийци". На Оливър Стоун му харесва хората да се чувстват неудобно, като гледат неговите филми. Той редува по-спокойни с доста кървави филми. Първо засипва зрителите с големи дози вина за грешките във Виетнам - "Взвод", минава през борсовите игри в "Уолстрийт", отново Виетнам - "Роден на четвърти юли". Следват "Джей Еф Кей", "Доорс" и отново виетнамската тема - "Небе и земя". След това започват "по-дивите" филми. И между тях "Никсън". Може би точно смяната на ритъма помага на Стоун да остане на върха и да не бъде забравен като Дейвид Линч, който направи "Туин пийкс" и залезе.
Главната роля в "Обратен завой" изпълнява Шон Пен. Той не е от хората, които изпълняват еднотипни роли. Станал известен като бивш съпруг на Мадона, той успя да си извоюва и име сред актьорската гилдия. Дори режисира два доста сериозни филма. Голямата звезда в "Обратен завой" обаче е похотливата Дженифър Лопес, намерила своето амплоа в "Кръв и вино". Във филма на Стоун участват и други известни актьори - Ник Нолти, Клеър Дейнс, Пауърс Буут, Джон Войт.
Като приятна изненада може да се приеме и новият филм на режисьора Дани Бойл "Луд живот" с неговия фаворит Юън Макгрегър и Камерън Диас. След като направи "Трейнспотинг", Бойл бе забелязан от американските продуценти и те му предоставиха сериозен бюджет, за да направи касов филм. Обикновеният сюжет е пресъздаден по начина, по който англичанинът Дани Бойл умее, и така успява да удовлетвори очакванията на младата публика.
Алкохолът предизвиква рак на гърдата
Жените, които изпиват на ден между две и четири чаши алкохол, увеличават с 41 на сто вероятността да заболеят от рак на гърдата в сравнение с тези, които не пият. Това са данни от проучване, публикувано в последния брой на Journal of the American Medical Association.
Според него всяко питие, което е равностойно на 10 грама чист алкохол, увеличава риска от рак на гърдата с 9 на сто. Съответно жените, които консумират алкохолни напитки, равностойни на 30-60 грама чист алкохол, увеличават с 41 на сто риска да заболеят, 30-60 грама чист алкохол е равностоен на 2.5 - 4.5 бутилки бира или на 2-6 чаши вино.
Изследването е направено от екип на факултета по медицина в Харвард и обобщава данни от единадесетгодишни наблюдения върху 322 647 жени в САЩ, Канада, Швеция и Холандия.
Учените обаче отбелязват, че трябва да се гледа комплексно върху вредата и ползата от употребата на алкохол, като се има предвид, че умерената употреба на алкохол намалява сърдечносъдовите заболявания и понижава смъртността при жените.
Гастроном
Зимен гювеч по турски.
Зимният гювеч по турски (къш тюрлюсю) е един много оригинален и вкусен вариант на тюрлюгювеча, в който летните зеленчуци - тиквички, патладжани, зелен фасул и други - се заместват със зимни.
Продукти.
Предварителна подготовка.
Нарязвам месото на парчета колкото кибритена кутия. Обелвам картофите, праза, целината и морковите и ги нарязвам на едри парчета. Обелвам чесъна. Нарязвам едната глава лук не много ситно, а другите - на едри парчета.
Готвене.
Загрявам маслото и олиото в тенджера на средно силен огън. Запържвам месото около 10 мин, като след 2-3 мин добавям към него нарязаната глава лук. Добавям доматеното пюре, водата и всички подправки, покривам тенджерата с капак и оставям месото да къкри на тих огън 50-60 мин, докато омекне. Слагам всички зеленчуци без картофите, разбърквам и отново покривам тенджерата с капак. След 5 мин добавям и картофите и оставям манджата да къкри още 20-25 мин покрита, докато омекнат всички зеленчуци. Сервирам я гореща.
Заря за Дафовска, часовник за Динев
След като никой от VIP-персоните не изпрати олимпийската ни делегация за Нагано, сега се подготвя тържествено посрещане на златната ни медалистка както в столицата, така и в Чепеларе. Катя Дафовска ще бъде поздравена в правителствената зала на летището на 26 февруари в 15 часа. Групата спортисти, с която се връща Дафовска, ще пристигне с полет от Москва.
В родното място на шампионката ще има заря по време на официално тържество, съобщиха от инициативния комитет в Чепеларе. Сред изобилието от идеи как да изненадат именитата си съгражданка е била дори и да се изгради паметник на Дафовска. "Чухме с мъжа ми, че искали да увековечат Катя. Не знам, но ми се струва, че това вече са пресилени неща. Ние сме обикновени хора, вярно, че радостта е голяма, ама детето ми е жив човек. Тепърва й предстои да свърти дом, да ни зарадва с внуци, пък може и друга награда да спечели", заяви майката пред медиите.
Катя победи в най-тежкото състезание в женския биатлон - 15 км с 4 стрелби. За нея на тържествата Валя Балканска ще пее "Бела съм, бела, юначе", а няколко чевермета ще се въртят из разположеното на 1800 м надморска височина градче. "Обожавам зарята", сподели майката на златната спортистка, като научила за посрещането, което се подготвя в чест на нейната дъщеря. На внимание обаче се радва не само Катя, а и заелият 11-о място във фигурното пързаляне Иван Динев.
Олимпийската шампионка по фигурно пързаляне от Лилехамер'94 Мидори Ито (Япония) подари часовник на българския състезател. Деветнайсетгодишният Динев получил луксозния дар веднага след изпълнението на свободната си програма. Ито наблюдавала чаровния Иван няколко пъти в залата за тренировки преди началото на турнира. Мидори Ито бе звездата на откриването на олимпиадата в Нагано. Тя запали олимпийския огън, а сега коментира игрите за японски телевизионен канал. Ито е известна и с това, че е една от двете фигуристки в света, които са изпълнявали троен аксел. Другата е американката Тоня Хардинг.
Хирурзи са забравили конци в Хавел
Лекарите, които са оперирали през декември 1996 г. чешкия президент Вацлав Хавел от рак на дробовете, са забравили в тялото му хирургически конци, съобщи пражкият в."Право".
Операцията, на която беше подложен Хавел миналата сряда, е имала за цел изваждането на въпросните конци, които според отлично осведомени източници са били причината за хроничните бронхити, от които страдаше през последните седмици бившият дисидент. През ноември миналата година чешкият държавен глава заболя от пневмония, което го принуди да бъде 20 дни в болница и един месец да се възстановява на Канарските острови. Операцията миналата сряда е продължила 75 минути. Лекарите са почистили възпаление в областта на врата, което се е появило след извършването на трахеотомията през 1996 г. В официалното съобщение на медицинския съвет на чешкия президент се потвърждава откриването на конци, но не се уточнява дали те са били забравени при предишната операция.
Форд отвръща на удара
Само през интервал от по няколко месеца водачите в класациите на европейския пазар представиха новите си модели: "Фолксваген Голф" IV, "Опел Астра". Третият в групата - "Форд", малко поизостана със смяната на поколението, но сега подготовката за премиерата върви на пълни обороти. По пътищата вече въртят експериментални километри десетки прототипи. На автомобилния салон в Женева през март ще бъде представен напълно готов модел, а през есента първите коли ще слязат от конвейера. "Форд" явно е решил рязко да скъса с традицията. Това личи дори от факта, че след много години ще изчезне името "Ескорт". До края на февруари чрез Интернет всеки може да вземе участие в голямо състезание за новото име на новата кола, обявено от фирмата.
Студийният модел на снимката ясно подсказва, че промяната е толкова радикална, все едно че колата идва от друга планета. "Икон" (според издайници новото име на колата вече е решен въпрос) също подкрепя твърдението. Силуетът на новака е стилистично продължение на новата линия, получила старт от модела "Ка" през "Пума" и спортното купе "Кугър", което ще се продава през лятото.
Футуристичният дизайн на каросерията не е за сметка на удобството на пасажерите. Компактният "Форд" ще предложи значително повече място и удобства за пътниците. От една страна, това се дължи на увеличеното с десет сантиметра междуосие, от друга - на простора, гарантиран от доста по-високия таван.
Очакванията от техническите решения на новия модел са големи. Новото шаси ще бъде много по-стабилно, с високи характеристики за пасивна сигурност. Допълнителното опъване на предпазните колани и четирите въздушни спасителни възглавници ще влизат в серийното оборудване. Също както електронни помощници като антиблокиращото устройство за спирачките в комбинация със система срещу боксуване и странично занасяне, монтирани при конкуренцията само срещу солидни допълнителни суми.
Нови конструкции са предният и задният мост, които не само ще намалят шума и вибрациите, но и ще допринесат за повече комфорт - слабо място при предшествениците.
Гамата от предлаганите двигатeли е доста широка, комбинация между съвсем нови разработки и доказали качеството си "ветерани". Най-малкият мотор ще бъде с мощност от 75 к.с., с по четири клапана на цилиндър и ходов обем 1250 куб.см; най-мощният е двулитровият агрегат от "Мондео" - 130 коня. С голям интерес се очаква обещаният дизел с директно впръскване на горивото - 2000 куб.см, мощност 90 коня и голяма икономичност. В края на идната година е предвиден модерен четирицилиндров двигател с автоматично изменящ се разпределителен вал и компактния V-образен шестцилиндров мотор със 150 к.с. от 2000 кубика.
ДИАЛЕКТИКА
Приятелите на вестник "Капитал" БОЙКО ДИМИТРАЧКОВ, юрист в правния отдел на Международния валутен фонд във Вашингтон, и ВЕЛИСЛАВА ГРУДКОВА, специализант в Харвард, се ожениха след дългогодишна дружба. В далечна Америка, в щата Вирджиния, те си размениха венчалните халки и казаха "да" за общ семеен път. Сведения за роклята на булката няма, но е известно, че на събитието е бил Иван Кръстев. Известният политолог е желан гост на много брачни церемонии. Не е известно също така дали булката Велислава ще вземе името на съпруга си Бойко Димитрачков. Купонът по случай сватбата е преминал в тесен приятелски кръг и не се е разчуло из средите на официалната българската делегация, която в този момент беше във Вашингтон.
Политологът, психолог и историк БРИГО АСПАРУХОВ, по-известен като бивш шеф на Националната разузнавателна служба, проведе среща със симпатизанти на Движението за единство и развитие на БСП в Студентския град миналата седмица. Генералът от запаса обаче закъсня с два часа и изнерви пенсионери, които бяха дошли да го слушат. Те не се стърпяха да порицаят генерала: "Той, Бриго, уж от разузнаването, а пък един блок не може да намери. " Аспарухов изнесе поучителна лекция на тема международното положение и мястото на България в него.
Много видни държавни мъже се появиха във винарна "Тракия" в "Шератон" миналата седмица. Поводът беше откриването на традиционната швейцарска кухня, която ще се предлага на обед и вечеря. Шефът на борда Мартин Заимов, зам.-председателят на парламента Благовест Сендов със съпругата си, Елена Поптодорова, Стюарт Каралян, председател на борда на директорите на "Мобилтел", със своята приятелка, Александър Джеров, министър Валентин Василев, светският хроникьор Иван Тенев бяха част от видните дегустатори на специалитетите фондю и раклет. Всички гости имаха добро настроение, за което се грижеха трима фолкмузиканти от Швейцария. Най-много овации получи майстор-готвачът, който беше приготвил вкусните вегетариански блюда.
Фондация "Княз Борис I" започна изграждането в София на уникален музикален комплекс в памет на оперния ни колос БОРИС ХРИСТОВ. Центърът ще се помещава в къщата на великия изпълнител на улица "Самуил". Идеята на фондацията е да създаде и клуб "Борис Христов", в който почетни членове ще са съратниците на оперния изпълнител, негови почитатели и певци. В комплекса ще има камерна концертна зала с 60 места, звукозаписна зала. Фондацията се надява чрез благотворителни концерти да намери нужните пари.
Бившият шеф на София прес ВАЛЕНТИН ДОБЧЕВ открива нов пресклуб. Той се намира в зала "Олимпийска" на националния стадион "Васил Левски". Представителите на медиите ще имат възможност да се срещат не само със спортни дейци, но и с други представители на обществения живот.
Благотворителен спектакъл на младите ротарианци от Ротаракт клуб - София под патронажа на посланичката на Аржентина у нас Нели Мариа Фрейре Пенабад, член на Ротари събра в дискотека "Ялта" много гости миналия петък. Пяха Васил Петров, Мариус Куркински, Коцето. На търг бяше продадена склуптура на Ставри Калинов за 950 000 лв. Целта е да се съберат средства за оборудване на кръстовище в столицата, за да се улесни придвижването на инвалидите. Кръстовището ще е снабдено с минирампи за инвалидни и детски колички, със звънчева сигнализация и релефна маркировка на уличното платно за незрящи хора.
Новият изпълнителен директор на "Маркос мюзик" АТАНАС ЯНКУЛОВ събра журналисти от столичните медии в новия офис на компанията. В момента музикалната къща работи над 28 проекта с приоритетната цел популяризиране на българската музикална култура в страната и в чужбина. "Не може Майкъл Джексън да звучи отвсякъде и навсякъде, а българските попизпълнители да се пренебрегват", заяви разпалено г-н Янкулов. Той посочи за пример изявите на руския мултимилионер и певец Филип Киркоров. Впрочем по време на концерта в НДК той пял през цялото време на плейбек, но не и нашите певци. Разликата между тях е и в това, че в Русия 99.99 процента от музиката по радиата е руска, а при нас не е така.
Строители на капитализма
&copy; Велко Ангелов.
Мултигруп вкара Джамов във ФК ЦСКА
Президентът на Мултигруп Илия Павлов остана на шефското място в шампиона на България по футбол ЦСКА. Той беше избран единодушно от 146 делегати на общото събрание. Оставането на Павлов беше ясно предварително. Преди събранието, а и по време на него нова кандидатура не беше издигната.
Шефът на "Мулти" направи най-изненадващия ход в иначе скучното събрание с обявяване на предложението си за Управителен съвет на ЦСКА. В списъка му фигурираше името Димитър Илиев, който е значително по-известен като Димитър Джамов. Бившият шеф на борбата лежа в затвора, след като бе арестуван при показна полицейска акция в Зимния дворец по време на световното първенство по борба за юноши. Засега не е ясно дали Джамов ще получи по-големи правомощия в ЦСКА. С неговото идване се увеличава вероятността за привличането на халфа Йордан Лечков. За разлика от другите национали футболистът на "Бешикташ" е известен с близките си контакти с Джамов и е акционер в застрахователната му компания "Зора инс".
Илия Павлов и Джамов демонстрират близки отношения и в друг спорт - борбата. След ареста Джамов се оттегли като президент на федерацията и се опита да издигне Павлов, а той да остане в сянка. Свиканото общо събрание през ноември обаче се оказа нелегитимно. През юни предстои нов форум, на който тандемът Павлов-Джамов ще се опита да свали Симеон Щерев, когото подкрепя съперникът на ЦСКА във футбола "Литекс".
На общото събрание на футболния клуб не стана ясно само защо Джамов трябваше да бъде прекръстен на Димитър Илиев. Вероятно е някакъв опит за изграждане на нов имидж.
Илия Павлов, който прочете отчетния си доклад така, сякаш го виждаше за първи път, не уточни дали ще има пряк заместник. Предполага се, че това ще стане на първото заседание на новия управителен съвет. Прогнозите са, че на вицепрезидентския престол ще седне човек от Министерството на отбраната, чиито делегати на събранието безрезервно и единодушно подкрепиха Павлов при гласуването. В замяна в управителния съвет влязоха полковниците Шушков, Манчев и Венцислав Михайлов, заместник-началник на канцеларията на министър Ананиев. В доклада си Павлов изказа голяма благодарност за подкрепата на Министерството на отбраната, което можеше да е единствената опозиционна страна на събранието. Така с назначаването на военен за вицепрезидент Мултигруп очевидно циментира добрите си отношения с армейското министерство, от което ползва базата на стадион "Българска армия" и в Панчарево. "Благодарим на Министерството на отбраната, което е наш изключително коректен партньор и предоставя базата на отбора", прочете в доклада си шефът на Мултигруп.
Павлов спечели на своя страна всички присъстващи с фантастичните за българските стандарти суми, които бяха обявени като направени инвестиции в ЦСКА. 3.5 милиона долара са дадени за купуването на нови играчи. По половин милион групировката е вложила всяка година за други инвестиции, а още 300 000 - за стадион "Българска армия" и базата в Панчарево.
Най-странният ход на общото събрание бе решението ЦСКА да създава професионални тенисисти, тъй като имал необходимата база за това. От квотата на привържениците останаха учудени и като съвсем нормална реакция бе зададен въпросът "Нали сме футболен клуб, какъв е този тенис? Остава и голф да запишем в правилника". Водещият събранието изпълнителен директор и вече нов член на УС Емил Данчев отговори, че и това е възможно, ако общото събрание го прецени за приемливо, но че за момента са създадени условия само за тенис.
Най-голямата атракция бе капитанът на националния отбор и нов футболист на ЦСКА Трифон Иванов. Ексцентричният защитник закъсня с повече от половин час, а после започна да се забавлява като малко дете на първия ред. Иванов взе една от камерите и започна сам да снима седящия пред него Илия Павлов. Малко по-късно, докато останалите гласуваха с делегатските си карти, той я размахваше като знаме.
Павлов обеща и грандиозно посрещане на 50-годишния юбилей на клуба. "Знаем, че ще струва много пари, но си струва да го направим", каза президентът. След тези думи червените привърженици вече чакат на стадион "Българска армия" за празничен мач да се появи някой от побеждаваните вече европейски грандове - "Байерн", "Интер", "Барселона", "Ливърпул" или "Нотингам".
Сагата "Кремиковци" се превърна във фарс
В пълен фарс се превърна сагата с футболния отбор "Кремиковци", който носи името на металургичния гигант край София. Миналата сряда на 100 метра едно от друго се проведоха две общи събрания на клуба, които претендираха да са легитимни. Смешки имаше и на двете. Там, където бе старото ръководство на клуба начело с изпълнителния директор Румен Вълков, делегати бяха главно футболистите от тима - нещо, което просто не се позволява от нормативните актове. Те избраха за президент своя капитан Евлоги Станоев.
На другото бяха пускани само хора, които имат покани с печата на "Кремиковци" АД. Затова там не допуснаха дори двамата пратеници на футболния съюз (БФС). Те просто не носеха със себе си поканите, дадени на изпълнителния директор Иван Вуцов броени дни преди това. За президент бе избран Огнян Атанасов, заместник-председател на Управителния съвет на "Кремиковци" АД. В управителния съвет на футболния клуб влезе и министърът на държавната администрация Марио Тагарински.
"Ние не сме ведомствен клуб и нашият управителен съвет е легитимен", каза Евлоги Станоев, който бе поканен за делегат и на другото общо събрание. "Нашето общо събрание е проведено в съответствие с документите и е единственото легитимно", твърди Огнян Атанасов. Очевидно спорът е кои реално са били делегати на общото събрание. Това на футболистите е проведено главно с тях. Другото пък е било с делегати от комбината, за които се твърди, че са приети няколко седмици преди това.
Двата варианта на ФК "Кремиковци" са в жесток конфликт, след като хората от фирмата, избрани в ръководството на клуба на миналото общо събрание през ноември, назначиха за старши треньор Йордан Стойков-Бумбо. Играчите влязоха в конфликт с него и му направиха бойкот. Шефовете от "Кремиковци" АД решиха, че документацията на клуба е в пълен хаос, че не са правени задължителните пререгистрации от 6-7 години насам и затова поискаха да въведат ред с ново общо събрание. По този начин естествено ще внесат и пълна легитимност на всички свои решения по отношение на клуба, с който смятат да сключат спонсорски договор, за да се избегнат обвиненията във ведомственост.
"Изместват ни силово", оплака се на пресконференция миналия петък Евлоги Станоев. Той и съиграчите му били изумени, че не ги пускат на другото общо събрание, за което отначало се били запътили.
В БФС, където в четвъртък и двете ръководства отидоха да картотекират нови играчи, се хванаха за главата. На другия ден имаше заседание на изпълкома. Най-висшият оперативен орган на БФС взе половинчато решение. До момента, в който съдът се произнесе върху протоколите от двете общи събрания, ФК "Кремиковци" се представлява от старото си ръководство. Така в събота, в първия пролетен кръг, игра отборът на Евлоги Станоев. Не е сигурно, че следващата събота ще е същото, защото тези футболисти не искат другото ръководство, а то си има цял резервен отбор.
Футболните синдикати: Преди да се обединим, да се разграничим
Миналата седмица официално бе учреден и вторият синдикат на професионалните футболисти в България. Както се очакваше, негов президент стана живата легенда на действащите ни играчи Борислав Михайлов. Името на организацията е Синдикална асоциация на професионалните футболисти (САПФ) в България.
Боби практически повтори думите на колегата си Дончо Донев, президент на Национален футболен синдикат (НФС), създаден на 8 февруари в Пловдив. "Два синдиката са много за 700 футболисти в България. Очаквам скоро да се обединим", каза рекордьорът по мачове в националния ни отбор. Ден по-рано на пресконференция Дончо Донев каза, че не е добре професионалните играчи в България да се делят на две.
И от двата профсъюза твърдят, че обмислят идеята от доста време насам. Като се има предвид всичко това, човек се чуди защо изобщо възникнаха два синдиката. Теоретичните им основи са практически еднакви. Те искат да защитават футболистите при сключването на договори с клубовете им. Искат да гарантират, че договорените суми ще им бъдат изплатени - навреме и в цялост.
И двата синдиката планират пенсионни и осигурителни фондове - но в по-далечното бъдеще. Съзнават, че нямат необходимия първоначален капитал за това. Засега смятат да се финансират с членски внос - на месечна база.
НФС възнамерява да предложи на клубовете да им взема по 5-10 процента от трансферните суми при продажба на футболисти. Срещу това ще ги отменя в медицинските грижи при тежки контузии на играчите и ще подготвя пенсионен фонд.
За хората в САПФ е немислимо да се вземат каквито и да е отчисления от трансферите. В техния устав е записано, че набират средства също от спонсорство, дарения и организация на различни мероприятия.
На пръв поглед двата синдиката действително трябва да се обединят, защото са твърде много за България. Но зад пацифистките призиви вече прозират някои детайли.
Малко по-настъпателни са от НФС. Миналата седмица те удариха на масата големия си коз. Обявиха, че Христо Стоичков става техен почетен президент. "Ненапразно нашият синдикат бе основан на 8 февруари. Всички знаят чия рождена дата е това", каза Дончо Донев. Това е рождената дата на Стоичков. "Той ще ни представлява пред международните институции. Когато се върне на 1 март в България, ще ни донесе комплект документи на международния синдикат на професионалните футболисти, на който е в управата заедно с Марадона. Тогава ще дадем още една пресконференция, а до 30 април ще проведем и конгрес", добави Донев.
Имаше и някои намеци за другия синдикат. "Положението е назряло за такъв синдикат, стига да е само на футболисти като нашия, да не се намесват агенции, мафиотски структури и други такива", каза още Дончо Донев.
Това "агенции" бе директен намек за мениджърската агенция "Танев, Сираков и Ко. ". Практически Лъчезар Танев не скри, че е близо до организацията на САПФ. Юристът, който му помага - Тодор Богданов, бе в инициативния комитет, водеше учредителното събрание, влезе и в управителния съвет на профсъюза. На събранието присъстваха, макар и като гости, Танев и дясната му ръка Божин Божинов. Практически всички футболисти учредители имат контакти с единствения в България лицензиран мениджър на ФИФА. "Съвсем нормално е да работим заедно с Лъчо Танев. Практически той прави за футболистите точно това - защитава правата им", каза Боби Михайлов. И той си позволи една малка задявка с колегите от другия синдикат. "Дори да не се обединим, можем да работим в сътрудничество. Можем например да се разделим на региони. Ние ще бъдем в София, те - в Пловдив", каза Боби.
Видно е едно - големите имена са в синдиката на Боби Михайлов. В управителния му съвет са още Мъри Стоилов, Анатолий Нанков, Методи Деянов, Илия Груев. Козът на НФС - Христо Стоичков, пък не е случайно избран. Не само защото е най-голямото име в българския футбол. Преди време на пресконференция в Пловдив той си позволи публично да уязви Лъчезар Танев. Каза, че го бил създал и може да го закрие. Добави и други неща, които оставиха впечатление, че има какво да дели с него.
А когато Стоичков е намесен в нещо, то лесно може да излезе извън контрол.
Пак ли е невинен Лечков?
Йордан Лечков се раздели скандално с турския вицешампион "Бешикташ" миналата седмица. Той демонстративно не се включи в две тренировки и мениджърът Джон Тошак го глоби с рекордните за Турция 45 000 германски марки. Освен това ръководството на "Бешикташ" се обърна към ФИФА да накаже българина за неспазване на договора.
В момента Лечков чака в България развитието на ситуацията. Въпросът е дали пак той не е виновен и дали, както обича да казва, "не аз имам проблем с треньора, той има проблем с мен". "Бешикташ" е третият чуждестранен клуб, който Лечков напуска със скандал. Симпатичният халф завинаги ще остане в българската футболна история със сензационния си победен гол на четвъртфинала на САЩ'94 срещу Германия, но и с невъзможността да се приспособява към треньорите.
ЦСКА действително се опитва да привлече Лечков, но единствено преговорите на клубно ниво са нормалният начин футболистът да бъде трансфериран. Освен това малко са хората, които вярват, че Лечков е готов на всичко, за да се върне в България. Изглежда просто не му остава друг избор да се подготви за световното първенство във Франция. Скандалното му поведение може да му коства дори това, тъй като ФИФА без скрупули ще забрани на Лечков да играе футбол до края на сезона и дори за по-дълъг период, ако намери мотиви за това. Ръководството на "Бешикташ" е обидено за отношението на българина, който донесе надеждата на турците за по-забележимо представяне в Шампионската лига. Вече отпадна вариантът новият отбор на Лечков само да плати личния трансфер, който му дължи "Бешикташ" - 100 000 долара или 330 000 германски марки според различни източници. Турците искат и в тяхната каса да влезе някой долар.
Лечков сигурно е прав, че своенравният Тошак има голяма вина за лошото представяне на отбора. Именно българинът обаче трябва да знае, че футболистите не са хората, които уволняват. Лечков играеше ролята на силен и в германския "Хамбургер". Тогава обаче трябваше да мине повече от един сезон, за да си отиде Бено Мьолман. Новият треньор Феликс Магат също не се хареса на Лечков и вместо да вземе предлаганата му капитанска лента, той скочи и срещу него. Подобна картина се разигра и във френския "Олимпик", който все още държи правата на българина. Тогава на мишената бе заложен Жерар Жили.
Има и един друг момент. В трите отбора Лечков е бил между най-скъпоплатените играчи. Това несъмнено поражда завист сред съотборниците му. Точно такъв проблем е на път да изгони най-добре представящия се българин в чужбина Красимир Балъков от "Щутгарт", където го имат за месия.
Най-добрият възможен вариант за Лечков сега ще бъде уволнението на Тошак от "Бешикташ" заради слаби постижения. При това положение той ще се опита да убеди ръководството на клуба, че бившият уелски национал е виновен за скандала. Другият вариант остава ЦСКА. Президентът на червените Илия Павлов обаче едва ли ще даде повече от 300 000 марки за четиримесечно използване под наем на Лечков, който пак ще погледне към чужбина след световното първенство.
Опозиция срещу Заяков - затишие пред буря
Седмица преди решаващата битка за властта във волейбола основните кандидати демонстрираха изненадващо единение. Вместо да премерят сили за последен път преди общото събрание на 26 февруари, президентът Валентин Заяков и опозицията в управителния съвет на БФВ се направиха на реформаторско мнозинство при определянето на националния отбор за осмото издание на световната лига.
Обвитото в мистерия заседание в зала "Универсиада" гръмна бомбата с изваждането на разпределителите Николай Василев и Веселин Димчев от състава. Две странни съвпадения около това решение будят пълно недоумение. Едното от тях се крие в официалното съобщение около заседанието. "Всички членове на управителния съвет на БФВ гласуваха единодушно списъка с 18 имена", съобщи Заяков. Второто е какво цели чистката именно в навечерието на събранието.
Управителният съвет използва отсъствието на старши треньора Стефан Соколов, за да се развихри при определянето на отбора за най-комерсиалното състезание във волейбола. Соколов не се прибра от Тунис, където е спортен директор на клуба "Сфакс". Той изпрати списък с 18 имена в София и остави на шефовете на БФВ да го одобрят с надеждата, че няма да пипат по него. Сметките му обаче излязоха погрешни.
Първи в жертва падна титулярният разпределител Николай Василев. Той е обвинен за най-вредния човек в националния отбор. "С оглед на лошия микроклимат, проблемите по време на световната лига и недоброто поведение в шампионата се изваждат Николай Василев и Веселин Димчев", съобщи Заяков. Квалификациите се отнасят повече за първия, защото на заседанието се споменават слабата му игра през миналата година, честите му разправии със съдиите и надменното му отношение към колегите.
След него се захващат и с резервата Веселин Димчев, който бе включен в националния отбор едва миналото лято. За отстраняването му натежават аргументите, че играе слабо в първенството. Собственикът на "Славия" Красимир Димитров не го защитава и Димчев е задраскан.
В еуфорията от първите успехи реформаторите започват да засипват съвета с нови предложения за промени и в един момент нещата стават неконтролируеми. Надигат гласове за тотална подмяна на националния отбор. Любо Ганев също е почти изваден от състава, но го спасява задължителното условие в лигата да участват най-малко 10 души от последното европейско първенство. Някой успява да го защити с тезата, че Любо е отслабнал с 13 кг и играе силно в италианската втора дивизия. Заради бройката от 10 души остават и голяма част от другите национали, които развихрилата се метла щеше да отнесе. Специалистите започват плаха атака едва когато първата вълна на реформи е отминала. Те ясно съзнават, че отборът остава с двама абсолютни дебютанти на разпределителския пост - Николай Найденов и 17-годишния Андрей Жеков. При трудното начало от четири мача навън, съвсем логично е да се предполага, че не може да се разчита само на тях. Най-волейболният човек в УС - доц. Димитър Гигов, предлага да се включи трети разпределител и за случая се избира абсолютно неутралният Иван Тасев. Въпреки 30-те си години той няма силни изяви в националния тим. За второто вакантно място е уреден младият Христо Цветанов от "Левски-Сиконко".
Интересна е реакцията на някои членове на управителния съвет, които трябва само седмица по-късно да се изправят един срещу друг в битка за властта във волейбола. Инициаторът на общото събрание - президентът на "Левски-Сиконко" Данчо Лазаров, единствен не взима отношение по проблемите. Той е най-големият победител от заседанието, защото неговият тим прокарва трима млади състезатели при само един на зряла възраст миналата година.
Абсолютно единомислие с реформаторите демонстрира и другата страна в предстоящата битка - настоящият президент на БФВ Валентин Заяков. Той вещо ръководи съвещанието, изслушва всички мнения и се изказва последен в подкрепа на предложените промени. "Не съм направил компромис с оглед на предстоящите избори за президент. Всички бяхме категорични в мнението си", заяви Заяков.
Изненадващото единомислие е странно, но не и неочаквано. Напоследък Заяков демонстрира промяна на тона спрямо представителите на опозицията и пълното му съгласие с тях на заседанието в "Универсиада" идва като ново потвърждение.
Опозицията вече е подготвила своята теза за пред делегатите на събранието - хората, които дават на волейбола, ще искат оставката на хората, които само взимат от него. В първата категория са се записали Данчо Лазаров ("Левски-Сиконко"), Красимир Димитров ("Славия" и "Балканкар"), Петромил Сотиров (по негови думи цяла Северозападна България). Основната теза на групата бизнесмени е, "че тези, които дават пари, не искат да бъдат ограбвани". Като примери се посочват случаите с дадения без пари на австрийския "Донаукрафт" Ивайло Стефанов (когото Заяков с право смята за голям балон), Теодора Бечева и други подобни.
От другата страна (тази на консуматорите) Валентин Заяков вече изгражда защитата си на девиза: "Няма да позволя да бъде приватизирана федерацията. " Той твърди, че също не взима нищо от волейбола, а само дава. "През миналата година съм вложил във волейбола 60 милиона лева лични пари, казва Заяков. Не се натискам да ставам президент. От тази работа само губя пари, нерви и приятели."
Очаква се двете страни да започнат да вадят козове през тази седмица. Във вторник Валентин Заяков ще покаже официалното становище на международната федерация по случая "Иван Сеферинов". Президентът на БФВ ще доказва, че основният му конкурент за поста все още не е опростен от доживотното изгонване от международното волейболно движение.
Пеле ще спечели спора с "Найки"
За китайците тази година е годината на тигъра, за маркетинга обаче това може да се окаже годината на глупците. Един очебиен пример за това е напористата компания "Найки", която мери сили на пазара за спортна екипировка с един от най-обичаните спортисти в историята - бразилеца Пеле.
Миналата година маркетинговата логика на "Найки" изглеждаше безпогрешна. С цел да засили глобалния си растеж компанията се насочи към футбола - най-популярният спорт в света. С типичен за себе си агресивен стил "Найки" плати рекордната сума от 200 милиона долара, за да спонсорира четирикратния световен шампион Бразилия, който е сочен като фаворит и за пета титла на тазгодишното световно първенство във Франция.
Сега обаче "Найки" е в центъра на неприятен политически скандал, а опонент на могъщата компания е не кой да е, а футболната легенда Пеле, който в момента е министър на спорта в Бразилия. В интервю за списание "Бизнесуик" Пеле се оплака, че "Найки" принуждава националния отбор на кариоките да играе "ненужни" демонстративни мачове, като при това милионите, получавани от компанията, се губят сред корумпираните чиновници на Бразилската футболна конфедерация. "Конфедерацията получи доста пари от "Найки", но никой не знае за какво се използват", каза Пеле.
От своя страна спонсорът и футболните власти твърдят, че парите отиват за тренировките на следващото поколение бразилски шампиони.
Според Пеле спортът в САЩ жъне успехи, защото е "чист". Както казва бразилският министър, неговата цел е да превърне бразилския футбол в "модерен спорт, в който клубовете се управляват като компании подобно на Съединените щати".
Преди около 10 дни бразилските депутати приеха проектозакона на Пеле, който може да доведе до революция във футбола. Сред промените, предвидени в закона, са разпределяне на печалбата от реклами и телевизионните права между клубовете и играчите, по-голяма независимост на футболистите и преобразуването на клубовете от организации с идеална цел в дружества, подвластни на търговските и данъчните закони. Според Пеле промените ще направят футбола напълно професионален, ще бъдат създадени работни места и ще има печалба. Пеле обяви, че в Бразилия бизнесът в спорта възлиза едва на около 0.1% от брутния вътрешен продукт, докато в страните, където спортът е професионален, процентът е 4.
"Ако спортът допринесе за 2% от БВП, ще създадем 1 милион работни места, заяви футболното величие. Целта ни е да постигнем това за 5 години."
Въпреки че законът "Пеле" няма пряко влияние върху договора на "Найки" с бразилския национален отбор, той въвлече компанията в яростна битка. Съюзниците на производителя на спортни изделия, Бразилската конфедерация и световната футболна федерация ФИФА, се противопоставят на прочистването, замислено от Пеле. Жоао Хавеланж, 82-годишният президент на организацията с идеална цел ФИФА, базираща се в Цюрих, отправи критики към законопроекта на Пеле, който според него ще наруши правилата на ФИФА и ще доведе до отслабването на бразилската конфедерация, управлявана от неговия доведен син Рикардо Тешейра. Миналата година Хавеланж дори заплаши да не допусне шампиона Бразилия на предстоящото световно първенство във Франция.
"Найки" отрича бразилската футболна битка да има нещо общо с бизнесплановете на компанията. "Пеле вече е политик", заяви говорителят на "Найки" за Европа Кейт Питърс. "При това той е в разпра с нашите естествени партньори - ФИФА и националните федерации."
В думите на Питърс има известна доза истина, тъй като е всеизвестна личната неприязън на Пеле към президента на ФИФА Жоао Хавеланж. Що се отнася до националните федерации, въпросът е спорен, тъй като бразилецът се радва на огромна популярност в света на футбола. Всичко обаче е политика, та макар и лична.
"Найки" дойде и конфедерацията беше принудена да наруши един договор", обвинява Пеле, имайки предвид прекратяването на договора с друг производител на спортна екипировка - "Умбро". Между другото Пеле все още е говорител на "Умбро" извън Бразилия. Това е правилният избор не само на "Умбро", а и на "МаsterCard International". Въпреки че прекрати кариерата си преди 2 десетилетия, 57-годишният Пеле остава един от най-пленителните образи в историята на спорта. Преди да го направи свой говорител, "MasterCard" направи проучване на спортните любимци в 150 държави. "Пеле е не само най-популярният футболист, той е и най-популярният спортист на света", обобщава резултатите от проучването Мейва Хефлър, вицепрезидент на "MasterCard".
Миналата година "Найки" срещна сериозни затруднения, когато активистите на работниците отправиха обвинения, че произвежда спортни обувки в чуждестранни цехове, където използва евтината работна ръка при трудоемките производствени процеси. Сега срещу компанията застана футболна легенда и крайният победител изглежда предизвестен. Въпросът е какъв ли ще е следващият ценови трик на "Найки", за да излезе невредима от много вероятните неприятности.
