Ако при настъпването на 2000 г. системите не са пригодени за работа с новата дата, сметките, открити например през деветдесетте години, най-вероятно ще бъдат олихвени от 1900 г. до годината, в която е открита сметката. Има детски влогове, които стават автоматично срочни в деня на навършване на пълнолетие. Логично е през 2000 г. родените през 1982 г. да навършат пълнолетие. Ако обаче компютърът отчита само двете последни цифри на годината и те са две нули, възрастта на родените през двадесети век ще бъде отрицателно число. Това ще доведе до тотално объркване и хаос в системата поради непознатата и неестествена среда, в която ще се окажат.
В ДСК не очакват големи проблеми с базата данни, защото годините там в почти всички случаи се отчитат с четири цифри. Необходима е обаче проверка за по-голяма сигурност. Според тях доставчиците на софт- и хардуер трябва да си поемат отговорността за поправката на продуктите, продадени от тях.
Компютрите ще бъдат объркани и от единните граждански номера на хората. ЕГН е популярен като информация за личността и се използва почти навсякъде. Интересното е, че човек, роден през 1900 г., има ЕГН, започващо с две нули. По същия начин ще започва и ЕГН на човек, роден през 2000 г. От управлението, в което се занимават с ЕСГРАОН (единна система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението), обясниха, че това няма да предизвика дублиране на единните номера, защото за различните векове по различен начин се отчита поредният номер на месеца на раждане. От службата казаха още, че се работи по проекти как да се записват гражданските номера през новото хилядолетие. Оттам допускат, че промяната в записванията ще може да се реализира с минимално количество разходи, като все още не е ясно дали ще има някакво различие в месеците, или ще се възприеме коренно различна схема за обобщаване на данните. По принцип целта им е да не затрудняват по никакъв начин хората и организациите, които не могат да вършат работата си, без да ползват ЕГН-регистрацията на гражданите.
Наричат го проблемът на 2000 г. или вирусът на хилядолетието. Според лоши пророци той ще направи реалност "пълното унижение" на човечеството пред "две въшливи цифри". Голяма част от хората обаче са скептично настроени към изявленията за глобална криза, предизвикана от хаос в компютрите. Съмнението, че всичко е комерсиален трик, започва да намира все повече поддръжници. Очакваният апокалипсис наистина лесно убеждава в необходимостта всяка организация, имаща досег с компютри, да закупи програмните продукти, осигуряващи проверка на база данните, които се съхраняват. Това е така и в България, защото много стопански субекти разчитат софтуерните фирми да решат проблема. Те не подозират обаче, че това ще им коства значителни суми. Това се доказва само от един поглед върху отделените от големите компании средства за фиксиране на машините. Икономисти прогнозират, че проблем '2000 може да доведе дори до фалит на компании, които ще се окажат в ликвидна криза след отделянето на необходимите средства. Влизането в новото хилядолетие за тях може да се окаже равносилно на излизане от пазара.
Не можа да се отрече обаче, че компанията, която намери първа решение на проблема с двете цифри, ще реализира огромен приход от продажбата на новите продукти. Освен това сигурно ще се наложи и издаването на сертификати на програмни продукти, за които ще се дава гаранция, че ще действат безпроблемно, а това също ще трябва да се заплаща. Ако иска човечеството да се спаси от дигиталния кошмар, ще трябва да намери сили и средства да се пребори с най-амбициозния и несъмнено най-скъпия технически проект. Също според тях решаването на проблема ще струва на световната икономика не по-малко от 600 млрд. долара.
Шансовете ни за повишение на кредитния рейтинг се увеличават
"В следващите 12-18 месеца шансовете на България за повишаване на кредитния рейтинг са 50%", заяви в петък Соси Вартанесян, експерт в международната кредитна агенция Moody's Investors Service. По-рано същият ден агенцията разпространи прессъобщение, според което изгледите за повишение на рейтинга на страната се подобряват. Първоначално съобщението бе изтълкувано погрешно и предизвика леки конфузии, след като редица медии разпространиха, че Moody's вече е повишила рейтинга на България. Истината е, че рейтингът си остава В2, но се подобряват изгледите за неговото повишение.
Според официалното прессъобщение на агенцията правителството е направило значителен напредък в реформите и се ползва с широка парламентарна и обществена подкрепа. "В България има макроикономическа стабилизация, инфлацията е ниска след въвеждането на валутния борд и има изгледи за икономически растеж през тази година. Фискалната политика ще бъде допълнително затегната през 1998 г., като дефицитът ще бъде покрит с приходи от приватизация", се казва в прессъобщението.
Според експертите на агенцията по-нататъшните оценки за кредитния рейтинг ще зависят най-вече от скоростта на структурните реформи и по-специално от приватизацията в банковия и реалния сектор. Moody's предупреждава, че забавянето на структурната реформа ще предизвика проблеми с платежния баланс и стабилността на валутния курс, което би поставило на изпитание валутния борд.
Три от най-големите кредитни агенции - Moody's Investors Service, Standard and Poor's и IBCA, посетиха България по-рано този месец по покана на правителството с цел обсъждане на нов кредитен рейтинг на страната.
Повишението на кредитния рейтинг на страната би оказало положителен ефект върху планираната от българското правителство за края на тази година емисия еврооблигации на международните пазари на стойност 200 млн. долара. По-добрият рейтинг е сигнал за по-нисък риск за потенциалните инвеститори в дълговите книжа на съответната държава и съответно по-нисък доход от тези облигации. От гледна точка на емитента (българското правителство) това пък е равносилно на по-малко разходи за обслужване на този дълг. За консултанти по емисията евробонове правителството вече определи J.P. Morgan и Merrill Lynch.
Накратко
Световната банка отказа да удължи срока за използване на заема за техническа помощ (TAL). Той изтича в средата на годината. От общо 17 млн. долара по заема остават неизползвани около 5 млн. долара. През октомври министърът на финансите Муравей Радев поиска от Световната банка да удължи заема с още година, за да може правителството да използва средствата по него за плащане на международни консултанти при пуловата приватизация. От заема вече се плаща на консултантите по приватизацията на БТК "Морган Гренфел".
Националният статистически институт отчете, че цените на дребно са се повишили с 0.5 на сто. Увеличението е за периода 30 януари - 15 февруари. Изследването е направено върху 32 основни хранителни стоки и междуселищния и градския транспорт.
Експерти от Икономическия институт при БАН заявиха, че са се появили опасности пред валутния борд в България. На проведена миналата седмица пресконференция те заявиха, че България навлиза в етап на валутния борд, който ще доведе до надценяване на националната валута. Единственият начин това да бъде компенсирано според икономистите от БАН е чрез привличане на чужди инвестиции или нови външни заеми. Пак според тях облекченият режим, предвиден в променената наредба за валутните позиции на банките, води до точно обратния процес - изтичане на средства от страната и влагането им в чужди финансови институции.
Немска компания е проявила интерес да закупи акции от Международна ортодоксална банка, е заявил Димитър Проданов, квестор в банката, пред агенция "Балкан". Според него фирмата изявила интерес да придобие блокиращата квота от 35% от капитала на МОБ "Свети Никола".
На 26 февруари в Националния дворец на културата ще се проведе среща между представители на търговските банки и на малкия и средния бизнес. На срещата са поканени вицепремиерът Александър Божков и председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев. Тема на разговорите ще бъде възможността за финансиране на бизнеса от страна на финансовия сектор.
Наличните средства в баланса на управление "Емисионно" са се увеличили с 268.9 млн. марки през втората седмица на февруари. Към 13 февруари валутният борд разполага с 4.4 млрд. марки. Пак по данни на управление "Емисионно" към БНБ парите в обращение са спаднали с 65.901 милиарда лева. Балансът на управлението показва и намаление на депозитите на правителството и бюджетните организации в БНБ с 247.6 млрд. лв. Нов взрив на насилие в Северна Ирландия
Политическото крило на Ирландската републиканска армия, партията "Шин Фейн", обяви, че може да откаже да се върне на масата на мирните преговори в Северна Ирландия, след като в петък участието на политическата организация в тези преговори бе замразено. "Истината е, че не сме решили дали да се върнем на преговорите", заяви главният посредник на "Шин Фейн" Мартин Макгинес. "Преговорите изгубиха стойност след събитията през последните седмици", добави той. "Шин Фейн" бе отстранена от преговорите след две убийства в Северна Ирландия, които според шефа на полицията в провинцията Рони Фланагън са дело на Ирландската републиканска армия. Фланагън обяви също, че католическите републиканци са отговорни и за избухването на кола-бомба в петък, която рани осем души в град Мойра.
Според Макгинес "има широк кръг от хора, които са заинтересовани кампанията срещу ИРА да бъде подновена", намеквайки, че британските военни кръгове може да са замесени в последните инциденти, като целта е била ИРА да бъде отстранена от масата за преговори. "Шин Фейн" е поискала срещи с британския министър-председател Тони Блеър и с ирландския премиер Берти Ахърн. "След тези срещи ръководството на "Шин Фейн" ще се събере отново и тогава ще решим каква ще е нашата стратегия", заяви Макгинес.
Решението "Шин Фейн" да бъде изхвърлена от преговорите получи подкрепата на Съединените щати, след като американският президент Бил Клинтън заяви, че "Великобритания и Ирландия са ангажирани с един общ мирен процес, но това е процес, в който не бива да се смесват политиката и насилието". Клинтън предупреди "Шин Фейн" да направи необходимото, за да се върне на преговорите, а всички участници в мирния процес да изоставят методите на насилие.
Хората искат шумна война
В една своя реч за кризата в Ирак президентът Клинтън погледна американците в очите и каза: "С Ирак не се случва нищо толкова страшно, с което Моника Левински да не може се справи. " Това е шега, разбира се. Клинтън просто прескочи до Пентагона и очерта всички причини, поради които Ирак трябва да бъде бомбардиран, които като цяло се свеждаха до Саддам Хюсеин. Саддам е лош, луд и не спазва обещанията си. В такъв случай защо да не бъдат бомбардирани също и Лиз Тейлър, а също така и братята Болдуин?
След това Клинтън описа всички неща, които могат да се случат, ако Ирак бъде бомбардиран, които някак се различаваха от нещата, които бе казал няколко седмици по-рано. Тогава той използваше думи като "да елиминираме Саддам", а сега стана дума само за "силно ограничаване" на неговите способности. Освен това не е възможно "да елиминираме" Саддам, защото убийството на чужд лидер е незаконно. Американците могат да разрушат онези химически фабрики, но не могат просто да отидат и да убият Саддам. Такъв е законът.
Не ме разбирайте погрешно. Аз съм за бомбардирането на Ирак. Саддам загуби войната в Залива и както повечето хора в неговото положение, трябва да си поеме последствията. Част от проблема обаче е в това, че двама от неговите защитници са Русия и Франция, които в продължение на векове губеха войни и в повечето случаи не си поемаха последствията. Арабските страни също са проблем. Ако четете между редовете, ще разберете, че те са за бомбардирането на Ирак, но само при условие, че със Саддам ще бъде свършено веднъж и завинаги. Арабите познават Саддам по-добре, отколкото американците, и не биха подкрепили някой, който просто ще го рани. Те го искат мъртъв от първия изстрел.
С речта си Клинтън просто се опитваше да възстанови позиции, след като социологическите проучвания показаха лек спад в броя на подкрепящите военните действия. Това е добре. Хората днес искат война с много шум, но без убити или пленени. Това всъщност не е точно война, а концерт на Нийл Даймънд.
Какво може да се очаква? САЩ ще изчакат края на олимпиадата и ще ударят. На нас вече ще ни е толкова писнало от фигурно пързаляне, че една война ще ни дойде добре.
Съединените щати са в центъра на новия световен ред
Подготвяйки тази реч, си спомних една графика на европейските организации, която може да се види в Държавния департамент. На тази графика са изобразени не просто два или три, а тринайсет застъпващи се цветни кръга с имената на държавите, групирани съгласно институциите, към които принадлежат. А именно НАТО, Европейският съюз, Съветът на Европа, Съветът на балтийските държави, Централноевропейската асоциация за свободна търговия, Северният съвет, "Партньорство за мир", ЕАПС, Съвместното сътрудничество НАТО - Русия, Югоизточноевропейската инициатива за сътрудничество, Комисията НАТО - Украйна и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
Но преди да продължа, може би трябва да спомена нещо за новия трансатлантически дневен ред, а предполагам и вие желаете да разберете kak точно тези структури се вписват в новата европейска архитектура. Развитието на тези вече утвърдени и сега прохождащи организации е част от една обещаваща глобална тенденция, за формирането на която заслугите на САЩ са далеч повече от приноса на която и да е друга държава. Във всяка част на света ние (САЩ) сме подкрепяли изграждането на институции, които обединяват различните нации около принципите на демокрацията, пазарната икономика, върховенството на закона и безрезервната отдаденост на мирния процес.
Америка е в центъра на новия световен ред. Предизвикателството пред нас днес е да положим усилия, които да гарантират, че връзките с центъра, връзките между различните региони и връзките между значимите играчи са силни, динамични, устойчиви и сигурни. Но едновременно с това от нас се очаква да изградим една общност, чиито врати остават широко отворени за всички по-големи или по-малки нации, готови да приемат правилата на тази общност за свои.
Не бе толкова далеч времето, когато не ни достигаше необходимата политическа зрялост да предприемем подобни усилия. До втората световна война ние ясно разграничавахме нашия свят, американския, от останалия. Дори и след това онази част от Европа, на изток от Германия и Австрия, продължи да бъде един друг свят за нас. Трябваше да станем свидетели на ужасите на Втората световна война и на холокоста, за да разберем, че Централна Европа, бойното поле и гробището на големите европейски сили, има своята значимост и че докато хората във Варшава, Рига и София бяха лишени от присъщото им чисто човешко право да бъдат свободни, тези в Париж и Лондон не можеха да се чувстват сигурни. Това разбра президентът Буш след падането на Берлинската стена, когато ни вдъхнови да работим за една обединена и свободна Европа. Разбра го и президентът Клинтън, когато през 1993 г. постави началото на един процес, чиято цел е да превърне този идеал в действителност. Всичко това изискваше да възприемем нова стратегия и да помолим нашите европейски съюзници да поемат своите нови отговорности. Това означаваше още да приветстваме младите европейски демокрации като нови партньори, а на някои дори да подсигурим членство в НАТО. Недопустимо е в обединена Европа източната граница на най-голямата световна организация за сигурност да съвпада с някогашната желязна завеса. Така след тригодишно старателно изучаване и преценяване се стигна до юли 1997 г., когато президентът Клинтън и лидерите на НАТО поканиха три млади демокрации - Полша, Унгария и Чехия, за членове на Северноатлантическия пакт и подчертаха, че разширяването на северноатлантическата организация няма да е еднократен акт. В началото на настоящия месец Канада и Дания станаха първите страни - членки на НАТО, чиито парламенти ратифицираха присъединяването на бъдещите ни централноевропейски съюзници. В сряда (11 февруари) президентът Клинтън също ще предложи на Сената да ратифицира интеграцията на Чехия, Полша и Унгария в пакта.
Стратегическите мотиви за политиката на разширяване на НАТО са ясни. На първо място, един по-голям Северноатлантически пакт вследствие на разширяването в Европа където въпреки че големи войни не се водят - ни кара да се чувстваме сигурни. Давайки ясно да се разбере, че ако е необходимо, ще воюваме, за да защитим съюзниците си, ние всъщност свеждаме до нулева вероятността да бъдат използвани силови действия. Вярно е, че в обозримо бъдеще липсва реална заплаха от военен удар в Европа. Но това съвсем не означава, че в един по-късен момент няма да се окажем изправени пред сериозна заплаха на Стария континент. В Европа все още е голям рискът от разпалването на етнически конфликти. Пак там остават неизвестните около бъдещето на Русия. Но каквото и да ни очаква в бъдеще, не би било в наш интерес да допуснем съществуването на уязвими и изолирани нации в сърцето на Европа. Напротив, изцяло в наша полза ще бъде да прибавим тези европейски демокрации, споделящи нашите ценности и нашата решимост да ги защитаваме, към списъка на съюзниците ни.
На второ място, разширяването на НАТО ще усили мощта на организацията. С присъединяването на трите централноевропейски държави към НАТO военната мощ на пакта нараства с над 200 000 войници. Третата причина да желаем разширяването на пакта е, че самото обещание да интегрираме тези страни в северноатлантическата структура е един стимул за тях да разрешат своите собствени проблеми. И резултатът не закъсня. Техните демократични институции са стабилни, военните им части служат на цивилните, а не обратното, и всички етнически и териториални спорове в региона са вече архаизъм.
Като студентка съм изучавала историята на Централна Европа и дори съм преживяла част от нея. Когато виждам румънци и унгарци да градят приятелство след векове наред на нескрита взаимна враждебност, когато поляци, украинци и литовци се ангажират със съвместни военни инициативи след години на липса на доверие, когато виждам чехи и германци да загърбват десетилетия на неразбирателство, когато правителствата в Централна Европа демонстрират завидна зрялост в усилията си да затоплят политическите и икономическите си връзки с Русия, аз съм убедена, че нещо изключително се случва. Това, което в настоящия момент НАТО прави за Централна и Източна Европа, е всъщност това, което пактът направи за Западна Европа след Втората световна война.
Зная, че разширяването на НАТО има и своите критици, което е съвсем естествено. В по-голямата си част упреците им са свързани с високите разходи, които безспорно ще съпътстват процеса на разширяване на пакта. Но нашите анализи показват, че разходите са напълно поносими. Освен това искам да успокоя загрижените за финансовата мощ на страните членки, че бремето на тези по-високи разходи ще бъде справедливо разпределено между членовете на пакта. Добре разбирам и безпокойството на някои за силно негативната позиция на Русия НАТО да разшири влиянието си в Европа. Но в качеството си на държавен секретар на САЩ мога да ви уверя, че различията, които имаме с Русия по този въпрос, не хвърлят сянка върху двустранния диалог по други значими въпроси.
Иска ми се да вярвам, че след като твърде дълго им бе отказвано това право, Полша, Унгария и Чехия ще станат наши съюзници в северноатлантическото партньорство - едно партньорство, гарант за опазването на мира от Близкия изток до Северна Африка, партньорство, което обедини усилията на нациите за унищожаване на оръжията за масово унищожение и срина бариерите пред трансатлантическата търговия. Трите европейски демокрации очакват от нас да им позволим да бъдат добри съюзници. Ние можем и трябва да положим усилия за успешното им присъединяване към НАТО.
Надига се първа вълна на банкова реорганизация
Глобалните процеси на окрупняване на банковия капитал няма да подминат през следващите години Русия. От 2824 банки през 1995 г. в края на миналата година останаха само 1675. След началото на банковия бум през 1988 г. Централната банка на Русия (ЦБ) отне 852 лиценза за неспазване на финансовото законодателство и задължения пред кредиторите и вложителите. Само от началото на 1998 г. подобна участ сполетя 27 московски банки. Наблюдателите очакват в началото на следващия век да останат 300 - 400 банки. В същото време намаляват темповете на създаване на нови кредитни институции - от 558 през 1994 г. до 12 през миналата, като само 5 от тях получиха банков лиценз.
Краят на добрите времена.
Трицифрените приходи по държавните ценни книжа (ДЦК) през 1995-1996 г. отдавна са приятен спомен за руските банки. Новите условия през първите 10 месеца на миналата година - инфлация около 10% и падаща доходност по държавните ценни книжа, поставиха много от тях пред сериозни изпитания заради запазване на структурата на кредитните портфейли. Положението се влоши след серията от борсови трусове в Югоизточна Азия, които доведоха до оттеглянето на западните инвеститори от всички развиващи се пазари. Бягството на чужденците, което в Русия достигна своя връх през декември - януари, повлече след себе си рязко обезценяване на ДЦК и снижаване на ликвидността на банковите портфейли. ЦБ реагира изненадващо бързо и въведе ежедневна балансова отчетност за 27-те най-големи банки, в които са съсредоточени 70% от активите, за да подобри систематизирането на риска. Въпреки изявлението на шефа на банковия надзор в ЦБ Денис Кисельов, че сред най-големите банки нито една няма проблеми с платежоспособността, понесените удари не са леки - "Алфа-банк" вече обяви 30 милиона долара загуба във връзка с азиатската криза.
Чуждото настъпление.
Западните банки отскоро започнаха изграждането на пълноценни собствени структури в Русия и затова местните банкери не обръщат сериозно внимание на чуждестранната конкуренция, разчитайки на защитата на специфичните руски условия. Доскоро на мода бяха представителства, но вече функционират 16 банки със 100% чуждестранен капитал, като сред тях най-много са американските - три. Чуждестранно участие е регистрирано общо в 145 кредитни организации, като общият размер на активите им е почти 370 милиарда рубли - 53.8% от всички активи. Това се дължи на чуждестранното участие в лидера "Сбербанк", част от акциите на която бяха изкупени на фондовата борса. Преките западни инвестиции в сектора официално се оценяват на 5.6 -5.8% от общия капитал при законов максимум от 12%. В скоро време се очаква това ограничение да бъде преразгледано, още повече че някои експерти смятат, че чуждестранният капитал плътно се е доближил до 12-процентовата граница. От действащите банки с най-голям капитал е американската Citibank (237.6 милиона - 30% от капитала на западните клонове).
Въпреки масовото бягство на чужденци от руските финансови пазари четири големи банки - германските Deutsche Bank и Commerzbank и американските Bank of America и J.P. Morgan, демонстрираха траен интерес към Русия и се готвят да открият филиали до края на годината. Техни представители побързаха да обяснят, че няма да се конкурират с руските си колеги и ще търсят своя ниша на пазара. Deutsche Bank и Commerzbank обаче допълниха, че ще предоставят пълния набор от услуги, с което неизбежно ще влязат в съперничество с руснаците. Чуждестранното присъствие може да се увеличи след решението на парламента да разреши продажбата на част от пакета от акции на ЦБ в "Сбербанк", "Внешторгбанк" и пет руски държавни банки в Западна Европа, при условие че запази в тях контролния пакет от 50% + 1 акция. Изключение беше направено само за виенската Donau-bank и люксембургската East West United Bank, които могат да бъдат приватизирани напълно. Особен интерес представлява "Внешторгбанк", който се нарежда на 325-о място сред 1000-та най-големи банки в света и заема 11-о място по показател надеждност - съотношение между капитал и активи.
Пътища на развитие.
Руската централна банка започна новата година със специален документ "За особеностите на банковата реорганизация под формата на сливания и поглъщания", в който се предоставят значителни облекчения за новите компании. Основните изисквания са поне една от участващите в сделката банка да е в отлично състояние и новата структура да отговаря на инструкция No1, която определя основните нормативи за банките. За сметка на това срокът на регистрация е намален между 30 дни и 3 месеца, а при условие че една от страните е разполагала с пълен лиценз, новата банка го запазва. Засега не е регистрирано нито едно доброволно сливане на две банки, като през миналата година първи опит за това направиха "Курскпромбанк" и банка "Воронеж", които трябва да се обединят в Междурегионална промишлено-строителна банка със седалище Москва. Междувременно московските гиганти присъединяваха по-малките си регионални събратя предимно под формата на филиали. Според доклад на асоциация "Русия", в която са обединени промишлено-строителни банки, поглъщанията не са в състояние да решат проблема с концентрацията на капитал. Малките банки е препоръчително да се насочат към създаването на асоциация за съвместна дейност с общ кредитен комитет и консолидирана отчетност. По-късно около тях трябва да се оформи финансово-промишлена групировка и едва след това няколко такива асоциации могат да се обединят с голяма банка. Подобна стратегия приеха три петербургски банки - "Санкт Петербург", "Петровский" и "Промстройбанк", които създадоха "Банкерски дом". Асоциация на банки се създаде и в Самара с подкрепата на местната власт и спазване на координирана политика.
Сливането на две или повече големи банки засега не стои на дневен ред заради разногласията и антипатията между собствениците им, която се усилва около по-големите приватизационни сделки и се огласява от подчинените им средства за масова информация. Единствените по-големи обединения остават "Обединена банкова компания" - "ОНЭКСИМбанк", "Уникомбанк", "Возрождение", както и близкият до структурите на шефа на "ОН КСИМ" Владимир Потанин "Инвестиционен банков холдинг", в който участват "Международната финансова компания" (дъщерна на "ОНЭКСИМбанк") и "Ренесанс - Капитал". Останалите лидери също не стоят със скръстени ръце - президентът на банка "Империал" Сергей Родионов обяви за възможен алианс с "Националната резервна банка" (НРБ) като съюз между развитата филиална мрежа на "Империал" и бутиковата специфика на НРБ. Появиха се слухове за възможно тясно взаимодействие на "СБС-Агро" и "Мост-банк" на основата на стабилните позиции на "СБС-Агро" във финансирането на аграрно-промишления комплекс и сериозния медиен гръб на банката на Владимир Гусинский.
В играта се намеси и вездесъщият РАО "Газпром", чийто шеф Рем Вяхирев обяви, че газовият гигант планира да вземе блокиращи 25-процентови дялове в "Промстройбанк", "Национална резервна банка", "Империал" и най-вероятно "Инкомбанк", като Вяхирев ще бъде избран за председател на надзорния съвет на "Промстройбанк". Така "Газпром" цели да си осигури присъствие във всички руски региони и възможност за големи заеми, без да излиза на международните пазари. Досегашният опит показва, че акулите най-вероятно първо ще се разправят с малките риби и едва след това ще премерят сили помежду си. Тази практика, несъвършенството на руските закони и тромавостта на бюрокрацията предопределят максимума на сливанията за началото на следващия век. Не трябва да се забравя, че на хоризонта вече се задават президентските избори през 2000 г., които могат да изпратят някои банки в лагера на победителите не само в политическата надпревара.
Най-големите руски банки (показателите са в милиони рубли).
Кризата в Азия стигна до дъното
Едва ли има друга държава, която да е създала толкова главоболия на Международния валутен фонд и основните му финансови донори - Европейския съюз и САЩ, колкото Индонезия. Сближаването на монетарната институция с югоизточноазиатската държава датира от ноември миналата година, когато президентът Сухарто склони да затвори 16 от общо 240-те банки като необходимо условие фондът да открие кредитна линия в размер на 43 млрд. долара за правителството в Джакарта. Връзката между МВФ и Индонезия далеч нямаше да бъде толкова силна, ако не се бе провалила още в зародиш идеята за създаването на азиатски валутен фон. И ако Япония, вместо да генерира с пълна сила нови, значително по-високи излишъци по текущата сметка на платежния си баланс в резултат на по-слабата йена, следствие от финансовия и валутния шок в региона, се бе ангажирала подобно на САЩ преди три години в случая с валутната криза в Мексико със спасителната за съседите си роля. В началото на тази година взаимоотношенията между Сухарто и бюрократите от фонда се нагнетиха поради две причини. Първо, индонезийският президент внесе в парламента проектобюджет за настоящата година, който със заложените в него 4% ръст на икономиката и разменен курс от 4000 рупии за долар в допълнение към предвиден бюджетен дефицит бе далеч от вижданията на фонда. И второ, в резултат на значителното обезценяване на местната парична единица, рупията, от 6000 до 10 800 рупии за долар само за една седмица в средата на януари Сухарто се замисли дали да не национализира корпоративния дълг на страната на стойност 75 млрд. долара, след което да наложи мораториум по вече окрупнения външен дълг, оценяван на 137 млрд. долара.
Месец по-късно Индонезия роди новото предизвикателство за мисионерскoто чувство на МВФ - въвеждането на валутен борд в страната. Идеята бе зачената в конфиденциален разговор на 9 февруари между президента Сухарто и добре познатия у нас американски професор по приложна икономика от университета "Джон Хопкинс" в САЩ Стив Ханке. Същият успя през 1995 г. да убеди правителствата на Аржентина и Естония, а през миналата година и българското, в необходимостта да бъде въведен валутен борд. Според Ханке бордът в Индонезия може да стане реалност до средата на март.
Провала на оздравителната политика на МВФ в условията на авторитарното управление на Сухарто са склонни да признаят до известна степен дори и чиновниците от международната монетарна институция. Във Вашингтон все повече осъзнават необходимостта от нов курс по отношение на Индонезия. Едва ли има нужда да се подчертава обаче, че всяка нова повече или по-малко добра идея за нов подход към явлението Индонезия би имала реална стойност само ако произлиза от фонда и неговите най-значими донори - САЩ и ЕС. Тази собственическа нагласа на МВФ върху правото да се определят и налагат оздравителни мерки на бедстващите икономики намери израз в писмото на шефа на фонда Мишел Камдесю до президента Сухарто, в което го уведомява, че ако бъде въведен валутен борд в Индонезия, фондът ще прекрати всякаква финансова помощ за страната. Това означава, че финансовата система на Индонезия ще бъде лишена от 40 млрд. долара - нещо, от което страната най-малко се нуждае в момента.
Незабавно бе пусната в ход и тежката артилерия - на 14 февруари американският президент Бил Клинтън обясни на президента Сухарто в телефонен разговор неадекватността на идеята за борда. Категорично против идеята за валутен борд в Индонезия се обявиха и десетте най-големи банки - кредиторки на Индонезия, а именно американските Citibank, Bank of America и Chase Manhattan Bank, японските Bank of Tokyo-Mitsubishi и Sanwa Bank, европейските Deutsche Bank, Union Bank of Switzerland, Swiss Bank Corporation и ABN-Amro Bank и хонконгската Hongkong & Shanghai Banking Corp., които по същото време обсъждаха в Сингапур вероятните начини за преструктуриране на външния дълг на страната. Безрезервната подкрепа за фонда дадоха и финансовите министри на ЕС.
В действителност въвеждането на валутен борд в страната не би имало алтернатива, ако проблемът в Индонезия се изчерпваше единствено с колапса на финансовата система и произтичащия оттук хаос в икономиката на страната - външен дълг от 137 млрд. долара, колабирала банкова система, паническо бягство на чуждестранните инвеститори от страната, почти двуцифрена месечна инфлация, масови безредици, породени от ширещата се мизерия в страната. Но когато политическият елит на страната не се радва на доверието на местните и международните инвеститори, вероятността валутният борд да заработи е нищожна. Липсата на доверие в политическия режим на Сухарто е силен аргумент за предопределеността на провала на евентуален валутен борд в страната. Вложителите ще се впуснат да теглят от търговските банки депозитите си в местна валута с цел да ги превърнат в конвертируема наличност. На свой ред, за да предотвратят изтичането на депозити от банковата система, търговските банки ще бъдат принудени да повишат рязко номиналните лихвени равнища.
В конкретния случай, ако се сбъднат прогнозите на експертите, това би означавало, че настоящият лихвен процент от 61% на годишна база бързо ще достигне и превземе нива от 195 - 200%. Това ще доведе до увеличаване на дела на лошите кредити и до неизбежни фалити на по-малките компании, които все още някак успяват да се задържат на повърхността. Нерадостната участ на фалита обаче няма да застигне компаниите на семейство Сухарто, като се има предвид мощта им, градена години наред на базата на гарантирани от правителството крупни външни кредити. При липсата на външно финансиране, което да подкрепи фиксирания курс, неизбежно ще последва освобождаване на валутния курс, чиято конкретна последица ще бъде сигурното навлизане в инфлационната спирала. Така в един по-късен момент страната ще се окаже въвлечена в дълбока рецесия.
Валутният борд предполага изземването на привилегията на политиците да въздействат върху паричната политика на централната банка в желаната от тях посока, което влиза в противоречие със склонността на Сухарто често да се въплъщава в ролята на централен банкер, загрижен за просперитета на фамилния бизнес. Големият въпрос тук е какво ново е измислил Сухарто, разбира се, не без помощта на американския икономист Стив Ханке. Във финансовата общност преобладава мнението, че чрез въвеждането на валутен борд и фиксирането на рупията на ниво от 5500 рупии за долар, когато пазарният курс за една седмица в края на януари се придвижва от 9430 до 16500, индонезийският президент цели компаниите и банките, собственост на фамилията Сухарто и на членове на приятелския кръг, да си набавят американски долари при значително по-ниски равнища. По този начин бремето на дълговете към външни кредитори се намалява в най-лошия случай наполовина. След като счетоводните баланси на привилегированите компании и банки олекнат със сумата на изплатените дългове, следващата стъпка на Сухарто ще е предприемането на действия, насочени към събарянето на борда.
Сериозността на тези опасения се потвърждава от няколко смущаващи обстоятелства, съпътстващи взаимните усилия на Сухарто и Ханке. А проблемът са шефът на централната банка Судраджад Дживандоно и финансовият министър Марие Мухамад на Индонезия, които трябваше да научат от местните вестници на 10 февруари за въвеждането на валутен борд в страната. Дни по-късно централен банкер номер едно заплати с поста си за дързостта да даде гласност на съмненията си относно ефективността на евентуален валутен борд.
И накрая с решението резервната валута да покрива само паричната база в страната, а именно банкнотите и монетите в обръщение плюс депозитите (резервите) на търговските банки при централната банка, валутният борд става силно уязвим за атаките на валутните спекуланти. Валутният резерв от 20 млрд. долара е напълно достатъчен да покрие паричната база на страната, възлизаща на близо 8 млрд. долара, и в този смисъл опасенията от събаряне на борда в резултат на бъдеща активност на валутните спекуланти са безпочвени. Реалността обаче е далеч по-различна. В края на миналия месец централната банка на Индонезия гарантира всички депозити до пълния им размер в 224-те търговски банки на страната. Това означава, че допълнителни 60 млрд. долара трябва да бъдат покрити с резервна валута, което без външно финансиране просто няма как да стане. Едва ли Стив Ханке и най-новият му приятел Сухарто не са наясно с това.
Скорошният апокалипсис в Близкия изток
Генералният секретар на ООН Кофи Анан пристигна в Багдад в петък с твърдението, че има "свещен дълг" да опита да разреши кризата в отношенията между Ирак и САЩ. Той заяви, че е "разумно оптимистично" настроен към намирането на мирно решение на конфликта. Иракският заместник министър-председател Тарик Азиз каза, че споделя оптимизма на Анан. "Надявам се да напусна Ирак с приемливо решение на проблема", подчерта Анан. Азиз от своя страна каза, че ще бъдат проведени конструктивни дискусии по сегашната ситуация. "Ирак иска мирно, балансирано, честно решение, което да запази суверенитета, достойнството и националната сигурност на Ирак, както и прилагането на резолюциите на ООН", заяви той.
Според представители на ООН Анан ще отправи ясно послание, че Ирак трябва да изпълни изцяло изискванията на ООН. "Важно е да се отбележи, че сега не е време за преговори. Сега е време за получаване на гаранции, че резолюциите на Съвета за сигурност на ООН се спазват", каза говорителят на ООН Ахмед Фаузи. Той добави, че Анан е оптимистично настроен към мисията си след "конструктивните разговори" с Жак Ширак в Париж и след получаването на пълна подкрепа от Съвета за сигурност.
Друг представител на ООН подчерта, че Анан не е ничия марионетка в отговор на исканията на Ирак Анан да бъде независим от американските и британските стремежи и да бъде гъвкав в спора за инспекциите. "Той не е актьор, който ще чете сценарий, написан от Съвета за сигурност", каза представителят на ООН. Очакваше се официалните разговори да започнат в събота сутринта. До петък вечерта срещата между Анан и Саддам Хюсеин все още не бе насрочена.
Целта на посещението на Анан е предотвратяването на военен конфликт между САЩ и Ирак, предизвикан от отказа на Ирак да допусне оръжейните инспектори на Специалната комисия на ООН до президентските резиденции. Наскоро Ирак заяви, че ще ги пусне за период от 60 дни само ако бъдат придружени от дипломати от страните, членки на Съвета за сигурност. ООН от своя страна иска неограничен достъп до тези места.
Иракски представители и държавната медиа твърдят, че Багдад е готов да работи с Анан. Официозът "Ал таура" призова Анан да бъде гъвкав и да се стреми към "балансирано политическо решение". "Ние не искаме различни посредници да идват тук и да си измиват ръцете", каза проповедникът Абдул-Латиф Хумаим по иракската телевизия.
В четвъртък Хюсеин се срещна с руския специален пратеник в Багдад Виктор Посувалюк, който съобщи след срещата, че иракският лидер е обещал да положи "всички усилия, за да гарантира успеха на мисията на Анан".
Иракчани твърдят, че хуманитарните помощи са недостатъчни, и настояват Анан да намери време да види това. Част от хуманитарния персонал на ООН се изнесе в съседна Йордания малко преди пристигането на Анан с оглед на сигурността си. Според хуманитарния координатор на ООН Денис Халидей разпределението на храната и лекарствата между гражданите не е било засегнато от намаляването на персонала.
В четвъртък в Ню Йорк Ричард Бътлър, главният оръжеен инспектор на ООН, призова Саддам Хюсеин да "направи последна обиколка", като позволи на инспекторите да се уверят, че в страната няма оръжия за масово унищожение. "Ако това е състезание, ние сме на финалната обиколка. Защо да спираме" попита Бътлър. Той добави, че ако Ирак каже "не" или даде уклончив отговор, употребата на сила не е изключена.
По-други са настроенията в Европа, където повечето хора не стоят така твърдо зад идеята за военен удар. Мирни демонстранти се събраха на "Даунинг стрийт" в Лондон и завързаха черни панделки около уличните лампи. Проучванията на общественото мнение обаче показват, че повече от половината британци подкрепят военните действия, в случай че не бъде постигнато мирно споразумение. Военните действия се подкрепят и от правителството там.
Като цяло политическите кръгове в Германия стоят зад военните действия, но жителите на страната са скептично настроени към тях. Около 33 процента от германците подкрепят военното разрешаване на конфликта, докато 56 на сто са против това. Франция вече даде да се разбере, че няма да играе военна роля както през 1991 г. Италия не се обяви за военните действия, а се присъедини към Русия в исканията й за дипломатическо разрешаване на проблема. В Холандия проучванията показват, че 53 процента от хората са срещу военно намесване на страната в конфликта. Около 57 процента от московчани заявяват, че са против използването на сила срещу Ирак.
Швейцарската преса видя липса на логика в планирания военен удар. "Ако ще започваш война, добре е поне да се знае защо", пише седмичникът "Die Weltwoche". С това мнение се съгласи и ирландският "Irish Times". В Турция около 30 слепи граждани протестираха срещу военните действия. В Гърция антиамериканските настроения приеха по-груба форма. Полицията подозира, че бомбата, разрушила офис на "General Motors" край Атина, е форма на протест срещу използването на военна сила срещу Ирак.
Две последици от иракската криза са ясни: Европейският съюз нямаше единна реакция, а "специалните отношения" между САЩ и Великобритания се превърнаха в решаваща военна връзка през Атлантическия океан. Най-голямата трансатлантическа тревога сега е какво ще се случи след първите въздушни атаки. Саддам ще получи шанс да допусне инспекторите във всички военни зони в Ирак. А ако откаже? И тук се появява ЕС. Велико-британия е сегашният президент на ЕС, който за пръв път от края на студената война дори не имитира желание за обща политика по отношение на конфликта. До известна степен позицията на Великобритания като президент бе омаловажена от действията на Франция. Един разединен Европейски съюз е доста по-удобен за Клинтън, отколкото единна опозиция.
Какво ще се случи, ако Саддам не отстъпи? Тогава САЩ ще се нуждаят от подкрепата и на другите европейски страни в търсенето на политическо решение.
Г-7 - рутинна среща по време на криза
Световните финансови лидери се събират в Лондон през уикенда. Основната тема на сегашната среща на страните от Г-7 ще бъдат финансовата криза в Югоизточна Азия и начините за предотвратяване на подобни кризи в бъдеще. При положение че най-вероятно Европейският валутен съюз ще стартира в определения срок, 1 януари 1999 г., и при положение че в момента лихвените равнища и валутните курсове в световен мащаб са на приемливи нива, анализаторите от големите световни банки не очакват срещата да излезе с решения или изказвания, които да повлияят в значителна степен на световните финансови пазари. Плановете на Европа за въвеждането на единна валута, еврото, не търпят промени в последно време, дилърите са доволни от валутните курсове и лихвите - нивото от 1.80 германски марки за долар изглежда приемливо за водещите европейски държави, Съединените щати и Япония, така че едва ли нещо ще се промени след срещата в Лондон. Вниманието на Великобритания, Франция и Германия - най-големите икономически сили в Европа - ще бъде насочено по-скоро към обединяването на техните усилия за създаването на по-ефективен банков надзор, който да предотвратява бъдещи глобални финансови кризи.
Финансовите министри на водещите европейски държави се срещнаха в началото на седмицата в Брюксел, за да уточнят именно позициите си по създаването на механизъм за по-добър контрол и предвиждане на финансови кризи в световен мащаб - целта е Европа да излезе с единни позиции на срещата в Лондон. Европейците също дадоха и подкрепата си за Международния валутен фонд, който твърдо се противопоставя на плановете на Индонезия да въведе валутен борд, фиксирайки курса на рупията към долара. Представителите на МВФ твърдят, че въвеждането на борд е немислимо при сега съществуващата програма за икономически реформи в Индонезия.
Британският финансов министър Гордън Браун, който е и председател на лондонската среща на централни банкери и финансови министри от Г-7, още през миналата седмица обяви, че банковата реформа ще е в основата на разговорите. Преди това германският финансов министър Тео Вайгел лично обиколи страните от Югоизточна Азия, за да донесе информация от първа ръка за икономическото положение и перспективи в региона. В Сеул Вайгел заяви, че предприетите от Южна Корея допълнителни стъпки за реформиране на икономиката са окуражаващи. Обявявайки подкрепата на Германия за правителството в Сеул, Вайгел твърди, че крахът на азиатските валути едва ли ще се отрази негативно на единната европейска валута.
Доминик Строс-Кан, френският финансов министър, пък междувременно обиколи Германия, Италия и Великобритания, за да уточни общата позиция на четирите страни по механизма за предотвратяване на кризи като тази в Азия и по-рано в Мексико. В Брюксел той открито заяви, че обсъждането на настоящите лихвени равнища ще бъде една от маловажните теми, които ще занимават финансистите от Г-7 в Лондон. Проблемът е обаче, че в момента Европа едва ли има сили, за да създаде работещ механизъм, който да наподобява този на МВФ (отделен е въпросът дали механизмите на МВФ за предотвратяване на глобални финансови кризи са ефективни, доколкото въобще съществуват). Всъщност Европа има неголям обем на директна търговия с Азия, така че кризата се отрази слабо на Стария континент. Тъкмо затова германският заместник финансов министър Юрген Старк подхвърли, че в Лондон ще се говори за това как кризата се отразява на Япония и Съединените щати и какъв може да бъде верижният ефект от влиянието на кризата върху двете най-големи световни икономики.
От друга страна, европейските страни - членки на Г-7, не би трябвало да са притеснени от лекото отслабване на ръста на американската икономика, който е пряко следствие от случващото се в Азия; никой сериозен икономист по света не би искал най-голямата световна икономика да прегрее. Дори и европейските страни да излязат с единно становище по отношение на предотвратяването на кризи, въпросното становище едва ли може да бъде реализирано в практиката скоро. Една организация като Г-7 би могла да е много ефективна в решаването на един проблем, но в момента в Азия има толкова много проблеми - икономически, финансови и политически, че всяка една от страните в Г-7 вероятно ще има различно виждане за това как да се действа в Азия, просто последиците от кризата са различни за всяка отделна страна. Това, което е общото за страните от Г-7, всъщност е еднаквата липса на знание и опит как се предотвратяват подобни кризи в глобален мащаб.
Именно нуждата да се намери една обща точка за дискусии ще доведе до това, че най-вероятният фокус на срещата в Лондон ще бъде настоящото положение и бъдещето на японската национална валута - йената. Безспорно е, че Япония трябва да стабилизира икономиката си чрез фискална политика, за да може да поведе битката за спасяване на азиатските икономики. Твърде вероятно е Япония да поиска от партньорите си в Г-7 с обединени усилия да се спре подновеният спад на курса на йената, като същевременно правителството в Токио положи нови усилия в провеждането на фискалната си политика. Анализаторите на инвестиционните банки твърдят, че една от целите в Лондон ще бъде йената да се стабилизира на ниво около 125 йени за долар.
Същевременно японският министър-председател Риутаро Хашимото обяви, че иска драстично намаляване на данъците, както и провеждането на програма на стойност 240 милиарда долара, която да спаси японския банков сектор и спестяванията на дребните инвеститори. Но ако тези идеи се провалят, цената на провала ще бъде рязък спад на японската икономика и прозтичащата от това верижна реакция за глобалната икономика. Големият проблем идва от това, че изключително влиятелното Министерство на финансите на Япония, не проявява особено силно желание за реформиране на икономиката. Въпросното министерство оперира с данъчните постъпления в страната, същевременно управлява пощенските услуги в Япония, чийто годишен оборот е 2 трилиона долара, и в добавка редица бивши висши служители на министерството са в директорските бордове на най-големите банки и инвестиционни и пенсионни фондове в страната.
През 1996 г. Хашимото се опита да отдели националната данъчна администрация от финансовото министерство, опита се да приватизира пощенските услуги и... се провали и в двете начинания. Това пък отслаби позициите му вътре в управляващата Либералнодемократическа партия, както и в очите на избирателите. При това положение най-големият успех, който можа да постигне в реформирането на японската финансова система, бе да прехвърли надзора над банките и брокерите в ръцете на една нова агенция, която трябва да бъде основана през юни тази година. Едва ли това може да се нарече реформа обаче, след като въпросната агенция ще бъде управлявана от представители на финансовото министерство. Резултатът от всичко това е един объркан финансов сектор, падащи цени на недвижимите имоти и шеста поред година на икономическа стагнация. През последните две години Япония наблюдаваше с изумление как от финансовата й система се изпаряват 12 трилиона долара сума, надхвърляща два пъти брутния вътрешен продукт на страната.
Дори и да има волята да помогне на Япония, Г-7 не може да стори нищо, ако в Страната на изгряващото слънце няма консенсус за това накъде ще върви островната държава, както и подкрепена от избирателите програма за реформи. ИдеятаГ-7 да се превърне в новия кредитор от последна инстанция на мястото на Международния валутен фонд вероятно също не е безпочвена, но със сигурност е отдалечена далеч във времето. Кризата в Азия се оказа голям залък за всеки, който се опита да се намеси в нейното решаване, и едва ли Г-7 може да се похвали, че е изключение в този смисъл. Срещата в Лондон ще бъде рутинна сбирка по време на криза.
"Норск хидро" отново започва преговори за "Агрополихим"
Миналата година норвежката компания е предложила 7 млн. долара за 60% от торовия завод
Преговорите между Агенцията за приватизация и норвежката компания "Норск хидро" за приватизация на "Агрополихим" са в напреднал етап, съобщи източник от работната група, която подготвя раздържавяването на торовия завод. "До няколко дни ще има нова среща с потенциалния купувач", потвърди официално изпълнителният директор на АП Александър Съботинов. Според него ще има актуализация на клаузата за цената, предвидена в предишната оферта на "Норск хидро", както и на други условия на предишното предложение. "Норск хидро АСА" е най-голямата индустриална компания в Норвегия и е основател на група компании със същия предмет на дейност, които работят в цял свят. Предметът на дейност на "Норск хидро" включва производство на минерални торове, добив на нефт и газ, производство на електроенергия, леки метали, петролни продукти и химикали.
Най-спорният въпрос в преговорите с "Норск хидро" се очаква да бъде именно въпросът за цената. Миналата година норвежката компания предложи да закупи 60% от акциите на "Агрополихим" без дългове за 7 млн. долара. Очаква се преговарящият екип от българска страна да настоява за по-висока цена, като се има предвид, че през последните пет години "Агрополихим" показва тенденция към увеличаване на оборота и на печалбата си. Нетната печалба на предприятието за 1996 г. е 1.01 млн. долара, а за 1997 г. по прогнозни данни се очаква да бъде 1.36 млн. долара. Проблемът на торовия завод е, че все още дължи лихви на Булгаргаз, след като в началото на миналата година успя да изплати главница на стойност над 2 млрд. лв. През последната година "Агрополихим" практически не е използвал заеми за финансиране на дейността си, тъй като е в списъка на предприятията за изолация. За да осигури доставките на природен газ, "Норск хидро" посочва в офертата си от началото на миналата година, че във връзка с приватизацията на "Агрополихим" ще води паралелни преговори за сключване на 15-годишен договор с Булгаргаз. Освен това компанията смята да намали енергийната консумация чрез модернизиране на съоръженията на завода и ще предложи на Булгаргаз консултантска помощ за изграждане на подземни резервоари.
Крайната цел на "Норск хидро" е да придобие квалифицирано мнозинство от поне 67% в "Агрополихим". АП обаче е обявила процедура за приватизация само за 60% от акциите. По тази причина "Норск хидро" се стреми да получи гаранции, че ако купи касовия дял, след това ще има възможност да придобие и останалите 7%, които са й необходими. Предлаганите от "Норск хидро" начини са два. Първият е АП да се задължи в приватизационния договор да продаде на норвежката компания и останалите акции, необходими за квалифицирано мнозинство при цена на една акция равна на цената, по която са придобити първите 60%. Вторият начин е държавата да се задължи да съдейства капиталът на "Агрополихим" да бъде увеличен под условие и "Норск хидро" да изкупи новоемитираните акции. Придобиването на квалифицирано мнозинство от "Норск хидро" е възможно, тъй като държавата все още притежава 85% от капитала на "Агрополихим", така че този въпрос едва ли ще бъде сериозно оспорван от екипа на АП.
За масова приватизация бяха предвидени 25% от капитала на "Агрополихим", но само 15% от тях бяха придобити от участниците в процеса. На централизираните търгове бяха изкупени 12.5% - 10% от приватизационни фондове и 2.5% от индивидуални участници. Останалите 2.5% от акциите на завода, които вече са в частни ръце, бяха прехвърлени като безплатни, така че реално раздържавеният дял от "Агрополихим" е общо 15%.
Очаква се да възникнат спорове и във връзка с размера на инвестициите, предложени от "Норск хидро" за модернизацията на "Агрополихим". В офертата на норвежката компания от началото на миналата година се предвижда общ размер на инвестициите 38 млн. долара, които да бъдат използвани за обновяване на производствените линии за амоняк, амониев нитрат и троен суперфосфат, за нов резервоар и съоръжения за съхраняване на фосфорна киселина, както и за цялостно модернизиране на завода, което включва премахване на остарели сгради, възстановяване на надземните терени и създаване на нова информационна система. Сред преговарящите от българска страна преобладава мнението, че този размер на инвестициите е недостатъчен за модернизирането на "Агрополихим".
Според осведомени "Норск хидро" има интерес не само към приватизацията на "Агрополихим", но и на "Химко". Твърди се, че зад офертата на Stellar Global Corporation, избрана за купувач на "Химко", стоят именно интересите на норвежката компания. Ако "Норск хидро" желае да придобие "Химко", със сигурност не може да го направи открито, защото ще попадне под ударите на европейското антимонополно законодателство. Причината е, че "Норск хидро" притежава два торови завода в Италия, а "Химко" изнася голяма част от продукцията си именно там. Норвежката компания обаче открито заявява интереса си към "Агрополихим", защото евентуалното придобиване на този завод няма да създаде проблеми с антимонополното законодателство, както с "Химко". От друга страна, ако купувачът иска да произвежда смесени торове, чието търсене нараства, трябва да снабди "Агрополихим" с инсталация за производство на карбамид. Ново оборудване за карбамид обаче струва около 200 млн. долара на световните пазари, заяви експерт от "Химко". Според него е допустим и вариантът "Норск хидро" да се договори със Stellar Global Corporation и впоследствие да придобие малък дял от врачанския завод.
Кой ще спаси акционерите във фондове след трети март
За всеки, който си е купил бонова книжка и с нея е придобил акции от приватизационен фонд, е актуален въпросът как може да спечели от участието си в масовата приватизация. Има две възможности. Или съответният фонд да реши да раздава дивидент, или акциите му да започнат да се търгуват на борсов (или извънборсов) пазар и така срещу тях собствениците им да могат да получат реални пари. Засега перспективата за дивидент изглежда далечна, пък и непрекъснато намалява броят на фондовете, които явно следват подобна политика. За сметка на това търговията с акции от приватизационни фондове напоследък става все по-активна. На практика обаче тя се извършва задкулисно. Никой не знае с точност кой от кого купува и на каква цена.
Акциите от приватизационните фондове могат да се продават след трети март, се твърди в писмо на комисията по ценните книжа, което тя неотдавна изпрати до всички фондове. Според Закона за приватизационните фондове книжата на тези дружества не могат да се прехвърлят по-рано от шест месеца след датата на последната тръжна сесия на съответния тур на масовата приватизация. Болшинството от юристите смятат, че за край на тръжната сесия трябва да се смята денят, в който Тръжната комисия обнародва резултатите в Държавен вестник. При тълкуванието си комисията по ценните книжа обаче вероятно е била повлияна от зам.-председателя си Жеко Фетваджиев. Той като бивш зам.-шеф на Центъра за масова приватизация сметна, че краят на третата тръжна сесия е трети септември - денят, в който ЦМП е изпратил на Централния депозитар списък с акционерите на предприятията от масовата приватизация. (Месеци след това ЦМП публикува нов списък с акционерите, който бил изчистен от грешките в първия и представлявал истина от последна инстанция.) Всъщност комисията даде такова тълкувание единствено за да спечели време, през което в закона за приватизацията да бъдат направени поправки и с тях да се задължат фондовете да продават акциите си само през борсата. Поправките в закона обаче, освен че се забавиха, най-вероятно ще трябва да бъдат вписани в друг закон, а не в този за приватизацията.
Въпреки правните спорове по въпроса дали в момента акциите от приватизационните фондове могат да се търгуват тези, които искат, купуват акции от фондове с предварителни договори за продажба, тоест по същия начин, по който акциите на дружествата от списъка за масова приватизация се продаваха в забранения период. Тогава се оказа, че за прохождащия капиталов пазар в страната забраните за търговия с даден вид ценни книжа не са пречка. Акциите на предприятията, които бяха раздържавявани срещу инвестицонни бонове например, също не можеха да бъдат прехвърляни по-рано от шест месеца след края на последната тръжна сесия. Въпреки това юристите на приватизационните фондове намериха удачна правна форма, под която пакети от ценни книжа от определени дружества де факто се търгуваха много преди това да бъде разрешено. Чрез сключването на договори за предварителна продажба още преди края на масовата приватизация фондовете се задължаваха да продават на определени купувачи по определена цена в момента, в който изтече законовата забрана за прехвърляне на акциите. Абсолютно същото в момента се случва и с акциите на приватизационните фондове. Засега повечето от предварителните договори са за акциите на по-малки фондове, защото при тях сумите, които трябва да се платят, са по-достъпни. Лицата, които купуват акциите на фондовете, в почти всички случаи са техните управители.
Друг начин, по който може да се овладее приватизационен фонд, е чрез събиране на пълномощни за участие в общото събрание на дружеството. Така няколко души придобиват право да гласуват на събранията с над 50% от гласовете или дори с по-малко, стига те да осигуряват достатъчно мнозинство за вземане на решения. В страната вече има фирми, които професионално се занимават с набиране на пълномощни от дребните акционери. Най-силната между тях е фирмата на Илия Божинов, бивш директор в Центъра за масова приватизация, който при напускането си според източници от фондове е изнесъл базата данни за акционерите на всички приватизационни фондове. Илия Божинов, освен че се занимава с продажба на части от тази информация, я използва и за директен маркетинг при продаването на услугата набиране на пълномощни.
Въпросът е как да се защитят акционерите във фондовете, които засега не са измамени. В повечето случаи, когато има такива, това се дължи не толкова на добра воля от страна на управляващите, колкото на противоречия между членовете на управителните органи, които са попречили на източването на фонда. Точно такъв е случаят с Българо-холандския фонд например. Според управляващите начинът да се защитят акционерите на фондовете е, като се наложат още по-рестриктивни мерки за регулация на приватизационните фондове и всички произлезли от тях дружества - холдинги или инвестиционни дружества. В тази връзка комисията по ценните книжа при обсъждането на промените в закона за приватизацията предложи няколко текста, които, въпреки че не бяха приети от Министерския съвет, най-вероятно ще бъдат вкарани в закона за ценните книжа или в Търговския закон. Идеята е приватизационните фондове (и дружествата, които са се преобразували от тях) да могат да продават акциите си само на фондовата борса.
Моделът на масовата приватизация, който беше избран от управляващата тогава социалистическа партия, имаше за основна цел да направи от всеки гражданин на републиката акционер. Тази задача вече е решена с над 50% успех. Оттогава насам дребните акционери в България са постоянен обект на защита от страна на управляващите. Механизми, които да ги защитават, бяха измислени още преди хората да станат собственици на акции от приватизационни фондове. Първо, самите фондове бяха подложени на изключително рестриктивен механизъм за получаване на лиценз, така че да стане изключено мошеници да създадат приватизационни фондове. После, след като се появиха фондове, създадени от мошеници, беше измислен още по-рестриктивен механизъм - за лицензиране на инвестиционни посредници, които единствени имат правото да търгуват ценни книжа по занятие. Напоследък обаче се появяват някои тенденции, според които дори строго регулираните инвестиционни посредници се оказват организации с неидеални цели.
Поради очевидния неуспех на предишните подходи новите управляващи (които не са виновни за заварената ситуация) активно мислят за други механизми, с които да защитят дребните акционери. Първият ход в тази посока беше да се задължат всички приватизационни фондове да продават акциите от предприятията, които са придобили на тръжните сесии, само през фондовата борса. За целта след удовлетворяването на строги изисквания беше лицензирана фондова борса. Така вече има място, където всички трябва да търгуват открито и честно. На фондовата борса фондовете трябваше да продават акциите от предприятията прозрачно, така че техните акционери да могат да видят, в случай че ги мамят. Също така ясно ще се види, ако някой приватизационен фонд бива източван от лицата, които го управляват. Към момента за някои приватизационни фондове е очевидно източването от лицата, които ги управляват, и е ясно, че техните акционери ще загубят във всички случаи. За други фондове, които също се източват, това не е очевидно независимо от борсата. Остават обаче и акционери на фондове, които засега не са източени. Но пък сега тях ги дебне опасността да продадат акциите си на безценица на първия срещнат инвестиционен посредник. Ако управляващите намерят начин да защитят дребните акционери, като създадат обективни механизми така, щото те да си продадат акциите на пазарна цена, ще получат много политически дивиденти. За целта трябва да има пазар и прозрачен начин, по който всички научават за цените на него. Вярно - дребните акционери няма да си решат финансовите проблеми пожизнено, но поне ще излязат обогатени от заварената ситуация, придобили нов тип пазарно мислене и корпоративна култура.
Засега няма измислени защитни механизми, които да спасят останалите неизмамени акционери на приватизационни фондове. Но проблемът съвсем скоро ще се разреши по един или друг начин. Първият (позитивен вариант) е в най-близки дни някой наистина да направи нещо, което да защити дребните акционери от самите тях. Вторият (лош вариант) е, ако решението се забави още някой друг месец, когато вече акционерите ще бъдат измамени безвъзвратно и няма да има връщане назад.
Оценката на авиокомпания "Балкан" е около 10 млн. долара
Комисията по приватизация на авиокомпания "Балкан" се събира тази седмица, като се очаква на тази среща да бъде готов и информационният меморандум. По предварителни очаквания авиокомпанията трябва да бъде продадена до края на септември.
Оценката на консултантите от ТОБ-Спийдуинг вече е готова и е предадена в Агенцията за приватизация. Непотвърдени сведения сочат, че нетната стойност (активи минус задължения) на авиокомпанията е около 10 млн. долара заради големите задължения на "Балкан". Първоначалните оценки на консултантите сочеха отрицателна стойност от около 100 млн. долара. Те дори настояваха правителството да намери пари да финансира компанията.
В момента авиокомпанията притежава седем самолета Ту-154 М, седем самолета Ту-154 Б2, три товарни самолета Ан-12, два самолета Ил-18, шест самолета Ан-24. На лизинг тя е наела два "Боинг" 767 и три "Боинг"-737
. В авиокомпанията работят 3700 души. Към 30 септември 1997 г. основният капитал на "Балкан" е малко над 3 млрд. лева. Оценка на активите обаче е правена през 1992 г. и по неофициални данни се предполага, че те ще бъдат ревалоризирани с коефициент 16. За 9-те месеца на миналата година приходите на компанията са 136 млн. долара, а разходите - 143 млн. долара. Към 30 септември 1996 г. загубата на авикомпанията беше 47 млн. долара. Към 30 септември 1997 г. задълженията по кредити са едва 18 млн. долара, докато в края на 1996 г. те са били 47 млн. долара. Намалението се дължи главно на отписването на задължения на "Балкан" към банки, обявени в несъстоятелност. Двайсет и седем млн. долара кредити бяха нулирани срещу вземанията от банките на държавата по Закона за гарантиране на депозитите. Може би най-големият кредитор на "Балкан" е Държавният фонд за реконструкция и развитие с 15 млн. долара, обезпечени с очакваните средства от бъдещата приватизация на хотел "Плиска". Досега обаче "Балкан" не може да се разпорежда с хотела, защото Стопанска банка е наложила запор върху него срещу кредит от 1.2 млн. долара. Водят се обаче преговори за сваляне на запора. По текущи плащания "Балкан" дължи към 30 септември 79 млн. долара, докато в края на 1996 г. задълженията й са били близо 102 млн. долара.
Проблемът на авиокомпанията е, че тя отчаяно се нуждае от нови самолети - било то на лизинг, било собствени. През лятото тя получи оферти от американската "Боинг" и европейския консорциум "Ербъс" за по около шест самолета от по-малките, които не прелитат океана. Преди седмица "Боинг" предложи три самолета модел 737 и гаранции за финансиране. "Балкан" няма пари, но и не може да тегли кредит, защото е в изолация. Другият проблем е, че постъпленията от чартърни полети идват през ноември и април, докато плащанията са през септември и февруари.
По-големият проблем е, че "Балкан" няма стратегия какви полети ще развива. Ако се съди по проучванията за покупка, тя смята да се съсредоточи върху европейските и близкоизточните маршрути. От друга страна, в региона няма друга компания, която да извършва полети до по-далечни разстояния и София се превръща в транзитен пункт за пътници от балканските страни в посока Съединените щати или пък далечна Азия. Нито консултантите, нито мениджърите на компанията подсказват към какво ще се насочи компанията. От това финансовото й състояние не се подобрява.
Министерствата и АП оценяват офертите по различен начин
От началото на годината Агенцията за приватизация и отрасловите ведомства прилагат различни подходи при оценката на офертите за предприятия, предложени за приватизация чрез преговори с потенциални купувачи. В края на миналата година АП прие правила за водене на преговори с потенциални купувачи, които включват и нова методика за експертна оценка на офертите. Ключовата промяна е свързана с ограничаването на възможностите на работническо-мениджърските дружества да участват в приватизацията на предприятия, продавани от АП. Правилата за оценка предвиждат, че от стойността на предложената цена при разсрочено плащане по чл. 25, ал. 3 от Закона за приватизацията, тоест когато кандидати по приватизационна процедура са работническо-мениджърски дружества, се вадят по 10% за всяка година, за която има разсрочване.
За да се улеснят експертите в Агенцията за приватизация при определяне на реалната стойност на офертите на работническо-мениджърските дружества, в методиката са пресметнати коефициентите в зависимост от периода на разсрочване. Чрез въвеждането на тези коефициенти АП прави по-конкурентни офертите на дружествата, в които няма работническо-мениджърско участие, т.е. разсрочено плащане. В противен случай се оказва, че много рядко външен купувач е способен да даде цена, която е по-висока от цената на мениджърите, при положение че те имат право да ползват до десет години разсрочено плащане. Най-ясно това личи при приватизацията в Министерството на промишлеността, където всяка втора сделка се печели от работническо-мениджърски дружества и в резултат там приходите в левове за последните седем месеца на миналата година са в размер само на 6 млрд. лв. Правилата на агенцията без съмнение са справедливи от пазарна гледна точка, защото дават по-големи възможности на стратегическите инвеститори, които плащат веднага. От юридическа гледна точка АП мотивира решението си за избрания подход при оценяването на офертите с правото на ведомството да конкретизира начина, по който ще класира офертите. Юристи, които се занимават с приватизация, обаче смятат, че законът не дава възможност за подобна свобода. В него ясно е казано, че офертите се класират според предложените в тях условия, включително и цена, и едва след това, ако избраният купувач се окаже работническо-мениджърско дружество, той може да ползва преференциите за разсрочено плащане. Освен в АП засега в останалите органи по чл. 3 не същестува практика за намаляване на цените (при оценката на експертите, сравняващи различните оферти) в зависимост от това дали дружеството е работническо-мениджърско. "Считам, че не можем да пренебрегваме преференциите, които дава законът. За нас всички инвеститори са равни", заяви по този повод Валентин Гълъбов, началник-управление "Структурна реформа" в Министерството на транспорта. "Не сме приели практиката на агенцията по отношение на дисконтирането на цената, предлагана от работническо-мениджърски дружества. Имаме правила, които предвиждат само коефициенти за значимостта на цената и на инвестициите в общата тежест на офертата", каза Добромир Банев, шеф на приватизационния отдел в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Практиката на дисконтиране засега не е приета и от Министерството на промишлеността, чиито експерти през последните няколко месеца признават, че се обмисля подобна възможност.
Тази практика, наложена в последните месеци, е, меко казано, смущаваща. Всяко от ведомствата, отговорни за раздържавяването, може и да има своите логични мотиви за избора на съответния подход при оценка на офертите, но от гледна точка на купувачите положението изглежда трагикомично. Например, ако АП предлага едно дружество за приватизация и се явяват двама купувачи - работническо-мениджърският колектив с оферта от 10 млн. долара, платими за срок от 10 години, и чужд инвеститор с оферта от 8 млн. долара, платими в брой - по оценките на АП победител би трябвало да е чуждият инвеститор, защото дисконтираната цена на работническо-мениджърското дружество е 6.24 млн. долара според нейната методика. Ако обаче междувременно това предприятие е прехвърлено към Министерството на промишлеността, тогава ведомството на вицепремиера Божков ще оцени, че победител е работническо-мениджърското дружество. И всичко това става без никаква промяна в офертите на двамата кандидат-купувачи... Поне пет чужди фирми ще наддават за Русенската корабостроителница
Има поне пет компании, които са заявили интерес да участват в приватизацията на Русенската корабостроителница, съобщи добре информиран източник от предприятието. Сред потенциалните приватизатори са немско-холандското дружество "Веселс" и чешкото "Комарно", което е отправило запитване да купи дълга на корабостроителницата към Държавния фонд за реконструкция и развитие в размер на 8 млн. долара. Според осведомени "Комарно" възнамерява да придобие предприятието по схемата дълг срещу собственост. "Към Русенската корабостроителница проявяват интерес и компании от Гърция и Турция", заяви управителят на офиса на DFC в София Анджей Шафернакер. DFC - Испания беше избрана от Агенцията за приватизациa да посредничи при приватизацията на Русенската, Варненската и Бургаската корабостроителницa. Според Анджей Шафернакер потенциалните инвеститори, заявили намерение да участват в приватизацията на корабостроителниците, са европейски компании, въпреки че има и кандидат от Северна Америка. За повечето кандидати се знае, че са извършвали доставки и са давали поръчки на източноевропейски корабостроителници.
Информационният меморандум за Русенската корабостроителница вече е готов, заяви Анджей Шафернакер. DFC очаква подаването на предложения за Русенската корабостроителница да приключи до 10 април. Информационните меморандуми за Варненската и Бургаската корабостроителница ще бъдат готови до 3-4 седмици и се очаква предложенията за тях да бъдат събрани до средата на май. Офертите ще бъдат оценявани от екип от представители на DFC, на ресорните ведомства - Министерството на финансите за Русенската корабостроителница и Министерството на промишлеността за Варненската и Бургаската корабостроителницa. Активите на трите български корабостроителници са на обща стойност 85 млн. долара. "Стойността на активите обаче не е ясен показател за цената на предприятията", каза Анджей Шафернакер. Очаква се крайните резултати за трите корабостроителници да бъдат ясни до средата на лятото.
От Русенската корабостроителница са обявени 80% за касова приватизация. Предприятието е във финансова изолация от 1996 г. и въпреки че през миналата година формално реализира печалби, остава под контрола на Министерството на финансите. Основният проблем на дружеството е, че не може да получи краткосрочно финансиране, за да изпълнява поръчки. Строеж на кораби е възможен само когато фирмите поръчители плащат авансово част от сумата. Според синдикат "Корабостроител", който обединява служители на Русенската корабостроителница, предприятието досега не е получило никакви средства от фонда за изпълнение на оздравителни програми, което създава опасност корабостроителницата да фалира. Служителите смятат, че корабостроителницата трябва да излезе от списъка за изолация или да ползва постоянно финансиране от оздравителния фонд, като първоначално получи поне 3.5 млн. германски марки за завършване на започнатите поръчки. Синдикатът освен това настоява изплащането на данъка върху печалбата на Русенската корабостроителница за деветмесечието на 1997 г. да стане след август 1998 г., тъй като в момента дружеството не разполага с необходимите средства.
Накратко
През 1998 г. в касовата приватизация ще преобладават плащанията с валутни ЗУНК-облигации, заяви председателят на надзорния съвет на Агенцията за приватизация Асен Дюлгеров. Според него популярността на левовите облигации по вътрешния дълг като платежно средство по приватизационни сделки е довела до изчерпването им. Миналата седмица надзорният съвет на АП прие официално нейния отчет за периода от юни до декември включително миналата година. Ръководството на АП призна, че плащанията по приватизационни сделки са по-малко от предвидените и представляват 88% от очакваните според програмата за приватизация. "Общият финансов ефект от раздържавяването за периода юни - декември е 537 млрд. лв., от които 183 млрд. лв. плащания в брой, 154 млрд. лв. в държавни облигации, 25 млрд. лв. поети задължения на приватизирани предприятия и 176 млрд. лв. договорени инвестиции", заяви Асен Дюлгеров. През миналата година има 89 прекратени процедури, което според председателя на надзорния съвет на АП се обяснява с честото прехвърляне на правомощия между органи по чл. 3 от Закона за приватизацията и множеството случаи на преструктуриране на предприятия.
През изминалата седмица само един приватизационен фонд проведе общо акционерно събрание - пловдивският "Марица-юг". Акционерите на фонда са взели решение за преуреждане на дейността на дружеството като холдинг по Търговския закон. Не се предвижда увеличаване на капитала и раздаване на дивиденти.
"Очакваме до няколко дни да се извърши плащането за "Българска роза - Севтополис", каза изпълнителният директор на АП Александър Съботинов в отговор на въпрос на "Капитал" дали сделката с ирландската компания Erlton Fund Limited ще бъде развалена поради неизпълнени договорни задължения от страна на купувача. Дори и след като намали цената на дружеството, АП продължава да води кореспонденция с неизправния платец, който по силата на анекса за удължаване на срока за плащане дължи лихви за всеки ден закъснение след 31 януари.
Центърът за масова приватизация обяви, че 224 705 граждани имат повече от един инвестиционен бон в боновите си книжки, а общата сума на остатъчните бонове e приблизително 3 056 055 000. Справката сочи, че най-много са гражданите с остатък над 5000 инвестиционни бона в боновата си книжка - 119 578 на брой. Според анализа на ЦМП остатъчният капитал се състои предимно от малки салда, недостатъчни за закупуване дори на една акция, както и от инвестиционни бонове на граждани, които са се преселили в Турция.
"Плам - Български кибрит" се преструктурира
Печалбата преди облагане с данъци за миналата година на "Плам - Български кибрит" е 858.446 млн. лв. Този резултат е отчетен пред акционерите на дружеството на проведеното на 14 февруари общо събрание. Акционерите са направили промени в съвета на директорите на дружеството, в който са избрани Питър Хаин, Ристо Пентикайнен, Ленард Еспмарк, Христофор Начев, Пламен Кръстев и Димитър Стоянов. Последният е преизбран за изпълнителен директор. Името на дружеството е променено на "Шведски кибрит - Плам България" АД.
Основната дейност на предприятието е производство на кибрити и увеселителна пиротехника - конфети. Освен за вътрешния пазар дружеството произвежда продукция и за износ. Чистата печалба за 1996 г. е 13.076 млн. лв. Досегашните пазари като Югославия са силно стагнирани и поради това ще се търсят нови места за пласиране на продукцията. Според Димитър Стоянов предприятието в момента се намира в преходен период и се изгражда коренно различна от досегашната структура. Целта е приемане на стандартите, при които работи собственикът на контролния пакет.
В момента 58% от капитала на дружеството са притежание на Swedish Match Group B.V. Тази фирма придоби 63 994 акции срещу 2.35 млн. долара. Половината от цената бе платена в брой, половината в ЗУНК-облигации. Според подписания на първи декември 1997 г. договор купувачите се задължават да запазят предмета на дейност на фабриката през следващите 5 години. В същия срок новият собственик трябва да инвестира близо 2 милиона долара в модернизация на производството и подобряване на екологичното положение в региона. Swedish Match Group B.V. трябва да запази всички работни места (около 500) в предприятието.
Дружеството бе включено в масовата приватизация с 25% от капитала, който е 110.335 млн. лв. Всички акции - 24 825 броя, са продадени на първата тръжна сесия при много голям интерес. Приватизационен фонд "Сигурност" притежава 13.44% от капитала на дружеството, Българо-холандският ПФ има 3.74%, ПФ "АКБ Форес - Социален" е с 0.54%, а останалите акции се притежават от индивидуални участници - 7.28% от капитала на дружеството.
Фирмата Swedish Match Group B.V. е регистрирана във Фалкенсваард, Холандия, и е дъщерна на многонационалната компания Swedish Match AB, която е със седалище в Швеция. Акциите на Swedish Match AB са регистрирани на фондовите борси в Стокхолм и Ню Йорк. Притежава 24 предприятия в 14 страни и за нея работят над седем хиляди работници. В предприятията се произвеждат основно кибрити, запалки за еднократна употреба и тютюневи изделия. Годишният й оборот е 8 млрд. шведски крони, което се равнява на около един милиард долара.
Преди продажбата синдикалисти от КТ "Подкрепа" се противопоставиха на подписването на приватизационния договор с мотива, че купувачът ще затвори предприятието. Според статистика на синдикатите от 1981 до 1997 г. Swedish Match AB е купила девет предприятия в различни страни, които след това са били затваряни. По този начин се поддържал монополът на шведската фирма, която държи около 37% от световния пазар на тази продукция.
Накратко
"Новотел Европа" АД има чиста печалба от 495.5 млн. лв. за 1997 г. Приходите за миналата година са 5 млрд. лв., от тях 4.1 млрд. лв. от нощувки, а останалите средства са дошли от съпътстващите дейности. Средната запълняемост на хотела е 42%. Този резултат е бил отчетен от ръководството на дружеството пред акционерите на проведеното на 14 февруари общо събрание. На събранието е бил избран нов съвет на директорите, а за изпълнителен директор е преизбран Aтанас Димитров.
Преди десетина дни Агенцията за приватизация определи турския бизнесмен Суди Озкан за купувач на 160 448 акции, представляващи 60% от капитала на дружеството. Приватизационният договор ще бъде подписан по-късно. Двадесет и пет процента от дружеството бяха раздържавени чрез масовата приватизация. Приватизационен фонд "Петролфонд" притежава 22.44%, а индивидуалните участници успяха да спечелят само 152 акции. Останалите 2.5% са раздадени като безплатни акции.
Новият собственик на 25% от капитала на "Декотекс" АД - Сливен е "Каппа технолоджи" АД - София. Договорът за продажба бе подписан на 16 февруари между Агенцията за приватизация и представителя на купувачите Борислав Боянов. Цената на пакета от 101 633 акции е 620 000 долара. Двадесет процента от нея са платени в деня на подписване на договора. Други 30% трябва да бъдат платени в брой до тридесет календарни дни от подписването, а последните 50% в срок от 45 дни от подписването на договора чрез държавни облигации.
"Декотекс" АД бе включено в масовата приватизация с 67% от капитала, който е в размер на 406.530 млн. лв. Акции на дружеството са придобили приватизационните фондове "АКБ Форес - социален" - 34%, "Българо-холандски" - 22.71% и "Югоизточен" - 0.49%. Граждани са придобили само 3.10% от капитала на дружеството, а раздадените безплатни акции са за 6.7%. Предприятието произвежда вълнени и тип вълнени прежди, килими и килимени изделия, подови покрития и осъществява търговска дейност в страната и чужбина. Около 88% от продукцията е предназначена за вътрешния пазар. Печалбата за 1996 г. е 376.323 млн. лв. Акционерите на "Бонония" АД - Видин са променили устава на дружеството на проведеното на 15 февруари общо събрание. Според направените промени отпада винкулираността на акциите и те ще могат да се търгуват свободно, след като решенията бъдат регистрирани в съда. Направени са промени в съвета на директорите. Останалите точки от дневния ред бяха отменени за следващо общо събрание, което ще се проведе най-вероятно в края на април. Тогава отново ще бъде предложено увеличение на капитала на 150 млн. лв. В момента той е 17.852 млн. лв., от който чрез масовата приватизация са раздържавени 70%. Приватизационен фонд "Света София" е придобил 31.42% от капитала, останалите акции се притежават от индивидуални участници в приватизацията. Основната дейност на предприятието е производството на изделия от костен порцелан и други специални видове керамика.
"Родопска тъкан 97" АД - Смолян бе определено от Агенцията за приватизация за купувач на 75% от капитала на "Родопска тъкан" ЕАД. Приватизационният договор за продажбата на 63 935 акции трябва да бъде подписан до 2 март. Според условията на проведения конкурс цената не трябва да бъде по-ниска от 1,450 млн. долара, като половината от нея трябва да бъде платена в брой. "Родопска тъкан" ЕАД произвежда интериорен текстил и стоки за бита. Над 50% от продукцията се изнася.
Компанията "Вили Бец" - Испания бе определена за купувач на 38% от акциите на СОМАТ, съобщи изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Александър Съботинов. За предложения дял за приватизация от предприятието не се е явил друг кандидат. Цената на сделката е 24 866 812 германски марки, а цената на една акция с номинал 100 лева е 3.14 германски марки. Купувачът ще плати 30% от цената в брой и 70% в държавни дългосрочни облигации. "Вили Бец" освен това се задължава да инвестира 5 млн. долара през следващите три години. 1.68% от акциите на СОМАТ са предназначени за удовлетворяване на реституционни искове. През 1995 г. "Вили Бец" придоби 55% от СОМАТ срещу 55 млн. германски марки, което беше отчетено като немска инвестиция. Ръководството на АП не пожела да изясни каква е причината, поради която като купувач на дял от СОМАТ този път се яви "Вили Бец" с испанска регистрация.
Решението за избора на купувач за обявения за приватизация дял от пловдивския "Интерхотел Тримонциум" ще бъде взето до края на февруари. По информация на Агенцията за приватизация в обявения срок са били подадени три оферти, две от които са на частни чуждестранни фирми. Чрез масовата приватизация бяха продадени 25% от дружеството, голяма част от които - 21.20%, спечели "Централен ПФ" АД. Останалите акции са притежание на индивидуални участници в приватизацията.
"Цената за "Химко" АД няма да падне под 100.2 млн. долара. Възможно е обаче да се предвидят плащания чрез дългови инструменти", заяви през миналата седмица изпълнителният директор на АП Александър Съботинов.
Търговията с акции на "Елкабел" продължава на приливи и отливи
Цената на акциите на "Елкабел" през миналата седмица се движеше между 20 600 и 21 100 лв. Тези граници бяха постигнати за трите дни, в които имаше сделки. През борсата преминаха общо 5562 акции. Отново обаче, както и в предходните няколко седмици, имаше дни без сделки с тези акции. Акциите на "Елкабел" преди два месеца бяха анонсирани като едни от най-атрактивните за наши и чужди стратегически инвеститори предвид на това, че засега е единственото дружество, спазващо строгите правила за допускане на официалния пазар. Засега не се е проявил интересът на стратегически инвеститор, който най-вероятно стиска палци "незаинтересоваността" да му свали цената. Доказателство за това е, че на нивата под 20 000 лв. се заявяват оферти за сериозни пакети. Продавачите обаче, защитавайки собствения си интерес, показват, че не са особено склонни да свалят цената. Затова търговията с тези акции продължава на приливи и отливи, като дни със сделки се редуват с дни без сделки.
Акциите на "Тежко машиностроене" - Радомир, поскъпнаха от 4000 до 4700 лв. на свободния пазар на борсата. В последните няколко тези акции са доста търсени въпреки не много добрите резултати на дружеството. На извънборсовия пазар акциите се котираха между 500 и 2000 лв. Отменената блокова сделка с 893 акции на "Слънчев бряг" все пак бе сключена на свободния пазар. Страните по сделката прежалиха комисионата на борсата и данъците, за да минат задължителната процедура. Цената на акциите при тази сделка бе 13 000 лв., което е по-високо от котировките на извънборсовия пазар.
Едни от най-скъпите акции на пода на борсата са тези на "Приморец - турист". Те не се котират активно от инвестиционните посредници, но от досега регистрираните сделки на фондовата борса средната цена на акциите е 35 186 лв. Последната регистрирана цена бе 33 208 лв. при сделка с пакет от 6200 акции, колкото точно са акциите на "Акционер фаворит". Предвид на това, че другите три пакета на бургаския хотел се изтъргуваха на блоковия сектор, може да се предполага, че крайният купувач е приключил със събирането.
Въпреки атрактивността си акциите на туристическите дружества не се котират много, защото според брокери сделките с тези акции се договарят предварително. Изключение правят курортите с голям капитал като "Албена", "Слънчев бряг", "Златни пясъци" и други, при които мъждука някаква търговия, но на всички е ясно, че маркетмейкъри там са или кандидат-собствениците на мажоритарния дял, или посредници, които искат да спечелят от последваща продажба на същите тези кандидат-собственици. Това води до плавно покачване на цените на тези акции, повечето от които се котират около 10 000 лв. Продължава регистрацията на договорени сделки за продажба на пакети на приватизационните фондове. След като бе премахната блоковата търговия, тези сделки стават на свободния пазар. Интересното е, че засега няма блокови сделки, сключени след разрешение на съвета на директорите на борсата. Това обаче най-вероятно ще стане още през тази седмица, защото има одобрени сделки, но трябва да се представят още документи от дружествата.
И през миналата седмица на борсата бяха регистрирани няколко предварително договорени между приватизационните фондове сделки. Такива бяха тези с пакета от 13 520 акции на "Ниви - Т" на цена 211 лв. и "Стройтехника" - 4960 акции по 685 лв. Ниската продажна цена е достатъчно основание да се смята, че тези акции са размяна между фондове, неуспели в периода на бурна блокова търговия, а не са продадени на краен клиент.
За втори път след блоковата търговия на свободния пазар се появяват акциите на текстилното дружество "Марицатекс" АД - Пловдив. Цената на тези акции се повиши с 10 лв. до 8510 и това е над котировките на инвестиционните посредници на извънборсовия пазар. След края на първата вълна на масовата приватизация пловдивското дружество бе разпределено между приватизационните фондове "Сиконко инвест" - 4.62%, "Доверие" - 26.92%, "Петролфонд" - 24.08%, и "Булгарлизинг" с 25 акции, равняващи се на 0.01% от капитала. По време на блоковата търговия "Петролфонд" регистрира продажбата на своя пакет от 115 000 акции по 610 лв. на акция. От това следва, че тези акции в момента са притежание на друг фонд. Размяната е станала по предварителна договорка, като срещу акциите на "Марицатекс" фондът е получил акции на друго дружество.
Акциите на предприятието за производство на фаянсови плочки и порцелан "Хан Аспарух" се търгуваха за първи път на фондовата борса през миналата седмица. Цената от 23 810 лв. за акция при продадения пакет от 5000 акции изуми всички, но явно крайният купувач е преценил добре възможностите на предприятието и някак си се е справил с дълговия му проблем. Котировките на инвестиционните посредници, които няма как да знаят горните "подробности", се движат между 5000 и 6000 лв. Освен продадения пакет, който според големината си е принадлежал на ПФ "Акционер фаворит", акции от дружеството притежават фондовете "Доверие" - 34%, "Индустриален" - 18.95%, и "Семеен" с 5.66% от капитала.
Голямо количество акции на девненското дружество "Полимери" бе изтъргувано в края на седмицата. Общо 1615 акции преминаха през борсата на цени между 13 400 и 13 700 лв. Цената на тези акции се покачва, но според брокерите това по-скоро е вследствие на общата тенденция на покачване на цените, отколкото в резултат на някакви добри резултати на дружеството. Предвид и тиражираната информация за чуждестранен интерес през последната седмица, най-вероятно (подобно на Нефтохим) някой се опитва да си вдигне цената на пакета. Засега успява, но скоро покачването на цените сигурно ще спре.
След непрекъснато котиране на извънборсовия пазар акциите на "Капрони" най-накрая се появиха и на фондовата борса. Първата сделка бе със само 14 акции на дружеството на цена 12 000 лв. В петък на борсата бе регистрирана сделка с 20 000 акции на "Стомана" на цена 7000 лв. Има вероятност тази сделка да бъде отменена, но от борсата не потвърдиха това. Цената на акциите на това дружество също се покачва непрекъснато в последните няколко седмици и в момента е между 6000 и 8000 лв. Съветът на директорите на "Българска фондова борса - София" АД прие за редовни членове на борсата "Сосиете женерал" -клон София, и "Норт инвестмънт" АД, клон София. Регистрирани са и техните брокери, които ще сключват сделките с ценни книжа. И двете дружества са от последните лицензирани посредници от Комисията по ценните книжа и фондовите борси, но вече са придобили необходимите за редовно членство по 1000 акции на "Българска фондова борса - София" АД.
Най-често трансферираното дружество в Централния депозитар през последната седмица бе Нефтохим с 235 трансфера, при които 13 164 акции преминаха от едни сметки в други. След него по брой на трансферите се нареждат "Свобода" ЕАД и "Кремиковци" със съответно 200 и 135 трансфера. При последните две дружества не са регистрирани борсови сделки, което показва, че инвестиционните посредници са разменяли акции извън борсата.
Доларът отново поскъпна на световните пазари
Щатската валута запази стабилните си позиции през изминалата седмица на фона на ескалацията на напрежението между Ирак и САЩ и очакванията за нанасяне на удари от въздуха срещу Багдад.
Дилърите бяха единодушни, че визитата на генералния секретар на ООН Кофи Анан в Багдад е последната възможност за Саддам Хюсеин да избегне военен конфликт.
Експерти прогнозират, че позицията на Русия, Франция и Китай за мирно разрешаване на кризата няма да спре войната, защото освен всичко друго през тази година (3 ноември) в САЩ предстоят избори и евентуална военна победа ще има особено голямо значение за повдигане на авторитета на президента Бил Клинтън и Демократическата партия.
В началото на изминалата седмица доларът беше стабилен на нива 126.20/25 йени и 1.8222/27 марки.
Поскъпването му беше спряно, тъй като силната валута породи опасенията на финансистите за рязкото повишение на търговския дефицит на САЩ.
Според предварителни данни дефицитът през декември нарасна до 10.8 милиарда долара от 8.7 милиарда долара през ноември.
Прогнозите на икономистите бяха за дефицит под девет милиарда долара. В края на седмицата доларът получи сериозна подкрепа и за сметка на йената, тъй като инвеститорите бяха разочаровани от плановете на управляващата японска либералнодемократическа партия за стимулиране на икономическия растеж на страната.
Правителството на Риутаро Хашимото срещна силна опозиция по отношение на намеренията си за облекчаване на данъчното облагане.
Освен това юристи оцениха като незадоволителни шансовете на дългоочакваните реформи да бъдат подкрепени с конкретни законодателни инициативи.
В петък доларът проби нивото от 127 йени с потенциал за поскъпване до нива от 128-129 йени през текущата седмица. Според експерти след приключването на японската финансова година в края на март може да се очакват засилени продажби йена/долар от страна на големите японски корпорации, които да притиснат йената до нива от 132-133 за долар.
Допълнителен натиск върху японската валута беше оказан и от песимистичните перспективи за развитие на страните от Югоизточна Азия.
Индонезия огласи намеренията си да въведе валутен борд за постигане на финансова стабилизация, но плановете на правителството в Джакарта бяха посрещнати с недоверие от международните финансови институции.
Мишел Камдесю заяви, че има реална възможност МВФ да блокира кредитните си линии за Индонезия, ако в страната се въведе фиксиран валутен режим.
Реакцията на фонда беше приета недвусмислено от инвеститорите, които скъсиха позициите си в азиатски валути и заложиха на сигурността на долара, който в края на седмицата се търгуваше на нива 1.8203/13 марки и 127.51/61 йени.
Очаква се в краткосрочен план валутните пазари да бъдат повлияни от развитието на иракската криза, както и от резултатите от срещата на страните от Г-7 (21-22 февруари).
Левът остана стабилен спрямо марката
Левът започна изминалата седмица на нива 995.05-995.15 за марка и 1812-1814 за долар, като вниманието на банките беше насочено главно към търговията лев/марка.
Нарасналото предлагане на марки беше във връзка с подобряването на левовата ликвидност след плащането на данъците и регулацията на минималните задължителни резерви на банките в средата на месеца.
В същото време банките бяха обърнали една част от свободните си левове в марки с цел печалба от диференциала между лихвите от междубанковите депозити в марки и в левове - 3.2-3.3 процента годишно срещу 1.6-1.7 процента в началото на седмицата.
Пониженото търсене на марки принуди банките да продават на БНБ на фиксирания спот - курс купува от 995 лева за марка.
Във връзка с относително големите нетни покупки на германски марки се очаква през текущата седмица БНБ да отчете значително нарастване на валутния резерв на страната.
Плащанията на закупените от банките тримесечни и шестмесечни ДЦК с общ номинал от 15 млрд. лева допълнително намали левовата ликвидност на пазара.
Спрямо долара левът завърши седмицата на 1811-1813, следвайки кроса долар/марка на световните пазари.
Банките бяха предпазливи по отношение на удължаване на доларови позиции, тъй като евентуалното поскъпване на щатската валута е свързано не с определени икономически показатели, които до известна степен са предвидими, а с политическото решение на дипломатическия конфликт между САЩ и Ирак.
През текущата седмица дилъри очакват левът да остане стабилен на нива около 995 за марка като в първите дни от периода банките ще продължат да повишават левовата си ликвидност, като в началото на периода в банките ще влязат левове от сетълмента на спот - продажбите на марки на централната банка.
Междубанковите лихви отново се повишиха
Междубанковите лихви се повишиха през изминалата седмица до 2.2-2.5 на сто годишно за овърнайт - депозити в петък срещу 1.6-1.7 процента в понеделник, а депозити със срок до една седмица се разменяха на 2.8-3.0 процента в края на периода срещу 2.0-2.1 на сто.
Повишаването на търсенето на ресурс в началото на периода дойде от банките, които подобряваха левовата си ликвидност след преводите на платените данъци от фирми и регулацията на минималните задължителни резерви на банките в БНБ, крайният срок за което беше 16 февруари.
В сряда банките трябваше да платят закупените на аукциони в понеделник тримесечни и шестмесечни сконтови ДЦК с общ номинал 15 милиарда лева и това притисна допълнително пазара на депозити.
В четвъртък и в петък остана непокрито търсене на овърнайт депозити, като се предлагаха лихви над 3.0 на сто годишно.
Постигнатата средна годишна доходност за тримесечните книжа беше 5.61 процента, а за шестмесечните 6.20 на сто.
В същото време в в банковата система влязоха само около 4.8 милиарда лева доходи от лихви и падежи от ДЦК и този ресурс не беше достатъчен да покрие повишеното търсене и банките бяха принудени да продават марки на спот - вальор, за да си набавят необходимите им левове.
БНБ регистрира на вторичния пазар през седмицата крайни продажби на ДЦК с общ номинал 3.3 милиарда лева и крайни продажби на валутни ЗУНК-ове за общо 818 хиляди долара. Репо-сделките за периода бяха на стойност 23.5 милиарда лева в ДЦК и 1.85 милиона долара във валутни ЗУНК-ове.
Министерството на финансите предлага на аукциони в понеделник две емисии тримесечни и шестмесечни ДЦК с общ номинал 15 милиарда лева.
Българските Брейди-книжа леко поскъпнаха
Дълговите инструменти на страните в преход поскъпнаха през изминалата седмица след благоприятния изход на преговорите между МВФ и Русия по програмата за икономически реформи в страната през тази година.
Това деблокира финансови средства на МВФ за Русия в размер на 9.2 милиарда долара до края на 1999 г., които ще се изплащат на траншове по 670 милиона долара, при положение че Русия изпълнява поетите ангажименти. Общата ликвидност на дълговите пазари остана ниска и при търговията в малки обеми българските Брейди-книжа останаха стабилни.
Относителната пасивност на инвеститорите беше оправдана с повишаването на напрежението между САЩ и Ирак и очакванията за скорошно нанасяне на военен удар срещу Багдад. Евентуален военен конфликт ще ограничи вложенията в дългови книжа на страните в преход и инвеститорите ще заложат на сигурността, която дават щатските дългосрочни съкровищни облигации.
През изминалата седмица облигациите, заменили просрочените плащания, IAB се котираха на 74.500 цента, обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 78 цента, а облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB се търгуваха на 63.000 цента.
В петък медиите обявиха, че Moody's Investors Service повишава кредитния рейтинг на България на В2 положителен от В2. По-късно се оказа, че се е получило недоразумение. Събщението на международната кредитна агенция отчита позитивното развитие на българската икономика и парламентарната и обществена подкрепа на реформите. В същото време агенцията не се произнася категорично за възможни промени в рейтинга на България. В крайна сметка Соси Вартанесян от Moody's охлади прибързания ентусиазъм с изявлението, че шансовете на България да получи по-добър кредитен рейтинг през идните 12-18 месеца са 50 процента.
Накратко
Повишава се цената на златото
Цената на златото продължи да следва възходящата тенденция от последните няколко седмици. Сделките за доставка на благородния метал през април се сключваха в петък при ценови равнища от 300.40 долара за тройунция, което е с 1.30 долара за тройунция повече от нивата, при които се сключваха сделките със злато в края на миналата седмица. Спот-сделките се сключваха на цени от 298.70 долара за тройунция, или с 70 цента повече от сделките, сключвани в четвъртък. Според дилъри търговията с благородния метал ще остане вяла през следващата седмица и е малко вероятно да бъде премината психологическата граница от 301 долара за тройунция.
Големи количества американски суров петрол ще се излеят на пазара.
Според енергийния министър на САЩ Федерико Пена цената на суровия петрол няма да се повиши значително в случай на прекратяване на добива в Ирак вследствие на американски военен удар. Като основни причини за запазването на относително стабилни цени на суровината при евентуални военни действия в Залива американският министър изтъква възможността Бил Клинтън да разпореди, ако се наложи, отваряне на стратегическия резерв от суров петрол на САЩ, производството на суров петрол в Ирак само от 1 млн. барела дневно, което не е достатъчно да предизвика сериозни промени в цените, финансовата криза в Източна Азия, довела до рязко свиване на потреблението на суров петрол в региона, и меката зима в САЩ и Западна Европа, които са традиционно крупни потребители на петрол.
Цената на медта пада рязко.
Свръхпредлагане на мед и отдръпване на потребителите от пазара доведе до превишаване на предлагането над търсенето с 1.04 млн. тона. Незабавната реакция на пазара намери израз в новите по-ниски цени от 80 цента на кг. До известна степен по-ниските цени се дължат и на предприетите от производителите мерки, включващи максимално използване на производствените мощности за намаляване на производствените разходи. Според прогнозите на експертите, ако се запазят ниският интерес на потребителите и настоящият обем на съвкупното световно производство в следващите две седмици, цената на метала ще падне до 1.20-1.40 долара на кг. В случай че цената на базовия метал се срине с повече от 1.40 долара за кг, световното производство за настоящата година ще се свие с 20%.
Расте производството на захар.
Въпреки че производството на захар в Източна Европа през настоящата година се очаква да падне до 7.9 млн. тона - най-ниското ниво от 40 години насам, експертите прогнозират световното производство на захар за 1997/98 г. да достигне 124.21 млн. тона, което е ръст от 1.45 млн. тона спрямо произведеното количество през 1996/97 г. Драстичният спад на производството в Източна Европа ще се компенсира от производството в Западна Европа, Бразилия, Индия и Пакистан.
Агенции за недвижими имоти пускат оферти в Интернет
"Информационна система за пазара на недвижими имоти в България" е името на новата страница, която се очаква да се появи тази седмица в международната компютърна мрежа Интернет. Страницата е специализирана за търговия с недвижими имоти и е разработена от Българска стопанска камара по идея на Съюза на агенциите за недвижима собственост. Специално представяне на новата страница пред собственици на агенциите за недвижими имоти беше направено миналата седмица. Оферти на страницата ще могат да правят само агенциите за недвижими имоти, но не и отделни граждани. Всяка агенция за недвижими имоти може да направи свой абонамент за публикуване на оферти на страницата, като месечната такса за публикуване до 50 оферти струва 6 долара, до 80 оферти - 10 долара, а всяка следваща ще се заплаща по 0.20 долара. Обратната връзка с клиентите ще се осъществява по електронна поща. По усмотрение на агенциите една оферта може да бъде временно извадена от системата или сменена с друга. Освен публикуването на тип вестникарски обяви, които се отнасят предимно за стандартното готово строителство, в страницата е отделено място за специални оферти, при които може да бъде показан външният вид на имота, както и вътрешното му разположение, архитектурни решения, както и подробна информация. Идеята на този тип оферти е да бъдат привлечени чуждестранни инвеститори. При желание от страна на агенциите може да се направи представяне на фирмата. Като екстри в Интернет-страницата ще фигурира цялата нормативна информация, типови договори за покупко-продажба, информация за средни цени на пазара в различните райони, както и борса за строителни материали и обзавеждане.
Стартира пилотен проект за единна информационна система за имоти
Пилотен проект за изграждането на информационна система за недвижими имоти стартира в края на този месец. Той е на датската асоциация на местните власти, финансиран от Министерството на външните работи на Дания и разработен съвместно с Националния център за териториално развитие и жилищна политика към Министерството на регионалното развитие и строителството. Тази програма успешно се прилага в Дания, като всеки, който иска, може да направи необходимата му справка, като е достатъчно да назове само името на собственика, за да получи за броени минути наличната информация за човека и притежаваните от него имоти.
В началото ще бъдат обхванати Столична община и по специално район Красно село и община Сливен. Има подкрепа от страна на ръководствата на тези общини, а също така и уверението на другите служби, които са на територията им, че ще съдействат за осъществяването на проекта, каза арх. Петър Диков, зам.-шеф на Националния център за териториално развитие и жилищна политика. Целта на проекта е да бъдат свързани в единен информационен носител отделните системи - правосъдие, нотариат, данъчни служби, кадастър, и по тази начин да бъде улеснен публичният достъп до информацията за недвижими имоти. Тогава само с една справка всеки, който се нуждае от информация за даден имот, ще може да разбере номера на нотариалния акт на имота, неговата големина, градоустройствен план, собственици. Първоначалното въвеждане на съществуващата информация ще отнеме най-много време и е най-трудоемко. Когато бъдат въведени данните на информационен носител, последващите промени лесно ще се актуализират, стига да се постигне необходимият, за това синхрон между чиновниците в различните служби. За никого не е тайна, че въпреки заложените срокове и в момента се бавят вписванията на промени в собствеността. Ако това се изчисти, ще се улесни поддържането на данните в системата.
На стойност 50 хил. долара е техниката, която ни предоставят от Дания и която след завършването на проекта ще остане в общините. Приблизително по 10 000 долара на община ще бъдат разходите за техническо оборудване при евентуалното въвеждане на информационната програма, а основното перо ще отиде за заплащане на хората, които ще въвеждат данните, за което ще са необходими по около 15 000 долара на община. Програмата е вече преведена на български, остава да се доуточнят някои правни термини и да се синхронизират с нашето законодателство.
Ако нещата потръгнат и новата система докаже своята ефективност, ще са необходими четири-пет години за цялостното й въвеждане в страната, коментира Петър Диков.
Никой у нас не е застрахован, че, купувайки недвижим имот, няма да се окаже, в положение мат. След кратка радост по новата си придобивка изведнъж разбира, че апартаментът, който е купил, е бил заложен в няколко банки, продаден на още двама - трима честни граждани или пък изобщо не е бил собственост на продавача. За да се избегне този неприятен момент, е необходимо да се направят няколко последователни времегубещи действия, а гаранцията, че и след това всичко ще е о'кей, пак не е сто процента. Като начало трябва да се види нотариалният акт (по възможност оригиналът, ако е копие, да се направи проверка в нотариата), след което да се провери правният статут на собствеността (дали продавачът е единствен собственик, ако не е, дали съсобствениците са съгласни с продажбата), да се направи проверка за тежести върху имота (дали не е ипотекиран или пък да се водят дела за него) и т.н. Всички тези проверки се правят в нотариат, съд и т.н., където за съжаление информацията е структурирана не по имоти, а по хора, което затруднява проследяването на историята на един апартамент. Но дори и след като се направи всичко това, не е сигурно, че за времето от сключването на предварителния договор до окончателното финализиране на сделката всичко ще бъде наред.
Ето защо е необходима единна информационна система за недвижимите имоти.
Предстоящо
Компютърен Държавен вестник се ражда след глоба от данъчните
"Другото име на информацията се нарича ДАКСИ", обича да повтаря Георги Крушков - създател на "първия компютърен Държавен вестник" у нас.
ДАКСИ, или "Държавно-административна компютърна система" съдържа информация от най-важния за мнозина и най-скучния за други вестник - Държавен вестник. Програмата предлага данни от двата раздела - официалния (с нормативните документи) и неофициалния (съобщения за регистриране, ликвидация на фирми и т.н.). Всеки, който притежава системата, може от собствен компютър да прави справки по ключова дума, проверка за регистрация на дружества, за фирми, обявени в несъстоятелност и т.н. "Човек, който използва ДАКСИ, знае най-важното в държавата", обобщава авторът й.
Георги Крушков се занимава с компютри от 30 години. Помни времето, когато в залите с огромни ЕИМ се влизало с чехли заради изискването за стерилност. "Човек се чувстваше щастлив, ако успееше в неделя срещу понеделник да вземе машинно време за един час в 2 през нощта", разказва днес програмистът.
Създателят на ДАКСИ завършва машинна обработка на икономическата информация в някогашния ВИИ "Карл Маркс". Започва работа с конкурс в "Интерпрограма" - българо-съветски научноизследователски проектантски институт, който разработва и адаптира програмни продукти за бившия СССР. Признава, че това били най-сладките години в кариерата му. "Никой не си пазеше занаята. Можеше да попиташ всеки за всичко. Идеите се раждаха на чаша кафе. Нямаше събота, нямаше неделя."
В "Интерпрограма" работил от създаването до разпада й през 1990-1991 г. През 1988 г. за известно време се трудил в унгарска компютърна фирма, но после пак се върнал при старите си колеги. "Някогашните кадри на "Интерпрограма" са по върховете на частния бизнес днес", с гордост отчита Георги Крушков. Мнозина се реализират успешно зад граница. Разпилени по света, програмистите се срещат чрез Интернет. Наричат страницата си "Виртуален междуконтинентален институт "Интерпрограма". Спомени, помени и надежди си дават среща тук. Страницата е тяхното "Ганкино кафене". Чрез нея те се връщат в миналото, но и кроят планове за съвместна работа.
След 1990 г. Георги Крушков започнал работа в българското представителство на американска компания за програмни продукти. През 1992 г. създал своята фирма "ИнтерКлип". Гордее се, че винаги е работил в областта на информацията и че не му се наложило да започне с продажба на компютри, както много от преуспелите фирми от бранша. "Не мога да кажа, че софтуер къща не храни, но това е доста трудно. Защото кръгът от клиенти на програмни продукти е доста ограничен. Мнозина предпочитат да си презапишат това, което ги интересува, а не да го купуват", обяснява Георги Крушков.
През 1994 г. данъчните власти глобили предприемача. И до днес той помни, че това станало заради ПМС No209, чл. 9, ал. 2. Не регистрирал банковите сметки на фирмата си в определения срок. Платил 10 000 лв. за това, че не знаел за съществуването на постановлението и неговите изисквания. Сумата не била нито малка, нито голяма, но осезаема. Ядосал се. И... се родила идеята за ДАКСИ. Ябълката, която паднала отгоре му, се оказала златна. "Реших да направя софтуер, чрез който всеки да може да задава произволен въпрос и да получи конкретен отговор. Например "има ли срок за... ", "какви санкции ще понеса, ако... " и т.н. Трябваше ми средство, което да решава казуси", разказва програмистът. Начинанието изисквало пълно себеотдаване. Приключил с ангажиментите си в американската компания. Наел специален колектив.
Започнали сравнително късно. На пазара вече имало фирми конкуренти. Редакторите на Държавен вестник не били особено , меко казано, спомня си програмистът.
ДАКСИ е първата хипертекстова система под Windows. Продуктът включва текст и графика. За тези, които работят само в една област, системата предлага три отделни продукта - банково дело; приватизация; финанси, счетоводство, данъци. За символ фирмата избрала немската овчарка. Георги Крушков има самочувствието, че само едно добре обучено служебно куче може да търси по-добре от неговата система. "Софтуерът може да открие дори имената на разведените рускини у нас, ако човек се сети, че се публикуват съобщения, в които има думата развод и че презимето на всички по правило завършва на -евна или -овна", дава пример авторът. Той е убеден, че ДАКСИ може да решава даже безсмислени задачи.
През 1995 г. продуктът получава златен медал на Пловдивския панаир. Някои се присмивали. "Какъв ти Windоws, казали скептиците. Та нали цяла България работи с допотопни компютри под DOS". ДАКСИ просто изпреварила времето с две години. Не закъснели и първите клиенти. И, както се казва, дай боже всекиму такива купувачи - министерства, съдилища, прокуратура, холдингови структури. "ДАКСИ знае всичко за всички, не крие Георги Крушков. Това е взривоопасна зона, но пък тази информация е публична. Ние само я обобщаваме и подреждаме."
Във фирмата работят 11 души, предимно студенти. Сред тях са и синът и дъщерята на Георги Крушков. Някои от младите програмисти подготвят изпитите си с помощта на ДАКСИ. В "ИнтерКлип" работи и госпожа Крушкова. Последният брой на Държавен вестник за седмицата излиза в петък. Затова всички се трудят и в събота, и неделя. Текстът се обработва, след това потегля към абонатите за актуализация на системата. Понякога стават грешки. Полученото на дискета се различава от обнародваното във вестника. Информацията винаги се сверява, защото трябва да се гарантира 100% нейната вярност. Фирмата също платила своя данък изтичане на мозъци. Двама от програмистите заминали за САЩ. Единият работел във фирма, ръководена от китаец. "Върши неща, които са му безинтересни. Това е все едно да си подготвен за моделиер например, а да си принуден да подгъваш рокли", коментира със съчувствие Георги Крушков.
"ИнтерКлип" е готова с вариант на първата компютърна библия. "Всеки нормален човек рано или късно узрява до идеята да се докосне до тази книга на книгите. Когато я четеш като книга, трябва да се усамотиш. Но когато библията ти трябва за изследвания, тогава можеш да ползваш ДАКСИ, коментира Георги Крушков. Компютърният вариант може да се използва и като учебно помагало. Съдържа и карти на библейските земи.
Подготвят библия за слепи. ДАКСИ трябва да може да говори, категоричен е създателят й. Вече са правили демонстрация - системата чете сонети на Шекспир, текстове на "Бийтълс", електронна поща. Но това е само ягодката върху сладоледа. Амбицията на Георги Крушков е слепите хора да могат да завършат задочно висше образование по право, литература, философия, като ползват ДАКСИ. Засега са се ориентирали към западни клиенти, затова ДАКСИ е чуждоезична - говори на английски, немски, италиански и френски. "Не става въпрос за мултимедиа, при която има глас на диктор. ДАКСИ преобразява текста в говор", обяснява програмистът.
През ноември миналата година ДАКСИ чествала 5-годишен юбилей. Седемдесет и седем хиляди лева била празничната цена на системата тогава. В същото време само сватбеният букет на дъщеря му струвал 56 000 лв. "Човек трябва да се опари от липса на информация, за да разбере какво значи да имаш ДАКСИ", разсъждава създателят на системата. Той недоумява как управител на фирма може да държи компютър в канцеларията си и в него да има само игри. А в същото време го наказват данъчни или го мамят партньори - все предвидими неща, ако има информация. Занесъл компактидск за демонстрация на ДАКСИ в едно министерство. Служителят казал "това е интересно, но нямам грамофон". "Както е казано в Бибилията - насила можеш да вземеш, но насила не можеш да дадеш", обобщава философски предприемачът.
Георги Крушков е в ръководството на фондация "Ташко" - чрез нея се събират средства за болните от левкемия деца. "Знаете ли как се събират пари за лечение на непознати хора в тази опоскана страна", пита угрижено Георги Крушков и изброява на кого с какво е помогнала фондацията.
Бил е баскитарист. Сега увлечението му по музиката е сведено само до класиката. Обича да се занимава с фотография, но я изоставил заради ДАКСИ. На семейството му писнало да се прибира с такси всяка вечер след 22 часа. Преди месец купили кола на старо. "Тя е много по-евтина от всеки един от компютрите на фирмата", признава новопосветеният шофьор. "Ние сме софтуерна фирма, вадим си хляба само с компютри. А те не ми се броят за разход", диви се Георги Крушков на родния законотворчески парадокс.
Възхищава се от днешните компютърни гении на възраст под 30 години, но смята, че те са малко ограбени заради своя индивидуализъм. Убеден е, че добрият специалист е като доброто вино - има нужда от време, за да отлежи. Мрази думи като президент на фирма, офис и всякакви чуждици, които избутват с лакти родните определения. Твърди, че живее в хармония със себе си . Ненавижда тъпотата на хората, които "успяха да се накрадат и да си покажат имането по най-парвенюшки начин". Не е почивал от четири години. Дори срещу Нова година си тръгнал в 7 часа вечерта от офиса и на 2 януари бил пак на работа. А само махмурлукът на някои продължава с дни. Изглежда, пиянството на Георги Крушков се нарича ДАКСИ.
Държавен вестник
Предстоящи законодателни промени
Календар на деловите прояви
"Хъшовете" отиват в "7 дни"
Спряното от ефира на държавната телевизия разклонение на "Каналето" - "Хъшове", ще се излъчва вече по телевизия "7 дни" и кабелните оператори в страната, стана ясно миналата седмица. Любен Дилов-син, Слави Трифонов и останалите от екипа на предаването ще правят шоуто си в НДК и в столичен музикален клуб. Оттам то ще се излъчва на живо по частния канал, а след това записът ще се разпраща по "кабелите" из страната.
С пъти по-малка ще бъде аудиторията на предаването в тези медии, показват социологическите проучвания на "Маркет тест". Близо осем пъти по-малко са зрителите на "7 дни", сравнени с тези на "Канал 1", сочат изследванията. Именно това накара и Слави Трифонов да подкани евентуалните им рекламодатели и спонсори да развържат кесията си, защото в предаването работели около 70 човека, на които трябвало да се плащат заплати.
В същото време другата част от състава на "Каналето", която запази и името на предаването, започна преговори с телевизията за подновяване на излъчванията на предаването в държавния ефир.
