Проблемът е че правителството не успя да изтъргува социалната цена на реформата с международните финансови институции. Доброто решение можеше да бъде- ще направим съкращения, с което ще улесним преструктурирането и съответно ще направим редица предприятия по-лесно продаваеми. Срещу това обаче международните финансови институции да отпуснат повече средства за социални програми. Така нещата щяха да станат по-лесно, поне пропагандно.
В последното писмо на Макгърк до Мишел Камдесю също е отбелязано, че в последното тримесечие на 1997г. заплатите в държавните предприятия са увеличени значително, като не е ясно дали тези корекции са оправдани. Абсурдно е при това положение държавни служители да обещават по-големи заплати, какъвто беше случаят с БДЖ.
В тази връзка премиерът Костов обяви, че правителството ще санкционира всеки ръководител на фирма, който застава срещу интересите на държавата и на страната на работниците.
Проблемът обаче не е само в ръководителите. Не може да се очаква един директор на предприятие да управлява адекватно, ако министърът над него казва - ще правим данъчна реформа, и променя закона през месец. Или - ще правим приватизация, и внася поправка след поправка в основния нормативен акт. Просто такава реформа няма.
Същото се случи и с банките - ту ще приватизираме незабавно, ту като получим добра цена. Стигна се дотам, че в писмото до Камдесю сроковете за приватизация на банките са разбити на седмици.
Към всичко това се прибавя и въпросът къде е държавата, когато миналата седмица в държавното предприятие "Оптикоелектрон" стачниците не допуснаха ревизори, изпратени от министъра на финансите.
В един от последните доклади на "Муудис", посветен на България, се казва - засега правителството на Иван Костов се ползва с широка обществена подкрепа. Ако обаче този път реформите не бъдат доведени до край, последствията ще бъдат много по-сериозни, отколкото при управлението на социалистическия кабинет на Жан Виденов.
Първите девет "златни" месеца на правителството отлетяха, реформата все още е някъде в далечината. А подходащият момент за провеждането на структурната реформа не е вечен. Това изисква управляващите най-сетне реално да покажат смелост да затварят предприятия, да започнат съкращения. Макар че недоволството срещу тези мерки ги предшества. Някой трябва да обясни, че така е при борд и ако трябва да повтаря аргументите си непрекъснато.
Иначе разнородни профсъюзни и политически формации ще се пробват да узурпират неразбирането на реформите. Изглежда, че от юли 1997 до сега спомена от кампанията по въвеждането на валутен борд са избледнели на фона на газовите вълнения.
С всеки пропуснат ден намалява управленската свобода на правителството в реализирането на реформите, и времето намалява. И ако мнозинството не се мобилизира може и на някой от управляващите да му се наложи да отговаря на въпроса - защо спряхте реформите.
Генерали за конгрес се стягат
"Последният вик на давещия се" - така според Иван Гранитски (бивш шеф на БНТ) можело да се определи "Движението за единство и развитие" на БСП (ДЕР). Както е известно от Остап Бендер, делото за спасяване на давещия се е работа на самия давещ се. Явно затова "интелектуалният елит" на социалистите (според собственото определение на генералите), съставен от не един "велик комбинатор", в последно време се насочва към членската маса, където неговият вопъл единствено може да бъде чут. Лидерите на ДЕР все по-често започнаха да се появяват по първичните структури, за да чуят гласа партиен и идеите му за обновяване на партията.
"Време е движението да излезе от мъглата, която го обвива, за да стане ясно кой кой е". В това свое изявление Стефан Продев, който иначе не може да бъде обвинен в големи пристрастия към генералите, настоява за по-ясно отношение към апаратните проблеми на столетницата ("не за НАТО или приватизация, а за онези спорни проблеми, които разяждат партията отвътре"), стоящи в основата на политическото действие на "Позитано" 20. Сигурно затова в "Дума" вече се обявяват сбирките и на това движение.
Низовите структури настояват за по-голяма представителност в соцръководството, където да постъпят "изпитаните кадри". Тази идея се приема особено благосклонно от генералите, които отдавна са изгубили директното си влияние върху "Позитано" 20. Въпреки репликите на симпатизантите на столетницата, че "ни ухажвате преди конгреса - то си е неприлично", "ДЕР-та" на БСП (по Искра Баева) настоятелно обикаля из провинцията и провежда срещи с различни "социални среди". По думите на Гранитски, в страната са се провели повече от 20 срещи, които не били само сред червените среди, но и сред обществеността - на премиери на книги, стихосбирки (друг е въпросът кой се е отзовавал на поканите в алените вестници). Телевизионният корифей заяви, че това е по-добра форма за преодоляването на хаоса във Висшия съвет на БСП. "Обновителите" щели да лобират за по-сериозната политика, с което да се преодолее настоящото "самоблокиране и самоизолация" на Висшия съвет, което било на лична основа - "Първанов се кара с Виденов, Кольо не се понася с Премянов и т.н". Местните структури са идеалното място за директен натиск, особено подходящо поощрявани с топли спомени по отминали времена, въпреки че всички предположения за възможното влияние са упорито отричани от учредителите на ДЕР - "ние нямаме желание за властта, защото вече сме били в нея". Ревността сред червените политици обаче е голяма.
На срещите, организирани сред почитателите на лявата идея, присъстват главно беловласи активисти (средна възраст доста над 65 години в студентската община, например). Явно при всяко размърдване столетницата се връща при корените си, които не са никак млади. Това само потвърждава мнението на Бриго Аспарухов, че "голямата партия е тази, която е спечелила младежта, а малка - тази, която я е изгубила". Може би затова генералът с интердисциплинарни познания смята, че "трябва да заложим на своите културтрегери".
По инициатива на Центъра за стратегически изследвания (ЦСИ) на Александър Лилов се е провела среща с ДЕР. От страна на обновителите са участвали всички основни фигури - Младен Червеняков, Любен Гоцев, Бриго Аспарухов и Димитър Иванов, което е симптоматично за оформящото се единомислие сред стратезите в партията. Не е известно до момента координационният съвет да се е срещал с друг лидер на официалното ръководство на БСП.
До тази сбирка Лилов публично се изказваше твърде негативно по отношение на генералите. Със сигурност новото превъплъщение на Стратега, за когото традиционно се смята, че избира председателите на партията, е свързано с желанието му за "позитивен" конгрес, т.е. "здраво и действено" ръководство. Александър Лилов е издигнат от три пловдивски района за председател на партията, но самият партиен идеолог едва ли има желание да се кандидатира. Демонстрацията на партийна любов обаче му дава основания да твърди, че няма да излиза скоро от политиката. Възможността, която му предоставят генералите, поне формално да се върне към проектите си за идеологическо избистряне на партията към "модерна лява", не са за изпускане. "Не очаквам посичания на глави на предстоящия конгрес на БСП" - надеждата на Стратега е най-сетне да се избистри въпросът "Каква партия е БСП и чии интереси защитава". Обновителите искат същото с малък нюанс - признаването значението на капитала (техния). Сега ЦСИ и ДЕР са решили да продължат срещите си и след конгреса с поглед към широката лява коалиция, в съзерцанието на която не са сами.
Лявото пространство определено е и в плановете на Евролевицата, която вече даде заявка за неговото преструктуриране. Амбициите на Александър Томов са големи, а самият той все още не е прекъснал връзките си с реформаторското мнозинство, което му дава сериозно предимство. На ход излязоха ударите под кръста, в които ДЕР със сигурност имат голям опит. "Един вицепремиер от правителството на Димитър Попов, който сега иска да обединява левицата, е виновен за договора за затварянето на реакторите" (Бриго Аспарухов). Лидерът на евролевите отказа да коментира атаките, които може би са под достойнството на мислещия в категориите на "Четвъртата цивилизация" политик (виж книгата със същото заглавие от същия автор). Все пак генералите признават "кадровите" качества на претендиращите да представляват истинската европейска социалдемокрация, с които се познават и от по-добри времена. Тяхното мнение обаче е, че "даже Евролевицата не може да направи алтернатива на управляващите". Оценката на обновителите за последните творчески напъни на "евроопозицията" явно са призвани да откроят собствения "експертен потенциал". И състезанието започна в икономическата сфера.
"Пътят на България и икономическата реформа". Така амбициозно са озаглавени тезисите на "програмния документ" на ДЕР. Както подобава на националноотговорни офицери, икономическите анализи започват с "националната идея и надеждите на народа".
Конкретните идеи за развитието на българската икономика звучат като предконгресни разработки (каквото всъщност им е предназначението) и са доста пожелателни - "... целенасочена структурна реформа...повишаване ролята на човешкия потенциал...осигуряване на условия за стопански подем...стимулиране участието както на международния, така и на българския капитал". Никъде не се споменават средствата за постигането на тези лозунги, но за сметка на това се установява, че решаването на проблема "минава през постепенното формиране на нова култура на националното самосъзнание". Иначе сърцевината на икономическата политика според о.з. политическия елит е провеждането на "пълноценна структурна реформа". Тя трябва да "обвърже финансовата стабилизация с мерки за насърчаване на инвестиционната активност", което да доведе до "постигане в близките 2-3 години до норма на натрупване на национален доход, която да превишава годишните разходи за обслужване на държавния дълг" и да създаде експортно ориентиран икономически растеж. На въпроса как това ще стане, явно ще се отговаря след конгреса. Иначе не са забравени и социалните тежнения в партията - "гарантиране на достойно съществуване" и "асоциирането на гражданите чрез собствеността".
Едва ли столетницата има необходимост от друга икономическа програма, след като на конгреса ще се обсъждат далеч "по-важни" неща - каква партия е столетницата например.
Мираж ли е консенсусът по националната сигурност
Нуждае ли се националната сигурност от консултации и общонационален консенсус или тя е монопол на управляващото мнозинство в страната? Този въпрос ще постави на изпитание красноречието на политическите сили и на държавния глава Петър Стоянов в сряда. След двукратно отлагане Консултативният съвет по национална сигурност за пореден път ще търси сближаване на гледните точки по стратегическите приоритети за развитието на държавата. И този път изглежда, че намирането на обща гледна точка ще остане в сферата на добрите пожелания.
Концепцията за национална сигурност, която трябва да обедини управляващи и опозиция, е по-вероятно отново да ги скара. Твърде възможно е документът, изработен от синьото мнозинство, да се окаже разширен вариант на правителствената програма "България 2001", а това определено ще се възприеме от останалите политически сили като опит за налагане на диктат.
Най-проблематичният момент неминуемо ще се окажат военните аспекти на националната сигурност и по-конкретно - ясно изразената проатлантическа ориентация на управляващите. БСП надали би склонила открито да подкрепи стремежа за интегриране на България в НАТО и ще продължи да лансира концепция със съмнителна ефективност, наречена военен неутралитет. Очакванията на твърдо социалистически електорат определено не са насочени към присъединяване в западните системи за сигурност. Още повече че столетната партия усилено стяга редици за предстоящия конгрес и никоя фракция не би дръзнала да предлага авангардни за лявото политическо пространство решения по въпросите за националната сигурност. Първанов и компания автоматично ще подпишат партийните си некролози, ако се осмелят да кажат "да" на Костовата позиция за Северноатлантическия пакт.
Стратегически сблъсък неминуемо ще има и по въпроса за отношението към Русия. Опитите да отхлабим поне малко енергийно-суровинната хватка на Москва съвсем естествено предизвикаха гневната реакция на Кремъл и активираха недоволството на панславянското лоби у нас. А то в по-голямата си част е обагрено в червено. Соцлидерът Първанов наскоро се опита да притопли традиционните връзки на своята партия със страната на съветите и да се подслони под политическия чадър на Големия северен брат. От друга страна, екипът на Костов няма как да се абстрахира от енергийната зависимост на страната ни от Русия.
Бомба със закъснител е също поведението на Обединението за национално спасение по въпроса с етническите малцинства. Партията на Сокола надали ще се стреми към решаването му, тъй като продължава да гради политическия си капитал върху противопоставянето между християнската и мюсюлманската общност у нас.
Проблематични моменти има и в позицията на синьото мнозинство. Различните крила в партията на Костов се опитват да прокарват едновременно стратегическо партньорство със световни лидери като САЩ, Германия и Франция, чиито виждания за развитието на европейските и евроатлантическите структури за сигурност определено не съвпадат.
По всичко личи, че политическите партии засега ще си останат на светлинни години от консенсуса по проблемите за националната сигурност. Експертните оценки за процесите на регионално, европейско и глобално ниво продължават да остават глас в пустиня и обикновено получават щемпела "против реформата".
Какво все пак би направило страната ни поне малко по-сигурна според експертите по национална сигурност? За да отговори на новите реалности, България трябва радикално да преустрои поне три неща - държавното устройство и администрацията, икономическите взаимоотношения и националната отбрана. Преструктурирането на тези обществени сфери неминуемо ще доведе твърде болезнени сътресения. Най-сериозната съпротива вероятно ще дойде от военните среди. България не разполага с икономическия и финансовия потенциал да поддържа армия със сегашните размери (104 хил. души) и огромен чиновнически апарат в сферата на сигурността (около 22 хиляди души). Участието във военнополитически съюз (а единственият съществуващ в момента е НАТО) засега изглежда единственият гарант за сигурността на страната при редуциране на въоръжените сили до поносими за данъкоплатеца размери.
Основните принципи, които според родните стратези страната ни трябва да следва в сферата на военната сигурност, се свеждат до няколко прости правила. На първо място, страната не трябва да отправя териториални претенции и да не признава такива към себе си. Ръководната администрация не трябва да допуска заплаха за сигурността на околните държави от територията на страната, тоест да не приема враждебни към съседите военни контингенти, да не поддържа терористични групи, да не стимулира трансграничната престъпност, контрабандата и т.н. Според стратегическите анализи България не трябва да се стреми да поддържа военностратегически баланс, още по-малко военно превъзходство спрямо околните нации или да влиза в локални военнополитически съюзи, насочени срещу трети държави. Военната стратегия на армията трябва да бъде само с отбранителен характер и да се опира на световната и евроатлантическата архитектура за колективна сигурност, тоест на ООН и НАТО.
В интерес на истината атлантическата интеграция на страната ни и преструктурирането на армията не е най-значимият проблем, който тревожи западните ни стратегически партньори и главно САЩ. Според българските специалисти по национална сигурност далеч по-важно за Вашингтон е поддържането на поносима икономическа стабилност в България - и най-вече предотвратяването на така наречения албански вариант или разпадане на държавността при социални вълнения. Евентуалното въвличане на страната ни в криза от този тип би дестабилизирало ситуацията в двата основни стратегически партньора на САЩ в Югоизточна Европа - Турция и Македония. Вашингтон възприема Анкара като свой главен военнополитически партньор в региона и бариера пред ислямското нахлуване. Стабилността на Македония пък живо интересува администрацията на Белия дом, тъй като Щатите поддържат военни контингенти на територията на страната, за да пресекат евентуалните териториални аспирации на съседните държави.
Далеч по-актуално в момента е предпазването на страната от политически диктат, икономическа принуда или от недемократична промяна на конституционния ред. Първостепенен приоритет на страната ни трябва да е постигане на енергийна независимост в максимално кратки срокове, отчитат родните стратези. Енергийната и технологичната зависимост на България от Русия създават определени предпоставки да се влияе върху суверенното право на държавата да взима решения от национална важност. Като стратегическа цел се приема диверсификация на енергийния внос от няколко държави и приспособяване на енергопроизводителите и потребителите към работа с различни енергоносители в зависимост от конюнктурата на пазара.
Ще затягат дисциплината на магистратите
Министерството на правосъдието подготвя нов арсенал от наказания за магистратите, които неволно или умишлено пренебрегват служебните си задължения. Екипът на министър Васил Гоцев вече е готов с първия вариант на обновения Закон за съдебната власт, който трябва да бъде одобрен от правителството в началото на идния месец.
Досега дисциплинарните наказания бяха забележка, лишаване от възможност за повишаване в ранг и длъжност за една година, понижаване за срок от 6 месеца до 1 година и уволнение. Уволнението беше разрешено в случаите, когато съдия, прокурор или следовател е извършил престъпление от общ характер.
Според предлаганите промени броят на дисциплинарните наказания се разширява. Преди да бъдат лишени от възможността за повишаване в ранг и длъжност, магистратите ще получават официално предупреждение за това. Ако съответният представител на съдебната власт продължи да не си върши работата, той ще бъде лишен от правото да упражнява дейността си за срок от 2 месеца. През това време няма да получава заплата и ще трябва да приключи всички просрочени дела и преписки. "Когато влязох в тази сграда, имаше няколко хиляди дела, които бяха просрочени дори с 2-3 години. Сега ние казваме - два месеца няма да взимаш заплата и през тези два месеца ще си напишеш всички дела", каза Гоцев. Според него това е много ефикасно наказание, което е заимствано от Франция. "Тази мярка не нарушава конституцията, защото не го уволняваш, само го наказваш", твърди правосъдният министър.
Ако и това наказание не вкара провинилия се представител на съдебната власт в правия път, той няма да бъде повишаван следващите 3 години. В случай че и това не подейства, Гоцев предлага принципно нова мярка - изгнание. Недисциплинираният съдебен служител ще бъде "командирован" в друг съдебен район за 3 години. "Този, който в София не си гледа добре работата, ще отиде в населено място далеч от София, където ние не можем да намерим съдия. Вместо в Малко Търново да няма съдия и да пращаме колега от Бургас, ще пратим един софийски съдия, който 3 години да поработи. Ако не му харесва - да напусне. Това си е негов проблем", смята министърът.
За сметка на това се създава и привилегия за магистратите - автоматично предложение за повишение на всеки 3 години. Досега, за да бъде повишен в ранг един магистрат, той трябва да бъде предложен от съответния ръководител на съдебно звено. Нов механизъм се въвежда и за предложенията за наказания - всеки шеф на съдебно ведомство и министърът на правосъдието могат да искат разжалване на магистрат. Намалява се необходимият стаж по специалността за назначаване на военните съдии и следователите от 5 на 2 години. Отпада и необходимостта кандидатите за главен прокурор и председателите на двата върховни съда да са работили 5 години в съответното съдебно звено. "Досега имаше двузначно тълкуване на текста. Сега изискването е да има 14 години общ юридически стаж и 5 години да е бил магистрат, независимо къде", каза Гоцев. Тази поправка е от ключово значение за управляващото мнозинство, тъй като през февруари 1999 г. ще се избира нов главен прокурор, а най-спряганите кандидатури за поста не отговарят на изискването за 5 години прокурорски стаж.
С колебливата си позиция за Ирак България пропусна златен шанс за НАТО
В дните, когато военната операция "Пустинен гръм" се яви като последно възможно решение на иракската криза, новият коалиционен блок анти-Ирак очерта параметрите си.
В контраст със скептицизма на някои от старите членки на НАТО, като Франция например, новото попълнение - Полша, Унгария и Чехия, без колебание подкрепиха позицията на Вашингтон срещу Саддам Хюсеин. С абсолютно мнозинство унгарският парламент декларира, че категорично е на страната на САЩ и Великобритания, макар че счита военната операция за крайно решение. В случай на военен конфликт Унгария ще предостави тилово осигуряване и медицински екипи. Министърът на отбраната на Чешката република Михаил Лобкович заяви готовност за изпращане на специалисти-химици в Ирак. В подобен дух е официалното съобщение на полското правителство, което декларира, че "Полша е готова да изпрати военни части в района на Персийския залив, ако това е абсолютно неизбежно". В случая също става въпрос за специализирани звена за борба с химическо и биологическо оръжие. През миналата седмица Румъния също не остана назад и с декларация на външното си министерство изрази подкрепа на евентуален военен удар срещу Ирак под егидата на ООН. При това механизмът на вземане на решението е много показателен. В момент, когато страната се тресе от политическа криза, която е на път да стане правителствена, Министерството на отбраната прави консултации с председателите на всички комисии на парламента, на които разяснява две основни неща - какви ще са последствията, ако не бъде унищожен химическият потенциал на Ирак, и какво ще загуби самата Румъния, ако не реагира на новосформиращия се пакт анти-Саддам. Изглежда, тези аргументи са натежали, щом всички препирни в парламента са били загърбени и Румъния излезе с декларация. Междувременно румънският посланик във Вашингтон прави всичко възможно позицията на Букурещ да достигне до възможно най-голям кръг политици от американския елит. По същия начин подходи и Литва, която в този случай дори не чака останалите от балтийската тройка за някакво общо изявление.
С това трите нови членки на НАТО и две от най-напористите кандидатки за втората вълна недвусмислено застанаха на страната на САЩ, и то броени дни преди американският Сенат да се произнесе окончателно за разширяването на НАТО.
Какво направи България в този момент, когато всяка реакция на топсъбитието Ирак веднага става част от световните новинарски хроники?
България пропусна едновременно два шанса. Политически - да декларира не на думи, а на дело категорична принадлежност към антииракската коалиция и с това да се разпише в клуба на НАТО. Този златен миг беше изпуснат още във Вашингтон по време на срещата на президента Петър Стоянов с държавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт, когато беше достатъчно да се формулира отчетливо българската позиция към новия алианс. Това веднага щеше да фиксира мястото на нашата страна от потенциален член на НАТО като кандидат с откроени възможности. При това с гарантираното застъпничество на големите в НАТО - САЩ и Великобритания. Вместо това българският държавен глава се облегна на формулировки, че България предпочита правителство в Ирак, от което би могла да си върне дълга, който й е особено необходим за реформите. Същата теза на директен въпрос - дали България ще гарантира политическа подкрепа за евентуална военна акция в Ирак, беше развита и в националния пресклуб във Вашингтон, и при завръщането на делегацията в София. Затова нищо чудно, че декларацията на Министерския съвет е по същия начин обтекаема. В нея се казва, че "правителството на Република България с особена загриженост констатира, че досегашните опити за дипломатическо преодоляване на препятствията, които Ирак поставя пред оръжейните инспекции на Специалната комисия на ООН, не дават убедителна гаранция за предотвратяване на конфликта", че "България подкрепя мисията на генералния секретар на ООН Кофи Анан... " и накрая: "Република България декларира още веднъж, че Ирак трябва да бъде заставен с всички необходими средства стриктно да спазва задълженията си, произтичащи от резолюциите на Съвета за сигурност на ООН."
С подобна фразеология - да кажеш, но да не се покажеш, правителството пропусна да защити и икономическия си шанс, заради който уж е цялата тази колебливост. Защото българските вземания от Ирак са още по-обречени, когато реално отказваме да играем с отбора на победителите, какъвто без съмнение ще стане новата антииракска коалиция.
Въпросът става още по-деликатен, ако някой си припомни, че всъщност 70-80% от иракския дълг към България е вземане на "Кинтекс", натрупано чрез неплатени доставки на оръжие. Сега България трябва да убеди международната общност, че държавата е титуляр по вземането и парите няма да отидат в "Кинтекс".
В същото време от София се транслират пикантни новини - неправителствени организации призовават да се подкрепи държавното ръководство на Ирак, бизнесмен се прави на Саддам, Саддам кани бизнесмена в Ирак, според някой си Гелеменов 5000-6000 кандидати са готови да се бият на страната на Багдад и пр. През новата седмица президентът свиква заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. Макар че акцията "Пустинен гръм" може да се е състояла, не е без значение дали членовете на съвета ще вземат отношение и по това защо отново гоним събитията по петите, вместо да ги изпреварваме.
Списъкът на кредитните милионери е твърде постен
Прокурорът от Главна прокуратура Михаил Дойчев пред "Капитал"
Какъв е резултатът от проверките по т.нар. списък на кредитните милионери? На каква фаза е работата по него?
- Следствие още няма. На този етап не може да се говори дали ще се образува, кога ще се образува... И ако има следствие, то няма да е едно, а много. Цялата работа на прокуратурата в този момент е на фаза проверка по изпратените от БНБ два списъка. Единият представлява физическите и юридическите лица, които са ползвали кредити през тези години в размер над 5 милиона лева. Вторият е списък на същите тези фирми и лица, които са възстановили част или изцяло тези кредити. Даже малко недоумяваме защо ни е изпратен вторият списък например за напълно обслужвани кредити. В крайна сметка това са изправни длъжници. Но така или иначе получихме списъците и съгласно закона в шестмесечен срок главният прокурор трябва да докладва във Висшия съдебен съвет за резултата от проверката.
Веднага искам да кажа и другото - че изпратеният списък от БНБ е, да не употребя силната дума "негоден документ", но във всички случаи - твърде постен. Той е толкова несъвършен, че ще затрудни проверката. Какво имам предвид - описани са длъжниците по банки, но не и по клонове. Известно е, че кредити се получават предимно от клонове в страната. Би следвало БНБ да беше направила това - да разбие този списък. Това и за нея щеше да е по-добре. Така или иначе обмисляхме евентуално връщане на списъка на банката. После преценихме да започнем проверката, макар и с неясно начало - да не се бави решението на въпроса, за да не бъдем упреквани, както винаги, че сме бавили нещата. Реши се, както обикновено, проверката да се възложи на "Икономическа полиция", за да може да се поеме от тях в централизиран мащаб и работата да се разпредели в страната. Самата прокуратура не е в състояние да го направи - ние сме 200 - 300 човека, а това е супермащабна работа. Тя ще се извърши от голям брой хора - вероятно всичките сили на "Иикономическа полиция" ще бъдат хвърлени в изясняването на този въпрос.
Какви са според вас несъвършенствата на закона?
- На бърза ръка се обяви терминът кредитни милионери. Такова понятие в правото не съществува. Това е повече обществен термин. Не се прецениха някои фактори, които са действали през тези години, а те са и от обективен характер. Не знам дали може да се употреби думата кредитен милионер за всяко лице или за всяка фирма. Под кредитен милионер аз разбирам тези лица, които са взимали пари и са ги харчили например за свои лични цели, за купуване на жилищни и вилни имоти, за автомобили, офиси, по-охолен живот... Но съм сигурен и знам доста случаи от практиката, че много от фирмите са взимали кредити да развиват стопанска дейност. Връщането на кредит, който добросъвестният кредитополучател е взел, за да построи производствена мощност, за да достави суровини и материали, за да обучи персонал, да създаде съответен мениджмънт, за да произведе и реализира продукция в страната и в чужбина - този процес не може да трае месец, два или даже година. Затова светът познава двата вида кредит - инвестиционен и оборотен. И съответно два вида лихви. В нашата страна за съжаление този въпрос не намери разрешение и винаги лихвата е била една и съща и за оборотния, и за инвестиционния кредит.
На второ място - пак говоря като обективна причина - това е, че кредитът се получава при лихвен процент, който беше 50-60%, а след това стигна до 300%. Кредитополучателят, който го е взел при едни условия, трябва да го връща при други. Често пъти това е почти невъзможно. Така че въпросът не може да се постави под един общ знаменател - че всички кредити са ползвани за лични цели.
При първоначалния преглед на този списък сблъсквате ли се с някои ваши стари познайници?
- Не само се сблъскваме. Срещу някои от тях вече има образувани дела - водят се и в националното следствие, водят се и в градския следствен отдел на София. Така че този списък не е изненада за много от лицата.
Разбира се, аз, пък и колегите, трудно ще приемем, че "Кремиковци" или "Стомана", заводи от военнопромишления комплекс или други държавни фирми могат да бъдат поставени под общия знаменател кредитни милионери. Тези кредити са, образно казано, по-дълги. Това са стари инвестиционни кредити, които държавата прехвърля на фирмите. Финансовото им състояние е известно и към този момент е силно затруднено.
Смятате ли, че списъкът изчерпва кредитните милионери? Нормално ли е да се правят промени в крачка?
- Нормално е да се правят допълнения. Доколкото знам, технологията на БНБ е била да черпи информация от различните банки. Сега голямата част от тези банки са в процедура на ликвидация. Имат и много клонове в страната. Те събират данни от клоновете, обобщават ги и дават информацията на БНБ. Най-вероятно е да има пропуски - да не са подадени лица, които са ползвали кредити и не са ги върнали, и обратното - за хора, които са възстановили кредитите.
Докъде стигна работата по следствените дела във фалиралите банки?
- Чисто банковите дела - говоря за най-мащабните - са 15 на брой. Те се водят в Националната следствена служба и са образувани предимно от Главната прокуратура. Броят на останалите не ми е известен. Това са всички големи банки, които бяха поставени под особен надзор и после - в процедура на ликвидация.
Разследването при тях е затруднено от няколко неща, които са от чисто обективен характер. На първо място, това е твърде големият брой хора, които трябва да бъдат разпитани. Трябва да бъдат разпитвани кредитополучатели, служители от банката, кредитни инспектори. Трябва да бъдат разпитани и лица, които знаят обстоятелства при получаването на кредитите, за предоставянето им, за разходването на средствата... На второ място, това е огромната документация, която трябва да бъде прегледана, анализирана и оттам да се търсят нещата, обстоятелствата и фактите, които могат да бъдат интерес за разследването. И не на последно място следват така наречените икономически или както ги наричаме в случая - банкови експертизи. При тях специалисти в областта на банковото дело анализират съответния кредитен договор и най-вече се акцентира не толкова на самото отпускане на разрешението за кредита, колкото на обезпечението. Обезпечението е гаранцията за възстановяването на кредита. Експертизите са доста дълги като период на извършване. И на второ място - един чисто фискален въпрос. Националното следствие и прокуратурата сме извънредно затруднени да заплащаме тези експертизи. Една експертиза струва милиони.
Доколко може да се стигне до злоупотреби на експертно ниво?
- Засега не може. Такива данни нямаме. Списък на експертите по банково дело в страната беше изготвен по наше искане от БНБ още през 1995-1996 г. Той беше разпратен по региони, ползва се от националното следствие. Това са най-добрите и независими експерти. Това са хора, които са били предимно служители на БНБ и други банки, които са с достатъчно авторитет и познания да изпълняват такава дейност.
Имайте предвид, че се касае за един чисто нов вид престъпления, по които служителите в МВР, следователите, прокурорите и съдиите нямат необходимата квалификация и опит. Трябва да се познават добре банковото дело като нормативни документи, законът, наредби, тъй като има доста динамизъм в това нормотворчество през тези години. Ето вече трети закон действа по отношение на банките. Но в последна сметка практиката учи.
От 15-те следствия за банки в ликвидация кои вървят към приключване и кои към прекратяване?
- Може би някои случаи от тези дела, защото в следствието не се проверява само по един случай, един кредит, а се проверяват много такива. И по всички естествено ще излязат престъпления. Извършват се проверки - събиране на гласни доказателства, писмени, експертизи, а вероятно в някои от тези случаи ще дадем указания да не се работи. Но, смятам, всички тези 15 дела ще отидат към приключване с обвинително заключение и с прокурорски обвинителен акт ще бъдат внесени в съда. Засега е още трудно и рано да се каже. Самото следствие е затрупано не само с тези дела, а те са най-обемни. И естествено не може да се дава приоритет на едно дело за сметка на другите. Всички дела по принцип са еднакви. Всяко дело представлява защита на някакъв обществен и личен интерес.
Защо повечето банкери бяха пуснати под гаранция? Няма ли опасност те да се укрият? Все пак са давали твърде големи суми, доста по-големи от наложените им гаранции.
- По въпроса със задържането малко се спекулира в медиите и в обществото. По принцип задържането под стража е една от мерките за неотклонение, които имат своето процесуално предназначение и цел. Арестът не е репресивна мярка и това трябва да се разбере от обществото. Арестът е най-тежката мярка за неотклонение, а присъдата е тази репресия, която държавата осъществява към признатия за виновен човек. По- рано изменението на мерките за неотклонение ставаше от прокуратурата, а сега - от съда. Член 152 алинея 2 от НПК има своя категоричен смисъл - когато не съществува опасност от укриване на лицето, тогава, когато то няма да попречи за разкриването на обективната истина - мярката за неотклонение се заменя с по-лека. Нямаме проблеми с тези лица, чиито мерки за неотклонение не са определени като задържане под стража или пък други, на които е изменена мярката - нито някой се е укрил, нито е попречил с нещо за хода на разследването.
А какво стана с хора като Дончо Димитров, Диляна Димитрова, Иван Миронов и други, които все пак се укриха зад граница?
- Миронов е бил без мярка за неотклонение, когато е напуснал страната. Това касае и Дончо Димитров, това касае и други. Когато в процеса на едно разследване се разкрият данни за престъпно поведение, се извършват и съответните действия по търсенето им, по издирването им, по екстрадирането им. Нали знаете, че има конвенции за правна помощ с много страни.
Има ли информация къде са тези хора?
- За някои от тях има. В Главна прокуратура има отдел за международни връзки и една от неговите задачи е готвенето на документи за издирване и екстрадиция. Досега следствието не е било затруднявано при определянето на по-леки или по-тежки мерки за такива лица. Още повече че те не са такива разбойници, които са криминално проявени, чиято психика или интелект създават предпоставки за криене, за бягства, въобще за затрудняване на разследването. Обективно това съсловие е съставено от хора с по-висок интелект, които знаят своите възможности и които даже имат по-голям интерес да са в страната при самото разследване, за да докажат своите действия и поведение по делата за банкови нарушения и престъпления. Когато се разследва убиец или крадец например, той знае още от самото начало изхода на проверката.
Атаката срещу "Мулти" с руски адрес
Какво става? Нова офанзива срещу "Мулти"? Първо двама вицепрезиденти бяха обвинени, че са заплашили шефа на "Хардланд инвестмънт" с физическа разправа, ако не обяви пред медиите, че семейство Иван и Елена Костови стоят зад сделката му с Булгаргаз. Заедно с тях били и хората на "Газпром" у нас - Пашин и Забелин. После контраразузнаването обвини фирма от групировката, че е изнесла 1 800 000 пиратски компактдиска за Русия от производствената си линия в ДЗУ - Стара Загора, със самолети на "Газпром". Накрая стана ясно, че Бонев заминава за Москва през тази седмица.
Три са новите елементи в атаката на МВР срещу Мултигруп. За първи път срещу вицепрезиденти на Мултигруп е образувана предварителна проверка, назначена със санкцията на прокурор. Вторият елемент е, че те ще бъдат разследвани по новите членове 143 и 321 А от Наказателния кодекс - за изнудване и за мафиотско сдружение, което си служи със силата на заплахата. Така Богомил Бонев вероятно започва да доказва, че "Мулти" е мафиотска структура, както обяви преди време в Пловдив. Третият елемент е, че за първи път в сенчестите дела на групировката бяха замесени и руски граждани.
Имената на Пашин и Забелин от "Топенерджи" бяха цитирани заедно с тези на Радослав Ненов и Иван Колев от Мултигруп като хората, които са заплашвали шефа на "Хардланд инвестмънт" Васил Александров. Според полк. Атанасов, шефа на Националната служба за сигурност, Александров бил викан между 19 и 22 януари в седалището на "Топенерджи", където е бил заплашван с насилие. Съобщението на МВР беше опровергано от Васил Александров в печата и с факс до БНТ. Според МВР Александров е направил това в състояние на силен стрес, тъй като е бил отново заплашван от посочените лица. Пак според МВР заплахите били документирани чрез специални разузнавателни средства. В четвъртък шефът на НСБОП показа и собственоръчно написаната жалба до РДВР - Плевен, от Александров. Градският прокурор на София Нестор Несторов е наредил на НСБОП да се извърши предварителна проверка по случая.
На пресконференция в петък шефовете на "Мулти" отхвърлиха обвиненията и заявиха, че цялата афера е инсинуирана от специалните служби и е активно мероприятие. "Знаете как стават тези работи", казаха от групировката. "Някои от "Мулти" наистина знаят как става това, особено агент Цветан", коментираха от своя страна служители от спецслужбите пред "Капитал", без да уточнят какво точно имат предвид. Според изявлението на Радослав Ненов той не познавал шефа на "Хардланд", нито е контактувал с него телепатично. Другият обвинен вицепрезидент, Иван Колев, обаче призна, че в периода 19-22 януари се е срещнал с Васил Александров. Г-н Колев твърди , че е извикал шефа на "Хардланд", за да разбере как така никому неизвестната му фирма се е намърдала в търговията с газ. И Сергей Пашин потвърди пред ИТАР-ТАСС, че е имало три срещи между "Топенерджи" и "Хардланд", но не е имало заплахи. В петък МВР-шефът оттегли обвиненията срещу руснаците и заяви в парламента, че Пашин и Забелин само са присъствали на срещите.
Според източници от МВР освен в "Топенерджи" Александров е бил привикан от същите хора и в парк-хотел "Москва". Съдържанието на разговора обаче според жалбата бил далеч от обикновеното запознанство, а тонът - заплашителен. "Никаква жалба не ми показаха на разпита в НСБОП", жалва се вицепрезидентът на Мултигруп Радослав Ненов. Той бил викан в петък в службата да дава обяснения.
Дъщерната фирма на Мултигруп "Интерком" е изнасяла пиратски компактдискове за Русия със самолети на "Газпром", обяви шефът на НСС полк. Атанас Атанасов на пресконференция в четвъртък. "Интерком", която е регистрирана в офшорната зона Британски Вирджински острови, е собственик на третата поточна линия за производство на CD, която е монтирана в ДЗУ- Стара Загора, през 1996 г. Линията Speed line е била закупена от фирма "Лейболд" - Германия. Тя има най-голям капацитет за производство у нас и е доставена на временен внос през 1996 г. "Интерком" е предоставила линията, а ДЗУ е дала помещенията и работната ръка. Осведомени твърдят, че с линията на "Интерком" се е ангажирал шефът на "Овъргаз" Сашо Дончев. "Овъргаз" е смесена фирма между "Газпром" и Мултигруп.
"Интерком" е регистрирана от доверения адвокат Шпинер от кантора в Цуг, Швейцария. Всички проблеми по експлоатацията и износът на компактдискове се отнасяли обаче лично до Сашо Дончев. Представител на "Интерком" в България е 27-годишният Калин Кабакчиев от Пловдив. С износа на пиратски компактдискове били обвързани и две фирми на ДЗУ - Стара Загора, "Оптимакс" и "Инсист" - София. Тези две фирми оформяли всички документи. ДЗУ - "Оптимакс" и "Инсист", са създадени от ДЗУ заради проектите "Нева" и "Монблан". "Оптимакс" е пререгистрирана като Търговска дирекция ДЗУ с директор Ганчо Иванов. Фирма "Инсист" сега се ръководи от Радостин Генов, бивш шеф от Научно-техническото разузнаване на Първо главно управление на ДС.
Според добре запознати източници износът от ДЗУ се осъществявал по следната схема. В "Търговската дирекция" се получава заявка, след което се фактурират и попълват митническите документи, като износът се прави от името на ДЗУ - "Оптимакс", взема се лиценз от Министерството на културата и се пристъпва към товарене, твърдят източници от спецслужбите. Използвали се автомобили на фирма "Инсист". При транспортирането винаги присъстват служителят на Търговска дирекция Красимир Пантелеев и представителят на "Интерком" Калин Кабакчиев. Странно защо обаче именно представителят на "Интерком" Кабакчиев редовно плащал в брой 1% такса за митническата обработка от името на ДЗУ - "Оптимакс", по сметка на варненската митница в Булбанк. Ежемесечният износ от името на ДЗУ бил за по 500 000-600 000 долара. Ревизия в ДЗУ установила, че през февруари 1997 г. в ДЗУ - Стара Загора, са употребени 17 224 кг поликарбонат за производство на CD. От тях на линията на "Интерком" са произведени 612 086 компактдиска. В ДЗУ има още две по-малки линии. Чрез ДЗУ "Интерком" получавали лицензи за издаване на компактдскове с руска и украинска музика, но вместо София Ротару, Юрий Виноградов, Ирина Билик те печатали Джон Ленън, Елтън Джон, Хулио Иглесиас и други. Разминаването между разрешените лицензи и произведените CD си личало и по документите в митницата и производствените листи в ДЗУ.
Лицензът на Министерството на културата е с No586 от 26 февруари 1997 г. с приложение за компактдискове с руска музика. На 27 февруари с чартърен полет на авиокомпания ОВМ и самолет с надпис "Газпром" 612 000 CD са откарани за Русия. Получател на стоката според митническите документи е ЗАО "Войс плюс", чийто адрес е град Москва, ул."Прут ключики" No5. На 29 март 1997 г. фирма "Интерком" чрез фирма ДЗУ - "Оптимакс" прави нов износ на 325 000 СD със самолет на авиокомпания "Газпром авиа" от летище Варна за същия адрес в Москва. На 6 май 1997 г. по същата схема са били изнесени 504 000 диска с полет DTMO-9104 за Москва. На 12 юни 1997 г. са изнесени още 432 000 диска с полет ESL-9052-12 за Москва. Към досега предоставените удостоверения било добавено и ново с No793 от 6 юни 1997 г. Схемата е била отново използвана и на 24.07.1997 г. Тогава са били изнесени 346 409 CD с полет ESL-9222 за Москва.
Шефът на контраразузнаването твърди, че от контрабандния износ ДЗУ не печели нищо, тъй като парите отивали в джоба на "Интерком". Направената ревизия показала, че фирмата дължала стотици хиляди долари на ДЗУ. Всички материали за контрабандата са били предадени на прокуратурата. "Ако някой докаже, че линията в ДЗУ е на Мултигруп, ще му подаря цялата групировка", каза Илия Павлов на пресконференцията в петък. Износът е направен от ДЗУ, а член на борда на директорите тогава беше ген. Люцкан Люцканов от МВР, каза още Павлов. В "Мулти" нещо бъркат, коментираха от МВР. Ген. Люцканов стана член на борда на ДЗУ на 10 април 1997 г., когато вече са били заминали първите две пратки със самолети на "Газпром".
Какво се крие зад атаката на МВР срещу Мултигруп?
Дали Бонев и Костов не искат наистина да "закрият" групировката, или чрез обвиненията се опитват да прикрият социалните вълнения, които налягат страната? Но плочата с "Мулти" е доста изтъркана. Или пък се опитват да притиснат Мултигруп заради все още нерешения проблем с газа?
Да се докаже, че групировката е мафиотска организация по силата на чл.321А от НК, едва ли е възможно. Ако се съди по обявените доказателства за пиратските компактдискове, в съда трудно ще се докаже, че линията Speed line наистина е собственост на "Мулти". Защото дори и хора от групировката да имат участие в "Интерком", едва ли ще може да се докаже заради регистрацията в офшорната зона. Освен това обвиненията за контрабанда трудно ще бъдат доказани в съда чрез косвени улики. А ако МВР няма констативни протоколи, че пиратските CD са правени на линията на "Интерком", всичко ще остане само в сферата на съмненията. Обвиненията за заплахи срещу шефа на "Хардланд" Васил Александров засега, изглежда, се базират на неговите жалби и засечените със специални разузнавателни средства разговори. Лабилната психика на Александров, за което е доказателство паническото му отричане в медиите, че е подал жалба, подсказва, че трудно ще издържи на по-силен натиск. А само доказателства от спецсредства в съда трудно ще минат.
Появата в списъка на рекетьорите на представителите на "Топенерджи" Пашин и Забелин изглежда още по-странна. Бонев все пак оттегли руснаците от списъка на заподозрените. За самолетите на "Газпром", които изнасят пиратски CD, шефът на контраразузнаването изрично повтори, че контрабандата е станала без знанието на техните патрони. Всичко това навежда на мисълта, че се преследва по-друг замисъл. МВР и правителството се опитват да покажат на Москва, че техните партньори в България не са читави хора и действат зад гърба им с груби и незаконни мерки. На фона на изявлението преди време на премиера Костов, че информацията от България към "Газпром" се изкривява умишлено, това изглежда доста логично.
САЩ питаха Стоянов за мулти-корупцията
Какво е положението с "Топенерджи"? Какво е мястото на "Овъргаз"? Какво става с подозрителната компания Мултигруп? Тези три въпроса е задал шефът на комисията по външна политика на американския Конгрес Бея Гилман на българската делегация по време на посещението на президента Стоянов в САЩ.
Ден преди това в Белия дом в Овалния кабинет по време на срещата на българския държавен глава с Бил Клинтън американският вицепрезидент Ал Гор е коментирал, че България трябва да се пребори с "мултикорупцията". Запитан какво влага в това понятие, Гор казал: "Точно това имам предвид."
По принцип политиците в големите държави не поставят такива въпроси случайно и без предварителна информация. Последвалите събития доказаха, че има нов прилив на задграничен интерес към групировката Мултигруп.
От самото начало на съществуването си групировката привлича външно внимание с връзките между Андрей Луканов, Огнян Дойнов, Робърт Максуел и Илия Павлов. През септември 1990 г. активностите на Максуел в Източна Европа са така напреднали, че предизвикват серия от коментари в западната преса. В част от тях старателно са описани връзките на магната с България и бившата комунистическа номенклатура. Появява се информация за първата лична среща в Лондон между Робърт Максуел и Илия Павлов. По това време Огнян Дойнов отговаря за международната дейност на Максуел, което предполага, че контролира и източноевропейските му фондове. Връзката между Робърт Максуел и "Мулти" допълнително се доказва с регистрираното през 1991 г. сдружение "Интер-бизнес 91". в списъка на учредителите присъства Робърт Максуел, а адресът на дружеството е "Ангел Кънчев" 3, където дълго време беше седалището на "Мулти", после остана само Кредитна банка.
Каквито и да са били връзките Павлов - Максуел, факт е, че активните инвестиции на магната в началото на 90-те в Източна Европа направиха Мултигруп известна за западните наблюдатели.
Следващата ремисия на задграничния интерес към групировката е 1994-1995 г. Тогава процесите в Източна Европа привличат все по-голямо внимание. В поредица от публикации, посветени на България в "The economist", "Guardian","Euro-money","Washington Post" - Мултигруп е обрисувана като "една от най-големите частни компании, израсли от старото "ново", символ на икономическата мощ на номенклатурата", "рекетьорска групировка".
Илия Павлов е наречен "властващият принц на Г-13". Тези публикации съвпадат с първото споменаване на Мултигруп по време на дебати в една от комисиите на американския Сенат, при това в подчертано негативен контекст.
В края на този период името на "Мулти" беше замесено и в скандал на Балканите при атентата срещу македонския президент Киро Глигоров.
Миналата година групировката получи най-голямо внимание от Германия, или поне това стана известно. През май 1997 г. координаторът на германските тайни служби Бернд Шмидбауер посети България. След края на посещението депутатът от социалдемократическата фракция в Бундестага Гернот Ерлер направи запитване дали по време на посещението си в България Шмидбауер е упражнил натиск върху българското правителство за изолирането на Мултигруп от икономиката на страната. Бернд Шмидбауер каза, че не е говорил за икономика, а само за проблемите на престъпността. Той препоръча на депутата Ерлер да прочете страница 28 от доклада на германското разузнаване, озаглавен "Особени форми на организираната престъпност". Там пише: "Влиятелните групировки на българската мафия се появяват още в края на 80-те години. Въз основа на невидими, разнообразни преплитания част от новооснованите частни холдинги заемат междувременно ключови позиции. Например Мултигруп- този холдинг е един от най-големите в страната, основан е от зетя на някогашния шеф на цивилното и военното контраразузнаване и се счита за пералня на парите на бившата комунистическа партия в България. Особено забележителни в тази връзка са ясно очертаните тенденции от страна на влиятелни кръгове да представят влиянието на мафията като непроменим факт. В последно време се надигат гласове, че трябвало да се прекрати с въпроса за произхода на мръсните пари, тъй като и без друго в България нямало никакви други чужди инвестиции."
Така с три думи се характеризира последният (засега) международен гастрол на "Мулти". Неслучайно и по време на посещението на Стоянов въпросите на влиятелния американски сенатор Бен Гилман започват с "Топенерджи" и свършват с Мултигруп. Газовият проблем всъщност тръгна от желанието на правителството да извади посредника "Мулти" от българо-руското дружество "Топенерджи". Тогава обаче шефът на "Газпром" Рем Вяхирев лично се зае да адвокатства на групировката. Подобно поведение не може да не привлече внимание. И съответно да предизвика интерес към българската групировка, партнираща на газовия гигант. Още повече че в цялата суматоха западни наблюдатели нарекоха "Мулти" "проводник на руско влияние".
Миналата седмица във факс на МВР хора на "Газпром" бяха поставени редом до шефовете на "Мулти" Радослав Ненов и Иван Колев с обвинение в изнудване.
По-късно вътрешното ведомство отрече прякото участие на Пашин и Забелин в оказването на натиск върху представителя на "Хардланд" Васил Александров. Връзката обаче веднъж е направена.
Втората международна нишка пак от миналата седмица е съобщението, че самолети на "Газпром" са замесени в контрабанда с пиратски дискове на "Мулти".
От Москва не се впечатлиха особено, а в София близки до МВР-шефа коментираха: "Просто се опитваме да покажем на "Газпром" с какви партньори работи. " Богомил Бонев дори каза, че му предстои посещение в Русия по тази тема.
Досега групировката е била споменавана зад граница поради тесни бизнесконтакти с Максуел, неясен произход на първоначалния си капитал и други особени финансови връзки.
За пръв път сега става дума за междудържавни отношения и стратегически интереси, при това засягащи не само България и Русия.
Факт е също така, че правителството се опитва да се справи с Мултигруп повече от седем месеца, а краят на сагата не се вижда. Вътрешният министър обеща да докаже, че Мултигруп е мафия. И ще трябва да го направи, ако не за вътрешна консумация, то поне заради засиленото внимание на външни фактори.
Държавата е не по-малко виновна от БДЖ за състоянието на железниците
Българските държавни железници останаха без генерален директор през миналата седмица. Министърът на транспорта Вилхелм Краус поиска оставката шефа на БДЖ Йордан Мирчев и той си я подаде. Мотивите на транспортния министър бяха "за забавяне на структурната реформа и непоемане на отговорност като генерален директор и работодател".
Зад исканата оставка обаче стои конкретен повод. Това е споразумението между Синдиката на железничарите към КНСБ и шефа на БДЖ за увеличаване на заплатите на железничарите с 20 на сто от със задна дата, от 1 януари. Съгласието за увеличаване на възнагражденията на железничарите бе постигнато миналия понеделник вечер не без съдействието на министър Краус, който също подписа протокола за споразумение. Договореностите отмениха предупредителната едночасова стачка за спиране на влаковете във вторник сутринта. По-късно през седмицата обаче премиерът Костов посъветва министър Краус да освободи шефа на БДЖ. "Нелоялното поведение на ръководителите на предприятия, които обещават нещо на работниците, а след това оставят правителството да изпълнява обещанията им, трябва да се санкционира и те ще бъдат отстранени", заяви министър-председателят. Всъщност Костов трябваше да демонстрира твърдост точно в момент на сериозен синдикален натиск за по-високи заплати, които могат да доведат до нестабилност на валутния борд. Случаят БДЖ може би трябваше да послужи за урок на предприятия като ГОРУБСО, ВМЗ "Сопот", мини "Перник" и др., където продължават ефективните стачни действия.
Премиерът даде да се разбере и че цената на увеличените заплати в БДЖ трябва да бъде съкращаване на 6000 работни места, откъдето да дойдат и парите за по-високи възнаграждения. Ръководството на БДЖ обаче твърди, че парите за по-високите заплати могат да се осигурят в момента и от собствените приходи на железниците, макар по плана за преструктуриране БДЖ да е предвидило през тази година намаляване на персонала с около 4200 души. Според финансистите на БДЖ за първото тримесечие на годината компанията ще реализира ръст на приходите от производство от 8-10 на сто. За БДЖ според наредбата за образуване на средствата за работна заплата за 1998 г. всеки процент увеличение на приходите от продажби на едно лице по съпоставими цени фонд "Работна заплата" от предходното тримесечие трябва да се повиши с коефициент от 0.75, или около 7.5% увеличение при 10 на сто ръст на продажбите. Отделно в плана за оздравителна програма на дружеството е предвиден ръст на заплатите в размер на годишната инфлация от 16.5 на сто, заложена в републиканския бюджет.
Намаляването на числеността на заетите в железниците е и един от най-болните проблеми в БДЖ. Изоставането от графика на съкращенията в железниците, съгласуван със Световната банка по плана за преструктурирането им, тръгна още от 1996 г., признават от БДЖ. "Освобождаването на хората е социален въпрос и трябва да стане в комплекс с други мерки", признава вина бившият шеф на БДЖ Йордан Мирчев. Трябва да се реши спешно въпросът на закриването на второстепенните губещи линии, както и приватизацията на 13 предприятия, които са към БДЖ. Това са и част от пунктовете, по които Световната банка не е доволна от хода на реформите в БДЖ. Институцията се зае да финансира БДЖ през 1993 г. с план за преструктурирането им. "Ръководството на БДЖ е ангажирано силно с проекта и полага усилия за изпълнението му. Считаме обаче, че ходът на преструктуриране на железниците не е такъв, какъвто сме очаквали, за което има причини с комплексен характер, повечето от които са извън БДЖ", каза Адриана Дамянова, ръководител на екипа по инфраструктурни проекти към мисията на Световната банка у нас.
БДЖ не може да закрие второстепенните губещи линии без подкрепата на правителството. Логично е компанията като нормално търговско дружество да търси начини да се отърве от губещи направления, но пък е притисната да изпълнява социални функции на държавата. В много от случаите губещите направления са в населени места с единствена транспортна връзка, което остро поставя въпроса за отговорността на държавата. При последния преглед на изпълнението на плана за преструктуриране на железниците мисията на Световната банка препоръча "определените за закриване линии да бъдат представени заедно с препоръка за сформиране на вътрешноминистерска комисия, която да съгласува план за действие и да го представи за одобрение в Министерския съвет и парламента".
По данни на националната железопътна компания около 36 милиарда лева за 1997 г. са загубите от поддръжката на губещите линии, а заетият персонал по тези направления - 809 души. Една от най-нерентабилните линии е градската железница в Пловдив, която през тази година ще генерира загуба от около 730 милиона лева, която общината отказва да покрие.
Голяма дупка в разходите на БДЖ са и 13-те железопътни предприятия и заводи, чиято приватизация върви с по-бавни темпове от очакваните, пише в паметната записка на мисията на Световната банка. Те са с големи мощности, а няма клиенти за производството им. Около 19 милиона долара са годишните разходи на БДЖ за поддръжката им. За БДЖ остава и проблемът с ниските тарифи на пътническите превози. Около 62 на сто от годишната държавна субсидия за железниците отива за покриване на разликата между реалната стойност на пътуванията и по-ниската социално приемлива цена. Държавната субсидия не може обаче да покрие реалните разходи на БДЖ, които се покриват и с пари от товарните превози, или пък не се харчат пари за ремонти и реконструкции на пътната мрежа. Въпреки че липсва точен разчет на разходите по дейности, прогнозите за разходите на БДЖ сочат, че приходите от товарните превози покриват 150 на сто разходите, а при пътническите превози приходите покриват едва 50 на сто от реалната стойност. "Необходимо е да продължат усилията за увеличаване на пътническите тарифи в реално изражение. Това ще бъде от критична важност, когато БДЖ през тази година трябва да генерира приходи от 13.4 млн. долара на проекта", пише в паметната записка на мисията на Световната банка, изготвена при прегледа на изпълнението на условията по заема в края на ноември.
Социалните функции на БДЖ през годините не намаляват, а в същото време държавата постепенно се оттегля като финансираща институция. С всяка изминала година субсидията за БДЖ намалява и от 59 млн. долара през 1995 г. тя вече е 20 млн. долара за тази година.
Основна част от заема на Световната банка за БДЖ се отпуска за доставка на машини, метериали, резервни части за подновяване на железния път. За 1997 г. от планирано подновяване на 50 км релсов път са ремонтирани само 25 км. По плана за финансово оздравяване на БДЖ за тази година не са включени необходими на компанията разходи за около 62.716 млрд. лева за основен ремонт на пътя, капитално строителство, осигурителни инсталации, резервни части. Не се предвижда и закупуване на нови вагони. "Изправени сме пред парадокса да поемем ангажименти към Световната банка и едновременно с това да орязваме разходите за ремонти, за да докажем, че можем да реализираме подобрение на финансовия резултат, което се изисква от БДЖ като предприятие в изолация", коментира Симеон Евтимов, зам. генерален директор на БДЖ. Едновременно с това нямаме право на кредити и трябва да разчитаме само на собствени приходи, ограничена държавна субсидия и външна помощ, която идва обаче при изпълнение на определени условия, допълни той.
Свиването на разходите за поддръжка на инфраструктура, както и закъсняването на държавната субсидия след летния сезон, когато най-вече става ремонтът на пътищата и парка, е причината БДЖ през 1997 г. да излезе на печалба. Положителният финансов резултат на компанията за миналата година по предварителни данни се очаква да бъде около 11.59 млрд. лева.
Проектът за оздравяване и преструктуриране на БДЖ се осъществява със заеми от Световната банка в размер на 95 милиона долара, Европейската банка за възстановяване и развитие - 45 млн. долара, и по програма ФАР - безвъзмездна помощ от 18 млн. долара. От 1993 г. насам чуждата помощ се оценява общо на около 170 млн. долара, като условие за отпускането й в споразуменията е българската страна да осигури още около 126 млн. долара. При водене на преговорите по заемите с международните финансови институции през 1994-1995 г. се предвижда местното финансиране за БДЖ да бъде осигурено частично чрез освобождаване от митни сборове при сделки по внос, финансирани отвън. В последните две години БДЖ наистина не е плащало ДДС по този внос. С поправките в Закона за данък добавена стойност тези преференции вече отпадат. "Това на практика означава, че ако извършим предвидените по план доставки на машини и материали отвън, за тази година ще трябва да платим ДДС в размер на 17 млн. долара, което е близо колкото държавната субсидия", обясниха от БДЖ. При преговорите за отпускане на заемите българските средства от 126 млн. долара е било предвидено да дойдат от освобождаването от митни сборове (40 на сто от тях). Останалите 60 на сто държавата при преговорите с международните финансови институции е обещала да даде като субсидия за поддръжка и изграждане на инфраструктурата на железниците за период от три години. Това прави около 75.6 млн. долара или средно годишно по около 25 млн. долара. "Това сега не се спазва, като общо за пътнически превози и ремонти субсидията дори е по-малка - 20 млн. долара за тази година например", коментират от БДЖ. В споразумението за гаранция по проекта за оздравяване на железницата, което е подписано между България и Световната банка, държавата поема гаранции да предприема "всички необходими мерки, които може да се изискват в рамките на неговата власт, включително осигуряването на средства, съоръжения, услуги и др. ресурси, необходими или подходящи да дадат възможност заемополучателят да изпълнява проекта".
Ясно е, че държавата не изпълнява поетите гаранции по проекта за преструктуриране на БДЖ. От бюджета се отпускат толкова пари, колкото могат да се намерят, а не колкото са договорени при отпускане на външни заеми. Крайно време е тогава държавата да реши ще субсидира ли железниците или пък ще ги остави да работят пазарно, без да ги натоварва със социални функции, които не може да обезпечи финансово.
Над 2 млрд. долара са необходими за инвестиции в енергетиката
Най-малко 2.2 млрд. долара са необходими за инвестиции в българската електроенергийна система, обяви бившият шеф на Комитета по енергетика Константин Русинов през миналата седмица. Средствата трябват за изграждане на заместващи електропроизводствени мощности, с които трябвало да се задоволява нарастването на консумацията на ток.
Според прогнозите на някои експерти до 2012 г. се очаква потреблението на електроенергия да се увеличи с 1-2 на сто. Прогнозираният оборот от производство на ток е около 1.2-1.6 млрд. долара.
Според Константин Русинов се подготвяла сделка за продажбата на ТЕЦ "Варна" на безценица. Цената, на която се предлагала централата, била около 300-500 млн. долара. Реалната стойност на централата обаче била 1.2 млрд. долара.
Не е важно каква е реалната цена, а каква цена определя за централата пазарът, контрираха експерти. Според друг от бившите шефове на КЕ в АЕЦ "Белене" са вложени 1 млрд. долара, но пазарната й цена е нула.
Не е необходимо централите непременно да се продават. В международната практика широко е разпространен моделът БОТ, с помощта на който може да се привлича корпоративно финансиране за реализирането на инфраструктурни проекти, които по правило се изпълняват от държавата. При тази схема частният инвеститор - чуждестранен или местен, финансира изграждането (респективно рехабилитация) на електрическа централа, срещу което получава концесия върху централата за определен период. През този период инвеститорът разчита да си възстанови вложените средства от печалбите при експлоатацията. След като измине този период, държавата си възстановява собствеността върху централата.
При самите БОТ-схеми има голямо разнообразие. Вместо концесия например може да има наемане или някакъв вид съвместна експлоатация на енергийния обект с упълномощена от държавата фирма. Практикува се също схема за търгуване на инвестиции срещу дългосрочен договор за доставка на въглища, други горива или енергоресурси.
Преди да се пристъпи към каквито и да било сделки с основните електропроизводствени мощности, трябва да има яснота по какъв модел ще се извърши преструктурирането на двете големи енергийни компании монополисти - НЕК и Булгаргаз. Две директиви на Комисията на Европейския съюз дават най-общите рамки за това преструктуриране, така че то да отговаря на изискванията за присъединяване към съюза, обясни Иванка Диловска, експерт на парламентарната комисия по енергетика.
И двата са с една доста голяма степен на алтернативност на възможностите и моделите, по които може да се създаде ефективна конкурентна среда за производството и преноса на енергоизточници както в страната, така и в съседни страни.
Не се поставя изискване за конкуренция в съществуващото производство, но изрично се изисква въвеждане на конкуренция при изграждането на нови мощности. Посочени са два варианта, по което може да стане това - чрез лицензиране и чрез търг. За страните членки на ЕС задължително трябва да се организира тръжна процедура с изискване за пълна прозрачност на търговете. За страни като България, които не само че не са членки, но и са по-близо до централизираното планиране, отколкото до реалния пазар, се изисква да се издава лиценз на кандидата да строи нова енергийна мощност, при което да не е необходимо да се иска разрешение от планиращия орган.
Ако се приеме по-либерален режим с позволен достъп до мрежата на трети лица, се изисква да бъде определен независим оператор на преносната мрежа, който да работи независимо от производителя и разпределителя на енергията.
Ако се приеме моделът на единствения купувач, не се изисква отделяне на оператора, но задължително трябва да бъде отделен производителят на електроенергия. Според г-жа Диловска не е задължително НЕК да бъде преструктуриран по някоя от тези схеми веднага. Задължително е обаче в максимално кратки срокове да бъдат отделени счетоводните баланси на трите звена - производители, търговци и оператори.
Едно от основните изисквания е това за конкурсност на доставките.
Не може да се тръгне на преструктуриране, без да има разработена и да се прилага съответна тарифна политика и без да се осигури необходимата прозрачност в търговската дейност на НЕК, смятат експертите.
Директивата за газа е по-либерална. Основното изискване в нея е страните да дават разрешение за изграждане на съоръжения, хранилища и тръбопроводи. Има едно специфично изискване към газовите компании, което силно засяга Булгаргаз - газовите компании да се преструктурират, като се разделят транспортирането от дейността по доставките. Достъп до газопровода може да се откаже само при липса на капацитет и при доказана заплаха за сигурността на страната и на доставките. Ако обаче клиентът поема разходите за разширяване на капацитета, достъп не може да му бъде отказан.
Германски, английски, турски и гръцки фирми са заявили интерес към инвестиране в българската енергетиката. Турция вече изрази готовност да инвестира 220 милиона долара за изграждането на каскада "Горна Арда" срещу концесия и получаване на електроенергия.
Правителството взе на мушка неизправните мерки и теглилки
Фирмите, които се занимават с производство, внос и ремонт на измервателните уреди, ще се одобряват от Националния център по метрология. Към него се създава и специален регистър на измервателните апарати, които могат да се използват. Тези изисквания са предвидени в проектозакона за измерванията, който правителството одобри през миналата седмица. Според нормативния документ измервателни са всички уреди, които се използват в здравеопазването, апаратите за контрол и осигуряване на ядрена, радиационна и друга защита, на околната среда. В обхвата на следените уреди са и тези, които съпътстват търговските сделки - кантари, теглилки, електронни касови апарати и др. След тестването на уредите задължително ще се поставя знак за "одобрен тип". Контролният орган трябва да проверява уредите за измерване и след всеки ремонт по тях.
Освен Националния център по метрология проверка на уредите може да извършват и лицензирани частни фирми. "Така на практика държавният орган се освобождава от функции, които успешно могат да се извършват от фирми", коментира Мариус Цоков - председател на Комитета по стандартизация и метрология. Разрешението за такава дейност се дава лично от председателя на комитета за срок от четири години и при спазване на определени изисквания. Фирмите, които кандидатстват да извършват проверки на апаратите за измерване, трябва да разполагат с квалифицирани специалисти, подходящи помещения за извършване на проверките, както и с надеждни методики и уреди за контрол на измервателните средства.
С нормативния проектодокумент се въвежда и изискването, че фирмите, които проверяват, не могат да извършват ремонт на измервателните уреди.
Законът за измерванията предвижда глоби и санкции, които ще се събират при неспазване на разпоредбите му. Опаковането и/или продажбата на продукти, чието количество се отклонява от обявеното върху пакета, се наказва в най-голям размер според приетия от правителството проектозакон. При тези нарушения физическите лица ще плащат глоба от три до петнадесет млн. лева, а юридическите лица - имуществена санкция от пет до двадесет и пет милиона лева. Най-ниски са глобите, когато търговците използват неизправни кантари. Когато те са физически лица, глобата ще бъде от 300 000 до 2 милиона лева, а юридически лица ще сe наказват със санкция в размер от 800 000 до 5 милиона лева. Според текстовете на нормативния документ ще се наказват и лицата, които използват средства за измерване, които са дали отклонения при първа проверка. Всичките санкции подлежат на обжалване с изключение на наложените най-ниски глоби до 300 000 лева.
Законът за туризма - недовършена пиеса за морков и тояга
От началото на 1999 г. данък печалба на хотелиери и ресторантьори ще може да се преотстъпва при определени условия, ако парламентът одобри текстовете на проекта на закон за туризма, който Министерският съвет прие през миналата седмица. Преотстъпването се отнася за онези хотелиери и ресторантьори, които изграждат нови туристически обекти с минимален капацитет от 10 легла или 20 места и ще важи за срок от две години от въвеждането им в експлоатация. Парите, които нормално фирмите трябва да плащат за данък печалба, ще остават във фирмите и в случай че те ги инвестират за повишаване на категорията на обектите. Преотстъпването на данъка в тези случаи ще важи за една година след прекатегоризацията на обектите. Тези текстове от закона за туризма трябва да се отразят в Закона за корпоративното подоходно облагане, пише в преходните и заключителните разпоредби на проектозакона за туризма.
Вносителите на закона обаче не можаха да издействат кабинетът да одобри намаляване на ставката на данък добавена стойност върху сделките с туристически услуги, при които туроператори с регистрация в България продават в чужбина почивки в страната. Предложението на Министерството на търговията и туризма беше за намаляване на ставката на ДДС от 22 на 10 на сто за туристическите услуги. "Логиката е, че с високата ставка на данъка нашите почивки се оскъпяват прекалено и офертите за почивки на чужденци у нас стават неконкурентоспособни спрямо цените на ваканциите на други европейски страни", обясни предложението министърът на търговията и туризма Валентин Василев. В много от страните в Европа ставката по ДДС за хотелиерски и ресторантьорски услуги е по-ниска от базовата ставка на ДДС.
От друга страна, честите промени в данъчното законодателство създават нестабилност на бизнессредата в страната.
В закона за туризма се регламентират и механизмите за набиране на
Хотелиери и ресторантьори, както и всички останали, които упражняват туристическа дейност, няма да отчисляват ежегодни вноски от брутните си приходи в Национален фонд за развитие на туризма. Това отпадна в последния вариант на проектозакона за туризма. В първоначалния документ, предложен на кабинета от Министерството на търговията и туризма, се предвиждаха подобни отчисления. "Счете се, че това е вид допълнително данъчно облагане и се взе решение тези вноски да отпаднат", обясни министърът на търговията и туризма Валентин Василев. Вноски във фонда няма да правят и застрахователите. Вносителите на закона бяха предложили от премиите по застраховките на туристически обекти да се заделят 2 на сто, които да постъпват по сметките на фонда.
Министерството на търговията и туризма отрази бележките, направени на заседанието на кабинета в понеделник, и в края на седмицата депозира проекта в окончателен вид в Министерския съвет. Според последния вариант на закона, който ще влезе за обсъждане в парламента, средствата, които ще се използват за развитие на туризма, са от глоби и имуществени санкции, които ще се налагат при нарушения на закона, от таксите за лицензиране на туристическите дейности и категоризиране на обектите в туризма. Парите ще се събират не в отделен фонд, а ще постъпват на отделна партида в бюджетната сметка на търговското ведомство. Всяка година със Закона за държавния бюджет за национална туристическа реклама ще се заделят и допълнителни средства от бюджета.
Около 5 милиона долара годишно ще се харчат за поддръжка на туристическия отрасъл в страната, сочат изчисления на търговското ведомство. Разчетите на Министерството на търговията и туризма показват, че дейностите за развитие на туризма ще се финансират приблизително в следното съотношение: 2/3 от предвидените отчисления от вноски и 1/3 от държавния бюджет.
Средствата по сметка на търговското ведомство основно ще отиват за национална туристическа реклама, но ще се заделят пари и за маркетингови проучвания, информационно осигуряване, обучения, подпомагане на местните и регионалните туристически организации, издръжка на Националния туристически съвет.
Освен държавните средства за развитие на туризма в страната общините също ще могат да създават свои фондове за подпомагане на туризма на регионално ниво. В закона за туризма е регламентирано, че приходите в общинските фондове ще се събират от курортни такси, до 50 на сто от налаганите от общините глоби и санкции, до 60 на сто от таксите за категоризиране.
Със закона за туризма се урежда и
За всички тези дейности след получаване на категория ще следва и задължително лицензиране, което ще се извършва от министерството. Ще се лицензират и туроператорите и туристическите агенции, предвижда нормативният документ. "Няма да се лицензират съвсем малките кръчми и капанчета, тъй като това значително ще усложни процедурите", обясни министър Василев.
Задължителното категоризиране и лицензиране е само един от начините за регламентиране на туристическата дейност в страната. Законодателно рамката на развитие на туризма се допълва и чрез изграждане на структура и органи, които ще управляват и координират туристическите дейности в страната. Това ще са Министерството на търговията и туризма, Националният туристически съвет, местни, регионални и браншови сдружения, асоциации, съюзи. Министерството ще осъществява общото ръководство на отрасъла, като разработва и провежда националната туристическа политика, контролира дейността на Националния туристически съвет, лицензира и категоризира, както и ще следи за качеството на туристическия продукт.
За неспазване на разпоредбите в Закона за туризма са предвидени сериозни санкции. Физически лица, които извършват туристическа дейност без лиценз, ще се наказват с глоба от един до 10 милиона лева, а юридическите лица - от пет до 30 млн. лева. По-малки са наказанията за фирмите, които предоставят туристически услуги в некатегоризиран обект. За едноличните търговци те са от 500 000 до 2 000 000 лева, а за юридическите лица - от един до пет милиона лева. Когато не се спазва категорията на обекта, хотелиери или ресторантьори ще бъдат наказвани с имуществена санкция от 500 000 до 2 млн. лева, ако са ЕТ, и от един до пет млн. лева, ако са юридически лица. Ще се наказват и туроператорите, които сключват договори с нелицензирани хотелиери и ресторантьори, като санкцията се движи в границите от един до 10 млн. лева.
Столичната община продава всичките си търговски обекти
СОАП ще избира приватизационни посредници чрез конкурс
До една година трябва да приключи приватизацията на търговски обекти и по-малки общински фирми в София, предвижда Столичната общинска агенция за приватизация (СОАП). По-едрата общинска собственост пък ще стане частна до 2000-2001 г., са другите прогнози на общинските приватизатори. В тяхната приватизация ще се включат и инвестиционните посредници.
С мотив за ускоряване на общинската приватизация и достигането на пълния капацитет за работа на СОАП от тази година по примера на държавните приватизатори и Столична община разширява методите за продажба на собствеността си. Новият подход е с използването на инвестиционни посредници при приватизацията на групи предприятия (така наречената пулова приватизация). Посредниците ще поемат подготовката на правния анализ на фирмите, оценката, метода на приватизиция и приключването на сделките. СОАП пък ще осъществява контрол по изпълнението на всеки етап от приватизационните процедури. "Постепенно навлизаме в постприватизационен период", обясни Иван Димитров - изпълнителен директор на СОАП.
Посредниците ще се избират с конкурс от комисия, в която влизат общински съветници и експерти от СОАП. Решението на комисията ще се одобрява от Столичния общински съвет. С най-големи шансове за посредници са фирмите с опит в бранша, съобразно профила на пула, опита от работа с държавна и общинска собственост, предлаганите средства за популяризиране на сделките, сроковете за продажба.
Правилата за избор на посредници дават възможност за съпоставимост на кандидатите за консултанти за разлика от метода на работа на Агенцията за приватизация, която вече е сключила консултантски договори, без да конкретизира какви са й критериите да предпочете един пред друг международен посредник.
Според текстовете в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия за покриване на разходите за приватизиране се заделят 9 на сто от приходите от продажби. Само до 2 на сто обаче могат да се заделят за изплащане на консултантски възнаграждения. Това нормативно изискване столичните приватизатори са заложили в проектодоговора, който ще се подписва с посредниците. За продажна цена до 500 000 долара, комисионата ще е 2 на сто от левовата равностойност на цената. За горницата от цената над 500 000 до 1 млн. долара комисионата ще е 1.8 на на сто, и за горницата над 1 милион - 1.6 на сто. Посредниците ще получават 80 на сто от тази комисиона при приключване на всяка сделка. Останалата част от консултантското възнаграждение те ще получават, след като са продали всички предприятия от пула.
Все още обаче не са определени групите предприятия, които ще се продават с посредник. Ясно е само, че те няма да се групират браншово. "В общинската икономика отделните дружества нямат съвсем ясно разграничен предмет на дейност и затова групирането няма да се извършва по отраслов принцип, като във всеки пул ще има няколко дружества от различни сфери", обясни Иван Димитров. По-скоро в пуловете ще влязат атрактивни и по-неинтересни за инвеститорите предприятия. На този етап общинска собственост ще останат структуроопределящи предприятия като ВиК, "Топлофикация", Столичната компания за градски транспорт.
През миналата седмица СОАП посочи и предприятията, които ще бъдат включени в приватизационната програма на агенцията през настоящата година. Очаква се в близките седмици Столичният общински съвет да одобри списъка.
В приватизационната програма от търговските фирми най-вероятно ще влезе фирма "Хранителни стоки", от която до момента като обособени части са приватизирани около 120 обекта, "Люлин" ЕАД и "Нармаг" ЕАД. В сферата на услугите през годината ще бъде приключена сделката с "Такси Ес експрес". Ще се открие процедура за приватизация и на фирмите "Свежест" и "Хигиена". Засега общинска собственост ще остане детската стоматологична поликлиника "Юниордент". Блокирана от съда е сделката с фирма "Софтакси", където е отказана приватизация по чл. 35 на арендаторите. В хотелиерството и ресторантьорство в тазгодишната програма най-вероятно ще влязат "Форум", "Средец", "Оборище" и "Кулинар". Има обаче вероятност някои от тях да попаднат в пуловете. От строителните общински фирми на дневен ред е приватизацията на "Софстрой" и "Домостроителен комбинат".
От 8-те хлебозавода в София вече два са приватизирани, за три от тях - в "Подуене", "Кремиковци" и "Лозенец", текат приватизационни процедури и продажбите им трябва да станат през тази година. Три от хлебозаводите в София на този етап остават общински за по-голяма сигурност при снабдяването на София във военно време, коментираха от СОАП.
Остават за приватизация през следващите години голям брой общински нежилищни имоти, които се стопанисват от районите и БКС. По груби сметки те са около 2000 в столицата, като само 500 от тях вече са в частни ръце.
Между 13.5 и 14 милиарда лева са очакваните приходи от приватизация през годината, обявиха от СОАП. В последното тримесечие на годината около 5 милиарда лева са прогнозираните приходи от приватизацията с инвестиционни посредници. За сравнение - за миналата година СОАП е получила 13.719 млрд. лева от 217 приватизационни договора. За 5-те години общинска приватизация касовите постъпления от нея са 15.804 млрд. лева. Според статистиката на СОАП малката приватизация в столицата е дала работа и доходи на около 30 000 души.
С Пешлеевски да си отиде и трудовата повинност
Ген.-майор Радослав Пешлеевски окончателно изпадна в немилост, след като в петък Държавен финансов контрол връчи официално ревизионната преписка на вицепремиера Евгений Бакърджиев. Още в началото на седмицата вицепремиерът обяви, че резултатите от ревизиите в Главно управление строителни войски, които извършиха Сметната палата и ДФК, са много тежки за ръководството.
Шефът на ГУСВ е обект на атаки от няколко месеца, след като в пресата една след друга започнаха да излизат информации за финансови нарушения, злоупотреби и пропуснати ползи от страна на шефове на строителните войски. Някои източници дори твърдяха, че генералът завлякъл държавата с повече от 20 милиарда лева. Заговори се за уволняване на генерала.
Пресинформацията от ведомството на Евгений Бакърджиев, която официално оповести основното от констатациите в ревизионния акт на ДФК, съдържа далеч по-ниски числа за щетите, нанесени на държавата. В ревизионната преписка е посочено, че са установени вреди в размер на 99 543 долара с левова равностойност към момента на причиняване 47 845 811 лв. Установени са и други вреди в размер на около 6 милиона лева. Според ревизорите трябва да бъде потърсена имуществена отговорност от началника на Строителни войски ген.-майор Пешлеевски.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството, който упражнява правата на едноличен собственик на държавното имущество на ГУСВ, трябва да предприеме действия за търсене на имуществена отговорност от Пешлеевски. Остана неизяснен въпросът клатят ли се още краката на Пешлеевски или и този път се размина с уволнението. Ген. Пешлеевски отрече да е причинявал умишлено щети и заяви, че е представил възраженията си пред проверяващите. Истината е, че Радослав Пешлеевски е само елемент от
Фактът е обаче, че няколко месеца се разиграват етюди, целящи компрометирането на генерала, и не се прави нищо за разформирането на тази противоестествена и от човешка, и от етническа, и от икономическа, и от държавническа гледна точка структура. Ако Бакърджиев иска да отреже напълно възможността за ново и ново възраждане на синдрома "Пешлеевски", трябва да направи необходимото за разформирането на строителни войски. Без да чака какво ще покажат разните тестувания на палиативни по същността си решения. Другото ще означава, че се касае за поредния кадрови проблем, продиктуван от желанието да се сложи ръка на добрата материална база на ГУСВ. У нас те са създадени със Закона за трудовата повинност през 1946 г. Десетина години по-късно е създадено с указ на Президиума на Народното събрание ГУСВ.
През следващите години ГУСВ многократно е променяло ведомствената си подчиненост, името си, своята структура и задачи. Строителните войски са част от въоръжените сили на страната, но имат и специфични особености, тъй като извършват също и строително-производствена дейност. Според закона за отбраната и въоръжените сили устройството, дейността и управлението на строителните войски трябва се уредят със специален закон. До момента закон за строителните войски не е приеман. Това е една от негативните констатации от страна на проверяващите.
Правата на едноличен собственик на държавното имущество на ГУСВ и неговите фирми упражнява министърът на регионалното развитие и благоустройството. В търговско-правната материя на нашата страна ГУСВ е странен субект. Неговите структури не са определени нормативно като юридически лица и това създава трудности при легитимирането им в стопанските дейности. ГУСВ и неговите поделения не са регистрирани по Търговския закон и това поражда проблеми при участието им в търговската дейност.
В крайна сметка в началото на миналата година бившият министър на териториалното развитие и строителството Дончо Конакчиев одобрява специален правен статут на ГУСВ, с който войската придобива статут на държавно предприятие, което не е търговско дружество, но може да извършва стопанска дейност.
ГУСВ има 7 строително-монтажни звена, 1 звено за електро- и машинен монтаж, ВВИСУ "Любен Каравелов", ССВСУ - София, драгажен флот край Козлодуй. Освен тези основни структури управлението има и 21 спомагателни звена. Това са инженерингова организация на ГУСВ "Строителство и възстановяване СВ" ЕАД, батальон за осигуряване, ансамбъл, поликлиника, редакция на в. "Трудово дело", школа за високо спортно майсторство, балнеосанаториуми и почивни станции и др. Осемте основни звена са обявени от шефа на управлението за юридически лица и самостоятелни стопански субекти.
Строителните войски имат военновременен и мирновременен предмет на дейност. Първият включва изграждането на части и съединения от основния контингент на армията. Вторият е свързан с изграждането на отбранителна инфраструктура на страната и извършването на социално и друг вид строителство. Именно тук се поражда истинският конфликт. Специфичната войскова дейност на ГУСВ се субсидира от държавния бюджет. Гражданското строителство и другите стопански дейности обаче би трябвало да се издържат сами и за тях няма субсидии. В същото време обаче няма надежден механизъм, който да спира
Негативният ефект от това е двоен. Парите от бюджета са предназначени основно за изхранването и обучението на младежите във войската. Тяхното пренасочване, освен че е незаконно, е и неморално. Освен това с пренасочването на субсидии към строителните дейности се нарушават правилата на лоялната конкуренция. Защото в този случай ГУСВ или съответното негово поделение могат да предлагат далеч по-конкурентни цени от останалите кандидати. Но не за сметка на свой технологичен, финансов и интелектуален ресурс, а за сметка на държавата.
Досега ген. Пешлеевски винаги отричаше съществуването на трансфери от субсидираните към стопанските дейности. Според източник, близък до отбранителното ведомство, проверките на Сметната палата и на ДФК категорично показвали, че такива случаи има и те съвсем не са изолирани.
В същото време се оказало, че ГУСВ няма открита специална банкова сметка, по която да се извършват трансфери на бюджетните средства. Получаването на бюджетните пари става по разплащателната сметка на ГУСВ, която обслужва и двете дейности - стопанска и бюджетна. Не се диференцират и начислените лихви по разплащателната сметка. Вместо да се разпределят на лихви по бюджетните средства и лихви по стопанската дейност, всички получени лихви си отнасят като приход на стопанската дейност. По този начин от бюджетните пари са пренасочени към стопанската дейност близо 15 млн. лв. за двете проверени години.
В същото време неразпределената субсидия от 389 млн. лв. се използва от ГУСВ като оборотни средства в стопанската дейност. Те отиват основно за заплати, ремонти и поддръжка на автомобили на ръководството, възстановяване на ДДС, обезщетения при пенсиониране, рекламни материали, разплащане на данък върху печалбата, обучение на офицери във военните академии в София и Москва, погасяване на лихви по кредити.
За 1997 г. от утвърдената субсидия в размер на 3.25 млрд. лв. са разпределени в поделенията само 1.5 млрд. лв., или 51.5 на сто. Разликата от 1.22 млрд. лв. е използвана за заплати на главното управление, а остатъкът е заделян като резерв, след което парите са насочвани към различни направления. Според експертите този начин на разпределяне на субсидията е незаконен и така тя губи своя характер и предназначение. Установени са също незаконни разпоредителни действия с имоти и имущество на ГУСВ и други нарушения.
Основният проблем обаче остава умишленото заличаване на границите между стопанската и специфичната военна дейност, което дава възможност за претакането на държавни пари. Въпросът е иска ли вицепремиерът Бакърджиев да разруши тази схема или намерението му е да я овладее, слагайки на мястото на Пешлеевски свой човек. Ако вицепремиерът цели първото, то единственият изход е прекратяването на анахронизма трудова повинност и намирането на един по-цивилизован и икономически издържан вариант за квалификация и наемане на войнишки труд срещу съответно заплащане.
Парите по програма ФАР пак стоят на червен семафор
След като половин година Министерството на външните работи и Министерството на финансите си подхвърляха топката, Министерският съвет взе решение до май Министерството на финансите да създаде звената, отговарящи за контрола върху средствата по линия на ФАР.
Миналата година Европейският съюз прие нови приоритети за работа по програмата ФАР, които трябваше да я направят по-ефективна и способна да поеме управлението на финансирането от Общата земеделска политика и структурните фондове на ЕС. За тази цел към Министерството на финансите се създават Централно звено за финансиране и търгове (ЦЗФТ) и Национален инвестиционен фонд. Под тяхната шапка трябва да минават всички средства и контролът по използването им, въпреки че управлението на проектите остава в досегашните екипи към съответните ведомства, получатели на парите.
България, която изпитва хронична нужда от пари, не успя да усвои значителна част от средствата, отпуснати по различни проекти на програмата. Това принуди Европейската комисия да свие размера на предвидените финанси по проектите и да се съмнява във възможността ни да се справяме с критериите на Евросъюза.
По оценка от края на 1996 г. по различни програми в областта на транспорта е трябвало да получим от ФАР 102.6 млн. ЕКЮ. Реално
В официална информация на Министерството на регионалното развитие и благоустройството се казва: "Създадена бе критична ситуация, която водеше до неизпълнение на поетите договорни задължения и лош имидж на българската администрация относно капацитета й да използва ефективно помощите, които предоставя ЕС. " Съгласно подписани две споразумения през 1994 и 1995 г. между правителството на България и Европейския съюз през месец юни 1997 е било констатирано, че от планираните 48 млн. ЕКЮ за инвестиции в пограничните райони между България и Гърция, в които са включени 46 български общини, са усвоени само 5 млн. ЕКЮ. По-късно е подписан нов финансов меморандум за усвояването на 48 млн. ЕКЮ до края на 1998 г., а в тристранни срещи между България, Гърция и ЕС е договорено да бъдат усвоени за нови инвестиционни обекти 92 мил. ЕКЮ в срок до 2000 г. Според експерти, работещи по програмите на ФАР в областта на транспорта,
В последно време средствата са започнали да се усвояват по-добре, като е свито количеството на получателите на финансиране по ФАР. За сметка на това обаче създаването на ЦЗФТ се очаква да стане чак в края на месец май. Експерти, участващи в програмата, казват, че от Европейската комисия са ни препоръчали новите структури да бъдат готови още преди края на март, за да могат еврокомисарите да преценят тяхната годност. Има вероятност преглеждането на новата система да се проточи около два месеца, тъй като е известно, че в Брюксел работят бавно, но рядко променят решенията си. Има опасност отново да закъснеем, защото през юни ще се одобрява програмата ФАР за 1998 г. Още през миналата година изрично се казва, че финансирането ще минава само през ЦЗФТ. През тези структури трябва да минават и 100 млн. ЕКЮ от "ускорената подготовка за преговори", отпуснати на България, Румъния, Словения, Латвия и Литва. Дори да подготвим по-бързо и по-качествено нашите проекти, поради несъществуващия механизъм за усвояването на средствата можем да ги пропуснем за тази година.
Едва ли ще бъдем отрязани изцяло от парите, но при прибързаното приемане на новите механизми не е изключено да се предизвикат проблеми при взаимодействието на отделните звена. В България съществуват 130 ФАР-програми и въпреки че вътрешноинституционалният механизъм вече се разработва, процедурите отново ще се забавят. Ако отново пропуснем сроковете, далеч по-голямото финансиране от структурните фондове на ЕС, което трябва да дойде след 2000 г., може да бъде поставено под съмнение или да се осъществи в много по-малки обеми от очакваните.
Интригата около приватизацията на Пощенска изглежда утихнала - засега
"Номура", както и други кандидат-купувачи обещават в офертите си да запазят ръководството на банката
В близките дни се очаква правителството да гласува мандат на Банковата консолидационна компания (БКК) да преговаря с "Номура интернешънъл" за приватизацията на Пощенска банка. Офертата на лондонския филиал на японската компания "Номура секюритис" беше избрана като най-подходяща измежду четирите предложения за приватизация на държавната банка. "Силен бизнесплан, инвестиции, които според нас гарантират много добро развитие на банката в перспектива, цена, която според нас е насърчителна като база за преговорите" - така изпълнителният директор на БКК аргументира избора на директорския борд преговорите да започнат именно от "Номура". Както обясни подуправителката на БНБ Емилия Миланова, която също е член на борда на БКК и заедно с вицепремиера Александър Божков ще наблюдава преговорите, втората по атрактивност оферта е била на Националната банка на Гърция, третата - на Американската животозастрахователна компания ALICO съвместно с гръцката Евробанк, и на последно място е класирано предложението на българската Евробанк (бившата "Моллов"). Представител на една от губещите засега институции обясни, че консолидационната компания няма икономически подход при избора на офертите, и я обвини в политически продиктуван избор. "Какво значи обещания за инвестиции след 2000 г.", кратко коментира друг представител на отхвърлените купувачи. "Не трябва да се търси корупция във всяка приватизационна сделка, в името на България приватизацията трябва да бъде подкрепена и аз съм убеден, че управителният съвет на БКК е направил най-добрия избор", заяви изпълнителният директор на банката Владимир Владимиров. Той категорично отхвърли слуховете, че представители на "Номура" са преговаряли специално с ръководството на Пощенска и имат неговата подкрепа. Според осведомени източници не само "Номура", но и други кандидат-купувачи на българската банка са декларирали в офертите си, че възнамеряват да запазят ръководството на банката.
Самата "Номура" разпространи сравнително сдържано прессъобщение, в което Рандъл Дилард, управляващ директор на Източно- и Централноевропейската група на "Номура", заявява: "...целта ни е да видим Българска пощенска банка като предпочитана банка и сме убедени, че скоро ще сме в състояние да приложим нашата стратегия за общото добро на акционерите й, на нейните собственици, както и на българската икономика. " В предварителните анонси представители на компанията заявиха, че възнамеряват да запазят досегашния облик на банката и тя да остане насочена към обслужването на дребни клиенти. Очаква се представители на "Номура" да пристигнат през следващата седмица в България.
Според графика, който е одобрен и от МВФ, преговорите с "Номура" и подписването на договора за продажба на 78- процентния дял на БКК в капитала й (от 2.4 млрд. лева) трябва да приключат до края на май. Ако евентуално нещо се провали, БКК ще започне да преговаря с втората класирана институция - Националната банка на Гърция. Засега ръководството на консолидационната компания, както и кандидат-купувачите стриктно спазват тайната на предложените оферти. Доколкото е предварително известно, в една от отхвърлените оферти цената за пакета на БКК в Пощенска банка е около 10 млн. долара, което логично би трябвало да значи, че предложението на "Номура" е по-добро (макар и бъдещите инвестиции и бизнеспланът да са другите критерии за избор на оферта). Най-вероятно предложенията на японската компания ще бъдат коригирани в хода на предстоящите преговори, ако се съди по израза на Жотев, че "цената е насърчителна за база на преговорите". (Чисто технически преговорите ще се водят от Жотев, Светлина Котленска - главен юрисконсулт на БКК, Йолан Хокинс - старши съветник на БКК, и представители на миноритарните акционери в Пощенска банка - НДК, БТК, Български пощи.)
От самата "Номура" преди време обявиха, че в случай че спечелят, няма да имат нищо против детайлите от офертата им да придобият публичност. Очевидно това засега се отлага до приключването на преговорите. Самата БКК също ще трябва да осигури прозрачност на сделката, която подготвя, и да избегне скандали от типа на продажбата на Обединена българска банка.
Nomura International plc е европейският филиал на Nomura Securities Co. Ltd, Япония - една от най-големите инвестиционни банки с капитал и резерви на обща стойност над 14 млрд. щатски долара. Компанията е между лидерите на т.нар. нововъзникващи пазари и има традиции в уреждането на облигационни емисии на държави, общини или отделни корпорации.
Централната банка ще решава дали ДСК да приема валутни депозити
БНБ ще трябва да реши дали да даде право на ДСК да събира валутни депозити, предвижда проектозаконът за преобразуване на ДСК в еднолично акционерно дружество. Проектът се обсъжда на заседание на Министерския съвет в понеделник (23 февруари) заедно с проектозакон за гарантиране на влоговете в банки и проекторешение за учредяване на застрахователно дружество между ДСК и ДЗИ.
Проектозаконът за ДСК предвижда преобразуването на касата в банка, която ще има право да извършва всички банкови дейности. В двугодишен период от преобразуването на ДСК ще се запази пълната държавна гаранция върху влоговете. В този период обаче БНБ ще има право да налага временни ограничения за осъществяването на някои от сделките, както и по-строги надзорни изисквания. Това означава, че БНБ ще трябва да реши дали да даде право на ДСК да привлича валутни депозити или не. Проблемът периодично излиза на дневен ред, но досега никой не се нае категорично да реши ще приема ли касата валута и ако да - откога.
Проектозаконът за гарантиране на влоговете в банките, който кабинетът също ще обсъжда в понеделник, урежда създаването и функционирането на фонд за гарантиране на влоговете. Вноски в него ще правят всички банки, включително клоновете на чуждестранните, ако в държавата по седалището им няма действаща система за гарантиране на влоговете или пък тя предвижда по-нисък размер на защита на влоговете. Фондът ще гарантира изплащането на суми по левовите и валутните влогове на един вложител в една банка независимо от броя и размера им по схемата: за суми до 2 млн. лева - 95%, за горницата над 2 млн. лева - 80%, но не повече от 5 млн. лева. Фондът няма да изплаща гарантираните размери на влоговете в банката на свързани с банката лица - управители, основни акционери, одитори и т.н., а също на финансови институции, инвестиционни посредници и т.н. Фондът за гарантиране на влоговете ще се обособи като самостоятелно юридическо лице, като държавата няма да носи отговорност за неговите задължения. Според предложените текстове всяка банка ще прави годишна премийна вноска във фонда в лева в размер на 0.5% от общия размер на влоговата база, определяна към 31 декември на предходната година. Влоговата база включва всички депозити, привлечени от банката (ще се обсъжда и вариант само част от депозитите да влизат във влоговата база). Направените от банките вноски няма да подлежат на възстановяване. Ако средствата на фонда не достигат за покриване на неговите задължения, по решение на управителния съвет недостигът може да се покрие в следната последователност авансови или с по-високи вноси от банките. Ако някоя банка не плати изискуемата премийна вноска в тримесечен срок, БНБ ще отнема лиценза й.
Проекторешението да ДЗИ, което кабинетът също ще обсъжда в понеделник, предвижда увеличаване на капитала на дружеството до 38.6 млрд. лева за сметка на средства от запасния фонд на държавния застраховател. ДСК и ДЗИ ще учредят застрахователно и презастрахователно дружество за извършване на общо застраховане и презастраховане с капитал 10 млрд. лева, от който 95% ще са притежание на ДЗИ и 5% на ДСК.
АТБ изкупува дела на банките в Международния банков институт
Асоциацията на търговските банки реши да изкупи дяловете на търговските банки - акционери в Международния банков институт (МБИ). АТБ няма да изкупува акциите на две банки - ТСБанк и Първа частна банка, които най-вероятно ще бъдат изкупени от Българска народна банка. За тази цел обаче ще трябва решение от банковия институт. Общото събрание на асоциацията реши да се включи и в увеличението на капитала на МБИ от 4.3 млн. лв. на 5.3 млн. лв. След изкупуването на акциите и увеличението на капитала разпределението на дяловото участие в банковия институт ще бъде: около 51% за АТБ, 42% за БНБ, а останалите дялове ще принадлежат на Френския банков институт и Македонската народна банка. Целта на АТБ да влезе като акционер в МБИ е свързана с желанието за провеждане на конкретни програми за повишаване на квалификацията на служителите в банковата сфера, обясни Огнян Енчев, председател на Управителния съвет на АТБ. За целта от асоциацията се надяват да привлекат още чуждестранно участие в капитала на банковия институт.
Общото събрание на асоциацията гласува и промени в ръководството си. За член на управителния съвет бе избран Иван Искров, заместник-председател на Държавна спестовна каса. В контролния съвет влязоха Иван Златарев, изпълтителен директор на Хебросбанк, и Цветан Цеков, изпълнителен директор на "Биохим". За главен секретар на АТБ бе избрана Ирина Марцева.
По повод на предстоящите законодателни промени председателят на АТБ Огнян Енчев заяви, че търговските банки настояват за стесняване на базата, на която се изчисляват премийните вноски във фонда за гарантиране на влоговете. Искането на законопроекта е почти всички привлечени средства да служат за определяне на вноската. Проектът предвижда в базата да влизат и бюджетните сметки, въпреки че те не попадат под закрилата на закона. Направено е било предложение за стесняване на базата, но за сметка на това е бил увеличен процентът от привлечените средства, който ще трябва да бъде заделен. Хубавото според г-н Енчев е, че се предвижда намалението на административния апарат на фонда за защита на влоговете, защото в крайна сметка банките го издържат и това означава по-малък разход за тях.
АТБ предвижда да се включи в разработването на законовата основа за развитие на ипотекарната дейност. Според новия член на управителния съвет на АТБ Иван Искров банките са заинтересовани ипотеката да се превърне във финансов инструмент с развит вторичен пазар. Причина за повишения интерес към различни финансови инструменти е фактът, че доходността от държавни ценни книжа вече не е толкова привлекателна. Разработка на примерна законова база е възложена на Института за пазарна икономика.
Редовното годишно общо събрание на браншовата организация ще се проведе на 10 април, съобщиха от АТБ.
"Дребните" забележки на МВФ всъщност са обвинение за забавени реформи
На фона на икономическото благополучие, на което всички се радват, и на гладките отношения с международните финансови институции приключилата преди седмица мисия на МВФ все пак си тръгна с известни забележки. Както винаги, Макгърк не пропусна да припомни на правителството какво точно от предишните графици все още увисва. Основните срещи по време на мисията пък бяха концентрирани около проблеми, които далеч не звучат като пропуснати детайли в иначе приключила и успешна реформа. Трите рефрена, които преобладават и в проекта за писмо за намеренията до фонда след последната мисия, са: нова стратегия за банкова приватизация и преструктуриране на сектора въобще (в това число проблемите "ДСК" и закон за гарантиране на влоговете); по-добро управление на бюджетните ресурси - нови съвършенства за пазене на финансова дисциплина; и както винаги - забавяне в структурната реформа, прекалено щедри заплати, прекалено задлъжнели предприятия и т.н.
Това, за което Банковата консолидационна компания (БКК) и МВФ се споразумяха, както беше обявено още преди седмица, е не график, а план, по който ще се извършва продажбата на държавните банки оттук нататък. След нееднократното повдигане на дискусията трябва ли да остане държавен банков сектор и не е ли "национално предателството той да се продаде на безценица" в проекта на писмо за намеренията до фонда правителството отново декларира, че банковата приватизация остава негова основна цел. Планът за действие, съгласуван включително и след специален семинар с участието на международните институции, според декларациите трябва да осигури прозрачност на процеса и възможност да се следи докъде е стигнал. Всъщност освен самия план и това, че стратегията за раздържавяване на банките ще бъде специално одобрена от правителството, новини спрямо огласените вече намерения на БКК почти няма (виж таблицата). За трите банки - Булбанк, Експресбанк и Хебросбанк, ще бъдат наети консултанти, които да организират оценката им и привличането на стратегически инвеститори. Новото е единствено в това, че специално за Биохим и пловдивската Хебросбанк, за които инвеститорски интерес засега няма, ще се проведат разширени надзорни проверки. В резултат на това БКК ще трябва да реши дали да вдигне ограниченията на Биохим за отпускане на кредити и дали да наложи такива на Хебросбанк. И за двете банки обаче БКК е готова да започне преговори за продажба с първия появил се кандидат-купувач.
Банковата приватизация е от особена важност за МВФ. Според осведомени източници от Вашингтон Ан Макгърк написала допълнително на вицепремиера Божков, че е особено важно да се спазва договореният график и особено до средата на май да бъдат избрани посредниците, за да може приватизацията да бъде приключена приоритетно през есента. Всъщност една от основните цели на банковата приватизация би трябвало да е разрешаването на основния проблем в целия сектор - ниската капиталова база, която препятства ръста на кредита. Както се отчита и пред фонда, кредитната експанзия през последните месеци е в посока на потребителски заеми и кредитиране на дребния бизнес в случай на много добри обезпечения, както и на финансирането на земеделието срещу държавни гаранции.
Въпреки че стабилността на банковия сектор е една от големите гордости на правителството и БНБ, точно в тази област все още има два големи гряха към МВФ - бавят се законите за ДСК и за гарантиране на влоговете. Двата проблема са свързани и начинът, по който ще бъдат уредени, заедно с банковата приватизация ще определят облика на сектора в следващите години. Незнайно защо обаче правителството продължава небрежно да отлага придвижването на двата закона.
БНБ прие повечето наредби, които да регулират дейността на банките след въвеждането на валутния борд, макар че все още се очаква изграждането на кредитен регистър, наредба за рефинансиране на банките, за минималните задължителни резерви на банките. Всичко това е част от липсващата все още рамка, която трябва да осигури стабилността на банковия сектор и през следващите години. МВФ освен това напомня, че до края на тази година финансовите институции все пак ще трябва да се впишат в нормативите за открити валутни позиции, които масово са нарушени в момента. След дълги дискусии БНБ все пак прие, че позициите на банките в германски марки няма да се водят като валутни, но очевидно въпреки това кредитните институции все още са извън нормативите по отношение на други валути.
След като прие одобрения от МВФ пестелив бюджет за тази година, който лимитира дефицита до 2% от брутния вътрешен продукт, правителството ще трябва да гарантира спазването му. Стачната вълна и настояванията за по-високи заплати от последните седмици всъщност показват, че кабинетът ще трябва да се зареди с достатъчно антипопулизъм и твърдост, тип "Тачър", за да се опази от бюджетни актуализации и предизвикателства пред борда. В проектното писмо за намеренията, което ще бъде подписано след приключилата мисия на фонда, се признава, че през последното тримесечие на 1997 заплатите в държавните предприятия все пак са нараснали без особена връзка с финансовите им резултати и продуктивността. Споразумението със синдикатите за тази година е увеличение на заплатите да има само в предприятия, които повишават продуктивността си (дори и да са губещи). В предприятията длъжници обаче това няма да бъде позволено, се казва в писмото за намеренията. Всъщност задлъжнялостта на предприятията е един от начините за скрито трупане на бюджетен дефицит. МВФ настоява за намаляване на сегашните дългове на предприятията (включително и към бюджета) и за създаване на структура, която да следи междуфирмената задлъжнялост. Последното всъщност трябваше да бъде направено до края на миналата година. Те настояват и да се направи оценка за това как държавните предприятия спазват оздравителните си планове. Фондът отново посочва забавянето и в приватизацията, където въпреки ангажиментите да се сключат договори с приватизационни консултанти за 56 предприятия, такива има само за 33, спира се приватизацията на външнотърговските дружества и др. Правителството има какво още да направи и по чисто техническото опазване на бюджета си. В писмото за намеренията се споменава, че трябва да се подобрят управлението и контролът над бюджетните приходи и разходи, в това число контролът над извънбюджетните сметки. Финансовото министерство и БНБ най-накрая успяха да изградят и система за мониторинг за ръста и плащанията по външния дълг, тъй като допреди няколко месеца за тези операции нямаше публична база данни. МВФ припомня, че системата трябва да се разшири и да обхване не само външните дългове, които са държавни или държавно гарантирани, но и тези на частни лица. По този начин правителството ще може да анализира предстоящите промени в платежния баланс и съответно да формира политиката си. Досега тези процеси бяха оставени на автопилот. До края на март освен това се очаква да пристигне техническа мисия на МВФ, която да работи върху усъвършенстването на операциите за финансиране на дефицита, емисиите и календара на ДЦК и т.н.
Новият план за действие по банковата приватизация:
Новото хилядолетие
и смъртта на старите компютри
С приближаването на новото хилядолетие все по-често се водят дискусии на тема какво може да причини евентуална неразбория в компютърните системи. Специалистите се притесняват, че голяма част от функциониращите днес компютри не са пригодени да посрещнат дата, чиято година окончава с две нули. Проблемът е причинен от тривиалния трик на програмирането, който се използва за спестяване на пространство, като се отстраняват първите две цифри на числото, маркиращо годината. При създаването на компютрите, когато всеки байт от паметта е бил изключително ценен, се предполагало, че този проблем ще намери навреме решението си в тогава все още далечното бъдеще.
Какво всъщност може да стане в новогодишната нощ, точно в края на 1999 г. и настъпването на новото хилядолетие? Занимаващите се с тази специфична работа предполагат, че банковите информационни системи ще откажат и финансовата сфера ще рухне. Други гледат на нещата от по-земната им страна. Но и според тях обаче проблемите, които могат да възникнат, не са малки. Изведнъж може да се окаже, че кредитните карти са невалидни. Хората с почуда ще разберат, че не могат да изтеглят пари от банкоматите. Очакваният чек може да не пристигне или да се окаже, че застраховката на колата вече на практика не съществува. Всичко това може да се случи, защото за умните машини годината, която завършва с две нули, не е 2000 г., а е сто години по-назад. Те ще отчетат, че настъпва 1900 г. Ако в часа на настъпване на новото хилядолетие говорите по телефона, ще се окаже, че правите това точно от сто години насам. Още много неуредици може да предизвика това техническо недоразумение.
Техническата бъркотия обещава да е най-сериозна за финансовия свят, където ежедневно се правят милиарди на брой банкови преводи. Всеки участник в движението на паричните потоци - независимо дали е най-малката фирма или най-голямата банка, ще се сблъска с невъзможността да изпълнява рутинните досега операции по дейността си. За малките фирми проблемът ще бъде свързан главно с външни фактори - например с проблемите, които евентуално ще има обслужващата банка. За големите финансови институции обаче новото хилядолетие означава допълнителни разходи за подновяване на хардуера и стриктна проверка на използвания софтуер.
Според специалистите компютрите, произведени след 1995 г., са пригодени за употреба в новото хилядолетие. При тях отчитането на годината става с четири цифри - и в паметта на компютъра, и на дисплея. Проблем обаче остават старите машини. За персоналните компютри, произведени преди 1995 г. и все още в употреба, настъпването на новото хилядолетие означава подмяна, която така или иначе е планирана. По принцип продължителността на тяхната употреба е около пет години.
Проблемът е по-голям при софтуера. Ако той не може да посрещне новото хилядолетие с коректни данни, ще се стигне до объркване в информационния поток. Особено голям ще е проблемът за банките, които съхраняват големи бази данни, обвързани с датата на въвеждането им. Ако в информационната система не е заложено, че година, окончаваща с две нули е 2000, а не 1900 г., данните ще бъдат объркани. Ако в самите данни, които се съхраняват, е заложена дата с две цифри за годината, най-вероятно ще се наложи тяхната корекция.
Звената на българските банки, които се занимават се информационните технологии и обслужване, са запознати с проблема. Но са изключение тези, в които работата е стигнала по-далече от проект за съставяне на работна група.
От пресцентъра на БНБ заявиха, че проблемът се обсъжда отдавна. Председателят на Банксервиз (компанията, която обслужва разплащанията в банковата сфера в страната) Александър Цинцарски е внесъл в централната банка на 28 януари предложения за решение на проблема, след което БНБ излиза с резолюция по въпроса. Стига се до идеята, че ще се създадат съвети за работа по проблема. И от БНБ смятат, че проблемът за банковата система в страната може да дойде единствено от софтуера, и се надяват, че големите компании в тази област скоро ще предложат програмни продукти за проверка на годността на използваните програми и това дали съществуващите бази данни ще останат незасегнати от новото хилядолетие.
Като цяло българските специалисти не смятат, че ще се стигне до големи сътресения. Единственото неудобство според тях е, че ситуацията трябва в крайна сметка да се симулира, за да могат да се отчетат всички възможни проблеми. За това обаче е необходимо време, в което банките да затворят врати и да не обслужват клиентите си. Все още не ясно и кое ще излезе по-евтино - пълната подмяна на негодния софтуер или неговото настройване за работа с датите от новото хилядолетие.
В ДСК, която съхранява огромна база данни, работи и с по-стари компютри и софтуер, имат сформирана работна група по въпроса. Установен е контакт с всички контрагенти, като са им поставили условие да приведат предоставените програми във вид, в който ще могат да посрещнат новия век. Проблемът при тях е на ниво софтуер и хардуер, както навсякъде. В спестовната каса имат и собствени програмни продукти, които сами трябва да обработят. Банксервиз е предоставил програмни продукти и обслужва техни мрежи, за които ще поеме ангажимент да ги направи годни за работа през 2000 г. Имат и един голям компютър, т.нар. мейн фрейм, който се поддържа от Банксервиз. Той най-вероятно ще бъде подменен, тъй като точно този тип на машината вече е излязла от производство и производителят отказва да поеме ангажимент за нейното настройване. От управление "Информационни технологии" на ДСК твърдят, че подмяната така или иначе трябва да бъде направена, и вече са прежалили голямата сума, необходима за закупуването на нова технология.
