Нефтохим - игрите продължават
Най-голямата рафинерия на Балканите - Нефтохим, в момента е изправена пред тежко изпитание. Сривът на международните цени на суровия петрол у нас има един-единствен ефект - извади наяве неспособността на комбината да поддържа адекватна на пазара търговска и производствена политика.
Вследствие на увеличените производствени квоти на страните - членки на ОПЕК, и разрешения от ООН износ на петрол от Ирак по условията на бартерната сделка нефт срещу храна и медикаменти цените на нефта през януари паднаха рязко от нива над 20 долара за барел в края на миналата година до около 16.5 долара за барел. През последната седмица в средиземноморския басейн брентът се котираше по 14.50 долара за барел.
По света, щом цените на нефта тръгнаха стремглаво надолу, цените на петролните деривати веднага ги последваха. В края на тази седмица спот-цените на безоловните бензини се движеха около 160 долара за тон, а дизелът - около 130 долара на тон. В сравнение със същия период на миналата година спадът е почти наполовина.
У нас цените на бензините, дизела и другите производни на същия този всекидневно поевтиняващ нефт са се кротнали на цена, която не е променяна поне от половин година и която значително превишава международните цени. Бензинът струва около 280 долара на тон. Цените на горивата по принцип се калкулират под различна форма в стойността на всички стоки и услуги. По този начин българският шофьор и потребител на практика се оказа обложен с нещо като специфичен данък за издръжката на Нефтохим. Това в действителност е факт още от втората половина на миналата година, когато Нефтохим си измисли някакви цени и отстъпки и не мръдна повече от тях независимо от тенденциите на международните пазари.
Най-печелившата рафинерия в света продължи да акумулира загуби.
В споразумението с МВФ правителството е поело ангажимент цените на течните горива да покриват пълните разходи за производството и да се развие ефективен местен пазар. Каква е ситуацията сега.
От едната страна е либерализацията на цените на горивата, което в случая с Нефтохим означаваше просто голямо поскъпване, без да е напълно ясно какво точно включва тази цена. Във всеки случай производствените разходи съвсем не са най-голямото перо в нея. От другата страна е стопроцентовата защита с мита и такси. Върху вноса на горива у нас за всички видове бензини и дизела се начислява мито от 25% (за страните от Европейския съюз са в сила преференциални мита от 15%) и 4% митническа такса. По този начин доскоро беше гарантиран 100-процентовият монопол на държавната фирма на вътрешния пазар. Това е твърде далече от представата за истинския пазар.
По изчисления на финансисти с монополно налаганите цени и рестрикциите върху вноса през последните месеци на миналата година комбинатът си е осигурявал средно около 60 долара печалба на тон бензин, а за А-91 тази печалба е било около 100 долара на тон.
Резултатът от раздутите цени е високи приходи от производството (над 908 млн. долара за деветмесечието на 1997 г.) и оперативен марж от около 20% за 1997 г. От последните пет години най-високият марж е през 1994 г. и е в рамките на 10%. Въпросът е какво става впоследствие с този благоприятен резултат. Предприятието, което сочи печалба от основната си дейност, впоследствие излиза на червено, а нетният марж е отрицателен - 5%.
По данни от Нефтохим очакваният финансов резултат за 1997 г. е загуба от 138 милиарда лева.
Дори с високите "защитни" мита вносът е на печалба.
"Когато се вземе производствената цена на Нефтохим и се начислят съответно 25% мито и 4% митническа такса, а след това и всички останали дължими данъци, цената на вносният бензин пак излиза с 1000 лева на тон по-ниска от цената на Нефтохим", обяснява бивш служител в предприятието. Затова не е странно, че много фирми вече се пробват във вноса.
Засега горивата се внасят в малки количества с малотонажни танкери или с цистерни. От декември досега в пристанище Бургас са разтоварени едва 4 танкера. Но пък предните 4 месеца не е разтоварен нито един кораб с бензин, което е доста симптоматично. Според хора от бранша този внос засега не застрашава по никакъв начин Нефтохим, който държи над 90% от вътрешния пазар.
Проблемът е, че пристанищата и във Варна, и в Бургас не разполагат с необходимите резервоари за съхраняването на по-големи количества горива и това до голяма степен ограничава вноса. Доставките с цистерни са по-трудни и по-неизгодни. Пазарът на Нефтохим може да се срине само ако бъде реализирана доставка на голям, 25 000-тонен танкер гориво, смятат експерти. Това обаче може да се реализира само от голяма фирма, която разполага с достатъчно вместимости и пари. Три са фирмите у нас, които биха могли да го направят - "Шел", "Литекс", а може би и "Петрол", що се отнася до складовата база. И трите фирми обаче декларираха лоялност към местния производител. "Шел" внася засега известни количества горива от Гърция през Кулата, които насочва към югозападния район на страната. "Петрол" продължава да купува само от Нефтохим. Така или иначе не е известно да е направена наистина голяма сделка от внос, което също не е особено пазарно поведение.
Друг е въпросът, че и когато се внасят по-евтини бензин и дизел, на дребно те пак се продават по цените, които са определени за горивата на Нефтохим и изобщо не са задължителни за другите пазарни субекти. Обяснението отново трябва да се търси в монополните позиции на нефтохимическия комбинат на пазара с петролни продукти. Защото вносителите просто се възползват от конюнктурата на цените, която се определя от доминиращия пазарен субект, а това е Нефтохим.
Търговията с нефтопродукти винаги е била основен източник на приходи в държавния бюджет - колкото по-високи са цените, толкова по-добре за бюджета. Преструктурирането и съкращаването на персонала пък би натоварило бюджета и ще застраши социалния мир. Това може би е едно от обясненията, че до момента не се намери отговорно лице от правителството, което да обясни феномена Нефтохим и да даде смислен отговор на въпроса защо българинът трябва да плаща за бензина и нафтата много повече, отколкото плаща гъркът или румънецът например.
От какво губи Нефтохим.
Според ръководството на рафинерията в структурата на загубата основният дял е на курсовите разлики. Ако от финансовите приходи и разходи се елиминира влиянието на курсовите разлики, бихме отчели печалба от 231 милиарда лева, твърдят от предприятието.
Структура на загубата:
Към това се прибавя необходимостта да се покриват натрупаните огромни задължения към бюджет, доставчици и други плащания. В края на миналата година дългът на рафинерията към хазната надхвърли 320 милиарда лева. Около 40 милиарда лева са задълженията към Булгаргаз. Отделно рафинерията дължи десетки милиони долари на доставчици. Част от тези дългове наистина са наследство от минали правителства. При изключително благоприятната конюнктура през средата на миналата година и особено сега рафинерията би трябвало доста бързо да ги стопи.
"Задълженията към бюджета започнахме да обслужваме от месец юни 1997 г. Към 31 януари 1997 г. сме издължили за акциз 178 милиарда лева, за екологична такса 8 милиарда лева и за пътна такса 62 милиарда лева", сочи в справка изпълнителният директор Стоян Иванов. Според него към момента рафинерията дължи още 13 милиарда лева екологична такса.
В същото време рафинерията не може да се оплаче от липса на разбиране от страна на държавата. Останалите задължения - акциз, ДДС и лихви, са разсрочени от Министерството на финансите и от началото на тази година се обслужват по погасителен план. Разсрочено е и плащането към Булгаргаз.
Ръководството на рафинерията залага за тази година над 230 милиарда лева печалба преди данъчното облагане. Ясно е обаче, че това най-вероятно ще става единствено на базата на раздутите цени на горивата. Защото не е тайна, че в този си вид на мастодонт монополист рафинерията не може да бъде рентабилна.
Известна е необходимостта от редуциране на персонала и освобождаване от някои нерентабилни производства и съпътстващи звена, които биха могли и сами да си изкарват хляба. Нито едно правителство и нито едно ръководство на рафинерията досега обаче не направи нищо за това. Дори и да се извърши това преструктуриране, рафинерията пак няма да стане ефективна. По-големият проблем е остарялата техника и липсата на инвестиции за обновление на производството.
Нефтохим е лидер по технологични загуби, които са несъпоставими със световните стандарти. В Европа технологичните загуби при рафинерии от типа на Нефтохим достигат не повече от 0.5-0.7%. В Нефтохим чистите технологични загуби според различните източници се движат в рамките на 2-3.5%. В договорите за процесинг се сочат технологични загуби от 9%. Която и да е вярната цифра за загубите при технологичния процес на бургаската рафинерия, тя пак е с пъти по-висока от средноевропейските.
Освен това няма и три последователни месеца през последната година, през които рафинерията да е работила с пълно натоварване, т.е. да преработва по 22 000 тона дневно. По този начин разходите като цяло се запазват, но се увеличават разходите на единица продукция. Основните разходи - енергийни и материални, са много по-големи от тези в западните рафинерии.
По технологичната схема на комбината при преработката на нефта в структурата на производните около 23% е делът на бензините, 39% - на дизела, и 26% на мазута. Хора от бранша обаче твърдят, че делът на бензините реално е около 13-16%. Тази пропорция е твърде далече от оптималната.
Още преди няколко години, когато се подготвяше проучването за финансиране на екологичен проект в бургаската рафинерия, чуждестранните специалисти подчертаха, че рафинерията е на границата на моралното и физическото износване и по международните правила за безопасност и рентабилност тя вече трябваше да е затворена. Повече от седем години, фактически до средата на миналата година, в нея не беше инвестиран нито лев за технологично обновление. През миналата година бяха приети обекти за над 2 млрд. лв. В същото време ежегодно на Нефтохим са му необходими поне по 100 милиона долара за инвестиции и капитално строителство. Според ръководството на комбината той не би могъл да отделя повече от 23 милиона долара годишно. Т.е. въпреки огромната рентабилност, която Нефтохим реализира от доста месеци и особено в последно време, средствата за инвестиции ще продължат да бъдат недостатъчни.
Нефтохим - най-краденото предприятие.
Зад паравана на държавната, следствената, търговската и всякакви други тайни се прикриваха и продължават да се крият далавери, които изпомпват пари или директно от Нефтохим, или от бюджета на държавата чрез Нефтохим. Схемите са няколко и тяхната обща черта е гениалната им простота, ефективност и ненаказуемост.
Схема 1: Класика в ограбването на Нефтохим и държавата си остава прословутият сръбски бартер зърно срещу горива. Реализира се евтин износ на петролни продукти срещу внос на зърно с необичайно високи цени. Включват се ненужни посредници в сделката, като "Гленкор" и други фирми, които уж са купили зърното от Нефтохим, но тези покупки не са осчетоводени. В крайна сметка не се знае кой пие и кой плаща. Последната сметка обаче остава в Нефтохим. От тази сделка рафинерията загуби милиарди левове, така и не стана ясно точно колко. Нито кой точно е виновен. В същото време тази сделка, колкото и да е губеща, едва ли би могла да служи като оправдание цяла година след приключването й и при натрупани над 300 милиарда задължения само към бюджета. Загубите едва ли биха могли да надвишат 27 милиарда лева, което е цената на цялата сделка.
Има обаче поредица от съпътстващи и последващи схеми, които по един или друг начин продължават да ограбват и рафинерията, и хазната.
Схема 2: Внос с фирми фантоми, при което се спестяват мита, данъци и такси. Като лидер в прилагането на такава схема бе посочена "Литекс комерс", около която се разрази шумен скандал в края на януари. Тогава РДВР - Бургас, огласи доклад, в който се твърди, че още през август 1997 г. срещу "Литекс" е заведено следствие за внос на петрол за Нефтохим с фалшиви фактури за покупка на суровината от Русия. Според доклада "Литекс" внасял петрола от руски фирми фантоми на занижени цени и фалшиви фактури. Така пред митницата в Бургас били декларирани по-ниски облагаеми стойности и се плащали по-малки мита, такси и ДДС. В същото време обаче Нефтохим купувал от "Литекс" петрола по реални цени със съответните по-високи ДДС и мита. От МВР заявиха, че по този начин държавата била ощетена с близо 12 милиарда лева от вкараните 29 танкера с 1.9 млн. тона петрол в периода 1996-1997 г. Шефът на "Литекс комерс" Гриша Ганчев категорично отрече участието си в подобни далавери и обяви, че фирмата му е надежден и добър данъкоплатец с 56-милиардна вноска в бюджета за миналата година. От Националната служба за сигурност, която е водела разследването, обаче заявиха, че материалите са предадени на Националната следствена служба, която е продължила да разнищва аферата. В тях имало безспорни доказателства за връзките на "Литекс" с фантомните фирми. Освен това на разпити щели да бъдат викани и длъжностни лица, които са участвали при оформянето на митническите документи и които били замесени в измамите.
Междувременно шефът на бургаската митница уволни двама служители от митническото бюро в Нефтохим заради участие в тази афера. В най-скоро време ще викаме и хора от "Литекс" за разпити, казаха от националното следствие. Другата схема, по която се облагодетелстват фирми дистрибутори, била чрез фиктивния износ. Твърди се, че "Литекс" уж изнасяли за Македония, но всъщност горивата им оставали в България. За подобна афера обаче нито от МВР, нито от митниците досега са дали информации.
Схема 3: Фалшив реекспорт, при което не се плаща акциз и ДДС. Тук лидерът е "Юкос петролеум - България". Неотдавна гръмна поредният скандал около фирмата на соцелита, която нахлу в Нефтохим по времето на правителството на Жан Виденов. Освен с името на Премянов и други централни и местни (за бургаския и варненския регион) величия от БСП, директно афишира връзките си с "Юкос" и Любен Гоцев, идна от ключовите фигури в генералското движение за обновление на БСП. Факт е, че откакто СДС е на власт, позициите на червената фирма не пострадаха ни най-малко. От известно време "Юкос" се свързва и с името на добре известния син лидер и шеф на парламентарната комисия по бюджет и финанси Йордан Цонев.
Последният известен гаф е със схема по сделка за процесинг. Според източник, близък до рафинерията, тази сделка е реализирана през последните месеци на миналата година. Тя е оформена като временен внос, при който фирмата доставчик внася суров петрол и закрива вноса с износ на петролни деривати. Върху тези сделки не се начисляват мита и данъци. Вносителят няма право да продава горивата в страната. Нефтохим внася ефективна гаранция за 20% от дължимата сума по митните сборове и акциз като гаранция, че горивата няма да останат тук и да се продават на вътрешния пазар, без да са платени съответните митни сборове и данъци.
В същото време стана ясно, че в края на миналата година по такава сделка Нефтохим е изкупил горивата на "Юкос". Покупката е станала по цената, която действа в момента на вътрешния пазар, с известна отстъпка. Формално Нефтохим печели, но разликата, по която той е купил горивата за внос от "Юкос", е била 30-40% над цените на международния пазар.
Според шефовете на рафинерията, които обясниха, че целта на тази абсурдна сделка била да се събере акцизът, дължим от "Юкос", който държавата си търсела от Нефтохим. "На практика не беше извършено никакво плащане на "Юкос" от Нефтохим при тази сделка, ние просто прихванахме акциза и от това спечели и Нефтохим, и държавата", обясниха от ръководството на рафинерията. След което възниква въпросът за какъв дължим акциз от страна на "Юкос" става въпрос по сделка за временен внос, при които акциз не се начислява. Впечатлението е, че умишлено се смесват две различни сделки - процесингът с временен внос и дистрибуцията на горива, за да се замъгли картината.
В крайна сметка нещата отново са пределно прости - "Юкос" и Нефтохим документално са извършили поредица от операции, като частната фирма прибира огромната част от маржа между високите вътрешни и ниските международни цени на горивата. Нефтохим спасява червената фирма и от загуби, защото, ако горивата се бяха продали на външния пазар, цените щяха да бъдат много по-ниски.
С договор от 10 декември 1997 г. Нефтохим купува от "Юкос" преработените на процесинг горива по временния внос на суров петрол. Купени са 15 153 тона бензин А-91 на обща стойност 17.9 млрд. лева. Ако от тази цена се изчистят дължимите такси, ДДС и акциз, излиза че цената, по която "Юкос" е продал горивата, е 512 620 лева (около 280 долара) за тон.
Това не пречи почти веднага след тази сделка "Юкос" да купи количества горива за износ от Нефтохим, но вече на международни цени. През декември международната цена на бензина е около 206 долара на тон FOB (365 856 лв.), т.е. "Юкос" купува 30-40% по-евтино, отколкото е продал на рафинерията. Най-вероятно всичко това е станало само с няколко подписа, горивата дори не са мърдали от складовете на държавния нефтен гигант.
Освен това няма никаква логика Нефтохим да купува горива, тъй като складовете му и без това са задръстени, тоест рафинерията блокира излишни пари в ненужни складови наличности. Допълнителни пари са блокирани в гаранциите по акцизните задължения, които неизвестно защо са поети от Нефтохим. В крайна сметка Нефтохим си отглежда и нелоялен конкурент, който с реализираните от подобни сделки печалби е в състояние да предлага по-атрактивни отстъпки и да си осигури бърза реализация на горивата.
Не е ясно на каква база продължава да работи рафинерията с "Юкос". Според директора на Нефтохим за март има договор за преработката на една доставка от "Юкос" на процесинг, срещу което е постигната изключително висока процесингова такса. Тя е около 30 процента от стойността на горивата, които "Юкос" ще реализира на вътрешния пазар. Работата поразително прилича на сделката, от която "Нефтохим спечели", като купи горивата от "Юкос" с отстъпка.
В този случай възможностите са три и зависят от това дали доставката за преработка е на временен внос. Първата хипотеза е, че има временен внос. Тогава таксата не е никак голяма, тъй като "Юкос" би трябвало да продава на вътрешния пазар чрез Нефтохим само мазута. Втората възможност е, че таксата е наистина голяма, тъй като "Юкос" реализира всичко у нас. Тогава не трябва да има временен внос, в противен случай се нарушава законът. Третата възможност е, че не се касае за временен внос и "Юкос" преработва на процесинг за вътрешния пазар, при което би реализирал огромни загуби, като си плати всички митнически сборове и данъчни начисления. Едва ли трябва да се отбелязва, че третият вариант е най-невероятният. При първите два губят Нефтохим и бюджетът.
Схема 4: Това е така наречената схема на белите якички. Тя представлява комбинация, при която уж кредитираш Нефтохим със суров петрол, защото той няма пари, а накрая се оказва, че рафинерията плаща ресурс, да речем, с 20 процента годишна лихва по валутен кредит, който например струва ЛИБОР плюс 1 до 3 пункта. Според финансисти тази схема се свързва с повечето големи вносители като "Росбулнефт", "Гленкор", "Литекс" и други, които доставят суров нефт и след това рафинерията им се издължава с горива.
"Росбулнефт" беше създаден с идеята да доставя около 50% от необходимия за рафинерията нефт. През последните месеци отпадна напълно от листата на доставчиците, след като дълго време преди това внасяше символични количества. Вярно е, че кредитната линия, която беше гарантирана от руско-българското дружество, и отсрочването на плащанията по доставките спасиха Нефтохим от спиране през голямата криза в началото на миналата година. Сега в Бургас правят сметки колко е струвал на рафинерията този кредит. Както и участието в смесеното дружество, в чието управление Нефтохим практически няма влияние. Големият разрив всъщност дойде след отстраняването на бившия шеф на Нефтохим Атанас Зайков и опита той да бъде изхвърлен и от ръководството на "Росбулнефт".
"Руската страна притисна по безпрецедентен начин Нефтохим и правителството, за да запази Зайков поста си в "Росбулнефт". Имаше и намеци за намаляване на доставки, спиране на кредитни линии и т.н. ", коментира източник, близък до сегашното ръководство на рафинерията. По време на последната сесия на българо-руската комисия за икономическо и научнотехническо сътрудничество единственото конкретно решение, което беше взето, бе, че руската страна ще гарантира годишни доставки на 3.5 млн. тона нефт за Нефтохим, които ще се извършват чрез "Росбулнефт". Би било естествено тези доставки да бъдат с най-ниски цени, тъй като съдружникът на Нефтохим и основен доставчик е и собственик на ресурса. В същото време от рафинерията твърдят, че офертите на "Росбулнефт" са неизгодни и в листата на кандидатите се класират едва на 16-17 място. Останалите ги превъзхождали съществено както по цените на нефта, така и по условията за плащане. От "Росбулнефт" обаче твърдят, че смесената фирма предлага доставки с най-изгодни цени.
Петата схема за печалби от Нефтохим е чрез различните големи отстъпки, които се дават на дистрибуторите на горива. По неясни критерии различните фирми получават различни отстъпки за дистрибуция. Въпреки че се твърдеше, че футболният бос Христо Порточанов е низвергнат от новото ръководство, в момента се твърди, че близката до него фирма "Макс петрол" получава над обичайната отстъпка. Така фирмата печели нереално много само от отстъпките, които получава от Нефтохим.
Списъкът със схемите, по които се краде от Нефтохим , може да бъде продължен и със спонсорствата, и с рекламите и т.н. Някои от посочените по-горе схеми са валидни и днес, други се модифицират, но целта им е една - да се прелеят средства в частни джобове за сметка на държавата.
Който владее Нефтохим, управлява икономиката.
Тази отдавна известна максима не губи своята актуалност и сега въпреки кризата, в която се намира рафинерията. Нефтохим продължава да бъде най-големият нетен вносител на данъци в бюджета. Технологично той е вързан с няколко вериги от предприятия в структороопределящи за страната отрасли. Въпреки загубите, а може би и точно поради това, рафинерията все още би могла да бъде източник за източване на държавни пари към лични и партийни каси. А 10-те хиляди работници и служители и техните семейства биха били стабилна електорална подкрепа за всеки, който ги спечели на своя страна.
Заради това не е странна борбата за контрол върху постовете в рафинерията и честите кадрови промени в ръководството й. Последната смяна беше направена в края на миналата година и в резултат в борда на директорите бяха включени председателят на директорския съвет на пристанище Бургас Веселин Краев, бивша служителка в Общинската агенция за приватизация в Бургас Диана Пенева и мениджърът от Дупница Борислав Миланов. За първите двама се твърди, че са предложени лично от парламентарния финансист No1 и лидер на СДС в региона Йордан Цонев. Като се прибави и Стоян Иванов, Цонев фактически има влияние над половината от директорския борд на дружеството. Засега обаче политическият контрол върху рафинерията не дава никакви резултати. Заради Нефтохим не беше либерализиран вносът на горива, както настояваше Световната банка. Това позволява на шефовете на рафинерията мълчаливо да искат нови и нови повишения на вътрешните цени на горивата. Че населението трябва да плаща пазарните цени, е факт, но това трябва да става и когато пазарите спадат. Иначе всичко си е по- старому, само начинът на субсидии се е сменил. Колкото повече се задълбочава кризата в Нефтохим, толкова по-ясно става, че единствено конкуренцията и приватизацията на рафинерията могат да защитят интересите на потребители и данъкоплатци. Дотогава ще се трупат нови и нови загуби и далавери и ще се чуват неубедителни обяснения по този повод.
Не се интересувам от петролния бизнес и никога не съм го разбирал
Йордан Цонев, председател на комисията по бюджет и финанси към Народното събрание и председател на регионалния съвет на СДС в Бургас
Не се интересувам от петролния бизнес и никога не съм го разбирал.
Йордан Цонев, председател на комисията по бюджет и финанси към Народното събрание и председател на регионалния съвет на СДС в Бургас.
Защо българинът е принуден да плаща същите високи цени на горивата, когато цените на петрола на световните пазари падат?
- Мисля, че за това има няколко основни причини - първата е, че реализацията на петролните продукти става със забавяне от няколко месеца поради производствения и финансовия цикъл на минаването на суровия петрол през Нефтохим и неговото достигане до българския пазар на нефтопродукти. В момента Нефтохим все още работи със скъпия петрол, който стои на запас при тях. Неговата реализация става в момента. Веднага възниква въпросът какво ще стане на българския пазар, когато влезе в реализация евтиният петрол. Нефтохим би могъл по-гъвкаво да определя пазарната си политика. Биха могли да намалят цените, за да бъдат по-конкурентоспособни. И аз мисля, че те ще го направят, ако така прецени бордът на директорите. Говорил съм с някои от ръководителите, защото това са все пак въпроси, които касаят финансовото оздравяване на предприятието, както и финансите на страната. Има няколко фактора, които ги възпират да намалят цените на горивата веднага. Искам да вметна, че това намаление няма да бъде в размер, в какъвто се очаква. Понижаването на цените на суровия петрол преминава през много други фактори като цена на търговския кредит, на финансовия ресурс, на производството. В крайния продукт намалението на цените на суровия петрол може да се отрази на литър бензин, например, в рамките на около 80 лева. Тази цифра, разбира се, е напълно условна. Не мисля обаче, че подобно поевтиняване би оказало съществено влияние на равнището на инфлацията в страната или върху пазара - в смисъл на разширяване на потреблението. Потреблението би се разширило, ако цените паднат поне 30 на сто. Такава възможност и вероятност няма. Две са нещата, които най-вероятно спират ръководството на Нефтохим да намали цените на горивата. Първото е, че това падане на цените на суровия петрол е една нормална практика - през една част от годината цените падат, през друга се качват. Така че, ако бъдат намалени за няколко месеца, след това ще се изправим пред необходимостта те да бъдат увеличени. Лично аз мисля, че българският потребител много рядко е доволен от намалението и трудно понася следващото увеличение, дори то да е връщане на старото ниво. Това е гледна точка, базирана на чисто психологически фактори. Факт е обаче, че в момента по-конкурентоспособни са вносните горива. Обаче, въпреки че цените на вносните горива са по-ниски, дистрибуторите не ги пускат по-евтино по бензиностанциите.
Печели ли вече рафинерията или продължава да работи на загуба?
- Нефтохим формира печалба, но тази печалба се влияе от множество фактори. През 1997 г. рафинерията приключва със загуба от 138 млрд. лв. Обаче структурата на загубата е много интересна. Основната част от нея е от курсови разлики - около 510 млрд. лв. Рафинерията печели от производствената дейност и от финансовите приходи, но тези курсови разлики водят до негативен финансов резултат. Как се получиха тези курсови разлики - ами от нестабилността на финансовия пазар в началото на годината (б.р. - 1997 г.) и много грубото вмешателство в управлението на Нефтохим от страна на правителството, тогава на Виденов. То беше стопирало цените в един мащаб, който носеше само оперативни загуби на комбината. Колкото до курсовите разлики, нещата са следните - Нефтохим получава петрола по цени към днешна дата, а го плаща след 60 дни. Спомняте си каква беше разликата в курса за 60 дни по онова време, т.е. Нефтохим се задължава да плати определено количество петрол по един курс, а след това, когато трябва да купи доларите и да плати, купува по курс, който е със 100 или 200 процента по-висок. Оттам се трупат тези курсови разлики, които за миналата година са 510 млрд. лв. Ако не бяха те, Нефтохим би приключил миналата година с 231 млрд. лева печалба. Сега този фактор е сведен до минимум от стабилността на валутата в страната и най-вече от по-оперативната възможност на Нефтохим да се разплаща и с доставчиците на суров петрол, и с дистрибуторите. Има пак фактор курсови разлики, защото колебанието на долара спрямо марката, респективно спрямо лева, на финансовите пазари през последните шест месеца е значително. Но веднъж това влияние е отрицателно, друг път - положително и общо взето, нещата се балансират. Сега в по-голямата си част икономическите резултати зависят от самото производство и от търговската политика, която води комбинатът.
При по-ниските цени на нефта и непроменените цени на дериватите се формира един по-голям оперативен марж - какво става с тези средства?
- Ако тази реализация става ден за ден, а не както е оборотният цикъл на Нефтохим - около 60-90 дни, през които се въртят тези средства, те биха могли веднага да бъдат видени. Но те се проявяват обикновено в края на финансовата година като резултат. Защото има периоди, в които са в плюс, но има периоди, в които са в минус. През лятото имаше периоди, в които Нефтохим в продължение на месец и половина работеше с цени на вътрешния пазар, които не отговаряха на покачените цени на суровия петрол. Комбинатът не вдигна цените, за да не надува инфлацията, и изчака да види реакцията на външните пазари. Така че печалбите, които сега се трупат, при повишаване на цените на суровия петрол и при положение, че Нефтохим вероятно пак ще остави цените същите, ще се върнат като разлики с обратен знак и в края на периода това ще бъде компенсирано. Тук обаче искам да отворя една скоба - и да формира Нефтохим една малко по-голяма печалба за сметка на тези фактори, трябва да се има предвид, че комбинатът има нужда от много ремонти. През тези седем години той е бил само експлоатиран. Много малко пари са влагани там, за да не кажа почти никакви. В момента излиза в ремонт една от най-важните инсталации - каталитичен крекинг. Това е планов годишен ремонт, той беше планиран за есента. Но през есента ръководството много мъдро реши да мине с по-лек ремонт, за да може да натрупа достатъчно горива за зимата предвид трудностите, които можеше да има страната, включително трудностите с доставките на природен газ. Затова инсталацията излиза в ремонт сега. Предстои да бъде въведена друга инсталация, която ще повиши качеството на производството, но тя иска поне 50 млн. долара инвестиции.
Каква част от приходите от продажби отиват за покриване на минали загуби?
- Нефтохим изчисти почти всички задължения към доставчиците и към бюджета в доста голям размер, изчисти задължения към ДФРР. За периода юли - декември са изплатени 9 млн. долара главница и 3.2 млн. долара лихва към ДФРР. Погасени са също много екологични и пътни такси - акциз 178 млрд. лв., екотакса 8 млрд. лв., пътна такса 62 млрд. лв. Сериозна стъпка е направена към оздравяването на комбината. Това е стъпка, която, надявам се, ще доведе и до успешна приватизация през тази година.
Ще продължи ли държавата да поддържа сегашното високо ниво на защитните мита върху вноса на течните горива?
- Митата се определят от изпълнителната власт. Но във всички случаи би следвало да се регулира процесът на внос на горива, да се регулира и процесът на внос на суров петрол. Това не е като да внесеш 100 чифта дънки. Аз обаче не мисля, че митата пречат. Както виждате, въпреки това мито, в момента е по-изгодно да се внасят петролни продукти, отколкото да се купуват от местния производител. Значи митото не играе възпираща протекционистична роля, а по-скоро регулираща.
Само че оскъпява продукцията за крайния потребител.
- Нормално е. Държавата на този етап трябва да набира средства. Много са малко източниците на приходи за бюджета.
Защо, след като много фирми внасят горива на по-ниски цени, в бензиностанциите цените продължават да бъдат еднакви?
- Защото такова е поведението на дистрибуторите. Те никога не са молили Нефтохим да намали цените за потребителя. Винаги са водили преговори да бъде увеличена тяхната търговска отстъпка. Сигурно имат право, аз не съм достатъчно компетентен и никога не съм работил в петролния бранш. Просто поради чисто финансови и политически причини се налага да се интересувам от работата на тези системи. Сигурно имат основание гиганти като "Шел" и "Петрол" да имат претенции към търговската отстъпка, но положението е това. Страната е в трудна ситуация, структуроопределящото предприятие Нефтохим - също. В един по-късен етап нещата може и да се променят. Но ето, вие виждате, че те и когато внасят, пак не намаляват цената, търсят по-големи печалби.
Има ли вече яснота по концепцията за приватизация на Нефтохим и съществува ли вариант, при който рафинерията да се приватизира едновременно с търговската фирма "Петрол"?
- Яснота има дотолкова, доколкото има открита процедура за приватизация и доколкото е направена първата много важна стъпка - определен е инвестиционният посредник - "Артур Андерсен". Той ще извърши и оценка, и одит на предприятието и ще го предложи на крупни международни инвеститори. Друг е въпросът кой ще дойде да го купи. Много е важно за страната това да е сериозна фирма, която има сериозни инвестиционни намерения. Нефтохим много силно се нуждае от тези инвестиции. Предприятието е с много голямо бъдеще. Това е голяма рафинерия, намира се на стратегическо място, ако се построи нефтопроводът Бургас - Александруполис, гърлото на този нефтопровод ще бъде пак Нефтохим. По отношение на "Петрол" - има и плюсове, и минуси да бъдат продадени в пакет двете предприятия. Ако бъдат продадени заедно, създаваме монопол в страната - и върху производството, и върху дистрибуцията. Плюсът е, че всичко се свързва в една схема, в която може да се инвестира стратегически. Могат да се вземат много повече пари, ако бъдат продадени заедно. Но аз не мисля, че от това имаме нужда. Монополите никога не са били добро нещо за никоя страна. Ние трябва да вървим към демонополизация.
Бяха огласени няколко схеми за източване на пари от Нефтохим и от държавата пак във връзка с рафинерията. Докъде стигнаха разследванията по тях?
- Аз не съм особено силен в схемите. Факт е обаче, че Нефтохим е стратегическо предприятие, в него се преплитат много интереси, много умове работят да измислят неща, с които да бъде ограбена държавата и самото предприятие. По много от тези неща се водят следствия и вероятно ще се постараем българската общественост да бъде удовлетворена поне частично за сериозните щети, които са й нанесени. Да не говорим, че аз лично се чувствам морално ангажиран някой да плати част от цената, която бургазлии плащат всеки ден за това, че Нефтохим е на територията на Бургас. За това, че най-много болни деца има в Бургас, че Бургас е градът с най-много ракови заболявания. Ще бъде крайно несправедливо, ако не бъде наказан никой.
Вашето име се свързва обаче с "Юкос петролеум - България", и то като покровител на схемите, които тя реализира. Как ще коментирате тези твърдения?
- С "Юкос" - моето име? Кой го е свързал?
Така се говори в среди от петролния бизнес.
- Това са пълни глупости. Нямам нищо общо не с "Юкос", но и с никой от доставчиците и дистрибуторите. Те са просто едни и същи. Моето име може да бъде свързано само с това, че съм се ангажирал да следя отблизо финансовите резултати на предприятието, да помагам, с каквото мога, и с това, че аз съм все пак регионален председател на СДС в бургаския регион, на територията на който е предприятието. И аз просто съм длъжен да се интересувам от неговата работа. Кой е доставчик на суров петрол и кой е дистрибутор определя ръководството на предприятието. Моето име се свързва с какво ли не. Свързваха ме с туризма, с пристанища, сега го свързват с фирми от петролния бизнес. Аз нямам интерес в този бизнес. Никога не съм го разбирал. А кой ще бъде доставчик и кой дистрибутор - мисля, че изборът на ръководството на Нефтохим е много ограничен. Едни и същи са били тези фирми преди пет години и са сега. Ако някой свързва името ми с "Юкос" или с "Роснефт", или с "Литекс", аз мога да задам контравъпрос - кой е уредил тези фирми да бъдат дистрибутори преди три години, когато аз съм бил никой.
Прославихте се също като кадровик на Нефтохим. Когато Стоян Иванов говори за вас, казва "шефът".
- Стоян Иванов ми казва Данчо. Не ми казва шефе. Второ, аз не бягам от отговорностите си на председател на СДС в Бургас затова, че все пак трябва да се дават някакви становища за хората, които се назначават. Това е абсолютно нормално. Назначава ги обаче Министерството на промишлеността по съответната процедура. Аз действително съм давал добра оценка за тези хора и в момента не съжалявам.
При последните промени в борда на Нефтохим с вашата протекция беше включен Веселин Краев, когото пак вие направихте и шеф на директорския съвет на пристанище Бургас, както и още един-двама души. Как ще коментирате този факт?
Колкото до шефа на борда на пристанището, това беше една моя инициатива - да се обвържат двете предприятия, защото има конфликтни точки между тях по отношение на пристанището. Когато има търкания, работата се спъва. Още повече че се очакват много сериозни инвестиции в пристанището, в това число и в нефтеното. Спорът е чие е нефтопристанището, кой да направи инвестициите и т.н. Затова аз предложих на министър Божков шефът на борда на пристанище Бургас да влезе в борда на Нефтохим, за да си говорят в прав текст. И да се ангажират едни други с проблемите. Мисля, че това е добър ход и той вече дава резултати. А иначе нямам основания да смятам, че хората, които сме предложили и които сме подкрепили в даден момент, са ни изложили.
Търси се стратегически инвеститор за Нефтохим
На 22 април 1997 г. Агенцията за приватизация откри процедура за раздържавяване на до 75% от акциите на бургаското дружество "Нефтохим" АД, след което раздържавяването на Нефтохим като че ли беше забравено. Признаци за раздвижване по този проект се появиха едва в края на миналата година. Тогава АП избра чужд посредник, който трябва да продава Нефтохим - одиторската компания "Артур Андерсен". Консултантската компания трябва да намери купувач, да договори с него условията и едва в последната фаза АП трябва да одобри договора и да го подпише. Освен за бургаската рафинерия "Артур Андерсен" трябва да намери инвеститори и за търговската фирма "Петрол", както и за други предприятия от химическата промишленост.
Въпреки че засега от "Артур Андерсен" демонстрират нежелание за коментар на касовата продажба, пазарът вече реагира на предлагането на акции от Нефтохим. По време на търговете на масовата приватизация 25% от дружеството преминаха в частни ръце и част от тези акции вече повторно са сменили собствениците си. Още в края на миналата година Приватизационен фонд "Нефтохим инвест" продаде 1 милион броя акции от своя пакет, след което му останаха още 365 375 акции. В началото на тази година ПФ "Албена инвест" и ПФ "Труд и капитал" се освободиха от целите си пакети на Нефтохим. Засега освен в "Нефтохим инвест" големи количества акции остават в свързания с него фонд "Север кооп - Гъмза" и в "Петрол фонд".
От края на януари обаче на пода на борсата бяха извършени няколко странни на пръв поглед трансфера с акции на рафинерията, които стават и през последните дни. През няколко дни се търгуват пакети от средно между 50 и 1000 акции. В резултат цената на една акция за тези количества се покачи от 18 500 лв. на 21 900 лева. Коментарът на брокери за трансферите е, че те са опити на "Нефтохим инвест" да се качи цената на акциите на бургаското предприятие, което поне засега е успешно, но не е ясно доколко темповете на нарастване удовлетворяват очакванията.
По-интересният въпрос е кой купува акции на Нефтохим.
От една страна, много от купувачите всъщност са фирми, които спекулират, разчитайки на покачване в резултат на касовата продажба. Според запознати обаче интерес към акциите на Нефтохим проявяват също и големи западни портфейлни инвеститори. Съмнително е само доколко на пазара има стратегически инвеститор.
За такъв пресата набеди "Шел - България" в началото на седмицата. От "Шел" обаче категорично отрекоха да са реализирали такава сделка. "Шел - България" никога не се е интересувал и не се интересува от участие на българския фондов пазар", заяви пред "Капитал" официалният говорител на компанията Камелия Славейкова. Източници от борсовите среди обаче твърдят, че "Шел - България" купува акции на Нефтохим през офшорната фирма "Фридлан". Съобщено бе, че продажбата на големия пакет акции, който "Нефтохим инвест" продаде преди около месец, е минала през Юнион банк.
Поради факта, че процедурата за приватизация е за над 67% от акциите на рафинерията, на бъдещия мажоритарен собственик не му се налага да събира акции и от свободния пазар. Което значи, че все още не му се налага да се разкрива.
Руски или западен инвеститор.
Мненията по този въпрос се разделят. Според едни най-печеливша е схемата с руски инвеститор, който същевременно да бъде и собственик на суровината. По този начин, от една страна, се гарантира регулярност на доставките, от друга, се спестяват огромни разходи по финансовото обслужване на сделките. Опонентите на тази теза сочат предимствата на стратегическото партньорство със западен инвеститор с развита дистрибуторска мрежа, който би могъл да инвестира в преструктурирането и технологичното обновление на рафинерията и ще гарантира пазарната реализация на продукта.
В началото на миналата година най-силен и постоянен интерес проявяват руските фирми. Дори поводът за стартиране на приватизационната процедура беше писмено заявен интерес от неизвестната и до момента фирма "Росинвест". За нея бе съобщено само, че е руска фирма и нищо повече. След стартирането на приватизационната процедура за тази фирма не се чу нищо повече.
Единствената интрига се очертаваше между двете големи руски петролни компании - "Роснефт" и "Юкос".
В началото на 1997 г. зам.-шефът на "Роснефт" Фаворис Девлятяров подчерта след срещата със служебния премиер Стефан Софиянски, че намерението на "Роснефт" е да купи контролния пакет, без да използва посредници по сделката. Това бе потвърдено по-късно и от шефа на "Роснефт" Александър Путилов при посещението на Софиянски в Москва. "На бургаската рафинерия е отредено сериозно място в схемата за дейността и пазарната политика на "Роснефт", обясняваха тогава от руската компания.
Интересът на "Юкос" обаче беше по-скоро хипотеза, отколкото реално заявено намерение.
От няколко месеца се проявява и друга тенденция - засилване на интереса на големи западни инвестиционни компании към инфраструктурни проекти в региона, а за по-голямата част от тях пътят за участие минава през България. Като потенциални купувачи на Нефтохим последователно се сочеха японски и американски компании, швейцарската "Гленкор", която е и един от основните доставчици на рафинерията.
Споразумението за структурно коопериране, което в края на януари подписаха "Шел - България" и "Литекс комерс", е първият реален признак на истински интерес към българския инвестиционен пазар от страна на голяма международна компания. В същото време "Шел" официално се заяви като един от евентуалните кандидати за приватизацията на Нефтохим. Това в голяма степен отговаря на наложилата се през последните две години тенденция за разширяване на дейността на големите петролни компании, свързана както с преработката на суров нефт, така и с дистрибуцията на петролни деривати в Централна и Източна Европа.
България със своята рафинерия и сравнително добре развита мрежа за дистрибуция на горива ще бъде удобен трамплин за реализирането на тези проекти в района на Балканите и в Югоизточна Европа.
Купуването на Нефтохим ще бъде добра сделка, ако се реализира чрез някой от формираните през последните месеци стратегически алианси между руски и западни петролни компании и финансови институции. Един от най-реалистичните варианти е това да стане чрез "Роснефт" след приватизацията на руския държавен нефтопроизводител.
Битката за "Роснефт"
Твърде е възможно сделката за голямата руска петролна компания да се задвижи още до средата на следващия месец, сочат експертни прогнози. Очаква се контролният пакет от 51% от акциите на "Роснефт" да бъде предложен на търг, резултатите от който се очаква да бъдат обявени през април, съобщи неотдавна специализираното издание "Петролеум Аргус". 46.15% от компанията ще бъдат продадени по-късно тази година, а останалите акции ще бъдат дадени безвъзмездно на служителите на "Роснефт".
През последните месеци на миналата година конкурентните интереси в наддаването за руската държавна петролна компания бяха ситуирани по следния начин.
От една страна е "Лукойл" в партньорство с "Шел" и "Газпром". Най-силният конкурент на тази група беше съдружието между "Бритиш петролиум" и "Сиданко" (ОНЕКСИМ банк).
За придобиването на държавното участие в "Роснефт" ще наддава и "Юкос", която преди две-три седмици се обедини със "Сибнефт". Новата компания се нарича "Юкси" и в световен мащаб сред частните фирми отстъпва само на "Роял Дъч/ Шел" и "Ексън". Обединяването ще повиши шансовете на "Юкос" и "Сибнефт" в конкуренцията с алианса "Шел" - "Лукойл" - "Газпром" и другия силен конкурент - групата "Бритиш петролиум" - "Сиданко".
Наскоро "Лукойл" и "Сиданко" обаче обявиха, че се сдружават, което вероятно ще компенсира изоставането на "Лукойл" и може би ще увеличи отново шансовете на съдружието с "Шел" в приватизацията на "Роснефт".
Не е ясно все още как ще се отрази това разположение на силите на бъдещата приватизация на българската рафинерия, както и дали интересите и на други участници в битката за "Роснефт" са насочени към нея.
Много чуждестранни инвестиционни банки проявиха интерес към приватизацията на Нефтохим, съобщи изпълнителният директор на рафинерията Стоян Иванов след завръщането си от Лондон, където участва в конференцията в рамките на ежегодно провежданата седмица на петрола. Шефовете на рафинерията са провели там срещи с представители от ръководството на UEB, West LB, ANG, "Париба" и др. Пакетна приватизация на Нефтохим и "Петрол" е една възможност, която засега се обсъжда само теоретично. Повод за предположения в тази насока стана включването на двете предприятия в един приватизационен пул и изборът на един и същ инвестиционен посредник, който да подготви продажбата им. Двайсет и пет процента от акциите на "Петрол" вече са частни чрез масовата приватизация. Един от кандидатите за купуване на 75% от капитала на търговската организация е мениджърско-работническият екип. "Шел" също заяви интерес към евентуалната приватизация на най-големия дистрибутор на горива в България.
Предимството на такава сделка за потенциалния инвеститор е голямо. Това ще създаде верига, която дава възможност на инвеститора да инвестира стратегически в преработката, при което ще може да ускори възвращаемостта на средствата чрез дистрибуцията в една на практика изградена мрежа. Още повече че, купувайки "Петрол", той ще държи поне 40% от пазара и ще има реални възможности да влияе върху равнището на цените.
С това обстоятелство са свързани и основните опасения по реализирането на подобна сделка. Защото купувач, който вземе "Петрол" и Нефтохим в пакет, ще стане абсолютен монополист на пазара на течни горива у нас.
Коментар
Миникризи и максипроблеми
Излиза, че новите български правителства могат да си поз- волят не повече от девет месеца психологически комфорт, в който консумират с пълни шепи доверието на избирателите и на външните инвеститори.
Нещо подобно започва да се случва и с правителството на Костов.
Преди няколко месеца в Боровец на семинар за синия елит, наречен Политическа академия, някои от докладчиците - политолози и социолози - плахо подсказаха, че никоя любов не е безмерна, особено тази на електората.
Събитията от последната седмица са на път да докажат тази прогноза. Стачките тръгнаха от периферията на страната, някои от тях бяха временно прекратени (в Оптикоелектрон), други отложени (на миньорите), трети (на железничарите) не се състояха. Но от това, че вълната спадна, преди да залее страната, на правителството не трябва да му става спокойно.
Сегашните локални стачки нямат общо с януари 1997, но когато не са инспирирани от корпоративни интереси (Белопал), те са предупредителен звънец за екипа на Костов. Очевидно правителството е на път да пропусне вълната на очаквания за болезнени, но оздравителни промени. Очевидно държавната администрация, колкото и да е реформаторски настроена, не може да произвежда пазарно работещи структури.
Когато дойдоха на власт, новите управляващи обещаха, че не просто ще правят реформа, но ще се постараят на всеки неин етап да обясняват на хората какво и защо се върши и как това се отразява на всекидневното им битие. Похвална решимост, която се разми в текущи проблеми. И в текущи скандали за уволнени и назначени, скандали, които уж засягат само ограничен кръг от хора в някоя структура или в някое селище. Но тези локални сблъсъци, които като че ли отминават без последствия за централната администрация, акумулират настроения с ясен произход, но с неясен изход.
Какво се получава - стачкуващите не пропускат първо да кажат, че подкрепят политиката на Костов, но... В това "но" всъщност е проблемът - началното темпо на реформите е забавено, приватизацията потъна в поправки на закона, които за гражданите са дълбоко неясни. Окончателното връщане на земята е от мудно по-мудно. За приватизацията на банките се налага отвън да ни пращат разписание. Администрацията в очакване на новия закон не се свени от старите си порочни навици. И дори там, където държавата е собственик, министрите действат като в стъкларски магазин. Пак посегнаха към най-лесното - обещания за по-високи заплати, и то при условие, че по-добре от всеки друг знаят, че не могат да се дават на калпак пари, които не са изработени. А това вече няма нищо общо с реформата от "Програма 2001"!
Левски не виждаше българите като "хорица"
Министър-председателят Иван Костов отказа да се присъедини към официалното честване на годишнината от смъртта на Васил Левски. На него по традиция присъства българският управляващ елит, пак по традиция като заклинания се повтарят едни и същи думи, които, съпоставени със ставащото в родината на Дякона през последните години, доказват, че малцина са приели искрено неговите идеи. Още по-малко готовността му за саможертва.
Подобно сравнение с Левски безспорно е изключително трудно и деликатно за всеки един българин, още повече за политическата класа. Но не е ли в това смисълът на спомена, на преклонението? Фактът обаче, че никой от стоящите под светлината на прожекторите на общественото внимание не пожела да коментира мотивите за почти еретично изглеждащата на пръв поглед стъпка на Костов, не може да се тълкува като мълчаливо съгласие с изразеното от него желание за дълбоко лично, а не публично съизмерване с духа и делото на Левски. Камъкът, хвърлен в блатото на показното честване, потъна, без да предизвика никаква дискусия, въпреки че за първи път държавната телевизия (вероятно неслучайно) демон-стративно постави на последно място в новините си репортажа за тържествата с височайше присъствие.
Едно от обясненията за премълчаването на такова безпрецедентно медийно отношение вероятно се дължи на друг факт от седмицата, също оставен без коментар от политическия елит. Специализираните изследвания доказват, че държавните радио и телевизия продължават да занимават в новините си зрителите изключително с изявите на властта и политиците, а не с проблемите на обществото, които далеч не се припокриват.
В този смисъл, ако Иван Костов иска да бъде последователен в искрените си отношения не само с историческите личности, но и с днешните българи, трябва да даде пример как да стане така, че основното внимание на контролираните от държавата медии поне да се раздвои между коридорите на властта и истинските грижи на българите, наричани понякога хорица.
Часът на оранжевата мъгла
Дългата политическа летаргия, обхванала Народен съюз, миналата седмица се разсея. Засега не е ясно за колко дълго.
В ролята на политактивистка Анастасия Мозер обходи два от полюсите на парламентарния живот - СДС и ОНС.
Първата среща първоначално не изненада никого - партньорите на СДС непрекъснато имат да изказват "некои съображения", главно в дух, че не им обръщат внимание. Този път обаче имаше и готова примамка за Костов - искането на Мозер за подписване на двустранно споразумение НС - СДС. Резултатът беше - Мозер може и да преосмисли идеята си, най-много да поиска нова среща. А си е някак престижно да се срещат с премиера. Нищо че той не е особено въодушевен. Костов в тези преговори се самоопредели като "синя каска" - "движа се по демаркационната линия и само гледам да не ме отстрелят".
Синьо-оранжевата епопея можеше да бъде вече забравена, ако не беше политическата суета, а и още нещо.
По искане на Ахмед Доган Мозер се срещна и с ДПС-елита. Два часа земеделката и Сокола бистриха политиката на кабинета. Накрая движението обяви, че дългият разговор означава - на страната й е необходимо ново реформаторско правителство. Мозер свенливо побърза да обясни - приела рандевуто, за да разсее слуховете, че двамата с Доган заговорничат срещу управляващите.
А Стефан Савов даже не знаеше за срещата.
По всичко личи, че някой е видял добър шанс НС да се вживее като посредник между ОНС и СДС. Теоретично звучи приемливо, на практика обаче надали на Мозер ще й се удаде да се реализира като парламентьор между Костов и Доган.
Там и Александър Томов не се справи.
Изглежда обаче, повечето парламентаристи виждат в реализирането на подобно посредничество политическо бинго.
Затова мине - не мине месец някой се пробва като медиатор.
Иначе най-вероятно до седмица-две Народен съюз ще бъде споходен от поредния пристъп на пролетна умора. Или от пролетен пристъп на поредното пъпкуване.
Еврейска организация ще ни помага за НАТО
По покана на Атлантическия клуб през седмицата в България бе петчленна делегация на Американския еврейски комитет (АЕК) начело с изпълнителния директор на организацията Дейвид Харис. АЕК идват за втори път у нас, като при предишното си посещение изразиха подкрепата си страната ни да получи статут на най-облагодетелствана нация при отношенията си със САЩ, което по-късно стана. В лекция пред Атлантическия клуб Харис обеща подкрепа за усилията на България да се присъедини към организацията на Северноатлантическия договор, като изрази надежда, че ще подкрепим усилията на САЩ за решаването на близкоизточната криза. АЕК имаха срещи с президента Петър Стоянов, премиера Иван Костов, председателя на Народното събрание Йордан Соколов, министъра на вътрешните работи Богомил Бонев и министъра на правосъдието Васил Гоцев, както и среща с еврейската общност у нас. Министър Бонев е уверил правозащитниците, че борбата с организираната престъпност е успешна и че у нас се зачитат свободите на вероизповеданията. Еврейският комитет пожелал да надникне в архивите за повече информация за третирането на евреите по времето на комунизма.
Червеният конгрес ще бъде на 1-3 май
Дневният ред на конгреса ще включва политически доклад, доклад по необходимостта от промени в устава и програмата на БСП и избор на ново ръководство. След година мълчание председателят на партията Георги Първанов заяви, че в отчета му пред конгреса ще прозвучи и оценка за двегодишното управление на левицата, като тя щяла да съдържа "един разумен политически анализ".
В началото на седмицата соцлидерът първо отказа да се срещне с Иван Костов заради изявленията на вицепремиера Бакърджиев, че срещите на соцделегацията в Москва са били на много ниско ниво, но по-късно се видя с премиера в кулоарите на парламента. Първанов е разговарял с министър-председателя за постигнатото от социалистите в Русия и Иван Костов бил доволен от информацията, която получил. Договорено било група от мнозинството да прегледа законопроектите на БСП, за да се облекчи приемането на законите, приближаващи България към Европейския съюз, както и преди консултативния съвет левицата да предостави своите виждания за концепцията за национална сигурност.
28 деца бяха обгазени при пожар в софийско училище
Пожар лумна в столичното 104-о училище "Захари Стоянов" миналия четвъртък, 28 ученици пострадаха от гъстия дим. Дванадесет от децата бяха сериозно обгазени и са настанени в токсикологията на института за спешна медицинска помощ "Пирогов", съобщиха от противопожарната охрана. Три от тях са в тежко състояние. Отравяния от пушека са получили една от учителките, портиерът и 22-годишен младеж, който се втурнал да измъква децата от горящото училище. Пострадал и районен младши инспектор от Четвърто РПУ Дако Даков, който също се включил в спасителната операция. Полицейският служител случайно минавал през двора, когато видял сградата да пуши.
Пожарът избухнал около 15.40 часа в склада за географски и исторически карти на втория етаж. За минути задушливият пушек изпълнил цялата сграда. Пострадалите деца се намирали в класните стаи непосредствено до хранилището. Някои от тях започнали да чупят прозорците и да се спускат по водосточната тръба. Пристигналите пет пожарникарски коли успели да потушат пламъците за няколко минути. В момента обаче сградата прилича на руините в Босна и Херцеговина, споделят угрижени преподаватели. На местопроизшествието веднага се събраха шефът на СДВР полк. Емил Танев, шефът на пожарникарите полк. Кирил Войнов и началникът на столичната пожарна. Съпругата на президента Антонина Стоянова пък отиде в "Пирогов", за да посредничи при намирането на медикаменти за пострадалите деца. От Министерството на образованието пък дали три милиона лева за ремонт на порутената училищна сграда.
Пишем ново решение за езиковия спор с Македония
Представители на неправителствени организации бяха поканени на редовното заседание на Комисията по външна и интеграционна политика в Народното събрание, за да изложат своите мнения по състоянието на българо-македонските отношения. Членовете на Комисията по външна политика са заявили, че оставят езиковия спор в ръцете на изпълнителната власт. Българската страна е предложила подписването на междудържавните договори да става на македонски, който е официален според член 7 на конституцията на Македония, и на български език, който е официален език на България според член 3 на нашата конституция. Македония обаче предпочита да има два варианта на договорите - единият на официалния език на България и на официалния език на Македония, който да остане за българската страна, и другият - на македонски език и на официалния български език, който да остане за Македония.
Германия отпуска 40 млн. марки за 30 нови български проекта
През тази година Германия ще финансира с 40 млн. марки старта на около 30 нови български проекта. Безвъзмездната помощ е по програмата за финансово сътрудничество между двете страни. С парите ще бъдат довършени и още около 20 проекта по досегашната програма за техническо сътрудничество "Трансформ". Това стана ясно след подписването през миналата седмица на споразумение за отпускане на помощ между Министерството на търговията и туризма и федералното министерство на икономическото сътрудничество и развитие на Германия.
"Федералното правителство вижда помощта в две посоки - подкрепа на българския кабинет за по-активни реформи и принос за по-бързото влизане на България в Европейския съюз", каза немския посланик у нас Петер Метцгер.
Проектите бяха подготвени още през ноември миналата година, когато при посещението си в Германия министърът на търговията и туризма Валентин Василев ги връчи за одобрение на федералния министър на икономическото сътрудничество и развитие Карл-Дитер Шпрангер. Те са ориентирани главно към малките и средните предприятия, селското стопанство и образованието. Парите тепърва ще се разпределят по проекти.
Министерството на промишлеността предлага за финансиране проект за консултантска помощ за подпомагане създаването и развитието на малки и средни предприятия, за създаване на смесени българо-германски дружества. Министерството на търговията и туризма иска немска помощ за разработване на програма за националната туристическа реклама, информационното обезпечаването на дейността по гарантиране и застраховане на експортите кредити и оценка на търговския риск. Земеделското ведомство ще очаква финансиране на проекти за развитие на овцевъдството и производството на млечни продукти в района на Плевен, възстановяване на свиневъдството в района на Левски, техническа помощ за реституция на горите.
Хъшове гониха "Лукавия" пред Министерския съвет
Екипът на сваленото тв-шоу "Хъшове" се опита да прогони духа на Сатаната от душата на Слави Трифонов с шумна церемония пред Министерския съвет в четвъртък. Гологлавият актьор, номинирал себе си за българския Джей Лено, беше набеден от члена на Националния съвет за радио и телевизия Димитър Коруджиев, че е превъплъщение на самия дявол. Към 11.10 ч ексканалджиите се събраха на площада между президентството и Министерския съвет, размахвайки лозунги "Сатаната вън! ", "Долу славитрифоновщината, "Анатема" и "НеСеРеТе". Двеста-триста софиянци вече очакваха шоуто на своите медийни любимци. Подрастващи фенки на Слави с трепет чакаха своя бръснат любимец, за да получат автограф.
Точно в 11.15 ч анатемосването започна. Облечен в черни одежди, Дяволът (Слави Трифонов) смирено чакаше да бъде прогонен. Лично поп Йорданов (Стефан Рядков) оглави процедурата по анатемосването. С китка босилек, тамян и светена вода проповедникът се опита да очисти омърсената душа на Слави. Дейно участие в анатемосването взе и сваленият около Коледа бивш директор на Нова телевизия Михаил Михайлов. "Божията промисъл ни е събрала тук, за да прогоним дявола сред нас. Нека заедно се покаем, за да пребъдат дните на медийния съвет, на президента и на брат му. Анатема! ", нареждаше дегизираният поп. "Нашият поп е шизофреник, представлява и двата синода", провикваше се пък ексбосът на Нова тв Михайлов.
След края на уличното шоу хъшовете, вече съвсем сериозно, отидоха да поднесат цветя на паметника на Васил Левски.
Франция се надява на мирно решение на кризата в Ирак
Според френския външен министър Хуберт Ведрин опитите на шефа на ООН Кофи Анан да постигне дипломатическо решение на кризата в Ирак няма да са последните усилия на дипломацията за намиране на мирен изход от кризата, преди военната интервенция в региона да стане неизбежна.
Шансовете за успех на мисията на Кофи Анан в Багдад са точно толкова големи, колкото и шансовете за провал. Въпреки това френският външен министър изяви надежда в събота, че е много вероятно да бъде постигнат компромис по въпроса с оръжейните инспекции. Евентуалният компромис трябва да бъде внимателно разгледан на специално заседание на Съвета за сигурност, дори и да не е това, което във Вашингтон са склонни да приемат. Ведрин изказа надежда, че американският президент Бил Клинтън не е взел окончателно решение за военен удар срещу Ирак.
Кофи Анан ще се завърне в Париж в неделя, след което ще се отправи към Ню Йорк, за да представи пред Съвета за сигурност позицията на Багдад. Дали кризата в Ирак ще има мирно решение или не ще стане ясно в четвъртък.
Страните от Г-7 няма да подкрепят валутите в Източна Азия
Финансовите министри на страните от Г-7 се събраха в събота в Лондон, за да търсят адекватно решение на финансовата криза в Азия. Финансистите опровергаха спекулациите, че ще търсят координирани действия за прекратяване на обезценяването на валутите в региона. "Безспорно ще се спрем на проблема с обезценяването на местните валутите, но това не е основната ни цел", бяха думите на американския финансов министър Робърт Рубин пред журналисти по време на полета от Ню Йорк за Лондон.
След като стана ясна позицията на финансовите министри и шефовете на централните банки на Г-7, че няма да окажат подкрепа за валутите в Източна Азия, японската йена дръпна надолу. Япония, единствената азиатска страна, представена в Г-7, бе подложена на яростна критика за провала на пакета от оздравителни мерки, въведен в края на миналата година, за да стабилизира икономиката на страната. САЩ са особено заинтересовани японската икономика да излезе от настоящата криза по най-бързия начин с цел да бъде стимулирано вътрешното потребление в страната, което да намали отрицателното търговско салдо на САЩ с Япония.
Според източник от международната финансова общност все още е твърде рано страните от Г-7 да се ангажират с действия за спасяването на азиатските валути от по-нататъшно обезценяване. Същият източник твърди, че са твърде много неясните моменти около азиатския икономически хаос, което обяснява и пасивната позиция на Г-7 на настоящия етап.
Нови кръвопролития в Алжир
27 войници в Алжир са били убити, а други 4 ранени в четвъртък от ислямистките фундаменталисти.
Според правителствен източник 23 цивилни са били брутално заклани от ислямистите 4 дни преди инцидента с войниците. В резултат на действията на ислямистките фундаменталисти жертвите в Алжир от 1992 г. насам са повече от 65 000.
НАКРАТКО
Националната служба за сигурност (НСС) още не е дала материалите за операция "Змия" на военната прокуратура, обяви шефът й ген. Емил Карамфилов. Най-голямата санкция, която контраразузнаването може да понесе за това, е 5000 лв. Следствието по операция "Змия" беше образувано, след като от МВР изтече информация, че контаразузнаването е засякло съмнителни разговори на жена от близкото обкръжение на главния прокурор Иван Татарчев.
Инициативният съвет за обновление на ДПС ще бъде регистриран като партия до края на годината, твърди лидерът му Гюнер Тахир. Бившият саратник на Доган твърди, че ще привлече на своя страна няколко от депутатите на Сокола.
Данъчни бунтове през май прогнозира соцлидерът Александър Лилов в Пловдив. Причината ще бъдат новите налози за имотите, твърди червеният стратег.
Шефът на наркофабриката в софийското село Опицвет е задържан в Унгария. Смятаният за собственик на лабораторията за дрога Кристиян Младенов е заловен в автомобила си на 4 февруари на 15 км от границата между Унгария и Австрия. Главна прокуратура е изпратила искане за екстрадирането на Младенов на 12 февруари.
Магистърската степен вече ще се заплаща, съобщи образователният зам.-министър Ана-Мария Тотоманова. Държавна поръчка ще има само за бакалавърската степен.
Десет активисти на СДС - Бургас, започнаха гладна стачка срещу председателя на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев. Обвинението е, че депутатът е завзел с машинации и апаратни игри цялата синя власт в бургаския район.
"Воден свят" на живо от Петърч
Топенето на снеговете предизвика наводнения в много части на България. Придошлите реки се разляха по къщи, шосета и земеделски земи. Водната стихия на места срути постройки, отнесе мостове, скъса язовирни стени, потопи добитък, събуди свлачища. Като доста тежка се очерта ситуацията в района на Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Търговище. Мътните води взеха две жертви.
С венециански пейзаж осъмна и софийското село Петърч.
"Не разбрах какво става. Бях вкъщи. Чувам, съседите викат: "Герена иде! " Излизам - гледам нещо лъщи. Хората не могат да излязат от къщите - ей там, ония керемиди виждате ли? До третия ред бяха залети, някъде около 70 сантиметра", разказва възрастна жителка на костинбродския вилает. Децата разправят, че водата им стигала до кръста. "В училището не стигна реката, защото е нависоко, но надолу имаше много, и при гробищата. Войници чистеха там. Госпожата и тя имаше вода", обясняват малките юнаци.
Сутринта, навръх Свети Валентин, при Йорданка Кабакчиева, кмет на община Костинброд, постъпва сигнал, че река Герена е излязла от коритото си и залива квартала при жп гара Петърч. Кметицата прозвънява местната администрация и заръчва да се търси техника. До този момент са наводнени около 20 къщи и дворове. На "извора" веднага пристигат две фадроми - едната на кооперация "Спасение" в селото, другата на БКС - Костинброд. Земекопната техника започва да прави диги на реката, отпушва и един канал под пътя. Присъединява се верижен трактор на личен стопанин. На крак са пожарната, Гражданска защита, полицията, ВиК, Енергоснабдяване. Прекопан е отводнителен канал до реката. Преди обeд се разбира, че дигата е пробита - реката прелива, водата приижда силно и залива машините. Стихията става неуправляема. От кметството непрекъснато тече информация към областната управа на София и Гражданска защита. Расте готовността за евакуация в селскостопанския техникум в Костинброд на обитателите на три приземни къщи. За да се оттича водата, хората отварят шахтите, други гребат с кофи, трети вадят градинските помпи. Денят минава в неравна борба. Привечер на всички мостове са поставени контролни постове. Около полунощ реката спира да прелива и нивото на кирливите води в селото започва да спада.
Два дни след потопа Петърч приличаше на кални бани - тинести участъци, гьолове, дълбоки локви. В подгизналите дворове тук-там се виждаха кокичета. Или уморени труженици с рибарски ботуши, които отводняваха мазетата: "Реката ни влезе вкъщи. Балатумът се напука и скъса, мокетът ще изгние. Сега влагата се качва нагоре и всичко започва да пада - мазилка, стени. Мазенцето е пълно. Два дни се къпем, изхвърляме вода. Потъна ни продукцията, дето бяхме складирали, всичко се развали. Брикетите ще се смият. Добре че евакуирахме кокошките.
Предишното голямо наводнение в Петърч е било през 1976 г. Оттогава, пресмятат селяните, река Герена им е "гостувала" 11 (единайсет) пъти. "Отдавна трябваше да направят дигата. Чуваме сега, че и стената на язовир Братушково е готова да се откъсне", безадресно предупреждаваха напатилите се жители.
"Имахме наум, че тази река излиза и прави зулуми. Преди 4-5 месеца почистихме моста и направихме около 100 м дига. Но това е кърпеж, козметични мерки", каза за "Капитал" кметицата на община Костинброд Кабакчиева. (Между другото в момента Петърч е без собствен кмет, изборите там са насрочени за 21 март.) По думите й пакостливата река се нуждае от корекция и прочистване на коритото и укрепване на дигата. Умните глави в общината са изчислили, че поправката ще струва около 500 млн. лв. "Целият ми бюджет е 1 милиард, не мога да отделя половината само за тази река", обясни Йорданка Кабакчиева. "Превантивните действия са от изключително значение, но средствата не достигат", добави полк. Георгиев от Гражданска защита.
Президентът обещал 1 милион лева за дига, носеше се в Петърч от уста на уста в понеделник следобед. (Преди това петърчани нетърпеливо чакаха Петър Стоянов и убиваха времето с шеги: "Ако президентът се забави още, ще трябва да напълним едно мазе".)
"Навсякъде сигурно няма да мога да отида, но желанието ми бе поне тук на място да видя проблемите, които са затиснали хората", обясни Петър Стоянов на мегдана в близкоименното му село. Държавният глава дойде за кратко в костинбродското землище, за да се запознае отблизо с обстановката, характерна за много места в страната. "Трябва да се направи детайлен анализ и да се търси общото за всички случаи на наводнения", заяви Стоянов на открито, преди да го поканят есента да си купи от прочутото петърчко зеле.
А общото очевидно е практиката на държавата да обезщетява пострадалите впоследствие, вместо да взима мерки предварително. Миналата година хаш-две-о проблемите бяха същите, както и по миналата. Тогава някои областни управители подходиха към превантивните действия без пари, но с фантазия, като поканиха гражданите да участват в почистването на реките срещу правото да задържат намерения дървен материал. Въпреки оборките драмите се повториха. Значи трябва по-сериозна превантивна стратегия. За да не стане като във вица със сноба, който, отвратен от факта, че вали дъжд, вдигнал глава към небето и казал: "Простаци!"
Финансовият капчук.
По последни данни щетите от наводненията и свлачищата в страната се оценяват на 20 милиарда лева, но много от действията по ликвидация на последиците продължават, с което ще нараства и сумата за това, съобщиха след заседание на Националната комисия по предотвратяване на бедствия и аварии и преодоляване на последиците от тях. В резултат на наводненията са активирани 46 свлачища в страната, 76 пътни съоръжения са повредени, 47 000 декара селски площи са залети, нарушена е дейността на хидротехнически съоръжения на 21 язовира и помпени станции, има и две жертви.
От 45-те язовира, наблюдавани на републиканско ниво, в момента 8 преливат, 6 са пълни над 90 на сто. "Следва да бъдем в готовност, за да посрещнем топенето на по-високата снежна покривка в началото на пролетта", каза генерал Никола Николов - началник на генералния щаб на Гражданска защита. От "Язовири и каскади" също следят обстановката. По техни данни обемът на 32-та язовира, стопанисвани от тях, е средно на 80 на сто от пълния обем на завиряване. Засега няма опасност язовир "Искър" да прелее. В момента обемът на водата в язовира е 527 млн. куб. метра при общ обем от 655 млн. куб. метра.
За да се предотвратят критични ситуации в недалечно бъдеще, комисията набеляза конкретни неотложни мероприятия, които постоянните областни и общински комисии по предотвратяване на бедствия и аварии да извършат в срок. Най-спешно до 30 март те трябва да актуализират плановете си за действие при наводнение, да извършат проверка на изправността на пътищата до хидротехническите съоръжения и прочистване на речните корита от отпадъци. Указанията са изпратени и до "Язовири и каскади", които стопанисват част от язовирите в страната, "Напоителни системи" и ВиК дружествата в страната. Трябва да се създаде готовност при постъпване на големи количества вода в язовирите част от тях да се изпускат към реките за енергийна обработка и едва в краен случай да се премине към отваряне на основните изпускатели на язовирите.
Мероприятията няма да се финансират от бюджета, а всеки стопанин на водоем сам ще си осигури превантивните мерки. С парите от набирателната сметка към Министерството на финансите за ликвидиране на последствията от стихийни бедствия и крупни аварии от републиканския бюджет за тази година ще се покриват само щети, без да се плаща за превантивните мерки. От републиканския бюджет през тази година в сметката ще постъпят 13 милиарда лева. Бюджетните пари ще се разпределят сред засегнатите райони според нуждите след представяне на протоколи от комисиите по места. Оказва се обаче, че в тези райони голяма част от пострадалото имущество не е застраховано. Според статистика на ДЗИ общият процент на застрахованите частни, държавни и общински сгради е 10 на сто, като обаче само половината от тях са застраховани от риска наводнение. Такъв е и процентът на застрахованите земеделски култури. За щети на незастраховани сгради и култури няма да се плащат обезщетения от сметката за ликвидиране на бедствия и аварии.
Стачката свърши, да живее стачката
Седем от всеки десет столичани одобряват по принцип стачките като форма на отстояване на личния икономически интерес. И въпреки това през миналата седмица 55% виждаха в протичащите успоредно в няколко отрасъла стачни действия целенасочена атака срещу управляващите, а не случайно съвпадение. Отношението на столичани към стачната вълна показваше явна тенденция към оптикоелектронизиране. Ако сред незнаещите къде точно вървят стачни действия едва 43% откриваха в стачните действия целенасочена атака, сред знаещите за стачката в "Оптикоелектрон" този дял нарастваше до 64%.
И въпреки че за част от стачките говорим в минало време, нагласите на хората подсказват, че темата вероятно ще бъде актуална и занапред, защото 56% от държавните служители очакват, че през настоящата година доходите им ще се увеличават, а само 27% сред тях се опасяват от лична среща с безработицата. Възниква въпросът накъде да се насочват средствата за увеличаване на заплатите. И по-важното - откъде да дойдат те.
По първия въпрос спор няма и столичани се доближават до мнението на официалните институции. Едва 12% поддържат тезата, че "бордът си е борд, но с тия заплати не може повече да се издържа" и искат увеличение без оглед на това дали предприятието е губещо или печелившо. Проблемът обаче възниква при втория въпрос, където интервюираните се разделят на две сравнително равни части.
Само 38% виждат в съкращенията на част от персонала източник на допълнителен доход за останалите в предприятието. Четирима от всеки десет човека обаче вменяват увеличението на заплатите като дълг на държавния бюджет. При привържениците на увеличенията в губещите предприятия този процент е още по-висок - 59 на сто. Показателно е също, че на всеки столичанин, който е готов да посрещне риска на съкращението в името на по-високия доход за оставащите, съответства още един, който предпочита на всяка цена да работи, пък било то и за по-малко пари.
Но бордът си е борд, а и структурната реформа тепърва предстои. И при очакване, че за всички ще има работа и същевременно ще получаваме повече, съществува риск стачките да заприличат на първия сняг. Той хем ни изненадва неприятно, хем после следват наводнения.
Данните са от представително за пълнолетното население на столицата изследване, проведено от ALPHA RESEARCH Ltd. в периода 17-19 февруари по поръчка на в. "Капитал".
Партийните интереси около втората вълна на масовата приватизация
Предаването "Панорама" на БНТ от 13.02.1998 г. даде добра възможност отчетливо да се откроят позициите на основните парламентарни партии относно промените в закона за масовата приватизация.
Тезата на Венцеслав Димитров от ОНС бе - да няма втора вълна на масова приватизация. Според него тя се е доказала като неефективна форма: от една страна, в масите няма свежи пари за инвестиции, а от друга страна, върху техните бонове са се създали паразитиращи структури в лицето на някои приватизационни фондове. Освен това тази вълна съдържа опасност от превръщане на "боновите пари" в реални пари, които биха подгрели инфлацията. Това е гледната точка на чистата пазарна икономика, мислене изключително в термините на печалба - разходи. За момента това е гледната точка на едрия частен капитал. Следователно чрез тази позиция ОНС не търси масова социална поддръжка, а изразява по-скоро интересите на българския крупен частен капитал.
Александър Томов от името на Евролевицата настоява повече за работническо-мениджърска форма на масовата приватизация. Тази политика има видима цел да направи работниците и управителите акционери в предприятията, където работят. Следователно тя е израз на интересите на днешните работници и управители в българските предприятия, сред които очевидно Евролевицата търси да укрепи своето влияние.
Според позицията на БСП, представена от Георги Божинов, управляващите днес целят зад фасадата на втора вълна на масовата приватизация да компенсират в много по-голяма степен лицата, на които не им са върнати имотите по закона за реституцията и в по-малка степен останалите пълнолетни граждани (предлаганите днес 250 хил. лева бонови пари са по-малко от 25 хил. бонови лева, дадени от предишното правителство). Контрапредложението на БСП е да се компенсира повече ниско заплатеният труд по времето на социализма, като се дадат по 100 хил. бонови лева на гражданите за всяка година трудов стаж. Това е гледната точка на по-възрастната част от българското население и особено на пенсионерите - хората с най-голям трудов стаж. Те съставляват досега и най-масовата електорална група на БСП.
Позицията на управляващото мнозинство на пръв поглед е някъде посредата - интересите на частния капитал би трябвало да се удовлетворяват чрез касовата приватизация, а интересите на обикновените хора - чрез масовата приватизация. Все пак не бе даден ясен отговор на критиката на БСП, че промените в дискутирания закон целят възмездяване повече на невъзстановения по закона за реституцията капитал, отколкото на труда на останалите хора. За облагодетелстваните от реституцията се смята, че са сред твърдите привърженици на СДС (ОДС).
Какви изводи биха могли да се направят от анализа на тези партийни позиции.
Първо, очевидно е, че зад всяка от представените гледни точки стои най-напред интересът на съответната политическа партия и едва след това успехът на масовата приватизация. С други думи, неизбежността на приватизацията се пречупва през призмата на политическите интереси така, че всяка партия търси как покрай масовата приватизация да засили политическото си влияние - сред представителите на днешния крупен частен капитал или сред лицата на реституирания капитал, сред днешните или предишните работници и служители.
Второ, в условията на бързо социално разслояване и спад на жизненото равнище всяка от партиите използва популистки похвати за укрепване на потенциалната си електорална база. Венцеслав Димитров търси социална справедливост при преразпределяне на националното богатство не днес, а като евентуално следствие от успешна касова приватизация, след която се предполага икономически растеж и създаване на нови работни места. Но по логиката на "чистото" пазарно мислене може да се наложат нови съкращения, а не отваряне на нови работни места в новоприватизираните предприятия?! Къде е популизмът на БСП? Едва ли е в техническата неосъществимост на нейното предложение, а по-скоро в това, че защитава не хората на днешния, а на миналия труд. Социалната й справедливост се оказва повече справедливост за по-възрастните хора и сегашните пенсионери (ядрото на нейните гласоподаватали). Но не по-малко популизъм се съдържа и в термина "масова" приватизация на управляващите, ако действително зад тази втора вълна се търси компенсиране в по-голяма степен на лицата по закона за реституцията. Социалната справедливост в случая се оказва повече справедливост за невъзмездените досега по закона за реституцията хора и по-малко за останалите граждани. Позицията на Евролевицата изглежда социално справедлива само донякъде, доколкото предприятията са изграждани със средства на цялата държава, а не на работещите днес в тях хора. Тя има претенцията да води и до икономическа ефективност, доколкото работниците и служителите в днешните предприятия биха имали допълнителен стимул за труд. Не се споменава обаче неуспешният опит от самоуправлението на предприятията в предишна Югославия, чиито работници и управители имат по-близък манталитет до българските си колеги, отколкото до тези в САЩ и Западна Европа.
Трето, анализът разкрива както днешните интереси на тези партии, така и някои скрити процеси на преориентация вътре в тях. Укрепвайки идеологически връзките си с едрия частен капитал, ОНС очевидно забравя за мнозинството от гласоподавателите си, които го вкараха в парламента и които не са сред потенциалните участници в касовата приватизация. Напротив, това мнозинство поне досега се нарежда сред губещите от икономическата реформа. От своя страна, изразявайки интересите на хората с най-голям трудов стаж, БСП показва, че не очаква да си върне гласоподаватели с по-малък трудов стаж. Увеличавайки потенциалните си избиратели сред хората на реституирания капитал, управляващите днес не рискуват ли да загубят много повече избиратели от другите обществени слоеве по логиката на известна характерологична черта - завистта. Единствено като че ли Евролевицата демонстрира позиция, която съдържа силен потенциал за увеличаване на социалната й подкрепа.
Четвърто, от всичко казано дотук не следва, че има някакво задължително противоречие между интересите на политическите партии и приватизацията. Напротив, проблемът е чий партиен интерес е в най-точно съответствие с изискванията за ефективна и ефикасна масова приватизация.
Дори изглежда, че има начин да се постигне разумен компромис между социалната справедливост на миналия (БСП) и днешния (Евролевицата) труд, на реституционния (СДС) и днешния български капитал (ОНС). Това би могло да стане, ако се постигне споразумение относно количеството на онова качествено еднородно нещо (боновите пари като заместител на националния капитал), което ще подлежи на преразпределение. Но дали има желание и политическа воля за разбирателство по този въпрос? Едва ли масовата приватизация е в зоната на онези национални приоритети, по които се смята, че трябва да има национален политически консенсус. Вероятно и този въпрос ще се реши не със силата на аргументите, а с аргументите на силата.
Желю Владимиров.
СУ "Св. Климент Охридски".
Няколко думи за енергетиката
Интервюто с г-н Шушулов () се вписва синхронно в поредицата на в."Капитал" от последните няколко месеца. Предлагам и мои бележки по интервюто и като допълнение по темата.
Проблемите на ТЕЦ Варна са изложени в пълнота, но силно закъсняват с повече от 4-5 години решенията. Същностното е ще се отдели ли или не като собственост от НЕК централата, тъй като жизненоважни въпроси не чакат: подмяна на три от турбините, реконструкция на другите три турбини, сериозни рехабилитации и модернизации на другото основно оборудване. Видимата прогноза е, че и тази година ще бъде изтървана в постройка на варианти и палиативни решения. Това между другото е и болестта на всички други големи централи. Наред с това резерв от 240 хил. т въглища е запас за два месеца, гарантиращ 30 на сто от мощността. Или ако аварийно спре блок в АЕЦ Козлодуй, има въглища за една седмица.
Посочено е, че ТЕЦ Русе не работи. Може би, както от много години, и сега на нея се гледа като на източник за електроенергия, а се забравя, че тя снабдява промишлеността и хиляди жилища с гореща вода за топлофициране и битови нужди. На практика ТЕЦ Русе работи, като има и разпореждане от НЕК всичките й блокове да са готови за работа за есента на 1998 г. Тук, въпреки детайлните предложения на "Тотема инженеринг" отпреди три години, има фатално забавяне на управленските решения. При обявената й продажба засега като становище на НЕК специалното в случая е, че 45% от мощността е топлофикационна.
Производствената структура на НЕК (40% АЕЦ, 40% въглища и 20% водни централи) може да претърпи неприятни вътрешни промени, а и редуциране, защото възрастовият състав (признат и от г-н Шиляшки - председател на Комитета по енергетика) граничи с пределния и не блести с техническо и технологическо състояние. Трудно е да се приемат едно към едно твърденията на НЕК и КЕ в последно време, че рехабилитациите на тец-овете подобно на централите в САЩ и Европа ще им вдъхнат нов петнадесет-двадесет и пет годишен живот. Там ремонти, рехабилитации, модернизации и други се правят по "железния график", по разработки и под шефството на фирмите - производителки на енергийното оборудване. А у нас (като изключим АЕЦ) това се прави случайно, предаварийно и кампанийно като последица главно от декапитализацията на отрасъла и провлачване на проблемите от многото, често сменящи се екипи в КЕ (МЕ) и НЕК. Или фигуративно една година у нас се равнява на 3 години експлоатация при тях. Това се отнася за далекопроводите, подстанциите, разпределителните мрежи в селищата, мините, топлофикацията, бита и оборудването под енергиен характер в промишлеността. Трябват спешно пари без инкасаторски набези върху населението, а отвън - по всички възможни техники на придобиване в условията на паричен борд.
Най-после деструктурирането и дезинтегрирането на НЕК е показано плавно и стъпково. Но и тук има криза в управленските решения. Време е да се приеме окончателен модел, към който да се "привържем". Най-добре би било, ако приемем холандския и белгийския опит, съпоставими по характеристики с нашата електроенергийна система, стъпили посвоему на английски опит и на решенията на Европейския съюз за транснационален пазар със засилващо се темпо. Тук нашите "пазарници" не трябва да забравят, че ще се продава и под себестойност. За смущения по работа в паралел с други системи се плаща жестоко. Това е непосилно за НЕК сега, а как би било при взривно дезинтегриране на системата, при която всяка централа осъмва като пазарен субект. Каквато и система да се приеме - "с пълен достъп до преносната и разпределителната система" или "единствения купувач", независимите производители следва да са: отделяните централи като собственост на НЕК, новоизграждащите се централи, а и наличните маломощни заводски централи и топлофикационни централи. (Разбирам, че г-н Шушулов не е за тази бърза схема, но има достатъчно много привърженици за самоцелен пазар на електроенергия.)
Не е дефинирана недопустимата декапитализация на отрасъла. По някои сметки в него трябва да влизат годишно 800-900 млн. долара за ремонти, рехабилитация, модернизация, заместващи нови мощности, и то за енергийния отрасъл - мини, подстанции, преносни мрежи, връзки със съседни държави, централи, газоснабдяване, топлофикации, селищни мрежи и оборудване на потребителите (без разходи за капиталови вложения за енергоспестяване). Новите амортизации и приватизацията не могат да решат въпроса за приток на свежи пари.
Преди всичко обаче държавата се нуждае от закон за енергетиката. В закона трябва да бъдат посочени конкретни етапи за преструктуриране на системата, приватизация и приобщаване към UCPTE (западноевропейската обединена електроенергийна система), а също и към Европейската газопреносна мрежа. Разкъсаното им разглеждане (на елементите от отрасъла) е порочно и насочва към ново кърпачество. В закона трябва да влязат и последните решения на Европейския съюз за насърчаване на комбинирания добив на електроенергия и топлинна енергия като борба с парниковия ефект и за ефективно използване на горивата. Газификацията не е панацея и трябва да се пропорционира с централизираното топлоснабдяване с гореща вода. Сама за себе си има и спорни моменти, приведени на ниво дом, апартамент, къща: продуктите на горенето остават в жилищните стаи, ако се ползват комини те трябва да бъдат абсолютно плътни, налице е обща взривоопасност, също така големи начални разходи и много по-големи грижи за експлоатация, отколкото при централизираното топлоснабдяване.
Ив.Шулев, Русе.
Протестите изпревариха реформите
Вече две седмици продължава "уличният дебют" на синьото управление. След повече от девет месеца спокойствие, смущавано само от газови облаци и размахан пръст на някой чиновник в МВФ, правителството се озова лице в лице с първите стачници.
В края на май управляващото мнозинство даде ясни индикации, че икономическите и политическите му хоризонти се простират далеч в бъдещето. Това беше синтезирано в амбициозното име на програмата на премиера Костов "Програма 2001". Самата програма и последвалите действия на правителството приемаха за даденост доверието на избирателите - обществената поръчка за бързи реформи е политически гарантирана. СДС-активисти повтаряха като самовнушение - хората ни подкрепят, хората разбират, че цената на реформата е голяма. Същите тези хора обаче поискаха да им бъдат вдигнати заплатите, преди още реално реформата да ги е застигнала.
"Стачна вълна в момента няма, само вестниците създават такова впечатление", каза премиерът Костов след заседанието на НИС на СДС във вторник. "Загубите от стачките могат да компрометират борда. Правителството не може да отстъпва пред исканията на стачкуващите, защото не разполага с ресурси, с които да задоволи нечии претенции. Всички трябва да приемат ограниченията на борда, защото той е приет от всички политически сили", обобщи министър-председателят. Заседанието на парламентарната група на сините обаче показа, че депутатите от мнозинството са смутени. "Колегите са притеснени как в тази ситуация ще бъдат обявени нови съкращения и въобще какво ще обясняваме на хората", заяви народен представител от СДС.
Синдикатите от своя страна побързаха да декларират - стачките не са антиправителствени и нямат политически характер, социалният мир не е застрашен.
От името на опозицията Румен Овчаров също се изказа:"Обвиняват ни, че БСП иска да яхне стачната вълна, но аз се страхувам, че ако политиците се потуткат още малко, стачната вълна ще яхне нас. " А стратегът Лилов прогнозира мощни социални трусове през май. Реакцията на левите обаче спря до формално изразената тревога.
Дори шефът на Мултигруп Илия Павлов побърза да се изкаже по темата, като обясни, че нито един от тези, които работят за него, не е слизал под земята. И призова кабинета да си гледа стачките.
Лидерът на обединение "Промяна" (което беше с важно присъствие в миналогодишните събития, които свалиха БСП от власт) Димитър Диманов дори разкри конспирация - в момента имало център за стачна атака срещу правителството. Ситуацията напомняла 1992 г. Никой обаче не се концентрира над въпроса
При социалистическото управление на Виденов имаше комплекс причини, които забавиха реформите. Най-важните от тях бяха липсата на политическа воля, идеологическата обремененост и страхът у БСП от смяна на собствеността. Поради политическата специфика на СДС тези елементи са изключени. Тогава основният враг на реформите остават корупцията и различните по вид и форми икономически интереси, спъващи приватизацията и преструктурирането. Другата опасност са локалните, вътрешни конфликти в малки и не толкова малки градове, където всичко е като на длан.
Като цяло исканията на стачниците могат да бъдат разделени на две основни групи. Първите са недоволни от промени и нови назначения в управленския екип. Вторите не приемат политиката на предприятието си - искат или по-големи заплати, или вътрешни промени във функционирането на фирмата.
Кадровата политика е проблем, който преследва сините от самото начало. Оказа се, че централата на "Раковски"134 страда от дефицит на едновременно лоялни и професионално подготвени кадри. Всъщност би било невъзможно да разполага с такива предвид дългогодишния монопол на БКП/БСП сред стопанския елит. Част от протестите са свързани именно със сблъсъка на местните елити. Например в Панагюрище. Служителите на "Оптикоелектрон" протестират срещу освобождаването на стария директор инж.Иван Чолаков. Среден по големина град, основната част от жителите са професионално свързани с "Оптикоелектрон". Същевременно местният червен елит добре се е окопал и се ползва с подкрепа. Резултатът - протести. Същото може да се случи във всеки по-малък град и активът на СДС трябваше да го предвиди. Големите центрове са имунизирани срещу този тип сътресения. Там обаче също се концентрират големи интереси, които водят до конфликти при реализирането например на приватизационни сделки. Всъщност след изборите синята централа делегира прекалено много власт на местните си структури особено по отношение на кадровите назначения.
"Оптикоелектрон" е универсален пример не само поради местонахождението си, а и защото е част от стратегически отрасъл - военнопромишления. Преструктурирането на ВПК е една от основните причини за веригата от проблеми и конфликти в почти всички предприятия от оръжейния бизнес. ВМЗ-Сопот е в тежко положение. "Дунарит" също се е разбунил. ОМЗ за втори път ще се обявява за продажба, след като първата се провали. А концепцията за преструктуриране на комплекса непрекъснато се мени. Преди два месеца вицепремиерът Божков обяви, че ще се продава всичко. Преди две седмици каза, че програмата за преструктуриране на отбранителната индустрия вече е готова. От МО и Генералния щаб обаче мълчат.
Неяснотата по бъдещето на отраслите е повсеместна. Например след аварията в мини "Бобовдол" се заговори за генерални трасформации на въгледобивния отрасъл и рудодобива. После всичко заглъхна. И така на 13 февруари четирите рудника на "Горубсо" в Златоград спряха работа, 359 миньори слязоха под земята и обявиха гражданско неподчинение заради ниските си заплати. А на всички е ясно, че отрасълът не е печеливш и трябва да бъде редуциран и най-вече, че заплатите не могат да бъдат увеличени.
След идването на власт на кабинета "Костов" първото нещо, за което се хванаха емисарите на МВФ, бяха щедро увеличените заплати по време на служебното правителство. Тогава Ан Макгърк каза:"Не можете да увеличавате заплатите, а да имате дефицити в другите бюджетни сфери". Костов нареди замразяване на нивата от март до края на годината. Пак тогава, в началото на юни, Световната банка отбеляза че, ликвидацията и изолацията не вървят с скорост.
