В заключение професорът изрази надежда, че всички усилия в крайна сметка ще доведат България до членство в ЕС и паричния съюз. Според него това, което е постигнато, е забележително и дава основание за положителни очаквания в развитието на страната.
ЕБВР с нов представител в България
Жан-Марк Питършмит е новият представител на Европейската банка за възстановяване и развитие за България. Той бе официално представен миналата седмица от директора на ЕБВР за България Оливие Декамп. Двамата представиха програмата на банката в България за тази година. ЕБВР смята да активизира дейността си на територията на страната, след като правителството потвърди решимостта си да продължи процеса на преструктуриране на икономиката и приватизацията на банковия сектор.
Стабилизацията в страната е очевидна, но са необходими още редица сериозни мерки, които да затвърдят отвоюваните позиции, заяви г-н Декамп.
ЕБВР е създала специален фонд с капитал от 110 млн. марки, чрез който ще придобива дялови участия в малки и средни предприятия. Представителите на банката заявиха, че твърдо подкрепят развитието на частния сектор в страната и с напредването на приватизацията активността им ще се засили.
Банката проявява интерес към участие и в приватизацията на банковия сектор, но само в съвместни проекти с подходящи бизнеспартньори. Както е известно, ЕБВР изрази принципната си готовност да се включи в съвместен проект по приватизацията на Пощенска банка, ако бъде одобрена офертата на Nomura international, която кандидатства за българската банка заедно с американската застрахователна група AIG, Националната банка на Гърция и българската Евробанк.
Проекти в областта на енергетиката и екологията ще продължават да бъдат приоритети в дейността на ЕБВР.
Всеки, който води фирменото счетоводство, трябва да има висше образование
доц. д-р Стоян Дурин, дипл. експерт-счетоводител, началник на "Национално счетоводство" при МФ
Каква най-общо е целта на промените в Закона за счетоводството?
- Най-общо целта е да се доближи в максимална степен нашето счетоводно законодателство със законодателството в Европейския съюз и по-точно във връзка с четвъртата, седмата и осмата директива на Европейския съюз и да се доближим до изискванията на Международните счетоводни стандарти. Позволявам си да твърдя, че тази цел е постигната. Даже мога да дам един пример, който е много показателен. Току-що излезе Международен счетоводен стандарт No1, който влиза в сила от първи юли 1998 г., с една малка препоръка, че може да се прилага и преди тази дата. Ние се възползвахме от тази препоръка и ще го прилагаме от първи януари тази година. Така че това, което искат политиците - България да се "придвижи" до Европа или до света в частта за унифициране на счетоводните системи, е направено. Всъщност ние го направихме още през 1991 г., когато може да се каже, че сме тръгнали към Европа и към света. Трябва да кажа, че Законът за счетоводството беше първият икономически закон, който беше приет от Великото народно събрание, и той е ремонтиран само по наши предложения, от гледна точка на необходимостта от съобразяване с международните изисквания.
Кое налага съставянето на счетоводни документи и на чужд език?
- Нашият основен замисъл засяга само случаите, когато се контактува с чуждестранни партньори, т.е. само когато българско предприятие извършва продажби на чуждестранно лице. Това понятие малко се поразшири, защото чуждестранното лице може да има фирма тук, в България, а то (чуждестранното лице - бел. ред.) да иска този документ да му бъде представен като фотокопие или под формата на друг носител на оригинален език. Ето това е причината ние да улесним българските предприятия за нормален контакт между нашите и чуждестранните партньори.
Как ще се оценяват краткосрочните инвестиции, които не са регистрирани на борсата и не са борсово представени?
- Когато ги закупим или придобием, те ще се оценят по така наречената историческа цена или в случая цена на придобиване, или ако някой ни ги подари, ще ги оценим по т.нар. справедлива стойност, продажна или борсова. По-нататък, ако те не са борсово продаваеми, те няма да се преоценяват.
Кои счетоводни стандарти предстои да бъдат променени като следствие от промените в Закона за счетоводството?
- Това е един безкрайно труден въпрос. Аз считам, че в сега съществуващите Национални счетоводни стандарти ще настъпят съществени изменения. Разбира се, има и стандарти, в които изменението ще бъде незначително, почти никакво или редакционно. Но в някои от тях ще има принципни изменения. Както по отношение на наименованието, въпреки че това не е най-важното, така и по съдържание. Така че ние вече сме направили пълна преработка на Националните счетоводни стандарти. Затова считам, че те, за някои от тях може да се каже, че все едно са нови. В тях ще има много изменения, качествени изменения. Ние ще променим принципно отчитането на финансовия лизинг, т.е. щом се продаде един актив при условията на финансов лизинг, то за тази цел ще трябва да се отчете и приход от тази продажба. Има стандарти, които изобщо няма да се приложат за някои предприятия. Други ще потрябват още утре. Например само това, че ние променихме оценката на валутни активи и пасиви да се извършва в края на всеки месец, говоря за стопанската сфера, това поражда необходимостта да се откажем от изискване за формиране на собствен валутен курс - средно претеглен или да се ползва първи входящ - първи изходящ. Пак могат да се ползват, но на края на месеца трябва да се съобразят с величината на централния курс на Българска народна банка. Затова ние ще посочим в стандарта, че това не е необходимо, а всеки път ще оценяваме намалението на валутните активи по централния курс и ако се появи разлика за наличните валутни активи и пасиви, тя ще се регулира като текущ финансов разход или текущ финансов приход.
Кога очаквате да се приемат промените в Националния сметкоплан?
- Промените в сметкоплана и в стандартите ние ще предложим на министъра на финансите на следващия ден след обнародването на закона в Държавен вестник. Щом той се обнародва, веднага ще предложим да бъдат внесени в Министерския съвет, а министърът ще реши каква процедура да се предприеме по-нататък. Искам изрично да кажа, че още в края на ноември ние представихме на всички министерства пакет от сметкоплана и всички счетоводни стандарти на всички министерства и на някои централни ведомства за мнения и бележки. С тези, които благоволиха да ни дадат мнения и бележки, ние се съобразихме с тях, дотолкова доколкото техните бележки не противоречат на Международните счетоводни стандарти. Ние ще бъдем практически готови още във вторник (17 февруари - бел. ред.) с всички материали. Те впрочем са почти готови. Въпрос е само на редакционни поправки.
Кое налага главните счетоводители да са само висшисти? Къде остава правото на избор на ръководителите на предприятие, които могат да предпочетат хора със средно образование, но със солиден опит?
- Този въпрос е комплексен и понякога труден за решаване. Аз работя в административната счетоводна система от 1985 г., а професионално се занимавам със счетоводство, откакто се помня, и това за мен е един много сложен и труден въпрос. Еднозначен отговор за него не може да се даде. Винаги има какво да се каже за и против това решение, за други лица, които наистина са с много стаж. Дори за висшист с дълъг стаж няма гаранция, че ще стане главен счетоводител. Това е въпрос на качества. Така че никой досега не е измерил тези качества. Нещата се състоят в това, че в България започнаха да се търсят начини за прилагане на образователен ценз. Справедливо или не, но натам вървят нещата. Започнаха с банкерите, със застрахователите. Сега дойде ред на главните счетоводители. Идва ред на държавния служител. Ето това бяха мотивите тази длъжност да не остане извън тези изисквания. Дава се едно право в продължение на две години да няма никаква промяна и всеки да прави своята сметка по отношение на това. Така че не бих желал да влизам в повече подробности по този въпрос, затова, защото могат да се представят доводи и за, и против. Аз, разбира се, познавам колеги, които са със средно образование и са перфектни, а познавам и висшисти, които не могат да станат перфектни.
Според Закона за счетоводството, когато предприятието няма изрично определен главен счетоводител, неговите отговорности се поемат от лицето, което практически изпълнява тази функция. Важи ли законовото изискване за висше образование и за това лице?
- Не бих желал да се ангажирам лично с крайно становище по този въпрос. Ще направим допълнителна юридическа консултация, след като окончателно бъде обнародван законът в Държавен вестник. Аз лично смятам, че трябва да се стремим и това лице да бъде с висше икономическо образование. Но нека да се вслушаме в консултацията, която ще дадат нашите колеги от Министерството на финансите, от държавното юрисконсултство, по един такъв, бих казал, юридически казус. Бих бил склонен да кажа, но не зная дали ще бъда прав от юридическа гледна точка, не става въпрос от фактическа гледна точка - редно е и това лице да бъде с висше образование.
МВФ започна работа по тригодишното споразумение с България
Миналата седмица беше наситена с положителни оценки за реформата в страната. Приключи мисията на Международния валутен фонд, посветена на прегледа на петото стенд-бай споразумение с фонда. Това бе и последният преглед по споразумението за структурната реформа. Ан Макгърк, ръководител на мисията, изрази положителната си оценка от направеното до момента. "Постигнатото по сегашното стенд-бай споразумение е повече, отколкото очаквах", заяви г-жа Макгърк. Според нея в страната има добри условия за продължаване на процеса на стабилизация на икономиката и за привличане на чуждестранни инвестиции. Мисията оценява и напредъка в структурната реформа, както и факта, че банките вече разполагат с ресурс за финансиране на реалния сектор, което представлява източник за бъдещ растеж на БВП. При сегашното посещение бе отделено време и на подготовката на средносрочно споразумение между България и финансовата институция. Тригодишното споразумение с МВФ в голяма степен ще определи средата, в която ще се развива българската икономика.
На заключителната пресконференция Ан Макгърк заяви, че параметрите за инфлацията и дефицитът са под заложения в споразумението размер. Според нея постигането на 4% ръст на БВП е абсолютно реална и постижима цел за страната.
Последните два транша по петото стенд-бай споразумение България ще получи до края на април. Те възлизат общо на около 80 млн. долара, като превеждането на сумите от последния транш зависят от това дали ще бъдат изпълнени всички ангажименти по споразумението. Ан Макгърк не вижда пречки това да бъде постигнато.
Директорът на Световната банка за България и Румъния Кенет Лей заяви, че заемът за структурното преустройство на икономиката ФЕСАЛ 2 най-вероятно ще бъде гледан в борда на директорите през третото тримесечие на годината. Очаква се в края на февруари или началото на март в София да пристигне мисия за обсъждане на проекта. Всичко ще зависи от скоростта на преструктуриране на икономиката и банковата приватизация, каза още Кенет Лей.
Добрите отзиви от международните финансови институции се допълниха и от оптимистичното изказване на премиера Иван Костов в парламента миналата седмица. Той също каза, че средносрочната икономическа програма на правителството предвижда покриване на критериите за влизане в европейския паричен съюз. Премиерът може би е имал предвид да започнат преговори за присъединяване към валутния съюз, като на първо време екюто замени марката като резервна валута в България. Съотношението на общия държавен дълг на страната към БВП да падне под 60%. Според премиера страната ни вече отговаря на тези изисквания по отношение на размера на бюджетния дефицит. Иван Костов подчерта, че не се очаква нарастване на външния дълг, защото страната е поискала от международните финансови институции финансиране на платежния баланс с около 500 млн. долара през следващите три години.
(Kaпитал)
Ако не ти върнат 18-те кредита, дай 19-и
Макар и вече повтръснала, темата за кредитните милионери все още не е изчерпана. Интересно е да се разгледат първенците, успели да вземат най-голям брой заеми, и банките, които са отпуснали най-голям процент необезпечени лоши кредити. Хората, начините и условията за открадване на парите на спестителите обаче са по-важни, отколкото самите имена. Рано или късно някой трябва да предприеме нещо, за да не може след време някой да повтори същия сценарий.
Какво използваха тези фирми, които са успели да източат толкова много пари? Липсата на кредитен регистър е една от основните причини да се стигне до безобразното разграбване на банковата система. Невъзможността на финансовите институции да контролират по някакъв начин процеса на отпускане на кредитите, ги поставя в среда, в която те самите не могат да се ориентират до каква степен длъжникът им ще може да върне поетите задължения. Не може да се допусне, че банкерите не са имали поне обща представа за картината на кредитния пазар. Точно за това дори когато една банка се е опитвала да получи информация от друга за отпуснатите кредити на дадено лице, не е успявала. Дори и да е съществувал такъв, банката, която първа е отпуснала кредит, е премълчавала с надежда, че поне малка част от парите ще се върне при нея под формата на погашение.
Не бива да се пренебрегва и политическият фактор. Оказваният от високите етажи натиск за финансиране на губещите държавни предприятия накара банките да отпуснат големи по размери кредити, които не са били обезпечени или са били, но в степен, достойна за подценяване. Лобирането на политическите кръгове сред банкерското братство при всички положения е целяло да бъдат облагодетелствани самите те или приближени до тях. Парите на вложителите изтичат, следвайки каналите на политическата обвързаност или пряката връзка на ръководствата на банките със собствените им фирми, фирми на приближени или фирми на хора, от които са зависими по една или друга причина.
Безспорен лидер в тази класация е Агробизнесбанк, която е успяла да изтегли 33 заема от Българската народна банка и Държавната спестовна каса. Пловдивската банка е успяла да вземе кредити за 52.4 млрд. лв. от държавните финансови институции. Данните, предоставени със списъка на кредитните милионери, показват огромната сума, която е била влята в Агробизнесбанк, за да бъде тя временно спасявана от неизбежния фалит. Интересното в случая е, че на 14-о място в този списък е фирмата на "пловдивските брокери" Христо Александров и Христо Данов, които са успели да източат от собствената си банка 15 кредита на стойност 17.2 млрд. лв. и държат безспорно второто място след "Мултигруп" по размера на взетите пари. Това е популярната схема, при която банкова институция се създава с единствената цел да се откраднат възможно най-много пари от нея, а не да се развива банкова дейност. Няма спор, че този процес можеше да бъде прекъснат в по-ранна фаза, ако имаше някакъв установен контрол върху банковата система. Наличието на кредитен регистър, който през всичките тези години така и не бе създаден от БНБ ( на практика единствената институция, която можеше да организира такъв тип данни), би позволил поне част от откраднатите пари да останат в банковата система.
При разглеждането на списъка по брой отпуснати кредити второто място е на печално известната "Плама". Задълженията й възлизат на 153 млрд. лв., разпределени между 24 отделни кредита. Те са отпуснати от десет различни финансови институции. Банките години наред са давали на рафинерията явно безнадеждни кредити, като са получавали политическата гаранция, че тя никога няма да фалира. Съществуването на "Плама" обаче не е възможно в стопанство, което се стреми към пазарна икономика и уважава конкуренцията. По дефиниция рафинерията е създадена, защото предприятие от такова естество не е съществувало в бившия СИВ. Нискооктановият бензин, който тя произвежда, на практика я обрича на фалит рано или късно. Непрекъснато натрупващите се заеми отиват за погасяване на задълженията към кредиторите. Основният доставчик, а по-късно и купувач на "Плама" - "Евроенерджи", предлага суровините на прекомерно високи цени, което води до все по-сериозни затруднения в покриването на производствените й разходи. Същото е положението и с "Балканкар". Холдингът също е създаден в системата на Съвета за икономическа взаимопомощ(СИВ) като единствен производител на кари. Вродената му способност да генерира задължения го обрича на неуспех още от самото му създаване. И двете предприятия са използвани като центрове за източване на пари от банковата система. Друго обяснение за тежката им задлъжнялост няма.
Безотговорността и пълното безхаберие в банковата система се доказва от възможността третата в списъка по брой кредити фирма да стигне до това почетно място. От шест банки фирма "Форчън комерс" е успяла да вземе 21 кредита. Това, че сумата не е фрапиращо голяма - "само" 336.7 млн. лв., въобще не е оправдание, защото, ако кредитните отдели на шестте пострадали банки си бяха направили труда да погледнат в "Държавен вестник", щяха да разберат, че има нещо нередно. В официалното печатно издание на Република България има обява на Агенцията за приватизация, в която пише, че въпросната фирма "Форчън комерс" ЕАД е закупила "Суиком" ЕООД, с. Дянково. По презумпция ЕАД може да бъде само държавно дружество, но никой дори не обръща внимание. Купувачът поема дълговете на закупеното предприятие, които според "Държавен вестник" възлизат на 155 млн. лв. Въпросното закупено предприятие обаче също се класира в списъка с най-много взети кредити. То се намира на 26-о място с 11 кредита за 528.8 млн. лв., взети от три банки. Прави впечатление, че двете фирми поотделно не са дублирали банките, от които теглят кредити. Класацията на фирмите с най-голям брой кредити не е прецизна, защото таблицата не отчита кредитите, получени от свързани лица.
Дори и да не си професионален банкер, трудно можеш да дадеш за 19-и път пари на някого, който не ти е върнал още парите от първия път. Такъв е случаят с 19-те кредита на Балканбанк за "Елпром ЕМТ", с 16-те на същата банка за мулташкото "Балканагро", с 15-те кредита на БЗК за "Солекс" и т.н.
Не може да не се забележи, че в топ 35 на фирмите с най-голям брой взети кредити (тук не става въпрос за размера на сумите) голяма част са държавни свинекомплекси или частни фирми, занимаващи се със свиневъдство. Свинекомплекси - какво толкова странно има в това? Не е странно, особено когато се касае за държавна политика, довела да формирането на такива задължения у предприятия, които спокойно могат да бъдат печеливши. Изкуственото поддържане на по-ниски цени на вътрешния пазар, които не можеха да покрият дори разходите (без въобще тук да се говори за печалба), е основният фактор за безумните загуби. За политиците, намиращи се на власт в периода на най-усилено разграбване на парите от банковата система, социалното спокойствие беше особено важно. То бе изкуствено поддържано чрез усилената намеса на държавата на пазара на месо и в сегашната ситуация всеки може да види резултата от това в таблицата. Водената политика предварително обрича половината крупни държавни предприятия да водят списъка на Каракачанов.
По принцип данните за предоставените на банките обезпечения, които се съдържат в списъка с кредитните милионери, са некоректни. Изнесените данни са към датата на публикуване на списъка, което не е гаранция, че преди това не е съществувало никакво обезпечение, което да е било продадено от финансовата институция. Банката лидер по отношение на отпуснати кредити, за които вече се знае, че са лоши, е "Бобовдол", при която липсата на обезпечение се наблюдава при 100% от кредитите. Веднага след това следва БНБ, при която в 94% от случаите на лоши кредити се наблюдава липсата на обезпечение.
Данните от таблицата, илюстрираща обезпеченията, предоставени срещу кредитите, е много показателна. За 40 на сто от всички отпуснати кредити в банковата система обезпечение липсва. Дори и да се вземе под внимание фактът, че данните от списъка на Каракачанов не са коректни, защото наличните обезпечения са към определена дата и вече може да са продадени, това не може да оправдае отпускането на такъв голям процент кредити без гаранция срещу тях. В края на списъка стоят банките отличнички, които не се отпуснали нито един заем, без да имат предоставени гаранции за него. Друг е обаче въпросът дали обезпечението покрива взетите от банките пари. Много относително е и определянето на покритието към определена дата особено за недвижимите имоти като вид обезпечение. Тяхната цена се променя и в даден момент могат и да не покрият сумата на кредита, а в друг период от време да са напълно достатъчни.
Процент на необезпечените кредити по банки.
Кофи Анан ще се опита да реши кризата в Ирак
Посланикът на Ирак в Организацията на обединените нации Низар Хамдун обяви, че генералният секретар на световната организация Кофи Анан ще изпрати нов екип от наблюдатели в Ирак, които да инспектират президентските дворци, където се предполага, че се укриват опасни оръжия. Според иракския представител двама наблюдатели ще пристигнат в страната в неделя и ще се опитат да установят точното местоположение на спорните президентски имоти и техните граници. В момента тече спор къде точно се намират тези имоти, какви са техните граници и как точно да бъдат дефинирани техният статут и функции. Хамдун обяви, че неговата страна се опитва да окуражи Кофи Анан да посети Ирак в търсене на мирно решение на кризата, която заплашва да прерасне в нова персийска война. Новата група наблюдатели на ООН ще инспектира осем обекта, за които Ирак твърди, че са извън пълномощията за проверки от страна на представителите на ООН.
Ирак, както и Русия и няколко други страни - членки на Съвета за сигурност на ООН, се опитват да оказват растящ натиск върху Кофи Анан да пътува до Багдад за преговори, които мирно да решат избухналия конфликт и да доведат до изтеглянето от района на американските и британските военни части, струпани през последните седмици. Генералният секретар на ООН ще се срещне с представители на постоянните членове на Съвета за сигурност, за да се уточни пакетът от предложения, които Анан да занесе на Саддам Хюсеин. Все още обаче не е известна позицията на Съединените щати, което прави пътуването на Анан до Багдад засега хипотетично.
Самият Кофи Анан заяви по този повод, че мисията в Ирак "трябва да бъде подготвена много внимателно както в Ню Йорк, така и на самото място, в Багдад". "Заявих, че това, което искам, е работно решение, а не просто пътешествие до Багдад. Надявам се, че през следващите няколко дни нещата и позициите ще се изчистят и че едно пътуване до Багдад ще има смисъл. " Според Анан самият факт, че постоянните членове на Съвета за сигурност се срещат за втори път през последните дни, говори, че има желание за мирно разрешаване на кризата, което да бъде уредено чрез посещение на Анан в Ирак.
Междувременно американският представител в ООН Бил Ричардсън пристигна в Китай, за да търси подкрепата на Пекин за евентуален военен удар срещу Ирак. Засега Китай е твърдо против военна интервенция в Ирак. Ричардсън ще има среща с китайския външен министър Цян Цичън, за да се опита да промени китайската позиция по отношение на ситуацията в Близкия изток.
Свързаният свят
През 80-те години футуристите рисуваха картината на един глобален безпорядък. Очакваше се "китайският дракон" да показва мускули, Съветският съюз да продължава да хвърля глобални заплахи, а Съединените щати да стагнират. Тихоокеанският регион, от друга страна, се представяше като неоспоримият икономически лидер с недостижим ръст. Европа, твърдяха футуристите, би трябвало да изпадне в състояние на евросклероза.
Тези предсказания естествено се оказаха погрешни. Китай се стреми да върви напред в развитието си, а Съветският съюз се разпадна, поставяйки Русия в положението да се бори с икономическата депресия. Съединените щати се оказаха единствената световна свръхсила, смесвайки политическото си лидерство с икономически ръст, докато Япония и цяла Азия са в състояние на тежка икономическа криза.
Европа? Най-накрая свободен от тъмната сянка на студената война, континентът намери наистина добро място под световното слънце. Европейският съюз отбелязва забележителен напредък във всяко отношение. Нямам предвид тежката бюрократична машина, трудния процес на вземане на важни политически решения и спънките пред свободната търговия. Но трябва да уважаваме стремежа на Европейския съюз да преодолее икономическата инерция чрез въвеждането на валутния съюз и навлизането на нови пазари. Никой не знае как ще изглежда бъдеща Европа, но общите контури могат да бъдат очертани - нациите на континента все повече се омешват една с друга, така както целият свят се размива в себе си. Глобализацията, която предлага огромни шансове за развитите и не толкова развити държави, ще размие и границите на Европа. И това е причината, поради която Европа ще расте, придобивайки нова икономическа и политическа сила на световната сцена.
През третото хилядолетие индустриалната ера ще отстъпи мястото си на телекомуникационната епоха. Хората в "глобалното село" ще растат и ще се развиват в много по-близък контакт един с друг, и ще могат да чуват думите си и да виждат лицата си, когато разговарят, независимо че ще ги разделят континенти. В момента, когато един германски младеж ще може да преглежда записаните съобщения на видеофона си, за да види и чуе леля си в Австралия, човечеството ще е направило една голяма стъпка напред. Разстоянията започват да се превръщат в нещо, което няма голямо значение - един сърдечен хирург в Хамбург вече може да наблюдава как негов колега извършва трансплантация на сърце в Хюстън. Информацията и, все още в зародиш, стоките се разпространяват по света със скоростта на светлината.
Знанието ще бъде най-важният производствен фактор в този нов свят. Скоростта, с която разпространяваме това знание, създава пазарни ниши, стимулира търговията, води до растеж. Растящата мощ на глобалната мрежа позволява доставката на стоки и услуги далеч извън границите на нациите и континентите, бутайки нагоре световната търговия.
Никой не може да е сигурен как ще изглежда нова Европа. Но със сигурност знаем, че историята е динамична, че играчите на световната сцена се въздигат и сгромолясват и че няма предопределено развитие на нещата. Хората на Европа държат бъдещето си в собствените си ръце. Свободният пазар се характеризира със спонтанност и, макар че някои ще отрекат това, с известна доза хаос. Днес Европа има всички шансове да се възползва и да заложи на печелившите динамични възможности, откриващи се пред нея. Оптимизмът и увереността са задължителни за нашата индустрия. Твърдо се надявам и вярвам, че ние в Европа можем да станем един от двигателите на глобалния, на свързания свят. Вярвам, че можем да станем двигатели на новата, глобално свързана икономика.
Европа се напъна да роди втората по големина инвестиционна банка в света
В началото на последния месец на миналата година се случи едно доста необичайно раздвижване на Уолстрийт. Американските инвестиционни банки се заеха да преразгледат нетните си печалби и конкретните измерения на пазарното си присъствие в сферата на инвестиционното банкерство в глобален мащаб. И всичко това в посока към занижаване на стойностите. Причината за активността на световните лидери в сектора - Merrill Lynch, Morgan Stanley, Goldman Sachs, не бе нито поредният фалит на крупна финансова институция с японски произход, нито пък още един срив на фондовите пазари, а намерението на две швейцарски инвестиционни банки - Union Bank of Switzerland (UBS) и Swiss Bank Corporation (SBC), обединявайки се в United Bank of Switzerland (UBS), да разбият американската хегемония в областта на инвестиционното банкерство.
Обявеното на 8 декември 1997 г. сливане на стойност 7 млрд. долара между UBS и SBC в United Bank of Switzerland поставя началото на най-голямата европейска инвестиционна банка и втората, след японската Bank of Tokyo-Mitsubishi, по-големина банка в световен мащаб по размера на авоарите си - 693 млрд. долара. Новата UBS ще управлява фондове в размер на 770 млрд. долара - сума, отреждаща й четвърта позиция в света, непосредствено след голямата тройка на Уолстрийт - Merrill Lynch, Morgan Stanley и Goldman Sachs. Приходите на новата по-голяма банка от тази дейност се очаква да нарастват с 12% годишно. Според изпълнителния директор на SBC и спряган за бъдещ изпълнителен директор на новата банка Марсел Оспел приоритет за UBS е засилването на позициите в управлението на пенсионни и взаимни инвестиционни фондове, чието бурно развитие в последните години обещава значителни печалби. Големият удар обаче за обединените швейцарци и голямото разочарование за американците се нарича дългови пазари, на които, ако сделката по сливането бъде успешно финализирана, традиционно считаната за неоспорим лидер Merrill Lynch ще се окаже в позицията на догонваща спрямо европейския банков гигант.
Появата на новата UBS може да стане реалност едва след като акционерите на двете банки и антитръстовите органи в Швейцария и САЩ дадат съгласието си за осъществяване на сделката по сливането. Първото условие загуби своята актуалност на 4 февруари, когато акционерите на двете банки - Union Bank of Switzerland и Swiss Bank Corporation, категорично подкрепиха обединението. Те се споразумяха 60% от капитала на новата UBS да стане собственост на акционерите на Union Bank of Switzerland, а останалите 40% да придобият акционерите на Swiss Bank Corporation. За всяка поименна акция на Union Bank of Switzerland акционерите й ще получат една поименна акция на новата United Bank of Switzerland, а всяка акция на приносител на Union Bank of Switzerland ще се заменя за 5 поименни акции на новата банка. Акционерите на Swiss Bank Corporation ще получат 1.08 акции на приносител от новата United Bank of Switzerland за всяка поименна акция на SBC.
В края на миналия месец във финансовите среди се заговори за масово бягство на клиенти от двете банки, продиктувано от предстоящото обединение на авоарите на банките. Изпълнителният директор на SBC Марсел Оспел призна, че от декември 1997 г. насам банката е регистрирала известно отдръпване на клиенти, но въпреки това е отчетено нетно увеличение на постъпилите по сметките на клиентите суми за този период. Според шефовете на UBS 24 хиляди клиенти (по-малко от 1% от общия брой клиенти на банката) са се насочили към услугите на конкурентни банки, но за други 18 хиляди идеята за сливането се е оказала атрактивна. По този начин нетната загуба на клиенти се свежда до 0.25% от общия им брой.
Два факта, съпътстващи сделката, пораждат съмнението доколко прокламираната в началото на декември 1997 г. от шефовете на двете банки сделка като сливане между равни партньори е действително такова. А именно дисбалансът в разпределението на местата в борда на директорите на новата банка - SBC вкарва пет свои членове, а UBS само трима. На второ място, новата инвестиционна банка ще се гради изцяло върху структурата, технологията и мениджмънта (над 80% от ръководните длъжности на United Bank of Switzerland се поемат от представители на SBC) на по-малката SBC. Или иначе казано, сделката има по-скоро характер на поглъщане, отколкото на сливане. Но въпреки това формирането на новата UBS е желано както от SBC, така и от UBS. Очевидни са облагите за SBC - реално управление на мегабанката, място сред най-големите в бизнеса, крупни парични постъпления, диверсификация на дейността. По-голям интерес предизвикват мотивите на ръководството на UBS да склонят на неравностойните условия. Сближаването на банката с конкурентната SBC е една добра възможност бремето на огромната загуба на UBS от над 1 млрд. долара, реализирана в резултат на търговията с финансови деривати и в частност дългосрочни опциони, създадени на базата на емитирани от японски банки конвертируеми преференциални акции, да бъде разпределено и върху SBC като част от новата по-голяма банка.
Но това не е всичко. Осъществяването на едно подобно сливане ще има за резултат отпадане на необходимостта банката да представи независим финансов отчет за 1997 г., което никак не е без значение за шефовете на UBS, когато става въпрос за загуби в размер на повече от 1 млрд. долара. Наивно би било да се мисли, че висшето ръководство на SBC не е било наясно с този проблем, когато е анализирало евентуалните последици от сливането. Ясно е също, че ако по един или друг начин този замисъл бе станал достояние на акционерите на SBC, безспорно най-силно засегнатите от подобен ход, сделката едва ли щеше да получи одобрението им. Изводът, който се налага, е, че шефовете на Swiss Bank Cor-poration са сключили сделката зад гърба на многобройните си акционери. Как ли, когато му дойде времето, Марсел Оспел и компания ще обяснят на акционерите новите, далеч по-ниски от очакваните, нива на дивидента за финансовата 1998 г., ако изобщо бъде изплатен такъв?
От този момент нататък съдбата на сделката остава да зависи единствено от волята на органите по конкуренцията, която трябва да получи гласност до края на юни. Известни проблеми за стартирането на новата инвестиционна банка могат да възникнат от другата страна на океана. През миналата година двете банки си навлякоха гнева на американския Сенат с отказа да разсекретят пълните данни за количеството еврейско злато, плячкосано от нацистите по време на Втората световна война, складирано в трезорите на банките, и за наследниците на собствениците на това злато. Часове преди новината за сливането на UBS и SBC да стане известна, от Вашингтон обявиха, че до края на март 1998 г. няма да бъдат налагани санкции срещу двете швейцарски банки с единствената цел да се осигури необходимото за банките време да подготвят исканата от тях информация. В началото на миналата седмица шефът на банковата комисия към американския Сенат Алфонсо д'Амато даде ясно да се разбере, че сделката ще бъде блокирана, ако въпросът със златото не получи исканото развитие в определения за това срок.
Изглежда, най-накрая в Европа започват да разбират, че за да играеш наравно с големите, е необходимо първо да пораснеш. А желаещи на Стария континент да се мерят със значимите играчи не липсват. Такива безспорно са холандската ING, британските BZW, Barclay и NatWest. В този смисъл може да се счита, че мобилизиращият импулс за окрупняване вече е проникнал в системата на европейските инвестиционни банки, но едва ли може да се очакват земетръсни промени в краткосрочен аспект. И все пак, независимо дали новата по-голяма швейцарска банка UBS ще стане реалност или не в следващите пет месеца - технологичното време, необходимо на регулативните органи да се произнесат по сделката, предприетата стъпка към консолидация е явен сигнал за останалите инвестиционни банки да променят дългосрочните си стратегии.
Агонията на "непобедимата и легендарна" Червена армия
Създадената на 23 февруари 1918 г. Червена армия на работниците и селяните не успя да доживее до своя 80-и рожден ден, но въпреки това тази дата остана празнична в руския календар под името Ден на защитника на родината. Тазгодишният юбилей обаче няма да бъде отбелязан с гръмки тържества, защото най-голямата европейска армия е изпаднала в тежка криза. Покрай изострилата се иракска криза стана ясно, че руската армия е безпомощна да се справи не само с противник от ранга на Чечения, но и няма сили да противодейства на външна заплаха от типа на иракските ракети "Скъд". Плътно покритие на границата от противовъздушната отбрана (ПВО) е невъзможно, а 75% от апаратите в орбита, които трябва да следят траекториите на чуждите балистични ракети, са надживели проектния срок на експлоатация и всеки момент могат да преустановят работа. Изстреляните 12 военни спътника през миналата година не могат да скрият факта, че от октомври 1996 г. до май 1997 г. Русия остана без космическо фоторазузнаване.
Някогашната непобедима и легендарна армия отдавна няма самочувствието на най-силна военна структура от Сибир до Атлантика, както се пее в една руска песен. Причина за критичното положение са провалените икономически реформи в средата на 90-те години и забавянето на промените в самата армия. Отсъствието на граждански контрол в Министерството на отбраната не позволи на обществото да наложи своите изисквания за нова армия, а оставена в ръцете на самите военни, реформата едва-едва мъждукаше. Измененията във външнополитическото, социално-икономическото, политическото и демографското състояние на Русия не бяха последвани от адекватни реформи във въоръжените сили. Въпреки че не е фиксирано в официален документ, сред част от военния елит продължава да битува мнението, че трябва да бъде поддържан военен паритет със САЩ. Това означава Русия да бъде способна да се намеси пълноценно в глобален конфликт или да участва едновременно в две регионални войни. Все още военни и политици не могат да се разберат какво предстои на Русия - реформа на армията или на цялата военна система.
Независимо от това военният министър Игор Сергеев заяви на първата си пресконференция за годината, че през XXI век Русия ще разполага с трансконтинентална, мобилна и добре въоръжена армия. Първите стъпки в тази посока бяха направени след секретния указ на президента Борис Елцин от 16 юли миналата година и според Сергеев те са донесли икономии от 1.1 милиарда деноминирани рубли. Подробности за предстоящите действия станаха известни след изказването на началника на Генералния щаб армейски генерал Анатолий Квашнин в парламентарната комисия по отбрана по време на обсъждането на концепцията за военна реформа. В момента в руската армия има 1.8 милиона щатни военнослужещи, от които 900 хиляди офицери. До края на века се предвижда общата численост да бъде намалена до 1.2 милиона, като се премине към четири рода войски. Към 2005 г. те трябва да останат три: въздух (космос) - земя - море. По същото време се предвижда да завърши превъоръжаването и усъвършенстването на системата за управление. Краят на реформата е определен за 2025 г. при условие, че финансирането не падне под 3.5% от брутния вътрешен продукт. Като етап от реформата се разглежда и назначаването на Анатолий Корнуков за командващ военновъздушните сили (ВВС). Този пост е от особено значение, защото до 1 март ВВС и ПВО трябва да се обединят под общо командване, а до 20 декември трябва да приключи реорганизацията на ВВС.
В бюджета за 1998 г., който трябва да бъде приет окончателно на 18 февруари, за армията се предвиждат 81.8 милиарда деноминирани рубли. От новия бюджет най-голяма част - 33.3 милиарда, са предвидени за обезпечение на личния състав, за въоръжение са заделени 27.8 милиарда. Допълнителни средства специално за военната реформа бяха осигурени след решението на Думата да прехвърли в специален фонд по 1% от всички разходни пера в бюджета с изключение на разходите по вътрешния дълг и отбраната. Това ще донесе 3 милиарда рубли, към които ще се прибавят допълнителните доходи от фонда за развитие на митническата система.
Наличието на подразделения, изпълняващи миротворчески мисии на територията на страни от Общността на независимите държави (ОНД), позволява на Русия да запази военно присъствие в стратегически важни райони. Същевременно поддържането на подобни части е тежко финансово бреме и поражда постоянни обвинения в имперски амбиции. От четирите операции след създаването на ОНД две се признават за успешни - намесата в Приднестровието през лятото на 1992 г. и в Южна Осетия през юли 1993 г. При тях беше неутрализирана опасността от въоръжен сблъсък и бяха създадени условия за политическо решаване на спорните въпроси. Много повече проблеми продължават да създават вътрешнотаджикският и грузинско-абхазкият конфликт. Те бяха в центъра на вниманието на проведеното се на 30 януари заседание на Съвета на министрите на отбраната на ОНД в Москва. Мисията в Таджикистан, която започна през септември 1993 г., е единствената съвместна операция на части от ОНД. Освен 201-а руска мотострелкова дивизия в нея се включиха узбекски, киргизки и казахстански подразделения. Оттеглянето на азиатските републики от операцията остави Русия сама, което й донесе обвиненията на опозицията за военна окупация на Узбекистан. Евентуалното влизане на противниците на властта в правителството може да доведе до изтегляне на руските войски, сред които освен 201-а дивизия са части на вътрешното министерство и ескадрила самолети "Су-25". Това ще бъде тежък удар по интересите на Русия, която цели да запази контрола си по границата с Афганистан. На заседанието в Москва Русия не успя да уговори партньорите си отново да се включат в инициативата и получи единствено удължаване на мандата с 6 месеца.
Намесата на Русия в грузинско-абхазкия конфликт започна с указ на президента през юни 1994 г. Домакините на заседанието на министрите нямаха никакво желание да обсъждат своето присъствие в района, въпреки че мандатът на силите изтичаше само ден след срещата. Под натиска на Грузия Русия прие да прехвърли командването на частите от абхазката столица Сухуми в Голи, като Грузия се съгласи да поеме част от разходите по преместването, които се оценяват на няколко милиона рубли. Освен това беше прието искането за увеличаване и разширяване на мандата на умиротворителните сили. Така те ще поемат допълнителни функции по осигуряване на безопасността на грузинските бежанци в района. Тези решения могат да бъдат блокирани от Сухуми, заради изискването всички предложения по решаването на конфликта да се взимат с консенсус. Допълнителни трудности между Москва и Тбилиси създават трите руски бази със 7500 военнослужещи, които се разглеждат като буферна зона между мюсюлманите и Русия. Освен това на територията на Грузия се намира и руски въздушно-десантен полк, който не се подчинява на Главното командване на войските в Закавказието, а единствено на командващи я въздушно-десантните войски, министъра на отбраната и президента Елцин. Напрежението по повод руското военно присъствие се прояви след атентата срещу президента на Грузия Едуард Шеварднадзе. Националният парламент поиска следствени мероприятия в руските бази и летища, от които неофициално се твърди, че са излетели нападателите.
Огромният ядрен запас прави Русия не само сериозна военна заплаха, но и възможен доставчик на атомно оръжие за нестабилните азиатски държави. Затова една от целите на посещението на американския военен министър Уилям Коен в Москва бе срещата в Центъра за подготовка на оператори на ядрена бойна техника край Москва. Там той разговаря с генерал Игор Волиникин, началник на 12-о главно управление на Министерството на отбраната, което отговаря за производството, съхранението и експлоатацията на ядреното оръжие. От него Коен трябва да получи пълна информация за унищожаването на арсенала на бившия СССР. По данни на вестник "Русский телеграф" досега са унищожени 60% от ядреното оръжие, а останалото е иззето от военните хранилища и е прехвърлено в складове за дългосрочно съхранение. Американският министър няма да бъде първият висш представител на Пентагона, който ще проникне в светая светих на руската армия. Миналия октомври шефът на стратегическото американско командване, генерал Юджийн Хабигър, разгледа ядрения склад в Кострома, където се съхраняват 8 бойни глави за ракети СС-24, след което побърза да успокои Запада. Според него системата за съхранение и контрол е високопрофесионална и надеждна. Единствената забележка, отправена тогава, беше по повод недостатъчната техническа осигуреност на системата за охрана на поделението.
Любезните изявления обаче не могат да скрият безпокойството на Вашингтон от състоянието на ядрените бойни глави на бившия враг No1. В специален доклад на ЦРУ от декември миналата година, представен в Конгреса, беше поставена под въпрос безопасността на ядреното оръжие в Русия вследствие на социално-икономическите трудности, корупцията във въоръжените сили и проникналите в армията престъпни групировки. Изявленията на Александър Лебед за някакви митически ядрени куфарчета само засилиха страховете. Загрижеността на САЩ беше потвърдена и при разпределението на новия бюджет на американското Министерство на отбраната, от който страните от Общността на независимите държави, и най-вече Русия, ще получат средства за реформиране на армиите си.
Руските военни останаха встрани от преговорите по подписването на основополагащия акт с НАТО и не бяха активни при разговорите по разширяването на Северноатлантическия пакт. За сметка на това военните министри през периода - Павел Грачов, Игор Родионов и Игор Сергеев, си позволиха доста по-остри изказвания от официалния тон на Москва.
"Разширяването на НАТО не заплашва никого освен Русия", заяви Сергеев по време на посещението си в Германия миналата седмица. Той се противопостави на идеята за създаването през 1999 г. на германско-датско-полски корпус с щаб в Щечин и обяви, че това ще принуди Русия и Беларус да засилят сътрудничеството си. Копнежът по "непобедимата и легендарната" ще живее вечно.
Изборите в Кипър не променят нищо
Проведените на 8 февруари президентски избори в гръцката част на остров Кипър отредиха правото на кипърските гърци за втори път в рамките на една седмица да извървят пътя до изборните урни. Волята на гласоподавателите в южната част на разделения преди 24 години остров между кипърски гърци и кипърски турци изправи един срещу друг на балотажа независимия кандидат и бивш дипломат номер едно на страната Георгиус Якову, подкрепян от партията на комунистите АКЕЛ и десноцентристката Демократическа партия, и настоящия президент и лидер на най-силно парламентарно представената партия (20 от общо 56 мандата) Демократичен сбор Глафкос Клиридис, спечелили на първия тур съответно 40.6 и 40.1 на сто от общо гласувалите 447 000 кипърски гърци.
Веднага след обявяването на резултатите колосите в президентската надпревара се впуснаха трескаво да ухажват останалите пет, вече бивши, кандидат - президенти, чиито сумарни 20% от гласовете в крайна сметка ще определят бъдещия президент на страната. От такава гледна точка най-атрактивен със своите 10.6% се оказа лидерът на социалистите Васос Лисаридис. Съзнавайки, че е в състояние да предопредели изхода от изборите, Лисаридис даде ясно да се разбере, че условията на евентуална сделка с гласовете на електората му ще определи единствено той.
Изборът, който обществото на кипърските гърци ще направи на 15 февруари между Клиридис и Якову, е всъщност избор между интеграцията на Кипър (международно- признатата гръцка част на острова) в структурите на Европейския съюз с първата вълна през 2003 г. в компанията на другите номинирани кандидат-членки - Чехия, Полша, Унгария, Словения и Естония, и международната изолация на острова в близките 5 години, колкото е срокът на президентския мандат. От друга страна, противопоставянето на минаващия за умерен в политическите си възгледи Клиридис на пронационалистично настроения технократ Якову изисква избор между възможността да бъде сложен край на кипърската драма, която вече четвърт век разделя острова на две части - гръцка и турска, и противопоставя кипърски гърци на кипърски турци, и отлагането на намиране на решение, а дори и задълбочаването на кипърския конфликт.
Кризата на отношенията между двете общности води началото си от лятото на 1974 г., когато турски въоръжени сили навлязоха в северната част на острова и окупираха една трета от територията му. Тази турска инвазия е отговор на организиран от гръцката хунта, управляваща Гърция по това време, военен преврат, целящ присъединяването на Кипър към Гърция. Девет години по-късно конфликтът придобива нови по-големи измерения с провъзгласяването на Севернокипърската турска република от парламента на северен Кипър. Новата република е призната за такава единствено от Турция. Напрежението между двете части на острова ескалира максимално през миналата година, когато в резултат на нежеланието на Турция да изтегли 30 000-та си армия от Северен Кипър, Никозия сключи сделка с Москва за доставката на руски зенитни ракети С-300 през октомври 1998 г. Докато европейската интеграция на Кипър, при наличието на благоразположение на страните - членки на ЕС, за това, е функция единствено на политическата воля на управляващите в страната и в този смисъл силата на избора на кипърските гърци би имал реална стойност, то не така стоят нещата с разрешаването на кипърския конфликт. За всички е ясно, че обединението между кипърски гърци и кипърски турци е възможно само след редица взаимни компромиси. В този аспект Клиридис заяви, че ще анулира сделката с руските зенитни ракети, в случай че Турция разреди военното си присъствие на територията на Северен Кипър. Липсата на ответна реакция достатъчно категорично изразява настроенията в турската част на Кипър. В интервю за кипърското радио "Бейрак" лидерът на кипърските турци Рауф Денкташ изяви съмнение, че след изборите в гръцката част на острова ще настъпи някаква промяна във взаимоотношенията между двете общности, макар и да е известна позицията му, че именно Клиридис е политикът от другата страна на барикадата, склонен на компромиси. Денкташ стигна и по-далеч, като заяви, че ако гръцката част се присъедини към ЕС, тогава турската ще се обедини с Турция. Лидерът на кипърските турци е наясно, че в момента, в който бъде възстановена политическата цялост на острова, личността му безвъзвратно ще поеме по пътя на политическото забвение.
Ирак: дипломация или военна сила?
Въпросът как да се застави Саддам Хюсеин да изпълни резолюция 687 на Съвета за сигурност и да не пречи на работата на Комисията на ООН за инспекции на оръжия за масово унищожение (УНСКОМ) противопостави различни подходи и предизвика глобално напрежение. САЩ и Великобритания са готови политически, стратегически и психологически с военната опция. Тяхното агентурно (т.нар. HUMINT) и електронно (SIGINT) разузнаване вече е определило целите на удара, докладвало е с голяма точност за очаквания резултат и дори е предложило дата за нанасянето му. Това не означава, че войната е предпочитаната опция за Белия дом или Даунинг стрийт, напротив - и политиците в столиците на двете страни, и пилотите на бомбардировачите, разположени в Персийския залив, биха си отдъхнали доволно, ако Саддам в последния момент отстъпи и даде неограничен достъп на УНСКОМ до всички места за инспекции. Саддам трябва да реши дали да даде ключовете от складовете на оръжия, или да бяга в бункерите. Но дори бункерите му да са под детските болници и да го крият с най-модерна радиотишина, когато го местят от един в друг, той е политически, а най-вероятно и физически обречен, ако не отстъпи. Оттук нататък пътят на Ирак към света е без Саддам, а пътят на Саддам е към забравата (вариант Пол Пот) или към гроба (вариант Чаушеску).
Дипломацията е на изчерпване. Русия, Франция, Турция и Лигата на арабските страни опитват преговори не защото имат някакви изключителни предложения, а защото разчитат да оберат плодовете от евентуална иракска отстъпка в последния момент. Но ако Саддам все пак отстъпи, заслугата няма да е на онези, които стискат ръката му, а на онези, които се мерят в слепоочието му. Защото той отдавна е доказал, че разбира само от един език. Вярно е, че има двойни стандарти, че Ирак е ислямска държава, богата на петрол и антиамерикански настроена. Но това не е всичко - военна сила ще бъде използвана срещу Ирак в отговор на нарушаването на задължителна резолюция на Съвета за сигурност, предвиждаща премахване на оръжията за масово унищожение на Ирак. Вярно е, че оръжия за масово унищожаване имат и много други страни в света и в много по-големи количества от Ирак. Но заплаха представляват именно иракските, първо - защото този режим вече многократно ги е използвал както срещу съседите си, така и срещу собственото си население, и, второ - защото ги крие и отрича притежаването им.
Най-големият арабист сред дипломатите в света, руският външен министър Евгений Примаков, през ноември миналата година успя да предотврати военен сблъсък, но това само отложи, а не разреши проблемите около Ирак. В руски интерес (около 7 млрд. долара) е кризата да се разреши по мирен начин и санкциите да бъдат вдигнати, колкото се може по-скоро. За Франция и за много арабски страни военен удар срещу Ирак също е лоша бизнесновина. Но на Москва и Париж, а и на всички, които разчитат на връщане на иракски дългове, трябва да е ясно, че вдигането на санкциите няма да стане, докато Саддам е на власт.
Ако Русия и Франция не могат сами да вдигнат санкциите срещу Ирак, обратно, САЩ и Великобритания могат да нанесат сами военен удар срещу Ирак, без да чакат оторизация от Съвета за сигурност. През миналата седмица в Ню Йорк руският постоянен представител в ООН Лавров направи невероятно рестриктивен прочит както на резолюциите на Съвета за сигурност, така и на международната практика, като твърдеше, че употребата на военна сила би била законна само при повторна иракска окупация на Кувейт. Тъкмо обратното - при повторна окупация на Кувейт няма да е нужна нито нова, нито стара резолюция на Съвета за сигурност, а ще е достатъчно действие на основата на колективната самоотбрана, предвидена в член 51 на Устава на ООН. Нещо повече - правото на самоотбрана има достатъчно гъвкави граници и включва т.нар. изпреварваща самоотбрана. Тя, разбира се, не е неуязвима и като теория, и като прецедентна практика, но си остава солидна международноправова норма.
Съществуват и други подходи за легитимиране на военен удар срещу Ирак. Резолюция 678, която даде старт на "Пустинна буря" и която визира Лавров, не оторизира просто освобождението на Кувейт, а позволи "предприемане на всички необходими мерки за възстановяване на мира и сигурността в региона" - формула, която може да се интерпретира много широко, в смисъл, че докато мирът и сигурността в региона не са възстановени, употребата на сила е законна. Разбира се, такава интерпретация има своите слабости и може да изпадне в обратния екстремум и практически да позволи неконтролирани от никого действия. Поради това във Вашингтон и Лондон са по-склонни да стъпят на по-солидна международноправова база - нарушението от страна на Ирак на резолюция 687 в частта й, касаеща разоръжаването, възражда заплахата за мира, която е породила първоначалното санкциониране на Ирак. Според принципа rebus sic stantibus международноправните задължения се носят дотогава, докато са налице обстоятелствата, които са ги предизвикали. Форин офис предложи вариант за нова резолюция, която да осъжда "материалното нарушение на резолюция 687". Другите членки на Съвета за сигурност могат да го отхвърлят или да се съгласят на много общ текст, който да не делегира изрично употреба на сила, но и да не пречи по същество на предприемането й.
Трудностите да се формулира ясно и небудещо никакво съмнение международноправно основание в крайна сметка не пречат на употребата на сила срещу Ирак, стига да се намерят достатъчно мощни политически аргументи в полза на силово действие, което ефективно премахва заплаха за мира, каквато е производството на биологическо оръжие от Ирак. Дори и юридически несигурно, такова действие може да бъде прието от международната общност ex poste facto, без да се стига до предизвикване на разглеждане в Международния съд, както това е ставало неведнъж в миналото, включително и по отношение на бомбардировки срещу Ирак. А в случая дори и юридическо предизвикателство (съдиите в Хага сигурно мечтаят за нов случай "Никарагуа", след като нямат особено интересен дневен ред, приключвайки делата "Босна" и "Ядрени оръжия") като че ли не е в състояние да стресне вземането на решения.
Скептици и пацифисти издигат доста аргументи срещу употребата на военна сила. Някои казват, че удар срещу Ирак ще остави Израел небалансирано силен в региона и ще обедини арабите срещу Запада. Има нещо вярно в това, че проблемът между Вашингтон и Багдад е пряко свързан с отношенията между Израел и съседите му, а и това, че той стои в плоскостта на арабския интерес по отношение на нефта. Но първо - едва ли има нещо, което да успее да обедини арабите срещу каквото и да е било на света, второ - опазил бог всекиго, който разчита на иракските оръжия за масово поразяване да сдържат Израел, и трето - за някои араби заплахата е в Израел, но за много други и много по-често през последните 20 години заплахата е в Ирак. Неслучайно арабските страни са раздвоени - официално те се обявяват срещу употреба на сила, но зад кулисите клеймят Саддам и подсказват, че не биха се противопоставили на стратегия, която да доведе до падането му от власт. Действително е необходим точен анализ на ползите и рисковете от употребата на сила, но негативите от такава могат да изглеждат смешно малки в сравнение с последствията от риска оръжията за масово унищожаване на Ирак да влязат отново в употреба.
Други питат какво ще стане, ако Саддам оцелее от военния удар и остане на власт и след "Пустинна буря-2". В такъв случай пред него ще има две опции - или да спазва резолюциите на ООН, или да очаква "Пустинна буря-3". Същите опции между другото би имал и всеки друг, който би дошъл на власт след Саддам, а онези, които прогнозират, че след Саддам ще дойде още по-голям тиранин, сигурно имат предвид някой, който не само ще пролива, но и ще пие кръв. В историята не всеки свален диктатор е бил наследяван от още по-голям.
Трети твърдят, че употребата на сила е използвана непрекъснато през последните 8 години, но това не е дало особен резултат. Тази логика не дискутира обаче какъв би бил резултатът, ако ембаргото бе вдигнато веднага след войната през 1991 г. и никакъв контрол над иракските оръжия не бе предприет. Противниците на употреба на сила са противоречиви - от една страна, те разглеждат провала на досегашната стратегия в това, че Саддам е още на власт, а от друга - атакуват правото на външни сили да решават кой ще управлява Ирак, и най-накрая - ронят сълзи за умиращите иракски деца. Употребата на сила няма пряката цел да премахне Саддам Хюсеин, тя следва да премахне заплахата за мира, идваща от режима на Саддам Хюсеин. Кой управлява Ирак наистина не е работа на външни сили, но какви оръжия произвежда Ирак е работа не само на Вашингтон, но и на всеки, който мисли за главата на раменете си. И най-накрая децата на Ирак умират не от санкциите на ООН, а от управлението на онзи, когото родителите им благословят. Защото, ако златото и мраморът на новостроящите се президентски дворци в Багдад могат да се превърнат в хляб и лекарства, положението с детската смъртност щеше да е друго.
Мисълта за невинните иракски жертви всъщност е единствената справедлива кауза срещу употребата на военна сила. Действително хората на Ирак не заслужават да ги управлява военен престъпник, чието място в историята е отдавна известно. Но хората на Ирак могат и сами да променят съдбата си. Не са малко онези, които емигрират в чужбина от режима, и ако УНСКОМ е успяла да "открие" и унищожи толкова оръжия, колкото не би успял никой досегашен или бъдещ ракетен удар, заслугата е не толкова на американски, колкото на иракски граждани, изнесли в чужбина тайните на превъоръжаването на режима. И тук е най-голямата илюзия на тези, които мислят, че урегулирането около Ирак ще се реши само с "продължителна, масирана и съществена употреба на военна сила" срещу Ирак. Проблемите на един горд народ като иракския не могат да бъдат решавани дългосрочно чрез лишаване от суверенитета му. Възстановяването на Ирак, както и на всяка друга страна в криза, е не в намесата отвън, а в намесата отвътре.
Китайският прагматизъм и конвергенцията
През 60-те години като генерален секретар на ЦК на Китайската комунистическа партия Дън Сяопин произнесе знаменитата си фраза: "Не е важно дали котката е бяла или черна. Важното е да лови мишки! " Мао пък смятал това изказване за много опасно. Според него то означавало: "Няма значение каква е икономиката - социалистическа или капиталистическа! Главното е да бъде ефективна и да допринася за подобряване живота на хората. " Дън е свален за "ревизионизъм и уклон към капиталистически начин на живот". Напомнят му и някои други "прегрешения" - бил страстен играч на бридж, обичал лукса и така нататък. Заточват го в северните провинции, където се "превъзпитава" като нощен пазач на кооперативен склад.
Връща се на върха като вицепремиер благодарение на Чжоу Енлай. След смъртта на Чжоу и Мао временно губи битката с "Бандата на четиримата", водена от Цзян Цин - вдовицата на Мао, но след около една година взема реванш с помощта на Ван Дунсин, тогава всемогъщ член на политбюро, който ръководи специалните служби. Едва тогава Дън може да започне своите реформи в стила на котката, която трябва да лови мишки и за които вероятно неведнъж е разговарял с блестящия прагматик Чжоу Енлай. Какво ги обединява? Прагматизмът. Не робуват на идеологеми, търсят практическите резултати, мислят за превръщането на Китай в суперсила. Френският възпитаник Чжоу Енлай интерпретира марксизма по-различно от Сталин и Мао. Стратегическо е отношението на Чжоу към т.нар. китайски капиталисти в чужбина - толерантно, с последователен стремеж за установяване на делови контакти. На 1. Х.1949 г. от трибуната на площад "Тянанмън" Мао заявява:
Само за едно десетилетие дребните китайски търговци, производители, бизнесмени, както и едрите капиталисти и банкери от югоизточната част на Азия (Хонконг, Сингапур, Макао, Малайзия, Тайланд, Индонезия, Филипините) са реабилитирани като китайци. Родината-майка не се отказва от техните услуги и инвестиции, които помагат за събуждането на "заспалия дракон". Най-богатият човек в Хонконг се казва Юй Кунпао; в Индонезия - Лием Сяолионг; в Тайланд - Чан Пикчън - китайски магнати, които живеят в чужбина. Към огромното си богатство Юй Кунпао има титлата сър, дадена му от английската кралица. Юй поддържа лични контакти с Роналд Рейгън и Маргарет Тачър и лично участва в английско-китайските преговори за статута на Хонконг. Информирани източници твърдят, че Дън Сяопин ползвал съвети на негови експерти за развитието на търговския флот на Китай. Твърди се, че те и сега консултират правителството на Ли Пън и Цзян Цзъмин.
Лием Сяолионг е най-видният представител на куконгите в Индонезия (китайски бизнесмени, покровителствани от висши индонезийски военни). През 1984 г. списание "Форчън" постави Лием сред 10-те най-богати банкери в света. Активите му възлизат на 7 млрд. долара - сума, равностойна на цялото валутно обращение на Индонезия. В страна със 160 млн. жители китайците са само 5% от населението, но притежават 70% от частния капитал. Погромът през 60-те години (в масовите кланета загинаха повече от 3 млн. души), когато генералите свалиха президента Сукарно и издигнаха на негово място генерал Сухарто, до голяма степен беше насочен именно против китайските бизнесмени, които тогава в значително по-малка степен доминираха в индонезийската икономика. Даже имаше призиви за прогонването им от страната. Въпреки погрома и кланетата в Индонезия нищо не се промени. Китайските бизнесмени си остават доминиращата прослойка.
Чан Пикчън (тайландското му име е Чън Софонпанич, което означава изгодна сделка) е г-н "Банкок банк", а "Банкок банк" държи властта в Тайланд. В неговата банка от време на време се събират поне половината членове на правителството. "Банкок банк" е открита през 1944 г., започва с 37 служители и е първата банка в страната, собственост на китаец. Около 15 от днешните най-големи китайци капиталисти в региона са започнали първите си търговски операции с финансовата подкрепа на "Банкок банк". Банката на Чан Пикчън разработва уникална стратегия, различна от европейската - клиенти са й предимно дребните китайски търговци и производители, отблъсквани от големите европейски банки. Благодарение на тяхната икономическа жизнеспособност след 1950 г. "Банкок банк" започва ежегодно да удвоява активите си. Сега тя е два пъти по-голяма от Тайландската национална банка и дава работа на повече от 18 хиляди души. Активите й възлизат на повече от 6 млрд. долара и покриват 30% от валутния и финансовия национален пазар и 40% от износа.
От средата на 70-те години се проявява интересна тенденция. Ежегодно Чан Пикчън се среща с Юй и Лием, както и с по един най-изтъкнат представител на китайските магнати от другите страни на Югоизточна Азия. Като неофициални наблюдатели обаче присъстват и представители на Централната банка в Пекин и други финансови институции. Не е известно какво се обсъжда на тези срещи, но е известно, че тези хора са начело на най-голямата икономическа мрежа в Азия, т.нар. банкокска връзка. Пределно ясно е, че на тях китайските магнати в чужбина координират своите действия с метрополията. След присъединяването на Хонконг към Китай със запазване на досегашния модел според формулата една държава - две системи, нормално е тази тенденция да се засили.
През 1984 г. сър Юй Кунпао сантиментално си спомня за родния града Нинбо, където не е стъпвал повече от 50 години. Посещава библиотеката, където се съхранява родословното дърво на фамилията; подарява 15 млн. долара на местния университет и още 5 млн. долара на градския колеж и болницата. Когато през 1986 г. посещава града отново, го посрещат като национална знаменитост. Хиляди хора наблюдават кортежа от 30 леки коли със 150 членове на фамилията и нейни служители, а властите им оказват почести като на високопоставена личност. Бивш негов съдружник обаче делово отбелязва: "Идването му не е носталгия, а стратегия да установи контакти с местни компании и да се подготви за 1997 г.", т.е. когато Хонконг ще премине под китайска юрисдикция. Такива носталгични посещения правят и много други банкери, промишленици и др. Другата блестяща прагматична сделка на Чжоу Енлай - създаването на китайската ракетно-ядрена програма, е сключена в Пекин на "приятелска среща по пинг-понг" с Хенри Кисинджър, съветник по въпросите на националната сигурност на президента Никсън. През 60-те години Мао и Чжоу изготвят амбициозна програма - до 2010 г. Китай да достигне развитите западни държави (Германия, Англия, Франция) и да се превърне в третата световна суперсила. Правителството на Чжоу отправя призив към китайските учени на работа в престижни западни университети и институти да се завърнат в Китай и да подкрепят изграждането на съвременната китайска наука, техника, икономика. Тук се проявява т.нар. азиатски синдром - предаността към родината-майка независимо кой управлява в нея. Проф. Ту Веймин от Харвардския университет го определя като "връзка между конфуцианската култура и азиатския прагматизъм, система на труд и общуване, основаваща се на взаимно доверие". Стотици елитни учени, които работят в САЩ, Франция, Англия, Швейцария, се завръщат, за да дадат своя принос за развитието на Китай.
Сред най-големите научни светила, завърнали се в Китай, са проф. Цзян Сянцзън - физик, получил научната си подготовка на Запад. През 1947/1957 г. работи във Франция с Фредерик Жолио-Кюри, а след това и в лабораторията "Ливермор" в САЩ. След завръщането си в Китай веднага е назначен за директор на Института по ядрена физика и заместник-председател на Академията на науките. Другият е проф. Цзян Сюешън - специалист по ракетни двигатели, работил в Масачузетския и Калифорнийския технологически университет. В Китай незабавно е назначен за ръководител на китайската космическа програма. По негови разработки са извадени в орбита първите 8 китайски разузнавателни спътници и е създадена ракетата "Дългия поход", която в различни варианти действа и досега. Придружени от четиримата си асистенти и около 3 тона научна литература, с нает лично от тях самолет двамата пристигат в Хонконг. Очаква ги специален самолет на китайските ВВС, който незабавно излита за Пекин. Бързата шифрограма от Ленгли до резидента в Хонконг за тяхното задържане пристига със закъснение от... 30 минути, след като те са напуснали Хонконг и вече били в китайското въздушно пространство.
По време на Великата културна революция хунвейбините, които действаха напълно безконтролно, са категорично предупредени, че нямат право да атакуват персонално Мао, Чжоу и ракетно-ядрените специалисти. По хунвейбинските критерии, като "буржоазни агенти" те много лесно можеха да бъдат изведени на някой стадион, за да се покаят. Сега, от дистанцията на времето, вече е ясно, че по висши политически съображения Белият дом, ЦРУ и ФБР са си затворили очите за заминаването на китайските учени. Тяхната цел е била да задълбочат разрива между Китай и СССР. Чжоу Енлай блестящо използва съветско-американските противоречия, за да осигури китайската ракетно-ядрена програма, при това с помощта на САЩ.
В крайна сметка политиката на китайския прагматизъм води до икономическия модел на контролираната конвергенция, т.е. постепенната симбиоза на капитализма със социализма. Какво значение има дали котката е бяла или черна.
Вторият GSM-оператор може да е 100% собственост на БТК
Гръцката ОТЕ ще наддава за българския телеком
Правителството още не е сезирало Конституционния съд за монопола в телекомуникациите
Миналата сряда атинският икономически всекидневник "Имерсия" съобщи, че гръцката телекомуникационна компания ОТЕ възнамерява да купи БТК в партньорство с немския гигант "Дойче телеком". Още същия ден новината беше потвърдена от Асошиейтед прес и Ройтерс, които съобщиха, че говорителят на гръцкото правителство Димитрис Репас официално е потвърдил интереса на ОТЕ в приватизацията на БТК. Според АП, която се позовава на анонимен високопоставен служител от ОТЕ, гръцкият телеком възнамерява да купи до 100% от БТК в партньорство с "Дойче телеком". "В момента провеждаме разговори, но засега не е взето никакво решение", твърди същият източник пред агенцията. Репас е отказал да коментира съобщението за преговори с "Дойче телеком" с мотива, че "все още е твърде рано, за да се обявява каквото и да било". Според АП българската компания наскоро е била представена на ОТЕ от консултанта по приватизацията на БТК - "Дойче Морган Гренфел". Ройтерс също съобщи за преговори между ОТЕ и "Дойче телеком", позовавайки се на анонимни източници от гръцкия телеком. Според агенцията ОТЕ преследва стратегия да се превърне в "регионален телекомуникационен гигант на Балканите и Кавказ" и припомня, че гръцката компания вече е придобила 90% от арменския телекомуникационен оператор "АрменТел" и заедно с италианския оператор СТЕТ - 20% от сръбския телеком.
Вицепремиерът Божков коментира новината за интереса на ОТЕ като част от предварителното проучване на консултанта "Дойче Морган Гренфел" и припомни, че подготовката по продажбата на БТК е все още в ранна фаза. "С нищо не сме показали досега, че ще върнем когото и да било от наддаването за БТК", заяви председателят на КПД Антони Славински в отговор на публично заявения интерес от ОТЕ. Още в първите си изявления по повод приватизацията на БТК Славински отстояваше тезата, че най-добрият вариант е стратегическият инвеститор в държавната компания да бъде консорциум от два или повече телекомуникационни оператора.
Ако ОТЕ успее да привлече "Дойче телеком" за свой партньор в наддаването за БТК, това със сигурност ще увеличи шансовете на гръцкия оператор. Евентуалното участие на немския телекомуникационен гигант в търга за приватизацията на БТК автоматично го прави фаворит, включително и поради политически причини. Независимо дали ще се яви сам или в коалиция с друг оператор. До този момент обаче немската компания не е заявявала официално интерес към БТК. Консултантът по продажбата на нашия телеком - "Морган Гренфел", е свързан с "Дойче телеком" и по тази причина евентуалното участие на немския оператор в наддаването би могло да се коментира като класически конфликт на интереси. Дойче банк (чиято дъщерна компания е "Морган Гренфел") и "Дойче телеком" имат свое смесено дружество - "Детекон". През 1994 г. същото смесено дружество загуби битката за първия GSM-оператор в "конкуренция" с... Красимир Стойчев.
Това, което предизвиква интерес, е, че новината за преговорите между ОТЕ и "Дойче телеком" дойде от Атина, а не от Бон. Практика на немския оператор е никога да не съобщава за преговори, преди да са завършили. В същото време ОТЕ едва ли би разпространила подобна новина без съгласието на "Дойче телеком". Новината от Атина може да се окаже само опит да се сондира реакцията на изпълнителната власт у нас. Случайно или не, в деня, в който АП и Ройтерс разпространиха изявлението на гръцкия правителствен говорител, вицепремиерът Евгений Бакърджиев съобщи, че цената на БТК е между 4 и 5 милиарда долара. С това изявление обаче премиерът демонстрира по-скоро некомпетентност, отколкото даде някакъв знак за потенциалните инвеститори. "За да получи такава цена, Бакърджиев трябва да продаде в комплект с БТК и НЕК", коментира изявлението на вицепремиера един от експертите в телекомуникационната ни компания.
В петък пред "Капитал" председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения Антони Славински заяви, че "не е изключено вторият GSM-оператор да е 100% собственост на БТК", но че стратегията за дяловото участие на компанията ще бъде ясна до месец. Само ден преди това Славински направи още едно интересно съобщение - че концесията за втори GSM-оператор ще бъде дадена преди приватизацията на телекома.
Двете съобщения без съмнение са ясен знак, че правителството ще работи за максимално висока цена за БТК, защото, ако компанията получи значителен дял от новия оператор, това със сигурност ще повлияе на цената й. Така новият собственик на телекома ни ще получи и мобилен бонус. Направените промени в Закона за концесиите позволяват на правителството да даде концесия на БТК за GSM-оператор без търг или конкурс. А това означава, че държавният телеком може много бързо да се окаже собственик на GSM-мрежа.
Това, което може да попречи за постигането на желаната от кабинета "максимална цена", обаче е чл.18, ал.4 от конституцията, според който по отношение на телекомуникационната мрежа се допуска държавен монопол. След приватизацията й обаче БТК няма да е държавна собственост, а в конституцията изрично се казва, че може да има само държавен монопол. Само Конституционният съд може да даде отговор на въпроса дали от името на държавата частно дружество може да осъществява този държавен монопол. Ако той бъде сезиран след приемането на закона за далекосъобщенията (който ще казва, че БТК има монопол до 2002 г). и решението е, че частно дружество няма право на монопол, това може да има много сериозни последици. Особено ако междувременно е подписан договор за продажбата на БТК. Липсата на фиксиран монопол за компанията до 2002 г. ще се отрази пагубно на цената й, тъй като това ще означава незабавна либерализация на телекомуникационния пазар.
Затова изглежда логично правителството първо да сезира Конституционния съд и да чуе тълкувателното му решение и едва след това да внесе за гласуване в парламента проектозакона за далекосъобщенията, с който възнамерява да фиксира монопол на БТК до 2002 г. До този момент обаче никой не е сезирал съда за този текст от конституцията, а в същото време според законодателната програма на парламента законът за далекосъобщенията трябва да бъде гласуван до края на тази парламентарна сесия. Дори да не бъде фиксирана тази дата, управляващите така или иначе трябва да го приемат в максимално кратък срок, тъй като без този закон БТК не може да бъде продадена.
Приватизацията или е бърза, или е за пари
Правителството и лично вицепремиерът Александър Божков още при встъпването си във властта се ангажираха с твърде амбициозна по отношение на сроковете програма за приватизация. И въпреки че засега темповете като че ли значително нараснаха, стремежите по отношение на фискалните резултати от процеса са по-скоро неудовлетворителни. Което очевидно значи, че двата параметъра са обратнопропорционални. Най-показателен в това отношение е процесът на раздържавяване в Министерството на промишлеността (МП), където постъпилите ефективни плащания са под 15% от договорените суми, а заедно с облигациите по дълга съотношението е малко над 25%.
"Приватизацията е една от нашите най-големи гордости. За този точно едногодишен период имаме над 200 продажби. Сделките станаха такова ежедневие, че вече трудно ги броим. " Такава равносметка за най-съществената част от работата на МП направи през миналата седмица министърът и вицепремиер Александър Божков. Заедно с него по повод на едногодишното управление във ведомството и екипът от заместник-министри представи работата си пред журналистите. Освен с броя продажби обаче управляващите в министерството с най-атрактивни предприятия не пожелаха да се ангажират с други конкретни числа. Една от най-интересните теми в приватизацията - реалните постъпления в бюджета, беше оставена без официален отговор. "От договорените плащания всичко е постъпило с изключение на пет сделки, които вече са развалени. Договорените плащания са някъде около 90 млрд. Нямам готовност да кажа колко точно са постъпленията. В момента подготвяме и отчета за Световната банка. Когато го изготвим, ще разполагам с цифри абсолютно точно", каза Едит Гетова, която отговаря за приватизацията като заместник-министър в МП.
Информация за резултатите от приватизацията през миналата година (по-точно за последните седем месеца на 1997 г., когато новото мнозинство реално управляваше - б.а.) вече има, макар официално министърът на промишлеността и неговият заместник да не съобщиха дори приблизителни данни, понеже още не ги били изчислили. Според отчета на Агенцията за приватизация за изпълнението на програмата през миналата година приходите от всички приватизиращи ведомства за периода 1 юни - 31 декември са в размер на около 82 млрд. лв. От тях около 40 млрд. лв. са в пари, а около 43 млрд. лв. са в облигации по дълга. В тази сума не са включени единствено парите от продажбата на предприятия в списъка за целева приватизация, постъплениято от които според закона отиват за погасяване на държавния дълг и за защита на влогове и сметки на физически и юридически лица в банки. От всички получени пари около 45 млрд. лв. са продажби, извършени от АП (като договорените плащания са в размер на 136 млрд. лв.), където съотношението левове - облигации е приблизително едно към едно. Тук трябва да се има предвид обаче, че само Агенцията за приватизация извършва продажби на предприятия от целевия списък (тъй като те са с голям капитал), парите от които не са посочени в отчета.
В сравнение с резултатите на АП промишленото министерство е реализирало приходи в размер на около 21 млрд. лв. при договорени около 82 млрд. лв. От тях само около 6 млрд. лева са кешови плащания. Което значи, че отношението кеш-облигации при промишленото министерство е над два пъти по-неблагоприятно, отколкото в АП. С други думи, министерството на вицепремиера Александър Божков е продало през миналата година 83 предприятия, от които ефективно получени засега са само 6 млрд. лева. Според Едит Гетова всички задължения за плащания, които купувачите са поели по договорите, се изпълняват в срок. "Единственото разсрочване, което имаме, е заложеното в закона за приватизация - при работническо-мениджърската приватизация (там плащането може да бъде разсрочено за срок до 10 години - б.а.). Максималното разсрочване при останалите сделки е 45 дни, когато става въпрос плащането да бъде в Брейди-облигации", допълни г-жа Гетова.
Ако всички пари се превеждат навреме обаче, единственото обяснение за огромната разлика (над три пъти) между договорените и постъпилите суми може да се търси в големия брой сделки, извършени с работническо-мениджърски дружества. "Що се отнася до работническо-мениджърската приватизация, може би на пет сделки една е такава", коментира тази възможност Едит Гетова. Оказва се обаче, че зам.-министърката на промишлеността греши. В отчета на Агенцията за приватизация е записано (виж таблицата), че в Министерството на промишлеността от сключените 83 сделки 47 са с работническо-мениджърско изкупуване, като от тях 41 са с разсрочено плащане. Което значи, че съотношението по-скоро е едно към едно, а не едно към пет, както твърди Гетова. Така малкото постъпили в бюджета средства стават напълно обясними, тъй като освен това вероятно именно най-големите предприятия от министерството се продават с разсрочено плащане до 10 години и в този случай само десет процента от цената се плаща при подписването на сделката.
Макар при сделките с работническо-мениджърски колективи ефектът за бюджета да е значително намален, съществува аргументът, че това е единственият начин да се продават неатрактивни малки и средни предприятия, за които е много трудно да бъде намерен купувач. Погрешното балансиране между двете възможности обаче води до невъзможност на външни фирми да се конкурират с мениджърските колективи поради огромните преференции, които тези дружества имат. Което пък често е по-неблагоприятният вариант за приватизиращите се предприятия. "Ролята на министерството като собственик на предприятията за радост непрекъсната отмира с приватизацията и преструктурирането. И този екип, който виждате пред себе си, скоро няма да се занимава с микроуправление и няма да следи дали на едно предприятие са му докарали скрап или не. Нещо, което изцяло би трябвало да е работа на управителните органи, а не заместник-министърът да търчи да търси скрап на предприятието", обясни Александър Божков резултатите от бързите темпове в приватизацията. И все пак този мотив едва ли е основополагащ за философията на министъра.
Инвестицията в "Слънчев ден" беше поставена под съмнение
До 20 години морето може да погълне хотелите от комплекса "Слънчев ден", прогнозира пред "Капитал" известен туристически експерт. Според него процесът на абразия (подривен процес, причинен от морските вълни - б.а.) в този район протича изключително бързо. През миналата седмица заради свлачище се разцепи хотел "Марина", съобщиха националните медии. "Става дума за разцепване само на страничното стълбище на "Марина", което води към плажа", каза за "Капитал" изпълнителният директор на комплекса Лиляна Василева. Според нея няма никакви други поражения, а разцепването на стълбището не се дължи на свлачище, а на приморска буря, която е изнесла пясъка под него. "В "Слънчев ден" обаче има сериозни свлачищни процеси, които преди няколко години предизвикаха разцепване на летния театър", призна изпълнителният директор на комплекса. Тя допълни, че в момента се укрепва геотермалната централа на "Слънчев ден", а още преди няколко години за защита срещу абразивните процеси в пясъка пред "Марина" е била изградена скрита бетонна стена с дължина 58 метра и дълбочина 6 метра. По същия начин ще бъде укрепено и разцепеното стълбище. През миналата седмица комплексът "Слънчев ден" е бил посетен от представители на Комисията по стихийни бедствия, която ще подготви препоръки за укрепване. Според Лиляна Василева представителите на комисията са посетили и комплекса "Ривиера" и са установили, че заради изнасяне на пясъка от приморска буря там също има поражения в един от летните ресторанти.
Комплексът "Слънчев ден" се състои от 4 хотела - "Палас" (5 звезди), "Марина", "Мираж" и "Вероника", като в активите му се включва и скъпо пристанищно съоръжение. Началната цена за 55% от капитала на дружеството, обявена от Агенцията за приватизация, е 5.7 млн. долара. Това означава, че цялостната оценка на "Слънчев ден" е приблизително 10.4 млн. долара. Според Лиляна Василева няма основание, нито законова възможност оценката на дружеството да бъде променена заради широко разпространената информация за свлачищни процеси.
Срокът за подаване на оферти за 55% от "Слънчев ден" изтича на 4 март. Досега към комплекса имаше само фалшив чуждестранен интерес, заявяван от израелски инвеститори, коментира бивш служител на Комитета по туризъм, който впоследствие стана част от структурата на Министерството на търговията и туризма. При предишната приватизационна процедура оферта беше подало работническо-мениджърското дружество. "Сега отново имаме намерение да участваме в приватизацията", потвърди Лиляна Василева.
Предстои голямото наддаване за "Ален мак"
Сред потенциалните купувачи са кандидат-монополистът "Астера" и консорциум на чуждестранни инвеститори
Откриването на втора приватизационна процедура за пловдивския козметичен завод "Ален мак" предизвика интереса на множество чужди и български инвеститори. Срокът за подаване на оферти за участие в конкурса изтича на 4 март, а обявената начална цена за 51% от дружеството е 9.2 млн. долара. Според източник, запознат с хода на сделката, около 20 фирми са закупили от Агенцията за приватизация информационни меморандуми за "Ален мак". Вероятно само част от тях наистина ще участват в наддаването. Съществува и голяма вероятност основните чуждестранни инвеститори да вземат участие в приватизацията на завода, като се обединят в консорциум. Според осведомени сред фирмите, които най-вероятно ще участват в консорциума, са дъщерна компания на "Орифлейм" и Европейската приватизационна и инвестиционна компания (ЕПИК) - основен учредител на приватизационен фонд "Надежда". Ирена Комитова, управляващ директор на "Орифлейм България", потвърди пред "Капитал", че дъщерното инвестиционно дружество на "Орифлейм интернешънъл" в България - "Ореса венчърс", ще участва в приватизацията на "Ален мак" чрез консорциум. Херберт Аутенгрубер, управляващ директор на ЕПИК - България ЕООД, пък отказа да коментира въпроса за консорциума. Според запознати ЕПИК вече са сключили предварителен договор за покупка на пакет акции на "Ален мак" от ПФ "Доверие". По време на тръжните сесии на масовата приватизация "Доверие" придоби 15.35% от капитала на "Ален мак", а свързаният с ЕПИК приватизационен фонд "Надежда" стана собственик на 7%. Засега обаче договореният трансфер не е осъществен, тъй като акциите на "Ален мак" са винкулирани.
Сред българските инвеститори, за които се очаква да подадат оферти, са "Астера" и работническо-мениджърското дружество на завода. "По принцип имаме намерение да участваме в приватизацията на "Ален мак", но най-напред трябва да се запозная с финансовото състояние на дружеството", каза пред "Капитал" изпълнителният директор на "Астера" Евгени Иванов. Според него има голяма вероятност стоковите кредити на "Ален мак" на стойност милиони долари все още да не са погасени, което означава, че с тяхното изплащане трябва да се ангажира евентуалният нов собственик.
Пред участието на "Астера" в приватизационната сделка обаче има правен проблем. Фирмата вече е мажоритарен собственик в козметичните предприятия "Арома" и "Рубелла", което означава, че евентуално придобиване на контролен пакет от "Ален мак" ще трябва да бъде съобразено с разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията. В него се забранява поставяне на предприятия в зависимост (тоест придобиване на дял, достатъчен за вземане или възпрепятстване на решения), ако това ще доведе до монополно положение и невъзможност за свободно ценообразуване. Дефиницията за монополно положение в рамките на националния пазар е, когато дадена фирма държи над 35% пазарен дял в определен сектор. Ако има предпоставки дадена фирма да придобие монопол на пазара, тя може да го направи само след разрешение, получено от Комисията за защита на конкуренцията.
Един от българските кандидати със значителни шансове за успех е и работническо-мениджърското дружество "Ален мак инвест", създадено през миналата година, когато изпълнителен директор на предприятието беше Янчо Христозов. Твърди се, че екипът има подкрепата на пловдивския кмет Спас Гърневски. Според секретарката на новия изпълнителен директор на "Ален мак" Антоанета Хекимова друго работническо-мениджърско дружество няма създадено. Сред деловите среди в Пловдив се разпространява и информацията, че сериозен играч за "Ален мак" ще бъде корейски концерн, като най-вероятно става дума за фирма от структурата на "Деу".
Това е втората поред процедура за приватизация на пловдивското дружество. През първата половина на 1997 г. за купувач на мажоритарен дял от "Ален мак" беше избрана варненската фирма "Канотранс". Впоследствие се оказа, че тя не разполага с необходимите средства, за да изпълни договорните си задължения. Според информация на Агенцията за приватизация по време на първата процедура за раздържавяване на "Ален мак" оферти са подали близо 10 фирми, сред които една чешка и една британска компания.
Накратко
Общите събрания на акционерите на приватизационните фондове "МНК инвест", "Транспорт" и "Континентал" взеха решения за преуреждане на дейността на дружествата в холдинги по Търговския закон, като засега не се предвижда раздаване на дивиденти. Новите им имена са съответно "МНК инвест холдинг", "Български транспортен холдинг" и "Континентал холдинг". Акционерите на "МНК инвест холдинг" са взели решение за увеличаване на капитала с 65 млн. лв. Новият му размер вече е 232 297 000 лв. Акционерите на "Български транспортен холдинг" не са предвидили увеличение на капитала, но са взели решение акциите на дружеството да бъдат винкулирани. Общото събрание на акционерите на ПФ "Родина" е отложено от 12 за 25 февруари.
Центърът за масова приватизация подготвя наредби за регистрирането и разпореждането с инвестиционни бонове, както и наредба за провеждането на централизираните публични търгове, обяви новият шеф на институцията Любомир Георгиев. Окончателният вариант на трите наредби ще бъде подготвен, след като парламентът приеме промените в закона за приватизация. Според Любомир Георгиев първият централизиран търг може да се проведе най-рано два-три месеца след приемането на новия закон. Той допълни, че в ЦМП са разработени и неокончателни варианти на документите и формулярите, които ще се използват по време на втората вълна на масовата приватизация.
Ярослав Карабойков, началник главно управление "Приватизация и държавно участие" в Министерството на търговията и туризма, е сменен с Даниела Минева, която досега беше шеф на управление "Приватизация и държавно участие в търговията". Пресцентърът на министерството обяви, че не разполага с информация за това дали Ярослав Карабойков е напуснал по собствено желание, или е бил уволнен.
През миналата седмица парламентът прие на първо четене два законопроекта за промяна в закона за приватизацията. Освен предложения от правителството проект народните представители гласуваха и за текстовете, предложени от депутата от левицата Михаил Миков. Преди второто четене в пленарна зала окончателният вариант на закона още веднъж ще бъде разгледан в Комисията по икономическата политика към Народното събрание.
Мп продаде "Винпром Горна Джумая"
За нов собственик на "Винпром Горна Джумая" АД - Благоевград, е избрано работническо-мениджърското дружество "Вини - 97" АД. Изборът е станал след преговори с потенциални купувачи, проведени от Министерството на промишлеността. Изпълнителен директор на "Вини 97" е директорът на продадения винпром Михаил Илков. Продаденото дружество бе в процедура по ликвидация. Цената, която трябва да платят купувачите, е 1.325 млрд. лв. Тя трябва да бъде платена на две части, първата - до десет дни след подписването на договора, което е станало на 11 февруари, а втората - до средата на март. След плащането на последната сума акциите на дружеството ще бъдат джиросани на купувача. Освен спечелилото дружество оферти са подали "Винекс" АД - Благоевград и "Прогрес" АД, но техните цени са били по-ниски.
"Винпром Горна Джумая" АД се занимава с изкупуване на грозде и плодове и производство на вина, ракии и други алкохолни и безалкохолни напитки. Извършват се транспортни услуги и търговска дейност в страната и чужбина. Капиталът на дружеството е 31.176 млн. лв. Резултатите от дейността за миналата година все още не са известни. За 1996 г. дружеството е реализирало печалба в размер на 5.953 млн. лв., но според баланса за същата година загубите от минали години са в размер на 256.501 млн. лв. Според новите собственици в бъдеще ще се инвестира в обновяване на производството и запазване на традициите на търговската марка. Ще се работи и за възстановяване на международните пазари на "Винпром Горна Джумая", гаранции за което са дали чужди фирми.
С последната продажба броят на частните винзаводи се увеличи. Въпреки големия брой продажби обаче доста от сделките се провалят и трябва повторно да се обявяват преговори и конкурси за продажба на тези дружества. Основната причина за прекратяването на повечето сделки е неплащане от страна на купувача в предвидения в договора срок. Най-ярки примери са продажбите на "Винпром Русе" и "Димят" - Варна. Последният бе продаден повторно преди десетина дни. За русенския винзавод тече повторна процедура, след като през миналата година купувачът - софийската фирма "Дунав вино", не плати договорените 7.7 млн. долара. В същата категория попадна и продажбата на 24.6% от "Винарска къща Сакар", която първоначално бе продадена на "АКБ - компания за сигурност". След като не бяха спазени сроковете за плащане, купувач на този дял стана "Менада братя Сярови".
Шефовете на фондовата борса отмениха две сделки
През миналата седмица съветът на директорите на Българска фондова борса - София отмени две блокови сделки, станали преди това. Едната бе от 5 февруари - 893 акции на "Слънчев бряг" по 1000 лв., и е отменена, защото количеството акции е под минимално разрешеното за блокова търговия - 2000 акции. Втората сделка бе регистрирана на следващия ден, когато бе регистрирано прехвърлянето на 29 352 акции на "Юндола - 91" при цена 331 лв. за акция. Тази сделка е отменена, защото двете страни по нея са се отказали по взаимно съгласие. Този пакет бе спечелен от приватизационен фонд "Акционер - фаворит" на третата тръжна сесия. Представители на фонда не бяха открити за коментар по отменянето на сделката.
Интересното в случая с първата сделка е, че въпреки строгите правила тя е била регистрирана. Може би в суматохата в последните дни преди прекратяването на блоковата търговия, когато се регистрираха десетки сделки, е било трудно тя да бъде забелязана и след това някой е сезирал съответните органи на борсата. Възможно е самият брокер да я е регистрирал, за да не се занимава с даване на оферта на свободния пазар с надеждата никой да не забележи.
През миналата седмица търговията с акции на "Елкабел"се съживи. Бяха сключени сделки с общо 17 820 акции. Средната цена на акциите за седмицата е 20 946 лв., като най-ниската и най-високата са съответно 20 600 лв. и 21 100 лв. Търсенето засега е предимно в границите до 21 000 лв. Забеляза се, че при всяко излизане над тази граница желаещите да купуват намаляват. Все пак има възможност дори и при тази спорадична търговия, ако се запазят средните продажби за седмица, емисията да бъде пласирана в срок, т.е. до 12 юли. Като че ли напоследък дойде време инвеститорите да се замислят върху финансовите резултати на търгуваните дружества и влиянието им върху цената на акциите. Предвид прогнозата за края на 1997 г., приета от Kомисията по ценните книжа и фондовите борси в одобрения проспект, "Елкабел" ще формира около 4.5 млрд. лв. нетна печалба за периода, т.е. , ако общото събрание на дружеството реши да я разпредели като дивидент, собствениците ще получат 5170 лв. на акция, или при сегашните цени на борсата - 24.62% при покупка на 21 000 лв. за акция. Дори и решение за разпределяне на половината от печалбата формира доход, в пъти по-голям от лихви за същия период.
Цената на акциите на Нефтохим продължи да се покачва и през миналата седмица. В началото и те се търгуваха по 19 650 лв., в средата на седмицата цената им отбеляза 20 900 лв., а в края на седмицата достигна 21 600 лв. На извънборсовия пазар цената на тези акции бе около 20 000 лв., което също е повишение в сравнение с предходната седмица, когато котировките бяха 18-19 хил. лв. Втора поредна седмица на свободния пазар на борсата има сделка с акции на "Гама - кабел". Цената на акциите на смолянското дружество остана непроменена - 9000 лв. При тези сделки обаче се прехвърлят малки пакети, което показва, че те се събират трудно от индивидуалните участници в приватизацията.
Акциите на "Солвей - Соди" се появиха на борсата след около едномесечно отсъствие. Цената на една акция бе регистрирана на 24 000 лв., което е малко по-високо от котировките на извънборсовия пазар. Те се движат между 20 000 и 23 000 лв., но няма информация за сключени сделки с големи пакети. В петък се сключиха няколко сделки на 24 000-24 400 лв. главно поради добрите резултати на дружеството за миналата година, но инвеститорите все пак са предпазливи предвид непредвидимото поведение на мажоритарния собственик.
Пакетите на приватизационните фондове, които не бяха прехвърлени като блокови сделки, се прехвърлиха на свободния пазар и като че ли няма голяма разлика в регистрацията на тези сделки освен таксата, която събира борсата. Който си ги е договорил предварително, той си е страна по сделката и възможността друг да се включи в наддаването е минимална.
Четири лицензирани инвестиционни посредника - Българо-руската инвестиционна банка, "Елана", Юнионбанк и Първа финансово-брокерска къща, са депозирали предложение да пласират част от акциите от държавния дял на "Булгартабак холдинг" на фондовата борса. Предложението е депозирано при принципала на дружеството, който е Министерството на търговията. След разглеждането му най-вероятно ще бъде решено какъв процент да бъде пласиран на българския пазар.
Цената на акциите на "Булгартабак холдинг" се качи с повече от 18% (от 33 000 до 40 000 лв.) в последните три седмици. Последните цени се движат в диапазона 39 000 - 40 500 лв., но е възможно да се повишат още, ако се вземе решение за пускането на акциите на борсата.
Като се изключат акциите на тютюневите предприятия, най-голямо в последните седмици е качването на цената на акциите на пловдивските дружества "Ален мак" и "Дружба". При първото само за три седмици тя скочи от 50 000 лв. на 140 000 лв. Това се дължи основно на обявената минимална цена при конкурса за касовата продажба на държавния дял, при която цената на една акция става малко под 80 долара. Цената на акциите на завода за амбалажна стъклария "Дружба" скочи, след като "Петрол фонд" продаде своя пакет на офшорна компания. В последната седмица тези акции се котираха между 25 и 30 хил. лв. Очакванията за добра печалба на фармацевтичните дружества повлияха сериозно върху цените на техните акции. След "Медика" през миналата седмица доста се повишиха и цените на акциите на "Софарма" и "Трояфарм".
Последната седмица през Централния депозитар са направени 2800 трансфера с общо 536 902 акции. От началото на този процес (лятото на миналата година) в депозитара са направени 75 219 трансфера с общо 43.765 млн. акции.
Левът поскъпна спрямо марката на вътрешния пазар
Левът започна изминалата седмица на нива 997-998 за марка и 1803-1805 за долар, като в началото на периода вниманието на крайните клиенти беше насочено главно към търговията долар - лев.
Поскъпването на щатската валута спрямо марката на световните пазари даваше възможност на търговците за печалби от курсови разлики при осчетоводяване на сделки под курса на БНБ за деня.
В средата и в края на седмицата търсенето на левов ресурс значително се повиши с оглед на предстоящите плащания на данъци от фирми в средата на месеца и регулацията на минималните задължителни резерви на банките в БНБ за януари.
В резултат на това левът поскъпна до 995.05-995.15 за марка в петък следобед.
На тези нива големи ресурсни банки изкупуваха свободните марки и удължаваха позициите си с цел печалби от лихвения диференциал между депозити в марки и в левове - през седмицата овърнайт левови депозити се разменяха на 1.6-1.7 на сто годишно срещу 3.2-3.3 процента по депозити в марки.
Спрямо долара левът завърши седмицата на 1814-1816, следвайки кроса долар - марка на световните пазари.
През текущата седмица дилъри очакват левът да се стабилизира на нива около 996 за марка, като в първите дни от периода банките ще повишават левовата си ликвидност след регулацията на минималните задължителни резерви.
Междубанковите лихви се повишиха
Междубанковите лихви се повишиха през изминалата седмицата до 1.6-1.7 на сто годишно за овърнайт депозити в петък срещу 1.2-1.4 процента в понеделник, а депозити със срок до една седмица се разменяха на 2.0-2.1 процента в края на периода срещу 1.6-1.7 на сто.
Повишаването на търсенето на ресурс започна в средата на седмицата, когато банките трябваше да платят закупените на аукциони в понеделник тримесечни и едногодишни сконтови ДЦК с общ номинал 20 милиарда лева. Постигнатата средна годишна доходност за тримесечните книжа беше 5.78 процента, а за едногодишните 8.13 на сто.
В края на седмицата крайни клиенти изтеглиха големи обеми левове от банките за текущо авансово внасяне на данъци в средата на месеца, което съвпада по време и с регулацията на минималните задължителни резерви на банките за януари.
В същото време в банките влязоха около 15 милиарда лева доходи от лихви и падежи от ДЦК, но този ресурс не беше достатъчен да покрие търсенето и част от крайните клиенти продаваха валута, за да си набавят необходимите им левове.
БНБ регистрира на вторичния пазар през седмицата крайни продажби на ДЦК с общ номинал 4.4 миларда лева и крайни продажби на валутни ЗУНК-ове за общо 465 хиляди долара. Репо-сделките за периода бяха на стойност 27.8 милиарда лева в ДЦК и 518 хиляди долара във валутни ЗУНК-ове.
Министерството на финансите предлага на аукциони в понеделник две емисии тримесечни и шестмесечни ДЦК с общ номинал 15 милиарда лева.
Инвеститорите избягваха вложения в Брейди-книжа
Инвеститорите в дългови инструменти останаха предпазливи по отношение на вложенията си в дългови книжа на страните в преход. Това отношение беше оправдано с оглед на повишаването на напрежението между САЩ и Ирак и реалната възможност за прерастване на дипломатическия конфликт във военен в краткосрочен план.
В същото време оптимизмът на търговците за развитието на кризата в Югоизточна Азия беше до известна степен помрачен от изявленията на индонезийския президент Сухарто. В средата на седмицата Сухарто заяви, че правителството на страната обмисля въвеждането на валутен борд за постигане на финансова стабилизация и стимулиране на икономическия растеж.
Експертите на МВФ определиха намеренията на Сухарто като нереалистични, тъй като подобна инициатива изисква мобилизация на значителен финансов ресурс, с който Индонезия не разполага в момента.
Най-радикалните критици на Сухарто дори съзряха в изказването му единствено желанието за политически дивиденти с оглед на предстоящите на 1 март президентски избори.
В същото време Moody's Investors Service съобщи, че е възможно намаляване на кредитните рейтинги на Виетнам и Венецуела.
Всичко това ограничи ликвидността на дълговите пазари и при търговията в малки обеми българските Брейди-книжа останаха относително стабилни.
През изминалата седмица облигациите, заменили просрочените плащания IAB, се котираха на 72.500 цента, обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 76.875 цента, а облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB се търгуваха на 61.500 цента.
Доларът запази стабилни позиции на световните пазари
Основният определящ фактор на валутните пазари за изминалата седмица беше развитието на дипломатическия конфликт между САЩ и Ирак. В началото на седмицата експертите оценяваха вероятността за нанасяне на въздушен удар срещу Багдад в краткосрочен план като минимална с оглед на силното противодействие на руските дипломати и продължаващата зимна олимпиада, тъй като за Вашингтон би било рисковано от политическа гледна точка да пренебрегне олимпийския принцип за примирие. Тези прогнози бяха подкрепени и от позицията на Саудитска Арабия, която деликатно отказа на САЩ да предостави бази за нанасяне на удари от въздуха срещу Ирак. Министърът на отбраната на САЩ Уилям Коен съобщи, че Щатите все още разчитат на съдействието на Кувейт и Бахрейн.
В началото на изминалата седмица доларът беше стабилен на нива 125.25/35 йени и 1.8156/62 марки.
Изказването на германския министър на финансите Тео Вайгел, който заяви, че Германия ще постигне без проблем бюджетен дефицит от три процента и това ще позволи на страната да се присъедини към европейския валутен съюз, подкрепи марката до 1.8064/69 за долар.
В същото време засилените продажби долар/йена за счетоводно приключване на финансовата година (31 март) от големите японски корпорации, както и очакванията за нови правителствени инициативи за стабилизация на японската икономика засилиха позициите на йената до 123.44/49 за долар.
Йената получи и косвена подкрепа във вторник от спекулациите, породени от изказване на индонезийския президент Сухарто, който намекна, че в страната може да бъде въведен валутен борд.
Оптимизмът на инвеститорите до известна степен беше охладен от експертите на МВФ, които заявиха, че цената на въвеждането на борд може да се окаже непосилна за крехката индонезийска икономика. Създателят на хонконгския валутен борд Джон Грийнуд от своя страна заяви, че зад евентуалното въвеждане на борда прозират главно политически интереси с оглед на предстоящите на 1 март президентски избори.
В средата на седмицата доларът получи сериозна подкрепа, след като информационните агенции разпространиха изявленията на американски военни, според които в рамките на една седмица е възможно да бъде нанесен военен удар срещу Багдад.
В резултат на това щатската валута поскъпна до 1.8185/95 марки с потенциал за пробив на нивото от 1.82 марки.
Поскъпването на долара не засегна кроса долар/йена и японската валута достигна до 122.45 за долар, след като бяха огласени данните, че търговският излишък на Япония за миналата година е нараснал с 35.5 процента до 12.33 трилиона йени.
Краткосрочните прогнози на дилърите са обвързани най-вече с развитието на дипломатическата криза в Близкия изток. Друг фактор, който би повлиял на валутната търговия, е евентуалната реакция на официален Вашингтон срещу нарастващия търговски излишък на Япония, който на фона на рецесията на пазарите в Югоизточна Азия може да доведе до разширяване на присъствието на японски стоки на американския пазар.
Накратко
Цената на суровия петрол продължава да пада
Цената на суровия петрол продължи да следва низходящия тренд от миналата седмица в резултат на заплахата от военен удар срещу Ирак и продажбите на инвестиционни фондове с цел закриване на дълги позиции. В края на борсовата търговия в петък сделките за доставка на суров петрол през април се сключваха на нива от 14.95 долара за барел, което е с 19 цента повече спрямо сделките, сключвани по-рано през деня. Според дилъри, ако бъде осъществен военен удар срещу Ирак, ,цената на суровия петрол ще премине границата от 17 долара за барел. В момента дневните продажби на суров петрол от Ирак възлизат на малко повече от 1 млн. барела съгласно условията на бартерната сделка храна и медикаменти срещу петрол. Известно компенсиращо въздействие върху цената на петрола оказват свиването на потреблението на суровината в резултат на финансовата криза в Азия и сравнително меката зима в западните страни, които са традиционно големи потребители на петрол.
Цената на какаото пада рязко.
В последния работен ден от седмицата фючърсните цени на какаото на лондонската стокова борса достигнаха най-ниските си равнища от единадесет месеца насам вследствие на добрата реколта в Западна Африка и на продажби, извършвани с цел закриване на дълги позиции. Спот-сделките в петък се сключваха при нива от 1050 лири за тон. Според дилъри е много вероятно в понеделник да бъде достигната психологическата граница от 1000 лири за тон, а не е изключено по-късно през седмицата да се сключват сделки на нива от 960 лири за тон.
В случай на война в Залива не е ясно как ще се измени цената на златото.
Експертите не са единни в прогнозите си за влиянието, което евентуален военен удар срещу Ирак ще окаже върху цената на златото. Тези, които прогнозират спад на котировките на златото, припомнят, че нивото от 411 долара за тройунция на 17 януари 1991 г., денят в който стартира войната в Залива, се срина дни по-късно до 380 долара за тройунция. Като основна причина за по-ниските нива експертите изтъкват предпочитанията на инвеститорите в подобни случаи към американския долар. Аргументът на експертите прогнозиращи по-високи нива, е настоящото ниво на цената на златото от 300 долара за тройунция, което не отразява реалното състояние на пазара. Цената на благородния метал през седмицата се движеше на нива, близки 300 долара за тройунция. В петък сделките с благородния метал се сключваха при нива от 298.60 долара за тройунция или с 40 цента по-малко от сделките, сключвани в четвъртък.
Цената на алуминия се повишава.
След като през миналата седмица цената на алуминия се срина до 1250 долара за тон в резултат на мащабни продажби на инвестиционни фондове и слабото търсене на метала в Азия вследствие на финансовата криза в региона, в петък цената се повиши до 1300 долара за тон. Според експертите нарастването на цената на алуминия се дължи на повишеното търсене на метала в САЩ и Европа.
накратко
Бившата борса "Болкан ексчейндж" - Стара Загора, към която известно време функционираше и отделение за търговия с ценни книжа, вече се нарича "Загоре Болкан". Това е решението на акционерите на дружеството от проведеното в началото на месеца общо събрание. Акционерите, между които "Тракия Загоре" АД е с най-голям дял - 22%, са приели нов устав на дружеството, според който неговата дейност ще бъде само търговска. Избран е нов съвет на директорите в състав Иванка Славова, Иван Рашков и Николай Николов. "Тракия Загоре" АД е правоприемник на общинско предприятие "Родина", което е от основателите на "Болкан ексчейндж", като участието му се изразяваше в апортна вноска - част от сградата, в която се помещаваше борсата.
Работници от текстилното предприятие "Вратица" - Враца, са протестирали през миналата седмица с искане за оставка на изпълнителния директор на дружеството Стефан Каралийски. Те са изпратили протестна декларация до обединен български приватизационен фонд "Доверие" в която се казва, че дружеството се управлява със силови мерки, без да се зачитат интересите на работниците. Изпълнителният директор е обвинен от работниците в нарушаване на колективния трудов договор, а също, че намалява заплатите им и ги принуждава да подписват срочни трудови договори.
"Вратица" АД бе включено в масовата приватизация с 67% от капитала, като 35% бяха спечелени от ПФ "Доверие". Приватизационен фонд "Петролфонд" спечели 23.69%, но продажбата на пакета бе регистрирана на фондовата борса в края на ноември при цена на една акция 450 лв. Това показва, че този пакет е купен от друг фонд, най-вероятно отново "Доверие". Индивидуални акционери държат около 10% от капитала на дружеството. Предприятието произвежда памучни и памучен тип прежди, сурови и готови тъкани, облекла за свободното време и спорта, постелъчно бельо. Печалбата на "Вратица" за 1996 г. е 156.809 млн. лв., но дружеството трябва да покрива загуби от минали години.
Акционерите на "Бдин - мебел" АД - Видин, са променили устава на дружеството на проведеното през миналата седмица общо събрание. Резултатите от дейността за миналата година не са разглеждани на това събрание, а ще бъдат отчетени на друго събрание, което ще се проведе най-вероятно през април. Предприятието произвежда мебели и изделия от дървесина. Извършва се и търговска дейност в страната и чужбина. Капиталът му е 48.460 млн. лв. След края на първата вълна на масовата приватизация, в която бяха предложени 90% от капитала на дружеството, са приватизирани 84.46%. От тях по 34% държат приватизационните фондове "АКБ Форес социален" и "Труд и капитал". Индивидуални участници са спечелили 7.47%, а останалите акции са раздадени безплатно на работници и служители в дружеството. Финансовият резултат за 1996 г. е загуба от 12.975 млн. лв. Работническо-мениджърското дружество "Хляб - 97" ООД - Казанлък, е спечелило конкурса за покупка на 45% от капитала на общинската фирма "Хлебопроизводство" ЕООД. Сделката е сключена през миналата седмица между представители на купувача и кмета на Казанлък Иван Гороломов. Цената на продадения пакет е 230 млн. лв., от които 10% са заплатени при подписването на договора. Останалите 90% ще бъдат платени с равни вноски в осемгодишен срок с едногодишен гратисен период. "Хляб - 97" е дружество, в което участват 198 работници от купената фирма. Те притежават още 20% от нея, които са им продадени при преференциални цени. Останалата част от "Хлебопроизводство" все още е собственост на общината. Освен производство на хляб във фирмата се правят сладкарски изделия и безалкохолни напитки. Капиталът на дружеството е 26.072 млн. лв. и печалба за 1996 г. 1.186 млн. лв. Синдикът на "Елпром - ЕМТ" АД Йордан Накев е бил освободен и това е предизвикало недоволството на работещите във фирмата. Те са изпратили декларация до Върховният съд и Софийски градски съд, в която се посочва, че Балканбанк (в несъстоятелност) пречи на прилагането на оздравителната програма. Тази оздравителна програма е предложена от "Електрик моторс тръст" и е приета в края на миналата година. Процедурата по несъстоятелност на "Елпром - ЕМТ" АД започна с решение на Ловешкия окръжен съд от 22 януари 1996 г. по искане на "Балканбанк" АД и Дисконтова къща АД.
Работниците са спрели работа от 10 февруари за неопределено време. Дружеството бе включено и масовата приватизация с 67% от капитала, който е в размер на 323.215 млн. лв. Акции са придобили приватизационните фондове "Петролфонд" и "Българо-холандски".
Американската фирма "Брандейс" ще купува половината от продукцията на "Елисейна" ЕАД за тази година, съобщи БТА. Това ще стане в резултат на подписан през миналата седмица договор между двете фирми. Годишното производство на конверторна мед на българското дружество е около 14 000 тона. Досега тя се изнасяше в чужбина чрез посредничеството на фирмите "Гленкор", "Транзамин" и "Трефигура".
Сузи Озкан бе определен от Агенцията за приватизация за спечелил конкурса за продажба на пакет от 160 448 акции, представляващи 60% от капитала на "Новотел Европа" AД. Сега предстои да бъде подписан приватизационният договор. Депозитите на останалите участници в конкурса са освободени.
До 1 март собствениците на земеделски земи трябва да платят такса за охрана
На 1 март изтича срокът, в който собствениците и ползвателите на земеделски земи трябва да заплатят първата вноска по таксата за охрана и опазване на земеделски имоти. Таксата е определена от новия Закон за местните данъци и такси, който е в сила от 1 януари. Според текста от закона таксата се заплаща за текущата година от собствениците или ползвателите (каквито предимно са кооперациите и частните арендатори) на имотите, като се определя на декар обработваема земя в зависимост от видовете култури, които се отглеждат. От 300 до 600 лева на декар е годишната такса за зърнени култури, от 400 до 700 лева на декар - за технически, и от 500 до 1000 лева на декар заплащат собствениците за зеленчуци, овощни градини и лозя. Втората вноска по тази такса трябва да се плати от собствениците до 1 ноември. Заплащането става всяка година на две равни части в упоменатите срокове и постъпва в бюджета на съответната община. За незаплащане на таксата се налага глоба по чл.123 на Закона за местните данъци и такси - от 10 000 до 100 000 лева за физическите лица и от 50 000 до 300 000 лева за юридическите лица.
Таксата за охрана на земеделски имоти е приета в закона по настояване на общините. Те от своя страна се задължават да осигурят охраната и да предвидят евентуалните разходи по изплащане на обезщетенията. Охраната се извършва от назначени от общината полски пазачи, които попадат под шапката на служба "Земеделие" в съответната община. Щетите, които следва да бъдат покрити на собствениците при вреди, трябва да бъдат внесени като евентуален разход и да се гласуват на сесия на общинските съвети, но до момента повечето общини не са го направили.
Охрана на земеделски земи се е извършвала и до момента и това е регламентирано от Закона за опазване на селскостопанското имущество, но с новия Закон за местните данъци и такси тя придобива вече задължителен характер. Всяка община има задължение да охранява имотите, които се намират в границите на населеното място, както и крайпътните ивици и частите от горския фонд, които попадат в нейната територия. Организацията, ръководството и контролът по опазването, както и налагането на наказания на нарушителите се извършва от кметовете на съответните общини. Вредите, за които следва да се плати обезщетение, се установяват по заявление от потърпевшия или с акт, съставен от органите по охрана. Под вреда се разбира унищожаване, разпиляване, кражба на селскостопанска продукция. За установяване на щетите кметството се обръща към компетентно лице, което да определи характера и размера им, както и размера на обезщетението. За установяване на вредите за неполучена продукция (нанесени щети на посеви) се вземат предвид реално очакваните добиви. Не подлежат на възстановяване вреди, причинени от природни бедствия - градушки, измръзвания и други, покрити от застрахователния риск. Средствата, събрани от таксата, ще бъдат използвани за издръжка на охраната.
Частният нотариат се отлага за октомври
Най-рано на първи октомври държавният нотариат може да бъде преобразуван изцяло в частен. Това съобщи министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев миналата седмица. В понеделник той внася в Министерския съвет проектозакон за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, с който да коригира административно-правния вакуум след решението на Върховния административен съд да отмени конкурса за частни нотариуси. Изпитът трябваше да се проведе на 12 и 13 февруари, но магистратите спряха изпълнението на министерската заповед, защото не е съгласувана със Съвета на нотариусите и не са спазени сроковете за предизвестие. Поправката на закона е наложителна, защото според действащите разпоредби договорите на държавните нотариуси се прекратяват на първи март.
"До 2 март ще изпратим на Съвета на нотариусите новата заповед за провеждане на конкурс", съобщиха от Министерството на правосъдието. Тя ще бъде обнародвана в Държавен вестник до края на март. През април кандидат-нотариусите ще могат да подават документи за участие в конкурса, твърдят служителите на Гоцев. Списъкът на допуснатите ще бъде обявен в края на месеца, а грешките ще се коригират в седемдневен срок. Първият тур от конкурса е предвиден за 18 юни, съобщиха от правосъдното ведомство. Устното събеседване пък ще започне четири дни по-късно и ще продължи една седмица. Одобрените нотариуси ще бъдат обявени на 2 юли, а резултатът от изпитите може да се обжалва в 14-дневен срок. Август е предвиден за регистриране на новоръкоположените нотариуси, а септември - за свикване на общо събрание на камарата, сочат разчетите на Гоцев и подчинените му. Така че до есента нотариусите ще я карат постарому.
Предстоящо
Фонд "Земеделие" кредитира производителите на захарно цвекло
Фонд "Земеделие" обяви началото на целева програма за насърчаване производството на захарно цвекло, реколта 1998 г. Земеделските стопани могат да ползват две отделни, паралелно действащи финансови линии - преференциален кредитен ресурс и премия за всеки договорен и изкупен тон захарно цвекло. Срокът за ползване на финансовите линии е от 15 февруари до 15 ноември т.г.
Целевото финансиране е предназначено за физически и юридически лица, които са регистрирани като "земеделски производители" в съответното областно управление "Земеделие, гори и аграрна реформа". Кандидатите не трябва да имат стари неизпълнени задължения към фонда. Тези, които ще ползват преференциалния кредит, трябва да са застраховали посевите, обект на договора. Условието не е задължително за стопаните, които ще ползват премията. Задължително условие за всички е да сключат предварително договор за реализация на произведеното цвекло с лицензиран от земеделското министерство търговец (захарен завод).
Фонд "Земеделие" субсидира с 50% от действащия основен лихвен процент на БНБ лихвата по отпуснатите от търговските банки целеви кредити. Търговските банки, които желаят да предоставят собствен паричен ресурс за тази цел, трябва да сключат договор с фонда.
Кредитите ще се отпускат само за закупуване на торове, хербициди, инсектициди, гориво-смазочни материали и за извършване на външни механизирани услуги, свързани с пролетните предсеитбени мероприятия, отглеждането на посевите и прибирането на реколтата. Торовете и препаратите трябва да бъдат купени от лицензирани производители и търговци, а гориво-смазочните материали - от фирми с предмет на дейност производство и търговия с гориво-смазочни материали. С преференциалния кредит няма да се финансират разходите за труд и есенните предсеитбени мероприятия.
Заемите ще се предоставят на три транша срещу фактури за закупени стоки и извършени услуги. Кредитът по първия транш ще се отпуска в размер 31 000 лв. на договорен засят декар. С други думи, всеки земеделец може да се договаря с търговската банка за максимална сума на отпуснатия кредит, като умножи договорените засети декари по определения норматив от 31 000 лв./дка. Периодът за договаряне и усвояване на ресурса е от 15 февруари до 30 април т.г.
Нормативът за втория транш е 20 000 лв. на договорен засят декар. Времето за договаряне и усвояване на заема е от 1 май до 30 юни т.г. До втория транш няма да се допускат земеделски производители, които не са засели със захарно цвекло декларираните площи. За целта е необходимо официално удостоверение, издадено от районните служби по земеделие. Третият транш е с норматив 17 000 лв. на договорен засят декар. Срокът за договаряне и усвояване на този кредитен ресурс е от 15 септември до 15 ноември т.г. От този транш не могат да се ползват земеделски производители, които не са използвали целево средствата от първия и втория транш.
Крайният срок за погасяване на преференциалния кредит е 30 ноември 1998 г. След тази дата фонд "Земеделие" ще преустанови субсидирането на лихвата, която производителите дължат на търговските банки.
Фондът предоставя и
Стопаните трябва да продадат договорените количества захарно цвекло за преработка на лицензирания търговец (захарен завод). Продадените количества се удостоверяват чрез поименни фактури, заверени от търговеца, районните земеделски служби и областните земеделски управления. За да получат парите, производителите трябва да подадат типова молба до фонд "Земеделие" в срок до 30 ноември т.г. Фондът обещава да изплати премията до 20 декември т.г. Парите ще се превеждат по сметка на земеделския стопанин, открита в търговска банка или в ДСК.
Държавен вестник
ПРЕДСТОЯЩИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ
Нелоялен внос пак притиска родните птицевъди
Себестойността на килограм пиле е 3185 лв., изчисляват родни производители. В същото време пилета се продават по цени на едро за 2900 лв./кг. Причината е в засиления дъмпингов внос на птиче месо. На всеки килограм българските птицевъди имат гарантирана загуба от 300 лв. Около 3000 тона птиче месо залежава в складове.
Цената на пилешкото месо в САЩ е 670 долара/тон, транспортните разходи са 300 долара/тон. Като се прибавят митото и ДДС, килограм американско пернато би трябвало да струва 3706 лв. без печалба за търговеца. Вносните пилета от Гърция и Турция би трябвало да струват по 3557 лв./кг, ако са платени транспортните разходи, митата и ДДС, пресмятат производители.
Редица държави субсидират и производството, и износа на птиче месо. "Така се стига до парадокса пилето да е по-евтино в Саудитска Арабия, отколкото в САЩ например, макар че американците са сред най-големите производители на птиче месо", казва проф. Борис Стоименов, председател на Съюза на птицевъдите у нас.
У нас производителите на яйца и пилета не получават субсидия. За защитна мярка служи специфичното мито. Когато импортните ограничения действат, няма никаква заплаха за родния производител, е общото мнение на хората от бранша. Но в митническия режим има официални пробойни.
За разфасовки от домашни птици и за охладено птиче месо митото е 20% и съответно 25% на тон в зависимост от това откъде се внася. Целите пилета се обявяват като разфасовани или охладени. Охладеното месо има срок на годност 3-5 дни. Ясно е, че за това време не може да пристигне читаво охладено пиле от САЩ, но митничарите по правило си затварят очите срещу съответни финикийски знаци.
Продължава и усиленият внос на яйца от Холандия, Гърция, Турция. Голяма част от тях са малки по размер. И докато в страните производителки се продават според теглото, у нас цената е на бройка. "Дребните яйца по правило са 4-8% от цялото производство. Те се събират по-дълго време и затова престояват по складове. Това понякога крие опасност от проникване на микроорганизми от черупката във вътрешността на яйцата", предупреждават специалистите. В същото време родни производители са принудени да продават яйца за люпене като яйца за консумация. А себестойността на яйцата за люпене е два пъти по-висока.
За първи път у нас има достатъчно количество пълноценни комбинирани фуражи за птици, отчитат статистиците. Разрешен е и безмитен внос на соев шрот. Няма квота за безмитен внос на ваксини, лекарства, минерални добавки. Разполагаме с висококвалифицирани кадри. Частната инициатива е допълнителен стимул за отрасъла (над 83% от птиците и над 90% от яйцата и птичето месо се произвеждат в частния сектор). "Чрез внос на евтино птиче месо по 850 хил. тона годишно (главно бутчета) по цена 750 долара за тон в Русия бе съсипано до крак местното производство на птиче месо. Ако това стане и у нас, вносителите ще ни диктуват каквито си искат цени след време", коментира проф. Борис Стоименов.
Срокове
Инфлацията през януари е 2.1 на сто
Инфлацията през януари е 2.1 на сто при 1.5 на сто през декември, съобщи по предварителни данни Националният статистически институт. Окончателното число на инфлацията ще стане ясно през март. В момента се актуализират теглата, с които потребителските стоки ще участват в определяне на индекса на потребителските цени през 1998 г. През миналия месец най-силен фактор за скока на цените на потребителските стоки са цените на пресните зеленчуци, коментират статистици. На тях се дължи 1.5 на сто от общата януарска инфлация. През следващите месеци се очаква върху индекса на потребителските цени влияние да окаже и ревалоризацията на активите на предприятията. Това ще увеличи разходите им за амортизация, което най-вероятно ще послужи като повод (особено за монополистите) за покачване цените на продукцията.
И през миналия месец левовите спестители са реализирали отрицателен доход (реална загуба) по спестяванията си в левове. На всеки сто лева в банка депозантите на срочен влог са загубили 1.81 лв. Средната лихва по едномесечните срочни депозити остана ниска и през януари бе 0.25%.
Инвестициите в държавни ценни книжа са били по-атрактивни от срочните депозити през миналия месец. През януари обемът на продадени целеви емисии съкровищни бонове за небанкови институции, граждани и фирми е 10.173 милиарда лева по номинална стойност. За сравнение - през декември продажбите на целеви ДЦК възлизат на 8.844 млрд. лева. През януари се е повишил интересът към тримесечните краткосрочни съкровищни бонове и 12-месечните целеви ДЦК.
Въпреки колебанията на щатската валута през януари и печалбата на инвеститорите в долари не е надхвърлила инфлацията. През миналия месец активите в щатска валута са донесли доход от курсови разлики в размер на 0.07 на сто.
През януари цените на хранителните стоки са се увеличили с 3.5 на сто. През януари най-много са поскъпнали пресните зеленчуци - с 50 на сто. Цените на млеката имат увеличение с 1.5 на сто, а групата стоки млечни произведения и яйца - с 1.8%. Има повишение и в цените на някои видове месо. Свинското през януари е с 2.9% по-скъпо от декември, агнешкото със 7.9 %, овчето - с 4.9%. Месните продукти са с по-ниски цени.
Десет пъти по-висока такса смет ще плащат фирмите в София
Нов годишен размер на такса смет за фирмите в София определиха през миналата седмица столичните общински съветници. Таксата за битови отпадъци ще зависи от броя и вида на съдовете, в които се изхвърля боклукът. Сумата е различна за всеки столичен район, като най-скъпо ще е извозването на сметта и поддържането на чистотата в общините "Подуене", "Слатина", "Панчарево", "Искър", "Кремиковци" (виж таблицата). "Средното увеличение на таксите е около 10 пъти спрямо размера им през миналата година, а от тази година в таксите влизат и разходите по почистване на улиците", обясни Венцислав Николов, зам.-кмет по финанси на столична община. Честотата на извозване на сметта ще бъде 3.5 пъти на седмица на по-малките съдове и по един път на седмица за контейнерите.
Когато предприятието или фирмата не е подало декларацията в срок, обявило е по-малко от необходимите му съдове, не изхвърля боклука на определените за това места, се заплаща такса в размер на 8 на сто от данъчната оценка на жилищните и нежилищните му имоти. Според закона за местните данъци и такси е предвидено от наказателната такса да се приспада вече платената част и разликата да се олихвява.
Предприятията пък, които не са извършили ревалоризация на активите си към 31.12.1997 г., ще заплащат такса за битови отпадъци в размер на 100 на хиляда върху данъчната оценка на имота, предвижда регламентът на общината. В районите, където фирмите по чистота нямат маршрути за сметоизвозване, таксата за ползване на депа ще е 65 на сто от нормалния размер на такса смет. Фирмите и предприятията трябва да внесат първата вноска от такса смет до 31 март, а останалите три плащания са съответно до 30 юни, 30 септември и 30 ноември. При плащане на таксата още в първия срок се прави отстъпка от 5 на сто от дължимия годишен размер на таксата.
Общо около 40 милиарда лева ще са необходими за извозване боклука и за почистване улиците през тази година, показват сметките на Венцислав Николов. Около 65 на сто от тях ще дойдат от такса смет на фирмите и 35 на сто от гражданите. Реално обаче гражданите ще започнат да плащат такса за изхвърляне на боклука едва след средата на годината. Тогава се очаква да бъдат готови новите данъчни оценки на имотите им. По закон до 31 март те трябва да подадат данъчни декларации за имущественото си състояние.
Търговията с авточасти минава на лицензионен режим
Доставка, съхранение, търговия и сервизна дейност с резервни части за моторни превозни средства вече ще може да се извършва само след лицензиране на фирмите, които ги извършват, се регламентира в наредба, която кабинетът прие през миналата седмица. "Целта на документа е да се ограничат кражбите на автомобили заради продажба на резервни части от тях", каза министърът на търговията и туризма Валентин Василев. Лицензи няма да се искат само при търговия с резервни части за селскостопанска техника. Разрешителните за работа с резервни части трябва да се получат в срок от четири месеца след влизане на документа в сила.
Търговската дейност с употребявани резервни части ще трябва да се извършва само в специализирани магазини, които трябва да имат регистрация в съответното областно поделение на Националната комисия по търговия.
С нормативния документ се посочват и изискванията към продажбата на резервните части втора употреба, а именно на видно място в магазина да бъде обявено, че предлаганата стока е употребявана и се продава без гаранции. Търговците, които изкупуват стари части от граждани, ще трябва да описват в специална книга, прошнурована и регистрирана в данъчната служба по местонахождение на магазина, регистрационния номер на автомобила, от който са частите, паспортните данни на собственика му или пък на този, от когото се изкупуват резервните части. При продажбата на вече употребявани резервни части търговецът задължително трябва да издава и фактура, в която да се посочват всички данни на купувача.
Когато се продават или се ползват резервни части при ремонт на двигатели, блокове за двигател, купе, рама, във фактурата се вписват и други техни характеристики. При употребяваните резервни части в отчетния документ освен номер и дата на издаване на митническата декларация по внос се посочва и регистрационният номер на моторното средство, от което са демонтирани.
Заявлението за разрешение се подава до министъра на търговията и туризма чрез съответното областно поделение на Националната комисия по търговия, която се намира в месторегистрацията на търговеца. Заявлението трябва да е придружено със заверено копие за вписване в търговския регистър, копие от регистрация по БУЛСТАТ, удостоверение за данъчна регистрация, списък на магазините, складовете, офисите за каталожна търговия, свидетелство за съдимост на търговеца или неговия представител. Към заявлението за лиценз трябва да се приложат и декларация за задължение в магазините да се продават само резервни части със съответните идентификации, договор за придобити права за продажба на съответните части.
Окомплектовано със съответни документи заявление се разглежда от комисия, назначена от търговския министър, в срок от два месеца след подаването им. Комисията съответно предлага на търговския министър да издаде заповед за лиценз или пък да го откаже. Министърът има право на отказ за лиценз, когато търговецът не представи необходимите документи, при пропуски по тях, които не са отстранени преди подаването им. Отказ за лиценз следва и в случаите, когато искането за разрешение е направено в срок до три години от отнемане на предишен лиценз за търговия или пък преди изтичане на една година от вече получен отказ за лиценз. Заповедта на търговския министър обаче може да се обжалва по съдебен ред. За издаване на разрешително за търговска дейност с резервни части с автомобили ще се заплаща такса, определена в тарифата за таксите, събирани от търговското ведомство. Лицензите ще се издават за срок от три години за търговска дейност с нови резервни части и за една година при дейност със стари части. Разрешителните няма да се продължават автоматично, а трябва да се кандидатства за нов лиценз.
