Иначе спасителите отричат каквато и да е възможност за разцепление. Новост е обаче фактът, че 2/3 от оранжевите депутати не отричат наличието на вътрешни спорове. В силните времена на Доган такова нещо не можеше да се случи. А крачката от спора до разцеплението е малка. Особено като основният сплотяващ елемент не е идеологически, а финансов.
Дори политическата академия, която си организира ОНС, не им помогна да открият що за политическа сила са. А липсата на отговор разклати сериозно даже политически мастодонт като БСП.
Междувременно всяка от съставките на ОНС почна да придърпва вниманието към себе си (осъзнато или не). Луджев почти самосиндикално поведе битката с Бонев. Каракачанов доби самочувствие след приемането на законопроекта му за кредитните милионери и сега се е захванал с нова законодателна задача - обезщетяване на пострадалите от финансовите пирамиди. А Доган се посвети на държавния глава. Въпрос на приоритети.
"Правителство на националното доверие - осъзнато и очаквано предизвикателство към президента на републиката" - в това изявление на Стоян Денчев (неангажиращ политическата си сила) проличава завръщането на ДПС към собствените му корени. В основата на преструктурирането на политическото пространство от 36-ото Народно събрание, довело до падането на правителството на Филип Димитров, лежаха няколко скандала (които после се оказаха пресилени) и враждата между тогавашния президент Желю Желев и наследилото го ръководство на СДС. Въпреки че Желев бе използван само като параван за оставката на първия син кабинет, противоречията доведоха люспите, които докараха любимото на мултаците Берово правителство.
Сегашният рефрен на бившите балансьори е позицията на президента по проблемите с газовите доставки, въпреки че Петър Стоянов отрича да е казвал пред Рем Вяхирев и Виктор Черномирдин, че "Овъргаз" може да остане в "Топенерджи". Според ОНС президентът бил "по-гъвкав и внимателен", имал по-конструктивна позиция по проблемите с газа за разлика от Иван Костов, чиято политика била "твърде губеща". За да е пределно ясно за какво става въпрос... Стоян Денчев обясни алтернативния път за реформата - служебно правителство, назначено от президента, което би действало по-ефективно. Споменът за Софиянски, с който бе направен опит за противопоставяне на Иван Костов в самото СДС, явно още сгрява душата на националните спасители. Стоянов обаче няма романтичните и дисидентски мечтания на Желев... Иначе ОНС иска простички неща - да си отглежда съветниците (и съответно да им издава пропуски), да не им се месят в спомоществователството, да си прокарат угоден закон за лобизма, а накрая, ако може, и едно коалиционно правителство.
САЩ: България не е забравена
Първото работно посещение на президента Петър Стоянов в САЩ (5 - 14 февруари) е събитие, което не приключва с традиционното ръкостискане с президента Клинтън в Овалния кабинет на Белия дом.
Политическите резултати от тази визита са с дългосрочен ефект и значение не само за България. С подписването на съвместната декларация "Партньорство между България и САЩ за една нова ера" във Вашингтон всъщност беше оповестена новата американска стратегия за Югоизточна Европа - "насърчаване на мирното разрешаване на споровете, борбата с организираната престъпност и стабилизирането на демократичните и икономическите реформи". САЩ насочват вниманието си към Балканите по нов начин. Става дума за политическа и финансова ангажираност на Щатите в региона не само за опазване на мира, както беше досега в Босна, а превантивно чрез съвсем конкретен план за действие, който предвижда проекти, при това финансово обезпечени, в "икономическата и търговската област, политико-военните въпроси и сътрудничество в прилагане на законите".
Цялата патетична риторика на декларацията, която беше оповестена на познатата поляна пред Белия дом във вторник след срещата с Клинтън - "за нова ера в българо-американските отношения", за "ново начало", е силен знак за пробив на България в американската външна политика, в която досега не присъствахме като част от стратегическите й приоритети.
В един доклад на Държавния департамент, в който се обосновава сегашната подкрепа за България, първото изречение звучи така: "Макар и малка, България е важна за САЩ, тъй като тя е разположена на стратегическия път на нефта и на газа и без нея не е възможно развиване на ресурсите, идващи от Централна Азия. " През тази призма всичко, което се случи по време на изключително наситената със срещи визита на българската делегация, може да бъде осмислено в дълбочина.
За България се мисли като за стратегически важна, не само по разположение, а като за стабилна зона в една нестабилна част на света, където петролът и газът са фактори. Тази позиция на САЩ съвпада с българския интерес - възможност за алтернативни енергийни ресурси.
Болната за България тема не е облечена с формулировка в съвместната декларация, но според български участници в разговорите не е отмината. След срещата в Белия дом с американския президент Клинтън, с вицепрезидента Гор и с държавния секретар Мадлин Олбрайт на въпрос на "Капитал" президентът Стоянов отговори така: "На такава среща не можем да чертаем трасета, но говорихме за възможностите за пренос на газ от каспийския басейн. И за желанието ни да получим много ясна подкрепа, включително и от финансовите институции за инфраструктурните проекти, които са от такова ясно значение и за България, и за региона."
Политическият резултат от визитата на Петър Стоянов във Вашингтон е новата характеристика на нашата кандидатура за НАТО, която оттук нататък ще придружава българските усилия в тази посока. Това, че България беше наречена "възможно най-силният кандидат за членство в НАТО", не е само фраза.
След срещата в Сенатската комисия по външна политика с decisionmakers на американската външна политика сенаторът Пол Маккейн каза: "Ние ще положим усилия, за да помагаме на България да получи средства от Световната банка и МВФ, както и в осъществяването на икономическа помощ, необходима за по-нататъшното й развитие. Смятам, че това е най-важният резултат от разговорите на президента Стоянов в американския Конгрес. Ние сме уверени, че срещата му в Белия дом е била важна. Президентът Клинтън ме информира, че възнамерява да подкрепя по всеки възможен начин тези програми. И накрая искам много ясно да кажа, че трябва да се отнесем много сериозно към България, когато пристъпим към по-нататъшното разширяване на НАТО.
Много емоционално на вечерята във "Фрийдъм хауз" - авторитетна неправителствена организация с активна роля във външната политика на САЩ, на която присъстваха Збигнев Бжежински, Джийн Къркпатрик, Франк Карлучи и други известни личности, вицепрезидентката Мира Барета попита Петър Стоянов: " Господин президент, можеше ли някой да си представи, че човек, стартирал с No51, може да спечели златен медал - става дума за олимпиадата в Нагано - защо страната ви да не направи същото?"
Такива окуражителни жестове имаше много, но като цяло тук, за първи път след срещата за разширяване на НАТО в Мадрид, България получи политическо ниво, каквото Румъния получи със стратегическото партньорство още тогава.
Вече може да се твърди, че
Ако до Мадрид България и Румъния бяха в различни групи, сега изведнъж България се оказа на стратегическо партньорско ниво, каквото румънците имаха още тогава. При това положение сивата зона, в която оставаме до следващия приемен изпит, не изглежда толкова мрачна и безперспективна. Както каза сенаторът Пол Сорбейнс от Сенатската комисия по външна политика, където в момента на посещението на българската делегация вървеше слушане по разширяването на НАТО и домакините излизаха да гласуват, "сегашното разширяване на НАТО няма да бъде краят, а само началото на този процес".
Паралелните срещи на Надежда Михайлова и участието й заедно с външните министри на Чехия, Полша и Унгария, вече членки на НАТО, в конференцията, организирана от авторитетната "Нова атлантическа инициатива", на която говори и държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт, бяха случайно, но щастливо съвпадение. Разбира се, във Вашингтон има и мнения и нюанси, които невинаги ни допадат, но поне българският елит ги научи от източника. На срещата в Белия дом например Мадлин Олбрайт е изказала мнение дали да не помислим още дали тези разходи за НАТО сега си струват, не е ли по-добре да ги вложим в реформата. Много интересно е и мнението й за паралелния процес - разширяването на Европейския съюз, другият български стремеж: "Обвързването на членството в една институция с членството в друга не е в интереса на САЩ... Ние сме водачи в НАТО, ние не сме дори членове на ЕС. Изискванията за членство в ЕС са много по-различни от изискванията за членство в НАТО. Няма смисъл двата процеса да вървят паралелно нито за ЕС, нито за НАТО. " И ако в София има някакви илюзии, добре е да бъде чуто и това: "НАТО е военен съюз, не е социален клуб, както не е и аристокрация."
Може би добрият ефект дойде и от това, че членовете на българската делегация отговаряха без разминавания и противоречия помежду си, личеше си солидна предварителна подготовка, което вече говори за единна политика и нов стил. И когато имаше импровизации, те бяха за освежаване на дискусията. Особено в края на посещението, когато на всички стана ясно, че има пробив в българо-американските отношения, Стоянов се освободи от естественото първоначално напрежение и започна да се шегува повече и находчиво. С това освободено от догми държание българският президент стана симпатичен на своите американски домакини и вече ще бъде различаван като политически лидер.
Досега основният проблем на българските политици беше, че никога или много рядко имаха директен контакт с Вашингтон. Общуваха само администрация с администрация и някои неправителствени организации. Сега Олбрайт свързва България с Надежда Михайлова, топлото отношение към която си личи дори в това да я помоли съвсем лично да прочете предварително доклада й за конференцията за НАТО. Клинтън ще познава Петър Стоянов и с шегите, а Хилари Клинтън - Антонина Стоянова, още повече че е приела поканата да посети България, което също е новина, от която неправителственият сектор особено ще се зарадва.
Колкото и добре да описва президентът реформата в Българската армия, ВПК и разузнаването, ефектът нямаше да бъде същият, ако до него не седяха новите лица на тези институции - ген. Михо Михов и Димо Гяуров. А така директно казваше на събеседниците си - самият факт, че с мен е шефът на българското разузнаване, на когото преди знаехте само името, показва, че промяна има. Другият пример е ген. Михов, двете добри назначения, които впечатляват тук.
Въобще Петър Стоянов демонстрира във Вашингтон наживо двете неща, за които американците най-малко вярват, че е извършена реформа - армията и разузнаването. Той излезе и каза - има реформа, това са хората, които я вършат, и това са други хора - различни като имена, като поведение и в това сами можете да се убедите. Дори очакването във Вашингтон да дойде нов български посланик е част от тази акция за озониране на политическия климат, в който се развиват отношенията между двете страни.
Цялата идея на визитата беше построена върху идеята да бъде представена другата България. Беше им демонстрирано, че това, което досега са знаели за нея, вече не е вярно или най-малкото остаряло. Че сме сателити или поне първи приятели на Москва, не е вярно, не важи. Че сме държава, която се проваля в реформите, не е вярно. В тези усилия българският президент имаше добри лични попадения - на въпроса за инфлацията в България, който беше изграден върху цената на трамвайния билет от 6 стотинки преди, Стоянов, вместо да спори или да борави с цифри, се пошегува: Да, има инфлация, но вашата информация е остаряла, просто не важи, България е различна. Или пък, когато се стигаше до темата за инвестициите, даде думата на шефа на Агенцията за чуждестранни инвестиции, но преди това перифразира латинската поговорка "Който плаща навреме, плаща два пъти" така - "който плаща на времето, плаща два пъти". Това убеди слушателите повече, отколкото, ако беше говорил надълго и нашироко - инвестирайте сега в България, утре ще е късно.
Ситуацията беше много тежка медийно - Америка слуша, гледа и коментира нонстоп сексскандала в Белия дом. Дори когато Стоянов излезе от Белия дом след срещата си с Клинтън, първият въпрос, който му зададоха американските журналисти, беше в какво настроение беше Клинтън. На този фон статията на Петър Стоянов във "Вашингтон пост", срещите в "Ню Йорк таймс" и корпорация "Форбс", интервюто наживо по СNN поразкъсаха информационната мъгла около България, което тук е важно.
Интелектуалното пиратство е от най-поставяните. Но като че ли предварителната подготовка на Стоянов на моменти ги изпреварваше, което си беше добре улучена реакция - да, вече взимаме законодателни и полицейски мерки. Впрочем при срещата с министърката на правосъдието Джанет Рино се видя, че това тук е известно, но не е достатъчно. На тези очаквания Стоянов отговаряше с фалцово движение: "Предпочитам директно да разкажа за това, което сме направили, отколкото да бъда в ролята на човек, когото питат защо не е направено. Не само България, но която и да е държава не може сама да се справи с проблемите на организираната престъпност. Интеграцията в престъпния свят върви по-бързо и като че ли по-успешно от интеграцията между държавите в борбата срещу организираната престъпност. Освен кооперирани действия между нашите страни в областта на законодателни, икономически и полицейски мерки изключително важно според мен е засилването на инвестиционния процес в тази индустрия. Това е най-стабилният, най-интелектуалният начин да се ликвидира веднъж завинаги такъв тип престъпност, каквото е интелектуалното пиратство. Така че лобирайте за натоварване на българските мощности с американски поръчки. За да може нелегалният бизнес да стане легален и високият интелектуален потенциал на тези хора да бъде впрегнат в легален бизнес."
На срещата си с в Белия дом към тази теза Стоянов е прибавил и предложение в София да се учреди балкански информационен център за координиране на борбата с организираната престъпност. Борбата с престъпността, нелегалното пребиваване на хора и наркотрафика, корупцията cа
За да бъде катализиран успехът на визитата, въпросът е какво ще направи българската страна оттук нататък. Даден е добър старт, но как ще се развият установените контакти на административно ниво е работа на изпълнителната власт. Стоянов само подготви политически терена: "Рано е да се говори в цифри за икономическата помощ, която ще получим от Америка. Виждам значението на декларацията като признание от страна на САЩ за това, което аз винаги съм се стремил да представя като политическа гаранция за необратимостта на процесите в България. Това според мен е много важно, защото едно е, когато българският президент се опитва да убеди на всички форуми деловите срещи на САЩ, че у нас има второ реформистко правителство, че процесите са необратими, че си струва да се инвестира в България, друго е, когато този сигнал дойде от страна на Съединените щати. Американската дипломация потвърди това, което ние казваме в продължение на една година. Ако питате мен, това е най-големият успех от моето посещение", коментира самият той.
Сега е ред на Иван Костов и на неговия екип, които трябва да инкасират конкретния ефект.
Повече по темата.
Вече имаме по-ясна програма за присъединяването на България към ЕС
"Партньорство за присъединяване" е новият инструмент на Европейския съюз, чрез който ще се преценява готовността на кандидатстващите страни да изпълнят критериите на 15-те. Партньорството цели да обедини всички форми на подготовка за членство в Евросъюза в единна програма, за да могат по-лесно да бъдат преодолени трудностите, които кандидатите срещнаха при изпълняването на критериите от Копенхаген (1993 г.) - политически, икономически и способност за поемане задълженията на членството, както и качеството на административните структури, отговарящи за прилагането на европейското право. Именно поради неизпълнението на тези изисквания България бе оставена във втората вълна на разширяване на ЕС.
Основните проблеми пред България според евроекспертите са невъзможността на страната да се справи с конкурентния натиск на пазарните сили в съюза и особено неприетата правна рамка на вътрешния пазар на ЕС. До момента едва около 20% от необходимите закони, посочени в Бялата книга, са част от нашето законодателство. В книгата са описани 23 основни сфери от вътрешния пазар на евросъюза и около 200 документа, които ние имаме интерес да приемем, за да се приближим към западноевропейските стандарти. Затова 15-те искат да подготвим до края на март Национална програма за прилагане на законодателството на Европейския съюз. Според евроекспертите в този документ "по-малко трябва да се набляга на минали достижения и повече на плановете, интегриращи всички елементи на стратегията, т.е. определянето на проблема, необходимите институционални реформи, структурни нужди, екипите, законодателните и процедурните подобрения, както и финансовите нужди за процеса по присъединяването". В края на 1998 г. Европейската комисия ще анализира националната програма и ако в нея са посочени изчерпателно нужните промени в българската правна рамка и има реалистични срокове за тяхното изпълнение, Брюксел може да вземе решение за започване на преговори със страната. Приемането на европейското законодателство се превръща в основен критерий, определящ готовността за членство в ЕС.
В краткосрочен период от България се иска да конкретизира икономическата си програма - изпълнението на правителствената програма, особено в частта й за приватизация на държавната собственост и преструктуриране на промишления, финансовия и селскостопанския сектор, както и увеличение на чуждестранните инвестиции. Една от основните препоръки на евроекспертите е страната ни в най-кратък срок да приеме закон за държавната администрация. Освен това от ЕС препоръчват засилване на административните структури, отговарящи за финансовия надзор, екологията, ядрената безопасност, митническия контрол, растителната и ветеринарната защита, по-специално на външните ни граници. През тази година България ще трябва да приеме правната рамка, уреждаща защитата на интелектуалната и индустриалната собственост, нов закон за конкуренцията, законодателство за наблюдение на държавните помощи и поръчки и промени в регулациите на данъчното облагане и финансовите услуги. Борбата с организираната престъпност и корупцията, както и подобрението на граничния контрол са едни от най-важните проблеми, очертани от Еврокомисията, въпреки че им е отделено сравнително малко място - тяхното решаване може да доведе до отпадането ни от негативния шенгенски списък. Препоръчва се България да въведе и по-строго екологично законодателство и конкретни програми за подобряването на околната среда. Едно от изискванията на Евросъюза е дългосрочна стратегия за енергетиката и поемане на реалистични задължения за затварянето на ядрени реактори (т.е. не незабавно).
Новото в партньорството е задължението на кандидатите да поемат конкретни ангажименти и съответно, ако "липсва елемент, който е основен за продължаването на предприсъединителната помощ, в частност - ако не се зачитат задълженията, съдържащи се в европейските споразумения и/или няма значителен прогрес по изпълнението на критериите от Копенхаген... Европейският съвет може да предприеме стъпки по отношение на цялата помощ, дадена на кандидатстващата страна".
Преди седмица на свое извънредно заседание правителството обсъди Национална програма за прилагане на законодателството на Европейския съюз. Тя трябва да бъде окончателно готова до 28 февруари. В същото време кабинетът прие стратегия за развитието на административната реформа, която според външния министър Надежда Михайлова "е един от основните приоритети на правителството - активизирането и адаптирането на българската администрация към изискванията на ЕС" и задължи министър Марио Тагарински да представи по-детайлен план до 20 февруари. До 1 май министерствата на външните работи, на държавната администрация и на правосъдието и правната евроинтеграция трябва да разработят програма за подготовка на кадри по европейска интеграция, а до средата на настоящата година външното министерство трябва да внесе доклад за подготовката на българските експерти, които ще водят преговори за членството на България в евросъюза.
Националната стратегия за подготовка на Република България за членство в Европейския съюз (разгледана на същото заседание) трябва да очертае времевия хоризонт за подготовката на България за членство в ЕС. Иван Костов заяви, че "вече са ясни всички времеви рамки на стратегията" - краткосрочна през 1998 г., средносрочна - за периода от 1998 до 2001 г., и дългосрочна до момента на присъединяването ни към 15-те. "В рамките на тези периоди планираме изпълнение на тази програма, ще я актуализираме и т.н. " Премиерът е настоял всички министерства и ведомства да предоставят своите виждания на Министерството на външните работи, което да обобщи и представи окончателния вариант на стратегията до средата на месец февруари, за да се избегне поредното протакане - стратегията се изготвя вече няколко години. Било е постигнато съгласие тя да бъде в по-кратък формат, за сметка на Националната програма за прилагане на законодателството на Европейския съюз, която всъщност ще бъде разглеждана от Брюксел и от която ще зависи скоростта, с която "България ще се движи в собствената си пътека" (Иван Костов).
Правителството прие и програма, която да направи по-сериозни усилията на България да навакса изоставането си от страните, които вече започнаха преговори с Евросъюза. До 10 март Министерството на външните работи ще представи в Министерския съвет проекти за кандидатстване за финансиране от фондове на ЕС по "ускорената подготовка за преговори". Тези фондове са специално създадени за подпомагане на петте страни от втората интеграционна вълна (сред които е и България) за преодоляване на недостатъците, посочени в становищата на Европейската комисия (ЕК) от миналата година. Основно ще се финансират три области, наречени ключови приоритети - приватизацията, насърчаване на преките външни инвестиции и борбата с корупцията и организираната престъпност. За тази цел Брюксел е заделили за петте страни 100 млн. ЕКЮ за две години. Ще се финансират тези проекти, които изпълняват критериите на ЕК и бъдат най-бързо представени пред 15-те. Проектите обаче трябва да са готови и представени в Брюксел до 15 март, а до момента все още не е ясно с какво точно ще кандидатстваме и отделните ведомства не са съвсем наясно с механизма за приемането на проектите. С това има опасност да изгубим възможността от финансиране за тази година, което ще доведе до поредното отлагане на преговорите с Европейския съюз.
Първанов репромоцира Вяхирев
Може ли синьото гориво да почервенее - този въпрос, макар и неизречен, цяла седмица витаеше в политическото пространство. И имаше защо. Вицепремиерът Евгений Бакърджиев не замина за Москва, в Кремъл не решиха кой ще преговаря с България, затова пък соцлидерът Георги Първанов обходи гордо "Червения площад" и накрая обяви - поканата за Бакърджиев ще дойде скоро, а основният преговарящ от руска страна ще бъде Вяхирев.
Както подобава на националноотговорна опозиция, преди да отлети за Русия, БСП-делегацията посети премиера. Първанов и Костов се разбраха по "националноотговорната позиция за газа". С опреснени знания соцлидерът полетя към Москва, а на "Позитано"20 начумерени опозиционери констатираха: "Консултира се с Костов, а нас не пита. " Други партийци обаче отбелязаха инициативата на Първанов като добър ход за подобряване на политическия имидж на БСП.
Пътуването на соцръководството формално съвпадна с пребиваването на президента Стоянов в САЩ и с поредния момент на несигурно газово затишие.
Логично възниква въпросът защо точно сега БСП проводи делегацията си. Всъщност пътуването се готви още от юни месец. В периода 18-26 юни 1997 г. членът на Изпълнителното бюро Красимир Премянов и Сергей Станишев, представител на международния отдел на БСП, осъществиха работни срещи в Русия за размяна на информация и подготовка на посещение на председателя на ВС на БСП в Москва. Поради технически причини обаче визитата се отложи за есента. Тогава Първанов трябваше да замине заедно с Николай Добрев. Последва второ отлагане пак по технико-газови причини.
Малко след това обаче за руската столица замина парламентарна делегация, водена от Йордан Соколов, в която нямаше соцпредставител по "вътрешнопартийно причини". С този детайл формално се обяснява сегашното посещение по покана на руската Дума.
Случайно или не, соцделегацията отпътува в удобен момент, изгоден за партията, защото току- виж Първанов се върнал на бял кон с газово знаме в ръка, реализирал идеята за политически посредник - нещо, което Александър Томов така и не успя да направи въпреки голямото си желание.
Моментът беше удобен и за руската страна - като поредна възможност да размаха пръст към управляващите в България този път чрез опозицията.
По стечение на неизяснени обстоятелства соцлидерът полетя за Москва в един самолет с шефа на "Овъргаз" Сашо Дончев. Просто детайл.
Първата московска новина дойде след разговор с председателя на Комисията по международните въпроси на Думата Владимир Лукин. Георги Първанов потвърдил позицията на БСП за обществен дебат и референдум за членството ни в НАТО - теза, която е стара почти колкото партията и трудно може се нарече изненадваща. Друг е въпросът дали е политически далновидно да се започва отново този дебат с Москва в потенциално взривоопасна газова атмосфера.
Още повече че и крайната рекапитулация на посещението пак си беше газова.
След разговорите на Първанов с Юрий Греков, заместник-министър на външноикономическите връзки и търговията, беше оповестено - организационно-техническите проблеми по газовите доставки трябвало да се решават с преки контакти с "Газпром". И това в момент, в който българското правителство чака да бъде посочен кой ще преговаря с България с надежда, че няма да е от администрацията на руската газова компания.
Анализирайки чутото по време на политическите си контакти в петък, Първанов оповести: "Русия чака предложение за комплексно решение на всички организационно-технически проблеми. Поканата от Москва ще дойде скоро. От руска страна преговорите ще води Рем Вяхирев, но ще бъде осигурена една формална среща с министър, за да бъде спазен протоколът."
Това изявление беше последвано от "сурова" пресконференция на Вяхирев на връщане от Италия. На нея шефът на "Газпром" обяви, че България има прекалено много претенции към Русия.
Въпреки заканите си да не навлиза в газовата материя, БСП-лидерът направи едно нещо в Москва - промоцира Рем Вяхирев като "новия" руски ас на масата на преговорите. При това, без да изчака официална реакция от Москва.
Левицата демонстрира, че още има своите контакти и може да свърши някое и друго народополезно дело. Соцлидерът проведе срещи на добро ниво от гледна точка на протокола - със секретаря на Съвета за сигурност на Руската федерация Иван Рибкин, с шефа на горната камара на руския парламент Владимир Сударенко и, разбира се, с всевъзможни леви политически фигури.
Старите контакти обаче вода не стават. И може би за това най-дълго, 90 минути, Първанов разговаря със заместник-министъра на външните работи и бивш посланик в България Александър Авдеев. В типичния си стил дипломатът оценил българо-руските отношения като проблематични и отбелязал, че поводите за това не идват и няма да идват от Русия. "Отношенията трябва да се възстановят по делови път без излишна полемика. Министерството на външните работи високо оценява приноса на онези политически партии, които работят за развитието на двустранните отношения", казал Авдеев, като специално подчертал последователната роля на БСП в тази насока. Така че Първанов титулува Вяхирев за преговарящ, Авдеев потупа БСП по рамото и толкоз.
А иначе на "Позитано"20 много им се искаше, слизайки от самолета, Първанов да си припява - пусть всегда будет газ... Няма да има генерална промяна на външнотърговския режим
Валентин Василев - министър на търговията и туризма, пред в."Капитал"
Какво се цели с промяната на външнотърговския режим през 1998 г.?
- Външнотърговският режим за 1998 г. цели час по-скоро България да стане част от европейските и световните пазари. Той отразява всички досегашни международни споразумения, членството ни в Световната търговска организация, търговското споразумение за асоцииране с Европейския съюз и двустранните споразумения за свободна търговия с държави, с които сме сключили такива. Той е много по-либерален от външнотърговския режим през предишните години. Отпадат почти всички експортни такси, оставени са такси за износ само на живи животни, на суровини (кожи, дървен материал), някои отпадъци - цветни или черни. Остават таксите и за износ на семена от слънчоглед и олио, но те са намалени почти двойно - от 90 долара за тон на 90 марки. Голяма част от стоките, които бяха на разрешителен режим, вече могат да се изнасят свободно, без да се иска разрешение. На разрешителен режим са останали само 12 вида стоки, като това са продукти, за които се иска разрешение за износ и в страните от Европейския съюз - злато, сребро, упойващи вещества, ловно оръжие, защитени животински и растителни видове и необработен дървен материал. Много малко стоки са останали на регистрационен режим, но той не е пречка за търговията, тъй като регистрацията се извършва за 24 часа. Тя е с цел да се следи динамиката на вътрешния пазар. Отпаднаха редица ограничения за износ на зърнени култури - пшеница, ечемик, царевица. Бих казал накратко, че режимът е два пъти по-либерален, отколкото през миналата година.
Кои са чуствителните сфери от българското производство, които продължават да бъдат протекционирани, и няма ли това да противоречи на външните ни ангажименти?
- В споразуменията за свободна търговия с всички страни много бързо се либерализират промишлените стоки. Вече близо 80 на сто от промишлените стоки с Европейския съюз търгуваме в двете посоки без мита. Това важи и по отношение на страните в ЦЕФТА. По-бавно става либерализацията на търговията със селскостопанските стоки с цел запазване на интересите на местните производители. Но това е двустранно прието и в Европа, и в останалите страни, с които сме сключили двустранни споразумения. Либерализацията на търговията със селскостопански продукти ще продължи до 2001 г. Но пътят е този - да се намаляват ограниченията, докато Европа стане единен пазар и ние станем част от него. Така че нашите производители и търговци трябва да се съобразяват с това. Изследванията показват, че огромната част от хората у нас също искат това. Потребителите искат да купуват на нормални цени и не подкрепят криворазбрана защита на производителите, която ги принуждава да купуват някои стоки по-скъпо, отколкото струват те например в Германия.
Може ли да се търси причина за дисбаланса на пазара на някои стоки, птичето месо например, във външнотърговския режим?
- Аз не виждам дисбаланс. Има достатъчно предлагане, цените са достатъчно ниски. Въпросът е, че има голямо предлагане на птиче месо на международния пазар. Митата са достатъчно високи, едни от най-високите дори - ставката на общото мито е 74 на сто, или минимум 300 екю на тон. Като се добавят и транспортните разходи, би трябвало нашите производители да са по-конкурентоспособни.
Имате ли сигнали за други български стоки, които стават неконкурентоспособни, и предложения те да бъдат защитени?
- Тук не става въпрос за неконкурентността на една или друга стока, а по-скоро за това, че ние трябва да произвеждаме това, което може да се конкурира на пазара. Трябва да се скъса с мисълта да се гони максимална печалба от продажбата на даден вид стока. Защото търговецът разсъждаваше така: Ако аз съм защитен с големи мита, и като се прибавят и транспортните разходи и таксата за внос и вносната стока струва на българския пазар 10 000, аз ще я продавам за 9800 лева. Това не е нормална търговска логика. Това е и целта на глобалното отваряне на европейския пазар - да няма монополизъм, нелоялна конкуренция, рекет над потребителите. Затова към него се стремим и ние.
Доколко вече сме хармонизирали законодателството, засягащо външната търговия на страната, с европейското законодателство?
- Аз смятам, че Законът за митниците, митническата тарифа и Постановлението за режима по вноса и износа отговарят напълно на поетите ни ангажименти.
Ще могат ли през тази година търговците да разчитат на по-голяма стабилност в нормативната уредба?
- Това е нашето намерение. Правило е - за да се реализира нормална търговия както на вътрешния пазар, така и на международния, правилата да не се променят. Разбира се, винаги всяка страна променя някои от тези правила, когато има опасност от дефицит или направо недостиг на пазара, за да защити своите потребители. Предполагам, че сме предвидили тези неща и ако има някакви промени, те ще са малко. Няма да допуснем генерална промяна на външнотърговския режим.
Ще се присъединим ли към ЦЕФТА до март според вашите оптимистични прогнози?
- Приключихме преговорите. С всичките пет страни сме постигнали двустранни споразумения. С Полша нямаме противоречия относно стоките. Проблемът е между Полша и ЦЕФТА. Полша се опитва да промени правилата на ЦЕФТА за някои селскостопански стоки, а останалите страни не желаят това. Имаме уверение, че до една седмица Полша ще ни предложи вариант за селскостопанските стоки, с толкова малко изключения, които да се приемат и от останалите пет страни. Съвсем наскоро има среща на експерти от страните от ЦЕФТА и един от въпросите е точно този. Надявам се до средата на годината да станем пълноправен член на ЦЕФТА. Друг е въпросът, че с останалите страни Словакия, Словения, Чехия-бел.ред.) ние вече търгуваме по този начин. Либерализирането на търговията с Полша, Унгария и Румъния ще стане едновременно с официалното ни присъединяване към ЦЕФТА. Ако се забавят много процедурите с Полша, което не вярвам, може да се пристъпи към подписване на двустранни споразумения с тези страни.
Какви са конкретните предимства от приемането ни в ЦЕФТА за българския производител и търговец?
- Първо, това означава достъп до един стомилионен пазар. На второ място, това е крачка към пълноправно членство в ЕС. И трето, означава по-голям инвеститорски интерес към България от трети страни, които нямат достъп до страните от ЦЕФТА. Във всички разговори с мои колеги от страни от бившия Съветски съюз, Близкия и Далечния изток едно от най-важните неща, което ги интересува, е до кои пазари имаме достъп. Тоест да могат чрез инвестиции и производство в България да могат да изнасят стоки за тези страни. Колкото повече са пазарите, до които имаме достъп, толкова повече внимание ни обръщат другите страни.
Не се ли проточи много регистрацията на застрахователното дружество "Българска агенция за експортно застраховане?
- Има отпуснати от правителството 11 милиарда лева за създаване на дружеството. В момента сме подготвили и пращаме за съгласуване Закона за експортното застраховане. Без него не можем да създадем агенцията. Предполагам, че до два месеца парламентът ще е приел такъв документ. В момента изучаваме и чуждия опит. Ние сме в добри контакти с колегите от Белгия и от Германия, които ще ни помагат при старта. Смятам, че от средата на годината вече можем да имаме работеща агенция. Първоначално държавното участие в агенцията ще е 99.9 на сто, но агенцията се създава като акционерно дружество, така че по-нататък в нея могат да влязат както български, така и чуждестранни застрахователни капитали.
Предвижда ли се скоро да бъде създадена и агенция за експортно кердитиране, с което схемата за насърчаване на износа ще придобие цялостен вид?
- За експортното кредитиране все още не смея да мисля. Въпрос е на много повече средства и рискове.
Ще има ли закон за вътрешната търговия, в който да бъдат обобщени всички досегашни нормативни документи, които регламентират пазара?
- Вече има такъв проект, той е на бюрото ми и го изпращаме за съгласуване. В първоначалния му вариант мислехме той да концентрира всичко в себе си, но по-късно отделихме Закона за конкуренцията, който също е готов и е пратен за съгласуване. Вън от закона за вътрешната търговия остава и Законът за защита на потребителите. Той е в съответствие с всички директиви на Европейския съюз. Той е условие и за по-нататъшното ни присъединяване към ЕС. Мисля, че ще имаме един доста модерен закон с доста силна защита на потребителите. Основният принцип, залегнал в него, е, че пазарът трябва да се подчинява на защитата на потребителите. Законът ще влезе до две седмици в Министерския съвет.
Каква е стратегията на министерството за приватизация в туризма?
- Подходите са различни, защото нито един от обектите в туризма не си прилича с друг. Имаме единични хотели в големи и малки градове, група хотели, малки и големи комплекси. С Агенцията по приватизацията сме си разпределили задачите. По-малките курортни комплекси са включени в пулове и ще се опитаме да ги продаваме като цяло с помощта на консултанти. Това са "Русалка", "Елените", "Дюни". "Златни пясъци" вече започнахме да продаваме на обособени части. Предложихме около 40 обекта. Аз не съм привърженик големите комплекси, та дори и средните, да се продават на цяло. Първо, по света няма един собственик на такъв комплекс, проверил съм това. Второ, този, който го купи нацяло, сто на сто има намерение да търгува след това на части по-изгодно. Продажбата на обособени части има предимства, тъй като създава работа за дребните и средните предприемачи.
Не остават ли по този начин излъгани участниците в масовата приватизация, които закупиха акции от комплексите?
- Аз съм голям противник на масовата приватизация в туризма. Тя създаде много трудности по отношение на приватизацията. Още повече че нито един от тези фондове не дойде да помогне с нещо за управлението, нито ни питат как се борим с чистотата, реда, сигурността, как търсим туристи, реклама. Ако нещо се продава на масова приватизация, да се продава изцяло.
При продажба на комплексите на обособени части решаваме и проблема на дребните акционери. Със средствата от продажбата на обектите, след като се платят всички дънъци, приходите остават в самото дружество. Ако например държавата има 75 на сто участие в него, тя взима и такъв процент от дивидента. Дружеството не се прекратява, просто остава с по-малко хотели и акционерите си взимат частта от печалбата след продажба на обособените части.
Реакцията на акционерите около приватизацията на обособени части по-скоро дойде от пропускането на бъдещи печалби?
- Напротив, при това състояние, в което аз заварих комплексите, например "Златни пясъци" - с дългове над 10 милиона долара, акционерите нямаше да вземат дивидент и след 10 години.
Интервюто взеха Галина Александрова и Антоанета Алексова.
Кой и защо стреля по сарафите?
Кой и защо избива сарафите? Отчаяни и "изгладнели" мутри ли вземат с кръв лесна плячка, въоръжени психопати ли бродят из чейнджбюрата и стрелят по всичко движещо се в тях или отчаяни наркомани грабят пари за дрога?
София, ул. "Граф Игнатиев" No 18. Около 16.20 на най-оживената улица проехтяват два изстрела. От вратата на облепения с хартия магазин в ремонт изскача млад мъж на около 35 години, изпуска черен сак и хуква по посока площад "Гарибалди". Той е висок около 1.80, късо подстриган и с кафяво кожено яке. След минути става ясно, че още един младеж е бил застрелян при опит за грабеж на поредното чейнджбюро в столицата. След минути пристига полицейска кола, която натоварва тежко ранения мъж и потегля към "Пирогов". Двайсет и две годишният Ивелин Иванов умира по пътя за болницата. Ивелин е бодигард на чейнджбюрото, което се намира в обширното помещение срещу луксозния магазин на "Бали". В бюрото е имало още две жени - собственичката и касиерката. По тях не е стреляно. Това е може би най-наглото от поредицата убийства в чейнджбюра.
Четири са основните версии, по които в момента работи полицията. Първата е, че това е дело на психопат, който живее някъде в центъра на столицата и стреля по сарафи. Другата е, че това е бандит, който действа самостоятелно. Третата е, че това са останки от бандата, която беше заловена в средата на декември и уличена в убийството на двамата охранители на чейнджбюро "Сорос" на 16 юли 1997 г. на бул. "Евлоги Георгиев". Последната, най-малко вероятна, е, че става въпрос за разчистване на сметки.
Поне засега няма данни убиецът да е бил осигуряван от друг човек, затова най-вероятна е втората версия, че престъпникът е действал сам. Според осведомени бандитът е насочил пистолета към касиерката. В този момент се е появил Ивелин и убиецът е стрелял инстинктивно два пъти в него, изплашил се е и хукнал навън. Това би могло да обясни защо немаскираният килър е оставил двама живи свидетели, които са запечатали лицето му. Засега не е ясно какво е имало в черната чанта, изпусната (захвърлена) до вратата. МВР твърди, че от касата не са откраднати пари. Според в. "24 часа", който се позовава на анонимни източници, мъж с подобен изглед няколко часа по-рано е попитал дали може да закупи 15 000 долара.
По свидетелски показания в полицията е бил изготвен портрет на убиеца, който ще бъде разпратен по медиите в понеделник. Балистична експертиза ще сравнява дали пистолетът, с който е бил застрелян Ивелин, не е използван и при други обири на чейнджбюра. Това би дало някаква реална насока на следствието.
Почеркът на убийството е подобен на обира на чейнджбюро "Трафик" на бул. "Левски" на 24 декември. Тогава беше убит бодигардът Цветан Трохаров, а касиерката беше ранена. В същия район беше застрелян и 20-годишният касиер на чейнджбюро "Паралел 41" Симеон Петков на ул. "Ангел Кънчев" в столицата преди месец.
И в трите случая убиецът се е оттеглил пеша, не са забелязани съучастници.
Сарафските бюра от четири години са непрекъснато обект на нападения. Поради мудната банкова система, неясното законодателство и още ред други причини чейнджбюрата концентрираха в себе си огромно количество пари. Заради непрекъснатите скокове на долара и възможностите за данъчни измами фирмите се разплащаха в кеш, бързо обръщаха печалбите си във валута, мутрите прикриваха парите от рекета, а в касите им имаше милиони левове във валута. До влизането на валутния борд сарафите реализираха големи печалби заради големите маржове и бързите обороти на парите си. От средата на 1997 г. поради строгата финансова дисциплина, фиксирания курс на марката и честите проверки печалбите им са паднали много. Това принуди поне половината от нароилите се в последните години чейнджбюра да затворят и да пренасочат усилията си към други дейности. Сега в едно добре работещо чейнджбюро трудно се събират 15 000-20 000 долара, защото фирмите вече предпочитат да се разплащат по банков път. В тях влизат повече обикновени хора или чужденци, които обръщат валутата си.
Митът за много пари в брой обаче явно още витае сред престъпниците, защото те все по-често посягат на сарафи. Статистиката показва, че в последните месеци нападенията над чейнджбюра стават все повече.
Целта винаги са парите в брой, макар че винаги има и други версии. Преди две години зад всяко нападение на сараф се виждаше дългият пръст на силовите групировки, които си отмъщават за провалени сделки, измами или други. Поради изброените причини чейнджаджиите винаги са били в тесни контакти с мутри и бандити. С изключение на убийството на шефа на "Титан ХХ" Борислав Гьошев на бул. "Патриарх Евтимий", за когото се твърдеше, че се е замесил в съмнителна сделка и клиентите му изгорели с голяма сума пари, досега не е имало потвърждение на тази теза. Според полицията обаче дори и убийството на Гьошев не е поръчково - ставало въпрос за любовна история. Разкритията за коматевската банда от Пловдив, която извърши обири на три чейнджбюра, показаха, че млади и интелигентни престъпници разработват схеми за обири и не се спират пред убийствата. Потвърждение за специализирали се в нападения над чейнджаджии са и разкритите убийци на касиера на ФБК "Фиск" на ул. "Черковна" на 26 ноември и гардовете на "Сорос" през декември. Бандата действаше с две коли за "обезпечаване", радиовръзка между тях, отлично проучване. При тези случаи има система, има план, мисъл, пресметнати са сумите и рискът за бандитите.
Другата хипотеза на полицаите е, че силовите групировки се изчистват от компрометираните си членове и ги изхвърлят извън структурите си. "Огладнелите" мутри, голяма част от тях зависими от наркотиците, са готови на всичко, за да заработят лесните пари, и убиват безскрупулно, където има пари в брой. Като нападението в складовата база в "Люлин"-2 в сряда например, когато беше застрелян 67-годишен мъж, а бандитите изчезнаха с 4 милиона лева.
Ахмашките нападения на двамата ученици от Техникума по електроника в Правец - Стоян Киров и Димитър Джурков, които застреляха първо касиера на обменно бюро "Искър" на 3 ноември заради неколкостотин долара, след това убиха войника от вътрешни войски, за да му вземат автомата и нападнаха с него обменно бюро "Севан" на ул. "Сливница", показват, че нещата съвсем са се объркали.
Опасността и новите изисквания за охрана, които МВР наложи, вероятно ще принудят още сарафи да заключат вратите. За да се изпълнят всички стандарти - камери, бронирани стъкла, сигнално-охранителна техника и т.н., са необходими поне 5000 долара първоначални разходи. Към тях се добавят месечната издръжка за наем, охрана и персонал. А месечната печалба от обичайна дейност на едно чейнджбюро е около 2000 след въвеждането на валутния борд.
280 млрд. лева ще струва реанимацията на животновъдството
Около 280 милиарда лева ще бъдат необходими, за да се реализира програмата за възстановяване и развитие на животновъдството, която подготви Министерството на земеделието. Това съобщи през седмицата министър Венцислав Върбанов при представянето на програмата.
Драстично са намалели селскостопанските животни от различните видове от 1989 г. насам, сочи статистиката. Спрямо този период са запазени едва 36% от говедата, 18.6 на сто от биволите, 35.1 на сто от овцете, 36.3 на сто от свинете, 38.8 процента от птиците и около 55% от пчелните семейства. Броят на конете е запазен, увеличение има само при козите. Средната продуктивност при почти всички видове също е намаляла значително.
Това обаче не промени ни най-малко положението. Мудният и придружен с много грешки ход на реформите в земеделието постави животновъдите в крайно тежко положение. Забавеното връщане на земята, липсата на техника за обработката й, неподходящите сгради, финансовите проблеми и още куп други причини доведоха до периодични вълни на ликвидация, непълноценно хранене и до ниска продуктивност на животните, отбелязват агроекспертите.
Според тях основната задача на отрасловото ведомство е да се прекрати намаляването на животните и да се осигурят условия за постепенното им увеличаване. Следващият етап е да се повиши продуктивността на животните, а оттам и производството на месо, мляко и други животински продукти. Това е програмата минимум, която трябва да осигури задоволяването на нуждите на вътрешния пазар.
По-нататък ще се работи за производство на животни и продукти от тях, които да са конкурентоспособни на международните пазари.
Според програмата за четири години млечното стадо в страната трябва да има 450 000 крави и около 2.6 млн. овце. Средната продуктивност на кравите трябва да достигне 3250 л мляко. Общото производство на овче мляко трябва да стигне 158.6 млн. тона. Производството на говеждо месо в живо тегло през 2001 г. се предвижда да достигне 88 965 тона.
Броят на птиците трябва да достигне 19 милиона, а на свинете за разплод - 200 000.
Предвиждат се облекчени условия на кредитиране на фермерите от държавния фонд "Земеделие". Предлагат се също промени във вносно-износния режим, насочени към митнически облекчения при вноса на необходими за животновъдството съоръжения, консумативи, храни и др. Заложени са също промени в закона за данъците за освобождаване от ДДС при внос на юници.
Над 20 млрд. лв. субсидии са необходими за овцевъдството. В този сектор се предвиждат защитни цени за 1998 г. за овчето мляко - 750 лв. за литър, а за козето - 400 лева. За агнешкото месо защитните цени се предвижда да бъдат 3000 лева за кг живо тегло. Необходимите субсидии за свиневъдството се изчисляват на повече от 12 млрд. лв., и то само за покриването на 40% от стойността на смеските за племенните стада.
Най-много субсидии - около 200 млрд. лв., са необходими за пчеларството.
Пчелите произвеждат ценни продукти - мед, восък, пчелно млечице, пчелна отрова, прополис и цветен прашец, които се използват широко в бита на човека като храна и лекарства. Те обаче имат огромно значение и за опрашването на селскостопанските култури, което увеличава многократно приходите от тях, за запазване на екологичното равновесие в природата и за поддържането на чиста околна среда. Това определя първостепенното място, което се отделя на развитието на този сектор. В програмата се предвижда да се възстановят преференциите, които са били отнети на пчеларите. На тях ще им се осигурява захар на по-ниски цени за пролетното и есенното подхранване на пчелните семейства, ще получават определено заплащане за опрашването на селскостопанските култури, ще имат право да разполагат пчелините си в земи от държавния, горския и общинския фонд, ще им се осигуряват бюджетни разходи за профилактика и лечение на пчелните семейства и за допълнителна квалификация.
В програмата са посочени потребностите на животновъдството към днешния момент, основният проблем е, че
Голямата слабост на проекта е, че в него за всички дейности по финансирането се залага на държавния фонд "Земеделие". Само парите за стимулиране на пчеларството ще изпразнят фонда изцяло, призна агроминистърът. През 1998 г. фонд "Земеделие" ще разполага с 91 млрд. лв. Общо 8.825 млрд. лв. е отпуснал фондът за кредитни линии през изтеклата година. По преференциалната кредитна линия за реколта '97 не са издължени 360 млн. лв. главница и близо 800 млн. лв. лихви.
Според министър Върбанов освен от фонд "Земеделие" и от бюджета средства ще се търсят и от фондовете за преструктуриране и развитие на Европейския съюз.
Рем Вяхирев пак наруга България
Шефът на "Газпром" Рем Вяхирев напълно пренебрегна добрия тон и си позволи ругателни думи за българската държава и правителството. Сред изразите, с които той ни охарактеризира, фигурират "ненормални хора", "запалянковци", "хора, които не умеят да работят" и "абсолютно неразбираема държава".
По-важно е обаче посланието, което се съдържа в изявлението на Вяхирев. А то е, че нищо в отношенията между двете страни не се е променило след срещата на Петър Стоянов с Виктор Черномирдин. Или ако има някаква промяна, тя в никакъв случай не е към по-добро.
"Наистина пожеланията на българската страна бяха да се махнат (от газовата сделка) "Топенерджи", "Овъргаз" и Мултигруп, но това са си техни проблеми, нека да си махат, каквото си искат. Аз не мога да изхвърлям "Овъргаз", защото ние сме подписали договор с тях", заяви Вяхирев пред Интерфакс в четвъртък след завръщането си от Италия.
"Газпром" не е толкова евтина организация, че да си отменя договорите заради пожеланията на някакви хора, които не умеят да работят", каза Вяхирев. Според него не българският народ предявявал претенции към "Газпром", а отбор запалянковци.
"Премиерът ясно заяви, че той няма да се занимава с никакви условия по договора. От "Газпром" се искат само данъци, договорите са си проблем на Газпром", обяви Вяхирев и по този начин подложи на съмнение твърденията на българския президент и на един вицепремиер, че Виктор Черномирдин е поел категоричен ангажимент да решава проблемите с газовите проекти и доставките за България на най-високо държавно равнище.
"Държавата гарантира някакво количество газ в продължение на някакъв срок, а как това да се прави и по какви цени, това не е работа на държавата. Това е наша работа и държавата не може да ни казва какво да правим", заяви Рем Вяхирев и като финал обяви, че "България е единствената държава в Европа, която за всички е абсолютно неразбираема". Накрая той отново заплаши с тръбопровода под Черно море, след изграждането на който "Газпром" ще се държи с нас по друг начин (бел.ред. - вероятно още по-твърдо).
Това е оценка на човек, който получава изкривена информация за България, коментира премиерът Иван Костов.
"След посещението ми в Германия и сегашната визита на президента в САЩ може да се каже, че имаме международната подкрепа. България я подкрепят, защото я разбират и одобряват това, което прави", заяви българският премиер. Според Костов за доставките и транзитирането може да има ново споразумение, но може да има и ревизия на сегашните договори и уеднаквяване на разбирането по тях.
"Подписаните до този момент споразумения се тълкуват по различен начин от двете страни при обосноваването на позициите им. Щом един комплект документи дава възможност за различно третиране, той очевидно се нуждае от преразглеждане. Кабинетът се готви за ново споразумение", заяви Иван Костов.
Започва преразпределянето на пазара на цигари
Започва борба за преразпределяне на пазара на цигари и първият признак за това е обединяването на част от търговците. С разлика от няколко дни бяха създадени две сдружения на дистрибуторите. На 28 януари беше учредена Асоциация на търговците на тютюн и тютюневи изделия. В нея се записаха двайсетина фирми. На 1 февруари други тридесет фирми създадоха Асоциация на търговците на тютюн и тютюневи изделия в България. У нас по-големите фирми, които търгуват на едро с цигари, са над 150.
До средата на миналата година с определени преференции се ползваха няколко фирми. Сред тях нашумяха "Нито груп" и фирмата на Мултигруп БТ Ем Джи, на която бившите шефове на Булгартабак и на благоевградската фабрика бяха предоставили ексклузивни права за дистрибутиране на определени марки и облекчени схеми за плащане. Сега договорът с "Нито груп" е прекратен, този с Мултигруп също се оспорва. В началото се заговори, че едното от сдруженията е контролирано от Мултигруп. И двете асоциации обаче отрекоха да имат връзки с групировката. Нейната табачна фирма БТ Ем Джи не фигурира сред учредителите на новите браншови организации.
И двете структури не можаха да обяснят какъв е точно делът им в пазара на цигари. Едните сочат 80%, другите твърдят, че покриват над 50%.
Формулировката й и при двете организации е крайно обща и неубедителна. Като една от основните задачи беше посочено сътрудничеството с Булгартабак. "Една от целите на асоциацията е да съдейства на производителите, за да не се получава дефицит на вътрешния пазар. Членовете на асоциацията са готови да предоставят обратна информация за недостиг на цигари като количество и марки в определени райони. Производствените дружества се нуждаят много от подобна информация, защото по-лесно планират вноса на някои компоненти, необходими за производството", заявиха представители на едното сдружение.
В това отношение дистрибуторите обаче закъсняха. Този въпрос вече се урежда в самите договори за дистрибуция, които сключват дружествата на Булгартабак. "Сегашната система за дистрибуция на цигарите за вътрешния пазар е относително добра", признават членове на новосформираната Асоциация на производителите и търговците на тютюн и тютюневи изделия в България.
Другата насока на своята дейност те виждат в пресичането на контрабандния внос на цигари, който подбива и техните цени. Но това също е извън тяхната сфера на влияние, тъй като с него се зае изпълнителната власт с въвеждането на бандеролите и зачестилите проверки по тържищата и борсите за цигари.
Повече логика има в намерението да се инициират някои промени в нормативната уредба в полза на търговците. Засега тази възможност е напълно хипотетична поради неясната представителност на двата съюза.
Другата възможна област на действие е гарантирането на по-голяма печалба. "Печалбата на търговците зависи от конюнктурата на пазара. При свръхпроизводство тя достига до 0.2%, а когато пазарът поема нормални количества - до 1.5%. Асоциацията обмисля да предложи печалбата за търговците на едро да се определя нормативно. Подобен подход крие няколко предимства. Търговецът си гарантира нормативно определена печалба. Фискът ще успява да следи за събирането на данъците, защото лесно ще се изчислява данъкът върху печалбата, като се знае оборотът", коментира Емил Димитров, президент на фирма "Симеон-2". Оказа се, че този въпрос също вече е решен с дистрибуторските договори.
Макар че фирмите отричат да имат проблеми с Булгартабак, конфликт явно съществува.
"Нямаме нищо против създаването на двете структури. И към двете асоциации се отнасяме еднакво", коментира шефът на Булгартабак Бойко Кишков.
В същото време холдингът започна да налага
Основната характеристика на вътрешния пазар на цигари е неговата хаотичност, е единодушното становище и на дистрибутори, и на производители, и на ръководството на холдинга. Проблемът идва и от многото търговци от различен калибър, което пречи да се следи пътят на продукцията до пазара. При тази ситуация не може да се води маркетингова политика, получава се струпване на продукция на едни места и дефицит на други, коментират търговски експерти.
Когато има пазар на цигарите зад граница, се получава частичен дефицит на производство за вътрешния пазар. Няма ли износ, пазарът се задръства.
През декември бе подписано споразумение за принципните взаимоотношения между Булгартабак и клуба на руските вносители на цигари, в което бяха конкретизирани условията за дистрибуция на този най-важен за холдинга пазар и броят на износителите беше драстично съкратен. Сега с тази дейност ще се занимават не повече от десетина фирми, но всяка от тях има конкретни задължения по продажбата на определени количества цигари по определен график и на съгласувани с Булгартабак ценови равнища, за маркетингови проучвания и налагането на нови марки цигари на руския пазар.
Подобна схема започва да се прилага и за вътрешния пазар. Тя стартира със сключването на договори за дистрибуцията на новите марки цигари.
За всяка нова марка се определят само четири дистрибутиращи фирми. Всеки дистрибутор покрива само определен район от страната и по договор няма право да продава в районите на колегите си. Дистрибуторът трябва да извършва за своя сметка маркетингово проучване на пазарното съотношение на марките, да информира предприятията ежемесечно за извършените продажби и търсенето на асортиментите цигари.
В договорите е включена също клауза, според която дистрибуторът трябва да рекламира цигарите от договорената марка за своя сметка, като за тази цел трябва да използва 1% от стойността на реализираното количество цигари за една година.
В анекс към договора е уточнено, че дистрибуторът трябва да продава цигарите на едро с търговска отстъпка от 7%. По този начин за дистрибутора се гарантират 3%, от които 1% той трябва да употреби задължително за реклама, около 1% са разходите и се гарантира печалба от около 1%.
Една от основните причини за добрия финансов резултат е либерализирането на цените през първата половина на миналата година. Това даде възможност на предприятията да покриват разходите си и да натрупат печалба. Наложи се обаче повторна промяна на формулата за ценообразуване.
До ноември миналата година предприятията продаваха цигарите по производствена цена, а търговците имаха право да начисляват до 20% надценка плюс ДДС. В началото на ноември 1997 г. правителството реши цигарите да са с фиксирани крайни цени на дребно. Търговската отстъпка от 10% се разпределя между търговците на едро и търговците на дребно.
Контрабандният внос на цигари без бандероли с цени, доста често под цените на нашите цигари, отнемаше значителна част от пазара на Булгартабак. С въвеждането на бандерола и зачестилите проверки по тържища и борси този проблем до голяма степен е преодолян и това повиши продажбите.
Промени се и схемата за плащане от дистрибуторите. Вече няма преференциални схеми с разсрочено плащане, каквато се прилагаше например по отношение на фирмата на Мултигруп по договора й с предприятието в Благоевград за производството и дистрибутирането на цигарите "Булгартабак". Сега цигарените фабрики работят на базата на заявки със 100% авансово плащане.
В момента ръководството на холдинга още не е решило дали ще се раздава дивидент на акционерите. Най-вероятно поне част от печалбата ще се реинвестира в предприятията. Пари на дружествата обаче няма да се изнасят за участия в задграничните фирми, които подготвя холдингът. В тях българското участие ще бъде или с апортни вноски, или с кредити, които след това ще се възстановяват от печалбите на дружествата, обясниха от Булгартабак. Италианската компания "Комас" е предложила проект за финансиране с около 50 млн. марки на Булгартабак - Москва, в което ще участват най-вероятно холдингът и московската община.
Проектът на "Ентерджи" скара енергийни лобита
Конфликт между енергийни лобита назрявал около влизането на "Ентерджи" в ТЕЦ "Марица-изток", твърдят енергийни експерти. Преди седмица Комитетът по енергетика и Националната електрическа компания подписаха споразумение с американската корпорация "Ентерджи" за съвместна дейност по проекта за рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-изток 3". Документът предвижда да бъде създадена съвместна работна група за работа по проекта, съобщиха от КЕ. Предвижда се също възможност за създаване на смесено дружество на НЕК и "Ентерджи". В него могат да бъдат привлечени и други, приемливи за двете страни партньори, се сочи в преслиста на енергийното ведомство.
Веднага след подписването на рамковия документ се чуха и първите гласове на недоволство. Някои енергийни експерти твърдят, макар и неофициално, че такава сделка не е изгодна за българската енергетика и в частност за НЕК. Никак не е изключено да се направят опити за ревизиране на решението за стартиране на проекта или поне за неговото блокиране, смятат хора от бранша. Нашата енергетика има богат опит в отлагането на проекти. Един от най-често използваните аргументи за това е, че секторът не може да се отвори за частни инвестиции, тъй като все още няма програма за преструктурирането и приватизацията на НЕК.
За проекта на "Ентерджи" за първи път съобщи официално вицепремиерът Евгений Бакърджиев след посещението си в САЩ. "Ентерджи" обаче заяви интерес за финансиране на рехабилитацията на "Марица-изток 3" още в средата на лятото на миналата година. Предложението беше подмятано няколко месеца в КЕ и НЕК, без да се дава конкретен отговор. В енергийните среди се говори, че проектът е задвижен с личната намеса на Евгений Бакърджиев след срещата му с шефове на компанията във Вашингтон.
ТЕЦ "Марица-изток 3" разполага с четири блока с обща инсталирана мощност 840 мегавата. Първите два блока са въведени през 1977 г., а следващите два - през 1980 г. Рехабилитирането на централата е заложено като приоритет в инвестиционната програма на НЕК за тази година.
"Ентерджи" предлага пряка инвестиция от 120 млн. долара в "Марица-изток 3". Проектът предвижда модернизация на централата и строителство на нова линия за високо напрежение до Турция, включително и отсечка на турска територия. "Ентерджи" поема също решаването на сложните технически и системни проблеми за свързването на българската енергийна система с турската.
Стратегическият замисъл на проекта е да се използва излишният капацитет за производство на електроенергия за увеличаването на износа за Турция, която е най-бързо развиващият се енергиен пазар в региона. В Турция и в момента има огромен дефицит на електроенергия, а в следващите 10-12 години се прогнозира потреблението на електроенергия да нараства с около 8% годишно.
Българската и турската енергийна система обаче не са свързани и не могат да работят в паралел. За да се реализира вносът, на турска територия се отцепва един район, т.нар. остров, който е изключен от турската енергийна система и се свързва пряко с българската мрежа, от която се захранва с електроенергия. С реализирането на проекта на "Ентерджи" този остров ще се разшири, ще се увеличат и възможностите на преноса на българска територия, а това ще направи възможно увеличаването на обемите на износа. В перспектива вероятно ще се работи и върху възможностите за свързването на двете системи.
Също миналата година японската компания "Ничимен корп." предложи инвестиции в изграждане на 300 мегавата заместваща мощност в ТЕЦ "Марица-изток 1" при различни варианти за съвместна дейност с НЕК. Този проект също среща съпротива сред някои експертни среди в енергетиката.
Основният аргумент е, че по този начин се поощрява приватизацията на парче, като се стартира с един от най-атрактивните обекти в "Марица-изток".
"Марица-изток 3" е на второ място по производство на електроенергия (около 4.7 млрд. квтч годишно) в сегмента на топлоелектрическите централи след "Марица-изток 2". От всички инсталирани мощности в страната по-нови са само последните четири блока на ТЕЦ "Марица-изток 2", които бяха включени през 1985 и 1990 г. Инвестицията, която предлага "Ентерджи", не е достатъчна за реализирането на такъв проект, смятат експерти. Според тях ще се наложи и НЕК да инвестира голяма сума.
В крайна сметка срещу не-особено голяма сума външният инвеститор ще получи възможност да експлоатира една от най-добрите ни централи и, ползвайки за производството евтин местен ресурс, да реализира огромни печалби от износа, коментират експерти. Централата е проектирана да работи само с лигнитни въглища от мини "Марица-изток", които са с най-ниска себестойност. Освен това цените на българските въглища се регулират от правителството и все още са твърде далече от реалната си стойност. Американската фирма не поставя изобщо въпроса за екологизирането на производството на "Марица-изток 3", подчертават противниците на проекта.
Според част от експертите централите и рудниците в "Марица-изток" трябва да се обединят в обща производствено-стопанска система на базата на реализиран краен продукт - базова електроенергия. Ако това се направи, комплексът като независим производител ще има ниско равнище на специфичните разходи, включително за поддържане на мощностите, инвестиции, обслужване на кредитите и опазване на околната среда, коментират експертите. Според тях при тези условия гарантираната възможност за реализиране на печалба ще направи комплекса атрактивен както за приватизация, така и за привличане на външни инвестиции под различна форма.
Според същия източник най-подходящата техника е приватизацията да стане с акции на целия комплекс. Предлага се и конкретна схема: ревалоризиране на активите, увеличаване на капитала с необходимите инвестиции за рехабилитация и ново строителство, набиране на капитала, даване на рудниците на концесия.
Всичко това трябва да бъде част от цялостна концепция за развитието на енергетиката в България. В нея трябва да намерят решение и проблемите за пазарите на енергията и условията за реализирането й, поддържането и модернизирането на мощностите, екологизирането на производството, инвестициите и пълната себестойност на електроенергията.
Първият от тях е самата "Ентерджи", която е една от петте най-големи енергийни компании в САЩ. Компанията инвестира и оперира в цял свят. Една от последните инвестиции е закупуването за 2.1 млрд. долара на 73% от компанията London Electricity plc, която дистрибутира електричеството в района на Голям Лондон, както и създаването на джойнт венчър с италианската национална електрокомпания "Енел" за 2.5 млрд. долара. Според хора от бранша "Ентерджи" има едно от най-влиятелните лобита в Белия дом и в Конгреса на САЩ.
Влиянието на "Ентерджи" може да помогне на НЕК да заеме трайно сериозна ниша на бързоразвиващия се енергиен пазар на Турция. От своя страна стабилизирането на българския износ на електроенергия ще стабилизира и финансовото състояние на електрокомпанията, а оттам значително ще повиши акциите й при евентуална частична приватизация.
Интересите на НЕК не са застрашени в този случай, тъй като изобщо не става въпрос за придобиване на собственост под каквато и да е форма, а за съвместна експлоатация и стратегическо партньорство между "Ентерджи" и НЕК, твърдят привържениците на проекта. Схемата на съвместната дейност още не е уточнена, това именно ще бъде задачата на работната група. Според експертите това ще бъде непременно по модела БОТ.
БОТ (build, operate and transfer) означава модел или структура, които използват частни капитали за изпълнението на проекти, свързани с развитието на инфраструктурата, които исторически са били приоритет на обществения сектор. В най-общи линии това означава, че кредиторите ще разчитат да си върнат заетите средства от активите на проекта и от вероятните приходи, а не от други източници, като например държавни гаранции или активите на спонсорите на проекта. При изпълнението на БОТ-проект на частната фирма се дава концесия да построи и да управлява даден обект, който нормално се строи и ръководи от правителството. В края на периода на концесията частната фирма връща собствеността на правителството. Периодът за предоставяне на концесията се определя най-вече от времето, необходимо, за да може с приходите да се осигури разумна възвращаемост за усилията, които е положила фирмата, и за поетия риск.
Има различни варианти за прилагане на тази схема: строеж - собственост - управление, строеж - управление - подновяване на концесията, строеж - наемане - прехвърляне, построяване и предаване веднага, строеж - прехвърляне - управление, модернизиране - опериране и прехвърляне и т.н. КЕ и НЕК трябва да преценят коя схема е най - изгодна за българската държава.
Информацията ли? Че то е много просто*
През последните дни станаха известни намеренията на правителството относно правната основа на реформата в публичната администрация. Беше оповестено, че ще се изготвят законопроекти, които да формират законовата основа за ефективно държавно управление, и между тях е законопроект за достъп до информацията.
В пресата започнаха да се правят предположения относно обхвата на изготвяния от правителството законопроект. За разнообразието на възгледи заслуга имат и представителите на публичната администрация, които определят разнообразно очаквания акт като закон за държавната тайна или закон за достъпа до информация. Ако се придържаме към идеята за съответствие между заглавието и съдържанието на акта, въпросът определено е първостепенен.
Подусловията на задачата.
Първоначално правителството беше оповестило, че се работи върху законопроект за държавната тайна.
Държавната тайна е един от видовете предвидена от закона тайна по действащото законодателство наред с лична тайна, служебна тайна, производствена и търговска тайна по Закона за защита на конкуренцията, конкретно уредени подвидове на производствената тайна, като например банкова тайна и др. Поначало тайната, очертава зони с информация с ограничен достъп от гледна точка на лицата - евентуални потребители, поради защита на определен личен, групов или публичен интерес.
Сравнително-правният анализ показва, че съвременните законодателства включват уредбата на тайната в по-обща уредба на правото на информация (Freedom of Information Law). Урежда се достъп до информацията, с която работи публичната администрация, и като правило уредбата не се отнася до информацията, която се акумулира в законодателната и съдебната власт, както и в частната сфера.
През последните месеци в редица страни актовете, урeждащи достъпа до информация, се допълват със специални разпоредби за достъпа до информация в електронна среда. Така например в САЩ по времето на Клинтън са приети развити правила за използване на електронна поща в администрацията. Правилата, освен другите си цели, уреждат подробно и възможностите на гражданите да получават информация в условията на отказ от класическите хартиени носители. Самият преход към нови информационни технологии в управлението е уреден с отделни актове (Paper-work Reduction Act).
Прозрачността на самата публична администрация и по-общо на държавните институции е предмет на сходна уредба, често част от законодателството за достъп до информация. Забелязва се тенденция към издаването на отделни закони, посветени на прозрачността на управлението - например Govеrnment in Sunshine Law (САЩ) или Open Democracy Law (ЮАР).
В такива актове най-често се урежда:
Правен механизъм за гарантиране на
Правото на информация не е неограничено. Моето право на информация не следва да е в конфликт с правото на неприкосновена лична сфера на останалите членове на обществото. В информационното законодателство това е проблематиката на т.нар. Privacy Law.
Проблемът за информационната неприкосновеност не е само юридически. Дори в по-голяма степен той е въпрос на обществена нагласа и обществена практика. В САЩ всеки, който се е опитал да получи информация за другиго, се е сблъскал с магическата дума рrivacy. Непознати са стените на плача, както и всякакви форми за публично групово оповестяване на персонална информация. Даже ако в работно време водя непристойна електронна кореспонденция с колегата си по служба, работодателят не може да ме лиши от премия, защото не му се полага да знае съдържанието на пощата ми (делото "Бонита срещу НИСАН").
Изобщо, ако е вярно, че езикът е отражение на спецификата на социалната общност, не е случайно обстоятелството, че в българския език трудно се намира дума, аналог на рrivacy. У нас тази неприкосновеност все още е подценена на всички равнища и няма гражданска съпротива срещу произволното изнасяне на данни за личността.
Само в скоби нека отбележим важността на защитата на информационната неприкосновеност на личността и организациите в мрежите, например Интернет, и значението на законодателното решаване на въпроси като:
Сигурно значението на такава регламентация е неочевидно за всички, но в процеса на хармонизиране на законодателството ни с изискванията на европейското право подобна стъпка е задължителна. Европейската комисия издаде наскоро акт, наречен "Към единна европейска рамка на уредбата на електронните подписи и криптирането". Във всеки случай, ако законодателят не уреди съвременните техники за защита на информацията в мрежите, ще се блокира навлизането на съвременните средства за обмен на данни и съществено ще се забави модернизирането на дейността на митници, банки и т.н. Впрочем прецедент има: Законът за МВР съдържа текстове за криптографията, които изненадаха даже по-отблизо запознатите с проблематиката. Оценката на тези текстове е друга тема, но с този пример може да се илюстрира твърдението, че не е ексцентричност да се настоява за уредба и на гражданската употреба на криптографията.
Българският институт за правно развитие участва в дебата като член на Световната кампания за свобода в Интернет (GILC) и е единствената организация от Източна Европа (от Виена до Владивосток), която се старае да популяризира като член на GILC съвременните стандарти в тази нова област.
Защита на гражданите при
С навлизането на автоматизирани средства в основните обществени сфери се създават нови възможности за нарушаване на правата на гражданите. От една страна, обикновени технически грешки могат да доведат до значими неприятности, неимуществени и имуществени вреди за гражданите (например една техническа грешка в ЕСГРАОН). От друга страна, става възможно кумулиране, обработване и неправомерно използване на огромни масиви с персонални данни.
Правото може да предостави инструменти за допълнителна защита на гражданите от неправомерно използване на персонални данни, включително при автоматизираната им обработка. Такова направление в информационното законодателство започна активно да се развива през 80-те години и е известно като защита на данните (Data Protection Law). В Западна Европа има стабилно законодателство и практика в областта на защитата на данните, след 1995 г. има втора вълна от нови закони в съответствие с Директивата 95/46/СЕ за защита на данните, а са приети и Препоръки за работата с персонални данни в множество конкретни области като полиция, медицински бази данни, социално осигуряване, директен маркетинг, интервюиране с оглед приемане на работа, застраховки, държавна статистика и др. Това е една от малкото високотехнологични области, в които европейското право е водещо по философия и обхват в сравнение с модела на САЩ.
Липсата на правни средства за защита на данните поставя в неравностойно положение българите сред гражданите на демократичния свят. Не бива да е възможно да ме принудят да предоставя персонална информация освен за цели, определени с нормативен акт. Не бива да е правомерно да се събира персонална информация за мен, ако аз не зная за това, нямам механизъм за защита и не мога да оспорвам истинността на данните. Не бива да е възможно търговско дружество да осъществява експорт на персонални данни или на цели архиви.
Изобщо добре е организациите и институциите, работещи с персонални данни, да започват да свикват с мисълта, че възможното днес няма да бъде законно утре. А гражданите постепенно да повярват във възможността да са господари на информацията за себе си. В предвидените от закона рамки.
Засегнатите досега въпроси очертават територията, в която ще се изготвя правителственият законопроект за информацията. Разбира се, това е само един възможен прочит на обявените от представители на правителството намерения.
Законопроектът следва да се мисли в системната си рамка. С пълна концентрация на силите се работи по уредба в още два сектора на информационното законодателство - комуникациите и електронните медии. Трите посочени проекта уреждат обществени отношения с отчетлива тенденция към отпадане на съществуващите граници между тях.
Новите информационни технологии, в частност дигитализацията на глобалните комуникационни мрежи, са основа за предоставяне на единни универсални информационни услуги, свързани с обмен на звук, глас, текст, изображения, видео и комбинации от тях по начин, заличаващ границите между електронни медии, информационни технологии и телекомуникации. Това е същността на т.нар. конвергенция в информационната сфера: технологичните решения позволяват едни и същи информационни услуги да се предоставят по различни типове мрежи и да се получават чрез крайни устройства, обединяващи възможностите на телефон, телевизор и персонален компютър (следователно конвергенцията е в мрежите, в предоставяните чрез тях услуги и в крайните устройства). Като примери могат да се посочат услуги като гласова телефония чрез Интернет, телевизия чрез Интернет (web-TV), Интернет-услуги като електронна поща и www по телефон и др. През 1998 конвергенцията е в дневния ред на евроструктурите. Излезе "Зелена книга за конвергенцията на телекомуникациите, медиите и информационните технологии и нейното значение за правната уредба" като издание на Европейската комисия. Насоката е формулирана: въпреки съществуващата специфика на отделните сега три сектора постепенно се преминава към конвергенция на нормативната среда и единни регулаторни органи вместо многообразието от органи в отделните сектори днес.
Докато българският законодател търси рационалната правна уредба на телекомуникациите, електронните медии и информационните технологии, като търси съответствие с европейските стандарти, европейският законодател работи интензивно върху нови европейски стандарти. Предстоящото хармонизиране на законодателството с оглед приемането ни в обединена Европа се извършва в движение и за да има каквото и да е сближаване, скоростта на усъвършенстване на българското право не следва да е по-малка от скоростта на усъвършенстване на европейското право.
Вместо заключение: какво отговорила Царицата на пешката, която искала да я приемат в Общността (Л.Карол).
- В нашата страна ще стигнете някъде другаде, ако тичате много бързо дълго време, както тичахме ние.
- Колко бавна страна! У нас тичаш, колкото можеш, за да останеш на същото място. Ако пък искаш да идеш другаде, трябва да тичаш два пъти по-бързо.
* За избягване на недоразумения и поради факта, че терминологията едва сега навлиза в българската правна лексика, имената на направления в информационното законодателство и на отделни закони се посочват на английски език. Актовете са достъпни на сървъра на института на адрес.
"Оптикоелектрон" актуализира въпроса за съдбата на ВПК
Работниците от "Оптикоелектрон" - Панагюрище, обявиха гражданско неподчинение, след като със заповед на министър Муравей Радев беше сменен изпълнителният директор на дружеството Иван Чолаков.
"Оптикоелектрон" е в структурата на военнопромишления комплекс и е специализирано в производството на високотехнологични оптични продукти. Дружеството е в списъка за финансово оздравяване и по данни на Министерството на финансите има около 10.4 млрд. лв. задължения по баланса от 1997 г. Данните и оценките на принципала и на колектива на "Оптикоелектрон" за финансовото състояние на дружеството и за неговите задължения странно се разминават. Според ресорната началничка в МФ Весела Димитрова причината за смяната на Чолаков е в неизпълнението на заложените в оздравителната програма показатели. Програмата е подписана на 17 март 1997 г. от тогавашния министър Светослав Гаврийски. В нея са заложени два синтетични показателя. Първият е коефициент на ефективност на разходите в размер 1.38, или 38% превишаване на приходите над разходите. От тях през 1997 г. е реализирано само 16% превишаване на приходите, съобщи Димитрова. Според нея при високата задлъжнялост на предприятието това не дава възможност за финансовото му стабилизиране. Вторият показател е коефициентът на обща ликвидност, който е фиксиран на 0.68. "Ние препоръчахме да се повиши на 1. Постигнатият коефициент на ликвидност обаче е само 0.29", обясни представителката на принципала. Тя отбеляза също, че има ясно изразена тенденция за влошаване на финансовия резултат на дружеството. През първото тримесечие на миналата година то реализира брутна печалба от 2.5 млрд. лв. През следващите тримесечия резултатите обаче са скромни, като през последното е реализирана загуба от 450 млн. лв. "Освен това е отсрочено плащането на преките данъци, просрочена е авансовата вноска за 1998 г., тъй като дружеството непрекъснато е в ликвидни затруднения, нито лев не е платен по лихвите по ЗУНК", съобщи Весела Димитрова.
Срещу 10-те милиарда, посочени от финансовото министерство, в "Оптикоелектрон" признават само 1 млрд. лв. дълг.
Според справка от фирмата финансово-икономическите показатели изглеждат напълно различно. Общият размер на задълженията на "Оптикоелектрон" по баланс към края на 1995 г., когато е назначен Чолаков, е над 860 млн. лв. Според хората от предприятието той е формиран от реализиран износ през 1992 г. чрез бившето ГИУ, сега "Армимекс", на стойност 4.5 млн. долара. По него е приет механизъм за левови разплащания при валутен курс 21.81 лв. Срещу реализирания износ фактически е постъпило плащане само от 905 975 000 лв. В края на 1995 г. по ЗУНК е преоформено кредитно задължение от 5.4 млн. долара. По същото време предприятието има 1 млрд. лв. задължения към търговски банки и към доставчици. "До края на 1995 г. дружеството работи на загуба, която по това време възлиза на повече от 836 млн. лв. Като се има предвид, че основният капитал на дружеството е около 580 млн. лв., става ясно, че на практика към края на 1995 г. то е било декапитализирано", сочат от предприятието.
В справката се сочи, че към 10 октомври 1997 г. са погасени всички задължения към персонала за минали години, всички задължения към доставчици, бюджет и социално осигуряване се плащат редовно съгласно сключени споразумения. За 1997 г. са редуцирани около 598 млн. лв. лихви по просрочени банкови кредити. Усвоени са 16 нови изделия. Над 65% от продукцията на дружеството се изнася на външния пазар. "Нашите вземания и капитал надхвърлят задълженията", заявиха представителите на фирмата. Според тях министерството е одобрило актуализиран вариант на оздравителната програма, при който коефициентът на ефективност на разходите е 1.12 при достигнат от фирмата 1.19, а коефициентът за обща ликвидност е 1.08 при достигнат от фирмата 1.11.
И двете страни не можаха да дадат смислено обяснение на какво се дължи тази драстична разлика в информацията за финансовите показатели на дружеството.
Втората хипотеза е, че Чолаков е уволнен заради силната му съпротива срещу отстраняването на бившия шеф на "Армимекс" Иван Дамянов и назначаването на негово място на Лъчезар Динчев. "Заради несъгласието на 14 основни акционери на "Армимекс" се наложи пренасрочване на общото събрание и прегласуване на кадровия въпрос. Сега най-упоритите си плащат", коментира бивш шеф от отбранителната промишленост. Според него вече е подготвена заповед за уволнението и на шефа на "Дунарит" - Русе, по същата причина.
Концепцията за преструктурирането на комплекса се мени непрекъснато. След падането на мораториума се обсъждаше вариант, при който около 22 фирми трябваше да останат под забрана, а останалите да се продават. Преди месец-два министър Божков обяви, че ще се продава всичко. През седмицата той дори съобщи, че програмата за преструктурирането на отбранителната индустрия вече е готова.
Програмата няма да стане готова скоро, тъй като Генщабът и МО не могат да се разберат с Божков за размера на държавното участие, който ще се запази в дружеството от комплекса, твърди източник, близък до Министерството на отбраната. Не е ясно в каква посока ще бъде ориентирана търговската политика в оръжейния бранш.
Според оръжейни търговци една от големите грешки, които се допускат в момента, е ориентирането на търговията основно към Русия и "Росвооружение". Тази фирма продава специална продукция и лицензи на много високи цени и бави доставките, твърдят хора от бранша. В същото време остават без внимание възможностите, които дават търговските контакти с украински фирми, специализирани в оръжейната област, както и с прибалтийските и каспийските републики.
Концесиите за подземните богатства отново са конфликтна зона
Три събития, свързани с проучванията и добива на български природен газ и нефт, се случиха през последната седмица. Кабинетът реши да прекрати концесионния договор с "Ентърпрайз ойл" за търсене на газ и петрол край Ропотамо. Кандидатурата на Булгаргаз за българския дял в концесията за добив на газ от новооткритото находище край Галата беше предложена официално за одобрение от двамата чуждестранни партньори - "Петреко" и ОМВ. В края на седмицата плевенската фирма "Проучване и добив на нефт и газ" откри ново находище на петрол. И трите по един или друг начин са свързани с друга случка от седмицата - приемането на поправките към правилника за приложение на Закона за концесиите, чието прилагане в някои от случаите породи вериги от противоречиви интереси. Коригираният правилник от своя страна пък създаде основания за нови конфликти, особено в зоната на подземните богатства.
Британската компания участва в първия международен тур за лицензиране на проучвателна дейност в черноморския ни шелф, организиран от българското правителство през 1990 г. Компанията печели търговете за три участъка, като в единия от тях си партнира с американската "Тексако" и австрийската ОМВ. Според подписаните лицензионни договори, които през 1996 г. бяха преоформени в концесии за проучване и добив, българската държава участва в лиценза/концесията с 50 на сто. Външните концесионери поемат всички рискови инвестиции до обявяването на търговско откритие и биха могли да си ги възстановят само при евентуален добив.
Договорът на "Ентърпрайз ойл" за блок No6 край Ропотамо влиза в сила от края на декември 1991 г. и съответно беше признат за съобразен със Закона за концесиите. Англичаните са вложили в проучвания у нас между 50 и 60 млн. долара, твърдят експерти. Наскоро от Министерството на околната среда съобщиха, че според проучванията в находището край Ропотамо има около 1 милиард тона нефт. Изведнъж английската фирма реши да се оттегли.
"Нямаме конфликт с "Ентърпрайз". Политиката на фирмата е да се изтегли от Източна Европа, както направи "Амоко". Това е причината, за да излезе тя и от България. Вярно е, че англичаните поставиха някои условия, ние изпълнихме някои от тях, но други не можехме да изпълним", обясниха от Министерството на околната среда изтеглянето на английската фирма. "Ентърпрайз ойл" има три сондажа в Румъния и няма никакво намерение да се изтегля от съседите, контрират геоложки експерти. Според тях "Ентърпрайз" си е тръгнала заради големия финансов риск и нежеланието на правителството да помогне за неговото намаляване.
Поради специфичните геоложки условия проучванията у нас са трудни и с голям риск за инвеститора. "Ентърпрайз" е поискала да се намали българското участие до 25%, за да може тя да привлече друга чужда компания и да подели с нея финансовия риск. Срещу участие от 25% в евентуалния добив английската фирма би могла да осигури платформа за изследване на шелфа на по-голяма дълбочина, без която по-нататъшните проучвания не могат да продължат. Доставката и използването на платформа - съоръжението трябва да се придвижи от Северно море, тъй като наблизо няма платформи за проучване над 85 метра дълбочина - според експерти биха стрували на компанията много повече от вложенията в проучването.
Правителството отказа да приеме условията на "Ентърпрайз" и да промени договорните условия, намалявайки българското участие. Според министър Евдокия Манева скоро ще бъде обявен нов търг за предоставяне на концесия. Това обаче може да породи проблеми, тъй като цялата информация от направените досега проучвания в блок No6 е собственост на "Ентърпрайз ойл", прогнозират експерти.
От откриването на находището преди три години досега като приемник на държавното участие са определяни три фирми. През 1995 г. след конкурс бе определено държавното участие да се прехвърли на Черноморска технологична групировка. "Тексако" обаче не я одобри за партньор главно поради съмнения във финансовите й възможности. Ръководството на бившия Комитет по геология преди около година е издало уверение на регистрираната специално с тази цел ДАВ - България, че одобрява нейната кандидатура. Нещата обаче се промениха в края на миналата година, когато правителството реши държавното участие да бъде прехвърлено на Геоком. Дни след взимането на това решение кабинетът тихомълком се отказа от него. Първо, защото стана ясно, че замислената схема цели само да се източат около 2 млн. долара от Булгаргаз или от друга фирма, за да се платят заплатите на служителите в Геоком. Второ, разбра се, че "Петреко" и ОМВ няма да одобрят за партньор Геоком, която няма пари дори да плати заплати на работниците си.
Последното решение на Министерството на околната среда е държавното участие да се прехвърли на Булгаргаз. В това има логика, тъй като находището е малко и има по-голяма стойност като бъдещо хранилище, което ще обслужва газопроводната система. Кандидатурата на Булгаргаз е предложена официално на двете западни фирми в сряда. Ако те я одобрят, Министерският съвет ще вземе решение за прехвърлянето. Според някои източници не е изключено и тази сделка да се провали, ако "Петреко" не остане доволна от финансовите референции на Булгаргаз. Газовата компания трябва да гарантира, че е в състояние в кратки срокове да инвестира над 15 млн. долара в разработването на находището.
Ако Булгаргаз бъде отхвърлен, остава единствено кандидатурата на ДАВ - България. Според някои експерти това развитие на нещата е твърде вероятно. Още повече че ДАВ явно е свързана с "Петреко". И двете фирми се свързват с името на лорд Грей, и в двете се среща едно и също лице - Дейвид Арчър, който е един от водещите специалисти на "Тексако" в региона, коментират хора от бранша.
Плевенската фирма "Проучване и добив на нефт и газ" е специализирана за търсене и добив на сушата и не се конкурира с чуждестранните фирми, които изследват само шелфа. Фирмата има три перспективни сондажа - край Вълчидръм, Салановци и Гиген. Експлоатират се находищата на нефт край Тюленово, Долни Луковит, Долни и Горни Дъбник и газовите находища край Бутан и Ъглен. Всички те обаче са пред изчерпване.
Нефтът от откритите находища, включително и от новото, ако добивът от него се окаже рентабилен, се преработва в собствената рафинерия на проучвателната фирма, която е с капацитет 6000 тона месечно. Рафинерията произвежда мазут, газьол и разтворители за химическата промишленост.
Не е ясно засега какво ще бъде бъдещето на тази фирма и на откритите от нея находища.
В ековедомството, под чиято шапка бе прехвърлен Комитетът по геология с цялата си информационна база, са недоволни от промените в правилника за прилагане на концесионния закон, който разхвърля подземните богатства между няколко ведомства. МОС ще прави предложения за концесиониране на проучвателната дейност. Министерството на промишлеността ще оценява обектите и ще предлага концесионирането на разработените мини и минералните ресурси в континенталния шелф. Комитетът по енергетика ще предлага предоставянето на концесии за въгледобивните мини и течните енергийни източници - находища на газ и нефт. Министерството на регионалното развитие и благоустройството предлага концесионирането на разработените находища на нерудните подземни богатства.
"Това означава да се създадат три нови комитета по геология. Не е възможно да даваш разрешения за проучването и добива, без да имаш информация за запасите, за геоложкия баланс. Тази информация е концентрирана в бившия Комитет по геология, който сега е в структурата на МОС и то трябва да дава разрешенията. С това решение на практика ще рухне основата, на която ще поставим бъдещия закон за природните богатства", коментира висш служител в ековедомството. Според него това ще прогони от страната много от големите фирми, които са заявили интерес за търсене на залежи на цветни метали, на течни и твърди енергийни ресурси и др. Някои от тях от няколко години оперират в страната и вече са инвестирали доста средства в проучвателната дейност. Подхвърлянето им от едно в друго ведомство ще бъде най-краткият път да ги откажем от по-нататъшни проучвания. Във всички страни в преход управлението и извършването на геоложки проучвания е централизирано в едно ведомство или в специализирани геоложки служби, твърдят експерти.
"Този правилник урежда начина, по който ще стане раздържавяването на големите държавни дружества към различните ведомства, които разработват природни богатства. Целта е този процес да се облекчи, като в същото време оценките на находищата се правят от квалифицирани кадри, каквито има в съответните отраслови ведомства. Министерствата ще предлагат концесии само за вече разработените находища. Проучването на нови находища ще се предлага за концесия от МОС. По правило във всички страни националните геоложки служби се занимават с регионални изследвания и изработването на геоложка картировка. Няма в света нито една геоложка служба, която да дава концесия. На практика сега към МОС се формира една национална геоложка служба", коментира възникналия конфликт шеф на голяма проучвателна фирма.
Кабинетът приема промени в правилника за прилагането на Закона за концесиите
Днес кабинетът приема дълго подготвяните промени в правилника за прилагането на Закона за концесиите, с които съкращава сроковете за сключване на концесионните договори и създава подробен регламент за провеждането на търговете и конкурсите.
Според поправките и допълненията в правилника за прилагане на закона срокът за откриване на концесионна процедура става 30 дни. В сега действащия правилник този срок е три месеца след подаването на молбата. Според мотивите на вицепремиера Божков, който е вносител на проекта, с част от измененията "се цели да се оптимизира подготвителната фаза" и "очакваният ефект е да бъдат намалени времевите граници на отделни етапи от процедурата". Около шест месеца по досега действащия правилник отнемаше процедурата за отдаването на концесия чрез търг или конкурс. С промените този срок може да се съкрати дори наполовина в зависимост от особеностите на обектите или дейностите, които подлежат на концесиониране.
Подготвените промени в правилника задължават министерствата, комитетите и ведомствата да внесат в Министерския съвет всички заварени права, които подлежат на преоформяне по Закона за концесиите, до 31 май тази година. В досегашния вариант на правилника не беше предвиден срок, в който ведомствата да внасят в МС заварените права, които подлежат на преоформяне. По тази причина не бе спазен предвиденият в Закона за концесиите 3-годишен срок от влизането му в сила (октомври 1995 г., бел.ред), в който всички заварени права върху концесионни обекти трябваше да бъдат приведени в съответствие със закона. На практика вече трета година Законът за концесиите буксува и от приемането му досега не е открит нито един концесионен търг или конкурс.
Още след идването си на власт управляващите заявиха, че досегашният правилник не създава ясен регламент и на практика блокира процедурите по откриването на концесии. Дългите срокове и неясни изисквания по сегашния правилник бяха обявени за основна причина за блокирането на процеса. След приемането на дългоочакваните промени обаче изпълнителната власт няма да има повече оправдания за това, че не е в състояние да даде ход на изпълнението на закона. Буксуването на Закона за концесиите досега спъваше старта на частни телевизия и радио с национален обхват, решаването на проблема с правото на ползване на плажната ивица. Според закона концесии могат да бъдат давани още за проучване и добив на подземните богатства, биологичните, минералните и енергийните ресурси, за републиканските пътища, електрическите централи, телекомуникационните услуги и др. По смисъла на закона концесия е предоставяне на особено право на ползване върху обекти - публична държавна собственост, както и даването на разрешения за извършването на дейности, за които със закон е установен държавен монопол.
Макгърк коригира правителството за концепцията на банковата приватизация
След двуседмична обиколка из българските институции мисията на Международния валутен фонд начело с Ан Макгърк убеди правителството да преразгледа позицията си за раздържавяване на банковия сектор. Международната финансова институция пък отстъпи от позицията си относно сроковете за приватизация на държавните банки. Г-жа Макгърк се съгласи, че не бива да се прибързва с продажбата на банките, като трябва да се продадат първо най-добрите банки на подходящи инвеститори. Това според нея би засилило интереса към българските финансови институции, а получените пари от приватизацията на първите могат да се използват за подготовка на продажбата на останалите държавни банки.
Мисията на фонда и българската страна се споразумяха, че банки ще излязат на борсата едва след като в тях влезе стратегически инвеститор. Според представителите на МВФ банковата приватизация трябва да започне с продажбата на най-добрите финансови институции, например Пощенска банка и Експресбанк. За целта обаче трябва да се намери подходящ стратегически инвеститор, който да има достатъчно средства и необходимия опит.
Идеята на Банковата консолидационна компания, че ще предложи на борсата част от акциите си в Хебросбанк, се оказа прибързана и несъгласувана с международните финансови институции. Препоръката на МВФ е да се пуснат акции от банки на борсата едва след като в тях влезе стратегически инвеститор. Ако първо бъдат пуснати акции на фондовия пазар, слабата осведоменост на потенциалните акционери за състоянието на банката може да доведе до формиране на некоректна цена. Освен това за успешното развитие на финансовата институция, пусната на борсата, е необходимо да е налице компетентно управление, което не може да бъде постигнато от много на брой дребни акционери.
Председателят на Банковата консолидационна компания заяви в началото на миналата седмица, че противоречията с МВФ се основават на технологията на раздържавяване на банките. "Различията са основно по повод на Хебросбанк", заяви още Петър Жотев след провелия се в Бояна семинар. Още на другия ден след разговорите на Ан Макгърк с ръководството на БКК различията бяха преодолени, като българската страна се съгласи със становището на фонда, че акции на борсата преди намирането на стратегически инвеститор не трябва да се пускат. Според Жотев в края на годината може да имаме две приватизирани банки. Освен Пощенска банка той предвижда финализиране на сделката с Експресбанк и започването на процедура по приватизацията на Булбанк.
Основна тема в разговорите на мисията на фонда с българските представители бе и съдбата на Държавна спестовна каса. Обсъден е бил и проект на закона за ДСК. Той предвижда касата да се превърне в търговска банка подобно на всички останали в страната. Промяната във функциите обаче е процес, който се нуждае от време и известни преференции от страна на държавата. Това е и поводът държавната гаранция по влоговете в касата да остане още две години до пълното й преструктуриране и приспособяване. "Няма нито една европейска страна, в която държавната гаранция по влоговете да е сто процента", каза представителката на фонда Ан Макгърк. Все още не е уточнено какъв ще бъде размерът на гаранцията и кои влогове ще обхваща. Явно обаче от МВФ не са съгласни тя да бъде в пълен размер и препоръчват тя да важи само за дребните спестители. "Вложителите ще трябва вече сами да преценяват риска, който носят, когато предоставят спестяванията си в някоя банка", заяви още г-жа Макгърк.
ДСК ще трябва да се пререгистрира като акционерно дружество и с това ще започне нейното трансформиране като търговска банка. Все още не е ясно и кой ще управлява държавното участие на ДСК след преструктурирането й. В момента тя е на подчинение на Министерския съвет. Когато тя се превърне в обикновена търговска банка, по принцип участието на държавата се управлява от Банковата консолидационна компания.
Накратко
Ръководството на Евробанк, приемник на бившата банка "Моллов", съди Валентин Моллов за невърнати кредити в размер на 1.5 млн. долара и документни измами. Според шефа на Евробанк Асен Христов парите се взети с общо четири кредита, по които обезпечението в никакъв случай не може да покрие вземанията на банката. Словашкият приватизационен фонд "Истрокапитал" купи фалиралата банка "Моллов" миналата година.
Банка "България инвест" стана пълноправен член на Асоциацията на търговските банки. След приемането на банката в АТБ членовете на асоциацията стават общо 25 (банките, обявени в несъстоятелност, бяха изключени поради невъзможност да си плащат членския внос). "България инвест" беше създадена миналата година, след като застрахователен холдинг "България" закупи Ямболската банка, която беше в несъстоятелност.
АТБ свиква във вторник (17 февруари) извънредно общо събрание, на което трябва да се вземе решение АТБ да придобие дяловете на банките в Международния банков институт. По този начин асоциацията ще има преобладаващо участие в МБИ и ще може да регулира дейността на института с цел тя да бъде по-ефективна. Очаква се на предстоящото събрание да бъде избран и нов член на управителния съвет на АТБ на мястото на Евгени Горанов, който напусна Кредитна банка.
Българо-руската инвестиционна банка (БРИБ) проведе общо събрание в края на миналата седмица. Акционерите удовлетвориха молбата на "Контракт холдинг кампъни" като юридическо лице да напусне надзорния съвет на банката. Мястото на холдинга бе заето от "Англо-бългериън винтнърс" АД. Прокуристът на БРИБ Иван Ненков представлява интересите на американската инвестиционна банка "Уосърстин Перела емърджинг маркетс файнанс" в оперативното управление на банката. Общото събрание избра "БУЛ ОДИТ" за специализирано одиторско предприятие. Преди заделяне на провизиите печалбата на банката за миналата година е над 11.3 млрд. лв. Съветник на борда подаде оставка
Норберт Клотен, съветник на управителния съвет на Българска народна банка по проблемите на валутния борд, подаде оставка миналата седмица. Г-н Клотен стана съветник на БНБ миналата година по настояване на Международния валутен фонд. Германецът обяви на прощална пресконференция, че според него ръководството на централната банка вече е в състояние само да взима решения по актуални проблеми. Немският банкер каза, че е помогнал на управляващите БНБ да преминат през най-трудния период. Бившият съветник оценява израстването на шефовете на банката в професионално отношение, но подлага на съмнение факта, че те ще могат да се справят с трудните си задачи без чужда консултация. Но сега те сами ще трябва да решат откъде и от кого ще търсят съвет.
Считам, че изборът на валутен борд бе правилна мярка, заяви Норберт Клотен на прощална пресконференция. Изборът на резервна валута според него е правилен предвид предстоящото въвеждане на европейски паричен съюз и желанието на България за пълноправно членство в Европейския съюз. Германският специалист не вижда опасност от промяна на съотношението марка - лев. "Няма държава, в която е бил въведен борд и той да не се е нуждаел от настройване", каза немският икономист. Според него трябва внимателно да се наблюдават едновременно всички показатели на икономиката. Взети поотделно, те могат да носят и лъжлива информация. Като пример банкерът даде свръхликвидността в банковата система, която според него не означава свръхликвидност в цялата икономика, а трябва да се внимава тази ликвидност да не провокира инфлация.
Според вече бившия съветник БНБ не е длъжна да приема всички съвети от МВФ. Централната банка трябва сама да преценява кои мерки са подходящи и кои не. Г-н Клотен заяви още, че фондът трябва да ревизира политиката си при валутен борд в страни с пазарна икономика и в такива, които са в състояние на преход. След като веднъж е направен изборът за въвеждане на борд в дадена страна, трябва да се мисли за дългосрочна стратегия, защото краткосрочните програми крият риск за системата, каза още той.
Приватизацията на банковия сектор е едно от най-важните условия за успеха на борда в България, каза още немският икономист. При преструктурирането на финансовия сектор обаче трябва да се търси баланс. Необходимо е инвестиционните и корпоративните банки да бъдат добре представени, а също и банките, целящи обслужване на населението на територията на цялата страна.
