Ще променяме данъчните закони, щом практиката го налага
Дора Андреева, началник на Главно управление "Данъчна администрация", пред в. "Капитал"
Доволен ли е началникът на данъчната администрация от данъчните закони, приети от парламента?
- Най-общо да. Доволна съм, защото бяха приети принципните предложения, които направихме, а промените в пленарната зала бяха незначителни, така че не се получиха драстични противоречия. Има някои проблеми, които са причинени по-скоро от технически причини - например получават се недоразумения заради преномериране на параграфи от законите или пък в резултат на отпадане на някоя алинея от проектозаконите. Много от тези неща ще поправим съвсем скоро. Даже вчера (12 февруари - бел. ред.) направихме първите стъпки - уточнихме всички противоречия, които произхождат от последващи промени в параграфите на законопроектите или от технически грешки при отпечатването, и ги представихме на Народното събрание, за да бъдат отстранени по най-бързия възможен начин.
Философията на новите закони бе създаването на неутрална данъчна система. Защо юридическите лица и едноличните търговци формират облагаема печалба по един и същ ред, но плащат по различни ставки?
- Това произхожда от самото законово основание, че физическите лица могат да се облагат само по реда на Закона за облагане на доходите. Така че няма противоречие в това едноличните търговци да образуват данъчната основа по реда на Закона за корпоративното облагане, а да бъдат облагани по Закона за облагане на доходите на физическите лица. А при юридическите лица има и данък върху дивидента, който разпределят. В този смисъл, като сравним юридическото лице и едноличния търговец, при когото няма такова облагане, ще видим, че няма голямо разминаване. Вярно е, че първоначалната ни цел беше да има еднаква данъчна тежест, така че изборът на формата на регистрация да не зависи от данъчната тежест, но в крайна сметка разликата не е драстична.
Могат ли вече да се направят изводи от приложението на новите закони?
- Все още няма активно прилагане на законите, но няма противоречия, които да са фатални. По-скоро има неясноти по отношение на прилагането на новите закони и най-вече на законите за преките данъци, при които има голямо преплитане. За съжаление нямахме време да направим единен закон, а това е най-добрият вариант, който може би в бъдеще ще бъде реализиран.
Къде е големият проблем при приложението на законите - в самите закони, които са нови и може би сложни, в неподготвеността на данъчната администрация или в данъкоплатците?
- Проблемите са по разбирането и прилагането на новите закони - например принципа на облагане на социалните разходи, разходите за транспорт и представителните разходи. Не всички си дават сметка, че вече няма увеличение на облагаемата печалба с подобни разходи и че това е по-либералният и по-справедливият подход.
Какви мерки вземате за решаване на проблемите, възникващи при прилагането на законите?
- На данъчните инспектори беше раздаден пълен комплект от новите данъчни закони и указания към тях, изготвени от хората, които са участвали в подготовката на отделните закони. Смятаме да изготвим за разпространение допълнителни указания с конкретни примери за прилагането на законите. И те ще бъдат както за данъчната администрация, така и за данъкоплатците. Въбще оттук нататък възнамеряваме каквото и да подготвяме като указания, то да не бъде за вътрешно ползване, а за двете страни - администрация и данъкоплатци. Тези указания могат да бъдат и под формата на публикации. Обърнахме се към всички медии, изразявайки готовност да популяризираме приложението на новите закони. Направихме филм за попълването на декларациите за недвижими имоти. В момента водим преговори с програмата ФАР на Европейския съюз за изготвяне на филм за патентния данък и на указания за всеки един от видовете доходи по Закона за облагане на доходите на физическите лица. Целта ни е всичко това да бъде написано и казано ясно и разбираемо за данъкоплатците. Информация ще има, и то в простички правила - какво трябва да се направи, кой трябва да го направи, кога трябва да го направи, къде трябва да го направи.
А данъкоплатците оказаха ли се готови за прилагането на новите закони?
- Първоначалните ни впечатления са, че опростеният начин на облагане, който е регламентиран в новите закони, е предпочитан от хората. За съжаление има и недоволства, които според мен в голямата си част не са оправдани. Например хотелиерите, които казват, че патентът за тях е висок. Всъщност ние възприехме изцяло предложенията за патентен данък на специализираната асоциация на хотелиерите и ресторантьорите. Очевидно хората, които са платили данък през миналата година, правят сравнение и казват: Сега за мен е по-добре. А тези, които през миналите години не са платили данъци, и сега сравняват, казват: Данъкът е висок. Или друг пример - в Пловдив на фризьори-арендатори в едно предприятие, което трябва да мине на патентен данък, им предлагат или да минат на трудов договор, за да се плаща по-малко на едно лице, или всеки един от тях да остане на аренда и на собствена печалба, но да плаща не 60 хил. лв. за едно лице, а 450 хил. лв. за едно лице. И тези хора казват: Не, ние ще си останем поотделно и ще си плащаме патентния данък сами. Това не е ли показателно? Очевидно е, че пълна справедливост за всички не може да има. Но ние се стремим да зачитаме интереса на преобладаващата част от данъкоплатците и затова при приемането на един закон създаваме работна група от различни заинтересовани институции, съгласуваме с други ведомства, за да чуем и други преценки.
В кои данъчни закони подготвяте промени?
- На дневен ред са промените в Закона за акцизите, защото той е в драстично противоречие с европейската практика и законодателство. Например облагането на спиртните напитки - в Европа то става на база алкохолен градус, а у нас е на база стойност. Ще се опитаме да въведем и други нови неща, например да се избягва двойното облагане на спиртните деривати, които участват в производството на акцизни стоки. Но това ще направим само ако намерим ефективна форма на контрол. Планираме да изпратим група в Германия, където има практика в това отношение, за да се види нормативната база и на практика как работи този модел на контрол. Поканили сме всички чуждестранни инвеститори, които имат отношение към този проблем, да направят писмени предложения или да дойдат при нас да обсъдим предложенията им. В момента подготвяме покана към всички министерства, които имат производства със спиртни деривати, да се съберем, за да видим спецификата на това производство и формата на контрол. Ще направим тези либерални промени, но само ако има ефективни средства на контрол, като отговорността за него се разпределя между контролните органи и самите предприятия. Например в Германия изискването е предприятието, което държи да бъде освободено, непрекъснато да доказва правилната употреба на спиртните деривати, като осигури и компютърен контрол по цялата верига на производство.
Друга насока на промените е свързана със Закона за данък върху добавената стойност. Целта ни е да изпълним критериите на Европейския съюз и в тази област. В момента ние имаме много лоша структура на закона. Освен това е необходимо да се проследят случаите в ЕС, при които имат специфичен режим на облагане с ДДС. Промените в Закона за данък върху добавената стойност ще предложим на кабинета и парламента най-вероятно през втората половина на годината. Нуждаем се от време, за да изискаме от асоциациите и министерствата, където има такава специфика на сделките, да направят своите предложения.
В момента работим и по законите за данъчната администрация и данъчното производство съвместно с Министерството на финансите на САЩ. По отношение на Закона за събиране на държавните вземания подготвяме едно сериозно изменение. Може би основното ни различие със западноевропейските страни, което пречи много на работата на данъчната администрация, но не съм сигурна, че ще се реши лесно, е обхватът на събиранията на държавната администрация. В България в ръцете на данъчната администрация са съсредоточени не само данъчните вземания, но и всички други. Това са над 20 различни институции - ловно-рибарски съюз, горско стопанство, актовете на КАТ - всичко, за което човек може да се сети. Ние събираме тези такси, а те губят много време, защото на нас ни връчват наказателно постановление или съставен акт за нарушение и започва едно издирване на това лице, което не е на този адрес или е дало погрешен адрес и т.н. Но това остава наше задължение и се трупа във времето. Вероятно и в другите страни първоначално е било по същия начин, докато се развие системата на държавната администрация, но с развитието на тази система се е оказало неефективно данъчната администрация да се разпростира върху всички държавни вземания. По този начин се разпиляват енергия, сили и специализирани знания. Този проблем е решен в другите страни по два начина - или чрез създаване на национална агенция за събиране на всички вземания с изключение на данъчните и митническите, които са специфични и обхващат цялата страна, или чрез възлагане на събирането на частни фирми срещу процент от събраните вземания.
В България също се обсъждаше идеята да се даде правото на специализирана фирма да събира митните сборове. Отказахте ли се от нея?
- Не, тя е много добра. Показва го практиката в другите страни. Моето разбиране е, че те са имали възможността да направят много грешки в развитието си преди нас. И ние можем да се поучим от тези грешки и от доброто, което те са извели от опита си. Трябва ли да повтаряме техните грешки, за да стигнем до същото, ако се окаже, че то е по-ефективно? Това, което прави впечатление във връзка с възлагането на частните фирми да събират някои от държавните вземания или, да кажем, местните данъци и такси, е, че тези вземания по принцип изискват голяма издръжка. Защо трябва да я поема държавата, когато разходите са неефективни. Става дума за използването на огромна държавна структура, която създава повече разходи, отколкото е резултатът от тях.
Щом правим реформа и се стремим да уеднаквяваме начина на работа, съдържанието на законите, структурата на администрацията, и като търсим тези показатели на ефективност, които са заложени в Европа, защо да не приемем и събирането на държавни вземания от частни фирми.
Склонни ли сте да променяте току-що приетите закони, когато практиката го налага?
- Разбира се. Ние смятаме, че там, където има неясноти и неправилно разбиране, веднага трябва да предложим промени. Замисълът, който заложихме при създаването на новите данъчни закони, е да създадем солидни принципи. Това не пречи тези принципи да се доразвиват и изясняват. Въпросът е да не се променят вече приетите принципи.
Интервюто взе Любомир ИГНАТОВ.
Плодовете на данъчната реформа
Данъчната реформа няма да е еднократен акт, а ще се прави на етапи. Това каза финансовият министър Муравей Радев преди около три месеца, когато пакетът от нови данъчни закони тръгна към парламента. Месец и половина след като стартира тяхното приложение, все още не могат да се правят генерални изводи. Но може да се признае, че финансовият министър е бил болезнено прав.
Муравей Радев обосноваваше невъзможността за еднократна реформа с натрупаните проблеми, които не позволяват данъчната система да се преустрои изведнъж. Приложението на новите закони показа, че натрупаните проблеми са най-вече в областта на манталитета. На депутати, на данъчна и общинска администрация, на редови данъкоплатци.
Когато се наливаха основите.
Народното събрание бързаше да отчете дейност и прие закони, от чиито текстове трудно може да прозре някаква завършена концепция. Говореше се за равнопоставеност на данъкоплатците, за стабилност на нормативната база, за стимулиране на инвестиционната активност и поносимост на данъчната тежест, за прекратяване на порочната практика правни норми да се творят с указания на Главно управление на данъчната администрация, за данъчна администрация, която ще бъде партньор на данъкоплатците... В същото време бяха приети закони, според които:
Прибързаността доведе и до доста недоразумения по чисто технически причини. Например в резултат на депутатското бързане сега излиза, че патентният данък за производители и занаятчии важи "за едно или за първо заето лице", но не и за второ заето лице. С други думи, четирима обущари в рамките на една фирма плащат същия патентен данък, колкото и един обущар. Или друг пример - ако регистрирате фирма за таксиметрови услуги в с. Овчи кладенец, но си заработвате бакшишите в София, ще платите патентния данък, валиден за с. Овчи кладенец.
На фона на всички тези неразбории необходимо е да се признаят две сериозни заслуги на изпълнителната и на законодателната власт:
1. Хубава или лоша, данъчната реформа най-сетне стартира, след седемгодишно отлагане.
2. Авторите на новите данъчни закони опитаха да въведат нови (за България) технологии в производството на закони. Председателите на бюджетната и икономическата комисия на парламента обиколиха страната в навечерието на данъчната реформа, за да чуят мнението на значително по-широк кръг заинтересовани. Финансовият министър покани експерти от частния бизнес при разработването на проектите, след това ги накара публично да представят проектите, още преди те да са внесени в Народното събрание. Кабинетът успя да убеди Международния валутен фонд да се откаже от идеята си за еднократен данък върху резултата от ревалоризацията на активите.
Гневът на мравките.
Ако в процеса на законо-творчество депутатите доказаха, че бързата работа е срам за майстора, в процеса на приложение голяма част от данъчните инспектори, данъкоплатците, общините и дори прокурори показаха, че вятърът на промяната като че ли ги е подминал за пореден път.
Данъчните инспектори решиха да стачкуват (доколко основателно е друг въпрос) точно в момента, когато първите желаещи да опитат от вкуса на данъчната реформа се изправиха пред вратите на данъчните служби. След това инспекторите тихомълком, но затова пък повсеместно отказаха да правят в законовия срок данъчни оценки, необходими за продажбата на недвижими имоти. От своя гледна точка данъчните може и да имат оправдание за тези си действия. Но погледнато през призмата на данъкоплатеца, който или не може да получи формуляр от данъчната декларация, или не може да продаде имота си, нещата по-скоро имат измерението - "абе, квото беше преди, това си е и сега".
Започнаха да се появяват сигнали за инспектори, които събират пари, за да попълват имотните декларации на гражданите. Преустройството в самата данъчна администрация - създаване на звено за големите данъкоплатци, разместване на началниците на данъчните служби и т.н. са полезни ходове, но очевидно резултатите от тях не могат да се очакват за ден-два.
В същото време заради скоростното приемане на новите закони изпълнителната власт не съумя във всеки един случай да реагира навреме. Това създаде доста неприятни ситуации и излишно нагнети напрежението между данъчна администрация и данъкоплатци. Пример - освобождаването от митни сборове на вносните стоки, изтичането на някои законови срокове през януари, които финансовият министър удължи буквално в последния момент, и т.н. Същевременно своя дан в опорочаване на данъчната реформа дадоха и общините. Голяма част от тях при определянето на патентните данъци, които са от тяхната компетенция, сътвориха смешни недоразумения при разделянето на подопечните им административни единици на райони.
Както винаги, в първите редици на недоволните се оказа и главният прокурор. Той поиска отмяна заради противоконституционност на законовия текст, който дава право на общините да определят конкретния размер на патентния данък за някои дейности. Не че Татарчев няма право да поиска подобно нещо. Просто можеше да го направи доста по-рано, а не когато идва времето да се подават декларации за патентен данък.
Немалка част от редовите данъкоплатци също дадоха своя дан за трудното прилагане на новите закони. През есента на миналата година на среща на бизнесмени с икономическите министри частните хотелиери и ресторантьори гледаха с умиление и благодарност финансовия министър, който им обещаваше, че от началото на 1998 г. ще плащат патентен данък. Сега, когато патентът вече е факт, реакциите са, меко казано, нелогични - частни хотелиери, ресторантьори, занаятчии и т.н. от цялата страна изпищяха, че данъкът им е непосилен. В излиянията им по радио, телевизия и преса могат да се срещнат истински шедьоври: "Миналата година платих 10 бона патентен (?! - бел. ред.) данък и почти не го усетих като товар. Сега обаче положението е трагично", оплаква се пред в. "Стандарт" собственик на обущарско ателие. Пред същия вестник благоевградски фризьор изчислил, че заради патентния данък трябва да вдигне тарифата си от 200 лв. на 3000 лева, а работник в столичен автосервиз - че 500 хил. лева, които взимал за изчукване и боядисване на една кола, няма да му стигнат да си плати годишния патент от 800 хил. лв. И т.н., и т.н.
В цялата трагикомична ситуация по прилагането на новите закони като че ли най-адекватно реагира Главно управление на данъчната администрация (ГУДА). Като се започне от дребния на пръв поглед факт, че ГУДА вече има човек, отговарящ за връзките с обществеността (нещо, което всички досегашни финансови министри и шефове на Главно данъчно обещаваха, но така и не направиха), мине се през филмчета, обясняващи как се попълват данъчни декларации, и се завърши с категоричната заявка на началника на ГУДА Дора Андреева - "отсега нататък всички указания за прилагането на данъчните закони, които подготвяме, няма да са за вътрешно ползване, а ще са предназначени и за двете заинтересовани страни - данъчна администрация и данъкоплатци". Не че в ГУДА всичко е перфектно. Имотната декларация например е способна да качи кръвното налягане на всеки собственик на недвижим имот, който не разполага с поне три дипломи за висше образование. Но по-важното е, че шефовете на данъчната администрация показаха воля - да си партнират с данъкоплатците, да се борят с корупцията в своите редове и да си признават пропуските.
Ще облагородим ли данъчната реформа.
След седем пропуснати (и) за данъчната реформа години от месец и половина тя вече е факт. С всичките си плюсове и минуси. Със съкращенията и стачките на данъчните инспектори, с традиционните опашки пред данъчните служби, с познатия въпрос как да изтълкувам този законов текст.
Изпълнителната и законодателната власт показаха, че имат воля да стартират реформата. Въпреки недоволството си от този или онзи данък, от този или онзи данъчен инспектор данъкоплатците като цяло демонстрираха, че одобряват реформата.
Оттук насетне големият въпрос е: в дните, когато хората празнуват Свети Валентин и/или Трифон Зарезан, ще намерят ли сила и воля управляващите (колкото и да долюбват своята рожба - данъчната реформа) да си признаят грешките и пропуските. И да зарежат нейните клонки, за да се родят по-сочни плодове.
24 въпроса - 24 отговора на Министерство на финансите
ПО ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ
Чл. 56. (1) Данъчно задължените лица правят месечни авансови вноски за данъка върху печалбата и за данъка за общините на основата на една дванадесета част от годишната облагаема печалба за предходната година, коригирана с коефициент, отразяващ промените в икономическите условия за текущата година. Коефициентът се утвърждава със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
Въпрос: Какво означава коригирана печалба - увеличена или умножена с коефициент 0.9, утвърден със Закона за държавния бюджет на Република България за 1998 г.? Т.е., ако една дванадесета част от годишната облагаема печалба за 1997 г. е равна на 1000 лева, колко е коригираната печалба - 900 лева или 1900 лева?
Отговор: Коригирана печалба означава печалбата, умножена с коефициент 0.9, утвърден със ЗДБ на Република България за 1998 г. Чл. 2. (1) Печалбите се облагат с данък върху печалбата за републиканския бюджет и с данък върху печалбата за общините, наричани по-нататък съответно "данък върху печалбата" и "данък за общините".
(2) Доходите се облагат с данъци, установени по реда на този закон.
(3) Застрахователните дружества, взаимозастрахователните кооперации и чуждестранните лица за застрахователната и презастрахователната си дейност чрез място на стопанска дейност се облагат с данък върху застрахователните и презастрахователните премии вместо с данък върху печалбата и с данък за общините. Дейностите, несвързани със застраховане и презастраховане, се облагат по общия ред с данък върху печалбата и с данък за общините.
Чл. 35. Разходите за тържества, представителни и развлекателни цели, както и за подаръци, които не носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, се облагат с данък, който е окончателен.
Чл. 36. (1) Социалните разходи, които по същество представляват допълнителни парични и натурални възнаграждения на персонала, включително и този по договори за възлагане на управление, се облагат при източника с данък, който е окончателен.
(2) Разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили, когато с тях не се осъществява дейност по занятие, се облагат по реда на ал. 1.
Въпрос: Тъй като няма законово определение на понятието "дейност по занятие", при прилагането на разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗКПО може ли да се счита като дейност по занятие обслужването дейността на предприятието със собствени автомобили: превоз на стоки и материали, превоз на работници до обектите за извършване на ремонти (включително аварийни), обслужване клиенти по домовете, превоз на командировани лица от предприятието и т.н.?
Отговор: Ако в посочените примери използването на автомобила не е инцидентно с оглед на цялата дейност на предприятието и е свързано с основната му дейност, разходите по поддържане, ремонт и експлоатация на леките автомобили не се облагат с данък. При преценяването дали автомобилът се използва по занятие следва да се има предвид, че автомобилът не трябва да се използва за обслужване на административно-управленския персонал на предприятието и дейността обективно да не може да бъде извършвана без използването на лек автомобил.
Въпрос: Включват ли се в "разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили" амортизацията и застраховката на автомобилите и разходите за заплати и свързаните с тях осигурителни плащания на шофьорите, т.е. трябва ли да се начислява данък върху амортизациите и застраховките на леките автомобили и върху заплатите и осигуровките на шофьорите на леки автомобили?
Отговор: Не. Разходите за амортизацията и застраховката на автомобилите, разходите за заплати и свързаните с тях осигурителни плащания на шофьорите не се включват в "разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили", т.е. върху тях не се начислява еднократен данък.
Въпрос: Има ли нормативно ограничение на социалните разходи?
Отговор: Не, няма нормативно ограничение на социалните разходи. Върху тях се начислява еднократен данък.
Въпрос: Може ли да се считат за облагаеми по общия ред като дейности, несвързани със застраховането и презастраховането, доходите на застрахователните дружества, получени от лихви по депозити, наеми, доходи от дялови участия, ценни книги, продажба на активи, в т.ч. финансови активи и други?
Отговор: Да. Приходите от дейности, несвързани със застраховането и презастраховането, т.е. приходите от лихви по депозити, наеми, доходи от дялово участие, ценни книги, продажба на активи на застрахователните дружества се облагат по общия ред на ЗКПО.
ПО ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Член 12, ал. 2. Не се смята за доход полученото при продажба или замяна на имущество, придобито по наследство, завет, дарение, и на реституирано имущество, както и наследствата и даренията.
Въпрос: Означава ли текстът, че получените дарения и наследства не подлежат на облагане с данък върху доходите?
Отговор: На основание чл.12, ал.2 ЗОДФЛ не се считат за доходи и не подлежат на облагане наследствата и даренията, получени от физически лица. Същите се облагат по реда на Закона за местните данъци и такси.
Чл.21, ал.(2) Нотариусите и лицата, упражняващи частна медицинска практика по ред, определен от министъра на здравеопазването, формират данъчната основа за доходите от тези дейности по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане или, по техен избор, по реда на чл. 22.
Въпрос: Необходимо ли е нотариусите и частните медици изрично да декларират своя избор и ако да - кога (в какви срокове)?
Отговор: Не се изискват специални декларации от лицата по чл.21, ал.2 ЗОДФЛ. Те правят авансови вноски по реда на чл.36 ал.1, 2 и 3 ЗОДФЛ или по реда на глава осма от ЗКПО.
Член 30. (1) С окончателен годишен (патентен) данък се облагат физически лица и предприятия, извършващи дейностите, посочени в чл. 31 и 32, и с годишен оборот за предходната година до 75 млн. лв. Чл.31, ал. (3) Когато данъчно задълженото лице осъществява дейност в повече от един обект, данъкът се определя в зависимост от местонахождението на обектите. При таксиметровите услуги и пътуващите работилници данъкът се определя по месторегистрация на лицето, извършващо услугите.
Чл. 32. (1) Лица, извършващи транспортна дейност, в това число таксиметрова дейност, независимо от годишния оборот заплащат годишен данък за едно моторно превозно средство в следните размери:..
Въпрос: Ако едноличен търговец осъществява две дейности : едната - облагаема с патентен данък, другата - облагаема по общия ред - как става счетоводното разделяне на разходите, които са общи за двете дейности (например за управление, за осветление, за реклама на фирмата като цяло и т.н.)? Необходима ли е отделна счетоводна отчетност за двете дейности?
Отговор: Лицата, осъществяващи дейностите, които се облагат по реда на глава ХIV ЗОДФЛ, следва да водят отчетност на основание чл.34, ал.2 от закона. За отграничаване на разходите за дейностите те трябва да водят аналитична отчетност.
Въпрос: По какъв ред се облага едноличен търговец - производител на специални масла и пластмасови изделия:
Отговор: При наличие на годишен оборот за предходната година до 75 млн. лв. търговецът се облага с окончателен годишен (патентен) данък. Законът е определил условията за това облагане и не е предвидил право на избор.
Въпрос: Едноличен търговец - хлебопроизводител, реализира оборот за 1997 г. в размер на 80 млн. лв., но не е регистриран по ДДС поради това, че сделките му не са облагаеми по ДДС. Следва ли да плаща окончателен (патентен) данък през 1998 г., или ще бъде облаган по общия ред?
Отговор: Търговецът е реализирал оборот над 75 млн. лв. за предходната година и независимо от регистрацията или не по ЗДДС той формира данъчната си основа по реда на ЗКПО на основание чл.21, ал.1 ЗОДФЛ.
Въпрос: Какъв е размерът на патентния данък за второ, трето и т.н. заето лице за дейностите, посочени в чл. 31, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗОДФЛ?
Отговор: ЗОДФЛ не предвижда самостоятелни норми за диференциран размер на окончателния данък в случаите на второ, трето и т.н. заето лице.
Въпрос: Ще се облага ли с окончателен годишен данък (патентен) местно юридическо лице, което извършва само транспортна дейност и е с годишен оборот за предходната година над 75 млн. лв., като се имат предвид ограничителните текстове на чл.8, ал.2 и чл.30, ал.1 от Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) и текстът на чл.32, ал.1 от ЗОДФЛ, съгласно който за транспортната дейност годишният оборот не се взема предвид при заплащането на патентен данък? Не съществува ли противоречие между разпоредбите на чл.30, ал.1 и чл.32, ал.1 от ЗОДФЛ?
Отговор: Съгласно чл.32 ЗОДФЛ лицата, извършващи транспортна дейност, в това число таксиметрова дейност, независимо от годишния оборот заплащат окончателен годишен (патентен) данък за едно моторно превозно средство в размерите, посочени в закона за съответното населено място. Нормата на чл.32 е специална по отношение на чл.30 ал.1 и чл.8, ал.2 от закона.
Въпрос: Транспортна фирма извършва основно международни превози. Попада ли тази фирма в режима на патентния данък? А ако фирмата извършва само международни превози?
Въпрос: Фирма, регистрирана в София със седалище в ж.к. "Младост" и офис на бул. "Витоша", извършва само междуградски и международни превози. Какъв патент дължи - "софийския" ли? Ако да - за коя зона - тази в ж.к. "Младост" или тази в центъра (бул. "Витоша")?
Отговори: Съгласно чл.32, ал.2, т.1 от ЗОДФЛ гр.София попада в първа група населени места. Размерът на данъка е определен в самия закон в зависимост от вида на моторното превозно средство и не зависи от вида на превозите - вътрешно или международно съобщение.
Въпрос: Гражданин извършва таксиметрови услуги чрез регистрирана фирма-едноличен търговец. Фирмата е регистрирана в Пловдив, но гражданинът е регистриран в София, живее в София и извършва таксиметрови услуги в София. Кой патентен данък ще се прилага за въпросното лице - този в София или този в Пловдив?
Отговор: За таксиметровите услуги съгласно чл.31, ал.3 ЗОДФЛ данъкът се определя по месторегистрация на лицето, извършващо услугите.
Чл. 43. (1) Лицата, подлежащи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък по глава четиринадесета, подават декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в която декларират обстоятелствата, свързани с определянето на данъка.
Въпрос: Къде се подават декларациите за патентен данък?
Пример 1: Фирма, регистрирана във Варна, притежава два хотела (или два магазина) - един в Пловдив и един в София. Къде и колко декларации трябва да подаде?
Пример 2: Фирма, регистрирана в Пловдив, извършва таксиметрова дейност в София. Къде трябва да подаде декларацията? А ако извършва дейност и в Пловдив, и в София?
Отговор: Декларацията по чл.43 от ЗОДФЛ за обстоятелствата, свързани с окончателния патентен данък, се подава за дейностите с изключение на тези по чл.31, ал.1, т.7, я и чл.32 от закона по местонахождение на обекта или по местоизвършване на дейността. Декларацията се подава в два екземпляра в случаите, когато местонахождението на обекта или местоизвършването на дейността не е на територията на данъчната служба по месторегистрация (местоживеене) на лицето.
Чл. 36, ал.4. Лицата по чл. 21, ал. 1, както и лицата по чл. 21, ал. 2, избрали реда за формиране на данъчната основа по Закона за корпоративното подоходно облагане, правят авансови вноски през годината по реда на същия закон.
Въпрос: Означава ли този текст, че едноличните търговци, нотариусите и лицата, упражняващи частна медицинска практика и избрали реда за формиране на данъчна основа по ЗКПО, трябва да правят авансови вноски по данъка за общините?
Отговор: Едноличните търговци, нотариусите и лицата, упражняващи частна медицинска практика и избрали реда за формиране на основата на ЗКПО, са данъчно задължени лица по ЗОДФЛ. Те са субекти на облагане с данък върху доходите и не дължат данъци върху печалбата, в т.ч. данък за общините.
Въпрос: При определяне на авансовите вноски за ЕТ, за нотариуси и за медици (в двата случая - месечни или тримесечни) имат ли те право да ползват необлагаемия минимум, посочен в ЗОДФЛ?
Отговор: Авансовите вноски се правят по реда на ЗКПО. Същите са пропорционални вноски на база ставките по ЗКПО и през течение на годината не се приспада необлагаем минимум.
Чл. 41, ал.(3) Данъчно задължените лица, които подадат годишна данъчна декларация до 31 януари на следващата година и заплатят данъка в същия срок, ползват отстъпка 2 на сто.
Въпрос: Важи ли отстъпката и за годишната декларация, подавана през настоящата година за доходи, получени през 1997 г., след като за 1997 г. доходите се облагат по реда на отменения Закон за данък върху общия доход?
Отговор: Разпоредбата на чл.41, ал.3 на ЗОДФЛ се прилага за доходите, получени през 1998 г. Тя не се отнася за доходите, реализирани от извънтрудови правоотношения от лицата през 1997 г., тъй като същите ще се облагат по реда на ЗДОД, в който няма такива правни норми.
Чл. 41. (1) Данъчно задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 14, включително и за дохода, обложен с еднократен годишен (патентен) данък, в срок до 15 април на следващата година.
ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ОБЩИЯ ДОХОД (отменен).
Чл. 33. (1) Лицата, които се облагат по реда на дял I, глава IV, подават всяка година до 15 февруари декларации, в които обявяват приходоизточниците си и доходите, придобити от тях през изтеклата календарна година. Декларациите се подават независимо от размера на дохода, ако има такъв.
Въпрос: Докога е срокът за подаване на годишна декларация за доходи, получени през 1997 г. - до 15 февруари 1998 г. или до 15 април 1998 г.?
Отговор: Срокът за подаване на годишната данъчна декларация на лицата за доходите, реализирани от извънтрудови правоотношения през 1997 г., съгласно Заповед - 450/03.11.1997 г. на министъра на финансите (обн. ДВ бр.107 от 18.11.1997 г.) е 15 април 1998 г. Чл. 24. (1) Данъчната основа при продажба или замяна на недвижимо имущество е разликата между продажната и по-високата от фактическата и актуализираната цена на придобиване на това имущество.
Въпрос: Какво означава продажна цена и фактическа цена по смисъла на чл. 24, ал. 1?
Отговор: Продажната цена е цената, по която е продадено имуществото, а фактическата - цената на придобиването му. ЗОДФЛ посочва, че се ползва по-високата между фактическата и актуализираната цена на придобиване на имуществото, като последната се определя по реда на чл.33, ал.1 от ЗМДТ.
ПО ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Чл. 46. (1) Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето.
(2) Имуществото се оценява, както следва:
1. Недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях - по пазарната им стойност или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение 2.
Въпрос: В кои случаи държавен или общински орган ще определя цена?
Отговор: Държавен или общински орган определя цена при извършване на разпоредителни сделки с имоти - частна, държавна или общинска собственост, по реда на чл.45, чл.46, чл.49, чл.51-53, чл.54 от Закона за държавната собственост, съотв. чл.35, ал.2, чл.36, чл.37, ал.2, чл.38, ал.2 и чл.39 от Закона за общинската собственост.
ПО ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОбАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Чл. 34. (1) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки по смисъла на този закон и впоследствие ги използва за извършване на сделки без право на данъчен кредит по смисъла на чл. 24, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит, а ако ги използва за продажби на загуба - в размер на разликата между приспаднатия данъчен кредит и начисления при продажбата данък.
(2) Когато регистрирано лице използва резултата от получена от него облагаема сделка с услуга за извършване на сделки без право на данъчен кредит по чл. 24, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит за сделката с услуга, а ако го използва за продажби на загуба - в размер на разликата между приспаднатия данъчен кредит и начисления при продажбата данък.
(3) Данъкът по ал. 1 и 2 се начислява на датата, на която е извършена сделката, за която не е налице правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 24 или продажбата на загуба.
(4) Регистрирано лице, което е приспаднало изцяло като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин стоки или услуги по смисъла на този закон и впоследствие ги използва както за извършване на облагаеми сделки или сделки за износ, така и за сделки, за които не е налице правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 24 или продажби на загуба, начислява и дължи данък по ред и начин, определени с правилника за прилагане на този закон.
Въпрос: Какво означава продажба на загуба?
Пример 1: Дружество с ограничена отговорност, регистрирано по ДДС, притежава и експлоатира бензиностанция. Приходите на фирмата са от продажбата на горива, от продажбата на стоки (облагаеми с ДДС) в магазина към бензиностанцията и от реклама. Разходите на фирмата за горива (покупка, доставка, амортизация на бензиностанцията, наем на парцела, работни заплати, ток и т.н.) са по-високи от приходите от продажба на горива. Като цяло обаче фирмата работи на печалба, т.е. посочените разходи за горива плюс разходите за стоките, продавани в магазина, са по-ниски от сумарните приходи от продажбата на горива, от продажбата на стоки в магазина и от реклама. При този казус има ли продажба на загуба на горивата?
Пример 2: Фирма е регистрирана по ДДС и има една дейност - притежава и оперира хотел. Приходите на фирмата са от "продажбата" на нощувки в хотела и от заведенията към хотела - ресторант, кафе, бар, магазин. Разходите на фирмата (за легла, възглавници, хладилници, лампи, маси, наем, ток, парно, напитки, храни, заплати и т.н.) са по-високи от приходите от продажба на нощувки, но са по-ниски от сумарните приходи от нощувки и от заведенията към хотела. При този казус има ли продажба на загуба? Ако да - кои от закупените стоки са използвани за продажба на загуба - хладилниците, леглата, масите, токът, парното, напитките ...?
Отговор:
1. При продажба на горива и стоки в бензиностанция продажба на загуба по смисъла на параграф 3д от ДР на ЗДДС за горивата и стоките ще е налице, ако бензиностанцията продава горивата и стоките на цени под цената им на придобиване.
2. При продажба на нощувки в хотел продажба на загуба по смисъла на параграф 3д от ДР на ЗДДС ще е налице, ако продажната цена на една нощувка е под себестойността й, която включва амортизации, заплати, консумативи и др. Тогава обаче корекция по реда на чл. 34 от закона ще се прави единствено ако ползваният данъчен кредит за стоките и услугите, които се ползват за осъществяване на нощувките, е по-висок от начисления данък при продажбата на нощувките. Примерно ако ползваният данъчен кредит за електроенергията, водата и различните консумативи, разделен на броя на нощувките, е по-висок от данъка, начислен при продажбата на всяка от нощувките, тогава следва да се направи корекция на ползвания данъчен кредит.
За стоките, продавани от хотела и заведенията към него, продажба на загуба ще е налице, ако те се продават по цени под цената на придобиването им.
Коментар
Махмурлук след хъшовско
Колко трагично е положението в България показа фактът, че излъчването и свалянето на едно полити- ческо шоу е тема номер едно вече 10 дни. Страданията на "Хъшовете" засенчиха дори отлично представеното посещение на президента в САЩ. Какво да се прави едни го постигат с повече труд, други с повече талант. "Хъшовете" показа няколко неща, хвърли светлина и мрак едновременно.
Първо, че ако Любен Дилов-син реши да прави шоу, той го може най-добре от тези, които в момента правят шоу. Дали шоуто е пошло, вулгарно, цинично и т.н. е спорно и е безсмислено да се търси еднозначна оценка. Обществото ни няма ценности, традиции и умения да мери много неща. И най-вече как да държи изкъсо тези, които го управляват. Това е безспорно. Политиците трябва да свикват на критика. Работата на журналистите е да се съмняват и да критикуват, а задължение на властниците е всеки ден с действията си да не дават храна на нови съмнения. Многото медийни съвети по художествените качества безспорно имат някои права да издават естетически оценки, но в името на обществения интерес. Както вървят нещата в държавата (пак в името на този интерес) новите управляващи тепърва ще имат все по-голяма нужда от това някой постоянно да ги държи изкъсо. Факт е, че както каза Стефан Цанев, във всеки скеч имаше малко истина.
"Хъшове" показа и друго. Това, че Любен Дилов може да направи шоу, което може да се продаде на милионите зрители, не означава, че Слави Трифонов не може да го продаде и на Мултигруп. Поради второто точните попадения в предаването изглеждаха неделими от клиповете на "Овъргаз", заставите на "Хъшове" се мешаха постоянно с логото на "добрата енергия". Внушението на цялото предаване беше: "Ние, пичовете от "Хъшове" и пичовете от "Овъргаз", сме по-добри от тези смешници, дето управляват. " (Тези, дето управляват, наистина бяха показани смешно.) В едната част е вярно - сигурно никой в правителството няма претенции да прави по-добри сценарии от Любо Дилов. В другата част е тъпо. "Овъргаз" не рекламираше стоката природен газ, въпреки че това също би било абсурдно. Мултаците промоцираха собствената си теза в преговорите между България и "Газпром". Ако беше истински "хъш", Дилов трябваше да каже кой е прав в този спор, макар и през репликите на Слави Трифонов.
За кокошката, яйцето, депутата и съветника
Лошо е да си кредитен милионер. Още по-лошо е обаче да си едновременно кредитен милионер и съветник на депутат. Като си само в наказателния списък на БНБ, може и да ти се размине - кой чул недочул. Ако обаче си имал вземане даване със законодатели - тежко ти. Отнемат ти пропуска, при това така, че да се чуе; така, че и най-незаинтересованите да разберат що за тъмен субект си. Всъщност това си е едно народополезно дело. Финансови далавераджии нямат място в законодателния храм. Единодушно председателският съвет, включващ шефовете на всички парламентарни групи и председателя на парламента, реши да изземе пропуските на посочените в черния списък . С това обаче депутатите не могат да отмият петното от това, че са допуснали да ги съветват хора с "особени" виждания за финансовите правила. Въпросът е какво става, ако полицаят казва "аз не те обичам", вместо да арестува крадеца. Или пък законодателят емоционално оповестява "аз вече няма да си играя с теб", вместо да направи със закон черен живота на недобросъвестните длъжници. Докато гневно размахваха пръст срещу злоупотребилите с кредити, депутатите сами се вкараха в беля. Покрай единия списък тръгна и друг - с действащите съветници и сътрудници на народните представители. Оказа се, че законодателите особено се вслушват в съветите на младежта (поне ако се съди по ЕГН-тата на сътрудниците). Съветническите кръгове на депутатите не могат да конкурират структури като "Орион" например. Затова пък са много по-мобилни. Днес съветник тук, утре там. В първите години на прехода беше модерно да консултираш банки и други подобни финансови структури, напоследък актуални станаха вакантните места за съветници на народните представители. Тогава бизнесмените бяха "голямата работа", а политиците кръжаха около тях и отмъкваха по някоя пара като съветници. След като някои работи не се случиха, политиците се окопитиха и те самите станаха голямата работа, а бизнесмените на свой ред закръжаха около тях. Не за пари, а за място в списъка на имащите право. Което ще рече за повече пари. Затова групите с премиера и президента са огромни, затова списъците на съветници на депутати и парламентарни комисии са пълни с хора от бизнеса. То това у нас всъщност е бизнесът.
Татарчев не успя
да отреже "ушите" на МВР
Полицията и спецслужбите ще могат да подслушват до 24 часа само с разрешението на вътрешния министър без санкция на съдебен орган. Конституционният съд отхвърли жалбата на главния прокурор Иван Татарчев да отмени четири текста от Закона за специалните разузнавателни средства, който регламентира как държавата при разследване може да нарушава неприкосновеността на личния живот и кореспонденцията. Обвинител номер едно поиска да се обявят за противоконституционни чл. 18, ал. 1, чл. 19, чл. 30 и чл. 34, ал. 1 от нормативния акт. Член 18 дава право на вътрешния министър да разрешава подслушване и следене при заплаха за националната сигурност или за предотвратяването на тежко престъпление. Следващият текст позволява на МВР-шефа да спира подслушването на заподозрени лица, като само уведомява окръжния съдия, който издава разрешението. Според член 30, ако при подслушването се съберат данни извън на правомощията на спецслужбата заявител, МВР-шефът може да преценява дали материалите да се предоставят на компетентния орган. Четвъртата атакувана разпоредба гласи, че контролът върху подслушването се упражнява от вътрешния министър. Оспорените от главния прокурор фигурираха и в предишния Закон за специалните разузнавателни средства. "Странно защо тогава той не се сети да иска отмяната им", каза вътрешният министър Богомил Бонев. Според отменения нормативен акт обаче разрешенията за подслушване минаваха през ръцете на прокурорите. Според МВР 24-часовото подслушване без санкция на съдебен орган е от жизнена важност за работата в силите за сигурност. Допитването до магистрат често би могло да провали операция на спецслужбите заради недостатъчна бързина. В 24-часовия буферен срок е засечена и информацията срещу цар Киро за атентата срещу в. "Труд", сподели източник от МВР.
Евролевицата: СДС се държи като войнстваща партия
По молба на евролевицата в понеделник министър-председателят Иван Костов и Екатерина Михайлова, шеф на парламентарната група на СДС, се срещнаха с Александър Томов и Драгомир Драганов. Шефовете на втората лява формация са изложили меморандум с несъгласията на партията си към политиката на управляващите. Евролевите не конкретизираха съществото на критиките, но основният проблем според тях бил партизирането на обществото и налагането решенията на мнозинството със силови методи. Премиерът е изразил съгласие с някои от отправяните му критики, като каза, че ще работи с евролевицата за налагането на нов стил на открита и прозрачна политика. По думите на Александър Томов скоро щяла да бъде подписана нова социална харта с ОДС, без да уточни за какво става дума. На срещата си с Ан Макгърк лидерът на евролевите й предал меморандума и изложил вижданията на своята формация и според него е било постигнато съвпадение на позициите за това, че реформата буксува и данъчната тежест е много висока. По-късно Томов уточни, че прогнозата на правителството е неточна, а проектът за закон за социалноосигурителните фондове е прекалено централизиран.
Преклонената главица големи ядове ще бере
Крехката българска демокрация и едвам зараждащото се гражданско общество са постоянно "на течение" от страна на различни сплотени малцинства, които често злоупотребяват с достъпа си до високите етажи на властта.
След като по времето на Мими Виткова фармацевтите си заградиха аптеките, прокарвайки законодателната забрана нефармацевт да е собственик на аптека, последният хит дойде с приетия по миналата седмица текст, според който главните счетоводители са лица с висше образование или са лицензирани от Министерството на финансите (вж. стр 24). Скандалният текст мина тихомълком, без да направи особено впечатление. А всъщност това е недопустима намеса на държавата, която, освен че казва как трябва да се водят фирмените книги, решава да разпорежда и кой да ги води. Докато за застрахователи и банкери има някакъв резон да имат ценз - все пак те управляват чужди пари, няма никаква логика държавата да се бърка на един автосервиз, да речем, какъв ще му е счетоводителят. Когато се въвежда даден лицензионен режим или определена забрана, всичко е ясно. Язък за семинарите на правителството срещу корупцията.
Очевидно депутатите гласуват машинално, без да си дават труд да осмислят това, което приемат. Но в случая жалкото е, че няма група, която да лобира против една или друга разпоредба, защото кастата на преподавателите счетоводители, които лицензират събратята си, спокойно може да бъде неутрализирана от лобито на малкия и средния бизнес. Само че това не става - едните са по-сплотени от другите, а арбитърът (депутатите) не загряват за какво става въпрос.
Фармацевтите, които правят така, щото аптеките да са икономически слаби и неефективни (освен забраната за собственост, има забрана за създаване на вериги аптеки), могат да бъдат неутрализирани от произволна група на потребители на лекарства, които не желаят да няма конкуренция между аптеките.
Поради същата причина - слаби потребителски лобита - определени държавни монополисти издевателстват с обикновеното българско население. Блазе на тези, които нямат работа с "Електроснабдяване", "Топлофикация", телекомуникационната компания.
А може би проблемът е друг - за българите все още заплатите "се дават", законите "се спускат" отгоре, телефоните се инсталират, защото сме се "помолили", а Енергото включва от добро сърце. И понеже всичко това са дарове свише (а хич?), затова и лобитата на кастите правят каквото си искат, а политиците нехаят.
Индонезия обхваната от безредици
Повече от 100 души са били задържани в петък от полицията в разположените на северния бряг на остров Ява индонезийски градове Паманукан, Ятиванги и Лосари в резултат на безредиците, породени от рязко нарасналите цени на основните стоки в страната. Според данни от полицията жертви няма. Съобщава се за потрошени и опожарени магазини.
Безредиците са продължение на серията протести на обеднялото в резултат на жестоката финансова криза, обхванала страната в края на миналата година, местно население в малките градове на остров Ява. Ако имат късмет да си намерят някаква работа, жителите на малките градчета заработват по 50 цента (4500 рупии) на ден.
Протестите от изминалите няколко седмици не подминаха и източната част на остров Ява и островите в Източна Индонезия. Националната полиция забрани всякакви масови прояви в столицата Джакарта седмица преди и след периода 1-11 март, когато местният парламент се очаква да избере за седми пореден президентски мандат настоящия президент Сухарто. В петък Сухарто призова полицията и военните да използват силови методи срещу протестиращите, ако се наложи.
Полицията обяви, че още не разполага с точна информация за размера на причинените щети в резултат на безредиците и че вече са започнали операциите по разчистване на все още димящите останки от опожарените магазини. Повечето от атакуваните магазини са собственост на етнически китайци, които контролират значителна част от търговията в Индонезия.
Според източник от полицията традиционно натоварената магистрала, свързваща столицата Джакарта с пристанищния град Киребон в западната част на остров Ява, бе отворена за движение в събота, след като в петък трафикът по нея бе спрян вследствие на масовите безредици, обхванали страната.
Полицията отрече твърденията на индонезийския вестник "Обзървър", че в суматохата около усмиряването на тълпата участник в протестите е бил застрелян от полицай.
НАКРАТКО
Вътрешният министър Богомил Бонев отмени заповедта за уволнение на олимпийската вицешампионка по стрелба Весела Лечева. Тя ще бъде върната на същата длъжност в Центъра по бойна подготовка и спорт към МВР. Възстановява се и званието й подполковник. Лечева е успяла да убеди министър Бонев, че изказванията й на тема "политическо убежище" са били продукт на моментно емоционално състояние.
Четири коалиционни партньора от ОДС се обявиха срещу подписването на двустранно споразумение между Народен съюз и СДС. Представители на БЗНС, БСДП, ВМРО и ХАП се срещнаха в петък със сините лидери Иван Костов и Екатерина Михайлова, за да изложат тези свои опасения. Партиите са обезпокоени и от факта, че тандемът Савов - Мозер си общува със съмнителни корпоративни структури.
"Арсенал" - Казанлък, може да започне производството на автомати "Калашников", които използват натовски боеприпаси, стана ясно след среща на министъра на отбраната Георги Ананиев и зам.-шефа на завода Станил Станилов. Преработеният вариант на оръжието може да се използва и от нашите армейски части, ако се намерят пари за закупуването му от армията, каза още шефът на военното ведомство.
Съдебната администрация на ЮАР е отправила запитване до българската Главна прокуратура за максималното наказание, което очаква примата на "Орион" Веска Меджидиева у нас, ако бъде екстрадирана. Това обяви главният прокурор Иван Татарчев в сряда. В понеделник на 16 февруари съдът в ЮАР гледа жалбата на Меджидиева срещу искането на Татарчев за нейната екстрадиция.
Патентният данък - "куче марка" в Банско
"С патентния данък половината хотели и механи в Банско ще окапят, няма да издържат. Или ще започнат измами, както обикновено се случва. " Прогнозата даде собственик на ресторант в града, категоризиран като курортно селище наравно с Боровец, Пампорово, Созопол.
От 1 януари влезе в сила т.нар. патентен данък. В Закона за облагане доходите на физическите лица е определен годишен размер от 40 000 лева на единично легло за хотели с една и две звезди. За три и четири звезди данъкът на легло е 50 000 лева. В графа "ресторантьорство" данъкът се определя върху място за консумация, включително и на открити площи. Собствениците на барове и вариетета ще трябва да броят по 20 хил. лева на място, гостилничарите ще дават по 9000 лева за стол, за сладкарници и кафенета цената е 5000 лева на място.
Иначе казано, ако притежаваш двузвезден хотел с 20 легла, независимо от оборота и печалбата, ще трябва да платиш годишен патентен данък в размер на 800 000 лева. Или ако си избрал да правиш бизнес от сладкарница с 50 стола, 12-месечният данък ще е 250 000 лева. На действащите хотелиери не им е ясно дали трябва да плащат и за хотела, и за ресторанта, и за бара. Някои твърдят, че ако дъщерен ресторант обслужва само гости на даден "хан", няма да бъде облаган.
Т.нар. пансионати се категоризират от общините. От друга страна, повечето органи на местна власт не разполагат с експерти, подготвени да категоризират. Подходът е субективен. Има хотели без санитарни възли с три звезди, кълнат се запознати.
След въвеждането на патентния данък имало случаи на
Отделни туристически обекти настоявали да бъдат прекатегоризирани надолу, за да избягат малко от размера на "патента".
"За човек, който си управлява добре бизнеса, патентният данък не е проблем", каза за "Капитал" Георги Пидов, временно изпълняващ длъжността кмет на Банско. И добави, че за развитието на туристическите бизнесмени, което наблюдава в града на Вапцаров през последните години, сумата е реална.
Въпреки това в разгара на ски-сезона тръгнаха слухове, че банскалии масово надували цените или просто хлопвали кепенците, смутени от данък "патент" и неговата необвързаност с оборота.
"Много вдигнаха цените в Банско. Настаняването за една нощ е средно 10 000 лева на човек, и то в семеен хотел. Квартирите са по 6000-7000, магазините са скъпи, механите също, цените на услугите горе на пистата също са високи. Казват, че е заради новия данък", споделят подражателите на Попангелов.
"Лично за мен, не ми харесва патентният данък и е несправедлив - трябва да се плати от печалбата, а не дава сметка имаш ли печалба или не. Ние например имаме огромни заеми и лихви", каза собственичката на хотел "Мир" в Банско Янка Рахова, главен секретар на местния Съюз по бизнестуризъм. По думите й патентът ще удари главно квартирите и по-малките хотели, които имат клиенти само около Нова година и 8 декември. Други жители на Банско пък се оплакаха, че ги третират наравно с Боровец, Пампорово и черноморските селища - "при нас цените са ниски, не може да се сравняваме с тях". Не било справедливо по-големите хотели и квартирите да плащат еднакъв данък, защото билдингите взимали повече пари за нощувка. "Този начин е добър като форма на събиране на пари, но трябва да бъде по-поносим. Ако е по-малък, ще съберат повече", обясни Янка Рахова. Мнението на турспециалистката е, че Съюзът на хотелиерите може да помогне при оразмеряването на данъка, като прецени "един семеен хотел или квартира колко може да даде, без да се сърди".
По принцип се оказва, че не са много частниците с хотел "Рай", които ще дават пари на държавата, без да смръщят вежди. Нищо че точно те искаха данък, който да се плаща наведнъж и да не им топи печалбата особено.
(хотелиерска, ресторантьорска) са постъпили в общинската администрация в Банско. Градоначалникът предупредил местната данъчна служба и кметския отдел "Търговия" да бъдат нащрек при проверките дали тези хора действително са хлопнали кепенците. "Иначе би било несправедливо - ако един човек, декларирайки, че се отказва от дейност, продължи да работи, той хем няма да плаща, хем ще взима клиентите на другия, който добронамерено иска да плаща. Затова трябва да бъдем стриктни, безкомпромисни, санкциите да бъдат доста по-големи от съответния патентен данък, който, ако той си плати, би могъл да работи спокойно", е позицията на инж. Пидов.
Човек зад барплота в банско заведение заяви: "Не може всеки да си мисли, че, започвайки частна дейност, печалбата му ще бъде 100%. Пазарните условия искат да се свием до реални граници на печалбата. Тогава и цените ще бъдат нормални, а не убийствени, тогава ще бъдат и повече туристите и клиентите и ще печелят от оборот, а не от процент."
От турсредите са убедени, че тежестта от патентния данък ще падне върху средните семейни хотели. "Квартирите няма да плащат - ще казват на проверяващите органи, че хората, които виждат по стаите, са лични гости. Заведенията ще започнат да крият маси и столове. Не е трудно да се скатаеш", разсъждават бизнесмени с престилки на кръста.
"Патентният данък е висок за този, който досега не е плащал. Доста хотели в Банско работят, без да са регистрирани, и те по принцип не плащат данъци, затова е и писъкът. Нормата на печалба тук е изключително високa и не мога да разбера защо хората не плащат", каза наблюденията си другоселец с турбизнес в градчето на "Дядо Пене".
На маса в механа "Сирлещова къща" (от края на миналата година тя се управлява от Стефан Косев, шеф на хотел "Банско") пък обсъждаха, че ако някои "колеги" се заканват да не плащат патентен данък, това е, защото в момента са притеснени от слабия сезон. "Ако има достатъчно клиенти, данъкът въобще няма да се отрази", допълват механджии.
Лицензираните хотели в Банско са 45, кръчмите са много повече. Напоследък има отлив от частните квартири, защото скочил броят на хотелите, които предлагат по-добри условия, със собствен санитарен възел на същата цена. "Или са много заведенията, или са малко посетителите. А може би и двете. Би трябвало патентният данък да въведе ред", разсъждават в Тодоркиното градче.
"Бизнесмените трябва да са убедени, че патентните данъци, които ще платят, са от тях и ще бъдат пак за тях. По този начин формираме перото собствени приходи в бюджета на общината и ще успеем да си вържем бюджета. Бюджетът на община Банско за 1998 г. е 2.303 млрд. лева. От него като републиканска субсидия ще получим 778.486 млн. лева. Собствени приходи трябва да съберем 1.525 млрд. лева. За да ги съберем тези пари, да вържем бюджета, да има за работни заплати на цялата бюджетна сфера, за благоустрояване, безплатни рецепти, социални помощи, трябва да достигнем тази цифра и едно от перата е патентният данък", обясни Георги Пидов.
"Работим, имаме клиенти. Данъкът ни устройва", кратко обясниха от управата на хотел-механа "Двата смърча".
Центърът за масова приватизация е с нов шеф
През миналата седмица Министерският съвет удовлетвори оставката на досегашния шеф на Центъра за масова приватизация Пирин Атанасов. На негово място беше избран досегашният му заместник Любомир Георгиев, за когото е известно предимно, че е математик по образование. Самият Пирин Атанасов напусна досегашния си пост в държавната администрация, за да отиде в управителния съвет на наскоро преобразувалия се в холдинг Българо-холандски приватизационен фонд. В бъдеще функциите, които се предвижда да има ЦМП след приемането на промените в закона за приватизацията, ще са по-скоро представителни, отколкото определящи за хода на раздържавяването.
Шефът на контраразузнаването беше разпитван за "Змия"-та
Прокурори от военната прокуратура разпитваха миналия четвъртък директора на Националната служба "Сигурност" Атанас Атанасов. Полковникът беше извикан да отговаря по делото, което главният прокурор образува за изтичането на информация по тайната разработка на НСС за лице, близко до обкръжението на Иван Татарчев, което вземало подкупи, като използвало името му. В медиите тогава се твърдеше, че става въпрос за лекарка, която била в близки отношения с главния прокурор. В контраразузнаването имало записи с нейни телефонни разговори. Скандалът гръмна през ноември. Тогава ген. Емил Карамфилов, шеф на Прокуратурата на въоръжените сили, обеща да разбере как е изтекла информацията. Военните прокурори са поискали от полк. Атанасов разработката, но той отказал, тъй като нямал право да я изнася, твърдят от Съдебната палата.
Всъщност има 5 разработки "Змия", казаха преди време източници от спецслужбите. А името на главния прокурор попаднало и в друга разработка на МВР. Той бил в компанията на известно криминално лице в ресторант в Панчарево, което било следено от службите.
Според същите източници прокуратурата искала да разбере какво точно съдържат папките с информации, затова били така настойчиви и държали да получат разработката.
Аналогична била ситуацията и с образуването на дело за призовките, които МВР използвало за разпити по информацията за "преврата на Боровец", където Татарчев пак се появил в компанията на криминални лица. Преди две седмици главният прокурор показа на журналисти, че МВР са използвали призовки за разпити на свидетели за въпросната среща върху бланки на Националната следствена служба. МВР го опровергаха, че това били залежали формуляри, които се използвали от годините, когато следствието беше във вътрешното министерство. За да бъде убедителен, миналата сряда главният прокурор размаха призовка от това време, на която имаше отпечатано: МВР- Главно следствено управление.
Да направят проверка в печатницата ни - там ще открият купища от старите призовки, каквито се използват по районните полицейски управления, твърдят от МВР. В момента изготвяме нови призовки според нормите на новоприетия Закон за МВР, казаха още от вътрешното министерство.
Шоумени vs. будители
Нормализирането на българския политически живот след парламентарните избори през април миналата година беше на път да предизвика и нормализиране на отношението между политика и шоубизнес. Беше, но не успя. И за това причината може да се търси не толкова в самата политика, колкото в липсата на нормалност в редица други области.
Първо, последствията от "скандалното" предаване "Хъшове", които телевизията сега трескаво преодолява, се дължат до голяма степен на самата нея. И по-точно на единствеността и безалтернативността на държавния Канал 1. Свръхконцентрацията на зрители (58 на сто са гледали разделените "Канале" и "Хъшове", а още по 8 на сто - едно от тях) и свръхочакванията им Каналът не просто да отразява, а да въплъщава официалната власт, роди несъответна на характера на събитието реакция. В нормалните държави дори бестселъри от рода на така често цитирания тези дни "Нов политик" събират около 25-30 на сто зрители. Останалите просто сменят канала, когато предаването не им допада. И ако тази санкция се повтаря достатъчно често, предаването се самосваля от екран.
Второ, непреодолимата черта на българина "силно да люби и мрази" направи така, че най-яростни защитници на създателите на "Пътнико Виден-off" се оказаха тъкмо червените симпатизанти. Те не само оценяват много по-високо от средното всички страни на предаванията "Хъшове" и "Каналето", но и са най-ревностни противници на свалянето им от екран. В което не би имало нищо лошо, ако ставаше дума за принципна позиция на толерантност и защита свободата на сатиричното слово, а не за поредното превъплъщение на класово-партийния подход. Иначе биха защитили еднакво и "Хъшове", и "Каналето", а не биха ги разделили на "мили" и "недраги". (Вж. разликите между числата в графите "сред всички" и "сред симпатизантите на БСП" на въпроса за спирането на "Хъшове" и "Каналето").
Покрай всичко това обаче има и две обнадеждаващи тенденции.
Едната е във факта, че вече се забелязват първите кълнове на раздалечаването на образа на шоумена от този на будителя на нацията. (Покрай влиянието на участниците в "Каналето" върху януарските събития през миналата година тази разлика беше почти заличена.) Днес, въпреки че оценяват положително развлекателната страна на предаванията, мнозинството от хората не си правят илюзията, че те могат да изпълняват и политически или икономически поръчки. Но поради ерозията на ценностните йерархии у нас през последните години като че ли единствената безвъпросна ценност остана критичността. Дори и когато има поръчков привкус или пък граничи със скандала. Възраждането на политическите авторитети в общественото мнение трябва обаче ясно да покаже едно - че политиката се разделя от спектакъла, че не всяка критика се възприема като достойна за бунт.
Оттук логична е и втората тенденция. Независимо от критичното си отношение, мнозинството от хората са против свалянето на двете предавания от екран. Показателно е, че в тази група влизат и 35 на сто от анкетираните, които няма да ги гледат, и 46 на сто от онези, за които те изпълняват политически поръчки. Тази раждаща се критична дистанция подсказва, че и у нас има шанс да настъпи нормализиране на отношението зрител - политическа сатира. Разбира се, ако "спонсорите" на тази сатира не я натоварват изкуствено с политически функции, нито пък зрителите - с месиански очаквания.
Данните са от представително за пълнолетното население на гр. София изследване, проведено в периода 10-12 февруари 1998 г. от агенция ALPHA RESEARCH по поръчка на в."Капитал".
За колекционерството - с уважение, за дарителството - с любов!
Основание за следващите редове е текстът "" в бр.5/98 г. на в."Капитал", както и признатото в световната медийна практика право на отговор (доколкото освен грешната насока на разсъждения текстът съдържа неверни твърдения срещу мен). Впечатлението, което оставя материалът, е тягостно: от една страна - непознаване на проблемите, от друга - предоверяване на оценките на заинтересовани длъжностни лица от системата на музеите. Обществена тайна е, че някои от тях враждуват с директора на Националния исторически музей - обект на остра критика в материала - и се стремят да го отстранят от длъжност. С всичките си реални и измислени недостатъци той и екипът му превърнаха за няколко години музея в уважавана национална институция.
Темата за частното колекционерство е многоаспектна и не може да бъде изчерпана с една или друга публикация. Проблемите са трудно разрешими чрез намеса отвън, законодателството е остаряло, а модерните виждания и действия не намират публична подкрепа, макар че много специалисти вече застъпват схващания, близки до европейските стандарти. Личните ми впечатления, придобити в беседи с проф.д-р Ал.Фол, проф.д-р Ив.Маразов, проф.д-р Ак. Джурова, ст.н.с. Б.Димитров, ст.н.с. Валерия Фол, доц.С.Игнатов и други имена в тази област (включително и покойната ст.н.с. Людмила Живкова), ми дават кураж да отстоявам позиции в полза на частното колекционерство и дарителството. Дори с риск да понеса последствия за това. Всяко добро дело има нужда от своите пионери. Така трудно са създадени и световноизвестните частни музеи "Пол Гети" в САЩ и "Коч" в Турция.
През последните три десетилетия от България са изнесени контрабандно десетки хиляди предмети и паметници на тракийската, древногръцката и римската култура по нашите земи. Механизмите за възпиране - законови, административни и оперативни - се оказаха неефективни и изтичането на ценности към чужди аукциони, музеи и колекции продължава. Единичните "удари" на Сектора по опазване на културно-историческото наследство в МВР не променят картината: това, което се спасява с много труд и себеотрицание от оперативните служби, е по-малко от това, което заминава зад граница. Липсата на сериозно законодателно отношение отлага надеждата за държавно-правно уреждане на тези проблеми в необозримо бъдеще. Липсата на достатъчно средства за откупки прави музеите непривлекателни за хората, притежаващи такива предмети.
Какво остава? Решението започна да се формира мъчително и постепенно на базата на пазарните отношения в демократичното общество. Защото малко са хората в днешните трудни времена, които отделят средства за събирането и комплектоването на антична колекция. Още по-малко са тази, които систематизират, реставрират и консервират ценните паметници на античното изкуство и бит. А единици са, които въпреки опасностите, в това число и журналистически публикации, правят колекциите си обществено достояние. Това е правилната посока - независимо че днес тя противоречи на една остаряла регламентация, че е обект на злобни и завистливи "колегиални" нападки. Защото:
Вероятно има и други аргументи в защита на частното колекционерство и музейното дело. Но смисълът не е в пеенето на химни, а да се покаже на незнаещите и на съмняващите се верният подход. Безспорно той е узаконяване на частните колекции и регламентиране режима на аукционите. След като една колекция е създадена, регистрирана е от държавен орган, каталогизирана е и е експонирана в музейни витрини, тя вече е обществено достояние и притежание. Независимо че е собственост на частно физическо или юридическо лице. Предметите от тази колекция трябва да могат да променят собственика си - чрез покупко-продажби, дарения и т.н., но да не могат да бъдат изнасяни от страната, освен официално, за да я прославят в международни изложби и музеи, т.е. да се формира национален пазар за антични предмети и музейната администрация да има контрол върху него.
Например: Галерията за антично и ранносредновековно изкуство "Арес" и ЕТ "Емил Таков" с разрешение на Министерството на културата през 1996-97 г. организираха няколко аукциона с антични монети и предмети. Правилникът, одобрен от министерството, изискваше предметите за разпродажба да се представят 10 дни преди търга, да бъдат описани и оценени съвместно със специалисти от музея, а при разпродажбата музеят да има предимство да изкупува. Едва след това останалите предмети могат да бъдат закупени от частни лица. Колкото и неравностойни да бяха условията, аукционът, до неговото "временно спиране", успя да привлече иманяри и скрити колекционери, които обикновено продават "стоката" си за трансфер през граница. Това е единственият нормален (пазарен) начин за запазване на културно-историческото ни наследство от унищожение или износ зад граница. Другите мерки, колкото и ефектно да звучат думите на "възмутени" специалисти, журналисти и юристи, са удар в празно пространство.
От опит зная, че патриотизмът на болшинството любители на античността - иманяри, колекционери и учени, не подлежи на съмнение. При поява на подобно патриотично отношение и у законотворците след едно десетилетие музеите и колекциите на България ще си съперничат с най-добрите световни хранилища на антики.
И тогава ще можем да говорим и пишем за колекционерството с уважение, а за дарителството - с любов.
Димитър Иванов, доктор по история, собственик на първа частна антична колекция "Арес"
Балканска универсална банка не е длъжник на ДСК
главен редактор,
Освен това, в статията е написано, цитираме, "... Всъщност към момента на публикуването на списъка с милионерите освен Балканска универсална банка няма финансова институция, която дължи на БНБ или ДСК... ", което не отговаря на истината.
Според нас публикуването на непроверени данни и тяхното неправилно тълкуване могат да нанесат тежък удар по престижа както на Балканска универсална банка АД, така и на поверения ви вестник, който според нас е най-компетентният и специализиран седмичник. От наша страна има готовност да предоставим актуална и достоверна информация на представител на вашия вестник.
Настоятелно молим за вашето съдействие и опровержение. В противен случай ще бъдем принудени да потърсим правата си по съдебен ред. Емилия Арменкова.
Изп. директор.
Росен Керемидчиев.
Председател на УС.
Ценоразпис при културните паметници няма
Ще се възползвам от правото си на отговор единствено от уважението си към читателите на вестник "Капитал" - в по-голямата си част изключително сериозни хора, които трябва да са наясно с истинската ситуация около културно-историческото ни наследство. Иначе бих оставил поредния опус на Веселин Дремджиев по мой адрес без внимание - невежеството му в историко-културната сфера неведнъж вече бе изяснявано от мен и от други учени по други поводи.
И така, първото тежко обвинение към директора на Националния исторически музей Божидар Димитров е, че, приемайки за откупки, дарения, изложби на частни колекции и експертизи на колекции на банки "археологически находки", той грубо нарушава Закона за паметниците на културата. Според Веселин Дремджиев (или някой негов не по-малко невеж консултант, пък било той и шеф на Управление "Музеи" в Министерството на културата) "археологическите находки са собственост на държавата", гласял законът. Лошото (наистина лошото, иначе работата ми и на моите колеги щеше да е по-лесна) е, че в закона правно понятие или поне дефиниция "археологическа находка" липсва.
А дали наистина един паметник е намерен под земята, или е семейна собственост от сто години, когато възникне спор, той се решава за мое съжаление не от мен, Националния исторически музей или друг музей, а от съда. Съществуващата не само теоретична, но и практическа възможност всяка "археологическа находка" да е извадена от земята преди дори първия закон в тази област (Закона за старините) и да е пълноправна частна собственост, се използва прекрасно и със стопроцентов успех досега от защитата на обвиняемите. (...) В интерес на истината поне в 20% от случаите паметниците наистина са семейна собственост от десетки, а може би от стотици години. Дори когато става дума за мраморни релефи - виждал съм ги използвани като строителен материал в сгради, овчарници, къщи в долината на Струма и Места.
И така - какво трябва да направи един директор, когато в музея бъдат предложени за откупка, експертизи, дарения или изложба "археологически находки"? Приносителите никога не се самообявяват за иманяри и в 90% от случаите наистина не са - това са хора, които вече през 2-3 ръце са купили паметника. А и 10-те процента действителни иманяри заявяват, че случайно копаейки, намерили паметника и сега го предават в законоустановения срок. Музеят няма нито полицейски, нито съдебни функции, за да започва самостоятелни разследвания при всеки случай и да раздава присъди. Да бъдат изгонвани пък всички, които предлагат "археологически находки", противоречи на първото задължение на всеки музей и директора му - цитирам, "да издирва и събира паметниците на културно-историческото наследство..."
Тази дилема впрочем стои пред всеки музей в света и се решава така. Музеят прибира предложеното му (за откупка, дарение, експертиза, изложба), приемайки, че появата на приносителя означава публична декларация (при откупки в НИМ я искаме в писмен вид), че паметниците са негова законна собственост и че ако не е така, той си носи последствията. Така че НИМ не е осигурил правен чадър над нито един потенциално преравоспособен (така е в оригинала - бел.ред.) собственик - от опърпания ром до г-н Димитър Иванов.
Благодарение на този подход държавното богатство в Националния исторически музей се увеличи от 172 000 в началото на моето директорстване (края на 1991 г.) на 508 000 към 31. ХII.1997 г. При това увеличението е само от високостойностни (в научно и художествено отношение) паметници. Посочете ми друга държавна културна институция, която в години на тежка криза тройно е увеличила активите си, и аз веднага ще си подам оставката.
Второто обвинение на В.Дремджиев е за високите оценки, които аз или сътрудници на Националния исторически музей дават по принцип при експертизи и в частност при оценката на колекцията на банка "Славяни". Ценоразпис в тази област няма, както е известно, и най-стойностният критерий би могъл да бъде единствено оценката на аналогични паметници на световните пазари. И ако В.Дремджиев следеше за разлика от колегите си в други български вестници тенденциите, да речем, в последните десет години и особено в последните месеци, щеше да знае за главоломния скок на цените, достигнали дори според мен нездравословни поне за музеите размери. Щеше да знае, че един стъклен сирийски съд от III век пр.н.е. (такива НИМ открива по няколко на сезон при разкопките в Созопол) е продаден през ноември 1996 г. в Лондон за 2.1 милиона долара, а един сребърен супник от ХVIII век - за 10.2 милиона долара. И ако сега имах възможност да оценя сребърната дарохранителница с надпис на цар Борис III, щях да я оценя не на "завишената" сума от 150 000 долара, а поне на 1 500 000. Разбира се, друг е въпросът, че БНБ или друг купувач може да не се съгласи с тази оценка, дори когато е потвърдена от друга експертна група извън НИМ - при пазарна икономика действат други фактори, у нас понякога и непазарни. Но това не е моя работа. Като български гражданин и съвестен държавен служител мое задължение е да давам точна оценка на българските културни и исторически паметници. Знам, че това не се харесва на онези, които искат да купуват у нас евтино, за да продават в чужбина стократно по-скъпо при евентуална либерализация на режима на износ или нелегално. Но както и Вашият вестник отбеляза по друг повод, моя милост е отлично подготвен професионалист, а при такива хора, както е добре известно, професионализмът стои над всичко.
С пожелание да си намерите квалифициран журналист и експерт в областта на културно-историческото наследство.
Божидар Димитров.
Бел.В.Др. - На два пъти Божидар Димитров излива гнева си върху "невежеството в историко-културната област" на "неквалифицирания журналист". Първия път - когато "Капитал" се обяви против желанието на директора на НИМ да узакони зад националистични лозунги кражбата на Паисиевата история. Втория път - когато вестникът написа за твърде съмнителната роля на Димитров в движението и съдбата на българските антични ценности, които продължават да бъдат безскрупулно крадени. По този въпрос най-меродавно ще е професионалното мнение на археолозите в България.
Баба Марта ни носи нов съдебен катаклизъм
Иде март - месец непредвидим и своенравен. Според управляващите обаче политическата пролет вече започна - още на четвърти февруари. Ако следваме тази логика, значи се задава и времето на пролетната умора в държавното управление - подходящ момент институциите да подновят битката помежду си. Изглежда, синьото мнозинство е на път да действа точно така - със или без умисъл. По всичко личи, че март ще мине под знака на конфронтацията с магистратите. След по-малко от две седмици българските съдебни институции за пореден път ще попаднат в прожекторите на общественото внимание. Първи март ще е денят, който отново трябва да изведе на публичния ринг набиращия скорост конспиративен двубой между властите около промените в съдоустройството и статута на магистратите. На тази дата Министерският съвет е запланувал да одобри своите виждания за промени в Закона за съдебната власт и да ги изпрати на парламента. Макар още на ниво идеи, те предизвикват и първите буреносни светкавици - както между представителите на Темида и държавната администрация, така и сред самите магистрати.
Засега все още не се потвърждават уверенията на правосъдния министър Васил Гоцев, че подопечното му ведомство, МВР, съд, прокуратура и следствие ще работят като добре смазан механизъм. Поведението на петте институции трябва да напомня "квинтет" (според Гоцев), но за съжаление, изглежда, все още не съвсем ясно кой ще поеме ролята на диригент и кой - първата цигулка. Отсега обаче е ясно едно - този път МВР ще се опита да прехвърли инициативата и отговорността на правосъдното министерство. При предишния опит за законотворчество вътрешното ведомство си спечели противник от тежка категория в лицето на Главна прокуратура. А както е известно на всеки боксов фен, при тежките всеки понесен удар може да прати играча в нокдаун или дори в нокаут.
Този път между чука и наковалнята няма да е Богомил Бонев, а Васил Гоцев. След шумните спорове около Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за МВР, специалните разузнавателни средства и дейността на комисията "Антимафия" магистратите гледат с известна доза подозрителност на предстоящите изменения на съдоустройствения нормативен акт. Въпреки публичния анонс изменението на Закона за съдебната власт тръгна полуконспиративно и това накара по-мнителните блюстители на закона да заподозрат Гоцев в задни помисли. Междуведомствена група по осъвременяването на закона беше създадена още през миналата пролет при служебния министър на правосъдието Хараламби Анчев, но дейността й замря още в зародиш. Вместо да я възстанови, сегашният министър я разформирова и поднови работата само на ниво Съвет по законодателството, който се състои единствено от негови подчинени. Становищата на съдебните институции постъпваха в правосъдното ведомство само по линията на неформалните контакти и в зависимост от реакциите на магистратите. Най-бърз беше председателят на Върховния касационен съд Румен Янков, който пръв лансира тезите си. Публичното им огласяване пришпори прокуратурата, която остро прие идеята да няма висши магистрати с пагони. Още на следващия ден хората на Татарчев предоставиха на правосъдния зам.-министър Златка Русева своята трактовка на проблема и дори поискаха да се премахне изискването военните следователи да имат 5-годишен стаж. Изглежда, главният прокурор не е равнодушен към съдбата на военизираните съдебни структури, тъй като те надзирават дейността на армията, на МВР и особено на спецслужбите. А Татарчев има сериозни търкания с ведомството на Богомил Бонев. Правосъдният министър Гоцев засега се пази от крайни изказвания и не взима страна в конфликта. Той дипломатично избягва конкретните отговори с изречения от типа, че "...въпросът ще бъде решен в традициите на европейското законодателство". Директорът на Националната следствена служба Бойко Рашков пък все още загадъчно мълчи по разразяващия се публичен дебат и чака някой официално да поска мнението му. А времето до първи март неумолимо тече.
Проблем номер едно между управляващи и магистрати ще се окажат разширените правомощия на правосъдния министър и неговия инспекторат. Представителите на съдебната власт не са единни дали служители от държавната администрация трябва да получат правото да проверяват качеството на съдийската, прокурорската и следователската работа и да искат дисциплинарни наказания от Висшия съдебен съвет. Докато членовете на съдийската гилдия са склонни да допуснат правосъдния министър като активна фигура в кадровата политика на системата, прокурорите са против. "Идеята за разширяване на правото на повече лица да правят предложение за търсене на дисциплинарна отговорност е добра, но трябва да обхваща само лицата от съдебната власт, а не и до изпълнителната", смята зам. главният прокурор Димитър Димитров.
Вместо да се опита да убеди прокурорите в целесъобразността на идеята си, Гоцев направи още един ход, който вероятно ще вбеси някои от представителите на съдебната власт. Правосъдният министър огласи намерението си да създаде училище за магистрати, което да бъде задължително за всички съдии, прокурори и следователи. Според първоначалния замисъл юристите няма да могат да работят в структурите на правораздаването, без да изкарат този вид обучение. Такава идея беше предложена и от съдиите, но без да се намеква, че ПУЦ-ът за магистрати може да има не само ограмотителни, но и ограничителни функции.
Проблематичен е и въпросът на чие подчинение трябва да е центърът за обучение на съдебни кадри. Гоцев надали ще срещне разбиране от съдебните институции, ако пожелае да стане попечител на училището. Ако правосъдното министерство започне да отсява кандидатите с конкурс, магистратите ще изтълкуват това действие като опит за намеса в кадровата политика на съдебната власт. Според Гоцев приемът в училището за магистрати трябва да става с изпит, а скъсаните да плащат обучението си сами. Това обаче автоматично поражда два въпроса - кой ще изпитва и каква ще е таксата. Ако пък училището се сформира под ръководството на Висшия съдебен съвет, управляващите ще се провалят в поредния си опит да направят пробив в монолитната и самовъзпроизвеждаща се съдебна каста.
Кандидат-членовете на СДС попълват тест "кариерист ли сте"
Един политик трябва да тръгва от най-близкото си квартално обкръжение, в което е добре познат и уважаван. Затова СДС реши да даде приоритет на партийната кариера отдолу нагоре. Основният ангажимент и отговорност, разтоварени върху низовите организации, са да "селекционират" такива хора и с тях да захранват управляващите от "Раковски" 134 за постовете, изискващи политическа гаранция. Така СДС придоби съдържание, твърдят от сините ППО.
Преди известно време Христо Бисеров, главен секретар на съюза, изсвири края на преструктурирането на СДС от коалиция в партия. Той каза, че организацията е стабилна и се нуждае само от подреждане на най-ниските нива - местните клубове и структурите по села. (Между другото, когато в Интернет-страницата на СДС чукнеш върху "Информация за структурите на СДС в страната", на монитора се появява предупредителният знак "Under construction" - бел.авт.)
"Сините клубове трябва да работят на квартално, селско и градско ниво и да се превърнат в центрове за ежедневна политическа работа", е позицията на централния кадровик.
"Картата" на политическите представителства на СДС още не е равномерно запълнена (ситуацията главно по паланките е "тука има - тука нема") и в момента тече процесът на по-гъстото "забождане" на сини флагчета.
"Ентусиазмът в началото на създаването на клубовете беше голям. След като СДС спечели изборите, имахме прилив на желаещи за членове. Сега е по-спокойно", теглят чертата от низова структура в столичната община "Оборище".
Кандидатстването за син партиец не е сложно. По устав членството в СДС се осъществява чрез местните клубове. Мераклията трябва да разбере къде се намира кварталният клуб и да се отбие там в следобедните часове с молба до шефа на синята районна организация и автобиография в два екземпляра (единият за ППО в махалата, другият - за общинския координационен съвет). Активистите предупреждават кандидат-члена, че си запазват правото да го проучат: "Питаме съседите, колегите. Ако в семейството ви има закоравели комунисти, шансовете ви намаляват", подготвят за отрицателен вот в някои низови клонинги на "Раковски" 134. В някои случаи процедурата по приема става тип "светкавица" - ако доказан седесар препоръча, дори устно, симпатизанта. Най-подир на свое събрание клубът решава дали да вакуумира нова членска книжка.
"Членството значи отговорност, ангажираност. Преди избори всяка низова организация има задача да издигне на конкурсни начала хора за администрацията. Затова търсим качествени привърженици", обобщиха подхода от местен клуб в община "Средец".
Членовете в СДС-клубовете се делят на активни и пасивни. Едните лепят плакати (ако моментът го изисква), организират минипарламентарен контрол, т.е. канят депутатите от района за събеседници по желание, пишат писма до в. "Демокрация", популяризират "Програма 2001" и нежно критикуват едноцветните си управляващи. Освен това всеки клуб избира собствена периодичност на сбирките, чийто "дневен ред" се диктува от горещ въпрос или политинформация. "Последното ни събиране преди три седмици беше посветено на правата и задълженията на регионалните съвети. Едното предложение, което обсъждахме, беше на Антоан Николов, шеф на градския съвет на СДС", сподели синя каска.
"Пасивни" са онези сини по документ, които, общо взето, си спестяват клубните посещения. "Колегите" им не виждат проблем в това по принцип, "защото СДС е демократична организация и нито приема някого насила за член, нито го заставя да присъства на 10 от 10 събрания".
СДС е жертва на кариеристични набези, казват кварталните политици. "Току-що дошли, много хора бързат да заемат длъжности, които незабавно да им позволят да захапят кокала, защото това е примерът на българските държавници", коментираха от периферен клуб в столицата. Повечето сини "цедки" по клубовете отказват членство на хората, които идват не от симпатия към идеята, а за власт или от интерес. "Те си личат - напористи, гръмогласни и напускат веднага след избори с обяснението "не ми дадохте шанс", твърдят "добрите".
Бого - мили, ОНС - немили
"Дръжте антимафиота! " - под този лозунг преминаха първите стъпки от обновяването на политическия имидж на ОНС. След като ороси колективния си мозък на чист въздух в Тетевенския Балкан, обединението атакува на няколко фланга управляващите. Нищо че накрая атаката заприлича на кръгова отбрана.
Димитър Луджев се закани, че ще искат вот на недоверие за българо-руските отношения. Венцеслав Димитров с ехидност (привична повече на Жорж) запита какви са връзките на Елена Костова с "Хардланд". Коалицията освежи и обществената памет с напомняне - Соколов е бил адвокат на "Орион". Темата за приятелските кръгове се оказа новото хоби на ОНС. Арлин Антонов направи встъпителен анализ на първата година на вътрешния министър. Луджев отново се намеси, за да прибави към Богомил Бонев името Емил Кюлев и така ОНС освети "първия син приятелски кръг". Според оранжевите депутати дебютът на тандема Бонев - Кюлев е мениджърската приватизацията на комплекс "Ривиера", който бил продаден на смешни цени.
Ден след като оранжевите Шерлок Холмс и д-р Уотсън (разбирай Димитър Луджев и Венцеслав Димитров) разконспирираха близките връзки на вътрешния министър с банкера Кюлев, Бонев счете за необходимо да разясни: "Емил Кюлев ми е приятел, разбира се. Аз не се отказвам от приятелите си, каквото и да са казали от ОНС. Но по никакъв начин на никой приятел няма да помогна да приватизира каквото и да било. Това е въпрос на принципи. " Дотук нищо ново, МВР-шефът обаче продължи: "Аз не мисля, че ОНС имат достатъчно интелектуален капацитет да правят оценки. Що се отнася до моралния капацитет, всички са наясно чии интереси защитават. Крайно време е ОНС да се определят за Роко ли са, за Мултигруп ли са. Жалко е в политиката да съществуват такива явления."
"Явлението" така се начумери и разбуни от тези реплики за "интелектуалния капацитет", че импровизира извънредна пресконференция, за да "свали маската на Бонев". Всъщност медийната изява на ОНС много приличаше на пресконференцията, на която босовете на Мултигруп разкриха "аферата "Хардланд". И на двете се боравеше с информация с неясен произход. А стилът на изказването на Луджев напомняше четене на досие: "Г-н Бонев е с блестяща кариера, приет на 18 години в БСП. Завършва школата в Симеоново, там се среща със своя приятел Емил Кюлев. Богомил Бонев работи в Трето главно следствено управление към Държавна сигурност. След това никому неизвестният Богомил Бонев се появи като главен секретар на МВР, назначен от Йордан Соколов. Стана подозрително бързо генерал, защото следеше мен и Ахмед Доган. Бонев беше юридически съветник на Емил Кюлев в ТСБанк. Моментът на разсипване на банката съвпада с пребиваването на Бонев."
"Богомил Бонев ми е бил адвокат на едно дело, но Венцеслав Димитров и Димитър Луджев са ми били съветници", твърди от своя страна пред в. "Труд" Емил Кюлев.
След представянето на "информационния концентрат" Луджев даде експертна оценка - това, за което е съден Роко, е дребно джебчийство в сравнение с това, за което е следствен Емил Кюлев.
Въпросът обаче е защо ОНС се концентрира върху вътрешния министър. В очите на оранжевите депутати Бонев е виновен повече от всеки друг (въпреки че "ние много ценим възпитаниците на полицейските школи" по Луджев).
Виновен е за това, че почти цялото ръководство на ДПС се оказа с агентурни досиета. За задграничните паспорти на Мултигруп, както и за повечето неволи на групировката. Бонев е виновен и за това, че окичи "Мулти" с етикета мафия. Освен старите вини вътрешният министър е обременен в очите на ОНС и с това, че по правило може да нанесе най-много практически вреди на финансовите приятели на обединението. Така че враговете на Илия Павлов са врагове и на ОНС.
Акцията на националните спасители обаче не се изчерпва с изявления. В петък Димитър Луджев внесе в деловодството на парламента питане към вицепремиера Александър Божков за приватизацията на ВК "Ривиера" АД. Двете страници на Луджев поставят под въпрос и мениджърската приватизация като такава, а не само конкретната сделка. И все пак при ОНС проблемът е политически. Точно по време на реализирането на продажбата "Ривиера" беше любима тема и на евролевицата. Това трая, докато не стана ясно, че сделката е приключена. Просто защото интересите на Александър Томов бяха повече делови, отколкото политически.
Кампанията "анти-Бонев" е на път да катализира някои разногласия в ОНС. Част от парламентарната група не одобрява прекаленото концентриране на критиките около един министър. А има и такива сред членовете на ОНС, според които "Луджев проявява неразумна емоционалност". Тези твърдения визират коментара на оранжевия либерал -"това, което Бонев направи, е една просташка арогантност".
