Членовете на НСРТ Димитър Коруджиев и Александър Томов изказаха в лични мнения две сериозни обвинения срещу избрания няколко седмици по-рано от тях шеф на радиото. БНР давало предимство в ефира на Мултигруп, беше едното от тях. Това според Александър Томов станало още на втория ден след назначаването на Велев. "Моите телефони, а предполагам, че и на г-н Коруджиев, загряха да ни обявяват много хора едва ли не за антидемократи. Питаха ни какво е това и т.н. Стигна се дотам, че негови приятели го обвиняваха в предателство заради Валери Тодоров и заради г-н Велев", разказа Томов. Според него "никой не дърпа конците на НСРТ" и той е самостоятелен орган, който сам взима решенията си. "Ако беше иначе, ние нямаше да изберем Александър Велев, а Лиляна Попова, което всички очакваха", допълни председателят на съвета.
Другото сериозно обвинение на Александър Томов е случаят Веска Минкова.
"Струва ми се, че тези изказвания разширяват границите на нашите правомощия и въвеждат една сложна проблематика като мотивация за решенията ни. Те трябва да са по-свързани с конкретните професионални реалности в БНР", смята пък членът на НСРТ Георги Лозанов.
"Аз оставам с три въпросителни върху необходимостта въобще от медийния съвет", казва Стефан Данаилов.
От медийния съвет твърдят, че ако поискат, могат да свалят Велев от директорския пост в радиото. Конституционният съдия Милчо Костов бил намерил начин. Дали обаче това е така? В Закона за радио и телевизия има предвидени няколко хипотези, при които генералните директори на БНТ и БНР могат да бъдат освободени преди изтичането на тригодишния им мандат. Те могат да си отидат по свое собствено искане, при трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си, когато не отговарят на предвидените в закона условия (да не е осъждан, да не участва в търговски дружества и пр.) или при смърт. Велев най-вероятно няма да си подаде оставка, може да изпълнява задълженията си, отговаря на условията, а когато националният съвет мисли как да му вземе главата, едва ли има предвид действието в буквалния му смисъл... Единствената вратичка, която остава, е в чл.58 ал.5 от "Гордостта на Клара", където пише, че всеки от двамата генерални директори може да бъде сменен, ако допуска нарушения по медийния закон. Димитър Коруджиев единствен от членовете на НСРТ обвинява Велев в това. Той твърди, че се нарушавали чл.3 и 4 от закона, който задължава БНР и БНТ да опазват националната сигурност. Заплахата идвала от толерирането на Мултигруп в радиоефира.
На "Драган Цанков" обаче се подготвяли контрамерки, твърдят източници оттам. Ръководството на БНР обмисляло възможността да обжалва пред Върховния административен съд евентуален отказ за утвърждаване на управителния и програмния съвет. Медийните опозиционери смятат, че НСРТ трябва да преценява членовете на ръководните тела само по това дали отговарят на предвидените в закона условия (висше образование, професионален опит и пр.). Поставянето на допълнителни условия (като това в управителния съвет да има повече известни журналисти), според тях е превишаване на правомощията. Евентуално решение за махане на Велев също може да бъде оспорено пред съда, смятат негови поддръжници.
Развръзката предстои тази седмица, но едно е сигурно - има опасност хаосът около електронните ни медии да се пренесе на качествено нов етап, благодарение на органа, който беше призван да го спре - Националния съвет за радио и телевизия.
*Веска Минкова е работила в БНР в продължение на десетки години. Тя е един от кандидатите за шеф на държавното радио на конкурса, който обяви националният съвет. Неговите членове харесаха много концепцията й. Препоръчаха на Александър Велев да я назначи на ръководен пост. Когато обаче Минкова поискала да се срещне с него (вероятно за да пита какво става с нейното назначение), Велев я накарал да чака седем часа и половина и накрая не я приел. Това разказала самата тя на членовете на Националния съвет за радио и телевизия. Те й повярвали и ще я назначат в инспектората към НСРТ. Този случай предизвикал искреното дълбоко възмущение на Александър Томов и го накара няколко пъти да попита пред журналисти съименника си Велев защо той е постъпил така с една дама. "По 12 часа ли ще чакат пред кабинета му хората през по-нататъшното му директорстване", попита риторично Томов.
БНТ разсрочи дълговете на "Медиа транс"
Ръководството на държавната телевизия прекрати изпълнението на договора със CNN
Рекламната агенция на Красимир Гергов "Медиа транс" отново получи отсрочка за изплащане на дълговете си към БНТ, стана ясно миналата седмица. Това е третият известен случай, когато фирма от рекламната групировка около "Крес" натрупва големи задължения към държавната телевизия и след това получава преференциални условия за изплащането им.
"Разбрахме се "Медиа транс" да изчисти задълженията си за половин година на шест транша - по един всеки месец", каза генералният директор на БНТ Иван Попйорданов. В началото на тази година рекламната агенция дължеше на държавната медиа около 360 хил. долара. На това основание, използвайки новите рекламни правила на БНТ, управителният съвет на медиата отказа да излъчва клипове на миналогодишни клиенти на агенцията длъжник. Един от най-засегнатите тогава беше фирмата "Крафт Якобс Сушард". БНТ не пусна реклами на нейните продукти с аргумента, че от "Медиа транс" не са им преведени пари за предишни кампании. След като бурята се размина, клиентите на агенцията длъжник започнаха да сключват договори с БНТ през друга мутация на "Крес" - "Пиеро '97".
Дългът на "Медиа транс" е прехвърлен на "Триада комюникейшънс", съобщиха от ръководството на телевизията. Собственикът на фирмата - представител на CNN у нас, Красимир Гергов, е подписал протокол, че тя ще изплаща месечните траншове от по 60 хил. долара. Въпреки разсрочването на дълговете върху тях БНТ няма да си начислява лихва. Плащанията не са гарантирани с полица или по какъвто и да е друг начин.
"Медиа транс" увисва за втори път на телевизията с подобна сума. През лятото на миналата година тогавашното ръководство на БНТ установи веднага след идването си на "Сан Стефано", че същата агенция дължи на телевизията 240 хил. долара. Тогава схемата на плащане беше същата - на четири месечни транша по 60 хил. долара.
С 580 хил. долара завлече БНТ друга фирма на Гергов - "Медиа маркет".
С над един милион долара висеше в продължение на два месеца в края на 1996 г. "Балкан медиа", която също се числи към семейството фирми на Гергов.
Цялата поредица показва, че просто фирмите около "Крес" разбират бизнеса по този начин - през определено време да трупат дългове към телевизията и след това да получават разсрочване на плащанията си при преференциални условия. Това определено не носи полза на телевизията, но е и нелоялно отношение към другите й клиенти, които си плащат стриктно задълженията, докато основният им конкурент е носен на гръб. На практика нищо не пречи на всеки друг медиашоп да натрупа дългове, след което напълно основателно да поиска плащанията му да се разбият на няколко месечни вноски. Без лихва и без обезпечение.
Държавната телевизия едностранно е спряла да изпълнява договора със CNN, заяви миналата седмица шефът на дирекция "Маркетинг и продажби" в държавната телевизия Иван Павлов. "Прекратено е завинаги изпълнението на договора със CNN. Няма повече да предоставяме безплатни минути по него, но ще ползваме части от програмата на CNN", обясни той. Договорът между БНТ, една от дъщерните на СNN компании и "Триада комюникейшънс" се оказа една от най-големите дупки, през които са изтичали пари извън държавната телевизия. Само покрай умишлено погрешното интерпретиране на неговите клаузи медиата е загубила най-малко 10 милиона долара, изтекли към фирмите на Гергов. Скандалното в случая е, че на рекламните агенции около "Крес" са били дадени многократно повече рекламни минути, отколкото е записано в договора. Нещо повече - предвиденото в него време вероятно е било изразходвано още преди той да влезе в сила.
Миналата седмица ръководството на БНТ е разрешило на "Триада комюникейшънс" да изработва две външни продукции в държавната телевизия - вероятно нещо като награда за доброволния отказ от договора или като резултат от "перфектната" работа с Гергов през последните години. Предаванията ще бъдат с дължина 30 минути, едното на здравна тематика по Канал 1, другото - за нови технологии по Ефир 2, като и двете ще бъдат извън най-гледаното време. В един от документите около уреждането на финансовите отношения се казва, че ако "Триада" спре изплащането на задълженията на "Медиа транс", уговорката за предавания няма да се счита за валидна.
Любопитен щрих от историята с далаверите около "Крес" е и фактът, че сегашният генерален директор на БНТ Иван Попйорданов е последният в поредицата тв-шефове, разрешил използването на безплатните минути по скандалния договор със CNN, твърди отлично информиран източник. В края на миналата година, когато заемаше длъжността главен мениджър на "Сан Стефано", той е разпоредил да се остойностят 20 прайм-тайм минути в полза на близката до "Крес" фирма. След постигане на устно споразумение между тогавашното ръководство на БНТ и Красимир Гергов за приключване ползването на безплатните прайм-тайм минути Иван Павлов получил устно нареждане от Попйорданов да остойности (т.е. да признае) 20 прайм-тайм минути до края на 1997 г. по договора със CNN, твърди източникът. Подаръкът на Попйорданов за Гергов по рекламните тарифи на телевизията възлиза на около 180 хил. германски марки.
Някъде около 4 ноември Иван Попйорданов слага началото на края на договора със CNN. Тогава той и Стефан Димитров се срещат с Красимир Гергов, за да го убедят сам да се откаже от изпълнението на договора. Месец по-късно собственикът на "Крес" изпраща писмо, в което казва, че се отказва да ползва рекламните минути по договора със CNN. "Разчитаме, че договорката ни за две предавания на здравна тема и нови технологии ще остане в сила", пише в писмото. Очевидно договорката наистина е останала и сега предаванията ще стартират, независимо че дни след като изпрати писмото за отказ от безплатното рекламно време, Гергов поиска 104 минути. Те му бяха отказани и именно заради това се натрупаха дълговете към БНТ.
След "Медиа маркет", "Балкан медиа" и "Медиа транс" фирмата, с която "Крес" от началото на тази година работи вероятно по познатия вече начин в БНТ, се нарича "Пиеро '97". Любителите на хазарта могат да започнат да се обзалагат колко точно ще е дългът на "Пиеро '97" в началото на следващата година и как ще се казва новата Гергова фирма, която ще почне "на чисто".
Нямай вяра на ангажирани социолози
Държането на управителя на "Галъп" Кънчо Стойчев в "Отзвук" онзи ден бе малко невротично за такъв умерен човек. Но то може лесно да се обясни, ако се опитаме да разберем към кого е адресирано.
Според мен то не е адресирано нито към зрителя, нито към Иван Костов, а към един клиент. То е адресирано към Мултигруп и особено към "Овъргаз", които в момента дават пари на Кънчо Стойчев и Андрей Райчев за медийните им проекти. Сега Стойчев може да завърти телефона на Александър Дончев и на Илия Павлов и да им каже: "Видяхте ли, рекнах му го на Костов. Заради вас се хвърлих на амбразурата. Дайте още пари."
Та в случая най-измамените са господата Дончев и Павлов. Те плащат за дрога. Те купуват халюцинации и утре ще ги боли глава.
Социологията трябва да се уважава, но с българската трябва да сме нащрек. През 1990 г. например СДС повярва на някакви абсурдни прогнози и зае толкова върла поза, че замалко въобще да отпадне от парламента. През 1991 г. трите отцепили се СДС-тирета повярваха на едно изследване, което им обеща едва ли не мохамедански рай. И решиха да не се съюзяват. В резултат изчезнаха завинаги от политиката.
През 1994 г. ДАР бе упоен с такъв висок рейтинг, че реши да не се обединява с Патриотичния съюз. И не влезе в парламента заради някакви части от процента.
Това са конкретни примери, когато социолозите подведоха клиента си. Да, постараха се тъкмо тия, дето плащаха, уважаеми господа Дончев и Павлов. Но най-много пострада България. Ние нямаше така трагически да изостанем в реформите, нямаше да ни командват нито кинжали, нито приятелски кръг, ако някои наивни политици не вярваха на розовите социологически облаци.
Как да приемем твърдението на Стойчев, че методиките са железни и всякакви манипулации - изключени? Нали добре помним, че при измерването на една и съща обществена нагласа българските социологически агенции даваха с по 20 пункта отклонение една от друга!
Пак в този дух не приемам изключително обидното писмо, с което Кънчо Стойчев и Андрей Райчев се обърнаха към мен чрез БТА и чрез собствения си, субсидиран от "Овъргаз", вестник. Аз уважавам техния поминък. Но няколко пъти съм се опитвал да ги убедя, че в обществените спорове трябва да се въздържаме от лични обиди и доноси.
Това, че аз лично имам известни съмнения към някои техни проучвания, е мое право.
Никой не може да ми го забрани. Заплахите, шантажите и обидите, с които уважаемите господа се опитват да затворят устата на един журналист, не им правят чест.
А моите съмнения към българския "Галъп" са принципни. Първо, Райчев и Стойчев са пряко замесени в политиката. Второ, те имат няколко рекламни фирми, представители са и на чуждестранни рекламни агенции. Трето, те имат няколко печатни издания. И четвърто, техните дъщерни социологически агенции станаха толкова много, че човек просто не може да им хване дирите.
Според мен социологът с претенция да бъде обществен барометър трябва да стои далеч тъкмо от политиката, от рекламата и от медиите.
Но всичките по-големи и по-малки фирми на Райчев и Стойчев участват в толкова игри и получават пари от толкова места, че аз чета изследванията на BBSS "Галъп" поради една причина - да разбера какви са интригите на месеца. Зад всяка цифра в тях стои я някакъв нов политически съюз, я поредно плащане.
Извинявам се, но това е мое лично мнение. Това впрочем е мнението и на повечето социолози, с които съм разговарял.
Бих искал Стойчев и Райчев да си направят някои изводи и да се върнат към професионализма. Нещо повече - бих искал отново да сме приятели. Затова моля да се тълкува този текст като опит на един техен бивш сподвижник да им помогне в труден момент.
Аз също съм имал подобни моменти. Ако тогава имаше кой да ми даде истински, приятелски съвет, днес щях да съм му изключително благодарен.
Статията е публикувана във в. "24 часа"
Премиерът Костов е въвлечен в инсинуация
Кънчо Стойчев пред "Капитал"
Вярно ли е, че искате да приватизирате сградата на "София прес"?
- Присъстваме на една голяма манипулация на общественото мнение във връзка със сградата на "София прес". Аз съм наемател там от 4-5 години, като в началото бяхме наели две-три помещения. "София прес" е спорна територия по отношение на собствеността. За един бизнесмен е най-голяма глупост да се ангажира при такава неяснота. Моето отношение към "София прес" е отношение на наемател към наемодател. Изобщо не ме интересува чия собственост е "София прес". Тя си има легитимно ръководство, с което имам сключен договор и си плащам. В момента, в който държавата е собственик, ще имам договорни отношения с държавата. Ако тя не иска да бъдем наематели, това е законно право на самия собственик. Винаги сме плащали наем, определен за всички. Преди плащах по-висок наем от останалите, от тази година "София прес" вдигна наемите за всички. Когато възникне криза в сградата, винаги сме отпускали заеми за покриване на тези разходи. Към момента сме авансирали 15 млн. лв. Защо възниква този проблем?
- Не сме имали никога намерение да купуваме помещения или сгради, а от бизнес гледна точка е абсурд и тъпотия при положение, че не е ясна собствеността. Целият проблем възникна с една неподписана публикация във вестник "24 часа" миналата седмица. Там се твърди, че рейтингът на правителството пада, тъй като аз и Андрей Райчев сме сърдити, защото Иван Костов щял да ни вземе сградата. Тук всяко изречение е лъжа и инсинуация. Никога и никъде не съм твърдял, че рейтингът на правителството пада. Предишния ден дадох пресконференция, като изчаках вотът на недоверие да мине, за да не се влияе от данните. Обявих, че правителството печели 2% доверие, но и че има значим ръст на недоверие към правителството - 37%. Обясних на какво се дължи това според мен - влошено икономическо положение, ясни знаци в публичното пространство за отказ от консесуалната политика.
Кой създава тогава инсинуация?
- Не мога пряко да кажа. Същият главен редактор (Валери Найденов) публикува партийната книжка на Стефан Софиянски. Такъв човек явно не се свени от истината и преследва лични интереси. Не е тайна, че значителната част от колектива на вестник "Сега" напусна този човек. Разбирам човешките отношения на ревност по този въпрос. Но това е едно. Друго е да лъже и да става проводник на инсинуации. Оттук нататък е лесно да се сглоби какво се е случило. Случило се е взаимодействие със среди около премиера или самия премиер и е скалъпена тази инсинуация. Сама по себе си тя не ме вълнува, нито въпросният главен редактор. Но така се обслужват чужди и лични интереси по един начин, изцяло копиращ ситуацията с партийната книжка на Софиянски.
Страшното в тази история е, че премиерът на България бива въвличан в една инсинуация. Аз познавам сегашния премиер на страната много добре. Той е човек, който разбира от социология, ползва социологически данни преди и сега. Той трудно би направил самостоятелно тази крачка на открита конфронтация. Защото се изпада в една много смешна ситуация, до тази, в която изпаднаха Жан Виденов и Филип Димитров. Според мен премиерът е бил подведен. Той знае, че фирма като нашата не може да си позволи да лъже при положение, че е част от най-голямата световна верига "Галъп интернешънъл".
Накратко
Да не се смесва телевизионната информация с коментара по време на новините и да се внесе малко повече култура във всички аспекти в програмите на националната телевизия. Това препоръчаха на ръководството на БНТ депутатите от парламентарната група на демократичната левица. За дисбаланс при отразяването на управляващи и опозиция говориха заместник-председателят на групата Румен Овчаров и депутатите Иво Атанасов и Велко Вълканов. Г-н Атанасов обърна внимание на представяните социологически проучвания, според които провинциалният и културният живот почти не намират място в емисиите на БНТ. И новините, и публицистиката в телевизията ще променят своя облик, и то главно в професионално отношение, заяви г-жа Нейнска в отговор на въпрос не се ли прекалява с протоколните новини. Националната телевизия може да стане независима, когато се отърве от лапите на държавния бюджет, но това засега е невъзможно, отговори Иван Попйорданов на въпрос кога ще гледаме независима обществена телевизия.
Четири пъти се увеличиха цените на националните всекидневници в Смолян. Ограничени бройки, доставени от РЕП, бяха препродавани по 1000 лева. Затруднени от падналия сняг, частните фирми разпространители не осигуриха изданията в края на седмицата.
Двайсет журналисти от БНТ изпратиха до медийния съвет декларация, че са съгласни да бъдат отворени досиетата им. Документа са подписали Диляна Грозданова, Иван Такев, Красимир Ганев, Владо Даверов, Александър Авджиев, Нина Спасова, Алис Крайчева, Милена Милотинова, Живка Гичева, Дочо Боджаков и др. Решението за отварянето на досиетата е на гилдията на тв-журналистите. То е в отговор на препоръката на НСРТ. Очакваме това наше действие да бъде подкрепено от всички водещи журналисти в БНТ и от членовете на управителния и програмния съвет, се казва в документа.
За председател на художествено-програмния съвет в БНТ, който беше създаден миналата седмица, е избран проф. Тончо Жечев, а за говорител Васил Гарнизов. Според и.д. програмния директор на БНТ Владо Даверов не е нормално явление за една национална телевизия да се отделят 46 процента от телевизионното време за политика, новини и публицистика. Той смята, че културата в истинския смисъл на думата липсва в предаванията на БНТ.
Netscape може да се обяви за продан
На 5 февруари неочаквано се разпространи новината, че Netscape Communications Corp. () под натиска на засилващата се конкуренция на Microsoft Corp. () обмисля продажбата на част или на цялата компания. Според източници от Netscape компанията води "сериозни преговори" с America Online Inc. (), Sun Microsystems Inc. (), Oracle Corp. () и IBМ () за стратегическа инвестиция или за продажбата на цялата компания. От America Online например са предложили да купят изцяло Netscape или тяхната популярна Интернет-страница.
Въпреки че до конкретна сделка едва ли ще се стигне скоро, преговорите на Netscape със стратегически инвеститори показват, че компанията едва ли ще може да се пребори с монопола на Microsoft без външна помощ. Netscape, които бяха една от първите компании, влезли на пазара на продукти за работа в Интернет, в последно време бързо губят дела си на пазара на Интернет-браузъри в полза на Microsoft, които дават безплатно своя браузър като интегрирана част от операционна си система Windows 95.
От друга страна, конкурентите на Microsoft гледат на Netscape и Интернет-технологиите като на може би единствения начин да се справят с монопола на Бил Гейтс върху операционните системи за персонални компютри. Според много експерти Java-технологията на Sun, която се използва интензивно от Netscape, може да бъде основа за раждането на нов тип операционна система, пригодена за условията на информационната епоха.
Слуховете за продажбата на Netscape не са новост, но звучат все по-сериозно на фона на обявените финансови загуби за четвъртото тримесечие на фискалната година. От друга страна, слухът за вероятното поглъщане на Netscape от Sun вдигна цените на акциите на компанията с 1.0625 долара до 19.25 долара за акция на Нюйоркската фондова борса. В момента пазарната капитализация на Netscape е 1.86 милиарда долара, едва половината от капитализацията, която компанията имаше през лятото на миналата година.
Според анализаторите на пазара IBM, Sun, Oracle и Novell Inc. () няма да позволят Netscape да фалира най-малкото защото Microsoft е най-големият им конкурент. От друга страна, едва ли някоя от четирите компании ще се съгласи да изкупи изцяло акциите на Netscape. Всяка една от тези компании обаче има някакъв бизнес, свързан с Интернет, и всеки от тях само би спечелил от стратегическо партньорство с Netscape.
Компанията America Online Inc., най-големият доставчик на Интернет-услуги в Съединените щати, има по-сложни отношения с Netscape. Преди Netscape да пусне акции на борсата през 1995 г., главният изпълнителен директор на America Online Стив Кейс имаше намерение да направи сериозна инвестиция в новата компания, но му бе отказано. Кейс на няколко пъти води безуспешни преговори за сключването на договор America Online да изработи Интернет-страницата на Netscape, освен това Кейс искаше да влезе в борда на директорите на Netscape, но не успя да стори и това. В резултат America Online избра браузъра на Microsoft - ход, който нанесе сериозен удар върху пазарния дял на Netscape.
В момента America Online изглеждат най-заинтересовани да купят дял от Netscape и особено правата върху техния Интернет-сайт, който е един от най-популярните като начална точка за връзка с Интернет. Съветник по евентуалната продажба на Netscape е инвестиционната банка Morgan Stanley, Dean Witter, Discover & Co, която организира и емитирането на акциите на Netscape навремето.
ProSoft купи контролния пакет в Techno-link
В края на януари тази година фирма ProSoft e купила контролния пакет от 51 процента от фирма TechnoArt, които са един от най-големите доставчици на Интернет-услуги в България под търговската марка Techno-link. Новата компания ще се нарича ProLink и ще е Интернет-провайдър под същото име. Част от инвестицията на ProSoft ще бъде под формата на техника и реклама на услугите, които ще предлага ProLink, като не се предвиждат промени в ценовата политика на ProLink. Бързината, с която е финализирана сделката между компютърната фирма и Интернет-доставчика, вероятно е продиктувана от нуждата ProSoft да започне да предлага и Интернет-услуги, за да може да сключи договор със Sun Microsystems за разработката на Java-приложения. На езика Java се програмират предимно приложения за Интернет и едва ли ProSoft биха успели да се договорят със Sun, без фирмата да е ангажирана пряко с Интернет.
Според Екатерина Милкова, изпълнителен директор на ProLink, се запазва целият екип на Techno-link, а плановете на новата компания предвиждат до средата на 1998 г. да се открият представителства в 15 града в страната, както и пускането на сателитен канал за връзка до Съединените щати. В момента Techno-link има сателитен канал до Whisper Net в Лондон. TechnoArt са дали съгласието си да продадат контролния пакет от фирмата, изправени пред невъзможността да развиват дейността си - традиционен проблем за частните компании в България, които в общия случай не могат да се надяват на банков кредит.
Проблемът на растежа обаче има и друга страна - как заедно с разширяването на дейността на ProLink ще се гарантира скоростта на връзката за потребителите. В момента фирмата има 1300 абоната, а откриването на още офиси в провинцията и съответно увеличаването на трафика неминуемо ще поставят проблема със скоростта на връзката. Във всеки случай събитието е уникално за България, защото внася една световна тенденция на българския пазар. Сливанията между производители на компютри и Интернет ориентирани компании е процес, който тече от повече от година в световен мащаб, а продажбата на TechnoArt вероятно е начало на подобен процес и в България.
НАКРАТКО
Падащите цени на твърдите дискове сериозно разтърсиха пазара на преносими носители на информация, който веднага отговори с ново смъкване на цените. Най-новият и най-евтин подобен носител е SparQ 1.0 на компанията SyQuest Technology, който има капацитет от 1 GB при цена 199 долара. Допълнителните преносими дискове за устройството струват по 40 долара или 100 долара за три закупени наведнъж. Устройството се продава в два варианта - външно устройство, което се включва през изхода на принтера, или вътрешно, което може да се свърже чрез кабел с твърдия диск. Големият капацитет на SparQ 1.0 явно се цели в пазарната ниша за обработка на дигитално видео и звук и обработката на изображения.
Производителят IBM () е прескочил бариерата от 1000-MHz скорост за компютърни чипове, обяви говорител на компанията само ден след като компанията Digital () излезе с подобно съобщение. Според представител на IBM компанията вече разполага с работещ прототип на 1000-MHz CMOS процесор, но не се очаква той да се появи на пазара в близките две години. Новият чип е разработван на основата на съществуващи технологии и ползва като платформа PowerPC.
Компанията Hewlett-Packard () съобщи, че ще оптимизира програмния език Java на Sun Microsystems () за новия 64-битов Intel Architecture процесор (IA-64), който засега носи кодовото наименование Merced. Hewlett-Packard и Intel () работят върху Merced от 1994 г. насам, но новият процесор не се очаква на пазара преди следващата година.
Въпреки че социологическите изследвания не дават точен отговор на въпроса дали потребителите искат да гледат телевизионни програми на своите персонални компютри, компанията Diamond Multimedia () пусна на пазара своята тунер-видеокарта DTV 2000 TV, която работи с видеоакселераторите на Diamond, която струва 129 долара. Според говорител на компанията DTV 2000 е полезна и като инструмент за вкарване на видеоизображение в корпоративните презентации, като същевременно позволява и връзка с Интернет.
Производителят на компютри Micron Electronics Inc. () смъкна цените на преносимите си компютри от серията TransPort с до 1000 долара, като цените на системите VLX със 166 MHz процесор Pentium MMX и 32 MB DRAM паднаха до 1799 долара. Според представители на компанията цените на техните системи в моментна са с 300-400 долара под тези на конкурентните компании. Системата TransPort VLX се продава със 166 MHz Pentium MMX-процесор, 32 MB SDRAM, 2.1GB твърд диск, 12.1-инчов SVGA монитор, 16X CD-ROM и 56kbps модем. Цената на този тип компютри пада от 2399 до 1999 долара.
Музи и пари
В доклад за културната ни политика, изготвен от експерти на Съвета на Европа, се среща показателно изказване. Художник от Асеновград споделя възмущението си от необходимостта да се грижи за пари и да поставя своето изкуство в пазарен контекст. В думите му личат и романтична гордост, и трудно прикрита горчивина: "Аз не съм човекът, който трябва да говори за пари. Подобно нещо ме унижава. Това е работа на държавата. " Този артист приема за ясно като бял ден, че държавата е задължена да издържа неговото - каквото и да е като стойност - изкуство. Той е смутен и възмутен, че тя не следва този си самоочевиден дълг.
Едва ли е редно да се обобщава, че манталитетът, стоящ в основата на подобна позиция, е правило в артистичните среди. Но е повече от очевидно, че триъгълникът "изкуство, държава и пари" се превърна в болезнено място върху културната ни география.
Но темата "изкуство и пари" е мъчителна не само защото засяга общественото отношение към артиста и отношението на артиста към обществото. Тя беше и продължава да бъде силно болезнена и поради дълго просъществувалия анахронизъм в техниките за държавно подпомагане на изкуствата. Финансирането на културата, което принадлежи към най-мощните и тънки инструменти на всяка демократична културна политика, си остана - въпреки всички обществени промени - едно грубо, слабо познато и неумело използвано културно-политическо сечиво. Време е да се осъзнае, че същинският проблем е не само в намалените възможности на държавното субсидиране, но и в липсата на необходимата.
Нещо повече - проблемът е не толкова в ограничените възможности, колкото в остарелия модел за финансиране на културата. И оскъдни да са, добре управляваните пари могат да се окажат достатъчни, докато многото, но неумело използваните пари никога не постигат целите си. Недостигът на идеи е по-лош от недостига на пари.
Реалистичното оценяване на публичното финансиране на културата е неосъществимо, ако това не се прави с помощта на обективни и международно сравними показатели. За тази цел в европейската практика са се наложили няколко индикатора. Като най-съществен сред тях се смята онзи, който визира относителния дял на разходите за култура от всички разходи в държавния бюджет. С него се разкрива в икономическо измерение политическото отношение към културния потенциал на нацията. Съществени допълнения към този показател са съотношението между държавните субсидии и приходите от домакинствата, както и нивото на ефективност на държавните субсидии.
Разгледано през призмата на посочените индикатори, финансирането на културата у нас се оказва до настоящата година една постоянно спадаща величина. През 1990 г. делът на държавните разходи за култура от общите разходи на бюджета е 1.84%, през 1992 г. той става 1.79%, три години по-късно слиза до 1.37%, а през изтеклата година спада още по-рязко и стига до 1.29%.
Ако се направи сравнение с данните за други европейски държави, ще се открои, че през изминалия период относителният дял на разходите за култура в България е бил по-нисък в сравнение със страни като Германия, Швейцария, Франция, но по-висок по отношение на Австрия, Италия, Дания, Полша, Чехия и т.н. От това обаче не следва, че културата в България е получавала през това време повече средства, отколкото във втората група държави. При наличието на развит културен пазар
През изминалите години финансовите беди са идвали обаче и отвътре на самата култура. Държавните субсидии за културните институти са били не само с намаляващ обем, но и със слаба ефективност. За 1996 г. срещу 100 лв. бюджетна субсидия са получени от основната дейност на културните институти по-малко от 9 лв. За сравнение данните от Полша сочат, че докато през 1990 г. приходите от собствени дейности са представлявали 12.3% от разходите на културните институти, три години по-късно те са достигнали 23.3 на сто. Очевидно тласъкът към
Макар от дълго време да се дискутира, смяната на модела за финансиране на културата тепърва предстои. Ако се усвои чуждият опит и се съобразяваме с нашите реалности, философията на новия модел би могла да се изгради, като се извършат няколко преоценки.
От радикално преосмисляне се нуждае досегашната представа за дълга на държавата към културните институти. Основната формула в новата философия на финансирането не може да бъде друга освен "вместо издържане - поддържане".
Държавата трябва да насърчава продуктивната културна дейност, а не да издържа културните институти. Целесъобразно е в тази нова философия да се вградят идеи, които да гарантират съобразяване с такива ключови за пазарния живот категории като инициатива, риск, отговорност. Те биха намерили въплъщение, ако държавното субсидиране на културата следва няколко основни принципа: успеваемост, конкурсност, кредитиране.
Първият принцип предвижда държавните субсидии да мотивират за предприемчивост и за разширяване на публиката на културните институти. Това означава държавата да увеличава или да намалява субсидиите за даден културен институт в зависимост от факта дали в предходната година той е увеличил или намалил приходите от собствената си дейност. Държавните субсидии трябва да създават условия за творчество, но не и да гарантират климат за бездейно самодоволство и за неадекватни самооценки.
Осъществяването на принципа за конкурсното начало в държавното финансиране предполага да се постигне относителна равнопоставеност на държавните и частните институти, на трупите и индивидуалните лица. За да се реализира това, са необходими поне две условия. Едното от тях е да се промени досегашното съотношение между
Делът на субсидиите за проекти досега не е надхвърлял 1-2%. При тези условия шансът за държавна помощ на неинституционализираните художествени екипи е почти нулев. Другото условие за реално прилагане на конкурсния принцип е да се преоцени правото на частните културни сдружения да получават държавна финансова помощ. Нима общественият принос на частните "Ла Страда" или "Нов симфоничен оркестър" е по-малък от този на повечето държавни театри и оркестри, та субсидиите за вторите да се преценяват като нещо саморазбиращо се, докато на силно ограничената помощ за първите да се гледа с подозрителност?
Третият принцип предвижда съчетаване на субсидията с кредитиране. Така ще се съвместява държавно гарантираната минимална сигурност за упражняване на творческа дейност с поемането на риск и носенето на икономическа отговорност от съответната културна институция.
Прилагането на посочените принципи, водещо до преоценка на досегашната практика на държавното финансиране на културата, ще даде възможност, от една страна, да се възнаграждават инициативата и успехът и да се наказва пасивността, а от друга - да се постига баланс между политиката в подкрепа на творчеството и политиката в подкрепа на публиката, между предлагането и търсенето.
От преосмисляне се нуждае обаче не само държавното субсидиране, но и
Сред артистичния свят битуват две полюсни виждания в това отношение. Вероятно и двете са отзвук - едното на чуждия либерален опит, а другото на носталгията по предишната практика. Едното мнение е, че държавата не бива да има никакви задължения към културата. Обратно - другото, което е по-разпространеното, пледира за досегашното попечителско отношение: културата, бидейки изключителна обществена ценност, трябвало да бъде изцяло издържана от държавата. Съответно според едното виждане държавата не бива да дава, но не трябва и да взема от хората на изкуството - "без субсидии, но също и без данъци". В другото виждане се налага едно тотално очакване към държавата. Очевидно и двете ориентации са неосъществими в българските условия. За реализацията на първото виждане няма традиции, няма развит културен пазар, няма достатъчно развита мрежа от фондации, няма силен частен сектор и т.н. За реализацията на второто виждане държавата не разполага с достатъчно ресурси. От нереализуемостта и на двата варианта следва: държавата, която изживява тежка и продължителна икономическа криза, може отчасти да се освободи от финансовите си задължения към културата, като вместо субсидии гарантира възможности за самоиздръжка на културните институции и хората на изкуството. А това е постижимо чрез облекчаване на данъчния им режим. Промените в данъчния режим обаче трябва да се правят диференцирано, след широко обсъждане и сериозно проучване на най-уязвимите точки в културния живот. Безспорен успех е, че неотдавна бяха извоювани данъчни облекчения за издаването на литература. Но защо изборът падна тъкмо на този вид културна дейност, заобикаляйки останалите? Този въпрос без отговор малко вгорчава радостта от неотдавнашната първа положителна стъпка по посока на данъчните преференции за културата.
От преоценка се нуждае и въпросът
Очевидно е, че мегаломанията на културните институции и свръхпроизводството на хора с претенциите на творци не бива повече да бъдат поддържани в предишните им мащаби. От друга страна, ще трябва онези артисти, които са приучени да се вдъхновяват и да обитават романтичния мит, в който държавата, "другите" са им просто благодарни длъжници, да преосмислят своите претенции към обществото. Животът при демокрация и в пазарна среда е пълен с рискове, които никого не оставят незасегнат. Изкуството вече не може да разчита на уюта от сигурната държавна субсидия. Подпомогнати отчасти със субсидии, отчасти чрез данъчни облекчения, хората на изкуството все пак трябва занапред да разчитат най-вече на себе си. Впрочем като че ли тъкмо към това ги приканва и общественото мнение. Седемдесет процента от анкетираните в проведеното в края на миналата година изследване на социологическата агенция "Alpha research" отчетливо призовават: "Всички хора днес живеят трудно, затова и артистите трябва да търсят нови начини за живот и работа. " Мислещите като онзи огорчен от "безгрижието" на държавата-майчица художник няма откъде да се сдобият с повече обществено съчувствие.
Не статуквото, а висшето образование ще се взриви до няколко години
Споделям доста от оценките на доц. Г.Д. Димитров в статията му "Университетското статукво ще се взриви до няколко години" ("Капитал", бр. 4, 1998 г.) с тази разлика, че бих искал този взрив да стане много по-скоро, защото иначе самото висше образование ще се взриви или по-точно ще загине. Трябва да отбележа с прискърбие, че макар и по-скрита за обществото, така наречената реформа във висшето образование се движи неизмеримо по-бавно дори и от икономическата, а там, където шава, съвсем не е към по-добро - основният резултат са многобройните нови "висши" училища, взривното нарастване на броя на нови, и то тесни, конюнктурни специалности, каквито и без това у нас и преди бяха много повече, отколкото в развитите страни.
Макар по-скоро жалко и смешно, отколкото вредно, друго следствие от "академичната автономия" бе излюпването на много "университети". Например какво му е универсалното на Висшия минно-геоложки "университет", та да си лепне такова звание - дори знаменитият Масачузетски технологичен институт, MIT, не се нарича университет, защото е специализиран в подготовката на инженерни и природонаучни кадри. Много по-важно от названието е, че и новите, и старите университети не полагат практически никакви усилия (освен на думи) или не могат да отсеят сеното от плявата, да преценят кои учебни и научни направления са необходими и перспективни, за да се запазят или да се разкрият нови, и особено кои преподаватели и научни работници действително са такива. Доколкото знам, системата на атестация на научните кадри и на ежегодни научни и учебни отчети и обсъждане на тези проблеми е изоставена практически навсякъде.
Спешните мерки са особено необходими, защото доскоро България в редица области имаше научни школи и провеждаше обучение на световно ниво. Неизбежните съкращения и финансови рестрикции се провеждат за жалост формално, без анализ на качества и постижения и в резултат на това способните и утвърдени учени нямат условия за работа, изпадат в бездействие и дори отчаяние, а много от тях се спасяват "поединично", отивайки на работа задълго или завинаги в чужбина. Призивите за поголовно финансиране на науката и образованието на нивото на най-развитите страни са нереалистични (това не означава, че не трябва да се запази и дори повиши сегашното ниво) и дори вредни, защото дори и в добрите научни звена, да не говорим за останалите, високото ниво се създава често от шепа изтъкнати учени, покрай които се препитават и много други по-посредствени, заемащи места на талантливи младежи.
В резултат от всичко това младите способни хора не виждат перспектива за себе си у нас и масово емигрират - делът на висшистите сред емигрантите постоянно се повишава и доколкото знам, е над 50%. Това е особено подчертано, а същевременно опасно и вредно за бъдещето при природните и инженерните науки, защото именно техните кадри са "конвертируеми" и най-способните младежи лесно намират работа в чужбина и напускат България. (Освен интелектуалната загуба за България по този начин ние фактически финансираме науката на развитите страни без никаква компенсация от тях за изразходваните средства.) Това практически ни лишава от шанса един ден да станем "източноевропейски тигър", което е невъзможно без развитието на високотехнологични производства, а за това са необходими отлично подготвени природонаучни и инженерни кадри.
Не е много трудно и скъпо при наличие на добра воля и далновидност от страна на управляващите отрицателните последствия от тези процеси поне силно да се смекчат въпреки неблагоприятната икономическа обстановка. За целта е необходима обаче добре обмислена истинска структурна реформа, целяща съхранението на интелектуалния елит на нацията или, както доц. Димитров пише, "действително НОВА национална стратегия... А по този въпрос има експерти. " Той е прав и за това, че опитът за реформа "ще се натъкне на яростна съпротива... на преподавателски съсловия, които ще претендират, че изразяват интересите на цялата академична общност", но именно тогава политиците трябва да докажат, че са наистина достойни за това звание, да потърсят експертите и ако счетат препоръките им за уместни - да намерят средства, смелост и воля да ги претворят в живота.
По друг начин интелектуалният потенциал на България не може да бъде спасен!
Проф. Иван Б. Иванов.
Химически факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Оценката за Стопанския факултет на СУ е злонамерена
Поводът за тези редове е писанието "Университетското статукво ще се взриви до няколко години" на г-н Георги Димитров във вестник "Капитал", брой 4. Гръмкото заглавие и целият текст са спонтанен монолог, направен в стила, с езика и ентусиазма на жадуващ за публична изява футболен запалянко. Бих подминал и тази публикация като една от многото, за които можеш само да съжаляваш, че си загубил времето, за да я прочетеш, ако авторът й не беше доцент в Софийския университет и зам.-декан на Философския факултет, а даже и председател на Асоциация за социални изследвания. Поразен съм от факта, че един социолог може да пише толкова повърхностно и безотговорно за проблемите на висшето образование.
След някакъв опит за анализ на скандала с предложението за сливане на университети авторът на статията ни в клин, ни в ръкав се захваща да ни обяснява философията на преподавателите в УНСС и да прави някакви странни паралели с качеството на Стопанския факултет на Софийския университет: "Нали си представяте равнището на УНСС-ката философия? Както и качеството на т.нар. Стопански факултет на СУ между другото. " Квалификациите на Димитров за Стопанския факултет на Софийския университет грубо нарушават даже най-елементарната колегиална етика. Тъй като уважаемият читател може да бъде заблуден от подобни злонамерени писания, длъжен съм поне накратко да представя този факултет.
Софийският университет "Св. Климент Охридски" възстанови своя Стопански факултет през 1990 г. с решение на Академичния съвет, потвърдено от Министерския съвет на Република България, след 40-годишно прекъсване. За един невероятно кратък срок от седем години Стопанският факултет на Софийския университет стана елитно учебно звено, най-доброто място за подготовка на икономисти в България, изграден изцяло в съответствие с международните стандарти по отношение на учебните планове и програми, структурата на образованието и качеството на преподаването. Всичко това стана възможно със съдействието на най-добрите български икономисти и с подкрепата на американски, европейски и други международни институции, фондации, програми. Английският и за малка част от студентите немският и френският наред с българския са работни езици във факултета, което позволява на средно 5-6 американски, немски, френски професори годишно да преподават директно основни икономически дисциплини. Студентите на Стопанския факултет получават най-добрата в България подготовка по математика, информатика, статистика, право, езици от преподаватели на Факултета по математика и информатика, Юридическия факултет и Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет, което им осигурява значителни предимства при усвояване на икономическите знания. Студентите на Стопанския факултет са на изключително високо ниво поради строгия подбор с приемни изпити по математика и английски, немски или френски и поради мотивацията им за усвояване на качествени икономически знания. Неведнъж наши и чужди преподаватели са изказвали възхищение от техни прояви. (...) Всичко казано дотук показва, че квалификациите на Димитров за Стопанския факултет не съответстват на действителността и са грубо злонамерени. Подобна злост той проявява и относно ТЕМРUS-проектите в България.
"На този фон какво значение има фактът, че примерно TEMPUS е една грандиозна далавера - в голямата част от случаите", пише авторът в статията си. Необходимо е само цитираният по-горе факт (?) да се докаже. Може би Димитров ще може да го направи, използвайки собствения си опит. Той също участва в TEMPUS-проект. Докато това твърдение не бъде доказано, то не може да се нарича факт. За една голяма част от TEMPUS-проектите това твърдение не е вярно; възможно е с документи и други свидетелства да се докаже, че парите са използвани по предназначението си и макар и малко са подпомогнали нашето висше образование. Докато твърдението на Димитров, че TEMPUS е една грандиозна далавера, не бъде доказано, то представлява клевета срещу България. Чиновниците на Европейската общност ще приемат тази клевета с особено удоволствие и няма да се интересуват от доказателства.
Проблемите на висшето образование трябва да бъдат решавани в рамките на една дългосрочна национална концепция, която да бъде съобразена с тенденциите за развитие на висшето образование в световен или поне европейски мащаб, за да бъде нашето образование "конвертируемо". Сравнявайки се със световните стандарти, ще ни стане ясно кое е добро и кое е лошо в нашето висше образование, какви са изискванията, за да бъде една институция университет или висше училище, налага ли се непременно да се сливат университети и висши училища и ако да, кои да се сливат и кои да не се сливат.
Доц. Георги Чобанов,
Неофобията и реформите в образованието
От една година правителството и парламентът се опитват да правят реформи, промени в икономиката, банките, здравеопазването, образованието, науката, изкуството. Защо има съпротива срещу реформите?
Моето мнение е, че основна причина е страхът от новото - неофобия. При това новото у нас е нещо отдавна познато и ефективно работещо в страните, непогазвани от комунизма. Следователно въпросите са кои са неофобите в България и какви са причината и лечението на неофобията. Става въпрос, разбира се, за неофобия и неофоби в социокултурен, а не в биомедицински аспект.
Спрямо общия брой на учители, учени и артисти в България процентът на неофобите, дори и след емиграцията на кадърни българи през последните 7-8 години, не е голям. Процентът обаче на неофобите в административно-управленските звена на училища, университети, научни институти, специализирани научни съвети, творчески съюзи и дружества е сравнително голям. Там е немалката част на организираната некадърност, както я нарича Иван Дренников, и според мен тя е компенсаторна, защитна реакция на неофобите. От това, което беше написано в статията "Ректорите срещу интегрирането 1:0" (бр.3 на "Капитал"), явно начинът на възражение на някои ректори е също форма на неофобия от реформи. След като в споменатите по-горе държави медицинските, стоматологичните и фармацевтичните факултети са традиционно в структурата на университетите, защо не се обсъжда творчески, академично как и ние да направим така, че да бъдем ефективни като тях?
Спокойно, не оплаквайте университетите, училищата, театрите! Надявам се, че февруари ще бъде по-мъдър от януари - тогава ще има ново събиране на ректорите в Министерството на образованието и науката... Брус Уилис стана наемният убиец Чакала
Наемен убиец трябва да изпълни поръчка на руската мафия. Той трябва да убие известна личност, но не по политически причини, а като отмъщение. Това обаче се оказва най-трудната му поръчка. Убиецът е Чакала, а негови противници - ФБР, руските тайни служби и един ирландски терорист. Двадесет и четири години по-рано Фред Цинеман направи великолепния филм "Денят на Чакала", в който наемният убиец Чакала (в ролята Едуард Фокс) трябваше да убие френския президент Де Гол за половин милион долара. Тогава филмът бе направен по едноименния роман на Фредерик Форсайт. Въпреки че новият филм е правен по сценария на стария, сега историята е малко по-различна. Обект на убийството вече не е президентът, а и цената на убийството е доста по-висока - 70 милиона долара. Оръжията също са доста по-различни. Развитието на технологиите в тази сфера е оказало влияние върху пресъздадената история. Въпреки всички нововъведения обаче римейкът отстъпва на оригинала.
Брус Уилис (Чакала) прави поредната си силна роля в не толкова силен филм. Всъщност неговите филми не са за изтънчена публика, а за любители на по-силни усещания. Брус Уилис стана известен с поредицата "Умирай трудно", помнят се и неговите изпълнения в "Цвят на нощ" и "Криминале". През тази година той ще участва в цели пет филма. Негов противник в "Чакала" е будистът Ричард Гиър, който доста добре се справя с ролята на ирландец (дори докарва и акцента). Неговата слава започна от "Американски жиголо", за да премине през "Котън клуб" и достигне до "Червеният ъгъл". Сидни Поатие (зам.-шеф на ФБР) и Даян Венора (в ролята на руски майор) са другите главни изпълнители. Режисьор на "Чакала" е Майкъл Кийтън-Джоунс. Той е направил само шест филма, но всички са стойностни. Дебютът му е със "Скандал", а като истински шотландец той прави филм и за героя Роб Рой.
Зимата преди да си отиде
Първият снежен килим се стопява - поразиите трябва бързо да се отстранят. Зимните стихии могат да пречупят големи дървета или отделни клони, но храстите се огъват, клепват и напролет са още по-красиви. През хубавите зимни дни храстите и живият плет се подрязват и прочистват. Можем да попълваме с едроразмерна растителност, която се пренася с голяма бала пръст. Ако почвата не е замръзнала, не е проблем да се засажда всякаква растителност, отглеждана в контейнер.
При необходимост се укрепват стволовете и клоните на ценни декоративни форми, лекуват се раните от мраз и механични увреждания. Трябва да се наблюдава състоянието на подпорните стени, насипи, скални кътове и пр. Неблагоприятно е образуването на трайни локви при топенето на снега. При необходимост се подобрява и дренажът на терена.
При продължително засушаване и незамръзнала почва е необходимо поливане на новозасадената растителност и на вечнозелените видове - иглолистни дървета, туи, смрики, чимшир, евонимус и пр. Интериорната растителност също се нуждае от зимен покой. Едни видове (араукария, аукуба, карликова палма, лавър, мирта, зокум) трябва да зимуват при температури, не по-високи от 10 градуса, в светли помещения. Те могат да се използват за зимни градини и за добре осветени входове и стълбища. Поливат се оскъдно. По подобен начин зимуват мушкатата. Напролет те се очупват, върховете им се вкореняват. Мушкатото расте бързо и цъфти изобилно, когато е младо. Повечето стайни цветя изискват средна температура от 10 градуса (не по-висока от 15 градуса) и слабо поливане. Това са: аспарагус, китайска роза, кливия, абутилон, восъче, фикус и пр. От стотиците впечатляващи видове, които се предлагат в цветарските магазини, само малка част безпроблемно понасят сухия въздух на традиционното за големите градове и офисите парно и отопление с електричество. Оцеляват драцени, ансевиери, семейно щастие, японско чадърче, филодендрон, хлорофитум, някои бегонии и фикуси. Камините и подовото отопление са значително по-благоприятни за растителността. Лошо е, когато, макар и за кратко, температурите паднат - няколко градуса над нулата могат да са фатални за прекрасните кротони, дифенбахии, нолини.
Малко са цветята, които могат да се зеленеят през лютата зима по балконите и терасите. Това са нашите естествени видове: гъшарка, бръшлян, здравец, винка, тлъстига, дебелец; натурализираните: нисък карамфил, евонимус, чимшир, юка, лавровишня, илекс (за влажни, сенчести места); новозасадените: теменуги, зимен шибой, арабис.
Гастроном
Гръцка картофена салата.
Опитайте я веднъж и вече няма да си разваляте настроението с познатата ви банална салата от картофи.
Продукти.
Приготвяне.
Слагам картофите в тенджерата и ги заливам с кипяща вода. Оставям ги да врат около 20 мин, докато омекнат, като внимавам да не се разварят. Междувременно махам костилките на маслините и ги нарязвам наполовина. Отцеждам картофите, заливам ги със студена вода, обелвам ги и ги нарязвам на кръгчета с дебелина 1/2 см. Нарязвам лука на кръгчета. Подреждам картофите в голяма чиния, като ги редувам с кръгчетата лук. Смесвам добре оцета и подправките, добавям зехтина и разбърквам. Сипвам соса върху картофите, разбърквам внимателно, за да не се разпаднат картофите, поръсвам с магданоз и отгоре подреждам маслините.
Изглежда елементарно и наистина е така, но зехтинът и маслините придават екзотичен средиземноморски вкус.
Новият "Опел Астра" - цената на успеха
Дни преди премиерата на новата "Опел Астра" изненадата е пълна. Колата не е по-скъпа от предшественичката си, напротив - при различните модификации тя е с 1000-2000 германски марки по-евтина. Това е победата над традицията всеки автопроизводител да предлага новия си модел по-скъпо.
По-важното от сензацията обаче са техническите характеристики и възможностите на един автомобил. Дотук, поне на хартия, изглежда, че новата "Астра" е няколко пъти по-добра от предишния модел със същото име. А явно пазарната атака е насочена към основния и вечен конкурент - "Фолксваген Голф". От което пък печели единствено купувачът.
Каросерията, въпреки някои прилики, е изцяло нова. Както преди 15 години с "Кадет", и сега компактният "Опел" е с най-добро аеродинамично съпротивление в класа си - С - 0.29. Купето е напълно поцинковано - гаранцията срещу корозия е дванайсет години. Новата "Астра" е малко по-дълга и по-широка от предишната, което гарантира повече удобство за пътниците, особено на задните седалки.
Темата сигурност в днешно време е основен коз на всеки производител. Тук "Опел" се цели в десятката. Серийно са монтирани не само предни, но и странични спасителни възглавници, интегрирани в седалките. И още - автоматично опъване на предпазните колани при катастрофа, преместващи се нагоре педали за управление - "педал релийз систем". Без да се увеличи теглото, страничната защита на вратите е увеличена 121 процента. Използват се четири дискови спирачки с принудително охлаждане в комбинация с електронна антиблокираща система. Техническа новост е електрохидравличното сервоуправление на волана. С използването на отливки от алуминий каросерията и шасито са със 78 процента по-здрави от предишната "Астра".
Подновена е гамата на предлаганите двигатели. Най-интересен и най-икономичен е моторът с ходов обем от 1200 куб. сантиметра. Въпреки приличната мощност - 65 конски сили, най-малкият агрегат от фамилията изразходва за сто километра пробег само 6.1 литра гориво - точно с двайсет на сто по-малко от предишния аналог. Любителите на дизела също не са забравени. Освен атмосферния (нормален) дизелов мотор с мощност от 68 коня се предлага турбо-дизелов агрегат с директно впръскване на горивото, който харчи под 5 литра нафта на сто километра.
След толкова много суперлативи преди премиерата е разбираем интересът на специалистите какво ще се случи, когато новата "Опел Астра" тръгне по пътищата на Европа, а и какъв ще бъде отговорът на конкуренцията... Професор Захариев наби студент на пресконференция
Шефът на "Славянски университет" и председател на сдружението за приятелство с народите от ОНД проф. Захари Захариев изгони с шутове, юмруци и викове председателя на Студентския съвет в частния Славянски университет Йордан Топалов. Инцидентът стана на пресконференция в пресклуб "Агенция Балкан". Студентът беше набит пред 10-ина журналисти и професори от председателя на сдружението. Студентът обвини Захариев, че е завлякъл 1 млрд. лв. от студентски такси на висшето училище и иска да избяга с парите.
Шамар и няколко ритника отнесе от учения студентът. "Лайно мръсно, излизай", развика се Захариев. "Осъден си", успя да отговори бъдещият юрист и избяга. След неприятната случка професорите поискаха охрана от организаторите на пресконференцията, за да не се допускат съмнителни хора в залата.
"Това лице представлява само себе си, ние имаме легитимен Студентски съвет, с който работим прекрасно", каза Захариев в коментар по случая.
Според професора студентът нарочно бил изпратен от "червената тиква" Кръстьо Горанов, за да направи скандал.
"Извадих си медицинско и ще дам Захариев на съд", лаконично каза след инцидента Топалов.
Скандалът е резултат от продължаващите втора година разправии между разделените на два отбора преподаватели и студенти. Едните подкрепят Захари Захариев и избрания от него ректор Михаил Динев. Срещу тях са студентите, водени от бившия ректор проф. Кръстьо Горанов и избрания наскоро нов ректор доц. Евгений Александров. В момента се водят дела за легитимността на двете ръководства. А просветното министерство обсъжда закриването на университета.
ДИАЛЕКТИКА
Здравето на ХЕЛМУТ КОЛ е под сериозен риск заради свръхтеглото на канцлера, пише германското списание "Щерн". Най-малко 160 кг тежи двуметровият шеф на кабинета в Бон, е изчислило изданието. "Шейсет и седем годишен мъж, който работи над 10 часа на ден, яде твърде много и е пълен колкото канцлера, няма шансове да доживее до дълбока старост", твърдят експерти, цитирани от седмичника. Списанието, на което канцлерът вече 20 години не дава интервю, се е осмелило да издаде тайната за килограмите на Кол. От пресслужбата на канцлерството в Бон са признали само, че шефът им е висок 1.93 см. На корицата си списанието с контур онагледява колко е нараснала талията на канцлера през изминалите 16 години.
Шестима държавни глави и над 60 чуждестранни гости се очакват в НАГАНО за зимните олимпийски игри. Хуан Карлос от Испания, крал Густав от Швеция, президентът на Полша Александър Квашневски, на Финландия Марти Ахтисаари и на Словакия Михал Ковач. Японското императорско семейство ще присъства на церемонията по време на откриването. Игрите ще бъдат посетени и от британската принцеса Ана и съпругата на американския вицепрезидент Ал Гор. Иван Славков и Цвятко Барчовски, председател на КМФВС, също ще бъдат в Япония.
Мерките за сигурност в Нагано са засилени след атентата на токийското летище в началото на седмицата. Отговорността за атентата е поела крайно лява японска организация "Революционна армия", която е против разширяването на аерогарата.
Известният футболист ЕМИЛ КОСТАДИНОВ замина в началото на седмицата на подготвителен лагер в Кипър. Предишния ден той катастрофира в Банско с джипа си. Видният ни играч се е прибирал от ски заедно с жена си и двете деца. При опит да избегне сблъсък с автобус на Американския университет е изхвърчал в канавката.
На редовната пресконференция на БСП ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ опроверга твърдението на Иван Костов, че на "Позитано" 20 са получили 300 000 долара и оправили вътрешните си проблеми. Лидерът на БСП заяви, че "централата" (има пред вид "Раковски" 134) е друга, времето е друго и сумата - доста по-голяма".
Необичайно общество от финансисти, застрахователи и културоведи се събра в събота в столичния "Парти клуб". С елегантно парти експертката по инвестиции в Държавния застрахователен институт КАТЯ ХАНДЖИЙСКА представи първата си стихосбирка "Светла тишина". Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Захари Стоянов".
Министърът на вътрешните работи БОГОМИЛ БОНЕВ е склонен да преразгледа заповедта за уволнението на Весела Лечева. На срещата по нейна молба световноизвестната състезателка по спортна стрелба е заявила, че не е имала и няма намерение да напуска страната и че изявлението й по този повод било дадено в момент на емоционален стрес. По нейно мнение министър Бонев е заел принципна позиция по случая. Недопустимо е служител на МВР да прави изявления, че търси политическо убежище, защото така атакува институциите в България, мотивира заповедта преди два дни г-н Бонев. През следващата седмица той ще се срещне с изявени състезатели от Центъра за бойна подготовка и спорт при МВР.
Зевзеци омазаха с торта БИЛ ГЕЙТС на среща с бизнесмени и политици в Брюксел. Шефът на компютърния гигант "Майкрософт" тъкмо влизал в залата, когато шегаджии залепиха на лицето му пухкав сметанов пай. Гейтс бил отведен да се почисти в служебната стая, защото по лицето и костюма му се стичала на струйки сметана. По-късно той се пошегува, че тортата не била много вкусна. Някои предположиха, че с този инцидент се прави реклама на белгийския сладкиш. Полицията арестува двама от "нападателите", но не даде своя версия на случая.
"Континент" пак с нов главен редактор
Главният редактор на в."Континент" Георги Апостолов е бил освободен от поста му и на негово място собствениците са назначили Атанас Матев, стана ясно миналата седмица. На Апостолов е било предложено да бъде заместник главен редактор, но той е отказал. Заедно с него от "Континент" си тръгва и единият от заместниците му - Николай Петров.
"Имаме несъвпадение в стратегията за развитието на вестника със собствениците. Това са принципни различия. Според мен въпреки финансовите загуби, които не са малки, трябва да се инвестират повече пари в изданието. През декември излизахме около 10 дни на 24 страници, което е по-добрият подход, отколкото да се свиваме. Но издателите решиха да се върнем на предишния обем от 16 страници заради загубите, които понасяме. Освен това трябва да се подобри рекламната дейност и да се вдигнат заплатите. Така вегетираме", каза за "Капитал" Георги Апостолов.
"Континент" има тираж от около 10 000 броя. След фалита на Банката за земеделски кредит, която държеше 66 на сто от издателската къща "Мега прес", издател на в. "Континент" стана "Обединени журналисти" АД. Собственици на дружеството са групировката "Дару кар" и фирма "Домейн Бойар". Новият главен редактор Атанас Матев е бивш кореспондент на БТА в Брюксел, зам. главен директор на БТА и преди да стане главен редактор във вестника, е работил в неговия международен отдел.
Строители на капитализма
&copy; Велко Ангелов.
ФК "Кремиковци": запушването на последното кранче?
Един отбор от футболната ни Б група - обикновено зона на сравнително слаб интерес, напоследък напълни със сензационни новини спортните медии. Бойкот и стачки на футболистите, политически натиск и борба за власт се завъртяха около името на ФК "Кремиковци", който се котира като едва седмия отбор на София в нашето футболно първенство.
Всъщност интригата е проста. Новото ръководство на металургичния гигант бе вкарано в управителния съвет на футболния клуб миналия ноември и сега реши да се намеси драстично в управлението. Доведени бяха нови треньори и технически директор. Играчите - наемните работници във футбола, обаче ги върнаха обратно. После вдигнаха стачка. Подкрепя ги изпълнителният директор на клуба Румен Вълков.
Шефовете на "Кремиковци" АД заеха изчаквателна позиция. За тях поведението на футболистите е каприз, който не подхожда на играчи от все пак професионалната Б група. Но има и друго. Както намекна пред "Капитал" лично изпълнителният директор на фирмата Дилян Димитров, в комбината гледат на отбора като на още едно, наистина най-малкото, но още едно кранче, през което са изтичали парите на "Кремиковци". А новото ръководство, което наскоро се отчиташе за своите първи 100 дни, има претенцията, че запушва всички кранчета.
През месец май "Кремиковци" АД няма да има нито лев задължения, кълнат се сега новите управници. "Без преувеличение можем да кажем, че "Кремиковци" отново е гръбнакът на българската икономика", твърди заместник-председателят на управителния съвет на дружеството Огнян Атанасов. В момента той де факто е и президент на футболния клуб. Де юре със сигурност ще стане такъв на 18 февруари, за когато е насрочено ново общо събрание на клуба. От позицията на този пост той си позволява да напомня и други неща - че футболистите нямат право на избор, когато ръководството им назначава треньор.
"И аз това им казах на момчетата, но проблемът между тях и новия треньор Йордан Стойков очевидно е голям", твърди Румен Вълков. Скандалът избухна миналия месец, когато бившият национал Стойков, известен във футболните среди с прозвището Бумбо, е назначен за старши треньор на "Кремиковци" на мястото на Иван Колев. Едва ли някога ще стане ясно какво точно се е случило между Бумбо и футболистите, които са били и без това афектирани от смяната. Сега те го обвиняват в арогантно поведение. И още: "Новият треньорски екип заяви, че е помолен да поеме отбора от ръководството на комбината, защото към футболния клуб имали интерес много влиятелни хора с голяма власт като настоящи министри и депутати", пише в декларацията от 26 януари, с която 21 футболисти с подписите си отказват да работят с треньорския екип, включващ още бившия играч на "Левски" Емил Спасов. "Това са абсолютни клевети. Само в канибализъм още не са ме обвинявали. Разменил съм с футболистите само пет приказки, и то пред свидетели", контрира Бумбо. "Това е смешно. Адски са преиначени нещата. Зад всичко това стои само желанието на основния спонсор да има отбор, който да се бори за челните места в А група. Професионален футболен отбор, а не като сега - полуаматьорски", допълва Огнян Атанасов.
Играчите се нервирали и от това, че с новия треньор пристигнали и нови футболисти, които сами им заявили, че "са им обещани трансфери в особено големи размери (20 000 DM) за период до края на май 1998 г. при положение, че досега винаги се е твърдяло от ръководството, че политиката на клуба е да не се дават никакви трансфери (дори за влизането ни в Б група получихме по един часовник)", допълва декларацията. "Просто е несериозно да се споменават такива суми", реагира Огнян Атанасов.
Стойков е обвинен, че се интересува само от парите, защото бил казал, че с избора на нов управителен съвет в клуба щяла да потече "река от пари". Но ако бъдещият управителен съвет на клуба не си сдържи даденото обещание, треньорското ръководство ще бъдат първите, които ще си отидат от този футболен клуб. От това е видно, че въпросният треньорски екип се интересува само от обещаните му пари, а не от съдбата на отбора", обяснява още декларацията.
Миналата седмица отборът целокупно влезе на разговор в кабинета на изпълнителния директор на комбината Дилян Димитров. След четири часа и половина двете страни се разделили без разбирателство. Шефовете на "Кремиковци" АД обещали добри пари за всички и гарантирали, че до лятото от отбора няма да бъде освободен никой. Но в същото време заявили, че с новите треньори е свързано виждането им за повишаване на професионализма в клуба. Играчите упорито продължавали да не искат Йордан Стойков. "Не мога да разбера това. Все едно ние в комбината да кажем на Муравей Радев: Искаме друг директор на "Кремиковци". Къде го има отборът да избира треньора си? Пред новото треньорско ръководство ще бъдат поставени определени цели и задачи, за чието изпълнение то трябва да се отчита", твърди Огнян Атанасов. Според него комбинатът се управлява в момента от "най-футболните" шефове в историята си, които са се заели да спасят отбора, намиращ се само на една точка над зоната на изпадащите от Б група.
"Като най-силното предприятие в България "Кремиковци" не може да спонсорира отбор, който носи неговото име, и да няма претенции за нещо по-добро. Нашата нагласа е за А група. Не тази година, нека сме реалисти. Този сезон спокойно можем да завършим на шесто-осмо място, но догодина със сигурност можем да влезем в А група. Затова, искайки да поставим всичко на нова, професионална основа, предложихме ново спортно-техническо ръководство. Привлякохме имена като Румен Горанов, Йордан Стойков, Емил Спасов. Ние ще се ангажираме да уредим документите за тези 6-7 години, но става въпрос и за съвсем друг вид подготовка на отбора. Доколкото знам, един професионален отбор трябва да тренира поне два пъти на ден. Някои от нашите футболисти не искат да приемат това", обяснява конфликта Огнян Атанасов.
Но този чисто спортно-технически проблем се е оказал само завръзката на казуса. Поне така смятат хората от ръководството на комбината. "Естествено новото ръководство на "Кремиковци" АД, което е решило да навлезе в детайли във всяка една насока от работите на комбината, проследи по-внимателно как вървят нещата и с футболния отбор, който е основно спонсориран от дружеството и играе на стадион наша собственост. Оказа се, че сме загърбили прякото наблюдение върху документацията, която трябва да съпътства развитието на отбора и е свързана с "Кремиковци" АД. Какво се получи? Има традиция председателят на управителния съвет на клуба и много от членовете му да са от комбината. На 27 ноември се проведе общо събрание на ФК, което се оказа напълно нелегитимно. Присъстваха футболистите, които според мен са манипулирани по някакъв начин. Те избраха новия управителен съвет. Оказа се, че това е невъзможно, защото според устава на професионалните клубове футболистите не могат да са членове на общото събрание освен техния капитан. Този избор няма да бъде регистриран в съда. Оттам нататък аз като човек, който е свикнал да борави с точни документи, реших да задълбая по-навътре в нещата", разказва Огнян Атанасов, който е избран за президент на ФК тъкмо на онова общо събрание и сега се нарича "президент" само в кавички.
Според него клубът и неговото ръководство не са се пререгистрирали в съда от основаването си през 1991 г. Дори общо събрание не било провеждано, макар че има срок от три години за това. Уставът е на аматьорски отбор. Управителният съвет се събирал твърде рядко. Първата регистрация е от 1992 г. "След това футболният клуб в това отношение няма документи. Как са били отпускани парите, как са получавани, питам аз. Но това вече е обект на финансова ревизия, която ние веднага предизвикахме", допълва той. Според Дилян Димитров ревизията ще влезе в клуба в понеделник. Ще я водят ревизори от пети район на столицата, а не от район "Кремиковци" - за да няма подозрения.
"Още нещо е страшно за мен. Ние сме основен спонсор, но от 1993 г. между клуба и комбината не е подписван договор за спонсорство. Сумите, които са влизали в клуба, са придвижвани незнайно как", казва още Огнян Атанасов. За да се изчисти ситуацията, е насрочено ново общо събрание - за 18 февруари. Насрочено е с решение на УС, който приема за нови членове близо 100 души от директорския състав на "Кремиковци" АД. Те ще бъдат делегати на общото събрание и това практически предрешава избора на новата управа на футболния клуб.
"Нашата цел е голяма - не само А група, не средната й част, а нещо повече", допълва Огнян Атанасов. По подобен начин - с мощна субсидия от "Нефтохим" бургаският "Нефтохимик" на Христо Порточанов вече носи титлата вицешампион на България. "Не включвайте обаче при нас схемите на "Нефтохимик" и на "Литекс". Знаете защо. Невинаги нещата около тези отбори изглеждат професионални и чисти. При нас всичко ще е напълно прозрачно - което е политика на ръководството на комбината", допълва "президентът". Скандалът с треньора Йордан Стойков впрочем получи неочакван резонанс тъкмо при Порточанов. Бургаският бос заяви, че знае за един отбор от Б група, който е назад в класирането, а ще влезе в А група напролет. Каза го като пример за това какви далавери се готвят за втория полусезон. Близки до Порточанов твърдят, че той е визирал "Кремиковци". Като се припомнят някои изрази от декларацията на футболистите, намекът става ясен - СДС като управляваща сила ще "вкара" отбора на своите хора от "Кремиковци" в А група. "Новото ръководство на "Кремиковци" АД изпълнява политиката на правителството, което е излъчено от СДС, и това е съвсем нормално. С какво биха ни помогнали висшите политици? Нещата във футбола се доказват на терена. Все едно да се каже, че зад "Литекс" и "Нефтохим" стоят висши държавни чиновници и затова двата отбора са в А група. Не звучи сериозно", опонира Огнян Атанасов. Това е и заявка за чиста игра.
За "президента" не е сериозно и друго - футболистите да намекват, че едва ли не сами издържат отбора от собствен бизнес. За миналите 8 месеца дружеството е наляло в клубната каса 154 милиона лева. "Мисля, че осигуряваме 90 процента от бюджета на клуба", смята Огнян Атанасов. Новото ръководство на комбината се надява да привлече и чужди фирми във финансирането на своя тим.
Изобщо не е ясно обаче дали "Кремиковци" ще има отбор за първия пролетен кръг на Б група на 21 февруари, твърдят играчите. Ръководството на комбината признава, че този проблем съществува. "Нещата ще се оправят само с разговори, ако трябва - с компромиси", смята Огнян Атанасов. И в същото време той и колегите му от управата на дружеството твърдят, че застават на принципни позиции. Общото събрание на 18 февруари поне ще изчисти ситуацията, която в момента е застинала в някакво средно положение. Едно е ясно. Новото ръководство на "Кремиковци" АД вижда в досегашното управление на футболния клуб една от схемите, по които е бил източван комбинатът - макар и в минимални спрямо другите начини мащаби. "С действията си до този момент Румен Вълков поставя новоизбрания УС на клуба в положение на нелегитимност и юридическа заблуда... Изискванията към всички състезатели са еднакви - професионализъм, компетентност и конкурентност. С тези критерии се слага край на изсмукване на пари от комбината и личното облагодетелстване на някои спортни деятели... Елитен футбол се прави с елитни треньори, смята ръководството. Очевидно това не се приема от онези, чиито интереси им осигуряват добро живуркане около "Кремиковци", се казва в декларация, която ръководството на комбината разпространи в петък. Какво се разбира под живуркане? Шефове на предприятието твърдят, като се позовават на официални документи, че Румен Вълков е съдружник в шест фирми, които изкупуват цветни метали от "Кремиковци" АД. Общата сума на изкупената за последните 8 месеца продукция била близо половин милиард лева. Специалистите от комбината твърдят също, че от този бизнес се постига 10 процента печалба. Нямало да има нищо нередно в това, ако цветните метали не били, общо взето, дефицитна стока. А въпросните шест фирми я получавали с уговорката, че е "за наш човек" - "за да се помага на отбора", допълват от директората на "Кремиковци". Така - "за да се помага на отбора", доста фирми партньори на "Кремиковци" АД са били "съветвани" да спонсорират клубната каса. Дали счетоводството за тези пари е точно и пълно - това ще установи ревизията във ФК "Кремиковци".
Белгийски хирург е гласен за наследник на Самаранч
Белгийският хирург и бивш яхтсмен Жак Рож е фаворит за мястото на Хуан Антонио Самаранч като президент на Международния олимпийски комитет (МОК). Бившият световен и олимпийски шампион демонстрира силните си позиции в олимпийския комитет, като с лекота взе място в 11-членния изпълнителен борд на МОК на конгресното заседание преди началото на олимпийските игри в Нагано. Петдесет и пет годишният ортопед спечели финалното гласуване с 60:37 срещу мексиканския шеф на федерацията по стрелба Олегарио Васкес Раня, който дойде за подкрепа и в София преди два месеца.
Гласуването бе проверка за влиянието на Рож в олимпийските среди. Освен мексиканеца срещу него работеха и поддръжниците на другите кандидати за мястото на Самаранч. "Опонентите на Рож бяха много активни, защото искаха да го изхвърлят от борда. На мен лично ми звъняха много често", заяви анонимен представител на МОК, цитиран от агенция Ройтерс. "Той е добър кандидат и сигурно ще бъде добър президент. Когато Самаранч си отиде, наследникът трябва да поеме нещата за дълго време."
Постовете в най-високата управа на олимпийското движение не само носят солидни привилегии. Те са и обект на ревност и жестока борба. Много членове на МОК са благородници или милионери и могат да прекарват живота си в леки разговори и скъпи приеми в луксозни хотели. Но те също така могат да бъдат безмилостни и безскрупулни като амбулантни търговци, когато трябва да отстояват позициите си в олимпийския комитет.
Работата на президента на МОК е една от най-атрактивните в света. Почитан като благородник, президентът пътува из планетата за срещи с важни политически лидери и бизнесмени, повечето от които търсят висок рейтинг с присъствието си на големите спортни форуми. Борбата за президентското място в МОК ще бъде доста разгорещена през следващите три години. Членовете на Изпълнителното бюро Ким Йон Юн от Южна Корея, Дик Паунд от Канада, олимпийският шампион по фехтовка от Германия Томас Бах, Кевин Госпър от Австралия и бившата гребкиня от олимпийския тим на САЩ Анита Дефранц са силни и потенциални кандидати за поста.
Канадецът с колоритен език Паунд има предимството да е човекът, който контролира маркетинга, носещ големите пари на МОК. Той сключва сделките за телевизионните права и спонсорството, което значи милиарди долари приходи от олимпийските игри.
Ким вярва, че ще успее силно да повлияе над неевропейските членове на ИБ. Дефранц, първата жена вицепрезидент на МОК, е изгряваща звезда в организацията, където доминират мъжете. Бах и Рож свободно говорят едновременно английски и френски и могат да се надяват на подкрепата от европейците в МОК.
Рож има предимството, че е ключова фигура в организацията на летните игра в Сидни през 2000 г., последните преди гласуването за президент на МОК. Изборът му до голяма степен ще зависи от това дали игрите са успешни или не.
Като експерт по спортна медицина Рож е способен да се заеме уверено с увеличаващите се проблеми на допинга. Дали обаче той и неговото лоби са в състояние да обиколят тапицираните с плюш петзвездни хотели по целия свят, раздавайки ръкостискания, персонални похвали и примамливи сделки в кампания за набиране на достатъчно гласове, тепърва ще се види.
Корда срещу Сампрас за No1 в света
Водачът в световната ранглиста Пийт Сампрас (САЩ) напусна ядосан централния корт на националния тенискомплекс в Мелбърн след шоковата загуба от словака Карол Кучера. В четвъртфиналите на първия турнир от Големия шлем за сезона - Откритото първенство на Австралия, американецът отпадна след 4:6, 2:6, 7:6 (7:5), 3:6. Така амбициите на считания за най-комплексен тенисист да направи голям шлем този сезон бяха разбити на пух и прах. Това обаче може би не бе най-лошото. Сладкия Пийт загуби твърде много точки от незащитената миналогодишна титла в турнира. Преднината му в световната класация на АТП изведнъж стана нищожна - само 300 точки пред победителя в Australian Open'98 Петер Корда (Чех).
Миналия ноември с осем титли за сезона (включително Australian Open, "Уимбълдън", "Гранд шлем къп" и първенството на АТП в Хановер) Сампрас за пети пореден път бе No1 в крайната ранглиста за годината с главозамайваща преднина пред Патрик Рафтър и останалите. След това му се случи нелепа контузия на крака от финала за купа "Дейвис" срещу Швеция. Той не можа да се подготви добре за първия турнир от Големия шлем. Пропусна началото на новия сезон и започна от подгряващия турнир в Мелбърн с две поражения. Жребият му на Откритото първенство на Австралия бе благоприятен. Фактически Кучера бе първият по-сериозен съперник за него, следващият трябваше да е Корда. Американецът подцени словака и когато мачът тръгна зле, бе твърде уморен, за да го обърне.
Левичарят Корда си подари първа титла от Шлема за 30-ия рожден ден. Той е роден на 23 януари 1968 г. в Прага, но живее в Монте Карло със съпругата си Регина Рихтерова и 5-годишната им дъщеря Джесика. Игра финал на "Ролан Гарос" през 1992 г. срещу Джим Къриър (САЩ), но го загуби.
Непредвидимият чех се радваше като дете при всяка победа на кортовете в Мелбърн и изпълняваше запазената си марка - скокове-ножица, виенски колела, салта и т.н. Той обаче смирено коленичи със сключени за молитва ръце, след като на финала отнесе с 6:2, 6:2, 6:2 Марсело Риос (Чили). За 22-годишния чилиец, No1 в юношеската ранглиста за 1993 г., това бе първи финал на турнирите от Големия шлем.
Сто и деветдесет сантиметровият чех е професионалист от 1985 г. и искаше да къса с тениса през 1995 г. след продължителна контузия в хълбока и операция от херния през октомври. Наранявания в рамото и глезена от автомобилна катастрофа поставиха под въпрос кариерата му и през 1988 г. Миналия сезон обаче Корда се завърна с титла от Щутгарт (зала), финали в Хале, Вашингтон и Москва и полуфинали в Антверпен, Ню Хейвън, "Гранд шлем къп" в Мюнхен и Базел. Миналата седмица той за първи път в кариерата си стана No2 в света и повече от всякога е амбициран да детронира Сампрас от върха. Корда можеше да излезе начело още другия понеделник. Трябваше само да спечели започващия турнир в Дубай, а Сампрас - да отпадне най-късно на полуфинал в Сан Хосе. Чехът обаче отказа Дубай миналия четвъртък под предлог, че лекува контузия в гърба. "Тялото ми е разбито", оплака се той, но не пророни и дума за това, че изпуска шанса на живота си.
Корда се е записал да участва в турнирите на АТП всяка седмица до април. Американецът има да защитава друга титла във Филаделфия от 23 февруари и три пъти повече точки от него. Така че битката предстои. Нелоши шансове за лидерското място има и изненадата на 1997 г. - Пат Рафтър (Авл), който изостава с 534 точки от Сампрас.
Водачът в ранглистата засега не изглежда притеснен. Той дори заяви джентълменски, че не би се учудил Корда да го измести от No1. "Всички знаем, че той играе отлично, в момента е още "горещ" и самоуверен. Въпросът е дали ще запази нивото от Австралия за месеци или само за 2 седмици. Очаквам предизвикателството. Много по-важно е да задържиш лидерството в ранглистата и да си No1 в края на годината. Не е лесно да си на върха година след година", каза 26-годишният Сампрас, който миналия сезон победи Корда на "Уимбълдън" и загуби от него на US Open. Сега Пийт гони нов рекорд - шеста поредна година да завърши като лидер в ранглистата, което не е успявал нито един тенисист в историята. "Моите цели са прости: да бъда номер 1 и да се представям добре в Големия шлем", твърди американецът.
След победата си над него на US Open през септември Корда бе казал, че Сампрас сдава багажа с времето. Отказът от турнира в Дубай сякаш показа, че чехът се е уплашил от думите си и от изникналата възможност.
Иначе най-голям прогрес в класацията след Australian Open записа 21-годишният французин Никола Ескуде. Той достигна полуфинал в Мелбърн при едва трето участие на турнир от Шлема. От No81 скочи на 36-а позиция и стана трета ракета на Франция. Възходът му в професионалния тенис започна от българската верига "Загорка голд къп '97" миналия май, която Никола спечели с 16 поредни победи.
Боксът избра още един нелегитимен президент
Филип Атанасов е поредният нелегитимен президент на Българската федерация по бокс (БФБ). Управителят на детективска агенция "Саламандър" бе избран на ветровития пост от общото събрание в Пловдив в петък.
Четиридесет и седем годишният бизнесмен получи 45 гласа срещу само два на основния си противник Бойко Щерев в безсмислен от юридическа гледна точка вот. За съда победителят ще бъде Господин никой в тази федерация, твърдят сериозни адвокати.
Причината е проста - Атанасов е избран от нелегитимни делегати на нелегитимно събрание, свикано от нелегитимен управителен съвет. Това е резултатът от шестгодишното забатачване на документацията в БФБ.
Истинският президент на боксовата федерация в момента е проф. Александър Чирков, но той почти сигурно не знае. Известният сърдечно-съдов хирург бе избран за шеф на бокса през 1992 г. Тогава за последен път ръководството на БФБ и нейният устав са регистрирани в съда по Закона за лицата и семействата. Според тази регистрация боксовата федерация е сдружение на 42 физически лица. Повечето от тях са деятели и треньори по бокс.
Още на следващото събрание съставът на федерацията е променен. Без да са приети по надлежния ред, членове стават боксовите клубове. Те приемат и нов устав. Според него БФБ е сдружение на клубовете и само те имат право на делегати на общото събрание. С този акт на практика съставът на федерацията е подменен, без да бъде изпипан юридически. Нормалната процедура е била 42-мата основатели да приемат клубовете и по-късно да се откажат от своето членство.
От този момент нататък започва
Новото ръководство не е регистрирано в съда, а вероятните причини са две. Първата посочват адвокатите, според които съдът никога няма да приеме решения на нелегитимни делегати. Втората напомни бившият президент Пламен Петков - че има лимит от два мандата за председателя и изпълнителния директор. Алкохолният бос твърди, че изпълнителният директор Андрей Дойчев умишлено не е вкарал документите в съда, за да се увековечи. При честите смени на ръководствата на федерацията той отдавна е трябвало да сдаде поста, но по документи е изкарал само един мандат - при Александър Чирков.
Общото събрание в Пловдив бе пълен фарс от юридическа гледна точка, гласи категоричното мнение на адвокатите. Новото ръководство при никакви обстоятелства няма да мине в съда, ако въобще решенията на събранието стигнат дотам. Филип Атанасов ще бъде толкова нелегитимен, колкото и предшествениците му. Пламен Петков все пак бе разбрал в края на работата си на този пост, че той не е никакъв в тази федерация.
Същата участ очаква и направените промени в устава, тъй като основата на документа е на практика незаконна. Новото ръководство има минимален шанс да бъде узаконено след сложна и
Делегатите в Пловдив нямат вина, че не разбират нищо от закони, но бе абсолютно недопустимо никой да не се поинтересува защо толкова години ръководството на федерацията не е регистрирано. Пламен Петков призова делегатите да си отварят очите и да се събудят. Той го бе направил, но късно. Петков осъзна измамата едва след като бе хвърлил между 30 и 120 милиона лева (според твърденията на различните страни).
"Подавам си оставката, защото не мога да продължавам да бъда лъган от някои хора във федерацията", заяви Петков, като визира изпълнителния директор. Той и преди е обвинявал Андрей Дойчев, че го е мамил през цялото време. Петков твърди, че е дал над 100 хиляди германски марки за националите, но по негови проучвания голяма част от парите не са похарчени по предназначение. Той се поинтересувал как са разходвани средствата едва след световното първенство в Будапеща, където националите претърпяха пълен провал. Единствен сребърен медал донесе Даниел Петров.
Чашата на търпението му преляла, щом видял
От една страна, той останал с впечатлението, че е осигурил достатъчно средства и не било необходимо да се търсят пари от друго място. Петков бил засегнат и лично, тъй като нормално е неговата фирма "Синхронинвест" да има приоритет за реклама върху екипите.
"Лъгали са ме през цялото време. Когато отидох в Будапеща за финалите, видях да лепят тиксо върху екипите, за да не се вижда рекламата на ВИС-2. Те през цялото време са носили този надпис в мое отсъствие", заяви Петков на делегатите. Големият му проблем е, че няма доказателства за твърденията си. Както често става в българския спорт, парите се дават изключително на ръка и без никакво осчетоводяване. При това положение в спора Петков - Дойчев боксовите хора е по-нормално да повярват на човека от техните среди. Така и стана.
Неприятен удар по каузата на Петков бе и
Всички тези пасиви се стовариха върху лансирания от Петков кандидат за президент Бойко Щерев, брат на шефа на федерацията по борба Симеон Щерев. Той бе подложен на унищожителен огън от въпроси. Черна точка бе и фактът, че кандидатурата му бе издигната от "ЦСКА - Лозенец консулт". Клубът от известно време минава за черната овца в аматьорския бокс заради заиграването на главния треньор Михаил Таков с професионалистите.
В цялата тази обстановка фаворитът на управителния съвет Филип Атанасов се яви на изборите на бял кон. Победата му бе предрешена много преди да излезе и да изчете платформата си. Освен разумните неща в нея се съдържаха и някои нелепости от сорта, че ще се разчита на пари от олимпийския комитет.
Като прибавим и факта, че единствената му връзка с бокса е филмът "Кървав ринг", става ясно, че е много бос в тази сфера. При това положение не е лошо да започне нещата начисто - с финансова ревизия и изчистване на батака в регистрацията на федерацията. В противен случай рискува някой ден да изпадне в положението на предшественика си.
Двадесет млн. лева са нужни за турнира "Странджа"
Филип Атанасов, новият президент на боксовата федерация, пред в. "Капитал"
Г-н Атанасов, каква ще бъде първата ви задача като президент на федерацията?
- Най-важното на този етап е да осигурим средства за провеждането на турнира "Странджата". Очакваме това да ни струва доста скъпо.
Каква е сумата според предварителните разчети?
- Очакваме да излезе около 20 милиона лева, но е твърде възможно сумата да се увеличи.
Какво ви накара да се обърнете към бокса?
- Осем години си късах нервите с всякакви други дейности. Сега искам да подкрепя финансово нещо, което е чисто и си заслужава парите като спорт.
Преди време бяхте казали, че любимият ви филм е "Кървав ринг". Това единствената ви връзка с бокса ли е?
- Да. Досега никога не съм се занимавал с бокс и наистина обичам филмите с бойни изкуства. "Кървав ринг" е най-добрият от тях.
Какви ще бъдат взаимоотношенията ви с другия кандидат за президент Бойко Щерев?
- Бойко дойде след събранието да ми честити успеха. Поканих го в УС, но той не пожела да остане. Предполагам, че ще се отдаде на борбата.
Как ще се справите с това скъпо струващо удоволствие, с което се заемате?
- Няма да стане еднолично. Аз не съм човек на едноличните решения, още повече че боксът не е позната материя за мен. Финансово ще разчитам на всички членове на управителния съвет. Освен това очаквам този управителен съвет да взима най-правилните решения и да бъде наистина един силен колективен орган.
Защо избрахте именно Неделчо Бабачев за вицепрезидент?
- Защото е симпатяга. Знаете, че той е помагал на бокса и преди. Има успешен бизнес в Германия и само каски, ръкавици и друга екипировка да ни дава безплатно, ще е от голяма полза.
Като шеф на детективска агенция ще търсите ли побойниците на Андрей Дойчев?
- Те вече са намерени.
Ще обявите ли имената им?
- Нашият принцип е да откриваме престъпниците. Но мерките срещу тях трябва да взима полицията. Съобщаването на имената им е нейна работа.
Как ще се защитите срещу обвинения, че фирмата ви е със съмнителен характер?
- Категорично мога да заявя, че нямаме нищо общо с добре познатите охранителни фирми. Ние сме детективска агенция, една от първите в страната. Започнах с трима души, а сега за мен работят 2500-3000 души в около 40 български града.
