При всички положения обаче МВФ няма да тръгне да отпуска пари, без да има достатъчен напредък в преговорите със Световната банка по заемите за социална защита и ФЕСАЛ 2. Докато за социалния разговорите са в един сравнително напреднал етап, то по ФЕСАЛ 2 (свързан със структурни реформи в банковия сектор) разговори изобщо не са започвали.
През цялото управление на Жан Виденов МВФ също беше една опозиционна сила. Противоречията през 1995-96 г. обаче бяха доста по-неразрешими и се стигна до замразяване на външното финансиране. То доведе до драстичен спад във валутния резерв, скок на курса на долара и падане на правителството. При сегашното правителство нещата са още в зародиш, но не трябва да се забравя, че кредитът по политически причини се изчерпва и наистина България трябва да направи нещо реално, за да разчита трайно на добро отношение на международните финансови институции. А те водят след себе си големите външни инвеститори.
Кюлев обяви влизането си в Тракиябанк
Тракиябанк е вече с ново име и нови собственици. Досегашното име на банката се заменя с новото "Росексим", а седалището й се премества от Пловдив в София. След проведеното акционерно събрание в банката в края на миналата седмица беше разпространено съобщението, че надзорният й съвет е изцяло сменен в резултат на настъпилите промени в структурата на капитала й. В него като юридически лица влизат "Контракт холдинг къмпъни", А.И. Г. и Агрохолд. Според данни от фирмените регистри първите две фирми са свързани с бившия шеф на ТСБанк и по-късно на Българо-руската инвестиционна банка Емил Кюлев. Агрохолд е близка до Валентин Златев, шеф в "Росбулнефт". Самият Кюлев заяви пред националната телевизия в петък, че се надява да бъде избран за шеф на надзорния съвет на обновената Тракиябанк. Това вероятно ще стане, като той бъде представител на някое от юридическите лица, защото според закона за банките няма право да получи банкерски сертификат от БНБ, тъй като е участвал в ръководството на фалиралата ТСБанк. Емил Кюлев обяви също, че "Росексим" ще обслужва търговски операции и инвестиционни проекти с Русия и страните от ОНД.
В съобщението след общото събрание се казва още, че до края на април се очаква "Росексим" да разполага с внесен капитал от 10 милиарда лева, след което да бъде направено предложение за увеличение до 30 млрд. лв. Преговорите на старите акционери в Тракиябанк с дружествата около Кюлев се предхождаха от няколко одита в пловдивската банка, извършени по поръчка от чешката Юнионбанк, която също беше заявила в БНБ желание да стане акционер там. До финализиране на сделката обаче така и не се стигна.
Засега все още не е известно каква част от акциите в Тракиябанк са прехвърлени на новите акционери около Емил Кюлев и дали старите запазват някакво участие там. От "Банков надзор" заявиха, че до момента не е постъпвало искане да се разреши участие над 5% в капитала на продаваната банка. "Това би трябвало да значи, че на различни дружества са джиросвани акции за по-малко от 5 на сто", казаха оттам, като допълниха, че все още не е искано и разрешение на БНБ за промяна на името и седалището на пловдивската банка. Преди време регионалните вестници писаха, че Кюлев ще купи около 25% от Тракиябанк, но това засега няма официално потвърждение.
Самата банка отчаяно се нуждаеше от свежи инвестиции, тъй като преди няколко месеца БНБ беше на път да я санкционира за ненабран минимален капитал. Предишните й шефове - Георги Стойчев, Георги Трифонов и Таньо Вълев, пък бяха арестувани през 1997.
Само висшисти могат да са главни счетоводители
От началото на 2000 г. всички предприятия ще могат да ползват за главни счетоводители само лица, които имат висше икономическо образование. Това предвижда поправка в Закона за счетоводството, чиито промени депутатите одобриха окончателно през миналата седмица.
Въпреки че този текст представлява груба намеса на законодателя в бизнеса въобще, нито един от народните представители не гласува против. На текста не се възпротивиха дори и двамата представители на БББ, които бяха предложили хора със средно икономическо образование или преминали квалификационни курсове също да имат право да са главни счетоводители.
Според текстовете на Закона за счетоводството (които остават в сила) предприятие, което не може или не иска да използва главен счетоводител с висше образование, би могло да възложи воденето на отчетността на външно юридическо или физическо лице. В този случай законът не повелява специални изисквания към външните лица.
Други промени в закона влизат в сила от 1 януари 1998 г. Според тях едностранно счетоводство ще могат да водят предприятията с до 10 души персонал и оборот за предходната година до 75 млн. лева (досегашният праг бе 3 млн. лева). Останалите предприятия трябва да водят двустранно счетоводство. Счетоводните документи ще се съставят на български и на съответния чужд език в левове и чуждестранна валута в случаите на сделки, договорени в чуждестранна валута и/или с чуждестранни контрагенти. В края на всяка година дългосрочните инвестиции (дялове, акции, облигации и т.н. със срок на държане над 12 месеца) ще се оценяват по справедливата им цена. "Справедлива цена е сумата, за която един актив може да бъде заменен при пряка сделка между информирани или желаещи осъществяването на сделката купувач и продавач. Тя е продажната, борсовата или пазарната цена", гласуваха депутатите.
Краткосрочните инвестиции (акции, ДЦК, облигации и други ценни книжа, които "са лесно продаваеми, държат се с цел да се търгува с тях и се придобиват с цел да бъдат продадени за срок до 12 месеца") ще се оценяват в края на всеки месец. Оценката ще става по борсовата им цена, в случай че те са регистрирани на борсата. Разликите в резултат на оценката ще се отчитат като текущи финансови приходи или разходи. ДМА (без земи и гори) ще се преоценяват в края на всяка година с процент, не по-висок от процента на увеличение на цените на едро.
Бил Клинтън иска военен удар срещу Ирак
Американският президент Бил Клинтън обяви в петък, че Съединените щати са готови да бомбардират Ирак, след като Русия официално заяви, че преговорите с Багдад за инспектирането на оръжейния арсенал на страната вървят трудно. Междувременно Саддам Хюсеин отхвърли всички точки на плана "петрол срещу храна" на Организацията на обединените нации освен онези, които биха вкарали свежи финансови средства в Ирак.
Заплахата на Клинтън дойде след негова среща с британския министър-председател Тони Блеър във Вашингтон. "Точният въпрос е би ли могла една военна акция да намали значително възможностите на Саддам Хюсеин да произвежда оръжия за масово унищожаване и да ги доставя на съседни страни", заяви Клинтън на пресконференция. "Отговорът на този въпрос е - да. За мен това е критерият", добави американският президент.
Американският военен министър Уилям Коен пък обяви, че е разочарован от решенията на Съвета за сигурност към ООН по отношение на Ирак. Според него още 4 военни кораба на Съединените щати с около 2 хиляди морски пехотинци на борда са на път към Персийския залив, за да се присъединят към трите самолетоносача, носещи над 300 бойни самолети, в региона.
В Москва руският външен министър Евгений Примаков заяви, че военна интервенция срещу Ирак е нежелателна и ще има "много сериозни негативни последици". Русия се опитва да играе водеща роля в дипломатическите совалки в Ирак, след като Саддам Хюсеин отказа да гарантира пълен достъп до военния си арсенал на инспекторите от ООН - едно от условията на договора от 1991 г., последвал войната в залива.
Ако е истина, отивай си
Лошото поведение не е рядкост в Белия дом. Франклин Пиърс бе пияница, какъвто бе и Андрю Джонсън (въпреки че твърдеше, че уискито му било по лекарско предписание). Гроувър Кливланд имаше извънбрачно дете, а Франклин Делано Рузвелт - любовница; Джон Фицджералд Кенеди имаше цяла плеяда любовници, с които се забавляваше в басейна на Белия дом. А Бил Клинтън, както подозира целият свят в момента, има склонност към орален секс с жени, които не са собствената му съпруга.
Личните слабости не са най-важното. Джордж Вашингтон, бащата на Съединените щати, е бил замесен в съмнителни сделки със земя. Корупцията може да се припише като грях на Тайлър, Тейлър, Грант и Артър. Никсън прикриваше престъпления; Рейгън се опитваше да прокарва незаконна външна политика. "Никой мъж в тази страна не е толкова голям, че да стои над закона", са казали съдиите от Върховния съд преди повече от век. Храбри думи, но опитайте се да ги вкарате в действие.
Защото президентът не е мъж като всеки друг. Той има извънредна власт. Той не е само глава на изпълнителната власт и главнокомандващ на въоръжените сили; той е закрилник, чиято мрежа от зависещи от него хора се разпростира нашироко; той е владетел, заобиколен от телохранители, блясък и лимузини, които привличат жените. Когато изкушението се появи, а това е почти сигурно, природата му нашепва да му се отдаде. Липсата на морал в повечето случаи може да бъде прикрита. Дори и ако се появи пукнатина в защитните стени и някой съдебен състав се покаже заинтересуван, дори и тогава може да бъде твърде рисковано за страната да приложи силата на закона спрямо президента.
При тези обстоятелства какви са границите и задръжките пред поведението на президента. Съвестта, разбира се - но огромен брой президенти не са притежавали съвест. И затова съществува друга, ултимативна задръжка - страхът от импийчмънт. Статия 2, параграф 4 от конституцията казва, че висши държавни чиновници - имат се предвид президентът, министрите и съдиите, могат да бъдат отстранени от поста им "по обвинение и доказване на предателство, корупция или друго тежко престъпление или провинение". Думата провинение покрива множество грехове - исторически съдии са били подлагани на процедура по импийчмънт заради пиянство или "безотговорни" политически изказвания. А "тежки престъпления" със сигурност включва настоящите обвинения срещу Клинтън - лъжесвидетелство и оказване на натиск върху свидетел да скрие истината от съда.
Президентите се страхуват от импийчмънт. По време на кубинската криза през 1962 г. президентът Кенеди споделя с брат си Робърт, по това време главен прокурор, че ако не е бил заел твърда позиция срещу разполагането на руски ракети в Куба, "вероятно щяха да пуснат процедура по импийчмънт срещу мен". Когато избухна скандалът "Иран - контри" през 1986 г., според признанията на тогавашния главен прокурор Едуин Мес цялата държавна администрация е живяла с терора на импийчмънта - до такава степен, че се е нарушавал законът, за да се прикрият връзките на президента със скандала. В по-скоро време, когато скандалът с Моника Левински достигна до вестниците и хората започнаха да шепнат думата импийчмънт, Белият дом на Клинтън първо изпадна в паника, а след това зае позиция за отбрана по всички фронтове.
Но скандалът с Бил Клинтън отиде много далеч. Адвокатите на Левински все още мълчат, очаквайки изхода от преговорите с независимия юрист, разследващ случая. Измъкване в стил Худини изглежда един възможен вариант за президента, но това ще бъде най-лошият вариант. Ако Клинтън докаже, че е невинен, всеки би му пожелал да излезе с чест от ситуацията. Но ако има частица истина в цялата история, която той така яростно отрича, не трябва да му бъде позволено отново да се измъкне. Тогава той трябва да си отиде.
Има ли граница наддаването за фармацевтичните компании
След като през втората половина на 1997 г. мощни вълни от сливания и поглъщания раздвижиха пластовете в телекомуникационния и финансовия сектор на глобалната икономика, треска за сливания се задава и в друг не по-малко динамичен сектор - фармацевтичния. Всъщност корпоративните сливания на фармацевтични компании не са феномен на настоящия момент. Макар и в по-скромни мащаби окрупняването във фармацевтичната индустрия присъства от началото на деветдесетте години, когато приходите на компаниите драстично се свиха в резултат на изтичане срока на някои ключови за паричните постъпления на компаниите патенти и намесата на правителствата в Европа и САЩ, твърдо решени да укротят нарастващите цени на лекарствата. Съществува обаче една доста съществена разлика в мотивите за предприемането на стъпки в посока консолидация. Ако преди пет години чрез сливанията се целеше главно съкращаване на разходите и в по-малка степен диверсификация на дейността, днес в основата на окрупняването е залегнал стремежът към генериране на значителни фондове, които да бъдат насочени към традиционно поглъщащите колосални суми (само за разработването на едно лекарство са необходими повече от 300 млн. долара) изследвания в областта генетиката и молекулярната биология.
В края на миналия месец международната фармацевтична общност бе разтърсена от обявеното амбициозно намерение на двете най-крупни британски фармацевтични компании Glaxo Wellcome Plc. и Smith Kline Beecham Plc. да осъществят сливане на стойност 163.1 млрд. долара, което, ако получи благословията на акционерите на двете компании и на регулаторите в Брюксел и Вашингтон, ще формира не само най-крупната фармацевтична компания, но и ще бъде най-голямото корпоративно сливане, осъществявано някога в историята. Очакванията са сделката да бъде финализирана след 19 февруари, когато станат известни финансовите резултати от дейността на двете компании през 1997 г. Според предварителните условия на сделката акционерите на Glaxo Wellcome ще придобият 59.5% от капитала на фармацевтичния гигант, който по всяка вероятност ще носи името Glaxo Smith Kline, а тези на Smith Kline ще станат собственици на останалите 40.5%. Новата компания планира нетна печалба от 6.56 млрд. долара през финансовата 1999 г. Това ще й позволи да формира годишен бюджет от 3.3 млрд. долара за научна и развойна дейност, чиято основна цел е до края на хилядолетието да съкрати средното технологично време за разработване на ново лекарство от 5000 до 2000 дни. За сравнение бюджетът на настоящия лидер в сектора, швейцарската Merck, за нови изследвания е 1.6 млрд. долара, което достатъчно категорично говори за мощта на Glaxo Smith Kline.
Положителните очаквания на инвеститорите за бъдещето на новата компания намериха израз в новите по-високи стойности на акциите на Glaxo Wellcome Plc. и SmithKline Beecham Plc., които веднага след обявяване на намерението за сливане отбелязаха ръст на фондовите пазари съответно от 20.7% и 8.3%. Пазарната капитализация на новата компания ще бъде 193 млрд. долара. Това означава, че бъдещото Glaxo Smith Kline се превръща в третата по големина компания в световен мащаб, непосредствено след американската General Electric и английско-холандската групировка Royal Dutch/Shell. Акциите на останалите значими играчи в бранша също дръпнаха нагоре - явен сигнал, че в най-кратки срокове могат да се очакват нови раздвижвания в сектора, които да отнемат от британската мегакомпания осезаемото господство във фармацевтичната сфера.
Шокът от новината за сливането до голяма степен се дължи и на това, че само седмица преди намерението за обвързване на двете британски компании да получи гласност, малцина бяха специалистите, които подлагаха на съмнение осъществяването на операцията по обединяването на ресурсите на Smith Kline Beecham Plc. с тези на американския фармацевтичен лидер American Home Products Corp. Започналите през ноември 1997 г. преговори между британци и американци замряха във финалната фаза, в която шефовете на двете компании след дълги и мъчителни надлъгвания не успяха да се разберат как да си поделят капитала на новата по-голяма компания. При така създалата се ситуация от Smith Kline Beecham Plc. обявиха, че годежни пръстени няма да има. В случай че преговорите не бяха ударили на камък, първата трансатлантическа фармацевтична компания щеше да стане реалност до месец.
Освен от финансова неудовлетвореност това решение на британците бе продиктувано и от два значими пазарни провала на American Home Products Corp. - медикаментите за отслабване Redux и Pondimin, чието производство бе спряно през септември миналата година, а наличните количества в търговската мрежа изтеглени, след като се доказа, че употребата им води до увреждане на сърдечните клапи, и контрацептивното средство Norplant, станало причина срещу компанията да бъдат заведени над 300 съдебни дела от жени, получили увреждания от използването му. Според експертите засегнатите са далеч повече, а следователно - и главоболията за управленското тяло на фирмата и нейните акционери. Загубата на American Home Products Corp. от неуспеха на Redux и Pondimin се оценява на 2.5 млрд. долара. Но това далеч не е всичко. По случая Norplant компанията ще трябва да се бръкне допълнително за около 1.5 млрд. долара, предназначени за изплащане на обезщетения на пострадалите и тлъсти хонорари на адвокати. Драмата за компанията придоби завършен вид с последвалия закономерен срив на цените на акциите на American Home Products Corp. За да не се окаже American Home трайно позиционирана в периферията на индустрията, належащо е вливането й в нов стратегически алианс. Подобен вариант е възможен, но в действителност трудно осъществим в обозримо бъдеще след провала на сделката с британската Smith Kline Beecham Plc.
Новата компания ще владее 10% от силно раздробения фармацевтичен пазар. Съотнесени към пазарните дялове на преките си конкуренти Merck и Novartis, тези иначе скромни десет процента дават предимство на британците от близо два пъти. От такава гледна точка може да се очаква, че сливането ще бъде проучвано под лупа от регулативните органи. Опасенията са, че се създава силен дисбаланс в сектора, който в дългосрочен аспект ще доведе до рязко намаляване на конкуренцията. Скептиците побързаха да напомнят, че през 1971 г. британското правителство, водено именно от такива съображения, осуети намеренията на Beecham да погълне Glaxo. Четвърт век по-късно въпросът стои вече по различен начин. Въпреки че британската фармацевтична индустрия става силно зависима от един крупен производител, политиците от новата порода в Обединеното кралство не крият задоволството си от факта, че британска компания е на път да стане световен фармацевтичен лидер. А и синдикатите не изглеждат особено притеснени от не дотам радостната перспектива 15 000 висококвалифицирани служители на двете фирми да загубят работните си места в близките две години. И ако всички мнения са единни, че органите по конкуренцията на Великобритания ще одобрят сделката по сливането, не така стоят нещата в ЕС и САЩ. Ясно е, че когато става въпрос за нетни печалби от 2-3 млрд. долара, германци, французи, швейцарци и американци няма да се поколебаят да пуснат в действие целия наличен арсенал от повече или по-малко легални прийоми за въздействие върху антитръстовите органи. Но дори британското лоби да се наложи, вероятността Glaxo Smith Kline да избегне раздялата с някои производства, осигуряващи й монополни позиции, е почти нулева.
Сливането на Glaxo Wellcome Plc. и Smith Kline Beecham Plc. предизвестява началото на ожесточена борба за надмощие в глобален мащаб и значителни размествания във фармацевтичната индустрия. Новият фармацевтичен гигант е заплаха за останалите големи играчи, за които консолидирането няма алтернатива, ако искат и в бъдеще да са фактор във фармацевтичната индустрия. Реализираните през 1995 г. сливания между британските Glaxo и Wellcome в Glaxo-Wellcome и швейцарските Ciba и Sandoz в Novartis, както и провалът на обединяването на Smith Kline Beecham Plc. и American Home Products Corp. ясно очертават тенденция на консолидация на фармацевтични компании с близки корпоративни култури и управленски стилове, единствено възможна на този етап в рамките на националните граници на държавите. В този смисъл вниманието на инвеститори и специалисти в следващите няколко месеца ще се концентрира върху активността на фармацевтичните компании в три точки на света, а именно Bayer, Hoechst и Schering в Германия; Rhone-Poulenc, Sanofi и Synthelabo във Франция и Schering Plough, Bristol-Myers Squibb, Pfizer, Abbott в САЩ. Голямата въпросителна е какви нови финансови върхове ще бъдат покорени в битката за надмощие в сектора.
Десетте най-големи фармацевтични компании в света.
Източник: Mehta Partners.
Glaxo-Wellcome.
Приватизацията на "Роснефт" роди вълна от сливания на петролни компании
Консолидация е думата, която е на мода в руската петролна индустрия. На 19 януари самият министър-председател Виктор Черномирдин почете с присъствието си церемонията по подписване на споразумението за сливане между "Юкос" и "Сибнефт", втората и петата по големина руски петролни компании. Правителството е доволно - в Кремъл искат да виждат повече местни компании, които да могат да са реална сила на световните пазари. Новата компания ще се нарича "Юкси", ако, както подхвърлят някои експерти в петролния бизнес, все пак в избирането на името не се намеси и добрият вкус. "Юкси" ще контролира 22 процента от общото руско производство на петрол и 21 процента от капацитета на руските петролни рафинерии. Следващата по големина компания, "Лукойл", контролира 20 процента от производството и 8 процента от капацитета на рафинериите. Но това положение ще се запази само временно, след като "Лукойл" обяви плановете си да се слее с компанията "Сиданко" - шестият по големина руски петролен производител. Ако това стане факт, резултатът ще е петролен гигант, контролиращ 26 процента от руския добив на петрол.
Един от въпросите, които поражда вълната от сливания в руската петролна и газова промишленост, е защо, ако правителството иска да има пет-шест големи национални петролни компании, руската петролна индустрия бе разбита на няколко десетки по-малки компании в периода 1992 - 1996 г. Причината е, че просто в този период имаше твърде много икономически магнати, а всеки от тях искаше своя дял от тортата на руската приватизация, а петролният бизнес безспорно бе едно от най-вкусните парчета. Именно затова петролната индустрия бе разцепена на 16 по-значими компании, които парцелираха бизнеса. През последните две-три години големите акционери в петролните компании, а именно магнатите, които и досега плащат за предизборните кампании на Елцин, систематично се отърваваха от по-дребните акционери във въпросните компании, превръщайки се в еднолични собственици на части от печелившата петролна индустрия.
"Юкос" бе погълната от финансово-промишлената групировка "Менатеп" която чрез банка "Менатеп", за първи път придоби 33 процента от компанията срещу 150 милиона долара през 1995 г. Сделката бе част от гнилата система "акции срещу кредити", която бе дело на тогавашния шеф на руската приватизационна агенция Анатолий Чубайс, настоящ първи вицепремиер в правителството на Виктор Черномирдин. Според схемата "акции срещу кредити" големите руски частни банки кредитираха задъхващия се през 1993-1995 г. правителствен бюджет, като в замяна получаваха за управление контролни пакети от най-големите руски индустриални предприятия. При по-късната приватизация на тези предприятия без изключение победители в търговете бяха именно банките, които и до този момент държаха правителствените контролни пакети в тях. А пък Анатолий Чубайс стана един от най-влиятелните хора в Русия.
"Сибнефт" пък се контролира от медийния, вече и петролен, магнат Борис Березовски. Така твърдят всички с изключение на представителите на "Сибнефт". "Никога не съм имал и една-единствена акция в "Сибнефт", пряко или косвено", заявява Березовски. Същото твърдят и от банката, която е негов инвестиционен съветник - Salomon Smith Barney. Как тогава може да се обясни фактът, че Березовски ще получи пакет акции от "Юкси" - вероятно с това, че е давал добри съвети по времето, когато "Сибнефт" прохождаше в бизнеса.
Сливането е добра сделка както за "Сибнефт", така и за "Юкос" - и двете компании ще спечелят от обединяването на активите им. "Юкос" произвежда повече петрол, отколкото може да преработи, докато "Сибнефт" се нуждае именно от суров петрол за рафинерията си в Омск, най-голямата и най-добре оборудвана рафинерия в Русия. Новият шеф на "Юкси" ще бъде Михаил Ходорковски, инженер-химик по образование, който като хоби основа холдинга "Менатеп", превърнал се в част от Групата на седемте - седемте най-големи руски индустриални и финансови магнати, които през 1996 г. финансираха кампанията за преизбирането на президента Борис Елцин, в замяна на което получиха останалите все още държавни "бисери" на руската индустрия. Председател на борда на директорите на "Юкси" вероятно ще бъде някое подставено лице.
Другата последица от сделката по сливането е, че новият гигант със сигурност ще има много големи възможности за външно, чуждестранно финансиране. Самият Ходорковски заяви, че в плановете му влиза през следващите пет години да осигури 9 милиарда долара инвестиции за "Юкси". Вероятно част от финансирането ще бъде под формата на емитиране на депозитарни разписки, защото в "Юкси" искат да разширят базата на акционерния капитал на компанията. В момента "Менатеп" владее 90 процента от акциите на "Юкос", а вътрешни свързани лица, като Борис Березовски например, държат поне 85 процента от акционерния капитал на "Сибнефт". "Юкос" и "Сибнефт" се надяват да организират структурата на новата компания в рамките на шест до осем седмици.
Основната причина да се бърза толкова е, че ако преструктурирането стане факт в този срок, "Юкси" ще може да се включи в наддаването за приватизацията на "Роснефт", единствената останала държавна по-значима руска петролна компания. Но там битката ще бъде жестока.
Основният конкурент е РАО "Газпром". Руският газов монополист се е прицелил в "Роснефт", а освен това ще разчита на стратегическия си съюз с Royal Dutch/Shell, за да си осигури допълнителна преднина. Компанията "Сиданко" също ще се включи в наддаването, независимо дали ще се слее с "Лукойл" или не. Зад "Сиданко" ще застане и британската British Petroleum, която през ноември миналата година финализира сделка с руската "ОНЭКСИМбанк", която е основен акционер на "Сиданко" за покупката на 10-процентен дял в "Сиданко" срещу 571 милиона долара. На "Юкси" не им остава нищо друго, освен също да търсят чуждестранен партньор, за да се надяват на успех в приватизацията на "Роснефт". Имайки предвид, че Джордж Сорос също изяви намерението си да се включи във финансирането на приватизацията на "Роснефт", засега без да афишира кого е избрал за партньор, борбата наистина ще бъде свирепа.
Всъщност именно търгът за продажбата на контролния пакет в "Роснефт" е причината за вълната на консолидиране сред руската петролна индустрия. Независимо каква е причината обаче самите руснаци признават, че битката за "Роснефт" и процесът на консолидация са последната фаза на един отминаващ етап в историята на руската петролна индустрия. В момента петролното производство в страната е едва наполовина на това преди десетина години, а тръбопроводната система постепенно започва да се разпада. Когато борбата за разпределяне на зоните на влияние в петролния бизнес завърши, а продажбата на "Роснефт" е финалът на този процес, вниманието трябва да се насочи именно натам, ако Русия иска да запази позициите си на световния пазар на петрол. А иначе статуквото, общо взето, се запазва, както и играчите.
Провалът на дипломацията би имал твърде висока цена
Дори когато концентрацията на военна мощ в залива (три самолетоносача, шест изтребителя F-117) недвусмислено говори за задаващи се военни действия, казусът "Ирак", далеч по-прозаичен от новите измерения на любовните похождения на американския президент Бил Клинтън, остана в сянката на интригата около Белия дом. Отчасти именно поради това не особено благоприятно развитие около личността си Клинтън побърза да измести фокуса в посока Близък изток. В речта си пред висшите военни хора на САЩ от миналата седмица Клинтън акцентира върху неизбежната загуба на американски човешки живот, което при една нова война с Ирак няма как да не се допусне. "Дори и най-добре подготвената и екипирана военна сила, каквато безспорно е американската, понася жертви в бойните акции. Нашите военни мъже и жени са готови да се изправят лице в лице с този риск. Ние, обикновените хора - също", бяха думите на Клинтън.
Потенциалът на средствата на дипломацията за мирно разрешаване на кризата около оръжейните инспекции в Ирак все още не е изчерпан. Но ако все пак се стигне до военни действия, едва ли ще се оправдаят очакванията за бърза и лесна победа. Макар и не толкова значима, колкото бе по време на войната в Персийския залив преди седем години, противовъздушната отбрана на Ирак е в състояние да се окаже истинско бреме за американската въздушна ескадрила, подсилена от няколко британски бомбардировача. Доказвайки професионалните си умения, американци и британци с педантична точност ще обстрелват стратегическите за Саддам обекти - оръжейни установки, президентски дворци и елитни военни части. Но въпреки това не съществува гаранция, че в стремежа си да поразят предполагаемите стратегически центрове на струпване на иракска военна мощ ракетите с американски или британски произход няма да се изсипят върху стотици хиляди цивилни граждани. Степента на несигурност се усилва от непоколебимостта на Саддам да използва човешки щитове за собствено прикритие.
Болезненият въпрос тук е какво се очаква да постигнат въздушните удари. Според Уилям Коен, секретар на отбраната на САЩ, въздушната атака ще доведе до осуетяване на намерението на иракския президент да се сдобие с оръжия за масово унищожение и да престане да бъде заплаха за мирния процес в Персийския залив. Надвисналата над Ирак опасност от масирана въздушна атака, изглежда, не плаши Саддам. Народът на Ирак изпита в пълна степен военната мощ на съюзниците през 1991 г. и лишенията от последвалите икономически санкции. В същото време Саддам се радваше на лично благоденствие и укрепваше позициите на режима Саддам. Раздялата на Саддам с властта в Ирак, а дори и физическото му унищожаване са безспорно желаните резултати от една бъдеща военна офанзива, но в действителност трудно достижими. В това имаха възможност да се убедят съюзниците в началото на 90-те години, когато множеството подземни бункери укриха иракския президент от унищожителните ракетни удари. Очевидно не това е най-добрият начин личността Саддам Хюсеин да поеме по пътя на политическото забвение. Ето защо въпреки демонстрираната през изминалата седмица твърда позиция на държавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт във Вашингтон не са се отказали да търсят тези решения на проблема, които не допускат употребата на военна сила. "Не отивам да търся подкрепа за евентуален въздушен удар. Целта на тази визита е да обясня каква е позицията ни. Готови сме да действаме и самостоятелно, въпреки че винаги сме предпочитали съвместните военни операции", бяха думите на Олбрайт непосредствено преди да се отправи на работна обиколка в Европа и Близкия изток. След края на срещата си с руския външен министър Евгений Примаков в Мадрид Олбрайт изрази разочарованието от руската позиция с думите: "Не мисля, че е по силите на дипломацията да разреши този проблем. Търпението ни започва да се изчерпва."
Американските усилия за постигане на мирно решение на иракската криза не спират дотук. Предстои посещение на секретаря на отбраната на САЩ Уилям Коен в залива, което отлага началото на евентуалните военни действие поне до момента на неговото отпътуване от региона. Освен опит за оказване на натиск върху Саддам да допусне оръжейните инспектори до военните съоръжения на страната визитата има още една цел. А именно да бъдат убедени политическите елити на арабските държави в необходимостта военните бази в региона да предоставят услугите си на американски изтребители в случай на американско нападение над Ирак. До момента обаче арабските държави не са склонни да окажат необходимата подкрепа на военновъздушните сили на САЩ. Въпреки ненавистта им към Саддам те не биха подкрепили още едни военни действия, чийто резултат няма да е качествено по-различен от този преди седем години. И все пак Коен е оптимист по отношение на достъпа на американски изтребители до военните бази в региона.
Това, което иска президентът на Ирак, е вдигане на санкциите, наложени от ООН. Корените на настоящата криза се крият в отказа на Багдад да осигури достъп на международните инспектори до стратегически обекти на военната индустрия на Ирак през есента на миналата година. Още тогава САЩ се противопоставиха, при това успешно, на предложението на Франция и Русия за постепенно вдигане на санкциите. Политиците в двете европейски държави вярваха, и продължават да вярват, че тази по-умерена линия ще предразположи Саддам да сътрудничи в по-голяма степен на международните инспектори. Стъпка в посока разплитане на конфликта бе предложението на секретаря на ООН Кофи Анан Ирак да получи право на допълнителни продажби от 2 млрд. барела на всеки шест месеца съгласно условията на сделката храна срещу петрол.
Във Вашингтон много добре осъзнават, че военният подход за разрешаване на проблема е възможно най-лошият освен, разбира се, бездействието, което би позволило на Саддам да разиграва необезпокояван игрите си.
Турция, която не може да намери себе си На 16 януари тази година турският Конституционен съд направи една може би неоценима услуга на ислямистите в страната - лидерът на Партията на благоденствието Неджметин Ербакан и петима негови съпартийци бяха изхвърлени от политиката за срок от пет години. След което десетки хиляди поддръжници на фундаменталния ислям излязоха по улиците. Всичко това се случи през свещения за мюсюлманите месец Рамадан - допълнителен плесник за партията на Ербакан, но едва ли някой в неговата партия се готви да подложи и другата си буза, по-скоро обратното. Освен всичко останало решението не може да влезе в сила, преди Конституционният съд да публикува мотивите за него, което трябва да стане около средата на този месец, но проблемът е, че никак няма да е лесно да се намери законов повод Партията на благоденствието да бъде забранена. А дори и в ислямския свят забраненият плод е сладък.
Ербакан посрещна спокойно атаката. Негови близки привърженици дори твърдят, още преди края на февруари той ще застане начело на нова политическа партия, която да замени забранената Партия на благоденствието. Интересно дали при едно такова развитие на нещата Конституционният съд ще се реши да забрани лично на Неджметин Ербакан да се занимава с политика - съвсем не в духа на традициите, завещани от Кемал Ататюрк. Главният прокурор на Турската република Вурал Савас, който заведе делото за забрана на Партията на благоденствието, пък обяви, че няма да толерира нито една партия, която напомня за ислямистката партия на Ербакан. Самият Ербакан, съдейки по поведението на Савас, може скоро да се окаже зад решетките по обвинение "в насаждане на вражда на основата на религиозни и доктринални различия". След като веднъж бъде изхвърлен от парламента, лидерът на ислямистите губи депутатския си имунитет и тогава наистина може да се окаже подсъдим. Нещо не чак толкова вероятно, имайки предвид, че едва ли управляващите в Анкара искат да го превърнат в национален мъченик.
Именно поради тази причина засега Ербакан по-скоро се наслаждава на сплотеността и куража на своите поддръжници, отколкото да приготвя защитната си реч. А куражът на привържениците му не е за подценяване, защото те демонстрират пред очите на турските генерали, самопровъзгласили се за изконните пазители на републиканизма, който Ататюрк наложи в Турция преди седем десетилетия. Нещо повече - по всичко личи, че политическите му противници няма да успеят да се възползват от удара, нанесен върху Ербакан, за да си осигурят дълголетно и безпроблемно управление на страната. Когато през миналата година генералите свалиха неговото правителство, кабинетът представляваше една нетрайна сплав между Партията на благоденствието и Партията на верния път на Тансу Чилер. Неговото падане не бе изненада за никого. Сега обаче правителството на Месут Йълмаз и неговата Отечествена партия, доведено на власт от вездесъщите генерали, изглежда също толкова нестабилно и уязвимо.
Може би генералитетът е смятал, че могат да разделят политиката от религията, прокарвайки решението на Конституционния съд. Но може би са сбъркали в сметките. Ербакан и неговите политически съюзници твърдят, че идеите, изповядвани от Партията на благоденствието, имат място, трайно място на турската политическа сцена. И може би са прави.
Една от особеностите на всекидневния политически живот в Турция е, че обикновеният избирател, дори и умерено религиозният, винаги свързва политиката с религията. И това отчасти е така благодарение именно на усилията на генералите, които през 60-те години целенасочено вкараха в политиката порция ислямизъм с мисълта, че той все пак е за предпочитане пред еретичните идеи на марксизма. Те не обърнаха внимание, когато Сюлейман Демирел, настоящ президент, а тогава министър-председател на страната, задълбочаваше връзките си с "тарикатите", религиозни общности, които Ататюрк бе забранил, и как откриваше едно след друго ислямски училища - по време на управлението на Демирел бяха открити над 200 имам хатип, именно въпросните религиозни учебни заведения.
В началото на 90-те години "тарикатите" вече разполагаха със свои хора в управлението на много общини и общински полицейски управления, а броят на религиозните училища в страната надхвърли 500. Тези училища пък бълваха млади привърженици на Партията на благоденствието, готови да гласуват за Ербакан независимо от обективните обстоятелства. Генералите изненадващо се изправиха пред една голяма и радваща се на широка подкрепа организация, която самите те бяха създали и която имаше интереси, противоположни на техните. А вече бе твърде късно. На последните общи избори през 1995 г. Партията на благоденствието взе най-много от гласовете - 21 процента. Социолозите в Турция смятат, че ако сега се проведат избори, партията би могла да обере и една четвърт от гласовете на избирателите.
Партията на благоденствието е много специфична партия. Тя предлага социални грижи и религиозна стабилност на милиони селяни и средни граждани в Анадола, сърцето на Турция. Огромни суми, идващи от богати и силно религиозни турци, симпатизиращи на партията, се отделят за тази цел. Активистите на партията са черноработници, които нехаят за традиционните подходи в политиката и се отчитат директно пред Ербакан - Учителя, както го наричат с цялото уважение, което се полага на един лидер на "тарикатите". Дори и ако в крайна сметка се окаже зад решетките, Ербакан може да упражнява изключително сериозно влияние върху политическия и обществения живот в Турция.
Ако искат да се противопоставят на Ербакан и на възраждането на ислямизма в страната, републиканците трябва да сторят нещо много просто - да се обединят. А основната пречка е Тансу Чилер, чиято лична омраза към Месут Йълмаз пречи на обединението на Партията на верния път и Отечествената партия. Което води до естествено зараждащата се мисъл в средите на секуларистите, освен генералите, повечето политици в страната, както и огромното мнозинство от голямата прослойка на средната класа застъпват идеята за светска държава - че Чилер също трябва да бъде отстранена от политиката. Стъпки в тази посока вече има - в същия ден, в който Конституционният съд изхвърли Ербакан от официалната политика, друг турски съд се произнесе, че Тансу Чилер незаконно е ползвала средства от фонд, предназначен за националната сигурност, за да финансира предизборната си кампания.
Никак няма да е невероятно, ако Чилер в крайна сметка бъде осъдена и отиде зад решетките. Ако това стане факт, секуларистите се надяват голяма част от нейните привърженици да се присъединят към другата дясна партия, Отечествената партия. Обединените усилия на двете десни партии, които на последните избори взеха общо 40 процента от гласовете, ще бъдат достатъчни, за да се тушира влиянието на евентуалния политически наследник на Партията на благоденствието. Опасността идва от това, че има съвсем реална опасност с отстраняването на Чилер от политиката да се получи точно обратният ефект - голяма част от привържениците й да се влеят в редовете на новата ислямистка партия.
Причините са няколко. Първо, Месут Йълмаз е всичко друго, но не и харизматичен политически лидер; неговото правителство на малцинството се показа като слабо и неефективно; икономиката на страната е нестабилна, а през миналата година годишната инфлация бе почти 100 процента; за да задържи икономиката от крах, Йълмаз се надява на помощ от Международния валутен фонд, но никак не е сигурно, че ще получи тази помощ. И още нещо - едно слабо правителство като неговото едва ли ще устои на продължаващата 14 години война срещу кюрдите. Война, която досега е отнела живота на 30 хиляди души, която ангажира половината от 600-хилядната турска армия в един конфликт, който, изглежда, не може да бъде спечелен и поглъща огромни средства, които всяко правителство би предпочело да похарчи за други цели. Едва ли Йълмаз и неговото правителство са онези, които могат да решат и проблема с Кипър - следствието от всичко това е, че новата Партия на благоденствието има всички шансове да си остане най-влиятелната политическа сила в страната.
Все пак истината е, че повечето турци не приемат идеята за възраждане на ортодоксалния ислямизъм по подобие на Алжир, Афганистан и други страни от мюсюлманския свят. Алевитите, религиозна секта, към която принадлежи една четвърт от 62-милионното население на страната, се отнасят твърде скептично към идеите на Ербакан. И въпреки че болшинството избиратели смятат, че партията на Ербакан е най-малко корумпирана, неговото правителство бе далеч от оценката "ефективно". Лошото е, че и правителството на Йълмаз не е по-добро. Поне засега Турция, такава, каквато я създадоха генералите, не може да намери нито лидер, нито партия, които да върнат националното единство и идеята за обща национална цел.
Шефът на ЦМП отива на работа в Българо-холандския фонд
Шефът на Центъра за масова приватизация (ЦМП) Пирин Атанасов е подал оставка от поста си, изненадващо съобщиха националните медии в края на миналата седмица. "Причината е, че г-н Атанасов е назначен за член на управителния съвет на Българо-холандския приватизационен фонд", съобщи за "Капитал" информиран източник от средите на управляващите. Преди около десетина дни общото събрание на акционерите реши приватизационният фонд да бъде преобразуван в холдинг, а името му да бъде променено на "Българска холдингова компания". Пирин Атанасов най-вероятно ще встъпи в новата си длъжност още от понеделник, когато Министерският съвет ще разгледа и най-вероятно ще приеме оставката му. Членовете на надзорния съвет на наскоро преобразувания холдинг мотивирали избора си с твърдението, че Пирин Атанасов има високи лични и професионални качества.
Пред "Капитал" председателят на надзорниците на холдинга Хараламби Анчев отказа да коментира назначението, но нито потвърди, нито отрече информацията. Другият от тримата надзорници на холдинга - Юлия Петрова, също отказа коментар. Самият Пирин Атанасов отсъстваше от кабинета си в Центъра за масова приватизация и не беше открит за коментар.
Пирин Атанасов беше назначен за изпълнителен директор на ЦМП през месец февруари миналата година. В този момент първият търг на масовата приватизация вече беше проведен и впоследствие технологията на процеса не е претърпяла никакви съществени изменения. От началото на август месец досега институцията няма дейност, но продължава да съществува. Според управляващите причината, поради която ЦМП все още не е закрит, е, че се предвижда той пак да бъде натоварен с някакви (макар и минимални) функции за провеждането на втора вълна на масовата приватизация. Предишната държавна длъжност, която Пирин Атанасов заемаше, беше шеф на отдел "Информационни системи и компютърно осигуряване" в Агенцията за приватизация по времето, когато неин изпълнителен директор беше вицепремиерът Александър Божков. Наблюдатели на приватизацията предполагат, че близостта със сегашния министър на промишлеността е определяща за кариерата на г-н Атанасов след работата му в АП.
Преди около десетина дни Българо-холандският приватизационен фонд проведе най-скандалното засега общо събрание, на което външни лица опитаха да превземат контрола върху управлението на дружеството. Събранието е било закрито с помощта на полицаи, които посред нощ се намесват, за да изгонят недоволни от взетите решения акционери. Проблемът е породен, защото освен представителите на Пощенска банка, която до момента управлява приватизационния фонд, се е появила и друга група с голям брой пълномощни - това са представители на Евробанк (бившата "Моллов"). Според запознати интригата е станала възможна поради факта, че фирмата, наета от Пощенска банка, за да събира от акционерите пълномощни на името на банката, ги е записвала на свое и след това е упражнявала натиск върху двете страни едновременно. Фирмата е НКС и с нея са свързани бившият шеф в ЦМП Илия Божинов и ексдепутатът Георги Аврамов. Двамата също така поддържат тесни контакти с ръководството на ПФ "АКБ Форес - социален" още от времето на учредяването на фонда. От друга страна, при провеждането на общото събрание на фонда на АКБ пък точно група около "Хеджър" и Максим Димов опита да превземе контрола върху дружеството. При събранието на Българо-холандския приватизационен фонд групата около "Хеджър" е на страната на Евробанк. Въпреки това Пощенска банка е запазила контрола си върху приватизационния фонд - вероятно заради задкулисни интриги или с хората от фирма НКС, или с "Хеджър", или и с двете. Според представител на Евробанк обаче от Пощенска банка са успели да наложат исканите от тях решения, защото са фалшифицирали изборните резултати. Въпреки това вписването на решението на общото събрание в съда не е атакувано. Същият източник твърди, че от "Хеджър" не искат да обжалват, поради което и обжалването от страна на Евробанк става безпредметно.
Появата на Пирин Атанасов в управителния съвет на Българо-холандския фонд е доста трудно обяснима и изненадваща, от една страна, защото той досега не успя да демонстрира необходимите за подобно управленско ниво качества. Трудността на задачата, с която е натоварен шефът на ЦМП, се засилва и заради факта, че именно около този приватизационен фонд се случиха най-разтърсващите за корпоративния пазар събития, които със сигурност ще бъдат последвани от нови. Българо-холандският фонд е може би най-атрактивният приватизационен фонд както заради много добрия си портфейл от ценни книжа, така и заради качественото управление. Макар и засега Пощенска банка да е запазила контрола върху фонда, това все още не е гаранция, че в бъдеще няма да последват нови опити, свързани вече с придобиване на голям процент от собствеността. Според информирани източници в "Хеджър" има приготвена (или предоставена от клиенти) голяма сума пари, с която да се изкупуват акциите на преобразуваното вече в холдинг дружество. А вероятно интерес към апетитния холдинг ще има и от други страни. Още след приключването на общото събрание на дружеството се появиха интриги около пакета на холандската банка ING. Оферти за покупка към банката са се появили въпреки изявленията на представителя й в софийския клон Томас Муньос, че пакетът ще бъде дарен или на фондацията "Бъдеще за България", или на Американския университет в Благоевград. През миналата седмица участници на пазара, неубедени в подобно развитие, пуснаха слуха, че пакетът вече е продаден. Тези слухове засега обаче не са потвърдени официално. А боричканията за собствеността върху фонда тепърва предстоят.
Захари Желязков може да смени Александър Съботинов в АП
През миналата седмица пресата и националното радио широко разпространиха информацията, че до дни шефът на Агенцията за приватизация Александър Съботинов ще бъде освободен от поста му, а на негово място ще бъде избран депутатът от СДС Захари Желязков. Медиите се позовават на изявленията на главния секретар на СДС Христо Бисеров и на Христо Василев, областен управител на Хасковска област. Както Христо Бисеров, така и Захари Желязков са избрани за депутати в Хасково, като двамата са съответно първи и втори в листата на СДС. Захари Желязков каза през миналата седмица пред "Капитал", че не желае да коментира евентуалното му назначаване на поста изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, преди то да е станало факт, но не отрече, че с него са водени подобни разговори и че би приел поста.
Той допълни, че това във всички случаи не може да стане по-рано от две седмици. Председателят на Комисията по икономическа политика към парламента Никола Николов каза за "Капитал", че кандидатурата на Захари Желязков наистина се обсъжда и ако тя зависеше от него, той не би се колебал в способностите на съпартиеца си. Никола Николов още в края на миналата година каза в свое интервю пред "Капитал", че за шеф на АП би трябвало да бъде назначена политическа фигура.
Според закона редът, по който изпълнителният директор на Агенцията за приватизация може да бъде сменен, е с решение на надзорния съвет на институцията. "Александър Съботинов засега не е подавал оставка като изпълнителен директор на Агенцията за приватизация", съобщи през миналата седмица председателят на надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров. Според него преди това да стане, надзорниците не могат да обсъждат или да избират негов заместник. "Защо да обявяваме конкурс или да избираме нов директор на агенцията, като си го имаме жив и здрав", запита журналистите Асен Дюлгеров. Въпреки изявленията на шефа на надзорниците поле за размишления около евентуалния приемник на Александър Съботинов даде той сам още при назначаването си. Според източници, близки до АП, Съботинов (за когото е настоявал лично вицепремиерът Александър Божков) още от самото начало е приемал новата си длъжност като временна. Впоследствие той нееднократно е заявявал в тесни приватизаторски кръгове, че иска да се освободи от работата си в агенцията. Слуховете за скорошната смяна на шефа на институцията станаха особено настоятелни през последните месеци на миналата година, когато очевидно в управляващите кръгове сериозно е била дискутирана личността, която да смени Съботинов. Тогава като най-реалистична кандидатура беше посочен шефът на отдел "Структурна реформа" към Министерския съвет Димитър Бъчваров. По-късно обаче Бъчваров беше избран от правителството за член на надзорния съвет на АП и сега изборът на нов изпълнителен директор зависи и от неговия вот.
За депутата Захари Желязков се твърди, че е приближен на съпартиеца си Христо Бисеров. През последната половин година Захари Желязков е един от най-активните депутати при обсъждането на промените в закона за приватизацията. Той участва и в множество работни групи заедно с експерти на правителството и на министерствата при предварителното обсъждане на проектите. Една от най-съществените промени в закона за приватизацията, която парламентът прие по негово предложение, гласи, че "сделки, по които страна е предприятие с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, за което е взето решение за приватизация, могат да бъдат прекратени от предприятието със съгласието на органа по чл. 3 (приватизиращата институция или министерство - бел. ред.)". Захари Желязков активно участваше и в дискусиите на експертните групи, които обсъждаха промените в закона, свързани с новия механизъм за приватизация срещу инвестиционни бонове. През тази седмица предстои и тези текстове да влязат за обсъждане в Народното събрание.
Развитият пазар ще направи финансирането с облигации евтино
Според "Програма 2001" до края на мандата си правителството предвижда да създаде открит и конкурентоспособен пазар на дългови инструменти. Това означава общините и големите предприятия да започнат да привличат свежи капитали чрез емисии на облигации, към които да има инвеститорски интерес. На теория изгодата от облигационния заем за емитента се състои в това, че струва по-евтино от получаването и обслужването на банков кредит, защото по него се плаща по-ниска лихва. Покупката на облигации носи предимство и за инвеститорите, защото получават по тях по-висока лихва, отколкото ако вложат средствата си по депозит в банка. Формалният извод, който следва от това, е, че издаването на облигации представлява сериозна конкуренция за основните аспекти на банковата дейност. Семинарът за развитието на облигационния пазар, организиран от Министерството на промишлеността показа точно обратното - че предприятията и инвеститорите съзнават трудностите за емитиране на облигации, а банките като инвестиционни посредници или агенти по облигационните заеми засега са единствените, които имат шанс да извлекат някаква по-осезаема изгода.
Издаването на облигации от дружества е уредено в Търговския закон. Според него облигации могат да издават само акционерни дружества, които са създадени преди не по-малко от две години и имат поне два годишни счетоводни отчета, приети от общото събрание. Освен това е предвидено, че размерът на облигационния заем не може да бъде за повече от 50% от внесения капитал. Тези разпоредби обаче не важат, ако облигациите са гарантирани от държавата или от банка. Решението за издаване на облигации се взима от общото събрание. Търговският закон освен това предвижда, че в общия случай при изпадане на дружеството емитент в ликвидация или несъстоятелност претенциите на облигационерите се удовлетворяват наравно с тези на другите кредитори на дружеството.
Емисията на облигации се урежда и контролира освен това с Наредбата за публично предлагане на ценни книжа, според която Комисията по ценни книжа и фондови борси (КЦКФБ) изисква от емитентите на всеки три месеца да отчитат начина, по който изразходват средствата, привлечени чрез облигационен заем. Ако български фирми и общини имат намерение да емитират облигации, които да се продават извън страната, те трябва да се съобразят и със закона за сделките с валутни ценности и да получат разрешение от Министерството на финансите и от БНБ.
Данъчните закони също имат отношение към издаването на облигации, доколкото в тях се урежда облагането на лихвените разходи (за дружеството) и лихвените приходи (за инвеститорите в облигации). Новият Закон за корпоративното подоходно облагане поставя известни условности, за да бъдат признати за разход лихвите, които дружеството емитент плаща по облигациите. Доходите от лихви за инвеститора пък подлежат на облагане, независимо дали е физическо или юридическо лице. Според приетите през миналата седмица от парламента промени в Закона за счетоводството краткосрочните инвестиции в облигации ще се преоценяват в края на всеки месец по текущата им пазарна цена, а разликата между оценката и цената на придобиване ще се третира като текущ финансов приход или текущ финансов разход.
Досегашният опит в емитирането на облигации в България е свързан най-вече с пазара на държавни ценни книжа. По принцип както ДЦК, така и корпоративните облигации представляват дългови инструменти, но световният опит сочи, че техните пазари нямат нищо общо помежду си. Една-единствена емисия недържавни облигации е емитирана от пловдивската община. Столичната община засега само обявява намеренията си да издаде облигации. Опитът на българския капиталов пазар като цяло не създава предпоставки за скорошното развитие на облигационен пазар, защото заради недобрата регламентация обемите на търговия с акции остават ниски и не се постигат стабилни котировки.
Основният проблем, който възниква за емитирането на облигации от сега съществуващото законодателство, е разпоредбата от Търговския закон за максимален размер на облигационния заем до 50% от внесения капитал. Тъй като преоценката на активите не се отразява като увеличение на капитала, неговата стойност остава нереално ниска за всички български предприятия.
Втората съществена пречка за развитието на облигационния пазар е липсата на данъчни облекчения както за емитентите, така и за инвеститорите. Като проблем се посочват и високите такси на КЦКФБ, свързани с одобряването на проспект и издаването на облигации. Според участниците в семинара е възможно делът на похарчените средства, дори да превиши изгодата за емитента (която се състои в разликата между лихвения процент по банковите кредити и обявената лихва по облигациите) и сключването на облигационен заем, да се окаже твърде скъпо удоволствие. Ако цените на облигациите паднат или емитентът престане да плаща дължимите лихви и главници, банките посредници на плащанията не носят отговорност.
В неблагоприятно положение като потенциални емитенти са поставени дружествата от масовата приватизация, в които държавата е запазила блокираща квота в размер на 33% от капитала. При тях обикновено предстои касова приватизация на миноритарен дял, а в такива случаи не се допуска увеличаване на капитала и следователно на потенциалния размер на облигационния заем. Още по-големи пречки възникват при дружествата с над 50% държавно участие, за които последните промени, предвиждани в закона за приватизацията, позволяват продажбата на обособени части. Разпродажбата на обособени части ще ощети инвеститорите, ако се окаже, че са кредитирали предприятия с размер на активите, който вече е по-нисък от заявения в проспекта. За дружествата с над 50% държавно участие съществува и още едно ограничение - те не могат да издават облигации, които впоследствие да се превръщат в акции. Истинският проблем при дружествата с предстояща приватизация е, че настоящият мениджърски екип не може да гарантира бизнеспрограма, без да е известно кой ще бъде новият собственик и какви са неговите намерения.
Почти непреодолима пречка, но не от законово естество, съществува за фирмите, които искат да емитират облигации за външни пазари. Световната практика сочи, че в такива случаи е желателно да бъде определен кредитен рейтинг на самите корпорации. "С най-голяма вероятност може да се емитира само на българския пазар", каза по този повод Румен Радев, представител на "Експандия-България" (клон на "Експандия файненс"). Според него рейтингът на едно българско предприятие може да бъде само по-нисък или равен на рейтинга на страната, в която се намира неговото седалище, а в такъв случай е малко вероятно да се намерят купувачи за облигациите. От друга страна, България получи добър кредитен рейтинг, а това със сигурност ще направи атрактивни инвестициите в дългове на български фирми. Освен рейтинга на компанията има и доста други пазарни фактори, които влияят на дохода, при който се емитират корпоративните облигации.
За да се преодолее декапитализацията на дружествата, Лидия Шулева предложи законова промяна, така че преоценката на активите да може да се включи в капитала с решение на общото събрание. Според участници в семинара друго възможно решение е да се разреши на потенциалните емитенти да сключват последователни (револвиращи) облигационни заеми, всеки от които на стойност не повече от 50% от внесения капитал на дружеството, без да се налага за всеки от тях да издават проспект и да спазват всички формални изисквания.
За дружествата с мажоритарен държавен дял юристката Петя Колчева предложи да се приеме, че превръщането на облигациите в акции е форма на приватизация чрез публично предлагане. Румен Радев от "Експандия-България" обаче заяви, че не може да се говори за публично предлагане, когато собствеността се прехвърля на определен тесен кръг от лица, в случая - на облигационерите.
Законодателните проблеми на облигационния пазар вероятно ще бъдат частично решени с новата наредба за публичното предлагане на ценни книжа, подготвяна от КЦКФБ. "Наредбата ще бъде съобразена с европейските стандарти", обеща Жеко Фетваджиев, зам.-председател на комисията. Според него скоро ще има и решение на проблема с високите разходи по емитиране на облигации, тъй като КЦКФБ ще приеме нова наредба за таксите със значително занижени стойности. Във връзка с опасенията за несигурността на бизнеспрограмата на дружествата с предстояща приватизация зам.-министърът на промишлеността Марин Маринов заяви, че големите играчи на пазара и без това до края на годината ще станат частни и тогава без проблем ще могат да емитират облигации. Той допълни, че проблемът с кредитния рейтинг реално не съществува, защото рейтингът на една компания може да бъде и по-висок от рейтинга на страната, ако фирмата е добър платец.
АП отчете успехи за последното тримесечие на 1997 г. Ръководството на Агенцията за приватизация отчете през миналата седмица успешни резултати от последното тримесечие на 1997 г. Те са продажбата на 22 цели предприятия и на 8 обособени части, които общо представляват 1.3% от държавните дълготрайни материални активи (ДМА). Отчетът на агенцията за периода 1 октомври - 31 декември 1997 г. беше приет миналата седмица от надзорния съвет на институцията. За цялата минала година АП е приватизирала 3.8% от държавните ДМА. През последното тримесечие са били договорени плащания за 93 млрд. лв., от които с чуждестранни инвеститори - 34 млрд. лв. Следвайки примера на парламента, АП се похвали, че е имала ниски разходи по сделките и е спестила държавни пари (вместо да увеличи заплатите на служителите си и по този начин да предотврати поне част от случаите на корупция). За последното тримесечие на 1997 г. агенцията е изхарчила 372 млн. лв. За сравнение за периода от 1 юни до 31 декември 1997 г. планираните разходи на АП бяха 2.374 млрд. лв. "Новотел Европа" ще предизвика приватизационна драма
Турският гражданин Суди Йоскан предложи 13 млн. долара за 60% от капитала на хотела
Продажбата на 60% от "Новотел Европа" е поредната сделка, около която предстои приватизационна драма. Причината е, че информационният меморандум за хотела не е съдържал факт, който би могъл да повлияе върху решението за подаване на оферта на един от кандидатите. Това, което вероятно не е било известно и на Агенцията за приватизация, е, че "Лас Вегас казино" в "Новотел Европа" не е обект на договор за аренда, а се управлява от джойнт-венчър между хотела и английска фирма, съобщи източник, пожелал анонимност. Според договора на смесеното дружество (чийто срок изтича след няколко години) в хотела не може да има друго казино, нито пък вече съществуващото хазартно заведение може да се отдава под наем на друга фирма. Използването на казиното на "Новотел Европа" е бил основният мотив за подаване на оферта на Суди Йоскан от Турция, който е кандидатствал като физическо лице и е предложил най-високата цена. Според източник от Агенцията за приватизация изпълнителният директор Александър Съботинов е бил посетен през миналата седмица от търговския аташе на Великобритания, който му е съобщил правното състояние на казиното на "Новотел Европа". Предполага се, че АП ще уведоми Суди Йоскан, който ще трябва да решава дали да се оттегли като кандидат, или да инвестира в хотела заради дългосрочните си планове.
Това не е първият случай, когато в процеса на приватизация възникват допълнителни обстоятелства, невключени в информационния меморандум. Преди две седмици председателят на надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров призна, че проблем с неизвестни преди приватизацията данни е възникнал при "Винпром - Русе", но допълни, че информационният меморандум отразява само моментното състояние на едно предприятие и винаги съществува риск, калкулиран в цената на акциите.
"За "Новотел Европа" бяха подадени две оферти - едната от външен инвеститор, а другата от много вътрешен кандидат", заяви през миналата седмица Александър Съботинов. Той допълни, че има шанс агенцията да избере купувач за хотела. Според посветени Йоскан, който беше отхвърленият кандидат при конкурса за приватизация на "Интерхотел грандхотел София", е предложил малко под 13 млн. долара за 60% от капитала на хотела. Цената на втория кандидат - работническо-мениджърското дружество, е била около 11.5 млн. долара. Обявената офертна цена от страна на Агенцията за приватизация беше 11 млн. долара, а срокът за подаване на оферти за участие в конкурса изтече на 22 януари. Според непотвърдена информация Йоскан е платил в брой 70% от цената още на 30 януари. Това е малко вероятно и твърде рисковано за купувача, като се има предвид, че официален приватизационен договор още не е сключен.
Осведомени твърдят, че Суди Йоскан притежава хотелската верига "Принсес" в Турция и е известен с това, че действа бързо и плаща в брой.
"Димят" ЕАД - Варна, бе продаден за втори път
След една провалена продажба и четиригодишна приватизационна процедура контролният пакет на варненското дружество "Димят" ЕАД отново бе продаден. Агенцията за приватизация определи "Варненско пиво" АД за купувач на 43% от капитала на "Димят" срещу сумата от 3.2 милиона долара. Капиталът на дружеството е 116.676 млн. лв. Пакетът представлява 50 170 акции на дружеството с единична цена 63.78 долара. Плащането ще се извърши по следната схема: 10% са платени в деня на подписването на договора - 3 февруари, 40% от цената трябва да бъдат платени до 30 дни от подписването, а последните 50% - в 45-дневен срок в държавни облигации, емитирани по вътрешния дълг. Едва след като се направят всички плащания, акциите на "Димят" ще бъдат джиросани на новия собственик.
"Варненско пиво" АД се задължава да погаси задълженията на винзавода, които са в размер на 1.3 млрд. лв. В производството трябва да бъдат инвестирани 7.5 млн. долара за срок от пет години. Работещите във винзавода трябва да бъдат увеличени от 350 на 465 души за три години.
Чрез масовата приватизация бяха раздържавени 25% от капитала на дружеството. Почти всички акции бяха придобити от приватизационен фонд "Северкооп - гъмза" - 22.43%, а останалите акции се притежават от дребни акционери. За преференциална продажба на работниците и служителите в дружеството са предвидени 15%, а със 17% от капитала ще бъдат удовлетворени реституционни претенции. "Димят" ЕАД произвежда наливни вина, подсладени напитки, ракии, шампанско, оцет. Около 83% от продукцията му се изнася в чужбина. Основните пазари са Англия, Белгия, Холандия, Люксембург, както и страните от бившата ОНД. Един от приоритетите на новите собственици е да се запазят тези пазари и да се увеличи обемът на изнасяната продукция.
При първата продажба за купувач бе определено софийското дружество "Димекс трейд" АД с основни акционери Валентин Борисов и Васил Антонов. Цената тогава бе 3.750 млн. долара, а обещаните инвестиции трябваше да бъдат шест милиона долара - за засаждане на нови лозя и закупуване на нови машини. До крайния срок на плащането на цената, 26 ноември 1997 г., са били платени само 300 000 долара. Това бе основанието Агенцията за приватизация да развали сделката. На второ място при преговорите тогава бе класирано "Варненско пиво", а след него бе "Канотранс" - фирма, която се провали с покупката на 47% от "Ален мак". Кандидат-купувач бе и норвежка фирма - "Блек сий винтнерс", която обаче се отказа още преди края на преговорите.
"Варненско пиво" АД е регистрирано във Варна. Капиталът му е 219.163 млн. лв. Това дружество бе приватизирано през 1996 г., когато на 18 юли бе подписан договор за продажба на 75% от капитала му. Купувач бе "Одесос ВП" АД, Варна, срещу 250 млн. лева. "Варненско пиво" е специализирано в производството на малц, пиво, уиски, селскостопанска продукция, занимава се с търговска дейност в страната и чужбина.
накратко
Печалбата на "Фармация" АД - Дупница за 1997 г. е около 24 млрд. лв., съобщи изпълнителният директор на дружеството Венцислав Бичаков пред БТА. Приходите от продажба са 68 млрд. лв., от които около 29 млрд. са реализирани през последните четири месеца на годината. Основната дейност на предприятието е производство на активни лекарствени субстанции за хуманната и ветеринарната медицина, а също и готови синтетични лекарствени средства. Предприятието произвежда 165 лекарствени форми, 14 от тях са лицензирани. Около 50% от продукцията се изнасят в страните от бившата ОНД, малки количества се пласират в арабските страни и Полша. Чрез масовата приватизацията бяха раздържавени 10% от дружеството, всички продадени още на първата тръжна сесия. Акции притежават три приватизационни фонда - "Фармстаринвест" - 4.82%, "Българо-холандски" (вече "Българска холдингова компания") - 2%, и "Акционер - фаворит" - 0.45% от капитала. Останалите 2.73% се притежават от дребни акционери.
Ботевградското дружество "Олимгруп" е купило 67% от дървопреработвателната фирма "Дебриплат" ЕООД - Тетевен. Продавач е Министерството на промишлеността, което е разрешило сключването на сделката да стане с поемането на дълг срещу собственост. "Дебриплат" ЕООД е процедура по несъстоятелност от 1994 г., когато още е поделение на "Хармония - ТМ" ЕАД - Тетевен (включено в масовата приватизация с 25% от капитала). То е обособено като самостоятелно дружество през 1996 г. с капитал 91.422 млн. лв. Предметът на дейност на дружеството включва производство на шперплат, слоеста дървесина, парени и непарени дъски, мебелно производство.
С решение на Ловешкия окръжен съд от 19 ноември миналата година е прекратена процедурата по несъстоятелност на дружеството. Решението се основава на одобрения от съда оздравителен план, според който в предприятието ще бъдат инвестирани 500 млн. лв. Определеното за купувач дружество е платило дългове на "Дебриплат" към други фирми в размер на 115 млн. лв. и е поело 23.935 млн. лв. задължения към данъчната служба в Тетевен.
Членът на съвета на директорите на "Пектин" АД - Перник, Цанко Цанов е съобщил пред БТА, че работниците и служителите от предприятието трябва да излязат в едномесечен отпуск. Това се налага поради спирането на производството заради липса на суровини. Дружеството не разполага с оборотни средства и дължи на доставчици на ябълки около 500 млн. лв. Общите задължения на дружеството са над 900 млн. лв. Цената на продукцията на предприятието (пектин на прах, ябълков концентрат) е висока за вътрешния пазар и затова ще се търсят чуждестранни партньори.
Контролният пакет (80%) на димитровградската фирма "Тракия 52" ЕООД бе продаден от Министерството на промишлеността на софийското дружество "Бейб" ООД. Цената, която трябва да плати купувачът, е 650 000 долара. Новият собственик трябва да инвестира в дружеството 372 000 долара за три години и да открие нови 67 работни места. Предприятието е специализирано в производството на работно облекло. За преференциална продажба на работещите в "Тракия 52" са предвидени 20% от капитала на дружеството.
В "Динамо-Сл" ЕАД - Сливен, има затруднения с осигуряването на работа за всички 1140 работници. През последния месец в предприятието са били заети около 350 работника. Останалите са в принудителен отпуск до края на февруари. Предстои да се проведат преговори за излизане от ситуацията между представители на синдикатите, съвета на директорите и държавата, която все още е собственик на 40% от дружеството. Предприятието произвежда стартери и генератори за леки и товарни автомобили, а също и домакински електроуреди (сешоари и миксери). "Динамо-Сл" ЕАД бе включено в масовата приватизация с 67% от капитала, но след края на третата тръжна сесия бяха раздържавени около 59%, от които 6.7% са раздадени като безплатни акции на работещите в предприятието. Приватизационен фонд "АКБ Форес - социален" е спечелил 34%, а МРПФ "Труд и капитал" държи 16% от капитала на дружеството.
"Капа технолоджи" АД е спечелило търга за купувач на 25% от "Декотекс Карпет" АД - Сливен Според договора за продажба, който трябва да бъде подписан до две седмици, купувачът трябва да придобие акции на сливенското дружество срещу сумата от 620 000 долара. "Декотекс Карпет" произвежда вълнени и тип вълнени прежди, килими и килимени изделия, подови покрития и осъществява търговска дейност в страната и чужбина. Капиталът на дружеството е 406.530 млн. лв. В последните години предприятието има много добри резултати. Печалбата за 1996 г. е 376.323 млн. лв., а резултатът за миналата година ще стане известен до края на март, но вероятно печалбата отново ще бъде добра. Дружеството бе включено в масовата приватизация с 67% от капитала, продадени до края на втората тръжна сесия. Акции на дружеството са придобили приватизационен фонд "АКБ Форес - социален" - 34%, "Българо-холандски" ПФ - 22.71%, и "Югоизточен" ПФ - 0.49%. Граждани са придобили само 3.10% от капитала на дружеството, а раздадените безплатни акции са за 6.7%.
Агенцията за приватизация сменя стратегията
През 1998 г. Агенцията за приватизация ще заложи на развитието на приватизацията чрез извънборсова търговия, заяви през миналата седмица председателят на надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров. Според него целта е да не хабят човешките ресурси на агенцията за продажба на миноритарни дялове и пакети от акции, а те могат да се пуснат на фондовата борса или на извънборсовия пазар. Подобна стратегия е странна, като се има предвид, че агенцията вече обяви програмата си за приватизация за 1998 г., според която трябва да продаде до края на годината миноритарни дялове от почти 80 дружества. Досегашната практика показва, че АП трудно намира кандидати за миноритарен дял от предприятие, включено в масовата приватизация, освен ако потенциалните купувачи не се споразумеят за съвместно управление на дружеството с някой от приватизационните фондове, който държи достатъчно голям дял от капитала. От друга страна, идеята на АП за продажба на миноритарни дялове на извънборсовия пазар е в противоречие с проповядвания от други институции подход. Например членове на комисията по ценните книжа и особено ръководството на фондовата борса намират за излишно развитието на извънборсов пазар.
АП предвижда да промени още един важен елемент в досегашната си стратегия - да престане да изисква от купувачите да запазват работните места в предприятията, от които са придобили дял. "Това рано или късно води до намаляване на ефективността и приватизацията губи смисъл. По-добре е впоследствие да се създават нови работни места чрез икономически ръст", каза Асен Дюлгеров. Според него АП ще предприеме промени и по отношение на прозрачността и през 1998 г. ще предоставя повече информация, която да достига "ако не до широката общественост, то поне до по-голям кръг от специалисти, които се интересуват от приватизацията".
Миноритарни дялове и пакети акции, предлагани за приватизация от Агенцията за приватизация през 1998 г. Бурна блокова търговия като за последно
След като съветът на директорите на "Българска фондова борса - София" реши да прекрати блоковата търгови в сегашния й вид, само за пет дни бяха направени толкова сделки, колкото се правеха за около два месеца. През миналата седмица инвестиционните посредници регистрираха общо 177 блокови сделки с 3952 акции. Общият оборот от тези сделки достигна до 13.6 милиарда лева. Ситуацията много приличаше на тази преди коледните празници, когато за два дни също бе регистрирано рекордно количество прехвърляния на пакети. Поетите ангажименти от посредниците за регистриране на такива сделки могат да се правят и след 9 февруари, но едва след разрешение на съвета на директорите, и то за книжа на дружества, които за първи път се регистрират за търговия. Така в скоро време феноменът блокова търговия, който трудно можеше да бъде обяснен с по-прости думи, вече ще е само спомен.
От започването на борсовата търговия (21 октомври 1997 г.) до края на миналата седмица на борсата бяха регистрирани прехвърляния на около 600 пакета, спечелени от приватизационните фондове чрез масовата приватизация. Това означава, че все още около 1700 пакета са у първоначалните си собственици. Прехвърлянето на пакети между приватизационният фондове и от фондове към крайни клиенти вече ще се прави на свободния пазар на борсата по неговите правила. За тях вече ще важат ценовите ограничения, както при реалните сделки, тоест те също трябва да станат реални сделки. Това означава, че цената на дадени акции не трябва да се повишава или пада с повече от 10% в сравнение с цената при предходната сделка с тях. Отпада и ограничението пакетите да са най-малко от 2000 акции. Всъщност брокерите прехвърляха пакети на фондове, които бяха с по-малко от 2000 акции още от началото на годината на свободния пазар. При такъв случай брокерът даваше оферта продава и по предварителна договорка се даваше оферта купува за същия брой книжа на съответното дружество, при което се осъществяваше сделката.
Една от най-интересните сделки през миналата седмица на борсата бе прехвърлянето на пакет от 362 503 акции на "Стомана" - Перник, който представлява 10.16% от капитала на дружеството. Този пакет бе спечелен в масовата приватизация от ПФ "Континентал". Ако се съди по ниската цена на акциите - 430 лв., може да се предполага, че евентуалният купувач е един от двата други фонда, които притежават акции на "Стомана" - "АКБ Форес - социален" или "Труд и капитал". На извънборсовия пазар също се забеляза раздвижване в цената на акциите на пернишкото дружество с покачване от 3000 до 5000 лв. на акция. Продължава и покачването на цената на акциите на "Кремиковци". След като в началото на миналата седмица извънборсовата търговия започна при нива около 4500 лв., в края на седмицата котировките надхвърлиха 5000 лв. Покачването на цените се дължи основно на добрите резултати, които показва стоманодобивният комбинат в последните няколко месеца.
Интересни бяха прехвърлянията и на 350 813 акции (34% от капитала) на "Стоманени тръби" на изключително ниската цена от 371 лв. за акция, което показва, че купувачът е приватизационен фонд. В резултат на обявена приблизителна печалба на "Фармация" - Дупница, от около 24 милиарда лева за миналата година цената на акциите на това дружество започна да се движи рязко нагоре. До средата на седмицата котировките се движеха в диапазона 33-36 хил. лв., но в края на седмицата (след разпространяване на новината) цената скочи до 40-45 хил. лв. Въпреки покачването на цените засега сключените реално сделки са много малко, тъй като на пазара няма предлагане. Търсенето на голям пакет акции от страна на столична банка пък покачи цената на акциите на "Ямболен" с около 50% само за седмица. В петък по-голяма част от котировките бяха на нивото 12 000 лв. Търговията с акции на "Елкабел" спря
Четири седмици след началото на търговията с акции на бургаското дружество "Елкабел" търговия няма. След бурното начало и активната търговия през първите две седмици през третата седмица сделките постепенно намаляха, за да спрат съвсем в края на четвъртата седмица. За периода бяха извършени общо 102 689 трансфера с акции на "Елкабел", в които се включват и вторичните продажби. Всъщност в последните две седмици търговията, която ставаше от време на време, се извършваше именно с малки количества акции, които се предлагаха повторно.
През първата половина на периода, в който въобще имаше търговия, бяха изтъргувани 96 718 акции, а през втората половина 5971 акции смениха собствениците си, като 5500 бяха продадени за един ден. Според брокери спадът в търговията с книжата на "Елкабел" се дължи на малкото предлагане, което освен това се извършваше на много високи цени. Всъщност самите първични дилъри още през първите дни успяха да постигнат високи спекулативни цени, след което от страх те да не паднат преустановиха предлагането. В първите дни след пускането на акциите на "Елкабел" на борсата цената им ежедневно растеше с разрешените 10% и достигна най-високо ниво от 24 000 лв. След това цената започна да пада и се установи между 21 000 и 22 000 лв. Точно в този момент предлагането от страна на първичните продавачи "Елана" и БРИБ спря. През последната седмица най-високото ниво, което достигнаха офертите купува, беше в размер на 21 600 лв., а офертите продава не паднаха под 22 000 лв. Заместник-министърът на промишлеността Марин Маринов отказа да коментира ниската активност на официалния пазар.
Минималната продажна цена на акциите според утвърдения от Комисията по ценните книжа и фондовите борси проспект е 14 500 лв. В края на миналата година акциите се котираха между 16 и 18 хиляди лева. Очакваната печалба е над четири милиарда лева, а очакваният дивидент би трябвало да бъде около 400%. Ако тези предвиждания са верни, излиза, че равновесната цена на акциите е между 21 000 и 22 000 лв. Причината за преустановената търговия обаче е свързана с факта, че спекулативните играчи на пазара вече са поели достатъчен риск и повече не желаят да участват на пазара, докато не се появи стратегически инвеститор.
Първоначално такъв инвеститор се очакваше да бъде Мултигруп, който чрез фонда си купи пакета, предложен на масовата приватизация. Поради неизвестни засега причини от Мултигруп засега не купуват акции на "Елкабел".
Йената притисна долара на световните пазари
В началото на миналата седмица доларът отбеляза леко поскъпване до 126.18/83 йени и 1.8212/17 марки. Стабилността на щатската валута беше подкрепена от прогнозите за повишаване на заетостта в САЩ на фона на повишаване на безработицата в Германия. В същото време представители на Bundesbank опровергаха слуховете, че банката възнамерява да повиши репо-лихвите си от сегашното ниво от 3.30 на сто.
Очакваният икономически растеж за 1998 г. в Германия според разчетите на правителството е 2.5-3.0 на сто, но експертите останаха скептични към тези очаквания поради отражението на азиатската криза върху износа на германски стоки и прогнозираха ръст от 2.5-2.6 процента.
Във вторник търсенето на йени на международните пазари се повиши поради очакванията на търговците, че японското правителство ще предприеме допълнителни мерки за ускоряване на икономическия растеж. В подкрепа на оптимизма на инвеститорите беше и изказването на Хирому Нонака от управляващата Либералдемократическа партия, който заяви, че пакетът от мерки за стимул на икономиката, предвиден в проектобюджета за 1998/99 г., ще бъде в размер от шест до десет трилиона йени.
В резултат на това йената проби 126 за долар и 69 за марка. Според експерти усилията на японските политици и финансисти в подкрепа на йената са насочени към нивото от 115-118 йени за долар в краткосрочен план, тъй като нива над 118-120 създават предпоставки голяма част от японските банки да не покрият критериите за капиталова адекватност в края на японската финансова година (31 март).
Йената получи и допълнителна подкрепа от отслабването на натиска върху азиатските капиталови пазари - за изминалата седмица цените на малайзийските корпоративни книжа се повишиха средно с 20 процента.
В същото време оптимистичните новини за възможното разрешение на конфликта между САЩ и Ирак след разговора между генералния секретар на ООН и иракския вицепремиер Тарик Азиз за подобряване на дипломатическото сътрудничество под егидата на ООН стимулираха инвеститорите да скъсят доларовите си позиции.
Благоприятният тренд на йената и отслабването на долара бяха използвани от японските корпорации, които репатрираха в йени доходите си от доларови инвестиции за счетоводно приключване на финансовата година.
Йената достигна до 123.72/77 за долар в сряда, а в същото време марката поскъпна и проби нивото от 1.8 за долар.
Според дилъри поскъпването на германската валута е изцяло в резултат на засилените продажби долар - йена, които повишиха доларовата ликвидност на пазарите. Основание за това твърдение дава и фактът, че на фона на поскъпващата марка през седмицата бяха оповестени данни, според които безработните в страната са достигнали до рекордните за последните 50 години 4.8 милиона души. Според дилъри йената ще запази потенциала си за поскъпване спрямо долара поне до края на март. В същото време се очаква марката да остане на нива 1.77-1.83 за долар, тъй като според неофициална информация нивото от 1.8 е приемливо за Европейския съюз при въвеждането на единна европейска валута.
Високата ликвидност понижи междубанковите лихви
Лихвите по междубанковите депозити паднаха до 1.2-1.4 на сто годишно за овърнайт депозити и до 1.6-1.7 за депозити със срок до една седмица в петък срещу съответно 1.4-1.5 и 1.9-2.0 в началото на периода.
Левовата ликвидност на банките беше сериозно повишена от приходите от лихви и падежи на ДЦК, които за изминалата седмица бяха на стойност около 22 милиарда лева. В същото време в банковата система влязоха и средства от бюджета за касовото плащане на пенсии и социални помощи, което трябва да стане от 9 до 20 февруари.
Министерството на финансите продаде на аукциони миналия понеделник две емисии тримесечни и шестмесечни сконтови ДЦК с общ номинал 20 милиарда лева. Доходността на тримесечните книжа падна до 5.90 на сто, а на шестмесечните на 6.54 процента.
На аукцион в петък беше продадена емисия двегодишни облигации с номинал пет милиарда лева и фиксирана годишна лихва от осем на сто. Одобрената средна цена от 96.11 процента от номинала осигурява средна ефективна годишна доходност от 10.47 на сто.
БНБ регистрира на вторичния пазар през седмицата крайни продажби на ДЦК с общ номинал 4.4 милиарда лева и крайни продажби на валутни ЗУНК-ове за общо 1.07 милиона долара. Репо-сделките за периода бяха на стойност 9.8 милиарда лева в ДЦК и 638 хиляди долара във валутни ЗУНК-ове.
Министерството на финансите предлага на аукциони в понеделник две емисии тримесечни и едногодишни ДЦК с общ номинал 20 милиарда лева.
Българските Брейди-облигации поскъпнаха
Цените на българските Брейди-облигации се повишиха леко през изминалата седмица до 73.500 цента за облигациите за просрочените плащания IAB, 77.500 цента за обезпечените облигации с отстъпка DISC и 61.875 цента за облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB.
Като цяло пазарът на дългови инструменти беше доста нервен, като, от една страна, отрицателно въздействие върху цените оказваха тревожните новини, че Moody's Investors може да понижи кредитния рейтинг на Русия, а от друга бяха оптимистичните перспективи за развитието на страните в югоизточна Азия.
В същото време инвеститорите бяха предпазливи към вложенията в книжа на страни в преход поради опасения за задълбочаване на дипломатическия конфликт между САЩ и Ирак, който заплашва да прерасне във въоръжен сблъсък.
Като цяло надделяха положителните новини от Югоизточна Азия, които до известна степен бяха подкрепени и от новината за приемането на трето четене на бюджета на Русия за тази година.
В петък директорът на Международния валутен фонд за азиатско-тихоокеанския регион Хубер Нейс заяви, че вече не съществува опасност от ликвидна криза в Южна Корея, след като азиатската страна се договори с кредиторите за разсрочване за срокове от една до три години на краткосрочните си задължения на стойност 24 милиарда долара.
Промяната на стратегическите цели на Корея и подкрепата на фонда от около 60 милиарда долара дадоха основание за прогнози за нулев икономически растеж за тази година и ръст от 1-2 процента на брутния вътрешен продукт за идната година.
В същото време правителството на Индонезия направи оценка на външния дълг, който възлиза на 137.4 милиарда долара. От тях корпоративните задължения възлизат на 73.96 милиарда долара. Известно успокоение за инвеститорите беше фактът, че около 40 процента от корпоративния външен дълг е на смесени дружества с чуждестранни компании, което дава основание за намаляване на риска от обявяване на мораториум по плащанията.
Германската марка поскъпна на вътрешния пазар
Левът поевтиня към марката през изминалата седмица до 997.10-997.60 за марка в петък поради засилено търсене на валута от страна на чуждестранни инвеститори, които репатрираха приходи от лихви и падежи в ДЦК.
През седмицата финансовото министерство изплати лихви и падежи на ДЦК в размер на около 22 милиарда лева.
Според дилъри стремежът на инвеститорите да репатрират незабавно вложенията си в ценни книжа се дължи на понижената доходност, която за тримесечните сконтови ДЦК падна под шест на сто годишно, която е в контраст с кредитния рейтинг на страната - В 2.
В същото време банките удължаваха позициите си в марки за сметка на повишената левова ликвидност от падежите на ДЦК през седмица, както и от левовия ресурс, предназначен за касово плащане на пенсии и социални помощи.
Целта на удължените маркови позиции беше печалбата от лихвения диференциал между лихвите по междубанкови депозити в марки и в левове - 3.2-3.3 процента годишно срещу 1.4-1.5 процента.
Спрямо долара левът поскъпна до 1784-1788 в петък от 1818-1822 в понеделник, следвайки кроса долар - марка на световните пазари. Търговията долар - лев се определяше от търсенето и предлагането от крайни клиенти.
От своя страна банките се застраховаха срещу загуби от курсови разлики в резултат на движението на долара спрямо марката на външните пазари с широки спредове лев - долар.
През текущата седмица се очаква стабилизиране на лева на нива около 997 лева и повишено предлагане на марки за плащането на данъци от страна на крайни клиенти в края на месеца.
По-високи такси ще се плащат за връщане на земя
Нова тарифа на услугите, извършвани от поземлените комисии, одобри правителството миналата седмица. Таксите ще влязат в сила веднага след обнародването им в Държавен вестник. За изготвяне на проект за нотариален акт собствениците ще плащат вече по 700 лв. за един имот, за два до четири имота цената става общо 1100 лв., а за повече от четири - общо 1500 лв. Таксата за проверка на изготвените документи от правоспособен юрист остава непроменена - 100 лв. Ако услугата бъде поискана след изтичането на необходимия срок (шест месеца от датата, обявена от поземлената комисия за въвеждане във владение), таксата се заплаща в петорен размер. До момента нотариални актове са издадени на около 13 на сто от подлежащата на възстановяване земеделска земя. Новите такси би трябвало да стимулират хората да побързат с изваждането на документи за собственост. От 300 на 1000 лв. се увеличава таксата за изготвяне на скица на имота, а услугата по вадене на препис от решение на поземлената комисия ще се заплаща по 300 лв. за един имот, общо 500 лв. за два до четири и общо 700 лв. за повече от четири имота. Изготвянето на препис от проект за нотариален акт ще се заплаща по същата тарифа.
Вместо досегашните 100 лв. за заверяване на издадена скица вече ще се плащат 300 лв. за имот. Същата такса от 300 лв. ще се плаща и за презаверяване на скица, от издаването на която са изтекли 6 месеца. При промяна в регистъра на имота и списъка на собствениците ще се заплащат по 600 лв. за всеки имот.
Срещу 500 лв. собствениците ще могат да получат удостоверение с характеристиките (площ, категория, местоположение и начин на трайно ползване) на имота, което е необходимо, за да бъде изготвена данъчна оценка според навия Закон за местните данъци и такси.
За услугите при изработване на план-скица за делба за всеки дял от делим имот ще се плащат по 5000 лв., а досегашната цена на тази услуга беше 2500 лв. За заснемане, трасиране и координиране границите на имота ще се заплащат по 500 лв. за всяка заснета точка. Срещу 1000 лв. поземлените комисии издават на собствениците копие от трасировъчните планове.
Тарифата може да бъде променяна от министъра на земеделието в съответствие с инфлационния индекс на Националния статистически институт.
Частният сектор е доминирал на строителния пазар и през 1997 г. През 1997 г. въведените в експлоатация жилища съгласно Наредба No6 за държавното приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България на Министерството на териториалното развитие и строителство в страната са 7666, което е с 5% по-малко в сравнение с 1996 г., сочат предварителни данни на Националния статистически институт. Завършените жилища в обществения сектор (където основен инвеститор са общините, тъй като държавата се е оттеглила от жилищното строителство) са 2166, а в частния сектор броят им е 5500, или 70% от общото строителство. С 18% спрямо 1996 г. е намалял броят на издадените разрешителни за строеж. За миналата година разрешенията са 10 423, от които 84%, или 8799, са на частни строителни фирми и граждани. През 1997 г. са започнати строежи на 11 234 жилища, което е с 13% по-малко в сравнение с 1996 г. и се обяснява със занижената инвестиционна активност на фирмите. Броят им се разпределя така: 10 253 броя, или 91% от всички за страната, са в частния сектор и 981 броя в обществения сектор. С 30% по-малко от 1996 г. са започнатите общински жилища, чийто брой е 680 за цялата страна. Ниският процент на новото общинско строителство се дължи преди всичко на ограничените финансови възможности на общините, които се наемат с все по-малко нови обекти. Практиката на общините по-скоро е да предоставят вече започнати от тях обекти за довършване от строителни фирми срещу отстъпване на определен брой апартаменти.
Това обяснява и факта, че през миналата година броят на недовършените жилища в обществения сектор е намалял с 10%. Незавършените жилища в частния сектор с натрупвания от минали години са се увеличили със 7%.
Предстоящо
Фонд "Земеделие" отпуска субсидии за изхранване на племенни животни и птици
Целева финансова линия в размер на 876 млн. лв. отпусна фонд "Земеделие" за покриване на част от разходите на земеделските производители по отглеждането на племенни говеда, овце, свине и птици от елитни и родителски стада. Парите се отпускат под формата на безвъзмездна субсидия, която е предназначена за закупуване на царевица за зърно, фуражна пшеница, комбиниран фураж и шрот.
За отпускане на средства от фонда могат да кандидатстват фирми, кооперации и частни производители (физически и юридически лица). Те трябва да имат писмено потвърждение, че отглеждат одобрените за финансово подпомагане животни и птици. Документът се издава от областните управления "Земеделие, гори и аграрна реформа", съгласувано с регионалните служби по селекция и репродукция в животновъдството. За птиците се изисква съгласуване и с управление "Животновъдство" при земеделското министерство и Института по птицевъдство в Костинброд. Не могат да ползват пряка субсидия производители, които отглеждат кокошки носачки и пуйки до 120-дневна възраст.
Размерът на субсидията се определя на бройка животни и птици (вж. Таблица 1). Стопаните, които получат средства по тази финансова линия, поемат задължението да запазят племенните животни и птици в определени срокове (вж. Таблица 2). Срокът започва да тече от датата на сключване на договора.
Договарянето и усвояването на средствата ще се извърши до 31 март т.г. Всеки кандидат трябва да представи в Областното управление "Земеделие, гори и аграрна реформа":
Пълната документация на кандидатите се проверява и завежда от експерта на фонд "Земеделие" на областта и след това се изпраща в централното управление на фонда за сключване на договора.
Ако договорената сума надхвърля 10 млн. лв., ще се изплаща на два транша. Шейсет процента от средствата ще се изплатят до края на февруари, а остатъкът - до края на март. Субсидията ще се изплаща без ДДС, когато земеделските производители са регистрирани по Закона за ДДС.
Сумите ще се превеждат на кандидатите с платежно нареждане по банкова сметка в срок до 10 дни след представяне на документи за покупка на царевица, пшеница за фураж, комбиниран фураж и шрот (шрот само за юници и шилета). За целта във финансово-счетоводния отдел на фонд "Земеделие" земеделските производители трябва да представят:
Ако земеделският стопанин не изпълни уговорката за запазване на племенните животни и птици в определените срокове, ще трябва да плати за всяко изгубено животно размера на отпуснатата субсидия. На всяка половин година получилият субсидия представя в регионалните служби по селекция и репродукция в животновъдството декларация по образец за броя на племенните животни и птици, които отглежда.
Табл. 1 - Норматив за субсидиране на животни и птици.
Държавен вестник
ПРЕДСТОЯЩИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ
Накратко
Рязко се повиши цената на среброто
През изминалата седмица цената на среброто отбеляза ръст от 25%, за да достигне в четвъртък най-високото си равнище от девет и половина години насам - 7.81 долара за тройунция. В абсолютно изражение това е нарастване с близо един долар за тройунция. Причината за драстичния скок на цената на благородния метал са крупните покупки на инвеститори, предизвикани от новината, че милиардерът Уорън Бъфет е излязъл на дълги позиции в размер на 129.7 млн. унции сребро, което е 20% от световните годишни доставки на сребро.
Пада износът на зърно от ЕС.
В периода 1 юли 1997 г. - 3 февруари 1998 г. изнесеното от ЕС количество зърно е намаляло от 19.258 на 15.258 млн. тона спрямо същия период преди една година. Според официални данни от страните - членки на ЕС, по-ниският износ на зърнени култури от 20.7% се дължи главно на спада на износа на ечемик и пшеница съответно с 68 и 21.4 на сто. За тези седем месеца Европейският съюз отчете нарастване на износа на пшенично брашно от 46.8%.
Кризата в Залива повиши световните цени на суровия петрол.
Само за една седмица в резултат на заплахата от американски военен удар срещу Ирак цената на суровия петрол се повиши с повече от 2 долара за барел. В петък сделките за доставка на суров петрол през март се сключваха на нива от 16.88 долара за барел, или с 21 цента повече от сделките, сключвани в четвъртък. Според дилъри през следващата седмица търговията със суровината ще се осъществява при ценови равнища в интервала 16.50 - 17.00 долара за барел. Психологическата долна граница от 16.50 долара за барел може да бъде достигната, в случай че ООН одобри предложението на главния секретар на организацията Кофи Анан настоящата квота за продажба на иракски петрол от 2 млрд. барела на всеки шест месеца, съгласно условията на бартерната сделка храна и медикаменти срещу петрол, да бъде увеличена до 5.26 млрд. барела.
Цената на каучука в Шри Ланка остава непроменена.
Според аналитиците ефектът от стачката на 400 000 работници в каучуковите плантации в Шри Ланка върху цената на суровината ще бъде нищожен. Като основна причина се сочи липсата на производствена активност през зимния месец февруари. Данни на централната банка на страната сочат, че през първите 11 месеца на миналата година производството на каучук се е повишило с 2.1% спрямо същия период на 1996 г., достигайки 103.44 млн. кг. Макар и неголеми, формираните от това нарастване запаси са достатъчни да посрещнат търсенето на каучук през идните два месеца и по този начин да не бъдат допуснати големи флуктуации на цените.
Пада търсенето на захар в Азия.
Вследствие на липсата на търсене търговията на азиатския пазар на захар остана слаба. Според търговците най-крупният потребител на захар и традиционен купувач в региона, Китай, ще се въздържи от големи покупки в резултат на добрата реколта в страната през 1997 г. Последната по-голяма сделка бе сключена в края на януари, когато Южна Корея закупи 12 000 тона тайландска захар. Много вероятно е вялата търговия в Азия да има за резултат спад на световните цени на захарта.
Срокове
Частно практикуващите медици трябва да се пререгистрират
На 11 февруари изтича срокът, в който действащите в момента специалисти на частна медицинска, стоматологична и зъботехническа практика трябва да се пререгистрират в съответствие със Закона за народното здраве.
Пререгистрацията се извършва в общините. В закона не е посочено категорично какви точно документи се изискват в този случай. Изброени са само книжата, необходими за регистрация на частно практикуващите лекари, стоматолози и зъботехници. Това поражда различно тълкуване на въпроса какви формуляри трябва да занесат медиците в общината.
Практиката показва, че общинските служби изискват записаните в закона документи за регистрация. В такъв случай трябва да се представи удостоверение за трудов стаж или документ, удостоверяващ упражняването на професията. Иска се заключение от органите на Държавния санитарен контрол, ако е открит частен кабинет. Необходимо е и свидетелство за съдимост.
Съвършено ново е изискването да се представи удостоверение за придобита специалност. Досега този документ не бе сред задължителните за регистрация на частно практикуващи лекари и стоматолози. Законът за народното здраве обаче поставя категорично условие за придобиване на специалност, в случай че докторът иска да практикува частно акушерство и гинекология, уши - нос - гърло, очни болести или други т.нар. тесни специалности. В случай че няма специалност, лекарят пак ще бъде пререгистриран, но в издаденото му по този повод свидетелство ще бъде записано, че има право да упражнява частна практика по обща медицина.
Новост в документите е и специалното удостоверение, че частно практикуващите лекари или стоматолози са вписани в регистъра на районната колегия на Българския лекарски съюз, съответно на Българския стоматологичен съюз. То се издава по образец от двете съсловни организации. Досега при регистрацията се изискваше само становище от браншовите съюзи.
Практиката показва, че лекарите, стоматолозите и зъботехниците плащат такса за пререгистрацията, която е еднаква с таксата за регистрация. За София например сумата е 1960 лв. Ако не се пререгистрират, частно практикуващите лекари, стоматолози и зъботехници ще нарушат разпоредбите на Закона за народното здраве. В този случай се предвиждат санкции от 500 до 15 000 лв., а при повторно нарушение - от 14 000 до 30 000 лв. От общините обаче твърдят, че няма да спрат да пререгистрират частно практикуващите медици и след определения в закона срок.
Средната работна заплата за четвъртото тримесечие на 1997 г. е 177 280 лв. Средномесечната работна заплата за четвъртото тримесечие на 1997 г. в държавните и общинските фирми и в бюджетните организации е 177 280 лв. (срещу 160 121 лв. за третото тримесечие), съобщи Националният статистически институт. За бюджетната сфера тя е 117 302 лв., а в материалното производство - 218 568 лв. Средномесечното възнаграждение за октомври-декември м.г., включващо годишните премии, е 191 461 лв., в бюджетната сфера - 134 781 лв., а в стопанските предприятия - 230 369 лв. Само за декември 1997 г. средната работна заплата в държавните и общинските фирми и в бюджетната сфера е 191 007 лв. и е с 16 214 лв. повече от средното възнаграждение за ноември. Традиционно най-високо платени са заетите с производство на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво - средното им възнаграждение през декември м.г. е 531 493 лв. Над 300 000 лева средно месечно за декември са получили металурзите, заетите с производство и разпределение на електроенергия, газ и вода (333 589 лв.), на химикали, химически продукти, синтетични и изкуствени влакна (300 736 лв.), работещите във финансови, кредитни и застрахователни институции (320 094 лв.).
Средномесечна декемврийска заплата над 250 000 лв. отчитат заетите с добив, обогатяване и брикетиране на въглища, добив на нефт и газ (268 671 лв.), добив на кариерни материали и минерални суровини (293 039 лв.), с производство на транспортни средства (260 568 лв.), с ветеринарна дейност (267 280 лв.).
Традиционно ниско е заплащането на лекарите - със среднодекемврийска заплата от 110 663 лв. Последни в редицата са заетите с комунални дейности и битови услуги. Намаление на средната заплата през декември в сравнение с ноември отчитат работещите в отраслите добив и обогатяване на метални, ураниеви и ториеви руди и производство на изделия от неметални минерални суровини.
Международните кредитни карти вече са достъпни и за българи
В България Eurocard/Mastercard може да се ползва чрез всички банкомати, а VISA - чрез апаратите на ОББ
От началото на годината повечето банки - издатели на дебитни карти, имат нови такси при теглене на пари от банкомати. Чрез дебитни карти от автоматични устройства могат да се теглят пари в брой или пък да се плащат стоки, но само до размера на наличността по банковата сметка, открита при издаване на картата.
Таксите по транзакциите с дебитни карти са политика на различните банки - издатели на дебитни карти (виж таблицата). В тях би трябвало да се калкулира и таксата от 75 лв., която БОРИКА (Банкова организация за разплащане с използване на карти) взима от банката - издателка на картата, при теглене. До Нова година таксата на БОРИКА беше 25 лв. за едно теглене.
В момента половината от банките поддържат таксите си над цената, която БОРИКА им събира, а други са около и под таксата на националния картов оператор. Атрактивността на дебитните карти не може да се измерва само с такси и комисиони. Картовите сметки не се откриват със спестовна цел, а по-скоро дават удобството да не се носят пари в брой, както и парите по тях лесно да се теглят при нужда.
Дебитна карта се издава след откриване на банкова сметка по дебитната карта (картова сметка). Парите по картовата сметка се олихвяват. При ниския в момента годишен лихвен процент по разплащателните картови сметки лихвата на практика се губи от таксите при теглене. Например, ако картова сметка се олихвява с 0.5 на сто годишно, месечната лихва е 0.042 на сто. При 100 000 лв. на дебитна карта месечната лихва по сметката е 42 лв., което е под таксата за едно теглене.
В банковата организация за картови разплащания влизат всички финансови институции, които са получили лиценз за издаване на дебитни карти от БНБ. Банките, които в момента имат разрешение за картоиздаване и са сключили договори с БОРИКА, са Обединена българска банка, ДСК, Първа инвестиционна банка, Булбанк, ТБ "Кредитекспрес", Българска пощенска банка, ТБ "Биохим", Централна кооперативна банка, Първа източна международна банка, Юнион банк, Хебросбанк. Последните три банки обаче все още нямат инсталирани банкомати и ПОС и не издават карти. Пощенска банка разполага само с един банкомат, ТБ "Биохим" с два. На тези банки също им предстои да започнат да издават собствени карти. "Биохим" ще пусне дебитни карти за граждани със символа на БОРИКА най-късно от средата на април, обясниха от банката. Подобни амбиции за издаване на карти, но най-късно до края на годината, имат и от Пощенска банка. Общият брой на инсталираните банкомати в страната в началото на февруари е 118, като в скоро време ще бъдат включени в мрежата още 35 банкомата, закупени от ОББ. ПОС-устройствата в търговски обекти, хотели и на гишета на банки са 75. Използваните дебитни карти са 65 333, сочи статистика на БОРИКА. Общата сума на изтеглените пари с дебитни карти е 6.057 млрд. лв. Работата на лицензираните банки картоиздатели в мрежата на БОРИКА позволява собствениците на карти на дадена банка да могат да теглят пари от банкомати на друга банка на цялата територия на страната. Безналични разплащания с дебитна карта могат да се правят през т.нар. ПОС терминални устройства. Те обикновено се инсталират в търговски обекти, при което с дебитната си карта картодържателят може да плати покупката. През ПОС-терминал пари в брой могат да се теглят на гишета на банки, които са снабдени с ПОС-устройства. В тези случаи таксата за теглене от ПОС е равна на таксата, която се удържа, ако парите се теглят от банкомат. В някои търговски обекти с ПОС-терминали също могат да се изтеглят пари в брой, при което се събира комисиона, която не е регламентирана и най-вероятно е въпрос на договорка между банката и търговците, които работят с ПОС-устройството й.
Кредитните карти позволяват по електронен път да се плащат стоки и да се теглят пари в брой. При това сумите, които могат да се ползват чрез картата, надвишават (в рамките на разрешен от банката възобновяем кредит - овърдрафт) наличната сумата по банкова сметка на кредитната карта.
В момента в България се издават два вида международни кредитни карти - Eurocard/Mastercard и Дайнърс клуб. Булбанк и Пощенска банка са в подготовка за издаване на VISA кредитни карти.
В България кредитните карти VISA може да се ползват за плащане в обекти, където има логото на VISA, като те се обработват ръчно (с т.нар. импринтери) или за плащане чрез ПОС-терминалните устройства на Пощенска банка. Другата възможност е да се изтеглят пари (в левове) чрез банкомати на ОББ.
До края на месеца Пощенска банка възнамерява да снабди с ПОС по-големите търговски обекти и хотели от веригата на Балкантурист. Институцията ще организира терминалите в собствена мрежа, различна от тази на БОРИКА. Това на практика означава, че ПОС-устройствата на Пощенска банка засега ще могат да се ползват само за международните кредитни карти на VISA и няма да приемат дебитните карти на БОРИКА и други международни кредитни карти.
През септември м.г. Българска пощенска банка и Булбанк започнаха да обслужват финансово плащанията по международните кредитни карти на международната картова организация за разплащания VISA, т.е. банките станаха плащащи банки. Оттогава плащанията се потвърждаваха между банката и търговците с т.нар. телефонна връзка, което се реализира по следния начин: Търговецът снема отпечатък от картата върху хартиен носител (слип). С телефонно обаждане в банката, която поема (акцептира) финансово плащанията, продавачът иска потвърждение на плащането. Плащащата банка проверява в авторизационните центрове на VISA за наличностите по сметката на картодържателя и дава разрешение на търговеца за приемане на плащането. След като плащането е извършено, продавачът изпраща ваучерите в банката, която обслужва VISA-картите. А тя, получавайки парите от банката на картодържателя, заверява сметката на търговеца. Обикновено търговецът получава парите в рамките на една седмица.
"От началото на годината БОРИКА е сертифицирана за авторизации на VISA kaрти", съобщи Александър Матрозов - управител на БОРИКА. Това означава, че от банкомати или ПОС-терминали на банки, които са в мрежата БОРИКА, ще може да се тегли (плаща) с международните карти VISA. Това ще са банкомати и ПОС само на банки, които имат специално разрешение от VISA за извършване на подобни операции. Официално досега само ОББ е получила подобно разрешение, а в близко бъдеще се очаква да се включат и устройствата на Булбанк.
От края на 1996 г. банкоматите и ПОС-устройствата, които са в мрежата на БОРИКА, започнаха да приемат международните кредитни карти Eurocard/Mastercard на EUROPAY. Обединена българска банка пое плащането на транзакциите с тези карти.
От лятото на миналата година ОББ започна да издава международни кредитни карти за българи. ОББ предлага три вида международни Eurocard/Mastercard кредитни карти - масова, бизнес, златна. Видът на картата зависи от типа на клиента, както и от размера на гаранционния депозит, с който трябва да се обезпечи издаването на всяка карта (виж таблицата). Представителите на фирми обикновено се насочват към бизнескартата, обясниха от ОББ. Кредитна бизнескарта не се издава на физически лица, освен ако не са еднолични търговци. За граждани се издава масова кредитна карта, с която може да се плаща при пътувания в чужбина или да се теглят пари от банкомати (в местна валута). За всеки конкретен кандидат за карта банката прави необходимите анализи и преценява дали да издаде или не кредитна карта.
Картовата сметка по кредитната карта се открива в щатски долари след внасяне на минимална сума от 500 долара, която остава и минимален неснижаем остатък по картата. Притежателите на кредитни карти при недостиг на средства по картовата сметка могат да използват овърдрафт (или възобновяем кредит). Сумата по разрешения кредит е в размер до 70 на сто от размера на гаранционния депозит (виж отново таблицата). Главницата на кредита се олихвява с лихвен процент от 12 на сто годишно. Издължаването на основната сума по кредита може максимално да се разсрочи до 1 месец след изтичане на срока на картата (картите важат за една година). Лихвите по ползвания кредит се начисляват всеки месец и плащането им трябва да се извършва до 10-о число на следващия месец. При забавяне на плащането на дължимите лихви картодържателят плаща неустойка от 0.05 на сто на ден за всеки ден просрочие.
Заедно с размера на разрешения кредит ОББ определя и размер на т.нар. неразрешен кредит, но в рамките на приетия размер за всяка от трите вида карти. Ако картодържателят надвиши сумата по договорения кредит и няма просрочени лихви, кредитната институция блокира използването на картата и приканва длъжника да си погаси задължението. Неразрешеният кредит се олихвява с 23 на сто годишен размер. Ползвателят на неразрешен кредит не се приканва от банката да плати задълженията си по него в случаите, когато до момента има просрочени лихви по разрешения кредит. В този случай автоматично се пристъпва към служебно събиране на вземанията от обезпечителния (гаранционен) депозит. Гаранционният депозит е определен така, че да може с него банката да бъде удовлетворена и при непокриване на разрешен и неразрешен кредит.
Кредитни карти издава и фирмата Дайнърс клуб България, която има лиценз да издава карти от името на "Дайнърс клуб интернешънъл". В България с международните кредитни карти на "Дайнърс клуб интернешънъл" може да се плаща в левове или във валута в авиобюрата и столичния хотел "Шератон", където има монтирани ПОС на фирмата.
Картите Дайнърс клуб са четири вида. Корпоративна карта се издава на служители на големи фирми; бизнескарта - на търговци, които вече имат лична карта; лична карта и семейна. Последната се издава безплатно, без за нея да се внася депозит, а се ползва депозитът по вече съществуващата карта на член от семейството. По принцип за всяка карта картодържателят внася депозит в долари, който фирмата използва, в случай че отпуснатият кредит не се издължи. Размерът на гаранционния депозит е различен за отделните карти. При издадена една корпоративна карта за дадена фирма - 5000 долара, за бизнескартата - 2500 долара и личната - 1000 долара. Практика на фирмата е размерът на кредита да се определя от изпълнителния директор. По кредита не се дължи лихва според условията на фирмата издателка.
Два пъти месечно фирмата изплаща на картодържателя извлечения за дължимите суми и го приканва в срок от 8 дни да се разплати. След този срок се начислява наказателна валутна годишна лихва от 23 на сто. Издаването на корпоративни и бизнескарти струва 150 долара, личната - 100 долара, за семейната не се плаща нищо.
Мултигруп и Веска Минкова* на път да обезглавят БНР
Коруджиев: Тревога! Мултак в радиото!!!
Без друго хаотичната ситуация в държавните електронни медии заплашва да достигне нови върхове след последните решения на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ). Някои негови членове вдигнаха мерника на избрания двайсет дни по-рано от тях шеф на националното радио Александър Велев и започнаха да се борят главата му да падне. Той пък твърдо е решил да отбранява заетия от него медиен рубеж на "Драган Цанков". Източник от БНР довери, че в държавната медиа се обмисля вариант, ако НСРТ не одобри предложените от Велев ръководни органи, решението им да се оспори пред Върховния административен съд.
Според Закона за радио и телевизия медийният съвет има две основни правомощия спрямо ръководствата на двете държавни медии - да избира генералните им директори и да утвърждава предложените от така избраните генерални директори управителни и програмни съвети на БНТ и БНР.
В началото на миналата седмица Александър Велев представи в НСРТ своите номинации за членове на ръководните тела в БНР. Медийният съвет обаче не ги прие (нито ги отхвърли), а върна предложението за доработване. В него липсвали имена на изявени журналисти, допринесли за възхода на радиото, и хора от екипа на Лили Попова, бяха мотивите на седмината медийни стратези. Малко по-късно се оказа, че един от предложените за член на управителния съвет е бил включен в списъка без неговото знание и съгласие.
В края на миналата седмица ситуацията се нажежи, след като НСРТ отказа за втори път да утвърди ръководните тела на БНР. Медийните корифеи отново отложиха гласуването с официалния аргумент, че искат писмени декларации за съгласие от предложените кандидати. "В понеделник ще стане ясно дали г-н Велев ще бъде генерален директор на БНР", каза в прав текст Александър Томов. Според него не е изключено националният съвет да даде шанс на Велев. Председателят на съвета обаче не е сигурен, че той ще оправдае този шанс.
