Първата зоологическа градина на Балканите е made in България с указ на княз Фердинанд. Първият й безсловесен обитател е черният картал (вид орел). Компанията се разраства и с други пернати, слабост на монарха-орнитолог. През 1908 г. от едно изложение в Чикаго пристига един алигатор, лъвовете се нанасят след Първата световна война и така, докато се съберат почти всички герои от басните на Крилов.
Днес в България има 24 зоокъта. Най-голям е столичният зоопарк с 1530 животни. В постановление на МС за по-нататъшното социално-икономическо развитие на гр. София от 1971 г. се споменава, че "трябва да се пристъпи към построяване на сгради за Държавен съвет, драматичен театър "София", паметник на Ленин, нова жп-гара и зоопарк".
Соцстрастта да се лее бетон е запечатана дори в действащата зоологическа градина. Тя е върху 280 декара, като само 80 от тях са застроени. Животинките са обречени на теснотия още когато са наливани основите - клетките са малки, за сметка на алеите за манифестации и бункерите в мечешка услуга.
Около зората на демокрацията актуална тв-рубрика показа горди граждани на излизане от зоопарка в кв. "Витоша".
"Зоологическата градина е чудесна. Голямо е, пространството е решено много добре, има рикши. Само дето няма животни", каза тогава посетител, изтъркал един чифт обувки, за да види етапите на биоеволюцията.
Старата зоологическа градина на "Толбухин" беше по-зелена и по-уютна. В новата обаче "дишат" републикански рекорди.
"За миналата година имаме родени 270 живи, вече отгледани животни. Това е урожай, какъвто зоологическата градина не е имала досега. За пръв път в историята на зоопарка се раждат цивети (хищници, малко по-големи от котка), при това два пъти. От 1964 г. насам за пръв път се родиха лъвове. Родиха се и тигри, което се случва за пръв път от 110 години", тегли чертата директорът на зоологическата градина д-р Иванов.
Косматите уникати от сектор "Хищници и примати" съжителстват с представителите на още три зооотдела - "Тревопасен", "Птици" и "Терариум, аквариум, инсектариум".
Преди време зоопаркът дал тор на ботаническата градина, като срещу това получил цветя и екзотични растения. Сега собствената флора бълва декори за "къщите" на змиите и гущерите. Между другото влечугите са на мода в България. Кражбата пък е евъргрийн. Ето защо преди седмица злосторници решили да задигнат от парка със специално предназначение мрежест питон и боа-удушвач. "Хващат се много лесно, защото са малки - около метър и петдесет. Защо не ми откраднат плюещите кобри или гърмящите змии", коментира д-р Иванов. И двете пълзящи с раздвоен език били миналогодишен подарък от Германия.
По принцип има три международно утвърдени правила за попълване на колекцията в дадена зоологическа градина. Закупуването на мърдащи експонати е почти прашасал вариант за нас. Софийският зоопарк е на подчинение на столична община. "Бюджетът за 1997 г. беше 430 млн. лева, за тази сме поискали 981 млн. лева, но не знам дали ще ги одобрят", каза директорът на менажерията. Все пак кметството предвижда някакви средства за "нови муцуни". Един от "селекционерите" на зоотбора каза, че скоро трябва да пристигнат мармозетки (вид маймуни) от Цюрих и пратка влечуги от Гърция. Другата възможност е захранването с животински видове на добра воля от други зоозаведения, които имат намножени голямо количество животни. Последният начин е предоставяне на животно на размножителен заем - "даваме го, подписваме договор с другата зоологическа градина в другата страна, като се фиксира клауза, че първото или второто поколение ще получим ние", поясни директорът на зоопарка.
"Щяхме да пращаме Цура в Македония "на сватба", но научихме, че там условията са лоши, и предпочетохме да не рискуваме. Сега чакаме да ни доведат един хипопотам от Полша", разказа обичлив служител. Цура е малка хипопотамка, "дете" на Драгомир Драганов. Случаят не е частен - вече 25 животни имат двукраки "родители".
Става въпрос за нововъведението на д-р Иванов.
Подписва се договор между "осиновителя" и зоологическата градина. Осиновителят има право да се грижи, да подпомага материално, с труд, храна или медикаменти животното. Всеки помага с колкото и каквото иска. Ние пък прилагаме неговите идеи за аранжировка на клетката", обясни директорът. Хрумването дошло, след като служители на немското посолство пожелали да се грижат за мечките. Иначе за месец и половина след "осиновителската" премиера са събрани 6 млн. и 300 хил. лева кеш. "Хората продължават да идват, 120-о СОУ осинови черната пантера, гепардите също са осиновени, детският спортен клуб "Септември" осинови трите вълчета, списание "Обичам те, животно" също има осиновено животно, а вчера осиновиха порчето", изреди д-р Иванов.
Зоологическата градина има и други фенове, готови да й дадат рамо - "в момента преговаряме с "Мобилтел", които биха финансирали правенето на клетки за новородените тигри. Те искат само животните да са кръстени на тяхно име", известиха от администрацията на зоопарка. Нищо чудно така, след таралежите Синди и Кати, да се появят
Ще бъде полезно, ако ВИС-2 или Мултигруп, да речем, отпуснат малко средства за месоядните си "фирмени знаци".
Още неприключилата финансова ревизия в столичния зоопарк извадила на бял свят малко странно меню на зверовете при предишното ръководство. "На слона - палачинки с банани, свински шол за тигрите, телешки шол - пак за тях, свинско обезкостено, бут обезкостен", облиза се запознат с документите. "Като дойдох, нямаше дажбени таблици - може да храниш с тонове, може да храниш с грамчета", потвърди д-р Иванов, който е зоошеф от три години.
"С едната ръка взимат храна, с другата те дерат", оплака се зооработник от маймуните. Миналата седмица те обядваха с праз лук. Роднините на Тошко Африкански били тарикати, коварни и хитреци. Ако имаме нещо общо с тях, то със сигурност е коварството. Инцидентите с умишлено умъртвени животни са доста срамни.
В самото начало на 90-те години загина единственият жираф - в ловешката зоологическа градина. Говори се, че група юнаци го напръскали със спрей за самозащита, той се срутил с надути очи, а те това и чакали, за да го транжират и консервират. Сред натръшканите с отрова твари били няколко сърни, павианът Стефчо, камилата. Два дни след 4 февруари миналата година от софийския зоопарк изчезнали папагали - авторът на посегателството - студент, бил хванат. Няма информация, но е вероятно паметливите птици да са трябвали на младежа, за да му повтарят "обществения договор".
Най-старото животно в столичния зоопарк е слоницата Зита. Тя е дошла от германски цирк преди повече от 50 години. Лелката с хобот пази мили спомени от под купола. Докато другите похапват, тя танцува на долитащата от ВЕФ-а мелодия. От време на време, като реши да си припомни как се прави номер на един крак, Зита пада в трапа. "Последното лошо падане беше преди няколко години. Вадихме я с пръчки и въжета. Най-много обаче помогна Савитри - другата слоница."
Виждам слабост на правителството в кадровата политика
Вицепрезидентът Тодор Кавалджиев пред "Капитал"
Г-н Кавалджиев, как оценявате събитията от 4 февруари 1997 година по-късно?
- Четвърти февруари значи много за България. За мен това е преломна дата. На 4 февруари показахме, че сме народ, политиците ни показаха, че има политици в България. Няма българин, който да не е доволен от обстоятелството, че напрежението, което се беше създало, опасността от взрив, която грозеше страната ни, се преодоля по цивилизован, мирен начин. Само хора, които поставят своите лични или теснопартийни интереси над интересите на България, могат да изразяват друго мнение. За мен 4 февруари е край на безпътицата и начало на едно гражданско общество, начало на демократични процеси, които, уверен съм, ще станат необратими.
Според вас имаше ли алтернатива това, което се случи?
- Алтернатива имаше, но тя беше много грозна и много страшна, т.е. ръководството на БСП да беше се запънало "йок, искаме втори кабинет", последствията от което щяха да бъдат непредвидими. За всеки трезвомислещ българин такова решение беше много страшно.
Защо според вас ръководството на БСП още не е категорично, не е единно в оценката си за решението, което Николай Добрев взе тогава?
- Ръководството не е единно, защото БСП още не е станала една нормална, демократична организация. В нея още кипи, както в неизкипялото вино през есента. Там стават процеси, които тепърва ще разберем накъде ще избият. Още повече БСП - наследница на БКП, носи отговорност за това, което стана в България, за поредната национална катастрофа. Тя не намери сили да се извини на този народ, тя се страхуваше, че ако отстъпи, едва ли не комунистите в България ще бъдат окачени по стълбовете, ще бъдат избити. Но както видяхте, това не стана. Нито на един комунист или социалист не падна косъм от главата. Защото тези, които дойдоха след тях, са отговорни политици и мислят за България. Така че БСП, докато не признае, и то единодушно, вината си пред България, няма еднозначно да даде своята оценка на 4 февруари.
Как оценявате политическото развитие на ситуацията, реформите година след това, дейността на правителството, ролята на президентската институция?
- Политиката, която провежда новото правителство, новото мнозинство, президентската институция, е единствено правилната политика, която България би трябвало да води за момента. Новото мнозинство, новото правителство има и желанието, и волята да проведе реформата, каквато воля и желание нямаше предишното правителство на БСП, а и всички правителства след 1989 г. И вие виждате, големите политически лидери на Европа, на САЩ, на Канада вече се произнасят малко по-другояче за България. Правят се опити, особено след въвеждането на валутния борд, за стабилизация на финансовата, на банковата ни система, което също е много решаващо условие. Тук се забелязват първите кълнове на стабилизация, което е радостно. Това се вижда от всички. Спомнете си гладната зима на миналата година - макар че и днес хората мизерстват в голямото си мнозинство, но все пак има една надежда. Народът вижда, че друга алтернатива няма. Това е единственият път за България, ако искаме да излезем от кризата, да се отлепим от дъното. Оптимист съм, че следващата, по следващата година вече ще започне известен ръст на производството, стабилизация, първите успехи в борбата срещу престъпността. Защото, за да привлечем чужди инвестиции, свежи пари в България, без които икономиката не може да тръгне, е необходима стабилност. Изгубихме цели седем години в лутане, сега вече разбрахме посоката и в тунела се вижда малка светлинка, която, надявам се, след време ще стане един голям отвор, през който България ще излезе на горната земя, както се казва в приказките.
Има ли нещо в политическата действителност днес, от което сте разочарован?
- Виждам слабост на днешното правителство в кадровата политика. Просто не можем винаги да намерим най-подходящите хора, които трябва да поставим на съответните места. Тревожи ме корупцията, която е завладяла почти всички етажи на властта, и ако искаме да се преборим с престъпността, която е посестрима на корупцията, трябва да търсим честни и почтени хора, които да мислят не за себе си - как бързо да забогатеят, а да мислят за България, за народа ни. Това е една от слабите страни на правителството на ОДС. То няма и достатъчно опит - то пътьом набира опит, няма и рутинирани, подготвени кадри. Та тук са моите критики и забележки. Трябва всички добронамерени, честни и почтени българи да се хванат за ръка и да отпочнат борба не само срещу престъпността, срещу корупцията, срещу извращенията, които за съжаление надолу са масово явление. Например връщането на земята. Аз съм непрекъснато из страната - отвсякъде има недоволство. Сериозно се съмнявам, че реформата в земеделието ще завърши успешно тази година, както г-н министър Върбанов обича често да говори. Обичам хората, които по-малко говорят, а повече работят.
Как гледате на процесите, които текат в БЗНС?
- Както няма алтернатива на демократичната общност в България за спасението на България, така единството в БЗНС няма алтернатива. И тези, които го разцепиха на толкова много парчета, носят историческа отговорност и рано или късно ще бъдат наказани за това, т.е. историята ще ги заклейми.
Как започва денят на един вицепрезидент?
- Сутрин пристигам обикновено в 9.15. Набързо, около тридесет-четиридесет минути, разгръщам пресата. Нямам време да чета - гледам заглавията, ако нещо ми направи впечатление, го чета. Правя кратко съвещание с началника на кабинета. В 10 часа започват моите ежедневни срещи с хора от страната, с чужди делегации, с групи от творческите съюзи. Обявих своите телефони на няколко пъти по радиото и по телевизията, хората в страната ги знаят и десетки хора на ден искат да ме посетят. Разбира се, аз не мога всички да ги приема и затова и графикът ми се прави две седмици напред и е винаги запълнен. И цял ден слушам болките и оплакванията на хората. Те са недохранени, безработни, не им стигат парите, пенсиите им са ниски и проблемите се въртят все тук. Аз съм човек, който поема и чуждата болка - тя става моя и вечер се връщам много изморен, че не мога да помогна на всички. Вечер, обикновено в края на работния ден, ходя по изложби, разни други културни мероприятия, представления. Аз съм най-чест посетител и на операта, и на Народния театър, и на Музикалния театър. Член съм вече на над 20 фондации, които са с духовни и културни цели. Под моя егида стават изключително много мероприятия. Правих няколко кръгли маси по проблемите на земеделието, на помилванията, които са мой прерогатив, по въпросите на гражданството, и то на много високо ниво, със специалисти от съответните ведомства. В същото време обикалям страната. За тази година почти нямам свободен ден. Все съм на път. Гледам да съм по-близко до хората, защото един политик, общественик, ако се откъсне от проблемите на хората, не може да върви напред. Най-автентична информация човек получава от живите срещи с хората, защото те не знаят да лъжат. Те нямат някакъв интерес да се подмазват на големеца, а си казват истината. Такава информация на мен ми е изключително много полезна в моята работа, за да не залитна или да не се заблудя, че нещата нещо са много добре, а то всъщност да не е така. Защото, за да вземе човек едно управленско решение, е необходима обилна информация. Без нея решението няма да бъде ефективно, няма да бъде най-правилното.
А споделяте ли тази информация с президента, с представители на изпълнителната власт?
- Разбира се. Аз веднага задействам. С президента всеки понеделник правим оперативна среща - с него и с всичките секретари, и там всеки казва информацията, до която се е добрал. Често имам и лични срещи с президента и го осведомявам за тези неща. Нещо повече - аз правя срещи и с министър-председателя, и с министрите и други ръководители на институции. Всички въпроси, които ми се поставят из страната, аз веднага ги отправям до съответните ведомства. Или викам тук съответните отговорни лица, или по вътрешната поща ги изпращам с резолюция да намерят най-правилното решение.
Още по време на предизборната кампания казахте, че като опит и характер се допълвате с Петър Стоянов. Как реализирате това сцепление на практика?
- По кардинални, важни въпроси, по които президентът трябва да вземе най-правилното решение, а в случая не се касае само за президент, а и за правителство, аз съм казал своето становище, което е плод на дългогодишния ми опит. Трябва да призная, че политиците на България са нови, много от тях нямат натрупан опит, често имат склонност да избият в една или друга посока, в изсилване. Аз съм от тези, които със своето умерено становище гледам да балансирам нещата, да ги успокоя. Така че в този смисъл се допълваме с президента.
Търсена ли е тази разлика в имиджа на президента и вицепрезидента?
- Никой не може да каже сега какъв е моят имидж, тъй като агенциите, които се занимават с допитването до общественото мнение, избягват да слагат моето име. Всъщност аз не държа на това. За мен по-важно е как ме посрещат хората и тези, които идват при мен, т.е. обикновените хора дали са доволни от моята дейност. Та не ни пречи нищо с президента. Ние говорим с един език и мислим по един и същ начин.
Чувствате ли се пренебрегнат на моменти?
- Никога не съм казвал това. Говорил съм за едно фрапиращо информационно затъмнение. Но оставям това на съвестта и морала на виновните за това. Това е техен проблем, не мой! Масмедиите не отразяват не достатъчно, да не кажа никак моите прояви, а те са многостранни.
Как си обяснявате недостатъчния интерес към вашите изяви?
- Не. Интерес към моите изяви има, но това е направо поръчка на някой си да не отразяват същите. Имам информация, че отнякъде на журналистите им се пречи да отразяват моята дейност. На някои не им се иска да се утвърждава тази институция - вицепрезидентската. Може би мислят, че може да мине и без нея, но това е проблем на тези, които го правят.
Доколко е проблем това, че като вицепрезидент не наследихте никого?
- Така е. При мен нямаше приемственост. Аз нямаше от кого да приема. И ако ви кажа... аз дойдох в този кабинет, откъдето преди две-три години беше излязла г-жа Блага Димитрова. Нямаше кой поне мъничко да ме въведе в работата. Но смятам, че с тази едногодишна дейност, доколкото мога, защитих институцията и създадох някакъв имидж. Поне хората така се изказват.
Интервюто взе Ива РУДНИКОВА.
Татарчев шамароса МВР с операция "Призовка"
Шпиономания разтресе МВР и Главна прокуратура. Обвинител номер едно отново извади на бял свят скандала около лансирания от службите на Бонев мулташки опит за заговор срещу правителството (или "обикновено пиянско сборище" според друга оперативна версия), който събра в Боровец шефа на "Мулти" Илия Павлов, лидера на ДПС Ахмед Доган, главния прокурор Иван Татарчев и (според МВР) криминално проявени лица. Този път обаче разкритията около заверата работят в полза на прокуратурата. "Служители на НСС са привиквали участници в срещата в полицейски участъци с призовки на НСлС и са ги принуждавали да свидетелстват срещу мене", обяви Иван Татарчев в сряда.
Какво обаче се крие под абревиатурите НСС и НСлС? Въпреки че двете съкращения се различават само по една буква (и то малка) аналогията между тях е като между компютри и компоти. НСС всъщност е Националната служба "Сигурност" - контраразузнавателен орган на МВР, който наследи Второ главно управление на Държавна сигурност. Службата е към изпълнителната власт, занимава се със залавяне на шпиони и предотвратява опитите за насилствено променяне на конституционния ред в страната. НСлС, или Националната следствена служба, е орган със съвсем други функции. Тя е в рамките на съдебната власт и е орган на предварителното производство. Тънката разлика между НСС и НСлС е, че следствената служба има право да разпитва, а контраразузнаването - не. Показанията, дадени пред следовател, могат евентуално да се използват при съдебен процес, докато информацията, изтръгната от агенти на службите за сигурност, е само за вътрешна консумация на МВР. Ситуацията на вътрешното министерство е още по-деликатна, тъй като според член 56 от новия закон за МВР оперативните работници на НСС имат право да призовават граждани в служебните си помещения само за да ги предупредят (устно или писмено), че вършат престъпни действия срещу националната сигурност.
Проблемът с използването на призовки на Националната следствена служба е по-скоро психологически, отколкото юридически. Този тип бланки имат по-силен респектиращ ефект върху разпитвания, тъй като той не може да се отметне толкова лесно от думите си, казани пред следовател. Отказът за сътрудничество на следствието подлежи на наказателна отговорност, докато нежеланието за работа с полицейски орган може да бъде санкционирано само по административен път - т.е. с глоба.
Според МВР обаче призоваването с бланки на Националната следствена служба е дългогодишна практика - още от времето, когато Главно следствено управление беше в системата на вътрешното министерство. Според МВР печатът на съответното РПУ и подписът на оперативния работник са достатъчни, за да се види, че не става дума за следовател. "Както е известно, в съдебната система няма офицерски и сержантски звания", аргументират се от вътрешното ведомство. Проблемът е обаче, че този факт не е чак толкова широко известен. Дискусионен обаче остава въпросът дали призовките действително са печатани по времето на Главно следствено управление. Според Татарчев това твърдение е лъжа. "Тези формуляри са печатани след отделянето. На старите беше написано изрично, че става дума за МВР", обяви главният прокурор. "Ако те там си правят някакви негласни проверки - това си е тяхно право. Могат да си правят свои събеседвания... Но при предварителна проверка по сигнал за заплаха за националната сигурност трябва да имат разпореждане на прокуратурата", допълни главният прокурор.
Татарчев неминуемо ще използва операция "Призовка" като коз в двубоя си с Бонев. Главният прокурор вероятно ще атакува МВР-служителите по чл. 287 от Наказателния кодекс, според който "орган на властта, който в кръга на службата си сам или чрез другиго употреби противозаконни принудителни средства, за да изтръгне от обвиняем, свидетел или вещо лице признание, показание или заключение, се наказва с лишаване от свобода до десет години... " Доказването на принудата обаче надали ще е възможно, тъй като единствените свидетели в полицейския участък са оперативните работници.
ОНС избра президента за политически посредник
Доган пак се появи, а ОНС се размърда. Докато Сокола обикаляше из страната и оттам замеряше правителството със застояли обвинения (за газ, "Мулти" и корупция), в централата стегнаха редици за нов курс.
"Залагаме на политическите посредници. Ще търсим сближаване с правителството с помощта на президента", това заяви за "Капитал" член на ръководството на обединението и бивш депутат.
Засега единственото потвърждение на това намерение е фактът, че в деня, в който държавният глава преведе заплатата си за откупуване на "История славянобългарска", парламентарната група на ОНС реши да даде три милиона лева на Националния исторически музей със същата цел. Най-вероятно тази идея е заимствана от опитите на Мултигруп да оползотворят президентската институция (по времето на Желев групировката дори спонсорира фонд, учреден от президента).
Този път обаче е малко вероятно схемата да бъде реализирана дори и в името на националното съгласие. За да избистри стратегията и тактиката си като политическата сила, ОНС организира и специален семинар по примера на синия Боровец и червения Цигов чарк. Официално обявената тема на оранжевия Тетевен е "ОНС - политически перспективи".
Сред участниците освен депутати и коалиционни лидери са професори и социолози, чиято задача е да покажат на "спасителите" как изглеждат отвън.
Опитът за новия имидж привидно минаваше през евролевицата. Първо Доган почете лично Александър Томов (внимание, от което Сокола напоследък лишаваше дори премиера). После при главния прокурор Татарчев беше внесена подписка от името на ОНС, БББ и депутати от евролевицата по случая "Хардланд". А в парламента политическият секретар на ОНС и бивш депутат от ДПС Стоян Денчев неколкократно посети стаята на ПГ на евролевицата. Тези совалки забеляза дори премиерът Костов: "Сближаването с ДПС нищо няма да им донесе (на евролевицата - бел.авт.) , защото движението винаги е било непоследователно - днес така, утре иначе."
И наистина се оказа, че подписката, пратена на главния прокурор, е забулена в тайнственост. Александър Томов заяви, че не е виждал такова нещо и ще коментира, когато го види. В ОНС с нежелание уточниха, че "това си е лична работа на Луджев".
Всъщност около ОНС предстоят събития. Все повече гласове в парламентарната група печели идеята за дистанциране от Мултигруп (макар че е спорно доколко това вече е възможно). Разцеплението по отношение на генералния спонсор на обединението е съпроводено от задълбочаващи се вътрешни противоречия. Личните спорове между Каракачанов и Луджев рефлектират и в отношенията им с ръководството на ДПС. Задълбочава се и убеждението на ОНС-депутати, че воденичният камък на шията на обединението е Ахмед Доган.
Оттук нататък остава да се намеси някой доброжелателен външен фактор, за да се стигне до развръзката.
Пак искат да затваряме ядрени реактори
За да влезе в Европейския съюз, България трябва да затвори АЕЦ "Козлодуй" - това изискване фигурирало в списък на Еврокомисията с условия за кандидатките за членство, съобщи в сряда Ройтерс. От България се иска конкретно да приеме закони за държавната администрация, да изработи дългосрочна стратегия в енергетиката съгласно европейските норми и да поеме "реалистични ангажименти за закриване на ядрените си реактори". До края на март българското правителство трябва да отговори как ще изпълни тези условия. Освен това то ще трябва да посочи с какъв персонал и с какви финансови ресурси ще работи в т.нар. индивидуално партньорство за интегриране в Евросъюза. В зависимост от отговора ЕС ще реши какви финансови средства да отпусне на България, за да подпомогне по-бързото й приспособяване към изискванията за членството.
"Никъде в европейските изисквания за асоцииране в рамките на ядрената безопасност няма категорично условие кога да спрем блоковете. Евросъюзът чака предложението ни за бъдещето на първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй", заяви изпълнителният директор на НЕК по ядрената енергетика Иван Хиновски.
Външният министър Надежда Михайлова също заяви, че ЕС не поставя ултимативно въпроса за затварянето на ядрените реактори. Според нея посланикът на ЕС Жак Вюненбрюже също поставил въпроса за спиране на атомните блокове, но не по този декларативен начин. Надежда Михайлова обяви, че ще поиска среща с посланиците на страните от ЕС, за да изясни позицията им по отношение на АЕЦ "Козлодуй".
Проблемът с четирите малки блока на АЕЦ "Козлодуй" е резултат от поетите ангажименти от страна на България при подписването през 1993 г. на споразумение за безвъзмездна помощ с ЕБВР. В рамките на това споразумение с 24 млн. ЕКЮ е финансиран проект за временно подобряване на безопасността на блоковете от 1 до 4 на атомната ни централа. Срещу това България е поела ангажимент да затвори тези блокове в периода 1997-1998 г. Съществуват обаче няколко конкретни условия, при които би могло да стане това. На първо място, затварянето на блоковете не трябва да доведе до нарушаване на енергийния баланс на страната. За да се осигури нормално потребление от 1993 до 1997-1998 г., България трябваше да изгради съответните заместващи мощности и да рехабилитира някои от съществуващите централи.
Трябваше вече да са пуснати в действие останалите два блока на ПАВЕЦ "Чаира", да се довърши модернизацията на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй", да се рехабилитира ТЕЦ "Варна" или ТЕЦ "Марица изток 3" и част от топлофикациите да минат на комбиниран цикъл, т.е. да произвеждат и топло- и електроенергия.
Преди година ЕС постави остро въпроса за затварянето на четирите ядрени реактора. Наложи се да се спре временно първи блок за изследване на металния корпус. То отхвърли категорично версията за дефекти.
Георги Стоилов като министър на енергетиката от служебния кабинет се опита да лансира възможността за затваряне на първите два блока до края на 1997 г., след което правителството понижи ведомството му отново в комитет, взе НЕК и не му остави никаква възможност да взима решения по отношение на АЕЦ "Козлодуй".
През септември мисия на ЕБВР се срещна с ръководството на КЕ, за да провери изпълнението на споразумението и да се информира за намеренията на правителството. Според запознати хората от мисията не успели да получат дори най-обща информация, тъй като шефовете на енергийното ведомство се обявили за много заети. Обидена, банката заявила, че ще изтегли мисията си.
В края на октомври правителството прие меморандум за енергийната политика на България и в частност по споразумението за безвъзмездна помощ от ЕБВР. Основното в този документ е ясно изразеното намерение на страната да не спира реакторите до изчерпването на икономическия им ресурс, разбира се, при приемливо ниво на безопасност.
Председателят на КЕ Иван Шиляшки получи мандат да проведе преговорите с ЕБВР и да подпише допълнение към споразумението. Нищо конкретно в тази насока обаче не беше направено.
През ноември Европейската комисия излезе с документ за ядрената безопасност в бившите соцстрани, които се готвят за членство в Европейския съюз. В него е посочено, че условията за спиране на реакторите от 1 до 4 не са били изпълнени.
Според Иван Хиновски изискването на ЕС е българската страна да подготви анализ, с който
Така или иначе България изобщо не е подготвена за възможността да спре блоковете, както и да ни притискат ЕС и банката. Изграждането на 880 мегавата заместващи мощности ще ни струва минимум 800 млн. долара в много кратък срок, което е абсолютно нереалистично. Друг е въпросът, че преговорите с ЕБВР биха могли да започнат още преди година, а не да се чака до последния момент, когато и отношенията стават значително по-обтегнати, и възможните варианти за компромисни решения са намалени значително.
Коментар
Страхът на политиците от събитията на 10 и 11 януари е толкова голям, че всички се втурнаха вкупом да провъзгласяват 4 февруари за най-великата дата на новата ни история с очевидното усилие да замъглят всички кореспондиращи дати. И това е обяснимо. Февруари беше денят на политиците - събрани в една стая разменят мнения и папки, тълпата чака отвън да й бъде сведено какво е решението. Един вид 4 февруари бе датата, на която политиците държаха нещата под контрол. Тяхната дата, на еманципацията им, на усещането, че събитията са им подвластни. Януари от своя страна показа на политиците нещо, което те нямат интерес да се случва отново - че електоратът прави причинно-следствена връзка между това как живее и управляващите го в момента. И че протестира - и то доста активно - ако бъде притиснат в ъгъла.
С други думи, вече жителите на града не ругаят китайците за това, че градът им е осеян с дупки и тъмен като в рог, а когото трябва - кмета и общинските съветници. До този момент политиците си живееха в сладката безотговорност и от избори на избори. Пообещават три месеца предизборно, след това карат няколко години необезпокоявани и неревизирани. Това всъщност е вторият по важност изпит по демокрация - да съдиш избрания от теб политик по делата му, а не по думите или усмивката му. Изпитът, който протестиращите взеха с отличен, за жалост на политиците.
Все още наистина, ако минете покрай някоя автобусна спирка в София, ще чуете, че хората мърморят срещу времето, "транспорта", шофьорите, само не и срещу градските управници, които носят най-голямата отговорност столицата да става все по-лошо място за живеене. Така е и в страната. Ако обаче януарският вирус плъпне, все по-малко ще стават наивниците, които ще се вслушват в пропагандата колко коли на "Чистота" почистват улиците от снега, а не гледат колко в действителност са очистени улиците.
Затова и политиците се опитват да коронясат февруари.
Газ - това звучи политически
Миналата седмица вицепремиерът Евгений Бакърджиев не замина за Москва. Мултигруп не даде пресконференция, а вместо това президентът на групировката Илия Павлов от САЩ отлетя за руската столица - вероятно за да "подготви" посещението на Бакърджиев. Премиерът Костов не говори по телефона с руския си колега, а му прати писмо. И всичко това заради срещата на Петър Стоянов и Александър Божков с Виктор Черномирдин и шефа на "Газпром" Рем Вяхирев в Давос.
Този въпрос замалко не предизвика вътрешнополитически скандал. Проблемът дойде от съобщението, че Стоянов е заявил след срещата: "Как ще изключим "Топенерджи"? Дума да не става. " Допълнително се появиха и коментари, че разговорите били успешни, защото позицията на президента е по-приемлива за руската страна от тази на правителството.
В търсене на истината с президента Стоянов официално се срещна вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Неофициално, но по същия въпрос, държавният глава беше посетен и от премиера Иван Костов.
Темата за евентуален разнобой между правителството и президента тъкмо беше отшумяла и се намеси Москва. В специално интервю за Ефир 2 на БНТ Генадий Ежов, прессекретар на председателя на "Газпром", обяви: "Българската страна предложи Мултигруп да отпадне от "Топенерджи", а "Овъргаз" да остане. " Според Ежов това предложение е направено от българска страна на срещата между Стоянов и Черномирдин. Той дори обясни и каква е била реакцията на руската страна: "Предложението беше изслушано, но не беше коментирано."
Досега премиерът винаги е отминавал подобни коментари, особено когато не идват от титуляря, а от говорител. Този път обаче той обстойно анализира: "Аз мисля, че писмото (до руския премиер Черномирдин) се оказа крайно необходимо предвид невероятната интрига, която се опита да забърка някой в телевизията, предавайки в новините по Ефир 2 такава невероятна дезинформация от Москва, че много добре се оказа изпращането на писмото. За да е ясно отново какви са позициите на страните. Някой очевидно е силно заинтересован да не се разберем."
Поуката от този тематичен спор трябва да се търси не в самата тема, а в многобройните и недотам аргументирани реакции. Изводът е, че въпросът с газовите доставки от Русия за България трябва да бъде решен колкото се може по-скоро, иначе ни очакват дълги и разнородни спорове за това кой, какво, кога и... А това е разхищение на време и енергия, от които държавата определено не печели.
Другото възможно обяснение е, че предстои развръзка - така че се увеличават недоволните, а и всеки гледа, ако може, да се включи във финалната права. В подкрепа на това идва и фактът, че през миналата седмица се активизира и т.нар. мулташко лоби - Татарчев размаха подправени призовки по случая "Боровец", ОНС прати подписка до главния прокурор по сделката с "Хардланд", а Доган обяви, че отношението към "Мулти" е тенденциозно. И всичко това след няколко седмици относително затишие.
На този фон нервните коментари на премиера не изглеждат толкова необясними. А и досега поведението на руската страна лесно можеше да бъде определено като неконструктивно и следователно кабинетът в София си имаше оправдание. В последните си изяви обаче властите в Москва формално и целенасочено демонстрират добра воля и готовност за решаване на проблема.
Ако и този път нищо не се случи, правителството няма резервен вариант - след като дори и президентът вече изигра своята газова партия с Черномирдин.
Опитвайки се да зачеркне двусмислените коментари за собствената си роля, Петър Стоянов заяви: "Да направим едно ново споразумение, което да вземе най-доброто от старото и да отговаря най-добре на интересите. Мисля, че това беше основната част от нашата договорка."
Дори и това да е била "договорката", пак остава въпросът защо се наложи вицепремиерът Божков да дава допълнителни пояснения и при това седмица след срещата. Според него договорката всъщност била в два варианта - или ново споразумение, или връщане към варианта от 1994 г. със смесено българо-руско дружество 50 на 50 без никакви други участници.
Точно когато се очакваше да приеме Бакърджиев, Виктор Черномирдин излезе в двуседмичен отпуск (по ирония на съдбата така стана и преди месец - Елцин влезе в санаториум в навечерието на посещението на Стоянов). След Бакърджиев за Москва ще потегли и премиерът Костов.
"Аз изпратих писмо на г-н Черномирдин, в което предложих те да определят конкретно кой ще преговаря, кой ще изпрати поканата до г-н Бакърджиев, казах процедурата, по която ще действаме в момента, в който научим името на определения министър или вицепремиер за преговорите, ще му изпратим българския проект за споразумение. Ще изчакаме отговора и едва след това ще отиде делегация. " Така премиерът Костов планира развитието на газовите преговори.
Москва обаче засега не е отговорила кой ще преговаря от нейно име. Ако бъде получен поне този отговор, приемането на българо-руска газова спогодба ще се приближи осезателно.
А за това, че изходът е близо, през миналата седмица дойдоха достатъчно политически сигнали.
Първо в руската Дума беше обсъдена политиката на Русия по отношение на Балканите. Автор на основния доклад по темата е бил заместник-министърът на външните работи и бивш посланик в България Александър Авдеев. Руската Дума дала негативна оценка за отношенията Москва - София. Депутатите отбелязали, че България е важен център на Балканите, тя е в сферата на руските интереси, но напоследък приятелските отношения между двете страни са в застой. В заключение на премиера Черномирдин е препоръчано да засили диалога със София. В тон с препоръките е и едно от изявленията на руския премиер, направено в Давос: "Между двата народа - на България и Русия, съществуват традиционно дружески отношения. На фона на това просто е срамно, че България е единствената страна, за която продажбите на газ не вървят гладко."
Ден след обсъждането в Думата на пресконференция в Бургас посланик Леонид Керестеджиянц заяви: "Февруари е последният месец за преговори по доставките на руски газ за България. " Категоричност, която руският дипломат досега не си е позволявал, особено що се отнася до газовите преговори.
В допълнение газовата тема получи и западен привкус. "Файненшъл таймс" публикува пространен анализ под заглавие "Финансовите групировки и руската външна политика": "Руските финансово-индустриални групировки изопачават и спъват развитието на свободния пазар и на демокрацията. Още дълги години тези конгломерати ще играят важна роля на икономическата сцена. САЩ би трябвало да се опитат да отслабят влиянието им в Русия. Второ, САЩ трябва да се опитат да използват засилващата се роля на икономическите интереси във формулирането на руската външна политика."
Що се отнася до групировките, едно от най-големите постижения през миналата седмица е постигнатото (макар и неформално) споразумение - правителство преговаря с правителство, оттам нататък фирмите само изпълняват.
Формата и съдържанието на бъдещия документ остават напълно неясни въпреки твърдението, че сме готови с нашия вариант и дори сме го изпратили на руснаците. Факт е, че междудържавните отношения на България и Русия в момента нямат ясна политическа рамка. Оттам идват и трусовете с договарянето на доставките и транзита на газа.
В основата на газовите отношения между Москва и София е Ямбургската спогодба и подписаните непосредствено след нея транзитни споразумения. По силата на тези документи България влага определени финансови ресурси, труд и ноу-хау в изграждането на инфраструктурата, която прави възможно усвояването на Ямбургското газово находище и достъпа на горивото до пазари на Балканите. Тук се включват и поетите ангажименти по изграждането на газопроводите до Турция, Гърция, Македония и Сърбия. От тях не е довършен окончателно само сръбският тръбопровод.
Срещу това Москва ни гарантира доставки на 3.34 млрд. куб. метра газ на преференциални цени 10 години след подписването на спогодбата и на същите обеми, но вече на пазарно договаряни цени, още 10 години след това, т.е. до 2008 г. След разпадането на бившия Съветски съюз и политическите промени в България са подписани два протокола за правоприемничество по поетите задължения, с които спогодбата се адаптира към новите условия.
След което в самия край на управлението на Любен Беров (есента на 1994 г.) се подписва нова спогодба, без да е изтекла съществуващата и без да се налага ревизирането на която и да е от нейните клаузи.
Година и нещо след това бе подписан меморандум между правителствата на България и Русия, който също третира доставките и транзита на газ.
След около година Виктор Черномирдин за трети път сложи подписа си под междудържавна договореност с България.
Така че в момента имаме три спогодби и един меморандум с неясен правен статут за отношенията ни с Русия в областта на газа плюс двата протокола за правоприемство.
Всички тези документи в основни свои клаузи са в противоречие или помежду си, или с българското законодателство, като всяка от страните се позовава на подбрани текстове, които обслужват интересите й. Показателно е писмото на Вяхирев до премиера Иван Костов, което представлява компилация на всички изгодни за руската страна текстове от всички изброени документи.
При нас ситуацията е подобна - искаме си Ямбургския договор с неговите 3.34 млрд. куб. метра и директно договаряне между "Газекспорт" и Булгаргаз. Позоваваме се обаче и на Беровата спогодба със записа за смесено дружество с участие на "Газпром" и Булгаргаз 50 на 50. В същото време пропускаме факта, че точно този документ предвижда да дадем газопроводите на "Топенерджи", което пък е в пълно противоречие с българските закони.
Отношенията в областта на газа трябва да се уреждат ясно в един документ, който да бъде база за подписването на търговски договори, е наложилото се вече мнение. И досега обаче нито едно от становищата какъв ще бъде този документ не прозвуча поне до известна степен смислено и ясно. Какви са възможностите?
Петър Стоянов е за ново споразумение, което да вземе най-доброто от старото. Старото е това на Софиянски. Привързаността на президента към този документ е обяснима. Едва ли служебният премиер, който всяка седмица рапортуваше на "Дондуков" 2, е дръзнал самоволно да подготви и напише такъв документ без знанието на патрона си. Това пък придава допълнителна достоверност на версията за подкрепата на Стоянов за "Овъргаз" и "Топенерджи".
Иван Костов в петък вечерта опита да защити по БНТ тезата, че не е необходимо непременно да се подпише нов документ, важното е да се стъпи на здрава основа. Оттук нататък обаче така и не стана ясно какво точно има предвид премиерът.
Третата възможност е да се стъпи изцяло на Ямбургската спогодба, като със съответния анекс се допълнят акцентите, които ще я адаптират към новите условия.
Съществува, разбира се, вероятността да се подпише и изцяло нов документ. И в този случай обаче българската страна едва ли би допуснала да бъде ревизиран Ямбург с гарантираните годишни количества.
При всички случаи обаче независимо какъв е вариантът "Топенерджи" вече няма място нито като посредник в доставките, нито като транзитьор, нито като инвеститор в разширяването на мрежата. То никога не е било смислена структура за българската страна, а с преструктурирането на капитала 50 на 50 вече губи стойността си и за "Газпром".
В същото време вече бе лансирана една напълно нова формула за ускоряване на работата по развитието на транзитната газопроводна система на Балканите - стратегическо партньорство между "Шел", Булгаргаз, "Газпром" и турската газова компания Боташ. И какъвто и нов документ да се подпише, той трябва да отчита тази нова реалност.
Ще се разплете ли нотариалният възел
Съдбата на нотариалната дейност в България попадна в ръцете на Върховния административен съд (ВАС). Хаосът в нотариатите получи нови измерения, след като първият конкурс за набиране на нотариуси беше блокиран с жалба пред висшите магистрати. Съветът на нотариусите на Нотариалната камара атакува заповедта на правосъдния министър Васил Гоцев, с която се определя начинът за провеждането на изпита, а ВАС спря изпълнението й, докато отсъди коя страна е права. Драматичното в случая е, че между датата, когато излиза решението, и деня на изпита има пролука от три дни. "Съдът ще излезе с решение в понеделник, 9 февруари", обяви председателят на съдебния състав Николай Урумов.
Ако съдът отмени заповедта на правосъдния министър, нотариалната дейност най-вероятно ще бъде блокирана за период от шест до седем седмици. Според параграф 3 от преходните разпоредби на Закона за нотариусите заварените лица, които имат нотариални функции в районните съдилища, продължават да ги изпълняват по досегашния ред до 1 март 1998 г. При максимално бърза реакция правосъдният министър би могъл да излезе с нова заповед един ден след решението на административния съд, т.е. на 10 февруари. Преди да бъде обнародвана в Държавен вестник, тя обаче трябва да бъде съгласувана със Съвета на нотариусите, който е длъжен да изпрати своето становище в седемдневен срок. При най-бърза реакция нотариусите могат да излязат с мнение на 11-и, а Държавен вестник - да обнародва заповедта на 12 февруари в свой извънреден брой. От този момент започва да тече едномесечният срок, в който министърът приема молбите на кандидатите и одобрява списъка на допуснатите до изпит. След края на този период отхвърлените мераклии за нотариална дейност могат в едномесечен срок да обжалват решението на правосъдния шеф. По този начин при най-оптимистично развитие на този сценарий кандидатите ще се явят на събеседване на 12 април, т.е. месец и дванайсет дни след като всички нотариуси в заварено положение се озоват на трудовата борса. Не е ясно как (или по-скоро дали) ще се извършва нотариална дейност в този промеждутък.
Ако обаче Върховният административен съд отхвърли жалбата, всички кандидати, включително и действащите нотариуси, ще трябва да си спомнят студентските години и да се потят над материалите за конкурса. Изпитът ще се проведе на две фази - писмена и устна. Писменият тест ще включва въпроси, които са свързани с практическото извършване на нотариалната дейност и евентуално някои теоретични уточнения по конкретните казуси. Претендентите ще се оценяват по шестобалната система. До събеседване ще се допускат само онези, които имат оценка над четири.
Комисията, която ще оценява кандидатите, ще е съставена предимно от представители на правосъдното министерство, предвижда законът за нотариусите. Председател е зам.-министърът на правосъдието и правната евроинтеграция, отговарящ за съдебната дейност. Членове са и представител на инспектората към правосъдното министерство, съдия от Върховния касационен съд, адвокат с най-малко 10-годишен стаж, определен от Висшия адвокатски съвет, и представител на Нотариалната камара.
"Още на 15 януари след излизане на заповедта за реда и условията за провеждане на конкурси по решение на Съвета на нотариусите изпратихме писмо до министър Гоцев, в което изразихме опасенията от рисковете при провеждане на конкурс, при който не е спазена процедурата", жалват се от Съвета на нотариусите. "Последиците от акт, атакуем от съда, застрашават интересите на много хора. Нека предположим, че изпитът се беше провел. В този случай е възможно единственият неспечелил да атакува след това законосъобразността на издадената заповед", твърдят те. Според действащите нотариуси заповедта не е съвсем изчистена технически. Един евентуален пропуск на дадено име, без да е дадено време списъците да се огледат, би лишил даден нотариус от право да се яви на изпит, а оттам и ще изгуби право да практикува. "От Министерството на правосъдието не ни поискаха становище по издадената заповед, както е по закон. В същото време обаче Съветът на нотариусите на Нотариалната камара е сезиран с искане за представяне на тарифа за нотариални такси", недоволстват нотариусите.
Ако Върховният административен съд отмени в понеделник заповедта на министъра, това ще се окаже нов удар по посредниците на имоти и най-вече по гражданите, които желаят да купят или продадат имот. Изцяло ще спрат сделките с имоти в страната, няма да могат да се получават заверки на подписи, да се издават пълномощни и всякаква друга нотариална дейност. Забавянето в изповядването на сделки по прехвърляне на имущество ще доведе до неспазване на срокове, които се фиксират в предварителните договори между купувач и продавач, при което се дължат неустойки.
Законови промени ще стимулират частния бизнес да организира тържища
Наближава датата 18 февруари, до която стоковите тържища и борси трябва да получат лиценз за дейността си от Комисията за стоковите борси и тържищата, както и да приведат търговията на едро в тях според изискванията на Закона за стоковите борси и тържищата. От месец септември, когато комисията започна да приема документи, досега само три тържища са получили лиценз. Това са софийското общинско дружество "Булгарплод" ЕАД, "Тримо - стоково тържище" АД Пловдив и държавната фирма "Плодекс" Русе. "За доуточнения са върнати документите за получаване на разрешение за тържище на "Варна-плод" АД и "Плодове и зеленчуци" ЕООД - Русе, и съвсем скоро те ще получат лиценз", каза Георги Михнев - председател на Комисията по стоковите борси и тържищата. До дни се очаквало да подадат документи и организатори на тържища от Горна Оряховица, Добрич и Димитровград. Общините Монтана, Враца, Троян, Сандански, Бургас чакат окончателно прехвърляне с акт на Министерския съвет собственост върху държавни складови бази. На тези терени те ще организират общински тържища. Участието на общините в организацията на тържищата се определя като начин цените на стоките на тържището да се поддържат относително стабилни, тоест да се избегне възможността цените на продукцията да се нагнетяват от високи наеми. Досега няма тържища, на които да е отказан лиценз.
В момента по груби сметки в страната действат над 100 неорганизирани "тържища". Според закона за стоковите борси и тържища търговците, които организират тръжна търговия без лиценз, след 18 февруари ще се наказват с глоби от 50 до 200 минимални работни заплати (от 2 435 000 до 9 740 000 лв.).
До края на миналата година положението около лицензирането на тържищата беше съвсем трагично и бяха подадени документи само за лицензиране на едно тържище. Липсата на интерес беше най-вече в резултат от лошия закон за стоковите борси и тържища, приет от миналия парламент. Затова и през последните три месеца експерти на Комисията по стоковите борси и тържища и търговското министерство бързаха да изработят и съгласуват с останалите ведомства промените в нормативния документ. Те се очаква да бъдат разгледани на заседание на Министерския съвет в понеделник.
С текстовете на сега действащия закон интересите на частниците, които могат да се включат като организатори на тържища, са напълно пренебрегнати. След масовата приватизация в част от държавните фирми с големи складови бази влязоха и частни акционери. В нормативния документ е регламентирано, че тържищата се създават като организации без право на печалба, като превишението на приходите над разходите се заделя изцяло във фонд "Резервен". От него пък парите се разходват за дейности, които са пряко свързани с дейността на тържището.
В този вариант на закона частниците могат да използват участието си в дружеството - организатор на тържището, само за индиректно влияние върху управлението на пазара. "Те могат да създадат правен субект например с бившите държавни търговски бази, които се нуждаят от свежи капитали за подновяване, а от друга страна, да участват като търговци в тръжната търговия", обяснява главният юрисконсулт на търговското ведомство Райна Димитрова. В този случай те няма да могат да реализират печалба като организатори на тържището, но поне ще могат да го управляват по начин, който им позволява да повишат оборота си като търговци. Според закона за стоковите борси и тържища само дружеството - организатор на тържището, няма право да търгува с наличните на пазара стоки.
С поправките в закона, които ще се гледат от кабинета в понеделник (9 февруари), вече ще се даде възможност дружеството - организатор на тържище, да формира печалба. Половината от положителния финансов резултат на дружеството ще се заделя във фонд "Развитие на тържището". Другата половина от финансовия резултат ще се облага с корпоративен подоходен данък (данък печалба) и данък за общините. Останалата след облагане печалба ще може да се разпределя между акционери, съдружници в дружеството, организатор на тържището. По тяхна преценка останалата печалба също ще може да реинвестира в тържището. Предвижда се обаче през първите три години от възникване на тържището целият положителен финансов резултат да се заделя във фонд "Развитие на тържището". Това означава, че през първите три години организаторите на тържището няма да плащат данъци, а дивиденти ще могат да си разпределят след третата година. "Тържищата в момента са в изключително лошо състояние и за да се благоустроят, поне в първите години в тях трябва да се направят по-сериозни инвестиции", обясняват от Комисията за стоковите борси и тържища.
Липсата на конкуренция между тържищата ще се окаже нездравословна за наемите на търговските площи в тях и за цените на стоките. Конкурентният пазар е този, който може да изхвърли недобросъвестните дружества. Ако някой собственик на тържище си позволи да вдигне прекалено наемите на сергиите, търговците лесно могат да го напуснат. Но за това, разбира се, трябва да имат избор.
С поправките в закона ще се посочат и стоките, които ще се допускат до търговия на тържища. Тържищата ще се организират за търговия на едро с хранителни продукти. Сегашните текстове на Закона за стоковите борси и тържища липсва спецификация на стоките, които да се продават на тържището, което на практика щеше да доведе на едно място да се търгуват и храни, и промишлени стоки, което никъде го няма по света, коментират експерти.
В новия вариант на закон ще се предвиди и възможност кабинетът (по предложение на Комисията по стоковите борси и тържища) да решава какъв да бъде броят на тържищата в дадена област. "Това е възможност да се предпазим от нарояване на тържищата на дадена територия", обясни Георги Михнев. В Испания например има 22 тържища, но тъй като в България пътната и складовата инфраструктура не са добри, затова е оправдано да имаме и по-голям брой тържища, добави Михнев.
В законодателствата на развитите страни обикновено се посочват т.нар. защитни разстояния, на които едно тържище да отстои от друго. Тази регламентация водела до окрупняване на търговията и спецификацията й.
Смениха шефа на "Армимекс"
Външнотърговската организация "Армимекс", специализирана за търговия със специална продукция, да бъде с двустепенна система на управление, реши общото събрание на акционерите на дружеството миналия петък. В надзорния съвет влизат двама представители на Министерски съвет - секретарят на междуведомствения съвет за отбранителна индустрия Благой Генов, който е и председател на надзорниците, и шефът на направление "Структурна реформа" Димитър Бъчваров, който наскоро без обяснение бе изваден от борда на Нефтохим. Третият надзорник е от Министерството на промишлеността.
На първото си заседание надзорниците смениха и ръководството на "Армимекс". На мястото на досегашния шеф Иван Дамянов е назначен Лъчезар Димчев. Той беше назначен от Климент Вучев за зам.-директор на "Армимекс" и заемаше този пост около една година. По същото време беше и член на директорския борд на Булгартабак с шеф Спас Гелемеров. Останалите членове на УС са шефове от Металхим, сопотския ВМЗ, "Арсенал" и началникът на специалния отдел на Министерството на търговията Атанас Коларов.
"Единствената цел на новата структура на управление беше смяната на Иван Дамянов и назначаването на Димчев, но това е грешка. Димчев беше зам-шеф на дружеството и за повече от година не сключи нито един договор", коментират хора от бранша. Според тях първият опит за кадровата промяна бил направен още в края на миналата година на предишното общо събрание, но тогава акционерите отхвърлили предложението с 14 гласа против. Заздравяването на позициите на Лъчезар Димчев се обяснява в търговските среди с близостта му с първия зам. генерален директор на "Росвооружение" адмирал Олег Белавенцев. Димчев сам размахвал от месеци писмо, в което Белавенцев предлагал на вниманието на промишления министър неговата кандидатура.
"Росвооружение" е монополист в руската оръжейна търговия и е основният притежател на лицензи за производство на спецпродукция. "Армимекс" като наследник на бившето ГИУ е единствената фирма в България, оторизирана да търгува с лицензи. В този смисъл "Армимекс" представлява обект на особен интерес за руската фирма. Според някои източници "Росвооружение" проявява интерес към съвместна дейност в производството на спецпродукция и към участие в евентуалната приватизация и затова настоявала да има свой човек в управата на търговската организация.
България не е купувала нови лицензи от години. Нито "Армимекс", нито военната ни индустрия имат пари за това. Лицензи можем да придобием само по пътя на смесените производства, коментират експерти.
Интерес към приватизацията на военни заводи проявявали и оръжейни заводи от Русия. Имало предложение за придобиване на участие в "Арсенал", с което да се покрие задължение на казанлъшката фирма към завод от руския ВПК.
Междувременно през седмицата в."Труд" съобщи, че "Арсенал" подготвя износ на 80 000 пищова в САЩ. Сделката щяла да бъде подписана по време на визитата на президента Петър Стоянов в Щатите. Оказа се, че такава сделка вече е подписал лясковският военен завод "Аркус". Договорът е за срок от три години, като ще се изнасят за САЩ по 15 000 пистолета "Аркус" годишно, уточниха специалисти от бранша.
Линиите за компактдискове у нас спират поне за месец
Промените в постановлението за авторското право, които влязоха в сила през миналата седмица, направиха незаконни поне за месец всички линии за производство на компактдискове у нас.
Извършените допълнения в постановлението за контрол върху използването на обекти на авторското право имаха за цел да направят невъзможно производството у нас на пиратски компактдискове, видео- и аудиокасети. То беше прието на 28 януари 1998 г. от Министерския съвет и въведе нов ред за регистрация и условия за лицензиране на производителите.
Влизането в сила на Постановление No21 прехвърли контрола върху пиратските CD приоритетно в ръцете на МВР. При нарушаването на изискванията за лицензиране и при извършване на незаконна дейност контролните органи правят предложение пред министъра на промишлеността, който да запечата мощностите на даден производител. Фирма, на която е бил отнет един път лиценз, не може да кандидатства за нов най-малко 5 години след това. Самите лицензи ще бъдат подписвани от министъра на промишлеността. Триумвират от представители на МВР, Министерството на културата и Министерството на промишлеността ще разглежда молбите на желаещите да произвеждат компактдискове и ще предлага на индустриалния министър да им се даде или да се откаже лиценз.
Влизането в сила на този нормативен акт съвпадна с посещението на президента Петър Стоянов в САЩ, където един от въпросите, които ще бъдат разисквани с американските държавници, е производството в България на пиратски CD. Американската посланичка у нас Ейвис Боулън постави няколко пъти остро въпроса за контрол над пиратските производства и тяхното закриване пред изпълнителната власт. Чуха се дори гласове, че американците може да ни наложат икономически санкции заради няколкото линии, които бълват пиратски дискове. С това заплашиха няколко организации. Проблемът ще бъде обсъждан и при едно бъдещо посещение на премиера Иван Костов в САЩ през пролетта.
Ето защо драконовските мерки, които налага новото постановление, не само не учудиха никого, но и бяха адмирирани като задължителна гаранция за намеренията на мнозинството да ликвидира пиратите.
Проблемът на производители на CD след влизането на новите норми в сила идва от това, че никъде в Постановление No21 на Министерския съвет за контрол върху използването на обекти на авторското право и сродните му права и лицензирането на производителите на компактдискове не се третира въпросът за завареното положение на сега съществуващите поточни линии в България. Това на практика прави незаконни най-малко за месец абсолютно всички поточни линии за производство на CD при много добро отношение на властта към тях. Ако отношението на управляващите не е достатъчно подплатено, лицензирането може да се проточи във времето.
Според текста на чл.17, ал.1 на Постановление No21 от 28 януари 1998 г. заявлението до министъра на промишлеността за издаване на лиценз се разглежда в срок от 1 месец от изтичането на срока по чл.12, ал.5. Там е казано, че "при непълноти в представените документи по указание на Министерството на промишлеността производителят е длъжен да ги отстрани в 14-дневен срок от уведомлението за това". Според юристи тук има няколко тотални неясноти и разминавания. Първата е какъв точно е срокът за произнасяне на комисията тричленка за предложение за издаване на лиценз. Защото в така написания текст не е ясно в какъв срок тя трябва да се произнесе дори по редовността на документи на дадена фирма. А щом няма изрично посочен срок, това може да се проточи във времето до безкрайност.
Ако приемем, че това е 1 месец - само защото това е единственият срок, който въобще е посочен като задължителен за тази комисия, какво да правят през този един месец сега съществуващите линии за производство на CD, ако имат редовни поръчки с подписани договори.
По неофициални данни от началото на годината досега Министерството на културата е издало разрешения на различни фирми да произведат около 1 000 000 легални компактдискове. Самите фирми не смеят да нарушат новото постановление, защото ако бъдат санкционирани, няма да могат да кандидатстват за нов лиценз най-малко пет години. В същото време ще бъдат притиснати за неустойки от своите клиенти, които са им поръчали дисковете и са посочили срок за доставка.
Третата неяснота е, че в това постановление не е посочено в какъв срок министърът на промишлеността, който разписва решението на комисията за издаване на лицензи, е длъжен да положи своя подпис под разрешението или съответно отказа на комисията.
Не на последно място е необходимо да се отбележи, че трите министерства, които ще съставят комисията за раздаване на лицензи, все още не са се срещнали, за да предложат свои представители и да започнат да работят. Така че това е още една предпоставка да имаме в България поне месец само незаконни линии за производство на компактдискове.
Шефът на "Хит мюзик" е обвинен заради поръчки на CD-матрици във Франция
Представителят на "Хит мюзик" Васил Новаков и инж. Владимир Младенов от "Унисон СDM", които бяха арестувани във Франция, са обвинени в съставяне, фиксиране и производство на компактдискове без разрешение. Това е официалното съобщение на републиканския прокурор в Северна Франция, съобщи пресаташето на българското посолство в Париж Константин Пашев. Отговорът на френските власти пристигнал на 2 февруари, след като нашите изпратиха официално питане. Двамата арестувани българи не са поискали консулската служба на нашето посолство да бъде уведомена за случая и не са поискали помощ от нея, казаха оттам.
Бившият диджей Васил Новаков и технологът във фабриката на фирма "Унисон СDM" Владимир Младенов бяха арестувани на летището в Ница на 16 януари от френската полиция при пристигането им там. Заедно с тях беше задържана и секретарката им, но след справка тя беше освободена. Делегацията трябваше да присъства на фестивала за музика МИДЕМ в Кан. Първоначалната информация беше, че основен обвиняем е шефът на "Хит мюзик" Васил Новаков, защото Младенов бил само инженер по производството на "Унисон" във фабриката им в Ботевград. Френските власти обаче вероятно търсят съпричастността на инженера към аферата, защото продължават задържането му четвърта седмица. От "Унисон" неколкократно отричаха да са поръчвали матрици във Франция. Според фирмата арестът на Владимир Младенов е чиста случайност, а французите го задържат до изясняване на случая. "Унисон" са наели за защитата на своя колега във Франция немска адвокатска къща. Юристи, запознати с европейското право обаче твърдят, че е невъзможно Младенов да е арестуван толкова дълго време и срещу него да няма повдигнато обвнинение. А за да има обвинение, френските власти имат достатъчно доказателства за вината му.
По непотвърдени данни френската полиция е разследвала фабриката за производство на матрици за компактдискове в Кан, Северна Франция. При проверката на документите французите попаднали на 30 договора за поръчка на матрици с български фирми. С френските матрици се печатали на наши линии пиратски CD. При справката с официални мениджъри се оказало, че българските фирми нямали сключени договори с представители на западните музиканти и подготвяното производство е незаконно. При разпитите във френската фирма станало ясно, че поръчителят пристига в Кан за музикалния фестивал. Това обяснява защо полицаите са чакали Новаков и Младенов на летището в Ница с преводачка и веднага са ги арестували. Все още няма информация кога ще завърши разследването срещу двамата българи.
Според информирани източници българските пирати поръчват на три места матрици за компактдискове - Чехия, Швейцария и Франция. Това се налагало заради затегнатия контрол у нас. Нашите записвали върху CD-R пиратски компилации и отнасяли пиратския носител в съответната западна фабрика. Там от нея правели матрица (мастеринг), която се връщала у нас.
Новите мита в Русия правят нашите стоки трудно продаваеми на руския пазар
Стокообменът между България и Русия е пострадал сериозно през последните години в резултат на охлаждането в политическите отношения между двете страни, непрекъснато повтаряше при посещението си в София московският кмет Юрий Лужков през по миналата седмица. Лужков и Софиянски подписаха рамково споразумение за икономическо и научно-техническо сътрудничество между правителството на Москва и кметството на София, демонстрирайки желание за развитие и на стокообмена. В действителност и двамата политици бяха наясно, че в търговията няма никакъв шанс за положителна промяна.
Броени дни след посещението на кмета Лужков - от 1 февруари, влязоха в сила промените в митническата тарифа на Русия, които бяха одобрени през декември. С тях Русия въвежда нови комбинирани мита, засилвайки по този начин протекционизма при вноса на хранителни стоки и продукция на леката промишленост. Именно стоките с най-голяма протекция на руския пазар са и с най-голям относителен дял в износа на България за Русия - преобладават селскостопанските стоки, продукти на хранително-вкусовата и леката промишленост.
Спецификата на комбинираните мита е, че се фиксира мито в процент от митническата облагаема стойност (адвалорно мито), което не бива да бъде по-малко от твърда фиксирана сума (специфично мито в екюта за килограм или друга единица). Нашите най-изнасяни стоки обаче обикновено са с цени, по-ниски от европейските, при което обмитяването отива към специфичното по-високо мито. Това реално води до мито в голям процент от митото, определяно като процент от митническата облагаема стойност.
Например за незамразените зеленчуци, консервирани без оцет, се определя мито в размер на 30 на сто от митническата облагаема стойност, но не по-малко от 0.45 ЕКЮ за 1 кг. За януари - септември миналата година износът на тези стоки от България за Русия, преизчислен в екюта, възлиза на 5 381 640 ЕКЮ, за който митото е 1 614 492 ЕКЮ. При изнесени около 8 998 000 кг се получава специфично мито от около 0.18 ЕКЮ/кг, което е значително под минималното изискуемо специфично мито от 0.45 ЕКЮ/кг. Преизчислено при горните параметри, това означава мито от 75 на сто от митническата облагаема стойност.
Въвеждат се нови комбинирани мита за около 130 тарифни позиции. Обхванати са следните групи стоки: месо от едър рогат добитък, свинско, овче, козе и пилешко месо, кисело мляко, извара, домати (пресни, охладени, консервирани), краставици, консервирани плодове и зеленчуци (без захар), печено кафе, захарни изделия без какао, тестени, хлебарски и сладкарски изделия, пластмасови подови настилки и облицовки за стени и тавани, тапети, пластмасови съдове и прибори, както и други домашни потреби, пътни чанти и куфари, трикотажни облекла, чорапогащи, кухненски мивки, вани и други санитарни приспособления, магнитни ленти в касети и ролки със запис.
По този начин, от една страна, българските стоки се оскъпяват много в сравнение с руските аналози. От друга, е проблемът с общата схема на митнически преференции за развиващите се страни, в която Русия отказа да ни включи. С такива преференции се ползват около 104 страни, в това число всички наши съседи, както и Китай, Бразилия, Аржентина и т.н. Българските фирми, които плащат пълния обем митни сборове, не могат да поддържат конкурентни цени спрямо стоките с произход от тези държави и остава да се конкурират (по цени) само със западните стоки, които остават по-скъпи от нашата продукция.
За деветте месеца на 1997 г. износът на България за Русия е 283.6 млн. долара, а вносът оттам - 907.9 млн. долара. Едновременно с това статистиката отчита, че за 9-те месеца на 1997 г. спрямо същия период за 1996 г. износът към Русия е намалял от 10 на 8 на сто от общия износ на страната.
С пари на НЕК ще се издържат губещи фирми
Печалбата на НЕК или поне по-голямата част от нея ще бъде източена за запушването на финансовите дупки в топлофикациите и губещия въгледобив. Това е смисълът на поправките, които Министерският съвет направи в наредбата за определяне на реда за набиране, разходване и контрол на средствата по държавния фонд "Енергийни ресурси" в началото на миналата седмица.
Аргументът за поправките е, че при досегашния ред, регламентиращ поредността на плащанията от фонда, приоритетно се покриват само текущите загуби от разликата между себестойността и фиксираните цени, но не и загубите от предходни години. При част от топлофикационните и въгледобивните предприятия именно старите дългове формират голяма част от общите балансови загуби поради фиксираните цени на енергията и енергоресурсите и недостатъчния размер на субсидиите.
Държавният фонд "Енергийни ресурси" беше създаден през 1996 г. със Закона за данък върху печалбата за финансово подпомагане на едноличните търговски дружества от енергетиката, работещи при фиксирани продажни цени на енергията и енергийните ресурси. Според закона държавните и общинските енергийни фирми за срок от пет години не внасяк данъка върху печалбата в държавняи бюджет, а
Досегашната наредба предвиждаше средствата от фонда да се отпускат по определен ред на приоритетност. На първо място са субсидиите за покриване на текущите загуби от пряката стопанска дейност поради фиксираните цени. Втори поред са нуждите за преструктуриране, ликвидация и консервация. На трето място е безвъзмездното финансиране на проекти за инвестиции на НЕК. След това е финансирането на екологосъобразни проекти и на инвестиционни проекти на останалите дружества. Едва след това идват всички останали финансирания, включително покриването на загуби от минали години.
Сега миналите загуби излизат на първо място заедно с текущите. Създаването на равнопоставеност при поредността на плащанията за компенсиране на текущите загуби и покриването на загубите от предходните години ще даде възможност за финансово стабилизиране на някои топлофикационни и въгледобивни дружества, се сочи в мотивите за изменение на наредбата.
В крайна сметка основният резултат от утвърдените от министрите поправки е в две направления. Осигурява се огромна по размер субсидия за покриване на загубите на топлофикациите и се дава възможност със средства от фонда да се изплащат обезщетения на собствениците на земи, които са отчуждени за нуждите на въгледобивните дружества. Предвижда се също възможност за "осигуряването на достатъчно средства за техническа безопасност, подобряването на условията за труд и съхраняване на здравето и живота на експлоатационния персонал".
НЕК пълни фонд "Енергийни ресурси", от който се издържат губещите дружества.
Според план-сметката за приходите и разходите на фонда общата сума на приходите през 1998 г. се предвижда да бъде близо 268 млрд. лв. (в изчисленията са предвидени промените в приходната част след ревалоризацията и събираемост 91%). От държавния бюджет се осигуряват производствени субсидии в размер на около 26.8 млрд. лв., или 10% от общите постъпления.
Основните постъпления - над 241 млрд. лв., идват от данъка върху печалбата и дивиденти от печелившите дружества за 1997 г. От тях над 123 млрд. лв. са данък върху печалбата и близо 90 млрд. лв. - дивидент от НЕК, което означава, че електрокомпанията осигурява над 80% от постъпленията във фонда.
В разходната част над 215 млрд. лв. отиват за: субсидии за покриването на загубите на топлофикациите - около 135 млрд. лв., брикетна фабрика - 15.2 млрд. лв., въглища с фиксирани цени - 8.3 млрд. лв., увеличаване на капитала и покриване на балансовата загуба - 3.5 млрд. лв., покриване на извънредни разходи от разсроченото плащане на топлоенергията - около 35 млрд. лв. В графата "финансиране на проектирането и инвестиране" за НЕК са предвидени 0 (нула) лв. За реализирането на инвестиционната програма на НЕК за 1998 г. са необходими около 223 млрд. лв. За разлика от парното токът поскъпна и НЕК за първи път от години ще приключи с положителен финансов резултат миналата година в размер на около 560 млрд. лв. След ревалоризацията най-вероятно печалбата ще се намали почти наполовина, смятат финансисти. Около две трети от нея влизат във фонд "Енергийни ресурси" под формата на данък върху печалбата и дивидент.
Според първоначалния замисъл част от тези постъпления трябва да се насочат отново към НЕК. Вместо да реинвестира печалбата си в крайно наложителните проекти за рехабилитация на електропроизводствени съоръжения, НЕК ще подари парите на топлофикациите и губещия въгледобив. А шефовете на компанията ще продължат да повтарят, че не могат да осигурят по 20 млн. долара годишно, за да се рехабилитира ТЕЦ "Варна" например или за кофинансиране за решаването на проблеми при други мощности.
От създаването на топлофикационните предприятия дейността им се субсидира от държавата, за да се поддържа по-ниска цена на топлоенергията. Препоръките на МВФ през миналата година бяха цените на парното до края на 1997 г. постепенно да достигнат реалната себестойност - около 20-25 долара на гигакалория. Средната цена на гигакалория сега е около 14 долара и няма изгледи скоро да се тръгне към повишаването им. Напротив, прието бе решение за разсрочване на плащанията на населението, т.е. и без това скромният паричен поток към топлофикациите ще бъде намален наполовина през отоплителния сезон, когато и разходите са най-големи. В същото време общата загуба на двадесетте топлофикационни фирми в страната надхвърли 227 млрд. лв. За покриването й се разчита изключително на държавата.
През последните години това става все по-трудно поради липсата на достатъчно финансов ресурс в хазната. Изходът беше намерен в пренасочването на дефицита към други отрасли.
В последно време топлофикациите продължават да съществуват главно благодарение на това, че много от доставчиците им - промишлени и енергийни фирми, се превърнаха в техни кредитори. Не големите промишлени консуматори, а топлофикационните фирми са най-големият длъжник на Булгаргаз например. Използването на чужди ресурси за осигуряването на дейността пък води до натрупването на допълнителни загуби от начисляването на лихви, глоби и неустойки, свързани с просрочията при разплащането с основните контрагенти.
В Закона за държавния бюджет за 1997 г. бе предвидена схема за вътрешно прихващане за покриване на задълженията на топлофикациите към Булгаргаз. "Благодарение на реализираната схема за вътрешно разчитане на задълженията на Булгаргаз към държавата и задълженията на топлофикационните дружества за консумиран природен газ се създадоха предпоставки за покриване на загубите за 1997 г.", се твърди в доклад на министър Валентин Василев, който е шеф на държавно-обществената комисия по цените на енергоносителите. Отписаните задължения към Булгаргаз са на обща стойност около 185 млрд. лв., твърдят енергийни експерти.
Сега топлофикациите ще се субсидират със 130 млрд. лв. Според икономическия директор на софийската топлофикация Камбурова в момента разходите на дружеството за производството на гигакалория са 57 975 лева (или около 32 долара). Софийската топлофикация, която е носител на над 80% от общата загуба, продължава да не плаща газа и не се очаква да започне да плаща в близките три-четири месеца. Останалите дружества плащат по малко. "При това положение, като се изключи горивната компонента, остават около 5 долара разход на гигакалория, а цената е 14 долара. В момента топлофикациите трябва да плуват в пари", коментира експерт на парламентарната Комисия по енергетика.
В същото време топлофикационните фирми са едни от най-неефективните в техническо и технологично отношение, близо половината от произведената от тях топлоенергия се губи по преносната мрежа по пътя до потребителите, гарантираното субсидиране поощрява разточителството при разходите на много от тях. Фрапиращ е примерът със столичната топлофикация. Тя поглъща по правило най-голямата част от субсидиите, тъй като и загубите й са най-големи. В същото време Комитетът по енергетика, който управлява фонд "Енергийни ресурси" и фактически осигурява финансирането, няма никаква възможност да управлява и да контролира разходите на топлофикацията, която е под разпореждане на столичната община.
По този начин, заобикаляйки валутен борд и елементарната икономическа логика, продължава познатата практика на преливане на пари от печелившите фирми, за да се поддържат губещи и неефективни производства, допринесла до голяма степен за кризата на Нефтохим и Булгаргаз. Сега идва ред и на НЕК.
Квестори решават противоречията в ортодоксалната банка
"Кремиковци" водили преговори да влязат с 25% в МОБ
Изчистването на конфликтите между акционерите и ръководството на Международна ортодоксална банка "Свети Никола" засега се отлага, защото БНБ назначи квестори в банката, а те отмениха насроченото за понеделник (9 февруари) общо събрание. В началото на миналата седмица централната банка разпространи съобщение, в което се казва: "Поради настъпили непреодолими противоречия в ръководните органи на МОБ, за да се осигури нормалното функциониране на кредитната институция ...със заповед на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", Емилия Миланова... временно са назначени квестори. " Там се допълва, че това не ограничава банковите операции, които МОБ извършва с клиенти, а се цели създаването на възможности за стабилизиране и решаване на възникналите конфликти в управлението на банката. Решението на БНБ беше последвано от официално предупреждение, в което се настояваше спорещите страни - акционерите около "Юкос петролеум" и ръководството в лицето на екипа на Цветан Начев - да се разберат помежду си. "Управителният съвет на банката беше подготвил и предложил на акционерите няколко варианта на споразумения, отразяващи подчертаното желание да бъдат максимално защитени интересите на "Юкос" и неговите представители както като акционери, така и като клиенти на банката. А, за съжаление, "Юкос" отказа да подпише кое да е от тези споразумения и остана на позициите, че единственото им искане е в банката да влязат квестори", обясни Цветан Начев.
Квесторите Димитър Проданов и Димитър Димитров според закона за банките могат да бъдат назначени за срок до три месеца. През това време правомощията на досегашните управителни органи на ортодоксалната банка се считат за прекратени и ръководството на финансовата институция се извършва изцяло от назначените от БНБ квестори. Те могат дори да вземат решение за преобразуване на банката чрез вливане или сливане с друга финансова институция, стига БНБ да се съгласи с подобен ход. Засега чак такива мерки не се очакват.
Основното, което трябва да направят квесторите в МОБ, е да уточнят каква точно е структурата на акционерите на банката, откъдето явно произтичат основните конфликти там. Според това, което е предварително известно, "Юкос" и вероятно други, свързани с петролната фирма дружества, държат около 22% от гласните акции и почти всички, които са на приносител. Въпреки изискването на закона приносителските акции в МОБ все още не са трансформирани в поименни, което е резултат от възникналите конфликти в банката. Хората около Цветан Начев пък твърдят, че "Юкос" неправомерно държи със свързани лица над 5% от акциите в банката. Спори се също и дали петролната фирма е пропуснала правото си да заяви пропорционалното си участие в увеличението на капитала на банката до 32.2 млрд. лв. Близки до групата на "Юкос" твърдят, че това не е така и че ръководството на банката неправилно е вписало една от вноските за предишни увеличения на капитала на свое име. Естествено от обратната страна позицията е диаметрално противоположна. Назначените квестори явно ще трябва да се произнесат кой има право в този спор и да валидират книгата на акционерите на банката. "МОБ в момента работи нормално, но всички тези противоречия и неясноти трябва да се изчистят и да се въведе ред. Ортодоксалната банка да започне да става истинска банка, а не да работи само с един клиент, който й е и акционер", заявиха от "Банков надзор".
Първата стъпка на квесторите така или иначе беше да отменят насроченото общо събрание на МОБ за понеделник. Още преди това да стане известно, Митко Събев, който е шеф на "Юкос" и член на надзорния съвет на банката, обясни че петролната фирма няма намерение да присъства на събранието. "Единственото, което искаме, е да си вземем парите от тази банка", каза той, без да потвърждава, че това значи, че "Юкос" се оттегля от МОБ. Цветан Начев заяви, че съгласно Търговския закон веднъж насрочено общо събрание със съответната обява в Държавен вестник няма орган или процедура, по която то да бъде отложено, каквото е последното искане на адвоката на "Юкос" и решението на квесторите.
"Това освен сериозна професионална некомпетентност на квесторите според мен показва и злонамереност, водеща към увреждане интересите на акционерите чрез компрометиране решенията на най-висшия им форум - общото събрание", допълва той. В закона за банките действително се казва, че по време на квестура само квесторите могат да свикват общо акционерно събрание. Очевидно юристите могат да спорят дали това важи за свикани вече събрания. Нищо чудно, акционерите около Цветан Начев и другите от неговия отбор в ръководството на банката все пак да проведат общо събрание. Това обаче ще даде хляб на други правни спорове за легитимността на решенията му.
Другите интересни събития около МОБ през последната седмица се свързват с евентуалните бъдещи акционери на банката, с някои от които квесторите и "Банков надзор" вече са се срещали. В началото на миналата седмица беше разпространено съобщението, че инвестиционният посредник "Хеджър", чието име се свързва с това на бившия ДПС-депутат Максим Димов, ще инвестира 5 млрд. лв. в увеличението на капитала на МОБ. "Хеджър", според ръководството на МОБ, изпълнява възложителски договор от име и за сметка на български и чуждестранни инвеститори, между които британските фондове "Фрамлингтън бългериън фънд" и "Фрамлингтън истърюръпиън фънд". Посредникът е показал пред БНБ, че разполага със средствата по сметка в ING Bank, но за да осъществи инвестицията, все пак очаква квесторите да изяснят проблемите около досегашното акционерно участие в банката.
Сравнително по-вълнуваща е историята как междувременно хората около Цветан Начев са увеличили своя "дял" в банката и са отчели попълване на капитала с 1.7 млрд. лв. Както обясниха от "Банков надзор", 680 млн. от тях са резултат от преоценка на дълготрайни материални активи на банката. Около 1.1 млрд. лв. обаче са внесени с пари, които служители в банката, в т.ч. и Цветан Начев, са получили като обезщетение заради прекратяването на мениджърските им договори. Както обясни близък до "Юкос", "уволнили са се, платили са си обезщетение и са го внесли като капитал". Според слуховете обезщетението на Начев възлиза на 400 хиляди долара, а това на останалите "отстранени" служители - на 150 млн. лв. По този повод самият Цветан Начев обясни следното: "На общото събрание, проведено през април м.г. , акционерите на банката, за да съхранят механизма и стимула за безкористна професионална работа, за да отчетат заслугите и приноса и за да запазят като кадри при следващи ротации мениджърите от ръководните органи на банката, с единодушие (включително и с гласовете на "Юкос" и свързаните с него лица) въведоха в устава следното правило: При прекратяване на мениджърските договори, ръководителите на банката имат правото или на 5-годишен консултантски договор, или на съответното обезщетение. Начев допълва, че по тази формула през миналата година обезщетения са получили предишните изпълнителни директори на МОБ - Огнян Пеовски и Валентина Аврамова. Същото е станало и при освобождаването (по настояване на "Юкос") на Даниела Минчева, Иван Димов и Горан Симеонов. "Върху размера на полученото обезщетение всеки от тях плати съответните данъчни ставки, след което, бидейки свободни хора да харчат тези пари, мениджърите на банката закупиха с тези средства акции от капитала на МОБ, водени от искреното желание да трансформират резултатите от труда си в собственост."
"От надзорна гледна точка не приемаме такива увеличения на капитала", каза по този повод шефката на "Банков надзор" Емилия Миланова. Тя допълни, че засега БНБ не е предприела мерки за сторниране на операцията, тъй като квесторите трябва да проверят условията по мениджърските договори и правните основания на подобна схема.
Най-любопитното около МОБ обаче беше информацията, че държавният металургичен комбинат "Кремиковци" е изявил желание да инвестира 8 млрд. лв. (или да придобие 25%) в капитала на банката. Според източник, близък до "Юкос", "това са стари слухове", но г-жа Миланова потвърди, че "Кремиковци" действително е изпратил подобно писмо до ръководството на МОБ (преди няколко седмици вероятно) и че то е било подписано от шефа на комбината. Вероятно Министерството на промишлеността, което е принципал на предприятието и трябва да даде разрешение, се е противопоставило на сделката, или пък скандалите около МОБ са я разтурили, защото за нея вече не се говори. От "Кремиковци" дори заявиха, че "ако някоя финансова институция цитира такива намерения, ползвайки доброто име на "Кремиковци", вероятно трябва да ни плати за реклама". В съобщението на комбината се споменава, че той е пуснал писмо до всички банки за осигуряване на оборотни средства от 3 до 5 млн. долара. Поради отказите управителният съвет на задлъжнялото предприятие принципно решил да закупи акции от финансови институции.
Собствениците сами са източили банките си
БНБ понякога е рефинансирала видни и с просто око кражби
Когато след банковата криза през 1996 г. започнаха разборите кое е довело до нея и как стана така, че фалира една трета от сектора, най-популярното обяснение беше съществуващото господство на длъжника над кредитора. Тезите, които банкерите застъпваха, бяха, че "първо трябваше да фалират длъжниците на банките" и "когато икономиката е зле, банковата система е застрашена". Това бяха основните причини, които посочваха и тогавашните ръководители на БНБ. Самата банкерска гилдия обаче трудно може да се дистанцира от налагането на идеологията за господството на длъжника и това отново може да се потвърди с втори, по-аналитичен прочит на прословутия списък с кредитните милионери. Там историята на фалиралите банки е ясна: наред с държавните предприятия най-сериозните длъжници на изчезналите вече институции са били фирми на техните собственици, а БНБ понякога е рефинансирала дори и очевидните им кражби. Данните показват, че централната банка и Държавна спестовна каса, които допреди кризата бяха основните източници за рефинансиране на лошите кредити, са "покрили" около една пета от безвъзвратно потъналите пари във фалиралите банки (виж таблицата).
Концентрацията на лоши длъжници.
Показателите на затворените банки показват удивително едностилие в начина, по който са натрупани проблемите им, и опитите те да се избягнат. Едно от интересните сравнения например е концентрацията на лошите кредити (които са основната причина за банковите фалити) в определен брой големи длъжници. В таблицата се вижда, че при повечето бивши "лоши" банки над 50-60% от проблемните вземания са събрани в шестте най-големи техни кредитополучатели. Което, казано по друг начин, означава, че институциите са били обречени само с "няколко хода", като въпросът дали това е ставало умишлено или от чиста некадърност е второстепенен. Много показателна в това отношение е пловдивската Агробизнесбанк, където делът на най-големите шест длъжника спрямо общия размер на несъбираемите кредити е 92%, като половината от тези вземания пък са от фирми на Христо Александров и Христо Данов - собственици и шефове на банката. Приликата с всички останали фалирали банки е, че на даден етап БНБ се е опитала да помогне с рефинансиране, което до ден днешен остава да "виси" в баланса на централната банка. Специално в случая с Агробизнесбанк обаче излиза, че директно са рефинансирани кражбите на нейните собственици (точно толкова е процентът на покритие на лошите кредити с рефинансиране), което няма как да е било невидимо за тогавашния шеф на "Банков надзор" Камен Тошков. Само от този казус става ясно, че: първо, банкерите (в случая известните като пловдивските брокери Данов и Александров) няма как да изповядват принципа за фалит на длъжниците преди кредитора, тъй като те самите са длъжници; второ - същото важи за БНБ, след като купи за 1 лев Агробизнесбанк.
Шестте най-големи длъжника държат 97% от лошите кредити и в петричката Бизнесбанк, както показват данните, с тази разлика, че рефинансиращият център е ДСК. Става дума за известното приятелство на тогавашната шефка на касата Бистра Димитрова с фирмите около "Евроенерджи холдинг", където са потънали основните кредити, раздавани с лека ръка от банката. Дружествата около нейния шеф Иван Китов пък дължат 5% от кредитите за шестте най-големи длъжника, като точно този дял удивително съвпада с класическа комисиона за "нестандартни" банкерски услуги.
Сравнително по-разпръснати изглеждат лошите вземания във фалиралите държавни банки и в Първа частна банка, което просто се дължи на многократно по-големите им кредитни портфейли по принцип и на по-дълго осъществяваната от тях "дейност". При някои от тях отговорността на банкерите до известна степен се размива от факта, че между големите им длъжници има и държавни предприятия, стандартното оправдание за което е "да се пазят работните места" и "политическият рекет" над банките.
При почти всички фалирали банки така или иначе се откроява източваща фирма или групировка: Атанас Тилев и "Орион" в БЗК (според историческия момент); Мултигруп в Балканбанк; фирмите на Иво Георгиев в Елитбанк; фирмите на Иван Евлогиев в МБИР; "Евроенерджи" в Бизнесбанк и т.н.
Ефектът от рефинансирането.
Схемата на разместването на парите по линия на рефинансирането е доста интересна. Средните данни показват, че със средства общо от БНБ и ДСК са покрити около една пета от всички лоши кредити във фалиралите банки. (Всъщност към момента на публикуване на списъка с милионерите освен Балканска универсална банка няма финансова институция, която дължи на БНБ или ДСК). Това означава, че двете рефинансиращи институции предварително са поели част от загубата, отлагайки фалита на банките. По този начин обаче е станало възможно общите загуби от неразумното кредитиране да се разпръснат в по-широк кръг, тъй като, от една страна, докато банките са били технически фалирали, те все още са привличали средства от нови вложители. Относително е бил "облекчен" и бюджетът, който по-късно пое ангажимент за част от депозитите в тези банки. Предварителното разтоварване на бюджета обаче е много относително, тъй като ефектът от това, че БНБ е печатала пари, за да рефинансира банки, е по-висока инфлация. А инфлацията е начинът за разпръсване на загубите между възможно най-широк кръг потърпевши. Освен това в крайна сметка, когато се преструктурира балансът на БНБ при въвеждането на валутния борд, бюджетът пак пое дупката в него, резултат и от несъбраното рефинансиране. Загубите на централната банка по принцип винаги са намалявали постъпленията в бюджета. Така че удължаването на живота на банките чрез отпускането на необезпечени кредити е било напълно безсмислено. Същото важи и за многобройните "спасителни" операции, при които централната банка или бюджетът изкупуваха ЗУНК-облигации от държавните Стопанска банка и Минералбанк по номинал. Заради тези схеми при тях процентът на покритие на лошите кредити с рефинансиране е доста далече от действителния.
Косвено в случаите, в които банките са били кредитирани от ДСК, ефектите са подобни. Разликата е, че директно са били засегнати най-вече вложителите в спестовната каса, които са получили относително по-малък доход за вложените средства. Загубата, която ДСК натрупа от лоши кредити, продължава да се отразява в по-ниски лихви по привлечените средства и потенциален риск за бюджета в бъдеще, тъй като той е пълен гарант за влоговете в ДСК.
В таблицата, където по банки се вижда как вложителите и бюджетът са си разпределили тежестта от фалита на банките, най-интересният случай като че ли е Добруджанската банка. Процентът на покритие на лошите кредити с рефинансиране там е 350%. Това означава, че или в банката са останали значителни средства (което не е така, защото нямаше да фалира), или шефовете й са я използвали, за да източват средства от рефинансиращата институция - ДСК. Това очевидно не е ставало през отпускането на лоши кредити, с което пък се обяснява липсата на фирми на Красимир Михайлов между длъжниците на банката. Най-вероятно загубите тук са натрупани през отрицателни курсови разлики и губещи сделки с движима и недвижима собственост.
Сметната палата похвали управлението на вътрешния дълг
Наличието на дългосрочна стратегия за управление на дълга е гаранция за създаване на нормални условия за функционирането на валутния борд, препоръча Сметната палата след приключването на проверка за възникването и обслужването на вътрешния дълг и законосъобразността на операциите за финансиране на бюджетния дефицит. Проверката е водена от отделението "Централна банка и държавен дълг" към палатата и обхваща първото шестмесечие на миналата година. Съвсем скоро ще можем да обобщим резултатите от управлението на вътрешния дълг през цялата 1997 г., обясни оглавяващата отделението Надежда Сандолова.
Според експертите на Сметната палата за периода на проверката динамиката на параметрите (обем, доходност), характеризиращи дълга, е голяма. Това се дължи на нестабилността на валутния пазар, икономическите параметри и неприемливо голямото предлагане на емисии държавни ценни книжа. През второто тримесечие на миналата година са се търсили по-дългосрочни книжа в сравнение с първите три месеца на 1997, което, както се казва в доклада на Сметната палата, е белег на стабилизация.
Проверката е установила, че общият размер на вътрешния дълг за първото полугодие на 1997 г. възлиза на 2990 млрд. лв., като нарастването спрямо края на 1996 г. е с 294%. Анализът на структурата на дълга показва, че 63.18% от него се падат на ДЦК, емитирани в резултат на структурната реформа, като книжата за уреждане на необслужваните кредити на държавни предприятия са за 1646 млрд. лв. На ДЦК, емитирани за финансиране на бюджетния дефицит, се падат 29.98% от общата сума на вътрешния дълг. Останалите 6.84% са пряк дълг към кредитните институции (БНБ, ДСК, ДЗИ и Булбанк).
Според ревизорите от Сметната палата се наблюдава значително подобрение в събираемостта на погасителните вноски по ЗУНК. Изпълнението на плана показва, че са внесени 67.36% от очакваните суми. Увеличените постъпления по задълженията на държавните предприятия по левовите ЗУНК се дължат на силната обезценка на лева и подобряването на икономическата конюнктура през второто тримесечие на 1997 г. Сметната палата препоръчва на Министерството на финансите да възстанови календарния принцип при емисията на ДЦК с цел да се нормализира и графикът на падежите им. Този принцип вече е възстановен, като всеки понеделник от месеца се емитират по две емисии краткосрочни ДЦК - тримесечни и шестмесечни, а всеки втори и четвърти петък от месеца се провеждат аукциони за двегодишни ценни книжа. През 1998 г. отново всеки понеделник ще се осъществяват две емисии ДЦК, едната от които ще е на тримесечни, а шестмесечните и едногодишните ще се редуват. Аукционите за двегодишните ценни книжа ще се провеждат всеки втори и четвърти петък и ще бъдат с обем от 5 млрд. лв. При проявен интерес от страна на инвеститорите тази сума може да бъде увеличена.
Данните на финансовото министерство към края на миналата година показват, че общият размер на вътрешния дълг е достигнал 3990.7 млрд. лева, което е 25.5% от очаквания брутен вътрешен продукт на страната за тази година.
Накратко
Дебати в Конгреса на САЩ се разгоряха по повод на това дали трябва да съществува Международният валутен фонд и доколко той е полезен. Според критиците му веднага след укротяването на азиатската криза неговото съществуване трябва да бъде прекратено. Спорът се разгорял по повод на това, че от правителството на САЩ, като основен акционер във фонда, са били поискани 18 млрд. долара за увеличаване на капитала на международната организация.
Нов шеф на офиса в България ще има Европейската банка за възстановяване и развитие. На мястото на Тим О'Нийл ще застане Жан Марк Петершмит. За официалното му представяне в София тази седмица се очаква да пристигне Оливие Декамп - директор на ЕБВР за България. Г-н Декамп ще представи дейността на банката в страната и нейната роля в подпомагането на частния сектор.
Върховният касационен съд обяви за незаконно вливането на "Българска земеделска и промишлена банка" АД в сливенското дружество "Винком". Като причина за отмяна на сделката се посочва липсата на решение от страна на общото събрание на банката и на Българска народна банка. Миналата година известната повече като Орсова банка (по това време в ликвидация) бе закупена от сливенската фирма "Винком", която поиска увеличение на капитала си със стойността на придобитите акции.
Застрахователното дружество "Търговско застраховане" АД предвижда обединение с още две или три дружества от бранша, за да може новата структура да покрие изискванията на Закона за застраховане за основен капитал. Договарянето е свързано и с предстоящото лицензиране на българските застрахователи. Като евентуални партньори в новата компания се спрягат имената на "Ви Веста" и "7М".
Софийското представителство на BNP - Dresdner Bank (България) организира семинар, на който представи инструментите, с които клиентите на банката могат да оперират на паричния пазар. Презентацията имаше за цел да запознае клиентите на банката с форуърдния пазар и пазара на опции, а също и със спот-сделките. Извършването на тези операции в бъдеще ще се предлага като услуга за клиентите на банката. Ръководителите на банката обаче изтъкнаха, че това ще стане възможно едва след като в България се установи развит капиталов пазар.
По време на посещението в САЩ на президента Петър Стоянов се очаква Международната финансова корпорация (която е в системата на Световната банка) да даде отговор за финансирането на програмата за насърчаване на дребния и средния бизнес у нас.
Корективът МВФ
В момент, в който не се вижда сериозен политически опонент на правителството на ОДС, Международният валутен фонд влезе в ролята си на коректив, който не дава на никого да се самозабрави. Миналата седмица започна работа мисията на МВФ начело с Ан Макгърк. Първото, на което беше наблегнато, бяха
Очевидно ще се наложи преразглеждане на очакваните ръст на брутния продукт и инфлацията. Експертите на фонда очакват по-малък растеж от предвидените от правителството 4% за 1998 г. При всички положения това ще се отрази върху приходната част на бюджета и постъпленията от данъци ще бъдат по-малко от очакваните. От друга страна, по всяка вероятност ще се наложи да се дават по-големи субсидии за енергетиката и по-специално за топлофикационните дружества. В най-лошия случай това би довело до актуализация на бюджета, което в условията на валутен борд е доста трудна работа. Другият проблем е
Впечатлението след първите срещи на Макгърк с ръководството на Банковата консолидационна компания (която като техен собственик се занимава с приватизацията на банките) беше, че фондът е смекчил изискването си за бързина на банковото раздържавяване. От изказванията и на двете страни обаче прозира, че отстъпките са само в уговорката, че продажбата на определена банка трудно може да се обвърже с конкретен срок. Това не отменя настояването до края на тази година да бъдат приватизирани освен Пощенска банка също и Експресбанк и Булбанк. Макгърк даже подчерта, че продажбите трябва да започнат от най-добрите банки. Точно около Експресбанк и Булбанк обаче, които се сочат за най-добри, има известни проблеми за такава уговорка. "Проектостратегията" на БКК предвиждаше след провала на преговорите с "Деу" и "Райфайзенбанк" акции от варненската банка да бъдат предложени на борсата, а контролният пакет да се пази за стратегически инвеститор. Фондът обаче се противопостави на предлагането на банкови акции на борсата на този етап. Публичните продажби според Ан Макгърк трябва да следват сделките за контролните пакети в банките. (Същото важи и за Хебросбанк, въпреки че само преди седмица беше взето решение за пилотна емисия на борсата с номинал 8 млрд. лева). Около Булбанк пък позициите са още по-усукани, тъй като правителството смяташе да си остави тази приватизация "за десерт", а и през последната седмица се чуха гласове, че банката трябва да остане в ръцете на български инвеститори. Най-вероятно основните противоречия между БКК и фонда ще са именно в тези два пункта.
Банковият сектор се очертава като един от най-интересните акценти на сегашната мисия на МВФ и заради преговорите за бъдещето на ДСК. Очаква се през следващата седмица да се уточни как ще изглежда бъдещият закон за касата, колко време ще се запази гаранцията по влоговете там и кой ще е нейният принципал - БКК или правителството. До момента от МВФ са заявили само, че в периода, в който ДСК се преструктурира, за приватизация няма да се говори. Точно преди седмица вариантът да се продаде спестовната каса беше посочен като препоръка на Световната банка, което значи, че поне в дългосрочен план дебатът по темата не е приключил.
През следващата седмица се очаква провеждането на първия от поредицата семинари, резултатите от които ще залегнат в основата на тригодишното споразумение. Той ще е концентриран именно върху банковия сектор - приватизация и преструктуриране, и ще е с участието на представители от МВФ, Световната банка , Европейския съюз.
След семинарите, някъде през април, ще дойде отново мисия на МВФ, която ще води същинските преговори по тригодишното споразумение. По това време се очаква и бордът на директорите на Световната банка да разгледа стратегията си към България през следващите 3 години. Може би също през април да бъде организирана среща на донорите на България, на която да се реши какви са нуждите на нашата страна от външно финансиране и кой какви ангажименти ще поеме.
