Голямото осребряване на манната земна
Незаконният добив и износ на археологически ценности в България днес е придобил измерения, които могат да бъдат сравнени единствено със ставащото в страните от Средния изток непосредствено след Втората световна война. Тогава богатите на древни археологически паметници държави пълнят хазните си от масови продажби на антики на богатите западни музеи и частни колекции, а бедното и почти без поминък население намира спасение в иманярството.
В България желязната завеса и по-големият страх от законите по времето на комунистическия режим принуждаваха иманярите да бъдат изключително предпазливи, а износът на антики беше труден и носеше големи рискове. Така беше запазена значителна част от археологическите ценности, които според някои оценки правят от България третата по антични богатства страна след Израел и Италия.
Активното осребряване на тази манна земна след 1989 г. става чрез няколко свързани и допълващи се схеми. Дребните иманяри, които в търсенето на ценности намират алтернатива на безработицата и ниските доходи, днес са последните представители на романтичния период в българското иманярство, който археолозите си спомнят едва ли не с носталгия - заради относителната му цивилизованост. Има иманяри, които все още търсят карти и събират предания за хански, римски или хайдутски съкровища. Пак според археолозите те с течение на времето могат да придобият усет и дори уважително отношение към историята, към некомерсиалната стойност на находките.
Нищо подобно няма в съществуващите мощни канали, които се занимават с издирването, извличането и пласирането на археологически ценности. Така романтичното иманярството се превърна в един от най-добре работещите и доходни сектори на сенчестата икономика.
Тя не би процъфтявала, ако работеше само за чуждестранните аукционни къщи, които постоянно поддържат интереса към антиките, идващи от изток, нито пък само за известните преди 1989 г. малобройни колекционери, които по правило принадлежаха на висшата комунистическа номенклатура. Превръщането на иманярството в индустрия се дължи и на това, че античните ценности бяха включени в схемата за източване богатствата на България. Така дребните иманяри останаха в периферията на мощните организирани канали, които използваха и охранителните услуги на силовите групировки. Това обаче е само първият, най-долен пласт в схемата за използването на археологическите ценности.
През последните години макар и неясно се очертаха и другите пластове, които са далеч по-интересни, свързани с хора, близки през различни периоди с различни етажи на властта. "Споменът за мен и подвизите ми ще преживее вековете, защото образът ми е пресъздаден върху безброй паметници и предмети. Аз все още съществувам в многобройните бронзови статуетки, каменни релефи, сечени монети, върху оръжията и украшенията на древните народи, химните на ненадминатия Орфей" - това е част от есето на Димитър Иванов, посветено на Арес, древния бог на войната, чието име той дава на невероятно богатата си частна колекция, на която Богомил Райнов и Иван Славков могат единствено да завиждат.
Във всяка нормална държава обявяването на съдържанието на колекцията би предизвикало не само скандал, но и намесата на прокуратурата и следствието. Защото нищо не е променено в Закона за паметниците на културата и музеите, който обявява, че археологическите находки са собственост на държавата. Обяснено най-елементарно, това означава, че всеки, който дори случайно е открил антична ценност, е длъжен да я предостави в тридневен срок на местния или друг археологически музей. Ако специалистите в музея преценят, че находката не представлява ценност за него, те издават удостоверение, което оправдава нейното наличие в частна колекция.
Това би трябвало да е пределно ясно на бившия шеф на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност. Още повече че служебните задължения на Димитър Иванов са изисквали наблюдението на културните институции, между които и археологическите музеи и неразделно свързаните с тях иманяри. Българските археолози открито говорят, че колекцията "Арес" на Иванов е закърмена от ценностите, които са се пазели в депата на милицията, и от сделки на четири очи с арестувани иманяри. Това обяснява и нейното богатство - включени са бронзови пластики, оръжия, керамика и стъкло, мраморна пластика, златни накити, монети.
Самият Димитър Иванов твърди съвсем друго. Според него той получил като подарък древна скулптура на бога Арес от казанлъшки бизнесмен малко след като регистрирал своята фирма за търговия с петрол. Това станало много след като напуснал ДС.
Тази първа антика била прибавена към няколко римски плочки, открити в двора на дядо му във врачанско село. След това интересът му започнал да се събужда и постепенно започнал да изгражда своята колекция. В началото дори античните предмети стояли на бюрото му на вицепрезидент на Мултигруп. По-късно ги подредил във витрини.
Другата причина колекцията "Арес" да предизвика скандал е, че луксозният каталог, с който тя се представя пред обществеността, е издаден със съдействието на Националния исторически музей, а негов съставител освен Димитър Иванов е и директорът на музея Божидар Димитров. Българските археолози, а и не само те, бяха стъписани от съучастието на техни колеги в узаконяването в очите на обществеността на иманярството.
"Повечето неща съм купувал, а друга част са ми подаръци", твърди Димитър Иванов. Според него издаването на каталога и показването на колекцията в музея поставя и някакъв контрол на обществото над тези антики, които остават в България. "След като една колекция е обявена, описана от научни работници, поместена е в каталог, аз самият също нямам право да я продавам без разрешението на държавата", твърди Димитър Иванов, който от март започва да чете лекции в Нов български университет за мениджмънт на колекционерството и частното музейно дело. Известно е все пак, че един каталог не замества описаните в закона изисквания за официална държавна регистрация на частна колекция, както и необходимите данни за начина на придобиване на антиките.
Фактът, че директорът на Националния исторически музей не само прие дарението на бореца колекционер Боян Радев, но и го обяви за "дарител на годината", като нарече на негово име зала в музея, беше определено от археолози като връх на цинизма. Защото притежаването на осем оброчни плочи на Артемида и тракийския бог Херос, както и на надгробни стели със скулптурни портрети на починалите, означава едно-единствено нещо - иманярите са разбили и извлекли инвентара на древно светилище. Откупуването на тези и други подобни ценности от колекционер (който винаги се съветва със специалисти, преди да заплати исканата сума), фактическото прикриване следите на иманярите и след това обгръщането на това окачествявано от закона като престъпно деяние с ореола на патриотизъм единствено стимулира иманярството и разграбването на антиките на България.
Законът за паметниците на културата и музеите беше нарушен още по-грубо, когато нароилите се български частни банки започнаха да прибавят археологическите ценности към произведенията на изкуството в колекциите си. Този изненадващ с колекционерската си страст ход тепърва ще бъде обяснен от следствените органи, които се занимават с банковите фалити. Според съвпадащи мнения обаче антиките са били използвани за финансови злоупотреби по няколко схеми.
При първата банки са отпускали кредити срещу залог на антики, чиято стойност е завишена благодарение на нереални оценки на вещи лица. По този начин кредитополучателите са вземали заеми практически без обезпечение.
При втората схема длъжниците на банките са погасявали получени кредити чрез антики, също с изкуствено завишена стойност. По този начин длъжниците са си измивали ръцете пред банката, без да възстановяват реалната сума на задълженията си.
При третата схема банките закупуват антики за колекциите си, които се оценяват от вещите лица на значителна, отново изкуствено завишена стойност. Така банката отчита фиктивно добро финансово състояние (тъй като отчита, че в активите си има антики на значителна стойност), прикривайки по този начин други злоупотреби.
При всички случаи загубите в крайна сметка остават за сметка на банките, респективно на техните вложители. Типичен е примерът с банка "Славяни", която беше обявена в несъстоятелност миналата година. Според експертните оценки за колекцията от художествени произведения и антики, дадени отново от директора на НИМ Божидар Димитров, банката би трябвало да притежава колекция с ценности общо за 6.5 милиона долара. Това естествено предизвиква усмивка у запознатите с нейното състояние.
Как се е стигнало до тази сума дава идея примерът с намиращата се в хранилището на банката дарохранителница. Нейният произход е записан като неизвестен. Оценена е от Божидар Димитров за 150 000 долара. Установено е обаче, че става въпрос за дарената през 1936 г. на монасите в Германския манастир от цар Борис Трети дарохранителница, която по-късно е била открадната. Скандалното в случая е, че става въпрос за църковна утвар, която не може да бъде частно притежание и носи надпис от дарителя, който ясно посочва законния собственик. Според специалисти в областта на църковните ценности дори запален монархист-колекционер не би дал повече от 1500 долара за тази дарохранителница.
Според добре осведомен източник, който пожела анонимност, банка "Славяни" преди обявяването й в несъстоятелност дори се е опитала да получи рефинансиране от БНБ, като заложи като обезпечение част от въпросната си колекция. В централната банка поискали да се консултират с други специалисти дали оценките за антиките, дадени от Божидар Димитров, са реални. Тогава от банка "Славяни" веднага оттеглили както искането за рефинансиране, така и списъка с оценките.
Този все повече заплитащ се възел между пари, власт, престъпност, антики и контрабанда според специалистите в областта на археологията може да бъде решен при строгото спазване на закона. Както и при очакваното от всички съществено скъсяване на пътя от престъплението до наказанието. Тогава псевдопатриотичните спекулации "да спасим антиките от безвъзвратно изгубване в чужбина" сами ще секнат.
Поправки
В брой 3 на страница 34 във вестник "Капитал" е допусната грешка в таблицата "Някои по-интересни единични длъжници". Срещу "ФБК 105", която фигурираше в списъка с необслужваните кредити, е записано името Стоян Кръстев. Правилното име е Стефан Кръстев.
Редакцията се извинява за допуснатата грешка.
За представата и фактите
Представата за това какво се е случило е почти толкова важна, колкото и това, което се е случило. Това е още по-валидно, когато става дума за стратегически преговори и международни отношения. В началото на газовите скандали България изглеждаше като симпатична малка страна, чието правителство се опитва да се пребори с корупцията и с минали решения на корумпирани политици, които застрашават икономическата независимост и националната сигурност. България успяваше без усилия да поддържа този си образ. Тогава след една среща на премиера Костов със синдикалиста Тренчев, в."Труд" цитира Тренчев, според когото Костов бил казал, че ако руснаците спрат доставките, ние ще ограничим транзита за Турция. Казал ли е Костов такова нещо, не го ли е казал, вече няма значение. Последва масирана кампания на "Газпром". Писмо на Вяхирев до Костов, съобщения по големите руски вестници и информационни агенции (английските емисии на Интерфакс и ИТАР-ТАСС се получават от всички големи световни институции и медии) с посланиe - България дължи пари за доставки на руски газ. Оказа се, че България не дължи пари за доставки. Представата на света за преговорите обаче се промени - България започна да изглежда като нахална малка бедна страна, която не си плаща газа и краде от транзита за съседката си Турция.
Втория си удар руската пропагандна машина нанесе благодарение на неясната позиция на президента Стоянов. Първо той каза, че за изключване на "Топенерджи" не можело да става и дума. (После стана ясно, че не го е мислил.) След това на тази база "Газпром" пусна нова информация - че Стоянов предложил Мултигруп да се оттегли, но "Овъргаз" да остане в "Топ-енерджи". Пак последваха опровержения от българска страна, но никой не каза ясно на глас, че българското правителство вече е напуснало тресавището, наречено "Топенерджи", и че формулата с българо-руско дружество 50 на 50 е само една от възможните, но при така стеклите се обстоятелства очевидно не е най-добрата. (От изявлението на вицепремиера Божков в петък изобщо не личеше да сме се отказали да ремонтираме "Топенерджи", нито пък стана дума за изразените интереси на "Рургаз", "Шел", Боташ или някоя друга международна компания.) Излезе също, че българските политици не отделят достатъчно време да съгласуват и ясно да дефинират каква е позицията на държавата. По този повод представата за случващите се събития пак се промени и вече е напълно песимистична. България е малка бедна страна, която на думи много иска да печели от стратегическото си географско положение и да е независима от Русия, но част от политическия й елит всъщност няма никога да допусне такова нещо.
Пилоти на "Еър София" загинаха при авиокатастрофа
Товарен самолет Ан-12 на частната авиокомпания "Еър София" се разби на Азорските острови във вторник вечерта. Целият седемчленен екипаж е загинал на място при катастрофата. Машината аварирала и се взривила при излитането от летището на остров Терсейра. Фирмата, която притежава самолета, е собственост на първия български космонавт Георги Иванов. Според официалната информация самолетът е бил нает от португалската фирма "Ел Луксор" за пренасяне на пощенски пратки. На борда е имало 1775 кг пратки, твърдят от външно министерство. Първоначалната версия за трагичния инцидент е отказ в един от моторите. След това машината се ударила в земята и експлодирала. Според изказванията на бившия шеф по техническите въпроси на "Еър София" инж. Йордан Пачев този Ан-12 бил в отчайващо състояние. Материалите за неговия експлоатационен ресурс били фалшифицирани и той летял незаконно вече четвърта година. От фирмата обаче категорично отричат тази информация. Според тях машината е минала капитален ремонт и е била в нормално състояние. Те се зарекоха да съдят бившия си сътрудник за клевета.
"Драмата се е разиграла в близост до авиобазата на американските ВВС на остров Терсейра. Не е изключено тя да има връзка с инцидента", смятат от "Еър София". Работи се и по версия, че самолетът е бил обстрелван или взривен. Предполага се, че самолетът може да е носил и контрабандна пратка, защото е бил натоварен далеч под капацитета си. Не е изключено да става дума за незаконен трафик на оръжие. Съмнения поражда и обстоятелството, че на борда са били седем от деветте българи, въпреки че в самолета е имало много свободно място.
Ако ти откраднат десет милиона долара, дай единадесетия доброволно
Библейското правило, че "дето е текло, пак ще тече", на български звучи "комуто са позволявали да краде, пак ще му дават".
След като открадна десетина милиона долара от държавната телевизия, направи луди всички шефове на телевизията, които пробваха да развалят далаверата му, и богати тези, които го подпомагаха, Красимир Гергов отново ще е в телевизията - под формата на две предавания и две рекламни агенции (виж стр. 52). Очевидно правилото е колкото повече телевизията губи от Гергов, толкова повече да му дава, за да може той повече да дължи и телевизията да губи и... В светлината на скандалите около радиото небрежният факт, че новият шеф на телевизията продължава да подарява време от националната медиа, някак остава в сянка. Всъщност НСРТ избра Попйорданов не за да спре кражбите, респективно да защити интереса на данъкоплатеца, а за да не уволнява безбройните служители на електронната медиа, респективно да харчи парите на данъкоплатеца. Макар че, честно казано, никой не знае какви са критериите, по които бяха избрани и двамата шефове на държавни електронни медии. И как те ще бъдат оценявани дали се справят или не със задачите си. Разбира се, сборът от интелектуалци няма особено голяма грижа как след три години те или техните наследници ще заключават изпълнили ли са изискванията шефовете на електронните медии. А като не си задал изисквания, не можеш да имаш и претенции към избрания от теб. Всъщност проблемът с изискванията вече е на дневен ред. В момента медийният съвет обяснява на Александър Велев ту че е с шапка, ту че не трябва да пуши цигари с филтър. Естествено без никакво основание - никой не му е казал какво всъщност се очаква от него да прави, освен да ръководи.
Та затова и продължението на кражбите от телевизията не е изненада за никого. Някой да е поискал те да бъдат спрени?
НАКРАТКО
БСП прие декларация, озаглавена "4 февруари - една година по-късно". В нея социалистите твърдят, че на тази дата ръководството на партията е направило "разумен компромис в критичен за страната момент". Според "Позитано" 20 сегашните управляващи нарушили постигнатите договорености и тласкали страната към нова "конфронтация, която обслужва само теснопартийни и групови интереси". Приет е и "информационен анализ" на вота на недоверие към правителството на ОДС, който оценявал като цяло положително действията на ПГДЛ.
Шефът на ФБР Луис Фри прие да посети България. Това стана ясно след среща между шефа на щатската спецслужба и правосъдния министър Васил Гоцев, който посети САЩ, за да вземе участие в молитвената закуска с президента Бил Клинтън. Служителите на ФБР ще помогнат на българските си колеги с ноу-хау по проблемите на организираната престъпност, прането на мръсни пари и корупцията, твърди Луис Фри.
Депутатът Христо Петров поде инициатива за съживяване на парламентарната група на БББ. Той изпрати послание до бизнеслидера Жорж Ганчев, в което поставя само едно условие за единението на БББ - изборът на председател да е таен, за да не се оказва натиск. Депутатът Христо Иванов засега обаче е срещу инициативата за възстановяване на групата. Неговото условие е Ганчев да не участва във вота.
Ямболската организация на СДС свали доверието от местния депутат Петко Проданов. Той получи място в регионалната листа с решение на Националния изпълнителен съвет на партията, без да бъдат питани местните структури.
"Винария '98" събра 138 фирми изложители
Сто тридесет и осем фирми изложители от 17 страни участваха в шестото поредно издание на "Винария '98" в Пловдив през миналата седмица. Това е най-голямата за бранша проява в балканския регион. Шестдесет и пет български лозаро-винарски комплекси, изби, фирми, развиващи дейности в помощ на винарството, научни институти подредиха щандове в дните на изложението. За първи път на подобен форум бяха проведени миналата седмица национални дегустации за естествено пенливи и газирани вина, натурални гроздови ракии и винено бренди. Експозицията по традиция завършва с голям винарски бал "Вино и любов, любов и вино", на който младите специалисти влизат официално в бранша.
През миналата седмица бе учредена и Тракийска академия на виното със седалище в Хасково. Учредители са търговско-промишлените палати в Стара Загора, Хасково, Ямбол и Пловдив. Целта на сдружението е да подпомага лозарите, винопроизводителите и търговците на вина. "Ще привлечем за съвместна дейност лозари, винари и търговци на вино от регионите на Тракия в Турция и Гърция", обеща председателят на новоучредената академия Веселин Станчев.
Българският дух не се гради с дарения
Когато Петър Стоянов дари една президентска заплата за откупуването на новопоявилия се препис на "История славяноболгарская", изглеждаше, че той върши това най-вече за да изтрие пасивите си пред по-националистично настроените българи, които не му простиха, че изпрати оригинала на Паисий в Атон. Точно заради това Стоянов направи жеста - въпреки мнението на специалистите, че ръкописът нито е най-ценният, нито единственият, въпреки очевидния факт, че влиза в мрежите на поредната медийна кампания на скандалния шеф на Националния исторически музей. Вероятно и самият Божидар Димитров е бил изненадан, че в мрежите му попаднаха неочаквано и други едри дарители - сработи българският синдром на "чакащите на опашката". След президента своята лепта дадоха председателят на Конституционния съд проф. Сталев и от името на парламента - Йордан Соколов.
Дори подбудите на видните спомоществователи да са благородни, а не популистки, те би трябвало да знаят, че българинът вече е обръгнал на подобни силно рекламирани в медиите акции, които заглъхват така бързо, както се появяват. Защото по-паметливите си спомнят, че пари се събираха и за войнишките паметници, и за пострадалите в Стражица, и за реставрирането на изгорелия Зографски манастир... Ако грижата е наистина за паметниците на духа и за българщината изобщо, управниците трябва само да вдигнат очи и да видят как храмът "Св. Александър Невски" се руши. Дали и за него не е необходима нова подписка? Както и за царския дворец - Национална художествена галерия? Както и за хранилищата на Народната библиотека? Както и за Рилския манастир... Българската духовност няма нужда от постоянни акции в стил "Спешно отделение". Управляващите трябва само да създадат нормалните правила, които да й дадат възможност да си осигури средствата за достойно съществуване (виж стр. 55). Докато това стане, властта може да осигури доста пари, като се погрижи поне за това тракийските съкровища да не се договарят повече за 20-месечен престой в САЩ срещу 250 000 долара, когато в Монреал за 4 месеца спечелиха 320 000 долара.
А президентът да кани със себе си в далечните си пътувания освен много бизнесмени и малко хора на българския дух - те поне има с какво да впечатлят младите и по-старите нации!
Вашингтон прие президента Стоянов
С откриване на българската изложба "Българското злато - богатствата на траките" в Музея на изкуствата в Сейнт Луис, Мисури, в петък започна официалното едноседмично посещение на президента Петър Стоянов и съпругата му в САЩ. "Политическата стабилност у нас означава стабилност на Балканите", обяви президентът, преди да отлети за САЩ. Стоянов ще съобщи на Клинтън и българското становище, че има лек напредък в отношенията с Македония по езиковия спор между двете страни.
По предварителна програма на 10 февруари българският държавен глава се среща във Вашингтон с американския президент Бил Клинтън. Шансовете на България за влизане в НАТО и други стратегически външнополитически въпроси, които засягат сигурността на Балканите и Югоизточна Европа, са обект на дискусия с членове на Комитета за външни отношения на Сената по време на обяда с държавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт, в Атлантическото командване на НАТО и в Пентагона. Българският държавен глава ще бъде посрещнат с пълен военен церемониал.
Предвиждат се срещи с генералния секретар на ООН Кофи Анан, с неправителствени организации, с членове на дружеството за приятелство "България - Америка" с участието на бивши американски посланици в София.
Президентът се нагърби със задачата да аргументира напредъка на икономическите реформи в България и промяната в инвестиционния климат по време срещите си с водещи американски бизнесмени. За Вашингтон отлетяха и представители на 40 големи български компании, които имат паралелна делова програма с евентуалните си американски партньори. Във вторник и сряда са срещите с председателя на Световната банка Джеймс Улфенсън, с изпълнителния директор на МВФ Мишел Камдесю. Както и при други визити, Петър Стоянов е отделил време за среща с български студенти и наши сънародници, както и с неправителствени организации, които лобират за каузата на България.
Заедно със Стоянов за САЩ отпътуваха и министрите Надежда Михайлова, Муравей Радев, председателят на Парламентарната комисия по външна и интеграционна политика Асен Агов, шефът на Националната разузнавателна служба Димо Гяуров, ген. Михо Михов, началник на Генщаба на Българската армия, посланици и секретари на президента. Заедно със Стоянов те представят България и на многобройните срещи с американските медии. Резултатите от визитата на президента зад океана ще бъдат коментирани на живо по CNN в сряда.
Без антиките на земята ни ще бъдем кухи
Маргарита ВАКЛИНОВА, ст.н.с. д-р, заместник директор на Археологическия институт и Археологическия музей на БАН, пред "Капитал"
Промени ли се нещо в отношенията иманяри - археолози - закон през изминалите седем години?
- По отношение на законовата уредба нищо не се е променило. Винаги са се предвиждали санкции срещу иманярството, срещу незаконното придобиване и разкопаване на ценности. По-страшното е, че никой не зачита тези законови уредби, защото се разбра, че иманярството е начин за добиване на немалко пари. Иманярите се развихриха, почувстваха се някак освободени. Промени се нещо и в самото иманярство, което не е еднолико. Имаше преди иманяри, които образуваха дори сдружения, които действаха на групи в райони в продължение на години. У тях мисълта за придобиване на ценности беше обвързана по-скоро със златотърсачество, с търсенето на нещо. Днешното иманярство е абсолютно различно. То е безскрупулно. Липсва каквото и да било отношение към факта, че става въпрос за ценност, която принадлежи на България. Ликвидира се уважението към миналото, към постиженията в културата на земята, която ни е създала. Гордост липсва. Това е безумно желание да се спекулира с духовни ценности, въплътени в материя, което е аморално.
Предимно външен интерес ли стимулира развитието на тази индустрия за антики, както твърдят мнозина?
- Веднага искам да ви предпазя от това. Има неща, които се откриват в България, но в чужбина никой не се интересува от тях. Навън се интересуват най-вече от уникати. Има интерес към неща, които са с по-висока културно-историческа или художествена ценност. Както и интерес към комплексни находки - например инвентара на един цял гроб. Всичко останало, което се открива, е обект на различните тематични интереси на българските колекционери.
Според вас по какъв начин се изграждат каналите за изнасяне на антиките?
- Много е трудно да се каже това. Сам разбирате, че ние много трудно можем да влезем в подобни организации. Имам чувството, че тук действа определена система, има канали. Тези, които се интересуват от находки от иманярство, намират как да се свържат с каналите. Има нещо много потресаващо, което ми дава основание да говоря за треска за злато днес. Имаше случаи през последните години в дадени райони на България, където иманярите отиваха на групи, с охрана, даже поставяха колчета, разпределяха периметри и започваха да копаят, съвсем както в Клондайк.
Възможно ли е при негласна уговорка между иманяри и музейни работници след разкопки откритите антични предмети да бъдат поделяни помежду им?
- Абсолютно невъзможно е! Първо, археолозите са страшно влюбени в това, което вършат. Те треперят над най-невероятни и нямащи никаква стойност за другите неща - едно късче желязо например. Откриването на находка от няколко монети създава история, защото историята преди всичко е важна за археолозите.
Твърдите ли, че археолозите са имунизирани срещу изкушенията, които им предлага незаконният трафик на антики?
- До този момент няма случай, в който те да са се поддали на тях. Освен доводите с романтичен характер, които ви изложих, всичко се регистрира в дневник след изваждането му от земята, ако е необходимо с чертеж или снимка. Трябва да се знае, че археолозите работят с т.нар. полева инвентарна книга, която дава първична информация за една находка още преди тя понякога да може точно да бъде определена какво представлява. Цялата тази документация отива в Националния архив за археологически проучвания, а екземпляр от нея - в съответния районен музей.
Не ви ли смущава фактът, че Националният исторически музей е постоянно под светлината на прожекторите - НСБОП им предоставят антики, колекционери също даряват ценности, а Археологическият музей стои в сянка?
- Има начин определени явления да бъдат обяснени. НИМ е национална институция, той не е археологически музей. Той има директор, който е много активен, общо казано, по отношение рекламата на своя институт, на неговите придобивки, по вълнуването на общественото мнение, по даването на високи материални оценки на антики. Това цели предизвикването на общественото внимание, постигане на сензация. Но те дават една недобра насока на действията оттам нататък, защото хората си създават представа, че нещо е много по-скъпо в материални измерения, отколкото реално струва. А у тях би трябвало да се изгради впечатлението, че всички тези неща представляват изключителна ценност за нацията, и общественото внимание да бъде насочено към това те да бъдат запазени за България. Разбира се, ефектът понякога е точно обратен, но това е съвсем друг въпрос.
Има обаче нещо много обидно в това, че НСБОП не обръща внимание на най-старата музейна институция на България - Археологическия музей към Археологическия институт на БАН. Така или иначе тази институция е специализирана в тази област, тук се намират най-добрите специалисти. Капацитетът и умственият потенциал на тези учени биват използвани от службите и от цялата колегия и аз не зная случай да е поискана услуга от нас и тя да е била отказана. И изведнъж един такъв археологически център със световен престиж като нашата институция остава извън обсега на внимание на службите. Ние не искаме да прибираме всичко в нашия музей. Но има паметници, чието място е в този музей - тук е националното хранилище на археологически ценности.
Как си обяснявате това недооценяване?
- Може би контактите на НИМ със службите са по-тесни и може би те държат повече на Националния исторически музей. Но бих искала и това да бъде разбрано. НИМ е с друго предназначение, с друга тенденция в своята дейност - да представи историята на България, не да представи археологическите ценности на България. Когато Националният исторически музей беше създаван, това беше логиката - да се проследява историческото развитие не с уникати, а с това, което представлява животът на хората и тяхната история. Но в един момент се реши, че този музей трябва да блести със злато и сребро. Трябваше му много блясък, много крясък около него. Шумът може да бъде произвеждан и от висококачествена историческа интерпретация на паметниците. От показването на паметниците в техния исторически контекст предимно.
Понякога един златен пръстен няма стойността на един надпис върху керамична плочка например. Не трябва да се гъделичка желанието на хората да гледат лъскави предмети, те трябва да бъдат издигнати на нивото на разбиране, на познание. Но не бих искала и в никакъв случай да мислите, че съществуват каквито да е било конфликти или съперничество между Археологическия музей и институт на БАН и Националния исторически музей.
Националният исторически музей освен всичко друго е доста привлекателен за дарители на ценности със съмнителен, а и престъпен произход. Защо е така според вас?
- Нямам такова впечатление. Високо ценя желанието да бъде спасено нещо. Това, което може да бъде безнадеждно загубено. В този смисъл тази дейност е много полезна. И ние получаваме дарения и всъщност това е най-важното - всеки принос по отношение на спасяването на нещо за България е голям. Няма значение къде е направен - в НИМ или тук, или където и да е из музеите в България. Затова мисля, че не са съвсем изчезнали хората, които искат да дарят нещо.
Но същевременно не мога да си представя един човек, в чиито ръце, в неговата частна колекция постъпва колективна находка, колекционерът я придобива по незнаен начин и този колекционер в продължение на няколко години замълчава и не сигнализира, не дава възможността да се разбере кой е направил престъплението. Защото това е престъпление - ровичкани са например некрополи или светилища и са извадени купища материали, които като материална или художествена стойност не са особена ценност. Но самото им измъкване от земята е престъпление. Защото, откривайки ги на място, за археолога те са безценни. Например находката на един гроб говори освен за времето за погребалния обряд във всичките му детайли - за облеклото, за светоусещане, за традиции или нови елементи, за безкрайно много неща, които могат да се установят само в процеса на вещото, професионално разкриване. Донесени обаче тук като купчина, находките вече не представляват ценност. Всяко нещо е ценно, ако бъде открито там, където някога го е оставила ръката на човека. Иначе няма никаква полза. Кому са нужни всички тези монети, които например се продават около Александър Невски? Въпреки че някои се предлагат на безумни цени, които нямат никакво реално покритие.
Например съвсем доскоро никъде не беше открит прабългарски ранносредновековен колан, свързан с цялостното облекло на българските воини в ранното средновековие. И изведнъж започнаха да прииждат много части от такива находки - при нас, в Националния исторически музей, явно от разбити и унищожени гробове.
Ако някой учен беше разкрил един само гроб, непокътнат от престъпните ръце, нямаше да гадаем днес къде и как са намерени, по какъв начин са стояли, как да ги реконструираме, с каква традиция имат връзка - за всичко това щяхме да знаем нещо. Лошото е и това, че иманярите запазват тайна и по местонамирането, та не може да се направи опит нещо да бъде още спасено за науката при редови проучвания.
Затова искам да спечелим обществото на наша страна - за да запазим всички тези ценности на България, без които ние ще бъдем някак кухи. Много е трудно това да стане в момента, когато това общество се е почувствало с отвързани ръце по отношение на разграбването. Но трябва да се опита. Нямаме друг изход. Страхувам се обаче за тази земя, която постоянно се ограбва и ограбва. Прекалено много се нарушава нейният мир.
Интервюто взе Веселин ДРЕМДЖИЕВ.
26 реститути си взеха имоти в София
Първите 26 късметлии получиха заповеди за връщане на одържавените им имоти според влезлия в сила закон Лучников за реституиране на собственост, иззета от властта след 1944 г. Лично областният управител на София Веселин Стойков връчи документите на новите стари собственици в петък. Подадена е молба и за връщане на имота на "Позитано" 20, където се намира червената централа, стана ясно на церемонията. Бившите притежатели обаче вероятно ще бъдат обезщетени с компенсационни бонове, каза Веселин Стойков. Такава е процедурата за онези, чиито имоти са били разрушени. Такъв е и случаят със сградата на БСП. Боновете ще бъдат поименни ценни книжа, които могат да служат за закупуване на недвижими имоти, за участие в приватизацията или в пенсионни фондове. Молбите за обезщетение ще могат да се подават до 21 май, каза още софийският областен управител. Аспирации имало и към щаб-квартирата на ДПС, допълни Стойков. Социалистите приеха изказването за партийната си цитадела като провокативен акт. Според тях местната администрация трябва да изчака решението на Конституционния съд по закона на Лучников, преди да раздава одържавените имоти.
Дадоха Стойчев на прокурорите
Прокуратурата започва проверка срещу близкия до управляващите кръгове бизнесмен Красимир Стойчев, стана ясно миналия четвъртък. Лично главният прокурор Иван Татарчев е разпоредил да се ограничи правото му да напуска страната. Мярката е наложена след среща между обвинител номер едно, шефа на следствието Бойко Рашков и подуправителя на БНБ Емилия Миланова, която отговаря за банковия надзор. Никой още не ми е взимал задграничния паспорт, твърди пък Красимир Стойчев.
Миланова е предала на главния прокурор допълнение към списъка на некоректните кредитополучатели, което се отнася за икономически структури на Стойчев. В списъка влизат и четирите най-популярни фирми на бизнесмена - "Трон", "Стандарт нюз", Стандарт принт" и "Нюз холдинг". Всички кредити са теглени от обявената в несъстоятелност Капиталбанк. Най-големи са борчовете на "Стандарт принт", недостроената печатница на Стойчев. Тя е теглила необезпечен кредит от около 4.2 милиона германски марки. Следва "Нюз холдинг" с около 1.7 милиона германски марки дълг, "Трон" - със 1.55 милиона, и "Стандарт нюз" - с 825 хил. марки. Задълженията са към 30 октомври, твърдят от прокуратурата.
Иманярската сага - от малджиите до скенерите
През 1992 г. бургаски иманяр предлага в столичен вестник външният дълг на България да бъде изплатен със златните съкровища, които се откриват в земите ни. Той е подкрепен от свой колега от Своге, който предлага да "разсекрети" карти на златни съкровища в България. На тайните места според него имало около 10 млн. килограма злато. Той естествено искаше държавата да му заплати за сведенията. Драган Стоянов от Своге едва ли е знаел, че с подобни сделки започва "професионалния" си път един от най-прочутите иманяри на България - бай Желязко Императора. Когато бил едва десетгодишен, Желязко Колев Демирев от село Мрамор, Тополовградско, продавал на свои земляци фалшиви карти за заровени иманета. От приказките на по-възрастните той знаел какви точно белези и какви съкровища очакват да намерят местните иманяри, избирал си една местност и фабрикувал точно такива "нишани". След това продавал картата, а иманярите отивали да копаят. Естествено не откривали нищо.
С течение на времето обаче бай Желязко Императора става един от най-известните иманяри в България, изгражда цяла мрежа за изкупуване на антични предмети, поддържа контакти с най-големите аукциони в Европа, създава перфектна контрабандна мрежа. Вече 70-годишният иманяр нарича себе си колекционер и твърди, че е един от най-големите нумизмати в Европа.
Когато се подхване темата за иманярството в България, никой не пропуска да отбележи знаменателната студия на народопсихолога Иван Хаджийски "Философия на нашите иманяри". Героите на Хаджийски бълнуват за златните съкровища на Индже, Вълчан войвода, Кара Кольо, Осман паша и т.н. Макар все още да има романтични натури, които да ходят да копаят по сокаци и пещери за имането на известни хайдути, сверяват с "древни" карти, сегашните иманяри много по-често забиват кирките в тракийските могили и римски светилища и селища.
Според познавачи на иманярството у нас първият интерес към антиките по българските земи от страна на чуждите колекционери започнал да се проявява през 70-те години. Тогава в българската наука процъфтява тракологията, започват контакти с чужди учени, посещения на симпозиуми и научни конференции. Чужденците са заинтригувани от наситеността на нашите земи с антични паметници и започват да търсят контакти.
България попада в района, където са концентрирани няколко интересни исторически пласта, към които колекционерите в света проявяват голям интерес. Това е периодът VI век пр. н.е. - VI век след н.е. Поради географското положение на Балканите тук се срещат различни култури и цивилизации. От особено значение за колекционерите са тракийският, гръцкият и римският период. Западните колекционери обръщат значително по-малко внимание на наши антики след създаването на българската държава. От друга страна, в законодателството в останалите държави в региона, в които има ценни антични предмети, като Гърция, Италия, Турция, съществуват драконовски закони за контрабандата на старини. Това обуславя бурното развитие и новите насоки на иманярството у нас.
Според публикации в пресата в България има около 20-25 хиляди тракийски могили, оброчища, древноримски селища, крепости и др. Много голяма част от тях са преровени, прекопани или разрушени. Броят на иманярите в даден район обикновено е правопропорционален на разположените древни паметници - най-много иманяри има в подбалканските райони, около Казанлък , Шуменско, Разградско, Ямболско.
Всички опити за преброяване на българските иманяри се спират до сакралното число 3000. Те естествено са значително повече. Социалният им статус, както и при описанието на Иван Хаджийски, е най-различен - от неуки цигани до дипломирани физици и химици, кметове, та дори и полицаи. Отдавна са изчезнали и суеверията, които карали малджиите да ровят с кирки в земята само при пълнолуние.
Съвременната техника - металотърсачи и скенери, които могат да откриват метал на няколко метра под земята, позволява и на съвсем неграмотните да копаят в могили, за които има сведения, че под тях има древно селище. При изравянето на старини се използват също фадроми, багери, камиони. Така беше разрушена уникална тракийска могила край казанлъшкото село Розино през 1995 г. Причината за това и други поражения е, че българското културно-историческо наследство не се охранява, законодателството ни е рехаво и държавата е абдикирала от тази област.
Така наречената иманярска мафия наподобява фуния. Най-отгоре, на широката част, стоят стотиците копачи, които ровят земята и разбиват могилите, след тях са прекупвачите, после колекционерите и тогава следва босът, който преценява кое струва нещо и кое не. Само босът има необходимите контакти със западните аукциони и поддържа каналите за контрабанда през границите. Той поддържа и близки отношения с музейни работници, които насочват любители към него. По неофициални данни за другия от известните иманяри у нас, Николай Станишев-Рижия, работят около 150 души, които са си изградили мрежа из цялата страна и изкупуват или поръчват антични предмети.
Преди 10 ноември 1989 г. в България са съществували две основни групи, които се занимавали с търсене на антики и контрабандата им в чужбина. Едната е била на Митко Станков-Бузата, а другата на Желязко Колев-Императора от с. Мрамор. Двамата условно си били разделили историческите пластове, които ровят - Бузата бил в сектор римски антики, а Императора се занимавал с траките и древните гърци. Във всеки един район в страната, където се копаело, Бузата и Императора имали свои хора, които им доставяли намерените ценности. След това по свои канали те изнасяли контрабандно антиките за Западна Европа. Там ги пласирали на аукциони, където след реставрация ги продават на двойно и тройно по-високи цени. На няколко пъти на мюнхенски адрес с помощта на Интерпол бяха заловени такива пратки от България. Част от тях бяха върнати у нас.
Основни купувачи са колекционери от Австрия, Германия, Белгия - държави, които не могат да се похвалят с антични богатства. Според данни от спецслужбите, изнасяни през различно време, антики от нашите земи са се появявали в аукциони като "Ланц", "Хирш", "Сотби", "Кхалец".
Голямото иманярско дело No28 от 1986 г. показа размерите на тайната организация, която изнася в чужбина българските старини. По него обвиняеми бяха 33 души. С малки изключения в този списък попаднаха всички известни иманяри. Основни обвиняеми бяха 9 - за контрабанда и опит за изнасяне на културно-исторически ценности. По същото дело обвиняеми бяха Митко Станков и Желязко Демирев-Императора. Той беше "предаден" от Бранко и Мета Милошевич от Любляна, че е организирал 4 канала за износ на антики към Западна Европа. Срещу Бузата пък свидетелствал белградският артист Никола Йованович. На подсъдимата скамейка бяха и Огнян Ламбиев-Жабето, Цанко Стоянов, Георги Панчев, Димитър Димитров и Васил Матеев, но техните обвинения бяха свалени през 1996 г. Делото завърши едва миналата година с няколко смешни условни присъди. Разследването обаче показва възможностите на контрабандата на антики още по това време.
За богатствата на Императора и Бузата отдавна се носят легенди сред иманярското съсловие. Бай Желязко е много тачен от съселяните си в Мрамор. Иманяря, който е бил парашутист по времето на Втората световна война, построил паметник на загиналите десантчици, асфалтирал улици, построил мост. Все "богоугодни дела". Уникална е историята как Националният исторически музей се сдобил с една от най-редките антики в света - медальон на римския император Юлиян Апостат. Медальонът е бил притежание на баба Еленка от Тополовград. Купен бил от Митко Станков- Бузата срещу 25 хиляди лева през 1985 г., но Императора наддал и станал собственик на униката. След това бил хванат от милицията, която тарашила вилата му, но едва след обещанието НИМ да му издаде каталог той дарил монетата заедно с други свои находки. Според експерти от Британския музей стойността на тази находка била неоценима в пари. НИМ така и не е издал каталог на Императора.
Легендите за големите богатства на двамата стават реалност след обиска в къщата на Митко Станков-Бузата на столичната улица "Доспат" през 1986 г. В блиндираното подземие са открити 5.5 кг златни византийски монети, сечени при династията на Палеолозите, 8 кг златни статери, ауреуси и наполеони и около 150 кг сребърни накити и монети, пълният сбор от печати на българските царе. Според колекционери Станков е притежател на най-голямото съкровище - близо 3000 монети от времето на цар Иван Александър. Сега Бузата живее във Виена заедно с жена си и детето си. Той напусна България през 1991 г. Българските власти направиха 3 постъпки за екстрадирането му, но австрийците отказаха с мотива, че деянията, за които той е преследван у нас, не са престъпление в Австрия.
С името на Бузата са свързани повечето скандални случаи на контрабанда на наши антики на Запад. През 1995 г. Централната служба за борба с организираната престъпност разкри група от 10 иманяри, които бяха открили 1033 монети от времето на византийските императори от династията на Палеолозите. Съкровището е изровено край село Седларево, Сливенско. Тридесет монети от находката са били закарани в Мюнхен за оценка. Според спецполицаи трафикът е бил осигурен от Митко Станков.
Другият от младата вълна иманяри - Николай Станишев-Рижия, също е замесен в няколко опита за контрабанда. Според изявления на спецполицаи Рижия е основен снабдител на Станков със старини, след като последният се установил да живее във Виена. Рижия е арестуван досега 7 пъти за незаконна търговия с антични ценности и контрабанда. През октомври 1995 г. ЦСБОП отново го арестува и го обвини в опит да изнесе около 1000 монети, сечени в трите големи монетарници по нашите земи - Одесос, Месембрия и Аполония. Полицаите тогава откриха и 3 бойни брадви от първи век пр. н.е. , няколко бронзови медальона от времето на императорите Гордион и Каракала. ЦСБОП беше проследила действията на Рижия и откри две монети от това съкровище в нумизматичния магазин на сем. Милошеви в Любляна. (Двамата съпрузи бяха обвиняеми и по мегаделото от 1986 г.)
С името на Рижия се свързва и загадъчната смърт на известния пловдивски иманяр Стефан Манов по същото време. Манов беше признал, че е снабдявал контрабанден канал за антики на Станишев. След като напусна ареста, той изчезна. Месец по-късно обезобразеното му тяло беше открито на дъното на езерото край с. Оризаре.
Ровенето в могили, калета и крепости е единият начин за снабдяване с антики. Другият е чрез кражби от музеите. Такъв беше случаят с открадната статуя на почиващия Херакъл от видинския исторически музей и статуята на Асклепий, открита в древноримския град Никополис ад Иструм, Великотърновско. Множество статуи, пластики и елементи изчезнаха от вила "Армира" край Ивайловград. От пловдивския музей бяха откраднати 4 мраморни скулптури - образци на римската надгробна пластика от I-III в. Две години по-късно, в началото на ноември, те бяха открити от пловдивското бюро за борба с организираната престъпност у посредник. Скулптурите - две мъжки, една женска и една детска глава, бяха оценени за 20 000 долара. Антиките били подготвени за износ.
Третият начин за печелене на пари от страна на иманярите е фалшифицирането на древни монети, статуетки и плочи. В България има такива майстори на фалшифицирането, че и големи експерти трудно откриват разликата. Виден наш колекционер поискал двойна експертиза за статуетка и тя потвърдила автентичността й. Едва по-късно фалшификаторът си признал в полицията, че е направил и продал копия на тази фигура. Известен е и друг случай, когато експерти от Британския музей били готови да платят 200 000 долара за рядък екземпляр антична монета. По оперативни канали български спецченгета предупредили англичаните, че това, което искат да купят, е копие. Според неофициални данни около 30 - 35 на сто от пласираните антики у нас и в чужбина са фалшиви.
"Аз нямам никакви гаранции, че не ме лъжат, каза за "Капитал" по този повод шефът на мюнхенската галерия "Гинсер мюнценхандлунг". В аукциона има стока от всички страни. Малко българи идват в Мюнхен, те снабдяват повече виенските колекционери. " Собственикът на галерията обаче не отрече, че е чувал за Императора.
Досега полицаите от сектора за борба с контрабандата на културно-исторически паметници са успели да заловят около 25 000 предмета. Този отдел беше създаден през 1985 г. към Държавна сигурност. След 10 ноември премина в Централната служба за борба с организираната престъпност. Самите ченгета обаче признават, че са успели да хванат едва 30 на сто от контрабандата за чужбина, което означава, че близо 70 000 антични ценности са заминали на Запад.
Кой ще потърси отговорност на финансовите специалисти
Добре би било да се даде точна информация за всеки кредитен милионер. Познавам някои от тях - без всякакъв стопански опит, а други - с криминално минало, освободени след 10 ноември, получили крупни заеми. Някои от тях търсят историческа аналогия и алиби за светкавичното си забогатяване с началното натрупване на капитала в Европа и САЩ и във философията на ХХ в. - социалдарвинизмът. Мисля, че трябва да им се държи сметка за цялата им показност, с която се изживяват като Великия Гетсби. Като прибавим към техния грабеж и този на фараони, спекуланти, реституирани, както и инфлацията, ясно е откъде идва поляризацията в обществото и захвърлянето на дъното на хиляди качествени специалисти и почтени граждани, които при нормални условия щяха да бъдат средната класа на страната. Същевременно съм сигурен, че има хора, макар и малко, които чрез инициативност и почтен бизнес са успели да забогатеят. Не е ли добре за поощрение и самочувствие на нацията да излезе списък с техните имена?
Уверен съм, че ще се търси отговорност на банкери и кредитополучатели. А кой ще потърси отговорност на финансовите специалисти, които не са малко в България?
Доколкото ми е известно, през изминалите години единствено доц. Красимир Ангарски упорито сигнализира за грозящата ни банкова катастрофа. За което ще се убедите сам от приложения списък с негови публикации, който при това не е пълен. Освен предупрежденията той предлагаше и алтернативни решения. Заради тази си дързост беше отстранен от БКК, а съпругата му изгонена от Министерски съвет. Щемпелуваха го като неблагонадежден и от двете партийни централи.
Приветствам усилието Ви най-сетне да се свърши с безредието и се уточнят правилата, по които страната да тръгне не по пътя на дивия, а на съвременния капитализъм. Както посочва знаменитият политолог сър Карл Попър - учител на западните политици през втората половина на ХХ в., всъщност съвременният капитализъм реализира 10-пунктовата програма на Маркс (с изключение на експроприацията на средствата за производство), която е предвиждал при победата на социалната революция. ("Отворено общество и неговите врагове" - Карл Попър, стр.174, 6-о издание 1980 г. - Германия.)
Знаете, че западни учени защитаваха теорията на конвергенцията на двете системи. Трябва да се засилят регулиращите функции на държавата в пазарната икономика, за което се изисква единство по някои въпроси на политическите сили. Като пример мога да посоча борбата на премиера Костов срещу посредниците при доставката на стратегически суровини. За съжаление той няма подкрепата на всички партии. Вероятно смятат, че така ще защитят частния бизнес, но за постъпките на хората има една добра и една истинска причина, както казва Чърчил. Истинската причина, мисля, е точно формулирана от Буров, а именно, че корупцията е като зъбчато колело, захапе ли те, не можеш да вземеш обратен ход.
Политиците vs. народа: "Датата е наша"
Има такъв стар виц: Милиционери трябвало да напишат съобщение за събрание във вторник. Седнали да го съчиняват, но възникнал спор дали вторник се пише с "в" или пък с "ф". Отишли да се съветват при началника. "Просто преместете събранието в сряда", казал той.
Като че ли нещо подобно се случи с датирането на "февруарската пролет на България" (кръстник - регионалният съвет на СДС, София).
Преди протестите беше революционното предаване на "Каналето", което стана донор на кураж, идеи и послания. По същото време в Белград хиляди студенти излязоха на безсрочни демонстрации под ледения дъжд и полицейските палки. Сръбският протест беше заради анулирането на резултатите от изборите за местни органи на властта. Настроението се оказа заразно и карнавалното ноу-хау от сръбските улици впоследствие не беше пренебрегнато от бъдещите висшисти в България.
После лавината на недоволството се отлепи. Парламентът беше стегнат в пресата на хиляди граждани, които настояваха да се гласува декларацията за национално спасение. Престъпният инат на БСП предизвика нощта на Добревите сопи. Историческият граждански пробив беше на 10 януари 1997 г. Павето, което не излетя на 14 декември 1989 г. , на 10 януари 1997 г. счупи прозореца на парламента и обяви курс към искане на реални промени.
Нечовешкото напрежение след това започна да избива тук и там. Демонстранти затвориха с барикади всички входове на град Дупница в знак на протест срещу опита на БСП да сформира ново правителство. Синдикалните протести започнаха да излизат от контрол.
Преди осем години "окупационните" студенти станаха жертва на заклинанието "мирен преход", което всъщност отложи реформата. През януари 1997 г. нещата се промениха и новите им колеги се опитаха да компенсират с решителност, без да правят компромиси.
Масовите им протести започнаха с настояване да бъде подкрепена ОДС-декларацията "За спасение на България". Впоследствие развитието на политическата обстановка добави "избори веднага". В комплект вървеше и искането БСП да се откаже от втория си мандат. Студентите от своя страна започнаха да реализират площадния си мандат, като в крачка поискаха гаранции от следващите управляващи, че ще проведат операция "Чисти ръце".
"Демонстрациите са нашата предизборна кампания", каза през ноември 1996 г. тогава лидерът на Демократическата партия в Сърбия Зоран Джинджич. До нещо подобно стигнаха и българските му "колеги". Отначало българските тийнейджъри обикаляха булевардите сами, по-късно чело на шествията станаха лидерите на тогавашната опозиция.
На 4 февруари БСП сви кървавочервеното знаме и развя белия флаг. Кандидат-премиерът на левицата Николай Добрев върна мандата след едномесечни мирни протести на гражданите и четиричасов Консултативен съвет по национална сигурност, свикан от президента Петър Стоянов.
Новината за сдаването на мандата от социалистите стана повод за улична фиеста, напомняща летните безсъници след победите на националния отбор по футбол на световното в САЩ'94.
"Демократична България постигна най-голямата си победа от тоталитарно време насам. Сегашната победа е много по-голяма от победата на 10 ноември 1989 г." - с тези думи настоящият председател на парламента откри най-многобройния митинг на опозицията от десетоюнския "митинг на надеждата" през 1990 г. на Орлов мост досега.
"Еуфорията завършва", каза в края на невиждания купон Анастасия Мозер.
Година по-късно - на 10 януари 1998, София беше украсена от две огромни опашки (тези пред посолствата не се броят). Стотици българи се наредиха пред НИМ, за да изпратят Паисиевата "История". В същото време парламентът отвори врати (нови, здрави) за хилядите желаещи да станат депутати за един ден.
Наближаването на 4 февруари започна да се усеща по някои фанфарни ноти. В Дупница, да речем, откриха паметник на барикадата. Обсъжда се и появата на площад с тематично име. В някои градове тръгнаха юбилейни шествия по утъпкания път.
"Гражданският гняв срещу властта, абдикацията на БСП и последвалата я демократична изборна процедура направиха възможно сключването на нов обществен договор. Неговата първа годишнина ще чества гражданското общество на 4 февруари 1998 г.". Това пише във фактлист на пресцентъра на СДС, с който се анонсира тържественото шествие по историческия маршрут от НДК до "Александър Невски". Един от ефектите на дългото шестване в отвратителното време, същия ден може би, са били скочилите продажби на упсарин.
Хората скандираха "Кос-тов" и "Сто-я-нов". Никой не се и опита да сричкува имената на Томас Хобс, Джон Лок и Жан-Жак Русо - теоретиците на обществения договор, най-употребяваното словосъчетание след национално съгласие.
"Ако зависи от мен, бих нарекъл 4 февруари ден на националното съгласие. Четвърти февруари беше денят на съгласието ви с нас, основаващо се на прости клетвени слова: "Няма да ви излъжем, няма да ви предадем, няма да ви изоставим", каза лидерът на СДС и министър-председател Иван Костов.
"Като че ли тази година не трябваше да дефинираме що е то национално съгласие. Различните трактовки внасят голяма част от объркването в нашата политическа лексика. Национално съгласие означава да има ясно разбиране за някои главни, определящи стратегическото развитие на България неща. Днес има съгласие за структурната реформа, борбата срещу престъпността и корупцията, всички искат евроинтеграция. Отделните партии се критикуват от позициите на това национално съгласие. Те казват: вие отстъпвате от това национално съгласие или не го осъществявате достатъчно бързо", заяви президентът Петър Стоянов.
Синята партия - поглед в краката
СДС е на финала на преструктурирането си от коалиция в партия. "Сега организацията е много стабилна и се нуждае от подреждане на най-ниските нива - местните клубове и структурите по села. Политика се прави на квартално ниво, затова следващата година ни предстои работа точно в тази насока", обяви главният секретар на СДС Христо Бисеров в интервю за "Капитал" още в началото на октомври 1997 г. "СДС има нужда от партийно строителство на най-ниските равнища. Сините клубове трябва да работят на квартално, селско и градско ниво и да се превърнат в центрове за ежедневна политическа работа", потвърди Бисеров миналата седмица.
Управляващите посветиха последното заседание на националния си съвет на организационната архитектура и обявиха, че няма да стават масова партизанска партия като БСП. Бившата коалиция ще следва успешните европейски модели и има намерение да прилага партийния опит на политическите формации, с които е в близки отношения (германските ХДС и ХСС, да речем).
"СДС ще продължава да бъде отворена организация, но като ръководство трябва да сме наясно в каква посока да стимулираме развитието на процесите в СДС", каза синият шеф Иван Костов за членската маса. Шапката на съюза още не е наясно дали трябва да има лимит за броя членове. Затова до два месеца регионалните клонове на СДС трябва да запознаят централата с мнението си за евентуалното поставяне на скоби на приема в партията. Националната конференция на СДС през 1999 г. ще реши какъв членски състав и какъв брой клубове ще са достатъчни за "тялото" на управляващата партия.
На същия форум следващата година ще бъде решена съдбата и на бившите формации от коалицията СДС, които сега са със статут на присъдружни.
На националния съвет предстои сериозно обсъждане и на взаимоотношенията с коалиционните партньори. Миналата седмица Демократическата партия с декларация се противопостави "на всякакви опити за подмяна на многопартийното представително управление". Липсата на следизборно споразумение, изглежда, е изнервяща за формациите в рамките на ОДС. Проблемът сътрудничеството да се актуализира с документ според СДС идва оттам, че Народен съюз иска изцяло ново споразумение, БЗНС (в СДС) на Петко Илиев се обяви против подобен вариант, а БСДП на д-р Дертлиев предпочита анекс - за коопериране на предстоящите избори за местна власт. По думите на Екатерина Михайлова, председател на ПГ на сините, "СДС не иска да стеснява кръга на своите партньори и в диалог ще търси баланса на интереси в коалицията ОДС".
Стратегическата задача на СДС е подготовката за местните избори през 1999 г., стана ясно след заседанието на националния съвет. Христо Бисеров каза, че не прогнозира вътрешнопартийни проблеми от типа "Дупница". Там преди няколко месеца локалната организация на СДС се разцепи и излезе с две кандидатури на изборите за кмет.
Сините разчитат на стегнати редици и за редовния вот за парламент 2001.
Оформянето на синята партия започна в крачка с влизането на СДС във властта.
Основен проблем се оказа липсата на "пълна систематизирана национална банка "Кадри". Освен нов устав сините приеха и процедурни правила за лансиране на политици. Условието новите лица да имат партийна препоръка от член на СДС беше подплатено с идеята за политическата отговорност. "Искаме да се знае кой откъде идва, от кого е предложен. Трябва да има ред", обясниха тогава кадровиците на съюза. Затова партийният асансьор вече ще тръгва от ППО.
БЗНС се коалира със себе си Новорегистриран Земеделски съюз обедини БЗНС "Врабча", БЗНС "Д. Гичев", Обединен земеделски съюз и ЗМС. Шеф на юридическата агропрегръдка е Атанас Железчев - бивш зам.-председател на 37-ото Народно събрание. "Най-добрата форма за събиране на земеделците на едно място е коалицията", смятат авторите на окрупнената свита.
Българският земеделски народен съюз е партия с много клонинги. Липсата на пресни политически идеи за сметка на отчетливата лидеромания на земеделците доведе до обособяването на 18 политически формации с абревиатура БЗНС. Сред тях БЗНС-център, БЗНС-оранжев, БЗНС "Пладне", БЗНС - в СДС - извън СДС. Последният шумен скандал в двора на деветдесет и осем годишната партия завърши с регистрацията на БЗНС-Народен съюз с шеф Анастасия Мозер и БЗНС с главен секретар Петко Илиев. След поредния развод хаосът в агроредиците стана още по-голям - водачи без структури и избиратели, които вече не знаят на кого да плащат членски внос.
Миналата година се появи и Национален инициативен комитет за единение и възраждане (НИКЕВ) на БЗНС, с вдъхновители Яни Янев (бивш шеф на експертния съвет на "Врабча") и Ангел Димитров (ексначалник на международния отдел в казионния БЗНС). На учредителното му събрание в Банкя присъстваше и Атанас Железчев, неотдавнашен член на Постоянното присъствие. Осведомени източници твърдяха, че на сбирката край София Железчев е говорил за нова агрорегистрация. Появилият се сега Земеделски съюз вероятно е осъществената мечта на Атанас Железчев.
"Четирите БЗНС-та, които се обединиха, са под контрола на Георги Андреев", коментираха запознати. Георги Андреев, двигател на Земеделския съюз, е "стара муцуна" - някогашен зам.-председател на Държавния съвет, министър на пощите и далекосъобщенията, ветеран-посланик. През 1994 г. името на Георги Андреев се появи в контекста на Конфедерация БЗНС. Тя включваше същите четири агроформации плюс феновете на Георги Петров и Милан Дренчев. Парламентарните избори казаха "довиждане" на конфедерацията (тя събра малко над 0.20% от гласовете), чийто кандидат-депутат беше шефът на Булгарлизинг Димитър Тадаръков. Паметливи гости в земеделската кухня разказват, че в любителско раздаване на постове "тревожният мозък" е споменаван като възможен министър на финансите или управител на БНБ. По думите на отлично информирани източници връзката на Георги Андреев с Тадаръков минава през сина му - Андрей Андреев, който е управител на "Дару кар" ООД.
Поредният опит на Георги Андреев да се върне в политиката едва ли ще успее, защото четирите БЗНС-та, които обединява под рекламното председателство на Атанас Железчев, са безгръбначни, т.е. без достатъчно поддръжници. Нищо че като съпричастен към идеята за тетраобединение се спряга Виктор Вълков.
Посланикът ни в Турция се споменава като имиджово "рамо" и на другия земеделски отбор - този на инициативния комитет за възраждане на БЗНС. При всички случаи вътрешнополитическата позиция на дипломата трябва да се изясни скоро, особено ако се потвърдят слуховете, че в деня на лъжата той ще се прибере окончателно от Турция.
Иначе преди дни Националният инициативен комитет също отчете активност на сбирка в Кърджали. Лидерите на движението обявиха, че разполагат с материали, уличаващи настоящи депутати от БЗНС във връзки с икономически групировки. За "Капитал" лидерът на комитета Яни Янев уточни, че става дума за стенограма от заседание на земеделското Постоянно присъствие от февруари миналата година, на което агропарламентаристи лобирали за сближаване с Мултигруп. "Протоколирано е предложението им под главата на Александър Стамболийски на първа страница на в. "Земеделско знаме" да стои лъвчето на "Мулти". Знае се и за хотела на майката на Стефан Личев в с. Веселиново, Ямболско, за вилите в Равда, за участието в приватизационните сделки", обясниха оранжеви политици и добавиха, че времето за огласяването на скандалните подробности наближава.
"По най-оптимистичните прогнози ще проведем конгрес до Архангелов ден (началото на ноември б.а.)", заяви Янев. Комитетът отдавна даде заявка за консолидиране на земеделския съюз отдолу-нагоре и започна провеждането на тематични конференции "за адекватен и модерен БЗНС". Инициаторите на единението твърдят, че имат подкрепата на 11 от вече 14-те агроорганизации. Новото е, че НИКЕВ вкара в обращение либералната идея. Обособените в комитет земеделци смятат, че Анастасия Мозер е тласнала БЗНС в чуждата му християн-демократическа насока. "Земеделският съюз повече от 40 години е в прекрасни взаимоотношения с почти всички либерални партии", твърдят агробиографите.
Неоспорим факт е, че индивидуалният член на Либералния интернационал д-р Желю Желев е в прекрасни отношения със земеделците. Пристрастието на "Врабча" към бившия държавен глава доведе до предварителните избори за кандидат-президент на 1 юни 1996 г. Изглежда логично Желев да реши да върне жеста на безенесари. Или поне на няколко от тях.
Томов и властта - нова версия
"С раздалечаването си и от мнозинството, и от опозицията има опасност евролевицата да се раздалечи от реалностите в политиката" - така премиерът Иван Костов определи положението, в което в момента се намира най-модерната лява формация.
Седмица след като БСП поиска вот на недоверие към правителството, евролевицата за пореден път реши да покаже какво е това реформаторска опозиция. Първо в изказване, направено в Благоевград, Александър Томов заяви, че ще представи меморандум с несъгласията си към управляващите. Лидерът на евролевите не пожела да съобщи подробности, но посочи, че формацията му има различия във вижданията си за данъчната политика, реформата в здравеопазването, здравноосигурителната система и решаването на газовия проблем. Детайлите на меморандума щели да бъдат съобщени на среща с ръководството на СДС, а до този момент документът щял да стои във вътрешния джоб на Александър Томов, "за да не попадне никъде". Близки до евролидера смятат, че целта на цялата операция е "конструктивна" среща с управляващите (разбирай - лично с Костов), а не разработването на нови идеи.
А наблюдаващите полета на бялата лястовица започнаха да се питат с какво премиерът е накърнил самочувствието на евролидера.
Като изключим традиционната ненавист между СДС и БСП, Томов е вторият политик след Доган, чието поведение Костов коментира негативно.
Премиерът обяви за "израз на незадоволената амбиция на хората на Томов да бъдат във властта" изявлението на председателя им, че се формира синя партийна олигархия.
Министър-председателят подчерта, че не приема критиката, защото "евролевицата е дала свои представители във всички ключови звена". "Това е тотална лъжа", възропта българският приемник на Тони Блеър. В "голямата власт" били само двама негови съпартийци - съответно в надзорния съвет на АЧП и в комисията по ценните книжа. За сметка на това напоследък масово се уволнявали активисти на партията му - доскорошни директори във Видин, Мездра, Симитли и София. От евролевицата направили проверка на 3000 назначения на ключови стопански звена, извършени в последно време. Оказало се че почти 90 на сто от новите шефове били местни сини активисти. А всичко това означавало - "пълзящ болшевизъм", "тотално овладяване и централизация на властта от страна на СДС".
"Г-н Костов е много изнервен. Освен че работи за Жан Виденов, той все повече заприличва на него", заключи Александър Томов.
Ако има нещо, от което бившият председател на ДАР да се е пазел, това са били именно квалификациите по отношение на управляващите. Томов обаче изненада и свои, и опоненти, като не спря дотук. Следващата тема, която подхвана, беше Мултигруп.
В края на миналата година и в разгара на газовата истерия Александър Томов се опита да се вклини в темата, предлагайки се за политически посредник между София и Москва. Дори се срещна с руския посланик Леонид Керестеджиянц. Дипломатът обаче не възприе идеята, както и българското правителство. Оттогава газовата тема стана особено болезнена за Томов. Досега обаче въпреки разочарованията си той предпазливо не включваше Мултигруп в коментарите си. Така беше до миналата седмица, когато Томов каза: "Никой не може да накара Мултигруп и "Овъргаз" да продават акциите си по номинал."
"Заради разривите с Мултигруп разрешихме на съседите ни да отнемат инициативата и загубихме всякаква перспектива за транзитния газопровод", смята лидерът на евролевицата. Той обвини кабинета в геостратегическа неграмотност, защото според него не е прозрял промените в газовия пазар - споразумението между "Газпром", "Шел" и "Тотал". Тази спогодба щяла да ни остави извън "големите инфраструктурни проекти". Според партията на бялата лястовица новите опити на правителството за постигане на договореност с "Газпром" (чрез междудържавни преговори) били стара тяхна идея. "Това се отчита като крупен успех - евтино", заяви по този повод Томов.
Поведението на евролидера може да бъде обяснено с два формално странични факта - първо, предстои национална конференция на евролевицата и, второ, все по-често се говори за ремонт на кабинета - шанс, който Томов не би пропуснал. Така че беше особено необходимо да напомни за себе си и най-вече да демонстрира влияние.
През миналата седмица евросоциалистите се видяха с всички по-малки групи в парламента - НС и ОНС, и след това заявиха, че се оформяло ново центристко пространство (пропуснаха само БББ). Мотото на срещите според Томов бе "не може да има безалтернативно управление". Конкретни резултати от консултациите нямаше, но те едва ли се и очакваха - националните спасители търсят пътища обратно към Костов, а земеделците и демократите се чувстват все още твърде уютно в прегръдката на коалицията ОДС. Срещите на евролевицата продължиха и с извънпарламентарни сили, претендиращи за парче от лявото пространство - Обединения блок на труда. Лидерите на двете формации се договорили да подпишат ново споразумение за сътрудничество (подобна договореност ОБТ има и с БСДП). Целта на тези разговори явно е насочена към утвърждаването на евролевите като втори опозиционен център в парламента, който да конкурира немного адекватната политика на БСП. Естествено хората на Томов не си правят илюзии, че ще привлекат около себе си разнородните интереси на останалите малки групи, но поне си оставят вратичка при едно разместване на силите в парламента да бъдат готови да поемат инициативата.
Засега диалогът с управляващите е силно затруднен и на амбициозния бивш вицепремиер не остава нищо друго, освен да обсебва територия от БСП и да гради собствената си партия за по-добри времена.
Все повече стават въпросителните около отвличането на кораба "Алфа БГ"
През 1996 г. 124 съда са били похитени в района
Лично премиерът Иван Костов се ангажира с освобождаването на българските моряци, взети като заложници край бреговете на Сомалия на 13 януари. Премиерът отговори на писмото на близките на екипажа на кораба "Алфа БГ" след тяхна молба до правителството миналия четвъртък.
Корабът беше пленен от 35 сомалийци край бреговете на Аула. "Алфа БГ" плава под флага на държавата Белиз. Негов последен собственик по документи е сириецът с български паспорт Али Ахмед Алауи. Сомалийците превзеха кораба на 12 януари, но отвличането стана известно едва на 28 януари. "Алфа БГ" бил теглен на буксир от сирийския кораб "Буши" заради повреда в двигателя. Сирийският екипаж от 22 души и техният плавателен съд също са арестувани.
Капитанът на кораба Христо Мушков и останалите членове на екипажа са от Бургас.
Агентиращата фирма на пленения кораб в България е "Данимар" на Абдула Баязид, който е и негов предишен собственик. Баязид е сред списъците на кредитните милионери и няколко пъти се забърква в скандални сделки в Бургас. "Алфа БГ", което е петото име на кораба, е бил задържан в Танзания заради неплатени такси. Там е бил купен от Алауи и на 22 декември според официалната версия е тръгнал за Тунис да товари сол. По пътя аварирал и повикал по радиостанцията сирийския "Буши", който го взел на буксир. Край бреговете на Сомалия екипажите решили сами да оправят повредата, когато били нападнати от 35 въоръжени с автомати сомалийски пирати с две моторници.
В Сомалия от 1991 г. не съществува правителство, нито държавни органи. Властта се държи от племенни кланове, които трудно се поддават на контрол. Първоначално пиратите искаха 600 000 долара, но след преговори свалиха цената на 130 000, които корабособственикът беше готов да плати. Последните информации са, че са приели откупът да е 110 000. Пиратите заявиха, че 40 минути след като получат парите, ще освободят екипажите на корабите.
С преговорите и посредничество за плащане на откупа се ангажира и Министерството на външните работи. Цяла седмица се твърдеше, че откупът е преведен в банка в Саудитска Арабия, която трябваше да потвърди чрез факс в малко градче в Сомалия, че парите са преведени. Миналия петък късно следобед говорителят на външно министерство Радко Влайков заяви пред "Капитал", че банката е спряла парите, защото е разбрала, че преводът е за откуп, което противоречало на нейните принципи.
Нашето посолство в Адис Абеба се обърна за помощ към организацията на Червения кръст, която има известно влияние в този район. Посланикът ни в Етиопия Красимир Тулечки разговаря с ген. Морган - зам.-председател на Демократичния фронт за спасение на Сомалия, който контролира този район. Генералът пое ангажименти да убеди пиратите да не извършват враждебни действия спрямо заложниците, твърди в писмото до близките на моряците премиерът Костов. Според правителствената информационна служба откупът за заложниците вече бил преведен в Чейс Манхатън банк до посредника в Джеда, като похитителите са били предупредени за забавянето.
Бюрократи получиха лъвския пай от бюджета на армията
Дори Тагарински не знае точния брой на администрацията в МО
"Цивилните в армията трябва да са като бобените зърна - толкова, колкото да се сготви вкусна храна" - Робърт Хайлайн, "Звездни рейнджъри"
Колко ще струва на българския данъкоплатец издръжката на административния апарат в системата на военното министерство през тази година? Грубо казано - около 170 млрд. лв. (плюс-минус 500 милиона). Около 35 на сто от тазгодишния бюджет за нуждите войската отиват при нейното ръководство - цивилно и военно, непосредствено подчинените му подразделения и частите, които ги обслужват. Това е окончателният резултат от преразпределянето на парите за армията след последното събиране на Съвета по отбраната към военния министър, което се проведе миналия вторник. Така, вместо да заделя пари за национална сигурност, българският данъкоплатец ще бъде принуден да финансира привилегиите на раздутия административен апарат. С колосалната сума ще се поддържа огромната бюрокрация от униформени и волнонаемни служители към Министерството на отбраната, Генералния щаб, Главните щабове на трите вида въоръжени сили и военните окръжия.
Всъщност, ако безпристрастно се разгледа съотношението между военнослужещите, ангажирани с бойна подготовка, и хората в администрацията, заделените пари могат и да окажат обективна потребност. Точният размер на държавния апарат, който би трябвало да се грижи за националната сигурност, обаче все още не е публично достояние. Причината - информацията е с поверителен характер, защото касае въпроси от жизнена важност за страната. С поверителен характер е и точният размер на заплатите на кадровите военнослужещи и техните колеги без пагони. Според хора от бранша по сумите безпроблемно може да се изчисли размерът и структурата на военните подразделения. По неофициални данни чиновническият апарат към военното министерство наброява около 22 хиляди души. Десет хиляди от тях са военни, 12 хиляди - цивилни. Към това число вече ще трябва да се прибавят и наскоро прехвърлените към Георги Ананиев структури на Военна полиция и Военно контраразузнаване. Ако се приеме, че реалната численост на Българската армия е около 90 хил. души (въпреки че по закон трябва да е 104 хиляди), на всеки четирима бойци се пада по един служител от административното ядро. В случай че армията се намали до 70 хиляди, както е замислено, тогава пропорцията застрашително ще се доближи до три към едно. В същото време информацията за административния персонал към Министерството на отбраната се прикрива и от останалите ведомства. Дори министърът на държавната администрация Марио Тагарински, който е натоварен със задачата да оптимизира броя на работните места в бюджетната сфера, все още не разполага с точна справка колко подчинени служители има Георги Ананиев. Странното е, че дори МВР, което със същата сила може да претендира за секретност, не е скрило структурата си от висшето държавно ръководство.
Структурирането на военния бюджет по пера се прави за първи път, споделиха от Министерството на отбраната. Може би затова зловещото съотношение на разходите между административните и бойните структури до момента е оставало в сянка. Със своите 35 на сто от планираните разходи за армията военизираните чиновници се нареждат пред всички останали структури на войската. Сухопътни войски, които съставляват около 40 на сто от целия кадрови състав на войската, получават 30.85 на сто от парите за отбрана, т.е. с около 4 на сто по-малко от своите колеги зад бюра. Само 18.57 на сто от сумата са отделени за ВВС, въпреки че това е най-скъпият вид въоръжени сили. Субсидията за флота е най-мизерна - 6.95 на сто. Това се прави независимо от факта, че адмиралите разработиха и предоставиха на правителството програма за обновяването на Военноморските сили още при Виденов. Още тогава флотските офицери алармираха, че през 2000 г. 70 на сто от корабите ни ще стават само за скраб. Останалите пари ще се поделят между военнообразователната система и военните болници - съответно по 6.52 и 2.33 на сто.
Целевото разпределение на армейския бюджет по направления също не дава основания за оптимизъм. Основният дял от парите (90 на сто) отива за вегетация на съществуващите армейски структури, а не за генериране на национална сигурност и бойна готовност. Повече от половината от финансите ще се използват за заплати на офицери, сержанти и волнонаемни, както и за обезщетения на пенсионираните и съкратените. За сметка на това само 7 на сто от парите са заделени за храна на войската. Разходи за доставка на нови бойни системи и техника не се предвиждат през тази година. С наличното оръжие ще бъдат оборудвани дори и силите за бързо реагиране, които от тази година ще заемат мястото на Втори армейски корпус, базиран в Пловдивския регион. Подобна съдба е предвидена и за бъдещия батальон морски пехотинци. Новите неща в екипировката на елитните части вероятно ще бъдат само полевите системи за управление и комуникациите. Според замисъла на военните силите за бързо реагиране трябва да бъдат оборудвани със 70 на сто от нужния личен състав и необходимата бойна екипировка.
Двадесет и девет на сто от разходите за армията ще бъдат дадени за текущи плащания - вода, ток, парно, дрехи, обучение, офисоборудване и консумативи, предвижда бюджетът. "По-голямата част от тези пари ще се разпределят централно, затова и разходите за администрация изглеждат толкова големи", твърди зам.-министърът на отбраната по финансовите въпроси Йордан Йорданов. Дори това да е така, системата на централизираното снабдяване създава идеална хранителна среда за корупция. За миналата година Министерството на отбраната не е обявило нито един публичен търг чрез Държавен вестник, въпреки че според Закона за държавните и общинските поръчки всяка покупка на стойност над 300 минимални заплати трябва да се обявява в официалното печатно издание на страната ни. Финансистите на армията обаче, изглежда, използват пролуката на член 3 от закона, според който "...този закон не се прилага за държавни поръчки, свързани с отбраната и сигурността на страната, ако възлагането им по реда на този закон би могло да застраши отбраната и сигурността на страната". Поради подобни маневри сегашният екип във военното ведомство все още не може да разтрогне договора за лизингова доставка на "жълти" компютри за 8.425 млн. германски марки, които са платени наполовина, но още не са доставени и вече са морално остарели.
Следващият странен ход на военното министерство е свързан с фонд "Отбрана". Незнайно защо в управата му фигурират шефовете на главните щабове на видовете въоръжени сили. Само две седмици по-рано началникът на Генералния щаб ген. Михо Михов заяви, че генерали в управата на фонда няма да има. "Работата на военните е да усвояват пари, генерирайки национална сигурност, а не да ги управляват", отсече шефът на ГЩ. За кратко време становището на висшия команден състав, изглежда, е претърпяло коренна промяна. Новосформираната финансова институция ще набира средства за превъоръжаване на армията и е автономно звено към ведомството на Георги Ананиев. Благодарение на него отбранителното министерство ще може да получава извънбюджетни пари, без да се допитва до финансовото министерство. Така по сметките на фонда ще постъпват парите от приватизираните предприятия на МО, търговия с ненужно въоръжение, продажба на имоти, недовършени сгради, таксите от лицензите на оръжейните фирми, глобите по военния закон и други. Ако обаче се съди по досегашната практика на военните, прозрачността в работата на фонд "Отбрана" надали ще е особено голяма. В същото време военните са едни от най-крупните собственици на имоти в страната, конкурирайки се единствено с църквата.
До момента Министерството на отбраната е набрало по сметката 385 млн. лв., каза зам.-министър Йордан Йорданов. Истинският приток на средства обаче е предстоящ. През тази година Сухопътни войски ще закрият осем поделения, ВВС - четири авиобази, а излишното въоръжение ще смени собственика си. Част от бойната техника може да замине за Македония, ако Скопие прецени, че оръжията са годни за употреба и достатъчно евтини, сподели ген. Михов.
Остава и парите да дойдат на правилния адрес.
Арестуваха шефа на "Интерпетролиум енд партнърс"
Шефът на фирма "Интерпетролиум енд партнърс" Стоил Георгиев беше арестуван заедно с още 18 души заради побоя над шуменския бизнесмен Петър Петров миналата събота.
Откакто изпълнителната власт обяви война на силовите групировки преди година, такъв христоматиен случай за изнудване с омесени в него бивши полицаи, бивши спортисти и силови групировки досега не е имало.
Петър Петров-Ретрото е собственик на фирма "Брадърс комерс", който закупи най-големия свинекомплекс в Шуменско. Откакто станал фермер, той бил принуден от бившето ченге Цеков и Христо Ангелов-Ламята от Варна да стане президент и спонсор на футболния клуб "Локомотив" - Каспичан. Според думите на Ретрото заедно с футболния клуб той започнал да издържа и бившия полицай No1 в района Иван Цеков и Ламята, докато един ден му омръзнало и той скъсал със спонсорството. Седмица по-късно Петров според неговите изявления в пресата бил извикан от шефа на "Шуменско пиво" Христо Христов в "Осмарска изба". Ресторантът бил затворен за външни клиенти, в една от залите ядели и пиели около 30 мъже. Между тях били бившият шеф на полицията Цеков и Стоил Георгиев. Според изявленията на Ретрото по кабелната телевизия "ТОП ТВ" в Шумен още с влизането си той бил съблечен гол и пияните мъже започнали да го бият на почивки. Докато траел жестокият побой, непрекъснато му повтаряли, че оттук нататък биячите ще му определят от кого ще купува горива и фуражи, на кого ще пласира месото от свинекомплекса и на какви цени. След като Петров бил размазан, Цеков го закарал в дома му и го заплашил да не излиза 10 дни, докато не му минат белезите. Ретрото обаче се престрашил и веднага се обадил на шефа на полицията в Шумен Недялко Ботев, който наредил обсада на "Осмарска изба". Арестувани са 18 души, всички със законно притежавано оръжие, между тях Иван Цеков, Стоил Георгиев и Ламята. Прибрани са и няколко луксозни автомобила, включително и бронираният мерцедес на Георгиев, който полицаите не могли да отключат. Във вторник, след прокурорска санкция, ченгетата отворили лимузината и вътре открили мобифона на пребития Петров и негови златни бижута.
Според официалното съобщение на МВР и полицията в Шумен Стоил Георгиев се е представил за съпрезидент на СИК, а останалите биячи на масата били от групировки, гравитиращи около застрахователната компания. Поне по документи обаче Георгиев няма нищо общо със СИК, въпреки че за никого не са тайна близките му връзки с трибуквеното дружество. Бившият служител на УБО, който до 1990 г. е бил охрана и на Тодор Живков, има участие в 4 фирми - "Сова", "Арес-2", "Интерлоза" и "Интепетролиум енд партнърс". В последната съдружници са и Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов и Румен Николов, затова тя се смята за петролната фирма на ЗК СИК.
Още през 1991 г. Стоил Георгиев беше замесен в кървав побой в дискотека "Ла страда" в "Дюни". Тогава той беше охрана на Пламен Тимев-Ганди заедно с убития по-късно бос на ВИС-2 Васил Илиев. На дансинга беше промушен с нож един студент, за раняването беше обвинен Илиев, а в стаята на Георгиев полицията намери незаконен пистолет "Скорпион".
Само 7 от задържаните 18 са оставени в ареста. Срещу тях има обвинения за отвличане, за грабеж и едро хулиганство. След първоначалните изказвания, че Стоил Георгиев е бил един от побойниците, по-късно Ретрото обяви в пресата, че не го познава и не бил бит от него.
Защо сами си налагаме правилото "Законът е за кон, но не и за лъв"
Честно казано, мъчно ми е, когато гледам и слушам реакцията на повечето си сънародници по т.нар. скандал Александър Божков - Весела Лечева.
Изводът за мнението на хората от импровизираните анкети, допитвания и обикновени журналистически въпроси би могъл да се формулира по следния начин: "Весела Лечева не може да е виновна, защото е голям спортист. " Сигурен съм обаче, че ако на същите тези хора зададете въпроса трябва ли всички да бъдат равни пред закона, те биха отговорили "Трябва."
Изглежда, насажданото с десетилетия неофициално правило "всички сме равни, но някои са по-равни от другите" дотолкова е хванало корени в нашето съзнание (а дали не и в подсъзнанието ни), че самите ние, без дори да си даваме сметка, приемаме привилегията като един от стълбовете, на които се градят обществените отношения.
Как иначе да си обясним факта, че за хората не е важно дали има закононарушение, а кой го е извършил?
Само че успехите в дадена област не могат (или по-скоро не би трябвало) да служат като имунитет в случай на закононарушения.
Как биха реагирали същите тези хора, ако някой известен български спортист озлочести сестра им? Пак ли биха казали - той не е виновен, защото е голям спортист?
Нека продължим и по-нататък: ако приемем логиката известен човек=невинен човек, тогава трябва да благословим висшите държавници, които имат слабост към рушветите, да махнем небрежно с ръка на сексуалните издевателства на високопоставени особи, а защо не и да дарим половин България на Гърция, понеже южната ни съседка е древна страна, допринесла много за културното развитие на човечеството!
C:\>БСП [Enter]
Bad command or file name*
Словесните баталии, които се разразиха тази година около двете дати - десети януари и четвърти февруари - почти надминаха по размах уличните баталии от миналата година. И слава богу, защото е по-добре да ставаме свидетели на двубои в медиите, отколкото на сражения по улиците. Но разнообразието от тези, лансирани от бивши и настоящи партийни лидери, не бива да остане несъпоставено с мнението на преките участници в миналогодишните събития. Година след гражданския си подем те едва ли биха искали да останат само безмълвни наблюдатели на политически интерпретации. Ето какво показва задочният "диалог" между тях.
Ж. Виденов: "БСП трябваше да състави второ правителство, за да докаже, че реформите не са й чужди. Друг е въпросът колко щеше да се задържи това правителство."
Столичани: Съставянето на второ правителство на БСП беше невъзможно (66%). Мандатът можеше да се реализира само чрез силови мерки (28%).
Ж. Виденов: "Четвърти февруари не е ново национално съгласие, а ново съглашение на елитите за сметка на нацията."
Г. Първанов: "Ние бяхме изчерпали обществения кредит на доверие."
: "В основата на всичко стоеше гражданският натиск и решимостта на хората (71%)."
Въпрос: "Продължават ли да действат постигнатите тогава принципи на национално съгласие относно приоритетите на развитие на страната?"
Тук преките съпоставки стават доста трудни. Защото разграничителните линии започват да минават не само между част от политиците и мнозинството от гражданите, но и между самите столичани, засипани от противоречиви декларации за това какво е състоянието на националното съгласие година след полагането на неговото начало. Симпатизантите на ОДС се разполовяват между мнението, че съгласието все още е налице, и позицията, че се подрива от представителите на опозицията. Привържениците на опозиционните партии пък виждат нарушения от страна на управляващото мнозинство.
Тъй като обаче, оценявайки политическите реалности, политиците не само и не толкова характеризират миналите си действия, колкото дават заявка за бъдещите си намерения, добре е да знаят, че независимо от цвят и предпочитания 81 процента от хората са на мнение, че линията на национално съгласие трябва да бъде продължена. Но не прекроената според партийни одежди линия, а онази, която беше постигната в резултат на гражданското противопоставяне срещу безотговорното управление, в резултат на формулирането на ясни национални приоритети и изискването за контрол над тяхното изпълнение.
* Студентски фолклор от времето на януарските събития през 1997 г. Да не забравяме и (датата) 10 февруари!
Месец след като народът ни изхвърли в небитието омразното ХХVII "народно" събрание, 300-400 офицери пушиха мълчаливо пред президентството и в центъра на десетки български градове. Мнозина питаха защо, не са ли това опити да бъде подпряна провалилата се БСП, да бъде опрян пистолет в слепоочието на президента и на служебното правителство.
Разгневени читатели и в "Капитал" наричаха офицерите "калпазани" и "комунистически мекерета". Истината е по-друга.
Съгласно чл.224 от Закона за отбраната и Въоръжените сили (ЗОВС) от 1 януари 1997 г. офицерите трябваше да получават заплата, равна на две средни заплати от бюджетната сфера. Правителството на Виденов имаше цяла година на разположение, за да подготви изпълнението на финансовата част от ЗОВС, защото основните изисквания на закона (задълженията на военнослужещите) влязоха в сила от края на февруари 1996 г. И така, след като близо година спазваха новия закон, в началото на черния януари 1997 г. офицерите узнаха, че няма да получат гласуваните от Народното събрание заплати. Нямало пари, отсякъл Виденов. Не бил приет новият бюджет. Рухващият лев свали доходите на офицерските семейства до 20 долара. Капитаните и майорите от Военната академия "Г.С.Раковски", чиито съпруги в преобладаващото си мнозинство не работят, сформираха инициативен комитет и чрез вестниците се опитаха да привлекат вниманието на властимащите и на обществеността.
Малцина обаче разбраха нещо от офицерския сигнал. Столицата и десетки градове се тресяха от гнева на българите срещу ината на БСП да сформира ново правителство. Деполитизираните офицери не можеха да се включат в демонстрациите явно. Някои го правеха в цивилни дрехи, рискувайки кариерата си.
Министърът на отбраната Димитър Павлов и началникът на Генералния щаб генерал Тотомиров заявиха, че новите заплати са предвидени в бюджета за 1997 г. Но... нямаше бюджет, нямаше Народно събрание, нямаше правителство. "Да си търсят парите от СДС", ехидно отвърнали червените министри в оставка.
На 15 януари 1997 г. офицерите получиха аванс в размер на миналогодишните скромни заплати. На 25-28 януари - също. С гневна декларация Българската офицерска легия "Раковски" заклейми провалилото се Виденово правителство, посегнало на изпроводяк и върху дълго обещаваните и прехвалени офицерски заплати.
На 27 януари президентът Петър Стоянов се обърна с писмо към правителството в оставка, в което призова отиващите си министри да преведат заплатите на кадровите военнослужещи в съответствие със ЗОВС. Президентът предупреди, че безхаберието на Виденовото правителство може да има опасни дестабилизиращи последици върху Българската армия.
Изглежда, че такава е била целта на бившето правителство. До 10 февруари то не направи нищо. Изчерпили търпението си, в онази понеделнишка утрин слушателите от ВА "Г.С.Раковски" отказаха да влязат на лекции и се затвориха в киносалона, като заявиха, че ще разговарят само с началника на Генералния щаб или с президента.
Изплашените шефове на военната академия дълго се колебаят, преди да докладват в Генералния щаб. Едва след като от "Хоризонт" цяла България узнава за протеста, отиващият си шеф на ВА ген.-лейт. Ерменков се осмелява да съобщи на началниците си за "произшествието". Вместо да вземат енергични мерки, генералите се туткат. Заместник-началникът на Генералния щаб ген.-лейт Захарин Илиев пристига в академията, започва да привиква и да заплашва с наказания началниците на катедри и старшиите на курсове. Слушателите открито му се смеят.
По радиото обявяват телеграми от почти всички големи гарнизони в страната: "Ние сме с вас, храбри капитани". Привечер в центъра на Варна, Пловдив, Стара Загора внушителни групи офицери се събират в мълчаливо бдение. Само цигарите им присветват заплашително.
В 17 часа във военната академия започва разговор на Генералния щаб с недоволните офицери. Началствата сочат уставите. Офицерите им показват закона. Разминаването е пълно. Капитаните изоставят генералите в празния салон и се стичат пред президентството. Тук ги чакат офицери и сержанти от целия гарнизон. Без пагони, с маскировъчни дрехи щъкат агенти на ВКР, пийнали провокатори и обикновени военни простаци. Някои подвикват подстрекателски лозунги. Опасността да бъдат уволнени инициаторите пречи на хората с пагони да изпратят контактна група въпреки поканите на президента.
Слава богу, към 20 часа, допушили цигарите на гнева, офицерите се разотиват. Притиснат от заканата им да дойдат пак, още на следващия ден министър Павлов подписва заповед, с която осигурява изплащането на определените в закона заплати. Защо чак сега?
Осмислил колебливите си действия, на 11 февруари (за първи път!) и Генералният щаб излезе с декларация в подкрепа на офицерските послания, сочейки справедливата и законна форма, в която те са поставени.
В специално писмо до военната академия президентът подкрепи исканията и се ангажира да въздейства върху служебното правителство час по-скоро да реши проблем, забъркан от Виденовите умници. Скоро правителството на Стефан Софиянски изпълни закона. Оттогава офицерски заплати не са забавяни. Значи можело?
Недостойната игра, която постави на границата на биологическото оцеляване и офицерските семейства, нанесе последен удар върху имиджа на БСП пред офицерството. На изборите на 19 април малцина от армейските офицери посегнаха към червената бюлетина. Няма военнослужещи и в Движението за обновление, измислено от ченгетата. Нека да припомним, че и Стамболийски в апогея на властването си прави фатална грешка - започва да хули българските офицери, ляли кръв и водили победоносни полкове през войните.
Така че всичко си има край. Свърши и флиртът на БСП с армията. Столетницата вече няма позиции сред мнозинството офицери и скоро едва ли ще има. Колкото и да ги викат, наследниците на Петър Младенов няма да дочакат танкове в своя защита.
О.з. полковник Марин Калчев.
Праз и палачинки в бетонната джунгла
Зоопарковете се признават за увеселителни забави и игри за развлечение, гласи правилник, свързан с дейността на Дирекцията на българските циркове, отпреди двайсетина години. Още три хилядолетия преди това в Китай за пръв път е направена зоологическа градина. Зверилници са имали Египет и древният Рим. Впоследствие се появили менажериите - коктейл от цирково и атракционно изкуство.
