Всеки, който поне веднъж е ходил във Виена, поне веднъж е минал по централната улица "Кертнер щрасе" от операта към Щефансдом, значи поне веднъж е видял една от най-красивите сгради в центъра на Виена, която принадлежи точно на тази банка, която тази година навършва 80 години от създаването си. Още австроунгарският император е подписал лиценза на "Централ вексел", а тя е последната банка, лицензирана от Австро-унгарската империя, и първата финансова институция, започнала работа в австрийската република. Със сигурност една от най-старите и най-стабилни финансови институции в Европа и в света. И ако прочетете в някой български вестник, че тази банка била собственост на неясни играчи от всякакви странни народности, това значи, че сте попаднали на поредната измишльотина, писана от някой мързелив идиот, който дори не си е дал труда да пита и не е могъл да разбере дори очевидното. Защото "Централ вексел банк" от създаването си е
"Магяр немзети банк", която се нарежда на първо място сред източноевропейските централни банки по размер на резервите и според повечето банкери, които разбират нещо от емисионни институции, се нарежда сред челната десетка на централните банки в света по платежоспособност и кредитен потенциал. "Централ вексел банк" е една публична и надеждна институция, която заема едно от челните места сред частните кредитори на България след промените от 1990 насам. Банката е известна на българските финансисти не само с финансиранията по проекта "Нева" (по който са реализирани милиарди долари оборот, стотици милиони от тях са останали като чиста печалба за България). Точно тази банка отпусна заемите за финансиране на технологични разработки на ДЗУ през 1995 и кредитира в най-трудните години десетки фирми, когато всички търговски кредитори се отдръпнаха от България. Освен в приватизацията на ДЗУ "Централ вексел банк" планира нови кредитни линии за рафинерията "Плама", туризма, строителната индустрия, за българските банки.
Ясно е, че си иска парите. В момента просрочените заеми на същия завод-гордост на България към "Централ вексел банк" надхвърлят 5 милиона долара, по които нито главници, нито лихви старозагорският колос не е плащал от години. Най-изгодното решение за затъналия в дългове завод-милионер (кредитен!) е замяната на дълг срещу собственост. Тази сделка се счита в банковото дело за изключително рисково начинание - кредиторът всъщност се отказва от безспорното си вземане и поема риска на собственика: да загуби парите, ако не е в състояние да управлява предприятието ефективно, ако не може да връща заемите към другите кредитори, ако не печели. Във всяка страна такива предложения се посрещат с радост и, слава богу, точно така реагира и българското правителство, което разбира, че ако контролният пакет от акциите в ДЗУ не се държи от надежден съдружник, който е в състояние да финансира технологичното развитие на фирмата и може да я изведе на международните пазари за високи технологии, то с ДЗУ все едно е свършено. Точно такъв партньор е "Централ вексел банк", която от години се специализира именно във високотехнологичните инвестиции и е финансирала такива проекти не само в Източна Европа, където е основният й пазарен сегмент, но и в САЩ, и във Франция. И никаква масова приватизация, никой от измислените изневиделица и затънали в безпаричие приватизационни фондове (такива са частните акционери) не може да измъкне затъналите държавни предприятия от дълговото блато. Нито работниците, нито "мениджърите", нито която и да е българска частна фирма в момента (че и повечето чужди) не могат да осигурят такива размери на финансиране, каквито са нужни, за да стъпи на крака фирма от размерите на ДЗУ, "Плама", "Химко" или Нефтохим. С номерата на Андрешко може и да завлечем някой кредитор, може да излъжем някой инвеститор, може и с някой фалшив офшор сами да се лъжем, че сме станали чуждестранни инвеститори в собствената си родина, но много трудно ще издържим на международна конкуренция в най-трудните отрасли, в които и собственици, и работници, и държави печелят най-много пари.
Нови играчи в приватизацията на Пощенска банка
В петък, малко преди два часа следобед, когато изтичаше срокът за подаване на оферти от кандидат-купувачите на Пощенска банка и когато всички потенциални инвеститори смятаха, че достатъчно се познават помежду си, се получи изненада. Минути преди "дванадесетия час" оферта подаде и Евробанк (това е бившата банка "Моллов" която беше купена миналата година от словашкия инвестиционен фонд "Истрокапитал"). Събитието според реакцията на всички заинтересовани от сделката е всяло смут между останалите потенциални купувачи - Националната банка на Гърция, Американската животозастрахователна компания (American life insurance company - ALICO, дъщерна на American international group) и "Номура интернешънъл" (дъщерно дружество на японската Nomura securities). Самото ръководство на Банковата консолидационна компания, която продава 78-процентния дял в Пощенска, изглеждаше доста сюрпризирано от новия кандидат за държавната банка. Още повече че Евробанк е предложила цена и схема за увеличение на капитала на банката, без да е правила специални проверки за състоянието й.
Другата, също немалка, изненада е, че ALICO са подали съвместна оферта с гръцката Евробанк (съвсем различна от българската). Според обясненията на Калман Мижей, който се представи като шеф на отдела за инвестиции в Централна и Източна Европа към ALICO, гръцката банка е свързана с базираната в Женева Европейска финансова група. В България е известно, че гръцката Евробанк пък е свързана с "Лацис груп" и е основен акционер в "Евро мърчанд Болкан", което пък заедно с IFC (структура на Световната банка) е собственик в Global Finance.
Цялата тази верига от връзки е интересна заради две неща. Първо, защото изненадващо в надпреварата за Пощенска банка се появява още една гръцка компания, и второ, защото шефът на Националната банка на Гърция у нас - Христос Кацанис, е бивш служител на Global Finance. Кацанис заяви, че въпреки че е запазил приятелските си връзки с компанията, офертата, която тя подава съвместно с американците, е конкурентна на тази на Националната банка на Гърция (НБГ). Това донякъде се потвърждава и от реакцията на НБГ в началото на тази година, когато стана ясно, че БКК отлага сделката за продажба на Пощенска до края на януари.
Това стана, защото именно ALICO се появи в последния възможен момент и заяви, че иска да участва в надпреварата. Първоначално консолидационната компания беше обявила, че най-късно до края на декември всички кандидат-купувачи на Пощенска трябва да подадат окончателните си оферти. Американците обаче поискаха отлагане, за да могат и те да направят проверка за състоянието на Пощенска, което е било прието единодушно от ръководството на БКК. Новият краен срок за подаване на оферти беше миналия петък. Включването на нов играч в приватизационната сделка тогава предизвика незабавните реакции както на Националната банка на Гърция, така и на "Номура", които заявили пред БКК, че смятат процедурата за опорочена. Протестно писмо изпратила дори Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). ЕБВР беше заявила, че ще преговаря с победителя в търга за Пощенска и евентуално ще се включи заедно с него в приватизацията й. Въпреки напрежението около цялата тази кореспонденция европейската банка все пак е потвърдила, че остава заинтересована от сделката. Тя има предварителни споразумения за евентуално бъдещо участие в българската банка с "Номура" и Националната банка на Гърция. "Ние нямаме такова споразумение, но ако спечелим и ЕБВР ни предложи да инвестираме заедно, сигурно ще се съгласим", заяви г-н Мижей от ALICO. Той допълни, че правителството е направило правилен избор, като е допуснало компанията му до търга, тъй като тя е с рейтинг ААА (най-добрия възможен) и решението й да инвестира в България е добър знак за всички други чужди инвеститори. ЕБВР, разбира се, не се е договаряла и с Евробанк, която подаде офертата си в последния момент. Представители на тази банка на свой ред заявиха, че въпреки късното си появяване на сцената считат, че предложението им към БКК е достатъчно сериозно, за да се конкурира с останалите.
Изненадите около продажбата на Пощенска банка дадоха храна на безброй слухове за всеки от потенциалните купувачи, като дори вече има версии за това кои правителствени служители с коя от чуждите компании са ангажирани. Появи се дори версия, че между купувачите има тайно съглашение за офертите, която обаче звучи прекалено силно на фона на разнородната компания от кандидат-приватизатори. Друга, малко по-земна, теория свързва роенето на купувачите с участието на Пощенска банка в Българо-холандския приватизационен фонд, чието общо събрание в началото на миналата седмица заприлича на класически сюжет от ранния Уолстрийт (виж стр. 1).
Всичко това доста нагнети обстановката, която беше започнала да се обтяга още преди няколко седмици. Тогава купувачите почти се обвиниха взаимно, че е изтекла информация за първите оферти. В крайна сметка до последния момент не беше и ясно дали всички те ще подадат нови предложения до БКК. Почти със сигурност някои от тях са с по-висока цена за Пощенска, определянето на която пък е струвало нови притеснения на приватизаторите. Това си пролича и от факта, че всички кандидати за българската банка направиха публични изявления и представяния на компаниите си. Най-вероятно медийните прояви няма да секнат и през следващите три седмици, докато БКК определи с кого последно ще преговаря за сключване на сделката. Това ще бъде решено на специално заседание на съвета на директорите на холдинга, което засега е насрочено за третата седмица на февруари. Изпълнителният директор на БКК Петър Жотев обясни, че чисто теоретично (макар и малко вероятно) има възможност за преговори да бъде поканен и повече от един купувач, ако най-добрите оферти са прекалено близки. В изявленията си преди това кандидат-купувачите почти единодушно подчертаха, че точно това не биха искали да се случи, за да се отлага крайното решение.
Акции на "Хеброс" за 8 млрд. лв. излизат на борсата
Банковата консолидационна компания (БКК) ще предложи на борсата акции за осем милиарда лева от обявената за продажба Хебросбанк. Това бе решено на заседание на БКК миналата седмица и потвърдено на проведеното общо събрание на пловдивската банка в петък.
Акционерите на "Хеброс" решиха капиталът на банката да бъде увеличен с 4 млрд. лв. и така да достигне 14.4 млрд. лв. Целият пакет от акции, с които се прави увеличението, ще бъде предложен на борсата. Банковият холдинг няма да се включи с вноска в увеличението на капитала и освен това ще предложи на борсата още 4 млрд. от досегашните си акции. До момента БКК държеше 97.57% от капитала на банката. Тя ще запази мажоритарен дял от 60% и след увеличението, като по този начин си запазва правото да продаде контролен пакет акции на евентуален бъдещ стратегически инвеститор. Въпреки че бе отправена публична оферта за продажба на банката заедно с предложенията за приватизация на Експресбанк и Българска пощенска банка, никой не прояви интерес към пловдивската финансова институция.
Предвиденият за продажба пакет от Хебросбанк ще бъде предложен на борсата най-вероятно през второто полугодие, обясни изпълнителният директор на БКК Петър Жотев. Подобна емисия трябва да е предшествана от сериозна подготовка. Първо, очакват се резултатите от международния одит на банката. След това БКК ще наеме независим оценител на "Хеброс" и на база на тази оценка ще бъде решено при каква цена ще се предложат акциите. За да стане възможна емисията, освен това Комисията по ценните книжа и фондовите борси ще трябва да одобри проспект.
IFC ще финансира брокерите и приватизаторите
Международната финансова корпорация (IFC) планира да подпомага проекти във финансовия сектор, банковата приватизация и развитието на малките и средните предприятия в България. Корпорацията има интерес да финансира проект за създаване на джойнт венчър между българска и чуждестранна финансово-брокерски къщи, като по този начин подпомогне развитието на българския фондов пазар. Идеята е да се предложат нови брокерски услуги и продукти, базирани например на портфейл от ценни книжа, търгувани на борсата. "Има начален интерес от чуждестранни брокерски къщи за участие на българския фондов пазар, но няма конкретни споразумения. Надяваме се да получим няколко проекта за джойнт венчър, за да изберем най-подходящия. Ако чуждестранният инвеститор има достатъчно средства за осъществяването на проекта, няма да предложим финансиране от страна на IFC", заяви Георги Александров, представител на IFC за България. Според него проектът за джойнт венчър между български и чужди брокери би могъл да се осъществи, когато фондовата борса достигне достатъчно високи обеми на търгувани ценни книжа.
Международната финансова корпорация ще акцентира на следприватизационното финансиране в България, допълни Георги Александров. Досега няма одобрен проект за инвестиции в приватизирано предприятие, но се разглеждат няколко предложения в циментовия сектор. IFC обявява избраните проекти едва след като бъдат одобрени, защото предварително заявените намерения могат да повлияят върху конкуренцията в определен бранш. Критериите за избор на проект в областта на следприватизационното финансиране изискват той да бъде за относително голяма сума, да бъде печеливш и да отговаря на екологичните норми според българското законодателство. "IFC избира за партньори реномирани фирми с ясен произход на своя капитал и доказан опит в бранша, в който работят", коментира Георги Александров.
IFC може да финансира инвестициите в приватизирани предприятия чрез заеми, придобиване на дялово участие или чрез т.нар. квазиинструменти, които съчетават характеристики на заема и дяловото участие. Когато финансирането става чрез заем, ще се договаря лихва, а ако се предпочита схемата на дялово участие, IFC изготвя "стратегия за изход", според която след определен срок корпорацията ще продаде придобитите акции на фондовата борса при цена, по-висока от стойността на придобиване. Корпорацията винаги участва в одобрените проекти като миноритарен инвеститор.
На 21 януари испанският циментов холдинг Iniciativas Estrategicas завери пред нотариус изкупуването на 5% от дяловете на "Марвекс", които до този момент бяха притежание на бългаската фирма ЕЛВА ООД. По този начин испанското дружество става едноличен собственик на "Марвекс". "Марвекс" притежава 70% от завода за цимент и клинкер "Девня цимент". Сделката за покупка на контролния пакет на циментовия завод бе сключена през миналата година за 44.450 млн. долара. Тогава в "Марвекс" основни съдружници бяха ЕЛВА с 20% и испанската компания Molturacion de Graneles. Контролният пакет на последната се притежава от Iniciativas Estrategicas. След сключването на приватизационната сделка Molturacion de Graneles прехвърли дела си в "Марвекс" на Iniciativas Estrategicas. Последва увеличение на капитала на "Марвекс" до 20 милиона долара, при което делът на българската фирма ЕЛВА падна до 5%. След изкупуването на дела на българската фирма Iniciativas Estrategicas гласува още едно увеличение на капитала на "Марвекс" до 50 млн. долара.
От пресофиса на испанския холдинг съобщиха, че дружеството е обявило конкурс за доставката на нова линия за клинкер по сух способ, като стойността на съоръженията, които предстои да се закупят, възлиза на около 100 млн. долара.
Трите най-големи инвестиционни проекта в приватизирани предприятия от циментовия сектор*
Как "Мулти"-империята от "кредитен милионер" става обикновен длъжник
Мултигруп, изглежда, е направила всичко възможно да поразчисти безобразията на свои фирми в Балканбанк и да избегне включването им в прословутия списък с кредитните милионери. В последните дни преди лошите длъжници да бъдат огласени, групировката е успяла да сключи споразумение със синдиците на Балканбанк, където са основните й дългове. "Мулти" може да претендира, че "сметката" на нейни фирми длъжници намалява с около 45 млрд. лв. В началото на миналата седмица представители на групировката разпространиха документа, с който синдиците на фалиралата държавна банка уведомяват БНБ за споразумението и потвърждават, че дълговете на Дисконтова къща АД и "Индустриал М" АД са уредени. И двете дружества са собственост на Мултигруп. Те спестиха обаче размахването на писмо на синдиците до централната банка, според което дълговете на друго тяхно дружество, "Балкан машинъри", са се увеличили с над 6.5 млн. долара.
Новините откъм "Мулти" и Балканбанк очевидно са направили впечатление на премиера Иван Костов, който в края на миналата седмица взе отношение "по принцип" към синдиците - в смисъл, че се подготвят промени в Търговския закон, които "да прекратят спекулациите на някои банкови синдици, които подписват споразумения с кредиторите за обещания за издължаване в неясното бъдеще". "Боя се, че ще се окажат верни слуховете, че има синдици, които не гледат сериозно на задълженията си и вероятно по някакви мотиви са склонни да сключват безпринципни сделки с длъжниците, при това с длъжници - кредитни милионери", заяви още премиерът.
Синдиците на Балканбанк Стоян Стоянов и Снежана Башева твърдят, че постигнатото споразумение с Дисконтова къща е възможно най-доброто за банката, респективно за бюджета, който пое изплащането на влоговете, след като финансовата институция беше обявена в несъстоятелност. Колкото и да не пасва на стила на "Мулти", групировката вече е платила близо 2 млн. долара на Балканбанк, задължила е собствената си Кредитна банка с други 7 млн. долара и е прехвърлила свои обезпечени вземания, само и само частично да заличи миналото си в контролираната от нея навремето държавна банка.
Синдиците на Балканбанк обясниха, че вземанията от двете "Мулти"-фирми са били необезпечени и дори да са били заведени дела за обявяването на длъжниците в несъстоятелност, успехът на фалиралата банка да си върне парите е съмнителен. Дисконтова къща, която е по-големият длъжник, според други източници е в лошо финансово състояние и евентуалната разпродажба на имуществото й няма да донесе нищо на нейните кредитори. И трите предприятия, чийто дълг се увеличава като резултат от сделката, са в несъстоятелност. Въпреки това синдиците на Балканбанк смятат, че шансът да получат поне част от отпуснатите навремето кредити е по-голям при сегашната ситуация. Дисконтова къща е прехвърлила на банката полици, издадени от "Балкан машинъри" и авалирани (гарантирани) от държавния холдинг "Балканкар", с които е обезпечено цялото вземане на банката от "Балкан машинъри". Така, като обезпечен кредитор, дори при евентуална ликвидация на "Мулти"-дружеството, банката ще е с предимство при разпределение на имуществото му. Тези полици, както и новоиздаденият от Кредитна банка запис на заповед биха могли и да бъдат продадени, дори и с голям отбив спрямо номиналната им стойност. Каквито и средства да се върнат обратно в Балканбанк, това ще увеличи масата на несъстоятелността й и ще е добре дошло за нейните кредитори (между които и бюджетът).
Съдбата на вземането от "ЕМТ" - Тетевен, е по-сложна, тъй като синдикът на дружеството в несъстоятелност е приел оздравителна програма, предвиждаща осемкратна редукция на задълженията му. Легитимността на това решение, както и приемането му от местния съд е оспорено от Балканбанк, но предстоящите съдебни решения са трудно предсказуеми.
Най-интересен като че ли е случаят с "Чавдар" - Ботевград, и свързаният с него последен детайл от споразумението - Дисконтова къща връща на Балканбанк запис на заповед за 8.5 млн. долара, издадена от "Чавдар" и авалирана още през 1994 г. от самата Балканбанк (това е един от многото големи шедьоври на банкера Иван Миронов - документ, с който обещава сам да плати, в случай че длъжникът му не плаща).
Въпросителните след всичко това са какво е общото на "Мулти" със завод "Чавдар", с "ЕМТ" и "Балканкар". И как така групировката се е оказала кредитор на Балканбанк?
В началото на септември 1995 г., по времето на Виденов, Банковата консолидационна компания отстрани от ръководството на Балканбанк дългогодишния й изпълнителен директор Иван Миронов. Няколко седмици по-късно банкерът беше арестуван по прекратеното вече дело "Булгаргеомин" и четири дни след това освободен от следствения арест. Малцина вече си спомнят, че Миронов сдаде Балканбанк едва в края на октомври 1995, след като дълго време отказваше да подпише протоколите от общото събрание, на което бе сменен и по този начин спъваше влизането на тогавашния съветник на Виденов Иван Ангелов като шеф на Балканбанк. За кратко след това единствен представител на ерата Миронов в банката остана другият изпълнителен директор Надежда Апостолова. През лятото на миналата година представители на следствието и прокуратурата заявяват пред медиите, че няма следствени дела срещу бившето вече ръководство на Балканбанк. През ноември обаче Надежда Апостолова беше арестувана в Пловдив с обвинение, че заедно с Миронов изнесли около 50 млн. долара от Балканбанк, отпускайки фиктивни кредити. Тогава беше обявено, че Интерпол издирва и самия Иван Миронов, който след ареста му през 1995 г. напусна България и се засели в Съединените щати. Последната твърда информация по следственото дело в Пловдив дойде в края на миналата година, когато Главна прокуратура иззе делото. Адвокати твърдят, че то вече е прекратено, макар това да не беше официално потвърдено от прокуратурата.
Дълговете, с които Дисконтова къща се появи в списъка на длъжниците, не са само нейни. Част от средствата са насочвани към държавните предприятия "Чавдар" и "ЕМТ" - Тетевен, друга част къщата директно е получавала на "доверително управление" (управлението на чужди активи всъщност е добре застъпено и в съвместната "дейност" на "Мулти" с ДСК). Всъщност основният бизнес на Дисконтова къща е бил "да стриже" от лихвените разлики между това, което взема Балканбанк, и това, което плащат крайните кредитополучатели. Така, от друга страна, за самата Балканбанк експозицията не е водена като рискова и банката е успявала счетоводно да покаже по-добър финансов резултат, тъй като не е заделяла провизии. По този начин общото задължение на Дисконтова къща към Балканбанк достига 21 млн. долара. Според синдиците на Балканбанк, близо 2-та млн. долара, които Дисконтова къща е върнала по силата на споразумението от тази година, покриват печалбите й от лихвените разлики.
През септември 1994 г. например Балканбанк е отпуснала на Дисконтова къща под формата на доверително управление 8 млн. долара. В договора е записано, че къщата ще използва средствата за сконтиране на вземанията по външнотърговските договори на "Чавдар". Обезпечението за банката е запис на заповед, издадена от държавното предприятие в полза на Дисконтова къща и, както се вижда от самата полица, авалирана от Балканбанк. Казано с по-прости думи, Балканбанк дава парите на Дисконтова къща, тя купува вземания (дългове) на "Чавдар", "Чавдар" се задължава в полза на къщата, че ще изплати средствата, а самата Балканбанк обещава, че ако "Чавдар" не плати, ще плати тя (за собствените си пари). Получател по тази полица, разбира се, е Дисконтова къща, която с подписите на Апостолова и Миронов получава правото два пъти да изтегли от фалиралата вече държавна банка една и съща сума. Полицата за 8.5 млн. долара действително е била предявена в Балканбанк и приета по времето на Иван Ангелов. Заедно с натрупаните оттогава лихви "вземането" на Дисконтова къща от банката е достигнало около 11 млн. долара. Споразумението със синдиците на банката, за щастие, предвижда фаталната полица да й бъде върната.
Друг кредит от 1.340 млн. долара, отпуснат на Дисконтова къща през февруари 1995 г., пък намеква за претакането на пари през "Балкан машинъри" и Балканкар. (Парите са били отпуснати само срещу "копие на писмо" до промишленото министерство, в което държавният холдинг "Балканкар" иска разрешение да учреди ипотека върху свои недвижими имоти.) В договора е записано, че средствата се отпускат за придобиване на права върху вземания за доставки на стоки от "Балкан машинъри".
Този въпрос дълго ще вълнува може би и някои служители на "Мулти", които знаят девиза на шефа си "Вземай пръв, плащай последен" и затова са изненадани да го видят в позицията на плащащия. Едва ли обяснението за пристъпа на почтеност ще дойде от нашите специални служби, които тепърва научават механизма на доста популярните схеми на използване на офшорни компании за концентриране на печалбата. Според хипотезите на някои запознати с "Мулти"-схемите Балканкар е бил използван, както е била използвана "Плама". От едната страна са били помпани кредити, от другата страна тези кредити са били източвани през операции на изхода - търговски операции, управление на финансови средства и др. Вероятно от "корпорацията" не искат някой да се задълбае по пътя на кредитите през Дисконтова къща, защото тогава могат да излязат наяве неща, които все още са в мъглата на легендарните схеми - продажба на "Вартбург" - рязане на подводници.
От Мултигруп също твърдят, че е изчистен още един дълг на тяхна структура, появил се в кредитния списък на Балканска банка - Скопие. Според един от шефовете на групировката, Радослав Ненов, на 15 декември миналата година дългът от 6 млн. германски марки на скопската банка е бил уреден в споразумение с Балканбанк. Според синдиците на банката това съвсем не е свършен факт. Те уточниха, че има предложение от групировката предоставеният навремето депозит от 6 млн. марки да бъде трансформиран в увеличение на капитала на банката в Скопие. В Балканбанк обаче очакват разрешение за подобна операция, както и отговор от надзора в Македония за това дали впоследствие ще е възможно тамошната банка да си изкупи обратно част от акциите. В края на миналата година македонският банков надзор обяви, че прекратява външните операции на Балканска банка - Скопие, тъй като тя не изпълнява показателите за финансова стабилност. За застрашената институция е важно да увеличи капитала си до един-две месеца, за да избегне постановление за окончателно прекратяване на операциите и евентуално фалит.
Тъй като нито кредитите на "Балкан машинари", нито дългът на скопската банка, нито пък този на Балканагро и други "Мулти"-дружества към Балканбанк са уредени, групировката все пак остава значим кредитен милионер. Най-вероятно за изчистването на всички тези остатъци ще бъдат водени нови преговори със синдиците на банката. Интересно е от каква позиция ще прави това Мултигруп. Ако искреното им нежелание да се видят в списъка с милионерите е станало причина за "отстъпките" на групировката по споразумението "Дисконтова къща", какво ще мотивира добронамерени преговори след обявяването на списъка. Първоначалните й предложения към Балканбанк за уреждане на дълговете на Дисконтова къща са били базирани на допускането, че те се дължат по левовата им равностойност при курс отпреди три години. Използвайки широко коментираното решение на Върховния касационен съд за трансформиране на спорните валутни вземания в левове, Мултигруп дори пресмятали, че всъщност са кредитори на Балканбанк. Запознати твърдят, че именно очакваната поява на списъка на длъжниците е принудила групировката на отстъпки в полза на Балканбанк.
В момента и двете основни действащи лица по гешефтите "Мулти" - Балканбанк, Иван Миронов и Илия Павлов, се намират в САЩ, необезпокоявани от синдици и прокурори. Бившият шеф на Балканбанк обаче включи домашния си телефон на секретар, когато разбра защо е търсен от "Капитал" от България.
Банките спират да изнасят капитал
След големия отлив на валута едва през ноември 1997 г. банките са започнали да връщат пари в България, сочат данни за състоянието на платежния баланс за 11-те месеца на миналата година. В края на октомври 1997 г. търговските банки държаха 549 млн. долара зад граница, докато месец по-късно задграничните им пари бяха 520 млн. долара.
В същото време обаче валутните депозити на граждани и фирми в наши банки остават практически постоянни. През ноември 1997 г. те са се увеличили едва с 200 000 долара, докато за октомври нарастването е с 34.6 млн. долара.
Данните не са окончателни и в двата случая не може да се каже дали става въпрос за обрат или за случайно събитие.
Въпреки че положителното салдо на търговския баланс продължава да се увеличава, остава тенденцията на спад в износа на традиционни наши стоки. Спрямо 11-те месеца на 1996 г. с близо 219 млн. долара намалява износът на хранителните стоки от животински и растителен произход. Увеличава се този на метали, текстил, суровини и горива.
Износът за 11-те месеца на 1997 г. е бил 4.484 млрд. долара, а вносът - 4.012 млрд. долара. Положителното външнотърговско салдо е 472 млн. долара, или 4.7% от БВП.
Текущата сметка за 11-те месеца на 1997 г. е на плюс с 441 млн. долара. Това е 4.4% от очаквания брутен вътрешен продукт от около 10 млрд. долара. В края на ноември 1996 г. салдото на текущата сметка беше пак положително, но със значително по-малка сума - 39 млн. долара. Голямата разлика се дължи на положителното търговско салдо. Салдото по сметката на услугите е минус 204 млн. долара заради платените лихви нето 367 млн. долара.
Капиталовата сметка за 11-те месеца е на плюс с 372 млн. долара. Само за ноември увеличението е със 7.2 млн. долара. Преките инвестиции за ноември са били скромните 12 млн. долара. Продължава обаче отливът от портфейлни инвестиции. През ноември в български ценни книжа са вложени едва 2.5 млн. долара, докато са изтеглени 27.4 млн. долара. Тази тенденция на отлив започна от август 1997 г. и се дължи на спадането на основната лихва и отрицателния лихвен диференциал, които правят непривлекателно вложението в държавни ценни книжа за чужденците.
През ноември дългосрочните задължения на страната ни са се увеличили с 11.5 млн. долара заради получените средства от Световната банка и от Европейската инвестиционна банка. Като цяло за 11-те месеца на 1997 г. дългосрочният външен дълг е нараснал само с 5.8 млн. долара заради големите погашения от началото на годината. В сметката не влизат траншовете и задълженията към Международния валутен фонд. Заради изплатените 28 млн. долара главници през ноември 1997 г. краткосрочният дълг на страната е намалял с половин милион долара за 11-те месеца на миналата година.
Салдото на платежния баланс за 11-те месеца на 1997 г. е било положително с 1.195 млрд. долара.
Накратко
Очакваната в четвъртък миналата седмица мисия на Международния валутен фонд начело с Ан Макгърк ще закъснее с три дни и ще пристигне в неделя (1 февруари), обявиха от представителството на фонда в страната. Нищо тревожно няма във факта, че мисията ще кацне в София с няколко дни по-късно, заявиха от финансовото министерство. Както е известно, посещението е с цел да се направи преглед на стенд-бай споразумението на България с фонда и да се обсъдят проблемите на банковата приватизация.
Националният статистически институт обяви, че прогнозираният от него ръст на брутния вътрешен продукт за 1998 г. е между 1 и 3 процента. Очакваната инфлация е в рамките на 20-25%, докато прогнозата на правителството е тя да бъде 16.5%. Същевременно неокончателните оценки за спада на БВП за миналата година са за около 7-8%. В номиналното изражение по предварителни прогнози на статистиката БВП ще достигне 16.8-17 трилиона лева, което е около 9.5 млрд. долара.
На свое заседание миналата седмица управителният съвет на Българската народна банка избра за свой международен одитор за миналата, тази и следващата година KPMG. След като БНБ обяви конкурса за одитор, седем фирми са проявили интерес и са получили тръжни документи. Пред оторизираната комисия са се явили две фирми, от които е избрана KPMG.
Одобрен бе списъкът с банките, които ще обслужват бюджетните сметки. Това са Българска пощенска банка, Българо-руска инвестиционна банка, ДСК, Общинска банка, Биохим, Обединена българска банка, Евробанк, Експресбанк, Първа инвестиционна банка, Хебросбанк и Юнионбанк. Всички тези банки бяха одобрени за първични дилъри на ДЦК в края на миналата година.
При публикуването на списъка с кредитните милионери подуправителката на БНБ Емилия Миланова заяви, че управителният съвет на банката ще приеме наредба за кредитния регистър. Очакваше се това да стане миналата седмица, но обсъждането бе отложено за следващото заседание на съвета. От БНБ заявиха, че вече имат готов проект за наредбата и се очаква в най-скоро време да бъде приета.
Министър-председателят Иван Костов заяви миналата седмица в парламента, че промените в Търговския закон предвиждат банките, обявени във фалит, да работят определен период от време, най-вероятно до 12 месеца. Това ще отнеме възможността на синдиците да сключват договори за разсрочване на кредитите за неопределени периоди в бъдещето. Тази идея се подкрепя и от Асоциацията на търговските банки, каза още Костов.
Съединените щати готвели атака срещу Ирак
Ирак заяви, че главният инспектор на ООН, проверяващ оръжейната програма на Ирак, координира с Израел и Съединените щати действия, които да доведат до военна атака срещу Ирак. Висш иракски държавен служител, както и официозът в. "Ал Джумхурия" подеха кампания срещу Ричард Бътлър, като същевременно обявиха, че Ирак има достатъчно оръжия, за да "издуха Тел Авив". Според иракския петролен министър Амир Мухамад Рашид Бътлър е изнесъл лекция на американо-израелска среща, която е била антииракска и насочена в посока на повишаване на напрежението между Багдад и Вашингтон.
Според Рашид Бътлър е повторил твърденията си на среща с лидерите на ционисткото движение в Съединените щати, което било доказателство за "участието на ционисткия враг в американската агресия срещу Ирак. " Истинските думи на Бътлър, на които се позовават иракските източници, са, че Ирак разполага с достатъчно бойни глави, заредени с биологично оръжие, за да изтрие от лицето на земята Тел Авив или всеки друг град, който се намира в обсега на ракетите на Саддам Хюсеин.
Недоразумението дойде, след като в. "Ню Йорк таймс" цитира погрешно думите на Бътлър, след което се поправи, че иракските ракети с далечен обсег не са прицелени в Тел Авив. Междувременно Израел обяви, че ще отговори със сурови ответни действия, ако Ирак се опита да изстреля ракети с биологично или химическо оръжие срещу еврейската държава. Ирак отговори, че не притежава такива ракети и че въпреки, че те са били на въоръжение в иракската армия през 1991 г., не са били използвани за атаки срещу Израел.
Големият проблем идва от въпроса дали Ричард Бътлър и подчинените му инспектори трябва да имат неограничен достъп до иракските оръжейни бази и складове, за да се уверят, че страната не разполага с оръжия за масово унищожение. По този повод американският външен министър Мадлин Олбрайт отправи предупреждение към Саддам Хюсеин, че Съединените щати може да предприемат незабавна атака срещу Ирак с цялата мощ на 30-те американски военни кораба, намиращи се в района на Персийския залив, към които са прикрепени 300 бойни самолета.
Да на Европа, не на федерализма
Политическата ми кариера бе доминирана от проблема за членството на Великобритания в Европейската общност. Три пъти си подавах оставката, като всеки път този въпрос бе основен. В първите два случая протестирах срещу негативното отношение на Лейбъристката партия спрямо Европа. През 1987 г., когато социалдемократите гласуваха за обединяване с либералите, си подадох оставката от лидерския пост на Социалдемократическата партия, защото знаех, че това, около което ще гравитират либералдемократите, ще е федерализмът. Не мислех, че ще е възможно да се опитвам да променя дългосрочната ангажираност на либералите с европейския федерализъм.
Въпреки ангажираността ми към Европейската общност по никое време не съм бил федералист, нито съм вярвал в съединените европейски щати. Когато по време на общите избори през 1964 г. и 1970 г. водех кампанията Великобритания да се присъедини към ЕО, вярвах, че не е необходимо Европейският съюз да се превръща в една държава. Вярвам в това и днес, дори по-силно, въпреки наличието на поне 11 държави, които са готови да влязат в този съюз. Ако Европа се превърне в една-единствена държава, надявам се това да е без участието на Обединеното кралство.
Присъединяването на Великобритания към единната европейска валута ще бъде стъпка назад по отношение на нейния суверенитет. С приемането на еврото страната ще загуби освен икономическия и политическия си суверенитет. Много е изписано за променящата се природа на националната държава. Повечето хора приемат, че естеството на националната държава се променя, без да могат да определят същината на държавата, в която биха искали да живеят, но уверени, че ще разберат кога настоящата държава е изчезнала. Част от резервираността на Великобритания по отношение на еврото се корени в несигурността дали една стъпка към по-дълбока интеграция няма да ни превърне в една незначителна провинция на Европа.
Сега, на прага на ХХI век, ние сме част от един нов, разпрострял се в цяла Европа, Европейски съюз. Лейбъристите са най-малкото проевропейска партия. "Изчаквай и наблюдавай" не е слаба позиция за Великобритания относно еврото. Трябва да превърнем в реалност новата геометрия на ЕС не само чрез реторика, но и чрез ресурси. Разширяването на съюза трябва да бъде финансово гарантирано от ЕС, за да дадем надежда на кандидатстващите за членство. Това не се отнася само за Полша и останалите страни от първата вълна на разширяването - Румъния и дори Украйна трябва да чувстват, че ние финансово подкрепяме техния устрем към един нов, по-малко интеграционистки Европейски съюз.
Междувременно ние във Великобритания трябва да бъдем честни спрямо самите нас. Дали Британия, обвързана с единна европейска валута, ще се чувства толкова свободна да подкрепя позицията на Съединените щати в моменти, когато останалата част от Европа е срещу Вашингтон? Ще бъдем ли способни да дадем на Америка тази подкрепа, която непрекъснато й оказваме от дните на инвазията на Ирак в Кувейт до днес? Трябва да помним, че поведението на доста от членовете на ЕС през този период не бе нито адекватно, нито последователно, нито смело. Техните позиции бяха замъглени от национални интереси, опиращи се на политически, икономически или търговски фактори. Те имат правото да определят поведението си, колективно или индивидуално, но и ние във Великобритания трябва да можем сами да вземаме жизненоважните за нас решения.
Ние, които сме проевропейци, но сме критично настроени към единната европейска валута, в момента сме огромното мнозинство на Острова. Като демократи обаче разбираме, че това положение няма да е вечно. Ако приемем, че една седмица е много време в политиката, пет години или повече са цяла вечност. Целта ни като държава трябва да бъде да си запазим отворени всички възможни начини за действие спрямо еврото през следващите няколко години. И през това време да анализираме всички възможни икономически изгоди (и загуби) от присъединяването ни, както и да анализираме последиците не само от очевидната загуба на икономически суверенитет, но и потенциалната загуба на политически суверенитет.
Поколението на хора, недокоснати от студената война, ще направи избора на ролята, която Великобритания ще играе в рамките на Европейския съюз. Ние, които живяхме през този изпитателен период на възпиране и опити за намаляване на напрежението в конфронтация със Съветския съюз, носим дълга да направим така, че младото поколение да направи своя избор, имайки пред себе си всички факти. Да може да избере една Великобритания, която е изградила силна икономическа база и широка, сигурна, глобална перспектива.
Лорд Дейвид Оуен е британски външен министър през 1977-1979 г. и съпредседател от страна на Европейския съюз на международната конференция за бивша Югославия през 1992-1995 г. Камбаните бият за президента
Импичмънт е дума, която звучи като музика в ушите на всеки убеден демократ. Не и когато става въпрос за членовете на американската Демократическа партия. Президентът Бил Клинтън е демократ, а импичмънтът е процедура, която позволява да бъдат отстранени от постовете им президентът на Съединените щати, вицепрезидентът, магистрати и длъжностни лица от изпълнителната власт, "които са обвинени в държавна измяна, корупция или друго тежко престъпление". Импичмънтът не е съдебно дело в истинския смисъл на тази дума. Импичмънтът е особен вид политически процес, чиято цел е да отстрани от длъжност провинилия се държавник, като това не го освобождава и от последваща съдебна отговорност. От времето на учредителния конгрес през 1776 г. досега американският парламент едва 12 пъти е пускал в ход процедурата по импичмънт, като само в четири случая конгресмените са признали вината на обвинените. През 1974 г. Ричард Никсън стана първият, и единствен засега, президент, подал оставка именно след заплахата от импичмънт след избухването на аферата "Уотъргейт". Уилям Джеферсън Клинтън може да е вторият.
На 21 януари президентът Клинтън не само бе замесен в нов сексуален скандал, а в нещо повече - в това, че е излъгал под клетва и е накарал потърпевшата да стори същото. За разлика от предишните, и засега недоказани, обвинения за извънбрачни връзки на президента, последната афера наистина може да стане основа за откриването на процедура по импичмънт срещу него. До момента президентът твърдо отрича обвиненията, същото сториха и някои от най-влиятелните членове на правителството, като външния министър Мадлин Олбрайт. Една от причините, поради които Клинтън успяваше да поддържа политическата си популярност, бе, че всички, известни на обществото, негови прегрешения лежаха някъде в миналото - какво общо могат да имат похожденията на един млад губернатор на Арканзас (аферата "Пола Джоунс") с действията на Първия гражданин на Съединените щати. В медиите се промъкваха слухове, че любовните похождения на Клинтън продължават и след нанасянето му в Белия дом, но това бяха просто слухове. Сега бившата служителка на Белия дом Моника Левински твърди, че е имала 18-месечна връзка с президента през 1995-1996 г. Нещо повече - Клинтън и близкият му приятел Върнън Джоунс са оказвали натиск върху нея, за да отрича за тази връзка, докато е била под съдебна клетва. Ако това е вярно, президентът може да се изправи пред импичмънт за саботиране на американското правосъдие.
"Няма сексуална връзка", заяви Клинтън в три поредни интервюта. Интересното е, че нито едно от тях не бе проведено в залата за пресконференции на Белия дом. Президентът отрече и това, че оказвал натиск върху Левински да лъже пред адвокатите на Пола Джоунс, която води дело за сексуално насилие срещу него. И накрая, той отрече, че искал от свой приятел да накара Левински да скрие истината за връзката им. Ако признанията на Моника Левински, записани на касетофонна лента, са верни, Бил Клинтън няма никакъв шанс да запази поста си. Вече не става въпрос за личния му живот, а за това, че съзнателно е заблуждавал правосъдието. Кулминацията на аферата "Уотъргейт" бе, след като президентът Никсън направи телевизионно обръщение, в което каза: "Аз не съм мошеник. " Съвсем скоро след това Никсън бе отстранен от поста си, защото не е съдействал на американското правосъдие, а в. "Вашингтон пост" представи доказателства за това. Ситуацията сега поразително напомня тази от 1974 г. Разликата е, че обвиненията срещу Клинтън по никакъв начин не са свързани с управлението на федерацията, а със семейния и обществения морал на президента.
През 1992 г. девизът, с който Клинтън спечели първия си президентски мандат, бе "Икономиката, глупако" - сега това мото може да му бъде по-полезно дори отколкото тогава. По същия начин, по който сравнително лошото състояние на икономиката тогава го избута до Белия дом, доброто икономическо здраве на страната в момента може да помогне на 42-ия президент да преживее поредния скандал. И именно затова традиционната годишна реч на президента пред членовете на Конгреса започна с икономиката.
"Вече 209 години задължение на президента е да ви докладва за състоянието на съюза. Благодарение на усилната работа и себеотдаването на американския народ сега живеем в добри за Америка времена. Разкрили сме над 14 милиона нови работни места, имаме най-ниската безработица от 24 години насам, инфлацията е на най-ниското си ниво през последните 30 години, доходите растат, а броят на притежаващите собствен дом е най-висок за цялата ни история. През последните пет години престъпността спада с рекордни темпове. Водачеството ни в световен мащаб не се оспорва от никого. Дами и господа, състоянието на съюза е много добро. " Така започна годишната реч на Клинтън и твърденията, изказани в този пасаж, не могат да бъдат оспорени от никого. Независимо от това кой всъщност е главният виновник за това - президентът Клинтън, финансовият министър Робърт Ръбин или шефът на Федералния резерв Алан Грийнспан, цветущото състояние на американската икономика е един аргумент, който тежи във всеки спор и е трудно да бъде оспорен.
В последно време Клинтън говори все повече за икономика и има всички основания да го прави. В Белия дом добре разбират, че състоянието на икономиката има отношение към всеки американец, а освен това акцентирането върху нея отклонява общественото внимание от поредицата скандали около президента. В крайна сметка всеки, които живее добре и вижда как доходите му растат, би простил на своя президент сексуалната му фриволност. На 27 януари вечерта Клинтън изложи пред Конгреса и американския народ една амбициозна вътрешнополитическа програма, насочена главно към преструктурирането на основни икономически области и повишаване на минималната работна заплата. Президентът изложи и идеята си през следващите пет години излишъците от федералния бюджет да се използват за финансиране на системата за социално осигуряване. Никъде в речта му не се споменаваше за сексуалните обвинения срещу него по времето на престоя му в Белия дом.
Формулата работеше. Социологическите изследвания, направени след края на речта му, показаха, че броят на американците, вярващи, че президентът едновременно е способен да управлява и да служи за пример, е нараснал до 78 процента, след като преди обръщението му е бил 68 процента. Въпросът е докога Клинтън ще може да използва икономиката като щит за обвиненията срещу него. В крайна сметка успехът на една икономика никога не се дължи на една-единствена личност. Освен това след някакъв период от време речта ще бъде забравена и тогава американците отново ще погледнат към другите качества на своя президент. А едно от големите достойнства на Америка е скептичната нагласа, с която американците, иначе разнороден сбор от националности, раси и религиозни убеждения, гледат на своите управници. Ниското доверие в правителството безсъмнено е лошо нещо. Още по-лошо е прекаленото доверие. "Една седмица е много време в политиката", казваше Уинстън Чърчил - до края на президентския мандат на Клинтън остават още много седмици.
Финансовите магнати търсят своя кандидат-президент
Руските финансови и индустриални магнати започнаха нов етап от битката за влияние над руската икономика и политика, насочен към голямата цел - президентските избори през 2000 г. Финансистите, които за известно време загърбиха противоречията и враждите помежду си и се обединиха около кандидатурата на Борис Елцин за втори президентски мандат през 1996 г., започнаха отново да се обединяват, този път на отделни групи, в търсене на кандидат, зад чиято кандидатура да застанат на следващите президентски избори. Естествено това не означава, че всеки няма да върви по свой път и да преследва своите интереси, но точно в момента руският финансов елит изглежда обединен от задачата да се намери общият, техният кандидат-президент. Засега по всичко изглежда, че този кандидат е министър-председателят Виктор Черномирдин, но със сигурност Борис Березовски, човекът, който осигури финансовата подкрепа за преизбирането на Елцин, има в главата си и резервни варианти.
Някои индикации показват, че засега Черномирдин измества своя първи вицепремиер Борис Немцов като кандидат на икономическия и съответно на политическия елит. Като третия възможен кандидат на банкерите и индустриалците се очертава московският кмет Юрий Лужков, който обаче засега отрича, че ще се кандидатира на изборите през 2000 г. Някои руски медии разпространиха версията, че най-богатите хора на Русия ще използват присъствието си на икономическия форум в Давос, за да вземат общото решение кой ще бъде техният кандидат, т.е. кой ще е следващият руски президент. Може това да са само спекулации, но не трябва да се забравя, че именно на икономическия форум в Давос през 1996 г. Борис Березовски, медиен и петролен магнат, и Владимир Потанин, собственик на най-голямата руска частна банка, на руската телекомуникационна компания и на много от най-големите руски индустриални предприятия, решиха, че най-добре ще е за тях Борис Елцин да получи своя втори мандат. След което към тяхната група се присъединиха още пет-шест от най-влиятелните руски финансово-промишлени магнати, създали Г-7, Групата на седемте, която най-официално даде подкрепата си за Борис Николаевич. Трябва да се има предвид обаче, че окончателното решение едва ли ще бъде взето сега, две години преди самите президентски избори. В този смисъл никакви изказвания или съзнателно прокарвани слухове не могат да се смятат за истинни, особено имайки предвид, че отношенията между самите индустриалци постоянно се променят.
През миналата година Групата на седемте се разпадна, главно поради вътрешни скандали относно приватизацията на РАО "Норилски никел", най-големия световен производител на никел и метали от платиновата група. Окончателното разпадане на картела стана факт при приватизацията на руската телекомуникационна компания "Связинвест". И в двата случая новият собственик бе Владимир Потанин, също и бивш финансов министър, като в приватизацията на "Связинвест" с крупна сума се включи и Джордж Сорос. Това разлюти Борис Березовски и най-големия медиен магнат в Русия Владимир Гусински, като по-късно към тях се присъедини и Михаил Ходорковски, собственик на "Менатеп-груп", притежаваща медии, банки и индустриални предприятия. Тримата скъсаха отношенията си с Анатолий Чубайс, смятан за приближен на Потанин, и започнаха медийна война на два фронта - срещу Потанин, от една страна, и срещу правителството, главно в лицето на Чубайс, от друга. Трябваше да се намеси президентът Елцин, за да охлади страстите и да бъде прекратена размяната на взаимни обвинения. Тогава се наложи също Борис Березовски да бъде уволнен от поста заместник-секретар на Съвета за сигурност към президента.
Березовски и Гусински смекчиха, пред обществото, нападките срещу Чубайс, но вече бе в ход операцията по създаване на нови стратегически съюзи между големите икономически групировки. Това може да означава, че в Давос няма да бъде избран новият президент на Русия, а ще се извърши прегрупиране на силите, което в крайна сметка ще има пряко отношение към изборите през 2000 г. През миналата седмица официално бе обявено сливането на петролните компании "Юкос" и "Сибнефт", което означава, че новата компания ще бъде най-голямата руска петролна компания. Това още означава, че империята на Березовски, част от която е "Сибнефт", влиза в тесни отношения с тази на Ходорковски, част от която пък е "Юкос". Новата компания "Юкси" измества от лидерската позиция в петролния бизнес компанията "Лукойл", чийто собственик Вагит Алекперов е в тесни отношения с Владимир Потанин. Очевидно е, че сливането на двете компании е не толкова заради общи икономически, а заради общи политически интереси. На церемонията по подписването на споразумението за сливането присъстваше министър-председателят Виктор Черномирдин, давайки ясен знак, че приема и оценява подкрепата на Ходорковски и Березовски за неговата кандидатура.
Самият Ходорковски пък заяви в интервю малко преди това: "Ако искаш да играеш с големите момчета, самият ти трябва да си такъв. " Вероятно 34-годишният петролен магнат има основание да го твърди, след като новата компания, на която ще бъде председател на борда на директорите, ще бъде най-голямата петролна компания в Русия и третата по големина в света петролна компания, чиито акции се търгуват на борсата (първите две са Royal Dutch/Shell и Exxon Corp.). Само че Ходорковски може да се задави с този голям залък поради едно обстоятелство, което е присъщо на повечето руски нови бизнесмени - досега той само трупа активи, без да се опитва да максимализира печалбата. "Юкос" например и досега не е предприел някои задължителни стъпки, които големият конкурент "Лукойл" започна още преди няколко години. Става въпрос да се максимализира капацитетът на рафинериите и да се търсят най-печелившите петролни пазари. Неговата банка "Менатеп", една от първите руски частни банки, придоби повече от 100 предприятия в първата вълна на приватизацията. "Роспром", индустриалният холдинг на "Менатеп", в момента управлява над 30 промишлени предприятия и нито едно от тях не може да бъде посочено като пример за успешно преструктуриране и реорганизация.
В този смисъл още по-очевидни стават задкулисните подробности на сделката - едната е борбата за политическо влияние предвид наближаващите президентски избори, а другата е чисто икономическа - приватизацията на последната голяма петролна компания, която все още е в държавни ръце. Вероятно избистрянето на идеята за сливането е станало на среща между Березовски и Ходорковски през декември, когато двамата са решили заедно да участват в наддаването за приватизацията на "Роснефт", към която апетити имат също Потанин, Алекперов и Сорос.
Засега изпълнителната власт в лицето на президента Борис Елцин и премиера Виктор Черномирдин не показва пристрастия към нито една от страните. Вероятно защото по-важно е какви пристрастия ще имат финансистите.
В Азия доброто се ражда единствено от злото
Има моменти при капитализма, когато финансовите потопи се отприщват с такава мощ и бързина, че световната икономическа общност бива погълната от вълната. Азиатската финансова криза е един такъв момент, подобен на финансовата паника от 1907 г. и фалита на австрийската банка Creditanstalt Bank през 1931 г. В първия случай се намеси J.P. Morgan и успя да овладее кризата. Във втория поредица от политически грешки превърна една сериозна и голяма рецесия в дълга и сериозна икономическа депресия. В момента с фактически мораториум върху външния дълг и настъпваща икономическа рецесия Азия налива дефлация в световната икономика. Ако Китай също реши да девалвира националната си валута, светът ще се изправи пред агонията на икономическия срив.
Принципно азиатската криза е решим проблем, подобен на краха на мексиканското песо, когато с милиардите от Федералния резерв на Съединените щати Мексико бе изправено на крака и в момента страната се сочи като един от най-добре представящите се развиващи се пазари. Ако бъдат повторени някои от грешките при предишни подобни кризи, азиатската валутна криза може да се разпростре с опасна бързина и непредвидими последици. До момента анализаторите вече смъкнаха с цял един процентен пункт прогнозите си за ръста на световната икономика през настоящата година. Повечето от тях с тревожещо постоянство подценяват последиците от кризата, което може допълнително да влоши ситуацията. Основната опасност идва от това, че застаряващата Бретънуудска икономическа система, създадена, за да бъде противобаланс на националните търговски дефицити, трудно се справя с глобалния капиталов поток, преливащ се от една икономика в друга в реално време. В крайна сметка всички играчи ще трябва да се ангажират да променят правилата на глобалната икономическа игра, ако е налице желанието да се избягнат сериозни сътресения.
Падащите валутни курсове и растящата безработица изяждат благосъстоянието на Азия, същевременно изяждайки най-богатите и бързорастящи пазари за износ и инвестиции на западния свят. Съществува и още една потенциална опасност - всички оздравителни програми, наложени на Индонезия, Тайланд и Южна Корея от Международния валутен фонд и американското финансово министерство, хвърлят тежестта за спасяване на тези икономики върху средния бизнес и средната класа в региона, докато японските, американските и европейските банки наблюдават отстрани може би не със спокойствие, но без да се ангажират пряко. Азиатският национализъм е в подем, което може да резултира в антиамерикански настроения и дори в призиви за смяна на капиталистическата система.
Както и всяка подобна криза, азиатската има много корени. Бързият икономически растеж, изразяващ се с двуцифрени числа, се базираше на евтини кредити, отпускани от политици и бюрократи на роднини, приятели и избрани, също достатъчно корумпирани, корпорации. Японските банки например, изправени пред ниските лихвени равнища в собствената си страна и нежелаещи да изчистят лошите си дългове, натрупани през 80-те години, търсеха спасение, отпускайки огромни кредити из целия регион. Германските и американските банки наливаха крупни суми в Азия, същото правеха големите пенсионни фондове и взаимните инвестиционни фондове, инвестиращи на развиващите се пазари. На практика нямаше голям играч на световните финансови пазари, който да не бе сложил средства в Азия. Местните банки отпускаха кредити на базата на контактите си, а не на анализ на риска. Чуждите банки пък, изхождайки от опита си в Латинска Америка, се интересуваха повече от положителните числа, присъстващи в бюджетите на местните правителства, отколкото от отрицателните числа в баланса на приходите на корпорациите в региона.
Краят на тази пародия на капитализъм бе неизбежен и той започна от Тайланд. Девалвациите, извършени в Китай през 1994 г. и в Япония през 1995 г., направиха износа на тайландски стоки неконкурентоспособен бизнес. Местната валута започна да пада, а американските инвестиционни хедж-фондове натиснаха курса на бахта още по-ниско. Тайландската централна банка даде ясен сигнал, че не са й останали никакви резерви, с които да подкрепи валутата на страната. Банките кредитори бяха шокирани и спряха да отпускат краткосрочни доларови заеми на тайландски компании. Последователно всички валути в региона тръгнаха надолу и на бял свят започнаха да излизат шокиращи факти за икономическото управление на региона. Оказа се например, че Индонезийската централна банка няма представа какво дължи страната на външни кредитори. Оказа се също, че тихомълком южнокорейските компании са взели краткосрочни кредити на стойност 150 милиарда долара. Изведнъж кредитите пресъхнаха, а Азия се оказа поставена на колене.
Това, което трябва да се направи, изглежда очевидно. Покупателната мощ и икономическият ръст трябва да бъдат възстановени в Югоизточна Азия по пътя на преструктуриране на доларовите задължения на корпорациите, банките и отделните държави. И тук не става въпрос само за натиск от страна на Международния валутен фонд, кредиторът от последна инстанция. За да бъде предотвратен окончателният крах на валутите в региона, е нужен кредитор от последна инстанция, най-подходяща за тази роля е Япония - така както Съединените щати изиграха ролята си на кредитор от последна инстанция в Мексико. Японското финансово министерство отказа да се нагърби с тази отговорност и вместо да започне отпускането на възстановителни кредити, се сви в черупката си. Нещо повече - използвайки като повод кризата, Япония девалвира валутата си, за да извлече всички ползи от това, обричайки на затъване всички депресирани валути в региона. Япония би трябвало целенасочено да натиска курса на йената нагоре и да намалява данъците, повишавайки покупателната способност на страната, за да погълне износа на Тайланд и Южна Корея.
Крайно време е финансистите в Азия да разберат, че потайната им меркантилистична философия за правене на бизнес вече не е подходяща. Японският модел просто не работи - ако има нужда да потекат капиталови потоци, то и рискът трябва да бъде поет. Азиатските централни банки трябва, подобно на тази на Мексико, да публикуват всекидневна и честна информация за своите резерви. Банките и взаимните инвестиционни фондове би трябвало да изискват конкретни числа от азиатските корпорации, преди да отпускат кредити или да инвестират в региона. Дошло е времето и за агенциите за кредитни рейтинги да стъпят на земята и да погледнат с очите на реалисти към тези икономики.
Благодарение на по-ниската цена на търговия на световните финансови пазари, резултат от технологичния бум в комуникациите и увеличаващия се брой на дериватните инструменти гъвкавостта и бързината на реакция на капиталовите потоци постоянно растат. Пазарите са в състояние да вземат правилните решения, след като могат да разполагат с достатъчно информация. Без информация и без гъвкавостта на световната комуникационна мрежа, пазарите могат да родят задълбочаващ се хаос.
Самите тайландци имат поговорка, която твърди, че доброто се ражда само от злото. Днешната ситуация в Азия би могла да бъде един от тези моменти.
Оптимизмът в Давос може да означава нова финансова криза
Азиатската криза и въвеждането на единна европейска валута ще са основните теми на годишния икономически форум в швейцарския курорт Давос, започнал на 29 януари. Над 2 хиляди крупни индустриалци, финансисти, централни банкери, медийни магнати и политически лидери се събират в малкото курортно градче, за да обсъждат бъдещето и тенденциите в глобалната икономика. Въпреки мрачното развитие на азиатската финансова криза обаче близо 95 процента от шефовете на големите световни корпорации твърдят в специално социологическо изследване, че световната икономика ще се радва на растеж, поне през следващите три години. Половината от анкетираните от Price Waterhouse директори на големи компании заявяват, че Азия си остава най-привлекателното място за бизнес в света въпреки краха на местните валути и паниката на финансовите пазари.
Пазарите сега са вперили очи в Давос, за да изтръгнат колкото е възможно повече информация за бъдещите намерения и ходове на най-важните хора в световните финанси, включително заместник-министъра на финансите на Съединените щати Лорънс Съмърс и първия заместник управляващ директор на Международния валутен фонд Стенли Фишер. Япония пък очаква отговор на въпроса какво ще се случи с нейната икономика, след като финансовият министър Хироши Мицузука подаде оставка след избухването на скандал за корупция във ведомството му. В Давос пристигна и Господин Йена, най-влиятелният японски финансист - заместник финансовият министър Исуке Сакакибара.
От европейска гледна точка най-важният проблем, който ще се обсъжда в Давос, ще бъде въвеждането на единната европейска валута на 1 януари 1999 г. Единият от фокусите ще бъде присъединяването на Италия към валутния съюз - страната направи огромно усилие, за да покрие критериите, изисквани от договора от Маастрихт, но много от членовете на Европейския съюз са скептични за дългосрочната перспектива на италианското членство.
Въпросът дали Япония, спасявайки собствената си финансова система, ще успее да спаси и икономиките в Югоизточна Азия и сега не получи ясен отговор. Исуке Сакакибара обаче заяви, че е налице ясно заявено политическо желание на правителството в Токио да вдигне икономиката на крака с правителствени финансови инжекции и незабавни оздравителни мерки. "Имаме проблем със стабилността на финансовата система, както и фискални проблеми. Но имаме средствата и възможността да решим проблемите на Япония", заяви Сакакибара. Същевременно японският заместник финансов министър отхвърли обвиненията, включително на известния икономист Руди Дорнбуш, професор в Масачузетския технологичен институт, че Токио няма понятие какво да прави в настоящата ситуация. "Вярно е, че ни липсваше политическо желание да решим тези проблеми преди един-два месеца. Но сега в Япония е налице политическо желание да се влеят огромни публични средства във финансовата система", беше отговорът на Сакакибара.
Явно репликите на Господин Йена не са прозвучали убедително на икономистите, след като самият Дорнбуш заяви, че следващите страни, които ще изпитат на гърба си горчивите следствия от азиатската криза, ще са Бразилия и Русия. За Бразилия ударът ще дойде от конкуренцията на евтиния азиатски индустриален износ, който поевтиня още след драстичния спад на националните валути в Югоизточна Азия. Цяла Латинска Америка, както и Китай ще почувстват удара от силното поевтиняване на износа от Азия, като същевременно се очаква търсенето на внос в региона да спадне - факт, който вече почувстваха руските износители на петрол и петролни продукти. Бразилия се опитва да противодейства, вдигайки лихвите и повишавайки данъците, за да защити бразилския реал от обезценяване, но експертите твърдят, че тази политика не може да издържи дълго, въпреки че никой не очаква в Бразилия да се развие криза, подобна на азиатската. Препоръките към Бразилия са незабавно да девалвира реала с 20 процента, за да избегне по-голям спад в един по-късен период. Бразилската централна банка обаче заяви, че ще се придържа към политиката си за 7.5-процентна годишна девалвация на реала спрямо долара.
Руският първи вицепремиер Анатолий Чубайс пък отговори на декларираните очаквания за спад в руската икономика с прогнозата на правителството в Москва, което очаква годишен ръст на брутния вътрешен продукт на страната от 2-4 процента през тази година, след като през 1997 г. бе отбелязан ръст от 0.4 процента. "Мога да кажа, че най-лошото отмина. За Русия 1997 г. бе първата година на реален икономически ръст. През 1998 г. ние сме напълно способни да постигнем ръст от поне 2 процента. И това е минималната прогноза", заяви Чубайс в Давос.
Президентът на Европейския монетарен институт Вим Дуисенбург пък неочаквано обяви, че не се съмнява, че той ще оглави новата Европейска централна банка въпреки политическия натиск от различни държави да прокарат своите кандидати. В интервю за холандската телевизия той заяви, че няма да се съгласи на варианта да дели поста с управителя на френската централна банка Жан-Клод Трише, за когото лобира Франция. "Ще бъде лош старт за Европейската централна банка, ако още първото й действие е в противоречие с договора от Маастрихт. Наблюдателите твърдят, че изявлението на Дуисенбург вече затваря всяка възможност за постигането на компромис между страните - членки на Европейския съюз, които стоят зад неговата кандидатура, и тези, стоящи зад тази на Трише.
Германският канцлер Хелмут Кол пък направи оптимистично заявление, че световната икономика може да очаква стабилен растеж, че еврото ще бъде стабилна валута, а Азия непременно ще излезе от финансовата криза. "Еврото ще бъде валута на дълга стабилност", каза един от главните архитекти на обединена Европа пред участниците в срещата в Давос. Според Кол основният приоритет на Европейската централна банка ще бъде борбата с инфлацията и спазването на строгите финансови критерии на договора от Маастрихт, което ще осигури дългосрочната стабилност на единната европейска валута. Германският канцлер отказа да коментира въпроса кои страни ще успеят да покрият критериите за членство в Европейския валутен съюз с думите: "Всяка страна трябва да напише собственото си домашно."
Не толкова оптимистичен за бъдещето на долара бе бившият икономически съветник на американския президент Фред Бергстен, който прогнозира, че следващата голяма криза на световните пазари ще дойде от рязък спад на американската валута. Според неговата прогноза, разпространена сред участниците в срещата, краткосрочните фундаментални показатели говорят, че доларът ще бъде стабилен, но дългосрочните фундаментални показатели показват растяща негативна тенденция. "Следващото голямо сътресение на световните пазари, след като се справим с кризата в Азия, вероятно ще бъде рязък спад на курса на долара. Както винаги, не е възможно да се предвиди точният момент, критичната точка, в която дългосрочните фундаментални показатели ще надделеят над краткосрочните", заяви Бергстен, който е директор на базирания във Вашингтон Институт за международна икономика.
Общо взето, преобладаващият тон на годишната среща в Давос е оптимистичен. Такъв беше и на миналогодишната среща, на която никой не прогнозира драматичната финансова криза в Азия. Но тя се случи.
Mениджърската приватизация - все по-толерирана, все по-контролирана
"Работническо-мениджърската приватизация е мръсна дума в Агенцията за приватизация", сподели пред "Капитал" изпълнителният директор на дружество, което наскоро беше определено за купувач на мажоритарен дял от голямо предприятие. Формално погледнато, е точно обратното, защото от началото на годината АП е сключила приватизационни сделки само с работническо-мениджърски дружества. Миналата седмица обаче ръководството на АП демонстрира пред журналисти по-особено мнение по отношение на работническо-мениджърската приватизация. Председателят на надзорния съвет на агенцията Асен Дюлгеров обяви, че експертите на институцията са стигнали до извода, че към работническо-мениджърските дружества трябва да бъдат формулирани по-високи изисквания, а именно, че разпределението на акциите на работническо-мениджърското дружество трябва да осигурява право на глас на всички акционери. "Не трябва да има акционери, които заради привилегировани акции с по-висок дивидент да останат без право на глас в работническо-мениджърското дружество", каза шефът на надзорния съвет. Той допълни, че освен това трябва да се регулира размерът на дяловото участие на акционерите в работническо-мениджърските дружества, така че да не бъде възможно едно или няколко лица да държат контролен пакет. Мнението на изпълнителния директор на АП Александър Съботинов е, че трябва да се наложи ограничението един акционер да не притежава повече от 5% от капитала на работническо-мениджърското дружество. "Дали ще бъдат 5% или 10%, този въпрос подлежи на обсъждане", заяви Асен Дюлгеров. Промяната в изискванията спрямо работническо-мениджърските екипи ще бъде предложена от АП чрез депутати по време на обсъждането на предстоящите промени в Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общинските предприятия.
Според Асен Дюлгеров предложенията на надзорния съвет на АП целят да се защитят интересите на дребните акционери в работническо-мениджърските дружества. "Много работническо-мениджърски дружества имат един или няколко мажоритарни акционери, а останалите притежават акции без право на глас. Хората не са добре осведомени и не могат да защитават правата си. Някои вратички в законите позволяват елиминиране на дребните акционери", каза за "Капитал" Асен Дюлгеров. Според Георги Прохаски, главен съветник в Министерския съвет, предложенията на надзора на АП вече са били обсъждани в Съвета за структурна реформа във връзка с промените в закона за приватизацията. Неговото мнение е, че в едно работническо-мениджърско дружество трябва да е ясно кой управлява, а дребните акционери да могат сами да защитават правата си.
Според сегашните законови текстове, за да се възползват от предимствата на разсроченото плащане, работническо-мениджърските дружества трябваше да изпълнят само едно изискване - да привлекат като акционери към датата на учредяването си поне 20% от работниците и служителите в приватизиращото се предприятие. Асен Дюлгеров обаче смята, че има много случаи на трансформация на собствеността на работническо-мениджърските дружества още преди приватизацията, затова в момента на извършване на приватизационната сделка те често не отговарят на условието да имат като акционери поне 20% от работниците на предприятието. За да се избегне предприватизационната трансформация на работническо-мениджърските дружества, в закона за приватизацията би трябвало да се запише, че съставът на дружеството се взема предвид не към момента на неговото учредяване (както досега), а към момента на сключване на сделката. "Има и случаи на следприватизационна трансформация на собствеността на работническо-мениджърските дружества, но в тези случаи хората наистина трябва сами да защитават правата си", коментира председателят на надзорния съвет на АП.
Ако целта на новото изискване е да ограничи възможността на отделни лица да доминират при вземането на решения в рамките на работническо-мениджърските дружества и да се възползват от предимствата на разсроченото плащане, тази цел едва ли ще бъде постигната. Неефективността на предложението се състои в това, че дребните акционери, които притежават една или няколко акции с право на глас, могат да бъдат "убедени" при гласуване да упълномощят лицето, което има желанието и възможността да доминира. Гласуването чрез пълномощно е достатъчно известна и разпространена практика в управлението на българските акционерни дружества. Идеята за "защита интересите на дребните акционери" в този си вариант изглежда неприложима и по друга причина. Едва ли е възможно на практика да се контролират работническо-мениджърските дружества след участието им в приватизационния процес. Противното би означавало съдилищата да водят специални регистри за работническо-мениджърските дружества и да не допускат в тях да бъдат емитирани привилегировани акции или пък някой да придобие повече от 5% от капитала.
В българското законодателство законови ограничения за дела на един акционер в капитала съществуват за банки, за застрахователни дружества, за борси (фондови и стокови) и за приватизационни фондове. Всички тези дружества обаче са строго специфични - работят със значителни средства, привлечени от широк кръг субекти или пък са институции, които имат твърде важни за икономиката функции, за да се допусне едноличен контрол върху тях.
Същото ограничение спрямо работническо-мениджърските дружества вероятно означава, че юристите на АП намират нещо общо между работническо-мениджърската приватизация и рисковите финансови сектори като банковата и застрахователната дейност или пък приемат, че работническо-мениджърските дружества имат национално значение. Въвеждането на изискването всеки акционер да има право на глас обаче представлява сериозно ограничение на правото да се избира между привилегировани акции, които носят по-висок дивидент, и акции с право на глас. Ако имат възможност да си купят само една акция от работническо-мениджърското дружество, дребните инвеститори ще трябва задължително да "изберат" акция с право на глас и да загубят възможността да се възползват от по-висок дивидент чрез привилегирована акция. Ако подобно ограничение бъде прието, изобщо не може да се говори за право на избор (което не съвпада априори с правото на глас) от гледна точка на дребния акционер в работническо-мениджърското дружество.
Ако пък целта на предложението е да се предотврати практиката "всяко работническо-мениджърско дружество със солиден гръб" (което означава, че едно лице обикновено прави най-голямата вноска в капитала и по този начин става мажоритарен акционер), това ще се окаже само формална пречка пред големите играчи, които ще разпределят участието си чрез подставени лица в работническо-мениджърските дружества. Участниците в приватизационния процес отдавна съзнават (но не всички го признават), че работническо-мениджърската приватизация е идеална възможност да се купи предприятие на безценица, защото внасянето на една десета от договорената цена позволява на дружеството да стане реален притежател на предложения дял. Схемата "предизвестена приватизация", при която предварително избран купувач, който разполага с необходимите средства, се назначава в директорския борд на държавно предприятие и след това убеждава работниците да създадат дружество, е в сила във всички отрасли и независимо кой е приватизиращият орган - агенцията или някое министерство. Тази схема няма да престане да съществува независимо от въвежданите ограничения, защото истинските "предимства" на работническо-мениджърската приватизация са липсата на солидни средства и ниската инвестиционна култура на мнозинството служители в приватизиращи се предприятия, а това ги прави изключително податливи на убеждаване.
Понятието публично дружество ще се определи с новия закон за ценните книжа
Георги Прохаски, главен съветник в Министерския съвет, пред "Капитал"
Ще бъдат ли приети промените в закона за приватизацията, които регулират бившите приватизационни фондове и дружествата от масовата приватизация? Някои юристи смятат, че част от тези текстове са противоконституционни.
- Частта от текстове, които бяха свързани с известни промени в регулацията на дружествата от масовата приватизация, бяха отложени, за да може дейността на тези дружества и търговията с техните акции да се регламентира по-ясно в закона за ценните книжа. Не смятам, че има противоконституционност в текстовете. Ние искахме тези промени да се приемат по-бързо заради активизирането на капиталовия пазар и необходимостта да се регламентира работата на приватизационните фондове и дружествата, в които те се преобразуват. Юристите обаче смятат, че е по-добре чрез промените в закона за ценните книжа да се дадат определения на публично дружество и публична емисия на акции. Все още има неразбиране за развитието на капиталовия пазар у нас, затова тези текстове може би ще бъдат по-лесно приети, когато се обсъжда цялостното бъдеще на капиталовия пазар.
Това означава ли, че няма повече пречки пред внасянето на промените в закона за приватизацията в Народното събрание?
- Законът беше подписан от премиера на 28 януари и вече е внесен в деловодството на парламента. Чрез него ще бъдат направени промените, които са най-наложителни в момента.
Как ще бъде дефинирано понятието публично дружество в закона за ценните книжа?
- Трябва да се намерят ясни критерии за публично дружество, които са близки до европейските норми, но се вземат под внимание и условията на българския капиталов пазар. Публичната компания трябва да бъде дружество с над 50 или 100 акционери. Минималният брой на акционерите ще бъде допълнително уточнен. При българските условия е наложително да има и втори критерий за публично дружество, свързан с дела от капитала, който притежават тези 50 или 100 акционери. За да бъде дружеството публично, те трябват да държат общо над 10% от капитала. Ако едно дружество има по-малко от 50 акционери или повече, които притежават под 5% от неговия капитал, тогава то ще функционира като затворено. Сега поради масовата приватизация е възможно да има дружество, в което 100 акционери притежават по-малко от 1% от капитала и с тях дори не може да се осъществи контакт. При дружествата от масовата приватизация вероятно ще има такива, които искат да се затворят. Това означава няколко основни акционери да изкупят останалите акции от капитала на дружеството.
Разликата между публично и затворено дружество според новия закон за ценните книжа трябва да се състои в начина, по който се третират техните книжа. За публичните дружества са задължителни безналичност на акциите, регистрация в Централния депозитар и комисията по ценните книжа, невъзможност за винкулиране и за увеличаване на капитала под условие. Това са ограничения върху начина, по който се използва собствеността в едно публично дружество.
Затварянето на едно дружество, тоест изкупуването на акциите от дребните акционери, няма ли да създаде възможност те да бъдат ощетени?
- В закона за ценните книжа ще бъде предвидена процедура, която ще позволява на основните акционери да изкупят останалите акции. Ако не искат, дребните акционери могат да не продават, но законът няма да разрешава след определена граница на концентрация на капитала те да блокират управлението на дружеството. Създаването на понятието публично дружество е в полза на дребните собственици. Те трябва да бъдат защитени така, че мажоритарният собственик да не може да взема решения в техен ущърб, примерно като увеличава капитала под условие и сам изкупува увеличението.
Основният проблем при затварянето на едно дружество е, че по различни причини, най-често технически проблеми, определен брой акционери не могат да участват в затварянето. Акциите на дребните инвеститори трудно могат да бъдат изкупени в случай на загубване на ценните книжа или смърт на акционера в условията на невисока инвестиционна култура. В случая с "Юнион миниер" мажоритарният собственик вече притежава 97% от акциите на дружеството, но останалите не могат да бъдат изкупени именно поради такива технически пречки.
Има становище, че отмяната на винкулираността на акциите за дружествата, които бъдат определени като публични, е намеса в работата на дейността на частно юридическо лице. Това означава със задна дата да се отменят разпоредби от уставите на тези дружества.
- Дружествата ще имат две възможности - да бъдат публични според изискванията на закона или да станат затворени чрез изкупуване на акции. Публичният характер на определени компании е основен момент в развитието на капиталовия пазар. Частната собственост е неприкосновена, но използването на собствеността се регулира от закони и не всеки може да я използва така, както си иска. Дружествата, които са публични по определението в закона, трябва да се съобразят с правилата, които ще бъдат приети.
Предполага се, че близо 1000 дружества ще се определят като публични. Техническите възможности на фондовата борса позволяват ли да се търгуват толкова много акции?
- Вероятно ще се търгуват активно акциите на само около 100 от тези дружества. Акциите на по-малките и неатрактивни предприятия могат да се купуват и продават на извънборсовия пазар. На борсата ще се търгуват публичните дружества, които имат регистриран проспект от комисията по ценни книжа и са листирани за борсова търговия, ако отговарят на критериите в правилника на борсата. Тези изисквания са свързани с определени размери на капитала, на печалбата и на обема на емисията. Те гарантират на купувача, че листираните дружества са сериозни и цялата информация за тях е известна. Борсата осигурява клиринга и сетълмента на сделките и дава финансови гаранции на продавача и купувача чрез гаранционен фонд.
Извънборсовият пазар служи за търговия на ценни книжа, които не отговарят на изискванията на фондовата борса. В момента такива дружества се търгуват на свободния пазар, който технически се обслужва от фондовата борса. Много от тези 1000 дружества ще се търгуват именно на свободния пазар, но там обемът на търговията няма да е особено висок. Затова не смятам, че ще има технически проблеми. В момента компютрите на борсата вече съдържат информация за всички дружества от масовата приватизация и щом съветът на директорите реши, че ги допуска до търговия, тя може да започне още на следващия ден. Имаме големи възможности да увеличаваме обема на търговията. Всъщност принципният проблем е, че чрез промените в закона за ценните книжа не трябва да се допусне разпръскване на търговията от сега съществуващия свободен пазар.
Това означава ли, че например извънборсовият пазар, подготвян от Българска стопанска камара, е излишен?
- Не смятам, че на страната е нужно да се създават нови средища на търговия. Това дори е вредно. Пазарът е по-ефективен, ако има по-висока концентрация на търговията. Освен това трябва да има много ясно разграничение между борсов и извънборсов пазар. За мен терминът организиран извънборсов пазар е безсмислица. Ако пазарът е организиран, значи на него се дават гаранции за качеството на това, което се купува. Следователно става дума за борса, която по дефиниция е именно организиран пазар на ценни книжа. Ако някой иска да създава организиран пазар на ценни книжа, трябва да премине процедурата за лицензиране на борса. По закон няма пречка да се лицензира втора борса, но за българския капиталов пазар това би било неудачно.
Извънборсовият пазар от своя страна е пазар на гише. Той може да постигне елементи на организираност, но не и да дава гаранции за дружествата, за информацията, за клиринга. Засега се дискутира дали трябва да има специална регламентация на тържищата, които са различни от фондовата борса. Ако някой иска да създаде такова тържище, нека да го направи по-ефективно от Българска фондова борса. Това ще бъде форма на конкуренция.
Споменахте, че на извънборсовия пазар проспектите на дружествата няма да бъдат задължителни. Защо?
- Това е един от въпросите, които ще се решат с промените в закона за ценните книжа. Аз смятам, че задължителен проспект не е необходим, ако дружеството няма да се листира на фондовата борса, а ще се търгува на извънборсовия пазар. Малките компании, които търсят свеж капитал, могат да се регистрират в комисията по ценните книжа и да обявят, че пускат емисия. На извънборсовия пазар емитентите сами решават каква информация да предоставят. Акциите на публичните дружества обаче, независимо дали на борсата или на извънборсовия пазар, задължително трябва да се търгуват чрез инвестиционни посредници.
Ако дребните инвеститори трябва да намерят инвестиционен посредник, за да продадат акциите си, много от тях изобщо ще се откажат.
- Ако някой е решил да участва в търговия с акции на публични дружества, той трябва да приеме и правилата на тази търговия. Разпоредбата за инвестиционните посредници не се предлага с цел да се направи животът на дребните акционери по-труден, а защото това е в интерес на инвестиционната публика като цяло. Така инвеститорите имат гаранции, че чрез борсата ще постигнат ликвидност и най-добрата цена за своите акции. Наистина в България много хора, които иначе никога не биха станали инвеститори, придобиха акции чрез масовата приватизация. Затова в промените на закона за ценните книжа може да се предвиди физическите лица безпроблемно да могат да прехвърлят акции в случай на дарения и наследства, но след като чрез инвестиционен посредник само регистрират промяната в Централния депозитар. Когато става дума за търговия обаче, това трябва да става изцяло чрез инвестиционни посредници, а за тези ценни книжа, които са листирани на борсата - през пода на фондовата борса. Ако всеки може да продаде акции на съседа си, ще се породят негативи, свързани с подвеждане и измама на множество дребни инвеститори, и оттам дестабилизация на капиталовия пазар като цяло. Във Франция например всяко публично дружество задължително се регистрира в Централния депозитар и търговията между физически лица минава през официалните пазари или свободния пазар на фондовата борса. В България разпръснатостта на акциите вследствие на масовата приватизация дава основание да се обсъжда подобна възможност.
Кога очаквате да има готов вариант на промените в закона за ценните книжа?
- Вече има един вариант, подготвен от комисията по ценни книжа. Надявам се, че до една седмица експертният съвет по капиталови пазари към Съвета за структурна реформа ще разгледа този законопроект. Вероятно ще поканим специалисти от чужбина и ще организираме обсъждане на законопроекта сред по-широк кръг от специалисти. Промените са много, фактически това ще бъде един нов закон за ценните книжа. Не искаме да бързаме, защото един недобре подготвен закон може впоследствие да създаде множество проблеми. Надявам се, че законът за ценните книжа ще бъде готов до края на февруари. Задачата е да имаме добре регулиран и концентриран пазар, който ще донесе ликвидност, доверие и оттам инвестиции. Грешките и постиженията на другите източноевропейски страни са пред нас. Мисля, че не трябва да е трудно да изберем модела.
Битката за Българо-холандския фонд
Нощта на 26 срещу 27 януари. Часът е два след полунощ, мястото - зала 3 на НДК, лампите са угасени, има охрана, свири алармената инсталация. Не, това не е обир, а краят на общото събрание на Българо-холандски приватизационен фонд, на което един от най-големите фондове трябва да се преобразува в холдинг.
Наблюдатели, които се опитаха да анализират какво точно е станало на драматичното събрание на фонда, твърдят, че оттеглянето на единия от основните учредители - холандската банка ING, е само върхът на айсберга и че зад привидно семплия дневен ред на събитието се е разиграл почти класически екшън - с конфликти, изнудване, политическа намеса и неясна развръзка... Холандската банка и Българска пощенска банка бяха учредителите на фонда, който впоследствие се превърна в една от най-интересните институции, рожба на масовата приватизация.
"ING няма практика да участва в холдингови кампании", официално обясни шефът на софийския й клон Томас Муньос. По-наблюдателни акционери, присъствали на събранието, твърдят, че г-н Муньос продължил този коментар с реплика от типа "ING не иска да участва в съглашения, които е принудена да прави". Това обаче не било преведено пред общото събрание на акционерите на фонда. Холандската банка официално заяви, че сигурно ще подари своите учредителни акции на някоя организация с идеална цел. Хора от по-близкото обкръжение на Муньос казват, че малко преди събранието той казал, че "ще си даде акциите на Костов или на съпругата му", визирайки фондацията "Бъдеще за България", която Елена Костова оглавява. Това по-скоро е израз на протест и отегчение, отколкото на конкретни намерения, най-малкото защото би предизвикало сериозен смут, пък и едва ли и това е в практиката на ING.
Четири групи с различни интереси се опитаха да превземат контрола върху Българо-холандския фонд на общото акционерно събрание на дружеството на 26 януари. Най-силни са били козовете на две от тях - този на Пощенска банка и шефа на НДК Христо Друмев, представител на банката като юридическо лице в надзорния съвет на фонда, и групата на Евробанк, която е притежавала около половината от представения на събранието акционерен капитал. Останалите две страни в битката за Българо-холандския фонд са били групата на инвестиционния посредник Хеджър, зад която стои бившият депутат от ДПС Максим Димов, и групата на фирма НКС на бившия депутат от Великото народно събрание Георги Аврамов и шефа на информационния отдел на Центъра за масова приватизация по времето на Виденов Илия Божинов.
От тези четири отбора реално се състезават само първите три, защото целта на групата на НКС е по-скоро да получи изгода от преговорите с останалите, отколкото да се бори за някакъв контрол върху новия холдинг.
Според осведомени преди и по време на събранието всеки две от четирите групи са водили преговори помежду си да се съюзят срещу останалите. Най-важният момент, свързан с установяването на поне частичен контрол върху управлението на потрфейла на бившия приватизационен фонд, преобразуван в холдинг, беше кой и като чий представител да бъде избран в надзорния съвет на дружеството на мястото на бившия изпълнителен директор на Пощенска банка Момчил Андреев. Залогът при такава борба е свързан с факта, че надзорният съвет на холдинга може да взема важни решения като увеличаване на капитала само с единодушие, което означава, че един от членовете може да играе ролята на блокираща квота. Това е от особено значение, като се има предвид, че приватизационните фондове, които се преобразуват в холдинги, трябва да вземат решение за увеличаване на капитала, без да искат разрешение на комисията по ценните книжа, което дава шанс на нови играчи да влязат в дружеството. Контролът и получаването на дял от капитала на един бивш приватизационен фонд от своя страна дават разнообразни възможности или за източване на неговия портфейл чрез продажба на придобити в масовата приватизация акции на предприятия, или за източване на самите предприятия.
Гласуването на двете крайни и полуконкурентни предложения е приключило с почти равен резултат и е било оспорвано като подправено. Според източници, близки до Евробанк, резултатите от двете гласувания са били умишлено разменени при прочитането.
Всяка от заинтересованите групи се е състояла от доверени лица, които разполагали с пълномощни, събрани чрез посещаване на домовете на акционерите на Българо-холандския фонд. Към 17 часа в деня на провеждането на събранието кворумът се е състоял от 1 628 753 броя акции с право на глас и са били представени 68 598 акционери. Както се е установило по-късно, отборът на Пощенска банка и Христо Друмев е притежавал 19% от представения акционерен капитал, но за сметка на това е разполагал с реалната възможност да провали събранието, провеждано в зала 3 на НДК, например чрез съобщение за бомба. Това би принудило Христо Друмев като шеф на НДК да вземе мерки за прекратяване на мероприятието и да освободи залата. Според осведомени още сутринта на 26 януари представителите и на четирите групи са били предупредени за подобна възможност, ако решенията на събранието не отговарят на желаните от групата на Пощенска банка. Холандската ING, макар и без да се афишира, също е подкрепяла отбора на Друмев, смятат осведомени.
Разпределението на силите между пълномощниците е следното - Пощенска банка и Друмев - 19% от представения капитал, отборът на НКС - около 15%, групата на Хеджър - 16%, а за групата на Евробанк остават около или повече от 50%.
Досега надзорният съвет на фонда се е състоял от трима души, двама от които от квотата на Пощенска банка - Момчил Андреев и Христо Друмев, и един от квотата на ING банк - проф. Юлия Дилова Петрова. Желанието на Пощенска банка и Христо Друмев е в надзорния съвет да бъде избран като физическо лице Хараламби Анчев (бивш министър на правосъдието и вицепремиер в правителството на Софиянски), самият Христо Друмев да запази длъжността си представител на Пощенска банка като юридическо лице в надзорния съвет на бившия приватизационен фонд, а Юлия Петрова да остане като физическо лице от квотата на ING банк.
Преди и по време на събранието текат преговори между Пощенска банка и Евробанк. Според осведомени Евробанк е искала да има свой човек в надзорния съвет на дружеството, но е била притеснена от политически натиск. Затова тя предложила на отбора на Друмев Хараламби Анчев да бъде избран в надзорния съвет, но да представлява Евробанката като юридическо лице. Именно тези две предложения са били подложени на окончателно гласуване - Хараламби Анчев като физическо лице или като представител на Евробанката, но по неизвестни причини въпреки дълго продължилите преговори между групата на Пощенска банка и тази на Евробанк вече е настъпил разрив.
"Евробанк поиска да бъде избрана в надзорния съвет като юридическо лице и да излъчи като свой пълномощник Хараламби Анчев. Нямаше обаче никакви юридически гаранции, че пълномощник ще бъде именно Хараламби Анчев", заяви пред "Капитал" Серафим Петров, изпълнителен директор на бившия фонд, който през цялото време е присъствал на събранието (той самият е преизбран за член на управителния съвет от квотата на ING банк). "Никога не бих се съгласил да представлявам Евробанк", каза самият Хараламби Анчев. Според него банката е известна с механизма, по който се опитва да действа на събранията на преобразуващи се приватизационни фондове или на инвестиционни дружества, но подобно агресивно отношение към една публична институция е недопустимо.
Не може да се твърди със сигурност какъв е бил истинският резултат от гласуването на двете "полуконкурентни" предложения. Гласуването се е провело приблизително в 2 часа през нощта, когато представеният кворум вече е бил намалял с близо 200 хил. гласа - от 1 628 753 на около 1 423 000. Осведомени твърдят, че резултатът е бил обявен като 712 хил. срещу 711 хил. гласа в полза на предложението на групата на Пощенска банка. "Разликата наистина беше малка - хиляда, две, три хиляди гласа", потвърди Серафим Петров. Според него най-напред е било гласувано предложението за избора на Хараламби Анчев като физическо лице, а Евробанк в нарушение на правилата поискала проверка на кворума веднага след приключване на това гласуване, но преди мандатната комисия да обяви резултата. Осведомени твърдят, че изпълнителният директор на Евробанк Асен Христов заплашвал, че ще събере подписи от присъствалите на събранието и ще обжалва пред прокуратурата, като представи документи и пълномощните, с които разполага. Заседанието веднага е било закрито, някой е пуснал алармата, а след това хората, които не искали да си отиват, защото смятали, че резултатът е подправен, били изгонени от охраната.
Неуспешни преговори са се водили и между всички останали групи. НКС например е преговаряла неуспешно с групата на Христо Друмев и Евробанк, а накрая е влязла в преговори и с Хеджър. Твърди се, че групата на Хеджър е напуснала събранието около 10.30 часа вечерта и именно оттам се получава разликата от близо 200 хил. гласа между кворума в 17 часа и този в 2 часа. Допустимо е, че Хеджър и Евробанк са се договорили пълномощниците от групата на Максим Димов да си тръгнат и по този начин Евробанк е получила смазващото си мнозинство. Твърди се освен това, че Хеджър и слабо представената група на НКС също са преговаряли помежду си, но след като от разпределението на гласовете се изяснило, че двете групи общо имат по-малко от 50%, преговорите се оказали безсмислени.
Истинското състезание за вкарването на човек в надзорния съвет на бившия Българо-холандски фонд всъщност започва със събирането на пълномощни. Според изпълнителния директор Серафим Петров фондът е сключил договор с фирма НКС, която да раздава по домовете на акционерите депозитарни разписки, а освен това имало официално решение на Българо-холандския фонд на акционерите да се предлага да подпишат пълномощно, ако нямат възможност да присъстват на събранието лично. "Около 12-13 хиляди пълномощни събрахме като фонд", каза Серафим Петров. Според неговата справка, подготвена за представяне пред Комисията по ценните книжа и фондовите борси, на събранието са присъствали общо 133 пълномощници, като никой от тях не е притежавал в нарушение на закона повече от 5% от капитала (в случая с Българо-холандския фонд 5% се равняват на 205 700 гласа). "Трима представители на комисията за ценни книжа бяха поканени и допуснати със съгласие на акционерите да присъстват на общото събрание, за да следят за евентуални нарушения", казва Серафим Петров. Според него от присъствалите лично над 4000 акционери много са дошли, за да анулират веднъж дадените от тях пълномощни и да се регистрират на събранието, защото са се уплашили, че ще престанат да бъдат акционери на дружеството.
Осведомени смятат, че фирма НКС е събирала пълномощни за всички четири групи. Новоизбраното ръководство на бившия приватизационен фонд твърди, че НКС е постъпила некоректно и е играела преди всичко на страната на Евробанк. На акционерите, които подписват пълномощни, са се плащали между 500 и 5000 лв. Според осведомени за пълномощните, събирани от групата на Христо Друмев, е плащала Пощенска банка. Евробанк също е отделила средства за финансирането на кампанията по събиране на пълномощни. Домовете на акционерите вероятно са посещавали и отделни ентусиасти, които са желаели да присъстват на събранието, въпреки че не са акционери, или са работели за някоя от четирите групи. С няколко пълномощни на събранието например се появил шефът на "АКБ - форес" Николай Банев. Служители от офиса на Българо-холандския фонд потвърдиха, че той е бил там и задал някакъв въпрос, но не си спомнят какъв.
Информацията за дейността на дружеството през 1997 г. и участието на тръжните сесии, представена на акционерите на общото събрание, гласи, че фондът е инвестирал в 111 предприятия, като е концентрирал усилията си най-вече за придобиване на предприятия от химическата и тютюневата промишленост и туризма. "Продадени са само 6-7 предприятия от портфейла на фонда", каза Серафим Петров. Твърде е вероятно взаимно контролиращите се квоти на Пощенска банка и ING банк в надзорния и управителния съвет на Българо-холандския фонд да са попречили една на друга при евентуални опити за източване на фонда.
Хеджър има поръчки от чуждестранни клиенти да изкупува акции на бившия Българо-холандски фонд, когато това стане възможно след 6 март, твърдят осведомени. Това обаче ще стане само при положение, че портфейлът на холдинга все още изглежда достатъчно атрактивно, тъй като има опасения, че новоизбраното ръководство ще започне да продава някои от най-добрите предприятия в портфейла. "Никога не бих се съгласил на нещо, което е във вреда на акционерите", заяви Хараламби Анчев по този повод. Твърди се, че и Евробанк има намерение да изкупува акции на холдинга след 6 март, а групата на Пощенска банка и Христо Друмев също разполагала със значителни поръчки.
Има вероятност Евробанк да направи всичко възможно на база на разправиите на събранието да се опита да докаже, че резултатът от гласуването е недействителен, или да блокира пререгистрацията на фонда в холдинг. Краят на играта с Българо-холандския фонд ще зависи от това какви документи ще представи мандатната комисия и дали ще стане ясно кой и кога си е тръгнал от събранието. Ако се окаже, че представители от групата на Хеджър или на НКС не са присъствали в момента на гласуването, но техните гласове са необходими, за да се докаже определен резултат, отново ще започнат преговори между всеки две от четирите групи. И Евробанк, и групата на Пощенска банка може да потърсят по-малките групи и да им предложат техните гласове да бъдат включени в резултата от гласуването, за да се наклонят везните. Хараламби Анчев и Серафим Петров твърдо заявиха пред "Капитал", че не може да има съмнение в резултата от гласуването, тоест, че Анчев е избран като физическо лице, а не Евробанк като юридическо. Въпреки подобна увереност все още е трудно да се прогнозира победителят.
* proxy-riders се наричат лицата, които събират пълномощни, за да присъстват и гласуват на общи събрания.
Общото събрание на Българо-холандския фонд реши той да се преименува на Българска холдингова компания. Предварителният отчет за приходите и разходите за 1997 г. сочи, че фондът има нетна печалба 4.5 млрд. лв. Акционерите ще получат 100% дивидент.
Накратко
Министерският съвет определи шест комисии, които ще организират и проведат конкурси за избиране на инвестиционни агенти за отделните пулове. Председател на комисията, която ще организира избора на посредник за пуловете "Металургия-1" и "Машиностроене-1", е Стоян Тодоров, зам. изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Конкурсната комисия за пуловете "Химическа промишленост" и "Електроника" се оглавява от Димка Спасова, също зам. изпълнителен директор на АП. Изпълнителният директор на АП е председател на комисията, която ще преговаря с Международната финансова корпорация, определена за инвестиционен агент по приватизацията на пула "Металургия-2". Зам.-министърът на промишлеността Едит Гетова оглавява конкурсната комисия за пуловете "Машиностроене-2" и "Балканкар", а зам.-министърът на търговията и туризма Александър Тасев е шеф на комисията за пуловете "Тютюнева промишленост" и "Туризъм". За избора на инвестиционен агент за пул "НЕК" е определена комисия с шеф председателят на Комитета по енергетика Иван Шиляшки.
До няколко седмици експертният съвет по капиталови пазари към съвета по структурна реформа ще обсъди и приеме средносрочна програма за развитието на капиталовия пазар в България. В нея ще бъдат посочени мотивите за предлаганите промени в закона за ценните книжа и ще бъдат разгледани стъпките за развитието на капиталовия пазар. Специално внимание ще бъде отделено на бъдещето на облигационния пазар и на дейността на институциите, които имат отношение към капиталовия пазар.
Общото събрание на "Русенски приватизационен фонд" взе решение за преуреждане на дейността на дружеството като холдинг по Търговския закон. Новото име на "Русенски приватизационен фонд" е "Русе холдинг" АД. За изпълнителен директор е избрана Антоанета Данчева. След края на първата вълна на масовата приватизация фондът бе спечелил акции на 11 дружества. През миналата седмица е регистрирано и преобразуването на приватизационен фонд "Развитие" АД в "Развитие индустрия холдинг". Решението за това бе взето на общо събрание в края на миналата година. Холдингът притежава акции от над 30 приватизирани предприятия, в повечето от тях над 20% от капитала.
"Брюинвест" купи и пивоварна "Ариана"
В края на миналата година чрез регистрирани на Българска фондова борса - София блокови сделки неизвестен тогава купувач придоби акциите на "Пивоварна Ариана" АД, които дотогава бяха собственост на приватизационни фондове. В началото на тази година се разбра, че купувачът е "Брюинвест", фирма, която държи контролния пакет и на "Загорка". В ръководството на софийското дружество вече са направени промени и негов изпълнителен директор е Димитър Алексиев, шеф и на старозагорската фирма. Той заяви, че все още е рано да се каже как ще се развива "Пивоварна Ариана" в бъдеще. За целта трябва да се проведе общо събрание на акционерите, на което да бъдат гласувани промените и да се приеме програма за развитие.
След края на първата вълна на масовата приватизация три фонда бяха спечелили акции за общо 60.23% от капитала на пивоварната. Това бяха ПФ "България" с 28.49%, ПФ "Доверие" с 10.19% и "Мел инвест - приватизационен фонд" с 21.55%. Първо през борсата преминаха пакетите на "Доверие" на цена 3850 лв. (част от този пакет бе купен от "България", с което нейният дял стана 35%) и "Мел инвест" с цена 3559 лв. на акция. В края на годината (17 декември) бяха регистрирани последните блокови сделки, при които ПФ "България" продаде на крайния купувач своя 34-процентен пакет при цена на една акция 49 680 лв. С тази покупка "Брюинвест" (в която голям дял държи "Хайнекен") придобива около 30% пазарен дял от продажбите на бира в България. Пивоварната "Загорка" има около 20% пазарен дял (най-много от всички пивоварни в страната), а на "Ариана" се падат около 10%. От двете дружества по-добри финансови показатели за 1996 г. има старозагорското, което има печалба от 88.777 млн. лв. Оборотът на фирмата е увеличен с 97% в сравнение с 1995 г. и е достигнал 3.296 млрд. лв. В същото време "Пивоварна Ариана" е реализирала 4.066 млн. лв. печалба за 1996 г. и 662.917 млн. лв. приходи от продажба на продукция. Резултатите от дейността на двете дружества за миналата година още не са готови.
"Кремиковци" ще бъде приватизирано до 20 месеца
Стоманодобивният комбинат "Кремиковци" трябва да бъде приватизиран до двадесет месеца. Това заяви представителят на WS Atkins Майк Митън. Тази консултантска фирма заедно с Raiffeisen Investment е образувала консорциум, който трябва да изготви приватизационната програма и да осъществи продажбата на дялове от "Кремиковци", "Стомана" и "Промет" - Бургас. Специално за "Кремиковци" до два месеца трябва да бъде завършен правният анализ, при който има трудности, свързани със собствеността върху земята, върху която е построен комбинатът. След това според приватизационната процедура трябва да се изготви информационен меморандум. Според консултантите купувачите на дружеството трябва да имат добри позиции в стоманодобивния бранш в света, да могат да вземат банкови заеми, което ще бъде много важно за бъдещите инвестиции. Майк Митън допълни, че приватизацията на "Кремиковци" ще се осъществи в съответствие с програмата за преструктуриране на стоманодобива. В тази връзка вече се водят преговори с профсъюзите за намаляване броя на работните места.
За последните три месеца на миналата година има рекорден добив от над два милиона тона стомана. За 1997 г. е произведена продукция за 861.410 млрд. лв. Според изпълнителния директор Дилян Димитров условията на входа и изхода вече са променени и неизгодните за комбината договори са прекратени. През следващата седмица ще бъде обявен международен конкурс за доставка на суровини, като договорите ще се сключват за една година (от 31 март 1998 до 31 март 1999 г.).
накратко
Приватизацията на "Пиргос плод - Бургас" е спряна с решение на Бургаския съд заради нередности в регистрацията на работническо-мениджърските дружества, съобщи Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Има предложение приватизацията на предприятието да бъде продължена от друг орган по чл.3, който за предприятията от хранително-вкусовата промишленост е Министерството на промишлеността. Според становището на АП обаче сделките, по които има издаден информационен меморандум, трябва да се довършват от същия орган по чл.3, който е започнал приватизацията.
Печалбата на "Велур" АД - Ловеч, за миналата година е над един милиард лева, съобщи изпълнителният директор на дружеството Симеон Григоров. Приходите от продажба на продукция са 6.5 милиарда лева. Основната дейност на предприятието включва обработка на сурови кожи от дребен рогат добитък и свине и конфекционирането им в облекла и други кожени изделия. Произвеждат се и якета и палта в комбинация от велур и кожи. Дружеството е изнесло във Франция и Германия 23 хиляди облекла. Предвижда се през тази година износът да бъде по-голям - около 25 хиляди облекла. В средата на месеца Агенцията за приватизация продаде 24.4% от акциите на кожарското предприятие "Велур" АД - Ловеч, на работническо-мениджърския колектив "Велур-97" АД за 570 055 700 лв. Шестдесет и седем процента от капитала на "Велур" АД бяха предвидени за масова приватизация и бяха изцяло изкупени. Акции придобиха мениджърско-работнически приватизационен фонд "Труд и капитал" - 34%, и ПФ "Отечество" - 23.65%. За продажба при преференциални условия са предназначени 6.6% от акциите на "Велур" АД , а 2% са за удовлетворяване на реституционни искове.
Работническо-мениджърското дружество "Вихрен Благоевград инвест" придоби 7% от капитала на "Вихрен" АД - Благоевград. Цената на закупения дял е 76 376 долара. Двадесет процента от цената вече са платени, а останалите 80% ще се плащат в тригодишен срок с едногодишен гратисен период. Основната дейност на "Вихрен" АД са производството на спортни и туристически обувки (маратонки "Адидас") и търговията с тях в страната и чужбина. След края на първата вълна бяха продадени 90% от това предприятие. Пакети спечелиха ПФ "Булстрад" - 34%, "Българо-холандски" ПФ - 33.50%, МРПФ "Труд и капитал" - 4.33%, и ПФ "Акционер фаворит" с 2.92%.
Приватизационната сделка за покупка на консервния завод "Дунавия" - Русе, вече не е в сила. Това стана, след като през миналата седмица Върховният съд я отмени, защото купувачът не изплащал задълженията на закупеното предприятие, както предвижда приватизационният договор. Сделката бе сключена в началото на тази година между Министерството на земеделието и частната фирма "ММР - Николов" - Кубрат, която придоби 70% от русенското дружество. Тогава сделката прекрати производството по несъстоятелност на "Дунавия", което бе открито от Русенския окръжен съд още през 1996 г. заради големи задължения на дружеството. Ако се окаже, че купувачът не е изплащал задълженията на дружеството, ще бъде открито ново производство по несъстоятелност.
Само за 155 000 лв. (68 долара) бяха продадени 80% от МПУ ЕООД - София. Купувач е софийската фирма "ЕЛКО стар" ООД, която се задължава да поеме и обслужи дълговете на предприятието за микропроцесорни устройства. Те са в размер на над 12 милиарда лева. Купувачът трябва да инвестира в производството 190 000 долара до 2000 г. и да разкрие 10 нови работни места.
От 2 до 4 февруари в Лондон ще се проведе шестата среща на българо-британската работна група по електроника, телекомуникации и информационни технологии. В срещата ще вземат участие 23 български дружества, между които "Микропроцесорни системи", "Инкомс", Изома", "Оптикоелектрон" и др. От британска страна досега са заявили участие 33 компании. Предмет на преговори ще бъдат съвместни производства, научни изследвания, трансфер на технологии и инвестиции в нашата електронна промишленост.
Инвестиционните посредници повишават цените на акциите
След относително затишие и изчакване в първите три седмици от началото на годината инвестиционните посредници отново се активизираха. През миналата седмица започна надлъгването при котирането на акциите от няколко предприятия и това значително покачи цените на някои от тях. Най-фрапиращият скок е при акциите на пловдивското фармацевтично предприятие "Ален мак". Ако в края на предходната седмица само един-двама посредника се бяха осмелили да предложат цена купува от 100 000 лв., в края на миналата седмица котировките вече надхвърляха тази психологическа граница. Най-високата от тях дори надхвърли 110 000 лв. Според посредниците една от причините е обявеният в Държавен вестник през седмицата конкурс за продажба на 51% от капитала на дружеството. Офертната цена на пакета от 118 226 акции е 9.2 милиона долара, което прави цената на една акция 78 долара. Конкурсната документация може да се закупува в Агенцията за приватизация до 2 март, а това значи, че дотогава цената на акциите на "Ален мак" при посредниците може да се качва още. Инвестиционните посредници ще се опитат да изкупят все още непродадените от работещите в предприятието безплатни акции. След края на първата вълна на приватизация бяха раздадени 5795 акции, а още 358 акции бяха спечелени от индивидуални участници в приватизацията. Един път купени, тези акции ще бъдат предложени на купувача на касовия дял, ако той изяви желание да повтори случая с МДК.
Обявяването на конкурс за касова продажба повлия и върху движението на цената на акциите на "Дружба" - Пловдив. До края на февруари ще се приемат оферти за продажба на 51% от това дружество (пакет от 162 151 акции) при начална офертна цена 14.8 млн. долара. Тук средната цена на една акция е още по-висока - 91 долара, което предполага, че цената на извънборсовия пазар, която сега е около 20-23 хил. лв. ще се качи още в близките няколко седмици.
Само за една седмица цената на акциите на "Юрий Гагарин БТ" - Пловдив, се качи от средно 26 000 лв. до 35 000 лв., което е поскъпване с около 30%. Според брокери на пазара има предлагане на пакет от 30 000 акции, но толкова няма в портфейла на нито един приватизационен фонд. Това количество би се събрало, ако се съберат пакетите на два или три приватизационни фонда. В същото време това не може да е пакет от държавния дял (все още 80%), защото той не е пуснат за приватизация. Търсенето на акции на тютюневи комбинати се изостри в последните две седмици, а покачването на цената на "Юрий Гагарин БТ" не е изолиран случай. Цената на акциите на другото предприятие от бранша в същия град, "Пловдив БТ", също се качи, не отстъпват и котировките за третото предприятие от района - "Асеновград БТ".
След две седмици на активно първично предлагане на акции на "Елкабел" през миналата седмица имаше само вторични сделки. През борсата преминаха само 246 акции и направиха оборот от 5.204 млн. лв., което е нищожно малко в сравнение с търговията в предходните две седмици. Изглежда, спрялото покачване на цената на тези акции кара продавачите да не предлагат големите пакети. Според зам.-министъра на промишлеността Марин Маринов чакащите поръчки за покупка са за десетки хиляди акции, но причините за липсата на предлагането им не са в цената, а съвсем други. Той обаче не пожела да сподели какви точно са те.
На фондовата борса през миналата седмица имаше доста реални сделки на свободния пазар, седем от които бяха с акции на Нефтохим. При тези сделки бяха изтъргувани 6501 акции, което представлява 0.05% от капитала на дружеството. Цената се движеше от 18 750 лв. до 19 450 лв., което отговаря и на котировките на инвестиционните посредници извън борсата. Акциите, които преминават по този начин през борсата, са спечелени от индивидуални участници в приватизацията или пък са от раздадените безплатни акции.
Другите две дружества, които се търгуваха на свободния пазар, бяха пивоварна "Ариана" и "Булгартабак холдинг". След новината, че акциите на софийската пивоварна са купени от "Брюинвест", цената на акциите се качи от 15-16 хил. лв. до 20 хил. лв. Това обаче е само на борсата, защото посредниците избягват да котират тези акции извън борсата. Цената на акциите на "Булгартабак холдинг" се закрепи около 40 000 лв., като прави впечатление, че борсовата и извънборсовата цена са почти равни.
Съветът на директорите на Българска фондова борса - София реши, че от 9 февруари ще бъде прекратена регистрацията на блокови сделки с големи пакети акции на дружества, които до този момент са били приети за търговия на пода на борсата. След тази дата блоковите сделки ще се извършват само с решение на съвета за всяко дружество поотделно. Дотогава фондовете чрез членове на борсата могат да изпълняват предварително сключените договори, но само за дружества, които не са били допуснати до търговия до този момент.
През миналата седмица бе взето и друго важно за работата на борсата решение. То се отнася за временното членство, чието действие изтичаше на 31 януари. Този срок се удължава до приключване на публичната подписка за увеличаване на капитала на БФБ - София до 300 млн. лв. Решено е досегашните временни членове да не доплащат допълнителна такса. Междувременно за постоянен член бе приет инвестиционният посредник "Натурела груп" ЕООД, а за временен - "Хеджър" АД.
Доларът си върна силните позиции
В началото на изминалата седмица доларът беше сериозно притиснат поради продължаващите скандали около Бил Клинтън и оптимистичните очаквания за нови инициативи от страна на японското правителство за стимулиране на икономическия растеж. Заедно с това представител на управляващата Либералдемократическа партия заяви, че японските лихви са доста ниски, и това провокира спекулации, че в близко бъдеще може да се очаква промяна в лихвената политика на Bank of Japan. В понеделник сутринта щатската валута се срина до 124.20 йени - най-ниското ниво от 17 ноември 1997 г. Поскъпването на долара в следващите два дни беше свързано с твърдата позиция, която американският президент зае по отношение на отправените към него обвинения в сексуални връзки с подчинени и в подтикване към лъжесвидетелстване. Политическата подкрепа, която Клинтън получи от Сената, доказа по недвусмислен начин, че държавната администрация няма да бъде засегната от интригите, свързани с президента. Доларът започна да заличава пасива, натрупан към марката и йената през предходната седмица, и във вторник достигна 125.92/6.02 йени и 1.7938/43 марки.
В същото време японското правителство понесе сериозен политически удар, след като двама представители на централната данъчна администрация бяха арестувани за корупция. Светкавичната оставка на финансовия министър Хироши Мицузука, който пое лична отговорност за прегрешенията на подчинените, понижи напрежението на финансовите пазари. Японските политици концентрираха усилията си, за да възстановят загубеното доверие, и в сряда председателят на управляващата Либералдемократическа партия Таку Ямасаки съобщи, че до 20 февруари ще бъде одобрен нов пакет от мерки за стимулиране на икономическия растеж. Това беше достатъчно, за да подкрепи временно йената на нива около 126 за долар, но в петък изборът на непопулярния във финансовите среди Хикару Мацунага беше посрещнат скептично от търговците и японската валута поевтиня до 127.75 за долар в петък следобед.
По различен начин стояха нещата по отношение на германската марка. В сряда международната рейтингова агенция IBCA съобщи, че намалява кредитния рейтинг на Deutsche Bank на АА+ от ААА поради влошеното състояние на банката в резултат на азиатската криза. Deutsche Bank съобщи, че оперативната й печалба за миналата година е намаляла с около 30 процента в резултат на срива на азиатските борси и че банката ще трябва да отдели над 700 милиона долара, за да провизира загубите си. В същото време Bundesbank остана пасивна и марката се срина до 1.8100/05 за долар и до 69.30/33 йени.
Американската валута беше сериозно подкрепена в края на седмицата от ескалацията на дипломатическия конфликт между САЩ и Ирак. Острото изявление на държавния секретар Мадлин Олбрайт, че търпението на САЩ вече е на изчерпване, беше прието от инвеститорите като ясен знак, че в най-скоро време може да се очаква дипломатическият натиск да бъде заменен с военна намеса, което би означавало допълнително поскъпване на долара.
Левът остана стабилен спрямо марката
През изминалата седмица левът остана стабилен към марката на междубанковия валутен пазар на нива 995.30-996.00 за марка.
Спрямо долара левът поевтиня до 1813-1818 в края на периода от 1758-1760 в понеделник във връзка с поскъпването на щатската валута спрямо марката на международния пазар.
Търговията през седмицата се определяше до голяма степен от търсенето от страна на крайни клиенти за текущи валутни разплащания. Фирмите използваха рязкото поскъпване на долара, за да реализират печалби от курсови разлики при осчетоводяване по фиксинга на БНБ. Тази възможност беше създадена с въвеждането на валутния борд в страната, когато левът беше фиксиран към марката и официалният валутен курс се определя на основата на франкфуртския фиксинг на марката към останалите валути. При положение, че франкфуртският фиксинг се определя около 14 часа българско време, фирмите имат достатъчно време да забавят или ускорят сетълмента на сделките с вносни стоки. Реализираните покупки на валута над фиксинга през изминалата седмица в определени моменти осигуряваха на крайните клиенти до 20 лева печалба от курсови разлики.
От своя страна банките се застраховаха срещу загуби от курсови разлики в резултат на движението на долара спрямо марката на външните пазари с широки спредове лев - долар.
Според дилъри през текущата седмица търговията ще бъде балансирана на нива от около 996 за марка. Основание за това дават очакванията продажбите на марки от страна на крайни клиенти да бъдат балансирани от насочване на част от левовете, които постъпват в банковата система от бюджета за плащане на пенсии и социални помощи, към маркови депозити.
Интересът към депозитите в марки продължава да бъде доста висок поради големия лихвен диференциал - овърнайт-депозити в левове се търгуват на 15-1.7 на сто годишно, докато депозити в марки за същия период се разменят на 3.1-3.2 процента.
Междубанковите лихви се повишиха
През изминалата седмица лихвите по овърнайт-депозити се повишиха до 1.5-1.6 на сто годишно в петък от 1.3-1.5 в понеделник, а депозити със срок до една седмица се търгуваха на 2.0 процента в края на периода срещу 1.7-1.8 на сто в понеделник. Повишаването на лихвите беше свързано с нарасналото търсене на ресурс от страна на крайни клиенти за покриване на разплащания в края на месеца.
БНБ регистрира на вторичния пазар през седмицата крайни продажби на ДЦК с общ номинал 7.07 милиарда лева и крайни продажби на валутни ЗУНК-ове за общо 14.8 милиона долара. Репо-сделките за периода бяха на стойност 26.24 милиарда лева в ДЦК и 5.18 милиона долара във валутни ЗУНК-ове.
Министерството на финансите продаде на аукциони в понеделник две емисии тримесечни и едногодишни сконтови ДЦК с общ номинал 20 милиарда лева. Доходността на тримесечните книжа падна до 6.07 на сто, а на едногодишните на 8.42 процента. Според дилъри доходността ще остане сравнително ниска и на следващите аукциони. Прогнозата е свързана с критериите за кореспондентните банки, които получиха през седмицата разрешение от БНБ и от финансовото министерство да обслужват бюджетните сметки. Според изисквания за обслужващите банки те трябва да държат блокирана в ДЦК равностойността на размера на обслужваните сметки и да поддържат в портфейла си ДЦК в размер на 10 на сто върху привлечените средства. В същото време изискванията за първичните дилъри на ДЦК предвиждат банките да поддържат портфейл от ДЦК, равен на пет процента върху привлечените средства, което означава ниска доходност на аукционите поради ниския номинал на емисиите.
Цената на българския дълг се повиши
Цените на българските Брейди-облигации се повишиха през изминалата седмица поради оптимистичните очаквания на инвеститорите, свързани с развитието на икономиките в преход. Облигациите по просрочени лихви ( IAB's) например в петък достигнаха нива 72.375/72.875.
Добрите новини дойдоха от Ню Йорк, където правителството на Южна Корея се договори с кредиторите за разсрочване за срокове от една до три години на краткосрочните си задължения на стойност 24 милиарда долара.
В същото време Министерството на финансите съобщи, че външният дълг на България в Брейди-книжа е намалял номинално до 4.777 милиарда долара в края на миналата година от 4.984 милиарда лева в края на 1996 г., което е първото номинално понижение на Брейди-облигациите в обращение от емитирането им през 1994 г. Намаляването се дължи на използването на Брейди-облигации в приватизационни сделки главно през четвъртото тримесечие на миналата година. Дългът на страната към Парижкия клуб намаля със 146.62 милиона долара през миналата година до 877.88 милиона долара. Понижението е в резултат на плащанията на лихви и главници от общо 300 милиона долара. Очаква се по време на предстоящото посещение на мисията на МВФ в България да бъде обсъдено и преструктурирането на вътрешния дълг на страната в средносрочен план. Техническите мисии на фонда препоръчаха преоформянето на валутните ЗУНК-ове от долари в марки и намаляване на матуритета на левовите ЗУНК-ове.
Задълженията на правителството във валутни ЗУНК-ове намаляха в края на миналата година до 810.5 милиона долара от 950.2 милиона долара в края на 1996 г., а в левови ЗУНК-ове до 12.92 милиарда лева от 20.05 милиарда лева.
Очаква се в краткосрочен план вниманието на инвеститорите в дългови книжа да бъде насочено към развитието на дипломатическия конфликт между САЩ и Ирак. Острите изявления на президента Бил Клинтън и държавния секретар Мадлин Олбрайт дадоха основания на експертите да прогнозират, че в близко време може да се очаква военна намеса на САЩ в Ирак. Опитът от предишните конфликти показва, че инвеститорите концентрират вложенията си в американски дългосрочни облигации до разрешаване на конфликтната ситуация.
Накратко
Русия няма да смъква износа на петрол
Руският износ на петрол през настоящата и следващата година ще остане на равнището от 1996 г. - 120 млн. тона годишно, обяви в петък зам.-министърът на енергетиката Валерий Гарипов. Според Гарипов средната цена на барел ще възлезе на 16 долара. Очакванията за добива на петрол през тази година са в интервала 300-305 млн. тона. През 1999 и 2000 г. Русия ще добие съответно 295-310 и 290-312 млн. тона годишно.
Спад на експорта на зърно от ЕС.
Цената на зърното от Европейския съюз падна, след като стана ясно, че намаляват квотите за износ. За низходящия тренд на цената на европейското зърно повлияха и азиатската финансова криза и ефектът й върху американския фючърсен пазар на зърно. Износът на пшеница се сви с 23% спрямо същия период на миналата година. В последния ден от седмицата цената на френската пшеница се възстанови и дори отбеляза известен ръст след проявен интерес от Ирак. Цените на царевицата, достигнали рекордно ниски нива в края на миналата година поради свръхдобив от 16.6 млн. тона, което е с 2 млн. тона повече от добива през 1996 г., останаха непроменени. Според експертите тенденцията на спад в европейския износ на зърно ще се запази и през следващия месец.
Албания търси залежи от петрол.
До края на месеца Тирана ще предостави концесии за проучване и добив на нефт на територията на централна и северна Албания на две международни петролни групировки при условие, че ръководеният от социалистите коалиционен кабинет даде съгласието си за сделката. След колапса на комунистическия режим в Албания преди седем години значителен брой петролни компании получиха концесии за проучване и добив на нефт в Албания, които до този момент обаче не са реализирали реален добив на нефт. Проучвателните операции се очаква да стартират в началото на лятото.
Захарта спада на световните пазари.
Цената на захарта се понижи в резултат на слабото търсене на суровината в Япония и Южна Корея. Като основна причина за слабото търсене се сочи финансовата криза в региона, намерила израз в отказа на търговските банки да открият акредитиви на вносителите на захар. Цената на захарта дръпна надолу и под натиска на силно обезценените азиатски валути, които значително оскъпиха вноса. По-ниските цени бяха подкрепени от наличните все още запаси, формирани от крупни покупки на бразилска захар с големи отстъпки в последните дни на миналата година.
Столичната община повиши базисните цени на имотите в София
12 хил. лв. става месечният наем за тристаен общински апартамент в крайните квартали
Двадесет пъти се увеличава цената на квадратен метър общинска жилищна площ в София според приетите миналата седмица от Столичния общински съвет промени в Наредбата за базисните пазарни и наемни цени на имотите на Столична община. Новите цени влизат в сила от 1 февруари. От 22 000 до 112 000 лв. на квадратен метър ще се плащат общинските жилища в зависимост от вида на строителството. Досега техните цени бяха съответно от 1100 до 5600 лв. Обявените нови цени не включват направените допълнителни подобрения - отоплителни инсталации, асансьорни уредби, преградни стени, вградени шкафове и други, които се оценяват допълнително. Крайната цена на жилището ще се получава след коригиране с коефициенти на овехтяване, за етажност, изложение, височина на стените.
Актуализацията на цените на общинските помещения е заради сериозното им изоставане от реалните пазарни стойности, е мотивът на общинарите за поправките в документа. За цялата минала година в сила бяха цени и наеми на общински имоти, сметнати при курс 250 лв. за долар. Новите изчисления са при по-реален курс от 1750 лв. за долар. Но дори с направените промени цените пак са съобразени не толкова с пазарните условия, колкото със социалните функции, които изпълнява общината. Имотите, които попадат в заварено положение, т.е. има заведена преписка за продажба, ще се заплащат по старите цени.
Наемът на общинско жилище скача от 40 на 300 лева за квадратен метър, решиха общинарите. Тази цена се коригира в зависимост от зоната, в която попада имотът, конструкцията на сградата, разположението на жилището. Когато наетата площ е над нормите, определящи нуждите (за двучленно семейство - 40 кв.м), разликата се заплаща в двоен размер. В най-отдалечените квартали на София наемът за общинско жилище от 80 квадрата ще излиза 12 000 лв. на месец, а пазарният наем на подобен апартамент е около 50 долара в момента, са изчислили общинари. В центъра същото по площ общинско жилище ще се наема за 55 000 лв. на месец при пазарен наем в момента около 120-150 долара. В по-голямата си част обаче настанените в общинска собственост ще плащат наеми в долната граница на скалата, тъй като повечето общински жилища са в по-отдалечените квартали, обясниха от Столична община.
По 80 лв. на кв.м наем ще плащат партии, здравни, културни, социални заведения, както и БЧК. Кметовете на райони коригират базисните наеми според зоната и подзоната, в която попадат апартаментите на общината. Двоен наем ще се плаща за ателиета и помещения, предназначени за творческа дейност. С наредбата се определя и основна наемна цена при отдаване под наем на свободни терени за производствени и търговски нужди. За квадратен метър подобна площ наемът ще бъде 100 лв. Променят се и базисните цени на общинските земи във и около София. За квадратен метър общинска земя в Първа зона (центъра, "Лозенец", "Изток", "Мотописта", "Гео Милев", "Хиподрума") базисната цена се коригира от 800 на 18 000 лв. Около 80 000 лв. ще излиза квадратният метър общинска земя в най-престижните вилни зони около София.
Инженер-изобретател улеснява работата на докторите
Апаратите "СОНИКА В", "СОНИКА Х" и "SONI-DOPP" отредиха на 34-годишния Румен Цончев от София наградата "Най-добър млад изобретател за 1997 г.", връчена от фондация "Еврика".
"СОНИКА В" и "СОНИКА Х" са устройства за ултразвукова физиотерапия. Създадени са през 1991 и 1992 г. - тогава, когато хората се вълнуваха най-вече от празните рафтове по магазините. Младият инженер се абстрахирал от политическите страсти, ежби, надежди и разочарования и залегнал над чертежите. Силното чувство за концентрация и умението да цепи минутата на две и днес са най-верните съюзници на Румен Цончев, когато реализира поредната си цел.
Пътят от идеята до патента и готовото изделие бил дълъг, но затова пък... труден. Днес авторът отчита, че след поредицата от документация, канцеларии и чиновници най-кратко и най-лесно било да роди идеята. Трябвало да изчете куп медицинска литература. Да прави справки в специализирани справочници. Да прерови документацията на патентното ведомство. Да се снабди с удобни обувки. Да потропа на няколко врати. Спестил си обаче най-важното - унизителното просене на средства за финансиране на изобретението.
Просто имал шанс. Фирма му отпуснала пари за първата разработка. Последвало самофинансиране от продажбите на апарата. После създал своя собствена фирма.
Страстта към изобретенията била семейна черта. Бащата на Румен - Стоян Цончев, е военен химик, сега пенсионер. Автор е на няколко изобретения, свързани с гражданската защита. Сред тях е и камерата - противогаз за новородени. Любовта към точните науки младият Цончев наследил и от майка си. "Тя е икономист с подчертани наклонности към техниката", разказва синът.
В детството и ученическите години на бъдещия изобретател "второ поколение" нямало нищо изненадващо. Не се е увличал от драмсъстави и литературни кръжоци. Математиката била кралицата в учебната му програма. Решението да следва във ВМЕИ не изненадало никого. Най-добрият му приятел от ученическите години - Йордан Георгиев, записал медицина. Още тогава двамата били твърдо решени да създадат "съюз между инженер и лекар".
Започнал работа в института "Електрон прогрес". Най-главното, което научил там, било как да видят бял свят идеите му.
Апаратът "СОНИКА В" намира приложение във ветеринарната медицина. Предназначен е за лечение на мастит и фрактури при животните. Второто устройство - "СОНИКА Х", се използва в кабинетите по физиотерапия и рехабилитация. Въведени са всички мерки за защита на обслужващия персонал от вредните въздействия на ултразвука. Пациентът е предпазен от предозиране на ултразвуковата енергия. Изделията са с малък обем, компактни, лесно преносими. Разработени са според изискванията на немския стандарт DIN. Цената на едно устройство е два пъти по-ниска от тази на най-елементарния западен аналог. "Апаратите позволяват да се правят нагревки, без да се повишава телесната температура на третирания участък. Извършва се масаж на клетъчно ниво, ускоряват се обменните процес на клетката", коментира Румен Цончев.
"СОНИКА Х" е внедрен в болници, поликлиники и санаториуми. Апарати са закупени от Германия, Тунис, Либия, Югославия, Канарските острови. Детайлите за устройствата се изработват в няколко фирми в страната. Комплектоването, тестването, сервизът се осигуряват от шестима висококвалифицирани специалисти, работещи във фирмата на Цончев.
Третият апарат "SONI - DOPP" е портативен ултразвуков уред с приложение в клиниките по ангиология (наука за съдовите заболявания). "Служи за експресно откриване на заболявания на съдовете. Измерва се налягането в отделните участъци на артериите и вените и се установява къде има аномалии в проходимостта на съда", обяснява авторът. Устройството още не е много популярно. Получило висока оценка от участниците в Третия национален конгрес по сърдечно-съдови заболявания през 1996 г. За да реализира изобретенията, Румен Цончев използва помощта на лекари практици. "Допитвам се до тези, които работят пряко с подобни апарати. Докторите знаят най-добре недостатъците на съществуващата медицинска техника. Моята цел е да избягна тези минуси. " Така лекарите се превръщат в съюзници на изобретателя.
Мечтае да предложи български аналози на техниката, която се използва в родното здравеопазване. Разказва, че неотдавна американски професор посетил наши клиники. И възкликнал "Вие сте богата държава! " Защото навсякъде новата техника била само супермаркова. "Българските аналози не се познават. Изделията на западни фирми със същите технически и технологични параметри на далеч по-скромни цени не се купуват. Защото водещият мотив при избора на медицинска техника е комисионата, която някой получава от сделката", казва изобретателят.
Родното здравеопазване страда от хроничен недостиг на средства. Лекарите признават предимствата на апаратите, създадени от Румен Цончев, но не ги купуват заради липса на средства. Отличната оценка, която авторът получава за изобретенията си, топли, но не храни. За да оцелее, разширява дейността на фирмата си. Признава, че търговията например не е неговата страст. Но трябва да се занимава и с реализацията на своите апарати. Мечтае за системата, създадена в Япония, където специални организации купуват идеи и се грижат за мястото им под слънцето. Авторът е освободен от всякакви ангажименти, свързани с раждането на готовото изделие и продажбите му.
