Ако някой остане на мястото си повече, отколкото трябва, рискува да изложи себе си и организацията си". (Илия Павлов, пред в."Труд", началото на 1995 г.)
Според добре информирани дипломатически източници президентът на Мултигруп Илия Павлов е подал молба в посолството на САЩ в София за придобиване на американско гражданство. От дипломатическата мисия официално съобщиха, че не дават такава информация. Посланик Ейвис Боулън уведоми в специален факс медиите, че нито тя, нито друг служител от посолството в София са се ангажирали с някаква евентуална молба за американско гражданство от страна на Илия Павлов. Към стандартния дипломатически отговор се прибави и реакцията от централата на групировката - президентът на Мултигруп имал зелена карта от 1990 г. Всички тези коментари обаче не променят факта и не изключват възможността да бъде подадена молба за гражданство. Според имиграционните закони на САЩ зелена карта се придобива (освен чрез традиционната лотария), ако дадено лице направи инвестиция от 1 млн. долара и открие шест работни места. Собственикът на така придобитата зелена карта има право след 5 години да кандидатства за натурализация.
Юристи твърдят, че ако получи двойно гражданство, Павлов формално нито печели, нито губи. Безспорно обаче имиджмейкърите на групировката ще започнат да размахват като щит американския паспорт, особено ако МВР пак реши да изземе международните паспорти на ръководството на "Мулти".
Друг е въпросът, че американският гражданин Илия Павлов ще трябва да се откаже от патетичните си изявления за ролята на "национално отговорния капитал". Обратното би било цинично.
Един милион с цвят зелен, една зелена карта и едно имение в Дивия запад - това му трябва на човек... по принцип. Това обаче не стига за гражданство. Или поне няма да стигне на Илия Павлов, освен ако светкавично не си осигури нов имидж.
Формално пaрезидентът на Мултигруп има реални шансове да стане пълноправен американски гражданин. Семейството му също е в САЩ. Според запознати с битието на фамилията съпругата и децата на шефа на "Мулти" имат американски паспорти. Павлов има и свой бизнес в Америка.
Придобиването на американско гражданство зависи и от това в кой щат живее лицето, тъй като изискванията в законодателството на отделните щати са различни. Като цяло обаче има и общи условия. Едно от тях е желаещият да е с добра репутация като гражданин в собствената си държава. Това условие може и да подхлъзне шефа на "Мулти". Въпросът е как американската администрация ще оцени спорната групировка.
По принцип категорично ясни правила при даване на гражданство няма. Държавата може да откаже гражданство на дадено лице, без да е длъжна да обяснява защо. А някой може да се сети и за подписаната през 1924 г. спогодба между Царство България и САЩ за избягване на двойното гражданство. Въпреки че смисълът на документа е да не допуска двойно гражданство между двете страни след 1945 г., спогодбата е осигурявала привилегировано придобиване на американско гражданство поради особеностите на политическата ситуация в България. По тоталитарно време по разбираеми причини в България за тази спогодба са знаели само подбрани експерти в Министерството на правосъдието. След 1989 г. документът влиза в обращение при скандалите около гражданството на Георги Пирински и Жорж Ганчев. Тъй като нито една от двете страни не е отправяла искане за прекратяване на действието на тази спогодба, тя е в сила и към днешна дата.
При особено обтегнатите отношения между кабинета Костов и "Мулти" малко вероятно е консервативната дипломация на САЩ бързо да удовлетвори "американската мечта" на Илия Павлов. Дори и само поради политически съображения.
Естествено винаги съществува възможност и "големият брат" на "Мулти"-боса Рем Вяхирев да активира американското лоби на "Газпром" в полза на българския си партньор. По правило обаче големите корпорации избягват да искат подобни лични услуги от задграничния си контингент.
В началото основното присъствие на "Мулти" в САЩ е чрез фирмата IBI corp. От нея са се контролирали казината в Латинска Америка и износ на въглища или поне така е до 1994 г. По-късно дейността в САЩ е концентрирана предимно на финансовите пазари и се осъществява чрез "Мултигруп финанси" - САЩ. Подобни финансови структури групировката има в България и в Русия, а от миналата година и в Лондон. За IBI corp. и казината в Латинска Америка отдавна никой не споменава. Иначе медиите в САЩ са на особено мнение, когато става дума за Мултигруп.
"Ню Йорк таймс", януари 1995 г., Джейн Перлес: "Най-голямата търговска компания в България, Мултигруп, се оглавява от Илия Павлов, бивш професионален борец, женен за дъщерята на бивш високопоставен комунистически функционер.
Деветдесет и девет на сто от охранителните фирми се организират от рекетьорски групировки, най-голямата от които е Мултигруп."
"Вашингтон пост" 1994 г., Джон Помфет: "Една компания, например Мултигруп, има търговска фирма в Швейцария, казино в Парагвай и базирана във Вирджиния компания, за която се говори, че осъществява търговия с въглища и инвестиции в САЩ. Директорът на групировката Илия Павлов е бивш борец, който според западни дипломати е свързан с бившите български служби за сигурност и с бивш член на политбюро на комунистическата партия, живеещ в Лондон и Виена (става въпрос за Огнян Дойнов - бел.ред.)."
"Мулти" е единствената българска групировка, конкретно посочена в доклада на германското разузнаване "Особени форми на организираната престъпност" от средата на миналата година. На страница 28 пише: "Влиятелните групировки на българската мафия се появяват още в края на 80-те години. Въз основа на невидими, разнообразни преплитания част от новооснованите частни холдинги заемат междувременно ключови позиции. Например Мултигруп: този холдинг е един от най-големите в страната, основан е от зетя на някогашния шеф на цивилното и военно контраразузнаване и се счита за пералня на парите на бившата комунистическа партия на България."
Преди две седмици група депутати заявиха намерението си да посетят САЩ по време на визитата на българския президент Петър Стоянов, каза дипломатически източник. Според него в групата влизали Стоян Денчев, Димитър Луджев, Венцеслав Димитров (традиционно известни като лобисти на "национално отговорния капитал" или, по-просто казано, мултаци). По първоначалната схема с тях трябвало да замине и евролевият Александър Томов. Народните избраници планирали да се "присъединят" към президентската делегация, която заминава на 5 февруари. Или поне да създадат такова впечатление.
В началото на миналата седмица обаче стана ясно, че алтернативната депутатска визита се отменя. Изглежда, някой се е сетил, че старият номер втори път няма да мине, а и напрежението около групировката ескалира след изказването на вътрешния министър Бонев в парламента, посветено на "Мулти". Всъщност става дума за активиране на стара схема, която "Мулти" вече веднъж безуспешно се опита да реализира.
В края на февруари 1997 г. Асен Агов замина за САЩ с послание от Петър Стоянов за Бил Клинтън, в което българският държавен глава настояваше да се търси политическо решение на въпроса за дълга на Ирак към България. По същото време за САЩ замина друга група, чийто състав подозрително напомня състава на сегашната - Стоян Денчев, Венцеслав Димитров, Елена Поптодорова, Николай Павлов. Целта на делегацията беше да се опита от името на България да постави въпроса за иракския дълг пред Държавния департамент и ООН, използвайки официално уреденото посещение на Агов. Инициативата се крепеше на интереса на "Мулти" да вклини свои структури в схемите по погасяване на иракския дълг към България.
Десет години след като Илия Павлов регистрира първата си фирма, "Мултиарт", президентът на "Мулти", изглежда, е решил, че е дошло време да завърши американизацията на национално отговорния капитал (както обича да се титулува групировката). И въпреки че през 1995 г. сам казва, че е важно човек да не изтърве момента, в който да се оттегли, този път Илия Павлов закъсня с няколко месеца.
Ако беше поискал американско гражданство през май, сигурно щеше да го получи без проблем. Ако тогава се беше преориентирал, жертвайки газовите си амбиции, сега вероятно нямаше да се чуди как едновременно да спасява Кредитна банка, да оправдава кредитите на различните си структури, да замита странични съмнителни начинания (като поточни линии за дискове), да пудри малкото останало от имиджа си и... И най-вече, ако се беше оттеглил, щеше да направи нещо наистина "национално отговорно", но закъсня.
* Перифраза от известната латинска фраза Sic transit gloria mundi (така преминава световната слава). В този вариант означава "така преминава славата на "Мулти".
Българо-руската седмица започна с Лужков и свърши с Черномирдин
Миналата седмица софиянци си припомниха времената, когато споменаването на Москва вървеше заедно със скандиране "вечна дружба". Емисарите на Кремъл бяха посрещнати като батюшки, а звездите на съветската естрада - като Мадона и Майкъл Джексън, взети заедно. За 48 часа българската столица забрави за газ и "Мулти", топновините по вестникарските страници бяха: метрото, московският кмет Юрий Лужков и неговите бизнеспланове, певецът Филип Киркоров (съпруг на Алла Пугачова) и белият му "Линкълн".
Руската приказка обаче беше твърде кратка, а илюзията недотам убедителна.
В приказките златното ключе е това, което обикновено отваря вратата към съкровището. Докато беше в София, Лужков се постара да направи няколко "спонтанни" коментара, които би трябвало да са достатъчни ако не да отворят врата, поне да покажат къде е ключалката.
По време на втория ден от посещението си в София московският кмет се срещна с президента Стоянов и с премиера Костов. Лужков поиска да разбере защо в България не се излъчва Обществената руска телевизия и докога ще продължава това, дори попита дали причините са политически или икономически. Президентът отговори, че проблемът е финансов, а градоначалникът обеща да информира властите в Русия и да види какво може да се направи.
Макар самият Лужков да твърди, че не е политик, хора като него не се захващат с такива теми, ако нямат сериозни причини или не искат да подадат някакъв сигнал. Всъщност Москва отдавна намеква, че излъчването на ОРТ е един от проблемите, чието решаване би поласкало Кремъл. Още по време на пос ещението на Йордан Соколов в Русия миналата година председателят на руската Дума поиска повече информация по случая.
Символичните жестове на София, които биха мотивирали властите в Русия да направят някои отстъпки за България, са поддръжката на руските паметници и евентуално разкриване на руски университет. Според добре информирани източници посланик Леонид Керестеджиянц вече е направил оферти на някои частни ВУЗ-ове.
Посланията на Лужков обаче не свършиха с ОРТ. "Трябва да се научим да използваме икономическия и политическия опит и на София, и на Москва. Спадът на политическия, икономическия и културния обмен между двете страни се дължи на политически причини", заяви Лужков. Той не уточни политическите причини.
Изглежда, не беше и необходимо да се доизяснява. Или поне за Костов: "Г-н Лужков дойде точно навреме, за да покаже грешката на тези, които твърдят, че българо-руските отношения нямат добри пътища за развитие. " Твърдение, което би трябвало да означава, че премиерът е наясно именно с "добрите пътища".
Докато московският градоначалник обясняваше при всяка своя среща в София, че всъщност не е политик, Елцин обяви, че няма да се кандидатира за трети мандат. Един от най-често споменаваните кандидати за реален приемник на руския президент е именно Юрий Лужков. Така че може да се окаже добър ходът на Костов да прати послание до "Газпром" по кмета на Москва и потенциален кандидат-президент.
Докато в София Лужков успешно изпълняваше ролята на миротворец, като обясняваше, че на Запад не чакат нито Русия, нито България, в Москва тържествено приеха македонския президент Киро Глигоров. В цялата визита имаше допълнителен български привкус. А ролята на размахващ македонската карта към София (според запознати) изпълнявал Александър Авдеев (заместник-министър на външните работи и бивш посланик в България).
Президентите Глигоров и Елцин подписаха декларация за приятелство и сътрудничество, като обясниха, че Русия и Македония ще отделят голямо внимание на взаимното изучаване на езика на другата страна. На пръв поглед това е реален удар срещу София, която все още продължава да преговаря със Скопие за начина на оформяне на междудържавните договори. Може би е само детайл, но е добре да се знае, че в края на миналата година Руската академия на науките обнародва своя разработка, в която се потвърждава българският произход на Македония (тогава обаче българските дипломати пропуснаха да забележат това).
По-интересното е, че темата "газ" беше разиграна неофициално. Първо, стана ясно, че с Македония "Газпром" няма проблеми. После президентът Киро Глигоров трябваше да коментира пред руските медии информацията, че България възнамерява да спре транзита на руски газ за съседните държави. Македонският държавен глава каза, че е запознат с тези информации, но смята, че България е длъжна да изпълни ангажиментите си за безпрепятствено транзитиране през нейната територия на газ за съседните държави независимо от това какви проблеми има с Русия.
Факт е обаче, че докато в София българските власти дебатираха с московския кмет бъдещето на средния бизнес, македонският президент си тръгна от руската столица с "програмен договор" за междудържавните отношения.
След миналата седмица Македония се подсигури едновременно на два фронта - НАТО и Русия. В договора, подписан от Глигоров и Елцин, се казва, че Русия и Македония изразяват намерението си да предприемат съвместни превантивни действия за предотвратяване на въоръжени действия на Балканите и в Европа. Такъв документ Москва не е подписвала с нито една от държавите от бивша Югославия, нито с България.
Тактиката на Скопие е поучителна, макар че в края на седмицата размахването на македонската карта от страна на някои дипломатически кръгове в Русия вече беше засенчено от състоялата се в Давос среща между Петър Стоянов и Виктор Черномирдин.
Като постижение за миналата седмица може да се отбележи, че за пръв път от доста време насам се говори за газови доставки и за отношенията България - Русия, без да се споменава Мултигруп. Това обаче е на пръв поглед. По-важното е, че след като месеци наред управляващите повтаряха, че не трябва да има посредници, министър-председателят ясно посочи конкретно с кого в Москва трябва да се говори.
Българският премиер систематично набеляза и възможностите за сближаване между Москва и София - двустранните преговори с личното участие на Рем Вяхирев, възможности за разговори на ниво министър-председател (Костов пак наблегна на това, че чака Черномирдин в София). И като трета резерва за постигане на споразумение премиерът посочи среща между президентите на България и Русия. Междувременно на пресконференция на световния икономически форум в Давос първият вицепремиер на Русия Анатолий Чубайс заяви: "Абсолютно глупава е идеята, че Кремъл използва спора за доставките на газ за България за политически цели."
Пак в Давос в събота президентът Петър Стоянов се срещна с руския премиер Виктор Черномирдин. Преди началото на срещата ИТАР-ТАСС обяви, че на нея ще се говори основно за газ. Прогнозата се оказа вярна предвид това, че на разговорите освен Черномирдин и Стоянов са присъствали шефът на "Газпром" Рем Вяхирев и вицепремиерът Александър Божков.
Според българския вицепремиер е станало ясно, че руската страна напълно споделя становището на българския парламент - двустранните отношения трябва да се решават на взаимноизгодна основа. Участниците в срещата са се договорили, че диалогът за газа продължава и другата седмица вицепремиерът Евгений Бакърджиев ще замине за Москва.
Въпреки че в разчетите на премиера Костов среща Стоянов - Черномирдин - Вяхирев - Божков не беше спомената, разговорите, водени на неутрална територия в Давос, може и да се окажат дългоочакваният катализатор на газовите процеси.
Откриване на Америка
България никога не е имала политика към САЩ, а по-скоро отношение, построено на емоции. Или посрещахме еуфорично вицепрезидента Дан Куейл със знаменца на площада пред "Александър Невски" (7 юни 1991), или се обиждахме, че ни карат да режем руските ракети на скраб.
При първото си официално посещение в САЩ президентът Петър Стоянов има много по-трудна задача от предшественика си Желев, който с новата конституция на страната убеждаваше американските политически среди, че България повече не бива да се числи към комунистическия лагер. През 1990 г. почестите във Вашингтон бяха повече за президента, отколкото за развитието на демокрацията в страната.
През 1998 Петър Стоянов има основание да се похвали, че в страната управлява второ поколение реформаторско мнозинство, при това по-успешно, поучено от грешките си. За американските политически среди и за потенциалните инвеститори трябва да стане ясно колко сме се променили една година след предсрочното отстраняване на бившите комунисти от власт.
България все още не присъства в американския дебат за външната политика и докато това не се промени, трудно можем да очакваме по-конкретен инвестиционен интерес.
Малшанс за мисията на Стоянов е, че Америка е вторачена в сексскандала около Клинтън и други новини, които не са с адрес Ирак, нямат шанс да привлекат вниманието. При положение че с малки изключения (събитията пред парламента преди година) София е бяло петно за американските медии, информационното покритие на визитата на българския държавен глава ще е много важен детайл от очаквания резултат.
Но Стоянов има и късмет. В Румъния тече тежка правителствена криза. Ако там правителството бъде свалено, за България е задължително да формулира много бързо и кристално ясно външнополитическите си послания, тъй като досега по проблема НАТО действахме като прикачени към Румъния. След като Мадрид ни изключи от първата вълна за влизане в НАТО, Клинтън отиде в Букурещ. Като резултат Румъния има договор за стратегическо партньорство със САЩ, а България - не. Ето една възможност да се изравним на символично ниво. Сегашният управляващ екип в София трябва да намери отговор на въпроса
Но когато се пита какво иска в отношенията си със САЩ, българската страна вече трябва да е наясно с отговора на друг въпрос - в кой отбор играе при евентуална дестабилизация на Косово или при военна криза в Ирак например.
Балканите са нарицателно име за нестабилност и конфликти и този рейтинг се пренася върху всяка от страните в региона. За САЩ продължава да е по-актуално как да бъде овладяна поредната военнополитическа криза, отколкото какви дългосрочни инвестиции да бъдат направени. В същото време, ако бъде интегрирана, всяка от страните би могла да бъде съюзник в евентуални бъдещи коалиции срещу заплахите, подобна на тази, която идва от режима на Саддам Хюсеин, или защитна преграда пред един от световните канали за наркотрафик и износ на оръжие, какъвто са страните от Югоизточна Европа.
Немското послание - пресечете корупцията и престъпността, което министър-председателят Костов донесе от Бон, няма да отмине и Петър Стоянов във Вашингтон. Не случайно министърът на правосъдието Васил Гоцев вече замина за Вашингтон да иска помощ от ФБР в борбата срещу престъпността, а пак тази седмица вътрешният министър Богомил Бонев и посланичката на САЩ в София Ейвис Боулън подписаха работен план за сътрудничество в борбата срещу корупцията, прането на пари и злоупотребата със служебното положение. Според клаузите му САЩ ще помогнат на българското правителство при разследването и разкриването на банкови измами, финансови престъпления, усъвършенстване на нормативната база и механизмите за контрол.
Сигурността е ключовата дума, която съпътства неизменно американските инвестиции. От една страна, инвестиции в сигурността, от друга, сигурност за инвестициите.
На първото заседание на програмния комитет на ИСЮЕ в края на януари миналата година в Женева бе взето решение да се сформират работни групи и да започне работа по шест основни проблема в региона. България е координатор по втората работна група, чиято задача е да търси решение за транспортните задръствания по главните международни коридори. Координаторът на ИСЮЕ Ерхард Бусек, който бе на посещение у нас през миналата седмица, съобщи, че чужди банки начело със Световната банка и ЕБВР сформират консорциум, който ще финансира проектите по програмата за развитие на Югоизточна Европа. Най-реалистичният проект за нашата страна засега е модернизацията на шестте гранични пункта. За тази цел вече сме поискали 4.2 млн. долара от Световната банка.
По линия на плана "Шифтър" обаче могат да бъдат привлечени средства и за финансирането на по-големи проекти, които да облекчат реално транспортирането на пътници и товари през нашата страна. Приоритетни в това направление са новите ГКПП при Лесово - Хамзабей с Турция, новите гранични пунктове с Гърция и построяването на обща жп гара с Македония в Гюешево, която да обслужва влаковете между София и Скопие.
На фона на напрегнатите преговори с руския "Газпром" по доставките и транзитирането на природен газ нова актуалност придобива проектът за свързване на газопреносните мрежи, диверсификация на източниците и подобряване на сигурността на снабдяването с газ в държавите от Югоизточна Европа, който също е заложен в програмата на ИСЮЕ. Ще има ли реални измерения подкрепата на САЩ за подобни проекти на Балканите и под каква форма е възлов въпрос, който при сегашната ситуация в България и в региона не може да бъде отминат без внимание. Един от възможните механизми е посредничеството на ИСЮЕ при привличането на корпоративно финансиране както за енергийната инфраструктура (газопроводи, петролопроводи), така и за големите транспортни проекти - магистрали и трансевропейски коридори.
Водещи американски корпорации вече заявиха официално интерес към възможностите за инвестиране у нас, главно в енергийния сектор. "Ентерджи", която е една от най-големите енергийни компании в САЩ, предлага финансиране от 120 млн. долара на проект за модернизация на ТЕЦ "Марица изток 3", изграждане на нова връзка с Турция и разширяването на възможностите за износ на електроенергия към южната ни съседка. Компанията "Кийнстоун" от месеци предлага схеми за финансиране на проект за рехабилитация и смяна на горивната база на ТЕЦ "Варна". Компанията "Енрон", която също е сред водещите фирми в енергийния сектор, проучва какви са възможностите да се въведе и у нас популярната в САЩ и в много европейски страни система за търговия с емисионни кредити. Чрез тази схема опазването на околната среда би могло да се превърне в печеливш бизнес за страни като България, където със сравнително малко средства би могъл да се постигне огромен екологичен ефект при намаляването на вредните емисии от някои производства. "Уестингхауз", която е най-голямата американска компания в областта на технологиите за атомната енергетика, спечели търг за модернизация на двата хилядамегаватови блока в АЕЦ "Козлодуй" и ще осигури финансиране за проекта в размер на 70 млн. долара. Сред придружаващите президента Стоянов лица ще бъдат и представители от Комитета по енергетика и НЕК.
Пиратското производство на CD е една от конфликтните теми, по които със сигурност ще се говори в САЩ. Само преди седмица търговското представителство на САЩ (USTR) обяви, че включва България в списъка на приоритетно наблюдаваните страни по специалната програма на САЩ за ограничаване на пиратските производства на компактдискове. Междувременно правителството предприе спешно някои мерки за повишаване на контрола върху спазването на авторските права при производството на аудио- и видеоносители. "Ние сме притеснени, че проблемът с производството на компактдискове и CD-ROM в България става все по-остър. Въпреки предприетите мерки (наредба за лицензиране на производители, санкции и др.) това, което е необходимо, са ефективни мерки от страна на правителството, а не само прокарване на нови закони и наредби", коментира за "Капитал" шефът на Международната асоциация за защита на интелектуалната собственост Ерик Шварц. Асоциацията има изключително силно лоби в търговското представителство на САЩ и подготвяният от нея доклад вероятно ще има определяща роля за становището по въпроса с българските пиратски производства. Според наши експерти не е изключено през април България да влезе в най-тежкия списък от нарушители, което води до налагането на търговски санкции срещу страната.
След срещите си с президента, с министър-председателя Иван Костов и с външния министър Надежда Михайлова миналата седмица в София главният съветник на президента Клинтън по въпросите на Централна и Източна Европа в Националния съвет за сигурност Стивън Фланаган каза: "САЩ са удовлетворени от мерките, които кабинетът предприе срещу пиратското производство на компактдискове. Очакваме да видим как новите решения на правителството влизат в сила. " Това пожелание всъщност се отнася и до другите нерешени въпроси между двете страни.
Политическите посредници се опитват да превземат БСП
За цяла година в опозиция БСП не роди никакво събитие, което да предизвика изцяло вниманието на медиите. Това направиха хора, които формално са извън партията или в периферията й. Официално Движението за единство и развитие на БСП има за цел да подпомогне укрепването на партията, която според учредителите на движението се е "самоизолирала и самоблокирала". Това е директен упрек към ръководството, което обаче не реагира твърде бурно (ако въобще може да се каже, че реагира).
Един от потенциалните нови лидери е ексминистърът на енергетиката на Виденов Румен Овчаров. Това изглежда в реда на нещата, като се има предвид засиленото медийно присъствие на Овчаров и "консенсусното му излъчване" (определението е на член на Изпълнителното бюро). Новината е, че на "Позитано" 20 се завръща шефът на канцеларията на Тодор Живков и активен участник в първите стъпки на Мултигруп Костадин Чакъров. Според запознати с апаратните игри той е имиджмейкър, мозъчен тръст и финансов консултант на Овчаров.
До момента Движението за единство и развитие на БСП бе определяно като антивиденовистко. Извън неговите рамки обаче остана определяният в апокрифното списание "После" като "опитен интригант, манипулатор и координатор на масираната медийно-информационна кампания" анти-Виденов Костадин Чакъров. След излизането на единствения брой на списанието анализаторите единодушно приписаха авторството на тогавашния шеф на правителствения пресцентър Красимир Райдовски.
Линията на разделение между претендиращите да притежават скритите механизми за влияние в партията формално може да бъде намерена в отношението им към Мултигруп. Считаният за идеолог на движението Димитър Иванов бе вицепрезидент на групировката, но през 1995 г. бе принуден да напусне. Раздялата стана с тих скандал, отбелязан по страниците на вестниците с информация с източник бившият шеф на Шесто, че Илия Павлов е бил разработван за корупция преди 10 ноември, с което мостовете между двамата бяха изгорени или поне така изглеждаше.
Другият бизнесмен-разузнавач, Любен Гоцев, също се е сблъсквал с "Мулти" поне веднъж. Холдингът "Дител", консултиран от него, кандидатства за покупката на грандхотел "Варна", но загуби срещу Мултигруп.
За сметка на това Костадин Чакъров е сред активните участници на "контролирания преход" към демокрация. Името му присъства в първата регистрация на Мултигруп, без обаче публично да се афишира. Той е един от идеолозите на първите структури на групировката - "Бартекс", "Интерстийл", Кредитна банка. По-късно се разделя с "Мулти". Като причина се изтъкват отдавнашната му вражда с Луканов или по-големите перспективи с друга креатура на Кръстника - Тилев. Шефът на "Дару" назначава Чакъров в БЗК като директор на направление "Връзки с обществеността и медиите". Бившият съветник на модерния ляв, Райдовски, обяви Чакъров за един от организаторите на скандала около "Орион", "Булфон" и т.н. В последно време неуспехите на Тилев явно са накарали стария апаратчик да се върне към първоначалната си любов.
От няколко месеца Румен Овчаров се зае активно да атакува правителството за неадекватната според него политика по газовите проблеми. Във всеки парламентарен контрол ексминистърът има актуално питане по тези въпроси и за много хора остана изненадващ изборът от страна на социалистите на здравната тематика за вот на недоверие към правителството. Но бившият енергиен шеф често влиза в противоречие със собствените си твърдения от времето на министерстването си.
Допреди няколко години на никого не би му хрумнало, че претенции да обновяват БСП биха имали не членове на партията или хора от тайните служби. Известната с "кадровия си потенциал" столетница никога не бе допускала във вътрешните й дела да се намесят хора извън публичния соцелит. Неизвестните около партийното ръководство и това кой ще покровителства оттук нататък стопанския елит притесняват червените бизнесмени, за които позициите в БСП са последната надежда за някакво по-сериозно представителство. Затова на новото вътрешнопартийно Движение за единство и развитие не му трябва силен председател на партия, а фигура, която да консолидира твърдия електорат и да отбива "натиска" на властта към бизнеса на този кръг. Действеният председател би атакувал политически управляващите, което сериозно би затруднило взаимоотношенията с правителството. Самите "обединители" смятат, че в близко време социалистите нямат потенциал да поемат властта, но за бъдещето си остават отворена вратичка, като правят уговорката, че нов конгрес може да има и през 1999 г. Не може обаче да се очаква, че фигура, издигната изненадващо, ще спечели без подготовка конгреса, "защото на конгреса за два-три дни не може да се случи нещо, ако не се е случило преди това" (Сашка Каракашева). Затова и присъствието на дългогодишния организационен секретар на БСП Николай Добрев сред учредителите на движението не бива да учудва никого. Формацията не може да изгради дублираща партийната местна структура за няколкото месеца до пролетта, но влиянието на човек с качествата на бившия вътрешен министър може да е решаващо за актива (особено в по-малките градове, откъдето вече се чуват одобрителни думи).
Фалстарт на кандидат-съдиите за Страсбург
Достатъчно компетентни ли са българските кандидати за съдии в Единния съд за правата на човека в Страсбург, който ще замени досегашния Европейски съд - този въпрос нажежи до червено страстите между правните експерти на управляващи и опозиция. Тримата фаворити на мнозинството - Снежана Ботушарова, Жасмин Попова и Силви Чернев, изправиха на нокти социалистите, които обвиниха администрацията на Костов в политически диктат и налагане на партийни кандидатури.
Първото действие на парламентарната драма започна при номинирането на потенциалните евромагистрати. Премиерът Иван Костов и депутатът от ПГДЛ Любен Корнезов влязоха в словесен двубой още на 16 януари, когато имената на кандидатите за първи път бяха официално обявени от парламентарната трибуна. Червеният депутат възропта срещу това, че Министерският съвет е взел решението, заобикаляйки волята на законодателя.
Скандалът обаче се развихри с пълна сила, след като агенция Франс през съобщи в понеделник, че българските кандидати са отхвърлени от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Кандидатите не са получили одобрение заради недостатъчно представително равнище, твърди агенцията.
Ден по-късно правосъдният министър Васил Гоцев уточни, че само двама от кандидатите - Жасмин Попова и Силви Чернев, не са минали през ситото на ПАСЕ. Снежана Ботушарова е получила одобрението на парламентарната асамблея, въпреки че според юристи тя е била само стажант-адвокат. Спешно ще се търсят попълнения за двете овакантени места, защото изборът на магистрат от дадена държава не може да бъде направен, ако няма трима претенденти.
Депутатите от БСП се заканиха, че ако не бъде зачетено тяхното становище, ще се опитат да блокират изпълнението на правителственото решение за избора с жалба пред Върховния административен съд. По закон обаче искът не спира автоматично изпълнението на атакувания подзаконов нормативен акт, освен ако магистратите не преценят, че това е наложително. Възможността социалистите да спечелят иска пред административния съд обаче е доста спорна. Формалните аргументи засега са на страната на правителството, тъй като според чл.98, ал.6 от конституцията постоянните представители на България в международните организации се назначават от президента по предложение на Министерския съвет.
От друга страна, социалистите биха могли публично да атакуват критериите на българското правителство пред ПАСЕ. Такова развитие на конфликта сериозно би навредило на международния имидж на управляващите, тъй като и тримата кандидати нямат съдийска практика. Премиерът явно съзнава това, тъй като призова левицата да не петни името на страната ни пред авторитетна институция като ПАСЕ. От своя страна социалистите засега не демонстрират желание да приемат предложението на Министерския съвет. В специална декларация ПГДЛ настоя кандидатите за евросъдии, които ще се явят на поправителния изпит пред ПАСЕ, да бъдат одобрени от парламента, и то с консенсус. Развръзката на конфликта е през април, когато ПАСЕ ще позволи на България да направи втори опит след фалстарта с първата тройка към евросъда.
България има шанс за Европейския съюз, който не бива да пропуска
Д-р Волфганг Шюсел, вицеканцлер и федерален министър на външните работи на Австрия, пред в."Капитал"
С какви идеи Австрия ще поеме председателството на Европейския съюз през втората половина на годината?
- Европейският съюз е преди всичко общност за гарантиране на мира и стабилността. През изминалите 40 години той допринесе значително за това поне в Западна Европа да се установи зона на растящо благосъстояние при минимални национални напрежения.
На прага на третото хилядолетие съюзът е изправен пред голямото предизвикателство това пространство на стабилност и просперитет да се разпростре и в посока на Централна и Източна Европа. С решенията на Европейския съвет от декември миналата година в Люксембург процесът на разширяване се превърна окончателно в действителност.
Тъкмо Австрия като страна, намираща се в сърцето на Европа, е особено заинтересована от благоприятното развитие на този процес. Страната ни може да разгърне изцяло своя икономически, политически и културен потенциал едва когато престане да лежи на границата между съюза и другите европейски държави. Тъкмо поради това и нашият собствен интерес изисква да подкрепяме с всички сили процеса на сближаване на реформиращите се страни и съюза.
Но само икономически силен съюз може да отговори на новите предизвикателства. Не на последно място и по тази причина страните - членки на ЕС, трябва да продължат с необходимата динамика усилията си за реализиране на икономическата и валутната общност.
С предстоящото разширяване и с осъществяването на икономическото и валутното обединение на съюза са свързани важни основополагащи действия, които ще имат огромно влияние и върху бъдещето на целия континент. Като пълноправен член на ЕС Австрия ще има решаващ глас при вземането на тези решения. Но членството в ЕС не предлага само възможност за най-добра защита на собствените интереси в международен план. Участието в Европейския съюз ни натоварва и с една огромна отговорност по отношение на съюза и на бъдещето на Европа, за която трябва да сме подготвени и която трябва да изпълним най-съзнателно.
С какви идеи Австрия поема председателството на ЕС през втората половина на 1998 г.?
- Отсега се очертават големите интеграционни проекти, които ще са определящи за втората половина на 1998 г. Последната подготовка за предвиденото по план въвеждане на общата валута евро от 1 януари 1999 г., продължаването на процеса на разширяване, преговорите по реформата на аграрната и структурната политика, както и финансовите програми за периода 2000 г. - 2006 г., подготовката за влизането в сила на договора от Амстердам и програмата за окончателно структуриране на вътрешния пазар представляват сериозни предизвикателства.
Австрия и в бъдеще ще отдава голямо значение на борбата за повече работни места, на опазването на естествената жизнена среда и на ефективната борба срещу международната престъпност, търговията с наркотици и тероризма. Като председател на ЕС Австрия ще полага усилия в тясно сътрудничество и със следващите председатели за постигане на реални резултати и прогрес в тези приоритетни области.
- През 1997 г. беше изработен ,,План 2000", обширен документ, централно място в който заема предстоящото разширяване на съюза, но който съдържа и рамковите условия на този исторически процес, както и изискванията за приспособяване на аграрната, структурната и финансовата политика към новите условия. Възможните начини за разширяването на съюза бяха определени в Люксембург. По въпросите на реформата в аграрната и регионалната политика както и по бъдещото финансиране на съюза обаче мненията все още значително се разминават.
,,План 2000" ще лежи в основата на дейността на съюза до края на столетието, а вероятно и след това. Постигане на успехи в усилията за неговото осъществяване ще е най-важната задача и по време на председателството на Австрия.
Австрия е една от страните, които реагираха негативно на очертаващите се по-големи финансови тежести, които страните членки трябва да поемат. Как това ще се отрази на държавите, които искат по-бързо да се интегрират сред 15-те?
- Австрия е единствената страна от ЕС, която граничи с четири от кандидатите за нови членове на съюза. Пред никоя друга страна разширяването не открива толкова големи шансове, колкото пред Австрия, но и никоя друга страна не е изложена на толкова рискове и проблеми, свързани с прехода.
За австрийските делови кръгове, които поддържат оживени връзки със съседните страни, бързото нарастване на пазара с около 100 милиона нови потребители представлява голям шанс. Един успешен процес на разширяване би означавал за региона и най-вече за Австрия приток на чувствителни импулси не само в икономическата, но и в политическата и културната област.
Не бива да се забравя значението на разширяването на ЕС и по отношение на сигурността. Не виждам друг по-надежден метод за трайно осигуряване на стабилността в нашия регион от присъединяването на съседните ни страни към съюза. Това се отнася в еднаква степен за външната и за вътрешната сигурност. Още отсега перспективата за присъединяване допринася за намаляване на напрежението в огнищата на двустранните конфликти. А надали има по-ефикасно средство за намаляване на опасността от международната престъпност, търговията с наркотици и неконтролираната миграция от постигането на икономически и социален прогрес. Освен това разработеният в рамките на Шенгенското споразумение и на Европол инструментариум ще улесни решаването на тези проблеми.
Поради всички тези съображения Австрия приветства решенията за разширяване, взети в Люксембург. Макар че първоначално ще започнат преговори само с най-високо квалифицираните кандидати, останалите страни кандидати не бива да се почувстват като пред затворени порти. Те трябва да бъдат поощрени и подкрепени в усилията за провеждане на реформите. Австрия настоя в Люксембург - и то с успех - да се приеме за възможно приближаване на останалите кандидати към първата група. С интерес очакваме първите доклади за постигнат напредък, които комисията ще представи в Европейския съюз.
Решаващо обаче е разширяването да се подготви с необходимите внимание, грижа и отговорност, защото то се различава принципно от всички предишни разширявания на съюза. От една страна, съюзът трябва да подпомага развитието на отделните страни в посока на задължителните критерии. Поради това оказването на съдействие в материалната и нематериалната сфера в рамките на подготвителната стратегия е не по-малко важно от преговорите по приемането в съюза.
Важно, от друга страна, е, разбира се, да се изпълнят рамковите условия по присъединяването. Ето защо при съвещанията по изпълнението на ,,План 2000" Австрия се застъпва за това реформите в аграрната и структурната политика и бъдещото финансиране да приключат преди приемането на новите членове на съюза.
В областта на аграрната политика Австрия е за продължаване на започналите през 1992 г. реформи. Според нас по отношение на структурната реформа съществува значителен потенциал, който трябва последователно да се използва. При преговорите по бъдещите финансови рамки на съюза за годините от 2000 до 2006 ние представяме интересите на един от значителните нето-платци. Разширяването на съюза няма да е безплатно. Но допълнителната финансова тежест трябва да се разпредели справедливо между страните - членки на ЕС.
За мен не подлежи на съмнение, че не е в интерес на Австрия да остане дълго на границата на ЕС с останалите държави. Пълният потенциал на страната ни като разположена в сърцето на Европа ще се разгърне тогава, когато източните ни съседи ни станат и партньори в съюза.
От 1989 г. насам България има надежда да си върне парите, изнесени от предишни правителства. Предвижда ли Австрия промени в законите си с оглед на прането на пари?
- Като член на Financial Action Task-Force Австрия е постигнала вече голям напредък при изпълнението на 40-те препоръки, съдържащи се в този документ. Тя е подписала през 1991 г. и ратифицирала през 1997 г. Конвенцията на Европейския съвет за прането на пари. Изпълнението й вътре в страната се осъществява на базата на приетата през 1996 г. поправка в Наказателния закон, която предвижда изземването на печалби от прането на пари. С това са гарантирани необходимите предпоставки за ефикасна борба с прането на пари.
С оглед на непрекъснато променящите се методи на организираната престъпност и на необходимостта законодателят да се съобразява с новите условия не е изключено да се наложат нови промени на закона в бъдеще.
По какъв начин Австрия би могла да помогне на България по пътя й към ЕС?
- Считам, че усилията за провеждане на реформи през последните месеци, като например въвеждането на валутния съвет, както и започналото преструктуриране на българската икономика, трябва да се оценят като стъпки в правилната посока. Повишаващото се доверие към българската икономика намира израз в падащите лихви и увеличаващите се чужди инвестиции.
Въпреки това обаче започналите реформи трябва да продължават упорито и без прекъсване. България трябва да гледа на решенията на Европейския съвет в Люксембург като на шанс, който не бива да пропуска.
Австрия с желание ще подкрепя България в тази насока. Като нов член на ЕС страната ни е готова да сподели с България опита си по подготовката на приемането в съюза под формата например на разговори на експертно ниво, на семинари във Виена или тук, на място. В рамките на програмата за развитие Аustrian Joint-Action ще се организират различни семинари за експерти от страните на Средна и Източна Европа. Освен това Дипломатическата академия във Виена предлага специализирани курсове по въпроси, свързани с интеграцията.
Цар Киро може и да е бушон
Кирил Георгиев Рашков от пловдивското село Катуница може и да не е мозъкът на атентата пред редакцията на "Медиа холдинг" на столичния булевард "Дондуков" 52 или поне засега мотивът му продължава да е неясен. По-известният като Цар Киро ромски лидер беше обвинен в четвъртък за подбудителство по чл. 330 от Наказателния кодекс, след като престоя два дни без обвинение в ареста на Националната следствена служба.
Той беше арестуван миналия вторник около 5 часа в двореца си в Катуница. В дома му са били открити 9-милиметров пистолет "Рюгер", изпаднал от дрехите на жена му, и картечен пистолет "Скорпион".
Изпълнителите на атентата - трима мъже и една жена, бяха задържани ден по-рано в апартамент в столичния квартал "Стрелбище". Там бяха открити схема на бомба, взривно вещество, плоски батерии и барут. Арестуваните бомбаджии направили самопризнания пред оперативните работници, които повторили и пред следствието. Двама от тях посочили за поръчител на бомбата Цар Киро.
Новината, че Цар Киро е поръчал атентата срещу "Труд", беше изненадваща. Естествено никой не е очаквал да бъде разкрита българска "Баадер - Майнхоф" или "Червени бригади", но циганин, пък било той и цар... И досега никой от специализираните органи не може да посочи мотиви, които биха накарали рома да поръча бомбата. Спецполицаи обаче се кълнат, че данните им са от два независими източника. Единият е информатор на полицията, който е присъствал при обсъждането на евентуалния втори взрив. На него е било "изтървано" името на Цар Киро. Второто потвърждение е след подслушване на телефоните на Кирил Рашков. Самите полицаи първоначално не били сигурни, че зад атентата стои циганският "цар". След като засекли телефонен разговор, в който имало няколко ключови изречения, обаче повярвали. Всъщност доказателствата срещу Рашков за подбудителство освен показанията на двамата арестувани бомбаджии са записи, придобити със специални разузнавателни средства (СРС). Ако ромският цар не проговори, което е повече от сигурно, само тези доказателства едва ли ще са достатъчни пред съда.
За майстор-бомбаджия се сочи Недялко Борисов Кръстев-Деци, разведен, с две деца. Наркоман, бивш информатор на милицията. Помагач му е бивш застрахователен агент от люлински офис на силова компания. Момичето, приятелка на Деци, било бивша проститутка. Четвъртият член на групата нямал съществен принос в атентата. Цялата група е заловена в неговия апартамент в блок No40 на столичния квартал "Стрелбище".
Атентаторите признали, че подготвят втора бомба, която да поставят между президентството и Министерския съвет. Намереното количество взрив в апартамента на Кръстев обаче не е достатъчно за направата й. Според източници от спецслужбите атентаторите са очаквали пратка за следващата бомба. Взривното вещество, което е използвано за бомбата пред "Труд", вероятно е детонит. Той се използва основно във въгледобивната промишленост поради някои особености в състава му, които не му позволяват да взриви газа гризу, и снабдяването с него е сравнително лесно.
Според полицаи групата, която полицията залови, вероятно е работила и друг път за Цар Киро. "Монархът" от Катуница беше обвиняван, че е поставил бомба под мерцедеса на циганския барон Христо Иванов от село Йоаким Груево на 3 октомври 1995 г. и взрив във входа на блок в столичния ж.к. "Люлин", където живеела фамилията на Барон Христо. Единият взрив помля лимузината, другият напука блока и изкърти асансьорната шахта във входа. Крамолите между "царя" и "барона" са заради присъдата на мешерето. Христо предал Кирил Рашков на милицията и той лежал в затвора, затова циганският съд постановил Барона да плати 8 кг злато на "царя". Той обаче не се издължил и "царят" го започнал с взривове. Другата версия е, че Христо и Киро били конкуренти в производството на фалшив алкохол. Според експерти чисто технически бомбите, които гърмели по Христо Барона, били подобни на тази пред "Труд". Тепърва обаче ще се сверяват данните от случаите, за които Цар Киро е бил обвиняван.
Недялко Кръстев и Йончо В. са били охрана на Кирил Рашков миналата неделя, докато "царят" е изслушвал поредното заседание на мешерето в град Левски. Така че връзката между рома и двамата атентатори изглежда документирана, но и тя едва ли е достатъчна, за да влезе Цар Киро в затвора.
Кирил Рашков не е цар, както се тиражира в медиите. Той не е наследник на истинския цигански цар Гого, по простата причина, че са от два различни рода. Кирил Рашков е от рода на калгарашите, а истинският цар Гого е от рода на цоцоманите от Хасковско. Самият цар Гого е бил човек с голям авторитет сред ромското население и преди 9 септември 1944 г. е бил кмет на 9 села. Той умира през 1953 г. След смъртта му неговите наследници нямали амбициите да поемат царската корона от него. Значително по-късно Кирил Рашков се провъзгласил за цар. Случайно съвпадение на имената, натрупаното богатство от кражби, валутни далавери и търговия със злато и грешка във вестник "Работническо дело" през 1988 г. правят от бащата на Кирил Рашков цар Гого. Дотогава всички му викали просто бай Гочо.
Преди 1989 г. Кирил Рашков има 7 присъди за общо 30 години. След промените той захваща производството на фалшив алкохол и впряга циганската общност в Пловдивско на работа. През 1993 г. "царят" е арестуван заради производството на фалшив алкохол. На гарата е открита цистерна със спирт, за чийто престой плаща Кирил Рашков. След проверките в Катуница в склад, нает от него, са открити още 126 тона спирт и 140 кашона с ракия-менте, 200 000 бутилки и 14 нелегални машини за бутилиране на алкохол. Рашков излиза от ареста под гаранция от 10 000 долара.
Какво стои зад бомбения атентат пред в. "Труд"? Нито МВР, нито следствието засега откриват правдоподобни мотиви, които да накарат циганския "монарх" да постави бомба пред най-тиражния вестник в България. Вестникът се е отнасял (според припомнените публикации) към Кирил Рашков по-скоро благосклонно, отколкото нападателно. Така че версията за отмъщение заради публикация отпада. Другата е, че чрез бомбата пред "Труд" Цар Киро е искал да си отмъсти на управляващите за неизпълнени техни обещания. Рашков наистина водеше преговори със СДС за отпускане на пари за тяхната предизборна кампания през 1995 г. "Дума" дори публикува снимка на "царя" с Иван Куртев. Всички от СДС отрекоха подобно финансиране за касата на "Раковски" 134. Но дори и "цар" Киро да е помагал на управляващите, неизпълнени обещания на политици едва ли са достатъчен повод за терористичен акт.
Иначе взривът на 17 януари имаше точно дестабилизиращ ефект. Отзвукът от самоделката пред "Труд", като изключим факта, че можеше да пострада някой, се изразява в мултиплицирането на бомбената истерия. Веднага след взрива във всички редакции всякакви идиоти започнаха да звънят и да плашат с бомби. Включително и шахматисти. Медиите, които почти не обръщаха внимание на бомбени заплахи в училища, нотариати и съдебни сгради, този път почувстваха заплахата спрямо себе си и отделиха на темата достойно място.
Най-големият производител на ментета в България едва ли има нужда да си разваля отношенията с управляващите. От две години той притежава истински лиценз за производство на марките "Цар Киро" и "Цар Гого", създал е истинска фабрика за алкохол, легализира поне част от бизнеса си. Така че трудно може да се открие причина да хвърля истински бомби по улиците. Много по-вероятно е той да е бил принуден от някой много по-мощен от него да организира атентатите. Някой, от когото Кирил Рашков може да зависи, някой, който може да съсипе алкохолния му бизнес. И не на последно място някой, който има интерес да дестабилизира положението в страната. В подкрепа на тази версия е изявлението на "царския" син Ангел пред "24 часа", че фамилията мести бизнеса си в Добруджа, тъй като конкуренцията между спиртоварите в района била голяма и нелоялна, което едва ли е истинската причина "царят" да се изнася към другия край на България. От друга страна, не е тайна, че повечето спиртоварни са под контрол на силовите групировки, бизнесът е пренаселен с мутри.
Втората версия е, че задържаните атентатори са натопили циганина, за да прикрият истинския поръчител. Ако се докаже, че останалите взривове, с които се свързва името на цар Киро, са тяхно дело, нищо чудно да са се наговорили предварително, ако стане издънка, да посочат него за поръчител. За тази възможност също има индикации - самите полицаи признават, че главният атентатор някак си много бързо направил самопризнания. Застрахователят също не разсъждавал дълго. Показанията им съвпадат. И двамата повтарят всичко казано пред следствието, въпреки че и децата знаят, че първият съвет, който адвокатите дават на арестуваните си клиенти, е да мълчат. Да се издадеш, че си извършил атентат, защото си притиснат от доказателствата, все пак е възможно. Но да си признаеш и за атентат, който си имал намерение да направиш, идва в повече.
И според двете последни версии Цар Киро е просто един бушон.
Мургавият монарх се държи засега много нормално - той мълчи, дори и без защитници. Защото знае, че при рехави доказателства, лошо здравословно състояние, мълчание и добри адвокати не е трудно да се излезе от ареста.
Кръстникът на Илия Павлов-младши отклонил $42 млн. от руски ток за България
Вторият човек в РАО "Обединени енергийни системи (ОЕС)" Анатолий Дяков, който е и един от големите приятели на Мултигруп в Русия, бе обвинен в четвъртък за кражбата на 42 милиона долара.
"Около 42 милиона долара, печалба от доставка на електричество в България, по-късно са били изразходвани от втория човек в компанията Анатолий Дяков за неговите лични туристически пътувания", обявил президентът на компанията Борис Бревнов, съобщи АФП.
Дяков дълги години беше президент на ОЕС, но след миналогодишната кампания за децентрализация на двата основни руски енергийни монопола - газовия и електрическия, мина на втора позиция. Президент на националния монопол стана Борис Бревнов, който се смята за близък до първия вицепремиер Борис Немцов.
Във вторник Дяков се опитал да си възвърне лидерската позиция и контрола в електроенергийната компания. Той събрал директорския съвет на компанията, без да е получил за това разрешението на правителството, което е основният акционер в ОЕС - държавата. Дяков поискал от директорите отново да го изберат за директор на компанията на мястото на Борис Бревнов. Съветът удовлетворил искането му, но в четвъртък руското правителство се намеси в скандала и обяви назначението за "юридически невалидно". Борис Немцов допълни, че инициативата на Дяков "няма да остане ненаказана".
"Дяков е решил да започне безпощадна борба, докато една анкетна комисия беше на крачка от обявяването на много случаи на злоупотреба със средства, както и съществуването на двойно счетоводство, което е било създадено преди няколко години от негови съучастници", заявил още Бревнов според Франс прес.
"Ако Дяков е присвоил 42 млн. долара от доставките за България, значи той е взел цялата сума, която сме платили за тока от Русия през 1995 и 1996 г.", коментира главният диспечер на НЕК Ангел Сотиров. През 1995 г. сме внесли от Русия 730 млн. квтч, а през 1996 г. - 361 млн. квтч. Не е известно какъв е обемът на транзитирания ток. От 1997 г. България не е купувала и не е транзитирала руски ток, заявиха от нашата електрокомпания.
Едва ли ще стане ясно къде точно са отишли милионите от тока, така както вероятно никога няма да се разбере къде отива печалбата на "Топенерджи" от огромната разлика в цената, по която купува газа, и тази, по която го продава у нас. Според някои източници реалната печалба е около 30 долара на 1000 куб. м внесен и продаден в България газ. Вместо това дружеството приключи годината със загуба от над 800 млн. лв. "Касичките" на Вяхирев от типа на "Овергаз инк." и "Топенерджи" имат своето подобие и в електроенергетиката, където най-вероятно години наред са обслужвали нуждите на Анатолий Дяков и неговите хора. Българският вариант на такива касички за отклоняване на част от печалбите при продажбата на руски ток у нас са фирмите "Пауър инвестмънт рисърч" и "Балкански електрически системи". Има и друго повторение в схемата - партньорството между руската страна и Мултигруп.
Доставките и транзитът на ток от Русия и Украйна са силно атрактивни, тъй като носят огромни печалби. През 1995 и началото на 1996 г. токът у нас струваше средно около 2.72 цента за квтч. НЕК плащаше над 4 цента за авариен внос, по който тарифите са значително по-високи, а вносителите го купуваха от руснаците под 1.5 цента за квтч, припомнят от електрокомпанията. В същото време сърбите плащат минимум 3 цента на киловатчас, а турците - над 3.4 цента. Около 1.5-2 цента минимум се печелят при такива сделки.
Съществуват два договора за внос и трансфер на руски ток през 1995 и 1996 г. Страна по тях според бивш високопоставен служител в НЕК е компанията "Пауър инвестмънт рисърч". Фирмата е с швейцарска регистрация, но според източник, близък до НЕК, това в действителност е офшорна фирма на РАО "Обединени енергийни системи". Не е ясно дали Мултигруп има участие в тази фирма, но де факто групировката реализира доставките и трансферите на руската енергийна компания на Балканите. "Мулти" има дори специализирана фирма в електроенергийния сектор - "Енергия 94". Едва ли е случайно, че в нея бяха привлечени някои от енергийните босове в страната. Фирмата се управлява от бившия шеф на Комитета по енергетика Димитър Соколов. За известно време там отиде и ексшефът на НЕК Трифон Цветков. В сътрудничество с тази фирма работи и друг бивш шеф на НЕК - Дянко Добрев, който след напускането на електрокомпанията се приобщи към "Зевс холдинг".
Няколко години (по време на едноличното управление на Анатолий Дяков) ОЕС даваха квоти за износ на ток за България само на Мултигруп и затова тя е единственият вносител и транзитьор на руски ток у нас от 1994 г. насам чрез фирмата "Пауър инвестмънт рисърч", твърдят от НЕК.
Редакционната проверка показа, че в Швейцария има само една фирма, регистрирана с името Power Investment Research S. A. Тя е със седалище във Фриборд и с предмет финансова дейност и консултантски услуги. Акционерният капитал е 100 000 швейцарски франка, разпределен в 1000 акции на приносител. Приносител може да бъде всеки. Изпълнителният директор на компанията е Пиер Едуард Бод, който е единствен член на съвета на директорите. Това най-вероятно е офшорна компания, която работи за Дяков и за българските му приятели, твърдят хора от енергийния бранш.
Според източник, близък до групировката, през 1996 г. Мултигруп е получила от руснаците квота за износ на 6 млрд. квтч. Тогава тя отпусна част от нея на "Зевс холдинг" с надеждата да използва връзките на Дянко Добрев за пробив на турския пазар. Досега "Мулти" е реализирала трансфери само по договори със Сърбия, но турският пазар, който е най-атрактивен поради огромния дефицит и по-високите цени на електроенергията, остана недостъпен за групировката.
На 5 октомври 1996 г. в Москва Мултигруп и РАО ОЕС легитимираха общия си бизнес, създавайки акционерното дружество "Балкански енергийни системи", в което се опитаха по формулата, която "Газпром" успешно приложи в "Топенерджи", да привлекат за участие и НЕК. Предметът на дейност на смесената фирма е пренос и продажба на електроенергия на Балканите. Участието на НЕК в проекта за енергиен трансфер е решаващо. ОЕС и "Мулти" трябва да използват националната електроенергийна мрежа, а тя е собственост на държавната електрокомпания. Освен това участието на националния електропроизводител в смесената фирма би осигурило достъп на руснаците и "Мулти" до пазарите във всички съседни страни, услуга, за която личните контакти на бившите вече енергийни шефове явно се оказаха недостатъчни. При това в смесената фирма отново руснаците и "Мулти" щяха да имат преобладаващо участие, т.е. българската държава нямаше да има никаква възможност за влияние и контрол над нейната дейност и харчовете й.
В последните дни на 1996 г. Мултигруп и РАО ОЕС направиха техническа размяна на акциите си в смесеното дружество "Балкански енергийни системи".
"Нашата идея е заедно с НЕК да поемем осигуряването на дефицита на електроенергия на Балканите. Когато НЕК е в състояние да произвежда достатъчно електроенегия, за да покрие вътрешните нужди и да реализира износ, ще изнасяме и неин ток. Когато има дефицит на електроенергия у нас, ще внасяме от Русия. Трансферите, които смесеното дружество ще реализира, са насочени към България, Сърбия, Гърция и Турция. НЕК ще бъде с предимство да продава тока си", заяви по това време вицепрезидентът на Мултигруп Николай Вълканов.
Проектът пропадна след категоричния отказ на България да влезе в такова съдружие. Проблемите с "Топенерджи" вече показаха ясно
Още повече,че съчетаването на интересите на ОЕС и НЕК е абсолютно невъзможно и това беше известно на всички специалисти енергетици, включително в руската НЕК и в "Мулти". Трансферът на огромни количества ток, каквито планира ОЕС (според изявление на Дяков износът през наша територия би могъл да достигне 40 млн. киловата, което е 6 пъти повече от произвежданото у нас), ще блокира българския експорт за съседните ни страни. За България е по-изгодно да увеличава собствения си износ, а не сама да лансира конкуренти на тези важни пазари. След оптимизиране на своите мощности нашата страна ще може да покрие дефицит от около 5 млрд. квтч, което е близко до прогнозирания дефицит на Балканите през следващите години.
През 1994 г. РАО ОЕС излезе с предложение за създаването на обединена енергийна система от 11-те страни в инициативата за черноморско икономическо сътрудничество. ОЕС пое и финансирането на технико-икономическото обосноваване на проекта "Черноморски енергиен пръстен". Предвижда се в него да влязат Русия, Украйна, Молдова, България, Румъния, Грузия, Армения, Азербайджан, страните от Закавказието и Турция. Междувременно България се отдели от енергийните системи на Украйна и Русия заради разликата в честотите и ниската им надеждност и започна подготовка за присъединяването си към общоевропейската електроенергийна система (UCPTE). Натискът за включването й отново в паралел с Русия и Украйна обаче продължава.
Друга идея на Дяков е производството на ОЕС частично да се изнесе в страните от пръстена в предприятия, които ще бъдат с доминиращо участие на руската енергийна система и нейните креатури. Това е и поводът за изявлението му, че дружеството с "Мулти" ще инвестира в развитието на българската атомна енергетика главно в изграждането на нова АЕЦ. Според енергийни експерти Мултигруп е реализирала най-големите си печалби преди години именно от производството на ток в Украйна на ишлеме. Голяма част от огромните енергийни мощности на Украйна стоят ненатоварени поради липса на енергоносители и на пазар. "Мулти", най-вероятно отново в тандем с ОЕС, осигурява доставките на евтини въглища, произвежда си ток, който й излиза почти без пари, след което го реализира у нас или при съседите с голяма печалба. Твърди се, че произведената по този начин електроенергия е излизала на "Мулти" дори под 1 цент. Преди година-две дори се чу, че "Мулти" си купила концесия за добив на въглища в Украйна.
Твърди се, че експрезидентът на ОЕС е кръстник на сина на Илия Павлов. Анатолий Дяков е женен за българка, говори сносно български и често гостува в най-добрите ни курорти. През зимата на миналата година той беше на ски в Банско, съпровождан от голяма група хора на "Мулти". Грандхотел "Варна" също е сред любимите му места за отдих и разтоварване. Едно от любимите заведения на Дяков и приятелите му от българската групировка в Русия била краймосковска елитна кръчма с името "Кралски ловец", твърдят свидетели на забавленията. Колко пари са потънали в по-екстравагантни забавления на по-екзотични места вероятно никой не би могъл да докаже. Разкритията, направени от Борис Бревнов, са поредното доказателство за това каква е ролята на толкова обичания от руските енергийни босове посредник. И в същото време обяснява защо Вяхирев е готов да брани "Топенерджи" дори с цената на междудържавен скандал.
Главно "Мулти" губели от сделката с "Хардланд"
"Хардланд инвестмънт" не е бил посредник, а алтернативен доставчик на газ за България, твърди участник в сделката. Схемата на доставката в този случай е следната: "Хардланд" купува газа от европейските газови компании с участие на "Газпром". Като директни купувачи от "Газпром" те получават горивото с определена отстъпка. Според някои източници "Газпром" продава по цени около 60 долара на 1000 куб. метра. "Хардланд" също получава определена отстъпка при покупката на газа. Обичайно Булгаргаз купува газа на румънско-украинската граница при станция Исакча. Това е определено от факта, че транзитирането през румънска територия се извършва само от Булгаргаз. Газопроводът за доставките в страната е строен от нашата газова компания. Срещу това Булгаргаз е сключил договор с "Ромгаз" за транспортиране на газа при преференциални условия. Транзитната такса не се изчислява по традиционните методики, а представлява фиксирана сума. По този начин, колкото по-големи обеми се транзитират, толкова таксата намалява. През последната година тя е около 2.7 долара на 1000 куб. метра.
Определената от "Газпром" цена, по която "Топенерджи" продава газа на България на Исакча, е 89.69 долара на 1000 куб. метра. Цялата отстъпка, която дружеството е получило от руския концерн, си остава за него. Избраната от "Хардланд" тактика е друга, твърди източникът. Фирмата продава газа си на Булгаргаз на Исакча, примерно за 110 долара на 1000 куб. метра, за да си осигури транзита през Румъния. След това го купува отново на румънско-българската граница при Черна вода на цена примерно 120 долара на 1000 куб. метра. Предварително е отработена схемата с временния внос. С Агробиохим - Стара Загора, Агрополихим - Девня, и Неохим - Димитровград, са сключени договори за процесинг. "Хардланд" внася газа, без да му се начисляват митни сборове и ДДС, предприятията преработват суровината, срещу което получават съответните процесингови такси и временният внос се закрива с обратен износ на готова продукция. С други думи, според тази схема "Хардланд" само временно продава газа на Булгаргаз - догато бъде транзитиран през Румъния заради изгодните дългосрочни договори на държавната компания. Това, което изглежда най-подозрително в цялата сделка, е логичният въпрос на Мултигруп как може всички по веригата да печелят, препродавайки си газа, при едни и същи цени на входа. Обяснението е, че цената просто не е еднаква. "Хардланд" е решил да жертва част от отстъпката, с която да свали цените за България и да осигури печалба на всички по веригата на продажбите, като запазва достатъчно печалба и за себе си, коментират експерти. Това стана възможно, след като в резултат на кризата при преговорите с "Газпром" и "Овергаз" техните цени за България станаха най-високите в Европа. Затова очевидно вече е станало изгодно за други, западноевропейски компании да доставят за България, дори и малко под тези цени. Проблемът е принципен, че чрез "Хардланд" е реализирана схема, подобна на предлаганите от "Овергаз" и Мултигруп.
Тук няма противоречие с действащото тогава законодателство. Дори не е необходимо "Хардланд" да обезпечава митните сборове и ДДС с депозит в пари или гаранция, ако през цялото време запазва собствеността на внесения за преработка газ и и го използва по декларираното предназначение. Има и втора схема, при която вносител е самото предприятие, преработвател, какъвто е случаят с "Химко" - Враца.
При описаната схема Булгаргаз, от една страна, реализира печалба при продажбата. От друга страна, прехвърля риска по събиране на вземанията на "Хардланд инвестмънт". Ако се потвърди хипотезата, че "Хардланд" купува от западноевропейска копмпания с участието на "Газпром", основните загуби са за "Мулти", защото групировката би загубила монополното си качество на единствен посредник, през който влиза руският газ в България. Това обяснява по добър начин охотата, с която шефовете й всяка седмица разнищват офшорната фирма с нови и нови разкрития. От друга страна, ако при това правителство "Мулти" се затруднява да изпълни лобистките си ангажименти към "Газпром", това едва ли е основание за руския гигант да спре доставките изобщо. Схемата през Западна Европа и "Хардланд" е елегантин начин хем да има, хем да няма руски газ, освен този, който доставя скандалното "Топенерджи". Шефът на Булгаргаз Васил Филипов обаче категорично отрече, че с "Хардланд" са договорили и приложили такава схема за доставка. "На Исакча продава само "Газпром" (респективно "Топенерджи") по определени от него цени и аз не мога и не съм купувал от никой друг. "Хардланд" е купувал газа от мен на Негру воду и го е внасял на временен режим за преработка на ишлеме в торовите заводи. Аз съм подписал перфектни договори и Булгаргаз е спечелил от тази сделка. Ако някой от заводите е договарял нещо друго с "Хардланд" и сам е учредявал временен внос или ако е правил далавера, аз не зная нищо за това. При тристранното споразумение, което подписахме тук, нещата са ясно и точно определени - "Хардланд" внася газа за преработка на ишлеме", заяви Васил Филипов пред "Капитал".
Започнаха преговорите с Shell за газа
В петък представители на Shell International Gas Ltd. пристигнаха в България по покана на председателя на Комитета по енергетика Иван Шиляшки, за да обсъдят с българското правителство възможностите за сътрудничество в областта на газа. От Shell категорично подчертаха желанието на компанията да бъде запазена конфиденциалността на преговорите. "Shell иска да помогне на България да стане един от газовите центрове в Югоизточна Европа и на Балканите. Shell има интерес да допринесе за разрешаването на проблема с транзитирането на газ през България", заяви в лаконичното си изявление за пресата Андраш Калетц, който представлява англо-холандската компания при преговорите.
"Това е само началото на разговорите. Обсъждаме позициите си от гледна точка на интересите на Shell в газовия бизнес в Източна Европа - доставките на газ от север на юг и от юг към Европа", коментира шефът на КЕ Иван Шиляшки. Това в общи линии изчерпва официалната информация за преговорите, които са особено важни на фона на крайно изострените отношения с "Газпром" и необходимостта да се търси буфер в по-нататъшния ни бизнес с руския монополист.
В края на миналата година Shell gas представи в Комитета по енергетика свое предложение за стратегическо партньорство с България по съвместни проекти за пренос на природен газ.
Групировката заяви интерес основно към възможностите за инвестиране в развитието на транзитната газопроводна система. В краткосрочен план се предлагат инвестиции в разширяването на капацитетните възможности на газопровода към Турция. В средносрочен план се предлага инвестициите да се насочат в изграждането на нови тръбопроводи и увеличаването на транзита до Турция, а в дългосрочен - в изграждането на нови газопроводи за други европейски страни.
Shell предлага също инвестиции в изграждането на подземни хранилища, които са необходими за достигането на максимален обем на транзита и да се осигури гъвкавост на доставките.
Предварително подготвената програма за обсъждане включваше въпроси предимно от тази сфера. Представителите на Shell поискаха да се запознаят с целите, които си поставя България в газовия сектор, и перспективите за развитие на газопреносната мрежа в страната, състоянието и перспективите за развитие на транзитната система, състоянието и възможностите за разширение на подземното газохранилище в Чирен.
Първоначалното предложение на Shell включва и създаването на смесена компания в областта на газа. Проектът е да се изгради съвместно дружество между Shell и посочена от българското правителство фирма. Подчертана е готовността на компанията да се съобразява с интересите на българската страна и да уточнява на преговори условията на сътрудничеството.
Предвижда се съвместната фирма да стане инструментът за финансиране на проектите. Възможностите са две - чрез собствен капитал на партньорите и с кредити от международни институции. Партньорството с компания като Shell, която е добре поставена в газовия бизнес и е с висок кредитен рейтинг, ще помогне съществено при осигуряването на финансиране за газовите проекти, смятат експерти.
Партньорството с Shell в никакъв случай не означава да се противопоставя тази компания на "Газпром", предупреждават експерти. В крайна сметка преди още да заговори за партньорство с България, Shell вече бе формирал стратегическия алианс с газовия монополист. Интересите на Shell в съвместната дейност с "Газпром" са достатъчно големи, за да се смята, че би ги пожертвала заради симпатии към България. Друг е въпросът, че от острия конфликт може би вече трябва да се потърси изход в допирните точки в общия интерес. А той е в печалбата, която всяка от страните би реализирала от изпълнението на съвместните проекти в газа.
За "Газпром" и за Shell печалбата е в стратегическите позиции, които двете компании ще придобият със стъпването си в България, откривайки си достъп до най-атрактивния пазар в Югоизточна Европа - Турция. При това те ще изпреварят всички конкуренти. По този начин тандемът "Газпром" - Shell ще си осигури стратегическо предимство и при доставките от юг (Туркменистан и Иран), през Турция към Европа.
България също ще спечели, защото ще има гарантирани и надеждни доставки. Очакванията са, че европейската компания ще успее да наложи в съвместната работа приоритета на деловите търговски отношения и по този начин да блокира типичното за практиката на "Газпром" политизиране на бизнеса. Една от обсъжданите сред газовите специалисти възможности е на мястото на "Топенерджи" да се създаде съвместна фирма, в която да участват Булгаргаз, "Газпром", "Боташ" и Shell. По този начин "Газпром" като собственик на газа гарантира доставките, Булгаргаз е собственик на газопроводната мрежа, Shell е в състояние да привлече финансиране за проектите, а "Боташ" е гарант за пазарната реализация на газа.
"Четири са основните играчи на газовия пазар в региона - Булгаргаз, "Газпром", "Боташ" и едва тогава Shell. Бих желал да се задоволят интересите и на четирите играчи", заяви Андраш Калетц. Премиерът Иван Костов също изказа склонността си да разглежда този вариант. "Вариантът за "Топенерджи-2" с участието на Shell, турската национална газова компания "Боташ", Булгаргаз и "Газпром" в стратегически план е нещо стабилно и сигурно", заяви премиерът в петък в кулоарите на парламента.
На този етап обаче едва ли би могло да се вземе конкретно решение по въпроса за съвместното дружество. Общото впечатление е, че правителството още не е готово за обсъждането на този въпрос в конкретните му измерения. И като че ли все още не е докрай наясно как и какво точно ще прави в областта на транзита и доставките на газ.
Явно е, че се разчита на интерес и от други компании и има известни основания за това. Преди няколко месеца германската компания Wintershall заяви по подобен начин интереса си към инвестиране в развитието на българската газопроводна система. Подготвено беше създаването на смесена компания "Булвин", но и до момента тя не е регистрирана. Wintershall е в стратегическо партньорство с химическия концерн BASF и с "Газпром". Компанията е основана през 1894 г. От 1969 г. представлява BASF, а през 1990 г. бе постигнато споразумението с "Газпром" за маркетингово коопериране в областта на природния газ. Wintershall има дружества в Лондон, Прага, Букурещ, Триполи, Цуг, Хага, Калгари и др. При посещението на Иван Костов в Германия интерес към възможностите за инвестиции в газовия сектор заяви и "Рургаз". Смесеното руско-германско дружество държи най-развитата газопреносна мрежа в Германия. Компанията има участия в дружествата в Унгария, Латвия и Естония.
Според представители на правителството не е изключено, ако се разпадне "Топенерджи", партньорът в евентуално бъдещо дружество да бъде избран след обявяването на международен търг. Предимството на тази процедура е, че при състезанието могат да се постигнат по-благоприятни условия за българската страна. Недостатъкът е, че подготовката и провеждането на търг изисква повече време, а България вече пропиля всичките си резерви от време в безплодни преговори.
Рекламата на България ще се финансира с извънбюджетни средства
Правителството прие постановление, според което от 1 януари програмата за национален и регионален инвестиционен маркетинг към Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ) се финансира и отчита с извънбюджетни средства. За целта се създава извънбюджетна сметка, по която средствата ще се набират чрез приходи от продажба на информационни и рекламни продукти, чрез такси за участие във форуми и други прояви, приходи от лихви, дарения и спонсорство. "По извънбюджетната сметка няма планирани приходи и разходи, както е при сметките от държавния бюджет", поясни Магдалена Кунева, шеф на правния отдел в агенцията.
Смисълът на постановлението всъщност е, че държавният бюджет отказва да се ангажира с рекламата на България като място за инвестиции. През 1998 г. обаче България ще очаква над 650 млн. долара външни капитали (според програмата за приватизация), вложени пряко чрез раздържавяване. Приходите за реклама и представяне пред чуждестранните бизнесмени на практика ще събира самата агенция, като продава своите продукти и услуги и от време на време ще разчита на средства, дарени примерно от БИБА (асоциацията на чуждестранните инвеститори в България). Част от ангажиментите по програмата за инвестиционен маркетинг ще поеме наскоро учреденото сдружение с нестопанска цел Български инвестиционен форум (в него учредители са Агенцията за чуждестранни инвестиции, НДК, нестопански организации, рекламната агенция М 3, KPMG, столичната община и Институтът за пазарна икономика), което ще организира инвестиционните форуми и представянето на България пред чуждестранните бизнесмени. Сдружението Български инвестиционен форум е единственото, което може да организира едноименното мероприятие, провеждано през октомври, но няма изключителни права върху представянето на страната като място за инвестиции.
Министерският съвет прие и правилник за устройството и дейността на Агенцията за чуждестранни инвестиции. Според правилника АЧИ е държавен орган към Министерския съвет за координацията на дейността на държавните органи в областта на чуждестранните инвестиции и приоритетните инвестиционни проекти. Самата агенция е на бюджетна издръжка. Според правилника тя може да разполага с 33 щатни служители, които, освен председателя и заместник-председателя, са разпределени в шест отдела - "Инвестиционна политика и регионално развитие", "Инвестиционни проекти", "Правен и правна интеграция", "Международно сътрудничество", "Информационно осигуряване и връзки с обществеността" и "Финансово-стопански отдел".
Правилникът дава възможност на АЧИ да създава свои регионални поделения в страната чрез сключване на договори с органите на местно самоуправление или сдружения с нестопанска цел. Дейността на регионалните поделения е основният акцент в концепцията на агенцията за привличане на повече чуждестранни инвестиции. Анализът на данните за притока на външни капитали през предходните години показва, че има тенденция към концентрация на чуждестранните инвестиции в големите градове. В София-град например досега са инвестирани 495.5 млн. долара, а в бившия Софийски окръг - още 127.7 млн. долара. Това означава, че регионът на столицата е привлякъл около 52% от общия обем на чуждестранните инвестиции, влезли в страната. Варненският регион е привлякъл 18% от външните капитали, Разградският - 3.8%, а всички останали бивши окръзи - по-малко от 3%. Справката на АЧИ сочи, че в някои от окръзите външният капитали като дял от общия обем е близък до нула. За да увеличи притока на инвестиции към провинцията, АЧИ ще пренасочва запитванията на външни инвеститори към различните регионални офиси в зависимост от техния интерес. В концепцията на АЧИ за регионалната стратегия е записано, че местните офиси ще действат като първа спирка при осъществяването на контактите на регионално ниво между чужди инвеститори и местните предприятия и местната администрация. Всеки регионален офис ще работи под методическото ръководство на АЧИ и ще си сътрудничи с шефовете на местните предприятия, местната администрация и поделенията на Българската търговско-промишлената палата, Българската стопанска камара, Съюза за стопанска инициатива на гражданите и други неправителствени организации за насърчаване на бизнеса.
Фактът, че много чуждестранни инвеститори все още намират България непривлекателна за стопанска дейност, поставя под съмнение не толкова старанията на АЧИ, колкото реалния ангажимент на държавата да се заеме с маркетинга и рекламата на страната и на предприятията, подлежащи на приватизация. През последните години държавата например отказа да финансира националната туристическа реклама и създаде извънбюджетна сметка, със средствата от която България се излагаше по всички световни туристически борси. Дали същото няма да се случи и с инвестиционния маркетинг?
Бизнесът у вас е продаване на контакти
Франк Шмитц, съдружник в адвокатската кантора Dr. Coeler & Partner - Хамбург, пред "Капитал"
Каква оценка давате на българското търговско право?
- Смятам, че Търговският закон е добър. За по-големите инвеститори обаче е важен Законът за концесиите. Той дава някаква рамка, но не е перфектен. При конкретните случаи на коцесиониране може да възникне объркване кой точно закон да бъде приложен.
Данъчното законодателство е недоразвито. Потенциалните чуждестранни инвеститори търсят данъчни преференции, а в това отношение България е на последно място в Европа. Много по-изгодно е да се инвестира например в Шотландия или Ирландия. България казва на инвеститорите "елате", но не им дава нищо за разлика от другите източноевропейски страни.
Реално ли е да очакваме солидни чуждестранни инвестиции по линия на приватизацията?
- През последните шест години в България изобщо нямаше приватизация. Имаше само реституция и няколко големи приватизацонни сделки. Причината е, че правителствата не искаха да приватизират. При преговорите се фиксираха цена и задължителни инвестиции, въпреки че повечето български предприятия бяха в много лошо състояние. Чуждестранните инвеститори трябваше да плащат цена, която не отговаря на реалната - а тя в повечето случаи е нула.
Сега изглежда, че положението се подобрява. Има много неща, които правителството трябва да направи. Най-важното е да рекламира предприятията и те да се продават по чист и ясен начин. В България има някои много интересни предприятия, но никой не знае за това.
Можете ли да посочите конкретен случай на провалена приватизация?
- Преди две години една голяма немска компания от текстилния сектор искаше да купи българско текстилно предприятие. Ние бяхме техни консултанти. Преговорите с Министерството на промишлеността продължиха близо 15 месеца. Немската фирма беше готова да плати висока цена, но министерството представи своя експертна оценка, която беше напълно нереалистична. Тя не се основаваше на никакви международни стандарти, а когато чуждестарнните инвеститори купуват, те искат да се прилагат тези стандарти. Преговорите приключиха без конкретен резултат, защото министерството не желаеше да осигури необходимата пълна информация за предприятието. Накрая немската компания заяви, че се отказва от намеренията си да инвестира. Това беше голямо разочарование. Чуждестранният инвеститор щеше да създаде 2000 работни места, а сега предприятието работи само с 35 работни места.
Нещо променило ли се е оттогава?
- Мисля, че да. Но все още има много малко хора, които познават международните стандарти, по които се продават предприятия. Най-големият проблем обаче е друг. Практиката на международните компании, които идват в България, показва, че те често срещат български фирми, свързани с мафиотски организации. Обръщането към правораздаващите институции в тези случаи няма ефект. Една чуждестранна компания може да има силна юридическа позиция по определено дело, но тя ще го загуби, ако от другата страна е фирма, свързана с мафиотска групировка.
Ако чуждестранен инвеститор и българска фирма, свързана с мафиотска организация, са конкуренти по приватизационна сделка, коя от двете е по-вероятно да спечели?
- Зависи от размера на сделката. Ако става дума за голямо предприятие, шансовете са равни. Ако приватизираното предприятие е малко, шансовете на мафиотската фирма са по-високи.
Може ли да се говори за липса на прозрачност?
- Да, прозрачността е проблем за чуждестранните инвеститори. Трябва да има институция, където те да могат да отидат и тя да им предложи надеждна и пълна информация. В България има няколко такива институции, всяка от които предлага своя информация, но истинската информация я няма. Все още същестува режим на вътрешна информация, а не на прозрачност.
Смятате, че Агенцията за чуждестранни инвестиции не изпълнява функциите си да осведомява и подпомага външните инвеститори?
- Абсолютно не. Съществуват Агенцията за чуждестранни инвестиции, Агенцията за приватизация, Българската търговско-промишлена палата, министерствата и десетки консултанти, но няма организация, която да дава цялата информация на принципа "всичко от една ръка" - едновременно проспекти, достъп до необходимите данни чрез Интернет и наличие на лице за контакти, което да е достатъчно компетентно. Сега истинският бизнес в България е продаване на контакти.
Интервюто взе Миглена Манчева.
Франк Шмитц е автор на книга "Търговското право в България", издадена в Германия. Адвокатската кантора Coeler & Partner има софийски офис, основан през 1991 г. Сред клиентите на софийската кантора са Главболгарстрой, Минералбанк, "Тежко машиностроене" - Радомир, "Кремиковци", "Емил Хърсев и ко", Хотел "Шератон", "Сименс", "Бертелсман мюзик груп, Източна Европа"
Нефтохим отново бе забъркан в петролни афери
В началото на миналата седмица в Бургас гръмна поредната петролна афера, в центъра на която се оказа "Литекс комерс". Повече от половин година около фирмата на Гриша Ганчев витаеха слухове за голяма далавера с фалшиви митнически документи. Неочаквано слухът беше потвърден официално.
Огласен доклад на РДВР - Бургас, твърди, че срещу "Литекс комерс" е заведено следствие за внос на петрол за Нефтохим с фалшиви фактури за покупката на суровината от Русия. С разследването се е заела Националната следствена служба.
Разследването срещу "Литекс" е започнало още през 1996 г. Миналия юли в. "168 часа" се позовава на доклад на Богомил Бонев, в който вътрешният министър обяснявал, че "Литекс" не плащала мита и такси, защото вкарвала петрола на временен внос, а след това, вместо да продава бензина в чужбина, го пласирала по своите бензиностанции. Тази схема обаче трудно може да се наложи на "Литекс", защото фирмата няма договор за процесинг с Нефтохим - Бургас, или поне така твърдят от рафинерията. Според изявлението на главния секретар на МВР ген. Божидар Попов в Бургас преди седмица за около две години "Литекс комерс" са нанесли щети на държавата за близо 12 млрд. лв. от внесените 29 танкера петрол. Това прави близо 1.8 млн. тона петрол.
Схемата, която МВР обаче обяснява, няма нищо общо с временния внос. Според доклада, който е бил предаден още в края на август в Националната следствена служба, "Литекс" внасяли петрол от руски фирми-фантоми на занижени цени с фалшиви фактури. Така петролната компания от Ловеч декларирала пред митницата в Бургас по-ниски стойности и плащала по-малки мита, такси и ДДС. В същото време обаче Нефтохим купували от "Литекс" петрола на реални цени със съответното ДДС и мита. На практика фирмата на Гриша Ганчев печелела от разликата между обявената цена пред митницата и платената от Нефтохим. Така според МВР се натрупали щетите на държавата за близо 12 милиарда лева.
Същата далавера беше направена и от фирмата на Мултигруп "Бартекс" с внос на захар през лятото на миналата година. Захарната фирма беше обявила много по-ниски цени от борсовата и платила по-малки мита и ДДС. Измамата пак беше разкрита в Бургас. Финансовото министерство все още търси доказателство дали "Мулти" са фалшифицирали документи.
Според полицаи схемата не може да работи без знанието на митничари и хора от Нефтохим. Ако ставаше въпрос за един танкер, това можеше да хване вяра, но е невъзможно да не се забележи такава разлика в цените за толкова голямо количество петрол, твърдят ченгетата. Аферата трудно би могла да се осъществи и без знанието на шефовете, които са управлявали Нефтохим по това време. Според изявлението на Божидар Попов следствието се води срещу "Литекс комерс". Оттам обаче твърдят, че никой не ги е викал за разпит и не ги е обвинявал за измамата. Главният прокурор Татарчев каза в петък, че при него няма дело за измами срещу "Литекс". Нефтохим също подложи рамо на ловешката фирма. "Литекс комерс" остава един от основните доставчици на суровина за бургаския Нефтохим, заяви за БТА изпълнителният директор на рафинерията Стоян Иванов. Според него "Литекс" е коректен търговски партньор и въпреки следствените дела срещу ловешката фирма отпадането й от списъка на доставчиците на петрол не е обсъждано от борда на директорите на рафинерията.
От Националната следствена служба не потвърдиха обвиненията си с нови факти. Обясненията на бургаското РДВР и следствието в доста елементи са противоречиви. Противоречат си и различните версии, базирани на тези източници. Това породи и съмнението, че зад атаката може би се крият конкурентни интереси. Едва ли е случайност, че обвинението срещу фирмата на Гриша Ганчев, който досега не беше направил погрешна стъпка, последва непосредствено сключването на сделката с "Шел", коментират хора от бранша. С "Шел" зад гърба си "Литекс" може да се окаже предпочитан партньор за дългосрочните доставки за Нефтохим. Рафинерията по правило сключва дългосрочен договор само с една фирма. Тази година това е "Росбулнефт", но има и други кандидати за доставка на гарантираната квота. Прилагат се различни схеми за източване на пари от бюджета и от Нефтохим и те действат и в момента, твърдят хора от Бургас. Неотдавна гръмна скандалът с "Юкос" - България, и нейната схема за временен внос. "Юкос" е единствената фирма, която има договор с Нефтохим за процесинг. Сделките се оформят като временен внос, при който фирмата доставчик внася суров петрол и закрива вноса с износ на петролни деривати. Върху тези сделки не се начисляват митни сборове и ДДС. Митото върху горивата е 25%. В този случай вносителят няма право да продава петролните деривати в страната. Нефтохим внася ефективна гаранция за 20% от дължимата сума по митните сборове.
Само преди няколко дни митническите власти арестуваха за кратко време кораб с горива, който на единия ден излиза от пристанище Бургас с документи за собственост на името на "Юкос" - България, а на другия е хванат да разтоварва на пристанище Варна с документи, според които собственик на горивата е чуждестранната фирма "Юкос интернешънъл".
Според хора от бизнеса при тази схема сметката е проста, но много ефективна. От Бургас до Варна собственикът на горивата се сменя по документи и горивата се представят като внос от Гърция. При този внос митото се намалява с 10%, тъй като при гръцки произход се признава сертификат Евро 1, обясняват експерти. При тази ситуация "Юкос" печели веднъж от ниското мито, втори път от бързото превъртане на средствата, тъй като не задържа пари в ДДС и има бърза реализация на горивата, тъй като може да предлага много голяма отстъпка на дистрибуторите.
Гриша Ганчев: "Внесли сме в бюджета над 56 млрд. лева"
Обвиняват ви, че сте ощетил бюджета с 12 млрд. лв. от невнесени мита и данъци. Как ще коментирате това?
- Аз мисля, че това са инсинуации. До този момент не са ни предоставени никакви документи във връзка с обвинението. Но ние отговаряме с документи, с които доказваме колко пари сме внесли в бюджета. За изминалата 1997 г. сме внесли около 56.4 млрд. лева. Това са повече от 56 милиона марки. За 1996 г. само данъкът, който сме платили върху печалбата, е около 12 милиона долара. Сумите по ДДС и митните сборове са около 16 милиона долара.
Тези данни бяха съобщени от официални източници в полицията. По време на проверката някой търсил ли ви е за мнение?
- При нас имаше обстойна данъчна проверка за периода 1996-1997 г., която продължи шест месеца. През тези шест месеца имаше изпратени експерти от Министерството на финансите, които стояха също около един месец и си направиха заключения. Имаме издадени данъчни актове за годините, така че ние сме били абсолютно коректни към бюджета през цялото време и с издадените от данъчната администрация можем да го потвърдим.
От полицията обявиха, че вече шест месеца разследват "Литекс". Някой търсил ли ви е във връзка с разследването?
- Не са ме търсили по никакъв повод за такова разследване, нито са ме питали за нещо подобно. Явно те си водят някакви техни разследвания.
Как ще коментирате схемата, посочена от полицейските източници - използването на фирми фантоми, от които вие изкупувате, други фантоми, чрез които продавате на Нефтохим, оставянето на фалшиви документи в митницата?
- Аз мисля, че такава схема не е възможна, първо, защото, когато ние внасяме танкерите си в Нефтохим, представяме платежно нареждане към митницата и съответно към данъчната служба. Данъчната служба и митниците проверяват дали парите са постъпили по техните сметки и когато се установи постъпването на парите, те издават митническа декларация за учредяване на нефта на режим внос.
А твърдението е, че една и съща доставка на нефт циркулира с различна цена в митниците и в Нефтохим... - Това също не мога да го коментирам по простата причина, че различните фирми купуват на различна цена нефта. Някои фирми правят бартери, други фирми имат по-изрядна финансова система. Нефтът има борсова цена, но това за колко под борсовата цена ще се споразумее една фирма с производителите е въпрос на договаряне и въпрос на дългогодишни търговски отношения.
Кой е вашият основен партньор, от който купувате?
- По принцип това е търговска тайна, но това е "Синтез трейдинг".
Каква е тази фирма?
- Тя е изцяло руска компания.
Може ли да се каже, че това е подставена фирма?
- Аз не знам какво представлява фирмата "Синтез трейдинг", но месечните й продажби са между 600 и 800 хил. т петрол.
Какви са отношенията ви с Нефтохим в момента?
- В момента, както и винаги досега, отношенията ни са чисто търговски коректни взаимоотношения, взаимноизгодни и за двете страни и никога не са се влошавали. Ние държим на имиджа на компанията си и затова се стремим винаги да поддържаме коректни взаимоотношения с търговските си партньори и може би заради това Нефтохим продължава да работи с нас.
Потърсихте ли контакт с Националната следствена служба по повод на обвиненията срещу "Литекс"?
- Аз не виждам смисъл. Защо трябва да ги търсим. Те са хората, които ни проверяват, те да си направят собствените заключения и ако ние сме направили някакво нарушение, сме съгласни да си понесем необходимите наказания.
Смятате ли, че има връзка със сделката, която сключихте с "Шел"?
- Аз надълго и нашироко съм мислил по този въпрос, че по принцип може и да има такава намеса. Но не смятам, че органите на следствието и на полицията биха се поддали на разни инсинуации и да послужат като проводник на такива интереси. Все си мисля, че информаторите са ги подвели, и не мога да гарантирам, че техните информатори не защитават интересите на някоя наша конкурентна фирма. В миналото сме получавали предложения от много голяма фирма на българския пазар, но тогава сметнахме, че не му е времето да направим кооперация с тази фирма. А после предпочетохме "Шел".
А няма ли да споменете името на тази фирма?
- Предпочитам да не го правя. Предполагам, че те ще си спомнят, ако прочетат това.
Интервюто взе Галина Александрова.
Австрийската "Централ вексел банк" иска дял от ДЗУ срещу дългове
Австрийската "Централ вексел унд кредит банк" е поискала от министъра на финансите Муравей Радев задълженията на ДЗУ към банката да бъдат трансформирани в собственост. Старозагорската електронна фирма е в списъка за изолация и поради това нейният принципал в момента е финансовото министерство.
През 1995 г. виенската банка е отпуснала на старозагорския електронен гигант кредит на два транша. Първият е за 3.5 млн. долара, а вторият - за 1 милион долара. Парите са предоставени за финансирането на развойната дейност на американското дружество на ДЗУ "Понт периферълз" (сега "ДЗУ корпорейшън"). По-късно банката придоби участие в дружеството и дори се твърдеше, че по този начин дълговете на ДЗУ за нейното финансиране са уредени. Сега се оказва, че задълженията към "Централ вексел банк" не само, че не са били погасявани, но дори са нараснали значително. В момента общата сума на вземането на банката е 5.5 млн. долара.
През цялото време от 1995 г. досега цялата издръжка на "Понт периферълз", в което участват ДЗУ (около 64%), "Централ вексел банк" (над 20%) и колективът на дружеството, е поемана от банката, твърди представителят й в София Емил Хърсев. Сега американската фирма на ДЗУ е в състояние на фалит. Тя има технологична ориентираност и единственият й продукт са нейните разработки и регистрираните патенти. Тези патенти обаче не се използват, тъй като ДЗУ няма пари да ги внедри.
За супертехнологията на ДЗУ, произведена и патентована от "Понт периферълз" много обичаше да говори бившият посланик и след това шеф на старозагорския комбинат Огнян Пишев. Именно той се опита да осигури пари за внедряването й в преговори с виенската банка. По това време "Централ вексел банк" предложи кредит от 20 млн. долара, за да се внедри технологията за производство на дискове и да бъде организирано промишленото им производство. Условието на банката беше да бъде предоставена пълна гаранция от ДЗУ по кредита. Решението на бившите шефове на комбината, сред които и Рафаел Саркисян, е да се изтегли кредитът, като се учреди ипотека върху имущество на ДЗУ. По тогавашните оценки това вероятно щеше да погълне основните активи на старозагорската фирма.
Министерството на промишлеността като принципал на ДЗУ се усети и спря ипотеката заради несъгласуваност, с което блокира кредита. Така вместо 20 млн. долара "Понт периферълз" получи само 4.5 милиона, които, както се вижда, не му е било трудно да изхарчи. Така забележителната технология вече нито се чу, нито се видя. Не е ясно защо, след като се разбра, че ДЗУ няма скоро да се сдобие с пари да я внедри, тя не е продадена на друга фирма с повече финансови възможности. Според специалисти в електрониката тази технология вече е била остаряла безнадеждно по времето на тези финансови еквилибристики.
Това, както и фактът, че през всичките тези години "Понт периферълз" не е родила нищо в областта на интелектуалната собственост, са причина за подозренията, че ДЗУ нарочно е хванат в предварително подготвения кредитен капан, който ще позволи на виенската банка да го приватизира на безценица. При планирания кредит от 20 млн. долара резултатът би бил гарантиран. Сега той е по-скоро съмнителен.
"Централ вексел унд кредитбанк" придоби популярност около суперсекретния проект "Нева" на ДЗУ, по който и досега не се знае какво точно е спечелила държавата и дали пасивите не са повече от активите. През тази банка са минавали всички финансови операции по проекта, там са били и секретните сметки, тя е направлявала и паричните потоци към мрежата от законспирирани фирми на запад, които така и не намериха пътя назад към фирмата майка ДЗУ. Така и не се разбра какво точно стана с около 11-те задгранични дружества на старозагорската фирма, повечето от които са били регистрирани на името на подставени местни лица. Единственото, което легализира официално дейността си, е американското "Кейлок", което след това бе прекръстено в "ДЗУ електроникс", след това стана "Понт периферълз" и накрая се преименува в "ДЗУ корпорейшън". След една псевдопроверка бившият зам.-министър на промишлеността Пламен Димитров увери, че всички активи на задграничните дружества на ДЗУ са проучени и са консолидирани в "Понт периферълз". Малко след това се оказа, че дружеството няма нито материални активи, нито пари, а само пет-шест специалисти и споменатата вече технология. В същото време едно от дружествата, "Интертехнолоджи", бе ликвидирано, без дори да представи баланси, непосредствено след като тегли голям кредит - 11 млн. лв. и около милион във валута (1990-91), от Минералбанк. Малко след това шефът на дружеството Иван Михайлов и неговият партньор Атанас Коларов се явяват като собственици на новопоявилия се холдинг "Евроенерджи".
"Евроенерджи" става основен доставчик на "Плама", докато не натовари рафинерията с огромен дълг, чийто истински източник обаче се оказва отново "Централ вексел банк". Неведнъж неин представител в София е заявявал, че реалният собственик на "Плама" е виенската банка, която е най-големият кредитор на рафинерията. Подобна е схемата и при ДЗУ.
Според други оценки виенската банка пък е единственото спасение за старозагорския колос, който се оказа на глинени крака. Старозагорската фирма постепенно замразява дейността си, след като почти всички инсталации за производство на компактдискове прекратиха дейността си. През седмицата в директорския борд е обсъждан вариантът да се мине на минимална работна заплата.
И като дойдат шведите - ще видим
Ще стане ли ДЗУ австро-унгарска фирма или ще си я разсипваме простичко, по български?
България днес е държава с модерно европейско мислене, широко отворена за всички чуждестранни инвеститори, които поемат риска да вложат пари за развитието на българската икономика. Но повечето инвеститори се бавят, оглеждат се, трудно набират кураж да прекрачат извън рамките на познатия им централноевропейски ареал и да инвестират в централно-бал-кан-ски инвестиции. Скърцане със зъби, закани за стачки, че и откровени безобразия и измами съпътстват всяка чужда инвестиция в България. Уж шведска маса сме сложили за чуждите инвеститори и уж ги каним на нашата трапеза, уж сиренето е с пари, които те честно си плащат, пък, като дойдат шведите, става ясно, че
Ясно е, че някогашната гордост на българската индустрия не може да работи така, както досега - затова е открита приватизация и уж всеки е застанал твърдо зад приватизационната политика. Но щом се разбра, че "някаква австрийска банка" решила да купи контролния пакет от акции, веднага изскочиха заявленията, щръкнаха заплахите и заваляха лъжите и клеветите. Не трябва да си туниския пророк, за да разбереш, че причината за всички "протести" е в сериозния уплах на онези, които в момента печелят достатъчно от работата си в ДЗУ. Те имат всички основания да се страхуват от чуждестранен инвеститор, нежели банка - тя едва ли ще остави чужди лъжици да бъркат в бурканчето с мед и едва ли ще е заинтересувана да произвежда "на ишлеме" компактдискове и прочие изделия дори при най-малкото съмнение за нарушени авторски права. Защото (за разлика от повечето родни търговци, на които опинците ще им хванат, банката има много, ама много за губене). Интересно, че никой не си е задал въпроса кой е чуждият инвеститор, какво предлага, какви планове има за бъдещето на предприятието.
