Докога речното дъно ще е държавна тайна
"Всеки има право да търси, получава и разпространява информация..., гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. ", гласи член 41 от Конституцията.
Тези текстове от основния закон на страната би трябвало да гарантират свободния достъп до информацията, свързана с работата на всички органи на властта. Липсата на санкции при отказа за достъп до информация обаче превръща тези текстове в добро пожелание, с което държавната администрация много рядко се съобразява. Но дори да успеят да консумират конституционното си право, гражданите трудно ще могат да намерят информацията, от която се интересуват. Липсата на общи критерии и ред при събирането и архивирането на информацията в различните ведомства превръща консумирането на конституционното право в приключение с неочакван край. При това до тук не става дума за "спорна" по своя характер информация, а само за тази, която никой не оспорва, че е публична.
И досега фактите, които съставляват държавна тайна, се определят с решение на Народното събрание по предложение на правителството. Това е списък на "фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна", съставен от правителството на Андрей Луканов през 1990 г. и коригиран в края на 1992 г. И досега според този списък държавна тайна са релефът и характерът на морското и речното дъно, координатите на газопроводи, топографски карти и т.н. Все "тайни", чието включване в списъка през 1990 г. не може да бъде обяснено с логични аргументи във века на новите технологии. Съществуването на този списък в сегашния му вид обаче може да има и много сериозни последствия. Сред държавните тайни в него са включени например и "сведенията за вноса на радиоактивни метали". А това без съмнение нарушава гарантираното от Конституцията право на информация по въпроси, "които представляват законен интерес". Замърсяването на околната среда, а оттам и последствията за здравето на всеки гражданин са точно такива интереси. В Закона за околната среда изрично се казва, че държавните и общинските органи, както и физическите и юридическите лица са задължени да предоставят информация при поискване за предполагаемото въздействие върху околната среда от тяхната дейност. Когато подобен текст съществува в закона, отказът да бъде предоставяна информация може да бъде обжалван по Закона за административното производство. Това за съжаление е един от малкото закони, в които специално е записано задължението за предоставяне на информация. Проблем при консумирането на конституционното право на информация при сега действащото законодателство е и липсата на специален закон, който да дава възможност за обжалване на отказа за предоставяне на информация.
За сметка на това държавната тайна се пази много ревниво. С решение от 15 ноември 1995 г. правителството на Жан Виденов утвърждава списък на държавните органи и организации, в които се създават "звена за сигурност и опазване на фактите, сведенията и предметите, които представляват държавна тайна". В този списък попадат Комитетът по туризма, Агенцията за чуждестранни инвестиции, Агенцията за приватизация, БНБ, вече приватизираното "Соди" -Девня, ДЗУ, много други търговски дружества, всички министерства, всички районни митници. Общо 99 обекта, включени там без ясни критерии. Дори предишният списък от времето на Беров е далеч по-кратък - държавните органи и организации, в които се създават "звена за опазване на държавната тайна", там са "само" 53. Мотивите за увеличаването на "тайните" обекти по времето на Виденов не са известни.
Според тълкувателното решение на Конституционния съд от 4 юни 1996 г. "правото да се търси и получава информация по чл.41, ал.1 от Конституцията обхваща задължението на държавните органи да осигуряват достъп до общественозначима информация. Съдържанието на това задължение подлежи на определяне по законодателен път. То включва задължение на държавните органи да публикуват официална информация, както и задължение да се осигурява достъп до източници на информация... Правото по чл.41, ал.1 е предоставено на всички, включително и на средствата за масова информация. Неговото ограничаване изисква установяване по законодателен път на обстоятелствата, които се отнасят до съображения за национална сигурност или защита на обществения ред."
Липсата на закон, който да регламентира задълженията на държавните органи, красноречиво е посочена от Конституционния съд като причина за заобикалянето на текста в основния закон. Съдиите изрично подчертават, че "законодателят е този, който с оглед на смисъла на конституционната повеля трябва да идентифицира многообразието от хипотези, в които задължението подлежи на изрично формулиране."
Според доклад на фондацията "Програма достъп до информация" "нормативната база в България предоставя широки права за субектите, търсещи информация. Съществуват общи закони, които регламентират задължения на държавни органи да предоставят информация при поискване и по своя инициатива. Същевременно е налице сериозен проблем с прилагането на тези закони. Основен проблем е неосъзнаването на задължението за предоставяне на информация от страна на служителите в администрацията. Една от причините за това е неспоменаването изрично на термина "информация" в упоменатите актове. Задължението на администрацията да предоставя информация в редица случаи се извлича по тълкувателен път. Известно е, че администрацията изпълнява каквото конкретно й е наредено. Съчетаването на този проблем с традицията на неоткритост от близкото минало има за резултат неефективността на упражняването на правото на информация."
Очевидно дори и след дълго рекламираната административна реформа, при сегашното законодателство, конституционният текст за достъп до информация ще продължи да бъде право, което не може да се използва. А след осемте години тайни и случилото се в последните месеци макар и много закъсняло отпушване на информация табу вече едва ли има нужда от аргументи за приемането на закон за достъп до информацията.
Законодателството по отношение на достъпа до информация в повечето случаи се е появявало след разгорещен обществен дебат. Закони за свободата на информацията има в САЩ, Холандия, Австралия, Канада, Унгария.
Унгарският закон гарантира достъпа до информация, защитата по съдебен ред, специализиран орган по контрола на процеса на даване на информация. По определението на този закон "информация от обществен интерес е всяка информация, обработвана и съхранявана от органите на централно и местно самоуправление, с изключение на личната информация и засекретената, съгласно закона. " Американският закон задължава държавните органи да публикуват във Федералния регистър описания на своята организация, начин на функциониране, процедурни и съществени правила и обяснения как обществото може да получи информация. Всеки държавен орган е задължен да удовлетворява изисквания за сведения, които не са публикувани или не е осигурен достъп до тях за обществена инспекция. Законът предвижда и процедура за осъществяване на дисциплинарна отговорност на служител, който без основание откаже да предостави информация. Там администрацията също понякога намира начин поне да отлага предоставянето на информация. Много медии са прибягвали до обществен натиск, за да получат търсените от тях факти. За българските представи обаче това едва ли може да бъде класифицирано като проблем, след като у нас държавна тайна продължават да бъдат сведенията за речното дъно.
Хаосът в регистрите - другото име на тайната
От десетина дни в България бе основан един от най-необходимите регистри за прехода към пазарна икономика - кредитният регистър. С малката особеност, че това стана постфактум - след като непочтените ужилиха банките и населението.
В условията на информационен вакуум предприемчиви "бизнесмени" и "национално отговорни капиталисти" залагаха едно и също имущество пред няколко банки, теглеха по няколко кредита и изчезваха. Или пренасочваха усилията си в друг бизнес (разбирай с нова фирма при друга банка).
При липсата на кредитен регистър дори и добросъвестните кредитни инспектори нямаха и все още нямат откъде да почерпят информация дали кандидат-кредитополучателите вече не са поизточили средства от някоя и друга банка.
В годините на разграбване на банковата система много финансови институции не бяха съгласни данните с отпуснатите кредити да се въведат в обща информационна система. Основа на това тяхно нежелание вероятно бе собствената им обвързаност с групировките, които изсмукваха ресурс от банките. БНБ, иначе хиперактивна в основополагането на всякакъв друг бизнес - беше абсолютно апатична за най-важното за сектора.
Търговският регистър.
Според Търговския закон (ТЗ) чл. 3.1 към окръжните съдилища се води търговски регистър, в който се вписват всички търговци и обстоятелствата, подлежащи на вписване. Всеки има право да преглежда търговския регистър (чл. 5).
Практиката е обаче, че съдилищата водят дневници, в които фирмите се вписват по реда на заявяване. Ако не се знаят номерът и годината на фирменото дело, за служителите е невъзможно да намерят папката, която съдържа законно достъпната информация. Трябва да се прелистят всички дневници, за да се намери фирменото дело. Друг е въпросът, че много служители на фирмените отделения нарушават чл. 5 от ТЗ, като отказват достъпа до информацията, а и много фирмени дела се държат в заключени каси, до които достъп нямат дори служителите. Въпреки че според чл. 5 достъпът е законно гарантиран, съдилищата в много градове изискват писмена молба, която трябва да се парафира от председателя на фирменото отделение. Защо е нужна молбата, ако председателят няма законно право да откаже тази молба?
Електронната обработка на информацията се извършва извън съдилищата, с което самото Министерство на правосъдието и водещите електронния регистър нарушават чл. 3.1 от ТЗ. Тук вече започва истинският хаос. За да е ясно и на читателите, които никога не са регистрирали фирма, ще дадем един хипотетичен пример:
Лицата А и Б решават да регистрират фирмата Х като събирателно дружество в Плевен. Издава се съдебно решение, фирмата се вписва в азбучника на съда. В съдилищата офиси има и "Информационно обслужване" АД , което поддържа системата ДЕЛФИ. Данните от решенията се записват на дискети, които след това се изпращат в централния компютър на "Информационно обслужване" АД. (Въпроса, че една част от акциите на дружеството бяха продадени чрез масовата приватизация, а и останалата част ще се приватизира, с което всъщност една частна фирма води държавен регистър, няма да разглеждаме). Новооснованата фирма Х получава един фирмен номер от ИО АД, в който има логика - показва каква е юридическата форма, в кой съд е регистрирана фирмата и други. Този номер обаче след това не се използва никъде. По закон след това фирмата трябва да се регистрира в регионалния клон на статистиката в Плевен. Там данните също се записват на електронен носител, който се изпраща в София. Фирмата Х получава така наречения номер БУЛСТАТ, издава се и фирмена карта. Според Централното статистическо управление номерът БУЛСТАТ не е логически и четенето му не дава информация (както например номерът на "Информационно обслужване" АД). След това следват регистрации в данъчната служба (получава се данъчен номер), в митницата (получава се митнически номер), в службата за социално осигуряване (досега се раздаваха отделни номера, отскоро се използва БУЛСТАТ). Досега хипотетичната ни фирма получи четири номера, всеки от които би трябвало да е уникален.
След шест месеца съдружниците решават да променят юридическата форма в ООД. Следва съдебно решение. В "Информационно" обслужване АД допреди две години автоматично се раздаваше нов номер, в последно време там се стремят да запазят номера и да отразят промените, но все още се правят двойни записи. В статистиката автоматично се дава нов БУЛСТАТ. Митническият и данъчният номер не се променят. Вече обаче имаме шест номера. След три месеца юридическата форма отново се променя като АД. Дава се нов БУЛСТАТ. Фирмата обаче вече има три номера БУЛСТАТ и два номера в информационно обслужване (ДЕЛФИ). При всяка промяна на номера БУЛСТАТ фирмата сама трябва да ги отрази в данъчната служба, в митницата, в социалното осигуряване и във всякакви други служби и институции, които биха могли да кажат, че номерът на фирмата не е верен. Това си е живо ходене по мъките. Всички записи, направени в която и да е служба под първия или втория БУЛСТАТ, вече трудно могат да се намерят и използват.
Сценарии.
Да си представим, че лицата А и Б искат да извършат измама. Те закриват фирмата Х в съда, но не подават данни в статистиката (много фирми регистрират със закъснение направените промени, други въобще не го правят). Фирмената карта е в тях. Фирмата не съществува юридически, но статистически. Могат да сключват договори и да извършат сделки, защото се удостоверяват пред партньорите си с картата БУЛСТАТ. Измамите могат да бъдат разкрити след месеци, най-вече след насрещна проверка от данъчните служби по издадени фактури.
Според служител на фирма "Ведерник" АД, Белоградчик, от началото на 1996 г. досега на фирмата са дадени 3 номера БУЛСТАТ:
Преди 1996 фирмата е имала и друг статистически номер, започващ с нула.
В списъка на кредитните милионери фирмата ПРОМ се появява 4 пъти:
БУЛСТАТ има 9 цифри. Оказа се, че номерът 812117080 е и досега актуалният БУЛСТАТ на фирмата ПРОМЕТ, а не ПРОМ. Но какви са другите номера? Коя е фирмата с номер 9004630043, която дължи повече от 10 млрд. лева?
Тук е моментът да се каже, че методиката за попълване на списъка е направена напълно непрофесионално и че банките водят непрофесионално регистъра за длъжниците си. Ако имат такъв. Не особено задълбочена проверка на "Капитал" показа, че тепърва финансовите институции научават БУЛСТАТ номерата на своите длъжници... питайки ги по телефона.
Как да продадем чужд имот.
Дори и много служители в нотариатите и кадастъра не знаят колко регистъра има и как се водят те. Причината е, че няма никаква логика в съществуващите регистри. Тъй като по-нататък ще дадем пример с регистрите в Германия, само ще опишем накратко как става там:
Основният принцип при водене на регистъра (Grundbuch) е, че се води регистър на имотите, а не на собствениците. Един имот може да е имал 20 собственици от 1888 г. досега, всички те и взетите от тях ипотеки (както и заличаване на ипотеките) се записват в регистъра. При продажба на имот нотариусът прави необходимите проверки и отговаря за сделката, а не както в България само гледа паспортите на продавач и купувач. Сумата по сделката обикновено се превежда на нотариуса. Нотариусът прави необходимите стъпки за записването на купувача като нов собственик на имота, след вписването той превежда сумата на продавача. Системата елиминира възможността за измами.
При българската система е обратно. Партидите за имотите се водят по име на собствениците им, а не по идентификационен код на собствеността. Така лесно можете да откриете колко имота има дадено лице, но не можете да откриете един имот на колко лица се води като собственост. Оттук и възможността имотът да бъде продаван и ипотекиран многократно.
Особените залози - халваджийският тефтер.
Създаването на Регистъра за особените залози в България е една голяма крачка към Европа, въпреки че той е една смесица от европейски и американски модел и според закона има много функции. В много малко европейски страни има регистър за залог на движими вещи, докато в САЩ този регистър се използва много. Най-положителното е, че се регламентира запазването на правото на собственост до окончателното заплащане на стоките. Централният регистър за особените залози все още не разполага с компютърна система, която да съхранява и обобщава събраната информация. Разрешаването на проблема е на ниво "предварителна подготовка", което значи, че са започнати преговори за доставката на компютри и необходимия софтуер.
Липсата на компютри е и основната причина за липсата на мрежа на регистъра в страната. Единствено в София, на място, може да се направи вписване в регистъра или да се направи проверка за даден залогодател. По принцип законът предвижда да се изградят клонове по места, които да обхващат всички окръжни съдилища. Реализацията на това разширение е единствено възможна при наличието на компютърна мрежа между отделните поделения, с която за момента ЦРОЗ не разполага. А иначе до момента регистърът отчита около 2900 направени вписвания и неизвестен брой направени справки.
Как е по белия свят.
В страните от Европейския съюз съществуват малки разлики при воденето на регистрите, но по принцип всяка една фирма получава при основаването си един уникален номер, който се променя само при изключителни обстоятелства. Има фирми създадени през миналия век, които все още имат фирмения номер, даден им при основаването. С този уникален номер фирмите се водят при всички институции. Освен това започна унифицирането на данъчните номера в рамките на Европейския съюз. Почти всички бивши социалистически страни промениха регистрите си според съвременните изисквания. В Естония например всички фирми трябваше да се пререгистрират до 30.09.1997 в новосъздадения Търговски регистър. Фирменият регистър, създаден след прехода, вече не функционира, старите фирмени номера вече не са валидни. Много от тези страни промениха още през 1991-92 законодателствата си според четвъртата директива на Европейския съюз. Тази директива унифицира счетоводните стандарти в Европейския съюз. Освен това според тази директива всички капиталови дружества (АД, ООД и КДаА) трябва да предоставят копия от годишните си отчети в съда, в който са регистрирани. Тези данни са достъпни за всеки. В случай че фирмата три поредни години не представи годишни отчети, тя се заличава служебно. Последното се спазва много строго във Великобритания. В Германия това условие например не е осъществено. Затова Европейският съюз е завел иск срещу Германия в съда в Хага. Очаква се скоро Германия да бъде принудена да изпълни тази директива.
Въпреки че например в скандинавските страни воденето на фирмените регистри е по-добре организирано, отколкото в Германия, заради водещата й позиция в Европейския съюз, а и нашата ориентация натам, е по-добре все пак да опишем съществуващите регистри там.
Ето някои от съществуващите официални регистри в Германия:
Melderegister (Регистър за адресна регистрация на частни лица) - не се води от полицията, а от специална служба. Съществува онлайн-връзка с всички други служби като служба за регистриране на МПС, служба за безработни, паспортна служба и др. След автоматизирането разходите в тези служби намаляват многократно.
Handelsregister (Търговски регистър) - съдържа информация за фирмите, регистрирани по Търговския закон. Води се история на фирмата - промяна на капитал, собственици, управители и т.н. В този регистър в бъдеще ще се записват и счетоводните отчети.
Gueterrechtsregister - регистър за семейства, които не притежават солидарно имущество. Регистрират се договорите за подялба на имуществото. По-заможните обикновено се регистрират, за да може при фалит на фирмата на съпруга или при развод да се знае кой какво имущество притежава и с какво отговаря пред кредиторите. Между другото разходите по развода при наличие на регистрация са минимални.
Grundbuch - регистър на недвижимите имоти (за този регистър вече споменахме по-горе).
Konkurs und Vergleichsregister - регистър за фалити или споразумения между кредитори и длъжници. Съдържа информация за фирми и частни лица.
Вече отбелязахме, че регистрите в Германия не са съвършени. Воденето на някои от тях е започнало преди повече от 100 години. Не всички са компютризирани. Много е вероятно някои да бъдат слети в близките години. Например регистърът за фалитите би трябвало да е част от търговския регистър.
За разлика от западноевропейските страни България има уникалната възможност да създаде модерна система от регистри, защото трябва да се започне от нула. Най важното е не просто да се правят, а да се обмислят. В най-новата българска история има много малко неща, които първо са обмислени и после направени. Функционирането на пазарната икономика е немислимо без унифицирана система от регистри. Съществуването на такава система е едно от неписаните условия за членство в Европейския съюз. Имайки предвид, че създаването им изисква 3-4 години, е крайно време да се започне работа по изграждането им.
Кредитни регистри.
Ще се върнем отново към Германия. При откриване на банкова сметка всеки бива помолен да подпише, че е съгласен със следната клауза:
"Банката има право да дава данни на SCHUFA за откриването на сметката и ако използването на тази сметка противоречи на договорните условия. " Подписването на такава декларация не е задължително. Ако тя обаче не се подпише, салдото в банковата сметка винаги трябва да е положително. Правото на банката да дава информация на SCHUFA може и след това да се откаже писмено от притежателя на банковата сметка, той обаче трябва да е наясно, че без положителна информация от SCHUFA много трудно ще получава кредити.
Какво e SCHUFA (Schutzgemeinschaft fuer allgemeine Kreditsicherung).
Институция на кредитните институти и други фирми, които дават кредити или стоки на изплащане. Институцията има около 30 000 членове, които дават и ползват информация. Основният принцип е взаимопощта. Всички членове подават информация за лица, които просрочват плащания или са некоректни. През 1995 е имало записи за около 40 млн. лица, годишно се дават около 30 млн. справки. Предимствата за коректните лица е, че при отсъствие на негативна информация те без проблеми получават овърдрафт кредит, веднага им се потвърждава поръчката за покупка на изплащане, за откриване на мобилен телефон и много други. Справките съдържат само информация, която е нужна при сключване на кредитна сделка.
Всеки има право да поиска информацията, която е записана за него. За една такава информация таксата е 15-20 германски марки. Случва се, че информацията е невярна. В такъв случай засегнатият има право да поиска промяна на информацията.
В SCHUFA има и информация за фирми. Тя идва предимно от банките. Идеята за обмяна на информация за некоректни партньори и платци всъщност не идва от банките. Още преди повече от сто години участниците в стопанския живот създават организации за обмяна на такава информация. Информацията за некоректни фирми в тези организации е по-пълна, отколкото в SCHUFA, самите банки са едни от най-големите клиенти на тези организации, що се отнася до информация за фирми. Най-големите такива организации в немскоговореща Европа са Buergel, Schimmelpfeng (Германия), Intercredit Holding (Австрия и Източна Европа), Creditreform (Германия, Австрия, Швейцария и Източна Европа). Някои от тези организации са свързани чрез участия помежду си. Всички поддържат контакти с подобни фирми или организации от цял свят, така че са в състояние да информират членовете си за фирми от която и да е страна от света.
Казуси
Няма да кажем, няма да кажем
Мистерията "Хилтън"
"Подаваме жалби, след като ни откажат информация, главно за да научим чиновниците, че са длъжни да дават сведения. " Това е позицията на неправителствена организация (НПО), обръгнала в мълчаливи откази на данни от страна на държавната администрация. За формациите от третия сектор достъпът до информация е инструмент на гражданския контрол - ако го ограничиш, значи ограничаваш гражданския надзор. Затова пасуването на държавни инстанции, когато им се поиска дадена информация, е най-старателно "документирано" при NGO.
През ноември миналата година екологично сдружение "За Земята" моли с писмо столичния кмет Софиянски за информация, свързана с проекта за изграждане на хотел "Хилтън" в Южен парк-2. Екоорганизацията се интересува променяно ли е предназначението на площите в Южен парк-2, предназначени за строеж на "Хилтън". Тя настоява, ако имотът е превърнат от публична общинска в частна общинска собственост, да й бъде предоставено решението за това по чл.6 от Закона за общинската собственост. "За земята" пита извършена ли е оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) и кога и къде е било оповестено общественото обсъждане, което се налага по смисъла на Закона за опазване на околната среда. Зелените активисти искат да им бъдат предоставени копия от съответните решения и заповеди, както и да им бъдат посочени "причините, поради които е пренебрегнато изискването на българското екологично законодателство".
Следва лаконичен писмен отговор от зам.-кмета Борис Спиров, в който се казва, че столична община ще възложи правенето на ОВОС и ще предостави на организацията възможност да се запознае с резултатите. Освен това заместникът на Софиянски уведомява питащите, че при евентуално изграждане на хотел "Хилтън" столична община участва с апортна вноска със стойността на земята и няма никаква опасност предоставеният терен да стане частна собственост.
На 12 декември 1997 г. сдружението подава чрез кметството (по чл.24 от Закона за административното право жалбата се подава чрез административния орган, чийто акт се обжалва) жалба до Върховния административен съд против отказа на кмета на София за предоставяне на информация (на основание чл.41, ал.2 от конституцията и глава 2 от Закона за опазване на околната среда). От жалбата съдиите трябва да научат, че кметството е отвърнало само на един от поставените въпроси. Според сдружението отказът за предоставяне на информация е незаконен и то моли ВАС да го отмени и да задължи столичния градоначалник да даде исканата информация.
Преписката не е изпратена от "Московска" 33 до Върховния административен съд в нужния срок. Затова и последната мастилена "стъпка" на "За Земята" е молба директно до ВАС с дата 15 януари тази година. В нея се цитира епистоларният пинг-понг и се иска преписката да бъде изискана служебно. Случаят остава в графа "to be continued..."
"За Земята" има информационно "вземане-даване" и с Комитета по енергетика. Става въпрос за договор, сключен през 1993 г. от българското правителство за целева безвъзмездна помощ от ЕБВР в размер на 24 млн. ЕКЮ. Т.нар. grant е свързан с проект по програмата "Сметка за ядрена безопасност". През септември 1997 г. екосдружението иска от премиера Костов копие от контракта. В едномесечния срок министър-председателят с писмо ги препраща по компетентност към Комитета по енергетика, който може да предостави желания документ. Почти месец и половина след канцеларската процедура комитетът не реагира на искането по никакъв начин. Следва жалба чрез шефа на Комитета по енергетика Иван Шиляшки (отново по чл.24 от ЗАП) до Върховния административен съд. В нея се казва: "Обжалваме в срок мълчаливия отказ на председателя на Комитета по енергетика за предоставяне на информация, дължима по силата на чл.41, ал.2 от конституцията на РБ."
Секретните взривове.
"Жертва" на мълчалив отказ е и друга неправителствена организация - "Зелени Балкани". Поисканата от нея информация от Министерството на околната среда е предизвикана от сигналите за подготовка на взривни работи по изграждането на път, свързващ езерото Карагьол и язовир "Калин". Зелената НПО желае да научи основно дали в ековедомството и Районната инспекция по околната среда към НП "Рила" са постъпвали документи по ОВОС, което подсказва, че има идеи за изграждане на нови обекти в Рила. Малко след изтичането на едномесечния срок за отговор сдружението подава жалба до Софийския градски съд против мълчаливия отказ на информация. "Молим ви да отмените мълчаливия отказ на МОС... като задължите МОС да ни предостави ксерокопия от исканите документи в определен от вас срок", пише в искането на "Зелени Балкани". Междувременно служебният екоминистър от кабинета Софиянски изпраща нишан до организацията, че жалбата й е неоснователна, тъй като се иска информация, която той не е длъжен да предостави. Най-накрая Върховният административен съд преценява, че жалбата е просрочена и на това основание е процесуално недопустима.
Обикновеният гражданин.
Батакът, в който попадат искащите информация, е още по-сериозен при "едноличните" граждани. "Бъдещият закон трябва да описва процедурата по предоставяне на информация на гражданите. Ако тя не е определена, чиновникът или шефът на отдел сами си решават дали да я предоставят. Много често се получава и така, че царят дава, пъдарят не дава", обобщават данните си от фондация "Програма достъп до информация".
Средното ниво в администрацията оказва много силна съпротива при искането на информация, добавят врели и кипели по информационните етажи на властта.
"Имах полици от "Ситиком". През август миналата година във вестниците се появи съобщение, че Комисията по ценните книжа започва проверка на компанията. Беше сменено и ръководството, чу се за нередности. Отправих писмено искане до комисията да ми изпрати сведения за състоянието на "Ситиком". Не получих никакъв отговор", разказа столичанин, пожелал анонимност.
Друг намек за информационно затъмнение според гражданите е липсата на информация за предприятията, които ще се дават на търг в новата вълна на масовата приватизация. "Преди имаше каталози със сведения за състоянието на предприятията - информацията беше оскъдна, но все пак нещо", каза притежател на бонова книжка.
Министерството на промишлеността пък се сочи за информационна "цитадела". Граждани с реституционни претенции, избрали да бъдат обезщетени по закона "Лучников", като станат съсобственици в дадено предприятие, срещат огромни пречки да научат в какво състояние се намира то.
"Отказват ми информация за предприятието, което някога е било на дядо ми. Искам да знам дали е в процедура на несъстоятелност, обявено ли е в ликвидация, обременено ли е с дългове, или е тотално разпродадено. А не искам да взимам котка в торба."
Поправки
Иванка Гръбчева и Анна Арсова са изписани по погрешка като съдружници в дружество от списъка на фирмите с необслужвани кредити в брой 3/98 г. на в."Капитал", в таблицата "Някои по-интересни кредити".
Причината е грешно въведен от Експресбанк ЕКПОУ (Булстат) номер на длъжника им "Дъга филм" ЕООД, който в действителност е на фирмата на г-жа Гръбчева и Арсова - "Дъга арт филм" ООД.
Вярната информация е, че "Дъга филм" ЕООД с управител и собственик Вержиния Арсова е длъжник на Експресбанк.
Фирмата на Иванка Гръбчева и Анна Арсова - "Дъга арт филм" ООД (Булстат 831668646), не фигурира в разпространения от БНБ списък.
В брой 3 на вестника в материала "Списъкът потвърди и подреди известните кредитни пирати" се говори за фирма "Васкони". Коментарите, свързани с това, се отнасят единствено за ЕТ "Васкони 90", което фигурира в списъка на кредитните милионери. ЕТ "Васкони 90" няма нищо общо с "Васкони" ЕООД и нито втората фирма, нито собственикът й Васко Минев се срещат в списъка. Редакцията се извинява за допуснатата неточност.
През юни приемаме закон за достъп до информацията
Марио Тагарински, министър на държавната администрация, пред в."Капитал"
Г-н Тагарински, защо все още няма регламент за достъпа до стенограмите на правителството и въобще до архива на Министерския съвет?
- Това не е вярно, тъй като съществува регламент и това е Законът за Държавния архивен фонд, който е обнародван в Държавен вестник, бр.54 от 12 юли 1974 г. и е изменян през 1987 г. и 1993 г. Този закон и правилникът за прилагането му регламентират най-общо, че срокът за съхраняване на документите е 25 години за Централния държавен архив и десет години за централните архиви на ведомствата, а това се отнася и за архива на МС. В закона обаче не е изрично упоменато и не е определено как се регламентира достъпът до тези документи. Това, което е държавна тайна, се определя в "Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна", чиято последна промяна е от 1992 г. За много от архивите в Министерския съвет важи десетгодишният срок, след това те отиват в централния архив и стават публични. Практиката показва, че много документи и стенограми на МС, без да има основание да бъдат секретни или закрити, са били засекретявани. Тези документи, които не съставляват държавна тайна и представляват обществен интерес, могат да бъдат публикувани. Ние сме установили някакъв регламент, но има много празноти в него. И неслучайно правителството създаде работна група, която на първо време да осъвремени списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, и основно да изготви закон за достъп до информацията. В сегашния списък например са упоменати топографски карти и т.н., но в този информационен век, в който живеем, при съвременните технологии, много от тези неща са пълна безсмислица. Политическата ни воля е колкото се може повече информация да бъде публична, да бъде достояние на обществото, т.е. обществото действително да знае кога, как и защо са се вземали и се вземат едни или други решения, които касаят битието на всеки един от нас и интересите на държавата.
Сегашният списък на държавната тайна е много общ, не определя ясно правила, които да са добре аргументирани. Липсата на регламент при боравенето с информацията води до злоупотреби с информация, търговия с информация. А това поражда и корупция, и организирана престъпност. Искаме цялостно този въпрос да бъде уреден и затова сме предвидили в законодателната програма на правителството до юни законът за достъп до информацията да бъде приет от кабинета.
Вие отворихте стенограмите от последните заседания на кабинета Виденов с мотива, че те не представляват държавна тайна. Това означава ли, че всички останали стенограми на МС, които не представляват държавна тайна в момента, са публично достъпни?
- Мисля, че тези стенограми бяха отворени в контекста на събитията през януари 1997 г., които доведоха до сериозни промени в България. Тогава се извърши доста голяма спекулация с информацията и в такъв критичен момент беше важно обществото да знае кой как се е държал, какво е говорил, какви са били неговите действия. При експертната оценка, която направихме на тези документи, се оказа, че те не съдържат никакви факти или събития, които съставляват държавна тайна, и не съществува никакъв проблем това да бъдат открити заседания. Те обаче са били закрити. Защо?
Всяка една стенограма, която представлява интерес за обществото, трябва да бъде публична. Вече имаме такава практика.
Г-н Божков например при отговора си на един от въпросите, свързани с "Плама", се позова на стенограма, която разсекретихме. Тя беше засекретена неправомерно, а от нея се разбра истината. Всички стенограми, свързани със зърнената криза, са предоставени на прокуратурата по нейно искане.
Трябва да се срамуват тези, които са засекретявали неща, които дори по действащото законодателство не представляват никаква държавна тайна и не застрашават сигурността на страната.
Казвате, че ще отворите всичко, което представлява държавен интерес. Кой определя какъв е държавният интерес?
- Определя го обществото.
Тоест вие от името на обществото решавате коя стенограма да отворите и коя не?
- Не.
Тогава има ли свободен достъп до всички стенограми, които не представляват държавна тайна?
- Ние непрекъснато предоставяме стенограми на заинтересовани ведомства във връзка с дневния ред, изготвяне на нормативни актове и т.н. Има обаче определена давност за стенограмите. Особено когато те касаят определени решения на правителството, които съдържат информации от търговски характер.
Аз имам право като министър да поема отговорността за разсекретяването на една стенограма. И аз я поемам и разсекретявам стенограми, които смятам, че в момента биха представлявали обществен интерес.
Това, че се налага вие да вземате решение за разсекретяване на всяка стенограма, само потвърждава факта, че липсва регламент, който да е еднакъв за всички, за да може не само ведомствата ви, а всеки журналист или гражданин да има достъп до тази информация.
- Идеята ни е всички тези архиви и документи постепенно да станат публично достояние. Но това са километри архив. Знаете, че обемът на един архив се измерва в дължини. Наредени папки една до друга... Само секретните документи, тези, които представляват държавна тайна, са няколко километра. Кои да разсекретим? Кажете откъде да започнем?
Ето ние започваме с тези проблеми, които са болни за обществото. Ето 10-11 януари бяха един повратен момент в българската история. Съвсем спокойно мога да кажа, че на 4 февруари България беше изправена пред сериозна заплаха за гражданска война. Четвърти февруари беше дата, която можеше да се окаже в лошия смисъл повратна в българската история. Стенограмите показаха това.
Не е никакъв проблем в рамките на регламентите, които съществуват сега, да се публикува и да се обнародва информация, особено когато това има значение за вземането на важно решение. Процесите на управлението трябва да бъдат прозрачни за обществото, защото обществото плаща, за да го управляват. Трябва да има обратна връзка управлявани - управляващи. Тази обратна връзка в момента липсва. Ние започваме с това да разсекретим неправомерно засекретени стенограми на Министерския съвет.
Подготвяната реформа в държавната администрация засяга ли достъпа до информация? По какъв начин ще бъде подредена информацията в различните ведомства? Ще има ли единни правила, по които това ще става?
- Наистина информацията е доста хаотично разпръсната, не е систематизирана. Когато органите, отговорни за управлението на държавата, взимат решения, е необходимо бързо и в достатъчна степен да бъдат информирани по всеки един проблем. За съжаление това в момента става доста трудно. Аз винаги съм мислил, че все пак държавата разполага с някакви по-сериозни ресурси. Оказа се, че нивото, което заварихме, е доста ниско, а в същото време доста пари на данъкоплатците са похарчени за това.
Как ще се решават тези проблеми в подготвяната от вас административна реформа?
- Трябва да се изгради модерна структура на държавното управление. Система, в която всеки знае своите отговорности и компетенции. Това е свързано и с обмена на информация между всички тези нива в управлението. Тази координация в момента не съществува, така както е в изградените демократични общества. Ние започнахме със закона за устройството на държавната администрация, закона, който изгражда тази структура. Със закона за държавния служител ще дадем определен статут на всеки. Следващият закон е законът за достъпа до информация, а за мен това е закон за публичност на информацията. Той ще определи оптимума от информация, която да гарантира националната сигурност и държавния суверенитет. И оттам нататък информацията трябва да бъде публична.
Имаме идея с г-н Веселин Методиев архивът на Българската комунистическа партия да бъде разсекретен, защото там са решенията, които са вземани и които ние сега плащаме. Няма пречки това да бъде направено и по сега действащото законодателство. В Закона за Държавния архивен фонд е записано: "Политическите партии, организации, юридически и физически лица, чиито архиви са били включени в Държавния архивен фонд или конфискувани от държавата, имат право да изискват по съдебен ред връщането на тези документи."
Ние поехме ангажимент пред нашите избиратели и в "Програма 2001" на правителството, че информацията за това кой и как управлява ще бъде ясна и прозрачна за обществото. Мисля, че до този момент с нищо не сме нарушили този обществен договор.
Как според вас в момента трябва да постъпи един гражданин, на когото му се отказва достъп до публична информация?
- В Правилника за приложението на Закона за Държавния архивен фонд е записано, че "учрежденията и организациите определят реда за класифицирането, научно-техническото обработване, съхраняването и използването" и т.н. на документите. Ако една информация не е изрично засекретена по действащото в този момент законодателство или подзаконова уредба, няма причини тя да бъде отказана. Затова ние не тръгнахме първо да приемаме закон за държавния служител и да дадем статут на държавни служители точно на такива хора. Това са хора, продукт на социализма, продукт на номенклатурата на онова общество. Те могат да бъдат наказани от техните преки ръководители, ако тези ръководители са достатъчно отговорни. Затова в момента висшата държавна администрация се занимава с несвойствени проблеми. Тайната на управлението е в способността да делегираш права и отговорности. Ние се стремим да изградим тази система.
И сега служителите са задължени да предоставят публичната информация, но в много случаи отказват да го правят, защото това ще ги уличи в злоупотреба със служебно положение или корупция. Така че с приемането на закон, който регламентира достъпа до информация, ние ще премахнем бюрократичните спънки, които съществуват, и абсурдните неща в списъка на държавната тайна. Освен правата на един служител трябва да бъдат регламентирани отговорността и - естествено - наказанията. Вероятно още тази година ще изградим действена система за административен контрол. Това ще бъде и един от механизмите за обратна връзка на обществото с управлението. Другата възможност за санкция при сегашното законодателство е действията на недобросъвестните служители да стават достояние на обществото чрез средствата за масова информация.
Според нашите проучвания около 90% от хората, работещи в държавната администрация, смятат, че има нужда от сериозни реформи. Така че отказът да се дава информация понякога не е бойкот, а обремененост. Във всеки един от нас има социалистическа мутация.
Интервюто взе Асен АСЕНОВ.
Коментар
Информация за рибка-бананка
Из дописка на всекидневник от 15.03.1995:
"Изискан коктейл в хотел "Рила" отбеляза 8-годишнината на Балканбанк. На него присъстваха Иван Миронов, Надежда Апостолова и Иван Христов, управители на Балканбанк, почти всички подуправители и главни директори. Сред гостите бяха и 10 журналисти, които за обективното отразяване на събития около Балканбанк бяха наградени с дебитни карти Балканкарт с 5 хил. лв. в тях.
Банката успя навреме да направи необходимото, за да излезе от тежката ликвидна криза, в която попадна цялата банкова система..."
Когато една власт иска нещо от друга, тя трябва да даде нещо в замяна. Примерно да обещае да не взима повече рушвети. След срещата тази седмица на представители на властта, журналисти и неправителствени организации от сектора на словото отново дойде заявката за премахването на наказанието затвор за клевета (вж. стр. 51). Причината е ясна - ако не искаме да сме бананова държава, то словото не може да се санкционира със затвор. С глоби - да. Представителите на законодателната власт смутолевиха нещо от сорта "обещаваме да го внесем", но не си поискаха нищо. Значи - сделка няма. Значи не биха лобирали за промяната на НПК. На семинар за корупцията в края на миналата седмица управляващите показаха доста апатично отношение към проблема - дотолкова, че семинарът приключи предсрочно. Очевидно темата за морала на двете власти не е на дневен ред. Нито политиците искат от четвъртата власт да е почтена и да се саморегулира (в замяна на което да отмени затвора за клевета), нито четвъртата власт е показала някакви изисквания към себе си - примерно да не е толкова корумпирана. В резултат Балканбанк и другите като нея фалираха - от много награди за "обективно отразяване".
Власт, секс, пари и... дебелоочие
Напоследък българинът видя и усети на гърба си толкова цинизъм, безскрупулност и наглост, че все по-малко неща могат да го впечатлят. Когато обаче подобни "добродетели" се застъпват не от обикновени мутри, а в пластовете на обществото, които имат претенция да бъдат духовни наставници на народа, нищо добро не може да очаква нацията.
Как освен като фарс и немощ може да бъде определено това, че в българския парламент с усмивка под мустак се обсъждаха сексуалните видения на директора на Националния исторически музей, чиято оставка или уволнение отдавна трябваше да бъдат факт? Може само да се гадае дали гларуските спомени на Божидар Димитров, които предизвикаха "омерзението" на министърката на културата, ще му вземат главата. В някакъв смисъл би било обидно за държавата, ако се окаже, че то е било решаващият мотив. А не войнстващият национализъм на музейния директор, връзките му с повече от съмнителни дарители на антики, услугите му за любопитно създадените археологични и нумизматични колекции на фалиралата банка "Славяни" и на бившия шестак Димитър Иванов.
Божидар Димитров така съвършено е усвоил изкуството да натрапва в медиите мнението си, че няма съмнение - ако досега се представяше за жертва на гръцкото и еврейското лоби, в бъдеще към тях ще прибави и нашенското пуританско лоби. Българинът обаче е недоверчив човек и си задава винаги един традиционен въпрос - защо при толкова врагове "жертвата" все оцелява. Дали защото всъщност не е създание на онова лоби, което управляваше българската култура и държава преди повече от двайсет години и което, оценявайки качествата му, го изпрати да изучава тайните на древността в Рим?
Така историите на созополския плейбой вече придобиват значително по-различен нюанс. Но дори в този случай парламентарната зала отново не им подхожда. Което би трябвало да е очевидно за управляващите.
Болният човек кихна
След като цяла година 100-годишният организъм на левицата се намираше в състояние на политическа парализа, някои органи започнаха да подават сигнали за функциониране. Лекарският консилиум на "Позитано" реши, че един вот за правителството на Костов по здравната реформа ще е като живителен серум за партията болник. И надежда за опечалените приближени, които наблюдават с тревога спазмите на столетницата.
Вносителите на вота можеха да постигнат повече, ако вместо политиканстващи еколози като Стефан Гайтанджиев, който скучно преповтаря мотивите за вота, бяха извадили на парламентарната трибуна поне авторитетен медик. Тогава щеше да има и дебат по същество, от който левицата можеше да спечели ако не гласове за подкрепа, поне симпатиите на електората.
Явно БСП е така изнемощяла вътрешно, че не може да събере сили и потенциал да реализира вот по същество. Първоначалната идея беше да се иска недоверие на кабинета за политиката около газа, на "Позитано" обаче констатираха, че това ще им дойде в повече. И навлякоха бялата престилка.
По-добре от бяло знаме, все пак.
Ще има нова газова спогодба с Русия
Срещата между българския президент Петър Стоянов и руския премиер Виктор Черномирдин на световния икономически форум в Давос може да ускори намирането на изход от кризата, в която сега са преговорите за доставка и транзит на руски природен газ.
"Решението е просто и логично. Констатирахме, че споразумение сега е невъзможно да се постигне поради многобройните противоречия в съществуващите спогодби", заяви за "Капитал" Александър Божков, който заедно с шефа на "Газпром" Рем Вяхирев също е участвал с срещата в швейцарския курорт.
В основата на преговорите и българо-руските отношения по газа е Ямбургската спогодба, действието на която Вяхирев оспори наскоро в писмо да премиера Костов. Смесено дружество посредник и въпросът как се инвестира в нови газопроводи се появяват в спогодба от времето на Беров, а след това тези въпроси са предмет и на подписаната от Софиянски спогодба. Според юристи и трите имат силата на международен договор. Към тях трябва да се прибави и подписаният от Виденов меморандум, който обаче е с неясен правен статут. Всички тези документи действително са доста противоречиви по отношение на участието на частни посреднически структури в доставките на природен газ и начините, по които се строят и експлоатират новите газопроводи.
Според Божков алгоритъмът, по който бързо ще се излезе от газовата криза, е следният: още следващата седмица вицепремиерът Бакърджиев трябва да замине за Москва, за да подготви с руския министър на енергетиката текстовете на нова междудържавна спогодба за газа, която двамата премиери Костов и Черномирдин след това възможно най-бързо да подпишат. На тази база "Газпром" и Булгаргаз впоследствие лесно щели да се споразумеят по необходимите търговски договори.
"Срамота е България да е единствената държава, с която нямаме договор за доставка на газ", казал Черномирдин на българските политици. "От българска страна ще има ново предложение, което вероятно ще бъде прието от Русия и ще залегне в основата на новата спогодба", заяви Божков, но отказа повече подробности.
Зам.-министър си отива, не върнал кредити
Зам.-министърът на транспорта Калчо Хинов подава оставка. Причината да освободи поста си са невърнати кредити на неговите фирми "Инимекс 90" ООД и "Инмекс 90" ЕООД. Дружествата фигурират в списъка на нередовните длъжници, който беше предаден на депутатите от ръководството на БНБ. Двете фирми с аналогични имена са изплатили борчовете си към Агробизнесбанк, Минералбанк и ОББ. Минералбанк е дала на "Инмекс 90" ООД 869.8 млн. лв., а ОББ - 30.7 млн. лв. "Инмекс 90" ЕООД пък е теглила още 305.9 млн. лв. от Агробизнесбанк. Според обясненията на Хинов проблемът с плащанията е заради ембаргото срещу Ирак. Блокадата срещу Саддам Хюсеин провалила сделка, която трябвало да възстанови сумата. Зам.-министърът твърди, че главницата на борча е възстановена, но имало проблем с плащането на лихвите. Кредитът от Агробизнесбанк пък не бил необезпечен, защото имал материално покритие, което превишавало стойността на сумата.
Правителството спечели вота на недоверие
Срещу правителството на Иван Костов гласуваха 56 депутати от парламентарната група на БСП. Със 135 гласа за кабинета вотът на недоверие, поискан от ПГДЛ за здравната политика, бе отхвърлен. Въздържаха се 13 души от евролевицата, двама независими депутати и Кемал Еюп от ОНС. Самата парламентарна група на националните спасители не участва в гласуването. За правителството гласуваха и трима независими депутати, бивши членове на БББ. Гласуването беше явно и поименно и в него участваха 204 народни представители. Резултатите от вота потвърдиха предварителните прогнози, че изненади няма да има.
Премиерът Костов благодари на мнозинството за подкрепата, оказана на правителството, както и на опозицията, че е дала възможност на кабинета да разясни позициите си по здравната реформа. Лидерът на социалистите Георги Първанов му отговори, че гласуването е илюстрирало стопяването на мнозинството. Председателят на БСП подкрепи тезата си с факта, че правителството е избрано със 179 гласа, а сега е получило с 44 по-малко. След гласуването Първанов заяви, че левицата няма да иска скоро нов вот, като изрази надежда другите парламентарни групи да поемат инициативата. Кемал Еюп обвини БСП и СДС в сделка по гласувания вот - с това управляващите затягали редиците си, а социалистите регистрирали активност. Лидерът на евролевицата Александър Томов упрекна кабинета, че се опитвал да прави реформата с подзаконови актове и се е заел с нещо, за което не е подготвен. Последна взе думата Екатерина Михайлова, председателка на синята парламентарна група, която заяви, че дискусиите в парламента трябва да продължат, за да се изясни окончателно моделът на здравеопазването. Според президента Стоянов резултатите от вота отговаряли на обществената нагласа.
Ангел Първанов обвини БНБ за пропуски в списъка с милионерите
Шефът на Капиталбанк (в несъстоятелност) Ангел Първанов обвини централната банка, че е пропуснала да включи в списъка с лошите длъжници фирми бившия му съдружник, сега опонент - Красимир Стойчев. Той изрази учудването си как е бил допуснат този пропуск, след като на 28 ноември 1997 г. квесторите в банката са подали информация, че "Трон" ЕООД, "Стандарт нюз", "Нюз холдинг" и "Стандарт принт" дължат на Капиталбанк общо към 8.25 млн. долара. На 12 декември те са уведомили БНБ с второ писмо, че между лошите длъжници на Капиталбанк има още три фирми - "ВИГ 4", "Лолита" и "Ревека". Те за разлика от фирмите на Стойчев присъстват в списъка с милионерите. Централната банка не отговори официално на обвиненията за пропуски въпреки намека от страна на Първанов, че са умишлени. Вестник "24 часа" обаче цитира представител на "Банков надзор", според който "в писмото на Капиталбанк от 28 ноември няма данни за "Трон", "Стандарт нюз", "Нюз холдинг" и "Стандарт принт"; "в дадения срок квесторите не са представили допълнителна информация, която да бъде включена в списъка"; "справката от квесторите за четирите фирми сочи промените, настъпили в дълга им към 31 октомври, но с погашения и предоговаряния, извършени на 21 и 22 октомври 1997 г.". Първанов коментира задочния отговор, като каза, че: първото твърдение не било вярно (прилагайки копие от изпратеното през ноември писмо); срокът не би трябвало да е проблем, след като е прието второто писмо; БНБ е трябвало да каже, ако има забележки към формата на информацията; през октомври банката все още е управлявал той и не е имало погашения и предоговаряния. Обектът на дискусии Красимир Стойчев пък каза, че фирмите му не са в списъка, защото дълговете им са обслужвани през последните шест месеца, както се вижда и от справката на Първанов. Там пише, че частични погашения през октомври са правили трети лица чрез договори за цесии. "Това не значи нищо, защото вземанията от четирите фирми са изискуеми в пълен размер, за тях са водени съдебни дела и има извадени изпълнителни листове", контрира Първанов.
Весела Лечева отива в съда, а не в чужбина
Весела Лечева няма да емигрира в чужбина, докато съдът не се произнесе по делото, което тя ще заведе за клевета срещу вицепремиера Александър Божков. Петкратната световна и осемкратна европейска шампионка по стрелба обясни позицията си по скандала с фирмата на съпруга й Манол Велев "Мартимор" на нарочна пресконференция.
"Всичко е в ръцете на прокуратурата. Ако ме защити, значи живея в демократична държава, където правосъдието не се интересува от имена и постове. Ако не съм удовлетворена от решението на съда, ще напусна България, заяви Лечева. Сумата, която ще поискам като компенсация, няма значение. Може и 1 лев да е, тъй като за мен достойнство и чест нямат стойност."
Седмица по-рано Весела Лечева и семейството бяха описани от Божков като бандитските приятели на бившия вътрешен министър Николай Добрев. От трибуната на Народното събрание вицепремиерът обвини мъжа й в тайна приватизация на "Черноморски солници", където акционер е "Мартимор". "Учудвам се на лекотата, с която вицепремиерът нарече семейството ми бандити. Г-н Божков няма право на подобни квалификации", заяви Весела. Веднага след скандалното изказване тя заплаши, че ще поиска политическо убежище и "че ще вземе бандитското си семейство и ще напусне страната". Според съпруга й Манол Велев всичко по "Черноморски солници" АД било изрядно. Процедурата за създаване на смесеното дружество се проточила шест месеца, като сделката била щателно проучена от специализирания за това отдел в Министерството на търговията. Първоначално в дружеството трябвало да участват три страни - държавата, "Мартимор" и американската "Ди енд Ем импорт експорт". Американската фирма обаче се отказва и "Мартимор" поема нейния дял в акционерното дружество. Така фирмата на Велев сега държи близо 67 процента.
Евронационалистите се обединяват срещу "новия световен ред"
Българската национално-радикална партия на д-р Иван Георгиев се опита да излезе от забравата с подписаното политическо споразумение с Френския национален фронт (ФНФ) на Жан-Мари льо Пен. Вицепрезидентът на ФНФ Доминик Шабош представи в София проекта на най-голямата европейска националистическа партия за създаването на асоциация "Евронат", която трябва да обединява всички партии, борещи се срещу "антинационалните сили, държави и международни структури, представляващи опасност за националната идентичност и социалния статус на народите". Френските националисти се противопоставят на американското влияние в Европа, чиито проводник били НАТО и Евросъюзът. "Ние не искаме такава Европа, каквато се прави сега, защото тя се прави като система, изцяло отворена към света, с всички рискове за емиграция, наркотици, от които моята страна страда от доста време."
Българските съмишленици на ФНФ използваха случая да напомнят, че страната се управлява от две партии, дъщерни на БКП, водещи страната към пълна разруха под диктовката на чужди сили. Те се опитвали да наложат в страната контрола на МВФ, Световната банка и световния либерализъм, с което да обезличат българската нация. Затова хората на д-р Георгиев препоръчаха на родния избирател да се обърне към извънпарламентарните партии, тъй като само те можели да изведат родината от кризата.
Застреляха бивша счетоводителка на Булгарлизинг
Бивша служителка от счетоводството на Булгарлизинг беше убита с три куршума в главата в сряда вечерта. Петдесет и седем годишната Стефанка Михнева намерила смъртта си около 20 ч. пред бл. 114 на столичния квартал "Хиподрума". Очевидец на бруталната екзекуция извикал полицаите. Свидетелят забелязал мъж и жена да се борят в градинката пред блока. Той се опитал да се намеси, но в този момент мъжът блъснал жертвата си на земята, извадил пистолет и я прострелял. След това стрелецът насочил дулото си към онемелия очевидец. След секунда въоръженият мъж изчезнал в тъмнината.
Разстрелът няма връзка с обвиненията срещу Булгарлизинг, твърди шефът на фирмата Димитър Тадаръков, чието име фигурира сред кредитните длъжници. Според него Михнева не е заемала никакви отговорни постове в счетоводството на дружеството. Жената напуснала фирмата по свое желание още през септември, защото имала здравословни проблеми, допълва Тадаръков.
МВФ твърди, че азиатската криза може да се овладее
Азиатската финансова криза може да бъде овладяна, твърди висш представител на Международния валутен фонд, след като фондът договори условията на оздравителната програма с правителствата на държавите от региона. Шигемицу Сугисаки, заместник изпълнителен директор на МВФ, също заяви, че е необходимо спешно увеличение на уставния капитал на световната организация. "Ако правителствата в Азия се придържат към програмата на фонда, с финансовото съдействие на световните финансови институции и правителствата на водещите в икономическо отношение държави заедно с частните банки, кризата може безусловно да бъде овладяна", заяви Сугисаки в лекция в Харвард.
МВФ отпусна общо 100 милиарда долара на правителствата на Индонезия, Южна Корея и Тайланд, след като през юли миналата година тайландската валута се срина, повличайки след себе си и останалите национални валути в региона.
Сливат се двата най-големи производителя на лекарства в света
Двете водещи британски фармацевтични компании обявиха намерението си да се слеят, създавайки най-голямата такава компания в световен мащаб. Компаниите Smith Kline Beecham Plc. и Glaxo Wellcome Plc. изчакаха затварянето на фондовите пазари в петък, за да обявят плановете си за сливането на стойност 163.1 млрд. долара. Изненадващата новина дойде, след като Smith Kline Beecham Plc. се отказа от плана си да се слее с водещия американски производител на лекарства American Home Products Corp. след само 10-дневни преговори. Ако сливането между двата водещи производителя на лекарства в световен мащаб се осъществи, новата компания ще има годишни приходи от 26.6 млрд. долара.
Според предварителните условия на сделката акционерите на Glaxo Wellcome ще вземат 59.5 процента от капитала на новата компания, а акционерите на Smith Kline ще вземат останалите 40.5 процента. Изпълнителен директор на новата компания ще бъде сър Ричард Сайкс, който е настоящ председател на борда на директорите на Glaxo.
Вашингтон увеличава помощта за босненските сърби
Американски представител заяви, че правителството във Вашингтон е готово да увеличи средствата, отпускани за реконструкция на следвоенната босненска сръбска република, ако новото държавно ръководство на републиката се съгласи на по-широко сътрудничество за мирния процес в региона. Представителят на Американската агенция за международно развитие Брайън Атууд обяви, че Вашингтон е готов да увеличи помощта си за босненските сърби от 3 на 5 милиона долара месечно. "Ако нещата вървят добре и се продължава процесът на реформи, очакваме, че можем да отделим до 5 милиона долара месечно в продължение на следващите няколко години", заяви Атууд.
След разговори с новия министър-председател на републиката Милорад Додик и с президентката Биляна Плавшич Атууд заяви, че е много окуражен от желанието на новото правителство да спазва клаузите на мирния договор от Дейтън, с който бе сложен край на войната в Босна. Американската агенция за развитие планира да отпусне повече кредитни линии за компании от региона, за възстановяване на инфраструктурата и за помощ за правителството, която ще е насочена към подобряване на събирането на данъците и планирането на бюджета на републиката.
Брайън Атууд е най-високопоставеният американски държавен служител, който се среща с Милорад Додик, след като той застана начело на новото правителство преди две седмици. Американската агенция за международно развитие от 1996 г. насам е осигурила 33.3 милиона долара помощи за автономната сръбска територия, а през миналата година се забеляза видимо повишаване на отпусканите помощи за републиката, след като Вашингтон реши да подкрепи Биляна Плавшич в опитите й да се пребори със сръбските хардлайнери в републиката.
НАКРАТКО
До няколко дни президентът ще излезе със специално становище по мораториума върху изпълнението на смъртното наказание. Това съобщи вицепрезидентът Тодор Кавалджиев в Стара Загора.
От 2 февруари КАТ започва да налага новите глоби по Закона за движение по пътищата. От 20 до 50 хиляди лева става санкцията за шофиране в пияно състояние. При рецидив наказанието ще е от 40 до 100 хиляди лева. Глобата за превишена скорост става от 2000 до 20 хил. лв., от 5 до 50 хиляди - за каране без книжка. Санкциите до 3000 лв. ще стават само с квитанция, а наказанията до 5000 лв. не могат да се обжалват.
Средното образование ще бъде 12 класа. Това одобриха депутатите при първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Учениците ще тръгват на училище на 7 години, освен ако родителите им изрично не пожелаят да ги запишат на 6. Въвежда се и предмет интеграция в Европейския съюз. Той ще се изучава в 9-и клас. Учителите по философия ще преподават новата дисциплина.
Във войските на Министерство на транспорта 40 на сто от длъжностите ще станат цивилни. Това са работните места, които са свързани с гражданско строителство и стопански задачи, уточняват от транспортното ведомство.
Мъж с неустановена самоличност е възстановил необезпечените кредити, които бяха изтеглени от плевенския клон на Българска пощенска банка покрай аферата "Акрам". Парите били възстановени чрез касов превод от троянския клон на Пощенска банка миналия февруари. Сумата била внесена от мъж със среден ръст, между 25 и 30 години. По всяка вероятност е използвал фалшив паспорт.
Метрото тръгна. Защо?
"Чак по мръкнало председателят на Губизпълкома преряза с ножица червената лента. Работниците и представителите на обществените организации шумно се качиха във вагоните. Дръннаха мелодични звънчета и първият трамвай, управляван лично от Треухов, потегли, сподирян от нестихващите викове на тълпата и пъшкането на оркестъра. Осветените вагони изглеждаха още по-ослепителни, отколкото през деня. И десетте в плавна върволица се движеха през Гусишче; след като минаха под железопътния мост, леко се изкачиха към града и свърнаха към "Голяма Пушкинска". Във втория вагон пътуваше оркестърът. Изкарали духовите инструменти през прозорците, музикантите свиреха марша на Будьони."
Из "Дванайсетте стола" на Илф и Петров.
Най-кратката рецензия в историята - "Снощи пианистът Смит изнесе концерт. Защо? ", може идеално да пасне и за пускането на подземната железница в София. Така нареченото метро тръгна, без никой да разбере причината за това. Нито е завършено, нито ще облекчи трафика, нито ще откаже поданиците на Софиянски да питат защо общината не направи първо паркинги или защо метрополитенът обявява на търг отчуждени заради строежа на метрото имоти. Единственият предвидим плюс на подземното оживление беше, че начеса крастата на жителите на "Люлин" и "Обеля", някои от които още гледат и трамвая като Железния кон.
От 28 януари шест метроспирки по трасето "Обеля" - бул. "Константин Величков" са в експлоатация. "Метрото в София представлява екскурзионно придвижване от едно място, на което няма транспорт, до друго такова място", каза жител на кв. "Лозенец", който едва ли някога ще бие път специално за да се порадва на съоръжението.
Люлинският ъндърграунд ще осигурява придвижване в тази отсечка за шест минути. Удоволствието ще струва 200 лева. Около 2001 г. тунелът ще изплюва пътници и пред "Шератън", за радост на чужденците.
"Благодаря на строителите, на всички, които от 1968 г. са дали нещо от себе си за изграждането на това метро", каза Стефан Софиянски при откриването.
Иначе всяка станция изглежда така: пасажерите влизат през стъклена врата с лепенки "Вход". На стената виси схема - права линия с пунктир от двете страни, върху която с алена точка е отбелязана спирката-домакин. На междинната площадка вляво е будката на охраната, вдясно - гише "Каса и информация". Посредата прясно боядисани ограждения (които могат да се прескочат трупешката) трасират пътя към три КПП-та. Закупеният билет се пъха в процепа на триъгълен апарат, чийто дисплей е на едри кръгове като онези в телевизионните викторини. После се завъртат едни метални кълбета, набодени с пръчки, и пътникът е пропуснат. Между другото в деня на откриването върху едното устройство за билети някой служител беше издълбал "Болно - не се сверява".
След като се спусне по панорамните стълби, софиянецът се озовава на лъскава платформа и се радва на кошчетата, които още не са демонтирани в полза на нечие домакинство. Има и няколко комплекта пейки, застопорени в различна конфигурация на различните спирки. По стените тук-там има намек за мозайка или пано, като е почти сигурно, че графитите ще компенсират еднообразието. Долу има часовник и елтабло, което показва колко минути са минали от отлепянето на влака от тази спирка. При всички случаи, докато разбереш за какво става дума, мотрисата е пристигнала (целият метрокрос е около 6 минути). Има и други атрибути на подземния превоз - табелки и стрелки, упътващи или към "Обеля", или към "Център в строеж". Има и "Изход". Единствената реклама е абсолютно в тон с пияните от щастие люлинци - на уиски.
Отстрани на платформата са двата чифта релси. По 6.5-километровата отсечка в пикови часове ще се движат 4 мотриси на интервал от 6 минути.
"Ще композираме в зависимост от натоварването", обясни шеф от "Метрополитен" сред шума на машините.
За откриването на метрото спирка "Западен парк" беше обогатена архитектурно и с няколко преносими маси - за църковните такъми, шампанското и бонбоните. На водосвета дойдоха още московският кмет Лужков, вицепремиерът Божков, Муравей Радев - министър на финансите, шефът на парламента Соколов, депутати и транспортни босове. Най-много, разбира се, бяха служителите със значки "Метрополитен - София". Развълнуван чиновник с любителска камера конкурираше с пробивност професионалните обективи. "Трябва да мина, 20 години сме дали за това нещо", пуфтеше човекът. Новинарите отвърнаха: "Ние пък 20 години сме плащали за нещо, което не искаме."
След водосвета и приветствените слова младежки ансамбъл затрополи хора и ръченици, от които конструкцията се затресе. След като гръмна шампанското, официалните гости се почерпиха с "Таралежки" и се качиха на влакчето. В локомотива се виждаха (въпреки цигарения дим) трима машинисти. Сияеща служителка, облечена в тъмнозелена униформа и с островърхо кепе, вдигна палка и тренът потегли. След малко се върна.
В това време нетърпеливи тълпи деца бяха залепили носове на залостените врати. Към два часа охраната пусна желаещите да видят метрото. В дългоочаквания ден возенето беше безплатно.
Талази пенсионери и ученици атакуваха пероните по шестте спирки. Децата се дивяха на релсите, бабите и дядовците се оглеждаха в мониторите и галеха пейките. Група любознателни старци се отцепиха и опасно наведени на ръба на платформата загледаха за
Пронизителна свирка оповести пристигането на влакчето за центъра. Спонтанно ръкопляскане акомпанира тежкото паркиране на руската машина. (Стари столичани си спомнят подобна сцена от пускането на трамвай No9 нагоре от хотел "Хемус" към "Хладилника" - "хората аплодираха ватмана, после висяха от вратите, тичаха покрай мотрисата... ")
"Пази се - затварям вратите. По-бързо да става качването", нареждаше строг глас по високоговорителя, докато местното население се тъпчеше в трена. Вътре възрастните хора насядаха по мушамените седалки, хлапета разглеждаха клетката с надпис "При опасност натисни бутона" и пожарогасителя.
Остроумни малчугани изпотиха някои пасажери с тематичен хумор а ла "Семейство Адамс". За някои от беловласите преживяването май без преувеличение се равняваше на бънджи-скок. Няколко пенсионерки стояха неподвижно, хванати през кръста. "Не знаем дали ни харесва метрото. Ще ви кажем, като стигнем", потвърдиха притеснението си те.
"Супер е", възторгваха се внучета и обясняваха: "Въобще не знаехме какво е това метро. Нещо като влак е, но не се усеща как се движи. " "Метрото е добро - сравнявам го с германското и съветското, но ни е скъпо", съобщи опитен пътник. "Пишете, че съм дошъл чак от Пирдопско за откритието", настоя дядо. Старица, която с едната ръка си оправяше забрадката, а с другата дърпаше внучето си от вратата, се изопна и без да може да си спомни докрай поовехтелия шаблон, изстреля: "Радваме се на постиженията!"
Лека паника настана на последната станция "Константин Величков". След призива на водача всички да слязат множеството се изсипа на платформата и се видя в капан. Просто защото познатите стълби на подземието се оказаха само в единия край. "Къде е изходът, бе", "тук ли е за Централна гара", "откъде се излиза", питаха се метропионерите един друг. По-нервните запалиха цигари. Всички въздъхнаха с облекчение при вида на задаващия се от другата страна вагон: "Еха, пак идва!"
"Чакам да се стопли и ще отида да го видя", "в събота ще водя децата на метрото", планират гражданите. По света имат Дисниленд, ние имаме метро.
Подробности за зелника очаквайте във "Вкусно"
Не е луд, който изяде зелника, не беше луд и който му го даде. Още повече че най-често ялият и раздавалият се оказват едно и също лице.
Поговорка от епохата на ранния комутализъм.
"Комутализъм" е неологизъм, получаващ се при съчетаване на термините комунизъм и капитализъм. Новото понятие обозначава епохата, съдържаща белези на едната и другата "обществени форми" - стопанското безхаберие и безотговорност на първата и наличието на субекти, носители на специфичен личен интерес, при втората. По такъв начин новият термин бележи периода на преход между двете форми, давайки представа за принципа, по който се извършва "първоначалното натрупване на капитала" в най-новата ни история. А именно - чрез безхаберие потокът тръгва към определени личности, при липса на последствия.
В такава ситуация от голямо значение е проблемът за контрола. В това число и за контрола над държавните институции. Най-вече над тях. Защото в началото на този "преход между формите" всички сме около държавната софра и чакаме да се раздава зелникът. Целта е накрая държавният дял от зелника да е минимизиран, а колкото се може повече от нас да не разчитат вече на държавата. Контролът е важен, защото в крайна сметка може да се окаже, че хем зелникът липсва, хем ние всички пак сме си пред обеднялата държавна софра. Той е заложен в простичък принцип, наричан "разделение на властите". (Например: "Хардгруп" поема първата власт, "Орионенерджи" поема втората, "Овърланд" поема третата и т.н.) И понеже "разделението на властите" понякога се разбира и по този начин, точно това "така нататък" се оказва много важно, защото то е четвъртата власт.
А както сочат данните, половината столичани очакват още яснота по темата за "кредитния зелник" и при това разчитат не толкова на държавните органи, колкото на журналистите и техните разследвания. Което е знак за значително уважение към последните. Така че не е ли време да бъдат загърбени въпроси от типа: "Що е то бомбаджия и има ли почва за него в Катуница? " Не че въпросът е маловажен, но нека с него се занимава следствието. Явно е, че хората се вълнуват и от други въпроси (от типа "Що е то БМВ и кой плаща мито у нас? ").
В противен случай подробности за зелника ще очакваме само във "Вкусно". Вярно, че Ути е симпатяга, но за съжаление не би могъл да ни каже нищо повече, освен че зелникът е много хубаво нещо. Е да, но това си го знаехме.
Данните са от представително за пълнолетното население на гр.София изследване, проведено от агенция ALPHA RESEARCH Ltd. в периода 27-29 януари по поръчка на в."Капитал".
право на отговор
Твърдението на "Капитал" не е вярно
В редакционна статия на в."Капитал", бр.3 от 26.01.1998 г. на стр.34 в Таблица 2 - "Някои по-интересни единични длъжници", като кредитополучател на БЗК АД (в несъстоятелност) по смисъла на Закона за информация относно необслужвани кредити посочвате ФБК "София" АД и пояснявате, че нейни собственици са участвали в създаване на "Юнионбанк" АД.
В интерес на истината и в знак на уважение към собствениците на ФБК "София" АД, чийто правоприемник е ТБ "Юнионбанк" АД, както и към нейните вложители, клиенти и партньори, най-отговорно Ви заявяваме, че публикуваното в ръководения от Вас вестник твърдение не е вярно.
В потвърждение на горното към настоящото писмо Ви предлагаме копие от писмото на синдика на БЗК АД (в несъстоятелност), както и копия от ЕКПОУ на ФБК "София" АД и ТБ "Юнионбанк" АД.
Иван Радев, председател на СД и изпълнителен директор на ТБ "Юнионбанк" АД.
Емануил Манолов, зам.-председател на СД и изпълнителен директор на ТБ "Юнионбанк" АД.
Не съм престъпник
г-н Главен редактор,
В материала за пореден път напълно тенденциозно и злонамерено бе употребено моето име.
Във всичките 53 реда от публикацията, "посветени" на мен, се жонглира с думи и фриволни разсъждения, като крайната цел на тази "гимнастика" не е много ясна, но определено е нечиста.
Ще Ви цитирам едно изречение, забележително с това, че в него няма нито една истина: "...Най-много нарушения финансовите контрольори са забелязали около оборудването на прословутото четвърто студио на държавната телевизия, купуването на техника от АМРЕХ (на неоправдано високи цени)."
Интересно спрямо кои други нарушения са тези "най-много нарушения", забелязани "около оборудването на прословутото четвърто студио на държавната телевизия". Не е ясно изобщо с какво е прословуто това четвърто студио. Където междувпрочем няма никакви съоръжения на фирмата АМРЕХ. Също толкова неясно е и спрямо какви други цени са "неоправдано високи" цените на "техниката от АМРЕХ", като пак напомням, че в четвърто студио няма никакви съоръжения на тази фирма. Естествено с толкова "дребни" забележки не бих могъл да оборя "железните доводи" на А.Л., но просто искам да подчертая колко "професионално" е проучена от него тази тема.
Не по-малко интересен е и следващият пасаж. Там се цитират някакви констатации за отговорност за допуснати нарушения при строителството на същото това прословуто четвърто студио.
Ако А.Л. изобщо беше журналист, той би прочел не само онези страници от ревизионния акт, които са изгодни за дадената му поръчка, а би се срещнал поне с ревизорите, осъществили ревизията. Тогава може би щеше да разбере, че Кирил Гоцев и Пламен Кираджиев изобщо не могат да бъдат винени за допуснати нарушения при строителството на четвърто студио, защото и двамата имат заповеди за прекратяване на трудовите взаимоотношения с БНТ от 27.07.1995 г. А строителните работи по студиото започват доста по-късно. Това несъответствие бе забелязано от ревизорите и бе прието от тях като неправилно обвинение. Навярно такъв очевиден и неоспорим факт също няма да е достатъчен за А.Л. и той ще продължи да раздава "правосъдие".
Ако А.Л. не произвеждаше поръчков материал, той нямаше да размахва отделни страници от непроверените констатации на ревизионния акт, а щеше да запознае читателя и със следващите два документа, които приключват всяка една финансова ревизия.
Това са "Заключение по ревизионния акт... " и "Заповед". Първият документ е изпратен през месец март 1997 г. в прокуратурата за проверка на отделните обвинения. Няколко седмици по-късно е върнат оттам със становище, че "няма данни за прокурорска намеса". На основание на "Заключение по ревизионния акт... " е издадена заповедта за конкретните парични начети. Само тези два документа определят кой и за какво е виновен, както и степента на вината.
Ако А.Л. не бе толкова преднамерен, то той можеше да разлисти страниците на тези документи и да види, че там има доста по-различни от неговите заключения.
Ако А.Л. не бе толкова тенденциозен, то той можеше да напише, че в ревизионния акт освен моето име има още над десет други имена. Констатациите за тях заемат много повече страници. Защо за тези хора липсва дори ред?
А що се отнася до, цитирам, "каква я е свършил номинираният от НСРТ преди две години в телевизията", бих поканил А.Л. да направи една малка обиколка в БНТ и да види каква точно я е свършил номинираният. Няма да изброявам всички обекти, но за тази цел той трябва да си осигури поне три часа свободно време, ако му остава такова от писането на долнопробни пасквили. Тогава в разговори с хората, които работят в тези студиа и апаратни, може би ще разбере за какво става дума. А може би безспорната му некомпетентност отново ще му попречи да разбере каква я е свършил самият той.
Препоръчва се на Кирил Гоцев да не се гордее много с факта, че въпреки извършените от него нарушения "няма данни за прокурорска намеса". Това, че той не е престъпник, не означава, че е кадърен и професионалист.
Ако К.Г. не беше направил така, щото ревизорите на няколко места в своя акт да напишат, че в резултат на неговите действия на БНТ са причинени вреди, т.е. ако К.Г. си беше вършил работата, сега може би щеше да бъде наистина главен мениджър (изпълнителен директор) на държавната телевизия.
В ревизионния акт наистина има и други имена на бивши телевизионни "величия", които със сигурност също мечтаят пак да я карат постарому на "Сан Стефано". И ако има опасност те наистина да се върнат, "архивите са живи".
"Капитал" надмина себе си С високомерие и злоба лесно се заема позата на всеобщ съдник. Но незнанието изиграва понякога лоша шега и съдникът, в случая "Капитал", изглежда доста глупаво. Били сме похарчили "хиляди долари", пише вестникът, за да направим пряка връзка между телевизията и в."Труд". В световната практика това се правело само за връзка между "поне два града или държави". Подобно "техническо чудо" другите телевизии използвали само за случаи като посещението на папата в Куба.
Връзката с "Труд" е радиорелейна и струва на телевизията 44 011 лв. и 50 ст. с ДДС, които ще бъдат платени на БТК за телефони, т.е. 25 долара, а не хиляди. Цената на трасето, ако трябва да се плати, е точно 666 лв. и 12 ст. с ДДС.
Връзката между отделни държави и континенти става чрез сателит, което е нещо съвсем различно. Например 10 минути от Куба биха стрували 822 долара.
Анонимният автор явно черпи "познанията" си за телевизиите по света, като гледа Си Ен Ен. Добре, но не е съобразил, че тя предава за целия свят и затова връзките са повече между отделни градове и държави. Всяка една телевизия в САЩ и Европа предава вътрешните си новини главно на живо. И не чрез радиорелейки, а чрез сателит. Дори да е през една улица. Особено ако е имало бомба пред най-големия вестник... Впрочем "техническото чудо" за пряко излъчване у нас е толкова старо, колкото и телевизията. Ако някой сега открива тези чудеса, да го изживява по-скромно.
Иван Гарелов.
Прах в очите на хората
Според мен огласяването и публикуването на списъка на кредитните милионери е най-пошлият популистки ход от страна на законодателната власт, правен досега. Не знам доколко мнението на г-н Каракачанов, изказано снощи (21.01.97) по БНТ, ангажира и ПГ на ОНС, но то има за цел да хвърли прах в очите на хората и нищо друго.
Поглеждайки списъка, публикуван във вестниците, ще видим, че сред най-големите длъжници са АД-та, ЕАД-та и ЕООД-та, повечето бивши държавни фирми. Масова бе практиката преди 2-4 години да се теглят кредити от управителите на тези фирми, за да се изплатят поредните заплати (13-а и 14-а например) на работниците във фирмите. В този смисъл изказването на г-н Каракачанов (цитирам по памет) - "нека народът узнае кой е виновен за стопяването на неговите спестявания", има и друг отговор. Част от кредитите ги изяде същият този народ под формата на заплати, а като принципал на търговските дружества - в частност и държавата.
Масова е практиката да се продават тези фирми в момента на силно занижени цени под предлог, че купувачът поема и задълженията на закупеното търговско дружество към банки и трети лица. Доста от мениджърите, участващи в т.нар. работническо-мениджърска приватизация, са били управители на същите тези държавни фирми или управители на свързани с тях икономически лица, стоящи на входа и/или на изхода. В този смисъл част (в общия случай по-голямата) от теглените кредити са отивали в джоба на сегашните приватизатори.
Вероятно дори и да се направи сметка какъв процент от "зашеметяващата" сума на невърнатите кредити е задължения на държавни структури, то няма начин да се разбере каква част от нея е прелята под формата на фиктивни сделки или сделки със силно завишени или занижени цени в джоба на частни структури.
Друго популистко твърдение е, че щяла да се търси наказателна отговорност на невърналите кредитите. На основание на кои закони? Или отново ще се приеме закон, действащ с обратна сила? Това не би ме учудило, тъй като в България е масова тази практика, особено в областта на данъчното и търговското законодателство. Трагичното е, че дори и да се приеме такъв закон, което ще е нарушение на всички правни и конституционни принципи, той ще действа избирателно, както квотите за износ и внос или търговете за доставчици.
По-скоро има закони, които са действали по времето на отпускането на тези кредити, които позволяват да се търси наказателна отговорност от отпускалите ги банкери, и това е по-редно и по-законно според мен.
Костас Александров, САЩ.
Sic transit gloria "Multi"*
"Днес Илия Павлов е капитал за Мултигруп. Но със сигурност в следващите години той ще спре да бъде капитал. Ще стана история за Мултигруп, ще дойде друг, на когото ще стана консултант или съветник. Всички живеем във времето си.
