Упълномощаването трябва да стане на общо събрание на живеещите във входа или в блока (зависи от това дали общият водомер е един за блока или отделен за всеки вход). На събранието трябва да присъстват три четвърти от собствениците. Според Закона за собствеността с право на глас могат да участват и наемателите в блока, когато разискваният въпрос засяга техните имуществени интереси или вътрешния ред на сградата. В този случай решението се взема, ако присъстват повече от половината от лицата, имащи право да участват в събранието. Срокът за вземане на решение е три месеца, след като живеещите получат типов договор от ВиК. Засега се предвижда инкасаторите да носят договорите. От ВиК обаче смятат, че те не са най-подходящите, когато става дума за договор, едната страна на който е юридическо лице.
Промените в наредбата дават възможност за избор, но не налагат решение, предупреждават експерти. Много вероятно е гражданите да предпочетат сами да плащат сметките си, както и досега. Защото често комшиите трудно уреждат паричните си отношения, дори когато става дума за малки суми.
Колективното плащане ще бъде добре дошло за тези, които предпочитат да се кредитират за сметка на държавата и да уреждат сметките си със закъснение. В този случай тежко и горко на упълномощеното лице, защото ВиК ще търсят него за отчитане до стотинка и в срок.
До края на 1998 г. всички домакинства трябва да имат индивидуален водомер в жилищата си, предвижда досегашен текст в наредбата. Ако в жилището има топла вода, водомерите трябва да са два. Срокът бе променян три пъти досега. Там, където поставянето на водомери е невъзможно по технически причини (става въпрос главно за стари жилищни кооперации), собствениците трябва да подадат молба в свободен текст до ВиК, за да бъдат освободени от задължението. Ако гражданите не изпълнят изискването за поставяне на индивидуални уреди, ще продължат да плащат, както и досега - на база. Сега разходните норми, по които инкасаторите пресмятат количествата вода там, където няма индивидуални уреди за измерване, са 10 куб. метра месечно на човек в топлофицирано жилище и 7 куб. метра за жилище без парно. С поправките в наредбата базата ще се промени съответно на 6 и 5 куб. метра месечно на човек, но дори и тези разходи са високи и гражданите нямат сметка да ги плащат. По-изгодно е да си поставят водомер, защото харчовете обикновено са 3-4 куб. метра на човек за месец, показва практиката.
Във всяка жилищна сграда има общи разходи на вода. Разликата между показанията на общия водомер и индивидуалните водомери ще се плаща пропорционално на разходите на домакинствата. Досега разходите се разпределяха пропорционално на броя на живеещите. Но за мнозина това не беше изгодно, защото отсъстват по една или друга причина продължително от жилищата си. Въпросът е особено актуален през лятото, когато хората масово се изнасят по вили и селски къщи. С промените в наредбата, който харчи повече, ще плаща повече.
В сградите, където в някои апартаменти има водомери, а в други - не, общото събрание на живеещите трябва да реши как ще се отчитат общите разходи. Възможно е от общите количества да се извадят сметките на семействата с водомери, а разликата да се разпредели между обитаващите жилища без водомери. Ако изобщо липсват водомери, показанията на общия водомер се разпределят поравно.
Изграждането, поддържането и ремонтът на водопроводните и канализационните отклонения (връзката от уличния водопровод до сградата) досега се извършваха за сметка на собствениците на жилища. "Хората нямат никакъв интерес от поддържане на тези отклонения в изправност, защото течовете при аварии не се отбелязват от индивидуалните им водомери. А ВиК-дружествата не се интересуват от подмяната и отстраняването на евентуална авария, защото съоръженията не са тяхна собственост", отчита Пламен Никифоров, началник на управление в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Така водата си тече с дни и макар че не се отчита, се плаща косвено от всички.
Поддържането, подмяната и ремонтът на водопроводните и канализационните отклонения, както и на общия водомерен възел ще се извършват от предприятията ВиК. Изграждането им ще става съвместно с общините. Новите задължения на ВиК ще доведат до нови, по-високи цени на водата, прогнозират експерти.
ВАЦ иска да купи и полиграфическия комбинат
17.5 млн. марки е минималната цена на сградата
За Полиграфическия комбинат "Димитър Благоев", в който се намират редакциите на повечето столични вестници, Агенцията за приватизация поиска 17 490 млн. германски марки, стана ясно миналата седмица, след като беше обявен едноседмичен срок за подаване на документи за участие, който изтича на 27 януари. Това е минималната офертна цена, която ще се обсъжда след преговори с потенциалните купувачи - 78% от капитала на "Димитър Благоев - 2" ЕООД ще стане частна собственост. Държавата ще запази 22% от дружеството.
В преговорите за покупка на сградата със сигурност ще се включи и германската медийна групировка ВАЦ. Засега други сериозни кандидати не са известни. Преди няколко месеца Българската вестникарска група (фирмата, чрез която ВАЦ действа в България) заяви, че е подала писмо за намерения за участие в приватизацията на Полиграфическия комбинат и на държавната печатница ИПК "Родина". Това е част от нейната стратегия за цялостно покриване на българския медиен пазар. За целта немците са предвидили инвестиции, които според Ерих Шуман, един от собствениците на ВАЦ, възлизат на 100 млн. германски марки. Плановете на ВАЦ за България са били обсъждани с кмета Стефан Софиянски и премиера Иван Костов при една от последните визити на Ерих Шуман в България.
"Ако не сме собственици, няма смисъл да инвестираме. Безспорно няма да е лесно, но това ще ни даде перспектива в нашата работа по-нататък", каза за "Капитал" д-р Петер Щерцинг, управител на ВАЦ за България. Вече започна създаването на регионалната мрежа от издания към двата основни вестника "24 часа" и "Труд". В полиграфическия комбинат се намира и печатницата на германската медийна група.
"Според мен цената е висока, но разумна. Ако ние станем собственици на сградата, тя ще има същите функции, каквито има и досега - редакции и офиси. Вече имахме предварителни разговори с управителите на вестниците "Пари", "Континент" и "Дума" за нашите отношения, след като се смени собствеността. Редакциите на тези вестници ще останат тук", уточни д-р Петер Щерцинг.
Според него около 10-15 млн. марки ще бъдат изразходвани за ремонт на сградите, които в момента се намират в доста лошо състояние, защото от години нищо не е правено за създаване на по-добри условия. Реконструкция на прозорци, тавани, врати, фасада, озеленяване ще бъдат част от промените, които ще направят германците, ако станат собственици. "След като сградата придобие съвременен вид, естествено ще има и промяна в наемите, но това е в перспектива", поясни д-р Щерцинг.
Още при първото си влизане в полиграфическия комбинат медийните експерти от Германия са били учудени от неефективността на сградата, много големите и широки коридори и лошото състояние на помещенията.
Един от предишните кандидати за собственост на полиграфическия комбинат - "Дума прес", е решил да не участва, защото не може да плати такава голяма сума. Според изпълнителния директор на "Дума прес" Петър Аврамов те са се отказали след втория път, защото имат финансови проблеми, а освен това и самата партия била притеснена.
Процедурата за приватизация на "Редакционен корпус - Блок А", обособената част от Полиграфическия комбинат "Димитър Благоев - 2" ЕООД е открита с решение 211 на Агенцията за приватизация от 25 октомври 1994 г. С решение от 14 ноември 1996 г. продажбата на редакционния корпус трябваше да се извърши чрез проговори с потенциални купувачи. През април миналата година бяха отворени офертите на кандидат-купувачите. "Дума прес" бе предложило 5.27 млн. германски марки, а работническо-мениджърският колектив на комбината - 3.4 млн. марки. След провеждането на преговорите Агенцията за приватизация не определи купувач, защото всички претенденти имали офертни цени под пазарната оценка на обекта. Тогава изпълнителният директор на агенцията Александър Съботинов каза, че ще се проведе активна маркетингова кампания и ще се обяви нов срок за провеждане на втори тур преговори за подаване на оферти, а също така и за провеждане на втори тур преговори с потенциални купувачи. Методът на продажба обаче бе сменен на таен търг, може би защото Агенцията за приватизация се надява, че така ще бъде постигната желаната от тях по-висока пазарна цена.
Агенцията за приватизация изисква плащането на цената по сделката да бъде минимум 50% от цената в брой, осъществено чрез банков превод, и останалата част чрез държавни дългосрочни облигации по вътрешния и външния дълг, като депозитът за участие е 800 000 германски марки.
Освен към полиграфическия комбинат ВАЦ не крият апетитите си и към все още държавната печатница ИПК "Родина", която също е в процедура на приватизация. Експерти обаче считат, че немците би трябвало, преди да погледнат към ИПК, да искат разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, тъй като вече са собственици на втората по големина печатница в България - "Експринт". Немската групировка вече си спечели съдебни неприятности с комисията, след като купи вестник "Труд". Някакво развитие около съдебния процес може да се очаква чак през март месец, след като тази седмица делото беше отложено, тъй като поканеният за експерт член на Националния съвет за радио телевизия доц. Георги Лозанов не представи поисканото му становище. В края на миналата годината и "Вестник за жената", издаван от журналистическа кооперация "Отечество", заведе дело срещу ВАЦ с искане да се прекрати издавания от пресгрупа "168 часа" вестник със същото име. Исканията са свързани и с обезщетение на кооперацията за незаконно използване на марката и обезщетение за неизплатените от пресгрупата договори от лицензионния договор между пресгрупата и кооперация "Отечество."
И като реши медийният съвет, веднъж да реши
"... И ние решихме веднъж да решим", каза миналата седмица пред радио "Свободна Европа" председателят на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ) Александър Томов по повод избора на Александър Велев за шеф на БНР. С това писателят като че ли най-удачно обясни защо след решението на съвета избухнаха скандали. Липсата на публичност при изборите за генерални директори на двете медии изигра доста лоша роля за образа на националния съвет. Членовете му не успяха много добре да се справят с обясненията защо са предпочели точно тези кандидати. Или поне аргументите им не прозвучаха убедително за хората извън БНТ и БНР. Това, че Иван Попйорданов например няма да прави съкращения в телевизията, едва ли интересува някого освен 2800-те служители на "Сан Стефано"... Каква я свърши съветът досега.
Седмината от НСРТ изпълниха задачата, заради която всъщност беше конституиран съветът - избора на генерални директори на БНТ и БНР. Съветът беше сформиран в края на миналата година, след като Конституционният съд изпрати на правното гробище решението за назначаване на Стефан Димитров и Лили Попова. След анализ на законовия бардак около електронните медии управляващите стигнаха до извода, че трябва да назначат национален съвет по силата на отричания от тях закон, приет в предишния парламент.
"Ще се облегна преди всичко на хора от телевизията", заяви новоизбраният генерален директор на БНТ Иван Попйорданов, помолен да коментира как ще състави екипа си.
"Не търся за хората работа, а за работата - подходящ човек", смята пък Александър Велев, новият шеф на БНР. Вероятно с цел да помогне на новите медийни шефове НСРТ им предложи няколко души, които да бъдат назначени на отговорни постове в радиото и телевизията. От двамата генерални директори Велев определено има по-голяма нужда, тъй като миналата седмица целият екип на Лили Попова вкупом подаде оставка в знак на протест срещу това, че НСРТ не препотвърди шефското й място. "Свободно слово" подложи на съмнение качествата на медийния съвет в декларация, а екипът на радио "Свободна Европа" също застана твърдо зад Лили Попова. Журналистите от двете формирования започнаха да сипят наляво и надясно обвинения и ако тази тенденция продължи, съчетана с някои твърдо "антимедийни" изяви на членове от съвета, има опасност за кратко време той да си спечели славата на чуждо тяло в изнервения ни медиен организъм.
"Антисъветското" настроение ескалира, след като противниците на неговото избиране започнаха да разпространяват версия, че Велев не отговаря и формално на поставено от самия съвет изискване - да има поне година управленски опит. За тази проверка отговарял секретарят на НСРТ Иво Драганов, твърдят анитивелевистите. Неприятното в случая е, че подробностите около избора за генерален директор на радиото се разглеждат толкова внимателно само защото на този пост не е избрана Лили Попова.
По-сериозните обвинения обаче са, че с новите назначения и очакваните кадрови рокади започва процес на хачовизация и беровизация на националните медии - на ръководните си постове там се връщат хората отпреди три години.
"На г-н Иван Попйорданов бих препоръчал да назначи Кирил Гоцев, който ми направи просто много силно впечатление", заяви миналата седмица шефът на медийния съвет Александър Томов. Новият тв-шеф вероятно ще откликне на молбата му и ще назначи шефа на дирекция "Техника" от времето на Хачо Бояджиев на едно от най-ключовите места в БНТ - главен мениджър.
Каква я е свършил номинираният от НСРТ преди две години в телевизията.
Част от действията на бившия настоящ тв-директор са намерили място в една от ревизиите проведени в БНТ от управление "Държавен и финансов контрол". Най-много нарушения финансовите контрольори са забелязали около оборудването на прословутото четвърто студио на държавната телевизия, купуването на техника от AMPEX (на неоправдано висока цена). "Отговорност за допуснатите нарушения при строителството и допускането на допълнително изплащане на бюджетни финансови средства за довършване на обекта следва да носят инж. Кирил Гоцев - бивш изпълнителен директор на БНТ и инж. Пламен Кираджиев - бивш директор на дирекция "Техника", неизпълнили задълженията си и неположили достатъчно грижи при ръководенето, управлението, стопанисването, законосъобразното и целесъобразно разпореждане с държавно имущество, в резултат на които действия и бездействия е причинена вреда на БНТ", констатират финансистите в ревизионния акт по повод строежа на четвърто студио.
По времето, когато е оглавявал дирекция "Техника", Кирил Гоцев, според ревизионния акт, е предоставял технически съоръжения и мощности на външни потребители, като в някои случаи е подписвал договорите като страна на БНТ, без да има съответните правомощия да представлява телевизията. В други случаи се е разпореждал за предоставянето на съоръженията, без да са налице договори с цени, срокове и прочее изисквания на Закона за задълженията и договорите, констатират ревизорите.
В подобен контекст на няколко места в ревизионния акт е спомената и Милада Кирова - назначена миналата седмица за шеф на дирекция "Техника" в БНТ.
Следващата седмица предстои медийният съвет да одобри предложените му от новите генерални директори управителни и програмни съвети.
Каква ще я върши НСРТ отсега нататък.
"Първо ще продължим с пълна сила да следим рекламната политика на БНТ", казва председателят на съвета Александър Томов и веднага допълва: "Доколкото ни е във възможностите, защото там хаосът е голям. " Г-н Томов се надява новият генерален директор да въведе ред в рекламата. "Има страшно много проблеми, които ни чакат, и един от тях просто чука на вратата", смята той. Според Александър Томов това е проблемът с вътрешното първенство по футбол. Членовете на НСРТ ще трябва да разрешават казуса, който възникна след като немският медиен концерн УФА купи телевизионните права върху народното ни първенство и сега иска да ги продаде на БНТ за 500 хил. долара или еквивалента в рекламно време. Сложното в случая е, че държавната телевизия няма половин милион долара, а пък разплащането с рекламно време е забранено от медийния закон. "Нямам представа как ще го решим проблема", откровено заявява Александър Томов. "При всички случаи ще се наложи някаква корекция в закона или ще мислим как изобщо този проблем ще го решаваме, защото е безкрайно сложен", допълва председателят на съвета.
Секретарят на НСРТ Иво Драганов уточни миналата седмица, че обвиненията, които преди време съветът отправи към БНТ, се отнасяли за предишни ръководства на медията. В началото на месеца медийният съвет нарочи телевизията, че нарушава закона, тъй като допуска да се спонсорират новините, като се излъчват реклами преди тях. "Реакцията по този повод на едни или други среди, свързани с рекламния бизнес, мен лично най ме забавляваше", заяви г-н Драганов. Той си бил направил "една диаграма кой, кога и по какъв начин реагира, какво изпраща", и по този начин се виждали "интересите".
Оттук нататък обаче властта на националния съвет (може би за съжаление на някои от членовете му) е доста малка. В тяхната компетенция влиза само даването на становища по един или друг въпрос. Така че след утвърждаването на ръководните екипи на БНТ и БНР националния съвет ще се отдалечи от епицентъра на медийните събития.
Освен ако някой от седмината не реши още веднъж да реши нещо.
*Стажант в Оперативно направление СРС и АМ (Специални разузнавателни средства и Активни мероприятия) към в."Капитал" - бел. рък. напр. Все пак имаме някакъв опит в медиите.
Първото нещо, което ми направи впечатление в концепцията на г-н Велев, когото аз не познавах дотогава, беше, че той ще направи екипите си абсолютно прозрачни. И второто - знаех, че е имало някакви търкания между на г-н Велев и екипа на Лили Попова, преди г-н Велев да отиде в Скопие кореспондент, знаех, че също така двамата са били много близки приятели в "Свободно слово" и г-н Велев е бил зам.-председател. Въпросът, който зададох на г-н Велев при събеседването, беше, че ако ние го изберем за генерален директор, дали той ще си "изясни" отношенията с екипа на Лили Попова, така, както тук у нас се изясняват тези отношения. Той каза категорично "не", че ги уважава и цени тези хора, а пък те го обвиниха, че е несъстоятелен. Много е странно за мен това изявление... Хареса ми един много важен проблем, който засегна г-н Велев при събеседването. В радиото влизат някакви пари от спонсори. Тези пари се разпределят. Тоест в радиото влизат някакви пари. А радиото почти не плаща на външни сътрудници. Карат го на приятелски начала. Не може хора, които са сътрудничели на радиото да казват "Ами те нищо не ми платиха! ". Как ще тръгнем ние изобщо към Европа. И какво ще си кажат всъщност европейците, ако дойдат тук и при тях отидат петима български писатели и им кажат, че не им дават никакви хонорари. Нито в телевизията, нито в радиото. Как става така? Аз поставих този въпрос на г-н Велев и той каза решително, че може да се справи с тези неща. Той има точна програма за развитието на "Христо Ботев", което ще има културен приоритет. Освен това той изрично казва в концепцията си, че ще направи един вътрешен правилник за радиослужителите, който ще се спазва задължително. Такова нещо сега няма. Много важно е, че ще се създадат нови длъжностни характеристики. Силно впечатление ми направи откритостта на г-н Велев за диалог. Неговата добронамереност в диалога. Това е страшно важно за един ръководител. Сутринта чух, как Лили Попова се отнесе направо презрително към медийният съвет, като ни изкара пълни неграмотници. Ние може и да не сме чак такива специалисти като Лили Попова, но независимо от това, все пак имаме някакъв опит в медиите, имаме някакъв поглед към медиите и сме избрани за това. Аз мисля, че г-н Велев ще продължи успехите на екипа на Лили Попова.
Ефирът: между първите лицензи и първите концесии
Преди малко повече от пет години за първи път официално беше разчупен държавният монопол в българския ефир. През 1992 г. Временният съвет по радиочестоти и телевизионни канали даде първия радиолиценз. На 15 октомври стартира "FM+". В кратък срок още пет столични радиа се сдобиха с лицензи и започнаха предавания. През 1993 радиороенето тръгна и из провинцията.
В самото начало едва ли някой можеше да си представи, че само за пет години общият брой на излъчващите радиостанции ще надмине числото 150, че едно частно радио ще застане в центъра на политическите събития от най-новата ни история, че търговската и политическата радиореклама ще отвоюват пространство, на което могат да завидят не един и двама конкуренти.
По времето, когато на феномена "частно радио" се гледаше все още с доста голяма доза скептицизъм относно възможностите му за влияние и просъществуване, моделът на младежко-развлекателното радио бързо започна да привлича аудитория. Помогнаха му специфичните характеристики на радиото като медиа - достъпност за широки слоеве от населението, придружаващ характер спрямо редица рутинни дейности, бързина на разпространение на посланията и възможност за обратна връзка. Помогнаха му обаче и особеностите на социокултурната ситуация у нас - хиперинфлация на официозния информационен поток на националните медии, ускорено развитие на младежката култура, песенно-музикална форма на социалния процес.
Този модел не само бързо привлече младежката аудитория, но и обуслови честа промяна в предпочитанията й. Нейната подвижност, следването на груповите образци, понякога дори само промяната на водещите бяха достатъчни за резки обрати в слушателския рейтинг.
Общото през този период обаче бе, че относително лесното получаване на лицензи, по-ниските начални инвестиции, както и липсата на ясна сегментация на пазара обусловиха, от една страна, бързото възникване на множество частни радиостанции, но от друга - локалното и жанровото ограничение на обхвата и характера им.
Когато водещи фактори в политическото и рекламното пространство осъзнаха факта, че на приемлива цена и те могат да се възползват от широката мрежа радиостанции и от огромната им слушателска аудитория, начена един условно разграничим втори етап от развитието на радиопазара у нас. Разрастването на радиата в мрежи или консолидирането им в рекламни пулове с добра национална покриваемост е отличителна характеристика на този период. Утвърждават се няколко лидера, при които са налице един по-избистрен слушателски профил, стабилност и авторитет сред широка аудитория.
Безспорно най-значителен прогрес през този период бележи "Дарик" радио. Радиото, което в изпълнената с нарастващо обществено напрежение и изпитания ситуация поде изтласканите от националния ефир събития, създаде българския образ на "участващото радио".
Популярността, която коментарно-политическото правене на радио придоби през този период, съвсем не означава, че пред развлекателните радиа се очертава мрачно бъдеще. Напротив, с нормализирането на политическата ситуация те не само възвърнаха обичайната си аудитория, но и принудиха "коментарните" радиа да се съобразят с доминантите в промененото ежедневие на българина.
Дори само ситуацията в столицата през последните месеци е показателна за този симптоматичен процес. Програма "Хоризонт" възвърна загубените си в началото на миналата година позиции. Радиата "Дарик", "FМ+" и "Вива" делят приблизително равни слушателски потоци, като в зависимост от особеностите на конкретната ситуация всяко едно от тях би могло да излезе "с едни гърди" пред останалите. Прави впечатление и утвърждаването на стабилни слушателски аудитории около "Тангра" и "Свободна Европа"/"Класик ФМ".
Утвърждава се е и една изключително интересна особеност в слушането на радио, която до този момент почти не се отчита от масовите изследвания и като следствие - от рекламодателите. А именно - слушането на радио кристализира около модела "основно, предпочитано радио и допълващи радиостанции". Което ще рече, че повечето хора имат своя предпочитана радиостанция, като поведението им спрямо нея варира в диапазона от по-често слушана от останалите до фенове на съответното радио. Същевременно обаче заради отделни предавания, водещи, музикална насоченост, структуриране на рекламните блокове и т.н. същите тези хора допълват предпочитаното си радио с откъси от програмите на останалите радиа. Напълно погрешна е представата, скрито залегнала в разнородните публикувани рейтинги и техните интерпретации, че има абсолютно твърди слушателски аудитории, които преминават от една към друга радиостанция. Много по-често срещаният модел е на постоянен преход между няколко радиостанции, но с различна продължителност на слушането, разбира се, в полза на предпочитаното радио. Не може да не направи впечатление например, че твърди слушатели на "Дарик" са около 15 на сто, но общата му аудитория е двойно по-голяма. Подобна е ситуацията при "FМ+", "Свободна Европа"/"Класик ФМ" и т.н. При "Тангра", което се очертава като най-силното второ радио, тази особеност е също така ясно изразена.
Оттук и проблемът пред радиомениджърите е не само и толкова в абсолютното увеличаване на аудиторията, колкото в нейното фиделизиране, т.е., първо, в запазването и, второ, в увеличаването на честотата и времето на слушане на тяхното радио от страна на т.нар. плаваща аудитория. Съответно проблемът пред рекламодателите е, отчитайки конкретните особености на отделните социални групи в прехода им между отделните радиостанции, най-ефективно да планират своите рекламни послания. Така че те да намерят слушателя там, където в момента той се намира.
Световната практика показва, че радиа с локален обхват на действие непрекъснато възникват, създавайки си специфични аудитории и намествайки се в незаети ниши. По всяка вероятност и у нас този процес ще продължи. Съгласно Закона за концесиите обаче това ще става все по-трудно. Особено ако на концесии бъдат подложени всички радиостанции, а не само тези с национален обхват. Предвижданият закон за телекомуникациите ще наложи допълнителни правила и регламенти в тази област. Така че спечелилите вече ефир и аудитория ще се окажат с огромно предимство - технологично, финансово, професионално. Не на последно място поради факта, че народопсихологическите характеристики на българина, както и икономическото му състояние - в момента и в обозримо бъдеще, го правят ревностен радиослушател. А това от своя страна превръща радиото в твърде привлекателен обект - и за политици, и за рекламодатели.
Накратко
"Чап медиа" ще е медиашопът на "Кока-Кола" през 1998 г., стана ясно миналата седмица. В края на миналата година централата на международната компания у нас беше организирала конкурс, за да определи кой ще се занимава със закупуването на рекламно време в електронните медии и рекламни площи в печатните през тази година. Безалкохолният гигант вече трета година работи у нас с чаповете на медийния фронт.
Българската рекламна агенция МАГ достигна до финалите на AME International - международен форум, където се оценяват ефективността и творческата част на рекламните и маркетинговите кампании. Варненската фирма се представила там с кампания на марка български презервативи. На миналогодишното издание на фестивала, който се провежда в Ню Йорк, МАГ достигна до същото ниво с рекламна кампания на прах за пране.
След като стана ясно, че новият генерален директор на държавната телевизия Иван Попйорданов вероятно няма да даде сутрешния блок по БНТ на външни продуценти, бившият шеф на столичната "Нова телевизия" Михаил Михайлов вероятно ще реализира проекта си по някой от кабелните канали. Заедно с Михайлов от "Нова" си тръгнаха и част от водещите на канала.
Ивайло Гюров, когото Стефан Димитров назначи за програмен директор на БНТ, ще остане в медиата и при новото ръководство, само че ще отговаря за филмовата програма по двата канала на телевизията. Преди него този пост заемаше Владимир Игнатовски. След идването на Попйорданов на "Сан Стефано" обаче той подаде оставка.
В класацията на най-големите тв-рекламодатели, публикувана в последния брой на "Капитал" за миналата година, е написано, че ТБ "Биохим" няма рекламна агенция. Всъщност рекламният бюджет на банката се обслужва от рекламна агенция "Дея".
"Проблем 2000" ще струва 600 млрд. долара
Тълпи от програмисти се бутат из големите и средните компании по света с една-единствена простичка цел - да променят програмите, инсталирани на корпоративните машини, така че, когато датата стане 1 януари 2000 г., компютрите да не "изгърмят". Проблемът е, че на тази дата големите компютри могат да интерпретират настъпващия нов век като 1900 г. и ключови бизнеспрограми да спрат да функционират. Дори средни по големина корпорации трябва да отделят десетки милиони долари, за да се справят с проблема - средства, които иначе биха могли да се използват за купуването на нов хардуер и софтуер.
За компании и правителствени агенции по света т.нар. "Проблем 2000" се превръща в най-голямата и скъпоструваща грижа в края на века. За да се справят с проблема, само американските компании ще похарчат 14 милиарда долара за външни консултанти и програмисти, твърди доклад на анализаторите от Dataquest. Вътрешнокорпоративните разходи ще бъдат три пъти колкото тази сума. Като се прибавят и покупките на нов хардуер и софтуер, сметката за решаването на "Проблем 2000" в световен мащаб набъбва до 600 милиарда долара. За някои компании парите ще дойдат от новосъздадени фондове в техния бюджет, но за останалите това ще са средства, които са им жизненонеобходими за купуването на нови технологии.
Цифрата от 600 милиарда долара е една добра новина за консултантски фирми като Ernst&Young, Keane, Andersen Consulting. Но за много корпорации ефектът може да е катастрофален. "Ако компаниите не отделят средства за този проблем, компютърните им системи ще се сринат. Те просто ще загинат", твърди Джон Бейс от специализираната в проучвания на компютърния бизнес Gartner Group. Изглежда странно, но в едно скорошно проучване едва 37 процента от висшите мениджъри на американските компании заявяват, че са запознати с "Проблем 2000".
За големите компании цената на "Проблем 2000" ще достигне астрономически суми. През 1997 г. компанията CSX Corp. например е похарчила между 35 и 40 милиона долара за тази цел, процесът е завършен за едва 30 процента от компанията. В Европа проблемът се усложнява още повече от наближаващото въвеждане на единната европейска валута. Във Великобритания например 11 процента от местните компании, които произвеждат 27 процента от брутния вътрешен продукт на страната, няма да успеят да приключат навреме с процеса по преинсталиране на машините си. Според доклад на американската бюджетна комисия от 16 декември миналата година едва една четвърт от компютърните системи на федералното правителство са готови спокойно да посрещнат 2000 г. Големият проблем е преинсталирането на системите на транспортното министерство, което следи и въздушния трафик на Съединените щати. В крайна сметка правителството във Вашингтон ще похарчи около 4 милиарда долара, за да модернизира 8500 отделни компютърни системи.
За адвокатите "Проблем 2000" също е добра новина. Първото съдебно дело по този въпрос вече е факт - компанията Produce Palace International, занимаваща се с търговия на едро, заведе дело срещу Tec-America Corp., която им е доставила през 1996 г. компютърна система, която отказва да приема кредитни карти, чийто срок изтича през 2000 г. Вече се появяват новини за още съдебни дела, свързани с "Проблем 2000", а адвокатските кантори очакват общата сума на обзщетенията да достигне няколко милиарда долара. Сумата вероятно не е преувеличена, след като само консултантите от Ernst&Young са побрали 500 милиона долара за консултации по въпроса.
Големите корпорации, които се радват и на добро управление, вече работят за решаването на "Проблем 2000". Освен това те могат да използват процеса, за да подобрят компютърните си системи и начина на управление на компанията. Само че конверсията струва много пари, продължава няколко години, а освен това промените в машините трябва да се правят една по една, което ще се отрази на ефективността на работата на тези компании. А това означава, че много от големите световни корпорации ще встъпят в новото хилядолетие със свити сърца и изпразнени джобове.
Netscape пусна свободно своя Интернет-браузър
Софтуерният производител Netscape Communications () атакува за пореден път най-големия си конкурент Microsoft (), обявявайки безпрецедентния ход да пусне пълен достъп до новия си продукт Netscape Communicator 5.0. Пакетът Netscape Communicator 5.0 се очаква да бъде готов тази зима и всеки, от самоукия хакер до програмистите на големите корпорации, ще може да го приспособява за собствените си нужди. "Това е велик ход. Той променя много неща. Със сигурност той променя из основи битката за клиенти", твърди по този повод Тим Слоун, аналист от Aberdeen Group в Бостън.
На 22 януари Netscape обяви официално, че нейният Интернет-браузър и съпътстващата го фамилия от програми за изпращане на електронни съобщения и работа в мрежа ще бъдат пуснати незабавно за безплатно "изтегляне" от Интернет-страницата на компанията. Професионалното изпълнение на Netscape Communicator, което включва календар, администриране и симулация на хостове, смъква цената си до 29 долара за копие. Новината дойде само часове след като американското Министерство на финансите и Microsoft постигнаха съгласие за това Microsoft да извади своя Интернет-браузър Internet Explorer от операционната система Windows 95.
Освен това от Netscape заявяват, че освен това, че Communicator 5.0, с кодовото име Mercury, ще се пусне свободно още през това тримесечие, той ще бъде с неограничени лицензионни права. Това означава, че всяка софтуерна компания може да вземе кода на програмата на Netscape, да направи някакви промени в него, които са предназначени за специфични потребители, да сложи своя запазен знак върху новия продукт и след това да го препродаде. Президентът на Netscape Джим Барксдейл заяви по-късно, че неочакваният ход на неговата компания е насочен към бъдещето - продуктът на Netscape да се превърне в базата за развитието на бъдещите Интернет-приложения и технологии.
Bertelsmann стартира свой проект в Интернет
Най-голямата медийна групировка в Европа, Bertelsmann, обяви плановете си да пусне няколко свои Интернет-услуги, включително телефонна връзка по Интернет, видеоконференции по мрежата и електронна поща, през пролетта на тази година. Новата система, която ще се нарича Avanti, ще използва собствената телекомуникационна мрежа на Bertelsmann, за да гарантира висока скорост и качество на връзката. Първоначално сервизът ще бъде пуснат в Германия, а по-късно в Австрия, Швейцария, Франция и Италия. Подобни услуги бързо набират скорост в Съединените щати, където са най-много компаниите, притежаващи собствени телекомуникационни мрежи.
За разлика от други Интернет базирани телекомуникационни услуги тази на Bertelsmann не поставя пред потребителите условие да имат свой персонален компютър - потребителите без компютри ще могат да купуват специално произведен телефонен апарат, който има функции, позволяващи провеждането на видеоконференции и ползването на електронна поща. Телекомуникационните Интернет-услуги са значително по-евтини от традиционните телефонни услуги, защото потребителят заплаща стойността само на локален телефон независимо с коя точка на света се свързва. Засега обаче качеството на тази връзка е доста по-ниско от това, което предлагат традиционните телекомуникационни компании.
Проектът Avanti е сигнал за бъдещите планове на Bertelsmann за големи дългосрочни инвестиции в Интернет-пазара на телекомуникационни услуги. Медийната групировка вече има акционерни дялове в America online, които са най-големият американски Интернет-провайдър, и в Lycos, които са създатели на един от популярните търсещи роботи за Интернет.
НАКРАТКО
През миналата година онлайн-продажбите в Съединените щати за първи път преминаха границата от 1 милиард долара годишно. По-голямата част от тези продажби са били на книги и компактдискове, но разнообразието от сайтове, предлагащи онлайн-продажби, непрекъснато расте. Компанията Spy Stuff () например предлага всякакво шпионско оборудване от рода на видеокамери, маскирани като вратовръзки. Любителите на сауната могат да си поръчат сауната да им бъде доставена чрез CyberBath (). Онези, които търсят намалени стоки, а повечето американци са такива, могат да влязат в страницата на американското финансово министерство (), където се предлагат конфискувани автомобили и просрочени ипотеки за жилища. Може би един от най-нетрадиционните търговски сайтове е този на U.S. Submarines (), където се предлагат персонални подводници за между 1.2 и 75 милиона долара.
Компанията Gateway 2000 () организира настъпление на няколко фронта за разширяване на дейността си, назначавайки нов президент и управляващ директор на компанията, намалявайки цените на персоналните и корпоративните си персонални компютри, като за пръв път пусна на пазара свой персонален компютър с цена под 1000 долара. Gateway 2000, която е една от най-големите американски компании за директен маркетинг на компютърния пазар в страната, назначи за свой президент Джефри Вайцен, бивш вицепрезидент, отговарящ за корпоративните пазари в AT&T. Освен това Gateway 2000 сваля цените на корпоративните си модели с 18 процента, а новият модел E-1000, който ще бъде с 166-MHz Pentium процесор, 32MB of RAM, 2GB твърди диска и 15-инчов монитор, ще струва под 1000 долара (повечето корпоративни персонални компютри с цена под 1000 долара идват без монитор).
Провайдърът на Интернет-услуги America Online () придоби контролния пакет в компанията Personal Library Software, която се занимава с разработката на софтуер за индексиране на масиви от информация и търсещи технологии. Не е известно каква е сумата на сделката, но America Online ще плати със свои обикновени акции и ще има пълен контрол над дейността на компанията. Преди това Personal Library Software изгради основната търсеща технология на America Online, а тяхната технология се използва от компании като AT&T, Bertelsmann AG и the Washington Post.
Производителят RDI Computer () обяви, че пуска на пазара преносима работна станция под UNIX с тегло малко над 14 килограма. Моделът PrecisionBook има показателите на класа работни станции VISUALIZE B на Hewlett-Packard и е предназначен за високотехнологични корпоративни и военни потребители. PrecisionBook върви под операционна система HP-UX 10.20, ползва 160 или 132-MHz PA-7300LC процесори, монитор от 14.1 инча, до 12GB твърд диск и до 512MB RAM. Най-ниската цена на преносимата работна станция е 11 995 долара.
Ректорите срещу интегрирането - 1:0
Какво може да обедини 25 български ректори, които твърдят, че подкрепят реформата във висшето образование, но не искат и да чуят за интегриране на техните университети? Най-вероятно страхът да не се лишат от власт и допълнителни приходи в касите на висшите си училища. Приемливият обаче за ректорите отговор на този въпрос се съдържа в декларацията, гласувана в четвъртък след размирно заседание на Съвета на ректорите. В Ректората на Софийския университет, в присъствието на министъра на образованието и науката Веселин Методиев, беше обсъждана изтеклата в печата информация, че министерството обмисля възможността да бъдат интегрирани (закрити, слети според други интерпретации) част от българските университети.
"Предлаганата от министерството идея е субективна и не отговаря на действителната необходимост от реформи във висшето образование. Висшите училища категорично не приемат идеята за сливане, се казва в декларацията на ректорите, приета с 25 срещу 8 гласа. С подписка академичните ръководства, преподавателите, студентите и служителите на повечето висши училища отхвърлят проекта, като си запазват правото да предприемат и други законни действия за запазването на идентичността на своите университети."
Подобна изключително остра и заплашителна декларация показва притеснението на ректорите.
Това беше достатъчно, за да се събудят всички възможни страхове в университетските ръководства. Те успяха без проблем да ги предадат на служителите и студентите, както и драматично да ги оповестят в медиите, които се задушаваха от новогодишната суша на новини.
Според проф. Димитър Джеров, ректор на Медицинския университет в София, преминаването на неговото висше училище към СУ "Климент Охридски" е идея, която не се обсъжда за първи път, но според него "това ще съсипе едновременно както обучението на студентите, така и висшия ешелон на българското здравеопазване, тъй като медицинското образование се провежда до леглото на болния. Общо ръководство на мегауниверситета няма да бъде компетентно да одобрява специфичните учебни програми на студентите медици". Според ректора на Медицинския университет едно евентуално преминаване към СУ няма да доведе до финансови икономии, защото впоследствие ще бъде необходимо да се плащат наеми на болниците, в които да се провеждат практическите занимания на студентите. Проф. Джеров обаче не отрича практиката на големите университети в Париж, Кьолн и Харвард да имат медицински, стоматологични и фармацевтични факултети, както и изследователски институти в тези направления.
Ректорът на Художествената академия проф. Шошев смята, че не би трябвало да се създава обща Академия на изящните изкуства в София само защото в НАТФИЗ, в Музикалната академия и в Националната художествена академия се преподава изкуство. Според него "обединяването не може да се осъществи и поради факта, че творците художници се нуждаят от тишина, докато изпълнителите - музиканти и актьори, имат нужда от постоянно общуване с публика". Ректорът признава все пак, че и трите университета имат общи предмети като история на изкуството, но не вижда възможност за размяна или обмяна на преподаватели. Факта, че и в НАТФИЗ, и в Художествената академия съществува специалността моден дизайн, проф. Шошев коментира така: "Попитайте тях защо я преподават. " Според него икономическият ефект на евентуално обединяване на университетите по изкуства ще бъде отрицателен, "защото ще бъде необходимо да се създават междинни обслужващи административни звена". Проф. Джеров и проф. Шошев се опасяват, че ако загубят сегашната си пълна самостоятелност, това ще бъде удар върху международния престиж на висшите училища и ще доведе до загуба на съществуващите контакти с колегите им от световната научна общност.
Най-силен беше обаче отпорът на УНСС, който срещу минимум 5 000 000 лв. публикува в "24 часа" и "Труд" становище на Академичния и Студентския съвет. В него се признава, че става дума само за идея на министерството, която обаче ръководството на университета в стил "политикономия на империалистическия заговор" определя като обслужваща "корпоративни амбиции и стремежи (вкл. и чуждестранни) за преструктуриране на пространството на висшето образование в България чрез един антипазарен подход". Следва и
Единствен от столичните си колеги ректорът на СУ "Климент Охридски" проф. Лалов открито подкрепя идеята на министерството, като опонира на несъгласните с нея, че ако реформите не бъдат проведени в най-скоро време, съществува реалната опасност не само да спадне равнището на висшето образование, но и да се стигне до срив в него.
Въпреки взаимните уверения в толерантност и желание за продължаване на диалога явно има криза в доверието между ректорите и Министерството на образованието, което изпълнява една амбициозна програма за структурни промени в университетската система. Дълбоките корени на противоречията са в решението на миналото Народно събрание, което разреши на съществуващите държавни висши училища да се преобразуват в университети. Така
Тези числа обясняват твърде много неща. Първо, защо университетите предпочитат да не виждат, че платеното обучение практически подкопава конкурсния принцип на кандидатстудентската кампания. Защото тези, които могат да заплатят образованието си, всъщност заобикалят официално обявените критерии. Нещо повече - освен че се признава с половин уста за разширяваща се корупция във висшето образование (проф. Джеров пред "Труд"), студентите забелязват, че
Академичните ръководства настояват всички сегашни проекти за структурни реформи да се осъществят едва след като бъдат направени оценките, които тепърва започва да извършва Националната агенция за оценяване и акредитация. Проблемът с нейната работа обаче (както това стана ясно и при обсъждането бъдещето на Висшата атестационна комисия) е, че агенцията работи твърде бавно, появяват се съмнения за корупция при работата й, а присъствието в нейните органи за управление на представители на университетите снижава значително нейната ефективност и практически ограничава възможностите за изход от сегашните противоречия.
Според зам.-министъра на образованието и науката доц. Ана-Мария Тотоманова през февруари предстои да бъде проведено още едно съвещание с ректорите на университетите. Дотогава тя смята да разясни идеята на министерството, че "не става дума за сливане или още по-малко за закриване на университети, а за тяхното интегриране, при което ще бъде спазван принципът на федерализма". Примерът на Кеймбридж, който всъщност е университетски холдинг с обща администрация, според доц. Тотоманова може да даде добри идеи за оптимизиране на управлението на университетите и да им даде необходимия нов мениджмънт.
"Екипът на министерството е много амбициозен, но все пак трябва да се съобразява с това, че университетите са консервативни структури и една промяна трябва да отлежи известно време, преди да се премине към друга", смята ректорът на Варненския медицински университет доц. Димитър Камбуров, който беше един от малкото, които не подкрепиха протестната декларация в Съвета на ректорите. Според него интегрирането на университетите е повече от належащо, ако стремежът е към стабилно висше образование в перспектива, а не към развихрилото се печалбарство от гастрольорството, особено във филиалите на висшите училища.
До февруарското съвещание Министерството на образованието е в надпревара с времето, защото иска да подготви промени в закона за акредитацията и финансирането на висшето образование, както и да убеди ректорите в предимствата на конфедеративната интеграция, която да им помогне да обединят ресурсите си и да координират усилията си за намиране на допълнителни финансови средства. Както и да предлагат по-добри услуги за студентите, като им осигурят по-голям брой качествени факултети.
Засега ректорите не отказват диалог по тези въпроси, но са по-скоро враждебно настроени към въпросните промени.
А и водят в резултата.
"Флуксус" дойде и в София
В Галерията за чуждестранно изкуство беше открита изложбата от Германия - "Флуксус - 1960 - 1994". Става въпрос за едно от най-значителните движения в изкуството на 20-и век, към което се присъединяват много творци от САЩ, Германия, Япония и др. То се разпростира не само в областта на изобразителните изкуства, но и в театъра, музиката, поезията.
"Флуксус" се обръща към художествените принципи на авангардните течения, съществували до Втората световна война - футуризъм, дадаизъм, сюрреализъм, абстракционизъм. В началото на 60-те години, хората на изкуството дообогатяват тези принципи, придавайки им по-нов смисъл, адекватен на времето, в което работят.
Най-общо казано, желанието на артистите от "Флуксус" е да се размият съществуващите граници между изкуствата, като в същото време се разруши бариерата между изкуство и публика. Самото име на движението идва от латински и означава течение.
За идеолог на движението се смята литовецът Джордж Мачунас, който в края на 50-те е студент по музика в Ню Йорк. Първите му акции, осъществени заедно с американския композитор Джон Кейдж, са свързани именно с музиката. Най-добър прием обаче идеите на Мачунас получават в Германия, където вече са се оформили артистични експериментаторски кръгове. Така започват да се осъществяват и смесват едновременно пърформънси, концерти, изложби. По различно време в движението се включват такива имена в концептуалното изкуство като Йозеф Бойс, Нам Джун Пайк, Дитер Рот, Кьопке, Бен Вотие, композиторът Щокхаусен (гостувал преди 4 години в България) и др. Показаната ретроспективна изложба в София включва документални снимки и видеофилми от акциите на "Флуксус" през годините, както и партитури, колажи, обекти и инсталации. На откриването българската група "Изкуство в действие" изпълни няколко "възстановени по оригиналите" пърформънса.
Още една "Дванайста нощ"
В страната Илирия хората са се изолирали от останалия свят, за да останат насаме със себе си. Собствените проблеми им пречат да изпитат радостта от живота. Техните реплики са подвижни монолози и на практика те не разговарят помежду си. Тогава идва едно младо момиче и преобръща представите им за света. В ролята на Виола е Нона Йотова, която с помощта на китарата кара жителите на Илирия да открият слънцето.
Пиесата е "Дванайста нощ" на Шекспир, но не с актьорите от Каналето, с далеч по-скромен бюджет и се поставя от "Свободен театър". Премиерата ще бъде на 17 февруари. Творбата на Шекспир е залегнала в проекто- репертоара на театъра от година и половина и това, че Сатиричният театър постави същата пиеса, няма да спре трупата. Режисьорът Петър Будевски не се притеснява от конкуренцията, тъй като постановката представлява различен прочит на класическото произведение. Според него няма определено време, в което Шекспир да бъде актуален - просто театърът трябва да стане достоен за Шекспир. Сред авторите, чиито произведения се поставят, са Достоевски, Жак Превер, Яворов, Чехов. Все сериозни творци, които са помогнали на трупата да достигне и до Шекспировите произведения.
Без да има претенциите да е мюзикъл, пиесата е изпълнена с музика и песни, а артистите свирят на флейта, китара, гайда. Желанието на режисьора Петър Будевски е за връщане към типа театрално действие, характерно за Ренесанса. Той е заложил на силните личности в актьорския състав, които да създадат купонджийско настроение и да накарат публиката да се отвори към света, както героите откриват отново слънцето след появата на Виола. Музиката е написана от Антони Дончев специално за случая. Сценограф на постановката е Добромир Петров, който е правил декорите за всички поставени от Любен Гройс пиеси на Шекспир.
В "Дванайста нощ" на Свободен театър също не липсват звезди. Освен Нона Йотова в пиесата участват Георги Стайков, познат на публиката от филма "А сега накъде", както и от култовия за 80-те години филм "Вчера" на режисьора Иван Андонов. В актьорския състав участват и други, станали известни от киното - Елена Петрова ("Границата") и Николай Урумов ("Закъсняло пълнолуние"). За постановката са привлечени още Йордан Спиров, Петър Върбанов, Веселин Калановски, Георги Тодоров, Симеон Владов, Катя Илкова, Кирил Върбанов и Данаил Милев.
С тази пиеса Свободният театър прави крачка към осъществяването на така чаканата реформа в тази област, подбирайки артистите за спектакъла не само сред щатните си кадри, а като кани актьори от различни театри.
Костюмите са изработени в ателиетата на Държавния музикален театър - факт, който показва, че е реална възможността за сътрудничество между държавна и частна културна институция.
За разлика от доста скучната драматургия, показвана в Сатирата, спектакълът на режисьора Будевски е наситен с много смях. В голяма степен се разчита на остроумния и жив Шекспиров език, който се вписва в игровия стил и жанра на пиесата.
Двете постановки на "Дванайста нощ" предлагат на зрителите алтернативата да видят този прочит, който е по-близко до тях.
Спор за френска ваксина против хепатит B
Във Франция бушува спор дали две ваксини против хепатит В - Vax DNA и Geb Hevac, произведени в лабораториите на престижния институт Pasteur Merieux, са с опасни странични ефекти. Миналата неделя телевизионният канал М6 в научното си предаване излъчи репортаж по темата, в който пациентка свидетелства, че след имунизация против хепатит В е получила тежки неврологични усложнения. Първоначално те се изразявали в изтръпване пръстите на двете ръце, а по-късно се е достигнало до почти пълно парализиране на крайниците и поражения в зрението - жената виждала двойни образи.
В понеделник вестник "Паризиен" наля масло в огъня, като съобщи за таен доклад до френското здравно министерство, според който на 175 000 ученици в шести клас е била инжектирана по-силна доза на ваксината, което е довело до парализа на някои от тях. Бернар Кушнер, министър на здравеопазването, отрече докладът да е бил секретен и допълни, че "децата са добре".
Това обаче не успокои духовете във Франция, където хората бяха обект на две рекламни кампании с диаметрално противоположни послания - първо за необходимостта от масово ваксиниране срещу хепатит В, а след това за опасността от ваксината.
Хепатит В, известен като болестта на мръсните ръце, най-често се предава чрез замърсени храни, но напоследък в развитите страни се възприема ката "братовчед" на СПИН, защото вирусът се предава и по полов и кръвен път.
Проучванията, които Френската лекарствена агенция направи след вълната от масово ваксиниране в средните училища през 1996 г., показаха, че при 18 милиона ваксинирани случаите с неврологични странични ефекти са 106. Лекарите обсъждат дали главоболието и повръщането при ваксинираните са в рамките на нормалното, или се дължат на дозировката от 10 милиграма вместо предписваните 5 милиграма в другите европейски страни.
В България според доц. Михаил Попов от Министерството на здравеопазването точно тези две ваксини на института "Пастьор" не се използват. Въпреки това положението с разпространението на хепатит В е достатъчно сериозно - през ноември 1997 г. болните от инфекциозната болест са били 1373. Това не дава основание да се говори за епидемиологична обстановка. Не беше постигнат и очакваният връх в увеличението на болните, планиран за миналата година. Все пак на задължителна ваксинация в България подлежат новородените и работещите в болниците. Останалите рискови групи - хомосексуалисти, проститутки, затворници, могат да се имунизират по желание със съществуващите френски и американски ваксини.
"Титаник" не потъва и взе четири златни глобуса
Най-награждаваният филм на тазгодишното раздаване на призовете "Златен глобус" се оказа "Титаник". Творбата на режисьора Джеймс Камерън за разлика от едноименния кораб не "потъна" и взе четири награди - за най-добра драма, най-добър режисьор, най-добра музика и най-добра песен (изпълнена от Селин Дион). По този начин любимият на публиката филм стана фаворит на критиката, а това му дава големи шансове за повече награди "Оскар". С три златни глобуса остана "Колкото - толкова". Той взе награда за най-добра комедия, а Хелън Хънт и Джак Никълсън получиха статуетки за най-добри в комедийния жанр. Една от очакваните награди бе за Ким Бейсинджър за участието й в "Поверително от Ел Ей". Като изненада обаче може да се отчете награждаването на англичанката Джуди Денч за най-добра актриса (за участието й в драмата "Нейно величество Мисис Браун"). Мъжката награда в същата категория взе Питър Фонда, с което още един път доказа, че е почти толкова талантлив, колкото баща си Хенри Фонда. Наградата "Сесил де Мил" за цялостно творчество взе Шърли Маклейн.
В телевизионния раздел нямаше изявен фаворит, но по две награди отидоха при филмите "Джордж Уолъс" и "Али Макбийл". Тук отново, както и миналата година, за най-добър драматичен сериал бе обявен "Х-файловете". Ето най-важните награди "Златен глобус":
Най-добрият роман на Набоков
Издателство "Хемус" публикува може би най-добрия роман на Владимир Набоков - "Дар". Роденият в Санкт Петербург Набоков е един от най-големите руски писатели на този век, който емигрира след завземането на властта от комунистите през 1917 г. Завършва Кеймбридж, от 1940 г. преподава руска литература в Съединените щати, като особено ценни са неговите лекции и студии за руските и световните класици. Световна известност му носи романът "Лолита", който излиза през 1955 г. Набоков умира през 1977 г. в Швейцария, без да види отново родината си.
"Фолксваген": Костенурката умря, да живее Костенурката
На автомобилния салон в Детройт бе представен новият модел на колата легенда.
Модерен вариант на автомобила - визитна картичка на германското икономическо чудо след войната, е новият модел на Костенурката на "Фолксваген".
Премиерата идва точно 60 години след като творението на Фердинанд Порше слезе от конвейерите със скромната задача да бъде "народна" кола с възможно най-евтина и елементарна поддръжка, да превозва четири души, като поддържа постоянна скорост от 100 километра в час. До 1978 г. Бръмбара, или Костенурката, както го наричат у нас, се произвеждаше в Германия. Оттогава се произвежда само Мексико.
Въпреки че формата на каросерията силно напомня на предшественика - заоблен покрив и калници, кръгли фарове и стопове, новакът няма и едно болтче, останало от старата Костенурка. Дори вечната концепция на Порше, разположен отзад двигател, тип боксер с въздушно охлаждане, отстъпва пред по-модерните решения. Моторът е отпред, предаването - на предните колела, охлаждането - с вода. Шасито е заимствано от новите модели на "Голф IV" и "Ауди А 3". Окачването е тип Макферсън с напречни водачи и стабилизатори - всичко гарантира сигурност и комфорт на пътя.
Стандартите за сигурността на пътниците отговарят вече на идното столетие. Четири въздушни спасителни възглавници, странична защита, оптимални зони за деформация при преден или заден удар, електронна антиблокираща система на спирачките. Каросерията е поцинкована с дванайсетгодишна гаранция срещу корозия.
В началото на серийното производство през октомври ще се предлагат два базови двигателя. Бензинов с ходов обем от два литра, с по два клапана на цилиндър, мощност от 115 конски сили и максимален въртящ момент от 165 нютонметъра при 2600 оборота/мин и с дизелов агрегат, който с голям успех се монтира в повечето модели на "Фолксваген" и "Ауди".
Някои детайли във вътрешността на купето пораждат носталгия към старата Костенурка, произвеждана над 22 милиона пъти: класическия кръгъл комбиниран прибор в арматурното табло, който едновременно е километраж и оборотомер, а и показва още температурата на мотора и съдържанието на резервоара, дръжката за пасажера, монтирана над шкафчето за документи, и не на последно място легендарната вазичка за цветя в средата на таблото.
Гастроном
Спагети с маслинен сос по неаполитански.
Има различни начини да се приготви това прочуто ястие - спагети ала путанеска. Тук избирам един от най-добрите. Има и две версии за екзотичното наименование. Според първата ястието е създадено от неаполитанските проститутки като бърз и вкусен източник на енергия, който освен всичко друго привлича клиентите с деликатния аромат на маслини, чесън и аншоа. Според втората версия обаче това е идеалната манджа за уважавана госпожа, която има тайна любовна среща между пет и седем следобед. Благоверната може да си приготви ястието предварително, да го остави да се маринова, докато трае любовната авантюра, след което да изтича вкъщи и след броени минути да сервира вечеря на изгладнелия си след тежък ден съпруг.
Продукти.
Предварителна подготовка.
Накълцвам ситно маслините, гъбите и чесъна. Смачквам аншоата на каша. Смесвам всички продукти заедно с магданоза, босилека и черния пипер много добре в малка тенджерка и ги заливам със зехтин, докато ги покрие. Оставям ги да се мариноват 2 часа, като ги разбърквам от време на време. Ако е необходимо, добавям още малко зехтин, за да ги покрие напълно.
Готвене.
Сварявам спагетите в подсолена вода, като внимавам да не се разварят. Трябва да останат леко еластични, или както се изразяват италианците, al dente. Загрявам маслинената смес на средно силен огън, но без да й позволя да ври. Изсипвам я върху отцедените спагети, разбърквам и сервирам веднага.
Евгений Дайнов стана шеф в "Отворено общество"
Политологът беше избран за председател на управителния съвет на фондация "Отворено общество" миналия четвъртък. Той зае мястото на проф.Богдан Богданов, който от седем години беше на тази длъжност. Управителният съвет е имал още 5-6 кандидатури за този пост, но е надделял изборът за Дайнов. Известният политолог е бил предложен за председател от Богдан Богданов и е бил единствената кандидатура на самия Джордж Сорос.
"Този избор предизвиква повишено чувство на тревожност в мен, каза за "Капитал" Евгений Дайнов. Сега ще трябва да си пренаредя живота и работата. Имам много ангажименти - в списание Insider, Центъра за социални практики, Политическата академия. А всъщност исках да се оттегля от активен столичен живот още миналата година. Представях си, че ще мога да подредя нещата така, че шест месеца да съм в провинцията, а през останалото време в София, но явно пак няма да стане", обясни той.
В момента управителният съвет е в оставка, а в близките седмици ще бъде избран нов негов състав. Засега се знае само, че ще бъде от 9 души, а не както досега от 11. Какви ще бъдат стратегията и дейността на фондацията ще стане ясно след този избор.
През последната година в Източна Европа Джордж Сорос подменя ръководствата на повечето фондации "Отворено общество", без публично да дава оценка за работата им.
ДИАЛЕКТИКА
"Или ще спираме цигарите, или ще правим БТА с асансьор", изпуфтя ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ миналия вторник преди редовната пресконференция на НИС на СДС в агенцията. Брифингите на сините от дълго време се правят в залата на последния етаж на телеграфната агенция. След като началник там стана Панайот Денев, пресклубът започна да посреща политици и журналисти на огледално изциклен паркет, при снежнобели стени със закачалки. Неотдавна на път за мястото си зад микрофона синият лидер Костов се спъна в тлъстите тв-кабели. "Ето го началото на безжичната телевизия", обади се шегаджия.
Най-известните лица на българското кино участват в новия филм "ИСПАНСКА МУХА" на режисьора Киран Коларов. Дълго време отлаганата премиера ги събра миналата седмица в зала 1 на НДК. На първия ред точно срещу екрана място зае Петьо Блъсков. Пресгрупа "168 часа" от времето, когато той я управляваше, е спонсор на филма заедно с Българската кинематография. След като изгледа филма, по-голямата част от артелита и специално поканените гости се пренесоха в нашумялото заведение "Планет", за да полеят събитието. Един от главните герои във филма, Камен Воденичаров, не беше забелязан на партито. Затова пък колегата му Тончо Токмакчиев мина за малко и веднага събра около себе си рояк журналисти. Нарочената за секссимвол Аня Пенчева разигра томбола с награди за присъстващите. Спортната звезда Любо Ганев празнува до късно кинодебюта си. Критиката засега деликатно мълчи за професионалните качества на филма, може би защото българската кинематография е на смъртно легло.
Темата за нивото на патентния данък на занаятчиите в столицата предизвика шеговити коментари и за данъка за компаньонки на пресконференция на Столичния общински съвет. От общината обявиха, че и най-високият патентен данък в София ще остане под максималните размери на налога, обявени в закон за облагането на доходите на физическите лица. Изявлението породи въпрос на журналистка защо компаньонките да не се облагат в пълен размер и отприщи страстите за ролята на професионалните любовници в обществото. Най-възрастният общински съветник ПЕТЪР ДЖОРИНСКИ беше най-искрен: "Етично погледнато, повече от необходими са компаньонките и да не си кривим душата и да се правим по-големи светци от папата."
Българският филм "Приятелите на Емилия" бе споменат в авторитетното списание "Варайъти". Това се случва за първи път от доста време насам. За представянето на филма явно е помогнал фактът, че той беше един от двата с официални премиери през миналата година. Другият бе "Закъсняло пълнолуние". Авторът на представянето Хауърд Файнстийн е останал доста доволен от творбата на Людмил Тодоров и дори го е сравнил с ранния Милош Форман. За него обаче филмът е представяне на нещо екзотично, което се разминава с действителността, в която живее, и може би затова е привлякъл вниманието му.
Клип с участието на двама български сумисти стана официална реклама на една от най-известните компании за производство на коняк - "Хенеси". Трийсетсекундното филмче, произведено от Филмовата академия в Баден-Вюртемберг, спечели рекламния конкурс на "Хенеси" в сериозна конкуренция с над 50 други идеи. В момента клипът с участието на 260-килограмовия ЕМИЛ ЖЕКОВ и 40 кг по-лекия ВАЛЕРИ НИКОЛОВ се върти усилено по сателитния тв канал RTL. Гримирането на българите като японци е създало най-сериозни проблеми на режисьорите. Наложило се телата на двамата да бъдат бръснати около шест часа, за да станат гладки като на колегите им от Страната на изгряващото слънце. Рекламата направи официален дебют в България в събота по БНТ в играта "Монополи", където Николов бе един от участниците.
Гарелов надмина себе си Миналата седмица Иван Гарелов регистрира нов връх в професионалните постижения на предаването "Панорама", който вероятно е предназначен да впечатли с новаторството си току-що избраното ръководство на БНТ и Националния съвет за радио и телевизия. "Емблематичният" за България тв-водещ осигури на зрителите пряка линия между телевизията и... вестник "Труд". По нея беше проведен сълзлив разговор с главния редактор Тошо Тошев, който за фон освен всичко друго беше осигурил да се вижда от две места корицата на най-новото му издание - списъка на кредитните милионери. Пряката линия, която в световната практика свързва поне два града или държави, мобилизира срещу хиляди долари подвижна тв-станция, осветители, релейна станция и комуникационни трасета в името на това да бъде преодоляно разстоянието от неколкостотин метра между столичните ул."Сан Стефано" и бул."Дондуков". За сведение на българските медийни експерти по същото време другите телевизии използваха подобно техническо чудо, за да коментират посещението на папата в Куба например. Но както въздъхва самият Гарелов, "това е друг свят". Наистина. И с други емблематични водещи.
Строители на капитализма
&copy; Живко Ангелов.
Възможен ли е синдикат на професионалните футболисти у нас
На България вече е предложено да си направи синдикат на професионалните футболисти. Инициативата идва от международна организация на профсъюзите, наречена ФИФПро. Тя практически е подразделение на световната федерация ФИФА, тъй като двама души от ръководния й борд са членове на работни комисии във ФИФА. Пък и самото й название го подсказва.
Профсъюзи на футболистите има във всички развити страни в Европа. Тяхната цел е синдикална защита и създаване на пенсионен фонд. Най-важната работа на синдикатите е осигуряване на футболиста главно в два случая - пълно медицинско обслужване, докато играе, включително при тежки контузии, и изплащане на един вид пенсия след завършване на кариерата му.
Унгарците, които от няколко години се числят към "белите хора", вече са във ФИФПро. Румънците са си направили профсъюз и напират да влизат в организацията. У нас въпросът е дали играчите имат нужда и манталитет да направят синдиката.
Какви са основните принципи? Профсъюзът е практически една взаимоосигурителна каса. За да получават пари, футболистите са длъжни да правят вноски. Както и техните клубове, които подписват договори със синдиката.
Във Великобритания при всеки трансфер профсъюзът прибира между 5 и 10 процента от сумата, която минава от клуб в клуб. Срещу нея синдикатът се задължава да направи застраховка на футболиста и да осигури пълното му медицинско обслужване.
Отделно играчът внася поне един процент от сумата по личния си договор. За да влезе в схемата на профсъюза обаче, той трябва да играе поне в 75 процента от мачовете на своя отбор в следващите две години. Договорът му трябва да е поне за 12 месеца.
Профсъюзът прибира и глобите, които се налагат на играчите в отборите им, примерно за закъснения на тренировки. През 1990 г. е била организирана нарочна лотария във Великобритания, от която синдикатът е получил 100 милиона паунда.
Срещу всичко това британският футболист например започва да взема двойна спрямо своята заплата от профсъюза в момент, когато се контузи тежко и не може да играе - докато се възстанови. Няма грижа за медицинското си обслужване. А когато навърши 35 години (и ако вече е окачил обувките на пирона), започва да получава минималната за Обединеното кралство пенсия.
Тъкмо англичанин - Гордън Тейлър, е президент на международната организация ФИФПро. В нея членуват профсъюзите на футболистите от Австрия, Холандия, Дания, Белгия, Норвегия, Англия, Финландия, Португалия, Швеция, Унгария, Норвегия, Италия, Гърция, Испания и Австралия. В процедура на присъединяване са Израел и Нигерия. Има контакти с Латинска Америка, най-сериозно с Бразилия, както и с Япония. Румъния се натиска да влезе във ФИФПро.
Тази организация съществува от 25 години. Има годишен оборот около 2 милиарда френски франка. Всеки българин би казал, че е хубаво да пробие и у нас. Човек обаче ще се усъмни дали нашите футболисти и техните шефове са в състояние да направят нещата като хората.
От една страна, играчите главно гледат да приберат сухата пара. Те гледат със съмнение на всеки, който би пожелал да отдели от парите им. Малцина футболисти биха се замислили в перспектива, за да разберат, че ако днес дадат един процент на профсъюза, това е инвестиция в бъдещето им. В края на краищата повечето от тях завършват кариерата си, без да имат професия и осигурена работа. Както впрочем е по целия свят.
Съмнително е и дали клубовете ще се съгласят да отцепят 5 до 10 процента от сумите, които получават за продажба на своите играчи. Повечето се хранят тъкмо от тези пари. В момента според действащия (макар и разкритикуван от всички и гласен за ремонт) Закон за спорта те трябва да отделят 7 процента от сумата на всеки трансфер в чужбина за държавния Фонд за подпомагане на спорта. Естествено никой не го прави.
От доста години футболните клубове в огромната си част не плащат и данъци, най-вече върху премиите, които раздават на играчите си. Тяхната логика е, че от 1985 г. държавата не е субсидирала футбола с нито един лев. Затова те удържат данъци на футболистите и ги прибират в клубната каса - под благовидния предлог, че ги задържат за развитие на детско-юношеските си школи. Щом не дават на държавата държавно обществено осигуряване, има ли сила, която да ги накара да превеждат вноски на профсъюза на играчите - същите, от които се оплакват, че са вдигнали нереално високо мизата на личните трансфери и на премиите?
Впрочем малко след 10 ноември 1989 г. един бивш футболист се опита да направи синдикат за колегите си у нас. Играчът на "Славия" от 80-те години Илия Величков започна организирането с намерението да защитава синдикалните права на футболистите. Скоро начинанието му пропадна. Причината бе прозаична - никой не искаше да му плаща членски внос.
Сигурно не е случайно, че сега натискът за създаване на профсъюз на футболистите у нас идва отвън. Предложението е направено на конгресната сбирка на ФИФПро преди няколко дни в Букурещ, където наши представители бяха предварително и официално поканени чрез БФС. Остава въпросът дали у нас ще се намерят хора, които да помогнат на играчите да го направят. "Няма да им отваряме очите, че после да тръгнат срещу нас", заяви в типичен български стил човек с висок пост в управата на БФС.
И немските клубове излизат на фондовата борса
Най-добрите германски футболни клубове се подготвят за излизане на фондовата борса, която преобрази някои от британските им съперници през последните години, съобщи агенция Ройтерс. Европейският шампион "Борусия" (Дортмунд) ще изпълни условията за допускане на акции на борсата през 1998 г., обяви президентът на клуба Герд Нийбаум.
В Германия клубовете са обществена собственост и в момента не могат да бъдат допуснати до борсата. Германският футболен съюз не иска да променя правилника си, за да не се увеличи бездната между богатите и бедните клубове. Натискът от страна на грандовете "Байерн" и "Борусия" може да принуди футболната централа да промени разпоредбите по-късно тази година.
Ако футболният съюз разреши издаването на акции, "Борусия" смята да запази 50 процента плюс една акция. До 80 процента от останалите акции ще бъдат изкупени от институционални инвеститори. Клубът е изпълнил и мениджърските борсови изисквания, допълни Нийбаум.
Вицепрезидентът на "Байерн" Карл-Хайнц Румениге заяви, че баварците също са покрили критериите. Основната цел на издаването на акции ще бъде набирането на капитал за нов стадион. Шампионът също ще се придържа към модела на футболния съюз, според който в клуба остава мажоритарният дял от акциите. По този начин се запазва обликът на клуба и няма да се допусне изкупуването му . "Байерн" е готов за борсата", заяви Румениге.
Франц Бекенбауер, който беше преизбран за президент на "Байерн" миналия ноември с нов тригодишен мандат, обяви, че излизането на борсата е сред приоритетите му. "Трябва да изчакаме, за да видим какво ще реши съюзът през октомври", каза Кайзера по повод следващото годишно заседание, на което се очаква да се разреши на клубовете да променят структурата си. "Във всеки случай ние сме подготвени и ще превърнем клуба в публично търгувана компания до края на десетилетието. Следващата стъпка ще бъде издаване на акции."
Нийбаум обяви, че "Борусия" (Дортмунд) има оборот от 130 милиона марки през сезона 1996/97 г., докато според Румениге оборотът на "Байерн" е достигнал 165.4 милиона марки.
Няколко британски клубове излязоха на борсата през последните години, сред които шампионът на Англия "Манчестър юнайтед". Той емитира акции през 1991 г. и се превърна в една от 250-те най-големи компании на Великобритания. Акциите се оказаха сполучлив ход за големите клубове като "Манчестър юнайтед" и носителя на купата на Англия "Челси". Цените на акциите на другите клубове паднаха под номиналните най-вече заради липса на футболни успехи. Някои специалисти предупреждават клубовете да не бързат с акциите, защото след като веднъж станат акционерни дружества, инвеститорите получават право да се месят в клубни въпроси като продажба и покупка на футболисти, влияещи на цената на акциите.
КМФВС и БФС не могат сами да оправят стадион "Васил Левски"
Шефът на "Национална спортна база" ЕАД Анатоли Илиев пред в."Капитал"
Когато поехте "Национална спортна база" ЕАД, смяната бе мотивирана с лошото управление на предишното ръководство. Какво точно се имаше предвид - лошо състояние на базата или финансови злоупотреби?
- Финансовото състояние трябва да го коментирам с много факти, но бих обърнал внимание на негативното. Не са актуализирани наемите на наемателите. Това е едно перо, което допринася за самоиздръжката на дружеството. Не бяха изяснени отношенията с федерациите, което от своя страна води до непрекъснати конфликти и невъзможност за пряка оперативна работа. Не са провеждани конкурси за отдаване на тези наемни площи. Ние приехме наредба каква пазарна цена има всяка педя от нашата собственост и на базата на тази наредба отдаваме площите под наем. Тя е съобразена с наредбата на столична община и с всички нормативни актове на Търговския закон.
Открихте ли умишлени изтичания на средства при стопанисването на базата?
- Не съм открил подобно нещо и смятам, че това не е мое задължение. Наскоро поискахме финансова ревизия, за да е ясно дали е имало нарушения. Писмото вече е подписано от председателя на КМФВС, който е едноличен собственик на дружеството. Едва след ревизията може да се коментира този въпрос.
Според вас задоволителни ли бяха условията по наема на столичния колодрум за дискотека? Там нямаше ли изтичане на пари?
- Първо - за дискотеката нямаше договор за наем. Второ - този договор, за който се е говорело, е трябвало да бъде сключен с федерацията по колоездене. Тя от своя страна е финансирана за своята пряка дейност от ползвателите на терена. Вариантите оттук нататък са два - или да подпишем реални договори за ползване на колодрума, или да обявим конкурс със съответните правила и изисквания за подобен род увеселителни заведения. Там нещата като цяло са по-сложни. За да работи и функционира такова заведение, трябва да се спазят куп нормативни документи. Не знам дали те са били спазени преди, тъй като бях назначен след нейното затваряне.
Не се ли натъкнахте на опити за скрита приватизация, все пак обектите са апетитни?
- Към базата наистина се проявяват апетити и това си личи от двата фрапиращи случая в момента - базите "Спортпалас" край Варна и олимпийската база в Созопол. Всичко е преплетено между институции и частни виждания. Приватизацията на спортни обекти ще бъде едно крайно решение и не вярвам то да бъде посрещнато добре от спортната общественост. Реално опити за приватизация на нашите бази не е имало.
Има все пак нещо незаконно в начина, по който зала "София" премина в ръцете на Националния спортен център "Универсиада"?
- Националният спортен център също е еднолично дружество на КМФВС на самофинансиране. Не знам какво е състоянието му, но отстрани се вижда, че там целогодишно протичат спортни състезания. Мисля, че обектът функционира добре. Нашите юристи намериха недостатъчно аргументирани основания за изваждането на зала "София" от нашето търговско дружество със заповед на бившия председател на КМФВС Христо Христов. Нещата обаче касаят само едноличния собственик, който е един - КМФВС. Той го е преценил и го е направил. Това обаче не е проблем, защото и сегашният собственик може да го отмени. Според мен трябва да се направи преценка дали евентуално връщане на залата към НСБ ще е в помощ за реализацията на нашите планове. Има такова предложение, но е в съвсем суров вид.
Националният стадион "Васил Левски" до есента на 1998 г. трябва да премине в стандартите на ФИФА и УЕФА, за да може да приема международни срещи. Как ще стане това?
- Националният стадион е в тежко състояние. Той се нуждае от основен ремонт. Основните проблеми са два. Цялата циментова замазка не задържа вода и се получават силни течове. Водата прониква в помещенията и оттук нататък загубите са големи. Другият проблем е, че навремето, когато е строен стадионът, пространството между входовете е запълнено с пръст, а не с цимент. От годините се получава слягане и се появяват пукнатини. Колкото до изискванията на ФИФА и УЕФА - те са приети за безопасността на зрителите и са препоръчителни. Искам да подчертая, че нямат задължителен характер. Ако искаме да имаме наистина хубав стадион, което се полага на футболистите и запалянковците, хубаво е да изпълним поне част от тези изисквания - седалките да бъдат с облегалки, да се обезопасяват входовете, агитките да бъдат отделени по подходящ начин. Хубаво е да имаме по-модерно табло с четири екрана, за да се виждат по-важните моменти.
Значи според вас няма опасност, ако през септември националният отбор има международен мач, стадион "Васил Левски" да не бъде одобрен от ФИФА?
- Няма опасност. Разбира се, това е от компетенцията на БФС. Неговото ръководство този въпрос го вълнува повече от нас и сигурно ще ни предложи аргументирано становище. Никой обаче не може да забрани да се проведе една среща на стадион "Васил Левски".
Все пак не предвиждате ли някакъв ремонт?
- В момента разработваме проект, в който са залегнали основните параметри на стадиона и неговото отремонтиране. Ще започне поетапен ремонт, за да може да продължи да се използва, без да бъде затварян. Част от парите за финансирането ще дойдат от комитета, от тотализатора и от лотарията със зодиаците, чиято цел е да събере средства именно за този ремонт. Проблемът за финансирането трябва да бъде разискван с повече институции. Диалогът трябва да бъде между нас, КМФВС, футболния съюз, столична община, между всички заинтересовани. Той трябва да бъде разгласен, за да има повече ангажирани. Това е голямо съоръжение, ако искаме да го направим, както трябва, няма да е по силите само на комитета или футболния съюз.
Колко ще струва подобен ремонт?
- Изчисленията на нашите специалисти показват, че ни трябват четири милиарда лева за неотложни дейности - циментови замазки, укрепване на колоните, запълване на междупочвените пространства, нови седалки. Става въпрос за ремонт, който ще направи стадиона нормален за ползване. Ако говорим за по-специално оборудване, сметката ще хвръкне нагоре.
Как са регламентирани отношенията ви с БФС за мачовете на националния отбор?
- БФС има абсолютно всички права за тези мачове. Нямаме някакви тайни договорки. Те ползват стадиона, както всеки наемател. Отношенията са ни коректни и колегиални. От наша страна полагаме всички усилия, за да може да се проведе нормално подобна среща. Тази година имахме два мача, които не бяха леки - с Израел и Русия. Мисля, че се справихме добре - не допуснахме инциденти, задоволихме изискванията на международните наблюдатели.
БФС заплаща ли наем?
- Да, естествено. Ние получаваме и процент от продажбата на билетите.
Доволен ли сте от финансовите резултати от провеждането на мачовете на националите?
- Зависи от посещаемостта. Доволен съм от мача България - Русия. Печалбата от него бе около пет милиона лева, която по мое мнение е нормална. От мача с Израел не съм доволен, защото нещата се усложниха. Не се разбра футболният съюз на каква цена ще продава билетите, след това имаше и други проблеми. Когато на един мач дойдат повече от 20 000 души, всички са доволни - всички печелят.
Каква ще бъде политиката на НСБ по отношение на рекламите на стадиона?
- В това отношение имаме много строги правила. Имаме рекламен отдел със собствен статут и сметка, която трябва да изпълни. Тази година сме завишили близо със 70 процента изискванията за приходите на отдела, защото всичко, което правим по базата, е с пари от рекламата.
Вие ще участвате ли в преговорите между БФС и УФА, които касаят и рекламните права?
- Ние нямаме отношение по договорите на БФС с рекламодатели. Той сам води преговори и те нас не ни касаят.
Преди време се получи конфликт между рекламодателите на стадиона и тези на националния отбор, които идват със своите реклами.
- Нашите договори с рекламодатели важат само за вътрешния шампионат. Когато националният отбор провежда срещи на стадион "Васил Левски", БФС има своите рекламодатели и нашето задължение е само да ги разположим върху площите. Този въпрос е регламентиран и повече такива проблеми не трябва да съществуват.
Как са регламентирани тогава отношенията с клубове като "Левски" и "Славия", които също имат свои собствени рекламни договори?
- Ние сключваме договори за срещите на столичните отбори, които провеждат мачове на стадиона. В тях няма клаузи за разполагане на техни реклами. Техните рекламодатели са на собствените им стадиони.
Отбори като "Левски" и "Славия" плащат ли си по нормални цени за наем на стадиона?
- "Левски" наистина имаше затруднения със стадион "Георги Аспарухов" и игра всичките си мачове при нас. Взаимоотношенията ни са напълно нормални, ние разбираме част от техните проблеми, те - нашите. Двете страни се отнасяме колегиално към тези въпроси.
Ще бъде ли изчистен въпросът дали федерациите да плащат наем за ползване на базата?
- Това е въпрос, който е натрупван с много години. Решаван е по всякакви възможни начини. След като дружеството е образувано, за да обслужва тези национални отбори, нашето ръководство в края на краищата излиза с решение да няма половинчати мерки. Седемнайсетте вида спорт, които ползват нашата база, няма да плащат нищо - нито наем, нито консумативи. Смятам, че няма да има повече спорове. Първоначалната ни сметка е, че дружеството ще претърпи загуба от 40-42 милиона лева заради това решение. Това е реална субсидия за спорта.
Какви са шансовете на плувните спортове, които не могат да влязат в нито един басейн, да започнат да тренират нормално във вашата база?
- Те ще ползват басейна "Диана", без да плащат. Това е нашият ангажимент към водните спортове. Що се касае до другите басейни, проблемът е жесток. Поддръжката на подобно съоръжение не е печеливша дейност. Хубав басейн печели от прилежащи площи. В София освен къпалнята "Мария Луиза" няма басейн, който да носи печалба от прилежащите си площи.
Каква е очакваната загуба на дружеството и какви са финансовите очаквания за тази година?
- Никой не може да каже, защото влезе законът за ревалоризацията. Дълготрайните активи се подлагат на нови преоценки. Според мен няма да има дружество, което до март да може да каже на каква загуба ще отиде. Според мен всички ще отидем на загуба.
Има ли опасност да затворите обекти през тази година?
- Не, няма.
Барчовски нокаутира опозицията
В края на първата година от завръщането си като спортен министър Цвятко Барчовски придоби пълен контрол върху спорта в България. Председателят на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта (KМФВС) най-после успя да разбие опозицията на обществените спортни организации и да постави в своя зависимост федерациите.
Новата система за финансиране на спорта, закодирана с названието "Програма 2000", даде плодове за по-малко от седмица. Барчовски изненада в гръб Kонфедерацията на българските спортни федерации и съюзи (KБСФС), която се води за по-силното сдружение на федерациите. Разширеното заседание на КБСФС миналата седмица се превърна във фарс. Членовете й трябваше да обсъдят начините за финансиране на спорта - нещо, което Барчовски вече бе огласил по-рано. Така основната точка от заседанието на КБСФС стана абсолютно безсмислена.
Ръководството на конфедерацията подходи изключително наивно в ситуацията за разлика от бившия баскетболист, който изигра своите карти перфектно. Федерациите бяха предупредени една седмица по-рано за заседанието на KБСФС и трябваше да обмислят своите предложения до държавния орган. Само след два дни обаче Барчовски свика всички федерации и им сведе "Програма 2000". По този начин всякакво по-нататъшно обсъждане стана безсмислено. Ръководителите на конфедерацията твърдят, че до последния момент са били заблуждавани, че все още няма готова концепция за финансирането на спорта и затова са си позволили да предизвикат дискусия. Впоследствие се оказало, че всичко е готово и е било въпрос на време документите да се размножат.
По-хитър от всякога, Барчовски приложи древноримския принцип "разделяй и владей" и постигна зашеметяващ успех. С "Програма 2000" той на практика раздели федерациите на бедни и богати и ги настрои едни срещу други. Според новата система за финансиране 10 летни спорта ще получат повече от половината пари от спортния бюджет за тази година, за да могат техните елитни спортисти да са напълно осигурени за олимпийска подготовка. Останалите 41 федерации остават под линията с минимални средства за съществуване. Програмата, която по същество не е лоша, нямаше да има толкова силен разделящ ефект, ако парите за малките федерации бяха повече. Те обаче получават смешни суми, колкото да си платят телефоните и парното. За развиване на нормална дейност ще трябва да търсят собствени приходи.
С елегантния финт по обявяването на програмата Барчовски затвори устата на най-претенциозните федерации. В Спортната палата се оформиха два лагера - на задоволените и на ощетените, които обаче нямат сила да се опънат. Разцеплението си пролича най-ясно именно на заседанието на конфедерацията. Hа него присъстваха една шепа спортни ръководители, сред които нямаше нито един представител на "Златната десетка". Бедните федерации от своя страна са разединени на няколко лагера. Първият е на безнадеждно безпаричните, които все още се надяват обществената организация, както и да се нарича тя, да ги закриля и да защитава интересите им пред държавния орган. Тези ръководители няма откъде да намерят пари и спортовете им са обречени на бавна смърт. Във втората група са тези, които припечелват по някой долар от международни изяви и ги кътат за черни дни. Такава е Федерацията по фигурно пързаляне, която още се храни от двете европейски първенства в София през 1991 и 1995 г. В третия лагер са някои малки федерации, които все пак са получили малко повече пари от събрата си в съседния офис и предпочитат да мълчат, за да не стигнат до неговото положение. Kръгът около Барчовски е създал система за запушване на усти чрез леко завишаване на субсидиите за определени спортове, категорични са дейци от коридорите на Спортната палата. В това обаче няма нищо странно. При тоталното безпаричие и в условията на валутен борд всеки се спасява поединично.
Българският спорт е по-разединен от всякога, категорични са спортни шефове. Kонфедерацията се оформя като спасително гнездо само за 15-20 мижави федерации. Противоречията в ръководството му са крещящи. То е съставено от представители на бедни и богати с коренно различни интереси. Председателят Валентин Заяков вече е член на "Златната десетка". Отсъствието му от дълго планираното заседание в сряда бе скандално въпреки оправданията за командировка в чужбина. Заместниците му Йорданка Благоева и Марио Примджанов също не си направиха труда да се появят. "Повече няма да ходя на подобни заседания, тъй като не сме единни", заяви генсекът на федерацията по стрелба Пламен Дочевски. Неговият спорт също се радва на олимпийско финансиране.
Малцината представители на федерации гласуваха да бъде свикано общо събрание, което да реши дали KБСФС да се саморазпусне и това изглежда логичен ход с оглед на противоречията в организацията. Ако това стане, Барчовски ще може да се гордее със себе си - едната мишена е ликвидирана.
Спортният министър все още има проблеми с разбиването на другата обществена организация - БСФС. Бившият мастодонт очевидно има все по-затихващи функции въпреки костеливия си председател Йордан Kостадинов. Барчовски отдавна го е взел на мушка и при очертаващата се тенденция да съсредоточи целия си арсенал в една цел Kостадинов едва ли ще издържи. БСФС е атакуван по всички флангове, най-вече с методите на компроматите. В най-скоро време ще влезе в сила нов пропускателен режим в Спортната палата и нищо чудно хората на Kостадинов да останат без пропуски. Той и без това често е заплашван с изгонване от офисите си заради неплатени сметки за телефони и ток.
Сидни 2000 подмами спортистите ни на Зеления континент
Нова вълна от изселници за Австралия започва да се очертава сред българските спортисти с наближаването на летните олимпийски игри в Сидни през 2000 г. Две години и половина преди най-големия спортен форум в последното лято на ХХ век част от нашите звезди се ориентират към Зеления континент с надежда да се спасят от мизерията в страната ни, без да късат със спорта.
Първа късмета си в Австралия остана да търси 22-годишната софиянка Радослава Георгиева. Най-добрата ни състезателка по скокове във вода не се върна от световното първенство по плуване в Пърт миналата седмица.
Седмата на 10 м кула от европейското първенство във Виена'95 отдавна замисляла възможността да се пробва като състезателка в Сидни, за да си обезпечи подготовката за следващата олимпиада. Шансът й да емигрира се оказа първенството в Пърт. Резултатите там вероятно са били последната грижа за Радослава, след като тя не можа да прескочи дори квалификациите на триметров трамплин и 10 м кула, а накрая изобщо не стартира на еднометров трамплин.
"В последния момент решихме тя да скача на още един старт преди кулата, което май бе грешка, защото не е приятно да останеш последен. Състезанието на 3-метров трамплин бе ден след 24-часовото пътуване до Пърт, дори часовата разлика не бяхме преодолели", разказа треньорката Петкова, сега пенсионер и учителка по плуване в столично училище. "Не сме се мислели за конкурентоспособни с кратката подготовка. Късно разбрахме за заявката на Радослава за първенството. Направихме 17-дневен лагер в Гърция през декември и после коледните празници объркаха всичко. Дори в залата по гимнастика не успяхме да влезем."
Веднага след първенството Георгиева получила покана да се състезава в турнира за Световната купа в Сидни миналия уикенд на издръжка на организаторите. Тя хванала автобус за Сидни, вместо да се прибере с Петкова и генсека на БФПС Стефан Златаров в София. Скачачката има тримесечна виза и отворен самолетен билет за връщане, който може да използва, в случай че не се договори с австралийски клуб. Тъкмо договор с отбор на Зеления континент обаче е нейната цел. Засега тя има моралната подкрепа само на бившия ватерполист на ЦСКА Петър Петров, който е със семейството си в Пърт и играе за местен частен клуб.
Радослава преживяла тежка 1997 г. с развод на родителите си и битови проблеми. В един момент тя дори живеела на общежитие. Всичко това я накарало да рискува да промени живота си изцяло в напълно непозната страна и без никакви "явки". Радослава имала амбицията да защити 12-ото си място от финала на кула в Атланта'96 на игрите в Сидни и да продължи да се състезава за България. "Австралийският отбор по скокове във вода едва ли има нужда от Ради, тя е на тяхното ниво", твърди Петкова. Нейната 23-годишна дъщеря и бивша националка Надя Димитрова емигрирала преди година и в момента е треньорка по скокове във вода в Лос Анджелис.
От федерацията засега си затварят очите пред евентуален трансфер на Георгиева в чужбина, тъй като спортът е с аматьорски статут и парична компенсация няма. По-тревожен факт за плувната общественост е безпаричието, довело до умъртвяване на този спорт у нас. Както е известно, от 130 покрити басейна работят по-малко от половината. Федерацията едва скалъпва бюджета си (за тази година КМФВС отпуска 51 250 000 лв.) за провеждане поне на националните шампионати. Наемите на басейните са непосилни и подготовката на националите е само в клубовете им. Участието на наши плувци в международни турнири е силно редуцирано само в най-необходимите първенства. Така например за първи път останахме без плувец на световно първенство, тъй като за Пърт КМФВС финансира участието единствено на Георгиева. Благодарение на лични контакти и скромна почерпка Златаров издействал от международната федерация опрощаване на глобата от общо 2000 долара за неучастието на предварително заявена състезателка по синхронно плуване.
Все пак КМФВС замисля специален тираж на тотализатора за осигуряване на средства за международните състезания тази година в България, сред които балканиада по плуване и европейско по бадминтон. В петък пък ръководството на "Национална спортна база" ЕАД реши да предостави безплатно ползването на басейн "Диана" за националните отбори по водните спортове.
Другият ни елитен спортист, който се готви да емигрира в Австралия със семейството си, е кануистът Мартин Маринов, втори от световното в Дуисбург'87 и бронзов медалист от олимпиадите в Сеул'88 и Барселона'92. Трийсетгодишният Маринов получил по факс покана от австралийски клуб и в момента има заведени молби за девоенизиране до Министерството на отбраната и за освобождаване от клуба си ЦСКА и федерацията по кану-каяк (БФКК). Маринов иска да се състезава за Австралия и дори поддържа форма на Белмекен с колегите си от националния ни отбор.
Куп наши спортисти потеглиха за Зеления континент в началото на 90-те години с надежди за по-добър живот. Най-известните, които и досега са там, са световните шампиони по вдигане на тежести Благой Благоев и Стефан Ботев. Световната шампионка по художествена гимнастика Диляна Георгиева пък е в Нова Зеландия.
Хора от ръководството на българския спорт се опасяват, че още в следващите месеци ще има емигрирали българи в още два случая. Националният ни отбор по хокей на лед отива на световно първенство в ЮАР, а юношите биатлонисти летят до САЩ също за шампионат на планетата.
Накратко
В сложен казус се превърна трансферът на Радостин Кишишев от турския "Бурсаспор" в ловешкия "Литекс". Възникна многопластов спор кой държи правата му. Според официалната версия от есента Кишишев бе преотстъпен от "Нефтохимик" на "Бурсаспор" до лятото на 1998 г. с опция да бъде закупен от турския клуб, ако бъде харесан. Тогава президентът на бургаския клуб Христо Порточанов се похвали, че е взел накуп всички пари за преотстъпването на национала - ставаше дума за сума от 700 000 германски марки. Тъй като Кишишев напусна "Бурсаспор", докато играеше там под наем, Порточанов твърди, че правата му автоматически се връщат в "Нефтохимик". Футболистът обаче разясни ситуацията по съвсем различен начин. Според него той е престанал да има каквито и да е отношения с "Нефтохимик" от момента на преминаването си в "Бурсаспор". "Преди трансфера си в "Литекс" аз бях собственост на "Бурсаспор". Можех отново да бъда играч на "Нефтохимик" само ако "Бурсаспор" се бе отказал от мен", заяви националът. С думите му се покрива и становището на добре известния в България турски мениджър с наш корен Ибрахим Куруджу. Той заяви, че е доста учуден от информациите в нашата преса за това, че Кишишев е играел под наем в "Бурсаспор". Според него футболистът просто бил продаден още миналата есен. Хора от бранша у нас смятат, че е напълно възможно Порточанов да е подписал два договора с турците - един за преотстъпване на футболиста и един за продажбата му. Ако извади първия, всички козове са на негова страна. А той иска 2.3 милиона германски марки от "Литекс" за правата на Радостин Кишишев. И постоянно скъсява срока, в който държи да се разбере с Гриша Ганчев - първо беше 20 февруари (когато е последният ден за картотекиране на играчи за пролетния сезон), после стана краят на януари.
Пълна мъгла падна отново върху контролите на националния ни отбор по футбол преди световното във Франция, макар че мина жребият за европейските квалификации. От БФС обявиха, че ще играем на турнира на "Пума" в Казабланка през май - заедно с Франция, Белгия и домакините от Мароко. Всички световни агенции се скъсаха да предават, че всъщност е поканена Англия, а не ние. След като два дена от "Кърниградска" повтаряха, че ние наистина ще бъдем в Казабланка вместо островитяните, накрая дори обясниха, че британците играят с "Умбро". Това не попречи на директора по комуникациите на мароканската федерация да оповести отново, че Англия е поканена и е потвърдила участието си в Казабланка. Другата загадка е Македония, която е готова да се срещне с нас на 25 март, ние пък търсим противник за тази дата, но все още не сме се разбрали със съседите.
Българките отпаднаха рано на Откритото първенство на Австралия по тенис. Магдалена Малеева уж извади добър жребий, а се провали с 6:2, 2:6, 2:6 срещу чехкинята Адриана Герши. Светлана Кривенчева, за която успех бе, че за първи път в кариерата си влезе в основна схема на турнир от Големия шлем, падна също в първи кръг - от ветеранката Джинджър Хелджисън-Нилсън с 3:6, 6:7. Тя обаче премина два кръга на двойки с партньорка Елена Татаркова (Рус).
