Папата се среща с Кастро, след като атакува комунизма
Папа Йоан-Павел II отиде в самото сърце на кубинския комунистически режим, посещавайки в четвъртък президента Фидел Кастро в неговата резиденция в Хавана - Дворецът на революцията. Срещата се осъществи само часове след като католическият отец критикува едно от постиженията на Кастро, с които най-много се гордее - държавната система на образованието.
Въпреки това Кастро лично посрещна 77-годишния папа, който същия ден по време на месата си на централния площад в град Санта Клара критикува комунизма като цяло. По време на срещата им в двореца обаче нямаше индикации за някакво лично отношение. Кубинският лидер любезно разведе папата из коридорите на резиденцията, говорейки си приятелски с него преди и след 40-минутната им частна среща.
От срещата не бяха изнесени подробности относно дискутираните въпроси. Папата бе заявил предварително по време на полета си от Рим, че иска да засегне темата за човешките права, както и да чуе от Кастро "истината" за отношенията между държавата и църквата. Едно от нещата, което папата възнамерява да застъпи в разговорите си, е желанието на Ватикана Коледа да стане национален празник в Куба. Кастро вече направи някои отстъпки по въпроса, като обяви миналата година Коледа за празник в чест на посещението на папата, но не стигна чак до признаването му за неработен ден.
Главният говорител на Ватикана Хоакин Наваро каза, че ще представи пред Кастро "много" молби от кубински затворници, които той е разгледал с "изключително внимание". На въпроса дали някои от тези затворници са политически Наваро отговори: "Мисля, че имаше всякакви видове."
В Санта Клара, намираща се на 250 км източно от Хавана, папата отпразнува първата си служба на кубинска почва, но не се поколеба да отправи критики към комунизма, заявявайки, че той не може да замени християнството: "Нито една идеология не може да замести силата и мъдростта на Христос."
Усмиряването на Саддам
В доклад на Централното разузнавателно управление, станал известен този месец, се твърди, че Саддам Хюсеин е спечелил от конфликта с ООН заради оръжейните инспекции през есента. Иракският тиранин очевидно мисли същото и се опитва да се възползва от предимството си.
Миналата седмица той спря екип на специалната комисия на ООН (UNSCOM), която трябва да открие и неутрализира иракските оръжия за масово унищожение, с твърдението, че шефът й е американски шпионин. В края на седмицата г-н Саддам обяви, че комисията ще бъде изгонена от страната, ако санкциите на ООН, които са в сила от края на войната в Персийския залив преди седем години, не бъдат отменени през следващите шест месеца. На тези действия може да се гледа и като на поредното му предизвикателство към Запада, но за половин година могат да се случат много неща, особено в Близкия изток.
През последните шест месеца фактическото спиране на близкоизточния мирен процес и съществуващото общо арабско мнение, че Съединените щати не са безпристрастни спрямо Израел, навредиха на Вашингтон и поставиха началото на реабилитирането на Ирак. Смъртни врагове на иракския лидер като Сирия и Иран се заеха с възстановяването на отношенията си с Багдад. Защо г-н Саддам да не заложи на това, което могат да му донесат следващите шест месеца?
От негова гледна точка драконовите мерки след 1991 г., които струваха на Ирак около 100 милиарда долара от пропуснати приходи от продажба на петрол, почти не са навредили на режима му. За разлика от това ембаргото на ООН донесе страшна мизерия на иракския народ, която предизвика недоволство в арабския свят и разбуни духовете в ООН. Въпреки че постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН са единни в осъждането на иракското неподчинение, не съществува общо мнение какво да се прави след това.
До миналия октомври Вашингтон действаше като че ли консенсусът след войната в Залива ще продължи безкрайно. Тогава Франция, Русия и Китай се противопоставиха на предложенията на САЩ и Великобритания за засилване на санкциите в отговор на нежеланието на Ирак да съдейства за изпълнение на програмите за биологическо и химическо оръжие. Поведението на г-н Саддам разкри и различия по отношение на тактиката.
Европейските и арабските съюзници на Вашингтон заедно с Русия поставиха под въпрос четири аспекта на американската политика:
Снизходителното отношение към отказа на Израел да изпълни задълженията си по регионалния мирен процес.
Настоятелното искане всички да се присъединят към американските санкции спрямо Иран, което отслабва значимостта на санкциите на ООН спрямо Ирак.
Постоянното повтаряне, че санкциите няма да бъдат отменени, докато не падне режимът на г-н Саддам.
Желанието на Вашингтон да използва сила, което се поддържа само от Великобритания.
Последните две точки подчертават трудността на общуването с Ирак. До конфликта през ноември американските действия редовно превишаваха резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, с което САЩ показваха, че политиката им е насочена по-скоро към свалянето на режима на Саддам, отколкото към разрушаване на неговия арсенал от оръжия за масово унищожение.
"Логиката на нашата позиция е, че санкциите ще останат, докато той си отиде", призна висш представител на вашингтонската администрация.
Франция и Русия, чиито петролни компании са нетърпеливи да влязат в Ирак, както и в Иран, недоволстват, че тази позиция лишава Багдад от стимул да сътрудничи с комисията на ООН.
"Ако Ирак ни сътрудничи, аз мога да обещая, че ние няма да променим нашите намерения и санкциите ще бъдат отменени", категорично заяви ръководителят на UNSCOM Ричард Бътлър, който пристигна в Багдад за преговори в понеделник.
Натискът принуди Вашингтон да говори за "светлина в края на тунела", ако Ирак сътрудничи, но въпреки това все още не е обявил ясно позицията си.
Изненадващо Франция се обяви за поетапен подход, според който може да се отслаби ембаргото заради доброто поведение на Ирак по ядрената програма, което да стимулира съвместната работа по въпроса за химичните и биологичните оръжия.
В момента САЩ не могат да настояват за пълно съгласие преди отслабване на санкциите. Проблемът е как да стане това. Съединените щати, подкрепяни от Великобритания, събраха огромна мощ в Персийския залив, но нямат никакво желание да започнат отново война. Освен това светкавичните ракетни удари през 1993 и 1996 г. не постигнаха нищо. Арабските приятели на Вашингтон смятат, че тези символични действия са укрепили позицията на г-н Саддам. Много се залага на прецизни атаки срещу правителствени дворци, оръжейни установки и елитни военни части, но г-н Саддам показа, че няма никакви угризения да използва "човешки щитове". Не съществува гаранция, че ракетите ще достигнат до микроорганизмите или съставките за нервопаралитичен газ, които лесно могат да бъдат укрити. Отсъства и дипломатически консенсус за подобни действия.
Някои специалисти мислят, че е време да се създаде правителство в изгнание, подкрепено от щедра програма за възстановяването на Ирак. Според тях демонстрацията на добри намерения от страна на Запада и действията по свалянето на г-н Саддам са от по-голямо значение, отколкото аморфното състояние на иракската опозиция в емиграция.
Подобна стратегия, дори подсилена от искане за пълно иракско подчинение и заплаха за военна намеса, едва ли ще постигне бърз резултат. Но тогава г-н Саддам няма да бъде единственият, който разбира, че много може да се случи за шест месеца.
Поредното доказателство за "френското изключение"
Последните две седмици дадоха нов пример за това, че духът на Френската революция е жив и процъфтява в модерната епоха на ХХ век. От 1789 г. насам французите упорито защитават правото си да дават израз на настроенията, желанията или, по-общо казано, на волята си чрез гласа на улицата.
Екологични движения, феминистки, антифашисти и хомосексуалисти ежегодно трамбоват настилките на централните булеварди на Париж, разнообразявайки живота на французите с пъстротата на исканията си. "Френското изключение" този път бе демонстрирано с нов парадокс - стачкуващи безработни. Ситуация, невъзможна в една нормална страна, но посрещана без никаква изненада от французите и тяхното правителство. Може би защото управляващите в Париж са си изградили стройна система за реагиране на подобни събития, която в синтезирания си вид представлява смес от драматично-комедийно произведение за сцена, в което обвинители и обвиняеми си подават един на друг реплики, а в края на действието правителството успява да убеди недоволните в несъстоятелността на исканията им чрез поредица от заплахи и ласкателства.
Този път обаче изглежда, че познатият ритуал няма да свърши работа. Първо, защото става въпрос за проблем, упорито глождещ все по-голяма част от населението, което изключва едно отношение от страна на кабинета, подходящо за малцинствен проблем от рода на защита правата на хомосексуалистите например. Второ, защото арсеналът на правителството от козметични мерки е на изчерпване, особено в сферата на трудовото осигуряване, където нещата са свързани с пари, и то много пари. И на последно, но не и по значение, място - защото изглежда, че меденият месец на Лионел Жоспен с избирателите е на свършване и в прекия, и в преносния смисъл.
Безработицата за Франция е това, което е поддържането на балансиран бюджет за Италия или здравното осигуряване за Щатите, а именно един хроничен проблем, наследяван и предаван от правителство на правителство без съществено изменение. Изглежда обаче, че наближава момент на насищане и сегашната ситуация все повече се доближава до критичната точка, в която предприемането на сериозни оздравителни мерки е неизбежно. Недоволството на масите се изрази в Париж и в другите големи градове под различни форми, но обединяващият фактор, решимостта за промяна, се почувства осезаемо. Всъщност класически конфликт няма - правителството де факто споделя мнението на протестиращите, но се оказва, че на практика това не е достатъчно. В ролята на втора страна влиза самата безработица - числото 12.4% е достатъчно голямо, за да не може да бъде премахнато с магическа пръчка.
В момента безработните във Франция са 3.1 милиона души, 500 хиляди от които нямат работа от повече от половин година. В същото време социалните помощи, щедри в началото, след година намаляват драстично. Един път останали без автоматично осигуряване (срокът е 30 месеца, по-дълго за навършилите 50 години), човек получава най-много 60 долара на седмица, семейство - 90. Един от от всеки четири незаети, или приблизително 750 души, получават под 75 долара на седмица, което е официално приетата граница за бедност. Така условно може да се приеме, че ако човек има работа, той е в "системата", ако ли не - изпада от нея и от обществото като цяло, борейки се с мизерията. Няколко мнения на засегнатите: Жан-Пиер Марсел, лекар, баща на три деца, е без работа от шест години. Получава 270 долара на месец и от 11 декември прекарва по 15 часа пред различни институции, за да защитава правата си: "Правителството дава мъгляви обещания, раздава подаяния и кара хората да избират между това дали да нахранят децата си, или да им купят пелени. Те трябва да разберат, че тези три милиона души се нуждаят от повече."
Протестиращите се радват на широка обществена подкрепа. Според анкета на списание Le Point 70% от французите стоят зад безработните. Това увеличава значително потенциала на движението, което показа, че няма да се откаже при първата подадена примамка на правителството. В опит да спре протестите в техния зародиш Жоспен излезе с предложение за отпускане на 100 милиона франка помощ за най-спешните случаи и обещание за цялостно преразглеждане на политиката за социално подпомагане - нещо, което безработните вече са чували. Сегашните им искания са незабавно увеличение на седмичните плащания с 37 долара, както и гаранции за специално подпомагане на дългосрочно безработните, инвалидите и младите.
Опитите на Жоспен да надделее в спора обаче са обречени на неуспех. Ръцете му са вързани от строгите бюджетни ограничения, наложени от желанието на Франция да влезе в Европейския валутен съюз. Дори това, което бе принуден да обещае сега, се оценява като доста щедро, имайки предвид ограниченията върху обществените разходи, необходими за покриване на критериите за единната европейска валута. Жоспен обяви, че 6 милиарда долара, необходими според специалисти за исканото увеличение на помощите за безработните, ще означава пълен колапс на бюджета на правителството за новата година. Ето защо социалистът премиер съсредоточава вниманието си върху мерки с по-дълъг срок на действие. Програма, която да създаде 350 хиляди нови работни места в обществения сектор за младите хора, и план да се намали работната седмица от 39 на 35 часа, без намаляване на заплащането, са двете опори в проекта на правителството за облекчаване на положението.
За съжаление малцина са икономическите експерти, дори от екипа на правителството, които вярват, че подобни мерки ще имат някакъв ефект. Според тях те пренебрегват реалностите във Франция и биха дали тласък само на нелегалното наемане на работна ръка или цялостно изнасяне на бизнеса извън страната. Най-трезвомислещи се оказват собствениците на малки и средни предприятия и фирми, които от позицията си на работодатели ясно виждат къде нещата не вървят. Оплакванията им се съсредоточават в два основни проблема на пазара на работната сила: отчайващо трудно е за една фирма да наеме нов човек, а може би още по-трудно е да го уволни. Роджър Дринкел, собственик на малка компания, заявява, че настроенията сред колегите му са "революционни". Според него всеки се сблъсква със закостенялата система на трудово осигуряване: "Всяка компания расте и се развива и е логично на определен етап да прецени, че даден служител вече не е достатъчно продуктивен - няма необходимата квалификация да се справи с новите условия. " Проблемът е, че една подобна компания не може да си позволи да уволни такъв човек. Инженерна компания с подобен проблем например е била уведомена от адвокатите си, че трябва да заплати обезщетение от 25 000 долара, ако иска да уволни човек, чиито технологични умения изостават от необходимите.
Според специалистите перманентно блокираният трудов пазар на Франция е в това положение поради упорития отказ на управляващите да възприемат нещо от "ужасната" за тях англо-саксонска трудова система. Недопустимо е работодателите да плащат 40% от социалните осигуровки на служителите си, които дават 6.4% от заплатата си, докато във Великобритания процентите са 10 на 10 и 7.65 на 7.65 в САЩ. Бизнесмените във Франция се чудят какъв стимул би могло да бъде подобно отношение за създаването на нови работни места. Нищо чудно, че всяка трета нова компания не успява да преживее третата си година.
Въпреки този факт или може би точно заради него Франция трябва глобално да преосмисли трудовата си стратегия, ако иска да остане четвъртата по големина икономика в света. Държава, която само в името на "изключението" субсидира боледуващите си държавни предприятия и поддържа неефективна система на социално осигуряване, рано или късно трябва да се изправи срещу последствията. В това отношение е необходим наистина смел политик, който да се нагърби със задачата за радикални реформи. Малцина вярват, че това ще бъде Жоспен. Или въобще, че в скоро време някой би се въплътил в ролята на спасителя, имайки предвид, че реформите от своя страна ще предизвикат нова вълна от протести, този път от средите на работещите. Или както се изразява служител на лондонска банка: "Нещата във Франция функционират различно. Там протестите са начин на живот, а замазването на проблемите е това, което правителството умее най-добре. По някакъв начин Франция винаги успява да си остане Франция."
Румъния в ролята на България от 1996 г. Политическата криза в северната ни съседка наближава своята развръзка. 0ще преди да навърши една година живот, кабинетът на Виктор Чорбя започна да се тресе, раздрусван отвътре и отвън от икономическите трудности, социалното напрежение и вътрешнопартийните разпри. Ремонтът на правителството с подмяната на някои министри не даде очакваните резултати. "Румъния е изправена пред остра политическа криза. Страната не се управлява и ако положението се проточи, има риск да стане неуправляема", предупреди още през ноември в."Зиуа". Синдикатите поискаха оставката на министър-председателя. В Букурещ се състояха протестни митинги, някои наблюдатели оприличиха сегашните събития с политическата и социалната атмосфера в Румъния през бурната 1989 г. Макар и заболял, кабинетът все още се държи на крака след козметичната операция. Оказа се, че тя е закъсняла. Назряла е нуждата от радикална промяна.
Обявената от правителството програма за "икономическа стабилизация, приватизация, изкореняване на корупцията" се придвижва бавно, закъснява според критериите на МВФ. Най-слабото място е приватизацията. Изходът от това положение по авторитетни оценки не е в подмяната на личности, а в създаване на правителствен екип, годен да измъкне каруцата от калта. Опасенията са, че ако структурната реформа върви така, страната може да изпусне европейския влак. Упреци се отправят към правителството и по критериите компетентност и професионализъм. "Страната по израза на изтъкнат румънски коментатор се нуждае от държавни мъже, а не от импотентни политици с претенции на стари моми."
Анализът на взаимоотношенията в управляващата коалиция, скрепена от 4 партии - Националцъранистката християндемократическа партия (наследница на бившата църанистка - селска - партия), Демократическата партия (ДП), Национал-либералната партия и Демократичния съюз на унгарците в Румъния, в настъпилата криза хвърля светлина върху важни страни от действията на политическия елит. Строежът на парламентарното мнозинство и на правителствения екип - църанистите, се сблъска с проблеми, произтичащи от характера на прехода. Появиха се различия в самата партия между старото и новото поколение. Колкото повече се усложняваше социално-икономическата обстановка, толкова по-видимо се разкриваха пукнатините в управляващата коалиция. Демократическата партия, водена от бившия министър-председател Петре Роман, обвини правителството в непоследователност и забавяне на структурната реформа. Тя не крие амбициите си да дава тон на външната и вътрешната политика.
Задълбочаващите се различия между коалиционните партньори предопределиха оставката на министъра на външните работи Адриан Северин и освобождаването от правителството на министъра на транспорта Траян Бъсеску, и двамата от ДП, от което чашата преля. Стана ясно, че случаите не са причина, а претекст за избухването на войната между демократи и църанисти, окачествена като политически пинг-понг, подклаждащ правителствената криза. ДП съобщи, че се оттегля от правителството, което при новото положение разполага с 45% от депутатските гласове и лесно може да бъде бламирано. Безпрецедентен случай в историята на следдекемврийска Румъния. Изводът е, че по време на своето съществуване от година и 2 месеца правителството повече се е интересувало от изглаждане на различията, отколкото ефективно е управлявало страната. "Практически, писа в."Куриер", няма месец без политически скандал, много пъти завършващ с трудно постигнат компромис или понякога с пряка интервенция на президента Константинеску."
Засилващата се неадекватност на правителството с обективните потребности извади на преден план въпроса за алтернатива. Положението в предишната управляваща гарнитура, сега в опозиция, не дава признаци за подходящ избор. Най-сериозната опозиционна сила - Партията за социална демокрация (ПСДР) на предишния президент Йон Илиеску, е обхваната от вътрешнопартийна криза след откъсването от нея на групата на Мелешкану и създаването на партията Съюз за Румъния. Партията за национално единство на Румъния се разцепи в края на м.г. след разногласия в партийното ръководство. Опозицията е дезориентирана и деморализирана.
Проточилата се политическа криза даде храна за появата на явления, на които досега не се обръщаше толкова внимание. Състоялият се през декември м.г. конгрес на партията "Велика Румъния" ("Ромъния маре") даде изблик на националистическите настроения, провокирани същевременно от въпроса за правата на унгарското малцинство. Присъствието на конгреса на лидера на френските националисти Жан-Мари льо Пен приведе залата в делириум. Льо Пен провъзгласи предстояща националистическа Европа. Ръководителят на "Ромъния маре" Корнелиу Вадим Тудор призова към завземане на властта с мирни средства "съвсем скоро", а себе си видя в президентското кресло. Партията напоследък печели влияние сред младото поколение и синдикатите. Някои вестници обявиха партията за "неоспорим лидер на опозицията".
Нерешените икономически проблеми и социалното напрежение засилиха поляризацията наляво и консолидиране на политическите сили, наследили бившата румънска компартия. Състоялият се през ноември м.г. конгрес на Румънската работническа партия взе решение да се преименува в комунистическа и да приобщи възникналите напоследък неокомунистически групировки. Политическата нестабилност съживи и промонархическите сили. Печатът и дори парламентът неведнъж се занимават с претенциите на бившия румънски крал Михай I да се установи за постоянно в страната и да играе политическа роля. Президентът трябваше да опровергава обвиненията на ПСДР за нарушаване на конституцията.
Кризата в управляващата коалиция и липсата засега на реална алтернатива сред парламентарната и извънпарламентарната опозиция доведоха до повишаване ролята и рейтинга на президента. Освен с търсенето на изход от продължаващата криза той се нагърби и с решаването на проблеми, излизащи според преценка на коментатори извън конституционните му пълномощия. Развоят на събитията го принуди да промени досегашното си поведение на игнориране на опозиционните партии. Емил Константинеску се срещна и води разговори с ръководителите на опозицията по острите политически въпроси. Същевременно към него се отправят упреци по повод някои действия като смяната на ръководството на разузнаването и контраразузнаването. В печата се появиха опасения, че властта се концентрира все повече у президента, което може да има "драматични последици".
Създалата се атмосфера на политическа неопределеност и правителствена криза не остава без отклик извън страната. В."Уолстрийт джърнъл" изрази загриженост, че румънският парламент намира време да се занимава с краля и вътрешнопартийните разногласния, а няма време да приема закони по приватизацията и инвестициите. "Ако правителството падне, заяви ръководителят на мисията на Световната банка Франсоа Етори, това ще отложи процеса на приватизация с още 6 месеца. Чуждестранните инвеститори искат да видят стабилно правителство."
По изхода от кризата се лансират различни прогнози. Възможните алтернативи се свеждат до две основни: сегашният премиер Чорбя да състави ново правителство на малцинството - миниправителство, или да подаде оставка и да отвори пътя за предсрочни избори. Към втората алтернатива насочва усилия ПСДР, която се стреми да обедини около тази цел голяма част от опозиционните политически сили. Прогнозите за близкото бъдеще са занимание дори на гадатели. Известният "оракул от Роман" предрече избори, които щели да бъдат спечелени от личност с име от 5 или 6 букви. Веднага бяха идентифицирани Петре Роман и Теодор Мелешкану, бившият министър на външните работи и лидер на Съюз за Румъния. Както и да се развият събитията, без успешното решаване на основните проблеми на структурната реформа политическата стабилност ще продължи да бъде крехка. Доверието към страната в чужбина ще намалява и гонитбата на европейския влак ще се проточи.
В Чехия настъпва обратно ускорение
Вълна от скандали отнема от ореола на шампиона по реформи
В Чехия от края на ноември миналата година нещата, изглежда, не могат да си дойдат на мястото. Прикривани или омаловажавани дълго време, проблемите на чешката икономика и политически живот излязоха наяве по един не особено лицеприятен начин. След оставката на премиера Вацлав Клаус на 30 ноември заради разкрития около нечисто финансиране на неговата партия новото временно правителство на Йозеф Тосовски е прекалено нестабилно дори за краткия мандат, който му е даден, и за статута му на временен кабинет. На 19 януари, малко преди предвидения вот в парламента, който трябваше да определи бъдещия президент на страната, Тосовски излезе с ултиматум пред политическите партии. Есенцията в него се състоеше в думите "разберете се или млъкнете", с което премиерът ги предупреди да престанат с дрязгите помежду си по въпроса как да се организират предсрочните избори. В противен случай Тосовски заплаши, че ще подаде оставката си.
Бившият управител на Чешката централна банка Тосовски и неговият екип поеха кормилото на държавата на 2 януари, но засега не успяват да намерят нужното противодействие на продължаващата политическа криза в страната. Той е изправен пред вот на недоверие в парламента през следващата седмица, който, както сам заявява, не е особено сигурен дали ще спечели. Въпреки това мнението на наблюдателите е, че ако депутатите не проявят нужната политическа зрялост и не предоставят поле на действие на премиера да организира предсрочни избори, Чехия ще се плъзне още по-дълбоко в политическата несигурност.
"Аз съм до известна степен разочарован от позицията на някои политически партии, заявява Тосовски. Политическата криза продължава и ако политическите формации не преосмислят поведението си, аз ще бъда принуден да преосмисля своето или по-точно казано, ще обмисля подаването на оставката си. " Тези думи, казани след среща с лидерите на основните политически сили, явно постигнаха предназначението си. Лидерът на опозиционната партия на социалдемократите Милош Земан, чиято подкрепа ще е от жизненоважно значение, за да може Тосовски, който е политически неангажиран, да премине успешно вота, заяви, че се ангажира с подкрепата на кабинета: "Въпреки че не мога да заявя нищо категорично преди срещата на изпълнителния комитет на партията, аз предполагам, че ще гласуваме за Тосовски."
Въпреки тези изявления само преди седмица Земан поиска голямо орязване на правомощията на кабинета, който според него не би трябвало да извършва ключови приватизационни сделки и да замрази вдигането на наемите за домакинствата и вдигането на цените на енергията. Според него тези важни въпроси не са от компетенциите на едно временно правителство и би трябвало да се оставят за след изборите. Именно експедитивната организация на предсрочни парламентарни избори е една от причините, поради които Земан ще подкрепи кабинета. В същото време чешката крона, нестабилна още от падането на Клаус през ноември, преживя още един силен шок след заплахата на Тосовски, че ще подаде оставка. Още същия ден тя падна от 19.37 до 19.48 спрямо марката и въпреки че се стабилизира към края на деня, курсът си остана сравнително нисък - 19.41 крони за марка. Експерти от една лондонска банка обясняват падането с личността на Тосовски: "Той не е същински политик и изявленията му се възприемат не като политически трик, а от позицията му на бивш централен банкер или, казано с други думи, сериозно. Социалдемократите трябва сериозно да помислят, ако искат да не тикнат страната към финансов хаос."
Самият Тосовски никога не е имал амбиции, по-големи от поста му на временен премиер. Още от избирането му настоява, че главната цел на правителството не е някаква дългосрочна политика, а стабилизирането на страната преди предсрочните избори. Именно те се оказаха в центъра на разгорелия се спор между политическите партии. Въпреки че всички са единодушни в желанието си да се проведат колкото се може по-рано, вероятно през юни, все още не може да се постигне принципно съгласие по въпроса как точно да се организират изборите. Практично мислещият Тосовски не може да прикрие раздразнението си от дребнавите заяждания между партиите и се оплаква, че всичките му усилия да придвижи напред организацията на изборите се възпрепятстват от вътрешнопартийни дрязги. "Имам чувството, че започват да се организират наддавания и сделки, дори и за програмата на правителството, което аз лично няма да позволя", заяви Тосовски. За подготовката на предсрочни избори правителството е изготвило отделен закон, който трябва да бъде гласуван от парламента. Ако, както тайно се надява правителството, парламентът не разгледа проектозакона в рамките на 90 дни, президентът има право да разпусне народното събрание и да обяви нови общи избори.
В същото време настоящият президент на страната Вацлав Хавел изглежда като единственото непоклатимо нещо в люшкащата се политическа действителност. За разлика от съименника си Вацлав Клаус, който въпреки завидното си политическо дълголетие не успя да се пребори с корупцията и стана нейна жертва, Хавел успява да поддържа името си чисто от финансови злоупотреби. Медиите намериха слабото му място в личния живот, в женитбата му с известната чешка актриса Дагмар, понастоящем Хавлова. Разликата във възрастта и прекалено бързия нов брак след смъртта на първата му съпруга се оказаха преодолими препятствия за чаровника Хавел. И ако почти без проблеми успя да си върне подкрепата на обикновените хора, президентът срещна неочаквани трудности при спечелването на вота в парламента във вторник за нов свой мандат.
Хавел изненадващо не успя да спечели още на първия тур на гласуването в двете камари на парламента. В долната камара не му достигнаха 10 гласа, за да има абсолютно мнозинство, а в Сената - 2. Същевременно обаче стана ясно, че двамата му конкуренти - Станислав Фишер от комунистическата партия и крайнодесният лидер на Републиканската партия Мирослав Сладек, не са получили достатъчно подкрепа и на балотажа отива само Хавел. Там ще се гласува само за него и му е достатъчно и обикновено мнозинство. Самият Хавел се опитва да влее разум в останалите политически партии. В интервю за чешкото национално радио той заяви: "Ако всички политически партии искат предсрочни избори, те трябва да подкрепят Тосовски, защото ако не го направят, има опасност да отложат изборите поне за близкото бъдеще. " На обвиненията, че правителството, формирано главно под негово давление, действа политически, Хавел показва небезизвестната си "прямота": "Ами вие какво очаквате? Това не е нормална политическа ситуация. Това е нестандартна ситуация и затова правителството е такова. Какво да бъде, щом "стандартните" хора се провалиха?"
Никой не спори, че ситуацията е нестандартна, но необходимо ли е Чехия да мине през експериментаторството на "нестандартните" решения, за да намери верния път? А че Чехия е загубила посоката, е очевидно.
Кой ще е владетелят на новата информационна ера
Сезонът за ловуване срещу Microsoft, най-влиятелната компания в американската компютърна индустрия, индустрия за 700 милиарда долара, изглежда, е открит. Американското Министерство на правосъдието заведе дело срещу най-голямата компютърна компания в света. Адвокатите се ровят в прецедентите на антитръстовото законодателство. А компаниите в този бизнес, от най-малките до най-големите, сочат с пръст към Бил Гейтс и питат - как да се конкурираме с неговия монопол. Най-висок е гласът на Netscape, компанията, която на практика вкара Интернет в употреба и създаде първата що-годе прилична програма за работа с Интернет. В края на миналата седмица Netscape неочаквано обяви, че през миналата година е понесла финансови загуби, акциите на компанията тръгнаха надолу и веднага се чуха гласове, че всъщност компанията няма бъдеще. Една от причините за неуспехите на Netscape е именно монополизмът на Microsoft. Интернет-браузърът на Microsoft идва безплатно на почти всеки персонален компютър, продаван по света, вграден в операционната система Windows. Всеки потребител трябва да плати поне 49 долара, за да се сдобие с конкурентната програма на Netscape - за каква конкуренция може да се говори.
Майкрофобията, или омразата срещу Microsoft, изглежда, наистина е достигнала до своя връх. От октомври миналата година насам, когато щатът Тексас започна разследване за това дали Microsoft нарушава антимонополното законодателство, още осем американски щата започнаха подобни разследвания. Има всички основания да се предполага, че кампанията може да прерасне в дело, подобно на това, което принуди американските тютюневи компании да извадят близо 300 милиарда долара, за да ги вложат в програми за борба срещу рака. Според Самюъл Гудхоуп, специален съветник към главната прокуратура на щата Тексас, към осемте щата, водещи дела срещу Microsoft, скоро ще се присъединят още дузина. Ако това се случи, Бил Гейтс ще се изправи пред цялата мощ на федералното антитръстово законодателство. "Става въпрос за това как ще изглежда светът на върховите технологии след пет години и за това дали информационната свръхмагистрала ще се превърне в частна пътека на Бил Гейтс", твърди Гудхоуп. И има всички основания да го твърди.
Твърдят го и много други. Един от известните американски адвокати, занимаващи се със защита правата на потребителите, Ралф Надър, иска Microsoft да бъде разцепена на няколко компании, по подобие на разцепването на телекомуникационния монополист Bell на дузина регионални компании. Комисията на Европейския съюз започна наскоро свое собствено разследване по въпроса за монополизма на компанията. Освен това американското Министерство на правосъдието води дело от свое име, чиято цел е да накара Microsoft да се откаже от практиката да принуждава производителите на компютри да инсталират безплатния Internet Explorer заедно с операционната система Windows на Microsoft. "Тази практика на налагане на един продукт е злоупотреба с монополното положение и ние ще се опитаме да сложим край на това", заяви пред съдебната зала във Вашингтон Джоел Клайн, заместник-министър на правосъдието, отговарящ за Антитръстовата комисия.
Всъщност съдебната битка между Microsoft и щатските и федерални власти не е за монополизма, а за това кои компании ще успеят да доминират в Интернет през следващите години и съответно да стъпят на новите пазари, които информационното общество вече ражда. А залогът е огромен - Интернет не само отваря нови пазарни ниши - от продажбата на автомобили до банковите услуги. Интернет дава нещо повече - отваря пътя към стотици милиони домакинства по целия свят, и още нещо - отваря пътя към десетки милиони корпорации по света. Който вземе монопола върху Интернет-бръузърите и Интернет-сървърите, ще владее един огромен глобален пазар, така както операционната система Windows владее пазара на персонални компютри. Ако Бил Гейтс разпростре хегемонията си върху пазара на персонални компютри и над Интернет, малката компания, която основа през 1975 г., а именно Microsoft, ще се превърне в една нова държава, владееща комуникациите и информационното общество на ХХI век. Съдебната битка, водеща се в момента, смело може да се нарече "Microsoft срещу човечеството", имайки предвид потенциалното влияние, което би имал Microsoft в раждащата се информационна епоха.
Опасността идва от това, че Бил Гейтс явно иска да има дял, ако не най-голям, то поне близък до него, от всяка ниша на пазара на програмни продукти - като се започне от големите изчислителни машини, мине се през персоналните компютри и се стигне до простите компютърни устройства, като автомобилните компютри например. Апетитът му е насочен към корпоративните клиенти, потребители на електронна поща и бази от данни, и едновременно към малките крайни потребители, ползващи програми за планиране на семейните разходи. Конкурентите и критиците на Microsoft се надяват американското правосъдие ако не да спре, поне да забави темпа на експанзия на компанията. Настоящата съдебна битка, концентрирана около възможностите на Windows 95, ще има малко влияние върху бъдещето на софтуерния гигант. Но ако Министерството на правосъдието във Вашингтон разшири обсега на делото и върху следващата версия на Windows, Windows 98, или атакува Windows NT, Microsoft може наистина да се разпадне. Нещо повече - независимо как ще бъде решено настоящото съдебно дело, Джоел Клайн и неговият екип могат да повдигнат нови обвинения срещу компанията, този път на много по-широка антимонополна основа.
Разбирането на Антитръстовата комисия за монопола на Microsoft не лежи върху дребнавото заяждане. Юристите във Вашингтон влизат много по-дълбоко - според тях монополът на Windows на практика се е превърнал в стандарт, т.е., ако Microsoft не подкрепи някоя нова технология, колкото и да е добра, тя на практика няма никакъв шанс. Компанията, която преди десетина години бе начело на прогреса в компютърната индустрия, се е превърнала в една от пречките за развитието на информационното общество.
Но цифрите понякога говорят по-добре от адвокатите. Компанията на Гейтс държи 98 процента от пазара на операционни системи за персонални компютри, неговият пакет от програми Microsoft Office, включващ текстови редактор и редактор за таблици, графики и дори просто счетоводство, държи 87 процента от пазара. През тази фискална година, завършваща през юни, се очаква Microsoft да обяви печалба от 4 милиарда долара върху приходи от 14 милиарда долара, ръст от 23 процента спрямо предходната година. Сравнена с конкурентните компании, Microsoft изглежда дори още по-богата - през календарната 1996 г. приходите й от 8.7 милиарда долара са представлявали 10 процента от приходите на всички американски софтуерни компании, чиито акции се търгуват на борсата - тези компании са 613. Това, което е по-плашещо обаче, е, че оперативната печалба на Microsoft от 3.1 милиарда долара в този период са били огромните 30 процента от оперативната печалба на всички софтуерни компании. С този финансов ресурс Microsoft може да отделя по 2.5 милиарда долара годишно за разработка на нови програми - сума, която е по-голяма от общата годишна печалба на следващите 10 най-големи софтуерни компании. Само през последните две години Microsoft инвестира в дялове или придоби изцяло 37 компании. Дали на Бил Гейтс му расте носът, когато говори за конкуренция на пазара?
Естествено е при това положение дори инвестициите в Интернет, които засега са доста рискови, да се възвръщат, когато става въпрос за Microsoft. Компанията започна да продава софтуер за резервация на билети на самолетни компании като Northwest Airlines и Continental Airlines, едни от най-големите в Съединените щати. Компанията American Express пък предлага всякакви услуги за пътуващи, базирани на софтуера Microsoft Travel Technologies. От American Express вече са сключили договори за продажба на тази услуга с 20 от най-големите американски корпорации, включително Monsanto и Chrysler, още 180 компании ще ползват услугата към края на 1998 г. Както признава самият Гейтс: "Те ни плащат добре за това. " Което означава, че другите, по-малките, не получават нищо.
Може би конкурентите ще успеят да възбудят още дела с различни обвинения срещу Microsoft, което просто ще означава допълнителни разходи за адвокати и от двете страни. Но ако не се намеси федералното правителство, което да подеме цялостна антимонополна атака срещу компанията, Microsoft е обречена да бъде най-мощната сила в най-важната световна индустрия. Което не изглежда много приятна перспектива.
Ще плащат ли дивиденти приватизационните фондове
Очакваният резултат от масовата приватизация за повечето от участниците в нея има финансово изражение. Без съмнение мотивацията при закупуването на боновите книжки беше свързана с възможността за печалба, пък била тя и неголяма. При създаването си почти всички приватизационни фондове все пак предпочетоха да се презастраховат и написаха в проспектите, че през първите три-четири години няма да раздават дивиденти. Сега нещата стоят по друг начин. С плащането на дивиденти за 1997 г. управителите на дружествата имат възможност да демонстрират на акционерите, че управляват добре. Засега обаче само най-големите приватизационни фондове дават признаци за подобни намерения. Обективната причина за това е, че когато в един фонд акционерите са между 100 и 200 хиляди, към действията на ръководството му има значително по-голям обществен интерес, отколкото при тези с пет-десет хиляди души.
"Със сигурност ще раздаваме дивиденти", каза пред "Капитал" изпълнителният директор на ПФ "Доверие" Андрей Евтимов. Той допълни, че най-вероятно акционерите ще получат между 50 и 60 процента дивидент върху сумата от 25 000 лева, с която са акционери. Това значи, че за една цяла бонова книжка собствениците на акции от фонда ще получат около 12-13 хиляди лева. Представители на управителните органи и на други големи приватизационни фондове потвърдиха, че дружествата им ще плащат дивиденти, но повечето от тях отказват да се обвързват с конкретни суми преди провеждането на общите събрания. Голяма част от фондовете явно намират дивидент около 50% за реалистичен. Според изпълнителния директор на ПФ "Златен лев" Валентин Карабашев дружеството ще плати между 60 и 70% на акционерите си (около 15-16 хиляди лева на бонова книжка). Друг от фондовете, за който се очаква, че ще раздаде висок дивидент, е ПФ "България". Неговият изпълнителен директор Теменуга Газдова обаче отказа да се ангажира предварително с точно число. За разлика от мениджърите на големите фондове почти всички фондове с капитал неколкостотин милиона лева няма да плащат дивиденти. При по-малките фондове това всъщност е и по-нереалистично, защото там е по-ярко изразена необходимостта да управляват дружествата си и да инвестират в тях средствата си.
Окончателните решения за размера на дивидентите за 1997 г. ще се вземат на общите събрания на приватизационните фондове през следващите два месеца. На тях дребните акционери могат да участват и да гласуват.
Освен чрез изплащане на дивиденти единственият друг начин акционерите на фондовете да спечелят е в случай, че има пазар за акциите. Това обаче може да стане, когато изтече шестмесечният срок след края на последната тръжна сесия. Според закона дотогава е забранено да се прехвърлят акции от приватизационни фондове. Комисията по ценните книжа и фондовите борси изчисли, че шестмесечният срок изтича на 3 март, т.е. след тази дата акциите на фондовете могат да се търгуват. Междувременно има известни случаи, в които мениджърите на фондовете предлагат на акционерите си да им изкупят акциите с предварителни договори за продажба. По същия начин фондовете продаваха акции от дружествата, които придобиваха по време на тръжните сесии, въпреки че и за тях имаше забрана да бъдат продавани. Изкупуването на акциите на фонда от дадени лица е приложимо за по-малките фондове, защото необходимите за това пари са по-малко. В този смисъл възможността акционерите на тези фондове да спечелят разумна сума от акциите си, въпреки че те не са ориентирани към раздаване на дивиденти, е по-реалистична, отколкото за гигантските дружества.
Около 2.5 милиона души (3/4 от гражданите, закупили бонови книжки) станаха акционери в приватизационни фондове в резултат на първата вълна на масовата приватизация. Капиталът на първите 20 фонда беше над 46 млрд. лв., докато общо всички фондове (81 на брой) имат събрани малко над 60 млрд. лв. бонов капитал. След участието в трите тръжни сесии стойността на фондовете се оценява по акциите, които те имат в портфейлите си. На практика обаче от предварителните договори за продажба на пакети от ценни книжа дружествата се оказаха с големи кешови наличности. Възможността за управление на активите би следвало да е една - фондовете да запазят част от акциите на предприятията, които са придобили, и да инвестират в тях парите, които са получили от продажбата на другата част.
Лошата за акционерите възможност е така нареченото източване на фондовете. Това става, в случай че мениджърите разпродадат всички акции, след което с полузаконни или съвсем незаконни начини прехвърлят парите в сметки, които не са на дружеството. Тогава последствията за приватизационния фонд са той да бъде ликвидиран, като акционерите му не получават нищо.
Фондовете са специфични дружества, чиято дейност е регламентирана в Закона за приватизационните фондове. Според него обаче в шестмесечен срок след края на последната тръжна сесия те трябва да преуредят дейността си като инвестиционни дружества (по закона за ценните книжа) или като холдинги (по Търговския закон). С подготвяните от правителството промени в закона за приватизацията се предвижда срокът за преобразуване на тези дружества да се фиксира до 31 март 1998 г. Приватизационните фондове няма да могат да участват във втората вълна на масовата приватизация. За инвестиционните дружества същественото е, че те също както и фондовете са на лицензионен режим от комисията по ценните книжа, а предметът им на дейност е инвестиране в ценни книжа. За разлика от тях холдингите не се регулират от комисията и възможностите за управление на активите са много по-свободни. Вероятно тази е причината, поради която от проведените досега общи събрания само два приватизационни фонда са решили да се преобразуват в инвестиционни дружества. До момента всички останали фондове са взели решение да се преобразуват в холдинги.
Световната банка ще финансира инвестициите на "Марвекс" в "Девня цимент"
Международната финансова корпорация (IFC) ще финансира инвестициите на "Марвекс" в завода "Девня цимент", съобщи източник, пожелал анонимност. IFC (от групата на Световната банка) обикновено отпуска до 30% от общата сума по одобрените проекти, което означава, че от планираните общо 220 млн. долара инвестиции в "Девня цимент" Международната финансова корпорация ще финансира не повече от 73 млн. долара. "Няма взето решение на IFC по този въпрос, затова не мога нито да потвърдя, нито да отрека информацията", заяви представителят на Международната финансова корпорация за България Георги Александров.
Миналата седмица от Испания пристигнаха представители на "Марвекс" и на адвокатската кантора, която обслужва компанията. Те са посетили "Девня цимент" и са потърсили подробна информация за българското законодателство в областта на концесиите, тъй като се подготвя сключване на концесионен договор за кариерата към приватизирания циментов завод.
Преди две седмици Агенцията за приватизация обяви, че ще наложи на "Марвекс" санкция в размер на 30% от сумата на предвидените 220 млн. долара инвестиции в "Девня цимент", ако фирмата не изпълни поетия ангажимент да вложи средствата в завода. Според шефа на АП Александър Съботинов от "Марвекс" освен това се изисква банкова гаранция за 30% от сумата на инвестициите за всеки отчетен период, който приключва на 31 март. Въз основа на тази гаранция АП може да иска удовлетворение от купувача в случай на неизпълнени договорни задължения. Според юристи приватизационният договор обаче предвижда купувачът да се отчита и да представя банкова гаранция до 31 март през годината, следваща всеки отчетен период. "Марвекс" трябва да направи инвестициите до 2002 г., а първият отчетен период включва 1997 и 1998 г., което означава, че АП може да иска банкова гаранция и отчет за инвестициите едва към 31 март 1999 г. Миноритарни акционери ще атакуват в съда общото събрание на МДК - Пирдоп
Общото събрание на Медодобивния комбинат в Пирдоп, което беше проведено през миналата седмица, ще бъде атакувано в съда от частни акционери, които притежават малки пакети от акциите на дружеството, съобщиха някои от тях веднага след провеждането на събранието. Официално мотивите са няколко. Дребните акционери протестират против клаузите на устава, които са изключително неизгодни за тях, както и против реда, по който основният собственик - белгийската компания "Юнион миниер", е придобила над 90% от акциите на дружеството. В момента, когато държавата продаде 56% от предприятието по касов път, уставът му (който беше еднотипен за всички дружества от Министерството на промишлеността) забраняваше акциите да се прехвърлят, без да са предложени на останалите акционери. Тогава обаче вече имаше проведени два централизирани търга от масовата приватизация. От нея голям брой физически и юридически лица станаха собственици на пакети от МДК. Което значи, че държавата не е имала право да продава акции от дружеството, без преди това да ги предложи на останалите акционери - участниците в масовата приватизация. Този казус, разбира се, важи за всички дружества от списъка за масова приватизация с такъв устав, както и за провеждането на втория и третия търг, когато вече също е имало частни акционери в държавните дружества.
Клаузите в приетия на събранието устав, които според дребните акционери накърняват правата им, са свързани с реда за увеличаване и намаляване на капитала на дружеството. Според някои от текстовете в срок от пет години Съветът на директорите на дружеството има правото да увеличава капитала със сума в размер до левовата равностойност на 100 милиона долара. Според изявленията на Филип Ромбо, изпълнителен директор на МДК (на събранието името на дружеството беше променено на "Юнион миниер Пирдоп - Мед" АД) намеренията на управителния орган са капиталът да бъде увеличаван с апортни вноски - машини и оборудване, в което новият собственик така или иначе ще трябва да инвестира. Така, от една страна, става невъзможно участието на останалите собственици с пропорционални вноски, а от друга, фирмата си спестява митата и ДДС при вноса на съоръженията. По този начин много бързо може да бъде стопено участието на частните акционери, които сега имат под 3% от предприятието.
Освен реда за увеличаване на капитала обаче редът за намаляване на капитала също е съобразен с желанието на мажоритарния собственик да направи компанията затворена. Според текстовете в новия устав "при намаляване на капитала чрез обезсилване на акции акциите могат да се обезсилят принудително или след придобиването им от дружеството". Което на практика значи, че най-бързият начин за "Юнион миниер" да се освободи от дребните собственици е успоредно с увеличаването на капитала с апортна вноска да обезсилва акции, след което отново да увеличава капитала.
"Юнион миниер" като мажоритарен собственик имаше ясно изразена воля за затваряне на дружеството и едва ли може да бъде обвиняван за това, че иска подобно нещо. Тази воля противоречи на политиката, която държавата обявява, че провежда, и балансира между интересите на портфейлните и мажоритарните стратегически инвеститори. Но проблемът е в това, че тази политика не се изпълнява последователно от управляващите. Всъщност в случая държавата е тази, която лъже дребните акционери, а не "Юнион миниер", който още от самото начало обявяваше, че компанията има намерения да не дава дивиденти в близките 4-5 години и да направи МДК затворено дружество. Когато се проведе масовата приватизация, като главна цел беше афиширано създаването на множество дребни акционери, които да участват и да станат основа за появата на развит капиталов пазар в страната. Такъв капиталов пазар не може да съществува, без на него да се котират особено атрактивни и големи компании (така наречените blue chips), каквато МДК без съмнение е. Казано по друг начин в договора за продажба на 56% от МДК на "Юнион миниер" държавата с много малко усилие можеше да посочи ангажимент на купувача да не променя размера на участието си в дружеството. Това щеше да е логично следствие на факта, че чрез масовата приватизация 30% от компанията са собственост на населението.
В тази връзка един от големите проблеми в страната е липсата на законодателство, което да защитава дребните акционери. Именно затова е възможно в устава на компанията да бъде вписвана клауза за принудително обезсилване на акциите. Друга златна възможност, от която белгийците се възползваха, без да се замислят, е изкупуването на акциите, благодарение на което техният дял се увеличи от 56% на повече от 90%. В развитите държави в подобни случаи се прилага т.нар. търгово изкупуване, за което има строго регламентиран ред и начин за определяне на цената, по която да се купуват акциите. При търговото изкупуване на практика се получава поява на много продавачи и само на един купувач, което създава монополно положение на пазара. Всъщност и в нашия закон за ценните книжа е предвидена процедура за търгово изкупуване, но поради недобрите текстове беше създадена възможност за по-свободното им тълкувание. В резултат комисията по ценните книжа, която е държавен орган и трябва да регулира пазара, изтълкува за белгийската компания текстовете от закона в смисъл, че търговото изкупуване не е необходимо в случая. Така се оказа, че от една страна, комисията търси всякакви, дори и крайни начини, за да форсира старта на капиталов пазар (каквито са предложените от нея промени в закона за приватизацията), а от друга страна, пропуска да се възползва от естествените и дадените й от закона възможности.
Примерите за това, че политиката на държавата е пазарна по-скоро на думи, са много и безспорно най-яркият са станалите скандално известни текстове в уставите на дружествата от Министерството на промишлеността. С тях във всички ресорни на министерството предприятия се забранява акциите да бъдат свободно търгувани. Нито социалистическото правителство, нито правителството на СДС направиха реални крачки да премахнат проблема изцяло и навреме. Всъщност забавянето на капиталовия пазар в огромна степен се дължи именно на тези клаузи в уставите, които са антипазарни, но са удобни за чиновниците, защото запазват максимално дълго тяхното значение и власт. Затова проблемът на дребните акционери в МДК не е свързан с мажоритарния собственик "Юнион миниер" (който перфектно е изпълнил намеренията си), а с държавата, която безрезервно и всячески подпомагаше белгийците, като зачиташе техните интереси за сметка на интересите на данъкоплатците си.
Хотели се продават по схемата "предизвестени купувачи"
Приватизацията на редица хотели за пореден път бе забавена през последните месеци, което специалисти от бранша обясняват със задкулисните борби за мениджърска приватизация. При забавянето се забелязват основно два случая. Първият - когато бордът на директорите е останал непроменен през 1997 г., и вторият - когато бордовете са били сменени веднъж от бившия зам.-министър на търговията и туризма Румен Драганов и втори път от настоящия министър Валентин Василев. При втория вариант може да се случи създаването на две конкурентни работническо-мениджърски дружества, които искат да участват в приватизацията. Според закона за приватизация за създаване на работническо-мениджърско дружество е достатъчно в него да участват 20% от служителите, които в момента работят в съответното предприятие. При казуса с участието на два конкурентни работническо-мениджърски екипа единият може да бъде елиминиран, ако служителите бъдат "убедени" да прекратят регистрираното дружество или просто да не участват в наддаването за хотела. Ако "излишното" дружество упорства, то обикновено среща непреодолими пречки при участието си в приватизационната процедура. Обяснението за забавянето в приватизацията на някои хотели е, че те като особено привлекателни предприятия се продават по неофициалната схема "предварително определен купувач". При нея бъдещият купувач предварително се избира за член на директорския борд (на общо събрание на акционерите) и след това регистрира работническо-мениджърско дружество, което се явява кандидат за приватизиране на хотела. А това изисква време. Напоследък се забелязва и друга тенденция - освен работническо-мениджърските екипи солиден интерес за приватизация на хотелите проявява и турска групировка.
Приватизацията на "Интерхотел Грандхотел София" например се провали общо три пъти. Това е един от малкото хотели, при които бордът на директорите беше сменен само веднъж - през април 1997 г., а за приватизацията му не е била подадена оферта от работническо-мениджърско дружество. Следващото общо събрание е насрочено на 30 януари. Очаква се на него в съвета на директорите да влязат нови лица, които да създадат работническо-мениджърски колектив и да купят хотела. Процедура за приватизация на "Интерхотел Грандхотел София" е прекратена и предстои обнародване на решението в Държавен вестник, каза за "Капитал" източник, пожелал анонимност. Според официалната информация предстои АП да вземе решение за бъдещите си действия по приватизацията на "Грандхотел София", но това е вероятно да стане едва след като (и ако) събитията на общото събрание се развият по очаквания начин. Формално погледнато, сделката за "Грандхотел София" не се осъществи, защото при конкурса АП откри неизправности в документите и не хареса бизнеспрограмата на кандидат-купувача, който беше предварително оценен като по-сериозен. Въпросната оферта е била подадена от физическо лице, което представлява турска фирма от системата на "Коч холдинг". При приватизацията на "Грандхотел София" представителят на холдинга предложил бизнеспрограма, която акцентирала върху развитието на хазарта, каза източник от хотела. Надзорният съвет на АП обаче преценил, че такъв кандидат и с такава програма не е подходящ за хотел, който се намира срещу парламента. "Грандхотел София" е един от най-интересните обекти за приватизация в София именно защото се намира срещу Народното събрание и в него сега нощуват 28 депутати.
Според неофициална информация кандидат за 60% от "Новотел Европа" е същият купувач, който е представлявал интересите на "Коч холдинг" при приватизационната процедура за "Грандхотел София". Срокът за подаване на оферти за "Новотел Европа" изтече на 22 януари, а обявената офертна цена е 11 млн. долара. Ако турската оферта се окаже единствената привлекателна, а АП отново се възпротиви на бизнеспрограмата, може да се провали и тази сделка. Ако отново се работи по схемата "продажба на предварително определен купувач" чрез мениджърска приватизация, трябва да се изчака и общото събрание на акционерите на "Новотел Европа", на което да бъдат приети промени в съвета на директорите, въпреки че решение за създаване на работническо-мениджърско дружество е било взето на предишното акционерно събрание. Приватизираният наскоро хотел "Родина" също е бил обект на интереса на "Коч холдинг", но в крайна сметка турският кандидат не е подал оферта за приватизация на 60% от дружеството "Родина турист", което включва четиризвездния хотел "Родина" и двузвездния "Славия". Работническо-мениджърското дружество "Родина турист 97" беше определено за купувач срещу 9.55 млн. долара и 1.5 млн. долара инвестиции.
"Предизвестената приватизация" е в сила и за по-малки хотели, какъвто е случаят с хотел "Добротица" (дружеството се нарича "Калиакра" ЕАД) в Каварна. През пролетта на 1997 г. е регистрирано работническо-мениджърско дружество "Добротица" АД, което на 28 юли е внесло писмо в Министерството на търговията и туризма и е пожелало да участва в приватизацията на "Калиакра" ЕАД. Въпреки заявения интерес не е била открита приватизационна процедура. На 7 ноември министър Валентин Василев смени борда на "Калиакра". За изпълнителен директор на хотел "Добротица" бе назначен Петър Желев, който има аренден договор за експлоатацията на обект "Пикника". Според служител на хотел "Добротица" той иска да създаде ново работническо-мениджърско дружество и заплашва с уволнение тези, които не искат да участват в него. Ако такова дружество бъде регистрирано, вероятно ще се окаже, че няма никакви пречки за приватизацията на хотела.
През 1998 г. Агенцията за приватизация предвижда раздържавяване на хотелите "Новотел Европа" - София, и "Интерхотел Тримонциум" и на дружествата "Слънчев бряг" АД и "Слънчев ден" АД през първото тримесечие на годината. В началото на 1998 г. АП финализира приватизационните сделки за дружествата "Родина турист", "Ривиера" и "Интерхотел Черно море". В списъка на предприятията, подходящи за приватизация чрез пулове, в пула "Туризъм" са включени "Парк-хотел Москва" - София, "Парк-хотел Санкт Петербург" - Пловдив, "Мактурс" - Благоевград, "Хотел Рила" - София, "Елените" - Слънчев бряг, "Интерхотел Сандански" - Сандански, и "Рига хотелс" - Русе.
Накратко
Комисията по ценните книжа и фондовите борси е изпратила писмо до всички приватизационни фондове, според което техните акции могат да се купуват и продават след 3 март. Аргументът за посочването на тази начална дата за търговията с акции на приватизационните фондове е, че според Центъра за масова приватизация третата тръжна сесия е приключила на 3 септември, когато са били издадени депозитарните разписки. Според Закона за приватизационните фондове търговията с акции на фондовете може да започне шест месеца след приключване на последната тръжна сесия. За край на третата тръжна сесия обаче може да се счита и денят на подаване на заявките или на обявяване на резултатите, коментираха представители на приватизационните фондове.
През изтеклата седмица още няколко приватизационни фонда - "Напредък", "Отечество", "Индустрия" и "Слънчев бряг приватинвест", преуредиха дейността си като холдинги по Търговския закон по силата на решения, взети от техните акционери на общи събрания. Дружеството "Слънчев бряг приватинвест" промени името си на "Слънчев бряг холдинг", което ще може да упражнява и самостоятелна търговска дейност, а не само като холдинг по ТЗ. Догодина ще раздаваме дивиденти, обяви ръководството на "Слънчев бряг холдинг". Общото събрание на акционерите на приватизационен фонд "Орел инвест" на 22 януари беше отложено, без да бъде насрочена нова дата. Според източник от "Орел инвест" причина за отлагането са очакваните промени в Закона за приватизационните фондове и Закона за приватизация и преобразуване на държавни и общински предприятия.
С решение на правителството началникът на отдел "Структурна реформа" в Министерския съвет Димитър Бъчваров е определен за член на надзорния съвет на Агенцията за приватизация на мястото на Цецка Кольовска, която е подала молба за освобождаване.
Събирателното дружество "Брод и компания" - София, купувач на предприятието "Одиана" ЕООД, има неизплатени задължения по приватизационния договор, установи проверка на Сметната палата. Дълговете на "Брод и компания" са в размер на 37 млн. лв., а освен това събирателното дружество не е изпълнило поетите задължения за осигуряване на работни места. Сметната палата е препоръчала на Министерството на промишлеността да организира и прилага по-системно следприватизационния контрол, за да се осигуряват изцяло плащанията по приватизационните сделки.
Процедурата по несъстоятелност на Оптико-механичния завод - София, е прекратена за четири месеца с решение на Софийски градски съд, за да се осъществи приватизацията на дружеството, съобщи известен юрист. Немска фирма е кандидат да купи предприятието.
Геополитическа детективска история
Има начини да се накара бъдещето да проговори
"Геополитика" е една понапудрена многосрична дума, която всъщност означава нещо доста обикновено. Въпреки това тя е предпочитан етикет, залепян, за да се прикрие проблематичното й съдържание. А всъщност то представлява маневрите и контраманеврите, които предприемат световните големи сили, въпросът кой, какво, на кого и защо прави по земното кълбо. Много хора смятат, че е безсмислено да се взират в геополитиката на бъдещето в тези мъгляви години, последвали края на студената война.
Напоследък е модно да се твърди, че никой не може да предвиди какво ще се случи в света на голямата политика през следващите 30 или 40 години. След това хората, които застъпват горното твърдение, добавят в противоречие със самите себе си, че поне едно поколение напред не е вероятно да се случи нещо, което да застраши сигурността на Европа и Америка - според тях световната демокрация засега е в сигурни ръце. Нищо от гореказаното не е задължително вярно. Възможно е да се направи едно разумно предположение как ще се разпределят сферите на влияние през първите десетилетия на новото хилядолетие и как това ще се отрази на взаимоотношенията между държавите. Подобно разумно предположение обаче е малка утеха за западните демокрации.
Едно геополитическо политическо разследване предполага да бъдат зададени четири въпроса. Отговорите им ще насочат търсещите към тези държави или групи държави, които биха могли да бъдат сериозни световни сили след 30 години, за разлика от регионалните сили, които поддържат влиянието си в ограничено съседно пространство. Отговорите също предполагат, че Америка няма да бъде единствената суперсила през ХХI век.
Въпрос номер едно е дали бъдещата суперсила ще има достатъчно голяма икономика, която да може да си позволи оръжия, действащи на територии, значително по-далеч от собствените й граници. Въоръжени сили от световен мащаб предполагат наличието на атомно оръжие с междуконтинентален обхват, достатъчно на брой или добре защитено, за да останат след атаката на друга ядрена сила. Освен това трябва да притежава поне половин дузина войскови подразделения с танкове и оръжия, които могат да бъдат изпратени бързо до най-отдалечените части на света и да бъдат поддържани по време на престоя им там.
Големият обсег на атомното оръжие трябва да се покрива със също толкова голям периметър на действие на конвенционалните оръжия. Не само защото повечето конфликти се решават най-добре с такива оръжия, но дори и поради факта, че една успешна ядрена атака трябва да бъде последвана от настъпление на сухоземни сили, които да подсигурят успешния й край. Комбинация от двата вида оръжия би поставила една регионална сила под влиянието на световната, защото втората може да предприеме такива действия, на които първата не може да противодейства.
На второ място, една държава с амбиции да се превърне в световна сила трябва да има правителство, което да води активна външна политика, администрация, която да е наясно какви цели стоят пред нея и също така да обмисли начините за осъществяването им - включително да е готова, ако се наложи, да използва военна сила в световен мащаб. Общо взето, авторитарните държави по-добре се справят с тази задача от демократичните, защото не се нуждаят от прякото одобрение на своя народ. Когато Хитлер изпрати войските си в Полша през 1939 г., а Сталин издаде заповед за нахлуване в Чехословакия през 1948 г., те не се тревожеха как подобни ходове биха се отразили на резултата от следващите избори.
Но диктаторските режими също могат да изпаднат в затруднено положение, ако се предоверят на себе си и пренебрегнат очевидни факти. Пример за това са поведението на Брежнев през 70-те и начинът, по който аржентинските генерали загубиха войната за Фолклендските острови. От тази гледна точка има случаи, когато демокрацията може да е много по-полезна във външната политика на една страна именно защото е демокрация.
Третият въпрос, който би могъл да се постави, е дали хората в една държава биха искали агресивна външна политика. Те може да стоят зад нея по идеологически причини или защото смятат, че страната им стои зад една прекрасна идея, която и останалите държави би трябвало да възприемат. Може да я поискат и поради онези известни кръвни мотиви - расови, национални, племенни, които карат "нас" да почувстваме, че трябва да покажем на "тях" кое как е. Без значение кое точно е налице, държава, чийто народ е готов да влезе във война със света и ако е необходимо да загине в отстояването на целите си, е много по-вероятен кандидат за придобиване статус на суперсила, отколкото при обратната ситуация. Тази разлика има още по-голямо значение, когато се сравняват две демокрации, а не два диктаторски режима, защото при демокрацията желанията на народа се чуват много повече.
Най-накрая идва въпросът дали държавата има някаква съществена причина да се замесва в това, което става извън границите й. Такава причина може да е някакъв ресурс, от който да се нуждае много - петрол или природен газ за развитието на икономиката или храна на приемливи цени за увеличаване на населението (понякога може би със специална отстъпка). Може да иска да предотврати нещо - заплаха за морски пътища, особено важни за нейния внос и износ, или предизвикателство към ценен неин съюзник. Държава, която се вписва в тези примери, може да се заинтересува от това, което става по широкия свят, и да има достатъчно причини да предприеме нещо по въпроса.
И сега, ако вземем тези въпроси и ги сравним с една карта на света, кой ще бъде най-вероятният кандидат за статуса на велика сила през 2030 г.? В началото да изключим очевидно неспособните да го постигнат. Не е много вероятно африканските земи на юг от Сахара да произведат световна сила в този период от време. Няколко регионални може би, но нищо повече от това. Същото важи и за Латинска Америка. Вярно е дори и за Индия, вечната загадка за геополитиците. Въпреки близо едномилиардното си население, прогресиращата си икономика и добра армия Индия винаги е задържана от нещо в марша си към световната сцена - било то крехката си национална идентичност, географската си изолираност между морето и планината или дори интровертната същност на самата хиндуистка религия. Гласът на Индия се чува само в тесните рамки на триъгълника на юг от Хималаите, по-далеч от това започва да заглъхва.
Това предположение в края на краищата оставя пет или шест реални кандидата за водеща световна сила в началото на ХХI век. От тях заемащият най-предна позиция е без съмнение Китай. Китайската икономика може и да не успее да поддържа зашеметяващия си ръст от последните 15 години, но дори и един по-скромен ръст от 5-6% годишно например, което е съвсем постижимо, ще бъде достатъчен за създаването на силов потенциал през следващия четвърт век. Това означава флот, който може да достигне до Тихия океан, армия и въздушни сили, способни да изпратят светкавично военни отряди във всяка точка на света, и разширяване на съществуващия ядрен потенциал с повече оръжия с голям обсег. Китай може и да достигне нивото на американската военнокомандна електроника, но дори и да не успее, пак ще бъде държава, с която ще трябва да се съобразяват.
На второ място, Китай може би ще има правителство, готово да използва тази сила дори ако комунистите загубят монопола си върху властта. Демократизирането на Китай е един бавен процес и който и да е начело в Пекин, трябва да държи здраво юздите на външната политика поне за още известно време. Така или иначе повечето китайци биха предпочели правителство, което да отстоява интересите им пред света. Държава, която има толкова избистрено чувство за национална идентичност - 93% от населението принадлежат към една етническа група, и е страдала толкова много от чужди нашественици, е почти сигурно узряла за отговор на световното предизвикателство. Този факт, в добавка на нуждата на Китай от петрол, ще допринесе значително за засилването на интереса на страната към богатите енергийни полета на Централна Азия, на изток от Каспийско море. Китай би спечелил с всеки свой удар.
С исляма, за изненада на много хора, нещата не стоят точно така. Вярно е, че между 40-те предимно мюсюлмански държави има няколко достатъчно богати, за да се снабдят със завидно добри оръжия. Вярно е също така, че повечето мюсюлмани, подобно на китайците, не се чувстват особено добре от това, което западните държави са им направили през последните няколко века. Но това засега не е достатъчно за формирането на "ислямска заплаха", защото мюсюлманите не притежават необходимото трето условие за придобиването на статус на велика сила - силна централна организация, която да им позволи да работят координирано за постигането на някаква обща цел.
Отделните ислямски държави все още ревниво отстояват самостоятелността си. Различните компоненти на ислямските възродителни движения са толкова разединени, колкото техните християнски предшественици през ХV век, по времето на Реформацията. Не трябва да се забравя, че Реформацията не успя да сътвори някакво трайно политическо обединение. От тази гледна точка е вероятно следващите десетилетия да донесат отделни заплахи от отделни ислямски страни, като например въоръжения с ядрен арсенал Иран или Алжир, но все още няма знак за консолидация на мюсюлманските страни.
Голямата опасност от тези държави не идва от тяхното обединение, а напротив, от лабилността им. Ако погледнем към правоъгълника земя, разпростиращ се на североизток от Арабия до границата на Казахстан с Китай, може да се каже, че съдържа повече от три четвърти от световните запаси от петрол и една трета от природния газ. Нито една от 16-те мюсюлмански държави, попадащи в това каре, не е истинска демокрация, а повечето са със силно авторитарен уклон. Искрите на ислямския гняв тлеят поне в половин дузина от тях. Ето защо прави са онези, които предричат, че един толкова нестабилен регион, където се пресичат интересите на Европа, Америка, Русия и Китай, е много вероятно да се включи в голямата игра, описана от Киплинг.
Русия, следващият претендент за статуса велика сила, едва минава първия и четвъртия от тест-въпросите. Икономиката й въпреки сегашното си плачевно положение е вероятно да се оправи дотолкова, че да може да поддържа достатъчно големи въоръжени сили (не само защото успя да поддържа военната си индустрия що-годе ефективна). Освен това Русия има ясно изразени интереси в Централна Азия и Китай. Но въпросът е, че може би няма да отговори на останалите два теста. Засега не е ясно кога и дали въобще Русия ще има правителство с достатъчно авторитет, за да съгласува външните приоритети на Петербург, Владивосток и Ростов на Дон в единна политика. А засега обикновените руснаци не изглеждат особено заинтересувани от това, което се случва в останалия свят.
Същото е до голяма степен вярно и за Япония. Страната на изгряващото слънце притежава доста от необходимото за една велика сила. Военните им технологии и разходите по отбраната значително надминават тези на Китай. Правителството добре знае какви са целите, които трябва да си постави един кандидат за световен лидер, въпреки че обикновените японци не изглеждат склонни да поддържат каквито и да било операции, които изглеждат рисковани. Основният проблем на Япония е доста неловкото им положение на геополитическата карта. Тази богата страна представлява всъщност сбор от малки, уязвими острови, разположени между мрачните, всепоглъщащи погледи на Китай и Америка. Ако Америка запази ролята си на блюстител на реда в западния Тихи океан, тя не би желала прекаленото засилване на Япония, защото повечето от останалите азиатци не го желаят. Ако Америка пък реши да се оттегли от района, Китай ще иска Япония да е военно слаба, защото ще се бори за мястото на основна сила в района.
Така или иначе съществуват много неясноти около бъдещата геополитика - дали биологичните оръжия ще се присъединят към ядрения арсенал като средства за масово унищожаване, или войник с компютър би надделял над такъв с "Калашников" и въобще как ще изглежда модерната война. Но схемата на бъдещото разпределение на силите е разгадаема. Ще бъде жалко, ако Европа и Америка си затворят очите пред това, което лежи напред пред тях.
Акционерите на "Витекс - Троян" ще получат дивидент
Печалбата на "Витекс - Троян" - АД, Троян, за 1996 г. е 58.516 млн. лв. Това става ясно от отчета за приходите и разходите на дружеството. Реализираните приходи от дейността за същата година са 783.798 млн. лв., от които 705 млн. лв. са от приходи от продажби. В същото време разходите за материали са в размер на 531.733 мнл. лв. На проведеното през миналата седмица общо събрание на акционерите е било решено те да получат дивидент, макар и символичен, както каза изпълнителният директор на "Витекс - Троян" Иван Дичевски. Ако цялата печалба след приспадането на задължителните резерви се раздаде, акционерите ще получат по 176 лв. на акция. На общото събрание са направени промени в съвета на директорите на дружеството, като в него са влезли представители на приватизационните фондове.
Капиталът на дружеството е 297.868 млн. лв. От него 67% са раздържавени посредством масовата приватизация. Предложените акции са продадени до края на втората тръжна сесия. Най-голям дял от капитала е спечелил приватизационен фонд "Орел инвест" - 31.84%, ПФ "Булстрад" е с 22.66%, а "Напредък" ПФ е с 0.54% от капитала. Индивидуалните участници са спечелили 5.26%, а на работниците и служителите са раздадени 19 958 безплатни акции. Чрез преговори с потенциални купувачи в края на миналата година за купувач на 22% от капитала на дружеството бе определен "Витекс - Финанс" АД. Цената на придобитите от купувача 65 531 акции бе 402 360 германски марки.
Основната дейност на предприятието включва производство и търговия в страната и в чужбина с вълнени и вълнен тип тъкани за горно и връхно дамско, мъжко и детско облекло, нетъкан текстил по технология "Маливат", използван за изолационен материал. До месец март миналата година около 38% от продукцията се е изнасяла в чужбина. След март делът за износ е нараснал на 80%. Основните пазари са Западна Европа (Германия, Великобритания, Франция и Италия), а също и Канада. Някои от мощностите на предприятието в момента се модернизират, за да може да бъде увеличен обемът на производството.
"Велур-97" АД купи 24.4% от "Велур" - Ловеч
Агенцията за приватизация продаде 24.4% от акциите на кожарското предприятие "Велур" АД - Ловеч, на работническо-мениджърския колектив "Велур-97" АД за 570 055 700 лв. По централния курс на БНБ при сключването на сделката тази цена се е равнява на малко повече от 309 хил. долара. Купувачът е платил 10% от цената в деня на подписване на договора. Останалата сума ще бъде изплащана наполовина в брой и наполовина чрез държавни дългосрочни облигации за срок от 6 години на 5 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период. Шестдесет и седем процента от капитала на "Велур" АД са били предвидени за масова приватизация и са били изцяло изкупени. На първата тръжна сесия среднопретеглената цена на една акция е била 877 лв. Акции са придобили мениджърско-работнически приватизационен фонд "Труд и капитал" - 34%, и ПФ "Отечество" - 23.65%. За продажба при преференциални условия са предназначени 6.6% от акциите на "Велур" АД, а 2% са за удовлетворяване на реституционни искове.
Основната дейност на предприятието включва обработка на сурови кожи от дребен рогат добитък и свине и конфекционирането им в облекла и други изделия от кожи. Произвеждат се и якета и палта в комбинация от велур и кожи. Дружеството извършва търговска дейност в страната и чужбина.
накратко
Подписан е договорът за продажбата на 58% от капитала на "Интерхотел Черно море" АД - Варна, на работническо-мениджърското дружество "Черно море хотел мениджмънт" АД за 5.4 млн. долара. Купувачът е платил една десета от цената под формата на депозит за участие в търга, а останалите 4.86 млн. долара ще бъдат изплащани на девет равни годишни вноски след едногодишен гратисен период. Договорът не задължава купувача с бъдещи инвестиции въпреки необходимостта от реновиране на хотела, който според изпълнителния директор на работническо-мениджърското дружество Кочо Мучев през май т.г. ще навърши 20 години от построяването му.
Работническо-мениджърското дружество "Винпром - Бургас" АД купи 57% от капитала на бургаския винзавод "Винком" срещу 3 400 600 долара, от които 15% бяха платени в деня на подписване на договора. Останалите 2 890 510 долара ще бъдат издължени на шест равни годишни вноски след едногодишен гратисен период. Акционери във "Винпром - Бургас" са 78% от служителите на "Винком" АД. Според условията на приватизационния договор купувачът се задължава през следващите 5 години да запази предмета на дейност на дружеството, да инвестира 7.1 млн. долара, да запази съществуващите 299 работни места и да открие 44 нови.
Акционерно дружество "Видахим" дължи 3.476 млрд. лв. (главница и лихви) на банки според списъка на длъжниците, представен в парламента. Задълженията са към Райфайзенбанк, Балканбанк и ПЧБ. Изпълнителният директор на дружеството Милчо Георгиев е заявил пред журналисти, че са започнали преговори с Райфайзенбанк за разсрочване на кредита към нея. Валутният кредит, който е изтеглен през 1995 г., може да бъде разсрочен за две години и половина, а лихвата да бъде намалена от 22 на седем процента. Досега от него са изплатени 40 600 долара.
По предложение на кредитната институция банката ще търси купувач в чужбина за изделията на "Видахим" - автомобилни гуми и полиамидни влакна, за да се покрие част от необслужвания кредит, е уточнил изпълнителният директор пред БТА. "Видахим" АД по официална отчетна финансова информация само за 9-те месеца на м.г. има неизплатени задължения към бюджета, кредитни институти и доставчици за над 15.3 милиарда лева. Седемдесет и пет на сто от капитала на дружеството са предложени за касова приватизация чрез посредничеството на английската фирма "Рес и ко". От октомври 1996 г. дружеството е включено в списъка на МФ за изолация.
Новоприватизираното дружество "Родина турист" (купено от работническо-мениджърския екип "Родина турист 97") ще прекрати договора с фирма "Рената", която е арендатор на казиното на хотел "Родина", съобщи източник от хотела. Срещу фирмата се очаква да бъде заведено дело заради неизплатени дългове към хотела. "Рената" беше кандидат да купи 80% от "Родина турист" при обявената процедура за приватизация през 1995 г., като обещаваше цена от 25 млн. долара и сключване на договор за управление на хотел "Родина" със световната верига "Холидей ин". "Рената" е подала оферта за 60% от "Родина турист" и при последния конкурс, обявен от Агенцията за приватизация в края на миналата година, но не е заверила банковата сметка на АП с дължимия депозит и не е била допусната до участие в конкурса.
Агенцията за приватизация отхвърли направените предложения за участие в конкурса за продажбата на 80% от капитала на "Самоков - Боровец" ЕАД. Пакетът включва 202 328 акции. Предложенията са отхвърлени, защото не отговарят на предварително определените изисквания. "Самоков - Боровец" ЕАД е дружеството, което държи най-голяма част от курортния комплекс "Боровец" и интересът към него е голям. Предстои Агенцията по приватизация да вземе ново решение по този приватизационен проект. След приключване на касовата продажба ще бъдат разпределяни и акциите, предвидени за преференциална продажба на работещите в дружеството.
Делът на реалните сделки на борсата се увеличава
През миналата седмица продължи активната търговия с акции на "Елкабел". За петте дни инвестиционните посредници "Елана" и БРИБ продадоха общо 47 405 акции, а общо през борсата минаха 57 201 акции на дружеството. Общият оборот от търговията на официалния пазар бе 1.255 млрд. лв. Цените на акциите се движеха между 21 550 и 23 090 лв. Средната цена на акциите на "Елкабел" за седмицата е 21 939 лв., което е много близо до долната и горната граница. Това показва, че тези книжа вече са намерили равновесната си цена. От началото на продажбите (12 януари) до края на миналата седмица на пазара са пуснати 86 340 акции, което представлява 16.53% от продавания пакет и 9.91% от капитала на дружеството.
Сделките на свободния пазар на Българска фондова борса - София стават все повече. Това показва, че брокерите започват повече да разчитат на този начин на прехвърляне на акциите. Доскоро единствените сделки бяха тези, при които се извършваше регистрация на прехвърляне на пакети на приватизационните фондове. От началото на годината обаче търсенето и предлагането на акции на борсата вече е доста голямо и в резултат на това стават повече сделки. През миналата седмица бяха направени осем сделки с общ оборот от 35.774 млн. лв. Акциите на "Булгартабак холдинг" отново се търгуваха на свободния пазар на борсата. Цената от 39 000 лв. на акция е същата като при последната сделка с тези книжа. В същото време и на извънборсовия пазар офертите купува на инвестиционните посредници се качиха до 40 000 лв. След като в края на миналата година акциите на "Пивоварна Ариана" бяха регистрирани чрез блокова търговия, вече има и две реални сделка с тях. Първо брокери изтъргуваха 39 акции на цена 15 000 лв., а в края на седмицата бе направена още една сделка с 90 акции, като цената вече бе 20 000 лв. По 15 и 16 хил. лв. вървяха книжата на "Полимери" - Девня, от които бяха разменени общо 90 броя. Касовата приватизация на девненското предприятие няколко пъти се проваля поради неявяване на купувачи при търговете. През седмицата бе сключена и една сделка с 249 акции на "Целхарт" - Стамболийски. Контролният пакет на "Целхарт" обаче вече е собственост на турски холдинг, което прави свободните акции привлекателна инвестиция.
Реална сделка на свободния пазар през седмицата имаше и с 83 акции на бургаската рафинерия Нефтохим при цена 18 500 лв. на акция. Въпреки обявения отрицателен финансов резултат на дружеството за миналата година цената на акциите му се покачва. Това се дължи на търсене от страна български и чужди инвеститори. Инвестиционните посредници също повишиха цената от 17 000 на около 18 000 лв. В края на миналата година през борсата премина пакет от един милион акции, за който се твърди, че е купен от чужденци. През миналата седмица имаше и блокова сделка при цена 401 лв. за акция, което показва, че това е прехвърляне на акции между приватизационни фондове.
На борсата има и няколко постоянно чакащи оферти за покупка или продажба на акции, но резултат засега няма. Такива са чакащите оферти за "Химко", където и продавачът, и купувачът са достигнали до цена 36 000 лв., но няма сделка поради различната големина на пакетите, за които има условие да не се разбиват на по-малки пакети. Чакащи са и офертите за "Химпродукт", но тук цената на продавача (11 800 лв.) е доста по-висока от тази на купувача (7813 лв.). Акции на "Дружба" - Пловдив, се купуват по 23 000 лв., а брокер продава акции на "Елхим - искра" по 14 500 лв. При блоковата търговия най-интересната сделка за седмицата е прехвърлянето на пакет от 18 854 акции на "Софарма". Цената от 28 080 лв. се доближава до офертите, които дават инвестиционните посредници при покупка на тези акции. Книжата на фармацевтичната фирма са доста атрактивни, търсенето превишава предлагането и цената им бавно се покачва. Чрез масовата приватизация бяха раздържавени 10% от капитала на дружеството, а другата част все още е държавна. Интерес към него има от страна на японци, австрийци и руснаци. Възможно е дори акции на "Софарма" да бъдат продавани чрез борсата, както това вече се прави с "Елкабел". Фармацевтичното дружество е реализирало 12 млрд. лв. печалба за деветмесечието на миналата година.
Останалите блокови сделки бяха с пакети на по-малки предприятия, като повечето от тях са прехвърляния на пакети между фондовете. Малка част от сделките са покупка на пакети от крайни купувачи. Общият оборот от тези регистрирани сделки достигна до 3.072 млрд. лв. при 39 сделки с общо 584 278 акции.
В последния ден на седмицата все пак имаше една сделка, която заслужава внимание. Пакет от 20 000 акции на "Шумен БТ" бе прехвърлен с цена 12 650 лв. на акция. Ако се погледне справката за придобитите акции от масовата приватизация, ще се забележи, че толкова акции има само в портфейла на ПФ "Никотиана", от което следва, че те са продавачът. Купувачът засега е неизвестен. От началото на така наречената блокова търговия този фонд продаде доста от своите тютюневи акции.
При инвестиционните посредници се забелязва раздвижване при котирането на някои позиции. За пример може да се даде рязкото покачване на цената на акциите на "Юрий Гагарин БТ", която само за две седмици скочи от 12 000 на над 25 000 лв. Досега книжата на този тютюнев комбинат бяха пренебрегвани от посредниците, но изведнъж всички решиха, че трябва да ги купуват. Досега най-търсените в този бранш бяха акциите на "Булгартабак холдинг" и "Благоевград БТ", но "Гоце Делчев БТ", "София БТ" и "Асеновград БТ" вече също се търсят много.
След провеждането на общото събрание на МДК - Пирдоп, на което бе сменено името на дружеството на "ЮМ Пирдоп" и бе променен уставът, котировките на акциите намаляват. Тези акции ще могат да се търгуват още няколко седмици (докато промените бъдат регистрирани в съда), но посредниците избягват да правят сделки с тях. Според представени от Централния депозитар данни най-често трансферираното дружество досега е точно МДК с 5452 трансфера, но като брой на прехвърлени акции начело в тази неофициална класация е Нефтохим с 5 582 446 броя. След тези две дружества по прехвърлени акции следват "Соди" и "Булгартабак холдинг". Последен в първата петица е "Химко". През последната седмица обаче са прехвърлени най-много акции на "Лъч" - Стражица, следвано от "Полимери" и "Агрополихим".
На 30 януари в хотел "Августа 91" - Хисар, от 12 часа ще се проведе среща-семинар на Асоциацията на фондовите брокери в България. На този семинар ще бъдат разгледани нормативните изисквания към дейността на инвестиционните и борсовите посредници и бъдещите възможности за развитие на капиталовия пазар. Това е първата проява на брокерите след обнародването на Наредбата за изискванията към физическите лица, които сключват сделки с ценни книжа.
Погрешни прогнози и скандали притиснаха долара
Доларът се стабилизира на нива 128.90/9.00 йени и 1.8375/85 марки в началото на миналата седмицата при оптимистични очаквания за икономическата конюнктура в САЩ. В същото време експерти прогнозираха понижаване на индекса на бизнесклимата в Германия за трети пореден месец. В резултат на това щатската валута проби 1.84 марки, но на това ниво започна масирана продажба на долари от страна на финансови корпорации и пенсионни фондове, с което се изчерпа потенциалът на поскъпване на щатската валута.
В средата на седмицата йената беше подкрепена от новините, че управляващата японска Либералдемократическа партия обсъжда нов по-гъвкав политически подход към фискалната реформа в страната с цел стимулиране на икономическия растеж. Японската валута се стабилизира на нива 127.72/77 за долар в сряда на европейските валути. Срядата сложи началото и на възхода на марката спрямо долара, след като бяха изнесени данни за повишаване на индекса на бизнесклимата в Германия до 99.6 пункта през декември от 99.1 за ноември. Резултатите бяха противоположни на прогнозите и германската валута поскъпна до 1.8269/79 за долар, с доста добър потенциал за по-нататъшно повишение. На фона на оптимистичните новини от Германия данните за намаляването на бюджетния дефицит на САЩ с 11.6 процента до 8.04 милиарда долара за ноември не оказаха особено голямо влияние върху пазара.
Промяната на съотношението долар - марка наложи бърза промяна на валутните позиции на големите инвестиционни фондове. В резултат на това в четвъртък започнаха масирани продажби долар - марка за ограничаване на загубите от курсови разлики и марката проби нивото от 1.8 за долар. Очакванията на инвеститорите до този момент бяха свързани с евентуално повишение на инвеститорския интерес към щатски корпоративни книжа с оглед на добрите перспективи за икономическото развитие на страната.
Оптимистичните прогнози обаче се сринаха след избухването на новия скандал във Вашингтон, в центъра на който бяха самият президент на САЩ Бил Клинтън и обвиненията срещу него за сексуален тормоз. Вероятно скандалните обвинения нямаше да имат голямо влияние върху пазара, ако в него не бяха забъркани прекалено много хора, пряко свързани с Белия дом. С това рязко спадна доверието в държавната администрация на САЩ, а от своя страна инвеститорите се подсигуряваха срещу евентуална политическа дестабилизация и ограничаваха вложенията си в щатски корпоративни инструменти. В резултат на това доларът се срина до 1.7802/06 при затварянето на европейските пазари в петък. Японските финансисти се възползваха от бързата обезценка на щатската валута за вербални интервенции в полза на йената. Заместник-министърът на финансите на Япония Ясуке Сакакибара заяви, че ще бъдат предприети монетарни мерки за постигане на ниво от 120 йени за долар. Изказването на Сакакибара, който си е спечелил прозвището Г-н Йена заради силното си влияние върху международния валутен пазар, беше прието от инвеститорите като знак за оздравяването на японската финансова система и потенциално поскъпване на йената в краткосрочен план.
Левът поскъпна към марката и долара
През изминалата седмица левът рязко поскъпна спрямо марката и долара на вътрешния междубанков пазар поради засиленото предлагане на валута от страна на банки и крайни клиенти за покриване на текущи левови плащания.
Докато в понеделник марката се разменяше за около 999 лева, в петък следобед курсът марка - лев достигна 995.40-995.60 лева.
Значително влияние върху валутния пазар в началото на седмицата оказа обръщането в левове на парите за подпомагането на социално слабите в страната по линия на Европейския съюз. Според схемата на изплащане на втория транш помощта в размер на 4.06 милиона ЕКЮ бе преведена в софийския клон на ING Bank, след което се превежда в левове в клоновете на Пощенска банка.
Плащанията за закупените на аукциони в понеделник тримесечни и шестмесечни ДЦК с общ номинал 20 милиарда лева също изтеглиха левова ликвидност от банките.
Обезценката на долара спрямо марката оказа влияние и върху курса долар - лев на вътрешния пазар. Долар - лев се понижи до 1783-1785 при затварянето на пазара в петък от 1830-1833 в понеделник сутринта.
Поскъпването на марката беше използвано от банките за арбитраж лев - марка на вътрешния пазар, марка - долар на външния пазар. От своя страна големи крайни клиенти хеджираха доларовите си плащания в очакване на продължаване на обезценката на щатската валута.
Очаква се спрямо марката левът да запази стабилните си позиции през текущата седмица поради очакваното повишаване на предлагане на валута за покриване на текущи разплащания от страна на крайни клиенти в края на месеца.
Друг фактор за поскъпването на левовия ресурс ще бъде и търсенето от страна на банки за подобряване на ликвидността след регулацията на минималните задължителни резерви за декември в БНБ, крайният срок за което беше 23 януари.
Междубанковите лихви останаха без промяна
През изминалата седмица лихвите по междубанковите депозити останаха без промяна на нива 1.3-1.5 на сто годишно за овърнайт-депозити и на 1.7-1.8 процента за депозити със срок до една седмица.
В понеделник министерството предаде на аукциони две емисии тримесечни и шестмесечни ДЦК с общ номинал 20 милиарда лева.
Във връзка с понижената доходност на тримесечните книжа от сряда влезе в сила нов основен лихвен процент от 6.27 на сто годишно срещу 6.40 за периода 14-20 януари.
В четвъртък Министерството на финансите емитира в полза на ДСК седемгодишни лихвени облигации с номинал 5.905 милиарда лева за изплащане на влогове в обявената в несъстоятелност Банка за земеделски кредит. Емисията е с дата 27 октомври 1997 г. и с падеж 18 октомври 2004 г. Лихвените плащания са на всеки шест месеца, като доходът е равен на основния лихвен процент на БНБ. Главницата се изплаща на седем равни годишни вноски.
На аукцион в петък беше продадена емисия двегодишни облигации с номинал пет милиарда лева и фиксирана годишна лихва от осем на сто. Одобрената средна цена на 95.86 процента от номинала осигурява средна ефективна годишна доходност от 10.62 на сто.
Министерството на финансите предлага на аукциони в петък две емисии тримесечни и едногодишни ДЦК с общ номинал 20 милиарда лева.
Очаква се през текущата седмица лихвите да останат без особена промяна, тъй като левовата ликвидност на банките е достатъчно висока, за да покрие очакваното повишено търсене на ресурс от фирми за текущи плащания в края на месеца.
Плащаме $135.6 милиона лихви по Брейди-облигациите
Министерството на финансите нареди на централната банка да преведе 135.6 милиона долара за плащане на лихви по Брейди-облигациите. Плащанията по Брейди-книжата са на 28 януари и 28 юли всяка година и се извършват през City Bank. Външният дълг на България в Брейди-книжа възлиза на 4.984 милиарда долара, което е 49.95 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт за миналата година.
Според дилъри новината за плащането на лихвите е повишила незначително цената на българския дълг, тъй като България се възприема в момента от инвеститорите като страна със сравнително нисък риск по отношение на редовните плащания.
Основен определящ фактор за движението на цените на българските Брейди-облигации на международния дългов пазар и през изминалата седмица беше развитието на азиатската финансова криза.
Опасенията на инвеститорите бяха до голяма степен свързани с нереалистичния проектобюджет на Индонезия за финансовата 1998/99 г., който беше внесен в парламента в петък (финансовата година в Индонезия започва на 1 април и приключва на 1 март). Според експерти заложените в проекта 20 процента годишна инфлация и нулев икономически растеж са много трудно постижими. Колкото до планирания средногодишен курс от 5000 рупии за долар, той беше приет като нереалистичен при положение, че сегашният курс от 11 500-12 000 рупии за долар се поддържа с масирани интервенции на индонезийската централна банка. В същото време изпълнителният директор на МВФ Стенли Фишер заяви, че Индонезия все още няма конкретна програма за преодоляването на кризата. В резултат на това основните инвеститори ограничиха операциите си с книжа от страни в преход и оборотът на дълговия пазар в края на седмицата се поддържаше единствено от спекулативни покупки и продажби. През текущата седмица инвеститорите ще очакват да получат повече яснота за възможното преструктуриране на външния дълг на Южна Корея.
Накратко
Падат цените на дизеловото гориво
Цените на дизеловото гориво на европейския пазар достигнаха в петък шест месечен минимум от 98.10 долара за тон. Свиването на цените с близо 30 долара за тон се дължи главно на резкия спад на търсенето на енергийната суровина в Португалия в резултат на понижаването на цените на въглищата и поройните валежи, обхванали страната през последните дни, и намалялото потребление в Румъния. Според аналитици низходящият курс на цените на дизеловото гориво ще продължи, тъй като настоящото равнище все още не отчита прекратяването на износа на суров петрол от Ирак.
Бразилия свива добива на алуминий.
Месечното производство на алуминий през ноември в Бразилия регистрира едногодишен минимум от 96 700 метрични тона. Произведеното количество през октомври бе 100 600 метрични тона. Ако се запази тази тенденция и през декември, очакваното годишно производство ще възлезе на около 1.187 млн. метрични тона, което ще е с 10 000 метрични тона по-малко от миналогодишното производство.
Петролна криза в Южна Корея.
Южна Корея е пред остър недостиг на суров петрол в края на първия месец от новата година поради нежеланието на банките да откриват акредитиви на вносителите на петрол в страната. Причината е колапсът на корейския вон. Едно евентуално спиране на производствените мощности на корейските рафинерии ще доведе до парализа на цялата индустрия и ще предизвика сериозен социален смут. От търговското министерство настояват част от заемите, отпуснати от МВФ, Световната банка и Азиатската банка за развитие, спешно да бъде насочена за обезпечаване на корейския внос на петрол.
Захарта запази стабилни цени.
Цената на захарта успя да се задържи стабилна, след като агресивните покупки на търговците в четвъртък бяха удовлетворени от крупни продажби на инвестиционни фондове, извършващи арбитражни сделки. При затварянето на борсите в петък котировките се закрепиха на 12.15 цента за либра, което е спад от 0.05 цента. Фючърсните сделки за март бяха сключвани при цени от 12.10 цента за либра, или с 0.15 цента по-ниско от извършените сделки ден по-рано. Според експерти малко е вероятно да бъде премината границата от 12 цента за долар, но и не изключиха нови масирани продажби на захар от инвестиционните фондове в близките дни, които да натиснат цените надолу и така едно ниво от 11.95 цента за либра да стане реалност.
"Синята зона" за паркиране в София се разширява
"Синята зона" на София да се разшири и по булевардите "Дондуков", "Янко Сакъзов", "Мадрид", "Христо Ботев" и "Прага" ще решават в понеделник (26 януари) столичните общински съветници на сесия на общината. "В момента "синята зона" е твърде малка за мащабите на София", коментира Георги Василев - шеф на общинска фирма "Паркинги и гаражи". В "синята зона" са регламентирани 2125 места, от които реално за краткотрайно паркиране се използват около 1700 места, а останалите са служебен абонамент. В момента булевардите, които предстои да бъдат включени в "синята зона", са забранени за паркиране, но това масово не се спазва. С новия регламент поне шофьорите ще си плащат за паркирането, коментират общинари.
С промяна в наредбата за обществения ред при ползване на превозни средства ще се сложат и часови ограничения за служебния абонамент за паркиране. А именно режимът на служебно паркиране да важи само в работни дни от 8 до 19 часа и от 9 до 14 часа в събота. В момента служебният абонамент важи за цяло денонощие.
Засега цените за паркиране в "синя зона" остават непроменени. За всеки два часа престой ще се плащат 1600 лева. "Най-късно от първи март ще има и нови цени на служебния абонамент", обяви Георги Василев. В комисията по транспортна дейност към общината се обсъжда тройно поскъпване на цените. Най-вероятно повишението ще е от 50 000 лева месечен служебен абонамент за паркиране в център -"синя зона" до 150 000 лева на месец. Месечната цена за паркиране в център извън "синя зона" се очаква да се повиши от 45 000 лева на 140 000 лева от март. За служебното паркиране извън центъра служебният абонамент ще се повиши до около 130 000 лева на месец при сегашна цена от 40 000 лева.
Освен с по-високи цени безразборното раздаване на места за служебно паркиране може да се ограничи и с въвеждането на по-строги критерии към лицата и фирмите, които ги заявяват, смятат общински съветници. В момента в комисията по транспорт към общината се обмислят нови критерии, по които да бъдат пресявани кандидатите за служебен абонамент за паркиране. Някои от изискванията вече са ясни. А именно право на служебен абонамент да имат фирми, които имат поне 10 работни места, както и такива, които докажат технологична необходимост да имат постоянно място за паркиране.
В комисията по транспортна дейност на столичната община тече и по-сериозен дебат дали въобще да не се отмени режимът на служебно паркиране и за сметка на отнетото преференциално паркиране да се разшири "синята зона" на града. Аргументите за премахването на служебното паркиране са най-вече в посока на разширяване на достъпа на повече шофьори до центъра на столицата. С промяната на статута на местата за паркиране обаче се променя и движението на парите, които се събират при ползването им.
Средствата от служебния абонамент постъпват по специална сметка на общината, парите от която се насочват за организация на транспортното движение - пътна маркировка, маркировка на спирките и други разходи. Парите от талоните за "синята зона" обаче директно постъпват във фирма "Паркинги и гаражи", като част от печалбата си дружеството заделя за общината, която е едноличен негов собственик. Логично възниква въпросът кое е финансово по-изгодното за общината мероприятие и кое е по-доходоносно за фирмата, организираща паркирането.
"Най-късно от първи февруари ще се повиши и цената за освобождаване на неправилно паркирана кола, за което се е наложило да бъде вдигната с така наречените паяци", обясни Георги Василев. Цената трябва само да се одобри от кмета и се очаква тя да е около 16 000 лева, допълни Василев. Според него реалната стойност на мероприятието по преместването на автомобил е около 24 700 лева, но цената оставала компромисно по-ниска заради възможността фирмата да прелива средства от по-печелившите си дейности към тази губеща дейност.
В най-скоро време фирма "Паркинги и гаражи" ще увеличи и цената на скобите, които се поставят на неправомерно спрели автомобили. Новата цена ще бъде около 5500 лева при сегашна цена от 2600 лева.
Засега не е планувана само промяна в цените на паркингите, стопанисвани от общинската фирма. В София паркингите на подчинение на "Паркинги и гаражи" са 15, повечето от които в центъра на столицата. Още около 250 са местата в София, на които отделните райони са организирали паркинги. Обикновено те се отдават на фирми, които рядко осигуряват пълен ред и сигурност.
Българските плочки от фаянс и теракота бият вносните по цена
Около 3.6 млрд. квадратни метра е годишното световно производство на стенни и подови плочки. Първенството държат Китай (900 млн. кв. м за година), Италия (560 млн. кв. м), Испания (400 млн. кв. м), Бразилия (280 млн. кв. м) и Турция (120 млн. кв. м).
У нас фаянс и теракота се произвеждат в Исперих, Шумен, Каспичан, Монтана и Елин Пелин. Доскоро изцяло държавни, сега преобладаващата част от фирмите са собственост на приватизационни фондове. В бранша влязоха и чужди инвеститори. Основен акционер в "Хан Аспарух" - Исперих, и "Хан Омуртаг" - Шумен, са фондовете "Индустриален" и "Семеен". Те упражняват съвместно ръководство над заводите, изградили са общи отдели и звена за маркетинг и продажби. Към амбициозните планове на новите акционери се присъединяват "Доверие" и "Акционер фаворит" (с по-малки дялове), които са делегирали правата си.
Петдесет и един процента от "Фаянс" - Каспичан, са собственост на швейцарската фирма "Лауфен". Държавният дял в дружеството е 16%, а останалите акции са разпределени между "Доверие", "Златен лев" и работници от фирмата. "АКБ Форес" и Българо-холандският фонд държат основния пакет от акции в "Изида" - гара Елин Пелин. Само фирма "Подова керамика" в Монтана чака все още раздържавяване.
Фирмите работят с пълен капацитет. Но задълженията са огромни и връщането им изисква време. "Мощностите са натоварени 100%. Правим всичко възможно да намалим производствените разходи, но въпреки това не можем да смогнем с издължаването. А имаме два пъти повече ръст на печалбата в сравнение с времето преди приватизацията", твърди Лилия Недялкова, председател на борда на директорите на "Хан Омуртаг" - Шумен. Новите собственици искат разумни граници за разсрочване на дълговете. В противен случай заводът ще трябва да банкрутира, въпреки че работи с пълна пара.
До 1990 г. 70% от продукцията на дружествата в Исперих и Шумен е предназначена за износ в СССР. След това междудържавните договори отпадат. Разпадат се връзките с големите строителни организации - потребители на плочки. Заводите са принудени да се преориентират.
Оказва се, че западният пазар е особено благосклонен към родните производители на бели фаянсови плочки с размер 15 на 15 см. Предложените количества се реализират безпроблемно. Обяснението за радушния прием е лесно. Производството на фаянс с тези размери в развитите страни намалява, а търсенето им остава относително постоянно. А предлагането на тези плочки от реномирани световни производители намалява, защото технологията на производство изисква двукратно изпичане. То е бавно и енергоемко. Западняците масово преминават към еднократно изпичане на плочките и закриват старите си линии. Едно-кратното изпичане пък е неприложимо за белите плочки с размери 15 на 15 см. "Фаянсът с размери 15 на 15 см става стратегически модел. Реализацията му в чужбина на подобаващи цени е задача No1 за нас. Още повече че някогашните водещи производители загубиха пазарните си позиции", обобщава Захари Бочев.
Фирма "Хан Аспарух" - Исперих, изнася над 70% от продукцията си, "Хан Омуртаг" - над 60%.
В началото ориентацията към западните пазари не е особено печеливша за родните производители. Цените са относително ниски, плочките се продават на границата на себестойността. Спечеленото стига само за "джобни". Някои от заводите трупат нови дългове. Но съществуват.
"Започнахме с преструктуриране и преориентиране на пазарите. За 1998 г. повишихме цените на плочките за износ с 20 - 25%. Успяхме да постигнем това, след като създадохме специален маркетингов отдел. Намерихме алтернативни клиенти на продукцията на заводите в Исперих и Шумен. Ограничихме монопола на някои от досегашните ни чуждестранни дистрибутори. Създадохме специално звено за реализация на продукцията в Румъния и Русия", проследява стъпките на новата пазарна стратегия Захари Бочев.
В безвремието, когато браншът търси своето място под слънцето, някои от заводите обръщат по-сериозно поглед към родния пазар. Хроничен недостиг на разнообразни фаянсови и теракотени плочки и
Някои от фирмите са традиционни производители за вътрешния пазар. "Никога не сме били длъжници на българския потребител. Около 90% от производството ни е за нашите магазини. Запазихме обема на производството, но в последните години реализацията е по-трудна", обобщава Владимир Кецкаров, заместник-директор на "Изида" - гара Елин Пелин.
В последните години българинът откри богатството на вносните плочки. Изобилието от италиански, испански, гръцки, турски и т.н. плочки е огромно. Вносителите са агресивни, моделите разнообразни, изборът голям. "Италианските дизайнери наложиха модата на плочките с по-голям размер и с по-неопределени форми на дизайн. Те се произвеждат по-лесно, с по-малко разходи, а в същото време производителят има по-голям контрол над процесите", обобщава световната тенденция инж. Росен Николов, изпълнителен директор на "Хан Аспарух". Родните производители също трябваше да влязат в крак с новите изисквания. В Исперих например инвестират 4 млн. долара за линия, с която могат да се предлагат по-голям формат плочки. Над 700 хил. долара са похарчени в "Хан Омуртаг" за средства за декориращи глави. Създадено е и специално звено за ситопечат, необходим за декори и фризове. Новите собственици на заводите в Исперих и Шумен изискват нови модели всеки месец. Следва период на доказването на изделията в магазинната мрежа.
"Българският производител харесва родните плочки. Но досега не имал голям избор. Родният фаянс и теракота са висококачествен, но все още отстъпват в дизайна", смята Виолета Николова, маркетинг-мениджър за вътрешния пазар на заводите "Хан Аспарух" и "Хан Омуртаг". Цената е също решаваща за голяма част от мераклиите да подменят плочките в кухнята или банята. Заводските цени на родните изделия са между 4300 и 8000 лв./кв. м (зависи от размера и качеството на плочките). Вносните са по 12 - 50 долара/кв. м. "Създадохме специална дистрибуторска мрежа. Обхванахме всички по-големи градове на страната. Открихме склад на едро в Илиянци. Предстои откриване на фирмени магазини във всички по-големи градове на страната", обобщава досегашния опит Виолета Николова.
"Търсене има, но пазарът е свит. Хората нямат пари за ремонт и строителство", казва инж. Георги Русинов от Монтана. "Продажбите са по-малко като обем. Произведените количества не се реализират с някогашната лекота", обобщава Владимир Кецкаров от "Изида".
Около 40% от себестойността на плочките се определя от цените на енергията и природния газ (всички пещи за изпичане работят с природен газ). Суровините и материалите формират други 40% от себестойността.
От чужбина обаче се доставят кварцов пясък, багрила, елементи за глазурите. Заводите, които изнасят по-голяма част от продукцията си, оформят временен внос и не плащат мита. Но всички производители негодуват срещу налозите и таксите за суровини и материали, които не се произвеждат у нас.
В "Хан Аспарух" - Исперих, пишат инвестиционна програма. Ще искат кредит за нова линия, последен писък на техниката. С нея ще могат да се произвеждат 2.5 млн. кв. м плочки годишно. Няма да има ограничение на форматите. Във "Фаянс" - Каспичан, имат разработена инвестиционна програма за следващите 5 години. "Не се страхуваме от нови кредити. Само ако се произвежда, може да се връщат стари задължения и да се мисли за бъдещето. А за да се произвежда, трябват инвестиции", обобщава Захари Бочев.
Какво се произвежда у нас:
Предстоящо
Календар на деловите прояви
Животозастраховките на ДЗИ се олихвяват най-много със 74% за 1997 г. Държавният застрахователен институт и "България - живот" обявиха за 1997 г. лихвите, които са начислили върху резерва по животозастраховките със спестовен елемент. Останалите дружества все още не са готови с последните сметки за доходността по застраховките си.
Застрахователите обявяват различни лихви в зависимост от срока на застрахователната полица. За миналата година ДЗИ е олихвил резервите по спестовните застраховки със срок до 5 години (включително) с 64 на сто годишно. Спестовната част на полиците със срок на държане от 6 до 10 години (включително) е капитализирана със 70 на сто годишно. Заделените резерви от застраховките над 10 години са олихвени със 74 на сто за миналата година.
Животозастрахователното дружество на "България холдинг" АД - "България живот", обяви за 1997 г. еднаква лихва за всичките си застраховки "Живот" със спестовен елемент. Собствениците на такива полици ще получат 53 на сто върху резерва по застраховката си независимо от срока, за който са ги сключили.
Застрахователната премия по спестовните животозастраховки се разделя на рискова и спестовна част. Освен за спестяване част от вноските по тези полици се използва за покриване на рискове от настъпване на застрахователни събития (смърт, злополука) и не се натрупват в спестовния резерв по застраховката. Част от премията се отделя и за обслужването на договора - административни разходи, разходи за управление на средствата, комисиони.
Доходността по животозастраховките не е покрила годишната инфлация от 578.6 на сто за 1997. Лихвата по резерва на застраховките е около и над натрупаната годишна лихва по срочните депозити от миналата година. За 1997 натрупаната лихва по едномесечните срочни депозити в банка е била 57.93%.
Директно сравнение между двата спестовни инструмента не може да се прави заради това, че банковите влогове не носят покритие на риска, предлагано в застрахователната полица.
За разлика от срочните депозити, които са със срок до една година, спестовните животозастраховки са дългосрочна и слаболиквидна инвестиция, тоест парите, вложени в застраховката, не могат да бъдат изтеглени лесно и по-всяко време. Предварително теглене на средствата от застраховката е възможно, но застрахователите поставят определени условия. В ДЗИ например собствениците на застраховки до 9 години нямат право да си ги теглят, а полиците със срок над 9 години са задължени да ги поддържат поне 2 години. При предсрочно прекратяване на застрахователния договор застрахованите получават определена сума в замяна на направените от тях до момента вноски по специално определени откупни стойности. Размерът на сумата, която се изплаща при прекратяване на застрахователните договори, зависи от времето на поддържане на застраховката.
Доходността по спестовна животозастраховка е трудно сравнима с други спестовни инструменти и заради невъзможността всеки съвсем точно да определи каква част от застрахователната премия ще му се олихвява и каква част ще се задели за покриване на риска. Рисковата част от вноската, която не се олихвява, е различна за всеки застрахован в зависимост от възрастта му, евентуално професията и други фактори. През годините се променя и частта от премията, която се отделя за административни разходи. Обикновено те са по-високи през първите години от срока на полиците и намаляват с течение на времето.
Класация на най-доходните емисии ДЦК
Предложените емисии държавни ценни книжа по-долу са класирани на база котировките на ДСК, ОББ, клон "Доверие", ДЗИ (столичните клонове), Българска пощенска банка, Експресбанк, "Натурела груп" ЕООД, "Евро-финанс" АД. Освен тях гражданите могат да купуват и от целевите емисии, продавани от няколко банки и на гише в БНБ.
ОББ, ДЗИ, БПБ и ДСК изчисляват котировките си според условията на финансовия пазар, при което за купувачите е най-изгодно да държат книжата до падежа. Емисиите по-долу са подредени според ефективната си доходност при презумпция, че се държат до падежа.
При изчисленията на доходността до падежа и ефективната годишна доходност на книжата са използвани покупната цена на всяка емисия за понеделник, номиналният доход на падежа, който е обявяван за всяка емисия, и оставащите дни до падежа.
Доходността до падежа е процентната печалба на тези, които купят бонове в понеделник и ги държат до падежа. Тази доходност при всички посочени емисии е плаваща, тъй като зависи от основната лихва. Ефективната доходност е използвана само като основа за сравнение между доходността на различните емисии, като всички доходности до падежа са преизчислени на годишна база.
От държавните ценни книжа предлагаме следните емисии:
Държавен вестник
ПРЕДСТОЯЩИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ
Срокове
Бюджетните заплати ще нараснат с не по-малко от 17% през 1998 г. Минималната работна заплата (МРЗ) от първи януари е 48 700 лева, което е със седем на сто повече от най-ниския доход през декември (45 500 лева), реши кабинетът през миналата седмица. Средната работна заплата в бюджетната сфера се увеличава със седем на сто от началото на този месец. Конкретните размери на работните заплати се договарят и определят в индивидуалните трудови договори на място в самите бюджетни звена и в рамките на утвърдените средни месечни работни заплати.
Само за заетите в средното образование увеличението на януарските заплати ще е с 10 на сто. Педагогическият персонал ще е със средна работна заплата от 137 955 лева. За здравеопазването средното увеличение на фонд "Работна заплата" е стандартното от 7 на сто. С новата промяна средната заплата на висшия медицински персонал става 210 695 лева, а лекарите от болниците на държавна издръжка ще имат средни заплати от 231 687, съобщи министър Нейков. Средната заплата за всички институции в културата ще е 120 866 лева.
Според приетото постановление за работната заплата в бюджетните организации и дейности през 1998 г. средните работни заплати ще се увеличават с не по-малко от 4.6 на сто от 1 април, 1.6 на сто от 1 юли и 3.1 на сто от 1 октомври. Тези увеличения заедно с януарското (7%) означават, че през 1998 г. средните работни заплати ще се повишат поне със 17%. Конкретните размери на средните месечни брутни работни заплати в бъдеще ще се утвърждават с решение на кабинета.
При разлика между нормативно формираните годишни средства за работна заплата и фактически начислените заплати бюджетните звена ще могат да раздадат допълнителни възнаграждения в края на годината до две месечни работни заплати на човек. Допълнително заплащане може да се получи в края на годината и при доказани целесъобразни икономии.
Базовият минимален доход, въз основа на който се изчисляват социалните плащания, става 29 500 лева, считано от началото на този месец. С това на практика се променят и условия за получаване на екюта и енергийни помощи. Например едночленно семейство ще има право на социално подпомагане през януари при месечен доход до 51 326 лева, двучленно - до 74 926 лева, сам родител с дете при доход до 101 476 лева, тричленно с дете - до 119 176 лева, четиричленно с две деца - 163 426 лева, и т.н.
Заплатите в материалното производство през 1998 г. ще се формират в зависимост от финансовите резултати на дружествата и обслужването на задълженията им към бюджета, банките и осигурителните фондове. "При формирането на фонд "Работна заплата" ще се стимулират дружествата с преобладаваща продукция за износ, ще има по-особен подход и към заплащането в предприятията, чиито стоки са с фиксирани цени", обясни министър Нейков. Спецификите на работа на сезонните предприятия също ще се отчитат при определянето на заплатите, добави министърът.
Според наредбата търговските дружества с над 50 на сто държавно участие, които приключат съответното тримесечие на 1998 г. с печалба по счетоводния баланс и от предходните две тримесечия обслужват изискуемите си задължения към бюджет, кредитори, доставчици, както и просрочени плащания за предишни периоди, ще могат свободно да образуват фонд "Работна заплата". Според финансовото състояние и приходи ще могат да се определят заплатите също и в предприятията, които получават бюджетна субсидия.
Държавните предприятия, които приключват съответното тримесечие с печалба по баланс, но не са коректни платци по задълженията си, образуват средствата за работна заплата при определени ограничения. Парите, заделени за възнаграждения през предходното тримесечие, се коригират с коефициент 0.75 за всеки процент увеличение на обема на продажбите на стоки и услуги на едно лице. Със същия коефициент ще могат да увеличават средствата си за работна заплата дружествата, които получават субсидия от държавния бюджет и са на печалба, но имат необслужвани дългове. Предприятията на печалба, но с дългове, които получават повече от половината от приходите си от продажби във валута, ще ползват коефициент от 0.8.
Дружествата, които отчитат печалба, но намаляват обема на продажбите си спрямо предходно тримесечие, остават без промяна на фонд "Работна заплата" през съответния тримесечен период. Предприятията, които приключват на загуба съответното тримесечие, но подобряват финансовите си резултати спрямо предходния тримесечен период и обслужват задълженията си, коригират средствата за трудови възнаграждения с коефициент 0.5 на всеки 1 на сто увеличение на обема на реализираната продукция. Такъв коефициент ще използват и бюджетно субсидирани предприятия, приключили тримесечието на загуба, но с подобрени приходи. За експортно ориентираните дружества коефициентът за всеки процент на нарастване на продажбите е 0.55. Работещите в търговски дружества, които отчитат загуба и влошават финансовото си състояние, ще останат със замразени заплати.
Държавните фирми, които не се съобразят с посочените в наредбата нормативи за образуване на фонд "Работна заплата", ще бъдат обложени за превишението по закона за корпоративното подоходно облагане. Разликата между фактически начислените заплати и нормативните им размери увеличава финансовия резултат преди данъчно преобразуване.
Наредбата за образуване на средствата за работна заплата през 1998 ще бъде преразгледана в средата на годината и при необходимост коригирана.
Сметките за вода могат да се плащат и колективно
Проблемът е дали ще има смелчаци, които да събират таксите от съседите си
Индивидуални или колективни договори с фирмите ВиК ще могат да сключват гражданите след обнародване на промените в Наредба No9 за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Документът е приет от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Решението трябва да се вземе от общо събрание на живеещите. В зависимост от избора сметките ще се плащат, както досега, или чрез упълномощено лице.
Ако собственик избере да е отделен абонат на ВиК-дружеството, той ще заплаща изразходваното количество вода, както и досега, след отчитане на индивидуалния му водомер от инкасаторите на фирмата. Промените в наредбата дават право живеещите да упълномощят председателя на етажната собственост или друго лице да ги представлява при сключването на общия договор. В този случай упълномощеният е длъжен да отчита показанията за изразходваната вода, да събира и да внася общо таксите на всички. Служителите на ВиК ще отчитат задължително само количествата, отбелязани по общия водомер на сградата.
