- Това може да го каже само той.
Интервюто взе Лилия Филева.
БСП сама не може да се върне на власт
Димитър Иванов, учредител на Движението за обновление на БСП, пред в."Капитал"
Нуждае ли се БСП от наследник на Луканов?
- Партията няма нужда от наследник на Луканов, тъй като Андрей Луканов е безспорно ярка личност, оставила след себе си едно противоречиво и неясно наследство както в партията, така и в обществото. Въпросът е встрани от същността на нашето движение и задачите, които то си поставя.
Защо хора, работили за службите, сега се осветяват по такъв начин и дават заявка за политическа дейност?
- Възможно е за някои среди и наблюдатели да изглежда смущаващо обстоятелството, че сред 127-те участници в учредителното събрание 10-12 души са висши офицери от службите за сигурност и от Българската армия. Но за мнозинството от членовете и симпатизантите на БСП това не е смущаващо. Тези имена са безспорни имена на специалисти по проблемите на държавната и социалната сигурност. Те не са омърсили името си с нищо, освен ако априори не се приема като мръсно обстоятелството, че си работил в МВР. Генералите като личности са особено авторитетни в определени среди на БСП главно с това, че вече са вън от активна дейност и нямат особени претенции нито за постове, нито за власт. Тяхната цел е да осмислят по някакъв начин живота си, за да не излезе, че цял живот са живели напразно, а сега, когато партията е в разпад, всичко се обезсмисля.
Защо всичко стана зад гърба на председателя Първанов?
- Мога да докажа с документи, че сме изпратили писмо до председателя Първанов още през юли. Тогава се роди идеята.
Кой беше основният автор на идеята?
- Другото, което е особено за движението, е, че то обединява много и различни хора. Общото е загрижеността за крайно тежкото положение, в което се намира БСП. То продължава да се влошава и нашата идея е, че трябва да се внесе нещо ново в политиката на БСП.
Защо БСП стигна до това състояние?
- Процесите, които протичат в международен план през последното десетилетие, водят до естествено затихване на функциите на този тип партии, каквато все още е БСП. Партии, които се явяват наследник на бившите управляващи комунистически партии. Втората група причини са от субективен характер, свързани със смяната на поколенията в ръководството на партията. БСП смени за шест-седем години трима лидери - Александър Лилов, Жан Виденов и Георги Първанов. Всеки един от тях успя да свърши определена работа, но нито един не успя да свърши критичния минимум работа, за да може партията да бъде стабилна и бързо да се преустрои. Получи се една недостатъчност на субективен фактор в БСП.
Какво ново трябва да се случи с БСП?
- Партията трябва да стои с лице към процесите в нашето общество. Трябва да гледа напред, а не назад. Освен към традиционните си източници за набиране на кадри и електорат партията трябва да се обърне и към формиращата се средна класа, макар че това понятие е много сложно за България. БСП трябва ясно да признае, че наличието на частна собственост не противоречи на нейния социален идеал.
Какъв човек бихте подкрепил за председател на партията?
- Това е един от сложните и болезнени въпроси - какъв тип мислене и качества да притежава лидерът. Движението няма за цел да издига лидер, но би застанало зад една програма на лидер, който споделя модерни възгледи по посока на социалното пазарно стопанство, гражданското общество, да се стреми към европейска интеграция както на държавата, така и на партията.
Като бивш вицепрезидент на Мултигруп как ще коментирате войната между групировката и правителството?
- Гледам с известна тревога. Ако Мултигруп има определени слабости и, бих казал, проявява не съвсем прецизирано отношение към правителството, то правителството също допуска непрецизирано отношение към Мултигруп. И най-силната икономическа групировка не може да бъде по-силна от най-слабата държавна власт.
Правителството винаги е в правото си, тъй като носи и отговорността да ръководи държавата. Мултигруп също има право на съществуване, но в рамките на закона.
Има хора в БСП, които твърдят, че Мултигруп финансово подкрепя Румен Овчаров.
- Не знам дали това е така. Но колкото и Мултигруп да подкрепя г-н Овчаров, ако се разчита само на тази подкрепа, тя не би довела до никакъв успех.
Как ще работите съвместно с о.з. ген. Любен Гоцев?
- Ами, защо да не работим? Любен Гоцев безспорно е една интересна фигура... в най-общ план. Но аз мисля, че не бива да се придават прекалено значение и тежест на която и да било фигура. Много често отделни хора се митологизират.
Какви шансове има Виденов в БСП?
- Зависи. Виденов е ярка личност, запомняща се и въздействаща на определен тип аудитория. Поради редица лични свои качества той не е лишен от възможности, а оттам и от право да продължи политическата си кариера. Въпреки своята младост обаче той принадлежи към едно мислене от стар тип, което е характерно за нашата партия в периода на 60-те, 70-те години. Жан Виденов може да бъде полезен човек за БСП, ако насочи усилията си към модернизирането на партията и забрави тезите от марксистко-ленински тип.
Има ли шанс БСП да се върне на власт?
- Според мен СДС трябва да управлява до края на мандата си. БСП обаче също има възможност да управлява. Мисля, че един ден България ще се управлява от лява коалиция, а тя не може да се сформира без БСП.
БСП обаче сама не може да се върне на власт.
Интервюто взе Лилия Филева.
*Димитър Иванов е бивш шеф на Шести отдел в Шесто управление на ДС, бивш вицепрезидент на Мултигруп, шеф на консорциум "Европа".
Евролевицата: един конгрес - две цели
"Ние предлагаме по-добрите решения" - под това мото преминава парламентарната активност на евролевицата в новата сесия на Народното събрание. Трудно е да се каже на каква основа хората на Томов са решили, че предложенията им са конкурентни от тези на другите парламентарни групи, но демонстрират нарастващо самочувствие. Пред предстоящия конгрес евросоциалистите се опитват да запълнят общественото пространство с образа си ("реформаторска алтернатива"), защото опасността е не какво ще се случи на февруарската им сбирка, а дали изобщо нещо ще стане. Конкурентите на "Позитано"20 трябва да се разграничат както от управляващите, като прехвърлят върху тях негативите на управлението, така и от социалистите, които са свързани с миналото. Изобщо, един конгрес - две цели.
"Догодина евролевицата ще стане втора политическа сила. " Така в изказване, направено преди няколко месеца във Враца, Александър Томов преценява шансовете на последната си политическа формация. За това бодро изявление евролевият лидер най-вероятно е бил обнадежден от нестихващите спорове сред социалистите. "БСП не е хубавата Елена, заради която се води война", заяви Росен Карадимов по повод обвиненията, че неговата партия е троянският кон в лявото пространство. Въпреки това през последните месеци Томов обикаля страната и създава местни структури на своята формация. Формалната причина е предстоящият на 28 февруари учредителен конгрес на наследницата на ГОР и ДАР. Според евролевия лидер броят на регистрираните редовни членове на евролевицата надхвърля 25 000, а средната им възраст е 37 - 38 години. Другото обяснение е по-просто - да не се оставят във вакуум разочарованите от Виденовото правителство.
Съмнително е обаче доколко оприличаващият се на Тони Блеър политик разчита само на този процес. Поредната порция нови-стари политически лица би застрашила водещите позиции на Томов в евролевицата. Сред евролевите вече се чуват упреци, че лидерът не им обръща достатъчно внимание, когато взима решенията си. Симптоматичен пример според някои от тях били разговорите около доктрината за национална сигурност в консултативния съвет при президента, където шефът им извършил солова акция заедно с о.з. ген. Маринчевски. Ревността на старите членове на ГОР към новото попълнение във формацията на поклонника на британския ляв политически модел е все още силна. Последните опровержения, дошли от Пловдив по този повод, само потвърждават този факт. Освен това бившите членове на БСП-опозицията, са за задълбочаване на започнатото в Лесидрен, докато Александър Томов разчита партията му да се превърне в естествен обединителен център за разочарованите от социалистите. Докато Камов и другите лесидренци организират дискусионни клубове, Томов обикаля страната и разяснява позициите на своята партия, особено в икономическата област.
Именно чрез икономическите си идеи макроикономистът Александър Томов се надява да се отличи от всички. Левият реформатор отдавна е хвърлил око на китайския икономически модел. Законът за свободните икономически зони е един от основните приоритети на евролевите в стопанската сфера за новата парламентарна сесия, с който се опитват да наложат модерен либерализъм. Бившият ГОР-янин обвини СДС, че не само налага шуробаджанащина при подбора на кадрите, но и че с това се изчерпвали икономическите принципи на управляващите. Засилените упреци срещу политиката на синия кабинет дори позволиха на БСП да обяви, че се подготвя нова атака от ляво, от което Петя Шопова побърза да се разграничи. При бързането да се критикува "конструктивно" кабинетът ражда и конфузи - след изявление по "газовите далавери", авторитетът на шефа на евролевицата зависеше от едно "ако". Наскоро неоторизиран (според запознати с вътрешните дела на партията) говорител на евролевите заяви, че сделките с "Хардланд инвестмънт" му намирисвали на скандал, който щял да надмине този с групировката "Орион", а приватизацията на курорта "Ривиера" била извършена от хора, финансирали кампанията на ОДС.
В общи линии идеите на Томов са обединени около това, че предприятията не трябва да се продават за "жълти стотинки", и е по-добре държавата да ги "санира", да се наблегне на мениджърската приватизация, за да може собствеността да се "социализира" (в последно време обаче членовете на "реформаторската опозиция" започнаха да критикуват този модел, след като видяха, че не могат да се вредят). Преди време при преминаването си край "Плама" - Плевен, евролевият лидер разкри сериозната си програма за оздравяване на загиващото предприятие - държавата разсрочва дълговете на фирмата, Държавният фонд за реконструкция и развитие (който бил пълен с пари) я финансира и тя, работейки, изплава от кризата. Подобен род изявления на бившия вицепремиер доста олекотяват констатациите му за това, че приватизацията се "прави на четири очи". На по-директните въпроси за корупция той обикновено отговаря, че говори по принцип. Сред редките конкретни изявления на Александър Томов в тази област е, че МДК - Пирдоп, е продаден без сериозен бизнесплан, а "Соди" - Девня, за малко пари.
Евролевицата обвинява управляващите и в клониране на нейните законодателни инициативи - идеята за българско ФБР, което да се превърне във финансова полиция (независимо от това, че никой не е много наясно какво ще върши тя); законът за допълнителното пенсионно осигуряване, с което сините се опитвали да отнемат политическото пространство на другите партии. А именно липса на собствена физиономия е най-голямата опасност за евролевите, които не се вместват в емоционално разделения български политически живот. Може би затова депутатът Драгомир Драганов, бивш преподавател по история на БКП (което предполага, че познава политиката отвътре), заяви, че евролевицата гледала съвсем сериозно на новото "Движение за единство и развитие на БСП", в което се концентрирали големи капитали, информация и връзки. Прибързана, но във всеки случай симптоматична декларация.
Бон - София: инвентаризация на отношенията
За втори път в рамките на седем месеца Иван Костов посети Германия. Първия път Костов беше още кандидат министър-председател и придружаваше (поне формално) служебния премиер Стефан Софиянски. Твърдеше се, че тогава след среща в Дойче банк е било решено връзването на лева за марката при въвеждането на валутен борд. Сега подобно практическо измерение на посещението нямаше. И това е разбираемо, след като целта беше основно да се инвентаризират резултатите от двустранните връзки до момента или, с други думи, да се сверят часовниците.
Началото на германския флирт на синьото правителство започна с недвусмислена (и дори пресилена) демонстративност. През 1997 г. външният министър Клаус Кинкел на два пъти прелетя до България (като в това време успя да качи и българския си колега Надежда Михайлова на частния си самолет). А броят на българските делегации, посетили Германия, определено затрудни протокола и на двете външни ведомства. Координаторът на германските спецслужби Бернд Шмидбауер също направи тур до София. Междувременно Германия си върна първото място по инвестиции в България.
За три дни в Бон и Берлин българският премиер успя да разговаря с всички ключови министри и държавници. Между срещите обаче не беше вместен нито един представител на опозицията. На въпрос защо пренебрегва малцинството в Бундестага Костов отговори: "Надявам се на приема в посолството да има и представители на опозицията. " Такива обаче не бяха забелязани.
Безспорен факт е, че политическият профил на СДС кореспондира най-вече с германските християнски партии. И в момента точно те са на власт. На 27 септември обаче предстоят избори за Бундестаг, а прогнозите за съдбата на управляващата коалиция ХДС-ХСС са противоречиви. Потенциалният кандидат на опозицията за канцлер Герхард Шрьодер води по популярност пред Хелмут Кол в социологическите проучвания. Съдбата на Шрьодер обаче зависи от местните избори, които ще се проведат през февруари в Долна Саксония, провинцията, чийто министър-председател е той. Ако Шрьодер не се представи добре, Кол ще се съревновава с Оскар Лафонтен. Наблюдателите напомнят, че и на предишните избори Хелмут Кол е бил зле поставен според проучванията, но е спечелил. Въпреки това сегашната опозиция има реални шансове за успех и тогава на СДС ще се наложи да търси спешна връзка със СДП. Докато от германска страна нещата са решени в двете посоки - който и да дойде на власт в България, Бон ще има отворена врата към управляващите в София. Председателят на групата за приятелство с България в Бундестага Гернот Ерлер е социалдемократ, той председателства и Германо-българския форум.
Освен това двете най-влиятелни германски фондации, които са антиподи като политическа ориентация, активно действат на българска територия, при това без да си пречат. Първата близка до управляващата коалиция е фондация "Конрад Аденауер". Запитан дали тази неправителствена организация е финансирала предизборната кампания на СДС, Иван Костов отговори: "Не е тайна колко много политическо ноу-хау е заимствал СДС от Конрад Аденауер". Другата фондация "Фридрих Еберт" е социалдемократическа и под нейната егида се проведоха и двете кръгли маси, с които трябваше да стартира обединението на българската левица. Втората кръгла маса стана известна като "срещата в Лесидрен".
Костов не пропусна допълнително да подчертае партийния елемент в лекцията си пред фондация "Конрад Аденауер". Синият лидер дори косвено призна, че превръщането на СДС в партия е станало със сериозна подкрепа от германска страна: "Неоценима помощ получихме чрез поредица от семинари във връзка с партийното строителство, както и по подготовката на програмата на нашето бъдещо правителство. " Не е ясно обаче дали тази помощ ще бъде полезна, ако в Бон станат политически рокади.
Още преди официалното начало на посещението си Костов игнорира темата газ и Русия. После след почти всяка среща отричаше да е коментиран подобен проблем. Мълчанието и отрицанието са разбираеми.
Нелепо би било обаче, ако наистина не е говорено за българо-руските отношения. Индивидуализмът във външната политика отдавна не е на мода, а с кой друг ако не с Германия бихме могли да споделим неволите си с бившия голям брат.
Освен това как така по време на срещите се е говорело за инфраструктурни проекти, енергетика, транспорт, без да се спомене Русия. При това са обсъждани интересът на "Сименс" към АЕЦ "Козлодуй" (същия отдавна са проявили руски фирми), желанието на "Рургаз" да се включи в газови проекти в разгара на дуела за синьото гориво с "Газпром". Все пак по време на официалните разговори тази тема остана неосветена.
Само че първият въпрос, който беше зададен на Иван Костов след лекцията му във фондация "Конрад Аденауер", беше защо Русия не е била поканена на срещата на военните министри от региона и каква роля играе Москва в българската външна политика. "Разглеждаме Русия като сериозен партньор... Искаме да поставим отношенията ни на европейска основа - равноправие, взаимна изгода и зачитане на различните интереси", коментира Костов.
Иначе премиерът (по негови думи) обяснил, че "приватизацията на Булгаргаз не е актуална".
Ден след завръщането си в България Иван Костов събра посланиците на страните от ЕС, САЩ, Русия, Турция и Япония, за да ги запознае с позицията на правителството за осигуряването на доставки и транзита на природен газ. Би било повече от странно Костов да не е уведомил лично Кол за това при положение, че е имал такава възможност, а да препредава становището си през дипломатическата мисия.
Макар оскъдна и съобразена с протокола, информацията от срещите на българския премиер беше достатъчна, за да очертае актуализираните параметри на двустранните връзки оттук нататък.
Първо регионът и после всичко останало. Поне така звучаха коментарите от германска страна. Костов направи премерен реверанс, информирайки домакините за напредък по решаване на езиковия спор с Македония. А това беше един от балканските проблеми, който Германия зорко следеше и дори беше готова да стане посредник, като прати Клаус Кинкел на специална совалка София - Скопие.
Под регион в Бон обаче не се разбира само добросъседско сътрудничество, а съвместни действия за ограничаване на трафика на наркотици, хора, крадени коли (все болезнени теми за Европа). Външният министър Кинкел неколкократно подчерта, че очаква страните от района на Югоизточна Европа да стигнат до същата форма на сътрудничество както балтийските републики. И най-вече да гарантират сигурността в региона.
По време на посещението и германският печат старателно разви тезата: "Федералното правителство има интерес от стабилизирането на България заради нейното геостратегическо положение. Страната не само граничи с Гърция и Турция, но би могла да играе и централна роля на Балканския полуостров. " А въпросите към Костов бяха показателни - има ли статистика за трафика на кюрди, как се развиват отношенията с Македония, Турция, Гърция... Германия обаче ни потупваше по рамото и миналата година броени седмици преди да стане ясно, че според Еврокомисията нямаме място в първата група за ЕС.
Макар че всъщност и този път в Бон бяха повече от категорични - ще ви помогнем, ако сами си помогнете. И за визите, и за негативния списък. На тези очаквания Костов отговори с разяснение - готвим нови документи за самоличност, които не могат да бъдат фалшифицирани, и закон за бежанците. Никой от германска страна обаче не даде категорична гаранция, че когато си изпълним своето, ще бъде облекчен визовият режим, защото "Германия не може да взема такива решения сама".
Какво е обещал Кол на Костов по тази тема ще стане ясно в края на лятната сесия на българския парламент, поне според премиера дотогава трябва да сме изпълнили своите ангажименти.
Новата реплика от Германия дойде в края на посещението. Кинкел каза: "В преговорите за членство в НАТО и ЕС България ще бъде в контекста на Румъния. " А Костов репликира: "И обратното. " Това, че Бон ни връзва към Румъния, е и хубаво, и не чак толкова. В общата надпревара за НАТО и ЕС двете страни непрекъснато се надбягваха и звучи като подценяване, когато едната е поставяна в сянката на другата. Въпреки това фактът, че Кинкел декларира подобно обвързване, отразява наличието на сериозна стратегия на Германия по отношение на региона.
Иначе домакините обещаха сътрудничество между тайните служби, помощ при реализирането на административната реформа, за МВР и за привеждане на законодателството към европейските стандарти. Инвеститорите декларираха "невиждан интерес" (по думите на премиера).
Костов обобщи "винаги съм бил взискателен преподавател" и писа "добър" на българо-германските отношения.
Детайл с принципно значение
В периферията на общите оптимистични оценки за посещението на министър-председателя в Германия остана важен детайл - съобщение за успешно развиващи се преговори по решаване на спорните въпроси в отношенията между България и Македония. В началото на седмицата едновременно с посещението в Германия в София е гостувал македонският заместник-министър на външните работи. На преговорите в МВнР е постигнат достатъчно сериозен напредък в двустранния диалог, след като Надежда Михайлова публично оповести очакването за принципно решаване на езиковия спор "в близките седмици". Договорите между България и Македония ще се подпишат по формулата, по която са подписани документите между Македония и ЕС.
Въвеждането на европейски технологични стандарти в съседските ни отношения е винаги добра новина на Балканите. По-интригуващо е, че Бон бе избран за място на нейното оповестяване, с което косвено бе потвърдена ролята на Германия за намирането на компромисната формула. Подобни догадки се правеха и по време на светкавичното посещение на немския външен министър по маршрута София - Скопие миналата година.
И тогава, и сега обаче събитията се коментираха "на парче". Като че ли в Германия предпочитат да не се шуми излишно около вероятната роля на посредник, за да си спестят подозрителността и ревността на съседи, покровители и патрони.
Постюгославската криза бе първото голямо външнополитическо изпитание и предизвикателство за обединена Германия.
Склонността към отстъпки на македонската страна можем да си обясним освен с влиятелното посредничество и с нарастването на напрежението в Косово. По-мекият сценарий на развитието на конфликта очертава неограничени във времето сблъсъци с ниска интензивност. За да устои на вероятните неблагоприятни влияния, Македония ще има нужда от приятели и е разумно да не се отхвърлят добронамерени посредничества. В "по-кървавите" сценарии Македония е жизнено зависима от покровителства.
Новата инициатива на Гърция за тристранни преговори между Сърбия, Албания и представители на косовските албанци също може да внесе неочаквани елементи в македонското статукво, засилвайки стремежа на албанците от Западна Македония към статут на държавообразуваща народност. Единственият път към съхраняването на сегашното състояние е интегрирането в европейските наднационални цялости, за което обаче е необходимо предварително решаване на всички вътрешно- и външнополитически проблеми. Препоръките към кандидатурата на Турция са достатъчно категорични. Така че езиковият спор е нещо повече от бреме за нас и дори в по-голяма степен за Македония, която трябва да изпревари вероятни бъдещи усложнения.
Това, че бе предпочетена формата на "тайно" посещение на македонския заместник-министър на външните работи Огнен Малевски за уреждане на спорния въпрос, само потвърждава подозрението, че няма нищо по-трудно от борбата със собствените предразсъдъци, особено когато с времето до гуша си затънал в техните аргументи.
А може би немският интерес към приватизацията на газопроводната ни мрежа не е друго освен манна небесна и заслужава по-сериозно премисляне?
Електрокомпанията се готви за приватизация
Около 367 млрд. лв. са необходими на Националната електрическа компания, за да изпълни инвестиционната си програма за тази година, съобщи зам.-директорът на компанията Димчо Иванов. Над 223 млрд. лв. ще бъдат осигурени от собствени средства на НЕК, останалото ще се търси от кредитни институции и външни помощи. Около 30 на сто от инвестициите ще бъдат насочени към АЕЦ "Козлодуй" за модернизация на шестте реактора. Други 30% от капиталните вложения ще бъдат направени в топлоелектрически централи. Най-големият обект, който ще погълне и най-много средства, е изграждането на сероочистващата инсталация на блок No8 в ТЕЦ "Марица изток". Подписан е договорът с немска компания и работата ще започне още в понеделник, съобщи председателят на директорския борд на НЕК проф. Константин Шушулов. Според него изграждането на инсталацията трябва да приключи за 30 месеца. Инвестиционни проекти ще се реализират също в ТЕЦ "Марица изток 2", в ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Варна", обясни проф. Шушулов. Според него обаче във варненската топлоелектрическа централа няма да се бърза с реализирането на проекта за смяна на горивната база и рехабилитация на централата.
"В програмата на компанията за 1998 г. сме заложили инвестиционните проекти да се реализират главно със собствени средства, и то само в обектите, които смятаме, че ще останат собственост на НЕК. Няма да финансираме обекти, които веднага след това трябва да продадем. Това е нашата политика", обясни проф. Шушулов. Според него приоритетните проекти за електрокомпанията ще бъдат два - изграждането на заместваща мощност в "Марица изток 1" и рехабилитацията на "Марица изток 3". В програмата за 1998 г. е заложено също изграждането на втория етап от ПАВЕЦ "Чаира" - трета и четвърта хидрогрупи с единична мощност 216 мегавата.
Ще внасяме ядрено гориво срещу строителство в Русия съобщи вицепремиерът Евгений Бакърджиев след работната среща с представители на българо-руската междуправителствена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество. Според шефа на НЕК това решение е одобрено от съвета на директорите на електрокомпанията. На практика това е бартерна сделка, при която обектите, които Главболгарстрой строи в Русия за фирмите - доставчици на ядрени касети, се плащат от тях с гориво. След доставката НЕК плаща на Главболгарстрой левовата равностойност на доставката. Изнасяме около 500 мегавата или 1.5 млрд. квтч годишно, съобщи ръководството на националния електропроизводител. Подписани са договори с Турция и Гърция, но това са договори за помощ в ситуации на нарастващ енергиен дефицит, съобщи проф. Шушулов. Със Сърбия имаме договор за продажба през зимния сезон. С Молдова и Украйна сме подписали договори за авариен обмен. Средната цена, на която НЕК продава електроенергията си зад граница, е 3.25-3.29 цента на квтч.
560 млрд. лв. е очакваната брутна печалба на електрокомпанията за 1997 г. НЕК приключи годината без задължения към бюджета и към основните си контрагенти. В края на юни задълженията към доставчиците бяха 54 млрд. лв., сочи справка на НЕК. През август м.г. несъбраните вземания на компанията надхвърляха 70 млрд. лв. В момента просрочените над 30 дни плащания са за около 44 млрд. лв. Най-големият длъжник е "Стомана" - Перник, с неизплатени 12.4 млрд. лв. Следват Нефтохим, Горубсо - Мадан, Български морски флот, Промет - Дебелт и ВМЗ - Сопот.
Криминализиране на кражбите на електроенергия и проводници ще поиска ръководството на електрокомпанията. Фирми и граждани са откраднали директно чрез електромерите 144 млн. квтч на обща стойност 3.144 млрд. лв. Чрез кражби на проводници, кабели, обиране и повреждане на трафопостове компанията е ощетена с още около 5 млрд. лв. Технологичните загуби на НЕК от кражбите на проводници се увеличават от 2 на около 4%.
Подготвя се нормативната база за отделянето на производството, преноса, разпределението и продажбите на електрическа енергия и преминаването им на собствена стопанска сметка, съобщиха от НЕК. Ще бъде отделено и измерването между електропреносната мрежа и отделните електроснабдителни дружества. Първи ще бъдат отделени ТЕЦ "Бобов дол" и електроснабдителният клон в Пазарджик, които ще имат самостоятелно счетоводство и ще сключват договори с НЕК за купуване и реализация на електроенергията. Всички спомагателни дейности в клоновете и предприятията ще бъдат отделени като самостоятелни юридически субекти. От тях ще започне и приватизацията в системата на НЕК, обяви шефът на директорския борд на електрокомпанията. Според него предстои постепенно отваряне на пазара на електроенергия. Това ще стане, като се създаде възможност за договарянето на директни доставки между потребители, които отговарят на определени условия и производители, които могат да бъдат както от системата на НЕК, така и независими. В момента се подготвя процедура за провеждането на търгове за продажбата на 63 малки ВЕЦ. Приватизацията на топлоелектрически централи ще стартира с ТЕЦ - Русе и ТЕЦ - Димитровград.
Shell и "Литекс" се съюзиха на българския пазар за горива
Бензиностанциите на "Литекс" вече ще носят марката на Shell, след като в понеделник (19 януари) Shell и "Литекс комерс" ООД подписаха договор за структурно коопериране. Според условията на сделката "Литекс" преотстъпва правото на ползване на веригата си от бензиностанции на Shell за 25 години.
Всички обекти ще функционират в съответствие с международните стандарти на Shell, като в бъдеще ще прилагаме в тях всички усъвършенствания, които имаме намерение да правим в нашите обекти, обясни шефът на англо-холандската компания за Централна и Източна Европа Ищван Капитани. Той добави, че се предвиждат инвестиции в компютърни системи, в различни типове оборудване в кътовете за бърза закуска и за магазините. Всяка нова бензиностанция, която "Литекс" построи в бъдеще, вече ще бъде в пълен синхрон със стандартите на Shell.
"Литекс комерс" притежава и експлоатира най-голямата частна верига от бензиностанции у нас. В нея влизат 30 търговски комплекса, които освен бензиностанциите включват и магазини от типа супермаркет, ресторант и автомивка.
Около 30 млн. долара е инвестирала българската компания в дистрибуторската си мрежа. Двете страни не съобщиха каква сума е броена на "Литекс" за преотстъпването на комплексите.
"Тази сделка ни осигурява международен престиж, но и свеж финансов ресурс, който ще реинвестираме в нови обекти", обясни президентът на "Литекс" Гриша Ганчев. От 6 до 8 бензиностанции годишно планира да строи "Литекс". За тази година програмата е за шест. Всяка от новите бензиностанции според условията на договора ще бъде предадена на Shell, която ще бъде оператор.
Така, от една страна, "Литекс" запазва собствеността си върху бензиностанциите. От друга, си осигурява реални пари. При сегашните условия на дистрибуцията не е изключено компанията да изпитва глад за финансов ресурс. Поради малката търговска отстъпка, която предоставя Нефтохим, възвращаемостта на вложените инвестиции е разтеглена в рамките на около 17-18 години, твърдят експерти от бранша. За бензина А91 отстъпката на Нефтохим е около 10%.
В същото време "Литекс" си остава доставчик на суровина за бургаската рафинерия. Фирмата ще продължи да търгува и с петролни продукти, но като търговец на едро. Ще развива и съпътстващите си дейности - производство на сокове и на кафе.
Страна по договора с Литекс е "Shell - България" АД. Според хора от петролния бранш обаче тази дейност се координира от Shell Oil, която е специализирана в областта на петрола и петролните продукти.
"Shell - България", е дъщерна на Royal Dutch/Shell. Shell отвори първата си бензиностанция у нас през 1993 г. и е инвестирала около 50 млн. долара за развитието на бизнеса с петролни продукти в страната. След изтеглянето на Amoco от България през 1996 г. Shell купи нейните две бензиностанции.
Според г-н Капитани сделката с "Литекс" ще увеличи броя на търговските комплекси на 61. Компанията планира да придобие терени и да строи всяка година от 10 до 15 нови бензиностанции, заяви шефът на "Shell - България" Халдун Гювенир. Компанията залага в плановете си възвращаемост на инвестициите в рамките на около 15 години, обясни той. Заедно с бензиностанциите, които ще строи "Литекс", обектите на Shell ще се увеличават най-малко с около 16 всяка година.
От Shell заявиха, че имат намерение да придобият под една или друга форма правото да оперират и с други бензиностанции. Сред дистрибуторите се носи слух, че на фирма "Арес", която се свързва с Мултигруп, също е направено предложение, най-вероятно за купуване на тяхната верига от бензиностанции. Шефът на "Арес" Евгени Червенков отрече да са водени такива преговори, както и че фирмата има финансови затруднения.
Неотдавна в столичния хотел "Шератон" се проведе закрито съвещание с участието на фирми - дистрибутори на нефтопродукти, Нефтохим и шефове от Министерството на промишлеността. Според дистрибутори то е организирано от "Shell - България". На съвещанието е обсъждана необходимостта от въвеждането на ясни правила и свободен пазар на петролните продукти, както и възможностите за развитие на конкурентоспособна петролна промишленост у нас.
Поставените от представителите на Shell акценти са: пълното освобождаването на цените, равнопоставеност на стопанските субекти, снабдяване на конкурентни начала - цена и кредит с паритет на вноса. Едно от изискванията, поставени от организаторите, е да се осигури възможност за разумна възвращаемост на инвестициите, за лоялна конкуренция, прозрачност и спазване на правилата. По правилата на индустрията е посочено изискването за лицензиране на търговците на дребно, на дистрибуторите и на вносителите. Опростяване на процедурата за получаване на строителни разрешения на базата на международните стандарти и тежки санкции при установяването на нарушения и на несъответствия са другите акценти във виждането на представителите на Shell за развитието на конкурентоспособна и просперираща петролна промишленост в България.
През последните години двете големи - Shell и BP, реализират успешно плановете си за разширяване на дейностите, свързани с преработка на петрол, в Централна и Източна Европа. Те обаче се сблъскват с твърдата конкуренция и на други европейски компании за място на най-бързо разрастващите се на континента пазари. Докато на пазара в Западна Европа се наблюдава пренасищане, Централна и Източна Европа тепърва се отварят за търговията с нефтопродукти, коментираха представителите на Shell.
Неотдавна Shell обяви, че ще похарчи 250 милиона долара в областта на преработката през тази година. Регионалният мениджър Ищван Капитани заяви, че проектите на Shell са до края на годината да експлоатират 500 търговски комплекса в Централна и Източна Европа. Компанията иска доминираща пазарна позиция във всяка страна и като пазарен дял, и като печалба.
Shell е с най-активна дейност в Унгария, Чехия и Полша, които са ключовите за региона потребителски центрове. Компанията има около 70 бензиностанции в балтийските държави и Румъния през декември при 35 само година преди това.
"Шел" скоро обяви и съдружие с австрийския преработвател Avanti. То първоначално покрива 152 обекта в Австрия, като се очаква и по-нататъшно коопериране. Avanti работи в Чехия, Словакия, Унгария и Румъния.
BP ще похарчи около 600 милиона долара за разширяване на мрежата през следващите пет години.
Най-големите компании бяха привлечени от високия растеж в страните от региона. Търсенето на бензин се увеличава с около 5% на година в Полша, Унгария, Чехия и Словакия.
Потреблението на газ и дизел в тези четири страни ще се увеличи с около 50% според консултантите Wood MacKenzie.
Конкуренцията тръгна от фирмите в Скандинавия, Италия, Австрия, Германия. Германската фирма Aral претендира да бъде една от трите най-големи преработващи фирми в Полша, Словакия, Чехия и Унгария. Тя държи 50 бензиностанции в Унгария и Чехия.
Австрийската OMV има солидно присъствие в Унгария, Чехия, Словакия и Словения, но не очаква да се разширява извън посочените страни. Италианската Agip следва същия модел, но е установила присъствие и в Полша и Румъния и планира да стъпи и в България и Югославия.
Хърватско и Словения са набелязани от няколко компании като страни, където спешно трябва да се настанят и оттам да тръгнат към останалите бивши югославски републики.
Shell възнамерява да открие около 60 обекта за преработка в Хърватско в рамките на 5 години.
Купуването на Нефтохим би било добра сделка, ако съдружието Shell - "Лукойл" - "Газпром" постигне успех в приватизирането на Роснефт. Тогава ще се затвори цикълът доставка - преработване - дистрибуция и компанията по-успешно ще реализира стратегията за покриване на пазара и в Югоизточна Европа, където присъствието й досега беше по-скромно.
Русия премисли плановете си за приватизацията на най-голямата останала държавна петролна компания "Роснефт" и е много вероятно да продаде голям дял от участието си в нея още този месец, съобщи специализираното издание "Петролеум Аргус" на 12 януари. За държавната петролна компания ще наддава "Лукойл" в партньорство с Shell и "Газпром".
В конкуренцията за придобиването на държавното участие в "Роснефт" ще участва също "Юкос", който само преди няколко дни се обедини със "Сибнефт". Новата компания се нарича "Юкси" и в световен мащаб сред частните фирми отстъпва само на Royal Dutch/Shell и Exson. Това ще повиши шансовете на двете компании срещу другите силни групировки BP-Сиданко ("Онексим банк") и съдружието Shell - "Лукойл" - "Газпром". Преди няколко дни бе обявено, че предстои сдружаване и между "Лукойл" и "Сиданко", което вероятно ще компенсира изоставането на "Лукойл" и може би ще повиши отново шансовете на съдружието с Shell.
Очаква се контролният пакет от 51% акции от "Роснефт" да бъде предложен на търг, резултатите от който ще се обявят през април. 46.15% от компанията ще бъдат продадени по-късно тази година, а останалите акции ще бъдат дадени безвъзмездно на служителите на "Роснефт".
През февруари започва набирането на оферти за Авиокомпания "Балкан"
Около 35% от подлежащите на приватизация транспортни фирми са раздържавени на обща стойност 3.5 млрд. лв., съобщи министърът на транспорта Вилхелм Краус. Всички активи в транспорта се оценяват на около 80 млрд. лв., но голяма част от тях, за около 70 млрд. лв., не подлежат на приватизация. Сключени са 85 приватизационни договора за 10.3 млрд. лв. Поети са ангажименти за инвестиции в размер на 3.85 млрд. лв. Ще бъдат открити 841 нови работни места. За 1998 г. министерството предвижда да продаде над 80 транспортни обекта и обособени части.
В средата на февруари ще започне набирането на оферти от потенциални купувачи на авиокомпания "Балкан". През 1997 г. със Закона за бюджета беше опростен целият дълг на националния авиопревозвач към търговските банки в размер на 37 млн. долара. Други 2.2 млрд. лв. задължения към летище София бяха уредени с триъгълно прихващане срещу дължими от аерогарата плащания към бюджета, обясни министър Краус. Той добави, че за авиокомпания "Балкан" бяха отпуснати нови 5.5 млрд. лв. помощ от държавата.
Оздравителната програма на БДЖ по оценката на транспортния министър не се изпълнява с необходимите темпове. Нарушено е договореното по заема от международните банки съотношение 2 към 1 между разходите и приходите в субсидираните пътнически превози. Не се прави необходимото за реализирането на планираното съкращаване на излишния персонал, е изводът на ръководството на транспортното ведомство.
Холандска фирма извършва актуализацията на плана за реконструкцията на летище София и подготвя тръжния пакет за избор на строители. Ако тази работа бъде свършена в планираните срокове, строителството може да започне още през тази есен. През миналата година беше подписан заем от 60 млн. ЕКЮ от ЕИБ. Все още се очаква да бъдат договорени 40-те млн. долара, които бяха обещани от Кувейтския фонд за арабско развитие.
Около 60 млн. долара ще бъдат необходими за реконструкцията на летище Бургас според генералния план, подготвен от консултанта Мот Макдоналд. Утвърден е генералният план за реконструкция и разширение на пристанище Бургас. Според министър Краус японското правителство ще отпусне 120 млн. долара за част от реконструкцията. Други обекти, като контейнерния терминал например, са много привлекателни за външни инвеститори. Интерес към проекта проявяват италиански консорциум, американски компании и корпорацията "Квернер", която е специализирана в изграждането на инфраструктурни обекти.
Булгаргаз одобрил "Хардланд" за сделката с газа
Американска компания стояла зад скандалната "Хардланд инвестмънт", заяви представителят на фирмата в България Васил Александров пред "Капитал". Той не пожела да посочи името на реалния собственик на "Хардланд". След което обясни, че неназованата компания е регистрирала офшор, защото това й е изгодно. "Няма нищо лошо в регистрирането на офшорна компания, нито пък е незаконно. Това се прави навсякъде по света и е напълно легално", заяви Александров. Регистрирането на офшорна фирма не е престъпление, в случая обаче това се оказва основната пречка да се разбере кой точно стои зад сделката с Булгаргаз и торовите заводи, около която се шуми вече втора седмица.
За наличието на посредник в доставките на газ за някои торови заводи се заговори още през есента, но слуховете тогава не бяха потвърдени. Нещо повече - отговорните лица в газовия бизнес нееднократно отричаха, че съществува подобна сделка. Непосредствено преди Коледа Мултигруп подхвърли информацията за участието на "американската" фирма "Хардланд" в доставките на газ за "Химко", но някак между другото и не последва никакъв отзвук. От Булгаргаз отново отрекоха съществуването на такъв посредник. Едва преди около две седмици групировката реши да хвърли бомбата с цялата й разрушителна сила, т.е. вече подкрепена с по-конкретна информация и дори с някои документи.
По времето на революционното безвластие - още през първите няколко дни на служебното правителство никому неизвестната фирма се е вклинила между Булгаргаз и четирите най-големи консуматора в страната - торовите заводи във Враца, Стара Загора, Димитровград и Девня. Вицепрезидентите на Мултигруп Иван Колев, Радослав Ненов и Бойко Драганов спретнаха шокиращ компромат за загубите на държавата от тази сделка. Посочени бяха огромни загуби за бюджета от невнесени ДДС и митни сборове, както и незаконно обогатяване на гърба на торовите заводи.
Проблемът стана политически и "Хардланд" полетя като горещ картоф между различните правителства. Първо вицепремиерът Бакърджиев отбеляза, че договорът е наследство от Софиянски. След това Божков, който символизира приемствеността между служебния кабинет и този на Иван Костов, прехвърли по-назад проблема към Виденов, когато сделката била подготвяна. При Софиянски тя само започнала да се изпълнява.
Последва и повърхностно проучване на сделката главно по информация от заинтересованите участници в нея - Комитета по енергетика, Булгаргаз и торовите заводи. От техните обяснения става ясно, че сделката е перфектна и всички печелят от нея. Булгаргаз продава газа на българо-румънската граница средно с 5-10 долара на 1000 куб. метра над цената, по която я купува на компресорна станция Исакча от "Топенерджи". Нетният ефект, посочен от шефа на фирмата, надхвърля 1 млн. долара. Освен това "Хардланд" поема целия риск по финансирането и след това по събирането на вземанията от консуматорите. Торовите заводи също са доволни - купуват на по-ниски цени от тези, на които Булгаргаз продава горивото на вътрешния пазар. При това схемата за плащане предвижда разсрочване в рамките на 40 дни след доставката на газа, което на практика е кредитиране от страна на "Хардланд". "Хардланд" също е доволна, защото реализира добра печалба - приблизително колкото тази на Булгаргаз. Въпросът е как може всички да печелят при еднакви цени на газа и включване на
Схемата всъщност се оказва проста. За реализирането й се изисква основно добро познаване на митническото законодателство и на външнотърговския режим и способност да се използват съществуващите вратички и да се координира операцията.
Според последните уточнения, които направи пред "Капитал" Васил Александров, Булгаргаз е продавал газа на "Хардланд" на Черна вода. По-нататък сделката се оформя като временен внос, суровината отива в торовите заводи, преработва се и временният внос се закрива с износ на съответното количество торове. Според действащия Закон за митниците промяната на стоката от временния внос е позволена. В новия закон това ще бъде забранено. Дотук няма нищо незаконно. Странното е обаче, че реалният вносител по документи не е "Хардланд", а торовите заводи. На тяхно име са издавани всички импортлицензи. Според някои източници първото разрешение за внос е на името на Агробиохим - Стара Загора, и на него стоял подписът на Димитър Костов. До момента тази информация не е потвърдена официално. Факт е, че губи държавният бюджет. Но и тук реално няма закононарушение. Правилата на временния внос изключват начисляването на митни сборове и ДДС.
Обясненията по този въпрос са точно толкова противоречиви, колкото разказите на участващите страни за предмета на сделката - бартер, процесинг или нормална покупка на суровина. Според шефа на Булгаргаз Васил Филипов в договорите е ставало въпрос за ишлеме. Торовите заводи обаче отричат да са сключвали сделки за процесинг.
"Купувахме суровината на границата. Собствеността не е променяна, независимо че вносители са химическите заводи, защото се прилага режим на временен внос. Това е преработка на суровина при режим на временен внос", обясни Васил Александров.
Питан за сделката с "Хардланд", шефът на Булгаргаз неколкократно заяви, че дори не е виждал лицето Александров.
"Ние сме в сферата на бизнеса с торове. В началото на миналата година, след като оценихме проблемите, които изпитват Булгаргаз и торовите заводи, решихме да предложим своята оферта. Колосалната разлика в цените на газа и на торовете и загубите на газовата компания и на заводите беше едно от основните икономически основания от страна на Булгаргаз да започне преговори по сделката. Представихме параметрите на сделката в Булгаргаз. Г-н Филипов счете вероятно, че е изгодна, след което ни прехвърли да преговаряме с Георгиева, Пенков и главния счетоводител. След като се договорихме с Булгаргаз, запознахме и химическите заводи с разчетните коефициенти. С министерството на промишлеността не сме преговаряли, тъй като това е обикновена търговска сделка и не е необходимо да питаме ведомството за реализирането й. Не виждам нищо лошо в реализирането на тази сделка. Напротив, на практика ние приложихме изгодна за заводите схема на стоково кредитиране, безлихвено и с неустановени периоди за разчет", твърди пред "Капитал" Васил Александров.
"Озадачава ме това, че се стигна до такава истерия, че политическият елит на страната може да се държи толкова инфантилно", коментира представителят на "Хардланд". Той обясни, че е поръчан международен одит на сделката, който да изясни има ли престъпление. Никъде не се изнася търговска тайна по такъв начин, адвокати на фирмата ще заведат в най-скоро време съдебни дела срещу определени лица и институции, заяви Александров. Представителят на "Хардланд" вероятно има предвид шефовете на Мултигруп, които първи разпространиха подробности за сделките на офшорната фирма.
Васил Александров е съдружник в плевенската фирма "Байсейл". Останалите съдружници в "Байсейл" са Цветко Алексиев и Петьо Пенков. Тримата са записани и в регистрацията на "Хардланд". Петьо Пенков, който неизвестно защо е посочен с московски адрес, какъвто няма, е президент на "Хардланд"; Васил Александров е посочен като вицепрезидент, а Цветко Алексиев като финансист. Според Александров това са фиктивни длъжности, в действителност те са само наети представители, които получават заплата, а не работят за своя сметка.
Любопитен нюанс е фактът, че фирма "Байсейл", която е свързана чрез съдружия с бивши соцвеличия, е била в процедура на ликвидация по решение на съдружниците, но през септември миналата година процедурата е прекратена. Цветко Алексиев, който е бил назначен за ликвидатор, отрече финансовото стабилизиране на фирмата през есента на миналата година да има нещо общо със сделката между "Хардланд", торовите заводи и Булгаргаз.
Екологията може да бъде печеливш бизнес
Джон ПАЛМИСАНО, консултант на Белия дом по екологичните проблеми, директор по въпросите на регулирането в корпорацията Enron, пред в. "Капитал"
Глобалните промени в климата са един от големите проблеми пред света. Какви са средствата за ограничаване на този процес?
- Има множество инструменти или пътища, по които може да се изследва и да се влияе върху тези процеси. Всички тези инструменти имат за цел да намалят емисиите на вредни газове. Двата газа, които са най-вредни, са въглеродният двуокис и метанът. Тези две емисии са типични за западните икономики и икономиките в развиващите се страни. Те са продукт на икономическото развитие. Най-добрият път за намаляване на емисиите на въглероден двуокис е да се разработят екологично чисти енергийни или транспортни технологии. Един от въпросите, на които трябва да отговорят агенциите, които се занимават с регулиране на проблемите по опазване на околната среда, е как да се прилагат т.нар. зелени технологии по начин, който не пречи, или по-точно не спира икономическото развитие. Тук има няколко възможни пътя. Единият е чрез данъчни преференции за закупуване и внедряване на технологии, които не замърсяват околната среда. Другият е да се увеличат данъчните ставки за производства, които замърсяват. Трети е да се субсидират производства, които внедряват екологично чисти технологии. Четвърти е да се разработи икономическа система и регулативна база, така че компаниите да могат да търсят икономически най-изгодните екологично чисти технологии. Един възможен метод, който се използва в САЩ и в някои западни страни, е търговията с емисионни кредити. Това е политика, с която редица хора в България са вече запознати, тъй като в академични институции този въпрос се дискутира. Аз лично зная, че редица български специалисти са обучавани по тази система.
По какъв начин решенията на екологичната конференция в Киото засягат България?
- Тази конференция е значима по няколко причини. Тя е един пример за това как всички страни в света могат да седнат заедно и да се опитат да решат един световен проблем. Няма много подобни примери. Решенията обаче не са еднократен акт, а процес. Резолюцията от Киото е само една стъпка към решаването на проблема. За България и икономиките в преход протоколът дефинира една възможност, тъй като крайъгълният камък на този документ е да стимулира трансфера на технологии. Ние искаме да създадем нови технологии, искаме да разпространим съществуващите зелени технологии, да допринесем за развитието на нова енергийна и транспортна инфраструктура, която да бъде екологично чиста. При всички случаи инфраструктурата на икономиките в преход се променя и трябва да се променя. Това означава, че всеки проект в енергетиката, в транспорта и въобще в инфраструктурата ще трябва да се оценява и не само от гледна точка на икономическата му ефективност, но и дали е екологично чист. Има много секции в протокола, които се отнасят директно до трансфера на технологии между Изтока и Запада и между развитите северни страни и Юга. България заедно с другите икономики в преход има възможност да се възползва от този протокол и да приложи екологични технологии в изграждащата се инфраструктура.
Препоръчителен или задължителен характер имат решенията на конференцията?
- От март т.г. протоколът от срещата в Киото е отворен за подписване. Когато той бъде подписан от 55 страни и бъде ратифициран от съответните парламенти, тогава той влиза в сила. Тези страни трябва да представляват определен процент от емисиите на въглероден двуокис през 1990 г. Тази година е приета като базова, спрямо която трябва да се променят вредните емисии. За България е предвидено до 2010 г. да редуцира с 8% емисиите на въглероден двуокис спрямо 1988 г., когато емисиите на въглероден двуокис са били 95-96 млн. тона. С подписването на протокола наложените от него ограничения стават закон за присъединилата се страна. При въвеждането на нова мощност, на нова технология, тя не може да превиши общата норма. През ноември т.г. ще се проведе нова важна среща в Буенос Айрес, където протоколът ще бъде детайлизиран допълнително. Ще се акцентира върху спецификата на трансфера на технологии и по какъв начин международните финансови институции да подпомогнат по-бедните страни с финансиране в прилагането на този протокол и свързаните с това дейности. Ще бъде детайлизиран и въпросът как страните могат да търгуват с емисионни кредити.
Каква е схемата за търговия с емисионни кредити?
- Да предположим, че има три фактора в България, които замърсяват с въглероден двуокис. Централа 1 изразходва 100 долара за намаляване на вредните емисии с един тон. При централа 2 тази сума е 500 долара, а при централа 3 - 900 долара на тон. Те могат да се споразумеят помежду си и централа 1, при която тази дейност е най-евтина, да намали емисиите двойно (при което ще похарчи 200 долара) за сметка на централа 3, която няма да намалява вредните емисии. За това централа 3 плаща 400 долара на централа 1, но си спестява 900 долара, които би трябвало да похарчи за редукцията на един тон вредни емисии. Ако разпоредбите са за намаляване на емисиите с 5 тона, по тази схема централа 1 печели по 300 долара на всеки тон редукция, а централа 3 спестява по 500 долара на всеки тон, т.е. централа 1 прави пари, а централа 3 спестява пари. От екологична гледна точка няма значение къде се прави редукцията. По този начин агенциите за контрол по опазването на околната среда постигат ефект не като прилагат тоягата на закона, а като използват финансов морков. Този модел не е приложим при токсични замърсявания на околната среда и водата, а работи само при емисии, които замърсяват цялото пространство. Въглеродният двуокис е типичен пример за подобни замърсявания, тъй като в този случай няма никакво значение дали емисиите идват от София или от Пекин. Представете си обаче каква сложна инфраструктура трябва да се изгради за целта. Трябва да имаме система, която ни позволява унифицирано да измерваме емисиите на всеки един източник на емисии. Трябва да имаме система, която позволява да се правят промени в екологичните норми. Трябва да има и система, която да регулира собствеността върху емисиите, за информирането на обществеността за всяка една транзакция на технологии и т.н. Тъй че има нужда от изпълнение на редица условия, преди една подобна система да заработи. В САЩ системата за търговия с емисионни кредити започна през 1976 г., но отне доста години, за да може всички части от тази система да бъдат разработени и интегрирани в цялостна система. Редица американски компании вече получиха права за търговия с емисионни кредити. Нетният ефект от това е, че те изпълниха изискванията за опазване на околната среда, като същевременно са икономисани около 5 млрд. долара. След като САЩ и други западни страни извървяха пътя на трансфер на тази система, сега се предвижда този опит да бъде трансфериран в целия свят, включително и в България. Това е в основата на протокола от Киото.
Може ли търговията с емисионни кредити да се прилага между държави?
- Има два различни пътя за приложението на тази идея между държави. Единият е съвместно приложение, а другият се казва търговия с емисии. В най-общи линии Европейският съюз харесва съвместното приложение, а САЩ - търговията с емисии. Но това са малки проблеми в технологията. Протоколът регламентира възможността страните да търгуват с емисионни кредити. Тази схема за страна като вашата на практика е възможност за привличане на инвестиции. От една страна, в България е належащо преструктурирането на инфраструктурата, а от друга, има голям потенциал за редукция, чието реализиране е по-евтино. В този смисъл за България екологията може да се окаже печеливш бизнес. При търговията на емисионни кредити между страни обаче трябва да се решат същите проблеми, както при изграждането на система вътре в страната. Трябва да се признаят резултатите от измерванията от една страна в друга страна, правните основания, правото на собственост, нормите, които се налагат, как се контролира изпълнението на тези норми. Това означава, че системата, която трябва да се изгражда в България, трябва да бъде унифицирана. Това е един от пътищата за интеграцията ви в Европа.
Колко ще струва на данъкоплатеца в САЩ изпълняването на ангажиментите по протокола от Киото?
- Някои хора в САЩ възразяват, че за да изпълнят Съединените щати тяхното задължение по протокола, цената на електроенергията може да се увеличи до 75%. Ако привържениците на тази оценка се окажат прави, това наистина ще излезе много скъпо на данъкоплатеца и ще създаде реални проблеми. Аз не мисля, че те са прави. Но това е проблем, за който бъдещето ще покаже как точно ще изглежда и как ще бъде решен.
Интервюто взе Галина Александрова.
България е заплашена с търговски санкции заради пиратските CD
"Ние сме притеснени, че проблемът с производството на компактдискове и CD-ROM в България става все по-остър. Въпреки предприетите нови мерки (наредба за лицензиране на заводите производители, санкции и др.) това, което е необходимо, са ефективни мерки от страна на правителството, а не само прокарване на нови закони и наредби", коментира за "Капитал" шефът на Международната асоциация за защита на интелектуалната собственост Ерик Шварц. Асоциацията има изключително силно лоби в търговското представителство на САЩ (USTR), което обяви, че включва България в приоритетния списък за наблюдение.Г-н Шварц допълни, че асоциацията в момента подготвя препоръките си към USTR във връзка с доклада, който правителствената служба на САЩ се очаква да изготви през април.
На 15 януари т.г. търговският представител на САЩ в София г-жа Шарлин Баршевски обяви, че България е поставена в списъка на приоритетно наблюдаваните страни по специалната програма на САЩ за ограничаване на пиратските производства на CD. Тази санкция бе приложена и към Парагвай, Турция, Бразилия и Хонконг. Ако българското правителство не успее да постигне съществен прогрес в борбата с пиратското производство на CD и софтуерни продукти върху CD-ROM, тя ще бъде определена като приоритетна чужда страна още през април. Това е най-тежката мярка, която е свързана с прилагането на ефективни търговски санкции, каквито са отнемането на статута на най-облагодетелствана нация, налагането на високи мита при вноса на български стоки и др. Във всяка страна основният тест е дали законите, принудителните и наказателните мерки отговарят на международните стандарти, каза г-жа Баршевски. Независимо че е установило модерна законодателна рамка, която би трябвало да позволи на българското правителство да се справи с интелектуалното пиратство, то не успя да предприеме ефективни принудителни действия по адрес на необузданото пиратство. САЩ са сериозно загрижени, че България се превръща в най-големия източник на пиратска продукция CD в Европа и един от най-големите износители на подобна продукция.
През април 1997 г., по време на последния годишен преглед, Баршевски обяви включването на Парагвай и Турция в "списъка за приоритетно наблюдение", а България, Бразилия и Хонконг - в "списъка за наблюдение". В допълнение тя обяви, че ще проведе прегледи извън стандартния цикъл в отговор на ситуацията в тези страни преди априлския годишен преглед 1998.
Няколко седмици преди съобщението на Баршевски в отговорните ведомства - министерствата на културата и на промишлеността, се забеляза тревожно суетене. Вероятно там вече е достигнала информация за подготвяните санкции. Представители на Европейската комисия, които по това време бяха на посещение у нас по същия въпрос, дадоха да се разбере, че ЕС е готов да подкрепи американския натиск върху българската администрация за спиране на пиратското производство. В резултат за броени дни бяха спретнати два нови документа. Един ден преди официалното изявление на Баршевски Народното събрание гласува промени в Закона за авторското право и сродните му права. Четири дни след това Министерският съвет одобри промените в ПМС No 87 от 1996, което урежда въпросите за контрола върху използването на обекти на авторското право и сродните му права. В следващите няколко дни се случиха още две събития - шефът на управлението "Авторско право" в Министерството на културата подаде оставка, след като по БНТ каза в прав текст, че срещу България се упражнява силен натиск за редуциране на мощностите. На 16 януари на летището в Ница, Франция, бяха арестувани двама представители на звукозаписния бизнес у нас - eдиният от тях е президентът на фирма "Хит мюзик" Васил Новаков, а другият е инженер в сочената за пират "Унисон CDM" Владимир Манолов, и една секретарка. Двамата е трябвало да вземат участие във фестивала за музика МИДЕМ в Кан. Предполага се, че Новаков е задържан, защото е поръчал 300 матрици за CD на френска фирма, която е разследвана за пиратство. Васил Новаков и Владимир Манолов са били преместени в ареста в Каен, където е седалището на фирмата. До 5 години затвор заплашва двамата, ако се докаже, че поръчката им е незаконна. В началото на седмицата ще стане ясно какви точно са обвиненията срещу двамата българи.
Най-важнaтa промяна в закона за авторското право е въвеждането на стикер с оптическа защита. Неговото наличие според поправката в закона би трябвало да се приема като гаранция за легалността на диска - нещо, с което много от специалистите в този бранш не са съгласни. Да се заложи на тази презумпция означава да си затворим очите пред факта, че холограмните стикери могат да се фалшифицират и това вече не е толкова трудно, твърди експерт. Освен това решението касае само компактдисковете, но не и другите звуко- и видеоносители. Предвижда се също глоба до 5 млн. лева и възможност от евентуална конфискация на имуществото. Според експерти посочената сума може да се навакса с продажбата на около 1000 диска.
Наредбата за контрол върху използването на обекти на авторското право и сродните му права се обогати с нов раздел, който въвежда лицензиране за производителите на CD, затяга контрола и повишава санкциите.
Интересът на България налага да се съобрази с предписанията на САЩ и ЕС, защото от това зависи интеграцията в евроструктурите. От друга страна, имаме интерес да запазим и дори да увеличаваме производството на CD, за което имаме мощности и което носи големи печалби. В същото време интересът на западните производители на компактдискове е напълно противоположен - за елиминиране на неудобния конкурент. Това най-вероятно също мотивира засиления натиск срещу България и обяснява "неволно" изтърваните от представителите на ЕС претенции за редуциране на мощностите за производство, включително легалното, на CD.
Необходим е 24-часов контрол над производството
Димитър Енчев, бивш началник на управление "Авторско право" в Министерството на културата, пред в."Капитал"
Г-н Енчев, защо си подадохте оставка като шеф на отдела за авторски права към Министерството за културата?
- Причината за моята оставка е оценката, която министърът на културата г-жа Москова даде за моята работа. Тя беше свързана със срещата между представители на Европейската комисия и съвета за авторско право. Това, разбира се, е поводът. Нормално е, когато ви кажат, че не са доволни от вашата работа, човек да се оттегли.
Смятате ли, че тази оценка се базира на някакъв конфликт около становището ви за пиратските дискове?
- Аз имам някои разбирания, които не съвпадат с направените през миналата седмица промени в закона за авторско право. Първо, холограмният стикер на звуконосителите вече може да се имитира. Второ, той може да се използва не по предназначение - вие сте продуцент и издавате диск в 10 000 тираж и получавате тези стикери. Текстът е гласуван с презумпцията, че всеки носител, който е отбелязан с такъв стикер, вече е законен. Никой от правоохранителните органи няма да се занимава с маркирани носители. Но какво пречи да си пуснете законния диск без такъв стикер? Дори и да дойдат да ви проверяват, вие си имате всички необходими документи, че не сте нарушител. Нарушавате наредбата, но подлежите на административно наказание, което е смешно малко.
Един друг вариант - ако една видеокасета е маркирана с холограмен стикер, след една или две години, когато филмът вече не е актуален, вие ще запишете на нея друг, пиратски филм. А касетата вече е маркирана със стикер и полицията естествено няма да проверява тази касета.
Единствената страна в света, където имаше такава разпоредба, беше Испания и тя се отказа от това преди няколко години. Освен това право на самия собственик е той да защити стоката си. И още едно против - в момента на пазара има едно гигантско количество записи, които са напълно законни - какво ще стане с тях? Разбира се, имам и други съображения. Освен това такава промяна се въвежда с подзаконов акт. Не със закон. Всички казват, че нашето законодателство за борба с пиратите е много добро. Малко преди да ни качат от графата "наблюдавани страни за пиратство" в "приоритетно наблюдавани страни", изрично експерти, представители на западни администрации, казаха: Ние няма да бъдем впечатлени от каквито и да е промени във вашето законодателство. То и така е достатъчно добро, въпросът е как се прилага.
Коя е причината за тази масирана атака в западните медии срещу производството на CD у нас?
- Никой не казва директно - ние се страхуваме от вашата конкуренция. Факт е, че ако държавата беше поела някакви ангажименти и даде гаранция, че всички тези заводи у нас ще работят само законно, естествено, че независими продуценти от Близкия изток, пък ако щете и от Африка, биха искали да произвеждат при нас. За съжаление това не стана досега и си струва за в бъдеще да се помисли.
Какъв вид би могла да има такава гаранция?
- Първо държавата трябва да декларира, че поема тези гаранции. След това ще трябва да поеме един непрекъснат, 24-часов контрол над линиите, колкото и тази мярка да е несвойствена за свободните пазари. Освен това държавата трябва и може да гарантира, че производствата, които са поръчани от чужбина, цялото количество ще напусне страната, и то в посока само на лицето, което е поръчало продукцията. До нашата граница естествено. Това са два елемента, могат и други да бъдат измислени, които да направят тези гаранции работещи, а не само на думи.
Вие солидарен ли сте с атаките на западните звукозаписни компании към нашите производители?
- В известен смисъл да. Така или иначе тези заводи или линии произвеждат пиратска продукция и ние не можем да го отречем. Естествено има някои разминавания в числата - като например, че в България се произвеждат 45 милиона CD. За да се произведе такова количество, означава, че всички линии в България трябва да работят по 24 часа всеки ден. Режимът вече е значително по-стегнат, по-трудно се изнася, правят се непрекъснато проверки, т.е. рискът за пиратското производство вече е много голям, което не позволява на пиратите да работят непрекъснато. И третата причина е, че те не могат да получат толкова суровина за производството на дискове - поликарбонат. Има три фирми в света, които я изнасят - едната е американска, другата японска, третата е германска.
Толкова ли е сериозна заплахата за налагане на санкции срещу България заради пиратска продукция?
- Страхувам се, че да. Защото този път САЩ ще се обърнат към Световната търговска организация, където ние членуваме. Именно там има една структура - Комитет за разрешаване на споровете, и ще бъде открита процедура за санкциониране. Тези санкции могат да се изразяват в налагането на по-високи мита на стоките, които ние изнасяме за други страни. Като вдигнат митата, тези стоки в чужбина стават непродаваеми. Европейският съюз ще подкрепи предложението на САЩ. Другото е, че те казват, че докато този въпрос в България не се реши, не може и да става дума да преговаряте за влизане в ЕС. И в самото писмо, което те изпратиха, за среща с нас те бяха употребили израза "разрешаването на този проблем ще бъде пилотен случай" в продължаването на диалога за приемането ни в ЕС.
Толкова ли е силно лобито на звукозаписните компании в САЩ?
- Естествено - това е третата по печалби индустрия след самолетостроенето и нефта.
Договорът към енергийната харта - новите реалности*
Когато през 1990 г., по време на Европейския съвет в Дъблин, тогавашният министър-председател на Холандия г-н Рууд Люберс прави предложение икономическо възстановяване на Източна Европа и Съветския съюз да бъде катализирано чрез задълбочаване на сътрудничеството в областта на енергетиката, т.е. енергийният отрасъл да бъде използван като първи съществен мост между Изтока и Запада след падането на Стената, едва ли някой е могъл да си представи в детайли какви ще бъдат конкретните форми на такова взаимодействие. Формалното начало - подписаната на 17.12.1991 г. в Хага по инициатива на Европейските общности Европейска енергийна харта, е повече от многообещаващо - независимо от декларативния й характер, хартата за първи път формулира на широкомащабна основа конкретни цели и задачи, свързани със сътрудничеството в енергийния сектор. Подписалите я се ангажират да насочат усилията си към развиване на дейности, свързани с повишаване сигурността на доставките и увеличаване ефективността на производството, транспортирането, разпределението и използването на енергията на приемлива икономическа основа, а също и да предприемат мерки за повишаване безопасността и намаляване вредното влияние върху околната среда. Нещо повече - взето е решение незабавно да започнат преговори за създаване на документ, който да регламентира по юридически обвързващ начин тези намерения. Преговорите по този документ продължиха три години - договорът към енергийната харта (Договора) беше подписан на 17.12.1994 г.
Към днешна дата тридесет държави са депозирали ратификационните си грамоти за този договор. Така формалните изисквания в това отношение са изпълнени** и
Целта на Договора е да установи юридическите рамки, явяващи се предпоставка за дългосрочно сътрудничество в областта на енергетиката на основа на взаимната изгода в съответствие с целите и принципите на хартата. Горното касае многообхватен кръг от дейности в енергийния сектор спрямо редица изчерпателно изброени енергийни материали и продукти - тук се включват както традиционно познатите въглища, електричество, нефт и природен газ в цялото им разнообразие, така и продукти от тях, а също и тежка вода, природен уран и неговите съединения, радиоактивни химически елементи и др. Договорът третира само вече осъществени инвестиции - режимът на осъществяване на инвестиции е обект на друг договор, по който преговорите все още не са приключили. Основното правило във връзка с чуждестранните инвестиции, което е императивно формулирано, задължава всяка от договарящите се страни да прилага спрямо тези инвестиции по-благоприятния от двата режима - националния режим на третиране или режима на най-облагодетелстваната нация. С други думи, чуждестранните инвестиции от друга договаряща се страна следва да бъдат третирани като минимум, както националните; а ако инвестициите, осъществявани от инвеститори от трета страна, ползват по-благоприятен режим на третиране и от националния, то този по-благоприятен режим се прилага и за инвестициите от тази договаряща се страна. От такава гледна точка договорът може да бъде разглеждан и като заместващ огромен брой двустранни споразумения за поощряване, защита и третиране на инвестициите в областта на енергетиката.
По-голяма част от участващите в преговорите държави са членки на Общото споразумение за мита и търговия (GATT; сега Световна търговска организация - СТО), а почти всички останали се стремят към членство в тази организация. Затова правилата на GATT бяха използвани като база и се прилагат при търговията с енергийни материали и продукти дори и в случаите, когато една или повече от договарящите се страни не са членки на СТО. Това е общото правило, от което съществуват няколко изключения, изискващи детайлен анализ, както и редица терминологични и фактологически уточнения, на които няма да се спирам.
Особен акцент в областта на търговията с енергийни материали и продукти е и стремежът към лимитиране увеличението на вносните и износните мита за енергийни материали и продукти.
В чл.7, ал.6 от договора е залегнало императивно формулирано принципно задължение за която и да е транзитираща страна (т.е. през територията на която се осъществява придвижването на енергийни материали и продукти) при възникване на спор по какъвто и да е въпрос, свързан с транзита, да не осъществява, допуска или изисква прекъсване или ограничаване на транзитирането им от какъвто и да е субект, който се намира под нейна юрисдикция. Договорът предвижда изключения от това задължение, но и изключенията по същество са насочени към обезпечаване на непрекъснатостта на доставките.
Текстът на чл.7 съдържа още няколко опорни точки, които само ще маркирам. Такива са изискванията, свързани със задължения на договарящите се страни по облекчаване транзита (чл.7, ал.1, 4 и 5), и самостоятелният механизъм за разглеждане на споровете, свързани с осъществяване на транзита на енергийни материали и продукти (чл.7, ал.7).
От юридическа гледна точка Договорът, след влизането му в сила за Република България, съгласно чл.5, ал.4 от конституцията на страната ще стане част от вътрешното право и ще има предимство пред онези норми на законодателството в страната, които му противоречат. Това означава, че той ще има пряко влияние върху националното законодателство, като може да доведе до промени в отделни нормативни актове и същевременно задължава при подготовката на проекти на такива да се отчитат неговите разпоредби.
Има много причини, поради които Договорът е важен за страната и които отразяват комплексното му съдържание и значение, но по мое виждане четири са основните в практически план.
От една страна, Договорът се явява абсолютно необходима предпоставка за реално навлизане на чуждестранни инвестиции в областта на енергетиката, тъй като в допълнение на съществуващото общо законодателство по проблемите на инвестициите той е допълнителен гарант за чуждестранните инвеститори. Освен че предвижда благоприятен за тези инвестиции режим, той съдържа и гаранции за развитие на капиталовия пазар, както и такива, свързани със защита срещу национализация и експроприация, с трансфера на капитали и др. На второ място, това е единственият засега многостранен международен договор, който създава реалистична регламентация на проблемите по транзита на енергийни материали и продукти, в т.ч. и чрез механизъм за разрешаване на споровете. Република България има огромен транзитен потенциал (поне от гледна точка на географското си разположение), а всякакви бъдещи договорености по транзита ще са в определените от Договора рамки. Това обстоятелство е извън всякакво съмнение - всички настоящи и потенциални партньори на България в такъв план са го подписали, а някои от тях вече са го и ратифицирали. Същевременно за страна, която е силно зависима от внос на енергийни материали и продукти, това може да има първостепенно значение, тъй като, както посочих по-горе, клаузите по транзита на практика са клаузи, насочени към гарантиране сигурността и непрекъснатостта на доставките. Това може да се окаже особено важно и през призмата на едно друго обстоятелство (отнасящо се към Договора като цяло, в т.ч. и към проблемите, свързани с транзита и с търговията с енергийни материали и продукти), на което се изкушавам да се спра, макар и в рамките на няколко изречения.
Става дума за т.нар. временно приложение на Договора, регламентирано в неговия чл.45. Съгласно текста всяка подписала Договора страна, която не е направила изрична писмена декларация за противното, се съгласява да прилага Договора и преди влизането му в сила (за тази страна), доколкото това не противоречи на нейната конституция, закони или други нормативни актове. Особеното в случая е не толкова съдържанието на текста, колкото обстоятелството, че някои подписали Договора държави, с които страната ни има традиционни и конкретни взаимоотношения в областта на енергетиката (като Русия, Украйна и др.), за разлика от България не са депозирали такива декларации. От правна гледна точка, доколкото това не противоречи на законодателството им, тези държави следва да се съобразяват с Договора. Разбира се, тук възниква практическият въпрос за установяване на евентуално противоречие на действащото в съответните страни законодателство с разпоредбите на този договор - скромните ми познания за развитието на нормотворческата дейност в областта на енергетиката поне за някои от тях обаче ми позволяват да твърдя, че такива противоречия от гледна точка например на транзита и търговията едва ли има. По-скоро е налице липса на конкретно законодателство. Необходимостта от детайлно изследване на всеки конкретен случай преди позоваване на горното обстоятелство обаче остава.
На последно, но не по значение, място бих искал да подчертая обстоятелството, че договорът, като принципиална база за новото българско законодателство в областта на енергетиката по засяганите от него проблеми същевременно се явява и най-пряката връзка със законодателството на Европейския съюз в това отношение - погледнати през такава призма, задълженията ни по европейското споразумение имат съвсем конкретни измерения. Така съгласно т.1 от чл.79 на споразумението страните по него ще си сътрудничат за развитието на прогресивна интеграция на енергийните пазари в Европа в съответствие с принципите на пазарната икономика и Европейската енергийна харта.
Независимо от комплексния му характер, Договорът към енергийната харта е на път да стане реалност, след като са изминали по-малко от три години и половина след подписването му - на пръв поглед сравнително кратък срок за такъв тип многостранни международни споразумения. В крайна сметка обаче този факт има своето логично обяснение - за последните няколко години настъпилите в световен мащаб политически и икономически промени рефлектираха и върху енергийния сектор. Появата на нови държави на картата на света (особено на изток) доведе до обособяване не само на нови енергийни центрове, мениджмънтът на които изисква съвременен подход, но и до необходимостта от въвеждане на принципно нови регламенти във взаимоотношенията по повод съвместяването между природни ресурси и необходимите за оползотворяването им капитали. И договорът, без да бъде панацея, среща тези изисквания. Като съчетава интересите както на богатите на енергийни ресурси държави, така и на тези, готови да инвестират пари и технологии, и опирайки се на принципите на пазарната икономика, но и на суверенитета над енергийните ресурси, договорът се явява реалистична база за сключване на конкретни споразумения в областта на енергетиката.
"Банксервиз" се бори с БНБ за оцеляване
Централната банка най-после подготвя кредитен регистър
"Банксервиз" АД започна борба за увеличението на капитала си, но БНБ като основен акционер отложи решаването на наболелия проблем. Привличането на свежи пари в дружеството ще даде възможност да се реализират нови проекти, които след промените в устава се очертава да бъдат и доходни. Досега услугите, предлагани от него, можеха да се ползват само от акционерите, но информацията вече e достъпна и за външни за системата лица, естествено срещу заплащане. Централната банка от своя страна иска да изтегли някои от проектите към себе си, като по всякакъв начин ще се опита да попречи на Банксервиз да реализира увеличението на капитала, който в момента възлиза на 310.9 млн. лв. Предложените от дружеството проекти, които се нуждаят от пари за реализиране, са актуалният напоследък кредитен регистър и нов вариант, под името БИСЕРА 4, на банковата информационна система за електронно разплащане, през която минават всички разплащания между финансовите институции в страната.
Един от проектите, включени в програмата на "Банксервиз", е създаването на кредитен регистър. Новият Закон за банките изисква неговото реализиране на практика. Идеята е стара, но осъществяването й се забави във времето. БНБ има възможност да изпревари "Банксервиз" по всички показатели и да успее първа да организира функционирането на регистъра. Тя разполага с необходимите данни за неговото попълване, но въпрос на организация, незаинтересованост или нещо друго е нейното явно бездействие по този въпрос до момента.
За да има някакъв шанс да реализира проекта за кредитен регистър, "Банксервиз" иска бързо да убеди своите акционери да направят нови вноски в капитала, като по този начин ще се осигурят необходимите средства. Така няма да позволи на БНБ да изземе част от функциите на дружеството.
С публикуването на списъка на кредитните милионери създаването на регистъра стана отново актуална тема. БНБ явно вече е решила, че тя ще организира и съхранява данните на регистъра и няма да даде възможност на "Банксервиз" да получи проекта. Ако реализирането на кредитния регистър беше осъществено на по-ранен етап, нямаше да се стигне до приемането на закона на Каракачанов и последвалото объркване от неточни данни и некоректна информация. По повод на публикуваните вече списъци шефът на "Банков надзор" Емилия Миланова заяви, че БНБ е много близо до осъществяването на проекта за база данни, включваща всички кредитополучатели в банковата система. Още на следващия управителен съвет на банката наредбата ще бъде приета, каза още тя. Според Румен Симеонов, началник управление в "Банков надзор" и член на работната група, занимаваща се с регистъра, БНБ е съгласна набирането на информацията да става чрез системите на "Банксервиз", но съхраняването на данните не може да става извън централната банка, защото се появява опасността от изтичане на информация, която представлява банкова и фирмена тайна. Наредбата, която в най-скоро време трябва да бъде приета, както обещават банкерите от БНБ, е изготвена по подобие на съществуващите в европейските страни, където кредитните регистри са организирани най-често под шапката на централните банки.
Нежеланието си този проект да бъде предоставен за изпълнение на "Банксервиз" централната банка обяснява и с факта, че реализирането на регистъра от външна организация ще излезе много по-скъпо. Освен това БНБ е единственият орган, който може да задължи банките да предоставят необходимата за попълването на регистъра информация. Ако "Банксервиз" трябва да набира необходимите данни, много от финансовите институции могат да откажат да съдействат. Тогава ще се получи изкривяване на реално съществуващите факти и ползата от събраната информация няма да е такава, каквато е замислена в проекта.
Желанието на "Банксервиз" да привлече нови средства доведе и до раздвижване на проекта за нов вариант на междубанковата разплащателна система БИСЕРА. Дружеството започна да демонстрира развитие на проекта още на банковата среща в Пловдив, проведена миналата година. Тогава управляващият директор на дружеството Александър Цинцарски обяви, че новата версия на системата за разплащане е готова и може да бъде въведена в експлоатация още в началото на 1998 г. Впоследствие се оказа, че става дума само за разработка на хартия, без дори да е започната работа по техническото осъществяване. "Добре ще бъде, ако проектът се реализира до февруари следващата година", заяви Любомир Цеков, изпълнителен директор в "Банксервиз".
Идеята за разработването на новата БИСЕРА съществува отдавна, но през миналата година тя не търпи никакво развитие. БНБ е изразила принципната си подкрепа за реализация на проекта, но оттам нататък не е оказала никакво съдействие. Принципите на подобрения вариант на междубанковата система предвиждат разплащанията да се осъществяват в реално време. Това означава, че датата на иницииране на плащането и датата на осчетоводяване при получателя и при БНБ ще бъде една и съща. Времето за осъществяването на разплащанията също ще се съкрати.
БИСЕРА 4 предвижда и създаването на уравнителен период, в който се допускат разплащания само между банките. Така тези от тях, които изпитват ликвидни затруднения, ще могат да закупят свободен ресурс от другите банки. Системата ще позволи на "Банков надзор" да контролира ликвидността на банките, тъй като през цялото време ще могат да наблюдават опашката от плащания, образувана от банките, които не разполагат с ресурс. При възникването на проблем в някоя от финансовите институции БНБ ще може незабавно да предприеме мерки.
Броят на акционерите, които трябва да се съгласят да бъде увеличен капиталът на "Банксервиз", в момента е 35 банки, като с най-голям дял е БНБ с 36.72% от капитала. По принцип акционерното участие в "Банксервиз" АД е променлива величина, която се определя на всеки три години съобразно броя транзакции, осъществен от всяка банка; обема на тези транзакции; броя на клоновете на банките и капитала на финансовата институция.
Проблем за увеличаването на капитала на дружеството е и фактът, че 13 от акционерите са с отнет лиценз или са обявени в несъстоятелност. Те не могат да се включат в увеличението на капитала. За целта "Банксервиз" изработва своя вътрешна процедура. Тъй като акциите на дружеството не са търгуеми на борсата (поради затвореността му), се предвижда определен срок, в който те да бъдат предложени за изкупуване на другите акционери. Цената, която общото събрание определи за една акция, в момента е 14 000 лв. Освен че направи всичко възможно да убеди акционерите си да се включат в увеличението на капитала, на извънредното общо събрание "Банксервиз" прие и промени в съвета на директорите на дружеството. От постовете си бяха освободени Иван Вълков от ING BANK и Кирил Григоров от Общинска банка. На тяхно място са избрани Валентин Цветанов, подуправител на БНБ и вече нов председател на съвета, Кирил Стефанов от Булбанк и Владимир Владимиров от Пощенска банка. Заместник-председател остава Олег Недялков, изпълнителен директор на ОББ.
Общината чака нови оферти за емисията еврооблигации
Срокът за подаване на офертите на инвестиционните посредници по бъдещата емисия общински еврооблигации е удължен до 20 февруари, обяви през миналата седмица кметът на София Стефан Софиянски. Първият срок, в който кандидат-мениджърите на емисията трябваше да представят пред кметството предложенията си, изтече на 20 януари.
Общо 14 инвестиционни компании и банки заявиха през миналата есен желание за посредничество при емисия на общински еврооблигации. Само четири от тях обаче бяха избрани да предложат последни разработки за емисията. Това са "Дойче Морган Гренфел", швейцарската банка Ю Би Ес, японската банка "Номура" и френската "Париба". "В указания срок получихме предложенията на Ю Би Ес и "Париба", но и с тях се уточнихме, че сега не е моментът да се даде добро предложение", обясни Софиянски. Оферта, която е направена към момента, не е реална, нито пък актуални ще бъдат предложенията на посредниците на база на очакванията им за септември, октомври, отчитат финансисти.
Причината е в нестабилността на пазара на еврооблигации през последните месеци в резултат от азиатската криза. "И в момента все още не може да се говори за пълно успокоение на пазара на дълговите инструменти, но доходността им чуствително слезе и вече се колебае в по-тесни граници", обясни Кирил Григоров - изпълнителен директор на Общинска банка, откъдето следят за кмета развитието на международните финансови пазари.
Според него текущата годишна доходност в момента по еврооблигации на страни с риск, близък да нашия, се движи около 10.5%, обясни Григоров. През лятото на миналата година, когато идеята за емитиране на общински евробонове се зараждаше, доходността бе 9%, т.е. на общината в момента би било по-скъпо евентуалното емитиране на книжата. В разгара на азиатската криза доходността по еврооблигациите на страни с риск, близък до нашия, дори достигна 14.5% (или около 900 базисни точки над доходността по американските съкровищни облигации - 5.5%, чиято доходност се счита за база, спрямо която се измерва доходът на останалите дългови инструменти). Рисковата премия в доходността над американските съкровищни облигации зависи най-вече от риска страната, съответно общината емитент, да обслужва дълговете си.
Освен разходите за лихвените купони по еврооблигациите общината ще поеме и еднократните разходи по рейтинга, комисиони и т.н. "Постигнато е съгласие с кандидат-посредниците водещият мениджър на емисията да осигури безплатно подготовката на рейтинга на общината", обясниха запознати с преговорите.
Общината възнамерява да пусне на международните пазари еврооблигации на обща стойност от 50 милиона долара, или 80 милиона марки. Валутата на емисията все още не е избрана. При първото депозиране на оферти, когато бяха избрани и четирите кандидат-консултанта по бъдещата емисия, само Ю Би Ес предложи емисия в долари. Останалите три посредника дадоха офертите си в германски марки.
Изборът на валута за еврооблигациите ще се окаже твърде деликатен. Дългови книжа, деноминирани в германски марки при фиксиран лев към марката, нулират валутния риск от скокове на валутата през срока на емисията. От друга страна, доларовите еврооблигации са по-атрактивни за инвеститорите. За първа емисия консултантите по принцип препоръчват книжа в долари.
"Ефективността на емисията, валутата, в която са деноминирани книжата, както и срокът на емисията ще са най-важните фактори при окончателния избор на посредник", обясни преди време Софиянски. Инвестиционните посредници предлагат срок от три до пет години за подобна емисия общински еврооблигации.
Интересът към пазарите на еврооблигации ще се върне не по-рано от есента, коментират дилъри. Такива срокове за стартиране на емисията общински еврооблигации е обявил и кметът. Още повече че Софиянски възнамерява да изчака да се изготви рейтинг на държавата и по-напред да тръгнат държавните еврооблигации.
Дотогава общината ще финансира изграждането на инфра-структурата на града със заем от 3-4 български банки в размер за около 30 милиарда лева. "До първи март се надявам да получа парите по синдикирания заем", обяви Софиянски. Преговори се водят с Булбанк, Общинска банка и Българска пощенска банка.
Според Закона за банките големи кредити могат да се отпускат в размер до 25% от капитала на дадена банка. Сборният собствен капитал на участващите в консорциума банки обаче няма да е достатъчен за отпускането на търсения кредит, освен ако той не е държавно гарантиран.
По-всичко личи, че на Софиянски ще му бъде трудно, ако не невъзможно, да мобилизира желаните и необходими средства. Най-вероятно кметът ще остане да разчита на заема от общински еврооблигации, за който обаче също не може да се говори с категоричност.
Световната банка и кабинетът пак не си изясниха приоритетите
"Валутният борд създава стабилност, която обаче няма да трае вечно", каза Кенет Лей, директор в Световната банка за България и Румъния. Подготвената от него стратегия за нашата страна обаче едва ли ще помогне особено за постигането на устойчиво развитие.
Според Лей основните фактори за постоянен растеж са да се продължат фискалната дисциплина и структурните реформи, да се повишава производителността и да се разширява частният сектор. Затова обаче банката ще задели минимални средства. Основните сектори, които Световната банка ще подпомага са: административната реформа, борбата с корупцията, социалната защита, пенсионната реформа, енергетиката (производство и пренос на електроенергия и топлофикация) и земеделието (връщането на земята). Всички тези проекти са на обща стойност 400-600 млн. долара. Според сегашните виждания нито цент няма да бъде заделен за транспорта, комуникациите, здравеопазването.
Сега действащата тригодишна стратегия на Световната банка за България датира от април 1996 г. Тогава бордът на директорите трябваше да избира между оптимистичен и песимистичен вариант. Песимистичният включваше проекти на обща стойност до 200 млн. долара в областта на здравеопазването, екологията, социалните грижи, инфраструктурата. Таванът при оптимистичния вариант беше 800 млн. долара, като към вече изброените се прибавяха и редица други проекти в областта на транспорта, енергетиката, селското стопанство, туризма, банковото дело. Одобрен беше песимистичният вариант заради изоставането на структурните реформи по времето на кабинета на Жан Виденов.
При посещението на Лей през май 1997 г. беше взето решение да се преразгледа стратегията за България. Новият проект е вече готов. "През следващите няколко седмици той ще бъде предоставен на висшите началници на Световната банка във Вашингтон", каза Лей. Опорна точка в новата стратегия е
Тя не може да се разглежда отделно от реформата в законодателната, правната и съдебната област, заяви Кенет Лей. "Винаги, когато има субективен фактор, това отваря възможност за корупция", добави той. Начините за намаляване на корупцията са създаване на по-голяма независимост на държавните служители. Във Великобритания например много високопоставени длъжности се заемат от неполитически лица и не се сменят със смяната на правителството. Друга възможност за намаляване на корупцията е по-нататъшното либерализиране на икономиката и намаляването на държавната намеса в нея.
Заемът за социални нужди (Social Protection Adjustment Fund) е за около 80 млн. долара. Според Кенет Лей той е в най-напреднала фаза. Половината от парите ще отидат в подкрепа на пенсионната система. "Ще подкрепяме усъвършенстването както на съществуващата пенсионна система, така и на алтернативните и частни системи", каза Лей. Той обаче намекна, че при всички случаи подкрепата ще е повече като техническа помощ. Социалната защита и пенсионната реформа са области, в които Световната банка действително би могла да ни помогне, и то с големи средства. Напоследък много по-големи средства бяха отпуснати на други бивши социалистически страни.
В областта на енергетиката средствата ще бъдат съсредоточени предимно към електро- и топлоенергетиката. И тук подходът е "помогнете си сами, за да ви помогне Господ, а пък Световната банка ще ви подкрепя морално". При всичките си изказвания Кенет Лей лансираше идеята за привличане на чужди, частни капитали първо към производството, а после и към разпространението на електроенергия в средносрочен план. За тази цел той дори препоръча
В областта на земеделието договореностите също бяха принципни. Пак не се разбрахме за приоритетите. Според Кенет Лей най-важното е да се върне земята и да се постигат високи доходи от земеделието. На съвместна среща вицепремиерът и министър на промишлеността Александър Божков намекнал, че нямаме особено голяма нужда от пари за селското стопанство. В същия момент земеделският министър Венцислав Върбанов поиска общо 260 млн. долара в различни проекти за връщане на земята и за кредитиране на млади фермери и доставка на машини и оборудване за земеделието.
И в областта на земеделието, и в по-широк план в областта на търговската политика Кенет Лей застъпи едно по-американско разбиране за
Здравеопазването остана настрани от вниманието на Световната банка, въпреки че правителството на Иван Костов се кани да прави реални реформи в тази област. Неофициално доста отдавна и Кенет Лей, и други представители на банката дадоха да се разбере, че не одобряват избрания модел на здравно осигуряване. Причината е, че не е ясен ефектът от предложената схема върху заетостта.
В банковия сектор също нямаше някакъв особен прогрес. От думите на Кенет Лей стана ясно, че трябва да има истинска пазарна оценка за банките, за да може да се говори за тяхната приватизация. Единствено пазарът (и по всяка вероятност борсата) би могъл да даде реална представа за цената на една банка. "Необходимо е да се съживи процесът на приватизация на банките, но да сме сигурни, че добре сме ги представили на истинските купувачи. Трябва да имаме пазарна оценка, те да са показани на пазара и да се приеме тази оценка", каза Кенет Лей.
И този път, както и при предишното посещение на представителя на Световната банка, нашата страна не представи ясно съгласувани приоритети. Издигаха се един или друг проект без оглед на тяхната важност за икономиката. Затова банката по своя преценка наблегна на едни проекти и загърби други. "Дискусията за приоритетите продължава", каза Лей. В резултат от тази липса на готовност размерът на очакваните средства не е голям. По-лошото обаче е, че не е сигурно дали те отиват в най-нуждаещите се сектори.
България ще има право на по-големи заеми от МВФ
България ще увеличи квотата си в Международния валутен фонд с 37.7%. Очаква се на заседанието си в понеделник правителството да даде мандат на управителя на БНБ, който е и управител за България в МВФ, да гласува увеличението на капитала на международната финансова институция. Парите за увеличението обаче ще дойдат от бюджета за следващата година.
Според предварителната програма гласуването трябва да стане неприсъствено до 30 януари тази година. Страните членки увеличават квотите си средно с 45%. Квотата на България в момента е 464.9 млн. специални права на тираж , а с увеличението ще стане 640.2 млн. специални права на тираж. Специални права на тираж е валутна единица, която се използва в МВФ. Тя е кошница от валути с различна тежест: американски долар - 39%, германска марка - 21%, японска йена - 18%, френски франк - 11%, и британска лира - 11%.
Квотата на всяка страна определя броя на гласовете й. С увеличението ще запазим сегашните си 4899 гласа. По-важното е, че квотата определя тавана на достъпните средства, които могат да се получат като кредит от МВФ. В момента България има право на до 765 млн. СПТ по обикновените заеми и 565 млн. СПТ по специалните заеми (от типа примерно на заема за покупка на зърно, който получихме заедно с първия транш от сегашното стенд-бай споразумение). При увеличението на квотата ни ще можем да получаваме 1.056 млрд. СПТ по обикновените заеми (стенд-бай, средносрочно споразумение) и до 780 млн. СПТ по специалните. Ако договорим тригодишно споразумение, всяка година ще можем да получаваме до 100% от квотата си.
След като управителят Гаврийски гласува за, ще трябва да изчакаме резултатите. Ако страните, които държат 85% от квотите в МВФ, също са гласували за, решението влиза в сила. Тридесет дни след това България ще трябва да внесе увеличението. То е в съотношение 25% в специални права на тираж, а останалите 75% - в местна валута.
От общо 175.3 млн. СПТ увеличение до пролетта на следващата година ще трябва да внесем 43.8 млн. СПТ, или около 61 млн. долара, и 131.5 млн. СПТ в български левове (около 324 млрд. лева). За частта в български левове е необходимо да се поддържат около 0.25% по специалната сметка в БНБ, т.е. ефективно трябва да се внесат допълнително 1.08 млрд. лева. Останалите пари ще бъдат внесени чрез непрехвърляема безлихвена полица по сметка "Ценни книжа" на МВФ при БНБ.
Строителното министерство предлага драстични санкции за незаконни сгради
Административните и икономическите санкции за незаконно строителство ще скочат драстично. Минималната глоба за виновниците физически лица (напр. служители в общини, които издават документи или не са изпълнили нечие предписание), която не се обжалва, ще се повиши от 1000 лв. на 50 000 лв. Санкциите за юридически лица нарушители могат да достигнат до 50-100 млн. лв. Това предвиждат промени в Закона за териториално и селищно устройство, които Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще предложи на правителството и на парламента.
Предлага се решението за съдбата на незаконния строеж да се взема само от Държавната инспекция за териториално-устройствен и строителен контрол. "Сега съществува крайно порочен дуализъм при вземането на решения. При констатиране на незаконно строителство инспекцията пуска нареждане до съответната служба в района, оттам се обръщат към кмета на голямата община, той към общинския съвет. В това време строителството си върви, приключва и строежът се предлага дори за държавно приемане. Текстовете на сега действащия закон са написани така, че разтягането във времето се разрешава и това се използва умело най-вече от големи фирми с добри юристи", коментира инж. Емил Димитров, шеф на инспекцията.
Инспекцията да се превърне в дирекция с повече правомощия, предвиждат промените в закона. "Новата структура ще изисква по-голям щат, ще има строга субординация по вертикала и добри връзки за действие", обещава инж. Димитров.
Седем дни е срокът за вземане на решение по въпроса за бъдещата съдба на обекта на незаконно строителство. Срокът за реакция и обжалване до всички възможни инстанции и на всички възможни етапи, предвидени в досегашния закон, никъде не е повече от седем дни. Трийсет дни е срокът за реално изпълнение на взетото решение.
Досега процедурата бе констатация на незаконно строителство, възможност за узаконяване, евентуално одържавяване и ликвидиране на сградата. С предлаганите промени в закона редът се обръща. "Първата реакция ще бъде събаряне на сградата. Одържавяване на сграда в частен терен обаче е недопустимо", твърди инж. Димитров.
Разходите по събарянето ще се поемат от инспекцията, а след това по реда на принудителните държавни вземания ще се удържат от нарушителя. Сумите ще постъпват в специален фонд "Строителен контрол". Ликвидацията ще се възлага на строителни фирми чрез пряко договаряне, а не чрез търг.
Промените предвиждат въвеждане на нова институция - технически независим строителен надзор. Това ще е самостоятелно юридическо лице със задача да гарантира непрекъснат контрол по време на проектирането и строителството. Надзорът ще се изпълнява по договор, проверяващите няма да бъдат в структурата на този, който извършва проектирането или строителството. Контролът ще е задължителен за сгради с височина от четири етажа и нагоре "Сега се извършва контрол на ротативен принцип - днес аз на теб, утре ти на мен. Промените целят тази масова практика да се преустанови", казва инж. Емил Димитров.
Предложенията отрязват възможността да се прави ново градоустройство с цел узаконяване на строителство - масова практика на общините досега.
"Промените в закона са по-благоприятни за нарушителите, допуснали неволни грешки", смята инж. Димитров. Народното събрание ще реши дали предложенията ще бъдат приети и в какъв вид.
Накратко
Питър Стела, представител на Международния валутен фонд, пое официално поста си миналия вторник. Мандатът му в София е три години. В момента г-н Стела подготвя посещението на Ан Макгърг в България, което се очаква да започне на 29 януари. Заедно с техническите си сътрудници тя ще обсъжда изпълнението на споразумението ни с фонда и хода на банковата приватизация. Същевременно България очаква и предложение за представител на Световната банка. В момента в централата на СБ се провеждат интервюта за отсяване на най-подходящите.
Председателят на съвета на директорите на Капиталбанк Ангел Първанов заяви, че ще обжалва пред Върховния съд решението на Софийски градски съд, с което банката бе обявена в несъстоятелност. Капиталбанк е първата банка, чийто фалит е обявен по новия Закон за банките. За синдици на банката са назначени Тихомир Трендафилов и Добри Тасев.
Обвиненията на Величка Рангелова срещу ръководството на Националния статистически институт били неверни. Това заяви Кирил Гатев, заместник-шеф на институцията. Според него НСИ никога не е променял данни в услуга на което и да е правителство и никога не е упражняван политически натиск за промяна на данните. Същевременно се оказа, че предприятия от Пловдив отказват да дават информация на националната статистика, защото авторитетът й бил уронен след острите изказвания на бившия началник отдел Рангелова.
Новото понижение на основния лихвен процент от 6.40% на 6.27% предизвика падане на лихвите, които банките плащат по привлечените депозити. Лихвата бе определена на база доходността, постигната на последния аукцион на държавни ценни книжа, проведен от Министерството на финансите.
Очаква се Черноморската банка да отвори врати до две седмици, като на 5 и 6 февруари в Солун, където е седалището й ще се проведе първото заседание на съвета на управителите й. Най-голям дял от капитала на банката ще внесат Турция, Русия и Гърция - по 16.6%. Вноската на България възлиза на 13.5% от общия капитал. Основни потребители на услугите на новата банка ще бъдат страните, участващи в групата за Черноморско икономическо сътрудничество. Нашият представител в управлението на банката е бившият търговки министър и настоящ служител в БНБ Даниела Бобева. Миналата седмица правителството определи Светослав Гаврийски и зам. финансовия министър Димитър Радев съответно за управител и заместник управител на банката за България. Румен Аврамов (член на УС на БНБ) и Нина Ставрева (шеф на "Държавно съкровище и дълг" в МФ) са номинирани от наша страна съответно за директор и зам.-директор в Черноморската банка.
